Търсене в текстове за 'Сътворение'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 40 резултата в 30 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Мирогледът на черквата (особено католишката) - изразен в буквалното тълкувание на библейския разказ за сътворението на света и произтичащия от него догматизъм и мирогледът на засилващото се естествознание... В това, което твърдеше естествознанието, имаше голяма доза от истина, но в своите прибързани материалистически обобщения то стигна до крайности - понякога дори абсурди.
И днес погледите на всички, които мислят за духовното бъдеще на запада, са обърнати на изток. Духовното съдържание на живота е идвало винаги от изток (и в буквален и символичен смисъл). И днес, ако животът трябва да се одухотворява отвън - то това одухотворение може да дойде само от изток? Но, в какво по-точно се изразява засилващото се в наше време общо движение за сближение изтока със запада? Както е знайно, от възраждането насам, а особено в миналия век - стихията на запада - в Европа са се борили под разни вариации два мирогледа. Мирогледът на черквата (особено католишката) - изразен в буквалното тълкувание на библейския разказ за сътворението на света и произтичащия от него догматизъм и мирогледът на засилващото се естествознание... В това, което твърдеше естествознанието, имаше голяма доза от истина, но в своите прибързани материалистически обобщения то стигна до крайности - понякога дори абсурди. (Забележете - наука е едно, а материализъм - друго). Същинската наука никога не е била материалистична, както и никога не е била идеалистична, в обикновения смисъл на думата идеализъм. Науката е наука за фактите и произтичащите от тях правдиви хипотези, които постоянно подлежат на корекция от новите факти... Крайностите на материализма се изправиха срещу буквалното тълкуване на писанието от черквата. Тия крайности в много отношения и днес стоят една срещу друга под вид на тъй нареченото „противоречие между науката и религията". Конфликтите и днес още са възможни, но се преодоляват само благодарение намесата на държавата, която по тия въпроси е, разбира се, един временен и твърде условен примирител.
към текста >>

2. Най-далечният и най-близкият – А. Т. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

СЪТВОРЕНИЕТО НА АДАМА (Старо-руска легенда) От осем части направи Бог човека.
СЪТВОРЕНИЕТО НА АДАМА (Старо-руска легенда) От осем части направи Бог човека. От земята той взе костите. От морето - кръвта. От Слънцето - красотата. От облаците - мисълта. От вятъра - дишането.
към текста >>

3. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Сътворението не е кратковременен акт, а творчески процес без начало и без край.
Какъв социален идеал издига? Ако се запитаме, коя е най-характерната идея в съвременния мистицизъм и учението на Б. бр., която го отличава от това на официалните религии, не можем да не се съгласим, че това е идеята за развитието и усъвършенстването. Тя доминира над всички други идеи, отразява се в тях. На място установени за вечни времена замръзнали форми на битието, ние имаме развиващ се, единен в своите мистични дълбини, живот, който създава всички форми, довежда ги до пълно разцъфтяване и развиване, за да ги надживее след това и отрече, като създаде по-нови и по-съвършени. Сътворението не е кратковременен акт, а творчески процес без начало и без край. Бог се идентифицира с всемирния живот като вечно творяща и изявяваща се любов, която в силата на своето естество се проявява най-пълно във висша разумност, висша правда, висша хармония и красота. Грехопадението е също един процес на отдалечаване от Бога, отклоняване от неговата воля и неговия всемирен живот като висша любов, правда и красота, както и спасението, възхождането и съвършенството е също тъй един процес – обратен на първия. Основното проявление на божествената воля според модерния мистицизъм и учението на Бялото братство, това е закона за всеобщото развитие и усъвършенстване, на който са подчинени всички същества и всички жизнени форми. Тоя закон господства над всичко. Законът за развитието важи и за социалните форми.
към текста >>

4. МЕТЪРЪТ - ПЪРВООБРАЗ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Сътворението е един процес, който продължава и ще продължава.
Който разбира, работи. „Отец ми работи, и Аз работя". – № 333 – от Учителя. Из книгата „Свещени думи на Учителя". Светът не бе сътворен тъй, както разбират някои ограничени преводачи на Писанието. Сътворението е един процес, който продължава и ще продължава. В този процес на вечното творчество вземат участие всички. Но някои работят от нужда, други работят по длъжност, а трети – от лобов към работата – водени от техния стремеж да дават, от вътрешна нужда да творят. Тези три категории работа се различават. В първата категория – работата е мъка, във втората – труд, а в третата – работата става свята и любима. В нея се проявява самият живот, защото животът е движение – вечно творчество, а инертността е самоунищожение – смърт.
към текста >>

5. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

и да сътвори своя собствен свят, тъй както Бог е изрекъл това слово при сътворение на вселената.
ФИЛОСОФИЯ НА ДЕЛОТО Идеите на Август Цйешковски П. Г. Пампоров „Стоим пред прага на нова епоха. Хаос наоколо нас, буря в света! Човечеството трябва да изрече словото: Да бъде светлина! и да сътвори своя собствен свят, тъй както Бог е изрекъл това слово при сътворение на вселената. Дивно и страшно време преживяваме, което може да се сравни само със зората на християнството. Чудеса на цивилизацията и поквара; израждане и възраждане; честност и безчестие; отчаяние и надежда. Трябва да бъде човек сляп, за да не види, какво става по света и какво се приготовлява. Обществени бури вилнеят, а вече зародишите на новия свят тук-там се показват. „Зората на свободата вече настава в света на Духа, заченат от Любовта" (Мицкевич).
към текста >>

6. HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА - ГЕОРГ НОРДМАН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Материалистът би могъл да каже: „Каква голяма разлика между този начин на образуване на слънчевата система и библейския разказ за сътворението на света в шест дни!
По същия начин са били образувани според тая теория, наречена Кант-Лапласова и спътниците около планетите. Даже опитът на белгийския учен Плато възпроизвежда изкуствено това образуване на планетите в миниатюр; приготовлява се от спирт и вода смес, която да има гъстотата на дървеното масло. Тогава, ако капнем капка масло в тая смес, капката добива сферообразна форма и застава на местото, дето я поставим. Ако я промушим с игла и я завъртим, ще имаме нещо, което ще наподобява образуването па планетите. Даже и днес виждаме около Сатурн пръстен, който напомня процеса на образуването на планетите и спътниците по тоя начин. Материалистът би могъл да каже: „Каква голяма разлика между този начин на образуване на слънчевата система и библейския разказ за сътворението на света в шест дни! " От друга страна, еволюционната теория учи, че видовете са произлезли един от други чрез постепенно усъвършенстване. Материалистът ще каже: „Къде остава тогава разказът, че всички видове са произлезли в днешния си вид от ръцете на Твореца? " Това са само няколко примера, които могат да се увеличат и които показват, кой е оня ход на разсъждения, по които средношколникът идва до материализма. Той води идеен живот, той търси смисъла на живота, душата му копнее за мироглед и той не може да остане в противоречия. Когато се натъкне на такива, когато дойде до раздвоение, той избира фактите на естествените науки и идва до материализма, защото тия науки се опират на факти и опити, на апарати, машини, на работа с епруветката и ретортата, с микроскопа, опират се на наблюдението на земните пластове, на изучаването на вкаменелостите и пр.
към текста >>

7. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ І - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

В старата кабалистическа книга „Зохар" е предадена една крайно интересна и дълбока легенда за сътворението на света.
Предстои му да дигне булото ù – последното изпитание. Под това було е образът на Богинята, вечната тайна, върховната Истина и Красота, която се разкрива само на посветените и съвършените. Ако ученикът е стигнал до съвършенство, като дигне булото, ще има една жива, реална представа за Истината и вечната Красота. Всеки ученик, обаче, който не е достигнал до висше посвещение, всеки смъртен, който дигне булото, остава покосен на место. Изводът, който може да се тегли от този символизъм на „забулената Изида" е, че според старата египетска мъдрост, Истината и Красотата са толкова съвършени, че обикновеният човек, обикновеният смъртен не може да има достъп до тях, не може да ги разбере. В старата кабалистическа книга „Зохар" е предадена една крайно интересна и дълбока легенда за сътворението на света. Когато Всемогъщият решил да сътвори света, повикал по обратен ред двадесет и двете букви на древно еврейската азбука. Според кабалата всяка буква представя символ на една космическа сила, символ на даден атрибут на Бога. Всяка буква се е представила пред Вечния в дни по свой начин и със свое предложение за сътворение на света. Всички букви бидоха отпратени по своето предназначение. Едва на буквата „Бет" се е спрял Господ и с нея започнал творението си.
към текста >>

Всяка буква се е представила пред Вечния в дни по свой начин и със свое предложение за сътворение на света.
Всеки ученик, обаче, който не е достигнал до висше посвещение, всеки смъртен, който дигне булото, остава покосен на место. Изводът, който може да се тегли от този символизъм на „забулената Изида" е, че според старата египетска мъдрост, Истината и Красотата са толкова съвършени, че обикновеният човек, обикновеният смъртен не може да има достъп до тях, не може да ги разбере. В старата кабалистическа книга „Зохар" е предадена една крайно интересна и дълбока легенда за сътворението на света. Когато Всемогъщият решил да сътвори света, повикал по обратен ред двадесет и двете букви на древно еврейската азбука. Според кабалата всяка буква представя символ на една космическа сила, символ на даден атрибут на Бога. Всяка буква се е представила пред Вечния в дни по свой начин и със свое предложение за сътворение на света. Всички букви бидоха отпратени по своето предназначение. Едва на буквата „Бет" се е спрял Господ и с нея започнал творението си. Затова първите думи на Словото Божие започват с две „бета" – „Берешит бара" (в Началото създаде). Буквата „Алеф", първата буква не е предявила нищо пред Бога. Затова Благословеният ù казал: „О, Алеф, Алеф, Аз наистина си послужвам за с творението на света с буквата „Бет", но Аз няма да имам никакво единство, освен в тебе, ти ще бъдеш основата на всички изчисления и на всички дела в света и никой няма да намери единство, освен в буквата „Алеф".
към текста >>

8. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІІ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Никой и никаква сила от сътворението на света до днес не е могла да раздели две любещи се същества.
Някаква увереност, че той е част от нашия собствен живот, ни кара да го търсим и дори да го боготворим. За другите той може да няма тая цена, но нещо във вас го познава по-добре от всички останали, някаква вътрешна увереност ни показва, че той е една чудесна градина, в която ще цъфнат най прекрасните цветя, че той е един пълноводен извор, който чака да поправим задръстения му път. "Защо ми отнехте щастието? " – се питат тревожно всеки ден. Кой може да ти отнеме това щастие, ако притегателните сили на твоя дух го държат властно до себе си? Никой и никаква сила от сътворението на света до днес не е могла да раздели две любещи се същества. Случи ли се такова нещо, тогава любовта е отсъствувала, връзките са били прекъснати и дружбата е била само едно механично съществувание, поддържано от страх, от скука или от навик. Не може да се разлъчат две същества, ако се обичат. Дори е срамно да се хленчи, че са ти отнели любовта и щастието, защото в часа на това "отнемане" любовта е липсвала. Човекът, който ме изоставя, не ме обича. Да искам да го задържа насила, ще рече да му покажа своето безсилие пред него и пред другите.
към текста >>

9. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Прочее, едно е неоспоримо, тези слова за сътворението на човека са отдавна известни на човечеството.
Все едно, това е много малко важно за самата същност на тия космически слова. От когато те са известни на човечеството, има, все пак, хиляди години. И ние мислим, че те са по-скоро дадени като откровение, а не са резултат от обективно мнение. Човек със своя мозък не може да дойде до тази върховна космическа истина. Мозъкът на човека е ограничен апарат, за да може да долови нещо, което стои много над тия неща, с които боравим в нашето всекидневие. Прочее, едно е неоспоримо, тези слова за сътворението на човека са отдавна известни на човечеството. те са отдавна и многократно разисквани, одобрявани или оспорвани от религиозни мислители, от науката или от профани. И те са надживели всички тях. Защото те са истина и са по-стари, отколкото човек може да си помисли. те са по-стари и от всички най-стари събития, описвани в Библията. Защото те са лежали като основен скрижал в плановете за създаването на света, в плановете на предвечната Сила, която е търсила да осъществи своето въплътяване.
към текста >>

10. DU MAITRE - POINTS DAPPUI DE LA VIE Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

В тази част са разгледани всички въпроси около сътворението на света, човека и всичко, което го обкръжава и е свързано с живота.
Книгата е разделена на 3 части. Първата част дава общи данни за историята на богомилството. В нея се изтъква и подчертава, че то е самостойно движение, родило се в България. Втората част обхваща мировъзрението на богомилите. То е изнесено в 6 глави и 36 етапа (подглави и теми). В тази част са разгледани всички въпроси около сътворението на света, човека и всичко, което го обкръжава и е свързано с живота. Дълбока мъдрост и висок морал са скрити във всички тия прости, но кристални легенди. Третата част обхваща в същност практическото учение на богомилите за живота. Тук е дадено всичко важно за един съвършен живот както на отделния човек, така и за богомилските братски общежития. В тия прости, ясни и чисти като кристал слова, приказки, легенди и приказки е изнизано едно дивно красиво, възвишено, божествено учение за проявите и творческите дела на Силата на Сътворението, чиято крайна цел е усъвършенствуването на всичко чрез освобождаване от силата на разрушението и чрез хармония, братство, равенство и любов между всичко. Какъв висок морал, каква върна и истинна космогония, каква сила и съвършенство на социалния живот — недостигнати днес принципи на обществено съвършенство — не се разкриват в богомилското учение!
към текста >>

В тия прости, ясни и чисти като кристал слова, приказки, легенди и приказки е изнизано едно дивно красиво, възвишено, божествено учение за проявите и творческите дела на Силата на Сътворението, чиято крайна цел е усъвършенствуването на всичко чрез освобождаване от силата на разрушението и чрез хармония, братство, равенство и любов между всичко.
То е изнесено в 6 глави и 36 етапа (подглави и теми). В тази част са разгледани всички въпроси около сътворението на света, човека и всичко, което го обкръжава и е свързано с живота. Дълбока мъдрост и висок морал са скрити във всички тия прости, но кристални легенди. Третата част обхваща в същност практическото учение на богомилите за живота. Тук е дадено всичко важно за един съвършен живот както на отделния човек, така и за богомилските братски общежития. В тия прости, ясни и чисти като кристал слова, приказки, легенди и приказки е изнизано едно дивно красиво, възвишено, божествено учение за проявите и творческите дела на Силата на Сътворението, чиято крайна цел е усъвършенствуването на всичко чрез освобождаване от силата на разрушението и чрез хармония, братство, равенство и любов между всичко. Какъв висок морал, каква върна и истинна космогония, каква сила и съвършенство на социалния живот — недостигнати днес принципи на обществено съвършенство — не се разкриват в богомилското учение! Книгата на Глогов внася много вътрешна радост, когато се прочете. Тя хвърля обилна светлина за нов живот всред днешното безпътно човечество. Препоръчваме я на всички наши приятели и четци; тя трябва да бъде настолна книга на всеки българин. Който я прочете, трябва да я чете с проникновения поглед и разбиране на окултист.
към текста >>

11. СТИХОВЕ - ХАИС ТОМА Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Изворски СЪТВОРЕНИЕТО НА ЧОВЕКА (българска легенда) Когато Господ Бог Вишний намислил да сътвори човека, Той се обърнал към всички създадени дотогава от Него същества и казал: „Елате да направим ново същество, което да бъде по образ и подобие на всички ни".
Й. А. Изворски СЪТВОРЕНИЕТО НА ЧОВЕКА (българска легенда) Когато Господ Бог Вишний намислил да сътвори човека, Той се обърнал към всички създадени дотогава от Него същества и казал: „Елате да направим ново същество, което да бъде по образ и подобие на всички ни". И взел Господ Бог Вишний от Своята Същност, от която създал всичките си творения и от нея направил духа, душата, ума и сърцето на човека. Но с духа, душата, ума и сърцето си човекът само съзнавал, че безконечно съществува и че има непрекъснат стремеж всичко да има, всичко да знае и всичко да може. Той, обаче, бил още невидим за другите същества и сам нищо не можел да вижда, да чува, да говори, да работи, да хода и да се движи по вселената, защото още нямал очи, уши, уста, ръце, нозе, нито другите части на тялото. И започнали тогава да дохождат всичките Божии създания при новото творение и под мъдрото ръководство на Господа в продължение на хиляди и милиони години устройвали разните части на човешкото тяло. Когато при новото творение дошли ангелите от звездите на добродетелите, те се замислили, какво ще трябва да направят на новото същество.
към текста >>

12. Списанието PDF Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

М-в В светлината на Учителя – Любомили Сътворението на човека – И. А.
СЪДЪРЖАНИЕ брой 6 Смисъл на живота Духовният живот – Е. Лицето на човека – д-р Ил. Стр. Що е регулация в биологията – Боян Боев За изобразителните изкуства – G. N. Проф. Ш. Рише върху шестото сетиво – П. М-в В светлината на Учителя – Любомили Сътворението на човека – И. А. Изворски Стихове – Хаис Тома В бедността Те познах – Ек. М-ва Приказка – Б. К. Б. Отзиви, вести и книгопис Du Maitre – L`AMOUR ENVERS DIEU Съдържание
към текста >>

13. ИЗДАДЕНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

''. И това е така, защото тези въпроси са резултат от една борба, започнала преди хиляди години, в най-отдалечената от нас епоха - епохата на Сътворението.
- Колко хора са си поставяли тези въпроси, колко мнения са изказвани и колко книги са написани в търсене на техния отговор! Но защо умът си ги поставя? Нима те правят човека по-силен, по-спокоен, по-уверен? За жалост, не По отношение на тези именно въпроси, човешкият ум се колебае, движейки се ту в светлината на едно категорично "Да! ", ту в сумрака на несигурното "Не! ''. И това е така, защото тези въпроси са резултат от една борба, започнала преди хиляди години, в най-отдалечената от нас епоха - епохата на Сътворението. Тази борба продължава и сега. На философите тя е известна като вечната борба между духа и материята. Арена на тази борба е най-финното, най-сложното, най-деликатното - човешката душа. За нея именно, се води една свещена битка, в която участвува целият Всемир. Духовното раждане на една душа, т.е.
към текста >>

14. Георги Томалевски (1897-1988) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Бог създава сега света на Любовта, на Мъдростта и на Истината.” Този цикъл от седем песни - Божествени дни от Сътворението, съдържа в себе си особена творческа мощ.
Тази песен е много дълга. Когато я заучиш ние ще изненадаме сестрите и братята след беседата, в салона. Ти ще я пееш и аз ще свиря с цигулката.” Така започнала работата по предаването на “Новото Битие”, едно от най-дълбоките и мистични музикални произведения на Учителя. За обяснение на неговата поява той казва: “Бог сега сътворява света по нов начин. Бог създава нов, друг свят по нов начин. Бог създава сега света на Любовта, на Мъдростта и на Истината.” Този цикъл от седем песни - Божествени дни от Сътворението, съдържа в себе си особена творческа мощ. В продължение на три години Учителят е свирил и пял тази съвършена музика на Лиляна Табакова, чиято музикалност е била на нужната висота, за да я възприеме и усвои трайно. Учителят наистина е имал намерение да изпълни тази музика на братята и сестрите. За съжаление това не се осъществило до неговото заминаване през 1944 година. За първи път Лиляна Табакова изпълнила Новото Битие в Салона на Изгреба на 27 декември 1947 година, на концерта по повод годишнината от заминаването на Учителя. По време на работата над Новото Битие Лиляна Табакова често е задавала въпроси на Учителя за музиката.
към текста >>

15. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Светлоструй (месечник за просвета, култура и литература) Сътворението на човека (окултна легенда) – И. А.
Вътрешният опит (Из беседа държана от Учителя в София, 12 април 1936 г.) Грозде и вино Движението на Всемирното Братство – Карл Шоботович Паневритмия във Варшава – П. Г. П. Придобивки на знанието – N. Братски живот (писмо от Бургас) – Г. Казанджиев За вътрешната свобода на жената – К. М. Светлоструй (месечник за просвета, култура и литература) Сътворението на човека (окултна легенда) – И. А. Изворски Прави добро! Най-възвишеното нещо, което човек може да прояви, е де направи добро. Това го отличава като човек с пробудено висше съзнание, като човек, в който се е пробудил Бог. Правенето на добро определя човека като свободно същество, отличава го от животните. Правенето на добро поставя човека в една по-възвишена, по-хармонична среда.
към текста >>

Щръклево Русенско Сътворението на човека Окултна легенда Когато Господ Бог Вишннй немислил де създаде човека, Той се обърнал към всички същества, създадени дотогава и казал: „Елате да направим ново същество, което да бъде по образ и подобие на всички ни.“ И взел Господ Бог Вишний от своята същност, от която създал всичките си творения и от нея направил духа, душата, ума и сърцето на човека.
Освен тази богата премия от спретнатите издания на „Светлоструй“ абонатите ще получат и календар-табло. Изпратете веднага 40 лева в марки или по чекова сметка № 2162 Искайте пробен брой! Абонирайте се! Препоръчайте го на вашите приятели. Адрес: Светлоструй — с. Щръклево Русенско Сътворението на човека Окултна легенда Когато Господ Бог Вишннй немислил де създаде човека, Той се обърнал към всички същества, създадени дотогава и казал: „Елате да направим ново същество, което да бъде по образ и подобие на всички ни.“ И взел Господ Бог Вишний от своята същност, от която създал всичките си творения и от нея направил духа, душата, ума и сърцето на човека. Но в този си вид човка само съзнавал, че съществува, а още не могъл да вижда, да чува, да говори, да работи, да ходи и да се движи, защото още нямал нито очи, нито уши, нито уста, нито ръце, нито нозе, нито другите части на тялото. И започнали тогава да дохождат всичките създания и под мъдрото ръководство на Господа правили разните части на човешкото тяло. А когато при новото творение дошли ангелите на добродетелите, Господ Бог Вишний им казал: „Понеже добродетелите ще бъдат основа на човешкия живот, затова вие направете нозе на човека и го научете да ходи из пътя на доброто, защото там ще положа неговото благо и неговите радости.“ И когато ангелите от небето на добродетелите направили нозете на човека, те го благословили и казали: „Доколкото човекът ще ходи из пътя на доброто и ще следва нашето поучение, дотолкова ще бъдат здрави и красиво устроени нозете му и дотолкова ще намира блага и радости в живота си.“ Когато при човека дошли ангелите от небето на правдата, Господ им казал: „ Правдата ще бъде градящата сила на човешкия живот. Затова пие направете ръце на човека и го научете всичките му дела да бъдат праведни. Защото според правдата му ще бъде дълголетието и силата му.“ И ангелите от небето на добродетелите направили ръцете на човека, благословили го и казали: „Доколкото човекът ще мисли за правдата, ще обича законите й и сам ще бъде праведен в делата си, дотолкова ще бъдат здрави и красиво устроени ръцете му, и дотолкова ще има дълголетие и сила да работи.“ След това при човека дошли ангелите от небето на истината и попитали Господа какво ще трябва да направят на новото създание.
към текста >>

16. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

и да сътвори своя собствен свят, тъй както Бог е изрекъл това слово при сътворението на вселената.
Международният език тук се преподава по радиото и книгите за него се субсидирай от държавата. Ив. X. Кръстанов Пред прага на новата епоха Стоим пред прага на третата епоха. Хаос наоколо нас, буря в света! Човечеството трябва да изрече словото: да бъде светлина! и да сътвори своя собствен свят, тъй както Бог е изрекъл това слово при сътворението на вселената. Дивно и страшно време преживяваме, което може да се сравни само със зората на християнството. Чудеса на цивилизацията и гнилота; безразсъдство и копнеж; разпадане и възраждане; честност и безчестие; отчаяние и надежда. Защото както тогава, така и сега светът се пресъздава. Трябва да бъде човек сляп за да не види какво става по света и какво се приготовлява. Обществени бури вилнеят, а а вече зародишите на новия свят тук-там се показват.
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Теоретическата Кабала съдържа: 1) Патриархалното предание за светата тайна на Бога и божествените лица; 2) За сътворението на духовния мир и за ангелите; 3) За произхода на хаоса, материята и за обновата на света в шестте дни на творението и — 4) За създаването на видимия човек, за падането му и за божествените пътища, които водят към възраждането му.
Contancin, Encyclopedic du XIX siecle). След Ездра, тълкуването на езотерическите текстове на Мойсея, вместо тройно, става четворно, т. е. не слънчево, а лунно, и следов., повече политеистическо. От тук и знаменитата персийска дума парадис, написана без гласните: п. р. д. с., служи за ключ на равинското обяснение, който много се различава от ключовете, явно предадени от Мойсея и Исуса Навина. Теоретическата Кабала съдържа: 1) Патриархалното предание за светата тайна на Бога и божествените лица; 2) За сътворението на духовния мир и за ангелите; 3) За произхода на хаоса, материята и за обновата на света в шестте дни на творението и — 4) За създаването на видимия човек, за падането му и за божествените пътища, които водят към възраждането му. Делото на Творението се нарича Маасе Берехит. Небесната Колесница се нарича Маасе Меркава. * * * Сега ще изложим на късо теоретическата част, която се отнася към творението, т. е. Космогонията. Същността на всяко създание се основава на три сили: една средна сила, която е принцип на живота на съществата и го поддържа в тъждеството му.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

шест основни сили, които са действали при мистическото сътворение на света в шест дни.
Развиване на буквите. Давид в завещанието си към своя син Соломон се провиква: „Той ме прокле с жестоки клетви (нимрецет = н м р ц т), т. е. той ме нарече: Ноеф — прелюбодей, Моаби — моавит, защото Давид е произлязъл от Рут, Роцеах — убиец, Цорер — ужасен, Тоева — мерзък. II. Разделяне на буквите. Като разделим първата дума на Библията „в начало“ — берешит, ще получим две думи: бере — и шит, което значи създаде шест, т. е. шест основни сили, които са действали при мистическото сътворение на света в шест дни. Кабалистите всякога са се ползвали от тия методи за нареждане на фрази и цели периоди. III. Преместване. Бог говори в книгата Изход: „Аз ще изпратя пред тебе Малахи“, т. е. моя ангел; като се преместял буквите в тази дума, ще се получи името Михаил, защитникът на еврейския народ. Чрез такива премествания на букви в разни думи се получават такива нови имена, които представлявал непрекъсната игра на главната сила и показвал как може да се прояви множествеността в единството.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Онзи, чиято мисъл (която, както видехме, като негов съвет предшества всички думи и действия на сътворението) е по-висша от нашата мисъл, изисква жертвата на едно невинно, девствено тяло.
Затова знакът, който следва, трябваше да бъде Аквариус, водолей, човекът, който пада на колене, за да излее съда, пълен с жива вода, в долината при краката си, там долу. И тази вода е жизненият елемент за рибата, изобразена в следващия знак Писцес, същевременно знак, който като две дъги свързва небето и земята. Но и знакът на кръста, на измирането. Така, знакът Писцес обикаля и се връща в Ариес, знака на божественото, същевременно знакът на жертвата. Всичко, каквото още е останало животинско в човека, трябва като агнец да се жертва в храма на Бога. Онзи, чиято мисъл (която, както видехме, като негов съвет предшества всички думи и действия на сътворението) е по-висша от нашата мисъл, изисква жертвата на едно невинно, девствено тяло. Както и да обръщаме и въртим животинския кръг, срещу нас винаги блясва светлината на разкритата в Христа вечна истина. И така пак в друга форма: Лео е горящото сърце на бащата; Вирго е девата, материята, майката, която възприема, зачева сина; Либра е самият син в своето божествено равнодушие, претеглен според везните на двете естества; Скорпио е неговото изкушение в пустинята на временното му раждане; Сагитариус е неговата слава, която цели високо към престола отдясно на Отца; Каприкорн е неговият всегдашен ход през страданията към славата на хълма на кръста; Аквариус е знакът на течението на живата вода, извираща из неговата вътрешност . . . Всичко, що става в царството на духа, се отразява и в по-долните царства, следователно, и в материалната област, то се преживява както от природата около нас, така и в нас. Действията на Логоса в неговия космос чрез „седемте планетарни Логоси“ и чрез дванадесетте знакове на зодиака, или както ги наричат в библията „йерархиите“ (патриарсите), с проявени но само при образуването на вселената, не се проявяват и в нас и около нас в природата, в нашите мисли и постъпки, в процъвтяването и увяхването на природата.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Напр,, велики истини се крият в разказа за сътворението на света в библията.
Колкото до религиите на днешните диви племена в Африка, Австралия и пр., те са изродени форми на великите религии на техните прадеди от лемурската и атлантска раси. Противоречието, което съществува между религия и наука, е само привидно. Противоречие между тях може да намери само този, който не е изучил произхода и същността на религията и който няма дълбоки познания по окултизма. В същност в религиите се съдържат велики окултни истини, само че изразени символично, алегорично. И само окултизмът дава ключа за разбирането им. Напр,, велики истини се крият в разказа за сътворението на света в библията. При повърхностно разглеждане лесно е да се намери противоречие. Това би показало само незнанието на окултизма. Лесно е да се изтъкне, че, според гореспоменатия разказ, виделината да е сътворена в I-я ден, а слънцето в IV ден. Как може виделината да е сътворена преди слънцето ? Лесно е да се изтъкне, че още в първия ден почва смяната на дните и нощите, а как може да има дни и нощи преди сътворението на слънцето?
към текста >>

Лесно е да се изтъкне, че още в първия ден почва смяната на дните и нощите, а как може да има дни и нощи преди сътворението на слънцето?
Напр,, велики истини се крият в разказа за сътворението на света в библията. При повърхностно разглеждане лесно е да се намери противоречие. Това би показало само незнанието на окултизма. Лесно е да се изтъкне, че, според гореспоменатия разказ, виделината да е сътворена в I-я ден, а слънцето в IV ден. Как може виделината да е сътворена преди слънцето ? Лесно е да се изтъкне, че още в първия ден почва смяната на дните и нощите, а как може да има дни и нощи преди сътворението на слънцето? Ключът за разбиране на разказа за сътворението на света дава окултната космогония 1). И тогаз ще се види, че под виделината, сътворена в първия ден, не се разбира сегашната слънчева виделина. Тогаз ще се види също, че под ден и нощ не се разбират сегашните ден и нощ и пр. Също дълбоки окултни истини се крият в символите на Откровението. Откровението е една от най-дълбоките книги на библията, но за да може да се изтълкува, непременно човек трябва да има ключа.
към текста >>

Ключът за разбиране на разказа за сътворението на света дава окултната космогония 1).
При повърхностно разглеждане лесно е да се намери противоречие. Това би показало само незнанието на окултизма. Лесно е да се изтъкне, че, според гореспоменатия разказ, виделината да е сътворена в I-я ден, а слънцето в IV ден. Как може виделината да е сътворена преди слънцето ? Лесно е да се изтъкне, че още в първия ден почва смяната на дните и нощите, а как може да има дни и нощи преди сътворението на слънцето? Ключът за разбиране на разказа за сътворението на света дава окултната космогония 1). И тогаз ще се види, че под виделината, сътворена в първия ден, не се разбира сегашната слънчева виделина. Тогаз ще се види също, че под ден и нощ не се разбират сегашните ден и нощ и пр. Също дълбоки окултни истини се крият в символите на Откровението. Откровението е една от най-дълбоките книги на библията, но за да може да се изтълкува, непременно човек трябва да има ключа. Основателите на религиите са били във връзка с невидимия мир.
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Промяната, която става, ще ни се уясни, като си послужим и с примера за сътворението на човека.
Израждането е процес на превръщане от едно състояние в друго. И съвременното човечество, по същия закон, минава в процеса на своето развитие от едно състояние в друго. Сега хората скоро ще се намерят в положението на пеперудата, която не се радва вече от листата като от един обект за храна, за какъвто ги е считала попреди по необходимост, а вече миролюбиво кацва на листа, без да му причини никаква вреда, както и върху цветовете - те по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея предмети без съдържание, но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот. Следователно, ние просто трябва да признаем факта, че в света е . влязла една нова сила, която действа по един много чувствителен начин. Промяната, която става, ще ни се уясни, като си послужим и с примера за сътворението на човека. Когато Бог го направил от пръст, човекът бил без живот или можем да го уподобим на движещ се автомат, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му диханието на живота, човекът станал жива душа, т.е. в съзнанието му се явила чувствителността, с която могъл да различава разните състояния и промените в проявленията на човешкия дух. Значи, човекът оживял, като придобил съзнание, а с него веднага почнал да се отличава от животните по ума и сърцето си и по действието на своята воля. Тогава започнал новата си култура - градинарството, като насаждал плодните растения, това именно човекът учил в райската градина. А след като излязъл от рая, той се научил да оре земята, да сече дървета, да чупи камъни и да гради къщи.
към текста >>

По-рано са го учили, че от сътворението на света до днес има близо 6000 години, а според геологията, даже само една геологическа ера обхваща много милиони години, Учили са го по-рано, че растенията, животните и човекът са били създадени от ръцете на Твореца такива, каквито са сега, а днес учи, че те са плод на една дълга, дълга еволюция.
У него се заражда известно раздвояване. Трагедията в душата му почва. Но това е още началото. Колкото повече то се запознава с природните науки, толкоз повече то вижда противоречието между това, което е учило по-рано, и това, което учи сега. По-рано са го учили, че светът е създаден в шест деня, а сега учи, че слънчевата система е произлязла, съгласно Кант-Лапласовата теория, от една мъглявина. По-рано са го учили, че от сътворението на света до днес има близо 6000 години, а според геологията, даже само една геологическа ера обхваща много милиони години, Учили са го по-рано, че растенията, животните и човекът са били създадени от ръцете на Твореца такива, каквито са сега, а днес учи, че те са плод на една дълга, дълга еволюция. Учили са го по-рано, че човешката душа след смъртта си, според делата си, отива в рая за вечно блаженство или в ада за вечни мъки, обаче, сега в естествените науки не учи нищо такова. Тогаз ученикът все повече и повече се разколебава, неговата стара вяра се разклаща. В такова неопределено положение, люшкан между два мирогледа, той живее известно време, но най-сетне едната-страна побеждава, може би още в III. гимназиален клас, а може би в четвъртия или петия. Значи, най-сетне става известен изходът от сражението между двата мирогледа в душата му.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сътворението означава, че Бог произвежда нещо, като да е било отвън или отделно от самия Него.
човек, животно, растение или минерал. Тъмната троица, с грамадните си сили, е същественото, а без него има вечна смърт. Когато вечният — Ain soph праща „Verbum Fiat“ (Словото или Сина), което е огън разтопяем и отговаря на четвъртото качество, трите първи качества или тъмната троица се променят в същността и стават респективно Светлина, Радост и Божество на нещата или светлата троица. А това е „Magnum Opus“ или „великото дело“ , това е, което по този начин трябва да се извърши във всекиго от нас индивидуално, ако искаме наново да добием първоначалното си естество, и великото преображение, което Христос постигна в собствената си личност. Като преминаваме от несътвореното Небе или славата на Бога, дохождаме до сътворената вселена. Сътворението означава, че Бог произвежда нещо, като да е било отвън или отделно от самия Него. Тази дума включва още, че това нещо трябва да се развие от незавършено в завършено, за да еволюира постепенно, по което се различава от несътвореното Небе, което е съвършено и завършено в себе си. Върховният не твори от нищо. От нищо излиза нищо. Той произвежда от собственото си вечно естество и вечна мъдрост. в които обитават всичките неща в едно латентно състояние и съществуват всички контрасти в едно тайно или неизявено състояние.
към текста >>

Сътворението се развива чрез безкрайни кръгове.
понеже всяко нещо съществува в едно и също време. Създаването на духовете на свобода изнася множество относителни центрове, в известен смисъл независими от Бога, но това не означава необходимо безредие или антагонизъм. Всичките са били „в температура“ или „хармония“ , преди да се яви себелюбието, което им състояние може да се уподоби на разните цветове и форми в някоя цветна градина, дето всеки цвят увеличава красотата на другия и по този начин образува приятен контраст, без да произвежда антагонизъм. В едни може да преобладава едно качество, в други друго качество, и пак това да не помрачава красотата на цялото. Това просто повдига общият ефект чрез различието им. Сътворението се развива чрез безкрайни кръгове. Създаденото небе или ангелският свят е вън от кръга на несъздаденото небе и се състои от три йерархии, на чело на които са поставени три йерарха: Михаил, Уриел и трети, чието име не е дадено от Бьоме и който е станал Луцифер след падането си. Те са образувани от двата принципи: светлия и тъмния, като последният образува основа или начало на първия. Тъмният или огнен принцип винаги е побеждаван от светлината, макар той и да съществува в Върховния. Той никога не бива активен, а остава в латентно или пасивно състояние. Той е просто една стремителна сила, която позволява на себе си да бъде надвита от светлината.
към текста >>

Злото, обаче, като е станало във времето, ще загине, когато времето се погълне от вечността Сътворението е било, според Бьоме, дело на Отца, Въплъщението — на Сина, а краят на света ще стане чрез действието на Светаго Духа.
Онова качество, което е било най-силно в душата през живота, постоянно се усилва, така че злите евентуално предават себе си на дявола, когато пък добрите отиват на небето. Даже още докато са на земята, всички са в небето и ада, ако и да не знаят, може би, това. Така че, когато тялото загине, святата душа е вече на небето, а нечестивата в ада. А ония души, които са в едно полу-преродено състояние, включително даже и тези, които имат най-малката искра от доброта, ако те само се държат у нея, след като излязат от тялото, достигат на небето, най-после, но след много страдания, а тези, които никога не са чули за Христа, се спасяват, ако се намират в светлината-принцип. От това не трябва да се заключава, че Бьоме е учил за вечността на ада, защото само това е вечно в естеството си, което е излязло от „Вечната неподвижност“ . Злото, обаче, като е станало във времето, ще загине, когато времето се погълне от вечността Сътворението е било, според Бьоме, дело на Отца, Въплъщението — на Сина, а краят на света ще стане чрез действието на Светаго Духа. Земята тогава ще бъде повърната към“ температурата“. Човекът пак ще бъде подобен на Бога и сегашното полово различие ще изчезне, тъй като всички ще бъдат двойствени единства, както е бил Адам-Ева преди падането си. За Бьоме, Бог не е една умозрителна безлична абстракция, нито пък една ограничена, в какъвто и да е смисъл, личност. Той пише, че „Вечният свят не е Бог... Той е само едно състояние на съществуване, в което Бог се проявява“ . На друго място той пише: „не си въобразявайте Бога като една сляпа сила, която съществува и се движи в небето, или зад него или над него, като да няма нито разум, нито знание... Не!
към текста >>

Космогония (учение за тълкуване на библейските тайни за сътворението на вселената), Ономантия (учение за значението на разните кръщелни имена на хората) и др.
Физиогномия (учение за познаване човешкия характер по чертите на лицето). Френология (учение за човешкия ум по мястото и развитието на разните мозъчни центрове). Графология (учение за познаване душевните качества на човека по неговия почерк). Хиромантия - Палмистрия и Хирогномия — (учение за познаване характера, миналото и бъдещето на човека по големината и формата на ръката. по дланта и нейните линии, и по пръстите и ноктите). Космогония (учение за тълкуване на библейските тайни за сътворението на вселената), Ономантия (учение за значението на разните кръщелни имена на хората) и др. Освен това. в списанието се дават полезни съвети, основани на изследванията на същите науки, за запазване на физическото ни здраве и за лекуването ни, когато по небрежност, невнимание или по други причини, независещи от волята ни, повредим здравето си. В отдела: „Окултна хигиена и медицина“ се дават редица разумни правила, които трябва да изпълняваме, за да се радваме винаги на цветущо здраве, на постепенно разхубавяване и да бъдем дълголетни, а именно: кога, какво, как и колко да ядем и пием, кога и какво да обличаме, как да дишаме, кога и как да използваме лечебната и възобновителна енергия на слънцето, на електричеството, магнетизма, радия, на водата, и пр. Всичките гореспоменати науки се разработват и в художествени произведения: стихове, разкази, драми и пр. от окултен характер, под общо заглавие „Нова Естетика“, за да могат окултните истини да се възприемат в по-лека и достъпна форма.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Теоретическата част на това съобщение характеризира същевременно и особеното схващане на автора за процесите при психографията: „Мисълта е една лъчиста, творческа сила, субстанцообразна; тя е „fiat lux“ (сътворението — „да бъде светлина“) на Библията.
Преди всичко е потребно да се съберат достатъчно резултати от опитите. В това направление е работил до сега най-много майор Дарже в Тур. До колкото зная, обаче, той още не е публикувал нещо подробно по своето „фотографиране на мислите“. Всичко, което съобщавам за неговите работи, аз черпя из конгресния протокол, от реферата на Дарже в „Научния клуб“ в Виена и от устните ни разговори с майора. Най-първо ще приведа къса бележка за реферата, който Дарже чете на първия международен конгрес по експериментална психология в Париж (1910 г.) върху своите психографически опити. Теоретическата част на това съобщение характеризира същевременно и особеното схващане на автора за процесите при психографията: „Мисълта е една лъчиста, творческа сила, субстанцообразна; тя е „fiat lux“ (сътворението — „да бъде светлина“) на Библията. Щом човешката душа отправи една мисъл, мозъкът почва да вибрира и находящият се в него фосфор да свети: мисловните лъчи се проектират навън. Когато човек концентрира мисленето си върху един представен образ, върху един предмет с прости очертания (напр. една бутилка), този образ може по пътя през очите, чрез своята лъчеизпускателна сила, да се отпечата върху плочата, да вдълбае върху нея впечатленията. Такова клише от бутилка аз получих два пъти едно след друго и вторият път дори в присъствието на шест свидетели, които подписаха протокола. М. Делан наскоро даде в „Annales psychique“ психограма на един триъгълник.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Lakshmi, женският образ на Вишну, се изобразява плаващ на цвят от лотос при сътворението на света.
У индусите лотосът служел за емблема на производителните сили на природата, действащи чрез посредството на огъня и водата, иначе —духа и материята. По отношение на материалната природа лотосът символизира плодородието на земята. Четирите Ангела или Гениите на четирите страни на небето стоят всеки на цвета на лотоса. В индуската религиозна представа, Брама се открива посредством Духа-огън, който привежда в движение, оплодотворява и развива в конкретни форми всичко, което е родено от водата. Цветът на лотоса, израстващ из недрата на Вишну (бащата), който пребивава в големите води на безграничното пространство, опирайки се на Змията на Безкрайността, представлява от себе си един от най-изразителните ■ символи. Lakshmi, женският образ на Вишну, се изобразява плаващ на цвят от лотос при сътворението на света. В споменатата книга на Sir W. Jones е посочено, че според мистическите представи на индуската религия, семената на лотоса още до поникването си съдържат в себе си безкрайно малък образ на напълно развито растение. Основната идея на този символ има сродни идеи във всички, религиозни системи. Под формата на лотоса или водната лилия се изобразява еманацията на обективното из субективното, Божественият Промисъл, преминаващ от идея във видима форма. Съграждащите сили виждат в идеалния свят, още до началото на творчеството, скрити в божествената мисъл първообразите на всичко, което те строят, изобразяват, образуват по тези образци, както в земната сфера, тъй и в отвъдната.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Там пише, че от сътворението на света до сега имало нещо близо 6000 години, когато науката твърди, че от началото на нашата слънчева система има милиони години.
Науката се основаваше на опита, и затова трябваше да се приеме тя, а религията да се сметне за неверна. Така се дойде до материализма. Има една книга, написана от верующ: „Речник на Свещеното Писание“. Тая книга тълкува думите, които се срещат в Свещеното Писание. На края й има леточисление. Там пише, че от сътворението на света до сега имало нещо близо 6000 години, когато науката твърди, че от началото на нашата слънчева система има милиони години. Какво становище взема окултизмът по този въпрос ? Всеки здравомислещ трябваше да предвиди победата над религията, додето в един век на науката тя още иска да се основава на сляпа вяра, а не на научното познание. Окултизмът не може да се основава нито на сляпа вяра, нито на философски спекулации, защото той е конкретно духовно познание. Трябва да правим разлика, казва Д-р Шайнер, между абстрактния идеализъм и идеализма на окултизма, Последният се основава на конкретно изследване на действителността. Абстрактен идеализъм е, напр,, този на Кант, Фихте, Шелинг, Хегел, Шопенхауер, Хартман и пр.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Упиваш се с величието на Свойто сътворение, а тук сред нас е глад!
Нареждаш слънцето да грей и да залязва и месеца гасиш, Зорниците запаляш и зарята и семето на битие плодиш, на тия същества, проядени от скръб, които трябва тука да умират и във самотен гроб да се положат . . . се, Господи, над нас! О Боже! О Безсмъртний! Упиваш се с величието на Свойто сътворение, а тук сред нас е глад! Като от мухомор, пропития народ, преситен от просия, днес загива. А разярен по цялата земя се носи Сатаната от рода в род в изменническа мрежа да заплита, да прави син да кипне към баща във светотатствен гняв и пред баща си дома да закрива и брат в брата кървав нож да вбива и нашите жени и нашите сестри с чудовищен позор покрива, под нашите хамбари огъня подклажда със откоси от прясно покосено жито, убийства във народите насажда и градове, села опожарява и пътя си с проклятие означава ... О дни, димящи със опустошени! А ние, тоз потиснат род, със кръстове в ръце, повехнал в кървавий поход, с печата на смъртта връх знамената, вървим от глад превити по тоя смъртоносен път във знойното и тъй нещастно време, в което векове умират и нови едновременно се раждат за още по-чудовищни неволи — вървим, глави привели, като изсечен лес — вървим, а края толкоз е далеко! II. Из „Salve Regina“ Земйо! Земйо!
към текста >>

Телесната поява на Словото на кое и да е място — поява, която предполага и изисква неговото по-раншно съшествие — е равносилно на второ сътворение.
А скъпата кръв, флуидът, който твори, или артистът на Славното тяло, творецът на красотата — това е любовта към ближния. И наистина, да любиш ближния си като самия себе си, това спира образуването на отровните бацили (токсините), включително и тия в тялото; това прави съществото универсално; това прави от учения човек интелигентен. Препятствията на мисълта се рушат, предразсъдъците падат, тесните възгледи се разширяват, нашият дух напредва все по далеч и все по-дълбоко във възхитителните висини на невидимото. Истинската любов носи най-плодовитото увеличение на енергията, защото човек не може да я упражнява, освен чрез една постоянна борба с тоя вкоренен мързел, каквато е привързаността ни към нашите удобства: чрез тая истинска любов, духът опознава, изтънчава се и става безкрайно гъвкав. Това е все- могъщата сила на любовта. Телесната поява на Словото на кое и да е място — поява, която предполага и изисква неговото по-раншно съшествие — е равносилно на второ сътворение. Така, Отец ни дава своя Син три пъти! : I път — когато Той издига към съществувание някоя част от Небитието, II път — когато я спасява и, последен път, когато я прави съпричастник на блаженството . . . Атлетът строго следи своя режим на хранене, защото от тоя последния зависят силите му. Колко по-голямо трябва да ни е вниманието за духовната храна, обуславяща духовната ни активност!
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Идеята за сътворението включва божественост, която е в себе си както формативна, така и причинна.
Богословски изразено, може да се каже, че Бог твори вселената „от нищо“, както някои още поддържат,просто чрез упражнение на волята, но не може да се въобрази, че Бог действително прави нещо, което не е съществувало по-рано, или по-право предсъществувало, в Божието естество Едно дърво расте само чрез семе, или чрез фиданка,при все че неговият растеж се подпомага от градинаря. Следователно, даже ако се приеме, заради аргументацията, че Бог е сътворил вселената от нищо, тогава това „нищо“ е самото божие Себе, собственото естество на Бога. Защото, „от нищото нищо не може да бъде направено“. Ако тази дума „нищо“ е противна на богословските идеи за Бога, тогава думата би могла да се измени, при все че идеята ще остане същата. Бог, бидейки Все в Все, има в божественото си Себе всички потенциалности, Сила или Живот, която е причинна, но и, еднакво с това, едно вещество, което е годно да бъде произведено и моделирано във форма. Идеята за сътворението включва божественост, която е в себе си както формативна, така и причинна. От друго гледище, Бог може да се каже, че произвежда противоположностите, Дух и Материя, от Себе си, защото няма нищо извън Бога, бидейки Той Все в Все. В този смисъл Той си остава върховен, или над всички тия противоположности, и тъй възниква идеята за първичната Троичност3). Както и да се разгледа предмета, тази очебийна двойственост на Дух и Материя не може да се избегне, защото е очевидна за всички, или (а) понеже Живот и Форма съществуват като самостойни реалности, или (в) понеже , материята е съществено жива, съдържаща в себе си „източника и потенцията на Живота“, или (с) понеже животът съдържа източника и потенцията на сгъстяването (материята). Тогава материята може да се разгледа като меняща се по гъстотата си от твърдото към газообразното, и от последното към най-тънките етери и след това пак към установяване на такава безкрайна рядкост, че да проникне във всички идеи на материалността, и така да докосне това, което може да се нарече най-низшето стъпало .на стълбата на Духа. Последният на свои ред се изменя и постепенно става по-малко финен или, ако може да се употреби тази дума, по-гъст и не само че „слиза“ в материята, но при най-низшето състояние действително става или даже е материя.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Човек отива даже по-далеч от това, разследвайки дали при съвършените бракове съпругът и съпругата не са били съединени от най-ранния момент на тяхното съществувание, дали те не ся били една двойна звезда на небесната твърд в първата минута на манвантарата, в която тяхното сътворение е започнато.
В древните или съвременните песни и в живота примери от съвършено съпружеско щастие, макар и малко, съществуват. Такъв е случая с древния герой крал — кралят на Индия, Рама, и царицата му, Сита, които са били идеален съпруг и идеална съпруга; Одисей и Пенелопа, висш пример на верност; или Брут и Порция, типове на благородна дружба. Освен това, такива със случаите на съвършен истински брак Роберт с Елисавета Браунинг и Уйлям Юарт с Катерина Гладстон. В своята най-добра проява, такива съюзи са толкова съвършени, че, виждайки степента,на тяхната пълнота, човек се изкушава да узнае, до колко с били трайни. Човек заключава, че такива отношения носят своя произход от миналите животи, и че тия души близнаци, тъй сродни днес, са живели, обичали са се и работили заедно в миналите векове. Човек отива даже по-далеч от това, разследвайки дали при съвършените бракове съпругът и съпругата не са били съединени от най-ранния момент на тяхното съществувание, дали те не ся били една двойна звезда на небесната твърд в първата минута на манвантарата, в която тяхното сътворение е започнато. Когато, както се описва от Ел. П. Блаватска в нейната Тайна Доктрина и от Ани Безант в нейната Студия върху съзнанието, Първият Логос е приготвил петостранното космическо поле за друг период на Проява, тогава Вторият Логос, Строител и Пазител на формите започва дейността си, изливайки Мъдрост и Любов, които, сигурно, са мъжки и женски принципи или атрибути. С потока на Мъдростта и Любовта идат монадите, единиците на съзнание — или, по-точно, „те проблясват и изпращат техните жизнени лъчи“. Защото те остават завинаги „в обятията на Отца“, когато „техните живот-лъчи протичат в океана на материята“. При все че никъде не е казано, че е такъв случая, човек не може да не си въобрази, че при това произшествие става и първото съчетание на душите, първото смесване на духовната есенция, и че монадите започват своята вековна еволюция две по две.
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но въпреки това, езотерикът поддържа, че където и да тече, тая сила е една и съща и нейната крайна проява при сътворението по никой начин не деградира последното, бидейки тя една сила първична, духовна и необходима при сътворението, прави го божествено и актът му свещен.
Следов., обуздаването на плътта и отбягването на всички възможни възбуждания на плътските желания е едно условие sine qua non за висшите форми на религиозното посвещение. Някои психолози виждат в тоя добре известен феномен друго доказателство, че полът е в корена на всички неща и гледат на религиозните чувства като на ограничение на половите мислейки, че те са се простили веднъж за винаги с духовния живот, като са доказали неговата връзка с половия живот. Езотерикът, обаче, гледа на това явление от друга гледна точка. Той вярва, че и двата вида дейност са проявление на една и съща сила, чисто божествена сила, от най-висша святост, и че формата, която тая сила възприема се определя от машината, през която тя действа, тъй че, ако тази сила тече през един проводник от шестото поле, тя ще се прояви като духовна жар и динамична сила и ще действа върху духовните натури на тия, с които ще дойде в съприкосновение; когато пък ако тече през умственото тяло. ще бъде един творчески интелект; ако ли тече през физическото тяло, ще бъде полова сила в обикновен смисъл на думата. Но въпреки това, езотерикът поддържа, че където и да тече, тая сила е една и съща и нейната крайна проява при сътворението по никой начин не деградира последното, бидейки тя една сила първична, духовна и необходима при сътворението, прави го божествено и актът му свещен. Популярната мисъл, обаче, а особено мисълта на богослова, който се плаши от добре известното явление — чувствеността на мистика — не схваща живота-сила, когато се проявява на физическото поле, като нещо свещено, а по-скоро като проява на низшата страна на нашето естество, което е във война с духовното ни себе; има, обаче, някои, които изповядват, че познават добре човешката природа и са достатъчно проницателни, за да я видят като две различни страни на едно и също нещо. Когато чувствеността доведе един религиозен учител до падение, обикновено се смята, че животът на гоя човек, като духовна сила, е по-необходимост свършен; и, действително, такъв може да бъде случая, защото ако великите сили, с които борави, така са се изплъзнали от неговия контрол, че да го смъкнат до физическото равнище, той ще намери, че е твърде трудно, след такова помрачение, да ги събере пак обратно в определения им канал; неговите прегради могат да бъдат отвлечени и той може да не бъде никога след това способен за оная концентрация на енергията, при която всека работа е резултатна. Но при всичко това, духовна е силата, която разрушава преградите, а не някое сила от долния свет. Грамадната космична енергия, която онзи човек е направил да тече през канала на неговото индивидуализирано себе, се е показала от по-голям волтаж, метафорично казано, отколкото той е могъл да издържи, поради което неговото духовно естество се е разтопило под напрежението и „тяснокръжието“. Течението е станало буквално земно.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Мощен е и властен твоят поглед — синее ярко той на твоето лице от диамант — кат искрящ тюркоаз на Трона Божи — кат силата първична на морето във утрото на сътворението на света.
От чисто злато са нозете ти орлови, от твърда стомана ръцете вечни, от диаманти — твойта бляскава одежда в силата си божествена, непобедима. * Лицето ти е Диамант, кристализиран е от Божията Сила. То се подава, изкрящо мощно, навремени на сферите в простора, като светкавица, вестяваща ни на земята победната всемощ на ангелското царство. * На твоето чело на истината слънцето пламти, а пред сиянието му бледнеят хиляди звезди, лицето твое вечно е от диамант, О, Михаиле, и клепките ти са от камък. Повдигнеш ли ги, пламъци от погледа ти бликат, на всека жива твар сърцето те превръщат в пепел. Мощен е и властен твоят поглед — синее ярко той на твоето лице от диамант — кат искрящ тюркоаз на Трона Божи — кат силата първична на морето във утрото на сътворението на света. Г. Ефимова. Проф. Д-р Коморцински (Виена). „Вълшебната флейта“ (Ново изследване върху произхода й) Тайнствената тъмнина, която обгръща произхода на текста на „Вълшебната флейта“, създаде — както и при Requiem'a —всевъзможни догадки и твърдения, които в голямата си част носят печата на театрална клюка и жажда за реклама и шум, и които, за жалост, проникнаха дори и в иначе прекрасната Моцартова биография на Jahnsonst’a, от която и бидоха най-вече разпространени. Следното изложение обобщава резултатите на нашите изследвания върху този интересен въпрос и хвърля светлина върху няколко загадъчни подробности. Emanuel Schikaneder (1751 — 1812) съвсем не бе обикновен драскач-комедиант, както се разглежда обикновено от популярната критика; той бе вещ специалист-познавач на сценичното изкуство и даровит музикант, който енергично се застъпваше за популяризирането на Шекспир сред немската публика, и който във време на най-голямото отчаяние изпъкна като пламенен борец-предвестник на новата немска опера.
към текста >>

НАГОРЕ

0.33146405220032