Търсене в текстове за 'Сърби'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 53 резултата в 30 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_01 ) Любов към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Същото правят и българинът, сърбинът и пр.
Постави в действие първия закон – Любов към Бога, после любов към ближния и накрая любов към себе си. Най-първо ще работим за Бога, после за ближния и най-после за себе си. А сега светът е обърнат обратно. Това е погрешен път. Един англичанин мисли най-първо за англичаните и после за другите народи. Същото правят и българинът, сърбинът и пр. Това не е лошо, но ще дойде време, когато един англичанин ще мисли така за другите народи, както за своя народ. Същото ще се случи и на българина, сърбина и пр. Когато Христос е казал да се отречеш от баща си, от майка си, брата си, сестра си, това значи, че не трябва да ги обичаш повече от Бога. Христос каза на онзи богат момък: „Едно ти не достига. Иди раздай всичко на сиромасите и ела, та Ме последвай!
към текста >>

Същото ще се случи и на българина, сърбина и пр.
А сега светът е обърнат обратно. Това е погрешен път. Един англичанин мисли най-първо за англичаните и после за другите народи. Същото правят и българинът, сърбинът и пр. Това не е лошо, но ще дойде време, когато един англичанин ще мисли така за другите народи, както за своя народ. Същото ще се случи и на българина, сърбина и пр. Когато Христос е казал да се отречеш от баща си, от майка си, брата си, сестра си, това значи, че не трябва да ги обичаш повече от Бога. Христос каза на онзи богат момък: „Едно ти не достига. Иди раздай всичко на сиромасите и ела, та Ме последвай! “ Богатият момък не се съгласи, любовта му към богатството беше по-голяма, отколкото любовта му към Христа. За Христа може да работи само един силен човек, а силният трябва да има знания.
към текста >>

2. 25) Думата „човещина“ - Боян Боев (1883 – 1963)

В България убиха Стамболов25, в Сърбия – краля.
Това е един равностранен триъгълник – трябва да се изучава най-първо тялото, после сърцето и човешкия ум, които да влязат в хармония с Божествения свят, с душата. Без разбиране нуждите на тялото, сърцето и ума, не е възможно щастие. Учителя се обърна към общественика: Вие може да напишете брошура, подходяща за обществениците. Като затварят и избиват, това не е управление. В България убиха Стамболов25, в Сърбия – краля. Стига вече се повтарят тези убийства. Трябва да се обедини всичко трезво и разумно. В България да се образува едно общество от хора, които искат да живеят идейно и с широта. Сами да носят закона в душите си и да са като една вътрешна ядка. Можем да дадем известни упътвания, които да се приложат в обществения живот.
към текста >>

3. 90) Силата се дава на добрите - Боян Боев (1883 – 1963)

Новият Израил, за който се говори, не са евреите, но хората на Шестата раса, и представители на Новия Израил или на Шестата раса има във всички народи: германци, англичани, французи, руси, сърби, българи и пр.
В ранен час посрещнахме първия лъч на Слънцето, застанали на Ел-Шадай. След изпълнение на Паневритмията се събрахме около Учителя, за да побеседваме. Една сестра каза, че днешната епоха носи голямо благословение и че иде една вълна, която хората ще приемат. Учителя се обърна към нея: Засега само готовите души ще приемат това благословение, което иде. Новият Израил, за който се говори, не са евреите, но хората на Шестата раса, и представители на Новия Израил или на Шестата раса има във всички народи: германци, англичани, французи, руси, сърби, българи и пр. Тридесет хиляди обещания е дал Бог на избрания народ. И те ще се изпълнят, но ще се изпълнят спрямо Новия Израил. Един брат каза: В последното Утринно слово Вие споменахте, че епохата, в която живеем, е изключително важна и трябва да използваме няколкото десетки предстоящи години, защото иначе ще чакаме хиляди години, догдето дойдат пак такива благоприятни условия. Никакво отлагане! Да се използва вълната, която иде сега.
към текста >>

4. Зазоряване на новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

Представители на шестата раса, или на новия Израил, има във всички народи: германци, англичани, французи, руси, сърби, българи и други.
Изпълнихме Паневритмията, после се разположихме на полянката и започнахме да разговаряме. - Иде вече една епоха, която носи голямо благословение - каза една сестра. - Иде една вълна, която хората ще приемат. - За сега само готовите души ще приемат това благословение, което иде - каза Учителя. - Новият Израил, за който се говори, не са евреите, но хората на шестата раса. Представители на шестата раса, или на новия Израил, има във всички народи: германци, англичани, французи, руси, сърби, българи и други. От всички народи ще влязат в новия Израил. Тридесет хиляди обещания е дал Бог на избрания народ. И те ще се изпълнят. Но ще се изпълнят спрямо новия Израил. Сега се подготвя шестата раса.
към текста >>

5. 102 ЗАКОНЪТ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Няма да има вече велика Сърбия, велика България, велика Русия, велика Германия, велика Англия и пр.
Всеки народ трябва да слугува на Господа. Това е новото в света. Това е бъдещето на всеки народ. Народ, който не служи на Господа, ще плати. Българският народ не е пратен да работи за велика България, а е пратен да изпълни Волята на Бога, да служи на Бога. Няма да има вече велика Сърбия, велика България, велика Русия, велика Германия, велика Англия и пр. Нито една велика сила няма да има, а ще има народи, които служат на Бога, т.е. които следват Божиите закони. Всеки народ, който служи на Бога, ще има Божието благословение, ще получи големи блага, ще бъде напреднал народ. Що е служене на Бога? Служенето на Бога в случая означава следното:
към текста >>

6. 120 ШЕСТАТА РАСА - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега в света се образува едно ядро от хора от всички нации - англичани, французи, германци, руси, американци, японци, китайци, българи, турци, сърби, черни, бели, които образуват една нова раса, един народ с нови схващания, различни от сегашните.
И все пак, това е реалният Живот, в който предстои на човек да влезе.'' – Всяка нова епоха е творчески акт на Бога. Днешните времена не могат да се сравнят с бъдещето, което идва. Всички раси - черната, червената и жълтата, трябва да минат през бялата раса. Напредналите души от другите раси ще минат през бялата, а напредналите души от бялата раса ще минат в шестата раса. Сега в света се образува едно ядро от хора от всички нации - англичани, французи, германци, руси, американци, японци, китайци, българи, турци, сърби, черни, бели, които образуват една нова раса, един народ с нови схващания, различни от сегашните. Кой групира тези духове? Великият Божествен закон ги привлича, за да се опознаят и работят заедно. Питам: Българите могат ли да бъдат един контингент от такива хора? Могат. Ако българите не пратят там свои представители, ще слугуват. Онези народи, които изпратят свои представители, името им ще се запише в това велико царство, а онези, които не изпратят, името им ще се заличи.
към текста >>

Българите искат велика България, сърбите - велика Сърбия.
– Вие сте ги виждали. В писанието е казано: „Ще се съберат всички народи и ще се освети името на Бога.” Под „Дванадесет колена на Израиля” се разбира, че ще се обедини човечеството. Дванадесетте колена, това са дванадесетте зодиака, дванадесетте качества на човечеството. Хората имат дребни идеи. Българите искат велика България, сърбите - велика Сърбия. Всички искат да бъдат велики. В Царството Божие всички народи трябва да се обединят. Под „Царството Божие” трябва да се разбира хората от шестата раса. Те ще живеят в братство. Всички народи ще бъдат едно цяло.
към текста >>

7. Децата на бъдещата епоха - Боян Боев (1883 – 1963)

От всички народи ще влязат в Новия Израил: германци, англичани, французи, руси, сърби, българи и пр.
Иде една вълна, която ще приеме хората.“ Учителя каза: Засега само готовите хора ще приемат това благословение, което иде. Новият Израил, за който се говори, не са евреите, но шестата раса. Представители на Новия Израил и на шестата раса идват във всички народи. От всички народи ще влязат в Новия Израил: германци, англичани, французи, руси, сърби, българи и пр. Тридесет хиляди обещания е дал Бог на избрания народ. И те ще се изпълнят. Но ще се изпълнят спрямо Новия Израил. Един брат каза на Учителя: „Последното утринно слово беше много важно, понеже вие казахте, че епохата, в която живеем, е много важна и да използуваме тия няколко десетки предстоящи години, защото иначе трябва да чакаме хиляди години, докато дойде пак такава важна епоха, пак такива благоприятни условия.“ Учителя каза:
към текста >>

8. 03 ЗА АНТИМИНСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Известно е, че във Светогорските манастири са живели и живеят монаси от всички православни народи българи, сърби, гърци, румънци, руси.
Антиминсът е раздаден на първите ученици, но в много ограничен брой. Той е основа на Синархическата верига, която изпълнява наряди, определени от Учителя. Монасите от Атонската обител първи са разпространили Антиминса. Те са го възприемали като емблема на надеждата - след погребението идва Възкресението. "Атон" значи "Изгрев" на староегипетски. Известно е, че във Светогорските манастири са живели и живеят монаси от всички православни народи българи, сърби, гърци, румънци, руси. Но по ония времена повечето били от поробените от Турската империя народи. За монах обикновено се отивало по обет на рода. Освен в молитви за душата на своя род, монасите са се молили и за своя народ. Християните се обърнали с молитва и покаяние към Господа и това молебствие приело организиран характер. В Атон се образувало малко, но здраво ядро от монаси, верни и силни във вярата.
към текста >>

9. 61 ПАНЕВРИТМИЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В 1913 година Учителя праща генерал Стоянов при Фердинанд, за да му каже да не отваря в никой случай война на сърбите.
Той ще те послуша толкова, колкото баща му послуша мен. Аз знам колко струват Кобургите.“ Близката на Лулчев му казала: „Тогава ти с кой акъл отиваш там? “ А Лулчев отговорил: „Аз искам да опитам.“ Опитът му струваше живота. След 9 Септември 1944 година Лулчев бе осъден на смърт от тъй чения Народен съд и убит като царски съветник, заедно с много други още. Цар Фердинанд е познавал Учителя и се е срещал с Него. В 1913 година Учителя праща генерал Стоянов при Фердинанд, за да му каже да не отваря в никой случай война на сърбите. Фердинанд отговорил: „Аз не слушам и не вярвам на ясновидци.“ Когато Фердинанд искал да тласне България в Първата световна война, се срещнал с Учителя В разговор с Него по този въпрос, Учителя му казал, че България трябва да остане неутрална. В отговор на това Фердинанд си обърнал гърба и се потупал по дирника. След катастрофата при Добро поле, където войниците напускат фронта и тръгват към България, Фердинанд пак поискал съвета на Учителя, какво сега да прави. Учителя му казал: „Стягай си куфарите и бягай“. Този път Фердинанд го послушал.
към текста >>

10. ИСИХАСТИ И ДРУГИ МИСТИЦИ - Влад Пашов (1902- 1974)

При него дохождали на поклонение много хора от Византия, от България, Сърбия.
Понеже вниманието им е насочено изключително към личното спасение, не са се занимавали с обществени въпроси, както богомилите. Оттам и положителното отношение на властниците към тях начело с царя. Възобновител на исихазма, както казах, е малоазиатският монах Григорий Синаит, роден през втората половина на 13 век. След дълги скитания и изпитания, той попаднал в Атон и там всред многолюдното монашество ( около три хиляди монаси) той започнал своите проповеди. После в стремежа си да живее, колкото се може по-уединено, сам всред учениците си се оттеглил в Странджа планина и там основал цяло общежитие. При него дохождали на поклонение много хора от Византия, от България, Сърбия. Влашко и другаде. Монасите - учениците на Григорий живели в отделни скитове — "намести, подобно на сладкопойните ластовички" и само от време на време се събирали около учителя си. Той ги учел в пълно съгласие с християнството, че Адам бил създаден по Божие подобие и бил безгрешен като ангел. Имал способността да съзерцава Божия образ, който изгубил откакто повлечен от свободната си воля, вкусил забранения плод. Тогава бил изпъден от рая с проклятието да изкарва сам с пот и мъка прехраната си.
към текста >>

11. РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА И ИЗВЪН НЕЙНИТЕ ПРЕДЕЛИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Най-напред то прониква в страните на Балканския полуостров — Византия, Сърбия, Босна, Херцеговина, Далмация и после преминава по-далеч — в Италия, Франция, Германия, Англия, Испания, Русия, Чехия и другаде.
Семената са посяти, земята е разорана и в следната епоха избухва с още по-голяма сила и устрем и залива света с новите идеи. Венгеров казва, че Богомилството се разпространило в България толкова бързо, че по-голяма част от народа преминал към него. Клинчаров даже приема, че Богомилите са станали болшинство сред народа. То се разпространило между бедни и богати, селяни и висши кръгове, мъже и жени... Проникнало е между всички слоеве на обществото, което показва, че не е съсловно движение, а общочовешко духовно учение за повдигане на целия народ на една степен по-високо в неговото развитие. Възникнало в България, Богомилството се разпространява бързо в съседните страни и след това преминава в Западна Европа. Най-напред то прониква в страните на Балканския полуостров — Византия, Сърбия, Босна, Херцеговина, Далмация и после преминава по-далеч — в Италия, Франция, Германия, Англия, Испания, Русия, Чехия и другаде. Навсякъде то намира готова почва, готови души, подготвени от предишната богомилска вълна, за която говорих по-преди и разнася новите идеи за братство, равенство и свобода по света. Богомилите в различните страни са наричани с различни имена: богомили, катари, патарени, албигойци, българи, бугри и пр. Много думи и изрази, останали в Италия и Франция, показват произхода на Богомилството от България. Например, средновековният писател Роберт Алтисиот нарича албигойците български хора. Някои във Франция ги наричат просто българи, понеже страната, от която изхожда това движение, е България.
към текста >>

12. ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

От България през 12 век Богомилството проникнало в Сърбия, където бил свикан събор, за да осъди тяхното учение и се почнали жестоки гонения и преследвания.
Не е напълно изяснен въпросът за местонахождението на тези две общини. Към средата на 12 век като ръководител на общината Драговичи е бил някой си Симеон. Той, изглежда, бил считан като един от главните учители на тази община и от него бил получил своя духовен сан споменатият ръководител на Цариградската богомилска църква Никита. Според някои автори Драговишката, община поради своя абсолютен дуализъм, се счита за павликянска, а не за богомилска. Аз съм съгласен с това твърдение, защото застъпвам схващането, че богомилите въобще не са били дуалисти, както го посочвам многократно. От България през 12 век Богомилството проникнало в Сърбия, където бил свикан събор, за да осъди тяхното учение и се почнали жестоки гонения и преследвания. От Сърбия Богомилството проникнало в Босна, където била организирана община, позната под името Славония. За разпространението на Запад говорих в началото на това изложение. Тук може да дам само някои допълнителни сведения. Така начело на ломбардските богомили, които се наричали катари, стоял някой си Марко. Той бил свързан пряко с България, с българските богомили.
към текста >>

От Сърбия Богомилството проникнало в Босна, където била организирана община, позната под името Славония.
Към средата на 12 век като ръководител на общината Драговичи е бил някой си Симеон. Той, изглежда, бил считан като един от главните учители на тази община и от него бил получил своя духовен сан споменатият ръководител на Цариградската богомилска църква Никита. Според някои автори Драговишката, община поради своя абсолютен дуализъм, се счита за павликянска, а не за богомилска. Аз съм съгласен с това твърдение, защото застъпвам схващането, че богомилите въобще не са били дуалисти, както го посочвам многократно. От България през 12 век Богомилството проникнало в Сърбия, където бил свикан събор, за да осъди тяхното учение и се почнали жестоки гонения и преследвания. От Сърбия Богомилството проникнало в Босна, където била организирана община, позната под името Славония. За разпространението на Запад говорих в началото на това изложение. Тук може да дам само някои допълнителни сведения. Така начело на ломбардските богомили, които се наричали катари, стоял някой си Марко. Той бил свързан пряко с България, с българските богомили. Нов етап в развитието на Богомилството в Италия и Франция настъпва през 1167 година, когато в Ломбардия пристига при техния ръководител Марко ръководителят на Цариградската община Никита.
към текста >>

13. ВЛИЯТЕЛНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

сражение между българите и сърбите.
Изтекъл му отпускът и братът се върнал на фронта. Там се заловил по текста да пише музика. Бил военен музикант. Докато работел в палатката си, се завързало сражение между българите и сърбите. При него връхлетял свещеникът на полка и извикал: „Сърбите настъпват и гранати хвърчат около нас, да бягаме! " Но братът останал в палатката, продължил работата си и завършил нотирането на песента. Като се върнал в София и отишъл при Учителя да му занесе нотите, той
към текста >>

и извикал: „Сърбите настъпват и гранати хвърчат около нас, да бягаме!
пише музика. Бил военен музикант. Докато работел в палатката си, се завързало сражение между българите и сърбите. При него връхлетял свещеникът на полка и извикал: „Сърбите настъпват и гранати хвърчат около нас, да бягаме! " Но братът останал в палатката, продължил работата си и завършил нотирането на песента. Като се върнал в София и отишъл при Учителя да му занесе нотите, той му казал: „Ако не пишеше музиката на тази песен, когато падаха гранати около палатката, и ти щеше да пострадаш.
към текста >>

14. ПРОРИЦАТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

отвърнах: „Когато нашите войски настъпваха през Сърбия, полкът мина през
" Учителят ме попита: „Бил ли си в сражение на една полянка, оградена с букова гора, където много хора падат в някаква битка? Минал ли си такова сражение? " Аз отвърнах: „Когато нашите войски настъпваха през Сърбия, полкът мина през Лясковец и се сражавахме в ръкопашен бой. Там паднаха много наши българи. Цели коли с убити и ранени минаха през тази поляна и аз ги видях, но в самото сражение на участвах." Учителят ми рече: „Ще идеш и ще се върнеш." И повтори: „Ще идеш и ще се върнеш." Каза ми го и трети път.
към текста >>

15. 49. Чужденци – гости на Рила - Радка Левордашка (1920-2014)

Имаше хора от Франция, от Латвия, сърби и хървати.
ЧУЖДЕНЦИ - ГОСТИ НА РИЛА През 1938 година на Рила гостуваха чужденци. Имаше хора от Франция, от Латвия, сърби и хървати. Те наброяваха една внушителна група от около 50 и повече души. Това беше един тържествен момент на Рила. Когато се качиха на Седемте Рилски езера, ние ги посрещнахме с песента „Братство, единство". Гостите, като дойдоха пред Учителя, всички застанаха на колене и се покланяха на Великия Учител, целуваха му ръка и му поднесоха много подаръци. А пък французите му подариха много хубава палатка.
към текста >>

Сърбите бяха му донесли много неща за обличане - ризи, пуловери.
Това беше един тържествен момент на Рила. Когато се качиха на Седемте Рилски езера, ние ги посрещнахме с песента „Братство, единство". Гостите, като дойдоха пред Учителя, всички застанаха на колене и се покланяха на Великия Учител, целуваха му ръка и му поднесоха много подаръци. А пък французите му подариха много хубава палатка. Братята я разпънаха, сестрите канеха Учителя да се прехвърли в нея да спи, той отказа да спи в тази хубава палатка, остана си в своята. Сърбите бяха му донесли много неща за обличане - ризи, пуловери. Учителя не облече и не взе нищо за себе си, а каза: „Раздайте ги на бедните. Има много нуждаещ се народ." Така при Учителя дойдоха представители на много народи да му се поклонят. Прекарахме прекрасни дни с тях в песни и разговори. Изпратихме ги пак с песни и те си заминаха щастливи.
към текста >>

16. 5.14 1939 година — най-благоприятните духовни условия за българите - Светозар Няголов ( -2013)

На 1 октомври 1943 г„ петък, Учителя раздава на всички братя, които са мобилизирани и отиват в окупационния корпус в Сърбия и Гърция, Добрата молитва и 91 псалом, написани на листче.
Те ги посяват и поставят в голямата стая в дома на Темелко. Учителя казва: „Сега ще видим кой ще победи — дали мирът, или войната. Бялото цвете е мирът, а червеното войната." Цветята израстват и се развиват. Сестрите се грижат, поливат ги редовно, но постепенно червеното цвете залинява и изсъхва. Остава само бялото цвете. На 1 октомври 1943 г„ петък, Учителя раздава на всички братя, които са мобилизирани и отиват в окупационния корпус в Сърбия и Гърция, Добрата молитва и 91 псалом, написани на листче. Това е талисман от Учителя, който ги пази през време на войната. Учителя е крайно недоволен, че сме станали маши на Германия и участваме в окупационния корпус в Сърбия и Гърция. Той помага на всички хора, които се намират в трудните условия на войната. Помага на партизаните и комунистите да не бъдат избити от хайките на фашистите. Учителя им внушава къде и как да се крият, за да избегнат блокадите.
към текста >>

Учителя е крайно недоволен, че сме станали маши на Германия и участваме в окупационния корпус в Сърбия и Гърция.
Бялото цвете е мирът, а червеното войната." Цветята израстват и се развиват. Сестрите се грижат, поливат ги редовно, но постепенно червеното цвете залинява и изсъхва. Остава само бялото цвете. На 1 октомври 1943 г„ петък, Учителя раздава на всички братя, които са мобилизирани и отиват в окупационния корпус в Сърбия и Гърция, Добрата молитва и 91 псалом, написани на листче. Това е талисман от Учителя, който ги пази през време на войната. Учителя е крайно недоволен, че сме станали маши на Германия и участваме в окупационния корпус в Сърбия и Гърция. Той помага на всички хора, които се намират в трудните условия на войната. Помага на партизаните и комунистите да не бъдат избити от хайките на фашистите. Учителя им внушава къде и как да се крият, за да избегнат блокадите. Той казва в една беседа: „Аз виждам, че Господ е започнал да говори на хората. Ако Бог не беше на Земята, главите на нашите шумци, които слязоха от планината, щяха да хвръкнат.
към текста >>

17. 6.1 Политически събития - Светозар Няголов ( -2013)

Възползвайки се от трудностите, които Турция има с Италия — воювали за Триполи, той сключва таен договор със Сърбия, Гърция и Черна гора и на 5 октомври 1912 г.
По този повод Учителя държи беседа, в която говори какви поразии ще направи Фердинанд в България. В нея той разглежда буквата „Ф", която представлява стара философия и катастрофа в живота. Беседата е напечатана, но всичко казано за царя е пропуснато. Учителя не харесва Кобургите, които са крайно самонадеяни и упорити. В главата на Фердинанд назрява идеята да освободи и присъедини към България всички български земи. Възползвайки се от трудностите, които Турция има с Италия — воювали за Триполи, той сключва таен договор със Сърбия, Гърция и Черна гора и на 5 октомври 1912 г. започва Балканската война. Начело на армията застава Фердинанд и българите спечелват блестяща победа. Тази победа го въодушевява и той решава да освободи всички български земи в Сърбия и Гърция. На 16 юни 1913 г. избухва Междусъюзническата война.
към текста >>

Тази победа го въодушевява и той решава да освободи всички български земи в Сърбия и Гърция.
Учителя не харесва Кобургите, които са крайно самонадеяни и упорити. В главата на Фердинанд назрява идеята да освободи и присъедини към България всички български земи. Възползвайки се от трудностите, които Турция има с Италия — воювали за Триполи, той сключва таен договор със Сърбия, Гърция и Черна гора и на 5 октомври 1912 г. започва Балканската война. Начело на армията застава Фердинанд и българите спечелват блестяща победа. Тази победа го въодушевява и той решава да освободи всички български земи в Сърбия и Гърция. На 16 юни 1913 г. избухва Междусъюзническата война. По това време Учителя дава на всички братя, повикани на фронта, като талисман, напечатани на лист 91 псалом и Добрата молитва, които те зашиват в куртките си, и след войната се завръщат здрави и читави. Учителя предупреждава Фердинанд да не започва война със съюзниците, защото ще я загуби. Фердинанд не го слуша и обявява война.
към текста >>

Нашите войски са в Сърбия, а гръцките, сръбските, черногорските и турските са в Кресненското дефиле и всеки момент трябва да тръгнат към София.
На 16 юни 1913 г. избухва Междусъюзническата война. По това време Учителя дава на всички братя, повикани на фронта, като талисман, напечатани на лист 91 псалом и Добрата молитва, които те зашиват в куртките си, и след войната се завръщат здрави и читави. Учителя предупреждава Фердинанд да не започва война със съюзниците, защото ще я загуби. Фердинанд не го слуша и обявява война. Нашите войски са в Сърбия, а гръцките, сръбските, черногорските и турските са в Кресненското дефиле и всеки момент трябва да тръгнат към София. От север румънците, необезпокоявани от никого, навлизат в България. В този критичен момент за българската държава се намесва Учителя. Той е добър приятел с Джеймс Ваучер, дългогодишен кореспондент на вестник „Таймс" за България и Източна Европа. Последният пък е много близък с американския посланик в София — Мърфи. Учителя моли Ваучер да предаде на Мърфи да се качи на своята кола, да постави американското знаме и отиде да каже на войските, събрани в Кресненското дефиле, че Америка не е съгласна те да нахлуят в България.
към текста >>

Цялата тази авантюра на Фердинанд завършва с позорния Букурещки мирен договор от 28 юли 1913 г., по силата на който Румъния взима Добруджа, Турция — Одрин и Тракия, а Гърция и Сърбия поделят Беломорска Тракия.
Учителя казва: „Един човек със своята силна и светла мисъл може да спре цяла армия." (64) „Мощна е мисълта на добрия човек. Мисълта на един добър човек е равна на мисълта на хиляда лоши хора... Добрата мисъл твори чудеса." (26, с. 88) Румънците, необезпокоявани от българските войски, каквито не е имало на северната ни граница, нахлуват в България и достигат до село Враждебна. Учителя се качва на една лека кола и се отправя към тях. Той насочва мощната си мисъл към главнокомандващия румънските войски и техния крал: „Войските да се върнат веднага в Румъния." Румънците тръгват обратно и си отиват, без да пукне дори и една пушка. Цялата тази авантюра на Фердинанд завършва с позорния Букурещки мирен договор от 28 юли 1913 г., по силата на който Румъния взима Добруджа, Турция — Одрин и Тракия, а Гърция и Сърбия поделят Беломорска Тракия. На 15 юли 1915 г. избухва Първата световна война. Учителя предупреждава Фердинанд България да остане неутрална, защото, ако воюва, ще загуби войната. Фердинанд отговаря, че не слуша ясновидци, и на 1 октомври 1915 г. публикува манифест за обявяване на война, в съюз с Централните сили: Германия, Австрия и Турция, срещу Антантата: Англия, Русия и САЩ.
към текста >>

" Дошлият казва: „Аз съм комунист, преследват ме и ако ме хванат, ще бъда разстрелян." Учителя нарежда да го настанят да преспи в кухнята и сутринта рано му казва да тръгне към Сърбия.
Василка Иванова го преоблича в женски дрехи и го отвежда на безопасно място, където го чакат негови верни другари. По същия начин тя спасява и сестра му Роза. Учителя помага и на много други комунисти да избегнат разстрела, който ги очаква. Една вечер на вратата на Учителя се почуква. Той излиза и пита човека, застанал пред вратата: „Какво има? " Дошлият казва: „Аз съм комунист, преследват ме и ако ме хванат, ще бъда разстрелян." Учителя нарежда да го настанят да преспи в кухнята и сутринта рано му казва да тръгне към Сърбия. Гостът го пита: „Господин Дънов, полицията ще ме спре и ще ме арестуват." Учителят му казва: „Не бой се, тръгвай смело." Той излиза от квартирата и действително никой не го спира по пътя. Преминава в Сърбия и оттам емигрира в Русия. На друг комунист, дошъл за помощ, Учителя нарежда да се качи на влака и да замине за Сърбия. Той отива на гарата, взема билет за Драгоман, но не слиза на гарата, а продължава да пътува с влака. Той е сам в купето и никой не идва да провери билета и паспорта му.
към текста >>

Преминава в Сърбия и оттам емигрира в Русия.
Учителя помага и на много други комунисти да избегнат разстрела, който ги очаква. Една вечер на вратата на Учителя се почуква. Той излиза и пита човека, застанал пред вратата: „Какво има? " Дошлият казва: „Аз съм комунист, преследват ме и ако ме хванат, ще бъда разстрелян." Учителя нарежда да го настанят да преспи в кухнята и сутринта рано му казва да тръгне към Сърбия. Гостът го пита: „Господин Дънов, полицията ще ме спре и ще ме арестуват." Учителят му казва: „Не бой се, тръгвай смело." Той излиза от квартирата и действително никой не го спира по пътя. Преминава в Сърбия и оттам емигрира в Русия. На друг комунист, дошъл за помощ, Учителя нарежда да се качи на влака и да замине за Сърбия. Той отива на гарата, взема билет за Драгоман, но не слиза на гарата, а продължава да пътува с влака. Той е сам в купето и никой не идва да провери билета и паспорта му. Така стига до Сърбия и оттам се прехвърля в Русия. Всички, изпаднали в беда души, които отправят горещ зов към Бога за помощ, намират светъл прием и спасение от Учителя.
към текста >>

На друг комунист, дошъл за помощ, Учителя нарежда да се качи на влака и да замине за Сърбия.
Една вечер на вратата на Учителя се почуква. Той излиза и пита човека, застанал пред вратата: „Какво има? " Дошлият казва: „Аз съм комунист, преследват ме и ако ме хванат, ще бъда разстрелян." Учителя нарежда да го настанят да преспи в кухнята и сутринта рано му казва да тръгне към Сърбия. Гостът го пита: „Господин Дънов, полицията ще ме спре и ще ме арестуват." Учителят му казва: „Не бой се, тръгвай смело." Той излиза от квартирата и действително никой не го спира по пътя. Преминава в Сърбия и оттам емигрира в Русия. На друг комунист, дошъл за помощ, Учителя нарежда да се качи на влака и да замине за Сърбия. Той отива на гарата, взема билет за Драгоман, но не слиза на гарата, а продължава да пътува с влака. Той е сам в купето и никой не идва да провери билета и паспорта му. Така стига до Сърбия и оттам се прехвърля в Русия. Всички, изпаднали в беда души, които отправят горещ зов към Бога за помощ, намират светъл прием и спасение от Учителя. Неговият дух работи без шум и без глас.
към текста >>

Така стига до Сърбия и оттам се прехвърля в Русия.
Гостът го пита: „Господин Дънов, полицията ще ме спре и ще ме арестуват." Учителят му казва: „Не бой се, тръгвай смело." Той излиза от квартирата и действително никой не го спира по пътя. Преминава в Сърбия и оттам емигрира в Русия. На друг комунист, дошъл за помощ, Учителя нарежда да се качи на влака и да замине за Сърбия. Той отива на гарата, взема билет за Драгоман, но не слиза на гарата, а продължава да пътува с влака. Той е сам в купето и никой не идва да провери билета и паспорта му. Така стига до Сърбия и оттам се прехвърля в Русия. Всички, изпаднали в беда души, които отправят горещ зов към Бога за помощ, намират светъл прием и спасение от Учителя. Неговият дух работи без шум и без глас. При разговор с Ирина Кисьова през 1931 година Учителя казва, че в Европа се е родило едно незаконно дете — марксизмът. Маркс не е руснак, а германец, но даде своето учение на руснаците — те да го отгледат. От това положение духовните ръководители на Русия са крайно недоволни, понеже неговото учение забавя и обърква развитието на руския народ.
към текста >>

18. 7.40 Гавраил Величков - Светозар Няголов ( -2013)

Гавраил Величков отива в окупационния корпус в Сърбия.
През пролетта на 1941 г. Галилей е мобилизиран и облечен във военна униформа, отива при Учителя. Учителя му казва: „Ти сега ще пътуваш с германските ешелони към Турция. Те дойдоха тук, душите им да се поклонят на Господа, който сега е в България, макар и по този брутален начин. Ще дойдат и англичаните, американците и руснаците." Гавраил Величков отива в окупационния корпус в Сърбия. Веднъж разглежда ръцете на своите подчинени шофьори и намира, че на трима от тях линията на живота се прекъсва точно тази година. Той решава да им помогне да избегнат фаталния край. Като прави нарядите, един от набелязаните шофьори му казва, че сънувал лош сън. Галилей му отговаря, че не може да отмени наряда му, но да бъде много внимателен с колата си през деня. Войникът кара бавно, но като спира вечерта, друга кола го блъсва и ранява леко в ръката.
към текста >>

19. От Устово до Варна. Четиримата младежи - Георги Томалевски (1897-1988)

След това турците се приготвили да ударят през южна Македония към Сърбия.
Останалите младежи полегнаха по тревата, подпряха се на лакти и напрегнаха слух. - „След като затвори очи Иван Александър - цар български и самодържец не само на българския народ, но и на гърци, братята Иван Страцимир, на който бе дадено видинското царство, и Иван Шишман, който владееше търновския дял на държавата, не си поминуваха в разбирателство и братска обич, а всеки сам за себе си водеше самостойна управа. Това бе добре дошло за нахълтващите турски орди, за да сломят по-лесно съпротивата. А то се знае открай време, че несговорните другари, приятели, търговци или управници, лесно попадат под ударите на врагове и завистници. Станало така, че султан Мурад през лето 1375 ударил със своите многобройни пълчища на североизток в Тракия и завзел местата около Диамболис. След това турците се приготвили да ударят през южна Македония към Сърбия. Там те били посрещнати от сърби и босненци, които на няколко пъти нанесли и победи, но в края на тези продължителни битки турците взели отново връх и нахлули към Североизточна България. Все в тези времена, когато султан Мурад загинал при Косово поле, а на престола се изкачил Баязид, новият господар решил да завладее българската земя. Последвали боеве и през лето 1393 паднал Търновград, а три години след това била покорена и видинската част на държавата и България паднала окончателно под турско робство. Всеки мислел тогава, че е дошъл края на българите и българската държава за всички времена, но в покорената земя, в тъмницата на робството останали да светят като блещукащи светилници само манастирите, където ревностни служители пазели писмените паметници от всяко време и откъдето, както е знайно, всички са очаквали спасение. Потекли тъмните робски столетия.
към текста >>

Там те били посрещнати от сърби и босненци, които на няколко пъти нанесли и победи, но в края на тези продължителни битки турците взели отново връх и нахлули към Североизточна България.
- „След като затвори очи Иван Александър - цар български и самодържец не само на българския народ, но и на гърци, братята Иван Страцимир, на който бе дадено видинското царство, и Иван Шишман, който владееше търновския дял на държавата, не си поминуваха в разбирателство и братска обич, а всеки сам за себе си водеше самостойна управа. Това бе добре дошло за нахълтващите турски орди, за да сломят по-лесно съпротивата. А то се знае открай време, че несговорните другари, приятели, търговци или управници, лесно попадат под ударите на врагове и завистници. Станало така, че султан Мурад през лето 1375 ударил със своите многобройни пълчища на североизток в Тракия и завзел местата около Диамболис. След това турците се приготвили да ударят през южна Македония към Сърбия. Там те били посрещнати от сърби и босненци, които на няколко пъти нанесли и победи, но в края на тези продължителни битки турците взели отново връх и нахлули към Североизточна България. Все в тези времена, когато султан Мурад загинал при Косово поле, а на престола се изкачил Баязид, новият господар решил да завладее българската земя. Последвали боеве и през лето 1393 паднал Търновград, а три години след това била покорена и видинската част на държавата и България паднала окончателно под турско робство. Всеки мислел тогава, че е дошъл края на българите и българската държава за всички времена, но в покорената земя, в тъмницата на робството останали да светят като блещукащи светилници само манастирите, където ревностни служители пазели писмените паметници от всяко време и откъдето, както е знайно, всички са очаквали спасение. Потекли тъмните робски столетия. През петнадесети и шестнадесети векове българската земя заприличала на турско селище.
към текста >>

Монасите, отдали живота си на служене Богу чрез молитви и чист живот, са били от всички краища на Балканския полуостров и все синове на поробените от агарянското нашествие народи: българи, сърби, гърци и румъни.
През петнадесети и шестнадесети векове българската земя заприличала на турско селище. Почнали да израстват минарета вместо църкви. Добре, че народът български си е имал занаятия, добре че знаял да реже от дърво цветя и птици, добре че имало зографи и иконописци и че жените не забравили да шият своите премени и възглавници с всякакви шарила, та народът, макар и да сложил по принуда фесове на главата на мъжете, все пак запазил своя вид и песните си, и занаятите си. Така е било по трите области на българската земя: Мизия, Тракия и Македония. Трябва да се знае, че в килиите на манастирите, издигнати в Халкидическия полуостров, имало е тайно брожение. Монасите, отдали живота си на служене Богу чрез молитви и чист живот, са били от всички краища на Балканския полуостров и все синове на поробените от агарянското нашествие народи: българи, сърби, гърци и румъни. Между тях е имало и някои братя, дошли от руските манастири. Не е лесно да дойдат до единомислие люде с различни съдби и нрави. Но общата тежка участ сближава човеците и заличава различията. Малко по малко с вървежа на времето у тези служители с будни умове и горещи сърца, се ражда идея да сторят нещо за поробените свои братя и да спасят както народността във всякоя от покорените страни, така и да укрепят вярата в Христа Господа нашего. Но какво могат стори монаси без оръжие, отдали живота си на благочестие, на кротост и добродетели?
към текста >>

20. Към нова съдба. Чорбаджи Атанас Георгиев - Георги Томалевски (1897-1988)

Истината е, че в манастирите на Халкидика живеят българи, сърби, гърци, румъни и руси.
Те са го считали като символ на надеждата надеждата за възкресението. Думата „Атон" на староегипетски значи слънце или изгрев. Атон е първият и единствен Бог на Египет. Дори имало е фараон, който се наричал Ехнатон. Константин свърза прочетеното във Варна върху пергамента, донесен от Тодор, с онова, което му разказа старецът, и с това, което прочете върху самия Антиминс. Истината е, че в манастирите на Халкидика живеят българи, сърби, гърци, румъни и руси. Повечето от тях са синове на поробения от турците народ. Тези монаси са отивали там поради даден от родителите им обет, че ще пратят първородния си син служител на Бога, който ще се моли освен за спасението на своята душа, но и за своя народ. В Атон ставало и организирано молебствие. Монасите се събирали тайно, като се молели за освобождението на християнските народи от агарянско иго. Немалко е било и теглото на тези монаси, тъй като на няколко пъти манастирите са били ограбвани и опожарявани от турците.
към текста >>

21. Село Хатърджа - Георги Томалевски (1897-1988)

Времето на тяхното преселване съвпада с раздвижването на балканските християнски народи - българи, сърби, гърци, албанци, които проявяват първите признаци за национално възраждане и народно просвещение.
Докато в големия град имаше апатия, дори заспиване, което добре се използуваше от гръцкото духовенство, често в съюз с администрацията, по селата главите на хората бяха по-изправени и вниманието по-будно. Сега за Константин стана ясно, че всичко това се е движело от едно командно място - къщата на чорбаджи Атанас в Хатърджа, а кормчията бил самият той. По сведения от свещеник Константин Дъновски1 семейството на Атанас Георгиев чорбаджи е от македонски произход. Баща му Георги е бил родом от Призренско2, откъдето през третата четвъртина на 18 век, заедно с други свои съселяни се преселва в село Голица, Несебърско. Засега липсват сведения за причините, които заставили тези групи македонски българи от Призренско да емигрират, за да се настанят в най-източната част на полуострова. Времето на тяхното преселване съвпада с раздвижването на балканските християнски народи - българи, сърби, гърци, албанци, които проявяват първите признаци за национално възраждане и народно просвещение. Интересно съвпадение е, че по това време Паисий Хилендарски се отправя от Света Гора към Котел, за да предаде лично на Софроний Врачански в 1765 г. „История славянобългарская", която се преписва и разнася от ръка на ръка. Бащата на Атанас Георгиев Чорбаджи - Георги, когото гърците наричали Йоргаки, бил един от първенците в село Голица и имал силното желание да изучи сина си Атанас. В селото обаче нямало училище, та го отпратил за наука в близкото село Еркеч. Енорийският свещеник на това село бил отец Михаил, който обучавал в къщи си на славянско четмо и писмо няколко селски момчета.
към текста >>

22. Случка на фронта - разказ на брат Г. Р. - Георги Томалевски (1897-1988)

Войските прегазили Сърбия, а на фронта, където бил брат Г.
И на дъното на ада да го изпратят, той трябва да знае, че и там има души, на които трябва да помогне. Когато съзнанието на ученика не споделя това, което е принуден да направи, както за пример произнасянето на клетвата, тогава той не е отговорен.“ Така и станало. През 1915 г. войната се обявила. Войските прегазили Сърбия, а на фронта, където бил брат Г. Р., така се случило, че когато полкът бил на бойната линия, ротата на Г. Р. била в резерва. Това се нареждало само по себе си, без ничия намеса. Малко по-късно брат Г. Р. бил вече на Солунския фронт, на Гръцко-Сръбската граница.
към текста >>

23. ПЪРВИТЕ РЕВОЛЮЦИОНЕРИ - Борис Николов

Тогава от Атон изпращат монаси да събират помощи за манастирите, а всъщност – да призовават към молитва вярващите измежду гърци, сърби, румъни, македонци, българи.
Тази духовна работа продължава много години. По този начин, естествено и постепенно, манастирите стават разсадник на идеята за освобождението, която чрез посетителите, отишли там на поклонение, се предава във всички народи. Тази идея започва да пониква в сърцата на поробените, това повдига самочувствието им, събужда надежда и копнеж за свобода.Атонските манастири се посещават от много хора от целия свят. Молитвата на монасите за освобождение от робството, знайно или незнайно, се разпространява навсякъде. След като са работили така двайсетина години, калугерите решават да разширят акцията, да привлекат в общата молитва и хора вярващи от своите народи. Тогава от Атон изпращат монаси да събират помощи за манастирите, а всъщност – да призовават към молитва вярващите измежду гърци, сърби, румъни, македонци, българи. Те пътуват, опознават народите си, привличат към общото дело вярващите. И за да се знае кой е привлечен в акцията, дават му една икона, която представя свалянето на Христа от кръста. Скритата идея е тази: след разпятието и свалянето от кръста иде възкресението – освобождението! Който пътува из страната, като влезе в една къща и види тази картина до кандилото на стената, знае, че стопанинът на този дом е привлечен за Делото. Тъй постепенно се създава една връзка, събуждат се хубави чувства на доверие, на солидарност, на отговорност; това е братска връзка между хората, една идея ги обединява – да се молят за освобождение!
към текста >>

24. Исторически предпоставки за идването на Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

И през 1912 г., след като се сключва съюз между България, Гърция, Сърбия и Черна гора, се открива война срещу турската империя.
Това е жесток удар за българския народ, който след цяло петвековно робство се вижда обединен и свободен. Това остава люта рана в сърцето на всеки българин. Тракия и Македония, които все още са под турско робство, продължават борбата за освобождение. Възникналите въстания жестоко са потушавани. Силите у българския народ за освобождаване на всички българи под чуждо иго нарастват до краен предел. И през 1912 г., след като се сключва съюз между България, Гърция, Сърбия и Черна гора, се открива война срещу турската империя. Българската войска, още млада и неукрепнала, но движена от мощните сили на любовта към поробените братя, смело щурмува турските крепости и става нещо, което никоя от великите сили не очаква. Малката, но победоносна българска армия скоро стига до стените на Константинопол. Одрин, който е костелив орех, силно укрепен и ръководен от германски специалисти, за което всички са единодушни, че не може да бъде превзет, пада. Турция иска мир и това е идеалът на България: да се върне Санстефанска България - Тракия и Македония да се включат в новото царство. В Гърция и Сърбия се явява завист как може в българската държава да се обединят всички българи, включително Тракия и Македония.
към текста >>

В Гърция и Сърбия се явява завист как може в българската държава да се обединят всички българи, включително Тракия и Македония.
И през 1912 г., след като се сключва съюз между България, Гърция, Сърбия и Черна гора, се открива война срещу турската империя. Българската войска, още млада и неукрепнала, но движена от мощните сили на любовта към поробените братя, смело щурмува турските крепости и става нещо, което никоя от великите сили не очаква. Малката, но победоносна българска армия скоро стига до стените на Константинопол. Одрин, който е костелив орех, силно укрепен и ръководен от германски специалисти, за което всички са единодушни, че не може да бъде превзет, пада. Турция иска мир и това е идеалът на България: да се върне Санстефанска България - Тракия и Македония да се включат в новото царство. В Гърция и Сърбия се явява завист как може в българската държава да се обединят всички българи, включително Тракия и Македония. България става много силна за тях. Западните сили ги насърчават и докато българската армия се бие под стените на Цариград, те превземат Западна Тракия и Македония. Всичко, за което българският войник се бори и дава неимоверни жертви, рухва. А Македония и Западна Тракия остават под още по-голямо робство, защото особено гърците малтретират цялото българско население. Вземат им имотите, за да може да се каже, че там не е имало българско население и България да не претендира за тези земи.
към текста >>

Не само това, но в oтново иззетите земи Румъния, Гърция и Сърбия подлагат на унищожение българите, които панически бягат да се спасят в малка България.
Видяла това, Турция потъпква сключения договор и нахлува в освободените от България земи. Румъния вижда възможност да завладее Добруджа, нахлува в Северна България и свободно се насочва към София. България е изправена да воюва с пет държави с пресни сили и добре въоръжени. И когато румънската армия наближава София, България капитулира и иска примирие. Македония и Западна Тракия остават в Гърция, Турция си връща Одрин и Източна Тракия - и всичко, което България беше извоювала с огромни жертви, й бе отнето. Не само това, но в oтново иззетите земи Румъния, Гърция и Сърбия подлагат на унищожение българите, които панически бягат да се спасят в малка България. Страната трябва да изхрани десетки хиляди бежанци от новозавзетите земи от Сърбия, Турция, Гърция и Румъния. Българският народ е онеправдан, разорен, изгубил всяка вяра и надежда за по-добро бъдеще, изправен пред материална и морална разруха. След толкова светли страници на вяра и надежда сега се вижда разпънат на кръст от вероломните съюзници. Той е на прага на отчаянието. Ето какво казва Учителят за страданието:
към текста >>

Страната трябва да изхрани десетки хиляди бежанци от новозавзетите земи от Сърбия, Турция, Гърция и Румъния.
Румъния вижда възможност да завладее Добруджа, нахлува в Северна България и свободно се насочва към София. България е изправена да воюва с пет държави с пресни сили и добре въоръжени. И когато румънската армия наближава София, България капитулира и иска примирие. Македония и Западна Тракия остават в Гърция, Турция си връща Одрин и Източна Тракия - и всичко, което България беше извоювала с огромни жертви, й бе отнето. Не само това, но в oтново иззетите земи Румъния, Гърция и Сърбия подлагат на унищожение българите, които панически бягат да се спасят в малка България. Страната трябва да изхрани десетки хиляди бежанци от новозавзетите земи от Сърбия, Турция, Гърция и Румъния. Българският народ е онеправдан, разорен, изгубил всяка вяра и надежда за по-добро бъдеще, изправен пред материална и морална разруха. След толкова светли страници на вяра и надежда сега се вижда разпънат на кръст от вероломните съюзници. Той е на прага на отчаянието. Ето какво казва Учителят за страданието: „Страданията — това са законите, чрез които Господ действа за нашето развитие.“[4]
към текста >>

25. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

След туй Балканската война със съюзници България, Сърбия, Гърция и Черна гора обявиха война на Турция за освобождение на Македония и Тракия от турско владичество.
Спомням си, спахме в Априловската гимназия на пода. На другия ден учителят ни В. Генев ни разведе по почти всички фабрики в Габрово - тъкачни, пивоварска имаше, не мога да си спомня още, но доста фабрики имаше. Беше още в началното развитие на Габрово като индустриален център. Може да се смята, че е било 1910-1912 год. След туй Балканската война със съюзници България, Сърбия, Гърция и Черна гора обявиха война на Турция за освобождение на Македония и Тракия от турско владичество. Какво стана там вече ние като деца не разбирахме. Обаче съюзниците се скараха... И като се вземе от 1912 год. откакто се обяви войната, а може да се каже и от 1911 год. бе войната на италианците в Африка за завземане на колонии от там. От 1911 г.
към текста >>

26. Един Бог - Сава Калименов (1901 - 1990)

Както някога евреите се обръщаха към Йехова като към свой национален Бог, който им помага и ги закриля в борбата им срещу другите богове и народи, така и днес нерядко ще чуеш българите да говорят и призовават някакъв „български Бог“ — („Жив е българският Бог..“), сърбите — да се уповават на някакъв „сръбски Бог“ и т. н.
Един Бог Днес, в епохата на „монотеизма“, хората все още служат на много богове. В съзнанието на днешните религиозни хора все още съществува не Единствения Бог, а техния Бог — Бога на тяхната религия, нация или секта. Както някога евреите се обръщаха към Йехова като към свой национален Бог, който им помага и ги закриля в борбата им срещу другите богове и народи, така и днес нерядко ще чуеш българите да говорят и призовават някакъв „български Бог“ — („Жив е българският Бог..“), сърбите — да се уповават на някакъв „сръбски Бог“ и т. н. И тъй, днес ние имаме християнски Бог, мохамедански Бог, израилтянски Бог, браманистки Бог и т. н. С право би могло също да се каже, че имаме католишки, православен, протестантски, а също така и български, сръбски, френски, немски и т. н. богове, защото, в съзнанието на днешните хора всички тия идеи за отделни богове фактически съществуват. В такъв случай, какво представлява от себе си „монотеизма“ (еднобожието) на която и да било от днешните религии? —> Само една маска, под която се крие техния политеизъм (многобожие), при което всяка религия дава пълно преимущество на „своя“ бог, а против всички други богове обявява безпощадна война.
към текста >>

И новото човечество иде да ликвидира с това престъпление, с това идолопоклонство! То иде да строши оковите на многобожието и да ни покаже, че Богът на християнина, на мохамеданина, на браманиста, както и на българина, сърбина.
Днес всички хорски богове по своята същност са сектантски! Днес боговете на всички религии и народи не са нищо друго освен идоли! Защото представителите им сами подчертават тяхната изключителност, тяхната отделност, тяхната непригодност да служат за идеал и обединение на всички хора и народи. Днес нямаме един Бог! Днес имаме много богове или, по-право, много идоли, които хората са си създали и им се кланят. Новото човечество, което иде да изгради един нов свят, няма нищо общо с многобожието, с идолопоклонството на сегашния свят. Новото човечество, което иде да замени днешното самоизяждащо се човечество, има само един единствен Бог — Бога на всички хора и народи, който не може да се дели на части, не може да се боядисва с национална или религиозно сектантска боя, не може да защищава едни, а да преследва други! Богът на новото човечество е единен, безконечен, все- обгръщащ Баща на целокупния живот, за когото отделни нации и религии не съществуват! В съзнанието на новия човек поклонението пред днешните измислени национални и религиозно-сектантски богове е светотатство и идолопоклонство! . . Днешния начин на поклонение пред „нашия“ бог, който се противопоставя иа „чуждите“ такива, е престъпление пред единствения истински Бог! . . И новото човечество иде да ликвидира с това престъпление, с това идолопоклонство! То иде да строши оковите на многобожието и да ни покаже, че Богът на християнина, на мохамеданина, на браманиста, както и на българина, сърбина. немеца, французина, китаеца и турчина е един и същ. То иде да тури край на сектантските борби между хората и да сложи властно печата на обединението върху всички области на човешкия живот!
към текста >>

27. Единно Човечество - Сава Калименов (1901 - 1990)

Колкото и невероятно да ни се вижда това днес, ще дойде време, когато хората ще се чувствуват преди всички хора, членове на едно единно човечество, а не българи, сърби, гърци, французи, немци и т. н.
. . . Кой е раздробил цялото на части и с това е отнел възможността за хармония в живота и всеобщо щастие? — Това е все същия дух на отделността, на егоизма, който е същевременно духа на насилието. Този дух все още непоклатимо царува в умовете и душите на една голяма част от хората, които дават насока на съвременния живот и които поради това са хора на отделността, на егоизма, на насилието. Новото човечество ще ликвидира със сегашната разпокъсаност на своите части-народи и с тяхното противопоставяне едни срещу други. Колкото и невероятно да ни се вижда това днес, ще дойде време, когато хората ще се чувствуват преди всички хора, членове на едно единно човечество, а не българи, сърби, гърци, французи, немци и т. н. Всички хора, без разлика на национален и расов произход, ще се почувстват като братя, еднакво близки, еднакво мили, еднакво заслужващи обичта на другите. Та кой е българина и кой сърбина? Кой е германеца и кой френеца? Кой е японеца и кой китаеца? — Не са ли всички еднакво равноправни синове на Единствения Бог?
към текста >>

Та кой е българина и кой сърбина?
— Това е все същия дух на отделността, на егоизма, който е същевременно духа на насилието. Този дух все още непоклатимо царува в умовете и душите на една голяма част от хората, които дават насока на съвременния живот и които поради това са хора на отделността, на егоизма, на насилието. Новото човечество ще ликвидира със сегашната разпокъсаност на своите части-народи и с тяхното противопоставяне едни срещу други. Колкото и невероятно да ни се вижда това днес, ще дойде време, когато хората ще се чувствуват преди всички хора, членове на едно единно човечество, а не българи, сърби, гърци, французи, немци и т. н. Всички хора, без разлика на национален и расов произход, ще се почувстват като братя, еднакво близки, еднакво мили, еднакво заслужващи обичта на другите. Та кой е българина и кой сърбина? Кой е германеца и кой френеца? Кой е японеца и кой китаеца? — Не са ли всички еднакво равноправни синове на Единствения Бог? Защо тогава да се мразят, презират, гонят и избиват едни други? Защо да се отделят в своите тесни черупки, наречени „национални граници“, които задушват свободния живот, свободния развой на народите и стават причина за постоянна омраза и проливане на реки от човешка кръв?
към текста >>

28. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Патриаршията вече не е майка на всички - били те гагаузи, гърци, сърби, българи, сирийци - каквито щеш! След Завярата, след добиването на независимостта на Гърция гърците сякаш са опиянени, сякаш гледат отгоре на предишните си братя, които се бяха били рамо до рамо с тях в революцията им.
Чорбаджи Атанас ще трябва по неравния път да стигне до истината, че реалността е малко по-друга от чистите му мечти. Има пастири, носещи светлината на Божието слово, но има и попове; има храмове на Бога, които окрилят и заздравяват душата, но има и църковни батаци. Селяните са като втрещени от тази забрана, но Атанас не е който и да е, и скоро се ориентира в кашата и разбира откъде иде всичко и как е станало. Дошли са нови времена, не е старото време на младостта му, когато православните в цялата империя са като братя с едни проблеми и едни общи цели. Не е вече онова щастие, че в Цариград при правителството най-сетне има официално признато представителство на източноправославните църкви да защитава правата им. Патриаршията вече не е майка на всички - били те гагаузи, гърци, сърби, българи, сирийци - каквито щеш! След Завярата, след добиването на независимостта на Гърция гърците сякаш са опиянени, сякаш гледат отгоре на предишните си братя, които се бяха били рамо до рамо с тях в революцията им. Ами че те са се освободили, те са силни, те са умни, къде ще се мерят с онази селска паплач, която още търпи робството? Мегаломания се нарича това чувство и след независимостта на Гърция то става истинска болест в останалите православни земи на империята, където, разбира се, тук-там има и гръцки търговци. Няма вече кой да попречи на гръцките шовинисти да превземат Патриаршията в столицата и оттам да почне да се насажда идеята, че всеки православен трябва да ходи на гръцко училище, защото те са най-добрите; да чете Светото писание на гръцки, защото гръцкият текст е най-святият, защото е езикът на Омир, а останалите езици са за селяндурско кудкудякане - не стават за Божието слово. А там, където някой се опитва да чете и учи на роден език - в столицата вратата към правителството е отворена за мегаломаните чрез Патриаршията и всяка клевета за бунтовничество и подмолна работа срещу султана, поднесена с нужните метани и подмазвания, спъва тези усилия. Само че това да си мислиш, че си над всички, е едно, а наистина да си е друго.
към текста >>

29. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

1885 в Ловеч сградата на Американското училище за наука и теология е окупирано от Червения кръст поради войната със Сърбия.
На 1 октомври отново се отваря мъжкото методистко училище в Свищов. На 20 октомври същата година се отваря и женското училище в Ловеч. 1884 (есента) в Свищов се открива Държавното търговско училище. 1885 (31 март) във Видин се ражда в стар балкански шпаньолски банкерски род художникът Джулиус Пиикас (световноизвестен като Паскен). 1885 (есента) в Свищов в Американското научно-богословско училище постъпва Петър Дънов. 1885 в Ловеч сградата на Американското училище за наука и теология е окупирано от Червения кръст поради войната със Сърбия. 1886 в Ню Йорк избухва скандалът с Макромейн, който "е осъден на 18 месеца затвор за правене на хороскопи. Защитен е публично от А. Дана по времето, когато големият нюйоркски журналист Рийс е редактор в нюйоркския „Сън“. 1886 в центъра на Варна се открива методистка църква в преустроен някогашен турски харем. 1886 в Ню Йорк на 129-та улица и З-то авеню се открива подвижният мост между Бронкс и Манхатън.
към текста >>

Не стига това, ами като се чуло, че войната е неизбежна, и то със Сърбия, взели че ги подложили на медицински преглед за пръв път откакто дошли, и Чакалов го отделили настрана.
Само на обед били на общ казан. Така че в това Чакалов извадил късмет, но в останалото - не. Учениците, кажи-речи веднага, ги „снижиш“ като доброволци. Писали ги в състава на отделен ученически легион. Облечи ги в хубави униформи, сложили им за ротен командир подпоручик Петев, в когото се влюбиш веднага, и с него минали единичното обучение, но - защо ученически легион? Не стига това, ами като се чуло, че войната е неизбежна, и то със Сърбия, взели че ги подложили на медицински преглед за пръв път откакто дошли, и Чакалов го отделили настрана. Бил много кльощав, и двамата доктори от комисията единодушно го уволнили от служба поради недоразвитост. Чакалов се правел, че нищо не е станало; продължавал да ходи на ученията, докато подпоручикът не го извикал и не му тикнал уволнителен билет в ръката с нареждане да се връща в Самоков. Ужас! С какво лице да се върне! На всичко отгоре, в Самоков нямало училище. Класът бил разформиран. Ами сега! Любимият му учител Слийпър го прибрал в печатницата на мисията и Чакалов се хванал за този занаят.
към текста >>

Приказвали с баща му цяла нощ на турски и на български, и щом гостенинът напуснал дюкяна, баща му го дръпнал с лице към себе си и му се сопнал: „Георге, хем хубаво да запомниш този човек, чу ли!“ Сърбия като отворила война на Турция, Босненското въстание като избухнало, а после и Априлското - в града положението на християните станало тягостно.
Стоманен човек му трябвало на него, патриот му трябвал, а не разхлопана уста с големи приказки, но с дела никакви. Три нощи подред Васил Левски нощувал в таванската стая на дюкяна на дядо Никола. Стоян Заимов в книгата си „Миналото“ също пише, че в Самоков дяконът бил приютен от възпитания в Роберт колеж учител Иван Соколов (вие кажете на кое училище!) и братята Чакалови. За да не запалят махалата, братята решили да го скрият на чаршията, а срещите и разговорите ставали в къщата на Соколов и игуменката на женския метох, както го наричали самоковци „Бабите“. Георги Чакалов Георги Чакалов добре помни дякона: млад човек, среден на ръст, с фес, чепкен (със спуснати ръкави) и пъстър копринен пояс. Приказвали с баща му цяла нощ на турски и на български, и щом гостенинът напуснал дюкяна, баща му го дръпнал с лице към себе си и му се сопнал: „Георге, хем хубаво да запомниш този човек, чу ли!“ Сърбия като отворила война на Турция, Босненското въстание като избухнало, а после и Априлското - в града положението на християните станало тягостно. Майка му взела да пече сухари, в случай че станело нужда да бягат, да се крият в гората, защото обесените муховчани вече висели на моста. Баща му обаче си бил друга направа. Измъкнал двата си пищова, радвал им се, чистел ги, пълнел ги, лял тайно куршуми, уж без да го видят децата да не се уплашат, ама те знаели за тази работа. Барут било трудно да се намери и без колебание на помощ се притекли двама мисионери - Кларк и Джени. (Може би пък бащата Георги Чакалов, около 1935 г.
към текста >>

Излез на верандата на въздух, дишай, седни и се отпусни, и гледай, и кажи-речи под краката ти пуфкат ежедневните търговски кораби; влачат се рибарски варки, пътнически затентени гиганти с два етажа високи странични витла на австрийските богаташки компании шарят от Тулча и Гюргево във Влашко, през Силистра и Русчук в Турция, през Видин на еврейската банка Арие, през Белград в Сърбия, Банат, Будапеща в Унгария, Братислава, Виена и Залцбург в Австрия... Светът от високия свищовски дунавски бряг се гледа от две точки: едната е височината на римската кула, която е военно кале и недостъпна за живеене и в подножието й се тълпи дребната риба.
* И така... Двамата, които горе-долу по едно време ще пътуват за Америка, след като Петър завърши Свищовското методистко училище, вече знаем: Петър Дънов и Георги Чакалов; и криво-ляво знаем какво стои зад гърба им и какво е било обкръжението им, докато стигат дотук. Остава третият - Алеко Константинов от самия Свищов. И Алеко е от Петровото поколение. И той - като Петър и Чакалов за свое нещастие - се ражда в България в съзнание и остава в съзнание до края на живота си, - докато го убиват. Дете на виделината! Богаташки син, баща му реди за него роден дом с гръб към Свищов и България: опънал веранда горе, високо на втория етаж към най-международната артерия на своята родина - Белия тих Дунав, - и зад него низините, блатата, горите, далечните покриви на Зайчар в свободна Румъния. Излез на верандата на въздух, дишай, седни и се отпусни, и гледай, и кажи-речи под краката ти пуфкат ежедневните търговски кораби; влачат се рибарски варки, пътнически затентени гиганти с два етажа високи странични витла на австрийските богаташки компании шарят от Тулча и Гюргево във Влашко, през Силистра и Русчук в Турция, през Видин на еврейската банка Арие, през Белград в Сърбия, Банат, Будапеща в Унгария, Братислава, Виена и Залцбург в Австрия... Светът от високия свищовски дунавски бряг се гледа от две точки: едната е височината на римската кула, която е военно кале и недостъпна за живеене и в подножието й се тълпи дребната риба. Другата е височината на Преображенската махала по на запад - над гарата, над маазите, над складовете, над пристанището - с десетината огромни богаташки къщи на европейски Свищов: на Станчови, на хаджи Василеви, Сакеларович, Цанкови, Павлович, Димитър Василев, Аврамов - все благотворители, за които Виена, Букурещ, Галац, Одеса, Мюнхен са на една ръка разстояние. Животът на Алекрвия баща, такъв какъвто той го води, е в Австрия и Швейцария. Оттам идват първите разкази за света, които Алеко чува, за това се говори в дома му; оттам идат съдовете, от които се яде, дрехите, които се носят, мебелите, които се разтоварват долу в пристанището, бижутата на майка му и сестрите му - самоварите и сребърните държатели на кристалните чаши. Оттам иде и твърдото решение на баща му Алеко да учи вкъщи с най-добрите учители, които може да се намерят: Емануил Васкидович и Янко Мустаков. В Свищов не се срещат с Петър, тъй като Алеко почти не учи в родния си град, но животът им през цялото време върви паралелно.
към текста >>

30. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Подобна е ситуацията при настоящите държави Сърбия, Черна Гора, Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина.
От друга страна, ако потърсим в историческото и културно развитие на държавите на Източна Европа в първата половина на XX век нов и мощен духовен импулс, основан на езотеричното християнство, няма да открием такъв нито в Литва, Латвия и Естония, нито в Полша и Румъния. Вече коментирахме ситуацията в Русия и видяхме, че там има съществени духовни импулси, свързани с Християнството, но те не могат да бъдат отнесени към импулса на Бодхисатвата. Освен това, след 1917 г. там рязко се променя духовната атмосфера и Русия става безусловно неподходяща за какъвто и да е широко и социално разгърнат езотеричен импулс. През визирания период Украйна е в особен статус спрямо историческото си развитие, но ако пренебрегнем това, отново не можем да открием на нейна територия импулса, които търсим. Подобна е ситуацията при настоящите държави Сърбия, Черна Гора, Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина. В Турция социалните условия за развитието на едно християнско учение са изключително неблагоприятни; например по това време са избити приблизително един милион християни арменци. В Гърция има условия за едно широко социално развитие на дадено езотерико-християнско учение, но няма данни да се е проявило такова. Остава само една държава, и то държава с територия, граничеща с Черно море, със славянска народност и писменост, с християнски културни ценности и много древна духовна традиция - това е България. По западното черноморско крайбрежие е съществувала развита цивилизация, с хиляди години по-древна от Шумерската. Тя е имала високо развита култура с общочовешко значение.
към текста >>

НАГОРЕ

0.29510092735291