Търсене в текстове за 'Сърби'

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

И през време на Школата те започнаха да идват - от Румъния, Сърбия, Гърция, Турция.
Да, това е много трудно за една човешка душа - да се приземи тук, в България. Много е по-лесно от 10 000 метра да скочиш с парашут от самолет и да се приземиш в центъра на кръга, и то точно в точката, отколкото да кръжиш в пространството като дух и да чакаш момента да те пуснат с парашут, да си намериш родители, за да ти дадат човешка плът да се родиш, да минеш през детството, юношеството и накрая на намериш Учителя. А ако не Го намериш? А ако вместо да се родиш .в България, вятърът те отвее и ти се родиш в някоя съседна страна? Ами знаете ли, колко много бяха попаднали на погрешно място от онези, които трябваше да се родят в България, но се оказаха в съседните нам страни? И през време на Школата те започнаха да идват - от Румъния, Сърбия, Гърция, Турция. И когато попитахме Учителя защо става така, Той отговори, че много рано им се е отворил парашута, вятърът ги отвял встрани и са се родили на друго място. А ако намериш България и се родиш, но не дойдеш в Школата, за която си слязъл на земята? А ако дойдеш и след това се отклониш от Школата? А ако намериш Школата, не се отклониш, но не издържиш? А ако дойдеш и напуснеш, и не си бил верен докрай?
към текста >>

2. 5_38 Учителят за цар Фердинанд и Балканската война

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

А на 7 октомври Сърбия също обяви война на Турция.
Всемировият Учител беше дошъл да работи между българите в границите на Сан-Стефанска България. И България имаше всички условия да се обедини. Но Фердинанд проигра всичко. Защо ли? Ще ви обясня: На 5 октомври 1912 година България и Гърция обявяват война на Турция. А на 7 октомври Сърбия също обяви война на Турция. На 18 октомври българските войски преминават границата. До 25 октомври 1912 година е превзет Лозенград, но поради груба грешка на командуването спират настъплението и турците се укрепяват в Люлебургас. От 27 до 31 октомври войските настъпват и на 1-2 ноември са превзети турските позиции. Но отново по вина на командуването се спира преследването. На 8 ноември 1912 година българските войски се устремяват към Чаталджа и на 12 ноември пристигат и застават срещу укрепените турски позиции.
към текста >>

На 19 май 1913 година Сърбия и Гърция сключват договор срещу България.
Не послушаха Мировия Учител, а послушаха злия гений на Европа." Австрийската политика бе завладяла Фердинанд. Злият му гений му подшушна да нападне съюзниците от Балканската война, та чрез сила да си вземе старите територии. Учителят изпрати отново сестра Мария Стоянова да му предаде да не напада съюзниците си, но той не послуша. Думите на Учителя бяха: "България да не напада съюзниците си. Ако не нападне, ще получи Дедеагач и Кавала и излаз на Бяло море." Но Фердинанд не послуша. На 19 май 1913 година Сърбия и Гърция сключват договор срещу България. На 16 юни Фердинанд дава фаталната заповед за настъпление на българските войски срещу съюзниците. Започват драматични развръзки. На 27 юни се намесва Румъния, навлиза в Северна България и войските й идват чак до София. Турция напредва и идва чак до старата си граница. Гърция и Сърбия навлизат в българските земи и ги окупират.
към текста >>

Гърция и Сърбия навлизат в българските земи и ги окупират.
На 19 май 1913 година Сърбия и Гърция сключват договор срещу България. На 16 юни Фердинанд дава фаталната заповед за настъпление на българските войски срещу съюзниците. Започват драматични развръзки. На 27 юни се намесва Румъния, навлиза в Северна България и войските й идват чак до София. Турция напредва и идва чак до старата си граница. Гърция и Сърбия навлизат в българските земи и ги окупират. България е разгромена. Това е първата национална катастрофа. На 28 юли 1913 година България, Сърбия и Гърция сключват Букурещкия мирен договор. Румъния взема Южна Добруджа с територия 7 527 квадратни километра. Пълен провал - хиляди жертви и разруха за страната.
към текста >>

На 28 юли 1913 година България, Сърбия и Гърция сключват Букурещкия мирен договор.
На 27 юни се намесва Румъния, навлиза в Северна България и войските й идват чак до София. Турция напредва и идва чак до старата си граница. Гърция и Сърбия навлизат в българските земи и ги окупират. България е разгромена. Това е първата национална катастрофа. На 28 юли 1913 година България, Сърбия и Гърция сключват Букурещкия мирен договор. Румъния взема Южна Добруджа с територия 7 527 квадратни километра. Пълен провал - хиляди жертви и разруха за страната. Какво велико страдание и какво велико непослушание към Мировия Учител, който е на земята и е между българския народ. Учителят каза: "Румъния дойде - нахлу в България да умиротвори бесовете. Това бе Божията Воля, но тя не трябваше да взема Добруджа като адвокатски пай, защото това е човешкото.
към текста >>

3. 5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Но злият гений на Европа влиза във Фердинанд и на 16 юни 1913 година той дава заповед за настъпление на войските срещу Сърбия и Гърция.
Велик е Господ в своите замисли! Пред Неговите очи стоят вековете на миналото, а така също и на бъдещето." (Писмо от 27май 1913 година до К. Икономов) Това са думите на Мировия Учител. Това е решението на Невидимия свят. Тази война се води за освобождението на българите от турската империя и тяхното обединение в границите на Сан-Стефанска България. Но злият гений на Европа влиза във Фердинанд и на 16 юни 1913 година той дава заповед за настъпление на войските срещу Сърбия и Гърция. Те са отблъснати, разбити и отстъпват. България е разгромена, а на 28 юли 1913 година в Букурещ се сключва мирен договор за нейната капитулация. Всички надежди за обединението на българите отиват на вятъра. България изгубва благословението на Небето и добрите условия за осъществяване на Божия План. Този Божи План трябваше да се реализира в присъствието на Мировия Учител, в Който бе Божественият Дух и Христовият Дух.
към текста >>

4. 5_40 Учителят за Фердинанд и Европейската война

На 15 юли 1914 година Австро-Унгария обявява война на Сърбия - това е началото на Европейската война (Първата световна война).
"Учителят за Фердинанд и Европейската война" Австро-Унгарският престолонаследник Франц Фердинанд и съпругата му София на 15 юни 1914 година отиват в Сараево и той бива убит чрез атентат. На 15 юли 1914 година Австро-Унгария обявява война на Сърбия - това е началото на Европейската война (Първата световна война). Воюващите се разделят на два лагера. В Централните сили влизат: Германия, Австро-Унгария и Османската империя. В лагера на Антантата (Съглашението) влизат: Англия, франция, Русия и САЩ. На 29 септември 1915 година княз Борис донася в Министерския съвет манифеста за влизане на България във войната на страната на Централните сили. Манифестът за обявяване на войната е публикуван на 1 октомври 1914 година.
към текста >>

На Сърбия се предават земите на Струмишко, Царибродско и Босилеградско.
Така че задникът на Кобурга напусна България. На 3 октомври 1918 година Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис, който се възкачи на престола под името цар Борис III. На 27 ноември 1918 година в Парижкото предградие Ньой бе подписан договор между България и държавите победителки. Клаузите на този договор са изключително тежки за България - репарации и контрибуции в размер на 2 милиарда и 250 милиона златни франка. Румъния окупира Южна Добруджа, отрязан е излазът на България на Бяло море, като Западна Тракия се предава на Гърция. На Сърбия се предават земите на Струмишко, Царибродско и Босилеградско. Турция си запазва старата граница. Пълен провал и втора национална катастрофа. Какво става по-късно с Фердинанд? Замина за Германия и остана там. Но той не бе случайна фигура.
към текста >>

5. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

В 1913 година Учителят изпраща генерал Стоянова при Фердинанда да му каже да не отваря война на сърбите в никакъв случай.
Като чула това, Елена възкликнала и упрекнала Лулчев: "Тогава ти с кой акъл отиваш там? " Лулчев се оправдал: "Аз искам да опитам". Този опит му струваше живота. Лулчев след 9 септември 1944 година бе осъден на смърт от тъй наречения Народен съд и убит като царски съветник, заедно с още много от предишните управници. Цар Фердинанд е познавал Учителя и се е срещал с Него. В 1913 година Учителят изпраща генерал Стоянова при Фердинанда да му каже да не отваря война на сърбите в никакъв случай. Фердинанд отговорил: "Аз не слушам ясновидци! " Накрая, поради непослушанието му, проявено към съветите на Учителя, българските войски нападат сръбските, след което идва погромът по време на Междусъюзническата война и окупацията на българските земи от Сърбия, Гърция, Румъния и Турция. Така че съветът на Учителя бе проверен както трябва. Когато Фердинанд искал да тласне България в Европейската война, решил да се срещне с Учителя. В разговор с него по този въпрос, Учителят му казал следното: "България трябва да остане неутрална.
към текста >>

" Накрая, поради непослушанието му, проявено към съветите на Учителя, българските войски нападат сръбските, след което идва погромът по време на Междусъюзническата война и окупацията на българските земи от Сърбия, Гърция, Румъния и Турция.
Този опит му струваше живота. Лулчев след 9 септември 1944 година бе осъден на смърт от тъй наречения Народен съд и убит като царски съветник, заедно с още много от предишните управници. Цар Фердинанд е познавал Учителя и се е срещал с Него. В 1913 година Учителят изпраща генерал Стоянова при Фердинанда да му каже да не отваря война на сърбите в никакъв случай. Фердинанд отговорил: "Аз не слушам ясновидци! " Накрая, поради непослушанието му, проявено към съветите на Учителя, българските войски нападат сръбските, след което идва погромът по време на Междусъюзническата война и окупацията на българските земи от Сърбия, Гърция, Румъния и Турция. Така че съветът на Учителя бе проверен както трябва. Когато Фердинанд искал да тласне България в Европейската война, решил да се срещне с Учителя. В разговор с него по този въпрос, Учителят му казал следното: "България трябва да остане неутрална. За неутралитета си тя ще получи онова, което и бе отнето несправедливо след Балканската война". В отговор на това, Фердинанд се обърнал, вдигнал си десния крак, обърнал си и задника към Учителя и с дясната ръка се потупал по дирника.
към текста >>

6. 5. МОМЧЕШКИ ЛУДОРИИ

Преминали са Сърбия, Хърватско и са отишли на Адриатическо море и с парите, които са носели са закупили един остров и там са се заселили.
Бях запомнил и едно предание, което ми разказваше дядо. След като турците превземат Търново през 1393 г., много от болярите, които са се спасили са дошли в Габрово и са се заселили тук. Имало е и голяма крепост с църква укрепена от всички страни. Но тъй като турците са решили да се справят с крепостта, то всички решили да се изселят. И едно лято натоварени на коне, наредени на керван около 500 коня натоварени с дрехи, покъщнина са тръгнали по хребета на Балкана и са се запътили на запад. Преминали са Сърбия, Хърватско и са отишли на Адриатическо море и с парите, които са носели са закупили един остров и там са се заселили. Дали са останали на острова не зная, но на следващата година през лятото се върнала една група конници от 10-15 човека, изкопали още от скритото си имане, разказали на местното население, че там са се устроили и са се върнали по същия път. От тях повече не останала никаква следа. Но е останало преданието за тях. Като момчета обичахме да се къпем и играем по реките. Пораснахме и продължихме да пътуваме по Балкана.
към текста >>

7. 11. ПЪТУВАНЕ НА ЗАПАД ЗА НАУКА

Сърбите озлобени към нас.
Че скачаха, че рипаха, че цвилеха, но камшиците плющяха върху тях и пяна излизаше от кожите им, но накрая овършаваха хармана. Това продължаваше по 10-15-20 дни. И българите казваха тогава „Който пашитен кон се хване, той вършее". Та аз сега бях този пашитен кон, когото хванаха да вършее чужд харман. Седя в затвора и всички като ме погледнат скърцат с зъби. Сърбите озлобени към нас. Псуват ме и ми викат „бугараш". На третия ден се намери един човек, когото Небето бе изпратило да ми помогне. Беше полковник. До него дойдоха книжата на следствието. Той ги разгледа, погледна ме и без да каже нито дума взе книжата, скъса ги и ги хвърли в коша: „Свободен си!
към текста >>

8. 99. АНТИМИНСЪТ

Там имаше монаси от всички народи, които бяха поробени от турците: гърци, сърби, българи, румънци и др.
Антиминсът представлява картина, където е изобразено свалянето на Христа от кръста. Идеята е тази: Като минеш през кръста на страданията и като те свалят от кръста твоите ученици и другите, които те обичат, след това идва Възкресението, идва надеждата за бъдещия живот. Туй е главната идея. За какво служи Антиминсът? Преди век той стана знаме, емблема на една инициатива на монасите от Атонските манастири. Там имаше монаси от всички народи, които бяха поробени от турците: гърци, сърби, българи, румънци и др. Тогава на избрани монаси от Атон, които могат да мислят и могат да се молят с молитвен дух, възниква в тях идеята да се организират и да започнат обща молитва към Бога за освобождението им от агарянско иго. И започват да работят. Но се подбират само верни хора, изпитани, които няма да прегрешат, защото ако турците научат, че те са направили такова съзаклятие срещу тях, то те ще разорят манастирите в Атон и ще избият всички. Така почва тази първа група монаси в Атон, представители от всички поробени народи от турците, да се събират в определено време, където правят обща молитва и специално молебствие към Небето, да освободи тези народи от турско иго. Значи времето е било дошло за такава обща молитва.
към текста >>

И решават да изпратят монаси в Сърбия - сърби, в Румъния - румънци, в България - българи, в Гърция - гърци, които да подберат между населението хора с молитвен дух, които да се включат в тази обща молитва.
И започват да работят. Но се подбират само верни хора, изпитани, които няма да прегрешат, защото ако турците научат, че те са направили такова съзаклятие срещу тях, то те ще разорят манастирите в Атон и ще избият всички. Така почва тази първа група монаси в Атон, представители от всички поробени народи от турците, да се събират в определено време, където правят обща молитва и специално молебствие към Небето, да освободи тези народи от турско иго. Значи времето е било дошло за такава обща молитва. Като работят известно време, решават, че е дошло времето тази акция да се разпръсне към всички поробени народи. И решават да изпратят монаси в Сърбия - сърби, в Румъния - румънци, в България - българи, в Гърция - гърци, които да подберат между населението хора с молитвен дух, които да се включат в тази обща молитва. Значи кръгът се разширява за общата молитва, участват и представители на народите. В знак на това; че даден човек е посветен в тази акция и е приел да изпълнява общата молитва, му се дава един Антиминс. Той бива окачен на стената и към него са дадени правила за работа с него и какви молитви в какви дни да се четат. И когато влезнеш в един дом и видиш, че на стената е закачена картината Антиминса, на която е изографисано свалянето на Христа от кръста, означаващо, че след смъртта идва Възкресението, т. е. освобождението, то трябва да знаеш, че този дом участвува в общото молебствие за освобождаването на поробените народи от турско иго.
към текста >>

9. 124. ПЕСЕНТА „СЪРДЕЧНИЯТ ЗОВ

Австро-Унгария обявява война на Сърбия и това е началото на Европейската война.
124. ПЕСЕНТА „СЪРДЕЧНИЯТ ЗОВ" Австро-Унгарският престолонаследник Франц Фердинанд бива убит на 15 юни 1914 г. в Сараево. На 15 юли 1914 г. Австро-Унгария обявява война на Сърбия и това е началото на Европейската война. Оформят се два воюващи лагера. Централни сили - в нея влизат Германия, Австро-Унгария и Османската империя. В Антантата (Съглашението) влиза Англия, Франция, Русия и САЩ. На 1 октомври 1914 г. България влиза във войната на страната на Централните сили - Германия и Австро-Унгария.
към текста >>

По това време идва при него свещеника на полка, а такива е имало на времето при всеки полк и му викнал уплашено: „Гърците и сърбите настъпват и гранати падат около нас.
По едно време хваща мотива, който бавно слиза в ума му отгоре от висините, започва да му звучи като мелодия и той с треперещи ръце започва да сваля и записва тази песен чрез нотния текст на лист хартия. Точно по това време се чува някаква стрелба навън от пушки, картечници и разпръскване на щрапнели. Той седи в палатката си и продължава да пише и да работи върху песента без да вдигне глава и без да се заинтересува какво става навън. При друг случай би излязъл навън и би се огледал и запитал какво става при тази пукотевица. Но той записва песента точно в този момент и е съсредоточен и занят с тази си работа. По това време идва при него свещеника на полка, а такива е имало на времето при всеки полк и му викнал уплашено: „Гърците и сърбите настъпват и гранати падат около нас. Ставай Ковачев да бягаме и да спасяваме кожите си". Но братът останал в палатката си, продължил работата си и завършил нотирането на песента. Излиза навън и какво да види? Бивакът на полка е целият разрушен от гранатите и само неговата палатка, в която е стоял стърчи всред разрушението. Оглежда се, няма никой.
към текста >>

10. 87. РАНИЦАТА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Сърбите се стремят да асимилират това население.
Ето аз сега сама идвам при Вас и моля да ми кажете какво мога да направя за моите братя българи оттатък границата." Учителят без да говори, слага на масата една раница, напълва я с томчета беседи, посочва с пръст да я сложи на гърбът си и прави жест, че може да тръгва. И Олга с раница на гръб се качва на влака. Слиза на Царибродската гара. Жена на митницата я преглежда в една стая. Забранено е лист българска литература да се пренася в Цариброд. Сърбите се стремят да асимилират това население. Олга Славчева я претърсват именно за това. Служителката изглежда раницата, поглежда я и казва: „Иди код матер! " А това е сръбска псувня и означава: „Иди на майната си! " И я изгонва. Олга взима раницата и я занася у дома.
към текста >>

11. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

срещу Сърбия хан Борис и войските му са разбити и синът му Хръсате, първородният, заедно с още 12 боляри са пленени и оковани във вериги.
През 870 г. България признава върховенството на Цариградската църква и получава българска архиепископия. През 885 г. Методий умира и учениците му са пръснати. 9. Във война през 870 г. срещу Сърбия хан Борис и войските му са разбити и синът му Хръсате, първородният, заедно с още 12 боляри са пленени и оковани във вериги. Лично Борис ги освобождава чрез подписването на мир със сърбите. 10. През 886 г. пристигат останалите живи ученици: Кирил, Наум и Анге-ларий в България и започват въвеждането на славянската писменост в България. 10. През 889 г. княз Борис се отказва от престола, става черноризец и се оттегля в един от манастирите край Плиска.
към текста >>

Лично Борис ги освобождава чрез подписването на мир със сърбите. 10.
България признава върховенството на Цариградската църква и получава българска архиепископия. През 885 г. Методий умира и учениците му са пръснати. 9. Във война през 870 г. срещу Сърбия хан Борис и войските му са разбити и синът му Хръсате, първородният, заедно с още 12 боляри са пленени и оковани във вериги. Лично Борис ги освобождава чрез подписването на мир със сърбите. 10. През 886 г. пристигат останалите живи ученици: Кирил, Наум и Анге-ларий в България и започват въвеждането на славянската писменост в България. 10. През 889 г. княз Борис се отказва от престола, става черноризец и се оттегля в един от манастирите край Плиска. Възкачен е на престола първородният му син Хръсате, под името Владимир.
към текста >>

Още с пленничеството си при сърбите той прекарвал времето си в пиянства, пиршества и разврат.
През 886 г. пристигат останалите живи ученици: Кирил, Наум и Анге-ларий в България и започват въвеждането на славянската писменост в България. 10. През 889 г. княз Борис се отказва от престола, става черноризец и се оттегля в един от манастирите край Плиска. Възкачен е на престола първородният му син Хръсате, под името Владимир. Още с пленничеството си при сърбите той прекарвал времето си в пиянства, пиршества и разврат. Започва масово гонение срещу християните и разрушава голямата построена християнска базилика в Плиска. Решава да въведе отново езичеството на дедите си. Тогава княз Борис сваля монашеската дреха, препасва военен пояс, облича царски дрехи и сваля първородния си син от престола, и за измяна на делото на баща си, според българските закони, го ослепява. На престола възкачва третия си син - Симеон. Свиква в Преслав събор през 893 г.
към текста >>

12. ІІІ.49. ПОСЛАНИЕ КЪМ ТИТА

49. ПОСЛАНИЕ КЪМ ТИТА Намираме се в едно село в Сърбия.
49. ПОСЛАНИЕ КЪМ ТИТА Намираме се в едно село в Сърбия. Войниците са разквартирувани по къщите. Аз съм в една къщичка със скромни хорица. Стопанката шета по двора. Аз съм седнал и чета. Отворил съм джобното си евангелие и чета редовно всеки ден от него по няколко причини - хем се обучавам, размишлявам, хем се старая да се охранявам чрез Евангелието, като го чета съсредоточено и внимателно, защото зная, че Христовият Дух на времето и сега е един и същ.
към текста >>

13. ІІІ.75. НАРОДИ И ЛИЧНОСТИ ОТ ИСТОРИЯТА ПРИ УЧИТЕЛЯ

А посредством нея да направи връзка с Великия Учител." За Сърбия беше казал следното на Паша Теодорова: „Сърбите нямат още оформено астрално тяло.
Българският народ не можа да излъчи българин за стенограф на Учителя. Запомнете това добре. А изводите ще си ги направите сами. За Румъния Учителят беше казал: „Румъния няма представител в Божествения свят. Затова тя окупира в междусъюзническата война България, за да направи връзка с нея. А посредством нея да направи връзка с Великия Учител." За Сърбия беше казал следното на Паша Теодорова: „Сърбите нямат още оформено астрално тяло. То сега се оформя. Ето защо техните песни са такива, които оформят чувственото им тяло като народ. Като видя и чуя как българи слушат с прехлас и пеят сръбски песни, взети от техните кафенета и пивници, веднага разбирам тези българи с какво се занимават и как живеят." За Гърция бе казал: „На никого не пожелавам това, през което трябва да мине гръцкият народ." На една екскурзия на Витоша, в него ден се честваше рождената дата на престолонаследника Симеон II. Аз попитах Учителя, дали има някаква връзка между онази златна епоха на цар Борис I и цар Симеон I, свързана с приемането на християнството, българската писменост и развитието на старобългарската култура, както и идването на тези две личности днес като Борис III и синът му Симеон през времето на Учителя. Той ми отговори следното: „Това са същите преродени духове.
към текста >>

14. 3.34. Нестор от село Тресонче идва в България

НЕСТОР ИЛИЕВ

Има Кадиевци, Йодровци, Лековци, Сърбиновци, Крайниковци, Юруковци, Бошковци, Тризловци, Върлевци, Петровци.
Второ - ние не казваме "ръка с „ъ", а казваме „рока", „нога". Има такива езикови особености при нас. Населението 95% са строителни работници, понеже нашето село е планинско и е от 12 махали. Между другото, ще ви кажа и махалите си. Моята махала се казва Пешковци. Има Кадиевци, Йодровци, Лековци, Сърбиновци, Крайниковци, Юруковци, Бошковци, Тризловци, Върлевци, Петровци. Така те-зи села, те са по склоновете на планината. Планината е Бистра. Разбира се 5% от населението се занимавали и в миналото, и до 1939 г. със скотовъдство. През 1939 г.
към текста >>

15. 6.49. ГОДИНИ НА ИЗПИТАНИЕ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Аз бях на Изгрева при Учителя, когато съобщиха тази вест, че българите трябва да окупират Сърбия и Македония.
Югославия се присъедини към Тристранния пакт, като на 27-ми с. м. избухна военен преврат, насочен срещу Германия. След 9 дни Хитлер обяви война на Югославия, като след няколко дни Югославия капитулира. Германците заставиха България да влезе и окупира някои от териториите на Гърция и Югославия. Тази фатална грешка на българската политика беше порицана от Учителя. Аз бях на Изгрева при Учителя, когато съобщиха тази вест, че българите трябва да окупират Сърбия и Македония. Учителят стана много сериозен и не одобри тази стъпка в българската политика. Той искаше строг неутралитет. Тогава съветниците на цар Борис го уплашиха, че Италия ще вземе Македония и подплашиха българското правителство да направи една погрешна крачка, която им костваше много. И след това българите там направиха много престъпления и си навлякоха карма. Това нещо Учителят го изнесе и ги изобличи в Словото Си.
към текста >>

16. 7.07. ИСТИНАТА КАК И ЗАЩО БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Като ми изпратиха книгите на Агни Йога, техен разпространител беше д-р Александър Алексеев, който живееше в Сърбия и там издаваше списание „Окултизъм и йога" като същевременно и разпространяваше литературата на „Агни Йога".
Отговор: Сигурно. Там е работата. Лично аз съм направил една грешка, като съм издал „Агни Йога". Направил съм я. Но абсолютно несъзнателно, защото в моето съзнание не беше ясно тогава. Като ми изпратиха книгите на Агни Йога, техен разпространител беше д-р Александър Алексеев, който живееше в Сърбия и там издаваше списание „Окултизъм и йога" като същевременно и разпространяваше литературата на „Агни Йога". Той се свърза с мене. Като започна да ми изпраща литературата и списанието си, и аз като видях това, то моята преценка бе, че аз напълно го отъждествявах това с нашето Учение (на Учителя Дънов) с Учението на Доброто и на Окултизма, и най-искрено писах така в началото на книгата, която аз преведох. „Агни Йога" аз я преведох. Само в една малка страничка с няколко реда е казано, че това е същото Учение, както на Учителя (Дънов). Трябваше много години да минат, за да разбера, че това не е било така, и не че лично аз съм могъл да дам преценка, но благодарение на туй, че Учителят (Дънов) е отворил очите на някои и други като мен.
към текста >>

Цялата литература на „Агни Йога", от която д-р Алексиев, който бе от Зайчар (Сърбия), а след туй отиде в Белград, той ми изпращаше книги на руски и на английски.
Тя си казала в себе си: Той, докторът, така си разбира нещата. (Той е бил доктор техният ръководител). Като че ли той - ръководителят отправя писмо до Николай Рьорих, който е бил в Париж и да го запитат по този въпрос. Рьорих точно тъй отговаря: „Той сега Христос не се занимава с този въпрос." Въпрос: Николай Рьорих ли ръководи „Агни Йога" и всичко това? Отговор: Виж сега как стои работата. Цялата литература на „Агни Йога", от която д-р Алексиев, който бе от Зайчар (Сърбия), а след туй отиде в Белград, той ми изпращаше книги на руски и на английски. Списанието „Окултизъм и Йога) той го ръководеше и той го редактираше. Обаче всички други книги на „Агни Йога" са минали през жена му Елена Ивановна Шапошникова. Не чрез самият него, а чрез нея. Той е бил неин помощник. Чрез нея е минала цялата тази литература на „Агни Йога".
към текста >>

17. 62. АТАКИ ПРЕЗ ДЕНЯ И ПРЕЗ НОЩТА

Сърби те, хапе те, боли те, мажеш го с разни мазила, но ползата - много малка.
Все каквото имаше да се случи лошо, преписваха го на Учителя. Ами нашето държание като последователи на Учителя в Братството не беше лишено от лични пропуски, беше понякога осъдително, а дори се правеха понякога неща,които обикновения човек в града не би помислил, а камо ли да ги направи. Ето тази обща колективна мисъл на отрицание, насочена срещу Учителя беше причина за неговото страдание в момента. Ще кажете „пришки". Че на кого не излизат днес пришки при голямо нервно напрежение, дори му измислиха име - някой път му казват невродермит, друг път копривна треска (уртикария). Сърби те, хапе те, боли те, мажеш го с разни мазила, но ползата - много малка. И аз по-късно получавах такива пришки, когато се притеснявах много от братските проблеми на Изгрева. Учителят беше изложен приживе на непрекъснати атаки. Както казват военните - атаки по земя, по въздух и по море. Дори атаки и през деня, и през нощта. Имам един случай за атаки през нощта, то е от по-друг характер, но много е показателен при каква обстановка живееше Учителя и с какви неща трябваше да се справя.
към текста >>

18. 135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

започва Балканската война като България и Гърция обявяват война на Турция, а след два дни Сърбия обявява също война.
След свършването на събора Учителя Дънов полага ръцете си върху главите на всекиго един от присъстващите преди да напуснат салона. Благославя ги, защото след няколко месеца започва Балканската война, а те това не знаят. Преди да ги изпрати им нарежда да се снабдят с дърва и брашно за една година. Попитали го дали няма да има война и Учителят потвърдил това и им дал съвет да си препишат „Добрата молитва" и 91 псалом и да си ги зашият във военните курки. На 5 октомври 1912 г. започва Балканската война като България и Гърция обявяват война на Турция, а след два дни Сърбия обявява също война. На 26 октомври 1912 година град Одрин е обсаден от българските войски. При боевете при Чаталджа Турция иска мир, но Фердинанд скрива от съюзниците си и нарежда на българските войски да атакуват турските позиции. Той не приема предложеният мир от Турция и точно на следващият ден след неговият отказ избухва холерата между войниците на фронта и българските войски дават изключително големи жертви, не от турските куршуми, а от холерата. На 13 март 1913 година се превзема Одрин, а на 17 май 1913 година в Лондон се подписва мирният договор с Турция. През 1912 г.
към текста >>

Междусъюзническата война започва на 16 юни 1913 година когато Фердинанд дава заповед за настъпление на българските войски срещу предишните си съюзници - Сърбия и Гърция.
Разруши със силата Си крепостите на тия, които враждуват, направи смущение в лагерите им, заслепи очите им, за да не могат да вършат зло на Твоите раби. Покори Господи под нозете Си всички враждуващи души и пре-бъди с всички тия, които се надяват на Тебе. Чуй, Господи, молитвата ни и дай внимание на молението ни, защото на Тебе уповавахме. Спаси братята ни заради милостта си, бъди им силна крепост и щит техен, за да не се зарадват тия, които искат душите им. Свят Си Ти Господи,свято и прославно е Твоето Име, сега и през всичките времена. Амин". Междусъюзническата война започва на 16 юни 1913 година когато Фердинанд дава заповед за настъпление на българските войски срещу предишните си съюзници - Сърбия и Гърция. На 27 юни 1913 година във войната се намесва Румъния и тя навлиза в северна България и я окупира, а след три дни Турция също навлиза в България. Така България е разгромена и на 28 юли 1913 година се подписва в Букурещ мирен договор и България се лишава от предишните придобити територии. Това е първата национална катастрофа. През 1912 година официалните власти започват да пречат на Учителя Дънов и той спира събранията в София. Последицата от това решение на властите са ужасяващи за българските войски и за управляващите.
към текста >>

Спрях събранията и на Чаталджа бягаха, и срещу гърците и сърбите бягаха.
Фердинанд прави груби грешки, не приема предложението от страна на Турция за мир. След което след избухването на холерата турците предприемат нападение срещу българските позиции на Чаталджа, отхвърлят ги и българите дават много жертви както от холерата, така и от куршумите. Спирането на събранията на Учителя са причина и за последващите събития и избухването на Междусъюзническата война. По този повод на 21 януари 1915 година в град Бургас Учителят дава разяснение на горния случай така: „Ние сме в Сила и който би противодействувал на Царството Божие главата му ще бъде смачкана, тялото стрито. Така стана заради двама души в София през 1912 година, които пречеха. Спрях събранията и на Чаталджа бягаха, и срещу гърците и сърбите бягаха. Божественият Дух още не може да се смекчи, но рече Бог: „Хайде нека оправим забърканото". Ако не се моли българският народ на Бога ще бъде наказан с още по-голямо наказание". Наистина след това Слово на Учителя на 14 септември 1918 г. става пробива на Добро поле и България е разгромена и я сполита Втора национална катастрофа. Ето защо през 1913 година няма събор в София на веригата.
към текста >>

На 15 юли Австро-Унгария обявява война на Сърбия и започва Европейската война (Първата световна война).
Това събрание, което устройвам е първо по рода си, защото е само в България". Тези думи на Учителя се отнасят за това, че от 1914 година започва епоха на Водолея. На 18 август 1914 година в четири часа след обяд Учителят преустановява събора и казва, че той не се прекратява, но трябва да го преустанови по искане и възбрана на властите. А какво следва по-нататък в България. На 15 юни 1914 година е убит в Сараево Австро-унгарския престолонаследник. На 15 юли Австро-Унгария обявява война на Сърбия и започва Европейската война (Първата световна война). Оформят се два лагера. В Централните сили са: Германия, Австро-Унгария и Османската империя, а в Антантата (Съглашението) са Англия, Франция, Русия и САЩ. На 1 октомври 1914 година в София се публикува манифеста на Фердинанд за влизане на България на страната на Централните сили'- на страната на Германия. През 1915 г събора е от 4 до 8 август и присъствуват 81 човека. Учителят казва: „Аз ви приветствувам в името на Господа ваш и всички, които са събрани днес да вършат Неговата воля".
към текста >>

19. 178. ЧУЖДЕНЦИ НА ИЗГРЕВА

При Учителя идваха арменци, гърци, турци, сърби, италианци.
Много братя и сестри престояваха на Изгрева и бяха подслонявани в братските стаи. Преспиваха по няколко дни, виждаха се с приятелите, посещаваха Учителя на беседа и си заминаваха. Носеха на Учителя като дар плодовете от своя труд. Беше много мило да се види как изваждаха от кошниците си плодовете, които сами са сътворили с ръцете си. Но имаше посетители и от чужбина. При Учителя идваха арменци, гърци, турци, сърби, италианци. Те идваха, правеха контакт с Учителя и всеки поемаше от него онова, което можеше да поеме. Важното е, че те правеха връзка със Словото на Учителя. Ние сега това не можем да оценим. Веднъж на Изгрева бяха дошли мъж и жена французи,, високо интелигентни, мили и фини хора. От къде знаеха адреса ни, как се бяха нака-нили да дойдат при Учителя, това никой не разбра.
към текста >>

20. 178. ЧУЖДЕНЦИ НА ИЗГРЕВА

При Учителя идваха арменци, гърци, турци, сърби, италианци.
Много братя и сестри престояваха на Изгрева и бяха подслонявани в братските стаи. Преспиваха по няколко дни, виждаха се с приятелите, посещаваха Учителя на беседа и си заминаваха. Носеха на Учителя като дар плодовете от своя труд. Беше много мило да се види как изваждаха от кошниците си плодовете, които сами са сътворили с ръцете си. Но имаше посетители и от чужбина. При Учителя идваха арменци, гърци, турци, сърби, италианци. Те идваха, правеха контакт с Учителя и всеки поемаше от него онова, което можеше да поеме. Важното е, че те правеха връзка със Словото на Учителя. Ние сега това не можем да оценим. Веднъж на Изгрева бяха дошли мъж и жена французи,, високо интелигентни, мили и фини хора. От къде знаеха адреса ни, как се бяха нака-нили да дойдат при Учителя, това никой не разбра.
към текста >>

21. 259. МЯСТОТО, КОЕТО ВСЕКИ СИ ЗАСЛУЖАВАШЕ

ДУХОВНИ ОПИТНОСТИ /Спомени на Никола Христов Гръблев/ 1. ВРЪЩАНЕ КЪМ МИНАЛОТО

Та това първо място, към което се стремях беше място, където човек ако седне „хем сърби, хем боли".
Затова сега като разказвам задачите си, изнасям този въпрос и за мен не е повторение, защото бяха различни задачи и се явяваше винаги един и същ въпрос от Учителя. Вероятно този въпрос не ме е задоволявал, затова Учителят предложи друга тактика спрямо мен. Дойдоха години когато Учителят ми даваше различни неща да правя, като ми отделяше повече внимание от другите. През този период на повишено внимание към мен започна да ми става неловко, неудобно, стеснявах се пред себе си и от другите, които ме наблюдаваха зорко. Значи се оказа вярна онази поговорка „Хем му се иска, хем не му стиска". Та това първо място, към което се стремях беше място, където човек ако седне „хем сърби, хем боли". Беше много интересно, че започнах да усещам в себе си и около себе си голямо напрежение и ставах фокус на сили, които се пресичат в мене и на които аз не можех да издържа. Тогава Учителят ме изтъкваше пред другите и ме поставяше на първо място. Като видя на какъв огън се пържа и че не мога да издържа, Учителят каза: „Когато един ученик се смущава от едно място, което му се дава, това означава, че това място не е за него" и лекичко ме погледна. Това изявление беше за мен и за мястото, което бях получила временно и за неблагоприятните страни, които носеше това място за мене. А това беше завистта на другите, одумванията, приказките и всичко това се насочваше към мен.
към текста >>

22. НИКОЛА ГРЪБЛЕВ (1893-1968)

почна войната със сърбите от 1.Х.
Плачейки отговорих, че не съм чул. В тия няколко мига майчиното сърце е доловило, че действително не лъжа, защото ме улови за ръката и каза Меко: „Хайде, ела си и друг път не се заплесвай толкова." Тя е разбрала, че не го правя нарочно, защото ще наблюдавам иначе и като видя опасност ще взема необходимата дистанция. На другари съм разказвал това, което съм виждал, но всякога те смятаха, че измислям и ги лъжа, но с удоволствие слушаха. Вкъщи не смеех да говоря, за да не ми се подиграват. В 1915 г. почна войната със сърбите от 1.Х. Към края на същата година се образува и южния фронт, който трая до края на месец септември 1918 г. От началото до края на войната съм бил все на фронта. Изглежда, че бойната обстановка е повлияла на психиката ми и често имах особени сънища, свързани с мои минали животи. Например, в 1393 г. при падането на гр.
към текста >>

23. 1. ПРЕДГОВОР ЗА СРАМА БЪЛГАРСКИ

Там пристигна група от няколко души от тогавашна Сърбия.
Задачата на Учителя се отнася не само до българския народ, а и до всички народи по земята. Имаше мнозина из цяла Европа, които Го знаеха. И не само из Европа, а и отвъд океаните. Беше преди 9-ти септември 1944 г. Нареждахме се за ритмичните упражнения на полянката на Изгрева. Там пристигна група от няколко души от тогавашна Сърбия. Те разправяха, че писали в Япония да питат техния (...) не помня японското му име, Учител ли е техния духовен водач Оомото. Отговорили им, че Той не е Учител, а е мъдрец. „Учител вие имате в съседната вам България". И тази група сърби, които видях на полянката на Изгрева, бяха дошли да намерят Учителя. След 9-ти септември една наша делегация, в състава на която влизал и един прокурор, чиято майка била от Братството на Изгрева, била изпратена в Япония.
към текста >>

И тази група сърби, които видях на полянката на Изгрева, бяха дошли да намерят Учителя.
Нареждахме се за ритмичните упражнения на полянката на Изгрева. Там пристигна група от няколко души от тогавашна Сърбия. Те разправяха, че писали в Япония да питат техния (...) не помня японското му име, Учител ли е техния духовен водач Оомото. Отговорили им, че Той не е Учител, а е мъдрец. „Учител вие имате в съседната вам България". И тази група сърби, които видях на полянката на Изгрева, бяха дошли да намерят Учителя. След 9-ти септември една наша делегация, в състава на която влизал и един прокурор, чиято майка била от Братството на Изгрева, била изпратена в Япония. Когато били приети там от официалното лице, прокурорът видял на стената снимки от разни хора и се зачудил като видях между тях портрета на Учителя. Когато запитал японеца какво търси този портрет между другите снимки, японеца му отговорил: „Светът ще се оправи само тогава, когато хората започнат да живеят според Неговите Думи". А пък аз срещнах преди две години в България една жена от Дупница, която даже и името Му не беше чувала. Смятам, че е не само срам, но и грях да има в България човек, който да не е чул името Му и да не знае, че Учителят посади на българска почва това семе, от чиито плодове ще се ползва не само българския народ, а и цялото човечество.
към текста >>

24. 6. ВЕСТНИК „БРАТСТВО

Станка Иванова Тотева

Златка Георгиева (Вачева)

Но във влака, в нашето купе имаше сърби, които разбраха, че мъжът ми е учител в с.
Отидохме при Учителя на тръгване, казахме му и заминахме. За Нова година си дойдохме в София. Като мина ваканцията ние си тръгнахме, но не минахме пеша през Трън, а тръгнахме с влака, който отива до Ниш и слязохме на спирка Владишки хан. От там през Сурдулица пеш, да се изкачим на Власина планина, където беше нашето село Власина. Там се бяхме установили. Но във влака, в нашето купе имаше сърби, които разбраха, че мъжът ми е учител в с. Власина във Власина планина, а те тогава преследваха българите. Беше около 10 ч. когато слязохме от влака. Затова решихме да се установим в някой хотел. Тия сърби слязоха преди нас от влака и като минали край хотела казали, да не ни се дава стая за нощуване, защото сме българи и изобщо да не ни дават подслон.
към текста >>

Тия сърби слязоха преди нас от влака и като минали край хотела казали, да не ни се дава стая за нощуване, защото сме българи и изобщо да не ни дават подслон.
Но във влака, в нашето купе имаше сърби, които разбраха, че мъжът ми е учител в с. Власина във Власина планина, а те тогава преследваха българите. Беше около 10 ч. когато слязохме от влака. Затова решихме да се установим в някой хотел. Тия сърби слязоха преди нас от влака и като минали край хотела казали, да не ни се дава стая за нощуване, защото сме българи и изобщо да не ни дават подслон. Като нямаше къде да се подслоним, ние решихме да отидем пеш до гр. Сурдулица. А той беше на повече от 10 км. Нямаше друг изход и ние тръгнахме. В това време тия същите сърби, които ни следили, а носели и оръжие се качили на една каруца и тръгнали по дирите ни. Ние не знаехме каква е причината, но после разбрахме, че те са гонели българите.
към текста >>

В това време тия същите сърби, които ни следили, а носели и оръжие се качили на една каруца и тръгнали по дирите ни.
Затова решихме да се установим в някой хотел. Тия сърби слязоха преди нас от влака и като минали край хотела казали, да не ни се дава стая за нощуване, защото сме българи и изобщо да не ни дават подслон. Като нямаше къде да се подслоним, ние решихме да отидем пеш до гр. Сурдулица. А той беше на повече от 10 км. Нямаше друг изход и ние тръгнахме. В това време тия същите сърби, които ни следили, а носели и оръжие се качили на една каруца и тръгнали по дирите ни. Ние не знаехме каква е причината, но после разбрахме, че те са гонели българите. Като разбрахме, че не преследват, ние започнахме да бягаме и да се прикриваме там където имаше сенки от дърветата по пътя. Но те все повече ни приближаваха и викаха: българи, българи... Пред нас изведнъж видяхме една река с мост обаче с много голяма дълбочина от моста до нивото на реката и ние се спуснахме надолу, като се търколихме от моста до нивото на реката и ние се спуснахме надолу, като се търколихме под моста и се скрихме там докато мина опасността. Там стояхме около един час. Цели треперещи, сковани от студ, страх и изумление ние после излязохме от там и продължихме пътя си.
към текста >>

А аз бях правила през есента нещо, което сърбите наричат „хайвар" и през зимата се маже на филии и така се яде или пък от него се слага на яденето и то става много вкусно.
И Минко идва и ми казва: „Станке, една жена, която живее на края на махалата ми даде това шишенце рициново масло". Викам: „Добре". После вземах рициновото. Мина известно време и ми се прияде хляб. Но Минко не ми дава хляб. А аз бях правила през есента нещо, което сърбите наричат „хайвар" и през зимата се маже на филии и така се яде или пък от него се слага на яденето и то става много вкусно. Това представляваше: 5 кг. домати печени, 10 кг. печени чушки и люти чушки 1/2 кг. Всичко това се пържи в 2 и 1/2 олио. Всичко предварително избелено и изчистено и прекарано през машинка за месо.
към текста >>

25. 2. СТУДЕНТКАТА И МОРИС БАСАН

Надежда Георгиева Кьосева

Тя беше съвсем сама, защото единствения й син се беше оженил в Сърбия и имаше такава хубава къщичка.
Аз Учителя го знам още като малка, когато започнаха тука да стават съборите, в Търново да кажа, още когато съм била на пет години. А как се нарежда да дойде в София? Нарежда се, че аз идвам да следвам. При кого отседнах да живея ли? Ами намериха ми моите братовчедки, намериха ми квартира в една рускиня на белогвардейци. Тя беше съвсем сама, защото единствения й син се беше оженил в Сърбия и имаше такава хубава къщичка. Долу имаше квартиранти, тя живееше по средата, а горе имаше таванска стая с един много голям таван където можех да си сложа багажа дори и мама като ми прати колети. Тя беше поръчала, но тогава бяха други времена, беше поръчала на Богомил Малджиев, защото той беше тука, той бе доста по-възрастен от мене, той почина вече, да ме наглежда, защото тя казва като се зачете може да забрави да закуси. Той заран минаваше, звъни на хазайката ми и ми остави нещо за закуска. Хазайката ми се сърдеше. Вика: „Защо не го покани тук.
към текста >>

26. 21. ЖОРЖ ГИГОВ КЬОСЕВ

Маргарита Рангелова Стратева

След едно пътуване в България, баща му бил подканван от сърбите да се изсели в България и той отива в Петрич, Горна Джумая и накрая в София, където окончателно се настанява.
Името Жорж той взима от някакъв негов дядо на име Джорджо или от един капитан от френски войски, които са били в Струмица през време на войната и който се е наричал Жорж. Баща му е бил търговец, имал е мелница и е бил деен член на протестантската черква под влиянието на пастор Хаус и пастор Хаскел от Солун. Сестра му Рут и брат му Дино са учили в протестантски училища в Струмица. В края на войната гр. Струмица се предавал към Югославия. След едно пътуване в България, баща му бил подканван от сърбите да се изсели в България и той отива в Петрич, Горна Джумая и накрая в София, където окончателно се настанява. Първоначалното си образование Жорж завършва прогимназия в 1927 г. по желание на баща му Гиго Динка Кьосев, сина му Жорж постъпва в американския колеж в Самоков, където не успял да се пригоди. Завършил образованието си в търговска гимназия Мусевич-Борикос към 1930 г. в София. Трябва да се отбележи, че още през 1902 г.
към текста >>

27. 5. РОДОВАТА КАРМА

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Искал е да следва медицина в Сърбия, но била станала някаква суматоха и не е успял в тази насока, обаче е следвал пак нещо, за което не съм сигурна какво е било точно.
Като учителка е била изрядна и е респектирала строго всички ученици. Възрастни хора, които са познавали семейството са ми казвали, че я познават като добра, но и строга учителка. Дядо ми Иван, когото много уважавам беше изключителен човек - филантроп, алтруист, политик, писател и изобщо една личност всеотдайна и дълбоко човечна. Понеже бил интелигентен той си е дал живота на обществото в различните периоди на живота по начин, по който е можел. Той е бил широк социалист преди 9.IX.1944 г. Искал е да следва медицина в Сърбия, но била станала някаква суматоха и не е успял в тази насока, обаче е следвал пак нещо, за което не съм сигурна какво е било точно. През I-та световна война е бил фелдшер през време на холерата. Изключително го е влечела медицината и обществената дейност. Писал е и има негови произведения, които не са на някакво високо ниво. Бил е директор на Горнооряховската гимназия и като такъв е покровителствувал много комунисти и анархисти, които били гонени поради убежденията им и не са искали да ги приемат за ученици. Като общественик бил много уважаван от района си и веднага след 9.IX.1944 г.
към текста >>

28. 3.Пленничество и предателство

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Той ми е разправял подробности, в които неведнъж животът им е висял на конец - гонени ту от сърби, ту от гърци.
Следващите 2-3 дни повечето от половината измрели. Бродели още няколко дни. През най-различни мъчнотии, изкачване и слизане баири, гладни, изпокъсани, с изранени крака, след 20 дена пристигат на българска земя, близо до Кюстендил. Всички падат на колене, целуват земята и плачат. Не е било леко изпитание. Той ми е разправял подробности, в които неведнъж животът им е висял на конец - гонени ту от сърби, ту от гърци. Като пристига първо в София, в родния си дом, майка му не го познава (понеже бил със скъсани дрехи, парцали висели по него, мръсен, изцапан) и му изнесла хляб и сирене като на просяк. Не познала и гласът му. Едва го познала, пред нея бил скитник и несретник. Мина известно време и ние излезнахме да се разхождаме по главната улица. Изведнъж Илия среща онзи, сливенлия, който беше излъгал цялата група, за да спаси само себе си.
към текста >>

29. 7. Полковият командир и мисията от небето

Навлизайки в Сърбия настига ги един руски полк.
Учителят се поспира, позамисля и с глава повиква Илия при себе си. Василка казва: „Имаш късмет“. Илия влиза в стаичката при Учителя и Го пита дали да се освободи и да не отива на война. Учителят се замисля един миг и казва: „Рекох, брат, има да изпълниш една задача, дава ти се отгоре една мисия,след като я изпълниш, тогава ще се освободиш“. Така той тръгва с полка. Навлизайки в Сърбия настига ги един руски полк. Руските офицери му отиват на гости за вечеря. Сервира им се както на всички български офицери от същата за войниците чорба. Но руските офицери питат какво още ще сервират, защото у тях командирът е хазяин на склада и може да вземе каквото си иска. Илия отговаря, че храната е за войниците и не може да разполага с нея, офицерите и той ядат само войнишка чорба. Във всеки полк освен командир има и политически командир плюс войнишки комитет.
към текста >>

30. 48. Полковник Тодор Божков

Георги Йорданов Добрев

В тази война, когато в Сърбия нашите българи на една височина са дали много жертви, била осеяна с трупове на млади хора, отивали са там българи, македонци-българи, отивали са и просто така да им вземат труповете, да ги оправят, да ги погребат и някой вземал пушка за спомен от български войник, нещо парче от тях, разбираш ли.
Никой доктор не можа да й помогне. Този, за когото говорите вие, Учителя Дънов, Той я излекува“. Значи Учителят излекувал неговата дъщеря. Действително така беше И те млъкват. Той изважда пистолета и казва: „Ще ви изчукам тука като пилци“. В тази война, когато в Сърбия нашите българи на една височина са дали много жертви, била осеяна с трупове на млади хора, отивали са там българи, македонци-българи, отивали са и просто така да им вземат труповете, да ги оправят, да ги погребат и някой вземал пушка за спомен от български войник, нещо парче от тях, разбираш ли. Тъй, чакали са свобода от тези момчета, нали да ги освободят, а те там ги избиват, стават жертва всичките. Сега когато вече трябва да отстъпват се укрили някои, търсили, имали познати там техни и ги приели една вечер на гости и им казали: „Ще седите тука, докато уредим въпроса да ви покажем пътя, да си отидете“. Това е бил Божков с една група около него. И така един случай, една вечер чука се на вратата и жената в дома веднага прибира една черга, дръпва я и вдига един капандур долу за мазето по една стълбичка, влезли всички. В това време тя слага пак чергата отгоре да не се вижда и слага масата, замаскира.
към текста >>

31. 1. Бягство към обетованата земя

Драган Петков

ни окупираха сърбите, понеже България загуби през Европейската война, великите сили я осъдиха и отрязаха от българската територия.
БЯГСТВО КЪМ ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ Роден съм на 19.Х.1910 г. в с. Долна Любата, Босилеградска околия. Ние сме българи и цялото население там е българско, но сега е в Югославия. През 1919 г. ни окупираха сърбите, понеже България загуби през Европейската война, великите сили я осъдиха и отрязаха от българската територия. Така нашият край попадна под Югославия. Баща ми се казваше Стою Петков. Той беше писар в общината. Майка ми се казваше Миланка и имаше две деца: аз съм по-големия, а сестра ми остана там. Отначало ние учихме в български училища до трето отделение, но като ни окупираха сърбите аз трябваше да уча в четвърто отделение на сръбски.
към текста >>

Отначало ние учихме в български училища до трето отделение, но като ни окупираха сърбите аз трябваше да уча в четвърто отделение на сръбски.
ни окупираха сърбите, понеже България загуби през Европейската война, великите сили я осъдиха и отрязаха от българската територия. Така нашият край попадна под Югославия. Баща ми се казваше Стою Петков. Той беше писар в общината. Майка ми се казваше Миланка и имаше две деца: аз съм по-големия, а сестра ми остана там. Отначало ние учихме в български училища до трето отделение, но като ни окупираха сърбите аз трябваше да уча в четвърто отделение на сръбски. На село бях до 1925 г. След това отидох в Белград и там учих занаят - автомеханика. Там учих от 1925-1929 г., след което отидох в Крагуевац, където имаше един голям завод и там работех. Но след това през 1932 г. напуснах тази работа и отидох в Белград.
към текста >>

32. 20. Олга Славчева

Драган Петков

След Първата световна война това българско население остана към Сърбия.
20. ОЛГА СЛАВЧЕВА Олга Славчева бе родена в Цариброд. След Първата световна война това българско население остана към Сърбия. Сръбската пропаганда бе взела яростен курс към българската книжнина в този край. Учеше се и се пишеше на сръбски. А българската книга не можеше да прехвръкне през границата, която строго се охраняваше. Една година Олга решава да посети майка си, която е в Цариброд. Споделя с Учителя: „Стягай раницата, ще минаваш границата.
към текста >>

33. 4. Връзката с Живия Господ

Стоянка Цанева Драгнева

Това е войната със сърбите и при едно отстъпление на българите той попада в чужда територия, този анархист.
“ Учителят му отговаря: „Когато се изчерпят всички човешки възможности и от никъде няма изход, тогава можеш да влезеш в реална връзка с този жив Господ. Такъв е законът.“ И му привежда примера с анархиста. В Казанлъшките села имало един анархист учител, който като всички анархисти не вярвал в Бога. Учил децата, че няма Бог, че няма провидение и т.н., но през 1912 г. го мобилизират и той отива на фронта. Това е войната със сърбите и при едно отстъпление на българите той попада в чужда територия, този анархист. Успява да се скрие в една пещера, стои 3-4 дена. Отвън ако излезе куршум го чака, вътре ако стои глада го мори. От никъде изход няма. И тогава той казва: „Господи, слушал съм от майка си и от баща си, че Ти съществуваш. Ако наистина Ти съществуваш, изяви ми се по някакъв начин, аз умирам от глад“.
към текста >>

34. 45. Време за равносметка

Гради Колев Минчв

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

Викам: „Значи нас ще ни управляват турците и сърбите ли?
В това време дойдоха заинтересувани чужденци, които щяха да пътуват и се присъединиха към мен. Така ние образувахме една група, която отиде при началника на гарата. Запитахме началника защо няма да прикачат вагон, но той потвърди, че нямат вагон за прикачване. Тогава за му отговорих: „Какъв началник на гара сте, щом не можете да наредите да се прикачи един вагон? “ Той ми каза, че от Белград ще прикачат вагон. Викам: „Значи нас ще ни управляват турците и сърбите ли? Защо тогава продаваме билети на чужденците със запазени места? Ние трябва да покажем нашето достойнство! Аз не мърдам от тука и отивам да легна на релсите. Докато не прикачите вагон, няма да стана, нека ме прегази влака“. През това време се свързали с Министерството на транспорта и уредили въпроса с вагона.
към текста >>

35. 25. Чужденци - гости на Рила

Имаше няколко сестри от Франция, група от Латвия, сърби и хървати.
25. ЧУЖДЕНЦИ - ГОСТИ НА РИЛА През 1938 г. на Рила гостуваха чужденци. Имаше няколко сестри от Франция, група от Латвия, сърби и хървати. Но през 1939 г. гостите от чужбина бяха повече. Те наброяваха една внушителна група, около 40-50 души. Това беше един много тържествен момент на Рила. Когато се качиха на 7-те Рилски езера ние ги посрещнахме с песента „Братство-Единство“.
към текста >>

36. 4. Цигуларят ще отива войник

Мариета Бертоли

Нали в Сърбия големи боеве бяха.
4. ЦИГУЛАРЯТ ЩЕ ОТИВА ВОЙНИК Опитности с Учителя, които съм имала? Имам само една, което наистина ми е чудно. Влади го бяха мобилизирали след 9.IX.1944 г. да върви войник. А Влади не е служил войник, той си изкара войниклъка в Царския оркестър като цигулар и не знаеше пушка да държи и го пращат войник. Нали в Сърбия големи боеве бяха. И аз в паника качвам се горе при Учителя, чукам. „Какво има? " Нали Той ни знае откакто бяхме мънинки на 4-5 години. Казвам: „Учителю, знам че много обичате Влади, получи мобилизационно, трябва да замине". Той казва: „Какво трябва да направя?
към текста >>

37. 8. Комунистите и бъчвата

Крум Божинов

Преминаха през Румъния и България, преминаха през Сърбия и ще прекосят цяла Европа.
Но Учителят три дена не го приема. На четвъртият ден наново отива и си рекъл, че ако и днеска не го приеме Учителя, то след обед заминава за Петрич. Случва се така, че като отишъл на четвъртия ден на Изгрева, то Учителят сам го посреща пред Салона. Разговарват се за едно друго и между другото Патников Го запитва: „Учителю, тия комунистите много напреднаха. Уж са безбожници, а пък много напреднаха. Преминаха през Румъния и България, преминаха през Сърбия и ще прекосят цяла Европа. Как стана така, че уж са безбожници, пък дойде Силата у тех? “ Учителят го изслушва и му казва: „Рекох, те комунистите са сега, като една бъчва стегната отвън с обръчи. Ама като му дойде времето, като грейне слънцето, ще паднат обръчите, бъчвата ще се разсъхне и те сами ще паднат и сами ще се ликвидират. Ама първо трябва да се изпие бъчвата, що има у нея.“ Разговорът с Учителя приключил. Върна се Георги у Петрич и ни разказа всичко за бъчвата.
към текста >>

38. 42. НАЦИОНАЛНИЯТ ВЪПРОС

Югославянинът беше по майка хърватин, по баща сърбин, но си имаше една особена сдържаност към сърбите и когато говорихме за националните проблеми, той ни слушаше с голям интерес.
Д: При тази командировка, която имахме за търсене на стари документи в западните архиви. В: Това в кои години? Д: Това беше в 1975 г. ли коя беше и трябваше да спрем във Виена. Аз бях много пъти против това отклоняване, защото нямахме много време, но така или иначе трябваше да се стои, но при това гостуване си намерих един българин, който е роден там, син на градинар, който общувал и имал за съсед един югославянин. Югославянинът беше по майка хърватин, по баща сърбин, но си имаше една особена сдържаност към сърбите и когато говорихме за националните проблеми, той ни слушаше с голям интерес. След това ми се обади по телефона в хотела нашият българин и каза, че съм станал много симпатичен на неговия приятел и искал да сподели нещо с мене. Аз казвам: "Слушай, аз заминавам". А те също смятаха вече да напуснат Виена и да заминат някъде към Тихоокеанските острови, към Австралия, защото те приличаха на онези хора, които имаха усет към събитията и когато се случат едни тревожни времена както беше и както навремето преди II. Светона война се създаваше хитлеризъм много европейци напуснаха. Преди дипломатите те се усетиха, че става нещо, а народната интуиция е нещо много интересно.
към текста >>

Той притежава някакъв дневник-протоколи останали от дядо му, които не ги е предал досега никъде на това дружество, на просветното дружество на сърбите във Виена, което е съществувало преди освобождението на нашата страна от турците 1878 г.
Имаме пари да живеем няколко години, а ние като вземем едно парче земя, ние сме градинари, навсякъде казва земята е наша." И казвам: "Добре,вие ще дойдете в Париж, защото колата долу ме чака, тръгвам. И като дойдете в Париж, елате". Давам му телефона в Париж, където си имам една квартира, където ходя винаги, за да се срещнем. И след около две седмици ми се обадиха по телефона и на едно кафене, където е нашето посолство, се срещнахме с тези хора - единия -българин, другия - хърватин. И той ми разказа нещо. Той притежава някакъв дневник-протоколи останали от дядо му, които не ги е предал досега никъде на това дружество, на просветното дружество на сърбите във Виена, което е съществувало преди освобождението на нашата страна от турците 1878 г. Там била цялата аристокрация, там те са били активисти, сърбите са работили. По подобие на това нашите направиха също просветно дружество в Румъния. Искам да разкажа само за няколко страници. Когато Портата признава Екзархията. В: Българската екзархия?
към текста >>

Там била цялата аристокрация, там те са били активисти, сърбите са работили.
И като дойдете в Париж, елате". Давам му телефона в Париж, където си имам една квартира, където ходя винаги, за да се срещнем. И след около две седмици ми се обадиха по телефона и на едно кафене, където е нашето посолство, се срещнахме с тези хора - единия -българин, другия - хърватин. И той ми разказа нещо. Той притежава някакъв дневник-протоколи останали от дядо му, които не ги е предал досега никъде на това дружество, на просветното дружество на сърбите във Виена, което е съществувало преди освобождението на нашата страна от турците 1878 г. Там била цялата аристокрация, там те са били активисти, сърбите са работили. По подобие на това нашите направиха също просветно дружество в Румъния. Искам да разкажа само за няколко страници. Когато Портата признава Екзархията. В: Българската екзархия? Д: Българската екзархия, се очертаха границите на България като на Сан Стефанска.
към текста >>

Започва едно заседание от сърбите, при което трябва да се прави всичко възможно, това нещо да не стане, защото тя, България ще стане първа държава в Европа.
Искам да разкажа само за няколко страници. Когато Портата признава Екзархията. В: Българската екзархия? Д: Българската екзархия, се очертаха границите на България като на Сан Стефанска. Поне щом Екзархията така я определя. Започва едно заседание от сърбите, при което трябва да се прави всичко възможно, това нещо да не стане, защото тя, България ще стане първа държава в Европа. Тогава сърбите се уплашват до такава степен, като че ли всякой един техен политик, като че ли трябва да дава едва ли не клетва, че първата му позиция ще бъде българските земи да не се обединят под една държава. И затова казва може би вие виждате, зад силното нападение на крал Милан 1885 г., когато българските младежи бяха на турската граница, една абсурдна война, за която нашия народ не беше готов. Крали Милан както е гледал, наблюдавал от щаба отгоре при това вижда и се чуди какво да прави, генералите не го слушат, а войниците не искат да се бият, щото те самите не знаят за какво. България се обединява. Този факт ми споменава така, че въпроса за обединението на българите е един вече и европейски въпрос.
към текста >>

Тогава сърбите се уплашват до такава степен, като че ли всякой един техен политик, като че ли трябва да дава едва ли не клетва, че първата му позиция ще бъде българските земи да не се обединят под една държава.
Когато Портата признава Екзархията. В: Българската екзархия? Д: Българската екзархия, се очертаха границите на България като на Сан Стефанска. Поне щом Екзархията така я определя. Започва едно заседание от сърбите, при което трябва да се прави всичко възможно, това нещо да не стане, защото тя, България ще стане първа държава в Европа. Тогава сърбите се уплашват до такава степен, като че ли всякой един техен политик, като че ли трябва да дава едва ли не клетва, че първата му позиция ще бъде българските земи да не се обединят под една държава. И затова казва може би вие виждате, зад силното нападение на крал Милан 1885 г., когато българските младежи бяха на турската граница, една абсурдна война, за която нашия народ не беше готов. Крали Милан както е гледал, наблюдавал от щаба отгоре при това вижда и се чуди какво да прави, генералите не го слушат, а войниците не искат да се бият, щото те самите не знаят за какво. България се обединява. Този факт ми споменава така, че въпроса за обединението на българите е един вече и европейски въпрос. От друга страна Русия нямаше да я пуснат може би да стъпи на България, то толкова са преплетени нещата, да бъдем, да не бъдем ли, винаги ние да бъдем ощетени.
към текста >>

Щото се вижда от къде се тръгна, защото сърбите гледаха по-последователно в своята политика.
Не може." "Добре, ето ми адреса. И в Париж, ето ви и в София. Моля ти се, направи ми това". Нито знам какво стана с тези хора, нито къде са се спряли, дали в Нова Зеландия, дали Австралия, някъде по островите, не съм получил нито писмо, нито нищо, за което много съжалявам. Това беше един много интересен документ. Щото се вижда от къде се тръгна, защото сърбите гледаха по-последователно в своята политика. Плюс това те бяха много заангажирани с Франция по масонска линия. Например, най-големият степен на масон там това го знам от Басан, в югоизточна Европа беше сръбския крал, който е по-висока по степен е бил даже от руския цар. До такава степен и те излязоха много верни на Франция и на Съглашението. Например, риска, който те поеха през И.светов-на война. Те направиха въстания, смяна на правителството против германците, когато те бяха вече на турската граница и забавиха войната с месец и половина.
към текста >>

Първата ни среща говори за това и в действителност разбира се като се махнат да кажем агресията на сърбите, която ми се струва разруши тяхната федерация, да те са непоносими вече и за словенци и за хървати, даже и за македонци, черногорци, това е една федерация, която не е на здрава основа.
Един историк пише, това е нещо казва, го няма в ничия история. Да дойдат те в България и да им кажат, че вие не сте българи. Но спасението е едно. Една федерация. Учителят е говорил за конфедерация на Балканите, която ще стане преди Европейски щати, значи Той говори за Европейски щати, не говори за социалистически републики, да се разберем, тогава още аз бях ученик. Първата ни среща говори за това и в действителност разбира се като се махнат да кажем агресията на сърбите, която ми се струва разруши тяхната федерация, да те са непоносими вече и за словенци и за хървати, даже и за македонци, черногорци, това е една федерация, която не е на здрава основа. Мене ми се струва, че в основата на всичко стои агресията на сърбите, така го казват поне хърватите. И както виждаш, този приятел, който държи позицията на майка си, която е хърватка, но не понася сърбите, когато баща му казва, че от бащина линия той има тези документи. Този, за който ви говорих имаше дневника на тези протоколи, на тези събрания техни. Но с едно обединение на Балканите, защото както виждаш, когато интересите съвпадат, ето сега ние сме най-добре с гърците. Защо? Защото нямаме никакви претенции - продадохме я Тракия вече, отказахме се един път завинаги.
към текста >>

Мене ми се струва, че в основата на всичко стои агресията на сърбите, така го казват поне хърватите.
Да дойдат те в България и да им кажат, че вие не сте българи. Но спасението е едно. Една федерация. Учителят е говорил за конфедерация на Балканите, която ще стане преди Европейски щати, значи Той говори за Европейски щати, не говори за социалистически републики, да се разберем, тогава още аз бях ученик. Първата ни среща говори за това и в действителност разбира се като се махнат да кажем агресията на сърбите, която ми се струва разруши тяхната федерация, да те са непоносими вече и за словенци и за хървати, даже и за македонци, черногорци, това е една федерация, която не е на здрава основа. Мене ми се струва, че в основата на всичко стои агресията на сърбите, така го казват поне хърватите. И както виждаш, този приятел, който държи позицията на майка си, която е хърватка, но не понася сърбите, когато баща му казва, че от бащина линия той има тези документи. Този, за който ви говорих имаше дневника на тези протоколи, на тези събрания техни. Но с едно обединение на Балканите, защото както виждаш, когато интересите съвпадат, ето сега ние сме най-добре с гърците. Защо? Защото нямаме никакви претенции - продадохме я Тракия вече, отказахме се един път завинаги. Но пътищата вече са такива.
към текста >>

И както виждаш, този приятел, който държи позицията на майка си, която е хърватка, но не понася сърбите, когато баща му казва, че от бащина линия той има тези документи.
Но спасението е едно. Една федерация. Учителят е говорил за конфедерация на Балканите, която ще стане преди Европейски щати, значи Той говори за Европейски щати, не говори за социалистически републики, да се разберем, тогава още аз бях ученик. Първата ни среща говори за това и в действителност разбира се като се махнат да кажем агресията на сърбите, която ми се струва разруши тяхната федерация, да те са непоносими вече и за словенци и за хървати, даже и за македонци, черногорци, това е една федерация, която не е на здрава основа. Мене ми се струва, че в основата на всичко стои агресията на сърбите, така го казват поне хърватите. И както виждаш, този приятел, който държи позицията на майка си, която е хърватка, но не понася сърбите, когато баща му казва, че от бащина линия той има тези документи. Този, за който ви говорих имаше дневника на тези протоколи, на тези събрания техни. Но с едно обединение на Балканите, защото както виждаш, когато интересите съвпадат, ето сега ние сме най-добре с гърците. Защо? Защото нямаме никакви претенции - продадохме я Тракия вече, отказахме се един път завинаги. Но пътищата вече са такива. Пътищата са само в една федерация, на една добра, правилна човешка форма.
към текста >>

39. 16. УРОЦИ ПО ОНАГЛЕДЯВАНЕ НА ВИТОША

Неделчо стои, мига и се почесва там, където не го сърби.
Профуча покрай мен. Вечерта ме среща и каза, че него ден си загубил времето и никаква работа не бе свършил в града. Казвам му: "Вчера на Витоша Учителят ти обясняваше как се обуват обувки и как се връзват връзки. Сутринта ти тичаше за работа разпасан и развързан. Е, как ще вържеш времето си тогава, когато не си си научил урока за обуване на обувките и за връзване на връзките". Неделчо стои, мига и се почесва там, където не го сърби. После се смеем двамата.
към текста >>

40. 8. АМЕРИКАНСКИТЕ МИСИОНЕРИ

Тя е един от големите приятели на България и отивайки в Америка, тя заварва едно отношение към България внушено от нашите съседи, сърби и гърци, едно отрицателно отношение към България, една пропаганда, с която тя не е съгласна и решава с редица сказки да опровергае това отрицателно отношение към България и тази лоша пропаганда за нашия народ.
Веска: Директорката на Ловеч беше госпожица Търнър, която е напуснала Америка 20-годишна, за да дойде да работи в България, за просветата на българската девойка и тя си остана в Ловеч и там учредява американския девически пансион, който ръководи с много голяма грижа, с много голяма нежност. Тя обичаше много България. И когато вече колежа трябваше да мине в ръцете на Българската народна просвета, тя трябваше да напусне България и замина за Америка и в 1949 г. на Архангелов ден на 9.ноември тя приключва трагично своя идеен живот. Ще ви кажа защо. Тя е един от големите приятели на България и отивайки в Америка, тя заварва едно отношение към България внушено от нашите съседи, сърби и гърци, едно отрицателно отношение към България, една пропаганда, с която тя не е съгласна и решава с редица сказки да опровергае това отрицателно отношение към България и тази лоша пропаганда за нашия народ. Нейният баща е бил пастор в една от черквите и тя един неделен ден, именно на 9.Х1.1949 г. се облича в един разкошен български костюм, с българска шевица украсен с намерението след проповедта на баща си да изнесе сказка за България и връщайки се от черква с кола тя претърпява катастрофа, става някакво сблъскване с друга кола и на място почиват тя и баща й. Мисис Мелъни Търнър. Предполагам, може да е инцидент, злополука без някакво злоумишлено намерение, но може да е и някаква атака от страна на тези, които не обичат България и разпространяват такива слухове за нея. Това е мис Търнър, да.
към текста >>

41. 22. ДВАТА ОТЕЧЕСТВЕНИ ФРОНТА

германските войски и моят брат беше мобилизиран да замине, към Сърбия замина той, но знам, че не беше много добре, но отиде.
А Учителят каза: "Никакви затвори, никакви убийства, никакви бесилки! " Той беше тъй категоричен. Така с пръста си: "Никакви бесилки, никакви убийства, никакви затвори! " Това го помня като ден днешен. По-късно трябваше нашата войска да замине заедно със съветската войска, понеже започнаха вече да гонят фашистките войски, т.е. германските войски и моят брат беше мобилизиран да замине, към Сърбия замина той, но знам, че не беше много добре, но отиде. Облече униформата, отиде при Учителя, сбогува се с Него и замина. И аз един ден отивайки ри Учителя Му казвам: "Учителю, моя брат е на фронта". Той така бащински ме погледна и каза: "Е, подгониха ли фашистите? " Аз понеже никак не бях ориентирана политически, не знам даже какво искаше да каже Учителят „фашисти". Думата фашисти никак не би беше ясна.
към текста >>

42. 16. МЕТОДЪТ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ОПИТОМЯВАНЕ НА ВЪЛЦИТЕ

бях в Югославия и в Белград на крепостната стена на "Кале мегдан", на входа имаше плоча, на която прочетох, че сърбите (югославяните) през годините 1941-1945 г.
16. МЕТОДЪТ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ОПИТОМЯВАНЕ НА ВЪЛЦИТЕ Учителят преди много години беше казал, че той няма да се бори с вълците, а ще опитоми най-големия вълк и ще го прати да се бори с вълците. Аналогията: Учителят още на ул. "Опълченска" 66 опитоми необузданият, грубият и елегантен в униформата си подполковник Лулчев, след много спорове и дори скандали от страна на офицера и видяхме всички удивителното търпение на Учителя. След време изпрати послушния и дисциплиниран бивш офицер да се бори, щях да кажа с вълците, не, а с Цар и министри, да не бъде въвлечена България във война и със страшни поражения, както се случи с окръжаващите ни Югославия и Румъния. За сведение: през 1946 г. бях в Югославия и в Белград на крепостната стена на "Кале мегдан", на входа имаше плоча, на която прочетох, че сърбите (югославяните) през годините 1941-1945 г. са дали жертви 1 700 000 (един милион и седемстотин хиляди души жертви). Румънците, които се биха на страната на Хитлер - 800 000 жертви. Правя малко отклонение - да разкажа за Румъния, 1947 г. През 1945 г. по идея на Драган Прокопиев, брат на нашата сестра от Изгрева, доктор Давидова, създадохме военен ансамбъл с хор и оркестър.
към текста >>

43. 4. БОЖИЕТО ВЪЗМЕЗДИЕ СЛЕД БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Австро-Унгария чрез граф Андраши откъсват западните български земи, градовете Пирот и Враня, които се предават на Сърбия, за да могат в замяна да вземат славянските земи - Босна и Херцеговина.
4. БОЖИЕТО ВЪЗМЕЗДИЕ СЛЕД БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ Берлинският конгрес състоял се от 1 .VI. до 1 .VII. 1878 г. се е председателствал от германския канцлер Бисмарк. Решенията са известни. Австро-Унгария чрез граф Андраши откъсват западните български земи, градовете Пирот и Враня, които се предават на Сърбия, за да могат в замяна да вземат славянските земи - Босна и Херцеговина. След Първата световна война империята на Австро-Унгария се разпада и от нея се създават независими държави: Австрия, Унгария, Чехословакия, Полша. Австрия става по територията по-малка и от България. Югославия, която бе създадена след Първата световна война и с придобивките след Втората световна война задържа български земи, но дойде 1990 г. започна гражданската война и тя се разпадна на самостоятелни държави като Словения, Хърватско, Босна и Херцеговина, Македония и остана само Сърбия и Черна гора от старата федерация Югославия. Имперските амбиции на Бисмарк за създаване на Велика Германия в Европа не можаха да се осъществят.
към текста >>

започна гражданската война и тя се разпадна на самостоятелни държави като Словения, Хърватско, Босна и Херцеговина, Македония и остана само Сърбия и Черна гора от старата федерация Югославия.
Решенията са известни. Австро-Унгария чрез граф Андраши откъсват западните български земи, градовете Пирот и Враня, които се предават на Сърбия, за да могат в замяна да вземат славянските земи - Босна и Херцеговина. След Първата световна война империята на Австро-Унгария се разпада и от нея се създават независими държави: Австрия, Унгария, Чехословакия, Полша. Австрия става по територията по-малка и от България. Югославия, която бе създадена след Първата световна война и с придобивките след Втората световна война задържа български земи, но дойде 1990 г. започна гражданската война и тя се разпадна на самостоятелни държави като Словения, Хърватско, Босна и Херцеговина, Македония и остана само Сърбия и Черна гора от старата федерация Югославия. Имперските амбиции на Бисмарк за създаване на Велика Германия в Европа не можаха да се осъществят. Германия премине през две войни -1 и II световни войни, като ги загуби и й бяха отнети територии с немско население като бе и разделена на две Германии от 1945-1990 г. като бившата столица Берлин бе разделена на две. А Берлинската стена просъществува от 1962 до 1990 г. През И-та световна война Англо-американските бомбардировки над Берлин разрушават онзи дворец, в който е подписан договора през 1878 г.
към текста >>

44. 39. ПАША ТЕОДОРОВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Когато са отишли в Сърбия във връзка с конфликта на студентите в София с цар Фердинанд, тогава нали затварят университети, и за да не губят времето си те отишли в Белград двете.
И Аня е имала хора които много са я ухажвали и обичали, но не е направила връзка. Майка й на Паша е българка от Бесарабия и идва в България с мъжът си след освобождението. Майка й е била много строга. Особено като останала с три момичета вдовица след като се поминал мъжът й. Така ги е държала в по- строг морал и винаги когато излизат, все им давала някои наставления. Когато са отишли в Сърбия във връзка с конфликта на студентите в София с цар Фердинанд, тогава нали затварят университети, и за да не губят времето си те отишли в Белград двете. Тя ми е разказвала, че по-разпуснат живот сърбите са водили, не така строг. Та това възпитание ги е насочило да се запазят от пороци. Даже аз казвах на Паша, че има нещо монашеско по отношение на възпитанието си. Тя беше по моралните въпроси по-строга от мене. Аз някак по-нашироко съм разбирала тези неща, не че вкъщи майка ми ме е възпитавала не така строго.
към текста >>

Тя ми е разказвала, че по-разпуснат живот сърбите са водили, не така строг.
Майка й на Паша е българка от Бесарабия и идва в България с мъжът си след освобождението. Майка й е била много строга. Особено като останала с три момичета вдовица след като се поминал мъжът й. Така ги е държала в по- строг морал и винаги когато излизат, все им давала някои наставления. Когато са отишли в Сърбия във връзка с конфликта на студентите в София с цар Фердинанд, тогава нали затварят университети, и за да не губят времето си те отишли в Белград двете. Тя ми е разказвала, че по-разпуснат живот сърбите са водили, не така строг. Та това възпитание ги е насочило да се запазят от пороци. Даже аз казвах на Паша, че има нещо монашеско по отношение на възпитанието си. Тя беше по моралните въпроси по-строга от мене. Аз някак по-нашироко съм разбирала тези неща, не че вкъщи майка ми ме е възпитавала не така строго. Тя например много често ми казваше: „Една си, хич да не си, ако не си човек".
към текста >>

45. 114. ЦАРЯТ И ЛУЛЧЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Защото Учителят беше дал съвет на Цар Фердинанд преди отварянето на Междусъюзническата война, в никой случай да не я отваря, да не напада съюзниците Гърция и Сърбия, а той казал: „Не искам да слушам ясновидци".
Какъв съвет ти даде Учителя? Затова да работиш тая работа". „Питах го". „Е какво ти каза? " „Той ми каза че него ще послуша Царя толкова, колкото баща му послушал Учителя. Защото Учителят беше дал съвет на Цар Фердинанд преди отварянето на Междусъюзническата война, в никой случай да не я отваря, да не напада съюзниците Гърция и Сърбия, а той казал: „Не искам да слушам ясновидци". И аз на Лулчев казах: „Ами след като ти каза така Учителя, ти с кой ум? " Даже му казах: „С кой ум продължаваш да се срещаш с Царя? " Защото, няма значи никакъв резултат от тая работа щом и Него толкова ще го послуша. Защото друг път пък ми е казвал Лулчев, че когато говорили за Учителя и за Словото Царят му е казвал, че не разбира Учителя. Значи, той няма това духовно пробуждане нали, за да разбере.
към текста >>

46. 19.Учителят ни донесе учение за самовъзпитание

ЦАРЯТ БЕШЕ НАЙ-ДОВОЛЕН ОТ РАЗГОВОРИТЕ С ХИТЛЕР

преди да се обяви Междусъюзническата война между сърби и българи, Учителят изпратил една наша сестра да отиде в двореца и да каже на цар Фердинанд: „В никой случай да не обявява войната".
След като Учителят напусна земята, идва на Изгрева един от членовете на консисторията и се интересува, запитва някого от ръководството на Братството дали знаят нещо за това, което е предадено на Учителя. Брат Борис Николов казва, че Учителят преди да напусне земята му предал кутията със скъпоценните камъни да ги предаде на някой от членовете на консисторията, когато ги потърсят. И той ги предал. Във всички случаи, когато е имал възможност да помогне, Учителят е помагал. В 1913год. преди да се обяви Междусъюзническата война между сърби и българи, Учителят изпратил една наша сестра да отиде в двореца и да каже на цар Фердинанд: „В никой случай да не обявява войната". Цар Фердинанд отговаря, че не слуша ясновидци. Той обяви войната, която беше катастрофа за България, но и той впоследствие трябваше да напусне България и никога повече да не се върне. Във всички случаи, когато се е намесвал Учителя в обществения живот или в държавните работи, той е имал предвид да се избегне едно зло, да не се допусне грешна стъпка в развоя на българския народ. Всякога, когато е бивал послушван, резултатите са били добри.
към текста >>

47. РАЗВРЪЗКАТА ВЪВ ВСЕКИ РОМАН -5

На 24 декемврий ми каза за пръв път, че германците искат войска за окупирането на Сърбия.
Говорихме по външната политика. Аз му развих пак теорията, че трябва да се държим за славянска Русия. На 1 септември говорихме с царя във връзка с някаква германска изложба. Той ми каза, че не било изключено Бекерле да събере няколко души да ги настани в министерствата и да го накара само да подпише указите. След това царя ме вика наново след 62 дни. На 24 декемврий ми каза за пръв път, че германците искат войска за окупирането на Сърбия. Аз реагирах, но той каза, че ще се съгласи. Тогава говорихме и за смъртните присъди. Аз бях успял да издействувам от него няколко помилвания. Той ми каза, че ген. Михов, военния министър, започнал да мърмори и че трябва да се срещна с него.
към текста >>

Тогава Хитлер поискал нови войски за Сърбия, като предлагал Солун.
Оплака ми се от баща си. Имали някакви разправии за пари. Хитлер му бил казал, че има намерение на Волга да направи укрепен вал и оттам да брани Европа. За Украйна казал: „Унзере Украйна". На 24 юни царя ходи наново при Хитлер. Тогава Хитлер поискал нови войски за Сърбия, като предлагал Солун. Аз посъветвах царя да не го приема, a дa го предложи на германците. Тогава Хитлер искал да го предложи на италианците. На тази среща стана за пръв път дума за създаване на държавна партия, в която да бъде организиран българския народ, както е организирана младежта в Бранник. Наскоро беше станала и стачката на бранниците и аз му показах, какъв ще бъде резултата от държавната партия. Тогава поисках и помилването на ген. Никифоров.
към текста >>

48. ДВАТА ТРИЪГЪЛНИКА НА ЧЕРНАТА ЛОЖА В БЪЛГАРИЯ

ПЪРВИ ПЕРИОД:

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Всичките лоши духове, които се бяха събрали в България, в Румъния, Сърбия и Турция, трябваше чрез това наводнение да отидат в Черно море.
А как става това? Какъв е механизма? Той става чрез реките, които прорязват България от юг на север. Големите наводнения са един метод за пречистване на страната от тези духове. Учителят Дънов: „Интересно е наводнението в Ески Джумая, защото то е едно благословение за народа. Всичките лоши духове, които се бяха събрали в България, в Румъния, Сърбия и Турция, трябваше чрез това наводнение да отидат в Черно море. Откак наводнението премина, атмосферата у нас се разведри. И ще се разведрява все повече, защото България става звено за обединението на славяните. На физическото поле до 1912 год. имаха подозрения хората срещу Веригата, но от 1913-1914 год. това подозрение се премахва." (18 август 1914 год. гр.
към текста >>

49. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Впоследствие научили, че влакът, с който трябвало да замине, бил хвърлен във въздуха от шумците в Сърбия и от групата младежи само той останал жив, защото не заминал.
През 1943 година група младежи си подготвяли паспорти да заминат за Германия. Между тях бил Данчо Богданов от София - часовникар. Майка му и леля му са били от братството. Запитали Учителя дали да замине, а Учителят казал: „Няма да замине! " Неговата леля отишла да пита Учителя и Учителят казал да не заминава. Впоследствие научили, че влакът, с който трябвало да замине, бил хвърлен във въздуха от шумците в Сърбия и от групата младежи само той останал жив, защото не заминал. Той в последния момент се отказал да замине. „Сърцето на Учителя". Това е видение на сестра Райна Каменова от Видин. Това е станало през 1945/1946 година. Сестрата била на Изгрева, а Симеон Симеонов дъжал лекция за музиката на Учителя.
към текста >>

50. 08 - 36. РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Командироваха го в новите земи - Сърбия и Германска община.
Георги не искаше да отива в запас, защото бе вегетарианец и в запаса трудно ще кара с прехраната. Кметовете единствено не ходеха в запас. По това време се проведе първият кметски курс, ето защо Георги го завърши и беше назначен кмен на Просенишка община, Бургаско. Там по негова инициатива се основа Самарянски курс. После по негово желание се премести в Руенска, а след една година и в Тололишка община. Командироваха го в новите земи - Сърбия и Германска община. След три месеца бе откомандирован. Току-ще се върнал в Тополица, дошло нареждане за преместване в село Медвен, Котелско - на 21 ноември 1943 година. „Най-бях доволен от кметуването в Медвен", разказваше веднъж той. Там той намерил добри условия да развие културно-просветна дейност. Медвен е малка община, само от едно село.
към текста >>

51. 09 - 31. КАК БЕ СПАСЕН ЖИВОТЪТ МИ /ИЗ МОИТЕ СПОМЕНИ, 17.08.1943 Г./

31. КАК БЕ СПАСЕН ЖИВОТЪТ МИ / ИЗ МОИТЕ СПОМЕНИ, 17.08.1943 Г./ От 22 юли до 10 октомври 1943 година бях командирован в „Новите земи" - в Сърбия, за кмет на с.
31. КАК БЕ СПАСЕН ЖИВОТЪТ МИ / ИЗ МОИТЕ СПОМЕНИ, 17.08.1943 Г./ От 22 юли до 10 октомври 1943 година бях командирован в „Новите земи" - в Сърбия, за кмет на с. Герман - Криволешко. По настояване на околийския управител аз трябваше да отида в общината, а знаеше се, че там обикалят партизани. Наближавайки селото, от нивите излезе човек и дойде при нас да ни предупреди за опасността, че в селото през целия ден се води престрелка, но не се знае между кои. Ако не бе дошъл бай Станое от с. Жерав, ние щяхме да попаднем точно между сражаващите се партизански чети и щяхме да бъдем убити или най-малко отвлечени.
към текста >>

52. 16 - 16. ЖЕЛЮ ТАНЕВ-АВТОБИОГРАФИЯ

Желю Танев Николов

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Две години запас, аз вече месо не употребявам, но с помощта на Бога всичко се нареждаше добре, хайде нас после ни извикаха на фронта в Сърбия.
И така направиха. Дадоха го да го валят и така платът е готов за ушиване. Така брат Петър останахме с добри спомени. Сега ще се върна към моя личен живот, като бял брат. През 1940 година започна войната. Две години запас, аз вече месо не употребявам, но с помощта на Бога всичко се нареждаше добре, хайде нас после ни извикаха на фронта в Сърбия. Бях назначен за каруцар - да карам палатката на командира на полка от Сливен и лекарска палатка - това беше моята задача в щаба на отделението. Относно храната бях още по-добре, защото повечето даваха суха храна и в каруцата имах един чувал ябълки и круши. Ех, велика е все пак вярата ни в Бога. Преди да отидем в Прищина ходехме за фураж в изоставени къщи от албанци, сърби. И като ходехме с конете да видим къде има, с още един войник, от два километра някъде ни видяли, вероятно албанци и залпове ни хвърлиха, към десет изстрела, но Бог ни е пазел: нито кон, нито нас удариха.
към текста >>

Преди да отидем в Прищина ходехме за фураж в изоставени къщи от албанци, сърби.
През 1940 година започна войната. Две години запас, аз вече месо не употребявам, но с помощта на Бога всичко се нареждаше добре, хайде нас после ни извикаха на фронта в Сърбия. Бях назначен за каруцар - да карам палатката на командира на полка от Сливен и лекарска палатка - това беше моята задача в щаба на отделението. Относно храната бях още по-добре, защото повечето даваха суха храна и в каруцата имах един чувал ябълки и круши. Ех, велика е все пак вярата ни в Бога. Преди да отидем в Прищина ходехме за фураж в изоставени къщи от албанци, сърби. И като ходехме с конете да видим къде има, с още един войник, от два километра някъде ни видяли, вероятно албанци и залпове ни хвърлиха, към десет изстрела, но Бог ни е пазел: нито кон, нито нас удариха. Така че Бог ни запази да се върнем живо и здраво в дома си. Животът на земята е борба и изпитания. През1941 година на сестра ми Донка Илиева с мъжа си се изселиха от село Богомилово, Старозагорско, още през 1925 година и живеят в София на Изгрева. Животът на Георги Илиев трая до към 20 ноември и почина.
към текста >>

53. 23 - 8. ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ

През 1918 година попаднах в плен и французите ни предадоха на сърбите.
След отстъплението правят проверка и установяват, че брат Янков го няма. Съобщават в Ямбол, че е изчезнал безследно и родителите му правят панахида. Един от неговите приятели отива в София при Учителя и пита за Атанас. Учителят му отговаря, че е жив и е много добре и поръчал да съобщят на близките му. След това отиват и други негови приятели и на тях казал същото. През 1918 година попаднах в плен и французите ни предадоха на сърбите. В лагера срещнах Атанас и му разказах всичко. Той ми каза, че като попаднал в плен, направили го писар и се сприятелил с един поручик - сърбин. Той имал роднина генерал, който дал разрешение на Атанас да се движи свободно и да избира храната си. Живял така, както го е видял Учителят. В края на пролетта на същата година бях в отпуск.
към текста >>

Той ми каза, че като попаднал в плен, направили го писар и се сприятелил с един поручик - сърбин.
Един от неговите приятели отива в София при Учителя и пита за Атанас. Учителят му отговаря, че е жив и е много добре и поръчал да съобщят на близките му. След това отиват и други негови приятели и на тях казал същото. През 1918 година попаднах в плен и французите ни предадоха на сърбите. В лагера срещнах Атанас и му разказах всичко. Той ми каза, че като попаднал в плен, направили го писар и се сприятелил с един поручик - сърбин. Той имал роднина генерал, който дал разрешение на Атанас да се движи свободно и да избира храната си. Живял така, както го е видял Учителят. В края на пролетта на същата година бях в отпуск. Обзе ме мрачно чувство, чувството, че този път няма да се върна от фронта. Реших да отида и попитам Учителя какво ще стане с мен.
към текста >>

54. І.02.0З.АНТИМИНСНИ НАДПИСИ

Целият християнски Балкански полуостров от гърци, българи, сърби, черногорци, румънци са под османско владичество.
Гравьор Яков. П. Ярнолинский в собствената си литография през 1897 г. на 6 август". Те са били отпечатани на синьо ленено платно. Руските гравьори през 18 век са работили специални гравюри за източните патриарси. Целият християнски Балкански полуостров от гърци, българи, сърби, черногорци, румънци са под османско владичество. Единствената християнска държава, източно-православна е Русия и тя си е извоювала от Турция правото да покровителствува християните.
към текста >>

55. І.02.22. БЕЛЕЖКИ ПО ПИСМОТО НА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ ОТ 6.IX.1904 г. ДО МАРИЯ КАЗАКОВА

Сърбия обявява война на България, българите я спечелват благодарение на Духът Святий, който ръководи войските чрез младите български офицери, понеже през това време руският император е изтеглил офицерския си състав.
е обявен манифест на княз Батенберг, че го признава. През 1885 г. една българска делегация, водена от митрополит Климент Търновски (Васил Друмев) заминава за Русия и искат съдействие и помощ за Съединението, но император Александър III отказва. Отхвърлят по този начин „Откровението". Ha2.XI.1885 г. Сърбия обявява война на България, българите я спечелват благодарение на Духът Святий, който ръководи войските чрез младите български офицери, понеже през това време руският император е изтеглил офицерския си състав. На 17.Х.1885 г. е примирието. Западните велики сили признават Съединението, но България е още васална страна на Турция. През 1886 г. Русия скъсва дипломатическите си отношения с България на 6.IX.
към текста >>

56. І.02.28. БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРОРОЧЕСТВОТО НА СВЕТА ГОРА

Сърбия също обявява война на Турция.
Наистина 1912 г. е началото на Балканската война. На 5.X.1912 г. България и Гърция обявяват война на Турция. На 7.Х.1912 г. Сърбия също обявява война на Турция. На 13 март 1913 г. превземат Одрин, а на 17 май 1913 г. в Лондон е сключен мирен договор, с който Турция отстъпва земите на запад от линията Мидия - Енос. След това започва Междусъюзническата война. На 19 май 1913 г.
към текста >>

Сърбия и Гърция сключват договор срещу България.
На 13 март 1913 г. превземат Одрин, а на 17 май 1913 г. в Лондон е сключен мирен договор, с който Турция отстъпва земите на запад от линията Мидия - Енос. След това започва Междусъюзническата война. На 19 май 1913 г. Сърбия и Гърция сключват договор срещу България. На 16 юни 1913 г. Фердинанд дава заповед за настъпване на българските войски срещу Сърбия и Гърция. На 27 юни 1913 г. се намесва Румъния и навлиза в Северна България. А на 30 юни 1913 г.
към текста >>

Фердинанд дава заповед за настъпване на българските войски срещу Сърбия и Гърция.
в Лондон е сключен мирен договор, с който Турция отстъпва земите на запад от линията Мидия - Енос. След това започва Междусъюзническата война. На 19 май 1913 г. Сърбия и Гърция сключват договор срещу България. На 16 юни 1913 г. Фердинанд дава заповед за настъпване на българските войски срещу Сърбия и Гърция. На 27 юни 1913 г. се намесва Румъния и навлиза в Северна България. А на 30 юни 1913 г. се включва срещу България и Турция. България капитулирала, по вина на Фердинанд.
към текста >>

с обявяването на война от Австро-Унгария на Сърбия във връзка с убийството на австрийския престолонаследник принц Франц в Сараево.
се включва срещу България и Турция. България капитулирала, по вина на Фердинанд. На 28 юли 1913 г. се сключва в Букурещ мирен договор и България се лишава от своите придобивки по време на Балканската война. Началото на Първата световна война започва на 15 (28) юли 1914 г. с обявяването на война от Австро-Унгария на Сърбия във връзка с убийството на австрийския престолонаследник принц Франц в Сараево. Оформят се Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османската империя) и Антантата (Англия, франция, Русия, САЩ). Централните сили губят войната, както и България, която се е присъединила към тях. На 27.XI.1919 г. в предградието на Париж, Ньой, се сключва договор за мир. България претърпява втора национална катастрофа отново по вина на цар Фердинанд.
към текста >>

57. І.03.07. ОСМАНСКИТЕ НАЕМНИЦИ

и използва османските наемници срещу българи и сърби.
Той е убит през 1348 г. от западна коалиция при бреговете на Смирна. През 1346 г. Йоан Кантакузин търси военна помощ от османския емир Орхан и му изпраща дъщеря си Теодора за жена. Кантакузин управлява византийската държава от 1347 до 1354 г. и използва османските наемници срещу българи и сърби. Така през 1341 г. българските земи в Тракия са опустошени, което се повтаря през 1346 г. През 1344 г. османците нанасят поражение на сръбската конница. С помощта на османските войски Кантакузин успява да принуди българите да се оттеглят от черноморските градове на юг от Стара планина.
към текста >>

Йоан V Палеолог, законният престолонаследник на Византия, търси войски от българи и сърби, за да воюват срещу Кантакузин.
Отначало българският владетел се съгласил при всеобщата радост на търновци, но по-късно по внушение на сръбския владетел Стефан Душан (1331-1355 г.), то той се отказва. А Стефан Душан е оженен за Елена, сестрата на Иван Александър. По този начин Иван Александър (1331-1371 г.) не се възползва от опита на хан Тервел от 717 г., когато помага на Византия да отблъсне арабското нашествие, като българската войска пробива обсадата на Константинопол, а през 718 г. окончателно разбиват арабите. През 1352 г. Йоан V Палеолог, законният престолонаследник на Византия, търси войски от българи и сърби, за да воюват срещу Кантакузин. Но той извиква войските на Сюлейман, които разбиват войските на Йоан V Палеолог. Веднага след сражението, Сюлейман превзел Галиполската крепост Цимпе в една тъмна нощ през 1352 г. В ранни зори, на 2 март 1354 г., силно разрушително земетресение по бреговете на Егейско море разрушава до основи жилищните сгради и крепостните стени на град Галиполи, чийто военен гарнизон защищава най-тясното място на Дарданелския проход, който свързва Азия с Европа. Османците виждат в това Божие наказание за християните и веднага превземат крепостта. Крепостта била бързо възстановена и вече е предмостие на османците за настъпление на европейската земя, в посока към Константинопол.
към текста >>

Пътят на османските наемници е опасан от злато, дадено от българи, византийци, сърби и всички други, които са населявали Балканския полуостров.
Османците виждат в това Божие наказание за християните и веднага превземат крепостта. Крепостта била бързо възстановена и вече е предмостие на османците за настъпление на европейската земя, в посока към Константинопол. Отрядите на Сюлейман, които превзели Галиполи, били прехвърлени през Дарданелите от кораби на генуезците християни от тяхната колония в Галата срещу злато. На всички османски наемници е заплащано със злато. Със злато е заплатено пристигането на османците в европейската част на континента. Пътят на османските наемници е опасан от злато, дадено от българи, византийци, сърби и всички други, които са населявали Балканския полуостров. Тук трябва да се добави, че на два пъти, през август 1348 г. и юли 1351 г., жителите на генуезката колония Галата, разположена на северния бряг на Златния Рог срещу византийската столица, унищожават построените византийски кораби, които трябва да отблъскват турците. А защо? Според тях военните кораби представлявали заплаха на търговията им в Азия. На 22 ноември 1354 г.
към текста >>

58. І.03.08. ОСМАНСКИТЕ ВАСАЛИ

християнските народи във Византия, България и Сърбия.
8. ОСМАНСКИТЕ ВАСАЛИ Османците използват освен своите войски, но и тези на „неверниците" в борбата им срещу останалите неверници, т.е. християнските народи във Византия, България и Сърбия. Всеки превзет град трябва да приеме исляма, да плаща данък или ако се съпротивлява, да бъдат третирани като „езичници" и унищожени. Но онези, които имат Свещена книга, като Библията, и са християни, могат да плащат данъци и да признаят властта на османците. През 1375 г. Йоан V Палеолог сключва съюз с османците и става техен васал, т.е. на Мурад I.
към текста >>

59. І.03.09. КРЪСТОНОСНИТЕ ПОХОДИ СРЕЩУ ОСМАНЦИТЕ

Сегед (Унгария) в края на юли 1444 г., като се освобождава Сърбия, а България остава под властта на турците.
На връщане разбиват отново турците на 2.1,1444 година, В Белград на 22.1.1444 г. пристига турски пратеник в предложение за изгоден мир. През м. юни 1444 г. в град Одрин Ян Хунияди и Георги Бранкович сключват с турците десетгодишен мир, като клаузите на договора са ратифицирани в гр. Сегед (Унгария) в края на юли 1444 г., като се освобождава Сърбия, а България остава под властта на турците. При ратифицирането на договора в гр. Сегед се полага клетва. На 15 август 1444 г. Владислав Ягело, кралят на Полша и Унгария, се заклева върху Библията, а Мурад II върху Корана, Клетвата е произнесена върху две свещени книги. Християните не са искрени и се подготвят за нов поход.
към текста >>

Сръбският деспот Георги Бранкович е срещу похода, защото мирът го удовлетворява напълно, понеже запазва Сърбия свободна от турците.
Християните не са искрени и се подготвят за нов поход. Папа Евгений IV и кардинал Юлиян Чезарини убеждават Владислав Ягело, че клетвата му няма валидност, тъй като е дадена на безбожник в лицето на Мурад II. Назарини, в името на папския престол, освобождава краля от клетвата за сключения с турците мир. И с манифест на 4 август 1444 г. била обявена война на Турция. Сръбският деспот Георги Бранкович е срещу похода, защото мирът го удовлетворява напълно, понеже запазва Сърбия свободна от турците.
към текста >>

60. І.03.10. БИТКАТА НА НАРОДИТЕ И КЛЕТВОНАРУШЕНИЕТО ПРЕЗ 1444 ГОДИНА

в една битка на Косово поле Хуниади бил разбит и вратите на Унгария и Сърбия били отворени за турците.
Главата на Владислав е измита и намазана с мед, и е занесена триумфално в Бруса. А новият папа Николай V заявява, че източните християни страдат, защото не са приели унията и не са признали върховната папска власт. След Варненската битка Мурад II се оттегля в своето уединение. На престола е 12 годишният Мехмед II, обкръжен от двама опитни военноначалници - великия везир Халил паша и кадъаскера Молла Хюсрев. През октомври 1448 г. в една битка на Косово поле Хуниади бил разбит и вратите на Унгария и Сърбия били отворени за турците. Пътят за новите завоевания на османците е открит. След смъртта на султан Мурад II, начело застава неговият 19 годишен син на 18 февруари 1451 г. Веднага сключва съюз с Византия, дори плаща издръжка в Константинопол на османския принц Орхан, внук на Сюлейман. Сключва на 24.1.1451 г. тригодишен мир с Ян Хуниади.
към текста >>

61. І.03.12.ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ-ВЪСТАНИЕ ЗА ВЯРА И НАРОДНОСТ

Пътуващите монаси са разнасяли антиминса между християните - българи, гърци и сърби.
12.ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ-ВЪСТАНИЕ ЗА ВЯРА И НАРОДНОСТ След видението в град Солун в църквата „Панагия Лагудани" на26.Х11.1746 г. от йеромонах Теофан на Иверския манастир в Атон, и след като се съветва с патриарха в Йерусалим и в Константинопол, напечатва 153 Божествени жертвеници (антиминси), които биват осветени от двамата патриарси. Започват да се посвещават избрани божии служители монаси. Започва се моление и служение с църковно бдение от всички онези, които са притежавали Антиминсите. Пътуващите монаси са разнасяли антиминса между християните - българи, гърци и сърби. Започва се ежедневна служба с Антиминса - молитви, моления, четене стихове от Евангелието. Това е т.н. безкръвното жертвоприношение за съединение вярата на християните и за прощение на греховете им, и търсене помощта на Святия Дух и неговата сила. Този Свети Престол, Антиминса, е най-могъщият образ на моление, на безкръвно жертвоприношение. Божествената Евхаристия е най-голямото чудо и тайнство на човешкия род, като един Божествен начин на молещите се, че ще се изпълни Божието обещание - освобождаване на християните, че ще бъдат едно стадо и с един Пастир.
към текста >>

започва широко единодействие между сърби, гърци и българи с планове за обявяването едновременно въстание в Сърбия, Гърция и България.
Започнали да го наричат „за вяра" и после се видоизменило в„завера". Организацията имала три начала: абсолютна преданост на делото, желязна конспиративна дисциплина и организационна структура, филики Етерия имала следните степени в посвещението на Антиминса: побратими, препоръчани, йереи, пастири. С шифрово писмо те са въвеждали в редовете на организацията. Ето едно писмо „За свещеник": „В името на бъдещото спасение, огласявам за свещеник на филики Етерия и посвещавам обичта на филики Етерия, в защита на великите свещеници на Елевзинските тайни гражданина .... (еди кой си), като горещ защитник на организацията и на родината (огласен) от мене и положил клетва. Подпис." В началото на 1817 г. започва широко единодействие между сърби, гърци и българи с планове за обявяването едновременно въстание в Сърбия, Гърция и България. Били определени за апостоли лица, пълномощници да работят в самата Османска империя. А като органи на филики Етерия се основават първите настоятелства - ефории. Ето защо Николаос Скуфас предложил да се премести седалището на организацията в Истанбул. Така, през пролетта на 1818 г., в Истанбул са тримата - Скуфас, Ксантос, Чолаков. Но сърдечноболният Скуфас умира през 1818 г., остават да работят другите двама.
към текста >>

62. І.03.13.КОНСТАНТИН ИПСИЛАНТИ И ВЪСТАНИЕТО В ДУНАВСКИТЕ КНЯЖЕСТВА ВЛАШКО И МОЛДОВА

Събират се доброволци - гърци, сърби, албанци (арнаути), българи.
Ипсиланти изпраща брат си Димитри Ипсиланти в Гърция, за да повдигне на въстание Морея, заедно с митрополит Григорий Дикеас - Панефлесос. На 7 март 1821 г. етеристите на Ипсиланти преминават през река Прут с отряд кавалерия от гръцки доброволци в Молдова, посрещнат от арнаутите на молдовския княз М. Суцо и отседнали в Яш, столицата на Молдавия. Тук обявяват въстанието, като заявяват, че имат благословението на руския император, което е било лъжа. Събират се доброволци - гърци, сърби, албанци (арнаути), българи. Той прави прокламация, но за българите- не споменава нищо, като смята, че войските му ще минат към Сърбия и оттам ще прекосят към Пелопонес. Готовността на българите в Бесарабия да съдействат е била известна на етеристите, но те са искали да не бъдат в техните отряди и под тяхно командване, т.е. на етеристите. Но по ирония на съдбата, начело на въстаническите войски застават българи, както във Влашко, така и в Пелопонес. Руското командване не разрешавало на офицерския състав да участва във въстанието на Ипсиланти, но те можели да напуснат армията и да участват като доброволци.
към текста >>

Той прави прокламация, но за българите- не споменава нищо, като смята, че войските му ще минат към Сърбия и оттам ще прекосят към Пелопонес.
На 7 март 1821 г. етеристите на Ипсиланти преминават през река Прут с отряд кавалерия от гръцки доброволци в Молдова, посрещнат от арнаутите на молдовския княз М. Суцо и отседнали в Яш, столицата на Молдавия. Тук обявяват въстанието, като заявяват, че имат благословението на руския император, което е било лъжа. Събират се доброволци - гърци, сърби, албанци (арнаути), българи. Той прави прокламация, но за българите- не споменава нищо, като смята, че войските му ще минат към Сърбия и оттам ще прекосят към Пелопонес. Готовността на българите в Бесарабия да съдействат е била известна на етеристите, но те са искали да не бъдат в техните отряди и под тяхно командване, т.е. на етеристите. Но по ирония на съдбата, начело на въстаническите войски застават българи, както във Влашко, така и в Пелопонес. Руското командване не разрешавало на офицерския състав да участва във въстанието на Ипсиланти, но те можели да напуснат армията и да участват като доброволци. Александър I изпраща писмо, с което разжалва Ипсиланти от чин генерал, снел благословението си от него и го заплашил, че ще се съюзи със силите на Портата, за да усмири бунта във Влашко и Молдова.
към текста >>

По това време Сърбия отказва да вземе участие във въстанието.
Готовността на българите в Бесарабия да съдействат е била известна на етеристите, но те са искали да не бъдат в техните отряди и под тяхно командване, т.е. на етеристите. Но по ирония на съдбата, начело на въстаническите войски застават българи, както във Влашко, така и в Пелопонес. Руското командване не разрешавало на офицерския състав да участва във въстанието на Ипсиланти, но те можели да напуснат армията и да участват като доброволци. Александър I изпраща писмо, с което разжалва Ипсиланти от чин генерал, снел благословението си от него и го заплашил, че ще се съюзи със силите на Портата, за да усмири бунта във Влашко и Молдова. По това време Сърбия отказва да вземе участие във въстанието. Руският император дал съгласието си да бъде прехвърлена турската войска през Дунава, за да разгроми въстанието, защото тримата императори от Свещения съюз от 1815 г. на Австрия, Прусия, Русия са били против революцията, въстанието за независимостта на народите. През м. март 1821 г. Ипсиланти продължил подготовката за преминаване през река Дунав при Свищов.
към текста >>

А на запад, през Сърбия, му е бил отрязан пътят от самите сърби.
Той ги посреща надменно, студено и почти ги изпъдил. А те са настоявали да премине веднага Дунава, заедно с Владимиреску, като са му подготвили преминаването и посрещането на отвъдния български бряг. Той отказал, защото той е работил за гръцката нация, водена от „мегали идеята", за планове за възкресяване на византийската империя и не желаел участието на българите в ръководството на въстанието. На връщане, след предателство от гърците, цялата делегация била хваната от турците и избита, Останал само един, който се е разболял и останал отвъд Дунава, за да бъде свидетел и да разказва след това за отказа на Ипсиланти. Така е било унищожено лично от Ипсиланти преминаването на юг. А на запад, през Сърбия, му е бил отрязан пътят от самите сърби. Така че той не е могъл да прехвърли войските си в отечеството си през Сърбия. Единственият път е бил през България, но той отказал да се бие за чужда кауза. Така той изменил на клетвата пред Антиминса, че ще воюва за освобождението на всички християнски народи - гърци, сърби и българи. Той отхвърлил идеята за християнско въстание на всички поробени народи, защото се предал на идеята за възкръсване на византийската империя. След убийството на Владимиреску, по негова заповед, трябвало да се водят сражения срещу турските войски преминали през Дунава.
към текста >>

Така че той не е могъл да прехвърли войските си в отечеството си през Сърбия.
А те са настоявали да премине веднага Дунава, заедно с Владимиреску, като са му подготвили преминаването и посрещането на отвъдния български бряг. Той отказал, защото той е работил за гръцката нация, водена от „мегали идеята", за планове за възкресяване на византийската империя и не желаел участието на българите в ръководството на въстанието. На връщане, след предателство от гърците, цялата делегация била хваната от турците и избита, Останал само един, който се е разболял и останал отвъд Дунава, за да бъде свидетел и да разказва след това за отказа на Ипсиланти. Така е било унищожено лично от Ипсиланти преминаването на юг. А на запад, през Сърбия, му е бил отрязан пътят от самите сърби. Така че той не е могъл да прехвърли войските си в отечеството си през Сърбия. Единственият път е бил през България, но той отказал да се бие за чужда кауза. Така той изменил на клетвата пред Антиминса, че ще воюва за освобождението на всички християнски народи - гърци, сърби и българи. Той отхвърлил идеята за християнско въстание на всички поробени народи, защото се предал на идеята за възкръсване на византийската империя. След убийството на Владимиреску, по негова заповед, трябвало да се водят сражения срещу турските войски преминали през Дунава. Етеристите били разбити и Ипсилонти се прехвърлил в Австрия, където бил затворен в килия и умира през 1828 година.
към текста >>

Така той изменил на клетвата пред Антиминса, че ще воюва за освобождението на всички християнски народи - гърци, сърби и българи.
На връщане, след предателство от гърците, цялата делегация била хваната от турците и избита, Останал само един, който се е разболял и останал отвъд Дунава, за да бъде свидетел и да разказва след това за отказа на Ипсиланти. Така е било унищожено лично от Ипсиланти преминаването на юг. А на запад, през Сърбия, му е бил отрязан пътят от самите сърби. Така че той не е могъл да прехвърли войските си в отечеството си през Сърбия. Единственият път е бил през България, но той отказал да се бие за чужда кауза. Така той изменил на клетвата пред Антиминса, че ще воюва за освобождението на всички християнски народи - гърци, сърби и българи. Той отхвърлил идеята за християнско въстание на всички поробени народи, защото се предал на идеята за възкръсване на византийската империя. След убийството на Владимиреску, по негова заповед, трябвало да се водят сражения срещу турските войски преминали през Дунава. Етеристите били разбити и Ипсилонти се прехвърлил в Австрия, където бил затворен в килия и умира през 1828 година. И тримата императори от Свещения съюз са го смятали за враг, който дръзнал да решава съдбините на гръцкия народ, които само те са имали право да сторят това.
към текста >>

63. І.03.14.ТУДОР ВЛАДИМИРЕСКУ И САВА БИНБАШИ

Владимиреску се обръща така: „Братя пандури, сърби, българи, мои спътници и жители на това княжество" и обяснява, че въстанието е срещу едрите боляри и фанариотските управници, а не срещу турците.
Тогава той поискал от Ипсиланти да напусне Влашко, за да спаси народа от турските войски. Владимиреску пише на турците, че целта на въстанието им е да отстранят фанариотските управници и че не се бият срещу турците. Той хвърля вината върху гърците за въстанието и че той се бие срещу фанариотите и местните чокои, земевладелци, боляри, които грабят народа. На 1 март 1821 г. турските войски нахлуват през Дунава във Влашко и Молдовия. Владимиреску се обръща така: „Братя пандури, сърби, българи, мои спътници и жители на това княжество" и обяснява, че въстанието е срещу едрите боляри и фанариотските управници, а не срещу турците. Недоволството на етеристите във войската му растяло от неговата връзка с турските власти. Бива арестуван и предаден на Ипсиланти, който му припомня клетвата, която е дал и подписал на етеристите и поради това бил осъден на смърт. Румънските селяни, дребни боляри се оттеглят от борбата. А основна движеща сила са били селяните. Един от първите помощници на Владимиреску е бил Сава Бинбаши, българин от град Сливен.
към текста >>

Той отказва клетвата на етеристите и казал, че има двама господаря: „Бог и сабята и няма да даде под наем клетва за послушание никому." Сава е настоявал щото революцията да се почне от север на юг, като се направи само от българи и сърби.
След като Ипсиланти не е приел да се съедини с българите с поход на юг от Дунава, за да се пренесе въстанието в България, то той се отказал от него и започнал да работи самостоятелно. Сава отначало е бил началник на княжеска армия на фанариотските князе, която е брояла към 1000 човека. Той е имал връзка с Одеския комитет на етеристите и става негов член. Етеристите са искали от Сава да даде писмена клетва за вярност, но той отказал. Той е знаел за безчинствата на войниците на Ипсиланти срещу селяните, и че той се е сдобил със селски и градски имения при влизането му в Молдова и населението е видяло, че той е нов фанариотин, а не християнски освободител. Той отказва клетвата на етеристите и казал, че има двама господаря: „Бог и сабята и няма да даде под наем клетва за послушание никому." Сава е настоявал щото революцията да се почне от север на юг, като се направи само от българи и сърби. Той е бил русофил и е знаел, че без помощта на Русия въстанието няма да успее, докато Ипсиланти е тръбял наляво и надясно, че Русия стои зад него. След като Владимиреску и Сава навлизат в Букурещ на 27 март 1821 г. оставят за комендант на Букурещ Сава. Той се отказва от Ипсиланти, поради неявяването на руска помощ и отказа му да тръгне през България и провеждал действия на своя глава, без да се допита до него. А Сава е бил запознат много добре с местните условия в Молдова и Влашко, След преминаването през Дунава на турците, отрядите на Сава, заедно с тези на Индже войвода се сражават срещу турците и били избити при река Прут на 19 август 1821 г.
към текста >>

Целта на въстанието на Ипсиланти във Влашко и Молдова е била първо да премине през Сърбия в Пелопонес и да оглави въстанието в Гърция.
След като Владимиреску и Сава навлизат в Букурещ на 27 март 1821 г. оставят за комендант на Букурещ Сава. Той се отказва от Ипсиланти, поради неявяването на руска помощ и отказа му да тръгне през България и провеждал действия на своя глава, без да се допита до него. А Сава е бил запознат много добре с местните условия в Молдова и Влашко, След преминаването през Дунава на турците, отрядите на Сава, заедно с тези на Индже войвода се сражават срещу турците и били избити при река Прут на 19 август 1821 г. Поради голямата популярност на Сава Бинбаши, заверата на румънска почва, се казвала „Сава кавгасъ" а за Гърция - „Мора кавгасъ" - от областта Морея. Целта на въстанието на Ипсиланти във Влашко и Молдова е била първо да премине през Сърбия в Пелопонес и да оглави въстанието в Гърция. Но след отказа на Сърбия да участва, неговата цел е била да могат да се заангажират колкото се може повече турски войски на север, за да се облекчи положението на воюващите въстаници в Пелопонес. Но във всички изброени варианти въстанието не е успяло, понеже е положено на лъжа и измама от самия Ипсиланти. Император Александър I (1804-1825 г.) порицава преврата на етеристите, че с бунт и гражданска война, тайна пропаганда, не могат да доведат до свободата на един народ и че помощ от руска страна не бива да се очаква. Той подозира гърците, че са вдигнали въстание и в България, за да настъпят към него войските на турците, а те необезпокоявани от никого да изпълнят отдавнашния си замисъл да разширят границите на Гърция. Турските войски разбиват и унищожават въстаниците.
към текста >>

Но след отказа на Сърбия да участва, неговата цел е била да могат да се заангажират колкото се може повече турски войски на север, за да се облекчи положението на воюващите въстаници в Пелопонес.
оставят за комендант на Букурещ Сава. Той се отказва от Ипсиланти, поради неявяването на руска помощ и отказа му да тръгне през България и провеждал действия на своя глава, без да се допита до него. А Сава е бил запознат много добре с местните условия в Молдова и Влашко, След преминаването през Дунава на турците, отрядите на Сава, заедно с тези на Индже войвода се сражават срещу турците и били избити при река Прут на 19 август 1821 г. Поради голямата популярност на Сава Бинбаши, заверата на румънска почва, се казвала „Сава кавгасъ" а за Гърция - „Мора кавгасъ" - от областта Морея. Целта на въстанието на Ипсиланти във Влашко и Молдова е била първо да премине през Сърбия в Пелопонес и да оглави въстанието в Гърция. Но след отказа на Сърбия да участва, неговата цел е била да могат да се заангажират колкото се може повече турски войски на север, за да се облекчи положението на воюващите въстаници в Пелопонес. Но във всички изброени варианти въстанието не е успяло, понеже е положено на лъжа и измама от самия Ипсиланти. Император Александър I (1804-1825 г.) порицава преврата на етеристите, че с бунт и гражданска война, тайна пропаганда, не могат да доведат до свободата на един народ и че помощ от руска страна не бива да се очаква. Той подозира гърците, че са вдигнали въстание и в България, за да настъпят към него войските на турците, а те необезпокоявани от никого да изпълнят отдавнашния си замисъл да разширят границите на Гърция. Турските войски разбиват и унищожават въстаниците. Портата снема доверието си от фанариотите и ги отстранява от управлението на държавата,
към текста >>

64. І.03.16. ГРЪЦКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1821 ГОДИНА

в Одрин се подписва мирен договор, с който Гърция получава независимост, закрепва се независимостта на Сърбия, а за българите не се споменава нито дума.
съюзната ескадра унищожава при Наварин турско-египетския флот. През пролетта на 14.IV.1828 г. Русия обявява война на Турция, Генерал Дибич преминава Балкана през лятото на 1829 г. и приближава до Цариград. На 2.IX.1829 г. в Одрин се подписва мирен договор, с който Гърция получава независимост, закрепва се независимостта на Сърбия, а за българите не се споменава нито дума. Те за Великите сили, за турския султан не съществуват като народност и нация. Те всички са били християни, които са под закрилата на Патриаршията, която е била представител пред Портата на всички християнски народи в турската империя. Тогава българите след Одринския договор от 1829 г. напускат северо и югоизточна България, като стотици хиляди преминават в Румъния или се заселват в Бесарабия. Така се обезлюдяват онези територии, които се заемат от гърци, гагаузи и се променя етническия състав и по този начин се забавя Възраждането на България със десетки години!
към текста >>

65. І.03.17. БЪЛГАРИТЕ В ГРЪЦКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1821 ГОДИНА

Но се появява просветление, че действително има християни, но между тях има разни народи „миллети" - българи, сърби.
А мнозина са самоубиват като се отравят, защото онези, които са осъждани на смърт им се конфискува имотът. И да остават имот, къща на децата си, те са се тровили доброволно. Така България е била в обсадно положение цели 7 години. А освен това гръцките владици предупреждават Портата, че ако искат да не въстават българите, трябва да им се назначават гръцки владици. Последиците от Заверата са злокобни за българите. Но се появява просветление, че действително има християни, но между тях има разни народи „миллети" - българи, сърби. И че всеки народ трябва да се освободи. А за да се освободи, той трябва да се определи. А за да се самоопредели, той трябва да се съзнава като народ с четмо и писмо, училища, образование. Изведнъж се вижда, че гърците се освобождават, благодарение на елинизма, макар че са се възползвали от българи, арнаути, сърби. Елинизмът, загнезден в образованите българи започва да увяхва.
към текста >>

Изведнъж се вижда, че гърците се освобождават, благодарение на елинизма, макар че са се възползвали от българи, арнаути, сърби.
Последиците от Заверата са злокобни за българите. Но се появява просветление, че действително има християни, но между тях има разни народи „миллети" - българи, сърби. И че всеки народ трябва да се освободи. А за да се освободи, той трябва да се определи. А за да се самоопредели, той трябва да се съзнава като народ с четмо и писмо, училища, образование. Изведнъж се вижда, че гърците се освобождават, благодарение на елинизма, макар че са се възползвали от българи, арнаути, сърби. Елинизмът, загнезден в образованите българи започва да увяхва. Започва Възраждането на българския народ. През 1824 г. излиза от печат първата българска училищна книга „Рибния буквар" на Петър Берон. Той поставя изрисувана риба на корицата, знак на първите християни, обозначаващ възкръсването от мъртвите, така че един народ трябва да възкръсне чрез четмо и писмо.
към текста >>

66. І.03.20. БЪЛГАРИТЕ В ПОЛИТИКАТА НА РУСКИТЕ ИМПЕРАТОРИ

се образуват хусарски полкове от сърби, българи, молдовани, сьбрани от майор Иван Албанезе, в чийто редове са десетки български офицери.
С антиминсите при Петър I се слага началото на онази композиция, която се усъвършенства при следващите копия, за да се стигне до класическия образ на антиминса от 1747 г. за когото ще говорим по-късно. Екатерина I (1725-1727), съпруга на Петър Велики. При нея се учредява Върховен таен съвет с представители Меншиков и на родовата аристокрация Голицин. През декември 1724 г. се образуват хусарски полкове от сърби, българи, молдовани, сьбрани от майор Иван Албанезе, в чийто редове са десетки български офицери. Петър II Алексиевич (1727-1730), съгласно нейното завещание за император е провъзгласен внукът на Петър Велики, син на екзекутирания му син, поради измяна. Непълнолетен попада под опекунството отначало на Меншиков, а после на Алексей Долгорукий, който искал да го ожени за дъщеря си. Но при поредния лов той се простудява, заболява и умира. Императрица Ана Ивановна (1730-1740) племенница на Петър Велики, премахва Върховния съвет и създава кабинет от министри. През 1735 г.
към текста >>

Тя разрешава да се формират хусарски и пандурски полкове от преселниците след войните сърби, българи.
Елисавета Петровна (1741-1761) - дъщеря на Петър Велики. Тя освобождава Русия от немските диктатори, дошли при императрица Ана Ивановна. Русия взима участие в седемгодишната война (1756-1762) и през 1759 г. руските войски разбиват пруските войски на Фридрих II и завладяват Берлин (1760 г.). Но умира Елисавета и политиката се променя. Тя разрешава да се формират хусарски и пандурски полкове от преселниците след войните сърби, българи. Антиминсът, издаден по нейно време придобива вече своя класически вид. Петър III (1761-1762) - той скъсва военния съюз с Австрия, прекратява военните действия срещу Прусия. Това довежда до недоволство всред войската и той е свален на 28-28 юни 1762 година. Заточена от него, жена му била въздигната от гвардията за императрица. Екатерина II Велика (1762-1796) - През 1772 г.
към текста >>

По-късно, през 1808 г., българските доброволци са насочени към Сърбия, която през 1805 г.
После турците са разбити при Русе и се сключва мир през 1812 г., при който Бесарабия преминава към Русия и има право на корабоплаване по Дунава. Софроний Врачански изпраща двама български пратеници в Петербург: Иван Замбин и Атанас Некович да дири подкрепата на Русия. Чак когато почнала войната те били приети и връчили молбата. Софроний Врачански изпраща писма за подкрепа на руските войски. Стичат се стотици доброволци българи, съставена е била кавалерия. По-късно, през 1808 г., българските доброволци са насочени към Сърбия, която през 1805 г. се освобождава от турците. През 1811 г. Кутузов издава заповед за формиране на българска войска, около 5000 човека. Български отряди участват при превземането на Русе, Тутракан, Силистра. През 1809-1810 г.
към текста >>

67. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Гърци, сърби и най-подир българи наченали да се пробуждат, да се самоосъзнават като народи и да чувствуват своите национални различия.
В обществото пък гръцкият език е бил много слабо разпространен и се е говорил, освен от митрополита и неговото духовенство, още от 3-4 души гърци. Българи също е имало в града (не говоря за селата, дето българският елемент непрестанно растял и се засилвал), но малко на брой и те се губели всред гагаузкото мнозинство. С една дума, тогава Варна имала турско-гагаузки характер. Обаче в това положение настъпила постепенно промяна. Новите идеи от запад почнали да преливат и към Балкана и една нова струя раздвижи общества и народи. Гърци, сърби и най-подир българи наченали да се пробуждат, да се самоосъзнават като народи и да чувствуват своите национални различия. Цариградската патриаршия, начело на която стояли гърци, забравяйки своето предназначение, също се поддала на новите веения, изместила националния принцип пред онзй на религията, и така се превърнала в един гръцки институт, който си поставил за главна задача да всажда гърцизма между инородците. Във Варна, след като градът беше си отпочинал от нещастията и страхотиите през време на Руско-турската война в 1828 г., през 40-тях години на миналото столетие се наченал един бърз подем на гръцкия дух. Той се дължал на външни влияния, но във висша степен и на новата националистична насока в църквата. Икономическото и търговско повдигане на града след войната от 1828 г. направи възможно да проникне скоро тук с голяма сила въздействието на възраждаща се Елада.
към текста >>

68. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

дошел от Сърбия архим.
Панарет стоял във Варна две години и напуснал почти едновременно със свещ. Ив. Русев. След неговото оттегляне, свещ. Константин, който до това време повече живял в Николаевка и обикалял селата, пак поел управлението на българската община. През 1870 год. дошел от Сърбия архим. Дионисий, който служил в църквата „Св. Архангел" няколко месеца и си заминал по Димитровден. След него се намерил тук светогорският йеромонах Партений и той свещенодействувап на българите до април 1872 год. Едва в началото на 1872 год. дохажда от Джумая за постоянен енорийски свещеник Ив.
към текста >>

69. IV.18 август, сряда

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Също трябва да се обединят Сърбия, България и Черна гора и ако доброволно не се обединят, то насила ще ги накарат.
Ако се молите и нямате никакви закачки, тогава холерата няма да дойде, също както не дойдоха в България смутовете и революциите, които засегнаха Турция и Румъния. 3 въпрос: - Ще станели политическо обединение на целия български народ: България, Македония и Добруджа? Отговор: - Ще стане обединение между българите в Добруджа до 1914 г. До 1914 година ще има такива пертурбации, щото и вие сами ще се учудите. Обединението на българите от България и ония от Македония и Добруджа е в реда на нещата. Също трябва да се обединят Сърбия, България и Черна гора и ако доброволно не се обединят, то насила ще ги накарат. Под думата „обединение" разбирайте туй, че държавното устройство ще си съществува, но само няма да има туй ръмжене между българските народи, което сега понякогаш изпъква. Нещо повече, имайте предвид, че в реда на нещата е всички славяни да се обединят в една империя, която ще заема, то се знае, и Солун. Но най-важното е, че докато Христос дойде, ще настане една велика империя, 4 въпрос: - Как да познаваме дадени проявления от добри или лоши духове са? Отговор: Този въпрос е много обширен, но най-краткият му отговор е: От делата им ще ги познаете. Защото, ако един медиум ви пише например от името на Св.
към текста >>

70. IV.18 август, събота

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Най-живите братя са между Моравското братство, а между сърбите, Черна гора и поляците братството е много забатачило.
Сега всичките тия братства, които са излезли, ще започнат да се събират и опознават и когато се обединят, тогава именно е епохата на Христовото дохождане. Когато всички тези братства се обединят, ще дойде Христос. Но има още някои спънки, които, за да се изправят, ще ни вземат 35-40 години. Затова и виждаме, че навсякъде се работи, за да се постигне това обединение. Ето защо тия мисли, които ние ще изпратим на другите братя, ще ги ползуват. Най-живите братя са между Моравското братство, а между сърбите, Черна гора и поляците братството е много забатачило. И вие ще можете да познавате членовете на тия братства, но ще трябва да познавате признаците, които отпосле ще ви се дадат с течение на времето и съобразно вашия духовен уровен. А сега задоволете се да знаете това, че всички тези братства ще се пръснат между славяните, които именно тогава ще се повдигнат. Та, аз искам да ви покажа как именно стои този Божествен план, за да можете и вие да изпълните вашата мисия. Във връзка с това ще работим и ще подкрепяме всичките тия наши братя, които съставляват Църквата. Истинските връзки между нас не са материални, а са чисто духовни и от това следва, че всички тези, които влизат между вас [и] искат да научат нещо, да знаете, че са от това Братство.
към текста >>

71. слово на УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ за 1913 година

Те. Кой накара българите да воюват със сърбите?
Питам сега: Где бяха тия хора по-рано? Но тия хора са същите, които го караха по-рано да пиянствува. Да, няма момент в живота, когато тия ангели да не могат да обсебват и да препятствуват. Интригите, крамолите, ежбите, това не са човешки работи, защото човек не е толкова развратен. Кой докара румъните? Те. Кой накара българите да воюват със сърбите? Пак те. Те искат да ни накарат да им слугуваме, да се оттеглим от пътя Господен. И чудното е, че и самите вие бихте тъпана, искахте да се биете, бихте се, но ето ви следствията. Толкова години аз воювам да изменя това хипнотическо състояние, защото виждам, че вие хем слугувате на тия ангели, хем ви бият. Затова рекох да се избавите и освободите от това робство, което вие приемате не защото го искате, а защото чисто и ясно се подкупувате.
към текста >>

72. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1914 година (10-18 август) ТЪРНОВО

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Ще се молим за домашните си, за добрите земеделци, за добрите търговци, за всички учители, свещеници, за всички жени и майки, които искат да вършат волята Божия, за България, за Русия, за Сърбия за цялото славянство и за всички лица и държави, които искат да вършат волята Божия.
Който няма нож, трябва да си набави такъв. Нашите бдения тази година ще започнат, като всички влизате в горницата за молитва първо по един, после по трима и най-сетне на групи от по 9 души. Деветтях тази година ще работи. И ще знаете, че молитвата и моленията наши ще са главно в три направления: първо, за прославяне името Божие на Земята; второ - за идването на Царството Божие на Земята. И не само сега, но и през цялата година ще се молите в тая насока, но ще се стремите с дела, слово и мисъл е същата насока. Ще се молим за домашните си, за добрите земеделци, за добрите търговци, за всички учители, свещеници, за всички жени и майки, които искат да вършат волята Божия, за България, за Русия, за Сърбия за цялото славянство и за всички лица и държави, които искат да вършат волята Божия. Ще ви съобщя и аз едно желание на Христа към вас. Никой от вас да не казва никому за онова, което види в салона и горницата, защото съчетанията, които ще видите, ще бъдат за вас една сила всякога и всякъде. От 4 часа подир обед всички един по един се изредихме В горницата, а след туй се разотидохме. Времето подир обед се позаоблачи и позастудя.
към текста >>

73. IV.15 август, петък, Св. Богородица1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Те са започнали навсякъде: и в Германия, и във Франция, Англия, Австрия, Русия, Турция, Сърбия.
Аз не се интересувам от вашите разбирания, защото какво мислят малките деца за своята кукла, или какво нагажда търговецът за своята търговия, всичко това не искам да зная. И когато видя едно момиченце с кукла в ръце, просто ще го потупам по гърба, но когато видя същата кукла в ръцете на 20-годишна мома, ще й кажа, че на нея вече й трябват живи кукли. Вие всички сте преживели епохата на куклите и затова на жените от вас предстои да си намерите живи кукли, а мъжете ще трябва да намерят коне. Да се върнем на своята мисъл. Накъде са започнали тези елини? Те са започнали навсякъде: и в Германия, и във Франция, Англия, Австрия, Русия, Турция, Сърбия. И казват хората: всеобща война. Хубаво, ще ги видим ние тия герои. В тази война бях казал, че отношението на войниците е същото, както децата с куклите и мъртвите кончета. Тези елини, които идат, ще разрушат света и Син Человечески ще бъде разпнат. Но милиони се бият и още ще почнат да се бият.
към текста >>

74. IV.18 август, понеделник 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

А Румъния, Сърбия, Гърция тогава ще претърпят големи страдания.
Останалите години: 1916,17,18 и 19, ще бъдат с вътрешни размирици в Европа. Сега вас би интересува като как ще се сложат работите. За Германия и Англия идат големи изпитания. За франция още повече. Ще има изпитания и Русия. А Румъния, Сърбия, Гърция тогава ще претърпят големи страдания. След Сърбия иде редът на Гърция, която ще бъде на първо време напечена от Италия, от която ще претърпи преследване. За Турция тоже112 идат страдания и от нея Англия е, която ще се възползува. А нас ще ни ползува в тия времена да намерим място, на което Господ да положи олтар за служене, защото ние, доколкото служим Господу, дотолкова се и благославяме. Господ не иска само да мислим за Него, а да мислим и прилагаме мислите си в служба Нему, тоест като мислим за Него, да се ползуваме от Него, също както се обръщаме и мислим в Слънцето и въздуха, ние същевременно се и ползуваме от тях. Обичаш ли Господа, готов е да даде всичко за тебе; не обичаш ли Го, затваря се като камък.
към текста >>

След Сърбия иде редът на Гърция, която ще бъде на първо време напечена от Италия, от която ще претърпи преследване.
Сега вас би интересува като как ще се сложат работите. За Германия и Англия идат големи изпитания. За франция още повече. Ще има изпитания и Русия. А Румъния, Сърбия, Гърция тогава ще претърпят големи страдания. След Сърбия иде редът на Гърция, която ще бъде на първо време напечена от Италия, от която ще претърпи преследване. За Турция тоже112 идат страдания и от нея Англия е, която ще се възползува. А нас ще ни ползува в тия времена да намерим място, на което Господ да положи олтар за служене, защото ние, доколкото служим Господу, дотолкова се и благославяме. Господ не иска само да мислим за Него, а да мислим и прилагаме мислите си в служба Нему, тоест като мислим за Него, да се ползуваме от Него, също както се обръщаме и мислим в Слънцето и въздуха, ние същевременно се и ползуваме от тях. Обичаш ли Господа, готов е да даде всичко за тебе; не обичаш ли Го, затваря се като камък. Затова ние можем да направим Господ за нас и строг, и благ.
към текста >>

В реда на нещата е да се обединят България, Сърбия, Черна гора, защото южните славяни трябва да се обединят.
Да, тая година ще бъдете зрители на велики работи. И човек в такива времена да гледа това, то значи сам да е велик, защото работите, които настъпват, са в действителност велики и осезателни. Колкото за България, тя ще вземе много повече, отколкото е очаквала, даже повече от Мидия-Енос, защото работите така са поставени, че който и да спечели, дали тройният съюз или тройната антанта, България все ще спечели. К. Иларионов: - Но ще воюва ли България или не? - Самият събор показва дали ще воюва или не: времето през всичкото време на събора беше хубаво, с изключение изначало, но нищо, то не предвещава война. В реда на нещата е да се обединят България, Сърбия, Черна гора, защото южните славяни трябва да се обединят. Интересно е наводнението в Ески-Джумая, защото то е едно благословение за народа. Всички лоши духове, които се бяха събрали в България от Румъния, Сърбия и Турция, трябваше чрез това наводнение да отидат в Черно море. И ще видите, че откак наводнението премина, атмосферата у нас се разведри. Да, и ще се разведрява повече и повече, защото България става звено за обединението на славяните. На физическото поле до 1912 година имаха подозрение хората срещу Веригата, но от 1913 и 1914 година това подозрение се премахна и хората измениха мнението си.
към текста >>

Всички лоши духове, които се бяха събрали в България от Румъния, Сърбия и Турция, трябваше чрез това наводнение да отидат в Черно море.
Колкото за България, тя ще вземе много повече, отколкото е очаквала, даже повече от Мидия-Енос, защото работите така са поставени, че който и да спечели, дали тройният съюз или тройната антанта, България все ще спечели. К. Иларионов: - Но ще воюва ли България или не? - Самият събор показва дали ще воюва или не: времето през всичкото време на събора беше хубаво, с изключение изначало, но нищо, то не предвещава война. В реда на нещата е да се обединят България, Сърбия, Черна гора, защото южните славяни трябва да се обединят. Интересно е наводнението в Ески-Джумая, защото то е едно благословение за народа. Всички лоши духове, които се бяха събрали в България от Румъния, Сърбия и Турция, трябваше чрез това наводнение да отидат в Черно море. И ще видите, че откак наводнението премина, атмосферата у нас се разведри. Да, и ще се разведрява повече и повече, защото България става звено за обединението на славяните. На физическото поле до 1912 година имаха подозрение хората срещу Веригата, но от 1913 и 1914 година това подозрение се премахна и хората измениха мнението си. Това събрание се свърши в 21 часа на обед. Времето днес през целия ден беше ясно, тихо и топло.
към текста >>

75. НАРЯД за събора 1912 година

Османската империя обявява война на Гърция, Сърбия, Черна гора и България.
Той ни слуша, радва ни се и ни обича. Тази наредба не съм я дал аз, а я дава Господ и затова вие трябва да мислите за Неговата любов, която да виждате във всяко едно лице. Господ ви изпитва и вие слушате гласа Му." 5. Наряд за петъците. 6. На 4 октомври 1912 г. Османската империя обявява война на Гърция, Сърбия, Черна гора и България. На 5. X. 1912 г. България и Гърция обявяват война на Турция. На 7.Х. 1912 г.
към текста >>

се присъединява и Сърбия.
На 5. X. 1912 г. България и Гърция обявяват война на Турция. На 7.Х. 1912 г. се присъединява и Сърбия. На 23.IX.1912 г., неделя, Учителят Дънов казва: „А ето Христос иде. Той е в България. И Той е, Който ръководи тая работа. От поведението на българския народ, от поведението на славянския елемент въобще, ще зависи разпоредбата на Невидимия свят." 7. Молитва, дадена от Учителя Дънов за войната 1912 г.
към текста >>

76. НАРЯД за 1913 година

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

Те. Кой докара българите да воюват със сърбите?
Питам сега: Где бяха тия хора по-рано? Но тия хора са същите, които го караха по-рано да пиянствува. Да, няма момент в живота, когато тия ангели да не могат да обсебват и препятствуват. Интригите, крамолите, ежбите, това не са човешки работи, защото човек не е дотолкова развратен. Кой докара румъните? Те. Кой докара българите да воюват със сърбите? Пак те. Те искат да ни накарат да им слугуваме, да се оттеглите от пътя Господен. И чудното е, че и самите вие биехте тъпана и искахте да се биете. Бихте се, но ето ви последствията. Толкова години аз воювам да изменя това хипнотическо състояние, защото виждам, че вие хем слугувате на тия ангели, хем ви бият.
към текста >>

77. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

ТОМ 14

Сърбия е поставена на тясно-турена е в обръч от Италия, Унгария, Гърция, Албания - искат от нея „нещо" и тя трябва да даде това „нещо"; а отношенията между Италия и Сърбия, че са влошени, то е шашарма - и Сърбия ще я заставят да даде „ нещо".
Цанев и Н. Петров. Всичко 14 человеци поканени и 12 присъствували. Пристига Учителят и ни запитва: Починахте ли си? Утре ще се съберете в 4 часа сутринта тук, а за обед на „Изгрева" ще отидем, а за по-последните събрания, там ще определим мястото. Разговори по политиката: Англия е настъпана по Ахилесовата пета в Китай. Сърбия е поставена на тясно-турена е в обръч от Италия, Унгария, Гърция, Албания - искат от нея „нещо" и тя трябва да даде това „нещо"; а отношенията между Италия и Сърбия, че са влошени, то е шашарма - и Сърбия ще я заставят да даде „ нещо". Относително запретените събрания от кмета и попа в с. Каялии /Бургаско/ на нашите приятели, Учителят каза: Това са допустими неща в пътя на работата ни - власт са, нека си опитат силата. Вие трябва да отличавате Божествените мисли от някои чужди външни мисли. Някой път вашият противник ще се стреми да ви предизвика като сте слаб. Църквата щяла да се обедини: сички, които са отишли там, вътре в нея уж за да работят, са отишли да ядат и пият, а там обединение не може да има.
към текста >>

Всеки народ има своите пипалца: българите - за към Цариград и Солун; русите - към проливите; гърците - към Цариград; сърбите - към Солун, а англичаните туриха преграда на тия аспирации, но пък завладяха Гибралтар.
5 часа след пладне, на „Изгрева", на двора. Луната при пълнолуние, отначало издига водата, действува с издигане на водата до 50-60 метра нагоре и затова е полезно тогава да се сее, присажда, копае и пр. Обработванието има повече сокове тогава. Но като изсмуква добрите сокове, изсмуква и лошите и прави хората лунатици. Ту рците нали имаха луната за емблема - променчиви в политиката си са били винаги - нищо не изпълниха от 50-60 години. Всеки народ има своите пипалца: българите - за към Цариград и Солун; русите - към проливите; гърците - към Цариград; сърбите - към Солун, а англичаните туриха преграда на тия аспирации, но пък завладяха Гибралтар. Испания и французите са. ангажирани в Мароко - това е английска политика, да ги ангажирва. Италия даде на Мароко оръжие. Бреговете на Африка са за производство. 6 часа след пладне, 22 април 1927 г.
към текста >>

78. 12. МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКА ВОЙНА И ПСАЛОМ 133

Жечо Панайотов

Покрай дългото ликуване и възхищение от подвизите на нашата войска долитаха и първи нотки на недоумение, на признати признаци, за близко недоразумение с нашите съюзници гърци и сърби.
12. МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКА ВОЙНА И ПСАЛОМ 133 Известни са събитията през пролетта на 1913 год. Българският народ устояваше придобитото от войната. Още един последен напън доведе до превземането на Одрин. Покрай дългото ликуване и възхищение от подвизите на нашата войска долитаха и първи нотки на недоумение, на признати признаци, за близко недоразумение с нашите съюзници гърци и сърби. Така да се каже конферансието на братската група в Бургас, в арменското кафене, брат Щерев, прочел нещо във вестника и една сутрин казва: „Видетели ли ги тия сърби, за малко ще кажат, че те превзели Одрин. Техният св. Илия като пуцал съсипал турските укрепления". Знаеше се, че сърбите като съюзници са били поканени да помогнат при атакуване на Одринската крепост и те докарали 1-2 дългобойни оръдия, едното, което наричали „Св. Илия". Братята смятаха, че Учителят им говори и имат обещание за Велика България, а Учителят разбира Велика България на Словото, което ще се даде.
към текста >>

Така да се каже конферансието на братската група в Бургас, в арменското кафене, брат Щерев, прочел нещо във вестника и една сутрин казва: „Видетели ли ги тия сърби, за малко ще кажат, че те превзели Одрин.
12. МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКА ВОЙНА И ПСАЛОМ 133 Известни са събитията през пролетта на 1913 год. Българският народ устояваше придобитото от войната. Още един последен напън доведе до превземането на Одрин. Покрай дългото ликуване и възхищение от подвизите на нашата войска долитаха и първи нотки на недоумение, на признати признаци, за близко недоразумение с нашите съюзници гърци и сърби. Така да се каже конферансието на братската група в Бургас, в арменското кафене, брат Щерев, прочел нещо във вестника и една сутрин казва: „Видетели ли ги тия сърби, за малко ще кажат, че те превзели Одрин. Техният св. Илия като пуцал съсипал турските укрепления". Знаеше се, че сърбите като съюзници са били поканени да помогнат при атакуване на Одринската крепост и те докарали 1-2 дългобойни оръдия, едното, което наричали „Св. Илия". Братята смятаха, че Учителят им говори и имат обещание за Велика България, а Учителят разбира Велика България на Словото, което ще се даде. И ако се бяхме обединили с тези македонци, които са серт, кой знае какви убийства щяха да вършат тука.
към текста >>

Знаеше се, че сърбите като съюзници са били поканени да помогнат при атакуване на Одринската крепост и те докарали 1-2 дългобойни оръдия, едното, което наричали „Св. Илия".
Още един последен напън доведе до превземането на Одрин. Покрай дългото ликуване и възхищение от подвизите на нашата войска долитаха и първи нотки на недоумение, на признати признаци, за близко недоразумение с нашите съюзници гърци и сърби. Така да се каже конферансието на братската група в Бургас, в арменското кафене, брат Щерев, прочел нещо във вестника и една сутрин казва: „Видетели ли ги тия сърби, за малко ще кажат, че те превзели Одрин. Техният св. Илия като пуцал съсипал турските укрепления". Знаеше се, че сърбите като съюзници са били поканени да помогнат при атакуване на Одринската крепост и те докарали 1-2 дългобойни оръдия, едното, което наричали „Св. Илия". Братята смятаха, че Учителят им говори и имат обещание за Велика България, а Учителят разбира Велика България на Словото, което ще се даде. И ако се бяхме обединили с тези македонци, които са серт, кой знае какви убийства щяха да вършат тука. Но, патриотизмът на нашите братя и надеждите за Велика България бяха поставени пред най-голямо изпитание през последната Междусъюзническа война, разгрома и загубите допуснати от българската дипломация. Все пак, ние по ония събития твърдо вярвахме, че ще запазим придобивките от войната. Спомням си един случай, към края на войната.
към текста >>

79. 18. ЗАВРЪЩАНЕ ОТ СЪБОРА И „ВЪОРЪЖЕНИЯТ НЕУТРАЛИТЕТ

Жечо Панайотов

България на първо време не се намесваше, но явно бе намерението на българските управници, обявявайки се на страната на Германия за да си възвърнат Македония и други, отнети от сърби и гърци преди Балканската война, места.
Това носеше известно благоденствие за всички. По него време и моята заплата бе вече стигнала 100 лева месечно. Тогава българският лев бе още солиден, а животът не бе поскъпнал и един скромен обяд струваше 35-40 стотинки. Успехът в живота повдигаше самочувствието ми и можех повечко да подпомагам домашните си, а заедно с това да се подвизавам по-усърдно. Завръщането ми от Търново съвпадаше с голямата трагедия, която се надвеси над европейските народи - обявяване на Първата световна война през 1914 г. България на първо време не се намесваше, но явно бе намерението на българските управници, обявявайки се на страната на Германия за да си възвърнат Македония и други, отнети от сърби и гърци преди Балканската война, места. Обявен бе така наречения „Въоръжен неутралитет" от наша страна и това дебнене на момента продължи една година. При тази обстановка живееше народа, живеехме и се подвизавахме и ние. Беседите на брат Пеню Киров продължаваха, сестра Стойчева работеше със жените. А беше замислила да започне събирането и на децата на братските семейства, за запознаването им със духовните истини с придобиване на по-висш мироглед. Писмата от София следваха, като вече и брат Т.
към текста >>

80. 23. „ВИЕ ГЛАДНИ НЯМА ДА ОСТАНЕТЕ

Жечо Панайотов

Сърбите и гърците у тях, а ние у нас.
„Стигнем ли там всички - избавени сме". За мен това твърдение беше абсурд. Казва се, който те преследва тук, ще те преследва и оттатък границата, ако не спреш да се защитаваш. Но ето, че народната интуиция е правилна. Примирието ни завари току-що преминали границите при Царево село, а по силата на това примирие всеки оставаше в границата на територията отпреди войната. Сърбите и гърците у тях, а ние у нас. Но какво ставаше с нашата малка команда? Най-после една вечер се настанихме на почивка в полето между Дупница и Самоков. Вечеряхме пак обичайната попара, разговаряхме си това-онова и по едно време старшият на командата се обърна към всички, а най-вече към мене. Аз бях най-младия между всички, а като че ли и най-излишен. Имаха обаче нареждане да ме отведат здрав и читав със себе си.
към текста >>

81. 7. ЗА АНТИМИНСА

Николай Дойнов

Известно е, че в Светогорските монастири са живяли и живеят монаси от всички народи на Полуострова: Българи, сърби, гърци, румънци и руси.
Препечатването е станало към 1915 година в Москва, по желанието на дядо поп Константин, бащата на Учителя и разбира се със съгласието на Учителя. Антиминсът е раздаден на първите ученици на Учителя, но в много ограничен брои. Монасите от Атонския манастир първи са разпространили Антиминса. Те са го вземали като емблема на НАДЕЖДАТА - след погребението идва Възкресението. АТОН, значи ИЗГРЕВ на старо-египетски. Известно е, че в Светогорските монастири са живяли и живеят монаси от всички народи на Полуострова: Българи, сърби, гърци, румънци и руси. Повече са от поробените тогава от турците народи. За монаси обикновено са отивали по обет /обещание/ на рода - посветени на Бога. И моят брат Борис е бил обещан да стане калугер в Света гора, но майка ми не го пуснала. Родът винаги е давал първороден син за монах. Такъв е бил вуйчото на моя баща.
към текста >>

82. 84.ПАНЕВРИТМИЯТА НА УЧИТЕЛЯ И БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Николай Дойнов

Учителят праща г-жа генерал Стоянова при Фердинанд, за да му каже: „Да не отваря война на сърбите в никакъв случай".
Този опит му струваше живота. Лулчев, след 9 септември 1944 г. бе осъден на смърт, от тъй нареченият „Народен съд" и убит като царски съветник заедно с още много. Цар Фердинанд е познавал Учителя и се е срещал с Него. В 1913 г. Учителят праща г-жа генерал Стоянова при Фердинанд, за да му каже: „Да не отваря война на сърбите в никакъв случай". Фердинанд отговорил: „Аз не слушам ясновидци". Когато Фердинанд е искал да тласне България в Първата световна война, се среща с Учителя. В разговор с Него по този въпрос Учителят му казал, че България трябва да остане неутрална. В отговор на това, Фердинанд си обърнал гърба и се потупал по дирника. След катастрофата при Добро поле, където войниците напускат фронта и тръгват към България, Фердинанд пак поискал съвета на Учителя, какво сега да прави той.
към текста >>

83. 3. ПРОГРАМА НА СВЕТОВНИЯ МИР

Румъния, Сърбия и Черна-гора трябва да се изпразнят; завзетите територии да се повърнат; на Сърбия да се даде свободен и сигурен достъп до морето; взаимните отношения на всяка от балканските държави чрез приятелско съвещание да се определят според исторично доказаните черти на връзки и народност; и да се промислят международни граници за политическата и икономическа независимост, както и за териториалната цялост, на всеки от балканските народи. XII.
Без този церителен акт, цялата постройка и валидност на международното право са за всегда подкопани. VIII. Цялата френска земя трябва да се освободи, завзетите области да се изпразнят и неправдата, извършена от Прусия на франция в 1871 г. по отношение Алзас-Лорен - която неправда разстройваше световния мир за близо петдесет години - трябва да се поправи, за да може този мир да се обезпечи отново в интереса на всички. IX. Разместване на италийските граници трябва да се осъществи, според ясно узнаваемите народностни черти. X. На народностите в Австро-Унгария, чието място между народите ние желаем да видим запазено и осигурено, трябва да се достави благовремие за самоуправно развитие. XI. Румъния, Сърбия и Черна-гора трябва да се изпразнят; завзетите територии да се повърнат; на Сърбия да се даде свободен и сигурен достъп до морето; взаимните отношения на всяка от балканските държави чрез приятелско съвещание да се определят според исторично доказаните черти на връзки и народност; и да се промислят международни граници за политическата и икономическа независимост, както и за териториалната цялост, на всеки от балканските народи. XII. На турските области от сегашната Отоманска империя трябва да се осигури крепък суверенитет, ала и на другите народности, които са днес под турска власт, трябва да се обезпечи несъмнена сигурност на живота и на абсолютно несмущавано благовремие за самоуправно развитие; а Дарданелите трябва под международни гаранции, да бъдат веднъж за всякога отворени като свободен проход за корабите и търговията на всички народи. XIII. Да се създаде независима Полска държава, която да включва областите, населени от безспорно полско население; на която да се обезпечи свободен и сигурен достъп до морето, и чиято политическа и икономическа независимост, както и териториална цялост, трябва да се гарантира с международен договор. XIV. Едно общо Съдружие от народи трябва да се оформи, под изрични договори, с цел да се доставят взаимни гаранции за политическата независимост, както и за териториалната цялост, на всич ки, велики и малки държави, без разлика. Красно село при София Преведе от оригинала: Стоян Ватралски
към текста >>

84. 7. УПАДЪК И ГИБЕЛ НА НАРОДИТЕ

Нито гърците, които са клали и опожарявали българското население в южна и юго-източна Македония, нито сърбите, които са вършили същото в останалата част от тая област, нито ромъните за своите изстъпления в Добруджа ще останат безнаказани от Провидението: духовете на загиналите постоянно ще сгъстяват и насочват влиянията към изпълнението на закона за възмездието на извършените престъпления.
Кръвта на милионите жертви паднали под турския нож, вика за възмедие. И то иде все по-страшно и по-страшно: някогашната велика турска империя, която замести римската и византийската, с територия, която се простираше до Виена, постепенно се разпадна и сега върви бързо към съвършено изчезване. От нея няма да остане нито помен, въпреки застъпничеството на цялото ислямство, пръснато в други държави. Законът на карма ще се приложи с всичката си желязна строгост спрямо този народ, който в безпощадното преследване и поголовната изтреба на подчинените си християнски народи, виждаше най-ефикасното средство за въздигане на своето величие, богатство и слава. По същия начин ще се постъпи и спрямо други европейски и балкански народи, едни от които се опитаха да господствуват над цялото човечество (tiber ailes), а други са изтребвали и потискали безмилостно християнските си братя в окупираните временно територии. Нито гърците, които са клали и опожарявали българското население в южна и юго-източна Македония, нито сърбите, които са вършили същото в останалата част от тая област, нито ромъните за своите изстъпления в Добруджа ще останат безнаказани от Провидението: духовете на загиналите постоянно ще сгъстяват и насочват влиянията към изпълнението на закона за възмездието на извършените престъпления. Нека дойдем сега до българския народ. Ако проследим бегло неговия исторически вървеж, ще забележим, че в първите времена от заселването му на Балканите, когато неговият личен, семеен и обществен живот се е отличавал с чистота на нравите, с патриархалност и истинско трудолюбие, всичките му работи са вървели добре. Земята на българите е раждала всякога златното жито, богатствата са били в изобилие и благосъстоянието цветущо. Но когато българите, по външно влияние, са напуснали примерния семеен и обществен живот, нарушили са добрите нрави и са се предали на взаимни гонения, кражби, убийства и разврат, тяхното царство бърже тръгнало към упадък. Вместо някогашното величие във времето на царете Борис и Симеон, България почнала все повече и повече да намалява, докато била, най-сетне, покорена и потисната в дълбоко политическо и духовно робство в продължение на векове.
към текста >>

И защото било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение бърже се разпространило във всички славянски земи - в Босна, Далмация, Сърбия и Чехия, а защото е било общочовешко по своите политико-социални начала - за правда, равенство и свобода надуха, то прескочило пределите на славянските земи и се разпространило в Западна Европа, в Италия, в южна Франция, и в някои крайнини на Северна Франция, на Германия и дори Англия.[3] А професор Веселовски дава следната оценка на благотворното влияние на богомилското учение на запад:„Славянските народи чрез богомилството (к.н.) първи път до появата на Хуса внасят в общоевропейската култура своя интелектуален дар, който оставя трайни следи върху целия развой на средноевропейската литература".
учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично управление; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и културен напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високо- морални принципи, спасителни за всички народи, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията. Г-н Д. Мишев по този въпрос бележи следното: „Такава е била славянската и човешка страна на първоначалното богомилско учение. Тази страна го направила учение на реалисти, а не на отшелници. Тя го издигнала отначало високо над сектантския и аскетичен риторизъм, като го направила славянско толкова, колкото и човешко. И защото било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение бърже се разпространило във всички славянски земи - в Босна, Далмация, Сърбия и Чехия, а защото е било общочовешко по своите политико-социални начала - за правда, равенство и свобода надуха, то прескочило пределите на славянските земи и се разпространило в Западна Европа, в Италия, в южна Франция, и в някои крайнини на Северна Франция, на Германия и дори Англия.[3] А професор Веселовски дава следната оценка на благотворното влияние на богомилското учение на запад:„Славянските народи чрез богомилството (к.н.) първи път до появата на Хуса внасят в общоевропейската култура своя интелектуален дар, който оставя трайни следи върху целия развой на средноевропейската литература". При все това, последните български царе жестоко преследвали богомилите, като ги затваряли, изгонвали вън от България и изгаряли живи. Но великият Учител Христос е казал: „Блажени гонените заради Правдата, защото е тяхно царството небесно; блажени сте когато ви похулят и ви изгонят и връх вас рекат на лъжа всяка зла реч заради мене; радвайте се и веселете се, защото е голяма на небеса вашата заплата; понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас". (Матея 5:10-12). И вследствие преследването на тия работници в името Божие, българският народ си навлече една карма, която изплаща в течение на цели петстотин години. Защото винаги, когато в средата на един народ се умножат престъпленията от различен характер, а ратниците за моралното му подобрение биват гонени, измъчвани и спъвани в тяхното праведно и общополезно дело, тоя народ се осъжда на страдания, ако не и на гибел.
към текста >>

Ако се направи една точна криминална статистика на убийствата, кражбите, подкупите, изнудванията и развратните деяния, извършени от представители на всички съсловия и във всички части, освободени и неосвободени, на България, всеки човек с висока морална и духовна култура ще се почувствува потресен от ужасното разрушително дело, на което е бил способен българинът, макар и не толкова, колкото гъркът, сърбинът и ромънинът.
(Матея 5:10-12). И вследствие преследването на тия работници в името Божие, българският народ си навлече една карма, която изплаща в течение на цели петстотин години. Защото винаги, когато в средата на един народ се умножат престъпленията от различен характер, а ратниците за моралното му подобрение биват гонени, измъчвани и спъвани в тяхното праведно и общополезно дело, тоя народ се осъжда на страдания, ако не и на гибел. Най-новата история на българите не е лишена от много подобни примери. И сега, във време на последните излишни и пакостни войни, се натрупаха безброй престъпления и отговорности. Ако се направи една точна криминална статистика на убийствата, кражбите, подкупите, изнудванията и развратните деяния, извършени от представители на всички съсловия и във всички части, освободени и неосвободени, на България, всеки човек с висока морална и духовна култура ще се почувствува потресен от ужасното разрушително дело, на което е бил способен българинът, макар и не толкова, колкото гъркът, сърбинът и ромънинът. А прекомерната скъпотия, от която по настоящем пищи целият народ, показва несъмнено, че сребролюбието, алчността и егоизмът са развити у нас в максимални размери. Ние взаимно се ограбваме и безжалостно изпояждаме. Няма ни най-малък проблясък от съзнание на обществено благо и от чувство на любов и милосърдие към ближния. Думата „братство" не съществува в съвременния български речник. Терминът „социална солидарност и правда" е непонятен.
към текста >>

85. 8. МЕЖДУНАРОДНИЯТ МИР

Така, откъм Сърбия се предвижда изправление на границата с отнемане градовете Цариброд, Босилеград и Струмица, със съответния на тях хинтерланд.
Условието за това е моралното му подобрение и възвишената му духовна култура. Към тая цел трябва да се насочат усилията на всички искрени и честни обществени дейци. Проектът на договора за мир с България* На 19 септември в Париж, при обичайния церемониал, е бил връчен на българските делегати проектът на мирния договор с България. Според една телеграма от българската делегация, условията, които се опитват да наложат на българския народ, изключват всяка правда и право. Принципите на териториалната неприкосновеност и на националността са пожертвувани, за да се задоволят исканията на разните съседи на България, по някакви „стратегически" съображения. Така, откъм Сърбия се предвижда изправление на границата с отнемане градовете Цариброд, Босилеград и Струмица, със съответния на тях хинтерланд. Според това, предполагат, че проектираната бъдеща граница ще минава по височините между селата Гор. Криводол и Комщица, а следователно, сръбските дългобойни оръдия могат да владеят столицата, която, в такъв случай, би останал граничен град. Към Босилеград, известната медна мина би останала в територията на Сърбия, а гр. Кюстендил ще остане в един граничен ъгъл. Най-сетне, плодородната долина на гр.
към текста >>

Към Босилеград, известната медна мина би останала в територията на Сърбия, а гр.
Според една телеграма от българската делегация, условията, които се опитват да наложат на българския народ, изключват всяка правда и право. Принципите на териториалната неприкосновеност и на националността са пожертвувани, за да се задоволят исканията на разните съседи на България, по някакви „стратегически" съображения. Така, откъм Сърбия се предвижда изправление на границата с отнемане градовете Цариброд, Босилеград и Струмица, със съответния на тях хинтерланд. Според това, предполагат, че проектираната бъдеща граница ще минава по височините между селата Гор. Криводол и Комщица, а следователно, сръбските дългобойни оръдия могат да владеят столицата, която, в такъв случай, би останал граничен град. Към Босилеград, известната медна мина би останала в територията на Сърбия, а гр. Кюстендил ще остане в един граничен ъгъл. Най-сетне, плодородната долина на гр. Струмица се присъединява към сегашната сръбска територия. Откъм Гърция, границата ще минава южно от една линия, минаваща край гр. Пашмакли, а територията между тая граница и морето се отстъпва на „главните" съюзници, които отпосле щели да разполагат с нея.
към текста >>

86. 23. ВЕЛИКА СЛАВИЯ

Сърбите си биха няколко пъти с българите, но и след тия няколко войни съзнанието, че славянин не трябва да поробва друг славянин, не се е пробудило; сърбите, които завладяха Македония със силата на оръжието, оспорват правото на свободен живот и самоуправление на българите в тая област.
В тоя кървав и разрушителен ураган участвуват, по необходимост, и разединените славянски народи: руският, българският, сръбският, чехският, полският и др. И което е още по-печално, тия последните се бият не само с другите, но и помежду си; като че ли територията, на която живеят, е тясна и недостатъчна за тях и те си я оспорват и превземат един от другиго. Преди около 40 години русите дойдоха на Балканите и освободиха българите от турското робство, но в 1916 г. българите се биха против русите, които навлязоха в Добруджа, в съюз с други народи. Същевременно русите владееха над полския народ. Сърбите си биха няколко пъти с българите, но и след тия няколко войни съзнанието, че славянин не трябва да поробва друг славянин, не се е пробудило; сърбите, които завладяха Македония със силата на оръжието, оспорват правото на свободен живот и самоуправление на българите в тая област. По същия начин сърбите постъпват и спрямо хърватския народ. Даже правата, тържествено признати от договорите за мир, не се дават на завладяните славяни от владетелите-славяни! Така, създадената от векове вражда продължава, като гангренясала рана, да разяжда вътрешно организма на отделните славянски народи. Те са не само разединени, но и неприятелски настроени един против друг, готови да се нахвърлят пак във взаимно-изтребителна война. Това е истинско безумие, което сега изтощава материално всичките славяни, принудени да правят огромни разходи за непроизводителни цели, но то може и да ги погребе окончателно.
към текста >>

По същия начин сърбите постъпват и спрямо хърватския народ.
И което е още по-печално, тия последните се бият не само с другите, но и помежду си; като че ли територията, на която живеят, е тясна и недостатъчна за тях и те си я оспорват и превземат един от другиго. Преди около 40 години русите дойдоха на Балканите и освободиха българите от турското робство, но в 1916 г. българите се биха против русите, които навлязоха в Добруджа, в съюз с други народи. Същевременно русите владееха над полския народ. Сърбите си биха няколко пъти с българите, но и след тия няколко войни съзнанието, че славянин не трябва да поробва друг славянин, не се е пробудило; сърбите, които завладяха Македония със силата на оръжието, оспорват правото на свободен живот и самоуправление на българите в тая област. По същия начин сърбите постъпват и спрямо хърватския народ. Даже правата, тържествено признати от договорите за мир, не се дават на завладяните славяни от владетелите-славяни! Така, създадената от векове вражда продължава, като гангренясала рана, да разяжда вътрешно организма на отделните славянски народи. Те са не само разединени, но и неприятелски настроени един против друг, готови да се нахвърлят пак във взаимно-изтребителна война. Това е истинско безумие, което сега изтощава материално всичките славяни, принудени да правят огромни разходи за непроизводителни цели, но то може и да ги погребе окончателно. Руският народ дълго време бе потискан от една безкрупулна власт, крепена от невежественото и егоистично духовенство, но сега всички сме свидетели, как законът за възмездието се приложи върху потисниците му, били те светски или духовни.
към текста >>

Едно прясно доказателство за това е последната война между сърбите и българите.
Истинските служители на Бога са безкористни работници на Неговата нива, те се отказват от власт, заплати и палати, и тръгват между народа да проповядват Словото Божие и да го поучават на всички добродетели. Ако народът остане доволен от тия проповеди и поучения, ако той оцени тая служба, сам ще поддържа своите служители. Но съвременните духовници във всички страни, бюрократизирани до самозабрава, като същински „сладкодумни гости на държавната трапеза", се страхуват да напуснат топлите чиновнишки места и сигурните заплати, за да разчитат на народната поддръжка. Това е явно доказателство, че те нямат вяра в собствените си сили, не се въодушевяват от висок идеал, нямат чувство на самопожертвуване за общо добро, нямат любов към ближния... А хора без любов не могат да служат на великия принцип на любовта, завещан от Христа. Така, главният виновник за страданията на славянските народи и за междуславянските ежби е духовенството. Едно прясно доказателство за това е последната война между сърбите и българите. В тая война, начело на сръбските и българските полкове, които се биеха помежду си и проливаха кръвта си, като озлочестяваха много майки, бащи и деца, стоеха свещеници с кръст в ръка. Дори при българската главна квартира се учреди специален отдел за „военното" духовенство, с началник един владика.[1] Защо, обаче, българското и сръбското духовенство не влязоха тогава в своята духовна роля на миротворци, за да помирят двата славянски народи и да избегнат проливането на потоци братска кръв и всички други злочестини, които сполетяха двата народа? Защо и днес, когато перспективата, която открива съществуващата вражда между сърби и българи, е ужасна, духовенството стои със скръстени ръце и се занимава с дела, неподобаващи на неговото звание, предназначение и достойнство, а не влиза в своята миротворческа роля, за да въдвори мир, любов и разбирателство между сърби и българи, толкова нужни за тях? Македония е ябълката на раздора между Сърбия и България. До 1885 г.
към текста >>

Защо и днес, когато перспективата, която открива съществуващата вражда между сърби и българи, е ужасна, духовенството стои със скръстени ръце и се занимава с дела, неподобаващи на неговото звание, предназначение и достойнство, а не влиза в своята миротворческа роля, за да въдвори мир, любов и разбирателство между сърби и българи, толкова нужни за тях?
Това е явно доказателство, че те нямат вяра в собствените си сили, не се въодушевяват от висок идеал, нямат чувство на самопожертвуване за общо добро, нямат любов към ближния... А хора без любов не могат да служат на великия принцип на любовта, завещан от Христа. Така, главният виновник за страданията на славянските народи и за междуславянските ежби е духовенството. Едно прясно доказателство за това е последната война между сърбите и българите. В тая война, начело на сръбските и българските полкове, които се биеха помежду си и проливаха кръвта си, като озлочестяваха много майки, бащи и деца, стоеха свещеници с кръст в ръка. Дори при българската главна квартира се учреди специален отдел за „военното" духовенство, с началник един владика.[1] Защо, обаче, българското и сръбското духовенство не влязоха тогава в своята духовна роля на миротворци, за да помирят двата славянски народи и да избегнат проливането на потоци братска кръв и всички други злочестини, които сполетяха двата народа? Защо и днес, когато перспективата, която открива съществуващата вражда между сърби и българи, е ужасна, духовенството стои със скръстени ръце и се занимава с дела, неподобаващи на неговото звание, предназначение и достойнство, а не влиза в своята миротворческа роля, за да въдвори мир, любов и разбирателство между сърби и българи, толкова нужни за тях? Македония е ябълката на раздора между Сърбия и България. До 1885 г. Сърбия не мислеше за напън на юг, но след първата сръбско- българска война, под подстрекателството на славянски врагове, започна се сръбската пропаганда в бившите турски вилаети, отначало само в Скопско, а по-после и по на юг. Пропастта между сърби и българи биде отворена. В 1912 г.
към текста >>

Македония е ябълката на раздора между Сърбия и България.
Така, главният виновник за страданията на славянските народи и за междуславянските ежби е духовенството. Едно прясно доказателство за това е последната война между сърбите и българите. В тая война, начело на сръбските и българските полкове, които се биеха помежду си и проливаха кръвта си, като озлочестяваха много майки, бащи и деца, стоеха свещеници с кръст в ръка. Дори при българската главна квартира се учреди специален отдел за „военното" духовенство, с началник един владика.[1] Защо, обаче, българското и сръбското духовенство не влязоха тогава в своята духовна роля на миротворци, за да помирят двата славянски народи и да избегнат проливането на потоци братска кръв и всички други злочестини, които сполетяха двата народа? Защо и днес, когато перспективата, която открива съществуващата вражда между сърби и българи, е ужасна, духовенството стои със скръстени ръце и се занимава с дела, неподобаващи на неговото звание, предназначение и достойнство, а не влиза в своята миротворческа роля, за да въдвори мир, любов и разбирателство между сърби и българи, толкова нужни за тях? Македония е ябълката на раздора между Сърбия и България. До 1885 г. Сърбия не мислеше за напън на юг, но след първата сръбско- българска война, под подстрекателството на славянски врагове, започна се сръбската пропаганда в бившите турски вилаети, отначало само в Скопско, а по-после и по на юг. Пропастта между сърби и българи биде отворена. В 1912 г. българските управници разрязаха живото тяло на македонския народ на „спорна" и „безспорна" зони, като същевременно допуснаха ефективната окупация на цяла Македония от сръбските войски.
към текста >>

Сърбия не мислеше за напън на юг, но след първата сръбско- българска война, под подстрекателството на славянски врагове, започна се сръбската пропаганда в бившите турски вилаети, отначало само в Скопско, а по-после и по на юг.
В тая война, начело на сръбските и българските полкове, които се биеха помежду си и проливаха кръвта си, като озлочестяваха много майки, бащи и деца, стоеха свещеници с кръст в ръка. Дори при българската главна квартира се учреди специален отдел за „военното" духовенство, с началник един владика.[1] Защо, обаче, българското и сръбското духовенство не влязоха тогава в своята духовна роля на миротворци, за да помирят двата славянски народи и да избегнат проливането на потоци братска кръв и всички други злочестини, които сполетяха двата народа? Защо и днес, когато перспективата, която открива съществуващата вражда между сърби и българи, е ужасна, духовенството стои със скръстени ръце и се занимава с дела, неподобаващи на неговото звание, предназначение и достойнство, а не влиза в своята миротворческа роля, за да въдвори мир, любов и разбирателство между сърби и българи, толкова нужни за тях? Македония е ябълката на раздора между Сърбия и България. До 1885 г. Сърбия не мислеше за напън на юг, но след първата сръбско- българска война, под подстрекателството на славянски врагове, започна се сръбската пропаганда в бившите турски вилаети, отначало само в Скопско, а по-после и по на юг. Пропастта между сърби и българи биде отворена. В 1912 г. българските управници разрязаха живото тяло на македонския народ на „спорна" и „безспорна" зони, като същевременно допуснаха ефективната окупация на цяла Македония от сръбските войски. Сърбите това и чакаха, за да не излязат вече никога оттам. Трябваше българите да ги изтикат наново с щикове през 1915г.,нов1918г.
към текста >>

Пропастта между сърби и българи биде отворена.
Дори при българската главна квартира се учреди специален отдел за „военното" духовенство, с началник един владика.[1] Защо, обаче, българското и сръбското духовенство не влязоха тогава в своята духовна роля на миротворци, за да помирят двата славянски народи и да избегнат проливането на потоци братска кръв и всички други злочестини, които сполетяха двата народа? Защо и днес, когато перспективата, която открива съществуващата вражда между сърби и българи, е ужасна, духовенството стои със скръстени ръце и се занимава с дела, неподобаващи на неговото звание, предназначение и достойнство, а не влиза в своята миротворческа роля, за да въдвори мир, любов и разбирателство между сърби и българи, толкова нужни за тях? Македония е ябълката на раздора между Сърбия и България. До 1885 г. Сърбия не мислеше за напън на юг, но след първата сръбско- българска война, под подстрекателството на славянски врагове, започна се сръбската пропаганда в бившите турски вилаети, отначало само в Скопско, а по-после и по на юг. Пропастта между сърби и българи биде отворена. В 1912 г. българските управници разрязаха живото тяло на македонския народ на „спорна" и „безспорна" зони, като същевременно допуснаха ефективната окупация на цяла Македония от сръбските войски. Сърбите това и чакаха, за да не излязат вече никога оттам. Трябваше българите да ги изтикат наново с щикове през 1915г.,нов1918г. сърбите пак завладяха Македония и се затвърдиха там по силата на един международен договор.
към текста >>

Сърбите това и чакаха, за да не излязат вече никога оттам.
До 1885 г. Сърбия не мислеше за напън на юг, но след първата сръбско- българска война, под подстрекателството на славянски врагове, започна се сръбската пропаганда в бившите турски вилаети, отначало само в Скопско, а по-после и по на юг. Пропастта между сърби и българи биде отворена. В 1912 г. българските управници разрязаха живото тяло на македонския народ на „спорна" и „безспорна" зони, като същевременно допуснаха ефективната окупация на цяла Македония от сръбските войски. Сърбите това и чакаха, за да не излязат вече никога оттам. Трябваше българите да ги изтикат наново с щикове през 1915г.,нов1918г. сърбите пак завладяха Македония и се затвърдиха там по силата на един международен договор. Кога и как ще се освободи тя от тяхното владичество? Те открито заявяват, че ще изтребят цялото македонско население с огън и меч, но няма да я отстъпят. Също така се заканват и на обезоръжена България - да я нападнат, да окупират части от нейната територия и да й наложат със сила всичките си условия.
към текста >>

сърбите пак завладяха Македония и се затвърдиха там по силата на един международен договор.
Пропастта между сърби и българи биде отворена. В 1912 г. българските управници разрязаха живото тяло на македонския народ на „спорна" и „безспорна" зони, като същевременно допуснаха ефективната окупация на цяла Македония от сръбските войски. Сърбите това и чакаха, за да не излязат вече никога оттам. Трябваше българите да ги изтикат наново с щикове през 1915г.,нов1918г. сърбите пак завладяха Македония и се затвърдиха там по силата на един международен договор. Кога и как ще се освободи тя от тяхното владичество? Те открито заявяват, че ще изтребят цялото македонско население с огън и меч, но няма да я отстъпят. Също така се заканват и на обезоръжена България - да я нападнат, да окупират части от нейната територия и да й наложат със сила всичките си условия. Кое е средството да се избегне тая нова човешка касапница и това взаимно унищожение на двата братски народи? Кой е начинът, за да се превърна Македония от ябълка на раздора между тия съседни и едноплеменни народи в ябълка за мир и радост?
към текста >>

Тоя въпрос не може и няма да се реши от правителствата на Сърбия и България, които взаимно се подозират, недоверяват и подкопават.
Те открито заявяват, че ще изтребят цялото македонско население с огън и меч, но няма да я отстъпят. Също така се заканват и на обезоръжена България - да я нападнат, да окупират части от нейната територия и да й наложат със сила всичките си условия. Кое е средството да се избегне тая нова човешка касапница и това взаимно унищожение на двата братски народи? Кой е начинът, за да се превърна Македония от ябълка на раздора между тия съседни и едноплеменни народи в ябълка за мир и радост? Ето въпросът. Тоя въпрос не може и няма да се реши от правителствата на Сърбия и България, които взаимно се подозират, недоверяват и подкопават. Той няма да се реши и с писани международни договори, които имат всякога стойност на един „къс хартия", щом съдържанието им не черпи сила от незиблемите закони на живота. Най- сетне, той няма да се реши и чрез покровителството или коварното подстрекателство на тая или оная от Великите Сили, които ревниво пазят интересите на своя „sacro egoismo", какъвто живописен пример даде, между другото и Италия с договора в Уши с Турция, щом избухна Балканската война, с напущането на съюзниците си Австро-Унгария и Германия в Европейската война и с последния итало-югославски договор. Великите Сили са като големи котки, които се галят, но и хапят и дращат. Малките народи трябва зорко да се пазят от тия модерни данаиди: „timeo Danaos et dona ferentes"! Според нашето непоколебимо убеждение, единственото спасение от пропастта, която зее пред всички славянски народи, а на първо място, пред сърбите и българите, е взаимното искрено споразумение между всички славяни на почвата на божествена та бекористна л/обов и братство.
към текста >>

Според нашето непоколебимо убеждение, единственото спасение от пропастта, която зее пред всички славянски народи, а на първо място, пред сърбите и българите, е взаимното искрено споразумение между всички славяни на почвата на божествена та бекористна л/обов и братство.
Тоя въпрос не може и няма да се реши от правителствата на Сърбия и България, които взаимно се подозират, недоверяват и подкопават. Той няма да се реши и с писани международни договори, които имат всякога стойност на един „къс хартия", щом съдържанието им не черпи сила от незиблемите закони на живота. Най- сетне, той няма да се реши и чрез покровителството или коварното подстрекателство на тая или оная от Великите Сили, които ревниво пазят интересите на своя „sacro egoismo", какъвто живописен пример даде, между другото и Италия с договора в Уши с Турция, щом избухна Балканската война, с напущането на съюзниците си Австро-Унгария и Германия в Европейската война и с последния итало-югославски договор. Великите Сили са като големи котки, които се галят, но и хапят и дращат. Малките народи трябва зорко да се пазят от тия модерни данаиди: „timeo Danaos et dona ferentes"! Според нашето непоколебимо убеждение, единственото спасение от пропастта, която зее пред всички славянски народи, а на първо място, пред сърбите и българите, е взаимното искрено споразумение между всички славяни на почвата на божествена та бекористна л/обов и братство. Ето един идеал, за възтържествуването на който заслужава да се положат всички благородни усилия и всички жертви! От северното Бяло море до южното Бяло море живее една гъста много-милионна славянска раса. Това е великата, мощна Славия, в средата на която присъствува, като начатък на Божието посланичество, изпитанията на което са вече към своя край, е предопределено да играе ръководна роля в прогреса на човечеството. То е носителят на новата култура и трябва да заеме вече мястото си. Минаха времената, когато то се считаше годно само за тор на чужди ниви и за роб на чужди банкери.
към текста >>

Нека направим всичко възможно, за дадоведем до мир, взаимно разбирателство и любов сърбите, българите, хърватите, словенците, чехите, поляците и русите.
Русия успя дори да превземе Цариград през последната война, но само на книга: подписаният от Великите Сили договор за тая цел остана само един исторически спомен. Всъщност, никога Русия не е имала нужда от Цариград, но тя плати с милиони човешки жертви и милиарди рубли недомислието на тая своя политика. Силата на Русия, а така също и на всички други славянски държави, е в тяхното вътрешно културно развитие, въз основа на закона на л/обовта. Защото само любовта е непобедима сила, само тя донася всички блага, само тя възвеличава както отделния човек, така и цял народ. Нека приложим тоя закон и в отношенията между всичките отделни народи на Велика Славия. Нека направим всичко възможно, за дадоведем до мир, взаимно разбирателство и любов сърбите, българите, хърватите, словенците, чехите, поляците и русите. Обширната територия, която населяват тия братя-славяни, е обща, плодородна, благословена. За всички има достатъчно място за работа и мирен, културен живот. Прочее, долу оръжието\ Никой славянин да не вдигне ръка против брата си славянин! Мир и съгласие, любов и братство! Ето лозунгът!
към текста >>

87. БЕЛЕЖКИ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

11 четем: „Румъния, Сърбия и Черна гора трябва да се изпразнят: завзетите територии да повърнат." Това се отнася за завръщането на окупираните български земи от Турция, Сърбия и Румъния през Междусъюзническата война и сключения договор в Букурещ на 28 юли 1913 г.
I, кн. 1, (22.III.1919 г.), стр. 15 е отпечатана статията „Програма на световния мир" от проф.д-р Удроу Уилсон, президент на САЩ. Тя е от 14 точки. Така в т. 11 четем: „Румъния, Сърбия и Черна гора трябва да се изпразнят: завзетите територии да повърнат." Това се отнася за завръщането на окупираните български земи от Турция, Сърбия и Румъния през Междусъюзническата война и сключения договор в Букурещ на 28 юли 1913 г. (Виж„Изгревът", том I, стр. 436-43). Но това не бе изпълнено от победителките. Те разграбиха, разпокъсаха България, която и до днес е с отрязана територия и с българско население в Турция, Гърция и Сърбия. А за разрешаване на спорните въпроси между балканските държави и определяне на техните граници той предлага това да стане чрез „Приятелско съвещание да се определят според исторически доказаните черти на връзки и народност". Но това не става.
към текста >>

Те разграбиха, разпокъсаха България, която и до днес е с отрязана територия и с българско население в Турция, Гърция и Сърбия.
Тя е от 14 точки. Така в т. 11 четем: „Румъния, Сърбия и Черна гора трябва да се изпразнят: завзетите територии да повърнат." Това се отнася за завръщането на окупираните български земи от Турция, Сърбия и Румъния през Междусъюзническата война и сключения договор в Букурещ на 28 юли 1913 г. (Виж„Изгревът", том I, стр. 436-43). Но това не бе изпълнено от победителките. Те разграбиха, разпокъсаха България, която и до днес е с отрязана територия и с българско население в Турция, Гърция и Сърбия. А за разрешаване на спорните въпроси между балканските държави и определяне на техните граници той предлага това да стане чрез „Приятелско съвещание да се определят според исторически доказаните черти на връзки и народност". Но това не става. А идва Ньойският договор през 1918 г. и окастряне на българските земи и плащане на контрибуции десетки години на победилите във войната. Всички тези събития бяха преживяни от нашите деди и бащи.
към текста >>

88. 65. ПСУВНИ И ЗВЕРСТВА

На мен ми беше много мъчно, като гледах как българите се отнасят към сърбите.
И имах възможност да наблюдавам много хубави паметници. Обаче, каквито паметници намерих сръбските гробища, пише там: „Убити от бугари от 1914 ^ 18 г." Изобщо избиваха ги българите, защото германците ни командваха да ги гоним. И имаше костници, където са костите им събрани. Тогаз са ги избивали масово и са ги хвърляли на купчина, сега ги изровили и ги събрали и образували костници. В Сурдулица имаше костница, в Скопие имаше костница, а и другаде. На мен ми беше много мъчно, като гледах как българите се отнасят към сърбите. Защото иначе сърбите са добри, гостоприемни са, веселяци са. Обаче претендират, че границата между България и Сърбия е по-на изток и че София е на сръбска земя. Според тях границата отивала чак до източния бряг на река Искър, дотам е била Сърбия. В препирните сърбите са много нахални и казват, че ние трябва да им отстъпим София. А едно време, когато те гонеха учениците на Кирил и Методий, цар Борис ги посрещна а Белград, тъй че и ние претендираме, щото някога Белград е бил наша столица.
към текста >>

Защото иначе сърбите са добри, гостоприемни са, веселяци са.
Обаче, каквито паметници намерих сръбските гробища, пише там: „Убити от бугари от 1914 ^ 18 г." Изобщо избиваха ги българите, защото германците ни командваха да ги гоним. И имаше костници, където са костите им събрани. Тогаз са ги избивали масово и са ги хвърляли на купчина, сега ги изровили и ги събрали и образували костници. В Сурдулица имаше костница, в Скопие имаше костница, а и другаде. На мен ми беше много мъчно, като гледах как българите се отнасят към сърбите. Защото иначе сърбите са добри, гостоприемни са, веселяци са. Обаче претендират, че границата между България и Сърбия е по-на изток и че София е на сръбска земя. Според тях границата отивала чак до източния бряг на река Искър, дотам е била Сърбия. В препирните сърбите са много нахални и казват, че ние трябва да им отстъпим София. А едно време, когато те гонеха учениците на Кирил и Методий, цар Борис ги посрещна а Белград, тъй че и ние претендираме, щото някога Белград е бил наша столица. Сега имаме ново време и нови положения.
към текста >>

Обаче претендират, че границата между България и Сърбия е по-на изток и че София е на сръбска земя.
И имаше костници, където са костите им събрани. Тогаз са ги избивали масово и са ги хвърляли на купчина, сега ги изровили и ги събрали и образували костници. В Сурдулица имаше костница, в Скопие имаше костница, а и другаде. На мен ми беше много мъчно, като гледах как българите се отнасят към сърбите. Защото иначе сърбите са добри, гостоприемни са, веселяци са. Обаче претендират, че границата между България и Сърбия е по-на изток и че София е на сръбска земя. Според тях границата отивала чак до източния бряг на река Искър, дотам е била Сърбия. В препирните сърбите са много нахални и казват, че ние трябва да им отстъпим София. А едно време, когато те гонеха учениците на Кирил и Методий, цар Борис ги посрещна а Белград, тъй че и ние претендираме, щото някога Белград е бил наша столица. Сега имаме ново време и нови положения. Но сега, както ходеха нашата войска, видях, че хващат партизани.
към текста >>

Според тях границата отивала чак до източния бряг на река Искър, дотам е била Сърбия.
Тогаз са ги избивали масово и са ги хвърляли на купчина, сега ги изровили и ги събрали и образували костници. В Сурдулица имаше костница, в Скопие имаше костница, а и другаде. На мен ми беше много мъчно, като гледах как българите се отнасят към сърбите. Защото иначе сърбите са добри, гостоприемни са, веселяци са. Обаче претендират, че границата между България и Сърбия е по-на изток и че София е на сръбска земя. Според тях границата отивала чак до източния бряг на река Искър, дотам е била Сърбия. В препирните сърбите са много нахални и казват, че ние трябва да им отстъпим София. А едно време, когато те гонеха учениците на Кирил и Методий, цар Борис ги посрещна а Белград, тъй че и ние претендираме, щото някога Белград е бил наша столица. Сега имаме ново време и нови положения. Но сега, както ходеха нашата войска, видях, че хващат партизани. Тези партизани, гледах един ден, ги докараха войници.
към текста >>

В препирните сърбите са много нахални и казват, че ние трябва да им отстъпим София.
В Сурдулица имаше костница, в Скопие имаше костница, а и другаде. На мен ми беше много мъчно, като гледах как българите се отнасят към сърбите. Защото иначе сърбите са добри, гостоприемни са, веселяци са. Обаче претендират, че границата между България и Сърбия е по-на изток и че София е на сръбска земя. Според тях границата отивала чак до източния бряг на река Искър, дотам е била Сърбия. В препирните сърбите са много нахални и казват, че ние трябва да им отстъпим София. А едно време, когато те гонеха учениците на Кирил и Методий, цар Борис ги посрещна а Белград, тъй че и ние претендираме, щото някога Белград е бил наша столица. Сега имаме ново време и нови положения. Но сега, както ходеха нашата войска, видях, че хващат партизани. Тези партизани, гледах един ден, ги докараха войници. И изкопаха един голям трап и българите докараха едни арестанти по командата на германците.
към текста >>

А понеже аз сутрин ставах много рано, преди да е свирила тръбата, бях станал и видях, че бяха ги докарали с едни черни чергила - хора, но само че сърби, вързани един задруги, по десет души вързани във верига, ама ръцете им са вързани.
А едно време, когато те гонеха учениците на Кирил и Методий, цар Борис ги посрещна а Белград, тъй че и ние претендираме, щото някога Белград е бил наша столица. Сега имаме ново време и нови положения. Но сега, както ходеха нашата войска, видях, че хващат партизани. Тези партизани, гледах един ден, ги докараха войници. И изкопаха един голям трап и българите докараха едни арестанти по командата на германците. А понеже аз сутрин ставах много рано, преди да е свирила тръбата, бях станал и видях, че бяха ги докарали с едни черни чергила - хора, но само че сърби, вързани един задруги, по десет души вързани във верига, ама ръцете им са вързани. А предния ден, дето изкопаха трапа, дойдоха там да екзекутират хванатите сърби и видях как ги наредиха и дойде един германски взвод, които да бъдат екзекуторите. Един германски офицер командва войниците, които трябва да ги стрелят. Хванатите войници бяха сърби, а пък германците ги екзекутират. Застанаха по десет души на група и германският офицер извади сабята си, вдигна я горе така, а пък войниците, които щяха да стрелят, бяха пред него. И той казва „фойер", което значи „Огън", и гръмвати след това, които паднат на земята - с пистолета в сляпото око, на всекиго за втори път го застрелват, защото някои има, които се преструват, че са убити и така се спасяват, хората.
към текста >>

А предния ден, дето изкопаха трапа, дойдоха там да екзекутират хванатите сърби и видях как ги наредиха и дойде един германски взвод, които да бъдат екзекуторите.
Сега имаме ново време и нови положения. Но сега, както ходеха нашата войска, видях, че хващат партизани. Тези партизани, гледах един ден, ги докараха войници. И изкопаха един голям трап и българите докараха едни арестанти по командата на германците. А понеже аз сутрин ставах много рано, преди да е свирила тръбата, бях станал и видях, че бяха ги докарали с едни черни чергила - хора, но само че сърби, вързани един задруги, по десет души вързани във верига, ама ръцете им са вързани. А предния ден, дето изкопаха трапа, дойдоха там да екзекутират хванатите сърби и видях как ги наредиха и дойде един германски взвод, които да бъдат екзекуторите. Един германски офицер командва войниците, които трябва да ги стрелят. Хванатите войници бяха сърби, а пък германците ги екзекутират. Застанаха по десет души на група и германският офицер извади сабята си, вдигна я горе така, а пък войниците, които щяха да стрелят, бяха пред него. И той казва „фойер", което значи „Огън", и гръмвати след това, които паднат на земята - с пистолета в сляпото око, на всекиго за втори път го застрелват, защото някои има, които се преструват, че са убити и така се спасяват, хората. А пък този германски офицер - умен, че отиват, та на всекиго теглят по един куршум в главата.
към текста >>

Хванатите войници бяха сърби, а пък германците ги екзекутират.
Тези партизани, гледах един ден, ги докараха войници. И изкопаха един голям трап и българите докараха едни арестанти по командата на германците. А понеже аз сутрин ставах много рано, преди да е свирила тръбата, бях станал и видях, че бяха ги докарали с едни черни чергила - хора, но само че сърби, вързани един задруги, по десет души вързани във верига, ама ръцете им са вързани. А предния ден, дето изкопаха трапа, дойдоха там да екзекутират хванатите сърби и видях как ги наредиха и дойде един германски взвод, които да бъдат екзекуторите. Един германски офицер командва войниците, които трябва да ги стрелят. Хванатите войници бяха сърби, а пък германците ги екзекутират. Застанаха по десет души на група и германският офицер извади сабята си, вдигна я горе така, а пък войниците, които щяха да стрелят, бяха пред него. И той казва „фойер", което значи „Огън", и гръмвати след това, които паднат на земята - с пистолета в сляпото око, на всекиго за втори път го застрелват, защото някои има, които се преструват, че са убити и така се спасяват, хората. А пък този германски офицер - умен, че отиват, та на всекиго теглят по един куршум в главата. Та да няма човек, който да се спаси с шмекерия, с хитрост. И когато си отидат, аз отидох да видя и то такива мръсотии, кърви там от убитите.
към текста >>

И когато се върнах в София, отидох при Учителя и казах: „Учителю, много страдат тия сърби, много са жестоки германците към тях, които караха нас, българите, да ходим да ги хващаме, тези нещастни хора." Пък Учителят ми каза.
Застанаха по десет души на група и германският офицер извади сабята си, вдигна я горе така, а пък войниците, които щяха да стрелят, бяха пред него. И той казва „фойер", което значи „Огън", и гръмвати след това, които паднат на земята - с пистолета в сляпото око, на всекиго за втори път го застрелват, защото някои има, които се преструват, че са убити и така се спасяват, хората. А пък този германски офицер - умен, че отиват, та на всекиго теглят по един куршум в главата. Та да няма човек, който да се спаси с шмекерия, с хитрост. И когато си отидат, аз отидох да видя и то такива мръсотии, кърви там от убитите. И когато се върнах в София, отидох при Учителя и казах: „Учителю, много страдат тия сърби, много са жестоки германците към тях, които караха нас, българите, да ходим да ги хващаме, тези нещастни хора." Пък Учителят ми каза. „Те имат грехове: те на всяка дума псуват всичко свято, и Бога, и Богородица, и Христос, те не вярват, просто са неверници и затуй им се даде такова тежко страдание." -„Че, рекох, те не съзнават, Учителю. Те псувнята я имат като поздрав, не й влагат съдържание, ами им е обикновена дума. Сърбинът, преди да каже каквато и да е дума, ще каже: „Майка му", или пък псува Бога." А пък Учителят каза: „Всеки, който псува Бога, той ще съзнае." Аз рекох: „Те не съзнават." - „Ще съзнаят! " - казва. - Ще дойде време да съзнаят." Че те не трябва да псуват що е свято, те са много жестоки в езика.
към текста >>

Сърбинът, преди да каже каквато и да е дума, ще каже: „Майка му", или пък псува Бога." А пък Учителят каза: „Всеки, който псува Бога, той ще съзнае." Аз рекох: „Те не съзнават." - „Ще съзнаят!
Та да няма човек, който да се спаси с шмекерия, с хитрост. И когато си отидат, аз отидох да видя и то такива мръсотии, кърви там от убитите. И когато се върнах в София, отидох при Учителя и казах: „Учителю, много страдат тия сърби, много са жестоки германците към тях, които караха нас, българите, да ходим да ги хващаме, тези нещастни хора." Пък Учителят ми каза. „Те имат грехове: те на всяка дума псуват всичко свято, и Бога, и Богородица, и Христос, те не вярват, просто са неверници и затуй им се даде такова тежко страдание." -„Че, рекох, те не съзнават, Учителю. Те псувнята я имат като поздрав, не й влагат съдържание, ами им е обикновена дума. Сърбинът, преди да каже каквато и да е дума, ще каже: „Майка му", или пък псува Бога." А пък Учителят каза: „Всеки, който псува Бога, той ще съзнае." Аз рекох: „Те не съзнават." - „Ще съзнаят! " - казва. - Ще дойде време да съзнаят." Че те не трябва да псуват що е свято, те са много жестоки в езика. А иначе са гостоприемни и веселяци. Така Невидимият свят ги наказваше за псувните към Бога. През 1941 г.
към текста >>

Веднъж един добър приятел сърбин ми съобщи тайно: „Тая нощ ще бъдете нападнати и стреляни, затова повикайте войска от Сурдулица, да ви запази." Благодарение на тоя приятел, Вою Томов, ние останахме живи.
Така назначените учители цяла година бяха под гнета на страха, че някоя нощ ще дойдат партизаните да ги избият. Партизаните ги извели даже една нощ и ги наредили на редица и затъкнали пушките, но после казали: „Прощаваме ви сега, но не искаме да дохождате в селото! Няма да ни учите нашите деца! " - и ги оставили. И после те вече цяла година седяха в Сурдулица, получаваха заплатите, а не ги върнаха в България да се занимават с деца. Веднъж един добър приятел сърбин ми съобщи тайно: „Тая нощ ще бъдете нападнати и стреляни, затова повикайте войска от Сурдулица, да ви запази." Благодарение на тоя приятел, Вою Томов, ние останахме живи. Хазяйката ми, у която живеех, имаше шест деца. Не можах да я убедя да изпрати нито едно дете на училището. „Не им трябва писменост на моите деца. Моят вепър (значи нерезът ми) не е писмен и пак си живее" - думаше моята газдерица (хазяйка). През есента на 1941 г.
към текста >>

89. 1929 година - продължение

Нещо на дълбока кашлица отвътре ме избива, като че ли коремът отвътре ме сърби.
Свирих докъде 10 1/2 ч и си легнах. 16.V.1929 год., четвъртък Станах рано. (Спомен „о",) Излязох горе. На молитва и упражненията бях добре. Трансформира се състоянието ми. Нещо на дълбока кашлица отвътре ме избива, като че ли коремът отвътре ме сърби. Но след упражненията се изхрачих с дебели храчки като че ли един голям товар се махна от мене. След това четох I-та книжка от „Житно зърно": I. „Първата буква в Божествената азбука"; II. Практически окултизъм. „Сегашната раса и новата"; Ш.
към текста >>

90. Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год.

Пеню Ганев

Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия.
Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане. Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма. Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората. Те разговаряха нещо по земеделската партия. Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия. И нещо много още, но не запомних тук съня си. Нещо за брожения говореха, но не запомних. Аз в мене си се радвах на това видение, което видях на западното, на югозападното небесно полушарие. На хората говорих ли, не ли, не помня, но като че говорих нещо. След това видях една картина - Владо Николов, русина, от с.
към текста >>

91. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.

Сърби ли те снагата, това е излишна енергия, която те набляга.
Ако сте богати, щастието ви седи в мисълта, че сте богати; ако сте празна стомна, нещастието ви седи, а мисълта, че сте сиромаси. Хората обичат букети от скъсани цветя, но това е едно нещастие за тях. По-добре е цветята да си живеят. Старите хора обичат да се чешат много, защото те минават в едно старческо състояние, в мързеливо състояние. Сърбежът иска да му покаже, че като живее по този начин, скоро ще плати. Сърби ли те снагата, това е излишна енергия, която те набляга. В тялото на стария става известно ферментиране. Като те засърби снагата, седни. Концентрирай вниманието си. И мислено иди на някой висок планински връх, на Хималаите, на Монблан и др. Или на Слънцето, Месеца, или друга някоя планета и ще видиш, че сърбежът ти ще премине.
към текста >>

Като те засърби снагата, седни.
По-добре е цветята да си живеят. Старите хора обичат да се чешат много, защото те минават в едно старческо състояние, в мързеливо състояние. Сърбежът иска да му покаже, че като живее по този начин, скоро ще плати. Сърби ли те снагата, това е излишна енергия, която те набляга. В тялото на стария става известно ферментиране. Като те засърби снагата, седни. Концентрирай вниманието си. И мислено иди на някой висок планински връх, на Хималаите, на Монблан и др. Или на Слънцето, Месеца, или друга някоя планета и ще видиш, че сърбежът ти ще премине. Тази излишна енергия по този начин влиза в работа и ти се успокояваш. Този и онзи свят представляват целокупният живот.
към текста >>

92. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

На края на Борисово се намира шосе, което води за Сърбия.
До обед бе без вятър, а от обед задуха северният вятър. Много хубаво време, но съвсем замръзнало. 15.II.1935 год., петък Сън: Сънувах, че съм екскурзиант. Пътувал съм на дълга екскурзия. Пътувам из Марува нагоре за гара Борисово, пеша. На края на Борисово се намира шосе, което води за Сърбия. Нещо, което действително няма нищо вярно. Отбих се до поста при войниците. Шосето има източна посока и тук е митницата. Пущат да минават много хора търговци и други. И аз се явих, за да моля офицера да ме пусне да вляза в Сърбия до някое село, за да го видя.
към текста >>

И аз се явих, за да моля офицера да ме пусне да вляза в Сърбия до някое село, за да го видя.
На края на Борисово се намира шосе, което води за Сърбия. Нещо, което действително няма нищо вярно. Отбих се до поста при войниците. Шосето има източна посока и тук е митницата. Пущат да минават много хора търговци и други. И аз се явих, за да моля офицера да ме пусне да вляза в Сърбия до някое село, за да го видя. Офицерът го нямаше. Беше отишъл на разязда с коня си и други войници. Аз говорих с подофицери, войници, които ме запитваха откъде съм и за накъде пътувам. Дойде и офицерът, но бил много строг. Не знам що, аз не отидох в Сърбия, а останах в поста.
към текста >>

Не знам що, аз не отидох в Сърбия, а останах в поста.
И аз се явих, за да моля офицера да ме пусне да вляза в Сърбия до някое село, за да го видя. Офицерът го нямаше. Беше отишъл на разязда с коня си и други войници. Аз говорих с подофицери, войници, които ме запитваха откъде съм и за накъде пътувам. Дойде и офицерът, но бил много строг. Не знам що, аз не отидох в Сърбия, а останах в поста. Трябваше да сменя някои и ме направиха артелчик. Аз не исках, защо им обясних, че обичам да съм свободен и независим. Аз тъкмо се установих в Борисово, ето народът се пременил с хубави дрехи и отиват за друго село на събор. Дойде при нас момиче младо, красиво и разговорно. До мен стоеше младо момче, което, говорейки с момичето, го прегърна и тури да седне на скута му като дете и любовно си заговориха разни.
към текста >>

93. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год.

Ние го имаме за потомци на Моравските българи, а те най-категорично и с омраза се защищават и твърдят, че са прави сърби и че нищо не може да ги задължи да се наричат българи.
Целият септемврий, до 7 октомврий прекарахме в стоене. Селото е в подножието на една височина балканиста, западно от върха Стрешер на Власинската планина. Има много овошки: сини сливи, ябълки много видове и круши. Отядохме се на плодове. Населението е сръбско. Ние го имаме за потомци на Моравските българи, а те най-категорично и с омраза се защищават и твърдят, че са прави сърби и че нищо не може да ги задължи да се наричат българи. „Сърби сме си от петите до над главите и сърби ще си останем. Ако някой ви каже, че сме българи или ако сме подали декларация, че сме българи, да знаете, че лъжем. Ние сме си сърби и сърби ще си останем." Хората хранят една скрита завист, защото сме ги поробили през април месец, след като ги разбиха германците. И всички в себе си чакат да се повторят събитията от 1918 година. И че българите временно пак щели да бъдат тук.
към текста >>

„Сърби сме си от петите до над главите и сърби ще си останем.
Селото е в подножието на една височина балканиста, западно от върха Стрешер на Власинската планина. Има много овошки: сини сливи, ябълки много видове и круши. Отядохме се на плодове. Населението е сръбско. Ние го имаме за потомци на Моравските българи, а те най-категорично и с омраза се защищават и твърдят, че са прави сърби и че нищо не може да ги задължи да се наричат българи. „Сърби сме си от петите до над главите и сърби ще си останем. Ако някой ви каже, че сме българи или ако сме подали декларация, че сме българи, да знаете, че лъжем. Ние сме си сърби и сърби ще си останем." Хората хранят една скрита завист, защото сме ги поробили през април месец, след като ги разбиха германците. И всички в себе си чакат да се повторят събитията от 1918 година. И че българите временно пак щели да бъдат тук. Въпреки всичката си скрита, па даже и явна омраза, все се намират мъже да ни канят на гости.
към текста >>

Ние сме си сърби и сърби ще си останем." Хората хранят една скрита завист, защото сме ги поробили през април месец, след като ги разбиха германците.
Отядохме се на плодове. Населението е сръбско. Ние го имаме за потомци на Моравските българи, а те най-категорично и с омраза се защищават и твърдят, че са прави сърби и че нищо не може да ги задължи да се наричат българи. „Сърби сме си от петите до над главите и сърби ще си останем. Ако някой ви каже, че сме българи или ако сме подали декларация, че сме българи, да знаете, че лъжем. Ние сме си сърби и сърби ще си останем." Хората хранят една скрита завист, защото сме ги поробили през април месец, след като ги разбиха германците. И всички в себе си чакат да се повторят събитията от 1918 година. И че българите временно пак щели да бъдат тук. Въпреки всичката си скрита, па даже и явна омраза, все се намират мъже да ни канят на гости. По характер са весели, гостоприемни. Черпят с що имат.
към текста >>

Потеглихме полкът за Сърбия.
Извършихме наряда у сестра Йорданка. Присъствуваха повече от 20 души братя и сестри. От днес, 21 март, до 11 април, с изключение на 4 ^ 5 вечери, всяка вечер се събирахме, за да проучаваме братски песни, които тукашните братя и сестри не знаеха. Научихме „Слънчев лъч", „Там далеч", „И скачам аз", „Духай, ветре" и още много. 11.IV.1943 год. Потеглихме полкът за Сърбия. Мен ме изпратиха с бързия влак, за да получа серум тетанус, за конете. На гара Попово стигнах и задминах влака на полка. На 12.IV.1943 бях в София, взех серум тетанус и фотографските материали и вечерта а 11 ч отидох на гара Надежда да чакам влака, с който пътува 64 полк. Сутринта чаках до 6 1/2 ч на 13.IV.1943 г. 13.IV.1943 год.
към текста >>

14.V.1943 год., петък, Рашка - Сърбия Станах в 4 1/2, Небе съвсем ясно.
Каже ли някой, че не иска да се моли на Господа, сам ще си избере на кого да се моли. Да се молиш, това е необходим закон. Човек трябва да се моли! Да се молиш на Бога, това е все едно да дишаш чист въздух. Всяка молитва вън от Бога е слизане на човешката душа все по-надолу. 14.V.1943 год., петък, Рашка - Сърбия Станах в 4 1/2, Небе съвсем ясно. Наоколо балканите свежи, чисти. Чува се оркестър от птичи песни. Прочетох от томчето „Дали може" беседата „Ирече баща му". Завърших я с плач. Че дълбоко спим, българите, и не можем да оценим какво нещо е Учителят за България и за всеки буден човек отделно.
към текста >>

На стъмяване войниците хванаха един сърбин, който се е канел да постави бомба под релсите на линията, и го докараха в караулното помещение.
Щом се зададе кола с череши, веднага се блокира от гражданството и само полицаите сръбски турят малко ред, за да може всеки да си купи. Следобед свирих, лежах. 19.VI.1943n, събота Сънувах, че нещо пътуване ни предстоеше с автомобил. Нещо разговаряхме със Славчо Печеников и други наши братя и сестри. Снощи и нощес започна да вали. На стъмяване войниците хванаха един сърбин, който се е канел да постави бомба под релсите на линията, и го докараха в караулното помещение. 20.VI.1943 г., неделя Нощес, още от 1 ч среднощ забръмчаха автомобили, които, на брой 13, откараха войниците от ловната рота и ескадрона на акция по селата, за да хванат показани сърби от тоя сърбин, когото хвана един войник миналата вечер, поставяйки бомба под релсите на линията, за да я бомбардира. До обед, след закуска, разговарях с поручик Бюрков, после си купих от 2 момичета 1/2 кгр. круши петровки, по 100 динара килограма, и 2 кгр. Картофи по 60 динара килото. След това се прах, бръснах, сменях бялата яка на куртката си.
към текста >>

20.VI.1943 г., неделя Нощес, още от 1 ч среднощ забръмчаха автомобили, които, на брой 13, откараха войниците от ловната рота и ескадрона на акция по селата, за да хванат показани сърби от тоя сърбин, когото хвана един войник миналата вечер, поставяйки бомба под релсите на линията, за да я бомбардира.
Следобед свирих, лежах. 19.VI.1943n, събота Сънувах, че нещо пътуване ни предстоеше с автомобил. Нещо разговаряхме със Славчо Печеников и други наши братя и сестри. Снощи и нощес започна да вали. На стъмяване войниците хванаха един сърбин, който се е канел да постави бомба под релсите на линията, и го докараха в караулното помещение. 20.VI.1943 г., неделя Нощес, още от 1 ч среднощ забръмчаха автомобили, които, на брой 13, откараха войниците от ловната рота и ескадрона на акция по селата, за да хванат показани сърби от тоя сърбин, когото хвана един войник миналата вечер, поставяйки бомба под релсите на линията, за да я бомбардира. До обед, след закуска, разговарях с поручик Бюрков, после си купих от 2 момичета 1/2 кгр. круши петровки, по 100 динара килограма, и 2 кгр. Картофи по 60 динара килото. След това се прах, бръснах, сменях бялата яка на куртката си. Следобед ходих в града, за да занеса картичките, които правих в Рашка.
към текста >>

Тая вечер войниците, завръщайки се от акция, докараха 25 сърбина и 5 души убили.
Картофи по 60 динара килото. След това се прах, бръснах, сменях бялата яка на куртката си. Следобед ходих в града, за да занеса картичките, които правих в Рашка. Разходих се из града. Ходих до Аеродрум, инспекторството, 24-та операционна болница. Тая вечер войниците, завръщайки се от акция, докараха 25 сърбина и 5 души убили. Намерили у тях скрито оръжие и патрони. Свирих, пях до късно и си легнах. На запад се святка за дъжд. 21.VI.1943 год., понеделник, Кралево Станах в зори. Ясно небе.
към текста >>

Западно от земледелското училище има горичка, на края на която има изкопани дълбоки трапове, гробници за погребване на сърби шумкаджии, които германците разстрелват.
Птичките пеят. Измих се и започнах да чета от книгата „Учителят за възпитанието" от брат Боев. След изгряването на слънцето забръмчаха автомобили. Дойдоха един камион, натоварен с германски войници. Пред него вървеше лека кола с 4 ^ 5 офицери германски. Западно от земледелското училище има горичка, на края на която има изкопани дълбоки трапове, гробници за погребване на сърби шумкаджии, които германците разстрелват. Автомобилите отидоха там. След малко дойдоха 2 камиона, с черни брезенти покрити. Снеха от тях 16 души шумци, сред които имаше и една жена. Българските войници се завтекоха, за да се приближат да гледат как се разстрелват сърбите. Дойдоха с файтон и български офицери, 4 души, и други с кон и мотоциклет.
към текста >>

Българските войници се завтекоха, за да се приближат да гледат как се разстрелват сърбите.
Пред него вървеше лека кола с 4 ^ 5 офицери германски. Западно от земледелското училище има горичка, на края на която има изкопани дълбоки трапове, гробници за погребване на сърби шумкаджии, които германците разстрелват. Автомобилите отидоха там. След малко дойдоха 2 камиона, с черни брезенти покрити. Снеха от тях 16 души шумци, сред които имаше и една жена. Българските войници се завтекоха, за да се приближат да гледат как се разстрелват сърбите. Дойдоха с файтон и български офицери, 4 души, и други с кон и мотоциклет. Аз не пожелах да гледам, а останах на стълбите в зданието, в което квартирувахме. След малко се чу зловещата команда на офицера, командуващ залпа, и се чу силният трясък на залпа. След това, поотделно - пушечни изстрели. Офицерът сам ходел и с парабел на всеки поотделно в главата стрелял.
към текста >>

След вечерята видях 23 сърбина, които се завръщаха от копането гробници за хванати шумкари и заподозрени сърби в комунизъм и изказани от хванати по-рано.
22.VI.1943 год., вторник, Кралево Станах рано. Небето ясно. След закуската отидохме на занятие в града. Днеска е двегодишнината от обявяване война Германия на Русия и германците празнуват и предвид това дюкяните днес са затворени. Няколко пъти ходих до фотографчиите, за да взема снимките, но бяха затворили. След вечерята видях 23 сърбина, които се завръщаха от копането гробници за хванати шумкари и заподозрени сърби в комунизъм и изказани от хванати по-рано. Мъчно ми стана, че утре, може би, пак ще бъда зрител на разстрелването на сърбите. Един от военната музика дойде и посвири с мойта цигулка. 23.VI.1943 год., сряда, Кралево Нощес цяла нощ почти не можах да заспя. Тежко ми бе, че тая заран ще застрелят сърбите. Молих се за тях.
към текста >>

Мъчно ми стана, че утре, може би, пак ще бъда зрител на разстрелването на сърбите.
Небето ясно. След закуската отидохме на занятие в града. Днеска е двегодишнината от обявяване война Германия на Русия и германците празнуват и предвид това дюкяните днес са затворени. Няколко пъти ходих до фотографчиите, за да взема снимките, но бяха затворили. След вечерята видях 23 сърбина, които се завръщаха от копането гробници за хванати шумкари и заподозрени сърби в комунизъм и изказани от хванати по-рано. Мъчно ми стана, че утре, може би, пак ще бъда зрител на разстрелването на сърбите. Един от военната музика дойде и посвири с мойта цигулка. 23.VI.1943 год., сряда, Кралево Нощес цяла нощ почти не можах да заспя. Тежко ми бе, че тая заран ще застрелят сърбите. Молих се за тях. На едно унасяне в сън сънувах, че целувам една млада, красива, около 17-годишна девойка, сръбкиня, в тяхната къща.
към текста >>

Тежко ми бе, че тая заран ще застрелят сърбите.
Няколко пъти ходих до фотографчиите, за да взема снимките, но бяха затворили. След вечерята видях 23 сърбина, които се завръщаха от копането гробници за хванати шумкари и заподозрени сърби в комунизъм и изказани от хванати по-рано. Мъчно ми стана, че утре, може би, пак ще бъда зрител на разстрелването на сърбите. Един от военната музика дойде и посвири с мойта цигулка. 23.VI.1943 год., сряда, Кралево Нощес цяла нощ почти не можах да заспя. Тежко ми бе, че тая заран ще застрелят сърбите. Молих се за тях. На едно унасяне в сън сънувах, че целувам една млада, красива, около 17-годишна девойка, сръбкиня, в тяхната къща. Тая сутрин, след очакване да стане разстрелването на сърбите и моята мисъл да ги помилват и да им отменят смъртното наказание и като прочетох беседата от Учителя „Все, що е писано" - „Тези са дни на съдба, за да се изпълни все, що е писано", мина ми Учителювата мисъл през ума, че ако гарантираш за живота на дадени хора, то Небето ще ги пусне, но тебе ще хване, ти да платиш за техните престъпления. Дойде ми на ума за оня светия, дето се молил беднякът да стане богат и после, след чуването молбата му, беднякът забогатява и опропастява живота си в пиянство и развален живот, също и живота на децата и жена си, та Господ поставя светията да бъде набит немилостиво от тоя богаташ, бившия бедняк, та светията се намира в чудо. И Господ му казва, че това е затова, защото светията ходатайствувал пред Бога и с това беднякът се опропастява като човек и душа.
към текста >>

Тая сутрин, след очакване да стане разстрелването на сърбите и моята мисъл да ги помилват и да им отменят смъртното наказание и като прочетох беседата от Учителя „Все, що е писано" - „Тези са дни на съдба, за да се изпълни все, що е писано", мина ми Учителювата мисъл през ума, че ако гарантираш за живота на дадени хора, то Небето ще ги пусне, но тебе ще хване, ти да платиш за техните престъпления.
Един от военната музика дойде и посвири с мойта цигулка. 23.VI.1943 год., сряда, Кралево Нощес цяла нощ почти не можах да заспя. Тежко ми бе, че тая заран ще застрелят сърбите. Молих се за тях. На едно унасяне в сън сънувах, че целувам една млада, красива, около 17-годишна девойка, сръбкиня, в тяхната къща. Тая сутрин, след очакване да стане разстрелването на сърбите и моята мисъл да ги помилват и да им отменят смъртното наказание и като прочетох беседата от Учителя „Все, що е писано" - „Тези са дни на съдба, за да се изпълни все, що е писано", мина ми Учителювата мисъл през ума, че ако гарантираш за живота на дадени хора, то Небето ще ги пусне, но тебе ще хване, ти да платиш за техните престъпления. Дойде ми на ума за оня светия, дето се молил беднякът да стане богат и после, след чуването молбата му, беднякът забогатява и опропастява живота си в пиянство и развален живот, също и живота на децата и жена си, та Господ поставя светията да бъде набит немилостиво от тоя богаташ, бившия бедняк, та светията се намира в чудо. И Господ му казва, че това е затова, защото светията ходатайствувал пред Бога и с това беднякът се опропастява като човек и душа. Сега е съдба на света и секирата лежи при стеблото на дървото и всяко дърво, което не дава плод, се отсича и в огъня се хвърля. Хората трябва да се научат да служат на Бога, а служат ли на убийствата, сега убийства ще получат, а аз не трябва да се меся в работите на съдбата, защото чисти хора не могат да пострадат и косъм не може да падне от главата на човека без волята на Отца. Екзекуцията не се състоя, според както се пусна дума снощи.
към текста >>

Вечерта, след залез слънце, войниците се толкова довериха на сърбите, че бяха изкарали един за вода, без да го съпроводи въоръжен.
Хората трябва да се научат да служат на Бога, а служат ли на убийствата, сега убийства ще получат, а аз не трябва да се меся в работите на съдбата, защото чисти хора не могат да пострадат и косъм не може да падне от главата на човека без волята на Отца. Екзекуцията не се състоя, според както се пусна дума снощи. 24.VI.1943 год., четвъртък, Кралево Денят премина в посещаване на курса. На обед отидох при караулното помещение и видях, че затворниците дали от донесените от жените им череши и круши на войниците. Пееха песни с войниците. Вечерта, след залез слънце, войниците се толкова довериха на сърбите, че бяха изкарали един за вода, без да го съпроводи въоръжен. Подпоручикът им се скара, че ще го отърват, а войникът часовой отвърна, че не ще избяга сърбинът. Влезе сърбинът и остави шишетата с вода и излезе по нужда. Часовоят го съпровожда с празна пушка. Сърбинът използува зазяпването на войника с другите войници и избяга. Няколкото вистрела по него не го улучиха от трима стрелящи войника.
към текста >>

Подпоручикът им се скара, че ще го отърват, а войникът часовой отвърна, че не ще избяга сърбинът.
Екзекуцията не се състоя, според както се пусна дума снощи. 24.VI.1943 год., четвъртък, Кралево Денят премина в посещаване на курса. На обед отидох при караулното помещение и видях, че затворниците дали от донесените от жените им череши и круши на войниците. Пееха песни с войниците. Вечерта, след залез слънце, войниците се толкова довериха на сърбите, че бяха изкарали един за вода, без да го съпроводи въоръжен. Подпоручикът им се скара, че ще го отърват, а войникът часовой отвърна, че не ще избяга сърбинът. Влезе сърбинът и остави шишетата с вода и излезе по нужда. Часовоят го съпровожда с празна пушка. Сърбинът използува зазяпването на войника с другите войници и избяга. Няколкото вистрела по него не го улучиха от трима стрелящи войника. Стана после голяма тревога, коментарии и що ли не, но затворникът сърбин избяга.
към текста >>

Влезе сърбинът и остави шишетата с вода и излезе по нужда.
24.VI.1943 год., четвъртък, Кралево Денят премина в посещаване на курса. На обед отидох при караулното помещение и видях, че затворниците дали от донесените от жените им череши и круши на войниците. Пееха песни с войниците. Вечерта, след залез слънце, войниците се толкова довериха на сърбите, че бяха изкарали един за вода, без да го съпроводи въоръжен. Подпоручикът им се скара, че ще го отърват, а войникът часовой отвърна, че не ще избяга сърбинът. Влезе сърбинът и остави шишетата с вода и излезе по нужда. Часовоят го съпровожда с празна пушка. Сърбинът използува зазяпването на войника с другите войници и избяга. Няколкото вистрела по него не го улучиха от трима стрелящи войника. Стана после голяма тревога, коментарии и що ли не, но затворникът сърбин избяга. Той бе хванат в момент, когато щял да поставя бомба на железопътната линия под релсите.
към текста >>

Сърбинът използува зазяпването на войника с другите войници и избяга.
Пееха песни с войниците. Вечерта, след залез слънце, войниците се толкова довериха на сърбите, че бяха изкарали един за вода, без да го съпроводи въоръжен. Подпоручикът им се скара, че ще го отърват, а войникът часовой отвърна, че не ще избяга сърбинът. Влезе сърбинът и остави шишетата с вода и излезе по нужда. Часовоят го съпровожда с празна пушка. Сърбинът използува зазяпването на войника с другите войници и избяга. Няколкото вистрела по него не го улучиха от трима стрелящи войника. Стана после голяма тревога, коментарии и що ли не, но затворникът сърбин избяга. Той бе хванат в момент, когато щял да поставя бомба на железопътната линия под релсите. След повече от час заминаха войници да блокират местността, но бе късно. Войникът, който го отпусна, бе арестуван и бит от ескадрения командир.
към текста >>

Стана после голяма тревога, коментарии и що ли не, но затворникът сърбин избяга.
Подпоручикът им се скара, че ще го отърват, а войникът часовой отвърна, че не ще избяга сърбинът. Влезе сърбинът и остави шишетата с вода и излезе по нужда. Часовоят го съпровожда с празна пушка. Сърбинът използува зазяпването на войника с другите войници и избяга. Няколкото вистрела по него не го улучиха от трима стрелящи войника. Стана после голяма тревога, коментарии и що ли не, но затворникът сърбин избяга. Той бе хванат в момент, когато щял да поставя бомба на железопътната линия под релсите. След повече от час заминаха войници да блокират местността, но бе късно. Войникът, който го отпусна, бе арестуван и бит от ескадрения командир. 25.VI.1943 год., петък, Кралево Тая заран станах рано. Четох от „Учителят за възпитанието".
към текста >>

Снощи войниците отишли в дома на избягалия сърбин и изкарали жената му на края на селото и я застреляли с 2 куршума.
25.VI.1943 год., петък, Кралево Тая заран станах рано. Четох от „Учителят за възпитанието". След закуска ходих при фотографа, за да видя работи ли снимките. До обед учихме за очни болести. Следобед бяхме свободни от занятие. Снощи войниците отишли в дома на избягалия сърбин и изкарали жената му на края на селото и я застреляли с 2 куршума. Днеска се явява кметският наместник на селото и съобщава, че застреляната жена проявявала признаци, че е жива. Следобед ходих при фотографа, за да поръчам снимки и ходих при часовникаря в града, с когото вчера направих замяна и си дадох часовника „Сима", вече 26 години употребяван, а вземам пак стар часовник, „Омега", и 12 000 динара горница, та отидох на сверяване, за да видя вярно ли върви. Оказа се, че нито минута не е назад. Вечерта след храна свирих и пях пред войниците до 10 ч вечерта. Пях братски песни и две народни.
към текста >>

Докараха три автомобила, покрити с черни чергила, пълни със сърби за застрелване.
Оставих един филм да се проявява. Вечерта пях до 10 1/2 ч братски песни. 28.VI.1943 год., понеделник Станах преди изгрев. Времето е добро, с прошарена облачност. Дойдоха германци, които ще застрелят хванати шумкаджии. Докараха три автомобила, покрити с черни чергила, пълни със сърби за застрелване. Първият пукот на залпа се даде. След това - 10 поотделни, с които се застрелват в главата недоумрелите. Застрелвали по 10 души. Последваха три залпа и четвърти. По десет души на четири пъти: застреляха 40 души, от които 3 жени, едната - младо момиче, което по-рано било хванато като комунистка и германците я освободили, но пак я заловили при някакъв си радиопредавател и сега я застреляха.
към текста >>

94. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2

Тамо, на 10.VIII., като си отивали войници от отпуска, биват отвлечени от сърби шумци и 5 души - заклани, 17 - отвлечени в неизвестност.
- Продължение 2 16.VIII.1943 год., понеделник, гара Рашка, Кралево Сутринта, няма 9 ч, влакът ни потегли за към Кралево. Всички войници се мъчат да отгадаят дали за България потегляме или за другаде. На обед стигнахме в Кралево. Стоварихме багажа и веднага последва заповед, че да се приготвим за път, като багажа ще откараме в Земеделското училище. Частите, които вчера пристигнаха, отпътували към Чачак, Иваница на акция. Тамо, на 10.VIII., като си отивали войници от отпуска, биват отвлечени от сърби шумци и 5 души - заклани, 17 - отвлечени в неизвестност. Аз се стегнах за път, но вътрешно не исках да отида, защото не исках да бъда зрител на некрасиви гледки, които ще видя по време на акцията. Преди потегляне, към 4 ч след пладне лекарят ми съобщи, че аз трябва да остана да пазя лечебницата. Строиха и войниците от втория ешелон и потеглиха, а аз настаних лечебницата в една празна стая и останах. 17.VIII.1943 год., вторник, Кралево Времето е все ясно и горещи дни. Премивах до обед всички коне, които досега от Рашка не бяха премити.
към текста >>

Следобед отидох на река Ибър, където се къпах в реката заедно с войници, сърби и сръбкини -смесен плаж.
17.VIII.1943 год., вторник, Кралево Времето е все ясно и горещи дни. Премивах до обед всички коне, които досега от Рашка не бяха премити. Следобед четох, свирих до вечерта, 18.VIII.1943 год., сряда, Кралево Тая заран, след премиване по-леко болните коне, заведохме заедно с фелдшера Петко Горанов от планинската артилерия в Берковица, в 5. артилерийски полк при гарата в Кралево. Премихме конете при нашия ръководител, на ветеринарните подофицери, лекар Васил Иванов. Следобед отидох на река Ибър, където се къпах в реката заедно с войници, сърби и сръбкини -смесен плаж. Ден много горещ. Прочетох днес 2 беседи и водих педагогични мисли от тях. 18.VIII.1943 год,, четвъртък, Кралево Днеска цял ден свирих, четох беседи. В 4 ч следобед ходих на плажа, за да се окъпя. Времето: чисто ясно небе и горещ ден.
към текста >>

Войниците ходиха и си наляха цели шишета газ, който го събират селяни и селянки сърби, командвани от руснаци и немци.
Аз ходих из града, правих снимки през свободното време. 2.IX.1943 год., четвъртък, на път за Рашка В 8 ч влакът ни потегли за Рашка. Пътуването бе бавно, понеже се даваше ход на германските военни транспорти за Скопие и Солун. На осемнадесетия километър на гара Боготовишка баня локомотивът се повреди нещо и ни остави и се върна в Кралево. На тая гара престояхме до вечерта и нощта. Войниците ходиха и си наляха цели шишета газ, който го събират селяни и селянки сърби, командвани от руснаци и немци. Тоя бензин е от 5 резервоара циментови, които с влизането на германците в Сърбия през 1941 година, го пущат сърбите, около 5 000 000 литра. Сега той извира от земята, примесено вода. С шишета изпущат водата да изтече и газта събират. На ден събират около 100 литра. 3.IХ.1943 год., петък, гара Боготовишка баня Целия ден прекарахме на Боготовишка баня, очаквайки да дойде локомотив от Кралево.
към текста >>

Тоя бензин е от 5 резервоара циментови, които с влизането на германците в Сърбия през 1941 година, го пущат сърбите, около 5 000 000 литра.
2.IX.1943 год., четвъртък, на път за Рашка В 8 ч влакът ни потегли за Рашка. Пътуването бе бавно, понеже се даваше ход на германските военни транспорти за Скопие и Солун. На осемнадесетия километър на гара Боготовишка баня локомотивът се повреди нещо и ни остави и се върна в Кралево. На тая гара престояхме до вечерта и нощта. Войниците ходиха и си наляха цели шишета газ, който го събират селяни и селянки сърби, командвани от руснаци и немци. Тоя бензин е от 5 резервоара циментови, които с влизането на германците в Сърбия през 1941 година, го пущат сърбите, около 5 000 000 литра. Сега той извира от земята, примесено вода. С шишета изпущат водата да изтече и газта събират. На ден събират около 100 литра. 3.IХ.1943 год., петък, гара Боготовишка баня Целия ден прекарахме на Боготовишка баня, очаквайки да дойде локомотив от Кралево. Аз четох, свирих, но ми забраниха да свиря поради всенародния траур за обозе починалия на 28 август т. г.
към текста >>

Тази вечер командирът на полка строи войниците, за да им говори поради стачкуването им днес и вчера на някои части, не искали да закусят, а други - да обядват, в знак на протест, задето повече от 6 месеца ги държат несменяеми в Сърбия и по 3 ^ 4 пъти били мобилизирани, а други хора никак не били досега мобилизирани.
Безпокои се, че не й пиша. Предупреждава ме, че Учителят питал за мене, дали е излязло отменяването ми от учителствуване в Прилепско. Отменяването е станало и получих заповедта си. Изпрати ми я директорката ми отс. Кумарица, Софийско. Тази вечер командирът на полка строи войниците, за да им говори поради стачкуването им днес и вчера на някои части, не искали да закусят, а други - да обядват, в знак на протест, задето повече от 6 месеца ги държат несменяеми в Сърбия и по 3 ^ 4 пъти били мобилизирани, а други хора никак не били досега мобилизирани. Във войска трябва да има дисциплина. Има кой да се грижи за сменяването и др. неща. На 8-ий септемврий сънувах сън. Че дошли двама души, високи като манекени, на единия името му е Данчо, на Кулов Илия, а на другия - Стойно. Стойно Денев Гайдаров.
към текста >>

Стреляно бе и във вагоните и така убиват и раняват двамата доброволци сърби.
2.Х.1943 год., събота, гара Пожега Докато се разсъмне, спахме във вагоните си. На разсъмване се разнесоха, по железопътната линия откъм Ужица се разнесоха пукоти от пушки, картечници и бомби. След малко дойде бързият влак от Ужица и снеха един сръбски офицер, убит с куршум в челото, и един ранен. Шумци направили засада на влака, стреляли с цел да убият машиниста, но не го улучили. На много места е пробит покривът и отстрани, където е машинистът, но не са го улучили. Стреляно бе и във вагоните и така убиват и раняват двамата доброволци сърби. Целия ден прекарахме на гарата, очаквайки пристигането на втория ешелон. Следобед разтоварихме багажа на земята и очаквахме пристигането на каруците, за да се настаним в казармите в град Пожега, Тук заварихме и пъраа дружина и щаба на полка, разположени на лагер извън града над гарата. Докторът прегледа болните коне и оперирахме една тежко болна кобила с много затекла кълка. Вечерта аз нанесох багажа си върху едни струпани греди на гарата. Свирих до късно вечерта.
към текста >>

Свалиха от влака един сърбин, спирач, ранен в корема от картечен куршум, С разтоварването на ешелона започна превозването на багажа в казармите и в града, в зданието на една кръчма, реквизирана за склад.
През нощта първа дружина и една рота от втора дружина заминаха на акция. Още тъмно, на зазоряване, се чуха вистрели от пушки и картечница откъм ж. п. линия от Чачак за Пожега. След половин час пристигна влакът с останалия ешелон и войска от втора дружина. Те съобщиха, че шумци стреляли на влака върху войската и впоследствие избягали. Свалиха от влака един сърбин, спирач, ранен в корема от картечен куршум, С разтоварването на ешелона започна превозването на багажа в казармите и в града, в зданието на една кръчма, реквизирана за склад. Към 3 ч след пладне и аз турих моя багаж на една каруца и отидох в казармите. Разположих се на едно място и рекох да си попълня дневника. Поручик Йовчев е засега за дружинен командир, понеже дружинният командир подполковник Пенчев оная вечер е паднал от рампата в гара Кралево от метър и половина височина без хабер и се удари и замина обратно на лечение за гр. Кралево. Поручик Йовчев ме извика и сърдито ми заповяда, че аз никаква дейност не съм проявил, откак съм дошъл във втора дружина, и че трябвало да определя къде ще бъде коновязът на конете на дружината и къде ще се настанят каруците. Това направихме заедно с ротните подофицери и се подредиха коне и коруци.
към текста >>

Из пътя срещнахме 5 ^ 6 германски камиони, които бяха пълни със сърби, заловени по селата и ги откарваха на работа из Германия, по мини и не знам къде си.
Моят багаж се състоеше от раница с 4 хляба, кило халва, около килограм кашкавал, дрехи за преобличане, четки за обуща, чантата ми с томче беседи от Учителя, книгата „Кабала", малко евангелче, фотографически апарат Цайс Иокон 6/9 Иокаг едно към 3.5 № 1361503. фокусно разстояние I = 10,5 ст. Платнище, шинел, едно одеало голям формат и санитарната ми чанта с медикаменти за лекуване конете. Макар че пътувахме с конете, никой не ме покани да отнемат от багажа и да го разтурят по конете. Тежко ми бе, но вървях най-изотзад. Из пътя срещнахме 5 ^ 6 германски камиони, които бяха пълни със сърби, заловени по селата и ги откарваха на работа из Германия, по мини и не знам къде си. Спряхме да нощуваме на един хълм. Веднага войниците отидоха до най-близката къща и взеха сено за конете, които бяха около 70 коня. Навзеха и слама за постилане залягане. Искаха вода за пиене, но наблизо нямаше. Налягаха си жадни.
към текста >>

Съобщи изобщо, че в тоя район сърбите се смятат за силни, че не се подчиняват на германската, българската войска, нито на сръбското сегашно правителство и може би ще имаме и сражение с тях.
Вечерта, макар и мъгливо, направих една снимка на семейството, в чийто двор е помпата за вода. Направих си малко сушинка, за да ме не мокри мъглата. 11.Х.1943 год., понеделник Станах в 5 ч. Мъгла покрила земята и от нея земята е мокра, като че ли лек дъждец я е полял. В 7 ч потеглихме на запад по шосето закъм град Байна Баща, на акция, Дружинният командир още снощи говори за значението на акцията, че навлизаме в бойна зона, където шумците на 26 септемврий са убили наши войници около 10 ^15 ^ 20, че обезоръжили наши войници, от 61 пехотен полк, че предстои съд и застрелване на офицери и войници, които са си предали оръжието и не са водили борбата докрай. Съобщи изобщо, че в тоя район сърбите се смятат за силни, че не се подчиняват на германската, българската войска, нито на сръбското сегашно правителство и може би ще имаме и сражение с тях. В тая акция всяка къща, която е без хора, ще се счита за шумкаджийска и ще се опожарява. Всеки мъж ще се счита за шумец. Ще се постъпва тъй жестоко, че и след 30, 50, 100 години да помнят кога българска войска оттук е минала, за да не ни карат втори път да минаваме вече по тоя край. Вървяхме по гладко и все нагорно шосе, което колкото по-нагоре се изкачвахме, толкова по-надалеч се виждаше, когато мъглата за миг се отдръпваше. Наоколо височини, гори, ливади и тук-таме къщи.
към текста >>

За да ни показва пътя из планината, бяха задържали един сърбин от връщащите се хора.
Те караха и цели стада овци. Минахме през хубава местност летовище „Калугерска зага". Хубави курортни постройки, електрическо осветление, всичко бе опожарено. Установихме се на известни поляни и височини за нощуване. Вечерта си завих на единия крак банските си гащи, а на другия една бохча, с която огъвам дрехите си, за да ми е по-топло през ясната и студена нощ. За да ни показва пътя из планината, бяха задържали един сърбин от връщащите се хора. 16.Х.1943 год., събота, „Калугерска зага", на път към Хърватско Идеално ясно небе и хладна утрина. Дойде плачуща жена и моли командира да й дадат конете, които снощи са взели от яхъра войниците. Въпреки заповедта на командира на полка да й се върне, офицерите скриха и не повърнаха конете на жената. Днес пътувахме през хубави борови гори. Целия ден пътувахме все през планината.
към текста >>

95. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 3

Дойде един войник и ме пита какво да правим, да не ни пленят сърбите.
Всички, вече въоръжени, потеглиха към предварително изкопаните окопи западно от селото. Аз останах на леглото си. Мините фучаха и издаваха силен трясък. Горе, източно на позицията, запукаха често пушечни и картечните и бомбените вистрели. Седнах и дълго слушах. Дойде един войник и ме пита какво да правим, да не ни пленят сърбите. Аз бях решил да си стоя, но като дойде тоя войник и снове по тавана, уфти и вика: „О, Божичко, що да правим? ", аз му казах, че да излезем да търсим към нашата позиция нашите войници. Другаде е невъзможно да отиде човек, понеже навред се водят сражения, а тъмнината не позволява повече от десетина крачки да не виждаш нищо. Излязохме двамата. Ето позицията на войници.
към текста >>

Дълго слушахме виковете на сърбите, които се провикваха: „Бугари, предайте се!
Установи се, че са от III рота, водени от фелдфебела им Никола Кръстев. Вървяхме дебнешката и дебнем, да не би да се натъкнем на сръбски постове и ни открият огън. Залегнахме на една поляна. Всички се снабдиха с патрони от един сандък, който носеха III рота. Фелдфебелът си счупил затвора на пушката и поиска моята, а ми даде счупената. Дълго слушахме виковете на сърбите, които се провикваха: „Бугари, предайте се! Сърбинът зло не ще ви стори! " „Тодоре, предай се, сърбинът зло не че ти стори. Ние се бием против фашизма" и пр. Наблизо до нас стене сърбин, ранен, изглежда, тежко. Други го мирят.
към текста >>

Сърбинът зло не ще ви стори!
Вървяхме дебнешката и дебнем, да не би да се натъкнем на сръбски постове и ни открият огън. Залегнахме на една поляна. Всички се снабдиха с патрони от един сандък, който носеха III рота. Фелдфебелът си счупил затвора на пушката и поиска моята, а ми даде счупената. Дълго слушахме виковете на сърбите, които се провикваха: „Бугари, предайте се! Сърбинът зло не ще ви стори! " „Тодоре, предай се, сърбинът зло не че ти стори. Ние се бием против фашизма" и пр. Наблизо до нас стене сърбин, ранен, изглежда, тежко. Други го мирят. Фелдфебелът даде заповед, че ако дойдат няколко сърби, да не стрелят нашите, а на нож да ги избият.
към текста >>

" „Тодоре, предай се, сърбинът зло не че ти стори.
Залегнахме на една поляна. Всички се снабдиха с патрони от един сандък, който носеха III рота. Фелдфебелът си счупил затвора на пушката и поиска моята, а ми даде счупената. Дълго слушахме виковете на сърбите, които се провикваха: „Бугари, предайте се! Сърбинът зло не ще ви стори! " „Тодоре, предай се, сърбинът зло не че ти стори. Ние се бием против фашизма" и пр. Наблизо до нас стене сърбин, ранен, изглежда, тежко. Други го мирят. Фелдфебелът даде заповед, че ако дойдат няколко сърби, да не стрелят нашите, а на нож да ги избият. По позициите се водеше бой ръкопашен.
към текста >>

Наблизо до нас стене сърбин, ранен, изглежда, тежко.
Фелдфебелът си счупил затвора на пушката и поиска моята, а ми даде счупената. Дълго слушахме виковете на сърбите, които се провикваха: „Бугари, предайте се! Сърбинът зло не ще ви стори! " „Тодоре, предай се, сърбинът зло не че ти стори. Ние се бием против фашизма" и пр. Наблизо до нас стене сърбин, ранен, изглежда, тежко. Други го мирят. Фелдфебелът даде заповед, че ако дойдат няколко сърби, да не стрелят нашите, а на нож да ги избият. По позициите се водеше бой ръкопашен. Върнахме се. Войниците, на брой около 20 души, се разделиха.
към текста >>

Фелдфебелът даде заповед, че ако дойдат няколко сърби, да не стрелят нашите, а на нож да ги избият.
Сърбинът зло не ще ви стори! " „Тодоре, предай се, сърбинът зло не че ти стори. Ние се бием против фашизма" и пр. Наблизо до нас стене сърбин, ранен, изглежда, тежко. Други го мирят. Фелдфебелът даде заповед, че ако дойдат няколко сърби, да не стрелят нашите, а на нож да ги избият. По позициите се водеше бой ръкопашен. Върнахме се. Войниците, на брой около 20 души, се разделиха. При мене останали 5 ^ 6 войника. Потеглихме нагоре по височината, където бяха окопите на нашите войски, но окопите бяха празни.
към текста >>

Сърбите и италианците се оттеглиха на запад по най-голямата височина.
Излязохме по на изток и пак намерихме фелдфебела на III рота с останалите войници. Потеглихме на изток за позициите на I и II роти. При III рота, където са били, има един италианец, млад, с петолъчна червена звезда на шапката, убит от самия фелдфебел, при шосето с мойта пушка той убил, още един. При позициите на I и II роти не отидох, където се водили най-големите сражения. Разсъмна се. Сърбите и италианците се оттеглиха на запад по най-голямата височина. Засъбираха се офицери, войници. На позициите има 12 души убити сърби и италианци. Шумците откарали 10 коня на III рота. Пленили 2 леки и една тежка картечница, една минохвъргачка и 13 души пленили. Дивизионният началник, командующ от гр.
към текста >>

На позициите има 12 души убити сърби и италианци.
При III рота, където са били, има един италианец, млад, с петолъчна червена звезда на шапката, убит от самия фелдфебел, при шосето с мойта пушка той убил, още един. При позициите на I и II роти не отидох, където се водили най-големите сражения. Разсъмна се. Сърбите и италианците се оттеглиха на запад по най-голямата височина. Засъбираха се офицери, войници. На позициите има 12 души убити сърби и италианци. Шумците откарали 10 коня на III рота. Пленили 2 леки и една тежка картечница, една минохвъргачка и 13 души пленили. Дивизионният началник, командующ от гр. Ужица, дава заповед на радиотелеграфистите да не напущат телефона и поста си. Ловната рота потегля и към 8 ч пристигна в с. Любиш.
към текста >>

Отивайки по височината, накъдето се оттеглиха сърбите, те намерили 77 сръбски мъртви трупа, събрани в 3 къщи, и 3-ма български войници.
Шумците откарали 10 коня на III рота. Пленили 2 леки и една тежка картечница, една минохвъргачка и 13 души пленили. Дивизионният началник, командующ от гр. Ужица, дава заповед на радиотелеграфистите да не напущат телефона и поста си. Ловната рота потегля и към 8 ч пристигна в с. Любиш. Отивайки по височината, накъдето се оттеглиха сърбите, те намерили 77 сръбски мъртви трупа, събрани в 3 къщи, и 3-ма български войници. Към 12 без 15 по обед потеглихме по шосето към гр. Ужица. На III рота багажа натовариха на камиони и убитите трима наши войници. На хазяина, в чийто дом бяхме, оставихме една болна, разпрана и съшита кобила, кожата на целия й корем, и една здрава, но слаба, малка, и един здрав кон от картечната рота, засамарен с дъсчен самар, но забравен вързан зад конюшнята. Вечерта към 3 ч се спряхме в село ... Тука ни бяха определили да останем на позиция. Известна част от конете и войниците се настаниха в селското училище от 2 учебни стаи, община и 3 ^ 4 къщи дюкяни.
към текста >>

Дружинният лекар д-р Генчев в съседна малка стаичка посяга да излезе, казали му, че сърбите влезли в помещението.
Накладоха огньове наоколо от тарабите на оградите. 8.ХI.1943 год., понеделник, с. Рожанство, на позиция Уморен от неспане и по позицията и от 20 километра пътуване, попътем си легнах и съм заспал. В 8 ч запукаха картечници, пушки и за миг завикаха: „Позиция!!! " Някои страхливковци започнаха от прозореца на стаята, учебна стая, да стрелят. Дружинният лекар д-р Генчев в съседна малка стаичка посяга да излезе, казали му, че сърбите влезли в помещението. Той се връща в стаичката си и удря с дясната ръка в стъклото на прозореца, разсича си ръката и из счупеното стъкло изскача вън. След няколко минути стрелба се установи, че една крава, приближавайки се към часовите на позицията, стреляли по нея и от тия вистрели всички войници за миг избягват на позицията. Наново се въведе тишина, до сутринта. През деня до обед премих набитите коне от дружината и на товарната 14/I батарея. Следобед си отпътуваха ловната рота ред[,..?
към текста >>

Тази сутрин изпратихме по сърби 19 коня тежко набити, за да ги откарат в гр.
Нощес западно от нас към трета/63 дружина се водило сражение на 25 км. 19.ХI.1943 год,, петък, с. Рожанство Осъмнахме с ясно утро. Войниците всички бяха на позиция. Към 4 ч се върнаха и налягаха. Тази сутрин изпратихме по сърби 19 коня тежко набити, за да ги откарат в гр. Ужица на лечение в полковата ветеринарна лечебница. Пречистих останалите леко болни коне до обед. Тази сутрин прочетох лекцията „Необятната любов". Към обед наново припадна мъгла. Всички войници продължават да укрепяват позицията си.
към текста >>

96. IX.Каменка Несторова - съпруга на Пеню Ганев и майка на трите му деца

На 11 години, заедно със семейството си пристигат като емигранти в София, поради политическите разбирания на баща й, който е бил преследван от сърбите и няколко години е бил измъчван от тях в сръбските затвори.
в гр. Радовиш, Македония, изкарва едно тежко детство с много труд, несвойствен за възрастта й. Баща - Коце Несторов Мазнейков, майка - Катя Мазнейкова, р. 1894 г., сестра - Евангелия Коцева Дерменджиева, р. 6.11.1918 г. На 11 години, заедно със семейството си пристигат като емигранти в София, поради политическите разбирания на баща й, който е бил преследван от сърбите и няколко години е бил измъчван от тях в сръбските затвори. Баща й дълги години е работил като клисар в Софийската семинария и цялото семейство редовно посещава църквата. Като добра християнка, възпитана в човешките добродетели - човеколгобие и трудолюбие, много скромна, в училище, като ученичка, майка ми бързо спечелва уважението на съучениците си, което й помага да научи българския език и става една добра ученичка, много ученолюбива, която прави добро впечатление и на учителите. Завършва девическа гимназия, а след това учи за начална учителка. По време на войната учителствува в провинцията, а след 1944 год. се премества в София, в училището в кв.
към текста >>

97. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.