Търсене в текстове за 'Съждение'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 31 резултата в 26 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 59) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

Създател е на логиката, като развива теорията за умозаключението и съждението.
58. Аристотел (384–322 г. пр. Хр.) – древногръцки философ, ученик на Платон. В науката изучава анатомия, астрономия, география, геология, зоология и физика. Във философията пише за етика и естетика, икономика, метафизика, политика, психология, реторика и теология. Занимава се с литература и поезия. Създател е на логиката, като развива теорията за умозаключението и съждението. 59. Платон (427–347 г. пр. Хр.) – древногръцки философ, ученик на Сократ. Основател на Атинската академия. Пребивава и се учи в Египет, а по-късно се запознава с питагорейското учение. Произведенията му са написани под формата на диалози.
към текста >>

2. ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА ДУША. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ - Боян Боев (1883 – 1963)

Въз основа именно на този начин на разсъждение, западно-европейските материалисти от средата на XIX в.
У влечугите и птиците този процес продължава, додето стигнем до бозайниците, дето предният мозък - т.н. голям мозък - е най-развит и същевременно виждаме у тях богат душевен живот. Човек, който има най-развит голям мозък, има същевременно и най-сложен душевен живот, най-развито съзнание. Тая зависимост вече не подсказва ли - може да каже един материалист - че душевният живот, съзнанието, мисълта не са нищо друго, освен функции на мозъка? Тогава е близко да приемем, казва материалистът, че мисълта и всички други психични процеси се дължат на материални процеси, на особени трептения на материята. Въз основа именно на този начин на разсъждение, западно-европейските материалисти от средата на XIX в. твърдяха, че мозъкът така отделя мисълта, както черният дроб - жлъчката. Когато човек падне и си удари зле главата, изгубва съзнание. Материалистът в този случай може да каже: „Не е ли ясно от това, че съзнанието не е нещо независимо от материята, защото щом мозъкът се повреди, изгубва се съзнанието. Ако то съществува самостоятелно, какво става с него при мозъчната повреда, къде отива то? А ако мозъчната повреда при удар или сътресение е малка, то съзнанието напълно не се изгубва, а пострадва само някоя психична проява, например паметта и пр.
към текста >>

Те показват, кой е онзи ход на разсъждение, по който средношколникът идва до материализма.
Учили са детето по-рано, че човешката душа е неразрушима, вечна, обаче сега в естествените науки ученикът не учи нищо такова. В такова неопределено положение, люшкан между два мирогледа, той живее известно време, но най-сетне едната страна побеждава - може би още в VI кл., а може би и в VII или VIII. Значи най-сетне има известен изход от сражението между двата мирогледа в душата му. И няма нужда да казваме, чия е победата: победата е на научния мироглед над вярата. Горните примери са само няколко, но те могат да се увеличат. Те показват, кой е онзи ход на разсъждение, по който средношколникът идва до материализма. Той води идеен живот, търси смисъла на живота, душата му копнее за мироглед и не може да остане в противоречие. Когато се натъкне на такова, когато дойде до раздвоение, той избира фактите на естествените науки и идва до материализма, защото тези науки се опират на фактите и опита, на апарати, на машини, на работа с епруветката и ретортата, с микроскопа, опират се на наблюдението на земните пластове, на изучаването на вкаменелостите и пр. и всичко това е тъй реално, осезателно и пълно с доказателна сила! Особено ярко изпъква противоречието, което наглед съществува между духовния и естествонаучния мироглед, в книгата на Арнолд Додел „Мойсей или Дарвин? ”
към текста >>

3. 05. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Да, в това разсъждение той е прав.
Първо, отде знае той, че в следващото прераждане ще има подобри условия? От друга страна, понеже в него има един навик за отлагане, то и в другото прераждане пак ще има някои мъчнотии и той пак ще каже така. Ако иска идеални условия, за да почне своето ученичество тук, на земята, при тия условия, в тази епоха, не може да бъде. Ученикът винаги ще има известни мъчнотии и препятствия, и при тях ученикът трябва да почне да работи. Но, казва той, време има много, цялата вечност е на наше разположение. Да, в това разсъждение той е прав. Действително, време има много, но това време е разпределено и това той не знае. Запример ученикът от първо отделение идущата година трябва да бъде във второ и т.н. Всяка година има нов материал, съвсем друга работа. Същото се отнася и за духовния ученик. За всяко време, за всяка епоха има предвидено известна работа.
към текста >>

4. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Да, в това разсъждение той е прав.
Първо, отде знае той, че в следващото прераждане ще има по-добри условия? От друга страна, понеже в него има един навик за отлагане, то и в другото прераждане пак ще има някои мъчнотии и той пак ще каже така. Ако иска идеални условия, за да почне своето ученичество тук, на земята, при тия условия, в тази епоха, не може да бъде. Ученикът винаги ще има известни мъчнотии и препятствия, и при тях ученикът трябва да почне да работи. Но, казва той, време има много, цялата вечност е на наше разположение. Да, в това разсъждение той е прав. Действително, време има много, но това време е разпределено и това той не знае. Запример ученикът от първо отделение идущата година трябва да бъде във второ и т.н. Всяка година има нов материал, съвсем друга работа. Същото се отнася и за духовния ученик. За всяко време, за всяка епоха има предвидено известна работа.
към текста >>

5. Плодовете на Божията Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Това ще дойде спонтанно, без да става нужда от разсъждение, от само себе си, без да носи ни най-малко, противоречие.
Като казваме „Любовта произтича от Бога“ и „Бог е Любов“, това са различни неща. Има разлика между тези две изречения. Любовта у Бога е заставила Бога да изпрати Духа си и заради Любовта Духът слиза и тогава любовта сама се ограничава, за да стане плод на Духа. Като вижда любовта на Бога, Духът излиза и слиза, за да реализира Божията Любов. Ако схванеш това, тогава другояче ще бъдат отношенията ти към всички хора. Това ще дойде спонтанно, без да става нужда от разсъждение, от само себе си, без да носи ни най-малко, противоречие. Ще имаш съвсем друго отношение към всички хора. Въпросът за Любовта е решен в света, но хората не са го разрешили. Слънцето изгрява, всички цветя зреят и хората живеят благодарение на Любовта. Светът е създаден по Закона на Любовта. Любовта е движещата сила, чрез която светът е създаден.
към текста >>

6. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

Отличаваше се с голямо послушание: каквото Бог му кажеше, изпълняваше го без никакво разсъждение.
„При изучаване на Свещените Книги всички трябва да минат и през първия, и през втория, и през третия начин. Изучаването на тези Книги е необходимо, понеже те съдържат в себе си опитността на онези, които са минали преди нас и са завършили своето развитие. Те са работили и с ума, и със сърцето си." За най-големите личности, които Библията описва - Авраам и Мойсей, Учителят казва: „Авраам не беше прост човек, той беше адепт. Отличаваше се с голямо послушание: каквото Бог му кажеше, изпълняваше го без никакво разсъждение. Авраам ходи и в Египет, да се запознае със законите на Бялото Братство и след това се върна в Ханаан, където го приеха с почести. Също така той излезе от Халдея, където получи Посвещението си и носеше тяхното знание. И каквото знаеше от учението на Белите Братя, всичко прилагаше и затова се ползуваше с почит и уважение между всички." „Мойсей, който беше Посветен в Египет в тайните на Бялото Братство, дълго време трябваше да седи в пустинята, и едва тогаз му се разкриха някои тайни при къпината." „Съвременните хора са минали през няколко състояния: бяха роби в Египет, правеха тухли.
към текста >>

Научи ме на добро разсъждение и знание, защото аз повярвах в Твоите заповеди."
Това е моето утешение в скръбта ми, че Твоето Слово ме оживи." Осмият аркан е наречен „Везните и меча", отговаря на буквата хет и е описан по следния начин: „Господи, Ти си мой дял. рекох да опазя Твоите думи. Потърсих лицето Ти с все сърце, помилвай ме според Словото Си." Деветият аркан е наречен „Забулената лампа", отговаря на буквата тет и е описан по следния начин: „Господи, Ти си направил добро на раба Си според Словото Си. Научи ме на добро разсъждение и знание, защото аз повярвах в Твоите заповеди." Десетият аркан е наречен „Сфинксът", отговаря на буквата йод и е описан по следния начин: „Твоите ръце ме направиха и създадоха. Вразуми ме и ще науча заповедите Ти." Единадесетият аркан, наречен „Лъвът с намордника", отговаря на буквата каф и е описан по следния начин: „Примира душата ми за Твоето спасение. На Твоето Слово се надея. Очите ми изнемощяха за Словото Ти и говоря: Кога ще ме утешиш?
към текста >>

7. Притчи Соломонови - Влад Пашов (1902- 1974)

„Както е златната обеца на носа на свиня, така е хубава жена без разсъждение."
В 11 -та глава пак продължава да описва двата пътя на живота - пътят на правдата и доброто и пътят на нечестието и злото. Ще приведа няколко такива паралелни мисли: „Дойде ли гордост, дохожда и срам, а Мъдростта е със смирените." „Милостивият человек благотвори на душата си, а жестокият смущава плътта си." „Както правдата е близо до живота, така човек, който се стреми към злото, близо е до смъртта." „Както е златната обеца на носа на свиня, така е хубава жена без разсъждение." „Който има усърдие за доброто, ще придобие благоволение, но който иска злото, то ще дойде връх него." „Плодът на праведния е дърво на живот. И този, който придобива души, мъдър е." В 12-та глава продължава паралелно да изрежда двата пътя на живота: пътят на доброто и правдата, и пътят на злото и нечестието. Например казва: „Който обича поучение, обича знание, но който мрази обличение, безумен е."
към текста >>

8. III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

" показва несигурността на Пилатовото разсъждение.
Пилат взема Исуса вътре при себе си и Го запитва на четири очи: "Ти Цар на юдеите ли си? " Този въпрос остава неразбираем, докато за титлата Цар на юдеите имаме само едно политическо схващане. Действително, с тези думи Пилат разбира един ранг на Посвещение, една степен на Мистериите. Със своя въпрос Пилат иска да се увери дали е прав да счита Исуса като най-висшия от юдейските Посветени. Обратният въпрос, зададен му от Исуса: "Това от себе си ли говориш, или други са ти казвали за Мене? " показва несигурността на Пилатовото разсъждение. Смисълът на този обратен въпрос е подобен на отговора, даден на Кайяфа: "Ти трябва да кажеш това." За римляните най-висшият Посветен на един народ е същевременно и външен владетел на този народ. Римлянинът може да разбере само приравняването на политиката и религията, което приравняване намира своя най-висш израз в римския култ на цезарите. Ето защо Христос отхвърля това разбиране като казва: „Моето Царство не е от този свят." Пилат запитва: „Все пак Ти си Цар? " Развълнуван от впечатлението, което му прави Христос, той е готов да приеме факта, че съществува един висш Посветен, без да разполага с външна власт.
към текста >>

9. VIII. ЯДРОТО, КОЕТО ЩЕ ОБРАЗУВА НАЧАЛОТО НА ШЕСТАТА РАСА - Влад Пашов (1902- 1974)

То съдържа грешки в съждението, преди всичко в това, което засяга Запада.
И културата на Западна Европа е дала също така толкова много в тази област, че никоя епоха не може да я надмине. Но идеите, разгърнати тук в 30 тома, вие бихте могли да ги намерите в една дузина редове у Толстоя и, при това, с една първична сила, сгъстена, която има такъв обсег, колкото и най-дългия коментар. „Старите цивилизации имат едно изсушаващо действие по отношение на новия сок, спрямо новите сили на зараждащата се цивилизация." "Толстой е една преждевременна сила, която се е пробудила твърде рано, за да може да се развие в своята епоха." „Ето защо неговото дело носи недъзите на нещо, родено преждевременно. То съдържа грешки в съждението, преди всичко в това, което засяга Запада. Големите феномени носят дефекта в тяхното качество, най-голямата интелигентност носи също известна налудничавост на своята мъдрост. Прочее, цитирам този случай като симптом на времето. Духовността на Изтока и интелигентността на Запада ще се срещнат. От това съединение ще се роди новата културна епоха." /Това е казано през 1908 г./
към текста >>

10. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Суфистите са хора на вътрешните изживявания, на интуицията, а не на разсъждението.
което се характеризира като върховно благо и пълно сливане на личността с Бога. Приемайки безсмъртието на душата, суфистите приемат и учението за прераждането, за което дадох по-рано редица цицата. За всички привърженици на суфизма целта е мистичния екстаз, при който човек престава да усеща своето тяло и своята отделност от Божеството. Екстазът се достига с различни средства - от мълчаливото съзерцание и самовглъбя-ване до гръмките викове и бурни движения на тялото. Както подчертава Ал Газали суфизмът се осъществява и по пътя на обучението, и чрез изпитанието, преживяването и изменението на душевните пътища. Суфистите са хора на вътрешните изживявания, на интуицията, а не на разсъждението. Главните положения на суфизма напомнят твърде много неоплатонизма. Спиритуализмът на суфистите изисква пълно отказване от всичко светско, тъй като то заглушава гласа на възвишената душа и ограничава нейната дейност. Ето защо целта на човека е неговото съвършенство, постигаемо чрез освобождаването на душата от ограничениятана тялото от всичко физическо. И същността на тяхната практика се заключава в това, пише Ал-Газали, че те се занимават с изкореняване на страстите от душата и освобождаването от нейните лоши наклонности и порочни свойства, докато не постигнат по този начнин почистване на ума от други мисли, освен тази за възвишен Алах. Това е процес на пречистване, който се практикува във всички окултни и мистични школи.
към текста >>

11. ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-ФАРАБИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Този негов възглед показва, че не е бил във връзка с духовния свят и духовните същества, а по пътя на разсъждението е дошъл до известни окултни идеи.
Той върви до определени граници. Той отрича учението за прераждането, като казва: "Душата не може да съществува по-рано от тялото, както твърди Платон. Също така тя не може да се поселва от едно тяло в друго, както твърдят привържениците на учението за преселението на душите - питагорейците и други древни мислители." Изхождайки от това положение той дохожда до материалистичното схващане за душата, че тя се ражда заедно с тялото. Но той приема, че след смъртта на тялото душата продължава да съществува. Този негов възглед показва, че не е бил във връзка с духовния свят и духовните същества, а по пътя на разсъждението е дошъл до известни окултни идеи.
към текста >>

12. 14. Влиянието на Слънцето и земята върху живота на човека, 15 април 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

- С това разсъждение не искам да ви обезсърчавам, но искам да ви накарам да мислите, за да добиете ясна представа за света и живота, което ще осмисли съществуването ви.
Има голямо отклонение в живота на хората, от законите на природата и затова нито религията им е на място, нито вярването в Бога им е правилно вярване, нито науката им е наука, нито общественият им живот е живот. Цялата култура на Земята е пълна само с гробища; Земята е култура на всички умрели същества. И сегашното поколение ще остави такава култура на гробища. Какъв е тогава смисълът на всички тези борби, които стават на Земята - социални, държавни и пр.? Какъв смисъл има всичко това, ако един ден всичко ще изчезне и нашата Земя заедно с другите планети от слънчевата система ще се превърне в една космична мъглявина, от която ще се роди нова слънчева система, където наново ще се повтарят пак същите борби? - С това разсъждение не искам да ви обезсърчавам, но искам да ви накарам да мислите, за да добиете ясна представа за света и живота, което ще осмисли съществуването ви. Сега се проповядва от някои, че хората трябва да вярват в Бога. Но в кой Бог трябва да се вярва? - В онзи, когото хората ли създадоха? Не, ние не вярваме в такъв Бог. Туй, дето се разправя, че в света имало безверници, е само хорска измислица.
към текста >>

13. 7. Новите разбирания на човека, 29 юли 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Не, не са заблудени, но те посочват на западните хора един нов начин за разсъждение и виждане за света и живота.
Тя е един келнер на душата и й носи багажа. Всички, които са заминали за другия свят, са се подмладили и са радостни. Данните, че това е така, може да ги намерите навсякъде у тези, които се занимават с този въпрос. Има ред учени на Запад, които правят опити в това направление и имат отлични резултати. Ще кажете, че те са заблудени. Не, не са заблудени, но те посочват на западните хора един нов начин за разсъждение и виждане за света и живота. Западните хора вървят по точно противоположен път на източните и затова те най-първо трябва да разберат обективния живот и да извадят поука и по пътя на опита да дойдат до вътрешния живот. А новата раса, която иде, ще върви по съвсем друг път. Новото поколение, което иде сега, върви по съвсем нов път. Християнството дойде в света, за да даде метод да се примирят външният и вътрешният човек. И ако намерим път, по който да примирим тези двама човеци, тогава нашият живот ще се оправи.
към текста >>

14. 12-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Туй е едно детинско разсъждение.
Той тогаз се счита за герой. Ако няма мъчнотии, той нито ученик, нито вярващ, нито оглашен може да бъде. Първото нещо: Имате ли мъчнотии, вие сте ученици, нямате ли мъчнотии - с вас въпросът е свършен. Мъчнотиите са задачи в окултната школа, дадени на учениците, както на студента по математика дават трудни задачи. А вие седите и казвате: Добър е Господ, като дойде Духът в нас, като каже Господ, всичко ще бъда. Туй е едно детинско разсъждение. Господ каквото е искал всичко е направил и ние трябва да изучаваме и разбираме туй, което Господ е направил. 14. Като ученици на окултната школа ще считате за голяма привилегия и чест да бъдете членове - оглашени, верующи и ученици на Великото Всемирно Бяло Братство, което иде да внесе новата култура в живота. И вие трябва да се приготвите вече. Още от днес почнете, имате условия да работите мълком, тихо и разумно. Уповавайте на тези Божествени закони.
към текста >>

15. 54-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

291. Правилно разсъждение и прилагане.
Законът е верен навсякъде. Щом създадеш в себе си две противоположни мисли, ти сам ще трябва да ги примириш. Щом създадеш в себе си две противоположни желания, ти сам ще трябва да ги примириш. Щом създадеш в себе си две противоположни действия, ти сам трябва да ги примириш. И ако не ги примириш, те ще станат една язва и ще спънат цялото твое развитие. 291. Правилно разсъждение и прилагане. Вие трябва не само да разсъждавате правилно, но и да прилагате. Ако разсъждавате, а не прилагате, във вас ще се яви обратен процес. 292. Животът на Ученика. Сега в Школата, както и във всички Окултни школи, се проповядва един чист и свят живот, който може да се постигне чрез усилие на човека. А какви ли не начини и методи се препоръчват за това.
към текста >>

16. 59-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Не мислете, че разсъждението е нещо лошо; то е най-високото нещо в човешкия живот, но в Божествения живот то е начало на знанието, то е физическата страна.
XI. ЗАКОНИ И ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА (продължение) 43З. Ученикът и мълчанието. Мълчанието в Природата е процес за събиране на енергии. Има три вида мълчание. Едни мълчат - говорят, другите мълчат - разсъждават, и третото мълчание аз наричам Божествено, когато човек само възприема - нито говори, нито разсъждава. Не мислете, че разсъждението е нещо лошо; то е най-високото нещо в човешкия живот, но в Божествения живот то е начало на знанието, то е физическата страна. Най-висшето у човека е най-нисшо у Бога, а най-нисшото у Бога, е най-висше у човека. Това са контрасти. 434. Закон за мислите. Ще ви кажа един факт, от който трябва да се пазят всички Ученици. Всичко, което човек помисли, е вярно и то става някъде; всичко, което отрича, е вярно и става някъде.
към текста >>

В тия схващания няма разсъждение.
Може да направите един прост опит. Ако вие мислите с вашата глава, трябва да мислите дълго време, трябва да правите изследвания година, две, три, пет, десет и повече, докато дойдете до известни заключения. Например, искате да знаете какво ще е времето за даден ден от седмицата. С обективния си ум ще почнете да разсъждавате и едва едно на сто ще излезе вярно. Но ако вие запитате вашето разумно сърце, какво ще бъде времето, то ще ви каже с абсолютна точност. В тия схващания няма разсъждение. Щом започнете да разсъждавате, Божественото вече почва да губи своята стойност. Разсъждавате ли с разумното си сърце, вие ще почувствате едно приятно разположение долу под лъжичката си, и тогава всеки един от вас може точно да определи какво ще бъде времето. Запитайте се запример, как ще прекарате тази година живота си, добре ли, или не и разумното сърце ще ви даде един положителен отговор. Не само че ще ви даде един положителен отговор, но ще ви посочи дали ще минете през мъчнотии, като същевременно ще ви даде права насока, за да може да минете по-благополучно. Сега в това разумно сърце влизат и добрите навици.
към текста >>

17. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

В този аспект на разсъждение след движението на богомилите идеите на П.
Идеите на П. Дънов отдавна са преминали границите на националното, еднопластово обособеното и понастоящем са предмет на размисъл и основа за просветление на милиони хора по света. Ако търсите в неговото Слово стройната систематизация на официалната наука, ще останете разочаровани. Плод на разговори с негови последователи, резултат от асоциации и импровизирани духовни прозрения, мислите на българския духовен Учител, погледнати в дълбочина (извън предварителна негативна нагласа), отвеждат неминуемо към най-съществените, към вечните въпроси на човешкото съществуване. С това именно може да бъде обяснено присъствието на неговото учение в панорамата на съвременната цивилизация, приемането на това безценно духовно-културно наследство от хора, които са безкрайно далеч от схоластиката и философстването, от ценностите на традиционно народностното и регионалното за нашия балкански бит. В този аспект на разсъждение след движението на богомилите идеите на П. Дънов за природата и човека, за знанието и хармонията, за нравствените проблеми и смисъла на живота прерастват в един реален път за опознаването и приемането на българската духовност и културна идентичност в европейски и планетарен план. Това негово наследство е водещо между не малкото най-стойностни неща, които България е дала на света. На мнозина подобна оценка би се сторила твърде преувеличена, но ние знаем, че това е истина. Учението на П. Дънов по своята същност е една практическа философия, която тръгва от убеждението, че благовестието на Xристос в неговата първична неподправеност и простота трябва да стане основа за идването на един нов човек, човека на новата (окултна) раса, човека, който ще живее с повелята на Божия закон.
към текста >>

18. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

Ето едно разсъждение на Учителя П.
Българският Учител на Любовта П. Дънов не прави изключение. В проповядвания от него морално-етически кодекс за лъжата няма никакво място. На редица места в неговото Слово тя бива разглеждана като антитеза на Истината. Пълното отхвърляне на всички видове лъжа (трябва да признаем, че нейните проявления са твърде разнообразни) и повсеместното утвърждаване на Космическия принцип на Истината са една от червените нишки в учението на ББ. Ето едно разсъждение на Учителя П. Дънов в тази насока: "Първата крачка към Любовта е: Никаква лъжа! Който говори Истината, всеки ден придобива по нещо." Едно от негативните последствия от употребата на лъжа, особено ако това се е превърнало в тенденция за конкретната личност, е разрушаването на връзката с Божествения свят. Главната причина за подобна форма на регрес е невъзможността за човека да проявява Любовта - ключ № 1 за навлизане в селенията на Божественото. Този, който е издигнал Любовта в свое житейско кредо, не може да си служи с лъжа.
към текста >>

19. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

Тази е причината за краткото и категорично съждение на Учителя П.
2. Произход на Доброто от Любовта "Доброто е плод на Божествената Любов. Ако си я възприел, доброто ще дойде. Бъди готов да възприемеш Любовта и след пет минути ще бъдеш добър." (Учителят П. Дънов) Истинско Добро е само онова, което произлиза от Любовта и е свързано неразривно с нея. Тази е причината за краткото и категорично съждение на Учителя П. Дънов: "Любовта ражда доброто." Мотивацията на човека да върши добро се корени в неговото Божествено начало, което изявява и Любовта в нашия живот. Самият Бог - върховната еманация на Доброто - се изявява в делата на добродетелност: "Няма по-велик акт от този, да направиш едно добро. Колкото и да е микроскопично това добро, то е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог" (Който е Любов според I Йоан 4:8,16; бел. К. З.) - споделя Учителят на ББ у нас. В нашата действителност Любовта може да се прояви само посредством добродетелта.
към текста >>

20. IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Константин Златев

Но, уверени сме, едно проникновено, обективно и нешаблонно анализиране на проблема би доказало верността на това съждение.
Ала това учение притежава множество разновидности. Ще се опитаме да ги разгледаме в две главни линии на обобщение. На първо място, в широк смисъл: всички религиозни, духовни, философски, мистични, социални и пр. учения и концепции, всички научни теории, произведения на изкуството и литературата, всички продукти от творческата дейност на човека – доколкото съдържат в себе си зрънце от Божествената Истина за света и доколкото правдиво я пресъздават – се явяват разновидности, форми на Божественото учение. Някому подобно заключение би се сторило прекалено мащабно, за да е вярно. Но, уверени сме, едно проникновено, обективно и нешаблонно анализиране на проблема би доказало верността на това съждение. На второ място, в тесен смисъл: Дървото на религиите и духовните учения. Ако си представим Божественото учение като едно огромно дърво, скрило своите корени незнайно дълбоко в земната твърд и извисило короната си безкрайно високо в облаците и небесната синева, то клоните, които излизат от колосално мощния ствол, са именно различните религии и духовни учения. Едни от тях изпъкват като грамадни, солидни клони, излизащи от най-дебелата част на стъблото. Други представляват още крехки филизи. Трети са издънки и разклонения на вече стари непоклатими или пък уморени клони и т.н.
към текста >>

21. X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Необходимо е човек да спазва положението на едно дете.“ И завършва репликата си към своите последователи с едно дълбоко съдържателно определение: „Вярата е закон за възприемане на това, което иде от горе.“ (В същия план на разсъждение е и дефиницията на ап.
Затова и Учителят П. Дънов е толкова категоричен в своето изявление: „Ти можеш да вярваш само в Божественото (курсивът мой – К.З.). Значи да вярваш в нещо, което стои по-високо от тебе. Божественото съзнание те е обградило. И благодарение на него ти живееш. Необходимо е човек да спазва положението на едно дете.“ И завършва репликата си към своите последователи с едно дълбоко съдържателно определение: „Вярата е закон за възприемане на това, което иде от горе.“ (В същия план на разсъждение е и дефиницията на ап. Павел: „... Вяра (та) е жива представа на онова, за което се надяваме, разкриване на онова, което не се вижда“ – Евр. 11:1). Възприемането е първата стъпка на осъществената вяра. Следващите са: осмисляне и прилагане на действената вяра в живота. В прочутата 13-а глава от своето Първо послание до коринтяни ап. Павел изрежда трите т.нар.
към текста >>

22. Размишлението като метод за справяне с мъчнотиите - Влад Пашов (1902- 1974)

Човек може да накара една своя мъчнотия да се движи, да се отмести от пътя му чрез логиката, чрез разсъждение.
• 506 • Размишлението като метод за справяне с мъчнотиите. Човек може да накара една своя мъчнотия да се движи, да се отмести от пътя му чрез логиката, чрез разсъждение. Намери ли се пред някаква мъчнотия, човек трябва да почне да размишлява, да разсъждава върху нея и да си каже: “Аз съм господар на мъчнотията си, аз мога да се владея и няма да се предам”. Като разсъждава така, той укрепва волята си и премества мъчнотията от пътя си. По този начин той заставя мъчнотиите да се движат от едно място на друго. Излишните мисли, желания и чувства са особен род мъчнотии, от които човек трябва да се изчисти, да се премести настрана. Като работи по този път, той ще създаде в себе си характер, който да устоява на всички мъчнотии и препятствия.
към текста >>

23. Мозъчните центрове, които са извън покривката на косата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Органите на разсъждението, мозъчните центрове в тази част на челото ще ни дадат възможност да намерим по пътя на разсъдъка причините, които създават тези явления.
МОЗЪЧНИТЕ ЦЕНТРОВЕ, КОИТО СА ИЗВЪН ПОКРИВКАТА НА КОСАТА Отсечката А-5 от фигура 25 определя силата на разсъдъчните способности у човека. Наблюденията са показали, че хора, които се отличават с дълбок ум и талант да разсъждават, да търсят причините и последствията на всяко събитие, на всяко явление, със способност да вадят заключение от тях, да проследяват тези събития и явления до техния изход, тези хора имат силно развита горна част на челото си което там е изпъкнало. Образите на Сократ, Цицерон, Бейкън, Кант и други известни със своите философски прояви се отличават с добре развито и изпъкнало в горната си част чело. Така например ние виждаме, че има ден и нощ, има различни явления и промени, които ни носят годишните времена. Органите на разсъждението, мозъчните центрове в тази част на челото ще ни дадат възможност да намерим по пътя на разсъдъка причините, които създават тези явления. По този начин ние се домогваме до дълбоките тайни на Природата,което е същността на философския разум. Забележително е, че старите майстори, извайвайки бюстовете на философи, са се стремели да правят челото в тази част изпъкнало. Ясно е,че те са наблюдавали и разбирали, че развитието на челото в горната му част е във връзка с развитието на разума. Тези центрове са създадени и оформени от силовите течения на планетата Сатурн. Според Астрологията, освен тези качества, те дават още и стремеж за ред, порядък, закономерност в провеждането на всяка поставена задача, а също и устой в нейното изпълнение, грижовност към околните и близките, добра оценка на всяко материално благо и стремеж за неговото запазване, устой в чувствата, добро обмисляне, преди да се вземе решение по който и да било въпрос.
към текста >>

24. Пеперуди - Георги Радев (1900–1940)

Ясно е, че в случая имаме цяло разсъждение, присъщо на един мислещ разум.
Исках само да подчертая, че прости, почти очевидни истини, които природата е изразила ясно и недвусмислено на своя жив език, се тълкуват често предубедено за угодата на никаква изкуствена теория, особено пък когато, както в наши дни, тя е призвана да слугува на партийни или идеологични цели. Ето, вземете, да речем, приведеният пример та пеперудата Caligo brasiIiensis. Тя, като повечето насекоми, има врагове — птици, на които служи за храна. Трябва някак да се опази. И тя ли, природата ли, въобще някой — нека не отиваме за сега по-далеч от редуцирания език на фактите — изписва крилата така, че да наподобяват лице на кукумявка, плашило за птиците. Ясно е, че в случая имаме цяло разсъждение, присъщо на един мислещ разум. Пеперудата — ако е тя самата — сякаш е изучавала своите врагове. Узнала е, от що се боят те, от какво бягат. И е измислила средство за защита — да нарисува върху себе си, па и с цялата си форма въобще да наподоби, образа на кукумявка — плашило за нейните врагове. Това е, което просто и чисто ни се налага от наблюдение на фактите. Тия факти могат да се тълкуват и обясняват всякак, от едно или друго становище, но те все си остават това което са — стъпки на една мисъл, ясна и очебийна.
към текста >>

25. Два образа - Георги Радев (1900–1940)

Те са създали крайният аскетизъм, придружен с нескончаеми терзания на плътта, пости и разкаяния; те са сътворили ада, като место на вечно осъждение, на вечни мъки и страдания за "грешните души".
Не дай Боже момата с кичурите грозде да има злочестата орис да стане снаха на някоя такава "свекърва". Тогава тя ще разбере в пълния ù смисъл, що значи тая прословута дума! Под погледа и думите на тая свекърва, които попарват като слана крехките цветя на младостта, ще заглъхне и кръшният момински смях, който е разкрехвал досега алените ù устни, за да блеснат наредените като мъниста зъби, и веселата ù песен; ще престанат за нея хора, игри, седенки. Защото смехът за тия "свекърви" е белег на лекомислие, песните са "непристойни", а хората – съблазън! Тия "свекърви" в религиозния живот са създали всички ония заблуди за "духа" и "плътта", за "грешната юдол" – земята, като са объркали по един плачевен начин физическия свят – великият полюс на Божествения свят и тялото на човека, един разумно устроен организъм, с който душата си служи на земята, с "плътта" – сир. низките животински влечения и страсти, които държат в робство човека. Навсякъде, дето е стъпвал властническият им крак, те са прокуждали песента, поезията, красотата, радостта от живота. Те са създали крайният аскетизъм, придружен с нескончаеми терзания на плътта, пости и разкаяния; те са сътворили ада, като место на вечно осъждение, на вечни мъки и страдания за "грешните души". Така, негли, те са смогнали да утолят своята лична жажда за мъчение, за мъст и наказание. Характерен у тоя тип люде, дори и в неговата по-умерена форма, е формализмът и буквоядството. Тези хора съвсем не са в състояние да разбират и да приемат живота така, както се проявява – от най-низките до най-високите му форми, а се мъчат да го затворят в тесните рамки на своето ограничено разбиране, да го сковат в известни правила. Така запример жени от тоя тип обикновено зле разбират сърдечните преживявания на младите. Те се отнасят към тях така, като че ли никога не са бивали млади, като че ли не са имали подобен род преживявания и не са опазили никак в опит.
към текста >>

26. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Това е напълно приемливо разсъждение, защото, от една страна, самият Бодхисатва е изявител на източно-християнската мъдрост и на духовно-братския начин на живот (особено като се има предвид есей-ската му историческа изява).
около своята 30-33 годишнина, мощна духовно-морална дейност и през особения и важен период 1933-36-39 г. би трябвало да бъде приблизително на 66-75 години. Ако приемем тези доводи, ще стигнем до извода, че по времето на интензивната лекторска дейност на Рудолф Щайнер в Западна и Централна Европа вече е имало друг мощен езотерико-християнски импулс. Той обаче не е функционирал на територията на току-що споменатите европейски области, защото ако беше там, щеше да се наложи Рудолф Щайнер съвсем конкретно до го коментира и изследва, както е правил с други духовни импулси, проявени в тези части на Европа. С други думи, ние трябва да търсим импулса на Бодхисатвата някъде в Източна Европа. Това е напълно приемливо разсъждение, защото, от една страна, самият Бодхисатва е изявител на източно-християнската мъдрост и на духовно-братския начин на живот (особено като се има предвид есей-ската му историческа изява). От друга страна, Източна Европа с нейните черноморски области е изключително подходяща среда за една мощна духовна изява. Гаутама Буда фокусира работата си в черноморските области във физически проявените езотерични школи през VII и VIII век сл. Хр.71 Освен това има вероятност Бодхисатвата да се е проявил в някакъв славянски народ, за да го облагороди и подготви, защото той ще стане Буда Майтрея около кулминацията и края на Шестата славянска културна епоха. Така географският диапазон на културологичното проявление на езотерико-християнския импулс на Бодхисатвата значително се стеснява. Нека приведем още един, сравнително слаб, довод чрез методите на формалната логика, но довод, който може да ни даде съществен резултат в нашето търсене.
към текста >>

Цялото Учение на Бодхисатвата на Доброто, цялата методология на Учителя Беинса Дуно възпитава плодоносно преобразяваш в ученическата душа чрез Мъдростта на Осемстепенния път (правилно мнение, правилно съждение, правилно слово, правилно дело и т.н.) в преливащата и неудържима сила на Любовта, чрез капките Христова кръв в Светата чаша.
Само ученикът на езотерико-християнската школа обаче насочва своята съзнателна дейност към овладяването на привичките, навиците, втората природа на човека - т.нар. характер. Съзнателното хармонизиране на характера и навиците всъщност е съзнателно хармонизиране и овладяване на Етерното тяло, което довежда до разгръщането на втория принцип на Духа в нас - Дух-Жиеот. Оказва се, както и предсказва Рудолф Щайнер, че Бодхисатвата на XX век - Учителя Петър Дънов -акцентира в създадената от него Езотерична школа главно върху тази дейност. Едни от най-първите цели, поставени пред ученика на Бялото Братство, са насочени към съзнателно овладяване на всички онези функции на втората природа (подходи при мислене, чувстване и действие; процеси в съзнанието при хранене, дишане, спане и пр.) и цялостното им пронизване от Христовото присъствие. Поставят се задачи за придобиване на добри навици, благороден и балансиран характер, изпълнен с Христовите добродетели. Цялото Учение на Бодхисатвата на Доброто, цялата методология на Учителя Беинса Дуно възпитава плодоносно преобразяваш в ученическата душа чрез Мъдростта на Осемстепенния път (правилно мнение, правилно съждение, правилно слово, правилно дело и т.н.) в преливащата и неудържима сила на Любовта, чрез капките Христова кръв в Светата чаша. Ако сто години преди Новата ера Бодхисатвата проповядваше и работеше за физическото проявление на Христос, то сега той проповядва и работи с конкретна методология за Етерното пришествие на Христос в душата, характера и ежедневието на ученика на езотеричната Христова школа. Когато ученикът овладява съзнателно своето Етерно тяло, той всъщност практически се подготвя за контакт и съзерцаваш на Второто пришествие на Христос в етерен образ. Ако чрез Йешуа бен Пандира Бодхисатвата работи в миналото за физически проявените тяло и кръв Христови, то сега Учителя Беинса Дуно ни учи чрез съкровени Граалови мистерии как Христовите Сила и Живот да станат наши плът и кръв. Защото след приблизително три хиляди години Майтрея Буда ще потърси хората, които живеят според следното убеждение: „Не само моята глава разбира Мъдростта на осемстепенния път, аз притежавам не само Учението и Мъдростта на Любовта, но и моето сърце е изпълнено с живата субстанция на Любовта, която прелива и се устремява към целия свят."101 Ако Гаутама Буда донесе Учението за Любовта и Състраданието, то Учителя Беинса Дуно идва, за да даде Учението за практическия живот в Христовата Любов: „Аз нося в ума си идеята за благото на цялото човечество. Аз мисля не само за благото на цялото човечество, но и за благото на животните и растенията.
към текста >>

Още в самото начало е необходимо да опишем използваните духовно-научни методи, с които са получени и разработени настоящите идеи: (i) изследване и мащабно търсене в езотеричните текстове; (ii) духовно-научно анализиране и съпоставяне на натрупаните данни; (iii) оформяне на обобщаващи тези и теореми; (iv) прилагане на принципа на съответствието и аналогията в условията на свободни имагинативни размишления; кулминация на този процес е възприемане на инспиративни мисли и идеи от качествено ново естество (не става въпрос за имагинативно и инспиративно съзнание от най-чист вид, а за първи стъпки в тази посока); (v) разсъждение, обсъждане и проверка на новооткритите данни в група, както и изнасяне на лекции и подготвяне на семинари и дискусии в по-широк кръг по разработени теми и идеи; (vi) причинно-следствено наблюдение на живота в новосъздадената духовно-научна атмосфера; (vii) насочено наблюдение дали новите разработки служат на центриращия Христов принцип, или на полярните луциферични ариманични влияния и дали новите разработки служат на Михаилично космополитните цели за постигането на единна и цялостна общочовешка духовност, центрирана в езотеричното християнство.
Христос иде в света със Своята Разумност и Любов. Христос иде вече на Земята да донесе Божията Любов за всички хора. Той ще учи хората на самопожертване и Любов. Той носи Любов, Мъдрост, Знание, Свобода. Светлината на Христа пронизва навсякъде! Бележки 1. Още в самото начало е необходимо да опишем използваните духовно-научни методи, с които са получени и разработени настоящите идеи: (i) изследване и мащабно търсене в езотеричните текстове; (ii) духовно-научно анализиране и съпоставяне на натрупаните данни; (iii) оформяне на обобщаващи тези и теореми; (iv) прилагане на принципа на съответствието и аналогията в условията на свободни имагинативни размишления; кулминация на този процес е възприемане на инспиративни мисли и идеи от качествено ново естество (не става въпрос за имагинативно и инспиративно съзнание от най-чист вид, а за първи стъпки в тази посока); (v) разсъждение, обсъждане и проверка на новооткритите данни в група, както и изнасяне на лекции и подготвяне на семинари и дискусии в по-широк кръг по разработени теми и идеи; (vi) причинно-следствено наблюдение на живота в новосъздадената духовно-научна атмосфера; (vii) насочено наблюдение дали новите разработки служат на центриращия Христов принцип, или на полярните луциферични ариманични влияния и дали новите разработки служат на Михаилично космополитните цели за постигането на единна и цялостна общочовешка духовност, центрирана в езотеричното християнство. За да бъде настоящата глава максимално прецизна и точна, при изнасянето на дадена информация, имаща свой източник в някой антропософски труд, се посочва каталожен номер и дата на лекция в книгата. Когато се изнася нова теза, получена след интензивна работа с гореописаните методи, се използва знакът [*] като индекс. Това се прави единствено в името на Михаеличната свобода и научния подход към духовността в съвременните условия в епохата на Съзнаващата душа. Екипът, разработил настоящите идеи, по никакъв начин не желае да ги натрапва на читателя с антропософски интереси, а напротив, смирено се надява те да бъдат разгледани като опит за свободно и индивидуално навлизане в широките пространства на духовно-научния океан на съвременното езотерично християнство. 2. Виж GA 130, бележки от сказка, изнесена на 28.11.1911, Щутгарт. 3.
към текста >>

0.22197413444519