НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
64
резултата в
59
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
5_01 Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Другият му казва: "Остави, не виждаш ли, че ако някой се е качвал горе, щеше да счупи стълбата, а тя е здрава, значи никой не се е качвал." Логическо
разсъждение
- поне три години никой не бе се качвал горе.
На отиване, онези решиха да проверят малкото таванче с малко отворче, където беше скрита хартията. На гърба на бараката бе подпряна една стара дървена стълбичка. Онези, които проверяваха, взимат стълбата, подпират я на прозорчето на таванчето и тръгват да се качват по нея, за да проверяват на тавана. Но онзи е малко тежък, стълбата е стара и тя се счупва. Онзи едва не се утрепва.
Другият му казва: "Остави, не виждаш ли, че ако някой се е качвал горе, щеше да счупи стълбата, а тя е здрава, значи никой не се е качвал." Логическо
разсъждение
- поне три години никой не бе се качвал горе.
Аз бях добре опаковал хартията, покривът беше сигурен и не течеше и така ние изчаквахме удобен за печат момент. Сестрата през това време е в непрекъсната молитва към Бога. Така те прескочиха и другата, съседна барака с останалата хартия, защото онзи, който се бе покатерил по стълбата и падна, беше се ударил здравичко и реши, че е по-важно да е жив и здрав, отколкото да търси нещо, което я го има, я го няма. Така Невидимият свят ни запази хартията. Ако я бяха намерили, двете сестри щяха да пострадат и накрая аз и Неделчо Попов трябваше да отговаряме пред властите.
към текста >>
2.
7_03 Защо Учителят даде песента Писмото?
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
Нашите приятели, които са очаквали с нетърпение този ден сряда, за да отправят към Учителя своето
разсъждение
за ред и организация, и ръководство, са засрамени. Защо?
Той отваря плика. Съдържанието на писмото е от три изречения. Бавно и с разтреперан глас, брат Тодор чете трите изречения: "Когато Любовта царува, смут не става. Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее." След прочитането на писмото, в салона настъпва тишина.
Нашите приятели, които са очаквали с нетърпение този ден сряда, за да отправят към Учителя своето
разсъждение
за ред и организация, и ръководство, са засрамени. Защо?
Защото дълги години са слушали беседи на Учителя за абсолютната и безусловна свобода на човека - да служи или да не служи на Бога, да слуша или да не слуша беседи, да посещава или да не посещава беседи, да идва или да не идва, да работи или да не работи за делото на Учителя. Всичко това влиза в Пътя на ученика, който се движи в разумната свобода и работи в нея като свободен човек. Свободата е вътрешно качество на ученика. Свободата е качество на човешката душа и стремеж на човешкия дух. Това е Пътят на ученика - да бъде свободен в проучването на Словото и в приложението Му чрез собствения си живот.
към текста >>
3.
7_04 Да бих Те слушал, Господи!
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
Този случай тя го бе разказала на мнозина, но винаги, при всеки разказ, тя намираше да каже нещо ново като
разсъждение
и обяснение към тази песен.
Той знае за състоянието на Ирина. Като музикант, с тази песничка Той символично й казва, че ако беше послушала, когато Той по един фин начин я е посъветвал, по друг начин биха се развили нещата около нея. И по друг начин би протекъл животът й. Но понеже обикновено ние, хората, не се вслушваме в гласа на Господа и не изпълняваме това, което трябва да изпълним, затова, разбира се, ние продължаваме да вървим по своя човешки път. След като изслушала песента, изведнъж светлина навлязла в душата й, тя се освободила от всички тревоги, отърсила се в един миг от неволите, които стояли над главата й и с просветнало съзнание започнала да пее заедно с Учителя.
Този случай тя го бе разказала на мнозина, но винаги, при всеки разказ, тя намираше да каже нещо ново като
разсъждение
и обяснение към тази песен.
Това бе творческото начало, което идва в ученика само тогава, когато той има послушание към думите Господни.
към текста >>
4.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
,
,
ТОМ 2
Мислите и чувствата що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в
съждението
на ума ти.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух От как съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат.
Мислите и чувствата що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в
съждението
на ума ти.
Противоречията, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства. Ти се усещаш, като че не си господар на себе си. Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти. Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили: силите на доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на духът ти. От една страна, светът със своите примамки и лъскания, те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други, и те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот.
към текста >>
5.
Разговор Шестий. Пътят и Истината
,
,
ТОМ 2
Не е ли такова едно поведение за
осъждение
, не е ли такава една постъпка достойна за пъкала?
Не е ли истинно, какво се ползва человек, ако светът спечели, а душата си загуби? Това е ужасно зло, което може да сполети едного человека. Да продаде, да разори най-хубавото и най-драгоценното създание – своята душа. Не е ли това най-голямото безумие, което един грешник може да стори против себе си? Не показва ли това върхът на едно разтление, на едно върховно беззаконие против Бога и самия си дух, да погуби това, което е най-свято и съкровено в себе си.
Не е ли такова едно поведение за
осъждение
, не е ли такава една постъпка достойна за пъкала?
Да, ето неизцелимото зло на живота, което человек сам може да си нанесе, което никой друг не може да му стори. Никой не може да погуби живота на една душа, освен человек сам. Бъди благодарен, че Бог сам те е предопределил за спасение и затова работи и действува, за да извърши своето възнамерение. Определил те е, това е тайна съкровена, която сам един Господ знае защо именно върши това. Който чува гласа Господен, трябва да слуша думите му и в това слушание се извършва онова благотворно действие на Божието възобновление на душата.
към текста >>
6.
108. РАЗДЯЛАТА
,
,
ТОМ 2
Всички възрастни ококориха очи, насочиха своята критика и
осъждение
и подозрение срещу младите, критикуваха, осъждаха ги помежду си, негодуваха; Най-после събира се една делегация от възрастни сестри, отиват при Учителя и пред Него изказва своите възгледи, своето възмущение от дружбата на младите хора.
А възрастните братя и сестри живееха още със старите разбирания. В онова време Учителят постави задача, да се даде пример на приятелство между млад брат и сестра. Затова постави, задачата постави не външно, но вътрешно. Да се даде пример на хубави, чисти, идейни отношения между млади хора. Имаше тогава двама млади брат и сестра, между които се явиха добри чувства, хубави отношения, приятелски.
Всички възрастни ококориха очи, насочиха своята критика и
осъждение
и подозрение срещу младите, критикуваха, осъждаха ги помежду си, негодуваха; Най-после събира се една делегация от възрастни сестри, отиват при Учителя и пред Него изказва своите възгледи, своето възмущение от дружбата на младите хора.
Осъждат ги, порицават ги, казват, че дават лош пример и на другите. Поставят на Учителя да реши въпроса, или да ги накара да се оженят, или да ги изгони от Изгрева. Значи те са решили въпроса и поставят на Учителя дилемата да избира едно от техните решения. Учителят ги изслушва, ала след това им държи едно Слово, от което те си отиват като попарени. „Добре", завършва Учителят „ако ги разделя, един от тях ще си замине.
към текста >>
7.
21. КАК БЕ ДАДЕНА БЕСЕДАТА „ПЕТИМАТА БРАТЯ
,
,
ТОМ 5
Всяко
разсъждение
е признак, че си се усъмнил.
Не, аз го казвам, за да обърне внимание и да поправи недостатъка си. Туй, което давам некому то е все с цел да се поправи и да преуспее." „Учителю, виждам, че не всеки може да се добере до вас? " „Ще кажете, че някой е по-далеч, други по-близо при мен. Не, слънцето е само на едно място и винаги е на едно място, а хората се ползват от неговите лъчи. Любовта не допуща съмнение.
Всяко
разсъждение
е признак, че си се усъмнил.
Всеки един орган на тялото човешко е Божествен и еднакво ценен. За пример: ти правиш ли разлика между петте пръста на ръката си? Не, всеки от тях си е особен, носи със себе си нещо, което другият пръст не носи. Да вземем показалеца и средният пръст на ръката ти. Те са съединени в основата, но инак се движат самостоятелно.
към текста >>
8.
87. РАЖДА СЕ ЧОВЕК И ТРЪГВА ДА УЧИ
,
,
ТОМ 5
Вярата човек с
разсъждение
не я придобива.
Това не е вярно. И никой да те не обича все има един който те обича. Сродната ти душа те търси и те обича. Човек като иска да придобие нещо трябва да постоянствува, при никакви условия да не отпада и ще го придобие. Като постоянствуваш те ще дойдат насърчителните мисли и помощта.
Вярата човек с
разсъждение
не я придобива.
Той си вярва. Ще имаш вяра. Ще работиш и няма да се обезсърчаваш." Учителят и този път ми взе товара. Отидох си утешена и ободрена, а той понесе моята мъка.
към текста >>
9.
131. ПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА - ВРЪЗКА С БОГА
,
,
ТОМ 5
Той ме погледна доволен от начина на
разсъждението
ми и каза: „Ще се стремиш винаги да направиш всичко, което е възможно на земята, а другото ще оставиш на Небето".
Бяхме стигнали до тук пред бариерата на мълчанието на Учителя. Трябваше да се спрем и изчакаме да се вдигне бариерата ако преминем през нея ще нарушим закона. Затова Учителят дори когато не одобряваше някои постъпки на приятелите то той мълчеше и не винаги изказваше мнението си, но когато го изказваше това го правеше по категоричен начин. Имах затруднения в своите задачи и след като приключвах с тях отивах при него и го запитвах, че според мен има някаква обща връзка във всички опитности, през които минавах, но не можех да я открия. Коя е тази връзка, която ги обединява, за да мога да се хвана за нея, да я държа в съзнанието си, за да мога да си подпомагам, когато срещна някъде затруднение в своят път.
Той ме погледна доволен от начина на
разсъждението
ми и каза: „Ще се стремиш винаги да направиш всичко, което е възможно на земята, а другото ще оставиш на Небето".
Това го запомних и после след заминаването на Учителя от този свят винаги се стараех да се придържам към това правило. Особено през събитията на процеса през 1957/58 година, а и след това от сутрин до вечер бях в движение, ходех, търчах от място на място, от инстанция на инстанция, връщах се у дома капнала от умора и дълго време не можех да мигна през нощите. Другото го оставях на Небето, а аз моя дял си бях свършила. Оставях и Небето да работи и то работеше със свои методи и средства, с които то разполага, а неговите възможности са големи. Та когато се намеси Божественото за него прегради няма.
към текста >>
10.
3. СЕЛСКАТА УЧИТЕЛКА
,
,
ТОМ 6
Разбира се, в детството и в ученичеството ми, понякога когато съм била изправена пред някаква трудност, а такива е имало доста, аз скришом подтиквана не от вън, а от вътре, от душата си някъде, съм си казвала някаква молитвичка, без обаче да проверя, дали е чута и да си извадя някакво
съждение
, заключение.
Като че от немай къде. Никъде и в нищо не проличаваше разбиране и убеждение. Като че ли трябваше да се изпълни нещо по задължение, което като че ли тежеше и на учители, и на ученици. И като се свършеше церемонията или урока, нито дума не се отваряше за Бога. И в мене, в моята душа, в моето съзнание беше останало само това, че има нещо, човек ли, сила ли някаква, което се нарича Бог, което стои някъде кой знае къде високо и далече от хората, че заради него трябва да се отива от време на време в църква, да се палят свещи и да се причестява... Но, какво е то всъщност, къде е и взима ли участие в нашия живот и какво, за това никой не беше ми говорил и аз нищо-не знаех.
Разбира се, в детството и в ученичеството ми, понякога когато съм била изправена пред някаква трудност, а такива е имало доста, аз скришом подтиквана не от вън, а от вътре, от душата си някъде, съм си казвала някаква молитвичка, без обаче да проверя, дали е чута и да си извадя някакво
съждение
, заключение.
И сега като завърших гимназия мъчнотиите и безизходностите, които съм срещала в ученичеството, не само че не се свършиха, но застанаха още по-остро пред мене и аз се намерих като птиченце в клетка, което се удря с крилцата си в нея и пита: Защо? Защо? Защо? Защо не мога да полетя свободно накъдето си искам? На къде?
към текста >>
11.
1. С КРОСНО НА СЪБОР
,
Донка Илиева
,
ТОМ 6
Както виждате, тези хора дойдоха без
разсъждение
и си изпълниха задачата.
Казаха им: идете да вардите онези хора там! И те дойдоха, подчиниха са на тази заповед. Когато обаче на вас дадат такава заповед, да отидете някъде, вие питате: защо трябва да направим това? Вие постъпвате философски. Първо искате да се научите, какво трябва да правите и после да действувате.
Както виждате, тези хора дойдоха без
разсъждение
и си изпълниха задачата.
Ето защо аз ви казвам, че на първо място за всинца ви най-важно е послушанието. Аз зная, че при тази среща волята на всички ваши заминали братя, както и волята на Бога е да живеете добре, разумно." (стр. 7) „Тази сутрин, за пример, ви заобиколиха войници. Какво направихте вие? - Всички заедно направихте една колективна молитва, и ви се отговори - освободиха ви.
към текста >>
12.
ПРОФ. В. ЗЛАТАРСКИ VI. АЛЕКСАНДЪР II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
" На това
съждение
Александър II възразява: „Ние защищаваме не българите против гърците, а православието от заплашващата го опасност, от притесненията на гръцкия елемент." А обер-прокурорът продължава: „Ако би те (гръцкият народ и духовенството) тогава да намерят други защитници, и франция или друга държава би пожелала да ги привлече към себе си и съвсем да ги откъсне от нас, тогава това би могло да доведе до онова, което да се помисли е страшно за всеки православен християнин, до което тъй усилено се домогват враговете на Църквата и Русия, а именно - към разрив между гръцката Църква и руската." И наистина, при тази страшна мисъл императорът отбелязал: „Да не дава Бог!
От направените към тоя пасаж бележки на императора става явно, че последният не се съгласявал нито с едно от заключенията на обер-прокурора и най-категорично опровергава и отхвърля всичките му опасения за съдбата на православната Църква като такава, които не почиват върху правилно разбиране смисъла на развиващите се около българския църковен въпрос събития. Но в своите предричания граф Толстой отишъл още по-надалеч. По-нататък той пише: „Посочвайки на събития, подобни на станалото недавно в Кандия, гърците могат да ни обвинят, че ние от равнодушие към вселенската Църква не предупреждаваме такива печални явления." Тук обер-прокурорът е имал предвид въстанието на гръцкото население на о-в Крит, предизвикано от насилията и жестокостите на местните управители. Тая предпоставка Александър II намерил за неуместна и затова пита: „Как можахме да ги предупредим, когато нямахме там и консул? " Въз основа обаче на нея граф Толстой продължава: „Но ако би те окончателно да се убедят, че източната Църква не може да очаква от нас деятелна помощ и че ние защищаваме нс православието против друговерието, а само българите против гърците, тогава това би произвело всеобщо охлаждение към нас, възбудило би негодувание във всички привърженици на източната Църква, а в масата на гръцкия народ и духовенство разни страсти, които тъй мъчно се укротяват в тях!
" На това
съждение
Александър II възразява: „Ние защищаваме не българите против гърците, а православието от заплашващата го опасност, от притесненията на гръцкия елемент." А обер-прокурорът продължава: „Ако би те (гръцкият народ и духовенството) тогава да намерят други защитници, и франция или друга държава би пожелала да ги привлече към себе си и съвсем да ги откъсне от нас, тогава това би могло да доведе до онова, което да се помисли е страшно за всеки православен християнин, до което тъй усилено се домогват враговете на Църквата и Русия, а именно - към разрив между гръцката Църква и руската." И наистина, при тази страшна мисъл императорът отбелязал: „Да не дава Бог!
" но веднага възразява: „Но какво пък ще бъде, когато всички турски славяни преминат в католичество или в уния? " За обер-прокурора такъв разрив е възможен, защото той по-нататък пише: „Като повод към това могат всякога да послужат ония разногласия между гърците и нас, които са сетнини от нашето едно и половина-вековно отдалечение от Изток и се прикриват само с взаимната любов на православните Църкви." Граф Толстой предвижда дори и отговорностите, в случай, че стане подобно нещо. „Разбира се, пише той, тежката отговорност пред Бога би паднала тогава и върху много лица, които принадлежат към гръцката Църква, за увличането им от себелюбиви разчети, чувство за отмъщение и други страсти. Но това не би избавило и Русия от обвинение, задето тя със своите действия е нарушила любовта към страдащата източна Църква. Както и да било, но разривът с източната Църква би докарал за Русия неизказано бедствие, разклатил би основата на нейната външна мощ, породил би в нея страшни смутове и, с една реч, би я лишил от това, което е корен на нейното благосъстояние, величие и сила".
към текста >>
13.
IV.14 август, четвъртък
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Съждението
, това е качество на свободния, който минава положението на ограниченията в рамките на свободата, гдето Духът влага живот в неговата душа, да работи и се развива.
Любовта е качество на майката и бащата. Чрез нея те задоволяват всички нужди на своите деца; тя е силата и вдъхновението на техния живот. Покаянието е качество на роба. Който всякога прави погрешки, всякога трябва да ги изправя, защото ако би бил мъдър, не би бил слуга. Оправданието е качество на грешника, той всякога се оправдава за своите грехове, все търси извинение и причини, все търси защитници.
Съждението
, това е качество на свободния, който минава положението на ограниченията в рамките на свободата, гдето Духът влага живот в неговата душа, да работи и се развива.
Ако се оправдавате пред Бога, то се поставяте в положението на един грешник, който няма намерение да се изправи. Да се оправдавате пред Бога, то значи да не вярвате в Неговата любов и да мислите, че Той не ви разбира. Той вижда и знае. Онзи, който има вяра и любов, има ли нужда от покаяние и оправдание? И онзи, в когото Духът на живота е заработил, има ли нужда да играе ролята на слуга и на грешник?
към текста >>
14.
IV.18 август 1907 г., 9 часа и 30 минути преди обяд
,
Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА
,
ТОМ 11
Божествените заповеди трябва да се служат с абсолютна покорност, без всякакво
разсъждение
.
18 август 1907 г., 9 часа и 30 минути преди обяд Каквото се даде всекиму, няма да го съобщава за една година на другите.
Божествените заповеди трябва да се служат с абсолютна покорност, без всякакво
разсъждение
.
Бог е всемъдър. Чрез Добродетелта сме влезли в материалния свят, а чрез кораба на Мъдростта ще се носим към Небето. Положението си ще разберем само в Небето. След обяд Най-добре можем да се молим сутрин от 4 до 9 часа. Вечер от 9 до 12 часа.
към текста >>
15.
IV.12 август, петък
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
И това, което ви казвам, е желанието на Духа и затова гледайте да го изпълните „мот-а-мо"*, без никаква философия и
разсъждение
от ваша страна.
Пазете се от лошата деятелност - да няма корист в това, което вършите, защото ако поливате едно дърво, което Господ не е посадил, Той ще го изкорени, но ако поливате дърво, което Господ е насадил , тогава ще се ползувате. Сега нека ви кажа още как да се подвизавате в другите 340 дни в годината. Всеки ден ще се постараете да направите по едно добро дело, безразлично колкото и да е малко. Може да проектирате и една добра мисъл в пространството към някого. За добрата мисъл най-напред ще се обърнете към Духа и каквато мисъл ви внуши, изпратете я в пространството.
И това, което ви казвам, е желанието на Духа и затова гледайте да го изпълните „мот-а-мо"*, без никаква философия и
разсъждение
от ваша страна.
Само тогава ще имате Неговото лично ръководство. От препирания, каквито и да са, отбягвайте. На такива ще кажете: „Ние нямаме обичай да се препираме, не сме разположени за препиране." Но, разбира се, дето е необходимо, особено за истината, ще влезете в прение. За принципа ще влезете в прение, обаче за малки работи прението трябва да се избягва. Когато някои ви пита, било сериозно или не, какво правят духовете, на такива кажете: „Правят стълби." И ако питат какво казват духовете, отговаряйте: „Духовете казват, че които следват Господа, ще им е добре, а които не следват, ще гладуват." Но Господ ще ви научи в такива времена какво да правите и кога какво да кажете.
към текста >>
16.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1915 година (4-8 август) ТЪРНОВО
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
В категория разум влизат:
разсъждение
, съжаление, съображаване, внимателност, стремление.
Вибрациите на думата цялост на български са слаби. Думата победа е по-силна, радостта е по-силна, но целостта има най-дълбок смисъл. Под думата цялост влизат: здраве, покой, услужливост. благост, пълнота, оптимизъм, мъдрост. Мъдростта включва следните думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и просвещение, разум.
В категория разум влизат:
разсъждение
, съжаление, съображаване, внимателност, стремление.
На български няма дума за индивидуализиране, което значи душата да стане единична. В индивидуализирането на душата влизат следните неща: лекуване, присъствие на Духа, младост, растене. В растенето на живота влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление. В истината влизат следващите думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, вяра, вдъхновение, доброта, упование. Който иска да познае истината, не може без тия помагала.
към текста >>
17.
8. СЪХРАНЕНИЕ НА ДУШЕВНАТА ЕНЕРГИЯ
,
,
ТОМ 12
Има три начини, по които човешката енергия се изразходва: 1) чрез физическия организъм - чрез ръце, крака, мускули, стомах, бели дробове; 2) чрез човешката мисъл,
разсъждение
и 3) чрез човешките страсти.
В това отношение вашият мозък е нива, върху която вие трябва да сеете. Във вашата житница Бог е положил семето, а като дойде определеното време, Господ казва: „Посей нивата! “ Вие отговаряте: „Тази година няма да сея, имам достатъчно храна, затова ще си почина.“ Оставяте мозъците си необработени и те треволясват, т.е. както се казва научно - атрофирват се. Главното изкуство в спазване на душевната енергия е обработването на човешкия мозък.
Има три начини, по които човешката енергия се изразходва: 1) чрез физическия организъм - чрез ръце, крака, мускули, стомах, бели дробове; 2) чрез човешката мисъл,
разсъждение
и 3) чрез човешките страсти.
Най-опасните елементи за изразходване на енергията са страстите и онези от вас, които се оплакват, че паметта им отслабва, ще знаят, че у тях страстите са взели надмощие. Забелязва се този факт у млади момичета и момчета, на около 15-16 години. В тази възраст те почват да любят и затова започват да забравят, не могат да си учат уроците. Така е и с възрастните: те се влюбват в други неща, но това не е любов, това е привидна любов, любов на чашката. Такова е положението на всеки пияница, който обича чашката: погледне я, глътне от нея и е доволен.
към текста >>
18.
15. СИЛИТЕ В ПРИРОДАТА
,
,
ТОМ 12
После ще предизвикаме по-висшите форми на ума, въображението, слушането,
разсъждението
, музиката, творческия ум.
В нашата работа ние трябва да се трудим да избягваме еднообразието. Не искам да ви направя набожни, защото това е еднообразно учение. Тъй, както днес разбират набожния човек, той е като впрегнатия кон, който има отстрани на очите си капаци и поглежда само отпред. Набожният човек, едва що стане - и на църква, вечер - пак на църква, сутрин - на църква, вечер - на църква и всички казват за него: „Набожен човек е този.“ В работата, която ви предстои, ще започнете последователно да развивате разни области. Първо ще предизвикате долната част на мозъка, нисшия ум на човека върху природата, върху всички форми, образи, цветове, числа.
После ще предизвикаме по-висшите форми на ума, въображението, слушането,
разсъждението
, музиката, творческия ум.
Най-после ще предизвикаме любовта към Бога, към хората и към животните, ще предизвикаме още чувството на вяра и надежда, на дружелюбие, общителност, приятелство, но не в тази смисъл, както сега се разбират. Ще предизвикаме още закона на справедливостта, изпълнителните сили, от които произтича разрушението, т.е. екзекутивната страна на живота. Разбира се, това е трудно, понеже, ако речем да предизвикаме сега музиката, не ще можете всички да я възприемете, защото у едни от вас музикалното чувство е доста развито, а у други - слабо. У някои от вас обективният ум е много силно развит, а висшият е слабо развит; у някои от вас религиозното чувство е силно развито, а схващането за кротост и смирение са слабо развити.
към текста >>
19.
1. НАЙ-МАЛКОТО
,
Първи урок от Учителя
,
ТОМ 12
“ (*“Ще изпълним всичко, което Учителят ни говори тази сутрин, без
разсъждение
, предано, с радост и любов.“) (*Нали) когато Учителят каже нещо, ученикът трябва да го направи, ако иска да му се каже нещо друго.
“ И тъй тържествено прекарахме този светъл слънчев ден, който го нарекохме: Празникът на Истината. Трите между борчетата си продължихме празнуването. Изпяхме си стиха на Истината: „Когато Истината грее Плодът цъфти и зрее! “ Всички бяхме озарени с една (*чиста) детска радост. Твърдо си казахме: „Ще изпълним всичко, което Учителя ни говори тази сутрин, като малките деца, с радост, преданост и любов!
“ (*“Ще изпълним всичко, което Учителят ни говори тази сутрин, без
разсъждение
, предано, с радост и любов.“) (*Нали) когато Учителят каже нещо, ученикът трябва да го направи, ако иска да му се каже нещо друго.
(*Туй, което Учителят каже, ние ще го направим!) Направихме си упражненията I и II, като си казахме: „Днес правим тези упражнения с най-малкото усърдие и въодушевление, като постепенно ще увеличим усърдието си.“ (*“Днес правим тези упражнения с най-малкото усърдие, с най-малкото въодушевление. А утре - с по-голямо въодушевление.) 11 часа сутрита ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ [1] Допълненията в кръгли скоби и звездичка в началото са от тетрадката на Елена Хаджи Григорова, из архива на Пеню Ганев. [2] Текстът в {} е от машинописен препис. [3] предложение (рус.) - остар. изречение. [4] когато - разг.
към текста >>
20.
6. КАКВО Е ЛЮБОВТА. МЯСТОТО НИ ПРИ ЛЮБОВТА. ЗА ВСЯКА ПО НЕЩО
,
Трети разговор с Учителя:
,
ТОМ 12
Въображението и
разсъждението
е повече развито у нея.
От малки работи не се наскърбяват, но наскърби ли се веднъж, мъчно му минава. Тези вежди (у Гена) в началото, при носа, са по-тънки, а към другия край се разширяват. Значи у нея повече чувствата играят важна роль. Може да се развие и интуицията у нея. Тя разсъждава повече, по-малко наблюдава.
Въображението и
разсъждението
е повече развито у нея.
Фиг.2 Колкото челото е по-близо до правата (А), активността е по-слаба; а колкото челото е по-издадено навън в цялата си част и силите са по- активни. И носът, колкото е по-навън, толкова по-добре. У Паша, запример, тази вглъбнатина (на брадата) показва развитие на чувствата. (*Устойчивост на чувствата.) Колкото туй разстояние е по-голямо (брадата), личните елементи преобладават и волевите също. А у Марийка, тъй както е, волеви елементи не влизат, а само импулс на чувствата.
към текста >>
Вие най-първо събирате, а после идва
разсъждението
.
(*Устойчивост на чувствата.) Колкото туй разстояние е по-голямо (брадата), личните елементи преобладават и волевите също. А у Марийка, тъй както е, волеви елементи не влизат, а само импулс на чувствата. (П.) Вглъбнатината в брадата показва аналитически ум. У вас е развит повече строителният ум, строежът или творческия ум. После, у вас най- първо иде редът и порядъкът, а след туй вадите вътрешното заключение.
Вие най-първо събирате, а после идва
разсъждението
.
(М.) У вас наблюдението е силно развито. Вие трябва постоянно да разсъждавате, т.е. вътре да разсъждавате. После, и интуицията е развита. (С.) Най-силно наблюдателните способности са развити у Савка.
към текста >>
21.
8. ДОБРО - ОБРАЗИ НА ЖИВАТА ПРИРОДА
,
Пети урок от Учителя; дни - четвърти, пети
,
ТОМ 12
(I, II, III... ) И всяка категория си има своите подразделения (1, 2, 3 ) Първата категория обхваща силите или способностите, които се отнасят до ума - умствените способности и то следните:Наблюдението - наблюдателен ум;Памет - събирателен ум;
Разсъждението
- разсъдителен ум.
- Ако се разложи човекът психологически, ще се види, че у човека има 40 способности, разделени в 7 области. И тогава, аз ще дам следната формулка: А = 40/7. В твърдото състояние съзнанието е съсредоточено в една посока; в жидкото* състояние съзнанието е в друга посока; а във въздухообраз- ното състояние - в трета. Тъй че, силите на съзнанието са насочени в една или друга насока. Съзнанието се проявява в 40 способности у човека, които са поделени в 7 категории.
(I, II, III... ) И всяка категория си има своите подразделения (1, 2, 3 ) Първата категория обхваща силите или способностите, които се отнасят до ума - умствените способности и то следните:Наблюдението - наблюдателен ум;Памет - събирателен ум;
Разсъждението
- разсъдителен ум.
Тъй че, първата способност събира материали, втората ги складир- ва, а третата обработва тия материали. Но когато става душевен процес, той не е заключен само в тази област (I), но се намесват и много други елементи и способности от други категории. Във втора категория влизат себесъхранителните способности или чувства. Такива са: 1 .Разрушителност и 2.Себесъхранение. На трето място идат личните чувства на човека.
към текста >>
22.
ПЪРВИ МЕСЕЦ
,
22 август - 22 септември 1922 г.
,
ТОМ 12
И към едни бивайте милостиви, с
разсъждение
; а други спасявайте с страх като ги изтръгвате из огъня и гнусете се даже и от дрехата осквернена от плътта.
Ще дойде. Поздрав на всички. Верен. Русе, 28 септември 1922 г. „А вие, възлюблени, назидавайте себе си на пресветата ваша вяра и молете се Духом Светим. Пазете себе си в Любовта Божия в ожидание на мисълта на Господа нашего Исуса Христа за живот вечен.
И към едни бивайте милостиви, с
разсъждение
; а други спасявайте с страх като ги изтръгвате из огъня и гнусете се даже и от дрехата осквернена от плътта.
А на оногози, който може да ви съхрани безгрешни и да ви постави непорочни в радост пред неговата си слава, единому премудраму Богу и Спасу нашему да бъде слава и величие, държава и власт и нине и вся веки." Амин. Послание Юдино 1: 20-25 „Така щото Син Человечески е Господар и на Съботата." Марка 2:28 „Аз никоя вина за смърт не намервам в него. И тъй като го накажа ще го пусна." Лука 23:22 „Кой ще обвини избраните Божии? Бог е който ги оправдава." Послание к Римляном 8:33 12 октомври 1922 г., четвъртък, 6.30 часа сутринта Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с.
към текста >>
23.
2. БЯЛОТО БРАТСТВО
,
Димитър Кочев
,
ТОМ 13
Но мнозина не могат да се освободят от формалистично, от доктринерно
разсъждение
, и запитват: „Какво точно характеризира, отличава това движение от множеството подобни?
Важно място в живота на Белите братя заемат музикалните утринни упражнения - Паневритмията. Това са пластични гимнастически упражнения, изпълнявани под съпровод на специална за целта музика в ранните часове на изгряващото слънце. Особената музика, ритмичността и символичността на движението в обстановката на ранната ведрина и починалата нервна система, всичко това благоприятствува за едно мощно дълбоко колкото духовно, толкова и физическо въздействие. Чиста храна за тялото, чисти мисли за ума, благородни чувства и възвишени прояви - това са основните стремления на братствените членове. Природосъобразен живот и природосъобразни методи.
Но мнозина не могат да се освободят от формалистично, от доктринерно
разсъждение
, и запитват: „Какво точно характеризира, отличава това движение от множеството подобни?
Не е ли бил достатъчен един Миров Учител, един само Божествен Пратеник? Защо трябваше да се явят сред нас Христос и Буда, и Зороастър, и Хермес, и Мойсей, и Сведенборг, и Щайнер и др.? " Както всяка биологическа възраст на човека има своите специфични нужди, така и духовната, културната, интелектуалната възраст на индивида, на обществата, на народите, на расите имат своите особени потребности, необходими за да се подтиква растежа, за да не спира развитието. В известни народи и при известни случаи е трябвало да се стимулира културата на сърцето. В други е било необходимо да се усвоят определени знания.
към текста >>
24.
7. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА!
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Това са, впрочем, само намеквания за
разсъждение
, без да имаме предвид да се укорява, който и да е.
че те са необходими. Водата е опасна не в естественото си състояние, а само когато турим срещу течението й някоя преграда, някой бент и искаме да спрем движението й, което има голям наклон - тогава тя става наистина много опасна за ония, които живеят по-долу. Можем ли да издигнем тия бентове до небето, за да я спрем? Разбира се, не можем. Напротив, колкото по-високо вдигаме нашите бентове, толкова по-силна става водата, за да тръгне пак по стария път, който природата й е определила.
Това са, впрочем, само намеквания за
разсъждение
, без да имаме предвид да се укорява, който и да е.
Ние не трябва да направим погрешката, която жителите на гр. Джонстаун (Америка) направиха в края на миналия век: те имали над града си река, която текла тихо и спокойно с векове, но в ума на тия културни американци се зародила идеята да запушат тая река над града и да образуват едно езеро за да се разхождат с лодки по него, а зимно време да се пързалят. Речено-казано и свършено: предприятието било извършено и няколко години подред жителите на гр. Джонстаун се радвали на своята културна придобивка - езерото си. Обаче, при едно голямо наводнение високият бент се съборил и целият град Джонстаун бил наводнен до третия етаж на къщите, като повече от 2000 души хора се издавили.
към текста >>
25.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1
,
,
ТОМ 16
Ние сега казваме: „Господ ще уреди всичките работи", но това е едно
разсъждение
на болни хора.
Съзнанието, това е една арена, в която се преплитат много умове, много мисли. Вие мислите, но едновременно с вашата мисъл е преплетена и мисълта на хиляди и хиляди хора. Не сте вие единственият, който разрешавате сам въпроса. Както в камарата стават разисквания и най-после гласуване, така е и в самия тебе - ти не решаваш сам въпроса, а камарата. Ти си цар, който издаваш указа.
Ние сега казваме: „Господ ще уреди всичките работи", но това е едно
разсъждение
на болни хора.
Правото е само право в доброто, а не в злото. В злото няма никакво право. Правото е право само в Любовта, в омразата не е право. Правото е право само в Истината. Дето има Истина, дето има свобода, знание, любов, дето има живот, правото е там.
към текста >>
26.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2
,
,
ТОМ 16
И аз не искам да нося никакво
осъждение
.
Няма да си вдигате ръцете, няма да си говорите като познати. Искате ли първо да направите това упражнение? Вие правите по-лоши работи от това, а упражнението не искате да направите. Тогава, правете каквото искате и ходете както вие си знаете. Но сами ще си носите последствията.
И аз не искам да нося никакво
осъждение
.
Тук нито един от вас не върви както трябва: нито от младите, нито от старите. И затова аз няма какво да си играя с вас. Правете каквото искате и както намирате за добре. САМО БОЖИЯТА ЛЮБОВ НОСИ ПЪЛНИЯ ЖИВОТ! (Дъждовно време, силен вятър.) 21.II.1934 год., сряда Небето почти облачно, но слънцето огря, а после се заоблачи.
към текста >>
27.
1934 година
,
,
ТОМ 16
И аз не искам да нося никакво
осъждение
.
Няма да си вдигате ръцете, няма да си говорите като познати. Искате ли първо да направите това упражнение? Вие правите по-лоши работи от това, а упражнението не искате да направите. Тогава, правете каквото искате и ходете както вие си знаете. Но сами ще си носите последствията.
И аз не искам да нося никакво
осъждение
.
Тук нито един от вас не върви както трябва: нито от младите, нито от старите. И затова аз няма какво да си играя с вас. Правете каквото искате и както намирате за добре. САМО БОЖИЯТА ЛЮБОВ НОСИ ПЪЛНИЯ ЖИВОТ! (Дъждовно време, силен вятър.) 21.II.1934 год., сряда Небето почти облачно, но слънцето огря, а после се заоблачи.
към текста >>
28.
СЕФАРИАЛЪ - АСТРОЛОГИЯ
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
И днес, въпреки
осъждението
, което тегне над нея, просветени умове в Англия, Америка, Франция, Германия, а де по-малко, де повече и в другите страни, изучават Астрологията, проучват - строго и опитно - законите на този звезден език на природата, и се учат да разчитат нейната веща мисъл.* Разбира се, това, че в миналото, па и в наши дни много просветени умове са се занимавали с Астрология, не е още никакъв научен доказ.
Поменавам тия неща не за друго, а защото - за мислещия човек, който се интересува от психология - те представят голям психологичен интерес. Ние се намираме пред едно колективно внушение, което за да се изкорени из човешките мозъци, нужни са големи усилия и много светлина. Случаят с Астрологията не е единствен - спомнете си за пример богомилството. Трябваше да минат столетия, за да се откърти онази дебела кора от клевети и обвинения, с която го бяха покрили тогавашните духовници, мятайки своите собствени престъпления на негов гръб, за да блесне отново, чиста и лъчезарна, истината за него. Това време е настанало и за Астрологията.
И днес, въпреки
осъждението
, което тегне над нея, просветени умове в Англия, Америка, Франция, Германия, а де по-малко, де повече и в другите страни, изучават Астрологията, проучват - строго и опитно - законите на този звезден език на природата, и се учат да разчитат нейната веща мисъл.* Разбира се, това, че в миналото, па и в наши дни много просветени умове са се занимавали с Астрология, не е още никакъв научен доказ.
Туй само може да ни вдъхне вяра в нейната достоверност и да ни подтикне към самостойни проучвания. Въпросът за истинността на Астрологията обаче е разрешен чисто научно. И следователно, щом тя може да се постави на една чисто експе - риментална база, досущ така, както и останалите природни науки, и да се изследва по ония общи методи, които са достъпни на съвре - менната наука, по - нататък за някакви субективни вярвания в Астрологията и дума не може да става - ние ще бъдем изправени пред ней - ната научна достоверност, която сама ще определи своята стойност с правдивия език на числата. Но преди да пристъпим към научното поставяне на астрологичната проблема, ще хвърлим един бегъл поглед върху астрономичните елементи, с които Астрологията оперира. Астрологичното изследване изхожда от следните данни: дата и място на раждането на даден индивид или на извършването известно събитие, което значи: изчисляване положението на Слънцето, Луната и планетите по еклиптиката за дадено място и време на земното кълбо.
към текста >>
29.
Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 2. Преминаване през планетните сфери
,
,
ТОМ 18
А главата, която човек има на Земята като орган за разбиране, за
разсъждение
, за говорене, в Слънчевата сфера на човешкото съществуване се образува от сферата на Марс, Юпитер и Сатурн.
Той го чувствува и вижда, че този вселенски организъм, който му принадлежи е диференциран на отделни сфери - Лунна сфера, сфера на Меркурий, на Венера, на Слънчева сфера и т. н., които сфери влизат като органи в общия вселенски организъм, който човек чувствува, че му принадлежи. Но там човек чувствува, че притежава и нещо друго, нещо специално, което отговаря на главата на земното съществуване. Тази специална част на човешкото същество се образува от сферите на Марс, Юпитер и Сатурн, които съставят един вид главата на човека в слънчевото му съществуване. Може да резюмираме горната мисъл по-конкретно по следния начин: В слънчевото съществуване - Луната, Меркурий и Венера съставят крайниците и долната част на човешкия организъм, самата Слънчева сфера заедно с неговите духовни същества образува гръдната област, целокупносттана ритмичната система на човека - дробовете и сърцето с кръвоносната система.
А главата, която човек има на Земята като орган за разбиране, за
разсъждение
, за говорене, в Слънчевата сфера на човешкото съществуване се образува от сферата на Марс, Юпитер и Сатурн.
Но както на Земята главата е орган за размишление, за разсъждаване, седалище на паметта и спомена, а също така в нея се намират устата, чрез която човек говори — изразява своите мисли. Устата е орган, чрез който се изявява човешкото слово като израз на неговата мисъл. Също така и в съществуването на човека в сферата на Слънцето неговата глава има същата функция. В Слънчевата сфера устата на човешкия организъм, чрез която се изразява космичното Слово, се представя от сферата на Марс в космичния организъм на човека. Това Слово звучи в пространството като хармония на сферите, като разумно космично Слово.
към текста >>
30.
V. Астрологът на Духа от Изгрева, София - 1. Предговор към “Астрология” на Иван Антонов
,
Иван Антонов (1899 г. -1964г.)
,
ТОМ 18
А Учителят прави едно
разсъждение
: Ако вземем една дъска и на нея опънем четири тела, от това устройство не може да се изкара музика.
В него Той ни дава светлина и по тия въпроси. И ако изучим всичко това, на астролога му е необходимо да притежава и интуиция, която да го води при разчитането на звездната карта. А това вече си е дарба, която четецът на звездослова трябва да е изработил. Така че от всеки индивид не става астролог. От всяко дърво свирка не става - казва народната поговорка.
А Учителят прави едно
разсъждение
: Ако вземем една дъска и на нея опънем четири тела, от това устройство не може да се изкара музика.
За да стане това, тази дъска трябва да се превърне в съвършен инструмент, а трябва да слезе маг отгоре и този маг да изкара музика от тоя съвършен инструмент. Аз даже си позволявам да кажа нещо повече, като наблюдавам някои от жадните за изява астролози. Виждат ми се не дъски с четири тела, а направо пънове без всякакви телове. Такъв инструмент музикален е тъпанът. Вярно, необходим е, и гениалните композитори го използват в произведенията си, но само в съчетание с другите музикални инструменти.
към текста >>
31.
4. ДОМОВЕ СЪС СЪОТВЕТНИТЕ ЗНАЦИ
,
,
ТОМ 19
Положителен полюс: разпоредителност, досетливост, критичен и тънък анализ,
разсъждение
според изискванията на логичната мисъл.
Шестият дом се управлява от Дева. Земен знак, управител - Меркурий. Методичност, аналитичен ум, критичност, предразполагащ, тънък усет. Природа: променлив, подвижен, пасивен, аналитичен, детайлиращ, научно-творчески. Астросоциологично значение: средната класа, чиновническият персонал при фабриките, всички области на медицината, хирургията, земеделските занимания, средните народни слоеве, дребната търговия, колекционерите, химическите работници.
Положителен полюс: разпоредителност, досетливост, критичен и тънък анализ,
разсъждение
според изискванията на логичната мисъл.
Отрицателен полюс: критична дребнавост, преувеличение, покорство, нервна слабост, лишение и унижение в професионалната сфера. Управлява: вътрешността на организма, специално червата. Седмият дом се намира под знака на Везните. Кардинален, въздушен, положителен. Владетел - Венера, Сатурн - в екзалтация.
към текста >>
Положителен полюс: уравновесеност, безпристрастие, зряло
разсъждение
, подем в изкуството, специално в поезията, справедливо правораздаване, щастливи женитби, добри изгоди от сдружаване, договори и международни съглашения.
Кардинален, въздушен, положителен. Владетел - Венера, Сатурн - в екзалтация. Слънцето - в падение, Марс - в заточение. Природа: научна начетеност, аристократически дарби, тънък усет към красивото в природата и обществото, правосъдието, социалните инициативи, равновесие в характера. Астросоциологично значение: обществено сдружаване, женитби, разводи, международните договори, външната държавна политика, правосъдните процеси, всичките области на артистичната култура.
Положителен полюс: уравновесеност, безпристрастие, зряло
разсъждение
, подем в изкуството, специално в поезията, справедливо правораздаване, щастливи женитби, добри изгоди от сдружаване, договори и международни съглашения.
Търговията на лукса, модата и художествения спорт. Отрицателен полюс: пречки в държавните и в обществените инициативи, разводи, несправедливо правораздаване, скъсване на дипломатически отношения, анулиране на договори, скандал и дилетантство в артистично-литературния свят, безкритична суетност и упадък в творчеството. Отношение: към бъбреците, Осмият дом се управлява от Скорпион. Знак - воден, фиксиран. Управител - Марс.
към текста >>
32.
Б. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА Б.1. ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ (ИЗВАДКИ)
,
,
ТОМ 19
В това мигновение на
разсъждение
помолих да отворят вратата и като си извадих пръста - той беше разбит до костта и облян цял в кръв.
Той вдигна дясната си ръка, направи някакво магическо движение, произнесе една формула и за мое учудване небето разкъса своята облачност, бурята спря, снегът престана да вали и слънцето величествено се показа.” „Веднъж Учителят ми каза, че за най-малкото същество има досие на Слънцето.” „Един ден, слизайки от Изгрева с един мой съученик, с един стар автобус, чиято врата беше направена от плътно желязо. Като се качвах последен, едно дете на около 10 години така силно блъсна вратата, че малкия пръст на дясната ми ръка остана между рамките на вратата и самата врата. Всеки знае, че тази част на ръката е най-чувствителна, в този миг не знам в каква част от секундата, аз веднага си представих образа на Исуса от Назарет, който беше разпънат на кръста с гвоздеи върху ръцете. Също така си спомних за онзи момък през средните векове, който пред съда на инквизицията спокойно постави своя пръст върху горящата свещ, за да им докаже силата на своя дух, че няма да се уплаши от горящата клада, която му готвят. Точно тези два случая ми дадоха кураж и сила да взема твърдото решение да изпитам мощта на човешката воля, именно дали е в състояние да обуздае болката на плътта.
В това мигновение на
разсъждение
помолих да отворят вратата и като си извадих пръста - той беше разбит до костта и облян цял в кръв.
Запазвайки високо самообладание моят приятел ме заведе да ме превържат в една аптека. Докато ме превързваха аз пазех пълно равновесие, изразено в едно мълчание. Излизайки от аптеката, аз паднах на улицата. Изглежда, че моето тяло, въпреки силата на моя дух не можеше да издържи вибрациите на това силно нервно напрежение. Но кое е характерното в този малък епизод, който може да се случи с всеки човек?
към текста >>
33.
B. УЧИТЕЛЯТ И ЧОВЕКЪТ ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ
,
,
ТОМ 19
Аспектът дава способност за положително и задълбочено
разсъждение
и сила на съсредоточаване.
Това говори за тежката състояние, в което се намира душата на българския народ на Балканския полуостров, отвсякъде заобиколена от хитри и коварни врагове. Вьншно българите са любезни, услужливи, весели, привързани към обществото и удоволствията. Но вътрешно са попарени от големия гнет и ада от силното отрицателно, могъщо влияние на намиращия се в екзалтация паднал бог Сатурн. (Луна образуващ се точен съвпад Сатурн) - извори за изключително негативните качества на българите. Понеже Учителят Петър Дънов е взел българско тяло, е поел и негативните качества на този народ.
Аспектът дава способност за положително и задълбочено
разсъждение
и сила на съсредоточаване.
Сатурн във Везни, в екзалтация, е най-силен и дава мрачен характер с периодични пристъпи на меланхолия. Натурата е безпокойна, а животът тъжовен. Жените са в най-тежко безправно положение, особено в семейството. За мъжа показва безбрачие и препятствия във всичко, свързано с детството му. Ще среща мъчнотии от страна на условия и хора, носители на сатурновите сили.
към текста >>
34.
1924 г. Из беседи, лекции и други
,
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
Този начин на
разсъждение
ще ви повлияе, за да се образува във вас едно хубаво настроение на духа.
Това е един вътрешен стремеж. Ние ще направим този опит, за да се избегне това натегнато състояние, което често се заражда между вac в класа. Изтегнатото състояние седи в това, че известни стари идеи, които носиите в себе си от света, се сблъскват с новите идеи, които влизат във вашия ум. Ние не искаме да става никакво сблъскване във вас, затова във вашият ум трябва да има място за всяка нова идея. Щом идеите се сблъскват, те не могат да произведат този хармоничен резултат, които се очаква при новите идеи.
Този начин на
разсъждение
ще ви повлияе, за да се образува във вас едно хубаво настроение на духа.
Често онези, които следват окултната наука, но не са запознати с разни клонове на тази наука, като астрология, хиромантия, френология и др., не могат да си помогнат, когато ги нападне меланхолия или обезсърчение или една рязка промяна от едно състояние в друго. Например, ако някой минава от едно религиозно състояние в едно негативно състояние на Сатурна, той веднага ще се обезвери и за да се отклони ума му от тези отрицателни мисли, върху него трябва да действуват магнетичните влияния на Слънцето, и той ще се хармонира. Някой казва. Не вярвам в нищо. Но щом го извадите от това течение, ще каже, че се е заблуждавал.
към текста >>
35.
1928 г. Из беседи, лекции и други
,
III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
Що се отнася до Божествените мисли, прилагайте ги без
разсъждение
.
Като сте неразположени, представете си, че седите пред един голям оркестър и слушате музика. Щом си представите тази картина живо, ще започнете да чувате музиката. - Ама ще кажат хората, че сме смахнати. - Да казват, каквото искат. За предпочитане е човек да живее във въображението си, на Луната, отколкото да ходи с увиснала глава, отчаян и обезсърдчен, да не намира смисъл в живота.” „Като дойде някоя Божествена мисъл в ума ви, веднага пристъпете към приложението й.
Що се отнася до Божествените мисли, прилагайте ги без
разсъждение
.
Колкото повече философствувате върху тях, толкова повече постижението им се отдалечава. Вие трябва да прилагате Божествените мисли, за да развиете вътрешна хармония в себе си - хармония в своите мисли, чувства и постъпки.” 164. ДЕРЗАЙ ДЪЩЕ: 22 беседа от Учителя, държана на 5 февруари 1928 г., София. - В: Синове на възкресението: [Неделни] беседи, серия X, т. III. София, 1934, с.
към текста >>
36.
23. КОЙ Е СВРЪХЧОВЕК?
,
,
ТОМ 20
Правя следното
разсъждение
върху този въпрос: Понятието «свръхчовек» доби гражданственост след публикуването на «Така каза Заратустра».
«Алфа», г. I, бр. 3, сряда, 5. V. 1924 г, стр. 4) Научих се, че една следствена инстанция е задавала на последователите на г-на Дънова въпроса: дали те считат, че г-н Дънов е свръхчовек.
Правя следното
разсъждение
върху този въпрос: Понятието «свръхчовек» доби гражданственост след публикуването на «Така каза Заратустра».
Това понятие - основа и цел на цялата книга - е идея на Ницше. Идеята си за «свръхчовека» Ницше я нахвърли в дебели щрихи -само като идеал. Завършил ли е той типа на свръхчовека или е останало още да допълня? На този въпрос може да отговори само Ницше. А когато се бяха обърнали към него за разяснение на «свръхчовека», Ницше нищо не можа да отговори, защото вече беше луд... Той беше в лудницата, а «Така каза Заратустра» от ръка на ръка обикаляше земното кълбо.
към текста >>
Като правя горното
разсъждение
, оставам на мнението, че въпросът -поставен и задаван в този вид - никого не ще доведе до нищо, защото понятието «свръхчовек» днес-за-днес е без реално значение, инак в литературата ясно биха се установили върху неговата форма, съдържание и смисъл точно тъй, както здраво са се установили върху понятията: господар, слуга, буржоа, пролетарии - положения, ясни със своите материални признаци. Свободомислящ
За военния Наполеон беше свръхчовекът; за учения - Едисон; за моралиста - великите учители; за нашата младеж-Ботев, Левски, Делчев. Кой беше правият, и кой сега е прав? Ницше - вдъхновителят на модерната литература, поведе след себе си плеяда художници на перото: Ибсен създаде своя свръхчовек - своя многоли-чен свръхчовек във формата и съдържанието на Брандта, на Нора, на Боркма-на; Хамсун - своите Нагел и Глана; Пшибишевски - в героя на своя Ното 5ар1епз; Арцибашев - в своя Санин... Няма повече да изброявам... И днес има толкоз типове на свръхчовека, колкото и различни подстъпи към идеала за свръхчовека, формиран в мировъзрението на художника или у даден индивид... Като правя бегло тези разсъждения, казвам: понятието за свръхчовека е разтегливо и като тъй, то няма своя форма, нито определено съдържание и смисъл. Това понятие е само идеал и е равно далече от всекиго «както от май-муната-до човека»... И има толкоз понятия за свръхчовека, колкото и мнения по всеки мъглив въпрос, който се свършва в далечината на човешкото знание. Защото качествата, които Ницше даде за «свръхчовека», те са днес непознаваеми от човешката психология, нито още й принадлежат.
Като правя горното
разсъждение
, оставам на мнението, че въпросът -поставен и задаван в този вид - никого не ще доведе до нищо, защото понятието «свръхчовек» днес-за-днес е без реално значение, инак в литературата ясно биха се установили върху неговата форма, съдържание и смисъл точно тъй, както здраво са се установили върху понятията: господар, слуга, буржоа, пролетарии - положения, ясни със своите материални признаци. Свободомислящ
към текста >>
37.
35. КАК СЕ КРИТИКУВА В НАС
,
,
ТОМ 20
Преминава се на второто изречение - пак се започва
разсъждението
.
България не е родила критик и е много възможно никога да го не роди, защото у нас владее сатурновият тип - тип, у когото преобладава личният елемент, елемент, който е противник на обективността. Изглежда, че ний никога няма да дадем всемирен критик, по причина на общата ни едностранчивост и силен егоизъм. Критици на «цитати» имаме на всяка крачка, но критик с общ поглед върху всичко, с поглед, който да обеме миналото, настоящето и бъдещето, с поглед, който да се абстрахира от себе си - едва ли ще имаме някога... Няма нищо по-лесно от критиката, когато искаме да изопачим някое дело или учение, но няма нищо по-мъчно, когато искаме да предадем същността на делото, което искаме да определим точно по начина, както го е предал неговият творец. Знам, че добросъвестни критици, когато са се залавяли да обосноват разбирането си върху известно съчинение от двадесет страници - те са написвали критика от сто страници. В такава критика се започва още от първото изречение, стигне се до точката и се започва разборът.
Преминава се на второто изречение - пак се започва
разсъждението
.
И т.н. И не откъснат от авто-ровата мисъл, последователно критикът добросъвестно изпълнява една обществена задача и става истински проводник на това, което авторът е сочил и учил. Такава е задачата и пътят на истинския критик. Та, и учението на Дънова трябва тъй да се критикува. А учението му започва от първата му беседа - следва през пет тома пос-ледующи беседи, следва през други пет тома, бъдещи беседи, които не е държал още, и минава през една необходима чистота на мисъл и желания, които имат насока към християнския идеал на съвършенство.
към текста >>
38.
4. МИРЪТ ИДЕ СЛЕД ВОЙНАТА 1914 ÷ 1918 Г.
,
В ИСТИЯ ЧАС: Беседа от Учителя, държана на 14.VII.1918 г., София. - В: Дали може: [Неделни] беседи от Учителя. София, 1942, стр. 50÷51, 57÷60.
,
ТОМ 21
Дето светлината на Духа прониква, там има мисъл,
разсъждение
, виждане.
Как ще познаете присъствието на Духа? - Когато се чувствувате силни по мисъл и по чувства, това е присъствието на Духа във вас. Когато сте тъжни, скръбни, обременени и скръбта ви се смени с радост, това е Духът, Който ви е въздействувал. Когато сте в безизходно положение и излезете от него, това е помощта на Духа. Духът следва всяка стъпка на хората, но повечето оттях са слепци, не Го виждат; някои Го напипват само, а малцина Го виждат.
Дето светлината на Духа прониква, там има мисъл,
разсъждение
, виждане.
Там е изключено всякакво съмнение и подозрение, всякакво колебание. Христос казва: „Дух Свети ще ви научи на всичко.” Под думата „всичко” разбираме, че Той ще научи хората как да придобият плодовете на Духа. Знайте, че Духът е реалното, на което дължите всичко. Търсете Духа във всяка велика проява и разчитайте на Неговата помощ. Мощно нещо е Духът.
към текста >>
39.
X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите
,
,
ТОМ 21
Ще ви го напиша, като много важно за
разсъждение
: ”Във всяка форма има известно съдържание, което трябва да изучите и опитате.
И двете внучета на брат ни Косьо идваха на Рила и играха Паневритмия. Това ви го написах за поука! И е много важно. 17. Пояснения за движенията Във връзка с движенията и смисъла им, било при молитвите с движения, било като се играе Паневритмията, ето какво срещнах днес в беседа от Учителя от 1919 г. на Събора в Търново.
Ще ви го напиша, като много важно за
разсъждение
: ”Във всяка форма има известно съдържание, което трябва да изучите и опитате.
Например равностранният триъгълник ви показва стремеж към Бога нагоре, сиреч един завършен симетричен живот. Триъгълник, обърнат с основата нагоре, показва живот, който е изгубил равновесие. Когато видите два триъгълника, единият-нагоре, а другият-с основата надолу, че се преплитат, вие ще се запитате: „Дали моите стремежи са като в един от тези триъгълници - надолу или нагоре? ” Вие издигате ръцете над главата си, така че да се образува еврейската буква шин - това значи, че искате да растете към Бога; то означава закон за размножаване и изпълване с всички блага, Този закон, който е от древната школа, сега съвременното общество е изопачило в една извратена форма, която по-рано е означавала: „Аз съм готов да възприема Божествените зародиши и да обработя мисълта, която ми даваш. Татко, с всичкия си ум, с всичкото си сърце, и с всичката си воля, и ще й дам всички условия за развитие.” Подир това съединявате ръцете си горе, като триъгълник, което значи, че всички мисли, желания и действия ще бъдат извършени в хармония и съзнателно.
към текста >>
40.
3. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЛШЕВИКИТЕ - ДЕЦА НА МОНАРХИСТИТЕ
,
,
ТОМ 22
Това не е право
разсъждение
.
- Кои са прави? - Нито едните, нито другите, защото всички разсъждават от гледището на своите тържици. Мнозина казват, че християнството е добро учение. - Защо е добро? - Защото възпитава и осигурява човека.
Това не е право
разсъждение
.
Това е старо учение, с нов надпис. След време те напущат християнството и приемат друго учение. Божественото учение се отличава по това , че носи храна за всички хора , за малки и големи . Това учение носи правила за всички хора. Всеки може да изпълни тия правила.
към текста >>
41.
VI. 1. Кратки бележки от Общия окултен клас и от Неделните беседи от 1924 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Ангелите имат
съждение
, а ний имаме понятия, физическият живот е един преходен живот за нас.
Умът - възможност на душата, сърцето е възможност на ума и волята - възможност на сърцето. Между ума и сърцето трябва да има равновесие. В един живот може радиусът на твоя ум да се удължи, а в друг живот радиусът на сърцето да се продължи. С удължението на радиуса трябва да съберете енергия за проявлението в следу- ющето раждание. Единственото същество, което мисли, то е само Бог.
Ангелите имат
съждение
, а ний имаме понятия, физическият живот е един преходен живот за нас.
Хората умират от желания. Кога желаете, желаете, Бог казва: «Извадете го! » Кое е онова, което дава достойнство на човека като човек? - Туй, Божественото, което се проявява в точката. Трябва да имаме абсолютна справедливост.
към текста >>
42.
VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Във философията има логични методи за
разсъждение
; а в Божественото разбираме и схващаме интуитивно.
У човека има една основна черта, която се не отдава. Душата на човека всякога не се проявява. Божественото, да Го пазим, да не Го изгубим. Ще Го пазиш и ще Му служиш и ще си внимателен на тоя Господ. Ако не сте готови за онова, Божественото, вътре в нас... Да сме готови да се жертвуваме за Него.
Във философията има логични методи за
разсъждение
; а в Божественото разбираме и схващаме интуитивно.
Най-хубавите неща в живота са непостижимите. Туй, което имам, аз да съм доволен. Да се радвам на малката придобивка. Трябва по закона на свободата да разбираш, че не трябва да се греши. Бог никога не вижда лошото у човека.
към текста >>
43.
VI.4. Кратки бележки от Общия окултен клас от 1927 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Правилно
разсъждение
, самоизправ- ление, забогатявание.
С Истината, с всички мъчнотии ще се справите. Истината е строга, неуловима. Любовта би те търпяла като невежа, но Истината не търпи невежа, нечист, не може да търпи хилавия - и това е красивото. При мен да дойде, който е свободен. Да разбира човек себе си.
Правилно
разсъждение
, самоизправ- ление, забогатявание.
Задача: за 10 месеца, няма да пропуснете дъжд да не излезете и се окъпете. Капките да падат върху вас като благодат. Една баня, направена на дъжд, струва 100 обикновени бани. Ще се подмладите. Дъждът хубаво да ви окъпе.
към текста >>
44.
6.2. Гаврил Илиев (8/21.11.1821-28.01/09.02.1909)
,
,
ТОМ 24
А и мъдростта, здравото
разсъждение
и чудесната му памет не го напускаха до последните дни на живота му.
Последното му участие е през 1905 г. на 14-та Годишна конференция във Варна, когато е на 84 години! За Гаврил Илиев пастир Цветан Цветанов пише: ". . Краят на живота му наближаваше. Вярата му го крепеше.
А и мъдростта, здравото
разсъждение
и чудесната му памет не го напускаха до последните дни на живота му.
Почина след много кратко боледуване на 28 януари (9 февруари) 1909 г., на 88 години и 80 дни в Севлиево. Години, пълни често пъти със скърби и мъчнотии, но изживявани с непоколебима вяра в Господа. Годините на живота му са били Господни години." Гаврил Илиев беше наречен баща на евангелизма в България, като първия български евангелист. За Евангелската методистка църква, Гаврил Илиев е първият български методистки библейски книгопродавец и като първия български ръкоположен методистки пастир.
към текста >>
45.
6.4. Паметно слово за Гаврил Илиев
,
,
ТОМ 24
А и мъдростта, здравото
разсъждение
, чудесната му памет не го напуснаха до последните дни на живота му.
На много места са го зовели Даскал Гаврил. Най-после се установява в гр. Севлиево, дето прекара останалата своя и последна пастирска дейност. Краят на живота му наближаваше. Вярата го крепеше.
А и мъдростта, здравото
разсъждение
, чудесната му памет не го напуснаха до последните дни на живота му.
Почина в Господа на 9 февруари 1909 г., навършил цели 88 години и няколко месеца. Години пълни, често пъти, със скърби и мъчнотии, но изживени с непоколебима вяра в Господа. Годините на живота му са били Господни години. Погребан е в Севлиевските гробища. Има живи свидетели за неговото благочестие, проповядване и жива вяра, както в Севлиево като многогодишен гражданин - още и от живия негов личен приятел и общественик г-н А. С.
към текста >>
46.
А) В Бога доброто и злото се примиряват
,
,
ТОМ 24
Както виждате, тези хора дойдоха без
разсъждение
и се изпълниха задачата.
Казаха им: идете да вардите онези хора там! И те дойдоха, подчиниха се на тази заповед. Когато обаче, на вас дадат такава заповед, да отидете някъде вие питате: защо трябва да направим това? Вие постъпвате философски. Първо искате да се научите, какво трябва да правите и после да действувате.
Както виждате, тези хора дойдоха без
разсъждение
и се изпълниха задачата.
Ето защо, аз ви казвам, че на първо място, за всинца ви най-важно е послушанието. Аз зная, че при тази среща волята на всички ваши заминали братя и волята на Бога е, да живеете добре, разумно " "... Една важна мисъл, един важен въпрос, който трябва да имате пред вид, е въпросът за абсолютното добро и абсолютното зло. Този въпрос не предстои за разрешение от вас в този живот Абсолютното добро и абсолютното зло, това са, тъй да речем, качествата на висшите духове, качества само на ангелите. Само ангелите могат да бъдат абсолютно добри и абсолютно зли. Те биват две категории, движат се в два полюса.
към текста >>
47.
IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
Тя е била чудесна, защото друго
съждение
не може да се направи предвид факта на народното благосъстояние.
Нима Гърция беше по-добре при крал Георгия. който искаше да подражава на английския крал и „царуваше, а не управляваше"? Гърция дойде до банкрут. Нима не ни показа дейността на Народното събрание миналата Коледа какво би било ако и цар Фердинанд решеше като настоящия покоен гръцки крал „да царува, а не да управлява"? 6. За финансовата политика на нашата държава през годините на царуването на сегашния ни цар няма много да се каже.
Тя е била чудесна, защото друго
съждение
не може да се направи предвид факта на народното благосъстояние.
Това благосъстояние на народа, размерите на чието повдигане много ясно се вижда от размерите от растенето на бюджета - от 40 милиона на 200 - не можеше да дойде у нашия беден народ, неимащ никакви капитали, освен благодарение кредита. Кой създаде кредите? - Мъдрото управление и силната армия. Благодарение на тия два фактора и банките и фабрикантите на Европа не чувствуват нужда да се борят и пращат своите пари и стоки у нас, които ние правилно като използуваме и честно като посрещаме нашите задължения още повече повишаваме кредита си и натрупваме собствени капитали. Можем ли ние да имаме смелостта да откажем, че няма тук заслуги цар Фердинанд, като толкова важен фактор в нашето мъдро управление, както и като главнокомандующия на армията, комуто едничък е подчинен меняющия се военен министър?
към текста >>
48.
5. УЧИТЕЛЯТ ЗА МИРА И СЪГЛАШЕНИЕТО СЛЕД ВОЙНАТА; 5.1. МИРЪТ СЛЕД ВОЙНАТА 1914-1918 г.
,
В ИСТИЯ ЧАС: Неделна беседа; 14 юлий, 1918 г.
,
ТОМ 25
Дето светлината на Духа прониква, там има мисъл,
разсъждение
, виждане.
Как ще познаете присъствието на Духа? - Когато се чувствувате силни по мисъл и по чувства, това е присъствието на Духа във вас. Когато сте тъжни, скръбни, обременени, и скръбта ви се смени с радост, това е Духът, Който ви е въздействувал. Когато сте в безизходно положение и излезете от него, това е помощта на Духа. Духът следва всяка стъпка на хората, но повечето от тях са слепци, не Го виждат; някои Го напипват само, а малцина Го виждат.
Дето светлината на Духа прониква, там има мисъл,
разсъждение
, виждане.
Там е изключено всякакво съмнение и подозрение, всякакво колебание. Трябва ли сегашният човек да се блъска в стените на съмненията и да се заблуждава? Христос казва: "Дух Свети ще ви научи на всичко." Под думата "всичко" разбираме, че Той ще научи хората, как да придобият плодовете на Духа. Знайте, че Духът е реалното, на което дължите всичко. Търсете Духа във всяка велика проява и разчитайте на Неговата помощ.
към текста >>
49.
4. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ; 23 януари 1915 година
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Нещата, които Господ трябва да направи, ще се обърнем към Hero с вяра без
разсъждение
.
Разумна вяра има тоя, който вярва без да критикува. Изправлението трябва да бъде колективно - от двама, трима, десет, сто, които да се обърнат към Бога и Той ще поправи. Христос казва: "Като попросите, ще ви бъде...". Молба трябва един за друг: мъж за жената и жената за мъжа. Да приближите ума си към Бога и да работим.
Нещата, които Господ трябва да направи, ще се обърнем към Hero с вяра без
разсъждение
.
Как Той ще извърши работата - Господ ще ни даде по вярата. Без страдания молбата ни не се удовлетворява. Като дойдем до разумната вяра, ще затворим книгата - ще оставим на страна знанията си и ще кажем на Господа: "Ти сега каквото направиш, това ще бъде, основаваме се, че Ти ще направиш заради нас." И трябва да не се пазарим с Господа, а да изпълним законите Му. Човешките души нямат качествата на падналите души, на падналите ангели, а са по душа по-чисти.
към текста >>
50.
26 ОКТОМВРИ 1926 г. - 27 НОЕМВРИЙ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Науката го обяснява като „разумно хрумване без
разсъждение
”.
Всички ми се радват - някои мислят, разбрах, усетих, мислят, че Colombo ме гизди тъй. Господи, Господи, отвори им очите! Знаете ли как Учителя в сряда обясни що е интуиция? - Доброто сърце у човека. Чудно обяснение!
Науката го обяснява като „разумно хрумване без
разсъждение
”.
Целувам ръката Ви за моето хубаво топло палто. Хелмира. Гълъбица Душата ми е нежна гълъбица, Но пленница у вражески ръце. Във ужаси е клета ми душица, От страх трепери моето сърце. Но Този, що обича тия птички И всяка твар, дарена със живот, Откупи ме с живота си самички И ме храни от своят си имот. Той гледаше ме със усмивка блага И ме нарече: „Сладки мой певец!
към текста >>
51.
11. Комунизмът и анархизмът - двата едноутробни братя близнаци. 11.1. Болшевизмът (1945-1989 г.)
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Това не е право
разсъждение
.
- Кои са прави? - Нито едните, нито другите, защото всички разсъждават от гледището на своите тържици. Мнозина казват, че християнството е добро учение. - Защо е добро? - Защото възпитава и осигурява човека.
Това не е право
разсъждение
.
Това е старо учение, с нов надпис. След време те напущат християнството и приемат друго учение. Божественото учение се отличава по това, че носи храна за всички хора, за малки и големи. Това учение носи правила за всички хора. Всеки може да изпълни тия правила." 11.1.7.
към текста >>
52.
17. ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СИЛИ В ПРИРОДАТА.
,
1 школна лекция на Общия окултен клас (2 година), 6.Х.1922 г.
,
ТОМ 31
Вторият начин на
разсъждение
.
" Пак ти пуква главата с един камък. Ти се забравиш, хукваш да го гониш, но като го гониш, изгрява слънцето, ти дойдеш на себе си, и казваш: „Много добре, че ми пукна главата, но ми спаси живота." Питам: Туй дете, което е пукнало главата и на добрия и на лошия човек, зло ли е направило? И в двата случая то е направило добро. В единия случай то спасява един добър човек, от да умре, в другия случай спасява един лош човек, който иска да се самоубие. Где е вашата философия сега?
Вторият начин на
разсъждение
.
Ще ви дам нов начин да мислите: представете си, че двама души седят пред една пещеря. Единият си запалва свещта, другият я загасва. Вие питате: Защо този си запалва свещта, а другият я изгасва? Нали, казваме ние, да ходим със запалена свещ? Казвам: този, който си запалва свещта, влиза в пещерята вътре, а който изгасва свещта, той излиза из пещерята.
към текста >>
53.
2. Мария Михайлова Тодорова. Родена на 20.02.1898 г.
,
Светозар Няголов
,
ТОМ 32
Умът й е с голям кръгозор, гъвкав и способен да разсъждава правилно, да установява твърдо мнение след зряло
разсъждение
.
Търпението и упоритостта, които тя проявява, ще осуетят всяко случайно препятствие, което би могло да вреди на крайния резултат на работата й. Тя е предвидлива и дипломатична, което я прави непобедима и ще се отличава във всяка значително дело още от малка (братството) и ще бъде търсена за високи служби в предприятия, които се нуждаят да се управляват от твърда ръка. Пред публиката тя не блести, защото е много сдържана, скрита и скромна в жестовете и маниерите си. Едновременно тя е непоколебимо почтена, справедлива и може да стане добър съдия. (Меркурий в перихелий тригон Юпитер ретрограден.) Това е един от най-хубавите аспекти, като й дава весел и оптимистичен характер, способност винаги да гледа на добрата страна на нещата и да не пада духом в часове на несполука.
Умът й е с голям кръгозор, гъвкав и способен да разсъждава правилно, да установява твърдо мнение след зряло
разсъждение
.
Тя не взима никога прибързани решения, а изисква време, за да размисли добре и до каквото заключение дойде, то ще бъде неотменимо. Ще има успех в литературата, правосъдието и ще бъде уважавана и почитана поради своята честност и почтеност - много благоприятно, ако работи някаква работа, придружена от пътувания, от които тя ще придобие полза и наслада. Ще притежава достатъчно здраве, богатство и мъдрост. Много хора ще се привличат към нея, поради хубавите й жизнени трептения, които тя излъчва. (Меркурий в перихелий, съвпад паралел Марс в перихелий.) Дава й сили, въодушевление и похватност, но понякога тези качества тя ги използва за разрушителни цели.
към текста >>
54.
Статия 2. Хроника за стражарите
,
,
Събори 1926 -1927г.
Както виждате, тези хора дойдоха без
разсъждение
и се изпълниха задачата.
Казаха им: идете да вардите онези хора там! И те дойдоха, подчиниха се на тази заповед. Когато обаче, на вас дадат такава заповед, да отидете някъде вие питате: защо трябва да направим това? Вие постъпвате философски. Първо искате да се научите, какво трябва да правите и после да действувате.
Както виждате, тези хора дойдоха без
разсъждение
и се изпълниха задачата.
Ето защо, аз ви казвам, че на първо място, за всинца ви най-важно е послушанието. Аз зная, че при тази среща волята на всички ваши заминали братя и волята на Бога е, да живеете добре, разумно. ..." „... Една важна мисъл, един важен въпрос, който трябва да имате пред вид, е въпросът за абсолютното добро и абсолютното зло. Този въпрос не предстои за разрешение от вас в този живот. Абсолютното добро и абсолютното зло, това са, тъй да речем, качествата на висшите духове, качества само на ангелите.
към текста >>
55.
378 Всеки, който не е достоен да защити Истината, е вече умрял
,
VI. Разни срещи
,
ТОМ 33
Навярно Вие знаете и други подобни хватки на
разсъждение
?
378. ВСЕКИ, КОЙТО НЕ Е ДОСТОЕН ДА ЗАЩИТИ ИСТИНАТА Е ВЕЧЕ УМРЯЛ - Пак Ви казвам, Вие сте много интересен и особен човек! „Интересен“ и „особен” не изразяват това, което чувствувам за Вас, те са много малки във всички посоки - тесни и ниски. Как можете да мислите и разсъждавате по този начин, как се научихте на това?
Навярно Вие знаете и други подобни хватки на
разсъждение
?
- Христов само се усмихваше. - Сега ще си разменим ролите - аз ще те питам, да видим ти на мое място как би отговарял? - Какво? - с интерес запита Андрей, готов веднага да отговаря. - Ти повярва ли на това, което ти каза сестра Блатова за мене?
към текста >>
56.
40. Да си искаш, или да ти дават
,
Милка Кралева
,
ТОМ 33
Интересно, че в деня когато получих поканата, докато работех над една беседа, ми попадна
разсъждение
на Учителя в същия контекст: „Мнозина казват: Учителят ще ни даде нещо.
Учителят има висок ценз за мен! Не бих помагала за нещо под нивото, което Той заслужава. И не ми харесва, когато ми казват: „Дай за да направя нещо за Учителя! ” Повече би ми харесало: „Направих нещо за Учителя, заповядай да ти го покажа.” И тогава, ако ми хареса, ако преценя, ще дам и повече отколкото се очаква. В Бялото Братство сред което израснах, се спазваше закона „по собствен почин”, и не се искаха пари.
Интересно, че в деня когато получих поканата, докато работех над една беседа, ми попадна
разсъждение
на Учителя в същия контекст: „Мнозина казват: Учителят ще ни даде нещо.
Не, аз не давам лесно! Всичко давам, но пари не давам! Вие ще орете нивата, ще копаете лозето и като мина покрай вас, ще ви питам: „Какво правите, как е кръстът ви, как са ръцете ви? ” -„Тежък е животът ни! ” - „Не, този е най-красивият, най-приятният живот, който прекарвате сега на Земята!
към текста >>
57.
2.3. Тодор Икономов и униатското движение. - В: Икономов, Тодор. Мемоари,
,
,
ТОМ 35
Разсъждение
, здрава смисъл, познавание на живота и на хората, прилична обхода, всичко това е чуждо за неговата дебелоотсечена натура!
Ще почакам Цанкова да ми разясни тая работа, а дотогава аз ще си оставам чужд за тоя чървенокосмен поляк, към когото чувствувам необяснимо отвращение. Дядо Йосиф тръгна за Рим с Цанкова и Боре. Тоя человек, дядо Йосиф, е не само безграмотен, но и полудив. Неговите душевни и умствени качества не са по-много развити, отколкото у най-загрубелия български селянин. Освен случките от неговия полудивашки и горски живот никакви други знания не пълнят неговия ум.
Разсъждение
, здрава смисъл, познавание на живота и на хората, прилична обхода, всичко това е чуждо за неговата дебелоотсечена натура!
Цанков се помъчи да успокои моите повторителни недоумения с уверението, че дядо Йосиф се назначава за духовен началник привременно, до устройството на униатското общество, и че после тоя чин ще се даде на най-достойното лице. 12 март 1861 г. Съставът на униатското духовенство докарва человека до отчаяние. Между духовните лица, които са прегърнали унията, няма нито едно, което е направило това по убеждение и за идея. Дядо Йосиф и дядо Макарий, архимандрити, са приели унията, защото в Българския метох в Цариград ги приели зле и им обявили, че като за тях хора няма там ни място, ни служба, ни архиерейски санове.
към текста >>
58.
3.6.9.3. Занаятите на болградчани.
,
,
ТОМ 35
Тук не се намират с дребни работи, с четене или с
разсъждение
по някои обществени работи.
Затова ние ще разгледаме системата, която те са избрали на тази европейска цивилизация. През 1857 г. в Болград имаше само едно кафене, което се посещаваше от малко хора, и то тези хора идваха тук за кратко време с единствена цел да прочетат нещо ново в политическите вестници, а сега в Болград има повече от 10 кафенета и всяко от тях си има билярд и пр. Всичките тези кафенета от сутрин до вечер са препълнени с хора, билярдът е ограден с хора подобно на тузлучани, когато се натрупат на тарханата. Всичките те са заети: едни играят на билярд, а други на карти.
Тук не се намират с дребни работи, с четене или с
разсъждение
по някои обществени работи.
Но необходимо ли е да се говори за това? По същите причини не е необходимо и да се чете, защото те знаят да зарязват на рабош и да отбелязват с тебешир на стола като хора грамотни, излезли от школа с атестати свидетелства и похвални грамоти. Такива хора се красят със знанията си така, както хаджиите със своя Ерусалим и с едното и другото са украсени къщите на болградчани, а това им придава такъв вид и украса, че те съвършено падат дори и в техните очи. Нито една воденица не познава такава навалица, каквато има в болградските кафенета. Те не се изпразват от сутрин до вечер; стените им, таваните им и подът са почернели от дим и ако кажем, че приличат на цигански катуни, ще е малко, но пък затова можем да ги сравним с немските заведения, в които кънтят свинските бутове.
към текста >>
59.
6.3.7. Реплика на коментара на Т. Бурмов за граматиката на Г. Миркович. (Отговор на Г. Бурмова въз граматиката на Г. Мирковича).
,
,
ТОМ 35
подобно прави неговото
разсъждение
и разглеждание въз ъ-тъ на мъжките, когото ние изменяваме в а.
като се съгласил с нас, намира махана само дето сме зели членът тъ, а не та за женският род. Ние като не правим разлика между имен. и винит. падеж еднакво ни е, секам искам да земем та или то -толкова повече, че и двата са в употребление, отличието само от членът на средният род, множествено число - тъ, ни подкани да предпочетем тъ от та. Г. Б.
подобно прави неговото
разсъждение
и разглеждание въз ъ-тъ на мъжките, когото ние изменяваме в а.
Това от истина служи да привлече вниманието на един критик. И тъй Г. Б. като не досетил причината на това изменение, пита са коя е? Но неговото разсъждение он казва: макар и да зема ъ-тъ по-голяма гъстота, която е тази на ѫ, от прибавлението на членът тъ: но защото в средата на думата ъ и ѫ не различават никак в произношението си, то по-добро е да се остави пак -ъ; това е добро, но право ли е? ; както видим сам Г. Б.
към текста >>
Но неговото
разсъждение
он казва: макар и да зема ъ-тъ по-голяма гъстота, която е тази на ѫ, от прибавлението на членът тъ: но защото в средата на думата ъ и ѫ не различават никак в произношението си, то по-добро е да се остави пак -ъ; това е добро, но право ли е?
Г. Б. подобно прави неговото разсъждение и разглеждание въз ъ-тъ на мъжките, когото ние изменяваме в а. Това от истина служи да привлече вниманието на един критик. И тъй Г. Б. като не досетил причината на това изменение, пита са коя е?
Но неговото
разсъждение
он казва: макар и да зема ъ-тъ по-голяма гъстота, която е тази на ѫ, от прибавлението на членът тъ: но защото в средата на думата ъ и ѫ не различават никак в произношението си, то по-добро е да се остави пак -ъ; това е добро, но право ли е?
; както видим сам Г. Б. потвърдява, че ъ-тъ при прибавлението на членът тъ, зема едно по-гъсто произношение, произношение което колко и да си приближава при гласът на ѫ, не се отдалечава от този на а - следователно, гласът който се чува в този случай е между ѫ и а. Ако разгледаме просто произношението, то ще намерим по подобно да е ѫ, а не а; а защото ѫ ъ, в средата на думата, то е справедливо измяна да не става; но ако разгледаме логически делото, секаме, че ще намерим много по-право да е а, отколкото ъ или ѫ; защо тук гласната буква между членът и окончателната съгласна на името, трябва да земе въобще едно произношение не по гдето, но по-ясно и по-тънко - по причина, че нейният глас се раздели съвременно на две съгласни: человекатъ, ъ-тъ на членът тъ, остава тук като безгласен. Следователно, да имаме напосоки един глас като ѫ, трябва ъ-тъ да се измени в а; в противен случай гласът трябва да е като ъ-тъ; например апостолътъ: a-то тук освен дето се разделя гласът на две съгласни, ѫ и т. зема и едно изтънчаване, което го приближава с ѫ, по причина на т-то, което се произнася с върхът на езика.
към текста >>
Логическото
разсъждение
на Г. Б.
Примерите на Г. Б. щяха да бъдат съобразни с общото правило, ако бяха написани тъй: събравамъ (от събрахъ), сметвам (от сметохъ); а не събирвамъ, прочитвамъ, смитвамъ, смитвамъ (от събирам, прочитам, смятам). Ние ще молим Г. Б. да прочетете параграфите 111,114, 116, тоже и 132, който ако и да е забележен за погрешим, не е съвсем из вън правото си - и ще се увери добре, че е излъган в то що казва. И тъй, без да се простираме повече въз това наклонение, ние ще миним във времената на това положение.
Логическото
разсъждение
на Г. Б.
е тук много чепрашик460: от една страна то ни обвинява дето не сме поставили иоще две времена - М[инало] относително и М[инало] неотносително, както и в първото спрежение; като: кръщавалъ, съм бил; а от друга страна той ни казва: „ние не можем да намерим впрочем различие между кръщавалъ и кръщавахъ, според колкото сме слушали Българите.“ С една реч Г. Б. не вижда там дето треба, а вижда там дето не треба. Че простата масса българска не давала никаква разлика в кръщавалъ и кръщавахъ, което не е точно, трябва ли един списател да бъде в това хладнокровен? И трябва ли той да опита, да издири и да назначи тая разлика? (следува) Г.
към текста >>
НАГОРЕ