Търсене в текстове за 'Съвест'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 130 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_01 ) Любов към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Съвестта, справедливостта и милосърдието също така се нареждат след това.
Ето главните мисли, които каза Учителя: Любовта към Бога заема най-високото място в човешката глава. Най-издигнатият връх в човешкия мозък е чувството на Любов към Бога. Когато някой човек мисли само за себе си, трябва да знае, че той е някъде долу. Центърът на личността е по-назад от центъра на Любовта към Бога и е по-низък. Съвестта, справедливостта и милосърдието също така се нареждат след това. У някои хора центърът на твърдостта седи по-високо, отколкото този на Любовта, и това положение е неестествено. В душата на всички хора върхът на Любовта е най-висок. Любовта, която имат младите хора, е най-ниския връх; след това любовта на майката към детето е по-висок, приятелството е още по-висок, а в Божествения свят по-висок връх от Любовта към Бога няма. След този връх се нареждат върховете на Вярата, Надеждата, милосърдието и пр. и между тях се образуват долини.
към текста >>

2. 3_15 ) Развитие на новите сетива - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж, като измерих главата на една от първите ясновидки в България, от центъра на съвестта излизаше приятна светлина, но тя обичаше да критикува.
Най-добрият метод за влизане във връзка с Невидимия свят е молитвата. Казано е: „Непрестанно се молете.“ При влизане в Невидимия свят трябва да има Учител, за да ръководи работата. Това е една област, в която човек като влезе, ако няма ръководство, ще се уплаши. Правил съм хиляди измервания върху главите. Веднъж, като измерих главата на една от първите ясновидки в България, от центъра на съвестта излизаше приятна светлина, но тя обичаше да критикува. Казах ѝ: „Ти си само справедлива, но не и религиозна.“ Тя вижда всичко и минава за религиозна. Ако беше религиозна, щеше да бъде гениална, светица. Кое отличава религиозният? Чувството на благоговение към всички, безкрайното уважение към всички, във всички да вижда доброто. Тази ясновидка беше сприхава.
към текста >>

3. 7_06 ) Развитие на добродетелите - Боян Боев (1883 – 1963)

Страхът трябва само да е една предпазителна мярка – със страха почва човешкото съзнание, съвестта.
Човек да има безстрашие и Вяра, да разбира нещата. Страхът е едно животинско състояние. Няма по-опасно нещо от това да живееш при страх. Писанието казва: „Нечестивият бяга, без да има кой да го гони.“ Като се увеличават греховете на хората, те стават страхливи. На смелия Бог помага. Страхът трябва само да е една предпазителна мярка – със страха почва човешкото съзнание, съвестта. Сега трябва да бъдете юнаци, да не се плашите от мечките. Под мечка аз разбирам някое страдание. После, в Невидимия свят ще срещнеш някое Светло същество, един Ангел, който ще ти каже: „Аз бях мечката, която те уплаши.“ Радвайте се на това, което имате, колкото и да е малко. Ако не бяхте минали по този път, по който сте минали, не бихте имали това богатство, което сега имате.
към текста >>

4. 35) Криволинейни и праволинейни сънища - Боян Боев (1883 – 1963)

Една от важните цели на съня е да усилва съвестта, висшия морален живот и възвишения стремеж на човека.
” За да стане това, трябва през целия ден човек да бъде във връзка с Бога, да има молитвено състояние, при което когато и да е и където и да е да се моли, да има хубави мисли, да не чака специален момент, за да се уедини за тази цел, а да използва всички условия. Така той се приготовлява за вечерта и тогава има условия по време на сън да иде във висши области и там да бъде буден. Изпълни ли се с мир и спокойствие, дойде ли в едно възвишено състояние, то във време на сън ще види една висша Реалност, един свят на Хармония, Красота, Чистота и Любов, ще влезе в общение с Напреднали същества и ще разбере, че има един Велик живот. Това ще му даде нов подтик – когато се събуди, да живее за доброто, за възвишеното, за красотата, за Великото. Една от важните цели на съня е да усилва съвестта, висшия морален живот и възвишения стремеж на човека.
към текста >>

5. 54) Орбитите им се преплитат - Боян Боев (1883 – 1963)

Центърът на съвестта е над центъра на страха.
Небето беше ясно и синьо. Разговорът се подхвана в 11 ч. Една сестра попита: „Човек какво трябва да яде, за да изгони страха? ” Човек, като яде вегетарианска храна, става по-смел. Центърът на съвестта е над центъра на страха. Човек като развие съвестта, тя взема излишната енергия на страха и я превръща в Справедливост. Едно същество, което има разположение да постъпи с теб така, както със себе си, има Любов. Има и една друга страна на Любовта: каквото и да му дадеш, той го оценява; можеш да му дадеш и една боровинка, но той я цени. На едно същество, което обичаш, ще му дадеш най-хубавия плод от кошницата. Тази светлина, която идва отгоре, е Божията Любов!
към текста >>

Човек като развие съвестта, тя взема излишната енергия на страха и я превръща в Справедливост.
Разговорът се подхвана в 11 ч. Една сестра попита: „Човек какво трябва да яде, за да изгони страха? ” Човек, като яде вегетарианска храна, става по-смел. Центърът на съвестта е над центъра на страха. Човек като развие съвестта, тя взема излишната енергия на страха и я превръща в Справедливост. Едно същество, което има разположение да постъпи с теб така, както със себе си, има Любов. Има и една друга страна на Любовта: каквото и да му дадеш, той го оценява; можеш да му дадеш и една боровинка, но той я цени. На едно същество, което обичаш, ще му дадеш най-хубавия плод от кошницата. Тази светлина, която идва отгоре, е Божията Любов! Божията Любов през целия ден те огражда и ти дава всичко, каквото искаш.
към текста >>

6. 92) Словото ще даде живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Българинът е съвестен, това е черта и на славянина.
За вторите Христос казва: „Вам е дадено.“ Не бива да се проповядва с насилие, а едно учение трябва да се опита, да се сравни и човек да се самоопредели за него. Едно учение трябва да има приложение за ума, сърцето и тялото. Линиите и строежът на тялото показват каква е вътрешната култура. У славянина набожността, религиозното чувство е развито, докато у българите то е сравнително по-слабо. Българинът е претърпял криза и у него трябва да се усили Любовта към Бога. Българинът е съвестен, това е черта и на славянина. Българинът има всичко, но му трябва Любов. В сравнение с миналото днес българите са повече вегетарианци. И житото, царевицата и други растения ще заместят месната храна. Учителя се обърна към общественика: Вашето желание да работите е хубаво.
към текста >>

7. 102) Шестата раса носи метода на свръхсъзнанието - Боян Боев (1883 – 1963)

В хората от бялата раса има вече изградено самосъзнание, в тях има прогрес – търсят да си поправят нещата отвътре, изпитват съвест.
Трябва да се напише историята на първите хора. След потъването на континента Лемурия голяма част от черната раса загинала. Една част от днешната черна раса са потомци на лемурийците, а друга част са наследници от смесването на третата и четвъртата раса. При четвъртата, или атлантската раса, има едно малко подобрение – те търсят своята свобода отвън. Днешната жълта раса е част от атлантската. В хората от бялата раса има вече изградено самосъзнание, в тях има прогрес – търсят да си поправят нещата отвътре, изпитват съвест. Много индуси, египтяни, асирийци, вавилонци сега са родени в Европа, мнозина от отминалите култури днес се изявяват в Европа и на тях трябва да им се говори на съвременен език, за да разберат. Тогава те ще си спомнят дълбоките въпроси на живота, върху които някога са мислили. Каквото и да се казва, бялата раса е доста прогресирала. Тя търси да поправи нещата, но няма как да внесе нещо ново, докато Шестата раса, която иде, носи метода на свръхсъзнанието, а това е главното, което се очаква.
към текста >>

8. ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА ДУША. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ - Боян Боев (1883 – 1963)

Следях с безпокойство насоката на моята мисъл, която постепенно се спускаше в дълбочината на моята съвест, и разпръсквайки една след друга илюзиите, които дотогава забулваха моето зрение, от минута на минута все по-враждебно представяше пред мен нейната обратна страна.
Ето как описва той тая криза: „Никога няма да забравя оная декемврийска нощ, когато за пръв път се разкъса покривалото, що покриваше от мене моето неверие. Аз като че ли сега слушам звука от моите стъпки в оная тясна и гола стая, дето имах обичай дълго да се разхождам след часа на първия сън. Аз още виждам оная полупокрита от облаците луна, която от време на време осветяваше студените прозорци на тая стая. Часовете на нощта минаваха, но аз не ги забелязвах. Следях с безпокойство насоката на моята мисъл, която постепенно се спускаше в дълбочината на моята съвест, и разпръсквайки една след друга илюзиите, които дотогава забулваха моето зрение, от минута на минута все по-враждебно представяше пред мен нейната обратна страна. Напразно аз се ловях за моите последни вярвания, както давещият се лови за най-малкия отломък на разбития кораб. Напусто. Плачех от неизвестната пустош, в която се готвех да плавам. Аз се обърнах за последен път към времената на моето детство, към моето семейство към моята страна, към всичко, що ми беше скъпо и свято. Неудържимото течение на моята мисъл беше много по-силно. То ме задължаваше да отхвърля всичко: родители, семейство, спомени, вярвания.
към текста >>

9. Трети образователен Период Гимназия - Боян Боев (1883 – 1963)

Моята съвест е съвестта, която се бори за свободите на народите, за всички народи.
Хисаров: „Моето слънце е великият човешки подвиг, о, безсмъртна. Моето сърце - сърцето на истината и скръбта - сърце, живеещо за другите сърца. Моята пролет - пробуждането на човечеството. Моята скръб е скръб на всички земни плебеи. Моята страст е такава, щото стопява ледовете-сърца и всички замръзнали души в суровите зими на живота, страст, що нагорещява изстинали железа. Моята съвест е съвестта, която се бори за свободите на народите, за всички народи. И моите блянове - блянове за увенчани с победа борби! ”[8] Състоянието на младежа през този период е добре изразено в произведението „Праг” от Тургенев. В него е представено здание, пред прага на което стои девойка. Зданието като символ представлява работилница за общочовешкото щастие.
към текста >>

10. УЧИТЕЛЯТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

„Единственото, за което можем да претендираме като за наша собственост – висшето благо, което никоя сила в света не може да ни отнеме и което е в състояние да ни ощастливи за дълго, като никое друго, това е истинското самоосъзнаване, което намира своя израз в съвестното изпълнение на дълга.
Това Велико Начало, което направлява живота и хармонията в природата, е било не само в миналото предмет на философията, но и днес занимава големите умове на Запад. Така, именитият немски учен Макс Планк в своята статия „Науката и нейните граници” казва: „Ние през целия си живот се виждаме подхвърлени на една по-висша Сила, чиято същност никога не ще можем да изследваме от гледището на точната наука, която обаче, никога не остава игнорирана от оня, който размишлява върху тези проблеми.” „Във всеки случай, на човека не остава нищо друго, освен да устоява търпеливо и храбро в своята житейска борба и да се прекланя пред волята на по-висшата сила, която управлява над него. Защото една справедлива претенция за щастие, успех и благоденствие в живота не е отказана никому от нас. Заради това, всяко приятелско разположение на съдбата, всеки весело преживян час трябва да посрещаме като обвързващ ни със задължение дар.” „Единственото, за което можем да претендираме като за наша собственост – висшето благо, което никоя сила в света не може да ни отнеме и което е в състояние да ни ощастливи за дълго, като никое друго, това е истинското самоосъзнаване, което намира своя израз в съвестното изпълнение на дълга. И тоя, на когото е дадено да сътрудничи в изграждането на екзактната наука, ще намери заедно с великия германски поет Гьоте своето доволство и своето вътрешно щастие в съзнанието, че е изследвал изследваемото и че е отдал тиха почит на неизследваемото.” България, която е пред прага на своя златен век, след дългите страдания, преживяни през вековното й съществувание и която има за в бъдеще да изпълни важна духовна мисия не само по отношение към себе си, но и в международната общност, трябва да стане пионерка на новото, на новата ера, която идва победоносно в своя път. Българският народ е достатъчно узрял, за да може да стане ценен проводник на новата творческа вълна, която се разлива по цялата земя, вълна, която ще освежи, ще реформира коренно политическия, обществения, стопанския и духовно-културния живот. Този чисто български реформаторски дух е подчертан още през времето на богомилите, както казва известният български писател Стилиян Чилингиров в своята книга „Какво е дал българинът на другите народи”: „С това учение България е първият християнски реформатор в света, който много време преди Цвингли, Лютер и Калвин проповядва на християните да се освободят от Рим и Цариград и да дирят спасение само в евангелските истини, в духовното и нравствено съвършенство на човека и на гражданина.” И много правилен е упрекът на Чилингиров, отправен към нашата интелигенция, че „когато цял свят го смяташе за българско, единствено ние дирехме корените му в манихейството, месалиянството и павликянството.”
към текста >>

11. Развитие на новите сетива - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж като измерих главата на една от ясновидките в България, от центъра на съвестта излизаше много приятна светлина.
Това е една област, в която човек като влезе, ако няма ръководител, ще се уплаши. Някой казва, че вижда дядо си, който е заминал за другия свят. Наричат го анормален. Обаче аз Виждам, че дядо му е там. Правил съм хиляди измервания върху главите. Веднъж като измерих главата на една от ясновидките в България, от центъра на съвестта излизаше много приятна светлина. Но тя обичаше да критикува. Казах й: „Ти си само справедлива, но не си религиозна". Тя минава за религиозна. Тя вижда всичко. Ако беше религиозна, щеше да бъде гениална, светица.
към текста >>

12. Екскурзия на Витоша на 10 октомври 1940 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Центърът на съвестта е над центъра на страха.
Почна се разговор с Учителя в 11 часа. Една сестра попита: - Какво трябва да яде човек, за да изгони страха? - Трябва да стане вегетарианец. Като яде вегетарианска храна, човек става по-смел. Центърът на съвестта е над центъра на страха. Като развиеш съвестта, тя поема излишните енергии от страха и ги превръща в справедливост. Има две страни на Любовта. Има любов едно същество, което има разположение да постъпи с теб, както със себе си. После има една друга страна на любовта: каквото и да му дадеш, той го цени. Можеш да му дадеш и една боровинка - той я цени.
към текста >>

Като развиеш съвестта, тя поема излишните енергии от страха и ги превръща в справедливост.
Една сестра попита: - Какво трябва да яде човек, за да изгони страха? - Трябва да стане вегетарианец. Като яде вегетарианска храна, човек става по-смел. Центърът на съвестта е над центъра на страха. Като развиеш съвестта, тя поема излишните енергии от страха и ги превръща в справедливост. Има две страни на Любовта. Има любов едно същество, което има разположение да постъпи с теб, както със себе си. После има една друга страна на любовта: каквото и да му дадеш, той го цени. Можеш да му дадеш и една боровинка - той я цени. На едно същество, което обичаш, ще му дадеш най-хубавия плод от кошницата.
към текста >>

13. 16. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ЛЮБОВТА КЪМ БОГА - Боян Боев (1883 – 1963)

Центровете на съвестта, справедливостта и милосърдието също така са по-ниско.
Божията Любов е сила, която разрешава напълно всички въпроси, а любовта към ближния — на половина, а пък любовта към врага (на себе си) — 1/4 (една четвърт). Дръжте Божественото в себе си, за да имате на какво да разчитате. Божествената мисъл внася радост и живот. Бог е вътре във вас и не трябва да разваляте това, което Той прави вътре във вас. Любовта към Бога заема най-високото място в човешката глава (в мозъка), а центърът на личността е зад него. Центровете на съвестта, справедливостта и милосърдието също така са по-ниско. Любовта пък, която имат младите е най-ниския връх. А любовта на майката към детето е сравнително по-висок връх. Приятелството е още по-висок връх. От върха на Любовта към Бога идват върховете на Вярата, Надеждата, милосърдието и всичките добродетели. Когато сте в най-голямото страдание, Бог е над тебе и пред тебе и ти подава ръка, само че, трябва да имаш вира — кажете си тогава: Господи, аз съм немощен, а Ти си силен, прояви се и Бог ще се прояви тогава.
към текста >>

14. 30. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША 1941 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Също и центровете на съвестта, справедливостта и милосърдието, също така са по-ниско.
РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША 1941 г. Любовта към Бога заема най-високото място в човешката глава. В човешкия мозък на най-високия връх е чувството (центъра) на Любовта към Бога. Центърът на личността е назад и е по-ниско от центъра на Любовта към Бога. Също и центровете на съвестта, справедливостта и милосърдието, също така са по-ниско. В душата значи на всички хора върхът на Любовта е най-висок, най-ниският връх — на земята е любовта, която имат младите хора, след това по-висок връх е любовта на майката към детето, после приятелството е още по-висок връх и пр., на вярата, надеждата, милосърдието и пр. И между тях се образуват долини. Такива върхове има 40. Радвайте се, че и като се раждате, и като умирате има какво да учите. Човек иска да се справи с външния свят, но той не може да се справи с него, докато не се справи с вътрешния си свят.
към текста >>

15. 59. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Видях, че центърът на съвестта е развит на главата ù, но центърът на религиозното чувство не е добре развит.
Там казал на канибалите, че няма Велико Разумно Начало в света. Те му казали: „Ти благодари, че вярваме в Разумното Начало. Но ако беше дошъл по-рано, когато не вярвахме, щяхме да те изядем". У мнозина вече постепенно се развива шестото чувство, чрез което ще се разшири кръгозорът им. При хилядите си измервания, които правих в своите обиколки в България, срещнах една доста напреднала ясновидка. Видях, че центърът на съвестта е развит на главата ù, но центърът на религиозното чувство не е добре развит. Казах ù: „Ти си много справедлива, но не и религиозна". Тя минава за религиозна, но не е такава, понеже критикува, говори за недостатъците на другите. А истински религиозният има благоговение, уважение и любов към всеки човек, към всяко същество. Той всички обича и във всички вижда нещо хубаво и добро. Ако тя беше религиозна, щеше да бъде гениална и светица.
към текста >>

16. 023 ПЕДАГОГИЧЕСКИ ВЪПРОСИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз бих турил едно крадливо дете между две честни и съвестни деца.
От обикновените деца стават талантливи, от талантливите - гениални. На десет обикновени деца трябва едно талантливо. На десет талантливи деца трябва едно гениално. Ако няма гениални деца между учениците, последните не могат да се развиват правилно. Гениалните и талантливите деца ще бъдат подтик за обикновените. Аз бих турил едно крадливо дете между две честни и съвестни деца. Те ще му въздействат, ще го възпитават. Ако пък едно дете е много щедро, ще го туря между две лоши деца, за да уравновесят неговата добрина. Така и едните, и другите ще се ползват. Човек не трябва да се учи с цел да се прехранва. Знанието е необходимо за човешкото развитие, а не за прехраната.
към текста >>

17. 116 УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Изобщо, славянинът е съвестен.
твърд не за обикновените идеи. За тях може да бъде отстъпчив. Но за Божественото трябва да бъде готов всичко да жертва, да не го е страх от смъртта. Човек, който се страхува от смъртта, нищо не може да постигне. Освен това, българинът е много естествен и справедлив. Изобщо, славянинът е съвестен. Българинът има много добри качества, наследени от миналото, например – като се връща от лозето, той носи една кошница грозде. От нея дава на децата и на всички, които срещне. Тази кошница е специално за минувачи; не бута голямата кошница, която е за вкъщи. Като обира лозето или плодната градина, не обира всичко, остава малко плодове или грозде за минувачите, за да си откъснат и те. Това, което остава, се казва баберки.
към текста >>

18. 128 МЕРКИ В ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато главата горе е широка, съвестта е развита.
Минават отрицателни мисли през вас. Като дойде добър човек при вас, ставате добър. Както е устроено човешкото тяло, така живее човек. Главите и костите на всички раси носят цялата им история. В бъдеще, като се изучават главите им, ще се изучи историята им. Когато главата горе е широка, съвестта е развита. Щом е стеснена главата отпред и отзад, съвестта не е развита. Щом главата е широка горе, такъв човек става за касиер. Онези мозъчни центрове, които са развити, от тях излиза светлина. Например, ако центърът на съвестта е добре развит, оттам излиза бяла приятна светлина. Ако е развито религиозното чувство - Любовта към Бога, от центъра на това чувство, който се намира в горната част на главата, ще излиза светлина.
към текста >>

Щом е стеснена главата отпред и отзад, съвестта не е развита.
Като дойде добър човек при вас, ставате добър. Както е устроено човешкото тяло, така живее човек. Главите и костите на всички раси носят цялата им история. В бъдеще, като се изучават главите им, ще се изучи историята им. Когато главата горе е широка, съвестта е развита. Щом е стеснена главата отпред и отзад, съвестта не е развита. Щом главата е широка горе, такъв човек става за касиер. Онези мозъчни центрове, които са развити, от тях излиза светлина. Например, ако центърът на съвестта е добре развит, оттам излиза бяла приятна светлина. Ако е развито религиозното чувство - Любовта към Бога, от центъра на това чувство, който се намира в горната част на главата, ще излиза светлина. На престъпните хора главите са много широки около ушите.
към текста >>

Например, ако центърът на съвестта е добре развит, оттам излиза бяла приятна светлина.
В бъдеще, като се изучават главите им, ще се изучи историята им. Когато главата горе е широка, съвестта е развита. Щом е стеснена главата отпред и отзад, съвестта не е развита. Щом главата е широка горе, такъв човек става за касиер. Онези мозъчни центрове, които са развити, от тях излиза светлина. Например, ако центърът на съвестта е добре развит, оттам излиза бяла приятна светлина. Ако е развито религиозното чувство - Любовта към Бога, от центъра на това чувство, който се намира в горната част на главата, ще излиза светлина. На престъпните хора главите са много широки около ушите. Нарушена е пропорцията на главата. Главата на вълка е широка около ушите. Овцата няма такава глава.
към текста >>

19. Правила за живота - Боян Боев (1883 – 1963)

От първия глас на съвестта си не се дели.
Никога и никъде не се колебай против добродетелта. От човек двуличен се пази. От твърдоглав, упорит, горделив и тщеславен стой настрана! Първите си впечатления, първите съвети на твоя ангел хранител пази! Това, което ти казваш за другите, дръж го за истинско мерило. От първия глас на съвестта си не се дели. Не принуждавай душата си в това, което в началото й е противно! Не работи против собствената природа на твоя дух, защото ще пострадаш. Вълка овца да направиш не се труди, защото е вън от границите на твоята възможност. Овца в устата на вълка не давай. Не изменяй убежденията си за хубавия изглед на нещата, защото в тях се крие змийска отрова.
към текста >>

20. Любов към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Центровете на съвестта, справедливостта и милосърдието също така са по-високо.
Бог е вътре в тебе. Не разваляй това, което Бог прави вътре в тебе. Любовта към Бога заема най-високото място на човешката глава. Най-високият връх в човешкия мозък е чувството на любов към Бога. Центърът на личността е назад от центъра на любовта към Бога. Центровете на съвестта, справедливостта и милосърдието също така са по-високо. У някои хора центърът на твърдостта седи по-високо, отколкото върхът на любовта. Това не е естествено положение. Най-високият връх е Любовта към Бога. А любовта, която младите хора имат, е най-ниският връх. Любовта на майката към детето е сравнително по-висок връх.
към текста >>

21. Най-високият връх - Боян Боев (1883 – 1963)

Съвестта, справедливостта и милосърдието също така са по-ниско.
Любовта към Бога заема най-високото място в човешката глава. Най-високият връх е чувството на любов към Бога. Когато някой човек мисли за себе си, трябва да знаете, че той не е най-високият връх. Центърът на личността е назад от центъра на любовта към Бога. Центърът на личността е по-ниско от центъра на любовта към Бога. Съвестта, справедливостта и милосърдието също така са по-ниско. У някои хора центърът на твърдостта стои по-високо, отколкото върхът на любовта. Това е неестествено положение. В душата на всички хора върхът на любовта е най-висок. Най-високият връх е любовта към Бога, а любовта, която младите хора имат, е най-ниският връх. Най-ниския връх на земята е любовта между двама млади.
към текста >>

22. Вътрешната свобода - Боян Боев (1883 – 1963)

А пък мъжът трябва да бъде съвестен, справедлив.
Женитбата трябва да стане по новия начин. Между мъжа и жената трябва да има три допирни точки: във физическия, астралния и умствения свят. После трябва да се допълнят, астрологически трябва да се допълнят. После в жената трябва да е развито религиозното чувство. Тя Бога не обича, че тебе ще обича! А пък мъжът трябва да бъде съвестен, справедлив. Жената иска мъжът да бъде справедлив. А пък мъжът иска да го почитат, да го уважават. Казано е: „В Царството Божие нито се женят, нито за мъж отиват, но са като ангели“. Радвайте се, че любовта ще вземе надмощие. Има още малко време.
към текста >>

23. 13 Мигове или нашият живот за Учителя беше напълно открит - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Разказвам по съвест по-интересни случки и събития, отнасящи се до моята личност и връзката ми с Учителя, за да изнеса пред вас този духовен опит.
Първите са кармични, носещи събитията от минал живот, а вторите създават условията за следващия живот. В продължение на 20 години бях около Учителя, когото аз считам за един велик представител на Всемирното Бяло Братство, глава на което, както Той често казваше, е Христос. През този период, особено през времето, когато се създаваше и оформяше Изгрева - място на дейността на Учителя и на интензивен братски живот, аз като един от първите пет братя, заселили се там, взех живо участие. В тази обща братска работа, често имах допир с Учителя, който малко по-късно след нас дойде да живее там. Тази връзка допринесе извънредно много за моето оформяне и издигане като човек, не само с качествата си, но и с мирогледа и начина на мисленето си. Разказвам по съвест по-интересни случки и събития, отнасящи се до моята личност и връзката ми с Учителя, за да изнеса пред вас този духовен опит.
към текста >>

24. 52b ПРОТОКОЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

За съдийската колегия и органите на правосъдието: ние имаме почитание, понеже такъв институт съществува и в природата, и в човека, като съвест.
Държавата, е външната страна на Българския народ, тя съдържа всички възможности, в които той може да се прояви. Държавата е един отличен институт, който спомага на външните и вътрешни условия на българския народ, да подобри отношенията си с всички други държави и народи. Българската държава е едно благо за народа. И всички ония, които служат на нея, да поставят ред и порядък, да извоюват свободата на своя народ, вършат една благородна работа. Ние не поддържаме революцията, ние поддържаме еволюцията, онзи Божествен процес, който постоянно повдига и подобрява живота на човечеството. За съдийската колегия и органите на правосъдието: ние имаме почитание, понеже такъв институт съществува и в природата, и в човека, като съвест. Всички примери, които ние сме привеждали в своите лекции, имат за цел да уяснят какъв трябва да бъде човека и ония, на които говори. Ние сме привеждали много похвални примери за дълбокото съзнание на съдиите. Ние в нашите речи не сме имали никакъв умисъл да обидим това, което е разумно, добро, честно и справедливо в съдийската колегия. Относно обществения строй в страната: нашето желание е било винаги да се подобри, без ненужни сътресения и всичко да стане разумно. Относно българската народна армия — тя е орган на държавата за запазване реда и порядъка в държавата.
към текста >>

25. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тази канцеларска работа се водеше от рядко прецизната и добросъвестна сестра Буча Бехар, учителка по професия и писателка.
За причините на това прекъсване ще кажа по-нататък. Да се организира едно летуване на Рила за няколкостотин души на височина 2200 метра, където няма нито хижа, нито даже някакъв заслон; да се изнесат хиляди килограми багаж и да се осигури едно непрекъснато снабдяване с продукти по стръмните склонове на планината, където не можеше да се говори за някаква по удобна пътека, а имаше само следи от такава тук-там; да се предвидят всички сечива и инструменти, необходими за едно нормално съществуване на летуващите, беше една сериозна и отговорна задача. Столовата, която имахме на Изгрева, играеше ролята на една много важна и необходима изходна база. Що се отнася до отчетността в организирането на цялата кампания, беше много просто. На всеки един от летуващите се откриваше партида в един голям тефтер, а ако е семейство - на главата на семейството. Тази канцеларска работа се водеше от рядко прецизната и добросъвестна сестра Буча Бехар, учителка по професия и писателка. В партидата се отбелязваха всички сметки - килограмите на багажа, превозните разноски, броят на дните, прекарани горе, разноските по обедите, които се разпределят по равно на всеки столуващ, както и съответният дял от общите разноски, каквито при такива случаи всякога има. При тръгване още, щом всеки се запише в тефтера, правеше встъпителна вноска, а когато дойде време да се връща, идваше да си урежда сметките. На конярите също водехме партида, където се отбелязваха всички пренесени багажи. С тях бяхме уговорили да им се плаща на килограм изнесен товар или на кон, ако някой ползваше такъв. Отношенията ни с тях почиваха на пълно доверие и добросъвестност, което извънредно много ни улесняваше.
към текста >>

Отношенията ни с тях почиваха на пълно доверие и добросъвестност, което извънредно много ни улесняваше.
Тази канцеларска работа се водеше от рядко прецизната и добросъвестна сестра Буча Бехар, учителка по професия и писателка. В партидата се отбелязваха всички сметки - килограмите на багажа, превозните разноски, броят на дните, прекарани горе, разноските по обедите, които се разпределят по равно на всеки столуващ, както и съответният дял от общите разноски, каквито при такива случаи всякога има. При тръгване още, щом всеки се запише в тефтера, правеше встъпителна вноска, а когато дойде време да се връща, идваше да си урежда сметките. На конярите също водехме партида, където се отбелязваха всички пренесени багажи. С тях бяхме уговорили да им се плаща на килограм изнесен товар или на кон, ако някой ползваше такъв. Отношенията ни с тях почиваха на пълно доверие и добросъвестност, което извънредно много ни улесняваше. След изкачването на багажите и хората, започваше настаняването им, което се съпровождаше с усилен строеж на палатки, кухня и продоволствен пункт, какъвто всякога имаше и всякакви други общи съоръжения, необходими за голяма група летуващи. Използвахме конярите и за докарването на продуктите, предимно от Дупница. Тогава там имаше голямо изобилие на всякакви продукти - хляб, плодове, зарзават, бакалски стоки и всичко, от което имахме нужда. През първото летуване на Рила в 1929 година, групата беше около 60 души. Багажите и хората се превозиха по влака от София до Дупница.
към текста >>

26. КУЛТУРАТА НА ПЪРВАТА РАСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Горната част на главата й е съвсем ниска, слабо изпъкнала, което говори за неразвити морални мозъчни центрове на благоговение, уважение, милосърдие и съвест.
Последната, подстрекавана от своите водачи поради завист, я прогонила от континента. Част от нея дошла в Египет, а друга преминала в Америка, за което, както споменахме, говорят индианските легенди и предания. Тези пришълци в Египет осъществили идеята да се изобрази суровата владетелка на Атлантида, станала причина за изгонването на хората от Първата Раса. Така бил изграден Сфинксът, изобразяващ същество с човешка глава и тяло на лъв. И наистина, ако внимателно се разгледа образът на Сфинкса от гледище на френологията и науката за израза на лицето, става ясно какъв е бил психичният облик на последната владетелка на Атлантида - царицата Коба. Горната част на главата й е съвсем ниска, слабо изпъкнала, което говори за неразвити морални мозъчни центрове на благоговение, уважение, милосърдие и съвест. Главата е широка - разстоянието между ушните отвори е голямо, а ушите са щръкнали и са по-нависоко от нормалното. Това показва смел, но брутален човек, който с груби средства се налага над околните. Широкото, немного високо чело и големите очи говорят за инициатива, алчност, безогледен стремеж към власт, нетърпимост към всичко, което може да му попречи. Устата са големи, със стиснати устни, което говори за изпълнителност при всяка поставена задача и твърда решителност за нейното постигане. Ето какво още е написано за знанията и възможностите на хората от тази Велика раса в свещената книга "Попул- Вух": " Хората от тази Велика раса имат познания за всичко, което съществува в света.
към текста >>

27. ЛУНЕН ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Най-подходящи са за чиновници и като такива са приятни, изпълнителни и добросъвестни; добре изпълняват, но лошо управляват, защото им липсва решителност.
немогат да използуват облагите на слънцелечението. Очите на Лунните типове са големи, широко отворени и кръгли. Хората със силно лунно влияние стигат най-много до средна интелигентност. Такива личности обичат мек диван, чашка кафе, лек, спокоен и приятен разговор. Общителни са, любезни и разположени. Най-подходящи са за чиновници и като такива са приятни, изпълнителни и добросъвестни; добре изпълняват, но лошо управляват, защото им липсва решителност. Поради тези си качества хората под силното влияние на Луната са добри другари в живота, особено жените: сладко се усмихват, стараят се да се понравят, погледът им е привлекателен и търсят силен мъж, когото да чувстват като закрилник. Лунното влияние подтиква личността към по-отвлечени неща, към по-малък контакт с материалното, към по-отвлечени науки, събуждайки и развивайки въображението. Луната дава на родения под нейното силно влияние стремеж към спокоен, безметежен, лишен от напрежение живот, липса на устрем за изява, боязливост, страхливост (особено по отношение на своето здраве и смърт) и подчертана променливост. Дава също добра памет, правейки челото изпъкнало в средната си част; гарантира добър апетит, придавайки известна пълнота на тялото. За последната допринася и склонността към домоседство, избягването на движения и напрежения.
към текста >>

28. КЛАВДИЙ ПТОЛОМЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но дори и тези, които съвестно изучават тази наука, по някой път могат да направят погрешни заключения поради трудностите на изучаването, поради несъвършенството на човешкия ум, който не е способен да вниква в дълбочините на тази наука.
Този, който наблюдава природата, той може по положението на звездите да предскаже времето въз основа на своите наблюдения, може да каже дали предстои топло или студено, влажно или сухо време. Също така може въз основа на небесните наблюдения да се съди за характерните заложби на хората и за техните телесни отличия, или да предскаже бъдещи събития. Обаче хората, които не са добре проучили астрологията могат да вадят неверни заключения и ако някъде техните изводи са верни, другите го отдават на случайността. От друга страна има много хора, които са изучили някои откъслечни неща от тази наука и правят предсказания за пари, с което компрометират науката. Затова някои, които изучават тази наука, минават за измамници и шарлатани. Но дори и тези, които съвестно изучават тази наука, по някой път могат да направят погрешни заключения поради трудностите на изучаването, поради несъвършенството на човешкия ум, който не е способен да вниква в дълбочините на тази наука. Трябва да кажа, че всяка наука, която се занимава със свойствата и качествата на материята или въобще с природата, повече се основава на предположения или хипотези, отколкото на сигурно знание, на което се дължат в някои случаи погрешни заключения. Същото се отнася и за астрологията, защото ние не познаваме добре всички неща, с които работим. Една друга причина за погрешките е, че предишните положения на звездите не съответствуват на положенията им в следващата епоха. Наистина, след дълго време днешните положения на звездите ще бъдат подобни на предишните, но все пак няма да има пълно съвпадение. Защото някога, особено в тези интервали от време, които човек може да проучи, звездите няма да се върнат точно на същото положение, каквото са имали някога.
към текста >>

29. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

Горко на тези, които търсят дълбоко място, за да скрият съвестта си от Господа, на които делата са в тъмнината и казват: Кой ни види и кой ни знае?
Който вярва в Него няма да прибързва да побегне, и ще тури съдбата правило и правдата мерило, и град ще изтреби прибежището на лъжата и водата ще потопи местото на скриването." (16-17 стих) В 29-та глава говори за заблудените в световните пътища, които не познават Господа и в суетата си мислят, че всичко знаят и всичко могат. В 6-ти стих е казано: „Ще бъдеш посетен от Господа на силите с гръм и трус, и голям глас, с буря и вихрушка и с огнен пламък пояждащ." В 13-14 стих се казва: „За то Господ говори, понеже тези люде се приближават при Мене с устата си, но сърцето им далеч отстои от Мене, и благоговението им към Мене е според ученията на человеческите заповеди, за то ето, ще притуря да направя чудно дело между тези люде. чудно и странно дело. И мъдростта на мъдрите им ще се изгуби и разумът на разумните им ще се скрие. Горко на тези, които търсят дълбоко място, за да скрият съвестта си от Господа, на които делата са в тъмнината и казват: Кой ни види и кой ни знае? " В 30-та глава говори за отстъпилите от Господа и казва: Горко на отстъпилите чада, говори Господ, които правят съвет, но не от Мене, и които правят договори, но не чрез Духа Ми, за да притурят грях връх грях." След това се казва, че ако се обърнат, ще ги помилва и ще им даде изобилие от блага. Нивите им ще раждат и ще дават добър плод. Тридесет и първа глава говори за онези, които очакват помощ от Египет, т.е. от человеци, че няма да получат такава помощ, защото помощта идва само от Господ.
към текста >>

30. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е човешката съвест, а молещата се вдовица, това е човешката душа, която се стреми към Бога.
Миналото и неговите произведения, даже и тогава, когато са Свещени предания, трябва да служи на вечно новото настояще и бъдеще, и не трябва да си присвоява една себестойност. От този Мамон ние трябва да си създадем приятел, т.е. помощник на бъдещето. Притчата за молещата се вдовица, както и всички притчи, имат преди всичко вътрешен характер, имат отношение към вътрешния живот на човека. Кой е съдията в човека? Това е човешката съвест, а молещата се вдовица, това е човешката душа, която се стреми към Бога. В притчата за поверените таланти се загатва за второто идване на Христос. Поверените таланти са вътрешните душевни сили, които всеки трябва да развие, което става чрез процеса на вътрешното себеотдаване и молитвата. Когато човек е небрежен към развиването на вътрешните си сили, той е този, който е заровил таланта си в земята, за което ще бъде наказан, ще му се отнемат тези таланти. В тези притчи към учениците, описани от Лука, се очертава Пътя на Ученика, Пътя на развитието на вътрешните сили на Душата, чрез което Душата се свързва с Бога, расте и се развива. Евангелието на Лука почва с един пролог, който не е само литературна особеност, а има дълбок езотеричен характер и ни показва какъв е произхода на Евангелието на Лука.
към текста >>

31. 9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Стремежът на душата към молитва и медитация може да влезе в противоречие със съвестта, която е един строг съдия.
Защото всичко, което в една минала епоха е било правилно и полезно за развитието, то се превръща в пречка за следващите епохи. В известен смисъл развитието се състои именно в това, че онова, което е правилно в дадена епоха, то се превръща в пречка, когато е пренесено в една по-късна епоха. Такъв е дълбокият смисъл на тази забулена притча. Но и след това кратко обяснение, тя все още е забулена. Също и притчата за молещата се вдовица и строгия съдия ще бъде разбрана правилно, когато я схванем като един вътрешен процес в човека. Стремежът на душата към молитва и медитация може да влезе в противоречие със съвестта, която е един строг съдия. Често, когато човек желае да упражнява, да води един духовен живот на вътрешно самовглъбяване и работа за развиване на вътрешните си духовни сили, често е възпрепятстван от чувството на малоценност, от чувството, че не е достоен, че не е дорасъл за тази работа. Затова духовната работа над себе си трябва да почива на определен минимум на себеутвърждаване и на смелост. Учителят е изразил тази идея със следната мисъл: Не е достатъчно човек да има само стремеж да постигне нещо, но той трябва да има и самоувереност, че може да го постигне, трябва да има смелост. Също така човек може да се обвинява дали работи правилно за своето духовно развитие или не. Правилното разбиране на този въпрос е следното: съвестта може да обвинява човека заради една грешка.
към текста >>

Правилното разбиране на този въпрос е следното: съвестта може да обвинява човека заради една грешка.
Стремежът на душата към молитва и медитация може да влезе в противоречие със съвестта, която е един строг съдия. Често, когато човек желае да упражнява, да води един духовен живот на вътрешно самовглъбяване и работа за развиване на вътрешните си духовни сили, често е възпрепятстван от чувството на малоценност, от чувството, че не е достоен, че не е дорасъл за тази работа. Затова духовната работа над себе си трябва да почива на определен минимум на себеутвърждаване и на смелост. Учителят е изразил тази идея със следната мисъл: Не е достатъчно човек да има само стремеж да постигне нещо, но той трябва да има и самоувереност, че може да го постигне, трябва да има смелост. Също така човек може да се обвинява дали работи правилно за своето духовно развитие или не. Правилното разбиране на този въпрос е следното: съвестта може да обвинява човека заради една грешка. Обаче, молитвата, духовната работа над себе си може да укрепи вътрешните сили отвъд тази погрешка така, че съвестта трябва да замлъкне. Защото загубата на морална тежест поради грешката е била обезщетена от духовната работа над себе си. В духовната работа, която човек извършва в себе си, той се намира в постоянна промяна на отношенията между съдията - съвестта и вдовицата - душата, която се стреми към духовно развитие. Най-после съдията ще отстъпи. В притчата за поверените таланти пак е прокарана идеята за второто идване на Христос.
към текста >>

Обаче, молитвата, духовната работа над себе си може да укрепи вътрешните сили отвъд тази погрешка така, че съвестта трябва да замлъкне.
Често, когато човек желае да упражнява, да води един духовен живот на вътрешно самовглъбяване и работа за развиване на вътрешните си духовни сили, често е възпрепятстван от чувството на малоценност, от чувството, че не е достоен, че не е дорасъл за тази работа. Затова духовната работа над себе си трябва да почива на определен минимум на себеутвърждаване и на смелост. Учителят е изразил тази идея със следната мисъл: Не е достатъчно човек да има само стремеж да постигне нещо, но той трябва да има и самоувереност, че може да го постигне, трябва да има смелост. Също така човек може да се обвинява дали работи правилно за своето духовно развитие или не. Правилното разбиране на този въпрос е следното: съвестта може да обвинява човека заради една грешка. Обаче, молитвата, духовната работа над себе си може да укрепи вътрешните сили отвъд тази погрешка така, че съвестта трябва да замлъкне. Защото загубата на морална тежест поради грешката е била обезщетена от духовната работа над себе си. В духовната работа, която човек извършва в себе си, той се намира в постоянна промяна на отношенията между съдията - съвестта и вдовицата - душата, която се стреми към духовно развитие. Най-после съдията ще отстъпи. В притчата за поверените таланти пак е прокарана идеята за второто идване на Христос. Чрез правилна духовна работа над себе си за развиване на вътрешните духовни сили, става умножаване на поверените таланти.
към текста >>

В духовната работа, която човек извършва в себе си, той се намира в постоянна промяна на отношенията между съдията - съвестта и вдовицата - душата, която се стреми към духовно развитие.
Учителят е изразил тази идея със следната мисъл: Не е достатъчно човек да има само стремеж да постигне нещо, но той трябва да има и самоувереност, че може да го постигне, трябва да има смелост. Също така човек може да се обвинява дали работи правилно за своето духовно развитие или не. Правилното разбиране на този въпрос е следното: съвестта може да обвинява човека заради една грешка. Обаче, молитвата, духовната работа над себе си може да укрепи вътрешните сили отвъд тази погрешка така, че съвестта трябва да замлъкне. Защото загубата на морална тежест поради грешката е била обезщетена от духовната работа над себе си. В духовната работа, която човек извършва в себе си, той се намира в постоянна промяна на отношенията между съдията - съвестта и вдовицата - душата, която се стреми към духовно развитие. Най-после съдията ще отстъпи. В притчата за поверените таланти пак е прокарана идеята за второто идване на Христос. Чрез правилна духовна работа над себе си за развиване на вътрешните духовни сили, става умножаване на поверените таланти. Отлагането на работата върху себе си чрез молитва и медитация, и пренебрегване на духовните сили е тежък грях и престъпление по отношение на собствената си душа. Така разбрани, притчите на Лука към учениците очертават цялостния Път на ученика, описан от Лука, Пътят на вътрешната духовна работа над себе си чрез молитва и медитация, изложен в притчите за учениците.
към текста >>

32. 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

И като имаме велик Първосвещеник над Божия дом, нека пристъпим с искрено сърце, в пълна вяра, със сърце, очистено от лукава съвест и с тяло, измито с чиста вода, и нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела."
"Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издигна друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на Безконечен живот; защото за Него свидетелства: "Ти си Свещеник до века Според чина Мелхиседеков." /7;15-17/. "Защото такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от Небесата."/7;26/ "И тъй, братя, като имаме, чрез кръвта на Исуса, дръз- новение да влезем в Светилището, през новия и живия Път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч плътта Си. И като имаме велик Първосвещеник над Божия дом, нека пристъпим с искрено сърце, в пълна вяра, със сърце, очистено от лукава съвест и с тяло, измито с чиста вода, и нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела." Следващата основна идея на Павловия гностицизъм е идеята за изкуплението на човечеството чрез Христа чрез проливането на Своята кръв и вярата в това изкупление. Върху изясненията на тази идея той се връща много пъти в посланията си, но винаги в една забулена форма. Ще предам някои от мислите му по този въпрос, за да се види как той разбира този въпрос. В Посланието към ефесяните 2 гл., казва: "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали някой. Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим." /2;8-10/.
към текста >>

33. 9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото, ако някой види, че ти, който имаш знание, седиш на трапеза в идолско капище, не ще ли съвестта му да се одързости, ако е слаб, та и той да яде идоложертвено?
Ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал, както трябва да познава. Но, ако някой люби Бога, той е познал от Него." /8;1-3/. По-нататък разглежда въпроса за яденето и неяденето на месо. И в 8-ми стих казва: "А това, що ядем, не ще ни препоръчва на Бога; нито ако не ядем, губим нещо; нито ако ядем, печелим нещо. Но внимавайте да не би по някакъв начин тая ваша свобода да стане спънка на слабите. Защото, ако някой види, че ти, който имаш знание, седиш на трапеза в идолско капище, не ще ли съвестта му да се одързости, ако е слаб, та и той да яде идоложертвено? И поради твоето знание, слабият погива, братът, за когото е умрял Христос." /8;8-11/. "Защото, братя, желая да знаете, че, макар да са били бащите ни всички под облака и всички да са минали през морето, и в облака, и в морето, всички да са били кръстени от Мойсея, и всички да са яли от същата духовна храна, и всички да са пили от същото духовно питие, защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос." /10;1-4/. Тук Павел повдига булото, което покрива Тайните на Стария Завет. "Така щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне."/10;12/. "Никакво изпитание не ви е постигнало, освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите." /10;13/.
към текста >>

34. 16. МИСЛИ ОТ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ТИМОТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

"А Духът изрично казва, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамителни духове и бесовски учения, чрез лицемерието на човеци, които лъжат, чиято съвест е пригоряла."/4;1-2/.
Доказан чрез Духа, Виден от ангели, Проповядан между народите, Повярван в света, Възнесен в слава."/3;16/. "А Духът изрично казва, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамителни духове и бесовски учения, чрез лицемерието на човеци, които лъжат, чиято съвест е пригоряла."/4;1-2/. "Да пазиш тая заповед чисто и безукорно до явлението на нашия Господ Исус Христос, което своевременно ще бъде открито от блажения и единствен Властител, Цар на царстващите и Господ на господаруващите, Който сам притежава безсмъртие; обитавайки в непристъпна светлина; Когото никой човек не е видял, нито може да види; Комуто да бъде чест и вечна сила. Амин." /6;14-16/.
към текста >>

35. 19. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕВРЕИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзнове- ние да влезем в светилището, през новия и живия път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч, плътта Си, и като имаме велик Свещеник над Божия дом, нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца, очистени от лукава съвест и с тяло, измито с чиста вода; нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал; и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела." /10;19-24/.
защото по тоя начин се унищожава по-предишната заповед, поради нейната слабост и безполезност, (понеже законът не е усъвършенствал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога."/7,15-19/. "И колкото е важно това, че Той не е станал свещеник без заклеване, (защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: "Господ се закле (и не ще се разкае), като казва: Ти си свещеник до века", толкоз на по-добър Завет Исус стана поръчител." /7,20-22/. "При това, поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават в чина си, но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго." /7;23-24/. "Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях. Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата." /7;25-26/. "И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзнове- ние да влезем в светилището, през новия и живия път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч, плътта Си, и като имаме велик Свещеник над Божия дом, нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца, очистени от лукава съвест и с тяло, измито с чиста вода; нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал; и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела." /10;19-24/. "Тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо пролятата при Завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта." /10;29/. "Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздеяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си." Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог." /10;30-31/. "А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме - убеждение за неща, които не се виждат." /11;1/. "Защото поради нея за старовременните добре се свиде- телствуваше." /11;2/. "С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието Слово, тъй щото видимото не стана от видими неща." /11;3/.
към текста >>

36. 5. Пети Аркан: ЙЕРОФАНТЪТ, Учителят, ръководителят, Господарят на Арканите - Влад Пашов (1902- 1974)

Просветителят или Върховният Жрец, представител на Свещената наука представя духа на добрите внушения, на ума и на съвестта.
Има числото 5 и буквата Е. Картината представя Посветител (Йерофант) в Тайнствата на Изис, седнал между двете колони на Светилището. Той се подпира върху един жезъл с три кръста на върха, образуван от три напречни парчета, които образуват кръстове на жезъла. Той чертае с дясната ръка върху гърдите си знака за събиране, съсредоточен в себе си. В неговите крака се намират двама короновани мъже: единият от тях е облечен в бяло, а другият в черно. Просветителят или Върховният Жрец, представител на Свещената наука представя духа на добрите внушения, на ума и на съвестта. Неговият дух подканя към съсредоточаване, за да може да се чуе Гласа от Небето. Колоната в дясно символизира Закона, а колоната в ляво символизира Свободата да се подчинява или да не се подчинява човек на законите. Кръстът с трите напречни линии показва проникването на Творящата сила през Божествения, умствения и физическия свят, за да накара да се проявят, да блеснат всички прояви на всемирния Живот. Двамата короновани мъже в краката на Йерофанта представят: единият - духът на Светлината и Доброто, другият - духът на Мрака и на Злото, като двата духа са подчинени на Учителя, на Ръководителя на Арканите. Арканите представят етапи по Пътя на окултното развитие.
към текста >>

37. 7. Седми Аркан: ТРИУМФИРАЩАТА КОЛЕСНИЦА НА ОЗИРИС или осъществяването на Великия План - Влад Пашов (1902- 1974)

Човек ще превъзмогне пречките, ще срази своите врагове и неговите желания ще бъдат осъществени, ако се приближи към бъдещето със смелостта, въоръжен със съвестта на своето право, но като държи сметка за своите задължения.
В Божествения свят този Аркан символизира свещената седморка на господството на Духа над материята. В умствения свят - събличането на стария човек и обличането на новия. Във физическия свят - победата е спечелена от ума, нисшите принципи се подчиняват на човешкия ум. В хороскопа този Аркан показва, че владичеството над света принадлежи на този, който притежава върховенството на Духа и на Ума, т.е. на Светлината, която осветява Тайните на Живота. Човек ще превъзмогне пречките, ще срази своите врагове и неговите желания ще бъдат осъществени, ако се приближи към бъдещето със смелостта, въоръжен със съвестта на своето право, но като държи сметка за своите задължения.
към текста >>

38. 20. Двадесети Аркан: СЪБУЖДАНЕ ОТ МЪРТВИТЕ или БЕЗСМЪРТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В Божествения свят този Аркан означава съденето на съвестите във Великия ден на духовно пробуждане.
Както духовете от Първата йерархия водят хората стъпка по стъпка, възпитават ги и им дават да жънат това, което са посели, те пазят Книгата на индивидуалната карма, така правят и духовете от Втората йерархия по отношение на народите. Те ръководят кармата на народите. След това се среща с духовете от Третата йерархия, които ръководят епохите в човешкото развитие. Тези три йерархии се занимават с ръководството както на отделния човек, така и на народите и на цялото човечество. А по-висшите йерархии имат отношение вече кьм космичното строителство и са толкова високо издигнати, че ученикът в тази фаза не може да влезе във връзка с тях. В Божествения свят този Аркан означава съденето на съвестите във Великия ден на духовно пробуждане. В умствения свят - разкриването на Духа. Във физическия свят - неочаквано издигане. В хороскопа този Аркан казва: Не заспивай, не задрямвай нито в мързел, нито в забрава. Ти имаш да изпълняваш мисия. Провидението ще ти я разкрие.
към текста >>

39. МАЛКИТЕ АРКАНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

В хороскопа този Аркан предсказва победа в любовта; лош избор на съпруг чрез лоши съвети на родителите или ако човек не слуша гласа на своето сърце или на своята съвест, изоставяне, напускане, скъсване на приятелство в любовта и в брака; вятърничав, непостоянен човек.
45-ти Аркан: Пет купи, една от тях се намира в средата, а другите са разположени в ъглите на един квадрат. Число 60, буква X. В хороскопа този Аркан предсказва лошо домакинство, спорове, караници, зле подбран и подреден брак, предателство на приятели, чревни смущения, изнасилване, любовни опасности, прелъстяване на младите момичета, опасност от жена в мъжки хороскоп. 46-ти Аркан: Шест купи, разположени в два противоположни, кръстосани триъгълници. Число 70, буква О. В хороскопа този Аркан предсказва победа в любовта; лош избор на съпруг чрез лоши съвети на родителите или ако човек не слуша гласа на своето сърце или на своята съвест, изоставяне, напускане, скъсване на приятелство в любовта и в брака; вятърничав, непостоянен човек. 47-ми Аркан: Седем купи, които образуват квадрат и триъгълник над него. Число 80, букви Ф и П. В хороскопа този Аркан предсказва победа на жена или чрез жена, спечелени победи над страстите; щастие в живота от срещите на една любеща жена, но след големи борби и безбройни перипетии. 48-ми Аркан: Осем купи, разположени върху осемте ъгли на един куб. Число 80, букви Т и С.
към текста >>

В хороскопа този Аркан предсказва неизбежни опасности, опасности от всички страни, угризение на съвестта, безплодни, безрезултатни огорчения, морални мъки, наранявания на сърцето, осъдителни действия.
Дава военните хора, дуелистите, собствениците на оръжие. В годишния хороскоп гой възвестява раждане, безпокойства, затруднения, пречки, начинание, чието бъдеще се помрачава. Тъги, борби, които започват или които приближават. 58-ми Аркан: Четири меча, разположени в ъглите на един квадрат с върховете навътре. Число 4, буква Д. В хороскопа този Аркан предсказва неизбежни опасности, опасности от всички страни, угризение на съвестта, безплодни, безрезултатни огорчения, морални мъки, наранявания на сърцето, осъдителни действия. 59-ти Аркан: Пет меча, образуващи една звезда с пет върха. Число 5, буква Е. В хороскопа този Аркан предсказва: обсебеност, натрапчива мисъл, фикс-идея, която може да доведе до безумия и лудост. Престъпна ярост, страшни отмъщения. Опасност да се погуби човек, като се поддава на безразсъдни внушения или се увлича от внезапен подтик.
към текста >>

40. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

От съвестната работа на Е.
Виргилий го води и го пази в кръговете на ада. Да забележим също, че адът на Данте е едно чистилище. Неговото чистилище из-глежда да се е формирало в неговия ад като в калъп, то е като капак и като запушалка на Бездната, и тогава разбираме, че флорентинския титан, като изкачва рая би искал да хвърли с един ритник чистилището в ада. "Небето му се състояло от серия кабалистически кръгове, разделени от един кръст като пентакъла на Езекил. В центъра на този кръст има една роза и виждаме да се явява за първи път изложен публично и почти категорично обяснен символа на розенкройцерите". От съвестната работа на Е. Ару "Комедията на Данте е преведена по буква и коментирана по дух с ключа на символичния език на верните в любовта се вижда, че Данте имал тясна връзка с гностическото братство на албигойците. От тяхното учение той е почерпил омразата си към папите и римската черква както и окултните теории, които намираме във всеки ред на съчинението му". Според Ару адът представя обикновения свят, чистилището - изпитанията при посвещението, а Небето е обиталището на съвършените, при които се намират в най-висша степен Мъдростта и Любовта. Според Ару в горепосочената му книга катарите са имали през XII век знаци за разпознаване, думи за преминаване (пароли), и една астрологична доктрина. Те са правили своите посвещения в деня на пролетното равноденствие.
към текста >>

41. Предговор - Влад Пашов (1902- 1974)

Босюе казва: „От съвестната работа на Е.
Всички тези автори изказват най-противоречиви мнения за Богомилството. В по-ново време се явяват някои автори, които разглеждат Богомилството като окултно учение. На първо място такъв е Морис Магр, който изследвайки албигойците, се натъква на историята на Християн Розенкройц, който бил възпитан от богомилите. Също така Е. Ару и Босюе са писали върху Богомилството като окултно учение. Босюе казва: „От съвестната работа на Е. Ару Комедията на Данте, преведена по буква и коментирана по дух, е ключът на символичния език на ордена Верните на Любовта, се виж- да, че Данте имал тясна връзка с гностическото братство на албигойците. От това учение той черпи омразата към папите и римската черква, както и окултните теории, които намираме във всеки ред от епопеята му." „Според Е. Ару адът представя обикновения свят, чистилището — изпитанията при посвещението, а Небето е обиталище на съвършените, при които се намират в най-висша степен Мъдростта и Любовта." Според Ару в горепосочената му книга, квакерите има- ли през 12 век знаци за разпознаване, думи за преминаване - пароли и една астрологична доктрина.
към текста >>

42. НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Кръвта на 17-те светии тежи като страшно бреме на твоята скъдна съвест - през позори, безчинства и съсипни ще те изведе позорът на твоето деяние.
"Метеж! Тази дума от години чувам да се разнася из дворец, палати и покои. От размътване мътните души се боят. Царю, ти бягаш и оставяш народа на вепри, чакали и стръвни кучета, за да дириш спасение за своята малка душа. Патриарх Данаил, скверна е пътеката ти, отче, недей сквернослови. Кръвта на 17-те светии тежи като страшно бреме на твоята скъдна съвест - през позори, безчинства и съсипни ще те изведе позорът на твоето деяние. Ти Бога поруга и поругание е твоята участ. Една нещастна царица внесе безчинство в Преслав и вие я приехте! Защо я гоните сега? Оставете я да умре спокойно. Не смущавайте дните й със своя и нейния позор.
към текста >>

Вие убивате и мъчите, за да забравите мъченията на съвестта си. Оставете!
Той два пъти метежи разпалва до днес, и цели дни из царството метежници гони, за да ги убие и да измие ръцете си с кръвта на мъченици. Над пропастта виси народът ни, врагове вътре, врагове вън! Врагове в душите ви са влезли - ето отде иде метеж подир метеж. Скрити лъжи се трупаха в позорни крепости около вас. Мрежа от престъпления ...* изплетоха дворец и църква. Вие убивате и мъчите, за да забравите мъченията на съвестта си. Оставете! Оставете, казвам ви! Нека спи народът тежкия кошмар на коварната управа, нека сънуват болярите сластни сънища — умира Мария, агония години ще виси над двор и държава. България ще погине! Ти каза, царю: "Ти ще разбереш, Бояне." — Аз разбрах, аз отдавна съм разбрал." Като казал това, Боян напуснал събранието, а след него излезли Никита, Антоний и Лазар.
към текста >>

43. Връзката на Богомилите с предхождащите ги езотерични учения - Влад Пашов (1902- 1974)

"От съвестната работа на Е.
Пътуването му в другите светове спада както въвеждането в Мистериите на Елевзин... Виргилий го води и пази в кръговете на ада. „Да забележим също", казва Босюе, „че адът на Данте е едно чистилище. Неговото чистилище изглежда да се е формирало в неговия ад като в калъп, то е като капак и като запушалка на Бездната, и тогаз разбираме, че флорентинският титан като изкачва рая, би искал да хвърли с един ритник чистилището в ада." Небето му се състои от серия кабалистични кръгове, разделени с един кръст като пентакъла на Езекиил. В центъра на този кръст има една роза, в която виждаме да се явява за пръв път, изложен публично и почти категорично обяснен, символа на розенкройцерите. "От съвестната работа на Е. Ару Комедията на Данте, преведена по буква и коментирана по дух, с ключа на символичния език на Верните на Любовта", казва Босюе, „се вижда, че Данте е имал тясна връзка с гностическото братство на албигойците. От това учение той черпи омразата си към папите и римската черква, както и окултните теории, които намираме във всеки ред на епопеята му." "Според Ару адът представя обикновения свят, чистилището — изпитанията при Посвещението, а Небето е обиталище на съвършените, при които се намират в най-висша степен Мъдростта и Любовта." "Според Ару в горепосочената книга, катарите са имали през 12 век знаци за разпознаване, думи за преминаване — пароли — и една астрологична доктрина. Те са правили своите посвещения в деня на пролетното равноденствие.
към текста >>

44. НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И затова един автор казва: „Богомилите с риск за живота си срутили инквизиторските стени, махнали печатите от българската мисъл и съвест и дали волност на окования във вериги български дух."
Богомилите съборили догматичните стени, издигнати от ортодоксалната църква и дали възможност на ума да се храни от всичко, което човешкият гений е създал. В това отношение богомилите изпъкват пред нас като ранни хуманисти, които са достигнати само от най-великите мислители на новото време. Според богомилите, боговдъхновен характер има всяка книга, която назидава сърцето и му дава нравствени норми, просвещава ума и окриля духа, насочва волята към героични подвизи, към борба за въдворяване Царството Божие на Земята. Богомилите са първите борци против верската нетърпимост и сляпото неподчинение на антинаучния и антидуховен догматизъм. Богомилите, подобно на Пактенас, Климент Александрийски, Ориген, Свети ... * ( в оригинала не се чете) и други отричали буквалното разбиране на Писанието и приемали алегоричното и символично тълкуване. И затова един автор казва: „Богомилите с риск за живота си срутили инквизиторските стени, махнали печатите от българската мисъл и съвест и дали волност на окования във вериги български дух." Богомилите, подобно на първите християни, възприели публичната изповед, която има голямо възпитателно и морално значение за предпазване от падение, за затвърдяване на вярата в доброто. Дълбокото значение на изповедта се състои в това, че човек освобождава съзнанието си от известни отрицателни образи, които от своя страна са свързани с известни отрицателни енергии, които обременяват съзнанието. Богомилите, подобно на първите християни, не ядели месо, не пиели вино, а се хранели с прясна храна и пиели чиста вода. „Богомилите", казва Козма, „проповядвали да не се вкусва месо и вино, смятайки ги за скверни. Съвършените богомили ядели само растителна храна, а верните и оглашените употребявали млечни продукти и яйца."
към текста >>

Със снемането на наложените догматични печати върху мисълта и съвестта, богомилите тласнали европейския свят с векове напред в пътя на моралния и интелектуалния прогрес.
Богомилството е било протест против извратеното и фалшифицирано учение на Христа и имало стремеж да живее според Евангелието. Богомилите турили морала за основа на своя личен и обществен живот. Подражавайки във всичко на първите християни, те отрекли целия езически култ в християнството — тайнства, обреди, свещи, кандила, икони, мощи и т.н. Те знаели, че тези неща са свързани с така наречената церемониална магия и нямат място в религията, която има за задача да облагороди човешкото сърце и да му даде морални и нравствени норми и подтици към доброто и общочовешката и братска любов. По такъв начин богомилите освободили човешкия ум от чудото, тайнствата и авторитета. Със снемането на наложените догматични печати върху мисълта и съвестта, богомилите тласнали европейския свят с векове напред в пътя на моралния и интелектуалния прогрес. Религиозното чувство, освободено от опекунството на механическите обреди, предизвикало появата на творчеството — теургизма, богообщението, вдъхновението, радостния възторг, с който се възстановява вътрешния мир и хармония в човешкото сърце и душа. Богомилите извършили едно велико дело, като съединили науката с религията и като признали за боговдъхновено всяко откритие на човешкия гений. Те поставили свободата за единствено условие на интелектуалната и морална култура и с това отрекли правото на опекунство както на държавата, така и на църквата върху мисълта и съвестта на човека. За тези си убеждения те отивали с радост на кладата. Богомилите първи в Европа провъзгласили идеята за всеобщо свещеничество — правото на всички мъже и жени да бъдат свещеници на Живия Бог.
към текста >>

Те поставили свободата за единствено условие на интелектуалната и морална култура и с това отрекли правото на опекунство както на държавата, така и на църквата върху мисълта и съвестта на човека.
Те знаели, че тези неща са свързани с така наречената церемониална магия и нямат място в религията, която има за задача да облагороди човешкото сърце и да му даде морални и нравствени норми и подтици към доброто и общочовешката и братска любов. По такъв начин богомилите освободили човешкия ум от чудото, тайнствата и авторитета. Със снемането на наложените догматични печати върху мисълта и съвестта, богомилите тласнали европейския свят с векове напред в пътя на моралния и интелектуалния прогрес. Религиозното чувство, освободено от опекунството на механическите обреди, предизвикало появата на творчеството — теургизма, богообщението, вдъхновението, радостния възторг, с който се възстановява вътрешния мир и хармония в човешкото сърце и душа. Богомилите извършили едно велико дело, като съединили науката с религията и като признали за боговдъхновено всяко откритие на човешкия гений. Те поставили свободата за единствено условие на интелектуалната и морална култура и с това отрекли правото на опекунство както на държавата, така и на църквата върху мисълта и съвестта на човека. За тези си убеждения те отивали с радост на кладата. Богомилите първи в Европа провъзгласили идеята за всеобщо свещеничество — правото на всички мъже и жени да бъдат свещеници на Живия Бог. С това дело те разрушили пакостния и вреден догмат на църквата, че само клерикалите са служители на Бога, че само те са Врата за отиване при Него — догмат, който подкопавал от основа естествения морал и убивал у човека всичко идейно и Божествено. С признаването на всяко Писание, което назидава, за боговдъхновено, богомилите признали за ценни творенията на мъдреците от всички векове, народи и религии. С тази си умствена толерантност те се издигнали твърде високо над всяко сектантство, фанатизъм и буквоядство.
към текста >>

Богомилите били глашатаи на свободната мисъл и съвест; на свободното творчество — научно и художествено; на отделяне на църквата от държавата; на брак, несанкциониран от църква и държава, а само от любовта между съпрузите, и с това с векове са изпреварили съвременно човечество.
Това тяхно възвишено гледище за брака за дълго ще представя мечта и за най-чистите души и за най-светлите умове на европейското човечество. С издигането на труда в култ, с поставянето на социално-икономическата взаимопомощ за основа на живота, те унищожили страшното чудовище — егоизма, който и днес терзае културното човечество. С отричането на просешката милостиня богомилите унищожили дискредитирането на човешката личност и поставили въпроса за дълбоки и коренни социални реформи на морална основа — като на сакатите, болните и децата да се дава братска помощ, а на здравите — свобода и право на труд. Земята, според богомилите, е Божия и братска и принадлежи на Божиите деца — тези, които се трудят и работят. Човекът на труда е достоен за своята награда. Богомилите били глашатаи на свободната мисъл и съвест; на свободното творчество — научно и художествено; на отделяне на църквата от държавата; на брак, несанкциониран от църква и държава, а само от любовта между съпрузите, и с това с векове са изпреварили съвременно човечество. С всеобщото свещенство и с идеята за мира и за братските общежития, в които се практикува задружно производство и потребление, като се спазва принципа: Всекиму според силите и на всеки според нуждите. С тяхната работа за идването на Царството Божие на Земята, което е Царство на свободата и братската любов, с трезвеността и вегетарианството те са отишли далеч пред съвременното човечество. Те са се борили не да намалят радостите в живота, а да ги увеличат, да изчезне злото и неговото място да се заеме от доброто. Христо Въргов, който е писал върху Богомилството, казва: „Богомилите са проявили най-светлото, най-идейното, що е могъл да създаде някога българският гений и то не само в теоретическо умуване, а приложено на дело. Чрез Богомилството ние се приобщаваме към общоевропейската култура, затова не укор заслужава то, а почитта и уважението на всеки разумен и морален българин."
към текста >>

45. СОЦИАЛНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

„Според богомилите, децата на свободата, каквито са истинските християни, нямат нужда от деспоти и от тирани на своята воля, съвест и мисъл.
Онзи, който е освободен със скъпа цена, не става роб на человеците. Християнинът е син на свободата. И затова онеправданите и угнетените от светската и духовната власт са търсили прием в тяхното общество. Богомилите били против физическото и духовното робство. Козма се ужасява от анархическата проповед на богомилите и казва: „Учат своите да не се подчиняват на господарите си, хулят богатите, ненавиждат царя, подиграват се със старейшините, укоряват болярите, мислят че са омразни на Бога, които работят на царя и заповядват на всеки слуга да не работи на своя господар." „Според богомилите, децата на свободата, каквито са истинските християни, нямат нужда от деспоти и от тирани на своята воля, съвест и мисъл. Иисус сравнява деспотизма, властничеството със сатанизма. Не доброто начало, не Бог съблазнява Иисуса с деспотски трон, а Сатаната. Според богомилите Волята на Бога стои над всичко. Защото е казано: „Да бъде Волята Ти както на небето, така и на земята, да дойде Царството Ти." Богомилите са ратници за идване на Царството Божие на Земята.
към текста >>

По такъв начин те разрешили социално-икономическите проблеми — премахнали материалните противоречия не по външен принудителен начин, а по разум и съвест, по убеждение.
Богомилите гледали на труда като на Тайнство, което трябва да се извършва при свобода, а не по заповедите на царя, епископа, болярина или игумена. При това богомилите избирали само онези занаяти, които имали социално-етично значение и които не противоречали на техните разбирания. С това нещо те преди десет века са внесли етичния елемент в ....* ( * в оригинала не се чете) икономия, за което се загатва едва в ново време от икономистите. Богомилите, подобно на първите християни, живеели комунален братски живот — произвеждали стопански блага и ги употребявали общо. Те не били само потребителен комунизъм, но и производителен. По такъв начин те разрешили социално-икономическите проблеми — премахнали материалните противоречия не по външен принудителен начин, а по разум и съвест, по убеждение. Богомилите не се стремели към властта, с политика не се занимавали, и не мислели, че братството, а оттук и равенството, ще дойдат от политическата власт. Те изхождали от евангелската истина: Търсете първом Царството Божие и Правдата негова и всичко друго ще ви се приложи. Без издигане на нравственото съзнание, без вътрешна просвета и без прераждане на цялата душа на човека социално-икономическите противоречия няма да се отстранят. Богомилите съединили съвестите и умовете си, насочили волите си към създаването на общо щастие и по такъв начин препятствията били премахнати и Волята на Бога станала двигателна сила на новите християнски общини у нас и в чужбина. Там, където има духовно родство, дето всички са братя и сестри, може ли да има неравенство, преяждане и глад, разкошно облечени и парцаливи, израждане от разкош и мизерия?
към текста >>

Богомилите съединили съвестите и умовете си, насочили волите си към създаването на общо щастие и по такъв начин препятствията били премахнати и Волята на Бога станала двигателна сила на новите християнски общини у нас и в чужбина.
Те не били само потребителен комунизъм, но и производителен. По такъв начин те разрешили социално-икономическите проблеми — премахнали материалните противоречия не по външен принудителен начин, а по разум и съвест, по убеждение. Богомилите не се стремели към властта, с политика не се занимавали, и не мислели, че братството, а оттук и равенството, ще дойдат от политическата власт. Те изхождали от евангелската истина: Търсете първом Царството Божие и Правдата негова и всичко друго ще ви се приложи. Без издигане на нравственото съзнание, без вътрешна просвета и без прераждане на цялата душа на човека социално-икономическите противоречия няма да се отстранят. Богомилите съединили съвестите и умовете си, насочили волите си към създаването на общо щастие и по такъв начин препятствията били премахнати и Волята на Бога станала двигателна сила на новите християнски общини у нас и в чужбина. Там, където има духовно родство, дето всички са братя и сестри, може ли да има неравенство, преяждане и глад, разкошно облечени и парцаливи, израждане от разкош и мизерия? Богомилите заявявали: Махнете просията, дайте земята на трудещите се, които я обработват и социалните противоречия ще изчезнат. Те не са били никакви екзалтирани мечтатели, както калугерите, а са работили за осъществяване на Царството Божие на Земята. Богомилите били първите пионери в Европа за социално равенство и първи реализирали комунизма, следвайки първите християни. Християнството по начало е против съда, смъртното наказание и войната, затова и богомилите, като истински християни, били против тези неща.
към текста >>

Те освобождавали разума и съвестта от веригите на църковния догматизъм, окриляли мисълта и издигали глас против всичко, що спъвало интелектуалния, моралния и социалния прогрес на отделната личност и на обществото, чупели с духовни средства робските вериги.
Три съвета ръководят респективно духовно-религиозния живот, умствения и стопанския живот. Над всички стои дедец - старейшината, който няма власт, но се ползва с авторитет и затова може да направлява целия живот на задругата. Значи братството между хората и народите, равенството между мъжа и жената, пълна свобода на всеки отделен човек, никакво робство — физическо и духовно, никакво насилие — физическо или морално, мирът като основа на живота, частната собственост е отречена и всичко е общо на задругата — както средствата за производство, така и земята и всеки се ползва от благата според нуждите си и работи според възможностите си. Такива са в общи линии социалните разбирания на богомилите. Христо Въргов, говорейки за богомилите, ги характеризира по следния начин: „Тези добри хора, които обичали враговете си, ние наричаме духовни революционери. Те освобождавали разума и съвестта от веригите на църковния догматизъм, окриляли мисълта и издигали глас против всичко, що спъвало интелектуалния, моралния и социалния прогрес на отделната личност и на обществото, чупели с духовни средства робските вериги. Те предпочитали да ги убият, отколкото те да убият." Същият автор казва: „Ние, българите, чрез Богомилството сме внесли своята скромна лепта в европейската култура." „Богомилството", казва Пипин, „представя от себе си бележит и рядък акт на движение, което излязло из славянския извор и е преминало в историческия живот на Западна Европа." „В културното развитие на човечеството", казва академик Веселовски, „славянските народи за пръв път чрез реформаторската проповед на Богомил до появата на Хуса внасят в общоевропейския живот своите интелектуални и морални богатства, който е оставил трайни следи върху цялата средновековна култура."
към текста >>

46. 12. Пробуждане на космичното съзнание, 29 януари 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Той се проявява като съвест и разум, вътрешен глас, импулс, стремеж.
Но за да ги обича целият свят, те трябва да имат отношение към целия свят. Трябва да дадете нещо на света, за да ви обича. Когато обичаме Бога ние черпим блага от Него; като престанем да мислим за Него, умираме. Тук не е въпрос за онази механическа вяра на самосъзнанието; защото като ядеш ти вече вярваш в Бога, като дишаш, като влиза светлина в очите ти, ти вече вярваш в Бога, защото това са пътищата, по които Неговият живот влиза в нас. Та въпросът не е за човешките понятия за Бога, но има едно съзнание в нас, което прониква цялото битие, което е основа на всеки живот. Той се проявява като съвест и разум, вътрешен глас, импулс, стремеж. Той е мярка в живота ни. Той поощрява всичко добро в нас - в нашите мисли, чувства и постъпки. И когато човек е верен на този вътрешен принцип, той расте. Когато измени на този принцип, човек губи своята сила, животът му се обезсмисля. Затова човек трябва да възстанови любовта към Бога в себе си и да наблюдава своите състояния; но не да се вглъби съвсем в себе си и да изгуби из предвид външния живот.
към текста >>

47. 8. Новите принципи и методи за възпитание на човека, 2 септември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Например, някой човек не е справедлив и съвестен; съвестта е чувство, а не способност, и когато човек няма съвест, това показва, че това чувство не е развито и той обича да послъгва, да краде, не е справедлив.
Затова е необходимо да се организира задната част на мозъка, да се организират чувствата и да се поставят под контрола на разумната воля. Хората правят грешки по единствената причина, че нямат светлина. Не че не са добри, но нямат светлина в мозъка си. Понеже едното полушарие на мозъка е съвсем неорганизирано, човек работи сега само с лявото си полушарие, а дясното седи в застой. Вънка от това, някои от мозъчните способности, с които човек работи, не са добре развити. Например, някой човек не е справедлив и съвестен; съвестта е чувство, а не способност, и когато човек няма съвест, това показва, че това чувство не е развито и той обича да послъгва, да краде, не е справедлив. А някои хора са съвестни - родени са така. Това показва, че това чувство е развито у тях. После, има хора набожни. Набожността е също чувство. Който го има развито, е набожен, който го няма развито, не е набожен.
към текста >>

А някои хора са съвестни - родени са така.
Хората правят грешки по единствената причина, че нямат светлина. Не че не са добри, но нямат светлина в мозъка си. Понеже едното полушарие на мозъка е съвсем неорганизирано, човек работи сега само с лявото си полушарие, а дясното седи в застой. Вънка от това, някои от мозъчните способности, с които човек работи, не са добре развити. Например, някой човек не е справедлив и съвестен; съвестта е чувство, а не способност, и когато човек няма съвест, това показва, че това чувство не е развито и той обича да послъгва, да краде, не е справедлив. А някои хора са съвестни - родени са така. Това показва, че това чувство е развито у тях. После, има хора набожни. Набожността е също чувство. Който го има развито, е набожен, който го няма развито, не е набожен. Има чувство на вярата; който го има развито, той вярва, който го няма, не вярва.
към текста >>

Запример, когато човек има слаба съвест, слабо религиозно чувство, вяра и пр., той се обезсърчава, обезверява и животът му се вижда безсмислен.
Набожността е едно от най-благородните чувства. И когато човек има развито това чувство, той има най-голямо благородство и състрадание във всяко отношение. Когато това чувство е слабо развито, такъв човек може да те пече на ръжен. От европейските народи това чувство е силно развито у славяните, у американците е средно развито; силно развито е също у евреите. Когато разглеждам народите, виждам, че всеки един народ и всеки един човек си има свои добри и лоши страни, и знам какви са последствията в единия и другия случай. Запример, когато човек има слаба съвест, слабо религиозно чувство, вяра и пр., той се обезсърчава, обезверява и животът му се вижда безсмислен. Когато се проповядва на хората религия, ние искаме да развием техните религиозни и морални чувства. Един човек, който иска да стане набожен, той трябва да намери набожни хора, да влезе във връзка с тях, за да може да храни това си чувство. От набожния човек излиза една особено хубава светлина от центъра на набожността. На това място, индусите казват, че се намира тъй нареченият хилядолистник, с който е свързано едно от най- възвишените чувства - любов към Бога. И върху него е поставен целият закон за любовта към Бога.
към текста >>

Който иска да има един честен син, ще избере най-добрата мома, която да има разбита съвест, религиозно чувство, твърдост, вяра, надежда, вдъхновение, памет и пр., навсякъде да има отличен, и като се ожени за нея, ще има един честен син.
Също така знанията и методите за възпитание не са достатъчно ефикасни. Съвременното възпитание казва: бъди добър, справедлив, разумен, мъжествени пр. Хубави работи. Но как да бъде човек такъв? Дружи с такива хора, какъвто искаш да станеш. Който иска да има един честен син, ще избере най-добрата мома, която да има разбита съвест, религиозно чувство, твърдост, вяра, надежда, вдъхновение, памет и пр., навсякъде да има отличен, и като се ожени за нея, ще има един честен син. Но той също трябва да има тия качества. И тогаз ще имат синове и дъщери честни, справедливи и с всички добродетели. Но вие ще кажете: Каквото Господ даде. Ако посееш нивата си с бодили, Бог няма да ти даде пшеница. Ако развиете в себе си противоположни качества на добродетелите, вие не може да имате един гениален ум.
към текста >>

48. Ученикът и методите за работа - Влад Пашов (1902- 1974)

Това зависи от вашата добросъвестност, от вашата искреност в работата ви и от дълбокото ви желание да постигнете нещо ценно.
• 301 • Ученикът и методите за работа. За вас е важно да нагодите работата си според методите на Разумната Природа, а не според тези на обикновените учени. Само по този начин ще се домогнете до общите принципи на Живота. Тъй щото всеки ще прилага и работи според метода, който той знае и който е негов специфичен. Това зависи от вашата добросъвестност, от вашата искреност в работата ви и от дълбокото ви желание да постигнете нещо ценно.
към текста >>

49. МЕТОД ЗА УСИЛВАНЕ НА ПАМЕТТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Едни хора са по-съвестни, по-разсъдливи, по-добри математици,
хора. От всеки паметлив човек излиза особена енергия, която подхранва паметта на онзи със слабата памет. Както мисълта се предава от един човек на друг, така се предава и енергията на паметта. Така се подхранват всички дарби и способности в човека. Едни хора са по-съвестни, по-разсъдливи, по-добри математици, художници или музиканти от други. Първите ще влияят на онези с по-слабите способности. Обаче за това е нужно време, енергиите не се предават изведнъж.
към текста >>

50. Земният тип - меланхоличен темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

Имат угризения на съвестта, а съмнения ги мъчат непрестанно.
Тяхната привързаност е силна и гореща, но нещастна и пълна с горести. Те са роби на своите навици; решителни, твърди и настойчиви в своите намерения, мнения и възприятия. Търпеливи в работата си. Умът им винаги е зает с някаква фикс идея, която не дава покой. Те се отнасят недоверчиво към себе си и към своите сили, както и към другите. Имат угризения на съвестта, а съмнения ги мъчат непрестанно. Скрито честолюбиви са и не се успокояват, докато не получат удовлетворение. Скептицизмът и суеверието вървят ръка за ръка при тях. Обществото ги дразни, затова те го избягват и самодоволно се отдават на самотен живот. Тогава тяхното въображение се възпламенява и заработва. Те имат навик да разговарят сами със себе си.
към текста >>

51. Значение на 12-е дома на хороскопа - Влад Пашов (1902- 1974)

Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указание за благонадеждността и верността на приятелите; господарят на втория знак - за добросъвестността в труда; господарят на третия знак ни носи сведения за плодовете на труда.
Отговаря на знака Козирог и в тялото управлява колената. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни показва постъпките, които се диктуват от сърцето; господарят на втория знак ни дава указания за способностите като началник, положението в обществото, почестите, професията; господарят на третия знак показва устойчивостта на положението, което заема, а също така и моралната стабилност на родения. Единадесетият дом е показателен за приятелите и обществените връзки и отношения, обществото и кръговете, в които индивидът ще се движи. Показва също желанията, надеждите и амбициите на родения, а също печалбата от професията и приятелите. Има отношение към знака Водолей и управлява прасците на краката. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указание за благонадеждността и верността на приятелите; господарят на втория знак - за добросъвестността в труда; господарят на третия знак ни носи сведения за плодовете на труда. Дванадесетият дом е окултен - нарича се дом на изпитанията, грижите, ограниченията. Дава указание за тайните лични врагове, за окултните тенденции на родения и психичното наследство, което носи от минали животи. Той е дом, който ни посочва всички видове ограничения на личната свобода и има отношение към манастирите, затворите, болниците, лудниците - местата, където човек изчезва за света. В този дом човек се учи да не се счита за особено същество, а да се разглежда като част от цялото. Тук той изучава закона на жертвата, било съзнателно или несъзнателно.
към текста >>

52. 15-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Пред съвестта си, дълбоко в душата си, ученикът трябва да знае, важни ли са причините, които са го задържали да не отиде в Школата.
36. Основни правила в Школата. Сега ще ви дам няколко правила, които трябва да се спазват от окултните ученици. Значи, когато се намерите пред прага на окултната школа, било като редовни ученици или като слушатели, трябва да знаете следните пет правила: 1. Ако ученикът веднъж само се опита да коригира Абсолютното, Божественото, той се отстранява от класа. 2. Ако отсъствува от класа без никакъв повод, без важна, неотложна причина, той се отстранява от класа. Пред съвестта си, дълбоко в душата си, ученикът трябва да знае, важни ли са причините, които са го задържали да не отиде в Школата. Определянето на важността на причината се предоставя абсолютно на съвестта на ученика. Ученикът никога не трябва да лъже себе си. Ако се самозалъгва, той е сам по себе си вън от класа. 3. Който не изпълнява зададената работа в Школата, той се отстранява от класа. 4. Ако двама ученици взаимно се нагрубяват, и двамата се отстраняват от класа.
към текста >>

Определянето на важността на причината се предоставя абсолютно на съвестта на ученика.
Сега ще ви дам няколко правила, които трябва да се спазват от окултните ученици. Значи, когато се намерите пред прага на окултната школа, било като редовни ученици или като слушатели, трябва да знаете следните пет правила: 1. Ако ученикът веднъж само се опита да коригира Абсолютното, Божественото, той се отстранява от класа. 2. Ако отсъствува от класа без никакъв повод, без важна, неотложна причина, той се отстранява от класа. Пред съвестта си, дълбоко в душата си, ученикът трябва да знае, важни ли са причините, които са го задържали да не отиде в Школата. Определянето на важността на причината се предоставя абсолютно на съвестта на ученика. Ученикът никога не трябва да лъже себе си. Ако се самозалъгва, той е сам по себе си вън от класа. 3. Който не изпълнява зададената работа в Школата, той се отстранява от класа. 4. Ако двама ученици взаимно се нагрубяват, и двамата се отстраняват от класа. Абсолютно не е позволено на окултните ученици да се карат помежду си.
към текста >>

53. 36–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Единственото нещо, което ще успее в света, това е Любовта, Знанието, Мъдростта, Божественият Живот, Справедливостта, Съвестта, Правдата, Добродетелта.
Утре ще се изправиш, за стената ще се държиш и така, докато укрепнеш и ходиш свободно. 121. Ученикът трябва да бъде смел и решителен. Най-мъчното нещо в света е да бъдем смели и решителни. Някой път вие изпадате в малодушие и казвате, че не му е времето за новите идеи. Но това е заблуждение. Единственото нещо, което ще успее в света, това е Любовта, Знанието, Мъдростта, Божественият Живот, Справедливостта, Съвестта, Правдата, Добродетелта. Всичко, което е добро и възвишено, има бъдеще. Следователно всяка ваша добра постъпка, родена от Любовта, ще успее. Всяка ваша мисъл, всяко ваше желание, колкото и да е малко, щом е родено от Любовта, ще успее. Затова няма да се страхувате, а ще бъдете смели и решителни, като се натъкнете на противоречията в живота. Като дойдат противоречията в живота, не се стремете да ги подпушите или да се освободите от тях, но ги разрешете.
към текста >>

54. 50-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Аз говоря не за вън да изповядате Истината, но като се изправите пред себе си, пред съвестта си, пред Бога, пред вашата душа, да съзнаете фактите, абсолютно никаква лъжа в душата ви да няма.
Нека си държат званията за себе си. Това не са проявления на Божествената Мъдрост. В Божията Мъдрост се показва онзи истински път, в който хората разумно могат да живеят и да израстват, не една педя пигмей, но като един Бог в своята мисъл и в своето величие. 217. Какво се иска от Ученика. От всички ви се иска да бъдете служители на абсолютната Истина, без никаква лъжа в себе си. Аз говоря не за вън да изповядате Истината, но като се изправите пред себе си, пред съвестта си, пред Бога, пред вашата душа, да съзнаете фактите, абсолютно никаква лъжа в душата ви да няма. Вашето небе трябва да бъде ясно, без никакъв облак. Сега аз не говоря за външния свят, но за вътрешния. Туй е едно състояние. Само тогава нашият ум може да бъде свободен. При такова едно състояние можем да мислим добре.
към текста >>

55. 60-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова усещаме едно угризение на съвестта и умът ни престава да работи ден, два, три, докато се премахне туй състояние.
За да може умът ви да се развива правилно, трябва да имате Любов към Бога. Има една любов, която хората проявяват към Бога, но тя ги затъпява. Тази любов е придружена със страх. От тази любов страда целият свят. Като направим някаква погрешка, ние мислим, че Бог ще ни накаже. Затова усещаме едно угризение на съвестта и умът ни престава да работи ден, два, три, докато се премахне туй състояние. Премахне ли се, тогава добиваме спокойствие. За да може да се развива умът правилно, трябва да бъде спокоен, мир трябва да има човек. Следователно Бог, Който разбира този закон, се е толкова отдалечил от нас, именно, защото разбира законите, не иска да хвърля никаква сянка върху нас. 464. Доброто и злото, което човек върши. Всякога, когато вършите добро или зло, мислите, че вие сте инициатори на това, което вършите.
към текста >>

Тогава какво нещо е угризението на съвестта и какво нещо е вътрешната радост, която се явява, когато направим някакво добро?
За да може да се развива умът правилно, трябва да бъде спокоен, мир трябва да има човек. Следователно Бог, Който разбира този закон, се е толкова отдалечил от нас, именно, защото разбира законите, не иска да хвърля никаква сянка върху нас. 464. Доброто и злото, което човек върши. Всякога, когато вършите добро или зло, мислите, че вие сте инициатори на това, което вършите. Вие мислите така, защото Бог така се скрива, че вие никак не Го чувствате. Тогава какво нещо е угризението на съвестта и какво нещо е вътрешната радост, която се явява, когато направим някакво добро? Щом направим една погрешка, Бог веднага се появи и скоро се скрива. Това е гласът на съвестта. Щом направите някое добро, Бог веднага се появи като една светлина и моментално изчезва. Някой ще каже, че му е проговорил някой ангел. Не, това е едно чисто Божествено влияние в човека, на което всички духове се подчиняват.
към текста >>

Това е гласът на съвестта.
464. Доброто и злото, което човек върши. Всякога, когато вършите добро или зло, мислите, че вие сте инициатори на това, което вършите. Вие мислите така, защото Бог така се скрива, че вие никак не Го чувствате. Тогава какво нещо е угризението на съвестта и какво нещо е вътрешната радост, която се явява, когато направим някакво добро? Щом направим една погрешка, Бог веднага се появи и скоро се скрива. Това е гласът на съвестта. Щом направите някое добро, Бог веднага се появи като една светлина и моментално изчезва. Някой ще каже, че му е проговорил някой ангел. Не, това е едно чисто Божествено влияние в човека, на което всички духове се подчиняват. Това е Бог, който проговаря на душите на всички същества и моментално се оттегля. Когато Бог ви проговори, вие се радвате, чувствате една малка радост и мислите, че самата постъпка, която сте направили, тя ви радва.
към текста >>

56. АЗ И ДРУГИТЕ - Лалка Кръстева (1927-1998)

Когато живеят близко един до друг, трябва да са много добри, много разумни, умни, справедливи, деликатни, съвестни.
* Един човек, който може да се жертва за другите, е Господ. * Всички хора страдат от прекомерно приближаване. В приближаването няма никаква красота. Колкото повече се приближавате, толкова обмяната става по-неправилна. Колкото хората са по-дистанцирани, толкова по-добре - движат се по-бързо, по-свободно. Когато живеят близко един до друг, трябва да са много добри, много разумни, умни, справедливи, деликатни, съвестни. Щом искат физическа близост, трябва да са безупречни по ум, по сърце и по тяло. Щом не са такива, далеч от тях на хиляди километри. * Минавате покрай ваш познат и си казвате: този не заслужава дори “Добър ден” да му кажа. На опасно място се поставяте така. Кажете му: “На добър път.
към текста >>

57. ЗА ОЧИТЕ МИ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Стана ми съвестно, жално.
Върнах се във Варна. Още през първия учебен час разсилният ме повика да отида в канцеларията. Майката и бащата с трепет очакваха да чуят спасителните думи. Аз се засрамих, изчервих се, казвайки им, че не съм успяла да питам Учителя. Сълзи се стичаха от очите на двамата. Стана ми съвестно, жално. - Е, нищо! Нали ще ходиш и за Великден. Дано тогава ти каже нещо - събра сили да продума г-н П., за да утеши жена си. Денят преди великденската ваканция г-жа П., със сълзи на очи и с кутия бонбони, ме молеше да попитам Учителя, къде е сега Дор-чето, какво прави и защо не я сънуват поне! Този път бях решила на всяка цена да попитам.
към текста >>

58. ВРАТА ЗА ФИЛОСОФИ - Методи Константинов (1902-1979)

В този труд се дават безценни указания в тази насока, които могат да ползват както обикновени индивиди, така и отговорни личности и общества според добросъвестното им изучаване и достигнатото ниво на съзнание.
Когато корабостроителят проектира кораб, той трябва да изчисли динамичните натоварвания, огъващите моменти и срязващи сили. Ако ги обяви за „зло" и откаже да се занимава с тях, те ще потопят кораба. Когато изграждаме носители на духовния си живот (тела, общества), с които ще пътуваме в морето на живота, трябва да знаем посоката и големината на противодействащите сили, за да издържим на житейските бури с добри „мореходни качества". Пътят на Ученика създава хора от надбиологична еволюция, сътворци на Учителя в създаването на Братство на Обединеното Човечество. То живее в хармония с творческия Космичен ритъм, което Той нарича „Живот за Цялото". В този труд се дават безценни указания в тази насока, които могат да ползват както обикновени индивиди, така и отговорни личности и общества според добросъвестното им изучаване и достигнатото ниво на съзнание. Колкото съзнанието се извисява, толкова тегловността се намалява. Учителят ни води към Космично Съзнание, при което се постига Свобода. Само свободният може да достигне Посвещение и да познае Истината. Неговите чувства са хармонични и възвишени; мислите му - позитивни и непротиворечиви; делата му- творчески и благородни. Той работи с времето чрез законите на Живата Разумна Природа, посявайки семената на добрия живот със свръхчовешко спокойствие, търпение и последователност, характерни за Космичното Съзнание.
към текста >>

59. Увод към френското издание - Методи Константинов (1902-1979)

Прочитането на този труд на д-р Константинов не ще разочарова никой от добросъвестните читатели.
Би било наивно да очакваме една внезапна идилична метаморфоза на нашата планета. Учителят Беинса Дуно, изпълнен с благоволение и състрадание (какъвто е бил и Исус), имаше пълно и ясно проникновение. Тон не си правеше илюзии относно ужасните събития, които трябва да преживее човечеството, преди да види разцъфтяването на богатата лъчиста жътва на Новата Ера... Учителят не се поколеба да предначертае дори възможността за геологични явления, сравними с тези, които изпратиха някога Атлантида в бездните на океанските води. От двадесетина години насам много хора регистрират нарастване на броя на тежките земетръси. Не са ли това предупредителни сигнали за настъпващи телурични сътресения?... Прочитането на този труд на д-р Константинов не ще разочарова никой от добросъвестните читатели. Да им пожелаем след проучването на тези страници със сбита информация, да потърсят директно Словото на Учителя. Там те ще намерят, поднесено на близък и проникновен стил, едно вдъхновено, дълбоко и всеобхватно учение. В започващата епоха, сред преобладаващата аморфна маса, ще се увеличават все повече и повече истински възприемчивите хора, които съзнателно ще търсят причинността. Добирането до истинската вътрешна светлина става, след като сме способни да избягваме условността, да се разкрепостим, да не бъдем повече роби на прогреса и да съществуваме истински. Да станем способни да виждаме изгрева на Слънцето.
към текста >>

60. Самозванецът - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

общество, народ и държава, трябва да прилагаш съвестно и с дълбоко
живота си. Който иска да се занимава с Реалния порядък, трябва да бъде онзи человек, който отдава дължимото, както се казва в Писанието - Божието Богу, кесаревото - Кесарю. Щом си човек, поданик на едно общество, народ и държава, трябва да прилагаш съвестно и с дълбоко съзнание онова знание, което е дал Учителят за този порядък. А в Материалния порядък- който иска да изгражда своята личност в триизмерния свят на чувствата, мислите и постъпките - това знание и тези методи ги има само в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно.
към текста >>

61. САМОЗВАНЕЦЪТ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Брат Бертоли - един крайно честен и добросъвестен италианец, по професия занаятчия, в контраст на М.
За този център по-нататък ще има да говорим по-подробно. Вторият център се образуваше от една група интелектуалци, които се наричаха „Екип дьо трамвай". Участниците в тази група, хора просветени, не можеха да паднат под влиянието на Михаил Иванов, който не притежаваше онези необходими качества, чрез които можеше да им импонира. Не след дълго се образува и трета груба, която се възглавяваше от брат Бертоли. Тя се оглавяваше от Niset. Брат Бертоли - един крайно честен и добросъвестен италианец, по професия занаятчия, в контраст на М. Иванов не търсеше онези импозантни пози и жречески предсказания и закани, а напротив, под една скромна форма се стремеше да изложи практичната страна на Учението. При така създадената обстановка във Франция, просветният съвет не можа да изиграе ролята на посредник, тъй като тези три центъра не само, че стояха на различни полюси, но всеки един от тях се стремеше да заеме пър-венствующо положение. Учението на Учителя минаваше в една решителна фаза - то трябваше да бъде популяризирано както сред българския народ, така и в другите народи и в цялото човечество. Беседите на Учителя, които са най-главният източник за идеите на учението, представляваха един безбрежен океан от знания, от методи за работа, затова мъчно можеха да се представят пред външния свят. Михаил Иванов смяташе, че формата, в която ги е дал Учителят била неподходяща да се представят пред крайно изискания поглед на Запада.
към текста >>

62. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Бертоли беше един крайно честен и добросъвестен италианец, заселил се за известно време в България, по професия -занаятчия - мозайкаджия.
Инициативата за образуването на тази група взима една рускиня на име „Фаетас", която идва на Изгрева и със жар слуша и приема идеите на Учителя. Отива в Париж и създава тази група. Задачите на групата е била да превежда и издава беседите на Учителя от български на френски. Те са успели да преведат много беседи, но навярно не са имали необходимите средства за да ги издадат. Образува се и трета група в Париж, която се възглавяваше от брат Бертоли. Бертоли беше един крайно честен и добросъвестен италианец, заселил се за известно време в България, по професия -занаятчия - мозайкаджия. В контраст с Михаил Иванов, той не търсеше онези импозантни пози, а напротив под една скромна форма се стремеше да изложи практичната страна на учението. Там той издаваше, малко по тираж и обем, списание, написано на циклостил. Често идваше в София, но нито един път не пожела да поиска нашето съдействие, както за своята работа в Париж така и за обогатяване и разнообразяване съдържанието на списанието му с някои наши работи, които смятахме, че биха били интересни за хората около него в Париж. Един път, когато се срещнах с него и аз му предложих, нещо да му дам за неговото списание, но той не отговори, не прие. Така усилията на Просветният съвет и на отделните наши братя да се създаде една по-тясна връзка между София и Париж не успяха.
към текста >>

63. ВРЪЗКА С БОГА - Теофана Савова

Този търговец имал силно развита съвест и щом просякът се отдалечавал, той веднага изваждал от касата си 10 - 15 лева и хуквал да го гони ту в една, ту в друга улица.
Например имало един гагаузин търговец в Бургас, който правил добро, без да казва сладка дума на човека. Напротив, той даже се отнасял грубо към тия, на които правил добро. Когато дохождал някой просяк в дюкяна му, той го изгонвал, нахоквал го, като му казвал: „Махни се оттук, очите ми да не те видят! " Просякът си излизал тъжен, наскърбен. Този търговец имал силно развита съвест и щом просякът се отдалечавал, той веднага изваждал от касата си 10 - 15 лева и хуквал да го гони ту в една, ту в друга улица. Най-после го настигал в някоя затънтена улица, посмушквал го малко и му казвал: „На, вземи тия пари! " След това се връщал в дюкяна си доволен. По същия начин и съдбата постъпава с нас. В първо време, като този търговец, тя ни пъди от дюкяна си и после ни намира в някоя затънтена улица, смушка ни малко и туря 20 лева в джоба ни. Ако вие мислите, че светът ще ви посрещне е лаврови венци, лъжете се.
към текста >>

64. УРОЦИИ ИЗПИТИ - Теофана Савова

Ако пък изпълнява вече някаква служба в живота, няма да чака да го подканват, а добросъвестно ще изпълнява задълженията си.
Който не иска да живее, не може да служи на Бога. — Какво иска Бог от човека? - „Да учи и да работи." И тогава той си тръгва с тази идея за смисъла на живота, става по-деен и работлив, интересът му към живота нараства. Той е усърден в учението, взискателен и прилежен в работата си. Ако е ученик или студент, ще учи заради Господа. Ако пък изпълнява вече някаква служба в живота, няма да чака да го подканват, а добросъвестно ще изпълнява задълженията си. От Словото той е почерпил вдъхновение да учи, да работи и твори. Учителя казва на учениците си: „ Дойде ли до идеята за Бога, човек трябва да си го представи като място, отдето излиза най-чистият и възвишен живот, най-чистият морал, най-високата мъдрост, най-великото знание, най-възвишените добродетели." Сега ученикът е получил вече мярката, чрез която да мери делата си, чистотата на своите чувства и благородството на мислите си, от които зависят отношенията му с окръжаващите; така ще изпита своите знания и способности. Когато един ученик прояви не много добра обхода към близките си, дълбоко в душата си той ще схване как е трябвало да постъпи, за да не ги наскърби. Той няма да се възгордява поради способностите и силите си, защото знае, че те са му дадени от Бога единствено, за да върши добрини, да бъде служител на Любовта. Ученикът няма да се отклони от пътя на добродетелите, но ще ги укрепва и развива, защото има същата мярка и за тях, - че са му дадени от Бога, за да служи на Любовта.
към текста >>

65. 1. ПРЕДГОВОР - Светозар Няголов ( -2013)

Накрая тя се докосва до центъра на съвестта в човешката глава, който започва да отчита и посочва разумните и неразумни постъпки на даден индивид.
Той се намира, наблюдава всичко и оттам ръководи неизброимите форми на живот и човечеството. Това е едно старо, схоластично и примитивно разбиране. Бог със Своя Дух присъства едновременно в цялата Вселена, във всяко свое създание, във всеки човек и лично ръководи и направлява живота. Това твърдение е защитено от доктрините на многобройни религии и окултни науки. Бог се проявява като мека бяла светлина, наречена Виделина, проникваща в нашето свръхсъзнание като вдъхновение — импулс, който впряга всичките ни разумни сили на работа и създава най-благоприятните вътрешни условия за правилна изява в живота; като интуиция, Божествена връзка, чрез която човек намира лесния и най-правилен път за постигане на идеите си. Накрая тя се докосва до центъра на съвестта в човешката глава, който започва да отчита и посочва разумните и неразумни постъпки на даден индивид. Когато макар и за малко сме озарени от тази Виделина и решим да слушаме вътрешното ни ръководство, като пожелаем да изправим живота си, ние даваме свобода на Бога да се прояви в нас. За да ни пречисти, Бог ни прекарва през съответни разумни страдания, за да могат да се отворят умовете ни да разберем Неговата Блага Воля, да се върнем в правия път на Доброто и Любовта, които Той още при създаването ни е вложил в нашите души. Когато живеем по човешкото знание и разбиране, не се съобразяваме с природните закони, слизаме надолу до един разпуснат живот на удоволствия, алчност и егоизъм, който ни отдалечава от Бога. Тогава той ни оставя свободни, сами да се натъкнем на последствията от този неразумен живот и да си извадим съответните поуки. Накрая при свършването на краткия човешки живот, след идването на Ангела на смъртта човек се среща с Бога — този благ Принцип на Любовта, и Му дава отчет за изминатия земен път.
към текста >>

66. 7.74 Влад Пашов - Светозар Няголов ( -2013)

" Заработва съвестта му и той си спомня всички добрини, които царят е направил за семейството му.
Там той приема комунистическите идеи и му нареждат да убие царя, който се връщал през Араба конак с лека кола. Влад Пашов застава с два пистолета пред колата и я спира. Царят слиза, гледа го спокойно. В този момент той чува тих глас отвътре: „Хвърли оръжието! Дай път на колата! " Заработва съвестта му и той си спомня всички добрини, които царят е направил за семейството му. Хвърля оръжието на земята и дава път на колата. Скоро негов познат го завежда на беседа при Петър Дънов и Влад познава гласа - същия, който му проговаря отвътре при срещата с царя. Това повлиява силно на съзнанието му и става негов последовател.Скоро царят го поканва в двореца и му казва: „Млади момко, какво зло съм ти направил, че искаше да ме убиеш? " След това го пуска да си отиде свободно. Под влиянието на Боян Боев — негов учител от гимназията в Панагюрище, той се включва в издаването и печатането на беседите.
към текста >>

67. I. ВЪНШЕН КРЪГ - Светозар Няголов ( -2013)

Книгата е свързана със съвестта, съзнанието и планетата Меркурий.
Чашата е свързана с Луната u големите промени, през които човек минава в живота си, голямото пречистване чрез болестите, през които го прекарва природата. 3. Книгата Като изпие горчивото съдържание на чашата, човек намира отворената книга, от която научава защо страда, и започва да изучава духовната наука. В нея той намира законите на природата и живота, започва да ги прилага, за да не прави повече грешки и да не страда. Така той добива светлина и животът му става разумен. Книгата е свързана със съвестта, съзнанието и планетата Меркурий. Тя е паметта и разумът, пробуден в човека. 4. Светилникът За да чете от книгата на живота, на човек е необходим светилник. Светилникът представлява човешкият разум, който му показва какво е написано в книгата на природата. Чрез тази светлина човек се домогва до величието на Божествения план, който го води от тъмнината към светлината, от робството към свободата, от обикновеното към съвършеното, от греха към чистотата и от невежеството към знанията.
към текста >>

68. Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий' - Георги Томалевски (1897-1988)

- Сега - продължи старецът - в тази тържествена минута аз чувствувам с пълно упование на Бога едно облекчение на съвестта, а сърцето ми се прелива от непознато ангелско веселие.
Започнатото дело следвало с надежда в Божията милост, а ревностните Божии служители продължавали да се молят дано Бог съкрати времето, та и те да видят освобождението на християнския род. Между многото ревнители е бил и патриархът Григорий в Цариград, който е предложил на свои събратя да прилагат в антиминсите и по нещо от мощите на Светаго Великомученика Мина и наредил да остават моления в празниците в навечерието на Рождество Христово, Богоявление, Велика събота, Петдесетница и Преображение Христово. Но патриарх Григорий бил предаден от свой близък сподвижник и обесен на ден Великден. С него заедно пострадали и други архиереи и свещеници - също избесени и изклани. Едного само по чудо изварди Бога заради продължението на почнатото дело и той е уверен, че всичко обещано напълно ще се сбъдне в определеното от Бога време. - Сега - продължи старецът - в тази тържествена минута аз чувствувам с пълно упование на Бога едно облекчение на съвестта, а сърцето ми се прелива от непознато ангелско веселие. Като те наричам мое любезно чадо в Духа Светаго, имай го в пазвата си, при сърцето си. Константин бе дълбоко затрогнат от този разказ на стария свещеник. Той не можа да продума нищо. Но по лицето му сияеше обаянието, което получи от чутите думи, а очите на стареца бяха пълни с любов и доверие. - Връчвам ти този свят престол Божий за уверение на най-голяма милост в името на пресветата Троица.
към текста >>

69. Някои основни философски категории в светлината на учението на Бялото Братство - Георги Томалевски (1897-1988)

Атеизмът носи едно измамно, временно успокоение, но трябва да се знае, че онова, което се нарича мирова правда, частица от която има във всяка човешка душа, един ден ще похлопа върху вратите на съвестта.
Който приема Божествената любов за основен закон в живота, той е вече във великата армия на светлината. Тази любов разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния живот. Учението на Бялото Братство, дадено в тази форма от Учителя Беинса Дуно, счита космоса като един огромен организъм, в който животът на свръхгалактиката, на слънчевите планетни системи, на човека, животните, растенията, минералите, атомите, молекулите, безкрайно малките частици на веществото се направляват от едно Мирово Съзнание - Творчески Универсален Дух, който различните народи през различните времена са назовавали по различен начин. Невежеството, а най-често полуинтелигентността, сдружени с низшите инстинкти на животинското начало у човека, отричат тази интелигентност, създавайки една безнадеждна доктрина за живота, а вярващите в нея приемат името „атеист“. Атеизмът е приемлив за такива хора, които се боят, че някъде в глъбините на вселената - в духовните светове, стоят записани техните дела, за които ще трябва да отговарят. Атеизмът носи едно измамно, временно успокоение, но трябва да се знае, че онова, което се нарича мирова правда, частица от която има във всяка човешка душа, един ден ще похлопа върху вратите на съвестта. Съвременният материализъм обаче започва да става недостатъчен за по-високите изисквания на напредналите хора. Парапсихологията, телепатията, установената дарба за ясновидство у много индивиди разкрехват врати към много светове, към други измерения и към една нова геометрия, където нашите триизмерни координати са недостатъчни да изяснят редица феномени. Налага се едно разширение на диапазона на всички възприятия, за да се покаже една нова, неподозирана красота на един свят, който нито започва тук, нито свършва тук. Учението на Бялото Братство, което е една от формите на Великата наука за човека, природата и Бога, е поставено, както се казва, на вечните неотминаващи и най-върховни принципи на Христовото учение. То датира още преди времето на Хермеса в Египет, преминало е през Ведите на индуизма, през еднобожието на Мойсей, за да достигне най-високите върхове у Христа Исуса от Назарет.
към текста >>

70. Разговори с Учителя. Разговор втори - Георги Томалевски (1897-1988)

Моралният ум е регулатор на това, което наричаме съвест.
Природният ум е съобразителен, творчески. Той крие в себе си дарбите, с които се ражда човек и които той ще изяви при известни обстоятелства и условия. Разумът у човека е една висша проява на умствените сили. Той е задълбочен, съобразяващ, анализиращ и синтезиращ и може да извади из фактите и явленията завършени изводи. Моралният ум е, който се съобразява с всяка обстановка и подбира път, който би осигурил морала в най-широкия смисъл на думата. Моралният ум е регулатор на това, което наричаме съвест. Личният ум е онази мисловност у човека, която направлява личния живот. Този ум съхранява индивида, грижи се за неговото положение, достойнство, и за всичко, което трябва да се направи за представителността пред обществото. Индивидуалният ум е нещо много специфично за всеки човек. С този ум той се вглъбява във всичко, което мисли и решава относно въпросите на целия си живот и то по начин, който е единствен и който не се повтаря у другиго. Ученикът: Все пак аз бих помолил да ми бъде разяснена разликата между личния и индивидуалния ум.
към текста >>

71. Разговори с Учителя. Разговор девети - Георги Томалевски (1897-1988)

При това точно и съвестно наблюдение, ако са отпаднали предубежденията и унаследеният фанатизъм, той ще разбере, че всеки се ражда на определено време физически и на определено време духовно.
В съзнанието на духовния човек трябва да се затвърди аксиомата, че никой друг, а самите ние сме автори на този порядък, който хората наричат съдба. Търпеливият ще узнае времето за всяко нещо и няма да влошава положението си, тъй като търпеливият е мъдър, и мъдрият е търпелив. Ако нетърпеливият направи нови грешки в ходовете на своите постъпки, той ще натрупа нови неприятни последици и положението му, като настъпи момент за някоя стара ликвидация, ще бъде много по-лошо отколкото преди. Така трябва да се разбират думите: „Който има търпение, ще чака и ще придобие нещо, а който няма търпение, ще загуби и това, което има.“ Крайно време е - казва Учителят - хората да променят живота си, да променят своите разбирания, вярвания и целия порядък на своето земно съществувание. Реши ли човек да живее по законите на Божествения порядък, трябва да наблюдава живота и да се учи от него. При това точно и съвестно наблюдение, ако са отпаднали предубежденията и унаследеният фанатизъм, той ще разбере, че всеки се ражда на определено време физически и на определено време духовно. Учителят е казал, че човек се ражда на земята два пъти. За духовното раждане Христос казва: „Ако не се родите изново от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие.“ Търпението е благородното качество на силните. Слабите натури нямат търпение. Затова е казано, че търпеливият е по-силен от този, който превзема градове и крепости.
към текста >>

72. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

Ала ние, вярващите в Божието битие, знаем, че Онова, Което се назовава Мирова Правда, частица от която обитава всяка душа, един ден неизбежно ще похлопа по дверите на съвестта.
Дънов, разглежда Космоса като един колосален по мащабите си организъм, в който съществуването на галактиките, звездите и планетите, на човека, животните, растенията, минералите, молекулите, атомите и най-малките частици на веществото се направлява от едно Единно Мирово Съзнание Творческия Универсален ДУХ, Когото народите през различните епохи са назовавали по различен начин. Отрицателите на тази вездесъща Реалност, т.нар. атеисти, плащат прескъп данък на изконно невежество. Атеизмът е приемлив за хора, които се боят, че някъде в глъбините на Вселената, в духовните пространства на безкрая, стоят записани по незаличим начин техните дела, за които те трябва да отговарят. Атеизмът им носи измамно, временно успокоение. Ала ние, вярващите в Божието битие, знаем, че Онова, Което се назовава Мирова Правда, частица от която обитава всяка душа, един ден неизбежно ще похлопа по дверите на съвестта. И тогава... Учението на ББ, което е една от формите на великата наука за човека, природата и Бога, е поставено върху непоклатимия фундамент на вечните, ненакърними, всепроникващи принципи на Xристовото Слово. Това Учение датира още от преди времето на Xермес Трисмегист (Триждивеликия) в Египет, преминало е през Ведите на индуизма, през еднобожието на Мойсей, за да достигне своя безспорно най-висок връх у Иисус Xристос от Назарет. Това Учение се е стремяло винаги да освободи човешката душа от оковите на всякакво психическо робство и фанатизъм. То дава полет на мисълта към неизбродимия път на Развитието, което е вечно.
към текста >>

73. Божественият Принцип на ПРАВДАТА - Константин Златев

Затова гласът на съвестта в душата ни ни мотивира да потвърдим следващото заключение на българския духовен Учител: "Божествената Правда изключва всякакви почести и слава, всякакви богатства и знания заради лични облаги."
Дайте на един човек правото и той ще омекне. Същото действие оказва на растенията и водата." Факторът, който с най-мощна сила задържа човека във веригите на материята, е неговото его. Ако човек проявява правда във всичките си действия (предхождани от правата мисъл, както съветва Учителят П. Дънов), той е на път да се освободи веднъж завинаги от тази обвързаност с тленното и преходното. Затова гласът на съвестта в душата ни ни мотивира да потвърдим следващото заключение на българския духовен Учител: "Божествената Правда изключва всякакви почести и слава, всякакви богатства и знания заради лични облаги." а) Любовта не може да бъде приложена без наличието на правда и справедливост " Който иска да приложи любовта, трябва да бъде справедлив. Любовта не търпи несправедливост. И всички вие умирате от несправедливост. Любовта е закон, който носи блага на всички същества" (Учителят П. Дънов).
към текста >>

74. Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА - Константин Златев

По-съществено за всеки член на планетарната общност ще стане неговото собствено отношение към вътрешния закон - гласа на съвестта му, Божия глас в неговото съзнание.
Може би именно в периода на VI раса на Земята ще съзреят предпоставките за осъществяване на така старата, но оставаща актуална идея на Платон - изграждането на държава, ръководена от мъдреците. Поне докато отпадне изобщо потребността от наличие на граници между държавите и народите. В личен, индивидуален план свободата на избора вече ще бъде издигната на достоен за нея обществен пиедестал. Но поради неминуемата разлика в степените на еволюционно съзряване между отделните хора поне до определено равнище на хармонизиране на тези различия ще продължат да действат системи на националното и международното право. Рано или късно, под напора на естественото развитие и с благодатната подкрепа на Духа на Времето, те ще отпаднат. По-съществено за всеки член на планетарната общност ще стане неговото собствено отношение към вътрешния закон - гласа на съвестта му, Божия глас в неговото съзнание. Като продължение на тези разсъждения и като подходящ завършек на темата предлагаме още една мисъл на Учителя П. Дънов: "Ако мъдрецът иска да живее със закон, става нещастен. И ако глупавият иска да живее без закон, става също нещастен."
към текста >>

75. IV. РОЛЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА СПОРЕД СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Българинът е твърд, има съвест, морал, справедливост, има хубави заложби, които трябва да се развият." Красноречиви са думите на Учителя П.
Те ще бъдат избран народ. Ще бъдат царе и свещеници на живия Господ." По- конкретно за подчертаната религиозност на славяните като неразделна част от тяхната душевна настройка той добавя още: "Славяните въобще се отличават със силно развито религиозно чувство. Никои други народи, освен евреите, не са имали такова религиозно чувство, каквото имат славяните. В религиозното чувство на славяните няма користолюбие. Обаче частно у българите религиозното чувство е недоразвито, то е потенциално. Българинът е твърд, има съвест, морал, справедливост, има хубави заложби, които трябва да се развият." Красноречиви са думите на Учителя П. Дънов и когато рисува картината на това, как славяните се вписват като етнос сред бялата раса - водеща за епохата, в която живеем: "Славянството е девствената почва на бялата раса. Това, което евреите не можаха да разрешат, славяните ще го разрешат. Бъдещето е на славяните. Славяните не трябва да вървят по пътя на западните народи, защото досегашната култура на бялата раса са култури на насилието. Петата раса ще предаде управлението на Шестата раса.
към текста >>

76. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

Симптоматично е, че писанията са анонимни и прокарват тезата, че БПЦ не може да отлъчи някого, тъй като уважава свободата на съвестта, но по този начин го "белязва", за да предпази хората от "заблудата".
Решението на архиереите е характеризирано като незаконно от автора с аргумента, че те нямат право да говорят от името на П. Дънов. Т. е. те не са в състояние да го обявят за самоотлъчил се, понеже това е акт на свободната воля на всеки човек, на неговото нравствено и религиозно самоопределение. Св. Синод не остава длъжен на хвърлената ръкавица и реагира с поредица от четири статии върху страниците на своя официоз "Църковен вестник" ("Църковен вестник", бр. 22, 23, 1922). Симптоматично е, че писанията са анонимни и прокарват тезата, че БПЦ не може да отлъчи някого, тъй като уважава свободата на съвестта, но по този начин го "белязва", за да предпази хората от "заблудата". Заслужава да се отбележи, че Архиерейският събор определя и специална формула, която да послужи на енорийските свещеници да получат признание от заподозрените си миряни, че не са последователи на Петър Дънов (ср. "Църковен вестник", бр. 33, 1922). Крайният резултат от "отлъчването" (или "самоотлъчването") е оглушителен провал за БПЦ. Цялата акция, предприета на Архиерейския събор, в крайна сметка се превръща в горчиво поражение за най-консервативните кръгове на Православната ни църква.
към текста >>

77. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

За съдийската колегия и органите на правосъдието ние имаме почитание, понеже такъв институт съществува и в природата, и в човека - като съвест.
Държавата е един отличен институт, който спомага на българския народ да подобри отношенията си с всички други държави и народи. Българската държава е едно благо за народа. И всички ония, които й служат, за да поставят ред и порядък, да извоюват свободата на своя народ, вършат една благородна работа. Ние не поддържаме революцията. Ние поддържаме еволюцията, онзи Божествен процес, който постоянно повдига и подобрява живота на човечеството. За съдийската колегия и органите на правосъдието ние имаме почитание, понеже такъв институт съществува и в природата, и в човека - като съвест. Всички примери, които ние сме привеждали в своите лекции, имат за цел да уяснят какъв трябва да бъде човек и изобщо какви да бъдат хората, на които говорим. Ние сме привеждали много похвални примери за дълбокото съзнание на съдиите. Ние в нашите речи не сме имали никаква умисъл да обидим това, което е добро, разумно, честно и справедливо в съдийската колегия. Относно обществения строй в страната нашето желание е било винаги да се подобрява, без ненужни сътресения и всичко да става разумно. Относно Народната българска армия, тя е орган на държавата за запазване реда и порядъка в нея.
към текста >>

78. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

“ И отново душата е тази, която отсъжда нравствената стойност на човешките действия посредством гласа на Вечното Начало у себе си – съвестта.
Ученикът по духовния Път се стреми да се превърне в съвършен проводник на Божията воля. Чистотата на неговите мисли, чувства, думи и дела е критерият за това, до каква степен успява да превъплъти Божественото в своето ежедневие. В този ред на размисли с мистичен оттенък се връщаме към едно изявление на Учителя П. Дънов, в което той определя душата като мярка на Божествената мисъл. В древността един от представителите на школата на софистите – Протагор, отива още по-далеч в своето прозрение с крилатата си фраза: „Човекът е мярка за всички неща! “ И отново душата е тази, която отсъжда нравствената стойност на човешките действия посредством гласа на Вечното Начало у себе си – съвестта. За да играе ролята на морален съдник, душата следва да обладава още едно качество – непорочност. Такова гледище застъпва и Учителят на ББ у нас: „Никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък на Небесното царство. Тя е излязла от Божественото дихание. Туй трябва да считате като закон.
към текста >>

79. XIV. СМИРЕНИЕТО - Константин Златев

Това е човек, който върви неотклонно по пътеката към Божественото, учи съвестно и с разбиране своите уроци, с които изобилства всеки негов ден и час на тази планета, и неуморно прилага усвоените знания.
Никой не е застрахован от грешки и пропуски. Висотата или издигнатостта на дадена житейска роля не предопределя автоматично безгрешност на изпълняващия я за момента човек. Цялата ситуация, целият езотеричен казус е обобщен от Учителя на ББ в нашата страна в едно изречение: „... Човек не бива да осъжда хората за деянията им от онова място, на което е поставен, защото на тяхно място и той би ги направил.“ Именно затова умението да се поставяме на мястото на другия е толкова високо ценено по духовния Път. То предполага не само наличието на смирение и пределна точност на преценката, но и дълбоко осъзнаване на факта, че от всеки човек и всяка ситуация сме в състояние да извлечем определена поука, да научим важен урок. В този извод е съсредоточено и значението на понятието „окултен ученик“. Това е човек, който върви неотклонно по пътеката към Божественото, учи съвестно и с разбиране своите уроци, с които изобилства всеки негов ден и час на тази планета, и неуморно прилага усвоените знания. Сред най-прекрасните и достолепни негови завоевания по този вечен Път блести с лазурна светлина бисерът на смирението.
към текста >>

80. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

Нека с чиста съвест и с ясно съзнание да прибавим към кладата на пожертваното от нас всичко, което по един или друг начин ни отклонява от нашия път: гордост, самолюбие, илюзии и заблуди.
(„От разбирането ти зависи щастието ти. От знанието ти зависи пълнотата на живота ти. Учителят се радва, когато вижда щастието, пълнотата, знанието и блаженството на ученика“ – Учителят П. Дънов.) И щом целта е толкова висока и красива, то си заслужава да принесем пред нейния свещен олтар всички възможни жертви. И на първо място – желанията и страстите на нашата низша природа, които като воденични камъни ни теглят към дъното на мировия океан, към мрачната обител на вечно неудовлетворения повик на плътта. Нека с чиста съвест и с ясно съзнание да прибавим към кладата на пожертваното от нас всичко, което по един или друг начин ни отклонява от нашия път: гордост, самолюбие, илюзии и заблуди. И когато с чест разрешим всички противоречия, които ни изгарят отвътре, тогава и само тогава ще докоснем крайчеца на одеждата, в която е пременено нашето щастие – в очакване да го поканим за празника на нашето самоосъществяване. И този празник не ще има край! Когато постигнем нещо, което искрено и от все сърце сме желали, тогава се чувстваме щастливи. Ала нека веднага направим твърде важното разграничение: ако постижението удовлетворява потребностите на тялото или на егото (храна, питие, комфорт, нови притежания, сексуални наслади, богатство, слава и власт), то нека не се заблуждаваме – в случая не става дума за щастие, а за задоволяване. Ако ли пък сме удовлетворили висшето начало у всекиго от нас – духа (чрез безкористна постъпка, пориви към прекрасното, Божественото, достойно изпълнен дълг към Бога и Общото благо), то тогава настава истинското щастие.
към текста >>

81. Лъжата не е от вчера - Павел Желязков

Човекът с чувствително съзнание и будна съвест ще се възхити на целесъобразността в това сътрудничество, ще изпита приятно чувство, когато го открие.
Подобни измами в природата стават непрекъснато. Учудващ е не толкова самият факт на подвеждането и измамата, колкото неговата целесъобразност, когато замисълът е един растителен или животински вид да се запази от опасностите в заобикалящата го естествена среда. Съвсем целесъобразни са например живите цветове, с които някои растения привличат особен вид насекоми, за да ги опрашат в периода на цъфтеж. В такъв случай имаме целесъобразност на поведението. Ползата е двустранна както за растението, което цели опрашването на плодника си, така и за насекомото, което получава нектар или прашец за своите нужди. Човекът с чувствително съзнание и будна съвест ще се възхити на целесъобразността в това сътрудничество, ще изпита приятно чувство, когато го открие. В други случаи обаче, растението има привлекателен външен вид (например петлугата, мехурката и др.) с тлъстите си листа, но щом насекомото се докосне до тях, то веднага губи свободата си; една лепкава течност го хваща и обездвижва, след което в течение на няколко дни растението бавно изтегля жизнените му сокове. Когато сме близо до такива растения-хищници, усещането не е особено приятно. Те взимат, но в замяна нищо не дават, защото живеят за сметка на други организми. Наблюдателният естествоизпитател ще открие, че тези растения почти са лишени от способността да синтезират органична материя под действието на слънчевите лъчи, под благотворното влияние на светлината. Връзката им с източника на живота е слаба и около тях витае духът на смъртта.
към текста >>

82. ПОДАТЛИВОСТ И УСТОЙЧИВОСТ НА ВЛИЯНИЯ И ВНУШЕНИЯ - Павел Желязков

Защото стигнем ли дотам то да ни хване за врата и да ни разтърси, да ни застигне нещастието и дълбокото страдание да събуди далечните акорди на заспалата съвест, вече сме се върнали много назад, за да отклоним онези злополуки, които в този случай са неизбежни.
Тогава възпитателят може да влияе най-благотворно върху чувствителните струни на детската душа, да събужда и стимулира редица качества и добродетели у децата. Изпълненият със самочувствие зрял човек не е така чувствителен на деликатните възпитателни прийоми. Хората с утвърден характер бързо загрубяват и стават лоши проводници на добрите влияния. Тази фактология на падението е доста добре известна на психолозите и психоаналитиците, на лекарите и философите и въпреки това е масово пренебрегвана и подценявана. Наистина трябва да знаем къде стоят корените на злото, за да се предпазим от него. Защото стигнем ли дотам то да ни хване за врата и да ни разтърси, да ни застигне нещастието и дълбокото страдание да събуди далечните акорди на заспалата съвест, вече сме се върнали много назад, за да отклоним онези злополуки, които в този случай са неизбежни. Има родители, които ежедневно ругаят и тероризират децата си. Те считат грубото отношение за добро възпитателно средство, а всъщност стават инструменти на пагубни въздействия, към които детето, за да оцелее, трябва да се приспособи. Такива възпитатели сами канят злото в дома си и на стари години събират окапалите плодове на своите педагогически престаравания. Мнозина ще кажат: „Че това е действително така, сме съгласни, но какво трябва да се направи, за да се излезе от този вихър на падението, който е обхванал обществото? " Противодействието на тази тенденция може да се изрази в едно волево движение: да направим крачка встрани.
към текста >>

83. ПРИРОДА И АНТИПРИРОДА - Павел Желязков

Всичко това е достатъчно вълнуващо, за да раздвижи по-чувствителната човешка съвест, за да затрогне душата.
Няма съмнение, че в това противоречие и противопоставяне на природа и антиприрода, ще надделее Великият Творец на живота. Преди да падне под силния напор на вятъра, старият дъб е посипал земята с жълъди. Най-напред ще се пречупят гнилите му клони, а под рехавата му корона ще се надигне новото поколение. Резервите на живота са толкова големи и недосегаеми, скрити в глъбините на Вселената и същевременно универсални, за да са застрашени неговата същност и дълговечността му. Внушително е величественото спокойствие на природата в нейната дълбока същност, въпреки че в океаните и на континентите се вихрят драматични събития. Всичко това е достатъчно вълнуващо, за да раздвижи по-чувствителната човешка съвест, за да затрогне душата. Дали го желаем или не, дали го съзнаваме или не, ние сме проводници на силите в природата и върху нас оставят отпечатъци всички явления на живота. Добрите проводници служат на универсалния разум, на Бога, докато лошите проводници са средство на антиприродата, на изолираните механични процеси, зад които стоят груби елементарни сили в процес на разпадане. Добрите хора са добри проводници. На тях е присъщо по-фино, по-гъвкаво естество. Материята, на която са носители, е благородна, те не задържат нищо излищно, а от благата използват само необходимото, за да поддържат живота си.
към текста >>

84. РЕАЛНИ И ИМАГИНЕРНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ - Павел Желязков

Няма да е нито справедливо, нито пък ще е абсолютна истина да сложим цялата вина за днешната драма на човека върху съвестта на онези, които с дейността си предизвикаха техническата революция.
Ежедневно нашето съзнание приема посланията на доброто и злото. Необходими са ни много качества на характера, големи възможности и ефикасност на ума, за да осмислим преживяното на всяко ниво, на което влиянията се манифестират и оставят следите си. На практика това не става, защото в най-добрия случай просто не се вписва в ежедневната ни програма. Резултатът от всичко това е, че понасяме емоционални и умствени поражения. Много неасоциирани образи блуждаят хаотично в съзнанието ни, разсейват силите ни и ни пречат да се концентрираме върху своята духовна и умствена дейност, да работим целенасочено върху себе си. Няма да е нито справедливо, нито пък ще е абсолютна истина да сложим цялата вина за днешната драма на човека върху съвестта на онези, които с дейността си предизвикаха техническата революция. Истината е, че тази драма е започнала още преди хилядолетия и че в основата й е преминаването на човешкото съзнание от живота на непрекъснатите процеси, т. е. от областта на реалния живот, в областта на прекъснатите процеси, на нереалния живот. В своята дълбока същност обаче животът е бил и е останал реален, т. е. вечен. Променило се е само отношението ни към него.
към текста >>

85. ИНДИВИДУАЛНИ И ГРУПОВИ ВНУШЕНИЯ И МАНИПУЛАЦИИ - Павел Желязков

Числете се към някоя секта." В това си откровение, като не вижда друг път към успеха, известният флорентинец ни съветва: направете компромис със съвестта си и ще успеете.
Когато са мотивирани от груповия интерес, хората се влияят от общото настроение, от духа, който владее в тази група. Ако духът е светъл, влиянията са благоприятни. Когато личните чувства и интереси доминират в групата, тогава влиянията и произтичащото от тях предразположение към всякакъв род внушения, се оказват пагубни. Това състояние на нещата, което често наблюдаваме днес, става приемливо за много лековерни хора, когато се сведе до необходим компромис. Макиавели (1469 1527) в момент на емоционално откровение ни съветва : „Достойнства, дарби, добродетели празна работа. Числете се към някоя секта." В това си откровение, като не вижда друг път към успеха, известният флорентинец ни съветва: направете компромис със съвестта си и ще успеете. Какъв е този успех, какво може да ни донесе и на каква цена това са парещите въпроси, на които трябва да намерим отговора. Учителя казва: „ Сега ние се плашим от греха. Действително грехът е лошо нещо. Плашим се от греха или от дявола. Той е един съдружник, пази се, пази се да не станеш ортак на дявола.
към текста >>

86. СИЛНИ И СЛАБИ СТРАНИ НА МАНИПУЛАЦИЯТА - Павел Желязков

За такива народът казва: „Слаб му е ангелът." Вълните на неговата мисъл не отиват далече, а отразени от универсалната любов се връщат отново в него, с многократно по-голяма сила, за да понесе върху съвестта си това деяние и да заплати щетите, които е причинил чрез него.
Благородството на характера му го задължава да засилва и доразвива добрите страни на характера си и в дни на изпитания да разчита на тях. Той няма да остави ключа на свещения храм или на онази тайна стаичка, в която обитава душата му, в ръцете на неверника и крадеца. Добрият човек, носителят на любовта е силен. Неговата сила е във верността му към всичко свято, във връзката му с извора на живота. Онзи, който си позволява да упражнява влияние и да извлича лична изгода със средствата на манипулацията, е човек със слаб дух. За такива народът казва: „Слаб му е ангелът." Вълните на неговата мисъл не отиват далече, а отразени от универсалната любов се връщат отново в него, с многократно по-голяма сила, за да понесе върху съвестта си това деяние и да заплати щетите, които е причинил чрез него. Перспективата на разпространителя на заразната болест никога не е по-добра от тази на жертвите му, особено когато предумишлено е пренесъл и подпомогнал развитието на болестта. Онзи, който има морал, има и характер и воля да се прибори с болестотворните агенти, които са се настанили върху тялото му. Лицето изразява най-ясно отпечатъка на чуждите влияния. Когато нашето естество ги понася лошо, те стоят върху него като козметична маска, която спъва живостта и изразителните пластични движения на лицевата мускулатура. Мътният и тъмен блясък в очите, погледът, в който няма живот, сякаш скован от парализа, говорят за претърпяно силно влияние, за това, че чужда воля е обсебила личната воля на човека.
към текста >>

87. РАЗУМНА РАБОТА И ПОЧИВКА - Павел Желязков

Той счита за съвестно да вземе пари срещу него, защото то е тъй близко до сърцето му, като че ли в това произведение живее частица от неговата душа."
В една твоя постъпка, направена с любов, присъствува Бог. Радостта, която чувствуваш при тази постъпка и резултатите, които тя носи, ти говорят това. И тогаз тя струва повече от всичкото злато на света. Тя не може да се продава." „Когато един художник създаде някое художествено произведение, в което е вложил частица от сърцето си, от душата си, той не го продава. Той счита за съвестно да вземе пари срещу него, защото то е тъй близко до сърцето му, като че ли в това произведение живее частица от неговата душа." „Ако работим всред природата по механически начин, ние не можем да се свържем с по-дълбоките й сили. Това може да се обясни по следния начин: при новото разбиране на труда човешкото съзнание действува в повисокото поле, където работят и духовните сили, действуващи в растенията и в цялата околна природа. И тогава ти можеш да влезеш във връзка с тези сили." „При новото разбиране на труда природата ще измени своето отношение към нас. Учителя казва: „Любовта е дълбоката сила, която може да действува в природата.
към текста >>

88. МИСЛЕЩ ЧОВЕК ИЛИ ХАМСТЕР В КЛЕТКА - Павел Желязков

Когато едно общество е болно, дълг на съзнателните хора с чувствителна съвест е да му помогнат, да се изяват в ролята на санитари и психотерапевти, които чистят съзнанието от натрупалите се в него емоционални и интелектуални отпадъци.
Там, дето има смут, няма Любов." Следователно, за да избегнем смущенията, които причиняват внушенията и манипулациите, трябва да вършим всичко с любов. Само по този начин можем да възпитаме съзнанието си така, че да представлява естествена бариера срещу нездравите влияния. Който е податлив на манипулация, е духовно и психически болен. За да оздрави психиката си и укрепи духа си, той се нуждае от специална терапия. Наред с позитивизъма в мисли и чувства, той трябва да упражни и волята си в преодоляването на ежедневните трудности и проблеми. Когато едно общество е болно, дълг на съзнателните хора с чувствителна съвест е да му помогнат, да се изяват в ролята на санитари и психотерапевти, които чистят съзнанието от натрупалите се в него емоционални и интелектуални отпадъци. Необходима е една здрава социална среда, благоприятна духовна атмосфера и добър психологичен климат за дейността на млади и възрастни. Като работим за подобряването и осмислянето на днешния си живот, подготвяме условията за по-добър живот в бъдеще. Нормално е човек да търпи влияния на възвишени и благородни духове, от които може да получи сила и духовна подкрепа в трудни моменти. Тези влияния идват от Света на великите души, записани от Учителя като „Слово на планината". Мислите, които идват от този свят, дават сила, предпазват от лоши влияния, съветват и предупреждават:
към текста >>

Влиянията му събуждат съвестта, внасят повече светлина в мисълта и подтикват към благородни действия.
Когато се обсебва индивидуалното съзнание на някой човек и се упражнява власт над него, това деяние е по-осъдително дори от поставянето на невинен човек в затвора. Единствено онзи, който е проводник на влияния от високите сфери на духовността, който черпи вдъхновение от извора на живота, може да оказва благотворно въздействие върху други хора, като стимулира християнските добродетели в тях. Добри влияния има навсякъде, те не са ограничени само в духовните школи. Ако сме по-чувствителни към влиянията на красивото и доброто в живота, ние ще ги почувстваме и възприемем в присъствието на един гениален музикант, в отношенията с един добър педагог, като проследим действията на смелия и пожертвувателен човек и в много други случаи. Духът на доброто не се ограничава нито във времето, нито в пространството. Влиянията му събуждат съвестта, внасят повече светлина в мисълта и подтикват към благородни действия. Те засягат дълбоката интимна същност на човека, основния му тон, на който откликва душата, и го стимулират за духовен растеж. В лекцията „Веселие и радост", изнесена на 5 декември 1934 г., Учителя казва: „Всеки един човек в света си има един музикален тон. За да възпиташ човека, ти трябва да намериш основния тон на неговия живот. Като дойде този човек, ти трябва да го изследваш, трябва да изучаваш езика му и да му говориш. Ако не му говориш на неговия тон, не можеш да му повлияеш.
към текста >>

89. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Кой може да наруши тихата му радост, спокойната му съвест.
Това обстоятелство обаче не е повод нашият приятел да промени естествения ритъм на своя живот. Той си е купил приятно ухаещ ръчен хляб. В хляба са вкусът и силата на живота, който лъха от него, когато е пресен. В една слънчева алея на парка „Заимов" Вено наблюдава игрите на светлината, която трепти в короните на дърветата. После отчупва къс от хрупкавата кора на топлия хляб. Кой може да наруши тихата му радост, спокойната му съвест. Уви, не му остава време да вкуси сладкия къшей хляб, защото в този миг откъм гърба му внезапно се появява неговият стар познат, сянката, която иска да знае всичко за него. Вено спокойно поднася отчупения къшей на цивилния полицай: „Заповядайте топъл е! " И го кани да седне до него. Докато техният разговор тече, наблизо двама униформени милиционери крачат напред и назад, внушават авторитета на властта. Цивилният полицай запазва добър тон, но не е доволен: „Младежите да работят.
към текста >>

90. Къде е щастието? - Крум Въжаров (1908- 1991)

И както банята е необходима, ако искаме да поддържаме тялото си чисто, така и молитвата, съзерцанието е необходимо, ако искаме да поддържаме духа си чист, неопетнен и съвестта си чувствителна и будна.
Третото средство е молитвата на християнина или съзерцанието, медитацията на философа. Когато говорим за молитвата на християнина, нямам предвид просещата, а тази, която не цели нищо друго освен контакт, съединение с Бога. Която премахва всякаква преграда и ние се сливаме с вечния всепроникващ живот. Съзерцанието, молитвата са особено необходими тогава, когато живеем в атмосфера, напоена с мръсни, нисши, плътски мисли, чувства и желания. Тя действа на духа, тъй както действа топлата баня на тялото. И както банята е необходима, ако искаме да поддържаме тялото си чисто, така и молитвата, съзерцанието е необходимо, ако искаме да поддържаме духа си чист, неопетнен и съвестта си чувствителна и будна. То е необходимо, ако искаме да запазим или да придадем на духа си блясъка на сутрешната роса, огряна от първите слънчеви лъчи. Има и други някои начини, средства за ускоряване духовния ни растеж. Но те всичките - книгите, музиката, съзерцанието - са без полза, ако не се стараем да живеем в любов, в любов към всичко. Всичко ще е без полза, няма да бъдем щастливи, няма да възкръснем за нов живот, няма да се спасим, докато не престанем да мислим за личното си благо, за себе си и докато цялата ни сила, енергия, ум, способности, всичките ни мисли, чувства, желания и дела не бъдат насочени към служба на другите. Добре е да поясня какво трябва да разбираме под „В служба на другите“, тъй като мнозина го криво разбират.
към текста >>

91. Искам само свободното ви време - Крум Въжаров (1908- 1991)

Крум Въжаров ми е казвал, че министри са чакали ред за „дъновистката строителна бригада“, защото те са работели най-добре, най-съвестно и всичко са изпълнявали по най-високия идеал.
Повечето от учениците на Учителя имаха висше образование, но след 9 септември 1944 г. по причина, че следват учението на Учителя, почти не е било възможно да заемат служби, съответстващи на тяхното образование и квалификация. Тогава те формират строителни бригади. Бертоли, италианец по произход, бил специалист по мозайка. Той научил братята на този занаят. Крум Въжаров ми е казвал, че министри са чакали ред за „дъновистката строителна бригада“, защото те са работели най-добре, най-съвестно и всичко са изпълнявали по най-високия идеал. Крум Въжаров ни е казвал, че ние трябва да се научим тук, на Земята, да работим с най-твърдата материя, защото това, което изградим и положим като основа тук, не можем да го направим в другите светове. И така, с мозайките и основите, които братята изградиха на много от възловите сгради и министерства в София, те с много любов и с ясно, високо съзнание положиха една твърда основа за бъдещо израстване. [79] Учителят. Работникът и неговата прехрана, Сила и живот, XI серия, неделни беседи, 13 май 1928. 15 с.
към текста >>

92. Теми на Младежкия окултен клас - Влад Пашов (1902- 1974)

Разлика между страх и съвест, 25.11.1923 г., 7:30 ч. вечерта.
Ролята на червените и белите кръвни телца в кръвта, 04.11.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Отличителни черти на кротостта и въздържанието, 11.11.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Седем думи със съответния им цвят, 18.11.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Отличителни черти на смелостта и твърдостта, 18.11.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Разлика във философските възгледи на Платон и Аристотел, 25.11.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Разлика между страх и съвест, 25.11.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Ползата от богатството и сиромашията, 01.12.1923 г., 7:30 ч. вечерта.
към текста >>

93. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Първо, горната част на главата под забрадката е съвсем ниска, слабо издута, което говори за неразвитие на онези мозъчни центрове, които придават моралните качества в даден човек - благоговение, уважение, милосърдие, съвест.
В този континент е имало малко общество от тази Първа раса и друга многобройна примитивна раса, която, подстрекавана от своите водачи, го изгонила от континента. Част от хората на Първата раса са отишли в Египет, а другите са преминали в Америка, за което, както споменахме, говорят индианските легенди и предания. Има също едно странно предание, че тези пришълци от Атлантида в Египет са осъществили идеята за изобразяване на суровата владетелка на Атлантида, станала причина за изгонването на хората от Първата раса. Те са изградили сфинкса, изобразяващ същество с човешка глава и тяло на лъв. И наистина, ако внимателно се разгледа образът на Сфинкса от гледището на Френологията и науката за израза на лицето, то ясно ще разберем какво е представлявала тази последна владетелка на Атлантида - царицата К О Б А, и нейния психически облик. Първо, горната част на главата под забрадката е съвсем ниска, слабо издута, което говори за неразвитие на онези мозъчни центрове, които придават моралните качества в даден човек - благоговение, уважение, милосърдие, съвест. Главата е широка, разстоянието между ушите (ушните отвори) е голямо, а ушите са малко щръкнали и са по-нагоре от общоприетото. Това показва човек, който с груби средства се налага над околните и е смел, но брутален. Широкото и не много високо чело с големи очи говорят за инициатива, лакомия в постигане по безогледен начин на власт нетърпимост към всичко, което може да засенчи този стремеж. Устата са големи, със стиснати устни и говорят за изпълнителност във всяка поставена задача и твърда решителност. Ето какво още е писано за знанията и възможностите на хората от тази велика раса в свещената книга „Попул-Вух“.
към текста >>

94. Луната - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Бива ги за чиновници и като такива са приятни, изпълнителни, добросъвестни.
А по отношение на Земята, която в течение на една година прави пълна обиколка по Еклиптиката, Лунното завъртане е 29 и половина денонощия, т.нар. СИНОДИЧЕН МЕСЕЦ. С това си качество Луната дава на родения под нейното силно влияние стремеж към спокоен, безметежен, без напрежения живот, липса на устрем за бурна изява (инициатива), боязливост, страхливост, особено по отношение на своето здраве и смърт. Тези хора обичат меки дивани на чашка кафе, при лек, спокоен и приятен разговор, но са общителни, любезни, весели, разположени. Затова главата на Лунните типове е с овална форма и лицата им са кръгли. Бива ги за чиновници и като такива са приятни, изпълнителни, добросъвестни. Те добре изпълняват, но лошо управляват, защото им липсва решителност. Поради тези качества хората под силното лунно влияние са добри другари в живота, особено жените; те сладко се усмихват и се стараят да се понравят. Погледът им е привлекателен и търсят мъж, когото да чувствуват като силен свой закрилник. Оста на лунното въртене е почти перпендикулярна по отношение на Еклиптиката, което е най-ценното нейно качество и дава на лунното влияние дарбата да преценява добре истинското разрешение на всяка поставена задача, дарбата за добра интуиция, което говори, че контактът и с идейния свят е много тесен. Кожата по тялото и лицето на Лунните типове е бледа и чувствителна от допир със Слънчевите лъчи.
към текста >>

95. Органическото развитие на главата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тогава имаме силно развити центровете на милосърдието, благоговението, съвестността.
В сегашния стадий на човешката еволюция тези центрове не са все още добре организирани и облагородени. Когато те достигнат своето високо, пълно и съвършено развитие, тогава човека ще бъде господар на Силите в Природата и ще борави с психичните Сили, със Силата на Мисълта. Такова е висшето влияние на Планетата Плутон и Хано според Астрологията на Саабей. Линията А - 6 във фиг.25 със своята дължина определя моралните качества на дадения човек. Ако те са развити, то главата в тази област е издута. Тогава имаме силно развити центровете на милосърдието, благоговението, съвестността. Мозъчните центрове в тази област са създадени и оформени от силовите течения на неоткритата още Планета, намираща се между Меркурий и Слънцето, наречена от древните звездобройци Вулкан и планетата Нептун. Милосърдието вдъхва у човека симпатията и разположението да помогне, да се притече на помощ тогава, когато е необходимо на слабите, беззащитните и немощните; подтиква човек към безкористна саможертва за помощ. Тези качества имат отношение към всички хора, независимо от ранг, народност, раса и към всички създания, включително и растения, цветя, т.е. да бъдем крайно милостиви, когато командуваме и осъждаме. Изобщо в дейността си и постъпките си да бъдем благи, деликатни, великодушни, вежливи, благосклонни, обичани от всички.
към текста >>

Те са приемали също, че когато моралните качества, благоговението и съвестността са добре развити и активни в своята дейност, то към тези мозъчни центрове притокът на кръв се активизира, подхранването им става по-обилно.
Главата там е просто заострена. Между двете хемисфери на главния мозък се намира една жлеза, известна с името пинеална. Сегашните учени все още не са открили нейното предназначение и функция. Самото място на тази жлеза, в прегръдките на най-висшия команден орган в човека, трябва да ни даде основание, че задачите на тази жлеза са от особено важно значение. За нея древните мъдреци са подчертавали, че дава висши сетивни възприятия: интуиция, телепатия, ясновидство. Те са приемали също, че когато моралните качества, благоговението и съвестността са добре развити и активни в своята дейност, то към тези мозъчни центрове притокът на кръв се активизира, подхранването им става по-обилно. Същото е и с пинеалната жлеза. Тя се развива, организира, оформя и започва да функционира по-активно, в резултат на което имаме способност за тези висши психични възприятия. Малко встрани от центровете за милосърдие се намират и центровете на съвестта - този орган, чрез който ние познаваме кое е право и кое не е, кое е задължение и в какво се състои то, отговорността, която поемаме за всяка една работа, чувството, което ни шепне своето одобрение, когато постъпката ни е права и ни укорява, когато не постъпваме справедливо. Това е вътрешното чувство, което кара човек инстинктивно да разпознава правдата от неправдата. Човек, у когото този орган е добре развит, е склонен винаги да постъпва справедливо.
към текста >>

Малко встрани от центровете за милосърдие се намират и центровете на съвестта - този орган, чрез който ние познаваме кое е право и кое не е, кое е задължение и в какво се състои то, отговорността, която поемаме за всяка една работа, чувството, което ни шепне своето одобрение, когато постъпката ни е права и ни укорява, когато не постъпваме справедливо.
Самото място на тази жлеза, в прегръдките на най-висшия команден орган в човека, трябва да ни даде основание, че задачите на тази жлеза са от особено важно значение. За нея древните мъдреци са подчертавали, че дава висши сетивни възприятия: интуиция, телепатия, ясновидство. Те са приемали също, че когато моралните качества, благоговението и съвестността са добре развити и активни в своята дейност, то към тези мозъчни центрове притокът на кръв се активизира, подхранването им става по-обилно. Същото е и с пинеалната жлеза. Тя се развива, организира, оформя и започва да функционира по-активно, в резултат на което имаме способност за тези висши психични възприятия. Малко встрани от центровете за милосърдие се намират и центровете на съвестта - този орган, чрез който ние познаваме кое е право и кое не е, кое е задължение и в какво се състои то, отговорността, която поемаме за всяка една работа, чувството, което ни шепне своето одобрение, когато постъпката ни е права и ни укорява, когато не постъпваме справедливо. Това е вътрешното чувство, което кара човек инстинктивно да разпознава правдата от неправдата. Човек, у когото този орган е добре развит, е склонен винаги да постъпва справедливо. Такъв човек е способен да пожертвува и личните си интереси, но не си позволява да бъде несправедлив към другите при каквито и да било обстоятелства. Той изпълнява точно и пълноценно своите задължения и обещания към другите. На тази способност някои хора дължат голямата си въздържаност, когато ще трябва да правят обещания и да поемат задължения.
към текста >>

Изобщо на човек слаба съвест не може да му се доверяваме в нищо.
Този орган прави човек последователен в поведението си, защото всяка изява е поставена под контрол на правдата. Такъв човек е във висша степен симпатичен, отличава се с една приятна естественост и непринуденост в маниерите и обноските си. Хората, у които този орган е слабо развит, не съзнават своите задължения и се отличават с една безпринципност. Такъв човек действува под влиянието на другите свои по-силни чувства и подтици, без да се съобразява дали право или несправедливо постъпва. Обещанията и ангажиментите нямат стойност за него, бързо ги забравя и не се чувствува задължен да ги изпълни. Изобщо на човек слаба съвест не може да му се доверяваме в нищо. Малко по-надолу от органа на съвестта, точно над ушите, над центровете, създадени и оформени от силовите течения на Марс, се намират мозъчните центрове на предпазливостта (фиг. 31). Този център е създаден и оформен от силовите течения на Луната и Сатурн. Той има за задача да предпазва от прибързани решения, да взема под внимание и пресмята възможните случаи, които биха го поставили при неблагоприятни условия в живота,за да ги избегне или превъзмогне. Такива хора са малко затворени, не обичат да споделят с други онова, което ги вълнува. Повечето от нашите злочестини ни сполетяват поради липса на предпазливост.
към текста >>

Малко по-надолу от органа на съвестта, точно над ушите, над центровете, създадени и оформени от силовите течения на Марс, се намират мозъчните центрове на предпазливостта (фиг. 31).
Такъв човек е във висша степен симпатичен, отличава се с една приятна естественост и непринуденост в маниерите и обноските си. Хората, у които този орган е слабо развит, не съзнават своите задължения и се отличават с една безпринципност. Такъв човек действува под влиянието на другите свои по-силни чувства и подтици, без да се съобразява дали право или несправедливо постъпва. Обещанията и ангажиментите нямат стойност за него, бързо ги забравя и не се чувствува задължен да ги изпълни. Изобщо на човек слаба съвест не може да му се доверяваме в нищо. Малко по-надолу от органа на съвестта, точно над ушите, над центровете, създадени и оформени от силовите течения на Марс, се намират мозъчните центрове на предпазливостта (фиг. 31). Този център е създаден и оформен от силовите течения на Луната и Сатурн. Той има за задача да предпазва от прибързани решения, да взема под внимание и пресмята възможните случаи, които биха го поставили при неблагоприятни условия в живота,за да ги избегне или превъзмогне. Такива хора са малко затворени, не обичат да споделят с други онова, което ги вълнува. Повечето от нашите злочестини ни сполетяват поради липса на предпазливост. Този орган е вездесъщият за нас наставник, които ни шепне: „Внимавай, постъпвай предпазливо!" Малко пред центъра на благоговението - там, където свършва косата в предната част на главата, непосредствено над центровете на разсъдъка, определени от точка 4 на отсечката А-4 във фигура 25, се намират мозъчните центрове, създадени и оформени от планетата УРАН (фиг. 31).
към текста >>

96. Лунният тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Висшите типове са честни и съвестни в своята работа, добре изпълняват, но лошо управляват, защото им липсва решителност.
Кожата им е много бяла и при допир със слънчевите лъчи бързо се зачервява, вместо да стане румена, поради което те не могат да използуват добре облагите от слънчевото лечение както другите. Лунните типове са хора на въображението, кротки, тихи, мечтателни, крайно боязливи, неспокойни, егоистични, неблагонадеждни, несигурни, бързо променят своите решения, капризни са. Те са обаче общителни, любезни, весели като деца. Не са създадени за суровите борби в живота. Бива ги за чиновници и като такива са приятни и подчиняващи се. Висшите типове са честни и съвестни в своята работа, добре изпълняват, но лошо управляват, защото им липсва решителност. Повече са мистични, отколкото религиозни. За себе си имат голямо мнение. Притежават също добра интуиция, силни предчувствия и сънища, а жените могат да бъдат добри гледачки на кафе, карти и пр. Обичат пътуванията по вода, също и удобствата, романтичната литература. Обещават, но малко изпълняват.
към текста >>

97. Основни принципи на мировата държава - Георги Радев (1900–1940)

Злото, обаче, е тамъ, че хората постоянно развалятъ онова, което Природата е организирала, Тѣ приличатъ на недобросъвестни наематели, които лошо стопанисватъ имота, който имъ е даденъ за използуване.
Ето защо, докато човѣшкиятъ мозъкъ не се организира споредъ оня планъ, който една предвѣчна Мѫдростъ е начертала, на земята все ще царуватъ безредие, раздори, престъпления. Въ този смисълъ на думата може да се каже, че всичкото зло на земята произтича отъ недобре устроенитѣ мозъци и сърдца на хората, по-конкретно — отъ недобре организиранитѣ мозъци на мѫжетѣ и недобре организиранитѣ сърдца на женитѣ. Мѫжъ и жена въ случая сѫ взети като полюси на човѣка. Не че мозъцитѣ и сърдпата на хората сѫ сами по себе си зле организирани. Природата постоянно работи за тѣхното организиране, като постепенно осъществява единъ великъ строителенъ планъ. Злото, обаче, е тамъ, че хората постоянно развалятъ онова, което Природата е организирала, Тѣ приличатъ на недобросъвестни наематели, които лошо стопанисватъ имота, който имъ е даденъ за използуване. Ето защо може да се каже, че злото въ свѣта произлиза отъ недобре използуванитѣ сили на мозъка и недобре направляванитѣ сили на сърдцето. То произтича отъ това, че мѫжътъ и жената не използуватъ рационално силитѣ на ума и сърдцето, като даватъ по такъвъ начинъ лошо направление на своята воля. И ако проследимъ живота на земята, ще видимъ, че отъ ума на мъжа произлизатъ всички престъпления — насилия, войни, убийства, разрушения. Умътъ на мъжа все още върви по прокълнатия пътъ на Каина. Дори и европейски народи, въпрѣки че изповѣдватъ християнството, на дѣло все още вървятъ по този старозаветенъ пътъ.
към текста >>

98. Пръсти - Георги Радев (1900–1940)

Моралният източник, от който този тип хора черпят енергия, за да поддържат тази линия на поведение, е съвестта.
Първият е точен. Той мери пространството с метър, времето с часовник. Сам иска да стане в работата си измерен, сиреч редовен, тежък, сиреч авторитетен, прецизен, сиреч точен като часовник. Най-високото, на което се подчинява, е чувството за отговорност и дълг. „Вярното и честно изпълнение на дълга“ — ето неговият идеал. Моралният източник, от който този тип хора черпят енергия, за да поддържат тази линия на поведение, е съвестта. Затова са честни, дисциплинирани, добросъвестни изпълнители на своя дълг. Водят се по предписанията на един установен кодекс: морален, обществен, правен, служебен. Практичното им ръководство, обаче, е уставът, правилника. Мисълта им и работата им се движат по „пунктове“, „параграфи“ и „алинеи“. Върховен регулатор на всичките им действия и постъпки практически се явява общественото мнение.
към текста >>

Затова са честни, дисциплинирани, добросъвестни изпълнители на своя дълг.
Той мери пространството с метър, времето с часовник. Сам иска да стане в работата си измерен, сиреч редовен, тежък, сиреч авторитетен, прецизен, сиреч точен като часовник. Най-високото, на което се подчинява, е чувството за отговорност и дълг. „Вярното и честно изпълнение на дълга“ — ето неговият идеал. Моралният източник, от който този тип хора черпят енергия, за да поддържат тази линия на поведение, е съвестта. Затова са честни, дисциплинирани, добросъвестни изпълнители на своя дълг. Водят се по предписанията на един установен кодекс: морален, обществен, правен, служебен. Практичното им ръководство, обаче, е уставът, правилника. Мисълта им и работата им се движат по „пунктове“, „параграфи“ и „алинеи“. Върховен регулатор на всичките им действия и постъпки практически се явява общественото мнение. Авторитетите им внушават уважение.
към текста >>

99. Една историческа картина - Георги Радев (1900–1940)

Така запример, един чиновник изпълнява „съвестно" своите задължения, защото бди зоркото око на някой началник.
Да дръзнеш да се обявиш против папата, чиято власт се крепи на щикове, клади, инквизиции, и да апелираш към Христа, това ще се е видяло съвсем наивно на благочестивите прелати. Да се облягаш на един институт, чиято власт се крепи на нещо осезаемо (и „светите отци" са знаели добре това „осезаемо") - има смисъл, но на Христа... Изнасям горната историческа картина, защото представлява голям психологичен интерес. Тя символизира едно състояние на съзнанието у човека, една от неговите степени. И тази степен и до ден днешен в голяма част от човечеството не е още превъзмогната. И днес хората в своите действия се ръководят не от някакви морални принципи, не от веленията на вътрешния закон, а от страх пред писани закони, от страх да не попаднат под юридическа отговорност или да паднат в очите на обществото Страхът от юридическа отговорност и общественото мнение за мнозина са спирачка, за да не дадат воля на своите долни, атавистични нагони. Така запример, един чиновник изпълнява „съвестно" своите задължения, защото бди зоркото око на някой началник. Някой друг се бои да влезе в чуждо лозе или градина, защото го е страх от окото на стражаря. Какво несносно многоглаво чудовище е държавата, па и обществото за хора с такова съзнание. Ако обаче той види, че някое от очите на многоокия Аргус не го гледа, ако остане сам със себе си, както той си мисли, той смело престъпва и писани закони и обществено мнение. „Нали никой не види? " - И такива хора, хора на външния, писан закон, могат да извършат насаме всичко.
към текста >>

И наистина един човек, който тачи хорското мнение повече от внушенията на своята съвест, който пред чужди очи се бои да извърши това, което насаме извършва без страх и угризение, още не е видял себе си.
Какво несносно многоглаво чудовище е държавата, па и обществото за хора с такова съзнание. Ако обаче той види, че някое от очите на многоокия Аргус не го гледа, ако остане сам със себе си, както той си мисли, той смело престъпва и писани закони и обществено мнение. „Нали никой не види? " - И такива хора, хора на външния, писан закон, могат да извършат насаме всичко. Те не се гнусят от себе си, когато вършат и най-долни престъпления, защото още не виждат себе си. И наистина един човек, който тачи хорското мнение повече от внушенията на своята съвест, който пред чужди очи се бои да извърши това, което насаме извършва без страх и угризение, още не е видял себе си. Такъв човек следователно не може да почита себе си - не като личност, а като човек, като една самосъзнателна единица в света, като индивидуалност. С една реч, този индивид още не се е издигнал до стадия на самосъзнанието, в който тепърва се проявява човека. Защото онова, което прави от човека Човек, онова което представя типичното у човека от гледището на Живата Природа е самосъзнанието. Самосъзнателният човек - за да останем все още в границите на човешкото - не се води ни от писани закони, ни от преходни нравствени норми, изковани от човеци. Когато той върши нещо - върши го съзнателно и свободно, все едно дали е сам със себе си или пред людски очи.
към текста >>

Защото през неговата пробудена съвест гледа окото на Космичното Съзнание, на Цялото, в което той е един малък, но съзнателен център.
Такъв човек следователно не може да почита себе си - не като личност, а като човек, като една самосъзнателна единица в света, като индивидуалност. С една реч, този индивид още не се е издигнал до стадия на самосъзнанието, в който тепърва се проявява човека. Защото онова, което прави от човека Човек, онова което представя типичното у човека от гледището на Живата Природа е самосъзнанието. Самосъзнателният човек - за да останем все още в границите на човешкото - не се води ни от писани закони, ни от преходни нравствени норми, изковани от човеци. Когато той върши нещо - върши го съзнателно и свободно, все едно дали е сам със себе си или пред людски очи. Защото през неговата пробудена съвест гледа окото на Космичното Съзнание, на Цялото, в което той е един малък, но съзнателен център. В него звучи органически живата реч на вътрешния закон, който придава основния ритъм на неговия живот и пред който всички писани закони са само сенки. Него не го плаши ни юридическа отговорност, ни обществено мнение, когато дойде до изявяване на великия вътрешен закон. Не му трябват и външни стимули, за да изпълни един поет дълг. Не му трябва погледа и на никой началник, защото в неговото съзнание грее вечно живото Око, което е много по-страшно, чисто човешки казано, от хиляди хорски очи. На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи.
към текста >>

100. Притчата за самарянина - Георги Радев (1900–1940)

Би трябвало да се очаква, че този официален представител на религията - най-възвишеният, най-хуманен институт на земята, ще се притече на помощ на пострадалия и по съвест, и по дълъг.
Човек ги следи и в душата му се събужда трепетен възторг и благоговение пред великия майстор на тази притча, който е бил такъв голям художник и мъдрец, та е смогнал в тази мъничка притча да вложи такова богато съдържание. Аз няма да тълкувам тази притча - в течение на две хиляди години, кой знае колко ли тълкувания са се натрупали! Ще нахвърлям само някои и други мисли, които тя естествено събужда. Имате един човек, нападнат от разбойници, ограбен, бит и почти пребит. Този човек може да бъде и аз, и ти, и всеки един, но това е изобщо голяма част от страдащото човечество. И ето - казва се в притчата - първият, който съглежда ранения, но го отминава, без да му помогне, е един свещеник. Би трябвало да се очаква, че този официален представител на религията - най-възвишеният, най-хуманен институт на земята, ще се притече на помощ на пострадалия и по съвест, и по дълъг. Той е представител на един специално учреден институт, поддържан от държава и народ, предназначен да изпълнява една определена задача Този свещеник, избран от Христа с такава гениална находчивост, се явява символ изобщо на всички външно организирани институти, на които е възложено по закон изпълнението на известни обществени функции. Полето на дейност на тези институти е ограничено в тесните рамки на един народ, на една държава - това са затворени системи от форми и закони, които са предназначени за един определен кръг от хора. И наистина, при това разделение на религиите, което днес съществува, не може представител на едно чуждо за една държава вероизповедание да извършва официална служба в нейните предели, тъй както не можело един чуждестранен управник да се меси в държавните работи на чужда държава. С една реч, Христос е символизирал в свещеника човешкото, ограниченото, външното и формалното, което е подчинено на средата и историческия момент - все едно дали е религиозен култ, обществен строй или държавна организация. То има чисто външна, официална и обредна задача.
към текста >>

0.39566421508789