НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
128
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Минаха години, някои хора забравиха, че при нас се криеха, че при нас се хранеха и че накрая за благодарност оставиха пироните, за да забиваме с тях гузните им
съвести
.
Те не познават този окултен закон, но ще го опитат и ще видят как действува Божият Закон, когато Бог дава Словото Си за гладните души и е отворил общ обяд за гладните, които пристъпват да се нахранят на "Изгрева". Учителят след време спомена, че онези, които пускаха пирони в касичката, са същите духове, които навремето Христос излекува наведнъж. От десет прокажени само един се бе върнал да Му благодари и този човек бе чуждоземец. А останалите бяха забравили. Та същото сега се повтори при нас.
Минаха години, някои хора забравиха, че при нас се криеха, че при нас се хранеха и че накрая за благодарност оставиха пироните, за да забиваме с тях гузните им
съвести
.
Един приятел още ги пазеше. Накрая, когато се разруши "Изгревът" и на мястото бе построена легация на Съветска Русия, този приятел взе торбичката със запазените пирони, отиде и обиколи целия зает от чужди легации "Изгрев", и ги "посади" покрай оградите им. Така той им върна пироните, с които бяха заплатили за гостоприемството на "Изгрева". Това означаваше, че окултният закон след време ще задействува. И той ще задействува, ако не по наше време, то по ваше време, защото с тези пирони те разпънаха Братството и го унищожиха.
към текста >>
2.
3_68 Самозванецът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Щом си човек, поданик на едно общество, народ и държава, трябва да прилагаш
съвестно
и с дълбоко съзнание онова знание, което е дал Учителят за този порядък.
Като знаем каква е дейността и какви са порядките на Михаил, то можем категорично и ясно да разчетем за кого се отнасят тези петдесет дисонанса. Те се отнасят и за всички онези, които не работят с методите на Школата и със Словото на Учителя, а работят с други методи, противни на Словото. Сега разбрахте ли как се тълкува писмото на Всемировия Учител - Беинса Дуно до Михаил? Ако някой от неговите хора иска да се занимава с Идеалния порядък в природата, тоест с Бога, Природата и Человека, то трябва да чете Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно и да го прилага в живота си. Който иска да се занимава с Реалния порядък, трябва да бъде онзи человек, който отдава дължимото, както се казва в Писанието -Божието Богу, кесаревото - Кесарю.
Щом си човек, поданик на едно общество, народ и държава, трябва да прилагаш
съвестно
и с дълбоко съзнание онова знание, което е дал Учителят за този порядък.
А в Материалния порядък- който иска да изгражда своята личност в триизмерния свят на чувствата, мислите и постъпките - това знание и тези методи ги има само в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Смятам, че съм дала отговора за това писмо. Смятам, че ние не сме пасли патки на "Изгрева", нито сме пасли свине, когато сме правили екскурзии по планините с Учителя, нито сме пасли говеда, когато сме лагерували на Рила. Ние бяхме онези, които слушахме, виждахме и записвахме Словото Му, бяхме свидетели, че това Слово е Сила и Живот на Светата Троица, тоест на Божествения Дух, на Господния Дух и на Христовия Дух, Които бяха в Учителя Беинса Дуно. А това, че разни французи и други чужденци със своето високомерие ни смятат за наивни, прости и глупави, мога да кажа, че те имат хиляди години да се прераждат, докато влязат в Школата на Всемировия Учител Беинса Дуно и докато проумеят и разберат Словото Му!
към текста >>
3.
Разговор Третий. Храната и Словото
,
,
ТОМ 2
Защото онзи, който е разбрал Словото и не иска да го изпълни, понеже се усъмнява, че то е неприложимо и неизпълнимо, като почне да го гризе
съвестта
му, той ще си състави хиляди тълкувания, които не са нищо друго освен едно извинение да изнасили истината и да успокои пак изново себе си, че тъй не трябва да се разбира еди-кой си стих, ами другояче и то защо, само да се избави от Истината, която го заставлява да стори това тъй, както е разбрал от Духът Божий.
Или ти още искаш да си под бремето на человечески предания и заблуждения? Не се мами. Словото Божие от человечески тълкувания не се мени. Словото Божие, който го разбира, трябва и да го върши. Ако не, той е изложен да стане жертва на лукави измами.
Защото онзи, който е разбрал Словото и не иска да го изпълни, понеже се усъмнява, че то е неприложимо и неизпълнимо, като почне да го гризе
съвестта
му, той ще си състави хиляди тълкувания, които не са нищо друго освен едно извинение да изнасили истината и да успокои пак изново себе си, че тъй не трябва да се разбира еди-кой си стих, ами другояче и то защо, само да се избави от Истината, която го заставлява да стори това тъй, както е разбрал от Духът Божий.
Ето злото на църквата, нейните тълкувания и извъртания на Словото Божие. Когато Исус ходеше по земята, Той изказа Словата Божии толкова ясно, щото който ги чуеше, да не може да каже, че не ги е разбрал. И затова именно Той дойде от Небето, от лоното Божие, Той Господ сам, Който беше самата Истина, да говори и свидетелствува за самата Истина, която беше Той сам скритият и съкровеният Господ на мира. Какво по-добро свидетелство може да се даде на теб или на другиго освен това, когато дойде Слънцето на живота. Какво по-добро от това свидетелство може да се даде някому, който не вярва.
към текста >>
Дръж
съвестта
си чиста, да те не смущава нищо.
Достатъчно е вече времето, което се е изминало в нерадение, съмнение, двоумение, колебание и хиляди други извинения. Сега е вече време благоприятно, ден избран и посветен Господу. Ден, в който ти трябва да Му служиш тъй, както е Нему угодно. Това Аз ще те науча и ще ти отворя път широк да ходиш и да изпълняваш Волята Господня. Виждам, тебе думите много те смущават; ти се много боиш от значения.
Дръж
съвестта
си чиста, да те не смущава нищо.
Земята е Господня и всичко, което е по нея. Тогова, когото Бог не осъжда, никой друг не може да го осъди. Аз днес ти говоря и да знаеш това и да го пазиш в сърцето си. Силата е от Бога и тя се показва в твоята немощ. Ето Аз Съм, който оживявам Словото Божие във всяко сърце, което го приема, този Истий, Който ти говоря и Който ти диктувам тайните на Царството Божие да ги проумяваш.
към текста >>
4.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
,
,
ТОМ 2
От друга страна, твоята
съвест
, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от висшите побуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг.
Противоречията, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства. Ти се усещаш, като че не си господар на себе си. Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти. Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили: силите на доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на духът ти. От една страна, светът със своите примамки и лъскания, те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други, и те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот.
От друга страна, твоята
съвест
, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от висшите побуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг.
Не е ли този глас на твоя Господар, който те вика да се заловиш да вършиш неговата работа? Да. И знаеш вече, че Той е велик и славен във всичко. Границите на Неговото Царство са обширни. Не е само този свят, който е зрънце посред океана на Неговите обширни владения. Могат ли тебе, твоят мощен дух, който ламти и желае да разпери своите крила и да литне към Небето, да те задоволяват временните неща и облаги?
към текста >>
5.
81. РЕДАКЦИЯТА НА БЕСЕДИТЕ ОТ ПАША ТЕОДОРОВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тя работи
съвестно
, преумори се и си изгуби дори зрението.
На тези, които протестираха най-много дадох беседи нередактирани и казах: „Редактирайте тези беседи, за да видим какво ще направите." Опитите излезнаха абсолютно несполучливи. Те не можаха нищо да направят. Казах им: „Ето какво сте направили." Отворих им очите. И Паша остана да редактира беседите както ние сме ги издавали досега. По този въпрос винаги съм бил в защита на Паша.
Тя работи
съвестно
, преумори се и си изгуби дори зрението.
Според мене работата на Паша беше образцова както по времето на Учителя така и след Неговото заминаване. Но ето сега пред мен стои един млад брат и ми поднася различни издания и иска от мене да му намеря в две различни страници от двете различни издания един и същи израз от редакцията на Паша. Няма и не мога да намеря. Той ми показва оригинална разчетена беседа по времето на Учителя и след това ми показва отпечатана беседа. Посочва ми големите различия.
към текста >>
6.
205. ЛЪЖИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛОСОФИ И АКАДЕМИЦИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Те предложиха да се извика лекар от града, който да не е от неговите последователи, за да нямат угризения на
съвестта
си, че не са направили всичко за неговото лечение.
На следния ден, 25 декември, понеделник, по негово изрично желание повторих лапата, тъй като тя облекчаваше тежкото му състояние. На 24 декември 1944 г. болния Петър К. Дънов беше в пълно съзнание, както и през следващия ден, 25декември. На 26 декември, след обед, заварих болния в безсъзнание, заобиколен от свои последователи, обезпокоени от неговото тежко състояние.
Те предложиха да се извика лекар от града, който да не е от неговите последователи, за да нямат угризения на
съвестта
си, че не са направили всичко за неговото лечение.
Запитаха ме, дали ще е правилно да се повика такъв лекар, в отговор на което дадох решително съгласието си. Почувствах, че всички посрещнаха 6 облекчение повикването на такъв лекар. Не дълго след това Славчо Печеников Славянски доведе със собствената си кола известния софийски лекар д-р Пенчо Фъртунов, интернист при банковата болница. Той направи преглед на болния и потвърди поставената на 24 декември диагноза, която доуточни като старческа пневмония. Лично той му направи интервенозна инжекция с ултрасептил.
към текста >>
7.
77. УЧЕНИКЪТ ИЗПИТВА УЧИТЕЛЯ СИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
В работата си като учител това го съкруши,
съвестта
му въстана, той беше отчаян от себе си.
Нашият нов брат остава учуден. Учителят знае, което той знае, но знае и нещо повече. Тогава той се убеди, че Учителят носи висока култура, че тя почива на друга основа - духовна. И братът става ученик на Учителя. Но случи се след време, този брат извърши една голяма погрешка в живота си.
В работата си като учител това го съкруши,
съвестта
му въстана, той беше отчаян от себе си.
Настана в него едно такова угризение на съвестта, такива страдания преживя, че не можеше да си намери място, избягва в гората в най-затънтеното място. Там се скрива съкрушен и отчаян, облегнал се на едно дърво и плаче. След малко чува лек шум, вдига глава и гледа до него Учителя. Посядват, мълчат известно време, после Учителят казва: „Тези изпити Аз ти ги поставих." Братът слуша виновен. Учителят продължава: „Спомняш ли си като дете, че като падна във водата щеше да се удавиш?
към текста >>
Настана в него едно такова угризение на
съвестта
, такива страдания преживя, че не можеше да си намери място, избягва в гората в най-затънтеното място.
Учителят знае, което той знае, но знае и нещо повече. Тогава той се убеди, че Учителят носи висока култура, че тя почива на друга основа - духовна. И братът става ученик на Учителя. Но случи се след време, този брат извърши една голяма погрешка в живота си. В работата си като учител това го съкруши, съвестта му въстана, той беше отчаян от себе си.
Настана в него едно такова угризение на
съвестта
, такива страдания преживя, че не можеше да си намери място, избягва в гората в най-затънтеното място.
Там се скрива съкрушен и отчаян, облегнал се на едно дърво и плаче. След малко чува лек шум, вдига глава и гледа до него Учителя. Посядват, мълчат известно време, после Учителят казва: „Тези изпити Аз ти ги поставих." Братът слуша виновен. Учителят продължава: „Спомняш ли си като дете, че като падна във водата щеше да се удавиш? А един косач наблизо дойде и те извади?
към текста >>
8.
2. РАБОТАТА НА СТЕНОГРАФИТЕ СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Паша Теодорова беше отлична работничка,
съвестна
, честна, прилежна и много работлива.
Веднъж някой нанесъл една буква погрешно, друг пък не я оправил. А цялата тази работа легна върху плещите на Паша. И понеже печатането вървеше интензивно и печатарите постоянно изискваха текстове за набор, Паша работеше до късно през нощта и сутрин ставаше рано, за да може да успее да направи коректурите. Така печатарската работа вървеше и за шест години от 1945 г., когато отворихме печатница до 1951 г., когато национализираха всички печатници, ние успяхме да издадем петдесет и един том беседи. Това е един актив на Братския съвет и това бе една работа, която свършихме и сме благодарни за това.
Паша Теодорова беше отлична работничка,
съвестна
, честна, прилежна и много работлива.
Тя успяваше да се справи с тази трудна задача, обаче пресили очите си, зрението й отслабна и най-после ослепя. Но това стана след като бе затворена печатницата през 1951 г. След туй не виждаше нищо 20 години и не предприе никакви мерки, за да се лекува. Остана така в туй положение по нейно желание. Но тя винаги имаше бодър дух, беше общителна, разговорлива и винаги положително настроена.
към текста >>
9.
18. СЪДБАТА НА ЕДИН ПРОТОКОЛ И СЪДБАТА НА БРАТСТВОТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Също гласуваме доверие на брат Борис Николов, който
добросъвестно
е пазил поверените му златни монети и ценности, останали от Учителя.
братската печатница се снабдяваше с хартия чрез преданния на Братството наш член Неделчо Попов. Намираме, че указаното на същия доверие е основателно и че той е постъпил честно при тези доставки. Гласуваме пълно доверие на Братския съвет и касиера Жечо Панайотов Жеков за изразходване сумата братски средства, указали се на лице след смъртта на Учителя Петър К. Дънов, като е спазен основния принцип на Братството - вяра в човека. Този принцип Учителят е положил в основата на братския живот.
Също гласуваме доверие на брат Борис Николов, който
добросъвестно
е пазил поверените му златни монети и ценности, останали от Учителя.
При пръв случай да се поиска от милицията връщането на временно взетите за проверка братски ценности, тъй като те имат цена като наши музейни вещи, важни за Братството ни. Присъствали членове на Братството, които потвърждават верността на изказванията: /Следват подписи/ БРАТСКИ СЪВЕТ: /подписи/
към текста >>
10.
23. 176 ЖЪЛТИЦИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И ако си замине, както е могло да стане тази нощ, то никой не би могъл да намери златото и това ще му тежи на
съвестта
.
При описа на финансовия съвет след заминаването на Учителя те са описани и предадени на Манол Иванов за съхранение. Той бе ръководител на Варненското братство, но дойде на Изгрева, купи си място и си построи къща. Той ги пази доста години. Но една нощ той получава сърдечна атака, едва оживява през нощта и сутринта идва при мен и разказва, че го е страх да пази това злато. А той го бил скрил така, че никой не го знае къде е сложено.
И ако си замине, както е могло да стане тази нощ, то никой не би могъл да намери златото и това ще му тежи на
съвестта
.
И понеже не желае именно това, то той искаше да ми ги предаде, защото аз съм по-млад от него, за да ги пазя. Аз се съгласих, но казах, че това трябва да стане пред другите членове на Братския съвет и с протокол и опис да се предадат на мен. Така и направихме. Събрахме се в бараката на Тодор Стоименов, беше Манол Иванов и Жечо Панайотов и там жълтиците ми се връчиха. Аз ги прибрах като взех описа на жълтиците и един екземпляр от протокола за предаване.
към текста >>
11.
56. ПРЕДАТЕЛИ И ПРЕДАТЕЛСТВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Беше останала будната му
съвест
, която го ядеше отвътре и не му даваше мира, че е дал лъжливи показания.
А причината бе на друго място. А тя беше в онези, които желаеха да ги отстранят като инженери от мините. За затворниците инженери Буров беше повече от предател. Сложиха Буров в моята килия. В началото помислих, че са го сложили да ме подслушва и шпионира, но разбрах после, че това е един нещастен човек, който бе смазан психически.
Беше останала будната му
съвест
, която го ядеше отвътре и не му даваше мира, че е дал лъжливи показания.
Той непрекъснато говореше с мене, че е дал неверни показания и че е вкарал в затвора невинни хора. Моята задача бе да го подпомогна да се съвземе. И аз го направих. Това бе половин от работата, която трябваше да свърша. А другата половина бе да смекча настроенията на инженерите, които го мразеха.
към текста >>
Благодарете, че не сте на неговото място, защото той носи и вашата омраза и
съвестта
го мъчи, че ви е предал невинни.
А другата половина бе да смекча настроенията на инженерите, които го мразеха. А ако имаха възможност биха го разкъсали на парчета. И успях да им оправя отношенията. Казвам им: „И Вие да бяхте на негово място, щяхте да направите същото. Сега да сте като него и всички ще ви мразят.
Благодарете, че не сте на неговото място, защото той носи и вашата омраза и
съвестта
го мъчи, че ви е предал невинни.
Всеки ден той се вайка в моята килия и плаче, че ви е предал без да имате някаква вина, че заради неговите показания сте в затвора." Те ме оглеждат и мълчат. Говорих им няколко пъти през ден същото. А те са работници в моята бригада. Накрая възприеха, че това е така, което казвам и че причината е на друго място. А те я знаеха много добре къде е и защо са хвърлени в затвора.
към текста >>
12.
65. „ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Те са трудолюбиви, честни,
добросъвестни
- те са един здрав обществен елемент.
То е самобитно, оригинално духовно движение, възникнало и развило се всред този народ. Бялото Братство е носител на Идеята за Единството през вековете, където и да се е появявало. Братството е светло явление. То води човечеството напред, примирява и обединява народите. Хората на Братството са отлични работници във всички области на живота, където и да работят.
Те са трудолюбиви, честни,
добросъвестни
- те са един здрав обществен елемент.
Братството прави чест на българския народ и той му дължи почит и уважение. Учителят даде едно Учение за живота - Учение проверено и опитано. Животът е Велика Наука. Тя трябва да се изучава и прилага с Любов. Тогава човек се чувства здрав, радостен и щастлив, приобщен към Големия Всемирен Живот.
към текста >>
13.
5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
И всички упражнения, давани в школни-те лекции, се изпълняват
съвестно
.
Работите в общия клас в сряда в 5 ч., в младежкия клас в петък в 5 ч., в неделя в 5 часа и 10 часа сутринта продължават радостно и енергично. Продължава се четенето по ред на беседите и лекциите от книгите, които посочихме миналия път. Само в неделя в 10 часа се започна четенето на беседи от тома „Все що е писано", понеже се завърши томът „Великите условия на живота". В школите в сряда и петък всички братя и сестри на Изгрева изучават старателно словото на Учителя. Всички теми и резюмета се правят редовно.
И всички упражнения, давани в школни-те лекции, се изпълняват
съвестно
.
Сестра Цветана Симеонова разяснява някои от лекциите в сряда чрез художествени цветни картини, които илюстрират някои основни идеи на четената лекция. Учителят казва: „Сега сме в една от най-великите епохи в човешката история! " Нека ние, вдъхновени от величието на епохата, в която живеем, да работим за красивия ден, който иде. Има какво да се работи. И нека тази работа да ни изпълва с радост.
към текста >>
14.
І.5. БАНЯТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Макар и рядко, той бе сътрудник на списание „Житно зърно", в някои от концертите на Изгрева изпълняваше на цитра (музикален инструмент) подходящи пиеси, в младежкия клас най-
добросъвестно
развиваше зададените теми.
При един случай, когато с УЧИТЕЛЯ се връщаме от лозето на Изгрева, до боровете срещаме Димитър и Той казва: - Това е един добър брат! Светия! Посочвам го като представител на добротворците на школата. Действително, в многогодишното приятелство ние бяхме неразделни и неведнъж съм се убеждавал в правотата на УЧИТЕЛЯ. Димитър бе и поетична, музикална и мистична душа.
Макар и рядко, той бе сътрудник на списание „Житно зърно", в някои от концертите на Изгрева изпълняваше на цитра (музикален инструмент) подходящи пиеси, в младежкия клас най-
добросъвестно
развиваше зададените теми.
До последния ден на живота си той бе добрият изгревянин. За Рилските езера неговото добро сърце, точен поглед, верен усет и сръчни ръце направиха банята. Ето повода. Рилските езера станаха център на Братството от по-високо измерение. УЧИТЕЛЯТ пренесе школната дейност от Изгрева на Рилските висини.
към текста >>
15.
І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Заемах най-
добросъвестно
цигуларското място в младежкия окултен клас - непосредствено до катедрата на УЧИТЕЛЯ и хармониума.
Безспорно, така може да мисли само едно юношеско съзнание, не-обхванало степените на знание, непознаващо въобще живота, а много малко запознато с принципите и идеите на школата. Кое ще ми даде повод да допусна, че ще имам изпити? Поведението ми - примерно! Такава бе оценката на старите приятели - дългогодишни последователи на новото учение. Редовно пристъпвах прага на Изгрева.
Заемах най-
добросъвестно
цигуларското място в младежкия окултен клас - непосредствено до катедрата на УЧИТЕЛЯ и хармониума.
Бях добър изпълнител на музиката на УЧИТЕЛЯ, това бе отворило широко вратите на братските семейства и ограден от тяхното внимание. Как мога да допусна, че при такова поведение ще имам изпити и то с цел - да ме изтръгнат от школата и да ме запратят нейде в чужбина?! А предложенията бяха може би най-интересните за един млад човек. Едни ми предлагаха висше медицинско образование, други - специализация като цигулар, а трети - съучастник в разпространение на новото учение в далечни страни. За отбелязване е, че тези предложения изхождаха от близки и приятели, а някои - от единомишленици.
към текста >>
Увлечен от ежедневието между Изгрева и своя дом, най-
добросъвестно
изпълнявах синовния си дълг и давах израз на душевните възторзи чрез цигулката.
Благодарих на УЧИТЕЛЯ и побързах да изненадам стария евангелист. Вместо мен, бе изпратен друг младеж. Така продължих своите занимания. Вторият изпит Времето отнесе няколко години във вечността. Почти бях забравил за предното изпитание.
Увлечен от ежедневието между Изгрева и своя дом, най-
добросъвестно
изпълнявах синовния си дълг и давах израз на душевните възторзи чрез цигулката.
Нямах основание да се оплаквам от възникнали трудности, защото успявах да ги преодолявам. Но, имало е очи, които са следили моето поведение и решават да ме привлекат в полза на свои интереси. Това не закъснява. Същият добър и заможен евангелист става собственик на търговска фирма за износ и производство на розово масло. Сполучливо организира в подбалканската долина големи розариуми и набира достатъчно голямо количество розово масло, определено за известни търговски центрове в Европа.
към текста >>
До моята
съвест
опря и въпросът - как ще оставя мястото и работата в младежкия окултен клас?
Резултатът в семейството ми не бе особено благоприятен. Явно бе, че трябва да ги оставя насред път. Сестричката ми бе студентка. Накъде ще хуквам във Франция, при недовършени задачи в България! А колкото се отнася до идейните стимули, бях решил да потърся мнението на УЧИТЕЛЯ - за мен, пък и за други, Той бе единственият фактор, който ще решава просперитета на движението.
До моята
съвест
опря и въпросът - как ще оставя мястото и работата в младежкия окултен клас?
Аз имам ангажимент! Нямам никакво основание да реша сам тази задача. Школата в България е оглавявана от УЧИТЕЛЯ и само Той може да се произнася за разместване на кадрите! Разговора с УЧИТЕЛЯ се състоя. Запознах Го с възникналата история.
към текста >>
16.
І.14. НЕСТИНАРИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
По-сетне разбрахме, че нашите приятели най-
добросъвестно
са провели своите наблюдения.
Той не веднъж е издигал грамадни клади от сухи клекове. Не веднъж топлите въглени са престоявали цяла нощ на огнището и после, на следващия ден, дежурните са раздавали ароматен чай. Другият съгледател е известен като музикант с верен усет за ритмика на българската хороводна песен. В лицето на тези съгледатели, ние виждахме добри пратеници. Бяхме уверени, че техния разказ, достоверен и точен, ще разсее недомлъвките и тайната за игрите щеше да бъде разбулена.
По-сетне разбрахме, че нашите приятели най-
добросъвестно
са провели своите наблюдения.
Нещо повече, те са взели дейно участие в организиране и провеждане на игрите. Майсторът на огъня накупил достатъчно дърва за голяма клада. Получената жар успял да разстеле на мегдана, близо до параклисчето. Същият разказваше: - Повече от два часа дъбовите дървета горяха на кладата. Огнените езици правеха непоносим въздуха.
към текста >>
17.
3.БОЖЕСТВЕНАТА ПАРТИЯ 1. Бедното момче става лекар
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
„Недей, моля ти се, този човек толкова много нещо направи за мен,
съвестно
ми е повече да Го безпокоя.
Тя пристига с влака в Ямбол. На гарата в Ямбол съпругът й я посреща здрав, прав, без никакво лекарство, без нищо. Разбира се благодарността негова била много голяма, както и на семейството му; и така продължава той да работи в Ямбол и да живее със семейството си. Но след известно число години, той пак заболява. Съпругата му казва: „Да отида при Учителя, да Му кажа".
„Недей, моля ти се, този човек толкова много нещо направи за мен,
съвестно
ми е повече да Го безпокоя.
Ако трябва да си замина от този свят, Божа работа ще бъде." И така остава. Но преди да замине от този свят той направил едно завещание - да се предаде една сума на Учителя за Братството, за слава Божия. И така, той си заминава от този свят. Починал, обаче пари нямали на ръка, за да ги предадат на Учителя, обаче съпругата му съвестна, това трябва да се подчертае, макар че тя няма, нали, нашите разбирания. Имали едно място - плац в Ямбол, което държавата го била конфискувала за разширение на летището в Ямбол.
към текста >>
Починал, обаче пари нямали на ръка, за да ги предадат на Учителя, обаче съпругата му
съвестна
, това трябва да се подчертае, макар че тя няма, нали, нашите разбирания.
Съпругата му казва: „Да отида при Учителя, да Му кажа". „Недей, моля ти се, този човек толкова много нещо направи за мен, съвестно ми е повече да Го безпокоя. Ако трябва да си замина от този свят, Божа работа ще бъде." И така остава. Но преди да замине от този свят той направил едно завещание - да се предаде една сума на Учителя за Братството, за слава Божия. И така, той си заминава от този свят.
Починал, обаче пари нямали на ръка, за да ги предадат на Учителя, обаче съпругата му
съвестна
, това трябва да се подчертае, макар че тя няма, нали, нашите разбирания.
Имали едно място - плац в Ямбол, което държавата го била конфискувала за разширение на летището в Ямбол. Но държавата обикновено не бърза да даде сумата; но един ден съпругата му пристигнала от Ямбол в София, за да урежда с една от дъщерите, за следване в София. И така, наглед случайно, среща един свой познат, близък човек и разговарят, за какво е дошла. Тя му казва: „Дойдох за дъщерята да уредя, но имам една друга мъка, която не мога да я реализирам." „Каква е тази мъка? " „Имам, казва, нужда от една сума, но сумата не мога да я предам на предназначението й, тъй като държавата ни конфискува местото и сумата още не съм я получила, а трудно върви работата".
към текста >>
18.
6.60. БАЛТОНЪТ НА УЧИТЕЛЯ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Но аз съм бил чист и никога не съм вършил неща, които са противоположни на моите идеологически разбирания, или в разрез с моята
съвест
.
По-късно го разбраха. Така успях, след като съм бил чист и честен да изляза невредим от тези постове. Отначало работех в един институт, където всички тези новини, които идваха от 160 радиостанции, трябваше да се систематизират и да се изготви един бюлетин, който да се предава на Министерския съвет. Това бе една чисто информационна задача и затова аз бях най-осведоменият човек в България за това, което става по света. Винаги отивах при Учителя и Му докладвах последните новини.
Но аз съм бил чист и никога не съм вършил неща, които са противоположни на моите идеологически разбирания, или в разрез с моята
съвест
.
Този институт тогава се наричаше "Дирекция на пропагандата". Тук беше пристигнал главният секретар на министър-председателя, който беше инженер по професия. Тогава Учителят лично го извика и му нареди, че аз трябва да се махна от тази агенция. От следващия ден ме назначиха като началник на персонала на Държавната печатница. В момента, в който напускам Дирекцията на пропагандата става едно малко разместване в ръководството и новият шеф нарежда да се направи пълен списък на служителите с техните адреси и телефони, за да могат да бъдат извиквани по спешност.
към текста >>
19.
6.68. САМОЗВАНЕЦЪТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Брат Бертоли - един крайно честен и
добросъвестен
италианец, по професия занаятчия, в контраст на М.
За този център по-нататък ще има да говорим по-подробно. Вторият център се образуваше от една група интелектуалци, които се наричаха „Екип дьо трамвай". Участниците в тази група, хора просветени, не можеха да паднат под влиянието на Михаил Иванов, който не притежаваше онези необходими качества, чрез които можеше да им импонира. Не след дълго се образува и трета груба, която се възглавяваше от брат Бертоли. Тя се оглавяваше от Niset.
Брат Бертоли - един крайно честен и
добросъвестен
италианец, по професия занаятчия, в контраст на М.
Иванов, не търсеше онези импозантни пози и жречески предсказания и закани, а напротив, под една скромна форма се стремеше да изложи практичната страна на Учението. При така създадената обстановка във Франция, просветният съвет не можа да изиграе ролята на посредник, тъй като тези три центъра не само че стояха на различни полюси, но всеки един от тях се стремеше да заеме първенствующо положение. Учението на Учителя минаваше в една решителна фаза - то трябваше да бъде популяризирано както сред българския народ, така и в другите народи и в цялото човечество. Беседите на Учителя, които са най-главният източник за идеите на учението, представляваха един безбрежен океан от знания, от методи за работа, затова мъчно можеха да се представят пред външния свят. Михаил Иванов смяташе, че формата, в която ги е дал Учителят била неподходяща да се представят пред крайно изискания поглед на Запада.
към текста >>
20.
7.20. МНИМИЯТ АРЕСТАНТ ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Беше забележително моето състояние на невинен човек, на такъв, с чиста
съвест
!
9-11) „Така минаха първият и вторият месец от тия преживявания. Един вид, привикнах. Но нали трябваше да се тури край на тия разпити? Безсмислени бяха по-нататък. Чувствах се, като че ли бях похлупен под някакъв стъклен капак, на който бе надписано - „Престъпник"!
Беше забележително моето състояние на невинен човек, на такъв, с чиста
съвест
!
Кажат ли в 10 часа вечерта „лягай", аз се намятах с моето зимно палто, лягах на сламеника и като метна отгоре едно от одеалата (те бяха с относителна чистота (!), заспивах много бързо. Чувствах се уморен, а нищо не тежеше на съвестта ми, както казах. Не се окайвах за този нещастен живот. Умен е затворникът, който не се безпокои за съдбата си. Към края на втория месец, надвечер вратата на килията се отвори, извикаха ме по име и в килията влезе някакъв официален човек.
към текста >>
Чувствах се уморен, а нищо не тежеше на
съвестта
ми, както казах.
Но нали трябваше да се тури край на тия разпити? Безсмислени бяха по-нататък. Чувствах се, като че ли бях похлупен под някакъв стъклен капак, на който бе надписано - „Престъпник"! Беше забележително моето състояние на невинен човек, на такъв, с чиста съвест! Кажат ли в 10 часа вечерта „лягай", аз се намятах с моето зимно палто, лягах на сламеника и като метна отгоре едно от одеалата (те бяха с относителна чистота (!), заспивах много бързо.
Чувствах се уморен, а нищо не тежеше на
съвестта
ми, както казах.
Не се окайвах за този нещастен живот. Умен е затворникът, който не се безпокои за съдбата си. Към края на втория месец, надвечер вратата на килията се отвори, извикаха ме по име и в килията влезе някакъв официален човек. Едва познах в него прокурора Руменов. Той огледа обстановката, запита ме някои обикновени неща - „Какво правиш?
към текста >>
21.
7.06. МОРИЯ И АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Нека очистим съзнанието си от тия нисши, земни човешки представи и стремежи." „Не се съмняваме, че в тях всеки
добросъвестен
читател ще открие веднага връзката, единството, едноцелността и единният произход с това, което той знае да се дава тук в България.
За нас последователите на Всемирното Братство в България факта, че още един Велик Учител е натоварен от Божествената йерархия да се грижи за правилното провеждане в живота мисията на Славянството, да вдъхновява и изгражда, да помага и напътва обикновените работници в гигантската дейност за Новото, не може да бъде освен извор за гореща, искрена радост. „За нас това не са две различни неща. За нас това не са две различни движения." „За нас тези две движения са едно и също нещо. За нас това е едно и също единно движение. За нас Извора, великият първоначален извор е един и същ, действията са хармонирани, допълващи се и целесъобразни и за това не може и дума да става за каквото и да е противопоставяне, съперничество и принципално различие.
Нека очистим съзнанието си от тия нисши, земни човешки представи и стремежи." „Не се съмняваме, че в тях всеки
добросъвестен
читател ще открие веднага връзката, единството, едноцелността и единният произход с това, което той знае да се дава тук в България.
А от това става ясно като бял ден, че тук имаме работа с две различни части от Великата Армия на Светлината..." Ето от тук и от тази година 1935,3 януари идеите на Мория навлизат в Братството, първо чрез Сава Калименов чрез в-к „Братство", след това чрез издадената книга „Агни Йога" от него и след това се явяват и други застъпници на Мория. До този момент никой не отива да пита Учителя кой е Мория и какво представлява Неговото учение и Школа. Когато се донася на Изгрева новината от някои приятели, че ще се издава такава книга и съобщават на Учителя, то Той изпраща последователно няколко човека да съобщят на Сава Калименов, да не се издава тази книга. Но той я бил сложил под печат и я издал. Някои запитват на Изгрева Учителя, защо не трябва да се издава?
към текста >>
22.
20. МНИМИЯТ АРЕСТАНТ ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ
,
,
ТОМ 4
Беше забележително моето състояние на невинен човек, на такъв, с чиста
съвест
!
9-11) „Така минаха първият и вторият месец от тия преживявания. Един вид, привикнах. Но нали трябваше да се тури край на тия разпити? Безсмислени бяха по-нататък. Чувствах се, като че ли бях похлупен под някакъв стъклен капак, на който бе надписано - „Престъпник"!
Беше забележително моето състояние на невинен човек, на такъв, с чиста
съвест
!
Кажат ли в 10 часа вечерта „лягай", аз се намятах с моето зимно палто, лягах на сламеника и като метна отгоре едно от одеалата (те бяха с относителна чистота (!), заспивах много бързо. Чувствах се уморен, а нищо не тежеше на съвестта ми, както казах. Не се окайвах за този нещастен живот. Умен е затворникът, който не се безпокои за съдбата си. Към края на втория месец, надвечер вратата на килията се отвори, извикаха ме по име и в килията влезе някакъв официален човек.
към текста >>
Чувствах се уморен, а нищо не тежеше на
съвестта
ми, както казах.
Но нали трябваше да се тури край на тия разпити? Безсмислени бяха по-нататък. Чувствах се, като че ли бях похлупен под някакъв стъклен капак, на който бе надписано - „Престъпник"! Беше забележително моето състояние на невинен човек, на такъв, с чиста съвест! Кажат ли в 10 часа вечерта „лягай", аз се намятах с моето зимно палто, лягах на сламеника и като метна отгоре едно от одеалата (те бяха с относителна чистота (!), заспивах много бързо.
Чувствах се уморен, а нищо не тежеше на
съвестта
ми, както казах.
Не се окайвах за този нещастен живот. Умен е затворникът, който не се безпокои за съдбата си. Към края на втория месец, надвечер вратата на килията се отвори, извикаха ме по име и в килията влезе някакъв официален човек. Едва познах в него прокурора Руменов. Той огледа обстановката, запита ме някои обикновени неща - „Какво правиш?
към текста >>
23.
1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
По-нататък ми даваше упражнения от духовен характер, които изпълнявах
съвестно
, но не всякога успешно, при това винаги му разказвах и той ме направляваше, насочваше и допълваше бащински.
" Аз го погледнах с изненада. А уплахата ми от тази голяма дебела книга подвързана с дебели корици всяваше в мене страх от неразбрания език и текст. Тогава той започна да ми дава да чета отделни глави и ми насочваше на кое да обърна внимание. Вие днес можете да видите една беседа на Учителя, как той започва с един стих от Библията - от Стария или Новия завет и започва след това да дава и разглежда вложения смисъл на цитирания текст от гледна точка на висшето познание, с което боравеше Учителя, а това бе гледна точка от божествената наука недостъпна за обикновената човешка душа. Но тогава в началото това бе толкова трудно за мен и с какво внимание Учителят ме насочваше и ми разясняваше всяко едно положение.
По-нататък ми даваше упражнения от духовен характер, които изпълнявах
съвестно
, но не всякога успешно, при това винаги му разказвах и той ме направляваше, насочваше и допълваше бащински.
А това беше един продължителен процес в разстояние на няколко години. Когато Учителят откри Школата през 1922 година и се оформи Младежкият окултен клас, в който аз влязох и когато започна Учителят да дава своите лекции видях, че не случайно съм била подготвена. В разстояние на три години аз бях опитно поле и моите съзнание бе пробния камък, за да може Учителят да провери дали ще може да работи върху онези представители от младото поколение, което трябваше да дойде и които трябваше да оформят Младежкият окултен клас. Така че аз не започнах като някой първолаче от А и Б, а вече имах една подготовка. А това бе подготовката на частната ученичка.
към текста >>
24.
33. ПЕЛЕРИНАТА
,
,
ТОМ 5
Те го наричат
съвест
.
„Когато Бог се проявява всички същества са щастливи, а когато човек се проявява то половината са щастливи, а половината са нещастни. Бог предупреждава по три начина: с дума, с поглед и с мълчание. Когато мълчи, Той се крие зад перде и ти си мислиш, че никой те не вижда какво правиш. Но направиш едно престъпление, никого не виждаш, а си мислиш, че некой те е видял и те е страх. Нещо ти казва, че не си направил добре.
Те го наричат
съвест
.
Това е Бог. Някой убие другиго, пак същият глас отвътре не му дава мира. Те са силни, морални терзания, до които човек може да дойде. Щом обичаш някого той трябва да бъде свободен. Някой рече: „Много те обичам".
към текста >>
25.
101. СВЕЩЕНА ПРОСТОТИЯ
,
,
ТОМ 5
Да, тук няма нещо необикновено, това може да се случи със всички
добросъвестни
студенти, с всеки ученолюбив и прилежен студент.
Имахме трудов ден в градината - копаехме и окопавахме дръвчета. Дойдоха двамата близо до мен и чух как професор Михалчев му даваше характеристика на студентите. Като дойде моят ред каза: „Това е една интелигентна госпожица". Бях вътрешно поласкана и ми беше приятно да чуя това. Но това явно се дължеше от онова, което бях дала от себе си при обсъждането на лични реферати.
Да, тук няма нещо необикновено, това може да се случи със всички
добросъвестни
студенти, с всеки ученолюбив и прилежен студент.
Най-необикновено явление дойде за мен тогава, когато аз се качих да живея на Изгрева и където трябваше да се събере цветът на нацията, цветът на младото поколение, защото тук беше Божията нива и една окултна Школа за пръв път открита на земята и във Вселената и където беше дошъл Всемировият Учител и чрез когото Божественият Дух произнасяше Словото на Истината. Тук, където трябваше да се раздава истината, абсолютната Истина, тук на това място на Изгрева аз преживях най-необикновеното зрелище, което съм виждала в живота си. Какво беше това необикновено явление, че там в света, в университета ме признаваха за интелигентна, а тук на Изгрева ме смятаха за съвсем обратното, че съм много, ама много проста. Там професорите зачитаха моята вътрешна интелигентност и онова, което носех в себе си, а тук на Изгрева, който се беше напълнил с хора дошли от света, някои необразовани, неуки, прости, невъзпитани и т.н., то тези хора ме оценяваха, че съм била много проста и че съм простеела до невъзможност. Представяте ли си какво значи този израз - да простееш до невъзможност и то да ти дадат оценка онези, които в първите години не можеха да четат, защото не бяха завършили основното си образование и имаха само четири отделения.
към текста >>
26.
164. ТАКСА ЗА КОНЕ И НАЕМ ЗА ПЛАНИНАТА
,
,
ТОМ 5
Братята отидоха до Самоков, намериха коне и там откриха Янко, който се оказа
съвестен
работник и служител на Божието дело.
Николай плаща една сума много голяма за онова време. Багажът се изкачва, идва време същият багажа да се върне, като, превоза се заплаща прескъпо. На следващата година Учителят нарежда на приятелите да потърсят друг път, като се казва, че предишният е много дълъг и заобикалящ. Това е било обяснението. Но причината беше тази, че Учителят нареди повече да не се минава през Сапарева баня.
Братята отидоха до Самоков, намериха коне и там откриха Янко, който се оказа
съвестен
работник и служител на Божието дело.
Не беше българин, какъв беше, само той си знаеше, но надмина онези българи стократно както от Сапарева баня, че от Самоков, че и от Говедарци по своята честност. А знаете ли колко много години минавахме през Самоков и Говедарци? От там купувахме хранителни продукти, селяните припечелваха някой лев от нас, но нито един от тях не дойде при нас и не влезна в Братството. Не вярвам да има друга местност и друго население, през което да сме минавали толкова много пъти, което е било облагодетелствувано от нашите лагери, защото те продаваха продуктите на своя труд. Но нито един от тях не дойде при нас.
към текста >>
27.
196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ
,
,
ТОМ 5
Неговите мисли са публично достояние и всеки
добросъвестен
човек, който желае да узнае учението му, може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза.
„Иван Толев, жител софийски, 42-годишен, българин, православен, адвокат, на зададените му въпроси отговаря: Дънов познавам от преди няколко месеца. Научих се, че държал публични беседи на религиозни теми и отидох да го слушам. Слушах го най-внимателно, следих всичките му думи, алюзии и жестове, изучих отношенията му с ония, които в мое присъствие го доближаваха и получаваха неговите съвети и наставления в живота. Най-сетне купих си и прочетох всичките му беседи, публикувани в отделни брошури, и продавани в книжарницата на Голов, и от всичко дойдох до дълбокото и неразрушимо убеждение, че Петър Дънов е един велик моралист и учител, който заслужава всеобща адмирация на цялото българско общество. Образец на нравствена чистота, безкористен и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток на природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост на доброто с логично тълкувание на евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл.
Неговите мисли са публично достояние и всеки
добросъвестен
човек, който желае да узнае учението му, може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза.
Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната религия, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане. Широко начетен и добре версиран във всички религиозни системи, той не ограничава никого в неговите вярвания, не налага никакви правила, а посочва правия път въз основа на Евангелието. Дай Бог в България да се появят много такива учители, които да проповядват великите добродетели и да насърчават всички труженици за моралното закрепване на българския народ. Колкото за въпросите: дали Дънов учел някакво поклонение на слънцето, дали карал жените да му мият краката и дали под влиянието на учението му някои негови слушатели дотолкова са фанатизирали, че замисляли да се самоубият - това са въпроси, които не могат да не предизвикат съжаление към първоначалните им автори. Друго няма какво да кажа," (п.) Ив.
към текста >>
Като изключим
недобросъвестните
и злоумишлени хора, всички други са могли да констатират от поместените материали в четирите годишнини на списанието ,че то е орган на научно-духовната мисъл, която намира израз във всички окултни науки и във всемирното духовно движение.
ВЕСТИ Опровержение. По повод на статията, написана от г. Ив. Грозев и публикувана в брой 7812 от 16^И. т.г. на в. „Мир", редакцията ни се счита предизвикана да заяви, че списанието „Всемирна Летопис" не е орган на никакви „дъновисти".
Като изключим
недобросъвестните
и злоумишлени хора, всички други са могли да констатират от поместените материали в четирите годишнини на списанието ,че то е орган на научно-духовната мисъл, която намира израз във всички окултни науки и във всемирното духовно движение.
Нито един ред не е поместен във „Всемирна Летопис", за да се пледира каузата на някакъв „дъновизъм" - едно прозвище, измислено от официалното българско духовенство с прозрачна тенденция и охотно прегърнато от българските теософи. Вярно е, обаче, твърдението на същия г. Грозев, че това, което се пише във „Всемирна Летопис" не засяга и теософите в България", защото ние считаме, че е по-долу от нашето достойнство да се занимаваме с тях. За това до сега нито дума не сме споменали за техните особи и за дейността им, при всичко, че има изобилен и интересен материал в това отношение. Но писаното във „Всемирна Летопис" не може да не засяга самата теософия, която, според съвременните нейни проповедници, е само едно повърхностно въведение във великата окултна наука.
към текста >>
28.
197. ЗАЩО И КАК БЕ ЗАКРИТО И СПРЯНО СПИСАНИЕТО „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС
,
,
ТОМ 5
А писменото „мнение" на Консулов, което не се отличава от устното и което поместваме по-долу като куриоз и като образец на най-
недобросъвестна
критика, а не и на сериозна и обективна оценка на един учен, е датирано едва на 1 март 1926 г., т.е.
ви се, г-не професоре, едно течение от списанието „Всемирна летопис" с молба да дадете мнение: може ли да остане препоръката на списанието или трябва да се отнеме. Гл. секретар: (п.) Ал. Радославов; Н-к: (п.) Н.Т.Балабанов Без да дочакат, обаче, това писмено „мнение" от проф. Консулов (за-ащото тяхното устно споразумение, както признават във възраженията си до съда N 5217 от 10.111.1926 г., било достатъчно), г. г. Радославов и Балабанов издадоха и разпратиха до всички учреждения, подведомствени на Министерството на Народното Просвещение, окръжното N 33168 от 26.ХИ.1925 г.
А писменото „мнение" на Консулов, което не се отличава от устното и което поместваме по-долу като куриоз и като образец на най-
недобросъвестна
критика, а не и на сериозна и обективна оценка на един учен, е датирано едва на 1 март 1926 г., т.е.
повече от два месеца след издаването на окръжното. При все това, верни на злобата си и последователни на заканата си, поменатите чиновници са изпратили (с писмо N 4706 от 3 март т.г.) до всички министерства 9 преписа от „рецензията" на Консулов (без подписа на „рецензента") „с молба - както гласи писмото - за съответно решение и със съобщение, че Министерството е отменило препоръката на това списание". (п.) Началник: Н.Т. Балабанов Вследствие на всичко това и за да защитим едно грубо беззаконие, подадохме до Върховния Административен съд следната молба, че въпросното списание, издавано от моето книгоиздателство с регистрирана фирма (Държ. Вестник бр.
към текста >>
Консулов, това става очевидно от неговото писмено „мнение" пълно с
безсъвестни
изопачения на фактите и клеветнически „тенденции".
Друмев С това решение, с което 11 души съдии от Върховния Административен съд - едни от най-старите висши магистрати - изпълниха достойно своя служебен дълг, възтържествуваха истината и правдата, изразени в действува-щия закон по въпроса и се парализира осъдителното деяние на самозабравилите се фактори в Министерството на Народното Просвещение. Съдът единодушно, ясно и категорично констатира, че те са злоупотребили с властта си - деяние, забранено от закона под страх на наказание и влечащо след себе си гражданска отговорност за вреди и загуби (чл. чл. 298, 306 ал. I! и 431 от Наказателния закон). А тия личности са извършили това деяние по предварителен уговор с проф. Ст.
Консулов, това става очевидно от неговото писмено „мнение" пълно с
безсъвестни
изопачения на фактите и клеветнически „тенденции".
Това е един кратък разказ за това как се опитаха на времето да закрият списание „Всемирна летопис". По-късно то бе спряно по съвсем други причини., Най-интересното е, че онзи, който защитаваше Учителя чрез това списание бе редакторът му Иван Толев. По-късно той стана най-големият враг на Учителя и дори го даде под съд. А онези, които бяха врагове на Иван Толев както и на Учителя като маститият професор Консулов, който по време на цялата Школа на Учителя беше на страната на онези, които хулеха Учението. Но дойде 9.!
към текста >>
29.
199. УЧИТЕЛЯТ И ЦЪРКВАТА
,
,
ТОМ 5
Три четвърти от тези статии са срещу Учителя, а само в една четвърт някои
съвестни
журналисти се опитват да бъдат сдържани в оценките си.
Освен това Величко Граблашев, доктор Върбишки, доктор Иван Жеков, доктор Михаил Стоицев, Васил Ангелов, Любомир Лулчев и протестантския пастор Стоян Ватралски публикуват отделни книжки и защитават Учителя Дънов. Има някои въздържани журналисти, които посещават Изгрева и Учителя, водят разговори и след това се опитват да пишат по-реални и в сдържан тон. Понякога ги придружават фотографи, които заснемат част от живота на Изгрева и снимките заедно със статията се отпечатват във вестниците. Уместно е и е задача на едно друго поколение да прегледа всички вестници, излизащи в България и по-точно от 1900 до 1944 г. и да се извадят всички статии и снимки публикувани за Петър Дънов и да се издадат в отделна книжка.
Три четвърти от тези статии са срещу Учителя, а само в една четвърт някои
съвестни
журналисти се опитват да бъдат сдържани в оценките си.
Книжката да бъде озаглавена „Черната и бяла книга на България". Да се знае и помни как и кой от българския народ посрещна Учителя и кой и как го хулеше и клеветеше по вестниците. А сега ще дадем извадки от различни беседи на Учителя където той говори за духовенството и за българската православна църква. „Питам ви: Знаете ли от къде ида и как съм приет? Аз ида от далечен път.
към текста >>
30.
200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ
,
,
ТОМ 5
Трябваше европейски историци да ни кажат, че богомилите са дали светлина на Запад, и че те първи са провъзгласили свободата на
съвестта
и мисълта.
" Като. ректор на семинарията и Вие сте длъжни да раждате духовно свещеници. 4. Вие ни нарекохте нови богомили. Какви сме ние, това ще видите. Остаряло е вече обвинението против богомилите, че те станали причина за падането на България под турското робство, когато исторически е установено, че причината за това са били болярите и самото духовенство, което, за да прикрие вината си, хвърля отговорността на богомилите.
Трябваше европейски историци да ни кажат, че богомилите са дали светлина на Запад, и че те първи са провъзгласили свободата на
съвестта
и мисълта.
Турците са завоювали много християнски народи не за това, че между тях е имало богомили, а защото духовниците и управниците им са били безсилни да се справят с покварата, която те сами са подхранвали. Богомилите са виновни само за това, гдето са посочвали недъзите на тогавашните светски и духовни власти. Те са били хора с чист морал. Те са били гордостта на България тогава и сега. 5. Вие казвате, че г-н Дънов отричал държавата.
към текста >>
Изкушението е лошо нещо: когато двама попове се скарат в църквата за дискоса, дявола им служи за посредник; когато попове се явят пред съда да се съдят един друг, дяволът е пак между тях; когато някой владика или свещеник влязат в църквата с нечиста
съвест
, дяволът е пак между тях и т.н. 9.
Разбира се, че, което е гнило в обществото, ще се премахне от Божествения хирург. Признаваме, че опасността за Вас е голяма, защото Христос сам е против днешното общество, което вие крепите; той е и против Вашият морал, защото е казал: „Слушайте каквото свещениците ви казват, но не вършете това, което те вършат". Вие преди да осъждате Учителят Дънов, питахте ли Христа какво той мисли за съвременното общество? 8. Намерили сте, че г-н Дънов разговарял с дявола, който му се оплаквал, че хората го надрасли в престъпленията си, и че все с него се оправдавали. Като ректор на една християнска семинария, трябваше да разберете тази алегория (вие знаете, че дяволът ходил на рапорт при Господа) -това не трябва да Ви учудва, стига да е чиста душата Ви, когато дяволът се изпречи пред Вас, като едно време се бе изпречил пред Христа да го изкушава.
Изкушението е лошо нещо: когато двама попове се скарат в църквата за дискоса, дявола им служи за посредник; когато попове се явят пред съда да се съдят един друг, дяволът е пак между тях; когато някой владика или свещеник влязат в църквата с нечиста
съвест
, дяволът е пак между тях и т.н. 9.
Вие казахте в речта си, че всички бели братя, заедно с учителя им, били психопати, нервно болни и луди хора, от друга страна Вие изтъкнахте, че Дънов бил безспорно учен човек и че" много от неговите ученици били също учени и интелигентни хора. Нарекохте ги още мистично настроени натури и препоръчахте да се запази мистицизмът в църквата, за да може да задоволява тя и такива натури. - Може ли човек едновременно да бъде и луд и мъдър? Ако мистицизма изумява хората, защо искате да го запазите в църквата? 10. Относно храната, Вие казахте, че учениците на Дънов със своите постни храни щели да оставят едно хилаво поколение.
към текста >>
31.
201. УЧИТЕЛЯТ, ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ И БЪЛГАРСКИЯТ СЪД
,
,
ТОМ 5
За съдийската колегия и органите на правосъдието ние имаме почитание, понеже такъв институт съществува и в природата и в човека, като
съвест
.
Държавата е един отличен институт, който спомага за външните и вътрешните условия на българския народ, да подобрят отношенията с всичките други държави и народи. Българската държава е едно благо за народа. И всички ония, които служат на нея, за да поставят ред и порядък, за да извоюват свободата на този народ, вършат една благородна работа. Ние не поддържаме революциите. Ние поддържаме еволюцията - онзи Божествен процес, който повдига и подобрява живота на човечеството.
За съдийската колегия и органите на правосъдието ние имаме почитание, понеже такъв институт съществува и в природата и в човека, като
съвест
.
Всичките примери, които ние сме превеждали в своите лекции, имат за цел да уяснят какъв трябва да бъде човек и ония, на които говорим. Ние сме привеждали много похвални примери и за дълбокото съзнание на съдиите. Ние в нашите речи не сме имали никакъв смисъл да обидим това, което е добро, разумно, честно, справедливо в съдийската колегия. Относно обществения строй нашето желание е било винаги то да се подобрява без ненужни сътресения и всичко да става разумно. Относно българската армия.
към текста >>
32.
225. ПИЕСА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ИГРАНА В „МОДЕРНИЯ ТЕАТЪР
,
,
ТОМ 5
Какви големи опустошения на обществената
съвест
и на религиозната чувствителност означават често тия едва разбрани мистични учения, заразили духа на жадните за бързи откровения невинни хора, знаят мнозина наблюдатели в София и в провинцията.
Вместо да се замислят сериозно върху назрялата нужда на обществото от духовна храна, пригодена за съвременния придир-чив ум, те губят време и средства в безполезна борба с „ереси" и „секти" като да се намираме в тъмните векове. И като не се задоволяват с проповеди от амвоните и памфлети по вестници, напокон отправят отровни стрели и чрез комедияшки творби. Не направих чест на автора на мръсната интрига, озаглавена „Пред изгрев слънце" - не ходих да я видя на сцената, но от похвалния отзив на младия наш професор г-н Михаил Арнаудов, поместен в брой 6432 от 12 ноември 1921 г. на в. „Мир", се учим, че автора „избира за предмет на своя персифлак една широко разпространена у нас и другаде социална психоза, всичко онова именно, което под името на теософия и спиритизъм, на окултизъм и фре-нология е могло да увлече голяма част от полуинтелигентната публика, особено жените.
Какви големи опустошения на обществената
съвест
и на религиозната чувствителност означават често тия едва разбрани мистични учения, заразили духа на жадните за бързи откровения невинни хора, знаят мнозина наблюдатели в София и в провинцията.
И ако разумната критика или откритата проповед не могат да сторят нищо за спиране на опасната игра с душите, толкова по-сполучливо може да бъде разбулването чрез изкуството на актьора... Не зная дали е прав моя съсед в театъра, който мислеше, че Светия Синод би трябвало да даде премия на г-н Костов за сторената услуга чрез това демаскиране на подобни сектанти, но публиката възнагради с непринуден смях и бурни аплодисменти една картина на нрави, каквато не бе давана още на наша почва". Не познавам лично автора на тая тъй похвалена от г-н професора комедия и не мога да съдя за мотивите, които са го подбудили да я напише. Ала в горните мисли на критика се прозира, че личните сметки са го подбуждали да излага на позор честта на хора, която неговата интрига не може да засегне, щом стоят те много по-високо от неговия духовен уровен. - Ако г-н Костов с главният тип в комедията си - „Учителят" визира г-н П.К. Дънов, известният у нас проповедник на окултно-християнските идеи, когото злонравни черковни водачи години под ред преследват и го третират като враг на черквата, той се много мами.
към текста >>
Повтарям, не очаквах г-н Арнаудов тъй леко да съди за окултизма, като ни говори за „опустошения на обществената
съвест
и на религиозната чувствителност".
Аз не искам да споря, особено с писачи на комедии. На какво би приличало стар човек да се разправя с палави деца на улицата! Нито излизам да браня честта на охулен познайник, чийто морална чистота е вън от всяко съмнение - двайсет години съм изучавал живота му от близо. Аз се повече огорчих от прибързаните съждения на г-н Арнаудов, който ни казва, че тълпата в „Свободен театър" се посмяла с непринуден смях. Ала г-н професора много добре знае, че тълпите не се ръководят от разсъдък, а от хипноза - те се възбуждат твърде лесно от сцени като тия, що комични писачи обичат да им устройват, без оглед дали твърдят истини, или с разтленното си въображение създават сцени, на които и сами не може да са били героите!
Повтарям, не очаквах г-н Арнаудов тъй леко да съди за окултизма, като ни говори за „опустошения на обществената
съвест
и на религиозната чувствителност".
Той поне не е „полуинтелигентен" човек и вярвам, като е писал горните редове, да се е досетил, че не до там ще услужи и на синодалните верокрепители, които поне пред народа казват и пишат, че вярват в същите „едва разбрани мистични учения", като безсмъртието на човешката душа, изкуплението чрез Христа и др. догмати на вярата. Като предполагам, че г-н професора обладава поне отчасти мъдростта на своя любим поет Гьоте, напомням му думите от пролога на „фауст", написани в 1797 г. „Чистата душа в своя копнеж се изпълва със съзнание на истината". - Кога запитали Гьоте дали и края на „фауст" ще отговаря на тия думи, той отговорил, че това би било „просветление".
към текста >>
33.
241. КЛАСЪТ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ
,
,
ТОМ 5
Но Уук трябва да добавя, че се намериха и
недобросъвестни
златари, които започнаха да примесват към златото и сребро и златната монета от 24 карата ставаше на 14 карата.
По-късно приятелите златари направиха матрица за медальони и на тази матрица бе изобразена цялата Пентаграма с надписите. Тогава всеки даваше по една жълтица, събираха се един-двама човека, купуваха, даваха я и за нея получаваха медальони с Пентаграма. Бяха направени златни синджир-чета ние сестрите окачвахме тази Пентаграма на вратовете си. А пък за братята беше направена същата Пентаграма със специална игла, която можеше да се закопчава на ревера на саката им. По този начин Пентаграмата се превърна в златна, тя беше окачена на гърдите от лявата страна на реверите на костюмите на братята и на вратовете на сестрите.
Но Уук трябва да добавя, че се намериха и
недобросъвестни
златари, които започнаха да примесват към златото и сребро и златната монета от 24 карата ставаше на 14 карата.
Докладваха на Учителя и той беше много недоволен от това развитие на нещата. Учителят ни събра трите - Савка, Паша и мен и ни подари по един ме-дальон-Пентаграма като и ние му целунахме ръка. Така че моята Пентаграма на врата ми е подарена лично от Учителя. Аз притежавам едно писмо от Учителя изпратено до нас петте участнички в окултният клас на Добродетелите. Предоставям го на вниманието ви.
към текста >>
34.
245. НЕДОВЪРШЕНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 5
Много пъти в часове на непослушание на учениците, Учителят се огорчаваше към всички, а особено от онези, които бяха около Него и които трябваше да работят най-
съвестно
.
Ето защо тази Школа представляваше микросвета. Онова, което видяхме в Школата при Учителя се намираше и в света. Учителят се опитваше чрез нас, понеже бяхме представители на този свят, чрез нас да работи върху света. Чрез нас се опитваше да работи с всичко, което имаше в света, защото този свят го носехме в себе си. Но с останалите външни хора от света той не работеше, защото бе безпредметно.
Много пъти в часове на непослушание на учениците, Учителят се огорчаваше към всички, а особено от онези, които бяха около Него и които трябваше да работят най-
съвестно
.
Веднъж беше огорчен от нашите погрешки и нашето непослушание. Обърна се и каза: „Само за пет минути мога да скъсам връзката си с вас". Изтръпнахме и се уплашихме много. Имаше случаи когато някой път Учителят държеше много строги беседи, дори не позволяваше на стенографите да ги записват. В тези моменти Учителят беше много строг и думите му бяха точно определени към дадени категории личности.
към текста >>
35.
247. НАРЯДИ ЗА СЪБОРИТЕ
,
,
ТОМ 5
И тези задължения се изпълняваха добре и
съвестно
.
247. НАРЯДИ ЗА СЪБОРИТЕ Още от първите събори Учителят положи един ред и порядък в организирането им, така че различни братя отговаряха за точно определени неща.
И тези задължения се изпълняваха добре и
съвестно
.
По онези години Учителят даваше наряди за съборите, които отначало се пишеха на ръка, а след това на пишеща машина и се изпращаха по братствата в провинцията. По това време беше много деен Петко Епитропов. Той беше от онова поколение възрастни братя, които аз заварих, беше висок, с брада, представителен и беше истински образ и подобие на евангелски пастор. Обичаше да проповядва. Епитропов беше написал веднъж един наряд доста помпозен, беше напечатан и отдолу беше написано, че се издава от учениците-ръководители на Бялото Братство.
към текста >>
36.
269. КОТЕШКИ ИСТОРИИ
,
,
ТОМ 5
Падна се на нея и тя трябваше да си изпълнява задачата и обязаности-те до края
съвестно
като ученик.
Тогава онзи или онези, които бяха причина за бурята дошла над Изгрева идваха, чукаха, търсеха Учителя, за да му се извинят като искаха да поправят грешката си. Учителят приемаше извиненията само тогава, когато погрешката бе поправена и изпита бе издържан и тогава всичко се разсейваше, буреносните облаци отлитаха към Витоша, слънцето отново изгряваше и осветяваше всички на Изгрева. По ред обстоятелства Савка бе поставена от Учителя най-близко до него. В това нямаше нищо лошо. Един от нас трябваше да изпълнява тази роля.
Падна се на нея и тя трябваше да си изпълнява задачата и обязаности-те до края
съвестно
като ученик.
Но тук се намесиха и външни фактори, а това бе нейната личност, индивидуалност, както и родовите сили, които кръжаха около нея. Споменах вече, че тя бе половината немкиня и половината македонка, така че Савка наследи качества и от едните, и от другите. От майка си наследи майчиния си език - немския, а от баща си - не знам какво наследи. Но от майка си наследи и нещо друго, което много ни безпокоеше и което ни караше да реагираме. Тереза бе един изключително амбициозен немски дух и това се отрази много неблагоприятно върху характера на Савка.
към текста >>
37.
41. ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АМЕРИКА
,
,
ТОМ 6
Бие на чувства, на
съвест
.
Той го поканва. Старецът разказва за бедственото положение на семейството му, за тяхното отчаяние и го моли да се върне. След известно време пак се звъни на вратата му. Излиза. Същият човек. Пак му говори.
Бие на чувства, на
съвест
.
У него се раздвижва нещо, но пак не иска да се върне в България. Този стар човек продължава все по-често и по-често да ходи при него и все по-настоятелно и по-настоятелно да го моли да се върне докато най-после обещал да се върне. След няколко дни уредил работите си в Америка, разделил се с жената и тръгнал за България. Като отишъл на пристанището, когато щял да се качва на парахода вижда стария човек и той ще пътува. Зарадвал Се.
към текста >>
38.
56. ИЗЛЕКУВАНЕ СЛЯП ЧОВЕК ЧРЕЗ ЛЕКАР
,
,
ТОМ 6
56. ИЗЛЕКУВАНЕ СЛЯП ЧОВЕК ЧРЕЗ ЛЕКАР Учителят не отричаше медицината, но държеше лекарят, да бъде добър,
съвестен
и магнетичен човек, лекар по призвание, а не занаятчия или чиновник, каквито ги имаше и има на всяко време.
56. ИЗЛЕКУВАНЕ СЛЯП ЧОВЕК ЧРЕЗ ЛЕКАР Учителят не отричаше медицината, но държеше лекарят, да бъде добър,
съвестен
и магнетичен човек, лекар по призвание, а не занаятчия или чиновник, каквито ги имаше и има на всяко време.
Разказвала ми е кака Райна - сестра Каназирева от Стара Загора, как е помогнал да оздравее един сляп човек чрез лекар. Не зная как и от какво е ослепял, но дълго време беше сляп. Той не е наш брат, но аз го познавам 74 лично. Виждала съм го в Стара Загора. Той живееше близо до нашата девическа гимназия и почти всеки ден съм го виждала да минава край нея, воден от жена си - сляп, напълно сляп.
към текста >>
39.
68. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО БИВАКА - ЕЛ ШАДАЙ
,
,
ТОМ 6
И те са
съвестни
и прецизни.
Какви слова. Какви мъдри слова. Бисери. Те не бива да се разпиляват. 89 Те крият благото на човечеството за векове. Бъдещето ще ги държи отговорни.
И те са
съвестни
и прецизни.
И пожертвувателни. Те посветиха дните и нощите на целия си живот, да го запишат, подредят и опазят това Слово за бъдните поколения, които ще им благодарят и ще тачат тях най-много след Него. Слънцето клони на запад. Стягаме се за път. На Изгрева ни чака топлата картофена чорбица, която отнема умората ни.
към текста >>
40.
81. МАЛКА СЪМ ЗА ГОЛЯМАТА СКРЪБ
,
,
ТОМ 6
Аз винаги в живота си и в училище съм се старала да бъда
съвестна
и изправна и в работата си и в отношенията си с колегите, с децата, с родителите им, за да не хвърля петно върху Учението на Учителя, да не кажат с презрение: „Дъновистка".
Тя беше здрава, кога се разболя? Не, те ще се погаврят, ще се подиграят, ще хвърлят кал върху Учителя. Не! Не! Като си помислих това, казах си: „Не! Аз няма да позволя да хвърлят кал върху Него, заради мене, но ако ще и да умра.
Аз винаги в живота си и в училище съм се старала да бъда
съвестна
и изправна и в работата си и в отношенията си с колегите, с децата, с родителите им, за да не хвърля петно върху Учението на Учителя, да не кажат с презрение: „Дъновистка".
И Бог ми е помагал. И винаги и навсякъде съм се ползвала с най-добро име. „Учителю, помогни ми, моля Те, както по-рано да оздравея и да си отида, за да не хвърлям петно на Името Ти. Особено сега, при тази скръб не искам да чуя да ме подиграят, че съм останала зарад Тебе, а не че съм болна." Така шепнеше душата ми край Него в събота вечер след 10 часа, след като бяхме направили общата молитва и всички си бяха разотишли. Бяхме останали само Стоянка й аз да бдим край Него до 12 часа, след което щяха да ни сменят други.
към текста >>
41.
10. ВЪПРОСИТЕ НА ВЛАСТТА И ОТГОВОРИТЕ НА СЪВЕСТТА
,
,
ТОМ 6
10. ВЪПРОСИТЕ НА ВЛАСТТА И ОТГОВОРИТЕ НА
СЪВЕСТТА
По време на процеса срещу Бялото Братство през 1957/1958 г.
10. ВЪПРОСИТЕ НА ВЛАСТТА И ОТГОВОРИТЕ НА
СЪВЕСТТА
По време на процеса срещу Бялото Братство през 1957/1958 г.
властите обвиняваха, че всички последователи на Дънов са поддръжници на царската власт, на буржоазията и на фашистите през 1940-1944 г. За да се защитят от тези обвинения Боян Боев изпраща една кратка бележка до всички братства в страната да издирят онези братя, които са помагали на комунистите, когато са били арестувани. Намерили се около 10 човека. Но техните показания не се взимат предвид, защото са дъновисти. Тогава прави изложение един от комунистите, който е бил спасен от смърт от Никола Гръблев.
към текста >>
42.
11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 6
А най-вече ще бъдеш презрян като предател и рано или късно
съвестта
ти ще заговори и ти сам ще се презреш".
Първото зловещо отваряне на вагона ми направи смразяващо впечатление. Вътре лежаха по корем не хора, а пребити от бой трупове. Гледка по-страшна от тая на бойното поле. Четейки ужаса по лицето ми, един от другарите, който лежеше на едната си страна ми каза: „Нещастнико, и ти като нас ще бъдеш, само знай едно: изпуснеш ли се да кажеш само малко от това що знаеш, то ще трябва да признаваш и работи, които не си даже и сънувал. Затова само мълчи и нищо не признавай - не издавай другарите си, защото ти и аз и тия трупове, които лежат тука, ако не бяха издадени, нямаше да бъдат в това състояние.
А най-вече ще бъдеш презрян като предател и рано или късно
съвестта
ти ще заговори и ти сам ще се презреш".
Той не можа повече да издържи, легна по корем и ме помоли да открия седалището му, което гореше като огън... Храна не ни даваха и такава трябваше да си набавяме от вън - било чрез караула или чрез наши близки. Това много улесни предвидената от по-рано връзка с външния свят. Всеки обед в донесената храна на другаря Стоилов -адвокат, в готвеното имаше малко кокалче, в дупката на което се намираше костен мозък, а зад него в дъното на дупката - малка бележка написана стенографно. Въпреки подозренията на охраната, конспирацията чрез кокалчето остана неоткрита. По този начин ние следяхме събитията.
към текста >>
43.
22. ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
за нищо на света не бих си продал
съвестта
, за да служа на лъжата и кражбата!
Така не бива да се оставяме да ни експлоатират - да ни пият потта и кръвта! Но да направим следното: Аз ще докарам примерно 1000 килограма цвекло, ти ще го запишеш 1200 килограма. Днес ще запишеш 200-300 килограма повече, утре - 200-300 килограма и така до края на кампанията ще се събере, да речем 40 тона в повече и ще си го разделим: стойността на 20-те тона за тебе, а на останалите 20 тона - за мене. И ние да разберем нещо от нашия труд." „Слушай, приятелка, рекох. - Една буца злато голяма колкото Стара планина да ми дадат, не бих се съгласил да надписвам!
за нищо на света не бих си продал
съвестта
, за да служа на лъжата и кражбата!
Аз съм млад, но те съветвам - никога не пожелавай чуждото! Бъди честен! Бог благославя малкото, придобито по честен път, а многото, придобито с лъжа, измама или кражба, носи проклятие и десетократно по-голяма загуба! " Разбира се, човекът си отиде. По-късно се разбра (някой ми показа), че той бил изпратен от шефа да се провери дали „гредата" на честността е стабилна или прогнила.
към текста >>
44.
ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Няколко думи от неделните беседи на Учителя: „Чрез големи страдания се подхранва човешката
съвест
.
Кое е това, което ще оставя след мене? И второ: Какво ще занеса със себе си, като ида в другия свят? Ето защо трябва да живеем, да изработим нещо, което да оставим, и друго - което да вземем със себе си. Навсякъде в живота трябва да се прояви душата. Сега на света трябват широки души, носители на новата култура, която иде в света.
Няколко думи от неделните беседи на Учителя: „Чрез големи страдания се подхранва човешката
съвест
.
Хора, които никога не са страдали са най-жестоките хора. Жизнените въпроси, които подкрепят нашия живот, трябва да бъдат за всинца ни свещени, и това, което за едного свещено, трябва и ние да го пазим свещено. Не е външното положение, което дава сила на човека, това е неговата душа. Бог трябва да бъде вътрешно не само най-познатия, но и най-свещения Извор на живота. Като срещнете сега един човек, вие искате веднага да го изпитате какъв е той.
към текста >>
45.
МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ
,
,
ТОМ 6
На службата си честен, изключително
съвестен
, неподкупен и за тези си качества ценен и уважаван от началниците си, но не проявен в обществената стълба - вътрешно вглъбен, непрактичен, неспособен да търси и да намира лична изгода в отношенията си с околните.
Помолих Магдалена да ми каже нещо за родителите си и тя в писмо от 5.XII.1989 г. ми пише следното: „В Русе имаше две групи приятели - богати и бедни. Баща ми Иван Петров, спадаше към вторите, второстепенните. Рано останал сирак, без баща, после и без майка - обикновен работник- електротехник. Завършил е във Варна в Морското училище.
На службата си честен, изключително
съвестен
, неподкупен и за тези си качества ценен и уважаван от началниците си, но не проявен в обществената стълба - вътрешно вглъбен, непрактичен, неспособен да търси и да намира лична изгода в отношенията си с околните.
Веднъж, когато мама - Веска Петрова се срещнала с Учителя и споделила за грижите си към татко, Учителят казал: „Не знаеш на какъв дух служиш! " А след заминаването на татко, мама сънува, че я водят някъде далече и високо, високо, където последователно й предлагат като награда за грижите и вниманието проявени от нея към татко три одежди: розова, небесно синя и бяла. Мама ми разказа съня си през 1946 или 1947 г. Дават й една дреха, тя казва, че не иска награда за труда си. Казват: „Дайте й друга!
към текста >>
Мама имаше добре изработено чувство за дълг и отговорност,
съвестност
и жертвоготовноот.
Казват: „Дайте й друга! " И така три одежди, толкова красиви, че тя не можа с думи да ми ги опише. У мен остана само впечатлението от сиянието, което тези одежди са излъчвали. Като не приела и третата дреха - награда, мама чула глас отново: Пуснете я да си отиде! " После тя усетила, че слиза, слиза надолу, чула лай на куче и се събудила.
Мама имаше добре изработено чувство за дълг и отговорност,
съвестност
и жертвоготовноот.
В житейския си път е била изпратена доста рано на работа в пощата." В последните години имахме и една сестра Марийка Костадинова, която имаше интересни сънища, които сестра Пенка Краева е описала след като Марийка ги е разказвала. Тя се включи при построяването на един жилищен блок в квартал „Здравец" в Русе. Понеже блокът е бил в края на града, а имало на срещуположната страна ниви и овощни градини, тя си купила една овощна градина. Но след време тия места ги отчуждили и на нея й дали едно място на Свирчовица, за което била много доволна. Тя се познавала вече със Софка Явашева и още преди години отивала със сина си Ангел при нея и била доволна от разговорите си с нея.
към текста >>
46.
18. ЖЕЛЕЗНИЧАРСКАТА СТАЧКА
,
Люба Стойкова
,
ТОМ 6
Той знаеше, че ако ги издаде ще ги обесят и цял живот щяха да му тежат на
съвестта
.
Някой го бе наклеветил. Помня, че ставало въпрос за някакви кабели, които са изчезнали. Много са го мъчили, но той никого не издал. Не симпатизираше на. комунистите, но в него имаше голямо благородство.
Той знаеше, че ако ги издаде ще ги обесят и цял живот щяха да му тежат на
съвестта
.
Не помня колко време е лежал в затвора, защото все пак съм била дете и не можех да имам представа за времето. Каквото имахме в мазата се свърши и мизерията започна. Хубавата градина на предния двор се обърна на зеленчукова. Той не беше голям, но по една лехичка домати, друга краставички, тиквички и т. н. магданоз, а покрай оградата на съседната къща майка ми насади лобода, а на другата страна лапад.
към текста >>
47.
29. Цочо Диков - Ракитски
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
За мене той беше един ученик на Учителя, който се мъчеше съвсем
съвестно
да следва идеите, които дава Учителя.
Но той не обичаше да занимава хората със себе си и каквото в това отношение ми е казвал, то е било само колкото да обоснове нещо друго, а не, за да се оплаче. Разговорите, които не го вълнуваха и му бяха на сърцето бяха изключително за астрономията. Нали има изказвания на Учителя в тази област. Той не е записал тия изказвания на Учителя в областта на астрономията, тези изказвания не знам дали е записвал, но трудовете му в тая област си бяха лично негови. Може да е вмъквал нещо идеи, които е давал Учителя.
За мене той беше един ученик на Учителя, който се мъчеше съвсем
съвестно
да следва идеите, които дава Учителя.
Нали дотолкова, доколкото той има възможност да го прави. Никога не е искал да се покаже като нещо голямо, че е най-добрия ученик, нямаше такова тщеславие, самолюбие. Той си знаеше мястото, просто, че тоя живот, съдбата го е хвърлила така там накрая според него, но нямаше претенции да блести и да бъде напред. И той се връща от „Пирогов“. Така приключи с „Пирогов“, но сега линейка за обратно движение няма, г-н Шапошников ои отиде и аз трябваше да се занимая с дядо Цочо, с трамвай ли се върнахме или с такси, най-вероятно с трамвая сме се върнали, защото и аз в ония студентски години и аз нямах средства за таксита.
към текста >>
48.
21. ЖУРНАЛИСТИ НА ИЗГРЕВА И ЗА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 8
Затова спомогнаха и
недобросъвестните
журналисти, които бяха подкупвани.
21. ЖУРНАЛИСТИ НА ИЗГРЕВА И ЗА ИЗГРЕВА Ние бяхме Школа. Имахме селище, имахме салон и си имахме Учител. А общественото мнение се люшкаше все в отрицателните си преценки за обществото ни на Изгрева до пълно отрицание.
Затова спомогнаха и
недобросъвестните
журналисти, които бяха подкупвани.
Понякога те идваха на Изгрева, разпитваха ни, оглеждаха ни. Имаше сестри, които им разказваха с удоволствие, като смятаха, че те ще напишат нещо хубаво и красиво за Изгрева и за Учителя. Така след едно такова разказване с подробности излязоха в един вестник преиначените думи на сестрите и коментар срещу Учителя. Ние всички се възмутихме от написаното. А сестрите бяха посраме-ни и някои ги упрекнаха: "Видяхте ли, с вашите приказки пред чужди хора вместо да изпишете вежди, извадихте очите на Учителя".
към текста >>
49.
29. КОСМИЧНА БЪРЗИНА
,
,
ТОМ 8
Малко ми е
съвестно
.
Оглеждам се. Наистина никой няма. Аз ще полегна за малко. За няколко минути. Но така будно ще бъде моето съзнание, щото най-леката стъпка, която стъпи на поляната, да мога да доловя.
Малко ми е
съвестно
.
Но не мога. Като че ли двойникът ми ще излезе без да ме предупреди. Очите ми се затварят. Стъпка! Двойникът ми полетява с голяма бързина. Неизразимо голяма бързина.
към текста >>
50.
29. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ ИДЕЙНИ МУЗИКАНТИ
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
Русе, понеже не успява да излекува някакъв си войник и винят него, че той не е проявил достатъчно осторожност или
съвест
като лекар.
И тя заболява един ден много сериозно и някакъв си лекар от Русе й помага, възвръща й здравето, обаче на брат Ватев в това време така, оскъдни им са средствата и казва: "Извинете, докторе, но аз в момента не мога да ви платя" и той казва: "Оставете, аз се радвам, че тя се възстанови". Минава време, брат Ватев отива на война. Не мога да ви кажа коя война. И като се връща от фронта с раницата, със снаряжението, вижда на улицата на град Русе една погребална процесия и разбира, че погребват неговата съпруга Величка. Сега, този лекар, който я бил излекувал в един момент бива жестоко нападнат и оскърбен от цялата общественост в гр.
Русе, понеже не успява да излекува някакъв си войник и винят него, че той не е проявил достатъчно осторожност или
съвест
като лекар.
Той се отчайва до такава степен, че слага край на живота си. А брат Ватев имаше дар да общува с Невидимия свят, не един път, той е бил медиум, но понеже много пъти медиумите са го лъгали и това той е проверил. Например, един ден той е в Русе и духът му нашепва: "Иди, щото майка ти почина". И той взима призори още файтон, а тя майка му живее в Елена, гр. Елена. Отива рано-рано там, вижда майка си здрава, права на двора си шета жената.
към текста >>
51.
НИКОЛА ВАТЕВ
,
,
ТОМ 8
Русе, понеже не успява да излекува някакъв си войник и винят него, че той не е проявил достатъчно осто-рожност или
съвест
като лекар.
И тя заболява един ден много сериозно и някакъв си лекар от Русе й помага, възвръща й здравето, обаче на брат Ватев в това време така, оскъдни им са средствата и казва: "Извинете, докторе, но аз в момента не мога да ви платя" и той казва: "Оставете, аз се радвам, че тя се възстанови". Минава време, брат Ватев отива на война. Не мога да ви кажа коя война. И като се връща от фронта с раницата, със снаряжението, вижда на улицата на град Русе една погребална процесия и разбира, че погребват неговата съпруга Величка. Сега, този лекар, който я бил излекувал в един момент бива жестоко нападнат и оскърбен от цялата общественост в гр.
Русе, понеже не успява да излекува някакъв си войник и винят него, че той не е проявил достатъчно осто-рожност или
съвест
като лекар.
Той се отчайва до такава степен, че слага край на живота си. А брат Ватев имаше дар да общува с Невидимия свят, не един път, той е бил медиум, но понеже много пъти медиумите са го лъгали и това той е проверил. Например, един ден той е в Русе и духът му нашепва: "Иди, щото майка ти почина". И той взима призори още файтон, а тя майка му живее в Елена, гр. Елена. Отива рано-рано там, вижда майка си здрава, права на двора си шета жената.
към текста >>
52.
31. СТЕФАН КОНСУЛОВ
,
,
ТОМ 8
Той е казвал на своите пациенти: "Не ми давайте никакви пари, но най-
съвестно
отбелязвайте в един дневник как протича вашето оздравяване, какви изменения, какви промени добри констатирате след като изпълнявате моите рецепти
съвестно
".
В това време, когато той работи във фабрика "Ерц" като много добър технически ръководител, ценен много от самото ръководство на фабриката, което се състоеше от руснаци, понеже това беше по време на СССР, го беше направил свое държавно предприятие, имаше само свои хора, между които имаше хора от СССР и хора от старите руснаци, които бяха дошли през революцията тука. И те извънредно много ценяха професор Консулов. Той в това време, четейки и медицинска литература като биолог изнамира начин, по който би могло да се помогне, поне в началните стадии, на някои страдащи от рак и други болести. Започва да лекува чрез суровоядство страдащи от рак главно. Доколкото зная той е помогнал на една близка на Вълко Червенков, обаче абсолютно безкористно е работил в това отношение.
Той е казвал на своите пациенти: "Не ми давайте никакви пари, но най-
съвестно
отбелязвайте в един дневник как протича вашето оздравяване, какви изменения, какви промени добри констатирате след като изпълнявате моите рецепти
съвестно
".
И той насъби-ра така един много голям материал в това отношение и властта решава да му даде кабинет в Исул, за да може там и да лекува и да практикува своя начин на лечение, но може би тука имало една скрита, подла цел, която после проличава. Негов асистент в работата някакъв си лекар, който на-безскру-пулно е ползвал неговите рецепти, в своя дом е лекувал по този начин като е взимал огромни възнаграждения срещу медицинската услуга, която е правел. Независимо от всичко и блюстители на закона решават, че професор Консулов няма никакво право като биолог, без да има диплом за лекар по медицина, да лекува. И решават направо да го линчуват и в София, в една от големите зали, мисля че е било в Исул, моя братовчедка зъболекарка е присъствала на това събрание, го заставят да изложи начина, по който той лекува и защо лекува. Той започва да говори, от аудиторията се наддават зли гласове: "Шарлатанин, мошеник".
към текста >>
53.
34. ДУШИ ДОШЛИ ОТ ПАМТИВЕКА
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
ЯНАКИЕВА Когато отидох на Изгрева, сестра Янакиева беше една от старите сестри, които бяха верни и предани, следваха Словото на Учителя, така
съвестно
изпълняваха това, което бяха разбрали от Учението на Учителя.
Веска: Да, чудеса. В: И се изявява по такъв начин, за да могат да го видят. Веска: Отговаря на техните съзнания. В: Обаче впоследствие се изменят нещата, особено като се отваря Школата. Главното е вече Словото!
ЯНАКИЕВА Когато отидох на Изгрева, сестра Янакиева беше една от старите сестри, които бяха верни и предани, следваха Словото на Учителя, така
съвестно
изпълняваха това, което бяха разбрали от Учението на Учителя.
Сестра Янакиева се грижеше специално за градината. Тя разсаждаше цветя, поливаше градината. Един ден при нея пристига на гости от Добруджа сестра Веска от Добруджа, другото й име не знам и заедно с нея отиват да работят в градината, но сестра Янакиева беше вдовица и вероятно не е имала достатъчно средства и вероятно много пъти е оставала така без храна и работейки усещат, че страхотен глад ги мъчи. Прегладнели и двете минава покрай тях Учителят и казва: "Да, да, вие добре работите градината". Те обаче, ама вече си свършват работата най-съвестно и когато се прибират в квартирата на сестра Янакиева, намират една великолепно сложена трапеза за двама души.
към текста >>
Те обаче, ама вече си свършват работата най-
съвестно
и когато се прибират в квартирата на сестра Янакиева, намират една великолепно сложена трапеза за двама души.
ЯНАКИЕВА Когато отидох на Изгрева, сестра Янакиева беше една от старите сестри, които бяха верни и предани, следваха Словото на Учителя, така съвестно изпълняваха това, което бяха разбрали от Учението на Учителя. Сестра Янакиева се грижеше специално за градината. Тя разсаждаше цветя, поливаше градината. Един ден при нея пристига на гости от Добруджа сестра Веска от Добруджа, другото й име не знам и заедно с нея отиват да работят в градината, но сестра Янакиева беше вдовица и вероятно не е имала достатъчно средства и вероятно много пъти е оставала така без храна и работейки усещат, че страхотен глад ги мъчи. Прегладнели и двете минава покрай тях Учителят и казва: "Да, да, вие добре работите градината".
Те обаче, ама вече си свършват работата най-
съвестно
и когато се прибират в квартирата на сестра Янакиева, намират една великолепно сложена трапеза за двама души.
С приборите и с първо, второ и трето ядене. Това е тяхната обща опитност. В: Значи Учителят минава покрай тях? Веска: И те работят. В: Усетил е гладът им.
към текста >>
54.
ЯНАКИЕВА
,
,
ТОМ 8
ЯНАКИЕВА Когато отидох на Изгрева, сестра Янакиева беше една от старите сестри, които бяха верни и предани, следваха Словото на Учителя, така
съвестно
изпълняваха това, което бяха разбрали от Учението на Учителя.
ЯНАКИЕВА Когато отидох на Изгрева, сестра Янакиева беше една от старите сестри, които бяха верни и предани, следваха Словото на Учителя, така
съвестно
изпълняваха това, което бяха разбрали от Учението на Учителя.
Сестра Янакиева се грижеше специално за градината. Тя разсаждаше цветя, поливаше градината. Един ден при нея пристига на гости от Добруджа сестра Веска от Добруджа, другото й име не знам и заедно с нея отиват да работят в градината, но сестра Янакиева беше вдовица и вероятно не е имала достатъчно средства и вероятно много пъти е оставала така без храна и работейки усещат, че страхотен глад ги мъчи. Прегладнели и двете минава покрай тях Учителят и казва: "Да, да, вие добре работите градината". Те обаче, ама вече си свършват работата най-съвестно и когато се прибират в квартирата на сестра Янакиева, намират една великолепно сложена трапеза за двама души.
към текста >>
Те обаче, ама вече си свършват работата най-
съвестно
и когато се прибират в квартирата на сестра Янакиева, намират една великолепно сложена трапеза за двама души.
ЯНАКИЕВА Когато отидох на Изгрева, сестра Янакиева беше една от старите сестри, които бяха верни и предани, следваха Словото на Учителя, така съвестно изпълняваха това, което бяха разбрали от Учението на Учителя. Сестра Янакиева се грижеше специално за градината. Тя разсаждаше цветя, поливаше градината. Един ден при нея пристига на гости от Добруджа сестра Веска от Добруджа, другото й име не знам и заедно с нея отиват да работят в градината, но сестра Янакиева беше вдовица и вероятно не е имала достатъчно средства и вероятно много пъти е оставала така без храна и работейки усещат, че страхотен глад ги мъчи. Прегладнели и двете минава покрай тях Учителят и казва: "Да, да, вие добре работите градината".
Те обаче, ама вече си свършват работата най-
съвестно
и когато се прибират в квартирата на сестра Янакиева, намират една великолепно сложена трапеза за двама души.
С приборите и с първо, второ и трето ядене. Това е тяхната обща опитност. В: Значи Учителят минава покрай тях? Веска: И те работят. В: Усетил е гладът им.
към текста >>
55.
41. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
Тогава тя затова помолва сестра Милева, която също е учителка, да отиде да развива тази теза между учениците в Общия клас и сестра Милева най-
съвестно
изпълнява тази задача.
Тя имала сестра ясновидка. В: Как се казваше сестра й? Веска: А, не зная, аз не я познавам, дори не я познавам. Тя може би си е заминала много по-рано. И тази ясновидка започва така по един много нетактичен начин да привлича към своята аудитория братята и сестрите от класа на Учителя като им заявява, че при нея се явяват много велики духове, които разкриват велики тайни и неща, които са действително за вече напреднали ученици, а Словото, което Учителят давал в Школата е за начинаещи, за по-неинтелигентни, за по-слабите.
Тогава тя затова помолва сестра Милева, която също е учителка, да отиде да развива тази теза между учениците в Общия клас и сестра Милева най-
съвестно
изпълнява тази задача.
В: И разказва на учениците от Общия клас. Веска: Разказва на учениците, че по-добре е, елате при сестра не знам как се е казвала тя, при сестрата, ясновидката, чрез която ще получим много по-велики откровения. А Учителят говори по-обикновени неща, за по-необразованите, за по-неинтелигентните. И така се изпразва класа. Учителят наблюдава цялата тази трагикомедия, изживява вероятно мъка, че при тая неориентираност отклонява неговите ученици от чистия извор и ги води при една локва.
към текста >>
56.
СЕСТРА ГРЪБЛАШЕВА
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
Тогава тя затова помолва сестра Милева, която също е учителка, да отиде да развива тази теза между учениците в Общия клас и сестра Милева най-
съвестно
изпълнява тази задача.
Тя имала сестра ясновидка. В: Как се казваше сестра й? Веска: А, не зная, аз не я познавам, дори не я познавам. Тя може би си е заминала много по-рано. И тази ясновидка започва така по един много нетактичен начин да привлича към своята аудитория братята и сестрите от класа на Учителя като им заявява, че при нея се явяват много велики духове, които разкриват велики тайни и неща, които са действително за вече напреднали ученици, а Словото, което Учителят давал в Школата е за начинаещи, за по-неинтелигентни, за по-слабите.
Тогава тя затова помолва сестра Милева, която също е учителка, да отиде да развива тази теза между учениците в Общия клас и сестра Милева най-
съвестно
изпълнява тази задача.
В: И разказва на учениците от Общия клас. Веска: Разказва на учениците, че по-добре е, елате при сестра не знам как се е казвала тя, при сестрата, ясновидката, чрез която ще получим много по-велики откровения. А Учителят говори по-обикновени неща, за по-необразованите, за по-неинтелигентните. И така се изпразва класа. Учителят наблюдава цялата тази трагикомедия, изживява вероятно мъка, че при тая неориентираност отклонява неговите ученици от чистия извор и ги води при една локва.
към текста >>
57.
35. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
По чиста
съвест
да почне да си ги стилизира както той разбира.
И затова можеш да чуеш, аз имам беседи които съхранявам. В.К.: Аз точно това искам тези беседи да ги запазим. Е.А.: Да, да, аз ги съхранявам, съхранявам. Да се види как е работено. Защото, аз го искам и за сега, за другите беседи ще ги дадеме сега да се стилизират, да знае онзи как са стилизирали тези беседи и да се съобразява малко с този начин, или пък аз даже не казвам да се съобразява.
По чиста
съвест
да почне да си ги стилизира както той разбира.
В.К.: Не само по чиста съвест, по лична отговорност. Е.А.: Лична, да. В.К.: Значи ти имаш от тези беседи? Е.А.: Имам. В.К.: Аз искам да ми ги дадете, за да можем да ги запазим, да ги съхраним, да се види как е било.
към текста >>
В.К.: Не само по чиста
съвест
, по лична отговорност.
В.К.: Аз точно това искам тези беседи да ги запазим. Е.А.: Да, да, аз ги съхранявам, съхранявам. Да се види как е работено. Защото, аз го искам и за сега, за другите беседи ще ги дадеме сега да се стилизират, да знае онзи как са стилизирали тези беседи и да се съобразява малко с този начин, или пък аз даже не казвам да се съобразява. По чиста съвест да почне да си ги стилизира както той разбира.
В.К.: Не само по чиста
съвест
, по лична отговорност.
Е.А.: Лична, да. В.К.: Значи ти имаш от тези беседи? Е.А.: Имам. В.К.: Аз искам да ми ги дадете, за да можем да ги запазим, да ги съхраним, да се види как е било. Е.А.: Ще ти дам, ще ти дам.
към текста >>
58.
138. ОПОРОЧЕНИЕТО НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Със спокойна
съвест
предавах писмата и когато ги получавах, и когато тя ми ги даваше.
Или да ми даде писмото да го препратя, или пък да го получа, да. Той не й позволява да пише. Даже веднъж се случило така, че тя си го турила писмото на гърба и той като я потупва усетил, че има писмо и така я уловил, че праща пак писма. Да, скрила го на гърба си и тя като излиза, той я потупва по гърба и се разбира цялата работа, и затова може би тя ги даваше после на мене. Аз й услужвах, защото това беше чисто идейна работа и аз намирах, че това е само неговата ревност и затуй не трябва да зачитам тая ревност.
Със спокойна
съвест
предавах писмата и когато ги получавах, и когато тя ми ги даваше.
Но тя веднъж казала на Учителя това, че той не я пуска да идва при мене, пък Учителят й казва: „Ти когато отидеш при Елена, ще си отиваш при нея, но когато той те попита ходила ли си при Елена, ти мислено ще се обърнеш към Бога и ще кажеш: Господи, ти знаеш, че аз ходих при Елена", а на него ще кажеш че не си ходила". Сега отстрани хората ще помислят, че Учителят говори срещу лъжата, а върши друго. Не, това е за дадения случай само, защото това не е никаква лъжа, защото тя пред Господа си казва че е правила това. Ние пред Бога трябва да бъдем искрени. Ние пред хората, не сме длъжни всичко да казваме.
към текста >>
59.
156. УЧЕНИКЪТ ТЪРСИ УЧИТЕЛЯ СИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
" И в същия момент чух в себе си гласа на собствената ми
съвест
-какво добре бе направил този цар на семейството ни и на мен.
Станах член на партията. Наредиха аз да убия царя като се връща с колата си през Арабаконака, където го чаках с два пистолета в ръцете. Колата се зададе, аз я спрях. Царя слезе загледа ме спокойно, с насочени пистолети аз почувствувах в цялото си тяло някаква сила и един глас: „Хвърли оръжието! Дай път на колата!
" И в същия момент чух в себе си гласа на собствената ми
съвест
-какво добре бе направил този цар на семейството ни и на мен.
Хвърлих оръжието и дадох път на колата. Не след дълго царя ме повика в двореца. Поприказвахме и ме пусна на свобода, но аз бях вече дълбоко потресен и мисълта ми работеше усилено. Мой приятел ме заведе да чуя Учителя Петър Дънов - познах гласа, който говореше в мен. Оттогава станах окултен ученик на Учителя и на Бога през целия си живот - познах Истината.
към текста >>
60.
158. УЧЕНИКЪТ ТРЯБВА ДА ПОЗНАЕ УЧИТЕЛЯ СИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Аз, ама със спокойна
съвест
го казвам това, защото Той много така напрегнат беше в такъв случай.
В.К.: Да, той е с тръби, резервоар. Е.А.: С тръби, да. В.К.: И там някъде са хвърлили бомбите, така ли? Е.А.: Не бомбите ги хвърлиха на Витоша. Къде не знам, и даже не само тогава, но и на Изгрева, когато имаше бомбардировки Учителят не беше спокоен.
Аз, ама със спокойна
съвест
го казвам това, защото Той много така напрегнат беше в такъв случай.
В.К.: Щото на мен са ми разказвали, че както е била групата на единия бряг, задал се самолета и точно на отсрещния баир пуснал бомбите. Е.А.: И на насрещния баир паднали. Може другите да са видели и да кажат това. В.К.: Значи Учителят казваш на Изгрева беше напрегнат, строг, затворен в себе си. Сега тогава Той ходел всеки ден на Витоша.
към текста >>
61.
164. ЗАКЛЮЧЕНИТЕ СЪРЦА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
" Аз
добросъвестно
отидох и му казвам: „Любомире, Учителят ми каза това и това".
Това е проявеният Бог. И друга една картина, още една. Тази „Проявеният Бог" беше горе някъде, а по-долу беше под прозореца беше другата картина. И мен Учителят ми каза: „Ще идеш да кажеш на Лулчев, да снеме тази картина. Какво иска, Изгрева ли да разтури!
" Аз
добросъвестно
отидох и му казвам: „Любомире, Учителят ми каза това и това".
Той се засмя и каза: „Добре, ще махна, но тази горе ще я оставя". В.К.: Т.е. с точката. Е.А.: С точката, да. За този случай може, но не за друг случай.
към текста >>
62.
169. КАК СЕ ПЕЧАТАШЕ СЛОВОТО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Е.А.: Учителят каза и по
съвест
всеки почна да събира.
Е.А.: Изпуснаха. В.К.: Благоприятните условия се изпуснаха. Значи така стои въпросът със Синедриона. Сега как стана точно тази задача с единия лев? Всеки да почне да си събира.
Е.А.: Учителят каза и по
съвест
всеки почна да събира.
Почна да събира парите, всеки, който искаше. В началото, първата година много хора не бяха направили задачата. Щото казвали: „Е, едно левче", или даже са забравили може би да правят задачата. Щото Учителят казваше, не само да я правиме, но като тургаме левчето да помислим и другите така да правят. Разбираш ли?
към текста >>
63.
183. РАВНОСМЕТКАТА НА ЕДИН ЖИВОТ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Казвам го това със спокойна
съвест
.
В.К.: Значи охраната в София не можа да се осъществи както трябва. Е.А.: Не можа. Не можа да бъде така както в Търново, защото имаше много народ. После софиянци не са дисциплинирани. Хората от провинцията бяха много по-дисциплинирани от софиянците.
Казвам го това със спокойна
съвест
.
В.К.: Те са били тука непрекъснато край Учителя и нищо не научили. Е.А.: Е, казвам ти. Всеки си правеше както си разбира. Също всеки си правеше също, както разбира и както му изнася с онези, които ги заобикаляха на Изгрева. Получаваха се сблъсъци, които траяха години.
към текста >>
64.
06.Кой бе Любомир Лулчев и откъде дойде?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Имах угризения на
съвестта
имам ли право да правя това, когато той е женен и има съпруга, не се ли меся аз в чуждия живот.
Никакви прегради не турих. С никого не говорех затова, но това чувство ме обхвана и завладя. Започнах сама да търся срещи с него. По това време той беше офицер и работеше в инженерната работилница, където беше поддиректор. Понякога отивах да го срещна когато излиза от работа или когато отива на работа.
Имах угризения на
съвестта
имам ли право да правя това, когато той е женен и има съпруга, не се ли меся аз в чуждия живот.
Нещо в мен ми казваше, че нямам право, че това не е в реда на нещата, но чувството беше по-силно. Всякога, когато имах възможност да го видя и да се срещна го правех. Тогава аз разбрах, че съм влюбена и че обичам. Тази обич ми носеше радост. Той беше внимателен с мене, любезен, разположен.
към текста >>
65.
10.Поради работата която имах
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Аз имах и скрито желание за близост, но срещу това желание беше моята
съвест
, която ми казваше, че нямам право на това.
Аз не можах да издържа и пак потърсих среща с Любомир. Връзката, която направих с Любомир беше сила, която прониква в цялото ми същество, като че ли нямаше място в мен тя да не го проникне. Аз не разбирах дали това беше обичта, която имах към него или това беше половата енергия, която се събуди у мене. Аз я чувствах, че нахлува в мене и ме завладява. Тогава аз го търсех да го виждам, да се срещам, да говоря с него.
Аз имах и скрито желание за близост, но срещу това желание беше моята
съвест
, която ми казваше, че нямам право на това.
Срещу това желание беше и моят идеал за чист живот. В мен настъпваше борба на сили, желанието ми се бореше срещу съвестта и идеала ми. Незадоволените ми желания ме измъчваха, създаваха недоволството. Случвало се е да получа някакво задоволяване. Тогава пък съвестта ми и идеалът ми се помрачаваха.
към текста >>
В мен настъпваше борба на сили, желанието ми се бореше срещу
съвестта
и идеала ми.
Аз не разбирах дали това беше обичта, която имах към него или това беше половата енергия, която се събуди у мене. Аз я чувствах, че нахлува в мене и ме завладява. Тогава аз го търсех да го виждам, да се срещам, да говоря с него. Аз имах и скрито желание за близост, но срещу това желание беше моята съвест, която ми казваше, че нямам право на това. Срещу това желание беше и моят идеал за чист живот.
В мен настъпваше борба на сили, желанието ми се бореше срещу
съвестта
и идеала ми.
Незадоволените ми желания ме измъчваха, създаваха недоволството. Случвало се е да получа някакво задоволяване. Тогава пък съвестта ми и идеалът ми се помрачаваха. Съвестта ми казваше, че не трябва да допущам това, идеала ми за чист живот се посипваше с пепел. В такива борби живях много години.
към текста >>
Тогава пък
съвестта
ми и идеалът ми се помрачаваха.
Аз имах и скрито желание за близост, но срещу това желание беше моята съвест, която ми казваше, че нямам право на това. Срещу това желание беше и моят идеал за чист живот. В мен настъпваше борба на сили, желанието ми се бореше срещу съвестта и идеала ми. Незадоволените ми желания ме измъчваха, създаваха недоволството. Случвало се е да получа някакво задоволяване.
Тогава пък
съвестта
ми и идеалът ми се помрачаваха.
Съвестта ми казваше, че не трябва да допущам това, идеала ми за чист живот се посипваше с пепел. В такива борби живях много години. По това време Учителят беше казал на Паша - това впоследствие разбрах - да ми говорят, да ме съветват. Паша се опитваше в шеговита форма да ми говори, че няма да ме пуща да отивам, защото излизам радостна, пък се връщам разплакана. А Савка веднъж ми каза за Любомир: „Колкото е бяла ризата му, толкова той е мръсен".
към текста >>
Съвестта
ми казваше, че не трябва да допущам това, идеала ми за чист живот се посипваше с пепел.
Срещу това желание беше и моят идеал за чист живот. В мен настъпваше борба на сили, желанието ми се бореше срещу съвестта и идеала ми. Незадоволените ми желания ме измъчваха, създаваха недоволството. Случвало се е да получа някакво задоволяване. Тогава пък съвестта ми и идеалът ми се помрачаваха.
Съвестта
ми казваше, че не трябва да допущам това, идеала ми за чист живот се посипваше с пепел.
В такива борби живях много години. По това време Учителят беше казал на Паша - това впоследствие разбрах - да ми говорят, да ме съветват. Паша се опитваше в шеговита форма да ми говори, че няма да ме пуща да отивам, защото излизам радостна, пък се връщам разплакана. А Савка веднъж ми каза за Любомир: „Колкото е бяла ризата му, толкова той е мръсен". Като ми каза това, аз чух като че Учителят ми говори.
към текста >>
66.
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ МОЯТ РОМАН-3
,
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)
,
ТОМ 9
Е.А.: Не, имах угризение на
съвестта
си.
Ами сега? Какви ли не работи няма по света. Е.А.: Е сега. Какво да правя? В.К.: Сега не ти ли беше неудобно с Учителя, но не го осъзнаваше.
Е.А.: Не, имах угризение на
съвестта
си.
Не, винаги съм се терзала. Аз не съм имала чиста радост. В.К.: Сега четем: „Той ме покани да отивам у тях да стоя, когато гледаше на хората на ръка, за да има човек, който да отговаря на въпросите, които можеха да възникнат и за да давам обяснения". В.К.: Как? Какви въпроси?
към текста >>
67.
ПИСМА НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
,
ТОМ 9
Старая се най-
съвестно
и акуратно да изпълня задачата си.
Уж туй положение бе временно и може би щеше да остане за постоянно, ако този вятър не ни принуди да търсим друго място. Но нали трябва да имаме работа: кое палатка ще дигаме, кое ще кърпим, кое ще поправяме и т.н. Невенка сега философствува, че големите палатки сега падали, а малките успявали и всяко нещо си имало преимуществото. Сега мълчи и пише писмо и тя. Вън от вятъра всичко върви добре.
Старая се най-
съвестно
и акуратно да изпълня задачата си.
Правя туй, което ти би го направил и странното е това, същевременно и твърде радостно, че всичко го правя без вътрешно съпротивление, а с разположение. Това става за първи път с мене, досега съм го правила винаги с вътрешно усилие: трябваше да надделявам вътрешно съпротивление. Сега има вътрешна свобода и разположение. Като се видим ще говорим повече и подробно. Причините, по които остана не ми се известни, но те моля направи всичко възможно да дойдеш.
към текста >>
68.
XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-1
,
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ
,
ТОМ 9
Е. А.: Е, сега, щом е така ти малко ми успокояваш
съвестта
.
Ами, ако вземеш първата годишнина на Общия клас „Трите живота" и второто издание, ако го видиш. В.К.: Те са различни неща. Е.А.: Абсолютно различно. В.К.: Това си е преразказване. Кой каквото иска да каже.
Е. А.: Е, сега, щом е така ти малко ми успокояваш
съвестта
.
В.К.: Реално точно са нещата така. Ще кажеш: Братя и сестри има две издания. Много книги има по две издания, аз го казвам преразказване, впоследствие и след време хората ще проверят преразказване ли е, редактиране ли е, или пък ще намерят някоя друга дума да му сложат. Фактите са си факти. Е.А.: Е, да.
към текста >>
69.
XII. МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ
,
от тефтерчето на Елена Андреева
,
ТОМ 9
Той всеки ден наблюдава, доколко сме развили нашата
съвест
, нашата любов към Него, надеждата, разсъдливостта, музикалното чувство, доброто внимание, справедливостта.
/ 34. Неделно утринно, 14.VII.1940 г./ Всеки човек, който е работил за Бога, има право. Като стане човек сутрин, първата идея е да работи за Бога. Ако за Бога не си работил ти нямаш право. Бог е разумното в света, за Когото трябва да работим.
Той всеки ден наблюдава, доколко сме развили нашата
съвест
, нашата любов към Него, надеждата, разсъдливостта, музикалното чувство, доброто внимание, справедливостта.
Не искайте вашите учители да бъдат снизходителни. По-снизходителен от Бога няма. Той е предвидил всичките ни нужди. Ако ние не се развиваме съобразно неговия план, Той изменя онова, което е отредил за нас, задържа своето благословение. /Неделно утринно, 6.Х.1940 г./ Вярата е един абсолютен закон.
към текста >>
70.
XIV. ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ПРОМЯНА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Зависи от вашата
добросъвестност
вашата искреност и дълбокото ви желание.
Ядката само. Всеки от вас ще си създаде един отчет. За вас, той е най-добрият метод, не какво са писали учените хора. Какво са писали те, то понякога може да съответствува с природата на човека. И според тия методи ние ще нагодим да може да използвате общия принцип, тъй че всеки един според метода, който има да може да използува и прилага.
Зависи от вашата
добросъвестност
вашата искреност и дълбокото ви желание.
В това отношение американците са на първо място. Има студенти, които свършват, като работят в кухнята. Вие ще кажете: „Нямаме условия". Ще използвате всички условия, то е добре, когато дойдат хубавите условия, но всички условия трябва да се използват. И при най-лошите условия, когато кълцате лук можеш да намериш 5-10 мин.
към текста >>
71.
01 - 09. ЗАПАЛИЛИ КОШАРАТА МУ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Съвестта
заговорила у него: „Бай Георге, ти ни храниш децата, а ние ти палим кошарата... " - „Не думай тъй, Ильо.
Колко искаш? " - „Десет крини, бай Георге. На каква цена? " - „Както другите я продават, или пък ще ми я върнеш когато можеш. " Тези думи развълнували Ильо-Късия.
Съвестта
заговорила у него: „Бай Георге, ти ни храниш децата, а ние ти палим кошарата... " - „Не думай тъй, Ильо.
Как ще ми запалиш кошарата! Ти не си лош човек. " - „Вярно е това, бай Георге, ние с Тодор Босяка я запалихме. Прати ни Върбицалията, който и сега иска да дере от една овца две кожи. Ние трябваше неговата кошара да запалим, а не твоята.
към текста >>
Трети
съвест
развързва и човек освобождава.
Ние трябваше неговата кошара да запалим, а не твоята. Сега разбрах, че ти си добър човек, който мислиш за бедните като им помагаш когато са в нужда. Ето защо, от днес аз ти ставам приятел и ще те пазя от твоите врагове. " Един пали огън отвън - кошари изгаря. Друг пали огън отвътре - лошотии изгаря.
Трети
съвест
развързва и човек освобождава.
към текста >>
72.
01 - 54. ЧОРТЛЕНСКАТА ВОДА
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Брат Куртев изпълнявал възложената му задача
добросъвестно
и с любов.
" Тя веднага писала и баща й се изненадал от това писмо. Отива при онзи брат и го пита откъде е напълнил дамаджаната. Братът му отговорил както си е било. Тогава брат Куртев разбрал защо Учителят изрично му напомнил лично той да пълни водата. Тази задача за изпращане на чортленска вода продължила около две години, след което Учителят го освободил.
Брат Куртев изпълнявал възложената му задача
добросъвестно
и с любов.
Забележка на Редактора: За Чортленската вода и построяването на чешмата от Борис Николов виж в „Изгревът", том III, стр. 47.
към текста >>
73.
08 - 36. РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
И въпреки моето застъпване, че той ми е добър и
съвестен
човек, обаче полицията на времето го потърсиха, без да ме питат мене, веднага го вземаха и го пратиха в Гиген, в лагер.
" Викам: "Дайте ми хора, бе! Дайте ми хора, аз трябва да изпълнявам тази служба. Дайте ми хора! Трябва да назнача хора. Щом не ми давате, аз ще си намеря." И намерих си, и изпълнявам.
И въпреки моето застъпване, че той ми е добър и
съвестен
човек, обаче полицията на времето го потърсиха, без да ме питат мене, веднага го вземаха и го пратиха в Гиген, в лагер.
Обаче аз на мястото му не назначих човек. Другите чиновници работеха работата, а жена му получаваше заплата. Той след 9 септември 1944 година даде изложение, защото аз го поисках от него и той даде изложение, какво отношение съм имал към него като комунист и как съм го защитавал. Така новата комунистическа власт ми опрости греха, че съм бил кмет на предишната власт, която ги гонеше.
към текста >>
74.
09 - 245. НА ЕДНА ЖЕТВАРСКА БРИГАДА
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Жънех, ръкойки събирах, пренасях снопи, въобще правех всичко, което можех, което бе според силите ми, но го правех
съвестно
.
245. НА ЕДНА ЖЕТВАРСКА БРИГАДА Беше по време на жътва през 1947 година. Нивите бяха узрели и чакаха жътвари. Бяхме на бригада по Отечествено-фронтовска линия.
Жънех, ръкойки събирах, пренасях снопи, въобще правех всичко, което можех, което бе според силите ми, но го правех
съвестно
.
Кварталната отговорничка ме попита: „Ти дъновистка ли си? " - „Добре е да съм, но знам ли? " - й казах аз. Целият ден крак не подвих. Най-после дойде обяд и седнахме да обядваме.
към текста >>
75.
17 - МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДЕВЕТ ДНИ
,
Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев
,
ТОМ 10
Извърши най-
съвестно
възложената работа. 4.
Краката са символи на добродетели, дръж ги в изправност. 10. Мисълта е чиста тогава, когато изхожда от светлината. ДЕН ОСМИ 1. Бодрост, свежест и прилежание красят живота на ученика. 2. Жилище на Духа е чистото сърце. 3.
Извърши най-
съвестно
възложената работа. 4.
За ученика всекидневната програма е определена. 5. Старай се да запазиш в себе си всякога мира. 6. Използувай добрите условия за Богоугодна работа. 7. Първите слънчеви лъчи ободряват ученика. 8. Имай винаги към всички свята обхода. 9.
към текста >>
76.
18 - 10. ЗАЩО БЕ СЪХРАНЕНА ГРАДИНАТА В АЙТОС ПО ВРЕМЕ НА СОЦИАЛИЗМА 1945 - 1990 ГОДИНА
,
Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.
,
ТОМ 10
Не им пречат, защото през деня са
съвестни
, трудолюбиви селяни.
Всички слушат и изпълняват съветите му. Те съдействуват на първите мероприятиея на новата власт, за да станат първите ТКЗС - та, с които земята става обща и се обработва в кооперативи. Те не възразяват на местната власт, те са трудолюбиви, изпълнителни към нарежданията на местната власт. А освен това местната власт, както и онази в град Айтос, знае какво е говорил Георги Куртев по селата. Оставят ги свободно да се събират в селата по къщите, да пеят песни и да правят своите събирания.
Не им пречат, защото през деня са
съвестни
, трудолюбиви селяни.
Това ми го разказваше много пъти лично Весела Несторова. 6. Всяка година на 12 юли, Петровден, в град Айтос в Братската градина става събор. По времето на Георги Куртев не е спрян нито един събор. Но властите са обезпокоени от събирането на цяла България на посетители в градината на 12 юли. Няколко пъти викат ръководителите след заминаването след 1961 година на Георги Куртев.
към текста >>
77.
26 - 00. СПОМЕНИ ОТ СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО, СЪСТОЯЛ СЕ НА 19 АВГУСТ 1922 г. В ГРАД ТЪРНОВО
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Атанасов Попов.
,
ТОМ 10
И най-трудно беше да я попитам и как да а питам, като не може
съвестта
ми да допусне, че тя може да бъде способна на това унизително деяние - да ми открадне кесията.
За моя голяма изненада и уплаха констатирах, че портмонето ми с парите от джоба на сакото липсваше. Сърцето ми затуптя силно. Претърсих се няколко пъти, обаче все същите резултати - портмонето е изгубено! Къде може да бъде? В главата ми нахлуха най-различни предположения, но не крия, че мисълта ми се спираше главно на сестрата - доброжелателка, да не би тя да го е прибрала!...
И най-трудно беше да я попитам и как да а питам, като не може
съвестта
ми да допусне, че тя може да бъде способна на това унизително деяние - да ми открадне кесията.
Къде е тогава смисълът на нейното посещение на свещено място - събора! На нейния висок идеал, за който говореше през цялото пътуване. Аз все продължавах да се претърсвам и бъбря насаме. Един стар белокос брат сигурно забеляза моето явно смущение и тихичко ме запита: „Братко, какво има, загубил ли си нещо, а? " - „Загубих, брат, загубих си портмонето." И докато се колебаех да споделя или не цялата история с палтото и сестрата, той с висок глас извика: „Братя, има изгубено портмоне с пари на един брат, потърсете го!
към текста >>
78.
„Изгревът том IX пристига с небесна колесница
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 10
Чак когато един
съвестен
разпространител ни обърна внимание на този начин на източване на парите, ние се стреснахме.
Тази загуба бе голяма, защото от години се практикуваше този начин. В книжарницата се продаваха книги, оставени и от други издатели, по определени цени, а се изпращаха с по-ниски цени. Разликата се плащаше от нас. Търпели сме големи загуби, без да знаем. Другият начин бе, че се изпращаха повече книги от обявените по списъка.
Чак когато един
съвестен
разпространител ни обърна внимание на този начин на източване на парите, ние се стреснахме.
Третият начин бе, че се продаваха книги, прибираха се парите в джобовете им, без да се впишат в тетрадката. А онова, което бяха написали, точно отчитаха, за да не се усъмним. И когато аз трябваше да реагирам, то се разбра, че беше изчезнала една папка с документи от банката, без която не можехме да приключим финансовата 1998 година. Изкарахме копие, но трябваше да платим много, много пари. И като похлупак на всичко изчезнаха и дискетите със записаното Слово на Учителя Дънов, на всички издадени беседи.
към текста >>
79.
II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Тъкмо в това време в недрата на българския народ се извършвал бавно, но сигурно процесът на пробуждане към един нов живот, започнали да сияят проблясъците на родна
съвест
и съзнание и стремеж към едно по-високо интелектуално развитие; беше се отпочнапа една трескава и безспирна работа за туряне основа на една българска национална просвета и бързото й разширение и разпространение всред народа.
Той бил светогорски таксидиотин и се бил установил тогава в Устово, дето открил килийно училище. У него имало значителна библиотека, величината на която, разбира се, не трябва да се оценява според днешните понятия. Изглежда, че внушенията, добити от този монах, са имали решително влияние за по-нататъшното развитие на талантливия младеж. На него той дължи в голяма степен стремежа си към по-високо образование и просвета. Обаче не по-малко влияние трябва да са оказали в това направление на Дъновски стремежите на времето и на окръжаващата го среда.
Тъкмо в това време в недрата на българския народ се извършвал бавно, но сигурно процесът на пробуждане към един нов живот, започнали да сияят проблясъците на родна
съвест
и съзнание и стремеж към едно по-високо интелектуално развитие; беше се отпочнапа една трескава и безспирна работа за туряне основа на една българска национална просвета и бързото й разширение и разпространение всред народа.
Надарен с интелигентна и отзивчива душа, Конст. Дъновски не е могъл да се откъсне от общото идейно течение на своето време. След като завършил първото си образование в родното си село, той се отправил за Пловдив, дето постъпил в тамошното гръцко училище. Накрай той продължил и завършил образованието си в Татар Пазарджик, при известния български учител Никифор х. Константинов Мудрон.
към текста >>
80.
II. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ и НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Пристигнал в Цариград, Йоаким III произнесъл забележителна реч по случай заемането на патриаршеския трон, в която изложил ръководните начала на своята бъдеща дейност и между другото казал: „От наша страна ние изповядваме и уверяваме по
съвест
всички Вас, че никаква неискрена и низка, нито користолюбива отмъстителна или злопаметна цел не ще повлияе на нас при направляването благата на църквата и нацията.
На 9 януарий 1874 г., след като бил уволнен тогавашният владика на Солун, Йоаким бил преместен и назначен за солунски митрополит. През четиригодишното си архиерействуване в Солун, както и преди това във Варна, Йоаким развил усилена дейност. Той успял да внесе единодушие и да премахне споровете и разногласията в духовете и спечелил пълното доверие, уважение и привързаност на своето паство и голям авторитет. Когато патриарх Йоаким II умрял и на 4 октомврий 1878 г. бил произведен избор за негов заместник, за такъв бил избран единогласно Солунският митрополит Йоаким, като патриарх Йоаким III.
Пристигнал в Цариград, Йоаким III произнесъл забележителна реч по случай заемането на патриаршеския трон, в която изложил ръководните начала на своята бъдеща дейност и между другото казал: „От наша страна ние изповядваме и уверяваме по
съвест
всички Вас, че никаква неискрена и низка, нито користолюбива отмъстителна или злопаметна цел не ще повлияе на нас при направляването благата на църквата и нацията.
Верни пазители на законите на отците и точни блюстители на свещените канони и постановления, отдаваме се оттук нататък всецяло, доколкото може това един слаб и скромен човек, на уреждане и изправяне на казаното по-рано. Изискваме обаче и от Вас, от каноническите и законни тела, и отделно от всекиго едного и изобщо от всички, онова, което ние непринудено обявяваме и съвестно обещаваме. Така ние ще стигнем спокойно и не след дълго с общи усилия и с благодатта на Всевишния в пътя на спасението." Четиридесет и четири годишният патриарх, най-младият такъв, веднага щом поел кормилото на патриаршията, се отдал на реформиране на църквата. Той подал в свръзка с това един бележит доклад на великия везир, в който се застъпвал за пълното запазване на дарените от Мохамеда II привилегии на вселенската патриаршия и за изравняване правата на християни и мохамедани в империята. На 12 януарий 1879 г.
към текста >>
Изискваме обаче и от Вас, от каноническите и законни тела, и отделно от всекиго едного и изобщо от всички, онова, което ние непринудено обявяваме и
съвестно
обещаваме.
Той успял да внесе единодушие и да премахне споровете и разногласията в духовете и спечелил пълното доверие, уважение и привързаност на своето паство и голям авторитет. Когато патриарх Йоаким II умрял и на 4 октомврий 1878 г. бил произведен избор за негов заместник, за такъв бил избран единогласно Солунският митрополит Йоаким, като патриарх Йоаким III. Пристигнал в Цариград, Йоаким III произнесъл забележителна реч по случай заемането на патриаршеския трон, в която изложил ръководните начала на своята бъдеща дейност и между другото казал: „От наша страна ние изповядваме и уверяваме по съвест всички Вас, че никаква неискрена и низка, нито користолюбива отмъстителна или злопаметна цел не ще повлияе на нас при направляването благата на църквата и нацията. Верни пазители на законите на отците и точни блюстители на свещените канони и постановления, отдаваме се оттук нататък всецяло, доколкото може това един слаб и скромен човек, на уреждане и изправяне на казаното по-рано.
Изискваме обаче и от Вас, от каноническите и законни тела, и отделно от всекиго едного и изобщо от всички, онова, което ние непринудено обявяваме и
съвестно
обещаваме.
Така ние ще стигнем спокойно и не след дълго с общи усилия и с благодатта на Всевишния в пътя на спасението." Четиридесет и четири годишният патриарх, най-младият такъв, веднага щом поел кормилото на патриаршията, се отдал на реформиране на църквата. Той подал в свръзка с това един бележит доклад на великия везир, в който се застъпвал за пълното запазване на дарените от Мохамеда II привилегии на вселенската патриаршия и за изравняване правата на християни и мохамедани в империята. На 12 януарий 1879 г. той свикал гръцки народен събор за ревизиране на националните канонизми. Пред тоя събор той прочел едно забележително историческо изложение, в което посочвал мерките за изцеряване на църковните и народни недъзи.
към текста >>
81.
II.02.03. Първата славянска служба
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Впрочем влиянието на Рачински над българите във Варненско явствува и от неговото собствено признание, че след събитията в Цариград в 1860 г., „когато кметовете на градовете и селата, на поканата на българската община в Цариград, се решили да подпишат, че се отричат от административното подчинение на цариградския патриарх,
добросъвестните
свещеници от Добрич, Нови Пазар, Котел и селата Хадърджа и Гюнъдогду, ме поставяха в затруднително положение, като се обръщаха за съвет към мене."
Ясно е,че Рачински е способствувал силно за раздвижването и националното сплотяване и проявление на варненските българи. Наистина, Великденските събития в Цариград, когато тамошните българи обявили на 3 април 1860 г. отделянето си от цариградската патриаршия в отделна църква, начело с Илариона Макариополски, също така влияели; но ако не беше Рачински, те не биха раздвижили тъй скоро варненските българи, които са се намирали при много по-трудни условия, отколкото другаде. И значението на този руски консул изпъква още по-релефно, като се има пред вид, че другаде в България, дето условията са били по-благоприятни, но дето е нямало един Рачински, събитията от 1860 г. са повлияли много по-слабо и бавно.
Впрочем влиянието на Рачински над българите във Варненско явствува и от неговото собствено признание, че след събитията в Цариград в 1860 г., „когато кметовете на градовете и селата, на поканата на българската община в Цариград, се решили да подпишат, че се отричат от административното подчинение на цариградския патриарх,
добросъвестните
свещеници от Добрич, Нови Пазар, Котел и селата Хадърджа и Гюнъдогду, ме поставяха в затруднително положение, като се обръщаха за съвет към мене."
към текста >>
82.
II.02.04. Българска община във Варна
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
махзари, с които го и молим да припознай за наше духовно начялетво онова, което нашата
съвест
, съобразно съ законите на Вярата, ни кара да припознаваме, сиреч църковното начялетво при Българската наша народна църква в Цариград, която считамь!
Дъновски, а по-друг.25 Това важно писмо-формуляр, препис от което Арабаджиев имал запазен и предал на Иван Церов, гласи буквално така: „ВьiСокопреосвященьiший Владико, Милостивьiйший Архипастир и Отец! После смиреното и покорното целувание на святата Ви десница, ний долуподписаните жители...... с казаата прихождами да Ви известим чрез настоящето си, че и нас както и другите наши единородци Цариградският патриаршеский престол, който е с интриги потъпкал народната ни Йерархия вопреки църковните закони, е отдавна накарал с разнообразните си злоупотребления и престъпления на каноните да мислим за избавлението си от него. Но догде на Божествения промисъл не било угодно да определи особено за това време, ний продължавахме да охкаме под притеснителната му власт. Сега като се научихме ненадейно за отречението от речения престол, което торжествено направили нашите единородци в Цариград, ний излязохме из търпение и с радост ще ся отречем и ний от богоомразната власт на Гръцкото Духовенство, като изхвърлихме из църковните си молитви имято на патриарха и на проводения от него архиепископ, на място които ще турнем да се молим за благоденствието на чадолюбивейшаго Царя нашего султан Абдул Меджита и за Ваше Високопреосвещенство, като за църковен наш началник. За това наше справедливо желание ний известихме честното правител ство с особень!
махзари, с които го и молим да припознай за наше духовно начялетво онова, което нашата
съвест
, съобразно съ законите на Вярата, ни кара да припознаваме, сиреч църковното начялетво при Българската наша народна църква в Цариград, която считамь!
за истинна наша духовна майка. Това и Вам, В. Пр. Владико, известявами и Ви потвърдявами с нашите подписи и печати, че ний с драго сърце от сега нататък имами да припозна-вами за църковно начялетво начялетвото при Българската наша народна църква и от която са обявлявами зависими, според както искат и законите на нашата вяра и да него ще ся обръщами за всичките си религиозни нужди и дела. Това наше общо религиозно писмо Ви дава право да действувате като пълномощен от наша страна за утвърждение от Високото Правителство на нашата зависимост от Църковното Начялетво на речената църква в Цариград и за да ся припознай от Високата Порта Подновената наша иерархия. Надеюще ся че ще на приемити и не щете ни откажите и оставите без Отеческий Ваш отговор на това наше писмо, оставами смирени Ваши Во Христе чада Жит.........съ казаата." Това писмо свидетелствува вече ясно за процеса на национално сплотяване, който се извършвал между варненските българи.
към текста >>
83.
III.ИЗ СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ДУХОВНОСТ СТАТИИ НА П. К. ДЪНОВ 1.ДОБРОДЕТЕЛТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Стой на положението си, дето си поставен, и извършвай длъжността си както я разбираш и ти е диктувана от твоята
съвест
, защото в това стои достойнството на человека.
1.ДОБРОДЕТЕЛТА Никога не пресиляй една работа. Никога не бързай да я свършиш наполовин, защото ще треба да я повториш изново и то без да сполучиш целта, която гониш. При това помни, че всяко нещо в животът треба да си има своето време и място, другояче, ще треба да се разкайваш, че си турил нещата не на мястото им и че си ги извършил не на времето им. А това ще ти струва много, понеже ще те лиши от това, което ти се пада да приемеш - твоето задоволство, че си сторил нещо добро; защото хубостта на едно дело зависи от правилността и поредъка, по който следва да се извършва своевременно; и това е именно което му дава своята ценност. Не предлагай услугите си там, дето не са нуждни; нито приятелството там, дето няма място.
Стой на положението си, дето си поставен, и извършвай длъжността си както я разбираш и ти е диктувана от твоята
съвест
, защото в това стои достойнството на человека.
А всякой, който се обленява да проумява истината, ще пострада: негова светилник ще угасне, затова внимавай в животът си, да не би да сториш това - да станеш немарлив към вечните начала и съградиш щастието си на пясък. Пази сърдцето си от суетославие и ще бъдеш щастлив в животът си. Не желай това, което не ти треба и не искай невъзможното, понеже желаеш две неща непостижими. Във всяко нещо призовавай Бога, за да те благослови преди да го почнеш и делото ти ще благоуспее. Не се колебай в пътят на истината и не казвай какво ще се ползваш, ако я следваш; защото тъй ако мъдруваш, непременно в ровът ще слезеш и ще бъдеш забравен от всички заради постъпката си, че си я презрял.
към текста >>
Слушай гласът на твоя Ангел Хранител -
съвестта
, за да си спокоен и блажен всякога.
Пази душата си от празнословие, защото в него грехът е неизбежен; а там, дето има грях, не може да има спокойствие; следователно всякой, който желае мирът и веселието, необходимо му е да отбягва грехът. Защото той е разрушителят на всичко добро; а там, дето доброто се разрушава, нещастието е готово; понеже зло и добро са невместими едно в друго: ако предпочетеш грехът, нещастието е готово; защото те са две неща, свързани в едно, като причина и следствие и с възприеманието на едното ще възприемеш и другото. А ако възприемеш доброто, ще възприемеш и щастието, защото целта на доброто е щастието. И тъй, знай, че във вечния поредък всяко нарушение води и своите последствия и ако мирът ти се е нарушил, нарушил си някоя заповед на добродетелта. За това гледай по-скоро да изправиш погрешката си, защото другояче раната ти ще стане по-голяма.
Слушай гласът на твоя Ангел Хранител -
съвестта
, за да си спокоен и блажен всякога.
За това гледай как ходиш в пътя на живота. Не се двоуми, кога имаш да избереш два противоположни пътя, защото в двоумението си ще покажеш своята слабост, която може да ти стане уловка да пострадаш. От два пътя винаги избирай правия, при все че е тесен и малцина са, които ходят там, и бъди уверен, че ще слестиш и време; тъй като няма да срещнеш големи препятствия. Не мъдрувай повече отколкото знаеш, защото ще мязаш на человек, който харчи повече от колкото има; а това е все едно, че търсиш или сиромашията, или безумието. И тъй, внимавай кога говориш, да не би езикът ти да се подплъзне и каже това, което не знаеш - много ще изгубиш от едно подплъзване, което мъчно от после ще поправиш.
към текста >>
84.
III.03 ОБЩ ПОГЛЕД ВЪРХУ ДУХОВНОСТТА (СПИРИТИЗМА)
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Тя е превъсходната наука, която усветява, задоволява и определя
съвестта
.
Ще ни забележат, че потвърждението на откровението посредством Духовете избягва от научния контрол. Ще отговорим, че често откровението усветлява науката и че ако последнята не е всякога съгласна с откровението, от туй не следва, че то даром треба да бъде уничтожено от науката. Разноречието, което съществува между тях, няма за причина освен значителния успех на откровението относително науката, която, както справедливо казва г. Албен Валабрег, не е освен в началото на обширния и великолепен път, който й остава да извърви, когато откровението има светлината на върховните интелигентни същества, които живеят в задгробния свят, които поучават и подпомагат добрите воли, като приготовляват славното бъдище на нашето човечество през всякакъв вид борби, що неговото невежество обема, за да парализира негова вървеж. И ако някои учени отказват още да приемат духовните явления и техните следствия, не е далеч времето, когато тези малки изключения не ще могат вече да се укрият от силата на явленията, е далеч от да нападат това, което чрез собственно съзнаниете не познават и не искат па познаят, ще бъдат принудени да кажат същото, както тези, които са опитали и изучили: „Ние не казваме, че това е възможно, ние казваме, че това е." По един философически и морален начин духовността поучава хората на безценното благоразумно познание на нещата.
Тя е превъсходната наука, която усветява, задоволява и определя
съвестта
.
Тя е светилището, от което произхожда свещенната светлина, която прониква до най-дълбоките гънки на нашата душа, за да я стресне, когато тя е нажалена Тя може да я разбуди от нейната тъпост и да раздвижи нейното безчуствие. Тя може да я направи внимателна към туй върховно добро, което е драгоценния ключ на нашето усъвършенствуване, като е умозрението на самата ни съвест. Духовността доказва, че необходимостта от непрекъснати съществувания е законното заключение на напредъка, а под това са подчинени всичките същества. Действително, непрекъснатите съществувания са средството да можем да умножим количеството и качеството на нашите интелектуални и морални способности, които ще бъдат потребни да ни съдействуват в нашето усъвършенствуване. Спирани от смъртта, която ненадейно дохожда да заспре продължението на нашите опити и земни занятия, тези.
към текста >>
Тя може да я направи внимателна към туй върховно добро, което е драгоценния ключ на нашето усъвършенствуване, като е умозрението на самата ни
съвест
.
Разноречието, което съществува между тях, няма за причина освен значителния успех на откровението относително науката, която, както справедливо казва г. Албен Валабрег, не е освен в началото на обширния и великолепен път, който й остава да извърви, когато откровението има светлината на върховните интелигентни същества, които живеят в задгробния свят, които поучават и подпомагат добрите воли, като приготовляват славното бъдище на нашето човечество през всякакъв вид борби, що неговото невежество обема, за да парализира негова вървеж. И ако някои учени отказват още да приемат духовните явления и техните следствия, не е далеч времето, когато тези малки изключения не ще могат вече да се укрият от силата на явленията, е далеч от да нападат това, което чрез собственно съзнаниете не познават и не искат па познаят, ще бъдат принудени да кажат същото, както тези, които са опитали и изучили: „Ние не казваме, че това е възможно, ние казваме, че това е." По един философически и морален начин духовността поучава хората на безценното благоразумно познание на нещата. Тя е превъсходната наука, която усветява, задоволява и определя съвестта. Тя е светилището, от което произхожда свещенната светлина, която прониква до най-дълбоките гънки на нашата душа, за да я стресне, когато тя е нажалена Тя може да я разбуди от нейната тъпост и да раздвижи нейното безчуствие.
Тя може да я направи внимателна към туй върховно добро, което е драгоценния ключ на нашето усъвършенствуване, като е умозрението на самата ни
съвест
.
Духовността доказва, че необходимостта от непрекъснати съществувания е законното заключение на напредъка, а под това са подчинени всичките същества. Действително, непрекъснатите съществувания са средството да можем да умножим количеството и качеството на нашите интелектуални и морални способности, които ще бъдат потребни да ни съдействуват в нашето усъвършенствуване. Спирани от смъртта, която ненадейно дохожда да заспре продължението на нашите опити и земни занятия, тези. съществувания са като станциите на едно дълго пътуване, във време нa които се определя за всеки едного от нази баланс, съставен от актив и пасив, който да представлява сбора (сумата) на нашите добри и лоши дела. По тая причина ни се налага материалния успокоителен отдих, за да ни позволи да преценим справедливо стойността на нашето поведение и причините, които са го определили.
към текста >>
Едничкото нещо, което всичките
съвести
съзнават, е че ако човечеството се снабди с такова благовение, щото да тури в действие заповедите Христови, земята незабавно ще стане рай.
Духовното учение ни учи още, че ние не треба да се задоволяваме с тази отрицателна формула: Недей прави на другите това, което не искаш да ти правят', то ни учи, че ние треба да преобразим това правило с едно превъсходно Християнско и братско изпълнение: Прави на другите това, което искаш да ти правят - това е закона на солидарността. Духовността отива още по-надалеч, тя ни казва: Прави доброто на всичките, понеже доброто е единственното противоядие и най-върховния разорител на злото; ако и да не предобиеш никаква благодарност по примера на Христа, бъди силен в доброто - това е примера на напредъка. Духовния морал, както този на Евангелието, е достъпен за всички; той доказва на богатия необходимостта да бъде добър; той учи якия да бъде приятен; силния да бъде смирен; на бедните, страдаящите, нещастните той отваря съкровищата на истините си, които осветяват, утешават и насърдчават в борбата против злочестината и нещастията на живота. Той е за всички небесната манна, Божествената храна за душата в безплодните пустини на земния живот, който прекарваме. Дълго време задушени от лошевините и неприятностите, които човеческите страсти развъждат, този морал, Божествена отрасл, върховното утешение против всичките отчаяния и всички тиранства, преобразован от Христа и от мучениците на Любовта и на Свободата, наконец влиза в пътя на осъществуванието под върховното и светло управление на Духа на Истината.
Едничкото нещо, което всичките
съвести
съзнават, е че ако човечеството се снабди с такова благовение, щото да тури в действие заповедите Христови, земята незабавно ще стане рай.
Да се постигне това следствие, този величествен идеал, що треба? Треба Вяра във върховните учения на Господа, понеже Вярата дава Волята, Волята ни дава силата за да работим. Всичко е тук! Но ще се каже, за да има някой Вярата, нашия век изисква да се внуши в човешкото умственно и съвестно състояние светлина. Е добре!
към текста >>
Но ще се каже, за да има някой Вярата, нашия век изисква да се внуши в човешкото умственно и
съвестно
състояние светлина.
Дълго време задушени от лошевините и неприятностите, които човеческите страсти развъждат, този морал, Божествена отрасл, върховното утешение против всичките отчаяния и всички тиранства, преобразован от Христа и от мучениците на Любовта и на Свободата, наконец влиза в пътя на осъществуванието под върховното и светло управление на Духа на Истината. Едничкото нещо, което всичките съвести съзнават, е че ако човечеството се снабди с такова благовение, щото да тури в действие заповедите Христови, земята незабавно ще стане рай. Да се постигне това следствие, този величествен идеал, що треба? Треба Вяра във върховните учения на Господа, понеже Вярата дава Волята, Волята ни дава силата за да работим. Всичко е тук!
Но ще се каже, за да има някой Вярата, нашия век изисква да се внуши в човешкото умственно и
съвестно
състояние светлина.
Е добре! тая светлина, тъй желаема, не може да я има освен чрез Духовността: тя ще я достави. Духовността, подкрепена от Науката, ще даде новата светлина, която ще освети пътя на човека, който го води към неговата участ: съгласието.
към текста >>
85.
IV.14 август, неделя
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Българинът е
съвестен
, но не религиозен, а това е един народен грях, от който този народ е много страдал.
Жените в това събрание не се допуснаха. Сега г-н Дънов само на мъжете, без жените, каза: - Ще ви говоря за най-съществения въпрос, който може да ви занимава през тази година, защото човек трябва да урегулира отношенията си със света. Но каквото и да питате, знайте, че ще се отговори само на строго определено желание. И добре е да се види кой от вас ще каже определено желание. Българите нямат почитание към Бога, нито към приятелите си.
Българинът е
съвестен
, но не религиозен, а това е един народен грях, от който този народ е много страдал.
Това е важно да се знае от Веригата, защото и вие изхождате от народа, та трябва да знаете, че като влизате във Веригата, вие сами влизате в съприкосновение със същества висши, та ако липсва във вас внимание, вашата работа ще бъде също както приближаване сламката при огъня. Днешният ден характеризира положението на Веригата. (Целия ден бе облачно и дъждовно и надвечер имаше силни и продължителни светкавици, които осветяваха целия простор и се придружаваха със слаби гръмотевици.) Днешният ден със своя дъжд показва, че вие не сте готови за Господнята трапеза, защото човек когато възприема виното, трябва плътта да бъде немощна, а пък като е силна тя, резултатите не могат да се добият. Понеже ние се приближаваме към Господа и искаме да Му слугуваме, то трябва да има контракт между вас и волята Божия, а пък в контракта знаете, че ако не е определен, то и двете страни не ще знаят какво да правят. Ето защо отношенията в контракта между вас и Бога трябва да бъдат напълно определени.
към текста >>
86.
V.II.41 МОЛИТВА ЗА ПРОСВЕЩЕНИЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Покажи заради нас силата на ръката Си, и укроти тия зверове, тия алчни желания така щото да намерим мир в Твоята сила и непрестанно гласът на похвала да се разнася и Твоето светилище - чистата
съвест
. 4.
41 МОЛИТВА ЗА ПРОСВЕЩЕНИЕ 1. Просвети ме, О! Преблагий Исусе с вътрешна виделина, и нека Твоята виделина да осияе нашето сърдце и да разгони всичката негова тъмнина. 2. Запри заблудения ни ум и сломи силата на тези постоянни изкушения. 3.
Покажи заради нас силата на ръката Си, и укроти тия зверове, тия алчни желания така щото да намерим мир в Твоята сила и непрестанно гласът на похвала да се разнася и Твоето светилище - чистата
съвест
. 4.
Запрети на ветровете и на бурите, кажи на морето да се не вълнува и на вятърът - не духай вече и ще стане голяма тишина. 5. Проводи Твоята Виделина и Твоята Истина да осияят земята, защото аз съм тъмна и безплодна земя, догдето не ме осветиш. 6. Излей Твоята благодат отгоре и ороси сърдцето ми с небесната роса, излей на тази безводна земя плодоносните води на чистата вяра, та да родим добри и спасителни плодове. 7. Ободри моята отслабнала душа под бремето на тежките й грехове и отнеси всичките ми желания горе на небето, та като вкуся от вечното блаженство, с отвращение да гледам на тези земни неща. 8. Вдигни ме, отдели ме от тези скоропреходни неща, защото никой съседен предмет не може да удовлетвори, или да насити всецело сърдцето ми. 9.
към текста >>
87.
VII.2. ЧЕРНИЯТ МАГЬОСНИК И ОМАГЬОСАНАТА ПРИНЦЕСА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Това е онзи, който разпродава
съвести
, души человечески и високи идеали за черни грошове, монетите, чрез които се купуват бели робини да перат и избелват чергилата на постелите на порока.
2. ЧЕРНИЯТ МАГЬОСНИК И ОМАГЬОСАНАТА ПРИНЦЕСА Кой е този, който разпродава молитвени братски салони? Кой е този, който продава души и прави съдби между земята и небето? Кой е този, който залага души за пари и се продава на чужденци?
Това е онзи, който разпродава
съвести
, души человечески и високи идеали за черни грошове, монетите, чрез които се купуват бели робини да перат и избелват чергилата на постелите на порока.
Това е Господарят и Духът на Заблуждението. И на Отклонението! писмо ДО БОГДАНА ВЕРГИЛИЕВА КРЪСТЕВА ОТ ВЕРГИЛИЙ НИКОЛОВ КРЪСТЕВ Настоящото писмо е уведомление, предупреждение и поучение във връзка със следното: 1. На 19.Х. 1999 год.
към текста >>
88.
Наряди за 1937 г.
,
,
ТОМ 12
А пък мъжът трябва да бъде
съвестен
, справедлив.
Женитбата трябва да става по новия начин. Между мъжа ижената трябва да има три допирни точки: във физическия, астралния и умствения свят. После трябва да се допълнят, астрологически трябва да се допълнят. После, у жената трябва да е развито религиозното чувство. Тя Бога не обича, че тебе ли ще обича!
А пък мъжът трябва да бъде
съвестен
, справедлив.
Жената иска мъжът да бъде справедлив. А пък мъжът иска да го почитат, да го уважават. Казано е: „В Царството Божие нито се женят, нито за мъж отиват, но са като ангели." Радвайте се, че след време любовта ще вземе надмощие. Има още малко време! Всеки от вас има доброто желание, но няма методи!
към текста >>
89.
Наряди за 1945 г.
,
,
ТОМ 12
И всички упражнения, давани в школните лекции, се изпълняват
съвестно
.
Работите в Общия клас в сряда в 5 ч., в Младежкия клас в петък в 5 ч., в неделя в 5 часа и 10 часа сутринта продължават радостно и енергично. Продължава се четенето поред на беседите и лекциите от книгите, които посочихме миналия път. Само в неделя в 10 часа се започна четенето на беседи от тома „Все, що е писано", понеже се завърши томът „Великите условия на живота". В школите в сряда и петък всички братя и сестри на Изгрева изучават старателно Словото на Учителя. Всички теми и резюмета се правят редовно.
И всички упражнения, давани в школните лекции, се изпълняват
съвестно
.
Сестра Цветана Симеонова разяснява някои от лекциите в сряда чрез художествени цветни картини, които илюстрират някои основни идеи на четената лекция. Учителят казва: „Сега сме в една от най-великите епохи в човешката история! " Нека ние, вдъхновени от величието на епохата, в която живеем, да работим за красивия ден, който иде. Има какво да се работи. И нека тази работа да ни изпълва с радост.
към текста >>
90.
Наряди за 1948 г.
,
,
ТОМ 12
Той казваше: „За всяка своя дума аз съм отговорен пред Бога и пред
съвестта
си." И в тази светлина Неговите ученици с голяма любов и преданост Го слушаха.
За него любовта служи за храна, а дългът - за наслада. Учителят - добрият ни и светъл Учител - беше светлият лъч, изпратен от Бога между нас. Той със своята обноска, със своя живот, със своята любов към нас и със своята мъдрост в изясняване на Божиите истини, обгръщаше душите ни с нетленни духовни богатства. Неговата всеотдайна преданост към Бога надминаваше всичко. Неговите мисли, Неговите чувства и Неговата обхода бяха във всичко отмерени.
Той казваше: „За всяка своя дума аз съм отговорен пред Бога и пред
съвестта
си." И в тази светлина Неговите ученици с голяма любов и преданост Го слушаха.
Учителят за своите ученици беше видимият образец във всичко. Той беше живият пример за нас. Той ни въвеждаше в законите на Любовта. Той ни учеше: „Влезте в закона на Любовта, защото Любовта е най-великата непобедима сила в живота! " „Пътищата на Любовта ще ви изведат в пътищата на Мъдростта; пътищата на Мъдростта ще ви изведат в пътищата на Истината, а Истината ще ви направи свободни." Истината, това е Божествената огнена пещ, в която ще се стопи всичко нечисто.
към текста >>
91.
16. ВЕЛИКАТА МАЙКА
,
,
ТОМ 12
И тъй, страхът е, за да ви покаже, че имате отговорност, след това иде чувството на
съвест
, което ти казва: „Направил ли си го по всички правила на Божествения закон?
Да се повърнем назад, защото това са отвлечени неща, които могат да внесат в умовете ви страх и трепет. Целта ми не е да се внесе страх у вас, защото страхът е едно чувство, а досега са открити 40 способности у човека. Страхът съставя 1 /40 от сегашния живот, тъй щото отношението на страха трябва да бъде 1:40. Ако целият ви живот се обърне само на страх, вие не разбирате живота. Страхът трябва да бъде само предупреждение на човека, да ви напомня дали това което сте учили, сте разбрали Добре, дали сте го приложили добре или дали сте постъпили добре.
И тъй, страхът е, за да ви покаже, че имате отговорност, след това иде чувството на
съвест
, което ти казва: „Направил ли си го по всички правила на Божествения закон?
“ Сега, първото нещо, което се изисква от всички ви, е да вземете като правило мотото: „Ако не станете като малките деца, не може да влезете в царството Божие.“ Аз превеждам: Ако не заемете положението на малките деца, в никоя окултна школа не може да влезете, в никое разклонение на тази велика разумна окултна школа. Второ правило: Ученикът на окултната школа трябва да се научи на мълчание, да мълчи, за да може да мисли. Неговата мисъл трябва да бъде строго определена, не трябва да бъде разсеяна, да има тези противоположни мисли на съмнения. Някой казва: „Аз мисля.“ Но какво мислиш? Ако погледнете лицата на съвременните хора, те показват, че тези хора не мислят, а се чешат.
към текста >>
92.
29. ВЯРАТА КАТО ЗАКОН
,
,
ТОМ 12
Ти ще кажеш: „Страхът е едно благословено чувство, което Бог е дал.“ Върху страха е създадена човешката
съвест
, човешката справедливост.
Ако направиш нещо, което Бог не иска, то значи да спънеш своята еволюция. Има един страх, какво трябва да направиш. Ще го запиташ. Ти се плашиш от мъжа си. Мъжът не е страхлив, но ти си страхлива.
Ти ще кажеш: „Страхът е едно благословено чувство, което Бог е дал.“ Върху страха е създадена човешката
съвест
, човешката справедливост.
Ако нямаше страх, ти нямаше да бъдеш справедлив. Корените на справедливостта са турени в страха. Когато ти се страхуваш, от какво се страхуваш? Оберат те и ти се страхуваш. Ще кажеш: „Няма нищо, няма нищо“, ще бъдеш щедър.
към текста >>
93.
6. КАКВО Е ЛЮБОВТА. МЯСТОТО НИ ПРИ ЛЮБОВТА. ЗА ВСЯКА ПО НЕЩО
,
Трети разговор с Учителя:
,
ТОМ 12
Въпросът за
съвестта
влиза в познанията на сърцето.
Трети разговор с Учителя: КАКВО Е ЛЮБОВТА. МЯСТОТО НИ ПРИ ЛЮБОВТА. ЗА ВСЯКА ПО НЕЩО [22 октомври 1924 г.] 10 часа сутринта (След закуска.) Етиката е наука за душата. Педагогиката - за сърцето. Логиката - за ума.
Въпросът за
съвестта
влиза в познанията на сърцето.
Интуицията е език на душата, чувствата - на сърцето, разумът - на ума, а волята се проявява чрез силата. Атомът е бодът на реалността. А зад този атом, зад този бод седи Великата Реалност, която действува чрез него. Човек е малко същество, но той е проявление на Бога. Зад човека седи Бог.
към текста >>
94.
8. ДОБРО - ОБРАЗИ НА ЖИВАТА ПРИРОДА
,
Пети урок от Учителя; дни - четвърти, пети
,
ТОМ 12
Съвест
; 2.
На трето място идат личните чувства на човека. Такива са: 1. Индивидуалните или личните чувства; 2. Тщеславие; 3. Общителност. В четвърта категория влизат моралните чувства на човека: 1.
Съвест
; 2.
Любов към Бога; 3. Милосърдие; 4. Вяра; 5. Надежда. Когато човек иска да извърши нещо, всичките тия категории вземат участие. Силните чувства имат всякога надмощие.
към текста >>
На главата отгоре се намират 3 духовни центрове: милосърдие, любов към Бога и
съвестта
.
Не че той е добродетелен, но лошите, разрушителните органи не са развити. У него има други чувства, които го карат да се прояви в друга насока. Запример, ако дойдем до личните чувства, такива хора действуват за благото на своето тяло. Всеки един човек мисли за тялото си, казва: „Няма да оставя да ме изядат." Това е вече личното у човека. Ако разделим челото на човека на 3, на най-долната част на челото, над веждите, се намира наблюдателността, после - паметта, а на най-горната част на челото е разсъдъкът.
На главата отгоре се намират 3 духовни центрове: милосърдие, любов към Бога и
съвестта
.
Когато човек почне силно да работи в известно направление, известна област от неговия череп се изменя. Значи, пълното концентриране на ума в известна посока произвежда резултат. Щом се разработи известна област, веднага се забелязва промяна. Значи, вече една разумна сила работи отвътре. Туй, което се счита на нас за идейно, Божествено, то е нещо материално.
към текста >>
95.
ПРАВИЛНИК ЗА УЧЕНИЦИТЕ НА ПЪРВИ ОКУЛТЕН КЛАС НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
АПРИЛ 1922 ГОДИНА
,
ТОМ 12
Забележка: Дълбоко в душата си, пред
съвестта
си ученикът трябва да знае причината, която го е задържала, за да не дойде, да не посети класа.
АПРИЛ 1922 ГОДИНА Чете се: FIR - FUR - FEN TAO BE AUMEN ПРАВИЛНИК ЗА УЧЕНИЦИТЕ НА ПЪРВИ ОКУЛТЕН КЛАС НА БЯЛОТО БРАТСТВО На прага на окултния клас слушателите трябва да знаят следното:Който един път се опита да поправи Абсолютното, Великото, Божественото, се отстранява от класа.Който един път не направи урока си, се отстранява от класа.
Забележка: Дълбоко в душата си, пред
съвестта
си ученикът трябва да знае причината, която го е задържала, за да не дойде, да не посети класа.
Важността на причината си остава абсолютно на съвестта на ученика. Един ученик никога не трябва да лъже себе си. Ако той излъже себе си е вън от класаКойто два пъти не дойде на урок (без важни, неотложни причини) ще се отстрани от класа.Три пъти ако стане нагрубяване взаимно между учениците и двете страни се отстраняват от класа. Между учениците сърдити хора абсолютно не се допускат.Който идва тук от любов да идва, без принуда.Ученикът трябва да бъде верен на себе си. Да бъде строг съдия на постъпките си.Величието на характера на ученика седи в това - той винаги изпълнява обещанието, което е дал пред себе си.Ученикът пристъпя в класа с пълна вяра, без страх и съмнение към думите на Учителя - съмнения и мъдрувания не се допускат.
към текста >>
Важността на причината си остава абсолютно на
съвестта
на ученика.
АПРИЛ 1922 ГОДИНА Чете се: FIR - FUR - FEN TAO BE AUMEN ПРАВИЛНИК ЗА УЧЕНИЦИТЕ НА ПЪРВИ ОКУЛТЕН КЛАС НА БЯЛОТО БРАТСТВО На прага на окултния клас слушателите трябва да знаят следното:Който един път се опита да поправи Абсолютното, Великото, Божественото, се отстранява от класа.Който един път не направи урока си, се отстранява от класа. Забележка: Дълбоко в душата си, пред съвестта си ученикът трябва да знае причината, която го е задържала, за да не дойде, да не посети класа.
Важността на причината си остава абсолютно на
съвестта
на ученика.
Един ученик никога не трябва да лъже себе си. Ако той излъже себе си е вън от класаКойто два пъти не дойде на урок (без важни, неотложни причини) ще се отстрани от класа.Три пъти ако стане нагрубяване взаимно между учениците и двете страни се отстраняват от класа. Между учениците сърдити хора абсолютно не се допускат.Който идва тук от любов да идва, без принуда.Ученикът трябва да бъде верен на себе си. Да бъде строг съдия на постъпките си.Величието на характера на ученика седи в това - той винаги изпълнява обещанието, което е дал пред себе си.Ученикът пристъпя в класа с пълна вяра, без страх и съмнение към думите на Учителя - съмнения и мъдрувания не се допускат. Ученикът се покорява, слуша и изпълнява думите на Учителя.Ученик е само този, който е редовен с уроците си и всякога присъствува на лекциите.
към текста >>
96.
ПЕТИ МЕСЕЦ
,
,
ТОМ 12
Мъчно се понася изказана истина спрямо нас, когато
съвестта
е нечиста и умът помрачен и смутен и чувствата окаляни.
А „Правда" предпоставя абсолютно безпристрастие. Цветана 22. XI. 1923г. За Истината В тази област из много малко имах възможност да работя и наблюдавам. Едно констатирах, че да говориш истината, то нейната светлина трябва да грее в твоята душа.
Мъчно се понася изказана истина спрямо нас, когато
съвестта
е нечиста и умът помрачен и смутен и чувствата окаляни.
Пред нейния лъч всичко се топи. Когато обаче умът е светъл и съвестта спокойна, Истината тогава допринася най-висшата наслада за душата. Тя завежда душата в една велика школа дето душата започва да проумява загадките на живота. 22. XI. 1923 г.
към текста >>
Когато обаче умът е светъл и
съвестта
спокойна, Истината тогава допринася най-висшата наслада за душата.
XI. 1923г. За Истината В тази област из много малко имах възможност да работя и наблюдавам. Едно констатирах, че да говориш истината, то нейната светлина трябва да грее в твоята душа. Мъчно се понася изказана истина спрямо нас, когато съвестта е нечиста и умът помрачен и смутен и чувствата окаляни. Пред нейния лъч всичко се топи.
Когато обаче умът е светъл и
съвестта
спокойна, Истината тогава допринася най-висшата наслада за душата.
Тя завежда душата в една велика школа дето душата започва да проумява загадките на живота. 22. XI. 1923 г. София [Няма подпис] Мъдрост Два пъти мисли, после действува - така постъпва само умният, мъдрият човек. Никога не ще сбъркаме, никога не ще причиним дори и най-малката неприятност на околните, когато обмислим своята постъпка.
към текста >>
97.
3. ПЕНТОГРАМЪТ
,
22. 03.1932 г.
,
ТОМ 12
Книгата също е символ на
съвестта
и съзнанието.
Чрез търпение приемат ли се страданията, тогава животът ще се разцъфти и ще даде плод. Страданията показват, че човек е съгрешил, отклонил се е от Божия закон. Когато човек се просвещава, добива светлина, става разумен. Разумността, това е книгата. При страданието човек ще разбере защо нещата стават така, а не иначе и защо са били дадени.
Книгата също е символ на
съвестта
и съзнанието.
Добил вече светлина, човек идва до жезъла - емблема на власт, т.е. човек има вече власт над някои сили и закони. Той е господар на себе си, а също значи, че за всичко, което върши, ще си плати. С жезъла завършва външното учение на човека в живота. Всичко това става почти несъзнателно.
към текста >>
98.
7. ПЕТТЕХ СТЪПКИ В ПЪТЯ НА ПОВДИГАНИЕ ЧОВЕШКАТА ДУША
,
Пеньо Киров
,
ТОМ 12
За да получава человек Божиите упътвания, той трябва да запази
съвестта
си и сърдцето си чисти.
Той вършеше това, защото знаеше, че в онзи, в когото вярва, Той може и от мъртвите да възкресява, затова и без колебание, след като отидоха на посоченото место, дигна ръка да го посече, но Ангел Господен го спря. И така се завърши изпита на Авраамовата вяра, изпит, който от днешните верующи надали ще се намери някой да претърпи. Така щото, человек след като повярва в Бога, трябва да се смири и това положение има съотношение на Авраамовата жертва на планината на върха Мория. Това е втората стъпка. След като человек мине тези две стъпки, трябва още да продължава да нараства, да се повдига духовно, за да има възможност, да разбира гласа Господен и да възприема Неговите упътвания.
За да получава человек Божиите упътвания, той трябва да запази
съвестта
си и сърдцето си чисти.
Затова трябва да се пази от пиянство, блудство, нечистота, похотливост, идолослужение, черодейство, вражди, разпри, ревнования, ярости, крамоли, раздори, ереси, зависти, убийства, кущунства и други такива, които ако и да са извършвани от него, той трябва да ги изхвърли, и вместо тях - тури други добродетели, като Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосердие, кротост, въздържание и други такива. Това положение има съотношение с възкачванието на Мой- сея на планината Синай, на върха Хорив, за да получи двете скрижали с десет- тех Божии заповеди. Това е трета стъпка. И тогава, когато се повдигне, той има вече възможност да се преобрази и да стане нов человек или тогава възкръсва Духът Христов в него и той добива новорождението. Това положение има съотношение на Христовото преображение на планината Тавор, където Той показа своето духовно естество.
към текста >>
99.
9. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМА
,
,
ТОМ 12
Книгата е символ и на
съвестта
и на съзнанието.
За всичко, което мисли и върши, човек си плаща. Чашата - това са страданията, през които има да мине човек и които с търпение трябва да се пренесат, тогава животът ще се разцъфти и ще даде плод. Страданията показват, че човек е съгрешил, отклонил се е от Божия закон. Книгата - е разума. Тя говори, че след страданието, човек ще разбере защо нещата стават така и защо са били дадени.
Книгата е символ и на
съвестта
и на съзнанието.
Светилникът или свещта - това значи, че знанието ще даде светлината, това е човека, който разсъждава. Чрез светлината ще може да узнае за какво ще е полезен, как и на какво да учи хората. Ножът - всяко събитие, за да се прояви, трябва да има сила. Ножът е символ на силата и на Словото. Крилатото колело върху земята е крилатата душа на човека.
към текста >>
100.
17. КАК БЪЛГАРИТЕ ПОСРЕЩНАХА ПЕНТОГРАМАТА?
,
,
ТОМ 12
Чашата - страданията, книгата -
съвестта
, съзнанието у човека.
Сегашният човек е един отпадък от първообразния човек, който е божие подобие. Петоъгьлника изобразява пътя на идеалния човек - любов, мъдрост, истина, правда и доброта. Вратата - през нея трябва да мине идеалният човек. Тоягата - закона на правдата. Ножа - словото, разумното у човека.
Чашата - страданията, книгата -
съвестта
, съзнанието у човека.
Кандилото - божествения живот (любовта), която трябва да блика у човека. Дървото - истинската храна на човека. Окото - Бог, който всичко вижда. Крилатото колело върху земята е крилатата душа на човека. Това е една обикновена картина, както всяка друга.
към текста >>
НАГОРЕ
