Търсене в текстове за 'Събуждане'

24. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

От кое трябва да се изхожда при събуждане на любов към родината и към цялото човечество?
Новата култура ще бъде култура на сближение на народите; не култура на взаимно съперничество, а култура на международно сътрудничество. Максим Горки казва: „Онова, което детето трябва да знае преди всичко, то е да му се представи човечеството във вид на едно единствено всемирно семейство, на което членовете все повече се сближават вследствие на стремежите им към доброто.”[2] При географията отначало ще се изхожда от родинознанието. Най-първо ще се учи околността, в която детето живее, ще се начертае карта на околностите и пр. Историята и родинознанието могат да се използват покрай другите средства за развитието на любов към родината. От кое трябва да се изхожда при събуждане на любов към родината и към цялото човечество? Учителят казва: „За развитието на любов към родината и човечеството трябва да се изхожда от семейството.” На детето семейството е познато, позната е и любовта на членовете на едно семейство един към друг, познато е, каква е взаимопомощта в едно семейство. Ще му се изтъкне, че народът е едно голямо семейство, и каквито са отношенията в семейството, такива трябва да бъдат отношенията между членовете на един народ. Детето това ще го разбере. После ще му се каже, че има едно още по-голямо семейство - цялото човечество. И същите отношения - сътрудничество, солидарност, взаимопомощ, които съществуват в едно семейство, трябва да съществуват и в живота на цялото човечество.
към текста >>

25. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Това използване на продуктите за общи цели пак ще съдейства за събуждане социалното чувство у децата.
П/ Трудът, приложен в детския живот, ще има и друго образователно действие: училище, в което е приложен трудът като образователен метод, ще създаде хора, които разбират и материалния живот, хора с практичен усет, съчетан с възвишен идеализъм; хора, любящи труда и едновременно любящи високия полет на мисълта. Р/ За да се влее в детския труд по-висш смисъл, за да добие той по-възпитателен характер, детето трябва да съзнава, че неговият труд не е безполезен, но е общественополезен, служи за задоволяване нуждите на действителния живот. За да има детето това съзнание, трудът, въведен в училището, не трябва да бъде излишен за света. Детето трябва да съзнава, че със своя труд принася нещо в света. Продуктите от градинската и полската работа могат да се определят за някоя благородна цел, например за подпомагане на бедни другари в училището или за бедни семейства, а част от продуктите може да се употреби при общите обеди в училището. Това използване на продуктите за общи цели пак ще съдейства за събуждане социалното чувство у децата. Средището на цялото обучение ще бъде производителният труд, но центърът на тежестта няма да бъдат произведените продукти, но общообразователната цел, а производството на продукти е нужно, само за да се създаде по-голям интерес и да се даде по-голяма образователна ценност на труда. [1] Иполит Тен – „Философия на изкуството” [2] „Психология на творческия образователен процес”, 39, 59, 97 стр. [3] Пак там, 45, 80, 81 стр. [4] - „Педагогическа практика”, г.1, кн. 5
към текста >>

26. Свобода - Боян Боев (1883 – 1963)

Винаги трябва да помним, че свободата като образователна среда е възможна само при събуждане висшия душевен живот у детето, когато детската енергия е насочена към възвишеното.
Само когато детето твори в училище, ще твори и в живота. Някой би могъл да направи следното възражение против свободното възпитание: „Ако не упражняваме ни най-малко насилие върху ученика, ни най-малко наказание, заплашване, ако не събудим у него страх, няма ли опасност да се развие той в крива посока, да го изпуснем? Ако се премахне принуждението от училището, тогава няма ли да бъде учителят безсилен, когато ученикът почва да се развива в крива посока? Ако се премахне наказанието и насилието в училището, няма ли да се даде свободен ход да се развие у ученика низшето, няма ли опасност да се проявят неговите долни навици и склонности? ” Винаги трябва да помним, че свободата като образователна среда е възможна само при събуждане висшия душевен живот у детето, когато детската енергия е насочена към възвишеното. Свободното възпитание е необходимо, за да се изградят самостоятелни, самодейни личности с творчество и инициатива, носещи ценното и самобитното, с което природата дарява всеки човек. А самобитното, което носи един човек, то е най-голямото му богатство, то образува истинската му красота. Всеки човек, чрез самобитното което носи, е рядко, ценно цвете в общочовешката градина. А при липса на свободно възпитание, при методи на наказания, заплашвания, страх и пр., самобитното у него може да заглъхне и да се получат обезличени характери. Тогава общочовешката култура губи един рядък скъпоценен камък.
към текста >>

Чрез събуждане на висш идеен живот, стремеж към идеали, за средношколската младеж всички простъпки, всички отрицателни прояви изглеждат дребнави и изчезват.
Онзи, който иска да направи учителя почти излишен и да го замести с книгите и мъртвите пособия, той не разбира тия закони. Свободата е възможна още при самодейността и труда. Те също така създават една естествена дисциплина. В средните училища се явява и друг фактор, който прави възможна свободата и създава дисциплината. Това е идейният живот. Чрез събуждане на висш идеен живот, стремеж към идеали, за средношколската младеж всички простъпки, всички отрицателни прояви изглеждат дребнави и изчезват. За да се спазва свободното възпитание, изисква се възпитателят да има специфично отношение към всеки ученик, според неговия характер, темперамент, степен на развитие и пр. Учителят дава следните обяснения по това: „Всеки човек има специфичен тон, който никога не се мени. За да бъде възпитанието свободно, това трябва да се има предвид.” * * * По-горе говорихме за свободата като образователно средство.
към текста >>

27. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

За да изпълни тази своя мисия, училището трябва да обърне внимание върху методите за събуждане дейната любов у детето.
От горното следва, че училището трябва да съдейства за създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов - за да е в хармония със задачите и нуждите на днешната епоха. Така училището ще бъде в хармония с развитието на човечеството. Така ще се създаде едно ново поколение, пропито от идеализъм, възторг и готовност за работа. Това не е насилие върху детската природа, понеже любовта е естествената среда за детското развитие. Напротив, ако лишим детето от любовта, вършим насилие върху него, понеже го лишаваме от една благоприятна среда за неговото развитие. За да изпълни тази своя мисия, училището трябва да обърне внимание върху методите за събуждане дейната любов у детето. Те трябва да се приложат в днешното училище. Любовта не може да се събуди чрез морализиране, защото последното дава материал само на ума и паметта; той не може да раздвижи дълбоките детски сили. Кои са методите, чрез които днешното училище може да създаде новия тип човек - човека на дейната любов? Всички следващи методи, имащи за цел да събудят дейната любов у детето, могат да се резюмират в един единствен принцип: детето да учи любовта чрез дейност! То да не се приготовлява за любовта, а да я живее!
към текста >>

14. Чрез подходящи приказки, разкази, легенди, в които доброто се представя като красиво, без да се морализира, може да се действа за събуждането на любовта у децата.
Има впечатлителни хора, които не могат да се изчистят от кривите, отрицателните, неморални образи. Ето защо, разказването на децата приказки и разкази с такива образи има опасно действие. Вместо да искаме да развеселим децата с подигравателен, фалшив хумор, нека се стремим да събудим у тях добро разположение и радост по други начини: например, каква радост, веселие и добро разположение буди у децата учителят, който влиза в клас с радостна усмивка! Той може да внесе радост в детските сърца и чрез своя тон или чрез някоя песен. 13. Вегетарианството, особено ако в основата му седи една възвишена идея, води към любовта. 14. Чрез подходящи приказки, разкази, легенди, в които доброто се представя като красиво, без да се морализира, може да се действа за събуждането на любовта у децата. Могат да помагат за същото и биографиите на бележити хора, които са живяли за другите. 15. В третия образователен период гимназиалният, освен горните методи, ще се приложи и идейният живот. Това е периодът на идеализма. Желанието на младежа да живее за един висок идеал това е вече проява, качество на любовта. Това ще засегнем по-подробно при разглеждане третия образователен период.
към текста >>

28. Любовта като образователен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

Главната задача на образованието е събуждането на Божественото в детето.
За да помогнете на един човек, трябва да го обичате. Благото, което искате за един човек ще мине през вас. Първо вие ще го опитате.” „Любовта е най-силният фактор, най-великата сила, чрез която можете да възпитавате. Когато искате да възпитавате някого, трябва да го любите с всичкото си сърце, и той да вижда във вашето лице човек, в когото има абсолютно доверие, човек без никакви задни цели, за да може да ви приеме у дома си като добре дошъл и да изпълнява всичките ви съвети.” Успехът в това училище, дето любовта е приложена, е осигурен. Главната задача на образованието е събуждането на Божественото в детето. Атмосферата на любовта е най-подходяща среда за това, както за растенията най-подходяща среда представляват светлината, влагата, благоприятната температура и пр. Любовта ражда любов! Любовта на учителя към детето ще роди непременно любовта у последния. Няма същество, което като обикнете, да не разбере любовта, да не е отзивчиво към нея. Ето един трогателен пример за това: Един мой колега ми разказа спомен от своето учителство в едно село.
към текста >>

29. 10. Беседи – разговор при хижа „Еделвайс' на 27.08.1944 - Боян Боев (1883 – 1963)

Той влиза в мировата любов и с това съдействува за събуждането на цялото човечество.
Учителят казва: Желателно е поне веднъж в своя живот човек да влезе в тази реалност, за да разбере плана на Бога. Човек, който има за едничка главна основна идея в живота си Любовта, той привлича вниманието и подкрепата на всички светли същества от невидимия свят. Той влиза в един велик живот на Божествено щастие, на радост, на чистота, на съвършенство. Той привлича всички добри условия към себе си и влиза в изобилния живот. Когато човек има като основна идея Любовта, той възлюбва всичко - и червея, и звяра, и приятели, и врагове. Той влиза в мировата любов и с това съдействува за събуждането на цялото човечество. Защото той, като привлича мировата любов на земята, после тя се разлива по цялата земя и събужда другите. Човек, който има като основна идея Любовта, той е пълен с Божествено състрадание към всички страдащи и желае да им помогне. Висшата форма на Любовта е изразена в милосърдието. Човек, който има за основна идея Любовта в живота, саможертва се за тези, които люби. Чрез саможертвата човек влиза във висшето осмисляне на живота и в по-съвършената проява на Божественото си естество.
към текста >>

30. 16. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

Защото е предстоящо събуждането съзнанието на човечеството.
При всички опитности и мъчнотии той да запази спокойствие и мир, да напрегне всички усилия да ги преодолее и да има увереност в крайния успех. Това качество е необходимо за ученика, защото минава през множество изпити от разен характер. Чрез тях той ускорява своята еволюция. А именно ученичеството има за цел да ускори неговата еволюция. Това ускоряване е нужно, за да се подготвят учениците за работници и през бъдещите векове. Защото е предстоящо събуждането съзнанието на човечеството. Учителят казва: „Възвишените същества, които са завършили своята човешка еволюция, търсят съработници на новата култура, хора с чисти сърца и светли умове." Понеже еволюцията на човека е ускорена, затова в неговия път изпитите са много сгъстени. Той живее крайно интензивен живот. Без това качество, за което говори Учителят - безстрашието, ученикът още при първите стъпки ще пропадне, ще мисли, че всичко е изгубено и ще се откаже от понататъшни усилия. И тия изпити ще бъдат все по-големи и по-големи. Защо на ученика е необходимо второто качество - смирението?
към текста >>

31. 18. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя се превърнала в тиха скръб, която най-после преминала в радост и благодарност за страданието, чрез което е дошъл до любовта, до събуждане на съзнанието.
Любовта към Великото издига малкото към Великото. Любовта на Великото към малкото привлича душата към Великото. Вчера имах разговор с една сестра. Тя гледа един болен човек и ми разказа какво е преживяла. В първата фаза той проявява ожесточение; през втората фаза ожесточението се заменило с мъка. Тя се превърнала в тиха скръб, която най-после преминала в радост и благодарност за страданието, чрез което е дошъл до любовта, до събуждане на съзнанието. Ученикът трябва винаги да се отнася съзнателно към страданията. Страданията и противоречията имат смисъл само когато се разглеждат от гледището на любовта. Страданието развива корените на любовта, а радостта - клоните на любовта. Страданията превръщат в любов енергиите на душата. Чрез страданието в човека проблясва ново откровение на мир и чистота на човешката душа.
към текста >>

32. Телата на човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Възкресението - това е събуждането на духовното тяло.
След това ще я върна назад. После ще го питам: „Какво видя? " Той ще каже: „Видях, че на земята лежеше човек, който напълно приличаше на мен". -„Какво ще кажеш сега, съществува ли душа или не? " Възкресението - това е събуждането на духовното тяло. Всяка добродетел си има свой специфичен тон и цвят. От добрия човек излиза музика, хубава песен, която напомня звуците на нежна арфа. Цяла симфония се чува от добрите хора. От духовния човек излиза светлина от цялото му тяло. Човек трябва да изучи своето тяло и да види къде са центровете на висшите тела.
към текста >>

33. Развитие на новите сетива - Боян Боев (1883 – 1963)

За събуждане на вътрешните сили концентрирай съзнанието си върху същества, които въплъщават доброта, милосърдие, любов, чистота, като например образът на Христа.
Апостол Павел е имал опитности на излъчване и той казва: „Видях нещо, дали бях в тяло или вън от тялото, не зная". Той е бил извън тялото си. - Може ли човек при тези упражнения да се концентрира върху Христа? - Да, може, но не върху разпънатия Христос. Да се концентрира върху образа, а не върху отвлечени неща. За събуждане на вътрешните сили концентрирай съзнанието си върху същества, които въплъщават доброта, милосърдие, любов, чистота, като например образът на Христа. Това са еволюционни методи за концентрация. Във времето на инволюцията имаше други методи за концентрация. За да има човек постижения с такава дейност, трябва продължителна работа. Това не може да стане изведнъж, понеже чрез такава работа материята на тялото трябва да се префини, да не е с груби, а с фини трептения. Една сестра каза:
към текста >>

34. Зазоряване на новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

До събуждане и приемане на новото съзнание сега сте по-близо, отколкото сте били преди 2000 години.
По-важни времена от сегашните няма. Човек трябва да ги използва. Това е едно преходно състояние. Ние се намираме в период, когато Земята коренно ще се преустрои. Затова казваме, че най-хубавите времена са сегашните. До събуждане и приемане на новото съзнание сега сте по-близо, отколкото сте били преди 2000 години. Благодарете на Бога. Понякога хиляда години могат да се съберат в един момент. Ако един ден представлява хиляда години, то и хиляда години могат да се съберат в един ден. Когато свещта на човека е запалена, един ден му трябва, а когато не му е запалена свещта, трябват му хиляда години. Сега е една епоха, когато нещата са кондензирани.
към текста >>

35. 10. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ В САЛОНА НА ИЗГРЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега се работи главно върху тези души, които са готови и пред Прага на събуждането, а другите ще чакат да се работи върху тях през времето на шестата раса и методите за работа тогава ще бъдат други, нови."
Влизането в тази вътрешна школа зависи от благоволението на Бога и на когото Бог благоволява, той влиза. То е много сериозна работа, иска се концентриране, самоотричане, ум, изпълнение Волята Божия, подем на Духа, Вдъхновение, учене, работа, усилия в това отношение. Ако човек учи, ще се запознаете с напредналите светли Същества — с Невидимия свят. Правете услуги на хората, служете им и това ще може да ви препоръчам в Невидимия свят. Хората на земята са деца на напредналите Същества горе. Сега се работи главно върху тези души, които са готови и пред Прага на събуждането, а другите ще чакат да се работи върху тях през времето на шестата раса и методите за работа тогава ще бъдат други, нови."
към текста >>

36. 28. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Има центрове в човека за общение с висшите светове и той трябва да вземе мерки за събуждане на тези центрове.
Трябва да нямате лични пречки и да водите идеен живот. Да се примирите с всичко в природата и с хората, и с всичко друго. Да нямате ни най-малка лоша мисъл и чувство, към когото и да било. Абсолютно към всички да имаш хубави мисли, чувства, постъпки и да ти стане всичко приятно и всичко да обикнеш с душата си, като пречистиш за тази цел умът, сърцето и тялото си. Изучавайте Исая, Данаил, Йеремия, Йезекил и пр., за да видите по кой начин са добили те просветление. Има центрове в човека за общение с висшите светове и той трябва да вземе мерки за събуждане на тези центрове. Той трябва да изправи живота си, за да могат те да се засилят и растат.
към текста >>

37. 07. Важно психично условие за дълбокото дишане - Боян Боев (1883 – 1963)

Този нов начин на дишане ще бъде важен фактор за събуждането на вътрешния човек - човека на състраданието, милостта и жертвата - братът на всички същества.
Тогава то става мощен фактор за физичното и духовното повдигане на човечеството. Тогава дишането става магичен ключ за велики постижения в областта на духа! Това е новият начин на дишане! И усвояването му ще има грамадни последствия за извличане из въздуха на ония сили, които го проникват. Усвояването му е от голямо значение за раждането на Новия човек. Този нов начин на дишане ще бъде важен фактор за събуждането на вътрешния човек - човека на състраданието, милостта и жертвата - братът на всички същества. Човек трябва да започва деня с дихателни упражнения, които ще му донесат обнова, пречистване и издигане на съзнанието. Ако ги прави съзнателно, те ще представят разговор, обмяна, интимна връзка с Великата Разумност в света. Ето обясненията на Учителя по това (24): "Дишането трябва да е съзнателно. Ако не е будно съзнанието на човека, благата, които са скрити в Природата, не остават в дробовете му. От ония хора, които са немарливи в живота и нямат поне малко любов към Бога, Бог крие благата си.
към текста >>

38. 15. Правилното дишане - път към постижения - Боян Боев (1883 – 1963)

Правилното, дълбоко, ритмично дишане съдейства за събуждането и развитието на дарбите и заложбите в човека и то по следните причини:
Даже и при парализа дълбокото дишане, покрай другите методи, може да окаже големи услуги. При парализа съответният орган е здрав анатомически, но е обезсилен онзи нервен център, който го инервира. При правилното дишане се обогатяват всички части на тялото с прана и, между другото, и този мозъчен център, който управлява чрез нервите си съответния орган. И чрез съживяване на нервната система се съживява и органът. От друга страна, чрез дълбокото ритмично дишане вътрешният живот на човека става интензивен, хармоничен, изявява се Великото, което живее в човешката душа и из глъбините й бликва извор от жизнени струи, които преорганизират материята на човешкото тяло, преобразяват го, пресъграждат го и го правят устойчиво към болестите; внасят в него мощна вълна на здраве и сила. Правилното, дълбоко, ритмично дишане съдейства за събуждането и развитието на дарбите и заложбите в човека и то по следните причини: 1. Чрез правилното дишане се развива, между другото, и човешката нервна система и се събуждат към по-голяма активност мозъчните центрове чрез обогатяването им с прана или жизнена сила. А тяхното събуждане към дейност е в свръзка с разцъфтяването на дарбите и заложбите в човека. 2. При правилното дишане човек се свързва с по-висши психични сили, които проникват въздуха, и това също така допринася за развитието на по-дълбоките сили на човешкото естество. И тъй, правилното дълбоко дишане (и особено когато човек обръща внимание на вътрешната страна на дишането) води към големи постижения както в здравословно, тъй и в умствено и духовно отношения - за събуждане на дълбоките спящи сили, които човешкото естество крие в себе си и които с векове чакат своето развитие. Така Божественото естество на човека се събужда и разкрива безценните си съкровища!
към текста >>

А тяхното събуждане към дейност е в свръзка с разцъфтяването на дарбите и заложбите в човека.
При правилното дишане се обогатяват всички части на тялото с прана и, между другото, и този мозъчен център, който управлява чрез нервите си съответния орган. И чрез съживяване на нервната система се съживява и органът. От друга страна, чрез дълбокото ритмично дишане вътрешният живот на човека става интензивен, хармоничен, изявява се Великото, което живее в човешката душа и из глъбините й бликва извор от жизнени струи, които преорганизират материята на човешкото тяло, преобразяват го, пресъграждат го и го правят устойчиво към болестите; внасят в него мощна вълна на здраве и сила. Правилното, дълбоко, ритмично дишане съдейства за събуждането и развитието на дарбите и заложбите в човека и то по следните причини: 1. Чрез правилното дишане се развива, между другото, и човешката нервна система и се събуждат към по-голяма активност мозъчните центрове чрез обогатяването им с прана или жизнена сила. А тяхното събуждане към дейност е в свръзка с разцъфтяването на дарбите и заложбите в човека. 2. При правилното дишане човек се свързва с по-висши психични сили, които проникват въздуха, и това също така допринася за развитието на по-дълбоките сили на човешкото естество. И тъй, правилното дълбоко дишане (и особено когато човек обръща внимание на вътрешната страна на дишането) води към големи постижения както в здравословно, тъй и в умствено и духовно отношения - за събуждане на дълбоките спящи сили, които човешкото естество крие в себе си и които с векове чакат своето развитие. Така Божественото естество на човека се събужда и разкрива безценните си съкровища! Човек е нещо много повече от това, което се проявява на земята. Но трябва работа, трябват методи, за да се пробудят и изявят тия богатства, които човешката душа пази в своето светилище!
към текста >>

И тъй, правилното дълбоко дишане (и особено когато човек обръща внимание на вътрешната страна на дишането) води към големи постижения както в здравословно, тъй и в умствено и духовно отношения - за събуждане на дълбоките спящи сили, които човешкото естество крие в себе си и които с векове чакат своето развитие.
От друга страна, чрез дълбокото ритмично дишане вътрешният живот на човека става интензивен, хармоничен, изявява се Великото, което живее в човешката душа и из глъбините й бликва извор от жизнени струи, които преорганизират материята на човешкото тяло, преобразяват го, пресъграждат го и го правят устойчиво към болестите; внасят в него мощна вълна на здраве и сила. Правилното, дълбоко, ритмично дишане съдейства за събуждането и развитието на дарбите и заложбите в човека и то по следните причини: 1. Чрез правилното дишане се развива, между другото, и човешката нервна система и се събуждат към по-голяма активност мозъчните центрове чрез обогатяването им с прана или жизнена сила. А тяхното събуждане към дейност е в свръзка с разцъфтяването на дарбите и заложбите в човека. 2. При правилното дишане човек се свързва с по-висши психични сили, които проникват въздуха, и това също така допринася за развитието на по-дълбоките сили на човешкото естество. И тъй, правилното дълбоко дишане (и особено когато човек обръща внимание на вътрешната страна на дишането) води към големи постижения както в здравословно, тъй и в умствено и духовно отношения - за събуждане на дълбоките спящи сили, които човешкото естество крие в себе си и които с векове чакат своето развитие. Така Божественото естество на човека се събужда и разкрива безценните си съкровища! Човек е нещо много повече от това, което се проявява на земята. Но трябва работа, трябват методи, за да се пробудят и изявят тия богатства, които човешката душа пази в своето светилище!
към текста >>

39. 23. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Иде едно колективно събуждане на човечеството.
Любовта е наука за музиката. Да станем всички музикални, за да се научим, какво нещо е любовта, какво нещо е да не съдим! – Какво носи новата епоха, която иде? – Сега хората имат само сянката на любовта. А пък като дойде същинската любов, ще стане преврат и у всички хора ще се зароди желание да обичат! Иде едно колективно събуждане на човечеството. И тогаз хората ще разберат, че едничкият път е духовният път, че няма друг път освен духовният. Вие сте излезли от рая. За да се върнете в рая, какво трябва? Без любов връщане в рая няма! Без нея никой не може да се върне в рая.
към текста >>

40. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя се превърнала в тиха скръб, която най-после преминала в радост и благодарност за страданието, чрез което е дошъл до любовта, до събуждане на съзнанието.
Любовта към Великото издига малкото към Великото. Любовта на Великото към малкото привлича душата към Великото. Вчера имах разговор с една сестра. Тя гледа един болен човек и ми разказа какво е преживяла. В първата фаза той проявява ожесточение; през втората фаза ожесточението се заменило с мъка. Тя се превърнала в тиха скръб, която най-после преминала в радост и благодарност за страданието, чрез което е дошъл до любовта, до събуждане на съзнанието. Ученикът трябва винаги да се отнася съзнателно към страданията. Страданията и противоречията имат смисъл само когато се разглеждат от гледището на любовта. Страданието развива корените на любовта, а радостта - клоните на любовта. Страданията превръщат в любов енергиите на душата. Чрез страданието в човека проблясва ново откровение на мир и чистота на човешката душа.
към текста >>

41. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

Защото е предстоящо събуждането съзнанието на човечеството.
При всички опитности и мъчнотии той да запази спокойствие и мир, да напрегне всички усилия да ги преодолее и да има увереност в крайния успex. Това качество е необходимо за ученика, защото минавa през множество изпити от разен характер. Чрез тях той ускорява своята еволюция. А именно ученичеството има за цел да ускори неговата еволюция. Това ускоряване е нужно, за да се подготвят учениците за работници и през бъдещите векове. Защото е предстоящо събуждането съзнанието на човечеството. Учителят казва: „Възвишените същества, които са завършили своята човешка еволюция, търсят съработници на новата култура, хора с чисти сърца и светли умове.” Понеже еволюцията на човека е ускорена, затова в неговия път изпитите са много сгъстени. Той живее крайно интензивен живот. Без това качество, за което говори Учителят - безстрашието, ученикът още при първите стъпки ще пропадне, ще мисли, че всичко е изгубено и ще се откаже от по-нататъшни усилия. И тия изпити ще бъдат все по-големи и по-големи. Защо на ученика е необходимо второто качество - смирението?
към текста >>

42. Основната идея в човешкия живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Той влиза в мировата любов и с това съдействува за събуждането на цялото човечество.
Учителят казва: Желателно е поне веднъж в своя живот човек да влезе в тази реалност, за да разбере плана на Бога. Човек, който има за едничка главна основна идея в живота си Любовта, той привлича вниманието и подкрепата на всички светли същества от невидимия свят. Той влиза в един велик живот на Божествено щастие, на радост, на чистота, на съвършенство. Той привлича всички добри условия към себе си и влиза в изобилния живот. Когато човек има като основна идея Любовта, той възлюбва всичко - и червея, и звяра, и приятели, и врагове. Той влиза в мировата любов и с това съдействува за събуждането на цялото човечество. Защото той, като привлича мировата любов на земята, после тя се разлива по цялата земя и събужда другите. Човек, който има като основна идея Любовта, той е пълен с Божествено състрадание към всички страдащи и желае да им помогне. Висшата форма на Любовта е изразена в милосърдието. Човек, който има за основна идея Любовта в живота, саможертва се за тези, които люби. Чрез саможертвата човек влиза във висшето осмисляне на живота и в по-съвършената проява на Божественото си естество.
към текста >>

43. 043 СЪНЯТ КАТО ОБНОВИТЕЛЕН ПРОЦЕС - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато хората спят, изчиства къщата ни - тялото - обновява го, за да може, след събуждане, човек да продължи работата си.
Обикновеното съзнание на тялото ти казва: "Ходи, ходи, но много далече не отивай! " Вечерно време, понеже тука няма условия да работим, оставяме тялото си, отиваме на друго място да работим. В това време, други работят върху тялото ни. Природата е като грижлива майка. Когато хората спят, изчиства къщата ни - тялото - обновява го, за да може, след събуждане, човек да продължи работата си. Във време на спане душата излиза от тялото. През това време Разумните Същества почват да работят върху неговите клетки, за да ги обновят и възстановят нарушения космичен ритъм. Когато ляга, човек трябва да се моли, за да бъде тялото пазено и оградено, във време на спане, от лоши влияния. Отрицателните, мрачните състояния се предават от един човек на друг. Това става особено през време на съня.
към текста >>

44. 065 КОСМИЧНОТО СЪЗНАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е начало на събуждане на Космичното Съзнание, което иска да направи всички хора приятели, да работят заедно и да се разбират.
"Новороденият" живее в Космичното Съзнание. С такъв човек всеки се разбира. За да дойде този момент, изискват се условия. Какви? Вътрешни. Днес всички хора почват да чувстват, че са членове на едно Велико Цяло. Това е начало на събуждане на Космичното Съзнание, което иска да направи всички хора приятели, да работят заедно и да се разбират.
към текста >>

45. За мисълта - Боян Боев (1883 – 1963)

Днес има два вида души: Едни от тях са готови, пред прага на събуждането са.
Трябва да се правят опити. Ако учиш, ще се запознаеш с напредналите светли същества. Светските хора, които искат да се запознаят с някои видни семейства, се запознават най-напред с децата им и чрез тях с родителите. Вие искате да се запознаете с невидимия свят. Правете услуги на хората, служете им и това ще ви препоръча на невидимия свят, защото хората на земята са деца на онези напреднали същества. Днес има два вида души: Едни от тях са готови, пред прага на събуждането са. Върху тях главно ще се работи сега. А другите души ще чакат да се работи върху тях във времето на шестата раса. Защото животът на шестата раса ще бъде с две страни: Една външна страна на илюзиите. Едни от членовете на шестата раса до края на шестата раса ще останат в този живот на илюзиите. И друг живот има на шестата раса: вътрешен, реален.
към текста >>

Тези души, които не са готови сега за събуждане, върху тях ще се работи.
И друг живот има на шестата раса: вътрешен, реален. Той ще се състои в следното: Членовете на тази раса ще работят между душите на хората, ще събуждат душите, ще посаждат в тях Божествени семенца и ще ги обръщат към Бога. Значи това ще бъде истинска духовна работа. Това ще бъде същинският, истинският живот на шестата раса. С това ще се занимават членовете на шестата раса. Тези души, които не са готови сега за събуждане, върху тях ще се работи. И методите на работа тогава ще бъдат нови, други методи, а не само сегашните. Пожелавам ви всичко най-хубаво и светло. Поздрав на всички братя и сестри. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>

46. Мистични разговори - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да се вземат мерки при събуждане на тези центрове.
Той е много дълбок, но не е за децата. Има центрове в човека за общение с висшите светове. Тези центрове са седем. Те са органи на духовното тяло. И те трябва да се събудят, да се отхранят по един много естествен и правилен начин. Трябва да се вземат мерки при събуждане на тези центрове. Човек трябва да има един много изправен живот. Другояче той съвсем ще се осакати. Трябва специално приготовление. Когато се правят тези опити, трябва тишина, както когато трябва да роди една бременна жена. Тези опитности, които имате, ще бъдат като предговор на онова, което ще получите.
към текста >>

47. Цената на страданията - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава казва: “Аз не правя добро.“ Ако ти си счупиш краката и това послужи за твоето събуждане, да не живееш в тъмнина, тогава де е злото.
Например ще си вземат бележка от страданието на цветето. Като настъпиш цветето, ще кажеш: “Това цветенце страда, да му помогнем“. Като дойдеш в страданието, ще се задълбочиш в себе си. Дълбочината е в страданието. Човек трябва да се раздруса много, голямо страдание трябва да дойде, за да се събуди разкаянието, че не постъпва разумно. Тогава казва: “Аз не правя добро.“ Ако ти си счупиш краката и това послужи за твоето събуждане, да не живееш в тъмнина, тогава де е злото. Значи всяко нещо, което се случва с човека и което изглежда наглед нещастие, трябва да се оценява с оглед на това, дали допринася за растежа, разширението и събуждането на съзнанието. Всичко в природата и страданието събужда човека от спането. Защото човек без страдания е жито в житницата. СЦе стои в покой, но не печели нищо. Значи тогава от любов към него небето му праща страдания, за да го събуди.
към текста >>

Значи всяко нещо, което се случва с човека и което изглежда наглед нещастие, трябва да се оценява с оглед на това, дали допринася за растежа, разширението и събуждането на съзнанието.
Като настъпиш цветето, ще кажеш: “Това цветенце страда, да му помогнем“. Като дойдеш в страданието, ще се задълбочиш в себе си. Дълбочината е в страданието. Човек трябва да се раздруса много, голямо страдание трябва да дойде, за да се събуди разкаянието, че не постъпва разумно. Тогава казва: “Аз не правя добро.“ Ако ти си счупиш краката и това послужи за твоето събуждане, да не живееш в тъмнина, тогава де е злото. Значи всяко нещо, което се случва с човека и което изглежда наглед нещастие, трябва да се оценява с оглед на това, дали допринася за растежа, разширението и събуждането на съзнанието. Всичко в природата и страданието събужда човека от спането. Защото човек без страдания е жито в житницата. СЦе стои в покой, но не печели нищо. Значи тогава от любов към него небето му праща страдания, за да го събуди. Някоя майка буди сутрин детето си и му казва:“Стани, мами!
към текста >>

48. Братска вечеря - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой път, като спиш и сънуваш нещо тревожно, може да се събудиш веднага и двойникът да не се намести при събуждането, тогава целия ден си неразположен.
Като обичаш, да не влагаш двойника си. Когато обичаш някого или тебе обичат, могат да разместят двойника ти. Онази любов, която не е истинска, размества двойника. И тогава хората страдат. А при истинската любов двойникът не се размества: Да няма разместване, преплитане на двойниците. Някой път, като спиш и сънуваш нещо тревожно, може да се събудиш веднага и двойникът да не се намести при събуждането, тогава целия ден си неразположен. За да се намести двойникът правилно, сутринта, като станеш, ще се помолиш, та той да се намести добре и ще си разположен. Защо човек трябва да се моли? Молитвата не е нищо друго, освен да се намести двойникът правилно, за да можеш да възприемаш нещата правилно. Когато двойникът ти не е наместен добре, ти си раздразнен, пуснал си пояса си и търсиш повод да се караш. Когато другите след това почнаха да говорят други работи, Учителя си затвори очите и тихо произнесе: „Господи!
към текста >>

49. Служене - Боян Боев (1883 – 1963)

Да живее човек за Бога, това наричам събуждане на съзнанието.
Сега сме слепи. С тези очи много малко виждаме. Да има пълна връзка между Бога и нас. Постоянно да усещаме Неговото присъствие. И да сме готови да прилагаме и изпълняваме всичко онова, на което Той ни е научил. Да живее човек за Бога, това наричам събуждане на съзнанието. Като почне човек да работи за Бога, то добродетелите ще растат, ангелите ще дойдат да работят и ще донесат добродетелите. Ако турите в душата си да служите на Бога, животът ви ще се подобри. Божественото у вас ще се прояви и тогава каквото пожелаете, ще ви бъде. Който е служил на Бога, като завърши своята еволюция, всички неща сами ще идат при него. Ако служим от душа на Бога, Бог ще влезе в нас и ще внесе Разумното начало в нас.
към текста >>

50. Езотеричният път на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

А това значи да работиш за разпространение на новите идеи, да обръщаш души към Бога, да ги водиш към Бога, да помагаш за тяхното събуждане, тогава ще имаш благоволението на висшите същества.
Само тогава е готов да влезе в общение с напредналите същества. В езотеричната страна човек трябва да влезе, когато е готов, понеже когато не е готов, е опасно, като има някоя отрицателна мисъл или отрицателно чувство. Всички напреднали същества ръководят съществата на Земята. И ако не влезем във връзка с тези ръководещи същества, не можем да влезем във връзка с напредналите същества. Ако направиш, услуга някому на Земята, ти ще имаш благоволението на тези висши същества горе и ще можеш да влезеш в общение с тях. А това значи да работиш за разпространение на новите идеи, да обръщаш души към Бога, да ги водиш към Бога, да помагаш за тяхното събуждане, тогава ще имаш благоволението на висшите същества. За да може човек да влезе в общение с тези възвишени същества и с реалния свят, той трябва да е подготвен от миналото. Миналото и настоящето трябва да се свържат. Трябва да е работил в миналото, да не мисли, че ще може да влезе в общение, ако само сега направи нещо. Значи да има условия и от миналото. Когато човек влиза в общение с ангелската йерархия, той трябва да има някоя работа, поради която трябва да влезе в общение.
към текста >>

51. 08 ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Всеки знак създава условия за събуждането и развитието на дадени качества, способности и стремежи както за отделния човек, така и за обществото.
Смятам от гледището на Астрологията да отбележа характера на епохата, в която се развива най-интересната дейност на Учителя. Известен факт е, че оста на Земята е наклонена спрямо Еклиптиката на 23,5 градуса. При движението на Земята около Слънцето тази ос бавно се люлее, като описва една пълна конусна повърхнина в продължение на 25 800 години. При това люлеене пролетната равноденствена точка влиза последователно във всеки зодиакален знак, като го преминава за около 2 150 години. И това има епохално значение както за нашата планета, така и за всички живи същества върху нея и най-вече за човека и човешките общества, които са най-чувствителни за възприемане на космични влияния. Всеки знак създава условия за събуждането и развитието на дадени качества, способности и стремежи както за отделния човек, така и за обществото. Влизането на пролетната равноденствена точка в ново съзвездие, в нова зодия, е всякога начало и на ново характерно развитие на човешката култура. В сегашната епоха, според Учителя, равноденствената точка за човешкото общество е в областта на съзвездието Водолей. Влиянието му започва от 1914 година - ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ. Най-характерният белег на този зодиакален знак е, че той ще събуди и оформи в човешкия род стремеж за справедливост, интерес към духовното и съпреживяване на мистичното. Справедливостта трябва да стане основен, елемент в отношенията както на отделните личности, така и на народите.
към текста >>

52. 11 НОВАТА АТМОСФЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

И след като комуните не дадоха резултат, не допринесоха за събуждане на обществото към идейното, някои от тях намериха, че ще постигнат тази цел, като излязат в света, по подобие на старовремските пророци и апостоли, да проповядват и разгласят беседите на Учителя.
Потопени в тази хармонична и мистична среда, ние някак се бяхме пооткъснали и забравили суровия и груб материализъм. Хората от света пък бяха обхванати изцяло от грижа да придобиват материални ценности. Поставяйки ги като единствена цел на живота си, те нямаха събудени клетки в мозъка, с които да реагират на повика към по-висшето. То им беше съвсем чуждо, те не го разбираха, затова и не проявяваха интерес към него. Това някои от приятелите не бяха разбрали. И след като комуните не дадоха резултат, не допринесоха за събуждане на обществото към идейното, някои от тях намериха, че ще постигнат тази цел, като излязат в света, по подобие на старовремските пророци и апостоли, да проповядват и разгласят беседите на Учителя. Отива един от младите братя при Учителя и Му казва: "Аз ще напусна работата си и ще тръгна да проповядвам новото Учение." Учителя го поглежда и му казва: "По този начин не може, сега проповядването ще стане по нов начин." Друг един брат, мил и симпатичен като дете, се изправя пред Учителя със същата задача. Учителя се усмихва и му казва: "Теб въшки яли ли са те? " Трети, вече по-сериозен, отива и той, а Учителя му отвръща с въпрос: "Ти светлина у себе си имаш ли? " Други пък решиха с пламенно перо да запалят света. Измежду нас трима се захващат с издаването на списание "Нов живот".
към текста >>

53. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В тишината на утринното зазоряване тази песен прозвучаваше като някакъв вълшебен зов към събуждане, като подтик към светлина и живот.
По-късно излизането ни на Рила започна да става от село Говедарци по долината на Искъра, откъдето беше по-удобно и по-добре. За тази промяна на маршрута ни, голяма заслуга имаше брат Славчо Славянски, който беше добре проучил пътя и с право определи и предложи да минаваме от там. Този брат даваше своя голям принос в организирането на Рилското ни летуване. Животът ни на Рила протичаше в много голямо, богато и пълно със смисъл разнообразие. Сутрин в зори от своята палатка Мария Златева-Мичето, една много добра наша цигуларка, изсвирваше с голяма топлота и мекота подходящата за случая братска песен „Събуди се, братко мили”, дадена от Учителя. В тишината на утринното зазоряване тази песен прозвучаваше като някакъв вълшебен зов към събуждане, като подтик към светлина и живот. Ставахме и се отправяхме мълчаливо към Молитвения връх, за да посрещнем Слънцето и да чуем утринното слово на Учителя. Молитви, песни и беседа. След това като привърши всичко, се връщаме обратно към лагера, обновени, освежени, с нови идеи и мисли, получени от утринната беседа. Тихите приятни разговори помежду ни в краткия обратен път запълваха прелестта на утринните ни часове. Едно приятно оживление в лагера сочеше грижата около закуската и след това внимание към стомаха, за което Учителя казваше: „Яденето е най-важната работа!
към текста >>

54. САТУРНОВ ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това предизвиква лошото им настроение сутрин при събуждане.
Космите по гърдите, краката, мишниците и ръцете са също гъсти и тъмни. Женският Сатурнов тип има забелязващи се черни "мустачки" в краищата на горната устна. От психологична гледна точка, по-висшите Сатурнови типове са сериозни, точни и изпълнителни в своите задачи и обещания, замислени, печални, без оптимизъм, веселост, охолство или разсипничество. За тях е ценно и най-малкото нещо. Активността и динамиката на процесите в тяхното тяло е снижена, което е причина за недостатъчно вътрешно горене, за непълно отделяне на метаболити през и без това слабо активните им бъбреци, за натрупване на токсини в организма им. Това предизвиква лошото им настроение сутрин при събуждане. С хилавите мускули и тесните си гърди Сатурновите типове не познават насладата, която волното и обилно дишане на чист въздух в планината и край морето предизвикват, нито насладата на голата кожа от слънчевите лъчи. Напротив, Слънцето и хладката вода им причиняват болка. Мисловната дейност държи първенство в живота на тези хора, те повече обичат самотата и се чувстват най-добре далеч от света и обществото. Мястото на интелигентните техни представители е в лабораториите, където стават едни от най-големите, трудолюбиви и скромни учени, в учрежденията като чиновници, където с голямо умение и усърдие редят сметки подир сметки. Изобщо, висшите Сатурнови типове са най-добри и полезни там, където е нужен ред, сериозност, точност, наблюдателност и трудолюбие.
към текста >>

55. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

То подразбира събуждане на съзнанието.
Това са двата главни фактора за развитието на човешката душа. Ако не се родиш и не растеш, не можеш да се проявиш. Когато човек обикне Бога, той ще се роди, когато обикне ближния си, той ще расте и ще се развива и така неговото съзнание ще се пробуди и той ще възкръсне от мъртвите. Когато съвременните религиозни хора питат с кое тяло ще възкръснат, те не разбират въпроса. Възкресението е въпрос само на душата. То подразбира събуждане на съзнанието. Не се ли пробуди съзнанието у човека, няма възкресение. Тялото, в което сега живее човек, е един гроб, в който душата е затворена. Ние ще възкръснем с онези тела, за които се говори, че са храм на Бога живаго. Това е тялото на Любовта, тялото на Мъдростта и тялото на Истината, които като зародиши съществуват в това смъртно тяло. Това тяло е само една покривка, под която се изгражда безсмъртното тяло, с което човек ще се облече при възкресението, което тяло той е изгубил при грехопадането.
към текста >>

56. МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР - Влад Пашов (1902- 1974)

Събуждането на тази Божествена сила става в окултните школи или храмове на Посвещение, където ученикът се откъсва временно от ежедневния живот, докато се развият, разцъфтят и укрепнат в него тези нежни сили.
То ме въплоти в материята, то работи в мене. Аз съм частица от него. Отсега нататък каквото създам, то ще бъде по-висше от това, което моята личност, ограничена в чувствения свят създава. Моята личност е едно средство за тази творческа сила, за Божественото, което е в мене. Така Посветените описват преживяването на раждането и пробуждането на Бога в себе си. Събуждането на тази Божествена сила става в окултните школи или храмове на Посвещение, където ученикът се откъсва временно от ежедневния живот, докато се развият, разцъфтят и укрепнат в него тези нежни сили. Защото развитието на тези сили не може да понася ежедневието на живота, то е пречка за тях. Но щом като ученикът е развил тези сили в себе си и са превърнати в творчески сили и духовни наклонности, той става твърд като диамант и може да излезе от храма и да премине невредим през всички бури и сътресения на света. Само че той трябва да се пази да не съобщава на непосветените какво е преживял. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „За да дойде до състоянието да влезе в Божествения свят, човек трябва да премине през една предварителна дисциплина на ума и през едно пречистване на сърцето.
към текста >>

Това е задачата и смисъла на Посвещението - да даде методи за събуждане на тази Божествена сила, която да събуди и възкреси този омагьосан Бог.
Казано е, че Бог е Любов. Дълбокият смисъл на това е, че Бог като Любов се е пожертвал за създаването на света и всички същества, и по такъв начин Той се е ограничил в природата, която прониква отвън и отвътре във всички същества. Затова се казва още: Ние живеем, движим се и съществуваме в Него и чрез Него. И този незнаен Бог, скритият Бог, Абсолютният Дух, Бащата на света, Който прониква цялото Битие, е разкъсан така да се каже, на части, пленен и омагьосан в нещата и съществата, съществува същевременно и вън от света на сетивата, вън от съществата като една Абсолютна Същност, непознаваема, недостъпна. Има Бог, Който е скрит в природата, Който е скрит в съществата, който може да се пробуди чрез същата тази Божествена сила, която изтича от Вечния и Абсолютен Дух, и прониква както цялото Битие, така и всяко същество. Това е задачата и смисъла на Посвещението - да даде методи за събуждане на тази Божествена сила, която да събуди и възкреси този омагьосан Бог. И тогава се ражда Бог в човека, който е вече Син Божий, роден в човешката душа и който е заченат от скрития Бог, който прониква всичко. И когато човек роди Божия Син в себе си, той може да влезе във връзка с Бащата на света. Затова Учителят казва: Бог е едно Единство, което се проявява като множество. Това е задачата на всеки, който тръгва в пътя на ученика, да роди Бога в себе си, да стане един Божи Син. И тогава ще се разбере мисълта, че Христос е Първородният, най-големият брат, роден преди всичките векове.
към текста >>

И всеки, който е пробудил Бога в себе си, идва в света като Син Божий, като Учител, под ръководството на Първородния, за да работи за повдигане на цялото човечество, за събуждането на Бога във всички души.
И тогава се ражда Бог в човека, който е вече Син Божий, роден в човешката душа и който е заченат от скрития Бог, който прониква всичко. И когато човек роди Божия Син в себе си, той може да влезе във връзка с Бащата на света. Затова Учителят казва: Бог е едно Единство, което се проявява като множество. Това е задачата на всеки, който тръгва в пътя на ученика, да роди Бога в себе си, да стане един Божи Син. И тогава ще се разбере мисълта, че Христос е Първородният, най-големият брат, роден преди всичките векове. И всеки, който е пробудил Бога в себе си, идва в света като Син Божий, като Учител, под ръководството на Първородния, за да работи за повдигане на цялото човечество, за събуждането на Бога във всички души. Този именно е Първородният, Който работи за събуждането на Бога в човешката душа. И самата тази работа е една Велика мистерия. Ще завърша този кратък очерк със следната мисъл от Учителя: „Всички древни школи са учили, че човек не може да познае живота на другите хора, докато не познае своя живот. Докато не познае Божественото в себе си, човек не може да познае Божественото и в другите хора.
към текста >>

Този именно е Първородният, Който работи за събуждането на Бога в човешката душа.
И когато човек роди Божия Син в себе си, той може да влезе във връзка с Бащата на света. Затова Учителят казва: Бог е едно Единство, което се проявява като множество. Това е задачата на всеки, който тръгва в пътя на ученика, да роди Бога в себе си, да стане един Божи Син. И тогава ще се разбере мисълта, че Христос е Първородният, най-големият брат, роден преди всичките векове. И всеки, който е пробудил Бога в себе си, идва в света като Син Божий, като Учител, под ръководството на Първородния, за да работи за повдигане на цялото човечество, за събуждането на Бога във всички души. Този именно е Първородният, Който работи за събуждането на Бога в човешката душа. И самата тази работа е една Велика мистерия. Ще завърша този кратък очерк със следната мисъл от Учителя: „Всички древни школи са учили, че човек не може да познае живота на другите хора, докато не познае своя живот. Докато не познае Божественото в себе си, човек не може да познае Божественото и в другите хора. Докато не събуди Бога в себе си, човек не може да познае Бога в другите хора.
към текста >>

Този живот, който се проявява при събуждането на Божественото в човешката душа, се изявява като едно топло чувство, като едно универсално чувство, което обгръща всичко в себе си.
И самата тази работа е една Велика мистерия. Ще завърша този кратък очерк със следната мисъл от Учителя: „Всички древни школи са учили, че човек не може да познае живота на другите хора, докато не познае своя живот. Докато не познае Божественото в себе си, човек не може да познае Божественото и в другите хора. Докато не събуди Бога в себе си, човек не може да познае Бога в другите хора. Този живот, който се проявява при събуждането на Божественото в човешката душа, се изявява като едно топло чувство, като едно универсално чувство, което обгръща всичко в себе си. То е съзнанието за Всеединството в живота. В съзнанието този живот се проявява като една мека, нежна светлина, която разкрива всички тайни на Битието. Когато човек има това преживяване, когато има тази опитност, той е в контакт с Реалността и стои на Вечната Канара. Тогава той може да каже, че познава своя живот, че познава себе си и може да познае и разбере и живота на другите. Без опитност никакво познание не съществува.
към текста >>

57. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

При събуждането си от сън човек навлиза в своето физическо и етерно тяло, но тогава той няма възможност да бъде завладян от страстите и желанията, защото неговият поглед веднага се отклонява от външния свят.
Те са знаели да отклоняват своя поглед от външния свят и са се потопявали в собствените си физическо и етерно тяло, и там са виждали това, което е живяло в смисъла на тайната на шест пъти по седем, т.е. на 42-те поколения. Есеите също са знаели, че човек освен че може да се потопи в собственото си физическо и етерно тяло, може да се издигне със своя живот, да влезе в Космоса, когато иска да познае какви тайни стоят в основата на целия Космос. Когато човек слиза в своята вътрешност - физическото и етерното тяло - той е изложен на опасността да бъде завладян от всички сили на неговата собствена вътрешност, от желанията, страстите и всичко онова, което се намира на дъното на душата, на което човек обикновено не обръща внимание и което даже не предчувствува. Затова той обикновено е възпрепятствуван от външното възпитание, за да може да познае тези сили. При събуждането си от сън човек навлиза в своето физическо и етерно тяло, но тогава той няма възможност да бъде завладян от страстите и желанията, защото неговият поглед веднага се отклонява от външния свят. И така, докато при слизането в собствената си вътрешност има опасност човек да бъде, така да се каже, завладян от най-нисшите инстинкти и най-егоистичните сили на неговата собствена природа, съществува друга една опасност, когато той изживява, изпитва така нареченото „разширение на собственото си същество в целия Космос". Тази опасност може да бъде най-точно характеризирана, като кажем: който изживява този момент, когато заспивайки не потъва в безсъзнание, а запазва своето съзнание така, че в своето астрално тяло има свое Аз, той има един инструмент, с който възприема духовния свят. За него съществува опасността, която се изразява в духовно ослепяване подобно на това, когато човек е силно ослепен като гледа направо силните слънчеви лъчи. Той бива заслепен от величието на това, което вижда и преди всичко от необикновените впечатления, които напълно го объркват. Есеите също са знаели, че както при преминаването през 42-те степени човек е изживявал и познавал наследствените признаци на физическото и етерното тяло и че тези степени са се редували според тайната на числото 6 пъти по 7, има също така една тайна на числата, която представя как човек се издига до познанието на космичните тайни, на тайните на великия свят.
към текста >>

„В Египет е съществувало едно Посвещение, което се е състояло в това, че човек изживявал дневния процес на събуждането по такъв начин, че при потопяването в неговото ас- трално тяло и на неговия Аз във физическото и етерно тяло, неговата възприемателна способност не е отклонявана към външния физически свят, а е бил буден за процесите, които стават във физическото и етерното тяло.
Там живеели хора в пълна тайна, които култивирали старото назирейство. И за Исус, след завръщането му от бягството му в Египет, нямало нищо по- подходящо, освен да се настани в колонията на назиреите. Затова се загатва в евангелието на Матея, където е казано следното: „И Йосиф, предупреден от Бога насън, се оттегли в галилейските страни, дойде и се засели в един град, наречен Назарет, за да се сбъдне реченото чрез пророците, че ще се нарече назарей." (Матей 2:22-23) Така че в Евангелието на Матей ясно се загатва, че е съществувала една такава колония от назарей, където Исус се заселил след завръщането от Египет и където израснал. Есеите са имали и свое Посвещение. Ето как Щайнер описва едно египетско Посвещение и след това едно есейско Посвещение. „В Египет е съществувало едно Посвещение, което се е състояло в това, че човек изживявал дневния процес на събуждането по такъв начин, че при потопяването в неговото ас- трално тяло и на неговия Аз във физическото и етерно тяло, неговата възприемателна способност не е отклонявана към външния физически свят, а е бил буден за процесите, които стават във физическото и етерното тяло. Едно такова Посвещение е съществувало във всички мистерии, центрове за Посвещения, които са се основавали на Свещената египетска култура. Онези, които търсеха едно такова Посвещение в стария смисъл, т.е. в смисъла, че при него са били насочвани и ръководени, за да могат да избегнат възникващите при това Посвещение опасности, те ставали чрез това други хора. Ставали такива хора, които през време на акта на Посвещението можели да прозрат в духовния свят. Те виждали най-първо онези сили и същества, които работят върху нашето физическо и етерно тяло."
към текста >>

При събуждане човек слиза от един висш свят и се потопява в своето физическо и етерно тела.
Същото нещо е било и при Есейските Посвещения. Онова, което в нашето будно съществуване дава на човека неговото Азово чувство, което насочва погледа към външните възприятия, то трябва да бъде подтиснато. За нормалното състояние на днешната земна епоха, Азът в човека не е буден в другите светове. Но едно християнско Посвещение трябва да се състои в това. че във висшите светове Азът да остане така буден, както той е буден във външния свят. При събуждане човек слиза от един висш свят и се потопява в своето физическо и етерно тела. Обаче в този момент на потопяването той не вижда вътрешните процеси на физическото и етерното тела и неговата възприемателна способност е отклонена върху окръжаващия свят. Слизайки от висшите светове, човек се потопява първо в астралното тяло, след това в етерното и най-после във физическото и се събужда във физическото поле, където съзерцава физическия свят. Но при потопяването си в астралното и етерното тяло пред него са се разкривали тези светове. Когато Посветеният есей е минавал през първите четиринадесет степени от 42-те степени, той си е казвал: Аз идвам първо към моето астрално тяло. Там се натъквам на всички страсти и вълнения, които са свързани с моето астрално тяло и всичко, което аз съм правил лошо през моите въплощения, е складирано в моето астрално тяло.
към текста >>

Всичко, върху което пада погледът на човека в момента на събуждането, всичко, което човек вижда чрез очите си и възприема чрез сетивата си, или върху което размишлява като възприето с ума си, който е свързан с физическия орган на мозъка, с една дума всичко, което той възприема в окръжаващия физически свят, е било наречено на езика на древното еврейско окултно учение „Царство" или Малхут.
Така че имаме следната таблица: Бина.................Хокма...............Кетер Гебурах..............Тиферет.............Гедулах Нецах................Йезод...............Ход Малхут...............Царство.............Аз Всичко, върху което пада погледът на човека в момента на събуждането, всичко, което човек вижда чрез очите си и възприема чрез сетивата си, или върху което размишлява като възприето с ума си, който е свързан с физическия орган на мозъка, с една дума всичко, което той възприема в окръжаващия физически свят, е било наречено на езика на древното еврейско окултно учение „Царство" или Малхут. Това е светът, в който Азът запазва своята будност. Това е най-точното определение на това, което у еврейските Посветени е било свързано с израза Царство - това, при което човешкият Аз може да присъствува. Това е сетивният свят, в който човек се намира в будно състояние и пълно запазване на своя Аз. С горепосочените имена еврейската Кабала е означавала така наречените десет сефироти, чрез които се изразява Абсолютният Дух на Битието. Това са десетте ангелски йерархии, за които говори християнският езотеризъм и съвременната окултна наука.
към текста >>

Същото се отнася и до събуждането на вредните сили на етерното тяло и на физическото тяло.
Това сам Христос го е преживял при побеждаване противодействията на трите тела. Това е описано в историята за изкушенията на Христа от дявола. Казах вече, че когато човек слезе в своето астрално тяло, събужда всички страсти и вълнения, които имат седалището си в това тяло. И в древните времена при Посвещение са предприемали ред процеси за умъртвяване на страстите и вълненията на астралното тяло. Но след Христа, след импулса, който Той даде на човешкия Аз, в самия Аз трябва да се събудят силите, които да противодействуват на страстите на астрал- ното тяло и да ги обуздаят. Същото се отнася и до събуждането на вредните сили на етерното тяло и на физическото тяло. Азът трябва да намери сили в себе си, за да се справи с егоизма, който се поражда при проникването в етерното и физическото тяло. А тази сила Азът получава от Христа. Това е разликата между древното и християнското Посвещение, много бегло очертана. Такова е в бегли черти учението на есеите, което впоследствие се прелива в християнството. Защото, както видяхме, че сам Исус и апостолите са били от средата на есеите.
към текста >>

58. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

Двадесетият аркан е наречен „Събуждане след смъртта", отговаря на буквата реш и е описан, както следва: „Виж скръбта ми и избави ме, защото не съм забравил закона Ти, отсъди съдбата ми и изкупи ме, оживи ме според Словото Си... Господи, оживи ме според Милостта Си.
Явлението на Твоето Слово просвещава, вразумява простите." Осемнадесетият аркан е наречен „Вината", отговаря на буквата цаде и е описан, както следва: „Праведен си Ти, Господи, и прави са Твоите съдби. Твоите свидетелства, които си завещал, са правда и превъзходна Истина." Деветнадесетият аркан е нарече „Сияещото слънце", отговаря на буквата коф и е описан, както следва: „Виках с все сърце, послушай ме, Господи, и ще опазя повеленията Ти. Предварих зората и виках, на Твоето Слово уповавах." Двадесетият аркан е наречен „Събуждане след смъртта", отговаря на буквата реш и е описан, както следва: „Виж скръбта ми и избави ме, защото не съм забравил закона Ти, отсъди съдбата ми и изкупи ме, оживи ме според Словото Си... Господи, оживи ме според Милостта Си. Глава на Твоето Слово е Истината, и во век пребъдват всичките съдби на правдата Ти." Двадесет и първият аркан е наречен „Короната на маги- те", отговаря на буквата шин и е описан, както следва: „Князовете ме погнаха без причина, но сърцето ми трепери от Словото Ти. Аз се радвам на Твоето Слово. Седем пъти на ден те хваля." Двадесет и вторият аркан е наречен „Крокодилът", отговаря на буквата таф и е описан по следния начин: „Да приближи викането ми пред Тебе, Господи.
към текста >>

59. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И сега Христос я излекувал от тази духовна треска и я въвежда в новия път, да дойде чрез събуждането на своята вътрешна духовна природа във връзка с Духовния свят, който е проникнат от Христовата Същност.
Такива са медиумите и всички, които говорят чужди езици. Такива са били и делфийските питии. И когато се казва, че Христос излекувал тъщата на Петър, това показва, че Христос прекратил по този начин връзката с Духовния свят. Това се потвърждава и от мисълта на Учителя, където казва, че това, което Христос извършва с едного, се отразява на цялото човечество. Петър вероятно е бил в някакъв духовен кръг, където неговата "тъща", неговата духовна ръководителка е била ръководителка на този кръжок. И сега Христос я излекувал от тази духовна треска и я въвежда в новия път, да дойде чрез събуждането на своята вътрешна духовна природа във връзка с Духовния свят, който е проникнат от Христовата Същност. И това става пред присъствието на четиримата, които са представители на четирите природни стихии, чрез които са действали сибилите - обхванатите от огница. С този акт Христос въздейства и на четиримата ученици и специално на Петър, като укротява стихиите в него, които играят голяма роля в неговия живот, и ги насочва към развиване на вътрешните духовни сили, които като бъдат правилно развити, ще го поставят в контакт с Духовния свят и във вътрешно общение с Христа. Казах, че тримата имаха отношение към вътрешния духовен живот на човека - мисълта, чувството и волята. Тогава можем да кажем, че Йоан е представител на мисълта, Петър е представител на чувството, а Яков е представител на волята, на делото. И въздействайки върху тях, Христос въздейства върху всички човешки души, върху техните мисли, чувства и действия.
към текста >>

60. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

5. Петото блаженство е блажени преследваните: отнася се до областта на личния живот, събуждането на аза и ни учи - търсете Основата на Живота в самите себе си.
Така те образуват общата рамка, в която се развива строежът на цялото Евангелие. 1. Първото блаженство е отправено към Мария - първообраз на Душата. 2. Второто блаженство, блажени бедните, се отнася до земно-телесното и ни казва: "Бъди винаги вътрешно свободен". 3. Третото блаженство е блажени гладните, отнася се до областта на жизнената сила и ни учи да бъдем възприемчиви. 4. Четвъртото блаженство, блажени плачещите, блажени сълзите, се отнася до областта на душевните вълнения и ни учи да бъдем готови да понасяме скърбите и страданията. 5. Петото блаженство е блажени преследваните: отнася се до областта на личния живот, събуждането на аза и ни учи - търсете Основата на Живота в самите себе си. 6. Шестото блаженство е отправено към жените, блажени духовните зародиши: не оставяйте да бъде разклатен вашия духовен зародиш, а го укрепвайте чрез Христос. 7. Блажени очите, които виждат: това показва, че висшето виждане започва и се разкрива светът на образите. 8. Блажени ушите, които чуват: това показва, че духовните уши са отворени и започва слушането на духовното Слово. 9. Блажено будното сърце: това показва събуждането на духовното сърце на човека, чрез което се възприема идващия Христос. 10. Блажени безплодните: това подсказва за изпитанията на изпълнения с Бога човек.
към текста >>

9. Блажено будното сърце: това показва събуждането на духовното сърце на човека, чрез което се възприема идващия Христос.
4. Четвъртото блаженство, блажени плачещите, блажени сълзите, се отнася до областта на душевните вълнения и ни учи да бъдем готови да понасяме скърбите и страданията. 5. Петото блаженство е блажени преследваните: отнася се до областта на личния живот, събуждането на аза и ни учи - търсете Основата на Живота в самите себе си. 6. Шестото блаженство е отправено към жените, блажени духовните зародиши: не оставяйте да бъде разклатен вашия духовен зародиш, а го укрепвайте чрез Христос. 7. Блажени очите, които виждат: това показва, че висшето виждане започва и се разкрива светът на образите. 8. Блажени ушите, които чуват: това показва, че духовните уши са отворени и започва слушането на духовното Слово. 9. Блажено будното сърце: това показва събуждането на духовното сърце на човека, чрез което се възприема идващия Христос. 10. Блажени безплодните: това подсказва за изпитанията на изпълнения с Бога човек. Такъв един обзор ни показва вътрешния строеж на Евангелието на Лука, което е Евангелие на Пътя, на вътрешното окултно развитие на човешкото същество. От това се вижда, че всичко до шестото блаженство е подготовка, след което започва разгръщането на висшия човек. Между шестото и седмото блаженство се намира началото на пътуването за Ерусалим и всичко, което се намира до това пътуване, е само подготовка за това. След това се казва: "Случи се, обаче, когато се изпълни времето да бъде отнесено оттам, Той обърна лицето Си и се насочи направо към Ерусалим" (9 гл., 51 cm.) .
към текста >>

61. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е истинската мисия на Християнството - да посочи на хората Пътя към Бога, който е скрит дълбоко в техните души и да даде методи за познаване и събуждане на този Бог, Който е вътре в душата.
Християнството разширява идеята за братството зад границите на кръвното родство и създава братство на духовна основа, където обединително звено са идеите. Тези идеи, както казах, идват от Христос, Великото духовно Слънце. При Възкресението си Той каза на учениците Си: Идете и проповядвайте това Евангелие между всички народи и Аз ще бъда с вас до окончанието на века. Значи, този Дух, това вътрешно сцепление и сила на християнските идеи иде от самия Дух на Христос, който сам работи за проникването на Неговите идеи в човешките души. Христос иска да проникне във всички души, за да ги направи безсмъртни, да събуди Божественото Начало в тях. Това е истинската мисия на Християнството - да посочи на хората Пътя към Бога, който е скрит дълбоко в техните души и да даде методи за познаване и събуждане на този Бог, Който е вътре в душата. И Учителят казва: "Вие не трябва да се спирате върху отвлечената мисъл, че Христос седи отдясно на Бога, но трябва да гледате на Христос като на сила, която прониква цялата земя. Когато тази сила мине през всички същества, от най-малките до най-големите, тогава ще дойде освобождението на цялото човечество. Когато разпънали Христа, т.е. когато прекъснали течението на тези сили, на тези струи, навред настанал голям мрак. Всички хора почувствали тази тъмнина.
към текста >>

62. 3.7. СЕДМО ЗНАМЕНИЕ - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР - Влад Пашов (1902- 1974)

И той говори за един вид възкресение, когато намеква за събуждането на духовния живот в тялото. Това.
Този разказ го няма в другите Евангелия. Онзи, който малко от малко познава метода на древното Посвещение в Мистериите, ще познае в този разказ едно Посвещение, извършено от Исус публично, докато в древността, в храмовете на Мистериите, това се е извършвало тайно, а не публично. Това е един процес на едно мистично възкресение, на пробуждането на Божественото в човека. А гробницата, за която става въпрос, е човешкото тяло. Платон, който е бил посветен в Тайните на Мистериите, нарича човешкото тяло гробница на душата. И той говори за един вид възкресение, когато намеква за събуждането на духовния живот в тялото. Това. което Платон нарича духовна душа, Йоан го означава като Логос, като Слово. Платон казва: Този, който става духовен, е възкресил нещо Божествено в гробницата на своето тяло. И за Йоан животът на Исус е това възкресение. Няма нищо чудно, следователно, ако той туря в устата на Исус думите: "Аз съм Възкресение и Живот". Разбрана в този смисъл, случката във Витания е едно възкресение в духовен смисъл.
към текста >>

63. 15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Царството Божие трябва да се събуди вътре в човека, трябва да стане събуждане на човешката душа.
Христос им отговаря: "Царството Божие не ще дойде с външни жестове и не може да се каже: Ето тука е или ето там е. Защото, ето Царството Божие е вътре във вас" (17;20-21). Царството Божие е една духовна сфера, сферата на духовното Слънце, от която се ражда Светлината, Словото и Животът. Минало е вече това време, когато това Царство можеше да се търси вън, както в някаква форма на екстаз, когато човешката душа, излъчвайки се, се потопява в него. Сега на мястото на екстаза за човека идва вселяването на благодатта на Небето, етерната пълнота на Светлината, Любовта и Живота. Царството Божие трябва да се събуди вътре в човека, трябва да стане събуждане на човешката душа. Вярващото сърце е вратата, чрез която Царството, Силата и Славата могат да се влеят в човешкото същество. Човешкото сърце вижда Славата във висините и приема Мира на Земята. Пропастта между Бога и човека е свързана с мост чрез това, че Царството Божие е вече вътре в човека. След като отговаря на фарисеите, Христос по-нататък продължава наставленията към учениците. На чуждите, на външните, Той говори за идването на Царството Божие, а на приятелите, на учениците Той говори за идването на Човешкия Син.
към текста >>

64. 16. ПРЕВРЪЩАНЕ НА ВЯРАТА В ЗНАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Казах, че събуждането на вярата в душата е съпроводено със събуждането на лотосовия цвят на сърцето.
16. ПРЕВРЪЩАНЕ НА ВЯРАТА В ЗНАНИЕ Евангелието ни разкрива пътя на душата, където пъпката на вярата се превръща в цвят на знанието, където душата се пробужда за Духовния Свят. Казах, че събуждането на вярата в душата е съпроводено със събуждането на лотосовия цвят на сърцето. Събуждането на вярата не е един еднократен процес, а един прогресивен процес. И тя трябва да се подхранва и подкрепя. Процесът на придобиването на вярата ни е показан с един интересен образ - риболовът на Петър. Изобилният риболов е раждането на вярата в Петър. Тази сцена е предадена в началото на Евангелието, когато Исус призовава учениците.
към текста >>

Събуждането на вярата не е един еднократен процес, а един прогресивен процес.
16. ПРЕВРЪЩАНЕ НА ВЯРАТА В ЗНАНИЕ Евангелието ни разкрива пътя на душата, където пъпката на вярата се превръща в цвят на знанието, където душата се пробужда за Духовния Свят. Казах, че събуждането на вярата в душата е съпроводено със събуждането на лотосовия цвят на сърцето. Събуждането на вярата не е един еднократен процес, а един прогресивен процес. И тя трябва да се подхранва и подкрепя. Процесът на придобиването на вярата ни е показан с един интересен образ - риболовът на Петър. Изобилният риболов е раждането на вярата в Петър. Тази сцена е предадена в началото на Евангелието, когато Исус призовава учениците. А Йоан описва този риболов накрая, след Възкресението.
към текста >>

65. 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Този, който не работи над себе си за събуждане за Божественото в себе си, за пробуждането на висшия Аз, той по самото си естество се лишава от възможността за по-нататъшно развитие, защото еволюцията е влязла в нова фаза и той не се е нагодил към нея, затова не може да използва новите условия и се спъва по такъв начин в своето развитие.
Онзи, който е заровил талантите, е човек, който не работи духовно над себе си. За него Христос казва: "Вземете от него таланта и го дайте на този, който има десет таланта. Защото който има, ще му се даде, и той ще има изобилно, а този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има. А този безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина. Там ще бъде плач и скърцане със зъби". Този, който не работи над себе си за събуждане за Божественото в себе си, за пробуждането на висшия Аз, той по самото си естество се лишава от възможността за по-нататъшно развитие, защото еволюцията е влязла в нова фаза и той не се е нагодил към нея, затова не може да използва новите условия и се спъва по такъв начин в своето развитие. Външната тъмнина - това е физическият свят, в който тези, които не работят над себе си, остават да продължат своя безцелен живот на борби и страдания. На същия принцип се разглеждат всички притчи в другите Евангелия - на Лука и на Марко. Това, което казах за притчите на Матей, не е тълкуване на притчите, а само посочване на факта, че те са окултни слова, изказани на един образен, окултен език. Защото моята задача не е да тълкувам притчите и Евангелието, а само да посоча окултната страна на Евангелието, да покажа, че Евангелието е едно окултно произведение, което ни изнася във формата на притчи и сентенции принципите на окултната наука в една нова форма и една нова светлина. За да завърша разглеждането Евангелието на Матей, ще приведа някои мисли от самото Евангелие, които сами по себе си показват окултния характер на Евангелието.
към текста >>

66. I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА - Влад Пашов (1902- 1974)

Първата стъпка към Посвещение в съвременната епоха се заключава в събуждането в душата на сили, способни да действат върху астралното тяло, когато то през нощта се освободи от етерното и физическото тела.
Посветеният е коренно променено същество. Разликата между него и обикновения човек е такава, каквато е разликата между гъсеницата и пеперудата, която излиза от нея. И затова, неговото съзнание, неговите възприятия, неговите преживявания са коренно различни от тези на обикновения човек. Защото на обикновения човек астрално-то тяло не е способно за възприятия в духовния свят, понеже няма съответни органи. При окултното обучение и развитие тези органи постепенно се развиват у ученика и той става способен да възприема духовния свят, както със физическите си сетива възприема физическия свят. Първата стъпка към Посвещение в съвременната епоха се заключава в събуждането в душата на сили, способни да действат върху астралното тяло, когато то през нощта се освободи от етерното и физическото тела. Първата стъпка към Посвещението се състои в произвеждане върху човека през време на будното му състояние една дейност, ефекта от която би могъл да продължи и през нощта след отделянето на астралното тяло от физическото. Това, което се нарича медитация, размишление, концентрация, това са все дейности на душата, чийто ефект продължава в астралното тяло през време на съня на физическото тяло. Затова Учителя казва: "Работете всички да придобиете концентрация на мисълта си. Всеки от вас, който иска да бъде Ученик, нека си определи един свещен час за работа, през което време ще се концентрира и ще размишлява върху великите Тайни на Битието. През това определено време ще прекарвате в дълбоко размишление.
към текста >>

67. СЪДЪРЖАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

20. Двадесети Аркан: СЪБУЖДАНЕ ОТ МЪРТВИТЕ или БЕЗСМЪРТИЕ. 146
15. Петнадесети Аркан: ФАТАЛНOCT, ТИФОН или още КОЗЕЛЪТ МЕНДЕС. 130 16. Шестнадесети Аркан: СВЕТИЛИЩЕ или още РАЗРУШЕНАТА КУЛА, или ГРЪМНАТАТА КУЛА от огън от небето. 133 17. Седемнадесети Аркан: ЗВЕЗДАТА НА МАГОВЕТЕ или надежда, съединение. 136 18. Осемнадесети Аркан: ЗДРАЧ - ВЕЧЕРНА ДРЕЗГАВИНА - хаос, страст. 139 19. Деветнадесети Аркан: СИЯЕЩАТА СВЕТЛИНА, цялостен живот, СЛЪНЦЕТО НА ОЗИРИС. 143 20. Двадесети Аркан: СЪБУЖДАНЕ ОТ МЪРТВИТЕ или БЕЗСМЪРТИЕ. 146 21. Двадесет и първи Аркан: КОРОНАТА НА МАГОВЕТЕ или ПОСВЕЩЕНИЕ - БОГ Е BCИЧКО ВЪВ ВСИЧКО. 149 22. Двадесет и втори Аркан: КРОКОДИЛЪТ, ГЛУПЕЦ или ГРЕШКА. 160 МАЛКИТЕ АРКАНИ 163 3. ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН ХЕРМЕТИСТ ТОМАС ХЕНРИ БУРГОН 175 ТОМАС ХЕНРИ БУРГОН - СЪВРЕМЕНЕН ХЕРМЕТИСТ 177
към текста >>

68. 20. Двадесети Аркан: СЪБУЖДАНЕ ОТ МЪРТВИТЕ или БЕЗСМЪРТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

20. Двадесети Аркан: СЪБУЖДАНЕ ОТ МЪРТВИТЕ или БЕЗСМЪРТИЕ
20. Двадесети Аркан: СЪБУЖДАНЕ ОТ МЪРТВИТЕ или БЕЗСМЪРТИЕ Този Аркан има числото 200 и буквата Р. Картината представлява едно духовно същество, стоящо в облаците, което свири с тръба. А на земята от гробовете излизат умрелите с вдигнати ръце. Мъж, жена и дете, символ на човешката троичност се издигат от гроба. Те представляват човечеството, което окончателно е обърнало гръб на гробовете.
към текста >>

69. 21. Двадесет и първи Аркан:КОРОНАТА НА МАГОВЕТЕ или ПОСВЕЩЕНИЕ - БОГ Е ВСИЧКО ВЪВ ВСИЧКО - Влад Пашов (1902- 1974)

20. Събуждане от мъртвите.
5. Господарят на Арканите - Учителят. 8. Везните и Мечът - Истината. 11. Укротеният Лъв - магически сили. 14. Двете Урни - превъплъщение. 17. Звездата на Маговете — Надежда. 20. Събуждане от мъртвите. В Пътя на Хорус влизат следните Аркани: 3. Изис - Урания или Хорус. 6. Двата пътя. 9. Забулената лампа - Пилигримът. 12. Обесеният - изпитания.
към текста >>

70. МАЛКИТЕ АРКАНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

В хороскопа този Аркан представя разцвет на невинните приятелства, събуждане на сърцето, първа любовна страст, нежност и поезия.
Число 30, буква Л. В хороскопа този Аркан предсказва връзка и симпатия на сърцето, преданост, привързаност, споделена любов, но може да даде и съперничество в любовта. 43-ти Аркан: Три купи, разположени като триъгълник. От купата, която образува върха, се подава главата на младо момиче. Число 40, буква М. В хороскопа този Аркан представя разцвет на невинните приятелства, събуждане на сърцето, първа любовна страст, нежност и поезия. Близко предстоящо осъществяване на надеждата, целомъдрена любов за едно младо момиче. 44-ти Аркан: Четири купи, разположени като квадрат. Число 50. буква Н. В хороскопа този Аркан предсказва приближаване на голяма радост, здраве и трайна любов.
към текста >>

71. Предговор - Влад Пашов (1902- 1974)

книга под заглавие Богомилски книги и легенди, в които разглежда Богомилството като прогресивно движение, допринесло много за събуждането на мисълта и духа на българския и европейския човек, но все пак не е можал да разбере неговите дълбоки идеи.
Като се почне от Иречек и Дринов и се стигне в ново време до професор Йордан Иванов и професор Димитър Ангелов. Но във всички тези писания Богомилството е било разгледано било като религиозна секта, било като социално движение, било даже като политическо движение. Като причини за неговото появяване са посочени или социално-икономическите условия, или отпадането на религиозното съзнание и разочарованието на народа от обективната действителност и оттам отдаването му на религиозно-мистични идеи. Всичко това показва, че се говори за нещо, което не се познава и не се разбира. Професор Иордан Иванов е написал още в 1925 г. книга под заглавие Богомилски книги и легенди, в които разглежда Богомилството като прогресивно движение, допринесло много за събуждането на мисълта и духа на българския и европейския човек, но все пак не е можал да разбере неговите дълбоки идеи. Професор Димитър Ангелов наскоро написа книгата си Богомилството в България, където обстойно разглежда Богомилството, но той също гледа на него като плод на социално-икономическите условия и като протест против извратяването на християнската религия. Нашият приятел Георги Драганов е написал наскоро кни- гата Стари и нови богомили, която е още в ръкопис, където съпоставя богомилското учение с учението на Учителя Петър Дънов. Но и той не се е задълбочил в окултните идеи нито на Богомилството, нито на учението на Учителя, а ги разглежда повече като духовно-нравствено учение и тяхното отношение към живота. Също така в последните години излезе в ръкопис книгата под заглавие Богомилство и богомили от епископ Симеон, псевдоним на професор Николай Райнов. Тази книга също е в ръкопис, но е пусната в обръщение.
към текста >>

72. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

„При събуждането си съвременният човек не осъзнава етерното си тяло, през което минава, и осъзнава направо физическото тяло.
По такъв начин Богомилството като феникс възкръсна от пепелищата на кладите в нова форма още по-мощно и по-крепко, за да бъде факлоносец на пробуждащото се човечество, което ще потърси Светлината и Истината. Богомилството се прероди в Розенкройцерството, което стана център, от който излязоха всички подтици за развитието на Западноевропейската култура За да имат пози висок идеал и да разполагат с това знание и сила, които притежавали, богомилите имали пробудено едно по-друго съзнание от обикновеното — те имали връзка с разумните същества на духовния свят и същевременно тяхното съзнание било надхвърлило границите на обикновеното самосъзнание, в което живее съвременният човек в своя буден живот. За да разберем по-добре състоянието на тяхното съзнание, ще цитирам един пасаж от Щайнер, в който той обяснява състоянието на тяхното съзнание от окултно гледище. Той казва: „При събуждането си съвременният човек не осъзнава етерното си тяло, през което минава, и осъзнава направо физическото тяло. Човек бързо преминава през усещането на етерното тяло — просто не забелязва етерното си тяло и веднага се потопява долу във физическото тяло. Съзнанието на хората от ранното християнско време не е било като съзнанието на съвременните хора, а е било по-друго. Когато са се събуждали от сън, те са имали ясно следното схващане: Аз влизам в едно двойствено същество — етерното тяло и физическото тяло. Те са знаели, че най-напред човек преминава през осъзнаване на етерното тяло и след това влиза във физическото. Така те са имали много картини от техния минал земен живот.
към текста >>

Човекът от онова време е имал едно междинно усещане между съня и събуждането.
Това, обаче, не е било така във времената, за които сега говоря. Азът веднага не е абсорбирал, астралното тяло. То е продължавало да съществува, независимо в собствената си субстанция дори и след като човешкото същество е заспивало. И до известна степен това е продължавало цялата нощ. И така, на сутринта човешкото същество не се е събуждало от абсолютна тъмнина на съзнанието, но с чувството: аз съм живял в един свят, изпълнен със светлина, в която всевъзможни неща се случват. Човекът от онова време е имал едно междинно усещане между съня и събуждането. Това усещане е било леко, интимно, деликатно, но то все пак е съществувало. Това състояние продължило до началото на 14-ти век, когато това състояние напълно се прекратява у цивилизованото човечество. Когато човекът от онези времена е заспивал, астралното му тяло не е било веднага абсорбирано от Аза. При такова състояние самото астрално тяло се е изпълвало със звуци и при събуждането човек е имал твърде реалното усещане: тези звуци сa езикът на духовните същества в изпълненото със светлина пространство на Космоса, в което и аз бях между моето заспиване и моето събуждане. След като са минавали през вратата на смъртта и докато са били още в етерното тяло, те са имали чувството, че в целия духовен свят, който обгръща нещата и процесите в Природата, Словото на Бога Отца говори.
към текста >>

При такова състояние самото астрално тяло се е изпълвало със звуци и при събуждането човек е имал твърде реалното усещане: тези звуци сa езикът на духовните същества в изпълненото със светлина пространство на Космоса, в което и аз бях между моето заспиване и моето събуждане.
И така, на сутринта човешкото същество не се е събуждало от абсолютна тъмнина на съзнанието, но с чувството: аз съм живял в един свят, изпълнен със светлина, в която всевъзможни неща се случват. Човекът от онова време е имал едно междинно усещане между съня и събуждането. Това усещане е било леко, интимно, деликатно, но то все пак е съществувало. Това състояние продължило до началото на 14-ти век, когато това състояние напълно се прекратява у цивилизованото човечество. Когато човекът от онези времена е заспивал, астралното му тяло не е било веднага абсорбирано от Аза. При такова състояние самото астрално тяло се е изпълвало със звуци и при събуждането човек е имал твърде реалното усещане: тези звуци сa езикът на духовните същества в изпълненото със светлина пространство на Космоса, в което и аз бях между моето заспиване и моето събуждане. След като са минавали през вратата на смъртта и докато са били още в етерното тяло, те са имали чувството, че в целия духовен свят, който обгръща нещата и процесите в Природата, Словото на Бога Отца говори. След няколко деня, когато етерното тяло вече бъде изоставено и човек започва да живее в астралното тяло, той е усещал онова, което астралното тяло е изпитвало всяка нощ през време на земния си живот и си казва: Ето в това мое астрално тяло живее Христос. Тогава човек е знаел, че дотогава докато трябва да се връща на земята Христос не ще го изостави, защото Христос е бил в неговото астрално тяло. Друго последствие на всичко това е било, че човек е гледал на природата като на проява на Славата на Бога Отца. И той е чувствал: този свят по времето, когато се явил Христос на Земята, е имал належаща нужда от Него.
към текста >>

Но друго нещо, което той е чувствал вътрешно — чувство, което имал след събуждането — че в съня си той е бил в един свят на светлина и на звучащи духовни същества — той е имал чувството, че там са могли да обитават добри или зли същества.
И той е чувствал: този свят по времето, когато се явил Христос на Земята, е имал належаща нужда от Него. Това била нуждата Христос да бъде приет в субстанцията на Земята за благото на човечеството. По отношение на всички процеси на Природата и на цялото царство на Природата човек все е имал чувството за живия Христов Принцип. Но това, което той е могъл по този духовен начин да види, е било вземано за истина. И тази истина е, че невинността царува в царството на Природата. Но друго нещо, което той е чувствал вътрешно — чувство, което имал след събуждането — че в съня си той е бил в един свят на светлина и на звучащи духовни същества — той е имал чувството, че там са могли да обитават добри или зли същества. Той е чувствал, че когато звуците са излизали от дълбочината на духовните същества, говорили са добрите духове, но и лошите духове също са говорили. Той е чувствал, че добрите духове са искали само да повдигнат на по-високо ниво невинността на Природата и да я запазят. Но злите духове са искали да фалшифицират невинността, невинните сили на Природата. Навсякъде, където са живели такива християни, каквито ви описах сега, те са чувствали силите на доброто и злото чрез самия факт, че когато човек е спял, техният Аз не е привличал и абсорбирал астралното им тяло. Но не всички, които по онова време са наричали себе си християни, или които по някакъв начин са били близо до Християнството, са били с такова състояние на душите си.
към текста >>

73. 4. Смисълът на историята, 18 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова белите трябва да бъдат по-умни в събуждането и организирането на жълтата раса, защото иначе цялата бяла раса ще се намери в едно голямо противоречие.
Но освен народите от тези подраси, днес по лицето на земята има племена изостанали от Лемурия, а по-голямата част от населението на Земята е от Атланската раса - китайци, японци, монголци и всички жълти и червенокожи принадлежат на Атланската раса. Всички тези народи до сега се намираха в едно спящо състояние, в един застой в своето развитие. И европейските народи сега се стремят да ги събудят, но важно е как ще ги събудят. Тъй като сега бялата раса събужда жълтата раса, ще се намери един ден в едно затруднено положение. Те събуждат в тях войнствените и национално-расовите стремежи и виждаме, че жълтата раса, най-първо в лицето на Япония и после на Китай, започва да се организира за борба с бялата раса. Затова белите трябва да бъдат по-умни в събуждането и организирането на жълтата раса, защото иначе цялата бяла раса ще се намери в едно голямо противоречие. За да не се отрази вредно събуждането на жълтата раса, европейците трябва добре да познават развитието на историческия процес, в който участват и да знаят своето място в този процес и своята роля. Но европейците със своя спекулативен ум искат да надхитрят природата и някой път сполучват, но тя е по-умна и всякога ще им даде един такъв урок, че ще я помнят. Сега се изисква едно историческо изучаване на живота, за да може той да се схване и разбере като един непреривен творчески процес, а не като отделни случайни феномени; не да се изучава само индивидуалният живот и да се мисли, че той е всичко. Красотата и смисълът на живота е, когато той се схване като единство, като цялост. Когато хората живеят само своя индивидуален живот, те са като в едно подземие, където нямат пряко общение с реално - обективния външен свят, откъснати са от чистия въздух и слънчевата светлина.
към текста >>

За да не се отрази вредно събуждането на жълтата раса, европейците трябва добре да познават развитието на историческия процес, в който участват и да знаят своето място в този процес и своята роля.
Всички тези народи до сега се намираха в едно спящо състояние, в един застой в своето развитие. И европейските народи сега се стремят да ги събудят, но важно е как ще ги събудят. Тъй като сега бялата раса събужда жълтата раса, ще се намери един ден в едно затруднено положение. Те събуждат в тях войнствените и национално-расовите стремежи и виждаме, че жълтата раса, най-първо в лицето на Япония и после на Китай, започва да се организира за борба с бялата раса. Затова белите трябва да бъдат по-умни в събуждането и организирането на жълтата раса, защото иначе цялата бяла раса ще се намери в едно голямо противоречие. За да не се отрази вредно събуждането на жълтата раса, европейците трябва добре да познават развитието на историческия процес, в който участват и да знаят своето място в този процес и своята роля. Но европейците със своя спекулативен ум искат да надхитрят природата и някой път сполучват, но тя е по-умна и всякога ще им даде един такъв урок, че ще я помнят. Сега се изисква едно историческо изучаване на живота, за да може той да се схване и разбере като един непреривен творчески процес, а не като отделни случайни феномени; не да се изучава само индивидуалният живот и да се мисли, че той е всичко. Красотата и смисълът на живота е, когато той се схване като единство, като цялост. Когато хората живеят само своя индивидуален живот, те са като в едно подземие, където нямат пряко общение с реално - обективния външен свят, откъснати са от чистия въздух и слънчевата светлина. Затворен само в своята индивидуалност, човек не може да види слънцето на любовта и не може да се ползва от нейните животворни лъчи.
към текста >>

74. СЪБУЖДАНЕ НА БОЖЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ - Влад Пашов (1902- 1974)

• 64 • Събуждане на Божествения живот.
• 64 • Събуждане на Божествения живот. Само един начин има за оправяне на света – когато приложим Божията Любов. Божията Любов има в себе си всички елементи за събуждане на Божествения живот. Тази Любов гради чрез методите на Божествената Мъдрост и когато в тези методи влиза Светлината на Божествената Истина и когато тази Светлина се подкрепя от мярката на Божествената Правда и всичко това се основава на Божествените добродетели, тогава ще имаме добра насока в Живота.
към текста >>

Божията Любов има в себе си всички елементи за събуждане на Божествения живот.
• 64 • Събуждане на Божествения живот. Само един начин има за оправяне на света – когато приложим Божията Любов. Божията Любов има в себе си всички елементи за събуждане на Божествения живот. Тази Любов гради чрез методите на Божествената Мъдрост и когато в тези методи влиза Светлината на Божествената Истина и когато тази Светлина се подкрепя от мярката на Божествената Правда и всичко това се основава на Божествените добродетели, тогава ще имаме добра насока в Живота.
към текста >>

75. Размишление, концентрация, съзерцание, медитация - Влад Пашов (1902- 1974)

Всички те са съзнателни психични процеси, които имат за цел организиране на Духовното тяло и събуждането на неговите органи.
Там е дадено всичко, необходимо за ученика преди да влезе в Пътя, и всичко, необходимо в самия Път, докато стигне до високия връх на Съвършенството. Първото нещо, с което трябва да започне ученикът, е придобиване на Чистота, на морална стабилност, т. е. развиване на моралната природа, в основата на която стои придобиването на Чистота. Редом с тази работа ученикът трябва да започне да размишлява върху великите Божествени идеи, за да организира и овладее своята мисъл, която е мощна сила за работа в пътя на неговото развитие. Ще посоча накратко какво се разбира в Окултната наука под понятията размишление, концентрация, съзерцание и медитация. Всички те са съзнателни психични процеси, които имат за цел организиране на Духовното тяло и събуждането на неговите органи. Всички те са процеси на ума.
към текста >>

76. Събуждане от хипнозата - Влад Пашов (1902- 1974)

• 269 • Събуждане от хипнозата.
• 269 • Събуждане от хипнозата. Искам веднъж да ви събудя, защото повечето от вас тук сте хипнотизирани. Хипнотизирани сте, разбирате ли? Някои от вас още не съзнават, че са хипнотизирани. Сега, вие мислите, че сте господари. Но вие не сте господари на положението.
към текста >>

77. Отбелязване на първата мисъл след събуждането - Влад Пашов (1902- 1974)

• 480 • Отбелязване на първата мисъл след събуждането.
• 480 • Отбелязване на първата мисъл след събуждането. В продължение на една седмица правете следните наблюдения върху себе си: като ставате сутрин, отбелязвайте си коя е първата мисъл, дошла в ума ви. Направете опит да видите отвън ли е дошла или отвътре, от самите вас. Като прави тези наблюдения върху себе си, човек ще се натъкне на много странични мисли, които идват отвън някъде като гости на неговото съзнание. Човек трябва да се изучава, да дойде до вътрешно познаване на своето естество.
към текста >>

78. Трите течения в човека – събуждане на Божественото - Влад Пашов (1902- 1974)

• 791 • Трите течения в човека – събуждане на Божественото.
• 791 • Трите течения в човека – събуждане на Божественото. Пазете окултните закони! В човека при сегашното му състояние има три течения. Аз ги определям тъй: животинско, човешко и Ангелско течение; а Божественото течение иде сега, то засяга повърхността на човешкия живот. Когато в нас заговори Божественото, то трябва да бъде събудено от Божествения Дух. Никоя друга сила не може да събуди Божественото.
към текста >>

79. Упражнение за Бога на Любовта - Влад Пашов (1902- 1974)

Движенията на ръцете, наподобяващи летене, това е раздрусване на вашето съзнание – раздрусване, събуждане.
(ръцете – настрани) И въдворихме Твоето Царство (ръцете – настрани). Благословен Си Ти отсега за през всичките векове. Амин (ръцете – настрана и долу; изпяваме думата “Амин” седем пъти с движения на ръцете настрани и кръгообразно движение на ръцете със слабо приклякане). Движенията на ръцете, наподобяващи летене, това е раздрусване на вашето съзнание – раздрусване, събуждане.
към текста >>

80. 35–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Започне ли този център да се развива, ние наричаме това процес на пробуждане на съзнанието у човека или събуждане на човешката душа, на човешкия Дух, на човешкия ум, на човешкото сърце.
Правете опити, без да говорите, за да се убедите. Бъдете последователни в опитите си като имате желание да изпълните Божията воля, тъй, както Той иска. Първият опит, който може да направите, е да вървите съобразно Великия Закон. 114. Пробуждане на съзнанието. Центърът на Любовта у повечето хора не е развит. Започне ли този център да се развива, ние наричаме това процес на пробуждане на съзнанието у човека или събуждане на човешката душа, на човешкия Дух, на човешкия ум, на човешкото сърце. Този процес се кръщава с различни имена. Има нещо, обаче, което тепърва трябва да се пробуди у човека. У всеки човек се чувствува една вътрешна нужда от нещо. На всеки човек липсва нещо. Докато не придобиете Любовта, винаги ще чувствувате, че нещо ви липсва.
към текста >>

81. 54-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Падането е закон на събуждане.
287. Божията Любов. Когато ние говорим за Божията Любов, ние подразбираме тази готовност на душата да слуша, да възприема и да изпълнява. 288. Силата на Ученика. Няма по-велика сила от тази, да придобиеш съзнанието, че Бог е с тебе. 289. Важен закон. Падането е закон на събуждане. Затова като направите една погрешка, като паднете, не съжалявайте, изправете погрешката и вървете напред. 290. Ученикът и Божествените закони. Имайте пред вид, че аз говоря на вас като на Ученици, които разбират. Ние не можем да си играем със законите, които Бог е вложил в света, в тази Велика Школа, пред лицето на всички тези разумни същества. Те са търпеливи и много снисходителни към нас, но нашата свобода е ограничена.
към текста >>

82. 57-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Това значи събуждане на Божественото съзнание.
Дотогава ще минете през известни мъчнотии. 399. Истинското знание. Аз наричам знание само това, което може да придружи човека след неговото заминаване в задгробния живот. Знание, което може да се заличи от мозъка на човека, е само едно забавление. Най-важно за нас е това знание, което може да остане с нас, та като отидем в другия свят да го носим. Това значи събуждане на Божественото съзнание. Всички трябва да се усещате силни. 400. Ученикът и страданията. Моето желание, целта ми не е да се примирите, но искам да бъдете силни, да не сте малодушни. Аз наричам силен човек онзи, който като дойдат страданията, казва: тия страдания са на място; още, още страдания искам. Тия са малко.
към текста >>

83. БОГ, ГОСПОД, ТВОРЕЦА, СЪЗДАТЕЛЯ, ЕДИННОТО РАЗУМНО НАЧАЛО... - Лалка Кръстева (1927-1998)

С постепенното събуждане на духовното й естество, заедно с духовното си повдигане, тя ще си възвърне непременно първоначалното небесно състояние.
* Преди създаването на света, когато всички същества са били вътре в Бога, са съществували първичните връзки на любов. Всяка човешка душа е обичала всички същества, само че всяко същество по особен начин. Имало е голямо разнообразие в това отношение, защото има милиони и милиони форми. След като душата е прекарала милиони години вътре в Бога, при създаването на света тя се е облякла в плътно материално тяло, слязла е във физическия свят и е заспала духовно, забравяйки своя небесен произход. Изгубила небесното си състояние, забравила и връзката, която е имала с всяко същество преди създаването на света. С постепенното събуждане на духовното й естество, заедно с духовното си повдигане, тя ще си възвърне непременно първоначалното небесно състояние. Ще си възстанови първичните връзки с всички души. Ще преживее любовта, която е имала към тях, когато всички са били в Бога. Възстановяването на тия първични връзки - това е великата цел, към която се стреми Небето. * Бог е една среда за мене, която ме обгражда отвън и отвътре. * В Природата съществува само едно право.
към текста >>

84. ЧОВЕКЪТ И НЕГОВОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ - Методи Константинов (1902-1979)

През течение на вековете, различни Школи и Университети са били центрове, необходими за събуждане и усъвършенстване на интелектуалните човешки способности.
Мистиката е един обект, към който се стреми човешката душа: това е Чистотата. Чистотата открива пътя, който води към Висшия Космичен Център, вечното отечество, от където води началото си човешката душа. Чистотата, като съвършен израз на чувствителната природа на човешката душа, е едно от най-важните условия за придобиване на Свободата. Втората координата на човешката психика е интелектуалното съзнание. Тази втора същност на духовната природа на човека е свързана с Обективния Свят, изследван от човешкия интелект. През течение на вековете, различни Школи и Университети са били центрове, необходими за събуждане и усъвършенстване на интелектуалните човешки способности. Интелектът ще доведе Човека пред прага на Мъдростта. Третата координата на човешката психика е волевото съзнание. То е тази динамична същност, в която се крият творческите сили, с помощта на които се реализират идеите и инициативите в духовния, културен и материален живот на народите. Огнището, в което се каляват тези волеви сили, е материалният свят, в който е потопен социалният и политическият живот на народите. Волевият свят е пряко свързан със социалния живот.
към текста >>

85. КОСМИЧНИЯТ МИРОГЛЕД - Методи Константинов (1902-1979)

Новото, което внася Учителят чрез своето Слово, което ще се разработи в Шестата раса, е за събуждането и за спасението на божественото в човешката душа.
Върховното Братство, което направлява съдбините на народите и човечеството, държи ключовете на знанията и на двете ложи. Затова в Писанието се казва, че Христос има ключовете на ада, тоест ключовете и на Злото, и на Доброто. Много от религиите и от окултните школи на миналото са всявали страх и боязън в душите от Божественото Начало. Това са прийоми за държане на душите в духовно робство. Други школи, обратно, са искали да събудят почит и уважение към Космичното Начало, но както първите, така и вторите са схващали Божественото като нещо външно, персонално, обективно. Новото, което внася Учителят чрез своето Слово, което ще се разработи в Шестата раса, е за събуждането и за спасението на божественото в човешката душа. Тя трябва да бъде в интимна връзка с Божественото Начало. Идеята че Бог наказва, е изопачение на теолозите, което внася страх в душите. Изпълнението на Кармата е поверено на интелигентните служители от школата на Лявото Посвещение. Учителят казва: „Когато детето краде ябълки, господарят го налага.
към текста >>

86. ОБЩЕСТВОТО НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ (ООН) И ОБЩЕСТВОТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО (ОНЧ) - Методи Константинов (1902-1979)

Така наричаната „жълта опасност" за бялата раса, която вече се надига от Изток, в лицето на Китай, готвещ се за ядрена война, неминуемо ще въздейства в посока на събуждане на колективното съзнание за самосъхранение у народите от бялата раса.
ООН дойде на международната сцена благодарение на поучителния опит, добит чрез тежките страдания, които народите преживяха през Втората световна война. При дадената историческа обстановка, като правна институция, ООН има своите цели и задачи, но не ще бъде в състояние да разреши редица проблеми, за което сe изисква преди всичко висша хуманност и висок международен морал. Втората световна война и създаването на ООН имаше като главна задача да притъпи социално-идеологическия антагонизъм между двете системи. Омразата между същите трябваше да се превърне в устрем за всеобщо творческо сътрудничество. Това неминуемо ще се наложи по силата на големия расов проблем, който е вече на дневен ред. Така наричаната „жълта опасност" за бялата раса, която вече се надига от Изток, в лицето на Китай, готвещ се за ядрена война, неминуемо ще въздейства в посока на събуждане на колективното съзнание за самосъхранение у народите от бялата раса. Така следва хода на историята: старото - тезата, винаги се отрича от новото - антитезата. Ако народите от бялата раса не си подадат ръка и не се обединят пред тази надигаща се от Изток голяма опасност, цялата цивилизация неминуемо ще бъде поставена под унищожителните удари на термоядрената война. В този именно огън на расов антагонизъм, ще се роди „Обществото на Новото човечество". Новите изисквания на времето ще наложат преобразуване на ООН в една нова форма, в едно „Общество на Новото човечество". Тази най-нова перспективна международна институция ще се базира преди всичко на единна световна икономическа система.
към текста >>

87. Край на първо действие - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Разбира се, както се видя от предшествуващите страници, това беше една екзалтация, или както го наричат в древната традиция -събуждане на детето в човека, на невинността и онова висше целомъдрие към първата причина на Битието.
Няма такъв. И за това се сбихме. По-нататък ще изясня защо предавам този епизод, но сега само ще подчертая следното обстоятелство. Учителят, анализирайки този случай в 2-3 беседи изтълкува дълбоката символика - моето падане на земята. Това едностранчиво мое проявление през този голям период от няколко години, специално на моето емоционално съзнание, без да взема участие моят ум, разбира се беше свързано с плана, който Учителят ми начерта, именно прочистване на моето астрално тяло. Разбира се, както се видя от предшествуващите страници, това беше една екзалтация, или както го наричат в древната традиция -събуждане на детето в човека, на невинността и онова висше целомъдрие към първата причина на Битието. Настъпи момент, когато моят поглед не трябваше да бъде обърнат към Небето и Звездите, към Мистичния свят на слънчевите деви. Аз трябваше да обърна своя поглед към земния конкретен емпиричен свят, да направя връзка с мъжкия принцип, който е свързан непосредствено с моето интелектуално съзнание. Този магически момент настъпи именно тук горе на планината, особено след като бях вече завършил ролята си в първото действие на тази общопланетна драма. Учителят така нареждаше нещата, че аз трябваше да изляза вече от кръга на тези същества, в които преобладаваше емоционалното съзнание, с други думи казано - от света на женския принцип, който държи ключовете на вратите за мистичния свят, Красивия оазис на Изгрева, със своята поетична романтика, с хубавите звездни нощи, с онова поетично вдъхновение и съзерцание, към пулса на живота, трябваше да бъде заменен с аудиториите на университета, да скрия хубавата оптимистична усмивка и сложа мантията на онази сериозност, за да мога по този начин да завърша университета. Това положение се изрази чрез обстановката, като направих връзка с втората страна на малкия триъгълник, т. е.
към текста >>

88. МЛАДЕЖКИ СЪБОР (2, 3, 4 и 5 юли 1923 г.) - Теофана Савова

4. Събуждане на спящите вътрешни сили.
Изпяхме хубавата песен „Сине мой" и след около 15 минути започна рефератът на брат Гарвалов - „Ученичество". Братът изказа ценни мисли за работата, която предстои на ученика - разсъждения и анализи върху ценни мисли на Учителя, които сведе до следните точки: 1. Освобождаване от старите схващания и възрения. 2. Ускоряване ликвидацията на кармата. 3. Урегулиране на чувствата и енергиите. 4. Събуждане на спящите вътрешни сили. 5. Развиване на ума и облагородяване на чувствата. Чухме мнението му и по ред други въпроси, които трептяха в неговото младежко сърце. Братът завърши с ценните думи на нашия благ Учител: „И тъй, на тия, малкото ученици, които са, казвам: Като се върнете у дома, турете ръката на сърцето си и се вслушайте дълбоко и кажете тъй: Тупти ли това сърце, както сърцето на Христа? Толкоз хиляди години то е туптяло за празни работи, почна ли да тупти, както сърцето на Христа.
към текста >>

89. 9. БИБЛИОГРАФИЯ - Светозар Няголов ( -2013)

42. Събуждане — 1944 г. София
37. Форми в природата — 1938 г. София 38. Определени движения — 1938 г. София 39. Естествен ред на нещата — 1939 г. София 40. Степени на съзнанието — 1939 г. София 41. Божественият глас — 1940 г. София 42. Събуждане — 1944 г. София 43. Начало на мъдростта — 1947 г. София МЛАДЕЖКИ СЪБОРИ 44. И обхождаше Исус всичката Галилея — 1940 г. „Просветен комитет" София УТРИННИ СЛОВА
към текста >>

90. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Всяка екскурзия до Мусала в първите години е велика школа за изпотяване и пречистване телата на приятелите, събуждане тяхното съзнание и съзнателно или несъзнателно възприемане на големите енергии, които текат по всичките части на Рила.
Той казва: „Това място, на което сме сега (Незнайния връх), е хубаво, теченията вървят правилно, надолу. Тук едната страна е магнетична, другата - електрична. Като дойдат тук светските хора, по някой път те имат по-добро разположение, отколкото онези, които тръгват в духовния път." („Тихият глас", стр. 18) Поради незнание аз съм го посетил само няколко пъти. Отгоре той е като полянка с хубаво източно разположение. Всяка екскурзия до Мусала в първите години е велика школа за изпотяване и пречистване телата на приятелите, събуждане тяхното съзнание и съзнателно или несъзнателно възприемане на големите енергии, които текат по всичките части на Рила. Понеже в планината няма хижа или някакъв подслон, обикновените хора са смятали, че братята и сестрите отиват на явна смърт. Към 1928 г. се построява дървената малка хижа, а на връх Мусала - една стая, започнала да функционира през октомври 1932 г. Учителя препоръчва на високите места метеоролозите да бъдат идейни хора с пробудено съзнание, които от това високо място да отправят своите светли мисли и чувства към цялото човечество и постоянно да се молят за оправяне живота на хората. Първият доброволен и неплатен метеоролог на връх Мусала през 1932-1933 г.
към текста >>

91. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Като влезе в процеса на събуждането си, човек стъпва на своето място... Това място наричаме Божествено." („Божествен и човешки свят", стр. 180)
Щом слънцето изгрее, мъглите се разпръсват. Щом Бог живее в човека, противоречията изчезват." „Божествен и човешки свят", стр. 9) „Мъглата, която ни обикаляше няколко дни (17.08.1940 г.), представя човешкото вино. Днес мъглата започва да се вдига. Значи ние влизаме в процеса на пробуждането, което се дължи на пиенето на живата вода. Като влезе в процеса на събуждането си, човек стъпва на своето място... Това място наричаме Божествено." („Божествен и човешки свят", стр. 180) „Какво ще кажете за мъглата, която ви обикаля? Защо не можете да се освободите от нея? Защото любовта й е по-голяма от вашата. Вие се подчинявате на мъглата, защото любовта й е силна. Човек се подчинява на всеки, който има по-голяма любов от неговата.
към текста >>

92. 35. ЕЖЕДНЕВИЕТО - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Запей песен като Левски, който винаги е пеел след събуждане от сън.
Бодър, здрав, силен се чувстваш. Какво неоценимо и неосъзнато богатство е това състояние. Ти дори и не помисляш за това, а свъсваш вежди пред предстоящите ти ежедневни задачи. Кой е виновен за свъсените ти вежди и за недоволството ти? Само когато легнеш на смъртния одър, жестоко притиснат от неизлечима болест, съзнаваш какво благо е здравето и способността ти да работиш. Запей песен като Левски, който винаги е пеел след събуждане от сън. Зарадвай се, че си прав на краката си, а не в хоризонтално положение. От какво си недоволен? Че отиваш на работа? Та това е най-голямото благо за човека след здравето. Стани неуязвим бункер на оптимизъм и благоразположение при всички случаи.
към текста >>

93. Божественият Принцип на ЛЮБОВТА - Константин Златев

Затова и не бива на никаква цена да пропуснем времето, когато тя ни е посетила - да бъдем неизменно будни за мига, в който тя ще се роди за живот в сърцето ни: "Събуждането на Любовта е новораждане.
Странно нещо е любовта... Никога не разбираш как идва и кога си отива. Едва по-късно ти става ясно, че (в повечето случаи) това е била онази преходна човешка устременост към единение с обекта на въжделенията, която обикновено назоваваме погрешно "любов". Учителят П. Дънов я определя като проява на магнетично привличане между половете. Тя няма нищо общо с истинската, Божествена Любов, която е твърде рядък гост в нашия живот. Затова и не бива на никаква цена да пропуснем времето, когато тя ни е посетила - да бъдем неизменно будни за мига, в който тя ще се роди за живот в сърцето ни: "Събуждането на Любовта е новораждане. Когато Любовта се пробуди в човека, животът му вече не изгасва. Той влиза в по-висока гама на живота. Светлината на това място е голяма, вследствие на което той вижда нещата ясно. Следователно светлината на Любовта осмисля както физическия свят, тъй и духовния и Божествения. Докато светлината на Любовта не огрее ума и сърцето, т. е.
към текста >>

94. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

5) Събуждане и обновяване
Тази молитва е мощна. Тя върши чудеса." Относно съдържанието на молитвата Учителят на ББ у нас допълва: "Няма по-велико нещо в живота на човека от молитвата. Тя трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието и на ред още добродетели. Молитвата не е нищо друго освен правилно произнасяне езика на Любовта." 5) Събуждане и обновяване Пътят към събуждането на човешката душа минава през благодарността. Неслучайно в новозаветните си послания ап. Павел ни препоръчва да благодарим за всичко: и за това, което ни прави щастливи, и за другото, което ни кара да изпитваме болка и да страдаме. Изворът на тази неувяхваща и непроменима от условията на живота благодарност е в дълбоката и искрена вяра. Истински вярващият човек знае, че всичко на този свят става по Божия воля или по Божие допущение и че рано или късно и най-голямата злина се превръща в добро.
към текста >>

Пътят към събуждането на човешката душа минава през благодарността.
Тя върши чудеса." Относно съдържанието на молитвата Учителят на ББ у нас допълва: "Няма по-велико нещо в живота на човека от молитвата. Тя трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието и на ред още добродетели. Молитвата не е нищо друго освен правилно произнасяне езика на Любовта." 5) Събуждане и обновяване Пътят към събуждането на човешката душа минава през благодарността. Неслучайно в новозаветните си послания ап. Павел ни препоръчва да благодарим за всичко: и за това, което ни прави щастливи, и за другото, което ни кара да изпитваме болка и да страдаме. Изворът на тази неувяхваща и непроменима от условията на живота благодарност е в дълбоката и искрена вяра. Истински вярващият човек знае, че всичко на този свят става по Божия воля или по Божие допущение и че рано или късно и най-голямата злина се превръща в добро. Затова той благодари на Небесния Отец за всичко.
към текста >>

95. VIII. Гносеологията на Петър Дънов - Константин Златев

Животът е велика школа, която стимулира събуждането на съзнанието, което практически се свежда до обогатяване на ценностите, до прилагането на един висок идеал при всички обстоятелства на съществуването, до изпълняване на изначалните християнски норми на поведение.
Работата, не думите, е знанието. А работата е движение, трепет, едно вечно подмладяване на духа, на сърцето. Знанието съдейства за пробуждането на индивидуалното съзнание. А съзнанието като потенциал кореспондира с отговорността, която човек носи с идването си в сегашния живот, с работата, която той трябва да извърши, за да осигури приемственост и еволюционно израстване, насочено към бъдещето. Същевременно се утвърждава и възможността за развитие на човечеството като цяло - в резултат от личните усилия на милионите съзрели за духовния Път души. Животът е велика школа, която стимулира събуждането на съзнанието, което практически се свежда до обогатяване на ценностите, до прилагането на един висок идеал при всички обстоятелства на съществуването, до изпълняване на изначалните християнски норми на поведение. Във връзка с това Учителят П. Дънов отбелязва следното: "Човек се учи едновременно в три училища. На земята се учи тялото. Всички клетки в организма вършат известна служба, ала едновременно с това те се учат. В духовния свят се учи душата.
към текста >>

96. VII. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Дънов обобщава: "Музиката, пеенето е събуждане, проявление на Любовта във вашата душа."
Сол - животът на сърцето, разцъфтяване, проява на красивите чувства, красотата. Ла - развитие, зреене, приемане благата на живота. Си - един узрял плод, един завършен резултат, добрият живот, благодарност. Това са степени на съзнателния живот, през които човек минава в своя възходящ път. И на края Учителят П. Дънов обобщава: "Музиката, пеенето е събуждане, проявление на Любовта във вашата душа." Така разгледани, тоновете добиват нов смисъл, изпълват се с непознато до днес съдържание. Този закон е спазен в песните, композирани от Учителя на ББ в България. Всяка от тях започва с тон, който отговаря на нейното съдържание. Езикът на седемте тона е говорът на Вечния, Който зове човешката душа, издига я към Себе Си. "Музика" Учителят П.
към текста >>

97. II. ОБРАЗОВАНИЕТО В НОВАТА ЕПОХА - Константин Златев

Главната задача на образованието е събуждането на вътрешния потенциал у детето, на Божественото у него.
За да помогнем на някого – в случая на подрастващото поколение, – нужно е да го обичаме. Затова именно истинският метод на възпитанието започва с любовта. Тя е, както подчертава българският духовен Учител, най-важното образователно условие. Ако искаме да възпитаме детето, необходимо е да го обичаме. Оттук започва всичко останало. Главната задача на образованието е събуждането на вътрешния потенциал у детето, на Божественото у него. Атмосферата на любов е най-подходящата среда за това. 2) Свобода: Под свободно възпитание преди всичко се разбира образованието да бъде в съгласие с детската природа. Нужно е нейната дълбока същност да се прояви свободно. Материалът, предлаган за усвояване от децата, не бива да се натрапва отвън.
към текста >>

98. XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА - Константин Златев

Тя е постижение по духовния Път, но същевременно и условие за събуждането и цялостната изява на Божественото у всекиго от нас.
(Учителят Петър Дънов) 1. Чистотата от гледна точка на Божественото учение: Пътят на човека към съвършенството неминуемо минава през чистотата. Чистота телесна, нравствена и духовна. Абсолютна чистота. Тя е постижение по духовния Път, но същевременно и условие за събуждането и цялостната изява на Божественото у всекиго от нас. Без нея никой няма да бъде допуснат в Царството Божие, т.е. в онази област на невидимия свят, където разумното същество да продължи своята еволюция, освободено от товара на въплъщенията в горнилото на материята. И тук не става дума за някаква прищявка на Твореца, а за обективно и напълно справедливо съответствие между вибрационната честота на извисените селения на Духа и собствената вибрационна честота на кандидата за преминаване в тях. Ако той не е постигнал необходимото хармонично съзвучие, самите закони на Космоса ще издигнат пред него непреодолима преграда, която ще остане възправена пред него до мига на неговото израстване до нужната духовно-нравствена висота. Ако все пак – хипотетично!
към текста >>

99. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Живот за цялото, шлифоване на скъпоценния камък в душата на ученика и събуждане на съзнанието му за възприемане на Божието слово такъв по същество се оказал животът на Крум в духовната школа на „Изгрева".
Така си представял живота на „Изгрева" и нашият млад приятел че ще отдаде своята душа на блаженство в царството на Духа, потънал в съвършена медитация. Вместо това обаче той трябва да става в най-ранни зори, да бъде между първите на утринното слово на Учителя и след това да прекара целия си ден в прохладната работилница на брат Бертоли. „Завръщам се вечерта и сядам да медитирам." разказва Вено. „Умората обаче бързо надделява и неусетно заспивам. Така разбрах какво е медитацията при Учителя." Живот за цялото, шлифоване на скъпоценния камък в душата на ученика и събуждане на съзнанието му за възприемане на Божието слово такъв по същество се оказал животът на Крум в духовната школа на „Изгрева". Останалото е било устояване на духовните идеи, изпитване и затвърждаване на знанията чрез приложението им в живота. Свободният човек се отличава с три особени качества: силна интуиция, свободна мисъл и непрекъсната връзка с разумния свят. Човекът на третото хилядолетие, за който вече се говори в будните научни среди, ще бъде много по-интуитивен и разумен в отношенията си със силите на природата. Мисълта му ще се освободи, той ще добие ново съзнание с по-големи творчески възможности. Вено притежаваше в голяма степен тези паранормални качества.
към текста >>

100. И тръгна Словото по света... - Крум Въжаров (1908- 1991)

Като символ Изгревът показва състояние на душата - събуждане, а също така означава и зазоряването на един нов ден - нов социален ред.“
Те са ценни наистина, но са лишени от живот. Земята е препълнена с безжизнени паметници. Те говорят само за великото минало. Прилагателните „прекрасни“ и „пищни“ не могат да се употребят във връзка с Изгрева. За него може да се каже само, че е чисто и светло. Като символ Изгревът показва състояние на душата - събуждане, а също така означава и зазоряването на един нов ден - нов социален ред.“ Бередин Крил-Джозелин продължава своя духовен живот в САЩ. Тя е учителка, писателка и изнася лекции на духовни теми. Една от известните й книги е „Жители на Космоса.“ Тя подарява тази книга на Крум с надпис: Книгата „Жители на Космоса“ от Бередин Крил-Джозелин. Факсимиле Учителят работи с много чужденци от Франция, Русия, Латвия, Англия и др.
към текста >>

Тя е автор на книгите: „Силата на скъпоценните камъни и кристалите“, „Силата на вашите сънища“, „Събуждане за промяната“, „Пътуване през времето“ и други.
Имахме възможност да посрещаме изгрева заедно, да играем Паневритмия, да обиколим върховете. Молехме се и медитирахме заедно и тя каза, че е обиколила почти цял свят заедно с една група англичани, които са посещавали свети места по Земята. В Мусаленския дял на Рила тя чувстваше силно присъствие на Светли същества и каза, че това е много силен духовен център. Сузи Холбич е световноизвестен диагностик и лечител. В своята лечителска работа тя използва метода нарегресията, сънища, кристали, цвето и звукотерапия, движения, визуализация, медитация и др. Тя е автор на книгите: „Силата на скъпоценните камъни и кристалите“, „Силата на вашите сънища“, „Събуждане за промяната“, „Пътуване през времето“ и други. Според Пиаткус, издателя на тези книги, те са най- продаваните. Сузи е англичанка по произход, но е пътувала по целия свят, живяла е в Англия, Австралия, САЩ, Гърция, Франция, Южна Африка и др. Когато за първи път дойде на Мусаленския лагер, беше изключително впечатлена от духовната атмосфера в Братството и от Светлите същества на Рила, които тя усещаше много силно. Идва години наред в нашия лагер. Сузи лекуваше с кристали.
към текста >>

НАГОРЕ

0.28581094741821