Търсене в текстове за 'Събрание'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 196 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_03 ) Езикът на Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Това не е човешко събрание.
После Учителя каза: Запишете си следните думи: „Пътят на Живота е труден. В този път се изявяват Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина и Животът постига своето вечно предназначение.“ След като се произнесе и Добрата молитва, почна разговор. Като се събираме сега, то е Божият Дух, който ни събира. Това не е човешко събрание. Всеки един има доброволно желание отвътре, от Бога да се съберем тук. Велико е Божието търпение. Бог, който търпи грешния и превръща всичко в добро, има ненадминато търпение. Бог като обича хората, се е ограничил доброволно. Той казва: „Аз съм първи и последен!
към текста >>

2. 1_05 ) Посещение на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Един брат сподели: „В една от последните недели, в 5 ч., на събранието в салона имах едно Божествено състояние.“
Бог казва: „Търсете Ме, докато съм близо.“ Когато дойде радост, която не знаеш защо е, то е защото тази радост е от най-висш порядък. Причинното тяло не е още развито и затова ние само я чувстваме, без да знаем източника. Псалмопевецът казва: „Като види лицето Ти, ще се развесели сърцето му.“ Радостта и Веселието идат от присъствието на Бога. Когато Духът Господен посети човека, тогава човек е радостен. Когато човек е готов да извърши Волята Божия, тогава идва Радостта. Един брат сподели: „В една от последните недели, в 5 ч., на събранието в салона имах едно Божествено състояние.“ Човек може да влезе в пътя на „Eternal generation“, т.е. вечното обновяване. Вечното обновяване иде от Духа, който изхожда от Бога. Имаше разговор с Учителя и при езерото „Окото“ в 13 ч. Когато Христос е пращал учениците си двама по двама, Той ги е пратил като войници на работа.
към текста >>

3. 1_09 ) Страж на човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Онзи, който трябва да говори на едно събрание, нека по-рано да се свърже с Невидимия свят чрез усилена молитва.
Молитвата може да бъде с вълни къси, дълги и средни. За да бъде молитвата с къси вълни, не трябва да има никакво противодействие от човека. Ако молитвата е с къси вълни, тя отива много далеч, отива в Божествения свят. Много молитви, които имат дълги вълни, остават тук, не могат да се издигнат нагоре. Молитвата има къси вълни, когато мисълта е чиста и възвишена и когато има повдигнато състояние на ума, сърцето, душата и духа. Онзи, който трябва да говори на едно събрание, нека по-рано да се свърже с Невидимия свят чрез усилена молитва. И щом влезе в събранието, още преди да отвори уста, ще премине сила през хората, всички ще почувстват подем. Ако в събранието има само един, който да е прекарал тъкмо преди това в молитва, съвсем друга ще бъде атмосферата и той ще измени разположението на всички останали. Тогава ораторът ще говори с вдъхновение. А иначе ще се чувства хлад, речта му ще бъде бледна. Преди речта си ораторът трябва да призове Бога на помощ, като каже: „Боже, дай ми твоето Слово, Ти говори чрез мен!
към текста >>

И щом влезе в събранието, още преди да отвори уста, ще премине сила през хората, всички ще почувстват подем.
За да бъде молитвата с къси вълни, не трябва да има никакво противодействие от човека. Ако молитвата е с къси вълни, тя отива много далеч, отива в Божествения свят. Много молитви, които имат дълги вълни, остават тук, не могат да се издигнат нагоре. Молитвата има къси вълни, когато мисълта е чиста и възвишена и когато има повдигнато състояние на ума, сърцето, душата и духа. Онзи, който трябва да говори на едно събрание, нека по-рано да се свърже с Невидимия свят чрез усилена молитва. И щом влезе в събранието, още преди да отвори уста, ще премине сила през хората, всички ще почувстват подем. Ако в събранието има само един, който да е прекарал тъкмо преди това в молитва, съвсем друга ще бъде атмосферата и той ще измени разположението на всички останали. Тогава ораторът ще говори с вдъхновение. А иначе ще се чувства хлад, речта му ще бъде бледна. Преди речта си ораторът трябва да призове Бога на помощ, като каже: „Боже, дай ми твоето Слово, Ти говори чрез мен! “ И тогава ще говори със сила и ще си казва: „Това, което говоря, не е мое, но е на Бога.“ Ако каже, че е негово, ще има спънки.
към текста >>

Ако в събранието има само един, който да е прекарал тъкмо преди това в молитва, съвсем друга ще бъде атмосферата и той ще измени разположението на всички останали.
Ако молитвата е с къси вълни, тя отива много далеч, отива в Божествения свят. Много молитви, които имат дълги вълни, остават тук, не могат да се издигнат нагоре. Молитвата има къси вълни, когато мисълта е чиста и възвишена и когато има повдигнато състояние на ума, сърцето, душата и духа. Онзи, който трябва да говори на едно събрание, нека по-рано да се свърже с Невидимия свят чрез усилена молитва. И щом влезе в събранието, още преди да отвори уста, ще премине сила през хората, всички ще почувстват подем. Ако в събранието има само един, който да е прекарал тъкмо преди това в молитва, съвсем друга ще бъде атмосферата и той ще измени разположението на всички останали. Тогава ораторът ще говори с вдъхновение. А иначе ще се чувства хлад, речта му ще бъде бледна. Преди речта си ораторът трябва да призове Бога на помощ, като каже: „Боже, дай ми твоето Слово, Ти говори чрез мен! “ И тогава ще говори със сила и ще си казва: „Това, което говоря, не е мое, но е на Бога.“ Ако каже, че е негово, ще има спънки. Също и когато човек ще отива да говори с някого, да урежда нещо; преди това дълго време трябва да се моли.
към текста >>

4. 2_02 ) Как ще обичаш Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Един брат каза: „Преди да говоря в събрание се свързвам с Бога, чувствам любов към Бога и после това, което приема, изпращам го към хората и, като говоря, имам чуден резултат.“
Всички въпроси могат да се уредят само чрез Любовта. Със закона на насилието нищо не се постига. Такава, каквато е любовта на Радамес към Аида, такава трябва да бъде тя към всяко същество или във всяко същество да виждаме Аида. Всъщност любовта към Аида е Любов към Бога. Това е търсене на Бога в тази или онази форма, но за да виждащ във всяко същество Аида, трябва да влезеш в Реалния живот. Един брат каза: „Преди да говоря в събрание се свързвам с Бога, чувствам любов към Бога и после това, което приема, изпращам го към хората и, като говоря, имам чуден резултат.“ Да обича човек Бога повече от всичко, това значи да бъде монах. Когато човек се прилепи с Любовта си към Бога, скъсва връзките с всички, за да бъде сам с Него. Това не е лесна работа. Човек да обича другите хора, но да не прави връзки. Това значи човек да бъде сам с Бога и да обича, без да образува връзки.
към текста >>

5. 5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж Учителя казал на духовната група, която беше съставена от няколко братя и сестри от Младежкия окултен клас: „Направете събрание и аз ще ви посетя.“ Във време на събранието една сестра почувствала извънредно голяма любов към всички присъстващи.
Посрещнала я сестра Гина Гумнерова и я представила на Учителя, който я приел. Така тя почнала да посещава лекциите. А писателката Мара Белчева била в будно състояние, когато видяла в салона на своята квартира образа на един мъдрец да се движи в пространството отляво надясно и постепенно да се изгубва. По-късно, когато среща Учителя, познава в Него онзи неръкотворен образ и се определя в пътя на ученичеството. *** Веднъж Учителя казал на духовната група, която беше съставена от няколко братя и сестри от Младежкия окултен клас: „Направете събрание и аз ще ви посетя.“ Във време на събранието една сестра почувствала извънредно голяма любов към всички присъстващи. Тя се изненадала какво става с нея и разбрала, че Учителя се е проявил и че е направила в този момент контакт със съзнанието му. И като се минало известно време, тя пак дошла в своето обикновено състояние. „Ако аз проявя Любовта си напълно, вие не ще можете да издържите, ще се стопите“ – това са думи на Учителя. *** На една неделна беседа на ул.
към текста >>

6. 5_15 ) Като седнеш да разсъждаваш - Боян Боев (1883 – 1963)

Кажеш нещо, а друг в теб казва, че не е така – има Народно събрание.
Помнете, че много работа има да се върши и помнете, че много работи стоят недовършени. Всички противоречия в живота са важна работа. Всеки трябва да направи по една овощна градина, да посее в себе си – в ума си и в сърцето си – хубави семена. Ти не си сам. Когато седнеш да разсъждаваш, ще видиш, че не си сам. Кажеш нещо, а друг в теб казва, че не е така – има Народно събрание. Най-сетне дойдат до гласуване, приемат резолюция и ти предлагаш. Председателят е Азът. Всеки ден ние имаме да решаваме въпросите, които цялото човечество разрешава. Някой има болест – едно докачено честолюбие; трябва да го лекуваме, това е наука. Той казва: „Така да ми каже онзи, ще му дам да разбере!
към текста >>

7. 5_19 ) Кога ставаме благоуханни - Боян Боев (1883 – 1963)

Ученикът, като дойде в събранието, ще остави всичкия си товар отвън.
Всичките ни тревоги са за нищо и никакво. Едно друго правило за ученика: не трябва да хвалиш хората пред самите тях. Един брат каза: „Понеже съм много зает с други работи, нямам време за духовна работа.“ Когато човек иска да има време за духовна работа, непременно ще се подобрят условията. Има нещо отвътре, което ще подобри условията. Ученикът, като дойде в събранието, ще остави всичкия си товар отвън. Когато излезе вън, ако иска, може пак да го вземе. В един театър идва нова актриса; старата актриса се оттегля като слушателка, за да види как играе новата. Ако новата я превъзхожда, тогава е нова; ако не, тогава е стара. Ако старата се зарадва на таланта на новата, тогава тя е от новите хора и ще поиска да се запознае с Новото, което иде, и да се учи на него.
към текста >>

8. 7_04 ) Смирение - Боян Боев (1883 – 1963)

Отидох в едно събрание; там се бяха събрали все учени, разгорещени хора.
Под думата недостоен се разбира неизраснал и още негоден да възприема. Ти може да приличаш на Ангел, но понеже сега си в плът на Земята, ще се смириш. Казано е за Христа: „Той прие рабски образ.“ Да ти е приятно, когато хората не ти обръщат внимание. Ако съм виден човек и хората обърнат внимание на мен, тогава ще хвръкнат украшенията. Колко трудна философия е тази да не ви обръщат внимание! Отидох в едно събрание; там се бяха събрали все учени, разгорещени хора. Говориха надълго и нашироко, най-после поискаха да чуят какво зная и аз. Дотогава все мълчах. Те казаха: „Ти много знаеш, но не искаш да вземеш думата, спотайваш се.“ Не търся доброто мнение на другите, понеже това става само в един съвършен свят, а този свят не е такъв. Мнозина имат високо мнение за себе си; и в най-смирения под кожата му може да е скрита гордостта. Трябва да се прости с нея и да я замести с достойнство.
към текста >>

9. 73) Спирайте се върху общите принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

Времето в началото на събранието беше дъждовно, но стана смяна.
Ще произнесем тихо: “В безграничната Божия Любов има радост и веселие за всички души“. Три пъти тихо произнесохме тази формула полугласно. Учителя беше обърнат на юг, а ние – към него. Часът е 6.30 . Времето в началото на събранието беше дъждовно, но стана смяна.
към текста >>

10. 20) Движение в хипербола - Боян Боев (1883 – 1963)

То си има добри страни, не е едностранчиво, но според него всеки трябва да изповядва своите грехове публично пред общото събрание.
Хората, които имат силна вяра, са задълбочени в мисълта. Вярата стимулира ума, Надеждата – сърцето, а Любовта – човешката воля, и тя подтиква към дейност. Редът е такъв: Вяра, Надежда и Любов. Сестрата сподели: Получих писмо от една моя приятелка, която ми казва, че трябва да се даде нов мироглед на хората, и то не само на един духовен елит, а на цялото човечество. Тя мисли, че Оксфордското движение27 е доста близо до това. То си има добри страни, не е едностранчиво, но според него всеки трябва да изповядва своите грехове публично пред общото събрание. Новото, което ще дойде в света, не е само едно течение, но то ще слезе както светлината, както въздухът. Новият живот иде в света и хората ще имат общо гледище, няма да се делят, народите ще имат само едно отечество. Изповедта, която препоръчва Оксфордското движение, това е баня. Но като излезе човек от банята, какво трябва да прави? Човекът, който е от Новото учение, вместо да се изповядва, трябва да носи една кошница, пълна с грозде, ябълки и хляб, и да не се оплаква, че е правил грехове, но да даде на хората да вкусят това, от което той има.
към текста >>

Вместо да си изповядват греховете пред едно събрание, както правят в Оксфордското движение, да вземат да се поправят.
Тази сила, която иде сега в света, ще засегне умовете и сърцата на всички хора и ще ги хармонизира. Тя иде сега и всички, които са готови, ще я приемат. Тя е като Божественото Слънце, което изгрява в Божествения свят. В бъдеще най-умните и най-силните хора ще станат слуги на слабите и ще поправят света. Светът не е поправен, понеже слабите слугуват на силните. Вместо да си изповядват греховете пред едно събрание, както правят в Оксфордското движение, да вземат да се поправят. Например един обрал десет души и се изповядва; защо да слушаме това – по-добре е сега да върне парите с лихвите. Ако си направил грях към себе си, да го поправиш. Ако си направил грях спрямо ближните, да го поправиш. И ако си направил грях спрямо Божественото, да го поправиш. Когато някой убие някого, то убитият върви с него и го измъчва.
към текста >>

11. 50) Неговата благост - Боян Боев (1883 – 1963)

Спрете се върху страницата, която се падне, и я прочетете в събранието.
НЕГОВАТА БЛАГОСТ Тримата братя, които Учителя бе упътил да образуват помежду си работна група за вътрешна работа, бяха приети от Него. По въпроса за тяхната работа Учителя каза: През идната седмица добре е да се съберете за размишление в понеделник и сряда, на 9 и 11 октомври от 22 ч. Напишете върху малки листчета номерата на всяка страница от Библията, разбъркайте ги в една шапка и хвърлете жребий. Спрете се върху страницата, която се падне, и я прочетете в събранието. Като размишлявате върху съдържанието ѝ, ще разберете в какво положение се намира човечеството, защото това, което тогава е писано, сега се изпълнява. Например по-рано милосърдието се е засявало в градината на живота, а сега се виждат плодовете му. Казано е, че гняв Божий се излива върху хората, които не слушат. Най-първо се говори на човечеството, но като не слуша, излива се гневът Божий, докато то се разкае. След това пак се проявява Божията благост, но като дойде тя, хората пак забравят и пак идва гневът Божий.
към текста >>

Първото събрание ще има продължителност 21 минути, второто събрание – 22 минути, и така увеличавайте времетраенето, докато стигнете до 28 минути.
Най-първо се говори на човечеството, но като не слуша, излива се гневът Божий, докато то се разкае. След това пак се проявява Божията благост, но като дойде тя, хората пак забравят и пак идва гневът Божий. И така нещата се преповтарят постоянно, докато човечеството добие опитност – да не се мени отвътре. Мъчно се поправя съществото човек, много мъчно. После вие се съберете в сряда и петък, на 25 и 27 октомври, в поредната седмица – в четвъртък и събота, на 2 и 4 ноември, и накрая – в петък и неделя, на 10 и 12 ноември. Първото събрание ще има продължителност 21 минути, второто събрание – 22 минути, и така увеличавайте времетраенето, докато стигнете до 28 минути. Като се съберете, ще отправите ума си нагоре към Невидимия свят, за да може доброто да заработи във вас. Хората на Земята трябва да бъдат съработници на Невидимия свят и нека извършат всичко онова, което Светлите същества искат от тях. Молете се на Бога висшите същества, които ръководят съдбите на народите, да работят върху тях и да ги упътват към Божественото. Молете се да се отложат и смекчат изпитанията и страданията, които идат върху човечеството. Молете се Бог да превърне всичко в добро.
към текста >>

12. 59) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

Председател на Народното събрание (1880 г.) и министър-председател на България (1887–1894).
Прекарва дълги години в затвора и получава международна известност със своята концепция за ненасилствени протести за постигане на политически цели. 24. Лев Толстой (1828–1910) – руски писател и мислител, родоначалник на движението толстоизъм, изградено върху идеологията на ненасилието и несъпротивлението на злото. Сред най-известните му романи са „Война и мир“, „Възкресение“, „Ана Каренина“. 25. Стефан Стамболов (1854–1895) – един от най-възвеличаваните и оспорвани политици в съвременната история на България. Апостол на Старозагорския революционен окръг по времето на Априлското въстание. Председател на Народното събрание (1880 г.) и министър-председател на България (1887–1894). Допринася много за модернизацията на страната в икономически, политически, административен и културен аспект, но управлението му е авторитарно, с жестоко преследване на опозицията. Пребит е от група македонци на софийска улица и умира от раните си. 26. Фердинанд І Сакскобурготски (1861–1948) – немски принц, избран за княз (1887–1908) и за цар на България (1908–1918). Съдейства за обявяване на независимостта на страната. Отговорен е за обявяването на Междусъюзническата война (1913 г.) и за претърпяната от България първа национална катастрофа.
към текста >>

13. 100) Хигиена в три направления - Боян Боев (1883 – 1963)

След събранието той побързал да се прибере преди мен.
Един неделен ден той тръгнал тайно след мен и така стигнал до салона на ул. „Оборище“ 14. Смесил се с другите и присъствал на едно от нашите събрания. Когато пред катедрата излязъл Учителя да говори, думите Му трогнали моя хазаин и той развълнувано слушал, дори плакал. После песните му се сторили ангелски и се опитал да пее с другите и като че ли ги знаел. След събранието той побързал да се прибере преди мен. И когато се поуспокоил насаме, веднага, щом се върнах в село, ми разкри всичко и заяви, че иска да чете тези духовни книги и да посещава редовно събранията в София. Аз се зарадвах и вътрешно благодарих на Бога, че Той е чул моята молитва. Хазаинът ми имаше няколко приятели, с които често си попийваше, но той направи всичко възможно да сподели духовното си озарение с тях. И в тях също настъпи голям преврат, защото те престанаха да пият, възприеха вегетарианството, посещаваха беседите и проучваха книгите. Цялото село се изненада от тази голяма вътрешна промяна в тях.
към текста >>

14. Изгрев 12.IХ.1950 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук между другото се прочете протоколът на събранието на ръководителите.
Сестра Мария Тодорова изсвири няколко песни от Учителя на пиано, а брат Асен Арнаудов изсвири песни от Учителя на арфа. На втория концерт се изпълниха пак песни от Учителя от новосформирания малък симфоничен оркестър на Филип Стоицев. Имаше и други номера. А третият концерт се състоя на 29. VIII. вечерта на полянката. Тук между другото се прочете протоколът на събранието на ръководителите. Както на езерата, така и на събора всички бяха обновени, освежени с нова светлина и нови идеи за работа. Поздрав до всички братя и сестри: Ваш верен: Б. Боев
към текста >>

15. 10.ХI.1950 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Понеже Учителя държеше за живо обновление между София и провинцията то на едно събрание се определиха кореспондентите от София за всички провинциални градове, дето има кръжоци.
Те се дадоха през време на събора в 1922 година и от тогава се въведоха в цялото братство. През същата тази година Учителя даде песента „Фир-фюр-фен”. Той ни я изпя предварително няколко пъти в движение. Незабравими бяха моментите, когато учехме тази песен под ръководството на Учителя на поляната източно от вилата. Понеже през тази година се туриха основите на школите то на същото място, дето учихме тази песен, Учителя изложи основните принципи на школите. Понеже Учителя държеше за живо обновление между София и провинцията то на едно събрание се определиха кореспондентите от София за всички провинциални градове, дето има кръжоци. Задачата на кореспондентите беше с чести писма да държат провинцията в течение на братския живот при Учителя и да им пращат основните мисли на Учителя. Ще завърша с няколко мисли от Учителя: „Най-важното, което сега мога да ви кажа, е да имате отношение към Бога. Отива ли при Бога със свещено чувство човек, скърбите и страданията му моментално ще изчезнат и той ще преживее дълбока вътрешна радост, вътрешен мир. При това положение човек се чувства силен, смел, всичко може да направи.
към текста >>

16. 7.II.1951 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

И той влязъл вътре и видял голямо събрание.
Интересът му се усилил. Той забелязал, че тя ходи неделен ден някъде и се връща радостна, добре разположена. Тя не му казвала къде отива. Той решил да я проследи. Един неделен ден той тръгнал подир нея тайно и видял, че тя влязла в един салон на улица „Оборище” 14. И той влязъл вътре и видял голямо събрание. След малко на катедрата се качило едно лице и почнало да говори. Той за пръв път чувал думи и за пръв път слушал нови за него песни. Всичко това го развълнува и трогва. След събранието той тайно се измъкнал и се прибира на село. Когато се върнала сестра Еленка той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание.
към текста >>

След събранието той тайно се измъкнал и се прибира на село.
Един неделен ден той тръгнал подир нея тайно и видял, че тя влязла в един салон на улица „Оборище” 14. И той влязъл вътре и видял голямо събрание. След малко на катедрата се качило едно лице и почнало да говори. Той за пръв път чувал думи и за пръв път слушал нови за него песни. Всичко това го развълнува и трогва. След събранието той тайно се измъкнал и се прибира на село. Когато се върнала сестра Еленка той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които участвал често в пиене. Той разказал веднага на другарите си за това учение, за книгите, говорил им за събранието в София. Всички те решили да посетят събранието в София и почват проучването на тези книги.
към текста >>

Когато се върнала сестра Еленка той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание.
И той влязъл вътре и видял голямо събрание. След малко на катедрата се качило едно лице и почнало да говори. Той за пръв път чувал думи и за пръв път слушал нови за него песни. Всичко това го развълнува и трогва. След събранието той тайно се измъкнал и се прибира на село. Когато се върнала сестра Еленка той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които участвал често в пиене. Той разказал веднага на другарите си за това учение, за книгите, говорил им за събранието в София. Всички те решили да посетят събранието в София и почват проучването на тези книги. Всички престанали да пият и мнозина от тях станали вегетарианци.
към текста >>

Той разказал веднага на другарите си за това учение, за книгите, говорил им за събранието в София.
Всичко това го развълнува и трогва. След събранието той тайно се измъкнал и се прибира на село. Когато се върнала сестра Еленка той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които участвал често в пиене. Той разказал веднага на другарите си за това учение, за книгите, говорил им за събранието в София. Всички те решили да посетят събранието в София и почват проучването на тези книги. Всички престанали да пият и мнозина от тях станали вегетарианци. Цялото село се изненадало от големия преврат в тези хора. През януари 1944 г., когато се усилили бомбандировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време.
към текста >>

Всички те решили да посетят събранието в София и почват проучването на тези книги.
След събранието той тайно се измъкнал и се прибира на село. Когато се върнала сестра Еленка той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които участвал често в пиене. Той разказал веднага на другарите си за това учение, за книгите, говорил им за събранието в София. Всички те решили да посетят събранието в София и почват проучването на тези книги. Всички престанали да пият и мнозина от тях станали вегетарианци. Цялото село се изненадало от големия преврат в тези хора. През януари 1944 г., когато се усилили бомбандировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време. На 14 януари той пристига в селото с група братя и сестри.
към текста >>

17. БЛИЗКИ ПЕРСПЕКТИВИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Пенков от Габрово е държал реферат в редовното събрание на Габровското околийско учителско дружество „Неофит Рилски” върху тия нови педагогически идеи.
Принципите и методите на тая нова педагогика трябва да се популяризират чрез специални педагогически курсове повсеместно в страната, чрез активно участие в педагогическите конференции, в които да се изтъкне новият дух, в който трябва да тръгне днешното училище, чрез подходни статии в педагогическите и др. списания и вестници, чрез сказки и пр. В това направление някои учители са почнали вече да работят. Още в 1919 г. учителят Пенко К. Пенков от Габрово е държал реферат в редовното събрание на Габровското околийско учителско дружество „Неофит Рилски” върху тия нови педагогически идеи. Той е турил начало в това направление. За да се подготвят учителите за тия нови принципи и методи, те трябва да се преподават в учителските институти.Те не трябва да дават само външна педагогична подготовка на бъдещия учител, но там трябва да се формира душата на новия учител, да се запали живият огън в неговото сърце, да се формира новият човек на дейната любов. Понеже принципите и методите на новата педагогика са нужни не само на бъдещия учител, но и на всички други, те трябва да се преподават не само в учителските институти, но и във всички средни училища - някои избрани части от нея. Науката за образованието е нужна, казва Учителят, не само за учителите, но и за всички хора, защото целият живот е училище - поле за обучение и възпитание. Учителят, който иска да схване стойността на известни педагогически принципи и методи, може да избере най-лесния път - опитът.
към текста >>

18. Другарски час Детски клуб - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато има няколко секции, то поне веднъж седмично трябва да има общо събрание на цялото училище в големия салон за другарския час.
В другарския час ще се четат реферати от ученици, ще има декламации, хор, оркестър, соло пеене, соло цигулка, ритмична гимнастика, драматизация, песни с движения, игри и пр. В някои събрания могат да се разглеждат някои почини за попълване библиотеката, за издаване училищен вестник, за залесяване на околни местности, за изграждане чешма в околността, за подобряване на някоя пътека в гората и пр. Така другарският час ще дава ценно съдействие за постигане образователните задачи на училището. В по-големите училища може да стават няколко събрания на другарския час едновременно и всеки ученик ще е свободен да отиде, в която секция иска. Учителите, които ще се грижат за детския клуб, ще гледат, щото всички деца да участват в дейността му по един или друг начин. Когато има няколко секции, то поне веднъж седмично трябва да има общо събрание на цялото училище в големия салон за другарския час. Казахме по-рано, че както в основното училище, така и в средното училище, учениците ще държат реферати по разни въпроси. Освен класните реферати, които са във връзка с учебния материал, ще има и извънкласни, общи реферати. Последните могат да се организират и ръководят от детския клуб. Общи реферати до известна степен могат да имат значение и в основното училище, но те ще играят изключително важна роля в средното училище. Там те ще се издигнат като мощно образователно средство.
към текста >>

19. Екскурзия на 1 ноември 1927 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз ги Виждам В събранието.
Целият двадесети Век е Век на приготовление. Сега ако си заминете, към 1975 г. пак ще дойдете, защото ще има Важна работа. Няма да стоите дълго В пространството. Всички заминали братя и сестри са Все тук между нас. Аз ги Виждам В събранието. Всички идват на беседата и си отиват. Те много по-добре я разбират от Вас, десет пъти по-добре. Ако можехте да погледнете духовно, щяхте да ги Видите. Щяхте да Видите, че за тях има отлични меки кресла, а между креслата са турени тези прости столове, на които седите вие. Те са в хубавото събрание, а вие сте се сгушили.
към текста >>

Те са в хубавото събрание, а вие сте се сгушили.
Аз ги Виждам В събранието. Всички идват на беседата и си отиват. Те много по-добре я разбират от Вас, десет пъти по-добре. Ако можехте да погледнете духовно, щяхте да ги Видите. Щяхте да Видите, че за тях има отлични меки кресла, а между креслата са турени тези прости столове, на които седите вие. Те са в хубавото събрание, а вие сте се сгушили. А като гледате от ваша гледна точка, вие мислите, че тях ги няма. Но положението на светските хора след заминаването не е добро. Сега външните връзки организират хората. В новата култура Вътрешните Връзки на съзнанието ще ги организират. Един слон върви, лаят го няколко кучета.
към текста >>

20. Закон за постижения - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човекът на Любовта влезе в едно събрание, в едно общество, той може да повлияе на всички присъстващи, като почувствуват трептенията на неговата душа и те започват да проявяват Любовта.
Като обичаме, Бог ще ни се отплати. В бъдеще човешкият организъм ще се измени и човек ще диша етер. Как ще се образуват бъдещите органи за дишане на етер? Който обича, вече изработва тези органи. Човек ще диша етер чрез симпатичната нервна система. Когато човекът на Любовта влезе в едно събрание, в едно общество, той може да повлияе на всички присъстващи, като почувствуват трептенията на неговата душа и те започват да проявяват Любовта. Когато един такъв човек влезе в един дом, щастието протича в него. Всички търсят човека, който проявява Любовта. Това е любов - да желаеш на другите онова, което желаеш на себе си. В Любовта благото на всички хора е наше благо и нашето благо е благо на всички. Колко е красиво и приятно да стоиш край огъня и да се топлиш.
към текста >>

21. Най-високият връх-Любовта към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

- Преди да говоря в събрание се свързвам с Бога, почувствам любов към Него и после тази любов, която приемам, изпращам към хората.
Любовта към Бога е в сила да разреши всички въпроси. Любовта към ближния разрешава въпросите наполовина, а любовта към врага ги разрешава една четвърт. Започнете с онази любов, която разрешава всички въпроси. Тя е любовта към Бога. Един брат каза: - Преди да говоря в събрание се свързвам с Бога, почувствам любов към Него и после тази любов, която приемам, изпращам към хората. Тогава почвам да говоря и имам чудесен резултат. - Да обича човек Бога повече от всичко! Това значи да бъде монах. - Вие казахте в една от последните беседи какво значи монах. Това значи човек, който обича всички, но не се свързва с тях, а се свързва само с Бога.
към текста >>

22. 013 МУЗИКАТА – ПЪТ НА ПОСТИЖЕНИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие трябва да посетите едно събрание на адепти, да видите каква музика има там.
Който пее е силен, който не пее е слаб. Пейте, защото Любовта изисква да пеете. За да живееш, трябва да пееш. Музиката е проводник на истинския Живот. Без музика няма култура. Вие трябва да посетите едно събрание на адепти, да видите каква музика има там. Да бъдете при тия адепти, когато пеят; да видите какво разбиране имат те, да видите какво нещо е музиката! За да станеш ученик на такъв адепт, трябва да се запознаеш първо със съвременната музика. Трябва да си първокласен певец и тогава, когато влезеш при тях, ще можеш да разбереш тяхната музика. Когато музиката завладее света, няма да има болести. Ще има болести, но ще ви бъде приятно при болестта, лесно ще се освобождавате от нея.
към текста >>

23. Съборите на Бялото братство - Боян Боев (1883 – 1963)

Понеже Учителя държеше за живо общение между София и провинцията, то на едно събрание се определиха кореспондентите от София за всички провинциални градове, дето има кръжоци.
И оттогава се въведоха в цялото Братство. През същата тази година Учителя даде песента „фир-фюр-фен“. Той ни я изпя няколко пъти с движения. Незабравими бяха моментите, когато учехме тази песен под ръководството на Учителя на полянката, източно от вилата. Понеже през тази година се туриха основите на школата, то на същото място, дето учехме тази песен, Учителя изложи и основните принципи на школата. Понеже Учителя държеше за живо общение между София и провинцията, то на едно събрание се определиха кореспондентите от София за всички провинциални градове, дето има кръжоци. Задачата на кореспондентите беше с чести писма да държат провинцията в течение на братския живот при Учителя и да им изпращат основните мисли на Учителя. Ще завърша с няколко мисли от Учителя: Най-важното, което сега мога да ви кажа, е да имате отношение към Бога. Човек отиде ли при Бога със свещено чувство, скърбите и страданията му моментално ще изчезнат и той ще преживее дълбока вътрешна радост, вътрешен мир. При това положение човек се чувствува силен, смел, всичко може да направи.
към текста >>

24. В село Мърчаево - Боян Боев (1883 – 1963)

И той влязъл вътре и видял голямо събрание.
Забелязал, че тя ходи някъде неделен ден и се връща радостна, добре разположена. Тя не му казвала къде отива. Той решил да я проследи. Един неделен ден тръгнал подир нея тайно и видял, че тя влязла в един салон на ул. „Оборище“ № 14. И той влязъл вътре и видял голямо събрание. След малко на катедрата се качил един човек и започнал да говори. Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни. Всичко това го развълнувало и трогнало. След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в селото. Когато се върнала сестра Еленка, той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание.
към текста >>

След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в селото.
„Оборище“ № 14. И той влязъл вътре и видял голямо събрание. След малко на катедрата се качил един човек и започнал да говори. Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни. Всичко това го развълнувало и трогнало. След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в селото. Когато се върнала сестра Еленка, той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият. Той разказал веднага на другарите си за това учение, за книгите, говорил им за събранието в София. Всички те решили да посетят събранието в София и да почнат проучват тези книги.
към текста >>

Когато се върнала сестра Еленка, той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание.
И той влязъл вътре и видял голямо събрание. След малко на катедрата се качил един човек и започнал да говори. Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни. Всичко това го развълнувало и трогнало. След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в селото. Когато се върнала сестра Еленка, той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият. Той разказал веднага на другарите си за това учение, за книгите, говорил им за събранието в София. Всички те решили да посетят събранието в София и да почнат проучват тези книги. Всички престанали да пият и мнозина от тях приели вегетарианството.
към текста >>

Той разказал веднага на другарите си за това учение, за книгите, говорил им за събранието в София.
Всичко това го развълнувало и трогнало. След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в селото. Когато се върнала сестра Еленка, той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият. Той разказал веднага на другарите си за това учение, за книгите, говорил им за събранието в София. Всички те решили да посетят събранието в София и да почнат проучват тези книги. Всички престанали да пият и мнозина от тях приели вегетарианството. Цялото село се изненадало от големата промяна в тези хора. През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време.
към текста >>

Всички те решили да посетят събранието в София и да почнат проучват тези книги.
След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в селото. Когато се върнала сестра Еленка, той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият. Той разказал веднага на другарите си за това учение, за книгите, говорил им за събранието в София. Всички те решили да посетят събранието в София и да почнат проучват тези книги. Всички престанали да пият и мнозина от тях приели вегетарианството. Цялото село се изненадало от големата промяна в тези хора. През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време. На 14 януари той пристигна в селото с група братя и сестри.
към текста >>

25. За смирението - Боян Боев (1883 – 1963)

Отидох на едно събрание.
Ти можеш да приличаш на ангел, но понеже сега си в плът на земята, ще се смириш. Казано е за Христа: “Той прие рабски образ.“ Да ти е приятно, когато хората не обръщат внимание на тебе. Ако аз съм виден човек и хората обръщат внимание на мене, тогава ще отидат украшенията. Колко трудна философия е тази да не ви обръщат внимание. Отидох на едно събрание. Все учени разгорещени хора. Като говориха, говориха, най-после искаха да чуят какво зная аз. Аз дотогава мълчах. Те казаха: “Ти много знаеш, но не искаш да кажеш.“ Та все ще обърнат внимание на тебе. Не търси доброто мнение на другите, понеже това става в един съвършен свят, а този свят не е такъв.
към текста >>

26. Да възлюбим Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Един брат каза:“Преди да говоря в събрание, се свързвам с Бога, почувствам любовта към Бога и после тази любов, която приемам, изпращам към хората и почвам да говоря.
Всички въпроси могат да се уредят само чрез любовта. Любовта към Бога е в сила да разреши всички въпроси. Любовта към ближния разрешава наполовина. А любовта към врага разрешава една четвърт. Започнете с това, което разрешава всичко: Любовта към Бога. Един брат каза:“Преди да говоря в събрание, се свързвам с Бога, почувствам любовта към Бога и после тази любов, която приемам, изпращам към хората и почвам да говоря. И имам чуден резултат.“ Да обича човек Бога повече от всичко. Това значи да бъде монах. Човек, като обича всички, той е с Бога, той е сам. Човек да обича другите хора, но да не прави връзка.
към текста >>

27. Последните времена - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз ги виждам в събранието.
Това е близо вече. Целият двадесети век ще бъде век на приготовление. Сега, ако си заминете, пак ще дойдете към 1975 година, защото ще има важна работа. Няма да стоите дълго в пространството. Всички заминали ваши братя и сестри са все тука между вас. Аз ги виждам в събранието. Всички идват на беседите и си отиват. Те много по-добре разбират от вас, десет пъти по-добре. Те са хубавото събрание, а вие сте се сгушили между тях. А вие, от ваше гледище мислите, че ги няма. Един слон върви.
към текста >>

Те са хубавото събрание, а вие сте се сгушили между тях.
Няма да стоите дълго в пространството. Всички заминали ваши братя и сестри са все тука между вас. Аз ги виждам в събранието. Всички идват на беседите и си отиват. Те много по-добре разбират от вас, десет пъти по-добре. Те са хубавото събрание, а вие сте се сгушили между тях. А вие, от ваше гледище мислите, че ги няма. Един слон върви. Лаят го няколко кучета. Той, като хване някое куче с хобота си за крака му, повдигне го малко във въздуха и пак го остави. Това е педагогическо изпитание на кучето.
към текста >>

28. Сказка - Боян Боев (1883 – 1963)

На едно сестринско събрание в салона, в четвъртък следобед през 1931 г., Учителя държа беседа.
При заминаване хората ще се дематериализират. Сестрата, която седеше отляво на Учителя, се обърна към него и каза: „Учителю, ние не искаме да се делим от вас“. Учителя каза: Отсега нататък няма да има раздяла между мене и Вас. Думите на Учителя ни дават да разберем, че заедно с него ще работим през вековете. На едно сестринско събрание в салона, в четвъртък следобед през 1931 г., Учителя държа беседа. В беседата той каза между другото: „Преди 50 000 години всички вие, които сега сте в Братството, бяхте едно семейство.“ Казаното по-горе от Учителя показва две неща: първо, че връзките между всички братя и сестри, между всички нас, са далечни - от хиляди години, и второ - че винаги сме били заедно с Учителя. Веднъж през 1937 година една малка група братя отидохме с Учителя на Мусала. Бяхме 7 души. На връщане от върха седнахме при най-горното езеро - Окото. Стана дума за нашето Братство и Учителя каза тогава, че членовете му се прераждат заедно, както едно ято птици, което прехвръква от дърво на дърво.
към текста >>

29. По стъпките на Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук между другото се прочете протоколът на събранието на ръководителите.
На него се изпълниха песни от Учителя от певиците Лиляна Табакова и Емилия Михайловска. Сестра Мария Тодорова изсвири няколко песни от Учителя на пиано, а брат Асен Арнаудов изсвири песни от Учителя на арфа. На втория концерт новосформираният малък оркестър на Филип Стоицев изпълни пак песни от Учителя. Имаше и други номера. А третият концерт се състоя на 29-и вечерта на полянката. Тук между другото се прочете протоколът на събранието на ръководителите. Както на езерата, така и на събора всички бяха обновени, освежени, с нова светлина и нови идеи за работа. Поздрав до всички братя и сестри. Ваш верен Б. Боев Концерт в летния лагер на Братството
към текста >>

30. 09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Бельото, което ще се носи от членовете на групата трябваше да се донесе на събранието, за да бъде благословено от тях.
Те са източникът на истината. Първите нареждания, които ни дадоха бяха по отношение на храненето. Сутрин, обед и вечер да се яде само варено жито, без сол и без каквито и да било подправки. Само два дни през седмицата, вторник и четвъртък, се разрешаваше - тиква с хляб. След това дойде нареждането жените да си острижат ниско косите, за да може да приемат по-добре влиянията им. Бельото, което ще се носи от членовете на групата трябваше да се донесе на събранието, за да бъде благословено от тях. - висшите духове - и по-нататък да не се сменя. Носехме само черно бельо. Духовете поискаха да закупим жито, което те ще благословят или както казваха щяло да бъде "елементирано", с други думи щяло да бъде наситено от тях с голяма жизнена сила, така че ще бъде достатъчно да се изядат пет-шест зрънца, за да се задоволи нуждата на тялото за цял ден. Тези предохранителни мерки се правеха с оглед на големия глад, който ще дойде.
към текста >>

Решихме да поканим Учителя на наше събрание, за да види и Той големите "чудеса", които се пишат от духовете.
С течение на времето членовете на групата започнаха да виждат едно несъответствие между това, което Учителя говори и нарежданията, които духовете дават. Учителя казваше, че храната трябва да бъде разнообразна, а духовете - обратно. Учителя проповядваше, хигиена, чистота, а духовете - обратно. Косите са антени за долавяне на Божественото, казваше Той, а духовете - обратното. Тези и още много други противоречия разколебаха вярата ни в изказванията на духовете. Решихме да поканим Учителя на наше събрание, за да види и Той големите "чудеса", които се пишат от духовете. Учителя прие и в уречения ден и час Дончо го довежда на събранието. Учителя седна на стола, определен за Него, малко по-настрана. Направи ми впечатление, че Той седи някак напрегнато. Събранието почна по установения ред - песни, много, много молитви, за да има сигурно присъствие на духовете и за да се създаде възможно най-благоприятна атмосфера. Но въпреки усилието, напрежението и съсредоточаването, този път духовете не дойдоха и медиумите нищо не написаха.
към текста >>

Учителя прие и в уречения ден и час Дончо го довежда на събранието.
Учителя казваше, че храната трябва да бъде разнообразна, а духовете - обратно. Учителя проповядваше, хигиена, чистота, а духовете - обратно. Косите са антени за долавяне на Божественото, казваше Той, а духовете - обратното. Тези и още много други противоречия разколебаха вярата ни в изказванията на духовете. Решихме да поканим Учителя на наше събрание, за да види и Той големите "чудеса", които се пишат от духовете. Учителя прие и в уречения ден и час Дончо го довежда на събранието. Учителя седна на стола, определен за Него, малко по-настрана. Направи ми впечатление, че Той седи някак напрегнато. Събранието почна по установения ред - песни, много, много молитви, за да има сигурно присъствие на духовете и за да се създаде възможно най-благоприятна атмосфера. Но въпреки усилието, напрежението и съсредоточаването, този път духовете не дойдоха и медиумите нищо не написаха. Настъпи едно тягостно мълчание - състояние на безизходица.
към текста >>

Събранието почна по установения ред - песни, много, много молитви, за да има сигурно присъствие на духовете и за да се създаде възможно най-благоприятна атмосфера.
Тези и още много други противоречия разколебаха вярата ни в изказванията на духовете. Решихме да поканим Учителя на наше събрание, за да види и Той големите "чудеса", които се пишат от духовете. Учителя прие и в уречения ден и час Дончо го довежда на събранието. Учителя седна на стола, определен за Него, малко по-настрана. Направи ми впечатление, че Той седи някак напрегнато. Събранието почна по установения ред - песни, много, много молитви, за да има сигурно присъствие на духовете и за да се създаде възможно най-благоприятна атмосфера. Но въпреки усилието, напрежението и съсредоточаването, този път духовете не дойдоха и медиумите нищо не написаха. Настъпи едно тягостно мълчание - състояние на безизходица. Тогава Учителя се обади: "Изглежда, че духовете си имат работа, заети са, няма да дойдат." След това ни обясни, че сме подведени от тези духове по един неправилен път. Учителя видял след това и обстановката, запитал и за начина, по който провеждаме общото хранене. Продуктите се купуваха само от Дончо и мен, а другарката ми вършеше цялата домакинска работа.
към текста >>

31. АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД - Влад Пашов (1902- 1974)

В събранието им да не се съединиш, чест моя.
За него Яков казва: „Исахар е як осел, който се е разпрострял сред кошарата. И като видя, че успокоението е добро и местото весело, подложи плещите си на това и стана раб подчинен." Което е характерно за Телец. 3. На знака Близнаци отговарят братята Симеон и Леви, които са дадени заедно в Битието. За тях Яков казва: „Симеон и Леви, братята, сечива неправедни са ножовете им. В съвета им да не влизаш, душо моя. В събранието им да не се съединиш, чест моя. Защото в гнева си убиха человеци и в упорството си прерязаха жили на волове. Проклет гнева им, защото беше силен и яростта им, защото беше жестока. Ще ги разделя в Якова, ще ги разпръсна в Израиля." 4. На знака Рак отговаря Завулон, за когото се казва: „Завулон се е настанил в морското пристанище и ще бъде пристанище на кораби и пределът му до Сидон." 5. На знака Лъв отговаря Юда, за когото се казва: „Юдо, тебе ще похвалят братята ти.
към текста >>

32. ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И рече Господ на Мойсея, на Арона и на Мариам: Излезте вие, тримата, към скинията на събранието.
Господ да възвиси лицето си над тебе и да ти даде мир. Така да възложат името ми върху израилевите синове и ще ги благословя. В 12-та глава на книгата „Числа" се говори, че Арон и Мариам се разбунтували против Мойсей, като казали: Само чрез Мойсей ли говори Господ? И по-нататък се казва: И чу това Господ. А Мойсей беше човек много кротък, повече от всички човеци, които бяха на земята. И рече Господ на Мойсея, на Арона и на Мариам: Излезте вие, тримата, към скинията на събранието. И излязоха тримата. Тогава слезе Господ в облачен стълб и застана пред дверите на скинията, и повика Арон и Мариам. Излязоха те двамата и рече им: Слушайте сега думите ми: Ако има между вас пророк, Аз, Господ, чрез видение ще му се открия, на сън ще му говоря. Но с раба Мойсея не е тъй. Той е верен във всичките ми думи.
към текста >>

33. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

Беззаконие е тържественото събрание, душата ми мрази новомесечията и празниците ви, досаждения са на Мене, дотегна ми да търпя.
От 11 -ти стих нататък Господ казва: „Сит съм от всесъженията на овни и от тлъстини на угоени и не ми е угодна кръв на юнци или агнета и ярци, когато идете да се явите пред Мене. Кой е поискал от ръцете ви това и да тъпчете дворовете ми? Не принасяйте вече суетни приношения. Тамянът е мерзост за Мене. Новомесечията и съботите, свикването на събранията не мога да търпя. Беззаконие е тържественото събрание, душата ми мрази новомесечията и празниците ви, досаждения са на Мене, дотегна ми да търпя. И когато простират ръцете си, ще крия очите Си от вас. Даже когато умножавате моления, неща да слушам. Ръцете ви са пълни с кръв. Измийте се, очистете се, отмахнете злото на деянията си от очите Ми, престанете да правите зло, научете се да струвате добро, изисквайте правосъдие, сторете право на насилвания, не съдете сирачето, защитете правото на вдовицата... Ако Ме слушате, ще ядете благата на земята, ако ли не щете и отстъпите, ще бъдете по- ядени от нож." В тези няколко реда Исайя дава на евреите истинското Божествено учение, което не е в жертвоприношенията и формалното спазване на закона, но в правене на добро. Това учение е проповядвано от всички Посветени във всички времена и народи.
към текста >>

34. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

В 16-ти стих казва: „Защото псетата ме обиколиха, събрание на лукави ме окръжи, продупчиха нозете и ръцете ми... , разделиха си дрехите ми за одеждата ми хвърлиха жребие." И по-нататък описва молбата си и надеждата си на Господа и казва, че като го избави, в което не се съмнява, ще проповядва Името Му между братята си, и „всред събранието ще Те хваля".
" Това са думите, които Христос изрече на кръста и които всеки Посветен, когато минава през този стадий на Посвещение, изрича. Това е най-страшният изпит, казва Учителят. По-нататък псаломът продължава: „Защо стоиш далеч от спасението ми? Боже мой, викам ден и не отговаряш, и нощ и не премълкнувам. Но Ти Си Свят... " И по-нататък описва вътрешното състояние на онзи, който минава през този страшен изпит. В 16-ти стих казва: „Защото псетата ме обиколиха, събрание на лукави ме окръжи, продупчиха нозете и ръцете ми... , разделиха си дрехите ми за одеждата ми хвърлиха жребие." И по-нататък описва молбата си и надеждата си на Господа и казва, че като го избави, в което не се съмнява, ще проповядва Името Му между братята си, и „всред събранието ще Те хваля". Този псалом има известно отношение и подобие с 22-ия аркан от книгата на арканите на Хермес. А същите думи, които той отправя към Господ, ги отправя и Христос, когато беше на кръста. Двадесет и трети псалом е благодарствена молитва на пробудената душа, която познава Господа като пастир и ръководител на душите в пътя на тяхното развитие. Във втори и трети стих се казва: „На зелени пасища ме успокоява, при тихи води ме води. Възвръща душата ми.
към текста >>

Пейте Господу песен нова, хвалението Му в събранието на преподобните... Преподобните ще тържествуват в слава, Божиите пения ще бъдат в устата им и меч от двете страни остър, в ръката им, за да правят отмъщение на езичниците, наказание на народите За да направят връх тях написания съд, тая част принадлежи на всички Негови преподобни." Тук под преподобни се разбира възвишените същества, които ръководят човешката карма, индивидуална и колективна, затова се казва: „Тази част, т.е.
148-ми псалом е хваление към Господа. Започва с думите: „Алилуйя. Хвалете Господа от небесата, хвалете Го в горните селения." И изрежда цялата вселена със всички сили и същества в нея да хвалят Господа, „защото само Неговото Име е превъзнесено, Славата Му е над земята и над небето." 149-ти псалом е хваление към Господа. Започва с думите: „Алилуйя. Пейте Господу песен нова, хвалението Му в събранието на преподобните... Преподобните ще тържествуват в слава, Божиите пения ще бъдат в устата им и меч от двете страни остър, в ръката им, за да правят отмъщение на езичниците, наказание на народите За да направят връх тях написания съд, тая част принадлежи на всички Негови преподобни." Тук под преподобни се разбира възвишените същества, които ръководят човешката карма, индивидуална и колективна, затова се казва: „Тази част, т.е. съдбата, принадлежи на всички Негови преподобни." 150-ти псалом е хваление към Господа. Ще го предам изцяло: „Алилуйя! Хвалете Бога в Светилището Му хвалете Го в твърдта на силата Му, хвалете Го заради могъществото Му, хвалете Го според голямото Негово Величество, хвалете Го с тръбен глас, хвалете Го с псалтир и китара, хвалете Го с тъпани и ликуване, хвалете Го със струни и свирки, хвалете Го с доброгласни кимвали, хвалете Го с възклицателни кимвали.
към текста >>

35. Притчи Соломонови - Влад Пашов (1902- 1974)

„Человек, който свърне от пътя на разума, ще стигне в събранието на мъртвите."
" „Духът на человека е светило от Господа, изпитва вътрешностите на сърцето." В 21-та глава се дават мъдри мисли за пътя на живота. „Всички пътища на человека са прави в очите му, но Господ претегля сърцата." „Който затуля очите си от вика на сиромаха, ще викне и той, и няма да се послуша." „Человек, който свърне от пътя на разума, ще стигне в събранието на мъртвите." „Който следва правда и милост, ще намери живот, правда и слава." В 22-ра глава пак дава мъдри мисли и съвети за живота. „По-предпочитателно е доброто име, нежели голямо богатство." „Следствие на смирението и на страха Господен е богатство и слава и живот. Тръне и сетима има в пътя на строптивия.
към текста >>

36. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Най-после и Яков, братът Господен заключил събранието, като казал, че това не трябва да се допуска, като се мотивирал с цитати от пророците.
На път за Ерусалим те минали през Финикия и Самария, където разправяли на братята за обръщането на езичниците. Като стигнали в Ерусалим, те разправили за своята дейност между езичниците и за повдигнатия въпрос за обрязването. Тогаз се събрал Първият апостолски събор и взел общо решение да се отмени и отхвърли едно такова гледище, че езичниците трябва да се обрязват. Петър говорил в този дух, като разказал случаят с Корнелий, който приел Светия Дух. След това и Павел и Варнава се изказали и казали своите опитности в това отношение. Най-после и Яков, братът Господен заключил събранието, като казал, че това не трябва да се допуска, като се мотивирал с цитати от пророците. Тогава апостолите решили да изберат двама души, да ги пратят с Павел и Варнава в Антиохия, като писмено съобщават по тях решението на апостолите. Избрани са били Юда, наречен Варсава и Сила. Изпратените стигнали в Антиохия, събрали братята и им дали посланието на апостолите. И те като го прочели, се зарадвали. А Юда и Сила, които сами били пророци, увещавали братята с много думи и ги утвърдили в Пътя на Учението.
към текста >>

37. 1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Рано на Възкресение Петър, освободен по чудотворен начин от тъмницата, влиза в събранието.
Това е било на същия страстен петък преди събота. През нощта срещу Възкресение общността е била събрана в дома на майката на Марко. Това събитие през нощта на Възкресение е било с разнообразно съдържание. Радостта за Възкресението се примесва с тъгата за смъртта на Якова и грижата за съдбата на Петра. Там са присъствали и Павел, и Варнава, които са били дошли от Антиохия, за да донесат на общността събраните от север дарове за смекчаване на неволята на своите събратя. Рано на Възкресение Петър, освободен по чудотворен начин от тъмницата, влиза в събранието. Това повдига духа на общността и те се радват в утрото на Възкресението. Отблясъка от изживяването с ангела, което Петър е имал, преминава сега върху всички. Тук е и младият Марко. От всичко, което става наоколо, в неговата душа става голямо преобразяване. Предполага се, че и Петър след това е напуснал Ерусалим, след апостолския събор, за което се говори в 12-та глава, и е заминал за Рим.
към текста >>

След него цялото апостолско събрание трябваше да се справи с този въпрос, за да не пречат на световната широта, която Първичното християнство трябваше да добие и за което ратуваше Павел.
От всичко, което става наоколо, в неговата душа става голямо преобразяване. Предполага се, че и Петър след това е напуснал Ерусалим, след апостолския събор, за което се говори в 12-та глава, и е заминал за Рим. Така освобождаването от външната тъмница е било едно освобождаване и на вътрешен план от традицията, която постоянно го потискала. По това време Павел и Варнава са се били върнали вече от своето първо пътуване и сега трябва да се реши въпроса, дали езичниците, които приемат Християнството, трябва да преминат през юдейството или не. Петър беше решил вече този въпрос за себе си със случая с Корнилий. След него цялото апостолско събрание трябваше да се справи с този въпрос, за да не пречат на световната широта, която Първичното християнство трябваше да добие и за което ратуваше Павел. В третата част на Деянията на апостолите е поместено само първото пътешествие на Павел. По това време той вече е действал мощно като апостол на народите, но същевременно в него завършва развитието, което беше получило такъв мощен тласък при случката пред Дамаск. За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част от Деянията на апостолите. Там се описва, че Павел преминавал от Азия в Европа /16-та глава/. С това му се отваря път към човечеството.
към текста >>

38. 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Понеже Онзи, Който освещава и онези, които се освещават, всички са от Едного, за която причина Той не се срамува да ги нарече братя, казвайки: Ще възвестя Името Ти на братята Си, ще Те хваля пред събранието."
"Църквата е тяло на Христа, /тук, както и навсякъде, където се говори за църквата, Павел подразбира Бялото Братство, което е тяло на Христа/, на която аз станах служител по Божия наредба, която ми бе възложена поради вас да проповядвам напълно Словото на Бога." "Сиреч тайната, която е била скрита за векове и поколения, тя сега се откри на Неговите светии, на които Божията Воля беше да я яви, какво е между езичниците богатството на Славата на тая Тайна, сиреч Христа, з Когото са скрити всички съкровища на Премъдростта и знанието." "Защото в Него обитава телесно всичката пълнота иа Божеството. И вие имате пълнотата в Него, която е глава на всяко началство и власти." В Посланието към евреите казва: "Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, Който привежда много Синове в Слава, да усъвършенства чрез страдания Начинате- ля на тяхното спасение. Понеже Онзи, Който освещава и онези, които се освещават, всички са от Едного, за която причина Той не се срамува да ги нарече братя, казвайки: Ще възвестя Името Ти на братята Си, ще Те хваля пред събранието." Тук Павел пак говори за Бялото Братство. Те са тези, които са осветени, т.е. посветени от Христа и които Той нарича братя. "Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен Първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши омилостивение за греховете на людете." /2;17/. "И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божият Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали.
към текста >>

39. 19. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕВРЕИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ще Те хваля всред събранието";
"Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-до- лен от ангелите, че е увенчан със слава и чест, поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт е Божията благодат, за всеки човек."/2;9/. "Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенства чрез страдания Начинателя на тяхното спасение." /2;10/. "Понеже и Оня, Който освещава, и ония, които се освещават, всички са от Едного; за която причина Той не се срамува да ги нарича братя; казвайки: - "Ще възвестявам името Ти на братята Си; Ще Те хваля всред събранието"; и пак: - "Аз на Него ще уповавам". И пак: - "Ето Аз и децата, които Ми е дал Бог"."/2;11-13/. "Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши омилостивление за греховете на людете." /2;17/.
към текста >>

40. 2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ -НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Кои личности събра Манес на онова доста паметно събрание, което може да бъде достигнато само чрез духовно виждане?
Манес, така казват мнозина, събра няколко столетия, след като Христос е живял на Земята на едно от най-великите събрания, станало в духовния свят, принадлежащ на Земята три велики индивидуалности в четвъртото столетие след Христа. Тях събра той около себе си. В това образно описание трябва да бъде изразен един важен духовно-културен факт. Манес събра тези личности за това. за да се съветва с тях как постепенно онази мъдрост, която беше живяла пред поврата на времената, в следатлантската епоха може да живее отново все по-далеч и по-далеч, все по-знаменита и по-знаменита. Кои личности събра Манес на онова доста паметно събрание, което може да бъде достигнато само чрез духовно виждане? Едната е онази личност, която в посоченото време живееше Скитиянос, прероденият Скитиянос по време на Манес. Втората личност е един физически проблясък на проявилия се отново тогаз Буда и третата е прероденият тогава Заратустра. Така ние имаме един колегиум около Манес — Манес в средата, около него Скитиянос, Буда и Заратустра. Тогава в този колегиум бе установен плана, как цялата мъдрост на Будисатвите от следатлантската епоха може да се влее по-силно и по-силно в бъдещето на човечеството. И това, което не беше решено като план за бъдещото развитие на земните култури, а бе запазено и след това пренесено в онези европейски мистерии, което са мистериите на розенкройцер-ството.
към текста >>

41. НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Като казал това, Боян напуснал събранието, а след него излезли Никита, Антоний и Лазар.
Вие убивате и мъчите, за да забравите мъченията на съвестта си. Оставете! Оставете, казвам ви! Нека спи народът тежкия кошмар на коварната управа, нека сънуват болярите сластни сънища — умира Мария, агония години ще виси над двор и държава. България ще погине! Ти каза, царю: "Ти ще разбереш, Бояне." — Аз разбрах, аз отдавна съм разбрал." Като казал това, Боян напуснал събранието, а след него излезли Никита, Антоний и Лазар. Додето тези четирима в покоите на Бояна говорили за това, което трябва да извършат сега, когато държавата явно убива верните, останалите продължили съвета, като извикали болярите и военоначалниците. Сурсувул казал, че Боян е най-опасният богомил, та трябва да се наблюдава и да се съобщава за онова, което той върши. Царят въстанал срещу това, като заявил, че Боян е прав, а всички те са виновни и че без Бояновата воля той не може да снеме короната. По това време във Византия император бил Константин Седми, който бил под силното влияние на Боян, защото бил тих и добър човек и предразположен към духовен живот. Той подкрепял тайно делото на богомилите и бил събрал 123 преписвачи да преписват Бояновите легенди за избрани и съвършени.
към текста >>

42. БОГОМИЛСКИТЕ СТЕПЕНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато оглашеният придобие първата добродетел — пазене на тайната и кръстителят разбере, че той може да бъде доверен и че не ще измени на Словото, въвеждали го в събранието на верните, дето ръководителят му приемал обещанието за вярност, като възлагал ръце върху него и му разкривал части от учението, като му давал при това и легендите на Бояна.
Те се водели от някои от верните или верующите. Онзи, който е довел един оглашен, отговаря за него не само докато е оглашен, а на вечни времена. Негова е заслугата, че е довел при Христа една изгубена овца от лутащото се стадо. За да влезе в стадията на избраните, на съвършените, верният е трябвало да доведе поне трима оглашени и да ги настави и огласи със звуците на учението. При огласяването на оглашения от верния — негов духовен баща — последният го поръсвал с вода и му поръчвал да бъде послушен. Когато оглашеният придобие първата добродетел — пазене на тайната и кръстителят разбере, че той може да бъде доверен и че не ще измени на Словото, въвеждали го в събранието на верните, дето ръководителят му приемал обещанието за вярност, като възлагал ръце върху него и му разкривал части от учението, като му давал при това и легендите на Бояна. Оттогава той посещавал събранията, слушал богослужението и се приобщавал към другите. Верните работят вече върху себе си, като изучават закона на концентрацията и медитацията, с което организират духовното си тяло и развиват органите си в него. Силно израсналите в духовно отношение верни били приемани в първата степен на съвършените, в така наречените избрани. Избраните се наричали още презвитери и давали особено строго обещание и носили печат върху лявата си ръка с името на Христа, проповядвали в събранията, извършвали богослужения. Те са ръкополагани от напредналите съвършени като избраните произнасят молитви, за да се свържат със Светия Дух и да приемат Неговата Светлина.
към текста >>

43. ИДЕИ - Влад Пашов (1902- 1974)

благодаря, но от многолюдното събрание не успях да се срещна с него. На
внимание. След сказката само д-р Георгиев се опита малко да оспорва, но капитулира пред отговорите на Учителя. Тогава разбрах, че Учителят изнесе една велика истина, непозната дотогава и за мене, и за другите. Исках да му благодаря, но от многолюдното събрание не успях да се срещна с него. На другия ден дойде един от приятелите - Васил Узунов, гимназиален учител, и ни каза, че Учителят желае да дойде у дома и да ни измери черепите. Със съпруга ми се зарадвахме много и с готовност го посрещнахме. Учителят измери
към текста >>

44. ЗЛОЖЕЛАТЕЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

По този повод се събрало импровизирано събрание в кръчмата, на
Учителят беше в Мърчево, свещеникът в селото, заедно с група враждебно настроени хора, подел кампания срещу него. Подготвяло се да бъде пуснато електрическото осветление в селото. По този повод се събрало импровизирано събрание в кръчмата, на което присъствали и попът, и зле настроените към Учителя хора. Там бил и кметът на селото, който беше наш приятел. Разгорещен от виното, попът заявил тържествено на събранието, че обявява война на г-н Дънов и се заканвал да му
към текста >>

тържествено на събранието, че обявява война на г-н Дънов и се заканвал да му
По този повод се събрало импровизирано събрание в кръчмата, на което присъствали и попът, и зле настроените към Учителя хора. Там бил и кметът на селото, който беше наш приятел. Разгорещен от виното, попът заявил тържествено на събранието, че обявява война на г-н Дънов и се заканвал да му отреже брадата и да го изгони от селото. Тогава кметът се обърнал към него и го поучил: „Недей се занимава с Дънов, той е добър човек и нищо лошо не е направил." Но свещеникът още повече се разярил и настоявал на своето. Кметът останал огорчен от това и като се разотишли се отбил при Учителя и му съобщил
към текста >>

45. ВЛИЯТЕЛНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

нелегално събрание на комунисти.
не му е станало лошо в градината, щял да завари катафалката и да откара сестрата в гробищата. Досетил се и чии сили са го спрели. През 1942 г. една вечер в квартирата на брат от Изгрева станало нелегално събрание на комунисти. След като си разотишли, протоколите останали у брата. Когато си легнал да спи, едвам се бил унесъл и започнал да сънува, че Учителят идва при него, побутва го и му казва: „Ставай веднага и изгори тези книжа!
към текста >>

му казали, че имат съобщение за проведено нелегално събрание и нареждане за
печката и ги изгорил. Щом свършил това и тъкмо си легнал да спи, на вратата се чули силни удари, а отвън - шум и гласове. Била полицията. Полицаите влезли и му казали, че имат съобщение за проведено нелегално събрание и нареждане за обиск. Обърнали цялата къща, заплашвали го да каже за събранието и да даде протоколите, но като не намерили никаква следа, си отишли. По такъв начин бил спасен животът му. Като офицер брат Никола Гръблев служил в Търново.
към текста >>

обиск. Обърнали цялата къща, заплашвали го да каже за събранието и да даде
Щом свършил това и тъкмо си легнал да спи, на вратата се чули силни удари, а отвън - шум и гласове. Била полицията. Полицаите влезли и му казали, че имат съобщение за проведено нелегално събрание и нареждане за обиск. Обърнали цялата къща, заплашвали го да каже за събранието и да даде протоколите, но като не намерили никаква следа, си отишли. По такъв начин бил спасен животът му. Като офицер брат Никола Гръблев служил в Търново. Един ден
към текста >>

46. Опит за концентриране – мълчание - Влад Пашов (1902- 1974)

Следният път ще имате едно мълчаливо събрание.
• 484 • Опит за концентриране – мълчание. Следният път ще имате едно мълчаливо събрание. Всички ще бъдете в класа точно навреме, в 7:30 ч. вечерта както обикновено и ще прекарате половин час в концентрация, размишление и мълчание до 8 ч. Ще се поздравите тихо, без да говорите. През деня може да говорите колкото искате, но дойде ли определеният час – пълно мълчание. Всеки ще се успокои вътрешно и ще си представи, че е разрешил всички въпроси в живота.
към текста >>

47. 58-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Мислите ли, че той не знае за това събрание, което става сега тук?
Астролозите отдават нещастията в света все на Сатурн, на падналия Бог. Дяволът не обича да види човека щастлив. Той иска всички да бъдат нещастни като него. Затова умният човек трябва да бъде нащрек. Дяволът има престол на земята, има агенти, които следят всичко. Мислите ли, че той не знае за това събрание, което става сега тук? Той знае всичко, в България той си има много агенти, понеже царството на света е негово. Всички хора, които управляват света, които служат на света, са все негови слуги. Той не иска някой да знае смисъла и предназначението на това негово царство. Пък ние му казваме: Ти се разправяй със света, ние имане в твоето царство нямаме, няма защо да се разправяш с нас. Ти не си взел твоето царство от нас.
към текста >>

48. 63-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

В някое събрание седнеш при някой човек, който не се интересува от това, което се говори, но е по-силен от тебе, тогава и ти ще станеш като него.
Умът не е меродавен в дадения случай. И сърцето ви не е меродавно. 526. Предаване на състоянията. Ако седнете до един човек, който е негативен, т.е. изтощен магнетически, а също и вие сте негативен, и двамата ще заспите. В някое събрание седнеш при някой човек, който не се интересува от това, което се говори, но е по-силен от тебе, тогава и ти ще станеш като него. Ако ти си индиферентен, но седнеш при някой човек, който силно се интересува, тогава той ще ти предаде своя импулс. Любовта любов предава, Мъдростта мъдрост предава, Добродетелта добродетел предава, Светлината светлина предава. Когато хората заспиват, това показва, че между тях няма хармония. Ако на 100 души заспива един, той е връзка с невидимия свят, понеже няма друга връзка. Той слуша отгоре, а останалите слушат от физическия свят.
към текста >>

49. ПЪРВАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

В следващата неделя поисках разрешение от майка си за събрание.
Несъзнателно ги повтарях, където и да бях. Но не можех да осъзная, защо ми каза само това. Един ден, както поливах цветята в градината, прозвуча в съзнанието ми: „Истината ще ви направи свободни! " Реших да приложа това. От този ден внимавах да не допускам лъжата в себе си. В следващата неделя поисках разрешение от майка си за събрание. И тя ми отказа. Останах в къщи и прочетох една беседа. В сряда - същият отказ. Пак седнах и прочетох беседа. Престанах да искам вече разрешение, но в определените за събрание дни и часове сама в къщи прочитах Неговото Слово.
към текста >>

Престанах да искам вече разрешение, но в определените за събрание дни и часове сама в къщи прочитах Неговото Слово.
В следващата неделя поисках разрешение от майка си за събрание. И тя ми отказа. Останах в къщи и прочетох една беседа. В сряда - същият отказ. Пак седнах и прочетох беседа. Престанах да искам вече разрешение, но в определените за събрание дни и часове сама в къщи прочитах Неговото Слово. В кратко време можах да си дам отчет, че аз много съм лъгала. Имаше случаи, където съвсем не беше нужна лъжата, а аз си служех с нея, тъй - без да мисля. Повече от три седмици контролирах всяка своя мисъл и дума и чистех лъжите от себе си. Не е лесно да отвикне човек от такъв лош навик. Като слънчев лъч проникваха все по-дълбоко в мен думите: „Истината ще ви направи свободни!
към текста >>

Нали имате събрание в 10.00 часа?
Така мина доста време, може би година, в съзнателна работа над себе си. Но още помня светлият сноп лъчи, който освети стаята ми. Беше неделя сутрин, малко преди 10 часа. Майка ми влезе и някак особено каза: - Хайде, тръгвай! Нали имате събрание в 10.00 часа? Цялата стая светна, и недоумявах какво става. Затворих книгата с беседи и без да продумам, бързо излязох и тръгнах към салона. През целия път повтарях като в сън думите на Учителя, които ме направиха свободна. Едва тогава разбрах, че той беше казал точно онова, което трябваше - казал ми беше метода. Всяка дума повече би намалила силата на метода: Истината ще ви направи свободни!
към текста >>

50. Родителски срещи - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Още при първото събрание ще подчертаем необходимостта от запазване на взаимния авторитет.
Имайки пред вид това, необходимо е детската учителка да бъде във връзка с родителите на децата, за да се продължи у дома започнатото в училище. Учителката трябва да знае особеностите на всяко дете поотделно, каквито то проявява в къщи. Също тага всяка майка трябва да знае как се държи детето й в училище, какво ново научава и как да продължи работата на детската учителка. За всичко това се изискват почести срещи между родителите и детската учителка. Още в началото на годината, след 15—20 дни, ще имаме родителска среща за опознаване с родителите, за ориентиране последните в предстоящата работа с децата, с реда, задълженията, закуските и за обмяна на общи мисли върху възпитанието на децата и задачите на детската градина. Още при първото събрание ще подчертаем необходимостта от запазване на взаимния авторитет. Всичко казано да се изпълнява, същевременно да искаме от децата само това, което трябва и което могат да ни дадат. Още на първата среща трябва да заинтересуваме родителите и да ги спечелим, за да ни бъдат в услуга и да са всякога заинтересувани от проявите и интересите на децата си. Към края на втория месец ще свикаме второ събрание с демонстрация от децата, за да видят родителите какво могат техните деца и как им действува другарската среда. След демонстрацията децата ще си отидат, а майките ще занимаем с детските прояви и характери, без да цитираме имена. Така, от голямо значение е да свикваме редовно всеки месец подобни родителски срещи.
към текста >>

Към края на втория месец ще свикаме второ събрание с демонстрация от децата, за да видят родителите какво могат техните деца и как им действува другарската среда.
За всичко това се изискват почести срещи между родителите и детската учителка. Още в началото на годината, след 15—20 дни, ще имаме родителска среща за опознаване с родителите, за ориентиране последните в предстоящата работа с децата, с реда, задълженията, закуските и за обмяна на общи мисли върху възпитанието на децата и задачите на детската градина. Още при първото събрание ще подчертаем необходимостта от запазване на взаимния авторитет. Всичко казано да се изпълнява, същевременно да искаме от децата само това, което трябва и което могат да ни дадат. Още на първата среща трябва да заинтересуваме родителите и да ги спечелим, за да ни бъдат в услуга и да са всякога заинтересувани от проявите и интересите на децата си. Към края на втория месец ще свикаме второ събрание с демонстрация от децата, за да видят родителите какво могат техните деца и как им действува другарската среда. След демонстрацията децата ще си отидат, а майките ще занимаем с детските прояви и характери, без да цитираме имена. Така, от голямо значение е да свикваме редовно всеки месец подобни родителски срещи. Макар и без демонстрация, може да си подбираме най-различни теми, като например: „Наказанията и децата", „Детски характери и прояви", „Значение на празниците" и др. т. Освен това, можем да поканим да реферира специален референчик, някоя майка или да прочетем нещо казано от известни автори. Освен горните майчини събрания, можем да имаме и частични срещи.
към текста >>

51. Самозванецът - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

"Ако някой иска да говори в събранието, да говори от свое име, а не
български от Школата на Всемировия Учител Беинса-Дуно. Бележки: Търново 12 февруари 1921 год. V Из частния разговор между Учителя и Лазар Котев, Костадин Иларионов и Димитър Добрев: "Ако някой иска да говори в събранието, да говори от свое име, а не да ангажира Школата и да излиза от името на Учителя. Освен ония, които Учителят изпраща и които се снабдени с особено разрешение, скрепено с инициала на Духа. (Това е подписът на Учителя - Беинса Дуно).
към текста >>

52. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Ето защо Учителят в един разговор, частен разговор между възрастни приятели бе казал за тях: „Ако някой иска да говори в събранието, то да говори от свое име, а не да ангажира Школата и да излиза от мое име".
Така че слънцето бе огряло Божията нива, бе паднало дъжд и избуяха в нивата както посятото жито от Словото на Учителя като житни класове, така възраснаха и бурените, които бяха предварително засети от онези, които носеха и притежаваха семената на плевелите. Избуяха тези бурени и техните представители тръгнаха да проповядват в провинцията, да изказват мнения, да дават съвети, ставаха проповедници, ясновидци и „божии хора". Но те не отиваха в света, защото обикновени хора не ги приемаха, те отиваха в онези наши среди, които току-що се бяха събудили, бяха се отворили за Учението на Учителя и неговото Слово. Точно там отиваха и там намираха среда, защото там бе разораната и посята нива и от там тръгнаха кълновете на житния клас, но с тези кълнове тръгнаха и бурените. Особено бяха активни Михаил Иванов и Кръстю Христов, които бяха направили много бели в Търново. Ето защо Учителят в един разговор, частен разговор между възрастни приятели бе казал за тях: „Ако някой иска да говори в събранието, то да говори от свое име, а не да ангажира Школата и да излиза от мое име". А те точно това правеха - излизаха от името на Учителя и подвеждаха останалите. По онова време по съборите всички се хранеха общо. Само онези двамата - Кръстю и Михаил се хранеха отделно и караха сестрите да им готвят отделно и да им носят отделно храната в стаята. Това го правеха, за да подчертаят, че са нещо отделно и различно от останалите и че имат особена привилегия. А те бяха спечелили славата си на ясновидци, на хора, които общуват с Невидимия свят и които първи научават Божията откровения.
към текста >>

53. 01 Влизането ми в Братството - Радка Левордашка (1920-2014)

Един приятел ме предупреди, че събранието е организирано заради мене, защото защитавам дъновистите.
Той казал на хората, които се оплакват от мене: „Това е злото куче сред стадото на Изгрева, ако няма такова, вълците ще изядат стадото и то ще се разпръсне.“ – Е, това е казал Учителя за мене, сестра, нека да го знаете.“ После Никола Антов пак повтори: „Касиерът слагаше парите под дюшека и спеше върху тях. Като дойде 9-ти септември 1944-та и си замина Учителя, те напълнили тенекии с пари и ги скрили на Витоша. След това започнаха съдебни дела, ядове, разправии, а отговорниците за парите лежаха по затворите. Комунистите бяха „вдигнали мерника“ на Бялото братство, целта им беше да го разпръснат, в крайна сметка държавата прибра парите на Братството. Аз бях партиец и отговарях за Изгрева, един ден се събраха отговорниците на района, за да ме мъмрят и изключат, защото съм им пречел да си изпълнят задачата. Един приятел ме предупреди, че събранието е организирано заради мене, защото защитавам дъновистите. Събрахме се всички и началникът на района ми каза да наредя на дъновистите, че трябва да извадят Учителя си от градината, защото това не е гробище. Аз станах, извадих си пищова в ръката и застанах срещу него разтреперан от гняв, казах му: „Само да смее някой да направи нещо, ще ви разстрелям всичките! Първо ще кажа на Георги Димитров и на всички министри, които се криеха на Изгрева и се хранеха безплатно на трапезата ни, та даже и Цола Драгойчева се криеше при нас. Когато си замина Учителя, ние с Жеков и още някои братя отидохме в министерството и поискахме да се свържем с Димитров чрез Антон Югов. Същият ни предостави всички координати, за да се свържем с него.
към текста >>

Като отида и разкажа на Георги Димитров за това събрание, ще видим кой ще изхвърчи.“ Бях страшно ядосан, извадих партийния си билет и го хвърлих в очите им, сложих пистолета на масата и казах, че нямам работа при такива партийци, защото не са достойни да носят това име.
Когато си замина Учителя, ние с Жеков и още някои братя отидохме в министерството и поискахме да се свържем с Димитров чрез Антон Югов. Същият ни предостави всички координати, за да се свържем с него. След разговора Георги Димитров изпрати телеграма със следния текст: Учителя да бъде погребан точно там, където той си е определил! – А вие днес ми казвате, че трябва да го изхвърлят оттам. Вие не знаете, че при блокадата на германците Учителя помогна на Георги Димитров – с неговата шапка и балтон да замине за Германия и после за Русия. Като отида и разкажа на Георги Димитров за това събрание, ще видим кой ще изхвърчи.“ Бях страшно ядосан, извадих партийния си билет и го хвърлих в очите им, сложих пистолета на масата и казах, че нямам работа при такива партийци, защото не са достойни да носят това име. Те се стъписаха, защото мислеха, че мене ще изплашат, а след моите думи изплашените бяха те и започнаха да ме успокояват: „Чакай бе, Антов, ще се разберем с теб...“ – Аз си тръгнах, тряснах силно вратата и повече не стъпих при тях. Никой не посмя повече да ме потърси. Успях да извадя разрешително да се четат беседи в салона и се четяха до предаването на селището на руснаците по волята на Учителя. После извадих разрешително да се четат беседи при Симеон Симеонов, при Иван А. Михайлов и в Мърчаево, без да ни безпокоят.
към текста >>

54. 13 Лещата за Йорданка от сестра Радка Левордашка - Радка Левордашка (1920-2014)

Казах ѝ, че мога да остана само 15 минути, защото отивам на много важно събрание и ще бъда заета целия следобед и утре целия ден.
Лещата за Йорданка от сестра Радка Левордашка Една събота отидох при Йорданка и занесох сготвена от майка ми леща. Като ме посрещна, тя каза: „Имам малко хляб, но ядене не съм готвила – и ето, манджата ми пристигна! “ Както винаги ми подаде книжка да прочета нещо. Казах ѝ, че мога да остана само 15 минути, защото отивам на много важно събрание и ще бъда заета целия следобед и утре целия ден. Йорданка ме разбра и каза: „Прочети страницата, която отвориш, за да се разрешат работите добре.“ Прочетох страницата и си тръгнах... Събранието беше профсъюзно, всичко се нареди както искахме. Следващата седмица отидох в събота при Йорданка и тя с усмивка призна: „С твоята леща се нахранихме трима души – аз, Учителя и Влад Пашов. Слушай как стана. Сипах си една чиния от лещата и я сложих на масата, но тя така ухаеше..., в този момент Учителя ми каза: „Йорданке, я сипи и на мен от лещата.“ – Отговорих: „Добре! “ – и сипах една чиния и на него.
към текста >>

Йорданка ме разбра и каза: „Прочети страницата, която отвориш, за да се разрешат работите добре.“ Прочетох страницата и си тръгнах... Събранието беше профсъюзно, всичко се нареди както искахме.
Лещата за Йорданка от сестра Радка Левордашка Една събота отидох при Йорданка и занесох сготвена от майка ми леща. Като ме посрещна, тя каза: „Имам малко хляб, но ядене не съм готвила – и ето, манджата ми пристигна! “ Както винаги ми подаде книжка да прочета нещо. Казах ѝ, че мога да остана само 15 минути, защото отивам на много важно събрание и ще бъда заета целия следобед и утре целия ден. Йорданка ме разбра и каза: „Прочети страницата, която отвориш, за да се разрешат работите добре.“ Прочетох страницата и си тръгнах... Събранието беше профсъюзно, всичко се нареди както искахме. Следващата седмица отидох в събота при Йорданка и тя с усмивка призна: „С твоята леща се нахранихме трима души – аз, Учителя и Влад Пашов. Слушай как стана. Сипах си една чиния от лещата и я сложих на масата, но тя така ухаеше..., в този момент Учителя ми каза: „Йорданке, я сипи и на мен от лещата.“ – Отговорих: „Добре! “ – и сипах една чиния и на него. Отидох до бюфета и си говоря: ха, да видим какъв хляб ще съберем, имаше парчета от изрезки хляб и си мисля: ще ги дробим, Учителю.
към текста >>

55. 15. Запознанството ми с братята в Мърчаево - Радка Левордашка (1920-2014)

Трябваше в твоята къщичка да проведем едно много важно духовно събрание, на което да се разрешат много важни духовни работи на Земята!
Веднага се обърнах назад и отидох при сестра си Търса, казах й ,че съм закъснял от работа и ще спя при нея. На сутринта станах и пак заминах на работа в София. Вечерта се върнах по-рано, като отидох при сестра ми, тя каза, че трябва да занеса едни неща у Темелко, след като си отпочина. Занесох на Темелко нещата, които сестра ми бе поръчала, и като си тръгвах, видях да идва Учителя към мене. Той каза: „Брат Пешо, много ти благодаря за услугата, която ми направи снощи. Трябваше в твоята къщичка да проведем едно много важно духовно събрание, на което да се разрешат много важни духовни работи на Земята! " - „Радвам се, Учителю, че съм ви бил полезен" - отвърнах аз. Учителя продължи: „Всички тука сте едни много стари братя, с които сме били заедно, и сега пак сме заедно, и затова съм при вас." Брат Пешо завърши разказа си с думите: „Това, което чухте, само на вас двете мога да го разкажа. Мислите ли, че всички, които идват в Братството, възприемат така, като нас, Учителя? Нали ги слушам, нали ги виждам!
към текста >>

56. 73. Невена Неделчева - Радка Левордашка (1920-2014)

На 29 декември 1991 година, сутринта, тръгвайки на събрание за избор на ново ръководство (трябваше да се гласува за брат Стратев), аз паднах близо до дома ми и си счупих крака, откараха ме в ИСУЛ и не можах да отида на събранието.
Тогава почина майка ми и аз не можех да идвам често в градината. Като ги видях, много се ядосах. Скоро двата бора изсъхнаха, но третият остана и той изсуши лозичката - любимата лозичка на Учителя! Няколко пъти казвах: „Махнете този бор, той ще унищожи розите! " Всички ме отминаваха, без да ми отговарят... На 29 декември 1991 година, сутринта, тръгвайки на събрание за избор на ново ръководство (трябваше да се гласува за брат Стратев), аз паднах близо до дома ми и си счупих крака, откараха ме в ИСУЛ и не можах да отида на събранието. Това сама си го причиних, не послушах гласа в мен. Съборни дни на Рила. Отляво надясно: Радка Левордашка, Маргарита Виновидова и Невена Неделчева
към текста >>

57. 75. Срещата ни с председателя на Вероизповеданията - Радка Левордашка (1920-2014)

След разказа на Драга Цветков каза: „Направете общо събрание, поканете и ръководителите на братствата от провинцията, протоколирайте решенията си, подпишете всички и тогава донесете този протокол при нас.
Откакто няма никого през нощта, започнаха да чупят пейките. На поляната, където играем Паневритмия, също изпочупиха всички пейки, ние слагаме нови, те ги унищожават, беседката също са започнали да чупят, в нея правят някакви гимнастически упражнения и всеки ден изкъртват по нещо. Вътре имаше пейки за сядане - и те изчезнаха. Тази беседка ползват всички хора, минаващи през парка - било при дъжд, или за почивка. Не знаем как да се справим, нашите хора не влизат в пререкания с никого, а може би те това и чакат, така спокойно си правят злините." След разказа на Драга Цветков каза: „Направете общо събрание, поканете и ръководителите на братствата от провинцията, протоколирайте решенията си, подпишете всички и тогава донесете този протокол при нас. Аз ще говоря с общината на Изгрева и ще видим какво можем да направим, но ще направим, обещавам ви. Ще говорим с архитектите и инженерите." После Цветков натисна едно копче и влезе една жена, поръча й да донесе три кафета. След малко тя донесе три кафета, а той извади една кутия бонбони и ни почерпи. Изпихме си кафетата и на сбогуване ни каза: „Чакам да направите това, което ви казах, и да го донесете при нас." Ръкува се с нас и ни изпрати до вратата. Като излязохме, започнахме да се смеем.
към текста >>

Ще почакаме, да видим, пък и сега не можем да направим събрание, ще се посъветвам с братята от провинцията" - отговори Драга.
Като излязохме, започнахме да се смеем. „А бе, Драга, и друг път ли така са ви посрещали? - попитах аз. „Никога не е бил така любезен, обикновено ни казваше две-три думи, стоейки прав, без да ни покани да седнем! Затова не сме идвали. Ще почакаме, да видим, пък и сега не можем да направим събрание, ще се посъветвам с братята от провинцията" - отговори Драга. Много по-късно си изяснихме любезността на другаря Цветков - едва не ни накара да повярваме, че и той е наш човек. Преди нашата среща с Цветков, в София бе пристигнал Брежнев - при Лечителя Петър Димков, а Димков е наш брат и приятел на Учителя. После се оказа, че Цветков наистина е говорил с общината на Изгрева, защото един чиновник от кметството е говорил с Георги Йорданов, после дошъл на мястото на Учителя и казал: „Ние от кметството искаме да помогнем за градината на Учителя, защото е пред Руското посолство и искаме да ви помогнем да стане по-хубава." Георги се уговорил с Невена Неделчева - да дойде и тя, когато от кметството определят ден, в който да засадят рози. И така крайните лъчи в градината бяха насадени от кметството с тъмночервени рози и те бяха много ароматни. (Всеки от лъчите е разделен на три, като средният е по-широк.)
към текста >>

58. 78. Годишният отчет - Радка Левордашка (1920-2014)

Затова искам да я поканите на вашето събрание и да се разберете." Поканиха ме, аз отидох на събранието на ръководството, разбрахме се аз да продължа работата в градината, а те да се занимават с техните си задължения.
Останаха тези, които бяха написани в листата за второ гласуване, което щеше да стане следващата година. Драга отишла на заседанието на новото ръководство и казала: „Аз искам да остане сестра Радка отговорник на градината, защото, видяхте, тя единствена организира и направи градината толкова хубава, закупи и розите сама. Сега там е пълно с детски колички и хора, които идват да починат десетина минути, а вярващите да получат благословение в молитвите си, всеки докъдето е стигнал във вярата си. Вие правете каквито щете фондации, както вие си знаете, тя във вашите работи не иска да се бърка. Аз я попитах дали би се съгласила да работи за градината, тя каза, че ще работи за градината, но в работите на ръководството не иска да се бърка. Затова искам да я поканите на вашето събрание и да се разберете." Поканиха ме, аз отидох на събранието на ръководството, разбрахме се аз да продължа работата в градината, а те да се занимават с техните си задължения. Винаги, когато имаше повече работа по градината или трябваше да се направи нещо ново за нея, се включваха да помагат П. Ганев, Йоана, Таньо, Стратев. Така с помощта на братята и сестрите продължих да си върша работата по градината. На 28 декември 1991 имахме отчетно събрание, на което аз дадох отчет - колко пари съм събрала и колко сме похарчили до стотинка. Попитах ги: „Как искате да ви отчета парите, които сте дали, поименно или общо?
към текста >>

На 28 декември 1991 имахме отчетно събрание, на което аз дадох отчет - колко пари съм събрала и колко сме похарчили до стотинка.
Аз я попитах дали би се съгласила да работи за градината, тя каза, че ще работи за градината, но в работите на ръководството не иска да се бърка. Затова искам да я поканите на вашето събрание и да се разберете." Поканиха ме, аз отидох на събранието на ръководството, разбрахме се аз да продължа работата в градината, а те да се занимават с техните си задължения. Винаги, когато имаше повече работа по градината или трябваше да се направи нещо ново за нея, се включваха да помагат П. Ганев, Йоана, Таньо, Стратев. Така с помощта на братята и сестрите продължих да си върша работата по градината. На 28 декември 1991 имахме отчетно събрание, на което аз дадох отчет - колко пари съм събрала и колко сме похарчили до стотинка. Попитах ги: „Как искате да ви отчета парите, които сте дали, поименно или общо? ". Всички казаха „общо", съгласих се и започнах отчета: получила съм 300 лв. от братствата в провинцията, предаде ми ги Невена Неделчева. От нашето братство сме събрали 900 лв., всичко 1200 лв.
към текста >>

Ръководството също направи отчет за работата си, накрая се взе решение да направим на 29 декември сутринта пак събрание, на което да се избере ново ръководство или да се потвърди старото, защото щели да дойдат братя от провинцията, които искат да гласуват.
от братствата в провинцията, предаде ми ги Невена Неделчева. От нашето братство сме събрали 900 лв., всичко 1200 лв. са събрани, а съм похарчила 2000 лв., ето и разписките. Разликата от 800 лв. съм събрала от мои близки. Ръководството също направи отчет за работата си, накрая се взе решение да направим на 29 декември сутринта пак събрание, на което да се избере ново ръководство или да се потвърди старото, защото щели да дойдат братя от провинцията, които искат да гласуват. Стратев ме покани лично: „Сестра, нали ще дойдеш утре? ". - „Не съм сигурна, защото е студено и ме наболява кракът" - отговорих аз. На излизане пак ме видя и каза: „Ще те чакам, нали ще дойдеш ? ". Аз му отговорих: „Аз като обещая нещо, трябва да го изпълня, а не знам какво ще ми се случи. Но щом толкова ме молиш, ще гледам да дойда." На сутринта тръгнах за събранието, навън валеше сняг, затова взех и чадър, но на няколко метра от дома се подхлъзнах, паднах и си счупих крака.
към текста >>

Но щом толкова ме молиш, ще гледам да дойда." На сутринта тръгнах за събранието, навън валеше сняг, затова взех и чадър, но на няколко метра от дома се подхлъзнах, паднах и си счупих крака.
Ръководството също направи отчет за работата си, накрая се взе решение да направим на 29 декември сутринта пак събрание, на което да се избере ново ръководство или да се потвърди старото, защото щели да дойдат братя от провинцията, които искат да гласуват. Стратев ме покани лично: „Сестра, нали ще дойдеш утре? ". - „Не съм сигурна, защото е студено и ме наболява кракът" - отговорих аз. На излизане пак ме видя и каза: „Ще те чакам, нали ще дойдеш ? ". Аз му отговорих: „Аз като обещая нещо, трябва да го изпълня, а не знам какво ще ми се случи. Но щом толкова ме молиш, ще гледам да дойда." На сутринта тръгнах за събранието, навън валеше сняг, затова взех и чадър, но на няколко метра от дома се подхлъзнах, паднах и си счупих крака. През цялата 1992 година се движех с патерици, а на другата година (1993) можех да ходя с бастун. Отидох в градината, наобиколиха ме братята и сестрите, които ми помагаха: „Ела да видиш какво стана, откакто тебе те няма! Гледай как са насадили във всички лъчи на градината лозови пръчки от отел, из розите жълти тикви, а в кръга са засадили три бора." И на мен ми се доплака, като видях какво са изпонасадили: култивирани ароматни смесени с полски ружи, които растат по слоговете, а на метри бодли, борове, изведнъж заприлича на Софийски гробища. Изчаках да дойде Атанас, тогава той се грижеше за градината, и го попитах: „Атанасе, кой насади тези лозови пръчки? ". - „Аз, но братята вдигнаха скандал и ги извадиха, само тая е останала" - отговори той.
към текста >>

59. ПЪТЯТ КЪМ ИЗГРЕВА - Теофана Савова

А преди няколко дни, излизайки от събрание на площад „Славейков", моето момиченце, което ме придружаваше на вечерните събрания, падна и се беше сериозно ударило.
И изведнъж виждам Учителя. Минава по улицата и отминава. Гледам гозбата и пак поглеждам през прозореца. И пак виждам Учителя. И не се сещам, че може да търси мен, че може да търси моя дом. А преди няколко дни, излизайки от събрание на площад „Славейков", моето момиченце, което ме придружаваше на вечерните събрания, падна и се беше сериозно ударило. Учителя веднага видя, даде наставления какво да направим, ние го направихме и му мина. Момиченцето ми беше почти здраво. То стои в другата стая, а аз в кухнята и не подозирам, че Учителя идва у дома. И когато се позвъни и отидох да отворя, какво да видя - Учителя. Той търсил нашия вход.
към текста >>

60. РЕФЕРАТ ОТ БРАТ ГЕОРГИ РАДЕВ - Теофана Савова

Втората сутрин събранието трябва да стане по
Търговците насъбрали хлебец, житце, брашънце. Ние ще огладнеем и те ще отворят хамбарите. Тъй щото ние ще видим, че всички тия богатства, всички тия насъбрани неща, всяко нещо, което съществува, то си има своето място." След това Учителя каза: „Сега ще се приготвите за утрешния ден, за да бъдете бодри. Ще завъртите нов ключ. Втората сутрин събранието трябва да стане по друг начин. Трябва да разсъждавате. Не че ще бъдем без инициатива, не. Аз искам всички да бъдете е инициатива. Затова се събирате сега младите.
към текста >>

61. Вторник, 3 юли - Теофана Савова

Та казвам, според мен туй списание, което вие мислите да издавате, може да излезе, но като се съберем на годишното събрание, там ще се решат потребностите на издаването.
Белите Братя в туй отношение са много строги. Та сега и вас, младите, ще изпитаме. Ако вие започнете едно списание, ще ви дадем вдъхновение, ще ви дадем теми, материал, списанието ще върви много добре. Не само едно списание може да издавате, вие може да издавате две, три, четири списания, но как? Във всинца ви трябва да залегне тази велика Божествена идея. Може. Та казвам, според мен туй списание, което вие мислите да издавате, може да излезе, но като се съберем на годишното събрание, там ще се решат потребностите на издаването. Помнете, че окултният закон не търпи разединение. Разклонения може да търпи, но разединение не може. Две списания на един дънер преспокойно може да растат, но ако ги насадите едно до друго и двете ще станат хилави, не ще могат. В тях ще има състезание и нищо няма да излезе. Единство в основата и разклонение в изпълнението на природния план.
към текста >>

62. ЖИВОТЪТ - Теофана Савова

Веднага след това мило събрание отидохме към чешмичката.
Величествена картина! Посрещаме изгрева на каменната веранда при входа на лагера. Учителя пее високо „В началото бе Словото". Прочетохме 18 гл. от Матея. Веднага след това мило събрание отидохме към чешмичката. Отново изпитахме радостта да работим за извора. Ние, сестрите, носим малки и големи бели камъни и го украсяваме. Учителя присъства и с голяма Любов и интерес следи работата. Като птички отлетяваме по върховете и се връщаме със скъпоценните находки. Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво?
към текста >>

63. 4. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г. - Светозар Няголов ( -2013)

При едно вечерно събрание около масата му задават въпроса кой е той.
Викат различни духове, за да им кажат някои интересуващи ги неща и придобият точно знание за миналото. Душа и тяло на тия събрания е господин Дънов, който с присъствието си насочва и респектира дейността на Веригата. Той дава формули, задачи и начини за работа за постигане на духовно сближаване с невидимите същества. Всички във Веригата са сензитивни и чувствуват осезателно силните вибрации на Петър Дънов. Но съмнението, това основно качество на Сатурн, присъщо на българите, дълго време съпътства нашите първи приятели. При едно вечерно събрание около масата му задават въпроса кой е той. Тогава господин Дънов, както са го наричали до 1915 г„ им казва: „Заключете вратата и проверете дали е заключена." Те заключват вратата и проверяват. След малко той изчезва от стола, на който седи, и гласът му се чува в коридора зад споменатата заключена врата. Казва им пак да проверят дали е заключена вратата. Те проверяват и след няколко минути той се явява пак на стола, на който е бил. Казва им: „Проверете пак дали е заключена вратата." Те проверяват и виждат, че вратата е заключена.
към текста >>

64. 5.1 Трудности в школата - Светозар Няголов ( -2013)

Вечерта съобщава на събранието какво му е казал Учителя.
Учителя излиза на балкона, поглежда към Ради, натоварен с багаж, и строго го пита: „Ради, къде отиваш? " Той отговаря: „Е па там." „Къде там? " — повтаря въпроса си Учителя. „Ти преди 500 години, като Патриарх Евтимий, се отклони от школата на Бялото братство и стана една от причините за падането на България под турско робство. Ако сега напуснеш школата втори път, вече никога няма да влезеш в нея." Ради се почесва по главата и казва: „Е, па тогава оставам", и връща багажа си. Вечерта съобщава на събранието какво му е казал Учителя. Тогава бай Дончо решава да покани на един от техните спиритически сеанси Учителя. Той се съгласява и отива в дома на бай Дончо и сяда на края на пейката. Правят обща молитва и бай Дончо започва сеанса. Вика някакъв дух, втори, трети, но нито един не идва. Бай Дончо започва да си кърши ръцете, обръща се към Учителя и казва: „Двадесет години работя с духовете и които съм повиквал, винаги са идвали при мен, а сега за първи път нямам никакво проявление.
към текста >>

65. 6.2 Еврейският въпрос - Светозар Няголов ( -2013)

Четиридесет и един депутати в Народното събрание подписват петиция за спиране гонението на евреите.
В проведения дълъг разговор с него, повече от четири часа, между другото Учителя му казва, че „нито един евреин в България няма да пострада". Въодушевен от разговора си с Учителя, той напечатва на пишеща машина над 200 екземпляра така нареченото „Послание от Бога". В него се казва, че няма да пострада нито един евреин в България. Той раздава тези листовки на всички министри и високопоставени хора в обществото. Българският народ се надига на борба за спасяване на евреите. Четиридесет и един депутати в Народното събрание подписват петиция за спиране гонението на евреите. Адвокатите и Църквата правят митинг. Под давлението на германците в края на февруари 1943 г. цар Борис подписва заповед за депортиране на евреите в лагера на смъртта Треблиника в Полша. Гузен от лошата си постъпка, царят напуска София и се скрива някъде. Заповедта гласи: На 10 март 1943 г.
към текста >>

66. 7.14 Любомир Лулчев - Светозар Няголов ( -2013)

Той посещава тяхното събрание и сяда отзад в салона.
По това време министерството решава да изпрати един офицер, който да следва в Англия за авиатор. От явилите се 1000 кандидати избират Лулчев. Той завършва отлично военната школа за летци и става авиатор № 319 от английските военновъздушни сили. През свободното си време изучава основно индийската йогическа наука и развива силна мисъл и интуиция. При завършването си Лулчев се отбива в Атина, където имало световна конференция на левитаторите. Той посещава тяхното събрание и сяда отзад в салона. Председателят на левитаторското дружество прави сеанси, като мести една ваза от единия край на масата до другия. Вторият излязъл да покаже левитацията прави подобни опити. Лулчев застава отпред до сцената и премества председателя отзад на салона и го връща пак на мястото му. Повтаря няколко пъти опита и с други присъстващи и става център на внимание на левитаторите. Много взимат автографи от него.
към текста >>

67. 7.68 Темелко Гьорев и Симеон Костов - Светозар Няголов ( -2013)

Накрая събранието завършва с песен и молитва.
Скоро след това на катедрата застава един светъл човек, с бяла брада, облечен в бял костюм. Казват няколко молитви, изпяват още една песен и проповедникът започва да говори за голямото зло, което носят пиянството и пушенето, как страдат семействата и децата им — остават голи, боси, гладни, и какви лоши последствия носи това за здравето и живота на всеки човек. Една топла вълна облива петимата приятели. Докато им говори тези неща, които се отнасят точно за техния живот, изпитват голямо вълнение и напрежение и мокрите дрехи на гърба им изсъхват. След това въведение възрастният човек започва беседата си. Накрая събранието завършва с песен и молитва. Всички стават и тръгват да си отиват, а също така и петимата се отправят за Мърчаево. Те са развълнувани и дълбоко замислени. Качват се на трамвая, слизат на Княжево и тръгват за Мърчаево. Като вървят известно време, Симеон казва: „Който има цигари, да ги хвърли и от днес нататък ще ходим да слушаме този човек на това, което ни учи, и повече няма да пием и пушим." Това, което е невъзможно за човека, е възможно за Бога. Учителя само с една среща ги освобождава от отрицателните пиянски духове и ги призовава към нов разумен живот.
към текста >>

Един възрастен брат от събранието подарява на Темелко портрет на Учителя.
Качват се на трамвая, слизат на Княжево и тръгват за Мърчаево. Като вървят известно време, Симеон казва: „Който има цигари, да ги хвърли и от днес нататък ще ходим да слушаме този човек на това, което ни учи, и повече няма да пием и пушим." Това, което е невъзможно за човека, е възможно за Бога. Учителя само с една среща ги освобождава от отрицателните пиянски духове и ги призовава към нов разумен живот. Петимата приятели започват редовно, всяка неделя, да посещават беседите на улица „Опълченска" N° 66. По пътя на отиване и връщане те пеят и заучават песните, които чуват в салона, а за пиене и пушене и на ум не им идва. Един възрастен брат от събранието подарява на Темелко портрет на Учителя. Той го занася вкъщи и го слага на масата, облегнат на една книга. Косена, малката му дъщеря, която си играе навън на двора, по едно време влиза в стаята и като вижда портрета, подскача. Темелко я пита: „Защо се уплаши толкова много от този портрет? " Вместо да му отговори, тя го запитва: „Татко, откъде си взел този портрет? " Той не й казва истината, а казва, че го е купил отнякъде.
към текста >>

На едно събрание като представител на градския комитет на партията идва един младеж от селото на име Петър Динов и казва: „Защо търпите Темелко между вас, този фашист?
Той не позволява да бъде убит нито един човек от селото. Темелко ясно вижда голямата разлика между приложението на комунистическите идеи с насилие и новия живот, даден от Учителя, който трябва да се прилага с любов. В един разговор с Учителя по време на неговото пребиваване в дома му той го пита как да се освободи от Партията. Учителя му отговаря, че скоро ще има условия да я напусне. В Мърчаево комунистите често правят събрания. На едно събрание като представител на градския комитет на партията идва един младеж от селото на име Петър Динов и казва: „Защо търпите Темелко между вас, този фашист? Той не пожела да получи стоте хиляди лева награда за убития му син, защо го търпите на събранието? " Темелко това и чака. Веднага става, хвърля партийната си книжка на масата и казва: „Щом аз съм фашист, сбогом, другари. Ето ми книжката и няма да ме видите повече тук." Всички го молят да остане, но той напуска събранието и партията. Така Учителя го освобождава безболезнено от комунистите.
към текста >>

Той не пожела да получи стоте хиляди лева награда за убития му син, защо го търпите на събранието?
Темелко ясно вижда голямата разлика между приложението на комунистическите идеи с насилие и новия живот, даден от Учителя, който трябва да се прилага с любов. В един разговор с Учителя по време на неговото пребиваване в дома му той го пита как да се освободи от Партията. Учителя му отговаря, че скоро ще има условия да я напусне. В Мърчаево комунистите често правят събрания. На едно събрание като представител на градския комитет на партията идва един младеж от селото на име Петър Динов и казва: „Защо търпите Темелко между вас, този фашист? Той не пожела да получи стоте хиляди лева награда за убития му син, защо го търпите на събранието? " Темелко това и чака. Веднага става, хвърля партийната си книжка на масата и казва: „Щом аз съм фашист, сбогом, другари. Ето ми книжката и няма да ме видите повече тук." Всички го молят да остане, но той напуска събранието и партията. Така Учителя го освобождава безболезнено от комунистите.
към текста >>

Ето ми книжката и няма да ме видите повече тук." Всички го молят да остане, но той напуска събранието и партията.
В Мърчаево комунистите често правят събрания. На едно събрание като представител на градския комитет на партията идва един младеж от селото на име Петър Динов и казва: „Защо търпите Темелко между вас, този фашист? Той не пожела да получи стоте хиляди лева награда за убития му син, защо го търпите на събранието? " Темелко това и чака. Веднага става, хвърля партийната си книжка на масата и казва: „Щом аз съм фашист, сбогом, другари. Ето ми книжката и няма да ме видите повече тук." Всички го молят да остане, но той напуска събранието и партията. Така Учителя го освобождава безболезнено от комунистите.
към текста >>

68. Село Хатърджа - Георги Томалевски (1897-1988)

Щом Атанас Георгиев Чорбаджи разбрал, че селяните са готови да го слушат, повикал ги на второ събрание, където им предложил да си построят училище и параклис, в които да се черкуват.
Тръгна подписката из село Хатърджа и постепенно в касата на изборното настоятелство падаха грошове. При радости и скърби, при имени дни или празници, при кръщавки или погребения, дори при скромните селски тържества, други грошове, откъснати от катадневните потреби на хората, падаха в нарочно скованата кутия за помощи и увеличаваха събраното за изграждане на българска църква. Народът в Хатърджа взе вече съдбините си в своите ръце и чорбаджи Атанас казваше, че когато чуе да дрънне в кутията пуснатият грош или понякога и сребърна монета, знае, че вгражда още един камък в църковната сграда и че е изтекъл още един ден, който ни приближава до деня, когато вместо „Кирие елейсон", ще чуем: „Зъступи и спаси помилуй и сохрани нас, Боже твоею благодатию". Селяните с любопитство отивали да гледат и слушат как децата им се учат да четат и пишат. Още повече те се възпламенили от делото на младия даскал, когато децата започнали да пеят някои църковни песни и тропари. Щом Атанас Георгиев Чорбаджи разбрал, че селяните са готови да го слушат, повикал ги на второ събрание, където им предложил да си построят училище и параклис, в които да се черкуват. Сега вече всички единодушно одобрили предложението. Без много протакане постройката била започната. Като се разчуло, че се строи в село Хатърджа сграда за църква и училище, гърците и гръкоманите направили това достояние пред властите и дошла заповед от Варна за спирането на строежа. Трябвало Атанас Чорбаджи да отиде незабавно в града, да се срещне с турските големци и да ги измоли да му се даде разрешение за строеж. Разбрало се, че всичко е само гръцка интрига и злосторничество.
към текста >>

69. Свещеник Константин Дъновски и гърците - Георги Томалевски (1897-1988)

Съди съпружески спорове, издава разводи и позволителни за брак, освен това освещава църкви, събира безпрепятствено владичината, за което е свикал през юли общо събрание от свещениците и първенците на българските села."
А в друг доклад следното: „Главно от преди години, а систематически от пристигането ми, тукашните многобройни първенци и братя в Христа български заедно с един свещеник на име Констанди, съставили в града друга суверенна църква, като вършат всичко онова, което Божествените и свети канони отдават на каноническия кириарх. Както в митрополията, така и в църквата си, те събират редовен съвет под председателството на поменатия свещеник, с когото разглеждат всички духовни и други дела на българите... От около деветдесет села, канонически подчинени на варненската гръцка епархия, едва десет, обитавани от чисти гърци, признават святата гръцка митрополия, а останалите не се подчиняват. Този духовен председател управлява целия клир на неподчиняващите се села, църквите, училищата и всичко, което се отнася до тези християни. Той назначава местни свещеници, учители и подобни. Съди съпружески спорове, издава разводи и позволителни за брак, освен това освещава църкви, събира безпрепятствено владичината, за което е свикал през юли общо събрание от свещениците и първенците на българските села." За да бъде ясно какво е значението на протойерея Константин Дъновски, трябва да се има предвид обстоятелството, че първенците от село Гюн-Доуду - Варненско, са изпратили до българската църква „Свети Архангел Михаил" във Варна следното съобщение: „Подписаните селяни от Гюн-Доуду молиме българската църква във Варна, която като знае, че сме вече отделени от гръцката патриаршия и сме в мараза, а също и българското общество да представлява селото ни пред хюкюмата за всички работи. Българската черква във Варна е наша майка. Тя да ни варди в духовните ни черковни работи." Поради своето огромно влияние, което има над населението във Варненския вилает, свещеник Константин Дъновски е наречен „Деспот ефенди български".
към текста >>

70. Заминаване и следване в Америка - Георги Томалевски (1897-1988)

Това, което се приказвало на това събрание сред девствената гора, не е известно, защото нито Учителят, нито Граблашев по-късно казали нещо по него.
Поканени от домакините, Учителят и Граблашев влезли в една постройка, където им била предложена закуска и където те отпочинали от пътя. След всичко това гостите били отведени в друго помещение, което представлявало неголям салон. В средата имало дълга маса, около която били наредени тринадесет стола. На дванадесетте от тях насядали ведно с Учителя други единадесет души, а тринадесетият стол останал празен. Преди да влязат в този салон, Учителят предупредил Граблашев, че не бива да задава никакви въпроси, а само да слуша. Това, което се приказвало на това събрание сред девствената гора, не е известно, защото нито Учителят, нито Граблашев по-късно казали нещо по него. След събранието те се върнали обратно. Изминали няколко дни, любопитният Граблашев решил да иде сам на това място, без да се обади на Учителя. Тръгнал сутринта, навлязъл в гъстата гора, като се стремял да върви по същия път. Вървял, скитал се из девствения лес много часове, но нито следа от езерото, от къщите и от хората. Граблашев се загубил в гъстата гора и не намерил поляната, като не задоволил своето неукротимо любопитство.
към текста >>

След събранието те се върнали обратно.
След всичко това гостите били отведени в друго помещение, което представлявало неголям салон. В средата имало дълга маса, около която били наредени тринадесет стола. На дванадесетте от тях насядали ведно с Учителя други единадесет души, а тринадесетият стол останал празен. Преди да влязат в този салон, Учителят предупредил Граблашев, че не бива да задава никакви въпроси, а само да слуша. Това, което се приказвало на това събрание сред девствената гора, не е известно, защото нито Учителят, нито Граблашев по-късно казали нещо по него. След събранието те се върнали обратно. Изминали няколко дни, любопитният Граблашев решил да иде сам на това място, без да се обади на Учителя. Тръгнал сутринта, навлязъл в гъстата гора, като се стремял да върви по същия път. Вървял, скитал се из девствения лес много часове, но нито следа от езерото, от къщите и от хората. Граблашев се загубил в гъстата гора и не намерил поляната, като не задоволил своето неукротимо любопитство. Без да притежаваме конкретни сведения, имаме основание да допуснем, че Учителят е имал среща с лица, принадлежащи на розенкройцерската окултна школа.
към текста >>

71. Годините от 1909 до 1915 - Георги Томалевски (1897-1988)

След като Учителят прочита нещо от материалите на първото събрание, дава наставление да прочетат 14 глава от Йоана, като дава и ред тълкувания и напътствия.
Изглежда, че в тази еволюционна градация човечеството е достигнало най-много до труда. 1911 година. Срещата през тази година, за разлика от миналите две срещи, е наречена събор. Заседанията на събора стават в колибата на Войнов, а в колибата на бостанджиите е формирана горница и трапезария. Съборяните през тази година са 31 човека. След като Учителят прочита нещо от материалите на първото събрание, дава наставление да прочетат 14 глава от Йоана, като дава и ред тълкувания и напътствия. При това той надълго обяснява значението на молитвата като средство за влизане в общение с Бога. Той посочва и примери за силата и могъществото на молитвата. Говори за чудесните молитви на Мюлер и Тайлер. Накрая Учителят дава наставления за изграждане образа на ученика и някои разяснителни бележки за някои принципи в същността на учението. 1912 година.
към текста >>

72. Случка на фронта - разказ на брат Г. Р. - Георги Томалевски (1897-1988)

Събранието, което се състояло в този град с присъствието на Учителя, е било в дома на родителите му.
И този разказ на Г. Р. ни показва как Учителят при някои особени обстоятелства повдига завесата пред своето духовно „Аз“ и дава възможност на някои от учениците да надникнат в онова, което той старателно прикриваше. Когато брат Г. Р. е бил юноша на около 15 години, видял през 1906 г. за пръв път Учителя в град Ямбол. Събранието, което се състояло в този град с присъствието на Учителя, е било в дома на родителите му. Макар и в ранна младенческа възраст юношата е слушал с увлечение беседата. След всичко, което чул, у него възникнал въпрос, който останал неразрешен. Какво е това Бог? - попитал се той. Чувал е да се произнася думата Бог, но нямал никакво понятие за съдържанието на тая дума.
към текста >>

73. V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

от основаното от Симеон Сакскобургготски Национално движение "Симеон II" (НДСВ) той стана поредният министър-председател на Република България, след като се закле в Народното събрание пред Конституцията на републиката.
Може би са го приели за информация, без да го осмислят напълно. По онова време цели две години са делили съвременниците на думите на Учителя П. Дънов от II световна война и девет - от падането на монархията у нас след фалшифицирания от комунистите референдум през 1946 г. Затова пък ние, хората, живеещи в началото на XXI век и на третото хилядолетие, вече сме в състояние да отдадем заслуженото на удивителната прозорливост на българския духовен Учител. След спечелването на парламентарните избори през 2001 г. от основаното от Симеон Сакскобургготски Национално движение "Симеон II" (НДСВ) той стана поредният министър-председател на Република България, след като се закле в Народното събрание пред Конституцията на републиката. Този официален акт на встъпване в длъжност на министър- председателя с царско потекло се превърна едновременно де факто и в признаване от негова страна на републиканската форма на управление в България, и в отказ от претенции за възстановяване на монархията. Тоест - изпълни се стопроцентово пророчеството на Учителя П. Дънов, че Симеон, първородният син на цар Борис III, никога няма да седне на българския престол!
към текста >>

74. XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА - Константин Златев

1. Върховен съвет (Общо събрание) - състои се от ръководителите на братските групи в страната и Братския съвет на ББ.
май 2005 г.) членовете на ББ в България наброяват няколко десетки хиляди. Не е възможно да се посочи точната цифра поради липсата на утвърден списъчен състав, както и на формални актове и процедури за членство в движението. Показателно е, че централното в живота и дейността на ББ събитие - летният лагер в района на Седемте Рилски езера (особено за празника на Братството, отбелязван на 19 август) - като правило събира около 2 000 членове и симпатизанти от цялата страна и чужбина. Според Устава Братството представлява сбор от членовете му, организирани в братски групи. Ръководството на ББ се осъществява от: 1. Върховен съвет (Общо събрание) - състои се от ръководителите на братските групи в страната и Братския съвет на ББ. 2. Братски съвет (Управителен съвет) - изпълнителен орган с председател, заместник-председател, касиер и членове. - Контролно-финансова комисия - в състав от председател и двама членове; следи за законността при управлението, стопанисването и изразходването на братското имущество. Центровете на общение на ББ за вътрешен организационен живот и за външни изяви и контакти с обществеността са: - Братският дом (София, ул. "Генерал Щерю Атанасов" №6), където се провеждат по график лекции, сказки, беседи, курсове по езотерични науки, концерти, четене Словото на Учителя П.
към текста >>

75. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

От официалната трибуна на Общото събрание съветският представител с половин уста признава наличието и произхода на находката.) Когато днес или утре Русия възприеме и Словото на Учителя Беинса Дуно (руската общност на ББ – макар и все още малобройна – се отличава с изключителна преданост и самоотверженост към заветите на българския духовен Учител), това би било сигурен знак за скорошната победа на Новото учение навред по света.
Историята свидетелства, че Русия е възприела от България християнството (посредством княгиня Ана – дъщеря на княз Борис I Покръстител), славянската писменост (кирилицата, която използва и до днес), свещените книги на познанието; а от древните прабългари, живели в далечното минало по нейните сегашни земи – и една изключително висока култура, включваща и връзката с Космоса. (През 1998 г. българската преса публикува съобщение за прабългарски град, отличаващ се с изумителни архитектурни решения, открит в Сибир още по времето на Сталин. След научни проучвания, установили безспорно прабългарския му произход, тогавашната съветска власт го засекретява и консервира, забранявайки достъпа до него. Скоро след настъпването на ерата на космическите полети американската система за спътниково наблюдение го разкрива и поставя въпроса за него в ООН. От официалната трибуна на Общото събрание съветският представител с половин уста признава наличието и произхода на находката.) Когато днес или утре Русия възприеме и Словото на Учителя Беинса Дуно (руската общност на ББ – макар и все още малобройна – се отличава с изключителна преданост и самоотверженост към заветите на българския духовен Учител), това би било сигурен знак за скорошната победа на Новото учение навред по света. Следва уверение за това, че няма да бъде позволено на силите на злото да осуетят замисъла на ВББ: „Рушителите на Божия мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на земята.“ Кой ще бъде водещият импулс на Новата Култура? – „Царството, което ида да възстановя, не е Царство на омраза, но на любов. Повдигнете очите си и вижте, че светът е узрял за жътва (курсивът мой – К.З.).“ Новата Култура на VI раса ще бъде изцяло под знака на Любовта – Божествената, святата, всепобеждаващата. А изразът „светът е узрял за жътва“ означава, че Промяната – в глобален мащаб – е близка и неизбежна!
към текста >>

Дънов имал идеята този Призив да бъде изпратен в Народното събрание, за да бъде прочетен пред депутатите.
Разбира се, най-яркият аргумент за еволюционния ранг на Великия Посветен Беинса Дуно е концентриран в силата и размаха на Словото му, съдържащо безспорно заряда да обнови света към жадуваното извисяване, в дълбините на окултната му музика, във възраждащата енергия и красота на Паневритмията – космическия Танц на живота, стълбица между Небето и Земята. Не на последно място, Петър Дънов, Учителят на Любовта, доказва себе си и чрез личния си пример – един живот в безупречна чистота, открит винаги за всички, струящ светлина и упование за търсещите в Духа, живот-образец, живот – въплъщение на собственото му Учение. Каква е по-нататъшната съдба на Възванието, след като то вече е станало достояние на българската общественост на 08.10.1898 г. в гр. Варна? Според разказите на съвременници и очевидци първоначално Учителят П. Дънов имал идеята този Призив да бъде изпратен в Народното събрание, за да бъде прочетен пред депутатите. Впоследствие, по неизвестни за нас причини, той се отказал от това си намерение. Неговите последователи настоявали Възванието да бъде отпечатано, за да го съхранят и използват при необходимост. Текстът бил даден в печатница и набран на печатарска машина. След приключването на набора и разпределянето му по страници обаче Петър Дънов наредил Възванието да не се отпечатва, наборът да се разпилее, а шпалтите (листовете с отпечатъка на набрания текст) да бъдат предадени на най-близките му сподвижници. Такъв отпечатък получил един от първите ученици на българския духовен Учител – Пеньо Киров от Бургас.
към текста >>

76. Произведения на Николай Райнов - Николай Райнов

Страници из летописите на света“ („Пълно събрание на съчиненията“) в 3 тома, изд. „Ст.
– „Алмазите на Изток“ (приказки, преразказ), изд. „Ст. Атанасов“1934 г. – „Торба приказки за русалки, самодиви, царе, царски синове“ (приказки, преразказ), изд. „Ст. Атанасов“1938 г. – „Богомилски легенди. Страници из летописите на света“ („Пълно събрание на съчиненията“) в 3 тома, изд. „Ст. Атанасов“1938 г. – „Книга за доброто и злото. Четива за лични и граждански добродетели“, изд. „Ст. Атанасов“1939 г. – „Пълно събрание на съчиненията“, изд.
към текста >>

– „Пълно събрание на съчиненията“, изд.
Страници из летописите на света“ („Пълно събрание на съчиненията“) в 3 тома, изд. „Ст. Атанасов“1938 г. – „Книга за доброто и злото. Четива за лични и граждански добродетели“, изд. „Ст. Атанасов“1939 г. – „Пълно събрание на съчиненията“, изд. „Ст. Атанасов“.1942 г. - Как се печати книга - Печатарско изкуствоМодерно изкуство том 1Модерно изкуство том 2Магьосникът - Приказки от цял свят Търси се за сканиране Самостоятелни издания1912 г. – „Богомилски легенди“, преиздадена 1918 г.
към текста >>

Страници из летописите на света“ („Пълно събрание на съчиненията“) в 3 тома, изд. „Ст.
– „Алмазите на Изток“ (приказки, преразказ), изд. „Ст. Атанасов“1934 г. – „Торба приказки за русалки, самодиви, царе, царски синове“ (приказки, преразказ), изд. „Ст. Атанасов“1938 г. – „Богомилски легенди. Страници из летописите на света“ („Пълно събрание на съчиненията“) в 3 тома, изд. „Ст. Атанасов“1938 г. – „Книга за доброто и злото. Четива за лични и граждански добродетели“, изд. „Ст. Атанасов“1939 г. – „Пълно събрание на съчиненията“, изд.
към текста >>

– „Пълно събрание на съчиненията“, изд.
Страници из летописите на света“ („Пълно събрание на съчиненията“) в 3 тома, изд. „Ст. Атанасов“1938 г. – „Книга за доброто и злото. Четива за лични и граждански добродетели“, изд. „Ст. Атанасов“1939 г. – „Пълно събрание на съчиненията“, изд. „Ст. Атанасов“. Съдържа: „Счупени стъкла. Разкази от съвременния живот“ „Отдавна, много отдавна“ „Сърдечен огън.
към текста >>

77. Вулкан - Николай Дойнов (1904 - 1997)

На събрание привличат; вниманието и погледите на всички и извикват възхищение.
От цялото лице на Вулкановите типове се излъчва едно равновесие, хармония, спокойна сила и приятност. В морално отношение Вулкановите типове стоят твърде високо. Те са интелигентни, спокойни, силни хора, които успяват, защото всякога долавят правилните идеи и методи за разрешаване на всяка поставена задача. Контактът им с идейния свят е много тесен. Излъчват самообладание и щастие, когато са в общество. На събрание привличат; вниманието и погледите на всички и извикват възхищение. Околните млъкват или слушате внимание и с необходимост да им се подчинят. Те представляват една сила в състояние на покой, сила на самоувереност, която не се проявява без нужда, защото знае, че още при първи зов ще се изправи на крака и с един скок ще бъде готова да блесне като светкавица. Речта на Вулкановите типове е звучна, с ясен тембър, умее да обладава, да мята гръмотевици и да прощава. Могат да станат учени във всички отрасли на човешкото знание, носа предимно големи организатори - шефове. Превъзходството над другите е причината, поради която мъчно си намират другар в любовта.
към текста >>

78. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Стана един атентат в Народното събрание, който го защитиха много интелектуалци... Даже д-р Георги Миркович - първият ученик на Учителя, защити и подкрепи този атентат.
После се казва, когато падне голям сняг или има нечистотии в града, има един професор - той си е професор с много големи знания, и като стане нужда взема и той метлата и започва да мете лондонските улици, без никой да го кара, без да го заставя. Ходих на два пъти в затвора. Бях за такива прима акции както ги наричахме ние тогава. Аз имах една руска книга, в която се разказваше за тези прима акции. Под прима акция се разбира нападение на банки, на затвори, убийства на генерал-губернатори в Русия, тогава тя не беше Съветски съюз и във Франция. Стана един атентат в Народното събрание, който го защитиха много интелектуалци... Даже д-р Георги Миркович - първият ученик на Учителя, защити и подкрепи този атентат. От тази акция резултатът беше моето първо отиване в затвора. Аз бях тогава на 17 год., току що влязъл в 18-та. Моите другари не ме изоставиха. При едно мое и на Стефан Табаков изпращане в Русенския апелативен съд те пресрещнаха стражарите, които ни водеха, и при една схватка ни освободиха, макар да бяхме с белекчета (белезници). Носеха клещи и всичко друго и бързо ни разкрепостиха, тъй да се каже, и тръгнахме - избягахме към с. Дебелец.
към текста >>

79. Глава осма: Мърчаево - Атанас Славов

Те са хубавото събрание, а вие сте се сгушили между тях.
Няма да останете дълго в пространството. Всички заминали наши братя и сестри, те са тук между вас. Аз ги виждам в събранията. Всички идват на беседите и си отиват. Те много по-добре разбират беседите от вас, десет пъти по-добре. Те са хубавото събрание, а вие сте се сгушили между тях. А пък от ваше гледище мислите, че тях ги няма. Обичай всичко, което аз обичам, на което аз се радвам, служи на всичко, на което аз служа, люби всичко, което аз любя. Аз отивам за ваше добро и за доброто на България. Не смущавайте духа ми, радвайте и веселете се за мене. Не се обличайте в други форми, освен, които съм ви облякъл.
към текста >>

80. Заключение - Атанас Славов

Те се опитват да предизвикат ревизия, за да бъдат окончателно изхвърлени старите братски ръководители, но общото събрание най-сетне изригва в недоволство, и предложението им е отхвърлено.
Малката печатница, която издава многотомната поредица на беседите на Учителя е затворена от властта и печатарската й машина и другите пособия за тази издателска дейност се конфискуват. Борис Николов, Жечо Панайотов и Неделчо, които са се посветили на това, също са съкрушени, тъй като напълно недостигат средства за търсене на хартия и печат на хаотичния свободен пазар по онова време. Междувременно в счетоводните работи на Братството си пробива път бившият член на Теософското дружество Коста Стефанов. Той е подпомогнат да заеме поста на главен счетоводител, което му дава възможност да измести доказалия своята преданост Жечо. Единият от членовете на финансовия съвет почива и в съвета остават само Антов и Стефанов. Те се опитват да предизвикат ревизия, за да бъдат окончателно изхвърлени старите братски ръководители, но общото събрание най-сетне изригва в недоволство, и предложението им е отхвърлено. Уви! Антов се развихря и последните защитници на братските традиции биват пометени. Николай Дойнов е изпратен на концлагер на дунавския остров Персенк за две години, които са последвани от няколко месечни разпити и разследвания в дирекция на Милицията на Лъвов мост и централния затвор. Жечо също е разнищен от разпити и арести. Идват разследвания за дадени на съхранение парични средства на различни братя. Следват счетоводни манипулации, които са съвършено унищожителни.
към текста >>

81. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

1852 (8 ноември) в САЩ на Общото събрание на комисията по мисиите на методистката църква се повдига въпросът за „връщането към живот на някогашните източни църкви в Турската империя“.
Тази вихрена буря трая цели три дни, докато от съседното пристанище Балчик корабите се намираха в пълна безопасност. 1850 (10 април) в Котел се ражда Стефан Томов, сътрудникът на методистката преса в САЩ и учител на Петър Дънов. 1851 в Ню Йорк се заселва заедно с родителите си деветгодишната Аделина Пати. 1851 (септември) напуска Варна гръцкият венециански и варненски консул и член на италиански, руски и гръцки академии А. Ветрос. 1852 на Лонг Айланд Джеймс Стронг завършва организирания от него строеж на железницата на Флъшинг, чието трасе и до днес обслужва метрополията на Ню Йорк. 1852 (8 ноември) в САЩ на Общото събрание на комисията по мисиите на методистката църква се повдига въпросът за „връщането към живот на някогашните източни църкви в Турската империя“. Особено внимание се отделя на българите, тъй като макар и вътрешно по-верующи от останалите тамошни народи, за разлика от гърци, арменци, сирийци и дори гагаузи, които поне имат библии, преведени на техния език, си служат с неразбираеми за тях текстове - гръцки или старославянски. „Тези хора - се казва с дълбока симпатия в протокола - принадлежат към гръцката църква и са изпаднали в дълбоките предразсъдъци и мрак на всички източни църкви, но за разлика от другите не са такива фанатици, а са кротки, търсещи, интересуващи се, предразположени са към религията и са много жадни за Божието слово. Останахме с чувството, че е наш дълг да изпратим мисия сред тях, щом условията се окажат подходящи.“ Дискутирана с голям интерес, идеята остава да виси във въздуха. 1853 (4 октомври). Турция обявява война на Русия.
към текста >>

Автоматични фотокамера 1857 (20 май) на събранието на Съвета на методистките мисии е съобщено, че епископ Матю Симсън е назначил Уесли Притимън от Охайо и Алберт Лонг от Питсбърг да изградят българска мисия след петгодишни преговори с турското правителство и сондажи с мисията в Истанбул.
Връща се на шести септември 1847 - още не особено добре - със завършения ръкопис на „Една седмица по течението на реките Конкорд и Меримак“ и първия вариант на „Уолдън“. „Уолдън“ излиза за 4 юли 1954. И като всички големи американски книги, като всички американски книги, които са книги на света - както е със „Стръкчета трева“ на Уолт Уитман, - не се продава като топли милинки. Така и трябва всъщност, защото, ако се продаваше, значи щеше да е книга, от която няма какво да научиш - такива книги купува евтиният читател, книги, които да го убеждават, че господин писателят мисли като него, а с тази книга не е така. Ако всеки континент трябва да изпрати за извънземните по две книги в космоса, заедно с песента на онези български народни певици, между десетте книги на планетата щяха да бъдат „Стръкчета трева“ и „Уолдън“. Автоматични фотокамера 1857 (20 май) на събранието на Съвета на методистките мисии е съобщено, че епископ Матю Симсън е назначил Уесли Притимън от Охайо и Алберт Лонг от Питсбърг да изградят българска мисия след петгодишни преговори с турското правителство и сондажи с мисията в Истанбул. Мисионерите с жените си пристигат в Истанбул през септември, след което - поради взаимна антипатия - Притимън се настанява във Варна, а Лонг в Шумен. 1857 (2 юни) в Хадърча бива ръкоположен за втори свещеник Константин Дъновски от гръцкия владика Порфирий по настояване на чорбаджи Атанас. 1857 (юли) във Варна, в старата гръцка църква „Св. Богородица“ бива преместен като енорийски свещеник - поради личните симпатии на владиката Порфирий - Константин Дъновски. 1858 в Южна България идват първите представители на Конгрега- ционистката църква, сред които изпъква Джеймс Кларк.
към текста >>

Сетне на 21 май - само след десет дни - чорбаджи Атанас проведе събрание в Хадърча, на което надойдоха хора от околните села: за отцепване от гърците и присъединяване към Иларион.
И е готов да служи в църквата за всички братя, дошли тука с такава любов, на сладкото славянско слово да им служи, защото е мило на душите им. И защо ли някак знае, че вече нищо не може да ги спре, и оттук нататък ще бъде хубаво, и пътят към Бога ще е отворен за тях. Има защо. На 3 април в Цариград Иларион Макариополски провъзгласи независимата българска църква. И само на 11 май с чорбаджи Атанас и другите варненски първенци се създаде българска църковна община във Варна и пратиха поп Димитър при Иларион в Истанбул да го ръкоположи като пръв тукашен отец на новата българска църква, че да се върне да служи. Сетне на 21 май - само след десет дни - чорбаджи Атанас проведе събрание в Хадърча, на което надойдоха хора от околните села: за отцепване от гърците и присъединяване към Иларион. И на 24 юли друго събрание се проведе и сетне още събрания по села и градове - в Балчик, Провадия, Добрич - подписват протоколите за присъединяване към църквата на Иларион! На някой си от тези събори хаджи Иван Вълков дал идея да се събират пари - за училище или там за църкви ли - но да се почва! Тръгва то! Арменската църква „Св.Саркиз“, Варна Цяла неделя служи на манастира поп Константин и как се раздвижват всички само! Груеви - Христо и Георги - са във Варна по работа от Пловдив и двамата идват на манастира. Поп Константин и йеромонах Теодоси извън службата пеят патриотични песни! Теодоси започва подписката за пари за училище. Само че в протокола не му тургат името, че не бива да разберат за това гърците - дава цели триста лири! Груеви дават. В общината на града е хаджи Стамат Сидеров от Горна Оряховица, и той е тук и дава 400 лири с брат си. На следващата година те ще дадат 13 750 гроша да се купи място във Варна за училищната сграда.
към текста >>

И на 24 юли друго събрание се проведе и сетне още събрания по села и градове - в Балчик, Провадия, Добрич - подписват протоколите за присъединяване към църквата на Иларион! На някой си от тези събори хаджи Иван Вълков дал идея да се събират пари - за училище или там за църкви ли - но да се почва! Тръгва то! Арменската църква „Св.Саркиз“, Варна Цяла неделя служи на манастира поп Константин и как се раздвижват всички само! Груеви - Христо и Георги - са във Варна по работа от Пловдив и двамата идват на манастира.
И защо ли някак знае, че вече нищо не може да ги спре, и оттук нататък ще бъде хубаво, и пътят към Бога ще е отворен за тях. Има защо. На 3 април в Цариград Иларион Макариополски провъзгласи независимата българска църква. И само на 11 май с чорбаджи Атанас и другите варненски първенци се създаде българска църковна община във Варна и пратиха поп Димитър при Иларион в Истанбул да го ръкоположи като пръв тукашен отец на новата българска църква, че да се върне да служи. Сетне на 21 май - само след десет дни - чорбаджи Атанас проведе събрание в Хадърча, на което надойдоха хора от околните села: за отцепване от гърците и присъединяване към Иларион. И на 24 юли друго събрание се проведе и сетне още събрания по села и градове - в Балчик, Провадия, Добрич - подписват протоколите за присъединяване към църквата на Иларион! На някой си от тези събори хаджи Иван Вълков дал идея да се събират пари - за училище или там за църкви ли - но да се почва! Тръгва то! Арменската църква „Св.Саркиз“, Варна Цяла неделя служи на манастира поп Константин и как се раздвижват всички само! Груеви - Христо и Георги - са във Варна по работа от Пловдив и двамата идват на манастира. Поп Константин и йеромонах Теодоси извън службата пеят патриотични песни! Теодоси започва подписката за пари за училище. Само че в протокола не му тургат името, че не бива да разберат за това гърците - дава цели триста лири! Груеви дават. В общината на града е хаджи Стамат Сидеров от Горна Оряховица, и той е тук и дава 400 лири с брат си. На следващата година те ще дадат 13 750 гроша да се купи място във Варна за училищната сграда. Неудържим човек е хаджи Стамат, толкова неудържим, че едва след 18 години го спират в препускането му! Обесват го по Освободителната война турците, че бил руски шпионин.
към текста >>

82. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

1876 (2 октомври) в Русе се провежда годишното събрание на методистката мисия в България и на него завършилият пасторския си стаж в Ню Арк Йордан Икономов получава българското си пасторско назначение.
(25 юни, неделя) Къстър се спуска с всичките си сили към забелязания основен лагер на Ситинг Бул. С прочутите си думи: „Това е добър ден за умиране!“ Ситинг Бул повежда атаката си. За половин час са избити 210 войници. Индианците съсичат ранените. Къстър е прострелян и пада от коня си, при което две индианки, които го разпознават, му пробиват с клечки тъпанчетата на ушите „за да чува по-добре, когато се каже, че е сключен мир!“. 1876 (2 октомври) в Русе се провежда годишното събрание на методистката мисия в България и на него завършилият пасторския си стаж в Ню Арк Йордан Икономов получава българското си пасторско назначение. Най-старият български протестант Гавраил Йлиев е избран за декан на методистите в България. 1876 в Русия Петър Илич Чайковски изживява най-щастливия момент в живота си, когато седящият до него Лев Толстой се разплаква, докато слуша анданте-кантабилето на първия му струнен квартет. 1877 в Медисън (семинарията на Дрю) отново се връща за двегодишна специализация Боянов. 1877 в Свищов почива съпругата на ръководителя на американското духовно училище Чалис и бива погребана в местните гробища. 1877 в Теологическия колеж на Бостънския университет започва лекциите си по философия обвиненият по-късно в персонализъм проф.
към текста >>

Между другото, на следващата година Малалиеу председателства годишното събрание на българската мисия.
През 1891 пътуващи проповедници са Иван Тодоров, Байчо Тодоров, Петър Василев, Иван Димитров, Петър Тихчев, Стефан Гечев. По-късно нея година Гавраил Илиев се връща от житата на Небраска и с него пак оттам - Иван Димитров, Стефан Гечев, Марин Делчев, Захария Илиев, Петър Василев, Иван Тодоров, както и Паламидов от работническите гета на Детройт, за да стане учител в Хотанца. Трайко Константинов иде от Минесота, Томов и Икономов - от Ню Арк. През 1886 Харалан Димитров от Ню Арк отива пастор в Питсбург, призован от годишната конференция в Консвил, проведена от родения в Хавай председател на методисткия район епископ Малалиеу. И пак епископ Малалиеу взима при себе си като проповедници в Детройт, където се премества през 1887 г., Иван Тодоров, Ванчо Тодоров, Петър Василев и Иван Димитров. Между другото, на следващата година Малалиеу председателства годишното събрание на българската мисия. Авторски блик Защо хаваецът епископ Малалиеу все изисква българите при себе си, където и да поеме нов район? Защо това ми се струва по-важно да се разбере, отколкото да се измисли някаква нова измислица за някакви нови несъществуващи заговори срещу българите, някакви колорадски бръмбари, пуснати да поскъпне хлябът, някакви тайни потурчвания в някакви дълбоко потулени села, някакви енергийни дупки по границата (в които циганите хвърлят скелети на крадени магарета) или гърци някакви изкрали някакви икони през шести век и половина? Или някакъв кучешки зъб в някаква полутракийска полугробница? Защо - както казваше Паисий - в края на краищата да не знаем историята си - какво като я знаем, да не сме крастави, да не ни е страх, че ще научим нещо страшно за себе си, не вярваме ли в стамината си като народ и нация? Дванадесет и половина е, минава среднощ, долу на Тунджа някакви местни спасители на някакви орсовки бърчат чела и се наливат с национална гроздова и американски дискошум отпреди десет години... (Казах ли ви, че се скрих да пиша в Ямбол на спокойствие?) „Ша та чакам на бургаската гара! Лека нощ!“ * Но това после.
към текста >>

83. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

1881 в Самоков възпитаникът на Робърт колеж и преводач на Новия завет на български Сечанов бива смлян от бой по време на изборите за Свищовското народно събрание, а във Враца бива заточен Драган Цанков.
Глава трета КОЛЕЖАНИНЪТ Автоматична фотокамера 1880 в Медисън идва като президент на университета Дрю д-р Хенри Бъц, тъй като проф. Макклинтък става методистки епископ. 1880 в Лонгууд, Бостън, се пренася да живее проф. Боун, който става редовен преподавател в Теологическия факултет на Бостънския университет. 1881 между Манхатън и Бруклин бива построен висящият Бруклински мост. 1881 в Самоков възпитаникът на Робърт колеж и преводач на Новия завет на български Сечанов бива смлян от бой по време на изборите за Свищовското народно събрание, а във Враца бива заточен Драган Цанков. 1881 в България под руски натиск бива суспендирана конституцията и се въвежда режимът на пълномощията на княз Александър Батенберг. 1882 (януари) в Кемдън, Ню Джърси, Оскар Уайлд посещава Уолт Уитман, като му казва: „Дойдох като поет да видя един поет“, на което Унтман отговаря „Давай!“ и го почерпва с домашното бъзаково вино на сестра си. „И оцет да беше, щях да го изпия - казва Уайлд по-късно, - такава адмирация имам към него.“ Уайлд е с дълго до глезените палто от зелено кадифе с кожена яка и букли, а Уитман с бяла разгърдена риза със запретнати ръкави и домашен панталон с торби на колената. 1882 в Конкорд, Масачузетс, умира най-яркият американски тран- сценденталист Ралф Уалдо Емерсън. 1882 в Бостън излиза шедьовърът на персоналиста Бордън Паркър Боун „Метафизика“.
към текста >>

Именно затова, точно по времето, когато Петър Дънов завършва реалката във Варна, Чалис се вижда принуден да свика годишно събрание с всички пастори, членовете на мисиите и помощниците им.
Четири години по-късно, след вълненията и промените, настъпили след Руско-турската война от 1877-1878 г., той става ръководител на методистката мисия в Княжеството. По него време вече има доста неща, пред които трябва да се застане лице в лице. Чалис заварва мисионерска дейност в девет места: Русе, Свищов, Търново, Ловеч, Орхание, Лом, Плевен, Видин и Тулча. Работят три дневни училища с 43 ученика и пет неделни с 61 ученика. Не изглежда лошо, но от хаоса на освободителната война мисията излиза деморализирана, и то въпреки че вече има демократична конституция, гарантираща свободата на вероизповеданията и забраняваща спъването на свободната реч и пресата. Именно затова, точно по времето, когато Петър Дънов завършва реалката във Варна, Чалис се вижда принуден да свика годишно събрание с всички пастори, членовете на мисиите и помощниците им. При оценка на обстановката събранието стига до извода, че въпреки че пасторската дейност е започнала сериозно и настоятелно да се преследва, перспективите продължават да са добри и има шанс да се разгърнат нови два пункта за работа в Севлиево и Орхание (където първите стъпки между другото са направени). На следващата година идват две нови пасторски двойки - Джонс от Нова Англия и Лед от Ню Йорк. Назначават се нови хора по разните места и най-важното е, че ръководството се премества в Ловеч, където - уви! - старият състав на мисията и паството е почти изтребен до крак при турските кланета. Освен това се взима решение да се отворят две пълни училища с пансиони за ученици, идващи отвън - едното женско, другото мъжко. Работата започва в Троян и Търново, но и на двете места свирепа съпротива и саботаж от местните власти прехвърля проектите - за женското училище в Ловеч и за мъжкото в Свищов.
към текста >>

При оценка на обстановката събранието стига до извода, че въпреки че пасторската дейност е започнала сериозно и настоятелно да се преследва, перспективите продължават да са добри и има шанс да се разгърнат нови два пункта за работа в Севлиево и Орхание (където първите стъпки между другото са направени).
По него време вече има доста неща, пред които трябва да се застане лице в лице. Чалис заварва мисионерска дейност в девет места: Русе, Свищов, Търново, Ловеч, Орхание, Лом, Плевен, Видин и Тулча. Работят три дневни училища с 43 ученика и пет неделни с 61 ученика. Не изглежда лошо, но от хаоса на освободителната война мисията излиза деморализирана, и то въпреки че вече има демократична конституция, гарантираща свободата на вероизповеданията и забраняваща спъването на свободната реч и пресата. Именно затова, точно по времето, когато Петър Дънов завършва реалката във Варна, Чалис се вижда принуден да свика годишно събрание с всички пастори, членовете на мисиите и помощниците им. При оценка на обстановката събранието стига до извода, че въпреки че пасторската дейност е започнала сериозно и настоятелно да се преследва, перспективите продължават да са добри и има шанс да се разгърнат нови два пункта за работа в Севлиево и Орхание (където първите стъпки между другото са направени). На следващата година идват две нови пасторски двойки - Джонс от Нова Англия и Лед от Ню Йорк. Назначават се нови хора по разните места и най-важното е, че ръководството се премества в Ловеч, където - уви! - старият състав на мисията и паството е почти изтребен до крак при турските кланета. Освен това се взима решение да се отворят две пълни училища с пансиони за ученици, идващи отвън - едното женско, другото мъжко. Работата започва в Троян и Търново, но и на двете места свирепа съпротива и саботаж от местните власти прехвърля проектите - за женското училище в Ловеч и за мъжкото в Свищов. През 1881 г.
към текста >>

На следващото годишно събрание Чалис характеризира нещата така: „Това е критично време в историята на хората... Те са вкусили сладките плодове на свободата, но нямат високите морални качества, нужни за едно самоуправление... Образованите и заможните се боричкат за служби и са безскрупулни по пътя на постигането на целите си.
През 1882 базата на мисията в Свищов е завършена с комбинирането на храм и пасторско жилище на едно и също място. Спънките обаче продължават. На учениците от държавните училища направо е забранено с новоиздадени местни нареждания да посещават сбирките на методистите. Освен това всеки, който провежда каквато и да било публична проява, трябва да получава специално разрешение и чиновниците по общините просто не ги издават. Няма какво да се прави! Политиците по върховете религията, кажи речи, не ги интересува. На следващото годишно събрание Чалис характеризира нещата така: „Това е критично време в историята на хората... Те са вкусили сладките плодове на свободата, но нямат високите морални качества, нужни за едно самоуправление... Образованите и заможните се боричкат за служби и са безскрупулни по пътя на постигането на целите си. В същото време масата на трудовите селяни е неспособна да говори от свое име и да отхвърли лицемерието и демагогията на тези, които я контролират. Нито пък самите те могат да прокарат тънката морална граница между това, което трябва да бъде, и личния си интерес. С една дума, тази новородена нация е лишена от Божието слово освен на малкото места, където то им се поднася от мисионерите, а без Божието слово те са лишени от великия самоконтрол на истинската свобода - т.е. националното съзнание.“ Интересно е, че ако погледнете местната свищовска преса - защото натам сме се отправили от Варна с влака на призраците, - става напълно ясно, че българите не са в безсъзнание, не са неспособни да видят ясно и чисто кое кое е и кой какъв е. Надзърваме. Състоянието на училищата?
към текста >>

А с училището какво станало! Затворили го, защото кой ли не се заяждал с Шишманов, но преди две- три години свищовският депутат в Народното събрание Димитър Анев дал рамо на министъра на просветата, да се отвори търговско училище в Свищов - че Свищов нали е търговското кръстовище на Балканите! Представяш ли си ти, Петре! Като се отвори канала Майнц - какво беше там - и връзката с река Рейн, по Дунава в Свищов ще идат кораби и стоки от Франкфурт, от Хамбург чак; ще има тук кантори от Амстердам! И очите им светят, светят на бъдещите търговци, и младите сърца около последната виличка кадаиф ликуват! Училището им и то е ново като на Петровите съученици.
Страшен търговец бил с цяла Европа! Представлявал австрийски търговски фирми в Свищов. И точно той, така или иначе, още през 1873 г. отворил в града така нареченото „Приватно търговско училище в Свищов“. Младите бъдещи търговци с готовност описват какво се учело тогава в училището - повече отколкото сега учат те самите. Учело се практическа търговска аритметика, търговска география, търговска история, наука за познаване естествените и приготвените артикули, химия, търговска терминология и стилистика, френски и немски език. А с училището какво станало! Затворили го, защото кой ли не се заяждал с Шишманов, но преди две- три години свищовският депутат в Народното събрание Димитър Анев дал рамо на министъра на просветата, да се отвори търговско училище в Свищов - че Свищов нали е търговското кръстовище на Балканите! Представяш ли си ти, Петре! Като се отвори канала Майнц - какво беше там - и връзката с река Рейн, по Дунава в Свищов ще идат кораби и стоки от Франкфурт, от Хамбург чак; ще има тук кантори от Амстердам! И очите им светят, светят на бъдещите търговци, и младите сърца около последната виличка кадаиф ликуват! Училището им и то е ново като на Петровите съученици. Когато започва училище Петър, търговското училище е едва във втората си учебна година, откриват го една година след дебатите в парламента през 1884-1885. Наистина, какъв град! Вземе, че го помете злото, и отново като Феникс се ражда от пепелта си, по-светъл и по-пълен с дух от преди, и жълтите му очи се взират по дунавските залези нататък към завоя на реката на север. Към Франкфурт. Или Ротердам там. И - смешно или не - като си помислиш за историята на града - представете си само! - че той през последните две хиляди години, от римско време като започнеш, целият се движи на запад.
към текста >>

Това място е благодатно с либералните отношения сред селяните, се казва в доклада на Дейвис на годишното събрание в Свищов.
Тя не знаеше, но русенските писатели и журналисти ровят миналото на Петър Дънов и пишат по нещо за пребиваването му в Хотанца след евангелисткото училище в Свищов. Според тези събирачи на местни спомени хотанчани вече били подготвени за евангелисткото слово. Неговото идване тук през есента на 1887 предхожда само с година и половина откриването на основното евангелистко училище в барачката на мястото на сегашната евангелска църква, за което отговаря брат Захария Димитров. Тогава село от шейсе къщи само, след заминаването на Дънов, когато започва училището, мисията тук вече има 14 редовни члена. Старите методистки архиви виждат нещата в същата положителна светлина. Това място е благодатно с либералните отношения сред селяните, се казва в доклада на Дейвис на годишното събрание в Свищов. Така че местните хора посрещат младия, елегантен учител с голяма радост и не остават разочаровани. Петър Дънов „идва с благородната си осанка (както казват); и с благото си слово, и с цигулката си, и открива на млади и стари непознати духовни хоризонти“. От това, което намираме в бележките на неговите първи ученици, се вижда какво е споделял Петър Дънов за учителстването си в Хотанца. Не става дума за кой знае каква философия или знание, но това, което е внесъл там, е било наистина нов, свеж дух, различен от тогавашното официално първоначално образование. Децата и той непрекъснато били извън класната стая, ученето било в жив контакт с природата, с пътя, нивата, градините, гората.
към текста >>

84. Глава шеста: Пасторът - Атанас Славов

Според тях просто трябва да се произнесе проповед от типа на проповедите, които са се изнасяли от откриването на църквата насам, след това да се спусне параван от усмивки над каквито и да са местните проблеми и на годишното събрание да се напише доклад как всичко върви добре.
Никаква лична отговорност. Никакво религиозно чувство. Тежко дипломираният методист механично се опитва да изпълни задължението си към българската мисия и преговаря за заемане на пасторско място в град Ямбол. Според по-късен репортаж за този опит в ямболската преса Дънов държи само няколко проповеди и цялата работа пропада поради това, че се оказва невъзможно ръководителите на местната протестантска църква и той да мелят заедно. Това са ограничени и догматични хора: за да си нямат неприятности по никаква линия и да не трябва да поемат инициатива, те не искат никакво отклонение от стандартните предписания. Според тях просто трябва да се произнесе проповед от типа на проповедите, които са се изнасяли от откриването на църквата насам, след това да се спусне параван от усмивки над каквито и да са местните проблеми и на годишното събрание да се напише доклад как всичко върви добре. Дънов идва от тресящия се от дискусии Бостън. При това - дискусии за бъдещата насока на застоялата се на едно място методистка църква; и нещата се оказват толкова сериозни, че въпросите, които довеждат до споровете там, не след дълго се повдигат дори от умерения Бъц в Дрю. Дошлият да проповядва син на поп Константин направо е шокиран от пълния тукашен застой. Желанието му да раздвижи нещата или поне да потърси начин да ги тласне напред се посреща с ужас. Оказва се напълно безсмислено да се опитва да направи нещо творческо в рамките на методистките протестантски мисии в България такива, каквито са в момента.
към текста >>

85. Кой е Иван Толев - Георги Христов

до 17 юли 1913 г.) за националните катастрофи; народен представител от V-то Велико народ- но събрание (9.06-9.07.
Толев работи като съдия и прокурор при разни окръжни съдилища - дългогодишен адвокат в столицата на улица „Св. София“ (признато право на 6 март 1899). Той е държавен обвинител против министрите от кабинета на Гешов-Данев (ХХХII-ро правителство на България, което управлява от 29 март 1911 г. до 14 юни 1913 г. и ХХХIII-то правителство на България, което управлява от 14 юни 1913 г. до 17 юли 1913 г.) за националните катастрофи; народен представител от V-то Велико народ- но събрание (9.06-9.07. 1911 г.). Автор и докладчик на много членове от Конституцията и секретар на Парламентарната комисия при председател д-р К. Поменов - нар. представител от XV-то обикновено народно събрание (15.10.1911-23.07.1913 г.), автор на много закони, между които и законът за административното правосъдие) и др. Ив. Толев е непоколебим привърженик на държавната идея.
към текста >>

представител от XV-то обикновено народно събрание (15.10.1911-23.07.1913 г.), автор на много закони, между които и законът за административното правосъдие) и др. Ив.
и ХХХIII-то правителство на България, което управлява от 14 юни 1913 г. до 17 юли 1913 г.) за националните катастрофи; народен представител от V-то Велико народ- но събрание (9.06-9.07. 1911 г.). Автор и докладчик на много членове от Конституцията и секретар на Парламентарната комисия при председател д-р К. Поменов - нар. представител от XV-то обикновено народно събрание (15.10.1911-23.07.1913 г.), автор на много закони, между които и законът за административното правосъдие) и др. Ив. Толев е непоколебим привърженик на държавната идея. Книжовна дейност - Ив. Толев е сътрудник на много литературни, педагогически и юридически списания („Летописи“ на К. Величков; „Български преглед“ на проф. д-р Ив.
към текста >>

86. 1. Статия първа - Окултна социология - Георги Христов

Усилията всякога са били насочени в античните републики да се направят всички граждани свободни в събранието на народа, в една страна, а от друга, да се ограничи и стесни властта на магистратите.
Ако проследим историческото развитие на старите общества и републики до най-ново време, ние ще видим, че във всичките държавни формации се е проявявал стремежа да се основе организацията на всяко общество на естествените закони, а не на философските построения на разните школи. Социологията, в най-чистата си форма, се е преподавала в храмовете на известните старогръцки и староримски законодатели: Ликург36, Питагор37, Солон38, Нума39 и други. В класическото съчинение на Fustel de Coulanges40: „La cite antique“41 и в най-новата книга на парижкия професор A. Croiset42: „Les Democraties antiques43„ намираме най-изобилни доказателства за верността на нашата теза. За постигане на главната цел на всяко организирано общество - създаване условия за свободен живот и развитие на човека - всичките стари и нови народи са установявали една концепция за Държавата, като форма на общежитие и като носител на власт. Усилията всякога са били насочени в античните републики да се направят всички граждани свободни в събранието на народа, в една страна, а от друга, да се ограничи и стесни властта на магистратите. Тогава, обаче не се допущало съмнение, че суверенното народно събрание може да разполага, по своя воля, макар и чрез общи закони, с живота, имота, свободата и даже с вярванията на гражданите. Това положение, от което произтекли всички по-нататъшни злини и са причинили разпадането на атинската, сицилийската, картагенската и римската демокрации, явно противоречи на една от най- солидните идеи на модерните времена, а именно, че индивидът има повече и по-висши права от Държавата и тя е длъжна да ги респектира. Върху това схващане за личните права на човека и гражданина се базира съвременната форма на Държавата и управлението, както и гарантирането на тия права. Авторите по конституционното право развиват логич- но същата идея, но не са проникнати дълбоко от окултния характер на обществената и държавна еволюция. Според покойния професор на Парижкия университет A.
към текста >>

Тогава, обаче не се допущало съмнение, че суверенното народно събрание може да разполага, по своя воля, макар и чрез общи закони, с живота, имота, свободата и даже с вярванията на гражданите.
Социологията, в най-чистата си форма, се е преподавала в храмовете на известните старогръцки и староримски законодатели: Ликург36, Питагор37, Солон38, Нума39 и други. В класическото съчинение на Fustel de Coulanges40: „La cite antique“41 и в най-новата книга на парижкия професор A. Croiset42: „Les Democraties antiques43„ намираме най-изобилни доказателства за верността на нашата теза. За постигане на главната цел на всяко организирано общество - създаване условия за свободен живот и развитие на човека - всичките стари и нови народи са установявали една концепция за Държавата, като форма на общежитие и като носител на власт. Усилията всякога са били насочени в античните републики да се направят всички граждани свободни в събранието на народа, в една страна, а от друга, да се ограничи и стесни властта на магистратите. Тогава, обаче не се допущало съмнение, че суверенното народно събрание може да разполага, по своя воля, макар и чрез общи закони, с живота, имота, свободата и даже с вярванията на гражданите. Това положение, от което произтекли всички по-нататъшни злини и са причинили разпадането на атинската, сицилийската, картагенската и римската демокрации, явно противоречи на една от най- солидните идеи на модерните времена, а именно, че индивидът има повече и по-висши права от Държавата и тя е длъжна да ги респектира. Върху това схващане за личните права на човека и гражданина се базира съвременната форма на Държавата и управлението, както и гарантирането на тия права. Авторите по конституционното право развиват логич- но същата идея, но не са проникнати дълбоко от окултния характер на обществената и държавна еволюция. Според покойния професор на Парижкия университет A. Esmein44, Държавата е юридическо олицетворение на нацията; тя е субект и носител на публична власт.
към текста >>

87. 3. Статия трета - Георги Христов

Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползвал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание.
Така например, ако Ницер не би откупил Платона, то този популяризатор на Питагора би бил принуден, при всичката дълбочина на своите метафизически разсъждения за републиката, да ограничи дейността си с точно изпълнение на робската длъжност, под заплахата на камшика, мъчението му и набиване на кол. Уредбата на Картаген също така е било строго републиканска. Терорът, главният символ на който бил идолът на Молоха63, е служил за основа на държавния му строй и робството на нумидийците64 е служило за гаранция на свободата на гражданите. Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия65. По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и, които несполучил да унищожи при всичките си старания. Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползвал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание. Но когато римляните, под влиянието на пиронизма66, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината67 стана отечество на Сула68, и Юлий Цезар69 решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник. За да заякчат свободата си, републиканците- римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях народи. Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа70 , а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия. Когато Монтескьо71 казва, че добродетелта е основа на републиката, а честта е основа на монархията, той лъже и народа, и кралете. Сега така може да говори само ситият буржоа, но никак не един философ.
към текста >>

Всяка пролет Народното събрание на Атина (еклесия) при кворум не по-малко от 6000 души взима решение да изгони или не някой опасен за демократичния ред на полиса гражданин.
Той схваща ясно тая възможност, като плод на крайния материализъм и империализъм на стара Европа, без, обаче, да визира изрично, отде ще дойде тоя организатор и дали последният не се крие в лицето на великата вече сила Япония. Проектираното в Париж „общество на народите“ се явява като преграда на тая евентуална опасност. ________________________________________________________ 57 Платон (370 г.пр.н.е.-347 г.пр.н.е.) е древногръцки философ, математик, ученик на Сократ, автор на философски диалози и основател на Атинската академия, която е първата институция за висше образование в Западния свят. Наред със своя учител Сократ и с ученика си Аристотел, Платон поставя основите на Западната философия и наука. 58 Остракизъм е метод за политическа борба, въведен от Клис- тен (570 г.пр.н.е-507 г.пр.н.е). Всяка пролет Народното събрание на Атина (еклесия) при кворум не по-малко от 6000 души взима решение да изгони или не някой опасен за демократичния ред на полиса гражданин. 59 Орфически мистерии - тайни посветителни обреди, свързани с култа към Орфей и системата от философски възгледи, наричана по неговото име Орфизъм. 60 Делфийският оракул е един от най-важните оракули в античния свят, който прави своите предсказания и пророкувания при храма на Аполон в Делфи, построен на склона на планината Парнас. 61 Елевзински мистерии (’ЕХешша Мистррш) се наричат ритуалите в чест на Деметра и Персефона, извършвани в Елевзина, град в Атика на около 20 км североизточно от Атина. 62 Амфиктион (гр. Арф1кти<ж, Amphiktyon) е в древногръцката митология син на Девкалион и Пира.
към текста >>

88. 4. Идеално и осъществимо управление - Георги Христов

по съзнание за материални правоотношения и професионални способности, но обединена само по своята възраст (пълнолетието), избира за свои мандатери75 в Народното събрание (камарата на депутатите или камарата на общините) ония лица, които са посочват в кандидатни листи от политическите партии, сиреч от групировки, вдъхновявани от политическа демагогия и от лични интереси, без да се позволи даже да се разсъждава за умствените способности, характера и намеренията на отделните кандидати.
Нима в социалния живот на животните или в растителното царство има нещо, което да наумява, макар и от далеч, тоя плод на човешката политическа мъдрост, който се казва „демократическо управление чрез всеобщи избори“? Нима човешкият организъм (микрокосмоса), тъй великолепно устроен, има нужда от представително управление чрез всеобщо гласоподаване на отделните си органи или клетки, за да функционира правилно, т.е. човек да бъде здрав, продуктивен, умен и добър? Нищо подобно: в природата не се среща нито един пример, който да е послужил за прототип на човешкото политическо произведение, известно под името „демокрация“73 . Пък и изборната процедура на всеобщото гласоподаване (suffrage universel74) е чиста политическа мистификация, една пъстра тълпа, наречена „избирателно тяло“ и съставена от най-разнообразни елементи, първо, по ум, сърце и воля, т.е. по съзнание за материални правоотношения и професионални способности, но обединена само по своята възраст (пълнолетието), избира за свои мандатери75 в Народното събрание (камарата на депутатите или камарата на общините) ония лица, които са посочват в кандидатни листи от политическите партии, сиреч от групировки, вдъхновявани от политическа демагогия и от лични интереси, без да се позволи даже да се разсъждава за умствените способности, характера и намеренията на отделните кандидати. Това е организация на най- модерния начин на изборното производство, даже и при излюбената система на съразмерното избиране. Нима може в такъв случай да се поддържа добросъвестно, че чрез такива избори може да се изрази действителната народна воля за нуждите на цялото общежитие и за начина, по който трябва да се управляват държавните работи? Ни най-малко: резултатът от подобни избори - без да говорим за постоянната злоупотреба с изборната свобода, която всякога ги фалшифицира - е едно чудовищно извращение на действителността. Следователно и теоретически, и на практика, демокрацията не е един естествен или идеален начин на управление. Затова именно всичките стари демокрации, и най- прочутите, са загинали, а новите са донесли и донасят на народите само вътрешни кризи и сътресения: войни, разрушения и бедствия.
към текста >>

89. 5. Синархия на практика - Георги Христов

Опитът на учредителите в 1-то Велико събрание да приложат двукамерната система, като създадат Сенат, не успял, поради либералните тенденции на тогавашното мнозинство, па и опитите на някои съвременни политици да прокарат; преди десетина и повече години, чрез изменение на Конституцията, учредяването на втора камара, с цел уж да парализират увлеченията на Народното събрание, също пропаднаха, поради общия повик в печата против консервативността на това учреждение - Сената89.
Наистина, и понастоящем функционират при някои от министерствата съвети, но техните решения нямат задължителна сила за шефа на министерството. По горния начин изпълнителната власт става съветска, т.е. народна. Специално за съдебната власт, както тя сега е организирана у нас, няма да говорим, защото всъщност тя е един клон от изпълнителната власт, а не е автономна. Ще се спрем на законодателната власт. Тя е устроена у нас по еднокамерната система. Опитът на учредителите в 1-то Велико събрание да приложат двукамерната система, като създадат Сенат, не успял, поради либералните тенденции на тогавашното мнозинство, па и опитите на някои съвременни политици да прокарат; преди десетина и повече години, чрез изменение на Конституцията, учредяването на втора камара, с цел уж да парализират увлеченията на Народното събрание, също пропаднаха, поради общия повик в печата против консервативността на това учреждение - Сената89. Няма съмнение, че при досегашната парламентарна практика у нас Народното Събрание отдавна е изменило на своето предназначение: то нито се образува според истинската народна воля - защото последната никога не е била свободно и напълно изразена - нито е функционирало като действително законодателно тяло, а е прокарвало само волята и желанията на министерските кабинети. При тоя законодателен и парламентарен фалит у нас, крайно необходимо е да се раздели тая единствена наша Камара на три: I. - Върховен съвет, който да събере в своя състав интелектуалния елит на българския народ: представителите на науката и изкуствата. Тая камара ще олицетворява и изразява ума на нацията и следователно, ще бъде духовния ръководител в държавата. II. - Съдебно-административен съвет, който ще се състои от представители на магистратурата, войската и полицията.
към текста >>

Няма съмнение, че при досегашната парламентарна практика у нас Народното Събрание отдавна е изменило на своето предназначение: то нито се образува според истинската народна воля - защото последната никога не е била свободно и напълно изразена - нито е функционирало като действително законодателно тяло, а е прокарвало само волята и желанията на министерските кабинети.
По горния начин изпълнителната власт става съветска, т.е. народна. Специално за съдебната власт, както тя сега е организирана у нас, няма да говорим, защото всъщност тя е един клон от изпълнителната власт, а не е автономна. Ще се спрем на законодателната власт. Тя е устроена у нас по еднокамерната система. Опитът на учредителите в 1-то Велико събрание да приложат двукамерната система, като създадат Сенат, не успял, поради либералните тенденции на тогавашното мнозинство, па и опитите на някои съвременни политици да прокарат; преди десетина и повече години, чрез изменение на Конституцията, учредяването на втора камара, с цел уж да парализират увлеченията на Народното събрание, също пропаднаха, поради общия повик в печата против консервативността на това учреждение - Сената89. Няма съмнение, че при досегашната парламентарна практика у нас Народното Събрание отдавна е изменило на своето предназначение: то нито се образува според истинската народна воля - защото последната никога не е била свободно и напълно изразена - нито е функционирало като действително законодателно тяло, а е прокарвало само волята и желанията на министерските кабинети. При тоя законодателен и парламентарен фалит у нас, крайно необходимо е да се раздели тая единствена наша Камара на три: I. - Върховен съвет, който да събере в своя състав интелектуалния елит на българския народ: представителите на науката и изкуствата. Тая камара ще олицетворява и изразява ума на нацията и следователно, ще бъде духовния ръководител в държавата. II. - Съдебно-административен съвет, който ще се състои от представители на магистратурата, войската и полицията. Тая камара ще олицетворява и изразява моралната и физическата сила на нацията, и следователно, ще бъде регулатора на държавната дейност. III.
към текста >>

90. Бай Жечо Вълков - Георги Христов

„Ще дойде едно ново време“ - говори тоя, комуто е ред да води събранието.
Щом то още не е разбрало тая любов, към това човечество ще приложат тоягата, която непрестанно поучава нашия гръб. Ще идат катастрофи след катастрофи, докато проумеем великата истина. То се знае, че като не разбираме любовта, ще дойде дървото. Но работата е да отворим душите си за нея, тъй като човек е нещо повече от ненавиждащите се крави в ачларското стопанство. Това учение ние проповядваме в неделните дни, когато при нас идват селяните с напуканите ръце и с по-новички изпрани ризи. „Ще дойде едно ново време“ - говори тоя, комуто е ред да води събранието. „Ще дойде наново Христос, но не вече с тая плащеница, която си поделиха разбойниците човеци след разпъването му на кръста, но Христос в Дух и истина и като обич, и като милост. Тогава по широките ниви ще се люлеят пълни класове, всеки ще дири някого да му даде от преизобилието на сърцето си, а в гърдите му нещо ще пее като чучулигите, които отнасят към високото небе своята радост. На обяд хората си тръгват. Те се ръкуват със своите едри, напукани длани и ни гледат със сияещи чисти очи. ___________________________________________________ 107 В писмо на Георги Куртев до Учителя от 7 февруари 1914 г.
към текста >>

Там става ясно, че жената на Жечо - Славка, е била обладана от нечист дух по време на молитвено събрание в дома им: „Това положение в нея следва от 4-того вечерта и продължава досега, без да е освободена.
Тогава по широките ниви ще се люлеят пълни класове, всеки ще дири някого да му даде от преизобилието на сърцето си, а в гърдите му нещо ще пее като чучулигите, които отнасят към високото небе своята радост. На обяд хората си тръгват. Те се ръкуват със своите едри, напукани длани и ни гледат със сияещи чисти очи. ___________________________________________________ 107 В писмо на Георги Куртев до Учителя от 7 февруари 1914 г. за първи път се появява името на Жечо Вълков от Ачларе. Там става ясно, че жената на Жечо - Славка, е била обладана от нечист дух по време на молитвено събрание в дома им: „Това положение в нея следва от 4-того вечерта и продължава досега, без да е освободена. Мъжът и, Жечо, ръководител на това молитвено събрание, уплашен от това положение днес пристигна в Айтос и яви всичко това на мене и г-н Кирова. Съветвахме се с г-н Киров и решихме някой от Айтос да отиде в това село, в този дом и направи молитва и разбере работота, а най-вече да доложим на Вас за тази случка. И сега, като Ви долагаме всичко това, молим Ви се, Учителю наш благий, тури ръка на този дом и на тази сестра Славка и и съдействай да бъде освободена от всяко зло.“ - продължава брат Г. Куртев писмото си.
към текста >>

Мъжът и, Жечо, ръководител на това молитвено събрание, уплашен от това положение днес пристигна в Айтос и яви всичко това на мене и г-н Кирова.
На обяд хората си тръгват. Те се ръкуват със своите едри, напукани длани и ни гледат със сияещи чисти очи. ___________________________________________________ 107 В писмо на Георги Куртев до Учителя от 7 февруари 1914 г. за първи път се появява името на Жечо Вълков от Ачларе. Там става ясно, че жената на Жечо - Славка, е била обладана от нечист дух по време на молитвено събрание в дома им: „Това положение в нея следва от 4-того вечерта и продължава досега, без да е освободена. Мъжът и, Жечо, ръководител на това молитвено събрание, уплашен от това положение днес пристигна в Айтос и яви всичко това на мене и г-н Кирова. Съветвахме се с г-н Киров и решихме някой от Айтос да отиде в това село, в този дом и направи молитва и разбере работота, а най-вече да доложим на Вас за тази случка. И сега, като Ви долагаме всичко това, молим Ви се, Учителю наш благий, тури ръка на този дом и на тази сестра Славка и и съдействай да бъде освободена от всяко зло.“ - продължава брат Г. Куртев писмото си.
към текста >>

91. Кръстю Тулешков - Георги Христов

Аз трябва или да напусна това място (дом, събрание или каквото и да е друго) и да се спасявам, или да избухна в безпричинен смях, който ще озадачи хората и ще развали всичко.
Към казаното досега, искам да прибавя и едно обстоятелство, за което само споменах мимоходом. От всички хора, които съм срещнал в живота си, Кръстьо ми е действал най-непреодолимо заразяващо със своя смях. Този смях за мене е бил колкото мил и забавен, толкова и фатално опасен. Когато си приказваме така един с друг, ние можем да се смеем за това и онова и всичко минава добре. Но когато сме някъде, където човек трябва да се държи сериозно, където, не дай, боже, Кръстю открие нещо смешно, тогава настъпва трагедията. Аз трябва или да напусна това място (дом, събрание или каквото и да е друго) и да се спасявам, или да избухна в безпричинен смях, който ще озадачи хората и ще развали всичко. И досега не мога да открия причините за този заразителен смях. Вероятно затова, защото и той се бореше срещу него или защото се смееше по особен начин - така, без глас, със свити устни. Смехът у Кръстю иде винаги по един и същи начин. Отначало лицето му се зачервява силно, очите му ме поглеждат бързо и малко изплашено, а гърбът му почва да подскача като похлупак на котел, в който ври, клокочи нещо ужасно заканително, готово да разруши всяка преграда. Трябва да се отбележи непременно и това, че Кръстю по начало е крайно стеснителен човек.
към текста >>

Веднъж той присъствал на едно събрание, където се чели, а после размишлявали и тълкували стихове от една древна индуска поема.
Аз примирам вече на другата страна и се надувам да не изпусна глас - нещо, което би разгневило повече директора и маститата дама. Страшна случка! Тя е плод на Кръстювата стеснителност. И досега не мога да си обясня къде се беше засилил така, кое го подгони, та трябваше по пътя му да падат жертви. Всичко това стана така бързо, светкавично, че никой нищо не можа да съобрази. Друг път сам Кръстю ми разказа следната случка. Веднъж той присъствал на едно събрание, където се чели, а после размишлявали и тълкували стихове от една древна индуска поема. Сред тишината, поддържана старателно от това сериозно общество, една дама, която седяла до него - една огромна, може би над сто килограмова госпожа - се навела до ухото му и прошепнала: „Кръстю, става много късно... Ще те помоля след събранието да ме занесеш до вкъщи, защото ме е страх да вървя сама.“ Кой знае как съседката му по стол погрешно казала „да ме занесеш“ вместо да ме заведеш или да ме изпратиш до вкъщи. Богатата фантазия на Кръстю веднага пламнала. Той си представил как е нагърбил този огромен товар и как се тътри по улицата с него. Тогава у него пак налетял смехът - този негов страшен враг, който макар и старателно притискан, избухнал тъкмо в един момент, когато събраните били потънали в размишление и медитация. Всички подскочили като ударени от електрически ток, а Кръстю, обзет от отчаяние, трябвало да избяга навън.“ Ето какъв е този Кръстю, който най-често беше моят партньор в Ачларе.
към текста >>

Сред тишината, поддържана старателно от това сериозно общество, една дама, която седяла до него - една огромна, може би над сто килограмова госпожа - се навела до ухото му и прошепнала: „Кръстю, става много късно... Ще те помоля след събранието да ме занесеш до вкъщи, защото ме е страх да вървя сама.“ Кой знае как съседката му по стол погрешно казала „да ме занесеш“ вместо да ме заведеш или да ме изпратиш до вкъщи.
Страшна случка! Тя е плод на Кръстювата стеснителност. И досега не мога да си обясня къде се беше засилил така, кое го подгони, та трябваше по пътя му да падат жертви. Всичко това стана така бързо, светкавично, че никой нищо не можа да съобрази. Друг път сам Кръстю ми разказа следната случка. Веднъж той присъствал на едно събрание, където се чели, а после размишлявали и тълкували стихове от една древна индуска поема. Сред тишината, поддържана старателно от това сериозно общество, една дама, която седяла до него - една огромна, може би над сто килограмова госпожа - се навела до ухото му и прошепнала: „Кръстю, става много късно... Ще те помоля след събранието да ме занесеш до вкъщи, защото ме е страх да вървя сама.“ Кой знае как съседката му по стол погрешно казала „да ме занесеш“ вместо да ме заведеш или да ме изпратиш до вкъщи. Богатата фантазия на Кръстю веднага пламнала. Той си представил как е нагърбил този огромен товар и как се тътри по улицата с него. Тогава у него пак налетял смехът - този негов страшен враг, който макар и старателно притискан, избухнал тъкмо в един момент, когато събраните били потънали в размишление и медитация. Всички подскочили като ударени от електрически ток, а Кръстю, обзет от отчаяние, трябвало да избяга навън.“ Ето какъв е този Кръстю, който най-често беше моят партньор в Ачларе. Към него ме привързваше и неговият самостоятелен и често непокорен нрав.
към текста >>

92. 1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Георги Христов

_____________________________________________ 132 За начало за Русенската комуна се приема учредителното събрание от 09.03.1921 г., основатели на което са 9 души.
Бостаните вече са зрели. Ние често ги посещаваме. На 15 август тръгваме обратно за София.“ * Знае се, че всяка стъпка от мястото, където си живял с любов към едно дело, е скъпа и наситена със спомени. Така е и с Русенската комуна. Тя е далече от мен, но аз нося в себе си хубавите, спокойни и чисти дни от моето ученичество при учителя Беинса Дуно. _____________________________________________ 132 За начало за Русенската комуна се приема учредителното събрание от 09.03.1921 г., основатели на което са 9 души. 133 Мария Тодорова. 134 Цветана Щилянова. 135 Виктория Христова. 136 Пенка Михайлова. 137 Дафинка Пенчева.
към текста >>

93. Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. - Георги Христов

Началото на експеримента поставя Учредителното събрание на Общество „Бяло Братство“ - Русе на 9 март 1921 г.
Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. Началото на експеримента поставя Учредителното събрание на Общество „Бяло Братство“ - Русе на 9 март 1921 г. Членове основатели на Обществото са само девет души от всички последователи на Учителя в града: Никола Ватев, Петранка Чернева, Симеон Марков, Колю /Никола/ Марков, Рашко Марков, Юрдан Марков, Стою Марков, Иван Вълчанов и София Вълчанова. Приетият на учредителното събрание устав определя главната цел на новосъздаденото сдружение по следния начин - „културна, научно-просветна, за умственото, моралното и духовно повдигане на своите членове и изобщо на целия български народ“. За осъществяването и русенското комунално братство се ангажира да „открива и издържа клонове навсякъде в страната, където се укаже нужда“. Цялостната дейност на Обществото се направлява и отчита пред останалите членове от Управителен съвет с тригодишен мандат в състав от трима души, заемащи съответно длъжностите - председател, секретар-касиер и библиотекар-домакин. Длъжностите в първия Управителен съвет се разпределят така: • Председател - Никола Ватев; • Секретар-касиер - Симеон Марков; • Библиотекар-домакин - Иван Вълчанов.
към текста >>

Приетият на учредителното събрание устав определя главната цел на новосъздаденото сдружение по следния начин - „културна, научно-просветна, за умственото, моралното и духовно повдигане на своите членове и изобщо на целия български народ“.
Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. Началото на експеримента поставя Учредителното събрание на Общество „Бяло Братство“ - Русе на 9 март 1921 г. Членове основатели на Обществото са само девет души от всички последователи на Учителя в града: Никола Ватев, Петранка Чернева, Симеон Марков, Колю /Никола/ Марков, Рашко Марков, Юрдан Марков, Стою Марков, Иван Вълчанов и София Вълчанова. Приетият на учредителното събрание устав определя главната цел на новосъздаденото сдружение по следния начин - „културна, научно-просветна, за умственото, моралното и духовно повдигане на своите членове и изобщо на целия български народ“. За осъществяването и русенското комунално братство се ангажира да „открива и издържа клонове навсякъде в страната, където се укаже нужда“. Цялостната дейност на Обществото се направлява и отчита пред останалите членове от Управителен съвет с тригодишен мандат в състав от трима души, заемащи съответно длъжностите - председател, секретар-касиер и библиотекар-домакин. Длъжностите в първия Управителен съвет се разпределят така: • Председател - Никола Ватев; • Секретар-касиер - Симеон Марков; • Библиотекар-домакин - Иван Вълчанов. Уставът регламентира и печата на сдружението - „кръг с петоъгълна звезда, заобиколена с думите: „Общество Бяло Братство - Русе“. На тържественото откриване на събора на 19 август - Преображение в читалище „Надежда“ Учителя изнася пред търновското гражданство и последователите си от цялата страна беседата „Пробуждане на колективното съзнание“.
към текста >>

на Общо събрание на Братството се изключва от членство Никола Рачев.
Две могили. В началото на следващата 1922 г. на 10 януари членовете на Общество „Бяло Братство“ - Русе в състав: Никола Ватев, Симеон Марков, Иван Вълчанов, Юрдан Марков и Никола Рачев избират комисия в лицето на Никола Ватев, Симеон Марков и Юрдан Марков, която да уговори нова покупка на поземлени имоти в близост до наскоро придобитите от Иван Вълчанов с обща площ от 95 декара. На 12 януари комисията докладва, че покупката на тези 95 декара е извършена за сумата от 60 000 лв. След два дни на 14 януари 1922 г. на Общо събрание на Братството се изключва от членство Никола Рачев. Към тази мярка се прибягва с мотивировката, че Рачев „впоследствие измени, не внесе нищо, на неколкократните покани отлагаше, че не му било ясно и впоследствие отказа“. Този случай показва механизма на създаването на русенската „комуна“ на „Бялото Братство“. Всеки един неин член трябва да жертва част от личните си средства, от личния си имот и имущество за устройването и. Всъщност приблизително такава е и уставната постановка на чл. 3, която регламентира, че за издръжка служат главно „доходите от имотите, подарени на Обществото от дарители, а обработвани и стопанисвани от членовете“ и от „волни пожертвувания“.
към текста >>

отново се провежда събрание на всички участници в „комуната“.
Всеки един неин член трябва да жертва част от личните си средства, от личния си имот и имущество за устройването и. Всъщност приблизително такава е и уставната постановка на чл. 3, която регламентира, че за издръжка служат главно „доходите от имотите, подарени на Обществото от дарители, а обработвани и стопанисвани от членовете“ и от „волни пожертвувания“. Но в първоначалния вариант на устава нищо не се казва за закупуване на поземлени имоти за сметка на Обществото, още по-малко за придобиването им чрез покупко-продажба от самите членове. На 2 април 1922 г. отново се провежда събрание на всички участници в „комуната“. На него всеки доброволно и по свое вътрешно убеждение заявява каква точно работа може и иска да изпълнява в стопанството. Иван Вълчанов избира - лозарство, Никола Ватев - овощарство, Стою Марков - земеделие, Симеон, Никола, Юрдан и Рашко Маркови избират управлението и работата в магазина в гр. Русе под фирмата „Бр. Маркови“, двете жени - София Вълчанова и Петранка Чернева, поемат домакинството на „комуната“. Накрая се прави уговорката, че все пак всеки в свободното си време трябва да помага „където нуждата от работа се укаже“.
към текста >>

За отбелязване е, че на събрание на Братството в началото на месец април 1922 г.
На него всеки доброволно и по свое вътрешно убеждение заявява каква точно работа може и иска да изпълнява в стопанството. Иван Вълчанов избира - лозарство, Никола Ватев - овощарство, Стою Марков - земеделие, Симеон, Никола, Юрдан и Рашко Маркови избират управлението и работата в магазина в гр. Русе под фирмата „Бр. Маркови“, двете жени - София Вълчанова и Петранка Чернева, поемат домакинството на „комуната“. Накрая се прави уговорката, че все пак всеки в свободното си време трябва да помага „където нуждата от работа се укаже“. За отбелязване е, че на събрание на Братството в началото на месец април 1922 г. се говори за действащ магазин на братя Маркови. Така русенското комунално стопанство на „Бялото Братство“ получава възможността да реализира част от земеделската си продукция на местния градски пазар чрез магазина на братя Маркови. Следващият протокол със задна дата - от 1 януари 1922 г., отразява работата на Общото годиш- но събрание /б.с. - първото/. Събранието одобрява напълно дейността на Управителния съвет през изминалата 1921 г., но за съжаление без никаква конкретизация.
към текста >>

Следващият протокол със задна дата - от 1 януари 1922 г., отразява работата на Общото годиш- но събрание /б.с.
Маркови“, двете жени - София Вълчанова и Петранка Чернева, поемат домакинството на „комуната“. Накрая се прави уговорката, че все пак всеки в свободното си време трябва да помага „където нуждата от работа се укаже“. За отбелязване е, че на събрание на Братството в началото на месец април 1922 г. се говори за действащ магазин на братя Маркови. Така русенското комунално стопанство на „Бялото Братство“ получава възможността да реализира част от земеделската си продукция на местния градски пазар чрез магазина на братя Маркови. Следващият протокол със задна дата - от 1 януари 1922 г., отразява работата на Общото годиш- но събрание /б.с. - първото/. Събранието одобрява напълно дейността на Управителния съвет през изминалата 1921 г., но за съжаление без никаква конкретизация. Не са протоколирани и никакви изказвания на присъствалите членове. Констатира се обаче, че в резултат на натрупания вече първоначален опит се чувства нужда от „разширение целите на Обществото“ и следва да се направят някои промени в устава. На първо място се приема окончателният вариант на редакцията на чл. 1.
към текста >>

Събранието одобрява напълно дейността на Управителния съвет през изминалата 1921 г., но за съжаление без никаква конкретизация.
За отбелязване е, че на събрание на Братството в началото на месец април 1922 г. се говори за действащ магазин на братя Маркови. Така русенското комунално стопанство на „Бялото Братство“ получава възможността да реализира част от земеделската си продукция на местния градски пазар чрез магазина на братя Маркови. Следващият протокол със задна дата - от 1 януари 1922 г., отразява работата на Общото годиш- но събрание /б.с. - първото/. Събранието одобрява напълно дейността на Управителния съвет през изминалата 1921 г., но за съжаление без никаква конкретизация. Не са протоколирани и никакви изказвания на присъствалите членове. Констатира се обаче, че в резултат на натрупания вече първоначален опит се чувства нужда от „разширение целите на Обществото“ и следва да се направят някои промени в устава. На първо място се приема окончателният вариант на редакцията на чл. 1. От протокола не става ясно каква точно е била първоначалната му формулировка. Според нас именно на това първо годишно събрание към най-важния уставен член, определящ целта на сдружението, се включва като добавка - „открива и издържа клонове навсякъде в страната, където се укаже нужда“.
към текста >>

Според нас именно на това първо годишно събрание към най-важния уставен член, определящ целта на сдружението, се включва като добавка - „открива и издържа клонове навсякъде в страната, където се укаже нужда“.
Събранието одобрява напълно дейността на Управителния съвет през изминалата 1921 г., но за съжаление без никаква конкретизация. Не са протоколирани и никакви изказвания на присъствалите членове. Констатира се обаче, че в резултат на натрупания вече първоначален опит се чувства нужда от „разширение целите на Обществото“ и следва да се направят някои промени в устава. На първо място се приема окончателният вариант на редакцията на чл. 1. От протокола не става ясно каква точно е била първоначалната му формулировка. Според нас именно на това първо годишно събрание към най-важния уставен член, определящ целта на сдружението, се включва като добавка - „открива и издържа клонове навсякъде в страната, където се укаже нужда“. Предвид това че пристигат писма на съмишленици от други градове с молби за членство в русенското Общество, към чл. 3 се добавя буква „д“ - „открива клонове в цялото Царство, където се укажат съмишленици“. В изпълнение именно на тази добавка в устава, събранието решава да се открият клонове на Общество „Бяло Братство“ - Русе в София, Търново, Пловдив, Варна, Бургас, Ст. Загора, Нова Загора, Казанлък, Сливен, Ямбол, Свищов, Айтос, Шумен, Габрово, Панагюрище, Лом, Севлиево, Трявна, Преслав, Видин, с. Беброво, Еленско с „пълномощни представители, действащи от името и за сметка на Обществото“.
към текста >>

В изпълнение именно на тази добавка в устава, събранието решава да се открият клонове на Общество „Бяло Братство“ - Русе в София, Търново, Пловдив, Варна, Бургас, Ст.
На първо място се приема окончателният вариант на редакцията на чл. 1. От протокола не става ясно каква точно е била първоначалната му формулировка. Според нас именно на това първо годишно събрание към най-важния уставен член, определящ целта на сдружението, се включва като добавка - „открива и издържа клонове навсякъде в страната, където се укаже нужда“. Предвид това че пристигат писма на съмишленици от други градове с молби за членство в русенското Общество, към чл. 3 се добавя буква „д“ - „открива клонове в цялото Царство, където се укажат съмишленици“. В изпълнение именно на тази добавка в устава, събранието решава да се открият клонове на Общество „Бяло Братство“ - Русе в София, Търново, Пловдив, Варна, Бургас, Ст. Загора, Нова Загора, Казанлък, Сливен, Ямбол, Свищов, Айтос, Шумен, Габрово, Панагюрище, Лом, Севлиево, Трявна, Преслав, Видин, с. Беброво, Еленско с „пълномощни представители, действащи от името и за сметка на Обществото“. Несъмнено русенските последователи на Учителя са едни от най-ревностните в страната в стремежа си да реализират идеята му за „идеалната комуна“. За много кратко време през есента на 1921 г. те успяват да организират земеделско стопанство с повече от 140 декара на комунални начала.
към текста >>

Събранието обаче прави уговорката, че при назначаване на пълномощни представители на Обществото в други градове трябва да се спазва регламентацията на чл.
те успяват да организират земеделско стопанство с повече от 140 декара на комунални начала. За сравнение може да се посочи Братското стопанство край Търново, което има едва 26 декара обработваема земя. Комуналният опит на русенци се подема в национален мащаб, т.е. русенското Общество става централа, така да се каже, на стопанския отдел на „Бялото Братство“ в цяла България. А изброените селища представят един вид географията на разпространението на Учението у нас в началото на 20- те години на ХХ в. Събранието обаче прави уговорката, че при назначаване на пълномощни представители на Обществото в други градове трябва да се спазва регламентацията на чл. 5 от устава. Т.е. става дума за това да се процедира според правилата за приемането в комуналното сдружение на почетни членове. Изискванията в първоначалния вариант на устава за приемането на редови членове, освен морални добродетели, включват и съгласието на абсолютното мнозинство на Общото годишно събрание. Към почетните членове, освен тези изисквания, се поставят условия те да бъдат такива лица, които „са допринесли голяма заслуга на Обществото и са спомогнали за нравственото издигане на българския народ“. И в двата случая се предполага добро познаване на кандидатите за членство от всички братя в Обществото, което подсказва, че се предпочита не толкова масовизирането му, колкото участието в него на хора с качества.
към текста >>

Изискванията в първоначалния вариант на устава за приемането на редови членове, освен морални добродетели, включват и съгласието на абсолютното мнозинство на Общото годишно събрание.
русенското Общество става централа, така да се каже, на стопанския отдел на „Бялото Братство“ в цяла България. А изброените селища представят един вид географията на разпространението на Учението у нас в началото на 20- те години на ХХ в. Събранието обаче прави уговорката, че при назначаване на пълномощни представители на Обществото в други градове трябва да се спазва регламентацията на чл. 5 от устава. Т.е. става дума за това да се процедира според правилата за приемането в комуналното сдружение на почетни членове. Изискванията в първоначалния вариант на устава за приемането на редови членове, освен морални добродетели, включват и съгласието на абсолютното мнозинство на Общото годишно събрание. Към почетните членове, освен тези изисквания, се поставят условия те да бъдат такива лица, които „са допринесли голяма заслуга на Обществото и са спомогнали за нравственото издигане на българския народ“. И в двата случая се предполага добро познаване на кандидатите за членство от всички братя в Обществото, което подсказва, че се предпочита не толкова масовизирането му, колкото участието в него на хора с качества.
към текста >>

94. Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство' - Русе - Георги Христов

членовете на русенското комунално сдружение провеждат Общо събрание за да обсъдят и приемат „Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство“ - Русе“ с едногодишен срок на действие.
Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство" - Русе На 8 ноември с.г. членовете на русенското комунално сдружение провеждат Общо събрание за да обсъдят и приемат „Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство“ - Русе“ с едногодишен срок на действие. Той включва осем точки и е придружен с доста обширни допълнителни обяснения, с цел да се регламентира най-подробно и точно цялата организация на стопанската дейност. На първо място в него се посочва, че сдружението има четири категории членове - основатели, действителни, на изпитание и приходящи: • Основатели са учредителите на Обществото; • Действителни са тези, които притежават високи морални качества и за които общото събрание е гласувало единодушно за приемането им; • На изпитателен срок са всички останали, които трябва в продължение на две години с послушание и трудолюбие да докажат привързаността си към идеите на „Бялото Братство“, за да бъдат приети като действителни. • Приходящи са временно пребиваващите братя в стопанството от други селища на страната. Управителното тяло според правилника се избира само измежду основателите и, впоследствие, от новоприетите действителни членове, т.е. това са хората със статут на „старши братя“ в Обществото.
към текста >>

На първо място в него се посочва, че сдружението има четири категории членове - основатели, действителни, на изпитание и приходящи: • Основатели са учредителите на Обществото; • Действителни са тези, които притежават високи морални качества и за които общото събрание е гласувало единодушно за приемането им; • На изпитателен срок са всички останали, които трябва в продължение на две години с послушание и трудолюбие да докажат привързаността си към идеите на „Бялото Братство“, за да бъдат приети като действителни.
Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство" - Русе На 8 ноември с.г. членовете на русенското комунално сдружение провеждат Общо събрание за да обсъдят и приемат „Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство“ - Русе“ с едногодишен срок на действие. Той включва осем точки и е придружен с доста обширни допълнителни обяснения, с цел да се регламентира най-подробно и точно цялата организация на стопанската дейност. На първо място в него се посочва, че сдружението има четири категории членове - основатели, действителни, на изпитание и приходящи: • Основатели са учредителите на Обществото; • Действителни са тези, които притежават високи морални качества и за които общото събрание е гласувало единодушно за приемането им; • На изпитателен срок са всички останали, които трябва в продължение на две години с послушание и трудолюбие да докажат привързаността си към идеите на „Бялото Братство“, за да бъдат приети като действителни. • Приходящи са временно пребиваващите братя в стопанството от други селища на страната. Управителното тяло според правилника се избира само измежду основателите и, впоследствие, от новоприетите действителни членове, т.е. това са хората със статут на „старши братя“ в Обществото. Обсъждането на всички важни въпроси става само от основателите и редовните /действителните/ членове. Но от благата на колективното стопанство се ползват всички, без разлика на старшинство, срещу лично трудово участие.
към текста >>

След Общото събрание от 8 ноември 1922 г., приело Правилника за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство“ - Русе, се свиква следващо Общо събрание на 31 януари 1923 г.
Пред него се отчитат ръководителите на различните стопански отдели. Касата е обща за всички отдели и се държи в Търговския отдел на Обществото. За издръжка на недвижимите имоти на сдружението се определя годишен бюджет от 150 000 лв. Той се разпределя по следния начин: за дома на Никола Ватев - 40 000 лв., за дома на братя Маркови - 50 000 лв., за дома на Братското имение в „Свирчовица“ - 60 000 лв. За неизпълнение на посочените изисквания в Правилника за провинилите се предвиждат четири степени наказания: • Забележка насаме от председателя на Управителния съвет или от неговия заместник; • Забележка от целия Управителен съвет; • Мъмрене пред всички членове на Обществото; • Отстраняване от Обществото за време, определено от Управителния съвет. След Общото събрание от 8 ноември 1922 г., приело Правилника за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство“ - Русе, се свиква следващо Общо събрание на 31 януари 1923 г. На него се отчита годишният баланс на Обществото за изминалата 1922 г. с уравнена сметка „Печалби и загуби“ на 112 476,35 лв. Общите материални активи на сдружението се изчисляват на 521 010,37 лв. Оттук до края на 1925 г. следва близо двугодишно прекъсване на протоколирането на дейността на русенската Братска задруга.
към текста >>

95. Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна' на цялото Братство - Георги Христов

Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна" на цялото Братство Важно общо годишно събрание се свиква на 10 февруари 1933 г.
Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна" на цялото Братство Важно общо годишно събрание се свиква на 10 февруари 1933 г. На него би трябвало да се даде отчет за стопанската дейност на Обществото за 1931 и 1932 г. Впечатляващо е, че то приема действителни /редовни/ членове в Обществото от Айтос, Бургас, Пловдив, София, Варна, Орхание, Ст. Загора, Търново, Сливен, Ямбол, Казанлък, с. Любимец, Хасковско, с. Гърци, Видинско, Лом, Свищов, с.
към текста >>

Едно бегло сравнение между този протокол и протоколът от Общото годишно събрание от 1 януари 1922 г.
Впечатляващо е, че то приема действителни /редовни/ членове в Обществото от Айтос, Бургас, Пловдив, София, Варна, Орхание, Ст. Загора, Търново, Сливен, Ямбол, Казанлък, с. Любимец, Хасковско, с. Гърци, Видинско, Лом, Свищов, с. Мъглиж, Старозагорско - общо 21 души. Едно бегло сравнение между този протокол и протоколът от Общото годишно събрание от 1 януари 1922 г. показва, че желаещите да членуват в русенското комунално Братство са почти от същите селища, отбелязани в по-ранния протокол. Следващата стъпка след повторната колективизация на стопанството в „Свирчовица“, е превръщането му отново в „идеалната комуна“ на цялото „Бяло Братство“ в страната. Едва ли доходността на Братското стопанство в Русе се е увеличила толкова много именно в тези кулминационно кризисни години, че да предизвика повсеместен ентусиазъм сред съмишлениците от другите краища на България. Когато се огледа списъка на имената на приетите за членове на русенското Общество, главно от по- големите градове се вижда, че между тях фигурират много дългогодишни и ревностни последователи на Учителя, хора ползващи се с авторитет в „Бялото Братство“, като Минчо Сотиров от Бургас, Петко Епитропов и Михаил Стоицов от Пловдив, Тодор Стоименов, Начо Петров, Жеко Панайотов и Симеон Симеонов от София, Панайот Ковачев от Стара Загора и др. Важно значение за по-нататъшното развитие на Общество „Бяло Братство“ - Русе изиграва Общото годишно събрание от 25 март 1934 г.
към текста >>

Важно значение за по-нататъшното развитие на Общество „Бяло Братство“ - Русе изиграва Общото годишно събрание от 25 март 1934 г.
Едно бегло сравнение между този протокол и протоколът от Общото годишно събрание от 1 януари 1922 г. показва, че желаещите да членуват в русенското комунално Братство са почти от същите селища, отбелязани в по-ранния протокол. Следващата стъпка след повторната колективизация на стопанството в „Свирчовица“, е превръщането му отново в „идеалната комуна“ на цялото „Бяло Братство“ в страната. Едва ли доходността на Братското стопанство в Русе се е увеличила толкова много именно в тези кулминационно кризисни години, че да предизвика повсеместен ентусиазъм сред съмишлениците от другите краища на България. Когато се огледа списъка на имената на приетите за членове на русенското Общество, главно от по- големите градове се вижда, че между тях фигурират много дългогодишни и ревностни последователи на Учителя, хора ползващи се с авторитет в „Бялото Братство“, като Минчо Сотиров от Бургас, Петко Епитропов и Михаил Стоицов от Пловдив, Тодор Стоименов, Начо Петров, Жеко Панайотов и Симеон Симеонов от София, Панайот Ковачев от Стара Загора и др. Важно значение за по-нататъшното развитие на Общество „Бяло Братство“ - Русе изиграва Общото годишно събрание от 25 март 1934 г. На него, освен местните членове на сдружението, присъстват и външни в лицето на Петко Епитропов и Михаил Стоицов. Главният въпрос, с който се занимава събранието, е обсъждането и приемането на нов „Правилник за вътрешния ред в общежитията на Общество „Бяло Братство“. Обсъждането на подобен правилник в присъствието на членове от други градове с делегирани пълномощия на мнозинството от външните участници в Обществото показва недвусмислено, че комуналният експеримент на русенската задруга намира отново подкрепа от „Бялото Братство“ в страната. Избира се нов Управителен съвет начело с несменяемият дотогавашен председател Никола Ватев, касиер Юрдан Марков и домакин новоприетият член Георги Димитров. Защо присъстват представители на членове на Обществото отвън става ясно в края на събранието.
към текста >>

Главният въпрос, с който се занимава събранието, е обсъждането и приемането на нов „Правилник за вътрешния ред в общежитията на Общество „Бяло Братство“.
Следващата стъпка след повторната колективизация на стопанството в „Свирчовица“, е превръщането му отново в „идеалната комуна“ на цялото „Бяло Братство“ в страната. Едва ли доходността на Братското стопанство в Русе се е увеличила толкова много именно в тези кулминационно кризисни години, че да предизвика повсеместен ентусиазъм сред съмишлениците от другите краища на България. Когато се огледа списъка на имената на приетите за членове на русенското Общество, главно от по- големите градове се вижда, че между тях фигурират много дългогодишни и ревностни последователи на Учителя, хора ползващи се с авторитет в „Бялото Братство“, като Минчо Сотиров от Бургас, Петко Епитропов и Михаил Стоицов от Пловдив, Тодор Стоименов, Начо Петров, Жеко Панайотов и Симеон Симеонов от София, Панайот Ковачев от Стара Загора и др. Важно значение за по-нататъшното развитие на Общество „Бяло Братство“ - Русе изиграва Общото годишно събрание от 25 март 1934 г. На него, освен местните членове на сдружението, присъстват и външни в лицето на Петко Епитропов и Михаил Стоицов. Главният въпрос, с който се занимава събранието, е обсъждането и приемането на нов „Правилник за вътрешния ред в общежитията на Общество „Бяло Братство“. Обсъждането на подобен правилник в присъствието на членове от други градове с делегирани пълномощия на мнозинството от външните участници в Обществото показва недвусмислено, че комуналният експеримент на русенската задруга намира отново подкрепа от „Бялото Братство“ в страната. Избира се нов Управителен съвет начело с несменяемият дотогавашен председател Никола Ватев, касиер Юрдан Марков и домакин новоприетият член Георги Димитров. Защо присъстват представители на членове на Обществото отвън става ясно в края на събранието. По писмено направено предложение от Петко Епитропов, Тодор Стоименов, Симеон Симеонов и Начо Петров, то приема да се свика извънредно общо събрание за решаване на два много важни въпроса - изменение и допълнение на устава и преместване на седалището на сдружението от Русе в София. Извънредното общо събрание се провежда на 24 август 1934 г.
към текста >>

Защо присъстват представители на членове на Обществото отвън става ясно в края на събранието.
Важно значение за по-нататъшното развитие на Общество „Бяло Братство“ - Русе изиграва Общото годишно събрание от 25 март 1934 г. На него, освен местните членове на сдружението, присъстват и външни в лицето на Петко Епитропов и Михаил Стоицов. Главният въпрос, с който се занимава събранието, е обсъждането и приемането на нов „Правилник за вътрешния ред в общежитията на Общество „Бяло Братство“. Обсъждането на подобен правилник в присъствието на членове от други градове с делегирани пълномощия на мнозинството от външните участници в Обществото показва недвусмислено, че комуналният експеримент на русенската задруга намира отново подкрепа от „Бялото Братство“ в страната. Избира се нов Управителен съвет начело с несменяемият дотогавашен председател Никола Ватев, касиер Юрдан Марков и домакин новоприетият член Георги Димитров. Защо присъстват представители на членове на Обществото отвън става ясно в края на събранието. По писмено направено предложение от Петко Епитропов, Тодор Стоименов, Симеон Симеонов и Начо Петров, то приема да се свика извънредно общо събрание за решаване на два много важни въпроса - изменение и допълнение на устава и преместване на седалището на сдружението от Русе в София. Извънредното общо събрание се провежда на 24 август 1934 г. в Братското помещение на „Изгрева“ в София. Основният въпрос, с който се занимава събранието, са промените в устава. Те са многобройни, касаят почти всички членове, но не изменят главните цели на сдружението.
към текста >>

По писмено направено предложение от Петко Епитропов, Тодор Стоименов, Симеон Симеонов и Начо Петров, то приема да се свика извънредно общо събрание за решаване на два много важни въпроса - изменение и допълнение на устава и преместване на седалището на сдружението от Русе в София.
На него, освен местните членове на сдружението, присъстват и външни в лицето на Петко Епитропов и Михаил Стоицов. Главният въпрос, с който се занимава събранието, е обсъждането и приемането на нов „Правилник за вътрешния ред в общежитията на Общество „Бяло Братство“. Обсъждането на подобен правилник в присъствието на членове от други градове с делегирани пълномощия на мнозинството от външните участници в Обществото показва недвусмислено, че комуналният експеримент на русенската задруга намира отново подкрепа от „Бялото Братство“ в страната. Избира се нов Управителен съвет начело с несменяемият дотогавашен председател Никола Ватев, касиер Юрдан Марков и домакин новоприетият член Георги Димитров. Защо присъстват представители на членове на Обществото отвън става ясно в края на събранието. По писмено направено предложение от Петко Епитропов, Тодор Стоименов, Симеон Симеонов и Начо Петров, то приема да се свика извънредно общо събрание за решаване на два много важни въпроса - изменение и допълнение на устава и преместване на седалището на сдружението от Русе в София. Извънредното общо събрание се провежда на 24 август 1934 г. в Братското помещение на „Изгрева“ в София. Основният въпрос, с който се занимава събранието, са промените в устава. Те са многобройни, касаят почти всички членове, но не изменят главните цели на сдружението. Заслужава да се отбележат на първо място съществените добавки, които се правят по отношение на принципните уставни постановки.
към текста >>

Извънредното общо събрание се провежда на 24 август 1934 г.
Главният въпрос, с който се занимава събранието, е обсъждането и приемането на нов „Правилник за вътрешния ред в общежитията на Общество „Бяло Братство“. Обсъждането на подобен правилник в присъствието на членове от други градове с делегирани пълномощия на мнозинството от външните участници в Обществото показва недвусмислено, че комуналният експеримент на русенската задруга намира отново подкрепа от „Бялото Братство“ в страната. Избира се нов Управителен съвет начело с несменяемият дотогавашен председател Никола Ватев, касиер Юрдан Марков и домакин новоприетият член Георги Димитров. Защо присъстват представители на членове на Обществото отвън става ясно в края на събранието. По писмено направено предложение от Петко Епитропов, Тодор Стоименов, Симеон Симеонов и Начо Петров, то приема да се свика извънредно общо събрание за решаване на два много важни въпроса - изменение и допълнение на устава и преместване на седалището на сдружението от Русе в София. Извънредното общо събрание се провежда на 24 август 1934 г. в Братското помещение на „Изгрева“ в София. Основният въпрос, с който се занимава събранието, са промените в устава. Те са многобройни, касаят почти всички членове, но не изменят главните цели на сдружението. Заслужава да се отбележат на първо място съществените добавки, които се правят по отношение на принципните уставни постановки. Така например в чл.
към текста >>

Основният въпрос, с който се занимава събранието, са промените в устава.
Избира се нов Управителен съвет начело с несменяемият дотогавашен председател Никола Ватев, касиер Юрдан Марков и домакин новоприетият член Георги Димитров. Защо присъстват представители на членове на Обществото отвън става ясно в края на събранието. По писмено направено предложение от Петко Епитропов, Тодор Стоименов, Симеон Симеонов и Начо Петров, то приема да се свика извънредно общо събрание за решаване на два много важни въпроса - изменение и допълнение на устава и преместване на седалището на сдружението от Русе в София. Извънредното общо събрание се провежда на 24 август 1934 г. в Братското помещение на „Изгрева“ в София. Основният въпрос, с който се занимава събранието, са промените в устава. Те са многобройни, касаят почти всички членове, но не изменят главните цели на сдружението. Заслужава да се отбележат на първо място съществените добавки, които се правят по отношение на принципните уставни постановки. Така например в чл. 3, третиращ издръжката на Обществото, в буква „а“, след думите „доходите на имотите“ се внася допълнението - „купени с общи средства“. Т.е., отразява се едно фактическо състояние на нещата във връзка с поземлената собственост на русенската комунална задруга.
към текста >>

Без да се изпада в подробности при анализа на промените в устава на Общество „Бяло Братство“ - Русе, направени от извънредното общо събрание през август 1934 г.
Заслужава да се отбележат на първо място съществените добавки, които се правят по отношение на принципните уставни постановки. Така например в чл. 3, третиращ издръжката на Обществото, в буква „а“, след думите „доходите на имотите“ се внася допълнението - „купени с общи средства“. Т.е., отразява се едно фактическо състояние на нещата във връзка с поземлената собственост на русенската комунална задруга. Но от друга страна, тази добавка е и указание за бъдещи действия в тази насока. Без да се изпада в подробности при анализа на промените в устава на Общество „Бяло Братство“ - Русе, направени от извънредното общо събрание през август 1934 г. в София, следва да се посочи, че като цяло те имат на първо място за цел съобразяването му с новия ръководен център в столицата. Освен това, допълнението за „купени имоти с общи средства“ подсказва може би за една перспективна инициатива от страна на бъдещия софийски управителен съвет за реално разширяване на стопанската дейност на сдружението и в други градове. Но за момента коригираният устав може да се прилага само в единствено функциониращата комунална задруга в Русе. На 16 май 1935 г. УС продължава да заседава и в присъствието на Юрдан Марков.
към текста >>

Пристигналите членове на Обществото от другите градове на страната на Извънредното общо събрание на 3 и 4 юли 1935 г.
В пълен състав той решава да назначи за управител на клона на Обществото във Варна Манол Иванов, а за управител на клона в Казанлък - Никола Камбуров, като ги снабди със съответните нотариално заверени пълномощни. Два дена след това на 18 май, вероятно екстрено, УС отново в пълен състав пак заседава. Обсъжданият проблем е много важен, защото според информацията, получена от председателя Никола Ватев, има вече няколко случая в различни краища на страната на изявено желание от съмишленици да прехвърлят недвижими имоти на Обществото. Съветът счита, че най-добре с покупката на такива имоти, като представител на Общество „Бяло Братство“ - Русе, може да се справи Петко Епитропов от Пловдив, който във връзка със служебните си ангажименти пътува често в различни градове. Решава се на Епитропов да се изпрати надлежно пълномощно за тази цел. Пристигналите членове на Обществото от другите градове на страната на Извънредното общо събрание на 3 и 4 юли 1935 г. в Русе изказват похвала на русенци за добре устроеното от тях земеделско стопанство в „Свирчовица“. Но външните представители, които са наясно с реално съществуващата ситуация на вътрешен разкол в задругата, без излишно протакане и с точно премерена деловитост насочват събранието към избор на нови ръководни органи. Новоизбраният УС включва вече пет члена: Петко Епитропов, Начо Петров, Симеон Симеонов, Жечо Панайотов от София и Минчо Сотиров от Бургас. За членове на Контролния съвет доверие е гласувано на: Тодор Стоименов от София, Емануил Иванов от Варна и Енчо Димитров /заклет експерт- счетоводител/ от Русе.
към текста >>

Но външните представители, които са наясно с реално съществуващата ситуация на вътрешен разкол в задругата, без излишно протакане и с точно премерена деловитост насочват събранието към избор на нови ръководни органи.
Обсъжданият проблем е много важен, защото според информацията, получена от председателя Никола Ватев, има вече няколко случая в различни краища на страната на изявено желание от съмишленици да прехвърлят недвижими имоти на Обществото. Съветът счита, че най-добре с покупката на такива имоти, като представител на Общество „Бяло Братство“ - Русе, може да се справи Петко Епитропов от Пловдив, който във връзка със служебните си ангажименти пътува често в различни градове. Решава се на Епитропов да се изпрати надлежно пълномощно за тази цел. Пристигналите членове на Обществото от другите градове на страната на Извънредното общо събрание на 3 и 4 юли 1935 г. в Русе изказват похвала на русенци за добре устроеното от тях земеделско стопанство в „Свирчовица“. Но външните представители, които са наясно с реално съществуващата ситуация на вътрешен разкол в задругата, без излишно протакане и с точно премерена деловитост насочват събранието към избор на нови ръководни органи. Новоизбраният УС включва вече пет члена: Петко Епитропов, Начо Петров, Симеон Симеонов, Жечо Панайотов от София и Минчо Сотиров от Бургас. За членове на Контролния съвет доверие е гласувано на: Тодор Стоименов от София, Емануил Иванов от Варна и Енчо Димитров /заклет експерт- счетоводител/ от Русе.
към текста >>

96. Централата на Общество „Бяло Братство' - Русе се мести в София - Георги Христов

Първото Общо редовно годишно събрание след прехвърлянето на централата на Общество „Бяло Братство“ - Русе в София се провежда на 5 и 6 януари 1936 г.
Но не може да не се отбележи, че според последно утвърдения уставен текст - длъжностите в УС са пет, а не три. Остава да се приеме, че Уставът не е спазен стриктно заради по-добрата оперативност. В заседанието на 25 юли с.г. УС в столицата стига до извода, че интересите на Обществото налагат в Русе да се изпрати директор „с пълни и неограничени права“ и, че за такъв намира за най- подходящ Асен Райчев от София. Райчев получава специално пълномощно, като на първо време му се възлага да изпълнява длъжността без възнаграждение, с право да се ползва безплатно от квартира, храна, осветление и пътни от София до Русе и обратно. Първото Общо редовно годишно събрание след прехвърлянето на централата на Общество „Бяло Братство“ - Русе в София се провежда на 5 и 6 януари 1936 г. в Русе. Преди да започне същинската си работа събранието почита паметта на двамата починали членове на Обществото - д-р Димитър Халачев от Свищов и Енчо Първанов от Лом. След това се изключва от членство Иван Дивитаков от Търново „за непроявен интерес към обществените задачи“ с прилагането на механизма за решаващ глас на 2/3 мнозинство. Пак с 2/3 мнозинство за членове на сдружението се приемат Стоян Русев и Асен Райчев от София, и Тодор Ковачев и Велико Марашлиев от Русе. Тримата приети, освен Райчев, който отсъства, се включват в работата на събранието.
към текста >>

Преди да започне същинската си работа събранието почита паметта на двамата починали членове на Обществото - д-р Димитър Халачев от Свищов и Енчо Първанов от Лом.
В заседанието на 25 юли с.г. УС в столицата стига до извода, че интересите на Обществото налагат в Русе да се изпрати директор „с пълни и неограничени права“ и, че за такъв намира за най- подходящ Асен Райчев от София. Райчев получава специално пълномощно, като на първо време му се възлага да изпълнява длъжността без възнаграждение, с право да се ползва безплатно от квартира, храна, осветление и пътни от София до Русе и обратно. Първото Общо редовно годишно събрание след прехвърлянето на централата на Общество „Бяло Братство“ - Русе в София се провежда на 5 и 6 януари 1936 г. в Русе. Преди да започне същинската си работа събранието почита паметта на двамата починали членове на Обществото - д-р Димитър Халачев от Свищов и Енчо Първанов от Лом. След това се изключва от членство Иван Дивитаков от Търново „за непроявен интерес към обществените задачи“ с прилагането на механизма за решаващ глас на 2/3 мнозинство. Пак с 2/3 мнозинство за членове на сдружението се приемат Стоян Русев и Асен Райчев от София, и Тодор Ковачев и Велико Марашлиев от Русе. Тримата приети, освен Райчев, който отсъства, се включват в работата на събранието. По предложение на секретаря на УС Симеон Симеонов всички присъстващи правят изключително важно изявление, свързано с уточняване собствеността на имота на задругата в „Свирчовица“. Те единодушно декларират, че в границите на владяното от Обществото стопанство, въпреки липсата на нотариални актове на името на сдружението за някои недвижимости или пък издадените в минали години документи на отделни лица, а други само в разписки, за момента няма никакъв имот в него, който да е частно притежание на някой член и въобще „никакви претенции частни в момента не съществуват“.
към текста >>

Тримата приети, освен Райчев, който отсъства, се включват в работата на събранието.
Първото Общо редовно годишно събрание след прехвърлянето на централата на Общество „Бяло Братство“ - Русе в София се провежда на 5 и 6 януари 1936 г. в Русе. Преди да започне същинската си работа събранието почита паметта на двамата починали членове на Обществото - д-р Димитър Халачев от Свищов и Енчо Първанов от Лом. След това се изключва от членство Иван Дивитаков от Търново „за непроявен интерес към обществените задачи“ с прилагането на механизма за решаващ глас на 2/3 мнозинство. Пак с 2/3 мнозинство за членове на сдружението се приемат Стоян Русев и Асен Райчев от София, и Тодор Ковачев и Велико Марашлиев от Русе. Тримата приети, освен Райчев, който отсъства, се включват в работата на събранието. По предложение на секретаря на УС Симеон Симеонов всички присъстващи правят изключително важно изявление, свързано с уточняване собствеността на имота на задругата в „Свирчовица“. Те единодушно декларират, че в границите на владяното от Обществото стопанство, въпреки липсата на нотариални актове на името на сдружението за някои недвижимости или пък издадените в минали години документи на отделни лица, а други само в разписки, за момента няма никакъв имот в него, който да е частно притежание на някой член и въобще „никакви претенции частни в момента не съществуват“. На заседание на УС в София на 10 май 1936 г. се гласува сумата 2353 лв. на Асен Райчев като възнаграждение за изпълняваната от него длъжност директор на стопанството в Русе от 20 юли до 28 ноември 1935 г.
към текста >>

УС решава да свика извънредно общо събрание на Обществото на 28 юни с.г.
за погасяване на полицата на Обществото към същия от 9000 лв., като за целта се издаде нова полица за 6000 лв. От това заседание на УС става пределно ясно кой на практика се разпорежда с общия братски имот в Русе. Реалните правомощия на софийската управа в това отношение ни най-малко не са накърнени от съществуването на русенската комисия с делегирани проформа права на местен УС. И по-нататък в следващите 8-9 години това положение в управлението на Общество „Бяло Братство“ - Русе се запазва. В дома на Симеон Симеонов в София на 20 май 1936 г. УС решава да свика извънредно общо събрание на Обществото на 28 юни с.г. в столицата с главна точка в дневния ред - управление на имотите. На извънредното общо събрание на 28 юни, проведено в салона на Братството на „Изгрева“, председателят на УС докладва, че поради технически трудности, т.е. юридически спънки, не е възможно прехвърлянето към Общество „Бяло Братство“ - Русе на имоти от други градове на страната. След обсъждането на въпроса, събранието възлага на УС да назначи комисия, която да се заеме с проблема за поставянето на всички братски имоти в България под общо управление. Комисията трябва да оформи проучванията си в тази насока в доклад до управата в столицата и да се съобщят с циркулярно писмо решенията, които ще се вземат по него до всички членове на Обществото.
към текста >>

На извънредното общо събрание на 28 юни, проведено в салона на Братството на „Изгрева“, председателят на УС докладва, че поради технически трудности, т.е.
Реалните правомощия на софийската управа в това отношение ни най-малко не са накърнени от съществуването на русенската комисия с делегирани проформа права на местен УС. И по-нататък в следващите 8-9 години това положение в управлението на Общество „Бяло Братство“ - Русе се запазва. В дома на Симеон Симеонов в София на 20 май 1936 г. УС решава да свика извънредно общо събрание на Обществото на 28 юни с.г. в столицата с главна точка в дневния ред - управление на имотите. На извънредното общо събрание на 28 юни, проведено в салона на Братството на „Изгрева“, председателят на УС докладва, че поради технически трудности, т.е. юридически спънки, не е възможно прехвърлянето към Общество „Бяло Братство“ - Русе на имоти от други градове на страната. След обсъждането на въпроса, събранието възлага на УС да назначи комисия, която да се заеме с проблема за поставянето на всички братски имоти в България под общо управление. Комисията трябва да оформи проучванията си в тази насока в доклад до управата в столицата и да се съобщят с циркулярно писмо решенията, които ще се вземат по него до всички членове на Обществото. Някак на заден план и не- доизказани остават призивите за необходимостта от духовен подем в Братството като цяло, включени във втора точка - „разни“. На какво точно се дължи тази инициатива на УС в столицата, не може да се отговори еднозначно.
към текста >>

След обсъждането на въпроса, събранието възлага на УС да назначи комисия, която да се заеме с проблема за поставянето на всички братски имоти в България под общо управление.
В дома на Симеон Симеонов в София на 20 май 1936 г. УС решава да свика извънредно общо събрание на Обществото на 28 юни с.г. в столицата с главна точка в дневния ред - управление на имотите. На извънредното общо събрание на 28 юни, проведено в салона на Братството на „Изгрева“, председателят на УС докладва, че поради технически трудности, т.е. юридически спънки, не е възможно прехвърлянето към Общество „Бяло Братство“ - Русе на имоти от други градове на страната. След обсъждането на въпроса, събранието възлага на УС да назначи комисия, която да се заеме с проблема за поставянето на всички братски имоти в България под общо управление. Комисията трябва да оформи проучванията си в тази насока в доклад до управата в столицата и да се съобщят с циркулярно писмо решенията, които ще се вземат по него до всички членове на Обществото. Някак на заден план и не- доизказани остават призивите за необходимостта от духовен подем в Братството като цяло, включени във втора точка - „разни“. На какво точно се дължи тази инициатива на УС в столицата, не може да се отговори еднозначно. Възможно е известно влияние да е оказала Наредбата-закон за създаването на земеделско-стопанските задруги в България от 1935 г. В Шуменска област, един от околийските центрове на която по това време е и Русе, се води доста активна кампания за организирането на такива задруги по места.
към текста >>

се взема решение за свикване на III-то Общо редовно годиш- но събрание през следващата година.
се създава първата задруга в с. Писарево, Горнооряховско с 23 учредители. До края на 1936 г. в страната възникват 2687 селски и градски задруги. На заседанието на УС в дома на Тодор Стоименов на „Изгрева“ на 14 декември 1936 г. се взема решение за свикване на III-то Общо редовно годиш- но събрание през следващата година. Интересното тук е как съветът определя последователността на общите годишни събрания. Очевидно за него тяхното начало се слага с Общото събрание от първите дни на юли 1935 г. в Русе, когато седалището на Обществото се премества в София. От това следва, че едва ли не цели четиринадесет години русенци нищо позитивно не са могли да направят и, че фактически с преместването на управата в столицата започва същинската дейност на сдружението. Това виждане, макар и не категорично заявено, все пак се прокарва в някои от протоколите от софийския период.
към текста >>

Очевидно за него тяхното начало се слага с Общото събрание от първите дни на юли 1935 г.
До края на 1936 г. в страната възникват 2687 селски и градски задруги. На заседанието на УС в дома на Тодор Стоименов на „Изгрева“ на 14 декември 1936 г. се взема решение за свикване на III-то Общо редовно годиш- но събрание през следващата година. Интересното тук е как съветът определя последователността на общите годишни събрания. Очевидно за него тяхното начало се слага с Общото събрание от първите дни на юли 1935 г. в Русе, когато седалището на Обществото се премества в София. От това следва, че едва ли не цели четиринадесет години русенци нищо позитивно не са могли да направят и, че фактически с преместването на управата в столицата започва същинската дейност на сдружението. Това виждане, макар и не категорично заявено, все пак се прокарва в някои от протоколите от софийския период. За членове на новия УС събранието избира: Начо Петров, Симеон Симеонов, Жечо Панайотов, Петко Епитропов от София и Васил Константинов от Русе. В състава на Контролния съвет се избират: Енчо Димитров и Велико Марашлиев от Русе и Тодор Стоименов от София.
към текста >>

За членове на новия УС събранието избира: Начо Петров, Симеон Симеонов, Жечо Панайотов, Петко Епитропов от София и Васил Константинов от Русе.
Интересното тук е как съветът определя последователността на общите годишни събрания. Очевидно за него тяхното начало се слага с Общото събрание от първите дни на юли 1935 г. в Русе, когато седалището на Обществото се премества в София. От това следва, че едва ли не цели четиринадесет години русенци нищо позитивно не са могли да направят и, че фактически с преместването на управата в столицата започва същинската дейност на сдружението. Това виждане, макар и не категорично заявено, все пак се прокарва в някои от протоколите от софийския период. За членове на новия УС събранието избира: Начо Петров, Симеон Симеонов, Жечо Панайотов, Петко Епитропов от София и Васил Константинов от Русе. В състава на Контролния съвет се избират: Енчо Димитров и Велико Марашлиев от Русе и Тодор Стоименов от София. Може да се каже, че в случая се забелязва засилване на русенското представителство в управленските органи на Обществото, т.е. в УС. По-нататъшната дейност на УС показва, че това се прави, не толкова заради разширяване на колективното начало в сдружението, колкото за да има кой да носи непосредствена отговорност и да осъществява на практика решенията на софийската управа в русенското стопанство. На Общото редовно годишно събрание на Общество „Бяло Братство“ - Русе на 21 март 1937 г.
към текста >>

На Общото редовно годишно събрание на Общество „Бяло Братство“ - Русе на 21 март 1937 г.
За членове на новия УС събранието избира: Начо Петров, Симеон Симеонов, Жечо Панайотов, Петко Епитропов от София и Васил Константинов от Русе. В състава на Контролния съвет се избират: Енчо Димитров и Велико Марашлиев от Русе и Тодор Стоименов от София. Може да се каже, че в случая се забелязва засилване на русенското представителство в управленските органи на Обществото, т.е. в УС. По-нататъшната дейност на УС показва, че това се прави, не толкова заради разширяване на колективното начало в сдружението, колкото за да има кой да носи непосредствена отговорност и да осъществява на практика решенията на софийската управа в русенското стопанство. На Общото редовно годишно събрание на Общество „Бяло Братство“ - Русе на 21 март 1937 г. в София русенските му членове, благодарение на чийто ежедневен труд съществува стопанството, се превръщат в негови наематели. Комуналната задруга на Братството в Русе придобива вече някакви неясни и деформирани очертания на сдружение от неопределен тип, занимаващо се с обработка на земя с неуточнен собственик, ръководено от отдалечена на стотици километри управа, ангажирана изключително с изготвянето на наемни договори. На заседанието на УС от 23 март 1937 г. се разпределят длъжностите в него. Отново председател става Начо Петров, секретар Симеон Симеонов, касиер Жечо Панайотов, а Васил Константинов от Русе и Петко Епитропов от София - членове.
към текста >>

Четвъртото общо редовно годишно събрание /20 март 1938 г./ започва с отдаване почит на починалия член на Обществото Стоян Русев /Дядо Благо/ от София.
се разпределят длъжностите в него. Отново председател става Начо Петров, секретар Симеон Симеонов, касиер Жечо Панайотов, а Васил Константинов от Русе и Петко Епитропов от София - членове. На 5 април с.г. Съветът упълномощава Васил Константинов от негово име да отдаде под наем къщата при стопанството в „Свирчовица“ и да сключи наемни договори за 10-годишен срок с ползвателите на раздадените места за лозя. На това заседание УС делегира пълномощия също на Георги Куртев от Айтос, Атанас Лолов от Ямбол и Никола Камбуров от Казанлък да купуват имоти за сметка на Братството, да ги отдават под наем, да събират приходите от тях и за всичко, направено в това отношение, да се отчитат пред съвета в София. Четвъртото общо редовно годишно събрание /20 март 1938 г./ започва с отдаване почит на починалия член на Обществото Стоян Русев /Дядо Благо/ от София. Оповестените балансови сметки отново не показват някакъв забележим напредък в стопанската дейност на сдружението. Избира се нов Контролен съвет в състав: Енчо Димитров от Русе, Тодор Стоименов от София и Минчо Сотиров от Бургас. След около близо година време, на 5 февруари 1939 г. УС решава, да се внесат в Пощенска спестовна каса по влогова спестовна книжка на името на касиера Жечо Панайотов наличните суми в касата на Обществото. В Русе сдружението има регистрация и съответно може да открие банкова сметка.
към текста >>

Не е отразено даже и заседанието, на което се взема решение за свикване на V- то общо редовно годишно събрание на 19 март 1939 г.
След около близо година време, на 5 февруари 1939 г. УС решава, да се внесат в Пощенска спестовна каса по влогова спестовна книжка на името на касиера Жечо Панайотов наличните суми в касата на Обществото. В Русе сдружението има регистрация и съответно може да открие банкова сметка. Но УС не допуска такъв вариант и предпочита общите средства да бъдат под пряк негов контрол, макар и като влог на частно лице. Софийската управа започва вече вяло да протоколира дейността си. Не е отразено даже и заседанието, на което се взема решение за свикване на V- то общо редовно годишно събрание на 19 март 1939 г. В състава на новоизбрания УС се включват: Начо Петров, Петко Епитропов, Симеон Симеонов, Жечо Панайотов от София и Никола Ватев и Юрдан Марков от Русе. Явно, че русенските представители в УС са застъпници на борещите се помежду си за надмощие две групи в стопанството в „Свирчовица“ - всички останали срещу братя Маркови. В новия Контролен съвет влизат: Тодор Стоименов от София, Минчо Сотиров от Бургас и Георги Димитров от Русе. До 16 февруари на следващата 1941 г. УС не проявява признаци на някаква дейност.
към текста >>

На тази дата той насрочва свикването на VII-то общо редовно годишно събрание за 23 март с.г.
В състава на новоизбрания УС се включват: Начо Петров, Петко Епитропов, Симеон Симеонов, Жечо Панайотов от София и Никола Ватев и Юрдан Марков от Русе. Явно, че русенските представители в УС са застъпници на борещите се помежду си за надмощие две групи в стопанството в „Свирчовица“ - всички останали срещу братя Маркови. В новия Контролен съвет влизат: Тодор Стоименов от София, Минчо Сотиров от Бургас и Георги Димитров от Русе. До 16 февруари на следващата 1941 г. УС не проявява признаци на някаква дейност. На тази дата той насрочва свикването на VII-то общо редовно годишно събрание за 23 март с.г. На 20 март обаче отново му се налага да заседава, за да отмени свикването на Общото събрание. Военновременната конюнктура дава вече отражение върху цялостния живот на българското общество. В тази връзка управата на Общество „Бяло Братство“ - Русе трябва да се съобразява със забраната на Министерството на вътрешните работи и народното здраве за свикване на годишни събрания на разните дружества. След година бездействие на 10 март 1942 г., поради действащата още забрана за свикване на годишни събрания на дружествата, УС натоварва председателя Начо Петров да посети градовете в Южна и Северна България, където има членове на Обществото, с които да размени мисли по текущото управление на имотите. Специално при посещението си в Русе, той трябва да разговаря с братята в стопанството по въпроса за изпълнение решението на VI-то общо редовно годишно събрание за построяването на жилище за София Вълчанова.
към текста >>

На 20 март обаче отново му се налага да заседава, за да отмени свикването на Общото събрание.
Явно, че русенските представители в УС са застъпници на борещите се помежду си за надмощие две групи в стопанството в „Свирчовица“ - всички останали срещу братя Маркови. В новия Контролен съвет влизат: Тодор Стоименов от София, Минчо Сотиров от Бургас и Георги Димитров от Русе. До 16 февруари на следващата 1941 г. УС не проявява признаци на някаква дейност. На тази дата той насрочва свикването на VII-то общо редовно годишно събрание за 23 март с.г. На 20 март обаче отново му се налага да заседава, за да отмени свикването на Общото събрание. Военновременната конюнктура дава вече отражение върху цялостния живот на българското общество. В тази връзка управата на Общество „Бяло Братство“ - Русе трябва да се съобразява със забраната на Министерството на вътрешните работи и народното здраве за свикване на годишни събрания на разните дружества. След година бездействие на 10 март 1942 г., поради действащата още забрана за свикване на годишни събрания на дружествата, УС натоварва председателя Начо Петров да посети градовете в Южна и Северна България, където има членове на Обществото, с които да размени мисли по текущото управление на имотите. Специално при посещението си в Русе, той трябва да разговаря с братята в стопанството по въпроса за изпълнение решението на VI-то общо редовно годишно събрание за построяването на жилище за София Вълчанова. На 13 юли 1943 г.
към текста >>

Специално при посещението си в Русе, той трябва да разговаря с братята в стопанството по въпроса за изпълнение решението на VI-то общо редовно годишно събрание за построяването на жилище за София Вълчанова.
На тази дата той насрочва свикването на VII-то общо редовно годишно събрание за 23 март с.г. На 20 март обаче отново му се налага да заседава, за да отмени свикването на Общото събрание. Военновременната конюнктура дава вече отражение върху цялостния живот на българското общество. В тази връзка управата на Общество „Бяло Братство“ - Русе трябва да се съобразява със забраната на Министерството на вътрешните работи и народното здраве за свикване на годишни събрания на разните дружества. След година бездействие на 10 март 1942 г., поради действащата още забрана за свикване на годишни събрания на дружествата, УС натоварва председателя Начо Петров да посети градовете в Южна и Северна България, където има членове на Обществото, с които да размени мисли по текущото управление на имотите. Специално при посещението си в Русе, той трябва да разговаря с братята в стопанството по въпроса за изпълнение решението на VI-то общо редовно годишно събрание за построяването на жилище за София Вълчанова. На 13 юли 1943 г. софийската управа заседава по повод на благоприятния отговор от Министерството на финансите, че Обществото като сдружение с идеална цел не следва да прави вноски по Закона за народния заем от 1943 г. От това заседание става известно, че към 31 декември 1942 г. в имуществото на сдружението се отчита и паричната наличност от 63 545 лв., внесена в Пощенска спестовна каса на името на Жечо Панайотов.
към текста >>

97. Ликвидиране на Русенската комуна – 31 декември 1957 г. - Георги Христов

състоянието и на война с Германия, най-целесъобразно ще бъде Общото годишно събрание да се свика през месец август или септември, когато ще има възможност на него да присъстват всички членове.
Ликвидиране на Русенската комуна – 31 декември 1957 г. Следващото заседание на УС носи дата 1 март 1945 г. То решава, че предвид особеното положение, в което се намира България, т.е. състоянието и на война с Германия, най-целесъобразно ще бъде Общото годишно събрание да се свика през месец август или септември, когато ще има възможност на него да присъстват всички членове. Но междувременно Съветът възнамерява да покани упълномощен представител на братя Маркови от Русе за уговаряне на наема на наетия от тях имот. В десетгодишния период от 5 юли 1935 до 11 август 1945 г. всъщност Общество „Бяло Братство“ - Русе не функционира според основните цели, заложени в устава му. Регламентираното колективистично начало в сдружението е напълно игнорирано. Ръководи се по подобие на акционерно дружество.
към текста >>

На извънредно Общо събрание се взема решение кои точно земи да се заделят - а това е почти цялата собственост на Братството.
Ватев (81 год.), е избран за почетен председател, а новият председател е Георги Димитров. На 23.07.1953 г. Общество „Бяло Братство” - Русе получава известие от ТПС (трудовопоземлена собственост) - отчуждава се по-голямата част от поземления му имот. Комисията посочва, че Обществото притежава освен 205, 4 дка земя, внесена от членовете му, и обществена - от 192 дка; това всъщност е личната им собственост, а „обществената“ е купена със средствата на сдружението. Законът дава право на собствениците сами да посочат кои земи от целия имот да предадат на Държавния поземлен фонд. На извънредно Общо събрание се взема решение кои точно земи да се заделят - а това е почти цялата собственост на Братството. Повечето от деветимата му членове нямат други доходи, освен от тази дейност. Опитите им за оцеляване при тези обстоятелства продължават още седем години и половина. На 03.04.1952 г. Н. Ватев си заминава от този свят, а останалата без средства Петрана Чернева заминава за София, за да живее при дъщеря си. Остават трима души в с.
към текста >>

На Общото събрание от 28.03.1954 г.
Свирчовица - Г. Димитров, съпругата му Каролина и София Вълчанова, те решават да поканят нови четирима членове в сдружението. Социално-битовите проблеми на Обществото стават главна задача за УС през 1952 г. През 1953 г. УС се занимава главно с поддържането на общия имот. На Общото събрание от 28.03.1954 г. се приемат двама нови членове от Русе, коментира се въпросът за дълга на братя Маркови и за ликвидацията на общата собственост. Председателят Г. Димитров отчита дейността на сдружението през 1954 г. като „ликвидационна“, а финансовото му състояние не е добро, правят се постъпки за връщане на някои от одържавените земи, за да се възстанови стопанската дейност на сдружението. Общото събрание на 26.06.1955 г.
към текста >>

Общото събрание на 26.06.1955 г.
На Общото събрание от 28.03.1954 г. се приемат двама нови членове от Русе, коментира се въпросът за дълга на братя Маркови и за ликвидацията на общата собственост. Председателят Г. Димитров отчита дейността на сдружението през 1954 г. като „ликвидационна“, а финансовото му състояние не е добро, правят се постъпки за връщане на някои от одържавените земи, за да се възстанови стопанската дейност на сдружението. Общото събрание на 26.06.1955 г. решава целият имот да се продаде, като предимство имат членовете на Обществото. Русенци предлагат да изплатят дълга си на Софийското братство, но никой не се явява да получи парите. През 1956 г. численият състав на сдружението е вече 10 души, издръжката му се реализира от наемите на неговите имоти. Според съдебната спогодба, братя Маркови се издължават в пари и в натура, но завеждат Гражданско дело срещу Обществото.
към текста >>

98. Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси - Георги Христов

След закуската на определеното място под черешовите дървета постлаха одеала, платнища, черги и там се състоя събрание без определена програма.
Срещата, беше предвидена да се състои по време на черешобера на братската градина в Стара Загора, дето се раждат най-хубавите череши. Но поради някои технически неудобства този срок бе пропуснат и срещата се състоя, но без череши. Имаше гости от Ямбол, Нова Загора, Пловдив, София и околните села - около 400 души. Братската градина отстои на около 7 км североизточно от Стара Загора и сутринта на определения ден Учителя пристигна, придружен от брат Ковачев. На всички направи впечатление, че Ковачев пристигна потънал в пот, а Учителя - като че никак не е вървял. След закуската на определеното място под черешовите дървета постлаха одеала, платнища, черги и там се състоя събрание без определена програма. След общия обяд, който премина при сърдечна братска обстановка сред природата, се изнесе кратка музикална програма от млади братя - цигулари. Изпяха се и няколко братски песни общо от всички присъстващи. Късно привечер всички се разотидоха. Отпътува и Учителя. През лятото на същата (1920) година аз посадих зеле на долния край на „братската градина“.
към текста >>

99. Публична сказка пред обществеността на селото - Георги Христов

Събранието продължи до късно.
Тогава аз извадих от един шкаф цигулката си, която предварително бях поставил там. От публиката се чуха радостни възклицания и видях весели лица. Отворих песнопойката и се падна песента „Събуди се, братко, мили“. Изсвирих я, после втора, трета... та едва ли не изнесох цял концерт. Всички останаха доволни. Събранието продължи до късно. Този случай описах в писмо на сестра Гена Папазова, която отишла при Учителя и му прочела писмото ми. Учителя също бил доволен. Доволен бях и аз.
към текста >>

100. Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас - Георги Христов

Тя ще служи за живеене на Вас и за събрание, понеже тука имаме повече членове.
Дядо ми не ми дава място да си направя яхър и аз я дадох на други хора да я гледат.“ (Писмо от 15.09.1904 г.) №2 „ Ще ти доверя мои едни мисли, с които искам да те сондирам. Дали добре ще бъде да вземем от дружествените пари едно място в гр. Бургас от 200 кв.м, в което ще построят една къща от две стаици и ще коства всичко, двор и къща, около 1000 лв.? Това място се намира близо, между нас и протестантската църква. В тази къща искам да живеете Вий и Тодор и да бъде записана или на трима ни, или въз Вас. Тя ще служи за живеене на Вас и за събрание, понеже тука имаме повече членове. В двора на тази къща ще построим и един яхър, в който ще турим моята биволица и две крави, които предполагам да купя на пролетта, и приходът на които крави ще служи за поддържането Ви. Та по този начин да можем да послужим на нас и на нашите паднали братя. Когато има да се ходи някъде, ще се ходи - и пак тук ще се събираме. Ако Вий понякога искате да си отивате във Варна да живеете, ще си отивате. И това аз искам да стане като гнездо и като библиотека и място, което да служи като светило със своите хора.
към текста >>

НАГОРЕ

0.36065101623535