НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
131
резултата в
66
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Бележки по повод статията „Астрология и медицина”
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
На четири години е свирил вече минуети и съчинявал малки песни, на пет излизал пред публиката и почнал да композира, на осем – свирил пред английското кралско семейство, правил опит да напише симфония и издал своето трето
събрание
от сонати и написал „Бог е нашето прибежище" – хорал за четири гласа, на десет години правил опит за оратория, на единадесет – съчинил операта La finta Semplice, на четиринайсета – музиката за операта „Miridate Re di Ponto" и пр.
За да изтъкна по-ясно музикалната проява на съвременния свят, аз ще си послужа с статистиката на Нюман Дорленд върху четиристотин „знаменитости" от разни отрасли на мисълта. Тия „знаменитости" са били разделени на две категории: работници и мислители Към работещите са били отнесени химици, физици, изследователи, изобретатели, медици, артисти и военни, а към мислителите: богословите, философите, астрономите, математиците, политиците и пр. Оказало се, че работниците почват своята деятелност по-рано от мислителите, а именно към 22 год., докато мислителите чак към 26 год. От тия работници най-рано проявяват своя гений композиторите – средно към 17 годишна възраст, артистите към 18 год., а философите – в 27 годишна възраст Най-късно се проявяват сатирици и хумористи (към 32 год. ). По отношение ранното музикално проявление на някои композитори имаме просто невероятни данни: Моцарт, например, още когато е бил на три години е взимал уроци по пиано, заедно с своята сестра Мария.
На четири години е свирил вече минуети и съчинявал малки песни, на пет излизал пред публиката и почнал да композира, на осем – свирил пред английското кралско семейство, правил опит да напише симфония и издал своето трето
събрание
от сонати и написал „Бог е нашето прибежище" – хорал за четири гласа, на десет години правил опит за оратория, на единадесет – съчинил операта La finta Semplice, на четиринайсета – музиката за операта „Miridate Re di Ponto" и пр.
Бетховен на четири години насила е бил накаран да учи пиано, на единадесет години е свирил вече в театралния оркестър и чак на двадесетата си година той написва свое съчинение. Вагнер на 17 години е издал своето първо съчинение и увертюра, а на двадесетата се изпълнява неговата първа симфония. Брамс на двадесетата си година написва струнен квартет, първа соната за пиано, скерцо в E-bemol minor и сборник от песни. Шуберт още когато бил на пет години, много обичал да трака по клавишите на пианото. Хендел почнал да пее, преди да почне да говори.
към текста >>
2.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
При това не се предрешава въпросът за събрания от друг тип, който може да бъде предложен било от сдружението изцяло, било от организаторите на
събранието
от тази или онази отделна група. 2.
Да се говори за пълно обединение и сливане на всички нови разбирания е очевидно абсурд. Това, което може да се направи обаче, мислим че е по-голяма взаимна толерантност, сближение и опознаване и то не на почвата на различията, а на онова, което е общо за всички. В тоя дух се получи и в редакцията един „Позив за свободно сдружение на духовните течения", подписан от известни наши и чужди общественици и ратници за Новото. По липса на място, тук предаваме само края на позива, който съдържа пет по-конкретни предложения. 1. Уреждат се в София и в други градове и села, където се образуват клонове от Свободното сдружение на духовните течения, клубове за непосредствено сближение на представителите на различните духовни и религиозни течения и за общение, при което реда на събранията в тези клубове се набелязва по следния начин: в началото сказка, реферат или беседа от представител на някое определено течение; след сказката – въпроси от публиката и отговори от сказчика, като се изключват всякакви спорове; в заключителната част – изпълнение на произведения от всесветското религиозно изкуство (художествено четене, музика, пение).
При това не се предрешава въпросът за събрания от друг тип, който може да бъде предложен било от сдружението изцяло, било от организаторите на
събранието
от тази или онази отделна група. 2.
Уреждане религиозно-философска библиотека за членовете на сдружението, с отдели по всички области на религията и въобще на духовното знание. 3. Издаване бюлетин или печатан орган на сдружението, който да се разпраща на всички, встъпили в него организации и лица, със сведения за духовно-религиозното движение във всички страни и хроника на сдружението. 4. Свикване на събори от представители на разните духовни и религиозни течения, отначало в повече или по-малко широк мащаб, а после и международни. 5. Обединение на всички встъпили в Сдружението организации и лица в някои дела, които представят от себе си практическо осъществяване на върховния закон на любовта. Идеята е хубава.
към текста >>
3.
ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В главното си
събрание
вторият интернационален конгрес по експериментална психология гласува резолюция по въпроса за магическата пръчка, в която между другото се казва: „несъмнено е че има лица, които могат да намират подземния и подземни потоци, да измерват тяхната дълбочина и количество, да намерят заровени металически маси и по тия начини да правят неща, които досега са се смятали за невъзможни – да познават състава на скритите вещества и затова решава.
Густав ле Бон е приготвил предварително пет плика с еднакъв цвят и формат и във всеки от тях е затворил по една плочица от различен метал (олово, алуминий, сребро, цинк и червена мед) по определен формат и равно тегло. Решават, че опитите ще се правят без да се казва до свършването им дали са сполучливи или не. Хората, които си служат с пръчката, се пущат един след друг в стаята с няколко секунди пауза и резултатите се отбелязват. Всички метали са били безпогрешно указани, при което Густав ле Бон изрично е накарал да се отбележи в протокола, че той не е знаел, в кой плик какво е имало и че следователно хипотезата за предаване на мисълта трябва да бъде съвършено отхвърлена в случая. Той изрично подчертал, че в начините на работа вижда научни основи и че въпросът заслужава сериозно проучване, понеже представлява голям интерес.
В главното си
събрание
вторият интернационален конгрес по експериментална психология гласува резолюция по въпроса за магическата пръчка, в която между другото се казва: „несъмнено е че има лица, които могат да намират подземния и подземни потоци, да измерват тяхната дълбочина и количество, да намерят заровени металически маси и по тия начини да правят неща, които досега са се смятали за невъзможни – да познават състава на скритите вещества и затова решава.
1.Че движението на пръчката се дължи на сили, които заслужава да бъдат проучени методически. 2.Назначава една постоянна комисия, която ще води анкетата проучванията и издирванията върху бъдещите факти. Преди да видят по нататъшните резултати от тия проучвания в продължение на изминалите десет години оттогаз, нека кажем няколко думи за самата пръчка, нейния вид и начин на употребление. През различните времена на миналото пръчката за търсене вода и метали е имала разни форми. Най-обикновената и употребяваната, някога и сега, си остава една лескова вилка (чаталче) със страни, дълги от 40-55 см., еднакво дебели (5-8 мм.) и ъгълът между тях от 25-50°.
към текста >>
4.
Едната религия
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
В
събранието
настъпило мълчание.
Какво от това, че след милиони години животът на нашите далечни потомци ще се озари от непрогледна светлина? Нам, нам е нужна гази светлина. Нужна ни е повече от въздуха и храната, повече от майката и възлюбената. Кой знае – може би има път към звездите..Може би, ние можем да ги свалим от небето и да ги издигнем тук, посред нас, за радост на цялата земя! Да вървим, прочее, да търсим пътя, да вървим да търсим светлината на живота!
В
събранието
настъпило мълчание.
С шепот хората се питали един друг: – Кой е този? – Това е Адеил, безразсъден и непокорен юноша. Пак настъпило мълчание И заговорил старият Теур, учителят на умните, светлината на науката. – Мил юноша, на всички ни е понятна твоята тъга. Кой на своето време не е страдал от нея?
към текста >>
5.
Книжнина
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Geneimrat [1] Pallat в речта, с която откри
събранието
, обосноваваше тая покана като посочваше вниманието, с което това училище се ползва ветре и вън от страната и добрата критика, която е получило от Вюртембергската училищна управа.
Учителството не бива да отмине току тъй един такъв факт. Преди всичко то е длъжно да си състави едно понятие върху подобно едно културно явление. Духовната наука, която лежи в основата на педагията в това училище, е наистина твърде много спорна. Този факт обаче не може да задържи мислещите хора да се не занимават с плодовете, що подобно на Валдорфското свобдно училище са израсли от нея. От тази гледна точка излизаше централният институт по възпитанието и обучението, като покани в началото на изтеклата година това училище на конференция в Берлин.
Geneimrat [1] Pallat в речта, с която откри
събранието
, обосноваваше тая покана като посочваше вниманието, с което това училище се ползва ветре и вън от страната и добрата критика, която е получило от Вюртембергската училищна управа.
За да дадем възможност и на Силезийските учители и учителки да си съставят свое собствено понятие върху Щайнеровата педагогика, помолихме Валдорфските учители на конференция в Бреслау. Последната ще бъде придружена с изложба на ученически работи от Валдорфските деца. Между другото ще може да се види художественото трудово обучение и особеното обучение чрез рисуване, което се дава в смисъла на Гьотевото учение за цветовете и още от първата училищна година се упражнява като средство за развитие на чувствата и волята. Ще бъде изложена в упражнения с деца и юноши, също и методичната постройка на изкуството „Евритмия", което се състои от телесни движения в пространството и се упражнява във всички клонове за хармонично развитие на мисъл, чувство и воля. „Централа за възпитание и обучение в Силезия." ----------------------------------------- [1] Титла за ученост в Германия
към текста >>
6.
Истинският идеал на човека - Д. С.
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
На
събранието
на боговете присъствували всичките животни, растения и тогавашните учени мъже.
То всякога остава непроявено, неоформено. За произхода на злото има една легенда. Тя е следната: В царството на Ормуз Дай имало един поет, най-великият и най-видният, който някога е съществувал Името му било Адат-Махри. Той написал много съчинения, а народът пял неговите песни и го възхвалявал. За нещастие, той веднъж написал следния стих: „На Божествената трапеза видните богове станали немирни духове," с който стих обидил боговете, заради което бил осъден на смъртно наказание.
На
събранието
на боговете присъствували всичките животни, растения и тогавашните учени мъже.
Важният въпрос на това събрание седял в това, какво смъртно наказание да се наложи на поета за голямото му престъпление. Едни от боговете предложили да дадат поета на акулите да го изядат. Други богове казали да го дадат на лъвовете да го разкъсат. Трети решили да го турят на гърба на един кон, без право да се държи на него, а този кон да тича по гори и планини, да прескача препятствия с хиляди години. Четвърти богове предложили да заровят поета жив в земята и върху него да посадят дръвчета, чиито корени да смучат сокове от очите му.
към текста >>
Важният въпрос на това
събрание
седял в това, какво смъртно наказание да се наложи на поета за голямото му престъпление.
За произхода на злото има една легенда. Тя е следната: В царството на Ормуз Дай имало един поет, най-великият и най-видният, който някога е съществувал Името му било Адат-Махри. Той написал много съчинения, а народът пял неговите песни и го възхвалявал. За нещастие, той веднъж написал следния стих: „На Божествената трапеза видните богове станали немирни духове," с който стих обидил боговете, заради което бил осъден на смъртно наказание. На събранието на боговете присъствували всичките животни, растения и тогавашните учени мъже.
Важният въпрос на това
събрание
седял в това, какво смъртно наказание да се наложи на поета за голямото му престъпление.
Едни от боговете предложили да дадат поета на акулите да го изядат. Други богове казали да го дадат на лъвовете да го разкъсат. Трети решили да го турят на гърба на един кон, без право да се държи на него, а този кон да тича по гори и планини, да прескача препятствия с хиляди години. Четвърти богове предложили да заровят поета жив в земята и върху него да посадят дръвчета, чиито корени да смучат сокове от очите му. Пети били на мнение да дадат поета на някое научно дружество, да разполага с него, както намери за добре.
към текста >>
Най-после, на това
събрание
се явява и най-хубавата дъщеря на царя Ормуз Дай, заинтересувана и тя от съдбата на поета.
Трети решили да го турят на гърба на един кон, без право да се държи на него, а този кон да тича по гори и планини, да прескача препятствия с хиляди години. Четвърти богове предложили да заровят поета жив в земята и върху него да посадят дръвчета, чиито корени да смучат сокове от очите му. Пети били на мнение да дадат поета на някое научно дружество, да разполага с него, както намери за добре. Слушал поетът всичко това и се чудил, защо искат да му наложат такова наказание, когато той написал този стих с всичката чистота на сърцето си, без никаква злоба. Обърнал се той с молитва към Бога.
Най-после, на това
събрание
се явява и най-хубавата дъщеря на царя Ормуз Дай, заинтересувана и тя от съдбата на поета.
Всички богове, като я видели, забравели престъплението на поета и се загледали в нея. Царската дъщеря с идването си припомнила стиха в този вид, както бил написан от поета в оригинал. При преписването била изпусната само една дума, а именно думата „светли". Стихът бил: „На Божествената трапеза видните богове станали светли немирни духове." Тя поискала да оставят поета на нейно разположение. Боговете се съгласили.
към текста >>
7.
Книжнина
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Понеже салонът побирал само половината, то всяко
събрание
се повтаряло.
През февруари 1924 г. моделът за новата постройка беше вече изработен. Тя е по съвсем нов стил. Сега наскоро стана тържественото му откриване при стечение на много гости. Присъствуващите при откриването били 2500 души.
Понеже салонът побирал само половината, то всяко
събрание
се повтаряло.
Държани били речи от Алберт Стефан, Д-р Попелбаум и пр. Представени били и две мистични драми изцяло: „Портите на посвещението" и „Пазачът на прага". „Гьотенаум" е открит, но това не значи, че е вече окончателно готов. Работи се усилено за довършването му. За движението „Нов Салем" Преди повече от 80 години в Германия се зародило ново духовно движение под название ,,Нов Салем".
към текста >>
8.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Ето нейните уводни думи, с които открила
събранието
, в което била четена беседата „Великият закон" от Учителя на 21 септември 1930 год.
Един наш приятел в Данциг и Рига развива доста добра дейност. Там са държани от него с успех доста сказки за идеите на Бялото Братство. Някои в странство, руси и други, четат беседите на Учителя на български. В есперантското списание „Inter ni", което ратува за вътрешната идея на есперанто (всемирно братство, одухотворяване на културата), са поместени доста мисли от Учителя. Магдалина де Пита продължава своята работа в Аржентина за идеите на „Бялото Братство" чрез печатното и живото слово.
Ето нейните уводни думи, с които открила
събранието
, в което била четена беседата „Великият закон" от Учителя на 21 септември 1930 год.
в Буенос Айрес: „Наново Ви поднасям словото на Учителя. Струва ми се, че ви чувам да питате: дали сестра Магдалина е ученичка на Учителя? Нима го познава? Кой е Учителят? Аз на свой ред ви питам: дали, когато вие се приближите до една розова градина и дойдете в екстаз от багрите, прелестта и благоуханието на нейните рози, дали, казвам, вие се запитвате на кое семейство принадлежат тия рози, кое е тяхното име?
към текста >>
9.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
В
събранието
на въздържателите са говорили и Ст.
в Краков, Полша. Присъствали са около 800 делегати и гости, В сравнение с други години – много по-малко, поради голямата икономич. криза. Както всяка година – имало е летен университет, театър-представление, концерт – в замъка Вавел. Също и кон-курс за най-добрия оратор на есперанто, литературно утро, в което най-добрите литер. сили са чели и декламирали свои произведения (Julio Baghi, Sturmer Tes Jung и др.), отделни събрания на въздържатели, пацифисти, Паневропа и пр.
В
събранието
на въздържателите са говорили и Ст.
Кадиев и П. Г. Пампоров – а събранието на Паневропа е било ръководено от Пампоров. Подписана е била единодушно декларация за разоръжение и мир – изпратена от Лигата за мир и свобода. В събранието на миротворците – много добре посетено, след изказване на делегати от много страни, образувана е Лига за мир, обща за есперантисти и неесперантисти. В петочленния комитет на тая Лига за мир е избран и представителят на България – П.
към текста >>
Пампоров – а
събранието
на Паневропа е било ръководено от Пампоров.
Както всяка година – имало е летен университет, театър-представление, концерт – в замъка Вавел. Също и кон-курс за най-добрия оратор на есперанто, литературно утро, в което най-добрите литер. сили са чели и декламирали свои произведения (Julio Baghi, Sturmer Tes Jung и др.), отделни събрания на въздържатели, пацифисти, Паневропа и пр. В събранието на въздържателите са говорили и Ст. Кадиев и П. Г.
Пампоров – а
събранието
на Паневропа е било ръководено от Пампоров.
Подписана е била единодушно декларация за разоръжение и мир – изпратена от Лигата за мир и свобода. В събранието на миротворците – много добре посетено, след изказване на делегати от много страни, образувана е Лига за мир, обща за есперантисти и неесперантисти. В петочленния комитет на тая Лига за мир е избран и представителят на България – П. Г. Пампоров. Есперанто все повече и повече почва да служи за великото единение на новите идеи – за мир и братство.
към текста >>
В
събранието
на миротворците – много добре посетено, след изказване на делегати от много страни, образувана е Лига за мир, обща за есперантисти и неесперантисти.
сили са чели и декламирали свои произведения (Julio Baghi, Sturmer Tes Jung и др.), отделни събрания на въздържатели, пацифисти, Паневропа и пр. В събранието на въздържателите са говорили и Ст. Кадиев и П. Г. Пампоров – а събранието на Паневропа е било ръководено от Пампоров. Подписана е била единодушно декларация за разоръжение и мир – изпратена от Лигата за мир и свобода.
В
събранието
на миротворците – много добре посетено, след изказване на делегати от много страни, образувана е Лига за мир, обща за есперантисти и неесперантисти.
В петочленния комитет на тая Лига за мир е избран и представителят на България – П. Г. Пампоров. Есперанто все повече и повече почва да служи за великото единение на новите идеи – за мир и братство. Спиритически конгрес в Чехословакия На 4 и 5 юли т.г. в Силезия, гр.
към текста >>
10.
ТЕМПЕРАМЕНТИ - Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Младежи дежурели при вратите на
събранието
и при най-малък знак за опасност богомилите се отегляли, ръководени от предани водачи.
в южна Франция в епохата на затишието. При най-голямите преследвания във Франция, както и в България и другите страни, събранията били нощни. През 1284 г. Еймерик Баро и Понс Фогасие обикаляли околностите на Тулуза и ръководели нощните събрания. През деня съвершените се криели в горите или пещерите, отдето излизали нощно време, за да проповядват на верните.
Младежи дежурели при вратите на
събранието
и при най-малък знак за опасност богомилите се отегляли, ръководени от предани водачи.
Тайната, с която трябвало да се заобикаля движението, го правело още по-привлекателно и удвоявала силата на устойчивостта им. В Германия богомилството проникнало през Унгария, Италия, Фландрия, а също така и от Франция след избягването оттам на гонените албигойци. В 12 век виждаме вече доста силно богомилско движение в Кьолн. Там то е било пренесено от Фландрия или Франция. Тогаз е имало вече богомилски общества в Швейцария, Саксония, Бавария.
към текста >>
11.
L'INFLUENCE DE L'ENERGIE SOLAIRE-SUITE
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Той помолил едно съвсем чуждо нему лице от
събранието
да събере от присъстващите разни предмети, напр.
„Знаме” 12. XI. 1932 г. Ясновидките опити на Теодор Пецолд в Билефелд (Германия) Немското списание „Wahres Leben” печата изложение на тези опити. Той е правил своите опити в спиритуалистичната ложа „Еос” в Билефелд. При опитите му присъствували 65-70 души.
Той помолил едно съвсем чуждо нему лице от
събранието
да събере от присъстващите разни предмети, напр.
часовници, пръстени и пр. При първия опит той взел в ръката си венчалния пръстен на една 60 годишна госпожа, съвсем непозната нему. След няколко секунди на голямо напрежение на събранието, г. Пецолд казал на притежателката на пръстена, какви са били прадедите ù и другите нейни близки. И всичко излязло вярно.
към текста >>
След няколко секунди на голямо напрежение на
събранието
, г.
Той е правил своите опити в спиритуалистичната ложа „Еос” в Билефелд. При опитите му присъствували 65-70 души. Той помолил едно съвсем чуждо нему лице от събранието да събере от присъстващите разни предмети, напр. часовници, пръстени и пр. При първия опит той взел в ръката си венчалния пръстен на една 60 годишна госпожа, съвсем непозната нему.
След няколко секунди на голямо напрежение на
събранието
, г.
Пецолд казал на притежателката на пръстена, какви са били прадедите ù и другите нейни близки. И всичко излязло вярно. След това той взел пръстена на Петър Бремер от Билефелд и му разправил много подробности из живота на семейството му – такива подробности, които самият Бремер не е знаел. После той попитал брата си за тези подробности и всички те били потвърдени от последния. Това обстоятелство изключва обяснението на опитите чрез телепатия, т.е чрез четене мислите на присъстващите.
към текста >>
12.
LE MAITRE PARLE. L'AME
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Подготвителният комитет за основаване на този съюз свиква учредително
събрание
за тая цел на 8 юлий т. г.
Той заявил, че е положително убеден в преживяването след смъртта, като се основава на опита. Опитности на леди Конан Дойл. Интервюирана от един репортер на в. „Дейли Скеч," тя е заявила, че е била в общение с мъжа си и че получила от него съобщения, които се сбъднали. Основаване на Чехословашки окултно-педагогически учителски съюз.
Подготвителният комитет за основаване на този съюз свиква учредително
събрание
за тая цел на 8 юлий т. г.
в Прага-Подол в Дома на чехословашките учителки. Учредителното събрание ще има следния дневен ред: 1. Доклад за подготвителната работа през изтеклата уч. година 2. Избор на управителен съвет.
към текста >>
Учредителното
събрание
ще има следния дневен ред: 1.
Интервюирана от един репортер на в. „Дейли Скеч," тя е заявила, че е била в общение с мъжа си и че получила от него съобщения, които се сбъднали. Основаване на Чехословашки окултно-педагогически учителски съюз. Подготвителният комитет за основаване на този съюз свиква учредително събрание за тая цел на 8 юлий т. г. в Прага-Подол в Дома на чехословашките учителки.
Учредителното
събрание
ще има следния дневен ред: 1.
Доклад за подготвителната работа през изтеклата уч. година 2. Избор на управителен съвет. 3. Разни. Учредителното събрание се открива в 9 ч. с.
към текста >>
Учредителното
събрание
се открива в 9 ч. с.
Учредителното събрание ще има следния дневен ред: 1. Доклад за подготвителната работа през изтеклата уч. година 2. Избор на управителен съвет. 3. Разни.
Учредителното
събрание
се открива в 9 ч. с.
Ако не присъствуват най-малко половината от поканените членове, то половин час след това събранието се открива, какъвто и да е броя на присътствующите. Веднага след организационната работа на учредителното събрание започва „курс по окултна педагогика“, в който ще се развият за сега следните теми : 1. „Животът на Коменски в светлината на мистицизма“ от г-жа Паула Мудра. 2. Мисията на жената“ - от Д-р Йосиф Волф, директор на библиотеката при пражкия народен музей. 3. „Грешките на днешното възпитание“ - от писателката и училищна директорка г-жа Мария Злабек. 4.
към текста >>
Ако не присъствуват най-малко половината от поканените членове, то половин час след това
събранието
се открива, какъвто и да е броя на присътствующите.
Доклад за подготвителната работа през изтеклата уч. година 2. Избор на управителен съвет. 3. Разни. Учредителното събрание се открива в 9 ч. с.
Ако не присъствуват най-малко половината от поканените членове, то половин час след това
събранието
се открива, какъвто и да е броя на присътствующите.
Веднага след организационната работа на учредителното събрание започва „курс по окултна педагогика“, в който ще се развият за сега следните теми : 1. „Животът на Коменски в светлината на мистицизма“ от г-жа Паула Мудра. 2. Мисията на жената“ - от Д-р Йосиф Волф, директор на библиотеката при пражкия народен музей. 3. „Грешките на днешното възпитание“ - от писателката и училищна директорка г-жа Мария Злабек. 4. „Щайнеровите училища“ - от Филаделфос Веберек, учител. 5.
към текста >>
Веднага след организационната работа на учредителното
събрание
започва „курс по окултна педагогика“, в който ще се развият за сега следните теми : 1.
година 2. Избор на управителен съвет. 3. Разни. Учредителното събрание се открива в 9 ч. с. Ако не присъствуват най-малко половината от поканените членове, то половин час след това събранието се открива, какъвто и да е броя на присътствующите.
Веднага след организационната работа на учредителното
събрание
започва „курс по окултна педагогика“, в който ще се развият за сега следните теми : 1.
„Животът на Коменски в светлината на мистицизма“ от г-жа Паула Мудра. 2. Мисията на жената“ - от Д-р Йосиф Волф, директор на библиотеката при пражкия народен музей. 3. „Грешките на днешното възпитание“ - от писателката и училищна директорка г-жа Мария Злабек. 4. „Щайнеровите училища“ - от Филаделфос Веберек, учител. 5. „Естествознанието в нова светлина“ - от Антон Брабек, учител. 6.
към текста >>
13.
ЗАЩО - Б.Б.
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
..................................................... Преди три-четири дни две млади момчета, с лица светли, огрени сякаш от сутрешното слънце, весели, бяха подранили към общината на едно от селата, Селският кмет и сбраният свет ги слушаха с внимание, а после
събранието
от всички селяни одобри напълно: – да им се разреши да секат сухи дървета, колкото им трябват за построяването на една хижа там горе – подслон за туристи и селяни в лошо време.
Любомир Лулчев ПРЕКАТУРЕНАТА КОЛА (Истински случай) От няколко дни планината ехти от силни удари на секири. Падат дървета високи – повечето сухи разперени борове и елхи, които като пазачи са надничали извисоко в долините, където тихо се кътат три селца едно до друго. Но това не са дървари от техните селяни – чужди хора, младежи никакви шетат весели и сговорни, свалят дървета, влачат ги или дигат на рамо със стройни крачки и с задружен вик ги хвърлят на хубава една поляна, край бистрата рекичка. Насреща се вдигат каменисти върхове и вековни гори – между тях изнича сутрешното слънце розово червено, весело, пълно с надежди и живот.
..................................................... Преди три-четири дни две млади момчета, с лица светли, огрени сякаш от сутрешното слънце, весели, бяха подранили към общината на едно от селата, Селският кмет и сбраният свет ги слушаха с внимание, а после
събранието
от всички селяни одобри напълно: – да им се разреши да секат сухи дървета, колкото им трябват за построяването на една хижа там горе – подслон за туристи и селяни в лошо време.
Говориха те кротко и смислено, и на всички селяни на сърце им допадна – с радост разрешиха. Но на другия ден още се носеха слухове – от говедарите най-напред, а после подето и от селяни – друга вра са тия хора там. Месо и риба не ядат. На Бога сутрин се молят при изгрева, държат думата си много, не лъжат, учтиви с всички, кротки един към друг, щедри във всичко, радват се на всичко – друга вяра! Чу попът от горното село и разпитва дълго и подробно – неговият брат бе кмета – и когато разбра, че са „сектанти", че той, брат му станал причина да им се дадат дървета и строят хижа – тяхно гнездо и свърталище – люто се закани и сърдито излезе от дома на своя брат.
към текста >>
14.
Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Washburne от Сиракузкия университет, Ню Йорк, заяви пред едно
събрание
на Американското д-во за Напредък в Науката, че последните изследвания са го навели на идеята, че запаметяването е процес, при който йоните, намиращи се в нервните нишки, се нареждат по особен ред.
Знаменитият хирург от Клевланд, Охайо d-r G. W. Crile сумира откритията си в тази област с думите: „Електричеството подържа пламъка на живота в клетката". D-r Сh. Н. Маyo, един от най-бележитите хирурзи в Rochester, Minn заявява, че минимални дози от електричество са необходими за функционирането на мозъка. D-r L.
Washburne от Сиракузкия университет, Ню Йорк, заяви пред едно
събрание
на Американското д-во за Напредък в Науката, че последните изследвания са го навели на идеята, че запаметяването е процес, при който йоните, намиращи се в нервните нишки, се нареждат по особен ред.
Това са последните постижения на официалната наука в областта на електричеството във връзка с човешкия организъм. Интересно е да се отбележи, че твърдението на окултната наука за естеството на влиянието на праната върху човешкия организъм, се приема днес от официалната наука, под форма на йонизация на въздуха. В книжката „В Царството на Живата Природа", в статията „Влиянието на слънчевата енергия" читателят може да намери становището на окултната наука по този въпрос, както е дадено от Учителя. В.
към текста >>
15.
Списанието PDF
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Те са: „Поп Богомил говори на народа"; „Богомилско
събрание
"; „Мъчение на богомилите"; „Византийският император кани Василия да се откаже от своето учение, за да го помилва"; „Изгарянето на Василия".
Богомилството в картини. В нея са изложени всичко 100 картини из старобългарската история. Tе са ценен принос към българското изкуство. Пръв Гюдженов се опита да възпроизведе в картина богомилското движение с известната си картина „Изгарянето на българина богомил Василий в Цариград". Сега Ракаров излиза с пет картини със сюжети из живота на богомилите.
Те са: „Поп Богомил говори на народа"; „Богомилско
събрание
"; „Мъчение на богомилите"; „Византийският император кани Василия да се откаже от своето учение, за да го помилва"; „Изгарянето на Василия".
Богомилството е най ценното, което българинът е дал на другите народи. Великите идеи, които събудиха Европа: „свобода, равенство, братство", са дадени от богомилите. Все повече си пробива път една правилна оценка и правилно схващане на богомилското движение. Богомилското движение и печатът В в-к „Зора" от 1.VI. т.г. срещаме статия от Трифон Кунев със заглавие; „Величието на България".
към текста >>
16.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Резултатът е, че, ако в даден момент едно политическо
събрание
е поставено пред тежки проблеми, чието отражение може да бъде световно, колективната душа на това
събрание
се стреми да им намери нови и смели решения, когато Уран напредва и напротив, е готова да прави така наречените реакционни отстъпки (казано политически), когато Уран се връща (видимо) назад.
24. 7. - Кабинет Поанкаре, на речен на „националното единение" - Марс достига 25 29' от Овен и отстои на 26°11' от Уран; а от месец Слънцето е изминало 30° и влиза същия ден в знака Лъв.[2] Но — това е изключително важно — от 5. 7. Уран е станал ретрограден. Планетата Уран, чиято звездна обиколка трае около 84 години, чрез своето видимо движение около Земята служи, според Пиоб, като стрелка, която бележи еволюцията на идеите върху циферблата на човечеството. Всичко става така, като че ли неговите индукции дават на мозъците подтик към напредъка.
Резултатът е, че, ако в даден момент едно политическо
събрание
е поставено пред тежки проблеми, чието отражение може да бъде световно, колективната душа на това
събрание
се стреми да им намери нови и смели решения, когато Уран напредва и напротив, е готова да прави така наречените реакционни отстъпки (казано политически), когато Уран се връща (видимо) назад.
Това е цялата тайна на декретите-закони, отказани на кабинета Бриян — Кайо и гласувани на Поанкаре. Тия декрети-закони бяха предложени от правителството, когато Уран бе започнал да се връща назад. Те щяха да бъдат гласувани на Бриян и Кайо, ако техният кабинет бе съставен под същото влияние, но това не бе така. Уран се движеше на 23. 6. ясно към нови идеи и до 5. 7.
към текста >>
Уран се стреми да поднови подобни идеи, но Марс, който първоначално, през октомври и ноември, бе ретрограден, не е вече поставен по същия начин и неговата индукция дава търпелива и трудолюбива дейност — отдето спокойствието на кулоарите на Камарата и добрата воля на
събранието
.
той е влязъл в знака Овен, указание за съвършено нови идеи. Но индукциите на планетата Марс обуславят начините на дейността. През юли 1926 г. Марс индуцираше силно колективната душа на парламента да се вълнува и понеже Уран я подтикваше от друга страна към новото, дойде до избухвания. След декември 1926 г.
Уран се стреми да поднови подобни идеи, но Марс, който първоначално, през октомври и ноември, бе ретрограден, не е вече поставен по същия начин и неговата индукция дава търпелива и трудолюбива дейност — отдето спокойствието на кулоарите на Камарата и добрата воля на
събранието
.
Това е на едро. Но, при такава материя трябва да се влезе в подробности и това е твърде сложно. Преди всичко трябва да се държи сметка за самата стойност на една индукция, която и да е тя: касае се да се познава нейният потенциал, нейната интензивност и нейното количество, и да се разсъждава за всяка индукция според законите и принципите на физиката, изучавани, анализирани и познати отдавна. Но най-после трябва да се разбира, как един сбор от частни воли образува една колективна воля. Освен това, обикновено трябва да се държи сметка и за географското положение на мястото и личната ос на събранието.
към текста >>
Освен това, обикновено трябва да се държи сметка и за географското положение на мястото и личната ос на
събранието
.
Уран се стреми да поднови подобни идеи, но Марс, който първоначално, през октомври и ноември, бе ретрограден, не е вече поставен по същия начин и неговата индукция дава търпелива и трудолюбива дейност — отдето спокойствието на кулоарите на Камарата и добрата воля на събранието. Това е на едро. Но, при такава материя трябва да се влезе в подробности и това е твърде сложно. Преди всичко трябва да се държи сметка за самата стойност на една индукция, която и да е тя: касае се да се познава нейният потенциал, нейната интензивност и нейното количество, и да се разсъждава за всяка индукция според законите и принципите на физиката, изучавани, анализирани и познати отдавна. Но най-после трябва да се разбира, как един сбор от частни воли образува една колективна воля.
Освен това, обикновено трябва да се държи сметка и за географското положение на мястото и личната ос на
събранието
.
В очевидния факт, че Уран влезе в знака Овен на 31 март 1927 г., всички техници признават, че стрелката на еволюцията на идеите бележи нова ера. Но часът за това не е ударил веднага върху частния циферблат на всеки народ, нито на всеки индивид. За да стане промяната пълна, трябва да се чака, щото общата индукция да предизвика както в нацията, така и в индивидите специални индукции: силите се разлагат, съществува и принципът на инерцията. Такъв е духът, с който трябва да се пристъпи към изучаването на детерминациите, които според сложната система на Нострадамус образуват „предсказания", завършва Пиоб. ----------------------------------------------------------- [1] И се намира в дисхармоничен аспект (квадратура) с Уран и Марс (б.н.).
към текста >>
17.
ПИОНЕРИТЕ НА НОВИТЕ НАУЧНИ СХВАЩАНИЯ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Едно печално
събрание
от хора изпраща до тъмната яма тая безмълвна останка от един живот и ти чуваш там между безутешния плач на близките и примирително скръбната фаза на един ритуал: „Ти си земя и в земята отиваш".
То иска да се храни и търси с устните си майчината гръд. На другата страна лежи вкочанял и студен безжизненият труп на мъртвец. Тръпки полазват човека при докосването до вкаменяващата се плът, под която напират яките кости на скелета. Един житейски път е привършен. Отлитнало е онова, което се отзоваваше на слънчевия светлик, на радостта на синьото небе и на звъна на ароматните пролети, когато природата е отрупана с цветове.
Едно печално
събрание
от хора изпраща до тъмната яма тая безмълвна останка от един живот и ти чуваш там между безутешния плач на близките и примирително скръбната фаза на един ритуал: „Ти си земя и в земята отиваш".
В такива мигове, когато съзнанието ни е на прага между живота и смъртта, ние се питаме с горест: Това ли е животът? В всички тия случаи ние отговаряме съобразно със степента на проникването в дълбините на проблемите, на което проникване е способно нашето аз. Ако сме живели цял живот така, че само сме плъзгали нашата размисъл по неговата повърхност, на живота, ние ще останем с впечатление, че с тоя тъжен акт се приключва цялото битие и че последният тържествуващ акорд над живота е тая черна купчина пръст, над която се изплакват много безутешни сълзи. Но така ли е в същност? Къде отиде онова, което трептеше ведно с трепета на световното безсмъртие?
към текста >>
18.
Брой 3-4 -1992г.
 
Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Вън от Бога никакво възпитание, никаква религия, никакви изкуства и занаяти, нищо не съществува Това вечерно
събрание
е свикано за реалността на молитвата, да разберете как трябва да се молите.
Ако дишането представлява голяма необходимост за човека, тогава мисълта за Бога е хиляди пъти по-голяма необходимост. Колкото повече човек си спомня за Бога и Го държи в себе си, толкова по-благороден е той. Благородството на човешката душа зависи от мисълта му за Бога. Значи, искаме ли да бъдем благородни, ние трябва да си спомняме за Бога като същина, която протича през нас. Във всички положения на живота си, и в радости и в скърби, ние трябва да си спомняме за Бога.
Вън от Бога никакво възпитание, никаква религия, никакви изкуства и занаяти, нищо не съществува Това вечерно
събрание
е свикано за реалността на молитвата, да разберете как трябва да се молите.
Бих желал да чуя от някой, как се молите. Когато се молите, т.е. когато отивате при Бога, вие се стеснявате. Можете ли да се молите правилно щом се стеснявате? При това, на какво се дължи стеснението?
към текста >>
19.
Минчо Сотиров (1875-1954)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Ето какво си е записал той ведно от своите тефтерчета: “На едно
събрание
през октомври 1910 г.
На тези беседи са присъствали в началото само четири души: Дим. Голов,Т. Бъчваров,П. Гумнеров и жена му – Гина Гумнерова. По-късно кръгът се разширява. Димитър Голов е водил записки по време на тези беседи.
Ето какво си е записал той ведно от своите тефтерчета: “На едно
събрание
през октомври 1910 г.
Водено от г-н П. Дънов, в присъствието на Петко Гумнеров и Гина Гумнерова, Димитър Голов, Иван Тачев, Cт. Димитров и Михалаки Георгиев се дадоха следните уроци. Идването на Христа е дошло. Христос е дошъл.
към текста >>
20.
Петър Пампоров (1894-1983)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
През същата 1928 година се явила на изпит за стенографка в Народното
събрание
.
Учителят й казал: “Като отидеш там ще ти дадат пари за един хляб. Е, и ние можем да ти дадем това.” От думите му тя разбрала, че нейното място е близо до него, за да работи над беседите. Приела с радост това разрешение на въпроса и през 1928 г. се преместила да живее на Изгреба. Но пак решила да потърси и друга работа, държавна.
През същата 1928 година се явила на изпит за стенографка в Народното
събрание
.
Издържала конкурса успешно, но след първия работен ден я освободили по причина на писмо, получено от специалния отдел в полицията. Пътят й бил определен - работа над Словото без никакво отклонение. Работата в близост с Учителя създава условия за духовен растеж и обнова в живота. Елена Андреева е записвала често своите разсъждения. Техен обект в повечето случаи е Учителят с неговият пример, с неговите безгласно преподавани уроци: “Той ни показа пътят към духовните истини.
към текста >>
21.
Петър Димков (1886-1981)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
В дома му се провеждало тайно
събрание
за освобождението, когато турците усетили и започнали да го търсят.
Стефка Делкинова, дъщеря на Марин Камбуров споделя: “Словото на Учителя оформя мирогледа на Марин Камбуров. То става извор на творческо вдъхновение и съдържание на неговия живот.” Спонтанната връзка на Стефан Камбуров с Учителя не е случайност. Той е потомък на буден род. Марин Камбуров разказва: “Дядо ми беше вегетарианец - много смел, решителен и справедлив човек. Той е спасил Стамболов веднъж от смърт.
В дома му се провеждало тайно
събрание
за освобождението, когато турците усетили и започнали да го търсят.
Тогава дядо ми, който беше много здрав и силен, сложил Стамболов в един чувал, натъпкал отстрани вълна, метнал го на рамо и го изнесъл от селото. Като го спрял караулът извън селото, той казал че отива на дарака...” С идеите на Учителя се свързва не само Стефан. И останалите трима негови братя също приемат Новото учение като свой духовен път. Най-малкият му брат, Слави бил съратник на Петко Енев. Той отначало бил скептично настроен към Учителя.
към текста >>
22.
Сава Калименов (1901-1990)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
С това
събранието
приключи и аз се качих на Рила.
Бяхме точно 12 души. Брат Борис беше много сериозен и умислен. Каза ни, че предчувства тревожни времена и събития. Според него властта готвела отдавна вече удар срещу Братството. Каза ни също, че каквото и да стане, той като председател на Братския съвет ще поеме цялата отговорност върху себе си, за да се избегнат по-лоши последствия.
С това
събранието
приключи и аз се качих на Рила.
Там дойде и брат Борис, но минаха няколко дни и чух, че го повикали в София спешно. Когато той отново дойде горе, брат влад ме извика и каза: “Кралъо, Борис се е върнал и иска да отидем в палатката на брат Боян.” Отидох. Бяхме четирима: брат Борис, брат Боян, врат влад и аз. Разказът на брат Борис продължи до късно. Извикали го в София да го разпитват за авоарите на Братството.
към текста >>
23.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вие съвсем не можете си представи, каква радост ни донесе вашето приветствие по случай годишното ни
събрание
на Петдесятница.
Това, което ги отличава от другите хора, то е че те съзнателно стъпват в пътя на еволюцията, тласкани от искрено желание да се усъвършенстват и да работят за доброто на другите. За тази цел те употребяват различни методи, дадени им от техните учители, в зависимост от времето и условията. Тъй наречените „бели братя“ в България са само ученици или, по-право, кандидати за ученици на Великото Бяло Братство; защото самото понятие „ученик на Бялото Братство“ или окултен ученик изисква един висок морален и духовен ценз, съответства на един закрепнал и непоколебим в стремежа към доброто характер. Писмо от Чехия Alt. Eherenberg — Чехословакия Скъпи братя и сестри от далечна България.
Вие съвсем не можете си представи, каква радост ни донесе вашето приветствие по случай годишното ни
събрание
на Петдесятница.
Така красиво е, така трогателно е да се знае, че и в други страни има братя и сестри, които имат еднакви идеали с нас. Ние ви благодарим за приветствията, изпращайки ви нашите от все сърце. Братя и сестри! С радост ние ви подаваме ръката си за съработничество по пътя на Любовта към Бога. Нас не ни делят нито светските титли, нито партии, нито секти и вероизповедания, нито националност.
към текста >>
24.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
обед имахме тук добре посетено публично
събрание
, на което се чете беседата „Високият Идеал“ от Учителя.
Тогава страхът изчезва, няма вече конфликт между доброто и злото. Освобождавайки живота, ти добиваш щастието, единствената цел, единствената абсолютна Истина. Кришнамурти. ВЕСТИ Бялото Братство в странство. Буенос-Айрес, Аржентина. На 4 август в 6 ч. сл.
обед имахме тук добре посетено публично
събрание
, на което се чете беседата „Високият Идеал“ от Учителя.
С тази задача бе натоварена сестрата Магдалина Де Пита, една от ревностните и неуморни ученички на тукашното братство. Няколко дена преди събранието се дадоха съобщения за него в тукашните вестници. В определеното време салона бе препълнен с посетители. Изпяха се няколко от песните на Братството, показан бе след това пред всички портрета на Учителя, който бе посрещнат с голям интерес и симпатия. Преди да пристъпи към четене на беседата, сестрата се обърна към присъстващите със следните няколко думи: „Ученикът на Бялото Братство трябва да се отличава с една широка и пламенна идейност.
към текста >>
Няколко дена преди
събранието
се дадоха съобщения за него в тукашните вестници.
ВЕСТИ Бялото Братство в странство. Буенос-Айрес, Аржентина. На 4 август в 6 ч. сл. обед имахме тук добре посетено публично събрание, на което се чете беседата „Високият Идеал“ от Учителя. С тази задача бе натоварена сестрата Магдалина Де Пита, една от ревностните и неуморни ученички на тукашното братство.
Няколко дена преди
събранието
се дадоха съобщения за него в тукашните вестници.
В определеното време салона бе препълнен с посетители. Изпяха се няколко от песните на Братството, показан бе след това пред всички портрета на Учителя, който бе посрещнат с голям интерес и симпатия. Преди да пристъпи към четене на беседата, сестрата се обърна към присъстващите със следните няколко думи: „Ученикът на Бялото Братство трябва да се отличава с една широка и пламенна идейност. Той всякога трябва да бъде готов да посрещне, изучава и изследва всяко едно движение, школа или философия. Никое от тях не трябва да бъде пренебрегнато от него, защото всички те влизат като съставни части на пълната Истина.
към текста >>
25.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 17
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
“ ... Погледнете в Народното
Събрание
, в общинските и окръжни съвети и навсякъде, където се състезават представителите на различните партийни гледища.
— За идеи, за принципи, за разбирания? — Не! В основата на цялата тая борба, стои личният, съсловен и класов интереси, — егоизма н амбицията. Погледнете към върховете на управлението: за какво се борят там? — „Стани ти, да седна аз!
“ ... Погледнете в Народното
Събрание
, в общинските и окръжни съвети и навсякъде, където се състезават представителите на различните партийни гледища.
Там не търсят истината, а настояват но „своето". Достатъчно е само едно добро предложение да се даде от политическият ни противник, за да се обявим и против самото предложение. И на всякъде същото. Но до къде ще достигнем ако вървим все така? Знае се че българите паднаха под турско робство именно поради вътрешната разпокъсаност и взаимни борби.
към текста >>
26.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Като видяха, че с това не постигнаха целта си, те още веднъж се опитаха да смутят
събранието
със счупване на прозорци и с викове „Пожар, пожар", но и този път не им се удаде.
На 26 март т. г. Плевенския Градски Театър даде в гр. Севлиево пиесата „Аз убих“, очаквана с нетърпение от гражданството, като по този случай бяха дошли посетители даже и от околните села. За да спрат представянето на пиесата, родозащитниците прекъснаха електрическото осветление на театъра още в началото и се опитаха да всеят суматоха, обаче не ycпяxa. Представянето не пиесата продължи при газово осветление чак към края бe възстановено електрическото.
Като видяха, че с това не постигнаха целта си, те още веднъж се опитаха да смутят
събранието
със счупване на прозорци и с викове „Пожар, пожар", но и този път не им се удаде.
Всичко това се върши от младежи хлапетии, които сами не знаят какво правят, когато се опитват да заглушат повика за мир и братство между народите и затова те заслужават само съжаление. Срам и позор обаче за ония възрастни — генерали, адвокати и други, които с думи и писания възбуждат дивашки, кръвожаден шовинизъм, раздухват омразата, раздухват огъня на бъдещи братоубийства. В своето безумие те сеят днес тръне и бодили, но ветрове и бури ще пожънат утре. И огъня, с който те искат да запалят цел народ, ще падне първом на техните глави.
към текста >>
27.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 41
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Единственото правилно разрешение на болния национален въпрос на Балканите е образуването на Балканска Федерация, в която границите между отделните нейни членове ще бъдат разтворени, ще се учреди един федерален съвет, който ще разрешава общите въпроси, а всяка една отделна държава ще се ползува с пълната си досегашна свобода, ще си има свое отделно народно
събрание
, което ще урежда работите в нея самостоятелно.
Но да оставим ужасното минало и тежкото настояще и да видим какъв може да бъде изхода от това положение. Македония, като цяло, може и не трябва да принадлежи нито на Българи, нито на Сърбия, нито на Гърция. Но тя не трябва да се поделя и на части. Тя трябва да стане самостоятелна единица, в която съставните етнични елементи да живеят в мир и съгласие помежду си, а това може да стане само в границите на една Балканска Федерация. Същото нещо се отнася и за Добруджа и Тракия.
Единственото правилно разрешение на болния национален въпрос на Балканите е образуването на Балканска Федерация, в която границите между отделните нейни членове ще бъдат разтворени, ще се учреди един федерален съвет, който ще разрешава общите въпроси, а всяка една отделна държава ще се ползува с пълната си досегашна свобода, ще си има свое отделно народно
събрание
, което ще урежда работите в нея самостоятелно.
В тая Федерация ще трябва да влязат, като свободни и самостоятелни единици, наред с Сърбия, България, Гърция, Румъния и Албания, още и Македония. Хърватско, Тракия и Добруджа, а може би и Турция. В тази огромна Федерация, имаща повече от 20 милиона души население, митническите и паспортни граници ще бъдат премахнати, но всяка от тях ще може да има каквото си иска вътрешно управление, ще си създава и ще се управлява по каквито иска закони. В тая Федерация всичките населяващи я народи ще трябва да живеят мирно помежду си, без насилия и гонения, без шовинизъм, без стремеж към хегемония. В тази Федерация народите ще могат да си отдъхнат от непрестанни войни и въоръжения, армията ще може да се премахне и огнището на войни и безредици, димящият вулкан на Балканите ще се превърне в обетована земя на мир и благоденствие.
към текста >>
Речта си на протестното
събрание
тукашния свещеник Кривошиев започна като заяви, че всички ний трябвало да бъдем преди всичко българи, та тогава хора.
Калименов Как се насажда шовинизъм На 4. м. м., тъкмо през времето, когато ставаше Балканиадата, управата на съюза „Отец Паисий“ бе разпоредила да се устроят из цяла България протестни събрания против мирните договори и угнетяването на българските малцинства от нашите съседи. Нямаме нищо против тия протести, и даже се присъединяваме към тях, когато те почиват на базата на пълната безпристрастност. справедливост и човеколюбив, обаче, трябва да отбележим, че често пъти при такива случаи се говорят работи, които, вместо към добро ни водят към по-голямо зло. И други път на подобни събрания сме чували разпалени шовинистични речи, насаждащи омраза към съседните ни народи, подтикващи към мъст и подготвящи психологическите условия за нова война, но това, което чухме този път в Севлиево, ни просто отврати, още повече че то бе изказано от човек, чиято професия е да проповядва на хората Христовото учение, любовта към ближния.
Речта си на протестното
събрание
тукашния свещеник Кривошиев започна като заяви, че всички ний трябвало да бъдем преди всичко българи, та тогава хора.
Само тези думи са достатъчни, за да се разбере колко възвишени, и колко християнски са схващанията на този православен свещеник. Всичко след това говорене бе все в същия дух: българщината над всичко. Да се самоосъзнаем като българи. Да потъпчем чуждия елемент у нас, защото той задушавал нашия живот. Ний, българите, сме давали много свобода и от това идело злото.
към текста >>
28.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 55
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А по въпросите, по които няма едно мнение, като недостатъчно проучени се отлагат, ако е по събора за следващата година, ако ли е по дружествено
събрание
, за следващото
събрание
.
Тогаз егоизмът ще отстъпи място на взаимопомощта, и братството ще може полека лека да се осъществи. Нека всички будни синове на света работят за по скорошнното идване на новия живот, като пръскат лъчите на истината, на доброто, на любовта. Будни бъдете защото иде последния час на днешната култура. К. Сугарев Основните идеи на Власовденци В целият устав никъде не се споменува за гласуване. От две статии в тазгодишните броеве на бюлетина „Власовден" се поясни въпроса, че решения власовденци вземат не по вишегласие, а при пълно единодушие на присъстващите.
А по въпросите, по които няма едно мнение, като недостатъчно проучени се отлагат, ако е по събора за следващата година, ако ли е по дружествено
събрание
, за следващото
събрание
.
Ако и тогава не се дойде до общо решение, оставят се като неуместни, ненавременни. На съборите присъстват неограничено число делегати, всеки който може със свои средства да дойде: чл. 20 е определил; „Дружествата имат право на неограничено число делегати във федеративната сбирка, които трябва да са снабдени с пълномощия. Забележка: Всеки член има право да изказва свои мнения в сбирката. Както се вижда, тук е отречена практиката на прехвалената „демократичност", в която на практика излиза, че на един чисто земеделски конгрес, неколцина - интелигентни, помежду своите доверени, избрани от долу, по свое разбиране коват съдбините на мнозинството което само знае да плаща и ... гласува.
към текста >>
гласи: Управителният съвет е само изпълнително тяло на общите събрания, то няма право да взема решения и да действа от името на дружеството, без предварително допитване до общото
събрание
.
Забележка: Всеки член има право да изказва свои мнения в сбирката. Както се вижда, тук е отречена практиката на прехвалената „демократичност", в която на практика излиза, че на един чисто земеделски конгрес, неколцина - интелигентни, помежду своите доверени, избрани от долу, по свое разбиране коват съдбините на мнозинството което само знае да плаща и ... гласува. Дружествата се ръководят от управителен съвет, в който могат да влязат всички които желаят да работят усърдно за прокарване принципите на федерацията. Техните права са никакви, а имат само задължения, доброволно поети. Член 2.
гласи: Управителният съвет е само изпълнително тяло на общите събрания, то няма право да взема решения и да действа от името на дружеството, без предварително допитване до общото
събрание
.
Принципът на федерацията, който се прокарва в цялата организация, осветява свобода и автономия, както на отделните членове, така и на дружествата, стига да не се противодейства, на общо начертаната цел. Чл. 9. За противоуставна дейност членовете биват изключвани от общото събрание на дружеството. Чл. 31. Избраните и приети конкретизации от окол.
към текста >>
За противоуставна дейност членовете биват изключвани от общото
събрание
на дружеството.
Техните права са никакви, а имат само задължения, доброволно поети. Член 2. гласи: Управителният съвет е само изпълнително тяло на общите събрания, то няма право да взема решения и да действа от името на дружеството, без предварително допитване до общото събрание. Принципът на федерацията, който се прокарва в цялата организация, осветява свобода и автономия, както на отделните членове, така и на дружествата, стига да не се противодейства, на общо начертаната цел. Чл. 9.
За противоуставна дейност членовете биват изключвани от общото
събрание
на дружеството.
Чл. 31. Избраните и приети конкретизации от окол. събрание са задължителни за дружествата, ако бъдат одобрени от последните. Ако тези конкретизации са в разрез с интересите на някое дружество, последното не е длъжно да ги съблюдава. Федерацията на дружествата има в окол.
към текста >>
събрание
са задължителни за дружествата, ако бъдат одобрени от последните.
Принципът на федерацията, който се прокарва в цялата организация, осветява свобода и автономия, както на отделните членове, така и на дружествата, стига да не се противодейства, на общо начертаната цел. Чл. 9. За противоуставна дейност членовете биват изключвани от общото събрание на дружеството. Чл. 31. Избраните и приети конкретизации от окол.
събрание
са задължителни за дружествата, ако бъдат одобрени от последните.
Ако тези конкретизации са в разрез с интересите на някое дружество, последното не е длъжно да ги съблюдава. Федерацията на дружествата има в окол. град свое околийско бюро. Чл. 33. бюрото е само помощен орган, то изпълнява възложената му от федералните събрания работа, събира статистически и др.
към текста >>
29.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Изворски Получиха се две тома от пълното
събрание
съчиненията на Джек Лондонъ: т.
Вземете си от тях, колкото пожелаете и ги посейте в сърцата, умовете и душите си. И когато тези семена изникнат, израснат, цъфнат, завържат и дадат зрели плодове, които вие можете да опитате, ще разберете, че радостите на живота и източника на щастието са в плодовете на добродетелите, родени и узрели в градината на сърцата ви. Ще се уверите, че светлината, която ще разкрие за мислите ви истинския път, що води към царството на вечната свобода, се намира в плодовете на светлите мисли родени и узрели във вашите умове. Ще узнаете, че слънцето на вечния живот ще изгрее само тогава, когато в душите ви се родят и узреят плодовете на Божествената Любов, Мъдрост и Истина. И. А.
Изворски Получиха се две тома от пълното
събрание
съчиненията на Джек Лондонъ: т.
VII Джери островитянинът и т. VIII Белият зъб. първият превод на Д. Подвързачев, а втория на Г. Михаилов. Посред едно блестяща мрежа от сцени и приключения Джек Лондон ни открива в тия книги, мира и психиката на животните и ни увлича там с магична сила.
към текста >>
30.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тогава моя брат Агмад и аз ще му сложим бялата дреха, а сетне ще го оставим да си почине, докато ний доложим за случилото се в
събранието
на великите жреци- Доведете го тук.
„Ето го“, каза Агмад, със своя студен и музикален глас. Защо. питах се аз, те говорят за мене така? Аз бях само един нов послушник и мене ме бяха предали на моя наставник. „Братя“, каза Камен Бака, „не е ли по-добре щото той да бъде облачен в бялото облекло на ясновидците? Заведете го в банята; нека бъде окъпан и помазан.
Тогава моя брат Агмад и аз ще му сложим бялата дреха, а сетне ще го оставим да си почине, докато ний доложим за случилото се в
събранието
на великите жреци- Доведете го тук.
след като бъде изкъпан.“ Двамата по-млади жреци ме изведоха от стаята. Аз почнах да схващам, че те принадлежат към някоя по-низка степен на жреческото съсловие и, гледайки ги, видях, че техните тоги на бяха покрити със златна бродерия, но бяха украсени с черни линии и точки по кроя. Колко приятна ми се стори, след всичката ми умора парфюмираната баня, в която те ме отведоха! Тя ме успокои и даде мир дори на душата ми. Когато излязох, намазаха тялото ми с едно приятно, ароматично масло, после ме завиха с един ленен плат и ми донесоха храна, плодове, питки, замесени с масло и едно ароматично питие, което като че ли едновременно ме засилваше и стимулираше.
към текста >>
31.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Направих едно движение назад пред многобройното
събрание
ма неподвижните жреци, облечени с бели тоги, очите на които бяха отправени към мен: но великолепните цветове ме привлякоха.
Сцената, която се представи пред очите ми, ме смути и аз се спрях. Големата галерия беше изпълнена с жреци, с изключение на местото, гдето бях аз, близо до вратата на светилището. Там бе оставено едно пространство и в него се намираше едно легло, покрито с копринена драперия, бродирана с злато, в вид на букви, които приличаха на тези. върху моята дреха. На леглото имаше нещо като етажерка с цветя със сладостен аромат и от всички страни около него пода бе послан с цветя.
Направих едно движение назад пред многобройното
събрание
ма неподвижните жреци, облечени с бели тоги, очите на които бяха отправени към мен: но великолепните цветове ме привлякоха.
„Това легло е за нас“. каза детето и ме поведе към него. Никой друг не говореше, нито пък се помръдна и аз я послушах. На леглото се намираше златата топка, с която бяхме играли в градината. Аз погледнах изведнъж, любопитен да видя дали Агмад ни наблюдава.
към текста >>
32.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но тъкмо се открило
събранието
и почнали да се обаждат ораторите, които се тъкмели да говорят, появил се ненадейно Лъва.
“ Не отговорих нищо. Но жената, която беше до мен, стана и се хвърли към него. Тя взе едно украшение от своята шия и го сложи в ръката му. „Дай му това. каза тя, и той не ще пита нищо повече.“ (следва) Паметник на Лъва Събрали се всички животни от топлия материк, да размислят къде и как да въздигнат паметник на Цар-Лъва.
Но тъкмо се открило
събранието
и почнали да се обаждат ораторите, които се тъкмели да говорят, появил се ненадейно Лъва.
Стреснати и изплашени, всички пръхнали да бягат. — Стой ! — гръмогласно изревал лъвът. Въздухът профучал като от вихрушка; тревите се навели до земята; клоните на дърветата се залюлели; екът повторил възгласа и всички живот ни се спрели, като вдървени. — Защо сте се събрали, какво пра-те тука?
към текста >>
33.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И за да извърши нещо, то трябва да мине през цялото многохилядно
събрание
, за да се гласува.
Как ще разберете по-сложните отношения в живота? Че ако вие не можете да предадете на другите малките задачи, които сте научили, как ще учите по-нататък? За да разберете тази идея, за да схванете реалните отношения, които съществуват в света, преди всичко трябва да имате ясна представа за човека. Човек не е сам, тъй както го мислите вие. Не, човек е сбор, колективно същество е той.
И за да извърши нещо, то трябва да мине през цялото многохилядно
събрание
, за да се гласува.
Ако не са съгласни, явява се противоречие, явява се разцепление в човека. Когато всички са съгласни за извършването на известна работа, вие се чувствате радостен и разположен и започвате да работите. Когато човек се научи да хармонизира всичките тези същество в себе си, той е в пътя на разрешаването на великата задача за самоусъвършенстването, за новораждането. И ако хората биха разбрали както трябва този въпрос — светът би тръгнал по-добре; но сега хората се възпитават по стари методи, и затова е този хаос в живота им. Христос дава нов начин, нов метод на самовъзпитание, който изисква преди всичко ново разбиране, което ще го доведе до новораждането.
към текста >>
34.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Имахме духовно
събрание
, на което се четеше нещо ново от словото на Учителя.
Колко е хубаво да живеят хората братски! . . . Накрая, след като се изпяха общо няколко духовни песни, трябваше да си разотидем и починем, за да се видим на другия ден пак. Нощта, под впечатлението на преживените хубави часове, измина сякаш много скоро и ний на сутринта се срещнахме весели и засмени, като че ли не сме се разделили. Беше неделя.
Имахме духовно
събрание
, на което се четеше нещо ново от словото на Учителя.
Ето нещо, което съм запомнил от това живо слово: „И при най-големите блага, човек пак може да бъде нещастен.“ Като се спрях и размислих върху тази мисъл. разбрах. че действително е така. И най-вкусната храна, като я дадеш на трескавия, тя е горчива за него, защото той има горчивина в устата си. Следователно и човек, когато е неразумен, той не знае къде да употреби благата и вместо щастие той си докарва нещастия. За разумния, обаче, не е така, той знае къде какво да употреби, знае къде как да постъпи и във всичко вижда дълбокия смисъл.
към текста >>
След завършване на
събранието
, гостите си, отпътуваха, изпратени с песни към своите места, за да занесат по нещо от това, което видяха и чуха на тази хубава духовна братска среща. Г.
че действително е така. И най-вкусната храна, като я дадеш на трескавия, тя е горчива за него, защото той има горчивина в устата си. Следователно и човек, когато е неразумен, той не знае къде да употреби благата и вместо щастие той си докарва нещастия. За разумния, обаче, не е така, той знае къде какво да употреби, знае къде как да постъпи и във всичко вижда дълбокия смисъл. Да, неразумния, и при най-големите блага и при най-добрите условия, пак може да бъде нещастен... Имаше още много, много ценни мисли в това живо слово и всеки вярвам взима това, което може да възприеме.
След завършване на
събранието
, гостите си, отпътуваха, изпратени с песни към своите места, за да занесат по нещо от това, което видяха и чуха на тази хубава духовна братска среща. Г.
Казанджиев За вътрешната свобода на жената Стремейки се да придобие политически и други права, не пренебрегва ли жената най-великото право. което има: да възпитава онези, които природата и е предоставила — нейните рожби? Жени, майки, нима не виждате безлюбието, жестокостта и безпътицата , в която вашите деца са изпаднали? Погледнете проявите на днешните млади и вие ще видите, че светът е пълен със сираци: Едни от тях непригледани поради усиления труд, с които майка им е била обременена; а други — възпитани от слугините, понеже майките са заети с журове и разрешаване въпроса за правата, които им са такава необходимост, без която светът би пропаднал! Като се изказвам така, мнозина биха помислили, че се обявявам против независимостта на жената.
към текста >>
35.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всяко село си има един определен ден от годината, (обикновено това бива през есента), когато там става братско
събрание
, на което идват братя и сестри от околния села и градове.
Айтос със своята околия, е красноречиво доказателство, че окултизмът не е и не трябва да бъде едно учение само за „избраници“ само за едно ограничено малцинство хора, но че неговите велики истини могат да бъдат възприети, разбрани и живени от широките народни маси. Окултното движение в Айтоско има зад себе си цяла история Неговите последователи, още от зараждането на движението, са преживели такива гонения и преследвания, че ако това бяха хора със слаби характери, отдавна не би останало ни помен от окултизъм там. Но те изнесоха спокойно, със самообладание, търпение и вяра всички досегашни гонения при които тъй безславно и позорно се провалиха един след друг всички техни гонители. Братската вечеринка в Баня (Лъджекьой). В Айтоско и съседните околии, Бургаско и Поморско съществува от около двадесет години една хубава традиция, спазвана редовно от Братствата в този край.
Всяко село си има един определен ден от годината, (обикновено това бива през есента), когато там става братско
събрание
, на което идват братя и сестри от околния села и градове.
Присъствах на една такава Братска среща в с. Баня, Бургаско. Освен братята и сестрите от с. Баня, тук имаше гости от Айтоско, Бургаско и Поморско. След общата молитва и общата вечеря, тук имаше песни и разговори до късно, след което гостите бяха разквартирувани по домовете не братята.
към текста >>
36.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ние ги питаме — не е ли дошло времето, когато ще може да се уреди едно общо
събрание
, на което да поставим на разрешение интересуващите ни въпроси?
Страданията на пробудените души, пред ужасната гледка на настоящето, са все по-големи и по големи и затова тяхното желание да вземат участие в ръководството на световните работи е естествено. Но от друга страна, участието в тия работи и самото тяхно естество представлява още една тежка и неразрешена задача за тяхната съвест. Ето защо, ние се осмеляваме да поставим пред нашите приятели следните въпроси: Не е ли вече дошло време, когато — за да може да се възстанови и затвърди равновесието в световния живот и да се даде отпор на елементите на разрушението, — трябва да се осъществи едно съзнателно обединение на всички творчески елементи? На този и на други въпроси, които изпълват нашите умове, ние трябва да дадем отговор, който може да бъде намерен само чрез обединението и съзнателното участие на много бъдни хора от всички части на света. Поради това, ние, една малка група приятели от неорганизираното Международно Братство на „Човешкото семейство“, отдали целия си живот в търсене на истината, отправяме този позив към всички сродни духовни братя по целия свят.
Ние ги питаме — не е ли дошло времето, когато ще може да се уреди едно общо
събрание
, на което да поставим на разрешение интересуващите ни въпроси?
Ние не желаем да организираме някого, да издигаме определена програма, или да основаваме ново движение, защото действаме подтикнати от съзнанието за нуждата от духовно единство на всички положителни елементи, които с готови да служат на Единният живот, за спасението на цялото човечество. Всеки трябва да бъде свободен да намери интуитивно своя път, своето място и своята сфера на дейност в служба на Вечния. Ние се надяваме, че ще можем да се срещнем при най-голяма скромност, простота и взаимно уважение, за да може нашата среща да има истински братски характер, без разделящи спорове и лекции. Но, разбира се, всеки ще може да изрази свободно своето мнение и да изкаже мисли по проблемите на настоящето състояние на човечеството и за световната хармония от духовна гледна точка. Макар че вземаме инициативата с този апел, ние не правим това с цел да заемаме някакво ръководно място или да прокламираме ново учение.
към текста >>
А също и да разменят с нас мнение относно реализирането на проектираното
събрание
.
Ние се надяваме, че ще можем да се срещнем при най-голяма скромност, простота и взаимно уважение, за да може нашата среща да има истински братски характер, без разделящи спорове и лекции. Но, разбира се, всеки ще може да изрази свободно своето мнение и да изкаже мисли по проблемите на настоящето състояние на човечеството и за световната хармония от духовна гледна точка. Макар че вземаме инициативата с този апел, ние не правим това с цел да заемаме някакво ръководно място или да прокламираме ново учение. Нашият Водач е Великият Божествен Дух , който се проявява чрез всички нас, като чрез най-разнообразни проводници. Молим читателите да разпространят този апел.
А също и да разменят с нас мнение относно реализирането на проектираното
събрание
.
Избраната за тази цял страна трябва да бъде централна. Считаме, че най-добре е това да бъде Швейцария или Холандия Молим да ни бъдат изпратени адреси на отделни лица. дружества и организации, които биха се интересували от тази идея. Ний нямаме материални средства за организиране на събранието или за подпомагане на тези приятели, които не могат да дойдат по липса на средства, но ние се надяваме, че такива ще бъдат събрани чрез помощи от тия, които имат възможност да помогнат. Желателно е настоящето да се преведе и препечата във вестници и списания, които симпатизират на тази идея.
към текста >>
Ний нямаме материални средства за организиране на
събранието
или за подпомагане на тези приятели, които не могат да дойдат по липса на средства, но ние се надяваме, че такива ще бъдат събрани чрез помощи от тия, които имат възможност да помогнат.
Молим читателите да разпространят този апел. А също и да разменят с нас мнение относно реализирането на проектираното събрание. Избраната за тази цял страна трябва да бъде централна. Считаме, че най-добре е това да бъде Швейцария или Холандия Молим да ни бъдат изпратени адреси на отделни лица. дружества и организации, които биха се интересували от тази идея.
Ний нямаме материални средства за организиране на
събранието
или за подпомагане на тези приятели, които не могат да дойдат по липса на средства, но ние се надяваме, че такива ще бъдат събрани чрез помощи от тия, които имат възможност да помогнат.
Желателно е настоящето да се преведе и препечата във вестници и списания, които симпатизират на тази идея. Ний вярваме и знаем, че никоя външна система не може да даде мир и хармония човечеството, защото „Божието царство“ не е вън, а вътре във нас. Осъществяването на най-високите идеали на един народ зависи от неговото духовно водачество. Ний вярваме в една религия, която се проявява чрез множество вярвания. Тази религия винаги учи, че най-важното нещо е Любовта.
към текста >>
Когато този позив създаде интерес у достатъчно число приятели и тяхната духовна и материална помощ направи възможно
събранието
, ний ще дадем допълнителни съобщения на тия, които желаят да вземат участие в него.
Животът ни учи, че нашият прекомерно развит интелект ни води по старите пътища на миналото и че гради само върху тях. R източникът на новото е винаги дълбоко в нас и избликва интуитивно из нашето подсъзнание, като по такъв на-чин ние получаваме вдъхновение съобразно степента на нашата духовна еволюция. Животът действа по своите вечни и неизменни закони и ако ний се отворим за него с пълна вяра и упование в него, ний ще получим новите идеи и духовното ръководство. Това вътрешно просветление ще придобие по-голяма сила, когато бъде свързано с общата атмосфера на колективната вяра и чрез нашите обединени усилия за постигане на високия идеал. И само след просветлението ни ние можем да употребим нашия интелект в служба на човечеството в неговия всекидневен живот.
Когато този позив създаде интерес у достатъчно число приятели и тяхната духовна и материална помощ направи възможно
събранието
, ний ще дадем допълнителни съобщения на тия, които желаят да вземат участие в него.
(Нека те бъдат така добри да при-бавят един интернационален купон за отговор). Надявайки се да получим Вашата ценна подкрепа и съвети, ние ви изпращаме нашите братски поздрави в Единството на неделимия Вечен Живот. Николай Шеерман Главен секретар на международното братство „Човешкото семейство“ Адрес: N. Scheierman, Hovsta, Sweden СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И виделината свети (из неделната беседа „И виделината свети“ – 21.11.1937 г.) За да осмисли живота си, човек трябва да намери същественото в своя живот, както и същественото в живота изобщо. Съществено е това, което при всички условия в живота не се изменя.
към текста >>
37.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В салона на братството сварихме
събрание
.
Една след друга се редяха песни. Кавала също взе живо участие. На Великден — много красив слънчев ден, по билото на планината през връх Св. Никола слязохме в розовата долина и отидохме в Казанлък. Там в низката равнина намерихме също високи върхове — върхове на духа, върхове на мисълта, върхове на стремеж към нов живот, пълен с любов и хармония.
В салона на братството сварихме
събрание
.
Четеше се беседа от Учителя. Чудно хубава беседа, в която имаше храна и метод за работа, както за отделния човек, така и за колективното общество. Тук се чуваше гласа на живата Природа, която призовава своите деца към разумна работа и отношения. Няколкото песни след беседата благословиха посетите семена в душите на учениците. На другия ден имаше обща братска вечеря.
към текста >>
38.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Първото молитвено
събрание
направиха в печатницата на Стефана само двамата, и след това вече Стефан не можа да се върне назад: — напусна пиянството, гуляите, пушенето, а с това заедно — и Ивана.
По стар навик продължаваха да пиянстват и често се прибираха да спят заедно с прилепите, когато слънцето изгрява ... По едно време — 9 — 10 години след тяхната женитба, в града пристигна един ветеринарен фелдшер на име Панайот. Той бил ученик на Всемирното Бяло братство и възторжен негов деятел. Задачата на тия деятели на Всемирното братство била да разнасят светлината на новото учение по света, да обръщат заблудените в мрака на невежеството души към Бога. Така се случи, че под влиянието на Панайота, светлината на новото учение озари най-напред Стефана. И той сам не знае как станало това.
Първото молитвено
събрание
направиха в печатницата на Стефана само двамата, и след това вече Стефан не можа да се върне назад: — напусна пиянството, гуляите, пушенето, а с това заедно — и Ивана.
Стана строг вегетарианец и, под ръководството на Панайота — ревностен ученик на новото учение. В това време Иван от мъка и яд, че по неизвестни за него причини, верният му приятел го напусна, удвои пиенето. Изпиваше и Стефановия дял. Като че ли целия свят му беше крив и търсеше само кого да бие... Една вечер Иван отиде в дома на Стефана, който отдавна вече заживя порядъчен семеен живот: — рано се прибираше и всичкото си време употребяваше за организационна духовна работа, и го покани да отидат да се почерпят. Стефан, разбира се, отказа най-категорично.
към текста >>
39.
 
-
Точно вчера се състоя
събранието
на Християнската есперантска лига в клуба със сказки със светливи картини на унгарски език.
Моля, изпратете ми срещу приложената сума: „Високият идеал, Великият закон. Пробуждане на колективното съзнание, Новият живот, Тесният път“ (на Есперанто). Съидейнически поздрав Тадрос Мигали Пишат ни от Будапеща, Унгария „ . . . Много се радваме, че получихме в. „Frateco“.
Точно вчера се състоя
събранието
на Християнската есперантска лига в клуба със сказки със светливи картини на унгарски език.
Преди да почне сказката ние прочетохме гласно няколко мисли от П. Дънов за Любовта от февруарския брой.“ П. Балкани СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Идете в Галилея (из неделната беседа „Идете в Галилея“ – 17. XII. 1939 г.) Има неща, на които човек не трябва да се смее. Не е позволено да се подиграваме с любовта.
към текста >>
40.
 
-
Ако вие бихте слушали как се пее в едно
събрание
на другия свят, вие щяхте да се обезсърчите, щяхте да запушите устата си и не ще пеете вече.
В природата има едно изобилие на блага, които ние не оценяваме. Ние казваме: То нищо не струва. Как не струва? Като пеем тука тази песен. не я пеем само ние.
Ако вие бихте слушали как се пее в едно
събрание
на другия свят, вие щяхте да се обезсърчите, щяхте да запушите устата си и не ще пеете вече.
Но затова пък ще станете най-добрите слушатели на пението. Затова казвам: Първото нещо, като отидете на оня свят, ще ви поискат да изпеете една песен. Как ще изпеете „В начало бе Словото? “ Сега много лесно казвал: „Кръвта на Господа Исуса Христа ще спаси. Наше е царството Божие“.
към текста >>
41.
 
-
В същия миг, гувернантката стана главното лице в
събранието
.
Ако не бе длъжна да се грижи за обеда, никога не би минала пак по стълбата. Тя реши веднага да не казва никому каквото бе видяла, та да не се излага на подигравка; но не можа да разсее мислите си за генерала. И, разбира се, изразът но лицето й не бе онзи, който знаеха обикновено у нея, защото едва седна на мястото си край трапезата, синът, един младеж на деветнадесет години, който току що бе се върнал от Упсада за коледната ваканция, се обърна към нея: — Днес госпожицата е видяла генерала. — каза той. На това внезапно нападение, тя не можа да противопостави нищо.
В същия миг, гувернантката стана главното лице в
събранието
.
Всеки й задаваше въпроси, на които обаче тя отговаряше колкото се можеше по-кратко. За нещастие, тя трябваше да признае, че се е изплашила малко, а това развесели извънредно всички. Страх от генерала! Не, неистина, просто невероятно! Г-ца Шпак бе забелязала вече, че баронът и баронесата на вземат участие в шегите за генерали.
към текста >>
42.
Всемирна летопис
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Раби Симеон Бен-Йокай (Коментар на Сифра Дзениута — Идра Сута или Великото
Събрание
), прев.
Практическа психометрия. Прев. Д-р Д. 5. Валтер Килнер. Човешката атмосфера. 6. Кабала.
Раби Симеон Бен-Йокай (Коментар на Сифра Дзениута — Идра Сута или Великото
Събрание
), прев.
Ив. Грозев. 7. Самуел Р. Уелс. Физиогномия — Общи принципи. Прев. от англ. В. Каназирев. 8. Проф. Ю. Нестлер.
към текста >>
43.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Усилията всякога са били насочени в античните републики да се направят всички граждани свободни в
събранието
на народа, в една страна, а от друга, да се ограничи и стесни властта на магистратите.
Ако проследим историческото развитие на старите общества и републики до най-ново време, ние ще видим, че във всичките държавни формации се е проявявал стремежа да се основе организацията на всяко общество на естествените закони, а не на философските построения на разните школи. Социологията, в най-чистата си форма, се е преподавала в храмовете на известните старогръцки и староримски законодатели: Ликурт, Питагор, Солон, Нума и други. В класическото съчинение на Fustel de Cou langes: La cite antique и в най- новата книга на парижкия професор A. Croiset: Les Democraties antiques намираме най-изобилни доказателства за вярността на нашата теза. За постигане на главната цел на всяко организирано общество - създаване условия за свободен живот и развитие на човека - всичките стари и нови народи са установявали една концепция за Държавата, като форма на общежитие и като носител на власт.
Усилията всякога са били насочени в античните републики да се направят всички граждани свободни в
събранието
на народа, в една страна, а от друга, да се ограничи и стесни властта на магистратите.
Тогава, обаче не се допущало съмнение, че суверенното народно събрание може да разполага, по своя воля, макар и чрез общи закони, с живота, имота, свободата и даже с вярванията на гражданите. Това положение, от което произтекли всички по-нататъшни злини и са причинили разпадането на атинската, сицилийската, картагенската и римската демокрации, явно противоречи на една от най- солидните идеи на модерните времена, а именно, че индивидът има повече и по-висши права от Държавата и тя е длъжна да ги респектира. Върху това схващане за личните права на човека и гражданина се базира съвременната форма на Държавата и управлението, както и гарантирането на тия права. Авторите по конституционното право развиват логично същата идея, но не са проникнати дълбоко от окултния характер на обществената и държавна еволюция. Според пок.
към текста >>
Тогава, обаче не се допущало съмнение, че суверенното народно
събрание
може да разполага, по своя воля, макар и чрез общи закони, с живота, имота, свободата и даже с вярванията на гражданите.
Социологията, в най-чистата си форма, се е преподавала в храмовете на известните старогръцки и староримски законодатели: Ликурт, Питагор, Солон, Нума и други. В класическото съчинение на Fustel de Cou langes: La cite antique и в най- новата книга на парижкия професор A. Croiset: Les Democraties antiques намираме най-изобилни доказателства за вярността на нашата теза. За постигане на главната цел на всяко организирано общество - създаване условия за свободен живот и развитие на човека - всичките стари и нови народи са установявали една концепция за Държавата, като форма на общежитие и като носител на власт. Усилията всякога са били насочени в античните републики да се направят всички граждани свободни в събранието на народа, в една страна, а от друга, да се ограничи и стесни властта на магистратите.
Тогава, обаче не се допущало съмнение, че суверенното народно
събрание
може да разполага, по своя воля, макар и чрез общи закони, с живота, имота, свободата и даже с вярванията на гражданите.
Това положение, от което произтекли всички по-нататъшни злини и са причинили разпадането на атинската, сицилийската, картагенската и римската демокрации, явно противоречи на една от най- солидните идеи на модерните времена, а именно, че индивидът има повече и по-висши права от Държавата и тя е длъжна да ги респектира. Върху това схващане за личните права на човека и гражданина се базира съвременната форма на Държавата и управлението, както и гарантирането на тия права. Авторите по конституционното право развиват логично същата идея, но не са проникнати дълбоко от окултния характер на обществената и държавна еволюция. Според пок. професор на Парижкия универсисет A.
към текста >>
44.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ценили го като добър познавач на Гьоте и затова през 80-те години на миналия век му било поверено издаването на пълното
събрание
на Гьотевите съчинения, към които той е написал, като предговор, една ценна литературно-философска студия върху Гьоте.
Като станал на 10 години, баща му го праща в едно реално училище. Той искал да изучи сина си за инженер или на някоя подобна професия. Като завършил реалното училище, Рудолф Щайнер постъпил в Политехническия институт във Виена, след което няколко години става частен учител. По-после завършва по философия във виенския университет. След завършването на университета се залавя за писателство в областта на литературната критика и философията.
Ценили го като добър познавач на Гьоте и затова през 80-те години на миналия век му било поверено издаването на пълното
събрание
на Гьотевите съчинения, към които той е написал, като предговор, една ценна литературно-философска студия върху Гьоте.
През първия период на своята дейност, за Гьоте е писал още следните съчинения: „Теорията на познанието в Гьотевия мироглед,“ „Гьоте като баща на нова естетика“ (1889 година), „Гьотевият ми роглед“ (1897 година). Писал е и за Шилер книгата: „Шилер и днешното време“. В тая книга той изтъква голямото значение за днешното време на Шилеровите „Писма върху естетичното възпитание на човека“. Други трудове на Д-р Щайнер от областта на литературната критика и философията са: „Фридрих Нитче, един борец против своето време“, „Хегел и неговите противници“, „Съвременната лирика“ и пр. Най-важни негови философски съчинения си остават „Истина и наука“.
към текста >>
45.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползувал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното
събрание
.
Така например, ако Ницер не би откупил Платона, то този популяризатор на Питагора би бил принуден, при всичката дълбочина на своите метафизически разсъждения за републиката, да ограничи дейността си с точно изпълнение на робската длъжност, под заплахата на камшика, мъчението му и набиване на кол. Уредбата на Картаген също така е било строго републиканска. Терорът, главният символ на който бил идолът на Молоха, е служил за основа на държавния му строй и робството на нумидийците е служило за гаранция на свободата на гражданите. Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия. По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и които несполучил да унищожи при всичките си старания.
Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползувал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното
събрание
.
Но когато римляните, под влиянието на пиронизма, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината стана отечество на Сула, и Юли Цезар решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник. За да заякчат свободата си, републиканците-римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях народи. Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа, а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия. Когато Монтескийо казва, че добродетелта е основа на републиката, а честта е основа на монархията, той лъже и народа, и кралете. Сега така може да говори само ситият буржоа, но никак не един философ.
към текста >>
Необозримата върволица от нещастни инвалиди, изгубили зрението си, краката си или ръцете си е най-страшният агитатор против ония, които създадоха войната, продължиха я повече от три години, и тук, в Народното
Събрание
, я поддържаха, без да реагират против виновниците й, като самопожертват даже живота си за да спасят народа.
Представителите на шест от така наречените „политически партии“ (народняци, цанковисти, социалисти-общоделци, раликал-демократи, земеделци от „болшинството“ и земеделци от „меншеството“) са образували временен „блок“ за управление, събират се в Министерския Съвет дето трябва да има винаги единство на идеите и възгледите, обсъждат някакви общи мерки за живота на тоя народ, а вън от вратата на Съвета, на публични събрания. обвиняват се най-безпощадно едни други едва ли не във всички престъпления, предвидени в Наказателния закон. И с такива взаимни „препоръки“ пред народа, без да са съставили блокови кандидатни листи, те се явяват да искат доверието му в приготовляваните обши законодателни избори, датата на които не е още фиксирана. Е добре, тия „партии“ трябва да признаят, че ако е вярно всичко това, което сами си приписват една на друга в своите печатни органи и в събранията, тогава народът има не само право, но и дълг да им откаже както доверието си, така и дори простата си вежливост да изслуша обясненията им. Хора, на които тежи такава тежка отговорност за цялото минало на лъжи, кражби, деморализация, масови убийства чрез инсценираните войни и озлочестяване на няколко стотици хиляди невинни семейства, са изгубили всяко морално право да се вестяват пред народа и да искат подкрепа от него.
Необозримата върволица от нещастни инвалиди, изгубили зрението си, краката си или ръцете си е най-страшният агитатор против ония, които създадоха войната, продължиха я повече от три години, и тук, в Народното
Събрание
, я поддържаха, без да реагират против виновниците й, като самопожертват даже живота си за да спасят народа.
А сега хвърлят едни на други вината за нея. Всички те без изключение, са виновни за на народните бедствия! Впрочем, както поради тази отговорност на „политическите партии“. така и поради тяхната безпринципност, те нямат право на съществуване в сегашната си форма. Освен така наречената „работническа социал-демократическа партия“, която е класова, защото носи класово название и оправдава създаването си с един основен програмен принцип — отрицание на частната собственост — но греши в концепциите си за прилагането на тоя принцип в България, страна на дребна поземелна собственост.
към текста >>
46.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Раби Симеон Бен-Йокай (Коментар на Сифра Дзениута — Идра Сута или Великото
Събрание
), прев.
Практическа психометрия. Прев. Д-р Д. 5. Валтер Килнер. Човешката атмосфера. 6. Кабала.
Раби Симеон Бен-Йокай (Коментар на Сифра Дзениута — Идра Сута или Великото
Събрание
), прев.
Ив. Грозев. 7. Самуел Р. Уелс. Физиогномия — Общи принципи. Прев. от англ. В. Каназирев. 8. Проф. Ю. Нестлер.
към текста >>
КАБАЛА Раби Симеон Бен-Йокай Коментар на Сифра Дзениута — Идра Сута (Великото
Събрание
). I.
Различните явления са илюстрирани с двадесет и осем диаграми. Тия явления са видени от самия автор при различни условия. С този апарат на Килнер се потвъждава изследването на Ледбитера, направено по ясновидски начин и изложено в съчинението му: Видимият и невидимият човек. Там се разкрива, че излъчванията у здравия човек вървят по права линия, а у болния се изкривяват надолу. Същите тия излъчвания се виждат ясно в фотографските снимки на човешката атмосфера, които могат да се направят при употребата на Килнеровия апарат.
КАБАЛА Раби Симеон Бен-Йокай Коментар на Сифра Дзениута — Идра Сута (Великото
Събрание
). I.
След разрушението на Йерусалим от римляните, на евреите бе забранено, под страх на смърт, да се връщат да плачат над развалините на свещения град. Целият еврейски народ бе разпръснат и свещените традиции изчезнаха. Вместо истинската Кабала се разпространяваха разни детински и суеверни измислици. Онези, които твърдяха, че пазят наследието на тайното учение, бяха само гадатели и магьосници, а като такива заклеймени от законите. Тогава почтеният Раби Симеон Бен Йокай събра последните посветени в древната мъдрост, решен да им разтълкува книгата на висшата Теософия, наречена „Книга на Тайните“.
към текста >>
Тогава се чу едно глухо мърморене като далечен говор и шум на голямо
събрание
.
Горко томува, кой го прикрива лъжата с покрова на тайната“. — Амин, отвърнаха Равините. Раби Симеон продължи: „Има само един истински Бог, и освен Него нема други богове; има само един истински народ, и той е този, който се покланя на истинския Бог“. Тогава извика сина си Елеазара и му каза да седне на едната му страна, а Раби Абба — на другата страна, и рече: „Ние образуваме триъгълника, който е първообраз на всичко, което Е; ние изобразяваме Портата на Храма и неговите два стълба“. Раби Симеон престана да говори, и неговите ученици мълчаха.
Тогава се чу едно глухо мърморене като далечен говор и шум на голямо
събрание
.
Това бяха духовете на небето, които бяха слезли, за да слушат. Учениците се разтрепериха ; но Раби Симеон им каза: „Не бойте се от нито, а възликувайте. Писано е: Господи, аз чух шумът на Твоето присъствие и се разтреперих“. „Бог е управлявал някога човеците чрез страха, а сега ни води с любов“. „Не е ли казано: Ти ще възлюбиш своя Бог?
към текста >>
Освен договорът за мир с Германия, който биде подписан от страните и приет от германското учредително
събрание
, друг договор не е сключен между воюващите до преди една година държави.
С.. Като видел жена си, първият въпрос, който й задал, бил за часа, в който синът заминал от този свет. Указало се, че точно в 6 часа след обед си заминал. Г-н Ц. казва, че до тази случка той гледал леко на живота, без да се замисли за по-дълбоките му основи. Но след тази случка той добил такава увереност в съществуването на душата след смъртта, че казва тъй: „Ако целият свет се събере и почне да отрича съществуването на невидимия свет, аз пак ще стоя непоколебим във вярата си, защото зная истината от лична опитност, аз видех.“ ОБЩЕСТВЕНА ХРОНИКА В чужбина Конференцията за мир в Париж още не е свършила работата си.
Освен договорът за мир с Германия, който биде подписан от страните и приет от германското учредително
събрание
, друг договор не е сключен между воюващите до преди една година държави.
Президентът Уйлсон дори води упорита борба в своята държава с политическите си противници за ратификацията на мирния договор, включително и оня за обществото на народите. Очаква се да излезе той победител в тая борба, въпреки съпротивлението на някои от членовете на американския сенат, които, според съобщенията на вестниците, едва сега, след участието на Северно-Американските Съединени Държави във всемирната война, се застъпват за ненарушимото прилагане на Монроевата доктрина. Животът, обаче, се развива без оглед на всякакви човешки доктрини, които са отживели времето си. Америка е призвана да се намеси активно в урегулирането на общочовешкия прогрес, за да се даде тласък на новата култура, която иде в света. И, струва ни се, ще доживеем да видим, че американската власт ще се настани, сама или в компромис с английската, на Босфора и в Мала Азия, за да обезвреди алчните апетити на някои „културтрегери“ от стария свят.
към текста >>
47.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Предполагаше се, например, чрез въвеждането на съразмерната изборна система да се постигнат две главни цели: първо, чрез осигуряване представителството на малцинствата, да се даде вярно отражение на избирателното тяло в законодателното
събрание
и второ, да станат неизбежни коалиционните правителства у нас, с което, чрез взаимен контрол и разбиране на групите, от които те ще изхождат, да се повдигне морала в управлението и така да се подготви, и ускори процеса на сливането между същите групи.
Цялото ни законодателство е една колосална лъжа, с която се извращава нашия индивидуален, социално-икономически и политически живот. Ако се впуснем да цитираме и разглеждаме поотделно нашите съдебни, социални и финансови закони от Освобождението ни досега, ще се види, че всичко е било нагаждано само по моментни настроения и за удовлетворение егоистичните интереси на отделни личности или политически котерии. С тия закони целият ни живот е фалшифициран издъно и за това нашият народен организъм е заприличал вече на един чудовищен народ, който не живее, а агонизира в страшни конвулсии. Разпокъсан на разни пристъпни организации и зловредни течения, народът ни се намира в постоянна и безплодна вътрешна борба, която изчерпва силите му, необходими за развитието му. Всичките изкуствени опити, направени досега за пълното обединение на разните противоположни групи, не доведоха до никакъв практически резултат.
Предполагаше се, например, чрез въвеждането на съразмерната изборна система да се постигнат две главни цели: първо, чрез осигуряване представителството на малцинствата, да се даде вярно отражение на избирателното тяло в законодателното
събрание
и второ, да станат неизбежни коалиционните правителства у нас, с което, чрез взаимен контрол и разбиране на групите, от които те ще изхождат, да се повдигне морала в управлението и така да се подготви, и ускори процеса на сливането между същите групи.
Обаче, и тая реформа на българска почва не даде очаквания плод. Крайно време е да се самоосъзнаем и да изберем правия път на божествената мъдрост и любов. Трябва да бъдем мъдри в нашия индивидуален живот, като прилагаме винаги в своите постъпки великото правило, завещано ни от Христа: да правим на другите това, което желаем и те да правят нам. То е правилото на себеотричането, основата на социалната солидарност и любовта. Него трябва да приложим и в обществения, политическия, духовния и културния живот.
към текста >>
Духовенството, като считало некои от доктрините му за еретически, се опитало да подигне срещу него обвинение в лудост, но то пропаднало в Диетата (Народното
събрание
) и е било отхвърлено от краля.
Ангелите хранители, които бдят над смъртните човеци, когато спят, ги придружават и при смъртта им, а след като дихателното движение на белите дробове и систолическото (свиворазпусквателното) движение на сърцето престанат, те могат да се съобщават свободно с волния дух. Те приготвят душата за новия живот и не я напущат, додето не се утвърдят старите й наклонности към добро или зло и до като не решат съдбата й към едното или към другото. Добре ще бъде да отбележим в полза на Сведенборг положението, което той държа по онова време, преди да изтъкнем доказателствата за дарбата му, като пророк. Той е бил описван като шарлатанин, който се мъчи да се наложи на света, и като умопобъркан, който се е наложил на себе си. В собственото си отечество, дето се предполага, че никой не може да бъде приет като пророк, успокоително е да знаем, че той бил всеобщо почитан и никой не се съмнявал в характера му.
Духовенството, като считало некои от доктрините му за еретически, се опитало да подигне срещу него обвинение в лудост, но то пропаднало в Диетата (Народното
събрание
) и е било отхвърлено от краля.
Убеждението в тая лудост, което се среща и до днес, е основано главно на един разказ от Уесли върху авторитета на един човек, който отрече впоследствие всека подробност от него. Той казваше, че Сведенборг, когато бил болен от треска и, вероятно, в некой припадък, излязъл на улицата гол, търкалял се в калта и се провъзгласил за Месия. От друга страна, убеждението в шарлатанството му било вдъхнато и от Кант, кой написал един памфлет, озаглавен: „Сънищата на един Дух Пророк, тълкувани чрез сънищата на метафизиката“, в който осмивал претенциите на шведа. Но и той променил мнението си, когато си дал труд да изследва тези истории, след като бе публикувал вече памфлета, и заявил, че вярва в истинността на дарбите на Сведенборг, като прибавил, че в това убеждение е подкрепено и от свидетелството на Шлегел. Сведенборг е пътувал доста много и бе в известен смисъл космополит, но всякога се връщал в отечеството си с удоволствие.
към текста >>
48.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Рецензентът в Truth като отбелязва книгата на Carrington и Meader: „Смъртта, нейният причини и явления, твърде уместно цитира този мъчен въпрос, зададен на един професор по медицината в
събранието
на Британското Дружество.
Д-р Gregory в „Medical Conspection“ пише, че такава машина, каквато е човешкото тяло, изглежда да е формирана, за да бъде увековечена. Д-р Thomas G. Allen, който се различава от горния авторитет по отношение на описването човешкото тяло като машина, в главните точки се съгласява, като казва, че при подходящи условия, то би трябвало да има качеството на дълготрайност. Той пише: „човешкото тяло не е като една машина, която трябва да се изхаби и стане негодна от постоянното разпадане, защото само се подновява“. Този факт от медицинско гледище е „естествен“, смъртта, обаче, е още необяснен феномен.
Рецензентът в Truth като отбелязва книгата на Carrington и Meader: „Смъртта, нейният причини и явления, твърде уместно цитира този мъчен въпрос, зададен на един професор по медицината в
събранието
на Британското Дружество.
Като говорел за естествената продължителност на живота, професорът забелязал, че веднъж той имал случай да дисектира тялото на един човек на повече от деветдесет годишна възраст, и намерил, че всичките му органи били съвършено здрави. „Тогава от какво е умрял? “ запитал един от слушателите, за голямо сконфузване на професора. Истината е, че тялото не остарява от само себе си, защото съставните му части постоянно се подновяват и наместват, ако можем да приемем общоприетото гледище на медицинската наука, Защо тогава хората остаряват и умират? Този въпрос, ясно е, не се отнася за преждевременната смърт от болести или от катастрофа, а за тъй наречената смърт от старост.
към текста >>
49.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
година се учим, че в редовното
събрание
на Габровското околийско учителско дружество „Неофит Рилски“ на 30. XI.
Вие трябва да се опитате чрез изобилна доброта и любов да развиете у детето най-добрите сили и да му помогнете да му прилегне новата дреха“. Заключение От в. „Съзнание“, орган на българския учителски съюз. брой 13. от 20 декември 1919.
година се учим, че в редовното
събрание
на Габровското околийско учителско дружество „Неофит Рилски“ на 30. XI.
1919 год. учителят Пенко Пенков е държал реферат на тема: „Възпитанието на детето от гледището на окултизма“. Това е едно отрадно начало. Уверени сме, че ще закипи трескава дейност всред учителството в това направление. Трябва цялото учителство, което винаги е живеело идеен живот, винаги е било пропито с висок идеализъм, чрез реферати, брошури и пр.
към текста >>
50.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
— И глашатая все повече и повече биеше своя барабан, като канеше населението на общо
събрание
.
— Не мога да зная. — Ще видите след малко що народ ще се събере тука. — Ето на, чувате ли кълвачът как трака с яката си човка по дърветата? Това е сигнал за събиране. Той е нашия глашатай.
— И глашатая все повече и повече биеше своя барабан, като канеше населението на общо
събрание
.
— Но, доколкото зная, кълвачът е едно честно момче, как така се е отдало на услугите на кукувицата и още и на свраката? —·Наистина, господине, кълвачът е много честна личност; аз го познавам отдавна, но той е ожесточен. По-рано беше много порядъчен, идеалист от първа степен, но откак Кукувицата успя да влезе под кожата му, не мога да кажа. Можете да си представите съдбата на един отчаян младеж, способен някога към най-идеалистични пориви, сега в ръцете на Кукувицата. — Какво ли не твори животът, госпожо!
към текста >>
— Аз съм делегат от страна на нашето
събрание
и съм упълномощен от последното да се явя при Вас и узная: по какъв случай сте дошла тука и с чие позволение берете цветя от нашата градина.
Но още недоиздумал и ето че се зачу пението на славеи, точно в момента на слънчевия изгрев. Очевидно, славеите изпълняваха обикновения си утринен церемониал, с който изразяваха дълбоките си почитания към тържествуващия цар на деня. Подир славеите, почнаха да прииждат и дроздове, жълтурки, синигери и всевъзможни птички и птиченца, които в скоро време оживиха цялата гора. — Какво обичате, господине, пита ме един черен красив кос, защо берете нашите цветя? — С кого имам честта да говоря?
— Аз съм делегат от страна на нашето
събрание
и съм упълномощен от последното да се явя при Вас и узная: по какъв случай сте дошла тука и с чие позволение берете цветя от нашата градина.
— Уважаеми г. делегати, да се запознаем: — (казахме си имената). Нима има някаква вреда ако набера цвете от вашата градина? Тя е толкова обширна и плодовита, че може всички да задоволи. — Не е там въпроса, господине.
към текста >>
— Прието, прието, с болшинство решава
събранието
.
Даде се думата на фазана, който не се виждаше, защото бе скрит в драките, а само се чуваше гласа му. — Господа, провикна се фазанът, ние забравяме едно нещо. Мисля, че ще бъде уместно да вземем мнението и на съседите ни от растителното царство, още повече, че щетата се нанася изключително върху им. Друг би бил въпроса, ако някой от нашата среда е жертва. Затова аз предлагам да поканим някое цвете при нас, за да представлява своята среда.
— Прието, прието, с болшинство решава
събранието
.
Яви се мъничка теменуга и един стрък момини сълзи и заявиха от страна на своите другари, че те не могат да се солидаризират със съседите си от животното царство, понеже винаги са бивали почитани и уважавани от хората. Напротив, те са длъжни да се извинят в лицето на техния представител, за дето досега нито веднъж не са изразили своята признателност за правените им много почести, като са удостоявали всички цветя с покана на обществени места в случаи на празненства или развлечения. Правотата на теменужката бе очевидна и никой не посмея да я оспори. Но това не попречи на събранието да поддържа още създаденото против мене настроение. Избраната комисия да изработи резолюцията за моето осъждане или, по-право казано, да осъди моето градско общество, се залови трескаво на работа.
към текста >>
Но това не попречи на
събранието
да поддържа още създаденото против мене настроение.
Затова аз предлагам да поканим някое цвете при нас, за да представлява своята среда. — Прието, прието, с болшинство решава събранието. Яви се мъничка теменуга и един стрък момини сълзи и заявиха от страна на своите другари, че те не могат да се солидаризират със съседите си от животното царство, понеже винаги са бивали почитани и уважавани от хората. Напротив, те са длъжни да се извинят в лицето на техния представител, за дето досега нито веднъж не са изразили своята признателност за правените им много почести, като са удостоявали всички цветя с покана на обществени места в случаи на празненства или развлечения. Правотата на теменужката бе очевидна и никой не посмея да я оспори.
Но това не попречи на
събранието
да поддържа още създаденото против мене настроение.
Избраната комисия да изработи резолюцията за моето осъждане или, по-право казано, да осъди моето градско общество, се залови трескаво на работа. В няколко минути вече проекта бе готов и се поднесе на одобрение от общото събрание. Остана на особено мнение само щъркелът, който до него време газеше в съседната с гората ливада. Като видя събралото се множество, щъркелът се запъти бавно с широки крачки, величествен като библейски мъж. Щом доближи до бюрото, учтиво се поклони, като си изправи първом дългата червена човка високо, колкото това позволяваше дължината на шията му и после я пусна с тържествена бавност чак до земята и най-сетне застана с прибрани, като кавалер пред дама, крака, спокойно и ясно проговори: „Дълбоко уважаеми госпожи, госпожици и господа!
към текста >>
В няколко минути вече проекта бе готов и се поднесе на одобрение от общото
събрание
.
Яви се мъничка теменуга и един стрък момини сълзи и заявиха от страна на своите другари, че те не могат да се солидаризират със съседите си от животното царство, понеже винаги са бивали почитани и уважавани от хората. Напротив, те са длъжни да се извинят в лицето на техния представител, за дето досега нито веднъж не са изразили своята признателност за правените им много почести, като са удостоявали всички цветя с покана на обществени места в случаи на празненства или развлечения. Правотата на теменужката бе очевидна и никой не посмея да я оспори. Но това не попречи на събранието да поддържа още създаденото против мене настроение. Избраната комисия да изработи резолюцията за моето осъждане или, по-право казано, да осъди моето градско общество, се залови трескаво на работа.
В няколко минути вече проекта бе готов и се поднесе на одобрение от общото
събрание
.
Остана на особено мнение само щъркелът, който до него време газеше в съседната с гората ливада. Като видя събралото се множество, щъркелът се запъти бавно с широки крачки, величествен като библейски мъж. Щом доближи до бюрото, учтиво се поклони, като си изправи първом дългата червена човка високо, колкото това позволяваше дължината на шията му и после я пусна с тържествена бавност чак до земята и най-сетне застана с прибрани, като кавалер пред дама, крака, спокойно и ясно проговори: „Дълбоко уважаеми госпожи, госпожици и господа! Ще ми позволите едно скромно мнение, с което не искам да защитя нашите врагове, а да защитя Правдата, Божествената Правда, която твърде малцина на тоя свят познават“. В цялата околна местност се възцари мъртва тишина.
към текста >>
Д-р Радван устрои още два сеанси в помещението на офицерското
събрание
.
Като предаваше чуждите мисли, Д-р Радван намираше всички скрити предмети. Например, Д-р Радван откри една тютюнева кутия, скрита в близкия полиц. участък. Този сполучлив опит разколеба недоверието на всички присъстващи вестникари. На 11. и 12 същ. мес.
Д-р Радван устрои още два сеанси в помещението на офицерското
събрание
.
Една комисия, съставена от известни професори, лекари, офицери и др., контролираше всички негови действия, за да се отстрани всяко съмнение в истинността на опитите. Д-р Радван възприемаше, даже без допиране (контакт) с медиума, точно мислите на желаещите от публиката и ги откриваше чрез действията си. По тоя начин той доказа на всички посетители на сеансите му, че телепатията, като една от окултните науки, почива на точни знания за тайните закони, които действат в живота на хората. Д-р Радван откри в едно импровизирано убийство самия „убиец“, скрит в един ъгъл, „трупът“ на жертвата (едно момче, скрито под сцената), съучастниците на убиеца, оръдието (една карфица) и местото, дето е била нанесена раната върху тялото на жертвата (одраскването на врата на момчето). Д-р Радван Д-р Радван, портретът на когото предаваме, след устроените телепатически сеанси в столицата, замина за Цариград.
към текста >>
51.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Общо вълнение облада
събранието
.
. . От силно вълнение кълвачът се замори, почна дълбоко да диша и биде принуден да си почине, но след кратко време продължи: — Не знам да ли е уместна една критика върху подобни схващания, каквито преди малко чухме, но аз ще кажа, че там е мястото в областта на вечната забрава и че историята на всички общества и народи показва и доказва какво враждите са плод на обществените отношения, вън от които няма причини, определящи тоя вековен антагонизъм. Частно за отношенията на хората към животните ще кажа, че те достатъчно са дискредитирали човекът, който от прекалено самомнение, счита себе си венец на божиите творения. Мислите ли вие, че тоя венец ще насити някога своята алчност към месо и кърви? Не е ли, прочее, лекомислено и наивно да затваряме поглед пред твърдата и хладна действителност?
Общо вълнение облада
събранието
.
Доволен от създаденото настроение, кълвачът се премести на друго близко клонче и млъкна. По лицата на всички се четеше нетърпение да чуят по-скоро щъркела, да чуят неговите мисли в защита на правдата. И щъркелът, спокоен и кротък, както по-рано. продължи: — Като разтворим голямата книга на живота, там ще научим причините на обществения антагонизъм и на враждебните отношения между човека и животните. За хорските вражди няма да ви говоря.
към текста >>
Някои от
събранието
започнаха да се огледват и запитват: каква е тая идея, и като видя недоумението им, ораторът каза: — С малко думи тая мисъл може да се предаде така: всека личност има две страни, физическа и духовна.
Вашият материализъм, млади приятелю, е една опошляване на философската мисъл. Вън от видимия свят, за материалиста друг свят не съществува, и там е всичкото заблуждение, което пречи на познаването действителния идеал на личността. Бих се прострял повече, но се боя, че няма да ме разберете и че ще ви отегча. — Говори, говори, чуха се единодушни гласове, ние ще слушаме, ако ще и до залез-слънце да говориш. — Чували ли сте някой да говори върху Идеята за прекрасното в живота?
Някои от
събранието
започнаха да се огледват и запитват: каква е тая идея, и като видя недоумението им, ораторът каза: — С малко думи тая мисъл може да се предаде така: всека личност има две страни, физическа и духовна.
Физическата страна се движи от нуждите на тялото, а духовната — от идеята за прекрасното. Тия две страни имат още и това съществено различие, че развитието на първата, физическата, страна стига до известен предел и спира, не се развива повече, когато втората страна се развива безкрайно. Върху идеята за прекрасното материалистът ще ви каже, че тя има смисъл само когато служи на живота, на физическия живот. А такова схващане предполага край на всяко развитие. Спре ли пък веднъж едно развитие, там няма живот.
към текста >>
И красивия кос енергично отлетя и в миг се озова пред мене, сконфузен, но със сияен лик, много вежливо ме покани да се явя пред
събранието
.
Аз бих ви посъветвал, любезни мои братя и сестри, да презрем всяка омраза и ненавист и още от днес, тоя светъл ден, пред лицето на животворното Слънце, да тръгнем в пътя на разумния живот, дето божествената любов носи вечна хармония. Нека пратим горещ поздрав на децата в града. Знайте, че вече в градовете, даже и в селата, от няколко години е подета идеята за нов разумен живот върху принципа на божествената любов. Ентусиазмът бе неописуем. — Човек, човек да се яви, се чуха гласове.
И красивия кос енергично отлетя и в миг се озова пред мене, сконфузен, но със сияен лик, много вежливо ме покани да се явя пред
събранието
.
— Високоуважаеми гражданино, обърна се към мене щъркелът. Занеси тия цветя на децата; носи им и радост от радостта на нашите души. Кажи им, че и ние, обитателите на гората, днес правим първа стъпка в пътя на божествения план. Предай им нашите пожелания за духовното им възрастване. От силно душевно вълнение не можах дума да продумам, само се поклоних почтително и тръгнах към завода1), носещ с две ръце огромен букет от момини сълзи, с препълнени от радост гърди, че освен букета, нося на децата и поздрав от гората.
към текста >>
52.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Някой човек с възбудителна натура се намира в театъра и тутакси прозвучава вика „пожар“, една вълна от страх помита залата, всеки дух се намира обхванат от червеното космично течение на страха, всеки от центровете на съзнанието в това
събрание
се е допрял до това голямо течение и се усеща обзет от ужас.
Окръжаващите го са били един пазач против неговото желание и отрицателната му натура не му е дала възможност да отиде по-нататък. Но един бъдещ живот му резервира това желание, което ще го научи на положителната доброта и ще направи от него едно по-съвършено аз. Да пристъпим сега към практическата страна на тази глава. Съобразно със знанието ви за тия сили или трептения, и в съгласие със напрегнатостта на вашата мисъл, можете ли да си служите с окултните сили на природата? Можете ли да съзнавате върху другите полета, освен на материалното, и да се туряте в съприкосновение с известни космически течения или сили?
Някой човек с възбудителна натура се намира в театъра и тутакси прозвучава вика „пожар“, една вълна от страх помита залата, всеки дух се намира обхванат от червеното космично течение на страха, всеки от центровете на съзнанието в това
събрание
се е допрял до това голямо течение и се усеща обзет от ужас.
Раздразнителният човек губи разсъдъка си, той иска да се спаси на всяка цена; най-брутално той стъпква жените и децата и се втурва като диво животно, за да се освободи от тая маса човешки същества, които се тласкат около него. Има или няма пожар, обективният дух на тоя човек е влязъл в свръзка чрез мисълта с течението на страха, той не става пълен господар на емоцията, която се изляла върху него, и животинската му натура се разярява. Тия космически течения, които окръжават нашата земя, съответстват по цвят и по степента на трептението си на всеки от цветовете на човешката и животинската аура: всичките живи същества се ползват от тия течения, било съзнателно или несъзнателно. Когато човекът се научи па трепти хармонично със оня цвят или онова космическо течение, което желае да употреби, неговото развитие ще става по-бърже, отколкото ако си служи несъзнателно със тия течения, както правят животните. Сако според цвета на своите трептения човек може да се тури в съприкосновение със космическите сили, които могат да станат причина и за неговото нещастие, ако си служи със низшите сили.
към текста >>
53.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тихо беше тяхното
събрание
.
Но Провидението друго отреди. „Много съседни племена завидяха на този народ и на неговия цар, вмъкнаха се скришом в царството и почнаха да кроят ужасни планове. И тези хора се зовяха „маги на черния народ“. „Царят усети присъствието на тези зли хора и взе нужните мерки. Веднага свика съвета на белите маги, отдалечи се с тях на съвещание в „синята стая“.
Тихо беше тяхното
събрание
.
Само гласът на царя проехтяваше от време на време през дебелите железни врата, обковани в злато и сребро. „Магите излязоха след три часа. Те вървяха мълком и с наведена глава. Това не предвещаваше нищо добро. „Царят се помъчи да отблъсне общата опасност.
към текста >>
54.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
по съзнание за материални правоотношения и професионални способности, но обединена само по своята възраст (пълнолетието), избира за свои мандатери в Народното
Събрание
(камарата на депутатите или камарата на общините) ония лица, които се посочват в кандидатни листи от политическите партии, сиреч от групировки, вдъхновявани от политическа демагогия и от лични интереси, без да се позволи даже да се разсъждава за умствените способности, характера и намеренията на отделните кандидати.
Нима човешкият организъм (микрокосмоса), тъй великолепно устроен, има нужда от представително управление чрез всеобщо гласоподаване на отделните си органи или клетки, за да функционира правилно, т. е. човек да бъде здрав, продуктивен, умен и добър? Нищо подобно: в природата не се среща нито един пример, който да е послужил за прототип на човешкото политическо произведение, известно под името „демокрация“. Пък и изборната процедура на всеобщото гласоподаване (suffrage universel) е чиста политическа мистификация: една пъстра тълпа - наречена „избирателно тяло“ и съставена от най-разнообразни елементи, първо, по ум, сърце и воля, т. е. по образование и възпитание, а после и по имотност и занятие, т. е.
по съзнание за материални правоотношения и професионални способности, но обединена само по своята възраст (пълнолетието), избира за свои мандатери в Народното
Събрание
(камарата на депутатите или камарата на общините) ония лица, които се посочват в кандидатни листи от политическите партии, сиреч от групировки, вдъхновявани от политическа демагогия и от лични интереси, без да се позволи даже да се разсъждава за умствените способности, характера и намеренията на отделните кандидати.
Това е организацията на най-модерния начин на изборното производство, даже и при излюбената система на съразмерното избиране. Нима може в такъв случай да се поддържа добросъвестно, че чрез такива избори може да се изрази действителната народна воля за нуждите на цялото общежитие и за начина, по който трябва да се управляват държавните работи? Ни най-малко: резултатът от подобни избори — без да говорим за постоянната злоупотреба с изборната свобода, която всякога ги фалшифицира — е едно чудовищно извращение на действителността. Следов., и теоретически, и на практика, демокрацията не е един естествен или идеален начин на управление. Затова именно всичките стари демокрации, и най- прочутите, са загинали, а новите са донесли и донасят на народите само вътрешни кризи и сътресения: войни, разрушения и бедствия.
към текста >>
Така, Sankey, прочута певица, отдавайки се на вътрешно вдъхновение, изпяла за пръв път пред голямо
събрание
своята знаменита 99 песен (англ. религ.
„Тайната на висшата сила е в туй, да съединим външните средства със силата, която действа отвътре“. Художник ли си, ти ще бъдеш велик, ако се разтвориш за висшите вдъхновения, които ще ти разкрият съвършената красота. Оратор ли си, ти действително ще затрогваш сърцата, ако се вслушваш в Божия глас. Певец ли си, разтвори се за божествената хармония, която, като през канал, ще се излее чрез тебе. Учи се от птичките и от природата.
Така, Sankey, прочута певица, отдавайки се на вътрешно вдъхновение, изпяла за пръв път пред голямо
събрание
своята знаменита 99 песен (англ. религ.
песен), която разплакала всички в църквата. „Ако ние се разтваряме за висшите вдъхновения, то не ще закъсняваме никой път в своето развитие.“ Писател ли си? Помни само едно правило: гледай само в своето сърце и тогава пиши. Бъди истинен, бъди безстрашен и верен на това, което ти заповядва вътрешното аз. Помни, че цената на това, което пишеш, е такава, каквато ценност и ти сам представляваш“.
към текста >>
Събрание
изработения от църковно-народния (?!) събор Екзархийски устав; 4) Свещеникът може да бъде член на политическите партии, 5) Свещениците могат да встъпват във втори брак (вж. в.
Знаците на способностите и живота й ясно личат. Идеалите на българските свещеници. През последните дни на месец юли т. г. се състоя в столицата свещеническият събор. Като характеристика на духовните идеали, които въодушевяват и ръководят българските свещеници в тяхната дейност, с нищожни изключения предаваме тук само 5 от точките на резолюциите на събора им: 1) Да се дават пенсии на свещениците, както се дават такива на другите държавни служители; 2) Да не се отделя църквата от държавата, защото ползата (?) от тяхното лоялно сътрудничество (?!) е много по-голяма, отколкото от отделянето им; 3) Да се одобри от Нар.
Събрание
изработения от църковно-народния (?!) събор Екзархийски устав; 4) Свещеникът може да бъде член на политическите партии, 5) Свещениците могат да встъпват във втори брак (вж. в.
Сговор, бр. 31). След като са взели тия и други резолюции, свещениците, на чело с председателя на събора им, някойси епископ, отишли в зданието на Соф. Духовна Семинария, една част от което е заета от агрономическия факултет, и изпели дружно, по адрес на професорите и правителството, военният марш „Съюзници-разбойници“,а след него „Шуми-Марица“ (вж.в. Пряпорец, бр. 168). Всичките тия дела са, види се, напълно съобразни с учението на Спасителя Христа и той служеше на Бога срещу пенсия и заплата от римския Кесар; и той използваше „лоялното“ си сътрудничество с държавната власт; и той съчиняваше устави и работеше по техните реакционни наредби; и той беше вулгарен партизанин и политикан; и той се женеше по няколко пъти, и пееше войнствени и злобни песни !
към текста >>
т. г., в 6 часа след пладне в големия салон на военното
събрание
в столицата държа сказка будистът от остров Цейлон, г.
Пряпорец, бр. 168). Всичките тия дела са, види се, напълно съобразни с учението на Спасителя Христа и той служеше на Бога срещу пенсия и заплата от римския Кесар; и той използваше „лоялното“ си сътрудничество с държавната власт; и той съчиняваше устави и работеше по техните реакционни наредби; и той беше вулгарен партизанин и политикан; и той се женеше по няколко пъти, и пееше войнствени и злобни песни ! O'sancta simplicitas! Един будист в София. На 3 авг.
т. г., в 6 часа след пладне в големия салон на военното
събрание
в столицата държа сказка будистът от остров Цейлон, г.
Джина Раджа-Даса, който се отби тук, идеш от конгреса на теософите в Виена и на път за отечеството си. Човек на около 50—55 год. възраст, къс ръст, стригана коса, тъмно-мургаво лице, бръснат и облечен в дълга бяла дреха със златосърмени предници и кадифено калпаче на главата. Лицевият му ъгъл от трета степен, нос закръглен, уста несъразмерно големи. Носи очила.
към текста >>
55.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Опитът на учредителите в I-то Велико
Събрание
да приложат двукамерната система, като създадат Сенат, на успял, поради либералните тенденции на тогавашното мнозинство, па и опитите на някои съвременни политици да прокарат, преди десетина и повече години, чрез изменение на Конституцията, учредяването на втора камара, с цел уж да парализират увлеченията на Народното
Събрание
, също пропаднаха, поради общия повик в печата против консервативността на това учреждение — Сената2).
По горния начин изпълнителната власт става съветска, т. е. народна. Специално за съдебната власт, както тя сега е организирана у нас, няма да говорим, защото, в същност, тя е един клон от изпълнителната власт, а не е автономна. Ще се спрем на законодателната власт. Тя е устроена у нас по едно-камерната система.
Опитът на учредителите в I-то Велико
Събрание
да приложат двукамерната система, като създадат Сенат, на успял, поради либералните тенденции на тогавашното мнозинство, па и опитите на някои съвременни политици да прокарат, преди десетина и повече години, чрез изменение на Конституцията, учредяването на втора камара, с цел уж да парализират увлеченията на Народното
Събрание
, също пропаднаха, поради общия повик в печата против консервативността на това учреждение — Сената2).
Нема съмнение, че при досегашната парламентарна практика у нас Народното Събрание отдавна е изменило на своето предназначение: то нито се образува според истинската народна воля — защото последната никога не е била свободно и напълно изразена — нито е функционирало като действително законодателно тяло, а е прокарвало само волята и желанията на министерските кабинети. При тоя законодателен и парламентарен фалит у нас, крайно необходимо е да се раздели тая единствена наша Камара на три: I. — Върховен съвет, който да събере в своя състав интелектуалния елит на българския народ: представителите на науката и изкуствата. Тая камара ще олицетворява и изразява ума на нацията и, следов., ще бъде духовния ръководител в държавата. II. — Съдебно-административен съвет, който ще се състои от представители на магистратурата, войската и полицията.
към текста >>
Нема съмнение, че при досегашната парламентарна практика у нас Народното
Събрание
отдавна е изменило на своето предназначение: то нито се образува според истинската народна воля — защото последната никога не е била свободно и напълно изразена — нито е функционирало като действително законодателно тяло, а е прокарвало само волята и желанията на министерските кабинети.
е. народна. Специално за съдебната власт, както тя сега е организирана у нас, няма да говорим, защото, в същност, тя е един клон от изпълнителната власт, а не е автономна. Ще се спрем на законодателната власт. Тя е устроена у нас по едно-камерната система. Опитът на учредителите в I-то Велико Събрание да приложат двукамерната система, като създадат Сенат, на успял, поради либералните тенденции на тогавашното мнозинство, па и опитите на някои съвременни политици да прокарат, преди десетина и повече години, чрез изменение на Конституцията, учредяването на втора камара, с цел уж да парализират увлеченията на Народното Събрание, също пропаднаха, поради общия повик в печата против консервативността на това учреждение — Сената2).
Нема съмнение, че при досегашната парламентарна практика у нас Народното
Събрание
отдавна е изменило на своето предназначение: то нито се образува според истинската народна воля — защото последната никога не е била свободно и напълно изразена — нито е функционирало като действително законодателно тяло, а е прокарвало само волята и желанията на министерските кабинети.
При тоя законодателен и парламентарен фалит у нас, крайно необходимо е да се раздели тая единствена наша Камара на три: I. — Върховен съвет, който да събере в своя състав интелектуалния елит на българския народ: представителите на науката и изкуствата. Тая камара ще олицетворява и изразява ума на нацията и, следов., ще бъде духовния ръководител в държавата. II. — Съдебно-административен съвет, който ще се състои от представители на магистратурата, войската и полицията. Тая камара ще олицетворява и изразява моралната и физическа сила на нацията, и, следов., ще бъде регулатора на държавната дейност. III.
към текста >>
56.
Всемирна летопис, год. 3, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Верен на своите идеи, заминалия: учител по магнетизма и опитния пеихизъм е забранил всяко изявление на скръб около погребалния му ковчег, а е пожелал само едно мирно
събрание
с молитви и размишления.
Неговият син, г. Анри Дюрвил, е посветил целия брой от спис. Psychic Magarin е за месец септ. т. г. на паметта на баща си, като е описал подробностите на неговия живот и всички важни факти из дейността му и като е илюстрирал това описание с много портрети на покойния в разните му възрасти и с една рисунка на тялото му на смъртното легло.
Верен на своите идеи, заминалия: учител по магнетизма и опитния пеихизъм е забранил всяко изявление на скръб около погребалния му ковчег, а е пожелал само едно мирно
събрание
с молитви и размишления.
Никакъв траур и никакви венци. И това събрание е било многолюдно. Произнесени били трогателни слова от г. Г. Фабиус де Шанвил в името на Магнетическото Дружество във Франция, от г. Ели Пико, в името на учениците, бившите ученици и професорите на Практическото училище по Магнетизма, от г.
към текста >>
И това
събрание
е било многолюдно.
Psychic Magarin е за месец септ. т. г. на паметта на баща си, като е описал подробностите на неговия живот и всички важни факти из дейността му и като е илюстрирал това описание с много портрети на покойния в разните му възрасти и с една рисунка на тялото му на смъртното легло. Верен на своите идеи, заминалия: учител по магнетизма и опитния пеихизъм е забранил всяко изявление на скръб около погребалния му ковчег, а е пожелал само едно мирно събрание с молитви и размишления. Никакъв траур и никакви венци.
И това
събрание
е било многолюдно.
Произнесени били трогателни слова от г. Г. Фабиус де Шанвил в името на Магнетическото Дружество във Франция, от г. Ели Пико, в името на учениците, бившите ученици и професорите на Практическото училище по Магнетизма, от г. Бурникел, в името на всички спирити и др. След така оказаната почит към апостола на научната истина по психиз- ма, тялото му е било, съгласно последната му воля в завещанието, изгорено (превърнато на прах).
към текста >>
57.
Всемирна летопис, год. 3, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той, когато представи Д-р Щайнера на
събранието
при първата му оксфордска сказка, каза, че е ръководител на Валдорфското училище, чиято педагогика се основава на познанието на духовните основи на човешкия живот.
Нейното училище представлява нещо като стопанство. Г-ца Крос, чието училище занапред ще се преустрои по педагогиката, прилагана във Валдорфско училище, чувства ясно, че на ’всичките модерни реформени педагогически стремежи, които произтичате от добра воля, липсва една дълбока основа, изходяща от духовното миропознание. Последното не води само към експерименти с децата, но посочва обективните закони на детския душеген живот, които закони стават основа на педагогиката. Освен г-ца Крос, и мнозина други английски педагози чувстват тази необходимост. Аз ще спомена познатия английски педагог и психолог професор Финдлей.
Той, когато представи Д-р Щайнера на
събранието
при първата му оксфордска сказка, каза, че е ръководител на Валдорфското училище, чиято педагогика се основава на познанието на духовните основи на човешкия живот.
Мнозина английски педагози са дошли до убеждението, че свободата и независимостта, които срещаме днес в английския училищен живот и които дават възможност на множество училищни експерименти, е в повечето случаи свобода без истинско духовно съдържание. Ако външната свобода искаме да се осмисли, тя трябва да добие съдържание от творческата дейност на човешкия дух. Това стана ясно от сказките на Д-ра Щайнера пред английските педагози. Тези сказки направиха дълбоко впечатление, защото винаги с конкретни подробности се обясняваше връзката между душата, духа и тялото на детето. Възпитател, който проявява повече интерес към телесния живот на детето, оставаше задоволен, защото това не беше фалшив спиритуализъм, който не прониква до материалното.
към текста >>
Откриването на училището е станало на 7 септември 1919 година чрез тържествено
събрание
в салона на градската градина в Щутгарт.
I.) Но най-много е работил в областта на окултната педагогика д-р Рудолф Щайнер. Още в 1905 и 1906 година той е напечатал на страниците на редактираното тогава от него немско окултно списание „Lucifer-Gnosis“ статията: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“. След това тази статия излезе в брошура, която претърпя неколко издания.1) По-после, когато назряха условията, д-р Щайнер отвори в Щутгарт училище, в което се прилага окултна педагогика. Той подготви учители за Валдорфското училище чрез неколко окултно-педагогически курсове, държани само пред тях. Първи такъв курс държал през август и септември 1919 година, тъкмо преди отварянето на училището, втори такъв — в началото на втората учебна година, трети — в началото на третата учебна година.
Откриването на училището е станало на 7 септември 1919 година чрез тържествено
събрание
в салона на градската градина в Щутгарт.
В това събрание е говорил д-р Щайнер, Емил Молт, Щокмайер и др. Присъствали са повече от 1000 души, жители на Валдорфския квартал. Освен речи имало е и декламации, музикална част и евритмични упражнения. Учениците с голяма радост отиват във Валдорфското училище. Животът им в училището съставлява за тях източник на голяма радост и щастие. Защо?
към текста >>
В това
събрание
е говорил д-р Щайнер, Емил Молт, Щокмайер и др.
Още в 1905 и 1906 година той е напечатал на страниците на редактираното тогава от него немско окултно списание „Lucifer-Gnosis“ статията: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“. След това тази статия излезе в брошура, която претърпя неколко издания.1) По-после, когато назряха условията, д-р Щайнер отвори в Щутгарт училище, в което се прилага окултна педагогика. Той подготви учители за Валдорфското училище чрез неколко окултно-педагогически курсове, държани само пред тях. Първи такъв курс държал през август и септември 1919 година, тъкмо преди отварянето на училището, втори такъв — в началото на втората учебна година, трети — в началото на третата учебна година. Откриването на училището е станало на 7 септември 1919 година чрез тържествено събрание в салона на градската градина в Щутгарт.
В това
събрание
е говорил д-р Щайнер, Емил Молт, Щокмайер и др.
Присъствали са повече от 1000 души, жители на Валдорфския квартал. Освен речи имало е и декламации, музикална част и евритмични упражнения. Учениците с голяма радост отиват във Валдорфското училище. Животът им в училището съставлява за тях източник на голяма радост и щастие. Защо? Защото педагогическата практика в него е в пълна хармония с детската природа.
към текста >>
Първото редовно
събрание
се е състояло на 17/VI 1921 година, второто на 20. VI.
Той е и ръководител на Свободното Валдфорско училище. Извънредните членове плащат и определена членска вноска, която варира според курса на германската марка. За учебната 1921/1922 година минималната членска вноска е била 20 марки годишно. Поради спадането на марката, от 1 юни година тя се определи на 50 марки годишно. През март 1923 година съюзът е имал редовни членове 1063, а извънредни 3505, всичко 4568 души.
Първото редовно
събрание
се е състояло на 17/VI 1921 година, второто на 20. VI.
1922 год., а третото на 25/V година. На първото събрание най- напред бил прочетен годишният доклад на дружеството, след което говорил Д-р Щайнер. Той изтъкнал добрия дух, който царува в училището и говорил за надеждите, свързани с по-нататъшното му развитие, като изказал и своето съжаление, че липсват повече училища в духа на Валдорфското. В речта си наблегнал, че целта е да се отворят всякъде такива училища. След него Карл Щокмайер е изложил живота на Валдорфското училище през втората учебна година (1920/1921).
към текста >>
На първото
събрание
най- напред бил прочетен годишният доклад на дружеството, след което говорил Д-р Щайнер.
За учебната 1921/1922 година минималната членска вноска е била 20 марки годишно. Поради спадането на марката, от 1 юни година тя се определи на 50 марки годишно. През март 1923 година съюзът е имал редовни членове 1063, а извънредни 3505, всичко 4568 души. Първото редовно събрание се е състояло на 17/VI 1921 година, второто на 20. VI. 1922 год., а третото на 25/V година.
На първото
събрание
най- напред бил прочетен годишният доклад на дружеството, след което говорил Д-р Щайнер.
Той изтъкнал добрия дух, който царува в училището и говорил за надеждите, свързани с по-нататъшното му развитие, като изказал и своето съжаление, че липсват повече училища в духа на Валдорфското. В речта си наблегнал, че целта е да се отворят всякъде такива училища. След него Карл Щокмайер е изложил живота на Валдорфското училище през втората учебна година (1920/1921). От подобен характер са били и другите годишни събрания. Сегиз-тогиз се устройват родителски срещи, на които говорят Д-р Щайнер и други лица.
към текста >>
Вчера след обед вместо сказка, каквато се държеше в другите дни по същото време, се състоя
събрание
за вземане резолюции по разискваните въпроси.
Социалният въпрос беше оставен към края на конференцията. Мактавиш, главен секретар на дружеството за свободно възпитание, говори в събота на тема: „Неколко мисли върху трудовата проблема". Тогава беше говорил и Д-р Щайнер на тема: „Социалната еволюция на човечеството“. Конференцията беше следена с голям интерес от посетителите до последния ден. У строителите са твърде доволни от резултата.
Вчера след обед вместо сказка, каквато се държеше в другите дни по същото време, се състоя
събрание
за вземане резолюции по разискваните въпроси.
В това събрание слушателите изказаха благодарността си от сказките. Тая конференция показва, че в днешно време всеобщ е стремежът и търсенето на духовна обосновка на човешкия живот. Този стремеж беше изразен в конференцията от хора с разни мирогледи и опитности. Ето резолюцията: „Ние сме убедени, че изворите на здрав социален живот лежат в духовното естество на човека. Нашата усложнена цивилизация има нужда от вливане на силни струи от духовни импулси.
към текста >>
В това
събрание
слушателите изказаха благодарността си от сказките.
Мактавиш, главен секретар на дружеството за свободно възпитание, говори в събота на тема: „Неколко мисли върху трудовата проблема". Тогава беше говорил и Д-р Щайнер на тема: „Социалната еволюция на човечеството“. Конференцията беше следена с голям интерес от посетителите до последния ден. У строителите са твърде доволни от резултата. Вчера след обед вместо сказка, каквато се държеше в другите дни по същото време, се състоя събрание за вземане резолюции по разискваните въпроси.
В това
събрание
слушателите изказаха благодарността си от сказките.
Тая конференция показва, че в днешно време всеобщ е стремежът и търсенето на духовна обосновка на човешкия живот. Този стремеж беше изразен в конференцията от хора с разни мирогледи и опитности. Ето резолюцията: „Ние сме убедени, че изворите на здрав социален живот лежат в духовното естество на човека. Нашата усложнена цивилизация има нужда от вливане на силни струи от духовни импулси. Но това вливане на духовни импулси може да се реализира от съвсем нови личности, чиито способности са могли да достигнат до пълна проява.
към текста >>
Събранието
след това изяви желание да се пристъпи практически към целта, като се основе международен съюз за откриване на училища, в които учителите да бъдат свободни и колективно да работят на горната основа.
възпитателен идеал. Той изтъкна, че учителите трябва да бъдат свободни, нестеснявани от външни предписания и правилници. В дейността си те трябва ла се основават единствено на горното си познание на човешкото естество. Д-р Щайнер изложи познанието на човешката природа и на света, от което учителят се нуждае. Това познание е научно и прониква в интимния вътрешен живот“.
Събранието
след това изяви желание да се пристъпи практически към целта, като се основе международен съюз за откриване на училища, в които учителите да бъдат свободни и колективно да работят на горната основа.
Г-жа Макензи, секретарка на конференцията, изтъкна, че на тези училища нема да се предписват в подробности тези или онези педагогически методи. В тези училища трябва да се спазва само този принцип: свободни проява и развитие на човешкия дух. Светът има нужда от свободен духовен живот. Тя каза, че конференцията е намерила в идеите на Д-р Щайнера това, що я задоволява и че желанието на конференцията е да се основат навсякъде в света училища, които хората да се будят към свободен духовен живот. Тя замоли събранието да се образува такъв международен съюз, защото времето налага това.
към текста >>
Тя замоли
събранието
да се образува такъв международен съюз, защото времето налага това.
Събранието след това изяви желание да се пристъпи практически към целта, като се основе международен съюз за откриване на училища, в които учителите да бъдат свободни и колективно да работят на горната основа. Г-жа Макензи, секретарка на конференцията, изтъкна, че на тези училища нема да се предписват в подробности тези или онези педагогически методи. В тези училища трябва да се спазва само този принцип: свободни проява и развитие на човешкия дух. Светът има нужда от свободен духовен живот. Тя каза, че конференцията е намерила в идеите на Д-р Щайнера това, що я задоволява и че желанието на конференцията е да се основат навсякъде в света училища, които хората да се будят към свободен духовен живот.
Тя замоли
събранието
да се образува такъв международен съюз, защото времето налага това.
Светът е минал през страшна криза и не трябва да се отлага идеята за такъв съюз. Събранието решило да се избере временен комитет, който да се занимае с организацията на съюза. В комитета влизат: г-жа Макензи (от 20 години професорка в Уелския университет), X. Роо (директор на „Барри-Колеж“ в Кембридж), Крос, Георги Кауфман, Нюхомбс, Джакс (директор на Манчестерския колеж при Оксфордския университет) и Франсез. Г-жа Макензи каза днес: „Задачата на този международен съюз, кой го допълнително ще получи името си, е да работи за вливане на духовни ценности във възпитателния и социален живот и да сгрупира хората от всички части на света, които отдават важност на това.
към текста >>
Събранието
решило да се избере временен комитет, който да се занимае с организацията на съюза.
В тези училища трябва да се спазва само този принцип: свободни проява и развитие на човешкия дух. Светът има нужда от свободен духовен живот. Тя каза, че конференцията е намерила в идеите на Д-р Щайнера това, що я задоволява и че желанието на конференцията е да се основат навсякъде в света училища, които хората да се будят към свободен духовен живот. Тя замоли събранието да се образува такъв международен съюз, защото времето налага това. Светът е минал през страшна криза и не трябва да се отлага идеята за такъв съюз.
Събранието
решило да се избере временен комитет, който да се занимае с организацията на съюза.
В комитета влизат: г-жа Макензи (от 20 години професорка в Уелския университет), X. Роо (директор на „Барри-Колеж“ в Кембридж), Крос, Георги Кауфман, Нюхомбс, Джакс (директор на Манчестерския колеж при Оксфордския университет) и Франсез. Г-жа Макензи каза днес: „Задачата на този международен съюз, кой го допълнително ще получи името си, е да работи за вливане на духовни ценности във възпитателния и социален живот и да сгрупира хората от всички части на света, които отдават важност на това. Конкретната ни задача ще бъде да открием училища,в които възпитанието да се основава на познанието на законите на развитието (на детската душа). Ние веднага ще почнем с първоначалното училище в Кингс-Ланглей, едно училище с интернат.
към текста >>
Д-р Щайнер в речта си на 17/VI 1921 година в годишното
събрание
на съюза „Ново свободно училище“ (по-рано съюз „Свободно Валдорфско училище) казал: „Трябва да се събудят нови сили в областта на възпитанието и обучението, за да се работи срещу силите на упадъка, които твърде ясно забелязваме днес.
Нямаме сведения дали е вече отворен. Знаем само, че записването на ученици беше почнало. То ще носи името „Свободно училище Волфганг Гьоте“. Барч, учител в Бреслзу, съобщава в един свой позив между другото, че и е Париж вече се подготвяли условията за откриване на училище, подобно на Валдорфското. Нови училища трябва да се отворят на всякъде.
Д-р Щайнер в речта си на 17/VI 1921 година в годишното
събрание
на съюза „Ново свободно училище“ (по-рано съюз „Свободно Валдорфско училище) казал: „Трябва да се събудят нови сили в областта на възпитанието и обучението, за да се работи срещу силите на упадъка, които твърде ясно забелязваме днес.
Задачата на Валдорфското училище само тогава ще се осъществи, когато в най-скоро време се основат други подобни училища. Само с едно училище не може да се постигне целта. Трябва духът, който владее в това училище, да се разпространи върху цялото учебно дело на света, съгласно тричленността на социалния организъм. Идеята на Валдорфското училище трябва да намери най-широко разпространение. За пропаганда на идеите на окултната педагогика, освен съюза „Ново свободно училище“, върши известна работа и основаният в Берлин съюз за реформи във възпитанието и обучението на окултни основи.
към текста >>
58.
Всемирна летопис, год. 3, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
и Д., и де- сет хиляди други, имат право да се съберат на
събрание
(meeting); и понеже А.
Лицето В. има същото право. Лицето С., Д. и всички техни приятели имат същото право да идат и те там. С други думи, А·, Б., С.
и Д., и де- сет хиляди други, имат право да се съберат на
събрание
(meeting); и понеже А.
има право да каже на В., че той мисли, че би трябвало да се гласува известен закон, и понеже и В. има право да каже същото на когото и да е от приятелите си, излиза, че А и още десет хиляди души с него могат да държат едно публично събрание, в което да се изкажат в полза на правителството или против него. Това е то, в неговата същност, правото на събиране за политически и други цели. Но едно събрание, един митинг, който би бил законен, не става неза- конен само по това, че той може да възбуди някаква опозиция против себе си — която сама е незаконна — и чрез това косвено да даде повод за нарушение на тишината. Да предположим напр., че „Армията на спасението“ (Salvation Army — едно религиозно общество) иска да държи събрание в Оксфорд; да предположим, че пък „Армията на Скелета“ (Skeleton Army) разгласи, че ще нападне първата и ще я разпръсне със сила.
към текста >>
има право да каже същото на когото и да е от приятелите си, излиза, че А и още десет хиляди души с него могат да държат едно публично
събрание
, в което да се изкажат в полза на правителството или против него.
Лицето С., Д. и всички техни приятели имат същото право да идат и те там. С други думи, А·, Б., С. и Д., и де- сет хиляди други, имат право да се съберат на събрание (meeting); и понеже А. има право да каже на В., че той мисли, че би трябвало да се гласува известен закон, и понеже и В.
има право да каже същото на когото и да е от приятелите си, излиза, че А и още десет хиляди души с него могат да държат едно публично
събрание
, в което да се изкажат в полза на правителството или против него.
Това е то, в неговата същност, правото на събиране за политически и други цели. Но едно събрание, един митинг, който би бил законен, не става неза- конен само по това, че той може да възбуди някаква опозиция против себе си — която сама е незаконна — и чрез това косвено да даде повод за нарушение на тишината. Да предположим напр., че „Армията на спасението“ (Salvation Army — едно религиозно общество) иска да държи събрание в Оксфорд; да предположим, че пък „Армията на Скелета“ (Skeleton Army) разгласи, че ще нападне първата и ще я разпръсне със сила. Нека предположим още че на туй отгоре, мирните граждани, които не желаят да се нарушава спокойствието на града, като се боят от смутове, подканят властта да забрани митинга на „Армията на Спасението“ или ако стане шум, да арестува членовете и на двете армии. Това искане изглежда на пръв поглед като твърде основателно, но властите не могат, законно, да отговорят на подобно искане.
към текста >>
Но едно
събрание
, един митинг, който би бил законен, не става неза- конен само по това, че той може да възбуди някаква опозиция против себе си — която сама е незаконна — и чрез това косвено да даде повод за нарушение на тишината.
С други думи, А·, Б., С. и Д., и де- сет хиляди други, имат право да се съберат на събрание (meeting); и понеже А. има право да каже на В., че той мисли, че би трябвало да се гласува известен закон, и понеже и В. има право да каже същото на когото и да е от приятелите си, излиза, че А и още десет хиляди души с него могат да държат едно публично събрание, в което да се изкажат в полза на правителството или против него. Това е то, в неговата същност, правото на събиране за политически и други цели.
Но едно
събрание
, един митинг, който би бил законен, не става неза- конен само по това, че той може да възбуди някаква опозиция против себе си — която сама е незаконна — и чрез това косвено да даде повод за нарушение на тишината.
Да предположим напр., че „Армията на спасението“ (Salvation Army — едно религиозно общество) иска да държи събрание в Оксфорд; да предположим, че пък „Армията на Скелета“ (Skeleton Army) разгласи, че ще нападне първата и ще я разпръсне със сила. Нека предположим още че на туй отгоре, мирните граждани, които не желаят да се нарушава спокойствието на града, като се боят от смутове, подканят властта да забрани митинга на „Армията на Спасението“ или ако стане шум, да арестува членовете и на двете армии. Това искане изглежда на пръв поглед като твърде основателно, но властите не могат, законно, да отговорят на подобно искане. Че така трябва да бъде, по сега съществуващото право, става явно, щом като се помисли. На А.
към текста >>
Да предположим напр., че „Армията на спасението“ (Salvation Army — едно религиозно общество) иска да държи
събрание
в Оксфорд; да предположим, че пък „Армията на Скелета“ (Skeleton Army) разгласи, че ще нападне първата и ще я разпръсне със сила.
и Д., и де- сет хиляди други, имат право да се съберат на събрание (meeting); и понеже А. има право да каже на В., че той мисли, че би трябвало да се гласува известен закон, и понеже и В. има право да каже същото на когото и да е от приятелите си, излиза, че А и още десет хиляди души с него могат да държат едно публично събрание, в което да се изкажат в полза на правителството или против него. Това е то, в неговата същност, правото на събиране за политически и други цели. Но едно събрание, един митинг, който би бил законен, не става неза- конен само по това, че той може да възбуди някаква опозиция против себе си — която сама е незаконна — и чрез това косвено да даде повод за нарушение на тишината.
Да предположим напр., че „Армията на спасението“ (Salvation Army — едно религиозно общество) иска да държи
събрание
в Оксфорд; да предположим, че пък „Армията на Скелета“ (Skeleton Army) разгласи, че ще нападне първата и ще я разпръсне със сила.
Нека предположим още че на туй отгоре, мирните граждани, които не желаят да се нарушава спокойствието на града, като се боят от смутове, подканят властта да забрани митинга на „Армията на Спасението“ или ако стане шум, да арестува членовете и на двете армии. Това искане изглежда на пръв поглед като твърде основателно, но властите не могат, законно, да отговорят на подобно искане. Че така трябва да бъде, по сега съществуващото право, става явно, щом като се помисли. На А. не може да г.е отнеме правото да се разхожда по улицата High Street, под предлог, че X.
към текста >>
Weston Super-Mare: местната власт издала заповед, с която забранила
събранието
, явила се полицията да изпълни заповедта, но един член от „Армията на Спасението“ не се подчинил, полицията го арестувала, мировият съд го осъдил, но Кралският съд, пред който подсъдимият обжалвал присъдата, отменил последната).
и Z. се наричали „Армия на Скелета“, Всичката работа е в началото, че правото на А. да извърши едно законно действие — да върви по улицата — не може да се премахне със заплашването на X. да извърши едно незаконно действие — да пребие А. Това начало е установено или, по-добре, пояснено в един знаменит процес (излага се фактически случая с нападението на „Армията на Спасението“ от „Армията на Скелета“, когато първата се събрала в гр.
Weston Super-Mare: местната власт издала заповед, с която забранила
събранието
, явила се полицията да изпълни заповедта, но един член от „Армията на Спасението“ не се подчинил, полицията го арестувала, мировият съд го осъдил, но Кралският съд, пред който подсъдимият обжалвал присъдата, отменил последната).
По-нататък: едно събрание, което инак не би било незаконно, неможе да се счита за незаконно вследствие на една прокламация или заповед на един държавен секретар (министър). Да предположим, например, че салвейшистите обявят по целия град, че ще държат събрание на полето, вън от Оксфорд, в нарочно наето за тая цел място, и че ще се съберат в улицата St. Giles и оттам ще се отправят, с развети знамена и музика, на определеното за богослужебното събрание място. Да пред- положим, че министърът на вътрешните работи счита, че по една или друга причина, нежелателно е да се състои събранието и изпрати формална заповед до всекиго едного от членовете на „армията“, или на „офицерите“ и, които ще предвождат „похода“ в Оксфорд, с което се забранява събранието. Тая заповед не изменя характера на събранието, макар че, когато събранието е незаконно, тя, като предизвестява всекиго, който я чете, за характера на събранието, прави по-този начин всекиго, който е присъствал на такова незаконно събрание, пряко отговорен за това.
към текста >>
По-нататък: едно
събрание
, което инак не би било незаконно, неможе да се счита за незаконно вследствие на една прокламация или заповед на един държавен секретар (министър).
се наричали „Армия на Скелета“, Всичката работа е в началото, че правото на А. да извърши едно законно действие — да върви по улицата — не може да се премахне със заплашването на X. да извърши едно незаконно действие — да пребие А. Това начало е установено или, по-добре, пояснено в един знаменит процес (излага се фактически случая с нападението на „Армията на Спасението“ от „Армията на Скелета“, когато първата се събрала в гр. Weston Super-Mare: местната власт издала заповед, с която забранила събранието, явила се полицията да изпълни заповедта, но един член от „Армията на Спасението“ не се подчинил, полицията го арестувала, мировият съд го осъдил, но Кралският съд, пред който подсъдимият обжалвал присъдата, отменил последната).
По-нататък: едно
събрание
, което инак не би било незаконно, неможе да се счита за незаконно вследствие на една прокламация или заповед на един държавен секретар (министър).
Да предположим, например, че салвейшистите обявят по целия град, че ще държат събрание на полето, вън от Оксфорд, в нарочно наето за тая цел място, и че ще се съберат в улицата St. Giles и оттам ще се отправят, с развети знамена и музика, на определеното за богослужебното събрание място. Да пред- положим, че министърът на вътрешните работи счита, че по една или друга причина, нежелателно е да се състои събранието и изпрати формална заповед до всекиго едного от членовете на „армията“, или на „офицерите“ и, които ще предвождат „похода“ в Оксфорд, с което се забранява събранието. Тая заповед не изменя характера на събранието, макар че, когато събранието е незаконно, тя, като предизвестява всекиго, който я чете, за характера на събранието, прави по-този начин всекиго, който е присъствал на такова незаконно събрание, пряко отговорен за това. Да предположим че едно събрание би било законно, ако подобна заповед се не издадеше; това събрание по никой начин не може да стане незаконно поради това, че един министър не позволил да се състои то.
към текста >>
Да предположим, например, че салвейшистите обявят по целия град, че ще държат
събрание
на полето, вън от Оксфорд, в нарочно наето за тая цел място, и че ще се съберат в улицата St.
да извърши едно законно действие — да върви по улицата — не може да се премахне със заплашването на X. да извърши едно незаконно действие — да пребие А. Това начало е установено или, по-добре, пояснено в един знаменит процес (излага се фактически случая с нападението на „Армията на Спасението“ от „Армията на Скелета“, когато първата се събрала в гр. Weston Super-Mare: местната власт издала заповед, с която забранила събранието, явила се полицията да изпълни заповедта, но един член от „Армията на Спасението“ не се подчинил, полицията го арестувала, мировият съд го осъдил, но Кралският съд, пред който подсъдимият обжалвал присъдата, отменил последната). По-нататък: едно събрание, което инак не би било незаконно, неможе да се счита за незаконно вследствие на една прокламация или заповед на един държавен секретар (министър).
Да предположим, например, че салвейшистите обявят по целия град, че ще държат
събрание
на полето, вън от Оксфорд, в нарочно наето за тая цел място, и че ще се съберат в улицата St.
Giles и оттам ще се отправят, с развети знамена и музика, на определеното за богослужебното събрание място. Да пред- положим, че министърът на вътрешните работи счита, че по една или друга причина, нежелателно е да се състои събранието и изпрати формална заповед до всекиго едного от членовете на „армията“, или на „офицерите“ и, които ще предвождат „похода“ в Оксфорд, с което се забранява събранието. Тая заповед не изменя характера на събранието, макар че, когато събранието е незаконно, тя, като предизвестява всекиго, който я чете, за характера на събранието, прави по-този начин всекиго, който е присъствал на такова незаконно събрание, пряко отговорен за това. Да предположим че едно събрание би било законно, ако подобна заповед се не издадеше; това събрание по никой начин не може да стане незаконно поради това, че един министър не позволил да се състои то. Подобна заповед, при тия обстоятелства, би имала същата юридическа стойност, каквато би имала една заповед, с която министърът на вътрешните работи би запретил на мене или на други лица да се разхождаме по High Street.
към текста >>
Giles и оттам ще се отправят, с развети знамена и музика, на определеното за богослужебното
събрание
място.
да извърши едно незаконно действие — да пребие А. Това начало е установено или, по-добре, пояснено в един знаменит процес (излага се фактически случая с нападението на „Армията на Спасението“ от „Армията на Скелета“, когато първата се събрала в гр. Weston Super-Mare: местната власт издала заповед, с която забранила събранието, явила се полицията да изпълни заповедта, но един член от „Армията на Спасението“ не се подчинил, полицията го арестувала, мировият съд го осъдил, но Кралският съд, пред който подсъдимият обжалвал присъдата, отменил последната). По-нататък: едно събрание, което инак не би било незаконно, неможе да се счита за незаконно вследствие на една прокламация или заповед на един държавен секретар (министър). Да предположим, например, че салвейшистите обявят по целия град, че ще държат събрание на полето, вън от Оксфорд, в нарочно наето за тая цел място, и че ще се съберат в улицата St.
Giles и оттам ще се отправят, с развети знамена и музика, на определеното за богослужебното
събрание
място.
Да пред- положим, че министърът на вътрешните работи счита, че по една или друга причина, нежелателно е да се състои събранието и изпрати формална заповед до всекиго едного от членовете на „армията“, или на „офицерите“ и, които ще предвождат „похода“ в Оксфорд, с което се забранява събранието. Тая заповед не изменя характера на събранието, макар че, когато събранието е незаконно, тя, като предизвестява всекиго, който я чете, за характера на събранието, прави по-този начин всекиго, който е присъствал на такова незаконно събрание, пряко отговорен за това. Да предположим че едно събрание би било законно, ако подобна заповед се не издадеше; това събрание по никой начин не може да стане незаконно поради това, че един министър не позволил да се състои то. Подобна заповед, при тия обстоятелства, би имала същата юридическа стойност, каквато би имала една заповед, с която министърът на вътрешните работи би запретил на мене или на други лица да се разхождаме по High Street. — И така, правителството няма голяма власт или няма никаква власт да забранява събрания, които са явно законни, даже и когато биха могли, след като се състоят, да се превърнат в незаконни, по начина, по който се държат.
към текста >>
Да пред- положим, че министърът на вътрешните работи счита, че по една или друга причина, нежелателно е да се състои
събранието
и изпрати формална заповед до всекиго едного от членовете на „армията“, или на „офицерите“ и, които ще предвождат „похода“ в Оксфорд, с което се забранява
събранието
.
Това начало е установено или, по-добре, пояснено в един знаменит процес (излага се фактически случая с нападението на „Армията на Спасението“ от „Армията на Скелета“, когато първата се събрала в гр. Weston Super-Mare: местната власт издала заповед, с която забранила събранието, явила се полицията да изпълни заповедта, но един член от „Армията на Спасението“ не се подчинил, полицията го арестувала, мировият съд го осъдил, но Кралският съд, пред който подсъдимият обжалвал присъдата, отменил последната). По-нататък: едно събрание, което инак не би било незаконно, неможе да се счита за незаконно вследствие на една прокламация или заповед на един държавен секретар (министър). Да предположим, например, че салвейшистите обявят по целия град, че ще държат събрание на полето, вън от Оксфорд, в нарочно наето за тая цел място, и че ще се съберат в улицата St. Giles и оттам ще се отправят, с развети знамена и музика, на определеното за богослужебното събрание място.
Да пред- положим, че министърът на вътрешните работи счита, че по една или друга причина, нежелателно е да се състои
събранието
и изпрати формална заповед до всекиго едного от членовете на „армията“, или на „офицерите“ и, които ще предвождат „похода“ в Оксфорд, с което се забранява
събранието
.
Тая заповед не изменя характера на събранието, макар че, когато събранието е незаконно, тя, като предизвестява всекиго, който я чете, за характера на събранието, прави по-този начин всекиго, който е присъствал на такова незаконно събрание, пряко отговорен за това. Да предположим че едно събрание би било законно, ако подобна заповед се не издадеше; това събрание по никой начин не може да стане незаконно поради това, че един министър не позволил да се състои то. Подобна заповед, при тия обстоятелства, би имала същата юридическа стойност, каквато би имала една заповед, с която министърът на вътрешните работи би запретил на мене или на други лица да се разхождаме по High Street. — И така, правителството няма голяма власт или няма никаква власт да забранява събрания, които са явно законни, даже и когато биха могли, след като се състоят, да се превърнат в незаконни, по начина, по който се държат. . .“ От горния цитат е ясно, колко силно е развито чувството за право и законност в Англия.
към текста >>
Тая заповед не изменя характера на
събранието
, макар че, когато
събранието
е незаконно, тя, като предизвестява всекиго, който я чете, за характера на
събранието
, прави по-този начин всекиго, който е присъствал на такова незаконно
събрание
, пряко отговорен за това.
Weston Super-Mare: местната власт издала заповед, с която забранила събранието, явила се полицията да изпълни заповедта, но един член от „Армията на Спасението“ не се подчинил, полицията го арестувала, мировият съд го осъдил, но Кралският съд, пред който подсъдимият обжалвал присъдата, отменил последната). По-нататък: едно събрание, което инак не би било незаконно, неможе да се счита за незаконно вследствие на една прокламация или заповед на един държавен секретар (министър). Да предположим, например, че салвейшистите обявят по целия град, че ще държат събрание на полето, вън от Оксфорд, в нарочно наето за тая цел място, и че ще се съберат в улицата St. Giles и оттам ще се отправят, с развети знамена и музика, на определеното за богослужебното събрание място. Да пред- положим, че министърът на вътрешните работи счита, че по една или друга причина, нежелателно е да се състои събранието и изпрати формална заповед до всекиго едного от членовете на „армията“, или на „офицерите“ и, които ще предвождат „похода“ в Оксфорд, с което се забранява събранието.
Тая заповед не изменя характера на
събранието
, макар че, когато
събранието
е незаконно, тя, като предизвестява всекиго, който я чете, за характера на
събранието
, прави по-този начин всекиго, който е присъствал на такова незаконно
събрание
, пряко отговорен за това.
Да предположим че едно събрание би било законно, ако подобна заповед се не издадеше; това събрание по никой начин не може да стане незаконно поради това, че един министър не позволил да се състои то. Подобна заповед, при тия обстоятелства, би имала същата юридическа стойност, каквато би имала една заповед, с която министърът на вътрешните работи би запретил на мене или на други лица да се разхождаме по High Street. — И така, правителството няма голяма власт или няма никаква власт да забранява събрания, които са явно законни, даже и когато биха могли, след като се състоят, да се превърнат в незаконни, по начина, по който се държат. . .“ От горния цитат е ясно, колко силно е развито чувството за право и законност в Англия. То е плод на съзнанието на културните англичани, че свободата на човека и гражданина е едно естествено право, което не търпи никакво ограничение.
към текста >>
Да предположим че едно
събрание
би било законно, ако подобна заповед се не издадеше; това
събрание
по никой начин не може да стане незаконно поради това, че един министър не позволил да се състои то.
По-нататък: едно събрание, което инак не би било незаконно, неможе да се счита за незаконно вследствие на една прокламация или заповед на един държавен секретар (министър). Да предположим, например, че салвейшистите обявят по целия град, че ще държат събрание на полето, вън от Оксфорд, в нарочно наето за тая цел място, и че ще се съберат в улицата St. Giles и оттам ще се отправят, с развети знамена и музика, на определеното за богослужебното събрание място. Да пред- положим, че министърът на вътрешните работи счита, че по една или друга причина, нежелателно е да се състои събранието и изпрати формална заповед до всекиго едного от членовете на „армията“, или на „офицерите“ и, които ще предвождат „похода“ в Оксфорд, с което се забранява събранието. Тая заповед не изменя характера на събранието, макар че, когато събранието е незаконно, тя, като предизвестява всекиго, който я чете, за характера на събранието, прави по-този начин всекиго, който е присъствал на такова незаконно събрание, пряко отговорен за това.
Да предположим че едно
събрание
би било законно, ако подобна заповед се не издадеше; това
събрание
по никой начин не може да стане незаконно поради това, че един министър не позволил да се състои то.
Подобна заповед, при тия обстоятелства, би имала същата юридическа стойност, каквато би имала една заповед, с която министърът на вътрешните работи би запретил на мене или на други лица да се разхождаме по High Street. — И така, правителството няма голяма власт или няма никаква власт да забранява събрания, които са явно законни, даже и когато биха могли, след като се състоят, да се превърнат в незаконни, по начина, по който се държат. . .“ От горния цитат е ясно, колко силно е развито чувството за право и законност в Англия. То е плод на съзнанието на културните англичани, че свободата на човека и гражданина е едно естествено право, което не търпи никакво ограничение. Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че почти са престанали да правят отдавна впечатление, и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести по „висши държавни съображения“ и дори върху живота на гражданите, като се горят и живи хора — едно аутодафе без съдебна присъда, нещо небивало в историята!
към текста >>
Огромната организация, известна под името Международна Спиритическа Федерация и която брои по настоящем във всички държави едно множество от около 60 Милиона съмишленици, е държала на горните дати първото общо
събрание
на делегатите си, под председателството на г.
Успехите на спиритизма. От 26 до 29 август м. г. траеха заседанията на спиритическия международен конгрес в гр. Лиеж (Белгия). Това събитие, минало неотбелязано у нас, съставлява важна дата в историята на спиритизма.
Огромната организация, известна под името Международна Спиритическа Федерация и която брои по настоящем във всички държави едно множество от около 60 Милиона съмишленици, е държала на горните дати първото общо
събрание
на делегатите си, под председателството на г.
Конинкс (белгиец). Знаменитият английски писател, сър Артър Конан Дойл, придружен от съпругата си, е присъствал на конгреса и е бил прогласен единодушно и възторжено за почетен председател. Английският романист Артър Конан-Дойл и госпожата му. Делегатите на конгреса в Лиеж В дъното (прави от ляво на дясно): Е. П. Хюит — Преводачката — Лйогран — Джералд Хюит — Клеман де Сен-Марк — Джемс Бойд — Г-жа Джеси Гринзууд.
към текста >>
59.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Може би, ще пожелае да влезе в Конгреса (Народното
Събрание
)?
Той казва: „аз искам добра клиентела“ и си представлява клиентите да нахлуват при него. След няколко време, наистина клиентите почват да прииждат, според нарисуваната от него картина. Тогава той почва да прави помежду им различие и казва: „аз желая само такива, с които мога да върша работа“. Така той работи в своя, но и в тяхна полза. После започва да пра ви други създания, различни от ония на закона.
Може би, ще пожелае да влезе в Конгреса (Народното
Събрание
)?
Тогава се вижда, че представлява своята околия в Капитол. Ако държи своята рисунка и желае това горещо, ще му се даде такъв случай и ще се материализира, тъй като законът се туря в действие с мощта на неговия дух. Третата класа познава способните индивиди да притеглят към себе си желаното, независимо от всякакъв център. Постоянната практика е направила от тия хора ловки приложители на закона и за тях законът е станал абсолютна достоверност. Когато едно същество достигне тая точка на развитие, той може да урежда лесно работи те си, да отива навред, дето желае, и да привлече към себе си всичко, което иска и дето и да се намира то.
към текста >>
Прочее, в това
събрание
от студенти, законът е работил в трите плана на битието и понеже някой са сполучили, всички могат да постигнат същото.
Опитите ви с щастливите в своите работи хора и с всички ония, кои то изобщо успяват, ви доказват, че те работят несъзнателно с тия средства. Аз казвам несъзнателно, понеже мнозинството от тях прилагат закона, без да държат сметка за него. Ако наблюдавате сегашните метафизици, които си служат полусъзнателно с закона — а те са легион — ще забележите, че даже с една непълна наука те добиват голямо количество бе лежите опити. Мнозина от моите слушатели през миналата година са по правили здравето си, а други са помогнали на близките си; някой са станали щастливи, други са увеличили своите работи, а мнозина са натрупали материални блага. Всички са разширили своите знания, усъвършенствали са характера си и са придобили духовни качества.
Прочее, в това
събрание
от студенти, законът е работил в трите плана на битието и понеже някой са сполучили, всички могат да постигнат същото.
Ако настоявате във вярата си, няма граници на вашите възможности. Ако сте добили едно парче черга, можете да добиете и един милион долари. Ако сте излекували едно главоболие, може ли да съществува причина да не излекувате всяка друга болест? Ако сте получили едно място в трамвая, защо да не получите след време място и в Конгреса? Ако сте били щастливи една седмица, нима не можете да бъде такъв през целия си живот?
към текста >>
60.
Всемирна летопис, год. 3, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Аз бях народен представител още в Народното
Събрание
при покойния Стеф.
В същия ден, 5-ти авг. около 12 1/2, часа на пладне, на ул. Алабинска, срещна ме един от братята ми по Дух, и ми каза: „да ти кажа една новина: нощес се поминал Теодор Теодоров“. Аз му отговорих: зная, зная, той сам дойде и ми съобщи това в около 2 часа след полунощ... Съобщава И. Т. Друго съобщение за смърт.
Аз бях народен представител още в Народното
Събрание
при покойния Стеф.
Стамболов и по-после при кабинета Стоилов. Родом съм от гр. Търново. През 1891 г. живеех във вилата си, 8 — 9 км. далеч от гр.
към текста >>
Освен пожарникарите, никой от населението не смееше да помага, като си говореха: „тази къща беше много загадъчна, в нея имало
събрание
на духове“.
След известно време хазяите решили да напуснат тази къща, поради горните случки. Когато почнали да прибират багажа си, случайно на дъното на един куфар намерили, прибран грижливо, изгубения калпак на гостенина им и му го изпратили.Аз бях студент до м. ноември 1900 г. Един ден избухна пожар и през нощта се завтекохме да видим, къде и какво гори. Стигнахме на улица Клочковска и, за наше удивление, виждаме, че гори въпросната къща, която изгоря до основите.
Освен пожарникарите, никой от населението не смееше да помага, като си говореха: „тази къща беше много загадъчна, в нея имало
събрание
на духове“.
Понеже тогава бях материалист и не се интересувах от окултизма, всички работи, които ми разправяха, не можех нито да си ги обясня, нито да повярвам. Съобщава: Д-р Хр. (ветер. лекар). Опасното дърво. Преди 35 години бях дете, 15 годишен.
към текста >>
61.
Всемирна летопис, год. 4, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тия съобщения, вероятно, произведоха дълбоко впечатление на присъстващите, защото сутринта т бяха ги разгласили между почти всичките конгресисти, та последните се сърдеха, че не били викани и те да присъстват на
събранието
.
За целта устроихме беседа със задгробните обитатели, в дома на софийския мелничар Никола Гърнев, при негово и на семейството му участие, заедно с колегите ни: Ив. Минев, от Варна, Лавчийски, от София и други. Резултата бе задоволителен, защото се явиха последователно много духове на познати и непознати и сродници-покойници, които дадоха ценни сведения за съдбата си и за състоянието на други духове, на познати на присъстващите и покойници, както изобщо и за порядките в задгробния мир. На въпроса: как гледат т на нашит вътрешни работи и на общо-държавните и правни порядки в страната ни, отговориха и подчертаха няколкократно, че не сме биле добре, но че след четири месеци режимът щял да се промени, чрез насилственото сваляне на правителството, от представители на колективната опозиция и при участие на войската. По тоя случай, някои от министрите щели да бъдат убити.
Тия съобщения, вероятно, произведоха дълбоко впечатление на присъстващите, защото сутринта т бяха ги разгласили между почти всичките конгресисти, та последните се сърдеха, че не били викани и те да присъстват на
събранието
.
Вечерта на 6. II. 1923 г. след закриването на конгреса, делегатите, в болшинството си, изостанаха в залата на заседанието (ул. 6 септ. № 29) като настояха да им устроя беседа със задгробните обитатели, за да се „уверели“, че има задгробен мир и да чували възможните съобщения и новини от там.
към текста >>
62.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Особено важно е било възпоменателното
събрание
в Ваймар, дето Др Щайнер е работил толкоз години в Гьотевата архива като добър познавач на Гьоте.
“ Д-р Щайнер отговори: „Петър отнесе ли се до съда, когато Христос“ беше осъден на смърт? “ После Стефен казал в речта си: „Той ни подари онова изкуство, в което словото на поета се превръща в красиви движения — евритмията. Г-жа Щайнер разнесе изкуството по цяла Европа. В „Гьотеанум“ той ни даде нова архитектура, нова пластика, нова живопис“. В разни градове на Германия се устроиха възпоменателни събрания.
Особено важно е било възпоменателното
събрание
в Ваймар, дето Др Щайнер е работил толкоз години в Гьотевата архива като добър познавач на Гьоте.
След заминаването му, някои негови ученици излязоха в страниците на „Гьотеанум“ със спомени от срещите си с него. С такива статии излязоха Д-р Валтер Щайн, Алберт Стефен, Ернст Юли. Тези статии са особено трогателни, те са пропити с любов, благодарност и ентусиазъм. Д-р Валтер Щайн описва първата си среща с Д-р Щайнер. После описва своя постоянен контакт с него като учител в Свободното Валдорфско Училище.
към текста >>
63.
Всемирна летопис, год. 4, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тагор, за които той е получил Нобеловата премия по литература, това е съвършено естествено, като се знае какъв е манталитета на тия двама българи, единият учител, а другият адвокат и подпредседател на Народното
Събрание
.
Както съобщава „Сеячът“ на в. „Мир“, в една своя сказка, г. Гаврийски е „възстанал против модата да се четат иностранни писатели, често пъти неразбираеми, какъвто е случая с Рабиндранат Тагор, индийски мистичен философ-поет“. Че са неразбираеми за г. г. Гаврийски и Борис Вазов поетическите произведения на най-великия съвременен поет Раб.
Тагор, за които той е получил Нобеловата премия по литература, това е съвършено естествено, като се знае какъв е манталитета на тия двама българи, единият учител, а другият адвокат и подпредседател на Народното
Събрание
.
Но да се „възстара“ против четенето на тия произведения, като се забранява то и на цялата наша интелигенция, ето кое може да изложи на присмех в чужбина и ония, които „въстават“, и ония, които печатат подобни препоръки в „Мир“. Съчиненията на Тагора са преведени, освен на английски от самия него, и на другите европейски езици и всякъде са посрещнати с възторг от литературната критика. И ние дадохме в превод на български цялата му поема Гитанджали (в I год. на „Всем. Летопис“) и сега печатаме извадки от „Градинарят“.
към текста >>
64.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Царицата
Събранието
се свърши и моите слуги си отидоха.
Защото е казано, че всяка праведна власт е от Бога. Да се върши чрез нея само добро на ближния, това ще рече, да се прилага закона за любовта, да се изпълнява волята на Бога. А в изпълнението волята на Бога е силата и гаранцията за растежа на човешката душа. И народът, като колективитет от човешки души, ще намери правия път на своето развитие и напредък само чрез осъществяване на политическата власт от най-разумните и най-добродетелните свои водители, у които живее и се проявява Христос, проявеният Бог на Любовта, Мъдростта и Истината. X. Из „Градинарят“ Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор Слугата Бъди милостива към твоя слуга, моя царице!
Царицата
Събранието
се свърши и моите слуги си отидоха.
Защо ти идваш толкоз късно? Слугата Когато свършваш с другите, почва моето време. Аз ида да поискам това, което е останало да върши последният ти слуга. Царицата Какво можеш да очакваш, когато е съвсем късно? Слугата Направи ме градинар на цветната си градина.
към текста >>
Върховният Административен съд, Общо
събрание
, в съдебното заседание на 28 септември 1926 г.
1006 от 10. X. 1925 г: За I Окултно книгоиздателство „Хермес“: Адвокат: Ив. Толев. София, 25. 11. 1926. Протокол София, 28 септември 1926 г.
Върховният Административен съд, Общо
събрание
, в съдебното заседание на 28 септември 1926 г.
в пълен състав и при участие на прокурора Ив. Киряков разгледа делото № 76 от 926 г. заведено по жалбата на I-во Окултно Книгоиздателство „Хермес“ в София и след изслушването на страните — адвоката Иван Толев, като представител на Книгоиздателството, а от страна на М-ра на Народното Просвещение не се яви представител — съдът се оттегли на съвещание и като се завърна в същия си състав на 6. X. 1926 г. I Председател произнесе следното: Решение № 285 гр.
към текста >>
65.
Всемирна летопис, год. 4, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
една дума със сила, понеже преливащите й се звукове имат известни стимулаторски ефекти върху личността или
събранието
, според начина, по който е произнесена, а знанието на силата ц се държи от свещеника или друг някой служител.
Тази свещена дума е била употребявана от незапомнено време от индусите и будистите по същия начин както в модерно време, като глас на потвърждение и завършване. Защо, обаче, тази дума означава завършване, съгласяване и пр.? Отговорът на тоя въпрос се намира в изследването на буквите, които съставляват тази дума, както ще покажем по-долу. Тя не е дума в строгия смисъл на тоя термин, доколкото не влиза в комбинация с други думи и нема практически каквато и да било граматическа цел. Това е, което се нарича Мантра, т. е.
една дума със сила, понеже преливащите й се звукове имат известни стимулаторски ефекти върху личността или
събранието
, според начина, по който е произнесена, а знанието на силата ц се държи от свещеника или друг някой служител.
При това, намерението в ума на свещеника относително желания ефект има също много голямо влияние, когато тая дума бъде произнесена както трябва. Предполага се, че тя донася на ония, които я изпяват заедно, по-тясно съприкосновение помежду им и с Оногова, когото тя представлява — с цялото, с Бога. Възнамерява се да се допринесе за изкуплението на събранието или на човека, за да схване своето съществено естество като едно с Безграничното Всичко. Такова е значението или, по-скоро, една малка част от значението, на тази прочута дума и нейната звукова сила, която може да измени сърцата и умовете на хората. Четецът, обаче, може да не се задоволи с тази мистична страна на въпроса, колкото и реална да е тя и колкото и да е достоверна.
към текста >>
Възнамерява се да се допринесе за изкуплението на
събранието
или на човека, за да схване своето съществено естество като едно с Безграничното Всичко.
Тя не е дума в строгия смисъл на тоя термин, доколкото не влиза в комбинация с други думи и нема практически каквато и да било граматическа цел. Това е, което се нарича Мантра, т. е. една дума със сила, понеже преливащите й се звукове имат известни стимулаторски ефекти върху личността или събранието, според начина, по който е произнесена, а знанието на силата ц се държи от свещеника или друг някой служител. При това, намерението в ума на свещеника относително желания ефект има също много голямо влияние, когато тая дума бъде произнесена както трябва. Предполага се, че тя донася на ония, които я изпяват заедно, по-тясно съприкосновение помежду им и с Оногова, когото тя представлява — с цялото, с Бога.
Възнамерява се да се допринесе за изкуплението на
събранието
или на човека, за да схване своето съществено естество като едно с Безграничното Всичко.
Такова е значението или, по-скоро, една малка част от значението, на тази прочута дума и нейната звукова сила, която може да измени сърцата и умовете на хората. Четецът, обаче, може да не се задоволи с тази мистична страна на въпроса, колкото и реална да е тя и колкото и да е достоверна. По-долу следват други обяснения, които може да се считат по-интересни. В Хандоджия Упанишад, една от свещените книги на индусите, слогът Ом или Аум се разглежда от много становища, мистични за оня, който не вярва, но те имат дълбоко значение за ученика на Древната Мъдрост. Тази дума Аум е била и е обикновено произнасяна в началото на всяко писание или свещен химн, и често също в края на различните съчинения и хваления.
към текста >>
Събрание
закон за „защита на религията“, а инициаторите й биха били дадени под съд по закона за защита на държавата!
Некои французки психисти са дали идеята да се построи във френската столица една психическа църква — храм за посвещение. Приемът, който намерила тази идея, надминавал и най-оптимистичните очаквания. Крупни суми били пожертвани и вярата в осъществяването на идеята е пълна. В тоя храм най-напред ще се възпроизведат всички способи на античните посвещения и ще се разрешават на дело всички загадки на за живота и смъртта. Ако подобна идея би била лансирана в България, българското официално духовенство би я обявило, сигурно, за еретическа, би поискало да се приеме от Нар.
Събрание
закон за „защита на религията“, а инициаторите й биха били дадени под съд по закона за защита на държавата!
. . . Съдържание на година IV. Книжка I. Разумният живот — Не се противи на злото - Законът за любовта. Статия от X XX.
към текста >>
66.
Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Когато е било забранено на евреите да плачат върху развалините на свещения град, останал е само един от главните учени равини, Симон Бен Йокай, който е устроил прочутото в еврейската свещена история „велико
събрание
“ начело със седем души равини и на тях е предал устно всичките тайни, които той е знаел2).
Cледователно, Кабалата, най-специалната и всеобемната окултна наука, не е за всекиго. Както справедливо забелязва французкият коментатор на Сифра Дзениута („Книгата на тайните“), Албер Жуне, знанията, които дава тая наука, се изплъзват за обикновения ум така, както ултравиолетовите и инфрачервените лъчи на спектъра не може да се доловят от простото човешко око. Изисква се един извънредно остър ум, за да бъдат те разбрани. Божествените тайни са се знаели преди Христа само от някой пророци и от някой посветени. След Христа и разрушението на Ерусалим от римляните, първенците на еврейския народ са изгубили тия знания, защото те били неписани, а са се предавали устно.
Когато е било забранено на евреите да плачат върху развалините на свещения град, останал е само един от главните учени равини, Симон Бен Йокай, който е устроил прочутото в еврейската свещена история „велико
събрание
“ начело със седем души равини и на тях е предал устно всичките тайни, които той е знаел2).
Те са били, в същност, тайните на Христовото учение, но забулени и откъслечни, без оная дълбочина, която личи в посланията на апостолите и в Откровението на Йоана, дадено му на остров Патмос. В тези последните, колкото и да са кратки и не точно преведени, се съдържат най-важните правила и знания по Кабала. Изисква се само едно подробно тълкувание от сведущ кабалист, за да бъдат изтъкнати за ползване от широката публика. Сифра или Сефер Дзениута в първите си двадесет и четири стихове ни дава ключа на свещената книга Сефер Зо-ар, която съдържа тайните на божествения живот или така наречените по еврейски Меркава (Небесната Колесница). Зо-ар значи сияние.
към текста >>
описание на работата на това
събрание
в кн.
Магическият печат на Саломон „В него са двете ноздри, из които се изхвърля диханието, което оживява всичко“. Както от косата на Най-Стария по дни изтича неговото мозъчно магнетично влияние, и както челото му изявява неговата воля, а погледът му — постоянно будната му мисъл, така и ноздрите му изпущат в особеност диханието на живота. Единството на човека се изтъква, чрез разнообразието на органите, и всеки от органите на главата притежава своя специална служба. Символичната глава, описана в Зо-ар, представлява така Абсолютния, за да може да се по:тави в съотношение с творенията, тя специализира неговите свойства в закони и особени сили, които Кабалата обяснява с името на човешките органи, съответни по естеството си на тия свойства и особени сили (Следва) _____________________________________ 1) В излезлите три годишнини на списанието, а особено в първата, е изложена почти цялата първоначални Кабала, а за напред ще продължава втората и третата част от нея. 2) Вж.
описание на работата на това
събрание
в кн.
VI год. I на Всемирна Летопис. 3) Област, която се простирала от Мъртвото море до Червеното, покорена от евреите до Саломона, а впоследствие и окончателно заличена от картата с разрушението на Ерусалим от римляните. 4) Вж. Кабала във „Всемирна летопис“, год I. Проф.
към текста >>
НАГОРЕ