Търсене в текстове за 'Схващане'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 156 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_11 ) Музикално състояние на човешката душа – благодарност и доволство - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е погрешно схващане.
Във всеки момент иде нещо ново и през цялата вечност ще имате да получавате и да учите. През целия ден правете това, което е в съгласие с Божественото, че вечерта като се върнете, да сте тихи, спокойни, радостни и хармонични. Изпяхме няколко песни и Учителя каза: Да благодарим на Онзи, който е създал в нас органи на гласа. Казват, че недоволството стимулирало. Това е погрешно схващане. Само Любовта стимулира хората. А недоволството показва, че не си постъпил както трябва. Щом не постъпваш според Вярата, Надеждата и Любовта, ти си недоволен. Като дойдат радостите, благодари на Бога; и като дойдат страданията, пак благодари. Всичко, каквото Бог е допуснал в света, ще се превърне на добро.
към текста >>

2. 2_09 ) Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да имаме право схващане за нещата и то според Божествената наука.
Ти сам да преливаш и ще се предаде от теб на другия. Казано е Любете врага си, но как? За врага трябва да се употреби една Любов, която да го обезоръжи. Има начини, които трябва да се опитат, а не сухи, схоластични системи. Не може само да говорим на теория за Любовта, а трябва да правим опит що е Любов, що е справедливост. Трябва да имаме право схващане за нещата и то според Божествената наука. И още – човек трябва да счита размишлението върху Любовта Христова тъй необходимо, тъй нужно, както дишането на въздух. У религиозните хора често много силно се развива личното чувство. Това не е никак хубаво – засилена е дейността на малкия мозък чрез личните чувства. Човек ще мине през там, но да не остане, а да се качи по-горе – в горната част на главата, дето е центърът на милосърдието и Любовта. И там ще има среща с Бога.
към текста >>

3. 2_32 ) Ела с мен при извора - Боян Боев (1883 – 1963)

Новото схващане не стои да направиш добро някому по обикновен начин.
Една сестра каза: „Моят мъж дава дрехи и пари на другите.“ Това е нищо. Това не е благодеяние. Дадеш дрехи, пари, хляб – добре, но кое е по-ценно? Да дадеш от своята душевна Любов и Светлина, тогава си добър. Новото схващане не стои да направиш добро някому по обикновен начин. Срещам някой човек. Няма да му отворя моето шише и да му дам, защото после пак ще има нужда от вода, но ще го заведа на извора. Ще му кажа: „Ела с мен при извора.“ Трябва да го заведа при извора! Преведете този символ. Дай някому книга да чете и ще му кажеш: „Ако изучиш тази книга, всичко ще имаш.“ Не искаме сега щастие, но щастието е резултат.
към текста >>

4. 3_05 Закони на мисълта - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е криво схващане.
“ Да, може да се долови, мисълта ще му влезе в съзнанието. Например, искаш да срещнеш някого, да се видиш с него и, ако е чувствителен, може да долови твоята мисъл и да му дойде на ум да мине оттам, където може да се срещнете. Когато няколко души работят известна работа, то да няма хора наоколо, които не взимат участие в изпълнението ѝ, защото те ще препятстват със своята мисъл. Един брат каза на Учителя: „Има една американска и западноевропейска школа, която казва, че човек, като работи с мисълта си, че е щастлив и като си мисли, че е богат, красив, ще стане такъв.“ Това е криво схващане. Ако човек прилага метода да добива някои неща, като си представя, че ги има, ще мине през големи разочарования. Например един момък иска да се ожени за богата мома и наистина се реализира това желание – тя е богата, но лоша. Така че той изпада от едни лоши условия в други, по-лоши. Та когато човек се стреми по този начин да добие щастие, богатство, красота, той ще има разочарования. Естественото е следното: да служи на Бога, да обича Него и всичко и тогава благата ще дойдат при него по естествен начин.
към текста >>

5. 24) Духовно лекуване на болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

“, това е погрешно схващане.
Болният, освен външните мерки за лекуване, трябва да промени коренно и своята мисъл. Някой казва, че след като оздравее, ще започне да служи на Бога. Не, той трябва да каже: „Аз съм здрав и служа на Бога! “. Тази мисъл го обновява и нека да почне да служи на Бога, да работи за Бога. Ако болният се колебае: „Аз съм сега болен, как ще служа на Бога? “, това е погрешно схващане. Човек при всички условия може да служи на Бога. Главната причина за повечето болести са духове, изостанали назад в своето развитие, които могат да влязат в тялото на човека и тогава причиняват болести в този или в онзи орган, хранейки се с енергиите и кръвта. Средството против тях е пост и молитва. Когато е студено и има течение, огради се мислено. Щом се страхуваш да не изстинеш от това течение, ти вече се демагнетизираш и можеш да изстинеш.
към текста >>

6. 56) От четири октави нагоре - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички вярват, че музиката сега се е развила, но това схващане не е право.
В бъдеще цигуларите ще бъдат едновременно певци и цигулари. Сега очакваме цигулари, които като свирят, цигулката им да говори. Бъдещият цигулар на Шестата раса, като засвири, ще си играе като магьосник, някъде цигулката му ще звучи като китара, някъде – като тромбон, другаде – като певица и пр. Щом малката ципица в човешкото гърло може да пее и да говори, защо да не се направи цигулка, която да пее и да говори. Музиката дава нови възможности за човека; тя е новият език на човека. Всички вярват, че музиката сега се е развила, но това схващане не е право. Ние сме станали способни да развием музиката, а не че тя сега се е развила. Някога, преди днешната музика, преди хиляди години, посветените са имали оркестрова и хорова музика, която хората тепърва ще чуят. Днес музиката е много напреднала, понеже човечеството минава през най-големи страдания, та да може да ги мине по-леко. Минат ли тези изпитания, ще дойде хубавата музика. Музикалните гении идват!
към текста >>

7. 32) Интуиция - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя е непосредствено схващане на една реалност и в нея няма колебание, и няма двоумение, и няма раздвояване на съзнанието.
Или чрез интуиция намирам, че разстоянието между два предмета е сто метра, и толкова излиза. Когато по време на разговор някой ти говори неща, които са верни, нещо отвътре ти подсказва, че е така, и също, когато ти казва неверни работи, нещо отвътре ти сигнализира, че са неверни. На една сестра, която щеше да пътува за странство, казах: „Ще държите следното правило – ако предприемате нещо и имате раздвоение, не го правете и правете само онова, за което нямате никакво раздвоение.“ Братът попита: Дали мога да уповавам на своята интуиция? Можете, но не смесвайте обективните разсъждения с интуицията. Тя е непосредствено схващане на една реалност и в нея няма колебание, и няма двоумение, и няма раздвояване на съзнанието. Правилно е това, в което си раздвоен, да не го изказваш. А някой път, когато кажеш:“Ама аз много предупреждавах“, тогава си казал повече, отколкото трябва. Разрешението е вътре в самия човек. Вътре в нас има едно място, където добиваме ясна представа как трябва да постъпим. Отвън можеш да намериш метод, но след 80 години, а отвътре ще го намериш още на първата година, значи 79 години по-рано.
към текста >>

8. 35) Като свършите тази работа, ще ви кажа - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако някой чака да добие знание, че тогава да помага, това е погрешно схващане.
Живеете ли така, погрешка не може да влиза във вас. Работата, която ще извършим, е едно благословение. По един всемирен закон Бог е ангажирал всички Висши същества да дойдат да работят и няма същество, което да не работи. Колкото едно същество повече се повдига, толкова повече работи. Този, който не разбира, казва: „Хамалска работа не искам.“ Под работа се разбира разумна работа, за която имаш представа защо я вършиш. Ако някой чака да добие знание, че тогава да помага, това е погрешно схващане. Като се работи за Бога, едновременно ще се добива знание, а пък да искате първо да се повдигнете и след това да работите, е непоследователно. Като приложим принципа – служене на Бога, тогава и Невидимият свят ни помага, имаме съдействие. А сега, когато отиваме да работим, поставяме в мисълта си противоречията и мъчнотиите, които ще срещнем, и сме разколебани. Онзи, който отива да работи за Бога, ще изключи мъчнотиите, така както вещият плувец, който влиза в морето, не иска да знае за вълните. Една сестра запита какво ще правим, когато се повдигнем.
към текста >>

9. 38) Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Имайте ново схващане за вярата.
Работете върху себе си. Освободете се от кармата. Имайте Любов. Щом човек стане ученик, то той може да разреши всички други въпроси, тъй като повечето от тях са последствия. Полека-лека ще Ви се дават упътвания, а не изведнъж, не трябва да се обременява съзнанието Ви. Имайте ново схващане за вярата. При вяра в Бога безпокойството чезне. Всички мъчнотии в света произтичат от старите методи. А мнозина се занимават само с методи, които са употребявали преди хиляди години. Писанието казва: „Духът ще ви научи в дадения случай.“ Съществува закон в Природата – когато едно растение е поставено в хубава почва, то няма никаква опасност за неговия растеж – каквото и да му се случи, за негово добро е. Най-първо възстановете хармонията между Бога и себе си, иначе никак не може да установите хармония с хората.
към текста >>

10. 40) Който разбира времето, той е маг - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава имаме по-добро схващане за времето, отколкото при радостта.
Същество, което изминава това пространство за една секунда, то го схваща подробно. За да изминеш ти това пространство, колко години ще ти са нужни, ако всеки ден извървяваш пеш по 100 км? Отговорът е: за 9 години. Значи съзнанието на 9 години е събрано в една секунда. Нашето съзнание е повече развито при страданията. Тогава имаме по-добро схващане за времето, отколкото при радостта. Когато страдаме, като че ли повече време минава, отколкото при радостта. При страданието повече помним и вследствие на това страдаме повече. А времето за радостта у ангелите е толкова развито, че ако им дадеш хилядолетното страдание на един цял народ, то те ще го възприемат като едно малко щипване, като една малка аномалия, която трае кратко. Толкова е малко това страдание за ангелите в сравнение с тази голяма радост, която имат. Един човек видял, че приятелят му ще сглупи, ще извърши една беля, затова намислил да го сплаши.
към текста >>

Това е новото схващане.
Щом човек схваща, че всичко е за добро, той добива сила да носи скръбта с радост. Остава скръб само 25 на сто и се носи лесно. Изисква се знание, изисква се геройство. Забележете, че апостолите, след като ги набиха, радваха се – те се удостоиха да ги бият за Господа. Това е силата. Това е новото схващане. При всяко страдание има Същества от Невидимия свят да помагат. Страданието не е на един човек, то е колективно. Един ден народите ще разберат, че радостта трябва да бъде обща за цялото човечество, а не само за един народ. И когато дойде това съзнание, тогава няма да има страдания. Скръбта винаги иде в резултат на допуснато престъпление.
към текста >>

11. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

За да стане ясна разликата между новото и старото схващане за труда, нека си послужим с едно сравнение.
6. Великата задача, която трябва да се разреши на Земята Аз ще дойда на нивата ви да работя, а оттам ще вляза в дома ви да помогна нещо и нищо няма да искам – даром ще работя. Такова разбиране ще се наложи, когато станем хора от друго естество. Всъщност всичко ни е дадено даром, защото това, което получаваме от Небето, е изявление на Любовта на Съществата. Ако имаме старо разбиране за труда, ние сме в противоречие с великата действителност, която ни заобикаля. За да стане ясна разликата между новото и старото схващане за труда, нека си послужим с едно сравнение. От извора постоянно изтича вода – това е при новото разбиране за труда – непреривно даване. А онзи, който се придържа към старото разбиране за труда, той не може да дава. И както при застоялата вода, от която не блика живот, става разлагане, така и при него се развиват психически отрови. Има едно мерило за преценка кога сме в хармония със законите на Природата. Този, който носи в себе си старото разбиране за живота и труда, е мрачен, недоволен, изпълнен със съмнения и тревоги, ала този, който живее за Бога, е изпълнен с радост и прилича на съд, от който животът прелива; затова всеки, който е в съприкосновение с него, се ободрява и се изпълва с вяра.
към текста >>

12. 54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите - Боян Боев (1883 – 1963)

3. Схващане за Единството
За такъв човек да стори път на една мравка или да я спаси от капката, която ще я удави, е толкова важно, колкото и да направи някое велико дело за човечеството, защото той има ясното мировъзрение да преценява другите същества от гледището на Първичната Причина. Такъв човек изпитва радост, когато някой се издигне или прояви хармоничните си способности, или направи откритие. Когато някой види картина в нечий дом и си каже: „Ох, де да беше моя! “, тогава той живее в живота на частите. А този, който живее живота на Цялото, се радва, че някой е нарисувал с голям талант такава ценна картина и че друг някой я притежава. 3. Схващане за Единството Животът на Цялото е живот на частите и животът на частите е живот на Цялото. Божественото, което работи в нас, работи и във всички останали хора. Вечното, Красивото, което е вътре в нас, се намира и в хранилницата на всички души. В душата на всекиго растат странни цветя, които може би все още не са разцъфтели в целия си блясък; в същата обител извира кристално чист извор, който може би все още не си е проправил път, за да протекат животворните му струи навън към другите. Разумното, което действа в нас, е сродно с Разумното, което действа и във всяко цвете и твар.
към текста >>

При сегашната си степен на развитие всеки човек в миг на вътрешно озарение се издига до схващането за Единството, съзнанието му се пробужда, той става предвестник на Новата култура, която иде.
Именно затова този, който живее в закона на Цялото, вижда навред Единния живот, така невероятно проявен в неизброими форми. Този, който почувства своите извечни връзки с Цялото, почва да работи и от живот на мъчение и труд се издига до живота на работата. Който живее в илюзията на несъпричастността, търси своята слава, а който живее в Закона на Цялото, търси Божията слава. Почнеш ли да работиш за славата на Бога, т.е. когато Любовта става импулс на твоята дейност, надгробната плоча е отмахната и ти си свободен. При сегашната си степен на развитие всеки човек в миг на вътрешно озарение се издига до схващането за Единството, съзнанието му се пробужда, той става предвестник на Новата култура, която иде. А тя ще бъде култура на единството. 4. Дървото на Целокупния живот Всички същества са клончета на едно и също дърво – дървото на Целокупния живот. Има вътрешна и външна връзка между всички клетки на един организъм или между всички негови органи. В биологията това е изразено чрез закона на корелацията.
към текста >>

13. 69) Подем в биологията - Боян Боев (1883 – 1963)

С повече подробности, изнесени по научен път, ще дойдем постепенно до схващането, че всичко е надарено със съзнание и че цялата Природа е жива и разумна, а именно това е основно положение на Херметическата школа.
От друга страна въз основа на изследванията на Дюрвил и др. се доказва, че съзнанието може да съществува извън физическия мозък, а така се разрешава един от най-важните въпроси, които са вълнували толкова много човешкия дух. И още, приеме ли се, че психичният фактор стои зад еволюционния процес, то отпада механическото обяснение на еволюционния процес и тогава ще се преустанови с наивното твърдение, че животът и еволюцията зависят единствено от физикохимични и механични процеси. От друга страна, с признаването на психичния фактор върху развитието на физиологичните и еволюционните процеси естествените науки все повече се приближават към окултизма, който отдавна е твърдял същото. Ако има разбиране и изучаване на преходните степени между минералното и растителното царство – течните кристали, то ще се потвърди, че в Природата всички царства са в генетична връзка помежду си и това, което съществува в дадено царство, се намира в зачатьк в по-нисшите царства. С повече подробности, изнесени по научен път, ще дойдем постепенно до схващането, че всичко е надарено със съзнание и че цялата Природа е жива и разумна, а именно това е основно положение на Херметическата школа.
към текста >>

14. 76) Проблемът на човечеството е нравствен проблем - Боян Боев (1883 – 1963)

Хората не мислят за Божественото, а само за себе си, а това вече е старо схващане.
ПРОБЛЕМЪТ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Е НРАВСТВЕН ПРОБЛЕМ Един общественик посети Учителя и го попита за днешното положение. На умните хора съдбата е определена и на глупавите – също; хората, като мислят, определят съдбата си със собствената си мисъл. Има нещо във възгледите на хората, което трябва да се измени. Сегашните културни хора имат много стари възгледи, с които нищо ново, нищо хубаво не може да се създаде в света. Хората не мислят за Божественото, а само за себе си, а това вече е старо схващане. Въпрос: Какво ще кажете за българския народ? Българинът, ако върши Волята Божия, има много добра съдба. Някога българите направиха една погрешка, като изгониха богомилите. Ако направят втора – ще имат нейните последствия. Светът не е създаден за българите, за англичаните и пр., а за повдигане на човечеството.
към текста >>

15. 84) Речник на остарели и чужди думи - Боян Боев (1883 – 1963)

Неовитализъм (лат.) – „жизнен“ – схващане в биологията от края на XIX в., което обяснява жизнените явления с особени нематериални извънпространствени жизнени сили
Метагном (гр.) – „притежаващ знание за отвъдното“, ясновидец Микрон (µm) (от гр. – малко) – мярка за дължина, равна на една хилядна част от милиметьра (10-6 м) Монадизъм (гр.) „монада“ – духовен първоелемент на Битието, вечен и неделим На радо сърце (нар.) – на драго сърце, с готовност Неовитализъм (лат.) – „жизнен“ – схващане в биологията от края на XIX в., което обяснява жизнените явления с особени нематериални извънпространствени жизнени сили Нулипотентен (лат.) – (биол.) тъкан, която не е способна да генерира друг вид тъкани в организма Нутационни (лат.) – които изменят периодично наклона на оста си при движението си, което настъпва заедно с прецесията Омнипотентен (лат.) – „всемогъщ, с неограничени възможности“ – (биол.) тъкан, която е способна да се диференцира – да поражда различни органи Палиативно (фр.) – полумярка, временно решение Пертурбация (лат.) – смущение, нарушение в установения ред или ход на нещата
към текста >>

16. 87) С конкретни примери и символичен език - Боян Боев (1883 – 1963)

Например, казват, че това или онова важи само за нашето общество, но това не е правилно схващане, трябва да се разбере, че тази истина е за всички, а не само наша, тъй като Божественото общество е едно.
С КОНКРЕТНИ ПРИМЕРИ И СИМВОЛИЧЕН ЕЗИК Темата как да се работи в света за новите идеи бе дискутирана и на една друга среща. Когато работим в света, трябва да изберем такъв начин, който е достъпен – в това седи всичката тайна. Ще употребиш един начин, втори, трети, сам ще избираш, догдето стане възможно да предадеш една истина. Например, казват, че това или онова важи само за нашето общество, но това не е правилно схващане, трябва да се разбере, че тази истина е за всички, а не само наша, тъй като Божественото общество е едно. То е дърво с много листа, но всички те се държат за него. Трябва да се избере достъпен начин за съзнанието на хората, за да разберат духовните идеи. Учените хора са по-готови да ги разберат, но мъчно ги прилагат, докато простите хора по-мъчно разбират, но лесно прилагат. На простия човек по-дълго време ще му отнеме, за да разбере, ала щом разбере, веднага ще прилага, докато ученият ще разбере отведнъж, но дълго време ще мине, докато приложи. Към хората трябва да се обърнем с видимото и близкото, а после – към идейното и далечното.
към текста >>

17. 95) Смени съдбата си - Боян Боев (1883 – 1963)

Кажем ли, че Господ ни е забравил и оставил на произвола на съдбата, това е едно човешко схващане, едно лъжливо понятие за Бога.
У човека трябва да се събуди съзнание за вътрешна връзка между добрите и непрестанно да я уякчава. Това се реализира чрез чистене на съзнанието, което не става механически, а с чистене на мислите и желанията. Щом има вътрешна връзка, лесно стават връзките и отвън. В клисава почва растението не хваща, но ако я разработим, тогава то пониква добре. Божественото в нас работи, като създадем външни условия – като помагаме на другите. Кажем ли, че Господ ни е забравил и оставил на произвола на съдбата, това е едно човешко схващане, едно лъжливо понятие за Бога. Трябва да признаем, че не сме работили достатъчно, обленили сме се, не сме се молили, не сме служили на Бога и сме се отдалечили от Него – причините са в нас. Най-първо Христос прати Своите ученици двама по двама – това беше първият опит. Трябва вътрешна готовност да се служи на Бога, трябва да се обтегне струната нито повече, нито по-малко, и тогава ще прозвучи основният тон – той е най-красивото състояние. Четете, не щадете труда си в събиране на научен материал от всички области – фактите говорят. Да се приложи Божествената наука е труден въпрос.
към текста >>

18. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

Изходна точка за разрешението на здравните проблеми е преди всичко точното схващане на човешкото естество.
Разумната Природа не е създала човека, за да боледува. И когато човечеството се издигне до една хармонична култура, когато то се изпълни със светлината на истинското познание за природните закони, тогава болестите ще изчезнат завинаги. Това носи Новата култура, която иде на Земята. За нея Учителя говори по следния начин: „В новия живот няма да има болести: ревматизъм, гастрити, глухота, слепота, счупени крака. И това можем да го приложим и опитаме още сега.“ Изходна точка за разрешението на здравните проблеми е преди всичко точното схващане на човешкото естество. Вече е време да се освободим от механичното разбиране за човешкия организъм, защото науката е изнесла достатъчно факти, чрез които може да се конкретизира научно духовната същност на Природата. Например редица биологични факти не могат да се обяснят само чрез механичното разбиране. Въз основа на изследванията на учени като проф. Ханс Дриш, Август Паули, Раул Франсе, се стига до сформиране на витализма и парапсихологията. Медицината също бележи такъв завой; в това отношение може да бъде разгледана книгата „Човекът – неизвестният“ на д-р Алекси Карел от Рокфелеровия институт в Америка.
към текста >>

19. 99) Трябва друг мироглед - Боян Боев (1883 – 1963)

Някои казват, че Господ ще оправи света, и Го чакат да слезе отгоре от облаците, но това е едно механическо схващане.
Точно сега могат да се оправят всичките неразбории. Редакторът: Загазили са и не виждат изходен път. Ако вие, вестникарите, искате да допринесете с нещо, то решете се да изнесете Истината; тя трябва да се говори с професионализъм. Светът, в който живеем, е разумен и трябва да постъпваме съобразно законите му. Изходната позиция е да имаме едни основни закони, по които трябва да се водим. Някои казват, че Господ ще оправи света, и Го чакат да слезе отгоре от облаците, но това е едно механическо схващане. Господ няма да оправи света отвън, а отвътре, чрез нас. Редакторът: Днес чух Вашата беседа и виждам тук доста млади хора. А това показва, че човечеството търси цяр, но лошите материални условия спъват човека. Това е вярно, но чуйте този разказ. Един българин работил в чужбина няколко години и като се връщал, вече богат и припечелил, разбойници го нападнали и обрали.
към текста >>

20. Природосъобразен живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Той казва още: „Че готвенето може да унищожи тия отрови е погрешно схващане.
Доказано е, че трупното разлагане почва няколко часа след смъртта на животното - след 9-24 часа. Че хората поглъщат храна, която е в напреднала степен на трупно разлагане, се вижда от неприятната миризма, която е свойствена на халите и касапниците, която чувстваме, когато минаваме покрай тях. Това показва, че трупното разлагане е вече почнало, макар и месото да изглежда привидно прясно. При трупното разлагане се развиват отровите птомаини и токсини. Някои диви племена, казва д-р Келог, потопяват стрелите си в разлагащите се тела на животните. Той казва още: „Че готвенето може да унищожи тия отрови е погрешно схващане. То може да убие микробите, които произвеждат отровите, ако месото е готвено доста дълго време и то при висока температура, обаче самите отрови не се унищожават от готвенето. Миризмата на разлагащото се тяло е сравнително слаба, но птомаините и токсините са вече развити в него и малко количество от тях може да убие малки животни. В топлите страни и лятно време в умерените страни човек не може да търпи миризмата на трупа даже няколко часа след смъртта. Това нещо не се среща при растителните вещества, които употребяваме за храна.” Отрови, произлезли
към текста >>

21. Новите възгледи върху материята - Боян Боев (1883 – 1963)

От този пример се вижда, какво ограничено схващане трябва да има едно същество, което има съзнание за две измерения, за явленията на триизмерния свят.
Колко измерения схваща и разбира едно съзнание, зависи от степента на неговото развитие. Най-нисшите същества живеят в едно измерение, съзнават едно измерение; по-висшите съзнават две измерения, а човек в сегашната фаза на своето съзнание живее и съзнава три измерения. Научната обосновка за съществуването на четвъртото измерение отваря нови хоризонти за човешката мисъл, разширява неговите възгледи върху природата. Той съзнава вече, че има една велика действителност, от която схваща само едно малка част, а именно доколкото тая действителност се проектира в триизмерния свят. За да се види, доколко светът на четвъртото измерение разширява нашите възгледи за света в сравнение с нашето познание за света на трите измерения, се вижда от един пример, който привежда Хинтън. От този пример се вижда, какво ограничено схващане трябва да има едно същество, което има съзнание за две измерения, за явленията на триизмерния свят. Ето примерът на Хинтън: Да си представим, че в една равнина живее същество, което има понятие за двуизмерния свят, а не и за световете с повече измерения. То не може да схване нещо, което е извън тая плоскост. Да си представим сега, че една спирала пресича тая плоскост и отива надолу. Това двуизмерно същество ще вижда и ще съзнава само тая част от спиралата, която минава през плоскостта, а другата част от нея за него не съществува, понеже е вън от двуизмерния свят. Това същество ще вижда точката, в която спиралата пробожда плоскостта и поради слизането на спиралата, тая точка ще се движи в окръжност, както е показано на фигурата чрез пунктираната окръжност.
към текста >>

22. ЗА ИДЕЙНИЯ ЖИВОТ В СРЕДНИТЕ УЧИЛИЩА - Боян Боев (1883 – 1963)

После материализмът доби разни оттенъци и направления и се доби схващането, че крепостта на материализма е естествознанието.
Ако проследим развоя на науката от средните векове насам, ще видим, че мощният подем на естествознанието от 15 в. насам издигна материализма в 18 в. във Франция с представители Ламетри, Холбах, Кондияк и пр. Тази вълна се изяви с по-голяма сила през 19 в. и то предимно в Германия с представители Бюхнер, Карл Фогт, Молешот и пр. После материализмът доби разни оттенъци и направления и се доби схващането, че крепостта на материализма е естествознанието. Най-мощна беше материалистичната вълна през втората половина на 19 в. Тогава беше епохата, когато естествознанието имаше голям подем във външното изследване на природата. Именно понеже външното изследване на природата даде големи резултати, дойде се до механичното разбиране на природата. Опитаха се да обяснят всички жизнени процеси чрез физико-химичните сили и закони. Но натрупаха се все нови и нови факти, които механичното разбиране, материализмът не може да обясни.
към текста >>

По този начин се подготвяше едно по-дълбоко и по-широко схващане на жизнените явления.
Опитаха се да обяснят всички жизнени процеси чрез физико-химичните сили и закони. Но натрупаха се все нови и нови факти, които механичното разбиране, материализмът не може да обясни. А това породи все по-голямо повдигане на спиритуалистичната вълна, както в биологията, тъй и във всички други науки. Учените се натъкнаха на нови сили и способности в човека и в другите организми, които не се поддаваха на старите начини на разбиране на природата. По този начин се откриваха нови хоризонти, които отначало бяха скромни, но колкото повече се натрупваха фактите, толкова повече се идваше до коренна промяна в разбиране на природата, в обяснение на явленията. По този начин се подготвяше едно по-дълбоко и по-широко схващане на жизнените явления. Спиритуалистичната вълна, която се роди още в последните десетилетия на 19 в. поради новите факти, натрупани в биологията, геологията и пр. отначало се издигаше слабо, с по-неуверени стъпки, но тя все повече се изправяше със самоувереност. И ето, днес присъстваме на любопитно зрелище: все повече материализмът свива своите знамена и постепенно се оттегля от бойната арена на идеите. Говорим за най-видните представители на науката и философията на Запад - Анри Бергсон, Емил Бутру, Дриш, Лодж, Айнщайн и пр.
към текста >>

23. Ново отношение към природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Нам е нужна тая мъдрост, защото всяко вярно схващане докарва мощ: а нам е нужна мощ, за да се сдобием с по-чисти, по-красиви и по-здрави тела.
Ние представяме една част от безкрайното съзнание, дърветата - друга. Обичта пък е невидим елемент, „живата вода” в света, която тече в големи вълни във всемира и обхваща невидимо всички нас. Дървото е една жива мисъл на Бога. Една мисъл, която заслужава нашето внимание. В него се крие една форма на мъдростта, която нам може би липсва - която ние още не сме постигнали. Нам е нужна тая мъдрост, защото всяко вярно схващане докарва мощ: а нам е нужна мощ, за да се сдобием с по-чисти, по-красиви и по-здрави тела. Ние искаме в края на краищата да се отървем от болестите. Имаме нужда от по-леки сърца и по-весел дух! Искаме нов живот и нова радост. Могат ли дърветата да ни дадат всичко това? Те могат да ни подпомогнат тогава, когато сполучим да вникнем в техния дух, когато все повече и повече схванем оная частица от безкрайната сила, която е изразена в тях.
към текста >>

От българските педагози най-много се приближава до това схващане Виолино Примо.
Всяка от тия форми на живота има свой специален вид сила, която по симпатия се пренася в нас. Любов обаче получава само тоя, който дава любов! Ние можем да извлечем от безкрайното толкова обич, колкото ние даваме като обичаме всяка форма на безкрайното - било то храст, плодове, някое насекомо или птичка. Тогава частта от безкрайното, която съставлява цялата светлина, от благодарност ще премине в нас.”[1] Джон Ръскин казва: „Съзнанието на прекрасното и любовта към прекрасното в природата води непременно към съзнанието на прекрасното в моралния свят.” От българските педагози най-много се приближава до това схващане Виолино Примо. За да се види, какво дълбоко прозрение има той за обмяната между човека и великия живот в природата и за образователното значение на тая обмяна, ще приведа следните негови думи: „След дълго скитане излязох на една чудна поляна с най-благоуханни пресни треви, изпъстрена като килим с такива хубави горски цветя, каквито никога не бях виждал. От всякъде седяха изправени като стража грамадни буки. Кръшното чуруликане на чучулигата, сладкото завиване на славея, бръмченето на пчелите, цвърченето на щурци и всякакви бубулечици, всичко това се смесваше с хайдушката песен на Балкана. Всичко около нас сякаш бе оживяло.
към текста >>

24. 11. Основният фактор на еволюцията - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако тази истина оживее в нас, ние ще имаме едно съвсем ново схващане за природата и ние ще видим нейното Божествено величие.
Растителното царство можем да сравним с поникването на двете листца. Животинското царство, това е третата фаза - с клонки и много листа. При човешкото царство имаме цветове. В ангелската йерархия душата не само се разцъфтява, но вече дава и плодове. Плодовете символизират човешките добродетели. Ако тази истина оживее в нас, ние ще имаме едно съвсем ново схващане за природата и ние ще видим нейното Божествено величие. В продължение на милиони години тя действува и събужда монадата на разните същества. Същото нещо можем да кажем и за Христа. За него Учителят казва така: „Христос е донесъл Любовта на Земята. Той е пълнотата на Любовта." Словото на Христа е било най-много за Любовта. Нали е казано, че Христос е дошъл да спаси човечеството.
към текста >>

25. 20. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще изложа схващането на Христа и значението на Христа според Учителя и накрая ще прочета избрани места от беседите по въпроса.
Учителят за Христа Ще изложа схващането на Христа и значението на Христа според Учителя и накрая ще прочета избрани места от беседите по въпроса. Наистина, няма лекция, където Учителят да не говори за Христа. Тези хора, които не са запознати с окултната наука, мислят, че Христос е подобен на другите основатели на религии, като Буда - основател на будизма, Хермес - на херметизма, Зороастър - на персийската религия, Мойсей - на еврейската религия и т.н., но Христос не е като тях. От окултните изследвания се вижда, че Христос не е от човешката еволюция. Основателите на религиите са хора като нас, само че много са работили върху себе си и са достигнали едно по-голямо съвършенство и с религиите са искали да издигнат човечеството. Но Христос не е човек.
към текста >>

26. 47. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е едно погрешно схващане.
Безлюбието е причина на всички болести и на всички страдания в света. Не можете да живеете, докато не обичате никого. Ако любовта не идва в нас изобилно, не могат да се родят у нас хубавите работи. И благото на цялото човечество зависи от любовта. Хората търсят своето щастие вън от нея. Това е едно погрешно схващане. Хиляди години те търсят щастие и не са го намерили. Защо? Защото пътят на щастието не е там, дето го търсят. Когато някой ти даде любов, колкото и да е малка, макар и колкото едно житно зърно, приеми я, защото това житно зърно, като го посееш, за 4-5 години може да изпълни цялата земя. Когато обичаш хората, ти поливаш градините им. Любовта е само един момент.
към текста >>

27. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще изложа схващането на Христа и значението на Христа според Учителя и накрая ще прочета избрани места от беседите по въпроса.
Учителят за Христа Ще изложа схващането на Христа и значението на Христа според Учителя и накрая ще прочета избрани места от беседите по въпроса. Наистина, няма лекция, където Учителят да не говори за Христа. Тези хора, които не са запознати с окултната наука, мислят, че Христос е подобен на другите основатели на религии, като Буда - основател на будизма, Хермес - на херметизма, Зороастър - на персийската религия, Мойсей - на еврейската религия и т.н., но Христос не е като тях. От окултните изследвания се вижда, че Христос не е от човешката еволюция. Основателите на религиите са хора като нас, само че много са работили върху себе си и са достигнали едно по-голямо съвършенство и с религиите са искали да издигнат човечеството. Но Христос не е човек.
към текста >>

28. Основният фактор на еволюцията - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако тази истина оживее в нас, ние ще имаме едно съвсем ново схващане за природата и ние ще видим нейното Божествено величие.
Растителното царство можем да сравним с поникването на двете листца. Животинското царство, това е третата фаза - с клонки и много листа. При човешкото царство имаме цветове. В ангелската йерархия душата не само се разцъфтява, но вече дава и плодове. Плодовете символизират човешките добродетели. Ако тази истина оживее в нас, ние ще имаме едно съвсем ново схващане за природата и ние ще видим нейното Божествено величие. В продължение на милиони години тя действува и събужда монадата на разните същества. Същото нещо можем да кажем и за Христа. За него Учителят казва така: „Христос е донесъл Любовта на Земята. Той е пълнотата на Любовта.” Словото на Христа е било най-много за Любовта. Нали е казано, че Христос е дошъл да спаси човечеството.
към текста >>

29. 096 ВЪЗЛЮБЕНИЯТ НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Боян Боев (1883 – 1963)

До това схващане Фауст не е дошъл.
Разрешението на въпроса е в Любовта. Фауст отчасти е дал разрешение на този въпрос. Фауст е намерил щастието в правене добро на човечеството. Той не е дошъл до идеала да работи за Бога. При общественото разбиране, човек работи за благото на обществото, на човечеството, а при Божественото - той работи от Любов към Бога. До това схващане Фауст не е дошъл. Любовта към Бога е наука за Възвишените души. Това е Великият Път, по който те сами са минали. Който люби Великия, Великото творческо Начало и Битието, като отиде в Невидимия Свят, ще има достъп навсякъде. Искам всички да се влюбите в Господа и то така, че къщите ви да се запазят от четири страни и сърцата ви да трептят от любов. Цветята, изворите, звездите знаят къде е твоят Възлюбен.
към текста >>

Любовта към Бога - това е ново схващане.
Това дава условия да проявите дарбите си. Обичат ли се съвременните хора? Любовта им е фиктивна, т.е. преходна. Аз говоря за множеството. Тяхната любов се основава на чувствата, но те не са израснали още да обичат Бога. Любовта към Бога - това е ново схващане. Тая идея е почнала да прониква в човечеството от времето на пророците, но е още в първите си стъпки. Любовта към Бога не е дадена наготово. Тя постепенно ще се придобива. Трябва да се образуват следните четири връзки: Първата връзка е от Бога към хората.
към текста >>

30. Благодарността - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е погрешно схващане.
После да се радвате, че сте се събрали тук. Една сестра, като срещне друга, да каже:“Колко си се подмладила.“ Ако Бог ви даде хляб или круша, защо да не сте благодарни? Щом имаш недоволство, щом се безпокоиш, ти си вече в човешкия порядък. Божественото никога не се безпокои. Казват, че недоволството стимулирало. Това е погрешно схващане. Само любовта стимулира хората. А недоволството показва, че не си постъпил както трябва. Щом не постъпваш според вярата, надеждата и любовта, ти си недоволен. Ти мислиш, че всякога ще ти бъде добре. Изпитанията ще дойдат.
към текста >>

31. 65 ПОГРЕШКИТЕ НЕ СЕ ПРОЩАВАТ, ТЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПОПРАВЯТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Чрез правилното долавяне, почувстване и схващане на нещата, ученикът разработва центровете на предната част на мозъка си.
За да има добри резултати от упражненията, човек трябва да ги прави съзнателно, с разположение и вътрешен стремеж. Прави ли ги механически, формално, или по буквата, той ще развива в себе си, вместо положителни и добри навици, отрицателни и лоши и ще има обратни резултати. Човек се ползва от всяка работа, ако я върши съзнателно и с любов. Ученикът започва своята духовна и вътрешна работа с проучване на себе си, на своите мисли, чувства и прояви. Той трябва да знае, че самопознанието е един вътрешен, дълбок процес. Чрез правилното долавяне, почувстване и схващане на нещата, ученикът разработва центровете на предната част на мозъка си. Ученикът трябва да бъде внимателен към своите погрешки, да ги оглежда точно, нито да ги намалява, нито да ги увеличава, без да се съди и критикува. Той трябва само да ги констатира, точно като сеизмограф и да ги изправя. Затова ученикът трябва да бъде абсолютно искрен към себе си. Той никога не трябва да се оправдава пред себе си, или пък да търси причината на своите неправилни прояви в другите. Погрешките не се прощават, те трябва да се поправят.
към текста >>

32. СИЛОВИ ТЕЧЕНИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Такова схващане е имал и Уилям Хершел - един от най-великите астрономи, който през 1781 година откри планетата Уран и два от неговите спътника (открил е също два спътника на Сатурн и е изчислил продължителността на осевото завъртане на Марс, наблюдавайки петна по неговата повърхност).
Те достигат както до Земята, така и до всички планети от Слънчевото семейство и ги обхващат като една жизнена трансмисия. Така че и те, и ние от Земята, може да се каже, живеем на Слънцето, потопени в могъщите струи на силовите му течения. Трябва да приемем по безспорен начин, че животът в тази му форма, която имаме сега, е невъзможен без слънчевата радиация като най- важен източник на енергия, а всички изключително благоприятни условия, които тя дава за земния живота, са израз на един високо организиран свят. Саабей и древните звездобройци са приемали, че Слънцето е седалище на Същества с изключителна интелигентност, мъдрост и възможности, за които нямаме представа. Тяхната задача е да пазят, управляват, организират и облагородяват както самите планети, членове на Слънчевото семейство, така и Звездното тяло (Двойника) на човека. Такова схващане е имал и Уилям Хершел - един от най-великите астрономи, който през 1781 година откри планетата Уран и два от неговите спътника (открил е също два спътника на Сатурн и е изчислил продължителността на осевото завъртане на Марс, наблюдавайки петна по неговата повърхност). Ето какво казва този гениален астроном: "Слънцето е твърдо тяло, студено кълбо подобно на Земята." Хершел предпазливо отбелязва, че то може би е населено. "Около това кълбо има два слоя облаци, външният от които е необикновено горещ, а външният - хладен." По външния слой (фотосфера) се появяват петна, всяко от които представлява диск, състоящ се от централно тъмно ядро и полусянка около него. Тези дискове са кладенци, подобни на дълбоки фунии, в облачната обвивка, а полусянката около ядрото са стените на фунията. През тези отвори може да се наблюдава повърхността на централното кълбо. Достоверността на подобно схващане за слънчевите петна се потвърждава от т. нар.
към текста >>

Достоверността на подобно схващане за слънчевите петна се потвърждава от т. нар.
Такова схващане е имал и Уилям Хершел - един от най-великите астрономи, който през 1781 година откри планетата Уран и два от неговите спътника (открил е също два спътника на Сатурн и е изчислил продължителността на осевото завъртане на Марс, наблюдавайки петна по неговата повърхност). Ето какво казва този гениален астроном: "Слънцето е твърдо тяло, студено кълбо подобно на Земята." Хершел предпазливо отбелязва, че то може би е населено. "Около това кълбо има два слоя облаци, външният от които е необикновено горещ, а външният - хладен." По външния слой (фотосфера) се появяват петна, всяко от които представлява диск, състоящ се от централно тъмно ядро и полусянка около него. Тези дискове са кладенци, подобни на дълбоки фунии, в облачната обвивка, а полусянката около ядрото са стените на фунията. През тези отвори може да се наблюдава повърхността на централното кълбо. Достоверността на подобно схващане за слънчевите петна се потвърждава от т. нар. "явление на Уилсън". Когато петното е почти кръгло, то се намира в центъра на слънчевия диск и ядрото заема централно положение в полусянката; когато обаче петното се приближи към периферията на слънчевият диск, то перспективно добива елипсовидна форма, а участъкът от полусянката, който е по-близо до центъра на слънчевият диск, става все по-тесен. За съвременните учени естеството на Слънчевите петна и причината за тяхното появяване върху фотосферата още не са напълно изяснени. Саабей и древните звездобройци са приемали, че тези петна са наистина отвори към централното ядро, през които Великите разумни същества, обитаващи ядрото, изпращат могъщи силови течения, подкрепящи живота на планетата. Централното ядро не е тъмно, а само поради контраст спрямо голямата яркост на фотосферата, която ние виждаме, изглежда така.
към текста >>

33. АСПЕКТИ НА ВУЛКАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тези аспекти дават способност за схващане и правилно разбиране на идеите и методите за изпълнение на всяка поставена задача; дават също голяма инициатива, когато трябва да се предприеме нещо, особено от практично естество.
С Юпитер. Като външна планета, Юпитер също може да образува всички аспекти с Вулкан. При съвпад дава на личността ценни качества: склонност към артистични изяви, а също и много добрия шанс (късмет) в живота. И другите благоприятни аспекти между двете планети дават добър шанс. Такива хора при каквито и неблагоприятни и трудни условия да се намират, всякога се справят благополучно. Тези аспекти дават способност за схващане и правилно разбиране на идеите и методите за изпълнение на всяка поставена задача; дават също голяма инициатива, когато трябва да се предприеме нещо, особено от практично естество. Тези личности правилно разпореждат при осъществяване на всичко, което има да се върши, затова са способни да бъдат добри ръководители на предприятия и обществени организации. Имат добро здраве, по характер са разположени, с подчертана бащинска обхода към всички. Притежават оптимистичен и ведър възглед за живота, което създава у тях приятна широта и чувство за хумор. С охота приемат всичко, що е за ядене, затова са по-едри и пълни. При неблагоприятни аспекти имаме хора крайно честолюбиви, с високо мнение за себе си, които постоянно изтъкват, че всичко знаят и разбират.
към текста >>

34. МЕРКУРИЕВ ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Там са центровете, които дават възможност за опознаване, схващане и разбиране на околната среда, обстановката, формите, размерите, теглото, багрите, околния ред, а също и стремеж последният да се използва за постигане на собствени задачи и нужди.
МЕРКУРИЕВ ТИП Силовите течения на Меркурий създават и оформят чрез Звездното тяло мозъчните центрове, които се намират в долната предна част на мозъка - около веждите. Затова хората с подчертано влияние на Меркурий имат добре оформена и развита тази част на челото. Там са центровете, които дават възможност за опознаване, схващане и разбиране на околната среда, обстановката, формите, размерите, теглото, багрите, околния ред, а също и стремеж последният да се използва за постигане на собствени задачи и нужди. Художниците и скулпторите трябва да имат добре развити такива центрове, а също и хората, които ще трябва да решават практически задачи, свързани с обикновените човешки нужди. Там са разположени и мозъчните центрове на общуването чрез говор, затова при хора със силно Меркуриево влияние говорът е добре поставен, те обичат да говорят и умеят да вършат това. Когато въздействието на планетата е силно и центровете са добре оформени, Меркурий се изразява и върху другите части и органи по лицето, главата и тялото. Тялото е ниско, слабо, подвижно, с мургав цвят на кожата. Лицето има крушообразна форма, а главата е с издължен предно-заден размер на черепа.
към текста >>

35. ЮПИТЕР - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Един от астрономите, приемащ това схващане, е изчислил, че централното кълбо има диаметър 35 000 километра, който е почти три пъти по-голям от този на Земята, а обвиващата го атмосфера е с дебелина 54 000 километра.
Юпитер е най-голямата планета в Слънчевото семейство и отстои от Слънцето, съгласно закона на Тициус - Боде на 5.2 астрономически единици. Диаметърът му е 143 000 километра. Относителното тегло на веществото му е 1.34 , което ще рече, че е малко по-плътно от това на водата (плътността на водата се приема за 1.0, а тази на Земята е 5.5). Това ниско относително тегло представлява сериозна трудност в разбиранията за устройството на Юпитер. Ние ще приемем, че Юпитер притежава твърдо кълбо, подобно на нашата Земя, обвито с дебел атмосферен слой. Един от астрономите, приемащ това схващане, е изчислил, че централното кълбо има диаметър 35 000 километра, който е почти три пъти по-голям от този на Земята, а обвиващата го атмосфера е с дебелина 54 000 километра. Юпитер обикаля около Слънцето за около 12 земни години със скорост от около 13 километра в секунда. Всички астрономични данни говорят, че влиянието на Юпитер върху Земята, живота на нея и по-специално върху човека създава постоянно, задълбочено и спокойно отношение към всяка поставена задача, поемане на отговорност за нейното пълно и правилно изпълнение. От всички планети в Слънчевото семейство, Юпитер има най-бързо завъртване около оста си - за 9 часа и 50 минути, което определя едно от най-интересните и ясно изразени негови влияния: подтик у живите форми на Земята към постигане на първенство. Същото е в пълна сила и при човека: устрем да бъде пръв, в челните редици на всяко дело с вяра и сила, без да се смущава от пречки, спънки и трудности, които животът всякога поднася. Оста на Юпитер е почти перпендикулярна спрямо плоскостта на орбитата му и има само 3° отклонение.
към текста >>

36. ЛУНА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При по-издигнати типове с благоприятни аспекти тази позиция определя по-силна памет, подсилва необходимостта за изпълняване на обещания и задължения, създава способност за бързо схващане и разбиране на всичко.
При по-примитивни типове и при неблагоприятни аспекти дава по-ясно изразено полово влечение. В Телец. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти е налице стремеж към изява с по-голяма всестранност, известност и популярност всред околните. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти се проявява любопитство и намесване във всяка работа. В Близнаци. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти тази позиция определя по-силна памет, подсилва необходимостта за изпълняване на обещания и задължения, създава способност за бързо схващане и разбиране на всичко. Ако индивидът е много издигнат и притежава силна позиция на Меркурий и Луната, налице е силен стремеж към литературни изяви. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти се наблюдава притъпяване на паметта, липса на чувство за изпълнение на собствените обещания и задължения. В Рак. Това е собственият зодиакален знак на Луната. При издигнати типове с благоприятни аспекти тази позиция придава пълноценно всички добри Лунни качества.
към текста >>

37. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

имаха едно движение от центъра към периферията, слизаше се към гъстата материя, а от времето на Христа започна еволюционният процес, започна се едно движение от периферията към центъра, към Бога, а това има своето отражение и върху езотеричното учение и схващане на света и живота.
Но понеже Посветените са на различна степен на развитие, затова те различно схващат творческите прояви на космичното Слово. Едни от тях схващат тези творчески прояви в образи, в картини и ни предават своите видения в картини и образи. Други слушат творческата музика на Словото и я предават или чрез думи от човешките езици, или в ноти, а трети преживяват вътре в себе си творческите прояви на Словото и им дават един или друг словесен израз. Затова езотеричните Писания от различните епохи се различават по форма, но онзи, който може да чете символите, зад всички ще открие Единната Реалност - проявяващото се Слово. В миналото светът и човекът минаваха своето инволюционно развитие, т.е. имаха едно движение от центъра към периферията, слизаше се към гъстата материя, а от времето на Христа започна еволюционният процес, започна се едно движение от периферията към центъра, към Бога, а това има своето отражение и върху езотеричното учение и схващане на света и живота. Защото по-горе определихме, че същността на езотеричното учение е да изясни вътрешните разумни причини на световните явления и живота. При инволюционния и еволюционния процеси има известно различие - докато при инволюцията човек слиза от високите планински върхове, от света на свръхсъзнанието и колкото по-надолу слиза, неговото съзнание се стеснява и ограничава; докато при еволюционния процес имаме точно обратното - започва се от най-ограниченото съзнание, което постоянно се разширява, докато се дойде до космичното съзнание. Значи, при единия процес има постепенно стесняване и намаляване на Светлината, а при другия постепенно разширяване на съзнанието и увеличаване на Светлината. Това са два диаметрално противоположни процеса и естествено е, че и законите, и процесите на познанието при тях ще бъдат различни. От тук идва известно различие между древното и християнско езотерично учение.
към текста >>

38. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Други различия между източните и западните школи е в схващането за Христа и за неговата роля в развитието на човечеството.
Обаче тази класификация се отнася само до външната страна на това учение. По същина и двете школи нямат никакво вътрешно различие. Според вътрешния смисъл на Христовото учение човек има три неизменни тела и четири обвивки. В теософската литература се говори за четирите обвивки на човешкото тяло, а за трите неизменни тела само се загатва. Там наричат обвивките тела, но по-подходящото име за тях е обвивки, а не тела. Други различия между източните и западните школи е в схващането за Христа и за неговата роля в развитието на човечеството. Има и други различия." „Съвременните хора мислят, че християнството е ново учение от преди две хиляди години. Не, не е ново това учение. То е минало през три епохи. Първата епоха датира от създаването на човека по образ и подобие на Бога.
към текста >>

В последствие Ани Безант и Ледбитер се опитаха да коригират това схващане, понеже трябваше да работят в християнския свят, който почита Христа като Бог, какъвто е и всъщност.
Главната разлика между източната и западната традиция е в разбирането на Христовия импулс. Докато западната традиция, която както казах, е жива и е във връзка с Христа, поддържа, че Христос е главният фактор и двигател на човешкия прогрес и развитие, източната традиция, изразена понастоящем в теософското общество, не му отдава никакво значение. Това изпъква особено в трудовете на Блаватска, която съвсем го обезличава като фактор в човешкото развитие. Тя говори за Христа като принцип, но не го познава като въплотен човек в тялото на Исуса. Тя казва приблизително следното: Исус може да е някакъв адепт, когото ние не познаваме и затова не го признаваме. В последствие Ани Безант и Ледбитер се опитаха да коригират това схващане, понеже трябваше да работят в християнския свят, който почита Христа като Бог, какъвто е и всъщност. За целта Ани Безант написа книга под заглавие Езотеричното християнство, а Ледбитер написа книга, озаглавена Християнско верую. Но те се помъчиха в тези книги да сведат християнството като издънка на древната Мъдрост, без да разберат Христовия импулс и новата християнска Мъдрост. Но, както и да е. Учителят казва, че стремежът на Христа е да обедини двете традиции, както и всички школи и религии, които произхождат от тях. Тук трябва да кажа, че Християнската езотерична традиция, както и въобще езотеричната традиция не е враг и не се бори срещу екзотеричната традиция, която се представя от религията, представена от различните църкви.
към текста >>

Това е погрешно схващане на екзотеричната традиция.
Учителят казва, че стремежът на Христа е да обедини двете традиции, както и всички школи и религии, които произхождат от тях. Тук трябва да кажа, че Християнската езотерична традиция, както и въобще езотеричната традиция не е враг и не се бори срещу екзотеричната традиция, която се представя от религията, представена от различните църкви. Езотеричната традиция е душата, а екзотеричната традиция е тялото, а душата е, която дава живот на тялото, тя е, която постоянно обновява тялото и коригира неговите грешки. Така езотеричната традиция винаги е готова да помогне на екзотеричната традиция, да внесе нови импулси в нея, да я обнови, да й даде по-голяма Светлина и по-изобилен живот, защото тя е в съзнателна връзка с живия извор на живота и Светлината - Христос. Но екзотеричната традиция непрекъснато воюва с езотеричната традиция, като мисли, че тя иска да я измести и да й вземе местото. Това е погрешно схващане на екзотеричната традиция. Езотеричната, както и екзотеричната традиция си имат свое място и роля в развитието и възпитанието на човечеството. Докато екзотеричната традиция, представена от различните църкви е за малките деца, тя е забавачница и основно училище, то езотеричната традиция, представена от различните окултни школи, представя гимназията и университета с различните им класове, където се изучава Великата Божествена наука, върху която е изграден животът в космоса. Ръководителите на екзотеричната традиция, понеже нямат пряка и съзнателна връзка с духовния свят, са слепи водачи на слепи и ако да не беше езотеричната традиция да хвърля Светлина и да подкрепя живота, екзотеричната традиция би завела живота в пропастта. Идеята за отношението между екзотеричната и езотеричната традиция е разгледано и изяснено много добре в драмата на Морис Метерлинг Слепите. Така че езотеричната традиция не отрича ролята на екзотеричната при възпитанието на човечеството, защото знае, че всички хора не са готови за ученици на окултната школа.
към текста >>

Учителят казва, че и в едното и в другото схващане има 50% Истина и сега и двете гледища трябва да се преоценят от ново гледище.
Ще започна от последното, за Христа и Христовия принцип, който е принцип на Любовта. Както казах по-рано, източното течение, което води началото си от индуското предание, е било дадено в процеса на инволюцията, когато Духът е слизал от Висшите светове към Земята и все повече е потъвал в материята и е бил обърнат, така да се каже, с гръб към центъра на Битието. От там представата на тези хора за Битието и живота се различават от тези на хората на Запада, които се движат от периферията към центъра. Движението от периферията към центъра подразбира постепенно зазоряване и увеличаване на Светлината, а движението от центъра към периферията е обратно - човек се движи от Светлината към тъмнината на гъстата материя и кръгозорът му все повече се стеснява. Затова и понятието за световния развой и за първопричината на света у тях е една, докато у западните хора е друга. Учителят казва, че и в едното и в другото схващане има 50% Истина и сега и двете гледища трябва да се преоценят от ново гледище. Великите Учители на Индия от първоначалната епоха бяха дали в ученията си сведения за Христа, Който слизаше към Земята, като го наричаха Вишвакарман. Но то не прониква в популярните учения на древна Индия, а още по-малко в настоящето проявление на източното течение. Там това знание бе включено в понятието за Брама, който е проявеният Бог. А ние знаем, че проявеният Бог е космичното Слово, което се въплоти в Исуса от Назарет преди две хиляди години. Индусите от по-късните времена имаха метафизични и смътни представи за това Същество и за Неговата роля в живота на човека и човечеството.
към текста >>

Но трябва да забележа, че това е схващането само на известен кръг от хора на източната традиция, които вървят по линията на будизма, както и сами се наричат будисти или необудисти.
Всичко е превръщане на материята. Ние сме пребродили видимите и невидимите светове и не сме намерили никакъв Бог. И ние, макар и относително безсмъртни и да можем да живеем милиони години, в края на краищата ще престанем да съществуваме, защото всичко е материя, която се разпада на съставните си елементи и няма Вечен Дух. Това са премъдростите, които се поднасят на западния свят от името на източната традиция. И това ясно говори без коментарии. Но трябва да забележа, че това е схващането само на известен кръг от хора на източната традиция, които вървят по линията на будизма, както и сами се наричат будисти или необудисти. Но има Посветени на Изток, които не мислят така и чиито схващания се покриват със схващанията на западната традиция. За тях Учителят казва: Има адепти в Индия, които работят за Бялото Братство в България. Като пример на човек на Изтока, който е в хармония със западната традиция, можем да вземем Йог Рамачарака, който е написал много книги и между другото книгата Философия на йогите, в която излага източния окултизъм. Също е написал и книга за живота на Христа, в която се говори за историческия Христос, за въплощението на Христа на Земята, за неговото детство и въобще за неговия живот на Земята. Като излагам горните различия между представителите на източната и западната традиции, не критикувам носителите на източната традиция, но само излагам едната и другата традиция.
към текста >>

Затова ние не критикуваме, а само излагаме едното и другото схващане и всеки е свободен да поддържа едното или другото, като носи и отговорността си пред Великия закон.
За тях Учителят казва: Има адепти в Индия, които работят за Бялото Братство в България. Като пример на човек на Изтока, който е в хармония със западната традиция, можем да вземем Йог Рамачарака, който е написал много книги и между другото книгата Философия на йогите, в която излага източния окултизъм. Също е написал и книга за живота на Христа, в която се говори за историческия Христос, за въплощението на Христа на Земята, за неговото детство и въобще за неговия живот на Земята. Като излагам горните различия между представителите на източната и западната традиции, не критикувам носителите на източната традиция, но само излагам едната и другата традиция. Защото в Битието съществува великият закон на свободата и причинността, според който Бог е дал на всяко същество свобода да мисли и да действува, както намери за добре, като същевременно носи последствията на своите мисли и дела. Затова ние не критикуваме, а само излагаме едното и другото схващане и всеки е свободен да поддържа едното или другото, като носи и отговорността си пред Великия закон. Според християнския езотеризъм Христос е Първообраза, по който е създаден човек. Затова казват, че Той е Първородният Син, а ние всички сме братя на Христа. Според християнския езотеризъм Христос е проявеният Бог, Който ръководи целия световен развой и се стреми да проникне в човешката душа, за да я направи безсмъртна. Той е проява на Абсолютния Дух в нашия проявен свят. Абсолютният Дух прониква цялото Битие и неговото съзнание стои над всяко определение.
към текста >>

39. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това схващане на Платон за устройството на държавата е Вечната синархия, троичното Божествено управление, което съществува както в целия космос, в цялата природа, също така е отразено и в устройството на човека като цяло и частно в устройството на човешкото тяло.
Второто нещо е Мъдростта, третото - справедливостта, четвъртото - силата. Те съставят Божествения организъм. Като отражение на Духа, Платон основава принципите на своята идеална държава, която има за основа доброто и се ръководи от Мъдростта - учените и просветените хора. Военните представляват принципа на силата, а правдата, справедливостта представя административния апарат, който разпределя благата по целия организъм. И доброто, което стои в основата на всичко, представя още стопанският институт, който произвежда всички блага. Това схващане на Платон за устройството на държавата е Вечната синархия, троичното Божествено управление, което съществува както в целия космос, в цялата природа, също така е отразено и в устройството на човека като цяло и частно в устройството на човешкото тяло. Същият принцип на управление е провеждал и Питагор в управлението на Кротона. В различните диалози Платон разглежда различните страни от своята философия. В Пир Платон разглежда въпроса за Любовта. Тук той разглежда Любовта като вестител на Мъдростта. Ако Мъдростта е Словото (Логосът), Синът на Вечния Създател на световете, то Любовта е в материнското отношение с Логоса.
към текста >>

40. ЯМБЛИХ - Влад Пашов (1902- 1974)

„Теургическото единение се добива само с помощта на неизразимите обреди, чрез дела, извършени по обреден начин, достойни за боговете и надминаващи всяко схващане и чрез необяснимата сила на символите, позната само на боговете.
От появата на Архонтите някои доставят космически блага и всички блага на живота, а други - по-долните - носят изобилие на веществени блага. Появата на душите доставя на зрителите всички полезни за човешкия живот неща. Така според реда, присъщ на всяка проява, полученото при нея е напълно отличително и онова, което ти питаш за появите ще получиш пълен отговор по подобаващ за това начин." По-нататък, в следващия параграф Ямблих продължава обясненията си как се извършва самото призоваване. Той казва: „Теургическото единение се добива само с помощта на неизразимите обреди, чрез дела, извършени по обреден начин, достойни за боговете и надминаващи всяко схващане и чрез необяснимата сила на символите, позната само на боговете. Защото не чрез ума изпълняваме ние Свещените неща, тъй като в такъв случай това би се дължало на ума и би произхождало от него, а това не е вярно. И действително, без да схващаме това, Божествените синтеми (проводници) вършат сами своята работа и неизразимата сила на боговете, към които тези синтеми се насочват, сама познава у тях собствения си образ, но не че тази сила бива възбудена от нашия ум, защото според законите на природата онова, което съдържа, не се туря в движение от съдържаното, нито съвършеното от несъвършеното, нито цялото от частите. И така, Божествените Начала не се предизвикват към дейност от нашите умове, но като причини, които имат свръзка помежду си, те предшествуват последните и всички най- добри настроения на душата и на собствената ни чистота, но самите Божествени синтеми са главно възбудители на волята на боговете. И тъй, по този начин, боговете сами се движат и те не получават от никакво подобно същество началото на собствените си дела." От тази мисъл ясно се вижда, че Ямблих ни показва какво представлява теургията - изкуство за влизане в съзнателна връзка с различните ангелски чинове и с различни духове, като за целта си служи със специални формули, обреди и символи.
към текста >>

41. ПРОКЪЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това схващане се потвърждава от следната мисъл на Учителя, където той казва: „Христос е вдъхновител на всички откровения във всички времена и епохи." А Христос, това е Словото, това е Логосът, проявеният Бог, който ръководи човечеството и организира битието.
Той винаги е пращал Учители на човечеството, които да му посочват правия път. И те възразявали на по-късните християни, които изгубили пътя на мистериите, изгубили вътрешния смисъл на християнството, че не е справедливо Бог да остави човечеството без Светлина и без Учител в течение на неговото развитие чак до Христа, както мислели по- късните християни. Зад алегориите и митовете в различните религии те виждали нещо по-дълбоко, което именно искали да разкрият във всяка религия. Затова с право можем да ги наречем гностиците и мистиците на древните религии. Както те, така и всички Посветени на миналото, са били по някакъв начин във връзка с Бога, с Логоса, със Словото и са го проповядвали по различни начини. Това схващане се потвърждава от следната мисъл на Учителя, където той казва: „Христос е вдъхновител на всички откровения във всички времена и епохи." А Христос, това е Словото, това е Логосът, проявеният Бог, който ръководи човечеството и организира битието.
към текста >>

42. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е било всеобщо схващане и практика в древността.
С това ние достигаме до едно от най-дълбоките, най- езотеричните учения на есеите. При древните Посвещения при проникването на посвещаващия в невидимия свят, той не е трябвало да запазва своето азово чувство, да запазва своя аз, който има във физическия свят. Като се издига в духовните светове той изживява много велики неща, изживява горепосочените качества като една реалност. Затова той трябва да се откаже от това себечувство, което има във външния свят. Това, което изживява в духовните светове, като преживява горепосочените качества, не може да бъде снето на физическия свят. Това е било всеобщо схващане и практика в древността. И онзи, който би твърдял противното, е бил считан за побъркан, за луд, за лъжец. Но есеите бяха първите, които се противопоставили на това древно схващане и практика. Те казвали: Ще дойде време, когато всичко, което човек преживява във висшите светове, ще може да го свали долу, във физическия свят. Това значи, че той ще изживее тези неща, но ще запази своето азо- во чувство, ще запази своето самосъзнание. Есеите учели, че ще дойде един Велик Учител, който ще направи щото хората, които живеят във физическия свят, в Малхут, както го наричали в древноеврейското окултно учение, в царството на Аза, онова, което е горе, в царствата небесни, ще се изживее и долу.
към текста >>

Но есеите бяха първите, които се противопоставили на това древно схващане и практика.
Като се издига в духовните светове той изживява много велики неща, изживява горепосочените качества като една реалност. Затова той трябва да се откаже от това себечувство, което има във външния свят. Това, което изживява в духовните светове, като преживява горепосочените качества, не може да бъде снето на физическия свят. Това е било всеобщо схващане и практика в древността. И онзи, който би твърдял противното, е бил считан за побъркан, за луд, за лъжец. Но есеите бяха първите, които се противопоставили на това древно схващане и практика. Те казвали: Ще дойде време, когато всичко, което човек преживява във висшите светове, ще може да го свали долу, във физическия свят. Това значи, че той ще изживее тези неща, но ще запази своето азо- во чувство, ще запази своето самосъзнание. Есеите учели, че ще дойде един Велик Учител, който ще направи щото хората, които живеят във физическия свят, в Малхут, както го наричали в древноеврейското окултно учение, в царството на Аза, онова, което е горе, в царствата небесни, ще се изживее и долу. Това учение е било изнесено между есеите от Ешуа Бен Пандир. До неговото време и те практикували по стария начин на Посвещение.
към текста >>

43. ЕВРЕИСКИТЕ ПРОРОЦИ и тяхната окултно-мистична наука - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото според степента на нашето съзнание е и схващането ни за Бога."
и тяхната окултно-мистична наука „Главен обект в Библията е животът на Проявения Бог в света или проявлението на Христа. Животът на всички пророци и апостоли е все изявление на Божествения живот в тях. Централно лице в Библията, обаче, е Христос. Да се разбере животът на Христа в най-широк смисъл, затова се изисква един възвишен ум. Защото според степента на нашето съзнание е и схващането ни за Бога." „Апостолите са имали видимо съприкосновение с Христа на земята, а пророците са имали духовно съприкосновение с него. Те са виждали по духовен начин, духовно са се съобщавали с Христа, с невидимия свят." „В Писанието някъде един пророк казва: „Опитайте и вижте, че Господ е благ." Туй е едно изречение на окултната школа. Това е било учението на старите пророци, които са учили тези правила и още по-високи правила в окултната школа." „Като четете живота на пророците виждате, че те са свързани с невидимия свят.
към текста >>

44. СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Съвременните хора имат много повърхностно схващане за мистицизма.
Тази Любов пък ще определи отношенията ти към себе си. Всеки ден трябва да изменяш възгледите си, т.е. да ги допълваш и разширяваш. Така мисли мистикът." Учителят Съвременните хора имат много повърхностно схващане за мистицизма. Под мистицизъм те разбират нещо смътно, мъгляво, нещо неопределено, тайнствено и го свързват често с шарлатанство. суеверие и други подобни. Съвременните хоpa като чуят думата мистицизъм, или като се каже за някой, че е мистик, смятат го за смахнат, изгубил ума си, фантазьор, откъснал се от реалния живот. Това е погрешно схващане на мистицизма, което произтича от неразбиране естеството и същността на мистицизма. Учителят казва, че Бог е едно Велико Единство, което се изявява като множество.
към текста >>

Това е погрешно схващане на мистицизма, което произтича от неразбиране естеството и същността на мистицизма.
Учителят Съвременните хора имат много повърхностно схващане за мистицизма. Под мистицизъм те разбират нещо смътно, мъгляво, нещо неопределено, тайнствено и го свързват често с шарлатанство. суеверие и други подобни. Съвременните хоpa като чуят думата мистицизъм, или като се каже за някой, че е мистик, смятат го за смахнат, изгубил ума си, фантазьор, откъснал се от реалния живот. Това е погрешно схващане на мистицизма, което произтича от неразбиране естеството и същността на мистицизма. Учителят казва, че Бог е едно Велико Единство, което се изявява като множество. Това значи, че Бог е, така да се каже, разпръснат и прониква във всички същества. Той е Същината на всичко съществуващо, включително и на материята, която някои противопоставят на Бога. Окултната наука казва, че материята - това са спящи духове, т.е. духовна реалност в потенциално състояние.
към текста >>

От такъв източник са онези извратени форми на мистицизъм, които са причина за отри- дателното схващане на съвременните хора за мистицизма.
Мистикът е човек със светъл ум и чисто сърце и неговото съзнание е чисто и тихо, за да може да отразява и преживява в себе си Божественото блаженство, красота и хармония. Той е в непрекъснато общение с Бога и Бог винаги му изявява своята воля. Когато Божественото се пробуди в човека, то се изявява чрез ума, сърцето, волята и душата на човека. Когато те всички са организирани и са добри проводници на Божественото, тогава Божественото се проявява чрез цялата човешка природа и това именно е съвършеният мистик. А когато някои от тези части на човешката природа не са организирани, за да бъдат добри проводници на Божественото, тогава то се проявява хармонично само чрез онази негова част, която е организирана, а чрез тези, които не са организирани, се проявява нехармонично и непълно. От такъв източник са онези извратени форми на мистицизъм, които са причина за отри- дателното схващане на съвременните хора за мистицизма. Когато Божественото се проявява в даден човек чрез неговия ум, такъв човек е мистик рационалист. Такъв е случаят с Толстой. В него Божественото е пробудено и се проявява, но понеже е със силно развит интелект, затова дава интелектуална окраска на преживяванията си. За него Учителят казва: „Толстой говори от прага на Царството Божие." Когато Божественото се проявява предимно чрез сърцето, тогава този човек преживява в себе си Божествената Любов, преживява Божественото блаженство и е изпълнен със състрадание и милосърдие. Такъв вид мистик имаме в лицето на Руксброк и Екхарт.
към текста >>

45. Еклесиаст (Проповедникът) - Влад Пашов (1902- 1974)

Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него." След това пак развива материалистичното схващане за преходността на живота и казва: „И человек не превъзхожда в нищо скота, всичко отива на истото място.
От последните мисли се вижда, че той не е успял да проникне в тайните на вечния живот и мисли, че със смъртта всичко придобито се изгубва, и идва до разочарованието и намразва живота. Към края на главата казва: „Няма по-добро за човека от доброто на труда му." Това е материалистично разбиране на живота и до него идва всеки, който претърпи крах в пътя на живота към Великото. Третата глава започва с думите: „Има време за всяко нещо и срок за всяка работа под небето. Време за раждане и време за умиране, време за насаждане и време за изкореняване на засаденото; време за убиване и време за изцеляване..." и т.н., изрежда времената за всяко нещо. Това показва, че той познава астрологията и небесната динамика, която определя времето за всяко нещо и заключава: „Направи всяко нещо хубаво на времето му... Познах, че всичко, що прави Бог, то ще бъде вечно. Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него." След това пак развива материалистичното схващане за преходността на живота и казва: „И человек не превъзхожда в нищо скота, всичко отива на истото място. Всичко е станало от пръст и всичко се връща в пръстта." В 4-та глава говори, че вижда всичките насилия и безправия в света и казва: „Блазе на умрелите, които са вече умрели, нежели на живите, които са още живи. А по-добър от двамата е, който не е бил още, който не е видял лошите дела, които стават под Слънцето." И главата завършва с думите: И това е прочее, суета и угнетение на духа." В началото на 5-та глава дава добри съвети за онези, които отиват в дома Божий и когато дават обещание към Бога. Казва: „Пазете ногата си, когато отиваш за дома Божий, и приближи повече да слушаш, нежели да принасяш жертва на безумния, който не знае, не струва зло.
към текста >>

И не ще имат вече дял във всичко, що става под Слънцето." Това е едно чисто материалистично схващане за смъртта, което се поддържа и от много съвременни религиозни хора.
Понеже окаянството на чело- века е много връх него, защото не знае какво ще се случи." И по-нататък казва, че изследвал всичко и казва, че „и Мъдрият не може да познае всичко". В началото на 9-та глава казва, че е турил в сърцето сй да издири всички неща, които стават в живота и намерил, че еднакво се случва и на праведния и на нечестивия, и двамата отиват по един и същи начин в гроба... И най-вече, че „сърцето на человеческите синове е пълно със злина и безумие има в сърцето им доде са живи". „Защото живите знаят, че ще умрат, но мъртвите не знаят нищо. Нито имат вече придобиване, понеже паметта им се е забравила, още и Любовта им и ненавистта им. И завистта им се е изгубила. И не ще имат вече дял във всичко, що става под Слънцето." Това е едно чисто материалистично схващане за смъртта, което се поддържа и от много съвременни религиозни хора. „Мъдростта е по-добра от силата. Думите на Мъдрия в безмълвие се слушат. Мъдростта е по-добра от военните оръжия." В началото на 10-та глава се казва: „И малкото безумие обезчестява онзи, който е в положение за Мъдрост и чест. Сърцето на Мъдрия е в десницата му, а сърцето на безумния е в левицата му."
към текста >>

46. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това можем да кажем направо, че е едно материалистично схващане на Християнството.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ Обикновено се мисли, че Християнството е само екзотерично, външно учение и няма никакъв езотеризъм, никакъв вътрешен смисъл. Това можем да кажем направо, че е едно материалистично схващане на Християнството. Защото ако се погледне по-дълбоко на Християнството ще се види, че то е преди всичко езотерично и мистично учение, а това, което се схваща като външно Християнство, е само форма, само дрехата на това Велико учение. За да се разбере, че Християнството е езотерично учение, достатъчно е да се прочете внимателно началото на първата глава на Евангелието на Йоана. Там е казано: "В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в началото бе у Бога, всичко чрез Него стана и което е станало, нищо без Него не стана". И по-нататък: "И Словото стана плът и всели се между нас".
към текста >>

Това, което казах до тук, е общото езотерично схващане на ръководството на човечеството, облечено във формата на християнския езотеризъм.
То е било в Египет, Индия, Персия, Халдея, Асирия, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия. И сега постепенно преминава в славянството. Глава на това Братство е Христос". Това е същата идея, която по-рано казах, че около Христа има 12 Велики Същества, които Той праща като Учители на човечеството. Те слизат периодически по един, като водят със себе си свои помощници, които образуват това Велико невидимо Братство, което пътува по света и създава всички култури, течения на човешкото развитие. Това, което казах до тук, е общото езотерично схващане на ръководството на човечеството, облечено във формата на християнския езотеризъм. Следователно, то не е нещо ново, присъщо само на християнския езотеризъм. За да разберем същността и характера на християнския езотеризъм, трябва да разберем в какво се състои същността и мисията на християнството. Йоан, като говори за Словото, казва: "И Словото стана плът и всели се между нас. И видяхме славата му като единороден от Отца". Това е същината и тайната на Християнския езотеризъм.
към текста >>

Единият вид е юдейската грешка, по онова време е продължавало да съществува и да печели почва едно движение, което е държало на буквата на Писанието, което се е състояло в едно твърде буквално и земно схващане.
Така светите Ангели и сам Бог са действали в пророците, по така, че от свободния избор на човека е зависило дали той иска или не да следва зова на Божественото. Ето защо може точно да се различи дали душата е подбудена от един добър дух, когато при настъпването на въодушевлението тя не изпитва никакво смущение на ума и не изгубва своя собствен избор. Пример за това са всички пророци и апостоли, които без никакво смущение на духа, са служили като органи на Словото на Духа". Ориген казва: "Съдържанието на Писанието е постоянно, неизменно и истинно, но в човешкия език при предаване на формите могат да се примесят погрешност и невежество". Той предупреждава за два вида възможности за едно погрешно разбиране на Евангелието. Единият вид е юдейската грешка, по онова време е продължавало да съществува и да печели почва едно движение, което е държало на буквата на Писанието, което се е състояло в едно твърде буквално и земно схващане. Другото е гностич- ното погрешно разбиране, което бързо и непосредствено отнася твърде по човешки библейските изказвания към свръхестествения свят. Той казва: "Закоравелите и фанатични юдеи не повярваха в Спасителя, защото се придържаха твърде много в буквата на предсказанията, които говореха за Него. Те вярваха, че предсказанието на Исайя какво вълкът ще пасе с агнето, пантерата с козите, че вълкът ще яде сено заедно с бика, че с всичко това се разбират действително четириноги животни. Понеже при явяването на Христа, в Когото ние вярваме, те не виждат осъществено нищо от това, поради което Господ Исус не беше по угодата им и го разпънаха". От друга страна Ориген обръща погледа си към крайните си гностични учения, които разбират твърде по човешки това, което в Стария завет се казва за "Гнева Божий" и обвиняват Бога на Стария завет за един демон.
към текста >>

Ориген взема средно място между едно историческо и едно надисторическо разбиране, едно телесно и едно духовно схващане на Писанието.
Другото е гностич- ното погрешно разбиране, което бързо и непосредствено отнася твърде по човешки библейските изказвания към свръхестествения свят. Той казва: "Закоравелите и фанатични юдеи не повярваха в Спасителя, защото се придържаха твърде много в буквата на предсказанията, които говореха за Него. Те вярваха, че предсказанието на Исайя какво вълкът ще пасе с агнето, пантерата с козите, че вълкът ще яде сено заедно с бика, че с всичко това се разбират действително четириноги животни. Понеже при явяването на Христа, в Когото ние вярваме, те не виждат осъществено нищо от това, поради което Господ Исус не беше по угодата им и го разпънаха". От друга страна Ориген обръща погледа си към крайните си гностични учения, които разбират твърде по човешки това, което в Стария завет се казва за "Гнева Божий" и обвиняват Бога на Стария завет за един демон. Ориген взема средно място между едно историческо и едно надисторическо разбиране, едно телесно и едно духовно схващане на Писанието. Обаче предвид на застрашаващото загрубяване на християнската мисъл за него трябва да е изглеждало като най-важно да прокара с цялата му яснота пътя на едно духовно разбиране на Писанието. Той казва: "Причината за всички тези погрешни, безбожни и прости учения изглежда че не е някой друг, освен липсата на духовно разбиране на Писанието и неговото схващане според голата буква. Най-същественият предмет остава скрит за хората отчасти поради липсата на подходящо настроение на чувството, отчасти поради прибързани, а понякога също и когато въпреки наличието на настроение и внимание поради голямата трудност на хората да намерят духовните образи". Според Ориген хората искат лесно да стигнат до разбирането на Свещеното Писание и затова стигат само до неговата повърхност. Днес много се говори за простотата на Евангелието.
към текста >>

Той казва: "Причината за всички тези погрешни, безбожни и прости учения изглежда че не е някой друг, освен липсата на духовно разбиране на Писанието и неговото схващане според голата буква.
Те вярваха, че предсказанието на Исайя какво вълкът ще пасе с агнето, пантерата с козите, че вълкът ще яде сено заедно с бика, че с всичко това се разбират действително четириноги животни. Понеже при явяването на Христа, в Когото ние вярваме, те не виждат осъществено нищо от това, поради което Господ Исус не беше по угодата им и го разпънаха". От друга страна Ориген обръща погледа си към крайните си гностични учения, които разбират твърде по човешки това, което в Стария завет се казва за "Гнева Божий" и обвиняват Бога на Стария завет за един демон. Ориген взема средно място между едно историческо и едно надисторическо разбиране, едно телесно и едно духовно схващане на Писанието. Обаче предвид на застрашаващото загрубяване на християнската мисъл за него трябва да е изглеждало като най-важно да прокара с цялата му яснота пътя на едно духовно разбиране на Писанието. Той казва: "Причината за всички тези погрешни, безбожни и прости учения изглежда че не е някой друг, освен липсата на духовно разбиране на Писанието и неговото схващане според голата буква. Най-същественият предмет остава скрит за хората отчасти поради липсата на подходящо настроение на чувството, отчасти поради прибързани, а понякога също и когато въпреки наличието на настроение и внимание поради голямата трудност на хората да намерят духовните образи". Според Ориген хората искат лесно да стигнат до разбирането на Свещеното Писание и затова стигат само до неговата повърхност. Днес много се говори за простотата на Евангелието. По този повод важат думите на Ориген, който казва: "Винаги при четенето буди съмнение, когато се твърди, че лесно се разбира известно положение, когато всъщност въпросът, за който се касае, се нуждае от притежаването на съответен ключ, за да бъде разбран". Ориген поддържа учението за тройния смисъл на Писанията и казва: "По три начина трябва да приемем в себе си смисъла на Свещените Писания.
към текста >>

Фактите си противоречат само в рамките на едно погрешно схващане.
"Понеже има места в Свещеното Писание, които нямат нищо телесно понякога, трябва така да се каже, да търсим само душата и духа на Писанието. И може би юдейските делви на очищението, за които четем в евангелието на Йоана съдържат точно поради това две или три мери, за да се покаже с това, че юдеите са били пречистени от Писанието, което има ту две мери, душевен и духовен смисъл, ту три мери, като някои места с посочените два смисъла има още един телесен смисъл, който може да назидава". Следователно, Ориген прави разлика между онези части от Евангелието, които описват едно външно събитие от физическо естество и онези, които не са станали па физическото поле, а в духовния свят. За Ориген противоречията, които се състоят в несъвместимостта на външните факти и събития, са подбуди да се търси по-дълбок смисъл в Писанието. Щом външните факти си противоречат, тогава се касае или за две различни външни събития, или пък се описват събития от привидно външен, а в действителност от духовен характер. Фактите си противоречат само в рамките на едно погрешно схващане. Духовно разбрани те винаги се съгласуват. Той казва: "Ако навсякъде приложимостта на Закона и на природната връзка на историята би се набила така лесно на очите, едва ли бихме повярвали, че наред с буквалния смисъл на Писанието има и един по-дълбок смисъл. Ето защо Божественият Логос се е погрижил за това, че посред Закона и историята да бъдат внесени и съблазни, и противоречия. Ако, съобразно с това, главното намерение е да се приложи духовна връзка в това, което е станало или трябва да стане, тогава говорителят, който би искал да приспособи историческите факти към скрития смисъл, използва тези исторически факти, за да скрие пред народа по-дълбокия смисъл.
към текста >>

47. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

В следващите редове ще предам схващането на Окултната Наука за Йоан Кръстител, преродения Илия, както е показано и в самото Евангелие.
ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА В следващите редове ще предам схващането на Окултната Наука за Йоан Кръстител, преродения Илия, както е показано и в самото Евангелие. В лицето на Илия имаме работа с един Велик дух. В лицето на Илия пред нас застава Духът на еврейския народ. Той действа като един природен закон, като господар на природните стихии. Това е показано, когато предизвиква да вали дъжд след тригодишна суша. В този смисъл Илия се явява като външна страна на Бога Йехова, който е същевременно Божествената Природа.
към текста >>

48. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Понеже аз не излагам тук някакво мое лично разбиране или схващане, а излагам християнското езотерично учение, то ще предам по този случай с мои думи някои мисли на Щайнер, който по един гениален начин характеризира езотеричната страна на четирите Евангелия.
Той принася най-великата жертва на преданост, която може да обедини всичко в себе си, без да изгуби себе си. Той показва, че е Същество, което включва в Себе Си способността за най-великата жертва, за най-голямата преданост и чрез това се явява като Извор на състрадание и Любов, Извор, който разлива топлина през целия човешки и земен живот. Ако се обърнем към Евангелието на Марко, той ни разкрива вече друга страна на Христовото Същество. Той ни разкрива силата и мощта на Христа, чрез която Той осъществява Любовта и Мъдростта. В Евангелието на Матей, Христос е представен като идеален земен човек, в когото Божественото е проявено в Своята пълнота. Понеже аз не излагам тук някакво мое лично разбиране или схващане, а излагам християнското езотерично учение, то ще предам по този случай с мои думи някои мисли на Щайнер, който по един гениален начин характеризира езотеричната страна на четирите Евангелия. Ще започна с Евангелието на Йоан, което е и най-дълбокото Евангелие. В Евангелието Йоан ни разкрива Христос като Логос, Божествен Дух, слязъл в тялото на Исус от Назарет. И затова той започва с думите: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога".
към текста >>

"Така че, Евангелията са били създадени от хора, които са имали едно по-дълбоко схващане за живота и са проникнали по-дълбоко в същността на живота, и са изследвали нещата като посветени и ясновидци."
Някои мислят, че евангелистите са били като рибари, прости и неуки хора, и че Исус Христос е бил прост и неучен. Обаче това не е съвсем тъй. Евангелистите, както и апостолите са били много мъдри и учени хора. Христос се е учил в Небесното училище, затова Той нямаше нужда да учи на земята". Сега ще предам с мои думи известни мисли и идеи, които Щайнер изказал при различни случаи върху четирите Евангелия. "Така че, Евангелията са били създадени от хора, които са имали едно по-дълбоко схващане за живота и са проникнали по-дълбоко в същността на живота, и са изследвали нещата като посветени и ясновидци." Като изхождаме от това гледище ще видим, че четирите Евангелия са написани от посветени и ясновидци на различни степени на развитие, които по различен начин са проникнали в Духовния свят. Защото според Окултната Наука има главно три степени, три метода за придобиване на знания от Висшите светове. Първият от тези начини се нарича имагинативо или образно познаване. При него Духовния свят се разкрива в образи. Вторият начин се нарича инспиративо познание, познание, добито чрез свързване с някое висше Същество, което чрез вдъхновение разкрива на посветения Тайните на света.
към текста >>

Това е едно материалистично схващане, което не отговаря на фактите.
Една част от изследователите вярват, че Евангелието на Йоан е било написано в третото или четвъртото десетилетие на второто християнско столетие, може би преди второто десетилетие на втория век. Ето защо тези изследователи са казали: Следователно Евангелието на Йоан е било написано в едно време, когато Християнството се е било вече разпространило в определена форма, когато може би то е имало вече и своите противници. Срещу Християнството са се били изправили тези или онези противници и затова според тях, в лицето на автора на Евангелието на Йоан имаме пред себе си един човек, който се е стремил особено да даде едно поучително описание, един вид нещо като защита на Християнството срещу критиките, които са подигнали срещу него. Обаче авторът на Йоановото Евангелие не е имал намерението да опише вярно историческите факти, но да каже какво становище заема той спрямо Христос. И така мнозина не виждат в Евангелието на Йоан нищо друго, освен един вид поезия, проникната от религиозност, която авторът е съчинил, ръководен от едно религиозно, лирично настроение, отнасящо се до Христос, за да въодушеви и другите и ги доведе до същото настроение. Това е едно материалистично схващане, което не отговаря на фактите. Ако се разгледа внимателно, ще се види, че Евангелието на Йоан, покрай дълбоката философия, която съдържа в себе си, изнася най-вярно и историческите факти. Защото, както е известно, Йоан е бил най-близкият ученик на Христа и винаги и навсякъде е бил с Него, и познава най-добре Неговия живот. Авторът на Евангелието на Йоан ни казва ясно, че възвишеното Същество, което се е вселило в Исус от Назарет, не е друго, освен това, от Което са произлезли всички същества, живущи около нас, че това е живият Божествен Дух, живото творческо Слово, самият Логос. Другите евангелисти също са се опитвали, всеки по свой начин, да ни изложат това, което действително се е проявило в Исус от Назарет. Ние виждаме, например, как авторът на Евангелието на Лука се стреми да покаже, че е станало нещо съвсем особено, когато Духът се е съединил с тялото на Исус от Назарет в момента на кръщението в река Йордан.
към текста >>

49. ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Според общоприетото схващане Йоан е син Заведеев от Витсаида в Галилея.
Но според древната християнска традиция то е написано още от първите години след Голгота. И в древността то се е ползвало с голяма почит като най-дълбокото Евангелие, особено в езотеричните кръгове. Според други сведения то е било написано в 96 година след Христа, а според някои даже в началото на втория век. Това са хипотези, които не почиват на никакви факти. Йоан описва Христос като въплътения Бог, като Богочовек, Избавител и Спасител, Син Божи. Според общоприетото схващане Йоан е син Заведеев от Витсаида в Галилея. Заведей и синовете му били рибари. Първоначално с брат си Яков той бил ученик на Йоан Кръстител и когато Исус минал покрай тях, Йоан казал: Ето Агнеца Божий. И те тръгват след Него. Той се отличавал с кротост и решителност, смирен и изпълнен с братска любов. Той е ученикът, когото Исус обичал, което много значи.
към текста >>

50. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Откъснем ли я от връзката с поученията на учениците, а я вземем като общо религиозно поучение, тя до много голяма степен се явява като едно търговско-християнско схващане, отколкото притчата за съкровището в нивата.
Те се отнасят за двамата синове на лозето, за неверните лозари и за царската сватба. Последните две притчи са отправени отново към учениците и са едно продължение на апокалиптичното поучение на учениците - за десетте деви и за поверените таланти. При разглеждане на проповедта на планината се вижда, че всичките поучения към учениците от тази проповед трябва да се схващат един вид като езотерично учение, отправено към такива хора, които трябва да ръководят човешките души. С оглед на предстоящите Тайни на Голгота Христос разпростря тези учения към учениците чак до второто Негово идване и само в този смисъл притчата за поверените таланти може да бъде правилно разбрана. Не напразно тя е последната от притчите. Откъснем ли я от връзката с поученията на учениците, а я вземем като общо религиозно поучение, тя до много голяма степен се явява като едно търговско-християнско схващане, отколкото притчата за съкровището в нивата. Под самата връзка на композицията, където тази притча следва притчата за девиците и преминава в думите за второто пришествие на Христос, се получава едно истинско равнище, на което тя може да бъде правилно разбрана. Това е една притча, която се отнася до второто идване на Христос, и която съдържа важно изискване за развитие на вътрешните дарби и способности на човека. Тук е изразен с най- голяма убедителност избликът на Християнството в един нов езотеризъм и в един нов окултизъм, който трябва да бъде наново постигнат. Поверените таланти, които човек не трябва да заравя в земята, са дремещите органи на душата, чрез развитието на които човек се пробужда за виждането на Духовния свят. По същия начин, както накратко показах тук за притчите, трябва да бъде четено цялото Евангелие, като се обръща внимание на неговите композиционни тайни.
към текста >>

51. ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Обикновено се мисли, че в юдейството е съществувало единно схващане за идването на Месия.
Така се образувало юдейството като противоположност на езичеството. И ако има нещо вярно в сравнението, което се прави между дванадесетте апостоли, това ни показва, че и всред самия кръг на апостолите специфично юдейският елемент отстъпва назад пред галиео-израилския елемент. Както само две от племената били юдейски, така и само двама от 12-те апостоли били юдеи. С положителност се знае за Юда Искариотски, че е от юдейски произход и за евангелист Матей, но неговото юдейство е, така да се каже, притъпено от принадлежността му към есейството. Също и по-младият Яков, за когото се говори в Деянията на апостолите, че е бил епископ на Ерусалимската църква. Обикновено се мисли, че в юдейството е съществувало единно схващане за идването на Месия. Можем да различим най-малко 3-4 коренно различни схващания за Месия, които са се култивирали в три-четири различни юдейски групи. Първата от тези групировки е била тази на фарисеите. Те вярвали във възкресението на мъртвите като едно еднократно велико чудо, за което вярвали, че те отиват към него и го свързвали с великото чудо на идването на Месия. Те си имали свои тайни, свои Школи за занимание и членовете на тези Школи е трябвало да минат девет степени на вътрешно развитие. Целта на това развитие е била виждането на Бога.
към текста >>

52. 2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Според схващането на Окултната Наука, в Сатурновия период, в неговото външно проявление, не е съществувала физическа светлина.
"И нищо без Него не стана" - значи Той, Словото, Логосът е участвал във всичко, което е станало. Това е първата фаза от проявлението на Логоса. Тогава се създават, преди всичко, първообразите на всичко, което съществува днес на Земята и което в бъдеще ще се изяви. После в Евангелието се казва: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Това е втората фаза в проявлението на Логоса, което става във втория период, Слънчевия, когато се явяват Животът и Виделината. Според схващането на Окултната Наука, в Сатурновия период, в неговото външно проявление, не е съществувала физическа светлина. В своето външно проявление Сатурновият период е бил едно топлинно, тъмно тяло. В Слънчевия период се явяват Животът и Светлината. Тогава към първообразите на физическото тяло и на всички неща се прибавя и първообраза на етерното тяло, което е носител на Живота и Светлината. Затова се казва: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Следователно, в Слънчевия период Логосът се проявява като Дух на Живота, проявява се като Живот и Светлина.
към текста >>

Има и днес някои, които поддържат това старо схващане, че Христос не се е вселил в тялото на Исус от Назарет.
Той го донесе в човешкия живот, в историята на човечеството и затова Йоан казва: "Словото стана плът и всели се между нас, и видяхме Славата Му като на Единороден от Отца". Тук е необходимо да кажа, че в първите времена на християнството се е явило особено гностическо течение, което е считало, че Христос не е бил реално въплътен в Исус, а само привидно. Те гледали на Христа като на едно свръхсетивно Същество, каквото са Го познавали посветените преди слизането Му на Земята. Затова Йоан казва: "И Словото стана плът и всели се между нас". С това се подчертава, че Христос се е вселил в тялото на Исус от Назарет и е приел едно физическо тяло, едно физическо съществуване. Има и днес някои, които поддържат това старо схващане, че Христос не се е вселил в тялото на Исус от Назарет. Това е едно неразбиране на езотеричния смисъл на християнството, това е едно повърхностно разбиране, което няма нищо общо с християнския езотеризъм. С това, че Словото станало плът, се дава един мощен импулс за развитието и укрепването на човешкия аз, да добие човек пълно и ясно самосъзнание, да осъзнае своята дълбока, вътрешна, Божествена природа. Затова Христос казва: Аз съм Светлината на света; Аз съм Хлябът на Живота; Аз съм Пътят, Истината и Животът; Аз съм истинната Лоза и т.н. "Аз съм", това е Името на висшето Божествено Начало, Което трябва да се пробуди във всеки човек.
към текста >>

Такова е схващането на християнския езотеризъм, на християнския мистик по този въпрос, с който някои спекулират и поставят Исус Христос като един посветен от човешкия род.
Той, Който иде физически след Йоана, достигна, макар и във физическо тяло, да бъде пред него, защото спрямо него, спрямо посветените Той е бил преди тях. Затова Той казва: "Преди да бъде Авраам, Аз бях". Аз бях Този, Който беше в началото. Това е свидетелството на най-великия посветен, за когото сам Христос казва: "Не се е подигнал по-голям от Йоана Кръстителя от родените от жена". Значи този, най- великият, свидетелства че Този, Който е вселен в Исус от Назарет, е бил пред него и преди всички като него. Такова е схващането на християнския езотеризъм, на християнския мистик по този въпрос, с който някои спекулират и поставят Исус Христос като един посветен от човешкия род. Ние видяхме в главата за Исуса, кой е бил Исус, разбрахме Кой е бил Христос. Тези неща не се доказват по външен път, всеки сам трябва да ги опита. Всеки, който е роден от Бога, той е приел Христа в себе си и знае, че Той е станал плът и е действал в течение на историята в плът в продължение на три години. В течение на тези три години Той е дал импулс за развитието на висшия Аз във всички човешки души. По-нататък, в 16 стих, Йоан продължава: "Защото ние всички приехме от Неговата пълнота, благодат върху благодат".
към текста >>

53. 3.4. ЧЕТВЪРТОТО ЗНАМЕНИЕ - НАХРАНВАНЕТО НА ПЕТТЕ ХИЛЯДИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Според това схващане числата са имена на същества, а не само формални обозначения за количества.
Във времето, когато са писани Евангелията и в цялата древност, на числата се е гледало с по-друго разбиране. Те не са били разглеждани само като количества, но и като качества. Всяко число е било едно индивидуално същество. Разликата в големината и количеството, които две числа изразяват, не е така важна, докато хората са чувствали различието на същностите. Съществените, качествените значения на отделните числа, са играли особено голяма роля във философията на Питагор и преди него в Египет и Халдея, където той премина своето ученичество. Според това схващане числата са имена на същества, а не само формални обозначения за количества. Библията, както и всички други древни религиозни документи, почиват на едно такова схващане за числата. Така например и числата пет хиляди и четири хиляди не трябва да се разбират непременно в количествено отношение. За да разберем какво се крие зад тези числа, трябва да направим една малка екскурзия из историята на света, в историята на културното развитие на човечеството. Знаем, че според Библията светът е създаден в 7 дни. Но ние знаем, че това не са обикновени дни, а космически периоди.
към текста >>

Библията, както и всички други древни религиозни документи, почиват на едно такова схващане за числата.
Те не са били разглеждани само като количества, но и като качества. Всяко число е било едно индивидуално същество. Разликата в големината и количеството, които две числа изразяват, не е така важна, докато хората са чувствали различието на същностите. Съществените, качествените значения на отделните числа, са играли особено голяма роля във философията на Питагор и преди него в Египет и Халдея, където той премина своето ученичество. Според това схващане числата са имена на същества, а не само формални обозначения за количества. Библията, както и всички други древни религиозни документи, почиват на едно такова схващане за числата. Така например и числата пет хиляди и четири хиляди не трябва да се разбират непременно в количествено отношение. За да разберем какво се крие зад тези числа, трябва да направим една малка екскурзия из историята на света, в историята на културното развитие на човечеството. Знаем, че според Библията светът е създаден в 7 дни. Но ние знаем, че това не са обикновени дни, а космически периоди. Също така и културното историческо развитие на човечеството протича през седем дни - седемте културни епохи.
към текста >>

54. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Според окултното схващане официалният превод не е верен.
След това се споменава, че към този ангел, след като е възвестил раждането на Спасителя, се присъединява ангелски небесен хор. Картината, която се представя пред нас ни разкрива, че овчарите поглеждат нагоре и им се явява нещо като отворено небе и съществата на духовния свят се разкриват пред тях в образи. Това, което се възвестява на пастирите, е облечено във величествени слова, които са станали коледна максима за християните. Пастирите чуват думите, които правилно преведени, са следните: Във висините се изявяват Божествените същества, за да царува мир долу на Земята, между човеците, които са проникнати от добра воля. В официалния превод на Евангелието е казано: "И слава на Бога във висините и на Земята мир между человеците, в които е Неговото благоволение" (2; 14). Според окултното схващане официалният превод не е верен. Това, което виждат пастирите, е откровение на духовните същества от висините, и че това откровение става сега, за да проникне мир в човешките сърца, които са изпълнени с добра воля. Лука е бил ученик на апостол Павел и той се е ползвал от откровението на Павел пред Дамаск за разбирането на Христа. В Евангелието си той е предал дълбокото мистично разбиране на Павел за Христос. В първото послание към коринтяните, 15 гл., 8 стих, Павел казва: "Най-после бе виден и от мене като един преждевременно роден". Срещата на Павел пред Дамаск е подобна на срещата, която са имали другите апостоли след Възкресението.
към текста >>

55. 3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Според схващането на Окултната Наука има 12 будисатви, които образуват една велика духовна ложа.
Той учеше, че човек е роден от Духа и почива в Него, и че със всяко вдишване човек поглъща Божествения Дух, Който прониква цялото пространство като една велика, разумна енергия, която храни всички същества. Тук по-обширно ще кажа за едно важно положение, относно великите учители на човечеството, които на Изток наричат Будисатви. Според Окултната Наука будисатвите приемат своята мисия и своето учение от Христа. Те са негови проводници. И будисатва, който стана Буда 500-600 години преди Рождество Христово, имал за мисия да предаде постепенно на човечеството учението за състраданието и Любовта, чрез което да събуди моралното чувство в човека като една самостоятелна способност. Според схващането на Окултната Наука има 12 будисатви, които образуват една велика духовна ложа. Ако бихме могли да надзърнем във великата духовна ложа на будисатвите, ние ще открием, че в средата на 12-те будисатви стои едно тринадесето Същество, което не бихме могли да наречем Учител в този същия смисъл, както за 12-те будисатви, но което трябва да наречем Съществото, от което самата Мъдрост се излива субстанциално. Ето защо, ако искаме да представим този факт правилно, трябва да кажем: 12-те будисатви стоят във великата духовна ложа, заобикалящи своя Център. Те са вглъбени в съзерцание на това Велико Същество, което влива в тях всичко, което те трябва да внедрят като своя мисия в земното развитие. Така от този 13-ти се излива онова, което другите трябва да предадат като Учение всред Човечеството. Те са учители и ръководители на Човечеството, но приемат Учението и мисията си от това 13-то същество, те се вдъхновяват от Него.
към текста >>

56. 11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Обаче, от самото начало едно правилно разбиране на думите "Син Человечески" би могло да ни предпази от едно външно материалистическо схващане на второто пришествие.
"И облеклото Му стана бяло и бляскаво." (9;29) И дрехите на двамата ангели, които се явяват на двете жени при гроба. "И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло." (24;4) Всички тези думи загатват за проявлението на етерния свят във физическия. Явяването на Христос на Павел пред Дамаск е също проявление на Христос от етерния свят. За това говорих в предишна глава. В Евангелието Христос говори за своето второ идване като за идването на Сина Человечески. Обаче, от самото начало едно правилно разбиране на думите "Син Человечески" би могло да ни предпази от едно външно материалистическо схващане на второто пришествие. Така, както тази дума е употребена в Евангелието, тя има няколко значения. Веднъж тя се отнася за човека въобще, а на друго място тя означава самия Христос. Син Человечески е роденият в земният човек по-висш човек, духовният човек. А Христос е Син Человечески за това, защото Той е ясно осъществяване на духовния човек. Съобразно с това идването на Сина Человечески не е един чудотворен процес, идващ отвън към човека, но едно обективно изявление и едно проявление на човешкото същество в същото време.
към текста >>

57. 14. РИБОЛОВЪТ НА ПЕТЪР В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Но сега учениците трябва да се откажат от това богатство и да навлязат в бедното на изживявания, трезво земно схващане, преди душата да проникне по Христовия път до новото духовно богатство.
Това са действителни физически явления и процеси, но те съответстват на определени състояния на учениците, на определена степен в духовното развитие на учениците и народа. Така призоваването на Петър започва с изискването ладията да бъде малко отдалечена от сушата навътре в морето. Призоваването на първите ученици, на двете двойки братя става така, че Христос ги призовава от морето на сушата, където те ще станат след това Негови последователи. Морето, в случая, е емблема на душевния живот на учениците. Излизането им от морето на сушата показва отричането от стария душевен живот, който се е характеризирал с голям елемент на чувствата и екзалтации, което е едно богатство. Но сега учениците трябва да се откажат от това богатство и да навлязат в бедното на изживявания, трезво земно схващане, преди душата да проникне по Христовия път до новото духовно богатство. По-късно, след известни опитности и подготовка, се казва: "Исус излезе от къщи и седна до морето. И събра се много народ при Него, така щото Той седна в ладията, а целият народ стоеше на брега. И Той им говореше много неща в притчи." (Матей 13;1) Отначало Христос говори на народа, а след това се обръща към Петър, който е в ладията и му казва: "Изтегли ладията към вътрешността и хвърлете мрежите да уловите риба. Петър Му казва: Учителю, цяла нощ работихме и нищо не хванахме. Но ще изпълня Твоята дума и ще хвърля мрежата.
към текста >>

58. 15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако се разбира буквално, това е материалистично схващане, което е дошло от неправилните преводи и от степента, на която се намира човешкото съзнание, да схваща и разбира само сетивната страна на даден въпрос.
Камък става в човека всичко, което външният свят дава като сетивни впечатления и външни дарове, когато човек не може да го приеме одушевено и да го преработи вътрешно. Змия стават жизнените сили, когато човек вместо да ги използва за вътрешно оживяване, ги използува само за изработване на мозъчна интелигентност. Скорпион стават в човека пробуждащите се в него творчески сили, когато вместо за творчество те се използват само за задоволяване на неговото тщеславие и на неговата чувственост. Това, което може да направи човека производителен, може също да се прояви като отровно жило, което причинява парализиране и душевно умиране. Наставленията на Христа за молитвата крие в себе си дълбок смисъл. Ако се разбира буквално, това е материалистично схващане, което е дошло от неправилните преводи и от степента, на която се намира човешкото съзнание, да схваща и разбира само сетивната страна на даден въпрос. Така в обясненията, които Христос дава на учениците във връзка с молитвата, в гръцкия текст се среща думата "анаилия", която в европейските преводи е преведена различно, но при всички преводи така е предадена, че си губи значението, което думата има в гръцкия език. В българските преводи е преведена с две различни думи: "безочливост" и "настойчивост", а Лютер го превежда с думите "безсрамна похотливост". А истинският смисъл на думата е побеждаване на страха, побеждаване на боязливостта. Това са неща, които трябва да бъдат преодоляни от онзи, който иска да се учи да се моли. Страхът Божий изпълва душата на този, който се чувства като раб, слуга на Бога.
към текста >>

59. 9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Вторият път се изпълнява същия ред, обаче сега, при образите на Макрокосмоса, на възлизането нагоре, която можем да наречем макрокосмическа човешка форма, съгласно окултното схващане, че човек е малката вселена, а Вселената е големият Космичен човек.
Това са степените, през които са минавали учениците на Мистериите, под тази или под друга форма. И сега Христос ги изнася на историческата сцена, като същевременно с това ги обновява и осветява като Път за онези, които искат да вървят съзнателно в Пътя на съвършенството. Ако следваме простото развитие на образите, виждаме как първите три степени и след това последните три степени се групират в две съвършени симетрични части на Великата драма, които стоят една над друга като две еднакви дъги на една спирала. И двата пъти ние виждаме едно велико възлизане отдолу нагоре. Първият път възлизат образите на микрокосмическата форма на човека от нозете (измиването на нозете), към гърдите (бичуването) и към главата (увенчаването с трънения венец). Вторият път се изпълнява същия ред, обаче сега, при образите на Макрокосмоса, на възлизането нагоре, която можем да наречем макрокосмическа човешка форма, съгласно окултното схващане, че човек е малката вселена, а Вселената е големият Космичен човек. Гробът, това са краката на света. Физическият свят представя краката на Космическия човек; това е полагането в гроба. Етерната околност като място на Възкресението - това са гърдите на Космичния човек. Върхът на Небесната сфера, устроен подобно на човешката глава, това е главата на Космичния човек, Главата на света - Възнесението. Микрокосмичният и макрокосмичният човек са устроени еднакво с техния троичен строеж, отивайки отдолу нагоре, от нозете към главата, от земните глъбини към Небесните висини.
към текста >>

60. 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Според схващането на окултната наука, в Исус се въплъщава Духът на Заратустра, който е един от първите посветени от човешката раса и който е бил във връзка с Христа, преди да слезе на Земята.
Това е периодът на вторите четиринадесет поколения. Третият период е след вавилонското робство и обхваща също четиринадесет поколения. Всичката опитност, която еврейският народ е събрал в течение на тези три периода, е съсредоточена в един човек. Връхната точка на това развитие бе раждането на Исус, който е плодът на цялото развитие, развитието на древноеврейския народ. И сам Исус преживява по духовен начин цялата история на еврейския народ. Според схващането на окултната наука, в Исус се въплъщава Духът на Заратустра, който е един от първите посветени от човешката раса и който е бил във връзка с Христа, преди да слезе на Земята. И затова легендата ни разказва, че когато Исус се родил, на Изток се явила звезда, която мъдреците видели, и разбрали, че това е техният Учител Заратустра, който се е въплътил и тръгнали да го търсят. Те тръгват от Халдея, откъдето тръгна и Авраам. Понеже в личността на Исус се съдържа и екстракта, есенцията на цялото развитие на еврейския народ, затова Той трябваше да преживее, така да се каже, цялата история на този народ. Авраам принася в жертва Исак. Мъдреците от Изток принасят жертва пред детето Исус - злато, смирна и ливан.
към текста >>

Когато кръстеният излезе из водата, той трябва да измени своето схващане, не трябва вече да гледа назад към старото, към старите предания, а напред към това, което притежава освободеният Аз, който бе даден чрез Исус Христос.
И това е иносказание, защото тези жени представят двата Завета, единият от Синайската планина, който ражда чеда в робство, и той е Агар. А този Агар представя планината Синай в Арабия и съответства на днешния Ерусалим, защото е в робство с чедата си. А горният Ерусалим е свободен, който е майка на всички". Йоан като казваше покайте се, тези думи означават: произведете във вас едно изменение на чувствата, на разбирането. И когато се казва, че Йоан кръщавал с вода за покаяние, подразбира се кръщение с вода за изменение на разбиранията на хората. Когато кръстеният излезе из водата, той трябва да измени своето схващане, не трябва вече да гледа назад към старото, към старите предания, а напред към това, което притежава освободеният Аз, който бе даден чрез Исус Христос. Така че, целта на Йоановото кръщение е била да измени схващането на хората. Йоан кръщавал с вода затова, да събуди в отделните хора силата, позволяваща им да познаят, че е наближило Царството Небесно и с това да могат да разберат кой е Исус Христос. Мисълта на апостол Павел за Авраам и за двете негови жени, които отговарят на двата Завета ясно показва, че в легендата за Авраам, който е бил една действителна историческа личност, един посветен със специално посвещение и мисия, е скрита Тайната на историята на бялата раса, която именно се развива по този път, по който се посочва, че се развива еврейският народ от Авраам. В разказа на Авраам ни се разкрива историята на човечеството, която се простира между четвъртата и петата следатлантски култури и Тайната, свързана с това развитие, а също и законите на това развитие.
към текста >>

Така че, целта на Йоановото кръщение е била да измени схващането на хората.
А този Агар представя планината Синай в Арабия и съответства на днешния Ерусалим, защото е в робство с чедата си. А горният Ерусалим е свободен, който е майка на всички". Йоан като казваше покайте се, тези думи означават: произведете във вас едно изменение на чувствата, на разбирането. И когато се казва, че Йоан кръщавал с вода за покаяние, подразбира се кръщение с вода за изменение на разбиранията на хората. Когато кръстеният излезе из водата, той трябва да измени своето схващане, не трябва вече да гледа назад към старото, към старите предания, а напред към това, което притежава освободеният Аз, който бе даден чрез Исус Христос. Така че, целта на Йоановото кръщение е била да измени схващането на хората. Йоан кръщавал с вода затова, да събуди в отделните хора силата, позволяваща им да познаят, че е наближило Царството Небесно и с това да могат да разберат кой е Исус Христос. Мисълта на апостол Павел за Авраам и за двете негови жени, които отговарят на двата Завета ясно показва, че в легендата за Авраам, който е бил една действителна историческа личност, един посветен със специално посвещение и мисия, е скрита Тайната на историята на бялата раса, която именно се развива по този път, по който се посочва, че се развива еврейският народ от Авраам. В разказа на Авраам ни се разкрива историята на човечеството, която се простира между четвъртата и петата следатлантски култури и Тайната, свързана с това развитие, а също и законите на това развитие.
към текста >>

61. 5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук трябва да отбележа, че според схващането на окултната наука, в най-нисшия свят - физическия - работят най-висшите Божествени сили; в етерния - по-малко възвишени, а в астралния - още по-нисши Божествени сили.
Ако преведем тези думи на съвременен език, то думата Ход може да се преведе с израза духовно естество, което може да се изяви навън. А думата Нетцах изразява в значително по-груба степен този стремеж за изявяване навън, а това, което е между двете, е изразено с думата Йезод. Така ние имаме три различни нюанси: първо - проявление на един астрален факт, който се изявява навън, това е изразено с думата Ход; след като този процес е, така да се каже, загрубял, това е изразено с думата Нетцах, а междинният нюанс между двата момента на проява е изразен с думата Йезод. Това са, така да се каже, три различни свойства и качества, с които са надарени съществата на астралния свят. Като слезе човек до своето етерно тяло, той възприема нещо по-висше от това, което е обозначено с горепосочените думи. Тук трябва да отбележа, че според схващането на окултната наука, в най-нисшия свят - физическия - работят най-висшите Божествени сили; в етерния - по-малко възвишени, а в астралния - още по-нисши Божествени сили. При преживяването на астралното тяло човек изживява живота на първите четиринадесет поколения, за които говори Евангелието; при преживяването на етерното тяло той изживява живота на вторите четиринадесет поколения; при изживяването на физическото тяло, той изживява последните четиринадесет поколения. Астралното тяло е най-покварено и най-неорганизирано от човешките обвивки и то действа разрушително със своите страсти, инстинкти и желания върху физическото тяло. Етерното тяло не е така покварено от влиянието на тъмните сили, както астралното. И това, което човек преживява при съзнателното слизане в етерното тяло, в древноеврейския езотеризъм е било наречено с три имена, които трудно могат да се преведат на съвременен език. Тези три думи са: Гедулах, Тиферет и Гебурах.
към текста >>

62. 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така нареченото алегорично схващане търси да извлече от
Следва изцеление на момчето на стотника, което Христос изцерява само като казва реч и стотникът повярвал, че може да стане изцелението. Също и прокаженият казва: Можеш, Господи! И той вярва, и стотникът казва същото. При стотника Христос през пространството излекува момчето. За разбирането на притчите има няколко схващания. Така нареченото алегорично схващане търси да извлече от образа сбор от мисли и идеи. Според друго едно схващане, търси се да се извлече една единствена идея, единствена мисъл. Според едно трето схващане, образите в притчите са букви на една азбука на духовния свят, в която се изразява нещо от духовната реалност на света. Трябва да се научим само да четем образите, както се научаваме да четем един чужд език. Образът не е илюстрация, изяснение на една мисъл; той е име и израз на един свръхсетивен факт.
към текста >>

Според друго едно схващане, търси се да се извлече една единствена идея, единствена мисъл.
И той вярва, и стотникът казва същото. При стотника Христос през пространството излекува момчето. За разбирането на притчите има няколко схващания. Така нареченото алегорично схващане търси да извлече от образа сбор от мисли и идеи. Според друго едно схващане, търси се да се извлече една единствена идея, единствена мисъл. Според едно трето схващане, образите в притчите са букви на една азбука на духовния свят, в която се изразява нещо от духовната реалност на света. Трябва да се научим само да четем образите, както се научаваме да четем един чужд език. Образът не е илюстрация, изяснение на една мисъл; той е име и израз на един свръхсетивен факт. Това именно прави от него една притча. Който познава свръх-сетивната действителност, той в образа открива буквите на един език на Духа.
към текста >>

Според едно трето схващане, образите в притчите са букви на една азбука на духовния свят, в която се изразява нещо от духовната реалност на света.
При стотника Христос през пространството излекува момчето. За разбирането на притчите има няколко схващания. Така нареченото алегорично схващане търси да извлече от образа сбор от мисли и идеи. Според друго едно схващане, търси се да се извлече една единствена идея, единствена мисъл. Според едно трето схващане, образите в притчите са букви на една азбука на духовния свят, в която се изразява нещо от духовната реалност на света. Трябва да се научим само да четем образите, както се научаваме да четем един чужд език. Образът не е илюстрация, изяснение на една мисъл; той е име и израз на един свръхсетивен факт. Това именно прави от него една притча. Който познава свръх-сетивната действителност, той в образа открива буквите на един език на Духа. Наред с чувствата за образа, за притчите на Евангелието е необходим и един втори ключ - чувство за редуване на образите.
към текста >>

63. III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Всеки си изказва схващането за Него.
Той не намира вина в Христа и иска да Го пусне. Той е една личност, която е запозната, който е минал през Мистериите, защото и името, което носи, не е негово лично име, а е получено отпосле в Мистериите. Защото изразът Пилат Понтийски е мистериозен израз и означава буквално Морето с колонната врата. Август Стриндберг в своята драма за Христа рисува и групата хора, участващи в мистерийната драма на Голгота, така че става видимо нещо от духовните фигури на тази драма. Той ни представя Ирод, Пилат и Кайяфа, които водят разговор относно Христа. Всеки си изказва схващането за Него. В техните лица е охарактеризирана ясно една троица, като отражение на друга Троица, която се проявява в Космоса. Тук Пилат, римлянин, стои между луциферически пламтящият едомитин Ирод и ариманически студеносърдечния юдеин Кайяфа. Трите кръста на Голгота хвърлят своите сенки напред в образа на представителите на онези течения на човечеството, на които се пада ролята да издигнат кръста на Христа. Ариманически черното на Кайяфа и луциферически червеното на Ирод се отразяват в бялата тога на римлянина Пилат, който е една от най-вълнуващите фигури в човешката история. Евангелията на Матея, Марко и Йоана ни описват двойния съд над Исуса: пред Кайяфа и пред Пилата.
към текста >>

" Този въпрос остава неразбираем, докато за титлата Цар на юдеите имаме само едно политическо схващане.
Съдът на Пилата ни е описан подробно от Йоана. Разговорът между Пилат и Христа може да бъде разбран само в светлината на Мистериите и техните обреди при Посвещението. Пилат е човек, който познава Мистериите и сигурно е минал през известно Посвещение, вероятно в Мистериите на Митра, които са били достъпни за римската войска и римското чиновничество. Макар и с голяма вътрешна несигурност, той долавя в лицето на Христа нещо по-висше и предчувства в Него един Велик Посветен. Пилат взема Исуса вътре при себе си и Го запитва на четири очи: "Ти Цар на юдеите ли си? " Този въпрос остава неразбираем, докато за титлата Цар на юдеите имаме само едно политическо схващане. Действително, с тези думи Пилат разбира един ранг на Посвещение, една степен на Мистериите. Със своя въпрос Пилат иска да се увери дали е прав да счита Исуса като най-висшия от юдейските Посветени. Обратният въпрос, зададен му от Исуса: "Това от себе си ли говориш, или други са ти казвали за Мене? " показва несигурността на Пилатовото разсъждение. Смисълът на този обратен въпрос е подобен на отговора, даден на Кайяфа: "Ти трябва да кажеш това."
към текста >>

64. IX. АЗЪТ - МЕЧ С ДВЕ ОСТРИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Погрешно е схващането, че един ден човешкият Аз ще се слее с Вселенския Аз и ще изчезне като отделност.
Върху този Аз почива достойнството на човека - Божествения кълн у човека. Азът е произлязъл от груповата душа, от едно колективно съзнание. Той се е откъснал отгам и се е диференцирал полека-лека. Азът не може да бъде разбран, ако не се знае, че той е бил придобит на бавни прогресивни етапи в течение на еволюцията, и че тази придобивка не би трябвало да се загуби. Ако имаме вярна представа за мисията на света, то трябва да се стремим към засилването на Аза, за да стане той по-дълбок и все по-близо до Божественото. Погрешно е схващането, че един ден човешкият Аз ще се слее с Вселенския Аз и ще изчезне като отделност. Крайната цел, която може да се желае, това е едно обединение на отделните Азове, станали свободни, с връзките на Любовта. Това, именно, е мисията на Земята - да осъществи онази Любов, чрез която един Аз да се отвори свободно за друг Аз. Никоя любов не е добра, ако бъде получена с принуда, с насилствено обвързване на едно същество с друго. Само когато един Аз е достигнал до такава степен на независимост, на вътрешна свобода, че би могъл и да не обича, но ако обича, той ще прави това с пълна свобода. Божественият план на Вселената е да направи Аза достатъчно свободен, за да може той да обича Бога при пълна свобода и със свое лично съгласие.
към текста >>

65. 1. ИСТОРИЧЕСКИ ПЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Според едно схващане, което претендира за научност, всички прояви в пътя на историческото развитие са обусловени от икономическите и социални условия на дадена епоха.
1. ИСТОРИЧЕСКИ ПЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ При разглеждането на какъвто и да е проблем, при познанието се пристъпва от различни гледища. Според едно схващане, което претендира за научност, всички прояви в пътя на историческото развитие са обусловени от икономическите и социални условия на дадена епоха. Създаването на известни социално-икономически условия дава възможност за пораждането на едно или друго явление или движение в живота на човечеството, за раждането на една философска, религиозна или политическа школа. Това е материалистическото схващане. Другото схващане е така нареченото идеалистическо схващане, според което известна идея се ражда в ума на някой гений, който я предава на даден кръг от хора, които постепенно я правят достояние на широките народни маси. Така са се родили различните религии и философски школи. Тук се прави разлика между произхода на религиите, които са плод на Откровение, и на различните философски школи и научни системи.
към текста >>

Това е материалистическото схващане.
1. ИСТОРИЧЕСКИ ПЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ При разглеждането на какъвто и да е проблем, при познанието се пристъпва от различни гледища. Според едно схващане, което претендира за научност, всички прояви в пътя на историческото развитие са обусловени от икономическите и социални условия на дадена епоха. Създаването на известни социално-икономически условия дава възможност за пораждането на едно или друго явление или движение в живота на човечеството, за раждането на една философска, религиозна или политическа школа. Това е материалистическото схващане. Другото схващане е така нареченото идеалистическо схващане, според което известна идея се ражда в ума на някой гений, който я предава на даден кръг от хора, които постепенно я правят достояние на широките народни маси. Така са се родили различните религии и философски школи. Тук се прави разлика между произхода на религиите, които са плод на Откровение, и на различните философски школи и научни системи. Но има и едно трето становище, от което може да се разгледат нещата, и което е всъщност най-реалистичното и най-правилното. Това е така нареченото космическо схващане.
към текста >>

Другото схващане е така нареченото идеалистическо схващане, според което известна идея се ражда в ума на някой гений, който я предава на даден кръг от хора, които постепенно я правят достояние на широките народни маси.
1. ИСТОРИЧЕСКИ ПЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ При разглеждането на какъвто и да е проблем, при познанието се пристъпва от различни гледища. Според едно схващане, което претендира за научност, всички прояви в пътя на историческото развитие са обусловени от икономическите и социални условия на дадена епоха. Създаването на известни социално-икономически условия дава възможност за пораждането на едно или друго явление или движение в живота на човечеството, за раждането на една философска, религиозна или политическа школа. Това е материалистическото схващане. Другото схващане е така нареченото идеалистическо схващане, според което известна идея се ражда в ума на някой гений, който я предава на даден кръг от хора, които постепенно я правят достояние на широките народни маси. Така са се родили различните религии и философски школи. Тук се прави разлика между произхода на религиите, които са плод на Откровение, и на различните философски школи и научни системи. Но има и едно трето становище, от което може да се разгледат нещата, и което е всъщност най-реалистичното и най-правилното. Това е така нареченото космическо схващане. Според това схващане главните фактори на всяко развитие и прогрес трябва да търсим във влиянието на Космоса върху развитието на живота на Земята.
към текста >>

Това е така нареченото космическо схващане.
Това е материалистическото схващане. Другото схващане е така нареченото идеалистическо схващане, според което известна идея се ражда в ума на някой гений, който я предава на даден кръг от хора, които постепенно я правят достояние на широките народни маси. Така са се родили различните религии и философски школи. Тук се прави разлика между произхода на религиите, които са плод на Откровение, и на различните философски школи и научни системи. Но има и едно трето становище, от което може да се разгледат нещата, и което е всъщност най-реалистичното и най-правилното. Това е така нареченото космическо схващане. Според това схващане главните фактори на всяко развитие и прогрес трябва да търсим във влиянието на Космоса върху развитието на живота на Земята. Животът на Земята е отражение на живота на Космоса, на живота на Живата Природа. Това е схващането на Окултната наука. Според това схващане развитието на човечеството е развитие на човешкото съзнание, а всичко друго е отражение на развитието на съзнанието. А това развитие на съзнанието е обусловено от процесите, които се извършват в Космоса.
към текста >>

Според това схващане главните фактори на всяко развитие и прогрес трябва да търсим във влиянието на Космоса върху развитието на живота на Земята.
Другото схващане е така нареченото идеалистическо схващане, според което известна идея се ражда в ума на някой гений, който я предава на даден кръг от хора, които постепенно я правят достояние на широките народни маси. Така са се родили различните религии и философски школи. Тук се прави разлика между произхода на религиите, които са плод на Откровение, и на различните философски школи и научни системи. Но има и едно трето становище, от което може да се разгледат нещата, и което е всъщност най-реалистичното и най-правилното. Това е така нареченото космическо схващане. Според това схващане главните фактори на всяко развитие и прогрес трябва да търсим във влиянието на Космоса върху развитието на живота на Земята. Животът на Земята е отражение на живота на Космоса, на живота на Живата Природа. Това е схващането на Окултната наука. Според това схващане развитието на човечеството е развитие на човешкото съзнание, а всичко друго е отражение на развитието на съзнанието. А това развитие на съзнанието е обусловено от процесите, които се извършват в Космоса. Според това схващане цялото Битие е един жив организъм и всички процеси, които стават в различните части на този организъм, са обусловени от живота, който функционира в целия организъм на Битието.
към текста >>

Това е схващането на Окултната наука.
Тук се прави разлика между произхода на религиите, които са плод на Откровение, и на различните философски школи и научни системи. Но има и едно трето становище, от което може да се разгледат нещата, и което е всъщност най-реалистичното и най-правилното. Това е така нареченото космическо схващане. Според това схващане главните фактори на всяко развитие и прогрес трябва да търсим във влиянието на Космоса върху развитието на живота на Земята. Животът на Земята е отражение на живота на Космоса, на живота на Живата Природа. Това е схващането на Окултната наука. Според това схващане развитието на човечеството е развитие на човешкото съзнание, а всичко друго е отражение на развитието на съзнанието. А това развитие на съзнанието е обусловено от процесите, които се извършват в Космоса. Според това схващане цялото Битие е един жив организъм и всички процеси, които стават в различните части на този организъм, са обусловени от живота, който функционира в целия организъм на Битието. Според това схващане световните космически процеси се ръководят от една висша Разумност, която в своето проявление си служи с два Принципа, които имат своя израз в Светлината и Тъмнината. И затова развитието не върви по права линия, а по вълнообразна линия, която спираловидно се издига все по-нагоре.
към текста >>

Според това схващане развитието на човечеството е развитие на човешкото съзнание, а всичко друго е отражение на развитието на съзнанието.
Но има и едно трето становище, от което може да се разгледат нещата, и което е всъщност най-реалистичното и най-правилното. Това е така нареченото космическо схващане. Според това схващане главните фактори на всяко развитие и прогрес трябва да търсим във влиянието на Космоса върху развитието на живота на Земята. Животът на Земята е отражение на живота на Космоса, на живота на Живата Природа. Това е схващането на Окултната наука. Според това схващане развитието на човечеството е развитие на човешкото съзнание, а всичко друго е отражение на развитието на съзнанието. А това развитие на съзнанието е обусловено от процесите, които се извършват в Космоса. Според това схващане цялото Битие е един жив организъм и всички процеси, които стават в различните части на този организъм, са обусловени от живота, който функционира в целия организъм на Битието. Според това схващане световните космически процеси се ръководят от една висша Разумност, която в своето проявление си служи с два Принципа, които имат своя израз в Светлината и Тъмнината. И затова развитието не върви по права линия, а по вълнообразна линия, която спираловидно се издига все по-нагоре. От това гледище, когато разглеждаме дадено историческо явление, го разглеждаме като проява на Космоса в процеса на историческото развитие.
към текста >>

Според това схващане цялото Битие е един жив организъм и всички процеси, които стават в различните части на този организъм, са обусловени от живота, който функционира в целия организъм на Битието.
Според това схващане главните фактори на всяко развитие и прогрес трябва да търсим във влиянието на Космоса върху развитието на живота на Земята. Животът на Земята е отражение на живота на Космоса, на живота на Живата Природа. Това е схващането на Окултната наука. Според това схващане развитието на човечеството е развитие на човешкото съзнание, а всичко друго е отражение на развитието на съзнанието. А това развитие на съзнанието е обусловено от процесите, които се извършват в Космоса. Според това схващане цялото Битие е един жив организъм и всички процеси, които стават в различните части на този организъм, са обусловени от живота, който функционира в целия организъм на Битието. Според това схващане световните космически процеси се ръководят от една висша Разумност, която в своето проявление си служи с два Принципа, които имат своя израз в Светлината и Тъмнината. И затова развитието не върви по права линия, а по вълнообразна линия, която спираловидно се издига все по-нагоре. От това гледище, когато разглеждаме дадено историческо явление, го разглеждаме като проява на Космоса в процеса на историческото развитие. Това е много естествено, като приемем Битието за един жив организъм. А че това е така ни потвърждава и древната Херметическа мъдрост, която гласи: " Туй, което е долу е подобно на това, което е горе; туй, което е горе е подобно на това.
към текста >>

Според това схващане световните космически процеси се ръководят от една висша Разумност, която в своето проявление си служи с два Принципа, които имат своя израз в Светлината и Тъмнината.
Животът на Земята е отражение на живота на Космоса, на живота на Живата Природа. Това е схващането на Окултната наука. Според това схващане развитието на човечеството е развитие на човешкото съзнание, а всичко друго е отражение на развитието на съзнанието. А това развитие на съзнанието е обусловено от процесите, които се извършват в Космоса. Според това схващане цялото Битие е един жив организъм и всички процеси, които стават в различните части на този организъм, са обусловени от живота, който функционира в целия организъм на Битието. Според това схващане световните космически процеси се ръководят от една висша Разумност, която в своето проявление си служи с два Принципа, които имат своя израз в Светлината и Тъмнината. И затова развитието не върви по права линия, а по вълнообразна линия, която спираловидно се издига все по-нагоре. От това гледище, когато разглеждаме дадено историческо явление, го разглеждаме като проява на Космоса в процеса на историческото развитие. Това е много естествено, като приемем Битието за един жив организъм. А че това е така ни потвърждава и древната Херметическа мъдрост, която гласи: " Туй, което е долу е подобно на това, което е горе; туй, което е горе е подобно на това. което е долу".
към текста >>

66. ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото има някои, които приписват на Абсолютното не съзнателност, което е едно детинско схващане.
Херметистите, древните и съвременните, са наричали тази, легнала в основата на Битието, субстанциална сила, тази основна Реалност с херметичното име Всичкото, Цялото. Други са го наричали Абсолютното, Великото Нищо, това, което е над всички понятия и определения. Херметистите твърдят, че вътрешната природа на това "Всичко" е неузнаваема и това трябва да бъде тъй, защото никой друг, а само "Всичкото" може да разбере Своята собствена природа и съществуване. Абсолютното е, и всякога трябва да бъде, неузнаваемо и непознаваемо. То е абсолютна Разумност и Свръхсъзнателност, будно и съзнателно за всички промени, които стават във Вселената. Защото има някои, които приписват на Абсолютното не съзнателност, което е едно детинско схващане. Как може Цялото да е несъзнателно, а частите да бъдат съзнателни? Но макар че вътрешната природа на Абсолютното да е непознаваема, все пак съществуват известни истини, свързани с Него и с Неговото съществуване, които човешкият ум се вижда принуден да приеме и признае. Тези истини са предадени от Великите Посветени, които пребивават в най-висшето поле. на проявеното Битие. Ще предам някои от техните мисли и идеи по този въпрос.
към текста >>

67. 3.ВЪЗРАЖДАНЕ НА ДРЕВНИЯ ХЕРМЕТИЗЪМ Един съвременен херметист Томас Хенри Бургон - Влад Пашов (1902- 1974)

Ще изложа накратко това, което е казал по всички тези въпроси, с което излага и схващането си за Херметичната доктрина.
Във втория том на съчинението си "Светлината на Египет", той най-напред се спира на въпроса за медиумизма, който е разгледал много обширно и дълбоко. След това разглежда проблема за душата и духа. След това разглежда въпроса за триумфа на душата, която се издига до състоянието на Адепт и разглежда степените и качествата на Адепта. Накрая се спира върху така наречения "Мрачен сателит", под което понятие разбира астралния свят с неговите черни адепти, които са главната причина за по-голяма част от страданието на човечеството. Той твърди, че сам е бил във връзка с възвишените същества, от които е научил и познал Истината. Ще изложа накратко това, което е казал по всички тези въпроси, с което излага и схващането си за Херметичната доктрина. Ще започна с изложение на темата: "Царството на Духа"', дадено в началото на първата част на книгата "Светлината на Египет", като следва въпросът за душата, след това въпросът за Адепта и неговите степени.
към текста >>

68. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Според официалното схващане учението на Манес в първоначалната си форма нямал нищо общо с християнството.
През време на пътуването си по Индия и Китай, той се запознал с учението на будизма и браманизма и с учение на Лао-Дзъ от Китай. Според преданието в една туркестанска пещера той обработил своето учение като го илюстрирал с картини. Тази книга, пълна с поезия и величествени образи, получава значението на евангелие за манихеите. В нея той съчетава учението на Зороастър с учението на Исуса Христа. Като се върнал в Персия, бил обвинен от жреците, че изопачава тяхната религия и го отхвърлили на ужасна смърт - одрали му на живо кожата и го обесили за страх на други вероотстъпници. Според официалното схващане учението на Манес в първоначалната си форма нямал нищо общо с християнството. То било съвършено нова религия. При своето разпространи-ение срещайки се с християнството, гностицизма, то взема от тях някои техни възгледи. Манихейството има по-голямо сходство с гностиците, според които дуализмът съществува предимно в нравствената област, като добро и зло в човека и обществото, а в манихейството дуализмът е прокаран и в кос-мичната област, тъй като Манес считал различните стихии еманация на световния живот, за еманация или на царството на доброто или на царството на злото. Това схващане на Манес ще ни стане ясно и разбрано от следващото изложение. Учението на Манес е следното: В света съществува едно предвечно начало, великата Божествена мъдрост, която в своето проявление се проявява чрез два принципа, чрез две сили, които на обикновен език се наричат добро и зло, светлина и тъмнина.
към текста >>

Това схващане на Манес ще ни стане ясно и разбрано от следващото изложение.
Като се върнал в Персия, бил обвинен от жреците, че изопачава тяхната религия и го отхвърлили на ужасна смърт - одрали му на живо кожата и го обесили за страх на други вероотстъпници. Според официалното схващане учението на Манес в първоначалната си форма нямал нищо общо с християнството. То било съвършено нова религия. При своето разпространи-ение срещайки се с християнството, гностицизма, то взема от тях някои техни възгледи. Манихейството има по-голямо сходство с гностиците, според които дуализмът съществува предимно в нравствената област, като добро и зло в човека и обществото, а в манихейството дуализмът е прокаран и в кос-мичната област, тъй като Манес считал различните стихии еманация на световния живот, за еманация или на царството на доброто или на царството на злото. Това схващане на Манес ще ни стане ясно и разбрано от следващото изложение. Учението на Манес е следното: В света съществува едно предвечно начало, великата Божествена мъдрост, която в своето проявление се проявява чрез два принципа, чрез две сили, които на обикновен език се наричат добро и зло, светлина и тъмнина. Дух и материя. Доброто начало се проявява чрез 12 принципа, наречени еони, които организират царството на светлината. Злото със своите 12 зли духове се явява владетел на царството на тъмнината, което е царството на матери- СИРИЙСКИ ГНОСТИЦИ
към текста >>

Това си схващане Папюс е изложил в главното си съчинение "Методично изложение на окултната наука".
Виктор, св. Франциск Азиски, св. Клара, всички те са били гностици и следователно катари. Данте е бил по всяка вероятност шеф на мистичния орден вярност в любовта. Според френският окултист Папюс Данте е бил запознат с езотеричната наука, което се вижда от главното му мистично съчинение "Божествена комедия", което и построено по седморните ключове на Кабалата. Това си схващане Папюс е изложил в главното си съчинение "Методично изложение на окултната наука". "Мистиката на християнското учение най-силно е изразено в чудната книга "Подръжание на Христа", която розен-крой церите от 1614 година взимат като молитвеник и я дават па неофитите си като безпогрешно ръководство. Тези адепти уверяват, както и вярата им в Словото изяснява техния неи-менен синтетизъм, както и опитното им знание, което имат за ролята на нашия Спасител като шеф и център на всички светове. Елифас Леви мисли, че "Романът на розата" и Комедията на Данте са две противоположни форми на едно и също творение - посвещение в интелектуалната независимост, сатира за съвременните институти и алегорична форма на великите тайни на розенкройцерското братство. Тези важни изявления на окултизма съвпадат с епохата на пропадането на Тампли-ерите, докато Жан Де Мен и Клопинел (които според някои са едно и също лице) съвременници на Данте, процъфтяват в двора на Филип Хубави във Франция. "Романът на розата" е епическа поема на старата Франция, това е едно дълбоко съчинение на под обикновено форма.
към текста >>

69. ИСИХАСТИ И ДРУГИ МИСТИЦИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Особено силно било схващането на Синаит за съзерцанието и виждането на Бога.
След смъртта на Григорий Симаит се пръснали навред из Балканския полуостров, където пренесли учението му. Познати са две съчинения на Григорий Синаит на български: "Житие и служба на св. Петка" и още едно. Учението на Григорий Симаит придобило широко разпространение. Някои византийски духовници се уплашили и обявили исихазмът за ерес, отъждествявайки го дори с бо-гомилството. Особено силно било схващането на Синаит за съзерцанието и виждането на Бога. Но между учениците на Синаит били и някои от патриарсите, които успели да наложат учението му като законно. Между учениците на Григорий Синаит е бил и видният български духовник Теодосий Търновски, който след смъртта на своя учител пътувал из Атон, Солун и Цариград и най-после се преселил в килифаровската гора, близо до Търново, където основал прочутата търновска школа с 50 ученици. По такъв начин в скоро време Килифарево става духовен център на цяла България. Той бил противник на богомилите и по негово настояване били свикани два събора - 1355 година и 1360, за да бъдат взети мерки срещу богомилите. Най-видният от неговите ученици бил бъдещият патриарх Евтимий.
към текста >>

70. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Посредством знанието Божият служител се издига на висотата на благополучието и на една благородна позиция, гой се присъединява към силните на този свят и достига до съвършено щастие." На друго едно място казва: "Мастилото на учения струва повече от кръвта на мъченика." Такова е схващането на Мохамед за знанието.
Знанието дава възможност на притежателя му да различава запретеното от това, което е добро. То осветява пътя към Небето. То е нашият другар в пустинята, нашето общество в усамотението, нашата компания когато приятелите ни са отнети. То е нашата добродетел в щастието и то ни поддържа в злополучието. То е нашето окръжение в кръга на приятелите и то ни служи за оръжие против неприятелите. Посредством знанието Божият служител се издига на висотата на благополучието и на една благородна позиция, гой се присъединява към силните на този свят и достига до съвършено щастие." На друго едно място казва: "Мастилото на учения струва повече от кръвта на мъченика." Такова е схващането на Мохамед за знанието. От зетя на Мохмед - Али - е дошла цялата доктрина на исляма. Той поучавал всред борбите и сраженията. Той апелирал към младите да станат господари на знанието. За науката той казва: "Светлината на сърцето е едната есенция, истината е главния и предмет. Вдъхновението е нейният водител.
към текста >>

71. ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-КИНДИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Спира се също на окултното схващане за произхода на елементите и основните качества - топло, студено, влажно и сухо, което е взето от Аристотел, който е бил запознат с окултната наука, а също и Платон говори по този въпрос.
Той е Творец на всичко, душа на всичко, Причина на причините. Творец на всичко съществуващо и действащо. Затова той допуска Неговата помощ, величието на Неговото могъщество и дълбочината на Неговата Мъдрост и безкрайността на Неговото великодушие. Съвършенството и редът в света, хармонията на извършващите се в него процеси, говорят за всемогъществото на Всевишния, за безкрайната Му активна способност. Те свидетелстват за наличието на Първата Причина. Спира се също на окултното схващане за произхода на елементите и основните качества - топло, студено, влажно и сухо, което е взето от Аристотел, който е бил запознат с окултната наука, а също и Платон говори по този въпрос. Така от сухото и топлото се ражда огънят, от сухото и студеното се ражда земята, от студеното и влажното се ражда водата, а от топлото и влажното се ражда въздухът. Така че. от смесването на тези първични качества се получават качествата на другите предмети. Възникването на качествената определеност на вещите зависи от "недостатъка" или "изобилието" на всяко от посочените основни качества. Следователно, в строгия смисъл на думата качествата възникват, те са резултат от преобладаването на качествата топло, студено, влажно и сухо в обща смес.
към текста >>

72. ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-ФАРАБИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Изхождайки от това положение той дохожда до материалистичното схващане за душата, че тя се ражда заедно с тялото.
Така нисшите същества се стремят да подражават на по-висшите те на по-съвършените от тях. Но този процес не е безкраен. Той върви до определени граници. Той отрича учението за прераждането, като казва: "Душата не може да съществува по-рано от тялото, както твърди Платон. Също така тя не може да се поселва от едно тяло в друго, както твърдят привържениците на учението за преселението на душите - питагорейците и други древни мислители." Изхождайки от това положение той дохожда до материалистичното схващане за душата, че тя се ражда заедно с тялото. Но той приема, че след смъртта на тялото душата продължава да съществува. Този негов възглед показва, че не е бил във връзка с духовния свят и духовните същества, а по пътя на разсъждението е дошъл до известни окултни идеи.
към текста >>

73. ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-ГАЗАЛИ - СУФИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

В своята космогония той приема схващането на неоплатониците за небесните сфери и движението на небесните тела в тези сфери.
Понеже този начин на откровение е индивидуален, тъй като се отнася до неизразими и неопределени неща, никога от него не може да се извади една научна система. Мнението на този автор не е напълно вярно, защото във всички откровения има нещо общо, има едно единство, защото описват една и съща реалност и по такъв начин откровенията могат да се подведат под един принцип и да се изведе една научна система. Защото самите откровения са резултат на една наука, която няма нищо построено от себе си в света. Във философията на Ал-Газали арабският мистицизъм (суфизмът) намира подробно обосноваване и широко изложение. Той залага такива въпроси като теоретическо оправдаване на аскетизма, интуицията, отношението между духовния мир и практическите действия на човека, същността на разкаянието, на страха и надеждата и на техните степени, средствата и условията за тяхното съществуване, за целите на живота на хората, за доброто и злото и отношенията между тях, пътищата за тяхното проявление, за любовта към Бога и т.н. В своята космогония той приема схващането на неоплатониците за небесните сфери и движението на небесните тела в тези сфери. За да свърже небесните тела със земните, той приема като неоплатониците степени - еманациите, през които силите на Бога слизат. Най-отгоре стои Бог. След него така наречения отвлечен интелект, който не влиза в непосредствен контакт с материалния свят и действа чрез така наречената любов, благодарение на което телата се стремят към достигането на някои от отвлечения интелект. Следващото звено са душите и така наречените небесни ангели, които са в неприкосновение с небесните тела и осъществяват тяхното движение. На свой ред горните души определят душите на земните твари.
към текста >>

Това е чисто неоплатоническо схващане.
За да свърже небесните тела със земните, той приема като неоплатониците степени - еманациите, през които силите на Бога слизат. Най-отгоре стои Бог. След него така наречения отвлечен интелект, който не влиза в непосредствен контакт с материалния свят и действа чрез така наречената любов, благодарение на което телата се стремят към достигането на някои от отвлечения интелект. Следващото звено са душите и така наречените небесни ангели, които са в неприкосновение с небесните тела и осъществяват тяхното движение. На свой ред горните души определят душите на земните твари. Това е чисто неоплатоническо схващане. Материята сама по себе си е пасивна и не е в състоянието да създаде многообразието на света. Това многообразие се създава от формата, която е активната страна на материята. Под форма той разбира дейността на силите, които са свързани с етерното тяло. В процеса на познанието той приема два метода: познание, добито чрез светлината и познание, добито чрез така наречената мистична способност, която измества разума и действа независимо от него. По такъв начин се достига до най-дълбоката същност на нещата и явленията.
към текста >>

74. ЗАПАДНОАРАБСКА ФИЛОСОФИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Едни от философите се стремят да я приспособят към специалната идеология, основана на християнството и мистично-окултното схващане на живота.
В това отношение за пръв авероист се смята Михаил Скот през XIII век. Той превежда от арабски основните съчинения на Аристотел и такива от Авероес. Неговите коментари запознават западните мистици с възгледите на Авероес и чрез тях с тези на Аристотел. Рожер Бекон свидетелства, че те довеждат до промяна в отношението на тогавашните мислители във философията на Аристотел. През Средновековието философията на Авероес се разглежда от две противоположни становища. Едни от философите се стремят да я приспособят към специалната идеология, основана на християнството и мистично-окултното схващане на живота. Тук на първо място трябва да се отнесат Алберт Велики, Тома Аквински и др. И двамата са дъблоки мистици, а първият и знаменит окултист. Други по-материалистично настроени мислители виждат в неговото лице представител на едно мистично направление, което е криво разбиране на Авероес, което изхожда от неговото въвеждане на емпиричния метод на изследване в процеса на познанието. Това е един импулс, който се доразвива в последствие от Франциск Бекон, за когото също такива мислители казват, че въпреки, че вярва в Бога, той е материалист, докато съзнае положително, че той е окултист, розенкройцер. В течение на цялото Средновековие в епохата на Възраждането мислителите от различни гледища се позовават на идеите на Авераес и от него на Аристотел, но както за единия, така и за другия са често пъти криво изтълкувани поради факта, че те се насочват към емпиричния метод на изследване, което според повърхностното мислене е белег на материалистично мислене.
към текста >>

Това е едно погрешно схващане, защото както ще видим, когато разглеждаме Франциск Бекон, който установи този метод в процеса на познанието, че той изхожда от средата на розенкройцерите.
Тук на първо място трябва да се отнесат Алберт Велики, Тома Аквински и др. И двамата са дъблоки мистици, а първият и знаменит окултист. Други по-материалистично настроени мислители виждат в неговото лице представител на едно мистично направление, което е криво разбиране на Авероес, което изхожда от неговото въвеждане на емпиричния метод на изследване в процеса на познанието. Това е един импулс, който се доразвива в последствие от Франциск Бекон, за когото също такива мислители казват, че въпреки, че вярва в Бога, той е материалист, докато съзнае положително, че той е окултист, розенкройцер. В течение на цялото Средновековие в епохата на Възраждането мислителите от различни гледища се позовават на идеите на Авераес и от него на Аристотел, но както за единия, така и за другия са често пъти криво изтълкувани поради факта, че те се насочват към емпиричния метод на изследване, което според повърхностното мислене е белег на материалистично мислене. Това е едно погрешно схващане, защото както ще видим, когато разглеждаме Франциск Бекон, който установи този метод в процеса на познанието, че той изхожда от средата на розенкройцерите.
към текста >>

75. АЛИ ИБН СЕНА - АВИЦЕНА - Влад Пашов (1902- 1974)

Но това е погрешно схващане.
По това време са били написани и приказките "Хиляда и една нощ". Тях може да ги е нипсал човек, който е имал големи познания, както по обикновената наука, така и по висшата окултна наука, който е имал голяма мъдрост и умения да пише литературни произведения. В цялата арабска култура няма по всестранно подготвен човек за тази цел от Авицена. Затова има твърдение, че най-вероятният автор на приказките от "Хиляда и една нощ" е Авицена. Някои, които разглеждат въпросите повърхностно, смятат Авицена за материалист, понеже е възприел рационалния метод на изследване. Но това е погрешно схващане. Той е бил голям учен и същевременно дълбок мистик и окултист. Че е бил мистик и окултист се вижда и от това. че е писал на чистоокултни теми, като хиромантия, астрология, алхимия, за тълкуване на сънища и пр. И ако се четат вниматлно съчиненията му, ще се види, че всички научни проблеми той е разглеждат в светлината на окултното знание, което имал за основа на своя животи мироглед.
към текста >>

76. Предговор - Влад Пашов (1902- 1974)

В литературата някои писатели са доловили окултния характер на Богомилството и са изразили това схващане в своите творби.
Защо Боян е бил наричан маг? Народът, който не е запознат, с този израз искал само да загатне на свой език, че Боян Мага притежавал свръхчовешко знание и мощ. Малцина историци са се спирали на това, защо Боян носи това име. После трябва да се обърне внимание, че той е живял точно по времето на основаването на богомилското движение. Според новите изследвания, основател и ръководител на богомилското движение е бил Боян Мага, а поп Богомил и другите са били разпространители и проповедници на Богомилството. В литературата някои писатели са доловили окултния характер на Богомилството и са изразили това схващане в своите творби. Такъв е например Петър Петков, който в своята повест Петър Осоговецът, издадена в 1937 г. прокарва тази идея за Богомилството. Не е важно как тези автори са развили своето схващане, колкото идеята, че Богомилството е окултно движение. У нас от началото на века до днес се е писало много върху Богомилството. Като се почне от Иречек и Дринов и се стигне в ново време до професор Йордан Иванов и професор Димитър Ангелов.
към текста >>

Не е важно как тези автори са развили своето схващане, колкото идеята, че Богомилството е окултно движение.
После трябва да се обърне внимание, че той е живял точно по времето на основаването на богомилското движение. Според новите изследвания, основател и ръководител на богомилското движение е бил Боян Мага, а поп Богомил и другите са били разпространители и проповедници на Богомилството. В литературата някои писатели са доловили окултния характер на Богомилството и са изразили това схващане в своите творби. Такъв е например Петър Петков, който в своята повест Петър Осоговецът, издадена в 1937 г. прокарва тази идея за Богомилството. Не е важно как тези автори са развили своето схващане, колкото идеята, че Богомилството е окултно движение. У нас от началото на века до днес се е писало много върху Богомилството. Като се почне от Иречек и Дринов и се стигне в ново време до професор Йордан Иванов и професор Димитър Ангелов. Но във всички тези писания Богомилството е било разгледано било като религиозна секта, било като социално движение, било даже като политическо движение. Като причини за неговото появяване са посочени или социално-икономическите условия, или отпадането на религиозното съзнание и разочарованието на народа от обективната действителност и оттам отдаването му на религиозно-мистични идеи. Всичко това показва, че се говори за нещо, което не се познава и не се разбира.
към текста >>

77. въведение - Влад Пашов (1902- 1974)

В следващото изложение ще разгледам накратко появата, развитието и учението на богомилите според схващането на окултната наука.
Затова работиха богомилите, затова хората ги слушаха и тръгваха след тях, защото това е копнеж на всяка човешка душа. Богомилите бяха наследници на първите християни, които като ученици на Бялото Братство, Глава на което е Христос, по- знаваха езотеричната доктрина и я предадоха на следващите поколения. Но под влияние на невежеството, което навлезе в Християнството, езотеричното учение постепенно бе отхвър- лено и остана само буквалното разбиране на учението и така то бе откъснато от живота; хората започнаха да живеят като езичници, а си туриха фирмата християни. Затова богомилите искаха да възстановят първоначалната чистота на Христовото учение с неговата езотерична доктрина, като го приложат как- то в индивидуалния, така и в социалния живот. Затова те се наричаха просто християни. В следващото изложение ще разгледам накратко появата, развитието и учението на богомилите според схващането на окултната наука. Ще се постарая да посоча, че Богомилството е било християнско окултно учение, а не някакво дуалистично 2 4 учение, възприето от Изток. Ще използвам изследванията на съвременните изследователи на Богомилството, но ще ги пре- ценя в Светлината на окултната наука. „Преди да пристъпя към изложението, ще кажа няколко думи за името богомили, както съвременните изследователи го схващат.
към текста >>

78. ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Аз съм съгласен с това твърдение, защото застъпвам схващането, че богомилите въобще не са били дуалисти, както го посочвам многократно.
За тези общини се споменава за пръв път в актовете на събора през 1167 година, но кога са създадени, не се знае. Не е напълно изяснен въпросът за местонахождението на тези две общини. Към средата на 12 век като ръководител на общината Драговичи е бил някой си Симеон. Той, изглежда, бил считан като един от главните учители на тази община и от него бил получил своя духовен сан споменатият ръководител на Цариградската богомилска църква Никита. Според някои автори Драговишката, община поради своя абсолютен дуализъм, се счита за павликянска, а не за богомилска. Аз съм съгласен с това твърдение, защото застъпвам схващането, че богомилите въобще не са били дуалисти, както го посочвам многократно. От България през 12 век Богомилството проникнало в Сърбия, където бил свикан събор, за да осъди тяхното учение и се почнали жестоки гонения и преследвания. От Сърбия Богомилството проникнало в Босна, където била организирана община, позната под името Славония. За разпространението на Запад говорих в началото на това изложение. Тук може да дам само някои допълнителни сведения. Така начело на ломбардските богомили, които се наричали катари, стоял някой си Марко.
към текста >>

79. Единство на езотеричното учение - Влад Пашов (1902- 1974)

Най-напред най-общо за всички езотерични учения е схващането за същността и строежа на Битието.
Единство на езотеричното учение Най-напред най-общо за всички езотерични учения е схващането за същността и строежа на Битието. И богомилите не правят изключение от това. Този въпрос съм разгледал в главата за богомилската космогония. Според всички езотерични учения, Битието има две страни — видима, която представя видимия свят, и невидима, която се състои от седем полета или светове. Във видимия свят се намират минералите, растенията, животните и човекът. А в невидимия свят живият различни духовни същества на различна степен на развитие, които образуват т.нар.
към текста >>

80. Развитие на дарбите и способностите и влизане във връзка с възвишените същества - Влад Пашов (1902- 1974)

Общо за всички езотерични учения е схващането, че човек може да развие своите дарби и способности и да организира така духовната си природа, че да може да влиза в съзнателна връзка с разумните същества от Духовния свят.
Развитие на дарбите и способностите и влизане във връзка с възвишените същества Общо за всички езотерични учения е схващането, че човек може да развие своите дарби и способности и да организира така духовната си природа, че да може да влиза в съзнателна връзка с разумните същества от Духовния свят. Че богомилите са приемали това учение, е показано от една страна в апокрифите, с които те са си служили, в които се говори за разни пророци като Илия, Енох, Варух и др., че са имали откровения. А откровението е резултат на връзка с разумните същества на духовния свят. От друга страна това е показано и от степените, през които преминава ученикът на езотеричните школи. Така според богомилите има три степени: слушатели, верующи и съвършени. Преминаването от една степен в друга става след дълги изпитания и подготовка.
към текста >>

81. Окултните основи на Богомилството ~ Символичното тълкуване на Писанието - Влад Пашов (1902- 1974)

Да се тълкува Писанието символично, това значи да се даде предимство на духовното, защото да се възприема Писанието буквално, това е едно материалистично схващане на Писанието.
Щом като богомилите са приемали това учение, ясно показва, че те са едно окултно общество. Символичното тълкуване на Писанието Фактът, че критиците на богомилите ги обвиняват, че тълкували Евангелието символично, а не го приемали буквално, също показва, че те са били едно окултно общество. Защото всички окултни общества гледат на Евангелието и на Библията като на символични книги. Те са знаели основната окултна истина, че всичко преходно е само символ на непреходна реалност. Да се тълкува Писанието символично, това значи да се даде предимство на духовното, защото да се възприема Писанието буквално, това е едно материалистично схващане на Писанието. Критиците на богомилите ги обвинявали, че отричали Стария Завет. Според нашето схващане, това не е вярно, защото те, приемайки Евангелието като основа на своето учение, много добре са виждали, че сам Христос цитира старите пророци и казва, че те са говорили за Него. А ние знаем, че богомилите са хора разумни и с дълбока и трезва мисъл и не могат да приемат една част от едно учение, което считат за свещено и боговдъхновено, а друга да отричат. Всички езотерични учения знаят, че Старият Завет, като всички свещени Писания, има дълбок вътрешен смисъл и че външният разказ е само дреха на този вътрешен смисъл. Древноеврейската кабалистична книга поддържа същата идея, като казва, че Библията има трояк смисъл.
към текста >>

Според нашето схващане, това не е вярно, защото те, приемайки Евангелието като основа на своето учение, много добре са виждали, че сам Христос цитира старите пророци и казва, че те са говорили за Него.
Фактът, че критиците на богомилите ги обвиняват, че тълкували Евангелието символично, а не го приемали буквално, също показва, че те са били едно окултно общество. Защото всички окултни общества гледат на Евангелието и на Библията като на символични книги. Те са знаели основната окултна истина, че всичко преходно е само символ на непреходна реалност. Да се тълкува Писанието символично, това значи да се даде предимство на духовното, защото да се възприема Писанието буквално, това е едно материалистично схващане на Писанието. Критиците на богомилите ги обвинявали, че отричали Стария Завет. Според нашето схващане, това не е вярно, защото те, приемайки Евангелието като основа на своето учение, много добре са виждали, че сам Христос цитира старите пророци и казва, че те са говорили за Него. А ние знаем, че богомилите са хора разумни и с дълбока и трезва мисъл и не могат да приемат една част от едно учение, което считат за свещено и боговдъхновено, а друга да отричат. Всички езотерични учения знаят, че Старият Завет, като всички свещени Писания, има дълбок вътрешен смисъл и че външният разказ е само дреха на този вътрешен смисъл. Древноеврейската кабалистична книга поддържа същата идея, като казва, че Библията има трояк смисъл. Външният разказ е само дреха, с която е облечено тялото, което представя моралният принцип, а Духът — това е вътрешният дълбок смисъл. Същото са поддържали и Климент Александрийски и Ориген от втория век на Християнството.
към текста >>

82. Връзката на Богомилите с предхождащите ги езотерични учения - Влад Пашов (1902- 1974)

Във връзка с тази точка, ще приведа мнението и схващането на някои френски изследователи на Богомилството, катарите и гностиците, които убедително показват, че Богомилството е езотерично учение.
Връзката на Богомилите с предхождащите ги езотерични учения Критиците на богомилите ги обвиняват, че произхождали и имали връзка с манихеите, гностиците, даже неоплатониците, за които говорих по-напред в тази книга и обясних, че богомилите са сходни по тях само по учение, но не изхождат от тях. Понеже тези общества са езотерични, то и богомилите, които са подобни на тях по учение, също са езотерично учение. Във връзка с тази точка, ще приведа мнението и схващането на някои френски изследователи на Богомилството, катарите и гностиците, които убедително показват, че Богомилството е езотерично учение. Най-напред съвременният окултист Седир казва, че учението на гностиците е остатък от Древните Мистерии, малко изродени и сега се прави опит да се обновят чрез Евангелието. Разглеждайки ги в тяхното развитие, той стига до Средните векове и намира, че най-съвършеното им разцъфтяване и достигната висота е Божествената комедия на Данте, който е бил един от най-просветените гностици на своето време. Друг съвременен френски изследовател Босюе казва, че Божествената комедия на Данте е едно обявяване на война на папството чрез смело откриване на Мистериите. Епохата на Данте е йонийска и гностическа. Това е едно смело приложение на фигурите на Кабалата към християнските догми и което е отричане на всичко, което има в догмите.
към текста >>

Това си схващане Папюс е изложил в главното си съчинение Методично изложение на окултната наука.
Франциск Азийски, св. Клара, всички те са били гностици и следователно — катари." Данте е бил по всяка вероятност ръководител на мистичния орден Верните в Любовта." (Горните цитати взимам от. книгата на Седир Розенкройцерството — история и доктрина.) Според френския окултист Папюс, Данте е бил запознат с езотеричната наука, което се вижда от мистичното му съчинение Божествена комедия, което е построено по седморните ключове на Кабалата. Това си схващане Папюс е изложил в главното си съчинение Методично изложение на окултната наука. Според Седир мистиката на християнското учение е най-силно изразена в чудната книга Подражание на Исуса, писана от Тома Кемпийски, който е бил във връзка с катарите, която розенкройцерите от 1614 година вземат като молитвеник и я дават на неофитите си като безпогрешно ръководство. Тези адепти уверяват, както и вярата им в Словото, изяснява техния неизменен синтетизъм, както и опитното им знание, което имат за ролята на нашия Спасител като ръководител и център на всички светове. "Елифас Леви мисли, че Романът на Розата и Комедията на Данте са две противоположни форми на едно и също творение — Посвещение в интелектуалната независимост, сатира за съвременните институти и алегорична форма на Великите Тайни на Розенкройцерското братство. Тези важни изявления на окултизма съвпадат с епохата на пропадането на Тамплиерите, докато Жак дьо Менг и Клопинел (които според някои са едно и също лице), съвременници на Данте, процъфтяват в двора на Филип Хубави.
към текста >>

83. Допълнителни сведения за окултния характер на Богомилството - Влад Пашов (1902- 1974)

"В учението на богомилите е отразено схващането на гностиците за възможността чрез духовна чистота да се възвиси душата до едно общение с Първоизточника на Светлината, до Словото, до Христа." Това показва, че това е едно окултно схващане, практикувано от гностиците, които са били една окултна школа.
Допълнителни сведения за окултния характер на Богомилството Елена Папазова в своята книга Богомилски надгробни паметници в Босна и Херцеговина междудругото казва: "В учението на богомилите е отразено схващането на гностиците за възможността чрез духовна чистота да се възвиси душата до едно общение с Първоизточника на Светлината, до Словото, до Христа." Това показва, че това е едно окултно схващане, практикувано от гностиците, които са били една окултна школа. И богомилите, като са поддържали същото учение, показват, че и те са една окултна школа. „Богомилите, верни на принципа на манихеите, виждат своята задача не само в борба срещу злото, но и в преобразяване на злото чрез душевна чистота. Съвършените богомили се освобождавали от злото и развивали една мощна любов към човека, истинска християнска любов, за да може да се превърне силата на злото в добро." Това е един окултен принцип, практикуван от манихеите, които са една окултна школа. Щом и богомилите са го практикували, и те са окултна школа. Александър Соловьов, изследовател на Богомилството, между другото казва: "Символите на Месеца и на Слънцето върху надгробните паметници могат да бъдат обяснени във връзка с езотеричното учение на богомилите, според което Слънцето и Месецът са небесни ладии, жилища на праведните души пред вратата на Рая.
към текста >>

84. БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Този техен възглед прозира ясно от схващането им за естеството на човека.
За разлика от православните теолози, богомилите приемали, че освен Небесния Отец, като един допълнителен създател, се явява Неговият син Сатанаил, който не е работил самостоятелно, но под контрола на Отца; той е бил изпълнител на идеите и Волята на Отца и по Негово нареждане е създал растенията, животните и човешкото тяло /видяхме по-горе как богомилите са разбирали тази идея/. Но това раздвояване на Творческия Дух на два вида — добър и лош, не изменя по същество идеалистичните основи на богомилското учение и не е в противоречие с тезата за първичността на съзнанието и вторичността на материята. Богомилският дуализъм е само една разновидност на идеалистическите философски възгледи на християнството и не може да бъде отделено качествено от тях. Идеализмът на богомилите е обективен и конкретен. Те противопоставят рязко духа на материята, като напълно откъснати една от друга различни субстанции. Този техен възглед прозира ясно от схващането им за естеството на човека. Според тях човек е съставен от две същини — добрата душа, вдъхната от Бога, и греховната плът, направена от Дявола. Душата на човека, затворена в греховната обвивка, страда тежко, тя се чувства като в тъмница и непрекъснато се стреми да се избави от нея, като я одухотвори и пресъздаде чрез развитието на добродетелите и способностите в течение на ред съществувания. След смъртта на човека тялото става на пепел, а душата преминава в духовния свят, където преминава последователно през планетните сфери, където се пречиства и след като премине през сферата на Слънцето, където преживява райското блаженство, се връща отново на Земята за ново въплъщение. Тези схващания на богомилите ги приближават твърде много до философско-религиозните възгледи на гностиците и манихеите. Характерно за гностицизма е било да разглежда материята като зла същност и да търси начин, чрез който човек би могъл да се избави от нея и да слее душата си с доброто Начало.
към текста >>

85. БОГОМИЛСТВОТО, КАКТО Е ПРЕДАДЕНО В АПОКРИФНАТА КНИЖНИНА - Влад Пашов (1902- 1974)

Според схващането на богомилите, което е схващането на всички езотерични школи, първоначално физическият свят не е съществувал и следователно той е вторична, а не първична реалност.
Но, като се преродили в България, където били пратени с цел да повдигнат българския народ, те смесили египетската Мъдрост с народните предания и вярвания, предали я в такава форма, че тя изгубила своя блясък и своето величие, които притежавала сама по себе си. Така че, в богомилските идеи и книжнина трябва да търсим да открием онези елементи, които са присъщи на Херметичната мъдрост. В началото на 7 том, под заглавие Възраждане на херметичната мъдрост, аз изнесох принципите на Херметичната мъдрост. В горната светлина ще се постарая да изложа принципите на учението на богомилите във връзка с апокрифната книжнина. Според тяхното признание, те се считали за приемници на първичното християнство и се наричали християни, а техните противници ги наричали сектанти, енетици, дуалисти и богомили, както и днес привържениците на учението на Бялото Братство в България биват наричани сектанти, еретици и дъновисти. Според схващането на богомилите, което е схващането на всички езотерични школи, първоначално физическият свят не е съществувал и следователно той е вторична, а не първична реалност. Първоначално е съществувал един предвечен, вечносъществуващ свят със седем небеса, в който е пребъдвал Бог-Отец - Абсолютният Дух на Битието. В този вечносъществуващ свят със седем небеса, като помощници на Бога, е съществувала ангелската йерархия с безброй ангели, разделени на девет чина или степени, всички подчинени направо на Бога. Като началник на всички стоял Сатанаил, Първият Син на Бога, чрез когото Бог създал всички стихии, а чрез тях създал видимия свят. Първият Син на Бога, това е Първият принцип, чрез когото Бог е създал физическия свят, Но в процеса на мировото творчество Сатанаил се съблазнил от славата и величието си и в него се родила гордостта и амбицията да стане равен на Бога. От този момент неговата сила започнала да намалява и светлината му да потъмнява и той постепенно започнал да пада, да слиза към по-нисшите полета на Битието.
към текста >>

Тук се явява едно различие и противоречие между библейския разказ и богомилското схващане, както е предадено в апокрифната книжнина.
физическото му тяло, но като се опитал да му вдъхне душа, не могъл, затова помолил Бога Отца да му помогне и Бог вдъхнал душа в човека. Така че тялото на човека е направено от Сатанаил, т.е. от физическата материя, а душата му е от Бога. Преведено това значи, че тялото на човека е изградено от физически елементи и сили, които са последен продукт на творческия процес, и в това тяло Бог поселил душата. Това е Адам, първият човек. Тук се явява едно различие и противоречие между библейския разказ и богомилското схващане, както е предадено в апокрифната книжнина. Но това противоречие е само привидно, защото в Библията се казва, че Бог е създал човека, без да се обяснява как е станало това. Когато се казва, например, че цар Симеон е съградил Златната църква в Преслав, той лично ли я е съградил или е дал нареждане и план за съграждането, а други са го извършили? Също така стои въпросът и за създаването на човека от Бога. Бог е дал идеята за създаването на човека, а Сатанаил, в случая, е само един изпълнител на Божията Воля и план. Казано е по-нататък, че от реброто на Адама е била направена Ева — първата жена.
към текста >>

Според схващането на окултната наука човешкото тяло е разделено на три части: глава, гърди и стомах, като всяко от тези три части на физическото тяло е израз на определена духовна реалност.
Казано е по-нататък, че от реброто на Адама е била направена Ева — първата жена. Това пак има нужда от обяснение. Това указва на една вътрешна поляризация на човека. Ребрата на човека принадлежат към т.нар. среден човек, където обитава душата на човека. Според схващането на окултната наука човешкото тяло е разделено на три части: глава, гърди и стомах, като всяко от тези три части на физическото тяло е израз на определена духовна реалност. Така главата е свързана с духа, гърдите — областта на белите дробове и сърцето, са свързани с душата, а стомахът е свързан с личността. И когато се казва, че Ева е направена от реброто на Адама, това показва, че в средния човек, където обитава душата, е станала известна поляризация и пасивният принцип в човека е излязъл от него за обективно съществуване. Така се е родила жената. Така че, създаването на Ева показва момента на обективната поляризация на човека. В богомилското предание се казва, че Ева имала сношение със Сатанаил и родила син Каин и дъщеря Каломела.
към текста >>

А версията, че Сатанаил изпратил Илия, който е Йоан Кръстител, да пречи за спасителното дело на Христа, противоречи на всеки здрав разум и не може да бъде богомилско схващане, защото в Евангелието се говори, че Йоан е кръстил Иисуса, а видяхме, че богомилите признават Евангелията за основа на своето учение.
Затова и Учителя на едно място казва: Сатанаил и Христос значат едно и също нещо — Проявеният Бог. Само че Проявеният Бог в своето проявление се поляризира, както видяхме това. Та Първият принцип на Проявения Бог е създал физическия свят, а Вторият принцип — Христос, го е одухотворил. Спасението подразбира да се обърнат енергиите от низходящо във възходящо направление. И със слизането си на Земята Христос именно това направи — обърна енергиите на човешката природа от низходящи във възходящи и с това обърна човечеството към Бога, с което постепенно се извършва тяхното спасение. А версията, че Сатанаил изпратил Илия, който е Йоан Кръстител, да пречи за спасителното дело на Христа, противоречи на всеки здрав разум и не може да бъде богомилско схващане, защото в Евангелието се говори, че Йоан е кръстил Иисуса, а видяхме, че богомилите признават Евангелията за основа на своето учение. Така че, много прах и наслоения трябва да се отмахнат от това, което се приписва на богомилите и да остане само чистото окултно учение в тях, което е предадено в Евангелието на Йоана. На богомилите също се приписва схващането, че Христос привидно бил въплътен и привидно страдал. Тази идея е била лансирана от някои крайни гностици, която буквално не отговаря на истината. Идеята, която е вложена в това разбиране, е следната: Христос е бил вселен в тялото на Иисуса и при разпятието напуснал тялото, защото Божественото не може да бъде разпъвано. А човекът Иисус е бил разпънат и страдал, като с това държал последния си изпит като Велик посветен, който е пожертвал и физическото си тяло.
към текста >>

На богомилите също се приписва схващането, че Христос привидно бил въплътен и привидно страдал.
Та Първият принцип на Проявения Бог е създал физическия свят, а Вторият принцип — Христос, го е одухотворил. Спасението подразбира да се обърнат енергиите от низходящо във възходящо направление. И със слизането си на Земята Христос именно това направи — обърна енергиите на човешката природа от низходящи във възходящи и с това обърна човечеството към Бога, с което постепенно се извършва тяхното спасение. А версията, че Сатанаил изпратил Илия, който е Йоан Кръстител, да пречи за спасителното дело на Христа, противоречи на всеки здрав разум и не може да бъде богомилско схващане, защото в Евангелието се говори, че Йоан е кръстил Иисуса, а видяхме, че богомилите признават Евангелията за основа на своето учение. Така че, много прах и наслоения трябва да се отмахнат от това, което се приписва на богомилите и да остане само чистото окултно учение в тях, което е предадено в Евангелието на Йоана. На богомилите също се приписва схващането, че Христос привидно бил въплътен и привидно страдал. Тази идея е била лансирана от някои крайни гностици, която буквално не отговаря на истината. Идеята, която е вложена в това разбиране, е следната: Христос е бил вселен в тялото на Иисуса и при разпятието напуснал тялото, защото Божественото не може да бъде разпъвано. А човекът Иисус е бил разпънат и страдал, като с това държал последния си изпит като Велик посветен, който е пожертвал и физическото си тяло. Също така казах, че в тялото на Иисуса е била вселена душата на Адама, който не послушал Гласа на Бога в Рая и сега за изправление на погрешката трябвало да мине през кръстната смърт, за да изкупи погрешката на непослушанието. Също така се приписва на богомилите, че поддържали идеята за Второто идване на Христа, когато ще съди света като върже и самия Сатана и го хвърли в Бездната, а праведните души ще заведе при Отца.
към текста >>

Това е и схващането на официалното Християнство, което е изложено в Евангелието.
Тази идея е била лансирана от някои крайни гностици, която буквално не отговаря на истината. Идеята, която е вложена в това разбиране, е следната: Христос е бил вселен в тялото на Иисуса и при разпятието напуснал тялото, защото Божественото не може да бъде разпъвано. А човекът Иисус е бил разпънат и страдал, като с това държал последния си изпит като Велик посветен, който е пожертвал и физическото си тяло. Също така казах, че в тялото на Иисуса е била вселена душата на Адама, който не послушал Гласа на Бога в Рая и сега за изправление на погрешката трябвало да мине през кръстната смърт, за да изкупи погрешката на непослушанието. Също така се приписва на богомилите, че поддържали идеята за Второто идване на Христа, когато ще съди света като върже и самия Сатана и го хвърли в Бездната, а праведните души ще заведе при Отца. Това е и схващането на официалното Християнство, което е изложено в Евангелието. Според учението на богомилите спасението на грешните се извършва чрез дълги странствания и прераждания. От това се вижда, че богомилите са познавали и учението за странстването на душите и учението за прераждането. Затова говори в главата за Основанията, които показват, че Богомилството е окултно учение. Най-после видимият свят ще изчезне и ще остане само предвечният Божествен свят. Това е една идея, която има нужда от обяснение, но няма да се спирам на това, но само ще кажа, че тази идея подразбира одухотворяване на физическия свят и издигането му до Божествения.
към текста >>

Това е схващането на всички окултни школи, но никоя от тях не е дуалистична, а напротив - всички са монотеистични и Дяволът е само един слуга на Господа за свършване на грубата работа.
Това също показва, че те нямат отношение към него и се молят само на Бога и на Иисуса Христа да ги запази и избави от Дявола. Фактът, че те признават съществуването на Дявола, не показва, че те са дуалисти, защото и Христос го признава. Защото дуализъм значи изповядване на две божества, които еднакво се почитат. А такова нещо при богомилите няма. Няколко пъти обясних в какъв смисъл се разбира дуализма в една окултна школа, каквато бяха богомилите, а именно - чрез закона на полярността. Това е схващането на всички окултни школи, но никоя от тях не е дуалистична, а напротив - всички са монотеистични и Дяволът е само един слуга на Господа за свършване на грубата работа.
към текста >>

86. ТАЙНАТА ДОКТРИНА НА БОГОМИЛИТЕ ~ БОГОМИЛСКАТА КОСМОГОНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Преди да изложа богомилското космогонично схващане, ще кажа по няколко думи за различните космогонични схващания, да се види, че има едно единство по този важен въпрос.
Кратки Бележки за древните космогонии Всички народи на древността и всички религии, както и всички философски школи са имали свои космогонични схващания, които в общите си линии се схождат. Според всички космогонични схващания вечно съществуващ е Абсолютният Дух, Когото са кръщавали с различни имена. Той е една Абсолютна Разумност с Воля за дейност. Когато реши да Се прояви по законите на Неговото вътрешно Битие, Той се проявява чрез Логоса, Словото, което излъчва от Себе Си и този Логос създава Вселената. Преди да изложа богомилското космогонично схващане, ще кажа по няколко думи за различните космогонични схващания, да се види, че има едно единство по този важен въпрос. 1. В халдейската Книга на числата се казва: „Едничката вселенска Светлина, която за човека е Тъмнина, съществува вечно. От Нея произтича периодично енергията, която се отразява в Бездната или Хаоса, лоното на бъдещите светове, която, веднъж събудена, действа и оплодява заспалите форми, които съставят, вечните потенциални присъствия. Тогава се пробужда Логосът и съответните разумни сили и новата вселена започва своето съществуване." Според друг халдейски разказ Ану е скритото Божество, Едничкото, и от Него произлиза Бел — Духът на Бога и Творец на всичко, който се движи над лицето на водите. 2. Според Браминското учение „В края на Великата нощ /Прелая/ Брама, Който спял, се събужда и чрез самата енергия на движението излъчва вън от Себе Си Духа или Ума, що всъщност Е, и при все това Не Е.
към текста >>

87. ДУАЛИЗМЪТ НА БОГОМИЛСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Това, че Сатанаил е творец, създател на физическия свят, не е в противоречие с официалното християнско схващане, че Бог е Творец на света.
Но кой е Сатанаил? — В една апокрифна легенда се разправя, че той е роден от сянката на Бога. Следователно, той е сянка на Бога, а не някаква реалност. Той има живот и творческа мощ дотолкова, доколкото Бог му ги дава. Това е подчертано в много апокрифни легенди, ако ги приемем за богомилски. Това, че Сатанаил е творец, създател на физическия свят, не е в противоречие с официалното християнско схващане, че Бог е Творец на света. Защото богомилите приемат Йоановото евангелие като свещено и най-дълбоко. А там е казано: „Всичко чрез Него стана и без Него нищо не е станало." Тогава, как богомилите са примирявали това противоречие? — Те, като ученици на окултната наука, са знаели какво представлява Сатанаил. Сричката Cam, от която произлиза думата Сатанаил, е санскритска и значи проява. А легендата казва, че Сатанаил е сянка на Бога, която по заповед на Бога оживяла и добила творческа мощ.
към текста >>

88. ОСНОВИ НА ОКУЛТНАТА КОСМОГОНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Такова е в общи линии окултното схващане за образуването на Слънчевите системи.
Когато стигне крайния предел, където е определено, тя се посреща от друга енергия, която идва от космичното пространство и иде от Първия принцип. Там, където се срещат тези две енергии, с противоположна посока на движение, се образува физическата планета Сатурн. След това се проектира друга вълна от етерна енергия от Слънцето, което самото е в етерно състояние с друга дължина на вълната, с други трептения, която достига до границите на днешната планета Юпитер. Там тази енергия се посреща от друга енергия, която иде от Първия принцип и там, където се срещнат, се образува физическата планета Юпитер. По същия начин са образувани и останалите планети от нашата Слънчева система. Такова е в общи линии окултното схващане за образуването на Слънчевите системи. Така че дуализмът съществува както в Природата, така и в живота, и богомилите и манихеите, както и всички окултни школи, просто констатират един факт и го описват. Хермес е включил този факт в четвъртия принцип на своята философия, така наречения принцип на полярността. Но както вече много пъти изтъкнах, и както се вижда от апокрифната книжнина, Сатанаил никога не е действал самостоятелно, без разрешение на Бога. Това показва, че Бог е Върховната творческа разумна Сила на Битието, а така наречения Сатанаил е само изпълнител на Волята Божия. Такова разбиране съществува и в официалното християнство, изразен с факта, че се признава съществуването на Сатанаил и неговата дейност в света, но той не е първопричина на световните явления и събития, а само един изпълнител на Върховната Воля.
към текста >>

89. НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е субективно схващане на презвитер Козма, което не отговаря на истината.
В един новооткрит паметник във Виенската библиотека се казва, че „нравствено чистите богомили се удостоявали да виждат Светия Дух и да влизат в общение с него и да получават откровение от него. Това се дължи на тяхното умствено просветление и морално съвършенство." Презвитер Козма казва, че богомилите били кротки, смирени, мълчаливи, бледи от пост, не се вглеждали в хората, не се кикотели, т.е. външно приличали на истински християни. Това, обаче, според Козма, е само външно, а вътрешно те били вълци, грабели стадото, заблуждавали го и го тласкали към ада. Това е субективно схващане на презвитер Козма, което не отговаря на истината. Западните църковници, колкото и да ненавиждали богомилите, казват, че те били тихи, смирени, затова ги наричали добри хора, но тъмни и невежи обскуранти. Козма също казва, че богомилите били безумни. Това са субективни заключения, не почиващи на никакви факти, плод на злоба и омраза. Един съвременен свещеник казва: „Не зная какво да кажа за тези хора, но те никога не лъжат, не клеветят, винаги говорят истината, не крадат, не убиват и не насилват никого. Те, подобно на първите християни, са били против насилието.
към текста >>

90. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато са се събуждали от сън, те са имали ясно следното схващане: Аз влизам в едно двойствено същество — етерното тяло и физическото тяло.
За да разберем по-добре състоянието на тяхното съзнание, ще цитирам един пасаж от Щайнер, в който той обяснява състоянието на тяхното съзнание от окултно гледище. Той казва: „При събуждането си съвременният човек не осъзнава етерното си тяло, през което минава, и осъзнава направо физическото тяло. Човек бързо преминава през усещането на етерното тяло — просто не забелязва етерното си тяло и веднага се потопява долу във физическото тяло. Съзнанието на хората от ранното християнско време не е било като съзнанието на съвременните хора, а е било по-друго. Когато са се събуждали от сън, те са имали ясно следното схващане: Аз влизам в едно двойствено същество — етерното тяло и физическото тяло. Те са знаели, че най-напред човек преминава през осъзнаване на етерното тяло и след това влиза във физическото. Така те са имали много картини от техния минал земен живот. Те по-другояче са гледали на природата и все още са виждали етерните сили, които са обгръщали растенията и астралната аура на животните. Навсякъде във външната природа те все още са възприемали работата на духовните същества. Когато съвременният човек заспива и Азът и астралното тяло напускат етерното и физическото тяло, Азът много набързо абсорбира астралното тяло.
към текста >>

Тези души са били наистина последните в европейската цивилизация, които са запазили поне малко от това ясно схващане за етерното и астралното тяло в будно състояние в сън.
Тези настроения на душите се събуждали и това е било особено много разпространено в онази област, на която се е дало името България, след време по странен начин името продължило да се употребява, въпреки че доста различни народи са населявали тази област. И така, в по-късните векове и в действителност за много дълго време в Европа онези, у когото това настроение на душата е било силно развито, били наричани булгари, което значи свързани с Бога. Булгарите бяха човешки същества, които най-силно биваха засягани от тази опозиция на доброто и злото като космични духовни сили. По цяла Европа намираме името булгари да се дава на хората, като тези, които описах. Душите, за които говоря били в по-голяма или по-малка степен точно в това душевно състояние. Тези души са били наистина последните в европейската цивилизация, които са запазили поне малко от това ясно схващане за етерното и астралното тяло в будно състояние в сън. Познавайки се едни други по тези странни качества на своя вътрешен живот, обикновено те са живеели в братски общества. Но всред другите християни, които все повече се привързвали към Рим, те се считали за еретици. Еретиците тогава не са се осъждали така строго, както в по-сетнешните векове. И все пак те са били считани за еретици. Другите винаги са ги гледали с известна тайнственост и дори с ужасяващо чувство.
към текста >>

91. ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Според схващането на Учителя светлината е проява на ума на космическия човек.
При тази съзнателна работа над себе си, освен възможността да излиза от тялото си и да отива в Невидимия свят или в най-отдале-чените краища на Земята или на други планети и при по-напредналите ученици на Слънцето, ученикът развива и своето вътрешно зрение, което наричат ясновидство, та когато е в тялото си, без да го напуска, да вижда духовния свят или места, които са далеч от него. Днес много се говори за ясновидството и мнозина минават за такива, но малцина имат ясна представа за него. Казва се обикновено, че ясновидството е вътрешно виждане, шесто чувство и др. Но това не е още ясно определено. Учителя казва: "Ясновидство има само онзи, който има пробуден ум в духовния свят." В нашия обективен свят ние виждаме, когато имаме светлина, но какво нещо е светлината съвременните хора не знаят. Според схващането на Учителя светлината е проява на ума на космическия човек. Следователно ние виждаме, защото космическият човек мис- ли и неговата мисъл се проявява като светлина. Субективният живот на космическия човек е обективен за нас, а нашият субективен живот е обективен за духовния свят и духовните същества. Без светлина няма ясновид-ство. А без ум няма светлина. Следователно само онзи, който има пробуден ум в духовния свят, само който има вътрешна светлина може да бъде ясновидец.
към текста >>

92. 7. Пътят на живота, 20 ноември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Материализмът показва детството на човечеството; това е първата стъпка в пътя на познанието, където се изработват органите за обективно възприятие и схващане на реалността.
ПЪТЯТ НА ЖИВОТА Двадесетият век е век практичен, конкретен, материалистичен. Това е едно състояние на деца. Материализмът показва детството на човечеството; това е първата стъпка в пътя на познанието, където се изработват органите за обективно възприятие и схващане на реалността. За нас реалното в човека представя тялото. Човек знае за света само това, което може да възприеме чрез тялото си, чрез сърцето си, мозъка си и чрез петте сетива. И следователно, развоят и облагородяването на човека и развиването на неговата интелигентност напълно зависят от площта на възприятие, с която разполага. Интелигентността на човека зависи от площта на мозъка, понеже ще има повече възприятия, по-голям контакт с реалния свят. И колкото тялото е устроено от по-деликатна и по- ефирна материя, това показва една по-голяма площ на мозъка.
към текста >>

Сега хората, които имат механическо схващане за живота, търсят Бога, Любовта, Истината, знанието извънка живота, търсят подкрепа и основа на своето битие извън живота.
Бог сам по себе си ние не можем да го проучваме, но ние Го познаваме дотолкова, доколкото познаваме Неговите дела. Бога извън Живота, Любовта, Мъдростта, Истината и всички добродетели не можем да Го познаем. Не можем да казваме, нито че е, нито че не е. А сега всички хора имат една крайно материалистична представа за Бога, и като Го поставят някъде вън от себе си, вън от живота, искат да Го познаят. Това е едно суеверие, което е донесло много злини на човечеството. Сега хората, които имат механическо схващане за живота, търсят Бога, Любовта, Истината, знанието извънка живота, търсят подкрепа и основа на своето битие извън живота. Сега някои чакат да дойде от небето да спаси света. Щом туряте Христа вънка от себе си, вие преставате да съществувате, както кръгът престава да съществува, щом центърът му излезе извън него. Божественото - Христос е центърът на вашето битие и върху този център е създадена цялата ви окръжност. Туй, на което дължите цялото ваше съществувание, това е Христос. И целият капитал и всички сили, с които разполагате, всичкото това е в центъра на вашето битие, и това е Христос.
към текста >>

93. 10. Пътищата и методите на живота, 18 декември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

- Ясно е за всеки мислещ човек, че това схващане за реалността е наивно и детско.
Но животът си има пътища и начини, по които се изразява, има си и методи, по които трябва да се възприема. Той върви по строго определени пътища. Само когато познаем тези пътища и живеем по тях, ще дойдем до познанието на реалността. Сега хората считат за реално само това, което виждат и въобще схващат с петте си сетива. Но тогава питам - сянката реална ли е, като я виждаме и човешкият ум нереален ли е като не го схващаме с нито едно от петте си сетива? - Ясно е за всеки мислещ човек, че това схващане за реалността е наивно и детско. После, хората говорят за вътрешен и външен живот, но нямат ясна представа за тези понятия. Тези условия, сили и елементи, които са вънка от нас, това са елементите на външния обективен живот, а елементите и силите, които действат в нас са нашият вътрешен живот. Външният живот е една среда за нас, от която ние черпим благата и соковете, за да поддържаме нашия живот. Една постоянна обмяна съществува между тия два живота. И когато тази обмяна става по законите, вложени в самото битие на живота, имаме нормален и разумен живот.
към текста >>

94. 14. Трите свята, 5 март 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако чакаме Бог отвънка да ни помогне, това е едно механическо схващане, което не може да разреши нашите мъчнотии.
Под думата Бог разбирам един разумен принцип, който прониква и работи в цялото Битие, у всички същества и ги стимулира към прогрес. И ако всички хора се подчиняваха на този вътрешен принцип, който е същината на самия живот, в света нямаше да има никакви противоречия. Ако всички хора, както вярваха в Бога, така и изпълняваха Неговата воля, в света нямаше да има никакви противоречия. В процеса на разрешаване на противоречията човек най-първо ще се намери в борба със своята нисша природа и той не трябва да допусне тя да вземе връх над Божественото. Той трябва да остави Божественото да действа отвътре в него, а не да чака някаква външна помощ, за да може да разреши всички противоречия в живота. Ако чакаме Бог отвънка да ни помогне, това е едно механическо схващане, което не може да разреши нашите мъчнотии. Отвънка ще дойде помощта, като условие и среда, но Божественото действа винаги отвътре, не от тялото, но от центъра на нашето битие. Тялото ни е потребно дотолкова, доколкото да служи за реализиране на някои наши идеи в света. Ако нямахме физическо тяло, нямаше да имам е отношение към физическия свят. Той щеше да бъде абсолютно затворен за нас и нямаше да можем да почерпим онова знание, което е скрито в него. За да проучим физическия свят и тайните, които са скрити в него, ни е потребен организъм за този свят.
към текста >>

Само при това схващане на живота ще добием правилни понятия за света и ще го схванем в неговата целокупност и непреривност.
Всеки човек, който работи за общото благо е на правия път. И щастието на човека седи в благородните отношения, които той има със своите братя - човеци, в онова приятелство, което има с тях, във вътрешното разбиране единството на Битието. Ако всички те обичат, т.е. ако Бог чрез всичките обича, ти ще бъдеш щастлив. Но това, което искаш за себе си, дай го на другите - това е мярката. Само при това схващане на живота ще добием правилни понятия за света и ще го схванем в неговата целокупност и непреривност. Тогаз ще разберем що значи „онзи" и „този" свят. Онзи свят за пилето в яйцето е извън черупката, но и самото яйце с пилето живее в онзи свят. И хората сега живеят в „онзи" свят. Когато говорим за онзи свят, разбираме разумния свят, света на разумните отношения. Светът е в прогресивно състояние и с изменението на нашето съзнание се изменя и външната природа.
към текста >>

95. 15. Творческият план на живота, 12 март 1933 г - Влад Пашов (1902- 1974)

Преди всичко въпросите не се разглеждат обективно, както би трябвало, а винаги се внася нещо лично - всеки разглежда въпросите от свое гледище, и мисли, че е прав, но изпускат изпредвид, че те са част от целокупността на Битието, че имат само частично схващане за космичния план и творческия процес на Битието.
ТВОРЧЕСКИЯТ ПЛАН HA ЖИВОТА Цялата съвременна философска мисъл се намира в една крива посока. Преди всичко въпросите не се разглеждат обективно, както би трябвало, а винаги се внася нещо лично - всеки разглежда въпросите от свое гледище, и мисли, че е прав, но изпускат изпредвид, че те са част от целокупността на Битието, че имат само частично схващане за космичния план и творческия процес на Битието. Материалистите разглеждат въпросите от едно гледище, религиозните от друго. Но това са частични и лични схващания, които не обясняват живота. Религията не е философия и религията не може да разреши нищо в света. Религията, това е известна система на възпитание на човечеството. Но тя в своята първична чистота е резултат на една обективна философия на самия живот, която разкрива вътрешния творчески план на живота и процесите и силите, които са свързани с него и разумните същества, които са свързани с тях.
към текста >>

Който мисли, че небето е вънка от него, ще се натъкне на едно механическо схващане, което ще го постави пред много загадки и неразрешими въпроси.
- Но като се говори за Духа Божи - разбират се всички съвършени същества, които създадоха и устроиха земята и цялата вселена. Религиозните ще попитат - ами Господ какво създаде? Той се проявява чрез всичките тези съвършени същества - а не като отделна личност. Проявявайки се чрез тях, Той е създал цялата вселена и чрез тях сега я управлява, чрез тях ръководи сега и развитието на човечеството. Някои ги наричат ангели, които слизат от небето; но под небе се разбира светът на разумните, съвършени същества. Който мисли, че небето е вънка от него, ще се натъкне на едно механическо схващане, което ще го постави пред много загадки и неразрешими въпроси. Като говорим за небе, разбираме целокупната хармонична дейност на ума, сърцето, волята, душата и духа. Вън от това не можем да си представим, какво нещо е небето. Като мислим за физическо небе, разбираме мястото, пространството, където се движат всички звезди. Това небе е само един простор за човешкия ум, то е понятно само за човешкия ум, но не е понятно за човешкото сърце. Така че има неща, които можем да разберем със сърцето си, а има неща, които трябва да проучаваме с нашия ум.
към текста >>

96. 21. Тайната на успеха, 8 октомври 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Който не разбира това, всякога ще попадне в едно погрешно схващане.
И в природата, онова, което човек постигне, остава за него си; в туй отношение природата е крайно справедлива. Всякога придобивката на един човек я запазва за самия него, за да има човек от какво да живее, понеже тя иска всички същества да бъдат щастливи. Има три вида процеси в живота: механически или физически, органически и психически, чиито закони човек хубаво трябва да разбира, за да има постижения. Тези три вида процеси са свързани в едно цяло. И когато се разглежда животът от гледището на всеки един от тези процеси, ще извадим три различни заключения, които ще бъдат едностранчиви и не могат да обяснят живота в неговата целокупност. Който не разбира това, всякога ще попадне в едно погрешно схващане. Тези три вида процеси обуславят целокупния проявен живот на човека. И човек, които иска да бъде щастлив, да има успех и постижения, трябва да контролира тези три вида процеси и да ги направлява. Най-първо вярвайте, че можете да постигнете нещата. А тази вяра, от която зависи съдбата на човека, до голяма степен е определена от биопсихологичните условия при неговото зачатие. Състоянието на родителите в момента на зачатието до голяма степен определя съдбата на децата.
към текста >>

97. 23. Тайната на дългия живот, 29 октомври 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

За да имаме правилно схващане за живота, в тази велика школа, земята, трябва да схващаме цялото битие, всички същества като едно цяло.
Хиляди години можем да бъдем недоволни, но недоволството не разрешава въпросите на живота - недоволството е само един подтик да постигнем това, което ни липсва. Но и доволството не разрешава въпроса. То е друг подтик. И тези подтици трябва да се сменят. Доволството е една малка почивка, но човек не трябва да се спира там, а трябва непрестанно да се стреми към нови придобивки и постижения. За да имаме правилно схващане за живота, в тази велика школа, земята, трябва да схващаме цялото битие, всички същества като едно цяло. Всички същества поотделно представляват отделни области на Битието, но всички са части на едно единство. Говоря за нещата, които са създадени от природата - от Бога - а не за човешките творби. Изучавайки живота на хората, ние виждаме, че има щастливи и нещастни дни в живота им. Щастливи дни са тези, които носят известни блага и придобивки за тях. Същият закон важи и за мисълта - щастливата мисъл носи придобивки, а не е фиктивна.
към текста >>

98. 28. Работа и почивка, 12 ноември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Но това е едно криво схващане.
Най-хубавите неща в живота се добиват в почивката. След като си работил и като седнеш да почиваш да усетиш едно приятно разположение и да си в унисон с окръжаващата природа. Сега в света има едно стремление за намаление на труда и за равномерно разпределение на работата и почивката. Но тази идея още не е проникнала у всички хора като една необходимост. Съвременните хора са се отказали от инициативата да уреждат сами живота си, а искат държавата да уреди всичко за тях. Но това е едно криво схващане. За да се оправят работите на хората в света и да се възстановят нормалните и разумни отношения, за да могат всички да работят и всички да почиват, то всички, или по-голямата част от едно общество трябва да се вдъхновят, да възприемат и приложат в живота си възвишените идеи на Любовта и принципите на природата, които имат предвид благото на всички, а не както религиозните мислят, да чакаме Господ да оправи света. Това е едно погрешно схващане, че Бог ще оправи света. Защото Бог когато рече да оправя света, ще има големи страдания. Когато Бог оправя света ще има война, земетресения, катастрофи и всички бедствия и нещастия ще дойдат до главата на хората. А ако ние сме разумни същества, то ние сами трябва да оправим работите си, да не очакваме Той да дойде, да ги оправи, защото е страшно Неговото оправяне, а като дойде, да ги намери оправени, за да ни научи на други работи.
към текста >>

Това е едно погрешно схващане, че Бог ще оправи света.
Сега в света има едно стремление за намаление на труда и за равномерно разпределение на работата и почивката. Но тази идея още не е проникнала у всички хора като една необходимост. Съвременните хора са се отказали от инициативата да уреждат сами живота си, а искат държавата да уреди всичко за тях. Но това е едно криво схващане. За да се оправят работите на хората в света и да се възстановят нормалните и разумни отношения, за да могат всички да работят и всички да почиват, то всички, или по-голямата част от едно общество трябва да се вдъхновят, да възприемат и приложат в живота си възвишените идеи на Любовта и принципите на природата, които имат предвид благото на всички, а не както религиозните мислят, да чакаме Господ да оправи света. Това е едно погрешно схващане, че Бог ще оправи света. Защото Бог когато рече да оправя света, ще има големи страдания. Когато Бог оправя света ще има война, земетресения, катастрофи и всички бедствия и нещастия ще дойдат до главата на хората. А ако ние сме разумни същества, то ние сами трябва да оправим работите си, да не очакваме Той да дойде, да ги оправи, защото е страшно Неговото оправяне, а като дойде, да ги намери оправени, за да ни научи на други работи. Сега религиозните чакат да дойде Христос, да съди грешниците и да ги прати в ада, а праведните в рая. Че това е сегашният строй в света!
към текста >>

99. 3. Условията на разумния живот, 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Сегашното схващане на тези атрибути на Мъдростта е схващане на деца.
УСЛОВИЯТА НА РАЗУМНИЯ ЖИВОТ Животът, светлината и свободата това са качества и атрибути на Мъдростта. Сегашното схващане на тези атрибути на Мъдростта е схващане на деца. Сегашният живот, както се проявява, е анормален. Това не е живот, а мътна вода, в която се раждат всички микроби. Да вземем за пример характера на човека. Характерът, това е един сбор от усилията на умствените способности, на чувствата и на волевите действия, от създание мира досега. Във всяко едно съществувание човек е придобивал по малко и е съграждал характера си.
към текста >>

100. 4. Целта и смисъла на човешкия живот, 31 декември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е схващането на великите посветени.
Първите седем години детето преживява своя физически живот; това е периодът на оформяне и развиване на физическото тяло; вторите седем години - т.е. от 7 до 14 години, детето преживява живота на оформяне и развиване своите чувства, или раждане и развиване на астралното му тяло; третите 7 години - от 14 до 21 години става раждане на умственото му тяло и детето започва да живее своя умствен живот, а от 21 до 30 години се ражда причинното му тяло и човек преживява своя причинен живот. Според теософите, човек има седем тела и всяко едно се развива по седем години, които правят 49 години. Но тази класификация на човешките тела е отчасти вярна; има друго едно деление, според което човек има 12 тела. Три са основни и 9 преходни, деветте са обвивки, а трите - основни тела. Това е схващането на великите посветени. Който от вас се интересува и иска да знае нещо повече по това, има много писано по този въпрос в окултната литература, та може да четете. Всяко едно тяло на човека е едно условие за да познае един свят. Без физическо тяло човек не може да познае физическия свят. Без това ни тяло той ще бъде неизвестен и недостъпен за нас. Без духовно тяло, духовният свят щеше да бъде непознаваем за човека.
към текста >>

НАГОРЕ

0.26586103439331