Търсене в текстове за 'Схващане'

Тук Той е разглеждал Христа извън рамките на обичайните църковни схващания, това е допадало на будния дух на българина, който почва да прави разлика между ординерното църковничество, което е външна демонстрация на онова светло схващане на християнството, което може и трябва да бъде живот на всяка човешка душа.
38. ЕДНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ТЕОСОФИТЕ През първите двадесет години на нашето време, дейността на УЧИТЕЛЯ е била тема на разговори в нашата общественост. Неговата публична изява, като добър и увлекателен сказчик на религиозно - етични теми, по научно - френологични въпроси е била правилно оценявана, видно от голямото мнозинство от слушателите, които са продължавали да коментират Словото Му. В цялата страна Неговото име става известно и много често е бил желан и скъп гост на добри семейства. Тогава гостоприемните домакини широко са разтваряли вратите на своя дом, където са били поканени да чуят интересния събеседник по-голям кръг от близки и приятели. А в тези разговори, УЧИТЕЛЯТ на обикновен език е разкривал закономерностите на живота, които всеки обикновен човек изживява, без да може да ги обясни, а при някои случаи направо отхвърля. Тук Той е разглеждал Христа извън рамките на обичайните църковни схващания, това е допадало на будния дух на българина, който почва да прави разлика между ординерното църковничество, което е външна демонстрация на онова светло схващане на християнството, което може и трябва да бъде живот на всяка човешка душа. В тези откровени разговори УЧИТЕЛЯТ е подлагал на оценка редица явления от ежедневието и открива пътищата към тяхното правилно разбиране. С особена увлекателност Той е правел духовният свят разбираем и приемлив - такъв, какъвто е, такъв какъвто трябва да се разбере. Достатъчно е било, в такава интимна среда, УЧИТЕЛЯТ да обърне внимание за някоя кармична завръзка или развръзка между членовете на едно семейство, да насочи развитието на децата към тяхното действително поприще, или да отвали бремето на противоречиви изживявания, за да стане Той желан и очакван гост на този дом. Така методично е действал УЧИТЕЛЯТ. Така Той е припалвал светлинка след светлинка в съзнанието на онези, които са Го слушали.
към текста >>

4. 6.16. Звездният свят

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

За мен специално, връзката, която направих между астрономията, или анатомията на звездния свят, астрологията, или физиологията на звездите с астросоциологичното схващане ми разкриха дълбоките творчески процеси в Битието.
Имаше важни исторически моменти в историята на човечеството, когато Той насочваше своето внимание към дълбокия паралелизъм, съществуващ между планетните разположения и обществените явления. Той гледаше на планетите като на някакви големи същества, които със своите електромагнитни влияния - варианти на могъща слънчева енергия, взимаха участие в живота на всички творения. Също така зодиакалните знаци маркираха епохите, културите и расите в духовно - политическата история на човечеството. Георги Марков притежаваше широко, необятно въображение и будна интуиция. Заедно с него започнахме да разработваме материалите, които ни даваше Учителят. За мен специално, връзката, която направих между астрономията, или анатомията на звездния свят, астрологията, или физиологията на звездите с астросоциологичното схващане ми разкриха дълбоките творчески процеси в Битието. Започнах да виждам като откровение земния път около Слънцето и слънчевата спирала, като пътуващи светове в етера, които непрекъснато минават през космичните пристанища, по които остават хората или животните по тях и вземаха при себе си и съществата, които казваме, че се раждат. За мен звездното Небе се одухотвори, аз не виждах в разнобагрените слънца на Небето някакви тайнствено движещи се горящи точки, напротив, в техните срещи съзерцавах творческите процеси в Битието. Също така научих, че колкото са по-редки срещите между планетите, толкова по-големи са техните отражения в духовния, политическия и стопански живот на хората. Космичните и планетните цикли за мен бяха ключове, чрез които тълкувах развитието на историята. Тези мигове на съзерцание и откровение, непосредствено изживяни под красивите нощи на звездния свят, ми внесоха такъв голям импулс, такова голямо творческо вдъхновение за истинска идейна работа.
към текста >>

5. 6.39. Равносметката

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Тези две философски схващания, поставени на строга критична преценка, в своите крайни логични изводи достигат до границите на едно монистично философско схващане.
Ето първата част на тази равносметка. Ако разлистим историята на философията от древността, после преминем през първите векове на християнството, средновековието, ренесанса, и най-сетне достигнем до нашата съвременност, ще констатираме, че философската мисъл, с нейните най-различни системи, се е движела главно между два полюса, между двете противоположности - от едната - школите на позитивизма и материализма, а от друга - различните школи на идеализъм, разбира се разглеждани като философски схващания. Школите на позитивизма, или на материализма имат големи заслуги, понеже те са дали тласък на естествените науки, които достигнаха в своите научни изследвания, като например физиката и химията, до крайния предел на материята. Чрез разбиване на атома и чрез геохимичната идея, идея, която още алхимиците някога издигаха - за превръщането на елементите един в друг. Школите на идеализма, като философски системи, се занимават предимно с проблемите на мисловните процеси, но не и с великата идея на Духа, както много философи са писали по тези въпроси. Тези две философски схващания, поставени на строга критична преценка, в своите крайни логични изводи достигат до границите на едно монистично философско схващане. И двете тези школи в крайните си заключения идват до идеята, че материята и духовната същност са безкрайни. Трябва обаче дебело да подчертаем, че понятието „безкрайност" е атрибут на Вечното Космично Начало, или както Учителят учи - Великото Космично Единство, живот за Цялото. Така че монистичното разглеждане на Битието е не само най-новата, но същевременно и най-старата философска система в историята на философията. Един от философите на нашата съвременност - Бергсон, се явява отчасти като изразител на монистичното философско схващане. Той взема, разбира се ограничено, интуицията като метод за обхващане действителността в нейното траене като цяло.
към текста >>

Един от философите на нашата съвременност - Бергсон, се явява отчасти като изразител на монистичното философско схващане.
Школите на идеализма, като философски системи, се занимават предимно с проблемите на мисловните процеси, но не и с великата идея на Духа, както много философи са писали по тези въпроси. Тези две философски схващания, поставени на строга критична преценка, в своите крайни логични изводи достигат до границите на едно монистично философско схващане. И двете тези школи в крайните си заключения идват до идеята, че материята и духовната същност са безкрайни. Трябва обаче дебело да подчертаем, че понятието „безкрайност" е атрибут на Вечното Космично Начало, или както Учителят учи - Великото Космично Единство, живот за Цялото. Така че монистичното разглеждане на Битието е не само най-новата, но същевременно и най-старата философска система в историята на философията. Един от философите на нашата съвременност - Бергсон, се явява отчасти като изразител на монистичното философско схващане. Той взема, разбира се ограничено, интуицията като метод за обхващане действителността в нейното траене като цяло. Наистина това е една стъпка към великата идея, която Учителят ни разкри в Космичното схващане - „ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО". Така че, в тази наша равносметка, която трябваше да даде отговор на духовните ни тежнения е, че философията, в стремежа си да схване света като цяло, което е неделимо, материално, духовно и психическо, се приближава до Великата идея - живот за Цялото. Полярността в Битието трябва да се схваща като едно важно условие за творческите процеси в живата разумна природа. Статичната идея за доброто и злото, предмет, занимаващ редица идеалистични системи и разните религиозни теологически вярвания е архаична, остаряла.
към текста >>

Наистина това е една стъпка към великата идея, която Учителят ни разкри в Космичното схващане - „ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО".
И двете тези школи в крайните си заключения идват до идеята, че материята и духовната същност са безкрайни. Трябва обаче дебело да подчертаем, че понятието „безкрайност" е атрибут на Вечното Космично Начало, или както Учителят учи - Великото Космично Единство, живот за Цялото. Така че монистичното разглеждане на Битието е не само най-новата, но същевременно и най-старата философска система в историята на философията. Един от философите на нашата съвременност - Бергсон, се явява отчасти като изразител на монистичното философско схващане. Той взема, разбира се ограничено, интуицията като метод за обхващане действителността в нейното траене като цяло. Наистина това е една стъпка към великата идея, която Учителят ни разкри в Космичното схващане - „ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО". Така че, в тази наша равносметка, която трябваше да даде отговор на духовните ни тежнения е, че философията, в стремежа си да схване света като цяло, което е неделимо, материално, духовно и психическо, се приближава до Великата идея - живот за Цялото. Полярността в Битието трябва да се схваща като едно важно условие за творческите процеси в живата разумна природа. Статичната идея за доброто и злото, предмет, занимаващ редица идеалистични системи и разните религиозни теологически вярвания е архаична, остаряла. Това е старата философия на бялата раса. Новата раса, която ще се създаде от Шестата култура на арийската раса, ще има като основен проблем да проучи Космичната Стълба на Реалността на Битието, която за първи път Учителят ни я даде, Той я разкри на синора между две епохи - старата, която си отива и новата, която сега се ражда.
към текста >>

6. 6.79. БОРБИ И ИЗПИТАНИЯ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

79. БОРБИ И ИЗПИТАНИЯ Като разлистим историята ще видим, че винаги съдбата в един или друг вариант се е повтаряла при създаването на една религия, на някаква научна теория, философско схващане и социално движение - явяват се борби, идео-логични стълкновения, особено в средите на първите пионери, които често водят до големи изпитания.
79. БОРБИ И ИЗПИТАНИЯ Като разлистим историята ще видим, че винаги съдбата в един или друг вариант се е повтаряла при създаването на една религия, на някаква научна теория, философско схващане и социално движение - явяват се борби, идео-логични стълкновения, особено в средите на първите пионери, които често водят до големи изпитания. Сектантските центрове, които се образуват около дадено учение или религия винаги признават големият авторитет, който е родоначалник на тази идея, но като се дойде до нейното приложение следствие различната културност, различното духовно ниво на тези групи души, дават своя отпечатък. Знайно е още от дълбока древност, че всяка окултна школа, особено след заминаването на нейния създател, след като е напуснал физическото си тяло, силите на Злото и силите на Доброто в тези окултни центрове са активизират. И двете сили от лявото и от дясното посвещение започват да проявяват своето истинско естество, чрез своята пълна характерност. Омразата се проявява в своята разрушителна стихийност, а любовта се разгаря в своята творческа пълнота. Тази борба се явява като резултат на тези две течения за надмощие.
към текста >>

7. 25. БРАКЪТ И ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ

ТОМ 5

" „Учителю, вие гледате съвсем друго яче и вашето Учение идва в противоречие с обикновеното схващане за морала".
После трябва да се пази друг един закон: то е да сърадваш. Когато видиш някоя жена, че държи своето дете да не кажеш: да си имах и аз такова дете, а да ти е драго, че тя има такова дете. Ти кажи „Моето дете, което имам и то е хубаво". То е по-хубаво, защото духовното дете го носи човек винаги със себе си. Нали е по-хубаво детето ти да е винаги с теб? " „Учителю, вие гледате съвсем друго яче и вашето Учение идва в противоречие с обикновеното схващане за морала". „Да, аз зная, че при сегашните разбирания се ражда противоречие." „Учителю, хората са разделили формите на две - едните считат за морални, а другите за неморални. Например те считат, че едно момиче е чисто ако не се допре даже с ръката си до момче". „А ти как разбираш всичко това? " „Аз схващам, че те трябва да не се допират никак ако са нечисти, а при чистотата отношенията са свободни". „Вярно е това, което ти схващаш, а онова което ти казват или виждаш отвън, то е заблуждение.
към текста >>

Твоето вътрешно схващане е верно.
" „Аз схващам, че те трябва да не се допират никак ако са нечисти, а при чистотата отношенията са свободни". „Вярно е това, което ти схващаш, а онова което ти казват или виждаш отвън, то е заблуждение. Например ти чувствуваш и долавяш едно нещо. После виждаш двама души нещо правят. Това е илюзия. Твоето вътрешно схващане е верно. После трябва да знаете, че Божественото е като река. След като си се окъпал в реката и дойде друг той в същата вода ли се къпе? Не, тя водата е изтекла и сега друга тече, която е лично за него. Ето защо човек трябва да знае, че неговото никога не могат да му го вземат. Това, което е за него, то си е специално определено.
към текста >>

8. 122. ЧОВЕШКАТА ОБИЧ И БОЖИЯТА ЛЮБОВ

ТОМ 5

Това е много трудно за схващане, защото външнаЛфор-ма е необходима понякога, за да закрепи човешкото съзнание, за да може да се закрепи стремежа му към изучаване на същината на даден въпрос.
Веднъж Учителя ми каза: „Аз още не мога да оправя обърканите понятия на Савка за чистотата". Тя търсеше всички форми и кодекси и то все на зън да бъдат външни, да бъдат изискани и изнесени пред погледа на всички и да са опънати по конец в редица. Може би това бе останало у нея от майка й, която бе немкиня. Учителят искаше една свободна мисъл при учениците. Човек трябва да разглежда същината им, а да не се скачва и да се съединява с външните форми. Това е много трудно за схващане, защото външнаЛфор-ма е необходима понякога, за да закрепи човешкото съзнание, за да може да се закрепи стремежа му към изучаване на същината на даден въпрос. Аз още от дете се противопоставях на общественото мнение, дори правех точно противоположното, за да предизвикам реакция и да се отдалеча по този начин от него и да се разгранича от него. Бунтувах се вътрешно. Когато Учителят ме сближи с Борис то старите сестри шушукаха и ме критикуваха. Обикновено те бяха седнали на пейката или по столове и си разправят разни неща, а аз минавам с Борис и нарочно го хващам под ръка пред тях и те се ококорват и ни гледат. Ама аз тогава съм била млада - двадесет и пет годишна.
към текста >>

9. 182. СТАРАТА ПОПОВА РЪКОМАХА И РАЗМАХВА РЪЦЕ

ТОМ 5

Това изказване на Учителя бе предадено на всички, което трудно бе за схващане от самото начало, защото ние се срамувахме от нея и от себе си, че я търпим и че има такъв човек в нашите редове.
Но това нейно деяние беше нетърпимо за всички - не можехме да я гледаме, защото с поведението си дразнеше всички, пречеше ни да слушаме, отклоняваше вниманието ни и чрез нея се проектираха чужди влияния в Школата и се създаваха дисхармонични състояния в самия салон. Голямо противоречие за всички. Тогава братята отидоха при Учителя и поискаха разрешение да я махнат от салона, а пък един брат каза, че ще я хване за гушата или пък ще я дигне на ръце и ще я изхвърли не само от салона и от Изгрева, но ще я захвърли в пространството. Учителят го изгледа и каза: „Оставете я. Тя ни пази от любопитните и от света". Това изказване на Учителя бе предадено на всички, което трудно бе за схващане от самото начало, защото ние се срамувахме от нея и от себе си, че я търпим и че има такъв човек в нашите редове. Но започнаха да идват любознателни в салона от гражданите особено в неделя от 10 часа когато те биваха допускани свободно. Любопитните и любознателни граждани от града дошли да чуят Учителя поглеждаха старата Попова и нейните редовни номера, оглеждаха я и се чудеха как ние я търпим, застанали напълно невъзмутими и сериозни в салона, слушайки Учителя. Те гледаха, че някакъв стар човек с брада говори за неща, които те изобщо не разбираха, но си тръгваха, отиваха в града и разправяха след това, че там горе при дъновистите всички са луди, ненормални и откачени като старата Попова. Беше ни много срам от нея и от онези наши близки от града, наши познати, които идваха да чуят за пръв път Учителя. А ние имахме връзка със света, ние бяхме студенти, някои работеха долу в града, ние имахме познати и роднини.
към текста >>

10. 3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Никола Петков Ватев

ТОМ 6

Има неща, които са мъчни за схващане.
Прочети им вашето писмо, то важи и за тях. Ваш П. К. Дънов София, 16.Х.1909 г. Получих вашето писмо. Животът е училище, в което много уроци има да се учат. Има неща, които са мъчни за схващане. Има работи, които са трудни за извършване. Но онзи, който е решил в себе си да следва пътя на Истината и да служи Господу не трябва тия мисли да го спъват. Във всяко дело на живота се иска постоянство и добра воля. Добрите желания в живота се осъществяват постепенно. Плодовете по дърветата не се раждат сладки и зрели веднага.
към текста >>

11. 32. Братското лозе в Търново

ТОМ 7

32. БРАТСКОТО ЛОЗЕ В ТЪРНОВО Разболя се един наш брат в Търново, получи някакво ревматично схващане на ръце и крака, прибави се главоболие, така че не може да помръдне от леглото си.
32. БРАТСКОТО ЛОЗЕ В ТЪРНОВО Разболя се един наш брат в Търново, получи някакво ревматично схващане на ръце и крака, прибави се главоболие, така че не може да помръдне от леглото си. Викат лекари, изписват лекарства, братът ги пие, но положението вместо да се подобрява, то се влошава. Веднъж изохкал: „Какво не бих дал, само и само да мога да оздравея“. През цялото време жена му се молела и мислено разговаряла с Учителя: „Ако може някой да Ви съобщи, да дойдете веднага, струва ми се, че мъжът ми ще оздравее тутакси. Но как да Ви съобщя когато лекарите казаха, че едва ли ще изкара до утре“. Ето така тя мислено си разговаряла с Учителя и както била замислена изведнъж вратата на къщата се отваря и влиза Учителят: „Рекох, идвам заради болния!
към текста >>

12. 8. Писма от Боян Боев

Любка Хаджиева

ТОМ 7

Божественото седи в новото схващане на любовта.
Ти трябва да любиш и ако не любиш, ще дойде едно болезнено състояние. От ония добри мисли и чувства, които похлопат във вас, зависи вашето здраве! Да обичаш някого, е най-лесната работа! Какво ти коства да имаш едно добро чувство към някого! Любовта не позволява никакво отстъпление, или ще умреш или ще победиш! Божественото седи в новото схващане на любовта. Само по този начин може да се подмладите. Любовта ще ни въведе в Божествения свят. Съкровища се събират само чрез любовта! Когато любовта те посети, ти ще усещаш, че целия свят е твой. Според мен, който не обича Бога, не може да обича и другите.
към текста >>

13. 83. ДЪЛГИТЕ ГОДИНИ В МОЯ ЖИВОТ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

И действително, за себе си аз имам схващане, че само съм стъпила в началото на един път, който се губи от погледа във вечността, но път из който ще вървя винаги озарена от голямата светлина лумнала от душата на Учителя.
Много красиви спомени са останали заключени като нещо свещено, като реликва в тайната стаичка, в душата. Аз далеч не казах всичко и за Учителя, защото и никой от нас, които бяхме около Него като съученици, не може да стори това. Защото никой не е дошъл до онова истинско познание за УЧителя и все пак и най-малко просветеният е запазил спомен у себе си, че се е докоснал поне до една необикновена святост. Сега минават, нижат се много случаи на проверка на онова, което е говорил. Между многото Негови слова, които набелязаха пътя ни към бъдещето, често си спомням една мисъл: "Вие сте още в началото на вашето съзнателно развитие". И действително, за себе си аз имам схващане, че само съм стъпила в началото на един път, който се губи от погледа във вечността, но път из който ще вървя винаги озарена от голямата светлина лумнала от душата на Учителя. И ако Той бе казал в последните дни на земния си живот пред приятели: "Свърши се една малка работа" и ако Той с велико смирение така е преценил голямото дело, което извърши, а то бе дело Божие, какво да каже който и да е от нас? И когато Той се върне да продължи това дело, може би сега по изключение това да бъде по-скоро, вярвам че ще бъде при по-благоприятни условия, с по-малко противодействия и врагове. Нещата не се повтарят. И ние, които пак ще Го намерим, ще бъдем навярно свободни от карма, ще бъдем и по-добри и ревностни ученици. Да бъде благословено Името Му през вековете, да бъде благословено и делото Му за слава Божия, да бъде светла радостта ми, когато отново ще Го срещна, да бъде крепка вярата ми, че ще изпълня завета Му.
към текста >>

14. 33. ПРЕДПОЧИТАНИЯ ПРЕД ЧОВЕШКОТО И БОЖЕСТВЕНОТО

ТОМ 8

Д: Виж какво, първо не мога да говоря аз, че Учителят имаше предпочитание към някого-.Това е елементарното схващане, зависеше от човека.
33. ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ ЧОВЕШКОТО И БОЖЕСТВЕНОТО В: Вие сте заварили различни приятели. Д: Да. В: Всяка душа има свой път индивидуален. Д: Точно така. В: И така е била на Изгрева и Учителя е имал строго отношение, строго специфично към всеки един. Д: Виж какво, първо не мога да говоря аз, че Учителят имаше предпочитание към някого-.Това е елементарното схващане, зависеше от човека. С едни имаше по-малко разговори, с други повече и т.н. На някои им беше нужен повече, на други по-малко и ние тука ще изпаднем в големи изкушения ако вземем да правим сравнения. Аз не знам някои от нашите хора да е бил огорчен, че Учителят не е бил достатъчно внимателен към него, като към друг един повече. Той така правеше едно равновесие, като имаш предвид, че хората са деликатни, ревниви са хората по начало. Никой не се е оплакал, щото какво, не е приет от Учителя.
към текста >>

15. 36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

ТОМ 8

Това е моето схващане, защото те са работили така кьртовски, че те не са имали време да спят.
Тя разбира това нещо, разбира се и той го разбира, но Учителят в беседата си казва: "Той не разбира как се подплъзна", защото все пак у него, той е бил един човек с много голяма любов към ближния, обичал е своите ученици, ценял е своите ученици като сътрудници. Моето предположение е, че той е сключил с нея брак, един брак, който е абсолютно необикновен, щото тя му е била дясната ръка и може би той от кавалерство, от рицарско чувство да я защити от клюките на обществото, вероятно той е направил този брак заради това. Но той не е трябвало да жертва, все пак да прави този компромис заради мнението на хората. Той може би трябваше да остави тя да понесе да кажем клюките по свой адрес, той по свой адрес, без да има някаква истина, т.е. някаква как да ви кажа обикновена връзка, за която тъй може би се говори. Това е моето схващане, защото те са работили така кьртовски, че те не са имали време да спят. Той както разказва, в неговата автобиография те са били в преписка с целия свят. Тя е превеждала неговите лекции и след това са се разпращали по всички европейски страни и в Америка и в Англия са отивали. Трябвало да бъдат превеждани и както той казва цели свитъци, те са натрупали в такива кошове за пране каквито имаше на времето, такива високи кошове за пране и са ги мъкнели двамата до пощата, да ги предават на пощата. Това е един огромен, огромен труд, на който той се е посветил с целия си жар. В това време разбира се не спира дейността си и враждебната ложа.
към текста >>

16. 130. ПОБОЯТ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ 1936 ГОД.

Е.А.:Говореше. Впоследствие имаше схващане на езика, много бавно говореше.
Никога толкова редовно не е идвал, колкото в този период, когато бе бит. Сутрин бе на Паневритмия, редовно идваше на Паневритмия, когато Му преминаха синините, но когато имаше синини, не идваше. Но забелязха след около един месец, че Учителя започна малко да си влачи десния крак, по-мъчно се движеше. По-после видях, че като се хранеше, изпускаше лъжицата с дясната ръка. В.К.: Говореше ли? Е.А.:Говореше. Впоследствие имаше схващане на езика, много бавно говореше. Не фъфлеше, но много бавно изговаряше думите. Помня последната беседа, която я държа преди да тръгнеме на Рила, просто така думите едва-едва, бавно-бавно ги казваше. Нямаше фъфлене защото Той се сдържаше, нали, когато може да изговори думата, ги изговаряше, но идваше на беседи, държеше беседите. Не отсъстваше от беседи, както не отсъстваше от Паневритмията, но дясната ръка и десният крак така бяха малко засегнати не можеше да ги движи. Специално ми направи впечатление на ръката, защото ние като се храниме аз Го виждах какво може и какво не може, нали така.
към текста >>

17. 131. ОТДЕЛНОТО МЯСТО НА РИЛА

Аз съм се разбирала най-хубаво с Паша за схващането ми с Учителя, със Савка не съм имала противоречия за Учителя, с брат Боев, с Катя Грива, близките, които ми бяха.
Аз сега за пръв път го казвам това, защото това беше едно интимно общуване с мене и викам си. Сега такъв характер има значи Борис, ама аз не го познавах. Аз с Борис сме се разбирали само идейно. И понеже той така, останах с впечатление, че Борис схваща правилно учението на Учителя. Защото през цялото време, докато съм била при Учителя, малко от хората, по моето разбиране схващаха правилно учението на Учителя. Аз съм се разбирала най-хубаво с Паша за схващането ми с Учителя, със Савка не съм имала противоречия за Учителя, с брат Боев, с Катя Грива, близките, които ми бяха. Но общо така, например онова така говорене мен ме дразни. „Така се нареди, така стана", разбирате, вижда ми се просташко изразяване на духовни въпроси. И затуй не ми лежи тоя начин на изказване. Но да ви кажа и после много религиозна форма ми се струва това че е. Така. В.К.: При тази власт и тази епоха, отреза възможността за религиозна форма, отреза.
към текста >>

Аз съм се разбирала най-хубаво с Паша за схващането ми с Учителя, със Савка не съм имала противоречия за Учителя, с брат Боев, с Катя Грива, близките, които ми бяха.
Аз сега за пръв път го казвам това, защото това беше едно интимно общуване с мене и викам си. Сега такъв характер има значи Борис, ама аз не го познавах. Аз с Борис сме се разбирали само идейно. И понеже той така, останах с впечатление, че Борис схваща правилно учението на Учителя. Защото през цялото време, докато съм била при Учителя, малко от хората, по моето разбиране схващаха правилно учението на Учителя. Аз съм се разбирала най-хубаво с Паша за схващането ми с Учителя, със Савка не съм имала противоречия за Учителя, с брат Боев, с Катя Грива, близките, които ми бяха. Но общо така, например онова така говорене мен ме дразни. „Така се нареди, така стана", разбирате, вижда ми се просташко изразяване на духовни въпроси. И затуй не ми лежи тоя начин на изказване. Но да ви кажа и после много религиозна форма ми се струва това че е. Така. В.К.: При тази власт и тази епоха, отреза възможността за религиозна форма, отреза.
към текста >>

18. 180. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

В.К.: Ами така то е нещо лично вътрешно схващане и усещане.
Дали е бил камъкът на Бялото Братство или не, но почувствах нещо особено. В.К.: Та значи почувства нещо особено. Е.А.: Да, виж това го почувствах. Не мога да съм по-дебелокожа. Не съм така медиумична ли, не знам. В.К.: Ами така то е нещо лично вътрешно схващане и усещане. Е.А.: Сега да, то е лично за мене. В.К.: По-нататък чета. Бастунът на Учителя го дадох на Славянски, понеже той много тича по погребението тялото на Учителя. Но по-късно там се замеси втората му жена и каза, че не знае къде е. Много съжалявам за него, защото той беше символ на сила, бастуна на Учителя.
към текста >>

19. 185. ХОРОСКОПЪТ НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКТОРА

Умствено будна ще е, с бързо интуитивно схващане и ще е силно магнетична, та ще привлича много приятели, които ще й бъдат от помощ и подкрепа.
ДРУГИ ОСОБЕНОСТИ: Венера 28 градуса в Рак, секстил с Марс. Ще се увлече от особена напредничава религиозна фаза; има опасност от отрицателен психизъм. Амбициозна, стремяща се, смела природа, влюбчива и демонстративна в чувствата си. Енергична и делова ще е, та ще може да печели добре, но лесно ще харчи, та парите не ще се задържат в нея. Венера тригон с Уран. Умствено будна ще е, с бързо интуитивно схващане и ще е силно магнетична, та ще привлича много приятели, които ще й бъдат от помощ и подкрепа. Ще обичц изкуството, музиката, поезията и ще е способна на платонична любов. Дълбоки емоции, вдъхновение. Венера квадрат с Юпитер. Ще обича лукса, но ще й е невъзможно да го осъществи. Показана е вероятност да понесе загуби вследствие нечестността и вероломството на другите.
към текста >>

20. 02.Като завърших отделенията

Гледището на материалистичното схващане ме водеше до абсурд.
Обяснението, което даваха богословите също не ме задоволяваше. Аз тогава четях книги, ходех по сказки и търсех отговор на това, което ме вълнуваше. По тоя път на търсене дойдох то теософията, до окултното знание, до Учителя. Тогава си мислех: „Ако животът на човека започва с раждането и свършва със смъртта, значи човек е едно материално творение на природата, създадено някак случайно от развитието и съчетанието на нейните елементи, какъв смисъл е такъв живот? Как може човек да има разум, а вън от него природата да няма. Гледището на материалистичното схващане ме водеше до абсурд. Самата аз бях изгубила вяра в Бога, както ме беше учила мама. Затова помогна обучението в гимназията. Материалистическото разбиране уби вярата в мене, макар, че то не можа да ме задоволи и да ме изпълни с нещо по-разумно и по-добро. В душата ми остана пустота. При такова душевно състояние се запознах с теософията, с индуската философия и религия.
към текста >>

21. 02-ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Такова схващане има и тоя път следва от много години и Л.
Лулчев принадлежи именно към едно подобно движение в България. Това движение е носител на мощни импулси, благоприятстващи пробуждането на скритите познавателни и творчески сили в човека, благоприятстващи изобщо пробуждането на духовния човек. Основните тежнения и основните стремежи на това движение могат да се изразят с думите: Живот според духът на истинското Христово учение; върховен стремеж към пълно прилагане на това учение на активната любов и на беззаветно служене на Бога, чрез служене на ближния, на страдащия брат. Това е едно движение, в което стремежът към чист морален живот е съпроводен със също тъй силен стремеж към знания и просвета, и което издига като свой върховен лозунг заповедта на Христа: „Съвършени бъдете, както е съвършен вашия Отец на небесата". Елементарна истина сред хората на тази духовна среда - както и сред всички истински окултисти, теософи и истински мистици, стремящи се към развиване на висши дарби и към високо духовни постижения, е че първото условие за това е пълното себеотдаване на безкористна служба на висшата истина, висшата правда, висшата красота - служенето на живия Бог на любовта. Такова схващане има и тоя път следва от много години и Л. Лулчев; на това именно той дължи преди всичко и постигнатите от него резултати. Не ще съмнение, г. Л. Лулчев не е сред поменатата среда, нито единствения, нито най-големия ясновидец, има там още мнозина и между тях един, който безспорно стои във всяко отношение много високо над всички -техния Учител. Него Л. Лулчев отдавна и твърде отблизо познава; на него той дължи особено много за своя ясновидски дар и своите духовни постижения и към него той е преизпълнен с най-смирено и благоговейно почитание - такова, каквото някогаж пророкът на Йордан можа да изрази към великия Назареянин с думите: „Не съм достоен да развържа ремъка на обущата му".
към текста >>

22. XIII. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО?

Единствено важно за днешния момент и епоха е еднаквостта, която имаме в схващането си по най-жизнените и кардинални въпроси на живота, а именно въпросите за насилието, братството, мирът и Любовта.
Времето за подобно братско единение между отделните духовни течения. От нас няма дг се изисква да загубим своята индивидуалност и характерност като отделни личности и общества. Няма да заставаме на някакви измислени човешки платформи, защото това е несвойствено на свободните хора и неизгодно за нашите задачи. Напротив, онова, което дава нашата украска като толстоисти, вегетарианци и Ученици на Бялото братство, теософи, евангелисти адвентисти и пр. е красиво и необходимо даже при днешните условия. Единствено важно за днешния момент и епоха е еднаквостта, която имаме в схващането си по най-жизнените и кардинални въпроси на живота, а именно въпросите за насилието, братството, мирът и Любовта. Това е най-широката наша база и най-съществената ни платформа. На нея ще застанем, когато ще трябва да помагаме на нашите братя - човеци. Ще трябва да се сплотим, защото самото време ни определя обща работа и знаем, че сподавяния глас за братство и мир изхождат от едно сплотено мнозинство, по лесно се отеква в народната изстрадала душа. Ще изключим от нас оня разделящ елемент, който се изразява в спор, одумване и пр. Времето, през което живеем най-малко изисква това.
към текста >>

В този отдел ще бъдат засегнати ония живи проблеми, които възникват на границата що дели механичното и материалистично схващане на живота от неговото органическо, биологически-жизнено схващане.
ПОКАНА Открива се подписка за записване абонати за шестата годишнина на списание „ЖИТНО ЗЪРНО" Вярно на своя дух, списанието ще третира и занапред ония живи въпроси, които се представят за разрешение пред човека с пробудено съзнание, човекът - освободен от остарелите религиозни, научни и социални догми. - То ще дава отзив на новото, което сега и както сега то се проявява в индивидуалния и обществен живот, в науката, изкуството и ще изнася основните закони на онази жива наука за природата, по които са построени всички органически форми и се развива всеки живот и всяка мисъл. В списанието ще бъдат застъпени главно следните отдели: /. Общи статии („Стари и нови схващания за живота" - „Моралните противоречия на нашето време" - „Съвременното боготърсителство" и др.). II. Наука. В този отдел ще бъдат засегнати ония живи проблеми, които възникват на границата що дели механичното и материалистично схващане на живота от неговото органическо, биологически-жизнено схващане. По-специално, ще бъдат дадени редица етюди из областта на ония науки като астрология, физиогномия, хирология, графология, френология, които са се практикували в миналото, като гадателни изкуства, а днес - третирани с методите на съвременната наука имат за цел да анализират и обяснят сложния душевен комплекс на човека. III. Изкуство. Ще бъдат поместени редица литературни работи -стихотворения, разкази и др., които по сюжет и разработка засягат духа на новото време. Ще се разгледат и някои характерни въпроси из областта на новото изкуство. IV. Вести за духовния живот в България и странство. V.
към текста >>

23. XIV. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ И ОТПЕЧАТВАШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ!

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

март каталог „Нови мисли" имаше за цел да прокара общото схващане, да разпространим нашите книги не толкова между членовете на кръжоците, колкото между всички обществени хора, които ни симпатизират и трябва да бъдат запознати с новото велико учение.
Използваме случая да ви явим, че сметката Ви на 31 май до № 9, IX серия, показва дълг.....лв. Сумата, която имате на лице срещу този Ви дълг, молим внесете ни я незабавно, понеже постоянно ни са потребни суми за изплащане печатането на беседите. До 12 беседа включително ще Ви се изпраща количеството, което досега сте получавали. Ако след това желаете да се увеличи или намали, молим явете ни веднага. Изпратеният Ви през м. март каталог „Нови мисли" имаше за цел да прокара общото схващане, да разпространим нашите книги не толкова между членовете на кръжоците, колкото между всички обществени хора, които ни симпатизират и трябва да бъдат запознати с новото велико учение. Молим Ви всички да имате присърце тази работа. За разпространители и продавачи на книгите, описани в каталога, може да се заемат лица и не от братството, доста е да бъдат добре напътени, честни и изправни в сметките си. На всички, които продават нашите издания, ще се прави 25 на сто отстъпка от цената показана в каталога. Тази отстъпка ще се прави и на книгите от школата, описани в изпратения Ви отделен списък, за набавяне само от школниците. Поръчки на книги, молим да се правят само от настоятеля, който е във връзка с нас.
към текста >>

24. 17 - 2. ФОНД „ДАРОВИТИ МЛАДЕЖИ

ТОМ 10

Там като че ли имате схващането, че Варненското братство само ще трябва да внесе някаква голяма сума и да изнесе голямата задача - издържането на един младеж да завърши образованието си.
Прочетохме го в съвета и държим да ви отговорим следното: Относно фонда „Даровити младежи" и изпратения правилник за него, критиката, направена от страна на Варненското бра тство има и своята добра страна. И ние ще се вслушаме в онова, което е уместно. Защото още при написването на правилника казахме си, че ако нещо впоследствие се окаже неуместно, ще го изменим. От съобщенията ви за задачите, които Братството ви си е поставило, действително проличава, че материалните Ви средства са вече напълно ангажирани. Така щото като се има предвид, че всичко в Братството е поставено на принципа на свободата, ив този случай ще действаме по свобода: който желае, ще отдели нещо от средствата си, кога то може и ще ги внесе за засилване на фонда. Там като че ли имате схващането, че Варненското братство само ще трябва да внесе някаква голяма сума и да изнесе голямата задача - издържането на един младеж да завърши образованието си. Всъщност на този акт трябва да се гледа като на взаимопомощ, проявена от Братствата из цялата страна, както казва поговорката: „Капка по капка вир става". Ще добавим още, че както правилникът предвижда, ако средствата не достигнат, Братският съвет в София ще добави нужното от общите братски средства. Това е достатъчно да определи самия фонд като общо братско начинание. Според Вас оня, който е даровит, за него Бог се грижи и ще оправи пътя му. Съгласни сме и с това, но може да се каже също, че именно чрез съществуването на взаимопомощ в братството ни Бог може би промисля да улесни пътя на способните и бедни, дошли между нас.
към текста >>

25. II.02.08. Борбата за българска независима църква се разраства

Това е било твърде добре известно на новия Варненски митрополит, който още в качеството си на дякон и после на протосингел при Патриаршията (от 1860 до 1863 г.) имал възможност да се запознае добре с българския въпрос и да си образува определено схващане по него.
Посрещнат от голямо множество народ, от всички гръцки първенци и от представители на властите, той отишел на кола, предшествувана от едно жандармерийско отделение, най-напред в дома на един от градските първенци, дето, след като се приготвил, се отправил в шествие на църква. След това посетен или поздравен от върховете на властта и чрез драгоманите от страна на консулите, в понеделник той върнал визитата на управителя, при когото бил събран управителният съвет, в който е бил прочетен неговият берат. С всичко това митрополит Йоаким станал не само формално, но и фактически Варненски митрополит, поел управлението на епархията си и дошел в непосредствен допир с варненската действителност. И още от първия момент той се сблъскал с българското църковно-национално движение във Варна и е трябвало да вземе ясно и определено становище по него. Ние видяхме в предидещата глава как това движение в предвечерието на идването на Иоакима и тъкмо във връзка с това идване, се надигнало и разразило с нова сила и застрашителност. Това е било твърде добре известно на новия Варненски митрополит, който още в качеството си на дякон и после на протосингел при Патриаршията (от 1860 до 1863 г.) имал възможност да се запознае добре с българския въпрос и да си образува определено схващане по него. От неговата кореспонденция ние узнаваме, че още в Цариград той е имал наистина ясно становище по българо-гръцката разпра. Той е отдавал най-важно и изключително значение на българския въпрос, поставял го е като най-крупната и важна проблема, изправяща се пред него за разрешаване; като „най-сериозният и съществен въпрос на деня, чиито последици ще бъдат за нас твърде пакостни поради много причини и съображения". Неговата кореспонденция с Патриаршията още от първия момент след пристигането му във Варна се пълни най-вече с разисквания около тоя най-парлив въпрос. Още в първото си писмо от Варна до патриарха от 2 март, след като съобщава за пристигането и настаняването си, първият въпрос, който повдига, е българският, за който дава някои сведения. А второто му дълго писмо от 26 март е посветено изключително на същия и той дава „най-обширни и точни сведения", „обширно описание на неговите разклонения и основи в града и селата".
към текста >>

26. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ VII. ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО на ВАРНА

А според модерното схващане на историята, която трябва да обхваща всички страни от живота на един народ, на един град, и политическото, и етногра-фическото, и търговско-икономическото, и книжевно-научното, и художественото и пр.
Така ще се свърже с 20-годишния юбилей на Варненското археологическо дружество и последнята подготвителна стъпка към написване историята на града. Аз искам обаче да предпазя моите варненски съграждани от фалшивия път, по който са попаднали други наши градове е желанието си по-скоро да се сдобият със своя история и който ги е довел до недоноси и до компрометиране на самата цел. Историята на един по-голям и исторически град, какъвто е Варна, не е работа, която може да се извърши с един замах. Тя не може да се приготви за една, две или три години, а се изискват по-основателни и дълговременни проучвания. Нужно е предварително монографично осветление на разните въпроси. А според модерното схващане на историята, която трябва да обхваща всички страни от живота на един народ, на един град, и политическото, и етногра-фическото, и търговско-икономическото, и книжевно-научното, и художественото и пр. минало - написването историята на Варна не може да бъде по силите на едно лице, а са нужни усилията на няколко души, които после да бъдат обединени. Тук не може да се засяга въпросът в подробности, но може да се каже, че трябва да се изследва миналото на народностите, на еснафите, на търговията, на образоваността и пр. Ето защо не трябва да се бърза с написването на една цялостна история на Варна, но с така основания фонд да се подкрепят и извикват засега изследвания по разните въпроси, които накрай обединени в едно да дадат една достойна, монументална история на града. Написването историята на градовете у нас, тъй важно за общата история на страната, не е още поставено на здрави научни начала, въпреки това, че има вече написани няколко истории на наши градове. Нека се надяваме, че Варна ще прояви и тук своята висока култура и напредничавост и, като постави на здрави основи написването на своята история, даде в това отношение пример и на останалите наши градове!
към текста >>

27. IV.На 17 август, понеделник, 7 часа вечерта се каза проповедта на Казакова

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Мислила съм и съм проектирала много работи, желала съм политическото подигане на българския народ, неговото освобождение, неговото вътрешно възраждане, но това схващане бива по особен начин, схващане, което няма тясна връзка с общото, Божественото развитие на цялото човечество.
Но понеже аз бях по-активна, погрешките ми излязоха, а вашите са скрити, понеже вие не сте толкова активни. Скрити са, казвам, във вашите души, във вашите умове, при все че вие не съзнавате и не искате да ги изповядате. Но когато дойдете в моето положение, и вие ще направите същата изповед. Що е бил моят живот между вас? Каква полза съм принесла? Мислила съм и съм проектирала много работи, желала съм политическото подигане на българския народ, неговото освобождение, неговото вътрешно възраждане, но това схващане бива по особен начин, схващане, което няма тясна връзка с общото, Божественото развитие на цялото човечество. Земята е арена на постоянни стълкновения, стълкновения на индивидуално развитие. На първо място ние желаем да развием своето тяло, своя ум, да се повдигнем в обществото, да завземем известно положение, да се осигурим, като мислим, че това е истинският път на нашето развитие. Обаче, питам се аз сега, какво е останало от всичко това в мене? Като виждам тялото си, за което съм се грижила, оставено в Божествения склад за разглобяване. Тия мисли, които съм имала на Земята, понеже са тежки, не мога никога да ги взема със себе си.
към текста >>

28. IV.12 август, вторник 1914г.

Ние сме започнали да учим отгоре надолу и затова ангелите са, които имат правилно схващане за нещата, поради което са и поставени за учители на човечеството.
Защото ако вие имате лаборатория, заграждате я, да не би някое дете да влезе и да я повреди, то колко повече Господ трябваше да направи преграда между земното и небесното, като с това определи развитието на човешката душа. Та, тази преграда показва мястото, отдето са започнали хората да слизат надолу, както екваторът е мястото, през което хората отиват на север и са започнали да се отдалечават. Образуват се два противоположни полюса. Така процесът на корените на едно дърво показва пътя на нашата еволюция, а процесът на клоните показва пътя, през който ангелите са минали. Но понеже има диаметрално различие, то ангелите идват, като слизат надолу, а ние идваме, като отиваме отдолу нагоре. Ние сме започнали да учим отгоре надолу и затова ангелите са, които имат правилно схващане за нещата, поради което са и поставени за учители на човечеството. (Чете стиховете от 9 до 13.) „И стана утро, и стана вечер, ден трети." А то значи: първият ден-за първото тяло, вторият ден - за второто тяло и третият ден - за третото тяло. (Чете стиховете от 14 до 18.) Чудят се някои хора, и учени даже, как е възможно да се направи за толкова малко време. У човека са много работи невъзможни, а у Бога е всичко възможно. Божествената земя, към която ние отиваме, далеч се различава от мястото, в което сега живеете и което в сравнение с онази земя, в която отивате, е пустота и един малък остров. И така, в четири дни Бог направи жизненото тяло, жизнената енергия, принципа на разплодяването и размножаването.
към текста >>

- Искам да имате правилно схващане за нещата и не бива да се вплитате в старите неща и тогава ние ще бъдем повече православни от другите.
В църква, направена от камъни, дърва и кал - да, не ходя, но постоянно съм в църква, в същинската църква, в която аз стоя постоянно и в която искам всички вие да пребъдете. Казвам ви, ходете си в църква, обичайте свещениците, но живейте за Христа. В този закон стои спасението на българския народ и на всички нас. Щом нашата вяра започва да се упреква, да се съкратява, Христос казва: Малко дайте. Дядо Петър Тихчев: - Слава на Господа, това е така, опитал съм го. - Искам да имате правилно схващане за нещата и не бива да се вплитате в старите неща и тогава ние ще бъдем повече православни от другите. В 12 часа събранието се прекъсна, а в 4 часа подир обяд жените започнаха своето бдение, което свърши в 6 часа. В 6 и половина часа вечерта всички мъже и жени се събрахме в заседателния салон. Изпяхме песента „Грешна душо", молихме се с „Добрата молитва" и четохме прави „Хвалата". След това Учителят съобщи, че редът утре е от 4 часа сутринта мъжете да започнат бдението на групи по 9 души. Първата група се състоя от лицата: Пеню Киров, Тодор Стоименов, Илия Стойчев, Димитър Голов, Петко Гумнеров, Константин Иларионов, Анастас Бойнов, Деня Цанев и Петко Епитропов.
към текста >>

29. IV.17 август, неделя 1914г.

Това е едно криво схващане на въпроса.
Тогава и да искате да работите, не можете. Когато настане тази епоха, епохата на благоприятността, тези, които знаят законите, ще се повдигнат по-горе, за да се ползуват. Когато в духовния свят настане зима, слизаме на Земята. А светиите отиват през три други полета и когато настане зима в астралния свят, подигат се по-нагоре, в менталния свят, а когато са по-напреднали, отиват още по-високо. Някои хора казват, че когато влязат в рая, не искат вече да излизат навънка. Това е едно криво схващане на въпроса. Ако вие влезете в един богат земеделец, нима няма да ви прати на неговата нива да орете и жънете? Раят е дом, дето Господ живее, но след като поживеем малко при Него на гости, Той ще ни каже: „Аз имам нива и всеки от вас да отиде да поработи." Ние ще кажем обаче: „Господи, добре ми е тука." Но ние виждаме, че сам Господ не е в рая. Той е излязъл от рая и ето, идва на Земята. Може ли Господ да отиде на нивата, а вие да стоите у дома? Това е именно, което се проповядва днес в църквата.
към текста >>

30. IV.17 август, неделя 1914г.

Това е едно криво схващане на въпроса.
Има времена, които са най-благоприятни за развитието на човечеството, а пък има времена кармични, когато няма никакви условия за развитие, тогава е зима, Тогава и да искате да работите, не можете. Когато настане тази епоха, епохата на благоприятността, тези, които знаят законите, ще се повдигнат по-горе, за да се ползуват. Когато в духовния свят настане зима, слизаме на Земята. А светиите отиват през три други полета и когато настане зима в астралния свят, подигат се по-нагоре, в менталния свят, а когато са по-напреднали, отиват още по-високо. Някои хора казват, че когато влязат в рая, не искат вече да излизат навънка. Това е едно криво схващане на въпроса. Ако вие влезете в един богат земеделец, нима няма да ви прати на неговата нива да орете и жънете? Раят е дом, дето Господ живее, но след като поживеем малко при Него на гости, Той ще ни каже: „Аз имам нива и всеки от вас да отиде да поработи." Ние ще кажем обаче: „Господи, добре ми е тука." Но ние виждаме, че сам Господ не е в рая. Той е излязъл от рая и ето, идва на Земята. Може ли Господ да отиде на нивата, а вие да стоите у дома? Това е именно, което се проповядва днес в църквата.
към текста >>

31. IV.7 август, петък 1915г.

Това е лъжливо схващане.
Да любиш, това е живот, въздигане, разширение на човешката душа, на човешкия ум, на човешкия дух. Това е любов, това е да бъде Христос във вас. Тогава ще бъдем силни. Сега всички се плашат и казват: „Чакай мъжът ми да не залюби друга." Лош микроб е влязъл в нея. Долу тия изтезания. Това е лъжливо схващане. Като излезе към виделината, тя вижда, чака горе и говорим истината, то е нашата невеста, която ни чака, която 8000 години проповядва: „Излезте из хамбарите и ме залюбете." Но и разчепква тия въжа досегашни, които са вече на скъсване. Всички питат: „Какво ще стане? " Ще се събори старата къща и ще се съгради нова. Ами това е трудна работа и иска много жертви. Ще ги дадем.
към текста >>

Мисля, че е по-полезно това да се направи предварително, отколкото сетне, когато се съберат и се видят добре един друг Учителят: - Вие имате едно схващане за този царски син и за тази царска дъщеря, бих желал да зная вашето мнение.
Н.: - Върху тази поетична фигура за царската дъщеря и царския син, който като дойде, ще направи света по-другояче - хвърлете повече светлина върху този царски син и тази царска дъщеря. Учителят:-Той е много важен въпрос, който изисква цяла беседа. Мъжете не въздишат ли за тази царска дъщеря? Гр.: - И жените. Н.: - Явява се един момък, иска да се ожени за едно момиче, кой е начинът, по който може да се разберат? Мисля, че е по-полезно това да се направи предварително, отколкото сетне, когато се съберат и се видят добре един друг Учителят: - Вие имате едно схващане за този царски син и за тази царска дъщеря, бих желал да зная вашето мнение. В.: - Види се, дълго време са царували слуги на царските тронове и слугини, и така ще върви доста дълго време, докато видим истинския наследник. Както в притчата за лозарите, когато дойде господарят, ще върже слугите и ще вземе лозето. Учителят: - Вземете втората част от притчата. Христос дава разгадката какво ще направи. Щом е разпнат царският син, и Господ идва и ще даде лозето на други.
към текста >>

32. V.II.31 МОЛИТВА За разбиване и съсипване на всички сплетни и въздействия вражеви.

За разбиванието, за съсипването и за окончателното унищожение на всички сплетни и въздействия вражови по неправилното схващане и приложение в живота Твоите свети и Божествени Истини от брата (сестрата)...... и липсата на пълният душевен мир, спокойствие, радост и веселие. 4.
31 МОЛИТВА За разбиване и съсипване на всички сплетни и въздействия вражеви. 1. Господи Боже наш. Отче на небето и на земята. 2. Ти в когото всичко е възможно, молим Ти се послушай молбите, които рабите Ти отправят към Теб тази вечер и сърдечно просят Твоята милост. 3. За разбиванието, за съсипването и за окончателното унищожение на всички сплетни и въздействия вражови по неправилното схващане и приложение в живота Твоите свети и Божествени Истини от брата (сестрата)...... и липсата на пълният душевен мир, спокойствие, радост и веселие. 4. Ти Господи сам подействувай сега с присъствието и силата на Твоят Свят Дух за измиванието на всички утайки от грехът в сърдцето, душата и умът на брата (сестрата)..... 5. Като повдигнеш и неговата (нейната) душа и я изпълниш с всяка радост, упование и надежда в теб, за да не губи Твоето благоволение. Амин. Забележка: Ще се чете от20 до 28 юни всяка вечер в 9 часа след „Добрата молитва".
към текста >>

33. НАРЯД за 1916 година

Корнелий не е бил прост човек по моето схващане.
Край във вечността няма, но край за вас има. Когато листата паднат на земята, то да не мислите, че краят на всичкия свят е дошъл? Да не разсъждавате като Настрадин Ходжа, който казал: „Когато моята жена умре, половината свят умира; а аз като умра, всичкият свят умира." Твоят свят умира, но ни най-малко онзи Божественен свят. Защо ние претърпяваме умиране, защо нашият свят не е съвършен? Дойдеш ли до едно място, трябва да се преобразиш, за да ти се даде нов подтик на работа. Корнелий не е бил прост човек по моето схващане. Той, както аз схващам, този човек трябва да е имал дълбоки познания, този човек е бил посветен. Защото Господ на глупави хора не се явява. Не искам да обиждам никого, но аз ви говоря за един закон. Ще бъде глупаво за един велик музикант да свири на един глух човек и да му казва: „Какво разбра? "" Той ще му каже: „Само виждам, че една клечка я мърдаш напред-назад." Музикантът ще му каже: „Ти си глупав." И двамата са глупави.
към текста >>

34. 5. КОЕТО БОГ Е СЪЧЕТАЛ

Тъй че, според моето схващане, някоя жена може да е жива, но тя отдавна е умряла, тя стои вкъщи, както в някоя зоологическа градина има скелети останали или както в някои музеи има препарирани птици.
Цял месец ще се работи за обновление на сърцето, душата и ума. Това значи „туй, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.“ Това е законът, към който се връщате, за да турите съгласие между сърцето, душата и ума си. Всеки, който е направил разлъчване от това, което Бог е съчетал, той е изгубил тази хармония. Има много жени, на които мъжете са умрели, но някои от тях са живи, макар че хората ги смятат умрели. И обратно, има жени умрели, но те са живи. Тъй че, според моето схващане, някоя жена може да е жива, но тя отдавна е умряла, тя стои вкъщи, както в някоя зоологическа градина има скелети останали или както в някои музеи има препарирани птици. Турците за такива случаи казват: „За ибрет.“ Така аз разбирам посланието на апостола Павла. Той казва: „Да не приемаш вдовица по-долу от 60 години.“ Числото бе число на любовта. Това показва, че такъв човек не е за работа. Младите вдовици да се женят и да отглеждат деца. Това е велик закон.
към текста >>

Според моето схващане, плачът не е естествен в това отношение.
Очите си трябва да пазим чисти. Как се развалят очите? Някоя жена като изгуби мъжа си, плаче, плаче за него и очите й отслабват. Защо трябва да плаче? Този, същия мъж тя по-рано не го е искала, а сега плаче за него. Според моето схващане, плачът не е естествен в това отношение. Плачът трябва да бъде израз на едно смекчаване на сърцето. Плач, който не произвежда смекчаване, той е без благо. Ще ви приведа следния пример за изяснение на мисълта. Осъдили един крадец за кражба - откраднал 25 лева, осъдили го на 3-годишен затвор. Адвокатът, който го защищавал, казал: „Той тази кражба не я направил умишлено, защото ако той беше крадец, на същото място имаше 10 000 лв., които също би взел.“ Крадецът, като чул това, започнал да плаче.
към текста >>

Ако схващаш, че има грешка и не я поправиш, значи това не е правилно схващане.
Които от вас са правили опит през изминалия месец, забелязали ли сте някакви резултати? Имате ли апетит? У вас първо трябва да се възстанови хармония между яденето, пението и моленето. Избягвайте самоосъждането. Схванете ли, че има една грешка у вас, поправете я, не се осъждайте, но я изправете. Ако схващаш, че има грешка и не я поправиш, значи това не е правилно схващане. Наблюдавайте сутрин какъв е цветът на Слънцето. Когато цветът е много червен и това ви направи впечатление, то значи, че вие сте много преситени от живота. Ако при изгряването на Слънцето забележите един облак, това показва, че в твоето слънце има облак и затова гледай да го премахнеш. Например някога не си разположен, не обичаш някого - ти имаш такъв черен облак на твоето слънце и Господ го вижда и казва: „На слънцето на Мара има черен облак.“ Гледайте от всички неща да добиете една приятност, едно детинско разположение, а не да мислите, че много сте живели, много сте страдали. Един вол, който е носил много товар и всеки ден е изяждал по 50 тояги, той какво знае?
към текста >>

35. 14. ПОЯСНЕНИЯ ВЪРХУ ОКУЛТИЗМА, СПИРИТИЗМА, ТЕОСОФИЯТА, МИСТИЦИЗМА И ХРИСТИЯНСТВОТО

“ Право е вашето схващане - трябва да ядете.
Под всяко ваше психично неразположение аз разбирам, че някоя ваша греда е изгнила и се е съборила. Завистта, омразата, всички подобни отрицателни качества, това са съборени греди вътре във вашето здание - вашето тяло. Като ви гледам сега, знаете ли какво ми напомняте? Деца, които са огладнели, когато им помирише ядене, а учителят им продължава да разправя урока, си казват: „Дано спре вече, да идем да се нахраним! “ Или: „Не ни говори, Учителю, а сложи да ядем! “ Право е вашето схващане - трябва да ядете. Но, ако ме слушате, трапеза ще имате, ще ви дам да ядете; не ме ли слушате - няма трапеза. Колкото за трапеза, такава още няма да ви сложа, защото на гости се дава малка закуска, а на работници се слага трапеза. Като ви дойде гост, нали му давате само едно сладко и вода и - „хайде, със здраве“. Трапеза слагате и гощавате само онзи, който е работил на нивата ви. Когато ви дойде на гости някой възлюблен или заслужил приятел, вие го нагостявате добре, а това що показва?
към текста >>

36. 15. СИЛИТЕ В ПРИРОДАТА

У някои от вас обективният ум е много силно развит, а висшият е слабо развит; у някои от вас религиозното чувство е силно развито, а схващането за кротост и смирение са слабо развити.
После ще предизвикаме по-висшите форми на ума, въображението, слушането, разсъждението, музиката, творческия ум. Най-после ще предизвикаме любовта към Бога, към хората и към животните, ще предизвикаме още чувството на вяра и надежда, на дружелюбие, общителност, приятелство, но не в тази смисъл, както сега се разбират. Ще предизвикаме още закона на справедливостта, изпълнителните сили, от които произтича разрушението, т.е. екзекутивната страна на живота. Разбира се, това е трудно, понеже, ако речем да предизвикаме сега музиката, не ще можете всички да я възприемете, защото у едни от вас музикалното чувство е доста развито, а у други - слабо. У някои от вас обективният ум е много силно развит, а висшият е слабо развит; у някои от вас религиозното чувство е силно развито, а схващането за кротост и смирение са слабо развити. Защо Христос е казал: „Аз съм кротък и смирен по сърце“? Смиреният и кроткият човек лесно може да се справи с всички мъчнотии в света. Един естествен метод за самовъзпитание е да се поставите в положението на гладния човек. Щом е така, не мислете какво сте яли в миналото, как сте яли ред години, това не е важно. Може да сте яли много добре, важно е днес как ще се нахраня.
към текста >>

37. 20. ВЛИЯНИЕТО НА ХАРМОНИЯТА В ЖИВОТА

Значи няколко пъти може да се остарява и да се подмладява - това е схващане в музикално отношение.
Началото на музиката е младостта, а краят на музиката - старостта, т.е. младият е в началото, а старият - в края. Как разбираме музиката? Като остарее музикантът, няма никакво ръко- пляскане.Щом се завърши музиката, всички се възхищават и публиката ръкопляска: „бис,бис“, да се повтори. Започват отначало да свирят. Значи няколко пъти може да се остарява и да се подмладява - това е схващане в музикално отношение. Няма старост, както вие мислите. И в тази смисъл, в музиката, под „млад човек“ се подразбира човек, достигнал разцвета на своята възраст, а когато той развие до най-висока степен всички свои чувства и способности, това е старост. Тогава той е най-силен, най-мощен. А най-силното, най-мощното извън музиката го разбираме като най-старо, най-неспособно и казваме: „Стар човек! “ Та, щом влезете в хармонията, ще измените вашите схващания.
към текста >>

Сега вие се питате: „Защо аз не раста, защо нямам това схващане, защо мислите ми са малко разбъркани?
А най-силното, най-мощното извън музиката го разбираме като най-старо, най-неспособно и казваме: „Стар човек! “ Та, щом влезете в хармонията, ще измените вашите схващания. Като кажа „млади“, подразбирам, че сте започнали, а старите ще завършите в най-висока степен, до която вашата душа може да достигне - тази хармония. Сега, не че у вас няма усилия - у вас има много усилия, стремеж; всички тези неща са добри, но стремежът, желанията ви трябва да се насочат разумно във великия стремеж на любовта. Може да имате стремеж, но ако не изберете онова време, което изисква хармонията, ако не вземете в съображение законите, които работят, всички ваши усилия ще бъдат безплодни. Сега вие се питате: „Защо аз не раста, защо нямам това схващане, защо мислите ми са малко разбъркани? “ Хармония, хармония трябва. Хармонията трябва да я възстановите по всички начини, при каквито и да е жертви. Възстановите ли хармонията, каквито жертви и да дадете за нея, нищо не е изгубено. Необходимо е да се възстанови тя в душите ви. После, вие, като не разбирате живота, мислите, че обществото много ще ви даде.
към текста >>

38. 23. ПРИЛОЖЕНИЕ

Седите, пеете си и казвате: „Като умрем, ще идем в рая.“ Това е едно погрешно схващане.
Когато човек почувствува, че е смирен, той ще почне да расте. Вземете запример онези синове в света, които чакат бащата да им остави, мислят само за онези права, които имат, и си казват: „Какво ще се падне от баща ни? Ние сме 6 сина, баща ни има 12 000 000 лева, значи на всеки по 2 000 000 лева.“ Всеки син, където ходи, все това казва: „Право имам, 2 000 000 лева имам. Мене не ми трябва наука, не ми трябва работа, аз съм осигурен.“ И сегашните християни проповядват, казват: „Вие сте спасени, Христос е умрял заради вас, 2 000 000 имате! “ Е, хубаво, като сте спасени? Седите, пеете си и казвате: „Като умрем, ще идем в рая.“ Това е едно погрешно схващане. Като отидете в духовния свят, не че ще ви изпратят, но каква полза, ако живеете в духовния свят, а не сте ученици на тази велика Школа? Значи у вас трябва да се зароди едно такова дълбоко, непреодолимо желание, каквото досега не сте имали. По някой път аз ви гледам, че плачете, и си казвам: Ако тия сълзи, които досега сте проляли, бихте ги проляли само за да станете ученици, какви велики промени биха произвели! А вие за какво плачете? Плачете, че някой ви обидил, плачете, че нямате средства, плачете, че не сте млади, че сте остарели, че нямате знания, че нямате това-снова, че нямате обществено положение, че нямате сили.
към текста >>

“ Имате едно лъжливо схващане.
И мъже, и жени, все плачат. Плачът, той е даден за другите. За вас обаче, ако плачете, то е плачене за училище, да проливате сълзи да станете ученици. То е най-великото, най-хубавото нещо. Сега туй, като ви говоря, ще кажете: „Толкова време ние търсим Христа, ние Го слушаме, ние Го обичаме, жертвуваме се заради Него, проповядваме заради Него! “ Имате едно лъжливо схващане. Ако вие искате да учите музика при един съвременен професор, обаче срещнете го на пътя, говорите му, хвалите го, казвате му, че като него няма друг, давате му по една китка всяка сутрин и тъй 10-20 години наред, хвалите го, но не отивате да учите музика, питам: какво ще спечелите? Нищо няма да спечелите. Вие ще сте профани по музика и учителят ще каже: „Много добър е този ученик, цветя носи, но много съжалявам - не учи.“ А представете си обратното: че вие сте вътре в училището, не носите букети, цветя, не хвалите учителя си, но учите. И той е доволен, радва се, че има един способен ученик и казва: „Добър ученик е този! “ Каква полза, срещнете Бога, дадете Му букет, казвате: „Господи, Ти си добър, такъв-онакъв, като Тебе друг няма, Ти си Любов, Ти си много добър“, направите Му една молитва.
към текста >>

39. 24. СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ. ЗАПАЛВАНЕ И ИЗГАСВАНЕ НА СВЕЩТА

Ако мислите, че може да се наложите, това е криво схващане.
Да обясня думата „приложение“. Представете си, че вие имате отделни части, от които трябва да се образува един мост. Вън от подпорките, които са нужни за моста, още какво се изисква? Нали се изисква една съединителна брънка, нишка отгоре? Следователно един човек на друг не може да се наложи. Ако мислите, че може да се наложите, това е криво схващане. Между единия и другия може да има само съединителни нишки, както и в организма. Всяка клетка е отделна, но между една и друга клетка има съединителни нишки. Следователно всеки човек, от каквато категория и да е, той има съединителни нишки. Вие трябва да се стремите да не късате тия нишки, а колкото може повече да се образуват. Колкото повече такива нишки има, толкова повече животът става по-хубав, по- красив, или, с други думи: колкото повече възвишени духове ви обичат и изпращат своите мисли към вас, толкова животът ви ще бъде по-смислен, по-красив, а колкото по-малко мислят за нас, толкова и животът ви ще бъде по-обикновен.
към текста >>

40. 28. ПРИНУЖДАВА НИ

Сега, според мене, аз имам едно схващане.
Ако Бог ви е оставил, Той ви чака да Го обикнете, за да дойде при вас. Когато дойде някоя болест, то Господ иска да ви повика за онзи свят, но вие казвате, че не сте готови още. Той иска да ви обикне и болният казва: „Кажете на Господа, че още не съм готов да отложи тази работа.“ Казвам: Може да се отложи. Господ казва: „Или ще Ме обичате, или ще ви обичам.“ Няма среден път. Тук има голяма свобода. Сега, според мене, аз имам едно схващане. Да ви кажа аз как гледам на нещата. Когато някой разбойник ме обере, аз се радвам, че Господ му е дал свобода да ме обере, но не одобрявам постъпката на разбойника. Свободата на разбойника е от Бога, а постъпката му не е от Бога. Защото утре ще дойде друг майстор, ще обере разбойника. Колко е добър Господ.
към текста >>

41. 29. ВЯРАТА КАТО ЗАКОН

Аз искам сега да ви освободя от това схващане, че тя е стара.
Тя е инвалид. Тя е саката. Ако не може да мисли, глупава е; ако не може да чува, глуха е; ако не може да вижда, сляпа е. Защо я наричате тогава стара? Една сестра може да ходи, ушите й са на място, очите й са на място, защо я наричате стара сестра? Аз искам сега да ви освободя от това схващане, че тя е стара. Да можех да ви намеря на млади години на хорото! А пък сега ще напуснеш хорото. Ако от голямо благоприличие не съм дошъл, да не ви разваля хорото. Като си играл на хорото, нали беше хубаво? Имаше тропане, скачане, хубаво сте били облечени.
към текста >>

42. 31. ДОБРОТО СЕМЕ

22 август - 22 септември 1922 г.

Това е само едно субективно схващане, че светът е лош.
И често хората за дълго време казват, че „Господ ще ни направи това, онова.“ Господ много добре си върши работата, но нашата работа е останала назад. Ние не я вършим. Ние трябва да се опретнем, всеки един трябва да има задача. Да каже: „Аз какво трябва да върша? “ Често ние се спираме в света и казваме: „Светът не е такъв, какъвто ние го желаем.“ Това няма защо да ни спъва. Това е само едно субективно схващане, че светът е лош. Друг човек може да бъде точно на обратното мнение. Светът е добър, когато ние сме добри. Светът е лош, когато ние сме лоши. Често сте страдали от треска, развали се вкусът ви. Каквото и да ви дадат, когато го вкусите,-казвате, че е горчиво, безвкусно.
към текста >>

43. ПЪРВИ МЕСЕЦ

Беседа държана на 09.02.1923 г.

Добродетелта е широко понятие и включва в себе си всички положителни проявления на човешката воля - воля разгледана в широк смисъл, както се проявява на 3-те полета:Физичния свят с качествата си: твърдост, смелост, решителност.Умствения свят: разбиране, проумяване, схващане и долавяне.В Божествения свят: волята трябва да бъде благородна, да има благороден импулс.
А диамантът е прозрачен, защото материята му е толкова фина, че всичката светлина преминава през него и се излива навън. От добродетелния човек излиза светлина. Защото благия роден подтик, са лъчите, които идат от духовното слънце. Те преминават през него, като светли мисли и се превръщат в дела. Само добродетелният човек може да бъде чист. Добродетелта е широко понятие и включва в себе си всички положителни проявления на човешката воля - воля разгледана в широк смисъл, както се проявява на 3-те полета:Физичния свят с качествата си: твърдост, смелост, решителност.Умствения свят: разбиране, проумяване, схващане и долавяне.В Божествения свят: волята трябва да бъде благородна, да има благороден импулс. Добродетелта е волята на Божествения свят, проектирана на физичния свят. Казваме, че добродетелта е плод. В плода е кондензирана всичката енергия на неговото узряване, затова чрез обратния закон плода като се посее енергията ще се развие по обратен път и ще даде цялото растение или дърво. Затова и в едно добродетелно дело ние можем да проследим пътя на мислите и чувствата и да изучим самите мисли и чувства, които са дали храна, за да узрее този плод. Плодът зрее само при светлина и топлина.
към текста >>

44. СВЕЩЕННОТО ПРАВИЛО

Това схващане е, което трябва да имате.
И там злото е изключено. Някой път седите и казвате: „Мен Учителят не ме прие.“ Ама не си светлина, как ще те приема? Ако ти си един твърд камък, който причинява вреда, как ще те приема? Ако ти си един умрял вол, ще те туря ли в гостната стая на някой стол? Ако ти си един ангел, ще те туря на първото място и ще дойда да ти прислужа. Това схващане е, което трябва да имате. Много ваши мисли и чувства, които до сега сте употребили, са отрицания, които образуват лоши черти. Тях трябва да ги турите на една страна - от ляво. Всяка отрицателна мисъл на завист, на злоба, такива потънкости - в ляво, а всяко добра мисъл - в дясно. Турете граници от ляво и от дясно и след туй вие ще се поставите в трето положение, на мястото на светлината, и тогава ще разберете резултатите как са произлезли. Само че, у доброто има повече светлина, по-мапко тъмнина.
към текста >>

45. ВТОРИ МЕСЕЦ

От опит на своя живот виждам, че някъде човек трябва само да мълчи, има моменти, когато човек в тях преживява най-радостни минути в душата си и тъкмо тогава ще дойде някоя сестра и ще ти проповядва морал, в себе си казвам, ако тя сега знае и има това схващане, ще ме остави, да си размишлявам сама, защото от вътре иде по-голямата светлина, отколкото от вън, но всичко е за полза, защото и аз същото правя на другите, като мисля, че ще принеса полза.
Егоистът не познава закона на жертвата. Еленка 22. 08. 1923 г. София VII2 Равновесие Равновесието за мене от това становище е невъзможно. За да го приложи човек трябва да бъде много мъдър, умен и прозорлив, да схваща от вътре, къде трябва да мълчи и пази равновесие, за да не предизвика нещата и то от гледището на правдата. От опит на своя живот виждам, че някъде човек трябва само да мълчи, има моменти, когато човек в тях преживява най-радостни минути в душата си и тъкмо тогава ще дойде някоя сестра и ще ти проповядва морал, в себе си казвам, ако тя сега знае и има това схващане, ще ме остави, да си размишлявам сама, защото от вътре иде по-голямата светлина, отколкото от вън, но всичко е за полза, защото и аз същото правя на другите, като мисля, че ще принеса полза. Но сега, като изпитвам, казвам: че трябва да бъде човек съвършен, за да бъде полезен на земята. И може да бъде защото Учителят казва: „Да бъде човек съвършен е най-лесното нещо, защото ние сме създадени съвършени, но не се развиваме съвършено и оставаме недоразвити." Василка 22. 08. 1923 г. София VII 3 Свобода и Простор [Не е вписана тема] VII 4 Светлина и знание Светлина подразбира пробуждане на съзнанието, значи свещта се запаля, но ако тя свети само в една празна стая и никой не използва нейното благо, то тя напразно свети. Под светлината на тази свещ - пробуденото съзнание, умът сърцето и волята се самосъграждат в изящество, чистота, здравина и красота.
към текста >>

46. ЧЕТВЪРТИ МЕСЕЦ

София IV 4 Мъдрост За да може човек да разбере правилно живота и да има вярно схващане за нещата, необходимо е да познава тази добродетел.
Сийка 22. 10. 1923 г. София IV3 Истина Това е онази Добродетел, която осмисля живота на човека, разкрива му нов мир, сближава хората, дава им възможност да се опознаят и да добият онази необятна свобода. Невенка 22. 10. 1923 г. София IV 4 Мъдрост За да може човек да разбере правилно живота и да има вярно схващане за нещата, необходимо е да познава тази добродетел. Мъдростта - това е онази добродетел, която хвърля необходимата светлина, за да даде възможност да се видят и разберат много неща, които биха останали затъмнени без нея. Първата стъпка към тази добродетел, това е знанието. Човек трябва всестранно да се развива, да добие обширни познания, за да има верните разбирания за живота и винаги да дава вярна преценка на нещата. Марийка 22. 10. 1923 г.
към текста >>

47. 35. ЖАЛБА

В „Парижката Света Богородица" той, в лицето на свещеника-архидякон Клод Фроло ни рисува колко жалък е човек, когато има развит ум, има философски разбирания за живота, обаче не е успял да надвие, да облагороди своята плът, своя астрал и да се свърже с Висшето в себе си... " 5/ От стр 499: „В същата книга Хюго в героя си Квазимодо - приличащ по- скоро на чудовище, отколкото на човек: гърбав, едноок, хром, глух, с криви зъби, грозен, страшен - ни показва, че във всяко човешко същество, дори и в най- нисшето дреме един ангел, който при известни условия повдига края на завесата, която го скрива и показва своето Божествено лице... Наистина, колко симпатичен ни е Квазимодо в проявените от него титанически усилия да облекчи страданията на Есмералда." В „Клетниците" Хюго ни описва, в лицето на епископа, монсеньор Биенвеню, силата на доброто, на благородството да извика из недрата на човешката душа заровените там Божествени сили към проява, за да подчертае каква голяма доза от истина се крие в афоризма: „Любовта любов ражда." Като противопоставя тоя метод на методите на насилието, на наказанието, намирайки ги некадърни да възродят човешката душа..." В последната глава на тази моя книга, аз съм подчертал дълбокото разбиране на Учителя Дънов за развоя на заложбите, на силите в човека по пътя на дълга еволюция, в разрез с плиткото, неиздържано разбиране на църковното, догматичното схващане за човека и неговата съдба, от църковните теоретици на официалните християнски църкви, чиито схващания могат да задоволят само детински умове.
Цели плантации памук нарочно се изгарят, за да се поддържа по-висока цена на памука, понеже складове пращят от памук; а широките народни маси ходят полуголи... Представете си какво благоденствие ще настане за човечеството, когато този егоизъм, това безлюбие, което ражда тия злини, се превърне в любов... 2/ От стр. 493: „Човекът съзнание без човекът свръхсъзнание е слаб, греховен, едно жалко създание, едно висше животно. Но, действуващ под вдъхновението на своето висше Аз, той е мощен, с прозорлив ум, любвеобилно, благородно сърце, канал на Божествените сили... " 3/ От стр 496: „Когато умът у човека, спекулативният, аналитичният ум (а не висшият ум, чрез който се проявява мъдростта и творчеството), е силно развит, а духовният принцип още не е развит, не е проявен, такъв човек наподобява дявол. Защото този негов ум служи добре на всички низши прояви на сърцето, на всички животински желания, на порочността в човека..." 4/ От стр. 498: „Талантливият френски писател Виктор Хюго, един дълбок познавач на човешката душа, в книгите си „Клетниците" и „Парижката света Богородица" ни дава чрез някои от героите си илюстрация за същината и проявите на човека. В „Парижката Света Богородица" той, в лицето на свещеника-архидякон Клод Фроло ни рисува колко жалък е човек, когато има развит ум, има философски разбирания за живота, обаче не е успял да надвие, да облагороди своята плът, своя астрал и да се свърже с Висшето в себе си... " 5/ От стр 499: „В същата книга Хюго в героя си Квазимодо - приличащ по- скоро на чудовище, отколкото на човек: гърбав, едноок, хром, глух, с криви зъби, грозен, страшен - ни показва, че във всяко човешко същество, дори и в най- нисшето дреме един ангел, който при известни условия повдига края на завесата, която го скрива и показва своето Божествено лице... Наистина, колко симпатичен ни е Квазимодо в проявените от него титанически усилия да облекчи страданията на Есмералда." В „Клетниците" Хюго ни описва, в лицето на епископа, монсеньор Биенвеню, силата на доброто, на благородството да извика из недрата на човешката душа заровените там Божествени сили към проява, за да подчертае каква голяма доза от истина се крие в афоризма: „Любовта любов ражда." Като противопоставя тоя метод на методите на насилието, на наказанието, намирайки ги некадърни да възродят човешката душа..." В последната глава на тази моя книга, аз съм подчертал дълбокото разбиране на Учителя Дънов за развоя на заложбите, на силите в човека по пътя на дълга еволюция, в разрез с плиткото, неиздържано разбиране на църковното, догматичното схващане за човека и неговата съдба, от църковните теоретици на официалните християнски църкви, чиито схващания могат да задоволят само детински умове. След всичко гореказано, уважаеми другарю министер, аз Ви моля да вземете инициативата да се проучи основно словото на Учителя Дънов, като бъдат прочетени от компетентни хора (понеже работата е колосална, нека бъдат назначени няколко комисии), като във всяка комисия бъде включен със съвещателен глас като тълковник и по един член от Обществото „Бяло Братство", посочен от последното, който при разглеждане на всеки сборник беседи, ако някой израз се тълкува от комисията превратно, той ще посочи гледището на Учителя Дънов още на няколко места из други негови беседи, отпечатани и подредени в други сборници. Тези комисии ще трябва да имат предвид, че както всички велики религиозни учители, тъй и Учителят Дънов е символист. И ще трябва да се дири вътрешния смисъл на някои негови изрази. Позволете ми, уважаеми другарю министер, да ви направя един намек, който нека Ви послужи като едно доброжелателно предупреждение от моя страна. Всичко важно, съществено, което е ставало в миналото и което става днес, е обект на историята.
към текста >>

48. II. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ

Когато дойдете под прямото ръководство на Духа на Христа, вий ще схванете съществената разлика между теоретичното схващане и опита.
Нещата, когато се нареждат по своя естествен път, само тогава имат стойност и цена в себе си. Следвайте по пътя. Той е път на вечни благословения, в него има всичките условия за развитието на душата и повдиганието на духа. В тая Виделина вий ще разберете чрез вътрешен опит дълбокия смисъл на живота. Ще придобиете онзи вътрешен мир, който ще внесе радост и веселие в душата ви. Когато дойдете под прямото ръководство на Духа на Христа, вий ще схванете съществената разлика между теоретичното схващане и опита. Теоретичното, това е на ума, опитното това е на сърцето. Затова казва един от пророците. „ опитайте и вижте, че Господ е благ." Запример, ако ви дам следующите геометрически фигури (фиг. 1) външното схващане ще бъде едно, а вътрешното друго: Съвременната наука изучава само външните форми. Тя мяза на человек, на когото се даде една добра книга, на която той почва да изучава нейната подвързия, след това големината на нейните букви и техните цветове, и се спира там, без да вникне в съдържанието на писаното.
към текста >>

1) външното схващане ще бъде едно, а вътрешното друго: Съвременната наука изучава само външните форми.
Ще придобиете онзи вътрешен мир, който ще внесе радост и веселие в душата ви. Когато дойдете под прямото ръководство на Духа на Христа, вий ще схванете съществената разлика между теоретичното схващане и опита. Теоретичното, това е на ума, опитното това е на сърцето. Затова казва един от пророците. „ опитайте и вижте, че Господ е благ." Запример, ако ви дам следующите геометрически фигури (фиг. 1) външното схващане ще бъде едно, а вътрешното друго: Съвременната наука изучава само външните форми. Тя мяза на человек, на когото се даде една добра книга, на която той почва да изучава нейната подвързия, след това големината на нейните букви и техните цветове, и се спира там, без да вникне в съдържанието на писаното. Ваш верен: П. К. Дънов София, 10/X 1911 г. Люб. Ст. Л. Тошев, Получих твоето писмо.
към текста >>

49. 7. ПИСМА ОТ ГЕОРГИ РАДЕВ

Опишете развитието на собственото си схващане по този въпрос.
- Какво знаете за нейното развитие, какво сте направили лично за нея и какво мислите, че трябва да се направи, за да даде тя най-големи резултати. Обичате ли да четете освен словото на Учителя и друга книжнина - каква и какви връзки намирате с разбиранията, прокарвани от Братството. 10.Какво е значението, според вас, на братските общежития и как трябва да се нареди живота за в бъдеще на базата на личния живот или на общежития; какви хора трябва да влизат в тях и може ли и трябва ли с разни външни норми да се нареди живота там. Наред с вашето разумно мнение - израз на опитност и права мисъл, посочете мисли на Учителя по този въпрос. 11.Какво разбирате под окултно ученичество? Опишете развитието на собственото си схващане по този въпрос. Докажете накрай с данни из лекциите на Учителя. Молим всеки да бъде внимателен и искрен, да не примесва онова, до което идва сам, с онуй, което Учителят дава. 12.Опишете най-силните моменти на вашия личен живот, свързан с идеите на Братството. От този ред на даване сведения става ясно, че всеки брат или сестра трябва да бъдат крайно искрени, защото всеки един е отговорен пред историята. С това всеки ще има една богата възможност да преоцени своя живот като окултен ученик - нещо, което ще оформи още повече неговото съзнание и мироглед.
към текста >>

50. VI. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ

Магдалина Стефанова Григорова

Силата седи в схващането.
Мнозина от вас искате да опитате любовта във всичката нейна пълнота. Знаете ли какво нещо е пълнотата на любовта? Любовта не се мери с оканици. Любовта и в своите малки, микроскопични прояви; и в своите велики прояви по сила е една и съща. Зад една капка любов седи толкоз сила, колкото седи зад цяло едно море от любов. Силата седи в схващането. То е контакт, непреривен контакт на любовта. Не мислете, че любовта седи само в един момент. То е непреривно съединение, понеже когато ти любиш, през твоето сърце ще мине любовта на цялото битие: ще мине любовта на растенията, и на камъчетата, и на животните, и на светлината и пр. Вие казвате: „Това е котка, това е свиня.'" Но когато обикнеш една свиня, тя престава да е свиня. Като обикнеш едно същество, то добива друг смисъл за тебе.
към текста >>

Вашето схващане трябва да бъде както малките деца.
Някой път никак през деня. И тогаз много съм скърбен." Виждането на Бога, то е една насъщна храна. Ако не го виждаш, ще страдаш. Казваш: „Аз живея." То е съединението с Бога. Аз трябва да съзнавам ида благодаря на Бога. Вашето схващане трябва да бъде както малките деца. Вие трябва да се подмладите. Както младите деца да се радвате. Небето не се нуждае от възрастни хора, а от стари хора ни най-малко не се нуждае. Никъде в Писанието не е казано „блажени старите". Старият човек - това е вързан човек.
към текста >>

51. 4. СРАМ ОТ ХОРАТА, А НЕ ОТ БОГА

Тя решила да се помоли: „Господи, ако наистина съществуваш, помогни ми да изляза от това състояние." За кратко време тя се освобождава от цялостното схващане на тялото си.
4. СРАМ ОТ ХОРАТА, А НЕ ОТ БОГА Сестра Янка Стойчева от Нова Загора ми разказа случай с една атеистка, която получила удар. Тя решила да се помоли: „Господи, ако наистина съществуваш, помогни ми да изляза от това състояние." За кратко време тя се освобождава от цялостното схващане на тялото си. Повярвала напълно в Бога. Но когато съседките са я попитали: „Как стана така, че бързо се оправи от удара", досрамяло я да им каже, че се е помолила на Бога. Отговорила: „Ех, ако не беше лекарката да ме спаси, бях си заминала за оня свят! " В този момент получава втори удар и умира на място. Изводът е следният, който съм го срещала в беседа.
към текста >>

52. 3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ

БОРИС ГЕОРГИЕВ

Според схващането на Гьоте, в произведенията на изкуството има такава строга закономерност, каквато срещаме и в природата.
Бо-Ин-Ра казва: „Изкуството не е лукс. Чрез изкуството се работи за духовната обнова на земята." Красотата събужда висшето в душата и последната достига освобождение. Защо събуждането на висшето в душата значи нейното освобождение? Свободна нали значи проява на истинската човешка природа, а нали висшето в човека е истинската му природа? Понеже любовта е най-висшето, оттам става ясна мистичната връзка между красота, свобода и любов. Според схващането на Гьоте, в произведенията на изкуството има такава строга закономерност, каквато срещаме и в природата. Художникът твори интуитивно, но нищо произволно и случайно няма в неговите произведения. В тях е проявен Бог. Д-р Щайнер често цитира прочутите думи на Гьоте относно художествените произведения: „В тях има необходимост (т.е. строга закономерност), в тях е проявен Бог." Линкей казва (във „Фауст"): „Красотата укротява всеки гняв." Гьоте иска да каже, че гледката на висшето, връзките с висшето променяват низшата човешка природа (това Линкей казва при виждане на Елена, която символизира висшето в човешката душа). А пък с това висше човек влиза във връзка и чрез художественото произведение. V.
към текста >>

53. 7. СКИЦИТЕ НА ХУДОЖНИКА БОРИС ШАРОВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Ето че пак имам едно потвърждение на схващането ми, че никога говоримата реч не бива да бъде фиксирана писмено без обработване и изглаждане на мисъл та.
Николина Шарова София 14.11.1995 г. * * * 11.12.1995 r. Мила сестра Марийка. Моля те да ме извиниш, че забавих толкова тези неща, но през това време имах да върша други неотложни неща. А и това, които ти ми изпрати, никак не ми хареса. Ето че пак имам едно потвърждение на схващането ми, че никога говоримата реч не бива да бъде фиксирана писмено без обработване и изглаждане на мисъл та. И нещо повече ще ти кажа. Сестра Елена искаше много да прегледам дешифрираните беседи и да ги стилизирам. Това не се осъществи, но пак идвам до това. че хората, които бяха най-близо до Словото, имаха същото като моето схващане. Аз съм работила 18 години като коректор и съм работила върху ръкописи, знам колко важен е този процес.
към текста >>

че хората, които бяха най-близо до Словото, имаха същото като моето схващане.
А и това, които ти ми изпрати, никак не ми хареса. Ето че пак имам едно потвърждение на схващането ми, че никога говоримата реч не бива да бъде фиксирана писмено без обработване и изглаждане на мисъл та. И нещо повече ще ти кажа. Сестра Елена искаше много да прегледам дешифрираните беседи и да ги стилизирам. Това не се осъществи, но пак идвам до това. че хората, които бяха най-близо до Словото, имаха същото като моето схващане. Аз съм работила 18 години като коректор и съм работила върху ръкописи, знам колко важен е този процес. По този въпрос искам да говоря и с Вергилий, който е на противното мнение. Дано при идването ми в София можем да си поговорим по тези въпроси. Сърдечно те поздравявам. Николинка * * * София 19.12.1995г.
към текста >>

54. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 151-200

Савка Керемидчиева

Той не трябва да си създава сам страдания от кривото схващане на нещата.
Макар да дойдат противоречиви условия, той не губи характера си. 196.Влиянията. Ученикът избягва влиянието на преходния свят, додето укрепне. 197.Правилно разбиране. Ученикът трябва всичко да разбира правил- но. Това ще му даде истинските методи за дейност. Той не трябва да си създава сам страдания от кривото схващане на нещата. 198.Определено време. Когато Учителят учи ученика, последният не трябва нищо да Му иска, а само да Го слуша и разбира правилно. Има си точно определено време, когато Учителят ще даде нещо на ученика. 199.Отплата. В това е радостта на извора: - Когато растенията, които той полива, дадат изобилен плод. Ученикът, който е получил много от Учителя, може да Му се отплати само с Любовта си към Бога.
към текста >>

55. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1341-1360

Савка Керемидчиева

Той има друго схващане.
Той живей между Слънцето и земята. За разумния човек земята е една лаборатория. Човек трябва да бъде разумен. Разумният човек се отличава със своя възглед. Той не е триизмерен човек. Той има друго схващане. Съди от причина към последствие. Разумният човек сам си прави диамантите. Той знае банките на Природата. Чиста мисъл разумният човек. 1346 Една чиста мисъл трябва.
към текста >>

56. ПРОЯВЛЕНИЯТА НА БОГА, СВЕТЛИНАТА НА БОГА И ПРИСЪСТВИЯТА НА БОГА VI 141-160

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

143 Противоречията в живота произлизат ту от новото граматическо построяване на нашата реч, ту от новото логическо схващане на нашия ум, ту от онези етически мерки,с които мерим нещата, ту от онези педагогически правила, с които си служат в живота.
142 Най-голямата истина в живота - това е Бог! Истина - диамантови лъчи. Живот - розови лъчи. Бог - диамантови лъчи. Словото на Учителя и цветовете на Небесната дъга. 143 Противоречията в живота произлизат ту от новото граматическо построяване на нашата реч, ту от новото логическо схващане на нашия ум, ту от онези етически мерки,с които мерим нещата, ту от онези педагогически правила, с които си служат в живота. Всички тези неща ни водят към погрешни изводи. Имайте предвид, че в това, върху което ще ви говоря, всяка дума има особен смисъл. Когато употребявам известна дума, аз търся нейните вибрации, защото думите се определят тъй, както се отределят слънчевите лъчи. Не можете да произведете известен цвят, ако не произведете вибрациите, които му съответствуват. Следователно, като се говори за Добродетел, например, трябва да произведете вибрации, съответни на Добродетел и тогава ще разберете съответния смисъл на тази дума.
към текста >>

57. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година

В схващането за Бога има едно криво разбиране.
Но от слъчевата топлина хората никак не са пострадали. Някои казват: „Има слънчев удар". Но този удар не произлиза от слънчевата светлина. Той произтича от едно особено състояние на кръвта. Тази слабост на кръвта в мозъка ние наричаме слънчев удар. В схващането за Бога има едно криво разбиране. Да се служи на Бога това е най-лесното. Учението за Бога го разбират мравките, растенията и т.н. Може да си наложиш да не ядеш, да не дишаш, но ще дойде време ще трябва да ядеш. да дишаш. Божествените неща са неотклоними.
към текста >>

Най-първо да възприемете, че това схващане е възможно.
В новото учение ще имате чували от най-хубав плат. Във всяка душа ще има четири отлива: изтичане на нашето сърце, душа, ум и дух, и четири вливания от Бога. Значи постоянно движение има. Вие много пъти казвате: „Как трябва да живея? " Аз сега казах принципа, но още не съм ви казал метода. Най-първо да възприемете, че това схващане е възможно. Когато пуснете водата от четирите отвора ще се излива нова вода в коритото. Тогава ще почне водата да се движи. Със старото учение да ликвидирате. Законът гласи: „Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила". Този закон спасява.
към текста >>

Не мислете, че вие като имате едно ниско схващане за жената, ще може да харосате.
На тях няма да обръщате внимание. Ако нямаш разположение, например, гневен си, постави си гърба на слънцето, нищо няма да изгубиш. В каквото положение и да се намираш, отправи ума си към Бога, все таки 50% положението ти ще се подобри, в каквото положение и да се намираш. Сега разбира се трябва да се организират учениците и ученичките взаимно да си помагат. Тези два пола в света са фактори на цялата еволюция. Не мислете, че вие като имате едно ниско схващане за жената, ще може да харосате. Или една жена, която храни най-ниски мисли за мъжа, ще може да се повдигне. Жената, това е един принцип, който съществува и си има своите права и своите задължения. Мъжът, това е принцип, който си има също своите права и задължения. Следователно на мъжа и жената трябва да се дадат законните права, подобающето. Аз бих желал да бъдете в това отношение образцови ученици, не само един към друг, но и към противоположните полове.
към текста >>

58. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

Ще стане защото имате едно правилно схващане за света.
Сега по пътя на християнството има Новото учение: Да се обединят хората и като се роди една добра мисъл в някого, трябва да се роди във всинца ви желание да я реализирате. И сега у мнозина има хубави проекти, но другите не реализират, така се губи време и няма никакво постижение. Христос казва: „Ако вие не признаете, че Любовта е едно всемощна сила, която може да извърши всичко" и Божията Истина - също. Ако вие нямате това верую, нищо не можете да извършите. Вие трябва да имате едно верую и да знаете, че това, което искате ще стане и земята да се обърне. Ще стане защото имате едно правилно схващане за света. В света е дошло време да се изменят условията. Аз искам с вашето верую да опитате. Ако вие чакате Истината да дойде отвън вие се лъжете. Вие казвате: „ Нам ни трябват пари. Парите не са първото, те отпосле ще дойдат.
към текста >>

59. 13. ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ 1914 г. В БУРГАС

Жечо Панайотов

От цялата тази работа разбрах, че нямах намерения да подчертая своята изпълнителност, но схващането ми бе, че при всички условия трябва да изпълня поръчението на Учителя.
Действително бяха се нахранили и без да се раздигне трапезата разговаряха по разни въпроси. Поседнах край другите, мина около половин час и на някой направи впечатление, че аз не съм вкусил от разните лакомства сложени на масата. Някой обаче се досети и обясни, че съм изпълнявал реда на младите. Така преминаха още часове в разговори и песни. Преди да стане Учителя да си отива, взема едно парче сладкиш и баница, и ми подаде като ми каза да го изям. От цялата тази работа разбрах, че нямах намерения да подчертая своята изпълнителност, но схващането ми бе, че при всички условия трябва да изпълня поръчението на Учителя. Не бях запомнил още думите на Христа „Когато младоженикът е тук няма защо сватбарите да постят". Все пак Учителят мълчаливо ми каза, как трябва да се постъпва в случая, не е формата най-важното нещо в живота. Този пост продължаваше в неделя. Но, този ден такива блага сложили на масата, аз не бях виждал никога. Сиромашки я карах, хранех се ту на гостилница, ту у дома на сухоежбина.
към текста >>

60. 50. ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Жечо Панайотов

В последните Му дни, у мен се оформи схващането, че Той ще ни напусне - прекратяваше се живота Му на земята.
Така щото, единствено диагнозата на професор Тодоров е правилна и остават верни неговите думи: „Господин Дънов е болен от сърцето си! ". Подробности по този период от живота на Учителя, ще опишат братя и сестри, които бяха тогава около Него. Той беше в съзнание до последния си ден и често е изказвал пред тях интересни мисли. Дал е и някои формули, които ползуваме и до днес. Тревожехме се всички за това, което Учителят преживяваше. В последните Му дни, у мен се оформи схващането, че Той ще ни напусне - прекратяваше се живота Му на земята. Връщайки се вечер от работа, минавах край салона, спирах се пред приемната му, гдето сега бе леглото Му. Осведомявах се за хода на болестта, за лекуването и т.н. Прибирах се у дома, гдето също общата тъга бе обзела всички ни. Посещавахме редовно салона в дните когато имаше лекции или беседа. Последен път Учителят ни говори на 20.XII., но беше толкова слаб... Чудно как така изнемощял говореше ония ценни мисли, записани в беседата „Последното Слово".
към текста >>

61. 84. БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛНОТО ПЕСНОПЕЕНЕ В КРЪЖОЦИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Жечо Панайотов

Относно схващането, че песните са записани „по памет", е неуместно!
В забележката, смисълът е такъв, като че ли певицата /сестра Лиляна Цветана Табакова/ е пожелала и настоявала, при печатане песнопойката, да се приемат въпросните песни. Всъщност при нея са отивали два пъти брат Борис Николов и сестра Мария - другарката му, да искат тия песни. Отивал е при нея и брат Неделчо Попов, който уреждаше печатането, със същата цел. В начало, сестрата не ги е давала, като е считала, че са дадени за нея лично. Най- после се е съгласила и ги е предала за включване в песнопойката. Относно схващането, че песните са записани „по памет", е неуместно! Сестра Табакова е с висше музикално образование и достатъчно грамотно владее нотите, за да запише веднага както слуша да се пее и изпълнява една песен. Когато Учителят е пристъпил към предаване песента „Новото битие", сестрата и присъстващият там брат Кръстю /Христо/ Трифонов, са взели тетрадките си да записват песента. Учителят ги е възпрял, като е поръчал първо да заучи сестрата песента наизуст, а по-после ще я нотира. За всички други песни, когато ги е предавал, позволил да се записват нотите. И така, в продължение на доста месеци, Битието и песните са изпълнявани пред Учителя.
към текста >>

62. 21. ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА

Николай Дойнов

Чрез правилното долавяне, проучване и схващане на нещата ученика разработва, предната част на мозъка си, центровете които се намират там.
Прави ли ги механически, формално, по буквата, той ще развива в себе си вместо положителни и добри навици, отрицателни и лоши такива, и ще има обратни резултати. Човек се ползува от всяка работа, ако я върши съзнателно и с любов. Ученикът започва своята духовна, вътрешна работа с проучване на себе си, на своите мисли, чувства и прояви. Той трябва да знае, че познанието е един вътрешен дълбок процес. Само като проучва себе си по този начин, човек ще придобие ясна представа и за хората, и за природата и явленията, които стават в него и в нея. Чрез правилното долавяне, проучване и схващане на нещата ученика разработва, предната част на мозъка си, центровете които се намират там. Ученикът трябва да бъде безпощаден към своите погрешки, да ги оглежда точно, като сеизмографа и да ги изправя. Затова ученикът трябва да бъде абсолютно искрен към себе си. Той никога не трябва да се оправдава пред себе си или пък да търси причината за своите неправилни прояви в другите. Погрешките не се прощават, те трябва да се поправят. Ученикът трябва да живее чист и безкористен живот.
към текста >>

63. 1. ЗОДИАКЪТ И НЕГОВИЯ КРЪГ ОТ ЛИЦА И СЪБИТИЯ. СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ВЕЗНИТЕ

Николай Дойнов

Имах убеждението или схващането, че Учителят търсеше подготвени хора в музикално отношение да могат да композират, да разработват песните.
Прнеже беше комунист, той се нахвърли срещу мен, защото аз бях за него богаташ. Учителят вдигна глава и ме погледна „Не става от този човек наш човек". Вероятно за работа. Я ми разкажи този случай. Н.Д. Ще ти разправя този случай. Имах убеждението или схващането, че Учителят търсеше подготвени хора в музикално отношение да могат да композират, да разработват песните. В този смисъл на Изгрева сега живей този Владо Симеонов. Учителят искаше да го привлече. И даже беше застанал заедно Учителя с Владо Симеонов. Той и Учителя бяха фотографирани на едно място. Владко понеже стана голям комунист и бурен реакционер срещу идеите на Учителя, понеже те не са съгласни с делото на Учителя и искал да откупи от Пеню Ганев - негатива, за да го унищожи.
към текста >>

64. 2. СЕГАШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

При сегашните условия, разумният живот е изпратил тия крайни елементи, според нашето схващане, за да образуват скелета на новите мисли и желания.
Така се явява дъждът, носителят на най-великото благо за развиването на растенията и за поддържането на живота. В съвременния обществен живот туй течение на сърцето трябва да се прати нагоре, да опресни и пречисти атмосферата на човешкия живот. По същия начин както влагата трябва да обсеби и обедини всички ония малки частички от прах, сажди и т. под. в пространството, така трябва да дойде и вторият процес на изстудяването, на човешката мисъл, та всички капки да се изпратят на земята, а заедно с тях и казаните неканени гости (прашинките в пространството) ще слязат долу за работа. По аналогия трябва да се каже, че всички отрицателни елементи, от които съвременните хора се оплакват, това са ония малки прашинки, които природата е подигнала нагоре за известна цел - за да съгради росните капки или да им даде стабилен скелет. При сегашните условия, разумният живот е изпратил тия крайни елементи, според нашето схващане, за да образуват скелета на новите мисли и желания. Следователно, по същия закон ние няма защо да се оплакваме от положението, а трябва да облечем съществуващите обществени фактори в плът и кръв. Ще припомним тук едно свидетелство от Стария завет: един от еврейските пророци, Езекил, видял поле, пълно с кости, които били сухи. И Господ пита пророка: Могат ли тия кости да оживеят? А пророкът отговори: „Могат, Господи, ако Ти кажеш". И тогава Господ казал на пророка: проречи сега, тия кости да се съберат.
към текста >>

65. 7. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА!

Според нашето схващане, студът - това е малко количество светлина.
Може някои да ни възразят, че растенията не растат денем, а повече нощно време. Ние признаваме тоя факт, но той означава, че светлината, набрана от растенията през деня, се преработва от тях, трансформира се в тях, вечерно време. За едно просто разяснение нека вземем растежа на любениците и пъпешите: всеки може да направи един малък опит, като посади няколко семки, ще забележи, че ластуната ще израстне някой път нощно време по една педя, а денем растенето й е много слабо. Ако условията на вечерта се изменят рязко от топло към студено, тоя процес спира. А що представлява студът сам по себе си? Според нашето схващане, студът - това е малко количество светлина. А там, където има малко светлина и топлината е малко, защото топлината не е нищо друго, освен първото проявление на светлината като движение, което усещаме с пипане, тъй като с нашето зрение не можем да схванем топлината, като проявление на светлината. Сега ще направим още и друго твърдение: че всички велики идеи, възвишени чувства и дела се проявяват при най-изобилна светлина, не външна, но вътрешна. Че това е така, вижда се от обстоятелството, че най-възвишените индивиди в човечеството, които са добили туй велико свое развитие, наричаме светии, което значи, че те светят, станали са хора на светлината. Следователно, когато всички хора добият това състояние - да бъдат светещи - когато самите общества и народи придобият тия способности, само тогава ние ще имаме една възвишена култура. От това гледище, всички предмети на земята, всички растения, животни и формите на хората не са нищо друго, освен светлина, изменена в своите най-разнообразни прояви.
към текста >>

66. 8. РАЗУМНИТЕ СИЛИ В ЖИВАТА ПРИРОДА

Онова философско схващане, че в живота има нещо лошо и зло, е едно криво схващане на самия живот, едно неразбиране.
Следователно, когато ние говорим за човешкия живот, трябва да го сравняваме с водата: животът трябва да се употребява разумно, а не да се ограничава или да се изменя неговото естество. Туй е, което ние разбираме във висшата наука, живот. Никоя от миналите култури, колкото и да е била напреднала, не е била в състояние да измени естеството на живота: последният във всички епохи се е проявявал все по един и същ начин. Разликата е била само в степента на разумността. Разумността, която влиза сега в живота, го изменя в неговата добра насока. Онова философско схващане, че в живота има нещо лошо и зло, е едно криво схващане на самия живот, едно неразбиране. То произтича от малкото светлина, която имат хората, защото всяко зло се върши само в тъмнина. Туй, обаче, което е зло в живота, то е примес отвън. Доказателство за това служи факта, че свирепите животни обичат тъмните места и бягат от светлината. Животът изисква постепенно изчистване, филтриране, понеже в своето развитие той не може да избегне примесите отвън, в които губи своята преснота и яснота. Но както водата е едно необходимо условие за живота на земята, така и животът е едно необходимо условие за всички разумни същества; както водата можем да превърнем в течно и парообразно състояние, така и тия разумни същества, по същия закон, могат да трансформират живота от едно състояние в друго.
към текста >>

За пример, клетките, които образуват органите за наблюдение, схващане на формите, величините, тяжестите, числеността и реда, имат способността да наблюдават, отбелязват и хроникират всички отношения, които съществуват между нещата на външния свят.
Тя ни най-малко не спъва тоя организъм, като го тури в някой затвор или изпрати някои свои служители да му четат морал, или да го налагат с бой, или да го убиват, защото се отклонил от правия път, но тя му казва само: спри се и тръгни в противоположна посока. А, при това, на повреденото място тя изпраща всички най-добри работници, които започват да поправят сторените повреди и може би, след един час, един-два дни или една година всичко е в ред и порядък: живият организъм продължава своята работа безспир. Разумността, следователно, макари да се проявява в едва забележим размер, управлява целесъобразно живота на тоя организъм. Тази висша разумност е самият Бог, който действува. Ако вземем устройството на човешкия мозък, в състава на който влизат 3 билиона и 600 милиона клетки, тия последните се различават по степента на своята интелигентност. За пример, клетките, които образуват органите за наблюдение, схващане на формите, величините, тяжестите, числеността и реда, имат способността да наблюдават, отбелязват и хроникират всички отношения, които съществуват между нещата на външния свят. Според степента на развитието си, те се намират в предната част на мозъка и са в най-низша степен на интелигентна проява. Над тях се намира друг ред клетки, които стоят на по-висока степен на интелигентност: те отбелязват звуковете, цветовете и продължителността на времето - способности, които всички одушевени същества имат. Над тях се намира друга една група от клетки, още по-интелигентни, които разсъждават, сравняват и заключават за причините и последиците от фактите, които стават и доставляват знанието на тия факти на човешкия ум. Над тях се намира още една група от клетки, най-интелигентните, които се занимават с отвлечените и невидимите неща в природата: те хроникират явления, мисли и чувства, които обикновеният човешки ум не може да схване, и ги предават на човешката душа. Всичко това се определя от съвременната наука с думата интуиция, която произлиза от представката „ин", което значи вътре, и корена „тао" - корен от един стар език - което значи Бог, висше разумение, висша хармония, която работи в човешката душа.
към текста >>

67. 8. МЕЖДУНАРОДНИЯТ МИР

Уйлсона, който добре инспириран, се доближава до правилното схващане на общочовешкия идеал, другите представители на големите нации не можаха да схванат истинския смисъл на всемирната война: тя бе неизбежен процес на пречистване, с който се завърши един от периодите на културното развитие на петата раса.
И това начало няма да дойде скоро и тъй, както ние го разбираме. Може да се подпишат всичките хартии, наречени договори между държавите, но действителен международен мир не ще има дотогава, докато съвременното човечество не се издигне на по-висока степен на духовно развитие. И както всеки народ заслужава своето управление, така и сегашното човечество заслужава своя „върховен съвет" във Версайл. Тоя съвет не пожела да приложи в своята съдбоносна работа три велики закони, които регулират световното развитие: смирението, самопожертвуването и мировата л/обов. Като изключим г. Уйлсона, който добре инспириран, се доближава до правилното схващане на общочовешкия идеал, другите представители на големите нации не можаха да схванат истинския смисъл на всемирната война: тя бе неизбежен процес на пречистване, с който се завърши един от периодите на културното развитие на петата раса. От това гледище, една капитална грешка е, да се делят народите на „победители" и „победени", и вследствие на това деление, да се налагат неестествени, несправедливи и неморални мирни условия, от страх да не се наруши отживялата века си традиция на кабинетната дипломация, че победителите само диктуват условия, а победените само се подчиняват. Тая война нямаше за цел да унищожава народи със силата на оръжието, а да събуди у всички съзнанието за равноправието на народите, като членове на човечеството. Това човечество е божествен организъм, а следователно, неговите органи, като клончетата на едно дърво, черпят сили за своя живот и за своето развитие от един и същ източник, поради което те трябва да живеят като братя, понеже тяхното съществуване е подчинено на един природен закон - законът на еволюцията в строго определени рамки. Ако членовете на Върховния Съвет бяха схванали така смисъла на войната и своята задача, първата им длъжност бе да забравят своите международни различия и меркантилни интереси, да се проникнат от едно искрено чувство на смирение, диктувано от общата виновност на всички правителства, които са изтощавали през векове своите народи с ужасите на милитаризма и клерикализма, а след това да пристъпят, като истински съдии, към ликвидация на грозното минало и към полагане основите на един нов живот на човечеството. За тая цел те бяха длъжни да заявят, че няма вече граници на държавите, като досегашните изкуствени прегради между народите, а следователно, няма и опасни съперничества между тях за повече земя и за повече богатства.
към текста >>

68. 17. СИНАРХИЯ

Върху това схващане за личните права на човека и гражданина се базира съвременната форма на Държавата и управлението, както и гарантирането на тия права.
Croiset: Les Democraties antiques намираме най-изобилни доказателства за вярността на нашата теза. За постигане на главната цел на всяко организирано общество - създаване условия за свободен живот и развитие на човека - всичките стари и нови народи са установявали една концепция за Държавата, като форма на общежитие и като носител на власт. Усилията всякога са били насочени в античните републики да се направят всички граждани свободни в събранието на народа, в една страна, а от друга, да се ограничи и стесни властта на магистратите. Тогава, обаче не се допущало съмнение, че суверенното народно събрание може да разполага, по своя воля, макар и чрез общи закони, с живота, имота, свободата и даже с вярванията на гражданите. Това положение, от което произтекли всички по-нататъшни злини и са причинили разпадането на атинската, сицилийската, картагенската и римската демокрации, явно противоречи на една от най- солидните идеи на модерните времена, а именно, че индивидът има повече и по-висши права от Държавата и тя е длъжна да ги респектира. Върху това схващане за личните права на човека и гражданина се базира съвременната форма на Държавата и управлението, както и гарантирането на тия права. Авторите по конституционното право развиват логично същата идея, но не са проникнати дълбоко от окултния характер на обществената и държавна еволюция. Според пок. професор на Парижкия универсисет A. Esmein[2], Държавата е юридическо олицетворение на нацията; тя е субект и носител на публична власт. Съществуването на тая власт над волята на отделните личности, събрани в едно общество, конституира нацията в правото.
към текста >>

69. 21. КРИЗАТА В ДУШАТА НА СЪВРЕМЕННИЯ ЧОВЕК

Противоречията между религиозното и научното схващане ставаха все по-очебийни.
Отваряше се пропаст между тях. Представителите на религията като видяха опасността, почнаха гонения срещу науката. Почнаха да обявяват за еретически книгите на учените, почнаха да пълнят „индексите" със списъци на техните книги, почнаха да горят на клада всеки смел прогласител на нови истини. „Но при все това земята се върти! " Не можеше да се спре хода на човешката мисъл, защото той ставаше по законите на естественото развитие. Противоречията между религиозното и научното схващане ставаха все по-очебийни. Още Коперниковата теория за въртенето на земята около слънцето разруши някои дотогавашни схващания. След това дойде Кант-Лапласовата теория за произхода на слънчевата светлина от мъглявина. Най-после еволюционнататеория, начало на която туриха Еразъм Дарвин, Ламарк, Гьоте, но която окончателно възтържествува чрез Чарлз Дарвин, окончателно разби илюзията, че видовете са излезли из ръцете на Твореца такива, каквито са те днес, както твърдеше още Карл Линей в 18 век. След това дойдоха успехите на физиологията, която се стремеше да намери връзка между психичните и физиологичните явления. Макар и някои да бяха по-предпазливи, други отидоха по-далеч и почнаха да твърдят, че изворът на психичните явления се крие във физиологичните процеси.
към текста >>

70. 28. ИСТИНСКАТА РЕЛИГИЯ

Съвременните духовници, слепи роби на материалистичното схващане на живота и крепители на невежеството и мрака, отдавна са се отклонили и отстъпили от чистите божествени принципи на Христовото учение.
било с бомбастични речи за идеали; такива са ония политици, които плачат все за правата и интересите на народа, докато са далеч от политическата власт, а щом я завладеят, забравят громките си тиради и пр.; 2) „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и имам всяко знание и ако имам всичката вяра, щото и гори да преместям, а любов нямам, нищо не съм"; такива са бесърдечните учени, които учат другите от катедрата на разни знания, много пъти сами нуждаещи се от доказателства, но, жестоки по сърце, не са готови да извършат нито едно добро дело и пр.; 3) „И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам"; такива са богатите митари и фарисеи, които са спечелили богатството си по безчестен начин и постоянно се хвалят, че жертвуват от трохите си и правят добрини, за да придобият публично одобрение или възмездие и пр. Но любовта, казва тоя апостол, не се превъзнася и не се гордее, не дири своето Тя прави добро за самото добро, а не с цел за отплата, било материална, било морална. Така трябва да се разбира и прилага Любовта. Но какво се наблюдава във всекидневния живот? Тъкмо обратното на това, което предписва чистото и велико учение на Христа. Съвременните духовници, слепи роби на материалистичното схващане на живота и крепители на невежеството и мрака, отдавна са се отклонили и отстъпили от чистите божествени принципи на Христовото учение. Те са образували една секта, която в едни държави се нарича „католишка", в други „протестантска", а в трети „православна". Тия сектанти, въпреки законите и принципите на Христа, навред са активни подстрекатели или пасивни съучастници в ограниченията на правата и свободите на хората, под предлог, че се застъпват за запазване на „съвременния държавен строй и на църквата", вместо да работят изключително и неуморно за нравственото възпитание и духовното повдигане на народите; те са ревностни пионери на месоядството, алкохолизма, тютюнопушенето и разпространители на всевъзможни други пороци, които разяждат и разрушават физическото здраве и моралните основи на обществата; те без съпротива, а с пълно одобрение и оправдание, допущат да се облагат народите с тежки данъци и берии, за да могат да ги обират и да трупат богатства за охолен и разпуснат живот, без оглед на мъките и страданията на широките трудещи се маси; те насърчават и благославят войните с кръст в ръка и така поддържат милитаризма, за да се взаимно изтребват народите-братя и след грамадни човешки хекатомби, да си налагат непоносими военни контрибуции, репарации и пр., които трябва да се изплащат от редица поколения. Такива и много други престъпления и тежки грехове Христос, името на когото те постоянно сквернят, нито е вършил, нито е проповядвал. Не само това: сегашните официални духовници във всички страни са безгранично алчни за власт, за да могат чрез разни драконовски закони и всевъзможни други принудителни средства да оковават във вериги човешката мисъл и човешката съвест, също както във времето на кръвожадната инквизиция. Така те се самооболщават, че ще защитят религията!
към текста >>

71. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

В една безплатно раздавана брошура стои следното: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи, от религиозно схващане да стане религиозна преживелица... от идейна програма - нагледна действителност.
Но не успях досега. Нещо все ме караше да вдигна глава нагоре, дето стои разпятието на Христа, и ми ставаше тъй болно... А сърце не ми дава да махна Христа оттам. И до днес не съм успял да си внуша исканото от мене, за да бъда приет за редовен ученик, и до сега не съм подписал, като другите, необходимата декларация." Ние имаме пред себе си една планомерна, стегната организация; действителните членове - хора от тайните училища - са положили и клетва. Организацията се опира на широкото влияние на последователите на теософския мистицизъм, между които, нека го заявим открито, има хора с голямо влияние в обществото и държавата, не липсват даже и във военните среди. Целта е ясно поставена - превземане на обществото, разчистване триумфалното шествие на Кришнамурти. В една безплатно раздавана брошура стои следното: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи, от религиозно схващане да стане религиозна преживелица... от идейна програма - нагледна действителност. Теософията се бори да завладее не чоовешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храмата, ателието, дори жилището, с една дума живота". За да осигурят още по-лесно бързия си успех, нашите теософи, верни на принципа „целта оправдава средствата", са направили опити да впрегнат в своята кола и масонската организация. Учредена с други цели в чужбина и у нас, масонската организация в България брои между своите членове най-видни личности на държавното управление и обществения живот - една сила, твърде примамлива за теософите. Те са успели вече, казват, да създадат някакви комасонски организации - звено между масонство и теософия. Дали масонската организация у нас ще се хване на тази въдица и тури в услуга на теософския мистицизъм за разрушението и разлагането на държавата и нацията - близкото бъдеще ще покаже.
към текста >>

Оттук почва религията, като истинската, добре разбраната, а не окарикатурена биология довежда и учения, „материалиста" до това схващане.
Когато майката-природа е издигнала достатъчно човешкия ум, у него за първи път блясва мисълта за същността на битието, за смъртта, за задгробното. В зависимост оттова, до каква степен на съвършенство ни е довела природата в дадена епоха, ние виждаме да се разширява нашия кръг на познанието, но кръгът си винаги остава. Какво има зад този кръг - безкрайност. Тук спира науката. Оттук нататък човек се *В идната „Научна седмица" пак тъй накратко ще разгледаме отношението на държавата към положителната наука, религия и теософския мистицизъм стреми да проникне с едно внедрено в него чувство - религиозното чувство. Оттук почва религията, като истинската, добре разбраната, а не окарикатурена биология довежда и учения, „материалиста" до това схващане. Науката свършва там дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина от едната или другата страна довежда до безсмислени и само вредни спорове. До религиозното чувство стига простия човек от самосебе си, биолога - по пътя на истинското научно изследване. Всекиму бих препоръчал да прочете от Гьоте „Die Natur" - едно религиозно съзерцание на природата, до което стигна великият поет, философ и голям биолог. Само полуученият е маскирал своето естествено религиозно чувство, без да е могъл по пътя на положителната наука да го развие до степен на съзерцание на природата, което е същото чувство, но вече в една по- съвършена форма.
към текста >>

В едни безплатно раздавани техни притурки например чета: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи от религиозно схващане да стане религиозна преживелица...от идейна програма - нагледна действителност.
Мистериите и различните теософско-мистични култо-церемонии увличат обществото...Развоят на мистичните и аскетични тенденции бил тясно свързан с ориенталският (индийски, персийски и египетски) мистични вярвания и култове, в центъра на които стоеше мисълта за преходността на живота...Те увличаха хората с посочване пътя, по който човек може да стигне до истинското сливане с Божественото...Идеята за аскетичното отричане на живота, на света, идеята за умъртвяването на плътта получава широко разпространение. ...Равнодушието към живота, който се разглежда от религиозния мистицизъм като обиталище на страданията, на греха, на злото, отказването от продължението на живота, бяха преки последици от това настроение в обществото...Последицата от всичко това беше загиването на античната цивилизация и на античните народи...Тържеството на тези настроения и на тази идея в обществото, докара след туй и тържеството на варварските народи". Същата картина ние виждаме да се развива днес у нас. Дъновизмът и теософията са в пълна офанзива. Във всяка книжка тяхна стои, че е дошло вече времето когато техният правоверен трябва да напрегне всички сили за възтържествуването на теософията в живота, за превземането на държавата. В едни безплатно раздавани техни притурки например чета: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи от религиозно схващане да стане религиозна преживелица...от идейна програма - нагледна действителност. Теософията се бори да завладее не човешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храма, ателиета, дори живелището, се една дума - живота". Чухте ли, българи? Теософската епидемия се шири у нас застрашително. Под маската на християнството се увличат верующите и когато в своите тайни школи ги тренират добре ч рез внушение и самовнушение, вземат от тях и подпис, че признават какво един индиец от Хималаите е по-висок дух от Христос, който днес се е преродил в индиецът Кришнамурти, вторият Мессия; понастоящем той се разхожда из Виена. Много изкусно са се вмъкнали в средите даже на военните, дето казват, броят не малко последователи.
към текста >>

Всяко друго философско или религиозно схващане, ако не е насочено срещу устоите на самата държава, ще се ползува от принципа на свободата на мисълта, не може обаче да очаква поощрение от самата държава, защото тя би влязла в противоречие със себе си.
Затова и твърденията на тия науки се приемат на доверие от мистично настроения четец, защото никой не може да провери, например, дали областите, дето мижира (?!) душата според окултистите, са 3, а не 33 или въобще дали те съществуват. 2) Научният начин на мислене не бива никому да се натрапва. Мистикът, верующият трябва да имат свободата да мислят както намерят за добре. 3). С даването свобода на мисълта обаче спира и отношението на държавата къмто тези вярвания. Днешната държава има длъжността да обучава и възпитава народа и това тя прави в духа на положителните науки, в духа на завещания си от деди религиозен морал. Всяко друго философско или религиозно схващане, ако не е насочено срещу устоите на самата държава, ще се ползува от принципа на свободата на мисълта, не може обаче да очаква поощрение от самата държава, защото тя би влязла в противоречие със себе си. 4) Такъв е случая с окултизма и „дъновизма" 5), на които служи „Всемирна Летопис". Държавата ни има една ясно определена просветна политика, която се постепенно подобрява, но която е несъвместима със „свободното училище" на окултистите. В год. Ill, стр. 87, на казаното списание намираме следното „заключение": „Днешното училище е фалшиво.
към текста >>

Вместо научната медицина се препоръчва „окултната медицина", идея за която (Н-Б.Р.) получава от „окултното" схващане за зъбните болести - гниенето им (год.
Ill, се „доказва", че натрупалите се войници и обози в северна Франция през Европейската война изместили центъра на тежестта и остта на земното кълбо, вследствие на което на противоположната страна земята се разчупила и настъпило катастрофалното японско землетресение. Читателите се привикват към лековерие, към гадателство: на стр. 39 г. IV, се „доказва", че великата катастрофа за земята ще започне от 28 юли 1926 г. Но не е само лековерието и безпричиността, които се насаждат от „Всемирна летопис" - убива се у читателя и доверието към положителната наука. Вместо научната медицина се препоръчва „окултната медицина", идея за която (Н-Б.Р.) получава от „окултното" схващане за зъбните болести - гниенето им (год. IV, кн. I). Зъбите не били органи за дъвкане, но имали и втора функция, много скрита, която не идва до съзнанието...Човек получава наедени зъби, за да се намали флоуорното действие, за да не би преголямото флуорно действие да намали в голяма степен условията за умствена проява". При съвременния човек, който много напрега своя ум „от подсъзнателните импулси зъбите му се развалят". 7) Да говори или пише нелепости всеки има право, щом има кой да слуша или да ги чете. Да се „препоръчват" обаче тези работи от държавата, това говори много зле за нея.
към текста >>

72. 47. ДЪРВА ЗА ЛАГЕРНИЯ ОГЪН

Значи Учителят тука малко сърдито го изказа, че нашите хора имат такова схващане, че едни са родени за духовна работа, а други - за физическа работа.
" Пък Той каза: „И аз мога да сека, недейте да мислите, че не мога! " На другия ден, на сутрешната беседа - на Изгревния връх Учителят всякога говореше Слово, - Той каза: „Някои братя и сестри мислят, че някои братя са родени само за физическа работа. А пък други били родени само за духовна работа. И седнал той, братът, як и здрав, нищо не му е, отворил Библията и съзерцава, обръща очите си нанагоре молитвено и чете от Библията, А пък оня, другият брат, дето е роден за физическа работа, всеки ден, като се нахрани, той не почива, а взема брадвата и сече, приготвя дървата за вечерта, за вечерния огън и за кухнята. Така, това не е духовен живот." Да разберете, казва. Значи Учителят тука малко сърдито го изказа, че нашите хора имат такова схващане, че едни са родени за духовна работа, а други - за физическа работа.
към текста >>

73. 1929 година

Закусихме, говорихме по въпроси за разумно схващане на живота.
], за да услужа на колегите тамо в даването на една вечеринка - „Майстори", от името на читалището. Пренощувах у Боню Кънев. 1.III.1929 год. Пренощувах у Боню Кънев. Станахме в 6 ч. Закусихме, говорихме по въпроси за разумно схващане на живота. Природа - Бог и пр. Къде 10 ч отидохме в основното училище, където разговаряхме със Собаджиева и Павлина Цанева. Обед правихме в училището, като бяхме Боню, Цоню, Денчо, Павлина и Надежда. Аз поисках цигулката на Боню да я донесе, за да свирим дуети с Павлина. Обаче при донасянето той паднал, и я счупил, пукнал капака й и я разлепил малко.
към текста >>

74. Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год.

Пеню Ганев

Старото схващане да се напусне, нужно е абсолютна чистота на съзнанието.
16.VIII.1932 год., вторник Много хубав, топъл, даже горещ ден. Слаб ветрец полъхва от време на време от сутринта от юг, а следобед - от север. Учителят тая заран ни говори изключително за любовта. „Не коригирайте Любовта" - казва той. Старите да се отвикнете да критикувате и да си мислите неправилно за тоя и тоя, за тоя с тоя нещо щели да направят. Старото схващане да се напусне, нужно е абсолютна чистота на съзнанието. Да не се изкривява ни умът, ни чувствата, ни волята на човека. Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате. Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.
към текста >>

75. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

Аз схващам, че с това ми уволнение, от продължителните размишления и противоречия, на които се натъкнах, в мен се оформи човек още по-нов, с ново схващане, с още по-голям ентусиазъм се отдадох на работа.
Подаденото твое заявление ще се разгледа горе, в ангелския [свят], в Божественото заседание, и тамо по твоето заявление ще се изпрати делегация, която ще заработи над него чрез неговия ангел и по твоята просба му се създават особни условия за пробуждане, и когато го подготвят, тогава по интуиция ще ти се каже, че „той е готов, иди сега при него". И ти вече отиваш и душата е готова, ней горе са й говорили вече и тя възприема с жар това, което ще говориш на съзнанието му. Без тази предварителна подготовка нищо не се върши досежно пробуждането на душите. Примерът, който ни наведе братът Боев за сестра Грозданова, как е работила в едно село Ямболско, между Сливен и Ямбол. В новоназначеното село тя цял месец се е молила да й се отвори начин на работа за Бога и най-после, за път към Ямбол се започва разговор за идеите й и то не точно за идеите, а за начина на разбирането й по въпросите на живота... Докъде 11 ч се разговаряхме и се уясниха много въпроси, по нашето уволнение. Аз схващам, че с това ми уволнение, от продължителните размишления и противоречия, на които се натъкнах, в мен се оформи човек още по-нов, с ново схващане, с още по-голям ентусиазъм се отдадох на работа. При възвръщането ми, като учител, с още по-голяма обич ще обичам децата и населението. Децата трябва да се осветяват от учителя-слънце, чиито светлинни и топлинни лъчи трябва да сгряват и укрепят детските сърца и души. И в тези разплути нрави на тая партизанска безпътица учителят трябва да бъде тешител на изстадалата селяшка душа, на който се гледа само като средство, стъпало, за да минат стръвни партизани по него и се докопат до кокала, а оттам насетне селянинът за него е простак, думата му за нищо не важи, той е невежа и нищо не проумява и че думата и просбата, ако би се осмелил да отправи за нещо, тя е глас в пустиня. И все в учителювата душа, все пак няма честни хора в професиите, така близко като учителя, който може да бъде ратник за народната духовна и материална култура. Работих досега безкористно, и наградата ми бе уволнение.
към текста >>

А Люба, която много пъти сме се срещали и говорили за това-онова, и която е, поне за мен, според схващането ми, без любовник, неангажирана, и аз не й предложих досега, понеже и предното лято ме замоли да отида в Симеоново, до София, където тя бе учителка, та и аз да стана главен учител там, но не се съгласих, затова сега така предизвикателно не ме поглежда и гледа вестника, но гледам - усмивка привлекателна се е изразила на устните й, но си пасува.
След това отидох в пощата и изпратих на брата Иван Петров в София сумата 2000 лева, понеже ми каза, че си купил дворно място и че не му достигат 10 000 лева. Получих си колета от София, изпратен от Еленка, в който бяха обущата ми. Върнах се късно. Сън. Тая сутрин, като станах, ясно бе останал в съзнанието ми сънят, че се намирам в дома на Пеню Стоянов (Даскал Пеню от Ковачевец) в Попово. Пита ме нещо голямата му дъщеря, която е женена за Аргиров - учител в Ковачевец, а отстрана стои Люба, седнала на стол и се облегнала на облегалото му и чете някой вестник, обаче уж го чете, а всъщност съзнанието й е концентрирано в разговора на кака й, която ми говореше нещо досежно моята женитба, че няма ли да се женя, и че имам ли избраница и т. н. А Люба, която много пъти сме се срещали и говорили за това-онова, и която е, поне за мен, според схващането ми, без любовник, неангажирана, и аз не й предложих досега, понеже и предното лято ме замоли да отида в Симеоново, до София, където тя бе учителка, та и аз да стана главен учител там, но не се съгласих, затова сега така предизвикателно не ме поглежда и гледа вестника, но гледам - усмивка привлекателна се е изразила на устните й, но си пасува. 8.II.1934 год., четвъртък Събудих се рано. Станах в леглото си и като в кино се повърнах надире и разгледах живота си. Картините се нижеха една след друга, от детинство, ергенство във Водица, войниклък, преди войниклъка ми - посещението на Кортеза във Водица, плача ми за духовното ожидане, за посвещение живота си на Бога, за служенето в църквата, за постъпването ми войник, за пробуждането ми в Пловдив, срещата ми с братя в Скопие, духовния жар, който се запали тогава и който стана причина да чета, да се самообразовам. До такава степен се бях отдал в четене окултната литература, че за мене светът не съществуваше. И аз се чудех най-наивно, как така хората не са узнали тая велика истина, която разкрива окултната наука, и която води до едно реално истинско разбиране на живота.
към текста >>

Така и за Бога имаме криво понятие, казваме: „Господ това ще даде, Той ще оправи работите." Вярно, Господ всичко дава, но има едно криво схващане на тази идея.
Казвам: Защо пък да е Иван при тебе? Ти не си ли онзи Иван, когото викаш? Иди вместо него за вода и пий колкото искаш. Сега ние прокарваме тия възгледи навсякъде в живота. Ние очакваме да се уреди светът, че и нашият живот да се уреди. Така и за Бога имаме криво понятие, казваме: „Господ това ще даде, Той ще оправи работите." Вярно, Господ всичко дава, но има едно криво схващане на тази идея. Ти си син на един богат човек, следваш в странство и пишеш на баща си: „Татко, изпрати ми 5000 лева, че ми трябват." Бащата изпраща 5000 лева. На втория месец пак иска 5000 лева. Десет месеца по 5000 лева, това са 50 000 лева. Ако учиш, както и да е. Но ти взимаш тия пари и ходиш на театри, по концерти, по любовни работи на своето сърце, ядеш и пиеш с другари, но най-после и баща ти пише: „Синко, толкова време вече как следваш по медицина, никакви изпити не държиш." Ти пишеш на баща си, че имаш някакви нужди, но всъщност никакви нужди нямаш, всичко това е привидно.
към текста >>

На стъмяване си бях в село, обаче унил, отпаднал духом от срещата си с Кирков и от това, задето не съм още дошел до това схващане, че в света аз трябва да съм внимателен и нищо не трябва да ме примамва в света, а само да бъда един зрител и разпространител на добри мисли.[/b] [b][b]Сън.[/b] Нощес бях сънувал, че сме някъде с Учителя, братя и сестри.
От мен взема във вид на пиене 30 лева. В кръчмата се запознах с общинския кмет на Кърджали Дринов и го черпих 2 бири. После отидох в градската градина, та четох вестник „Зора" до 3 ч следобед, докато дойдат чиновниците в общината, та да си взема пощата и все поглеждах, та дано мине госпожицата забавачка на Кърджали, но в залисията си с вестника съм пропуснал да я видя, кога е заминала за училище. След това ходих за справка при ревизорите в окръжното управление, за отчета на касиера ми, който се състои в харчене на пари, без да е имало за целта държан бюджет. След това отидох при Калайджиев и дълго седях при него. На стъмяване си бях в село, обаче унил, отпаднал духом от срещата си с Кирков и от това, задето не съм още дошел до това схващане, че в света аз трябва да съм внимателен и нищо не трябва да ме примамва в света, а само да бъда един зрител и разпространител на добри мисли.[/b] [b][b]Сън.[/b] Нощес бях сънувал, че сме някъде с Учителя, братя и сестри. Че се хранехме и като стана Учителят от трапезата си, ние, включая и аз, вземахме от остатъка на хляба и ядохме. Нещо Учителят ни бе говорил много, обаче не съм запомнил нищо, уж го помнех, а съм го забравил, но си спомням, че и на сън си бях казал, че друг път тъй добре не съм се чувствувал пред Учителя, както в настоящия момент, но не помня що ни говори.[/b] [b][b]14.IV.1934., събота[/b][/b] [b]Небето полуясно, но все пак през по-голямата част чувствувах малко духом невесел, но по вечеря прочетох книжка „Основните закони на здравето", та от хубавите добре. Гласувахме училищния бюджет.[/b] [b][b]16.IV. 1934., понеделник[/b][/b] [b]Ясно небе. Топъл ден.[/b] [b]Доизкусурих бюджетите, написах писмо до Цеко Симов в с. Губеш, за да ми изпрати препис от незначителното ми писмо в с.
към текста >>

76. 1934 година

Аз схващам, че с това ми уволнение, от продължителните размишления и противоречия, на които се натъкнах, в мен се оформи човек още по-нов, с ново схващане, с още по-голям ентусиазъм се отдадох на работа.
Подаденото твое заявление ще се разгледа горе, в ангелския [свят], в Божественото заседание, и тамо по твоето заявление ще се изпрати делегация, която ще заработи над него чрез неговия ангел и по твоята просба му се създават особни условия за пробуждане, и когато го подготвят, тогава по интуиция ще ти се каже, че „той е готов, иди сега при него". И ти вече отиваш и душата е готова, ней горе са й говорили вече и тя възприема с жар това, което ще говориш на съзнанието му. Без тази предварителна подготовка нищо не се върши досежно пробуждането на душите. Примерът, който ни наведе братът Боев за сестра Грозданова, как е работила в едно село Ямболско, между Сливен и Ямбол. В новоназначеното село тя цял месец се е молила да й се отвори начин на работа за Бога и най-после, за път към Ямбол се започва разговор за идеите й и то не точно за идеите, а за начина на разбирането й по въпросите на живота... Докъде 11 ч се разговаряхме и се уясниха много въпроси, по нашето уволнение. Аз схващам, че с това ми уволнение, от продължителните размишления и противоречия, на които се натъкнах, в мен се оформи човек още по-нов, с ново схващане, с още по-голям ентусиазъм се отдадох на работа. При възвръщането ми, като учител, с още по-голяма обич ще обичам децата и населението. Децата трябва да се осветяват от учителя-слънце, чиито светлинни и топлинни лъчи трябва да сгряват и укрепят детските сърца и души. И в тези разплути нрави на тая партизанска безпътица учителят трябва да бъде тешител на изстадалата селяшка душа, на който се гледа само като средство, стъпало, за да минат стръвни партизани по него и се докопат до кокала, а оттам насетне селянинът за него е простак, думата му за нищо не важи, той е невежа и нищо не проумява и че думата и просбата, ако би се осмелил да отправи за нещо, тя е глас в пустиня. И все в учителювата душа, все пак няма честни хора в професиите, така близко като учителя, който може да бъде ратник за народната духовна и материална култура. Работих досега безкористно, и наградата ми бе уволнение.
към текста >>

А Люба, която много пъти сме се срещали и говорили за това-онова, и която е, поне за мен, според схващането ми, без любовник, неангажирана, и аз не й предложих досега, понеже и предното лято ме замоли да отида в Симеоново, до София, където тя бе учителка, та и аз да стана главен учител там, но не се съгласих, затова сега така предизвикателно не ме поглежда и гледа вестника, но гледам - усмивка привлекателна се е изразила на устните й, но си пасува.
След това отидох в пощата и изпратих на брата Иван Петров в София сумата 2000 лева, понеже ми каза, че си купил дворно място и че не му достигат 10 000 лева. Получих си колета от София, изпратен от Еленка, в който бяха обущата ми. Върнах се късно. Сън. Тая сутрин, като станах, ясно бе останал в съзнанието ми сънят, че се намирам в дома на Пеню Стоянов (Даскал Пеню от Ковачевец) в Попово. Пита ме нещо голямата му дъщеря, която е женена за Аргиров - учител в Ковачевец, а отстрана стои Люба, седнала на стол и се облегнала на облегалото му и чете някой вестник, обаче уж го чете, а всъщност съзнанието й е концентрирано в разговора на кака й, която ми говореше нещо досежно моята женитба, че няма ли да се женя, и че имам ли избраница и т. н. А Люба, която много пъти сме се срещали и говорили за това-онова, и която е, поне за мен, според схващането ми, без любовник, неангажирана, и аз не й предложих досега, понеже и предното лято ме замоли да отида в Симеоново, до София, където тя бе учителка, та и аз да стана главен учител там, но не се съгласих, затова сега така предизвикателно не ме поглежда и гледа вестника, но гледам - усмивка привлекателна се е изразила на устните й, но си пасува. 8.II.1934 год., четвъртък Събудих се рано. Станах в леглото си и като в кино се повърнах надире и разгледах живота си. Картините се нижеха една след друга, от детинство, ергенство във Водица, войниклък, преди войниклъка ми - посещението на Кортеза във Водица, плача ми за духовното ожидане, за посвещение живота си на Бога, за служенето в църквата, за постъпването ми войник, за пробуждането ми в Пловдив, срещата ми с братя в Скопие, духовния жар, който се запали тогава и който стана причина да чета, да се самообразовам. До такава степен се бях отдал в четене окултната литература, че за мене светът не съществуваше. И аз се чудех най-наивно, как така хората не са узнали тая велика истина, която разкрива окултната наука, и която води до едно реално истинско разбиране на живота.
към текста >>

Изисква се приложение на новото схващане.
Недоволството е присъщо качество на съвременната култура, която вече си отива. Всички са се индивидуализирали. Докато човек живее в старата култура, той все глупости ще върши: войни ще води, царе ще възкачва и сваля и т. н. Новата култура обаче изисква нови форми, ново съдържание, нов смисъл на живота. Откато се роди, докато замине за другия свят, човек непрестанно трябва да решава въпроса за връзките и за отношенията си с хората. Изисква се приложение на новото схващане. Всички отклонения в тоя свят се дължат на човешките мисли и чувства. Цялата инсталация на тоя свят е развалена, вследствие на което съвременният свят може да се нарече свят на развалини. Има една красива страна на живота. Тя е красотата на Божествения свят. Всеки човек е опитал реалността на този свят, но въпреки това пак се съмнява в него.
към текста >>

Така и за Бога имаме криво понятие, казваме: „Господ това ще даде, Той ще оправи работите." Вярно, Господ всичко дава, но има едно криво схващане на тази идея.
Казвам: Защо пък да е Иван при тебе? Ти не си ли онзи Иван, когото викаш? Иди вместо него за вода и пий колкото искаш. Сега ние прокарваме тия възгледи навсякъде в живота. Ние очакваме да се уреди светът, че и нашият живот да се уреди. Така и за Бога имаме криво понятие, казваме: „Господ това ще даде, Той ще оправи работите." Вярно, Господ всичко дава, но има едно криво схващане на тази идея. Ти си син на един богат човек, следваш в странство и пишеш на баща си: „Татко, изпрати ми 5000 лева, че ми трябват." Бащата изпраща 5000 лева. На втория месец пак иска 5000 лева. Десет месеца по 5000 лева, това са 50 000 лева. Ако учиш, както и да е. Но ти взимаш тия пари и ходиш на театри, по концерти, по любовни работи на своето сърце, ядеш и пиеш с другари, но най-после и баща ти пише: „Синко, толкова време вече как следваш по медицина, никакви изпити не държиш." Ти пишеш на баща си, че имаш някакви нужди, но всъщност никакви нужди нямаш, всичко това е привидно.
към текста >>

77. 1934 година Продължение

На стъмяване си бях в село, обаче унил, отпаднал духом от срещата си с Кирков и от това, задето не съм още дошел до това схващане, че в света аз трябва да съм внимателен и нищо не трябва да ме примамва в света, а само да бъда един зрител и разпространител на добри мисли. Сън.
От мен взема във вид на пиене 30 лева. В кръчмата се запознах с общинския кмет на Кърджали Дринов и го черпих 2 бири. После отидох в градската градина, та четох вестник „Зора" до 3 ч следобед, докато дойдат чиновниците в общината, та да си взема пощата и все поглеждах, та дано мине госпожицата забавачка на Кърджали, но в залисията си с вестника съм пропуснал да я видя, кога е заминала за училище. След това ходих за справка при ревизорите в окръжното управление, за отчета на касиера ми, който се състои в харчене на пари, без да е имало за целта държан бюджет. След това отидох при Калайджиев и дълго седях при него. На стъмяване си бях в село, обаче унил, отпаднал духом от срещата си с Кирков и от това, задето не съм още дошел до това схващане, че в света аз трябва да съм внимателен и нищо не трябва да ме примамва в света, а само да бъда един зрител и разпространител на добри мисли. Сън. Нощес бях сънувал, че сме някъде с Учителя, братя и сестри. Че се хранехме и като стана Учителят от трапезата си, ние, включая и аз, вземахме от остатъка на хляба и ядохме. Нещо Учителят ни бе говорил много, обаче не съм запомнил нищо, уж го помнех, а съм го забравил, но си спомням, че и на сън си бях казал, че друг път тъй добре не съм се чувствувал пред Учителя, както в настоящия момент, но не помня що ни говори. 14.IV.1934., събота Небето полуясно, но все пак през по-голямата част чувствувах малко духом невесел, но по вечеря прочетох книжка „Основните закони на здравето", та от хубавите добре. Гласувахме училищния бюджет.
към текста >>

78. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1934 г

За всичко правих частично схващане и най-после - общо схващане.
Обясних защо се казва Черно море. Каква му е водата. Разгледах бреговата линия. Обясних, че другаде бреговете са стръмни и няма условия за селища, а единствено удобно място е Варна, разположен на удобното и хубаво пристанище. Изтъкнах забележителностите на Варна и в околностите на Варна. За всичко правих частично схващане и най-после - общо схващане. Разгледаха снимки и изгледи. Подчертах най-после пак за голямото значение на Варненските морски бани и че те са причината за увеличението на Варна на жителите му. И най-после прочетох им едно четиво за Черно море. И нарисувах Черноморския бряг и на Северна България. И разпуснах децата.
към текста >>

Много важни мисли си подчертах за размишление и схващане.
Весело си чуруликахме и ето, събудих се... Тая сутрин сняг вали. Земята бяла. Четох от Библията, 111. и 112. псаломи. Прочетох от вестник „Братство" словото на Учителя „Пътят на новия живот" в 105-106 броеве. Много важни мисли си подчертах за размишление и схващане. Снощи със Станчо Раденков обходихме по-голямата част на селото, за да видим дали хората са си направили нужници, торища и дали са измазали стаите на къщите. У Станимир Истатков и Димитър Кръстев бе непоносима тъмнината, миризмата и лошавият въздух. Много деца, а мръсна и гола стая с черни, неизмазани стени, с лош, отвратителен въздух. У Станимир Истатков, къщата му е на ширина и ветровито място. Извън - в просторна обстановка на вси страни, а вътре - с две прозорчета малки, стаята никога немазана, задимена и почти нищо не се вижда в нея.
към текста >>

79. II. МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

(Бележки на съставителя Вергилий Кръстев)

Светлосиният цвят облича от Словото следните принципи: „А Истината подразбира движение в определени посоки - посоката, в която всичко във Вселената се движи от граничното към безграничното и безначалното." „Духът на Истината е този, който осъществява това движение към онова, което е без начало и без край, като схващане на Бога, като безграничен и безначален," „Истината ще ви направи свободни." 6.
II. МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС 1. Ден- петък. 2. Планета - Венера. 3. Тон - „Сол". 4. Цвят- светлосин. 5. Светлосиният цвят облича от Словото следните принципи: „А Истината подразбира движение в определени посоки - посоката, в която всичко във Вселената се движи от граничното към безграничното и безначалното." „Духът на Истината е този, който осъществява това движение към онова, което е без начало и без край, като схващане на Бога, като безграничен и безначален," „Истината ще ви направи свободни." 6. Въздействие върху човека: Пробуждане на човешкия дух и придобиване на духовна сила за духовния живот и за високия идеал на човешката душа, 7. Светлосините лъчи от спектъра на Светлината носят от Отца на Светлините - Духът на Истината. Виж стр. 55 - 56 от „Завета на цветните лъчи на светлината". 8. Духът на Истината работи със светлосините лъчи.
към текста >>

80. Гонения срещу учители, последователи на Учителя Петър Дънов

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Те се опитват още да наложат вериги и на нейните религиозни убеждения и на свободната й съвест, но не трябва да се забравя, че именно в тия убеждения се заражда оня благороден импулс за идеална служба на обществото, а не в бюрократическото схващане на учителевата длъжност.
И в случая, доколкото ни е известно, в почитаемата училищна инспекция са събрани достатъчно сведения за най-добросъвестното изпълнение на служебните обязаности от поменатата учителка. Нещо повече: ние с радост и благодарност можем да засвидетелствуваме, че г-ца Елена х. Григорова има високото съзнание не само като учителка на децата ни, но и като просветителка на възрастните, тай като тя, в свободното си от училищни занятия време, съдейс- твува с разумни съвети и наставления, за да се изкоренят разни недъзи и пороци в населението, каквито са алкохолизмът, тютюнопушенето, безделието по кръчмите, крамолите и пр. Тя, следователно, не само обучава и възпитава младото поколение точно съгласно учебната програма и инструкциите на своето началство, но и намира време с личен пример и безкористен труд (поучения, залесяване и пр.) да ни показва как най-разумно да устроим живота си. Обяснимо е тогава защо хората на духовния мрак, пиянството и експлоатацията, каквито са доносчиците против нашата учителка, се опитват да я дискредитират пред училищната власт; техните навици и груби професионални интереси са заплашени от похвалната и народополезна дейност. Те се опитват още да наложат вериги и на нейните религиозни убеждения и на свободната й съвест, но не трябва да се забравя, че именно в тия убеждения се заражда оня благороден импулс за идеална служба на обществото, а не в бюрократическото схващане на учителевата длъжност. Пред вид на всичко това, ние, долуподписаните жители на с. Мърчаево (Соф. околия), от свое име и от името на болшинството почтени и съзнателни наши съселяни, Ви молим най-настоятелно да се прекрати заведената против г-ца Ел. X. Григорова преписка като безпредметна, по нямане основание за дисциплинарно наказание. Колкото за домогванията на Соф.
към текста >>

81. 28. Беседа от Учителя на 11.VIII.935 г., неделя, 5 ч сутринта

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Йоана Пророкът преживява едно свое вътрешно схващане, както той разбира.
28. Беседа от Учителя на 11.VIII.935 г., неделя, 5 ч сутринта 11 .VIII.935 г., 5 ч сутр., неделя, Рила 8. гл. Еремия 17. гл. 22 ст. Ев. Йоана Пророкът преживява едно свое вътрешно схващане, както той разбира. Вижда хората какво правят, няма изходен път. Не си правете илюзии, че хората, между които живеете, хората живеят братски - това няма да стане в сегашния си живот. Туй, което е от земята, на земята ще си остане. Вие все се разправяте за материални работи - кой какво яде, колко обуща има, шапки и пр. Животното у човека си е животно, то не мисли.
към текста >>

82. 2. Разговор с Учителя при извор Махабур в 10 ч сутринта на 24.VII.1932 г.

Той има особено схващане за живота.
Този закон не може да се измени. Никога не ставай светия преждевременно. И без това, ти си светия, само че непроявен светия. И при това, пак си един грешник непроявен. Няма да бъдеш съдия на недоволния. Той има особено схващане за живота. Всичко му се вижда противоречиво. Каквото и да му разправиш, му се вижда противоречиво. Той си мисли: „Защо животът е направен така? Защо човек да не бъде здрав? " И така, когато дойде недоволният, ще повикаш третия човек.
към текста >>

83. 18. Беседа от Учителя на 20.VII.1932 г., 5 ч сутринта

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Това е твое схващане.
Някой казва: „Аз не мога." Всеки може да направи нещо. Сега важният въпрос е: най-малкото добро е това, с което в даден случай можеш да си помогнеш. (Връзката с Бога разрешава всички противоречия.) Нека да остане тази мисъл в живота ви. Да си кажеш: „Всякога, когато аз имам неразположение, Бог всякога може да ми помогне." Не доказвайте това на други хора, но за тебе това да ти е абсолютна истина. Ако някой път чувствуваш, че Бог не ти помага - така не се говори. Това е твое схващане. Вие нямате понятие за Бога. Бог не обича да Го занимавате с празни работи. Като отидете при Него, Той абсолютно не тьрпи отрицателни работи. Като отидеш при Него, ще Му поискаш нещо, от което се нуждаеш. Няма да Му разправяш колко си окалян.
към текста >>

84. 6.5. За физическото здраве

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Това съвпада напълно със схващането на великия руски физиолог Иван Петрович Павлов.
Но както едното, така и другото се подчиняват на закони, които трябва да се познават и съблюдават. На много места Учителят говори, че „ученикът трябва да бъде душевно и физически здрав". Той счита обаче, че здравето е плод преди всичко на мисълта на човека. Затова лечението на болния трябва да започне преди всичко с неговата душа. На човека трябва да се вдъхне доверие, вяра, надежда в неговото оздравяване, в правилността на прилаганите за лечението му методи. Това съвпада напълно със схващането на великия руски физиолог Иван Петрович Павлов. Достатъчно е само една неприятна дума, едно тежко съобщение през време на яденето ни, за да спре отделянето на стомашен сок, да се причини едно или друго заболяване. Като се започне от тези елементарни наблюдения, човек може да се убеди, че наистина голямата част от физическите заболявания имат за основа някаква душевна травма. Наистина, ние откриваме при много наши заболявания наличието на микроби, които поставяме за първопричина на заболяването. Това е вярно. Но също е вярно, че микробите мъчно преодоляват естествения имунитет, който ни предпазва от тях.
към текста >>

85. 32. Цоко Диков - Ракитски

V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно'

Под голям стъклен калпак е поставен модел на Слънчевата система, който отразява неговото схващане относно произхода на планетите.
Той беше много възбуден и след като ме увещава доста дълго време: биология не може без вивесекция - реши да ми даде друга работа. Така и стана! Цоко живее в една дъсчена барака на Изгрева. Ергенска квартира. Създал си е уютност, каквато е възможна, в бараката му е чисто и подредено - включително и дървеното легло, върху което лежи може би повече от три десетилетия. Под голям стъклен калпак е поставен модел на Слънчевата система, който отразява неговото схващане относно произхода на планетите. Според него планетите не са се откъснали от Слънцето, както твърди Кант-Лапласовата теория, а са се получили на самото си място, чрез сгъстяване на първичната материя на тия точки. Цоко съобщава с израза на добре осведомен човек, че наклонът на Нептун към неговата ос е 151 градуса, на Уран - 98, че на Венера и на Меркурий е неизвестно отклонението, което за Земята е 23 градуса и 27 минути, а за Марс - 24 градуса и 50 минути, на Плутон - не се знае. Той знаел причините за тия различни отклонения на осите, но пазел мълчание, тъй като се касае до нова Космогония, по която той не можел да говори. (Вж. „Изгревът" том III, с. 118-120, том VII, с. 376-380.
към текста >>

86. 5. Наука и метафизика

Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смещение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува.
Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората - не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. А установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката. На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезне, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани. И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смещение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва да се има пред вид, че нашите физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тясна, че нищо не дава право на един учен да твърди, какво не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничена. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен както последната - към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сведочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие. А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях - това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултра- микроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, не може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр. Днес не само простите хора, но и така наречените интелигентни не се поддават на новите „необикновени" истини, понеже са свикнали да живеят в един много ограничен вътрешен и външен мир, първият от които се заключава в границите на „егото", което е неразделно с грубата материя, а втория - това са предметите, материалните условия и отношения между хората, които не преминават рамките на непосредственото триизмерно схващане и не позволяват на духа да литне към безпределното, непознатото.
към текста >>

Днес не само простите хора, но и така наречените интелигентни не се поддават на новите „необикновени" истини, понеже са свикнали да живеят в един много ограничен вътрешен и външен мир, първият от които се заключава в границите на „егото", което е неразделно с грубата материя, а втория - това са предметите, материалните условия и отношения между хората, които не преминават рамките на непосредственото триизмерно схващане и не позволяват на духа да литне към безпределното, непознатото.
Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смещение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва да се има пред вид, че нашите физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тясна, че нищо не дава право на един учен да твърди, какво не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничена. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен както последната - към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сведочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие. А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях - това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултра- микроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, не може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр. Днес не само простите хора, но и така наречените интелигентни не се поддават на новите „необикновени" истини, понеже са свикнали да живеят в един много ограничен вътрешен и външен мир, първият от които се заключава в границите на „егото", което е неразделно с грубата материя, а втория - това са предметите, материалните условия и отношения между хората, които не преминават рамките на непосредственото триизмерно схващане и не позволяват на духа да литне към безпределното, непознатото. Днес не малко интелигентни биха се смаяли и учудили на своето невежество и ограниченост, ако се отделяха временно от всекидневния живот, от тесните му рамки, в които го поставя нашата планета-прашинка и се пренесяха в безкрайния всемир и проникнеха в неговите безбройни сили, енергии, движения, закони и форми. Сравнението между безгранично малкото и безгранично голямото, в които действува все една непостижима мъдрост, с еднаква сложност, закономерност, точност и целесъобразност, координираща чрез невидими връзки всичко в едно, би замаяло главите им. Кой на пръв поглед би могъл да допусне, че колосалната слънчева система е копие на атома, чиито размери не се поддават и на ултрамикроскопа; че нашата Земя, в своя привиден покой, лети в пространството със скорост 100 000 км в час и едновременно извършва 12 различни движения; че звездите, които неподвижно блещукат на нощния небосвод, изминават в ден по 30 000 000 км и повече; че най-малката от тях е 1 000 000 пъти по-голяма от Земята, а най-близката се намира на 204 000 000 000 000 км от нас - разстояние, равно на 1 375 000 пъти разстоянието от Земята до Слънцето? Науката знае това. Тя отчасти познава външния живот на световете, но какво знае за техния вътрешен живот, за първопричините, които чрез законите го управляват?
към текста >>

87. 4. Астрология и Медицина Рецензия в сп. Voile d'isis от д-р Верн

Това схващане ми се струва твърде логично, твърде правдиво и твърде приемливо.
Така например - за да поменем само Луната - ние изложихме в списанието "L'Homeopathie francaise" цяла редица неопровержими факти за лунното влияние, които имат отношение към горния въпрос. Що се отнася пък до твърдението, както казва Nardmann, че поради голямото разстояние на известни звезди, които се включват в Зодиака, тяхното влияние трябва да се счита практически за равно на нула, това е един аргумент, който не притежава никаква стойност, защото има - пак повтарям това - влияния едва доловими, безкрайно малки, които обаче са в състояние да внесат големи промени в нашата нервна система. Кой не знае наистина, че в хомеопатията известни медикаменти, доведени до хилядния разтвор, произвеждат понякога върху болните мощни действия, които при това траят дълго време? Това е един неопровержим, експериментален факт* Следователно, пак повтарям, голямото отдалечение на едно светило не значи, че неговото действие не съществува, че трябва да се пренебрегне. Наопаки, аз съм на мнението на Д-р Romary, който изказва предположението, че тези електроидни вълни, както той ги нарича, въздействуват по всяка вероятност на големия симпатичен нерв и радиират чрез него върху тази или онази част на организма. Това схващане ми се струва твърде логично, твърде правдиво и твърде приемливо. Само че слага се един въпрос: Отде идат тези електроидни вълни? От Слънцето или от планетите? Вероятно и от двата източника. Авторът признава наистина, че влиянието на Марс и Сатурн му се е сторило, че поражда вълни по-болезнени от тия на останалите планети, но неговият опит не е все-таки окончателен по този въпрос. Наопаки, той много ясно е отбелязал връзката, що съществува между слънчевите петна и кризисите, които настъпват в хода на една болест.
към текста >>

88. 8. Строежът на човека

Разум, интуиция, вяра, твърдост, схващане на истината. 7.
Има многобройни болести, които се причиняват от чрезмерното или нередовно действие на силите, присъщи на това царство; 5. Меркурий (Манас). Умът; 6. Юпитер (Буди). Принципът, който се проявява като духовна сила, била тя за добро или зло. Разум, интуиция, вяра, твърдост, схващане на истината. 7. Венера (Атма). Принципът, който се проявява като всемирна Божествена Любов в своята чистота, бидейки сходна с Божественото самопознание. Ако се съедини с Меркурий (разум), тя съставя мъдрост. Действуваща в животинското полетя произвежда животински инстинкт и на физическото поле тя причинява притеглюванията на противоположните полярности, химическите афинитети и пр.*
към текста >>

89. 17. Представите ни за небето

Мистиците и ясновидците от по-ново време, когато умовете на хората се подготвиха за едно по-научно схващане на действителността и за едно по-дълбоко разбиране символичния език на писанията, ни дават една по-друга картина на небето.
Вярно е, че в съзнанието, най-вече на религиозните хора, има и една друга представа за небето, макар и твърде смътна. Небето за тях е оня невидим свят, оня „задгробен мир”, в който отиват душите на праведните след смъртта. В това небе царува Бог, там е Неговият „престол”, там пребивават ангелите и светиите, които постоянно Го хвалят и Го славят. Религиозните хора от християнската епоха са добили тази представа за небето благодарение на ония символични картини, които пророците от Стария и Новия завет са нарисували в свещените писания. Един хубав образец на такава картина на небето - една от най-последните - представя картината, нарисувана от Йоана в Откровението. Мистиците и ясновидците от по-ново време, когато умовете на хората се подготвиха за едно по-научно схващане на действителността и за едно по-дълбоко разбиране символичния език на писанията, ни дават една по-друга картина на небето. Небето, според тях, не е нито синия небесен свод на необразованите хора, нито локализуването в пространството небе на теолозите, нито безкрайното звездно пространство на астрономите. То е оня възвишен, високо организиран, макар и невидим за физическите очи свят, в който пребивават най-разумните, най-високо напреднали същества. Този свят не е нематериален - той е образуван от най-тънката, най-фина материя, която все пак е на степени, за да може да изрази живота на духовните същества, които също са на степени. Небето, според схващанията на окултистите, се организира по силата на ония вътрешни сродства, на оная вътрешна „гравитация” по закона на любовта, която съществува между обитателите на този велик свят. Ангелите, които се привличат едни други благодарение на тия тъкмо вътрешни сродства, по мисли, по чувства, по действия, образуват по-големи или по-малки общества.
към текста >>

90. 22. Сфера на Юпитера

Изобщо „Клетниците”, въпреки своите недостатъци като художествено произведение, присъщи впрочем на романтизма, може да се разгледа като едно типично произведение на латинския гений, защото в него латинската раса, в лицето на един свой виден представител, показва най-високата точка, до която се издига в своето морално схващане за живота.
Някои от героите на неговите романи, рожби на неговата художествена фантазия, са наистина типични юпитерови типове). Спомнете си абат Мериел - тип на истински духовник: една от зрелите рожби на Юпитеровата сфера. Със своята доброта, със своето человеколюбие и щедрост, със своето милосърдие, напомнящо това на милостивия самарянин, той обузда инстинктивната природа на Жан Балжана и пробуди у него латентната Юпитерова природа, която достигна отпосле такъв разцвет у героя на „Клетниците”. Жан Валжан заслужава да се разгледа и затова, защото Виктор Юго, съвсем несъзнателно, може би, верен, обаче, на своята художествена интуиция, е дал една хубава картина на еволюцията на един Юпитеров тип, който постепенно се диференцира в сферата на елементарните жизнени нагони. При това, той е докоснал, пак несъзнателно може би, една от най-високите точки в психологичната проблематика на Юпитеровия тип — именно в развръзката на Жан Валжановата любов към Козета, при залеза на неговия живот. Изобщо „Клетниците”, въпреки своите недостатъци като художествено произведение, присъщи впрочем на романтизма, може да се разгледа като едно типично произведение на латинския гений, защото в него латинската раса, в лицето на един свой виден представител, показва най-високата точка, до която се издига в своето морално схващане за живота. В него може дори да се проследи психологичната линия, която води от Рим до Париж. В известна смисъл на думата „Клетниците” е така характерен за френския гений, както Гьотевият Фауст за немците и „Война и мир" за славянския руски народ. Колкото и да са интересни, обаче, тия въпроси, ние ще напуснем и литературата, богата с художествени въплъщения на Юпитерови типове и ще се спрем на някой съвременен натурален Юпитерианец - такъв, който можем да срещнем навсякъде в живота. Е добре, представете си, че сте на угощение, да речем в собствения дом на някой виден индустриалец. Цялата къща е ярко осветена - очевидно тук не се пести електричеството.
към текста >>

91. 27. Сфера на Слънцето

Такова е, впрочем, схващането за материята и на западната физика.
Prakriti (най-грубото физическо вещество, това, с което ние боравим); 2. Ргаnа (много по-фина от етера материя, която е свързана с органическото състояние на веществото); 3. Каmа (материята на емоционалния свят, света на желания, страсти, чувства); 4. Manasa (материята на умствения свят). Тези четири видоизменения на материята имат „прекъснат строеж”, те не са непрекъснати флуиди. Такова е, впрочем, схващането за материята и на западната физика. Имащи общ произход, тия четири състояния на материята се различават само по групиране на частиците и по броя на трептенията, които следват един възходящ октавен ход. Затова индусите говорят за „октави” в разните полета. Във всяко поле има само една „осъществена октава”, а между отделните полета има сума „загубени октави”. Това твърде напомня нашата стълбица на трептения. Знайно е, че между звуковите трептения, за пример, и тия на светлината има цяла пустиня.
към текста >>

92. 3. Зодиакални знаци

Колкото и да изглежда необосновано, това схващане не ще да е лишено от известна доза истина.
една платонова година. Според Алан Лео естественият Зодиак има отношение към еволюцията на Макрокосмоса, а интелектуалният Зодиак, с който работи европейската астрология, има отношение към еволюцията на човека. Промените в биофизичното действие на Слънцето, които знаците причиняват поради своето северно или южно положение спрямо екватора, не са единствените. Хилядолетни наблюдения са довели до мисълта, че знаците сами по себе представляват зони на астрални енергии и че те по силата на своите собствени качества модифицират влиянията на всички тела от нашата планетна система. Ето едно от астрологическите твърдения, за които не се дават никакви теоретически доказателства. Колкото и да изглежда необосновано, това схващане не ще да е лишено от известна доза истина. Ние сме склонни да мислим така, не само защото в случая имаме работа с опитно установени влияния или съответствия, издържали контрола на много векове, но и поради факта, че те са били признати дори и от хора като Кеплера и астролозите-статистици, които бяха отхвърлили по принцип всички астрологически положения, за да приемат впоследствие само ония, които са се оказали верни след проверка, направена от тях лично. С оглед на това и като се има предвид, че земното привличане е съществувало и преди Нютон да го бе обяснил, ние можем да разглеждаме въпросния възглед, както и много други в астрологията, като проста хипотеза за работа, която ще трябва да се приеме или отхвърли, след като я опитаме достатъчно на практика. Въз основа на качествата, които се приписват на зодиакалните знаци, традицията дава следните класификации. С оглед на техния позитивен или негативен характер, тя различава мъжки или женски знаци, които се редуват един след друг. Според динамичното им естество знаците се делят на: 1) кардинални - това са знаците, с които започват годишните времена, 2) неподвижни - средата, най-типичното време на всеки сезон и 3) подвижни - последните месеци на сезоните, които представляват край на едно годишно време и преход към следващото.
към текста >>

93. (Продължение)

Изводът на съвременната характерология, че „една връзка между формата на тялото и характерът е неоспорима в главните линии” (фон Кльоклер), идва да потвърди това астрологическо схващане.
При това са се получили 36 улучвания, което отговаря на 72 %. Случайността тука би допуснала само около 8.3 % улучвания (фон Кльоклер). Понеже в едно денонощие всички знаци преминават през източния хоризонт, като всеки знак го заема в продължение на около 2 часа, то всеки ден на едно и също място могат да се родят представители на всички 12 зодиакални типове. Изгряващият в определен момент знак се намира чрез изчисление и не бива да се смесва със знака, в който стои Слънцето по това време. На родените под разните знаци традицията приписва не само известни външни белези, но още и определени душевни заложби, които могат да се обяснят, като се вземе предвид всичко казано за качествата на зодиакалните знаци. Изводът на съвременната характерология, че „една връзка между формата на тялото и характерът е неоспорима в главните линии” (фон Кльоклер), идва да потвърди това астрологическо схващане. Впрочем, трябва да се изтъкне, че физическият облик на типовете е от второстепенно значение за астрологията. Ние даваме тук характеристиките, които е дал Алан Лео в своята малка астрологическа серия, като си позволяваме да ги съкратим значително с оглед на мястото, с което разполагаме. „Овен - характер: смелост, честолюбие, борчески дух. Среден ръст, тяло сухо, продълговато лице, глава широка към слепите очи, проницателен поглед, гъсти коси”. „Телец - характер: постоянство, упоритост, консерватизъм, практични способности, понякога бавен и равнодушен; яростен при разгневяване.
към текста >>

94. 8. Планети в аспект

Както теоретически съображения, така и досегашните наблюдения говорели в полза на това схващане.
2 ÷ 3, с. 55 ÷ 57; бр. 4 ÷ 5, с. 105 ÷ 107 рубрика Астрологични комбинации В изложението на Бейли, дадено в последните броеве на списанието, остана неразгледан последният известен член на нашата слънчева система, именно планетата Плутон, която бе открита през последните години. Макар че е още твърде рано да се говори за характера на нейното влияние, все пак много автори са наклонни да я смятат за октава на Марс. Както теоретически съображения, така и досегашните наблюдения говорели в полза на това схващане. Във всеки случай избухването на войната на 1.IX. т. г. би било доста необяснимо без предполагаемото марсово естество на новооткритата планета. Ние няма да разглеждаме въпроса по методите на политическата астрология, а ще си позволим само няколко общи разсъждения. На 1.IX.1939 г. е имало само два големи дисхармонични аспекта между планетите от старата серия - една квадратура между Уран и Меркурий и една непълноценна такава между Марс и Сатурн.
към текста >>

95. (Продължение)

Така, доста разпространено е схващането, че при хармоничните аспекти планетите проявяват добрите си качества, а при дисхармоничните аспекти - своите слабости.
18, с. 185 в оригинала, а тук стр. 152 - ГСК). Тук няма да разглеждаме качествата, които аспектите придобиват по силата на положението на планетите в останалите два астрологични фактори - знаци и домове, тъй като, както се каза, засега имаме работа с прости комбинации от два елемента. Все пак ще засегнем бегло и другите, доколкото това е нужно, за да се избегне някое недоразумение. Така, доста разпространено е схващането, че при хармоничните аспекти планетите проявяват добрите си качества, а при дисхармоничните аспекти - своите слабости. За да си изясним въпроса, нека вземем преди всичко влиянието на дадена планета без оглед на някой определен аспект. Каза се, че не само аспектната форма, а всеки фактор допринася по нещо за качеството на планетното влияние. Елементарната аритметика ни води към заключението, че ако четирите негови компоненти са положителни, ще получим много добър ефект; ако имаме три положителни срещу една отрицателна - въздействието ще бъде все още добро; при два положителни срещу два отрицателни фактори противоположните влияния биха се неутрализирали; обратно, имаме ли една положителна срещу три отрицателни компоненти, влиянието става лошо, за да стане крайно дисхармонично, когато всички елементи са отрицателни. В действителност сметката не е толкова проста - нюансите са далеч по-многобройни от споменатите пет главни степени, но засега те са достатъчни. При аспектите се налага, щото интересуващата ни аспектна връзка, поради нейното специално значение в случая, да се разгледа отделно като самостоен пети фактор.
към текста >>

96. (Продължение)

Тези чувства са; пипане, чувство за живота, чувство за движение, чувство за равновесие, чувство за мирис, чувство за топлина, чувство за слух, чувство за говора, чувство за мисленето или схващането и чувство за вкуса.
Но това са перспективите на далечната бъдеща еволюция. Но все пак тези чувства се проявяват в живота, макар и извън съзнателния живот. И тези 12 чувства са свързани с 12 зодиакални принципи. Във физическото тяло, тези 12 чувства са свързани с 12 главни нерва, които излизат от главния мозък и те обуславят целия съзнателен и несъзнателен психически живот на човека. Някои западни окултисти намират следните 12 чувства у човека, които са свързани с 12 главни нерва, излизащи от главния мозък, свързвайки ги с 12 зодиакални принципи. Тези чувства са; пипане, чувство за живота, чувство за движение, чувство за равновесие, чувство за мирис, чувство за топлина, чувство за слух, чувство за говора, чувство за мисленето или схващането и чувство за вкуса. Тези 12 чувства са свързани по следния начин с 12 зодиакални принципа: И тъй, както в астрологията първите 6 знака наричат дневни, защото Слънцето минава през тях през деня, а останалите 6 нощни, понеже Слънцето минава през тях през нощта, така и първите 6 чувства се наричат дневни, защото човек си служи с тях със своето будно съзнание, самосъзнанието, а останалите 6 нощни, защото са извън областта на съзнателното. .
към текста >>

97. (Продължение)

Планетните влияния За да разберем същността на планетните влияния, трябва преди всичко да се освободим от материалистическото схващане на планетите, т. е.
И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера: все една порта бе един бисер и улиците на града бяха от чисто злато”. Този цитат ни показва, че великия християнски посветен е имал дълбоко разбиране на астрологията. Виждаме също, че той свързва 12 зодиакални знаци с 12 синове на Яков. А 12 Израилеви племена с 12 апостоли и с 12 скъпоценни камъни. ГЛАВА X. Планетните влияния За да разберем същността на планетните влияния, трябва преди всичко да се освободим от материалистическото схващане на планетите, т. е. да се освободим от схващането да гледаме на небесните тела - планети, слънца, комети и луни, като на мъртви тела, и да ги схванем като живи същества, като активни творчески центрове на разумна деятелност. Ето какво казва Учителят по този въпрос: Вие трябва да знаете, че непрекъснато се намирате под влиянието на планетите, които представят сбор от разумни същества, завършили своето развитие. Те познават законите на човешкото развитие, вследствие на което могат да ви дават добри съвети, напътствия. Например, ако някой иска да развие благородството си, съществата от Юпитер ще му покажат, как трябва да работи. Благородството в човека представя златото в неговата кръв.
към текста >>

да се освободим от схващането да гледаме на небесните тела - планети, слънца, комети и луни, като на мъртви тела, и да ги схванем като живи същества, като активни творчески центрове на разумна деятелност.
Този цитат ни показва, че великия християнски посветен е имал дълбоко разбиране на астрологията. Виждаме също, че той свързва 12 зодиакални знаци с 12 синове на Яков. А 12 Израилеви племена с 12 апостоли и с 12 скъпоценни камъни. ГЛАВА X. Планетните влияния За да разберем същността на планетните влияния, трябва преди всичко да се освободим от материалистическото схващане на планетите, т. е. да се освободим от схващането да гледаме на небесните тела - планети, слънца, комети и луни, като на мъртви тела, и да ги схванем като живи същества, като активни творчески центрове на разумна деятелност. Ето какво казва Учителят по този въпрос: Вие трябва да знаете, че непрекъснато се намирате под влиянието на планетите, които представят сбор от разумни същества, завършили своето развитие. Те познават законите на човешкото развитие, вследствие на което могат да ви дават добри съвети, напътствия. Например, ако някой иска да развие благородството си, съществата от Юпитер ще му покажат, как трябва да работи. Благородството в човека представя златото в неговата кръв. Изобщо, всички планети и слънца във вселената представят банки, от които човек може да извади това богатство, което в даден случай му е потребно.
към текста >>

Така например, според това схващане Сатурн се простира от центъра на Слънцето до мястото, където виждаме да се намира Сатурн, Видимата планета, която забелязваме на периферията на окултната планета, е резултат от взаимодействието на две противоположни сили - една центробежна, която действува от Слънцето и определя границите на окултната планета и другата центростремителна, действуваща от Безграничния космос.
Този, който познава Марс, знае и качествата на желязото, а този, който познава качествата на желязото, познава атрибутите и свойствата на Марса. Какво би станало с нашето сърце, ако не беше Слънцето в света? Според както учи окултната наука, върховното ръководство на цялата слънчева система се намира на Слънцето, където възвишени разумни същества, организирани в общества, посредством мисълта си, външен израз, на която се явява светлината и топлината, направляват дейността на планетите. Това положение не е в противоречие с по-горе изказаното, че всяка планета е израз и център на разумна деятелност, но само го обяснява, защото, според окултната наука, центъра на всички планети е в Слънцето. Така че планетите представят концентрични сфери с общ център в Слънцето. Така например, според това схващане Сатурн се простира от центъра на Слънцето до мястото, където виждаме да се намира Сатурн, Видимата планета, която забелязваме на периферията на окултната планета, е резултат от взаимодействието на две противоположни сили - една центробежна, която действува от Слънцето и определя границите на окултната планета и другата центростремителна, действуваща от Безграничния космос. Там, където се срещат и уравновесяваттези две сили, ние виждаме видимата астрономическа планета. Съвременната космогония в лицето на Емил Бело, също така се спира на тази теория като най-правдоподобна. Същата дуалистична космогония поддържа и английския учен Сър Джейм Джинс. Всяка планета от друга страна представя специфична среда, която е в зависимост от степента на развитието на съществата, които живеят на нея и отразяват и преработват импулса на Слънцето. Тъй както бялата светлина, пречупена през призмата, се разлага на 7 цвята, които не са нищо друго освен 7 лъча на Словото, което в своето проявление се диференцира в 7 направления.
към текста >>

98. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА I.

Но както и да се изследва живота, за механистичното схващане той ще си остане неразрешима загадка, защото животът е един космичен процес и не може да се обясни и разбере в тесните рамки на земните понятия и разбирания, които са валидни само за онзи ограничен, относителен свят, в който ние живеем в настоящия стадий на развитието.
- 1. Космичният жизнен ритъм Най-интересното, най-тайнственото и най-загадъчно явление в Битието, това е животът. Различни теории и хипотези са създали учените и философите за обяснение същината и проявите на живота, но и до днес живота си остава велика тайна, велика загадка за болшинството хора. Животът е обект на проучване от много страни и гледища, защото той е много сложен процес и включва в себе си много сили и елементи. Затова и проучването му е обект на много дисциплини и науки. Но както и да се изследва живота, за механистичното схващане той ще си остане неразрешима загадка, защото животът е един космичен процес и не може да се обясни и разбере в тесните рамки на земните понятия и разбирания, които са валидни само за онзи ограничен, относителен свят, в който ние живеем в настоящия стадий на развитието. Животът прониква и оживява целия космос, и е същина на космоса. Така че и въпрос не може да става за произхода на живота. Въпросът се свежда следователно към това: да се проучат законите и пътищата, по които животът се проявява, да се изучат всички онези елементи, които вземат участие в проявлението на живота, да се изучат всички условия, които обуславят проявите на живота. Животът, като едно велико космично течение, прониква и обновява целия космос и разнася благата на космоса по цялата космична система. Както видяхме в кратките бележки върху херметичната наука, целият космос е един жив организъм, и този именно жив организъм е проникнат от Живота, който в своето проявление се диференцира на много течения с различни задачи.
към текста >>

99. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА III.

В съвременната наука има и други основи за класификации на темпераментите, но няма да се спирам върху тях, защото в края на краищата се свеждат към схващането на херметичната наука.
Така разгледан въпроса, темпераментът не се предава по наследство, а е индивидуална особеност. Така че темпераментът е обусловен от доминиращата в строежа на формата сила. Това е външната поляризация на творческата сила, която стои зад известна форма. Както казах и по-рано имаме 4 рода етерни сили, или четири елемента, които в крайните си проявления са свързани с четирите елемента познати и на съвременната химия, а именно – топлинният етер - огъня, се проявява в кислорода, който е необходим за горенето; светлинният етер - въздуха, се проявява в азота, който е необходим за урегулиране на живота; химическият етер - водата, се проявява във водорода, необходим за доставяне влага на организма и жизнен етер - земя, който се проявява във въглерода, който е необходим като гориво в организма. Върху тези четири елемента, или четири състояния на материята, както казах и по-рано, херметичната наука обуславя учението за четирите темперамента. В съвременната наука има и други основи за класификации на темпераментите, но няма да се спирам върху тях, защото в края на краищата се свеждат към схващането на херметичната наука. Във всеки темперамент действат всички родове сили, но една е доминираща и тя определя характера на темперамента. Четирите темперамента, отговарящи на четирите елемента, носят следните имена: холеричен или жлъчен темперамент, който е свързан с огъня, с кислорода. Той е вътрешна поляризация на принципа на огъня. В него преобладава - жлъчката, костната система, черния дроб и нервната система. Огънят, казахме, е горещ и сух.
към текста >>

100. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.