Търсене в текстове за 'Супа'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 73 резултата в 43 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3) Болести на кръвоносната система - Боян Боев (1883 – 1963)

А може да се употреби и следната диета: печен лук, варени картофи, картофена супа.
7.1. Най-напред се взема рициново масло. 7.2. Чист въздух, умерена топлина в стаята. 7.3. Пиене на гореща вода с чаена лъжичка. 7.4. Мазане на обрива с чисто дървено масло. 7.5. Диета изключително млечна: прясно и кисело мляко. А може да се употреби и следната диета: печен лук, варени картофи, картофена супа. Ще се избере една от двете диети. 7.6. Всяка вечер миене на краката с топла вода. 8. Рак Тази болест се появява при дисхармония между главния мозък и симпатичната нервна система. Тогава някои клетки на тялото се индивидуализират и започват да се размножават по свой почин, а не според нуждите и целите на организма.
към текста >>

2. 4) Болести на храносмилателната и отделителната системи - Боян Боев (1883 – 1963)

6.3. Трети ден: също като първия ден, само че вместо житена вода се взема картофена супа.
За един случай на язва на стомаха Учителя даде следните наставления: 6.1. Първи ден: сутринта се приема няколко чаши гореща вода за промиване на стомаха и червата и след това – една кафена чашка дървено масло преди ядене. Вечерта също се приема гореща вода и след това – кафена чашка дървено масло. Един-два часа след дървеното масло се взема житена вода. 6.2. Втори ден: същото по отношение на горещата вода и дървеното масло, а вместо житена вода – овесена вода. 6.3. Трети ден: също като първия ден, само че вместо житена вода се взема картофена супа. 6.4. Четвърти ден: както първия ден, само че вместо житена вода се взема смокинена чорба без твърдите части. 6.5. Петият ден е като първия; шестият е като втория и т. н. Всичко това се повтаря десет дена. След десетия ден дървеното масло се спира, а на болния се дава чай със сухари и краве масло. При друг случай на язва в червата Учителя препоръча следното:
към текста >>

Отпостването да стане с картофена супа, при което лицето няма да яде картофите, а само течността.
Лекуването може да стане, когато Месечината се разсипва. В началото на лекуването най-напред ще се вземе рициново масло, за да се очистят червата. След това ще се направи пълен пост четири дена, без да се яде или пие нещо. По време на поста болният да лежи на гърба си, да си слага топло на корема, където е сляпото черво, например топли трици, топли тухли и пр. И когато постът свърши и човек почне вече да ходи, пак да си слага вълнена топла превръзка на корема. Отпостването да стане с картофена супа, при което лицето няма да яде картофите, а само течността. Целия първи ден на отпостването лицето ще се храни с картофена супа без картофите или със спаначена супа, без спанака, но няма да приема хляб. Преди картофената супа може да изпие чаша гореща вода. През втория ден на отпостването ще се яде картофена супа с картофите, но пак без хляб. На третия ден ще се вземе вече и хляб, и меки храни, например бамя, праз, картофи и постепенно ще се премине след това към обикновената храна. Братът приложи този метод, оздравя напълно и даже дойде още същото лято на Езерата.
към текста >>

Целия първи ден на отпостването лицето ще се храни с картофена супа без картофите или със спаначена супа, без спанака, но няма да приема хляб.
В началото на лекуването най-напред ще се вземе рициново масло, за да се очистят червата. След това ще се направи пълен пост четири дена, без да се яде или пие нещо. По време на поста болният да лежи на гърба си, да си слага топло на корема, където е сляпото черво, например топли трици, топли тухли и пр. И когато постът свърши и човек почне вече да ходи, пак да си слага вълнена топла превръзка на корема. Отпостването да стане с картофена супа, при което лицето няма да яде картофите, а само течността. Целия първи ден на отпостването лицето ще се храни с картофена супа без картофите или със спаначена супа, без спанака, но няма да приема хляб. Преди картофената супа може да изпие чаша гореща вода. През втория ден на отпостването ще се яде картофена супа с картофите, но пак без хляб. На третия ден ще се вземе вече и хляб, и меки храни, например бамя, праз, картофи и постепенно ще се премине след това към обикновената храна. Братът приложи този метод, оздравя напълно и даже дойде още същото лято на Езерата. Един брат от София заболя от апендицит.
към текста >>

Преди картофената супа може да изпие чаша гореща вода.
След това ще се направи пълен пост четири дена, без да се яде или пие нещо. По време на поста болният да лежи на гърба си, да си слага топло на корема, където е сляпото черво, например топли трици, топли тухли и пр. И когато постът свърши и човек почне вече да ходи, пак да си слага вълнена топла превръзка на корема. Отпостването да стане с картофена супа, при което лицето няма да яде картофите, а само течността. Целия първи ден на отпостването лицето ще се храни с картофена супа без картофите или със спаначена супа, без спанака, но няма да приема хляб. Преди картофената супа може да изпие чаша гореща вода. През втория ден на отпостването ще се яде картофена супа с картофите, но пак без хляб. На третия ден ще се вземе вече и хляб, и меки храни, например бамя, праз, картофи и постепенно ще се премине след това към обикновената храна. Братът приложи този метод, оздравя напълно и даже дойде още същото лято на Езерата. Един брат от София заболя от апендицит. Учителя препоръча следното:
към текста >>

През втория ден на отпостването ще се яде картофена супа с картофите, но пак без хляб.
По време на поста болният да лежи на гърба си, да си слага топло на корема, където е сляпото черво, например топли трици, топли тухли и пр. И когато постът свърши и човек почне вече да ходи, пак да си слага вълнена топла превръзка на корема. Отпостването да стане с картофена супа, при което лицето няма да яде картофите, а само течността. Целия първи ден на отпостването лицето ще се храни с картофена супа без картофите или със спаначена супа, без спанака, но няма да приема хляб. Преди картофената супа може да изпие чаша гореща вода. През втория ден на отпостването ще се яде картофена супа с картофите, но пак без хляб. На третия ден ще се вземе вече и хляб, и меки храни, например бамя, праз, картофи и постепенно ще се премине след това към обикновената храна. Братът приложи този метод, оздравя напълно и даже дойде още същото лято на Езерата. Един брат от София заболя от апендицит. Учителя препоръча следното: Да се тури на болното място млечен компрес от биволско или овче мляко.
към текста >>

3. 7) В Твоята Любов намирам аз покой - Боян Боев (1883 – 1963)

След това се събирахме в малкия салон, а лятно време – на външните маси за вечеря с картофена супа.
Хората определят, че при болестта кръвта е нечиста, сърдечният ритъм е изменен, черният дроб не функционира добре, нервите са разстроени, или пък казват, че има в тялото някои микроорганизми. Това са само прояви във физическия свят или, когато по-дълбоките причини са налице, тези неща се проявяват и действат. Дълбоките причини създават условия за проява на тези неща и за съжаление днешната медицина лекува само следствията, а не причините. Екскурзиите сред Природата са здравословни. След всяка екскурзия първата ни и неотложна работа беше да се преоблечем и да измием нозете си с топла вода. След това се събирахме в малкия салон, а лятно време – на външните маси за вечеря с картофена супа. След вечерята обикновено изпявахме няколко песни и някои музиканти изпълняваха кратка музикална програма. След това обикновено започваше разговор. На Братската вечеря след горещата августовска екскурзия в разговора Учителя каза: Хиляди пъти можеш да се обезсърчиш и даже да си кажеш, че няма да я бъде, но точно тогава ще дойде Истината в твоя полза. Всеки, който приеме Истината, тя е благо за него.
към текста >>

4. 28) Житна диета и пост - Боян Боев (1883 – 1963)

При друг случай за един месец е много хубаво да се приложи следната диета: сутрин – варени картофи и хляб, на обед – половин килограм грозде и четвърт хляб, вечер – картофена супа и хляб.
Тогава всички житни зърна ще се пропият с вода, ще набъбнат и ще цъфнат. В житото, докато ври, не трябва да се слага сол, защото иначе не може да стане меко, но при ядене може да си го подсолите. Три пъти на ден ще се яде по едно канче жито или колкото човек обича, без никакъв хляб. През време на диетата може да се ядат портокали или да се пие чай със захар и лимон, но житото ще се яде без захар. Тази диета е за духовно повдигане и може да се практикува няколко седмици. При друг случай за един месец е много хубаво да се приложи следната диета: сутрин – варени картофи и хляб, на обед – половин килограм грозде и четвърт хляб, вечер – картофена супа и хляб. Един брат попита: „Учителю, какво ще кажете за поста? ” Четете Исаия и ще видите какво нещо е пост: метод за създаване на нов човек. Когато постиш, създай в себе си нов човек – благороден и добър. Ти силно мразиш един човек; пости един ден и през този ден ще му простиш.
към текста >>

5. 48) Някои заразни болести - Боян Боев (1883 – 1963)

5.4. Храна: главно варени картофи с малко сол, а понякога и картофена супа.
5. Шарка 5.1. Да се пази болният на топло. Да живее в топла стая. 5.2. Болният да приеме очистително – рициново масло. 5.3. Болният да пие гореща вода три пъти на ден по три чаши. 5.4. Храна: главно варени картофи с малко сол, а понякога и картофена супа. Никакъв хляб, никакво мляко и пр. 6. Скарлатина 6.1. Пиене на гореща вода по четири-пет чаши наведнъж. Това понижава температурата. 6.2. Болният няма да яде хляб, няма да пие мляко и пр., защото това повишава температурата.
към текста >>

6. Първи образователен период. Предучилищна възраст - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако бащата изрази недоволството си от супата по време на ядене и блъсне силно и грубо чинията си с ръка пред детето, то у последното се посажда предразположение към грубост, тирания и жестокост, когато порасне.
Например, родителите могат да бъдат много любезни към 5-годишното си дете. Обаче, каква полза от това, ако те пред него се карат на слугата и го нагрубяват. Каква полза от благите обноски на бащата спрямо своето дете, когато той обижда околните на всяка крачка, връща се в къщи пиян и предизвиква бурни сцени? Нека дадем още няколко примера: бащата казва веднъж по адрес на някого много лоши думи, и когато това лице после му идва на гости, той му отправя похвали, и то тъкмо противоположни на укорите, които му е отправил в негово отсъствие пред сина си. Няма ли да създаде това у детето предразположение към лицемерие, когато порасне? Ако бащата изрази недоволството си от супата по време на ядене и блъсне силно и грубо чинията си с ръка пред детето, то у последното се посажда предразположение към грубост, тирания и жестокост, когато порасне. Харисън в книгата „Детската градина” казва: „Трябва да се внимава, детето да не критикува, а и другите да не критикуват в негово присъствие. Така му се нанася повече вреда, отколкото помощ. Доколкото е възможно, рисувайте хората пред него като герои и героини. Най-силните и най-добрите характери са ония, които щом се запознаят с някого, съзират най-хубавите черти в характера му. Детската градина ни дава безброй пояснения, как може да се развие този вид характер.”
към текста >>

7. 14. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Над главата на друг човек видяла една трапеза, богато наредена и супата вдигала пара.
Един ясновидец отишъл в една черква. Била е теософката Ани Безант. И какво видяла тя в черквата? Над главата на един човек вижда голям тефтер и там пишело „да дава" и „да взема". Той мислел върху своите търговски сметки. Над главата на друг човек видяла една трапеза, богато наредена и супата вдигала пара. Той си мислел за обяда и образувал такива мисъл-форми. Над други хора тя видяла сини кълба - те са били в молитвено състояние, в едно религиозно чувство. Искаш ли да предприемеш някаква акция, препоръчва се от окултно гледище у дома си ти мислено да се облееш в един душ от виолетов цвят. След това направи 5-6 дълбоки вдишки - те дават сила и мощ на волята. Всеки цвят има много нюанси, много оттенъци.
към текста >>

8. П л а н и н а т а - Боян Боев (1883 – 1963)

Като се върнахме на Изгрева, както винаги ни чакаше картофена супа в малкия салон.
Някои братя и сестри свириха при Паневритмията със своите инструменти. Имахме разговор с Учителя и след това общ обяд. Към 4 часа направихме обща молитва и поехме надолу. На връщане се спирахме на красиви полянки и Учителя винаги изказваше някои интересни мисли. Пред нас се простираха Софийското поле, Стара планина, Плана, Лозенските възвишения. Като се върнахме на Изгрева, както винаги ни чакаше картофена супа в малкия салон. След завършване на вечерята изпяхме няколко песни, придружени от пиано и цигулка. Всички лица бяха освежени от планината, излъчваха бодрост и светлина и малко бяха изгорели от слънцето. Стана въпрос за значението на екскурзиите в планината. Учителя каза: - Планинските места са пълни с енергии.
към текста >>

9. Екскурзия на Витоша на 23 юли 1943 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

След това се събираме заедно с Учителя в малкия салон, а лятно време на външните маси на братска вечеря с картофена супа.
когато по-дълбоките причини са на лице, тези неща се появяват и действуват. По-дълбоките причини създават условия за проява на тези неща. Днешната медицина лекува само следствията, а не причините. Традиция в живота на Братството е следното: След всяка екскурзия първата ни неотложна работа при връщане е преобличането и измиването на нозете с топла вода. След това се събираме заедно с Учителя в малкия салон, а лятно време на външните маси на братска вечеря с картофена супа. След вечерята обикновено изпяваме няколко песни и някои музиканти изпълняват кратка музикална програма на цигулка или пиано. След това обикновено започва разговор. На братската вечеря след днешната екскурзия в разговора Учителя каза между другото: - Хиляди пъти като се обезсърчиш и най-после кажеш: „Няма да я бъде", тогава ще дойде Истината и ще я постигнеш.
към текста >>

10. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Над главата на друг човек видяла една трапеза, богато нареде¬на и супата вдигала пара.
Един ясновидец отишъл в една черква. Била е теософката Ани Безант. И какво видяла тя в черквата? Над главата на един човек вижда голям тефтер и там пишело „да дава” и „да взема”. Той мислел върху своите търговски сметки. Над главата на друг човек видяла една трапеза, богато нареде¬на и супата вдигала пара. Той си мислел за обяда и образувал такива мисъл-форми. Над други хора тя видяла сини кълба - те са били в молитвено състояние, в едно религиозно чувство. Искаш ли да предприемеш някаква акция, препоръчва се от окултно гледище у дома си ти мислено да се облееш в един душ от виолетов цвят. След това направи 5-6 дълбоки вдишки - те дават сила и мощ на волята. Всеки цвят има много нюанси, много оттенъци.
към текста >>

11. 15 ТЕНДЖЕРА С ФАСУЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

И си мисля, толкова много супа ще стане, какво ще я правим?
Имам много хубав, градински фасул и другите необходими продукти за неговото приготвяне са налице, ще ида да ги донеса." Привечер всичко беше готово. На печката в кухнята ври фасулът, гъст, едва една трета от тенджерата, до нея неизменно двата грамадни чайника, пълни всякога с гореща вода. Тъкмо да почнем да нареждаме масите за ядене и споделяме със сестрата как и кой да покани Учителя, гледам Той влиза в кухнята и право при мен. Погледна ме и каза: "Прибавете към фасула и кипящата вода от големия чайник." Погледнах го изненадан. От къде Той знаеше за нашите намерения, когато в кухнята бяхме само със сестрата и не сме споделяли с никого за нашата идея, пък и времето беше едно мрачно, умърлушено, нямаше изгледи да дойдат тук гости от града. И си мисля, толкова много супа ще стане, какво ще я правим? Навън по масите нямаше още никой. Но казаното от Учителя е свършено. Прибавихме горещата вода към гъсто сварения фасул и необходимите още подправки и стана разкошна бобена чорба. Като излязох след това навън от кухнята, гледам масите пред салона, на които се хранехме, напълнени с хора. Бързо наслагахме чайниците и приборите за ядене, дойде и Учителя.
към текста >>

12. 6. Духовните причини на болестите, 26 август 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

За една седмица нека направи следния опит: да си свари оризена супа и сутрин, на обяд и вечер да си взема по три лъжички.
Но да се върнем на въпроса за здравето. Когато ви боли глава, това показва, че не знаете, как да ядете. Когато ви болят белите дробове, това показва, че не знаете, как да дишате. А смущава ли ви се умът, това значи, че не знаете, как да мислите. Когато човек не знае да яде, ще се възпитава в това отношение, като си наложи известна диета. За една седмица нека направи следния опит: да си свари оризена супа и сутрин, на обяд и вечер да си взема по три лъжички. Това да му е яденето за една седмица. Втората седмица да вземе един килограм грах и да си направи една чорба, от която да взема по 10 лъжички сутрин, на обяд и вечер. Третата седмица ще намери най-хубавото брашно и сам да си замеси хляб в нощви, и ще си направи пещ, в която сам да изпече хляба, и цяла седмица да се храни с този хляб. Този опит е полезен, за да се възстановят нормалните функции на стомаха. Когато имате тревоги, отправете ума си към Бога и правете дълбоки вдишки.
към текста >>

13. ХРАНЕНЕТО Е МАТЕМАТИЧЕСКА ЗАДАЧА - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

В разстояние на 25-30 години имах възможност да наблюдавам, как той, предимно сам, приготовляваше своята закуска и вечеря - супа от „картошки", както ги наричаше, чай или плодове.
ХРАНЕНЕТО Е МАТЕМАТИЧЕСКА ЗАДАЧА Храната на Учителя беше растителна, прясна, семпла. Той обядваше в братския стол, а закусваше и вечеряше в стаята си. В разстояние на 25-30 години имах възможност да наблюдавам, как той, предимно сам, приготовляваше своята закуска и вечеря - супа от „картошки", както ги наричаше, чай или плодове. Хранеше се бавно, с разположение. Един ден бързах към Изгрева да покажа на Учителя моята нова книга „Игри с песни за деца". Наближаваше залез слънце и той ме прие горе, в своята стая, където белеше картофи. Разказах му подробности по отпечатването на книгата. Той се радваше на успеха ми.
към текста >>

А Учителя вечеря от картофената супа, която сам си бе приготвил.
Храненето е важен процес, при който трябва много да се внимава. Ти обичаш ли крем карамел? -весело ме попита той. И като отряза едно голямо парче, поля го обилно със сироп и ми го подаде. Малко засрамена, благодарих и го изядох с удоволствие. А Учителя вечеря от картофената супа, която сам си бе приготвил. - Подбирай чиста и прясна храна - продължи той наставленията си за храненето. - Пий вода от чист извор, меси хляб от прясно жито и приемай узрели и пресни плодове само от добри хора. Храненето трансформира състоянието на човека в положителни или отрицателни енергии. Дай от храната си на гладния, и ти ще се наситиш дори с малко от нея. Храненето е математическа задача, която трябва правилно да бъде решена.
към текста >>

14. УЧИТЕЛЯ ПРАВЕШЕ ЛИ ЧУДЕСА? - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Дежурните сестри сервираха супата и всички мълчаливо ядехме.
Слънчев летен ден. Цветята пред салона бяха приятен фон на белите маси. През лятото обедите се сервираха в градината. В делничните дни братският стол се посещаваше по-малко и човек можеше да седне на средната маса, където сядаше Учителя. Именно в такъв един ден седнах на средната маса, точно срещу Учителя. Дежурните сестри сервираха супата и всички мълчаливо ядехме. Това бе един рядък случай за мен. Гледах Учителя как се храни и си мислех: „Яде като всеки един от нас, но не е обикновен човек. Може би знае да прави чудеса, ако пожелае." И в съзнанието ми изплува легендата за Христа и жената, чиито яйца се боядисали червени в престилката и, и нахранването на 5 000 души с 5 хляба и 2 риби, и т.н. Няколко минути след това Учителя ми подаде своята чиния, в която бе останало малко супа. Поех я и, слава Богу, съобразих бързо, че трябва да довърша супата.
към текста >>

Няколко минути след това Учителя ми подаде своята чиния, в която бе останало малко супа.
Именно в такъв един ден седнах на средната маса, точно срещу Учителя. Дежурните сестри сервираха супата и всички мълчаливо ядехме. Това бе един рядък случай за мен. Гледах Учителя как се храни и си мислех: „Яде като всеки един от нас, но не е обикновен човек. Може би знае да прави чудеса, ако пожелае." И в съзнанието ми изплува легендата за Христа и жената, чиито яйца се боядисали червени в престилката и, и нахранването на 5 000 души с 5 хляба и 2 риби, и т.н. Няколко минути след това Учителя ми подаде своята чиния, в която бе останало малко супа. Поех я и, слава Богу, съобразих бързо, че трябва да довърша супата. Сестрите наоколо ме погледнаха завистливо. Докато ядях супата от неговата чиния, в устата ми попадна и едно мъничко топче. Задържах топчето между зъбите и после, незабелязано от никого, го извадих и скрих в носната си кърпичка. След супата ни се сервира ядене и десерт.
към текста >>

Поех я и, слава Богу, съобразих бързо, че трябва да довърша супата.
Дежурните сестри сервираха супата и всички мълчаливо ядехме. Това бе един рядък случай за мен. Гледах Учителя как се храни и си мислех: „Яде като всеки един от нас, но не е обикновен човек. Може би знае да прави чудеса, ако пожелае." И в съзнанието ми изплува легендата за Христа и жената, чиито яйца се боядисали червени в престилката и, и нахранването на 5 000 души с 5 хляба и 2 риби, и т.н. Няколко минути след това Учителя ми подаде своята чиния, в която бе останало малко супа. Поех я и, слава Богу, съобразих бързо, че трябва да довърша супата. Сестрите наоколо ме погледнаха завистливо. Докато ядях супата от неговата чиния, в устата ми попадна и едно мъничко топче. Задържах топчето между зъбите и после, незабелязано от никого, го извадих и скрих в носната си кърпичка. След супата ни се сервира ядене и десерт. След това пяхме и разговаряхме, както обикновено.
към текста >>

Докато ядях супата от неговата чиния, в устата ми попадна и едно мъничко топче.
Гледах Учителя как се храни и си мислех: „Яде като всеки един от нас, но не е обикновен човек. Може би знае да прави чудеса, ако пожелае." И в съзнанието ми изплува легендата за Христа и жената, чиито яйца се боядисали червени в престилката и, и нахранването на 5 000 души с 5 хляба и 2 риби, и т.н. Няколко минути след това Учителя ми подаде своята чиния, в която бе останало малко супа. Поех я и, слава Богу, съобразих бързо, че трябва да довърша супата. Сестрите наоколо ме погледнаха завистливо. Докато ядях супата от неговата чиния, в устата ми попадна и едно мъничко топче. Задържах топчето между зъбите и после, незабелязано от никого, го извадих и скрих в носната си кърпичка. След супата ни се сервира ядене и десерт. След това пяхме и разговаряхме, както обикновено. Когато обедът завърши, Учителя се качи в стаята си, а всички се разпръснахме по своята работа. Вървейки надолу по пътя към града, огледах се да видя дали няма никой наблизо и отворих кърпичката: топчето бе кафеникаво и голямо колкото лешник.
към текста >>

След супата ни се сервира ядене и десерт.
Няколко минути след това Учителя ми подаде своята чиния, в която бе останало малко супа. Поех я и, слава Богу, съобразих бързо, че трябва да довърша супата. Сестрите наоколо ме погледнаха завистливо. Докато ядях супата от неговата чиния, в устата ми попадна и едно мъничко топче. Задържах топчето между зъбите и после, незабелязано от никого, го извадих и скрих в носната си кърпичка. След супата ни се сервира ядене и десерт. След това пяхме и разговаряхме, както обикновено. Когато обедът завърши, Учителя се качи в стаята си, а всички се разпръснахме по своята работа. Вървейки надолу по пътя към града, огледах се да видя дали няма никой наблизо и отворих кърпичката: топчето бе кафеникаво и голямо колкото лешник. Не можах да разбера какво бе точно, но в къщи го завих в парче чиста бяла хартия и го скътах в тайното си чекмедже. От време на време отключвах чекмеджето и радостно гледах малкото кафяво топче.
към текста >>

15. Съдържание - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Бъркам супата.
тихи, подвижни, състезателни, подражателни и др. Игри със сърса. Смяна на местата. Маршировка с изключване. Жабата в морето. Бъркам супата. Надбягване с камъчета Висящо гонене. Непознато другарче . Скрит предмет. Предаване тухлички.
към текста >>

16. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

го ядът в порцеланови чинии, а на Него му сипали супа в неугледна паница. То-
А с нашия Учител така ли беше? Седнеше до нас на масата и се хранеше със същата храна как- вато ядеха и другите. Дори има снимки, гдето се вижда, че другите около Не- го ядът в порцеланови чинии, а на Него му сипали супа в неугледна паница. То- ва сравнение действува зашеметяващо за очите на онзи изследовател, който трябва да прецени при какви условия е живял Учителят. Ето и друг пример: имаше една сестра Мария Захарната. Тя беше неуг- ледна, раздърпана и мръсна.
към текста >>

Взела една чиния, напълнила я със супа и иска
ва сравнение действува зашеметяващо за очите на онзи изследовател, който трябва да прецени при какви условия е живял Учителят. Ето и друг пример: имаше една сестра Мария Захарната. Тя беше неуг- ледна, раздърпана и мръсна. Взела една чиния, напълнила я със супа и иска да я поднесе на Учителя. А дежурните сестри по кухня като я видели извика- ли: „У-у, Мария, ти с мръсните ръце и пръстите, които ти се натопиха в супа- та, ти тая ли чиния ще занесеш на Учителя? " Взели й чинията от ръцете. Ма-
към текста >>

ли: „У-у, Мария, ти с мръсните ръце и пръстите, които ти се натопиха в супа-
Тя беше неуг- ледна, раздърпана и мръсна. Взела една чиния, напълнила я със супа и иска да я поднесе на Учителя. А дежурните сестри по кухня като я видели извика- ли: „У-у, Мария, ти с мръсните ръце и пръстите, които ти се натопиха в супа- та, ти тая ли чиния ще занесеш на Учителя? " Взели й чинията от ръцете. Ма- рия се стъписала, гледа и си облизва натопените пръсти в супата. Учителят седи гърбом към тях. По едно време се обажда: „Не изливайте чинията, а до-
към текста >>

рия се стъписала, гледа и си облизва натопените пръсти в супата. Учителят
да я поднесе на Учителя. А дежурните сестри по кухня като я видели извика- ли: „У-у, Мария, ти с мръсните ръце и пръстите, които ти се натопиха в супа- та, ти тая ли чиния ще занесеш на Учителя? " Взели й чинията от ръцете. Ма- рия се стъписала, гледа и си облизва натопените пръсти в супата. Учителят седи гърбом към тях. По едно време се обажда: „Не изливайте чинията, а до- несете чинията пред мен! " Занасят Му я и той изяжда супата пред всички. Казва на Мария: „Донесе ми компот!
към текста >>

" Занасят Му я и той изяжда супата пред всички.
" Взели й чинията от ръцете. Ма- рия се стъписала, гледа и си облизва натопените пръсти в супата. Учителят седи гърбом към тях. По едно време се обажда: „Не изливайте чинията, а до- несете чинията пред мен! " Занасят Му я и той изяжда супата пред всички. Казва на Мария: „Донесе ми компот! " Мария Му занася. Учителят изяжда ком- пота и отново казва: „Мария, дай още една чиния! " Като виждат всички това,
към текста >>

17. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Елена им слага яденето, онези лапат топлата супа, а сестрата си казва: „Какви млади посветени братя имаме".
Носи сготвеното ядене, качва се по стъпалата, чука на вратата, а тя е затворена. Онези там двамата са горе, те са я видели, че идва, но се затварят в Горницата и нарочно я държат вън да стои със съдовете в ръка, за да покажат на нея, че те двамата в този момент се намират във висшите светове на небето и са на духовна работа и че не могат в този момент да слезат на земята. Иларионова стои със съдовете с храна и чака да се върнат тези двамата от духовните небесни сфери. Седи тя и чака, а онези по това време горе се боричкат, борят се и се търкалят по стаята. Накрая онези отварят вратата и казват: „Сестра, извикани бяхме горе по една много важна работа, но докато слезнем от небето в телата си трябваше да измине време, защото трудно човек се връща на земята, защото горе на небето е Рая". Елена им слага яденето, онези лапат топлата супа, а сестрата си казва: „Какви млади посветени братя имаме". След това Елена Иларионова разказва случая на Учителя, а той строго й нарежда: „Не хвърляйте бисерите на свинете, защото ще ги стъпчат, ще се обърнат и ще ви разкъсат". Сестра Елена Иларионова слуша, слуша и не може нищо да проумее. „Но, Учителю, но нали тези са братя, нали са млади братя? " „Не, сестра, те не са млади братя, те са много стари братя от памти века, но тези братя не са от Бялото Братство, а са братя от Черното Братство. Запомни сестра това и помни винаги притчата за бисерите.
към текста >>

18. 01 Влизането ми в Братството - Радка Левордашка (1920-2014)

Прибрах се вкъщи, майка ми каза, че е направила пилето така, както съм поръчала, сварено, препечено във фурната с гарнитура от грах, картофки и сварен ориз, а също и супа от дреболийките, всички бяха обядвали и ме попита какво да ми сипе.
Още от малка много пъти съм се отказвала от месото, защото ми е било жал за агънцата и пилетата, които колеха. Сега за себе си не се колебая, ето, днес съм оставила на майка ми едно голямо пиле – три килограма, да го сготви за семейството, но аз повече няма да хапна месо. Днес за трети ден съм при вас, ще се виждаме и ще разберете, че всичко бих дала за доброто на всички около мене.“ Радка Давидова ме посъветва да не задължавам никого в семейството да става вегетарианец, а само с личния си пример да ги възпитавам, да готвя хубави вегетариански ястия, само така нещата сами ще се наредят. С пълна увереност заявих: „От днес ставам вегетарианка, заклевам се в гората и пред тебе! “ Качихме се на трамвая от спирка „Журналист“, аз слязох на „Патриарха“ и се разделихме. Прибрах се вкъщи, майка ми каза, че е направила пилето така, както съм поръчала, сварено, препечено във фурната с гарнитура от грах, картофки и сварен ориз, а също и супа от дреболийките, всички бяха обядвали и ме попита какво да ми сипе. Аз отговорих: „Нищо, от днес съм вегетарианка! “ – „Ти все ме изумяваш с нещо. Яж сега, пък от утре стани вегетарианка.“ – „Не, майко, това е волята ми, заклех се вече, няма да наруша клетвата. Истина ти казвам, не съм много гладна, ще си приготвя някакъв аламинут.“ Обелих си три средни картофа, нарязах ги на по-тънки филийки и ги изпържих, чукнах едно яйце, и с малко туршийка си хапнах много добре. Майка ми с тревога попита: „Кой ще готви на децата ти?
към текста >>

Майка ми беше направила постна супа, основното ядене беше със сини сливи и за гарнитура разни туршийки, а накрая баница.
Мария бе предала всички книги с беседи на Учителя, които имаше в дома на баща ѝ, на братята в Мърчаево, където се премести Школата. От тези книги се четеше там, като ходехме на молитва. Дъщерята на Антов раздаде и няколко броя от Завета на цветните лъчи на братя и сестри и бе поръчала на брат Темелко да предаде една от тези книжки и на мене. По-късно братята и сестрите ми разказаха всичко за живота на Никола Антов, аз пресях някои неща и записах само това, заради което Учителя го е закрилял и държал при себе си. Следващата неделя, след беседата, както се бяхме уговорили, Радка Давидова дойде у нас на обяд. Майка ми беше направила постна супа, основното ядене беше със сини сливи и за гарнитура разни туршийки, а накрая баница. След като приключихме обяда, Радка ме помоли да я изпратя до тях, за да ми даде беседи, които да чета вкъщи. Тръгнах с нея, тя живееше на ул. „Искър“, срещу Евангелистката църква, попита ме дали съм ходила в такава църква, отговорих ѝ, че не съм ходила. Тя ми каза, че в тази църква има познати, които са нейни пациенти, и ми предложи да влезем при тях, за да ме запознае. Съгласих се, влязохме в църквата, на вратата ни дадоха книжки с песните и молитвите, които върнахме на излизане.
към текста >>

19. 04 Разказът на Йорданка за „Изгрева“ - Радка Левордашка (1920-2014)

На обяд винаги имаше ангелска супа – това беше и през зимата, и през лятото.
Разказът на Йорданка за „Изгрева“ Най-свещеното място в България е „ИЗГРЕВЪТ“ и трябва да се цени от идващите братя – аурата на Учителя е тука. С Учителя тука сме прекарвали най-хубави часове: в гимнастика, молитви, песни, разговори – необезпокоявани от никого. На обяд винаги имаше ангелска супа – това беше и през зимата, и през лятото. Често Учителя им давал задачи. Веднъж им казал: „Тази вечер, след дванадесет часа, искам, които са смели, да тръгнат от Изгрева самички пеша, без да казвате на никого, и да дойдете на Бивака. Аз ще ви чакам там, с никого няма да говорите, нито да питате. Искам да видя кои ще могат да изпълнят задачата! “ Една сестра тръгнала през Драгалевци, видяла един мъж, който излизал от кръчмата, и го попитала кой път води към Бивака.
към текста >>

20. 09 Петровден в Ирина Кисьова - Радка Левордашка (1920-2014)

Аз ще направя къпаната питка, която Учителя много обичаше и съм му правила.“ Йорданка каза, че ще приготви ангелската супа, Цвета Аламанчева ще направи сладкиш, Янка – кекс и плодове от двора.
Петровден в Ирина Кисьова Един ден преди Петровден се събрахме няколко сестри в Йорданка, за да се уговорим какво ще приготвим за празника. Ирина Кисьова предложи: „Този път ще празнуваме Петровден у нас! Аз ще направя къпаната питка, която Учителя много обичаше и съм му правила.“ Йорданка каза, че ще приготви ангелската супа, Цвета Аламанчева ще направи сладкиш, Янка – кекс и плодове от двора. Аз казах: „От мен ще бъде баницата, която майка ми ще направи (тя прави чудни баници), а аз ще направя или картофено руло, или мусака от зарзавати.“ Разделихме се със сестрите и аз слязох на пазарчето при Римската стена, накупих две пълни чанти с продукти за празника и за вкъщи. През нощта сънувам следния сън: Учителя ме среща на пазарчето с пълните чанти, подава ми едно парче питка и казва: „Това е за сина ти“ – и ми го мушка във врата под брадата. – „Аз се извинявам, че ръцете ми са заети и не мога да се ръкувам.“ – „Нищо, не се притеснявай – отговори Учителя и ме попита: Ти какво реши да направиш за празника? “. – „Руло от картофи или зарзаватена мусака“ – отговорих аз. „Рекох, направи рулото от картофи, майка ти да направи баницата.“ – „Ами, добре, Учителю, така ще направя.“ Връщам се вкъщи, но не в апартамента, а на село.
към текста >>

21. 11 Срещата ми с Лиляна Табакова - Радка Левордашка (1920-2014)

Тя беше направила ангелска супа и каза, че ще обядваме само трима – ние двете и Учителя: „Аз не знаех, че ти ще дойдеш, нямахме с теб уговорка за днес.
Пяхме и продължението на „Отче наш“, което е дал Учителя. Пях и аз заедно с нея, на мен ми беше трудничко, защото аз съм първи алт, а тя – лиричен сопран. Лиляна ми каза: „Ще идваш при мен, аз ще те науча и ще обработя гласа ти, ще видиш какво ще направя.“ – „Сестра, аз нямам намерение да ставам певица. Нали идвахте с Йорданка у дома, видяхте какво голямо семейство имам и се грижа за него“ – отговорих на Лиляна. Мина 10 часа, никой не идва при нея, мина и 11 часа, нищо не казах, но се учудих. Тя беше направила ангелска супа и каза, че ще обядваме само трима – ние двете и Учителя: „Аз не знаех, че ти ще дойдеш, нямахме с теб уговорка за днес. Учителя ми каза тази сутрин на тръгване: „Днес, който пръв ти отвори вратата, ще го задържиш на обеда, аз ще бъда с вас. И ще ти кажа още, нещата ще започнат оттук, дето е твоята къщичка, ще се оправят и ще получите малкия салон. След това ще дойде големият салон.“ Така и стана. Лиляна живееше в бараката на брат Кръстьо, а тя е била в двора на брат Жеков, бащата на Благи.
към текста >>

22. 15. Запознанството ми с братята в Мърчаево - Радка Левордашка (1920-2014)

Дъщерята на Симо - Верка, бе направила прекрасна трапеза: ангелска супа, но както я правеше Йорданка (така я обичал Учителя), пълнени червени чушки, две или три тепсии баница, също много хубава.
Беседите четеше Пешо тогава, след беседата отидохме на гимнастика в местността Бачище - над селото, малка скътана в гората поляна. След гимнастиката пак се върнахме у Темелко, пихме чай и направихме лека закуска. Беседа имаше в 10 часа, след нея - обяд. Този път обядът беше у Симо, а не у Темелко, там бяха и петимата братя - запознах се с тях, много мили и симпатични хора. Най-ниският на ръст от тях беше кмет на селото тогава. Дъщерята на Симо - Верка, бе направила прекрасна трапеза: ангелска супа, но както я правеше Йорданка (така я обичал Учителя), пълнени червени чушки, две или три тепсии баница, също много хубава. И ние сложихме на масата каквото бяхме донесли от София, трапезата беше много богата. При нас бяха и брат Темелко, Пешо и Търса - по време на обяда те разказаха свои спомени с Учителя. Аз само се наслаждавах на това, което чувам, а те бяха щастливи. Разказваха: след идването на Учителя колко хубаво станало в Мърчаево - станало Светляево. Така аз искрено обикнах братята и сестрите в Мърчаево и започнах да придружавам сестра Йорданка винаги, когато пожелаеше да отидем там.
към текста >>

23. 29. Постът и мирото - Радка Левордашка (1920-2014)

На следващия ден те си сварили картофена супа, но пак поели съвсем малко от течността, а по-късно през деня хапнали и картофче.
Стаята им се изпълнила с чуден аромат. Отишли при Учителя да питат какво да правят с мирото. Той им казал: „Намажете първо челата си, а другото идете пуснете в бунара, за да осветите водата." Те това и направили. След това той им казал: „След като сте постили толкова време, няма да ядете нищо, а ще вземате само по малко водичка." И така, след като една седмица те нищо не били яли, само пили по малко водичка, в първия ден от втората седмица поели само по малко вода и то на глътки. На следващия ден те си сварили картофена супа, но пак поели съвсем малко от течността, а по-късно през деня хапнали и картофче. И след това приятелките от духовната група цяла година се чувствали много добре.
към текста >>

24. ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ НА ВИТОША - Теофана Савова

Тук се слага малко магданоз и супата е готова.
Особено след така хубаво преживян ден. Простичка е тя, но е като еликсир след леката умора. И от какво се състои? - От картошки. Сваряват се добре, докато една част тръгнат из водата, достатъчно свободни, за да изследват нейната същност. Тук се слага малко магданоз и супата е готова. Разбира се, сол не й липсва. Накрая, подправена с лимон и чер пипер, тя едва се въздържа да не литне към зажаднялата уста. Големият казан шуми. Дежурните сестри, нашите майки днес, с усмивка насипват на своите деца. Всички са радостни.
към текста >>

25. 1935 ГОДИНА - Теофана Савова

След хубавата разходка ни очаква вкусна картофена чорбица - ангелска супа; много леко и достъпно ястие, което всеки може да си сготви.
Обикновено пътят ни трае от два часа и тридесет минути до два часа и петдесет минути. По време на екскурзиите ни през 1927 година Учителя вървеше много бързо. Когато се изкачвахме към някоя височина, можеха да го следват само двама или трима души. Ще се спре някъде напред, ще погледне към онези, които го следват, и ще ги изчака. Върнахме се на „Изгрева" в осемнадесет часа. След хубавата разходка ни очаква вкусна картофена чорбица - ангелска супа; много леко и достъпно ястие, което всеки може да си сготви. Варят се в литър вода 5-7 картошки, докато тръгнат из водата по „научни изследвания", както шеговито се изразяваше Учителя. Добавя се сол и магданоз и се сервира с лимон и черен пипер. Много е полезна, особено при настинка и неразположение. Големият казан шуми в кухнята. Дежурните ни посрещат с усмивка и ни сервират картофена чорбица.
към текста >>

26. ДЕНЯТ НА ВОЛЯТА - Теофана Савова

Ангелската картофена супа побърза да ни покани в малкия салон, където празничният ден на волята завърши в сърдечна и топла атмосфера.
- ще каже някой. - Хубаво ли беше времето? - ще запита друг. - Благодаря, хубаво беше - отговаря Учителя. И всички искат да го поздравят, да му целунат ръка и да получат подаръх от днешния празник - сила от планината. Ангелската картофена супа побърза да ни покани в малкия салон, където празничният ден на волята завърши в сърдечна и топла атмосфера.
към текста >>

27. 5.3 Заселване на Изгрева - Светозар Няголов ( -2013)

След свършване на наряда и беседата Учителя се обръща към всички и казва: „Тук не трябва да има гладни хора." Възрастните със своите средства, а младите със своя труд построяват навес, закупуват казани и започват да варят гореща вода и да правят супа за обяд.
На 22 март 1922 г. за пръв път там се посреща първият ден на пролетта. На поляната се събират старото и новото поколение на братството. Възрастните са богати, заможни и с установени разбирания. А младите — зле облечени и гладни. След свършване на наряда и беседата Учителя се обръща към всички и казва: „Тук не трябва да има гладни хора." Възрастните със своите средства, а младите със своя труд построяват навес, закупуват казани и започват да варят гореща вода и да правят супа за обяд. Едва в 1926 г. се построява приемната на Учителя на Изгрева и той започва да живее в нея. По предложение на Учителя се закупува една нива от осем декара, след това и други и се образува един парцел от 40 декара, на който започва да се застроява Изгревът. Учителя иска учениците да живеят в дървени, чамови бараки, тъй като дървото е най-добрият проводник на природното електричество и магнетизма. Камъните са най-лошият проводник, след това идват тухлите и дървото като най-добър проводник.
към текста >>

28. 5.11 Побоят, нанесен на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Баща ми отива при Учителя, който го приема веднага, и на тревожния въпрос как да помогне на майка ми, казва да й сготви картофена супа.
Не може да се движи, да слиза и да ходи из лагера. По цял ден той седи пред палатката и наблюдава отгоре живота на лагера. Тя е построена на площадката, където по-късно се устройват новата братска кухня и магазинът. Учителя не приема почти никого. На следващия ден положението на майка ми се влошава и тя не може да вижда нищо. Баща ми отива при Учителя, който го приема веднага, и на тревожния въпрос как да помогне на майка ми, казва да й сготви картофена супа. Така няколко дена баща ми ходи при Учителя и изпълнява точно съветите, които му дава. С всеки изминат ден положението на майка ми става все по-добро. Оттокът на очите й спада, започва да вижда. Чувствува прилив на сили и добро разположение. След няколко дена покрай нашата палатка минава един от овчарите и иска от майка ми игла и конец, за да си зашие ямурлука.
към текста >>

29. 7.13 Никола Гръблев - Светозар Няголов ( -2013)

Братята му правят супа, но той се показва на вратата и казва: „Нямам нужда от супа!
Учителя отива с Никола Гръблев и брат Христов на екскурзия на Витоша, на бивака Ел Шадай. Закусват и разговарят. Изведнъж Учителя се изправя и казва: „Тръгвайте да си отиваме! " Те веднага потеглят за „Опълченска" № 66. Учителя става много строг и сериозен, затваря се в стаята си и не приема никого. Братята му правят супа, но той се показва на вратата и казва: „Нямам нужда от супа! " Няколко дена никого не приема и с никого не говори. Една сутрин, когато Гръблев влиза в дома на „Опълченска" № 66, Учителя се показва на вратата и казва: „Разберете, че Учителя го няма. Аз съм един от най-добрите негови ученици и пазя тялото му." След това затваря вратата. Приятелите се разплакват и изпадат в голямо отчаяние. На обед Учителя пак не желае да яде.
към текста >>

30. 7.31 Мария Милева - Светозар Няголов ( -2013)

„Картофена супа, Учителю." Той й предлага да направят супата по следния начин: „Измийте добре картофите, сварете ги заедно с люспите и когато уврат, извадете картофите, обелете ги и ги сложете в същата вода, за да стане супата." „Добре", казва Милева, но понеже е голяма чистница, решава да направи супата по обикновения начин и обелва картофите.
" Той тръгва, но панталонът му се закачва на една тел. Спира се и казва: „Дъщеря ти не желае да се върне на Земята, затова я оставям. Аз исках да помогна на вашия род, но не ми се даде ход." Мария Милева е дежурна в кухнята с няколко сестри. Когато започват работа, Учителя идва при нея и я пита какво ще готвят този ден. „Картофена супа, Учителю." Той й предлага да направят супата по следния начин: „Измийте добре картофите, сварете ги заедно с люспите и когато уврат, извадете картофите, обелете ги и ги сложете в същата вода, за да стане супата." „Добре", казва Милева, но понеже е голяма чистница, решава да направи супата по обикновения начин и обелва картофите. Учителя не й казва нищо, но на нея цял живот й тежи, че не е изпълнила молбата му и е проявила непослушание. Мария живее дълго време на Изгрева и заедно с Анастасия Янакиева се грижат за цветята около салона. Редовно е дежурна в работата на братската кухня и помага на съседите си. Със своя скромен и тих живот тя дава приноса си за братския живот на Изгрева.
към текста >>

31. 7.73 Иван Антонов - Светозар Няголов ( -2013)

Пръв е в общите екскурзии, подрежда и пали огъня, приготвя чай или супа.
След влизането на Учителя в 5 ч. заключва вратата и така всички започват да отиват в салона преди 5 ч., за да слушат беседата. Тогава му излиза прякорът „Иван Салонски." Той поддържа и реда в салона на ул. „Оборище" № 14. Иван участва навсякъде в братския живот. Пръв е в общите екскурзии, подрежда и пали огъня, приготвя чай или супа. Заминава си на 29.10.1964 г. сред приятели, които го обичат и уважават.
към текста >>

32. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Очакваха ни два казана с гореща картофена супа.
Скоро стигнахме Чамкория, където автобусите ни чакаха. Насядахме по удобните скамейки и с песента „Братство, единство" потеглихме за Изгрева. По целия път се пееше и коментираше преживяното в хубавата екскурзия. Учителя беше много сериозен и мълчалив. На Изгрева с песни ни посрещнаха братята и сестрите, които не бяха дошли на екскурзията. Очакваха ни два казана с гореща картофена супа. Вечеряхме на масите под лешниците. Учителя се прибра в приемната си стая, след като тихо и без шум бе уредил всичко за тази светла екскурзия в планината. Той направи нещо важно за цялото човечество и промени в добро някои кармични възли от съдбата на България. Вечерта брат Гавраил Величков и брат Неделчо Попов приключват сметките и дават точен отчет на Учителя. Той поглежда изчисленията и казва: „За пръв път сметката излезе точна и няма никаква загуба, която аз трябва да плащам.
към текста >>

След седем часа Еленка и Павел ми донесоха картофена супа, от която хапнах, понеже не бях ял предния ден.
Донесоха ми ядене и взеха раницата ми. Направиха ми електрокардиограма. Попитаха ме дали съм алергичен. Казах им, че съм алергичен към упойки и антибиотици и съм вегетарианец. През нощта почти не спах. След седем часа Еленка и Павел ми донесоха картофена супа, от която хапнах, понеже не бях ял предния ден. След 8 часа лекарят мина на визитация. Каза, че ме освобождава, да се обадя на своите близки да ми донесат дрехи, да ме облекат и да ме закарат вкъщи. До мен през едно легло имаше един болен с мобифон, който се обади на Елена, а тя на Павел да дойдат да ме вземат. След Паневритмията към 10 часа дойде моят приятел Емил, специалист по операции, който говори с лекуващия ме лекар. Последният му обясни, че няма никаква фрактура и затова ме изписва.
към текста >>

33. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Ние, децата, всеки петък правехме супата за обяд.
Най-после баща ми решава да се качи при Учителя и да го пита къде може да ме намери, идва и вижда, че аз съм седнал в коленете на Учителя и той ми разказва приказки. Аз и не подозирах, че съм причинил такава голяма тревога на родителите си. През 1939 г. представители от цял свят дойдоха в София и на Рила. Бяха над 80 чужденци, които постоянно придружаваха Учителя. Ние, децата, всеки петък правехме супата за обяд. Всеки си имаше задача, която изпълняваше точно. Разбира се, имаше и няколко възрастни сестри, които ни ръководеха. Едни белеха картофи, други точеха ножовете на точилото, а трети носеха дърва за огъня. Аз пренасях с лодката вода от изворчето с три казана. Брат Димитър Стоянов беше довел с ламарини водата от изворчето чак до езерото и тя направо течеше в казаните, поставени в лодката.
към текста >>

Ние запалихме печката и си направихме супа.
Димитър Костов, Стефан Дойнов, Крум Въжаров и аз тръгнахме със ски за езерата през село Сапарева баня. София ни изпрати със силен дъжд. От селото купихме няколко кг картофи и тръгнахме нагоре, като вечерта стигнахме на х. „Скакавица" - една дървена стая. Нямаше хижар, а хижата беше изгоряла през 1951 г. Ние запалихме печката и си направихме супа. Взехме да цепим дърва, но брадвата изчезна някъде и не можахме да я намерим. Сутринта станахме рано, в 6 часа, и тръгнахме към езерата. Времето беше студено, снегът - дълбок 2 метра, падна гъста мъгла и духаше вятър. Сложихме въжета на ските и потеглихме един след друг. Аз вървях последен и на едно място под мен имало борче и хлътнах, като раницата ми падна в дупката, образувана от борче- то, а аз на гръб - със ските на краката.
към текста >>

Не можех да се храня и накарах Елена да ми свари супа картофи и горещи ги слагах върху абцеса.
Взех три зърна, глътнах ги и градушката веднага спря. Излязох навън и с теслата окопах палатката и изведох водата да тече надолу. От ледените зърна ми изстина гърлото и ми се поду зъб, който загноя и цяла седмица ме болеше. Всички екстрасенси ме познаваха и ми дадоха лекарства ,но те не ми помогнаха. Зъбът ми се поду много. Не можех да се храня и накарах Елена да ми свари супа картофи и горещи ги слагах върху абцеса. Аз спрях града, който дойде в резултат на лошия живот, който приятелите водеха на езерата и скъпо платих. Тогава реших да пробия абцеса и на 16 август, събота, обгорих игла и пробих голямата подутина - абцеса, и изтекоха няколко лъжички гной. Веднага ми олекна, мина болката и зъбът ми се запази в устата ми. За 19 август ръководството ми каза - Грива, че гласът ми е слаб и няма да може да се чува от многото хора, които ще напълнят и двата върха. Аз му казах, че аз съм направил наряда и аз ще го проведа.
към текста >>

34. 5. Витоша - Светозар Няголов ( -2013)

За обяд правехме супа и се хранехме общо.
Сутринта да се посрещне слънцето, да се върне в София, без да се говори и без да се поздравява когото и да било по пътя. Следващата неделя бяхме на хижа „Алеко" и като се връщахме по шосето, срещнахме вълка, който ме беше безпокоил през нощта. Ние извикахме и той избяга към горския дом. Друг център, който използвахме, когато започнаха да ни гонят, е Присоите, където години наред четяхме беседи и провеждахме нашия общ братски живот. Най-редовно там идваха Влад Пашов, Иван Антонов, Петър Филипов и много други. За обяд правехме супа и се хранехме общо. Често посещавахме Резньовете и Черни връх. Под Малкия резен имахме бивак, до едно изворче и там си правехме чай и обяд през лятото. Веднъж отидох там сам и сварих една тенджера картофена супа. Чаках приятели да дойдат и да я изядем. Най-после, изпотен, пристигна брат Влад Пашов.
към текста >>

Веднъж отидох там сам и сварих една тенджера картофена супа.
Друг център, който използвахме, когато започнаха да ни гонят, е Присоите, където години наред четяхме беседи и провеждахме нашия общ братски живот. Най-редовно там идваха Влад Пашов, Иван Антонов, Петър Филипов и много други. За обяд правехме супа и се хранехме общо. Често посещавахме Резньовете и Черни връх. Под Малкия резен имахме бивак, до едно изворче и там си правехме чай и обяд през лятото. Веднъж отидох там сам и сварих една тенджера картофена супа. Чаках приятели да дойдат и да я изядем. Най-после, изпотен, пристигна брат Влад Пашов. Аз веднага му предложих да му сипя в канчето. Той отказа, като ми заяви, че не бил гладен. Аз бях много настойчив и му напълних едно канче.
към текста >>

Супата му се услади и канче след канче - тенджерата се изпразни.
Чаках приятели да дойдат и да я изядем. Най-после, изпотен, пристигна брат Влад Пашов. Аз веднага му предложих да му сипя в канчето. Той отказа, като ми заяви, че не бил гладен. Аз бях много настойчив и му напълних едно канче. Супата му се услади и канче след канче - тенджерата се изпразни. Шеговито му казах: „Брат Влад, добре, че не беше гладен u се задоволи само с една тенджера супа. Ако беше гладен, нямаше да мога да те нахраня. През 1923 г., по време на Септемврийското въстание, Учителя с Братството не провежда събор в Търново, а посещава Витоша. Той отбелязва: „Днес правим приготовление за събор.
към текста >>

„Брат Влад, добре, че не беше гладен u се задоволи само с една тенджера супа.
Аз веднага му предложих да му сипя в канчето. Той отказа, като ми заяви, че не бил гладен. Аз бях много настойчив и му напълних едно канче. Супата му се услади и канче след канче - тенджерата се изпразни. Шеговито му казах: „Брат Влад, добре, че не беше гладен u се задоволи само с една тенджера супа. Ако беше гладен, нямаше да мога да те нахраня. През 1923 г., по време на Септемврийското въстание, Учителя с Братството не провежда събор в Търново, а посещава Витоша. Той отбелязва: „Днес правим приготовление за събор. Тук (на Витоша) сме дошли около 100 души. Ако Господ не е с нас, защо ни е събор?
към текста >>

35. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Често тя ме канеше на ангелска супа в дома си.
В това забележително със своята скромност жилище започнаха нашите редовни срещи. Тук идваха млади хора за съвет, студенти и аспиранти, за да изучават английски език, и приятели на Вено. Зад тази сива дървена къщурка бе вече по-богатата барачка, в която е живял ненадминатият интелектуалец на Братството Георги Радев. В този дом временно се помещавах аз. Привечер пресичах улицата, за да отида при сестра Верка Куртева. Често тя ме канеше на ангелска супа в дома си. След скромната, но приятна вечеря, слушах разказите й за Учителя и Братството. В тези три къщички, сред все още запазените овощни градини, започна моят живот на „Изгрева. Там са и спомените ми за срещите ни с Вено и с Духа на Братството. По-възрастните хора от онова поколение, което израстна непосредствено след 1944 година, наверно не са забравили двете намаления на цените в периода около 1952 1955 година. Но едва ли днес някой знае, че те се дължат на Общия работнически професионален съюз.
към текста >>

36. Братският живот - Крум Въжаров (1908- 1991)

В средата имаше буен огън и на огнището от камъни бяха чайниците и ангелската супа, с която се гощавахме на обяд.
Учителят вървеше бързо и трудно можехме да го следваме, но той често даваше почивки. Още с пристигането на Бивака се преобличахме и се напивахме с гореща вода от чайниците, които младите приятели бяха успели вече да стоплят. През деня имахме непринудени разговори с Учителя и помежду си. Брат Боян записваше всичко, което казваше Учителят. Когато имаше вятър, търсехме завет под високата полукръгла ограда от камъни, която бяхме си изградили. В средата имаше буен огън и на огнището от камъни бяха чайниците и ангелската супа, с която се гощавахме на обяд. Младите приятели бяха много отзивчиви и за тях най-голямата радост беше да посрещнат тия, които пристигаха, и да им предложат чаша гореща вода. Пиенето на гореща вода след изпотяването беше панацея за всички болести. При изобилното изпотяване, което се получаваше при бързото ходене нагоре, се изхвърляха всички отрови от организма, а с горещата вода, която изпивахме след това, ставаше основно промиване на всички клетки на организма. На Бивака пеехме най-различни песни. Сутрин рано - по-мистични, а на обяд - весели и живи.
към текста >>

Вечерта се събирахме в малкия салон, където ни чакаше вкусна ангелска супа.
Сутрин рано - по-мистични, а на обяд - весели и живи. За всички случаи имахме подходящи песни. Рано следобед тръгвахме обратно, а Учителят изглеждаше най- добре от всички въпреки дългия път, който изминавахме. Още от „Дианабад“, като излизахме нагоре по стръмното от гората за Изгрева, Учителят даваше много бързо темпо. Малцина можеха да го следват. Вечерта се събирахме в малкия салон, където ни чакаше вкусна ангелска супа. Цялата вечер след яденето прекарвахме в песни и веселие. Братството не е абстрактно понятие, то не може да се догматизира. То е нещо реално. Там, където има мир и хармония, там е Братството. Истинските братя и сестри носят този мир у себе си и го предават на околните.
към текста >>

37. Лалка Кръстева - Крум Въжаров (1908- 1991)

Незабравими ще останат за нас събиранията у Йорданка Жекова, която винаги ни канеше след житния режим заедно да отпостим с ангелската супа.
Милеехме един за друг, обичахме се, помагахме си. При събиранията на по-младите присъстваха и по-възрастните ученици, от които ние учехме Живото Слово. Особено вълнуващи бяха срещите ни с писателя Георги Томалевски, ученик на Учителя от 1922 г. С голямо вдъхновение, живо и образно той ни въвеждаше в един свят на хармония и мир - свят, в който душите общуват; свят, в който добродетелите царуват. Крум Въжаров, Георги Томалевски и Георги Йорданов на Витоша Незабравими ще останат за нас събиранията у Йорданка Жекова, която винаги ни канеше след житния режим заедно да отпостим с ангелската супа. Идваха много приятели, молехме се, пеехме и сестра Йорданка ни поднасяше супата, направена с много любов. Тя е готвела на Учителя и ни разказваше спомени за това. Тук ще споделя една моя опитност с Йорданка Жекова. Веднъж, когато си тръгвах от тях след житния режим, сестра Йорданка на вратата ми каза:, Дръж си изпита.“ Аз отговорих, че вече съм завършила университета и нямам повече изпити. Но тя настойчиво повтори: „Дръж си изпита и да казваш всеки ден Добрата молитва, 91 псалм и молитвата на Данаил.“ Когато на другия ден отидох на работа, ми казаха, че е обявен конкурс по моята специалност и срокът изтича след 10 дни.
към текста >>

Идваха много приятели, молехме се, пеехме и сестра Йорданка ни поднасяше супата, направена с много любов.
При събиранията на по-младите присъстваха и по-възрастните ученици, от които ние учехме Живото Слово. Особено вълнуващи бяха срещите ни с писателя Георги Томалевски, ученик на Учителя от 1922 г. С голямо вдъхновение, живо и образно той ни въвеждаше в един свят на хармония и мир - свят, в който душите общуват; свят, в който добродетелите царуват. Крум Въжаров, Георги Томалевски и Георги Йорданов на Витоша Незабравими ще останат за нас събиранията у Йорданка Жекова, която винаги ни канеше след житния режим заедно да отпостим с ангелската супа. Идваха много приятели, молехме се, пеехме и сестра Йорданка ни поднасяше супата, направена с много любов. Тя е готвела на Учителя и ни разказваше спомени за това. Тук ще споделя една моя опитност с Йорданка Жекова. Веднъж, когато си тръгвах от тях след житния режим, сестра Йорданка на вратата ми каза:, Дръж си изпита.“ Аз отговорих, че вече съм завършила университета и нямам повече изпити. Но тя настойчиво повтори: „Дръж си изпита и да казваш всеки ден Добрата молитва, 91 псалм и молитвата на Данаил.“ Когато на другия ден отидох на работа, ми казаха, че е обявен конкурс по моята специалност и срокът изтича след 10 дни. Аз веднага подадох документи и започнах усилено да се готвя, защото материята беше огромна.
към текста >>

38. Органическото развитие на главата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Имах случай да видя селянин от едно Софийско село, за когото ми казаха, че когато отивал на коситба, си приготвял за обяд цяла тенекия със супа от коприва и ориз.
Общо взето, неговите силови течения разширяват мозъка и главата Когато това разширение е в долната част на главата, то неговите силови течения създават и оформят мозъчни центрове, даващи по-примитивните подтици. Точно пред горната част на ухото се намира мозъчният център, който създава у човек стремеж и жажда за ядене и добър апетит. Когато там е изпъкнало, имаме човек с голям апетит (фиг.27), достигащ често пъти до чудовищни размери. Такива хора могат непрекъснато и с наслада да ядат, при което силно затлъстяват. Точно от тази област излизат и нервите на обонянието, което е важен фактор за възбуждане на апетита. Имах случай да видя селянин от едно Софийско село, за когото ми казаха, че когато отивал на коситба, си приготвял за обяд цяла тенекия със супа от коприва и ориз. Изяждал цялата супа, а накрая надигал тенекията, за да изпие и остатъка. А когато слизал в града, изяждал по две големи тави с мекици. Този център се развива първи у всички живи същества, включително и при човека, затова след раждането всяко живо същество се насочва към източника на храната - гърдите на майката. Малко по-напред и малко нагоре от този център на апетита се намира мозъчният център, който тласка човека да се грижи, да се осигурява и запасява с необходими материални ценности,нужни за неговия живот (фиг.27), тъй като е разбирал добре, че не ще може да ги намира навсякъде и през всяко време на годината. Освен това човек знае и разбира случаите, когато няма да има възможност да си ги набавя, било поради болест или старост.
към текста >>

Изяждал цялата супа, а накрая надигал тенекията, за да изпие и остатъка.
Точно пред горната част на ухото се намира мозъчният център, който създава у човек стремеж и жажда за ядене и добър апетит. Когато там е изпъкнало, имаме човек с голям апетит (фиг.27), достигащ често пъти до чудовищни размери. Такива хора могат непрекъснато и с наслада да ядат, при което силно затлъстяват. Точно от тази област излизат и нервите на обонянието, което е важен фактор за възбуждане на апетита. Имах случай да видя селянин от едно Софийско село, за когото ми казаха, че когато отивал на коситба, си приготвял за обяд цяла тенекия със супа от коприва и ориз. Изяждал цялата супа, а накрая надигал тенекията, за да изпие и остатъка. А когато слизал в града, изяждал по две големи тави с мекици. Този център се развива първи у всички живи същества, включително и при човека, затова след раждането всяко живо същество се насочва към източника на храната - гърдите на майката. Малко по-напред и малко нагоре от този център на апетита се намира мозъчният център, който тласка човека да се грижи, да се осигурява и запасява с необходими материални ценности,нужни за неговия живот (фиг.27), тъй като е разбирал добре, че не ще може да ги намира навсякъде и през всяко време на годината. Освен това човек знае и разбира случаите, когато няма да има възможност да си ги набавя, било поради болест или старост. При нормално развитие на този мозъчен център налице е разумна изява към спестяване и запасяване с онова, което в даден момент на изобилие е излишно.
към текста >>

39. Бъркам супата. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

БЪРКАМ СУПАТА.
БЪРКАМ СУПАТА. Децата си избират един, който да бърка супата (прави движения, като не ли бърка супа). Той почва да бърка и казва: „Аз ще бъркам супата, докато Марийка (посочва едно момиче) ми изпее една песен“. Ако тя изпее, той продължава да бърка и посочва друго дете да извърши нещо друго, напр. да ходи на един крак, да се преметне през глава, да се поклони на някое дете и пр. До тогава бърка супата, докато се намери някой да не може да му изпълни заповедта.
към текста >>

Децата си избират един, който да бърка супата (прави движения, като не ли бърка супа).
БЪРКАМ СУПАТА. Децата си избират един, който да бърка супата (прави движения, като не ли бърка супа). Той почва да бърка и казва: „Аз ще бъркам супата, докато Марийка (посочва едно момиче) ми изпее една песен“. Ако тя изпее, той продължава да бърка и посочва друго дете да извърши нещо друго, напр. да ходи на един крак, да се преметне през глава, да се поклони на някое дете и пр. До тогава бърка супата, докато се намери някой да не може да му изпълни заповедта. Щом се намери такъв, той се освобождава, а който не е изпълнил възложеното му, почва да бърка супата и да дава нареждания.
към текста >>

Той почва да бърка и казва: „Аз ще бъркам супата, докато Марийка (посочва едно момиче) ми изпее една песен“.
БЪРКАМ СУПАТА. Децата си избират един, който да бърка супата (прави движения, като не ли бърка супа). Той почва да бърка и казва: „Аз ще бъркам супата, докато Марийка (посочва едно момиче) ми изпее една песен“. Ако тя изпее, той продължава да бърка и посочва друго дете да извърши нещо друго, напр. да ходи на един крак, да се преметне през глава, да се поклони на някое дете и пр. До тогава бърка супата, докато се намери някой да не може да му изпълни заповедта. Щом се намери такъв, той се освобождава, а който не е изпълнил възложеното му, почва да бърка супата и да дава нареждания. Този, който бърка, се мъчи да измисли нещо много мъчно изпълнимо, да го възложи на някого, за да се отърве по-скоро от длъжността си.
към текста >>

До тогава бърка супата, докато се намери някой да не може да му изпълни заповедта.
БЪРКАМ СУПАТА. Децата си избират един, който да бърка супата (прави движения, като не ли бърка супа). Той почва да бърка и казва: „Аз ще бъркам супата, докато Марийка (посочва едно момиче) ми изпее една песен“. Ако тя изпее, той продължава да бърка и посочва друго дете да извърши нещо друго, напр. да ходи на един крак, да се преметне през глава, да се поклони на някое дете и пр. До тогава бърка супата, докато се намери някой да не може да му изпълни заповедта. Щом се намери такъв, той се освобождава, а който не е изпълнил възложеното му, почва да бърка супата и да дава нареждания. Този, който бърка, се мъчи да измисли нещо много мъчно изпълнимо, да го възложи на някого, за да се отърве по-скоро от длъжността си.
към текста >>

Щом се намери такъв, той се освобождава, а който не е изпълнил възложеното му, почва да бърка супата и да дава нареждания.
Децата си избират един, който да бърка супата (прави движения, като не ли бърка супа). Той почва да бърка и казва: „Аз ще бъркам супата, докато Марийка (посочва едно момиче) ми изпее една песен“. Ако тя изпее, той продължава да бърка и посочва друго дете да извърши нещо друго, напр. да ходи на един крак, да се преметне през глава, да се поклони на някое дете и пр. До тогава бърка супата, докато се намери някой да не може да му изпълни заповедта. Щом се намери такъв, той се освобождава, а който не е изпълнил възложеното му, почва да бърка супата и да дава нареждания. Този, който бърка, се мъчи да измисли нещо много мъчно изпълнимо, да го възложи на някого, за да се отърве по-скоро от длъжността си.
към текста >>

40. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

В петък например се сервираше само „Ангелска супа“, която представляваше варени картофи без хляб, без масло и сол, или каквито и да било други подправки.
На най-надарените между тях се даваха стипендии, за да получат музикално образование в музикалните училища на България и Музикалната академия в София. Някои от тях цигуари, пианисти, певци, композитори и диригенти се издигаха до световно признание и получаването на високи национални награди и служебни постове. Братската кухня всеки ден сервираше постни обяди, които бяха абсолютно безплатни, за когото и да било, независимо от това дали са братя, или не. В края на обяда между присъстващите се пускаше пахарка от ръка на ръка за свободни дарения. Разходите не бяха особено големи. В петък например се сервираше само „Ангелска супа“, която представляваше варени картофи без хляб, без масло и сол, или каквито и да било други подправки. В специални случаи (главно по време на пролетното и есенно равноденствия) се провеждаха братски вечери придружавани с песни и музикални изпълнения. Организираха се и специални концерти главно в неделя след сутрешната беседа на Учителя. В много случаи световно известни изпълнители, намиращи се на турне в България, даваха безплатни концерти в салона на Изгрева. Постоянен гост беше тенорът на виенската опера Тодор Мазаров, и един път авторът на тези редове присъства на представянето в братския салон на италианския цигулар Паоло Чомпи. Неделя преди и след публичната беседа на Учителя, както вече споменах, на Изгрева се събираха известни български интелектуалци, които завършваха неделната си разходка през Борисовата градина със срещи и разговори с изтъкнати членове на братството.
към текста >>

Менюто беше постно, като в петък се сервираше, както вече казах, само прочутата „ангелска супа“, без каквито и да било подправки.
Както пее битълсът Харисън: „Изгрява слънцето... Добре е!“ И разбира се Джон Аенън: „Всичко, което ни трябва, е любовта1.“ Или може би песента на Харисън „The sun is rising... It is going to be all right!“ да е своего рода далечен, странен превод на братската песен: „Изгрява слънцето... пръска светлина...“ Едва ли! Вероятно това просто е учението, което Братството е изграждало през цялото време: Че основните положителни сили във вселената ще бъдат готови за помощ всеки път, когато станем достатъчно мъдри, за да започнем да търсим начин да влезем в хармония с Универсалния дух, и че основните между тях са Слънцето (като най-ярката форма, в която Всемирния дух ни се разкрива) и любовта (която ни води все по-близо до истинската същност на нашето съществувание). Така или иначе през 1936 година „Изгревът“ беше напълно изграден. От неотразимото си сияние на духовен център до чернозема, от който беше избуял. Около Салона цъфтеше истинска райска градина от всякакви цветя; предимно рози. На изток от него и на юг от „кухнята“ беше просната редица от продълговати маси и пейки, на които се хранеха не само братята, но и който поиска. Менюто беше постно, като в петък се сервираше, както вече казах, само прочутата „ангелска супа“, без каквито и да било подправки. За прочистване. Храненето беше безплатно. За когото и да е бил той брат или сестра, или някой от строителните работници, които градяха и ремонтираха богаташките вили оттатък Дървенишкото шосе, като вилата и ресторанта на Савитски, изящната къща на най-големия експерт по скъпоценните камъни в България - Сахакян, и пр. В края на обядите след 1940-та година брат Симеон минаваше с канчето си, в което всеки от гостите на Кухнята пускаше лептата си. Кой колкото иска.
към текста >>

Цяло десетилетие след 9.IX.1944 двамата астролози на братството си живееха там, където бяха живяли откакто са на Изгрева, докато народната власт окончателно ги изрита от картофената градина, над която се гърбеха, за да си осигурят скромната ангелска супа.
Това отново е пример на дълбоката далновидност на Учителя. Ако духовната общност на дъновистите беше изградена юридически, при идването на „Народната власт“ на Девети септември, от нея нямаше да остане и помен още в рамките на година, година и половина. Вместо това отнемането на братските имоти и одържавяването им трябваше да мине през безкрайно разтакаване: да се въведат законите за забраната на едрата градска собственост, да се проведат съдебни процеси срещу собствениците на каквито и да било братски имоти: било то бараки и къщи, градини и паркове, или овощни и други земеделски терени. Един пример. Мястото с бараката близнак на Иван Антонов и Влад Пашов, дадено за ползване от благотворител на Братството през началото на 30-те години, беше окончателно отнето от собственика му след дълги съдебни разправии едва през края на петдесетте години за постройката на съветското посолство. Цяло десетилетие след 9.IX.1944 двамата астролози на братството си живееха там, където бяха живяли откакто са на Изгрева, докато народната власт окончателно ги изрита от картофената градина, над която се гърбеха, за да си осигурят скромната ангелска супа. Авторски блик Отивахме на „Изгрева.“ Така се казваше лагерът на Бялото братство. Тате живееше там, когато най-напред дойде в града. Не ми хареса. Всички бяха толкова съвършени! Знаех го от писмото, което тате ми беше изпратил. „Скъпи Наско, Благодаря ти за писмото, което ми писа, въпреки че още не съм го получил (диктувах писма до тате на мама).
към текста >>

Той е изключително развит интелектуално, и нахлуването на все по-голямо число неудачници на Изгрева, които се приютяват там, фигуративно казано, просто за да се скрият под лешниците на ангелска супа, е неприемливо за него.
Това става след разминаването си с Дънов под Първото Рилско езеро, на която Дънов отказва да се сближи с него. Лулчев с леката си суетност е привлекателна алтернатива, и царят урежда „непринудена“ среща с него в Зоологическата градина. На срещата Лулчев се държи дръпнато, но постепенно приема предложението на Царя да стане царски съветник. Принцеса Евдокия дори се сприятелява с него и си построява споменатата резиденция до „Изгрева.“ До тук добре! Сега подробностите. Лулчев не е от братята, които ще грабнат цигулката да свирят сърцераздирателно под дъжда. Той е изключително развит интелектуално, и нахлуването на все по-голямо число неудачници на Изгрева, които се приютяват там, фигуративно казано, просто за да се скрият под лешниците на ангелска супа, е неприемливо за него. Той вижда себе си като обединител, като фокус на учението на Бялото братство сред издигнати духовно дъновисти. Бараката му е в непосредствено съседство с бараката на детската писателка Невена Неделчева там където сега е монголското посолство и около тях се събират дъновистите последователи на Лулчев: Няголови и пр. и пр. * * * Последните няколко години на Изгрева с Учителя минават под голямо напрежение. Върху България, както върху целия цивилизован свят, се стоварва ужасът на Втората световна война.
към текста >>

41. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Не става дума за хан, не става дума за кмет - става дума просто за един заможен, стабилен човек със сигурна къща, където може да намериш легло и една паница супа. Чорбаджия.
Знаело се, че чорбаджи Атанас е руски човек още отпреди двайсет години, като по време на Дибичовия поход не се отделял от руската войска и шпионирал за русите. Хубаво е тук да се разбере, че чорбаджи Атанас е чорбаджия не защото е „народен изедник“, както е в много объркани в името на чужди интереси български глави. Чорбаджия - това е турско прозвище, което по-скоро е титла. Чорбаджията не е кмет на селото, няма административна длъжност, но все пак всяко по-голямо и важно селище е трябвало да има чорбаджия. За нуждите на империята (между другото, империя, организирана с желязна логика, затова е владяла половината цивилизован свят толкова векове) - та за нуждите на империята на всяко място, където се пътува, където се спира, където се пренощува, е трябвало да има дом, в който пътници, бирници, търговци, пратеници на Султана и на вилаета могат да отседнат, да преспят и да получат нещо за ядене. Не става дума за хан, не става дума за кмет - става дума просто за един заможен, стабилен човек със сигурна къща, където може да намериш легло и една паница супа. Чорбаджия. Оня, дето чорбата му винаги клока на печката. Такъв в Хадърча е бил Атанас Георгиев. И като такъв отива във Варна. И говори с турските чиновници и първенци на чист турски. И като са го питали отде го знае толкова добре - той им е казвал и сега знаят - учил го е при месемврийския молла като малък.
към текста >>

42. 17:30 ч., 27 март [вторник], 1923 г. - София - Георги Христов

При отговяването вряла вода ще се пие - няколко чаши, сос от спанак и супа от картофи, за да станат отделенията.
Ако не сте в състояние, ще станат неприятности, защото ще се предизвикат сили Отгоре и отдолу. Туй, което е чисто на небето, чисто е и на земята. Трябва да издадем много хубави влияния, за да се пазим от Черната ложа. Хора, които постят, на екскурзия да не ходят. Които не са изпълнили моите съвети, все са страдали. При отговяването вряла вода ще се пие - няколко чаши, сос от спанак и супа от картофи, за да станат отделенията. Тъй както вървите, аз съм доволен. През време на поста не бива да се работи. Тялото ще почива, а умът ще работи. Постът е доброволен. Във време на поста трябва на топло да седи човек.
към текста >>

43. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Излезнахме навън и каквото намерихме там в градината, а имаше някакви зеленчуци, де боб, де лучец, де пиперка, направихме от тях супа или нещо като яхния, защото някакви си картофи извадихме.
Накладохме огън, разположихме се. И от брашното, което ние носихме, направихме си една питка. Не искахме да ощетим воденичаря. А той го няма. Омесихме питката, опекохме я. Излезнахме навън и каквото намерихме там в градината, а имаше някакви зеленчуци, де боб, де лучец, де пиперка, направихме от тях супа или нещо като яхния, защото някакви си картофи извадихме. Всичко туй сварихме в едно котле, което висеше на една верига над огнището. Нахранихме се, залъгахме малко глада и таман се разположихме отново на почивка, ето го пристига воденичарят. Идва сърдит и го гледаш един буен човек. Крещи: „Кой ви разреши да влизате във воденицата? “ „Никой не ни е разрешил!“ „Чакай да видя какво сте направили.“ Отива и поглежда в джозовете и извика: „А-а, брашното е откраднато.
към текста >>

НАГОРЕ

0.36117219924927