Търсене в текстове за 'Супа'

Излезнахме навън и каквото намерихме там в градината, а имаше някакви зеленчуци, де боб, де лучец, де пиперка, направихме от тях супа или нещо като яхния, защото някакви си картофи извадихме.
Накладохме огън, разположихме се. И от брашното, което ние носихме, направихме си една питка. Не искахме да ощетим воденичаря. А той го няма. Омесихме питката, опекохме я. Излезнахме навън и каквото намерихме там в градината, а имаше някакви зеленчуци, де боб, де лучец, де пиперка, направихме от тях супа или нещо като яхния, защото някакви си картофи извадихме. Всичко туй сварихме в едно котле, което висеше на една верига над огнището. Нахранихме се, залъгахме малко глада и таман се разположихме отново на почивка, ето го пристига воденичаря. Идва сърдит и го гледаш един буен човек. Крещи: „Кой ви разреши да влизате във воденицата? " „Никой не ни е разрешил!
към текста >>

4. 72. ПОСТЪТ В ШКОЛАТА

Това ставаше обикновено като се свари картофена супа и се пие само водата.
А вода можеше да се пие по желание. През това време учениците трябваше да се занимават с духовна работа. Онези, които отиваха на работа като работници или чиновници за тях не беше лесно. Най-важното беше правилно да се отпости, т.е. да се захрани. Това ставаше обикновено като се свари картофена супа и се пие само водата. Следващия ден можеше да се поеме малко разредено картофено пюре. Отпостването ставаше и със спаначена супа като се пиеше само водата. Поради неспазване на това правило някои пострадаха. Друго залитане беше когато някой реши сам да прави пост без да пита Учителя продължително време. Имахме и трагични случаи и някои си заминаха заради такива своеволия.
към текста >>

Отпостването ставаше и със спаначена супа като се пиеше само водата.
Онези, които отиваха на работа като работници или чиновници за тях не беше лесно. Най-важното беше правилно да се отпости, т.е. да се захрани. Това ставаше обикновено като се свари картофена супа и се пие само водата. Следващия ден можеше да се поеме малко разредено картофено пюре. Отпостването ставаше и със спаначена супа като се пиеше само водата. Поради неспазване на това правило някои пострадаха. Друго залитане беше когато някой реши сам да прави пост без да пита Учителя продължително време. Имахме и трагични случаи и някои си заминаха заради такива своеволия. При някои случаи след като съобщаваха на Учителя, че еди кой си брат или сестра лежи на леглото без сили от поста и че състоянието му се е влошило, Учителят даваше строги съвети какво да се направи, а понякога лично отиваше да види гладуващия. Постът не е шега работа.
към текста >>

Отпостването става с картофена супа.
100 грама жито се сварява от вечерта. Захлупва се, завива се, за да набъбне през нощта. На сутринта се разделя на три равни части: за сутринта, за обяд и за вечеря. Една трета от житото се яде с мед, 2 ябълки и 3 ореха. Вода се пие свободно; може да й се прибави и лимонов сок. Отпостването става с картофена супа.
към текста >>

5. 73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ

Най-напред Той даде рецептата за картофената супа, която седи в това, да свариш няколко картофа обелени, като свариш най-напред малко лук разрязан и след като картофите са уврели хубаво да ги размачкаш в чинията.
Хубав чай ароматен и го пиеше доста силен и доста сладък със захар. Беше много естествен и в държането си беше с необикновена простота. Нямаше никакви ексцентричности у Него. И обичаше тази простота и естествена обстановка и обходата между хората. Много обичаше картофи, които наричаше „картошки" и Той ни запозна с тях, показа ни колко са ценни те като храна и ни упъти как да ги употребяваме. Най-напред Той даде рецептата за картофената супа, която седи в това, да свариш няколко картофа обелени, като свариш най-напред малко лук разрязан и след като картофите са уврели хубаво да ги размачкаш в чинията. Към тази супичка се слага една чаена лъжичка зехтин и се изцеждаше голям резен лимон. Тази картофена супа толкова много хареса на приятелите, че я нарекоха „ангелска супа". Тя бе един вид като главно ядене на приятелите. Друга рецепта бяха сварени картофи с кожичката им. Картофите се белят, после се посоляват с черен пипер и сол, капва се по някоя капка зехтин и се ядът топли.
към текста >>

Тази картофена супа толкова много хареса на приятелите, че я нарекоха „ангелска супа".
Нямаше никакви ексцентричности у Него. И обичаше тази простота и естествена обстановка и обходата между хората. Много обичаше картофи, които наричаше „картошки" и Той ни запозна с тях, показа ни колко са ценни те като храна и ни упъти как да ги употребяваме. Най-напред Той даде рецептата за картофената супа, която седи в това, да свариш няколко картофа обелени, като свариш най-напред малко лук разрязан и след като картофите са уврели хубаво да ги размачкаш в чинията. Към тази супичка се слага една чаена лъжичка зехтин и се изцеждаше голям резен лимон. Тази картофена супа толкова много хареса на приятелите, че я нарекоха „ангелска супа". Тя бе един вид като главно ядене на приятелите. Друга рецепта бяха сварени картофи с кожичката им. Картофите се белят, после се посоляват с черен пипер и сол, капва се по някоя капка зехтин и се ядът топли. Друго ястие бе картофеното пюре. Обелени сварени картофи, смачкани на пюре, слага се малко сол, черен пипер и зехтин.
към текста >>

6. 187. ТОР ЗА НИВАТА

Обикновено се сервираше картофена супа, вегетариански ястия, сладкиши и плодове.
187. ТОР ЗА НИВАТА Понякога приятелите поканваха Учителя на вечеря. Обикновено се сервираше картофена супа, вегетариански ястия, сладкиши и плодове. Тази вечер Учителя е в дома на Симеон Симеонов. Той е пожелал да му се приготви само чай. Учителят отпива от чая си и в този момент в стаята влиза Методи Константинов и поднася някаква книга на Учителя. „Вижте, Учителю, какво пише в тази книга сам Хитлер: „Славяните ще станат тор на германската нива". Учителят трепва, оставя лъжичката и чашата, замисля се и не след дълго проронва: „Ще видим кой на кого ще стане тор и на чия нива ще се оре." Учителят повече не продумал нищо, дори не пил от чая си, станал и си излезнал.
към текста >>

7. 68. РЪКОВОДИТЕЛИТЕ

Турят картофената супа.
След закуската и почивката, пак почва разговор. Изпяват се няколко песни. Хубавият ден донася и добро разположение. Братята шетат старателно и поглеждат сестрите насмешливо. Само сестри ли могат да шетат и ние умеем нещо да направим. Турят картофената супа. Тук вече свещенодействува брат Добрев от Сливен. Става обед, супата е готова. Всички насядат около Учителя, брат Добрев отива да донесе тенджерата със супата, но огнището несръчно направено, камъните се разпръсват, тенджерата се обръща и супата се разлива. Всички ахват и сестрите се разсмиват. Този смях заразява и братята и доброто разположение отново се връща.
към текста >>

Става обед, супата е готова.
Хубавият ден донася и добро разположение. Братята шетат старателно и поглеждат сестрите насмешливо. Само сестри ли могат да шетат и ние умеем нещо да направим. Турят картофената супа. Тук вече свещенодействува брат Добрев от Сливен. Става обед, супата е готова. Всички насядат около Учителя, брат Добрев отива да донесе тенджерата със супата, но огнището несръчно направено, камъните се разпръсват, тенджерата се обръща и супата се разлива. Всички ахват и сестрите се разсмиват. Този смях заразява и братята и доброто разположение отново се връща. Сестрите приготвиха набързо някакъв обед. Учителят се усмихва и казва: „Ех, без сестри не може.
към текста >>

Всички насядат около Учителя, брат Добрев отива да донесе тенджерата със супата, но огнището несръчно направено, камъните се разпръсват, тенджерата се обръща и супата се разлива.
Братята шетат старателно и поглеждат сестрите насмешливо. Само сестри ли могат да шетат и ние умеем нещо да направим. Турят картофената супа. Тук вече свещенодействува брат Добрев от Сливен. Става обед, супата е готова. Всички насядат около Учителя, брат Добрев отива да донесе тенджерата със супата, но огнището несръчно направено, камъните се разпръсват, тенджерата се обръща и супата се разлива. Всички ахват и сестрите се разсмиват. Този смях заразява и братята и доброто разположение отново се връща. Сестрите приготвиха набързо някакъв обед. Учителят се усмихва и казва: „Ех, без сестри не може. Те са необходим елемент, а братята искаха да ги отстранят." Екскурзията завършва добре.
към текста >>

8. 105. АЛХИМИЯТА

" Изтичах вън, приготвих супата и се върнах.
Всичко ми е мрачно, нищо не ме радва, като че нищо не виждам. В това състояние се качвам, в това слязох от Мусала, приятелите разговарят, пеят, смеят се, възхищават се, а аз нищо не усещам. Като се върнахме и отивам при Учителя по работа, а това беше 1925/26 г., сварвам Учителя като парализиран, не може да движи единия си крак и едната си ръка и почти не може да говори. Като видях Учителя в това състояние, изпитах ужас. Учителят едва проговори: „Можеш ли да направиш една супичка? " Изтичах вън, приготвих супата и се върнах. Аз забравих себе си. Като се връщам, Учителят съвсем здрав, нищо Му няма. Движеше се свободно, усмихва се и говори свободно и аз останах като гръмната. В какво състояние беше Учителят преди един момент? Сътресението, което преживях беше толкова силно, че забравих моето състояние, излязох от затвора.
към текста >>

9. 55. НОВА ГОДИНА В ЗАТВОРА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Аз можех да ям само супа от картофи.
По някаква благосклонност ме сложиха в кухнята да беля картофи - това беше най-леката работа. Оставиха ме да спя на втория етаж на фурната. Отдолу печаха хляб на затворниците, а горе бе топло. Фурната бе на два етажа. Това ме спаси. Аз можех да ям само супа от картофи. Но на готвача му омръзнах и ме изруга, че съм ял храната на затворниците без да работя. Аз си замълчах, но след като му направих и оправих печката, той се смекчи към мене. Посрещаме Нова година там във фурната. На една дълга маса сме седнали шест човека - затворници, включително и готвача, който бе също затворник. Имаше един човек, който бе чиновник и бе купил 150 билета от Държавната лотария, но със служебни пари.
към текста >>

10. 3.05. Владиката Стефан и Учителят Дънов

НЕСТОР ИЛИЕВ

Той понеже е общителен човек, казва на домакините: „Защо не давате тука на човека чашка за ракия, защо не му давате чиния за супа?
5. Владиката Стефан и Учителят Дънов След като решихме да продължим нашите разговори и кратки спомени за нашия любим Учител, за голяма моя радост и привилегия, лично Го познавах, разговарял съм, слушал съм Неговите беседи, затова сега ще продължа да ви разкажа какво ми разказа на мен писателят Александър Беровски. Така се случи, бяхме поканени на гости при един музикант-диригент на Македонския ансамбъл Димитър Динев и Александър Беровски седеше до мен, без да се познаваме. Но както обикновено става при такива случаи, понеже аз съм вегетарианец и на мен не ми сервираха както ракия, така и от супите, които бяха приготвени с месо. Той понеже е общителен човек, казва на домакините: „Защо не давате тука на човека чашка за ракия, защо не му давате чиния за супа? " Те му отговориха, че "той не пие ракия, пък и вегетарианец е". И както той седеше до мен, в профил, се обърна към мен в анфас и под сурдинка, тихо ме пита: „Извинете, Вие толстоист ли сте, или дъновист? " На такъв въпрос аз му казах: „Бих искал да бъда дъновист! " „А-а, чудесно, аз познавам г-н Петър Дънов, Учителя и лично Той ми е подарил книга с Неговия автограф. И аз съм обещал да напиша нещо за Него и за Учението Му." Аз му казвам: „Вече това си е Ваша работа".
към текста >>

11. 4.07. Общ обяд и нови дрехи за концерт

ИЛИЯ УЗУНОВ

Ядем супа от картофи.
7. Общ обяд и нови дрехи за концерт Намираме се на общ обяд на „Изгрева", в трапезарията. Около Учителя са седнали приятелите. Обикновено онзи брат, който идваше от провинцията, го поставяха до Учителя, защото беше гост и трябваше да бъде по- непосредствено до Учителя. Казана е молитвата за храна и всички се навеждаме над чиниите и се храним. Ядем супа от картофи. По едно време стенографката Паша Теодорова, както е седнала отдясно до Учителя, споделя: „Учителю, чух да казвате, че когато човек отива на концерт, се облича с най-хубавите си дрехи, за два часа, колкото трае концертът, а после се връща и си ги съблича. А когато отива да се храни у дома, сяда със старите си дрехи и яде, каквото му попадне". Учителят се усмихва и добавя: „Това е, защото хората не оценяват храната, която поемат." Братът от провинцията, седнал отляво на Учителя, слуша внимателно. Вечерта е поканен на концерт в града. Отиват и се връщат.
към текста >>

12. 5.03. Слънцето на Цялата Вселена

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Ще направите от пилето супа и ще му дадете да хапне веднъж.
„Граф Игнатиев", там има един магазин, където се продават птици. Ще влезеш в магазина. Жената ще ти даде второто пиле от редицата, закачено на ченгел." „Ама, Учителю, нали сме вегетарианци, как ще ядем заклани птици? " „Нищо, че сте вегетарианци. Някога баща ти се е жертвал за това пиле, а сега то се жертва за баща ти. Ще направите от пилето супа и ще му дадете да хапне веднъж. Ще му дадете компот от печени сливи." Брат ми целува ръка на Учителя и се връща в три часа през нощта у дома. Баща ми го чака на вратата. „Ти къде беше? " А брат ми отговаря: „Много здраве имаш от Учителя! " Сутринта брат ми отива на ул.
към текста >>

Заплаща пилето, дохожда си вкъщи, сварихме супа и дадохме за обед на баща ми.
" А брат ми отговаря: „Много здраве имаш от Учителя! " Сутринта брат ми отива на ул. „Граф Игнатиев" и влиза в същия магазин, за който е споменал Учителят. Като го вижда, жената продавачка откача едно пиле от ченгела и му го подава, без брат ми да каже нещо. Брат ми пог-лежда нагоре към ченгела и вижда, че тя с ръката е свалила второто пиле, без да погледа нататък, като първото пиле стои още закачено на ченгела. Заплаща пилето, дохожда си вкъщи, сварихме супа и дадохме за обед на баща ми. Но се престарахме и му дадохме супа и вечерта. На следващия ден брат ми отива при Учителя да Му благодари. А Той го пита: „А колко пъти му дадохте супа да яде от пилето? " „Ами сестрите ми се престараха и му дадоха още два -три пъти." „Не, друг път ще знаете. Каквото ви кажа, това е.
към текста >>

Но се престарахме и му дадохме супа и вечерта.
" Сутринта брат ми отива на ул. „Граф Игнатиев" и влиза в същия магазин, за който е споменал Учителят. Като го вижда, жената продавачка откача едно пиле от ченгела и му го подава, без брат ми да каже нещо. Брат ми пог-лежда нагоре към ченгела и вижда, че тя с ръката е свалила второто пиле, без да погледа нататък, като първото пиле стои още закачено на ченгела. Заплаща пилето, дохожда си вкъщи, сварихме супа и дадохме за обед на баща ми. Но се престарахме и му дадохме супа и вечерта. На следващия ден брат ми отива при Учителя да Му благодари. А Той го пита: „А колко пъти му дадохте супа да яде от пилето? " „Ами сестрите ми се престараха и му дадоха още два -три пъти." „Не, друг път ще знаете. Каквото ви кажа, това е. Един път е за него.
към текста >>

А Той го пита: „А колко пъти му дадохте супа да яде от пилето?
Като го вижда, жената продавачка откача едно пиле от ченгела и му го подава, без брат ми да каже нещо. Брат ми пог-лежда нагоре към ченгела и вижда, че тя с ръката е свалила второто пиле, без да погледа нататък, като първото пиле стои още закачено на ченгела. Заплаща пилето, дохожда си вкъщи, сварихме супа и дадохме за обед на баща ми. Но се престарахме и му дадохме супа и вечерта. На следващия ден брат ми отива при Учителя да Му благодари. А Той го пита: „А колко пъти му дадохте супа да яде от пилето? " „Ами сестрите ми се престараха и му дадоха още два -три пъти." „Не, друг път ще знаете. Каквото ви кажа, това е. Един път е за него. Сега второто ядене го поемам аз, но друг път ще знаете - каквото ви кажа, точно ще изпълнявате." По това време у дома идват лекарите да изкажат съболезнование на семейството ни, но заварват баща ми здрав да се разхожда и да говори. Питат се, как е възможно?
към текста >>

13. 5.29. Баницата

ДРАГА МИХАЙЛОВА

В трапезарията, след редовната супа, ни поднесоха по едно парче баница, която сестрите бяха направили в кухнята.
29. Баницата Със сестра ми Люба бяхме на Изгрева и останахме за обяд. В трапезарията, след редовната супа, ни поднесоха по едно парче баница, която сестрите бяха направили в кухнята. На нас ни се паднаха две парчета баница. Не я изядохме, но си я увихме в книжка, за да я занесем на баща ни. А баща ни я хареса много. Искаше още. Казахме му, че повече няма, защото са ни дали по едно парче от Изгрева.
към текста >>

14. 5.37. Михаил Иванов

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Дори има снимки, гдето се вижда, че другите около Него ядат в порцеланови чинии, а на Него му сипали супа в неугледна паница.
От другата страна на масите седят на столовете останалата част от Братството на Михаил и ядат някакви други манджи. Не ядат шаран. Невена разказва: „Като го видях това - погнусих се." Правеше се на Учител. А с нашия Учител така ли беше? Седнеше до нас на масата и се хранеше със същата храна, каквато ядяха и другите. Дори има снимки, гдето се вижда, че другите около Него ядат в порцеланови чинии, а на Него му сипали супа в неугледна паница. Това сравнение действа зашеметяващо за очите на онзи изследовател, който трябва да прецени, при какви условия е живял Учителят. Ето и друг пример: имаше една сестра - Мария Захарната. Тя беше неугледна, раздърпана и мръсна. Взела една чиния, напълнила я със супа и иска да я поднесе на Учителя. А дежурните сестри по кухня, като я видели, извикали: „У - у, Мария, ти с мръсните ръце и пръстите, които ти се натопиха в супата, ти тая ли чиния ще занесеш на Учителя?
към текста >>

Взела една чиния, напълнила я със супа и иска да я поднесе на Учителя.
Седнеше до нас на масата и се хранеше със същата храна, каквато ядяха и другите. Дори има снимки, гдето се вижда, че другите около Него ядат в порцеланови чинии, а на Него му сипали супа в неугледна паница. Това сравнение действа зашеметяващо за очите на онзи изследовател, който трябва да прецени, при какви условия е живял Учителят. Ето и друг пример: имаше една сестра - Мария Захарната. Тя беше неугледна, раздърпана и мръсна. Взела една чиния, напълнила я със супа и иска да я поднесе на Учителя. А дежурните сестри по кухня, като я видели, извикали: „У - у, Мария, ти с мръсните ръце и пръстите, които ти се натопиха в супата, ти тая ли чиния ще занесеш на Учителя? " Взели й чинията от ръцете. Мария се стъписала, гледа и си облизва натопените пръсти в супата. Учителят седи гърбом към тях. По едно време се обажда: „Не изливайте чинията, а донесете чинията пред мен!
към текста >>

А дежурните сестри по кухня, като я видели, извикали: „У - у, Мария, ти с мръсните ръце и пръстите, които ти се натопиха в супата, ти тая ли чиния ще занесеш на Учителя?
Дори има снимки, гдето се вижда, че другите около Него ядат в порцеланови чинии, а на Него му сипали супа в неугледна паница. Това сравнение действа зашеметяващо за очите на онзи изследовател, който трябва да прецени, при какви условия е живял Учителят. Ето и друг пример: имаше една сестра - Мария Захарната. Тя беше неугледна, раздърпана и мръсна. Взела една чиния, напълнила я със супа и иска да я поднесе на Учителя. А дежурните сестри по кухня, като я видели, извикали: „У - у, Мария, ти с мръсните ръце и пръстите, които ти се натопиха в супата, ти тая ли чиния ще занесеш на Учителя? " Взели й чинията от ръцете. Мария се стъписала, гледа и си облизва натопените пръсти в супата. Учителят седи гърбом към тях. По едно време се обажда: „Не изливайте чинията, а донесете чинията пред мен! " Занасят Му я и той изяжда супата пред всички.
към текста >>

Мария се стъписала, гледа и си облизва натопените пръсти в супата.
Ето и друг пример: имаше една сестра - Мария Захарната. Тя беше неугледна, раздърпана и мръсна. Взела една чиния, напълнила я със супа и иска да я поднесе на Учителя. А дежурните сестри по кухня, като я видели, извикали: „У - у, Мария, ти с мръсните ръце и пръстите, които ти се натопиха в супата, ти тая ли чиния ще занесеш на Учителя? " Взели й чинията от ръцете. Мария се стъписала, гледа и си облизва натопените пръсти в супата. Учителят седи гърбом към тях. По едно време се обажда: „Не изливайте чинията, а донесете чинията пред мен! " Занасят Му я и той изяжда супата пред всички. Казва на Мария: „Донесе ми компот! " Мария Му занася.
към текста >>

" Занасят Му я и той изяжда супата пред всички.
А дежурните сестри по кухня, като я видели, извикали: „У - у, Мария, ти с мръсните ръце и пръстите, които ти се натопиха в супата, ти тая ли чиния ще занесеш на Учителя? " Взели й чинията от ръцете. Мария се стъписала, гледа и си облизва натопените пръсти в супата. Учителят седи гърбом към тях. По едно време се обажда: „Не изливайте чинията, а донесете чинията пред мен! " Занасят Му я и той изяжда супата пред всички. Казва на Мария: „Донесе ми компот! " Мария Му занася. Учителят изяжда компота и отново казва: „Мария, дай още една чиния! " Като виждат всички това, престрашават се и започват да се провикват: „Мария, донеси и на мене! Мария, дай и на мене!
към текста >>

15. 31. ПЪРЖЕНИТЕ ЯЙЦА

И които бяха гладни, и които не бяха гладни сядаха на пейките и сърбахме постна картофена супа.
Веднъж една сестра, която живееше на ул. „Опълченска" 66 каза на Учителя, че й се дояли пържени яйца и поиска разрешение да си опържи някое и друго яйце и да си хапне. Откъде дойде това нейно желание, не зная? Вероятно дойде отнякъде. Тогава там се събирахме много хора и беше направено нещо като трапезария и на обяд младежите отсядахме и се хранехме всички. И които бяха гладни, и които не бяха гладни сядаха на пейките и сърбахме постна картофена супа. Но да се опържат яйца извън това време дори когато живееш в тази къща беше предизвикателство в това, че ти си позволяваш да направиш изключение, да подчертаеш личното в себе си и да се изтъкнеш над другите. Освен ако е и с позволението на Учителя, което непременно ще засвидетелствува предпочитанията на Учителя към една по-особена сестра. А това щеше да доведе до по-особено и заслужено положение сред другите братя и сестри и щеше да даде повод за по-специално поведение към нея като по-приближена и по-тачена от Учителя. Ето така щяха да се развият нещата около тези пържени яйца, но Учителят не й разреши и тя се сви и се умъчни. Ако се разгледа отвън това е едно невинно желание, а и сам Учителят не забраняваше да се ядат пържени яйца.
към текста >>

16. 107. СВЕТЛИНА В УМОВЕТЕ И ВИДЕЛИНА В ДУШИТЕ

Аз бях там и той ме попита: „Марийке, ти можеш ли да ми свариш супа от ориз и сол?
Такива мисли й се бяха завъртели в главата и тя беше подложена на изпит, за да й се избият тези неща от ума. Тя не можеше да схване благословението, което бе й дошло върху дома и че Учителят е тук в нейния дом. Тези неща не се разбираха тогава. Можеха само да се схванат от вътре. Та аз пристигам и влизам в стаята, а Учителят е ядосан и говори: „Ти няма да ми готвиш вече". Аз бях там и той ме попита: „Марийке, ти можеш ли да ми свариш супа от ориз и сол? " Аз му отговорих, че мога и той ми посочи лавицата да си взема, което е необходимо и се качи горе в стаята си. Кака Гина се затътри навън в двора ядосана и не може да проумее, че е дошло време в собствения й дом Учителят да посочи друг и то едно младо момиче да му вари супа. Аз приготвих супата и я занесох. Той седна на масата и започна да се храни, а аз, за да не стоя и да да не го гледам как се храни бях помолена от него да избърша праха от някакви книги. По това време идва Савка, която беше стажантка, за да се обади на Учителя.
към текста >>

Кака Гина се затътри навън в двора ядосана и не може да проумее, че е дошло време в собствения й дом Учителят да посочи друг и то едно младо момиче да му вари супа.
Тези неща не се разбираха тогава. Можеха само да се схванат от вътре. Та аз пристигам и влизам в стаята, а Учителят е ядосан и говори: „Ти няма да ми готвиш вече". Аз бях там и той ме попита: „Марийке, ти можеш ли да ми свариш супа от ориз и сол? " Аз му отговорих, че мога и той ми посочи лавицата да си взема, което е необходимо и се качи горе в стаята си. Кака Гина се затътри навън в двора ядосана и не може да проумее, че е дошло време в собствения й дом Учителят да посочи друг и то едно младо момиче да му вари супа. Аз приготвих супата и я занесох. Той седна на масата и започна да се храни, а аз, за да не стоя и да да не го гледам как се храни бях помолена от него да избърша праха от някакви книги. По това време идва Савка, която беше стажантка, за да се обади на Учителя. Той я пита: „Ти храни ли се? " Тя отговаря: „Да, Учителю".
към текста >>

Аз приготвих супата и я занесох.
Можеха само да се схванат от вътре. Та аз пристигам и влизам в стаята, а Учителят е ядосан и говори: „Ти няма да ми готвиш вече". Аз бях там и той ме попита: „Марийке, ти можеш ли да ми свариш супа от ориз и сол? " Аз му отговорих, че мога и той ми посочи лавицата да си взема, което е необходимо и се качи горе в стаята си. Кака Гина се затътри навън в двора ядосана и не може да проумее, че е дошло време в собствения й дом Учителят да посочи друг и то едно младо момиче да му вари супа. Аз приготвих супата и я занесох. Той седна на масата и започна да се храни, а аз, за да не стоя и да да не го гледам как се храни бях помолена от него да избърша праха от някакви книги. По това време идва Савка, която беше стажантка, за да се обади на Учителя. Той я пита: „Ти храни ли се? " Тя отговаря: „Да, Учителю". „Ами не си ли още малко гладна?
към текста >>

Постепенно започнах да трансформирам състоянието си и рекох на себе си: „Аз за какво съм дошла при Учителя - да ям супа или да ям духовна храна?
Ако Учителят ме беше поканил на масата и Савка ме бе заварила да се храня с него нещата биха се обърнали наопаки и тя щеше да ревнува и не се знае как ще се развият нещата, а можеше и да се дойде и до скандал от нейна страна. Но тя се задоволи с това, което чу от Учителя, което видя и си отиде успокоена. Накрая Учителят се обърна към мен, погледна ме хладно и с безразличен тон ми каза: „Прибери масата" и си тръгна. Аз останах сама, объркана, смутена. Бях объркана, та такова голямо внимание бе отделено на Савка с непрекъснати въпроси дали е гладна или не, а на мен не обърна никакво внимание и изобщо не ме попита яла ли съм, гладна ли съм, жадна ли съм. Постепенно започнах да трансформирам състоянието си и рекох на себе си: „Аз за какво съм дошла при Учителя - да ям супа или да ям духовна храна? " Реших в себе си, че е по-важното духовната храна, която получавам от Словото на Учителя. Таман аз реших, че накрая съм си решила задачата и че е важното човек да се добере до духовната храна и ето че той дойде при мен и ме запита: „Вие хранихте ли се? " Рекох: „Не съм". Той отиде и ми донесе една филия хляб и един голям грозд афузали, това е сорт бяло грозде и аз го изядох. Но ако бях се подпушила и ядосала от това, че той не ми обърна внимание той нямаше да дойде и аз щях да си отида от тук без да си реша задачата.
към текста >>

Понякога носех на Учителя специална пасирана супа от зеленчуци, която той приемаше с охота.
После като ни пусна в света всичко се обърка. Тогава се започна истинският път на ученика, а по онези първи години ходехме и крачехме по земята, а живеехме по небето и това бяха най-светлите години за нас. После като ни изпрати в света ходехме и живеехме в света и трябваше да намерим пътя на ученика, който да ни изведе отново след време като го извървим този път та да стигнем горе на небето. Това бе път долу на земята със съзнанието, че си горе в небето. Ето това бе пътят на ученика. Понякога носех на Учителя специална пасирана супа от зеленчуци, която той приемаше с охота. Веднъж гледам Учителя открехна вратата си на една педя разстояние и разговаря със сестра Динова. Той бе от вътре, а тя от вън, вратата е отворена между тях само една педя. Тя говори и не се сеща да си ходи. А аз чаках зад нея с чиния супа в ръка. Чаках, чаках и накрая рекох: „Учителю, нося ви супата".
към текста >>

А аз чаках зад нея с чиния супа в ръка.
Ето това бе пътят на ученика. Понякога носех на Учителя специална пасирана супа от зеленчуци, която той приемаше с охота. Веднъж гледам Учителя открехна вратата си на една педя разстояние и разговаря със сестра Динова. Той бе от вътре, а тя от вън, вратата е отворена между тях само една педя. Тя говори и не се сеща да си ходи. А аз чаках зад нея с чиния супа в ръка. Чаках, чаках и накрая рекох: „Учителю, нося ви супата". Подадох му я. Той я взе през открехнатата врата. Подаде ми ръка да я целуна. Усетих по устните си, че тя е много топла: „Но вие, Учителю, имате температура".
към текста >>

Чаках, чаках и накрая рекох: „Учителю, нося ви супата".
Понякога носех на Учителя специална пасирана супа от зеленчуци, която той приемаше с охота. Веднъж гледам Учителя открехна вратата си на една педя разстояние и разговаря със сестра Динова. Той бе от вътре, а тя от вън, вратата е отворена между тях само една педя. Тя говори и не се сеща да си ходи. А аз чаках зад нея с чиния супа в ръка. Чаках, чаках и накрая рекох: „Учителю, нося ви супата". Подадох му я. Той я взе през открехнатата врата. Подаде ми ръка да я целуна. Усетих по устните си, че тя е много топла: „Но вие, Учителю, имате температура". Динова като чу това се отдръпна и си отиде.
към текста >>

17. 142. АНГЕЛИ И УЧЕНИЦИ НА ПЪТ

След това изявление на Учителя приятелите се наредиха и някои подмятаха: „Сипи един черпак супа за сто лева".
Значи оценката бе висока. Приятелите дойдоха с празните паници и искаха допълнително. Аз винаги недоумявах защо когато готвеха на съборите пък и на Рила, и на Изгрева винаги правеха така, че храната не достигаше. А пък аз когато бях дежурна така подготвям нещата, че винаги да остане една четвърт от общата храна. И онези, които искаха и които им хареса идваха и получаваха по един-два черпака допълнително и си дояждаха. След това изявление на Учителя приятелите се наредиха и някои подмятаха: „Сипи един черпак супа за сто лева". Всички се изредиха още един път, бяха гладни и им хареса ястието. Ето сега разказвам тези случки и мога да кажа, че аз отново бъркам в казана, взимам черпака и на всеки, който си поднася паницата ще му сложа един черпак от моята супа, а пък аз разказвам стотици случки от живота ни с Учителя и всяка една случка е един черпак от моята супа. Запомнете това и дано ви харесат моите гозби и моите случки. Когато пътувахме за Търновският събор с влака бяхме в едно купе Учителят, аз и Петко Епитропов. Когато двамата разговаряха аз мълчах.
към текста >>

Ето сега разказвам тези случки и мога да кажа, че аз отново бъркам в казана, взимам черпака и на всеки, който си поднася паницата ще му сложа един черпак от моята супа, а пък аз разказвам стотици случки от живота ни с Учителя и всяка една случка е един черпак от моята супа.
Аз винаги недоумявах защо когато готвеха на съборите пък и на Рила, и на Изгрева винаги правеха така, че храната не достигаше. А пък аз когато бях дежурна така подготвям нещата, че винаги да остане една четвърт от общата храна. И онези, които искаха и които им хареса идваха и получаваха по един-два черпака допълнително и си дояждаха. След това изявление на Учителя приятелите се наредиха и някои подмятаха: „Сипи един черпак супа за сто лева". Всички се изредиха още един път, бяха гладни и им хареса ястието. Ето сега разказвам тези случки и мога да кажа, че аз отново бъркам в казана, взимам черпака и на всеки, който си поднася паницата ще му сложа един черпак от моята супа, а пък аз разказвам стотици случки от живота ни с Учителя и всяка една случка е един черпак от моята супа. Запомнете това и дано ви харесат моите гозби и моите случки. Когато пътувахме за Търновският събор с влака бяхме в едно купе Учителят, аз и Петко Епитропов. Когато двамата разговаряха аз мълчах. Аз все исках да питам Учителя за някои въпроси, които бяха в мен. В онези години аз бях млада и всичко в мене вреше и кипеше, бушуваше и едвам се справях с моята вътрешна природа.
към текста >>

18. 144. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА

МАРИЯ ТОДОРОВА

Елена им слага яденето, онези лапат топлата супа, а сестрата си казва: „Какви млади посветени братя имаме".
Носи сготвеното ядене, качва се по стъпалата, чука на вратата, а тя е затворена. Онези там двамата са горе, те са я видели, че идва, но се затварят в Горницата и нарочно я държат вън да стои със съдовете в ръка, за да покажат на нея, че те двамата в този момент се намират във висшите светове на небето и са на духовна работа и че не могат в този момент да слезат на земята. Иларионова стои със съдовете с храна и чака да се върнат тези двамата от духовните небесни сфери. Седи тя и чака, а онези по това време горе се боричкат, борят се и се търкалят по стаята. Накрая онези отварят вратата и казват: „Сестра, извикани бяхме горе по една много важна работа, но докато слезнем от небето в телата си трябваше да измине време, защото трудно човек се връща на земята, защото горе на небето е Рая". Елена им слага яденето, онези лапат топлата супа, а сестрата си казва: „Какви млади посветени братя имаме". След това Елена Иларионова разказва случая на Учителя, а той строго й нарежда: „Не хвърляйте бисерите на свинете, защото ще ги стъпчат, ще се обърнат и ще ви разкъсат". Сестра Елена Иларионова слуша, слуша и не може нищо да проумее. „Но, Учителю, но нали тези са братя, нали са млади братя? " „Не, сестра, те не са млади братя, те са много стари братя от памти века, но тези братя не са от Бялото Братство, а са братя от Черното Братство. Запомни сестра това и помни винаги притчата за бисерите.
към текста >>

19. 153. КОМУНАТА НА УЛ. „ОПЪЛЧЕНСКА 66

Ето ви една опитност, за да разберете, че ние отивахме при него не само да седнем на трапезата и да се насърбаме с топла супа, защото бяхме гладни, но отивахме да се нахраним с „живия хляб", който слизаше от Словото му.
Учителят продължи да разговаря и цялата тази случка не беше достояние на никого освен на мен. И да бяха видели нещо, нищо нямаше да разберат. Затова Учителят даваше опитностите си на онези, които работеха върху себе си и искаха да учат и да разрешават задачите си сполучливо. Чак когато разрешат задачата си на финала Учителят ще се появи, ще покаже, че той винаги присъствува в живота на ученика, но го оставя свободен сам да се определи. Това бе една жива опитност, когато бях приела вътре в себе си, че Учителят е Слънце, като емблема на живота на земята и в света. Ето ви една опитност, за да разберете, че ние отивахме при него не само да седнем на трапезата и да се насърбаме с топла супа, защото бяхме гладни, но отивахме да се нахраним с „живия хляб", който слизаше от Словото му. Това бе Божествения хляб, който се изливаше чрез Словото на Учителя в ожаднелите души на учениците.
към текста >>

20. 158. КОМУНАРИ ИЧИФЛИКЧИЯ

Идваха и гладни и бедни от града, за да похапнат една вегетарианска супа и парче хляб.
Опитът се провали и ние се върнахме. След като аз и една сестра писахме писмо на Учителя той дойде в Русе, престоя една седмица, духовете се успокоиха, примириха се и комуната завърши криво-ляво. Останаха спомените и поуките. В последните години Учителят бе наредил на Изгрева да се готви общ обяд и всички да се хранят безплатно. Беше започнала войната, настъпи оскъдица и гладни години. Идваха и гладни и бедни от града, за да похапнат една вегетарианска супа и парче хляб. А това не беше малко. За да се подготви храна за стотина човека освен продукти, трябваше и хора, които да приготвят и сготвят гозбата в казаните. Беше учредено дежурство, като обикновено по три или четири сестри дежуреха по един месец. Като свършваше месеца, свършваше и тяхното дежурство. Един път се случва така, че не се явяват хора да поемат дежурството за следващия месец.
към текста >>

21. 167. НА ЕКСКУРЗИЯ С РЪКОВОДИТЕЛИТЕ ОТ ПРОВИНЦИЯТА

Учителят пие топла вода от моя термос, а те започнаха да се приготовляват да сварят супа за всички ни.
Ние разбрахме, че Учителят го прави това нарочно, за да им даде урок, че онези, които нямаше за какво да идват с тях и които не ги виждаха по пътя, то сега ги накара да ни наблюдават цели 15 минути зайти с грижа около него. Отново тръгнахме, пристигнахме на Бивака, Учителят се отстрани и поиска от нас ризи и долно бельо да се преоблече, защото беше изпотен. Той препоръчваше на всички, когато сме изпотени в планината след преход винаги да си сменяваме потните ризи на гърба и да пием топла вода. С одеало направихме заслон от вятъра и Учителят се преоблече. През това време братята палеха огън на огнището. Учителят пие топла вода от моя термос, а те започнаха да се приготовляват да сварят супа за всички ни. Извадиха от раниците си всички продукти, измиха картофите на чешмата и започнаха да свещенодействуват при всеки обелен картоф. Аз ги наблюдавам с какво усърдие нарязаха лука, сложиха чушки и други подправки и най-тържествено положиха тенджерата върху три камъка. Когато супата бе вече готова и всички се облизваха, защото миришеше много хубаво, то случайно тенджерата се обърна от камъните и се разсипа цялата върху огъня. Не само се обърна сама голямата тенджера, но започна да се търкаля десетина метра. До, нея нямаше никой, а нямаше и вятър.
към текста >>

Когато супата бе вече готова и всички се облизваха, защото миришеше много хубаво, то случайно тенджерата се обърна от камъните и се разсипа цялата върху огъня.
С одеало направихме заслон от вятъра и Учителят се преоблече. През това време братята палеха огън на огнището. Учителят пие топла вода от моя термос, а те започнаха да се приготовляват да сварят супа за всички ни. Извадиха от раниците си всички продукти, измиха картофите на чешмата и започнаха да свещенодействуват при всеки обелен картоф. Аз ги наблюдавам с какво усърдие нарязаха лука, сложиха чушки и други подправки и най-тържествено положиха тенджерата върху три камъка. Когато супата бе вече готова и всички се облизваха, защото миришеше много хубаво, то случайно тенджерата се обърна от камъните и се разсипа цялата върху огъня. Не само се обърна сама голямата тенджера, но започна да се търкаля десетина метра. До, нея нямаше никой, а нямаше и вятър. Аз прихнах да се смея. Ръководителите гледаха и не можеха да повярват как така стана, че всичко се преобърна и сега няма нито супа за Учителя, нито супа за тях. А те бяха взели само хляб и продукти за супата.
към текста >>

Ръководителите гледаха и не можеха да повярват как така стана, че всичко се преобърна и сега няма нито супа за Учителя, нито супа за тях.
Аз ги наблюдавам с какво усърдие нарязаха лука, сложиха чушки и други подправки и най-тържествено положиха тенджерата върху три камъка. Когато супата бе вече готова и всички се облизваха, защото миришеше много хубаво, то случайно тенджерата се обърна от камъните и се разсипа цялата върху огъня. Не само се обърна сама голямата тенджера, но започна да се търкаля десетина метра. До, нея нямаше никой, а нямаше и вятър. Аз прихнах да се смея. Ръководителите гледаха и не можеха да повярват как така стана, че всичко се преобърна и сега няма нито супа за Учителя, нито супа за тях. А те бяха взели само хляб и продукти за супата. Искаха да направят ангелска супа. Така наричахме супата, която правехме от картофи, кромид лук и слагахме понякога моркови или други корени за подправка. В чините добавяхме черен пипер и зехтин. А сега всичко се разваля.
към текста >>

А те бяха взели само хляб и продукти за супата.
Когато супата бе вече готова и всички се облизваха, защото миришеше много хубаво, то случайно тенджерата се обърна от камъните и се разсипа цялата върху огъня. Не само се обърна сама голямата тенджера, но започна да се търкаля десетина метра. До, нея нямаше никой, а нямаше и вятър. Аз прихнах да се смея. Ръководителите гледаха и не можеха да повярват как така стана, че всичко се преобърна и сега няма нито супа за Учителя, нито супа за тях. А те бяха взели само хляб и продукти за супата. Искаха да направят ангелска супа. Така наричахме супата, която правехме от картофи, кромид лук и слагахме понякога моркови или други корени за подправка. В чините добавяхме черен пипер и зехтин. А сега всичко се разваля. Никой не беше се сетил да вземе сирене, масло, кашкавал и други неща.
към текста >>

Искаха да направят ангелска супа.
Не само се обърна сама голямата тенджера, но започна да се търкаля десетина метра. До, нея нямаше никой, а нямаше и вятър. Аз прихнах да се смея. Ръководителите гледаха и не можеха да повярват как така стана, че всичко се преобърна и сега няма нито супа за Учителя, нито супа за тях. А те бяха взели само хляб и продукти за супата. Искаха да направят ангелска супа. Така наричахме супата, която правехме от картофи, кромид лук и слагахме понякога моркови или други корени за подправка. В чините добавяхме черен пипер и зехтин. А сега всичко се разваля. Никой не беше се сетил да вземе сирене, масло, кашкавал и други неща. Вероятно като ръководители в провинцията те бяха свикнали само да ръководят, а други бяха около тях онези, които се грижеха да подготвят братската трапеза за гостите.
към текста >>

Така наричахме супата, която правехме от картофи, кромид лук и слагахме понякога моркови или други корени за подправка.
До, нея нямаше никой, а нямаше и вятър. Аз прихнах да се смея. Ръководителите гледаха и не можеха да повярват как така стана, че всичко се преобърна и сега няма нито супа за Учителя, нито супа за тях. А те бяха взели само хляб и продукти за супата. Искаха да направят ангелска супа. Така наричахме супата, която правехме от картофи, кромид лук и слагахме понякога моркови или други корени за подправка. В чините добавяхме черен пипер и зехтин. А сега всичко се разваля. Никой не беше се сетил да вземе сирене, масло, кашкавал и други неща. Вероятно като ръководители в провинцията те бяха свикнали само да ръководят, а други бяха около тях онези, които се грижеха да подготвят братската трапеза за гостите. Аз отидох при Учителя, който се беше излегнал на одеалото и се препичаше на слънцето.
към текста >>

22. 218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НЕГОВАТА ГОСТЕНКА - ОХТИКАТА

Аз му носех супа застроена с яйце, а той не искаше да я яде.
Ти как мислиш, че чие произведение са? на човека или на Бога? " А на този въпрос той не можа да ми отговори. Ето какво го спъна - петел връз кокошка. Но важното беше непослушанието му към Учителя. Аз му носех супа застроена с яйце, а той не искаше да я яде. Аз нося от същата супа на Учителя, приготвена по същия начин и Учителят я изяжда, а понякога си поисква да му сипя и втори път. учителят яде от супата ми, а Жорж не иска да яде. Казвам му: „Жорж, с дясната си ръка току-що занесох чиния от тази супа на Учителя и той я изяде пред мен като ми каза да ти донеса от същата супа и на теб. Той я изяде, а ти не искаш. Ти по-горе ли си от Учителя?
към текста >>

Аз нося от същата супа на Учителя, приготвена по същия начин и Учителят я изяжда, а понякога си поисква да му сипя и втори път.
на човека или на Бога? " А на този въпрос той не можа да ми отговори. Ето какво го спъна - петел връз кокошка. Но важното беше непослушанието му към Учителя. Аз му носех супа застроена с яйце, а той не искаше да я яде. Аз нося от същата супа на Учителя, приготвена по същия начин и Учителят я изяжда, а понякога си поисква да му сипя и втори път. учителят яде от супата ми, а Жорж не иска да яде. Казвам му: „Жорж, с дясната си ръка току-що занесох чиния от тази супа на Учителя и той я изяде пред мен като ми каза да ти донеса от същата супа и на теб. Той я изяде, а ти не искаш. Ти по-горе ли си от Учителя? Той мълчи и отбива чинията със супата.
към текста >>

учителят яде от супата ми, а Жорж не иска да яде.
" А на този въпрос той не можа да ми отговори. Ето какво го спъна - петел връз кокошка. Но важното беше непослушанието му към Учителя. Аз му носех супа застроена с яйце, а той не искаше да я яде. Аз нося от същата супа на Учителя, приготвена по същия начин и Учителят я изяжда, а понякога си поисква да му сипя и втори път. учителят яде от супата ми, а Жорж не иска да яде. Казвам му: „Жорж, с дясната си ръка току-що занесох чиния от тази супа на Учителя и той я изяде пред мен като ми каза да ти донеса от същата супа и на теб. Той я изяде, а ти не искаш. Ти по-горе ли си от Учителя? Той мълчи и отбива чинията със супата. Ето виждате ли упорството до къде води?
към текста >>

Казвам му: „Жорж, с дясната си ръка току-що занесох чиния от тази супа на Учителя и той я изяде пред мен като ми каза да ти донеса от същата супа и на теб.
Ето какво го спъна - петел връз кокошка. Но важното беше непослушанието му към Учителя. Аз му носех супа застроена с яйце, а той не искаше да я яде. Аз нося от същата супа на Учителя, приготвена по същия начин и Учителят я изяжда, а понякога си поисква да му сипя и втори път. учителят яде от супата ми, а Жорж не иска да яде. Казвам му: „Жорж, с дясната си ръка току-що занесох чиния от тази супа на Учителя и той я изяде пред мен като ми каза да ти донеса от същата супа и на теб. Той я изяде, а ти не искаш. Ти по-горе ли си от Учителя? Той мълчи и отбива чинията със супата. Ето виждате ли упорството до къде води? Много по-късно когато отслабна,Борис го заведе на Куртово, местност под Белмекен и престоя с него 15 дни.
към текста >>

Той мълчи и отбива чинията със супата.
Аз нося от същата супа на Учителя, приготвена по същия начин и Учителят я изяжда, а понякога си поисква да му сипя и втори път. учителят яде от супата ми, а Жорж не иска да яде. Казвам му: „Жорж, с дясната си ръка току-що занесох чиния от тази супа на Учителя и той я изяде пред мен като ми каза да ти донеса от същата супа и на теб. Той я изяде, а ти не искаш. Ти по-горе ли си от Учителя? Той мълчи и отбива чинията със супата. Ето виждате ли упорството до къде води? Много по-късно когато отслабна,Борис го заведе на Куртово, местност под Белмекен и престоя с него 15 дни. После го посещаваше и му носеше храна в раницата си като преминаваше 20 км пеш докато се качи при него. Тогава Учителят ми каза: „Положението на Жорж е на две. Може да оздравее, може и да си замине".
към текста >>

23. 242. СТЕНОГРАФКАТА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ. ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

На обяд се поднася от общата кухня и в чиниите се насипва добре подготвена картофена супа, която плаче само за лимон.
Сестрата обяснява, че освен, че иска седем лимона, но казва, че за това я изпратила Тереза, майката на Савка, като подчертава с гласа си, кой я е изпратил. Учителят казва: „Нямам никакви лимони" и я изгонва. Да, направо я изгонва, въпреки че в стаята му имаше в този момент лимони и всички знаеха това. Сестрата се връща и казва на Тереза, че Учителят я изгонил без лимоните. Тереза се сконфузва, подвива си опашката и кротува. На обяд се поднася от общата кухня и в чиниите се насипва добре подготвена картофена супа, която плаче само за лимон. В това време се задава една сестра с една голяма чиния нарязани парченца от лимони и всекиму слага с лъжица по едно резенче в чинията. Оказа се, че Учителят я извикал и е наредил да вземе седем лимона и да ги нареже по дължината на тънки резенчета за картофената супа. Всички кусаме супата, резенчетата лимони са в чинията, вкуса на храната е отличен. Всички благодарят за хубавия обяд. Тереза и останалите около нея седят, сумтят и мълчат.
към текста >>

Оказа се, че Учителят я извикал и е наредил да вземе седем лимона и да ги нареже по дължината на тънки резенчета за картофената супа.
Да, направо я изгонва, въпреки че в стаята му имаше в този момент лимони и всички знаеха това. Сестрата се връща и казва на Тереза, че Учителят я изгонил без лимоните. Тереза се сконфузва, подвива си опашката и кротува. На обяд се поднася от общата кухня и в чиниите се насипва добре подготвена картофена супа, която плаче само за лимон. В това време се задава една сестра с една голяма чиния нарязани парченца от лимони и всекиму слага с лъжица по едно резенче в чинията. Оказа се, че Учителят я извикал и е наредил да вземе седем лимона и да ги нареже по дължината на тънки резенчета за картофената супа. Всички кусаме супата, резенчетата лимони са в чинията, вкуса на храната е отличен. Всички благодарят за хубавия обяд. Тереза и останалите около нея седят, сумтят и мълчат. Ние останалите вече бяхме научили за случая и се усмихвахме и благодаряхме за урока, който ни беше предаден. Не можеше личността да предхожда Божественото.
към текста >>

Всички кусаме супата, резенчетата лимони са в чинията, вкуса на храната е отличен.
Сестрата се връща и казва на Тереза, че Учителят я изгонил без лимоните. Тереза се сконфузва, подвива си опашката и кротува. На обяд се поднася от общата кухня и в чиниите се насипва добре подготвена картофена супа, която плаче само за лимон. В това време се задава една сестра с една голяма чиния нарязани парченца от лимони и всекиму слага с лъжица по едно резенче в чинията. Оказа се, че Учителят я извикал и е наредил да вземе седем лимона и да ги нареже по дължината на тънки резенчета за картофената супа. Всички кусаме супата, резенчетата лимони са в чинията, вкуса на храната е отличен. Всички благодарят за хубавия обяд. Тереза и останалите около нея седят, сумтят и мълчат. Ние останалите вече бяхме научили за случая и се усмихвахме и благодаряхме за урока, който ни беше предаден. Не можеше личността да предхожда Божественото. Не можеше личния подтик да предхожда Божественото.
към текста >>

24. 280. ПОСТ

Нарежда им да започнат да й дават топла вода и чак след третия ден да я захранят само с бистра супа от сварени картофи.
Тя знае ли сега, че днес се разрешават такива важни събития за света и за планетата земя и че постът е недопустим на Изгрева, а тук трябва будно съзнание? Тя знае ли, че с този пост в момента ми пречи и може да си замине? " Сестрата мълчи уплашено. Учителят тръгва с нея, отива в бараката, където Савка вече лежи шестия ден изтощена от поста, вече с разхлабено съзнание и поглед блуждаещ насам-натам. Учителят я вижда, дава своите нареждания на сестрата, казва какво да се прави, нарежда дежурство до нея, непрекъснато през деня и през нощта като дежурният да не заспива и да чете пред нея цялото време псалми и молитви, които той им дава. Нарежда им да започнат да й дават топла вода и чак след третия ден да я захранят само с бистра супа от сварени картофи. Така Савка постепенно излиза от поста, оправи се, дойде накрая сконфузена на беседа, В същия ден Учителят държа една строга беседа за поста и говори за безотговорността на учениците. Аз също прилагах един пост даден от Учителя. Той започваше така. Първия месец се пости 24 часа. Втория месец се пости 48 часа.
към текста >>

После се прави супа спанак и се пие сока на спанака и се изпива първия ден само една чаша.
Осми месец - 8 дни. Девети месец - 9 дни. Десети месец -10 дни. Почваше се всеки месец при разсип на луната. Когато се излиза от поста се пие само вода на лъжички, често, по-малко. После се прави супа спанак и се пие сока на спанака и се изпива първия ден само една чаша. На втория ден се пие картофена супа, но само водичката. Третия ден се пие също водичка, но от супа от моркови или картофи. Така бяхме постили десет дни и на другия ден изпих само вода и тръгнах на екскурзия на Витоша с още една сестра, с която карахме заедно поста, но с разрешение на Учителя. А това беше Мария Радева - сестрата на Георги Радев. Тръгнахме, но краката ни треперят.
към текста >>

На втория ден се пие картофена супа, но само водичката.
Девети месец - 9 дни. Десети месец -10 дни. Почваше се всеки месец при разсип на луната. Когато се излиза от поста се пие само вода на лъжички, често, по-малко. После се прави супа спанак и се пие сока на спанака и се изпива първия ден само една чаша. На втория ден се пие картофена супа, но само водичката. Третия ден се пие също водичка, но от супа от моркови или картофи. Така бяхме постили десет дни и на другия ден изпих само вода и тръгнах на екскурзия на Витоша с още една сестра, с която карахме заедно поста, но с разрешение на Учителя. А това беше Мария Радева - сестрата на Георги Радев. Тръгнахме, но краката ни треперят. Бяхме отслабнали от поста и нямахме сили.
към текста >>

Третия ден се пие също водичка, но от супа от моркови или картофи.
Десети месец -10 дни. Почваше се всеки месец при разсип на луната. Когато се излиза от поста се пие само вода на лъжички, често, по-малко. После се прави супа спанак и се пие сока на спанака и се изпива първия ден само една чаша. На втория ден се пие картофена супа, но само водичката. Третия ден се пие също водичка, но от супа от моркови или картофи. Така бяхме постили десет дни и на другия ден изпих само вода и тръгнах на екскурзия на Витоша с още една сестра, с която карахме заедно поста, но с разрешение на Учителя. А това беше Мария Радева - сестрата на Георги Радев. Тръгнахме, но краката ни треперят. Бяхме отслабнали от поста и нямахме сили. Как стигнахме до Витоша пеша не зная, един Бог знае.
към текста >>

Прави се една седмица - шест дни, а в неделя се отпоства с вода и супа от картофи.
След това Учителят ме извика и ми се скара, че съм проявила непослушание понеже съм тръгнала да правя екскурзия след проведения пост. Учителят ми каза един ден една задача, която аз сега ще ви разкажа. Ще вземете съвсем прясно жито като сто грама се яде всеки ден. Разделя се и се накисва през нощта, на сутринта порцията от сто грама се разделя на три, по 33 грама сутрин, обед и вечер. И друго нещо - пие се само топла вода. Прави се една седмица - шест дни, а в неделя се отпоства с вода и супа от картофи. Карах този пост пет месеца всяка седмица в дадения месец. Учителят ми казваше предварително кога да постя и да влизам в пост. Излизаше се от него в хубаво състояние и с повдигнато самочувствие от този пост. Житото се дъвче много хубаво, много трябва да се дъвчи, за да се вземе от него всичко онова, което природата е вложила в житното зърно. Яки зъби се искат.
към текста >>

25. 42. ЯСТИЯ ОТ РИБА

Наталия Чакова

Видели ли са Го или само така си предполагаха, но целият обед приготвихме само от риба: разни рибници от шаран, супа от риба, пържена, майонези, хайвери и какво ли не от вкусни, по-вкусни, от майсторски, по-майсторски приготвени и естетично наредени.
Ще гостува Учителя у брата - ръководител на Бургаското братство - Минчо Сотиров. И ние михме, чистихме, редихме къщата, стаята където ще бъде Той. И всичко беше в идеален ред и чистота, и красота приготвено. Дойде време и за готвене ястията за първия ден. Тогава всички и аз ядяхме риба и казваха, че и Учителят ядял риба. Видели ли са Го или само така си предполагаха, но целият обед приготвихме само от риба: разни рибници от шаран, супа от риба, пържена, майонези, хайвери и какво ли не от вкусни, по-вкусни, от майсторски, по-майсторски приготвени и естетично наредени. Наредихме една дълга трапеза в дома на ръководителя, Учителят дойде, поканиха Го на челното място, от дясната страна домакина, от лявата друг възрастен брат и цялата маса се изпълни с братя и сестри. Учителят разговаря - говори интересни работи, всички сме обърнати в слух. Ястията издават своята специфична и приятна за нас тогава миризма и дразни апетита ни. По едно време братът-домакин подканя Учителя: „Заповядайте, Учителю, че яденето ще изстине." Учителят продължава да говори... От трапезата се издига дразнеща апетита миризма, времето е напреднало, изгладнели сме, братът пак подканя: „Учителю, заповядайте, яденето ще изстине." Учителят, сякаш не чува, продължава да говори интересни работи и леко се усмихва. Рибата ухае... Стомасите се бунтуват... Учителят говори... Най-после Той попита домакинята: „Имате ли в градината си посадена бакла?
към текста >>

26. 33. СТОТЕ ЯЙЦА, ДВАДЕСЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА И ЕДНА ГЛАВА ЛУК

Цанка Екимова

Пожела да й направя супа от маслини.
Отговорих: „Този въпрос не го разрешаваш ти". Аз също не го разрешавах, а бях оставила брат ми Борис да го разреши. Но нареждането на Мария мина през четири човека и пропътува три километра да стигне до мен. Майка ми я изписаха от болницата и я отведоха на вилата на брат ми Борис и се наложи аз да я придружа. На болната ми майка й се даде нещо сготвено с лук, но тя не го опита. Пожела да й направя супа от маслини. Трябваше да ги сваря на супа, но ми трябваше една глава лук, защото аз маслини носех в чантата си. Отвън под стряхата на един пирон висеше цяла плитка лук, за да се суши на слънцето. Помолих Станка да ми даде една главичка. Отговори ми: „То не може така. Аз този лук съм го носила от града на гърбът си".
към текста >>

Трябваше да ги сваря на супа, но ми трябваше една глава лук, защото аз маслини носех в чантата си.
Аз също не го разрешавах, а бях оставила брат ми Борис да го разреши. Но нареждането на Мария мина през четири човека и пропътува три километра да стигне до мен. Майка ми я изписаха от болницата и я отведоха на вилата на брат ми Борис и се наложи аз да я придружа. На болната ми майка й се даде нещо сготвено с лук, но тя не го опита. Пожела да й направя супа от маслини. Трябваше да ги сваря на супа, но ми трябваше една глава лук, защото аз маслини носех в чантата си. Отвън под стряхата на един пирон висеше цяла плитка лук, за да се суши на слънцето. Помолих Станка да ми даде една главичка. Отговори ми: „То не може така. Аз този лук съм го носила от града на гърбът си". Аз изтръпнах: „За една главичка лук не ми у удобно да слизам на пазаря.
към текста >>

Направих супата, но от нея болната ми майка не пожела да опита.
Аз този лук съм го носила от града на гърбът си". Аз изтръпнах: „За една главичка лук не ми у удобно да слизам на пазаря. Ако ми дадеш една глава лук, ще ти върна цяла чанта или куфар с лук". Тя кимна с глава: „Така може". И ми донесе една главичка лук. Направих супата, но от нея болната ми майка не пожела да опита. На другият ден трябваше да отпътуваме. На двора сме и чакам брат ми Николай да дойде с такси. Но таксито се бави. Идва Мария, застава разярена и казва: „Тръгвайте си веднага, понеже ние с Борис ще излезем на разходка". Отговорих й, че с болната не можем да заминем пеш и че чакаме такси.
към текста >>

27. 12. БЛАГОСЛОВЕНИЕТО

Станка Иванова Тотева

Но брат Сава е осиновен от сестра Жекова.) Аз разправих това видение на сестра Жекова и че трябва да повика брат Симо и виждам, тя приготвила - сърми прави, разни сладкиши прави, приготвила разни манджи, супа прави - яденета много.
И всички, които имат да ходят на работа, могат да дойдат на празника у тях и после да си отидат на работа. И всички, които дойдат там ще бъдат благословени. Но ако не извикат брат Симо, аз няма да дойда и няма да бъдете благословени". Аз станах, облякох се и веднага отидох у сестра Жекова. (Брат Симо е баща на брат Сава и Еленка от Мърчаево. Но брат Сава е осиновен от сестра Жекова.) Аз разправих това видение на сестра Жекова и че трябва да повика брат Симо и виждам, тя приготвила - сърми прави, разни сладкиши прави, приготвила разни манджи, супа прави - яденета много. Я тя ми отговори: „А кой ще ходи да го вика, кой ще се занимава, имаме работа. Няма кой да отиде там да го вика, да се занимаваме с него". Аз й викам: „Ваша работа, както искате, така ми каза Учителят". И разбира се те не го повикали. Вечерта се събрали всичките и на другия ден се научихме, че когато се събрали всички, не могли дори да ядът.
към текста >>

28. 10. ИЗПИТАНИЯТА НА ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ

Симеон Арнаудов

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Ядохме супа с картофи.
Сега се отби удара". Продължаваме да вървим. Дойде време за обеда и аз отидох с Него. Всички се бяха събрали, мълчат и никой дума на продумва. Аз седнах до Него. Ядохме супа с картофи. Всички ни оглеждаха. Всички се чудеха защо Учителят около час и тридесет минути прекара само с мене. Това направи много силно впечатление на всички. Там имаше много братя възрастни, стари братя със заслуги към Братството. А аз бях тогава млад, тридесет и две годишен.
към текста >>

29. 1. ВЕГЕТАРИАНСКИ ГОСТИЛНИЦИ

Надежда Георгиева Кьосева

Учителят доведе три пъти по сто човека на ангелска супа в петък.
Не може в името на идеи да се печата окултна литература с цел обогатяване. Както и не може в името на идеята на вегетарианство ти да се стремиш към печалба - тези неща са несъвместими. През 1928 г. Учителят дойде във вегетарианската гостилница, която - беше на ул. „Сердика" в София. Учителят доведе три пъти по сто човека на ангелска супа в петък. Тази супа се правеше като се нарязва лук, малко картофи и накрая като се свари супата се слага и малко магданоз. За пръв път чух да се казва ангелска супа. Всички маси бяха наредени в буквата „П". После ги виждах как влизат три пъти по сто човека в тази гостилница „Ясна поляна". Тук в гостилницата работеха Олга Славчева, Стефан Деветаков, Ризова с двете си дъщери.
към текста >>

Тази супа се правеше като се нарязва лук, малко картофи и накрая като се свари супата се слага и малко магданоз.
Както и не може в името на идеята на вегетарианство ти да се стремиш към печалба - тези неща са несъвместими. През 1928 г. Учителят дойде във вегетарианската гостилница, която - беше на ул. „Сердика" в София. Учителят доведе три пъти по сто човека на ангелска супа в петък. Тази супа се правеше като се нарязва лук, малко картофи и накрая като се свари супата се слага и малко магданоз. За пръв път чух да се казва ангелска супа. Всички маси бяха наредени в буквата „П". После ги виждах как влизат три пъти по сто човека в тази гостилница „Ясна поляна". Тук в гостилницата работеха Олга Славчева, Стефан Деветаков, Ризова с двете си дъщери. Учителят каза за Толстой следното: „И най-големият на земята е по-малък от най-малкият от небето".
към текста >>

За пръв път чух да се казва ангелска супа.
През 1928 г. Учителят дойде във вегетарианската гостилница, която - беше на ул. „Сердика" в София. Учителят доведе три пъти по сто човека на ангелска супа в петък. Тази супа се правеше като се нарязва лук, малко картофи и накрая като се свари супата се слага и малко магданоз. За пръв път чух да се казва ангелска супа. Всички маси бяха наредени в буквата „П". После ги виждах как влизат три пъти по сто човека в тази гостилница „Ясна поляна". Тук в гостилницата работеха Олга Славчева, Стефан Деветаков, Ризова с двете си дъщери. Учителят каза за Толстой следното: „И най-големият на земята е по-малък от най-малкият от небето". А Учителят бе казал за себе си така: „Аз съм най-малкият брат на земята".
към текста >>

30. 15. ИЗВОРЧЕТО

Марийка Великова Марашлиева

Аз не ходех редовно, но там се пиеше чай, картофена супа.
Там пеехме около това изворче и Учителят му даде едно име, което за жалост не го помня, името на изворчето. В четвъртък се правеха екскурзии на Витоша до Бивака. Там имахме - изворче и чешмичка. Голяма скала беше от едната му страна. На източната страна на поляната имаше направено огнище от наредени камъни. Аз не ходех редовно, но там се пиеше чай, картофена супа. Имаше и една стаичка направена от приятелите, в която имаше огнище, на което в големи тенджери се вареше супата, както и големи чайници за чая. Тенджерите и чайниците се скриваха в клековете, за да не се носят постоянно. Може би беше през 1934 г. Учителят ни събираше пред салона и с Него разучавахме Паневритмията, като пеехме. От „Слънчевите лъчи" пеехме наредени в лъчи само края: „Ти си ме, майко, човек красив родила".
към текста >>

Имаше и една стаичка направена от приятелите, в която имаше огнище, на което в големи тенджери се вареше супата, както и големи чайници за чая.
В четвъртък се правеха екскурзии на Витоша до Бивака. Там имахме - изворче и чешмичка. Голяма скала беше от едната му страна. На източната страна на поляната имаше направено огнище от наредени камъни. Аз не ходех редовно, но там се пиеше чай, картофена супа. Имаше и една стаичка направена от приятелите, в която имаше огнище, на което в големи тенджери се вареше супата, както и големи чайници за чая. Тенджерите и чайниците се скриваха в клековете, за да не се носят постоянно. Може би беше през 1934 г. Учителят ни събираше пред салона и с Него разучавахме Паневритмията, като пеехме. От „Слънчевите лъчи" пеехме наредени в лъчи само края: „Ти си ме, майко, човек красив родила".
към текста >>

31. 9. БРАКЪТ И ИЗПИТИТЕ

Марийка Великова Марашлиева

При едно такова гладуване като неговото, ако се нахрани само със супа дори, смъртта е неизбежна.
Човек трябва да бъде напълно осведомен за отпостването. Функциите на организма са намалели до минимум и човек трябва много бавно и постепенно да увеличава приемането на храна. Най-напред трябва да започне със сокове и то разредени, защото червата са изтънели. Ако човек е гладувал примерно 10 дни трябва два дни да бъде на сокове. Препоръчва се захранването да започне с портокалов сок и то една лъжица на два часа, който да бъде прецеден през марля първоначално. При едно такова гладуване като неговото, ако се нахрани само със супа дори, смъртта е неизбежна. А той не беше в състояние да се контролира и остана в ръцете на хора, които нямат понятие от гладуване. Аз също не познавах гладуването какво е точно. След като се случи това с него, аз имах представа вече, но беше късно. Около година след това, а междувременно беше починало и детето (на 1.VI.1969 г.) дойде у нас ясновидеца Влайчо Жечев и стоя десетина дни. През това време правехме всеки ден молитви за Иван.
към текста >>

32. 12. ПЕТЪР ФИЛИПОВ

Работниците били недоволни, че в петък им готвели картофена супа.
Ще си позволя да добавя още нещо, което казваше Петър: Понякога се случвало някое яйце да не е до там прясно, което променяло вкусът на крема, затова той го изхвърлял само заради това яйце целия съд с яйца. После той изисквал от работниците да спазват голяма хигиена. Плащал им банята само и само да отиват по два пъти седмично на баня. Това ми е разказвала Жана Новакова, дъщеря на Йордан Новаков, която често биваше при тях. И още нещо. Работниците били недоволни, че в петък им готвели картофена супа. Те са обядвали в работилницата, Петър се е стремял откъдето мине да зарази всички, да имат висок идеал, какъвто имаше и той. До известна степен той успяваше да се наложи, но понякога срещаше и противодействие от страна на братята си. Брат Петър разказваше на приятелите от братството от какви болести е лично боледувал - ревматизъм, очи и уши-бол, туберкулоза, дори че имал каверна, че имал течащи рани на краката, от които му бяха останали белези, че имал изкривяване на гръбнака и т. н., че се е лекувал по методите на Луи Куне, които били природосъобразни и че с бани коремообтривни, седящи, парни и слънчеви, пиене на чайове и пет години суровояден режим се е излекувал от всички тия болести. Баща му го изгонил от къщи, защото бил много упорит и не му се подчинявал и поради това той е живял доста време на една колиба на един приятел в лозята на Горна Оряховица.
към текста >>

33. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

Всеки си носеше по нещо, но и тя предлагаше или супа някаква, или чай или нещо друго.
До къщата, в която живееше със съпруга си, която беше паянтова имаше прилепена една дълга кухня-трапезария с дълга маса и пейки и столове, където първоначално са се хранили и братя Маркови, а по-късно те са се отделили и са се хранили отделно. Тя ги канеше когато сме отивали при нея, но тя хранеше някакво огорчение към тях. Пред трапезарията имаше една площадка с черничеви дървета, които хвърляха сянка на това място, на което имаше няколко маси и пейки от обикновени дъски, на които сядахме лятно време в неделен ден или когато е било празник. Наедно закусвахме или обядвахме, четяхме или пеехме. Сестра Софка приемаше всички усмихнато и с разположение. Всеки си носеше по нещо, но и тя предлагаше или супа някаква, или чай или нещо друго. Борис Малджиев е роден в Шумен и е починал в Русе през 1949 г. Екатерина, жена му е родом от Варна. Бащата на Екатерина е бил опълченец - един от шестимата останали живи. На къщата им във Варна имало поставена възпоменателна плоча. Борис Малджиев като млад е бил настойник на Васил Коларов като ученик.
към текста >>

34. 45. Братският стол на Изгрева

Георги Йорданов Добрев

Когато е петък само супа.
45. БРАТСКИЯТ СТОЛ НА ИЗГРЕВА В.К.: Какво представляваше този братски стол там? Г.Д.: За братския стол се закупуваше храна (продукти) от пазара и сестрите дежурни всеки ден готвеха само за обяд. Когато е петък само супа. Само другите дни е готвено. Една супа и друго ядене. Той даваше парите, а после се спускаше касичка. След като се нахранят. Обаче при храна Учителят никога не говореше и казваше, че при хранене, при ядене не се говори.
към текста >>

Една супа и друго ядене.
45. БРАТСКИЯТ СТОЛ НА ИЗГРЕВА В.К.: Какво представляваше този братски стол там? Г.Д.: За братския стол се закупуваше храна (продукти) от пазара и сестрите дежурни всеки ден готвеха само за обяд. Когато е петък само супа. Само другите дни е готвено. Една супа и друго ядене. Той даваше парите, а после се спускаше касичка. След като се нахранят. Обаче при храна Учителят никога не говореше и казваше, че при хранене, при ядене не се говори. В беседа го има, не се говори. Муха да бръмчи, да се чуе.
към текста >>

35. 17. Времето на злото и времето на доброто

Драган Петков

Учителят сръбна една-две лъжици от супата и изчака всички да свършат с първото ядене.
След това групата се запъти към кухнята. Всички се наредихме, за да обядваме. Учителят също дойде с нас и седна на своята масичка. Дежурните по кухня разсипваха яденето от казана. След като се каза молитвата започнахме да се храним. Учителят сръбна една-две лъжици от супата и изчака всички да свършат с първото ядене. Дойде време да се разсипва млякото с ориз от втория казан. От гъстото мляко, от добре свареният ориз и от доброто бъркане, сютляшът беше станал гъст. Учителят пожела да му сложат в чинията мляко с ориз. Сипаха Му и Той бавно го изяде. При последната лъжица Той ме погледна и се усмихна и отново един лъч от светлина излезна от Него и ме озари.
към текста >>

36. 3.Коварната болест и вегетарианството

Стоянка Цанева Драгнева

И след като изкарал три дена, нищо да не яде и тогава му казват да хапне картофена супа.
А листчетата ги изпращат в братството, в провинцията, по кръжоците. И дават и на него да си изтегли едно листче и му се паднало три дена да гладува. Той казваше: „Ама ние работим цял ден на нивата, горещина. Езикът ти започва да шуми в устата. Сложим там една стомна на слънцето, топла водичка, нищо друго“. И след като изкарал три дена, нищо да не яде и тогава му казват да хапне картофена супа. „Изведнъж чувствам как нещо се смъква от целия ми организъм“. И по тоя начин туй става причина той да стане вегетарианец и да оздравее. Преди това, той казва бил такъв месоядец, че сурово месо е рязал и ял. От едната крайност минава в другата. Но оздравява, движи се, работи и живее.
към текста >>

37. 7. Петър Филипов

Гради Колев Минчв

Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)

дълго време отивах на картофена супа петъчен ден.
Известен ми е случая когато Райна Калпакчиева и Найден Найденов заминавали за Мюнхен да следват и е станала някаква грешка като куфара им с продукти бил разменен с куфара на някакъв консул. Те остават в Русе и считали, че куфара с продукти е изгубен. Брат Петър им набавил същите продукти и след това когато се изяснила грешката, те получили куфара си и по такъв начин имали двойно повече продукти в онова време когато всичко трудно се намираше и я имаше тъй наречената „черна борса“. У брат Петър и в София много често съм ходил. Преди да си замине 1984 г. дълго време отивах на картофена супа петъчен ден. Там идваха и други братя и сестри от София, а понякога и от провинцията. Брат Петър имаше хубаво подреден двор с овощни дървета, той имаше през лятото пресни домати и различни плодове като се започне от череши и ягоди до последните ябълки и дюли, грозде и круши. Брат Петър имаше интересни опитности и дар слово, та имаше много приятели и познати. Неговият дом беше Аврамов дом и на всеки беше приятно да поседне и побеседва с него.
към текста >>

38. 47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев

И все пак, който отива при него не му носи само една супа.
Понеже бяхме дали обявление, че търсим човек за гледане на болен се явиха нахалници, които дебнеха и направо гледаха да бръкнат в чекмеджето му и да си вземат пари, но той навреме се досети и помоли да извадим част от сумата и да я скрием, та по такъв начин да не могат да се доберат до нея и т.н., и т.н. да не се впущам в подробности за това. Срамни и недостойни неща. На тия, които му носят храна той често предлага да си вземат по десетина лева. Нали това, което му носят се купува, но малцина вземат пари. И все пак, който отива при него не му носи само една супа. Всеки почти гледа да направи и нещо друго - кюфтенце, баничка и нещо сладко. Това съм виждала когато той ми разказваше спомените си. Дори понякога като съм при него някои са предлагали и аз да опитам нещо например. Трябва да кажа и това, че у Гради се яви желанието, това което е разказал да бъде отпечатано и разпространено чрез копирни средства, на което аз се противопоставих. Разказването опитностите на Гради с Учителя и записването им на пишеща машина, това беше начало на една работа за Школата на Учителя, защото онова, което той беше записал в съзнанието си като съвременник на Учителя, беше едно знание на Словото дадено чрез Учителя и претворено в живот дотолкова, доколкото той е могъл.
към текста >>

39. 6. Дрънкане на пиано

Атанас Минчев

Когато идваше и сядаше Учителят, тогава му се сипваше супа в чинията, за да бъде топла.
Та на мен се паднаха всички пороци от няколко поколения. И така аз тръгвам като грешник в петък на обед при Учителя. Майка ми е дежурна и поставя чиниите на масата, така че срещу мястото на Учителя поставяше една празна чиния, за да бъде заето мястото. С тази чиния тя пазеше мястото за мене. Тя държеше аз да бъда седнал срещу Учителя. Когато идваше и сядаше Учителят, тогава му се сипваше супа в чинията, за да бъде топла. Казваше се молитва и всички започвахме да се храним. Учителят се хранеше много бавно и не говореше през време на яденето. Ако се случи, че някой сърба топлата супа, веднага някой ще го бутне с лакът и той спира да сърба шумно и да мляска. Така че всичко се правеше по Високия Идеал. След обеда в неделя имаше концерт.
към текста >>

Ако се случи, че някой сърба топлата супа, веднага някой ще го бутне с лакът и той спира да сърба шумно и да мляска.
С тази чиния тя пазеше мястото за мене. Тя държеше аз да бъда седнал срещу Учителя. Когато идваше и сядаше Учителят, тогава му се сипваше супа в чинията, за да бъде топла. Казваше се молитва и всички започвахме да се храним. Учителят се хранеше много бавно и не говореше през време на яденето. Ако се случи, че някой сърба топлата супа, веднага някой ще го бутне с лакът и той спира да сърба шумно и да мляска. Така че всичко се правеше по Високия Идеал. След обеда в неделя имаше концерт. Но в другите дни се прибирахме. А мама като дежурна чисти и мие чиниите. А аз докато я чаках отидох в трапезарията и седнах на рояла, тъй като имах час по пиано в консерваторията, а пиано нямах у дома.
към текста >>

40. 13. За какво служеха зъбите на Учителя

Атанас Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Тя правеше чудна супа от картофи, без мазнина.
Десетки години ние сме стояли до Учителя и сме се хранили с Него. Той се хранеше както всички ни. Той произнасяше Словото си на български език. Така че зъбите Му бяха необходими като част от тялото Му. Всеки петък мама беше дежурна в кухнята на Изгрева. Тя правеше чудна супа от картофи, без мазнина. Наричахме я всички ангелска супа. Учителят казваше, че който иска може да си сложи лимонче в супата и някои си носеха от града лимон, разрязваха го на резени и поднасяха. Веднъж Учителят пожела да Му се поднесе яйце с кисело мляко. Мама го направи едно рохко яйце с кисело мляко и малко масълце. Аз го занесох лично на Учителя в стаята Му.
към текста >>

Наричахме я всички ангелска супа.
Той се хранеше както всички ни. Той произнасяше Словото си на български език. Така че зъбите Му бяха необходими като част от тялото Му. Всеки петък мама беше дежурна в кухнята на Изгрева. Тя правеше чудна супа от картофи, без мазнина. Наричахме я всички ангелска супа. Учителят казваше, че който иска може да си сложи лимонче в супата и някои си носеха от града лимон, разрязваха го на резени и поднасяха. Веднъж Учителят пожела да Му се поднесе яйце с кисело мляко. Мама го направи едно рохко яйце с кисело мляко и малко масълце. Аз го занесох лично на Учителя в стаята Му. Може би след час на мен ми направи впечатление, когато видях отново Учителят, че имаше малко мляко останало на брадата Му.
към текста >>

Учителят казваше, че който иска може да си сложи лимонче в супата и някои си носеха от града лимон, разрязваха го на резени и поднасяха.
Той произнасяше Словото си на български език. Така че зъбите Му бяха необходими като част от тялото Му. Всеки петък мама беше дежурна в кухнята на Изгрева. Тя правеше чудна супа от картофи, без мазнина. Наричахме я всички ангелска супа. Учителят казваше, че който иска може да си сложи лимонче в супата и някои си носеха от града лимон, разрязваха го на резени и поднасяха. Веднъж Учителят пожела да Му се поднесе яйце с кисело мляко. Мама го направи едно рохко яйце с кисело мляко и малко масълце. Аз го занесох лично на Учителя в стаята Му. Може би след час на мен ми направи впечатление, когато видях отново Учителят, че имаше малко мляко останало на брадата Му. Това означаваше, че Учителят бе изял рохкото яйце, беше хапнал от киселото мляко, но по невнимание млякото е потекло по брадата Му и сега Той се разхожда като че ли нарочно пред мен самия.
към текста >>

41. 19. При възрастните приятели

Бай Иван беше и готвач, много добър готвач и на него му беше задължението да направи картофената супа.
Аз не влизах вътре, но аз пренасях картофите. На Бивака се беше образувал такъв обичай, че неделята, нали няма къде да ходим, взеха салон, взеха всичко, няма къде да се събираме и на Бивака се събираме и носим картофи. Най-напред всеки носи по 2-3 картофа, но после се организира така, че се купуваха картофи предварително. При бараката на Влад Пашов беше изкопана една голяма дупка и се слагаха там картофите и събота вечер аз отивам и напълвам една голяма раница с картофи. Сутринта в неделя с бай Иван отиваме първи. Бай Иван беше и готвач, много добър готвач и на него му беше задължението да направи картофената супа. А пък сутринта да посрещнем всички приятели, аз имах задължението и Благи, и Христо, да заварим всички чайници с вода и да посрещнем хората като идват с вряла вода. И така и правехме. Една сутрин бай Иван бели картофите, аз глася чайниците, вода, дърва и Христо тича натъй, натъй и виждам, че Олга Славчева пристига. И аз се усмихвам така и викам: „Бабо Олге, заповядай! “ Леле, какво беше учудването ми когато баба Олга застана срещу мене на 5-6 метра и вика: „Повтори, повтори.
към текста >>

42. 5. Богатството на богатите хора

Йотка Василева Младенова

Учителят ги е карал картофите за ангелската супа хубаво, хубаво да се измиват, да се сваряват и после може да се леко обелват и да се пускат отново, но да врат с кората, с обелката на картофа.
Дава я значи без да съжалява, дава я. И на другия ден той си е бил съвършено здрав на бюрото си и си е провел неговата среща, която е имал. Нещо друго със сестра Милева? Те са много. Вижте сега какво ми изплува в съзнанието. Учителят ги е карал картофите за ангелската супа хубаво, хубаво да се измиват, да се сваряват и после може да се леко обелват и да се пускат отново, но да врат с кората, с обелката на картофа. Пък тя рекла: „А-а, как може такова нещо“. А после разбрала, че е сбъркала. Мога да ви кажа, че тя беше един разкошен човек. Ние имахме много, много хубави хора. Много хубави братя и сестри.
към текста >>

43. 24. Недоволството

Ангел Вълков

Това беше по-проста чорба и от фасула и от картофената супа.
А тарханата беше една чорба, която се правеше от бедните. Първо се замесва тесто с квас. След което се правят малки плоски питки и се оставят да съхнат на слънце. Когато дойде време, те се стриват на прах, изсипват се в тенджера с вряла вода, ври така 5-10 минути като накрая се прибавят черен пипер и подправки и се настъргва сирене. А бедните я ядяха без сирене и масло. Това беше по-проста чорба и от фасула и от картофената супа. През 1925 г. на събора в Търново след като всички се разотидоха, останахме една група младежи доброволци да помогнем да се прибере всичко, което беше останало след събора. А това бяха казани, пейки, столове, палатки. Един ден на обяд с Учителя след като се нахранихме и започнахме разговорите, Той взема една съвсем суха коричка хляб и рече: „Тази малка коричка тук е суха и тука не я поглеждаме и вече са я приготвили да я изхвърлят, ама тая малка коричка да ви се падне в пустинята, когато десет дена не сте яли, тогава ще видите нейната цена и какво тя представлява за гладните. Човек непрекъснато е недоволен и не може да оценява малките блага, които му се дават.
към текста >>

44. 30. Изворът

Ангел Вълков

Затова се стараехме да подготвим най-елементарните условия, столове, пейки, топла вода и една супа за обяд.
И така той стана толкова привлекателен, че като отидеш там при него не ти се иска да го напуснеш. Той беше наречен „Изворът на Доброто“. Независимо от това ние работихме върху двора и направихме много други подобрения. Един ден Учителят оглежда така двора и рече: „Ние направихме двора повече културен отколкото трябва“. Там непрекъснато идваха посетители от града, за да се срещнат с Учителя и трябваше да има място, където да бъдат настанени. Затова се стараехме да подготвим най-елементарните условия, столове, пейки, топла вода и една супа за обяд.
към текста >>

45. 10. ЛИМОНИТЕ

И естестено нищо не му казва и на другия ден той отива, петък на обед, на двора на картофена супа и сяда до Учителя.
Сега Ромел беше сразен от Монгомери в Африка и се освобождават големи английски войски, корпуси в Африка. Бошков се интересува сега къде ще ударят те. Може да ударят на Балканите, защото не се знае. Може да ударят Италия, може Франция, не знаем разбира се. Взема колата той и идва без разрешение в София да пита Учителя. И естестено нищо не му казва и на другия ден той отива, петък на обед, на двора на картофена супа и сяда до Учителя. Учителят взема лимона да си изстиска в супата и запитва: "От къде са тези лимони? " "От Италия." "А, значи скоро лимони няма да има." Бошков веднага разбира, че ще ударят Италия. Не си изяжда супата, скача и си заминава. В: Ха-ха-ха. Д: Той не можеше да каже: „Учителят, го е казал".
към текста >>

Учителят взема лимона да си изстиска в супата и запитва: "От къде са тези лимони?
Бошков се интересува сега къде ще ударят те. Може да ударят на Балканите, защото не се знае. Може да ударят Италия, може Франция, не знаем разбира се. Взема колата той и идва без разрешение в София да пита Учителя. И естестено нищо не му казва и на другия ден той отива, петък на обед, на двора на картофена супа и сяда до Учителя. Учителят взема лимона да си изстиска в супата и запитва: "От къде са тези лимони? " "От Италия." "А, значи скоро лимони няма да има." Бошков веднага разбира, че ще ударят Италия. Не си изяжда супата, скача и си заминава. В: Ха-ха-ха. Д: Той не можеше да каже: „Учителят, го е казал". Той каза, че лимони няма да има.
към текста >>

Не си изяжда супата, скача и си заминава.
Може да ударят Италия, може Франция, не знаем разбира се. Взема колата той и идва без разрешение в София да пита Учителя. И естестено нищо не му казва и на другия ден той отива, петък на обед, на двора на картофена супа и сяда до Учителя. Учителят взема лимона да си изстиска в супата и запитва: "От къде са тези лимони? " "От Италия." "А, значи скоро лимони няма да има." Бошков веднага разбира, че ще ударят Италия. Не си изяжда супата, скача и си заминава. В: Ха-ха-ха. Д: Той не можеше да каже: „Учителят, го е казал". Той каза, че лимони няма да има. Ако имаш интелигентност - разбирай. И англичаните удариха в Италия.
към текста >>

46. 7. СВЕТЛИНАТА НА ИЗГРЕВА

Супата е разлята и блюдата са напълнени. Молитва.
7. СВЕТЛИНАТА НА ИЗГРЕВА Аз съм на Изгрева. Денят е петък и съм със сестра Арнаудова. Тя ме завежда на обяд. Седнала съм накрая на масата срещу Учителя. Супата е разлята и блюдата са напълнени. Молитва. Учителят произнася думите. Ние Го придружаваме. Погледнах Го. От очите Му излизаше светлина. Казах си: "Сега разбирам какво значи адепт, за който Учителят сутринта говори на лекция".
към текста >>

47. 3. ПЪРВАТА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ НА РИЛА

"Това беше супа картофена, а сестрата е била майката на Филип Стоицев, сестра Стоицева.
По едно време загубихме пътеката, но коняря я намери и като стигаме горе, на второто езеро, аз вече капнала, пребледняла, едвам се качих. Притекоха се много мили хора, постлаха ми да легна. Наблизо в момента строяха заслона, който беше кухнята на лагера и видях един хубав стар човек, с изящен гълъбов сив костюм, с панамена шапка, как така сновеше между строителите на кухнята и Гради, един много висок човек, това беше Гради и другите хора там. Сега построиха палатката в дясно от подножието на Молитвения връх. Спомням си имаше едно салонче много красиво, зелено където в 10 часа, доста на височко построиха палатката и аз влязох вътре да си почивам, а в това време една сестра се обади: "Сестричко, нося ви супица! "Това беше супа картофена, а сестрата е била майката на Филип Стоицев, сестра Стоицева. Така ми поднесе супата и на сутринта, аз си спя сутринта, ама нищо не питам Гали. Нищо не го питам и той нищо не ми казва. Виждам че той се измъква и излиза някъде, пак се връща, вечерта той отива някъде, аз си седя в палатката. Седя си, ама в едно много особено състояние, просто нямам желание да общувам, някакси едно пасивно състояние. Нищо не предприемам.
към текста >>

Така ми поднесе супата и на сутринта, аз си спя сутринта, ама нищо не питам Гали.
Притекоха се много мили хора, постлаха ми да легна. Наблизо в момента строяха заслона, който беше кухнята на лагера и видях един хубав стар човек, с изящен гълъбов сив костюм, с панамена шапка, как така сновеше между строителите на кухнята и Гради, един много висок човек, това беше Гради и другите хора там. Сега построиха палатката в дясно от подножието на Молитвения връх. Спомням си имаше едно салонче много красиво, зелено където в 10 часа, доста на височко построиха палатката и аз влязох вътре да си почивам, а в това време една сестра се обади: "Сестричко, нося ви супица! "Това беше супа картофена, а сестрата е била майката на Филип Стоицев, сестра Стоицева. Така ми поднесе супата и на сутринта, аз си спя сутринта, ама нищо не питам Гали. Нищо не го питам и той нищо не ми казва. Виждам че той се измъква и излиза някъде, пак се връща, вечерта той отива някъде, аз си седя в палатката. Седя си, ама в едно много особено състояние, просто нямам желание да общувам, някакси едно пасивно състояние. Нищо не предприемам. Но една поезия като ме награби, съжалявам, че не ги пазя тези стихове за Рила и започнах да пиша за Рила като за обиталище на светли духове.
към текста >>

48. 10. ПРОТЕСТАНСКИТЕ ДЕЦА УТИВАТ ПРИ УЧИТЕЛЯ

След като влязох да си почина в палатката чух един мил глас и една възрастна сестра влезе в палатката при мене, поднасяйки ми чиния с прясно сварена картофена супа и нежно ми каза: "Сестрице, хапнете си, за да се подкрепите".
Бях се доста поуморила, затова тези, които ни посрещнаха, ми постлаха едно одеало върху което си полегнах. И така почивайки си видях в момента, че някои от братята сновяха чевръсто насам-натам, носеха камъни, греди и други материали, защото строяха заслона. В този заслон трябваше да се помести кухнята на лагера. Измежду тези работещи братя съзрях фигурата на един благороден старец облечен в светло сив костюм с бяла панамена шапка на главата. Приятелите на брат ми, които аз още не познавах му помогнаха да построи нашата палатка, тъй като всички лагеруващи обитаваха бели палатки настанени край езерото и по околните склонове и полянки. След като влязох да си почина в палатката чух един мил глас и една възрастна сестра влезе в палатката при мене, поднасяйки ми чиния с прясно сварена картофена супа и нежно ми каза: "Сестрице, хапнете си, за да се подкрепите". В: Коя беше тази? Веска: Сестра Стоицева, на Филип Стоицев майка му, Ана Стоицева. Впоследствие разбрах, че тази сестра е съпруга на нашия добър брат зъболекар Михаил Стоицев и майка на добрия ми приятел Филип Стоицев, също зъболекар, но вдъхновен цигулар, който с благоговение и вдъхновение обича да работи и аранжира много от музикалните мотиви дадени ни от Учителя. Аз й благодарих и останах в палатката, а тя беше построена на високо място и от нея се откриваше прекрасна гледка към езерото, върха "Харамията" и отсрещния рид. Вечерта край езерото лумна огън.
към текста >>

49. 3. ВЕСКА КОЗАРЕВА

Когато сестра Веска отишла при Ванга, последната й казала, че Учителят й бил наредил да направи картофена супа, защото ще й дойде една гостенка от София.
Там работеше брат Ангел и Гита (Маргарита Стратева) му помагаше най-често. Тя разсаждаше петунии и други цветя. Там работеше също и Тошко от Пловдив. Учителят бил изпращал Веска Козарева и при пророчицата Ванга от Петрич със задача, бил казал също, че цяла Македония ще мине през ръцете на Ванга, т.е. ще се съветва с нея. Когато сестра Веска отишла при Ванга, последната й казала, че Учителят й бил наредил да направи картофена супа, защото ще й дойде една гостенка от София.
към текста >>

50. 11. БРАТСКИТЕ ОБЕДИ И ВЕЧЕРИ

Те бяха най-често картофена супа и нещо друго.
У сестра Милева съм отивала на такава вечер, у брат Иван Дойнов. Беше интересно, защото тогава всеки свободно задаваше въпроси. Обикновено даваха вечеря. Вечер правеха най-често чай и слагаха много неща: сирене, кашкавал, маслини, правеха разни сладкиши, много неща правеха, така богатите братя правеха вечерите. Братските вечери бяха по-скромни. Те бяха най-често картофена супа и нещо друго. Ако е за покойник, жито ще дадат, а пък, ако е друг случай - плодове. Учителят идва в определен час. Те отиваха обикновено да Го вземат с файтон или с кола, според времето. Първоначално беше с файтон, защото нямаше коли нали. А пък после, когато излязоха колите, с коли го канеха вкъщи.
към текста >>

51. 25. ЗАДАЧИТЕ В КЛАСОВЕТЕ

И така след един час идва на ред картофена супа.
И Паша като отива при Учителя казала: „Учителю, такава хубава молитва си направих, че можах да издържа този пост през лятото и така да ми се случи". „А ти благодари, че си си направила молитвата, иначе щяха да те задигнат. Ти така както не беше яла нищо три дни и си се напила със студената вода, можеше да си заминеш", казал Учителят. И значи след като си изпие водата, измива се половин килограм спанак, изчиства се, сварява се без сол, само водата се изпива за разслабване, ако има нещо в червата се изхвърли. След това картофите. И така след един час идва на ред картофена супа. А след това картофите. В.К.: Значи най-напред спанака и след това картофите. Е.А: Картофите за разслабване. И така след един час така картофена супа. В.К.: Разказваха ми че са правили различни опити.
към текста >>

И така след един час така картофена супа.
След това картофите. И така след един час идва на ред картофена супа. А след това картофите. В.К.: Значи най-напред спанака и след това картофите. Е.А: Картофите за разслабване. И така след един час така картофена супа. В.К.: Разказваха ми че са правили различни опити. Някои са постили по 20, по 30 дена. Някои са си заминали. Е.А.: Вижте, 20 дни знам, един брат пости. В провинцията един брат е постил 40 дни.
към текста >>

52. 29. БРАТСКИ СТОЛ ЗА ХРАНЕНЕ

И след като се сипе на всички, почва молитвата, а някога когато сме много, за да не изстива супата на другите, казваме: „Да кажем молитвата, за да не изстива супата.
На Учителя винаги правеха салата. Той понеже обичаше салатите и на Него Му предлагаха, но и ние другите си правехме. Аз си спомням, че рядко сме сядали без салата, винаги сме си приготовлявали. Дежурните разсипваха храната, но ние ходехме с чинийката на всекиму сипваха, за да не обикалят те. Всеки отиваше и си сипваше и му сипваха. И след като се сипе на всички, почва молитвата, а някога когато сме много, за да не изстива супата на другите, казваме: „Да кажем молитвата, за да не изстива супата. И така сме правили, щото като е студено е приятно да се нахрани човек с топла храна. После ние всички си плащахме. Колко обеда, пишеше се на колко обеда е присъствал и си пресмяташе. Буча Бхар се грижеше за сметките на стола на Рила. Отначало внасяхме една вноска срещу летуването си.
към текста >>

53. 42. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Аз харесвах едното и другото, като че ли чай предпочитах повече пред супата, да си кажа.
Е.А.: Ами каквото има. А вижте, много естествено сутрин и вечер чай, щото Паша не вечеряше друго нещо. Само за обед готвехме нещо. А пък Савка обичаше чорба. Картофена супичка много обичаше тя. Аз харесвах едното и другото, като че ли чай предпочитах повече пред супата, да си кажа. В.К.: А кой финансираше? Кой даваше парите? Е.А.: Учителят ни даваше. В началото ни даваше продукти. Продукти ни даваше.
към текста >>

54. 53. ПОСТЪТ В ШКОЛАТА

Че като бях сготвила супата.
" „А не, в никой случай. Ще почнеш първият месец-един ден, вторият месец-два дни и ще почнеш когато почне разсип на луната. Ще продължиш третия месец-три, четвъртия-четири и чак десетия месец - десет". И аз почнах от есента, но даже мисля че почнах от три дни, защото бях карала два дни преди така по един два дни бях карала пост. Даже бях изкарала един път три дни пост и не знаех как се отпоства. Че като бях сготвила супата. И боб бях сготвила, и какво не бях направила, за отпостване което никак не е препоръчително. Ами не знаех. Щото виждате ли, ние много ненаучно сме се отнасяли към това. Един човек трябва да знае, защо ще почне да пости, да го проучи въпроса, да знае какво, а ние така казано и някак по подражание сме го правили. И когато отидох при Учителя и ми каза този начин нали да отпоствам, аз вече знаех.
към текста >>

55. 100. ЗАДАЧИ И УПРАЖНЕНИЯ

Учителят казваше, много методи ни е дал за лечение, млечният компрес, горещият компрес при болести, после картофената супа я е дал когато испанската болест се е явила.
Но когато заболях, нали, вече няма друг начин, тогази си спомних, и тогава съм дишала непрекъснато от половин до един час, поред сутрин. И понеже при мен сутрин е спокойно, ставам рано и краката понеже ме боляха аз не можех права да дишам, а Учителят казва, че прав е най-добре или седнал, или в хоризонтално положение. Аз дишах легнала. Взема, проветрявам, затворя прозореца и дишам, другото време при отворен прозорец дишам и ако съм получила облекчение, обезболяване мисля, че и на това се дължи. Защото правех аз и лечение с ечемици и друго правех, и то ми е помогнало, но смятам че в това ми е помогнало. Учителят казваше, много методи ни е дал за лечение, млечният компрес, горещият компрес при болести, после картофената супа я е дал когато испанската болест се е явила. Много от методите за лечение ги е дал според разните случаи, ако ние даже и сега се поддържаме и спазваме правилата, които Той ни е дал. Например Той ни даде за една цяла година задача да се храним след изгрев и да вечеряме преди залез. И цяла година задача беше на Общия клас така. И оттам много комични истории имаме. После ни даде една задача 20 хапки само да ядем, за да не преяждаме.
към текста >>

56. 122. ЗАДАЧА ОТ ДУХОВНАТА ГРУПА

Борис беше млад и як човек, с Жорж и Колю Каишев докараха дърва сухи, накладохме огън и успяхме да сварим чай, успяхме да пием всички вода гореща и даже вечерта успяхме в чайниците да възварим супа.
Клекът беше затрупан със сняг и там още по-лошо се върви защото не се вижда пътеката, а значи ще затънеш в клека с едния крак, в клека с другия крак, то е изпитание, а не пътуване. И те се опитаха да вървят, но казаха на Учителя, че не може да се отиде. И тогава върнахме се, нямаше време кога да стигнем до Боровец, защото беше на мръкване вече, щото много тежко се вървеше и там имаше един навес от дъски, при една канара. Така беше направено, че все пак завет имаше. И тогава захванахме се, изровихме снега, който беше навят при канарата, запалихме огън. Борис беше млад и як човек, с Жорж и Колю Каишев докараха дърва сухи, накладохме огън и успяхме да сварим чай, успяхме да пием всички вода гореща и даже вечерта успяхме в чайниците да възварим супа. И вечеряхме картофена супа и цялата нощ бяхме не на огън, ами на дим, топъл дим. Щото влажни дървата, тук-таме пламъче, пак загасне и цялата нощ така будни останахме, и понеже нямаше къде да легнем с мокрите дрехи на гърба. Все пак успяхме малко да се поизсушим, защото бяхме намокрени от снега. Изкарахме цялата нощ така. На сутринта едно хубаво слънце, едно хубаво утро, един прекрасен светъл слънчев ден, много хубаво.
към текста >>

И вечеряхме картофена супа и цялата нощ бяхме не на огън, ами на дим, топъл дим.
И те се опитаха да вървят, но казаха на Учителя, че не може да се отиде. И тогава върнахме се, нямаше време кога да стигнем до Боровец, защото беше на мръкване вече, щото много тежко се вървеше и там имаше един навес от дъски, при една канара. Така беше направено, че все пак завет имаше. И тогава захванахме се, изровихме снега, който беше навят при канарата, запалихме огън. Борис беше млад и як човек, с Жорж и Колю Каишев докараха дърва сухи, накладохме огън и успяхме да сварим чай, успяхме да пием всички вода гореща и даже вечерта успяхме в чайниците да възварим супа. И вечеряхме картофена супа и цялата нощ бяхме не на огън, ами на дим, топъл дим. Щото влажни дървата, тук-таме пламъче, пак загасне и цялата нощ така будни останахме, и понеже нямаше къде да легнем с мокрите дрехи на гърба. Все пак успяхме малко да се поизсушим, защото бяхме намокрени от снега. Изкарахме цялата нощ така. На сутринта едно хубаво слънце, едно хубаво утро, един прекрасен светъл слънчев ден, много хубаво. Ние бяхме си закусили, бяхме си направили молитва общо, Учителят не беше разположен да говори.
към текста >>

57. 157. УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКЪТ, КОЙТО ПАЗЕШЕ ТЯЛОТО МУ

А когато Той се отделяше от нас, или не искаше да прави контакт, тогава след като го нямаше Той не ядеше и след като отпостваше си правеше или супа някаква от зарзават.
Е.А.: Супичка и нищо друго. В.К.: А друго нещо, първо, второ, трето няма. Е.А.: Моля ти се първо, второ, трето. Няма такива работи. Едно ядене. А когато Той се отделяше от нас, или не искаше да прави контакт, тогава след като го нямаше Той не ядеше и след като отпостваше си правеше или супа някаква от зарзават. Помня един път ни даде една супа, която Той беше готвил от зарзавати. Така само от зарзавати. Така бяха излезли едни такива готови супи затова. В.К.: Чакай, Той сам Си я нарязва супата, сам си я готви? Е.А.: Е, не, тези бяха готови супи.
към текста >>

Помня един път ни даде една супа, която Той беше готвил от зарзавати.
В.К.: А друго нещо, първо, второ, трето няма. Е.А.: Моля ти се първо, второ, трето. Няма такива работи. Едно ядене. А когато Той се отделяше от нас, или не искаше да прави контакт, тогава след като го нямаше Той не ядеше и след като отпостваше си правеше или супа някаква от зарзават. Помня един път ни даде една супа, която Той беше готвил от зарзавати. Така само от зарзавати. Така бяха излезли едни такива готови супи затова. В.К.: Чакай, Той сам Си я нарязва супата, сам си я готви? Е.А.: Е, не, тези бяха готови супи. Готови супи, само да ги тури във водата да уврат.
към текста >>

В.К.: Чакай, Той сам Си я нарязва супата, сам си я готви?
Едно ядене. А когато Той се отделяше от нас, или не искаше да прави контакт, тогава след като го нямаше Той не ядеше и след като отпостваше си правеше или супа някаква от зарзават. Помня един път ни даде една супа, която Той беше готвил от зарзавати. Така само от зарзавати. Така бяха излезли едни такива готови супи затова. В.К.: Чакай, Той сам Си я нарязва супата, сам си я готви? Е.А.: Е, не, тези бяха готови супи. Готови супи, само да ги тури във водата да уврат. Някога знаеш какво правеше? Вареше си жито, когато не искаше да влиза в контакт с нас. И като свари жито, Той все правеше повечко и обикновено на нас даваше, което е излишно.
към текста >>

58. 171. КАфЕДЖИЙСТВО И ЯСНОВИДСТВО

В.К.: Тя жена му Мариам, виждал съм я така на снимки до казана сипва супа.
Много трудно се променят. Те са свикнали с тоя строеж. Е, ако нещо са проумели хубаво, ама ако не са проумели? Толкоз им е. Ами, да. В.К.: Тя жена му Мариам, виждал съм я така на снимки до казана сипва супа. Голяма готвачка. Е.А.: Беше много симпатична. Гледаше на кафе. В.К.: Така ли беше? Е.А.: Гледаше на кафе и даже веднъж, кого беше пратил Учителят да му гледа на кафе, не знам кой беше.
към текста >>

59. 174. НА ИЗГРЕВА БЯХА ОБРАЗИ ВСЕВЪЗМОЖНИ И НЕВЪЗМОЖНИ

Е.А.: На обед - супа.
Това ми е правило впечатление, че Той ядеше с Любов. Така, виждаш един човек, който яде така със сладост. Със сладост яде. В.К.: Това е сутрин. На обед? Е.А.: На обед - супа. Вечер беше от това. В.К.: Вечер, Той ли си правеше вечерята? Или Му поднасяха? Вечерно време как ставаше? Е.А.: Някога Му носеха.
към текста >>

60. СЪДЪРЖАНИЕ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Два черпака супа 63.
Обгореният от бензин спасен 58. Изпит на смелостта 59. Формулите 60. Турците искат дъжд 61. Сбъднатият сън след два часа 62. Два черпака супа 63. Устрой екскурзията ни 64. Направете една жертва 65. Как брат Пеню получил помощ 66. Овчар – учител по честност 67. Урок по честност 68.
към текста >>

61. 08 - 18. НЕБЕСНОТО ПОКРОВИТЕЛСТВО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Сложили супата за вечеря и след това Боздуганов казал на Златка: „Хайде, докога ще ни мъчиш така, донеси печения заяк!
Христов тогава нещата се разводниха така. Та отива на гости на Цани Боздуганов, който работеше някъде като архивар. Навярно работата му е харесвала, защото дълги години стоя на тази работа. Веднъж, като се връща от работа, заварва в къщи Петко Епитропов, който му дошъл на гости. Жена му на Боздуганов - Златка, била радостна, че им дошъл гостенин и вечерта се събрали всички на трапезата. Сложили супата за вечеря и след това Боздуганов казал на Златка: „Хайде, докога ще ни мъчиш така, донеси печения заяк! " Като чул „печения заяк", той стоял като на тръне и чакал да види какзо ще донесат. Обаче всички били сериозни, никой не се засмива. По едно време сестрата казала: „Бъдете спокойни, за всяко нещо ще му дойде реда." По едно време излязла, отива в кухнята и се връща, като носи едно плаке, покрито с бяла хартия: „Ето ви печения заяк! " Слага го на масата и като го открива, това били едри картофи, обварени и запечени с прясно масло на фурна: „Ето ви вегетариански печен заяк! " - „Хей бе, брат Цаньо, абе акъла ми изкара, бе!
към текста >>

62. 09 - 62. ДВА ЧЕРПАКА СУПА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

62. ДВА ЧЕРПАКА СУПА Един млад българин попаднал в берлинския затвор, където прекарал седемнадесет дни.
62. ДВА ЧЕРПАКА СУПА Един млад българин попаднал в берлинския затвор, където прекарал седемнадесет дни. Храната била толкова слаба, че клетките изгладнели и тялото измършавяло. В това време идва приятел от България да го види и му донесъл кутия рибни консерви, но преди да се яви приятелят му, той си бил обещал, че като излезе от затвора вече няма да яде месо, която практика бил отдавна изоставил. Като взел това решение, ето идва и изкушението - рибната консерва от приятеля. Ето защо дал кутията с консервираната риба на тоя, който раздава чорбата. Той не искал да приеме, но човекът настоял и тогава я приел.
към текста >>

63. 09 - 249. УТРЕ ЗА ОБЯД ОВНЕШКО

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

че Учителят ще им бъде гост, ето защо да приготви ангелска супа, която Учителят обичал.
Но все така се случвало, че Учителят му давал гръб. Кортенков се докачил и казал на Учителя: „Учителю, вие не ми обръщате внимание, но и аз чета от вашите книги", понеже бил разгърнал и крадешком прочел някой ред от беседите, които жена му често оставяла на масата след прочит. След като Учителят свършил разговора с приятелите, обърнал се към Кортенков и му казал: „Вие, брат, мислите, че аз не ви обръщам внимание, но това не е вярно. За да се уверите в думите ми, утре на обяд ще ви бъда гост." Като чул това, Кортенков се стреснал, събудил се и се видял прав в стаята, цял потънал в пот от притеснение. Притеснението се дължало на това, че утре Учителят ще му бъде гост, а той е поръчал за обяд да му се сготви овнешко и бързал да отмени даденото вчера нареждане, и да каже на жена си. че Учителят ще им бъде гост, ето защо да приготви ангелска супа, която Учителят обичал. Разказал: Иван Калканжиев Братската градина, 1945 година.
към текста >>

64. 11 - 2. МУЗИКАЛНО ОБУЧЕНИЕ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

„Мамо, пригответе на всички храна, аз искам само картофена супичка с най-много две картофчета, черен пипер и лимон - ангелска супичка." Тогава Учителят още е дал ангелската супа на нашите, после в София.
В туй време пристигат баща ми с този Иван Димитров, идват там, дядо Ганчо ги пренесъл, беше една баба Дона, една гьркиня, много фина жена, да, така. И така, 3/4 час в безсъзнание, унесена, не съм в безсъзнание, но унесена. Тогава казвам на майка ми: „Животът ме напуска." Баща ми се моли, това момче, и то си прави молитва там, майка ми, слугинята и изведнъж казвам; „Мамо, вашите молитви доведоха Учителя." Аз проговорих, Учителят ми възвърна живота. И седях, седях още малко, след туй на Иванчо подадох си ръцете и казвам: „Иванчо, поеми ме" и сядам. Като седнах, аз станах, понеже с къси чорапки бях и терлички, обух белите си обувки и първо се ръкувам с баба Дона и с всички се ръкувах. „Мамо, пригответе на всички храна, аз искам само картофена супичка с най-много две картофчета, черен пипер и лимон - ангелска супичка." Тогава Учителят още е дал ангелската супа на нашите, после в София. И така ставам.
към текста >>

65. 11 - 3. НА ГРАДИНАТА В АЙТОС

22 декември - 22 януари, дни - първи, втори, трети

Отиваме горе, майка ми приготвила супата и си хапнахме.
По друг начин. Аз ще ви кажа. Има една скамейка, един хендек около лозето, пълно със змии, смоци, смоци. Хич не съм се плашила, обаче той дръпна с бастуна на баща ми, дръпна, аз с пръчката, отваряме си път, обаче има едно изворче, от което е много хубава водата. Отидохме с бастуна, бутнахме, измих си ръцете, плиснах си малко и той, аз с това правя и пак се връщаме, и си отиваме. Отиваме горе, майка ми приготвила супата и си хапнахме. Но аз почнах, сама искам да се разхождам, понеже майка ми в града, аз останах там. Един ден казвам: „Тате, аз мисля да изляза нагоре, както е братската градина." Оттам минаваме един дълъг път, отивам на Петровия връх, от Петровия връх отивам още нагоре и се връщам по една много хубава алея 2 пъти, три пъти го минавам тоя път и се лекувам по тоя начин. И действително, аз оздравях по тоя начин. Третата година не ходих пак на училище, но рекох, чакай да се занимавам. Викам: „Тате, дай ми една машина, да уча бродерия." След туй мина ми, рекох :"Тате, дай, аз искам да мина при кака Стефанка шев, да се занимавам." Щото още болестта в мен, нали?
към текста >>

66. 4. ПОСЛУШАНИЕ

Втори разговор с Учителя

ТОМ 12

Супа от картофи, грозде и една хубава ябълка от 5-те за Учителя.
Втори ден Празникът на Любовта 23 септември 1924 г, вторник Изгрев ([1] Мика*) Прочетохме по три правила от тетрадката „Свещени думи от Учителя към ученика." 5 часа след обяд. Отлично време. Слънце. Петте - с Учителя между борчетата. Учителят прочете Молитвата за Свещената Чистота. Отче Наш Целунахме на Учителя ръка по реда на Добродетелите - П.П. Л.М. М.Е. Д.С. и.С.[2] Вечеряхме с Учителя: Топла вода. Супа от картофи, грозде и една хубава ябълка от 5-те за Учителя. (* След това почнахме яденето: вряла вода. Картофена супица с магдано- зец. Имаше и грозде и една хубава ябълка от 5-те за Учителя.) Трети ден Празникът на Мъдростта 24 септември 1924 г, сряда Изгрев Отлично време. Слънце! Втори разговор с Учителя: ПОСЛУШАНИЕ (Сотирка и Савка) Другите ги няма? Ще се учите на точност.
към текста >>

67. ПЕТИ МЕСЕЦ - ПРАЗНИК НА ДОБРОДЕТЕЛТА

ТОМ 12

- оризена супа с черен пипер.
Менюто за обедите е по-разнообразно:ден: за Добродетелта - 22.XII.1924 г. - картофена супица с черен пипер и лимон. Плодове.ден: за Истината - 23.XII.1924 г. - спаначена супица без нищо. Плодове.ден: за Правдата - 24.XII.1924 г. - оризена супа с черен пипер. Плодове.ден: за Любовта - 25.XII.1924 г. - лещена супа (без нищо). Плодове.ден: за Мъдростта - 26.XII.1924 г. - картофена супа с чер пипер и магданоз. Плодове. I.
към текста >>

- лещена супа (без нищо).
Плодове.ден: за Истината - 23.XII.1924 г. - спаначена супица без нищо. Плодове.ден: за Правдата - 24.XII.1924 г. - оризена супа с черен пипер. Плодове.ден: за Любовта - 25.XII.1924 г. - лещена супа (без нищо). Плодове.ден: за Мъдростта - 26.XII.1924 г. - картофена супа с чер пипер и магданоз. Плодове. I. Тази точка - само ако можем да я изпълним с любов и единодушие, иначе няма смисъл, защото тя трябва да послужи за калене на волята и за духовно подигане. II. Всяка на своя празник, след молитвата, иде се спре на един своя недъг.
към текста >>

- картофена супа с чер пипер и магданоз.
Плодове.ден: за Правдата - 24.XII.1924 г. - оризена супа с черен пипер. Плодове.ден: за Любовта - 25.XII.1924 г. - лещена супа (без нищо). Плодове.ден: за Мъдростта - 26.XII.1924 г. - картофена супа с чер пипер и магданоз. Плодове. I. Тази точка - само ако можем да я изпълним с любов и единодушие, иначе няма смисъл, защото тя трябва да послужи за калене на волята и за духовно подигане. II. Всяка на своя празник, след молитвата, иде се спре на един своя недъг. През течение на месеца всяка ще се постарае да замени този недъг с нещо добро. Накрая на месеца всяка ще опише борбата си с кой именно недъг и кое се е постарала да тури на мястото му.
към текста >>

68. 23. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ НА ИЗГРЕВА

Милка Говедева

ТОМ 13

Учителят каза, ще й кажете супа гореща, картофена, с една, две люти чушки вътре в нея, да може да се изпоти и да я разтрия.
Не знам дали знаете за този случай. И като е правила тия опити и един път насмалко е щяла да остане, да остане отвън и да си замине. И тя казала това нещо на Учителя и Учителят казал: „Това нещо да не го правиш." Катя Грива, Милка Периклиева, не знам, те ми бяха приятелки, близки бяхме и аз понеже от моя занаят знам и масажи, и за това, и за онова, и един ден масажирам Катя Грива. Тя хубаво тяло, чудно има и болна беше. И отивам при Учителя да го питам каква да прави. Учителят каза, ще й кажете супа гореща, картофена, с една, две люти чушки вътре в нея, да може да се изпоти и да я разтрия. И аз отивам по тоя повод, в една барака зад Паша живееше, и това е. Та Катя беше в тоя смисъл, тя пееше хубаво. Тя разправяше един случай с Учителя, когато й дал - на Паша разправяше и аз бях там - „Запали се огънят". Учителят играл пред нея с движение, как да го направи и е пял, нали. И тя вика нямаш представа с каква красота, с какви жестове красиви, нали така, както е дал така „Запали се огънят", сложи се трапезата, както се е дала песента.
към текста >>

69. 31. БИОГРАФИЧНИ ДАННИ ЗА ЛАЗАР ОПЕВ

Магдалина Стефанова Григорова

ТОМ 13

На Изгрева всеки петък се е готвела картофена супа, а в сряда борш супа.
След време решават да посещават редовно Витоша. През 1931 година съпругата му Маринка се разболява от малария. Двамата се качват на Витоша над сипеите и си направили бивак. Там са престояли 40 дни, през които Лазар успешно е излекувал Маринка чрез процедираните от него слънчеви бани. После този бивак са го наричали „Лазар бивак". На Изгрева всеки петък се е готвела картофена супа, а в сряда борш супа. Понеже Лазар я готвел, затова са я наричали супа - „Лазар борш", състояща се от много зеленчуци. През 1983 година Лазар и съпругата му Маринка се преместват да живеят в една хижа, намираща се в местността „Пеюва бука", над село Пасарел. Там завършва земния си път на 5 август 1987 година. Предал: Христо Лазаров Опев Записала: Магдалина Григорова
към текста >>

Понеже Лазар я готвел, затова са я наричали супа - „Лазар борш", състояща се от много зеленчуци.
През 1931 година съпругата му Маринка се разболява от малария. Двамата се качват на Витоша над сипеите и си направили бивак. Там са престояли 40 дни, през които Лазар успешно е излекувал Маринка чрез процедираните от него слънчеви бани. После този бивак са го наричали „Лазар бивак". На Изгрева всеки петък се е готвела картофена супа, а в сряда борш супа. Понеже Лазар я готвел, затова са я наричали супа - „Лазар борш", състояща се от много зеленчуци. През 1983 година Лазар и съпругата му Маринка се преместват да живеят в една хижа, намираща се в местността „Пеюва бука", над село Пасарел. Там завършва земния си път на 5 август 1987 година. Предал: Христо Лазаров Опев Записала: Магдалина Григорова
към текста >>

70. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

ТОМ 14

Веднъж донесе една тенджера с ядене, погледна усмихнато и каза: „Аз го сготвих." Това беше супа с нарязан зарзават на едри парчета и всичко беще от градината на Изгрева.
През тия дни той се е подреждал сам. Сам си е палил печката, метял и пр. Тя дойде в стаичката си, разплакана, с което разбра, че тя не трябва да оставя Учителя въпреки всичко. Има неща, които не се отнасят до нея. Често Учителят пристигаше в стаичката и с една радостна усмивка почваше да вади от джобовете си чушки, домати от нашата градина, слагаше ги на масата и казваше: „ Това е от нашата градина.", които той сам е откъснал. Веднъж донесе една тенджера с ядене, погледна усмихнато и каза: „Аз го сготвих." Това беше супа с нарязан зарзават на едри парчета и всичко беще от градината на Изгрева. „Турете си и зехтин и черен пипер." Учителят много държеше за простите яденета и много обичаше чорбиците: от коприва, домати, гъби печурки, картофи с масло и черен пипер. „Един два картофа, каза той, са достатъчни да се нахрани човек." Предпочиташе винаги черния хляб от чиста пшеница, руски чай, българско сирене. Той избягваше сложните яденета, обичаше много червения лук да го чукне с юмрук и така да го яде, както го ядяха всички българи. Той имаше навиците на истински българин. Когато се обръщаше към някои от сестрите, той ги наричаше не с техните лични имена, а с имената на техните другари.
към текста >>

71. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

ТОМ 14

При ядене американецът най-напред яде супа, после горещо месо, след това картофи, след това чаша ледено кафе.
Американците на 55 години остаряват. Гърдите им са хлътнали навътре. Те сега се борят против този недъг в училището, в гимназиите. Стараят се да правят дихателни упражнения, физически упражнения, за да обновят своята дихателна система, Американците, които са един културен народ, се хранят много нехигиенично. Няма друг народ, който да се храни по- нехигиенично от тях. При ядене американецът най-напред яде супа, после горещо месо, след това картофи, след това чаша ледено кафе. На пикник, вечеринка ще пият кафе, след това чай, после ледено. При такава диета какво здраве може да има? На всички стомасите са развалени. Аз им казвам: Вие сте много некултурни, вие не знаете да ядете. Българите в това отношение са много по-културни в яденето си.
към текста >>

72. 24.ТЕНДЖЕРА СЪС СТАР ФАСУЛ

Николай Дойнов

ТОМ 15

И си мисля толкова много ядене супа ще стане, какво ще я правим?
Гледам Той влиза в кухнята и право при мене. Погледна ме и каза: „Прибавете към фасула, кипящата вода от големия чайник". Погледнах го изненадан. Откъде Той знаеше за нашите намерения, когато в кухнята бяхме само двама със сестрата и не сме споделяли с никого, за нашата идея. Пък и времето, беше едно мрачно, умърлушено, нямаше изгледи да дойдат тук от града наши приятели гости. И си мисля толкова много ядене супа ще стане, какво ще я правим? Навън по масите нямаше още никой. Но казаното от Учителя е свършено. Прибавихме горещата вода, към гъсто свареният фасул и необходимите още подправки и стана една разкошна бобена чорба. Като излязох след това навън от кухнята, гледам масите пред салона, на които се хранехме, напълнени с хора. Бързо наслагахме чиниите и приборите за ядене, дойде и Учителя на масите.
към текста >>

Разсипахме супата, стигна за всички, на всекиго по пълна препълнена чиния и даже остана малко и за прегладнелите.
Но казаното от Учителя е свършено. Прибавихме горещата вода, към гъсто свареният фасул и необходимите още подправки и стана една разкошна бобена чорба. Като излязох след това навън от кухнята, гледам масите пред салона, на които се хранехме, напълнени с хора. Бързо наслагахме чиниите и приборите за ядене, дойде и Учителя на масите. В залисията си, бяхме забравили за тази официалност - да го поканим. Разсипахме супата, стигна за всички, на всекиго по пълна препълнена чиния и даже остана малко и за прегладнелите. Как стана, че дойдоха толкова хора, не разбрах. Но, ако не бяхме изпълнили указанията на Учителя, пресметнах, че за всекиго щеше да се падне по оскърбително малко. Щяхме много да се изложим. Как Учителя знаеше! По какъв подтик дойдоха толкова приятели от града и от Изгрева?
към текста >>

73. 112. УРАГАНЪТ НА РАЗРУШЕНИЕТО ПОМИТА НАВСЯКЪДЕ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Картофената супа за общия обяд, чевръсти и грижливи ръце са вече приготвили.
Там обикновенно през неделните дни, отиваха приятелите, още от ранните утринни часове и прекарваха деня в обща братска изява. Утринните упражнения, Паневритмията. Огънят още от ранната сутрин е накладен и чайниците с гореща вода са готови за закуска. След упражненията, шумното оживление, което съпровожда такова важно събитие като утринно ядене е налице. След нея и притихналата вече атмосфера се прочита и беседа от Учителя. Картофената супа за общия обяд, чевръсти и грижливи ръце са вече приготвили. Приятни и полезни разговори, запълват обедните и следобедни часове, до идването на времето за слизане по стръмните пътеки към града. Приятелите там за лошо време, при дъжд от подръчни материали бяха направили скромно помещение, което беше от голяма полза при такива случаи. Но и там дойдоха ограниченията. Да не се играят упражненията, да не се чете беседа, огън да не се кладе и пр. Дойдоха и хора от паркове и градини при Столичния градски народен съвет и разрушиха скромната постройчица, като за успокоение на приятелите казали, че тя е много неугледна и на нейно място щяло да се направи нещо хубаво, подходящо и удобно за приютяване при лошо време.
към текста >>

74. 79. ГЛАДУВАНЕ ЗА ПОСТ

И чак към 13-ия ден вече си сварих супа от картофи и изпих най-напред сока, че после вече полека-лека проядох.
И като минаха десет дена, пък не ми дойде на ума, че трябва клизма да се прави, да се очистят червата. То се запечатало, храната останала в мене, извержението станало сачми вече, камъни вътре в стомаха. И към дванайсетия ден там съобщиха, че при разпостването първо трябвало много вода да се пие. Тъй, ама аз сам разрешавам тия въпроси и към 12-ия ден вече пих вода, много вода. Исках да ям, обаче не ми приема организмът, то е жажда. И чак към 13-ия ден вече си сварих супа от картофи и изпих най-напред сока, че после вече полека-лека проядох. А то било друго: ще постиш, ама ще употребяваш вода. А аз не пия вода, жадувам, пък все за вода мисля. ВК: И така учителят на учениците оздравя. Учителят от село Равна оздравя. Добре, че не си заминал тогава, да.
към текста >>

75. 12. ПРОЯВЛЕНИЕТО НА ДУХА И ЛЮБОВТА ЧРЕЗ СЛОВО, МУЗИКА И ЖИВОТ

Хлябът е разчупен от грижливите ръце на дежурните братя и сестри, редовната картофена супа е сложена, казва се обща молитва и започва общият братски обяд.
12. ПРОЯВЛЕНИЕТО НА ДУХА И ЛЮБОВТА ЧРЕЗ СЛОВО, МУЗИКА И ЖИВОТ Ние сме в село Мърчаево, в дома на брат Темелко, насядали на пейките, които заобикалят няколко дълги маси, сковани от братята да служат за трапеза на многобройната група от Братството, пребиваваща там през време на бомбардировките през 1944 година. На общ обяд сме. Хлябът е разчупен от грижливите ръце на дежурните братя и сестри, редовната картофена супа е сложена, казва се обща молитва и започва общият братски обяд. След привършване започва обща молитва и благодарност от всички за благата, които са на масата днес. След това идва най-очаквания момент - общи разговори, в които участвуват всички, като и Учителят взима участие. По едно време Той се обръща към мене и казва: „Е, Пеню, би ли изпял някоя от твоите народни песни? " Аз не чакам втори път да ме подканят - викна и запявам. Всички са насядали на трапезата и слушат.
към текста >>

76. 1929 година - продължение

Еленка тури да вари картофена супа.
Разположено на източен склон, на високо бърдо, предпланина на Западния Балкан и недалеч е от него Петроханският проход. От селото се открива чудна гледка: на югоизток - Витоша, Рила, на запад - цял низ от планини на Западна България. Къщиците на селото са хубавички. Училището, където отседнахме, е същевременно и квартира на Еленка. Канцелария с източен прозорец - от него се вижда далеч на изток и югоизточните балкани от това място. Еленка тури да вари картофена супа. Приказвахме, хубави въпроси ни интересуваха. Стаята-канцелария и квартира на сестрата - е идеално почистена, легло с чисто, идеално бяла покривка, измазана хубаво с киреч. Покъщнината - провизии в уч. шкаф и всичко хубаво. Следобед отидохме над селото на така наречената височина „Добро-глед", откъдето се и откриват още по-чудни гледки на тоя западен български кът, „Добро-глед" - оправдава това си име.
към текста >>

77. 1930 година

След това на бърза ръка заедно с Тахчиев сготвихме супа картофена, стъргана ряпа, цели картофи и Боев, Тахчиев, Ишат, аз и впоследствие и Станчо се наобядвахме и ние с Еленка потеглихме за града.
Слънцето бе високо отскочило. Закусихме със Станчо, Петър, с мляко. След това ходих да се поприготвя. Еленка бе при Учителя, Поканих Игната на разговор. Говорихме с него до 11 1/2. След това на бърза ръка заедно с Тахчиев сготвихме супа картофена, стъргана ряпа, цели картофи и Боев, Тахчиев, Ишат, аз и впоследствие и Станчо се наобядвахме и ние с Еленка потеглихме за града. В 2 ч и 1/2 бяхме на Василовския хан. В 4 потеглихме за Годеч. Много приятно бе пътуването. В 6 и 10 слязохме в Годеч и към 7 потеглихме за Равна. В 8 бяхме в Равна.
към текста >>

78. 1931 година

Еленка турила картофи, да прави супа.
Нощес посред нощ бе тъй ясно. Луната светеше и цялата природа бе тъй привлекателна и омайна, че аз бях в захлас. А сега - сняг и вятър. Следобед, понеже бях в почивка, си поспах. След като се събудих, започнах да свиря. Еленка турила картофи, да прави супа. Тя също каза, че била много изморена и си легна да си поспи. Аз започвам да чета книгата „На западния фронт нищо ново". Тя е много увлекателна. Имаше моменти, които ме разсмиваха. И аз се смеех, разговаряйки се с книгата.
към текста >>

79. Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год.

Пеню Ганев

Гозбата бе хубаво сготвена - борш супа.
В низините къде Маджарите мъглата бе като бяло море. После постепенно се покачи мъглата нависоко. Учителят ни говори беседа върху 5 глава на Матея - върху блаженстваха. След като слязохме и направихме гимнастическите упражнения, Учителят каза, че тая сутрин всички да си измият лицата с топла вода. Понеже бях дежурен и все аз носех вода, затова до обед бях се много изморил. Гозбата бе хубаво сготвена - борш супа. Следобед аз и Владо отидохме да разсичаме клекове, за да направим поляна за гимнастически упражнения. Дойде и Учителят. След това Шишков изпратил и други братя. Та сякохме до 6 ч. Учителят замина да вечеря и пратил да ни извикат и ние да вечеряме.
към текста >>

80. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1

Към 3 ч картофената супа бе готова.
От петдневната почивка съм отслабнал физически. Нямам настроение за четене или каквато и да е друга работа. Докъде 10 ч бях все в салона при Учителя. От 11 докъде 1 ч писах писмо на дяда Недя. Еленка го чете и тя даже написа нещо за него. Към 3 ч картофената супа бе готова. С нетърпение очаквах часа, да започна да сърбам тая хубава картофена супа. Тия дни все за това мисля, все бистрата картофена супа ми в паметта. Нощес сънувам, че пътуваме с Еленка някъде през дълъг път, през една дъбова голяма гора. Най-после стигнахме в едно село уж че като Равна, но по обстановка не е Равна. Аз като влязох вдвора, ето, един голям извор, с бистра, кристална, буйно извираща вода.
към текста >>

С нетърпение очаквах часа, да започна да сърбам тая хубава картофена супа.
Нямам настроение за четене или каквато и да е друга работа. Докъде 10 ч бях все в салона при Учителя. От 11 докъде 1 ч писах писмо на дяда Недя. Еленка го чете и тя даже написа нещо за него. Към 3 ч картофената супа бе готова. С нетърпение очаквах часа, да започна да сърбам тая хубава картофена супа. Тия дни все за това мисля, все бистрата картофена супа ми в паметта. Нощес сънувам, че пътуваме с Еленка някъде през дълъг път, през една дъбова голяма гора. Най-после стигнахме в едно село уж че като Равна, но по обстановка не е Равна. Аз като влязох вдвора, ето, един голям извор, с бистра, кристална, буйно извираща вода. Кладенецът бе мътен от такива частички, които са от самите бучки, които излизат, повдигат се от извиращата се вода и пак падат на дъното му.
към текста >>

Тия дни все за това мисля, все бистрата картофена супа ми в паметта.
Докъде 10 ч бях все в салона при Учителя. От 11 докъде 1 ч писах писмо на дяда Недя. Еленка го чете и тя даже написа нещо за него. Към 3 ч картофената супа бе готова. С нетърпение очаквах часа, да започна да сърбам тая хубава картофена супа. Тия дни все за това мисля, все бистрата картофена супа ми в паметта. Нощес сънувам, че пътуваме с Еленка някъде през дълъг път, през една дъбова голяма гора. Най-после стигнахме в едно село уж че като Равна, но по обстановка не е Равна. Аз като влязох вдвора, ето, един голям извор, с бистра, кристална, буйно извираща вода. Кладенецът бе мътен от такива частички, които са от самите бучки, които излизат, повдигат се от извиращата се вода и пак падат на дъното му. Но от мътока скоро се избистри.
към текста >>

Така се насърбах хубаво със супа, но без хляб.
Но от мътока скоро се избистри. Аз откъде изтичането си рекох, докато се избистри, да си изпера нечистата носна кърпичка. Набързо аз я изпрах чисто. И докато я извадя, ето изворът се изчистил и аз дълго не съм си наквасил гърлото, и си казах насън: „Ех, че хубава, бистра вода, да ми е да се напия, но що да правя, като съм в почивка? " Гърлото ми гори за вода. Така се насърбах хубаво със супа, но без хляб. Вечерта пък ядох качамак, подправен с масло и сирене, даже и Еленка помага на качамака. Тая нощ спах добре. 23.XII.1933 год., събота Станах на съмване. Много студено. Аз чувствувах, че като че ли вече нашето възвръщане е готово и затова бързах да отида у Янков, да видя що е станало.
към текста >>

Сестрата Неда ми го свари на супа и аз му изпих сока, за да отслабне силният запек от почивката.
А когато отидох у Янков, ето Тасито ми каза, че вчера на г-н Данов, Манолов, главният секретар на министерството, казал: „Още ли продължават да гледат слънцето? " и казал на г-н Данова да отиде къде Нова година. Стоях у Янков докъде 3 ч и си дойдох на Изгрева. Еленка ме чакаше цял ден тук, за да види резултата. Аз донесох 1/2 кило спанак. Сестрата Неда ми го свари на супа и аз му изпих сока, за да отслабне силният запек от почивката. До вечерта стоях и след като се измихме и преоблякохме, си легнахме. Но не се къпахме, поради големия студ. 24.XII.1933 год., неделя Сън. Сънувам, че съм в Равна учител. Една кола, само колесници, загазила в един дол, та не мога да я изтегля.
към текста >>

Тя сготви супа от картофи и фиде и пържени от брашно питки-мекици и аз вземах един хляб, орехи и един лимон и се наобядвахме.
Времето поомекна. Няма голям студ. Снегът се топи полека. Днес ходих у Николина Балтова. Поправих й един брашнян сандък, като му пригодих капак, и на гардероба нещо. Тя сготви супа от картофи и фиде и пържени от брашно питки-мекици и аз вземах един хляб, орехи и един лимон и се наобядвахме. Брат Боев ни каза, че Учителят на обед казал, че война ще има на изток. И че сега ще дойде времето, дето се казва в 9 глава на Откровението, че ще има чудовища като щурци, скакалци, които с опашките си ще повреждат хората - тези, които имат печата на звяра. Еленка днес е цял ден от снощи у Янкова. Тази вечер отидох при Учителя, за да му додам сумата 500 лева, която бе останала да му додавам от десятъка. Той ме запита как върви нашата работа с назначението и аз му отговорих, че Янков дава и храни надежди, че има близки и познати и ще успее да ни възвърне.
към текста >>

Вечерта късно вечеряхме у брат Иванови с хубава картофена супа.
Учителят потвърди, че нашата работа ще се уреди, но трябва силна, непоколебима вяра. „ Силна вяра, и работата ви ще се нареди." Каза да не се тревожим, и всичко ще се нареди. 29.XII.1933 год., петък С Еленка ходихме на учителската конференция в София, уредена от Българския учителски съюз в училището „Екзарх Йосиф", Първо имаше в I отделение практическа лекция по аналитичния метод от г-ца Гогова, после - реферата по тоя метод на Хр. Николов от Пловдив. Следобед пръв говори Новаков на тема „Училищната дисциплина", а след това говори Досю Негенцов на тема „Двата учителски съюза". Вечерта късно вечеряхме у брат Иванови с хубава картофена супа. 30.XII.1933 год., събота Пак на учителска конференция. Конферира професор Консолов на тема „Расизъм". Като излязох, ходих в Министерството. Видяхтамо Слави Михайлов Брезнишки, уредник на учителството, Хаджи Колев, министърът Косачев или каза да отида след Нова година и щи ми дадели място. Към 2 ч ходих у Янков и след това ходих да си купя школа за преминаването в позициите -Ladenwechsel, 90 лева.
към текста >>

81. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

Наобядвах се с празена супа с ориз, постна, и заминах за агрономическия разсадник, близо до Слатина.
Преоблякох се у Арсо. Вземах 2 1/2 кгр. мед и 2,900 кгр. масло за Еленка от Арсо и си потеглихме с автомобила. В 1 ч бях на Sunlevigo . Наобядвах се с празена супа с ориз, постна, и заминах за агрономическия разсадник, близо до Слатина. Не намерих овощни дръвчета. Оттам се запътих за сметната палата. Там се помещава сега Министерството на земеделието. Те ми казаха где е агрономството. Отидох при агронома Драганов.
към текста >>

82. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

Донесоха за закуска булгурена супа и айрян.
Как е лек животът с Бога, а как тежък без мир в душата! След упражненията се съблякох по долни дрехи и до 8 часа и 15 минути четох Втора книга на Летовниците до 12 глава, за Соломона и за сина му. След това в 9 бях в училище. Колко много дава слънцето от себе си, кога се понапече човек на него! Аз се чувствувам бодър, весел, обновен. Донесоха за закуска булгурена супа и айрян. Аз изядох супата без хляб и в 10 ч вънка на хубавото слънце започнах да чета от втория том на X серия беседата „Да пожертвуваш живота си". Аз исках да споделя някои мисли с Еленка, понеже скоро не съм й писал. Писмо Любезната в Господа сестра Еленка, Числото 22 април възможно да изразява две успоредни прави, език и символ на великите същества, които работят във вселената, тая сутрин да е действувало и над мене, та по една или друга случайност да бъда още в 2 ч сутринта станал със запалена лампа. Легни в 10 и стани в 2! И то що?
към текста >>

Аз изядох супата без хляб и в 10 ч вънка на хубавото слънце започнах да чета от втория том на X серия беседата „Да пожертвуваш живота си".
След упражненията се съблякох по долни дрехи и до 8 часа и 15 минути четох Втора книга на Летовниците до 12 глава, за Соломона и за сина му. След това в 9 бях в училище. Колко много дава слънцето от себе си, кога се понапече човек на него! Аз се чувствувам бодър, весел, обновен. Донесоха за закуска булгурена супа и айрян. Аз изядох супата без хляб и в 10 ч вънка на хубавото слънце започнах да чета от втория том на X серия беседата „Да пожертвуваш живота си". Аз исках да споделя някои мисли с Еленка, понеже скоро не съм й писал. Писмо Любезната в Господа сестра Еленка, Числото 22 април възможно да изразява две успоредни прави, език и символ на великите същества, които работят във вселената, тая сутрин да е действувало и над мене, та по една или друга случайност да бъда още в 2 ч сутринта станал със запалена лампа. Легни в 10 и стани в 2! И то що? - Мишка, откак съм дошел, всячески се старае да се домогне до даскалските ми блага, покътани в особен долап, заработен в стената.
към текста >>

След вечеря, която бе от картофена супа, и после, като си дойде Мирко, дойде Георги Божилов и след като си замина, аз започнах да пиша реферата си на тема „Материалните условия и творчеството на човешкия дух".
Прочетох, т. е. зачетох на наряда една беседа неделна от XII серия - „Който претърпя докрай, той ще спасен да бъде ", и я дочетох към 11 ч. Към обед до 1 ч написах на Еленка писмо и го занесе Младен, който отиваше на воденица в Годеч. Дойде Владимир Станулов и четох от в. „Братство" статии и се разговаряхме. След вечеря, която бе от картофена супа, и после, като си дойде Мирко, дойде Георги Божилов и след като си замина, аз започнах да пиша реферата си на тема „Материалните условия и творчеството на човешкия дух". Писах до 12 ч и си легнах. 29.Х.1934 год., понеделник Ясен ден, но пред слънцето и около него имаше малко облачета. Деня прекарах като че ли тягостно. Такова ми е душевното състояние. Вечерях у Младенови.
към текста >>

83. I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.

Елена Хаджи Григорова.

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Малко преди ние със Савка сме яли, аз съм сварила една тенджера супа от картофи.
На 7ми Х.1933 г. срещу неделя станах в 2 ч след полунощ. Размишлявах, четох беседа от второто томче - „Неразрешеното", направих си наряда - това трая до 6 ч сутринта. Изпълнена с една тиха радост и доволство, мене се до- дрема, сложих главата си на възглавницата и заспах. Сънувах: Седя на една маса, Савка от дясната ми страна седи, а Учителят седи начело на масата, от дясната ми страна. Малко преди ние със Савка сме яли, аз съм сварила една тенджера супа от картофи. Учителят се хранеше и като видя тенджерата, запита радостно: „Какво ядохте? " Аз му отговорих: „Супа, има и за Вас, Учителю." Той ми каза да Му сипя, защото много обичал супа от картофи. Аз плувах от щастие! След тази картина намерих се пак при Учителя на Изгрева. Готвехме се за закуска.
към текста >>

" Аз му отговорих: „Супа, има и за Вас, Учителю." Той ми каза да Му сипя, защото много обичал супа от картофи.
Размишлявах, четох беседа от второто томче - „Неразрешеното", направих си наряда - това трая до 6 ч сутринта. Изпълнена с една тиха радост и доволство, мене се до- дрема, сложих главата си на възглавницата и заспах. Сънувах: Седя на една маса, Савка от дясната ми страна седи, а Учителят седи начело на масата, от дясната ми страна. Малко преди ние със Савка сме яли, аз съм сварила една тенджера супа от картофи. Учителят се хранеше и като видя тенджерата, запита радостно: „Какво ядохте? " Аз му отговорих: „Супа, има и за Вас, Учителю." Той ми каза да Му сипя, защото много обичал супа от картофи. Аз плувах от щастие! След тази картина намерих се пак при Учителя на Изгрева. Готвехме се за закуска. Като погледнах в салона - няма никой! Веднага запитах: „Къде са братята и сестрите?
към текста >>

84. 24. Общ обед

IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)

В 7 ч вечерта Савка ме извика и през теловете ми подаде една тенджера, пълна със супа от картофи, приготвена от Учителя, който казал няколко пъти на Савка да ме извикала при нея да ядем заедно.
24. Общ обед 3.I.1935 г., четвъртък, 7 ч.с., Изгрев. Време ясно, слънчево, студено. В 7 ч вечерта Савка ме извика и през теловете ми подаде една тенджера, пълна със супа от картофи, приготвена от Учителя, който казал няколко пъти на Савка да ме извикала при нея да ядем заедно. Тенджерата със супата дадох на братята Звездински, а аз отидох при Савка. Вечеряхме и в процеса на яденето разменихме думи върху особеното внимание, което има Учителят към нас. Тенденцията Му ние да се събираме, да дружим, и тази връзка, която се създава, и хармонията между нас, доста ни озадачи и ни накара да се вдълбочим и да се позамислим - като каква работа има да извършим за Господа заедно, че се създават такива отношения помежду ни, които отношения и Учителят ги засилва. Дойде ни една мисъл да се помолим да ни се открие насън с една картина работата, която ще работим заедно. Тя извади тетрадката си със записани стиховете от Притчите.
към текста >>

Тенджерата със супата дадох на братята Звездински, а аз отидох при Савка.
24. Общ обед 3.I.1935 г., четвъртък, 7 ч.с., Изгрев. Време ясно, слънчево, студено. В 7 ч вечерта Савка ме извика и през теловете ми подаде една тенджера, пълна със супа от картофи, приготвена от Учителя, който казал няколко пъти на Савка да ме извикала при нея да ядем заедно. Тенджерата със супата дадох на братята Звездински, а аз отидох при Савка. Вечеряхме и в процеса на яденето разменихме думи върху особеното внимание, което има Учителят към нас. Тенденцията Му ние да се събираме, да дружим, и тази връзка, която се създава, и хармонията между нас, доста ни озадачи и ни накара да се вдълбочим и да се позамислим - като каква работа има да извършим за Господа заедно, че се създават такива отношения помежду ни, които отношения и Учителят ги засилва. Дойде ни една мисъл да се помолим да ни се открие насън с една картина работата, която ще работим заедно. Тя извади тетрадката си със записани стиховете от Притчите. На мене се падна от 8 гл.
към текста >>

85. 7. Петровден

IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)

Приготовляваше се супата.
Отбихме се на една нива, направихме пет минути размишление и пак потеглихме нататък, доволни и радостни. Преди да тръгнем, тук аз измих обущата си, това Савка малко притесни, но нищо, тя извлече три ценни правила през това време. Чувствувахме голямо празненство и тържество. Стигнахме до село Горубляне към 9.40 ч. Върнахме се обратно, без да се спираме и към 11.10 ч бяхме на Изгрева. Приготовляваше се супата. Към 12.30 ч обядвахме общо на масите, хлябът, супата беше от Учителя. Двамата гости - братята сърби, седяха от двете страни на Учителя. Като се нахранихме, изпяхме общо няколко песни. Почерпиха ни вишни. Вечерта в 8 ч имахме концерт.
към текста >>

Към 12.30 ч обядвахме общо на масите, хлябът, супата беше от Учителя.
Преди да тръгнем, тук аз измих обущата си, това Савка малко притесни, но нищо, тя извлече три ценни правила през това време. Чувствувахме голямо празненство и тържество. Стигнахме до село Горубляне към 9.40 ч. Върнахме се обратно, без да се спираме и към 11.10 ч бяхме на Изгрева. Приготовляваше се супата. Към 12.30 ч обядвахме общо на масите, хлябът, супата беше от Учителя. Двамата гости - братята сърби, седяха от двете страни на Учителя. Като се нахранихме, изпяхме общо няколко песни. Почерпиха ни вишни. Вечерта в 8 ч имахме концерт.
към текста >>

86. 15. Беседи на Рила

IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)

Картофена супа ядохме.
Всички бяха около огъня и пееха: всред тях Учителят, величествен и мощен! 20 август 1935 г., вторник, 4 ч сутринта, Ел-бур Потеглихме в 4 ч всички от лагера с Учителя за Кара-гьол. Луната ни светеше. Целия ден прекарахме там. Върнахме се към 6 ч. Картофена супа ядохме. 21 август 1935 г., сряда, 4 ч сутринта, Ел-бур В 4.30 ч тръгнахме за Молитвения връх. Дойде и Учителят. Имахме хубав изгрев. Учителят ни говори за външна, вътрешна обхода и да ценим приятелите си и най-малкото, което имаме. Това е велик Божествен закон.
към текста >>

Ядохме супа и се прибрахме в къщите си.
Вечерта спах при Василка. 28 август 1935 г., сряда, 6 ч сутринта Не отидох на върха. Духаше вятьр през цялата нощ. Към 9 ч тръгнахме всички към София. В 8 ч вечерта стигнахме. Ядохме супа и се прибрахме в къщите си. 29 август 1935 г., четвъртък Успах се. Станах в 6 ч сутринта. Отидох на упражненията на поляната. Изгрева.
към текста >>

87. 31. Старата и новата работа

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Направихме обща вечеря - картофена супа, при Савка.
Целият изток беше в жълто-оранжев червен цвят, багрите на което се меняваха. Великолепен, разкошен изгрев. По пътя дадох на една жена, млекарка, една беседа - „Аз те познах". Също и Савка и Ангел дадоха по една. В 3.15 ч следобед бяхме вече на Изгрев. Направихме обща вечеря - картофена супа, при Савка. И тъй отпразнувахме тържествено нашия празник при свършването на една тримесечна през есента работа и започване на нова работа за зимата. Благодарихме и вечно ще благодарим за придобивките, които спечелихме - ранното ставане, безстрашието и четенето на Евангелието и Библията. Слава и хвала на Бога и на Учителя, Който ни води в пътя на светлината и постиженията.
към текста >>

88. 3. Писмо на Савка Керемидчиева до Елена Хаджи Григорова от 22. и 23.XI.1924 г. и на Мария Тодорова и Паша Теодорова от 23.XI.1924 г.

I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Имаше борш супа, картофена салата и хляб, след това орехи (мама не намери кестени) и ябълки.
До това време ние си прочетохме 3. гл. от Исая и една беседа. Закусихме сирене, маслини и чай. Учителят ни говори близо до 12.30, много бавно, после обядвахме. Беше и брат ми. Имаше борш супа, картофена салата и хляб, след това орехи (мама не намери кестени) и ябълки. Към 3 ч всички си взехме сладко, а ние още сутринта бяхме си хапнали от него. Учителят си отиде към 4 ч, отиде у К. Русеви, там Сашо Попов щеше да свири. Ние вечеряхме трите с мама салатката, чай, сирене и хляб, и маслини, и орехи. Изпяхме си една песен и тъй отпразнувахме празника на Мъдростта на нашата сестра Елена.
към текста >>

89. 36. Икономия

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Учителят весело каза: - Аз мога за 20 минути да приготвя супата.
36. Икономия Закъснял беше обедът. Учителят весело каза: - Аз мога за 20 минути да приготвя супата. - Как? - На тънко режете картофите, по-бързо става и с по-малко огън. Икономия, чистота, постоянство се иска. Религиозният чувствува, има почит към баща си. Религиозният има цензура на устата си.
към текста >>

90. 73. Христос

Наредихме се в две успоредни линии, помолихме се и с радостни крачки тръгнахме си към дола - Изгрева, дето дежурните сестри чакаха радостно с готова вечеря- супа от картофи за скъпите екскурзианти.
Бог е извън вечните закони, че законът ограничава. Бог, като обича хората, доброволно се е ограничил. Стана време за обед. Наредихме се извън дувара, на полянката, в кръг, четохме молитва и започнахме обяда. В 2 1/2 ч се разставахме и застягахме закъм дома. Наредихме се в две успоредни линии, помолихме се и с радостни крачки тръгнахме си към дола - Изгрева, дето дежурните сестри чакаха радостно с готова вечеря- супа от картофи за скъпите екскурзианти. Вечерята беше много весела.
към текста >>

91. 3. Вегетарианството у Дънов

Едно от най-любимите яденета на Дънов и дъновистите е картофената супа: добре разварени няколко картофа, добре подсолени, подправени с лимонов сок и с листа от магданоз.
Кой копае днес лозето: който пие вино и ракия или който яде чист пшеничен хляб? Бог е създал гроздето, а виното и ракията са човешко изобретение. Дънов наистина търси средство за консервиране на гроздето, като го слага в стърготини от корк върху тавана си. Той е пчелар - неговите десетина кошера и досега се намират на поляната на Изгрева. Той препоръчва да се ядат в изобилие картофи. Едно от най-любимите яденета на Дънов и дъновистите е картофената супа: добре разварени няколко картофа, добре подсолени, подправени с лимонов сок и с листа от магданоз. Твърде често се яде варено жито, на което Дънов отдава особено значение. Той препоръчва да се прекарат десет-петнадесет дни на изключително житен режим. Самото житно зърно е символ на живота: как човек преживява състояние, когато е поставен при неблагоприятните условия на живота, започва да развива своята „духовна природа", как пуска корени чрез своето съзнание в света на осъзнаване законите, които движат живота, които са именно любов, мъдрост и истина, как дълбоко разбира, че целта и смисълът на живота е да се жертвуваш съзнателно за доброто на колектива, на човечеството. Дънов счита, че яденето десетина дни само на жито е добро „упражнение". В менюто на Дъновите последователи са включени, наред с картофите, всички видове зеленчуци: чушки, кромид, домати, боб, грах, моркови, зеле, алабаш, гулия, чесън, цвекло, керевиз.
към текста >>

В петък на обед се сервира традиционната картофена супа с лимонов сок, магданоз, добре осолена, но без никаква мазнина.
В реда на мисълта, че „човек е преди всичко дух", че тялото е „облеклото на духа", че „за да може духът да развие своето висше съзнание", повечето от последователите прекарват периодически дни на пълно въздържание от храна. През тия дни не се яде никаква храна и не се пият никакви течности. Счита се като редовно препоръчана „почивка" по един ден седмично - 24 часа - никаква храна. Това е денят петък - „денят на Венера". Обикновено храненето спира след обеда в четвъртък, като не се вечеря в четвъртък и не се закусва в петък сутринта. В петък на обед се сервира традиционната картофена супа с лимонов сок, магданоз, добре осолена, но без никаква мазнина. Повечето от последователите на Дънов са прекарали или прекарват много по-дълъг период на постене: пълно въздържане от храна 3 дни - 72 часа - е много често прилагано „упражнение". Мнозина прекарват пълен пост цели 10 дни. През това време се прави духовно подвижничество, четат се беседи. Текущата работа не се прекратява, но се съкращават грубите физически натоварвания. За околните това се изразява в рязко стапяне на чертите на лицето, намаление теглото на тялото от по 6-7 килограма.
към текста >>

Следва внимателно захранване, естествено - с традиционната картофена супа, плодови сокове и постепенно преминаване към обикновената храна.
Повечето от последователите на Дънов са прекарали или прекарват много по-дълъг период на постене: пълно въздържане от храна 3 дни - 72 часа - е много често прилагано „упражнение". Мнозина прекарват пълен пост цели 10 дни. През това време се прави духовно подвижничество, четат се беседи. Текущата работа не се прекратява, но се съкращават грубите физически натоварвания. За околните това се изразява в рязко стапяне на чертите на лицето, намаление теглото на тялото от по 6-7 килограма. Следва внимателно захранване, естествено - с традиционната картофена супа, плодови сокове и постепенно преминаване към обикновената храна. Някои са прекарали още по-сурови пости: дори по 15-20 дни пълно въздържане от храна и вода. Следва десетина дни постепенно връщане към обикновената храна. Всички са издържали изпитанието с успех, без трайни повреди за здравето. Напротив, „придобили ценни опитности", утвърдили „своята духовна природа", „пораснали в любов и светлина". За тая цел са и прилагани повече „посрещания на Изгрева", разходки всред природата, молитви, четения на беседите на Учителя.
към текста >>

92. 4. Пролетната очистителна диета според „Бялото Братство

Прекъсването на пролетната диета се извърши според традициите на братството, като групово се направи общ обед, на който се сервира изключително гореща супа от коприва и картофи, достатъчно осолена, без мазнини, с лимон и чер пипер, с много малко хляб, малък къс портокал.
Наред с това се покачваше нетърпението да се свърши по- скоро диетата и да се пристъпи към обикновена храна. Наред с това беше много нагледно твърде намаленото количество на урината - едвам 450 куб. см за денонощие. Напротив, урината имаше голяма концентрация - 1030 и в изобилие утайки и тъмночервен пигмент. Тялото беше олекнало с три килограма в сравнение с началното тегло. Прекъсването на пролетната диета се извърши според традициите на братството, като групово се направи общ обед, на който се сервира изключително гореща супа от коприва и картофи, достатъчно осолена, без мазнини, с лимон и чер пипер, с много малко хляб, малък къс портокал. Това се оказа за първо ядене напълно задоволително. Първата вечеря беше наситена с повече калорична храна. Заключение и поуки: Пролетната очистителна диета на Бялото Братство представлява интерес като диета на намален внос на белтъци и тлъстини, значително намалени въглеводи [въглехидрати], нормално количество витамини и растителни киселини. Поради недоимъчното състояние на белтъците и мастите, диетата бимогла да се препоръча като средство за почистване на мъчно разтворимите белтъци от рода на холестерина, алфа и гама глобулините, или обобщено, като мероприятие, насочено към освежаване („подмладяване") на организма през зрялата или напредналата възраст, Д-р Стефан Кадиев Д-р Стефан Кадиев - бул. Патриарх Евтими 16, тел.
към текста >>

93. 49. Свободният и нарочен стол за Олга Славчева

Пищна, хубава вечеря бяха приготвили домакините: след картофената супа трябваше да следват приумици на вегетарианското кухненско изкуство.
Тя се радваше безкрайно много, че ще има възможност да бъде макар само за малко при Учителя. Докато приготвяха за вечеря, домакинята нито веднъж не беше я поканила да присъствува на вечерята, но Олга не можеше по никой начин да допусне, че се касае до преднамерен отказ да бъде поканена. Като не искаше да бъде чакана, щом се свечери, тя се приготви да присъствува на вечерята. Тя се изми, среса и облече най-новите си дрехи. Така приготвена, тя чакаше времето за вечерята, като се зачете в един том от беседите. Пищна, хубава вечеря бяха приготвили домакините: след картофената супа трябваше да следват приумици на вегетарианското кухненско изкуство. Вечерята трябваше да завърши с баница и с торта и накрая - с истинско кафе. Учителят наистина дойде и се поведе разговор. Времето течеше и домакинята започна да принася ястието. Супата и картофите, лимоните бяха сложени, беше прочетена молитвата, но Учителят не вкусваше от ястието. Не вкусваха и домакините, които чакаха пръв да посегне гостът.
към текста >>

Супата и картофите, лимоните бяха сложени, беше прочетена молитвата, но Учителят не вкусваше от ястието.
Така приготвена, тя чакаше времето за вечерята, като се зачете в един том от беседите. Пищна, хубава вечеря бяха приготвили домакините: след картофената супа трябваше да следват приумици на вегетарианското кухненско изкуство. Вечерята трябваше да завърши с баница и с торта и накрая - с истинско кафе. Учителят наистина дойде и се поведе разговор. Времето течеше и домакинята започна да принася ястието. Супата и картофите, лимоните бяха сложени, беше прочетена молитвата, но Учителят не вкусваше от ястието. Не вкусваха и домакините, които чакаха пръв да посегне гостът. А Той не посягаше и все като че чакаше някого. - Ами Олга къде е? - запита Той най-после. - Тя излезе някъде на лекции - отговори домакинята наслуки.
към текста >>

Супата вече изстиваше.
- Ами Олга къде е? - запита Той най-после. - Тя излезе някъде на лекции - отговори домакинята наслуки. Учителят почака. Приказките вървяха една след друга, много интересни, но никой не посягаше към ястието. Супата вече изстиваше. Учителят тоя път каза настойчиво: - Проверете, рекох, може би пък да е тука Олга! Дойде детето на домакините и я покани. До Учителя имаше един свободен стол. Той го посочи и рече: - Ето ти стол, заповядай, Олга! Олга седна на трапезата и яденето протече при най-добро настроение за Учителя и за всички, които бяха около масата.
към текста >>

94. 54. Мария Здравкова Милева. 54.10. Супа от небелени картофи

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

54.10. Супа от небелени картофи Беше много отдавна, по времето на Учителя.
54.10. Супа от небелени картофи Беше много отдавна, по времето на Учителя. Бях дежурна един петъчен ден на картофена супа. Рано сутринта, току-що бях поела дежурството и се готвех да почна да беля картофите със сестрите-помощнички, пристигна в кухнята Учителят. Той ни поздрави с леко вдигане на ръка и приближи. - Ангелска супа ще готвите днеска, а? Рекох, добре е да не белите картофите, а да ги измиете много хубаво и да ги сложите в казана да врат цели.
към текста >>

Бях дежурна един петъчен ден на картофена супа.
54.10. Супа от небелени картофи Беше много отдавна, по времето на Учителя. Бях дежурна един петъчен ден на картофена супа. Рано сутринта, току-що бях поела дежурството и се готвех да почна да беля картофите със сестрите-помощнички, пристигна в кухнята Учителят. Той ни поздрави с леко вдигане на ръка и приближи. - Ангелска супа ще готвите днеска, а? Рекох, добре е да не белите картофите, а да ги измиете много хубаво и да ги сложите в казана да врат цели. Като уврат, ще ги извадите, ще ги обелите и пак ще ги пуснете в същата вода.
към текста >>

- Ангелска супа ще готвите днеска, а?
54.10. Супа от небелени картофи Беше много отдавна, по времето на Учителя. Бях дежурна един петъчен ден на картофена супа. Рано сутринта, току-що бях поела дежурството и се готвех да почна да беля картофите със сестрите-помощнички, пристигна в кухнята Учителят. Той ни поздрави с леко вдигане на ръка и приближи. - Ангелска супа ще готвите днеска, а? Рекох, добре е да не белите картофите, а да ги измиете много хубаво и да ги сложите в казана да врат цели. Като уврат, ще ги извадите, ще ги обелите и пак ще ги пуснете в същата вода. Защо, за какво - не обясни. Само толкова. Но аз, нали съм превзета аристократка, казах: - А, Учителю, няма да бъде чисто така.
към текста >>

И моя милост си обели картофите и си направи ангелска супа както си знаеше.
Но аз, нали съм превзета аристократка, казах: - А, Учителю, няма да бъде чисто така. Ще ги пипат толкова ръце, може някой косъм да падне... - и т. н. Той не каза повече нищо. Обърна се и си отиде. И нито после, нито никога вече не ми повтори за това. И моя милост си обели картофите и си направи ангелска супа както си знаеше. И продължи да си я прави така, с белени картофи, до ден днешен. Колко глупава съм била да противореча на Учителя! Сега чета в разни списания статии, че както плодовете, така и картофите съдържат в кората си разни витамини и минерални вещества и се препоръчва да не се белят картофите, а да се сваряват предварително, да се обели тънката им кофица и да се готвят в същата вряла вода. Същото, както Учителят ми каза това преди, може би, 20 години! Колко съм била глупава!
към текста >>

95. 6. Една утрин при Бялото Братство. Утринните гимнастики в лагера на „дъновистите. Едно реабилитирано българско религиозно движение