НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
112
резултата в
58
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
47) На границата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И това е лесно обяснимо, защото светът в
субстанцията
си от двете начала – материя и Дух – е в пълно единение, и ако ние го делим на две страни, това е поради ограниченост.
НА ГРАНИЦАТА57 Съвременната наука все повече се приближава до границата между видимия и невидимия свят. Нещо повече, тя даже е встъпила в областта на неизследвани светове.
И това е лесно обяснимо, защото светът в
субстанцията
си от двете начала – материя и Дух – е в пълно единение, и ако ние го делим на две страни, това е поради ограниченост.
Този важен завой в науката е плод не само на философски обобщения, а и на нови научни факти. Натрупаният фактически материал вече дава друга характеристика на научните проблеми и съвсем ново направление на изследванията. Например при проучвания в биологията е доказано, че психичните фактори играят важна роля както при физиологичните процеси, така и при изменението на видовете. Днес е установено, че душевните изживявания оказват влияние върху химическите процеси в организма. Да вземем за пример психичната секреция: ако се покаже на едно куче храна, според това какъв по-точно вид е, тя ще повлияе върху качеството на съответния сок, годен за нейното смилане.
към текста >>
2.
59) Обяснителни бележки
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
7. Жорж Лаковски – учен, който изучава в началото на ХХ век радиовълните, радиестезията, радиобиологията и радиацията като прояви на една основна нематериална
субстанция
, която е основа на всички видове лъчи, чрез сгъстяването на която се образува материята.
Изследва силата, комбинирана от енергията, магнетизма и топлината, излъчвани от живите същества, която нарича Одинова сила по името на германския бог Один. 5. Д-р Гастон Дюрвил – френски лекар, изучаващ в началото на ХХ век физиогномиката, която разглежда като учение за определяне на психо-емоционалното състояние, характера, болестните предразположения, общото здравословно състояние и съдбата на човека. Прави опити за определяне на въздействието на човешките енергии върху растенията. 6. Александър Гурвич (1874–1954) – руски биолог, работил в областта на цитологията, ембриологията, биофизиката и теоретичната биология; професор в университета в Симферопол (Крим), който е изследвал физиологията на клетъчното деление (митоза). Въвел е понятието „морфогенетическо поле“ и открива и изследва особени митогенетични лъчи в растенията и животните, чрез които те си влияят чрез индукция.
7. Жорж Лаковски – учен, който изучава в началото на ХХ век радиовълните, радиестезията, радиобиологията и радиацията като прояви на една основна нематериална
субстанция
, която е основа на всички видове лъчи, чрез сгъстяването на която се образува материята.
8. Квакери (или Общност на приятелите) – християнска група от анабаптисткия клон на протестантството. Основана е в Англия през 1650 г. от Джон Фокс. Квакерите са убедени във възможността човек лично да познае Бога и отхвърлят тайнствата на християнството. Те са силно социално ангажирани и са пацифисти.
към текста >>
3.
83) Разумност в Природата и в човека
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всъщност светлината е проникната от музика и хармония и точно такава
субстанция
изпълва цялата Природа.
Щом създадем интимни връзки с тези живи части, те ще ни проговорят. Една възвишена хармония – изявление на тяхното естество, се разлива наоколо им. И когато човек се яви пред тях със свещено чувство, той непременно ще долови чрез интуицията си хармонията и музиката – съдържанието на идеите, с които говорят живите съставни части на Природата. Всякога съзерцанието на Природата ражда в човека идеи. Природата е извор на идеи.
Всъщност светлината е проникната от музика и хармония и точно такава
субстанция
изпълва цялата Природа.
Първо тя се долавя интуитивно, а когато човек възприеме слънчевата светлина с душата си, у него ще се родят нови идеи, целият товар, който носи на раменете си, ще се снеме и той ще има импулс за дейност. Слънчевите лъчи всякога говорят и идеите, които са ни разкрили вчера, няма да ги повторят днес. Разумната Природа всеки ден донася нови откровения и ако човек е чист и с будно съзнание, то вътрешният му живот ще се изгражда само чрез нови познания. За да се раздвижат спящите сили на душата, трябва да се съзерцават природните красоти като изявление на разумни сили. Така вътрешните дарби се развиват и се събуждат силите на душата.
към текста >>
4.
001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В богоявленската мистерия при река Йордан е описано как тридесет годишният човек Исус влиза във водата и над него слиза Духа като Абсолют, като единна космична
субстанция
.
Кой е Петър Дънов - човек като всички нас, философ, проповедник, религиозен реформатор, гений, светия или божество? От висотата на какво говори той своето Слово? Издателите не са в състояние да дадат дефиниция. Но в съзнанието на един индиец, например, личността на духовния Учител има твърде ясен нравствен, та дори и социален статут, докато за рационалното европейско съзнание това е мъгляво и отвлечено понятие, будещо в много българи недоверие и подозрение. Явно "сетивата" за Учител са на последно място интелектуални, затова ще си помогнем с образни внушения от Евангелието.
В богоявленската мистерия при река Йордан е описано как тридесет годишният човек Исус влиза във водата и над него слиза Духа като Абсолют, като единна космична
субстанция
.
В акта на това посвещение Исус става Христос - човешка монада (Син Човечески), любовна субстанция за всечовешката психична феноменология. Личността на Исус се претопява, а физическото му тяло се използва като триизмерен инструмент на Абсолюта. Гласът на Исус започва да говори от името на непонятни за обикновеното съзнание категории: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". Петър го идентифицира като Христос, а последователите се обръщат към него с "Рави" (Учителю). Исус Христос е абсурдното за интелектуалното мислене тъждество между дух и плът, фантастичното примирение между човек и Бог.
към текста >>
В акта на това посвещение Исус става Христос - човешка монада (Син Човечески), любовна
субстанция
за всечовешката психична феноменология.
От висотата на какво говори той своето Слово? Издателите не са в състояние да дадат дефиниция. Но в съзнанието на един индиец, например, личността на духовния Учител има твърде ясен нравствен, та дори и социален статут, докато за рационалното европейско съзнание това е мъгляво и отвлечено понятие, будещо в много българи недоверие и подозрение. Явно "сетивата" за Учител са на последно място интелектуални, затова ще си помогнем с образни внушения от Евангелието. В богоявленската мистерия при река Йордан е описано как тридесет годишният човек Исус влиза във водата и над него слиза Духа като Абсолют, като единна космична субстанция.
В акта на това посвещение Исус става Христос - човешка монада (Син Човечески), любовна
субстанция
за всечовешката психична феноменология.
Личността на Исус се претопява, а физическото му тяло се използва като триизмерен инструмент на Абсолюта. Гласът на Исус започва да говори от името на непонятни за обикновеното съзнание категории: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". Петър го идентифицира като Христос, а последователите се обръщат към него с "Рави" (Учителю). Исус Христос е абсурдното за интелектуалното мислене тъждество между дух и плът, фантастичното примирение между човек и Бог. Тези евангелски аналогии предлагаме на читателя, ако все пак той се опита да разграничи личността на Петър Дънов от Духа на Учителя, нещо, което други правя г чрез инструмента на вярата и интуицията.
към текста >>
Субстанцията
е любещ субект или с други думи, тя е Христос, който може да се опита.
Такова едно възприемане би било твърде едностранчиво, но съвсем обичайно като интелектуален разрез. В този смисъл може да дефинираме Словото като трансцедентна система, която чрез идейно разгръщане и методологично приложение възвръща първичната чистота на християнството. В тази философия се изповядва субстанциалната същност на Любовта, която съживява абстрактната отвъдност на Абсолюта, на Бога, привнася им екзистенциални измерения. Любовта е, която придава на Абсолюта непосредственост, противно на неговата спекулативна опосредственост като резултат. Ако си послужим с хегелови перифрази, Любовта е трансцедентно тъждество - непомрачена еднаквост на субекта в себе си и ставането му като потенция.
Субстанцията
е любещ субект или с други думи, тя е Христос, който може да се опита.
Между Абсолюта в себе си и крайния резултат от неговото ставане стои Христос като методологично основание на това ставане. Христос е посредникът, който примирява човешкото и Божественото. Той е човешкото познание за Бога, следователно Любовта е гносеологичен метод. С друг, по-рационален прочит на Словото могат да се намерят евристични аналогии със съвременната астрофизика, психология и биология. Те не се нуждаят от обяснения.
към текста >>
5.
63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Ако сега на Плутон живеят същества и имат тела, устроени по същия начин, със същата
субстанция
, каквато имат елементарните частици, а защо не, то те ще могат да приемат сили за своя живот и нужди от това небесно силово поле, от този Необятен Силов Океан.
И там живеят разумни същества и то от по-голям ранг, отколкото на другите планети. Ние ще приемем, че тяхната разумност е толкова голяма, че те могат да черпят енергия от мировия, необятен по своето могъщество, Силов Океан. Как? Елементарните частици, открити през 30-те години на нашия век, идват на Земята с непонятна за нашите представи енергия. Тази енергия не могат да вземат от Слънцето, нито пък от другите слънца, защото в определено време те биха се изчерпали. Отговор на този въпрос даде геният на атомната физика Енрико Ферми като каза, че тези частици вземат енергия от мировото космично силово поле.
Ако сега на Плутон живеят същества и имат тела, устроени по същия начин, със същата
субстанция
, каквато имат елементарните частици, а защо не, то те ще могат да приемат сили за своя живот и нужди от това небесно силово поле, от този Необятен Силов Океан.
С Учителя ние се спирахме на онези ярки, трепкащи светила по небесната сфера - звездите, които и с най-силния телескоп, поради своята грамадна отдалеченост, се виждат само като кръгчета. Те са слънца, като нашето Слънце. Небесни тела, които дават и само дават светлина и потоци сили, които носят живота. Около тях, както и около нашето Слънце е повече от сигурно, че има планети, които получават и използват тези дарове. Благодарение на прецизността на новите фотографски методи през 1943 година можа да се установи присъствието на тъмни спътници, планети, около сравнително близки звезди.
към текста >>
6.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Под този импулс Земята ще се преобрази и одухотвори, и ще се превърне в края на този космичен период в етерно небесно тяло и в един по-следващ период в астрално небесно тяло, като материалната
субстанция
постепенно се ефиризира.
Както казах в началото, развитието се извършва чрез ред последователни импулси, които идват от Духа. Има импулси, по-големи и по-малки. Един голям импулс, какъвто е Христовият, който обхваща цялата планетна еволюция и цялото бъдеще на човечеството, се провежда и проявява последователно, на етапи. То е като едно мощно течение, на което като турят преграда в известно направление, то се отбива в друга посока, но неотклонно върви все напред и прониква в живота на човека и човечеството, и на цялата Земя. Защото Христовият импулс обхваща както човека и човечеството, така и цялата Земя.
Под този импулс Земята ще се преобрази и одухотвори, и ще се превърне в края на този космичен период в етерно небесно тяло и в един по-следващ период в астрално небесно тяло, като материалната
субстанция
постепенно се ефиризира.
Това ефиризиране се извършва чрез постепенно повдигане в по-висшите сфери на Битието, където налягането се намалява и материята става по-ефирна. Защото твърдостта на материята зависи от налягането и от посоката на действието на силите, които работят в нея. До времето на Христа Земята като цяло се движеше надолу, т.е силите, които действуваха, имаха едно движение към центъра на Земята и затова материята се сгъстяваше все повече и повече. След Христовия импулс се внесоха нови сили в земното развитие, с което на действуващите на Земята сили се даде възходящо направление и Земята започна да се издига нагоре, и земната материя започна да се освобождава от онова голямо налягане, под което се намираше и постепенно започна да се разрежда. Така постепенно ще дойде ден, когато Земята ще се превърне в етерно състояние, след това в астрално и в още по- далечно бъдеще в състояние, каквото съществува в Божествения свят.
към текста >>
7.
ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
За Платон мисълта не е свойство на душата, а нейна
субстанция
, нейна същина, така че душата е самото мислене.
А онова, което получава движението си от нещо друго, е преходно. Онова, което се движи само е принцип, защото има произхода, началото си в самото себе си, а не го получава от друго нещо. Също така Духът не може да престане да се движи, защото престава да се движи онова, което е получило движението си от нещо друго. По такъв начин истинският живот на Духа в и за себе си е съзнанието за Абсолютността и свободата на самото Аз. Безсмъртното не подлежи на изменение.
За Платон мисълта не е свойство на душата, а нейна
субстанция
, нейна същина, така че душата е самото мислене.
А мисленето е дейност на общото, на цялото, на Бога. Според Платон душата е съществувала сама за себе си преди да живее в тялото и след това се спуска в материята, съединява се с нея, осквернява се от нея и е предопределено отново да напусне материята, преминавайки през процеса на прераждането. Във Федон или За душата Платон казва: „Както тялото, така и всичко, което се отнася до него, е пречка за стремежа към Мъдростта, което е единственото занимание на философа, тъй като сетивата не показват нещата в техния чист вид, тъй както те са сами по себе си и онова, което е истинно се познава чрез отделянето на душата от тялото. Защото справедливостта, красотата, доброто и други подобни на тях са единственото, което е истинското съществуващо, онова, на което е чужда всяка измяна и гибел.
към текста >>
8.
ПЛОТИН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Всички субстанциални неща, които имат трайност, излъчват около себе си от своята
субстанция
една същност, която е зависима от тях.
2) Логосът е проявлението на Абсолютната Същност. Той е Синът, второто Божествено Същество, Божественият разум. Тъй като по такъв начин разумът излиза от Абсолютната Същност без изменение, то е непосредствен отблясък на тази Същност, а не е резултат от волята или разширението. Бог като единица, като Абсолютно Добро е неподвижното и пораждането е Светлина, излъчвана от Него, като Той остава неизменен. Едното свети около себе си, а разумът, Логосът произтича от него, както Светлината на Слънцето.
Всички субстанциални неща, които имат трайност, излъчват около себе си от своята
субстанция
една същност, която е зависима от тях.
Както огънят разпространява около себе си топлина, снегът - студ, цветята - аромат, така и Логосът осветява битието. Онова, което е достигнало до своето съвършенство, преминава в еманация и ухае около себе си. Тъй като Едното е съвършено и без недостатък в себе си, то се прелива и това преливане е породеното. Но това породено се обръща изцяло към Едното, Доброто. Едното е негов предмет, съдържание и изпълнение.
към текста >>
9.
ПРОКЪЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но тази множественост е мировата
субстанция
, от която се поражда света.
Действието е съвсем еднакво с причината, но пораждането не е еднакво с пораждащото. Така тези по-несъвършени единства не са само единства, а тяхното единство е само случайно. Така поражданията се отдалечават все повече от Едното и участвуват по- малко в него. Диалектиката на Прокъл е трудна за конкретизиране, но може да се сведе до следното: Абсолютното Единство като се размножава в много единици, с това произвежда множеството. В това множество съществува вътрешно единство.
Но тази множественост е мировата
субстанция
, от която се поражда света.
Абсолютната Същност е неопределима. Тя е Първичната Единица. Породеното от нея е вече определено, то е двойствеността, двойката, а третото, тройката е едно цяло - единство на определеното и неопределеното или нещо смесено. Едва то е биващото, субстанциалното, Едното-много. В това истинско съществуващо е красотата, Истината и симетрията.
към текста >>
Всяка от тези три триади съдържа в себе си другите, защото във всяка от тях е
субстанцията
, животът и Логосът.
Има още два други реда: животът и Духът. Следователно всичко е троично, тъй като всяко от тези различни неща е троично в самото себе си. А тези три троичности се определят по-точно като Абсолютно битие, живот и Дух. Така те трябва да се схващат духовно и в мисълта. Само идеалният свят е истинното, а самият той съдържа три реда (степени), а тези идеи от триади съставя истинския, идеалния свят.
Всяка от тези три триади съдържа в себе си другите, защото във всяка от тях е
субстанцията
, животът и Логосът.
„Такава е природата на всичко биващо - монада с много възможности, цялостно същество, Едно, което е много. То има в себе си триединството на красотата, на Истината и на симетрията. Красотата съществува заради реда, Истината - заради чистотата, симетрията - заради единството на свързаните. Симетрията е причина, поради която биващото е единство. Истината е причина, поради която то е битие (има същността).
към текста >>
Тя поставя средната триада между себе си и Абсолютната
субстанция
и изпълва мислещия Логос с Божествено Единство.
Отношението на тези троичности е следното: Тъй като първата триада е всичко, но е произлязла от Едното по интелектуален път и непосредствено остава в границата, то втората триада е всичко, но е жива и е в принципа на безкрайността, докато третата триада е произлязла по начина на смесеното. Границата определя първото триединство, неограниченото - второто триединство, конкретното - третото триединство. Всяка троичност съдържа в себе си три момента и тези три реда са най- висшите богове. „Третата троичност поставя около себе си мислещия Логос. Третата триада е Самият Логос.
Тя поставя средната триада между себе си и Абсолютната
субстанция
и изпълва мислещия Логос с Божествено Единство.
Чрез средната триада тя изпълва битието и го обгръща в себе си. Това, третото, не съществува по силата на една причина, както първото битие, нито разкрива вселената, както втората, а съществува като акт и външно проявявайки се, тя е абсолютната граница. Първата триада остава скрита в самата граница и е фиксирала в себе си цялото съществуване на идеалното. Втората триада е също тъй трайна и същевременно се движи напред. Животът се появява, но в нея той е сведен до Единство.
към текста >>
10.
Преводът на Фабр д'Оливие
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
11.И рече Елохим да произведе Земята активно движение, образуващо зародишите на тревите, прорастващи и сеещи семена, плодоносна
субстанция
, принасяща свои собствени плодове и притежаваща в себе си собствена плодоносна сила.
висшите води. И стана залез, стана изгрев, вечер и утро, цел и средство, край и начало на второто феноме- нистическо проявление и състояние на нещата. 9.И рече Той, Съществото на съществата, да се устремят непреодолимо водите под небесата и да се съберат в едно определено място и да се появи сушата (ишабах) и стана така. 10.И нарече Бог сушата Земя (аретц), елемент ограничаващ, последен, краен, а мястото, към което се устремили водите нарече море (имаим), водна безбрежност. И като разгледа тези неща, той ги намери за добри.
11.И рече Елохим да произведе Земята активно движение, образуващо зародишите на тревите, прорастващи и сеещи семена, плодоносна
субстанция
, принасяща свои собствени плодове и притежаваща в себе си собствена плодоносна сила.
И стана така. 12. И Земята произведе из своята утроба трева, растяща и образуваща вродения в себе си зародиш по рода си, плодоносна субстанция, притежаваща в себе си своя собствена сила на плодоносие по рода си. И Той. Съществото на съществата, като разглеждаше създаденото видя. че всичко е добро.
към текста >>
И Земята произведе из своята утроба трева, растяща и образуваща вродения в себе си зародиш по рода си, плодоносна
субстанция
, притежаваща в себе си своя собствена сила на плодоносие по рода си.
9.И рече Той, Съществото на съществата, да се устремят непреодолимо водите под небесата и да се съберат в едно определено място и да се появи сушата (ишабах) и стана така. 10.И нарече Бог сушата Земя (аретц), елемент ограничаващ, последен, краен, а мястото, към което се устремили водите нарече море (имаим), водна безбрежност. И като разгледа тези неща, той ги намери за добри. 11.И рече Елохим да произведе Земята активно движение, образуващо зародишите на тревите, прорастващи и сеещи семена, плодоносна субстанция, принасяща свои собствени плодове и притежаваща в себе си собствена плодоносна сила. И стана така. 12.
И Земята произведе из своята утроба трева, растяща и образуваща вродения в себе си зародиш по рода си, плодоносна
субстанция
, притежаваща в себе си своя собствена сила на плодоносие по рода си.
И Той. Съществото на съществата, като разглеждаше създаденото видя. че всичко е добро. 13.И такова беше захождането и такова беше изгряването, цел и средство, край и начало, трето феноменистическо, проявено състояние. 14.3а да изрази след това своята воля, Елохим рече: Да бъде в етерната разреденост на небесата, центровете на виде- лината и те да управляват движението на разделението на деня и нощта, и да служат за знамения на бъдещето и за деление на времената, и за феноменичното всемирно проявление и за метафизичното изменение на съществата. 15.
към текста >>
Аз ви давам без изключение всяка трева, растяща от вродения и зародиш на повърхността на Земята, също тъй както и всяка
субстанция
, принасяща своя плод и притежаваща в себе си плодоносни могъщества, за да ви служат за храна.
И той стана, Адам, колективно могъщество, универсално съществуване на мъжкия и женския принцип. 28.И Той благослови колективното съществуване, като каза: Радплодявайте се, размножавайте се, населете Земята и подчинете я на себе си. Здраво дръжте властта си във вселената, владейте на рибите в морето, на птиците във въздуха и на всички неща, оживени от жизнените движения на земята. 29.И Той рече още. Съществото на съществата, ето.
Аз ви давам без изключение всяка трева, растяща от вродения и зародиш на повърхността на Земята, също тъй както и всяка
субстанция
, принасяща своя плод и притежаваща в себе си плодоносни могъщества, за да ви служат за храна.
30.А на всички животни на земята, на всяка летяща птица в небесата, на всяко същество от влечугите, което пълзи по земята, на всичко, което притежава вродения принцип оживляващи движения на живот, Аз дадох за храна всяка зелена трева. 31 .Тогаз, като разгледа всички тези неща, които сътвори Той в потенциално могъщество, като съществуващи пред лицето му, Той, Съществото на съществата видя, че те на свой ред са добри. И такъв беше залезът и такъв беше изгревът, целта и средството, краят и началото на шестото феномени- ческо състояние." Както казах, всички явления, които се описват в тази глава, стават в Божествения свят, а не са явления на физическия свят. Те са принципите на физическите явления, това, което съвременната окултна наука нарича първообрази на нещата, а Платон ги нарича идеи, затова тази глава е наречена Принципи.
към текста >>
Тази лукава страст рече на Айша, волевото свойство на Адама: Защо Йехова ви заповяда да не се храните от всяка
субстанция
на органическата сфера?
4.Такъв е процесът на раждането на небесата и земята, според типа на тяхното творение в деня, когато Йехова-Елохим е проявил своето творческо могъщество и е сътворил принципите на небето и земята. Тук за пръв път от казаното досега се употребява думата Йехова-Елохим, вместо само Елохим, което има дълбоко значение, но няма сега да го разгледаме. Третата глава е озаглавена: „Извлечение" с подзаглавие „Проявява се великата противоположност". Ще дам няколко стиха от нея. 1.Инахаш-жар на алчните вътрешни желания, първоначалното привличане, беше влечуща страст на елементалния живот, вътрешният принцип на природата, творение на Йехова.
Тази лукава страст рече на Айша, волевото свойство на Адама: Защо Йехова ви заповяда да не се храните от всяка
субстанция
на органическата сфера?
2.И волевото свойство Айша отговори на това огнено, алчно желание Нахаш: Ние можем без опасност да се храним от субстанциалните плодове на органическата област. Но що се отнася до плода на тази субстанция, която е в центъра на тази органическа окръжност, то Йехова ни рече: Никак не се хранете от нея, да не преситите с нея душата ви, не правете това, иначе вие неизбежно ще умрете. Тогава Нахаш, първоначалното привличане възрази: Не, това не значи, че вие неизбежно ще умрете. Четвъртата глава е озаглавена: „Деятелната множестве- ност". Единното цяло се разделя на множество.
към текста >>
Но що се отнася до плода на тази
субстанция
, която е в центъра на тази органическа окръжност, то Йехова ни рече: Никак не се хранете от нея, да не преситите с нея душата ви, не правете това, иначе вие неизбежно ще умрете.
Третата глава е озаглавена: „Извлечение" с подзаглавие „Проявява се великата противоположност". Ще дам няколко стиха от нея. 1.Инахаш-жар на алчните вътрешни желания, първоначалното привличане, беше влечуща страст на елементалния живот, вътрешният принцип на природата, творение на Йехова. Тази лукава страст рече на Айша, волевото свойство на Адама: Защо Йехова ви заповяда да не се храните от всяка субстанция на органическата сфера? 2.И волевото свойство Айша отговори на това огнено, алчно желание Нахаш: Ние можем без опасност да се храним от субстанциалните плодове на органическата област.
Но що се отнася до плода на тази
субстанция
, която е в центъра на тази органическа окръжност, то Йехова ни рече: Никак не се хранете от нея, да не преситите с нея душата ви, не правете това, иначе вие неизбежно ще умрете.
Тогава Нахаш, първоначалното привличане възрази: Не, това не значи, че вие неизбежно ще умрете. Четвъртата глава е озаглавена: „Деятелната множестве- ност". Единното цяло се разделя на множество. Ще дам няколко стиха от нея. И позна Адам, всемирният човек, Ева, елементалното съществуване като свое волево свойство, и тя зачена и роди Каина - силният, мощният преобразовател, който завзема, централизира и уподобява на себе си, и тя (Ева) рече: Аз образувах според моята природа интелектуален принцип от същото това вещество и по подобие на Йехова.
към текста >>
2.Произведенията, произлезли от същността, символически наречена Яфет (което означава абсолютното пространство, в което са се образували и получили развитие под действието на биологическите закони, дейс- твуващи в нашата Слънчева система), са били: елементарната
субстанция
на силата, силата на свойството на размножаването и еластичността, свойството на безконечната делимост и измеримост, свойството на разтегливост, движение разширяващо се, принцип на усещане и свойство да се появява под определена безстрастна форма.
2.Употребявайте за храна от всичко от това, което съдържа в себе си принципи на движение и живот. Аз ви давам всичко това без изключение, също както и зелената трева. З.Но що се отнася до телесното вещество, което обладава в душата си еднородни принципи, съдържащи се в кръвта, такива да не употребявате за храна. Десета глава е озаглавена „Събирателно и образуващо могъщество". Геология. 1.Ето символическите характеристики на синовете на Hoax (Покоят на елементарната природа): Шема, Хама и Яфета и техните рожби, които произлязоха от тях след великия воден катаклизъм.
2.Произведенията, произлезли от същността, символически наречена Яфет (което означава абсолютното пространство, в което са се образували и получили развитие под действието на биологическите закони, дейс- твуващи в нашата Слънчева система), са били: елементарната
субстанция
на силата, силата на свойството на размножаването и еластичността, свойството на безконечната делимост и измеримост, свойството на разтегливост, движение разширяващо се, принцип на усещане и свойство да се появява под определена безстрастна форма.
З.Деятелността на елементалната събирателна сила е родила скрития огън или топлината, разредяването или силата на разширението и разпространението, и плътността или причината на всемирната телесност. 4.От свойствата, които са родили разтегливостта, са произлезли: Това свойство на материята, което позволява да се прояви действие, изразявано с глаголи да върши ефирно разредяване и месене, и второ, симпатическият се движещ принцип на естествените взаимни интензивни отблъсквания и привличания. От превода на Фабр д'Оливие завесата, която открива тайните на творението малко се повдига и се вижда, че творението, за което се говори в първата глава специално, е станало в Божествения свят. Тогава са създадени първообразите на нещата. Шестте дена на творението, това са шест епохи, шест периода на космично творчество, през които минава творението, при което творение първичните образи се обличат във все по-плътни обвивки и се свързват с все повече и повече сили.
към текста >>
11.
Учителят за „Битието'
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В седмия стих се казва: И образува Йехова-Елохим
субстанцията
на Адам от есенцията на най-тънките частици на адамическия елемент и вдъхна в него интелектуалното битие на есенцията (Нешама) от излъчващия се живот, и стана Адам жива, универсална душа.
в Ума на Бога. Така са създадени небето и земята и действу- ващите в тях закони. И казва се по-нататък, че в седмия период си почина. Във втората глава се описва как този сътворен в Ума на Бога свят постепенно се реализира най-първо в по-висшите полета и най-после се явява физическата земя с изгонения от рая Адам. В тази втора глава Бог се явява вече под името Йехова Елохим, което има своето дълбоко значение, за което няма да се спирам.
В седмия стих се казва: И образува Йехова-Елохим
субстанцията
на Адам от есенцията на най-тънките частици на адамическия елемент и вдъхна в него интелектуалното битие на есенцията (Нешама) от излъчващия се живот, и стана Адам жива, универсална душа.
Тук трябва да кажа, че според тайното учение на Мойсей, духовната природа на човека се състои от три части, които той нарича съответно Нефеш, Руах и Нешама. Това са трите елемента на човешката душа, които в съвременната окултна наука се наричат сетивна душа, разумна душа и съзнателна душа. Сетивната душа е свързана с астралното тяло; разумната душа е свързана с менталното тяло, а съзнателната душа е свързана с причинното тяло. Нефеш е сетивната душа, Руах е разумната душа, а Нешама - съзнателната душа, наричат я още Божествена душа, носител на Божествения Дух. В осмия стих на втората глава се описва създаването на Едемския рай.
към текста >>
на желанията, което е Дървото на живота и растителната
субстанция
на доброто и злото.
от предшествуващия космичен период - Лунния, когато се е създало астралното тяло на човека, който период е имал за задача да организира астралния свят. В този свят е бил поставен Адам да живее, който е бил създаден за бъдещата вечност, т.е. за следващия космичен период, Земния. След това се говори, че Бог насадил в рая различни дървета, между които и Дървото на живота и Дървото за познаване на доброто и злото. От превода на Фабр д'Оливие се вижда, че в този астрален свят става известно диференциране на силата на материята и се явява принципът на живота, т.е.
на желанията, което е Дървото на живота и растителната
субстанция
на доброто и злото.
В десетия стих се казва: „И изтичаше светлинна еманация като широка река из тази чувствена сфера, за да оживява това органическо пространство, която светлинна еманация се разделяше на четири течения, които са четирите елементарни стихии или сили, които ограждат астралния свят." Това са четирите стихии на етерния свят, който огражда астралния свят. След като постави Адам в рая, Бог му казва от какво да се храни - да се храни с растителна храна, а от Дървото за познаване на доброто и злото да не яде. В обикновения превод е казано, че Бог каза на Адама, че в който ден яде от това дърво, ще умре. В превода на Фабр д'Оливие е казано: „Но от произрастващото Могъщество на физическото знание на добро и зло да не вкусваш, защото в този ден, когато ти вкусиш от него, ти ще преминеш в друго състояние и ще умреш за сегашното си състояние." От този превод се вижда, че Дървото за познаване на доброто и злото е един принцип, с който човек ако се свърже, ще промени начина на своето съществуване - ще трябва да напусне астралния свят и да слезе във физическия свят.
към текста >>
Фабр д'Оливие превежда този стих по следния начин: „И рече Адам, като изрази мисълта си - ето, това е истинска
субстанция
от моята
субстанция
, форма от моята форма и той я нарече Айша, деятелно волево свойство, поради разумния волев принцип Айш, от който беше извлечена
субстанцията
." И по-нататък се казва: „Интелектуалният човек Айш трябва да остави баща си и майка си и да се съедини със своята интелектуална другарка Айша, със своето волево свойство, та по такъв начин да станат едно същество в една форма." Айш е разумният човек, мъжкият принцип.
Това е много дълбок окултен символ. Ребрата са в средната част на тялото, част от средния човек, ограждат дробовете, където е седалището на женския принцип в човека (Ел Шадай). Изваждайки ребро, това значи изваждане на женския принцип навън от човека. С това става поляризирането на човека на мъжки принцип - дух и на женски принцип - душа, които досега са били обединени заедно. След поляризирането Мойсей употребява вече за човека имената мъж и жена, които на еврейски се наричат Айш - мъж, и Айша - жена.
Фабр д'Оливие превежда този стих по следния начин: „И рече Адам, като изрази мисълта си - ето, това е истинска
субстанция
от моята
субстанция
, форма от моята форма и той я нарече Айша, деятелно волево свойство, поради разумния волев принцип Айш, от който беше извлечена
субстанцията
." И по-нататък се казва: „Интелектуалният човек Айш трябва да остави баща си и майка си и да се съедини със своята интелектуална другарка Айша, със своето волево свойство, та по такъв начин да станат едно същество в една форма." Айш е разумният човек, мъжкият принцип.
Ето какво казва за обяснение на това Фабр д'Оливие: „Тук за пръв път се явява това име, дадено на човека, след като Йехова каза, че не е добре Адам да остане сам в уединение на своята универсалност и заради това сътвори му неговата индивидуалност - помощница, другарка, сътворена от неговата Светлина и имаща назначение да отразява неговия образ. Авторът на космогонията не произвежда името Айша от името Адам, тъй като Адам като вселенски човек, сътворен мъж и жена, не може да има другар и самата дума не е от женски род. Думата Адамах, която е от женски род, съвсем не означава вселенската жена, но изразява от себе си елементалния принцип на Адам и потенциалния, двуполовия принцип. Авторът на кос- могонията на няколко пъти повтаря това, за да не остане ни най-малко съмнение какво нещо е тази другарка, тази помагаща сила, както това е изразено с думата Хезер. Това е волята, волевото свойство на човека.
към текста >>
12.
Щайнер за „Битието'
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той съдържа сили, които диференцират
субстанцията
, разделяйки и организирайки я.
При кондензацията на топлината в газообразно състояние във възходяща степен, се отделя Светлина, която на еврейски е означена с думата „Хашамаим", която обикновено се превежда с думата Небе. Така че при кондензацията на топлината във въздух, във възходящо направление се отделя Светлина, светлинен етер. При кондензацията на въздуха във вода, във възходяща степен се явява един още по-тънък етер, който не се схваща със сетивата. Силите на този етер са които управляват химическия строеж, комбинирането на субстанциите помежду им, тяхното организиране. Това е звуковият или химическия етер.
Той съдържа сили, които диференцират
субстанцията
, разделяйки и организирайки я.
Когато водата се кондензира да породи твърдата материя, във възходяща степен се отделя един още по-тънък етер, който действува в самите недра на звуковия етер и в химическите процеси. Този по-висш етер прониква звуковия етер също така. както мисълта прониква звуковете, произнесени от нашата уста и прави от тях думи. Това. което трансформира по този начин един прост звук в дума, изпълнена със съдържание и смисъл, е този по-тънък етер от звуковия, който прониква звуковия етер и упражнява едно космично въздействие, и дава смисъл на звуковете, организиращи вселената. Това е Словото, организиращо пространството.
към текста >>
И след това разделяне на Светлината от тъмнината: Светлината отива нагоре, а тъмнината остава с по-гъста
субстанция
, която наричаме Земя.
което трансформира по този начин един прост звук в дума, изпълнена със съдържание и смисъл, е този по-тънък етер от звуковия, който прониква звуковия етер и упражнява едно космично въздействие, и дава смисъл на звуковете, организиращи вселената. Това е Словото, организиращо пространството. И това Слово, смесено по този начин със звуковия етер, то е същевременно и началото на живота, това е подвижният и действуващ живот. В тези висши еманации при кондензацията действуват висшите сили на душата на елохимите. И когато в Битието се казва, че Бог е рекъл да бъде Светлина и станало Светлина, подразбира този именно процес на кондензация на топлината, при която се отделя Светлина.
И след това разделяне на Светлината от тъмнината: Светлината отива нагоре, а тъмнината остава с по-гъста
субстанция
, която наричаме Земя.
а Светлината наричаме Небе. След това в Битието се описва делото на седемте дена - как Бог в шест дни създал света с всичко в него и в седмия ден си починал. В основата си всичко това, което Библията описва в това дело на шестте дни, е едно възкресяване на онези предшествуващи състояния - Сатурновия, Слънчевия и Лунния периоди, но под един нов аспект и възобновена форма. Как трябва да разбираме това, което се описва в делото на шестте дни? Първо трябва да кажем, че ние със сетивата си не бихме могли да наблюдаваме това, за което се говори в Битието.
към текста >>
Те са резултат на една кондензация, която се е извършвала под влиянието на престолите или духовете на волята, които чрез жертвата, която са направили в началото, са дали началото на тази първична
субстанция
.
Този документ, който поради невъзможността, в която се намират съвременните езици да преведат живите слова, би останал завинаги неразбран без помощта на окултното знание." За да разберем Битието, трябва да имаме предвид основния принцип на окултната наука, че зад всички видове явления и форми съществува една духовна реалност, съществуват духовни същества. Земята, водата, въздухът, огънят, светлината и пр. са външно проявление на тези духовни същества. И второто положение е, че всички тези елементи - огън, въздух, вода, земя са се развили последователно от чисто духовното състояние на битието.
Те са резултат на една кондензация, която се е извършвала под влиянието на престолите или духовете на волята, които чрез жертвата, която са направили в началото, са дали началото на тази първична
субстанция
.
И затова зад тези елементи ние намираме силите и живота на тези възвишени същества. По такъв начин те стоят и зад твърдата материя, която е последната стъпка на кондензацията. Затова можем да кажем, че цялата земна природа, която ни заобикаля, е проявление на твърде високи духовни същества. И затова ние трябва да бъдем изпълнени с благодарност към тези същества, а не да мислим, че материята е някаква илюзия и ниска степен на еволюция. За кондензацията на водата са работили духовете на Мъдростта, които са едно стъпало по-долу от духовете на волята.
към текста >>
Престолите дават основната
субстанция
, която се прониква от енергиите на духовете на формата, които й дават различни форми.
И затова ние трябва да бъдем изпълнени с благодарност към тези същества, а не да мислим, че материята е някаква илюзия и ниска степен на еволюция. За кондензацията на водата са работили духовете на Мъдростта, които са едно стъпало по-долу от духовете на волята. В кондензацията на въздуха са взели участие духовете на движението, наречени още сили или добродетели. В топлинния елемент са работили духовете на формата, наречени власти или елохими. Тези елементи с техните духовни сили се взаимно проникват.
Престолите дават основната
субстанция
, която се прониква от енергиите на духовете на формата, които й дават различни форми.
Силите на тези йерархии, за които споменах, че са дейс- твували в процеса на еволюцията за кондензиране на различните елементи, тези сили не са достатъчни да ни обяснят настоящия процес на кондензация, който става в пространството. Казах, че във въздухообразния елемент действуват силите на духовете на движението. Но за да се кондензира сега във вода този газообразен елемент, тук вече действуват и по-висши духове, наречени херувими. Те правят възможно, щото течния елемент, в който действуват силите на духовете на Мъдростта, да може да се формират в облаци. Можем да кажем, че престолите се проявяват чрез твърдата материя, духовете на Мъдростта се проявяват чрез течната материя, духовете на движението се проявяват чрез газообразната материя, а духовете на формата се проявяват чрез топлинната материя.
към текста >>
И докато те притежавали едно тяло, образувано от
субстанцията
на въздуха и водата, човек е трябвало да изчака, за да може да облече една човешка форма.
Затова човек е трябвало да почака в етерния свят. А тези души, които слязоха преждевременно на Земята, се облякоха със животински форми и станаха животни. В петия ден на творението Земята е била изпълнена с въздух и вода. В тези условия човек още не е можел да си образува едно земно тяло. Животинските същности, груповите души на животните, които са слезли тогава, са били същества от въздух и вода.
И докато те притежавали едно тяло, образувано от
субстанцията
на въздуха и водата, човек е трябвало да изчака, за да може да облече една човешка форма.
Битието говори за този процес с един дълбок духовен разказ. За да е могъл човек да приеме човешка форма, трябвало е да му бъде вдъхната една сила, която е липсвала в петия ден на творението, когато се развиха животните. Тази сила се е проявила, когато се образува единството на елохимите и се явява Йехова-Елохим, който вече е можел да даде на човека телесна форма, вдъхвайки му дихание на живот чрез въздуха. Това дихание е самата еманация на Йехова-Елохим, която заедно с въздуха влезе в човека и го направи човек. По такъв начин Битието ни дава възможност да вникнем във вътрешната страна на еволюцията и ни показва това.
към текста >>
Тогава именно става второто голямо събитие през Лемурийския период, при който всичката
субстанция
от лунно естество е била изхвърлена от Земята, което предизвикало голяма трансформация.
Един твърде малък брой от човешките души са останали свързани със Земята. Това са били най-силните, най-издръжливите. Това е станало през един период, който е предшествувал Лемурийската епоха. Този период се намира между отделянето на Слънцето и това на Луната от Земята. Тогава именно става отделянето на Слънцето и това на Луната от Земята.
Тогава именно става второто голямо събитие през Лемурийския период, при който всичката
субстанция
от лунно естество е била изхвърлена от Земята, което предизвикало голяма трансформация.
От това време насетне състоянието на Земята става такова, че човек може да се развива вече върху нея. Ако не е било станало това отделяне на слънчевия и лунния елемент от Земята. ако тя бе останала съединена със Слънцето, неговите с или които са много високо духовни, нямало ла бъдат полезни за човека. А ако е била останала Земята свързана с Луната, то условията на Земята тогава щели да бъдат твърде груби за човека. Така че.
към текста >>
През тези два периода
субстанцията
на човешкото тяло постепенно е кристализирало и се е втвърдявало, за да може да послужи като жилище на завръщащите се души.
когато Луната се отделила от Земята, тя останала един вид в равновесие, което се е получило от това, че слънчевия и лунен елемент действува- ли вече отвън. По този начин Земята станала удобна за развитието на човека. Луната се откъснала от Земята през лемурийско време. След това еволюцията е продължила и оттам насетне става едно постепенно възвръщане, един вид прилив на човешките души, които преди това бяха емигрирали на съседните планети. Този факт продължил доста дълго време, дори до ат- лантския период, през течение на който човешките души още продължавали да слизат от съседните планети.
През тези два периода
субстанцията
на човешкото тяло постепенно е кристализирало и се е втвърдявало, за да може да послужи като жилище на завръщащите се души.
Душите, които се връщали на Земята от другите планети, били надарени с различна природа, според това на коя планета са били емигрирали. Чрез това се внася едно твърде голямо разнообразие в земното развитие на човечеството. Вследствие на това става разпределение на човечеството на планетни типове - юпитерианци, са- турнианци и т.н. Това е началото на диференциране на хората на раси. По тези типове може да се познае сега на коя планета са емигрирали човешките души.
към текста >>
Но нещо от тяхната
субстанция
бе останало свързано със Земята.
С това ние отиваме към четвъртия ден на творението, през които ден и Луната се е отделила от Земята. За четвъртия ден на творението се казва в Битието: Елохим сътвори едно голямо светило и едно малко - Слънцето и Луната. Той създаде също и звездите, което означава създаването на близките до Земята планети от Слънчевата система, които дотогава са били в етерно състояние. Така че в четвъртия ден на творението, през Лемурийския период, след като Луната се бе откъснала от Земята и е било създадено човешкото физическо и етерно тяло, душите започнали да се връщат от планетите към Земята. Заедно със Слънцето по-голяма част от елохимите бяха напуснали Земята, за да пренесат полето на своята дейност и отвън, оттам да действуват върху Земята.
Но нещо от тяхната
субстанция
бе останало свързано със Земята.
Това е туй, което е до известна степен във връзка с благотворните ефекти на лунните сили, понеже лунните сили имат също така и благотворни ефекти. След отделянето на Слънцето всичко, което се е намирало върху Земята, а именно човеците, биха се превърнали в мумии, биха се втвърдили, вдървили и човек би станал мъртъв като земно същество, а Земята би опустяла, ако лунните сили бяха останали свързани с нея. Но веднъж вече отделени от Земята, тези лунни сили. които, ако бяха останали със Земята, щяха да докарат смъртта на човеците, след като се отделят, стават вече благотворни. Когато тези сили излязоха извън Земята, те добиха една нова преснота.
към текста >>
От това може да се разбере, че този лунен елемент е една космична
субстанция
, която е в тясна връзка със способностите на човека към независимост.
Ако Слънцето не се бе отделило от Земята, човек би продължил да живее в лоното на елохимите и не би получил своята независимост. Но след отделянето на Слънцето човек изпадна под влияние на лунния елемент, който втвърдява материята и човек би се превърнал в мумия, би минал през едно състояние, което можеше да го доведе до окончателна смърт. Докато Луната била съединена със Земята, човешкият зародиш на физическото и етерното тяло се проникнал от този духовен елемент, който носел в себе си смъртта. Така че, чрез лунния елемент в своята природа човекът има един елемент, който го тегли към смъртта. И той би получил една твърде силна доза от този елемент, ако Луната не се бе отделила от Земята.
От това може да се разбере, че този лунен елемент е една космична
субстанция
, която е в тясна връзка със способностите на човека към независимост.
Ако се вземат предвид сегашните земни условия ще се види, че те се появили едва след отделянето на Луната, когато в Земята няма вече такова голямо количество от лунните сили, както преди. Докато Луната е била още свързана със Земята, човек е бил проникнат от тези лунни сили дори до зародиша на неговото физическо и етерно тяло. Затова човек носи в себе си от тези лунни сили. от силите на тази Луна, която сега ни свети на небето. И той е запазил тези сили в своето физическо и етерно тяло.
към текста >>
13.
Учението на Кабала за човека
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
1.
Субстанция
нисша, непредставляваща материално тяло, но начало, определящо материалното тяло, което е наречено Нефеш.
Учението на Кабала за човека Кабала учи, че човекът представя от само себе си също такъв свят, както и вселената, откъдето той е получил името микрокосмос, в противовес на макрокосмоса - вселената. Според Кабала човек се състои от три главни части:
1.
Субстанция
нисша, непредставляваща материално тяло, но начало, определящо материалното тяло, което е наречено Нефеш.
2. Субстанция висша, Божествената искра - душата според ученията на всички идеалисти и спиритуалисти, или Духът под терминологията на окултистите, която е наречена Нешама. 3. Тези два принципа са толкова разнородни по отношение един към друг, щото не могат да дойдат във взаимно сношение без едно трето начало, представящо тяхна съставна част и служещо за съединение между тях. Това трето начало, посредникът между двете първи, учените го наричат живот, философите го наричат ум, а окултистите го наричат душа. Това начало е наречено Руах. Тези три начала съответству- ват приблизително на това, което съвременните учени наричат тяло, живот и воля.
към текста >>
2.
Субстанция
висша, Божествената искра - душата според ученията на всички идеалисти и спиритуалисти, или Духът под терминологията на окултистите, която е наречена Нешама.
Учението на Кабала за човека Кабала учи, че човекът представя от само себе си също такъв свят, както и вселената, откъдето той е получил името микрокосмос, в противовес на макрокосмоса - вселената. Според Кабала човек се състои от три главни части: 1.Субстанция нисша, непредставляваща материално тяло, но начало, определящо материалното тяло, което е наречено Нефеш.
2.
Субстанция
висша, Божествената искра - душата според ученията на всички идеалисти и спиритуалисти, или Духът под терминологията на окултистите, която е наречена Нешама.
3. Тези два принципа са толкова разнородни по отношение един към друг, щото не могат да дойдат във взаимно сношение без едно трето начало, представящо тяхна съставна част и служещо за съединение между тях. Това трето начало, посредникът между двете първи, учените го наричат живот, философите го наричат ум, а окултистите го наричат душа. Това начало е наречено Руах. Тези три начала съответству- ват приблизително на това, което съвременните учени наричат тяло, живот и воля. Според Кабала човек излиза от Бога и се възвръща към Него.
към текста >>
14.
Сефер Йецира
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
„Огънят е
субстанция
на небето.
Топлото е създадено от огъня, студеното - от водата, а умерената температура - от духа, намиращ се посред тях. Трите майки в човека - главата, гърдите и стомахът. Главата е създадена от огъня, стомахът - от водата, а гърдите - от намиращия се между тях дух." Според един коментатор думата въздух на еврейски започва с алеф - първата майка. Първата буква на думата вода е мем, а шин е крайната буква в думата огън.
„Огънят е
субстанция
на небето.
Водата, сгъстявайки се, образува земята. Най-после тези два враждебни принципа се разделят и помиряват от третия елемент - въздухът. В човешкото тяло това са главата, гърдите и стомахът." Петата глава изучава с подробност седемте двойни букви и съответствуващия му септенер: „Седем двойни имат две произношения и са символ на мекота и твърдост, на сила и слабост." „Седемте двойни са: бет (б), гимел (г), далет (д), каф (к), фе (ф), реш (р) и тау (т).
към текста >>
15.
2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Мъдростта прониква тогава цялата природа, тя е основата на всичко съществуващо като една духовна
субстанция
.
Любовта трябва да проникне напълно Земята, когато тя достигне до края на своето развитие. Затова казваме, че Земята е планетата или космосът за развитие на Любовта. Периодът на Луната е имал друга мисия. Луната е била планета или космосът на Мъдростта. Тогава е действал Принципът на Божествената Мъдрост.
Мъдростта прониква тогава цялата природа, тя е основата на всичко съществуващо като една духовна
субстанция
.
Тази целесъобразност и закономерност, тази разумност, която намираме в цялата заобикаляща ни природа и в строежа на човешкото тяло, е плод на Мъдростта, която е действала в Лунния период. Така че, цялата външна природа е била проникната и устроена от Мъдростта в течение на Лунния период. Вътрешната Мъдрост е навлязла в Земята едва с раждането на аза в човека. Но човекът ще трябва постепенно да развие тази вътрешна Мъдрост. И така, както в течение на Лунния период Мъдростта е проникнала цялата природа, така в течение на Земния период Любовта трябва да проникне целия живот.
към текста >>
16.
3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Докато Буда обръща внимание върху вътрешните сили на човешката душа, върху мислителната
субстанция
, от която възниква мисълта в човешката душа, Заратустра обръща внимание върху така наречените фарохари, които са мировите творящи мисли, които ни заобикалят и са разпръснати навсякъде в света.
Затова той говори за великите духовни същества, които той нарича Амшаспанди, които са 12 на брой, шест изявени и шест скрити. Тези възвишени духове действат отвън организиращо като строители на човека, те дават форма на неговите органи. Заратустра показвал, как зад тези сетивни органи на човека стоят духовните същества, които създават и организират човека. Затова той обръща внимание върху великите гении, върху силите на Вселената, които намираме вън от нас. След това той говори за други 28 вида духовни същества, които стоят зад Амшаспандите и които той нарича Изеди, които също действат отвън върху човека и работят върху неговата вътрешна организация.
Докато Буда обръща внимание върху вътрешните сили на човешката душа, върху мислителната
субстанция
, от която възниква мисълта в човешката душа, Заратустра обръща внимание върху така наречените фарохари, които са мировите творящи мисли, които ни заобикалят и са разпръснати навсякъде в света.
Така че. Неговата мисия е била тази - да обърне вниманието върху това, че човек, където и да се намира във Вселената, не е сам, че той се намира в един одухотворен космос, че е част от един Духовен свят, изпълнен с разумни същества. Той учеше, че човек е роден от Духа и почива в Него, и че със всяко вдишване човек поглъща Божествения Дух, Който прониква цялото пространство като една велика, разумна енергия, която храни всички същества. Тук по-обширно ще кажа за едно важно положение, относно великите учители на човечеството, които на Изток наричат Будисатви. Според Окултната Наука будисатвите приемат своята мисия и своето учение от Христа.
към текста >>
Той не трябва да бъде носител на едно учение, а самата духовна
субстанция
на Мъдростта.
Те имали за задача да възвестяват Духовните Истини на хората. А всред тези 12 е имало Един тринадесети, Който не винаги е поучавал, а чрез Своето собствено присъствие е излъчвал Мъдрост, която другите са приемали и предавали на хората. Това е един образ на Земята за онзи небесен духовен факт. Подобен образ е даден в стихотворението "Тайни" от Гьоте, в което той загатва за своето розенкройцерско вдъхновение и ни показва как 12 са наредени в кръг около един тринадесети, и как този последният не е било необходимо да бъде един Велик Учител. Защото след заминаването на 13-тия, дванадесетте считат като тринадесети брат Маркус в неговото простодушие.
Той не трябва да бъде носител на едно учение, а самата духовна
субстанция
на Мъдростта.
Също така първоначалният розенкройцерски орден, който се учредил на един събор към средата на 13-ти век, се е състоял от 12 велики посветени и един тринадесети, който е бил самият Християн Розенкройц. Учениците на Христа също бяха 12 и Той беше тринадесетият, което отговаря на 12-те будисатви, в средата на които е Христос. Според Херметическата Мъдрост, "туй, което е долу, е подобно на това, което е горе". И така е било навсякъде, където е съществувало едно предчувствие или познаване на този възвишен духовен факт. Учителят казва на едно място: "Има едно Велико Братство, което пътува по света и носи Културата.
към текста >>
17.
3.13. Изцеление на глухия и заекващ човек
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
С влагане на пръстите и с плюнката Той предава от Себе Си сила, енергия,
субстанция
на болния, които веднага му помагат и го оздравяват.
При много случаи Исус казва да не казват за станалото. Тук имаме един случай на излекуване, когато от страна на човека не е направено нищо. Тук Христос действа от Себе Си, без болният да е проявил вяра или друго нещо. Само по молба на народа да му помогне, Той му помага, като влага пръстите Си в ушите му и като плюна, докосна езика му и произнесе думата " еффата". Защо тук Христос е активен и дава от Себе Си?
С влагане на пръстите и с плюнката Той предава от Себе Си сила, енергия,
субстанция
на болния, които веднага му помагат и го оздравяват.
Ушите и езикът са емблема и израз на разумността в човека. С излекуването му Христос му възвръща способността да говори разумно и свободно. Заекването и гъгне-нето показва, че липсва нещо на разумността на човека. С излекуването на този глухоням човек, Христос въздейства на разумността на човечеството, като й предава енергия, за да може да се прояви и развие.
към текста >>
18.
VIII. ТАЙНАТА НА СЕДЕМТЕ ТРЪБИ И НА СЕДЕМТЕ ЧАШИ НА БОЖИЯ ГНЯВ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Третият голям период или раса се явяват, когато Земята е още по-уплътнена и се явява водната
субстанция
, в която с течение на времето постепенно се явява сушата.
Казах по-рано, че цялата еволюция на нашата Земя се разделя в Окултната наука на седем големи периода или раси. Първият период или раса се е развил, когато Земята е била в етерно състояние и съединена със Слънцето. Този период се нарича Полярен период. Тогава са живели, според Учителя, предците на съвременното човечество, които са развили една много голяма култура. След това следва Вторият голям период, наречен Северен или Хиперборейски, който се е развил във въздушното пространство, тогава Земята, заедно с хората, в своето уплътняване, е стигнала до въздуха.
Третият голям период или раса се явяват, когато Земята е още по-уплътнена и се явява водната
субстанция
, в която с течение на времето постепенно се явява сушата.
Тогава човек слиза във физическо тяло върху Земята. Но тогавашният човек е бил съвършено различен от сегашния. След това се явява на сцената Четвъртият голям период, наречен Атлантски, който се развива на един континент, който е бил на мястото на днешния Атлантически океан. Предшестващият период се развива на един континент, който се е намирал между Азия, Африка и Австралия, която е остатък от него. От последната подраса на тази раса се ражда Атлантската раса, която има своите седем културни епохи, в течение на които се развиват расите, които сега съществуват на Земята.
към текста >>
19.
IX. СЕДЕМТЕ ЧАШИ НА БОЖИЯ ГНЯВ. ПРЕВРЪЩАНЕТО НА ЗЕМЯТА В АСТРАЛНА ПЛАНЕТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И тогава физическата
субстанция
, като такава, ще изчезне.
А когато се казва, че имат Божия Печат, се подразбира, че техният вътрешен живот на Любов и Доброта е отразен на тяхното лице, на тяхното чело. Когато седмата Тръба затръби, т.е. когато Седмата културна епоха на Седмата раса завърши, Земята ще е постигнала вече целта на физическата си еволюция. Тогава тя ще се превърне постепенно в едно астрално небесно тяло. Всички същества, които Земята е носила дотогава като физически същества, ще се трансформират, за да дадат, в своята цело-купност, една астрална планета.
И тогава физическата
субстанция
, като такава, ще изчезне.
Тя ще се одухотвори, ще се трансформира и ще премине изцяло в астрална субстанция. Тогава всички същества на Земята, които са приели духовния импулс на Любовта, носен от Христа, ще имат възможност да дадат израз на всичко добро, хубаво, красиво и разумно. Т.е. които носят Печата на Христа на челата си, чиито души ще носят белега на Христа и мислите им ще звучат като хармония и музика, всичките тези същества ще имат възможност да превърнат физическата материя, която те ще съдържат, да я трансформират в духовна субстанция, да я одухотворят. Те могат да разтворят тази материя, както водата разтваря солта, защото носят Любовта в себе си. По такъв начин, под влиянието на Любовта, която хората носят в душите си, цялата физическа материя ще бъде трансформирана в астрална субстанция и Земята ще се превърне в астрално небесно тяло.
към текста >>
Тя ще се одухотвори, ще се трансформира и ще премине изцяло в астрална
субстанция
.
Когато седмата Тръба затръби, т.е. когато Седмата културна епоха на Седмата раса завърши, Земята ще е постигнала вече целта на физическата си еволюция. Тогава тя ще се превърне постепенно в едно астрално небесно тяло. Всички същества, които Земята е носила дотогава като физически същества, ще се трансформират, за да дадат, в своята цело-купност, една астрална планета. И тогава физическата субстанция, като такава, ще изчезне.
Тя ще се одухотвори, ще се трансформира и ще премине изцяло в астрална
субстанция
.
Тогава всички същества на Земята, които са приели духовния импулс на Любовта, носен от Христа, ще имат възможност да дадат израз на всичко добро, хубаво, красиво и разумно. Т.е. които носят Печата на Христа на челата си, чиито души ще носят белега на Христа и мислите им ще звучат като хармония и музика, всичките тези същества ще имат възможност да превърнат физическата материя, която те ще съдържат, да я трансформират в духовна субстанция, да я одухотворят. Те могат да разтворят тази материя, както водата разтваря солта, защото носят Любовта в себе си. По такъв начин, под влиянието на Любовта, която хората носят в душите си, цялата физическа материя ще бъде трансформирана в астрална субстанция и Земята ще се превърне в астрално небесно тяло. Но понеже на Земята тогава ще има и хора, които не са приели Христовия импулс на Любовта и не могат да дадат израз на доброто, красивото и благородното, те не ще имат силата да разтворят материята.
към текста >>
които носят Печата на Христа на челата си, чиито души ще носят белега на Христа и мислите им ще звучат като хармония и музика, всичките тези същества ще имат възможност да превърнат физическата материя, която те ще съдържат, да я трансформират в духовна
субстанция
, да я одухотворят.
Тогава тя ще се превърне постепенно в едно астрално небесно тяло. Всички същества, които Земята е носила дотогава като физически същества, ще се трансформират, за да дадат, в своята цело-купност, една астрална планета. И тогава физическата субстанция, като такава, ще изчезне. Тя ще се одухотвори, ще се трансформира и ще премине изцяло в астрална субстанция. Тогава всички същества на Земята, които са приели духовния импулс на Любовта, носен от Христа, ще имат възможност да дадат израз на всичко добро, хубаво, красиво и разумно. Т.е.
които носят Печата на Христа на челата си, чиито души ще носят белега на Христа и мислите им ще звучат като хармония и музика, всичките тези същества ще имат възможност да превърнат физическата материя, която те ще съдържат, да я трансформират в духовна
субстанция
, да я одухотворят.
Те могат да разтворят тази материя, както водата разтваря солта, защото носят Любовта в себе си. По такъв начин, под влиянието на Любовта, която хората носят в душите си, цялата физическа материя ще бъде трансформирана в астрална субстанция и Земята ще се превърне в астрално небесно тяло. Но понеже на Земята тогава ще има и хора, които не са приели Христовия импулс на Любовта и не могат да дадат израз на доброто, красивото и благородното, те не ще имат силата да разтворят материята. Тяхната физическа материя ще остане да съществува. Напротив, у тези хора материята още повече ще се втвърдява и те ще запазят материалните си форми, които са израз на тяхната покварена природа, и затова те ще носят на челата си Печата на Злото.
към текста >>
По такъв начин, под влиянието на Любовта, която хората носят в душите си, цялата физическа материя ще бъде трансформирана в астрална
субстанция
и Земята ще се превърне в астрално небесно тяло.
И тогава физическата субстанция, като такава, ще изчезне. Тя ще се одухотвори, ще се трансформира и ще премине изцяло в астрална субстанция. Тогава всички същества на Земята, които са приели духовния импулс на Любовта, носен от Христа, ще имат възможност да дадат израз на всичко добро, хубаво, красиво и разумно. Т.е. които носят Печата на Христа на челата си, чиито души ще носят белега на Христа и мислите им ще звучат като хармония и музика, всичките тези същества ще имат възможност да превърнат физическата материя, която те ще съдържат, да я трансформират в духовна субстанция, да я одухотворят. Те могат да разтворят тази материя, както водата разтваря солта, защото носят Любовта в себе си.
По такъв начин, под влиянието на Любовта, която хората носят в душите си, цялата физическа материя ще бъде трансформирана в астрална
субстанция
и Земята ще се превърне в астрално небесно тяло.
Но понеже на Земята тогава ще има и хора, които не са приели Христовия импулс на Любовта и не могат да дадат израз на доброто, красивото и благородното, те не ще имат силата да разтворят материята. Тяхната физическа материя ще остане да съществува. Напротив, у тези хора материята още повече ще се втвърдява и те ще запазят материалните си форми, които са израз на тяхната покварена природа, и затова те ще носят на челата си Печата на Злото. Тогава от недрата на Земята, която ще се издигне към духовния свят, ще се образува едно ново небесно тяло от много твърда материя. Едно тяло, направено от материя, неспособна да се трансформира, защото е образувана от субстанцията на съществата, които не са приели духовния импулс на Христа.
към текста >>
Едно тяло, направено от материя, неспособна да се трансформира, защото е образувана от
субстанцията
на съществата, които не са приели духовния импулс на Христа.
По такъв начин, под влиянието на Любовта, която хората носят в душите си, цялата физическа материя ще бъде трансформирана в астрална субстанция и Земята ще се превърне в астрално небесно тяло. Но понеже на Земята тогава ще има и хора, които не са приели Христовия импулс на Любовта и не могат да дадат израз на доброто, красивото и благородното, те не ще имат силата да разтворят материята. Тяхната физическа материя ще остане да съществува. Напротив, у тези хора материята още повече ще се втвърдява и те ще запазят материалните си форми, които са израз на тяхната покварена природа, и затова те ще носят на челата си Печата на Злото. Тогава от недрата на Земята, която ще се издигне към духовния свят, ще се образува едно ново небесно тяло от много твърда материя.
Едно тяло, направено от материя, неспособна да се трансформира, защото е образувана от
субстанцията
на съществата, които не са приели духовния импулс на Христа.
Но както Любовта на добрите хора разтваря материята, подобно на водата, която разтваря солта, противоположната на Любовта сила - злото, омразата, егоизмът втвърдява материята и ще направят да сe оттекат на дъното всички същества, които не са приели духовния импулс на Любовта и не са изпълнили своята земна мисия. И този процес, както и трансформирането и одухотворяването на материята, ще се извърши в течение на седем последователни етапа, които са седемте културни епохи на Седмата раса. Тази противоположна сила на Божията Любов в Апокалипсиса е наречена Божият Гняв. Любовта, в лицето на Христа, е влязла да действа в еволюцията на човечеството в Четвъртата културна епоха на нашата раса, когато Христос слезе на Земята. И тази Любов все повече се усилва и постепенно ще разрежда материята.
към текста >>
Затова усилията на Бялото Братство сега са насочени към това, колкото се може повече хора да приемат духовния импулс на Любовта, за да могат да трансформират своите астрални тела, да родят, да развият Разумното сърце в себе си и да имат сила да трансформират физическата материя на телата си и на Земята в духовна
субстанция
и да се издигнат заедно с издигането на цялата Земя в една по-етерна област на космическото пространство, където ще има по-добри условия за развиване на вътрешните възможности на душите.
Това е външната страна на процеса. Но вътрешно тези два типа хора ще се различават още повече. У хората, които се развиват под влияние на Христовия импулс, Азът постепенно ще се издигне, астралното тяло ще се трансформира и ще се роди това, което Учителя нарича Разумното сърце, висшето Аз в човека и човек ще стане одухотворено и преобразено същество. А тези, които не са приели този импулс, техният Аз ще слезе все по-дълбоко в материята и не ще могат да придобият ново съзнание и да се издигнат към Божествения свят, което е възможно за първата категория хора. Тогава тези, които не са приели този импулс, ще слязат под равнището на сегашното развитие и ще преминат един вид в Бездната и постепенно, с течение на времето, в онова отпадъчно небесно тяло, ще изгубят човешкия си образ и под влияние на силите, които действат в груповите души, ще се превърнат в животни.
Затова усилията на Бялото Братство сега са насочени към това, колкото се може повече хора да приемат духовния импулс на Любовта, за да могат да трансформират своите астрални тела, да родят, да развият Разумното сърце в себе си и да имат сила да трансформират физическата материя на телата си и на Земята в духовна
субстанция
и да се издигнат заедно с издигането на цялата Земя в една по-етерна област на космическото пространство, където ще има по-добри условия за развиване на вътрешните възможности на душите.
Така Злото, което само по себе си втвърдява материята и има движение надолу към центъра на Земята, ще се излее с всичката си сила върху хората, които не са приели импулса на Любовта, а са дали път на Злото в себе си, и те постепенно, в течение на седемте епохи на Седмата раса, ще се изродят и ще се превърнат в животни. Този процес е символизиран в Апокалипсиса със Седемте Чаши на Божия Гняв.
към текста >>
20.
XIII. ТРИТЕ ЗВЯРА -АГНЕТО И НЕГОВИТЕ ИЗБРАНИЦИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Те са били, така да се каже, притиснати и включени в човешката форма, като са били направени от гъвкава
субстанция
.
Ще се спра накратко върху техния символизъм. Ние видяхме, че само най-напредналите от човеците, които са приели Христовия импулс, ще преминат в новата Земя, защото са одухотворили своите тела. Тези, които са закоравели в материята, не са приели Христовия импулс, ще бъдат отхвърлени и, както видяхме, ще образуват една вторична планета, направена от твърда и груба материя. Казах по-рано, че човек, преди да добие индивидуална душа, е минал през груповата душа, която се представя под четири групи: Лъв, Телец, Орел и Човек. Когато човек добива индивидуална душа и се въплътява във физическо тяло, тези четири групови души се включват в образуването на неговото физическо тяло.
Те са били, така да се каже, притиснати и включени в човешката форма, като са били направени от гъвкава
субстанция
.
Когато човек е слязъл окончателно на физическото поле, той победил и задминал животинския тип, който потънал дълбоко в подсъзнанието. А когато човек заспи или изпадне в безсъзнание, ако такъв човек бъде наблюдаван от ясновидец, гой ще може да види животинското начало че изплува от подсъзнанието. В течение на първите четири атлантски културни епохи, човек е принадлежал още напълно към груповите души. И всяка една от тези четири подраси или културни епохи, е съответствала на една от тези животински форми на груповите души. През време на Петата подраса тези четири форми се включват в човешката форма и, като сили, потъват в подсъзнанието, след което тези типове форми изчезват.
към текста >>
А Змеят със 7-те глави и 10 рога представя всичко онова отпадъчно, което няма сила в себе си да трансформира грубата материя и да я превърне в астрална
субстанция
.
Три други глави се присъединяват към тях, съответстващи на последните три атлантски раси, когато човек едва е започнал да става човек, но все още е бил животно. Ако човешката душа не работи за елиминирането им, тези три последни типа ще продължават да съществуват. Жената, облечена в Слънце, стъпила върху Луната, е символ на новото човечество върху трансформираната планета, когато човечеството ще бъде напълно под влияние на Слънчевите сили и ще е победило Земно-лунните сили, които са свързани с животинската природа. Че е бременна, това показва, че тя ще роди новия човек, който ще съгради Божия Храм в себе си и в когото Бог ще живее. В това време Земята ще се е съединила със Слънцето.
А Змеят със 7-те глави и 10 рога представя всичко онова отпадъчно, което няма сила в себе си да трансформира грубата материя и да я превърне в астрална
субстанция
.
И това отпадъчно, което не е способно да върви напред, ще иска да унищожи това, което е приело импулса на Любовта, и се е издигнало нагоре във висшите сфери. И всичко това отпадъчно ще се съедини и ще отпадне от Земята, която ще се е съединила със Слънцето, и ще образува една отпадъчна планета, на която ще живеят тези отпаднали хора. Змеят със 7-те глави и 10-те рога излиза от морето, символ на астралния свят. Животинските сили, които живееха в груповата душа, и които останаха да съществуват дълбоко в човешкото подсъзнание, в процеса на еволюцията трябва да бъдат трансформирани под влияние на Христовия импулс. Онези, които са успели да направят това, са символизирани с Жената, облечена в Слънцето и с Луната под краката — Луната е символ на тези низши животински сили.
към текста >>
21.
V. ОБНОВИТЕЛНОТО ДЕЙСТВИЕ НА ХРИСТОВАТА КРЪВ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
През времето, когато
субстанцията
на тази кръв е проникнала в Земята, Духът, който се е отделил от нея, е изпълнил цялата Земна аура и е развил сили, които са от естество да послужат за духовния прогрес на бъдещото човечество.
V. ОБНОВИТЕЛНОТО ДЕЙСТВИЕ НА ХРИСТОВАТА КРЪВ В момента, когато на Голгота кръвта е текла от раните на Спасителя, Земята се е обновила. Тя е била обхваната от един импулс, който е трябвало да дава след това отглас в хода на следващата еволюция, на която предшестващите епохи са били само една подготовка. За един химик кръвта на Голгота е подобна на всяка друга кръв. В действителност, тя е съвсем различна.
През времето, когато
субстанцията
на тази кръв е проникнала в Земята, Духът, който се е отделил от нея, е изпълнил цялата Земна аура и е развил сили, които са от естество да послужат за духовния прогрес на бъдещото човечество.
Оттам идва импулсът, който преобразява цялата Земя и цялата човешка природа. До наши дни е могла да бъде използвана само една малка част от силите на този импулс. Хората ще трябва полека лека да дойдат до положение да разбират какво е станало на Земята в деня на Голгота, както и това, какво е станало у тях съзнанието на Аза, който постепенно се развива от Атлантида насам. В течение на това време стават две неща: раждането на съзнанието на Аза и способността да наблюдават външния свят. И понеже човек е бил нагоден да наблюдава външния свят, докато по-рано той е живял със съзнанието си в духовния свят и е общувал с духовните същества, то и Бог трябваше да му се изяви във физическо тяло, понеже човек беше слязъл до точката, където той възприема само физическото.
към текста >>
22.
ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Думата превръщане означава промяната на дадена природа, форма или
субстанция
в друга.
Познавали са не само света на самосъзнанието, но са познавали и света на подсъзнанието и свръхсъзнанието, които обуславят целокупния живот на човека, докато съвременната психология познава само света на самосъзнанието. Древните са владеели както външното, така и вътрешното знание, докато съвременните учени владеят само външното знание. Египтяните са разполагали със силите на Природата и са познавали законите на действията както на електричеството, така и на много по-фини астрални сили, които са използвали в строежа на своята материална цивилизация. И когато те злоупотребили с тези знания, тогава тяхното знание е изгубило своята сила, своето обаяние и Египет лесно станал жертва на чужди влияния и завоеватели. Между многото тайни Ключове на Знанието, притежавани от херметистите, е и умственото превръщане.
Думата превръщане означава промяната на дадена природа, форма или
субстанция
в друга.
Под умствено превръщане се разбира изкуството за превръщане, за промяна на умствените състояния, форми, чувства и условия в други. Умственото превръщане е една форма на умствена химия и практично-мистична психология. Превръщането, алхимично или химично, върху умственото поле е достатъчно важно по своите последици, за да ни увери, че ако изкуството би спряло дотук, то пак би било един от важните клонове и области на изучаване от страна на човека. Първият oт седемте херметични Принципи, Принципът на ментализма, е изразен със следната аксиома: Всичко е Ум. Вселената е умствена.
към текста >>
Той е
субстанцията
и есенцията на всичко съществуващо".
Не само собствените си умствени състояния човек може да промени или превърне чрез херметичните методи, но също така и умствените състояния на другите могат да бъдат преобърнати по същия начин, често несъзнателно, но понякога и съзнателно, с помощта познаването на законите и принципите, особено ако засегнатото лице не знае законите за себепредпазване. Също така и всяко материално условие може да бъде променено или превърнато, съобразно със силното желание и волята на лицето, желаещо да промени условията на живота. За да може човек да работи с принципите на ума, той трябва да разбере конкретно, че всичко е Ум. Това трябва да се изучи с голямо внимание, защото този Принцип е в основата на цялата херметична философия и на херметичното изкуство за умствено превръщане. В Кибалион е казано: "Под и зад Вселената на време, пространство и промени, всякога лежи и се намира Основната Реалност, Основната Истина, че Умът е в основата на света.
Той е
субстанцията
и есенцията на всичко съществуващо".
"Субстанция означава това, което е залегнало в основата на всички неща, това което е, есенцията, истинската им същност и реалност, нещото в себе си, това, което действително съществува. А реалност означава истинското, трайното, валидното, определеното, постоянното, действителното и пр." Под и зад цялата външна проява или видимост трябва всякога да съществува една основна Реалност - това е Законът. Човекът на самосъзнанието вижда само един свят на постоянни промени - раждане и умиране, постоянно преливане от едно нещо в друго, едно постоянно действие и противодействие, изграждане и разрушение. Но ако той се замисли сериозно, непременно ще разбере, че всички тези променящи се неща са само външна форма на проява на нещо друго, на някоя разумна сила, легнала в основата, т.е. на някоя съществена, непроменима Реалност.
към текста >>
"
Субстанция
означава това, което е залегнало в основата на всички неща, това което е, есенцията, истинската им същност и реалност, нещото в себе си, това, което действително съществува.
Също така и всяко материално условие може да бъде променено или превърнато, съобразно със силното желание и волята на лицето, желаещо да промени условията на живота. За да може човек да работи с принципите на ума, той трябва да разбере конкретно, че всичко е Ум. Това трябва да се изучи с голямо внимание, защото този Принцип е в основата на цялата херметична философия и на херметичното изкуство за умствено превръщане. В Кибалион е казано: "Под и зад Вселената на време, пространство и промени, всякога лежи и се намира Основната Реалност, Основната Истина, че Умът е в основата на света. Той е субстанцията и есенцията на всичко съществуващо".
"
Субстанция
означава това, което е залегнало в основата на всички неща, това което е, есенцията, истинската им същност и реалност, нещото в себе си, това, което действително съществува.
А реалност означава истинското, трайното, валидното, определеното, постоянното, действителното и пр." Под и зад цялата външна проява или видимост трябва всякога да съществува една основна Реалност - това е Законът. Човекът на самосъзнанието вижда само един свят на постоянни промени - раждане и умиране, постоянно преливане от едно нещо в друго, едно постоянно действие и противодействие, изграждане и разрушение. Но ако той се замисли сериозно, непременно ще разбере, че всички тези променящи се неща са само външна форма на проява на нещо друго, на някоя разумна сила, легнала в основата, т.е. на някоя съществена, непроменима Реалност. Всички мислители и философи във всички страни и през всички времена са възприемали необходимостта от съществуването на такава основна субстанциална Реалност.
към текста >>
За Херметичната наука Вселената има трайна основа, има за основа една действителна
субстанция
и се ръководи от реални закони.
И техните предупреждения обикновено са насочени към проблемите на Абсолютното и относителното, които озадачават обикновените умове и ги хвърлят в противоречие. Всички големи истини трябва да бъдат разглеждани и схващани както от абсолютната, така и от относителната им страна. От гледна точка на Абсолютното, наистина, Вселената е от природата на една илюзия, един умствен образ със всичко съществуващо в себе си. Но това е така по отношение на висшето Божествено Съзнание, което е породило този умствен образ. Но за нас, които също сме умствена творба, идея на Бога, за нас тази Вселена, този умствен образ на Бога, е реален, колкото и ние сме реални.
За Херметичната наука Вселената има трайна основа, има за основа една действителна
субстанция
и се ръководи от реални закони.
Субстанцията, която лежи в основата на Вселената е това, което Учителя нарича Любов, а законите, които функционират в тази Вселена, са израз на това, което Учителя нарича Божествена Мъдрост. Ние не трябва да базираме живота си върху една илюзорна Вселена, но трябва по-скоро да разбираме истинската природа на Вселената, да разбираме нейните умствени закони и да се помъчим да ги използваме както за наше добро, така и за доброто на нашите ближни и за нашето развитие, издигайки се от поле към поле на съществуване. Законите на Вселената, които имат в основата си Божествена Мъдрост, са абсолютни и вечни, всичко, освен Абсолютното, е обвързано от тях. Няма нищо в Битието, което да не е подчинено на тези закони, които са реални, а не илюзорни, както и самата Вселена. Защото всичко, което е безкрайният Ум на Бога, на Абсолютното, е реално, само така да се каже една степен по-долу по отношение на онази Единствена Реалност, внедрена в природата от Абсолютното.
към текста >>
Субстанцията
, която лежи в основата на Вселената е това, което Учителя нарича Любов, а законите, които функционират в тази Вселена, са израз на това, което Учителя нарича Божествена Мъдрост.
Всички големи истини трябва да бъдат разглеждани и схващани както от абсолютната, така и от относителната им страна. От гледна точка на Абсолютното, наистина, Вселената е от природата на една илюзия, един умствен образ със всичко съществуващо в себе си. Но това е така по отношение на висшето Божествено Съзнание, което е породило този умствен образ. Но за нас, които също сме умствена творба, идея на Бога, за нас тази Вселена, този умствен образ на Бога, е реален, колкото и ние сме реални. За Херметичната наука Вселената има трайна основа, има за основа една действителна субстанция и се ръководи от реални закони.
Субстанцията
, която лежи в основата на Вселената е това, което Учителя нарича Любов, а законите, които функционират в тази Вселена, са израз на това, което Учителя нарича Божествена Мъдрост.
Ние не трябва да базираме живота си върху една илюзорна Вселена, но трябва по-скоро да разбираме истинската природа на Вселената, да разбираме нейните умствени закони и да се помъчим да ги използваме както за наше добро, така и за доброто на нашите ближни и за нашето развитие, издигайки се от поле към поле на съществуване. Законите на Вселената, които имат в основата си Божествена Мъдрост, са абсолютни и вечни, всичко, освен Абсолютното, е обвързано от тях. Няма нищо в Битието, което да не е подчинено на тези закони, които са реални, а не илюзорни, както и самата Вселена. Защото всичко, което е безкрайният Ум на Бога, на Абсолютното, е реално, само така да се каже една степен по-долу по отношение на онази Единствена Реалност, внедрена в природата от Абсолютното. Според Херметичната наука материята си е пак материя за нас, щом като ние живеем в полето на материята, макар че знаем положително, че тя е една форма на енергията, която, от своя страна, е проява на Божествения Ум и, като всичко друго във Вселената, е чисто умствена по природа.
към текста >>
23.
ПРИНЦИП НА АНАЛОГИЯТА ИЛИ СЪОТВЕТСТВИЯТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Четвъртото подполе е на етерната
субстанция
, която обгръща онези фини степени на материята, която науката нарича етер.
Първите три подполета обгръщат това, което наричаме материя. Но според херметичната философия материята е само една форма на проява на енергията, енергията на най-ниската степен на вибрации. Първото под-поле на материята обема формата с нейните видове: твърдо, течно и въздухообразно. Второто подполе обгръща някои по-висши и по-фини форми на материята, чието съществуване съвременната наука едва напоследък открива, като така наречената лъчиста материя. Третото подполе на материята обгръща форми от най-еластична материя, чието съществуване все още не се подозира от съвременната наука.
Четвъртото подполе е на етерната
субстанция
, която обгръща онези фини степени на материята, която науката нарича етер.
Това е една субстанция с извънредно напрежение и еластичност, проникваща цялото всемирно пространство и действа като посредник за предаване на вълните на енергията, като тези на светлина, топлина, електричество и други. Тази етерна субстанция образува една съединителна халка между така наречената материя и енергията, и притежава свойствата и на двете. Учението на Хермес ни учи, че това поле има седем подделения, както и всички други по-малки полета. Петото подполе е полето на енергията, която обгръща познатите форми на енергията, известни и на съвременната наука, като нейните седем подразделения са следните: светлина, топлина, магнетизъм, електричество, привличане (притегляне), включително и гравитацията, сцепление или кохезия, химическо сродство и други, както и някои други форми на енергията, посочвани и споменавани от съвременните научни изследователи, но все още не са именувани и класирани. Следващото шесто подполе на енергията обгръща също седем подполета от много висша форма на енергия, неоткрита още от съвременната наука, но които са познати на херметистите като висши природни сили и които се привеждат в действие от човешкия ум.
към текста >>
Това е една
субстанция
с извънредно напрежение и еластичност, проникваща цялото всемирно пространство и действа като посредник за предаване на вълните на енергията, като тези на светлина, топлина, електричество и други.
Но според херметичната философия материята е само една форма на проява на енергията, енергията на най-ниската степен на вибрации. Първото под-поле на материята обема формата с нейните видове: твърдо, течно и въздухообразно. Второто подполе обгръща някои по-висши и по-фини форми на материята, чието съществуване съвременната наука едва напоследък открива, като така наречената лъчиста материя. Третото подполе на материята обгръща форми от най-еластична материя, чието съществуване все още не се подозира от съвременната наука. Четвъртото подполе е на етерната субстанция, която обгръща онези фини степени на материята, която науката нарича етер.
Това е една
субстанция
с извънредно напрежение и еластичност, проникваща цялото всемирно пространство и действа като посредник за предаване на вълните на енергията, като тези на светлина, топлина, електричество и други.
Тази етерна субстанция образува една съединителна халка между така наречената материя и енергията, и притежава свойствата и на двете. Учението на Хермес ни учи, че това поле има седем подделения, както и всички други по-малки полета. Петото подполе е полето на енергията, която обгръща познатите форми на енергията, известни и на съвременната наука, като нейните седем подразделения са следните: светлина, топлина, магнетизъм, електричество, привличане (притегляне), включително и гравитацията, сцепление или кохезия, химическо сродство и други, както и някои други форми на енергията, посочвани и споменавани от съвременните научни изследователи, но все още не са именувани и класирани. Следващото шесто подполе на енергията обгръща също седем подполета от много висша форма на енергия, неоткрита още от съвременната наука, но които са познати на херметистите като висши природни сили и които се привеждат в действие от човешкия ум. Чрез тях стават възможни някои явления, които съвременната наука още не може да обясни и пренебрегва.
към текста >>
Тази етерна
субстанция
образува една съединителна халка между така наречената материя и енергията, и притежава свойствата и на двете.
Първото под-поле на материята обема формата с нейните видове: твърдо, течно и въздухообразно. Второто подполе обгръща някои по-висши и по-фини форми на материята, чието съществуване съвременната наука едва напоследък открива, като така наречената лъчиста материя. Третото подполе на материята обгръща форми от най-еластична материя, чието съществуване все още не се подозира от съвременната наука. Четвъртото подполе е на етерната субстанция, която обгръща онези фини степени на материята, която науката нарича етер. Това е една субстанция с извънредно напрежение и еластичност, проникваща цялото всемирно пространство и действа като посредник за предаване на вълните на енергията, като тези на светлина, топлина, електричество и други.
Тази етерна
субстанция
образува една съединителна халка между така наречената материя и енергията, и притежава свойствата и на двете.
Учението на Хермес ни учи, че това поле има седем подделения, както и всички други по-малки полета. Петото подполе е полето на енергията, която обгръща познатите форми на енергията, известни и на съвременната наука, като нейните седем подразделения са следните: светлина, топлина, магнетизъм, електричество, привличане (притегляне), включително и гравитацията, сцепление или кохезия, химическо сродство и други, както и някои други форми на енергията, посочвани и споменавани от съвременните научни изследователи, но все още не са именувани и класирани. Следващото шесто подполе на енергията обгръща също седем подполета от много висша форма на енергия, неоткрита още от съвременната наука, но които са познати на херметистите като висши природни сили и които се привеждат в действие от човешкия ум. Чрез тях стават възможни някои явления, които съвременната наука още не може да обясни и пренебрегва. Следващото поле на енергията обгръща също седем под-полета на енергията, но така високо организирани, щото показват признаци и свойства на живот, които не са открити от съвременната наука и тези сили се използват само от съществата на духовния свят.
към текста >>
24.
ПРИНЦИП НА ВИБРАЦИИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
материя в една по-висша степен на вибрация и се нарича от тях етерна
субстанция
.
Такъв е случаят и с различните форми на енергия. Науката също ни казва, че светлината, топлината, магнетизмът, електричеството са също отделни форми на вибрационно движение, свързани по някакъв начин и произлизащи от етера. Съвременната наука още не е обяснила сцеплението или кохезията, което е резултат на атомното привличане, нито пък е обяснила гравитацията, най-голямата от трите мистерии, която е резултат на привличането, чрез която всяка частица материя е свързана с всяка друга частица, както и с цялата маса. Тези три форми на енергията, които не са изяснени от науката, според Херметичната наука са прояви на някаква форма на вибрираща енергия. Всемирният етер, който се признава в науката, без да могат учените да обяснят неговата истинска природа, се признава от херметистите, че е една по-висша форма на онова, което погрешно се нарича материя, т.е.
материя в една по-висша степен на вибрация и се нарича от тях етерна
субстанция
.
Херметистите учат, че тази етерна субстанция притежава извънредна гъвкавост, тънкост и еластичност, и прониква цялото всемирно пространство и служи като посредник за предаване вълните на вибриращите енергии, като тези на топлината, светлината, електричеството, магнетизма и други. Те ни казват, че тази етерна субстанция служи като една съединителна брънка между формите на вибриращите енергии, известни като материя от една страна, и енергия или сила, от друга, и че етерът проявява една своя степен на вибрация със скорост и начин само негови собствени. Материалните форми са форми и степени на вибрацията на енергията. Когато се освободи енергията, включена в тези форми, преминава се в етерната субстанция, която стои в основата на тези енергии, включени в материалните форми. Когато се стигне до крайното разлагане на една енергия в етерна субстанция, се вижда, че в основата си тя е субстанция и енергия от едно по-високо поле, духовно поле.
към текста >>
Херметистите учат, че тази етерна
субстанция
притежава извънредна гъвкавост, тънкост и еластичност, и прониква цялото всемирно пространство и служи като посредник за предаване вълните на вибриращите енергии, като тези на топлината, светлината, електричеството, магнетизма и други.
Науката също ни казва, че светлината, топлината, магнетизмът, електричеството са също отделни форми на вибрационно движение, свързани по някакъв начин и произлизащи от етера. Съвременната наука още не е обяснила сцеплението или кохезията, което е резултат на атомното привличане, нито пък е обяснила гравитацията, най-голямата от трите мистерии, която е резултат на привличането, чрез която всяка частица материя е свързана с всяка друга частица, както и с цялата маса. Тези три форми на енергията, които не са изяснени от науката, според Херметичната наука са прояви на някаква форма на вибрираща енергия. Всемирният етер, който се признава в науката, без да могат учените да обяснят неговата истинска природа, се признава от херметистите, че е една по-висша форма на онова, което погрешно се нарича материя, т.е. материя в една по-висша степен на вибрация и се нарича от тях етерна субстанция.
Херметистите учат, че тази етерна
субстанция
притежава извънредна гъвкавост, тънкост и еластичност, и прониква цялото всемирно пространство и служи като посредник за предаване вълните на вибриращите енергии, като тези на топлината, светлината, електричеството, магнетизма и други.
Те ни казват, че тази етерна субстанция служи като една съединителна брънка между формите на вибриращите енергии, известни като материя от една страна, и енергия или сила, от друга, и че етерът проявява една своя степен на вибрация със скорост и начин само негови собствени. Материалните форми са форми и степени на вибрацията на енергията. Когато се освободи енергията, включена в тези форми, преминава се в етерната субстанция, която стои в основата на тези енергии, включени в материалните форми. Когато се стигне до крайното разлагане на една енергия в етерна субстанция, се вижда, че в основата си тя е субстанция и енергия от едно по-високо поле, духовно поле. Защото това, което е енергия на едно поле, се проявява като материя на по-ниското поле и обратно.
към текста >>
Те ни казват, че тази етерна
субстанция
служи като една съединителна брънка между формите на вибриращите енергии, известни като материя от една страна, и енергия или сила, от друга, и че етерът проявява една своя степен на вибрация със скорост и начин само негови собствени.
Съвременната наука още не е обяснила сцеплението или кохезията, което е резултат на атомното привличане, нито пък е обяснила гравитацията, най-голямата от трите мистерии, която е резултат на привличането, чрез която всяка частица материя е свързана с всяка друга частица, както и с цялата маса. Тези три форми на енергията, които не са изяснени от науката, според Херметичната наука са прояви на някаква форма на вибрираща енергия. Всемирният етер, който се признава в науката, без да могат учените да обяснят неговата истинска природа, се признава от херметистите, че е една по-висша форма на онова, което погрешно се нарича материя, т.е. материя в една по-висша степен на вибрация и се нарича от тях етерна субстанция. Херметистите учат, че тази етерна субстанция притежава извънредна гъвкавост, тънкост и еластичност, и прониква цялото всемирно пространство и служи като посредник за предаване вълните на вибриращите енергии, като тези на топлината, светлината, електричеството, магнетизма и други.
Те ни казват, че тази етерна
субстанция
служи като една съединителна брънка между формите на вибриращите енергии, известни като материя от една страна, и енергия или сила, от друга, и че етерът проявява една своя степен на вибрация със скорост и начин само негови собствени.
Материалните форми са форми и степени на вибрацията на енергията. Когато се освободи енергията, включена в тези форми, преминава се в етерната субстанция, която стои в основата на тези енергии, включени в материалните форми. Когато се стигне до крайното разлагане на една енергия в етерна субстанция, се вижда, че в основата си тя е субстанция и енергия от едно по-високо поле, духовно поле. Защото това, което е енергия на едно поле, се проявява като материя на по-ниското поле и обратно. Когато се разложи субстанцията на духовното поле, ще се стигне до енергиите на умственото поле и така нататък до безкрайност, до космичния Ум, който поражда всички енергии и всички вибрации.
към текста >>
Когато се освободи енергията, включена в тези форми, преминава се в етерната
субстанция
, която стои в основата на тези енергии, включени в материалните форми.
Всемирният етер, който се признава в науката, без да могат учените да обяснят неговата истинска природа, се признава от херметистите, че е една по-висша форма на онова, което погрешно се нарича материя, т.е. материя в една по-висша степен на вибрация и се нарича от тях етерна субстанция. Херметистите учат, че тази етерна субстанция притежава извънредна гъвкавост, тънкост и еластичност, и прониква цялото всемирно пространство и служи като посредник за предаване вълните на вибриращите енергии, като тези на топлината, светлината, електричеството, магнетизма и други. Те ни казват, че тази етерна субстанция служи като една съединителна брънка между формите на вибриращите енергии, известни като материя от една страна, и енергия или сила, от друга, и че етерът проявява една своя степен на вибрация със скорост и начин само негови собствени. Материалните форми са форми и степени на вибрацията на енергията.
Когато се освободи енергията, включена в тези форми, преминава се в етерната
субстанция
, която стои в основата на тези енергии, включени в материалните форми.
Когато се стигне до крайното разлагане на една енергия в етерна субстанция, се вижда, че в основата си тя е субстанция и енергия от едно по-високо поле, духовно поле. Защото това, което е енергия на едно поле, се проявява като материя на по-ниското поле и обратно. Когато се разложи субстанцията на духовното поле, ще се стигне до енергиите на умственото поле и така нататък до безкрайност, до космичния Ум, който поражда всички енергии и всички вибрации. И тогава стигаме до идеята, че всички прояви на мисълта, на чувстването, на разума, на волята или желанието, или което и да е друго умствено състояние, са придружени с вибрации, една част от които се изхвърлят навън и са предназначени да повлияят умствено на други лица чрез индукция (подбуда по влияние). Това е Принцип, който произвежда явлението, наречено телепатия.
към текста >>
Когато се стигне до крайното разлагане на една енергия в етерна
субстанция
, се вижда, че в основата си тя е
субстанция
и енергия от едно по-високо поле, духовно поле.
материя в една по-висша степен на вибрация и се нарича от тях етерна субстанция. Херметистите учат, че тази етерна субстанция притежава извънредна гъвкавост, тънкост и еластичност, и прониква цялото всемирно пространство и служи като посредник за предаване вълните на вибриращите енергии, като тези на топлината, светлината, електричеството, магнетизма и други. Те ни казват, че тази етерна субстанция служи като една съединителна брънка между формите на вибриращите енергии, известни като материя от една страна, и енергия или сила, от друга, и че етерът проявява една своя степен на вибрация със скорост и начин само негови собствени. Материалните форми са форми и степени на вибрацията на енергията. Когато се освободи енергията, включена в тези форми, преминава се в етерната субстанция, която стои в основата на тези енергии, включени в материалните форми.
Когато се стигне до крайното разлагане на една енергия в етерна
субстанция
, се вижда, че в основата си тя е
субстанция
и енергия от едно по-високо поле, духовно поле.
Защото това, което е енергия на едно поле, се проявява като материя на по-ниското поле и обратно. Когато се разложи субстанцията на духовното поле, ще се стигне до енергиите на умственото поле и така нататък до безкрайност, до космичния Ум, който поражда всички енергии и всички вибрации. И тогава стигаме до идеята, че всички прояви на мисълта, на чувстването, на разума, на волята или желанието, или което и да е друго умствено състояние, са придружени с вибрации, една част от които се изхвърлят навън и са предназначени да повлияят умствено на други лица чрез индукция (подбуда по влияние). Това е Принцип, който произвежда явлението, наречено телепатия. Всяка мисъл, чувство или каквото и да е умствено състояние има своята съответна скорост или начин на вибрация.
към текста >>
Когато се разложи
субстанцията
на духовното поле, ще се стигне до енергиите на умственото поле и така нататък до безкрайност, до космичния Ум, който поражда всички енергии и всички вибрации.
Те ни казват, че тази етерна субстанция служи като една съединителна брънка между формите на вибриращите енергии, известни като материя от една страна, и енергия или сила, от друга, и че етерът проявява една своя степен на вибрация със скорост и начин само негови собствени. Материалните форми са форми и степени на вибрацията на енергията. Когато се освободи енергията, включена в тези форми, преминава се в етерната субстанция, която стои в основата на тези енергии, включени в материалните форми. Когато се стигне до крайното разлагане на една енергия в етерна субстанция, се вижда, че в основата си тя е субстанция и енергия от едно по-високо поле, духовно поле. Защото това, което е енергия на едно поле, се проявява като материя на по-ниското поле и обратно.
Когато се разложи
субстанцията
на духовното поле, ще се стигне до енергиите на умственото поле и така нататък до безкрайност, до космичния Ум, който поражда всички енергии и всички вибрации.
И тогава стигаме до идеята, че всички прояви на мисълта, на чувстването, на разума, на волята или желанието, или което и да е друго умствено състояние, са придружени с вибрации, една част от които се изхвърлят навън и са предназначени да повлияят умствено на други лица чрез индукция (подбуда по влияние). Това е Принцип, който произвежда явлението, наречено телепатия. Всяка мисъл, чувство или каквото и да е умствено състояние има своята съответна скорост или начин на вибрация. И чрез известно усилие на волята на дадено лице тези умствени състояния могат да се възпроизведат така. както един музикален тон може да бъде възпроизведен, като накараме даден инструмент да вибрира в известна скорост, също както и даден цвят може да се възпроизведе по подобен начин.
към текста >>
25.
ПРИНЦИП НА ПОЛА.ПРИНЦИП НА ДВОЙНСТВЕНОСТТА, НА АКТИВНОТО И ПАСИВНОТО НАЧАЛО ИЛИ ПРИНЦИП НА ЕДИНСТВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но зад и пред всички тези учения на различни култове и школи си остава всякога постоянен същественият Принцип на умствената
субстанция
на Вселената.
8. Истинското херметично превръщане е едно умствено изкуство. В горната аксиома се крие учението, че великата работа да повлияе, да промени човек средата си. се извършва със силите на ума. Вселената, бивайки изцяло умствена, от това следва, че тя може да се управлява изключително умствено, по умствен път. И в тази именно истина се заключава и обяснението на всички явления и прояви на различните умствени сили, които толкова много привличат вниманието и които карат хората да ги изучават ревностно.
Но зад и пред всички тези учения на различни култове и школи си остава всякога постоянен същественият Принцип на умствената
субстанция
на Вселената.
И ако Вселената е умствена в своята субстан-циална природа, то тогава логически следва, че умствените превръщания трябва да променят условията и явленията във Вселената. И ако Вселената е умствена творба, тогава следва, че Умът трябва да бъде най-висшата сила, която може да влияе на нейните явления. И ако това се разбере и схване добре, тогава следва логически, че всички така наречени чудеса, както и лечебните действия могат лесно да се обяснят и да се видят такива, каквито са в действителност. 9. Всичко е ум. Вселената е умствена.
към текста >>
26.
1. ЦАРСТВОТО НА ДУХА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тази полярност разделя безформената
субстанция
на две равни части и всяко от тях е необходимо допълнение на другата в проявеното съществуване.
Всичко това е изказано на мистическият език на Кабалата като еволюция на седемте активни Сефироти от първата Троица - Любов, Мъдрост, Корона. Това са тези седем активни Сефироти, които съставят седемте Принципа на Природата. Те образуват седемте точки или второстепенни центрове около своя фокус, духовното Слънце, което ги е родило, представящи от себе си седемте състояния на ангелския живот, седемте ангелски йерархии, откъдето Божественото лоно изхвърля атомите на Живота в света. От всичко досега казано се вижда, че когато се започне зарята на който и да е свят, то чистата, безформена, неопределена Есенция, преди да бъде увлечена от Божествената Воля на ангелските йерархии, обитава в Царството на Непроявено-то, т.е. своето Слънце - сферата на творческия Живот - под въздействието на тази Воля претърпява изменение.Тази Есенция не остава вечно безформена, но става атомическа и надарена с атрибут или качество, което по-рано не е притежавала, а именно - полярността.
Тази полярност разделя безформената
субстанция
на две равни части и всяко от тях е необходимо допълнение на другата в проявеното съществуване.
Едната част е положителна, другата отрицателна. Положителният лъч е този. който съставя живия духовен Огън на всички неща и неговите атоми са безкрайно прекрасни. Отрицателният лъч всякога се стреми към състояние на покой и инерция и неговите атоми, в сравнение с атомите на положителния лъч, са груби и безпорядъчни. Този отрицателен лъч дава началото на субстанцията, от която се образува всяка серия от материята, като започнем от непостижимо прекрасната ефирна субстанция, образуваща формите на Бо-жестевените архангелски слънца, ще стигнем до минералните жили на твърдата материя.
към текста >>
Този отрицателен лъч дава началото на
субстанцията
, от която се образува всяка серия от материята, като започнем от непостижимо прекрасната ефирна
субстанция
, образуваща формите на Бо-жестевените архангелски слънца, ще стигнем до минералните жили на твърдата материя.
Тази полярност разделя безформената субстанция на две равни части и всяко от тях е необходимо допълнение на другата в проявеното съществуване. Едната част е положителна, другата отрицателна. Положителният лъч е този. който съставя живия духовен Огън на всички неща и неговите атоми са безкрайно прекрасни. Отрицателният лъч всякога се стреми към състояние на покой и инерция и неговите атоми, в сравнение с атомите на положителния лъч, са груби и безпорядъчни.
Този отрицателен лъч дава началото на
субстанцията
, от която се образува всяка серия от материята, като започнем от непостижимо прекрасната ефирна
субстанция
, образуваща формите на Бо-жестевените архангелски слънца, ще стигнем до минералните жили на твърдата материя.
И затова, когато ние говориме за духа и материята въобще, то тези думи нямат никакво значение в окултен смисъл, затова, което ние наричаме дух не е чист Дух, но само положителният или действащият атрибут на това, което наричаме материя. А това показва, че материята е съвършено нереална, тя е само явление, произведено от отрицателните лъчи и това явление е резултат на полярността. Положителният лъч е прав и проникващ, а отрицателният лъч е огънат и извит. Да резюмираме накратко гореказаното: Със седемте ангелски състояния, седемте ангелски йерархии, седемте Сефироти, се започва духовната еволюция.
към текста >>
27.
2. ДУШАТА - НЕЙНАТА ПРИРОДА И АТРИБУТИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това астрално тяло кристализира около духовно-астрална
субстанция
и по такъв начин видоизменя астралната си форма и се произвежда това, което е известно под името Божествена човешка форма на външния план.
На този въпрос може да се отговори само тъй: Абсолютна потенциалност, чист, безформен Дух. безгранична и безусловна Разумност. По-далеч от това определение не може да се отиде. Физическото тяло е произлязло от рефлективното действие на вътрешната душа, когато е ставало развитието на духовния организъм, като посредник между тях се явява астралното тяло, от което физическото тяло получава своята форма и сила. Духовното тяло да се предпази от влиянието на външния свят, се облича в астрално.
Това астрално тяло кристализира около духовно-астрална
субстанция
и по такъв начин видоизменя астралната си форма и се произвежда това, което е известно под името Божествена човешка форма на външния план.
Тази физическа форма е така организирана и развита, че се явява като най-съвършено изражение на физическите сетива. В здравия човешки организъм нито едно от сетивата не се явява като пребладаващо, тогава, когато обикновено животните са типове на преобладаване на някое от сетивата, например у някои преобладава зрението, обонянието и пр. Тялото на човека посредством мозъка, който е скрижал на храма на сетивата, се намира в общение с външния свят, съставен от разнообразни елементи. Като резултат от тези смущения се явяват формата, звукът, цветът и пр. По такъв начин нашите сетива съставят единственият източник на външното знание и създават основата, при която произтичат нашите мисли, идеи и чувства.
към текста >>
28.
4. МЕДИУМИЧНОСТ -НЕЙНАТА ПРИРОДА И ТАЙНИТЕ Й
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Също така и цялата материална
субстанция
е способна да получава сили и да ги предава.
Това качество прави сензитивният човек способен да влезе в сношение с невидимите същества. Тяхната магнетична аура придобива степен на сензитивност, позволяваща да бъде посредник на невидимите същества. Затова медиумът е, честно казано, лице и предмет, в които способността за възприемане и предаване е дотолкова развита, че те стават психическо оръдие да се произведат известни явления. Всички хора в естествено състояние са медиуми, едни повече други по-малко. И това не може да бъде друго яче поради това, че има установена естествена медиумичност особено между човечеството и Бога.
Също така и цялата материална
субстанция
е способна да получава сили и да ги предава.
Затова трябва да разгледаме различните форми и фази на медиумичността не като духовна дарба, а като естествен атрибут на нашата вътрешна природа и като положителна потенциалност на човешката душа. Ако разгледаме медиумичността от гледището на вътрешния свят, то трябва да и признаем чувствата на душата, които имат също такова отношение към духа, както нашите пет сетива към физическото ни тяло, както нашият обективен организъм се управлява от вечните абсолютни закони, строго приложими към външната природа, така и нашата вътрешна духовна организация се намира под управлението на съответстващите духовни закони, хармонично приложими към нашата чисто духовна природа. Тези духовни закони съставят науката за Душата и само чрез съвършеното знание на тази наука ние може да видим истинската реалност на медиумичността и да я разберем. И тогава не само че можем да предпазим себе си от ужасни опасности, но и безболезнено да се наслаждаваме от техните безчислени и безгарнични благодеяния. С помоща на тези чудесни знания, ние можем да наблюдаваме взаимодействието между двата свята и да наблюдаваме всеки ден с нова радост и наслаждение на манифестирането на духовния свят чрез физическия.
към текста >>
Сферата, която се оживява от духа е пропорционална на степента на очистената
субстанция
.
Това е добра емблема за медиумичността на природата. Цветето е медум, който придава на човешкото тяло своите най-тънки есенции, а на душата духовните си части, и тъй като ароматът на цветята е одухотворен до такава степен, че действа на жизнените токове на системата, като придава на духовното тяло храна от най-високо качество, каквото само физическите субстанции могат да ни представят. В това може да се види тайната от употребата на тамяна при различните церемонии. Духът прониква материята във всичките и степени, като възбужда в нея живот, сила и движение. Той се ползва от ефирните токове, които проникват всички светове и свързват Вселената в едно цяло.
Сферата, която се оживява от духа е пропорционална на степента на очистената
субстанция
.
Най-голяма материална оживотвореност се намира в мозъка и нервната система на човека. Тук субстанцията е така чиста и Духът се смесва с материята в мярка и пропорция, каквито са нужни за образуването на астромагнетическото звено, свързващо субективния и обективния светове. Това същото е вярно и но отношение на интелектуалните и душевни качества - умът всякога получава храната си от великия източник на Божествената Мъдрост. Симпатията и любовта заемат своето начало от Океана на Божествената Любов, която е Душата на Вселената. Когато учениците на окултната наука желаят да развият своите духовни качества, за да могат да влязат съзнателно във връзка с духовния свят трябва да следват режим на чисто вегетарянство и в същото време да живеят сред природата, сред цветущите ливади и полета и по планините, покрити с борове и хвойнови дървета.
към текста >>
Тук
субстанцията
е така чиста и Духът се смесва с материята в мярка и пропорция, каквито са нужни за образуването на астромагнетическото звено, свързващо субективния и обективния светове.
В това може да се види тайната от употребата на тамяна при различните церемонии. Духът прониква материята във всичките и степени, като възбужда в нея живот, сила и движение. Той се ползва от ефирните токове, които проникват всички светове и свързват Вселената в едно цяло. Сферата, която се оживява от духа е пропорционална на степента на очистената субстанция. Най-голяма материална оживотвореност се намира в мозъка и нервната система на човека.
Тук
субстанцията
е така чиста и Духът се смесва с материята в мярка и пропорция, каквито са нужни за образуването на астромагнетическото звено, свързващо субективния и обективния светове.
Това същото е вярно и но отношение на интелектуалните и душевни качества - умът всякога получава храната си от великия източник на Божествената Мъдрост. Симпатията и любовта заемат своето начало от Океана на Божествената Любов, която е Душата на Вселената. Когато учениците на окултната наука желаят да развият своите духовни качества, за да могат да влязат съзнателно във връзка с духовния свят трябва да следват режим на чисто вегетарянство и в същото време да живеят сред природата, сред цветущите ливади и полета и по планините, покрити с борове и хвойнови дървета. Такъв начин на живот е именно този, който може да подготви ума и разположи душата към висшите духовни състояния. Градовете не са подходящи за такава духовна работа, защото там хората са духовни и егоиста и се намират под властта на най-нисшите духовни същества, които често образуват огнища на духовни или умствени заболявания, което препятства на духовното развитие.
към текста >>
29.
НЕОПЛАТОНИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В учението за вътрешнокосмичните тела неоплатониците възприели теорията на Аристотел за
субстанцията
и качествата, и за формите на нещата и Ентихелията (действено развиващият се принцип на нещата), а също така и учението за потенцията и енергията.
Вторият принцип - Умът, представен от Платон само във вид на отделни намеци се е разработил от неоплатониците на основание на учението на Аристотел в чисто космичен ум, първодвигател, който съдържа в себе си своята собствена умствена материя. Учението за душата е изградено на основата на платоно-вия "Тимей" и също под влиянието на Аристотел и древното питагорейство било доведено от неоплатониците до учение за космичните сфери. Последното се излагало с големи подробности и давало представа за действието на Мировата Душа по целия Космос. Неоплатонизмът като идеалистическа философска система се свежда към учението за йерархическия строеж на Би- тието и към неговото създаване на степени, последователно възникващи по пътя на постепенното отслабване на първата и най-висша степен в следващия низходящ порядък: Единно-то, Умът, Душата, Космосът, Материята.
В учението за вътрешнокосмичните тела неоплатониците възприели теорията на Аристотел за
субстанцията
и качествата, и за формите на нещата и Ентихелията (действено развиващият се принцип на нещата), а също така и учението за потенцията и енергията.
Елинската иманентна философия в лицето на стоиците оказва влияние на неоплатонизма преди всичко с учението за тъждествеността на Мировата пър-вооснова са вътрешния Аз на човека. Наистина стоическата теория за еманацията се видяла на неоплатониците за много груба и вместо нея те възприели учението на Аристотел за потенциите и енергията, а еманацията разбирали като излъчване на вечното небесно начало на небесната първооснова на света - Единното. Този същият елински иманентизъм създал необходимостта от различни видове учения за спасението, изкуплението и възкресението на душата, с което те възприели орфическото питагорейско учение за преселението и пре-въплащението на душата. Неоплатониците отделяли много внимание за логичната дедукция, определения класификации, математични, астрономически, натурфилософски и фиологически построения, а също филологически, исторически и коментаторски изследвания. Тази особеност все повече се развивала с еволюцията на неоплатонизма и достигнала до систематезирането на цялата тогавашна философия и научно знание.
към текста >>
30.
ОРДЕНЪТ НА 'ЧИСТИТЕ БРАТЯ'
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Материята е първата
субстанция
, първоначалното състояние на нещата, както те не са качествено обособени.
Така предразположенията на хората към различните занаяти зависят от господстващата над тях планета - Марс. Венера или Меркурий. Господството пък над другите планети - Слънце, Юпитер, Сатурн и Луната определят общественото им положение и т.н. Така че, учението на Чистите братя съдържа в себе си както учението на питагорейците, така и учението на неоплатониците, които са само различни форми на едно и също учение — окултното учение на древния Египет. Стремейки се да конкретизират своите схващания за конкретните предмети, те приемат материята и формата за двете основни съставящи ги субстанции.
Материята е първата
субстанция
, първоначалното състояние на нещата, както те не са качествено обособени.
Материята притежава свойството да отблъсква от себе си формата и да се възвръща в първоначалното си състояние, т.е. да става проста субстанция, в която няма нито сложност, нито качество, нито количество. А формата пък е с линиите широчина и други подобни, т.е. тя е само съчетание на качество, което определя качествените особености на конкретните предмети. И тук формата е повече външната характеристика на нещата.
към текста >>
да става проста
субстанция
, в която няма нито сложност, нито качество, нито количество.
Господството пък над другите планети - Слънце, Юпитер, Сатурн и Луната определят общественото им положение и т.н. Така че, учението на Чистите братя съдържа в себе си както учението на питагорейците, така и учението на неоплатониците, които са само различни форми на едно и също учение — окултното учение на древния Египет. Стремейки се да конкретизират своите схващания за конкретните предмети, те приемат материята и формата за двете основни съставящи ги субстанции. Материята е първата субстанция, първоначалното състояние на нещата, както те не са качествено обособени. Материята притежава свойството да отблъсква от себе си формата и да се възвръща в първоначалното си състояние, т.е.
да става проста
субстанция
, в която няма нито сложност, нито качество, нито количество.
А формата пък е с линиите широчина и други подобни, т.е. тя е само съчетание на качество, което определя качествените особености на конкретните предмети. И тук формата е повече външната характеристика на нещата. Те приемат за последна причина и същност на всичко съществуващо духовната субстанция. В качеството на такава същност те приемат Бога.
към текста >>
Те приемат за последна причина и същност на всичко съществуващо духовната
субстанция
.
Материята притежава свойството да отблъсква от себе си формата и да се възвръща в първоначалното си състояние, т.е. да става проста субстанция, в която няма нито сложност, нито качество, нито количество. А формата пък е с линиите широчина и други подобни, т.е. тя е само съчетание на качество, което определя качествените особености на конкретните предмети. И тук формата е повече външната характеристика на нещата.
Те приемат за последна причина и същност на всичко съществуващо духовната
субстанция
.
В качеството на такава същност те приемат Бога. Който е последната причина за съединението на материята и формата. Така материята и формата принадлежат към два коренно различни свята от комбинирането на които чрез задължителното посредничество на Божествената дейност се образува конкретното многообразие на действителността. Не е трудно да се разбере, че когато говорят за формата и материята като два различни свята, те подразбират физическия и етерния свят, който придава форма на материята. Според тях, знанието не е нищо друго, освен образ на познаваемата човешка душа.
към текста >>
31.
ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-ФАРАБИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той е написал около сто съчинения, от които с особена популярност се ползват следните: "За същността на въпроса", "За душата", "
Субстанцията
", "Разум и понятия", "За единството на Платоновата и Аристотеловата философия", "Трактат за възгледите на жителите в добродетелния град." Писал е също върху магията, алхимията и астрологията.
ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-ФАРАБИ Друг арабски философ е Ал-Фараби. Според един съвременен арабски писател той се характеризира с твърде развит спиритуализъм и достатъчно силно подчертан мистицизъм.
Той е написал около сто съчинения, от които с особена популярност се ползват следните: "За същността на въпроса", "За душата", "
Субстанцията
", "Разум и понятия", "За единството на Платоновата и Аристотеловата философия", "Трактат за възгледите на жителите в добродетелния град." Писал е също върху магията, алхимията и астрологията.
Общата и най-дълбока основа на света, според него е така нареченото Битие или Субстанция. Това Битие е начало на всичко съществуващо. Като причина на съществуването на нещата То е свободно от друга причина. То е единно и Неговото истинско съществуване не зависи от нищо друго. То е неделимо.
към текста >>
Общата и най-дълбока основа на света, според него е така нареченото Битие или
Субстанция
.
ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-ФАРАБИ Друг арабски философ е Ал-Фараби. Според един съвременен арабски писател той се характеризира с твърде развит спиритуализъм и достатъчно силно подчертан мистицизъм. Той е написал около сто съчинения, от които с особена популярност се ползват следните: "За същността на въпроса", "За душата", "Субстанцията", "Разум и понятия", "За единството на Платоновата и Аристотеловата философия", "Трактат за възгледите на жителите в добродетелния град." Писал е също върху магията, алхимията и астрологията.
Общата и най-дълбока основа на света, според него е така нареченото Битие или
Субстанция
.
Това Битие е начало на всичко съществуващо. Като причина на съществуването на нещата То е свободно от друга причина. То е единно и Неговото истинско съществуване не зависи от нищо друго. То е неделимо. На Него не може да се приписва нито качество, нито количество, нито време, нито място.
към текста >>
32.
ЗАПАДНОАРАБСКА ФИЛОСОФИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той не само носи
субстанцията
на Необходимото Битие, но и зависи от него.
Това именно обстоятелство определя в последна сметка тяхната вечност и безкрайност. Бидейки обективно съществуващи идеите определят същността на конкретните материални неща. Гибелта на вещите се определя от прекъсване на връзката с идеите. Напълно в духа на класическия платонизъм Ибън Туфаил смята външните неща за сянка на идеите. А светът на идеите притежава Божествена Същност.
Той не само носи
субстанцията
на Необходимото Битие, но и зависи от него.
Следователно, идеите, така наречение Божествени Същности са промеждутъчно звено между Първодвигателя, Първопричината от една страна и емпиричния свят от друга. Идеите са една сътворена от Божеството природа. Необходимото Битие ги извиква към живот и им осигурява продължителност на тяхното съществуване. То е тяхното начало и причина. Целият свят - видим и невидим е дело на Бога.
към текста >>
на
субстанцията
, на Началото.
Духът е неизменен за разлика от телесните форми на Битието. Така че съществува единство, зависимост между отделните части, както на света, така и на тялото. Не само одушевените, но и неодушевените тела притежават дух, жизнено начало. Формата, според него, не е сетивно възприемано качество, а активна същност на нещата и тяхната душа, благодарение на което нещата се движат. Формата е синоним на природата, т.е.
на
субстанцията
, на Началото.
Човешкото познание, според него, не се ограничава само със сетивните възприятия и умственото размишление. То може да се осъществи в нови форми, които по своята познавателна стойност стоят по-горе от сетивното съзерцание. Така той идва до идеята за Бога, че Бог е един обект, който се познава чрез вътрешно съзерцание. Неговата същност е най-дълбока от тези на другите неща и се достига да един начин, който няма нищо общо с усещането и размишлението. Истинското познание е достигането на същността на Бога, като начало на света.
към текста >>
Това космично в активния разум сближава човека с всеобщата
субстанция
на света.Нещо повече, Авероес говори за сливането на човека с универсалния разум.
Той разделя разума на пасивен и активен. Активният разум подобно на универсалната душа е обективен, всеобемащ и вечен. И като такъв нрави нещата умопостигаеми, т.е. сам създава предметите на своето познание. Тази негова способност се основава в края на краищата на обстоятелството, че той носи в себе си всеобщото космично.
Това космично в активния разум сближава човека с всеобщата
субстанция
на света.Нещо повече, Авероес говори за сливането на човека с универсалния разум.
Това сливане не е резултат на екстаз или друго мистично състояние, а е резултат на науката и на знанието. Колкото по-об-ширни и задълбочени са звнанията, толкова по-пълно човек се доближава и слива с природата на универсалния разум. Той не познава граници на познанието. Истинското знание е знание за вещта такава, каквато е. Да съществува правилна представа за вещта, това значи да я смятаме за такава, каквато е тя в действиетелност.
към текста >>
33.
Учението за строежа на човека
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Според езотеричните учения на всички времена физическият свят е създаден от отрицателните сили на Битието, защото те имат центробежно движение, което им е дадено от Първата Причина и сгъстяват етерната
субстанция
и така създават материята, а духовният свят е създаден от положителните сили, които имат центростремително движение и разреждат и организират материята.
Учението за строежа на човека Друга обща черта на всички езотерични учения, включително и на Богомилството, е учението за строежа и същината на човека. Според това учение човек се състои от дух, душа и тяло. В апокрифните разкази се среща идеята, че човек е съставен от тяло и душа, и че душата е създадена от Бога, а тялото е създадено от злата сила. За да разберем тази идея, пак трябва да се обърнем към окултната наука.
Според езотеричните учения на всички времена физическият свят е създаден от отрицателните сили на Битието, защото те имат центробежно движение, което им е дадено от Първата Причина и сгъстяват етерната
субстанция
и така създават материята, а духовният свят е създаден от положителните сили, които имат центростремително движение и разреждат и организират материята.
Но, както казах и по-рано, за създаването на формите е нужно действието и на двете сили. Но както зад едните, така и зад другите сили стои Великата Космическа Разумност, която ги ръководи и направлява. И от апокрифите се вижда, че Сатанаил, който е представител на отрицателните сили, не върши нищо без съгласието и помощта на Бога, следователно, той не е никакъв противник, а слуга на Бога. Той е само един изпълнител на Божията Воля. Така са разбирали богомилите и манихеите ролята на Сатанаил.
към текста >>
34.
БОГОМИЛСКАТА ЛЕГЕНДА ЗА САТАНАИЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той е онзи Принцип, който сгъстява материята и от първичната духовна
субстанция
създава грубата физическа материя, от която изгражда физическия свят в неговата външна страна, защото физическият свят има и своя вътрешна страна, която е отражение на Божествения свят.
Така че, когато богомилите говорят за Сатанаил, в него те намират въплъщение на Първия принцип, чрез когото Бог е създал физическия свят и всички форми, които съществуват в него. Второто нещо, което трябва да се помни, и което е изтъкнато в т.нар. Богомилски легенди и е подчертано и в Тайната книга е, че Сатанаил е действал само с разрешение и по заповед на Бога Отца. Така че той е един служебен Принцип, с когото Бог си служи, за да извърши най-грубата работа на Своето творчество. Той е един изпълнител на Божествения План, както майсторите-строители са само изпълнители на плана, даден от архитекта.
Той е онзи Принцип, който сгъстява материята и от първичната духовна
субстанция
създава грубата физическа материя, от която изгражда физическия свят в неговата външна страна, защото физическият свят има и своя вътрешна страна, която е отражение на Божествения свят.
Това учение е било познато на Древните Мистерии, но не е било изнасяно извън Школата. Богомилите го изнесоха, но то е било изопачено от техните противници с цел да се компрометира самото Богомилство.
към текста >>
35.
АВЕНИР - АБАДОН - САТАНАИЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той се обръща към господарите на седемте Лъча, но те не могат да му помогнат за постепенното осъществяване и втвърдяване на духовната
субстанция
, за да стане годна за изграждане на материалните форми, защото те са много духовни и ефирни и не могат да въздействат на грубата материя.
По този начин светът е създаден горе в Божествения свят на Първообразите и трябва да се отрази долу, да се формира по Първообразите от Божествения свят. Затова Всевишният дава на Авенира седемте небеса, т.е. седемте архетипни сфери, които са Първообразите на седемте фази, през които ще мине космичното развитие. Това са седемте Деня от творението, седемте етапа на творческото Слово. Авенир търси проводник за творчество, точка на опора.
Той се обръща към господарите на седемте Лъча, но те не могат да му помогнат за постепенното осъществяване и втвърдяване на духовната
субстанция
, за да стане годна за изграждане на материалните форми, защото те са много духовни и ефирни и не могат да въздействат на грубата материя.
Авенир създава от сенките на тези господари на седемте лъча, т.е. от отрицателните им отражения, свои помощници и ръководители в долната творческа работа. Той събужда също към дейност владетелите на четирите стихии, ръководени от Абадон и първичните сили на Бездната, ръководени от Червения Змей и творчеството започва. Така тримата творци — Авенир /Светлината/, Абадон — господарят на стихиите и Червения Змей — представител на неорганизираните първични сили на Бездната, които сили втвърдяват материята, под ръководството на Авенир започват творчеството и създават видимия свят. Така Божественото Начало, представено от Авенир, е слязло вече в материята на ...* ( в оригинала не се чете) веществото и седморния ред на строежа, ръководен от оживените сенки на владетелите на седемте лъча, е обърнал духовната субстанция на материя, годна да въплъти първообразите в материални форми и така Божественият Син се отдалечил от лоното на горните сфери в царството на Мрака.
към текста >>
Така Божественото Начало, представено от Авенир, е слязло вече в материята на ...* ( в оригинала не се чете) веществото и седморния ред на строежа, ръководен от оживените сенки на владетелите на седемте лъча, е обърнал духовната
субстанция
на материя, годна да въплъти първообразите в материални форми и така Божественият Син се отдалечил от лоното на горните сфери в царството на Мрака.
Той се обръща към господарите на седемте Лъча, но те не могат да му помогнат за постепенното осъществяване и втвърдяване на духовната субстанция, за да стане годна за изграждане на материалните форми, защото те са много духовни и ефирни и не могат да въздействат на грубата материя. Авенир създава от сенките на тези господари на седемте лъча, т.е. от отрицателните им отражения, свои помощници и ръководители в долната творческа работа. Той събужда също към дейност владетелите на четирите стихии, ръководени от Абадон и първичните сили на Бездната, ръководени от Червения Змей и творчеството започва. Така тримата творци — Авенир /Светлината/, Абадон — господарят на стихиите и Червения Змей — представител на неорганизираните първични сили на Бездната, които сили втвърдяват материята, под ръководството на Авенир започват творчеството и създават видимия свят.
Така Божественото Начало, представено от Авенир, е слязло вече в материята на ...* ( в оригинала не се чете) веществото и седморния ред на строежа, ръководен от оживените сенки на владетелите на седемте лъча, е обърнал духовната
субстанция
на материя, годна да въплъти първообразите в материални форми и така Божественият Син се отдалечил от лоното на горните сфери в царството на Мрака.
Така Авенир става Душа на създадения от него свят, който е противоположен, като отражение на горния свят с неговата Душа — Първоначалния. В процеса на създаване на отразения свят Словото-Авенир се поляризира под влияние на двата Принципа и в света се явяват Христос, като проявление на Вечния Бог, и Сатанаил, като противоположен полюс, т.е. отражение, сянка на Бога, и творчеството е привършено. Като отражение на първата архетипна сфера се явява Небето, на втората — дванадесетте зодиакални съзвездия, на третата — седемте планетни кръга. Като отражение на четвъртата, петата, шестата и седмата архетипни сфери се явяват четирите реки на Едем, т.е.
към текста >>
36.
ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА БОГОМИЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
То е продължавало да съществува, независимо в собствената си
субстанция
дори и след като човешкото същество е заспивало.
Когато съвременният човек заспива и Азът и астралното тяло напускат етерното и физическото тяло, Азът много набързо абсорбира астралното тяло. И когато Азът застане лице с лице срещу Космоса без никаква подкрепа и бидейки неспособен в настоящия си стадий да възприеме нещо, човек като заспи, престава да получава възприятия. И малкото, което изскача като сънища, е твърде разпиляно. Това, обаче, не е било така във времената, за които сега говоря. Азът веднага не е абсорбирал, астралното тяло.
То е продължавало да съществува, независимо в собствената си
субстанция
дори и след като човешкото същество е заспивало.
И до известна степен това е продължавало цялата нощ. И така, на сутринта човешкото същество не се е събуждало от абсолютна тъмнина на съзнанието, но с чувството: аз съм живял в един свят, изпълнен със светлина, в която всевъзможни неща се случват. Човекът от онова време е имал едно междинно усещане между съня и събуждането. Това усещане е било леко, интимно, деликатно, но то все пак е съществувало. Това състояние продължило до началото на 14-ти век, когато това състояние напълно се прекратява у цивилизованото човечество.
към текста >>
Това била нуждата Христос да бъде приет в
субстанцията
на Земята за благото на човечеството.
След като са минавали през вратата на смъртта и докато са били още в етерното тяло, те са имали чувството, че в целия духовен свят, който обгръща нещата и процесите в Природата, Словото на Бога Отца говори. След няколко деня, когато етерното тяло вече бъде изоставено и човек започва да живее в астралното тяло, той е усещал онова, което астралното тяло е изпитвало всяка нощ през време на земния си живот и си казва: Ето в това мое астрално тяло живее Христос. Тогава човек е знаел, че дотогава докато трябва да се връща на земята Христос не ще го изостави, защото Христос е бил в неговото астрално тяло. Друго последствие на всичко това е било, че човек е гледал на природата като на проява на Славата на Бога Отца. И той е чувствал: този свят по времето, когато се явил Христос на Земята, е имал належаща нужда от Него.
Това била нуждата Христос да бъде приет в
субстанцията
на Земята за благото на човечеството.
По отношение на всички процеси на Природата и на цялото царство на Природата човек все е имал чувството за живия Христов Принцип. Но това, което той е могъл по този духовен начин да види, е било вземано за истина. И тази истина е, че невинността царува в царството на Природата. Но друго нещо, което той е чувствал вътрешно — чувство, което имал след събуждането — че в съня си той е бил в един свят на светлина и на звучащи духовни същества — той е имал чувството, че там са могли да обитават добри или зли същества. Той е чувствал, че когато звуците са излизали от дълбочината на духовните същества, говорили са добрите духове, но и лошите духове също са говорили.
към текста >>
37.
ДУХ И МАТЕРИЯ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
* Материята в първоначалното си състояние е била от Божествена
субстанция
, но след като се е отделила, тя вече днес не е такава, каквато е била някога.
Готови ли сте, благото ще дойде при вас точно навреме. * Условията за изправяне на човека са външни, а силите и възможностите за това изправяне са в самия него, защото духът Божий работи отвътре навън. Щом духът започне да работи отвътре, той заставя и външните условия да бъдат в хармония с вътрешните. Духът е господар и на външните, и на вътрешните условия в живота. * Когато Духът надвие плътта, тогава започва истинският живот.
* Материята в първоначалното си състояние е била от Божествена
субстанция
, но след като се е отделила, тя вече днес не е такава, каквато е била някога.
Един ден ние ще се върнем към този физически свят, който е бил чист и кристален. И в това тяло няма да има вече излишъци, няма да мирише, в него смъртта и животът постоянно ще се уравновесяват. Затова трябва всичко възможно да направим, за да си създадем чисто тяло, в което да живее духът. * Причинното, умственото, астралното и физическото тяло функционират заедно, в тях действа сегашното съзнание. Има още три други тела, които са в застой, те са подобни на четирите, а великите Учители имат по дванадесет тела.
към текста >>
38.
ЧОВЕКЪТ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
За да се появи каквато и да е форма в света, необходима е
субстанция
, с която да се облекат живите сили.
Плътта е, която умира. * Умният, ако иска, от един хляб може да направи сто хляба. Глупавият всякога мисли, че е беден, все е кисел и недоволен. * Материята съществува, но всичко не произтича от материята. Тя е само един от факторите, едно от условията да се появи животът.
За да се появи каквато и да е форма в света, необходима е
субстанция
, с която да се облекат живите сили.
Тялото - външните му и вътрешни органи - представлява материалната страна на силите на мозъка. Дробовете, стомахът, мускулите, костната, нервната и останалите системи представляват една величествена инсталация, чрез която се проявява интелигентността. * Колкото повече знае човек, толкова повече учи, понеже придобиването на знания е безкрайно. Знанието е радостта в човешкия живот, а живеенето в любовта е смисълът на живота. * “Стани и ходи!
към текста >>
39.
Дух
 
- Георги Радев (1900–1940)
света по различни начини; наричали са я с най-различни имена – първична
субстанция
,
искаме това и без Той да иска каквато и да било отплата от нас. Всичко, което притежаваме, нему се дължи. Хората, повече или по-малко, винаги са съзнавали това. Те са определяли тази разумна Сила, която изтича от Бога и се проявява в
света по различни начини; наричали са я с най-различни имена – първична
субстанция
,
първична енергия, закони на Природата и прочее. Ала законите Духът ги създава. Те имат отношение към онази велика енергия в света, която излиза от първичното си състояние, влиза в пътя на еволюцията, диференцира се, за да се прояви в своето безкрайно разнообразие.
към текста >>
40.
Проблемът за здравето
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Той е следователно съставен от груба, фина и свръхфина
субстанция
, а тези три състояния стоят в определени сложни и взаимозависими отношения, при които доминираща е най-фината компонента, като останалите са в подчинено положение спрямо нея.
Зрението, в което липсва радиарна мощ, не може да е ползотворно в проучването на биологичните проблеми. Зрение, което спира и застива при материалните станции на битието, не може да види вечно живото в живота и величието на космоса. Както премахването на смущенията в работата на една машина изисква познаването на строителните планове на механизма, така премахването на смущенията на един организъм изисква познаването на неговото устройство и функция. Ето защо всяка медицинска практика е във връзка с определена медицинска теория, както и със специфични концепции в тази област. Според Учителя човекът е едновременно и тяло, и душа.
Той е следователно съставен от груба, фина и свръхфина
субстанция
, а тези три състояния стоят в определени сложни и взаимозависими отношения, при които доминираща е най-фината компонента, като останалите са в подчинено положение спрямо нея.
Мисълта на Учителя за взаимоотношенията на материя, душа и дух ще изразим със следното сравнение: да си представим, че човек се намира в едно превозно средство - автомобил, самолет или кораб. Той си служи с него, пътува. Първата система представлява типично материално-механическата организация. Втората е разумът - емоциите, които направляват колата, а третата - това е идеята, направляващата компонента, поради която е предприето това пътуване. Ако вникнем в този пример без предубеждение, ще разберем, че нито без духа, нито без разума и волята на човека, нито без върховната и изначална идея превозното средство би имало някакво значение и съществуванието - никакъв смисъл.
към текста >>
Ето защо стъпалата на човешкото съзнание към опознаване на истината наричаме възход към духовното, а стъпалата към по-ограничената и подчинена система наричаме слизане към гъстата
субстанция
, опознаването на която особено в медицината е от значение, тъй като човешкото тяло и тялото на всяко живо същество е изградено с интелектуалността и чудесните направляващи фактори пак в разумната и жива лаборатория на природата.
Ако вникнем в този пример без предубеждение, ще разберем, че нито без духа, нито без разума и волята на човека, нито без върховната и изначална идея превозното средство би имало някакво значение и съществуванието - никакъв смисъл. Машината не може да се самоизгражда. Тя е продукт на разума, на познанията и сръчността на човека. Тя е продукт на една интелектуалност. И човешкото тяло и всички организми са продукт на една творческа интелигентност в огромната и тайна лаборатория на природата.
Ето защо стъпалата на човешкото съзнание към опознаване на истината наричаме възход към духовното, а стъпалата към по-ограничената и подчинена система наричаме слизане към гъстата
субстанция
, опознаването на която особено в медицината е от значение, тъй като човешкото тяло и тялото на всяко живо същество е изградено с интелектуалността и чудесните направляващи фактори пак в разумната и жива лаборатория на природата.
Учителят, който познаваше съвременната медицина, тъй като той е следвал и медицина, имаше положително отношение към много от лечебните методи на съвременността, особено към хирургията, но той предимно наблягаше на природолечението. Изходното начало тук е схващането, че лечителният процес не е предимно във външното физико-химическо въздействие на определен медикамент или химотерапевтикум, а във възможностите да се стимулира организма към повишена деятелност, от което вече ще последва естественото възстановяване. Учителят беше един изключително богат източник на природолечителни методи, в които се включват водолечението, слънцелечението, лечението с дихателни и гимнастически упражнения, в които влиза и Паневритмията, за която се казаха вече някои основни неща. Трябва да се знае, че когато в България нямаше нито наченки от тези природолечителни методи, когато учениците на Бялото Братство излизаха сутрин на слънце и играеха гимнастика, невежественото общество приемаше това като някакъв езически култ. По него се изливаше уличната мълва, но днес всичко това, което беше материал за ирония и насмешка, се практикува масово.
към текста >>
41.
Разговори с Учителя. Разговор втори
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Тези органи са направени от
субстанция
, която няма нищо общо с физическото вещество.
Така един зад друг са наредени още няколко възприемателни екрана, които имат отношение към по-висшите светове. Във физическия свят най-голям брой от хората виждат това, което носи физическата светлина, но има други, у които е пробудена чувствителността на астралната ретина. Тях наричат астрални ясновидци. По-рядко са тези, които получават сведения от менталния, а още по-малко такива, които имат контакт с причинния свят, където явленията и вещите на земята са само идеи. Ученикът на божествената наука трябва да знае, че в човешкия организъм, както в организмите на по-нисшите животни, има органи, които не може да се видят нито при дисекцията, нито да се уловят в изследователската лаборатория.
Тези органи са направени от
субстанция
, която няма нищо общо с физическото вещество.
Не само в окото, но и в органите на всички възприятия съществуват степени на приематели, които са свързани с по-високите полета. Колкото това да изглежда странно и невероятно, то е факт за тези, фактите на които се простират в един много по-широк диапазон от физическото поле. Физическият човек има много репродукции в други полета, които също се изграждат и усъвършенствуват посредством нашите мисли, чувства и постъпки във физическия свят и за които тези от хората, които нямат усет за по-горно измерение от третото, не знаят нищо. Ясновидството, телепатията, яснослушането, свръхобонятелните феномени не са нищо друго освен възприятия от един много по-висш порядък. Ученикът: Защо хората, които притежават всички добри и необходими качества, свойствени на издигнатите люде, не притежават нито едно от тези дарования, а се срещат у такива индивиди, които не импонират дори с обикновен нрав и морал?
към текста >>
42.
9. ОБРАЗИ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
От океана на вечната
субстанция
непрестанно кристализират формите на живота.
ОБРАЗИ
От океана на вечната
субстанция
непрестанно кристализират формите на живота.
В самата тази субстанция сякаш е скрита ръката на ваятел, който с нежна любов вае образите на своята многолика мисъл. Това трябва да е любимото му занимание, защото той дарява своите творения със същата способност да ваят все по- нови форми на любовта си, която той е вдъхнал в тях. Така художникът държи четката си с любовен трепет и претворява красотата и величието на природата; така музикантът тегли струните на своя инструмент, от който се раждат чудни звукови образи; така скулпторът превръща глината и камъка в изящни изваяния. Птицата лежи със същия любовен порив в малкото си гнездо, очакваща да зърне своите подобни. Всичко във вселената кипи в творческа треска, всяка твар вае образи — дори водите скулптурират пещерите, ледовете и снежните пустини.
към текста >>
В самата тази
субстанция
сякаш е скрита ръката на ваятел, който с нежна любов вае образите на своята многолика мисъл.
ОБРАЗИ От океана на вечната субстанция непрестанно кристализират формите на живота.
В самата тази
субстанция
сякаш е скрита ръката на ваятел, който с нежна любов вае образите на своята многолика мисъл.
Това трябва да е любимото му занимание, защото той дарява своите творения със същата способност да ваят все по- нови форми на любовта си, която той е вдъхнал в тях. Така художникът държи четката си с любовен трепет и претворява красотата и величието на природата; така музикантът тегли струните на своя инструмент, от който се раждат чудни звукови образи; така скулпторът превръща глината и камъка в изящни изваяния. Птицата лежи със същия любовен порив в малкото си гнездо, очакваща да зърне своите подобни. Всичко във вселената кипи в творческа треска, всяка твар вае образи — дори водите скулптурират пещерите, ледовете и снежните пустини. И всеки слънчев лъч е художник- творец, който обагря с живи краски цветя и плодове, дървета и скали, кристали и води.
към текста >>
43.
13. ЖЕНАТА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Това не е днешната жена, която е израз на поляризирания живот на земята, а образът на
субстанцията
Любов, която първоначално е създала небесните селения.
ЖЕНАТА Силата на любовта, която се излъчи от същината на Твореца, прие образ.
Това не е днешната жена, която е израз на поляризирания живот на земята, а образът на
субстанцията
Любов, която първоначално е създала небесните селения.
Животът се движи от най-висшите духовни мирове към материалната вселена и взима най- разнообразни форми. Любовта, един от трите Божествени принципа, е влязла в образа на Девата, която е космичната жена и изразява честотата и светлината. В нея няма поляризация, защото тя съчетава двата принципа на Мъдростта и Любовта. Най-после стигаме до образа на земната жена, която е единият от двата полюса на живота — негативният, в който се проявява животът на положителния полюс. Така виждаме, че жената е носителка на живота и негова ваятелка.
към текста >>
44.
Кажи ми светли Божи лъч
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Трептенията на гласа у посветените, идейните певци, се различават по това, че в тези трептения има едни малки, микроскопически, Божествени елементи от първичната, Божествена
субстанция
, която действа магически върху слушателите.
– Учителю, но и да искам, аз не мога да прегърна Бога! – Аз искам да кажа, когато човек се влюби в някое смъртно същество. Жените се влюбват в мъже. Боготворят ги, прегръщат ги и мислят, че прегръщат Бога... Гласът, за да лети далече в пространството, трябва да се предаде най-напред в етерното пространство; и после се предава във въздуха.
Трептенията на гласа у посветените, идейните певци, се различават по това, че в тези трептения има едни малки, микроскопически, Божествени елементи от първичната, Божествена
субстанция
, която действа магически върху слушателите.
Терцата е построена върху примата, с един потенциал. Квартата е с два потенциала, а квинтата – с три потенциала. Брат Христо каза: – Учителю, току-що сестрата прочете книгата на брат Боян Боев, върху принципите Ви по възпитанието на децата. Възхищаваме се от законите и методите, които Вие сте открили, наблюдавайки Природата и свързвайки я с човешката душа.
към текста >>
45.
Божественият Принцип на ЛЮБОВТА
 
- Константин Златев
Той е създал духа на човека от същата безсмъртна
субстанция
, отделил е от Себе Си безброй монади (индивидуалности, духовни искри, лъчи от Неговата същност), без по никакъв начин да накърнява абсолютното Си съвършенство.
Тя ще изчезне." 6. Любовта дарява безсмъртие Безсмъртието е потенциал на човешката същност, на непреходното ни естество, което сме получили като дар от Твореца в акта на нашето сътворяване (ср. Бит. 2:7). Бог е вечен и безсмъртен.
Той е създал духа на човека от същата безсмъртна
субстанция
, отделил е от Себе Си безброй монади (индивидуалности, духовни искри, лъчи от Неговата същност), без по никакъв начин да накърнява абсолютното Си съвършенство.
Любовта е естествената среда за проявление и утвърждаване на човешкото безсмъртие. Липсата на любов, омразата е равна на духовна смърт. Докосването до истинската, Божествената любов няма и не може да има еквивалент сред човешките преживявания - то е неповторимо и изпълва душата с аромата на Вечността. Учителят П. Дънов с размаха на велик художник на Словото рисува картината на това изключително и така рядко събитие в нашия живот: "Няколко мига, преживени в Божествената Любов, струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран всред най-големи удоволствия и наслади."
към текста >>
46.
VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа
 
- Константин Златев
Цялостният човек е съставен от груба, фина и свръх- фина
субстанция
.
" - казва Учителят П. Дънов в частен разговор с един от своите приближени ученици. Тази кратка фраза обаче притежава заряда на универсалност, включително и относно темата, която разглеждаме тук. Начална база за успешното решаване на проблемите на здравето е преди всичко становището на Учителя на ББ у нас за естеството на човека. Според него човешкото същество представлява единство от тяло и душа.
Цялостният човек е съставен от груба, фина и свръх- фина
субстанция
.
Тези три компоненти от своя страна се намират в сложни взаимоотношения помежду си, при които доминираща е най-фината съставна част, като останалите са в подчинено положение спрямо нея. И човешкото тяло, и всички организми в природата са резултат от творческата дейност на интелигентни сили и същества в необятната и мистична лаборатория на Космоса. Ето защо стъпалата на човешкото съзнание към опознаване на Истината наричаме възход към духовното, а стъпалата към по-ограничената и подчинена система назоваваме слизане към гъстата субстанция, чието опознаване - особено в медицината - е от огромно значение, тъй като телата на всички живи същества (включително човека) са изградени от интелигентността и чудодейните направляващи фактори в разумната и жива лаборатория на Разумната Природа. Според Учителя П. Дънов човечеството преди всичко следва да се освободи от механическото разбиране за човешкия организъм и за Природата въобще.
към текста >>
Ето защо стъпалата на човешкото съзнание към опознаване на Истината наричаме възход към духовното, а стъпалата към по-ограничената и подчинена система назоваваме слизане към гъстата
субстанция
, чието опознаване - особено в медицината - е от огромно значение, тъй като телата на всички живи същества (включително човека) са изградени от интелигентността и чудодейните направляващи фактори в разумната и жива лаборатория на Разумната Природа.
Начална база за успешното решаване на проблемите на здравето е преди всичко становището на Учителя на ББ у нас за естеството на човека. Според него човешкото същество представлява единство от тяло и душа. Цялостният човек е съставен от груба, фина и свръх- фина субстанция. Тези три компоненти от своя страна се намират в сложни взаимоотношения помежду си, при които доминираща е най-фината съставна част, като останалите са в подчинено положение спрямо нея. И човешкото тяло, и всички организми в природата са резултат от творческата дейност на интелигентни сили и същества в необятната и мистична лаборатория на Космоса.
Ето защо стъпалата на човешкото съзнание към опознаване на Истината наричаме възход към духовното, а стъпалата към по-ограничената и подчинена система назоваваме слизане към гъстата
субстанция
, чието опознаване - особено в медицината - е от огромно значение, тъй като телата на всички живи същества (включително човека) са изградени от интелигентността и чудодейните направляващи фактори в разумната и жива лаборатория на Разумната Природа.
Според Учителя П. Дънов човечеството преди всичко следва да се освободи от механическото разбиране за човешкия организъм и за Природата въобще. И това е така, понеже човек не е само физическо тяло. В съгласие с редица авторитетни езотерични концепции Учителят на ББ в нашата страна приема, че човек притежава освен материално още и астрално (чувствено, емоционално), ментално (умствено) и каузално (причинно) тяло. Всяко от тези фини тела изпълнява специални функции и притежава свои специфични енергии.
към текста >>
47.
III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО
 
- Константин Златев
Ала върху съвършената тъкан на нейната
субстанция
се отпечатват незримо и незаличимо всички култивирани от нея опитности, придобити по пътя на безбройните й въплъщения в световете на Проявеното Битие.
Тъй като вечността е водещо качество на Бога, би било интересно да проследим взаимовръзката между частта (душата) и Цялото (Бога) в това направление. Разглеждайки корелацията между Твореца и творението в тази му плоскост, Учителят П. Дънов изтъква: "Душата е вечна. Тя е така вечна, както Бог е вечен. Но докато Бог е абсолютно неизменен, душата непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества." В субстанциално отношение, пред вид на факта, че е родена от Божия Дух и представлява частица, лъч, еманация (= излъчване, проявление) от Него, душата е също така неизменна и вечна, както е и самият Бог.
Ала върху съвършената тъкан на нейната
субстанция
се отпечатват незримо и незаличимо всички култивирани от нея опитности, придобити по пътя на безбройните й въплъщения в световете на Проявеното Битие.
Както вече бе посочено, това е начинът тя да изгради своя неповторим облик, чрез който да стане достойна за завръщането си в бащиното огнище - лоното на Бога- Отца. Тези размисли намират заключителната си форма в Словото на великия духовен Учител: "Човешките души живеят и се движат в Бога. Те съществуват у Него във вечността, макар и да са се проявили в различни моменти. Те съществуват заедно, макар и да не са излезли едновременно от Бога; живеят един и същ живот, макар и да се различават. А се различават, защото всяка душа представя едно състояние на Божественото съзнание (курсивът мой - К. З.).
към текста >>
48.
VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
Чрез тях бива преодоляна инертността на материята в нашия свят, постига се излаз от съществуването в реалността от три измерения, за да навлезем в онази с четири измерения - на гъвкавата и вечно подвижна астрална
субстанция
.
Движенията са съпроводени с музика и текст. Първите десет упражнения са: 1) "Пробуждане" (разтваряща се пъпка на цвят); 2) "Примирение" (опасност и примирение); 3) "Даване" (поднасяне отвътре на съкровеното); 4) "Възлизане" (слизане и възкачване); 5) "Издигане" (гребане с посока нагоре); 6) "Отваряне" (проправяне на път); 7) "Освобождение" (раздиране на завесата); 8) "Пляскане" (радост от освобождението); 9) "Чистене" (подготвяне на почвата); 10) "Летене" (посяване на семена и възрастване). В своята съвкупност те образуват малък цикъл, наречен "Пролет". Тези първи упражнения се изпълняват едно след друго без спиране, като едно цяло. Те са свързани с физическото поле, с материалната действителност.
Чрез тях бива преодоляна инертността на материята в нашия свят, постига се излаз от съществуването в реалността от три измерения, за да навлезем в онази с четири измерения - на гъвкавата и вечно подвижна астрална
субстанция
.
Посредством десетте упражнения човек изминава първите две стъпки (степени) от своето духовно развитие и усъвършенстване (споменати по-горе) - Обръщане към Бога и Покаяние. Следващите десет упражнения са: 11) "Евера ; 12) "Скачане"; 13) "Тъкане"; 14) "Мисли"; 15) "Аум"; 16) "Изгрява Слънцето"; 17) "Квадрат"; 18)"Красота"; 19) "Подвижност"; 20) "Побеждаване". Техният малък цикъл носи наименованието "Лято". Посредством тази втора група упражнения човекът по духовния Път изминава следващите две стъпки от личната си еволюция - Спасение и Възраждане. Резултатът е окончателното напускане на низшите зони от астралното поле, където е изворът на съблазните в нашия живот.
към текста >>
Зад това мистично по звученето си понятие се крие езотеричният факт, че сферите (сиреч различните равнища на организация на космическата
субстанция
) звучат или вибрират с различни честоти.
Всичко трепти/вибрира: от елементарните частици до Божия Дух. Това означава, че има безброй видове и степени на трептения/вибрации в зависимост от тяхната честота. Именно въз основа на този принцип биват обособявани толкова добре познати явления като звук, топлина, светлина, рентгенови и радиоактивни излъчвания и пр. Вибрациите на звука дават повод още на древните мъдреци да дефинират т.нар. хармония на сферите.
Зад това мистично по звученето си понятие се крие езотеричният факт, че сферите (сиреч различните равнища на организация на космическата
субстанция
) звучат или вибрират с различни честоти.
Вибрациите по посока от материята към Духа стават все по-интензивни. От позициите на полярния, двуполюсен свят, в който живеем, доброто и злото също се отличават по степента на своите вибрации. Какво е значението на този принцип по отношение на Паневритмията? Основен компонент в този Божествен танц на ББ е музиката. Според редица сериозни автори-окултисти тя се ражда в умственото (менталното) поле.
към текста >>
49.
IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ
 
- Константин Златев
4) Въплъщение на Духа – всеобщност на Живота в Космоса; разглеждане на четирите природни царства във физическия свят – минерално, растително, животинско и човешко (хуманоидно), както и на надприродното, ангелско царство, като различни форми и степени на проявление на единния Дух; проникване на материята от Духа и нейното оживотворяване и еволюиране чрез Него; глобална трансформация на материалната
субстанция
във Вселената в духовна
субстанция
като израз на върховната Цел и на Основния Закон на съществуващото.
Българският духовен Учител разглежда отношението към първата група с нейните две подразделения, цитирайки отново Спасителя: „Христос казва още: „Всеки, който не е против нас, е с нас.“ Всички, които не са против Божественото учение, са с нас, по който и начин да проповядват (курсивът мой – К.З.).“ От особено значение е да изтъкнем кои са общите положения на Божественото учение, които се срещат в почти всички познати религии и духовни концепции от най-дълбока древност до наши дни: 1) Единство на Бога – Върховното Божество като causa sui (причина на Самото Себе Си – лат.), самодостатъчно, съвършено и абсолютно; един вездесъщ Живот, зависещ само от себе си, проникващ навред във Вселената и свързващ във взаимни връзки и зависимости всички обективни реалности на Творението. 2) Проява на Бога в света под Три Лица – Отец (Творец, Вседържител и Промислител), Син (Логос, Премъдрост, Слово; Негова еманация е и планетарният Изкупител и Спасител; най-общо и достъпно казано – това е Духът на Христос във Всемира) и Светият Дух (Духът Божий; животворящият, енергиен компонент на Божеството); една Същност в Три Лица – в зависимост от функциите и проявленията на различните равнища в Битието. 3) Йерархия от духовни същества – жителите на невидимия свят, носителите на по-висши форми на съзнание от нашето, отличаващи се със собствена линия на развитие, служители и помощници на Единия Бог, проводници и изпълнители на Неговата воля, ангели на Завета Му.
4) Въплъщение на Духа – всеобщност на Живота в Космоса; разглеждане на четирите природни царства във физическия свят – минерално, растително, животинско и човешко (хуманоидно), както и на надприродното, ангелско царство, като различни форми и степени на проявление на единния Дух; проникване на материята от Духа и нейното оживотворяване и еволюиране чрез Него; глобална трансформация на материалната
субстанция
във Вселената в духовна
субстанция
като израз на върховната Цел и на Основния Закон на съществуващото.
5) Два фундаментални Закона на Космоса – на Причинност и на Саможертва (жертвата като начало на Божествената проява – още от акта на сътворението на света – и като най-висока цел в духовното развитие на просветленото съзнание). 6) Братство на хората – принцип, проповядван от Учителя на Учителите, Господ Иисус Христос, като сърцевина на Неговото учение. Бог е един, Животът е един и всички форми и проявления на Духа образуват неразделна общност. Всяка част носи у себе си в зародиш Цялото – но Цялото не е механичен сбор от частите, а върховна Цел на тяхната духовна еволюция. Всички хора са братя, защото носят една и съща Божия искра, дарена им от Твореца, която ги сродява навеки.
към текста >>
50.
VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА
 
- Константин Златев
Ала върху съвършената тъкан на нейната
субстанция
се отпечатват незримо и незаличимо всички култивирани от нея опитности, придобити по пътя на безбройните ў въплъщения в световете на Проявеното Битие.
Тъй като вечността е водещо качество и на Бога, интересно е да проследим взаимовръзката между частта и Цялото и в това направление. По този повод Учителят П. Дънов подчертава: „Душата е вечна. Тя е така вечна, както Бог е вечен. Но докато Бог е абсолютно неизменен, душата непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества.“ В субстанциално отношение, пред вид на факта, че е родена от Божия Дух и представлява частица, лъч, еманация (= излъчване, проявление) от Него, душата е също така неизменна и вечна, както е и самият Бог.
Ала върху съвършената тъкан на нейната
субстанция
се отпечатват незримо и незаличимо всички култивирани от нея опитности, придобити по пътя на безбройните ў въплъщения в световете на Проявеното Битие.
Както вече посочихме по-горе, това е начинът тя да изгради своя неповторим облик, чрез който да стане достойна за завръщането си в бащиното огнище – лоното на Бога-Отца. Тези размисли не биха били достатъчно пълни и богати откъм съдържание, ако отново не цитираме великия Миров Учител: „Човешките души живеят и се движат в Бога. Те съществуват у Него във вечността, макар и да са се проявили в различни моменти. Те съществуват заедно, макар и да не са излезли едновременно от Бога; живеят един и същ живот, макар и да се различават. А се различават, защото всяка душа представя едно състояние на Божественото съзнание (курсивът мой – К.З.).
към текста >>
51.
IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА
 
- Константин Златев
Светлината не е сътворена от някаква съществуваща преди нея извечна
субстанция
.
Изхождайки от духа на неговото учение и от основните принципи на езотеричното познание като цяло, стигаме до една дълбока и вълнуваща истина. Тя засяга праначалото на съществуването на Космоса, крайната цел на видимата и невидима реалност, както и мисията на разумните същества във Вселената. Според думите на един велик Посветен – апостол Йоан Богослов: „Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина“ (I Йоан 1:5). Обгръщайки със Своята непобедима и всеобхватна светлина първичния хаос, Създателят извиква за живот всичко съществуващо. Още през първия ден – или, по-точно, първия период на Своята всемогъща творческа изява – Той изпълва пространството с лъчите на Божествената светлина: „Рече Бог: „Да бъде светлина.“ И биде светлина“ (Бит. 1:3).
Светлината не е сътворена от някаква съществуваща преди нея извечна
субстанция
.
Тя бива излъчвана от самата същност на Върховното Божество. И в качеството си на вестителка на Неговата животворяща свещена Воля се разпростира във всички посоки до пределите на сътворения свят. Светлината бележи грандиозното Начало на Битието. Тя е градивният материал на всеки атом и всяко разумно същество. Тя е пътеводна звезда по неизбродимите пътеки на всемирния Живот.
към текста >>
А светлината е разгледана в ролята ў на животворяща, структурираща
субстанция
, изхождаща от вечния Извор.
Тя е и Божественото лоно, в което се завръщат всички, завършили своето пътешествие из безчетните сфери и системи от измерения на космическото Единство. Понеже извира непрестанно от самото сърце на Бога... Разсъжденията на българския духовен Учител допълват тази шеметна картина на великото Божествено строителство: „Светлината – това е първият акт на пробуждане в живата природа. А под пробуждане ние разбираме – минаване от безграничното състояние на природата към граничното.“ Следователно светлината като същност и проявление бележи както прехода от Непроявеното към Проявеното Битие, така и постепенното съграждане на света на формите, в които тихо пулсира ритъмът на вездесъщия Живот. Това заключение бива подкрепено и от следната мисъл на Учителя П. Дънов: „Когато ние проучваме Битието, проучваме в същност оня велик принцип на живота, който е произвел светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата.“ Цитираният велик принцип в Словото на Учителя на ББ не е някой друг, а сам Бог в качеството Си на Творец.
А светлината е разгледана в ролята ў на животворяща, структурираща
субстанция
, изхождаща от вечния Извор.
Съвременната наука характеризира същността на светлината като хармонична симбиоза между корпускули (най-малките градивни частици на светлината, наречени фотони) и вълнова форма на проявление. Разпространението ў в пространството бива схващано като разгръщане на вълна с определена честота или брой на вибрациите (трептенията) за единица време. Това е тезата на рационалното познание. Учителят П. Дънов внася съществена корекция в нея: „Ала светлината сама по себе си трептения ли е?
към текста >>
Бог, Който по същността Си е Любов, щом прояви тази Любов в сътворения от Него свят, се ражда всемирният Живот, чиято градивна
субстанция
е светлината.
Така достигаме до една магическа формула на живота, изказана по най-краткия и изразителен начин от Учителя П. Дънов: „Щом се прояви Любовта, ражда се животът. А щом животът се яви, явява се и светлината.“ От тези негови думи именно извличаме формулата: Бог – Любов – живот – светлина. Разгърнатият изказ на тази формула на живота би могъл да изглежда така:
Бог, Който по същността Си е Любов, щом прояви тази Любов в сътворения от Него свят, се ражда всемирният Живот, чиято градивна
субстанция
е светлината.
Всичко изнесено дотук разкрива светлината като динамична същност, за която няма бариери никъде в Космоса. Но: „Сама по себе си светлината не се движи, тя е инертна. Светлината е безпощадна. Тя изкарва всички неща навън. В света има нещо по-велико от светлината, което хората не знаят.“ Очевидно движението на светлината навред из света на формите се дължи на всемогъщата воля на Онзи, Който я излъчва от Своите дълбини.
към текста >>
52.
X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
Опитът на миналото за нея започва от мига на раждането ў от Божествената
субстанция
и се разгръща и обогатява при множеството ў сблъсъци с царството на материята.
Учителят П. Дънов търси корените на вярата в дълбините на човешката душевност: „Вярата е озаряване от светлината на интуицията, от светлината на свръхсъзнанието. Тя има за основа опита – опита на миналото. А суеверията – това са неща неразбрани.“ Душата – искра от изначалната Божия същност – носи у себе си лъч от Първообраза, полъха на Неговото присъствие. Тя не просто вярва в Него, тя знае, че Го има, че именно Той ў е дал живот и я води по пътя към съвършенството.
Опитът на миналото за нея започва от мига на раждането ў от Божествената
субстанция
и се разгръща и обогатява при множеството ў сблъсъци с царството на материята.
Това е духовен опит с неизмеримо висока стойност. Неговата светлина помага на човешкото същество да се ориентира по безбройните лъкатушни пътеки на своето битие. Истинската вяра има за свой обект една велика Реалност – Бога и Неговото проявление в света. Нашето поклонение е пред Единия Премъдър и Всемилостив Бог, Който присъства навсякъде във Всемира. Него възпява българският Учител на ББ с вдъхновените слова: „Вярвам в Бога, Който живее в светлината.
към текста >>
53.
XIII. ЖЕНИТБАТА
 
- Константин Златев
Четири неща – като ги научиш, ще завършиш своето развитие.“ Под „сила“ в случая авторът на поучението има пред вид висшата духовна същност на човека, неговата безсмъртна природа в лицето на искрата от Божествена
субстанция
, вложена в него при сътворяването му от Всевишния.
А посочените по-горе думи на Учителя на ББ в нашата страна довеждат до заключението, че не е необходимо формално узаконяване на интимния контакт между двата пола. Достатъчно е, че между тях се е родила невидимата нишка на искрена любов и взаимност и че те са готови да я съхраняват и разгръщат в своя съвместен живот. Осветлявайки същността и съдържанието на женитбата, той обръща вниманието ни преди всичко върху нейната роля за осъществяването на дълбока и трайна връзка между човека като сътворено същество и неговия Създател: „Женитбата е един акт, едно отношение на човека към Бога. Във всички свои съществувания човек се учи на четири неща. Ще се научи да люби Господа с ума си, ще се научи да люби Господа със сърцето си, ще се научи да люби Господа с цялата си душа и с цялата си сила.
Четири неща – като ги научиш, ще завършиш своето развитие.“ Под „сила“ в случая авторът на поучението има пред вид висшата духовна същност на човека, неговата безсмъртна природа в лицето на искрата от Божествена
субстанция
, вложена в него при сътворяването му от Всевишния.
А смисълът на казаното е концентриран в твърдението, достигащо до нас в контекст – Любовта към Бога, изразена от всички елементи на многопластовата човешка структура, и то в максимално интензивна степен, е гаранция за постигане целите на индивидуалната еволюция. Връзката на човека с Бога обуславя неговата разумност, правилния му жизнен избор. В случая мисълта предхожда чувството и го насочва. А когато две въплътени души решат да свържат съдбите си, ролята на разумността нараства скокообразно. Нейният принос би трябвало да доведе дотам, партньорите да осъществят по време на земния си съвместен живот мечтата на всяка индивидуалност – пълна свобода в Духа.
към текста >>
54.
Два ключа към една необикновена книга
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Така, както при евангелския Симон, за да се преименува в Петър, трябваше да дойде Христос, така и на знака, за да стане камък, основа,
субстанция
, е необходимо някакво чисто отношение, което мъдреците наричат Любов.
като субстанциална структурна единица в живота на астрологичната екзистенция. Следователно в своята саморефлексия астрологичната екзистенция е една постоянна (в пространството и времето), а оттам и извънпространствена и извънвременна семантика. Собственото й битие за нея представлява низ от знаци, които трябва да бъдат върнати на своите монади. Тълкуването на радикалната тема се превръща в структуралистичен анализ на една принципиална система, в която астрологичната екзистенция преживява всеки знак, за да познае кой го изпраща и какви са неговите висши цели. Астрологичната семантика е дори и малко мистична, защото чрез този познавателен опит тя постоянно се убеждава в присъствието на един знаков медиум, посредник между принципа и знака.
Така, както при евангелския Симон, за да се преименува в Петър, трябваше да дойде Христос, така и на знака, за да стане камък, основа,
субстанция
, е необходимо някакво чисто отношение, което мъдреците наричат Любов.
По-нататък, при онтологичното разглеждане на астрологичната екзистенция, не е трудно да се допусне, че такива класически и модерни философско-научни похвати, като онтологията, модалността, екзистенциализма, структурализма, семиотиката и много други, са органично присъщи на нейното битие и следователно са се обособили от нея като своеобразно нейно външно инобитие. Ако продължим в този ред на мисли, може да се окаже, че цялата европейска култура е една зле тълкувана астрологична екзистенция и че обещаният на интелектуалния читател ключ е лукав опит за принципиално отрицание на всички горепосочени науки. Но думата ни беше за Звездното тяло и за това, може ли абстрактното мислене да преодолее нерационалната негова природа... Инак в „Науките на Първата човешка раса“ Николай Дойнов е изложил завършената архитектоника на изначалното Звездно тяло на човека - такова, каквото то може би е било непосредствено след великия акт на Творението. В неговото Слънчево семейство присъстват дванадесет планети; освен десетте, познати на съвременната астрономия, читателят ще намери блестящо научнообосновано описание на планетите Вулкан, Хано и концепцията за разрушената планета Фаетон. За първи път в световната литература се прави удивителна по своята мащабност „астрологизация“ на съвременните астрономични познания и параметри на небесната механика.
към текста >>
55.
Ноктите
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Полулунията в основата на ноктите са светла
субстанция
, която се образува при нормално функциониране на сърцето, добро здраве и добра циркулация на кръвта, ако силата на сърцето отслабва чрез отслабване на сърдечния нерв, прииждането на тази бяла
субстанция
намалява, полулунията стават все по-малки до пълното им изчезване, а това показва слабост на сърдечния нерв.
Ненормални по размер нокти, неравно оформени, счупени и тъпи на върха, изобщо лошо оформени, показват хора с нисш и лош характер. Каквито и да било затъмнения, ямички, петна, точки, неправилен растеж, напречни браздички, различни окраски, които се отличават от цвета на кожата, показват също дефекти в характера на човека, а също и несъвършено здраве. Ако ноктите са много къси, показват сприхавост, придирчивост, агресивност, непримиримост. Хора със средни по големина, но кръгли нокти са с добро, благоприличие държание и мек характер. Синкавите нокти са указание за лошо здравословни състояние, сърдечни смущения, лошо кръвообращение, натрупване на отрови в организма, бавно мислене и схващане.
Полулунията в основата на ноктите са светла
субстанция
, която се образува при нормално функциониране на сърцето, добро здраве и добра циркулация на кръвта, ако силата на сърцето отслабва чрез отслабване на сърдечния нерв, прииждането на тази бяла
субстанция
намалява, полулунията стават все по-малки до пълното им изчезване, а това показва слабост на сърдечния нерв.
Ако пък нокътните полулуния са много големи, ясно очертани и светли, показва силна, свръхнормална сърдечна дейност и означава възможност за сърдечен удар. Такива хора са склонни към възбуда и при най-малкия случай, изобщо са резки и раздразнителни. Грижата за ноктите също дава възможност да се съди за някои качества на човека. Хора, които имат кални и мръсни нокти, са неподредени и в мислите си. Твърде грижливият маникюр на ноктите показва, че човек предава голямо значение на външната страна на живота в ущърб на вътрешната му страна.
към текста >>
56.
I. Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части
 
- Георги Христов
3
Субстанция
(от лат.
от Когото всичкото тяло, съчленявано и свързвано чрез всяко сключване на спомагателните членове, според съразмерното действие на всека част, прави тялото да расте за своето назидание в любовта.“ В Рим. 12: 4-5 апостол Павел споменава също: „4. Защото както имаме много удове в едно тяло, а всичките удове Нямат ис- тата работа, 5. така и ние многото едно тяло сме в Христа, а всеки от нас сме удове един на друг.“ 2 Есенциален (от лат. essentia - същност) - същински, основен, първичен, незаменим.
3
Субстанция
(от лат.
substantia - основа, същност) - това е философски термин, с който се обозначава първоосновата на битието, която поражда всичко останало. Тя се изявява в реалния свят с помощта на своите атрибути. Тук като че ли става едно припокриване на терминологията, но в следващото си изречение Учителя ясно отграничава и степенува понятията. На друго място обяснява следното: „Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот.
към текста >>
57.
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век
 
- Филип Филипов
Защото след приблизително три хиляди години Майтрея Буда ще потърси хората, които живеят според следното убеждение: „Не само моята глава разбира Мъдростта на осемстепенния път, аз притежавам не само Учението и Мъдростта на Любовта, но и моето сърце е изпълнено с живата
субстанция
на Любовта, която прелива и се устремява към целия свят."101 Ако Гаутама Буда донесе Учението за Любовта и Състраданието, то Учителя Беинса Дуно идва, за да даде Учението за практическия живот в Христовата Любов: „Аз нося в ума си идеята за благото на цялото човечество.
Поставят се задачи за придобиване на добри навици, благороден и балансиран характер, изпълнен с Христовите добродетели. Цялото Учение на Бодхисатвата на Доброто, цялата методология на Учителя Беинса Дуно възпитава плодоносно преобразяваш в ученическата душа чрез Мъдростта на Осемстепенния път (правилно мнение, правилно съждение, правилно слово, правилно дело и т.н.) в преливащата и неудържима сила на Любовта, чрез капките Христова кръв в Светата чаша. Ако сто години преди Новата ера Бодхисатвата проповядваше и работеше за физическото проявление на Христос, то сега той проповядва и работи с конкретна методология за Етерното пришествие на Христос в душата, характера и ежедневието на ученика на езотеричната Христова школа. Когато ученикът овладява съзнателно своето Етерно тяло, той всъщност практически се подготвя за контакт и съзерцаваш на Второто пришествие на Христос в етерен образ. Ако чрез Йешуа бен Пандира Бодхисатвата работи в миналото за физически проявените тяло и кръв Христови, то сега Учителя Беинса Дуно ни учи чрез съкровени Граалови мистерии как Христовите Сила и Живот да станат наши плът и кръв.
Защото след приблизително три хиляди години Майтрея Буда ще потърси хората, които живеят според следното убеждение: „Не само моята глава разбира Мъдростта на осемстепенния път, аз притежавам не само Учението и Мъдростта на Любовта, но и моето сърце е изпълнено с живата
субстанция
на Любовта, която прелива и се устремява към целия свят."101 Ако Гаутама Буда донесе Учението за Любовта и Състраданието, то Учителя Беинса Дуно идва, за да даде Учението за практическия живот в Христовата Любов: „Аз нося в ума си идеята за благото на цялото човечество.
Аз мисля не само за благото на цялото човечество, но и за благото на животните и растенията. Пожелавам на всички същества да живеят в Любовта и да придобиват Добродетели. Зная, че Бог живее във всяка душа, и искам в тяхното съзнание да не остане нито една крива мисъл. Аз дойдох да науча хората да живеят в Любовта."102 7.5. Свещената цел, за която работи Учителя Беинса Дуно, се постига с най-разнообразни методи на езотеричното християнство, но един от най-важните сред тях е музикалният подход на Учителя Петър Дънов.
към текста >>
58.
Възпитанието на детето
 
Възпитанието на детето - Макс Хайндл
Както плодът, обвит в защитната утроба на майката през периода на бременността, е предпазен от въздействията на видимия свят, така и фините тела са в обвивки от етер и желание -
субстанция
, която ги защитава, докато се развият достатъчно и са в състояние да издържат условията на външния свят.
Книгата на личния физически живот на земята започва от първата глътка въздух на бебето и продължава до последния му дъх. “Когато детето поеме първата си вдишка, физиологичните условия в сърцето му вече са променени, връзката с утробата е прекъсната и кръвта е принудена да циркулира през сърцето и белите дробове.” При контакта на кръвта с въздуха в белите дробове тя е в състояние да състави картина на обкръжаващата я среда. Кръвта е превозното средство на Егото и когато тя се втурне през сърцето, оставя отпечатък от семенния атом в лявата камера на сърцето (която изпраща кръв към артериите). Върху тази безкрайно малка повърхност са отпечатани всички картини от външния свят през целия живот на човека. Родителят трябва да разбере, че това, което ние наричаме раждане, е раждане само на видимото, физическо тяло, което идва до настоящата си висока фаза на работоспособност за по-кратко време, отколкото невидимите превозни средства (тела) на човека, защото е имало най-дългата еволюция.
Както плодът, обвит в защитната утроба на майката през периода на бременността, е предпазен от въздействията на видимия свят, така и фините тела са в обвивки от етер и желание -
субстанция
, която ги защитава, докато се развият достатъчно и са в състояние да издържат условията на външния свят.
Виталното тяло се ражда на около 7-годишна възраст - времето, когато детето си сменя зъбите; Тялото на Желанието (астралното) се ражда около 14-тата година - времето на пубертета. Умът се ражда около 21 -та година от живота, когато казваме, че човек е станал пълнолетен. Има някои важни неща, за които можем да се погрижим само през подходящия период от растежа и родителят трябва да ги знае. Въпреки че органите вече са оформени до момента на раждане, границите на растежа се определят през първите 7 години, и ако те не са приели правилната форма през това време, едно иначе здраво дете, може да стане болен мъж или жена. В окултната школа учим, че през първите 7 години от детския живот са активни само отрицателните полюси на всички етери във виталното тяло.
към текста >>
НАГОРЕ