НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
30
резултата в
24
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
127. СЪН, ВИДЕНИЕ И ИСТИНАТА ЗА ЖИВОТА МИ
,
,
ТОМ 5
Човешкият дух е движеща сила, а душата е тази
субстанция
, тази фина материя в Духовния свят, която съгражда формата на човешката единица, на човешкото същество.
А какво е видението? Това е образ ка събития в Духовния свят, видяно, разбрано чрез духовното тяло у човека, което е съставено от човешкия дух и човешката душа. Човешката душа дава матрицата, материала на духовното тяло, а пък човешкия дух го съгражда. Единият движи, т.е. човешкият дух движи това тяло, а човешката душа го съгражда чрез материалите в духовното поле.
Човешкият дух е движеща сила, а душата е тази
субстанция
, тази фина материя в Духовния свят, която съгражда формата на човешката единица, на човешкото същество.
Горе си душа - съчетание на твоята индивидуалност от хиляди години, горе си дух събрал в себе си движещата сила на твоето начало, за да се пресъздаде чрез дух и сила, в душа обширна като вселената, за да може чрез слизането на човешкото същество на земята да може да се справи и да намери творческото начало в себе си, т.е. духа в себе си и да пресъздаде човешката душа като творческо проявление на вселената в себе си. Дух и душа това са началата на живота у човека на земята и горе в небесата. Долу те одухотворяват човека когато са в него, обожествязат го като се проявяват в него и се изявяват като духовна същност така както са горе в Невидимия свят. Та видението е онова изявление на човешкия дух и човешката душа горе в Невидимия свят, в Духовния свят, където пред духовното тяло на човека се изява в образ и действия, събития и явления, които са задвижени от човешкия дух и запечатани в човешката душа и които събития и явления са програмирани, запечатани и чакат своето пресъздаване долу на земята чрез човешкия живот.
към текста >>
2.
6. ПОЛИТИЧЕСКА СЦЕНА ЗА НАРОДИТЕ И ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА СВЕТА
,
АСЕН ЧИЛИНГИРОВ
,
ТОМ 8
Засегнат от бомбардировките през Втората световна война, макар и със запазена в значителна степен, около 70%
субстанция
, той бива взривен по нареждане на Валтер Ублрихт в началото на 60-те години, като балконът, от който Либкнехт провъзгласява републиката, бива запазен заедно със съответната част от фасадата и монтиран към фасадата на новото седалище на държавната власт на ГДР, Държавния съвет, южно от двореца; на мястото на двореца се прави площад, където стават главните комунистически митинги; през 60-те години в западната част на площада бива изградено огромното Министерство на външните работи на ГДР, част от южната страна на площада заема сградата на ЦК на ГЕСП, а на източната част на площада бива изграден в 70-те години Дворецът на Републиката, замислен като културно-политически център на ГДр.
В целия комплекс от събития, както дворецът Радзивил, така и Райхстагът играят особено важна роля. Построено въпреки силното несъгласие на кайзер Фридрих-Вилхелм, това седалище на парламента се превръща след първата световна война в символ на парламентаризма. Интересна е между другото съдбата на императорския дворец - символа на империята, намиращ се Аа няколко стотин метра южно от Бранденбургската порта. От балкона на този дворец през 1918 г. Карл Либкнехт провъзгласява така наречената Ваймарска република.
Засегнат от бомбардировките през Втората световна война, макар и със запазена в значителна степен, около 70%
субстанция
, той бива взривен по нареждане на Валтер Ублрихт в началото на 60-те години, като балконът, от който Либкнехт провъзгласява републиката, бива запазен заедно със съответната част от фасадата и монтиран към фасадата на новото седалище на държавната власт на ГДР, Държавния съвет, южно от двореца; на мястото на двореца се прави площад, където стават главните комунистически митинги; през 60-те години в западната част на площада бива изградено огромното Министерство на външните работи на ГДР, част от южната страна на площада заема сградата на ЦК на ГЕСП, а на източната част на площада бива изграден в 70-те години Дворецът на Републиката, замислен като културно-политически център на ГДр.
След обединението, сградата на Външното министерство е взривена по естетическо-политически съображения. Дворецът на Републиката е закрит поради опасност от азбеста, употребен при строителството му и все още се води спор дали да бъде взривен или престроен, а за известно време на площада бива построен макет 1:1 на взривения императорски дворец. Съдбата на Райхстага е известна, макар и не съвсем. Самото му подпалване и процесът, свързан с него са за грамотния зрител от голям интерес. Доколкото и двете страни, участващи в този театрален спектакъл, бяха само артисти, зад които действаха действителните сили, това събитие би трябвало да покаже на всеки човек, запознат с азбуката, между кого се води борбата и има ли в случая положителни и отрицателни герои.
към текста >>
3.
23 - 15. НОВОТО УЧЕНИЕ
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.
,
ТОМ 10
Това аз е едно и също нещо, една и съща
субстанция
.
което виждате тук - мъдростта, е по-голяма от соломоновата. Аз мъртви възкресявам, прокажени очиствам, слепи лекувам, бясове изпъждам - нещо, което Соломон не можеше да стори, а вие нищо не приемате." И най-накрая Христос казва: „Аз съм Път, Истина и Живот. „Аз" - кой е този Аз? Този аз съм Аз! Този Аз сте и всички вие, които казвате A3 и всички народи през вековете, чиито индивиди казват Аз за себе си.
Това аз е едно и също нещо, една и съща
субстанция
.
Тя е като електрически ток. който захранва милиарди крушки едновременно. Така, тази субстанция е една в света, във всеки човек, във всяко съзнание. Това велико космическо Аз е една жива Божествена субстанция, която прониква във всяко човешко същество, изпълва го с живот и му дава светлина на ума, разум да различава добрите мисли, чувства и постъпки от лошите, да вижда и открива възможностите. Това Божествено Аз ни учи да изпълняваме правото, възвишеното, красивото.
към текста >>
Така, тази
субстанция
е една в света, във всеки човек, във всяко съзнание.
Този аз съм Аз! Този Аз сте и всички вие, които казвате A3 и всички народи през вековете, чиито индивиди казват Аз за себе си. Това аз е едно и също нещо, една и съща субстанция. Тя е като електрически ток. който захранва милиарди крушки едновременно.
Така, тази
субстанция
е една в света, във всеки човек, във всяко съзнание.
Това велико космическо Аз е една жива Божествена субстанция, която прониква във всяко човешко същество, изпълва го с живот и му дава светлина на ума, разум да различава добрите мисли, чувства и постъпки от лошите, да вижда и открива възможностите. Това Божествено Аз ни учи да изпълняваме правото, възвишеното, красивото. Ако го слушаме, ще се пробуди в нас Висшата Божествената природа, ще се издигнем от човека - животно до Божествения човек, до Христа. Този възходящ път лежи във вътрешното битие на човека, именно в това Аз. Това Аз е реалност, то е същественото, то е истината!
към текста >>
Това велико космическо Аз е една жива Божествена
субстанция
, която прониква във всяко човешко същество, изпълва го с живот и му дава светлина на ума, разум да различава добрите мисли, чувства и постъпки от лошите, да вижда и открива възможностите.
Този Аз сте и всички вие, които казвате A3 и всички народи през вековете, чиито индивиди казват Аз за себе си. Това аз е едно и също нещо, една и съща субстанция. Тя е като електрически ток. който захранва милиарди крушки едновременно. Така, тази субстанция е една в света, във всеки човек, във всяко съзнание.
Това велико космическо Аз е една жива Божествена
субстанция
, която прониква във всяко човешко същество, изпълва го с живот и му дава светлина на ума, разум да различава добрите мисли, чувства и постъпки от лошите, да вижда и открива възможностите.
Това Божествено Аз ни учи да изпълняваме правото, възвишеното, красивото. Ако го слушаме, ще се пробуди в нас Висшата Божествената природа, ще се издигнем от човека - животно до Божествения човек, до Христа. Този възходящ път лежи във вътрешното битие на човека, именно в това Аз. Това Аз е реалност, то е същественото, то е истината! Без тази Божествена реалност нашият Аз няма живот, няма знание, няма светлина.
към текста >>
4.
23 - 17. ФАЗИ НА ЖИВОТА
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.
,
ТОМ 10
Любовта съзидава и е израз на силите в него, а истината е
субстанцията
, движението, целенасочеността и вътрешното трансформиране физическите енергии в нови форми.
Те са истинският, безсмъртният човек. Тялото е един инструмент на душата, посредством която се събират знания и опитности, които се синтезират и превръщат в сили и способности, които изграждат и организират душата. Духът изгражда тялото в продължение на милиарди години, потопявайки го във физическия свят. Този обективен физически свят е изграден от мъдрост и любов, които са израз на Божествената воля - кристализираната Божествена мисъл. Следователно Мъдростта създава, моделира формите на физическия свят.
Любовта съзидава и е израз на силите в него, а истината е
субстанцията
, движението, целенасочеността и вътрешното трансформиране физическите енергии в нови форми.
Те дават образа, съдържанието и смисълът на този видим свят, в който сме потопени. Физическото тяло, което се изгражда от духа, постоянно се преустройва, като се събуждат в него все повече и повече възприятия от обективния свят. Следствие на това се усилват /усъвършенстват/ органите от създадените вече възприятия и се пробуждат потенциалните, непроявени възможности на човека. През своя жизнен път тялото на човек се износва, защото проникват в него чужди, неорганизирани вещества, които образуват утайки. Те подпушват каналите, по които протичат жизнените сили на душата.
към текста >>
Неговото тяло е изградено от етерна и духовна
субстанция
.
свръхсъзнателна или космическа фаза. Това е ум с нови, велики сили на съзнанието, които правят човека недосегаем. Както субективното съзнание разделя човека от животните и го въвежда с една недосегаема за тях култура, както и животните нямат представа за човешкия живот, за неговите възможности, ум и култура, както в отдалечаването на човека от животното - дистанцията създадена от субективното начало на съзнанието, така и свръх съзнателното начало на ума разделя съвременния, обикновен човек от човек с възможности, необясними за нас. Този човек се въвежда в едно ново поле на прояви и възможности. Той се отдалечава от нас толкова, колкото ние стоим далеч от животните.
Неговото тяло е изградено от етерна и духовна
субстанция
.
Съществата от това поле са известни като Всемирно Бяло Братство. Някои от неговите членове се обличат с материални тела, като нашите, но със способности, надвишаващи ги многократно. Те проникват през твърдата материя и познават съдържанието й, те виждат на хиляди километри и могат да определят дистанцията. Могат да определят диагнозата на болен и начина на лекуването му. Виждат не само пространството, но и проникват в душата на човека и най-съкровените тайни за тях са видими.
към текста >>
5.
IV.10 август, неделя
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
В природата има една есенция,
субстанция
, която е толкова деликатна, шото человек през много съществувания може да хване много малко от нея.
Всякой дух, който възприема Бога в себе си, произвежда това, което се нарича вечен живот. Вечният живот има тясна свръзка с всякой един дух, защото духовете вън от вечния живот са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са едносъщни с Бога и са съществували като семена за бъдещото развитие, и затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият неговото съзнание и в това познавание е животът. Причината на същинското познаване е желанието на Бога да се яви на тези духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога си вие сте били такива духове, които сте били в Бога, и сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг и по законите ще се повърнете с по-голям кръг на развитие.
В природата има една есенция,
субстанция
, която е толкова деликатна, шото человек през много съществувания може да хване много малко от нея.
Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което пък се почва творчество в материя, и така Бог твори и винаги твори чрез духовете и чрез този творчески принцип Той ги развива - духовете, а не Себе си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето животинско състояние, защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който като се върти около себе си, духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си, а щом остава в самия център, няма условие за развитие, защото развитието е в периферията. Тези центрове образуват целокупното създание, което не е нищо друго освен целокупен организъм. Центровете образуват съществата, а пък последните образуват целокупното съзнание, което е целокупният организъм. А тези духове съдържат някои повече от Божествената есенция, а някои - по-малко и така отива, докато се слезе до материята.
към текста >>
6.
IV.16 август 1907 година, четвъртък
,
Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА
,
ТОМ 11
Божественото съзнание е други акт от Божествената
субстанция
, що изпълня вселената.
Излишък от градивото ще остане за основа на бъдно творчество. Когато човек се безпокои, сгъстява магнетичното течение - тогава иде страданието; в такъв случай трябва да се потърси правата посока, за да не се върви против течението. Когато човек мрази някого, той е вън от правото течение. В душевния свят - умствения свят, човек трябва да е активен, но спокоен. Леността е сгъстяване на теченията.
Божественото съзнание е други акт от Божествената
субстанция
, що изпълня вселената.
Трябва да образуваме самосъзнание, за да можем да се отнасяме към центъра на Божественото съзнание. С изгубване равновесието в нашите сили, всички външни сили ни въздействуват и ний се умопомрачаваме, както небесните тела при губене на баланса си се разрушават. Нашата Земя е една душа - майка, която не иска да ни пуска към небето без борба. Тя е великата блудница. Развитието на човека противодействува да държи Земята астрално в своята орбита.
към текста >>
7.
24. МАТЕРИАЛИЗИРАНА МИСЪЛ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Почувствувах мисълта му като нещо, което мога да възприема по форма, по вещество, по
субстанция
, но недостъпно за мене като човек от триизмерния свят.
На стола седеше Учителят, силно замислен. Изненадата се състоеше в това, че Учителят беше замислен. Колко много хора мислят дълбоко? Изненадата беше такава, че едва не изпуснах легена и беше причинена, смело мога да кажа, от неговата материализирана мисъл. Така нарекох тази мисъл, защото друга дума не мога да намеря по-подходяща.
Почувствувах мисълта му като нещо, което мога да възприема по форма, по вещество, по
субстанция
, но недостъпно за мене като човек от триизмерния свят.
Останах доста време права, с леген в ръка и без да се мръдна от мястото си, като човек, който не знае какво да прави. Да напусна стаята още не мога, да започна да мия прозорците, не смея; не се решавам да наруша едно такова възвишено състояние. Но и Учителят като че ли не ме виждаше. Така дълбоко той беше зает с мисълта си. След известно време придобих самообладание и пристъпих крачка назад все с легена в ръка и гърбом излязох от стаята.
към текста >>
8.
I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*
,
ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
,
ТОМ 14
И тъй братството това е
субстанция
.
Не бойте се. Страхът е излязъл от изневярването на хората. Лекът на страха, това е Любовта. Той още живота си не е изправил, пък и за небето мисли. (Това е хлябът и баницата.) А пък туй движение, което става в света - това е Духът.
И тъй братството това е
субстанция
.
И всеки един от вас, който иска да стане красив като ангел, трябва да има братство и сестринство. В братството няма такива подразделения - „твое", „мое". От светията имаме нужда долу на земята, а от братята - горе на небето. С пост светия не се става. Галилея означава онова възвишено, дето ние само с ума можем да разберем нещата.
към текста >>
9.
13. ПЛУТОН
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Ако сега там на Плутон съществата имат тела устроени по същият начин и със същата
субстанция
каквато имат елементарните частици, а защо не, то те ще могат да приемат сили за своя живот и нужди от това необятно силово поле, от този необятен силов океан.
И ние сме съгласни с това и го приемаме, че е така. Следователно и там, на тъй отдалеченият Плутон има живот и там живеят разумни същества и то от по-голям ранг отколкото на другите планети. Ние ще приемем, че тяхната разумност е толкова голяма, че те могат да черпят енергия от мировият, необятен по своето могъщество силов океан. Как? Елементарните частици открити през тридесетте години на нашия век идват на Земята с непонятна за нашите представи енергия. Тази енергия те не могат да вземат от Слънцето, нито пък от другите Слънца, защото в определено време те биха се изчерпали.. Отговор на този въпрос даде, геният на атомната физика Енрико Ферми като каза, че тези частици вземат енергия от Мировото космично Силово поле.
Ако сега там на Плутон съществата имат тела устроени по същият начин и със същата
субстанция
каквато имат елементарните частици, а защо не, то те ще могат да приемат сили за своя живот и нужди от това необятно силово поле, от този необятен силов океан.
към текста >>
10.
13. ДА СЕ САМООСЪЗНАЕМ!
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
А според общопознатата теория, сега човекът е един комплекс от тяло, душа и дух, които взаимно се свързват, проникват и сливат: първото е само неговата видима, физическа форма, втората е неговата нематериална
субстанция
(седалище и орган на духа, а третият - неговата божествена същина/есенция/)*.
Според нея, за да се знае раждането и съществото на човека в първоначалната му форма, трябва да се изучи неговото отечество - земята в нейните предшествуващи фази. А това значи да се изследва, как се е образувала тя като част от нашата слънчева система и в какви съотношения се е намирала с другите планети от същата система. Учителите казват, че между планетите, включително слънцето и земята, е имало в първичната епоха пряко съобщение, тъй като те са били близко една до друга. Но отпосле е настанала дисхармония между тях и прякото съобщение се прекъснало. Слънцето показва, какъв е бил човекът в първоначалното си състояние.
А според общопознатата теория, сега човекът е един комплекс от тяло, душа и дух, които взаимно се свързват, проникват и сливат: първото е само неговата видима, физическа форма, втората е неговата нематериална
субстанция
(седалище и орган на духа, а третият - неговата божествена същина/есенция/)*.
Физическата форма на човека, която е временна и преходна, се състои от ония прости елементи, които са достъпни за химическо изследване. Материята, от която тялото се състои, може да се разложи на съставните си елементи и ще се констатира, според окултната химия, че тя е един агрегат от постоянно и невъобразимо движещи се сложни мехурчета всред един всемирен флуид (коилон) с огромна енергия. Тази дефиниция се отнася еднакво за материята изобщо, на всеки жив организъм, защото тя е единна за всички организми. Но в тая материя действуват такива невидими и неизчерпаеми сили, че човешкото същество, изучено всестранно, представлява от себе си една неизследима бездна, цял свят, цяла вселена. То е олицетворение на макрокосмоса, с всичките негови форми, органи и сили, според израза на Хермеса върху изумрудната му таблица: „Каквото е горе, това е и долу".
към текста >>
11.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Вследствие на случайна експлозия се открива една надарена със странни свойства
субстанция
, с привидно влакнеста конструкция, в златисто червен цвят и структура, аналогична на тази на скарабея.
Ala suite d'une explosion accidentelle apparut un produit doue de proprietes bizarres, de constitution apparement fibreuse, d'une couieur rouge jaune d'or, offrant une structure d'ensemble analogue a ceile d'une scarbee. Cette substance etrage serait douee de proprietes radio-actives transmises a travers une paroi de verre et pouvant etre communiquees a i'eau, d'ou ie nom de radium organique donne a cette substance. De magnifiques reproductions, photographiques illustrent d'une maniere remarquable ce tres interessant article, (която статия, преведена на български във „Всемирна летопис" се окачествява от проф. Консулов като „плод на болното време"!) В „Окултен преглед" за януари Халф Сирли посвещава ежемесечната си статия /..../на неотдавнашното откритие направено от г-жа Дикинсън случайно, която напомня с голямо уважение за множеството научни изследвания, провеждани вече 20-тина год., от нашия съотечественик Стефан Лед/ок. Това откритие на г-жа Дикинсън води началото си от научни изследвания върху растителните масла и екзотичните смоли, за получаване на ново антисептично средство.
Вследствие на случайна експлозия се открива една надарена със странни свойства
субстанция
, с привидно влакнеста конструкция, в златисто червен цвят и структура, аналогична на тази на скарабея.
Това необикновенно вещество бе надарено със свойството радиоактивност, преминаващо през стъклена преграда и можещо да взаимодействува с водата, откъдето и приема името „органиченрадий". Чудесните фотографски снимки илюстрират по един забележителен начин тази много интересна статия.(Текста е преведен 2002 год.) за пръв път излезли на български, златни стихове, до д-р Рудолф Щайнер, основател на окултния университет „Гйотеанум" в Швейцария), но и тая „научна литература", според българския професор, била „фабрикувана", (а той, уверени сме, нито я е прочел) и с нея се свързва нещастието на някой си „искрено (sic) заблудил се българин", който намислил да прави алхимически опити: да превръща елементи[3]. След това вече се редят: „полицейски кучета", „учителите", „духовете", „бубулечките, които се разбягвали и пр. точно по маниера на „Последна поща". Така се критикува една научна статия, за да се дойде до смешните доноси и многоточия, и да се удовлетвори един дерт.
към текста >>
12.
IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
Първа част
,
ТОМ 16
Ако влезете в умствения свят, светлината има физически характер, материална
субстанция
.
Те не са за обикновените хора, а за силните. Избягвайте резките промени. Не се поддавайте на големите радости и големите страдания и скърби. Спирайте се на малките промени и малките трептения. Между mi и fa има много ноти, които само един ангел може да види.
Ако влезете в умствения свят, светлината има физически характер, материална
субстанция
.
Целият органически свят сега се настройва на една нова гама. Ний сме сега в една епоха, в която се преобразуват нещата. Музиката е един превод на светлината. Срещнеш някого - изпрати му една хубава мисъл, той ще я възприеме с подсъзнанието си, не му я казвай. Не давай преценка за Божествените работи.
към текста >>
13.
4. Безсмъртие и прераждане
,
V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно'
,
ТОМ 17
Субстанцията
на клетката, материята й, се мени; но жизнената сила, която изхожда от вътрешната стихия на организма, не умира.
Подчинявайки се на жизнените цели на организма, клетката бива изграждана, работи известно време и след това бива отделяна; животът се отдръпва от нея, тя остава като мъртва принадлежност на организма, докато един ден съвсем падне. В скоби казано, тая клетка ще съществува толкова по-дълго време, колкото нейната организация и функция по-пълно отговарят на нуждите и природата на организма. Погледнато от материална гледна точка, епителиалната клетка се ражда, живее и се превръща отново на прах. Но когато се проследи животът, на когото тя е носител, ние виждаме по- друга картина. Организмът, подчинен на своите биологични закони, поддържа едно точно определено число епителиални клетки.
Субстанцията
на клетката, материята й, се мени; но жизнената сила, която изхожда от вътрешната стихия на организма, не умира.
Тя се прелива в друга, нова, епителиална клетка, която се нагажда пак според нуждите на организма. Така, виждаме, субстанцията на клетката се сменя, но животворящият неин принцип си остава като неделима част от целокупния организъм. Докогато организмът живее, точно определена, даваща необходимата клетка, сила живее, действува, минава из лишената от живот кожна коричка към сочната, нова епителиална клетка, все следейки далечните нужди на живия организъм. Така виждаме как жизнената сила, или животворящият принцип, или „душата" на клетката влиза в материята, разработва я по своя план и се отделя, когато това стане нужно, за да си построи нова материална къщичка. „Душата" на епителиалната клетка живее в целокупната жизнена основа на организма и е в него от „раждането" до „смъртта".
към текста >>
Така, виждаме,
субстанцията
на клетката се сменя, но животворящият неин принцип си остава като неделима част от целокупния организъм.
Погледнато от материална гледна точка, епителиалната клетка се ражда, живее и се превръща отново на прах. Но когато се проследи животът, на когото тя е носител, ние виждаме по- друга картина. Организмът, подчинен на своите биологични закони, поддържа едно точно определено число епителиални клетки. Субстанцията на клетката, материята й, се мени; но жизнената сила, която изхожда от вътрешната стихия на организма, не умира. Тя се прелива в друга, нова, епителиална клетка, която се нагажда пак според нуждите на организма.
Така, виждаме,
субстанцията
на клетката се сменя, но животворящият неин принцип си остава като неделима част от целокупния организъм.
Докогато организмът живее, точно определена, даваща необходимата клетка, сила живее, действува, минава из лишената от живот кожна коричка към сочната, нова епителиална клетка, все следейки далечните нужди на живия организъм. Така виждаме как жизнената сила, или животворящият принцип, или „душата" на клетката влиза в материята, разработва я по своя план и се отделя, когато това стане нужно, за да си построи нова материална къщичка. „Душата" на епителиалната клетка живее в целокупната жизнена основа на организма и е в него от „раждането" до „смъртта". * * * Ние имаме пълна аналогия с човека и целокупния жизнен, космичен организъм. Той разработва материята според стадия на своето развитие, като всичко живо е клетка от неговото тяло.
към текста >>
14.
5. Наука и метафизика
,
V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно'
,
ТОМ 17
Но материята според самите материалисти е сгъстена енергия, а тази последната - сгъстена по-тънка
субстанция
.
Освен това, нима у родените с добри очи и уши няма слепота и глухота? Знайно е, че и нормално развитите очи и уши схващат само една много малка част от светлинните и звукови области, ограничени между един минимум и един максимум светлинни и звукови трептения. Както се срещат и такива под нормалното развитие, така се срещат и такива над нормалното развитие. А нищо не дава право на учените материалисти да твърдят, че те именно се намират на върха на развитието, че тяхната наука е реална, а тази на така наречените метафизици - нереална, защото преди всичко трябва да се определи коя е основата на материалистичната наука и коя - на метафизиката и степента на тяхната реалност. Основата на първата е материята.
Но материята според самите материалисти е сгъстена енергия, а тази последната - сгъстена по-тънка
субстанция
.
Материята се поддава на обикновено изследване само до електрона и след това се губи от окото на наблюдателя. Метафизиката пък, или, по-право, науката, разширена и извън материалната област, пак по същия пъть на опита и наблюдението, разширена обаче с нови средства на изследване, дохажда до една напълно реална основа - духа, който мени само своята степен на съвършенство, но не и своята същина. Докато материята е временна външна обвивка на духа, последният е вечна същност, безсмъртна частица от онзи разум, който прониква всичко и от който човекът черпи микроскопически дози, за да обогатява ума и знанието си и да изгражда своята наука. Да се отрича този разум и този дух само защото не се виждат като един физичен предмет-това може да стори само един отрицател на науката, здравата философия и логиката. Преди да отрече всемирния безсмъртен разум, човекът трябва да отрече своя разум, защото в този последния не е влязла нито една истина, без да е взета от всемирния разум.
към текста >>
15.
5. Езикът на звездните небеса
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Така че човек е в състояние да предаде на тези, що го заобикалят, или своята отровна мисъл душевно неравновесие, или една досущ безполезна и отрицателна
субстанция
без определена форма (в случай, когато волята е слаба и умът суетен и повърхностен), или светлината на духовния живот, който може да пробуди околните да асимилират божествената енергия.
В окултизма това се нарича „едничкия принцип на живота”. Той е едновременно и физична сила, и духовна енергия, и божествено „Дишане на Бога”, спроти състоянието и полето, където се появява. Понеже човек възприема непрестанно, той трябва и непрестанно да предава според изискванията на закона за акцията и реакцията. А качеството на силата, която той излъчва и препраща, зависи от неговото умствено и душевно развитие, от естеството на неговите вътрешни стремежи. Най-главните фактори са чистота на желанията и силата на разумната воля.
Така че човек е в състояние да предаде на тези, що го заобикалят, или своята отровна мисъл душевно неравновесие, или една досущ безполезна и отрицателна
субстанция
без определена форма (в случай, когато волята е слаба и умът суетен и повърхностен), или светлината на духовния живот, който може да пробуди околните да асимилират божествената енергия.
Най-сетне, ако човек действува и реагира постоянно вътре в себе си, то е, защото той е едно съзнателно средоточие, в което се кръстосват разнообразни трептения, възбудени от живите сили на природата. Човек в един голям музикален инструмент, чието тяло е корпусът, а сетивата - струните, които непрестанно трептят в отговор на непрекъснатите вибрации, приведени в движение от Слънцето, Луната и планетите. Мозъкът е оня извънредно чувствителен апарат, който работи в строга зависимост от хармонията или дисонансите, предизвикани от тези трептения. Да се проучат причините на тия трептения, ще рече да познаем сами себе си и ония вечно деятелни сили, които предизвикват различните събития и чиято съвкупност образува потока на всекидневния ни живот. Нека не се забравя, че Слънцето е първопричина на всяко земно битие, на всеки живот тук на земята, а Луната - вторичен фактор.
към текста >>
16.
(Продължение)
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
Противоположните полюси не са нищо друго, освен разнородни вибрации на една и съща мирова
субстанция
.
Този принцип е формулиран в следующето изречение из Kybaliona: „Всичко е двойнствено; всичко има полюси, всичко има нещо противоположно на себе си, - сходното и несходното са също полюси; противоположностите са тъждествени по природа; между тях има различие само в степени; крайностите си схождат; всички истини са само полуистини; всички парадокси могат да бъдат примирени”. Така че от гледището на херметизма полярността е универсален закон. Той се проявява във всички области на живота - топлина и студ, светлина и тъмнина, дух и материя, добро и зло, мъжко и женско начала, са полюси. Херметичната наука поддържа, че абсолютната противоположност на положителните и отрицателни полюси е привидна. Полярността е всякога относителна.
Противоположните полюси не са нищо друго, освен разнородни вибрации на една и съща мирова
субстанция
.
Затова във всеки плюс има в нищожна форма минус и обратно. Тъй че във всеки полюс имаме и двете начала, само че едното е активно, дейно, а другото потенциално или слабо проявено. Следователно, при разбиране на закона за вибрациите, единият полюс може да се превърне в другия, противоположен нему. На основание на този закон става трансформирането на нисшите състояния и енергии във висши. Голямо изкуство е да знае човек как да превръща нисшите елементи във висши.
към текста >>
17.
(Продължение)
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
В най-низшия план на Битието - физическия, тези четири състояния на материята и енергията, са свързани с тъй наречените природни духове, или тъй да се каже тези елементи са като среда, в която природните духове живеят и откъдето те вземат
субстанцията
за своята проява.
В това състояние работят силите на топлинния етер. Тъй че имаме четири състояния на материята, известни в херметичната наука под следните названия: земя - твърдата материя; вода - течната материя; въздух - газовото състояние на материята и огън - светлинното и топлинно състояние на материята. С тези четири състояния на материята са свързани четири вида етерни сили, известни под следните названия: жизнен етер, химически етер, светлинен етер и топлинен етер. Има генетическа връзка между четирите състояния на материята и енергията, което ни показва на появата на известна материя и енергия в процеса на космическото развитие. С тези четири състояния на материята и енергията са свързани в различните области на Битието ред разумни същества, които стоят зад всички процеси в природата, като си служат с четирите състояния на материята и енергията, като с агенти за проява.
В най-низшия план на Битието - физическия, тези четири състояния на материята и енергията, са свързани с тъй наречените природни духове, или тъй да се каже тези елементи са като среда, в която природните духове живеят и откъдето те вземат
субстанцията
за своята проява.
Наричат ги още духове на елементите, със следните имена: Саламандри или духове на огъня, Ундини - духове на водата, Силфи -духове на въздуха и Гноми - духове на земята. В по-висшите сфери на Битието те са свързани с различните чинове на ангелската йерархия. Ето какво казва Агрипа в своята „Философия на окултизма” по този въпрос: „Тези четири елемента са не само във всички неща тук долу, но също и в небесното пространство, в звездите, в духовете, в ангелите и в Бога самия, който е творец и създател на всички неща”. Но в различните звезди и йерархии от същества те се намират в различни отношения и в различно поле на проява. От това зависи и тяхното влияние върху развоя на земния живот.
към текста >>
18.
ЧОВЕШКАТА ДУША и ЧОВЕШКИЯТ ДУХ
,
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ Из беседи, лекции и други
,
ТОМ 19
За да се прояви каква да е форма в света, необходима е материя,
субстанция
, с която да се облекат живите сили.
София, 1935, с. 7 ÷ 9 „Всички велики хора, които са живели в миналото, които живеят и сега, са познавали живота от трите гледища, познавали са законите, които го управляват и затова са могли да изкажат велики истини. В материалистическите епохи на живота, хората са подържали и подържат, че всичко е материя. - Материята съществува, но всичко не произтича от материята. Материята е само един от факторите, едно от условията да се прояви живота.
За да се прояви каква да е форма в света, необходима е материя,
субстанция
, с която да се облекат живите сили.
Тялото, както и външните и вътрешните му органи представя материалната страна на силите на човешкия мозък. Следователно, дробовете, стомахът, мускулите, костната, нервната и всички останали системи представят величествена инсталация, чрез която се проявява човешката интелигентност Благодарение на интелигентността, която съществува в природата, стават постоянни корекции и подобрения в човешкия организъм. Мозъците на различните хора са различно инсталирани: едни от тях имат повече гънки, а други - по-малко; мозъците се различават и в качествено, и в количествено отношение. Вследствие на това и различните центрове в човешкия мозък не са еднакво развити. У едни хора е силно развито въображението, у други - по-слабо.
към текста >>
19.
Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя
,
I . При Адепта (Любомир Лулчев. При Адепта: Окултна повест. София)
,
ТОМ 20
Нима мисълта е някаква
субстанция
, с която може да се рисува?
- Как мисълта? Нали Вие ги начертахте? - Да, аз, несъмнено, но както виждате, те имат особен изглед. - Та именно това не разбирам. Вие казвате - «с мисъл», как може с мисъл?
Нима мисълта е някаква
субстанция
, с която може да се рисува?
- Чудни сте вие - а какво може без мисъл? Нали всяко дело има предшественик своята мисъл в съзнанието или подсъзнанието - в последния случай го наричаме инстинкт? - Но от каква материя са направени тия зеленикави кръгове, които се въртят и гънат като живи? - Материя... хъм. Най-близо до истината, т.е.
към текста >>
20.
2. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЛШЕВИКИТЕ - БИРНИЦИ НА БОГА
,
,
ТОМ 22
В духа се крият сили, чрез които формите се видоизменят , формата и
субстанцията
на материята са две различни неща.
Според някои материята е нереална, само духът е реален. Значи, материята е спящ дух. Под „материя" те разбират спящото състояние на духа; щом духът се събуди, материята минава в друга форма. В заключение, казваме: материя в действие или дух, и материя в бездействие или мъртва материя, спящ дух. Като знаете това, не мислете, че материалните неща са нереални, т.е. недействителни.
В духа се крият сили, чрез които формите се видоизменят , формата и
субстанцията
на материята са две различни неща.
Атомите и молекулите в различните съединения могат да се изменят по количество, но субстанцията им е реална, действителна , вечна и неизменна . Това е един отвлечен въпрос. Вие се интересувате от въпроси, които се отнасят до сегашното време. Вие мислите, че сегашният живот е най-важен. Вие се държите главно за материалния или физичния свят без да подозирате,че той е една от стоте милиона брънки на веригата светове,която ви обгръща.
към текста >>
Атомите и молекулите в различните съединения могат да се изменят по количество, но
субстанцията
им е реална, действителна , вечна и неизменна .
Значи, материята е спящ дух. Под „материя" те разбират спящото състояние на духа; щом духът се събуди, материята минава в друга форма. В заключение, казваме: материя в действие или дух, и материя в бездействие или мъртва материя, спящ дух. Като знаете това, не мислете, че материалните неща са нереални, т.е. недействителни. В духа се крият сили, чрез които формите се видоизменят , формата и субстанцията на материята са две различни неща.
Атомите и молекулите в различните съединения могат да се изменят по количество, но
субстанцията
им е реална, действителна , вечна и неизменна .
Това е един отвлечен въпрос. Вие се интересувате от въпроси, които се отнасят до сегашното време. Вие мислите, че сегашният живот е най-важен. Вие се държите главно за материалния или физичния свят без да подозирате,че той е една от стоте милиона брънки на веригата светове,която ви обгръща. Какво представя една халка от верига със сто милиона халки?
към текста >>
21.
8. УЧЕНИКЪТ, УЧИТЕЛЯТ И КОМУНИТЕ
,
,
ТОМ 22
Това значи, да имате сърце, направено от фина материя; ум, направен от организираните сили на природата: душа, произлязла от
субстанцията
на Бога, т.е.
За да бъде обичан и ученикът трябва да се постави в положението на дете или на ученик. Ако искате да опитате любовта, трябва да слезете на земята, да се ограничите, да определите отношенията си към Бога. Щом се смирите и станетекато Бога, ще живеете в Него, няма защо да Го търсите отвън. Щом се ограничите и започнете да работите за Бога, Той ще ви се изяви в своята любов. За да живеете в Божията Любов, тялото ви трябва да бъде хармонично.
Това значи, да имате сърце, направено от фина материя; ум, направен от организираните сили на природата: душа, произлязла от
субстанцията
на Бога, т.е.
от Неговата същина и дух, подобен на Божествен лъч, който оживява всичко. Когато тези елементи се съчетаят хармонично, човек дохожда до съзнанието, че живее едновременно във всички светове - на физическия, в астралния, менталния, причинния и Божествения. Сега, като казвам да бъдете ученици, не значи, че не сте такива, но бъдете трудолюбиви и способни ученици, за да разрешавате лесно мъчнотиите си. Ако държите дъщеря си постоянно затворена, и не я пущате в света, разбира се, че тя ще бъде чиста. Изкуство е да живее тя сред света, при изпитания и изкушения, и пак да остане чиста.
към текста >>
22.
1.3. Стефан Томов и Учителят
,
,
ТОМ 24
Тъй разделена от действителния извор на своя живот, душата трябва пак да се върне при този извор, или да се слее пак с оная божествена
субстанция
, с която първоначално е била едно.
(2) Един съмишленик на дъновистите, говорейки неотдавна за прераждането, ми каза: "Тъй силно съм убеден в прераждането, че дори да дойдеше и сам Дънов и ми заявеше, че прераждането не е вярно, аз бих го нарекъл лъжец и измамник". "Ами ако сам Христос Ви се явеше, отвърнах аз и ви заявеше, че прераждането не е вярно, какво бихте казали? " Той ме изгледа и млъкна. Прераждането е староиндийско учение. Хиндусите вярвали, че човешките души произхождали от Върховното Същество, което им позволило да станат отделни съществувания и да се раждат на земята.
Тъй разделена от действителния извор на своя живот, душата трябва пак да се върне при този извор, или да се слее пак с оная божествена
субстанция
, с която първоначално е била едно.
Обаче, като се е опетнила от греха, душата трябва да се стреми да се освободи от виновността и да се приспособи към небесното си поприще. До когато душата не постигне това състояние на чистота, тя трябва пак да се роди след разлагането на тялото, с което е била свързана. Такава точна сметка се е държала за делата на душата, щото ставало нужда да се прекарат хиляди години или векове (калпи) в едно или друго от небесата, като награда за добри дела или себеналожено страдание, и все пак душата да бъде принудена да се върне на земята или в пъкъла, за да направи като животно, човек или бяс омилостивение за известни грехове. Това накъсо е староиндийското учение за прераждането или преселението на душите. Старите египтяни и персийци приемали с някои видоизменения същото учение.
към текста >>
Тоя род явления се обясняват като психически резонанс посредством трептението на особена
субстанция
.
б) Магнетизмът изучава съотношението между съществата и телата в природата. Тия отношения се дължат на особена невидима и нетегловна сила, наречена "магнетичен флуид", нервна сила. в) Хипнотизъм - учение за постигане разединение във физиологическото отношение между висшите контролиращи центрове на нервната система и нисшите, посредством потъмняване на съзнанието и парализиране на волята. г) Психометрия - способност да се възприемат картините на миналото, що са свързани с дадена вещ и са начертани в нейната аура - в заобикалящия я флуид. д) Телепсихия или психически телеграф, съобщаване от разстояние, било като резултат на вродена за това способност на възприемащото лице, било като плод на силна развита воля на активния агент.
Тоя род явления се обясняват като психически резонанс посредством трептението на особена
субстанция
.
е) Телепатия - представя наука, която изучава силите на емпирея, техните съотношения и проявите им на физически план. Понякога тя се нарича висш орган на магията, към която в такъв случай се причислява психургията. Само изброяването на отделите, групите и подразделенията на възхвалявания от дъновистите окултизъм, е достатъчно да зашемети ума на един обикновен човек, а последователите на дъновизма са обикновени мъже, жени и младежи със средно образование - числото на дъновисти с висше образование трябва да е още твърде малко. Новите привърженици на дъновизма се наричат последователи. Те трябва да прекарат няколко години, докато станат ученици.
към текста >>
23.
47. Окултният певец. Българската песен. „Момина песен”. (26.05.1943, сряда, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
Трептенията на гласа у посветените, идейните певци, се различават по това, че в тези трептения има едни малки, микроскопически божествени елементи от
субстанция
, която действа магически върху слушателите.
- Учителю, казах аз, но и да искам, не мога да прегърна Бога. Учителят ми поясни: -Аз искам да кажа, когато човек се влюби в някое смъртно същество. Жените се влюбват в мъжете. Боготворят ги, прегръщат ги и мислят, че прегръщат Бога. - Гласът, за да лети далече в пространството, трябва да се предаде най-напред в етерното пространство и после се предава във въздуха.
Трептенията на гласа у посветените, идейните певци, се различават по това, че в тези трептения има едни малки, микроскопически божествени елементи от
субстанция
, която действа магически върху слушателите.
Терцата е построена върху примата с един потенциал. Квартата е с два потенциала. Аз казах: - Учителю, току-що прочетох книжката на брат Боян Боев върху принципите на възпитанието на децата. Възхищавам се от законите, които Вие сте открили, наблюдавайки природата и свързвайки я с човешката душа. Ако между всичките тия деца има едно гениално дете, как ще се прояви то, като за него ще трябват други, по-специални условия?
към текста >>
24.
29. Идейният певец и говедата.
,
,
ТОМ 34
Това го има в моя глас: „Трептенията на гласа у посветените, идейните певци, се различава по това, че в тези трептения има едни малки, микроскопически, божествени елементи от
субстанция
, която действува магически върху слушателите.” В.К.: Това е изказване на Учителя.
29. ИДЕЙНИЯТ ПЕВЕЦ И ГОВЕДАТА Л.Т: Сега, ето вижте тука какво казва. В.К.: Това какво представлява? Л.Т.: Най-накрая вижте какво казва. Ама много тънка работа е.
Това го има в моя глас: „Трептенията на гласа у посветените, идейните певци, се различава по това, че в тези трептения има едни малки, микроскопически, божествени елементи от
субстанция
, която действува магически върху слушателите.” В.К.: Това е изказване на Учителя.
Л.Т: Да. Ама кои певци са идейни? Не всички са идейни. Които служат на Бога, които се посвещават, които се отказват от много човешки удоволствия. Те са идейните певци.
към текста >>
НАГОРЕ