Търсене в текстове за 'Строгост'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 14 резултата в 12 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

” -с престорена строгост я подхващам аз.
Аз, който поех грижата да не би някой багаж да остане ненатоварен, или пък някой да изостане, изчаквах всички и всичко. Първия път осезателно се разтревожих от нейното отсъствие, не я видях да замине нагоре, пък и багажът й стоеше на площадчето още. Но когато разбрах загадката на нейното изчезване, бях поразен от тъй практичното разрешение, което тя беше дала на един въпрос, който остро вълнуваше в този момент всички останали, хората от тъй да се каже първо качество. След като всички си заминаха и аз чакам с нетърпение при нейния багаж, Мария се задава усмихната от една странична уличка и държи в ръката си въже, на което е вързано магаре. „Къде ходиш, бе Мария! ” -с престорена строгост я подхващам аз. Тя се спря, погледна ме сериозно и невъзмутимо и, с наставнически тон като старозаветен пророк, каза: „Аз, брат Николай, не се натискам и тревожа като вас с тези селяни да ги моля да ми прекарат багажа и да им плащам толкова много пари и за отиване, и за връщане. Купя си едно магаре, закарам си с него багажа. То цяло лято пасе горе край езерото хубава тревичка, пък и корички и залъчета хляб за ярмичка - колкото щеш. Храня го добре, почине си и то с мен, изкара един курорт и накрая магарето се ободри, оправи се, лъсне му се козината, та ела да приказваш с мен за цената му. Като свърши летуването, докарвам си с него багажа отново тук и продам магарето, и то с голяма печалба, защото в цялото село такова хубаво и охранено магаре не може да се намери.
към текста >>

И друг път съм ходил за такава услуга при него, никога не ми е отказвал, но всякога с една престорена строгост ще ми каже като го подава: „На, вземи го, и щом свършиш, веднага да ми го донесеш”.
Всички приспособления, необходими за банята бяха така умело направени, че ти беше приятно да се изкъпеш в нея. Така нашият скромен, тих и мил брат Димитрий беше дал своя голям принос за общия братски живот на Рила. За съжаление по-късно, съвсем неочаквано и много набързо, той си замина за онзи свят, като остави една празнота в братските среди. Спомням си последния ден от земния му живот. Трябваше ми някакъв инструмент, разбира се, не можех да отида другаде, освен при брат Димитрий. И друг път съм ходил за такава услуга при него, никога не ми е отказвал, но всякога с една престорена строгост ще ми каже като го подава: „На, вземи го, и щом свършиш, веднага да ми го донесеш”. Този път той ми подаде инструмента с такава топлота и любезност без каквито и да е било забележки, че това ме изненада и трогна. Навярно е предчувствал, че повече няма да му трябва. Набързо привърших работата си и веднага му го върнах. Лицето му сияеше от топлота и любезност, благодарих му от все сърце и се разделихме. Само няколко часа след това, с потресаваща изненада, разбрах, че е бил извикан пред вратата на свети Петра.
към текста >>

2. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Юдея е повече планинска и пустинна област, в която се чувства един дух на строгост и суровост.
Композицията на Евангелието на Лука е по-скрита и по-трудно може да се открие. За да я открием и дойдем до нея, трябва да направим един анализ, при каква обстановка се развиват събитията, за които се говори в това Евангелие. Различните обстановки имат различен характер. Така например, Палестина навремето се е състояла от три големи области - Юдея, Галилея и посредата между тях Самария. Това са три области с три различни природни характери и с три различно устроени хора. Юдея е повече планинска и пустинна област, в която се чувства един дух на строгост и суровост. А Галилея е една светла, слънчева страна, където хората са по-весели и по-разположени духом. Хората на Галилея са като пролетта, а хората на Юдея са студени и сериозни като късна есен и зима. Самария стои вътрешно и външно посредата между Галилея и Юдея. Както душата на човека е нещо средно между тялото, и духа, и чувството е нещо средно между мисълта и волята, така Самария стои в средата на трите палестински области. Юдеите са хора консерватори, фанатици, считат се за най-ревностните пазители на закона на Мойсей, най-правоверни, най-близко до Бога.
към текста >>

С напускането на Илиевата степен е започнала суровата, строго Михаиловска строгост на Христовия Път.
Отсега нататък вече Михаиловото естество действа в Христос. Дотук Христос беше подобен на Ангела, проявяваше се като Ангел. Сега вече Той проявява своето архангелско естество и затова казва: Той направи лицето Си твърдо, силно. Сега започваше суровото минаване Пътя на Учението, на пътуването нагоре за Ерусалим, където се издига Голгота. Сега вече е станало неотменим факт - тук има нещо повече от Илия. С напускането на Илиевата степен е започнала суровата, строго Михаиловска строгост на Христовия Път. Сега вече няма никакво връщане назад. Сега има само напредване към Ерусалим и Голгота. Така първата част от Евангелието на Лука преминава във втората.
към текста >>

3. 3.4. ЧЕТВЪРТОТО ЗНАМЕНИЕ - НАХРАНВАНЕТО НА ПЕТТЕ ХИЛЯДИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Който служи на последния етап на бъдещето, трябва преди всичко да противостои с неумолима строгост на всичко, което принадлежи на миналото.
Едно правилно разбиране на числото седем хиляди ни дава ключа за разбирането на цялата история. Седемте хиляди са хората на крайната епоха, хората на седмия ден, онези, които ще издържат мировия съд, който е съдът на самата мирова история. Много неща в човечеството не ще стигнат до последния час. Голяма част от човечеството ще загине преди това, защото не ще може да върви в крак с темпа на мировото развитие. На пророк Илия е възложена задачата да подготви последния час на мировото развитие, да разгърне в човечеството неумолимата воля, пред която всичко, което не може да върви в крак с развитието, трябва да загине. Който служи на последния етап на бъдещето, трябва преди всичко да противостои с неумолима строгост на всичко, което принадлежи на миналото. Тримата следовници на Илия имат за задача да изтребят миналото на Израил, което в случая символизира човечеството и неговото развитие, защото се касае за седем хиляди души, за целта на земното развитие. Задачата на Мойсей стои в числото четири хиляди, той трябва да въведе човечеството в четвъртата културна епоха, а задачата на Илия е в числото седем хиляди. Мойсей има за задача да подготви близкото бъдеще, а Илия има за задача да подготви най-далечното бъдеще. Тези примери ни дават ключа за разбирането на разказа за нахранването на петте хиляди и четирите хиляди. Нахранването на петте хиляди мъже, за които говорят и четирите Евангелия, са живущите в петия ден, в петата културна епоха, която е нашата настояща културна епоха.
към текста >>

4. 15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Колкото повече навлизаме в Евангелието на Лука, толкова повече в неговата вътрешна задушевност се явява друг един елемент на космическа строгост.
Както външната светлина идва от външното слънце, така Славата на Царството идва от Христа, Който е духовното Слънце. И както външното слънце става видимо, когато настъпи неговият ден, така и Христос, когато изгрее един ден на Сина человечески. Казано е: "Ще дойде време, когато ще копнеете да видите един ден на Сина человечески и не ще Го видите. И ще ви казват: Ето тук е, ето там е, не отивайте и не Го следвайте. Защото, както светкавицата блесва горе на небето и осветява всичко, което е долу под небето, така ще бъде и Син человечески в Своя ден" (17;22-24). Колкото повече навлизаме в Евангелието на Лука, толкова повече в неговата вътрешна задушевност се явява друг един елемент на космическа строгост. Той проблесва като пронизан от духовни мечове. Образът на светкавицата постоянно се възвръща: "Видях Сатана да пада като светкавица от небето" (10;18). "Окото е светило на тялото. Когато окото ти е чисто и отворено, цялото ти тяло е светло. Ако окото ти е затворено или нечисто, цялото ти тяло ще бъде в тъмнина.
към текста >>

5. 5. МРАЧНИЯТ СПЪТНИК - Влад Пашов (1902- 1974)

Като си спомним за херметичното устройство на човека и разгледаме седемте негови подразделения, след което като си припомним факта, че нашата планета е също така индивид, притежаващ седморно устройство, съответстващо във всяко отношение на устройството на човека, приложим е с цялата възможна строгост херметическият закон - това, което е горе, е подобно на това, което е долу, това което е на Земята, е подобно на това, което е на Небето.
Но мнозина теософи предполагат, че Луната е не само осмата планета, т.е. орбитата на смъртта и разложението, но и ковчег на световния пламък. Това понятие, що се отнася до Луната, е основно лъжливо. Но по отношение на Мрачния спътник и тайната му природа това е приблизително вярно. След тези забележки, които ще ми послужат като встъпителни, ще се помъчим да обясним, как можем да си съставим съвършено точна идея за това какво нещо е този сателит и неговата ужасна важност за нас в това критично състояние, което сегашните времена преживяват историята на нашия свят. Като си спомним за херметичното устройство на човека и разгледаме седемте негови подразделения, след което като си припомним факта, че нашата планета е също така индивид, притежаващ седморно устройство, съответстващо във всяко отношение на устройството на човека, приложим е с цялата възможна строгост херметическият закон - това, което е горе, е подобно на това, което е долу, това което е на Земята, е подобно на това, което е на Небето. Тогава с най-голяма точност ще разберем какво ни е нужно, за да ни стане ясен предметът. Но понеже обикновеният ученик, който живее на външния план, не е в състояние да провери своя начин на разбиране, той е длъжен да се задоволи от откровенията, получени от другите, които са видели и проверили всичко това. Когато говорихме за душата, споменахме за онази нейна част, която нарекохме животинска душа. Магнетическата сфера на нашата планета, която точно съответства на животинската душа в човека, е това, което на окултен език се нарича Мрачен сателит. И затова, за да разберем тази мрачна сфера, нейната природа и функция, абсолютно необходимо е да разберем природата и функциите на животинската душа на човека и същевременно отношението на другите шест деления на човека и по такъв начин да усвоим отношенията на човека към планетата, от която съставя атомна частица, понеже е част от организма на планетата.
към текста >>

6. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тайната на Неизразимия знае причината на Строгостта и онази на Милосърдието; тази Тайна знае причината на гибелта и онази на вечното съществуване на вековете.
Гностическото богословие било твърде сложно за да може да стане общоприето. Гностицизмът обаче имал разклонения, които преживели средните векове и в наши дни е бил направен опит от французина Жул Дуален да възстанови гностическата църква обаче без голям успех. На Валентин се приписва книгата "Пистис София" или Вяра-Мъдрост. Ще предам някои мисли и идеи от нея, за да се види как е мислил Валентин. '"Мои драги ученици, изслушайте това, което ще ви кажа върху познаването на Тайната на Неизразимия. Тайната на Неизразимия знае причината на Строгостта и онази на Милосърдието; тази Тайна знае причината на гибелта и онази на вечното съществуване на вековете. И тази Тайна знае защо съществуват влечуги и защо те трябва да бъдат унищожавани; и тази Тайна знае защо съществуват животни и защо трябва да бъдат унищожавани; и тази Тайна знае защо има стада и защо има птици; и тази Тайна знае защо има планини и защо те съдържат свещенни камъни; и тази Тайна знае защо съществува веществото на златото и онова на среброто; и тази Тайна знае защо има вещество на медта и защо има вещество на желязото и защо има вещество на оловото. И тази Тайна знае защо има стъклено вещество и защо восъчно; и тази Тайна знае защо съществуват водите на земята и всички неща, които се намират в тях и защо Земята съществува. И тази Тайна знае защо съществуват животните, които се намират в морето. И тази Тайна защо съществува веществото в света и защо то ще трябва напълно да се разложи. "Мария Магдалина проиближавайки се към Исус му казва: "Господи, колко световни години се съдържат в една година на светлината?
към текста >>

7. БОЯН МАГА ОСНОВАТЕЛ НА БОГОМИЛСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Тънки миниатюри, пергаменти с извитъци, плетеници и заглавки, мозайка, резбарска златна работа, стъклени детайли, книги на строгост и проникновение, бранни доспехи, изваяния, съсъди, старинни одежди, летописи на минали времена и начертания на идни — това е средата, която дава почва за работа на оногова, който трябваше да даде най-добрата българска книга, най-дълбоката теория на вечните искания и най-тънкото дело на човешкото осъществяване."
проповедник и разпространител на учението." Учителя Един летописец от десети век пише подробно за императорската /Магнаурската/ школа във Византия, където се възпитавали наследниците на престола. Понеже по това време още от Симеонови дни между Преслав и Византия имало връзка на приятелство, макар и не на интимност, и един от българските наследници на престола — Боян-Вениамин беше изпратен да се учи там. Поставен в двора на хитрите ромеи, между тънките оплитания на античния ум и на византийската сръчност, посред паметниците на великото онова изкуство, за което подробно разказва Константин Седми Багренородни в своите летописи, ние можем да си представим впечатленията, които е трябвало да упражнят ранните търсения на необикновения юноша. Тънки миниатюри, пергаменти с извитъци, плетеници и заглавки, мозайка, резбарска златна работа, стъклени детайли, книги на строгост и проникновение, бранни доспехи, изваяния, съсъди, старинни одежди, летописи на минали времена и начертания на идни — това е средата, която дава почва за работа на оногова, който трябваше да даде най-добрата българска книга, най-дълбоката теория на вечните искания и най-тънкото дело на човешкото осъществяване." В тази среда от изкуство, форма и начертания, дето го бе поставил народностния каприз на една национална съдба, Боян живя няколко години. В тази школа на ромейските наследници той срещна две лица, които трябваше да играят своята роля в идните събития и да дадат дан на почит Бояну — Мария, внучка на Роман Лакатник, също се учеше там. Един от главните възпитатели на имперската школа ни казват, че е бил Николай Мистик — канонист, литератор и философ, чието име е влязло в историята. Тези две лица — княгиня Мария и Николай Мистик, ясно очертават фона на оная странна школа, дето чудните събития трябва да заченат и родят между два набелязани полюса — тънката измамна красота на чара и дълбоката трескава бръчка на мисълта. Нека се спрем и видим впечатлението, което младият мислител може да остави върху тези две лица, защото то е характерно.
към текста >>

8. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

С това се свършват книгите на дубровнишкия ръководител, където личи разнообразната тема, живия език и догматичната строгост, почти сухост.
Държи сфера, лира и папирус. Управлява очите. От него също е и книгата Царицата на Сабах, в която подражава на Бояновата легенда. Книгата силно напомня ранните неоплатоници, даже на места по стил и разпределение наподобява явно Платоновите Енеиди. Но нищо заето няма, освен плана на първите две глави. С това се свършват книгите на дубровнишкия ръководител, където личи разнообразната тема, живия език и догматичната строгост, почти сухост. Светомир Македонец — работил е в Южна Македония, но е ходил и основавал братства надалеч. Той е бил комитопол, т.е. наследствен княз. Създал е много братства на изток и на запад, стигал е до Южна Русия, Берлин, Франция, Унгария, Италия, Германия, чак до Индия и Цейлон. Наред с тази огромна организаторска работа той е намерил време да пише и писма.
към текста >>

9. Разговори с Учителя. Разговор дванадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

Учителят се обърна към запитващия и подчертано, с известна строгост в гласа отговори.
Такова нещо завършва с катастрофа. Тя не иде от това, че Бог е жесток, но защото пътят на тъмнина води неминуемо до нея. На това много ученикът, който използува краткия интервал мълчание, отново зададе въпрос. Ученикът: Учителю, ние понякога сме затруднени да отговорим на възражения като например следното: Какво направиха християнските народи през двадесет столетия? Нали вървяха по учението на Христа? Учителят се обърна към запитващия и подчертано, с известна строгост в гласа отговори. Учителят: Народите, които са живели в омраза и воини, не са вървили по Христовия път. В това отношение трябва да бъдем абсолютни и да не се самоизмамваме. Тези народи, които са служили на друг Бог, който ги е учил да вършат престъпления, а не на оня Бог, Когото Христос наричаше моя Отец, не може да се нарекат християнски. Христовото учение е още в зародиш в съзнанието на хората. То още не е приложено.
към текста >>

10. Двете природи на човека - Павел Желязков

Стремежите да се владее природата, които са с чисто материални подбуди на интелектуално и духовно ограничени люде, се сблъскват с неумолимата сила и строгост на природните закони, за да претърпят в крайна сметка пълен провал.
Човекът обаче притежава редица защитни механизми, които правят значително по-сложна и трудна задачата на специалистите в тази област. Те произтичат от активността на мозъчната умствена дейност, от наличността на редица морални и етични критерии и качества на личността, върху които се крепи социалната среда, човешкото общуване и взаимодействие и в крайна сметка културата на човечеството в цялата му многопластовост и пъстрота. Това разнообразие, избликващо навсякъде в оригинални форми на живота, не може да се владее и направлява от човека. Разнообразието в природата е проява на безграничните й творчески сили, чийто проекти се осъществяват независимо от техниките на влияния, внушения и манипулации. В природата богатството и силата на Духа се проявяват в цялата си пълнота, мащабите на която са неизмерими. Стремежите да се владее природата, които са с чисто материални подбуди на интелектуално и духовно ограничени люде, се сблъскват с неумолимата сила и строгост на природните закони, за да претърпят в крайна сметка пълен провал. Въпреки своята ограниченост, замаяна от откритията си, човешката воля продължава да упорства. Днес ние сме очевидци и с тревога констатираме резултатите от това упорство. Стремежите на онези, които се считат призвани да владеят обществата и народите, са най-вече да опростят задачите си, защото е много лесно да се владее стадо, докато да се владеят индивиди със свободна воля е невъзможно. Оттук се е породило изкушението голямото разнообразие в обществото да се трансформира и сведе до еднообразие и монотонност. Всяка по-силна власт, която се е оказвала извън влиянието на колективния дух в обществото, се е изкушавала да сведе многообразието на индивидите до еднообразието на тълпата.
към текста >>

11. Двата принципа - Георги Радев (1900–1940)

Последнитѣ подържатъ, че свѣтътъ трѣбва да се управлява съ строгостъ и неумолимостъ, съ сила и желѣзенъ законъ, въ противовесъ на служителитѣ на втория принципъ, които подържатъ методитѣ на любовьта, свѣтлината и свободата.
Въ основата на всички борби, които днесъ се водятъ — и лични, и семейни, и обществени, и международни, и вътрешни и външни — лежи изначалната борба на тия два велики космични принципа, които една предвѣчна Воля е пуснала да действуватъ въ битието, въ изпълнение на нейнитѣ върховни замисли. И цѣлата свѣтовна история ни показва, че ту единиятъ, ту другиятъ принципъ е вземалъ превесъ. Така напримѣръ окултната наука, която разполага съ даннитѣ, записани съ неизличими писмена въ лѣтописитѣ на свѣта, твърди, че е било нѣкога време — преди грѣхопадането — когато на земята е съществувала една велика култура на „Синоветѣ Божии“, въ която е царувалъ и управлявалъ вториятъ принципъ — принципътъ на любовьта и свѣтлината. За тази именно райска култура, за тази „златна ера“ на човѣшкото развитие загатва Христосъ, когато казва: „Преди да бъдатъ Адамъ и Аврамъ, азъ бѣхъ“. Следъ падането на тази култура, причинитѣ за което падане съ забулени въ дълбока тайна, прозираща едва задъ тъмното було на сказанията, човѣчеството попада подъ властъта на служителитѣ на първия принципъ. Последнитѣ подържатъ, че свѣтътъ трѣбва да се управлява съ строгостъ и неумолимостъ, съ сила и желѣзенъ законъ, въ противовесъ на служителитѣ на втория принципъ, които подържатъ методитѣ на любовьта, свѣтлината и свободата. Първитѣ твърдятъ, че човѣкъ не е достоенъ за свобода и знание — той трѣбва да бъде държанъ въ слѣпа покорностъ, пълна тъмнина и неведение. Тѣ твърдятъ, че служителитѣ на мекия принципъ съ допуснали съществени грѣшки въ ръководството на човѣшкитѣ съдбини, презъ време на тѣхната управа въ онази епоха, когато ръководната властъ е принадлежала тѣмъ. И днесъ още цѣлата земя се управлява предимно отъ служителитѣ на първия принципъ. Тѣ иматъ свои представители навсѣкъде, въ всички области на културния животъ — и въ политика, и въ наука, и въ религия, и въ философия. Но и тѣхното управление е къмъ своя край.
към текста >>

12. Кръстю Тулешков - Георги Христов

Привидната строгост на неговия външен вид не отговаря никак на тишината и благодушието, което той нерядко показва.
Кръстю Тулешков Ще бъда особено доволен, ако успея да изрисувам, макар все така като скица, друг от нашите приятели, който говори рядко, но когато заговори, казва всичко, каквото не е казал, когато е мълчал. Привидната строгост на неговия външен вид не отговаря никак на тишината и благодушието, което той нерядко показва. Казвам „нерядко“, с други думи понякога, защото има моменти, когато от него лъха нещо доста динамично и трудно укротимо. Този приятел е Кръстю108 . С него ме свързват повече подвизи и нещо друго, което лежи извън рамките на тази братска комуна. Кръстю, който прави впечатление, че нищо не гледа, вижда всичко. Той умее да се съобразява мигновено и може да премине от своята миловидна усмивка в буреносен облачен ден.
към текста >>

0.26542901992798