Търсене в текстове за 'Строгост'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 66 резултата в 58 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 6.21. Пътят на посвещението

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Той доби онази бащинска строгост, която изразяваше голямата загриженост за образованието на своя син.
То бе мистично и духовно. При тези срещи Учителят намяташе друга мантия - мантията на Мъдростта. В мен започнаха да се събуждат нови окултни психични сили. Учителят разкри нова страна на Своя живот. Той измени Своите отношения към мен, нямаше вече онази усмивка, както на нежната майка към своето дете. Той доби онази бащинска строгост, която изразяваше голямата загриженост за образованието на своя син. С една голяма настойчивост ме подкани да завърша висшето си образование, да започна сериозно да се занимавам с науката и различните окултни дисциплини. Това Негово поведение не само че ми разкри големи творчески перспективи, но събуди и онази тайнствена окултна сила - Кундалини, или Змия на огъня. В тези специални разговори, които имах с Него и с Георги Радев, започнах да чувствам как тази могъща нова сила почна да се събужда в основата на моя гръбнак, нейните електромагнитни вълни от двете страни на гръбначния ми стълб, по левия крак на Ида и по десния - Пингали, имена, дадени още от древността на Индия - спомогнаха да протече онази могъща сила в средата на моя гръбнак, наречена „Шушумна" и тази могъща сила да навлезе в моя мозък, за да събуди подтика към едно дълбоко съзерцание, света на свръхсъзнанието, където работеха напредналите същества върху човешката еволюция. Аз бях поставен пред една велика задача: да изляза от гордостта на самосъзнанието, чиято роля играеше Мара Гръблашева, наметната с мантията на гордостта. Тя беше един от странните екземпляри около Учителя, по произход от стар аристократичен род, баща й е бил дълги години консул на Царска Русия в Истанбул.
към текста >>

2. 6.56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Той беше много внимателен, мълчалив, от неговата строгост лъхаше едно високо благородство.
Нашите приятели ни дадоха един топъл славянски прием и ние се приютихме в това малко селце. Понеже лично аз бях почти през всички бомбардировки в София, и когато след всяка бомбардировка се връщах в това село, изпитвах чародейното действие на селската тишина и спокойствие от непоколебимото присъствие и закрила на нашата красива Витоша. Всяка вечер аз носех новините от София и в топлия уютен семеен кръг на благородния брат Темелко, който беше дал прием на Учителя, споделяхме новините. Брат Темелко беше един от най-интересните типове от приятелите в това село. Висок, строен, рус, с красиви черти на лицето, главата му изразяваше един морален тип, който винаги беше готов на всякакви жертви и услуги. Той беше много внимателен, мълчалив, от неговата строгост лъхаше едно високо благородство. Темелко Темелков беше отворил домът си за Учителя и приятелите. Още на Изгрева имаше няколко сестри, които непрекъснато седяха пред вратата на Учителя - като Теофана Савова и Катя Грива и др., то те продължиха да правят същото и тук. А тук стаята на Учителя е малка, а пред нея има едно малко коридорче и ако застанат двама човека, няма да може да се размине третият. А тук непрекъснато влизат и излизат хора и е претъпкано, и тясно. Тогава брат Темелко прави остра забележка на тези две сестри.
към текста >>

3. 13. МОРАЛЪТ НА НЕЗАКОПЧАНИТЕ КОПЧЕТА НА РОКЛЯТА

ТОМ 5

Но тази строгост бе проявена и към другите момичета и затова не се сърдех.
А според модела те не трябваше да бъдат закопчани. Аз бях опакована и закопчана от долу до горе до брадата като руски офицер. Оставаше ми само да ми сложат еполети и да ми се даде сабя. Едвам изтърпях, но мълчах. После се коригирах и носех подходящи тоалети на беседа. Но тази строгост бе проявена и към другите момичета и затова не се сърдех. За тях това беше изискване на морала. По-късно Учителят започна да говори не само за този видимият морал, но и за вътрешният морал у човека. Човек трябва да има вътрешен морал, а чрез него да се добере до Високия идеал, за да служи на Бога, а това е висшият морал, към който човек трябва да се стреми. На следващият ден отивам при Учителя и споделям за случилото се. Каза ми: „Ти имаш един недостатък, че искаш всички да те харесват.
към текста >>

4. 232. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И „ПАРАХОДА НА СТЕНОГРАфКИТЕ

ТОМ 5

Беше недоволен от редакцията на Паша и от промените, които тя беше сложила в нейната редакция, И това недоволство той го изразяваше с мълчание и строгост.
", а това ми подсказа, че моята работа бе друга и че аз можех да си водя бележки и да си ги чета за моя собствена нужда така както и стана. Така че аз можех да проверя и да сравня с онова, което излезе от печат с моите записки на стенограма от моите тетрадки. Така сравних беседата и се оказа, че има разлики. И тези разлики не бяха малки. Чак тогава разбрах защо Учителят мълчеше. Беше недоволен от редакцията на Паша и от промените, които тя беше сложила в нейната редакция, И това недоволство той го изразяваше с мълчание и строгост. Ако беше възразил на Паша и бе я упрекнал, че променя Словото всичко това щеше да се стовари върху нея, да я изведе от релсите, от един начин на работа и бях съвсем сигурна, че нямаше да може да продължи да работи. Щеше да се спъне. В нея личният елемент беше на преден план и не се ли задоволяваше той, тя не можеше дв работи. Ако Учителят я беше спрял с упреци тя нямаше да може да работи. И да искаше да работи личният елемент щеше да я спре, да я спъне и отхвърли от тази работа.
към текста >>

5. 252. ПЪРВОТО МЯСТО НА НАЙ-НЕЩАСТНИЯТ ЧОВЕК

ТОМ 5

Тогава лицето му заемаше особен израз на строгост и огорчение и се затваряше в себе си.
Той ме оглеждаше строго и мълчеше. Беше недоволен от учениците си. Както от Савка, така и от мен, така и от останалите. Да, беше недоволен. Беше огорчен. Тогава лицето му заемаше особен израз на строгост и огорчение и се затваряше в себе си. Тогава ние се оглеждахме виновно, после се вторач-вахме в него и виждахме как нашето несъвършенство се пречупваше у него и отново се насочваше към нас под различен ъгъл, с различни краски и с различна сила. Виждахме се като немирни и непослушни и своенравни деца, които бяха научили само азбуката в началното училище. При една такава екскурзия каза: „Аз всичките ви ценя еднакво. Вие се заблуждавате от външната привидност. Аз съм към всички еднакво справедлив.
към текста >>

6. 254. БАСТУНЪТ НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 5

През това време Учителят чете мисълта ми и след малко омекна строгостта му.
Той ме извика: „Ти повече няма да идваш при мене! " Беше много строг. Аз си казах на себе си: „Господ ми каза това". После му отговорих: „Няма да идвам повече Учителю! " А в себе си повторих: „Щом Бог тъй иска, така да бъде". През това време Учителят чете мисълта ми и след малко омекна строгостта му. „Добре, като идваш няма да стоиш повече от пет минути." Кимнах с глава. Бях съгласна. После той се усмихна и каза: „Ти можеш ли да се извиниш на Савка? " „Но аз не съм виновна, Учителю! " „Е, все пак трябва един да бъде виновен." После аз отидох, намерих начин и път до нея като личност и се извиних.
към текста >>

7. 12. Строгостта на закона

Боян Атанасов Златарев

ТОМ 7

12. СТРОГОСТТА НА ЗАКОНА Нашата сестра и учителка Наталия Чакова разказваше друг случай.
12. СТРОГОСТТА НА ЗАКОНА Нашата сестра и учителка Наталия Чакова разказваше друг случай. По онова време една наша сестра се залюбва с един брат есперантист от града. Любовта преминава своята граница и те сключват брак. Дори им се ражда дете, а нейния мъж, понеже бил есперантист често пътувал по разни конгреси на есперантистите в чужбина и после се връща. На един от последните конгреси, който е бил в чужбина, след като се завръща, той бива арестуван от полицията и е обвинен, че бил шпионин на чужда държава. Започнали да го съдят и той бил осъден на смърт.
към текста >>

Но строгостта на закона бе изпълнена.
Едната ги беси и разстрелва, а другата ги прекарва през страдания, като им запазва живота, за да си научат урока“. Тогава тя изхлипала безутешно и накрая Учителят казал: „Е, и тук се работи на земята, то и горе се работи. Може да работи и горе! “ Така и стана. Тя остана вдовица с две малки деца на ръце. Но строгостта на закона бе изпълнена.
към текста >>

8. 19. ПОРТОКАЛЪТ

ТОМ 8

Строгостта отпада, сърдината отлетява и аз се качвам освободена по стълбата.
И вратата горе се отваря. Учителят полуизлязъл. Аз поглеждам. И какво виждам! Една блага бащинска усмивка, която разтопява всякакъв лед и една ръка, да бъде благословена, държи половин портокал, който иска да ми даде. Строгостта отпада, сърдината отлетява и аз се качвам освободена по стълбата. Когато поемах плода, аз докоснах ръката, и моята готовност да служа се възстанови. Ако знаехме ние, хората земни, колко Си Велик!
към текста >>

9. 4. УЧИТЕЛЯТ И ПЪРВИЯТ МИ УЧЕНИК

ТОМ 8

Той пак много се смял и на строгостта на първия си ученик и поискал да види, как Го е подписал.
Почукала на вратата, Учителят се показал и казал: "Учителят Го няма! Тук е Неговият пръв ученик". Тя поискала пак пари. Забравих за съжаление, как е протекъл този разговор, но помня, че той е трябвало да се подпише за нещо и поставил подписа на Учителя. Когато сестра Катя се срещнала отново с Учителя, разказала Му всичко. Той пак много се смял и на строгостта на първия си ученик и поискал да види, как Го е подписал. Сестра Катя показала подписа и Учителят казал, че добре го е подписал.
към текста >>

10. 98. ИНТЕРНИРАН В ХОТЕЛ „ЛОНДОН

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

И той така хубав човек, както Учителя беше хубав, но в него има една строгост, в Учителя има разбира се друго нещо.
е бил жив. Е.А.: Паша го знае. Паша го е виждала при Учителя. Идвал при Учителя да Го посети на ул. „Опълченска" 66 и знаете ли, малко има прилика на Учителя по лице така, общо. И той така хубав човек, както Учителя беше хубав, но в него има една строгост, в Учителя има разбира се друго нещо. Когато идвал, Учителят казвал: „Бащата е дошъл". Така е казвал, бащата, на дядо поп. Не казвал баща ми, а „Бащата, бащата е дошъл". Да, така е казал за него. Много примери за свещеници и истории, които ги имаме, може би са от баща му случки, които Той е чувал, да ги разправя предполагам, знам положително, че оня случай дето го разправя, че един баща имал син и не го пускал на седянки, пък синът слагал коритото и го покривал с чергата и така отивал на седенки.
към текста >>

11. 105. ОКУЛТНИ ОПИТИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Туй ми правеше впечатление, защото Той когато е споменавал така нали за строгостта към един или друг брат е казвал, че не е в моето естество да говоря така.
Лично аз мисля, че виждаше се, че и от това няма файда. А пък като говори така, Той страдаше от това. Щото това е език, който не е Негов, нали? Той не може да говори така както човеците говорят, макар че ние заслужавахме и по-строго да ни се каже. Но, това е мое разбиране, дали съм права или не, то е друг въпрос, но това е моето разбиране е така. Туй ми правеше впечатление, защото Той когато е споменавал така нали за строгостта към един или друг брат е казвал, че не е в моето естество да говоря така. Той трябва да направи нещо, което не Му е в естеството да направи, а това значи сам Той да страда и да се измъчва. За Учителя беше по-лесно да търпи, по-лесно беше да говори меко, по-лесно беше да не вижда погрешките ни. Всичко това положително, което го правеше беше по-лесно. Аз съм се учудвала на Неговото търпение. Той никога, като му каже някой нещо, нямаше да каже, аз го зная това.
към текста >>

12. 107. ОБХОДАТА НА УЧИТЕЛЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Е.А.: Е, в момента изказваше така една строгост, а пък в другият момент ще се засмее.
Като ви гледам казва, вода газите пък жадни ходите". Аз разбрах, пък и всички сигурно са разбрали, че благото, което ни дава, то е водата, която е необходима за нас, знанието, което ни дава и което ние не го използваме. Щото Той, то беше едно богатство Учителят. Една сила, която носеше в себе си и ако ние имахме друго съзнание то можехме много да се повдигнем. В.К.: А когато правеше забележки и се е скарвал? Е.А.: Е, в момента изказваше така една строгост, а пък в другият момент ще се засмее. Значи, така някак беше по-скоро като така дегизиране, за да стресне съзнанието, а не че е нещо у Него е огорчение и това, защото туй ми правеше впечатление. Да речем с мен е строг, на мен ми се кара за нещо, пък следващият момент, като види другият посетител покаже едно широко лице, едно засмяно лице. Значи не е огорчен. Ние така не можем да се смеем нали? Значи за мене е било.
към текста >>

13. 128. УЧИТЕЛ И УЧЕНИК

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

И сега мене няколко пъти ми се случи, когато беше в такова състояние, като мине край мене аз Го поздравя, но Той ме погледне с една строгост, с която никога не ме е поглеждал.
Сега ние го виждахме нали, че в това време Той слизаше по стълбите, някога излизаше от стаята си, не влизаше в контакт с нас, проговарваше, ако някой искаше да говори с Него, казваше: „Извинете, зает съм". Не влизаше в контакт. Но сме го виждали да се движи. Обикновено прекарваше в пост или пък сам ще си готви. Не приемаше нито храна от нас, нищо. И сега мене няколко пъти ми се случи, когато беше в такова състояние, като мине край мене аз Го поздравя, но Той ме погледне с една строгост, с която никога не ме е поглеждал. Поглежда ме, като че ли съм пигмей. Разбираш, изпитвам чувството някакво такова, значи онова същество, което Той оставя да пази тялото Му е много по-строго и по-взискателно към нас. Това същество не беше дружелюбно. Учителят ни гледаше с благост. И на мене това ми правеше впечатление.
към текста >>

14. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ МОЯТ РОМАН-5

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

ТОМ 9

В.К.: Строг, в какъв смисъл се изразяваше тази строгост?
Е.А.: Да се впечатли повече, поне аз така го мисля. Пък дали е така, но все пак. Не съм толкова компетентна да знам повечко. В.К.: Имаше ли случай, когато Учителят беше много сърдит, недоволен. Е.А.: Строг да, но сърдит не мога да кажа. В.К.: Строг, в какъв смисъл се изразяваше тази строгост? Е.А.: Тази строгост в туй, което ти казвам сега тези работи. В.К.: Мълчалив? Е.А.: Не, мълчалив едно, но когато говореше за нашето поведение, за непослушанието, за такива работи, всички ни засягаше, нали? Той ни засягаше нас като същества, че не работиме съзнателно и малко сме и безотговорни пред Него. В този смисъл.
към текста >>

Е.А.: Тази строгост в туй, което ти казвам сега тези работи.
Пък дали е така, но все пак. Не съм толкова компетентна да знам повечко. В.К.: Имаше ли случай, когато Учителят беше много сърдит, недоволен. Е.А.: Строг да, но сърдит не мога да кажа. В.К.: Строг, в какъв смисъл се изразяваше тази строгост? Е.А.: Тази строгост в туй, което ти казвам сега тези работи. В.К.: Мълчалив? Е.А.: Не, мълчалив едно, но когато говореше за нашето поведение, за непослушанието, за такива работи, всички ни засягаше, нали? Той ни засягаше нас като същества, че не работиме съзнателно и малко сме и безотговорни пред Него. В този смисъл. В.К.: Значи искаше да ви остави?
към текста >>

15. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

първия български екзарх Антим I и синодалните старци, до варненската община, като се излагат мъчнотиите, които пречат за образуване отделна Варненска епархия, съобщава се за решението Варна временно да се присъедини към Преславската епархия, която „избрала вече за бъдащий свой митрополит Негово Високопреподобие Архимандрит Симеона, мъж снабден с високо учение, с примерна нравственост и строгост в живота, с решително самоотвержение и с горещо желание за нравственото възвишение на паството му".
По-късно, в 1871 г., след издаване фермана за учреждаването на Българска Екзархия, когато трябваше да се свика първият народен черковен събор за изработване Екзархийския Устав, тукашната община изпраща за свой представител Господин х. Иванов, из Варна. Покрай другите, дадени на последния, наставления относно Екзархийския Устав, устройството на българските училища, откриването в Цариград висше българско училище, варненските българи настойчиво изисквали щото Варна да бъде седалище на български митрополит и самият град, за който не се упоменува в султанския ферман, да се включи в Българския Екзархат, а иначе представителят да се оттегли. Искането на варненци било удовлетворено в кръга на възможността. Със Синодално писмо от 12 октомврий 1872 г.. подписано от Н. Бл. първия български екзарх Антим I и синодалните старци, до варненската община, като се излагат мъчнотиите, които пречат за образуване отделна Варненска епархия, съобщава се за решението Варна временно да се присъедини към Преславската епархия, която „избрала вече за бъдащий свой митрополит Негово Високопреподобие Архимандрит Симеона, мъж снабден с високо учение, с примерна нравственост и строгост в живота, с решително самоотвержение и с горещо желание за нравственото възвишение на паството му". Варненци, оценявайки положението, се задоволяват с такова разрешение на въпроса и настояват само щото митрополитът да носи и титлата „Варненски". Със Синодално писмо от 13 октомврий там се съобщава за назначението на високопреосвещенаго Симеона за „Варненски и Преславски митрополит". За същото им съобщава и новоизбраният архиерей в първото си пастирско послание, като им казва и следующите напълно заслужени от тях думи: „зная горЬщото родолюб1е на варненското народонасе-лете, което историята на нашето черковно възраждаме с хвалбьІ ще споменува за неговото постоянство в борбата нь1 за грабнатьггЬ наши черковнь! правдинь! ". На 2 декемврий 1872 год.
към текста >>

16. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ IV. ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

По-нататък отговорът съобщава, че Преславската епархия е избрала „Архимандрита Симеона, мъж снабден с високоучение, с примерна нравственост и строгост в живота, с решително самоотвержение и с горещо желание за нравственото възвишение за паството му" и препоръчва да го изберат и те за свой архиерей. Св.
тъй и частно за Вас, богоспаса-емата ваша Епархия привременно да се съедини, без да ся слее, с Преславската, и общийт Ваш Пастир да носи името Митрополит Варненски и Преславски". От подобно съединение биха последвали ред изгоди за Варненската епархия, а именно 1. че няма да се изключат от нея местата, които ферманът остава извън българската църковна област и мълком ще останат в епархията. 2. че така ще се улесни епархията материално в поддържането на владиката си и на обществените заведения във Варна, и 3. „по такъв начин, без да ся повреди на общото дело, намерва благоприятен изход и Екзархията". По-нататък отговорът съобщава, че Преславската епархия е избрала „Архимандрита Симеона, мъж снабден с високоучение, с примерна нравственост и строгост в живота, с решително самоотвержение и с горещо желание за нравственото възвишение за паството му" и препоръчва да го изберат и те за свой архиерей. Св. Синод не го бил още ръкоположил, понеже бил уверен, че варненци, като земат предвид мъчнотиите, ще се съгласят да се съединят временно с Преславската епархия и ще поискат за владика също архимандрита Симеона, та така да го ръкоположи и за двете епархии. Отговорът завършвал с думите: „Поради това, с настоящето наше Екзархийско и Синодално писмо призовавами ви да размислите зряло връх този предмет, да притеглите добре обстоятелствата, да сравните строго сегашните Ваши размишления с нашите, и сегашната полза с бъдащата, и незабавно, и то с първата поща, да ни известите конечното Ваше решение, както за съединението на двете тези Епархии, тъй и за удобрението на Н. В. преподобие Арх. Симеона за Ваш Пастир". Този тъй ясен отговор на екзархията хвърлил пълна светлина върху положението на въпроса за Варненски владика.
към текста >>

17. ПРОФ. В. ЗЛАТАРСКИ VI. АЛЕКСАНДЪР II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

[Императорът бележи: „Съвършено справедливо, и ние така и действуваме."] Опасно е за нас под влиянието на политическата разпря да внасяме нашето самовластно намисане в работите на старинната православна иерархия, да се явяваме не нейни защитници, а само съдии и обличители и да преследваме злоупотребе-нията й с такава строгост, която не всякога е применима в нашето собствено отечество".
А. П. Толстой счел за свой дълг да нарисува в Записката си какви могат да бъдат сетнините изобщо за Църквата от новата фаза в развитието на гръко-българската разпря и какво положение тряба да държат русите в нея. „По отношеьие пък към църквата, пише той, от всичко казано става несъмнено едно: че тя се намира в опасност, че привнасянето в работите й народни и политически разчети, заплашва с нарушение на църковния мир, с гибелно за православното раздвоение на православната Църква на Изток. [Срещу тези думи Александър II пише: „В това аз намирам погрешен възглед, защото за разединение и дума не може да става, обаче славяните желаят да имат своя национална православна Църква, както и ние, русите, я имаме"]. А за да не увеличаваме с участието си в работите на Изток опасностите, които застрашават Църквата, ние сме длъжни всякога да помним високото наше призвание, като на едничък мощен православен народ, да се явяваме на Изток не защитници на коя да е партия, а покровители на всички православни и на цялото православие изобщо [срещу това императорът пише: „не ние защищаваме партиите, а гърците"] и да бъдем миротворци за осички враждуващи единоверци наши. [Императорът бележи: „Съвършено справедливо, и ние така и действуваме."] Опасно е за нас под влиянието на политическата разпря да внасяме нашето самовластно намисане в работите на старинната православна иерархия, да се явяваме не нейни защитници, а само съдии и обличители и да преследваме злоупотребе-нията й с такава строгост, която не всякога е применима в нашето собствено отечество". Императорът протестира срещу тия думи, като пише: „Ние сме не съдии и не обличители; ако пък посочваме на злоупотребенията на гърците, то това е само за полза на общата православна Църква". От направените към тоя пасаж бележки на императора става явно, че последният не се съгласявал нито с едно от заключенията на обер-прокурора и най-категорично опровергава и отхвърля всичките му опасения за съдбата на православната Църква като такава, които не почиват върху правилно разбиране смисъла на развиващите се около българския църковен въпрос събития. Но в своите предричания граф Толстой отишъл още по-надалеч. По-нататък той пише: „Посочвайки на събития, подобни на станалото недавно в Кандия, гърците могат да ни обвинят, че ние от равнодушие към вселенската Църква не предупреждаваме такива печални явления." Тук обер-прокурорът е имал предвид въстанието на гръцкото население на о-в Крит, предизвикано от насилията и жестокостите на местните управители. Тая предпоставка Александър II намерил за неуместна и затова пита: „Как можахме да ги предупредим, когато нямахме там и консул?
към текста >>

18. СВЕЩЕНИТЕ ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА I 1-20

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Ученикът. Строгост.
12 Ученикът се моли сам. Той трябва да бъде съсредоточен в молитвата си и да преживява думите й. Любов. 13 Ученикът трябва да почне от Любовта. „Ако ме любите, ще упазите моите думи." 3.1Х.1921 г. Любов. 14 Ученикът трябва да люби Учителя си. Ученикът. Строгост. 15 Ученикът трябва да пази строгост в изпълнението на Божествените закони. 4.ІХ.1921 г. Душа. 16 Ти трябва да схващаш себе си само като душа жива, която се стреми към Бога. - Учителю мой, води ме към Бога. 6.IX.1921 г. Среща.
към текста >>

15 Ученикът трябва да пази строгост в изпълнението на Божествените закони.
Той трябва да бъде съсредоточен в молитвата си и да преживява думите й. Любов. 13 Ученикът трябва да почне от Любовта. „Ако ме любите, ще упазите моите думи." 3.1Х.1921 г. Любов. 14 Ученикът трябва да люби Учителя си. Ученикът. Строгост. 15 Ученикът трябва да пази строгост в изпълнението на Божествените закони. 4.ІХ.1921 г. Душа. 16 Ти трябва да схващаш себе си само като душа жива, която се стреми към Бога. - Учителю мой, води ме към Бога. 6.IX.1921 г. Среща. 17 Когато ученикът намери Учителя си и когато Учителят веднъж е говорил на ученика си, ученикът не трябва вече да се петни!
към текста >>

19. СВЕЩЕНИТЕ ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА I 21-40

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

ТОМ 14

35 Ученикът трябва винаги да спазва строгост и сериозност в изпълнението думите на Учителя.
Ученикът е по-силен от условията, защото седи над тях. Той носи в себе си Божественото. А има и души на условията - но те не могат да имат никакъв идеал. Идеал. Това е душа с непреодолима воля. 31 .VIII.1921 г. Изпълнението. 35 Ученикът трябва винаги да спазва строгост и сериозност в изпълнението думите на Учителя. Ученикът трябва да бъде строг към себе си. Да спазва думите на Учителя си свещени. И да изпълнява нарежданията Му в пълнотата си. Душа. 36 Първата стъпка на ученика. Ти трябва да се схващаш като жива душа, която се стреми в три посоки: да чувства, да мисли и да действа по Бога.
към текста >>

20. ИСТИНА, ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ПРАВДА, ДОБРОДЕТЕЛ И БОЖИЯТА СИЛА ЗА УЧЕНИКА I I141-160

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

147 Може и без страдания в живота, когато има разбиране. Строгост.
143 Чувствата на човека са чисти, когато са във възходяща степен. Погледът. 144 Най-красивият поглед е погледът, който гледа към Възвишеното. Разбиране. 145 Когато човек разбере своя живот, той разбира живота и на другите. 21.II.1922 г. Любовта. 146 На земята Любовта има две остриета - и е много приятна, и много горчива. Разбиране. 147 Може и без страдания в живота, когато има разбиране. Строгост. 148 Когато погледът на човек прониква в пространството, тогава се вижда строг. 12.II.1922 г. Ръцете. 149 Ръцете са създадени за работа. Езикът. 150 Езикът не трябва кости да троши, но рани да цери. Красота. 151 Красотата е облекло на Истината. Любовта.
към текста >>

21. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 1

ТОМ 14

„Виж сега Благостта и Строгостта Божия: строгост към падналите, а благост над тебе, ако пребъдеш в Благостта му, ако ли не, то и ти ще бъдеш отсечен." 11 .X.
Моля Ти се, настави ме вътрешно, по Дух. Послание към Римляните - гл. 10, ст. 12. „Понеже няма разлика между юдеина и езичника; защото само Той е Господ на всички, богат към всички, които го призовават." Послание към Римляните - гл. 11, ст. 22. „Виж сега Благостта и Строгостта Божия: строгост към падналите, а благост над тебе, ако пребъдеш в Благостта му, ако ли не, то и ти ще бъдеш отсечен." 11 .X. 1925 г. Няма вече да се оглеждам в огледало, додето си дойде Учителят, не искам да мисля за себе си, образа си искам да забравя. Нищо няма да гледам и да слушам, освен Учителя си и което е от и за Него. На нищо друго няма да спирам съзнанието си или погледа си. 12.Х.1925 г.
към текста >>

22. 20. ПОЛУЧАВАНЕ НА КНИЖКАТА „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Това предаване стана под нужната строгост, защото да притежаваш Пентаграма е нещо отговорно и носеше важни последствия.
Обаче имали сме недоразумение, защото съм разбрал, че се отнася за брошурата на Учителя „Наука и възпитание", която по него време се раздаваше на присъствуващите на събора. Той ми каза: „Получи ли книжката? " Аз съм му отговорил „Да". Той е мислил за "Завета на цветните лъчи на светлината", а аз за "Наука и възпитание". След завръщането си в София Учителят изпрати Пентаграма по брат Петко Епитропов, които брат Пеню Киров раздаде на няколко братя. Това предаване стана под нужната строгост, защото да притежаваш Пентаграма е нещо отговорно и носеше важни последствия. Брат Пеню Киров, като предаваше Пентаграма запитваше „Готов ли си да служиш на Господа и делото Божие и обещаваш ли това? " Ние с радост отговаряхме „Готов съм. Обещавам." И наистина обясненията за Пентаграма, които впоследствие написа брат Боян Боев потвърждават неговото важно значение на духовния човек - ученик. [1] Забележка на съставителя: Какво означават тези символи? Учителят впоследствие е говорил за тях в беседите и лекциите.
към текста >>

23. II. СПОМЕНИ ЗА СЕСТРА ВЕСКА - СЪПРУГА НА БРАТ ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ И МАЙКА НА БЛАГИ /БЛАГОВЕСТ ЖЕКОВ/

Веска Жекова

ТОМ 15

С много любов, упоритост, взискателност, строгост, постоянство и контрол, тя реализира идеята си, пак в духа на учението на Учителя.
Сестра Веска пееше в братския хор. Активно и прилежно, тя участвуваше и в дежурствата в кухнята /до малкия салон/ при приготвяне на общите братски обяди. При готвенето се пееше и се демонстрираше образцова хигиена и чистота. Семейството им летуваше на 7-те Рилски езера, ходеха на екскурзии на Витоша и т.н. Майката на Благи имаше основна заслуга, за да стане той музикант. С много любов, упоритост, взискателност, строгост, постоянство и контрол, тя реализира идеята си, пак в духа на учението на Учителя. Има го на снимка на 5 год. възраст, с дълга коса и малка цигулка. В тези времена от Изгрева се отиваше в града пеш през гората до Семинарията и оттам с „малкото трамвайче" /единична кола/ до сегашния пл. „Журналист", където се прекачваше на трамвай N 2. Това бяха старите трамваи с кондуктори.
към текста >>

24. 69. ТРАНСПОРТЪТ ДО СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Николай Дойнов

ТОМ 15

", с престорена строгост я подхващам аз.
Първият път, осезателно се разтревожих от нейното отсъствие, не я видях да замине нагоре, пък и багажа й стоеше още на площадчето. Тъй като всеки си поемаше грижата, неговият багаж да се натовари. В първите времена това беше така, после това не беше необходимо. Но, когато разбрах загадката на нейното изчезване, бях поразен от тъй практичното разрешение, което тя беше дала на един въпрос, който тъй остро вълнуваше в този момент всички останали хора - хора тъй да кажем от първото качество. След като всички са заминали и аз чакам с нетърпение при нейният багаж, Мария се задава усмихната, от някоя странична уличка и държи в ръката си въже, на което е вързано магаре: „Къде ходиш бе Мария? ", с престорена строгост я подхващам аз. Тя се спре, погледне ме и сериозно, невъзмутимо, с наставнически тон, като старозаветен проповедник каже: „Аз, брат Николай, не се натискам и тревожа като вас с тези селяни, да ги моля да ми прекарат багажа и да плащам толкова много пари и за отиване и връщане. Купя си едно магаре, закарам си с него багажа. То цяло лято пасе горе край езерата хубава тревичка, пък и корички и залъчета хляб за ярмичка колкото щеш. Храня го добре, почине си и то с мене, изкара един курорт и накрая магарето се ободри, оправи се, лъсне му се козината, та ела да приказваш с мене за цената му. Като свърши летуването, докарам си с него багажа отново тук и продавам магарето и то с голяма печалба, защото в цялото село, такова хубаво магаре охранено, не може да се намери.
към текста >>

25. 72. БАНЯТА

Николай Дойнов

ТОМ 15

И друг път съм ходил за такава услуга при него, никога не ми е отказвал, но всякога с една престорена строгост, ще ми каже като ми го подава: „На, вземи го, но щом свършиш веднага да ми го донесеш".
Всички приспособления необходими за нейното ползуване, бяха така умело направени, че беше ти приятно да се изкъпеш в нея. Така, нашият скромен, тих и мил брат Димитрий, беше дал своя голям принос, за общия братски живот на Рила. За съжаление, по-късно съвсем неочаквано и много набързо си замина на онзи свят, като остави една празнота в братските среди. Спомням си, последният ден от земния му живот. Трябваше ми някакъв инструмент, разбира се не можех да отида другате, освен при брат Димитрий. И друг път съм ходил за такава услуга при него, никога не ми е отказвал, но всякога с една престорена строгост, ще ми каже като ми го подава: „На, вземи го, но щом свършиш веднага да ми го донесеш". Този път той ми подаде инструмента, с такава топлота и любезност, без каквито и да било забележки, че това ме изненада и трогна. Той навярно е предчувствувал, че повече няма да му трябва. Набързо привърших работата си и веднага му го върнах. Лицето му сияеше от топлота и любезност, благодарих му от все сърце и се разделихме. Само няколко часа след това с потресяваща изненада разбрах, че бил извикан пред вратата на Свети Петра.
към текста >>

26. 7. УПАДЪК И ГИБЕЛ НА НАРОДИТЕ

Иван Толев

ТОМ 15

Законът на карма ще се приложи с всичката си желязна строгост спрямо този народ, който в безпощадното преследване и поголовната изтреба на подчинените си християнски народи, виждаше най-ефикасното средство за въздигане на своето величие, богатство и слава.
Неговите жестокости над покорените от него народи не могат да останат неизплатени. Цели пет века турците безнаказано клаха и унищожаваха българи, арменци и др. Кръвта на милионите жертви паднали под турския нож, вика за възмедие. И то иде все по-страшно и по-страшно: някогашната велика турска империя, която замести римската и византийската, с територия, която се простираше до Виена, постепенно се разпадна и сега върви бързо към съвършено изчезване. От нея няма да остане нито помен, въпреки застъпничеството на цялото ислямство, пръснато в други държави. Законът на карма ще се приложи с всичката си желязна строгост спрямо този народ, който в безпощадното преследване и поголовната изтреба на подчинените си християнски народи, виждаше най-ефикасното средство за въздигане на своето величие, богатство и слава. По същия начин ще се постъпи и спрямо други европейски и балкански народи, едни от които се опитаха да господствуват над цялото човечество (tiber ailes), а други са изтребвали и потискали безмилостно християнските си братя в окупираните временно територии. Нито гърците, които са клали и опожарявали българското население в южна и юго-източна Македония, нито сърбите, които са вършили същото в останалата част от тая област, нито ромъните за своите изстъпления в Добруджа ще останат безнаказани от Провидението: духовете на загиналите постоянно ще сгъстяват и насочват влиянията към изпълнението на закона за възмездието на извършените престъпления. Нека дойдем сега до българския народ. Ако проследим бегло неговия исторически вървеж, ще забележим, че в първите времена от заселването му на Балканите, когато неговият личен, семеен и обществен живот се е отличавал с чистота на нравите, с патриархалност и истинско трудолюбие, всичките му работи са вървели добре. Земята на българите е раждала всякога златното жито, богатствата са били в изобилие и благосъстоянието цветущо.
към текста >>

27. 1. Мара Белчева. Из книгата „Пенчо Славейков. Биографичен очерк от Светослава Славейкова. Български писател, София, 1955.

VI. Очерци за Мара Белчева

ТОМ 17

Като се връщахме от Мара Белчева, Боян казваше: „При всяко наше отиване там ми се струва, че постоянно израствам." „Пенчо говореше - продължава Дора Габе - с голяма строгост за някои посредствени хора и книги.
Издателят Паскалев, който е присъствувал понякога на тези вечери, казва, че „щом влезнел Пенчо, цялата стая се запълвала". Неговото присъствие някак променяло на всички околни не само израза на лицето, но и мислите, като ги правело по-високи, по-живи. И той се пита какво криел този човек в себе си, че дори Мара Белчева, тази съвършена домакиня, в своя изящен дом ставала дете пред него. Той говорел за писатели, за художници и за произведенията им с такова дълбоко познаване и с толкова подробности, често най-интимни, като че ли лично и най-отблизо е познавал всички, като близки другари от детинство. „Цялата наредба у нея ми харесваше - разказва Дора Габе.[2] - Картини, книги, духовна, културна среда. Като се връщахме от Мара Белчева, Боян казваше: „При всяко наше отиване там ми се струва, че постоянно израствам." „Пенчо говореше - продължава Дора Габе - с голяма строгост за някои посредствени хора и книги. Колкото беше унищожителен, толкова беше нежен и добър. Такъв най съм го чувствувала на музикалните вечери у Маргарита Стойчева." Неговият характер, същевременно мек и упорит, е силно повлиян от поетическия, но непреклонен характер на баща му. Пенчо Славейков има голяма музикална култура. Негов любимец е бил Бетовен. Всяка сряда малка група приятели се събирали у пианистката Маргарита Стойчева, на бул.
към текста >>

28. 15. Начо Петров

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Но толкова по-съществена част от живота му оставаше общата мисъл на Учителя: съзерцателното отношение към природата при изгрев слънце, любовното настроение към хората, прикрито зад известна строгост и дори грубост.
Това му стана навик за всеки ден, на който не изневери нито един ден и през всичките останали дни на живота си. Драго беше на Начо Петров да бъде в близост при Учителя. При всички публични беседи, разговори, екскурзии, гдето Учителят се движеше с повече хора, не липсваше и красивата, елегантна фигура на тоя хубав, светски мъж. Той никога и нищо не промени в своята външност, никога не промени дрехите си с аскетски ризи, не премахна връзката, която понякога беше от чиста, блестяща бяла коприна. Не промени и прическата си, никога не пусна дълга коса. Но толкова по-съществена част от живота му оставаше общата мисъл на Учителя: съзерцателното отношение към природата при изгрев слънце, любовното настроение към хората, прикрито зад известна строгост и дори грубост. Точно тоя негов малко господарски тон в отношенията към хората му печелеше неприятели повече, отколкото заслужаваше. През онези години Учителят имаше да изнася сериозни борби на първо място против религиозните заблуди. Тъй като заставаше на основата на Библията, на Евангелието, на християнството, Учителят направи добросъвестни опити да работи съвместно с православната църква. Той искаше да помогне на духовния ръст на хората, които имаха в душите си религиозно-философска нагласа. Православното черковничество настръхна - това значеше „да се вкара вълкът в кошарата".
към текста >>

29. (Продължение)

ПЕТЪР МАНЕВ

ТОМ 18

Би могло да се очаква още, че Юпитер ще смекчи песимизма и фанатичната строгост на съдбовната планета, ще засили склонността към научни, философски и религиозни проблеми, както и характерното за Сатурна чувство за справедливост.
В замяна на това, подвижният динамизъм на Стрелец ще засили свойствения на Сатурн такт, а огненото естество на същия знак ще прибави известна доза импулсивност, макар и маскирана, към издръжливостта на Сатурна. Огненият елемент ще бъде добра почва и за развитието на духовните качества, заложени от планетата на мъдростта. 4. Влияние на владетеля - Известно е, че Юпитер е планетата, чието въздействие е най- често положително. Неговото влияние, и в случая като владетел на Сатурна, ще бъде благотворно. То преди всичко ще подобри доста космичното положение на последния. Би могло да се очаква още, че Юпитер ще смекчи песимизма и фанатичната строгост на съдбовната планета, ще засили склонността към научни, философски и религиозни проблеми, както и характерното за Сатурна чувство за справедливост.
към текста >>

30. (Продължение)

ПЕТЪР МАНЕВ

ТОМ 18

Сатурн хармонични - Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхармонични - Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство.
Луна хармонични - Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхармонични - Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий хармонични - Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорливост, писателски дарби, ораторски способности, Логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхармонични - Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяна, бъбривост, повърхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, невярност, нечестност, лукавство. Венера хармонични - Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхармонични - Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие. Марс хармонични - Въодушевление, само пожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхармонични - Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темперамент, своенравие, опърничавост, ревност, груб, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер хармонични - Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбив, милосърдие, честност, сърдечност, благо - склонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, верност към закона; дисхармонични - Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, тщеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн хармонични - Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхармонични - Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство. Уран хармонични - Напредничавост, окултни интереси, реформаторски стремежи, изобретателност, интуиция, свободолюбив, обич към извънредното, независимост, критичност, оригиналност, романтичност, пъргавост; дисхармонични - Недружелюбност, нервност, критикуване, непостоянство, опърничавост, ексцентричност, избухливост, фанатичност, невменяемост, порочност. Нептун хармонични - Пророческо вдъхновение, мистичност, духовност, музи калност, сензитивност, чувствителност, любов към непонятното, въображение; дисхармонични - Доверчивост, податливост на влияния, равнодушие, медиумичност, неврастеничност, истеричност, маниачество, хаотичност, хитрост, измамничество, нечестност, извратеност. (Следва)
към текста >>

31. 10. Главни значения и аналогии на планетите

ПЕТЪР МАНЕВ

ТОМ 18

Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разо-чарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост.
Меркурий - Движение, съобщителни и транспортни средства - пътища, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера - „Малкото щастие” - Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбив, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс - „Малкото нещастие” - Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, омраза, жестокост. Юпитер - „Голямото щастие” - Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбив, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна набожност. Сатурн - „Голямото нещастие”, планетата на съдбата - Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина. Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разо-чарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост. Уран - Необикновеното; неочаквани събития, експлозии, земетръси; Реформи, раздяла, нервни заболявания, катастрофи, преврати, революции; Интуиция, окултни склонности, напредничавост, свободолюбив, изобретателност, оригиналност, ексцентричност. Нептун - Тайнственото; наркотични средства; море, течности; Новаторство, интриги, съзаклятия, душевни заболявания; Висша любов, мистика, вдъхновение, медиумичност, болезнена чувствителност, илюзии, податливост на влияния, измама, хаотичност. Към горното трябва да направим следните бележки: Дадените таблици не би трябвало да се вземат буквално. Преди всичко, в едно късо изложение не могат да се дадат всички възможни аналогии на планетите, а още по-малко техните нюанси. Тълкувателят тук има случай да покаже своята съобразителност.
към текста >>

32. 11. Тълкуване на аспектите

ПЕТЪР МАНЕВ

ТОМ 18

Добрите аспекти правят интелекта да разсъждава справедливо, съвестно и грижливо; в изроден вид, едно твърде силно чувство за справедливост може да се изрази в строгост, педантична точност и неотстъпчивост.
В съвпад, интелектът се динамизира от желанието и става или слуга на желанието, което би го направило склонен към преувеличения, лъжи, дори, може би, към кражба, или интелектът ще победи желанието, което ще даде интелектуална сила, острота, деятелност и будност. Меркурий и Юпитер, интелект и мъдрост. Съвпадът ще бъде почти винаги добър и ще благоприятствува за една от най-висшите прояви на интелекта. Лошите аспекти показват, че интелектът е в конфликт с мъдростта, което дава скептицизъм и неспособност да се преценяват нещата в техните истински отношения. Меркурий и Сатурн, последният в неговата най-висша октава, дето той означава справедливост. Добрите аспекти правят интелекта да разсъждава справедливо, съвестно и грижливо; в изроден вид, едно твърде силно чувство за справедливост може да се изрази в строгост, педантична точност и неотстъпчивост. Венера и Марс, висше чувство и желание. Съвпадът ще означава победа на едното над другото според това, коя планета е по-силна и коя е показалец. При неблагоприятни аспекти ще имаме една постоянна борба между двете... От това крайно опростяване се вижда вече, колко е необходимо, ученикът да се научи сам да мисли и да прави синтези и колко малко би му се услужило, ако му се дадат любимите рецепти за всички възможни аспекти, които, ако се преценяват безкритично и се преписват буквално, за един определен хороскоп могат да доведат само до грешки и фалшиви диагнози. Една от най-простите синтези, която далеч още не е изчерпателна, е преценяване на аспектите според знаците, в които двете планети се намират, особено според знака на планетата, която образува аспекта чрез приближаване. Юпитер в Рак, образуващ една опозиция чрез приближение към Марс в Козирог, съвсем не трябва да се прецени лошо, тъй като и двете планети са в подем и добрата планета създава приближаващия се аспект, Марс в Рак, а Юпитер в Козирог, особено, ако Марс създава прибли-жаващия се аспект, би действувал напротив съвсем решително неблагоприятно.
към текста >>

33. 7. СЛЪНЦЕТО

Иван Антонов

ТОМ 18

Главните отличителни качества на човек с хармония между Слънцето и Сатурн са следните: постоянство, устойчивост, търпеливост, справедливост, точност, изпълнителност, системност, последователност, такт, измереност, предвидливост, дипломатичност, достойнство, безукорна честност, вярност в обещания, задълбоченост, съсредоточеност, сериозност, изключителна работливост, издръжливост, себеконтрол, ученолюбив, голяма настойчивост, критичност, причинно мислене и изследване, методичност, памет, широк познавателен обхват, философски ум, недопускане критика и слабости, организаторски и ръководен талант, поема най-тежки и отговорни служби, скромност в обзавеждане, облекло и прехрана, пестеливост, строгост, но справедливост.
Той се поучава от всички изпитания и ги превръща на вътрешна сила, в духовно богатство - за него злото се превръща в добро, горчивината в радост, бедността в богатство. Хармонията между Слънцето и Сатурн, според своята сила, показва до каква степен е организирана човешката воля, до каква степен са развити, устойчиви и проявяващи се изпълнителните дарби и способности на човешкия ум. Сатурн има отношение главно към принципа на Правдата, затова колкото по-голяма е хармонията между Слънцето и Сатурн, толкова по-справедлив е такъв човек във всичките си мисли, чувства и действия. Такъв човек вижда най-напред собствените си грешки и пръв сам се съди. При несполуки той също търси преди всичко вината у себе си и се стреми да поправи грешките си. Главните отличителни качества на човек с хармония между Слънцето и Сатурн са следните: постоянство, устойчивост, търпеливост, справедливост, точност, изпълнителност, системност, последователност, такт, измереност, предвидливост, дипломатичност, достойнство, безукорна честност, вярност в обещания, задълбоченост, съсредоточеност, сериозност, изключителна работливост, издръжливост, себеконтрол, ученолюбив, голяма настойчивост, критичност, причинно мислене и изследване, методичност, памет, широк познавателен обхват, философски ум, недопускане критика и слабости, организаторски и ръководен талант, поема най-тежки и отговорни служби, скромност в обзавеждане, облекло и прехрана, пестеливост, строгост, но справедливост. С една дума, това е образец на идеален началник на много отговорна служба и на скромен и безупречен човек, работлив, точен, изправен, честен, почтен, изпълнителен, амбициозен. СЛЪНЦЕТО в опозиция, съвпад, квадрат със САТУРН Това са най-лошите аспекти, които могат да се случат в хороскопа на даден човек. Дисхармонията между Сатурн и Слънцето е съдбоносна във всяко отношение. За да се получи такава дисхармония, в миналото човек е извършил множество големи пакости, които не са грешки, а престъпления. Всяка дисхармония между Слънцето и Сатурн, според своята сила, показва количеството и размера на престъпленията, които човек е извършил.
към текста >>

34. 3. ДОМОВЕТЕ И СЪОТВЕТСТВАЩИТЕ ИМ ЗНАЦИ

ТОМ 19

Положителен полюс: строгост, справедливост, изпълнение на дълга, поемане на отговорност от страна на административните и политическите фактори.
Този знак е земен, кардинален, пасивен. В него Луната е в изгнание, Марс - в екзалтация, Юпитер - в падение. Природа: сух и материалистичен ум. Бюрократизъм, педантизъм, методичност, постоянство, търпение, чувство за дълг и за отговорност. Астросоциологическо значение: политика, планините, върховете, мините, кариерите, земеделието, запустелите или пустинните области, големите владения. Положителен полюс: строгост, справедливост, изпълнение на дълга, поемане на отговорност от страна на административните и политическите фактори. За народа: разумна икономия на средства, методичност във всички материални инициативи. Отрицателен полюс: несигурна политика, недоверие на народните маси към управляващите, безотговорност у висшата администрация на страната, липса на методичност, несъгласуваност при инициативите на държавата и на народа. Козирогът управлява коленете в човешкия организъм. Единадесетият дом е свързан със знака Водолей, чийто управител е Уран. Този знак е неподвижен, въздушен.
към текста >>

35. 4. ДОМОВЕ СЪС СЪОТВЕТНИТЕ ЗНАЦИ

ТОМ 19

Положителен полюс: строгост, справедливост, изискан дълг и отговорните висши административни и политически фактори.
Десети дом се управлява от знака Козирог. Кардинален, пасивен, земен; Сатурн - управител; Луната - в заточение; Марс - в екзалтация; Юпитер - в падение. Природа: материалистичен, сух, бюрократичен, педантичен, методичен, постоянен, търпелив, изострено чувство към дълг и отговорност. Упоритост, пестеливост, тактичност, бдителност и изострена съобразителност. Астросоциологично значение: политиката, управляващите фактори, висшият бюрократизъм, територията, планините, специално върховете, мините, кариерите, земеделското стопанство, изоставените и пусти места, пустините и едрата собственост. Положителен полюс: строгост, справедливост, изискан дълг и отговорните висши административни и политически фактори. В народа - се изразява в разумна пестеливост на благата, търпение, постоянство, цялостна методичност във всички материални инициативи. Отрицателен полюс: несигурност в политиката, подозрителност у народните маси към държавните фактори, безотговорност към висшата администрация, не методичност, несъгласуваност, неустойчивост във всички държавни и народни инициативи, особено в материалния живот на страната. В човешкия организъм знакът Козирог управлява коленете. Единадесетият дом е свързан със знака Водолей, фиксиран, въздушен; владетели - Уран и Сатурн. Слънцето - в заточение, а Меркурий - в екзалтация.
към текста >>

36. (67) Изборите и оставката на Кьосеиванов преди това

ТОМ 20

Той е сега в ръцете Ви и Вие ще се отнесете с всичката строгост към него, както към дезертьор пред лицето на противника.
- Тая работа се нареди вече, апаратът ще върви - каза царят, - аз му казах да чака оттук нареждане. - Това се свърши. Сега, по-нататък какво да правим? - С тази си постъпка Кьосето си затри всичко положително. Той показа, че за него личната политика е по-важна от принципната. Той е сега в ръцете Ви и Вие ще се отнесете с всичката строгост към него, както към дезертьор пред лицето на противника. - Но кого да турим да го замества? - За днес нека фактически го замества Недев, комуто и съгласно указа сте възложили да прави изборите. Да му се попречи да се намеси или ги спре. Но тия 4 «Ваше Величество» в писмото му показват, че той иска да изнудва, но не да прави война и си мисли да Ви иска само изхвърлянето на Багрянов. Ето защо трябваше да ги викате по-рано, както Ви бях казал, и тогава нямаше да се стигне дотук.
към текста >>

37. 78. НАШАТА ЦЕЛ (бр. 22, 9.VІ.1930 г.)

ТОМ 21

Въпреки глоби и строгостта на закона, въпреки че българинът е най-чувствителен, когато го бутнат до кесията, хиляди, в знак на протест против едните и другите, не гласуваха.
е дело на всички партии. 9 юний дойде да спре новите реформи на министър Стамболийски. 9 юний очерта два фронта и раздели народа на два враждующи лагера, които рано или късно ще си опитат силите. Между тези два враждующи фронта останаха хора, които не одобряваха постъпката на Стамболийски, ни кървите на деветоюнците. Те не тръгнаха със Стамболийски, но не последваха и деветоюнци и те манифестираха своя протест през изборите. Въпреки глоби и строгостта на закона, въпреки че българинът е най-чувствителен, когато го бутнат до кесията, хиляди, в знак на протест против едните и другите, не гласуваха. Хиляди други гласуваха с бели бюлетини, хиляди - с лозунги, а други, от нямане накъде, гласуваха за този или онзи човек в тази или онази партия. Тези са всички хора, които имат едно по-силно съзнание и по-здрава воля и те са много повече от всяка властвующа партия, само че те не са се организирали и са по-пасивни. Тези пасивни хора, които не одобряват реформите на едните, превратите на другите, са хиляди, хиляди честни, справедливи хора са изложени на цепениците отляво и на куршумите отдясно. Едните им викат: „Който не е с нас, той е против нас”, а другите крякат: „Които не са с нас, са предатели.” Едните ги гониха, другите избиваха, а те, разединени, честни, ненаучени, несвикнали на компромиси, гледат като неми свидетели как всеки ден чезнат, гинат техни справедливи другари и родна земя върви към робство само затова, че не са одобрявали тези отляво, не са подкрепяли тези отдясно и не са се обединили в една здрава организация за защита собствения си живот и да протегне братски ръка и на тези отляво, и отдясно, да ги помири и донесе новото и нужното за народа. Като изследваме пътя на еволюцията, историята и живота в нас, налага се да дойдат новите хора с определена цел, които да помогнат на народа и донесат новите дрехи, в които е време да се промени българският народ и посрещне новото, утрешното.
към текста >>

38. А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

ТОМ 21

И общото мнение на всички е, че тая прекалена строгост, тези началства с тояги, тези боища и пр.
В другите села е бил много невинни стари хора, разправя ми все същият войник от същата част. Селото прилича на войнишки лагер, навсякъде срещаш войници с каски, бомби, пистолети, картечници и пр. Цялото е обродено с войнишки постове през 100 ÷ 200 метра. Има и един месар от бронираните части, който също ходи с тояга из селото. Като че селяните са говеда. И общото мнение на всички е, че тая прекалена строгост, тези началства с тояги, тези боища и пр. и пр, са институти за създаване на шумкари. Всички отвън са против шумкарите, а в душата си им съчувствуват и са на тяхна страна и казват: “От хубаво не са станали, и нас като тормозят, и ние ще станем.” Водачът на шумкарите, които запалили гората (както разправят), убили го и главата му набили на кол и я разнисали по околните села да я гледа населението. Но това дава обратни резултати, фактите говорят това. От село Усоица, където терорът е много по-голям, защото почти цялото село е комунизирано, изнесли са храна на шумкарите в гората. А в Саранци, тъкмо когато имаше най- много войска, разправят, че слезли шумкари и взели хляб, но мен ми се струва, че тези шумкари са преоблечени агенти, за да оправдаят и засилят терора.
към текста >>

39. VI. ВЛАСТ И НАРЕДБИ, ПРОИЗВОДИТЕЛИ, УПОТРЕБИТЕЛИ И НАРОД (НАВРЕМЕННИ НАСТАВЛЕНИЯ)

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Но ако не са тези строгости с нормировката, бихме се видели в чудо!
Ние вярваме, че те ще вършат волята Божия за доброто на целия народ. Ние знаем, че човек без грешки, особено неволни, не може - и те стават. Нито ние ще изнасяме добрите им неща, освен грижата на правителството да се предпазим от вътрешния смут - главно за хранителните продукти и нормиране почти на повечето артикули. Жестът на властвующите да се нормират почти повечето артикули, както и ръчния труд, и да се поставят в респект нарушителите, алчните и безсрамни обирачи на народа в тия трудни времена, това е една голяма заслуга, това им прави чест! Вярно е, че отделни личности, както и някои професионални организации - каквито са за зеленчука, може би, използуват добротата на властвующи в моменти за свои облаги и за по-високи цени. Но ако не са тези строгости с нормировката, бихме се видели в чудо! А и нормировките трябва да почиват на справедливостта. Ужасна е човешката алчност! Но кой трябва да дойде на помощ на властта, за да се приложат тия хубави наредби? Не смели ние, гражданите, селяните, които трябва да го подпомогнем? Но нека си признаем, че ние в това отношение трябва още много да работим върху себе си.
към текста >>

40. 7. Герои на вярата. Божий свидетели и мъченици

ТОМ 24

По строгост на живота си, ревността си за Бога и в работата си между човеците приличаше на пророк Илия и беше с дух и сила Илиина (Лука 1:17).
XIV, 1938, бр. 1-2, с. 15-17. 1 Йоан Кръстител За него беше пророкувано в Исаия 40:3 и Малахия 3:1 и 4:5, сравни с Мат. 3:3 и 11:14. Той беше предтеча на Господа Исуса Христа и Божий пророк. По строгост на живота си, ревността си за Бога и в работата си между човеците приличаше на пророк Илия и беше с дух и сила Илиина (Лука 1:17). Той смело изобличаваше греха и поканваше към покаяние и духовно събуждане. Исус, следа като беше кръстен от Йоана, го нарече повече от пророк, но все пак бе по-малък и "от най-малкият в Небесното Царство" (Мат. 11:3). За своето безстрашие да изобличи в грях дори цар Ирод, неговата незаконна жена Иродиада го толкова намразила, че при един празник дъщеря й Соломия, която бе харесала на Ирода с танцуването си, поиска, подучена от майка си, главата на Йоан Кръстителя да й се поднесе на блюдо. Така Йоан бе обезглавен (Мат. 14:3-12). 2.
към текста >>

41. 4.3.17. Житейската философия на Ватралски

ТОМ 24

Това е необходимо, поради слабостта на човека и строгостта на правдата.
(Лука 10:25-27) Оттук трябва да е очевидна н ейната в живота важност и: 2. Защо човек трябва да обича милост, или да милува обич? а) Защото тя има облагородително въздействие. Както казва Шекспир: "Тя бива двояко благословение: и за тоя, който дава, и за който получава". б) Защото тя е назначена да смекчава правосъдието, присъдата върху човешкото поведение изобщо. Това е необходимо, поради слабостта на човека и строгостта на правдата. Правдата по своето естество е строга, и трябва да бъде; ала без милост, тя често се обръща на жестокост. Освен това, и може би, най-главно: в) Защото милостта, тая практична любов, е пружина на християнския, правдивия или идеалния живот. Тя е едновременно и динамика за най-хероични, благородни подвизи, и предпазва от грях. Както казва апостола: Любете се взаимно; "защото, който люби другиго, изпълнява закона". "Следователно, любовта е изпълнение на закона".
към текста >>

42. 21 ЮЛИ 1926 г. - 24 ОКТОМВРИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

От Вашите писма, въпреки нежните Ви призиви към мен се крие строгост.
Обичам този, грешния. Това е моята съдба. Да му слугувам! О, на драго сърце! Даже на всички съм готова да помогна, само заради него. От Вашите писма, въпреки нежните Ви призиви към мен се крие строгост. Може би от застрашаващата ме опасност. Може би аз ще се обезлича пред него, както хиляди мои сестри пред любимите си. Значи и Вие сте влюбена и чакате осъществение на идеалите Ви - да се съедините с любимия си... Съчувствувам Ви напълно. Но Вие сте по-храбра от мен и търпеливо чакате и се надявате. Дано поне Вие дочакате!
към текста >>

43. 2 СЕПТЕМВРИ 1927 г. - 4 НОЕМВРИ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Колкото Учителя през всичкото време на събора бе весел и любвеобилен, толкова в един момент реши да приложи строгостта към ония несериозни кандидати за ученици.
Имам пред вид един належащ случай, който ще Ви съобща веднага при получаване ново известие от Вас. Същевременно и Вий ми явете какво намирате за нужно да се предприеме в момента. Прочее, можете в сряда да оставите кратка бележка, макар само по този въпрос, за да включим потребното в програмата ни за четвъртък. Същевременно ми явете кога да се явя за по-обширно Ваше писмо. Желая да споделя с Вас онова тъй важно събитие в братството, от което всички бяхме изненадани миналата сряда, именно - разпущането на школата! Колкото Учителя през всичкото време на събора бе весел и любвеобилен, толкова в един момент реши да приложи строгостта към ония несериозни кандидати за ученици. Ето ви вас индивидуализиране, ето ви стремеж за лични блага, вместо поставяне общото над частното. И тъй, цяла година ще се гледаме от далеч, ще жадуваме за общо събрание, а тази жажда непременно ще ни подготви да се обикнем и оценим когато наново се видим заедно! Когато някои ме запитаха как ми се отрази това решение на Учителя, отговорих: Душата ми е доволна, понеже то изхожда от Учителя, а знаем, че всяко Негово предприятие носи добро за нашето развитие. Изглежда, че ще е крайно необходимо в близко бъдаще, всички братя и сестри да сме в пълна хармония, за да преживеем великите дни, от които ще излезем като злато от пещ, пречистено седем пъти! Моля и Вий да споделите този въпрос с мен.
към текста >>

44. 7. През един събор

Глава 4. Съборите - духовните празници на братството

ТОМ 28

Тогава ние не искахме да вярваме, не допущахме и не мислехме, какво може да се случи, беше премного светло и радостно край Него, ала Неговите думи останаха да кънтят близо до ушите ни и вече не така меко и празнично, както през онзи съборен ден, а твърдо и остро днес, защото за нездравото, за неустойчивото, винаги трябва да има в запас известна доза строгост.
Всяка буря можеше да ги отвее и всеки студ - да ги попари. В живота на Братството се изви буря, връхлетя голям студ. Клоните на дърветата се олюляха от силния вятър, кършеше стволите и плодовете започнаха да падат. Познато и често явление, не само в човешките обикновени градини. Неговата градина трябваше да преживее една буря и плодовете трябваше да бъдат опитани. Тогава ние не искахме да вярваме, не допущахме и не мислехме, какво може да се случи, беше премного светло и радостно край Него, ала Неговите думи останаха да кънтят близо до ушите ни и вече не така меко и празнично, както през онзи съборен ден, а твърдо и остро днес, защото за нездравото, за неустойчивото, винаги трябва да има в запас известна доза строгост. Братството много преживя от външните, но преживя и от тези, които бяха от сам оградата и се бяха клели във верност, от тези, които стояха на колене при Него и молеха за благословия, от тези, които се смятаха първи и които ни уверяваха, че за няколко години, можело да се стане светия, от тези, които пееха хвалебствия за Него, от тези на които Той безвъзмездно им беше правил много услуги, а накрая и от тези, които се смятаха пазители на Братството и на интересите му и накрая го предадоха. Ние не можем да забравим всичко това, дори и да искаме - то е вече история. Не мразим никого и в сърцето ни ни капка отрова за отплата, но не желаем да забравим думите казани тогава, защото и ние искаме да бъдем сдържани, когато се произнасяме за реколтата, преди сезона да е минал. Не искаме, както тогава да се радваме на количеството на много народ, и най-после искаме добре да запомним смисъла на Неговите думи, за да направим всичко възможно и се задържим здраво на клоните на дървото. Каквато и буря да връхлети, какъвто и студ да падне, да останем на местата си и да дочакаме узряването, за да причиним радост на Градинаря, чиято грижа за нас бе неизмерима.
към текста >>

45. 28. Неповторимост

Глава 2. Образи и идеи

ТОМ 28

И сега, когато слушах Учителя да говори за нея, почувствувах строгостта на думите отправени към мен.
Не идвахме ли най-вече за нещо друго, което го нямаше никъде другаде, онова, което одухотворяваше и осмисляше целия ни престой там? Дали живота ни през дни в планината се оцветяваше, обогатяваше и осмисляше от планинската хубост или от удара на Великото, от духа на онзи живот, който кипеше край нас, за да осмисли нашето пребиваване? Атмосферата беше необикновена и обстановката в която бяхме потопени не се дължеше само на планината. Рила с Него и със Словото получаваше своя дълбок и мистичен облик. Навсякъде по нашите планини имаше чист въздух-кристална вода и много слънце, ала тоя ограничен планински периметър, тая планинска панорамна шепа, където почиваха като в майчин скут 7-те Рилски езера се превръщаше на светящ и мощен център, където силите небесни изливаха своето благословение щедро и богато. И сега, когато слушах Учителя да говори за нея, почувствувах строгостта на думите отправени към мен. Можех да се разплача, но не позволих на сълзите да бликнат, да, разбрах, че направих грешка и стоях виновна пред Него, за това, че един човек се лиши от сутрешното Слово. Стана ми мъчно и мълчах. Тогава Той се приближи при мене и ми подаде една варена царевица, още топла. Гамата беше сменена, поздравихме се и аз тръгнах към палатката. Разказах случилото се, а болната мигом стана, започна да се смее и радва.
към текста >>

46. 22. Александър Кръстников. Бележки на съставителя д-р Вергилий Кръстев

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Небето се мръщи с пламъци си алени, И строгост над нази цари; Градушки и пекове разкъсват ни огнени, Бичът Божи редом плющи.
12 зодиак, знакове, издан. Пс. 06.1925, с. 256. Небето се мръщи с гръмове си пламенни, И гледа на тучни поля; Човекът потънал е в страсти алени, Страстите на грешна земя. Убиват те с градушка си страшна сърцата, Разплакват ступан на угар; И огнена стихия обгръща земята, - До края се сипе удар. Димят като кадило страсти из душите, Зачернят те нашите дни; И смрад от пожара пилеят бурите, Натрупват грамада беди. Небето се мръщи с пламъци си алени, И строгост над нази цари; Градушки и пекове разкъсват ни огнени, Бичът Божи редом плющи. Че в забрава несмислена тъне земята, Духовно ни Слънце жари; Облъхва ни карма, облъхва и полята, Казни ще нас до зори. А. К. К-в БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ Д-Р ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: 1. Александър К. Кръстников е роден на 2.XI.1879 г.
към текста >>

47. 35. Колонията на „Възражданци” в България. Заключение. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев.

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Тази строгост към себе си и към другите не минаваше даром.
Така мислехме и разбирахме ние. И вследствие на такова лъжливо разбиране, ние бяхме във висша степен строги и взискателни както към себе си, така и към другарите си. Ние изисквахме от себе си и от другите членове на колонията светост. Нашето положение беше положение на човек, който ходи на кокили и постоянно рискува да падне и се пребие. И ние падахме и се разбивахме - и в нашето самочувство и във взаимните си отношения. Тази строгост към себе си и към другите не минаваше даром. Ние се сърдехме на себе си, сърдехме се един на друг. Ние се осъждахме взаимно един друг, дразнехме се, обиждахме се. Спомням си случаи, много малки и незначителни, но които изискваха цяла буря в нашите взаимни отношения. Всъщност, именно такива .дребни случаи” изпълваха с тревога и мъка нашият общ живот и го водеха към разпадането му. Ако ние се бяхме устроили по „светски”, като определим предварително и взаимните си отношения и длъжностите си и правата си, то наверно, по-голямата си част от тия дребни случки" би се изгубили сами по себе си и нашия живот и нашите отношения биха били по-определени и поради това по-спокойни и любовни.
към текста >>

48. 1.10. Бит и обхода

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Неговата строгост според мен граничеше с диктаторство.
Опитвал съм неговите супи и различни буркани с компоти, лютеници и туршии. Имаше голямо, хубаво мазе, а столовата - кухня бе в приземния етаж. Там обядваха и гостите. Не можеш да бъдеш ръководител на група, ако нямаш условие за това - голям дом, подредени стаи и изключителна вътрешна организация. В отношенията си към членовете на групата си беше много строг и взискателен. Неговата строгост според мен граничеше с диктаторство. Аз лично съм наблюдавал как при неговите забележки членовете от групата потреперваха. Наблюдавах и виждах, че повечето от тях са медиумични и в тях влизаха разни странични влияния, които разстройваха работата на Петър. Затова той биваше строг. Така той респектираше духовете. По тази причина аз го наричах „белия диктатор" в себе си.
към текста >>

49. 3. За Светозар Няголов от сестра му Величка

Величка Няголова

ТОМ 31

", с много строгост в гласа прозвуча Костадин: „Не искам повече да те виждам, ти долна душа!
С кон до лагера, бърз масаж, в твоя отделна палатка - настрана, с молитви ти го оживи! И той много ти благодари. Съзнаваше безценната ти помощ, и те благославяше. И когато „някой си" от враговете на Учителя, и без да знае, че Светозар е негов брат, му казва: „Такива като Светозар са напаст Божия на таз Земя! Да го отстраним! ", с много строгост в гласа прозвуча Костадин: „Не искам повече да те виждам, ти долна душа! " А брат ми Любомир - жена му роди Радостина. И пламна инфекция в родилното. А бебето е на 20 дни! И двете се заразиха. И умираха родилки.
към текста >>

50. Спомени и стихове за Светозар

Георги Иванов

ТОМ 32

Старост унила, старост без сила, носиш потайна мъдрост - незнайна... Търсеща Логос, с горчива строгост.
13.03.2013 г. - денят на изпращането му от Земята на Небето. гр.София Твой духовен приятел и брат Георги Н. Иванов СТИХОВЕ ВЕЧНОСТ „Аз съм алфата и омегата, Началото и краят! ” Свещеното Писание Младост прекрасна, младост опасна, със малко знания, с много желания... С любов на власт и буйна страст. Старост унила, старост без сила, носиш потайна мъдрост - незнайна... Търсеща Логос, с горчива строгост. Младост, старост – двете, шепнат вековете... Туй могъщо цяло, всичкото събрало, нивга не делете! Често в младостта мъдростта пулсира. Силна в старостта, обичта извира. Поотделно двете, вие не корете, а се преклонете, щом ги съберете, мълвят вековете!... Все с Любов градете „Дух във здраво тяло”, с Любов, запазете, Божието - цяло!
към текста >>

51. 5. Благославяй тези хора и ръката им целуни, защото те са изкупителната жертва за твоето велико Посвещение

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

ТОМ 33

Исках с този малък пример да ти обясня доколкото мога мъничко за великата Божия Любов, това, което ти все още не беше разбрала, за което ти се учудваше във своята строгост.
Но след това посвещение, ти сама ще решаваш дали да слезеш пак, кога, къде и как. Ще бъдеш вече свободна душа от примките на злото. Където и да отидеш, с каквото и тяло да си, тъмните сили ще ти се поклонят, както правят и на нас. Това е велика победа! Това ще рече велика душа. Исках с този малък пример да ти обясня доколкото мога мъничко за великата Божия Любов, това, което ти все още не беше разбрала, за което ти се учудваше във своята строгост. Затова Господ обича всички души, подкрепя ги л им съдейства, защото малките души подготвят пътя на великите души. С това ще се благословят, и получат Божията Любов. И знай, че един ден те, малките, ще станат велики. Велика е Божията Любов! Не бъди така строга.
към текста >>

И действително е пратен при тебе, заради твоята строгост и силна ръка.
Тя ще му помага много! Ти ще бъдеш възпитател, а тя ще проявява Любовта. След години вие ще видите голямо, разлистено дърво, което ще се отрупа с плодове. Това е бъдещето на тази светла душа, прекрасно същество - Благовест. Нека всички много го обичаме! И действително е пратен при тебе, заради твоята строгост и силна ръка. Без всичко това, той може да се от-плесне в живота и обърка. Ние разчитаме на него. Не се смущавай от отрицателните му прояви - много е зареден с енергия. Твоите прояви всички положителни ли са? Така е при по-великите души.
към текста >>

52. 12. Кое е светлото същество с корона на главата

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

ТОМ 33

Те са толкова вглъбени, от тях струи любов, милосърдие, благост и абсолютно спазване на законите, строгост и безкомпромисност.
Велика Божия картина! Да спрем и ние тук. Те дори не ни виждат - толкова са съсредоточени в молитвата си. Благодарят на Бога за светлината, която непрекъснато им изпраща Те са толкова напреднали, че като се молят, светлината на храма се увеличава още повече, а те непрекъснато са в молитва. Вземете пример от тях. Те са толкова вглъбени, от тях струи любов, милосърдие, благост и абсолютно спазване на законите, строгост и безкомпромисност. Свържете се с тях, станете като тях разумни, мъдри, светли, любящи служители на Бога. И за какво се молят те? Благодарят непрестанно на своя Създател, Който с такава любов и безконечно дълго време ги е чакал те да вървят крачка по крачка по пътя на своето усъвършенстване. Помагал им е, и Той ги е насърчавал. Вашият път е, техен изминат път вече.
към текста >>

53. 1.4.3. Извадки от дневника на Стефан Ст. Гидиков от град Сливен: автобиография (ръкопис, частен архив).

ТОМ 35

Животът беше го научил да бъде строг и суров, но под видната вънкашна строгост се криеше много нежен баща и дядо.
Между характерните черти на дядо ми са неговата безстрашливост, великодушие и тактичност - умение да се владее и държи пред разни хора. Дядо беше извънредно скромен и май саможив. Разправят, че са го венчали нощно време в черква, понеже се е срамувал пред множество. Тая свенливост той я предаде на цялото си потомство. Не обичаше да се шуми наоколо му и да го хвалят. Животът беше го научил да бъде строг и суров, но под видната вънкашна строгост се криеше много нежен баща и дядо. Той нито пиеше, нито си позволяваше някакъв разкош или слабост и беше крайно чистоплътен, морален и въздържан. Работеше със страст, беше си направил работата свое щастие и цел. Без работа не можеше да стои. Помня, че постоянно между мъдрите съвети, които ни даваше, казваше: „Днешната работа не я оставяй за утре.” Дядо ми беше самоук и много четеше. Вечерно време, като се завърнеше от работа, доде дойде време за вечеря, ако нямаше какво да приказва, четеше разни книги, каквито купуваше в изобилие.
към текста >>

54. 2.6.3. Драган Цанков - ръководител на Униатското движение. 2.6.3.1. Драган Цанков - общественик, политик и дипломат в Униатското движение.

ТОМ 35

Цанков пояснил рода си със следните писмени сведения: „Баща ми е бил чорбаджи Цанко, прочут със своето богатство и със своята строгост към духовенството и към лошите управители на града.
ДРАГАН ЦАНКОВ - ОБЩЕСТВЕНИК, ПОЛИТИК И ДИПЛОМАТ В УНИАТСКОТО ДВИЖЕНИЕ В: Ганчев, Стефан. Свищов. Принос за историята му. Свищов: П. А. Славков, 1929, с. 254-256. Сам Др. Цанков пояснил рода си със следните писмени сведения: „Баща ми е бил чорбаджи Цанко, прочут със своето богатство и със своята строгост към духовенството и към лошите управители на града. Чорбаджи Цанко е роден у Свищов от поп Георги, който е попувал в Свищов и роден у Свищов пак от поп, комуто забравихме името”.126 Родил се през 1828 год. Домът на родителите му бил на мястото, гдето е построен сега магазина на Анг. Цветков. Др. Цанков учил най-първо при Хр. Павловича и Васкидо-вича, а после в Русия и Виена, подпомогнат в настаняването си от Българската Благодетелна дружина в Букурещ.127 През 1857 год.
към текста >>

55. 2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.

ТОМ 35

В очите на патриарх Йоакима и на неговите съветници те оправдаваха строгостта на Църквата против непокорните ней български архиереи.
Това слово, като отговор от страна на Българете върху първата званична присъда на патриаршията по тяхното народно движение за възстановение потъпканите им правдини, е забележителен исторический акт. То не се напечата в някой вестник, или периодическо списание, а се распрати в отделни летящи листове на всекъде из Българско. Ние не могохме, за съжаление, да го намерим запазено нито в нашата сбирка, нито другаде негде. Низложението Владиците от съборът не произведе желаното от патриархът действие между Българете още и по тая причина, че устъпките, които бе той свързал с тая мярка, далеч не удовлетворяваха справедливите желания на Българский народ и сами по себе си твърде ясно говореха за пристрастното постъпанье на негово светейшество. Тия устъпки одобрени от същий събор, който произнесе низложението и утвърдени със султанский фирман, се съобщиха едновременно с низложението по всичките епархии. В очите на патриарх Йоакима и на неговите съветници те оправдаваха строгостта на Църквата против непокорните ней български архиереи. В очите на Българете те показваха същото стремление от страна на патриаршията, за осуетенье усилията на Българский народ да се установи отделно от Гърците, българско църковно общинско, управление. Султанский фирман, който утвърди тия устъпки, гласеше така: „Известно е на всичките, че най-голямото ми царско желание е спокойствието и безопасността на всекий клас от моите императорски поданици. Понеже царството ми одобри просбите, които изрази устно и писмено пред високото ми правителство състоящето под духовната власт на въсточната Църква българско племе, а именно да се назначават духовните му отци и управници, митрополитите т. е. и епископите му, испомежду лицата, на които има пълно доверие и да знаят още и язикът му, като просби, испълнението на които ще способствова за пълното благоденствие на това племе, както и ще внесе мир и спокойствие среди него във вероисповедно отношение, и понеже удовлетворението на тия просби се е видяло за необходимо от царството ми, за това се възложи на главний началник на въсточната Църква, Рейский патриарх, да размисли върху устъпките, които се допущат от църковните правила и да ги представи. Речений патриарх, като свика събор, състоящ от пребивающите в столицата ми бивши Цариградски патриарси, от сегашните патриарси на Александрия, на Антиохия и на Йерусалим, от членовете на постоянний синод на митрополитите и от епископите, разисква този въпрос с тях, и резултатът на това разисканье представи с доклад, подпечатан от всичките участвовавши в заседанието на съборът лица.
към текста >>

Три-четире дни след като биде низложен, Иларион, който не искаше да зачете за нищо тая строгост на патриаршията против него, служи Литургия пак в българската църква.
същото онова, което се било шушнело и в Цариград, според както писал комитетът. „Но, признавам се, казва Коллинг Ердли, аз не мога да разумея, как руската дипломация ще да подбужда противно на гръцкий патриарх движение; но може пък и да става таквоз нещо, и ние требва да увещаваме нашите приятели Българе да се отдалечават от всеко нещо, което не прави чест на делото им”. Вследствие прочее на това общо страхуване в политический свят (което у едни е било негли повече присторно, отколкото истинско), че в движението на Българете против гръцкий патриарх ще да има руский пръст и че една независима Българска Църква ще стане оръдие в ръцете на великата северна империя, а така и вследствие на стремлението на Турците за разпокъсване Българский народ в религиозно отношение, каквото и да предприемеха нашите еднородци за достигането целта, отиваше напразно. Между това работата, след низложението народните ни владици, не търпеше вече протакане. Почти тутакси след осъжданието българските владици от съборът, се показа, че патриархът се е споразумял с Портата за тяхното лишение от сан и испращане на заточение, макар че последнята се стараеше да направи да се повярва, че тя съветвала уш негово светейшество да не бърза да приема крайни мерки. Три-четире дни след като биде низложен, Иларион, който не искаше да зачете за нищо тая строгост на патриаршията против него, служи Литургия пак в българската църква. Щом стана известна тая негова постъпка, министрът на външните дела, Аали-паша, който всекога гледаше да се покаже за доброжелател и приятел уш на Българете, прати на българский епископ известие, че е по-добре да не се намира вече при речената църква, поне за няколко дни. Това известие той предаде Илариону чрез двамата първенци Българе, Хр. П. Тъпчилеща и Хажи Никола Минчооглу, които от време на време се евяваха пред него с цел да чуят нещо по народното дело. Според наставленията, които беше им дал хитрий турски дипломат, истинската причина за отдалечението на Илариона, т. е. че така се заповядва от министрът, не требва да се открива никому, а требвало да се каже само, че Иларион отива, по причина на недобро расположение, да промени за няколко дни въздухът, за което гореречените първенци му били испросили нарочно позволение от Портата.
към текста >>

Иларион, който беше вече опитвал строгостта на Великата Църква, като чу тази заповед на министрът, се тутакси усъмни за личната си безопасност.
Щом стана известна тая негова постъпка, министрът на външните дела, Аали-паша, който всекога гледаше да се покаже за доброжелател и приятел уш на Българете, прати на българский епископ известие, че е по-добре да не се намира вече при речената църква, поне за няколко дни. Това известие той предаде Илариону чрез двамата първенци Българе, Хр. П. Тъпчилеща и Хажи Никола Минчооглу, които от време на време се евяваха пред него с цел да чуят нещо по народното дело. Според наставленията, които беше им дал хитрий турски дипломат, истинската причина за отдалечението на Илариона, т. е. че така се заповядва от министрът, не требва да се открива никому, а требвало да се каже само, че Иларион отива, по причина на недобро расположение, да промени за няколко дни въздухът, за което гореречените първенци му били испросили нарочно позволение от Портата. Иларион, който беше вече опитвал строгостта на Великата Църква, като чу тази заповед на министрът, се тутакси усъмни за личната си безопасност. Той се отдалечи от българската църква, от първо на Принцевите острови, а после в Ени-Махале (село при Босфорът), гдето избра жилище, за всеки случай, в домът на един чужд поданик, за да не може турската полиция да го грабне тутакси, щом й се заповяда. Едновременно с това, на преосвещений Авксентия, който такожде беше свещенодействовал след извержението, се даде от страна на същий министр да разбере, че требва да се въздържа за напред от всеко свещенодействие. Въпросът, какво требва да се прави за да се излезе от това трудно положение, беше в устата на всичките. Насилието, което се правеше на нашите еднородци от страна на Портата в чисто вероисповедните дела беше явно. Но как и на какво основание можеше то да се отстрани?
към текста >>

„Ние, добавихме онези, които говориха, сме решени да не предадем доброволно архипастирите си, догде не ни се даде възможност да представим на негово величество нашите оплаквания, та че вие не правете каквото щете.” Министрът на полицията отново расправи, че е невъзможно да не се испълни повелението на султанът, като се опитваше ту с кротост и сладост, ту със строгост и сърдитина да убеди народът да не се противи на испълнението на ирадето, но като видя, че той постоянствова да иска да му се даде време за представенье султану жалбата му, премълче и си отиде.
Два часа след залязването на слънцето, дойде в метохът сам министрът на полицията, съдружен от джандарми и достатъчно войска, и поиска да види Владиците. Щом влезе при тях, той им обеви пред всичкий народ, че е дошъл да непълни ирадето за заточението им. Неколцина от страна на народът му расправиха, един след друг, че Владиците нямат никаква вина, защото те не са направили друго освен, че са испълнили желанието на народът, на който не позволява совестта да припознава гръцкий патриарх за свой духовен началник, и за това нека по-добре се накаже всичкий народ, а не само те, ако наистина Българете са осъдени да бъдат роби на гръцката патриаршия. Пашата отговори, че веднаж като е излязло царско ираде, то требва да се испълни, каквото и да се казва. На това му се възрази, че ирадето е излязло, по злобата на гръцкий патрик; че на Българский народ се прави голяма несправедливост, която не ще да е добре известна на негово величество, султанът; че народът вярва, че, като се оплаче на негово величество за тая несправедливост, султанът ще бъде милостив и ще отмени заповедта си за заточението на българските владици. „Ние, добавихме онези, които говориха, сме решени да не предадем доброволно архипастирите си, догде не ни се даде възможност да представим на негово величество нашите оплаквания, та че вие не правете каквото щете.” Министрът на полицията отново расправи, че е невъзможно да не се испълни повелението на султанът, като се опитваше ту с кротост и сладост, ту със строгост и сърдитина да убеди народът да не се противи на испълнението на ирадето, но като видя, че той постоянствова да иска да му се даде време за представенье султану жалбата му, премълче и си отиде. Нощта мина без всекакви приключения. Народът не се разиде, но и полицията, която се евяваше сегис-тогис около метохът за наблюденье, не го пъдеше. На другий ден, Великий Петък, се избраха две депутации, от които едната да подаде жалба на султанът, когато ще отива в жамията за Богомолие, а другата да се представи на посланиците на великите държави и да им подаде прошение, Както в жалбата до султанът, така и в прошението до посланиците се излагаше несправедли-востта, която се прави на Българский народ, като му се не зачитат оплакванията против гръцкото духовенство и му се не припознават правдините по църковна част. Заключението на им беше молба да се припознае правото на Българский народ за църковно самоуправление и да се оставят в покой неговите архипастири. И двете депутации испълниха възложеното им поръчение.
към текста >>

56. 5.4.2.4. Писмо №4

ТОМ 35

Откак дадох това изложение, строгостта към мене се намали: позволи ми се да мога да се виждам и с други приятели, освен Тома Младенов.
- Аз тук съм невинно компрометиран; но колко и невинен да бъда, един път опетнен, падам в подозрение, от което мъчно ще бъда отърван, ако ваше превъзходителство не ми дадете приличната помощ и подпорка; съжалете ме и в кръга на справедливостта бъдете мой покровител. На тези мои думи, той си подаде ръката и ми каза: - Бъдете спокойни, щом се не окаже нещо, което да ви обвини, аз ще бъда за вас. На утринта ми се принесоха нужните неща, за да напиша това, което зная. Разбира се, аз написах не това, що знаях, а това което беше по-извинително за моето обвинение. Колкото написах на него толкова и си останах в’сичките по-сетнешни изследвания. Откак дадох това изложение, строгостта към мене се намали: позволи ми се да мога да се виждам и с други приятели, освен Тома Младенов. В това трудно за мене положение, случи се, че дойде при пашата архимандрит Григорий, днешния Русчушки Митрополит, който се намираше като помощник на Софийския Митрополит - Дорча, в Берковица, и който беше дошел два или три месеца преди да си дойде Дорчо. За какво беше дошел при пашата, не мога да зная. Той дойде да ме навиди и аз го посрещнах с окайване от Дорча, който ми нанесе тая несносна беля. Той, със съжаление към мене, търсеше да извини своя патрон, който, според него, бил твърде наскърбен за моето положение и уж го пратил нарочно да подействува пред пашата за моето облекчение -нещо съвсем противно на това, що те желаяха. Казвам те, понеже и архимандрит Григорий принесе лептата си в мойто обвинение: през зимата, като заминуваше за Берковица, една вечер той беше принуден да пренощува в Лом.
към текста >>

57. 5.4.2.6. Писмо № 6

ТОМ 35

От минутата на тая смъртоносна случка строгостта на моя надзор намаля значително.
Под един добър режим на една добра храна, за няколко дни аз можах да се поправя съвършено. При сичко, че бях напълно добре, докторът има добрината да ма държи под негово наблюдение, което се продължи повече от три месеца. В продължение на това време Визиря Али-паша, който беше болен, види се от доволно дълго време, умира. Една неделя по-сетне се раздаде слух, че Къбразлията тоже, който е бил болен от една огнечева треска, умрял. Тая провидеална случка беше за мене едно голямо счастие, понеже от смъртта на тези двама държавни мъже зависеше продължението на моето пребивание: техният живот можеше да произведе моята смърт, коги тяхната смърт даде обратно едно действие. От минутата на тая смъртоносна случка строгостта на моя надзор намаля значително. Заптието, което беше поставено да ме варди, начна да дохожда неопределено, додето престана съвършено. Болните от другите стаи, като съзряха, че заптието го няма, начнаха да дохождат при мене; начнах и аз да ходя при тях, с други думи станах и аз еднообразен с тях - нещо което, в друго едно време, аз считах като унижение да имам съобщение с подобни хора, сега същото нещо ми правеше удоволствие: обстоятелствата изменяват человека; те показват какъв е той, е казал великий Наполеон. Както да е, може да се каже, че нова епоха се появи за политическите престъпници изобщо. При личното изменение на визирския пост, се измени и хода на работите. На место Али-паша мина садразаменът412 Махмуд-Недин-паша, във времето на когото се реши затворниците да се преместят до Ат-мегдан в медетерхането, като се задържат само политическите престъпници във вехтия затвор - за които се назначи една комисия да им разгледа работите и да даде едно конечно решение.
към текста >>

Водачът ни юзбашията, Мехмед ефенди беше много снизходителен относително строгостта, която можеше да употреби върху нази.
Според някой, той пропаднал от болестта на една силна диария; според други, той, като видял каква участ ще го достигне, се решил самоволно да се упъти към този неотклоним за никого път: който търси многото, изгубва и малкото, казва пословицата. Доротей, комуто страстта беше тъй силна към слава и имот, беше уверен в своето интригантско и предателско действие, че един ден, то ще го изкачи без друго на Екзархийския престол. Това негово противосъвестно домогвание, наверно нямаше да му допустне дето той се намери един ден, по-долу от това що е бил: по-добре смърт отколкото подобен живот е казал той: добрата мисъл произвежда добро коги злата, зло; кой каквото прави, такова намира - неизменяем закон в природата. Подир това кратко отклонение, нека си дойдем в реда на нашия разказа. От Самсун413 тръгнахме по сухо за Диар-Бекир дето доде достигнем горе-долу направихме около 25 дни. Водачът ни юзбашията, Мехмед ефенди беше много снизходителен относително строгостта, която можеше да употреби върху нази. Вероятно той се обхождаше тъй за да получи някакъв подарък от наша страна. Дето и да замръкнехме той свободно ни оставаше под надзора на четиритях заптиета що имаше с него, и които от град на град се променяха; много пътя оставахме и по къра на открито небе да пренощуваме. Тази доброволна свобода, която произхождаше колкото от добротата на юзбашията ни, Мехмед ефенди, токова и от мнението, че като сме веки в една земна страна съвършено чужда за нази, то няма да дръзнем да злоупотребим неговото доверие. При сичко туй, моите другари, които горе-долу, кой по-малко, кой повече, имаха по един разбойнически зародиш в сърцата си, най-паче Васил Ганчев, комуто това му беше като занятие, били вече си подумали, когито по пладне останем нейде на почивка, в което време заптиетата си оставяха, връз една страна, свободно оръжието, те да го грамнат, с което да ги избият и да избягат в гората. Туй мнение между тях било като углавено, под едно двоумение от страна на двамата ни другари: Брайка и Георги, които ма предизвестиха за съглашението си.
към текста >>

58. 6.9.5. Устав за наредбата на Сливенските училища / Г. Миркович.

ТОМ 35

Към непокорните и развратни ученици, ще се употребява най-голяма строгост.
Във взаимното и в предготовителния клас може, според обстоятелствата, и пръчка да се употреби. В по-горните класове, да се гледа само любочестието на учениците да се посъживи от употребляемите наказания. 7. Отсъствието на ученика, треба да е извинено от самите родители: само по причина на болест, или по друга, но само важна работа. 8. Отсъствието, ако и с извинението на родителите, е в извънреден само случаи дозволено. То, ако някой излезе из границите и една трета част е отсътвувал в сравнение на целогодишното посещение, по секой начин не ще може премина в по-горен клас, ако и да има добър успех. 9. Към непокорните и развратни ученици, ще се употребява най-голяма строгост. Като им се няколко пъти напомни и предписаното наказание употреби, не се ли поправят, последния начин е родителите им да ги поправят. Няма ли следствие и този път, изключенето следва без изятие524. IV. Школите 1. Една само школа ще имаме за главна; другите второстепенни ще се заключават във взаимно училищно и предготовително, гдето е нужно занятие. 2. Главната ни школа има да отговаря по предметите си на една прогимназия, която да могат три учителя да владеят и се дели на три класа, от които всеки ще трае 2 години: първия ще застъпва място за предготовителен; другите два ще отговарят по науките, които една полугимназия изисква по необходимост да има. 3.
към текста >>

НАГОРЕ

0.75849294662476