Търсене в текстове за 'Страници'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 139 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 6_01 ) Свещеният час - Боян Боев (1883 – 1963)

Проучвайте Библията по следния начин: напишете на листчета страниците на Библията и ги смесете в една торбичка.
Четете Евангелието от Йоана, то е мистично. Човек да счита всичко за духовно, да одухотвори всичко, да вижда, че всичко е хубаво и разумно. Ако човек се повдигне, ще види, че Природата е жива и съвсем друг изглед ще има тя за него. Зад физическото е духовното. Човек трябва да знае, че физическото е външната, обективна страна на духовното. Проучвайте Библията по следния начин: напишете на листчета страниците на Библията и ги смесете в една торбичка. Всеки ден ще вадите по едно листче, ще прочетете страницата и ще изберете най-важния стих; после връщате листчето обратно в торбичката. Като съпоставите стиховете, да видите какво заключение ще извадите. Отгоре ще ви ръководят кои страници да се изберат. Чрез тези упражнения се развиват центровете. Старият завет е за много учени хора, той е много дълбок, не е за деца.
към текста >>

Отгоре ще ви ръководят кои страници да се изберат.
Зад физическото е духовното. Човек трябва да знае, че физическото е външната, обективна страна на духовното. Проучвайте Библията по следния начин: напишете на листчета страниците на Библията и ги смесете в една торбичка. Всеки ден ще вадите по едно листче, ще прочетете страницата и ще изберете най-важния стих; после връщате листчето обратно в торбичката. Като съпоставите стиховете, да видите какво заключение ще извадите. Отгоре ще ви ръководят кои страници да се изберат. Чрез тези упражнения се развиват центровете. Старият завет е за много учени хора, той е много дълбок, не е за деца. Има центрове в човека за общение с висшите светове. Тези центрове са седем. Те са органи на духовното тяло и трябва да се събудят, да се подхранят по един много естествен и правилен начин.
към текста >>

2. 43) Начало има, но край няма - Боян Боев (1883 – 1963)

Прочетоха се няколко страници от една беседа.
На 8 ноември 1927 г. стигнахме на Ел-Шадай към 8 ч. След гимнастическите упражнения към 10 ч. се събрахме около Учителя. Изпяхме няколко песни. Прочетоха се няколко страници от една беседа. След това една сестра прочете един поетичен откъс и почна разговор. Ние говорим за Любовта, нищо повече. Други се занимават с доброто, със злото, с жертвата и пр. Който иска да научи доброто, злото, жертвата, женитбата, политиката, нека иде да се учи в света. А който иска да учи Любовта, да дойде при нас.
към текста >>

3. 55) Островът на блажените - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя каза да се прочетат от томчето „Сила и живот“, четвърта серия, следните страници: 197, 88, 7, 3, 16, 31, 186.
Любовта трябва да протече като някое море, като океан. Към обед потеглихме към нашия стан. А в 7 ч. вечерта се събрахме около Учителя: Всяка физическа депресия дава отражение и върху душевното състояние на човека. Учителя каза да се прочетат от томчето „Сила и живот“, четвърта серия, следните страници: 197, 88, 7, 3, 16, 31, 186. Бог е Огън пояждащ за онзи, който не разбира, а за онзи, който разбира, Бог е Огън, който твори и създава. Когато се чете Словото и като се вникне в съдържанието, тогава има добър резултат. Тези гимнастически упражнения, като се правят на Мусалла, имат резултат, различен, отколкото на друго място. Заслужава да отидеш на Мусалла, за да правиш тези упражнения и да се върнеш. На 17 юли, 7 ч.
към текста >>

4. 60) Планина на знанието и самоусъвършенстването - Боян Боев (1883 – 1963)

Една сестра каза: „Когато сме неразположени, отпаднали духом, щом прочетем даже няколко страници от беседите, веднага се изменя състоянието ни“.
Ти ще отвърнеш: „Няма да забравя. Дойда ли в града, съм у вас“. Общуването, взаимопомощта е Божественият път, той е хубав, но щом малко кривнеш, ще дойде дървото. При каквито и условия да е човек, той не трябва да се обезсърчава. Това е една задача и когато я разреши, ще дойде нещо много красиво. Една сестра каза: „Когато сме неразположени, отпаднали духом, щом прочетем даже няколко страници от беседите, веднага се изменя състоянието ни“. Сега трябва да почна един цикъл, най-малко от десет-дванадесет лекции, в които да ви кажа как да четете. Човек може да чете, не че не знае да чете, но има много начини на осъзнаване. Стана въпрос за положението в света. Учителя каза: Една власт ако убива своите противници, ще си приготви тежка съдба – онези, заминалите, ще отмъстят.
към текста >>

5. 29) Завета на цветните лъчи на светлината - Боян Боев (1883 – 1963)

Най-напред се прочитат 1, 2, 3, 5, 6 и 7 страници.
Един брат на Витоша си навехнал крака; като казал за това на Учителя, Той го попитал носи ли със себе си „Завета на цветните лъчи“; братът отговорил, че не го носи. „Ето причината“ – отговорил Учителя. Тази книжка да не се дава на случайни хора, защото може да се злоупотреби с нея. Как да се четат стиховете от Цветните лъчи: Всеки цвят е даден на три места в книгата. Най-напред се прочитат 1, 2, 3, 5, 6 и 7 страници. След това се намира съответният цвят на трите места, прочитат се и накрая се завършва със Заповедта на Учителя. Тази книга действа на човека. За всеки ден ще се четат стиховете за следните цветове: Понеделник : зелени лъчи Вторник: червени (портокалени) лъчи
към текста >>

Мислено, като се намираме потопени в такава портокалена светлина, почваме да четем нейните стихове от страниците 15, 16, 17, 49, 50, 51 и 60.
Събота: виолетови лъчи Неделя: аметистови лъчи За лекуване с портокалови лъчи – обливане с тях. Силни думи при обливане с портокаловите лъчи, във връзка с горните стихове, са: „Воада куста ваевофор калаиви.“ Сядаме удобно на стол в стаята, съсредоточаваме се и мислено си представяме, че отгоре, от един душ, струи обилна портокалена светлина и ние се обливаме с нея. Мислено, като се намираме потопени в такава портокалена светлина, почваме да четем нейните стихове от страниците 15, 16, 17, 49, 50, 51 и 60. Така прочетени, тези страници имат голямо въздействие. По-първо се прочитат стиховете на Светлите лъчи от страница 48 – „Отец на Светлините“ – до червените лъчи. След това се продължава четенето на стиховете, които ви са нужни за момента. Ползване на цветовете: 1. Зелената краска – когато искаш да помогнеш както на себе си, така и на другите, чети стиховете на зеления цвят.
към текста >>

Така прочетени, тези страници имат голямо въздействие.
Неделя: аметистови лъчи За лекуване с портокалови лъчи – обливане с тях. Силни думи при обливане с портокаловите лъчи, във връзка с горните стихове, са: „Воада куста ваевофор калаиви.“ Сядаме удобно на стол в стаята, съсредоточаваме се и мислено си представяме, че отгоре, от един душ, струи обилна портокалена светлина и ние се обливаме с нея. Мислено, като се намираме потопени в такава портокалена светлина, почваме да четем нейните стихове от страниците 15, 16, 17, 49, 50, 51 и 60. Така прочетени, тези страници имат голямо въздействие. По-първо се прочитат стиховете на Светлите лъчи от страница 48 – „Отец на Светлините“ – до червените лъчи. След това се продължава четенето на стиховете, които ви са нужни за момента. Ползване на цветовете: 1. Зелената краска – когато искаш да помогнеш както на себе си, така и на другите, чети стиховете на зеления цвят. 2. Портокалената краска — при разклатено здраве.
към текста >>

6. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяка утрин, всеки ден, всеки сън му носят нови откровения, пред съзнанието му се разлистват нови страници от човешката душа, разпукват се нови пъпки на живота, за уханието на които не е знаел досега.
При новото разбиране за труда човек вече прилага някои от природните закони и ги проверявя на практика. И тогава той, който по-рано не е познавал себе си, се обръща към себепознанието. Тогава той, който по-рано не е познавал ближните си, изпитва любов към тях и е готов за самопожертвование. При новото разбиране за труда животът на човека става интензивен, той е в допир с живата опитност, достига ядката на известни закони в Природата, които не би могъл да овладее по никакъв друг начин. Този, който работи при новото разбиране за труда, влиза в закона на вечното обновяване. Всяка утрин, всеки ден, всеки сън му носят нови откровения, пред съзнанието му се разлистват нови страници от човешката душа, разпукват се нови пъпки на живота, за уханието на които не е знаел досега. Всъщност будно съзнание и интензивен живот има само този, който е в контакт с вълната на живота и е придобил обнова. Но ако е бил пасивен спрямо нея, тя е минала и заминала покрай него. Този въпрос има и трета страна – Природата дава своите блага само на тези, които работят в хармония с нейните закони. Между човека и всички явления на Космоса има непрестанно взаимодействие. Влезем ли в хармонични връзки с нея, тя изменя своето отношение към нас и отваря своята съкровищница.
към текста >>

7. 20.II.1952 г. София - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж се прочетоха няколко страници от книгата „Ключът на живота” от Учителя.
С голяма радост потърсихме чешмичката, дето с усърдие и любов Учителя работи няколко дни. Потърсихме морените - този тих мистичен кът, заобиколен от мощни ели. Ето Пиперката - една могила, край която минавахме при нашите ранни излети до Резньовете. Как стават мили за нас и ценни всички места, дето е бил Учителя. Тук ще изложа няколко разговора с Учителя. Веднъж се прочетоха няколко страници от книгата „Ключът на живота” от Учителя. Ето някои мисли от прочетеното: „Никакво добро дело не можете да направите, ако не любите Бога. Любите ли Бога, Той ще ви се изяви и тогава вашата Любов ще стане като Неговата Любов. Щастието и радостта, които не изчезват, са Божествени. Любовта, която скоро изгаря, е човешка. Любовта, която не изгаря и постепенно се увеличава, е Божествена.
към текста >>

8. Екскурзия на 8 ноември 1927 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Направихме гимнастическите упражнения, после се събрахме около Учителя, пяхме песни, прочетохме няколко страници от една беседа, разговаряхме.
Екскурзия на 8 ноември 1927 година Тази сутрин стигнахме на Ел Шадай към 8 часа. Направихме гимнастическите упражнения, после се събрахме около Учителя, пяхме песни, прочетохме няколко страници от една беседа, разговаряхме. Една сестра прочете малък поетичен откъс от една книжка. Ние говорим за Любовта - нищо повече! - каза Учителя. - Други се занимават с доброто, със злото, с жертвата. Който иска да изучи доброто, злото, жертва-П\п, женитбата, политиката, нека иде да се учи в света.
към текста >>

9. Екскурзия на 24 януари 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато си неразположен, отпаднал духом, като прочетеш само няколко страници от беседите, веднага се изменя състоянието ти.
" Ще отговориш: „Няма да забравя, когато дойда друг път в града, ще дойда и у вас". Този е Божественият път. Той е хубав; но щом малко кривнеш, ще дойде дървото. При каквито и условия да е човек, той не трябва да се обезсьрчава! - Имаш една задача; като я разрешиш, ще дойде нещо много красиво. Когато си неразположен, отпаднал духом, като прочетеш само няколко страници от беседите, веднага се изменя състоянието ти. Сега трябва да почна един цикъл от десет-дванадесет лекции, да ви кажа как трябва да четете. Човек може да чете, не че не знае да чете, но има много начини на четене. Стана въпрос за положението в света. Учителя каза: - Сега светът ще се съди.
към текста >>

10. Екскурзия до хижа „Алеко'през ноември 1943 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж се прочетоха няколко страници из книгата „Ключът на живота" от Учителя.
Ето полянката, дето сутрин правехме Паневритмията и на която още личеше отъпканото колело. Потърсихме чешмичката, дето с голямо усърдие и любов Учителя работи няколко деня. Потърсихме морените, този тих мистичен кът, заобиколен от мощни ели. Ето Пиперката, една могила, край която минавахме при нашите ранни излети до Резньовете. Как остават мили и ценни за нас всички места, дето е бил Учителя! Веднъж се прочетоха няколко страници из книгата „Ключът на живота" от Учителя. Ето някои мисли от прочетеното: „Никакво добро не можете да направите, ако не любите Бога. Любите ли Бога, Той ще ви се изяви и тогава вашата любов ще стане като Неговата. Щастието и радостта, които изчезват, са човешки. А щастието и радостта, които не изчезват, са Божествени.
към текста >>

11. 10. КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО“ - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички вие, върхове и езера, всеки ден ни разкривате нови страници от свещената книга, която пазите.
Колко всичко е познато, близо и сродно! Благоговейно чувство за святостта на тия места ни изпълва. Ние сме вече от няколко дни на стан край второто езеро „Елбур". Палатката на Учителя е край самото езеро. Какъв красив символ е голямата скала край нея! Всички вие, върхове и езера, всеки ден ни разкривате нови страници от свещената книга, която пазите. Всеки ден вие ни говорите по нов начин. Ние постепенно вникваме в езика, на който ни говорите. Той е тъй далеч от обикновения език! Той дава прозрение за дълбоките сили, в които сме потопени! Техният театър е в нас и около нас.
към текста >>

12. 55. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки път тя ни говори нови неща, разкрива ни нови тайни, нови страници от свещената си книга.
55. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША Краят на лятото. С какви дарове ни обсипва то всяка година! Чудните слънчеви изгреви, шарките на безброй цветя, росните капки по тревите и листата, нежният ветрец, синьото небе, светлите облачета като калейдоскоп минават пред очарования ни поглед. Искаме да посетим приказните чертози на Витоша, за да чуем, какво ще ни каже тя сега. Всеки път тя ни говори нови неща, разкрива ни нови тайни, нови страници от свещената си книга. Тръгваме преди зори. Колко са чудни тихите минути на зазоряването! Как те са пълни с чаровността на мистичността и мълчанието. Тревите, цветята, дърветата, мушичките, птичките са в радостно очакване на един велик празник. Преди изгрев слънце сме вече при полите на планината.
към текста >>

13. 001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Несъмнено за нас е едно: "велики изкушения" дебнат интелекта над страниците на тази книга.
''"Прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение." Лука: 10:21'' Издателите дълго се колебаха преди да напишат този предговор, въпреки безспорната необичайност на предлаганата от тях литература. Не става дума за рецепти как да се чете и какво да се разбира. Несъмнено за нас е едно: "велики изкушения" дебнат интелекта над страниците на тази книга. Забележете, не казваме "неподготвения читател", а казваме "интелекта" - този рационален, логичен, емпиричен, скептичен и прагматичен инструмент на обикновеното ни съзнание. Към него - толкова уязвимия в днешните материалистични времена - са адресирани нашите встъпителни думи. Те няма да му изтълкуват книгата (едва ли някой може да стори това), а само ще се опитат да го преведат през "ада на изкушенията". Или поне малко да смирят познавателната му гордост и сетивна самоувереност. Или поне да засилят смътното в нас подозрение, че интелектът гради "криви оптики" между светлината на Словото и гледеца на нашето самосъзнание.
към текста >>

14. На екскурзия с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж се прочетоха няколко страници от книгата „Ключът на живота“ (Общ окултен клас, 1928 г.).
С радост потърсихме чешмичката, дето с голяма любов и усърдие Учителя работи няколко дни. Потърсихме морените, този тих мистичен кът, заобиколен от мощни сили. Ето „Пиперката“ една могила, край която минавахме при нашите ранни излети до Резньовете. Как стават мили и ценни за нас всички места, дето е бил Учителя. Тук ще изложа няколко разговора с Учителя. Веднъж се прочетоха няколко страници от книгата „Ключът на живота“ (Общ окултен клас, 1928 г.). Ето някои мисли от прочетеното: Никакво добро дело не можете да направите, ако не любите Бога. Любите ли Бога, Той ще ви се изяви и тогава вашата любов ще стане като Неговата любов. Щастието и радостта, които не изчезват, са Божествени. Любовта, която скоро изгаря, е човешка.
към текста >>

15. Мистични разговори - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие проучвайте Библията по следния начин: Напишете на листчета страниците на Библията и смесете листчетата в една торба.
Четете Евангелието на Йоана. Човек да счита всичко за духовно, да одухотворява всичко, да вижда, че всичко е хубаво и разумно. Ако човек се повдигне, ще види, че природата е жива, тя съвсем друг изглед ще има за него. Зад физическото е духовното. Човек трябва да знае, че физическото е външната, обективната проява на духовното. Вие проучвайте Библията по следния начин: Напишете на листчета страниците на Библията и смесете листчетата в една торба. Всеки ден ще вадите по едно листче, ще прочетете страницата и ще изберете най-важния стих. После ще върнете листа в торбата. Съпоставяйте тези стихове, за да видите какво заключение ще извадите. От горе ще ви ръководят кои страници ще извадите. Чрез тези упражнения ще се развият центровете.
към текста >>

От горе ще ви ръководят кои страници ще извадите.
Човек трябва да знае, че физическото е външната, обективната проява на духовното. Вие проучвайте Библията по следния начин: Напишете на листчета страниците на Библията и смесете листчетата в една торба. Всеки ден ще вадите по едно листче, ще прочетете страницата и ще изберете най-важния стих. После ще върнете листа в торбата. Съпоставяйте тези стихове, за да видите какво заключение ще извадите. От горе ще ви ръководят кои страници ще извадите. Чрез тези упражнения ще се развият центровете. Старият завет е за учени хора, за много учени хора. Той е много дълбок, но не е за децата. Има центрове в човека за общение с висшите светове. Тези центрове са седем.
към текста >>

16. Първото възкресение - Боян Боев (1883 – 1963)

Прочетоха се няколко страници от беседа.
Любезни брат, Тук ще ви изложа една екскурзия е Учителя на 8 ноември 1927 г. Към 8 часа стигнахме на Ел Шадай. След гимнастическите упражнения към 10 часа се събрахме около Учителя. Изпяхме няколко песни. Прочетоха се няколко страници от беседа. След това една сестра прочете от една книжка поетичен откъс. Почна разговор. В разговора Учителя каза: Ние говорим за любовта, нищо повече. Други се занимават с доброто, злото, жертвата и пр.
към текста >>

17. Упражнения с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Една сестра каза: „Когато сме неразположени, отпаднали духом, като прочетем даже няколко страници от беседите, веднага ще се измени състоянието.“
Това е Божествен път. Той е хубав. Но щом кривнеш малко, ще дойде дървото. При каквито и условия да е човек, той не трябва да се обезсърчава. Това е една задача и като я разрешиш, ще дойде нещо много красиво. Една сестра каза: „Когато сме неразположени, отпаднали духом, като прочетем даже няколко страници от беседите, веднага ще се измени състоянието.“ Учителя каза: Сега трябва да почне един цикъл от 10 или 12 лекции, за да кажа как трябва да четете, но има много начини за четене. Стана въпрос за положението в света. Учителя каза: Сега светът се съди.
към текста >>

18. 00 Съдържание - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Страници из историята на Бяло Братство, Спомени.
Книги със спомени за Учителя Николай Дойнов И ОЧИТЕ МИ ВИДЯХА ИЗГРЕВА Страници из историята на Бяло Братство, Спомени. Първо българско издание Издателство „Бяло Братство", София, 1999 г. ISBN 954-8091-85-2 Снимка на първа страница на корицата: „Поляната на Изгрева - Паневритмия с Учителя" Рисунка на четвърта страница на корицата: „Една възраст - Н.
към текста >>

19. 06 САЛОНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

С усилието на всички в предната част откъм улицата се построява салон, а в задната, зад къщата - дъсчена постройка, където група братя, по професия печатари, да могат да набират беседите на Учителя, а оттам набраните страници да се отнасят на някоя печатарска машина за отпечатване.
Ще се строи салон на улица "Оборище" №14. На улица "Оборище" №14 брат Иван Радославов има къща с доста голямо дворно място. Той преподава история в Първа мъжка гимназия, човек с широка ръка и крайно доверчив, та стига до дългове. Братството му предлага да му ги плати, като срещу това, той да отстъпи празното място около къщата. Споразумението е постигнато. С усилието на всички в предната част откъм улицата се построява салон, а в задната, зад къщата - дъсчена постройка, където група братя, по професия печатари, да могат да набират беседите на Учителя, а оттам набраните страници да се отнасят на някоя печатарска машина за отпечатване. През 1923 година салонът е построен и завършен. В него Учителя провежда в сряда вечер Общия окултен клас, в петък, пак вечер, Младежкия окултен клас, а от десет часа преди обяд в неделя - Неделните беседи за нас и всички граждани. След завършването на салона братята, отговорни за средствата, употребени за строежа, дават отчет. Най-живо участие в организацията и провеждането на строежа, взима брат Симеон Симеонов. Той беше висок и строен, с амбиция и енергия човек, рядко предан на делото.
към текста >>

20. ПРЕДГОВОР - Влад Пашов (1902- 1974)

Повод за написването на следващите страници ми даде мисълта на Учителя, че в развитието на Бялата раса, Бялото Братство е изпратило три клона от своите представители, които са работили в течение на развитието на Бялата раса в различни части на света и в различни времена и епохи.
Христос е вдъхновителят на всички откровения във всички времена и епохи. Учителят ПРЕДГОВОР Повод за написването на следващите страници ми даде мисълта на Учителя, че в развитието на Бялата раса, Бялото Братство е изпратило три клона от своите представители, които са работили в течение на развитието на Бялата раса в различни части на света и в различни времена и епохи. Те са създали всички култури и всички ценности, които човечеството е придобило в течение на развитието на Бялата раса, която в настоящата епоха стои начело на човешкото развитие. Центърът, откъдето са изхождали тези импулси на Бялото Братство, е бил древният Египет, който е бил седалище на Бялото Братство в течение на хиляди години. От Египет представителите на Братството са се пръскали във всички страни на света. От там те са отивали в Индия, Персия, Халдея, Палестина, Гърция, Рим и оттам последователно преминават в страните на Западна Европа. А сега, казва Учителят, Белите братя постепенно преминават в България и славянските страни, където ще се развие Шестата културна епоха на Бялата раса.
към текста >>

За тази огромна дейност на Бялото Братство в течение на хилядолетията, се осмелих да напиша тези бледи страници, които могат да дадат само една смътна представа за онова величие, което представя дейността на Братството в течението на вековете.
В България то се изнесе и разпространи от богомилите и след това, под формата на розенкройцерството, премина в Западна Европа, където стимулира изкуството и науката и въобще целокупния прогрес на Западния свят. Редом с външната дейност в полето на науката и изкуството, чрез различни окултни школи, то стимулира духовния живот на западния човек. Преминавайки в славянството, учението намира най-пълен израз в учението на Учителя, който се явява в зората на Шестата културна епоха и има за задача да даде принципите, законите и методите, върху които трябва да бъде изграден животът на Шестата културна епоха и оттам - на Шестата културна раса. В Русия то се изяви в делото на Толстой, на Достоевски, Гогол и други руски мистици, поети и философи, между които видно място заема Владимир Соловьов. Също така различните религиозни движения, които се родиха и развиха в Русия, са плод на този импулс на Бялото Братство, който постоянно преминава в славянството. За тази огромна дейност на Бялото Братство в течение на хилядолетията, се осмелих да напиша тези бледи страници, които могат да дадат само една смътна представа за онова величие, което представя дейността на Братството в течението на вековете. Задачата ми е да посоча единството, което съществува между всички прояви на Братството в течение на развитието на Бялата раса, изразено чрез различните школи, учители, апостоли и отделни личности. Връзката и приемствеността между отделните моменти от дейността на Братството, както изтъкнах и в текста, не е външна, а вътрешна. Всички представители на Братството в различните епохи представляват лъчи на слънцето, което е Христос. И тяхното обединение е в слънцето, в Христа, за Когото Учителят казва, че е главният двигател както на космичния, така и на историческия и на мистичния живот на човека и човечеството. Той е вдъхновител на всички откровения във всички времена и епохи.
към текста >>

21. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Както казах в предишните страници, Хермес е Посветен от храма на Слънцето в Атлантида, помощник на Заратустра.
ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ Както казах в предишните страници, Хермес е Посветен от храма на Слънцето в Атлантида, помощник на Заратустра. Той става водач на преселниците от Атлантида, които минават по северните брегове на Африка и се установяват в Египет, докато Заратустра става водач на преселниците, които минават през северните брегове на Европа и се упътват към Централна Азия. Едуард Шуре, автор на Великите Посветени, говорейки за Хермес казва: „Името на Хермес - Тот, тази тайнствена личност, която първа посвещава Египет в тайнствените доктрини, без съмнение има връзка с първото миролюбиво размесване на Бялата и черната раси в страните на Етиопия и Горен Египет, много по-отдавна от Арийската епоха. Хермес е име нарицателно, както онова на Ману и Буда. Той означава в едно и също време един човек, една каста и един Бог.
към текста >>

22. ПЛУТАРХ - Влад Пашов (1902- 1974)

С тях ще се занимаем по- подробно в следващите страници.
Те са поставили Слънцето в 15 градуса на Лъв, Луната в 15 градуса на Рака, Сатурн в 15 градуса на Козирога, Юпитер в 15 градуса на Стрелеца, Марс на 15 градуса на Скорпиона, Венера в 15 градуса на Везните, Меркурий в 15 градуса на Дева, часът на темата (Асцендентът) в 15 градуса на Рака. Според това пораждане, според тези условия на звездите и според засвидетелствуванията, които се отнасят до това пораждане те твърдят, че съдбините на хората са съобразни с горепосочения ред, както е казано в книгата на Ескулап, наречена Мирогенезис, защото нищо от онова, което се намира в това пораждане на света не е чуждо на отделните пораждания на хората." В пределите на римската империя, както казах, са работили и така наречените неоплатоници и въобще писателите от александрийската школа. Те, макар че са работили в Александрия, .са ходили по цялата римска империя. Те са разгледали херметичната Мъдрост и въобще ученията на мистериите в Светлината, която се получи от християнството. С тях ще се занимаем по- подробно в следващите страници. Дотук разгледахме влиянието и дейността на вълната на първия импулс на Бялото Братство, който води началото си от Хермес в Египет и който заля целия древен свят. Този импулс, този клон имаше за задача, както казва Учителят, да подготви човешката мисъл за идването на Христа. Затова Учителят казва, че в Египет, от Хермес, са били изнесени принципите на Божествената наука, които принципи легнаха в основата на всички Посвещения в древността, на всички окултни и философски школи, които се развиха в течение на хилядолетията и породиха и развиха ред култури, в течението на които като вечно жива Светлина гореше Мъдростта на Хермес. Мъдростта на Хермес не е нищо друго, освен Божествената Мъдрост, която той е приел от Христа, от Божественото Слово, която осветяваше пътя на човечеството в мрака, в който живееше и развиваше неговите вътрешни сили. Когато този първи импулс на Бялото Братство изпълни задачата си, да подготви човешката мисъл, за да може да приеме Словото на Христа, от Бялото Братство беше даден втори импулс, влиянието и задачите на който ще разгледаме във втората част на тази книга.
към текста >>

23. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В следващите страници ще предам ред мисли от Щайнер, които ни разкриват езотеричното учение на есеите.
Както вече казах, есеите са ученици на втория клон на Бялото Братство, който започва от Авраам и минава през Мойсей и пророците, чак до Исуса Христа. Затова те са имали едно специално тайно учение, което произхожда от Авраам, който е бил Посветен със специална мисия. Той имал за мисия да създаде един народ, чрез който ще слезе на Земята Божествения Дух. Затова на есеите, които живеели сто години преди Христа, едно от основните учения е било да възвестят на света, че иде Месия, Божественият Дух. Тогава, както вече казах, е работил между тях един Посветен, известен под името Ешуа Бен Пандир. В следващите страници ще предам ред мисли от Щайнер, които ни разкриват езотеричното учение на есеите. Те ни разкриват пътя, през който трябва да мине ученикът в своето окултно развитие. „Понеже Авраам е бил определен да играе важна роля в развитието на човечеството, било необходимо в неговия вътрешен организъм да проникне онова, което в по-раншни времена е било възприемано като дух, който се проявявал във външния свят и оживявал този свят. Това стана за пръв път у Авраам и чрез това за пръв път е било възможно да се получи едно изменение на духовното виждане. Но за да може да стане това, било необходимо влиянието на едно духовно-Бо- жествено Същество. Едно Божествено Същество, вложило така да се каже, в организма на Авраам зародиш на една нова организация на физическите тела, чрез която е било възможно едно ново ясновидство.
към текста >>

24. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Според Окултната Наука, както вече изтъкнах в предишните страници, тук заедно с ангелите се явява и Буда, който е завършил своето човешко развитие и е станал равноангелен.
Тук имаме един факт, където не само един човек, но един колектив от хора получава откровение от духовния свят и то не учени хора и философи, а прости овчари получават откровение от духовния свят за най-великото събитие, което става на нашата Земя. Това потвърждава мисълта, в която е казано: Чистите по сърце ще видят Бога. Овчарите са хора простодушни, смирени, с чисти сърца, затова на тях се открива Духовния свят. За тях се отвори небето и те влязоха във връзка с Духовни същества -ангелите, които им казват радостната вест, че се е родил Спасител на света. Според Окултната Наука, както вече изтъкнах в предишните страници, тук заедно с ангелите се явява и Буда, който е завършил своето човешко развитие и е станал равноангелен. И понеже има връзка с Човечеството и е работил за неговото повдигане и развитие, и той взема участие във великото дело, което се извършва на Земята. 6. Следващото откровение, за което Лука споменава е това, дадено на праведния Симеон и на пророчица Ана. От 25 до 35 стих на втора глава се казва: "И имаше в Ерусалим един човек на име Симеон. И този човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля. И Светият Дух беше в него.
към текста >>

25. 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

И така, както описахме в предишните страници раждането и развитието на еврейския народ - като родоначалник на логичното мислене, като история на развитието на човешкия ум, това се отнася до развитието на петата човешка раса, която достига своя връх в петата култура - западноевропейската, в течение на която се развива човешкият ум.
Това, което се бе разиграло в течение на много векове като външна история на еврейския народ, се повтаря сега в съдбата на Исус. Това е смисълът в голям мащаб на Тайната на човешката история въобще. Защото историята на еврейския народ е символична история на цялото човечество в развитието на бялата раса. Историята на един народ, както и историята на цялото човечество, е развитие на човешкото съзнание и описание на фазите, на степените, през които то минава. А това, което познаваме като външна политическа история, това е едно отражение на историята на развитието на човешкото съзнание. И така, както описахме в предишните страници раждането и развитието на еврейския народ - като родоначалник на логичното мислене, като история на развитието на човешкия ум, това се отнася до развитието на петата човешка раса, която достига своя връх в петата култура - западноевропейската, в течение на която се развива човешкият ум. С това развитие погледът на човека е насочен към изучаването на външния свят с неговата закономерност. Върховете на този прогрес откриват, че зад тази закономерност стои една Велика Разумност, която евреите виждали в лицето на Йехова. За да разберем правилно историята на човечеството, трябва да имаме предвид следния факт: първоначално е съществувала любовта на кръвните връзки. Обичали са се и са се женили хора от сродна кръв, от едно племе. С течение на развитието това се изменя и хората започват да се женят за по далечни хора, и любовта от близките сродници се пренася към тези, които са смятани като чужди.
към текста >>

26. I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА - Влад Пашов (1902- 1974)

Горната мисъл на Учителя се отнася до всички книги на Библията, включително и за Апокалипсиса или Откровението, което ще се постарая да разгледам в следващите страници по третия начин, като една символична книга, плод на едно Откровение, дадено на Св.
А трети може да я чете по третия начин и да се вдъхнови от тази книга. Следователно, третият начин е най-полезен. При изучаване на Свещените книги всички трябва да минете и през първия, и през втория, и през третия начин. Изучаването на тези книги е необходимо, защото те съдържат опитността на хора, които са минали преди нас и са завършили своето развитие." Учителя Горната мисъл на Учителя се отнася до всички книги на Библията, включително и за Апокалипсиса или Откровението, което ще се постарая да разгледам в следващите страници по третия начин, като една символична книга, плод на едно Откровение, дадено на Св. Йоан от Христа, в което Откровение се разкрива цялата еволюция на човека и на нашата Вселена, разглежда се развитие то на човешката душа във връзка с развитието на Космоса. При четенето на такива книги по третия начин изхождаме от становището, че всичко преходно, за което се говори в тях, е само символ на проявяващото се Божествено Начало в света. А в Откровението на Св. Йоан всяка дума, всяко изречение, сами по себе си са определени символи на духовни реалности. Аз няма да се спирам да тълкувам Откровението, но само ще посоча на неговия окултен характер и на дълбоката Мъдрост, която то разкрива.
към текста >>

27. VIII. ЯДРОТО, КОЕТО ЩЕ ОБРАЗУВА НАЧАЛОТО НА ШЕСТАТА РАСА - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако направим едно обективно сравнение на философията и науката, която се манифестира на Запад, с това, което се издига на Изток, като например с работите на Толстой, без да бъдем последователи на Толстоя, би било справедливо да кажем, че в една книга като тази, в която той е писал „Върху живота", се намират страници, които струват колкото цели библиотеки на Запад.
Ето какво казва Щайнер по този въпрос: „Наред със всичко това, което се подготвя в цялото човечество чрез импулса на Христа, специално се подготвят някои североизточни народи. Тези народи се подготвят да излязат от състоянието на известна летаргия и да предизвикат, чрез един огромен импулс, една духовна сила, която ще бъде като плюс, но противоположна на интелекта. Преди Шестата културна епоха на нашата Пета раса, която в Апокалипсиса е посочена в лицето на Филаделфийската Църква, човечеството ще види да се формира един велик съюз между народите, който ще бъде един брак между интелегентността и духовността. Днес ние едвам можем да прозрем Зората на това обединение." „Ние забелязваме необикновени явления, когато сравняваме Запада с Изтока и когато изследваме с ясновидски поглед дълбините на най-потайните гънки на душите. Ако направим едно обективно сравнение на философията и науката, която се манифестира на Запад, с това, което се издига на Изток, като например с работите на Толстой, без да бъдем последователи на Толстоя, би било справедливо да кажем, че в една книга като тази, в която той е писал „Върху живота", се намират страници, които струват колкото цели библиотеки на Запад. Тук, в Западна Европа, е налице един забележителен инструмент, един изтънчен интелект, който е годен да извае, да подреди, да комбинира която и да е било идея, за да направи от нея една система за изясняване на Вселената. И културата на Западна Европа е дала също така толкова много в тази област, че никоя епоха не може да я надмине. Но идеите, разгърнати тук в 30 тома, вие бихте могли да ги намерите в една дузина редове у Толстоя и, при това, с една първична сила, сгъстена, която има такъв обсег, колкото и най-дългия коментар. „Старите цивилизации имат едно изсушаващо действие по отношение на новия сок, спрямо новите сили на зараждащата се цивилизация." "Толстой е една преждевременна сила, която се е пробудила твърде рано, за да може да се развие в своята епоха."
към текста >>

28. ЗА КАКВО НАПИСАХ ТАЗИ КНИГА - Влад Пашов (1902- 1974)

В тези езотерични кръгове се изучавала и практикувала Християнската Мистерия, Християнското Посвещение, което, както се вижда от това, което изнесох в предишните страници, се различава от древното Посвещение.
Тази езотерична мисъл минава през Манихеите, Гностиците и чрез Богомилите и Розенкройцерите се пренася в Европа, където основават ред езотерични общества и Братства, в които се съхранява и развива тази езотерична мисъл. Такива общества са, както казах, Богомилите, от които се ражда на Запад Розенкройцерството, което от своя страна се развива в ред езотерически Братства, като Темплиери, Илюминати, Братя на Свети Йоан, Рицарите на Кръглата маса, Братята на Златното Руно и пр. А по линията на Богомилите се развиват Албигойците, Катарите, Патарените и пр. Под влияние на тези Братства в Европа се създават различни духовни и прогресивни движения, които стимулират прогреса на човечеството напред, като събуждат мисълта на европейския човек и докарват Ренесанса. Във всички тези Братства се е съхранявала и развивала езотеричната мисъл, която не е била достояние на широк кръг, а па един тесен кръг, който е служил като квас, който заквасва цялото общество. В тези езотерични кръгове се изучавала и практикувала Християнската Мистерия, Християнското Посвещение, което, както се вижда от това, което изнесох в предишните страници, се различава от древното Посвещение. Там са се изучавали всички Тайни, свързани с Тайната на Живота и Смъртта, всички Тайни, свързани с идването на Христа на Земята и Неговата Мисия, изучавала се е Тайната на човешкото същество, неговия произход, същност и развитие. Изучавали са се всички онези методи, правила и закони, с които човек, ако работи, ще може да развие своите духовни потенциални сили и ще може да влезе във връзка с духовните същества в Космоса и с Христа. Във всички тези общества е имало хора, които са били в съзнателна връзка с духовния свят, с възвишените духовни същества, откъдето са черпели сила да понасят всички гонения и страдания. Всички тези неща, които са съхранявани и изучавани в тези тайни Братства като Християнска Мистерия, се постаpax да изнеса в сбита форма в тази книга, за да се види, каква дълбочина се крие в Християнството и да се разбере, че то е носител на един нов импулс на Битието, а не едно продължение на предишните импулси на Битието, които са породили различните Школи и религии на миналото. Това, което изнасям, не е напълно разкриване на Християнската Мистерия, а е само едно малко повдигане на булото, зад което се разкриват чудни неща, които око не е видяло и ухо не е чуло, които Бог е приготвил за онези, които Го любят.
към текста >>

29. Влад Пашов - Влад Пашов (1902- 1974)

страници и неясни думи.
Необикновения живот на Учителя Петър Дънов Пътища и методи за влизане във връзка с невидимия свят Живот след смъртта на физическото тяло Влад Пашов е работил по време, когато езотеричните идеи са били преследвани от държавата, поради което всичко, което е пи- сал, се е разпространявало само в няколко екземпляра, написани на машина, тайно, от ръка на ръка между близки и верни приятели. В следствие на това не разполагаме с пълния текст - има липсващи страници и неясни думи. Издателството се извинява за непълнота- та и евентуалните неточности в текста. Влад Пашов БОГОМИЛСТВОТО ПЪТ НА СЪВЪРШЕНИТЕ ЗАПАДНАТА ЕЗОТЕРИЧНА ТРАДИЦИЯ
към текста >>

30. въведение - Влад Пашов (1902- 1974)

От друга страна професор Николай Райнов, който след Учителя е най-компетентният познавач на Богомилството, казва, че се е добрал до някакви оригинални богомилски ръко- писи от 7- 8 страници, на основание на които той ни представя оригиналното учение на богомилите.
Затова казвам, че тези изложения не са богомилското учение, а един хамък, някаква изкуствена компилация от различни учения, на които е турено името Бо- гомилство. Аз ще разгледам Богомилството в светлината на окултната наука, в светлината на Учителя, който е изказал някои мисли, които ще взема като основа, за да разгледам Богомилството като окултно езотерично учение. Защото това, което Учителя е казал, са основни положения, които не подлежат на съмнение. В една от тези мисли Учителя казва, че основател на Богомил- ството е Боян Мага, най-малкият син на цар Симеон, а поп Богомил е бил разпространител на учението. А в друга мисъл казва: „Боян и Богомил бяха двама архангели, пратени от Бяло- то Братство да подигнат българския народ." От друга страна професор Николай Райнов, който след Учителя е най-компетентният познавач на Богомилството, казва, че се е добрал до някакви оригинални богомилски ръко- писи от 7- 8 страници, на основание на които той ни представя оригиналното учение на богомилите. Той казва също, че един от учениците на Боян, Симеон Антипа, е написал история на богомилското движение, която е била публикувана през 156 4 година на латински. От друга страна аз, на основание на изказванията на ред ав- тори за Богомилството, доказвам, че Богомилството е окултно учение и като такова то има в основата си окултната наука, ко- ято е предавана през всичките векове на човешкото развитие под различни форми. Понеже всичко писано досега за Богомилството е хипотези и предположения, бих казал басни, и аз в следващото изложе- ние, като изхождам от данните на окултната наука, предлагам една хипотеза, една басня, не по-малко основателна от други- те, с която ще се опитам да възстановя истинското богомилско учение както са го учили първите богомили. Най-напред ще се спра на произхода на Богомилството и на неговия основател Боян Мага. След това ще кажа няколко думи за Бялото Братство, от което произхожда Богомилството.
към текста >>

Той казва: „Сега, когато аз по необходимост съм първият, който излагам системно учението в неговата съкровена стра- на, трябва да го изложа, като вземам за нишка кратките 7-8 страници, дето Един е нахвърлил учението, а за всички под- робности било до книгите, пазени в Малта, било най-често до летописите на света.
След това ще кажа няколко думи за окултната школа на богомилите и за техните нравствени възгледи. И най-после ще кажа няколко думи за социалните възгледи на богомилите, след което ще предам изказването на различни автори за Богомилството и след това разпростране- нието на Богомилството и неговия идеал. Така че ще разгледам най-напред Богомилството като ок- ултно учение и на второ място като обществено движение. Според автора на книгата Богомилство и богомили, епископ Симеон, Богомилството е едно от най-трудните за представяне западно окултно учение. В книгата Теорията от Симеон Антипа, която е със спе- циален характер и е написана за учениците на школата, които са запознати с цялото учение и са имали нужда само от светли- на по магическата доктрина на Богомилството, се излага само тази доктрина на Богомилството. Той казва: „Сега, когато аз по необходимост съм първият, който излагам системно учението в неговата съкровена стра- на, трябва да го изложа, като вземам за нишка кратките 7-8 страници, дето Един е нахвърлил учението, а за всички под- робности било до книгите, пазени в Малта, било най-често до летописите на света. Богомилството е преди всичко едно езотерично учение; като такова то знае, че свещените писания имат троен смисъл и затова зад външната история и моралните учения, те са тър- сили дълбокия вътрешен, мистичен смисъл на това, което се говори. В тази светлина те са разглеждали както Стария, така и Новия Завет. Те не отричат Стария Завет, както твърдят техните противници и някои изследователи на Богомилството, но го разбират в неговия вътрешен смисъл, като върху Битие- то на Мойсея изграждат величествена космогония. В езотеричната доктрина на Богомилството влизат както астрологията, алхимията, магията, тъй също и свещената хер- метична наука на Тарото и Кабалата, които те предават във ред легенди, като вземат за повод това, което е писал Мойсей с своето Битие. Богомилите са носители на западната езотерична традиция, която води началото си от Хермес в Древния Египет и, още по- далеч, от Храма на Слънцето в Атлантида, където главен ръко- водител е бил този, когото познаваме като Мелхиседек.
към текста >>

31. БОГОМИЛСКА КОСМОГОНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

В следващите страници ще се опитам да покажа това.
имат произхода си в окултната наука, която се изучавала в древните Храмове за Посвещение; и второ, всички без изключение учат, че светът е създаден от Логоса, който е изявление на Абсолютния Дух. Това също показва техния окултен произход. Значи, езотеричните учения на древността, раздалечени по време и пространство, имат едно и също разбиране за създаването на света, което не е заимствано, но навсякъде се явява в нова и оригинална форма. И богомилите, като езотерично общество, не могат да правят изключение от това. И те, като окултна християнска школа, имат в основата на своята космогония учението, което е споделяно от всички езотерични школи на древността, а именно, че светът е създаден от Бога, от Логоса и чрез този Логос се проявява Абсолютният Бог на Битието. В следващите страници ще се опитам да покажа това. А че те са вмъкнали в своята космогония и идеята за Сатанаил, това показва тяхното дълбоко разбиране на закона на полярността. Всяко тайно учение има в основата си една космогония, която изнася основните принципи за произхода и развитието на света. Според дълбокото езотерично разбиране, светът като цяло не се създава, защото той е тяло на Бога, Вечното Начало, и, като тяло на Бога, съществува вечно. Но светът се развива отвътре навън, като всеки един жив организъм. Тази идея има нужда от обяснение, което в следващото изложение ще изясня, доколкото ми е възможно.
към текста >>

32. ПРЕДГОВОР - Влад Пашов (1902- 1974)

Всички факти, случки и явления в следващите страници са ми
За Учителя може да се каже: „Да знаеш, значи да можеш." Сведенията, които ви предлагам в тази книга, ясно говорят, че той не само знаеше, което доказа чрез словото си, но и можеше. А може онзи, който притежава преживяното, живото знание. Всички факти, случки и явления в следващите страници са ми разказани от онези, които са ги наблюдавали и преживели. Всичко е реално и действително, няма нищо измислено. Явленията и случките от живота на Учителя ни показват, че стоим пред възвишено духовно същество от ранга
към текста >>

33. ПЪРВО ЧЕТИРИСЕДМИЧИЕ: ЗА ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

серия, седма беседа, три страници: 4, 5 и 6.
Трета седмица – 14 септември, неделя. Същите лозинки. Четене: Евангелие от Лука, гл. 15, ст. 12-22 включително; Седма серия, седма беседа, три страници: 4, 5 и 6. Трите тези Евангелия и трите страници на беседата ще бъдат свидетели за работата, която сте свършили. Четвърта седмица – 21 септември, неделя Ученикът употребява първите три седмици за Бога, а четвъртата – за себе си.
към текста >>

Трите тези Евангелия и трите страници на беседата ще бъдат
Същите лозинки. Четене: Евангелие от Лука, гл. 15, ст. 12-22 включително; Седма серия, седма беседа, три страници: 4, 5 и 6. Трите тези Евангелия и трите страници на беседата ще бъдат свидетели за работата, която сте свършили. Четвърта седмица – 21 септември, неделя Ученикът употребява първите три седмици за Бога, а четвъртата – за себе си. Ще се повторят същите лозинки и след втората
към текста >>

през първите три седмици, и страниците от беседата, четени през
Ще се повторят същите лозинки и след втората ще се прибави: “Аз и ние ще бъдем членове на това Царство Божие и да ни даде Господ Светлина, изобилна Светлина, да разбираме Божиите пътища”. Четене: ще се прочетат всички стихове от Евангелията, четени през първите три седмици, и страниците от беседата, четени през третата седмица.
към текста >>

34. ВТОРО ЧЕТИРИСЕДМИЧИЕ: ЗА БОЖИЯТА ЛЮБОВ - Влад Пашов (1902- 1974)

шеста беседа, първите три страници.
Трета седмица – 13 октомври, понеделник. Същите лозинки. Четене: Евангелие от Марка, гл. 2, ст. 1-10; Четвърта серия, шеста беседа, първите три страници. Четвърта седмица – 20 октомври, понеделник. Същите лозинки със следната прибавка след втората: “Божията Любов да изпълни и моето, и нашите сърца с всичката своя Пълнота”. Четене: ще се прочетат всички стихове от Евангелията, четени
към текста >>

през първите три седмици, и трите страници от беседата, четена
Четвърта седмица – 20 октомври, понеделник. Същите лозинки със следната прибавка след втората: “Божията Любов да изпълни и моето, и нашите сърца с всичката своя Пълнота”. Четене: ще се прочетат всички стихове от Евангелията, четени през първите три седмици, и трите страници от беседата, четена през третата седмица.
към текста >>

35. ТРЕТО ЧЕТИРИСЕДМИЧИЕ: ЗА БОЖИЯТА МЪДРОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

беседа, първите три страници.
Трета седмица – 11 ноември, вторник. Същите лозинки. Четене: Евангелие от Лука, гл. 9, ст. 1-10; Първа серия, пета беседа, първите три страници. Четвърта седмица – 18 ноември, вторник. Същите лозинки. След втората ще се прибави следното: “Божията Мъдрост да озари моя ум и нашите умове”. Четене: ще се прочетат всички Евангелия, прочетени през
към текста >>

първите три седмици, и страниците от беседата, четена през третата
Четвърта седмица – 18 ноември, вторник. Същите лозинки. След втората ще се прибави следното: “Божията Мъдрост да озари моя ум и нашите умове”. Четене: ще се прочетат всички Евангелия, прочетени през първите три седмици, и страниците от беседата, четена през третата седмица.
към текста >>

36. ЧЕТВЪРТО ЧЕТИРИСЕДМИЧИЕ: ЗА БОЖИЯТА ИСТИНА - Влад Пашов (1902- 1974)

беседа, четири страници – 11-14.
Трета седмица – 10 декември, сряда. Същите лозинки. Четене: Евангелие от Марка, гл. 9, ст. 1-10; Втора серия, втора беседа, четири страници – 11-14. Четвърта седмица – 17 декември, сряда. Същите лозинки със следната прибавка след втората: “Божията Истина да се възцари в мен и в нас и да ни изпълни с всичката своя красота и хармония на Живота. Желаем, Господи, с всичката
към текста >>

през първите три седмици, и страниците от беседата, четени
Истина да се възцари в мен и в нас и да ни изпълни с всичката своя красота и хармония на Живота. Желаем, Господи, с всичката си душа да станем служители на Истината”. Четене: да се прочетат всички стихове от Евангелията, прочетени през първите три седмици, и страниците от беседата, четени през третата седмица.
към текста >>

37. ПЕТО ЧЕТИРИСЕДМИЧИЕ: ЗА БОЖИЯ МИР - Влад Пашов (1902- 1974)

беседа, четири страници – 11-14.
Трета седмица, 8 януари, четвъртък. Същите лозинки. Четене: Евангелие от Лука, гл. 11, ст. 1-10; Трета серия, трета беседа, четири страници – 11-14. Четвърта седмица – 15 януари, четвъртък. Същите лозинки със следната прибавка след втората: “Да се въдвори Божият Мир и в моето сърце, и в нашите сърца, и в моя ум, и в нашите умове”. Четене: ще се прочетат стиховете от Евангелията, прочетени
към текста >>

през първите три седмици, и страниците от беседата, четени през
Четвърта седмица – 15 януари, четвъртък. Същите лозинки със следната прибавка след втората: “Да се въдвори Божият Мир и в моето сърце, и в нашите сърца, и в моя ум, и в нашите умове”. Четене: ще се прочетат стиховете от Евангелията, прочетени през първите три седмици, и страниците от беседата, четени през третата седмица.
към текста >>

38. ШЕСТО ЧЕТИРИСТИШИЕ: ЗА ЖИВОТА. - Влад Пашов (1902- 1974)

през първите три седмици, и страниците от беседата, четени през
Същите лозинки със следната прибавка след втората: “Да даде Бог на мене и на нас живот, успех и дългоденствие, за да се излее Божието благословение върху мен и върху нас, както е изляно горе на Небето, за да Му служим всякога”. Четене: ще се прочетат всички стихове от Евангелията, четени през първите три седмици, и страниците от беседата, четени през третата седмица. Горните духовни опити са за първото полугодие на 1930/31 г. Второто полугодие започва от 21 февруари 1931 г., събота. През второто полугодие ще се повтори всичко, преминато през първото полугодие, а дните, през които ще стават опитите във всяко
към текста >>

39. 38–мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

154. В следващите няколко страници ще предам накратко една статия на брат Боев върху Ученика, направена по мисли от Учителя.
38 – мо писмо VIII. УЧЕНИКЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО (статия на Боян Боев – със съкращения) 154. В следващите няколко страници ще предам накратко една статия на брат Боев върху Ученика, направена по мисли от Учителя. В статията брат Боев развива мисълта на Учителя за петте първоначални качества на Ученика. Тези пет качества са: смирение, честност, доброта, интелигентност, благородство и великодушие. Тези пет качества са основа за развиване на останалите качества, които се искат от Ученика. Ученикът не трябва да отлага работата върху себе си за друго прераждане, защото сега нямал добри условия. Той не знае какви ще бъдат условията в следващото прераждане.
към текста >>

40. Каталог съставен от Лалка Кръстева - Лалка Кръстева (1927-1998)

Имаше случаи, когато липсваха по 1-2 страници, или избледнели до бяло листа, или проядени от мишки, измокрени, мухлясали и прогнили, някои не можеха да се докоснат с пръст - разпадаха се, трети проядени по средата, неспасяеми, съсипани изцяло.
Не се откриха всички беседи. Например цялата 1933-1934 г., Младежки окултен клас, не се намери (само три бйседи). От 1930-1931 г. също много беседи липсваха. Имаше случаи, когато от една годишнина липсваха беседи (извадени и после не сложени на място). Имаше случаи, когато липсваха по 1-2 страници, или избледнели до бяло листа, или проядени от мишки, измокрени, мухлясали и прогнили, някои не можеха да се докоснат с пръст - разпадаха се, трети проядени по средата, неспасяеми, съсипани изцяло. Не може да се разбере нищо от текста, коя е лекцията или беседата, липсваха първите или последните страници, не се разбира кое е заглавието, датата, годината на държането на беседата. Имаше и такива без заглавие или пък по 2-3 беседи с едно заглавие в една годишнина. Пълен хаос. Може да съществуват някъде и по-запазени екземпляри (преписвани са от Елена Андреева в 4 екземпляра и от Катя Зяпкова в 4 екземпляра). Но както и да е, за няколко години почти всичко беше издирено и сложено в ред.
към текста >>

Не може да се разбере нищо от текста, коя е лекцията или беседата, липсваха първите или последните страници, не се разбира кое е заглавието, датата, годината на държането на беседата.
Например цялата 1933-1934 г., Младежки окултен клас, не се намери (само три бйседи). От 1930-1931 г. също много беседи липсваха. Имаше случаи, когато от една годишнина липсваха беседи (извадени и после не сложени на място). Имаше случаи, когато липсваха по 1-2 страници, или избледнели до бяло листа, или проядени от мишки, измокрени, мухлясали и прогнили, някои не можеха да се докоснат с пръст - разпадаха се, трети проядени по средата, неспасяеми, съсипани изцяло. Не може да се разбере нищо от текста, коя е лекцията или беседата, липсваха първите или последните страници, не се разбира кое е заглавието, датата, годината на държането на беседата. Имаше и такива без заглавие или пък по 2-3 беседи с едно заглавие в една годишнина. Пълен хаос. Може да съществуват някъде и по-запазени екземпляри (преписвани са от Елена Андреева в 4 екземпляра и от Катя Зяпкова в 4 екземпляра). Но както и да е, за няколко години почти всичко беше издирено и сложено в ред. Изпратих каталога, за да го има някъде по света, ако тук се унищожи (обиски се правеха постоянно) - в библиотеката в Бостън и в Университетската библиотека в Масачузетс; дадох на Анина Бертоли един екземпляр; на Георги Николов от Габрово и на Димитър Добрев от Бургас.
към текста >>

41. БИБЛИЯТА - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Няколко пъти започвах да я чета и след няколко страници я оставях ... след време отново я почвах и отново я оставях.
Учителя винаги идваше в салона на беседа с Библия в ръка. И като начало, прочиташе една глава или един стих от Библията. В една от беседите си ни зададе за задача, да проучим Библията -Стария и Новия Завет. Знаех, че не иска от нас това случайно, че навярно има дълбока причина, но лично за мен бе твърде трудно да чета тази книга, към която нямах интерес и не я разбирах. Някои от разказаните там истории ми се виждаха много обикновени. Няколко пъти започвах да я чета и след няколко страници я оставях ... след време отново я почвах и отново я оставях. Знаех, че една от първите издадени книги на Учителя - „Заветът на цветните лъчи на светлината" -съдържа стихове от Стария и Новия Завет. Бях чувала по-стари ученици да казват, че това е свещена книга и че тя съдържа ключовете към живота. Всичко това ме караше да мисля за Библията. Веднъж, когато говорех с Учителя, се осмелих да му кажа: - Учителю, иска ми се да прочета Библията, но никак не ми е интересна, дори ...
към текста >>

42. Правда - Георги Радев (1900–1940)

Отворете страниците на историята в миналото, взрете се в настоящето и
Човекът на Правдата предполага абсолютно безстрашие. За да има мир в която и да е държава, трябва да има Правда. Има ли безправие, в нея ще настъпи безредие. Отворете страниците на историята в миналото, взрете се в настоящето и ще видите, че безправието винаги е било причина на всяко безредие. Навсякъде законът е един и същ – щом има безправие, веднага ще се яви безредие. Правдата е, която определя отношенията между хората. Тя е, която разпределя
към текста >>

43. Увод към френското издание - Методи Константинов (1902-1979)

Да им пожелаем след проучването на тези страници със сбита информация, да потърсят директно Словото на Учителя.
Учителят Беинса Дуно, изпълнен с благоволение и състрадание (какъвто е бил и Исус), имаше пълно и ясно проникновение. Тон не си правеше илюзии относно ужасните събития, които трябва да преживее човечеството, преди да види разцъфтяването на богатата лъчиста жътва на Новата Ера... Учителят не се поколеба да предначертае дори възможността за геологични явления, сравними с тези, които изпратиха някога Атлантида в бездните на океанските води. От двадесетина години насам много хора регистрират нарастване на броя на тежките земетръси. Не са ли това предупредителни сигнали за настъпващи телурични сътресения?... Прочитането на този труд на д-р Константинов не ще разочарова никой от добросъвестните читатели. Да им пожелаем след проучването на тези страници със сбита информация, да потърсят директно Словото на Учителя. Там те ще намерят, поднесено на близък и проникновен стил, едно вдъхновено, дълбоко и всеобхватно учение. В започващата епоха, сред преобладаващата аморфна маса, ще се увеличават все повече и повече истински възприемчивите хора, които съзнателно ще търсят причинността. Добирането до истинската вътрешна светлина става, след като сме способни да избягваме условността, да се разкрепостим, да не бъдем повече роби на прогреса и да съществуваме истински. Да станем способни да виждаме изгрева на Слънцето. От първостепенно значение за човека е да се извиси над областта на обсебванията и противопоставянията от всякакъв вид.
към текста >>

44. ПРЕДИСЛОВИЕ - Методи Константинов (1902-1979)

В следващите страници ще ви говорим за новата космична концепция за света.
Учителят се явява като един жив център на началния съзидателен импулс в дадена епоха. Той създава около себе си духовна среда, която играе ролята на гравитационно поле, чувствително към идеите на новия космичен мироглед. В този център се намират, представени в миниатюр, всички социални сили, чрез които Учителят работи. В това именно експериментално поле се изработват методите, посредством които ще бъдат създадени формите на висш живот върху земята. Ние считаме, че по протежение на безкрайната космична спирала, пътят на живота се отваря към истинската светлина. В следващите страници ще ви говорим за новата космична концепция за света. Често ще припомняме трите свята, върху които се базира тази нова концепция. Първият от тях Учителят го нарича Есенциален свят. Той е свят на Принципи: Любов, Мъдрост и Истина. Вторият е наречен Субстанциален свят. Там се формулират Законите.
към текста >>

45. ТРЕТАТА МАКСИМА НА СВОБОДАТА (Зло и Грях) - Методи Константинов (1902-1979)

Ако разлистим страниците на историята, особено на политическата, ще констатираме резултатите от мощта на разрушителните сили.
Доброто и Злото са две сили, които се преплитат и намагнетизират взаимно, тъй като носят диаметрално противоположни енергии, които се уравновесяват. Злото носи в себе си такава омраза, че иска да смаже, да унищожи всичко, което среща по своя път. Силата на Злото, по своята природа, търси единствено своята противоположност - слабостта. Злото желае да среща само слаби хора. Ако срещне някой силен, то прави всичко възможно да му вземе силата. Ако разлистим страниците на историята, особено на политическата, ще констатираме резултатите от мощта на разрушителните сили. Във всички драми и трагедии на човешките цивилизации ще срещнем голям брой герои, които са се намирали на върха на славата, но после са завършвали трагично своето съществувание. Злото не обича да среща хора, които се държат здраво изправени на своите два крака. Ако срещне такива, то ги събаря на четири крака. И в Царството на Злото не могат да се намерят същества с високо вдигната глава. Всеки човек вътрешно е разделен на две части.
към текста >>

46. ЧЕТВЪРТАТА МАКСИМА НА СВОБОДАТА - Методи Константинов (1902-1979)

Страниците на историята потвърждават тези думи на Учителя - изразителя на Вечната Мъдрост:
Всички конфликти на международна почва, всички борби в социалния, в семейния, в личния живот, са подчинени на Закона за Причини и Последствия. Всички отклонения и престъпления, извършени в историята на народите, ще бъдат разкрити и справедливо осъдени. Това са неумолими закони, които никой не може да игнорира или да спре по някакъв начин тяхното изпълнение. В природата няма явление или събитие, което да не се хроникира и да не получи съответната санкция. Страниците на историята потвърждават тези думи на Учителя - изразителя на Вечната Мъдрост: „Почнат ли да ограничават човешката мисъл; Почнат ли да ограничават човешките чувства; Почнат ли да ограничават човешките действия, в света идва нещо страшно. И хубавото, великото в Космичното Начало е това,
към текста >>

47. РЕЗОЛЮЦИЯ НА КАРМАТА - Методи Константинов (1902-1979)

Ще се повишат спонтанно вибрациите на целия психичен живот на човека, за да се претвори тази написана материя и да се кодират по-светли страници за нашите бъдещи реализации.
Ще се проучи генетичният код, посредством който става създаването на расите, народите, обществата, родовете и семействата, в които се въплъщават душите. Там точно е комплексният код на Закона за Причини и Последствия. Когато се дешифрира този сложен код, тогава ще се открие решението на всички лични, съсловни, етнически, национални и расови проблеми. Тогава всички усилия ще се насочат към коригиране на грешките от далечното минало, фиксирани в Книгата на Кармата. Тези усилия включват топлината на човешкото сърце, светлината на човешкия ум и утвърждението на волята. Ще се повишат спонтанно вибрациите на целия психичен живот на човека, за да се претвори тази написана материя и да се кодират по-светли страници за нашите бъдещи реализации. Връзките, които съществуват между душите от далечното минало, трябва да се резолират и хармонизират с висшите закони, заложени в основата на живота. Няма да се разпростираме повече върху този въпрос, за да не излезем извън границите на настоящата тема, която се отнася до формите на нещата и събитията. Нека резюмираме: Съвременната наука бавно приема фактите на подсъзнанието и се приближава предпазливо към тези на свръхсъзнанието. Подсъзнанието е тайната архива.
към текста >>

48. ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА КРИЗАТА - Методи Константинов (1902-1979)

В настоящата работа отделихме доста страници за очертаване на
Идеологичните схващания и философските концепции, по отделно, не са в състояние да дадат едно трайно разрешение на съвременната световна безпътица. Икономическите и финансови кризи и депресии не могат да намерят никога разрешение в палиативните и спорадични методи на инфлацията, девалвацията, ревалоризацията и др. Безработицата, както и крайната мизерия на огромни социални групи, са социални язви, нетърпящи отлагане и полумерки. Особено фатално се явява положението, че разрешаването на тези социални конфликти не може да бъде намерено нито на национална, нито на класова основа. Резултатно решение на тези мъчнотии може и следва да бъде търсено единствено на световно равнище, при тоталното участие на всички народи. В настоящата работа отделихме доста страници за очертаване на основните начала, върху които трябва да се търси изграждането на една нова световна стопанска система. Разгледахме също и немаловажните обществени проблеми за отношенията между мъжа и жената, във връзка с тази тежка криза, в която е изпаднал бракът като социологична и правна институция. Както се каза по-горе, двата блока воюват икономически, политически и идеологически, основавайки се на формулите: „от позиция на силата", „борба за мир" и др. Те още не са достигнали до идеята за дълбоките социологични международни комплекси, които крият в себе си не само материалните, но и метапсихичпите предпоставки, които изтъкнахме. Днес цялото човечество, с всички раси и народи, е изправено пред един съдбоносен исторически изпит.
към текста >>

49. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ' НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Свързахме се със издателство, което да издаде I част „Животопис и творчество" от голямата книга „Учителят" на 82 страници.
Какво се случи по-нататък? Бертоли се върна и разбрахме, че нищо не е станало. Разказаха ни други как стоят нещата. Ние не се отказахме. Свързахме се с други приятели в Париж и парите бяха събрани от тези френски приятели. Свързахме се със издателство, което да издаде I част „Животопис и творчество" от голямата книга „Учителят" на 82 страници. За да се издаде тази книга ние дадохме разрешение от тук чрез нотариуса за това. Голямо тичане падна от наша страна за тази книга и отново се яви пречка най-неочаквано. Издателство бе на „Отшпит ипега1ге", 1959 г., 72 Дуепи йез СНатрз - Е1у5ее5-Рап5. Михаил Иванов, който бе в Париж и си бе създал общество се провъзгласи за Учител на Бялото Братство. Като разбира, че ще се издаде книгата „Учителят" се противопоставя на издаването като предлага пари на издателя да не я издава.
към текста >>

50. Михаил Иванов - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Стела издаде една книга за Михаил от 300 страници, която бе плод на едно религиозно съзнание.
Казах му да бъде дипломат и да не влиза в противоречие. Посъветвах го да стои настрана, а не да излиза на сцената и да се бори с известни сили, които съществуват в природата, защото накрая всеки сам бере своите плодове. Борис държа едно много хубаво поведение. Стела като видя, че Боян не пожела и не се съгласи да признаем Михаил за заместник на Учителя, то тогава тя нарече Боян лъжец. Тя си отиде, а за потвърждение на това нейно изказване Михаил мина през процес и през затвора. Стела издаде една книга за Михаил от 300 страници, която бе плод на едно религиозно съзнание. Не след дълго Михаил се опита да вземе образа на Учителя и се дегизира като Него. Не трябва да се хвърляме с ожесточение срещу човека Михаил, който играе ролята на актьор. Според Борис той играе ролята на клоун. Според мен той играе ролята на самосъзнанието. След време в негово лице хората ще видят най-голямата религиозна лъжа.
към текста >>

51. Край на първо действие - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

На този връх Учителят често извеждаше братството, където извършваше много магически операции чрез различни фигури при най-различните вериги души, с формули, молитви и песни се чертаеха в етера страниците на новата човешка история.
Само че тази тъмна ложа, в която има много интелигентни същества, то там е задачата в тази епоха, те да станат слуги на Доброто. И когато ние говорим за тях, ние не се насочваме да ги унищожим, ние напротив искаме да дойдат до туй положение, когато и те ще помагат за Делото на Учителя. Понеже се намираме вече пред прага на второто действие, ще направя един духовно-психологически анализ на един епизод, който се случи между мен и Михаил Иванов. През 1925 г. бяхме отишли на екскурзия цялото братство на връх Мусала. На този връх Учителят често извеждаше братството, където извършваше много магически операции чрез различни фигури при най-различните вериги души, с формули, молитви и песни се чертаеха в етера страниците на новата човешка история. Когато Той извършваше всичките тези неща, беше мълчалив, недостъпен и мъчно разбираем. В тези моменти Той беше величествен, чувствуваше се Неговата магическа мощ, неговата велика окултна ерудиция. Ще предам накратко този епизод, защото след Него Учителят лично на мен, а също и в 2-3 беседи изясни вътрешния му смисъл. Неудобно ми е да казвам повода на накипялото ми негодувание към Михаил Иванов, но фактът е, че ние влязохме във физическо стълкновение с него говори много. Физически бях по-силен от него, но се препънах и той падна върху мен, като ми нанесе един удар в главата точно върху центъра на вярата.
към текста >>

Разбира се, както се видя от предшествуващите страници, това беше една екзалтация, или както го наричат в древната традиция -събуждане на детето в човека, на невинността и онова висше целомъдрие към първата причина на Битието.
Няма такъв. И за това се сбихме. По-нататък ще изясня защо предавам този епизод, но сега само ще подчертая следното обстоятелство. Учителят, анализирайки този случай в 2-3 беседи изтълкува дълбоката символика - моето падане на земята. Това едностранчиво мое проявление през този голям период от няколко години, специално на моето емоционално съзнание, без да взема участие моят ум, разбира се беше свързано с плана, който Учителят ми начерта, именно прочистване на моето астрално тяло. Разбира се, както се видя от предшествуващите страници, това беше една екзалтация, или както го наричат в древната традиция -събуждане на детето в човека, на невинността и онова висше целомъдрие към първата причина на Битието. Настъпи момент, когато моят поглед не трябваше да бъде обърнат към Небето и Звездите, към Мистичния свят на слънчевите деви. Аз трябваше да обърна своя поглед към земния конкретен емпиричен свят, да направя връзка с мъжкия принцип, който е свързан непосредствено с моето интелектуално съзнание. Този магически момент настъпи именно тук горе на планината, особено след като бях вече завършил ролята си в първото действие на тази общопланетна драма. Учителят така нареждаше нещата, че аз трябваше да изляза вече от кръга на тези същества, в които преобладаваше емоционалното съзнание, с други думи казано - от света на женския принцип, който държи ключовете на вратите за мистичния свят, Красивия оазис на Изгрева, със своята поетична романтика, с хубавите звездни нощи, с онова поетично вдъхновение и съзерцание, към пулса на живота, трябваше да бъде заменен с аудиториите на университета, да скрия хубавата оптимистична усмивка и сложа мантията на онази сериозност, за да мога по този начин да завърша университета. Това положение се изрази чрез обстановката, като направих връзка с втората страна на малкия триъгълник, т. е.
към текста >>

52. Писмо на д-р Стефан Кадиев до Михаил Иванов 27.IV.1966 г. - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

2. Като разгръщам страниците отпреди 45 години, считам, че си постъпил правилно, като си потърсил късмета си в чужбина!
Жаргонът трябва да отговаря на хората, които си служат с езика! 1. Прости, че ти пиша на „ти" - дистанцията сама по себе си ще се определи. Засега другояче не мога! Пиша ти по „точки", защото имам много неща да кажа и трябва да се разделя на „глави". Естествено, ти пиши както ти е по-лесно, френски се разбира добре у нас и няма никаква трудност. 2. Като разгръщам страниците отпреди 45 години, считам, че си постъпил правилно, като си потърсил късмета си в чужбина! „Добрата фея винаги държи един жезъл за торбата на младежа, който е потеглил по широкия божи свят", казва може би не буквално някъде Агни йога. По сведения на един лекар, обиколил света, всякъде българите са си намерили работа, са се настанили и живеят добре, очевидно - имат жизнен капитал. Ако би останал при нас, най-много да беше станал катраник на Борисовци. 3. Увлечени в работата, ние не можахме да следим затова, което става с тебе. Сега, като прочетох, виждам как си говорил и как си постъпвал, считам, че добре сиработил\ Не може да се върши работа само като се медитира („като си гледаш пъпа" - моя, малко остра фраза).
към текста >>

53. Поточето на Ел Шадай - Теофана Савова

Из ден в ден природата ни отваря нови, интересни страници.
Поточето на Ел Шадай Май Ние не скучаем. Из ден в ден природата ни отваря нови, интересни страници. Ние четем и се удивляваме на нейната мъдрост. Днес Ел-Шадай, където гостуваме в планината, е по-интересен. С какво? - С новата песен, която се разнася от поточето, което минава там. Много пъти сме слушали тази песен и не веднъж сме прекарвали чудни дни край поточето?
към текста >>

Майсторски разтваря Учителя пред нас страниците
След това размести няколко камъчета, нареди ги в нов ред и речицата запя с нов тон. Запя нова песен на нов глас. Нюансирахме песента и ние. Желанието на Учителя е да бъдем активни, да се интересуваме от това, което той разкрива и от начина, по който го разкрива. Майсторски разтваря Учителя пред нас страниците на великата книга на природата!
към текста >>

54. 2. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ - Светозар Няголов ( -2013)

Това движение е една от най-светлите духовни страници от историята на българския народ.
Те проповядват общо братство и са против всякакви войни, насилие, смъртното наказание и робство. Някои от техните идеи не са приложени даже и в нашето културно общество. Богомилите са хора на Духа. „Богомилите това сме ние и както живеем общо на Изгрева, така сме живели и в тази минала епоха. Ако иска някой да се запознае с богомилите, да дойде и види нашия общ живот на Изгрева." (64) Богомилството е един голям опит на Бялото братство за насочване народите към нов, общ братски живот и то даде своите положителни резултати в цяла Европа. Това движение е една от най-светлите духовни страници от историята на българския народ. Историческият създател на учението е Боян Магът. Той е негов вдъхновител и главен ръководител, а поп Богомил е разпространител и проповедник. Боян Магът е вторият син на цар Симеон, който завършва Магнаурската школа в Цариград. След покръстването си той приема името Бениамин. Огорчен и отвратен от разплутия живот на висшето съсловие, той се отказва от престола и започва работа за повдигане съзнанието на народа.
към текста >>

55. 7.5 Георги Куртев - Светозар Няголов ( -2013)

Той написа много светли страници в сърцата и умовете на братята и сестрите със своя скромен, честен и всеотдаен живот.
Връща се назад в мъглата и скоро раницата попада под краката му. Той я взима и горещо благодари на Учителя за оказаната му навременна помощ. След свършване на войната и заминаването на Пеньо Киров Георги Куртев поема с любов неговия завет да ръководи работата на братството в Бургаския край. Благодарение на способностите си да организира, лекува и откликва на всеки вопъл на страдащите души той образува голямо братско общество в Айтоския край, в което всички задачи се решават с общи усилия. До деня на своето заминаване — 14 февруари 1961 година, брат Георги Куртев е най-уважаваният и обичан ръководител от братствата в България. Той написа много светли страници в сърцата и умовете на братята и сестрите със своя скромен, честен и всеотдаен живот.
към текста >>

56. УВОДНИ ДУМИ - Георги Томалевски (1897-1988)

България - страна в Балканския полуостров, споменавана в страниците на историята като място на страдания, на героизъм, земя, в която са живяли учениците на Орфей, а после и богомилите, които станаха причина дори за реформацията, земя, която прие с разтворени обятия просветителите и светите братя Константин Кирил философ и Методий и която през Средновековието е била съгласно свидетелството на писмените и други паметници средище на висока духовна култура, в последно време притежава едно учение - един драгоценен бисер, който за тези, които не разбират от скъпоценни камъни, още няма висока цена.
Макар, че в християнската доктрина се говори за благодат, за съвършенство на човешкото „аз" - монадата не се получава като незаслужен дар, а се придобива така, както детето научава буквите, за да стане господар на писмото, или както един музикант овладява своя инструмент, или изкуството да пее. Благодатта е нещо много по-дълбоко и обстойно, за което тук не ще говорим. Както начинаещият цигулар, пианист или какъвто и да е музикант не може да научи всички особености на музикалното изкуство заедно с всичките изисквания на избрания инструмент, така и тези, които тръгват съзнателно по нагорния и често каменлив път на себеусъвършенствуването, не могат сами да овладеят великото изкуство и имат нужда от учител. Много са пратениците на Небето, много са пътищата, посочени от тях, но истинският, безопасният, макар и стръмен път, покрит с остри кремъци, е пътят на Христа. Такова е схващането на западните окултисти, розенкройцери, антропософи, такова е мнението и на видния посветен в тайните знания френски мистик Седир, такова е и учението на учителя на Великото Братство Беинса Дуно – духовен учител, посетил България през втората половина на деветнадесетото столетие. България - страна в Балканския полуостров, споменавана в страниците на историята като място на страдания, на героизъм, земя, в която са живяли учениците на Орфей, а после и богомилите, които станаха причина дори за реформацията, земя, която прие с разтворени обятия просветителите и светите братя Константин Кирил философ и Методий и която през Средновековието е била съгласно свидетелството на писмените и други паметници средище на висока духовна култура, в последно време притежава едно учение - един драгоценен бисер, който за тези, които не разбират от скъпоценни камъни, още няма висока цена. Все още го отминават небрежно със съзнанието на онези неграмотни хора, които поглеждат само кориците на скъпа и рядка книга, неподозирайки богатото съдържание, което тя крие в своите страници. Вероятно като наследство от това древно минало тази страна стана удобна и плодоносна почва, за да се яви на нея един от духовните учители, чието слово е храна за всички люде по света, защото представя широко и езотерическо тълкуване на евангелското слово. Този учител по ред причини премина с търпеливо смирение своя живот и спести да покаже пред народа, в който живя, всичкото онова, което той носеше и можеше да му даде. Този учител, за когото са написани настоящите страници, ще назовем с неговото духовно име Беинса Дуно. Рожденото му име е Петър Константинов Дънов.
към текста >>

Все още го отминават небрежно със съзнанието на онези неграмотни хора, които поглеждат само кориците на скъпа и рядка книга, неподозирайки богатото съдържание, което тя крие в своите страници.
Благодатта е нещо много по-дълбоко и обстойно, за което тук не ще говорим. Както начинаещият цигулар, пианист или какъвто и да е музикант не може да научи всички особености на музикалното изкуство заедно с всичките изисквания на избрания инструмент, така и тези, които тръгват съзнателно по нагорния и често каменлив път на себеусъвършенствуването, не могат сами да овладеят великото изкуство и имат нужда от учител. Много са пратениците на Небето, много са пътищата, посочени от тях, но истинският, безопасният, макар и стръмен път, покрит с остри кремъци, е пътят на Христа. Такова е схващането на западните окултисти, розенкройцери, антропософи, такова е мнението и на видния посветен в тайните знания френски мистик Седир, такова е и учението на учителя на Великото Братство Беинса Дуно – духовен учител, посетил България през втората половина на деветнадесетото столетие. България - страна в Балканския полуостров, споменавана в страниците на историята като място на страдания, на героизъм, земя, в която са живяли учениците на Орфей, а после и богомилите, които станаха причина дори за реформацията, земя, която прие с разтворени обятия просветителите и светите братя Константин Кирил философ и Методий и която през Средновековието е била съгласно свидетелството на писмените и други паметници средище на висока духовна култура, в последно време притежава едно учение - един драгоценен бисер, който за тези, които не разбират от скъпоценни камъни, още няма висока цена. Все още го отминават небрежно със съзнанието на онези неграмотни хора, които поглеждат само кориците на скъпа и рядка книга, неподозирайки богатото съдържание, което тя крие в своите страници. Вероятно като наследство от това древно минало тази страна стана удобна и плодоносна почва, за да се яви на нея един от духовните учители, чието слово е храна за всички люде по света, защото представя широко и езотерическо тълкуване на евангелското слово. Този учител по ред причини премина с търпеливо смирение своя живот и спести да покаже пред народа, в който живя, всичкото онова, което той носеше и можеше да му даде. Този учител, за когото са написани настоящите страници, ще назовем с неговото духовно име Беинса Дуно. Рожденото му име е Петър Константинов Дънов. В София на улица „Опълченска" още съществува една малка, скромна къща, сега превърната в музей, поради обстоятелството, че в северната й част, отделена със стена, живя Георги Димитров - бележит деятел на международното работническо движение.
към текста >>

Този учител, за когото са написани настоящите страници, ще назовем с неговото духовно име Беинса Дуно.
Такова е схващането на западните окултисти, розенкройцери, антропософи, такова е мнението и на видния посветен в тайните знания френски мистик Седир, такова е и учението на учителя на Великото Братство Беинса Дуно – духовен учител, посетил България през втората половина на деветнадесетото столетие. България - страна в Балканския полуостров, споменавана в страниците на историята като място на страдания, на героизъм, земя, в която са живяли учениците на Орфей, а после и богомилите, които станаха причина дори за реформацията, земя, която прие с разтворени обятия просветителите и светите братя Константин Кирил философ и Методий и която през Средновековието е била съгласно свидетелството на писмените и други паметници средище на висока духовна култура, в последно време притежава едно учение - един драгоценен бисер, който за тези, които не разбират от скъпоценни камъни, още няма висока цена. Все още го отминават небрежно със съзнанието на онези неграмотни хора, които поглеждат само кориците на скъпа и рядка книга, неподозирайки богатото съдържание, което тя крие в своите страници. Вероятно като наследство от това древно минало тази страна стана удобна и плодоносна почва, за да се яви на нея един от духовните учители, чието слово е храна за всички люде по света, защото представя широко и езотерическо тълкуване на евангелското слово. Този учител по ред причини премина с търпеливо смирение своя живот и спести да покаже пред народа, в който живя, всичкото онова, което той носеше и можеше да му даде. Този учител, за когото са написани настоящите страници, ще назовем с неговото духовно име Беинса Дуно. Рожденото му име е Петър Константинов Дънов. В София на улица „Опълченска" още съществува една малка, скромна къща, сега превърната в музей, поради обстоятелството, че в северната й част, отделена със стена, живя Георги Димитров - бележит деятел на международното работническо движение. В нейния малък двор и градинка откъм южната й страна, винаги имаше една мека светлина, която ставаше по-блестяща, когато Учителят седеше наблизо до отворения прозорец - спретнат, изящен със сребърни коси и брада, с отмерени, понякога могъщи, а други път меки магнетични движения. Той говореше на хората, напълнили двора, които зимно време слушаха беседата, нагазили в дълбок сняг, без да чувствуват студ и някакво неудобство. Учителят не държеше речи, не наставляваше, не говореше това, което не трябва да се прави, не наричаше хората грешници и не търсеше от тях лицемерни и външно изразени покаяния, но пробуждаше заспалите от векове и хилядолетия души.
към текста >>

57. Родопското село Устово - Георги Томалевски (1897-1988)

Паралелно с мистичния дух този монах е повдигал и патриотичното чувство на младия Константин, заложено в страниците на „История славянобългарская", написана от другия светогорски монах, който става факел на нашето възраждане.
д-р Ников, си спомняше Константин Дъновски за своя някогашен първоучител монах. Той е бил светогорски таксидиотин, възпитан в духа на строгите канони на монасите от Света гора. Напускайки отшелническата си обител, не напразно се установява в Устово, за да се отдаде на просветна работа и да даде духовната насоченост на младия Константин. Този монах е имал според тогавашните мащаби значителна библиотека. Добитите от него напътствия и внушения, по всичко изглежда са били от решително значение за по-нататъшното развитие на Константин Дъновски. Паралелно с мистичния дух този монах е повдигал и патриотичното чувство на младия Константин, заложено в страниците на „История славянобългарская", написана от другия светогорски монах, който става факел на нашето възраждане. Не е ли правдоподобно да допуснем, че учителят монах на младия Константин Дъновски е бил непосредствен следовник на делото на Отец Паисий? След като завършва първоначалното си образование в родното си село, Константин Дъновски се отправя за Пловдив, където учи в тамошното гръцко училище. Въпреки че тогава гръцката култура и наука са се считали за ведущи, младият юноша търси корените2 на българската просвета и скоро след това се отзовава в Пазарджик, за да продължи учението си при известния по това време просветител Никифор х. Константинов Мудрон от гр. Елена, който преподавал „висши" знания на питомците си.
към текста >>

58. Отново в България - Георги Томалевски (1897-1988)

На една от страниците са изписани следните букви и една цифра: В.Щ.С.П.Р. н. Г.И.Х.С.Б. 15.А.Т.
Доколкото можем да бъдем осведомени, този момент Учителят е нарекъл ден на изпълнение обещанието Господне. За такъв момент от живота на различните учители се говори в езотерическата литература, а за най-великия и най-светлия от Божествените пратеници - Христос, религията на християнските народи сочи кръщаването на Исуса в река Йордан, когато не на събраните там люде, а само на Йоан пустинника, наречен Кръстител, се даде възможност да види Духа Господен във вид на гълъб и да чуе гласа, който извика: „Този е Моят Син възлюбен, в когото благоволих". Между забележителните дати на Учителя трябва да се отбележи и тази, когато той написа и издаде книгата „Заветът на цветните лъчи". Ние не знаем точно колко време е било потребно да излезе тази книга, но най-вероятното допускане е, че тя е започната след 7 март 1897 г. - годината на неговото посвещение. На една от страниците са изписани следните букви и една цифра: В.Щ.С.П.Р. н. Г.И.Х.С.Б. 15.А.Т. Това са първите букви на един текст, който трябва да се чете така: „Винаги ще съм предан роб на Господа Исуса Христа Син Божий. 15 август Търново". Може да се разчете по сигнатурата, написана на църковно-славянски, че препечатването е станало през 1912 г., но кога е излязло първото издание, не е известно. За тази книга можем да кажем следното: за нейното съставяне Учителят е работил дълго време върху текста на цялата Библия. Той не само проучва библейското слово, но търси и дълбокия скрит смисъл в него.
към текста >>

59. За словото на Учителя и за някои принципи на учението - Георги Томалевски (1897-1988)

Затова в следващите страници до края ще дадем в кратки резюмета места от неговото обширно животодайно Слово.
То е едно и също учение, пренесено в нашето време и изразено с езика на съвременността. Така си обясняваме и безпримерната скромност и привидната затвореност в себе си на един маг, който не изхаби нито една микроскопическа частица от мировата енергия за празни ефекти, тъй като той носи съзнание, че словото, което изгради и остави, е положено на същата основа, на която бе поставено то преди близо две хиляди години. Учението на Бялото Братство е толкова ново, колкото и старо. Щом е Божествено, то е старо, а щом още не е приложено в живота, то е ново. Всичко казано дотук за рода, за странния път на бащата на Учителя - родолюбивия възрожденски свещеник Константин Дъновски, както за детството, юношеството, образованието и пътя на Учителя Беинса Дуно до дните, когато Той откри окултната школа и по-късно, когато Той напусна земята, не е достатъчно, да се разбере неговото учение. Затова в следващите страници до края ще дадем в кратки резюмета места от неговото обширно животодайно Слово. Авторът на тази книга живее с надеждата, че онези от бъдещите четци, които ще я вземат в ръка, след като в душите им се е пробудила свещената духовна жажда, ще проумеят, че Учителят на Бялото Братство умее да говори и за най-великите и жизнени въпроси с най-голяма яснота и с онази простота, която е характерна за гениалните творци. С Учителя на Витоша край х. „Еделвайс“ (27.VIII. 1944 г.)
към текста >>

60. За живата природа - Георги Томалевски (1897-1988)

Страниците на човешката история са пълни с борби, които хората от памтивека водят за своето освобождение.
Ние отговаряме: За да си ти добре, трябва и другите да са добре. Хората не знаят - прави извод Учителят, - че приличат на съседи, които отглеждат градини. Щом водата в браздата на единия градинар тече, тя ще потече и в другата градина. Щом животът на твоя ближен не върви добре, и твоят живот не ще тръгне много добре, а още по-малко човек има основание да мисли, че животът му ще върви добре, ако сам той е причина за бедата на неговия ближен. Ако хората можеха да видят колко са свързани техните съдби, биха били крайно внимателни в своите постъпки. Страниците на човешката история са пълни с борби, които хората от памтивека водят за своето освобождение. Те не знаят обаче, че истинското освобождение идва само тогава, когато човек познае истината. Тя е единственият път към свободата. Всяка друга свобода вън от истината е едно ново робство. Ако в един град има обща инсталация за отопление или за осветление и ако някой неразумен гражданин от лошо чувство към своя съсед развали проводника за топлината или за електрическия ток, тогава и в неговия дом не ще има нито топлина, нито светлина. Както за невежия гражданин не е ясна тази връзка, така и за невежия в духовния живот не е ясна връзката между отделните люде и съдби.
към текста >>

61. Проблемът за здравето - Георги Томалевски (1897-1988)

Настоящите страници са написани за онези хора, независимо от кой слой на човешкото общество изхождат, за които зрението е нещо повече от елементарната оптика.
Ето защо лечебни концепции се изработват в зависимост от преживяни опитности не само от медицински работници, но и от неспециалисти - прости и учени люде, селяни или граждани, занаятчии или професори и дейци от всяка категория. С математика се занимават школувани математици, с атомистика - физици атомисти. С медицина обаче се занимават освен докторите още маса други хора от всякакви професии, от най-различни категории и образования и с най-разновидна култура. Интересно е това, че в много случаи лечителите са люде от народа, а не лекари професионалисти, те получават известност поради по-добрите си и по-многобройни успешни лекувания. С казаните тук думи ние в никакъв случай не омаловажаваме школната и официалната медицина, която особено в областта на хирургията прави чудеса, но такива примери ни учат, че за успешното боравене в тази чисто биологична област не е достатъчно да се владеят анатомията, физиологията, патологията и други съответни науки на медицинското лечителско изкуство, но и един непосредствен усет, такт, интуиция за проникване в жизнения ритъм на човека. Настоящите страници са написани за онези хора, независимо от кой слой на човешкото общество изхождат, за които зрението е нещо повече от елементарната оптика. Зрението, в което липсва радиарна мощ, не може да е ползотворно в проучването на биологичните проблеми. Зрение, което спира и застива при материалните станции на битието, не може да види вечно живото в живота и величието на космоса. Както премахването на смущенията в работата на една машина изисква познаването на строителните планове на механизма, така премахването на смущенията на един организъм изисква познаването на неговото устройство и функция. Ето защо всяка медицинска практика е във връзка с определена медицинска теория, както и със специфични концепции в тази област. Според Учителя човекът е едновременно и тяло, и душа.
към текста >>

В една от страниците на бележника на наш брат четем следните редове, които предаваме като илюстрация на един от учителевите методи за лекуване.
По него се изливаше уличната мълва, но днес всичко това, което беше материал за ирония и насмешка, се практикува масово. По-възрастните от учениците на Бялото Братство си спомнят, че когато Учителят извеждаше групи от своите хора на Витоша, тогава не се мяркаше дори турист по тази прекрасна лечебна планина. Сега тя се посещава масово и много от туристите вече пият гореща вода, която премахва умората, без вече това нещо да се счита за странна привичка на странни хора. Учителят Беинса Дуно е особено оригинален източник на психотерапевтични методи. Като изхожда от концепцията, че големият брой смущения имат началото си в духовния живот на индивида, той е дал изненадващо много разработки на този вид лечение. В една от страниците на бележника на наш брат четем следните редове, които предаваме като илюстрация на един от учителевите методи за лекуване. Като казваме „методи“, то не значи, че това е терапия, достъпна за всички. Такива Той е дал в много по-широки рамки, но тук, в приведените редове е описан един от случаите на лекуване, които Учителят прилагаше, когато намираше, че това е възможно и че „пациентът“ по ред причини заслужава това. През 1925 г. - пише в записките си наш брат - заболях от ангина пекторис. Както през 1922 г., когато никакви лечебни средства не ме освободиха от едно страшно главоболие, а помощта получих от Учителя, така и сега аз реших да прибегна към „последната инстанция“.
към текста >>

62. Откровенията в „Завета на цветните лъчи на светлината“ - Георги Томалевски (1897-1988)

От страниците на тази книга става ясно колко старателно и задълбочено Учителят е работил по текстовете на цялата Библия, като е проверявал достоверността на много от тях и ги е класифицирал така, че да станат подходящи и да бъдат включени в порядъка на цветните лъчи.
Откровенията в „Завета на цветните лъчи на светлината“ Има документи и белези, макар и достатъчно скрити зад забележителната скромност и въздържаност на Учителя, които отбелязват и разкриват важни моменти от духовната му дейност. Според учениците на Бялото Братство, които са следели по-внимателно делото на Учителя в многобройните му аспекти, посочва се годината 1897 като особено важен етап от земния му път. За тази година споменахме и на друго място, тъй като през нея година между другите съществено важни моменти от осъзнаването на своята духовна мисия Учителят е отпечатал макар и в ограничен брой книгата „Завета на цветните лъчи на светлината“. От страниците на тази книга става ясно колко старателно и задълбочено Учителят е работил по текстовете на цялата Библия, като е проверявал достоверността на много от тях и ги е класифицирал така, че да станат подходящи и да бъдат включени в порядъка на цветните лъчи. В словата на библейските пророци той е успял да види творческите импулси на битието, тъй като свещените писания не са друго освен словесна илюстрация на ритмичните тласъци в развитието на човека и на цялото, които Великият Универсален Дух дава на човешкия род. Така и Учителят, в своето духовно проникване в словото и живота, съзира великия процес, при който небитието се превръща в битие. Човечеството не познава по-сериозни и по-автентични документи за Христа от четирите Евангелия и по-късно от посланията на апостолите. От тези неголеми по обем съкровища се изгради макар и неприложената напълно поради вътрешното си величие култура, а заедно с нея и цивилизация на християнството. Както учениците на Христа преди близо двадесет века изнесоха с неземно вдъхновение образа на Христа, редно е учениците на Бялото Братство, вземайки поука от това, да изнесат, доколкото възможностите им позволяват, Словото на Учителя, който разгъна Христовото Слово в необозримо широки рамки, за да го направи съвременно знание за човека, природата и Бога.
към текста >>

63. Разговори с Учителя. Разговор девети - Георги Томалевски (1897-1988)

Всички тирани, които историята е отбелязала в страниците си, се явяват като носители на идеи за „ново човечество“, за някакъв „нов ред“ и за „окончателно оправяне на света“.
Нетърпеливите тълкуват по свой начин законите на природата, кастрят клоните от дървото на познанието, докато това дърво стане удобна гола върлина, удобна за тяхната размисъл. Лишените от търпение приличат на онези жени, които нищо не вършат, а само преустройват наредбата на своя дом. Те прехвърлят спалнята във всекидневната, всекидневната обявяват за хол, а за всекидневна определят кухнята, защото била удобна. Принудителният им „нов ред“ не внася в тоя дом никакъв нов живот, а само объркване и хаос. Търпеливият организира себе си, а нетърпеливият - обществото. Всички тирани, които историята е отбелязала в страниците си, се явяват като носители на идеи за „ново човечество“, за някакъв „нов ред“ и за „окончателно оправяне на света“. Срещнете ли човек, който никога не е признал, че е сгрешил, човек, който не се е вгледал в нито една черта на своя характер, а непрекъснато коригира човешкото общество, бягайте от него. Мрачният дух, когото Творецът изгони от небето, сега е приел формата на организатор и спасител на света. Той търси последователи, за да извърши своето мрачно дело, а истинският спасител на човешката душа никога не говори за обществото, никога не създаде организация, а каза: „Дойдох да прибера своите“, а на друго място казва: „Не вие Мене, но аз вас избрах“. Хората могат и бива да се сдружават, за да си помагат при извършването на ред неща от земен материален характер. Те могат да построят задружно голяма сграда, едно шосе, едно пристанище.
към текста >>

64. Внушението - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Той запрелиства няколко страници и вътре в тях откри някакъв дефект в печатането (листа беше прегънат).
Вътре имаше напечатано едно упражнение за пеене "Слушам". Аз тихо го изпях. Учителят каза: — Това упражнение не е хубаво да се пее, защото буквата Ш, в думата "Слушам", го прави материалистично. Учителят пожела да му дам томчето "Отворени форми". Той запрелиства няколко страници и вътре в тях откри някакъв дефект в печатането (листа беше прегънат). Той прати брат Христо да вземе друг екземпляр от брат Боев и да го донесе. Подари ми го и каза: — Ако ти кажат, че някой тон не е чист, ти ще им кажеш: "Вашите камертони не са точни, не са чисти! " И той събра пръстите си на дясната ръка, като издаде само показалеца и средния си пръст и с тях чукна по коляното си и ги приближих до ухото си, като че ли слушаше звученето.
към текста >>

Той запрелиства няколко страници и вътре в тях откри някакъв дефект в печатането (листа беше прегънат).
Вътре имаше напечатано едно упражнение за пеене "Слушам". Аз тихо го изпях. Учителят каза: — Това упражнение не е хубаво да се пее, защото буквата Ш, в думата "Слушам", го прави материалистично. Учителят пожела да му дам томчето "Отворени форми". Той запрелиства няколко страници и вътре в тях откри някакъв дефект в печатането (листа беше прегънат). Той прати брат Христо да вземе друг екземпляр от брат Боев и да го донесе. Подари ми го и каза: — Ако ти кажат, че някой тон не е чист, ти ще им кажеш: "Вашите камертони не са точни, не са чисти! " И той събра пръстите си на дясната ръка, като издаде само показалеца и средния си пръст и с тях чукна по коляното си и ги приближих до ухото си, като че ли слушаше звученето.
към текста >>

65. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

При транскрипцията от френски език фамилията му звучи като "Айванов" (или "Айвънхов" на английски), с което име може да бъде срещнат върху страниците на съвременни издания.
През 1937 г. той заминава за тази страна по поръчение на своя Учител и основава там най-мощния клон на ББ извън територията на България. Идеите му са почерпани от беседите на П. Дънов, като той се старае да доразвие някои от тях. При едно от пътуванията си на Изток, в Индия, получава духовното звание (титла) "омраам". При транскрипцията от френски език фамилията му звучи като "Айванов" (или "Айвънхов" на английски), с което име може да бъде срещнат върху страниците на съвременни издания. Понастоящем създаденото от него подразделение на ББ във Франция разполага с впечатляваща материална база: собствени издателства, ваканционно селище в Алпите, лагер в Париж. Тамошните членове на движението са хиляди. Техни представители (хор и членове на ръководството) гостуваха у нас през м. юли 1995 г. Хористите изнесоха запомнящ се концерт в зала "България" в столицата, изпълнявайки песните на П.
към текста >>

66. Божественият Принцип на ПРАВДАТА - Константин Златев

Отворете страниците на историята в миналото, взрете се в настоящето и ще видите, че безпра- вието винаги е било причина на всяко безредие.
Тъй постъпва и майката." - правда и справедливост на индивидуално, колективно и глобално равнище - за всеки човек, всяка общност от хора, всеки народ, всяка държава, за цялото човечество като групова общност на Разума В този ред на мисли Учителят П. Дънов подчертава: "За да има мир в която и да е държава, трябва да има Правда. Има ли безпра- вие, в нея ще настъпи безредие. Отворете страниците на историята в миналото, взрете се в настоящето и ще видите, че безпра- вието винаги е било причина на всяко безредие. Навсякъде законът е един и същ - щом има безправие, веднага ще се яви безредие. Правдата е, която определя отношенията между хората. Тя е, която разпределя Божиите блага - кръвта на живота - в общочовешкия организъм." В света царува Божията справедливост. Който я нарушава, поема върху себе си тежки последствия - той страда и се бори с противоречия на всяка крачка в живота.
към текста >>

67. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Обосновка за него откриваме и върху страниците на Библията: Бог сътворява първия човек именно като вегетарианец (Бит. 1:29)!
Когато връзката между клетките на тялото отслабва, едновременно отслабва и тялото. Любовта е вътрешна връзка между частите на Живота. Значи Любовта усилва и поддържа Живота." Нормалното функциониране на храносмилателната система на организма се отразява благотворно и върху останалите най- важни системи на човешкото тяло: "Храносмилането се отразява върху кръвообращението, кръвообращението се отразява върху дихателната система, дихателната система се отразява върху нервната система, а тя - върху мозъка, седалището на мисълта. Ако всички процеси се извършват правилно, и мисълта ще бъда права" (Учителят П. Дънов). Както вече бе отбелязано по-горе, според учението на ББ в основата на здравословното хранене лежи вегетарианството. Обосновка за него откриваме и върху страниците на Библията: Бог сътворява първия човек именно като вегетарианец (Бит. 1:29)! В същия дух е и препоръката на ап. Павел в Рим. 14:21. Следователно вегетарианството е в съгласие със Свещеното Писание на християните, независимо че християнските църкви от всички изповедания толерират ме- соядството. Църковните отклонения в това направление не бива да бъдат поставяни по-високо от недвусмислената Божия заповед:
към текста >>

68. I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС - Константин Златев

И, от друга страна, невидимото присъствие на Христос между нас след възнесението Му дава възможност Той да се изявява и чрез други проводници - освен онези, които познаваме от страниците на Библията.
Другояче ще говори днес Христос. Той ще проповядва преди всичко великата наука на Любовта и методите за нейното прилагане. Той ще проповядва пътя на ученичеството, братството и служението. Защото законът на еволюцията изисква днес това. " Изводът, който можем да направим от това твърдение на Учителя на ББ в България, е, че непреходността на Христовото благовестие, неговата непресъхваща, вечна актуалност се изразява във всяка епоха от човешката история по специфичен начин, съответстваща на тенденциите и социалните акценти на това време. И, от друга страна, невидимото присъствие на Христос между нас след възнесението Му дава възможност Той да се изявява и чрез други проводници - освен онези, които познаваме от страниците на Библията. Разбира се, в този случай от решаващо значение е обективността и точността на преценката относно реалността на Неговата изява. Понеже лъжехристосовци и всякакви самозванци е имало и има в изобилие, за което Той самият ни предупреждава (ср. Мат. 24 гл.). И ако сме напълно уверени, че и днес Христос ни говори и ни напътства по пътя на съвършенството, то следва да се отнесем с доверие към Неговото настоящо послание. Каквото е и учението на българския духовен Учител Петър Дънов, който казва: "За нас е важен днешният Христос, а не Този, Който е живял пред две хиляди години.
към текста >>

69. V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Независимо от строгите мерки, предприети от църковните отци за заличаване на всички следи от присъствието на идеята за прераждането в съзнанието на човечеството, те не са успели да го изтрият окончателно от страниците на свещената книга на християнството - Библията.
Убеждението, че прераждането е факт, неизменно съпътстващ пътя на човека през измеренията и владенията на Духа, е съществувало от най-дълбока древност. Всички велики източни религиозно- философски учения го съдържат иманентно в теоретичната си схема. По времето на проповедническата мисия на Иисус Христос в Палестина това убеждение е било неотделима част от мирогледа на Неговите съвременници. След утвърждаването на християнството сред цивилизования свят Църквата го е отстранила механично от своето канонично учение. Това е станало през IV век, на I и II вселенски събори (проведени съответно в Никея и Цариград през 325 и 381 г.). Независимо от строгите мерки, предприети от църковните отци за заличаване на всички следи от присъствието на идеята за прераждането в съзнанието на човечеството, те не са успели да го изтрият окончателно от страниците на свещената книга на християнството - Библията. Текстове, които недвусмислено говорят за прераждането като мирогледен елемент на границата между старозаветната и новозаветната ера, са, например: Матей 11:12-15; Лука 9:18-20; Йоан 9:1-3 и др. Класическото християнско богословие не е в състояние да обясни един очевиден факт - неравенството между хората. След като Бог е въплъщение на върховната справедливост, след като всички хора са Негови деца и Той ги обича еднакво (нали Христос казва, че слънцето грее еднакво и за праведници, и за грешници?!), как да приемем обстоятелството, че всички сме различни?!? Че всички се раждаме при различни условия, при това - някои се раждат инвалиди, слепи, сакати, тежко или неизлечимо болни и пр., и пр. Може ли един вселюбящ и всесправедлив Родител да допусне това, ако действително всичките Му деца са еднакво скъпи за Него?!?
към текста >>

70. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

Синод не остава длъжен на хвърлената ръкавица и реагира с поредица от четири статии върху страниците на своя официоз "Църковен вестник" ("Църковен вестник", бр.
Формулировката на Архиерейския събор е подложена на анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга "Учението на Учителя Дънов" (Й. Истинолюбиви - също литературен псевдоним, 1922). Решението на архиереите е характеризирано като незаконно от автора с аргумента, че те нямат право да говорят от името на П. Дънов. Т. е. те не са в състояние да го обявят за самоотлъчил се, понеже това е акт на свободната воля на всеки човек, на неговото нравствено и религиозно самоопределение. Св. Синод не остава длъжен на хвърлената ръкавица и реагира с поредица от четири статии върху страниците на своя официоз "Църковен вестник" ("Църковен вестник", бр. 22, 23, 1922). Симптоматично е, че писанията са анонимни и прокарват тезата, че БПЦ не може да отлъчи някого, тъй като уважава свободата на съвестта, но по този начин го "белязва", за да предпази хората от "заблудата". Заслужава да се отбележи, че Архиерейският събор определя и специална формула, която да послужи на енорийските свещеници да получат признание от заподозрените си миряни, че не са последователи на Петър Дънов (ср. "Църковен вестник", бр. 33, 1922).
към текста >>

Ето кратък обобщителен преглед на неговите разсъждения, намерили място върху страниците на сп.
"Философски преглед", 1931, кн. II). Разработката му се влива в мътния поток на отрицание, залял Учителя П. Дънов и ББ в онази епоха. Но с течение на времето настъпва радикална промяна в отношението на Д. Михалчев и според достоверни източници към края на живота си той възприел искрено идеите на Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед. Ето кратък обобщителен преглед на неговите разсъждения, намерили място върху страниците на сп. "Философски преглед". В самото начало на своята критична студия (значителният обем на текста ни дава основание да го дефинираме по този начин) Д. Михалчев назовава духовното общество "Бяло братство" "особено мистично движение" и се опитва да обясни неговото възникване и възход със ситуацията в България след Първата световно война: "...Войните и необикновено големите нещастия, които ги съпроводиха, раздрусаха душите на хиляди люде и семейства и създадоха благоприятна почва за разширението на окултизма и мистиката." По- нататък той добавя, че в редиците на ББ са намерили своята духовна среда значителен брой "интелигентни хора: адвокати, писатели, философи, естественици, гимназиални учители, видни офицери, лица от най-разнообразен калибър". Д. Михалчев се спира и на публикацията на друг виден философ от онова време - Ангел Томов, посветена на същата тема (анализа на А. Томов ще разгледаме по-късно) и публикувана в същото философско издание.
към текста >>

71. XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА - Константин Златев

- десятък (според традицията, обоснована на страниците на Стария Завет в Библията) - изцяло върху доброволни начала, без организирано събиране на средства;
редица повторни издания. Това са преди всичко беседи и лекции на Учителя П. Дънов, а по-малко - коментари, тематични сборници, разработки и спомени от членове на Братството. Финансирането на дейността на ББ у нас се извършва по следните основни канали: - дарения от членове на ББ в страната и от хора, външни за ББ, но имащи положително отношение към дейността му; - десятък (според традицията, обоснована на страниците на Стария Завет в Библията) - изцяло върху доброволни начала, без организирано събиране на средства; - дарения от чужбина - най-вече от задгранични структури на ББ, изградени повече или по-малко с участието на български бели братя и сестри. * * * След кончината ("заминаването" от този свят - както се изразяват членовете на земното ББ) на всеки духовен Учител в създадената от него духовна общност започват да протичат два негативни, разрушителни процеса: 1) догматизация на предаденото от него учение (закостеняване, съсухряне, "втвърдяване" на живото Слово, ограничаването му в рамки, удобни за възприемане и интерпретиране от масата средно и ниско еволюирали индивидуалности в тази духовна общност); никой велик духовен Учител, слизайки в плът на Земята, не си е поставял за цел да поставя началото на религия; единствената му задача е била да предаде Божественото учение в най-актуалната за историческия и космически момент редакция; несъвършенството на човешкото мислене и обичайната тенденция да вървим по пътя на най-малкото съпротивление свиват необятното Слово Божие до мащабите на религиозна система със своя вероизповедна, нравствена и култова основа - това е клетка (може би луксозна, но все пак клетка), в която предпочитат да пребивават огромното мнозинство от вярващите в Бога хора; 2) стремеж за обожествяване на личността му (както се е случило с Рама, Кришна, Буда, Христос, Заратустра и много други, включително и с Учителя Петър Дънов - ср. I том от поредицата "Изгревът на Бялото братство", под редакцията на Вергилий Кръстев); никой от изброените по-горе титани на Духа, както и впрочем всеки истински Пратеник на Небето, не си е поставял подобна цел в своята земна изява; те са се възприемали единствено като достойни, ала скромни пълномощници на Висшата Сила във Вселената; както и в първия случай, техните последователи, търсейки опора за своята духовна немощ, се стремят да възвеличат до възможния връх своите водачи и наставници, за да подчертаят неповторимостта на съответната редакция на Божествената Истина, предадена чрез тях, както и да се откроят измежду всички останали, познали Бога по свой собствен, различен и специфичен начин. Описаните тук два негативни (понякога до степен на разрушителност) процеса понастоящем в някаква степен протичат и в съвременното Духовно общество "Бяло братство" в България.
към текста >>

На американския континент, в Канада, органът на Канадското астрологическо общество "The Torch" публикува на страниците си следния коментар за беседата на Учителя П.
Освен на Острова П. Пампоров пребивава и във Франция, Германия, Италия, Швеция, Полша, Чехословакия и Латвия и навсякъде изнася лекции в духа на Новото учение. 1931 г. бележи ново увеличаване броя на преведените и издадени зад граница беседи на Учителя П. Дънов. Продължава да нараства и броят на групите в чужбина, които редовно изучават неговото Слово. На американския континент, в Канада, органът на Канадското астрологическо общество "The Torch" публикува на страниците си следния коментар за беседата на Учителя П. Дънов "Великият закон": "По своите достойнства тази малка книжка няма равна на себе си в цялата американска ораторска литература. Авторът е проникнал дълбоко в работата на духовната алхимия на Вселената, показвайки как всяка добродетел спомага за изграждане на индивидуалното и общото благо на човечеството." През този период от време в Латвия излиза от печат книгата "Три основи жизни", в която са поместени три беседи от българския духовен Учител. В Югославия пък Живоин Костич издава книга, препоръчваща вегетарианството като начин на хранене, като в нея отделя особено внимание на нашето движение ББ в качеството му на проводник и реализатор на тази идея. В Япония сп.
към текста >>

72. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

„Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат, и то скоро в Новия век, който приближава, да отбележи нови страници по лицето на земята.“ Настъпва мигът на истината в историята на земното човечество.
Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните ликове (курсивът мой – К.З.). Когато встъпих, да ви взема под своя охрана, аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде, догде ви изведа в безопасно място. Аз знаех колко препятствия, колко несполуки щяха да ме срещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят Дух не отстъпи своето намерение. Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и аз встъпих напред, да ви взема под моята върховна охрана.“ Духовният Учител Беинса Дуно – едно велико Същество, завършило отдавна своята земна еволюция и обладаващо цялата висота на съвършенството – от най-древни времена е свързан с историческото и духовно развитие на българите, в частност, и на световното славянство, като цяло. Бие дванадесетият час в еволюционния път на планетата Земя! „Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат, и то скоро в Новия век, който приближава, да отбележи нови страници по лицето на земята.“ Настъпва мигът на истината в историята на земното човечество. Хората или ще приемат Новото и ще го въплътят в живота си, или ще заплатят прескъпа цена за непослушанието си спрямо повеленията на Космоса. „Затова желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове (курсивът мой – К.З.), за които безбройни жертви и страдания (курсивът мой – К.З.) бяха нужни да принесете, догде да се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит (курсивът мой – К.З.), за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му.“ Тук Учителят П. Дънов говори за кармичните разплащания на българския народ в течение на историческото му развитие и конкретно за петвековното турско робство. И все пак нищо не е загубено! Най-важното все още предстои.
към текста >>

След приключването на набора и разпределянето му по страници обаче Петър Дънов наредил Възванието да не се отпечатва, наборът да се разпилее, а шпалтите (листовете с отпечатъка на набрания текст) да бъдат предадени на най-близките му сподвижници.
Според разказите на съвременници и очевидци първоначално Учителят П. Дънов имал идеята този Призив да бъде изпратен в Народното събрание, за да бъде прочетен пред депутатите. Впоследствие, по неизвестни за нас причини, той се отказал от това си намерение. Неговите последователи настоявали Възванието да бъде отпечатано, за да го съхранят и използват при необходимост. Текстът бил даден в печатница и набран на печатарска машина. След приключването на набора и разпределянето му по страници обаче Петър Дънов наредил Възванието да не се отпечатва, наборът да се разпилее, а шпалтите (листовете с отпечатъка на набрания текст) да бъдат предадени на най-близките му сподвижници. Такъв отпечатък получил един от първите ученици на българския духовен Учител – Пеньо Киров от Бургас. Той го преписал в тетрадка, от която по-късно направил препис и друг последовател на Учителя – Минчо Сотиров, чийто текст е използван и в настоящата разработка. Установено е, че именно този текст е най-близък до оригинала. Немаловажна е и оценката на самия Учител Беинса Дуно за разглежданото Възвание, разкрита от него в писмо до един от учениците му: „Напоследък Небето е било една стълба, по която Ангелите Божии са слизали да ми донесат благите вести отгоре на Господа“ (из писмо, датирано 08.10.1898 г., гр. Варна; нека отбележим, че датата на писмото съвпада с тази на която Възванието е представено пред аудиторията в читалище „Светлина“, гр.
към текста >>

73. III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА - Константин Златев

Но някои от Божествените истини, намерили място върху неговите страници, надхвърлят границите на старозаветната епоха и докосват Вечността: „Не всичко писано в Стария Завет е валидно за всички времена и епохи.
Може ли някой да изброи свещените книги на човечеството? Колко непреходна, Божествена мъдрост блика от всеки ред на тези вечни Писания, колко красота на израза и неизбродими дълбини на духовното извисяване предлага безвъзмездно всяка от тях! Ала Учителят на ББ в България избра измежду всички тях именно Библията: „Ние не притежаваме друга книга като Библията. На мнозина тя може да изглежда разхвърляна, съставена без определена система и безсмислена, но там се съдържат велики истини, които като възприемем, ще се възстанови хармонията в света.“ Непреходната стойност на библейското Слово обуславя и вечната младост на тази Книга на книгите (ако използваме характерната за староеврейския език превъзходна степен на сравнение). Ако Старият Завет бе съвършен, не би имало нужда от Нов. Но някои от Божествените истини, намерили място върху неговите страници, надхвърлят границите на старозаветната епоха и докосват Вечността: „Не всичко писано в Стария Завет е валидно за всички времена и епохи. В него обаче има истини, които са надживели времето си, вследствие на което, когато и да се четат или казват, те имат своята цена и своето значение. Те са валидни за всички времена и епохи, за всички хора и народи.“ Тези истини са именно най-ценното в Библията, най-скъпоценният бисер на Божието Слово. За една от тях говори и Учителят П. Дънов в своя съборна беседа от сборника „Отвън и отвътре“: „Кое е най-важното, което намерихте в Библията?
към текста >>

Има един особено ценен библейски бисер, който не бихме успели да открием по страниците на Божието Слово, а само между редовете му.
Като четеш Неговите светли и възвишени слова, намираш, че Той е говорил само през светли, слънчеви дни. Затова именно словото на Христа наричаме слово на деня, т.е. на светлината. Следователно четете свещените книги, Евангелието, за да се свържете с Христа, носителя на Любовта. Без Любов нищо не се постига.“ Има един особено ценен библейски бисер, който не бихме успели да открием по страниците на Божието Слово, а само между редовете му. Той представлява по своята същност синтез на величавата Мъдрост, вложена в Божието послание към нас: „Изпитвайте Писанията, изпитвайте тази свещена Книга! “ Какво е Писанието? – Туй са опитности. Изпитвайте пророците, апостолите, светиите, мъчениците, верующите; изпитвайте какво са казали и писали те, какъв е бил техният живот… „Изпитвайте Писанията, защото в тях има живот! “ В тия Писания има една велика философия, чрез която можем да пресъздадем своя живот съобразно законите, които сега съществуват вътре във Вселената.
към текста >>

И когато разгръщаме страниците на тази вечна Книга, наречена Библия, нека не забравяме, че тя е свещена не само за последователите на Спасителя, зовящи се „християни“, но и за всички онези, чието самосъзнание и жизнено самоопределение ги причислява към великата общност на Всемирното Бяло Братство.
А сега Божественото учение идва от Господа чисто.“ Разсъжденията на Учителя Петър Дънов ни подтикват да си зададем въпросите: Каква роля играе Библията в живота на всекиго от нас? Е ли тя настолна книга за белите братя и сестри? Проникнали ли сме в достатъчна степен в дълбините на нейното съдържание, в смисъла на посланието ў? Отговорите на тези въпроси несъмнено кореспондират пряко както с равнището на нашето собствено духовно развитие, така и с мащабите на нашата преданост към святото Дело на духовния Учител, когото сме избрали да следваме като Небесен Водач в пътя ни към Бога – Автора на Библията. И когато разгръщаме страниците на тази вечна Книга, наречена Библия, нека не забравяме, че тя е свещена не само за последователите на Спасителя, зовящи се „християни“, но и за всички онези, чието самосъзнание и жизнено самоопределение ги причислява към великата общност на Всемирното Бяло Братство.
към текста >>

74. VI. ИКОНОМИКА И ДУХОВНОСТ - Константин Златев

Отворете страниците на историята в миналото, взрете си в настоящето и ще видите, че безправието винаги е било причина на всяко безредие.
Ето и едно важно следствие от третия принцип: Правда и справедливост на индивидуално, колективно и глобално равнище – за всеки човек, всяка общност от хора, всеки народ, всяка държава, за цялото човечество като групова общност на Разума. Учителят П. Дънов обяснява същността и действието на това следствие с думите: „За да има мир в която и да е държава, трябва да има Правда. Има ли безправие, в нея ще настъпи безредие. Отворете страниците на историята в миналото, взрете си в настоящето и ще видите, че безправието винаги е било причина на всяко безредие. Навсякъде законът е един и същ – щом има безправие, веднага ще се яви безредие. Правдата е, която определя отношенията между хората. Тя е, която разпределя Божиите блага – кръвта на живота – в общочовешкия организъм.“ Глобализирането на правдата и справедливостта до мащабите на цялото човечество е задължително условие за встъпването в чертозите на Новата Култура на Любовта. Естествено, това е продължителен и труден за довеждане докрай процес, но като съдържание той напълно отговаря на повика на Новото време.
към текста >>

75. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

В своето дълбоко мистично съчинение „Заветът на цветните лъчи на светлината“ (написано и публикувано през 1912 г.), събрало върху страниците си най-съкровените стихове от Библията, вдъхновени пряко от Божия Дух, българският Учител на Любовта е отделил раздел на т.нар.
Ако не знаете как да сгъстявате и как да възприемате светлината, не може да сте нито много умен, нито здрав, нито благороден.“ Пълноценното усвояване и използване на даровете на светлината води ученика към жадувания бряг на духовната свобода: „Обичай светлината и свободен бъди! “ Специално внимание в своята теоретична концепция Учителят П. Дънов обръща на бялата светлина. Божественото учение свидетелства, че тя е символ на Христос, на Христовото присъствие и Свръхсъзнание. В своето дълбоко мистично съчинение „Заветът на цветните лъчи на светлината“ (написано и публикувано през 1912 г.), събрало върху страниците си най-съкровените стихове от Библията, вдъхновени пряко от Божия Дух, българският Учител на Любовта е отделил раздел на т.нар. от него „Диамантовите бели лъчи“. Те са знакът и връзката с Христовия Дух (с. 40-47). Основавайки се на това познание-откровение, той разкрива завесата пред едно от най-великите постижения по пътя на окултното ученичество: „Когато ученикът се потопи в Бялата Светлина, той познава своя Учител. Учителят му говори от полето на Бялата Светлина.“ Гаранция за проявата на бялата светлина е служението на Доброто от страна на ученика. В този случай тя изпъква пред съзнанието му като жива същност, надарена с разум и Божествена Мъдрост: „Когато ученикът мисли за Доброто, в неговия ум се явява една мека бяла светлина – живо Същество, с което той може да се разговаря и да научи много нещо.“
към текста >>

76. Исторически предпоставки за идването на Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

След толкова светли страници на вяра и надежда сега се вижда разпънат на кръст от вероломните съюзници.
И когато румънската армия наближава София, България капитулира и иска примирие. Македония и Западна Тракия остават в Гърция, Турция си връща Одрин и Източна Тракия - и всичко, което България беше извоювала с огромни жертви, й бе отнето. Не само това, но в oтново иззетите земи Румъния, Гърция и Сърбия подлагат на унищожение българите, които панически бягат да се спасят в малка България. Страната трябва да изхрани десетки хиляди бежанци от новозавзетите земи от Сърбия, Турция, Гърция и Румъния. Българският народ е онеправдан, разорен, изгубил всяка вяра и надежда за по-добро бъдеще, изправен пред материална и морална разруха. След толкова светли страници на вяра и надежда сега се вижда разпънат на кръст от вероломните съюзници. Той е на прага на отчаянието. Ето какво казва Учителят за страданието: „Страданията — това са законите, чрез които Господ действа за нашето развитие.“[4] „Страданията са признак на Любовта Божия, и нека всинца да носим този кръст. Затуй и на целокупния български народ, като душа, Господ му даде тия страдания, да усвои тия две велики качества — дълготърпението и благосклонността. “
към текста >>

77. Спомени за бате Крум от Сьома Левин - Крум Въжаров (1908- 1991)

Спомените от детството в нея са книга, в която липсват страници.
Спомени за бате Крум от Сьома Левин Понякога ме молят да си припомня нещо от миналото. Понякога - от най-далечното. И аз, уж човек с изрядна памет, изведнъж почвам трескаво да разлиствам в ума си някакви откъслеци от неопределени периоди на живота си и да си призная, не ми се удава... След много подобни случаи аз почвам да гледам на всичко това като на някаква стара библиотека. Спомените от детството в нея са книга, в която липсват страници. Нещо се е отпечатало завинаги, а от други неща - нито ред... Пък и на останалите страници не всичко в нея е тъй важно. Но има такива спомени, без които моето „днес“ би било съвсем друго. Един от тях са нашите пътувания в България и по-точно - прекарването и екскурзиите на Рила. В лагера на бате Крум аз попаднах едва 10-годишен. Сам по себе си лагерът не ме изненада особено - такива походи в детството ми с моите родители и сестра ми бяха нещо обичайно за мене - и обичайно, и всички правила, които са неизбежни при такъв живот.
към текста >>

Нещо се е отпечатало завинаги, а от други неща - нито ред... Пък и на останалите страници не всичко в нея е тъй важно.
Понякога ме молят да си припомня нещо от миналото. Понякога - от най-далечното. И аз, уж човек с изрядна памет, изведнъж почвам трескаво да разлиствам в ума си някакви откъслеци от неопределени периоди на живота си и да си призная, не ми се удава... След много подобни случаи аз почвам да гледам на всичко това като на някаква стара библиотека. Спомените от детството в нея са книга, в която липсват страници. Нещо се е отпечатало завинаги, а от други неща - нито ред... Пък и на останалите страници не всичко в нея е тъй важно. Но има такива спомени, без които моето „днес“ би било съвсем друго. Един от тях са нашите пътувания в България и по-точно - прекарването и екскурзиите на Рила. В лагера на бате Крум аз попаднах едва 10-годишен. Сам по себе си лагерът не ме изненада особено - такива походи в детството ми с моите родители и сестра ми бяха нещо обичайно за мене - и обичайно, и всички правила, които са неизбежни при такъв живот. Но ако се постарая да оставя настрана всичко познато, обичайно и не особено значително в лагера всеки ден, аз бих се спрял ето на какво.
към текста >>

78. Лалка Кръстева - Крум Въжаров (1908- 1991)

Тя написва над 10 000 страници от неиздаденото Слово на Учителя - абсолютно безкористно, от любов към Учителя и делото му.
Поради забраната след 9 септември 1944 г. се наложило оригиналите да се пазят на скрити места, където не е имало много добри условия за съхранението им. Наличните машинописни копия на беседите се четели много трудно и се налагало да се преписват наново, за да се запазят за бъдещите поколения. Лалка се заема с тази трудна задача. Сутрин рано тя ставаше в 3 ч., слагаше една възглавница под пишещата машина, за да не се чува шумът, и преписваше неиздаваните беседи. Тя написва над 10 000 страници от неиздаденото Слово на Учителя - абсолютно безкористно, от любов към Учителя и делото му. Лалка изцяло беше посветила живота си на това - денонощно работеше, контактуваше с много малко хора. За да отвори вратата, трябваше да звъниш със специален договорен сигнал. Питала съм Лалка: „Когато препишеш беседите, сверяваш ли ги с оригинала? “ Тя ми отговори: „За съжаление не съм имала физическата възможност за това.“ Лалка беше художник и за да може да се свърши тази огромна работа, даваше голяма част от парите си някои беседи да бъдат преписани от професионални машинописци срещу заплащане и в пълна тайна, разбира се. Тъй като много хора от Братството искали да четат и неиздаваното Слово, Елена Андреева и Лалка решават да издават „Мисли за всеки ден“ от неиздаваното Слово.
към текста >>

79. Произведения на Николай Райнов - Николай Райнов

– „Една вечер у Перикла (Страници от художествено-културния живот на Древна Елада)“, изд.
– „Книга на загадките. Притчи и сказания“, библиотека за самообразование1928 г. – „Човекът и образът му“1928 г. – „Малък художествен речник (Живопис, архитектура, скулптура, графика)“, изд. „Отец Паисий“, Пловдив1929 г. – „Една вечер у Перикла (Страници от художествено-културния живот на Древна Елада)“, изд. „Акация“ (София), четиво „Родна книга“, №21929 г. – „Великият цар Симеон Велики и неговото дело“, изд. „Акация“ (София), четиво „Родна книга“, №41930 г. – „Синдбад морякът“ (арабска приказка, преразказ), изд. „Хемус“, преиздадена 1943 г.1930 г.
към текста >>

Страници из летописите на света“ („Пълно събрание на съчиненията“) в 3 тома, изд. „Ст.
– „Алмазите на Изток“ (приказки, преразказ), изд. „Ст. Атанасов“1934 г. – „Торба приказки за русалки, самодиви, царе, царски синове“ (приказки, преразказ), изд. „Ст. Атанасов“1938 г. – „Богомилски легенди. Страници из летописите на света“ („Пълно събрание на съчиненията“) в 3 тома, изд. „Ст. Атанасов“1938 г. – „Книга за доброто и злото. Четива за лични и граждански добродетели“, изд. „Ст. Атанасов“1939 г. – „Пълно събрание на съчиненията“, изд.
към текста >>

– „Една вечер у Перикла (Страници от художествено-културния живот на Древна Елада) “, изд.
– „Книга на загадките. Притчи и сказания“, библиотека за самообразование1928 г. – „Човекът и образът му“1928 г. – „Малък художествен речник (Живопис, архитектура, скулптура, графика) “, изд. „Отец Паисий“, Пловдив1929 г. – „Една вечер у Перикла (Страници от художествено-културния живот на Древна Елада) “, изд. „Акация“ (София), четиво „Родна книга“, №21929 г. – „Великият цар Симеон Велики и неговото дело“, изд. „Акация“ (София), четиво „Родна книга“, №41930 г. – „Синдбад морякът“ (арабска приказка, преразказ), изд. „Хемус“, преиздадена 1943 г.1930 г.
към текста >>

Страници из летописите на света“ („Пълно събрание на съчиненията“) в 3 тома, изд. „Ст.
– „Алмазите на Изток“ (приказки, преразказ), изд. „Ст. Атанасов“1934 г. – „Торба приказки за русалки, самодиви, царе, царски синове“ (приказки, преразказ), изд. „Ст. Атанасов“1938 г. – „Богомилски легенди. Страници из летописите на света“ („Пълно събрание на съчиненията“) в 3 тома, изд. „Ст. Атанасов“1938 г. – „Книга за доброто и злото. Четива за лични и граждански добродетели“, изд. „Ст. Атанасов“1939 г. – „Пълно събрание на съчиненията“, изд.
към текста >>

80. Жрец на Озириса - Николай Райнов

И достъпни му станаха словата, писани върху страници от камък с позлатен резец — и спазени в кивота на светилището.
И мъдростта му назря, ръката му закрепна, а сърцето му като сребърно огледало отразяваше в образи, картини и ликове страданията на цял свят. И когато стана Моисей на тридесет годин, той мина огнения сън на Трите Деня — и лежа, затворен в саркофаг, додето Посветените пееха седемтях избрани химна на Озириса, Владетеля на Небе и Земя. И стана Моисей жрец и тайноведец. И просия духът му в сила и познание, за да възприеме подкрепата на Силите и на Онези невидими Мъже, които надаряват достойния с всички духовни могъщества, за да води народите, по Божия път. Моисей узна всичко, що можете да узнае човек в плът, хилядократно прероден и дал обет да служи на Всеобщото Благо и да забрави себе си. И достъпни му станаха словата, писани върху страници от камък с позлатен резец — и спазени в кивота на светилището. И затулените в мрака на пирамидите железни слова проумя: — словата на Сфинкса, за Светлината Озирисова и за Тайните на богинята Изида. И укрепиха се очите му, като очи на орел, а мъдростта му стана мъдрост на змия. И възсия в познание и дела Моисей над цял Египет, както Слънце възсиява над пустинята. И силен бе в пророчество и видение. Та ето — яви се Бог Моисею в слава и блясък — и каза му да изведе Израиля из Египет.
към текста >>

81. Видение на Ездра - Николай Райнов

Десет седалища има Денят, но горко на тези, които дирят седалище в онези дни!“ „…Ето ви нова личба, братя мои, че иде Денят — Сетният Ден: през вечния покров на нещата Съдбата ще разгърне книга от снежночист пергамент — и върху белите страници ще впише всеки по една мисъл.
И към Земята ще наведат в смирение поглед — дано видят в Земята личба, — но пламъци ще изригне Земята — и ще ослепи погледа им. А обърнат ли се настрана, ще видят край себе си тъмната сянка на Смъртта. И ще проронят с безсилен стон устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще потърсят седалище най-сетне във Венеца. Но венец ще стане цялото Небе над тях — огромен кървав венец от многозъби пламъци — и над тях ще стане горещо, като в пещ, — и над главите им ще пламне целият въздух, а под тях Земята ще блъвне силни огньове, за да се слее Небе със Земя в кървав огнен Брак. И те ще се разтреперят — и с ридание ще изхълцат устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Десет седалища има Денят: Царство, Основание, Величие, Тържество, Великолепие, Съд, Милост, Ум, Мъдрост, Венец. Десет седалища има Денят, но горко на тези, които дирят седалище в онези дни!“ „…Ето ви нова личба, братя мои, че иде Денят — Сетният Ден: през вечния покров на нещата Съдбата ще разгърне книга от снежночист пергамент — и върху белите страници ще впише всеки по една мисъл. И тази мисъл трябва да обгръща копнежите на целия му живот — и да набелязва до един греховете на душата му. И мисъл с мисъл не трябва да се схожда! Защото на изкласила нива ще се уподоби тогава светът. Наистина, светът ще бъде изкласила нива. И нощта е близо, братя мои. Иде Денят — Сетният Ден! Не Ден на Гняв — а ден на Тържество и Правда.
към текста >>

82. Път на звездите - Николай Райнов

Разтвориха стари книги от пергамент с подвързия от ковано отколешно сребро и мед, разгънаха страници от загадки, изписани със знакове на древни маги — и мъчеха се да налучат името на родилия се под знака на новата звезда.
Те знаеха, че звездите знаят повече от тях. Знаеха, че всичко, що се случва на земята едно по едно, в света на звездите си постоянно стои едно до друго — и че звездната мъдрост го показва на ония люде, които могат да четат светлите й писмена. И ето — една нощ всички забелязаха на небето нова звезда, — голяма, ярка, искряща — и блясъкът й затъмняваше блясъка на вси останали. Тя бе червена като вино и едра като слънце. И замислиха се всички звездобройци какво ли ще да предрича звездата. Разтвориха стари книги от пергамент с подвързия от ковано отколешно сребро и мед, разгънаха страници от загадки, изписани със знакове на древни маги — и мъчеха се да налучат името на родилия се под знака на новата звезда. Но — всичко бе напразно. Звездата не бе виждана от никого други път — и никой не бе писал за нея, та мъдростта на магите я не познаваше. Само един Балтазар, най-млад от магите-звездобройци, разкри папирусна книжка, пренесена от земя, потънала отколе под морето — малка книжка, изписана с чудновати писмена, които се извиваха като съскащи змии. И разтълми Балтазар загадките на писмото — и разкри тайната на звездата. И сбра магите.
към текста >>

83. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

В този роман се описваше надълго и нашироко, и то много надълго в близо 1000 страници, преражданията на няколко души, които в различните свои прераждания контактуват и продължават тази връзка.
Викам, донеси, и тя я донесе. Тази книга на Толстой беше подготовка да приема Бог. Няма да казвам как, но има една глава „Бог“, в която идеята за Бог се приема някак си отвлечено, В смисъл, че всичко съществуващо се стреми нагоре, към нещо по-високо, нещо велико, съвършено и тоя стремеж именно отбелязва посоката към Бога. И аз тогава викам: „Ако е тъй, може да го приема относително това нещо като БОГ“. Добре обаче тая наша сестра, която е дошла при мене в затвора, която е идвала някога и у дома, ми донесе след това една огромна книга под заглавие „Безсмъртна любов“. В този роман се описваше надълго и нашироко, и то много надълго в близо 1000 страници, преражданията на няколко души, които в различните свои прераждания контактуват и продължават тази връзка. Връзката съществува като дълбоко истинска вечна връзка и всичко това открехна пред мен една завеса. И аз всичко това прочетено като че ли съм го знаел от 1000 години, че то е дълбоко в мене и само се дига тази тъмна завеса и вече живея само с тия разбирания, съществува една разумна сила в света, че човек е безсмъртно същество, че животът му върви чрез последователни прераждания, т.е. възвръщания на земята, за да продължи неговото развитие, неговото усъвършенстване. Човек има сила, ако има разум; ако има способности трябва да отдаде всички свои сили, всички свои възможности да работи за просвещение на хората да влязат в този път. Да Видят тази истина, за да може човечеството като цяло и отделните личности да влязат в този светъл път към истината - Бог.
към текста >>

Написах един доста просторен предговор и понеже тогава бях получил вече известие, че ме викат като трудовак да се явя в Шумен, трябваше книгата да излезе бързо, като за три дни изкарвах една кола от 16 страници.
С подкрепата на Гочо Драгошинов изкупил своята част. А първото нещо, което направих, е отпечатването на пиесата „Бранд“ от X. Ибсен. Щом излязох от затвора, веднага замислих да правя книгоиздателство. Мислех да издам на Достоевски романа „Записки от подземието“, но се спрях на „Бранд“. Преведох го от руски. Написах един доста просторен предговор и понеже тогава бях получил вече известие, че ме викат като трудовак да се явя в Шумен, трябваше книгата да излезе бързо, като за три дни изкарвах една кола от 16 страници. Съвсем сам. Аз я набирах, аз разпилявах буквите, аз я извъртах на машината. А всяка кола имаше тираж 4000, понеже колата е 2000 екземпляра. От едната и от другата страна стават 4000. Бил съм млад, здрав, силен, въодушевен и заради това нищо не ми тежеше и както един приятел казваше - хвърчах и работех.
към текста >>

Изчислявам го, един тон - хиляда килограма, това са 30 000 листа, един лист 16 страници.
Ние сме проекция на истинското братство. Висшите духове са горе, ние сме слаби човеци. Един пример ще ти дам. В Троян, внучката ми каза, че й подарили един тон хартия. Гледам го, заел цял гараж. Изчислявам го, един тон - хиляда килограма, това са 30 000 листа, един лист 16 страници. Питам я кой й я дал, а тя ми каза, че една французойка, която не си казала името и не си дала адреса. Тия неща се направляват отгоре. Когато едно нещо се направлява отгоре, то има начин. Каза ми, че от Петрич й пратили 600 лв. Пет души се събрали и общо ги пратили.
към текста >>

Показва ми едно топче малък формат над 300-400 страници).
на пишеща машина и ръкопис. Даже се страхувам да не се загубят. Аз съм работил и като преводач. Преводите не са печатани. Тази книга ще почна да я превеждам непременно, щото е много ценна. (Б.а. Показва ми едно топче малък формат над 300-400 страници). Сара Бернар с предговор от някакъв учен. - Как се казва? - Превеждам я като „Откровение“ (Revelation). Етюд върху съвременните религии. Понеже на български не върви, мисля да го преведа „мисията на жената“, защото по същество се отнася за мисия.
към текста >>

84. Безсмъртие - Сава Калименов (1901 - 1990)

В своите големи трудове: „La morte et son mystere“ (3 тома), „L’inconnu et les problemes psychiques“ (2 тома), „Dieu dans la nature“ (2 тома), „Les forces naturelles inconnues“ (2 тома) и „Les maisons hantees“,3) той е събрал, проучил и систематизирал стотици и хиляди дори проверени опитности из тази област, изложени в хилядите страници на горепосочените съчинения.
В един том под заглавие „Au seuil de l’invisible“ (На прага на невидимото), професора от Дублинския университет, Сър Уйлям Барет, след като обобщава резултатите на всички научни изследвания в тая област, заявява: „Аз съм напълно убеден, че психичната наука е вече доказала по експериментален път съществуването на една нематериална, трансцедентна същност или душа в човека. Тя е установила също така съществуването на един невидим, духовен свят, населен с живи, интелигентни същества, които могат да се съобщават с нас при известни условия. Ще прибавя, че въпреки многото илюзии, симулации и др., съществува една огромна, постоянно растяща маса от доказателства, които потвърдяват едногласно преживяването от човека на смъртта и разпадането на тялото и мозъка му. По отношение на това, аз вече и най- малко не мога да се съмнявам2). Огромни изследвания в същата област е направил и ползващия се с всесветска известност френски астроном Камил Фламарион. В своите големи трудове: „La morte et son mystere“ (3 тома), „L’inconnu et les problemes psychiques“ (2 тома), „Dieu dans la nature“ (2 тома), „Les forces naturelles inconnues“ (2 тома) и „Les maisons hantees“,3) той е събрал, проучил и систематизирал стотици и хиляди дори проверени опитности из тази област, изложени в хилядите страници на горепосочените съчинения. Немайки възможности, в малкото страници на тази малка книжка, да излагаме на дълго подробности от тия съчинения, ние ще се задоволим да дадем само малки извадки. Така, в предговора към книгата си „L’inconnu et les problemes psychiques“, Камил Фламарион пише: „Това съчинение представлява опит за научен анализ на неща, които са считани, изобщо, като чужди на науката, а също като несигурни, фантастични, повече или по-малко въображаеми. „Аз ще докажа, че тези неща наистина съществуват. „Аз ще се опитам да приложа научните методи за изследване при констатацията и при анализа на редица явления, причислявани до сега в областта на приказките, на чудесното или на свърхестественото, и да установя, че те са причинени от непознати още сили и принадлежат към един невидим естествен свят, различен от този, който е достъпен за нашите чувства. . .
към текста >>

Немайки възможности, в малкото страници на тази малка книжка, да излагаме на дълго подробности от тия съчинения, ние ще се задоволим да дадем само малки извадки.
Тя е установила също така съществуването на един невидим, духовен свят, населен с живи, интелигентни същества, които могат да се съобщават с нас при известни условия. Ще прибавя, че въпреки многото илюзии, симулации и др., съществува една огромна, постоянно растяща маса от доказателства, които потвърдяват едногласно преживяването от човека на смъртта и разпадането на тялото и мозъка му. По отношение на това, аз вече и най- малко не мога да се съмнявам2). Огромни изследвания в същата област е направил и ползващия се с всесветска известност френски астроном Камил Фламарион. В своите големи трудове: „La morte et son mystere“ (3 тома), „L’inconnu et les problemes psychiques“ (2 тома), „Dieu dans la nature“ (2 тома), „Les forces naturelles inconnues“ (2 тома) и „Les maisons hantees“,3) той е събрал, проучил и систематизирал стотици и хиляди дори проверени опитности из тази област, изложени в хилядите страници на горепосочените съчинения. Немайки възможности, в малкото страници на тази малка книжка, да излагаме на дълго подробности от тия съчинения, ние ще се задоволим да дадем само малки извадки. Така, в предговора към книгата си „L’inconnu et les problemes psychiques“, Камил Фламарион пише: „Това съчинение представлява опит за научен анализ на неща, които са считани, изобщо, като чужди на науката, а също като несигурни, фантастични, повече или по-малко въображаеми. „Аз ще докажа, че тези неща наистина съществуват. „Аз ще се опитам да приложа научните методи за изследване при констатацията и при анализа на редица явления, причислявани до сега в областта на приказките, на чудесното или на свърхестественото, и да установя, че те са причинени от непознати още сили и принадлежат към един невидим естествен свят, различен от този, който е достъпен за нашите чувства. . . „Човешкият разум не бива да счита за сигурно нищо друго, освен това, което е доказано.
към текста >>

И след като в продължение на близо 600 страници той разглежда подробно голямо число от тия тайнствени явления, засвидетелствувани, проверени и доказани от него и от много други, той казва в заключение: „Документите, представени в този том на вниманието на приятелите на истината, далеч не обгръщат общия сбор на психическите феномени, но те са достатъчни за да извлечем от тях неколко предварителни заключения.
Вие не ще откриете нищо. Това са недостъпни тайни, който Бог запазва за себе си“. Винаги е имало хора, които са предпочитали невежеството пред знанието. С такъв начин на мислене и на действуване, който много пъти до сега е бил прилаган и към астрономията, ние не бихме могли да узнаем нищо. Това е разсъждаването на тези, които имат навика да не мислят сами и които предоставят на мними авторитети да държат съзнанието им в пелени“. И след като в продължение на близо 600 страници той разглежда подробно голямо число от тия тайнствени явления, засвидетелствувани, проверени и доказани от него и от много други, той казва в заключение: „Документите, представени в този том на вниманието на приятелите на истината, далеч не обгръщат общия сбор на психическите феномени, но те са достатъчни за да извлечем от тях неколко предварителни заключения. „Целта на тези изследвания е да узнаем дали човешката душа съществува като същност, независимо от тялото и дали тя преживява неговото разрушение. „Е добре! фактите, които току що изложихме, пледират почти всички, в полза на това съществуване. Хипотезата за физически, механически, физиологически влияния, не може да ги обясни. Думата душа, дух, психична същност, е по-подходяща за тия явления. Думата мозък нищо не обяснява, (стр.
към текста >>

85. Карма - Сава Калименов (1901 - 1990)

Въпроса за човешката карма е извънредно сложен и не може по никой начин да бъде осветлен всестранно в тия неколко страници.
Защото човек трябва да е минал през всичко, да е опитал всички пътища в многобройните си животи, да е преживял в тях много страдания, да е минал през богатство и бедност, да е заемал първо и последно място в живота, изобщо, да има една богата непосредствена опитност в живота, за да може да се развива правилно и всестранно и да се движи сигурно към съвършенство. Само .богатата и разнообразна опитност на човека, придобита под действието на закона за Карма. му дава възможност да почне да различава доброто от злото, полезното от вредното и така го затвърдява в правия път на живота. Човек се учи преди всичко, ако не и единствено, от своята опитност. Когато той направи едно зло, идва страданието, като негово неизбежно следствие и ако той продължава да върши зло, също така и страданията му ще продължават и ще се увеличават до тогава, докато неговото съзнание се пробуди да види своята грешка и да се поправи. Въпроса за човешката карма е извънредно сложен и не може по никой начин да бъде осветлен всестранно в тия неколко страници. Има индивидуална, лична карма и колективна — такава на цели родове, общества и народи. Има зряла карма, т. е. такава, която е вече готова да се прояви в живота на дадени хора и незряла или латентна карма, която ще се прояви по-късно, когато настъпят благоприятните условия — да може тя да се понесе и да се извлече из нея нужната опитност. Има в живота редица неща, които ни се виждат несправедливи, има много добродетели невъзнаградени и много пороци и злини ненаказани. Но това е така само за нашия ограничен поглед, защото ние не познаваме миналото, за да свържем правилно тия неща с техните причини, а не можем да знаем и бъдещето, когато с тяхната карма ще се ликвидира.
към текста >>

86. Увод - Сава Калименов (1901 - 1990)

" Ако да, — ако твоето съзнание се е вече пробудило и ти искаш съзнателно да заемеш мястото си и да изпълня- ваш длъжността си във Всемира, разтвори тогава по-нататък тия страници и ти ще намериш отговора на въпросите си.
“ „Дали аз съм само безкрайно сложна и безкрайно изкусно наредена комбинация от материя, която се движи, чувства, мисли, люби и мрази по силата на никакви слепи, мъртви, бездушни природни закони; комбинация, която ще се разпадне в гроба и от която нищо не ще остане освен - купчина земя? “ - - - - - - - - - - „Или пък аз съм същество, което носи в себе си потайни глъбини; същество, което е било, е, и ще пребъде през всичките векове на вечността? Или в мен има никакво тайнствено, дълбоко скрито съзнание, което знае всичко, вижда всичко, всичко разбира, и което един ден ще пръсне своята изобилна светлина в моя беден ум? “ - - - - - - - - - - И не си ли имал ти минути в живота си, когато под напора на дълбоката вътрешна работа, която става в тебе, под напора на мислите, които търсят светъл изход из тъмнината на незнанието, ти да си извиквал от дъното на душата си: „Господи! какво съм наистина аз? — Прах ли съм, или — вечна искра от Твоя вечен Пламък? " Ако да, — ако твоето съзнание се е вече пробудило и ти искаш съзнателно да заемеш мястото си и да изпълня- ваш длъжността си във Всемира, разтвори тогава по-нататък тия страници и ти ще намериш отговора на въпросите си. Ако времето за твоето пробуждане е дошло, ти ще застанеш пред Истината, като че ли една завеса се е дигнала пред тебе, вътре в твоята душа. Ако наистина си готов, ти не ще се нуждаеш от доказателства, защото истината се вижда, опитва се, знае се, а не се доказва. Тя е написана вътре в твоята душа. — Твоята душа знае Истината ! Затуй — доказателства не са нужни. -Нужно е само да се дигне завесата! И тези страници няма да направят нищо друго, освен тъкмо това — да дигнат завесата, която скрива истините, покоещи се в дълбините на душата ти, от твоя ум.
към текста >>

-Нужно е само да се дигне завесата! И тези страници няма да направят нищо друго, освен тъкмо това — да дигнат завесата, която скрива истините, покоещи се в дълбините на душата ти, от твоя ум.
" Ако да, — ако твоето съзнание се е вече пробудило и ти искаш съзнателно да заемеш мястото си и да изпълня- ваш длъжността си във Всемира, разтвори тогава по-нататък тия страници и ти ще намериш отговора на въпросите си. Ако времето за твоето пробуждане е дошло, ти ще застанеш пред Истината, като че ли една завеса се е дигнала пред тебе, вътре в твоята душа. Ако наистина си готов, ти не ще се нуждаеш от доказателства, защото истината се вижда, опитва се, знае се, а не се доказва. Тя е написана вътре в твоята душа. — Твоята душа знае Истината ! Затуй — доказателства не са нужни. -Нужно е само да се дигне завесата! И тези страници няма да направят нищо друго, освен тъкмо това — да дигнат завесата, която скрива истините, покоещи се в дълбините на душата ти, от твоя ум. Истината е там — търси я и намери я в душата си! . . .
към текста >>

87. Беседите - Сава Калименов (1901 - 1990)

До сега има издадени на български десетина серии от публични беседи, някои от тях съдържащи повече от хиляда страници.
Беседите Всичко, което Учителя говори в своите беседи пред по-широк или по-тесен кръг слушатели, се записва и после се издава в цели серии или отделни брошури. До сега има издадени на български десетина серии от публични беседи, някои от тях съдържащи повече от хиляда страници. Вън от това има издадени цяла редица отделни брошури и сборници с лекции от Окултната Школа на Бялото Братство. Всичко това представлява един неизчерпаем източник на Мъдрост и Любов, един неизчерпаем източник за работа и градеж, който е достатъчен да нахрани глада на човешката душа. Духовната храна, която се съдържа в беседите не може да бъде усвоена в един земен живот. За нейното усвояване е нужна дълга редица животи. Ето защо тя се струва така твърда и несмилаема за някои.
към текста >>

88. Фарисей и митаръ - Георги Радев (1900–1940)

Въ нейнитѣ страници е отбелязанъ живота на всички наши праотци: за нѣкои отъ тѣхъ е писано, че съ били ужасни престъпници, крадци и разбойници.
Ако говоришъ истината, пише въ книгата на живота, че си говорилъ истината; ако лъжешъ, пише, че си лъгалъ. Ако помагашъ на ближнитѣ си, самопожертвувашъ се за народа си, работишъ за благото на човѣчеството, служишъ на Бога отъ любовъ, пише това въ книгата на живота. Ако изнасилвашъ ближнитѣ си, предателствувашъ спрѣмо народа си, спъвашъ развитието на човѣчеството, изневѣрявашъ на Бога — пише така въ същата тая книга. Той пише безпощадно своитѣ показания за човѣшкитѣ постъпки: върху челото, върху носа, върху устата, върху лицето, върху главата, върху ръцетѣ, върху пръститѣ и върху всичкитѣ други части на човѣшкото тѣло — всѣка костъ е свидетелъ за или противъ насъ. И тази история на човѣшкия животъ ние четемъ всѣки денъ. Въ нейнитѣ страници е отбелязанъ живота на всички наши праотци: за нѣкои отъ тѣхъ е писано, че съ били ужасни престъпници, крадци и разбойници. Като разгънемъ нейнитѣ страници и проследимъ линията, по която съ дошли Аврамъ, Исакъ, Яковъ, Давидъ, Соломонъ и много други, намираме тамъ тѣхнитѣ постъпки напълно отпечатани. За Аврама намираме, че е билъ човѣкъ правдивъ, много уменъ, съ широко сърдце, съ голѣма вѣра, съ възвишенъ духъ, запознатъ съ дълбоката мъдростъ на божественитѣ наредби за великото бъдеще на човѣчеството. За Якова намираме, че първоначално е билъ човѣкъ двуличенъ, хитъръ, егоистъ, който съ лъжа и измама сполучва да отнеме първородството на брата си, и едва къмъ тридесетъ и третата му година въ него става превратъ, следъ като слугувалъ на чича си Лаванъ четиринадесетъ години за дветѣ му дъщери: тогава именно става въ него една промѣна за добро. За Давида знаемъ, че е билъ човѣкъ смѣлъ, решителенъ, съ отличенъ природенъ и поетиченъ умъ, но е ималъ особена слабостъ къмъ красивитѣ жени. Съ измама взема жената на Урия, отъ който денъ започватъ вече неговитѣ изпитания.
към текста >>

Като разгънемъ нейнитѣ страници и проследимъ линията, по която съ дошли Аврамъ, Исакъ, Яковъ, Давидъ, Соломонъ и много други, намираме тамъ тѣхнитѣ постъпки напълно отпечатани.
Ако помагашъ на ближнитѣ си, самопожертвувашъ се за народа си, работишъ за благото на човѣчеството, служишъ на Бога отъ любовъ, пише това въ книгата на живота. Ако изнасилвашъ ближнитѣ си, предателствувашъ спрѣмо народа си, спъвашъ развитието на човѣчеството, изневѣрявашъ на Бога — пише така въ същата тая книга. Той пише безпощадно своитѣ показания за човѣшкитѣ постъпки: върху челото, върху носа, върху устата, върху лицето, върху главата, върху ръцетѣ, върху пръститѣ и върху всичкитѣ други части на човѣшкото тѣло — всѣка костъ е свидетелъ за или противъ насъ. И тази история на човѣшкия животъ ние четемъ всѣки денъ. Въ нейнитѣ страници е отбелязанъ живота на всички наши праотци: за нѣкои отъ тѣхъ е писано, че съ били ужасни престъпници, крадци и разбойници. Като разгънемъ нейнитѣ страници и проследимъ линията, по която съ дошли Аврамъ, Исакъ, Яковъ, Давидъ, Соломонъ и много други, намираме тамъ тѣхнитѣ постъпки напълно отпечатани. За Аврама намираме, че е билъ човѣкъ правдивъ, много уменъ, съ широко сърдце, съ голѣма вѣра, съ възвишенъ духъ, запознатъ съ дълбоката мъдростъ на божественитѣ наредби за великото бъдеще на човѣчеството. За Якова намираме, че първоначално е билъ човѣкъ двуличенъ, хитъръ, егоистъ, който съ лъжа и измама сполучва да отнеме първородството на брата си, и едва къмъ тридесетъ и третата му година въ него става превратъ, следъ като слугувалъ на чича си Лаванъ четиринадесетъ години за дветѣ му дъщери: тогава именно става въ него една промѣна за добро. За Давида знаемъ, че е билъ човѣкъ смѣлъ, решителенъ, съ отличенъ природенъ и поетиченъ умъ, но е ималъ особена слабостъ къмъ красивитѣ жени. Съ измама взема жената на Урия, отъ който денъ започватъ вече неговитѣ изпитания. И смѣлиятъ пророкъ Натанъ не се поколебалъ да го изобличи направо въ лицето и да му покаже лошитѣ последствия, които тоя законъ ще напише за него въ своята книга.
към текста >>

89. Човѣшки и божествени договори. Най-новиятъ заветъ - Георги Радев (1900–1940)

И ако отворите страницитѣ на Стария Заветъ, ще видите, че въ него е хроникиранъ чрезъ редица исторически символи вѫтрешниятъ ходъ на развитие на израилския народъ, въ изпълнение на неговата историческа мисия.
Този договоръ между Бога и човѣка или единъ колективъ отъ човѣци, образуващи единъ „избранъ народъ“, се нарича въ свещенитѣ Писания съ хубавата дума „заветъ“. Казано е, напримѣръ, въ Библията: „Господъ Богъ нашъ направи заветъ съ насъ въ Хоривъ“. Тия думи, изказани отъ духовнитѣ водачи на израилския народъ, изразяватъ единъ актъ на висшо народностно самосъзнание, едно ясно разбиране на историческото предопредѣление на този народъ, на неговата историческа мисия. Заветътъ, за който става речъ, е онази линия директриса, която показва главната посока, въ която се движи цѣлокупното развитие на народа въ изпълнение на неговитѣ исторически задачи. Той опредѣля онази осъ, около която се върти цѣлиятъ животъ на единъ народъ. И ако отворите страницитѣ на Стария Заветъ, ще видите, че въ него е хроникиранъ чрезъ редица исторически символи вѫтрешниятъ ходъ на развитие на израилския народъ, въ изпълнение на неговата историческа мисия. Тамъ сѫ хроникирани всички блуждания, всички колебания, всички отстѫпления и отклонения отъ главната линия директриса, очертана още отъ самото начало на историческия животъ на Израиля. И появата на толкова пророци, които въ дадено време сѫ представяли въплъщение на най-високото народностно съзнание, винаги будно за заветитѣ, оставени отъ патриарситѣ на израилския народъ, не е нищо друго, освенъ вѫтрешното усилие на душата на този народъ да избегне сѫдбоноснитѣ отклонения, да се повърне къмъ своята основна линия директриса, по посока на която лежатъ заветнитѣ му цели. Свържете пророцитѣ на Израиля като живи точки — отъ най- първитѣ времена на неговия исторически животъ до последнитѣ — и вие ще получите основната линия, по която върви развитието му. Ала за да се направи това, изисква се едно по- друго разбиране на тази дълбоко символична, езотерична книга, каквато представя Библията. Разглежда ли се тя като сборъ отъ наивни легенди, митове, откѫслечни исторически факти, тя ще си остане, наистина, книга затворена съ седемъ печата.
към текста >>

90. Предговор - Георги Радев (1900–1940)

ПРЕДГОВОР В тези есета, печатани в течение на около едно десетилетие в страниците на списание „Житно Зърно“ и събрани в настоящата книга, читателят ще се натъкне на известни схващания, които явно излизат из кръга на днешния официален мироглед.
ПРЕДГОВОР В тези есета, печатани в течение на около едно десетилетие в страниците на списание „Житно Зърно“ и събрани в настоящата книга, читателят ще се натъкне на известни схващания, които явно излизат из кръга на днешния официален мироглед. Но нека това не го смущава. Нека не забравя, че този кръг, в който ние, съвременните хора, обхващаме действителността, е очертан от самите нас. Нищо не ни задължава, следователно, да останем вечно в него. Колкото и да са властни заклинанията на най-големия магьосник в наши дни — науката, която е затворила умовете ни в магичния кръг на своя „научен мироглед“, ние трябва да имаме силата да разкъсаме този омагьосан пръстен и да излезем на свобода вън от него. Всъщност, ние няма какво да разкъсваме този кръг.
към текста >>

91. Сънят на Небукаднецара - Георги Радев (1900–1940)

Та казвам, макар и да е един вид анахронизъм да черпиш какво годе от Библията в нашите години на статистики, протоколи, дипломатически документи из разни „бели" „жълти", „червени" и „сини" книги, пълни с „факти", все пак ще си позволя да отворя нейните свети страници, за да почерпя нещо из книгата на пророка Даниеля.
Hermann Beck: Der kosmische Rythmus im Markus Evangelium), сиреч, че описаните в него събития са отнесени към кръга на зодиакалните съзвездия. Присъствието на „митични" елементи в Евангелията и в Апокалипсиса, особено елементи от прочутия „слънчев мит" са навели някои и други изследователи на мисълта, че и сам Христос е може би митологична личност, а животът и делото му – вариация на слънчевия мит. Този шаблонен начин за разглеждане живота на великите човеци, които някога са ходили по лицето на земята, се е превърнал дори в мания всред някои „научни" среди. Съвременните хора, чийто идеал е човекът-машина, производителен инструмент в един механизиран строй, които изгониха духа а се мъчат да изгонят и душата (в много книги днес ще срещнете думата „душа" в кавички), не могат да допуснат, че е имало и има на земята човеци-слънца. Те са толкова далеч в съзнанието си от тях, че ги считат дори за митични създания, а животът им за сказание. Та казвам, макар и да е един вид анахронизъм да черпиш какво годе от Библията в нашите години на статистики, протоколи, дипломатически документи из разни „бели" „жълти", „червени" и „сини" книги, пълни с „факти", все пак ще си позволя да отворя нейните свети страници, за да почерпя нещо из книгата на пророка Даниеля. Пророк! И тази дума днес е анахронизъм. Пророци днес не може да има: и църквата и науката строго забраняват това. Зарад църквата пророци е имало до Христа. Каквото Бог е казал чрез тях, казал го е вече. От Христа насам откровения няма: значи има само предъвквания и преживяне на казаното от тях и ревниво пазене на мъртвата буква.
към текста >>

Погледнете лицата на съвременните хора – страници, по които е писала Живата природа и вие ще видите у хората подобия на този истукан, така разнородни, така дисхармонични.
Как страшно не се мири туй откровение на древния пророк, който е виждал далеч, защото духовния му кръгозор се е простирал зад пределите дори на нашите дни, как страшно не се мири то с грандоманската представа на нашето време, което смята себе си за израз на върховна културност, венец на едно дълго развитие и заложба на едно ново царство на масите, на колектива, на желязното строителство. Но днешните хора виждат нещата перспективно, обърнати с главата надолу. Такава перспективна гледка представя напр. бележитата Дарвинова теория за произхода на човека. Ала мене ми се струва, че Пророкът е именно прав: ние, съвременните хора сме краката от желязо и глина на големия истукан, ние сме културата на механичната спойка, на железобетона. Погледнете лицата на съвременните хора – страници, по които е писала Живата природа и вие ще видите у хората подобия на този истукан, така разнородни, така дисхармонични. В тия лица се пресичат конструктивните линии на разни раси, народи, племена, ту във възходящо, ту в низходящо, дегенеративно направление, утаяват се наследствените наслойки на толкова минали епохи и култури. Човекът е една жива книга, която разказва историята на човешкия род. Ала казва пророкът, че камък, откъртен от Великата Планина, ще удари истукана и той ще се разбие и ще се разсипе на прах. Малък камък, но жив. Защото може да расте.
към текста >>

92. Енергията на атома - Георги Радев (1900–1940)

В страниците на това списание, аз много често съм наблягал върху необходимостта да се познава символичния, езотеричен език, на който са написани писанията на древните, особено техните „свещени писания".
Ако си позволих да говоря за тия неща, то е за да покажа поне отчасти, как се проектират, в процеса на историческия живот, известни форми на миналото – обществени, религиозни, психологически – в плоскостта на съвременния живот, какви преображения претърпяват и какъв израз добиват. Ако човек не може да транспонира миналото в настоящето, ако не може да проследи „проекционните лъчи" на историческите форми, ако не може да открие сегашното състояние на тези форми, видоизменени от перспективата на времето, той не може да разбере тайната на културно-историческия процес, в който действуват все едни и същи първични сили. В тази смисъл са интересни и древните писания, повечето от които са написани на езотеричен език. В този език, който има това свойство, че в него може да се върти ключът на окултните съответствия, се крият и начините за транспониране на миналото в настоящето. Ако тия писания се четат само като сказания на миналото, ако не могат да разкрият „трансформационните формули" на културно-историческия процес, те ще си останат за човека само сказания, митове, паметници на едно „суеверно", „преднаучно минало", за каквито мнозина днешни учени ги смятат. В страниците на това списание, аз много често съм наблягал върху необходимостта да се познава символичния, езотеричен език, на който са написани писанията на древните, особено техните „свещени писания". Защото само по тоя начин могат да се избегнат ония жалки недоразумения при тълкуване словесните паметници на миналото, в които изпадат повечето днешни учени, които не могат да „поляризират" своя ум, да изменят неговия съвременен „строй", обусловен от днешния мироглед. След тия ми думи, може би няма да се стори странно твърдението, че древните Посветени са знаели за тая мощна концентрация на енергия в материята. Те са забулили тоя факт в един от най-драматичните митове на древността, който съществува в разни варианти в всички религии – митът за „падналите ангели". Знайно е, че според тоя мит разбунтуваните ангели са били хвърлени в „бездната на мрака", където са били оковани в несломими вериги. Едно от съответствията на тоя мит е, именно, това свързване в атома на огромно количество „интраатомна енергия", която в Айнщайновата теория се изчислява по невинната формула mc2.
към текста >>

93. Въведение - Атанас Славов

има един неин трактат от 30 страници за алтернативните религии с цялата налична тогавашна литература на тази тема: Бхагават Гита, Ригведа, Дхамапада, Кабала.
Друг е милионер, заточеник в Диарбекир, построил със свои пари първата арменска църква в града на заточението си. Елитарен „гювеч“, наистина, но има и едно общо нещо, което ги сродява. Всичките са поразително добре версирани в модерните по това време езотерични идеи, и окултните и спиритически движения в света. Разказвам на Здравко колко бях поразен от дългия списък на преводи и авторски френски учебници, които издава Анастасия Узунова (сестрата на заместника на Левски - Атанас Узунов) и то още преди да се срещне с Дънов и да стане първата му ученичка. И как в превода на „Безсмъртната любов“ на Дюк де Помар от 1895 г. има един неин трактат от 30 страници за алтернативните религии с цялата налична тогавашна литература на тази тема: Бхагават Гита, Ригведа, Дхамапада, Кабала. „Изгубеният рай“ на Милтън, „Месиада“ на Клопстокс, Тасо, Калдерон, „Дао Дъ Дзин“ на Лао Дзъ, Фламарион... Узунова (след женитбата си Узунова-Желязкова) е близо две десетилетия по-възрастна от Дънов, а другият голям окултист между основателите на Бялото братство - д-р Миркович четири десетилетия! Ученици? Това са завършени личности, които отдавна кореспондират помежду си, отдавна сверяват часовници, отдавна чакат искрата под струпаните от тях духовни съчки да цъкне, и да се разгори пламък. Че това е така подсказва едно писмо на друга ярка фигура между тях - Мария Казакова. Още преди да се поставят основите на Бялото братство, тя споделя с един от кореспондентите си окултисти, че в лицето на Дънов вижда духовен учител на българите и от там на цялото човечество. Може би не той ги събира, казвам, а те го припознават.
към текста >>

94. Глава първа: Призванието - Атанас Славов

Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен велик преврат, и то скоро в новия век, който приближава, да отбележи нови страници по лицето на Земята.
Аз знаех колко препятствия, колко несполуки, щяха да ме посрещнат с вас наедно във великата борба, но Моят дух не отстъпи своето намерение. Моята любов за вас ми продиктува своето задължение, и Аз встъпих напред да ви взема под моя върховна охрана. В това отдалечено минало, вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече - да ви обичам. Вие бяхте отвратителни на глед, и който ви погледнеше се отвръщаваше от грубото ви сърце. За тоя ви лош недостатък, аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си Дух, който се зае да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта на вашата душа, та да може да обработи и оплодотвори, за да принесе плод, и изобилно да създаде у вас поведение чисто, свято, и възвишено, за да ви удостои да влезете в реда на първите народи, които Бог на Силите е избрал, да извършат вечната Му и свята воля. Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен велик преврат, и то скоро в новия век, който приближава, да отбележи нови страници по лицето на Земята. За това желая да ви подготвя защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безброй страдания и жертви беха нужни да пренесете до горе, догде да се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсваха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи, милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези които Го любят, и благословлението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница, окото Му бди за вас като минавахте през опасните пътища на този свят. В това аз, вашият върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви да изправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на вечното, което ви е определено. За това благоволих да извикам от далеч, от край Небесата, двамата братя, светила на славянския род, и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя му, по който да влезете във вечната виделина в която обитавам.
към текста >>

95. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Печатницата заработва усилено и до края на годината биват отпечатани 135 000 страници с мисионерски материали.
Молбата им да отворят училището четири месеца остава без отговор, след което идва писмо, в което се казва, че училището сега-засега ще остане затворено. Междувременно ловешкото женско училище също бива затворено. Правителствените произволни действия срещу училището, макар и предизвикани от български реакционери, които бяха отчаяни врагове не само на протестантските мисионери, но и - както видяхме от цитираните вестници - на всичко етнически небългарско, стават възможни само поради неконституционния политически режим, който временно е на власт. Когато противоконституционните министри биват изгонени и законността е възстановена, либералните водачи се връщат на местата си и официалната съпротива срещу мисионерските училища се прекратява. През октомври 1883 отново биват отворени и мъжкото, и женското училище. Печатницата заработва усилено и до края на годината биват отпечатани 135 000 страници с мисионерски материали. През 1884 се открива ново основно училище в Русе, а в Ловеч идва нова директорка за женското училище - Лина Шенк. През 1885 година вече се чувства истинско разведряване. Дори местните хора по селата стават по-достъпни. Петър Тихчев, който е назначен за пътуващ проповедник, намира пътя си отворен. Приемат го десетки семейства по села и градове и той чете, и обяснява Евангелието по домовете им.
към текста >>

96. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Всички тези теми намираха отворена врата за дискусия в страниците на бостънските периодични издания, а сп.
В тези води в края на краищата бе плувал редакторът на нюйоркския вестник „Сън“, който толкова много бе направил за преодоляване на мизерията, с която се бе борил и той в методистките миеш в Ню Йорк. Излизаха спомени за Емерсън. Преиздадено бе голямото му есе за духа на град Бостън. Блис Пери публикува своето мемоарно-философско есе за така често участвалия в- начинанията на трансценденталистите Натаниел Хоторн - „Хоторн в Норт Адамс“. С Хоторн, разбира се, в интереса на Петър влязоха и първите пропаднали комуни на трансценденталистите в Харвър и Брук Фарм, а с тях и идеите на Фурие и американските утопични социалисти като Белами. Всички тези теми намираха отворена врата за дискусия в страниците на бостънските периодични издания, а сп. „Атлантик Мънтли“ още по Нова година след идването на Петър в града пусна остродискусионна статия върху това защо социализмът привлича артистите ши, ако искате, творческите личности. Особено интересно тук бе, че въпреки че фуристките експерименти в Брук Фарм и Фрут Фарм и трансценденталисткият експеримент на Торо при езерото Уолдън бяха пропаднали преди няколко десетилетия, интересът към тях не само не бе заглъхнал напълно, но и по това време бе намерил известен нов отзвук, известно съживяване. Местата на Торо край Конкорд бяха станали направо място за поклонение, а горите на Масачузетс и Южен Вермонт отново приютяваха кратко просъществували мистични общества. Даже Фрут Фарм, вече не като комуна, а като еднолично стопанство приемаше гости с духовни интереси да прекарват известно време там в разговори, труд и медитация. Както вече казахме, гладът в Русия силно беше повишил интереса на американците към тяхната огромна съседка на запад през Беринговия проток, която дори бе оставила значителни следи в културата на Аляска и по на юг по брега на Океана.
към текста >>

Описва задоволително динамиката на миг рацията на различните племена и това описание надминава четиридесет краснописни страници.
Ако видите тезите от онова време, ще се учудите. Това не са дори дипломни работи в днешния смисъл на думата. По качество всъщност те не са повече от една обикновена семестриална работа, която преподавателят я прочете, я не! През всичкото време, през което Петър Дънов се готви и събира материал, той е имал предостатъчно време да се убеди в това, като сравнява какво правят другите дипломанти и чете приети вече тези. Няма да отстъпи, разбира се, и да не направи оптималното, което може, по темата, но просто му става ясно, че Таунсенд е бил прав: ще положи много усилия и време за доста ограничен резултат. И така той цитира съвестно огромната литература по темата: римски автори, гръцки автори, основните исторически съчинения по въпроса, издадени по-късно. Описва задоволително динамиката на миг рацията на различните племена и това описание надминава четиридесет краснописни страници. Работата е написана с внимание и безспорно с удоволствие. Предната страница, където е заглавието, е украсена, а нататък почеркът е отработен, уверен; наистина красив! Английският език е на ниво - език на улегнал и сигурен в употребата му зрял човек. Факсимиле на заглавната страница на тезата на Петър Дънов за миграцията и покръстването на германските племена И така - четиридесет и една страници за миграцията на племената и след това само три страници за тяхното покръстване! Всъщност и трите страници са много, защото, щом свършва с описанието на движението на варварите до тяхното настаняване в Европа, Петър Дънов казва останалото в капсула от дванадесет реда: „Дотук описахме произхода и преселването на германците. Последният въпрос, който остава, се отнася до тяхното покръстване. При разрешаването на този въпрос първо трябва да имаме предвид непреходните ценности на християнството, които са толкова добре приложими към всички отношения на човешкия живот.
към текста >>

Факсимиле на заглавната страница на тезата на Петър Дънов за миграцията и покръстването на германските племена И така - четиридесет и една страници за миграцията на племената и след това само три страници за тяхното покръстване! Всъщност и трите страници са много, защото, щом свършва с описанието на движението на варварите до тяхното настаняване в Европа, Петър Дънов казва останалото в капсула от дванадесет реда: „Дотук описахме произхода и преселването на германците.
Няма да отстъпи, разбира се, и да не направи оптималното, което може, по темата, но просто му става ясно, че Таунсенд е бил прав: ще положи много усилия и време за доста ограничен резултат. И така той цитира съвестно огромната литература по темата: римски автори, гръцки автори, основните исторически съчинения по въпроса, издадени по-късно. Описва задоволително динамиката на миг рацията на различните племена и това описание надминава четиридесет краснописни страници. Работата е написана с внимание и безспорно с удоволствие. Предната страница, където е заглавието, е украсена, а нататък почеркът е отработен, уверен; наистина красив! Английският език е на ниво - език на улегнал и сигурен в употребата му зрял човек. Факсимиле на заглавната страница на тезата на Петър Дънов за миграцията и покръстването на германските племена И така - четиридесет и една страници за миграцията на племената и след това само три страници за тяхното покръстване! Всъщност и трите страници са много, защото, щом свършва с описанието на движението на варварите до тяхното настаняване в Европа, Петър Дънов казва останалото в капсула от дванадесет реда: „Дотук описахме произхода и преселването на германците. Последният въпрос, който остава, се отнася до тяхното покръстване. При разрешаването на този въпрос първо трябва да имаме предвид непреходните ценности на християнството, които са толкова добре приложими към всички отношения на човешкия живот. Второ - божествената сила и божествената агентура, която стои зад него. Трето - божественият му дух, който вкара и задвижи своето учение в дълбините на душите и постепенно донесе живот и стимулиращи сили в човешкия дух...“ Джон Милей! Коментарът нататък и дообясняването на тази теза не носи нищо ново. Важното е, че тук в капсула е това, което Петър Дънов е научил от медисънския си учител и което след години ще стане кълнът на неговото собствено учение.
към текста >>

97. 4. Идеално и осъществимо управление - Георги Христов

Ние и друг път на страниците на това списание82 сме разглеждали доста обширно принципите и методите на това движение.
По-ядовита ирония над безсилието на марксизма не би могла да се очаква. Но не само в международните отношения се констатира немощта на социалната демокрация: това е също така вярно и във вътрешното управление на държавите. Така, във Франция, дето покойният Жан Жорес77 се бори храбро с двата народни врагове - клерикализма (духовенството) и милитаризма (военщината)78 - и все в името на пролетарския идеал, социалната демокрация не престава да е един от стълбовете на французката аристократическа олигархия; в Англия прословутата „лейбърпарти“79 не се стеснява да се проявява като мощна крепителка на управлението на лордовете с тяхното едро землевладение и индустрия, а в Германия същата партия, начело със сегашния председател на републиката, поддържа управлението на една дегизирана монархия с всичките прелести на железния милитаризъм. За българската социална демокрация не би трябвало и да говорим: известна под името партия на „общоделците“ или „широките социалисти“, тя е една миниатюрна буржоазна група, годна за всички компромиси80 и за всички цели, но без да може да подтикне нито на йота обществения прогрес или поне да подобри колко-годе положението на работничеството. Третата форма на социално устройство - комунизма - колкото и да е примамлива на пръв поглед за идеалистите, също така противоречи на великите и незиблеми81 закони, които регулират развитието на човечеството. Ние и друг път на страниците на това списание82 сме разглеждали доста обширно принципите и методите на това движение. Обаче, откогато светът видя на дело да се приложат тия принципи и методи - в Русия - не остана нито помен от основите на комунизма, тъй както той се излагаше на теория правото на частна собственост не само не изчезна, за да се замени с общинна (комунална) собственост, но се възстанови, капиталът не само не се премахна, но се въведе като неизбежно условие във всички разклонения на стопанството, а милитаризмът процъфтя като никога досега. Това е така нареченото „стратегическо отстъпление“ пред напора на буржоазията. И методите, с които отначало възтържествува тая социална демокрация с максимална (болшевишка) програма си останаха същите: насилието проявено по всички тиранически начини, се приложи и прилага като обикновено средство на властта. За никаква свобода на мисълта и за никакви граждански правдини не може да става и дума. Но такъв червен „комунизъм“, който обезличава и унищожава човека, комунизъм на безправие, безредие и робство, не може да създаде едно здраво и напредничаво общество, колкото и нови „конституции“ да се пишат за тая цел.
към текста >>

98. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - Георги Христов

Ето други страници от моя дневник: „Ачларе, април.
Колко малко дворци има по земята, където сънищата са така вълшебни. Те идат тук над простия сайвант по тънки копринени нишки. Изпращат ни ги среднощните съзвездия и оня огромен небесен пояс, с който е препасана вселената.“ В дневника на Ачларската комуна не са описани никакви събития, които биха направили тази книга интересна от приключения. В нея са описани нашите безбурни слънчеви видения и някои детински наивни и смешни неща. Млади и неопитни в селската работа, ние понякога наистина вършихме и комични неща. Ето други страници от моя дневник: „Ачларе, април. Работен ден Ние имаме младежки, вярващи сърца. Всеки от нас се е върнал наново към оная ранна младост, когато всичко е възможно, когато на всичко вярваш. В детска преданост са окъпани сърцата ни. Аз вярвам, че светът ще се прероди. Ще настанат времена, когато гордият ще се смири, без да счита, че това смирение е покорство или слабост.
към текста >>

За да пробудиш една човешка душа, трябва да направиш жертва.“ Ето други страници от моя дневник.
Мисли, че си му взел всичко. В душата му остава омраза и мъст. Направиш ли така, че сам да отрече лошите неща, тогава той няма ожесточение и не се готви за отмъщение срещу похитителите на неговите ценности. С какво ние постигнахме успех пред бай Жечо? С нашата обич към земята му и със своето безкористие. За да пробудиш една човешка душа, трябва да направиш жертва.“ Ето други страници от моя дневник. „Ачларе, април. Работен ден Утрините имат влага, която се усеща по кожата, макар, че тази кожа е закалена вече месец от непрестанна работа на полето. Дните са светли празници, а пощите са като някакви храмовни тайнства под купола на огромния небесен свят. Една струна в мен, пробудена неотдавна, пее, без някой да я докосва с ръка. Мотиките звънкат в нашите ръце.
към текста >>

99. Коста (Константин Константинов) - Георги Христов

Не само досегашните, но и бъдещите страници на историята ще потвърдят това.
Ние струвахме повече от практичните хора, от ловките търговци, от хитрите, успели в кариерата си парвенюта, защото светът гъмжи от тях, защото земята е натежала от алчни вълци и лъжци. Ние никога не си правехме илюзии, че ще оправим света като тях, които все го оправят и все го оставят в развалини и отчаяние. Ние знаем, че светът не може да се оправи с тия методи, с които си служат хората. Оправяне има в човека, но не за всички е дошъл този час. Не всички ще се пробудят от многохилядолетния си сън, а само тия, на които е дошло времето. Не само досегашните, но и бъдещите страници на историята ще потвърдят това. Тиранията на този свят може да се справи с всяка героична съпротива. Гробниците на земята са гробници на смели борци с оръжие в ръка. Но тиранията не може да се справи само със семената на любовта, посети в нивата на живота, защото тези семена неминуемо израстват и дават своите плодове. Победен е ужасът на Атила, на Чингиз-хан, на Тамерлан, на инквизицията и гилотината, но никой не може да победи кроткото слово на Христа, което се носи като благодатен спасителен полъх и зов над пламналата в ужас и противоречие земя. То изтрая 2000 години и още 2000 пъти по 2000 години не ще бъдат достатъчни, за да се проумеят тия „думи на живот“, които изрече Назарянинът.
към текста >>

100. Георги Томалевски - Георги Христов

Ще се опитам да събудя с тия страници някои преминали дни и нощи така, както те идваха и си отиваха от нашия живот.
Сега вече се отказвам да рисувам хората и обстановката. Пред мене е моят малък дневник. Аз го разлиствам и зачитам. Ще прочета някои листа така, както съм написал върху тях моите преживяни минути и часове. Това е богатството, което отнесохме със себе си от Ачларската комуна. Ще се опитам да събудя с тия страници някои преминали дни и нощи така, както те идваха и си отиваха от нашия живот. Дано някой от вас почувства трепета на нашия жаден за проникване в Божествения свят живот. Дано някого, а и самия мен облъхне безсмъртната красота на великата любов, която се изливаше над изкласилите ниви. Вие вече знаете как тръгнахме с Кръстю за Карнобат. Знаете останалото. В двора на търновското лозе има светлина.
към текста >>

0.27842211723328