НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
129
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_27 Кога твоята любов е божествена?
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
На най-горния ред аз написах следното: "Преписано от светлите
страници
на Духа - 22 март 1944 год." Това беше подаръкът на Учителя за деня на пролетта.
"Кога твоята любов е божествена? " През един от дните, когато бях на посещение при Учителя, Той ми подаде стол и ми посочи да седна и да се доближа до Неговата маса. После извади едно тефтерче, отвори го и ми каза: "Това може да си препишете." Аз взех лист хартия и преписах дословно.
На най-горния ред аз написах следното: "Преписано от светлите
страници
на Духа - 22 март 1944 год." Това беше подаръкът на Учителя за деня на пролетта.
А сега следват думите, преписани от тефтерчето: "Има един закон: Ти, като не обичаш Онзи, Който те обича Пръв, то няма да те обича и онзи, който искаш да те обича. Ако в началото още не можеш да обичаш Онзи, Който те обича, то поне да Го цениш. Оценката е първата стъпка - после ще дойде Любовта. Мъчно е да обичаш един человек, който не те обича, но ти трябва да го обичаш. Страданията правят човека по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта.
към текста >>
2.
2_34 Отклонението от Школата
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Учителят погледна книгата, която бе долу на земята с разтворени
страници
и каза: "Бо Ин Ра е от Черната ложа." Аз стоя разтреперан и едва продумвам: "Но защо, Учителю, са я превели и издали нашите приятели?
"Докога този окултист, обърнат с главата надолу, ще говори за мъжа и за жената? Ние от 2 000 години вече говорим за човешката душа. Ние не говорим нито за мъж, нито за жена, а само за човешката душа, която търси Бога, за да направи общение с Него." Аз изтръпнах и изпуснах от уплаха книгата на земята. Понечих да я взема. Беше ми жал за парите, за хубавото издание, за труда на Георги Радев и за самото издателство.
Учителят погледна книгата, която бе долу на земята с разтворени
страници
и каза: "Бо Ин Ра е от Черната ложа." Аз стоя разтреперан и едва продумвам: "Но защо, Учителю, са я превели и издали нашите приятели?
" "Мен никой не ме пита за тези неща. Когато ме питаха, бяха я вече превели. Казах им да не я отпечатват, да не тровят съзнанието на учениците от Школата и да не ги отклоняват. Не ме послушаха и я издадоха. И ето сега резултатът.
към текста >>
3.
2_48 Свещените думи на Учителя за ученика
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Свещени
страници
" 33 8.
"Свещени думи на Учителя към ученика", броят на стиховете е: 900 Всичко 2 100 4. "Мисли върху Любовта, Мъдростта и Истината", общ брой на стиховете: 300 5. "Бисери от Учителя", брой на стиховете: 300 6. "Мисли за Бога от Учителя", брой на стиховете: 300 Всичко 900 7. "Той иде!
Свещени
страници
" 33 8.
"Мистични изживявания и поучения от Учителя" 72 9. "Изпити и изпитания, през които трябва да мине ученикът" 91 10. "Нещо за отношението на Учителя към ученика" 120 11. "Живот и поучение към ученика" 140 Всичко 456 Общ сбор: 2 000 + 900 + 456 = 3 456 = 18 = 9. Или, накрая се идва до Кабалата на числото 9.
към текста >>
4.
3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
После извикахме верни приятели, подреждахме ги по
страници
, после - по коли и накрая бяха подвързани от наши приятели.
Затова тя не можа да се подвърже там. Тогава отиде един от нашите приятели с каруца- Неделчо бе уговорил да преместят напечатаното в друго складово помещение. Така те бяха докарани у дома, в малкия ни дом на ул. "Симеоновско шосе" 14. Сложихме ги на тавана.
После извикахме верни приятели, подреждахме ги по
страници
, после - по коли и накрая бяха подвързани от наши приятели.
След като песнарката беше готова, ние я предоставихме на всички и вместо да получим похвала, всички се нахвърлиха върху мен и оттогава аз не видях бял свят, а само неприятности и какви ли не укори видях и преживях. Така, че Братството не помогна с нищо за издаването на тази песнарка, макар че има една песен, в която се казва "братство, единство ние искаме". Каква ирония за песента и за Школата на Учителя. Това нещо го разбрахме много добре през време на процеса през 1957-58 година. Когато Учителят даваше една песен и тя се записваше, първо тя се предаваше на Него, за да я прегледа.
към текста >>
5.
3_51 Спиритизмът и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Имаше група от Пловдив, която изписа хиляди
страници
, продиктувани от медиумите.
Когато Учителят открива съборите, постепенно извежда приятелите от спиритизма. За това са необходими ни повече, ни по-малко, а цели двадесет години. В България се превежда изключително много спиритическа литература. Правят се много спиритически сеанси и кръжоци, като всички братски кръжоци отначало се занимават и със спиритизъм - както групата на Пеню Киров в Бургас с Тодор Стоименов в началото на века, така Голов, Бъчваров и други в София. След отварянето на Школата, спиритически сеанси се правеха и на "Изгрева".
Имаше група от Пловдив, която изписа хиляди
страници
, продиктувани от медиумите.
Не по-малка бе и групата във Варна. Учителят постепенно ги превежда от спиритизма към изучаването на Евангелието и започва да им дава задания за проучване. Спиритизмът, според Учителя, дойде, за да покаже, че има движение в духовния свят на онези заминали души, които могат да преминат през материалната бариера, като намерят свой говорител и свой микрофон, чрез който да се изявят. Спиритизмът показва началото на една неоформена, в начална фаза на развитие пролука, която трябва да се създаде между Невидимия свят и физическия свят. Спиритизмът е неоформено учение, защото е движение на онези заминали души, които търсят начин да се проявят в една неорганизирана среда на физическото поле.
към текста >>
6.
3_52 Рудолф Щайнер и Всемировият Учител
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Приятелите са учудени и Го запитват къде са се срещали с него, на което Учителят отговаря: "Срещали сме се, но не на физическото поле." След като Боян Боев изписва стотици
страници
за антропософията на Рудолф Щайнер и превежда много неща, то идва време за най-големите развръзки в Школата.
След като свършва този разговор, Щайнер отново извиква Боян Боев насаме и го запитва защо е дошъл и се е записал тук да следва. "Искам да стана ваш ученик и да следвам висши науки! " Щайнер отговаря: "Ти няма защо да ставаш мой ученик, защото Великият Учител е в България. Затова се завърни там и стани Негов ученик." След известно време Боян Боев се завръща в България и се случва така, че той се запознава с Учителя. В един разговор през 1911 година, на въпрос запознат ли е с книгите и дейността на Рудолф Щайнер, Учителят отговаря, че познава този виден окултист.
Приятелите са учудени и Го запитват къде са се срещали с него, на което Учителят отговаря: "Срещали сме се, но не на физическото поле." След като Боян Боев изписва стотици
страници
за антропософията на Рудолф Щайнер и превежда много неща, то идва време за най-големите развръзки в Школата.
По един конкретен повод Учителят казва: "Рудолф Щайнер е прероденият Питагор." Всички останахме изумени. Много приятели започнаха да четат за Питагор, за неговата Школа, която дава началото на гръцката цивилизация. Така че Рудолф Щайнер не беше случайна личност и случаен дух. Той носеше със себе си много знания от миналото. За него Учителят бе казал: "Рудолф Щайнер има своя мисия в Европа.
към текста >>
7.
3_62 Завързаното Братство на Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Достатъчно е да прелисти
страниците
и ако е ученик, то Словото влиза направо в него.
Накрая запитва Учителя: "Господин Дънов, не мога да разбера едно нещо. Онзи турчин там не знае нито дума български. Как ще чете вашите книги? " Учителят отвръща: "Словото има универсален език. Един ученик може да чете Словото дори и написано на български, ако да не познава езика.
Достатъчно е да прелисти
страниците
и ако е ученик, то Словото влиза направо в него.
А този турчин е Мой ученик." Търговецът продължава да пита: "Ами други ученици имате ли по света, освен този турчин? " "Моите ученици са по света. Те са тези, които прилагат Словото Ми. Те го хващат направо от въздуха, защото Словото Ми се разнася по въздуха по целия свят. Учениците Ми се обединяват чрез Словото Ми - това са ученици от вътрешната Школа на Бялото Братство." Този гост клати глава, недоумява, оглежда ни как ние сме застанали на поляната и запитва: "Ами тези тук тогаз какви са?
към текста >>
8.
3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Достойно е да се отбележи, че този руски офицер, четейки
страници
от Словото на Учителя в село Ветрен, в дома на Руси Караиванов, по Дух разбра, че има среща с нещо Велико, което е дошло на света.
Цели два часа се води разговор между руския офицер и Учителя. Така руският национален дух изпрати своя представител, за да падне на колене пред нозете на Учителя. Руското войнство, неговият представител, паднаха на колене и благодариха пред Великия Учител, защото Той изрече и даде Божието решение за съдбините на света. Руският народ заплати с милиони жертви - над 20 милиона убити. Руското оръжие спечели войната, защото ги водеше Учителят в Невидимия свят, за да изпълнят Божието решение и да бъдат съвременният бич в ръцете на Бога.
Достойно е да се отбележи, че този руски офицер, четейки
страници
от Словото на Учителя в село Ветрен, в дома на Руси Караиванов, по Дух разбра, че има среща с нещо Велико, което е дошло на света.
А там на "Изгрева", когато зърна Учителя, за миг той Го позна и разбра, че се намира пред Бога и затова извика: "Отец мой! И Бог мой! " Ето, това е финалът на тази история, Когато съдбините на света се ръководеха от Всемировия Учител в малкото селце Мърчаево, в дома на брат Темелко Темелков. Тази епопея трябва да завършим с един от разказите на Методи Константинов. В онези дни в Мърчаево, Учителят го приема в стаята Си, изправя се величествено пред него и казва: "Аз си свърших Моята задача тук, на земята.
към текста >>
Учителят го разгръща и от избледнелите
страници
му прочита следните думи, които са написани в тефтерчето: "От север 1944 година ще дойдат руските войски.
След заминаването на Учителя приключи една епоха. Тази епоха бе определена още в началото на века, когато Учителят започва своята дейност в България. Методи Константинов е при Учителя в Мърчаево. Учителят му чете 20 глава от Откровението на Йоана и му обяснява, че то съответствува на сегашните времена. След това му изважда едно малко подвързано тефтерче и му го показва, че то е писано преди четиридесет години - някъде около 1903 година.
Учителят го разгръща и от избледнелите
страници
му прочита следните думи, които са написани в тефтерчето: "От север 1944 година ще дойдат руските войски.
В България ще се смени строя." След това Учителят Му показва тефтерчето и страницата и Методи вижда, че там има някакви цифри и чертежи и с това разбира, че Втората световна война е астрологически и исторически определена. Методи пожелава Учителят да му прочете по-нататък и нещо от следващата страница. Но Той затваря тефтерчето и му казва: "Не, ти ще го видиш." Както Методи, така и ние бяхме свидетели на всичко това и го записахме, за да се знае, че това е било и е станало, когато Великият Учител бе на земята между българите! Ние бяхме на земята между българите в плът и кръв. Защото Великият Учител бе слязъл в плът и кръв между българите.
към текста >>
9.
5_07 Закони на музиката
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Там има написани много
страници
с изказвания на Учителя за музиката.
Животът е Дух Животворящ чрез симфонията на сферите на Небесата Божии! Тръбите Йерихонски Това е метод от времето на Исус Навина. Ние приложихме този метод и стените на затвора паднаха - 4 000 затворници излязоха на 1 януари 1963 година з В Мърчаево Боян Боев стенографираше ежедневните разговори на Учителя с учениците. Впоследствие той ги дешифрира и ги напечата с пишеща машина. Те бяха дадени в още неотпечатан труд "Изворът на Доброто".
Там има написани много
страници
с изказвания на Учителя за музиката.
Орфей Френският посланик Карменен през 1621 година разправя, че местните жители наричали седемте Маричини езера "Седемте Орфееви извора". Дали не се отнася това за Седемте рилски езера? Или за Мусаленските езера? Дубровчани, които през XVI век са пътували по търговия из България, разправят, че са намерили при главата на Марица седем топли извора с бистра вода, която Орфей, чрез магията на песните си, притеглил от земните недра. Далматинският поет Гундуша споменава това в песните си.
към текста >>
10.
8_13 Построяване на Изгрева
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Брат Боев дешифрира от своите стенограми един голям материал, обхващащ 1 000
страници
, който бе напечатан в четири екземпляра.
Той дешифрира разговорите на Учителя от село Мърчаево и ги даде в сборник "Изворът на Доброто", който не бе отпечатан. По-късно Борис Николов направи нова редакция на това, което Боян Боев лично бе записал и лично бе дешифрирал. Аз смятам, че оригиналът на Боян Боев трябва да остане такъв, какъвто е. Борис няма право да пипа труда на Боян Боев! Ако иска да работи, да дешифрира своите бележници, в които стенографираше, а да не посяга на чужд труд!
Брат Боев дешифрира от своите стенограми един голям материал, обхващащ 1 000
страници
, който бе напечатан в четири екземпляра.
Това са разговори на Учителя с приятелите на "Изгрева". Тези разговори бяха дадени от него като "Разговорите на Учителя при изгревите на слънцето". Освен това, в тези 1 000 страници има разговори на Учителя с приятелите на Бивака, Витоша. Те са озаглавени "Разговорите ни с Учителя на Ел-Шадай". Така че следващото поколение трябва да издаде тези 1 000 страници от разговорите на Учителя, които лично брат Боян Боев е стенографирал, дешифрирал и диктувал на една сестра, която ги написа на пишеща машина.
към текста >>
Освен това, в тези 1 000
страници
има разговори на Учителя с приятелите на Бивака, Витоша.
Борис няма право да пипа труда на Боян Боев! Ако иска да работи, да дешифрира своите бележници, в които стенографираше, а да не посяга на чужд труд! Брат Боев дешифрира от своите стенограми един голям материал, обхващащ 1 000 страници, който бе напечатан в четири екземпляра. Това са разговори на Учителя с приятелите на "Изгрева". Тези разговори бяха дадени от него като "Разговорите на Учителя при изгревите на слънцето".
Освен това, в тези 1 000
страници
има разговори на Учителя с приятелите на Бивака, Витоша.
Те са озаглавени "Разговорите ни с Учителя на Ел-Шадай". Така че следващото поколение трябва да издаде тези 1 000 страници от разговорите на Учителя, които лично брат Боян Боев е стенографирал, дешифрирал и диктувал на една сестра, която ги написа на пишеща машина. Той е авторът и на трите книги, които трябва да излязат: "Изворът на Доброто", "Разговорите на Учителя при изгревите на слънцето" и "Разговорите ни с Учителя на Ел-Шадай". Освен това брат Боев дешифрира от своите лични тетрадки един огромен материал и го препращаше до ръководителите в провинцията под заглавието "Писма до приятелите". В тези писма има много ценен материал за братския живот по време на Школата, както и разговори на Учителя.
към текста >>
Така че следващото поколение трябва да издаде тези 1 000
страници
от разговорите на Учителя, които лично брат Боян Боев е стенографирал, дешифрирал и диктувал на една сестра, която ги написа на пишеща машина.
Брат Боев дешифрира от своите стенограми един голям материал, обхващащ 1 000 страници, който бе напечатан в четири екземпляра. Това са разговори на Учителя с приятелите на "Изгрева". Тези разговори бяха дадени от него като "Разговорите на Учителя при изгревите на слънцето". Освен това, в тези 1 000 страници има разговори на Учителя с приятелите на Бивака, Витоша. Те са озаглавени "Разговорите ни с Учителя на Ел-Шадай".
Така че следващото поколение трябва да издаде тези 1 000
страници
от разговорите на Учителя, които лично брат Боян Боев е стенографирал, дешифрирал и диктувал на една сестра, която ги написа на пишеща машина.
Той е авторът и на трите книги, които трябва да излязат: "Изворът на Доброто", "Разговорите на Учителя при изгревите на слънцето" и "Разговорите ни с Учителя на Ел-Шадай". Освен това брат Боев дешифрира от своите лични тетрадки един огромен материал и го препращаше до ръководителите в провинцията под заглавието "Писма до приятелите". В тези писма има много ценен материал за братския живот по време на Школата, както и разговори на Учителя. Тези писма трябва да се съберат, да се подредят и издадат. Автор на този труд е също Боян Боев.
към текста >>
11.
8_14 Дни и години на драматични развръзки
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
В предишните
страници
аз ви цитирах Словото на Учителя - Той е против всякакви устави и регистрации на Школата и Братството като религиозна секта, като верска общност, като религия или организация.
Брат ти е този, който при всичките условия на живота си е бил готов да се жертвува за тебе. Брат е този, който те е обичал като себе си. И всичко това го прави не по насилие, но с великото съзнание на онзи Божествен Дух, който живее в душата му. И ако всинца имат такъв идеал, вие само тогава ще бъдете ученици и служители на това Велико Всемирно Бяло Братство." След като прочетохте пасажа, изваден от Словото на Учителя, аз търся онзи ученик, онзи брат, който да изпълни Волята Му. Бялото Братство, Школата на Учителя, не е нито секта, нито църква или по-точно казано на съвременен език, то не е нито религия, нито организация.
В предишните
страници
аз ви цитирах Словото на Учителя - Той е против всякакви устави и регистрации на Школата и Братството като религиозна секта, като верска общност, като религия или организация.
Питам, има ли някой ученик, който да изпълни Волята Му? И понеже учениците се подведоха да устройват Школата по светски образец, Кесарят със своята светска и държавна власт реши да изпълни Волята на Учителя и спря всичко! Разбрахте ли сега кой изпълни Волята на Учителя? Ако не сте разбрали, ще ви се уясни по друг начин - чрез методите на Страданието. То е най-добрият Учител на земята.
към текста >>
12.
10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите
,
,
ТОМ 1
На една от първите
страници
на "Заветът на цветните лъчи на светлината" са написани инициалите, които се четат така: "Винаги ще съм предан Раб на Господа Исуса Христа Син Божий" - 15 август, Търново, 1912 год.
В Него е Христовият Дух. Той става Миров Учител. Годината е 1912. Година свята и Христова. Мировият Учител управлява Битието и Небитието, управлява Бялата и Черната ложа.
На една от първите
страници
на "Заветът на цветните лъчи на светлината" са написани инициалите, които се четат така: "Винаги ще съм предан Раб на Господа Исуса Христа Син Божий" - 15 август, Търново, 1912 год.
От Другата страна са нарисувани символите на Божия Дух, Господния Дух и Христовия Дух през времето на Мойсея, на Давида и на Исуса Христа. Това е Заветът на Мировия Учител! Накрая е дадена заповедта на Мировия Учител. Есента, 5 октомври 1912 година, започва Балканската война, която има за цел освобождението на балканските народи от Турската империя, а България да се обедини в границите, посочени от Сан-Стефанския договор. Всички членове на Веригата са изпратени на фронта от Мировия Учител с 91 псалом и "Добрата молитва", зашити във военните куртки и се завръщат живи и здрави след разгрома на България в Междусъюзническата война, завършила с Букурещкия мирен договор от 23 юли 1913 год.
към текста >>
13.
10_16 БИБЛИОТЕКА ЖИТЕН КЛАС
,
,
ТОМ 1
Целият предварителен материал от стотици
страници
премина под нейните пръсти като машинописен текст.
Готови ли сте? Библиотека "Житен клас" се представя от доктор Вергилий Кръстев Всички забележки, мнения, препоръки към този том могат да бъдат адресирани към редактора. Онези, които имат материали, оставени от предишните поколения ученици за времето от Школата на Учителя, могат да ни ги предоставят за включване във следващите сборници. Имената на авторите ще бъдат запазени, както и имената на онези, които ще предоставят собствени материали. Главен сътрудник в работата над този обемист материал бе Марийка Марашлиева.
Целият предварителен материал от стотици
страници
премина под нейните пръсти като машинописен текст.
Нотите на песента "Писмото" ми бяха предоставени от Мария Златева. Магнетофонният запис на изпълнението на "Идилията" от Петър Камбуров ми бе предаден от неговия рожден брат Марин Камбуров. Песента "Мирът иде" получих от Цветана-Лиляна Табакова. Нотните текстове на песните бяха преписани от Иван Райков, а бяха подготвени и предоставени от Йоанна Стратева. Трудът на всички сътрудници бе безкористен.
към текста >>
14.
81. РЕДАКЦИЯТА НА БЕСЕДИТЕ ОТ ПАША ТЕОДОРОВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Но ето сега пред мен стои един млад брат и ми поднася различни издания и иска от мене да му намеря в две различни
страници
от двете различни издания един и същи израз от редакцията на Паша.
Казах им: „Ето какво сте направили." Отворих им очите. И Паша остана да редактира беседите както ние сме ги издавали досега. По този въпрос винаги съм бил в защита на Паша. Тя работи съвестно, преумори се и си изгуби дори зрението. Според мене работата на Паша беше образцова както по времето на Учителя така и след Неговото заминаване.
Но ето сега пред мен стои един млад брат и ми поднася различни издания и иска от мене да му намеря в две различни
страници
от двете различни издания един и същи израз от редакцията на Паша.
Няма и не мога да намеря. Той ми показва оригинална разчетена беседа по времето на Учителя и след това ми показва отпечатана беседа. Посочва ми големите различия. Аз гледам и не вярвам на очите си. Но фактите са факти.
към текста >>
15.
84. ПЕЧАТАРСКАТА БАРАКА НА УЛ. „ОБОРИЩЕ 14
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тук свързваха буквите на
страници
.
84. ПЕЧАТАРСКАТА БАРАКА НА УЛ. „ОБОРИЩЕ" 14 След като бе построен братския салон на ул. „Оборище" 14, млади братя печатари подеха инициативата да създадат една работилница за набиране на букви и подготовка за печат. Зад салона бе построена една голяма барака дъсчена и там се поставиха маси и се обзаведе. Двама братя Влад Пашов и Димитрий Стоянов напуснаха частните печатници, в които работеха и дойдоха тук, за да създадат братска печатница.
Тук свързваха буквите на
страници
.
Наберат една кола и я сложат на едноколна ръчна количка и я търкалят до земеделския дом на ул. „Врабча" 1, където имаше печатница. Отпечатат колата, после върнат буквите, разсипят ги и със същите букви наберат следващата кола. Трудна работа. Понякога буквите ги пренасяха на гръб с чували.
към текста >>
16.
38. ГЕОРГИ КУРТЕВ И ФАЙТОНА НА МУСТАФА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А мнозина наши приятели преминаха десетки години с Учителя, слушаха с ушите си хиляди слова, четяха беседите Му и са прочели стотици или хиляди
страници
, но малцина разбраха кой е Учителят.
„Щом е за Божий човек, идвам! " Хайде де, сега разгадай тази загадка. Турчинът само като зърва Учителя и веднага познава кой е Този и Кому служи. Той нито е слушал Учителя, нито се е срещал с Него, нито знае български, та да е слушал и чел нещо от Него. А дори е неписмен и неук, но разпознава Учителя като Божи човек само с един поглед.
А мнозина наши приятели преминаха десетки години с Учителя, слушаха с ушите си хиляди слова, четяха беседите Му и са прочели стотици или хиляди
страници
, но малцина разбраха кой е Учителят.
А ето един турчин Мустафа, неук и неписмен, като зърна Учителя, разбра че това е Божия човек. Да, Божият човек също оцени, че Мус-тафа го е познал и затова не рачи да се качи във файтона на Минчо Сотиров, а си остана във файтона на турчина Мустафа. Да различиш Божия човек от останалите човеци е цяло посвещение. Единственото и то най-главното!
към текста >>
17.
49. ВЛАД ПАШОВ - ПЕЧАТАР
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Закарваха чувала, изваждаха наредените
страници
за една кола, отпечатваха колата, после отново връщаха буквите, разваляха предишният набор и със същите букви редяха следващата кола.
Това бе Влад Пашов. Тогава беше млад. Та в първите години Влад редеше буквите, после така наредени ги слагаха в един чувал и от ул. „Опълченска" 66 на ръчна количка ги караха на печатницата на Земеделския съюз на ул. „Врабча" 1.Там земеделската печатница ги печаташе.
Закарваха чувала, изваждаха наредените
страници
за една кола, отпечатваха колата, после отново връщаха буквите, разваляха предишният набор и със същите букви редяха следващата кола.
Някой път чувалите падаха от количките, наборите от буквите се разтуряха, връщаха се отново на ул. „Опълченска" 66 и там отново ги набираха и след това ги закарваха. Много труд положи Влад Пашов и доста беседи се отпечатаха по това време. Така работеха с много трудности. Та днес шестдесет години след това като видя напечатано едно томче беседи се разнежвам от умиление за онова време, когато на ръце бутаха количките по софийския калдъръм и топуркаха с колелата, за да може да се отпечати беседа от Словото на Учителя.
към текста >>
18.
96. АРХИВЪТ НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
След като той узна за нашето решение, по негово настояване аз дешифрирах няколко
страници
от стенограмите на Савка.
Изминаха много години. Аз навлезнах в почтена възраст и трябваше да мисля за свой приемник. Небето докара при мен един млад брат, който започна да работи с мен и сестра Мария и да записва нашите спомени още през 1970 г. През 1972 г. ние със сестра Мария решихме да го обявим за наш приемник и да му предадем целият наш архив.
След като той узна за нашето решение, по негово настояване аз дешифрирах няколко
страници
от стенограмите на Савка.
Той искаше дешифрираната стенограма да представлява код, за да може чрез нея всеки един обучен стенограф в бъдеще да може да разчита нейните стенограми. Савка бе една от трите стенографки на Учителя, но тя не стенографираше академично, а си измисляше свои сигли и съкращения, които сама тя си ги знаеше и само тя можеше да ги разчете. Докато моята стенограма е много чиста, то стенограмата на Савка ме затрудняваше. Отначало с часове се измъчвах, но по едно време се ядосах и казах: „Савке, веднага да дойдеш и да си разчетеш стенограмата." След малко аз дочух нейният шепот до ушите си и така полека-лека тръгна разчитането на стенограмата. Без този код и разшифровка, който аз оставих на този млад брат вие не можете да разчетете нейната стенограма от нейните тефтерчета.
към текста >>
19.
113. РУСИ КАРАИВАНОВ. СПАСЕНИЕТО И ОТПЛАТАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А дядо Влайчо тогава взимаше пред себе си Евангелието, прелистваше
страниците
Му, по някой път се спре на някоя страница, прочете някой стих, помоли се и чака какво ще му каже пророческия дух, който работи чрез него.
Някой му подхвърля да се срещне с ясновидеца дядо Влайчо от село Коньо-во, Сливенско. Но дядо Влайчо не можеш да го срещнеш където и да е. Той през деня се укрива и отсяда в къщите на познати семейства по селата и там при него идват нуждаещите се за помощ. Тръгнал Руси от село на село по следите на дядо Влайчо. Накрая се срещнал с него, за да му гледа като ясновидец.
А дядо Влайчо тогава взимаше пред себе си Евангелието, прелистваше
страниците
Му, по някой път се спре на някоя страница, прочете някой стих, помоли се и чака какво ще му каже пророческия дух, който работи чрез него.
Руси си стои пред него и чака. „Докато не станеш вегетарианец и тръгнеш по нов път няма да ти се родят деца." Думите казани чрез дядо Влайчо били казани с такъв тон, че Руси веднага отсякъл: „От днес ставам вегетарианец." Отива на село при жена си, разказва подробно на жена си случилото се и тя също отсича: „От днес аз също ставам вегетарианка." Следващата година им се ражда първото дете, което кръстили Иван. След това му се раждат още две деца. Минали години, но роденото дете пораснало и отишъл войник. Същата година той с другите си две деца отива в София, посещава Учителя, за да получат малките му деца благословение.
към текста >>
20.
4. КОЙ СЪХРАНИ И ОПАЗИ НЕПЕЧАТАНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ? ТРИТЕ КРАЖБИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Видял счупения буркан и пожълтели
страници
и го оставил на мира.
А през 1981 г. тези приятели извършиха кражбата на поверените ми материали от Учителя, които аз съхранявах и пазех от 1945 г. За доказателство, че аз съм се провалил показваха, че е имало два повредени и счупени буркана. Петър Филипов слага счупения буркан в една чанта и тръгва, за да ми донесе и покаже, че има повредени беседи и с това да ми докаже, че аз не съм прав, а те с тази постъпка са спасили беседите. И като вървял Петър го среща един милиционер и го накарал да му отвори голямата чанта, за да види какво носи.
Видял счупения буркан и пожълтели
страници
и го оставил на мира.
Значи милицията се докопа до счупения буркан, до онзи буркан и до онези пожълтели и повредени листове хартия с които моите, вече опоненти, искаха да докажат своята правда. Но правдата е на друго място и тя се движи от Божественият Дух. Отношенията ни се разкъсаха по най-драматичен начин и те никога вече не дойдоха при мен, нито аз отидох при тях. Петър Филипов си замина на 20.М.1984 г., а Боян Златарев на 22 май 1986 г. Така беше спряна тази задача с преписването на оригиналите.
към текста >>
21.
8. ПЕЧАТНИЦА НА ИЗГРЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Най-много да се отпечата една кола от 16
страници
за едно томче за 3000 броя.
Трябва да споменем, че само един единствен път аз, Тодор Стоименов и Боян Бо-ев отидохме при нашия Народен представител, който сме избрали да ни ходатайства. Той се облече и дойде. Там властвуваше Димо Казасов, а неговия син отпускаше хартията. Щом дойде народен представител-депутат прави струва отпуснаха ни 5000 листа хартия. А това е нищо.
Най-много да се отпечата една кола от 16
страници
за едно томче за 3000 броя.
Така че държавата не ни съдействуваше в лицето на новата комунистическа власт. Малко преди да затворят печатниците като отидох в комитета да моля за хартия председателят ме извика. Никога не ме е викал. Но като научава, че съм там бе наредил да ме въведат в кабинета му. Отивам и какво да видя, на неговото бюро са поставени всички наши издадени беседи и то подвързани около 50 томчета.
към текста >>
Севлиево, в които на цели вестникарски
страници
бяха отпечатани заглавията на художествена и окултна литература, както и на беседи на Учителя.
" „На никого не му трябват и вместо да ги хвърлят ние ги купувахме". Началникът е бесен. Разхожда се насам-нататък, гледа беседите и казва: „Аз ще ви дам да се разберете" - и ме изгонва. След няколко месеца всички печатници в България бяха национализирани. Трябва да спомена, че за затваряне на печатницата ни спомогнаха и няколко каталога отпечатани от издателството на Сава Калименов „Братство" в гр.
Севлиево, в които на цели вестникарски
страници
бяха отпечатани заглавията на художествена и окултна литература, както и на беседи на Учителя.
Той ги разпръсна навсякъде. Имаше и каталог на книжарница „Братство" на ул. „Гурко", София на Атанас Николов, който бе редактор на в-к „Братство", но в момента бе станал книжар. Голям каталог за чудо и приказ. И докара белята с колата.
към текста >>
22.
12. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Свързахме се със издателство, което да издаде I част „Животопис и творчество" от голямата книга „Учителят" на 82
страници
.
Какво се случи по-нататък? Бертоли се върна и разбрахме, че нищо не е станало. Разказаха ни други как стоят нещата. Ние не се отказахме. Свързахме се с други приятели в Париж и парите бяха събрани от тези френски приятели.
Свързахме се със издателство, което да издаде I част „Животопис и творчество" от голямата книга „Учителят" на 82
страници
.
За да се издаде тази книга ние дадохме разрешение от тук чрез нотариуса за това. Голямо тичане падна от наша страна за тази книга и отново се яви пречка най-неочаквано. Издателство бе на „Omninum Litter",1959 г., 72 Avenu de Champs - Elysees-Paris. Михаил Иванов, който бе в Париж и си бе създал общество се провъзгласи за Учител на Бялото Братство. Като разбира, че ще се издаде книгата „Учителят" се противопоставя на издаването като предлага пари на издателя да не я издава.
към текста >>
23.
XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Учителят го разгръща и от избледнелите
страници
му прочита следните думи, които са написани в тефтерчето: „От север 1944 г.
Но Учителя промени нещата, защото Божият план трябваше да се изпълни. А той бе от ясен по-ясен. Методи Константинов е при Учителя в село Мърчаево. Учителят му чете 20 глава от Откровението на Йоанна и му обяснява, че то съответствува на сегашните времена. След това му изважда едно малко подвързано тефтерче и му го показва, че то е писано преди 40 години, някъде около 1903 г.
Учителят го разгръща и от избледнелите
страници
му прочита следните думи, които са написани в тефтерчето: „От север 1944 г.
ще дойдат руските войски. В България ще се смени строя." След това Учителят му показва и една страница и Методи вижда, че там има някакви цифри и чертежи и с това разбира, че втората Световна война е астрологически и исторически предопределена. Методи пожелал Учителят да Му прочете по-нататък и нещо от следващата страница. Но Той затваря тефтерчето и казва: „Не, ти ще го видиш". Както Методи, така и ние бяхме свидетели на всичко това и го записахме, за да се знае, че това е било и е станало когато Великият Учител бе на земята между българите и Славянството.
към текста >>
24.
114. ДЯДО ВЛАЙЧО (1894-1981)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Обикновено пред него стоеше Еангелието, той прелистваше
страниците
, спираше се на някой стих, прочиташе го, тогава се обръщаше към този, който седеше пред него и чакаше пророчество и дядо Влайчо му казваше това, което имаше да му каже.
114. ДЯДО ВЛАЙЧО (1894-1981) Името му беше Влайчо Жечев от с. Коньово, Сливенско. Неговият живот е олицетворение на пътуващ пророк от времето на пророците в древния Израил. Имаше дарба, имаше връзка с Невидимия свят, пророкуваше и пророчествата му се сбъдваха. Как се извършваше този процес в неговото съзнание ние не знаем.
Обикновено пред него стоеше Еангелието, той прелистваше
страниците
, спираше се на някой стих, прочиташе го, тогава се обръщаше към този, който седеше пред него и чакаше пророчество и дядо Влайчо му казваше това, което имаше да му каже.
После разказваше, че като чете Евангелието и като погледне този, който стои срещу него му се дават в съзнанието живи картини и той ги тълкува или ги превежда буквално. Той се подвизаваше по време на Школата на Учителя. Познаваше почти всички хора в Братството и провинцията. Нашите хора мило и драго даваха, някой да им пророкува. Учителят е в София, Школата е открита, Словото на Учителя се излива като непресъхващ извор, но нашите приятели търсеха ясновидци, пророци и връзка с Невидимия свят.
към текста >>
25.
01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО
,
Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.
,
ТОМ 4
Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови
страници
по лицето на земята.
Аз знаях колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят дух не отстъпи своето намерение. Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и Аз встъпих напред да ви взема под моята върховна охрана. В това отдалечено минало вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече да ви обичам. Вие бяхте отвратителни на глед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце. За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облъчена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат Вечната Му и Свята Воля.
Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови
страници
по лицето на земята.
За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете, догде се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свят. В това - Аз, Вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено. За това благоволих да извикам отдалеч, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми (6), по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави.
към текста >>
Преписано от печатни за корекция коли (
страници
5) на брата П.
Пред лицето Ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядвайте прегрешенията си, и направете мир всякой с ближния си. Този ден, който ида да ви се открия в Моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб, ден, посветен Богу Моему. Аз СЪМ ЕЛОХИЛ, Ангел на завета Господен. Съобщено на 8 октомври 1898 година Варна - България Дадено чрез Учителя Петър Дънов (16).
Преписано от печатни за корекция коли (
страници
5) на брата П.
Киров на: 30 май, събота вечер, 1 юни, понеделник вечер и 3 юни, сряда вечер, 1915 година, гр. Бургас. Преписал: М. Сотиров
към текста >>
26.
06.ЗАВЕТЪТ НА БОГА - ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО БОГА И БОГ НА БОГОВЕТЕ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
След това отново ги сравнявах в отпечатаните
страници
на книжката „Заветът" и виждах кой от седемте Духове управлява дадения стих.
Реших да се захвана за работа. Започнах да проучвам „Призванието" дума по дума и ред по ред. Намерих ключовете, онези ключове на Духа, които задвижват „Призванието". Тези думи ги търсих в книжката на Учителя „Заветът на цветните лъчи на светлината". След като ги откривах, аз намирах в кои пасажи се намират в Библията.
След това отново ги сравнявах в отпечатаните
страници
на книжката „Заветът" и виждах кой от седемте Духове управлява дадения стих.
След това търсих и намирах в коя краска и цвят произвежда съответният Дух. По този начин аз намерих първоосновната ключова дума от текста, второ, намерих и стихът, в който тя бе включена, открих кой е Духът, който управлява този стих и накрая разбрах, чрез каква светлина Духът я управлява. Нататък беше по-лесно. В текста на Призванието тези ключови думи бяха подчертани, а Виолета Гиндева, когато стигаше до тях, спираше за миг, повтаряше отново думата и в този момент осветителят направляваше какви светлини да се пускат чрез прожекторите, под диктовката на режисьорката Зунка Янкова. Тя следеше текста на Призванието, както и специалната схема, която бях начертал, диктуваше каква светлина да се пусне и освети сцената.
към текста >>
27.
ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО -ПРЕДГОВОР
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
ГАВРИЛ ВЕЛЕВ ВЕЛИЧКОВ БРАТ ГАЛИЛЕЙ (21.XI.1909-З.ХII.1985) Посвещавам тези
страници
на верния и предан ученик АВЕРУНИ Тези
страници
съдържат повествование за опитностите на ГАВРАИЛ ВЕЛЕВ ВЕЛИЧКОВ, брат ГАЛИЛЕЙ, ученик от Всемирната школа на Бялото Братство в София, ръководена от Великия УЧИТЕЛ ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ, БЕИНСА ДУНО в България от 1900 до 1944 година.
Галилей Величков ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО I. По неговите стъпки II. В неговата аура III. Под небесната дъга на Словото София -1970 -1980 г.
ГАВРИЛ ВЕЛЕВ ВЕЛИЧКОВ БРАТ ГАЛИЛЕЙ (21.XI.1909-З.ХII.1985) Посвещавам тези
страници
на верния и предан ученик АВЕРУНИ Тези
страници
съдържат повествование за опитностите на ГАВРАИЛ ВЕЛЕВ ВЕЛИЧКОВ, брат ГАЛИЛЕЙ, ученик от Всемирната школа на Бялото Братство в София, ръководена от Великия УЧИТЕЛ ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ, БЕИНСА ДУНО в България от 1900 до 1944 година.
ПРЕДГОВОР Ние, които бяхме съвременници, последователи, приятели и ученици на УЧИТЕЛЯ, имаме основанието да отбележим Неговото присъствие така, както сме Го възприели. Съзнаваме трудността да се предаде образа Му. Съзнаваме и нашата непохватност. Не сме белетристи. Разбираме, че за да се снеме на лист хартия изминатия път по Неговите стъпки, трябва да се владее не само голямото изкуство на белетриста, но е необходимо поетичното перо на поета и мистика - одарени майстори на словото.
към текста >>
Ако нейде има изписани
страници
за това добро и щастливо време, те може би мъчно ще издържат на познатите промени - хартията може да се превърне на прах, но усета за допира с Него ще помнят нашите души, способни да пренесат във вечността неоценимите спомени.
От нас ще получите представа за някои моменти от съвместния ни живот, а Вие ще прибавите личните си впечатления от контакта с Неговото слово. Това е първата предпоставка, за да станете „съавтори" в трудната и непосилна задача. Ние се подвизавахме с Него, видно от написаните редове, а Вие, ако успеете да направите контакт с хилядите беседи, ще се потопите в Аурата Му. Така, чрез взаимни творчески усилия, през един по-дълъг период ще изградим Образа на Учителя, с Когото дълго бродихме по тази земя. Годините на общуване с Него са отлетели във вечността.
Ако нейде има изписани
страници
за това добро и щастливо време, те може би мъчно ще издържат на познатите промени - хартията може да се превърне на прах, но усета за допира с Него ще помнят нашите души, способни да пренесат във вечността неоценимите спомени.
А те ще бъдат винаги свежи и поучителни, защото са изживяни със свещения трепет на душите. Нещо друго. Не сме само ние, облечените във физическите дрехи на българския народ, които можем да мислим и говорим за УЧИТЕЛЯ. За Него ще говорят всички разумни и будни души, родени по лицето на земята. Народите и занапред ще обличат във физически дрехи мнозинство от работници за светлото бъдеще на човечеството, а те ще живеят в по-голяма светлина и делата им ще бъдат изтъкани с доброто, правдата и разумността, за които никой друг не е говорил на земята, освен УЧИТЕЛЯТ.
към текста >>
В тези няколко
страници
ние възстановяваме моменти от нашите срещи и разговори, възникнали по най-разновидни поводи.
За тях УЧИТЕЛЯТ разказваше с разположение и обич. А дните на присъствието им са били дни, изпълнени с небивал подем на душите ни. Тези дни са известни в школата ни като "сборни". Дни на възторжени срещи между учениците от двата свята - видимия и невидимия. Такива срещи са били извор само на добрини и вдъхновение за цялото човечество.
В тези няколко
страници
ние възстановяваме моменти от нашите срещи и разговори, възникнали по най-разновидни поводи.
Великолепните условия на Изгрева винаги са предлагали възможности за срещи и разговори с УЧИТЕЛЯ. Ние слушахме лекциите Му, придружавахме Го при посещения на изложби и концерти, изкачвахме заедно с Него стръмните пътеки по планините, бивакувахме на Рилските езера, а понякога подреждахме бита на Изгрева. Преживяните моменти са историческа основа - фрагменти от един живот на многомерно общуване на УЧИТЕЛ с Ученици. Повечето от стъпките подир Него са първи по своето естество, изпълнени с изненади. Много често проличаваше нашата неподготвеност и незнание.
към текста >>
28.
І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Той по специалност бе естественик - педагог, а освен това, навлизайки в редиците на Братството, години наред най-старателно изписваше
страници
след
страници
със стенографира-ни разговори на най-различни теми, разгледани от височината на Божествената Реалност.
Трябваше да се закусва. Студентите бяха в една от последните групи, бавно слизаща от върха. С брат Боев те продължаваха разговора на темата за височината на връх Мусела, измерена по метода на УЧИТЕЛЯ и проявиха особен интерес към езерото „Окото". Занимаваше ги мисълта за това странно, поетично и символично име на езерото. Брат Боев се оказа пак неуморим лектор.
Той по специалност бе естественик - педагог, а освен това, навлизайки в редиците на Братството, години наред най-старателно изписваше
страници
след
страници
със стенографира-ни разговори на най-различни теми, разгледани от височината на Божествената Реалност.
В това отношение УЧИТЕЛЯ бе неизчерпаем източник на знание за проблемите и явленията на живота - несъизмерим за обикновените люде. Студентите тъкмо от това се интересуваха - те търсеха скрития смисъл на видимия порядък и отговорите на брат Боев бяха рядка лекция. С особено разположение той разказваше какво представлява за нас „Окото" и като езеро, и като олтар на неръкотворния храм - невидим и незрим на нашите очи. Ето отговорите на брат Боев: „Окото" е най-сполучливото име, дадено на едно от Мусаленските езера. То е най-дълго обледявано и снежавано и има най-чистата вода.
към текста >>
А те са
страниците
на Великата книга, изписана с благословенията за българския народ.
„Окото" е извор и проводник на „Живата вода" - това са мислите и чувствата на невидимите служители на храма, проникващ в недрата на Мусаленския масив. Тези мисли и чувства, космичните лъчч и слънчевата светлина -ето съдържанието и смисъла на Христовото понятие „Жива вода". Ето къде е източника на Божието благословение, слизащо от „Окото". УЧИТЕЛЯТ особено цени „Окото" като Божествен център и всякога е давал препоръки да се поддържа чистотата на неговите води и да го пазят така, както се пази човешката зеница! „Окото" „вижда", „чува", „говори" с мълчаливия език на бистро струйни-те води.
А те са
страниците
на Великата книга, изписана с благословенията за българския народ.
И в името на Божествената Благодат, учениците на Школата, а и всички посетители на върха трябва да пазят чисти и неопетнени водите и обстановката на това дивно Мусаленско езеро..." Когато и последната група слезе от върха, УЧИТЕЛЯТ изнесе беседа на вечната тема за връзката с БОГА - като смисъл и цел на всяко дихание тук, на земята и „там", в света на невидимите обитатели. Другата основна мисъл в беседата бе за отношението ни към Божиите работници, слезли между нас, които са носители на всяко малко и голямо добро за човешките души. През време на тази знаменита беседа, моето съзнание често се отклоняваше по предварителна размисъл за разрешаването на задачата ми със завръщането. А двамата - Борис и Неделчо, обсъждаха някои подробности по погребението на Георги Радев. Рано след обяд, УЧИТЕЛЯТ покани приятелите да напуснат „Окото", като внимателно почистят местата на временното бивакуване.
към текста >>
29.
І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
На някои УЧИТЕЛЯТ откри бележитите им прераждания - известни на по-близката или по-далечна история, съобщи им имената, посочи им царства и държави, показа им изкачените върхове, напомни им светлите
страници
на живот с успехи и благоденствие, но не премълча и дните на горчиво падение, завършило трагично за самите тях и последователите им.
Ученикът Азаил пое част от деловите задачи и даде своя принос. С течение на времето броя на учениците нарасна. Умножиха се делата им. Породиха се много начинания. Навсякъде заставаше ученик с качества и с достойнство бдеше за единството между идеи и дела.
На някои УЧИТЕЛЯТ откри бележитите им прераждания - известни на по-близката или по-далечна история, съобщи им имената, посочи им царства и държави, показа им изкачените върхове, напомни им светлите
страници
на живот с успехи и благоденствие, но не премълча и дните на горчиво падение, завършило трагично за самите тях и последователите им.
Така УЧИТЕЛЯТ изтъкна много трудния път на ученика. Но при всички превратности на живота, от ученика се изисква да бъде верен и истинен, добър и правдив, чист и благ. Няма лесен път. Всякога обаче ученикът придобива опитности, знание и мъдрост, без които не може да се разбере Истината. Ученикът Аверуни е познат в школата, като един от четиримата стенографи.
към текста >>
30.
І.8. ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
5, от 1 до 12 стр.) Прочете бавно едно по едно Блаженствата, след това обърна няколко
страници
и прочете 6 гл.
УЧИТЕЛЯТ благоволяваше в тяхното семейство, утвърдено от богата взаимна кореспонденция. Това не бе тайна, а факт, повдигащ авторитета им всред братството. Въпреки бавната им походка те никога не закъсняваха и с достойнство и разположение заемаха местата си до катедрата, пред стенографската маса. Случаят е такъв. УЧИТЕЛЯТ започна лекцията си с Христовата проповед на планината (Матея, гл.
5, от 1 до 12 стр.) Прочете бавно едно по едно Блаженствата, след това обърна няколко
страници
и прочете 6 гл.
от стр. 20-23 на евангелието от Лука, където са отбелязани само няколко от Блаженствата. Сложи лупата на катедрата и каза: - Лука не е бил на планината с Христа и затова споменава само няколко от Блаженствата, разказани му от учениците, за разлика от Матея, който е жив свидетел на тази беседа и е отбелязал девет от прочутите мисли. Това показва, колко по-пълен е спомена на онзи, който лично е преживял дадено събитие. УЧИТЕЛЯТ наново прелисти страниците на евангелията и се спря на гл.
към текста >>
УЧИТЕЛЯТ наново прелисти
страниците
на евангелията и се спря на гл.
5, от 1 до 12 стр.) Прочете бавно едно по едно Блаженствата, след това обърна няколко страници и прочете 6 гл. от стр. 20-23 на евангелието от Лука, където са отбелязани само няколко от Блаженствата. Сложи лупата на катедрата и каза: - Лука не е бил на планината с Христа и затова споменава само няколко от Блаженствата, разказани му от учениците, за разлика от Матея, който е жив свидетел на тази беседа и е отбелязал девет от прочутите мисли. Това показва, колко по-пълен е спомена на онзи, който лично е преживял дадено събитие.
УЧИТЕЛЯТ наново прелисти
страниците
на евангелията и се спря на гл.
5 от Матея, повдигна глава и погледа Му премина през препълнения салон и запита: - Кой от вас може да си спомни тази проповед? Кой ще продължи незаписаното в евангелията? Изречените от Христа блаженства не са само девет? Мълчание. Изненада. Зададените въпроси ни смутиха.
към текста >>
Не бе по силите ни да разчетем
страниците
на минали преживявания.
Зададените въпроси ни смутиха. Погледнахме плахо УЧИТЕЛЯ и наострихме слух, в очакване някой от нас да вдигне завесата на миналото и да продължи изреченото от Христа слово на планината. Очакваният от нейде глас не проговори. Явно въпросите бяха от най-трудните. Завесата, спусната пред съзнанията от векове, бе много тежка.
Не бе по силите ни да разчетем
страниците
на минали преживявания.
Времето, дългото време е извършило своето - пълната забрава бе неоспорим факт. УЧИТЕЛЯТ долови безсилието ни, но продължи настойчиво да ни оглежда. Искаше от нас - не мълчаливо спотайване, а откровен и смел отговор. Тогава, с особена деликатност, присъща на Неговия педагогически усет, Той се обърна към седящите на първата редица и наново запита: - А вие, брат Белев, бяхте по времето на Христа и на планината сте слушали тази проповед. Възхищавахте се от Неговата мъдрост, продължете блаженствата!
към текста >>
В този дух УЧИТЕЛЯТ продължи беседата и възстанови не само проповедта на Христа на планината, но допълни онова, което не е записано от ръката на человеците, но е написано в незримите
страници
на Битието.
Блажени са тези, които ги любят, а още по-блажени са онези, които любят. Блажени са, които се убеждават в Истината, а по-блажени са онези, които носят Истината в себе си. Блажени са, които вярват в науката, а по-блажени са онези, които имат науката в себе си. Блажени са онези, които вярват в разумността, а още по-блажени са онези, които изявяват разумността, която носят в себе си. Блажени са онези, които вярват в Бога и Го любят, а още по-блажени са онези, които Бог люби!
В този дух УЧИТЕЛЯТ продължи беседата и възстанови не само проповедта на Христа на планината, но допълни онова, което не е записано от ръката на человеците, но е написано в незримите
страници
на Битието.
Паметна лекция!
към текста >>
31.
І.15. ЗЛАТНИЯТ ВЕК
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Най-светлите
страници
на това благовремие се изписват от много индивидуални съдби, които гравитират около съдбата на едного.
За онзи, който разбира развитието на живота не е трудно да я търси и да я открие. А когато я намери, той дава оценка. Така историците търсят и откриват „златният век" на един народ. Отбележат ли изключителни достижения, те с право считат това време за фар на много времена. Естествено „златният век" е благовремие с определен почерк.
Най-светлите
страници
на това благовремие се изписват от много индивидуални съдби, които гравитират около съдбата на едного.
Тази историческа среща може да обхване низа от много години, през които, ден след ден, живот след живот, се изписват светещите слова на века. Съдби, идеи, живот и слова бележат със злато историческото време. Чест е за човечеството, че прие Христовото съвремие за повратен момент. Тази бележита доминанта определи многостранно развитие. Блести съдбата на Христа с неповторима яркост.
към текста >>
32.
І.21. ДВЕТЕ СВЕЩИ ЗА ДЯДО БЛАГО
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Всеки от нас помни новогодишните вечери, когато той заставаше на вратата на препълнения салон и на всекиго поднасяше внимателно сгънато листче със свещени мисли и пожелания, грижливо подбрани из
страниците
на неповторимото СЛОВО на УЧИТЕЛЯ.
Този съвпад обогати неговата реч с определени, ясни, правдиви мисли - прекрасна възпитателна храна. Малките читатели приемаха неговите разкази, стихове, афоризми, скоропоговорки, гатанки и пословици, като зрели сочни плодове. Така той зае мястото на детски писател и педагог - носител на новите възпитателни методи. Дядо Благо бе приятел и на по-големите. Той бе приятел на всички.
Всеки от нас помни новогодишните вечери, когато той заставаше на вратата на препълнения салон и на всекиго поднасяше внимателно сгънато листче със свещени мисли и пожелания, грижливо подбрани из
страниците
на неповторимото СЛОВО на УЧИТЕЛЯ.
Ние приемахме това като новогодишен дар, с онова разположение и вълнуваща радост, с които приемахме и новогодишното слово. Веднъж той ни разказа интересна случка. - Имах приятел, когото често посещавах. Идеите, делото на новото учение, бяха теми на разговори и размисъл. Беше ми желан събеседник и аз му бях желан гост.
към текста >>
33.
ІІ.В НЕГОВАТА АУРА 22. СПИТЕ ЛИ... СЪНУВАТЕ ЛИ?
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
УЧИТЕЛЯТ с неизтощима енергия продължаваше разговора и прелистваше невидимите
страници
на живата природа, и ни запознаваше с мъдростта на вековете.
Общият обед също така ни привлече. Следобед УЧИТЕЛЯТ приемаше до късно гостите - за разговори, съвети и медицинска помощ. Късно през деня - привечер, бяхме поканени на вечеря от сестра Савка Керемедчиева, където бе и УЧИТЕЛЯ. Разговорите продължиха до полунощ. Клепките ни едвам издържаха напрежението.
УЧИТЕЛЯТ с неизтощима енергия продължаваше разговора и прелистваше невидимите
страници
на живата природа, и ни запознаваше с мъдростта на вековете.
При раздяла Той погледна часовника си, когато малката стрелка отбелязва първия час на новия ден и казва: - Побързайте да се приберете и да поспите, че ви чака работа през настъпващия ден. Тогава, целувайки Му ръка, се осмелих да поставя вълнуващия въпрос: - Бихте ли ми казали, Вие спите ли и сънувате ли? Усмихнат, Той отговори: - Нито спя, нито сънувам! Аз напущам тялото си и работя!... Бог работи и аз работя!...
към текста >>
34.
ІІ.25. ПЛАНЪТ НА НЕБЕТО Е ТАКЪВ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Времето ще потвърди това в
страниците
на историята.
До къде бихте стигнали, ако бяхте тръгнали с по една риза и една тояга... Настоящето не би търпяло библейското поведение. Следователно, на сегашните ученици подобават други качества. Ето защо, работете върху себе си. Проучвайте словото. Прилагайте. Тогава вие ще израснете и ще принесете плод.
Времето ще потвърди това в
страниците
на историята.
Друг разговор. Той вдигна още една завеса. В дома на една сестра сме събрани на вечеря. УЧИТЕЛЯТ е между нас. До Него, облакътен на масата, брат Неделчо Попов тихо разговаря.
към текста >>
35.
ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Но когато вдигне завесата на миналото, Той откриваше онези
страници
, където е изписана основната идея на Духът и затрудненията, породени от погрешните разбирания.
Действа подтискащо. Не случайно Великата Разумност е издигнала бариера, зад която е миналото. Няма съзнание, което да понася без вълнение минало, преживяно в неудачи, падения, грешки, опетнили съзнанието. УЧИТЕЛЯТ бе крайно внимателен и деликатен. Поради това, рядко се връщаше назад, във вековете и персонално да посочи изминатия път.
Но когато вдигне завесата на миналото, Той откриваше онези
страници
, където е изписана основната идея на Духът и затрудненията, породени от погрешните разбирания.
Така миналото се осмисля и става ценност, стъпало към настоящето. Такива разкази обикновено УЧИТЕЛЯТ изнасяше, след като даден ученик напусне физическото поле. Ето, Йосиф Ариматейски, виден израилтянин, снел тялото на Христа, за да го положи в собствената си гробница, е ПЕНЮ КИРОВ - един от първите трима, верни и предани ученици на УЧИТЕЛЯ. За Йосиф Ариматейски малко е писано в евангелията. Повече са писали поетичните и фанатични християни от средните векове.
към текста >>
Учител и ученик изписват светли
страници
, паметни за пътя на ученика, път на единство между Учител и ученик.
Той търси УЧИТЕЛЯ. УЧИТЕЛЯТ търси него. Заедно работят. Заедно се подвизават. Заедно откриват нови хоризонти на духовното познание.
Учител и ученик изписват светли
страници
, паметни за пътя на ученика, път на единство между Учител и ученик.
За Пеню Киров УЧИТЕЛЯ не е само духовен наставник, но любим брат и сърдечен приятел. Не случайно Духът Христов за първи път, след издъхването на кръста, се вселява в Йосиф Ариматейски - богата и светла душа на древния Израел. Не случайно, Пеню Киров идва при УЧИТЕЛЯ, подава Му ръка и тръгват да работят за Бога, за ближния, за духовна пробуда, за просветление, за нов живот, обилен от даровете на Духа. Само пробудената душа работи, само тя работи. Само тя разбира УЧИТЕЛЯ.
към текста >>
36.
ІІ.31. БИБЛИЯТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Запрелистих
страниците
на стария и новия завет.
Уговорих датата, на която да взема библията. На уречения ден, връщайки се късно вечерта с подвързаната библия, вместо да отида на Изгрева, реших да се прибера вкъщи. Това сторих. С трепет и внимание разглеждах хубавата подвързия. Допуснах, че това ще зарадва УЧИТЕЛЯ.
Запрелистих
страниците
на стария и новия завет.
Открих не без вълнение, че с почерка на УЧИТЕЛЯ бяха нанесени бележки, тълкувания, символични знаци, корекции на пасажи, не добре преведени и т.н... Силно вълнение ми направиха тези бележки. Убедих се, че всичко това е резултат на вглъбени проучвания на свещената книга, породено от едно знание, познато само на УЧИТЕЛЯ. В библията Той откриваше чистото слово, освободено от субективизма на автора, или преводача. А такива бележки имаше и по страниците на стария завет и новия завет. Цялата библия на УЧИТЕЛЯ е изпъстрена с почерка Му.
към текста >>
А такива бележки имаше и по
страниците
на стария завет и новия завет.
Допуснах, че това ще зарадва УЧИТЕЛЯ. Запрелистих страниците на стария и новия завет. Открих не без вълнение, че с почерка на УЧИТЕЛЯ бяха нанесени бележки, тълкувания, символични знаци, корекции на пасажи, не добре преведени и т.н... Силно вълнение ми направиха тези бележки. Убедих се, че всичко това е резултат на вглъбени проучвания на свещената книга, породено от едно знание, познато само на УЧИТЕЛЯ. В библията Той откриваше чистото слово, освободено от субективизма на автора, или преводача.
А такива бележки имаше и по
страниците
на стария завет и новия завет.
Цялата библия на УЧИТЕЛЯ е изпъстрена с почерка Му. А на моята маса, личната ми библия е чиста и здрава, но без бележки. Без колебание реших - ще препиша и нанеса на моята библия всички бележки, символични знаци, изписани от УЧИТЕЛЯ. Цяла нощ, с писалка в ръка, прелиствах страница след страница и преписвах бележки, знаци, подчертавах стихове, зачерквах допълнителни пасажи и най-подир, преписах текста на особеното обръщение на УЧИТЕЛЯ към всички, които прочитат свещеното писание. На следващия ден, обогатен от впечатленията и мисли за библията на УЧИТЕЛЯ, отидох да Му я поднеса.
към текста >>
После Той разлисти няколко
страници
и се увери, че е подшита добре.
На следващия ден, обогатен от впечатленията и мисли за библията на УЧИТЕЛЯ, отидох да Му я поднеса. Още не изкачил последните стъпала и вратата на горницата се отваря. УЧИТЕЛЯТ ме посреща усмихнат, загледан в пакета, който бе в ръцете ми. - Ето библията - продумах и целувам десницата Му. От разгънатата опаковка се показа библията, подвързана чисто и естетично.
После Той разлисти няколко
страници
и се увери, че е подшита добре.
Явно, доволен от извършеното, подава десницата си. Смутен от извършения без позволение препис на Неговите лични бележки, целувам ръката Му и казвам: - Но аз направих една погрешка! - Каква? - Без позволение, цяла нощ съм преписвал личните Ви бележки. Не съм Ви питал.
към текста >>
37.
ІІІ.82. СКРИЖАЛИТЕ НА ДУХА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Учителят извиква при себе си стенографката Савка Керемидчиева, предава й едно от своите тефтерчета - дневник и й казва: „Идете с брат Галилей на Витоша сами и там му прочети
страници
от „Седем-тях разговора на Духа".
82. СКРИЖАЛИТЕ НА ДУХА Беше началото на лятото.
Учителят извиква при себе си стенографката Савка Керемидчиева, предава й едно от своите тефтерчета - дневник и й казва: „Идете с брат Галилей на Витоша сами и там му прочети
страници
от „Седем-тях разговора на Духа".
Приятно ми бе да възлизам на Витоша със Савка и то при определена задача от Учителя. Денят бе приветлив и топъл. Спряхме при една от скалните морени и Савка зачете от най-странната съкровищница на Учителя - личните Му разговори с Духът Господен. Слушах със захлас. За моето човешко съзнание тези свещени страници бяха свещени мигове от пътя на Учителя.
към текста >>
За моето човешко съзнание тези свещени
страници
бяха свещени мигове от пътя на Учителя.
Учителят извиква при себе си стенографката Савка Керемидчиева, предава й едно от своите тефтерчета - дневник и й казва: „Идете с брат Галилей на Витоша сами и там му прочети страници от „Седем-тях разговора на Духа". Приятно ми бе да възлизам на Витоша със Савка и то при определена задача от Учителя. Денят бе приветлив и топъл. Спряхме при една от скалните морени и Савка зачете от най-странната съкровищница на Учителя - личните Му разговори с Духът Господен. Слушах със захлас.
За моето човешко съзнание тези свещени
страници
бяха свещени мигове от пътя на Учителя.
Преживявах със свещен трепет онези часове, когато пред Учителя застава Божественият Дух и Му проговаря със Словото Си. Всичко това ме разтърси и аз заридах. Рукнаха сълзи. Плаках дълго. Помолих Савка да изчака, да премине вълнението ми и тогава тя да продължи да чете от дневника на Учителя.
към текста >>
Оставих отзвука на прочетените
страници
да резонира в мен дълго и да принесе своя плод.
Плаках дълго. Помолих Савка да изчака, да премине вълнението ми и тогава тя да продължи да чете от дневника на Учителя. Уви, риданието не престана. Завърнахме се на Изгрева. Прибрах се в своя дом.
Оставих отзвука на прочетените
страници
да резонира в мен дълго и да принесе своя плод.
Савка, веднага след завръщането ни от Витоша, споделя с Учителя случилото се. Не без вълнение тя разказва за нестихващия плач от моя милост. „Да" проговорил Учителят. „Плачът е признак на прякото въздействие на Живото Слово, а обилните сълзи са необходими да смекчат и разширят съзнанието му и да се полеят посетите семена от Живото Слово. Всяко посято семе търси влага и топлина.
към текста >>
38.
ІІІ.83. БЕСЕДИТЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Божественият Дух, Който сега се изявява, поднася Слово, Което разкрива нови
страници
от живота на Битието.
Аз разговарям с обитателите на Невидимия свят чрез тази беседа и с техните представители на ангелски йерархии и на тях трябва да се предаде Божествената Мъдрост. Вие слушате и се учудвате на Словото Ми, което е от такъв висш порядък, непознат за човечеството, а се предава чрез символи, също непонятни за вас. Това Слово е предназначено за тях, обитателите на ангелските светове. Аз говоря на всички. Разговарям с всички.
Божественият Дух, Който сега се изявява, поднася Слово, Което разкрива нови
страници
от живота на Битието.
Когато изкажа една дума чрез символи, тя обема еволюцията на всички души, обхваща и посочва възхода на всички духове. Това Слово създава Новото Човечество, което трябва да дойде. Когато Словото трябва да се изрече, Аз обикновено казвам така: „Рекох". Когато произнеса думата „рекох", тогава Духът на Словото започва да се произнася чрез Моята уста. Така са правили и пророците.
към текста >>
39.
3.57. Сава Калименов
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
В него ще намерите много интересни, незабравими
страници
из живота на Братството в България по времето на Учителя.
А той е висок и слаб, и стърчеше две глави над останалите. Чудехме се как се движи. А тогава Учителят го вижда и посочва на Паша: „Виждаш ли го? Колкото е ръстът му, толкова е и неговият идеализъм." Беше човек на високия идеал. Той бе издател и редактор на в-к „Братство", който излизаше по времето на Школата.
В него ще намерите много интересни, незабравими
страници
из живота на Братството в България по времето на Учителя.
„Човекът като духовно проявление живее в целия Космос. Да съзнава човек, че живее в целия Космос, това значи, че той е свързан с живота на Бога, на ангелите и хората. Човек, свързан по мисъл с Бога, чрез мисълта става преливане на живота от Бога към човека". (Учителят)
към текста >>
40.
4.30. Последната екскурзия с Учителя на Рила
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
Тогава отворихме написаните
страници
и се взряхме в онова, което бе казано от Учителя.
Това бе голяма привилегия за нас. Спомням си думите Му: „Изучавайте Словото, което иде от Бога! " На следващият ден бе 22 юни 1942 г. Една година измина, откакто Германия нападна Съветския съюз. Думите на Учителя проучихме, чак когато слезнахме и се върнахме в София.
Тогава отворихме написаните
страници
и се взряхме в онова, което бе казано от Учителя.
Години по-късно, след като знаехме за развоя на войната и как тя завърши, си спомняхме онова, което бе казал Учителят пред нас, 7-те представители на човечеството пред Великия Учител, когато трябваше да се разрешава съдбата на света. Това нещо вие може да го проучите. Учителят изнесе и едно друго Слово, което бе записано, дешифрирано, но приятелите не посмяха да го отпечатат тогава. Изминаха 45 години оттогава и всички събития в това Слово се сбъднаха. Ние бяхме свидетели как се сбъдна това пророчество.
към текста >>
41.
5.21. Тереза Керемидчиева
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Пиша без спиране две, три
страници
, и когато ги чета, сама се чудя на това, което съм писала.
Мила Драга, много ме зарадва то... Права си, като казваш, че за да се пише едно хубаво писмо, нужно е настроение. Но да видиш какво ми се случва понякога. Никак не съм в настроение за писане, мисля да работя вкъщи, но какво става, идва ми мисъл да пиша на някой приятел, казвам си, да, трябва да му пиша и имам предвид известен въпрос, по който мисля да му пиша. Но аз едно мисля, а друго правя. Сядам и пиша разбира се, нищо от това, което гласих.
Пиша без спиране две, три
страници
, и когато ги чета, сама се чудя на това, което съм писала.
Спирам се, мисля и си казвам - от горе ме накараха да пиша това, от което точно лицето в този момент има нужда. И колко се радва човекът, когато написа едно писмо навреме и с нужното съдържание. Мила Драга, като пиша Драга, то се знай - в Драга влиза и милата Цвета. Сега искам да ме видиш, сега като ти пиша. Седя в хубаво отоплената ми стаичка, съм сама само с Вас, двете.
към текста >>
42.
5.52. ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Удостоверявам, че аз съм диктувала горните
страници
, прочела съм ги и съм съгласна така да се публикуват.
И те ще се сбъднат до последната буква. Защото: „В Началото бе Словото. Словото бе у Бога. И Словото бе Бог". (Йоан гл.1, ст.1) ДЕКЛАРАЦИЯ Удостоверявам, че съм съгласна да бъдат публикувани спомените ми от Вергилий Кръстев, които лично съм диктувала на него.
Удостоверявам, че аз съм диктувала горните
страници
, прочела съм ги и съм съгласна така да се публикуват.
Драга Михайлова Иванова, л.п. сер. В, N 0940543. Издаден на 27.\/.1985 г. от РУ - Искър МВР - София. 28.IX.1995 г.
към текста >>
43.
6.02. ВЕЛИКАТА СРЕЩА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Той беше един от най-преданите ученици на Учителя в България, за който аз съм посветил много
страници
в туй изложение.
Това ставаше в дома на Камбуров, където се четяха беседите на Учителя Дънов. Камбуров имаше един син, който беше завършил естествени науки и беше директор на гимназията. Сприятели се с мене и започна да ми дава литература. Там се запознах с Кузман Кузманов, който беше син на директора на гимназията, в която и аз бях. Впоследствие Кузман изигра голяма роля за мен, защото той ми даде най-добра и ценна информация.
Той беше един от най-преданите ученици на Учителя в България, за който аз съм посветил много
страници
в туй изложение.
Приятелите имаха хубаво чувство към мен. Те проявяваха толерантност към моята искреност и младост. Аз бях техен гост. Те чуха изказването ми, което поднесох на Учителя, но и чуха отговора на Учителя и останаха много доволни от това. Имаха възможност да наблюдават пред очите си, как ще узрее моята глава до десет години, които Учителят ми бе дал като срок.
към текста >>
44.
6.04. РЕШИТЕЛНАТА СРЕЩА В БЯЛАТА КЪЩА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Започнах да прелиствам
страниците
на своя живот още от онзи момент, от онази среща, когато Учителят ми каза: „Вашата глава ще узрее след десет години." Дълго, дълго говорих за своите идеали, за своите копнежи по онова велико бъдеще, когато човекът ще бъде истински свободен, творец на своята съдба, на един свят на справедливост и на красота.
По малка каменна стълба се качих със затаен дъх към стаята на Учителя. Вратата се отвори, Светлият образ отново се появи със своите бели къдрици. С тих глас Той ме покани - както бащата вика своя блуден син. Настъпи една велика тишина... В това мълчание се раждаше в душата ми нещо странно, непознато, недоловимо до този момент в моя живот. Кроткият поглед на Учителя ме подканяше да разтворя сърцето си - да излея своята мъка.
Започнах да прелиствам
страниците
на своя живот още от онзи момент, от онази среща, когато Учителят ми каза: „Вашата глава ще узрее след десет години." Дълго, дълго говорих за своите идеали, за своите копнежи по онова велико бъдеще, когато човекът ще бъде истински свободен, творец на своята съдба, на един свят на справедливост и на красота.
След дългата ми изповед Учителят отправи своя поглед нагоре със следните думи: „Пишете на вашите родители, че сте жив и здрав, да ви изпратят документите и се запишете във факултета по философия." За мен всичко това беше чудно и странно... Животът в столицата за мен беше непознат. Бях израсъл в един тих провинциален град, в една среда -проста, но пълна с копнежи за един нов живот, за един нов свят... С голяма радост преспах в малката бяла къща и на сутринта, в ранни зори, с Учителя тръгнахме към боровата гора. За първи път минавах през хубавите алеи на младата борова гора, където славеите разнасяха своята чудна песен. Въздухът беше така чист - гърдите дишаха свободно, мисълта се извисяваше високо над прозаичното всекидневие. Учителят бавно пристъпяше, мълчалив и сериозен.
към текста >>
Този ден беше за младия момък една от най-красивите
страници
- написан в дневника на неговия живот.
С неутолима жажда слушах мъдрите слова на Учителя, както и другите братя и сестри. В съзнанието ми блясна една велика идея - пожелах да построя една палатка и да остана да живея в този неизразимо красив кът! Тази идея стана действителност. Учителят долови моя копнеж и след три дни, в навечерието на първия пролетен ден - 22 март, на китната цветна поляна кацна една бяла палатка. Тази палатка беше подарена на Братството от италианеца Бертоли, за когото впоследствие аз ще поговоря.
Този ден беше за младия момък една от най-красивите
страници
- написан в дневника на неговия живот.
Този ден стана начало на едно ново раждане, на един нов живот. Не след дълго време той спечели симпатията и вниманието на братята и сестрите. Така започна романтичната повест на неговия нов живот, като някаква стара непозната приказка. Тази малка бяха къщичка на ул. „Опълченска" 66, днес е музей на Георги Димитров, понеже двете семейства на Димитров и на Гумнерови живееха под един и същ покрив.
към текста >>
45.
6.05. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Така започнаха да се пишат
страниците
в историята на посвещението на Братството.
Истина, която освобождава отвътре и отвън човека. Трябва да спомена, че на този ден - 22. 03.1922 г. се тури първата копка от Учителя за бъдещата зеленчукова и овощна градина на Изгрева. Дните от първия ден на пролетта започнаха да се нижат като някаква красива мелодия на приказна песен.
Така започнаха да се пишат
страниците
в историята на посвещението на Братството.
към текста >>
46.
6.07. ПЪРВИТЕ ИДЕЙНИ НАСОКИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Започват вече да се пишат
страниците
на една нова епоха, която ще донесе на човечеството велики откровения за Битието, дълбоки знания за живота и широки простори за действия на творческата воля на ученика.
В този път на посвещение, най-първо, ще бъде прочистено твоето физическо тяло; на второ място - астралното ти тяло, което е свързано с твоя емоционален живот и на трето място - трябва да се разсеят всички мъгли и заблуждения в твоя умствен свят. Само по този начин ще бъдеш в състояние да направиш правилна връзка с причинния свят, където обитава безсмъртния лъч на твоята душа. Това е планът, който ти предстои да осъществиш във Великата окултна школа на живота. Знай, че си не само студент в университета, но и ученик на Висшето училище на живота. Този път, който имаш да извървиш, е тесният път на всеки ученик, на всяко общество, на всички народи и на цялото човечество.
Започват вече да се пишат
страниците
на една нова епоха, която ще донесе на човечеството велики откровения за Битието, дълбоки знания за живота и широки простори за действия на творческата воля на ученика.
Новият живот, който ще дойде, е като Слънце, което ще огрее най-напред високите върхове - това са учениците на Окултната школа; после - по-ниските - това са гениалните, талантливите и културните души, и най-после ще озари обикновените хора, намиращи се в долините и равнините на живота. Този път ще бъде път на големи вътрешни и външни изпитания, този път е само за учениците." Така говореше Учителят. Като чуя нещо от Учителя, така това се задълбаваше в моето подсъзнание, че знаех мястото и можех да цитирам неща, казани преди 10 години. Помнех всичко. Никога не записвах в дневник.
към текста >>
47.
6.08. КОТВАТА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Тези цветя символизираха трите принципа: Любов, Мъдрост и Истина - принципи, които лежаха в основата на Новото учение и което Учителят разработваше непрестанно чрез своите беседи, като по този начин пишеше
страниците
на новия мироглед.
Тази идея още по-силно се вдълбаваше в моето съзнание, тъй като знаех от Учителя, че всяко движение на физическия свят, както и всяка форма, са бразди в духовния свят, в който се заравят семената - идея за едно велико бъдеще. По природа аз нямах никакви религиозни суеверия, никакви обществени предразсъдъци и заблуждения. Душата ми представляваше като че ли някаква бяха хартия, върху която тайнствено и могъщо започва да се пише нещо велико - под могъщото влияние на моя Учител... Котвата работих няколко дни. Правех я с такова усърдие, с такава грижа и старание, като че ли извършвах някакво тайнство, което криеше в себе си дълбоки мистерии. Въжето на котвата много майсторски изопнах, а в самата котва посадих цветя с три различни цвята: бели - символ на чистота и невинност, родени от великата безсмъртна Любов, жълти - емблема на Мъдростта и на Божественото знание и най-сетне сини - изразяващи великата красота на Истината.
Тези цветя символизираха трите принципа: Любов, Мъдрост и Истина - принципи, които лежаха в основата на Новото учение и което Учителят разработваше непрестанно чрез своите беседи, като по този начин пишеше
страниците
на новия мироглед.
Това бяха трите принципа - чрез които се изразяваше вечното Слово, света на есенциите. От окултно - мистично гледище те изразяваха висшата Божествена хармония, която на физическия свят се конкретизира чрез геометричната форма на равностранен триъгълник. Този равностранен триъгълник представляваше Емблемата на новото учение -прави чувства, прави мисли и прави действия, които бяха трите катети на равностранния триъгълник. Котвата бе очертана с чимове. Нямаше други средства, освен трева и цветя.
към текста >>
48.
6.11. Елипсата около котвата
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Тази негова роля ще проличи в следващите
страници
, когато пристъпим да разглеждаме най-трагичните
страници
на българската политическа история.
За сметка на това той притежаваше едно от много силните качества: привързаност и безподобна готовност за работа, разбира се това са характерните качества на един войн - да изпълнява винаги волята на големия авторитет. Магичната воля на Учителя - да постави тази характерна индивидуалност в подобна роля - се изрази в следното действие. Учителят в мое присъствие взе неговия нож и го наточи със своя. Това като че ли беше начало на един мълчалив договор. Този човек, от този момент като че ли беше намагнетизиран с един флуид, който служеше като ключ - да отваря вратите на най-отговорните фактори в политическия и обществения живот на България.
Тази негова роля ще проличи в следващите
страници
, когато пристъпим да разглеждаме най-трагичните
страници
на българската политическа история.
Това лице беше Любомир Лулчев, тогава бе с чин полковник. Така Учителят търпеливо подготвяше необходимите условия за своята историческа задача. Той отвори двата класа на Школата си - общия окултен клас и специалния младежки клас. Тези два класа се откриха в началото на пролетта на 1922 г. и Учителят започна да изнася в тях своите специални беседи.
към текста >>
49.
6.13. Двата разностранни триъгълници
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Горните съждения, които изказахме в разгръщащите се по-нататък
страници
, ще ни станат постепенно по-ясни.
Учителят не искаше да се повторят старите грешки и да създадем династични йерархии и да създадем ритуали от Учението. Затова един се поставяше на съответното място, работеше там и когато му свършваше времето, той си заминаваше. Тогава на негово място идваше друг, но с нови качества и възможности. И така кръгът се движеше и зад всеки знак стояха 10 души и очакваха своя ред. Затова Учителят споменаваше, че за да се реализира една Божествена идея трябва да има 10 човека, и всеки слага своя подпис под нея и реализира своята си част, докато последният реализира целокупната идея.
Горните съждения, които изказахме в разгръщащите се по-нататък
страници
, ще ни станат постепенно по-ясни.
към текста >>
50.
6.16. Звездният свят
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
В редица разговори Той ми разкри известни тайни
страници
из областта на една нова наука - астрокосмична синтеза.
Една от дисциплините, която изучаваше Георги в университета, беше астрономията. Чрез него аз имах на разположение редица трудове по астрономия и разговорите, които имах непрекъснато с него и с Учителя, събудиха в мене дълбок интерес към тайнствения свят на Небето. В скоро време се запознах с най-важните съчинения на тази наука, паралелно с нея проучих и индивидуалната астрология. И двете дисциплини наистина ми дадоха една основа - едната ми разкри анатомията на Небето, втората - неговата физиология, но цялата тази материя не ме задоволяваше, душата ми жадуваше за нещо много по-дълбоко, исках да проникна в мистериите на психичната част на звездния мир. В това направление най-силен тласък ми даде Учителят.
В редица разговори Той ми разкри известни тайни
страници
из областта на една нова наука - астрокосмична синтеза.
Тези разговори някой път се водеха между Учителя, Георги Марков и мен, непосредствено под дълбочините на синьото небе. Аз няма да се спирам в подробности върху тази най-интересна наука, по нея има много страници, писани в книгата „Новата култура в ерата на Водолей" („Учителят и Школата") и в книгата „Астрокосмична синтеза". Тук само ще отбележа, че зодиакът за Учителя беше нещо живо, той представляваше полето, където се пишеха страниците не само на човешката история, но страниците на цялото Битие. За него всеки зодиакален знак представляваше цял свят, общество от напреднали същества, които със своята творческа мисъл упражняват влияние върху всички живи същества. Имаше важни исторически моменти в историята на човечеството, когато Той насочваше своето внимание към дълбокия паралелизъм, съществуващ между планетните разположения и обществените явления.
към текста >>
Аз няма да се спирам в подробности върху тази най-интересна наука, по нея има много
страници
, писани в книгата „Новата култура в ерата на Водолей" („Учителят и Школата") и в книгата „Астрокосмична синтеза".
В скоро време се запознах с най-важните съчинения на тази наука, паралелно с нея проучих и индивидуалната астрология. И двете дисциплини наистина ми дадоха една основа - едната ми разкри анатомията на Небето, втората - неговата физиология, но цялата тази материя не ме задоволяваше, душата ми жадуваше за нещо много по-дълбоко, исках да проникна в мистериите на психичната част на звездния мир. В това направление най-силен тласък ми даде Учителят. В редица разговори Той ми разкри известни тайни страници из областта на една нова наука - астрокосмична синтеза. Тези разговори някой път се водеха между Учителя, Георги Марков и мен, непосредствено под дълбочините на синьото небе.
Аз няма да се спирам в подробности върху тази най-интересна наука, по нея има много
страници
, писани в книгата „Новата култура в ерата на Водолей" („Учителят и Школата") и в книгата „Астрокосмична синтеза".
Тук само ще отбележа, че зодиакът за Учителя беше нещо живо, той представляваше полето, където се пишеха страниците не само на човешката история, но страниците на цялото Битие. За него всеки зодиакален знак представляваше цял свят, общество от напреднали същества, които със своята творческа мисъл упражняват влияние върху всички живи същества. Имаше важни исторически моменти в историята на човечеството, когато Той насочваше своето внимание към дълбокия паралелизъм, съществуващ между планетните разположения и обществените явления. Той гледаше на планетите като на някакви големи същества, които със своите електромагнитни влияния - варианти на могъща слънчева енергия, взимаха участие в живота на всички творения. Също така зодиакалните знаци маркираха епохите, културите и расите в духовно - политическата история на човечеството.
към текста >>
Тук само ще отбележа, че зодиакът за Учителя беше нещо живо, той представляваше полето, където се пишеха
страниците
не само на човешката история, но
страниците
на цялото Битие.
И двете дисциплини наистина ми дадоха една основа - едната ми разкри анатомията на Небето, втората - неговата физиология, но цялата тази материя не ме задоволяваше, душата ми жадуваше за нещо много по-дълбоко, исках да проникна в мистериите на психичната част на звездния мир. В това направление най-силен тласък ми даде Учителят. В редица разговори Той ми разкри известни тайни страници из областта на една нова наука - астрокосмична синтеза. Тези разговори някой път се водеха между Учителя, Георги Марков и мен, непосредствено под дълбочините на синьото небе. Аз няма да се спирам в подробности върху тази най-интересна наука, по нея има много страници, писани в книгата „Новата култура в ерата на Водолей" („Учителят и Школата") и в книгата „Астрокосмична синтеза".
Тук само ще отбележа, че зодиакът за Учителя беше нещо живо, той представляваше полето, където се пишеха
страниците
не само на човешката история, но
страниците
на цялото Битие.
За него всеки зодиакален знак представляваше цял свят, общество от напреднали същества, които със своята творческа мисъл упражняват влияние върху всички живи същества. Имаше важни исторически моменти в историята на човечеството, когато Той насочваше своето внимание към дълбокия паралелизъм, съществуващ между планетните разположения и обществените явления. Той гледаше на планетите като на някакви големи същества, които със своите електромагнитни влияния - варианти на могъща слънчева енергия, взимаха участие в живота на всички творения. Също така зодиакалните знаци маркираха епохите, културите и расите в духовно - политическата история на човечеството. Георги Марков притежаваше широко, необятно въображение и будна интуиция.
към текста >>
в една книжка около 250
страници
, и то в момент, когато в България бяха инкриминирани книгите на Учителя и се правеха ежегодно обиски, и се унищожаваха книгите Му от комунистическите власти.
Тези мигове на съзерцание и откровение, непосредствено изживяни под красивите нощи на звездния свят, ми внесоха такъв голям импулс, такова голямо творческо вдъхновение за истинска идейна работа. Може би това беше най-голямата ми придобивка от дружбата ми с големия приятел Георги Марков. Всичките идеи, които Учителят очертаваше пред мене в разговорите си с Него - това бяха материалите за книгите, които аз трябваше да напиша. Всички тези проблеми аз съм ги разработил в един научен стил, за да бъдат те по-добре разбрани от човечеството. Тези идеи бяха по-късно вложени в книгата ми „Световна астросоциология", излезнала в Париж през май 1972 г.
в една книжка около 250
страници
, и то в момент, когато в България бяха инкриминирани книгите на Учителя и се правеха ежегодно обиски, и се унищожаваха книгите Му от комунистическите власти.
към текста >>
51.
6.17. Духовната група около Учителя
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
За да се обхване тази странна индивидуалност на преданост, духовен възторг и подвиг, трябва да се разлистят
страниците
на книгата „Свещени думи на Учителя." Тази ценна творба беше родена от непосредствения досег на Савка Керемидчиева с Учителя.
По баща българка, по майка немкиня, тя следваше философия. Спирам вниманието си върху нея, понеже не само че беше една от важните съработнички и постоянна сподвижничка на Учителя, но и затова, че представляваше като сестра една странна индивидуалност. Висока по ръст, с голямо широко чело, с меки сини очи, се отличаваше с такава преданост, с такава всеотдайна привързаност, с такава готовност за идейна работа, подобно на християнките в първото столетие, когато духовният блясък на могъщите идеи на Исус от Назарет искряха в душите на Неговите последователи. За Савка външният свят не съществуваше, тя като че ли беше забравила своята личност, тя се беше сляла напълно с делото на Учителя. За нея нищо друго не съществуваше, освен тесният път на ученичеството.
За да се обхване тази странна индивидуалност на преданост, духовен възторг и подвиг, трябва да се разлистят
страниците
на книгата „Свещени думи на Учителя." Тази ценна творба беше родена от непосредствения досег на Савка Керемидчиева с Учителя.
Учителят наистина отделяше колосално време за това същество, което до последния момент на Неговото физическо заминаване, стоеше при Неговите нозе. И първото същество, което си замина за отвъдния свят, след заминаването на Учителя - беше Савка. Това стана през май 1945 г. Тук само ще спомена, че главните актьори, които взимаха участие в Школата на Учителя, си заминаха твърде млади, може би те бяха вече ненужни на земята, след като са изиграли своята роля.
към текста >>
52.
6.18. Едностранно действие
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
18. Едностранно действие Както бяхме подчертали в горните
страници
, в онзи важен интимен разговор, когато Учителят скицира етапите на моето настоящо прераждане, така се бях вдъхновил, беше ме обладал мистичният огън на първите християни.
18. Едностранно действие Както бяхме подчертали в горните
страници
, в онзи важен интимен разговор, когато Учителят скицира етапите на моето настоящо прераждане, така се бях вдъхновил, беше ме обладал мистичният огън на първите християни.
Като следствие на това, раздадох почти всичките си дрехи и си въобразих, че с торбичката на рамо ще тръгна от село на село, от град на град, да проповядвам новите идеи на учението. Благодарение на будното око на Учителя, в една зимна вечер бушуваше голяма буря и Учителят, като видя, че треперя от студ - подари ми едно Свое палто, което може би е носил преди десетилетия, с кадифена яка. Разбира се, този подарък за мен беше цяло събитие. Образът ми беше така отличителен от окръжаващата среда - с дълги, гъсти черни коси до раменете, с малки извити мустаци, с палтото - малко „де моде" - се разхождах гордо из аудиториите на Университета. Наистина и аз бях един от актьорите на сцената.
към текста >>
53.
6.19. Край на първото действие
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
На този връх Учителят често извеждаше братството, където извършваше много магически операции чрез различни фигури при най-различните вериги души, с формули, молитви и песни се чертаеха в етера
страниците
на новата човешка история.
Само че тази тъмна ложа, в която има много интелигентни същества, то там е задачата в тази епоха, те да станат слуги на Доброто. И когато ние говорим за тях, ние не се насочваме да ги унищожим, ние напротив, искаме да дойдат до туй положение, когато и те ще помагат за Делото на Учителя. Понеже се намираме вече пред прага на второто действие, ще направя един духовно - психологически анализ на един епизод, който се случи между мен и Михаил Иванов. През 1925 г. бяхме отишли на екскурзия, цялото братство, на връх Мусала.
На този връх Учителят често извеждаше братството, където извършваше много магически операции чрез различни фигури при най-различните вериги души, с формули, молитви и песни се чертаеха в етера
страниците
на новата човешка история.
Когато Той извършваше всичките тези неща, беше мълчалив, недостъпен и мъчно разбираем. В тези моменти Той беше величествен, чувстваше се Неговата магическа мощ, неговата велика окултна ерудиция. Ще предам накратко този епизод, защото след Него Учителят лично на мен, а също и в 2-3 беседи изясни вътрешния му смисъл. Неудобно ми е да казвам повода на накипялото ми негодувание към Михаил Иванов, но фактът, че ние влязохме във физическо стълкновение с него, говори много; физически бях по-силен от него, но се препънах и той падна върху мен, като ми нанесе един удар в главата, точно върху центъра на вярата. Понеже в лявата си ръка случайно държеше един нож - моето будно внимание ме насочи да го обезоръжа.
към текста >>
Разбира се, както се видя от предшестващите
страници
, това беше една екзалтация, или както го наричат в древната традиция -събуждане на детето в човека, на невинността и онова висше целомъдрие към първата причина на Битието.
Има ли някой, който да бъде безразличен към една красива жена? Няма такъв. И за това се сбихме. По-нататък ще изясня защо предавам този епизод, но сега само ще подчертая следното обстоятелство: Учителят, анализирайки този случай в 2-3 беседи изтълкува дълбоката символика - моето падане на земята. Това едностранчиво мое проявление през този голям период от няколко години, специално на моето емоционално съзнание, без да взема участие моят ум, разбира се беше свързано с плана, който Учителят ми начерта, именно - прочистване на моето астрално тяло.
Разбира се, както се видя от предшестващите
страници
, това беше една екзалтация, или както го наричат в древната традиция -събуждане на детето в човека, на невинността и онова висше целомъдрие към първата причина на Битието.
Настъпи момент, когато моят поглед не трябваше да бъде обърнат към Небето и Звездите, към Мистичния свят на слънчевите деви. Аз трябваше да обърна своя поглед към земния конкретен емпиричен свят, да направя връзка с мъжкия принцип, който е свързан непосредствено с моето интелектуално съзнание. Този магически момент настъпи именно тук, горе на планината, особено след като бях вече завършил ролята си в първото действие на тази общопланетна драма. Учителят така нареждаше нещата, че аз трябваше да изляза вече от кръга на тези същества, в които преобладаваше емоционалното съзнание, с други думи казано - от света на женския принцип, който държи ключовете на вратите за мистичния свят, Красивия оазис на Изгрева, със своята поетична романтика, с хубавите звездни нощи, с онова поетично вдъхновение и съзерцание, към пулса на живота, трябваше да бъде заменен с аудиториите на университета, да скрия хубавата оптимистична усмивка и сложа мантията на онази сериозност, за да мога по този начин да завърша университета. Това положение се изрази чрез обстановката, като направих връзка с втората страна на малкия триъгълник, т.е.
към текста >>
54.
6.20. Международната обстановка и България
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Той е давал там показания и там има такива Негови показания около 300
страници
.
Въпреки тази обстановка, държавната власт, в лицето на Обществената безопасност, гледаше не само с едно недоверие към учението, но и търсеше начин, разбира се под давлението на духовенството, да руши онова, което Учителят изграждаше в съзнанието на българския народ. Десетки пъти Учителят биваше викан в Обществена безопасност, т.е. в Дирекцията на полицията, където винаги съм Го придружавал. Не от някакви убеждения, но повече от един страх и религиозни суеверия, търпяха Школата на Учителя. Може би над десет пъти Учителят е ходил в Обществена безопасност, където е бил разпитван от полицията по доноси и обвинения срещу Неговата дейност.
Той е давал там показания и там има такива Негови показания около 300
страници
.
Това е един много важен материал - идеологичен. Той е говорел за ролята на държавата, за ролята на духовенството и църквата, за армията, за училището и е отговарял на всевъзможни въпроси. Най-интересното е, че тези материали бяха прибрани от комунистите, които на 9.IХ. 1944 г. наследиха предишната власт.
към текста >>
55.
6.24. Пред прага на мъдростта
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Школата на Учителя разкри нови
страници
, беседите му, които държеше в неделя, както в общия клас и в специалния клас добиха по-друг характер.
Първото -механично знание, Учителят го нарича „инволюционно", а второто - органическото, нарича „еволюционно". Еволюционното знание ще бъде предмет именно на Астрокосмичната синтеза, която ще ни изведе пред прага на Мъдростта. Само по пътя на Мъдростта човек може да се домогне до вътрешното, скритото съдържание на живота. Мъдростта, по пътя на вътрешното виждане, крие в себе си ключове, чрез които може да се отворят дверите на големите мистерии. През този период на посвещение, през който минава братството, страната на малкия кармически триъгълник, фокусирана чрез съзнанието на Мара Гръблашева; и на едноименната страна на големия триъгълник - чрез съзнанието на Георги Радев, се започна една активна творческа дейност.
Школата на Учителя разкри нови
страници
, беседите му, които държеше в неделя, както в общия клас и в специалния клас добиха по-друг характер.
Знанието чрез Неговото слово обилно се разнасяше между Неговите ученици. Почувства се дълбоката разлика между духа на християнството, което е вървяло повече по пътя на мистиката, а до голяма степен е държало един отрицателен тон към знанието. Учителят започна да разработва чрез Своите беседи пред съзнанието на Своите ученици един от най-дълбоките проблеми - Любовта, по пътя на разумността. През този период Учителят поръча един доста голям телескоп. Метеорологическата клетка, която беше построена в Котвата, се изпълни с много метеорологически уреди.
към текста >>
56.
6.30. Пътят на истината - великото посвещение
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Специално българският народ минаваше през най-тежките
страници
на своя път.
30. Пътят на истината - великото посвещение При новото, трето действие, на сцената трябваше да се явят новите актьори. Третата страна на малкия и големия кармически триъгълници трябваше да се активизира. Тя символизира волевото съзнание в човека. При това действие външната, културна, стопанска и политическа атмосфера, както в България, така и на световна почва, беше много тежка.
Специално българският народ минаваше през най-тежките
страници
на своя път.
Кармата, както видяхме най-напред, премина през първата вълна - емоционалната и духовната страна; втората вълна премина през интелектуалното съзнание, през ръководените фактори на страната, а третата вълна премина през самите среди на народа. Действително годините 1928,1929 и 1930 бяха наистина тежки за народа. През 1928 г. българският народ изживява едно голямо катастрофално земетресение, което нанесе много тежки стопански щети. За земетресението Учителят публично заяви: „В София, ако има 10 човека праведни, то тази катастрофа ще се избегне." Земетресението разтърси Пазарджик, Търговище, Пловдив, но София остана читава.
към текста >>
Действително в Школата на Учителя започнаха да се пишат нови
страници
, които са свързани с великото посвещение в Храма на Истината.
„Защо се бъркаш в тези неща? Трябваше само да наблюдаваш. Като се бият хора, ти не взимай участие. Щом си изразходват енергията, те после ще се разберат." Този пример ми направи впечатление, как човек, без да иска, може да се поддаде на масовите настроения подсъзнателно. Другият екран - брат Кузман Кузманов, върху който трябваше да се отрази новият мироглед на Учителя; от своите морални ценности той трябваше да даде отражение върху съзнанието на българския народ.
Действително в Школата на Учителя започнаха да се пишат нови
страници
, които са свързани с великото посвещение в Храма на Истината.
Надписът на този Храм на Истината Учителят Го е издълбал чрез следните формули: „Истината е това, в което Любовта и Мъдростта действат съвкупно. Истината - това са плодовете, които постоянно узряват на дървото на живота. Истината е крайният резултат на Вечността." В тази нова, малка идейна реторта, Учителят започна Своите опити и Той разкри една нова природа на Своя велик равностранен триъгълник. Тази страна е символ на тази Велика Истина, за която всяко живо същество копнее и непрестанно се стреми към нейната Космична пълнота.
към текста >>
57.
6.35. Mладежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Но нейния темперамент я кара да се влюби в един певец - югославянин и избягва с него, и започват странни
страници
в живота им.
Елена Блаватска представляваше много интересен субект. Учителят имаше особено специално разположение към Елена Блаватска. Тя е рускиня. Имала е един много бурен живот. Особено отначало Елена Блаватска била принудена от нейния дядо, който е бил губернатор в Тбилиси, да се ожени за техерански губернатор, възрастен човек.
Но нейния темперамент я кара да се влюби в един певец - югославянин и избягва с него, и започват странни
страници
в живота им.
Тя играе в цирка в Цариград, а след туй отива в град Киев. Там е бил княз Дондуков, който имал симпатии към тях. Но тя написва стихотворение срещу него и го разлепва по улиците на Киев. Той ги изгонва с югославянина и те бягат с един кораб за Кайро. Става корабокрушение и нейният възлюбен умира, когато искал да я спаси.
към текста >>
58.
6.38. Следването ми в чужбина
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Няма да разлиствам
страниците
на политическата история на България, но ще направя една малка скица на вътрешното и външно положение на България.
Точно в това време, когато получавах тези сведения за България, аз изготвих една сказка, която исках да изнеса пред Варшавското радио на тема: „Декадансът на политическите партии в България". За мен безкръвната революция, както я наричаха, ми даде сигнал да се завърна в България. На 19.V.1934 г. се извърши политически преврат в България от армията, в лицето на офицерската организация „Военен съюз". Този преврат те нарекоха „мирна революция".
Няма да разлиствам
страниците
на политическата история на България, но ще направя една малка скица на вътрешното и външно положение на България.
Вътре в страната политическият живот преминаваше през една страшна корупция, пълна обществена деморализация в партийните щабове. Това положение се намираше, както подчертахме, под знака на една страшна стопанска криза. Външнополитическото положение на страната също беше в задънена улица. България беше обкръжена от два политически съюза. Първият - Балканският пакт, в който влизаха Югославия, Румъния, Гърция и Турция; вторият - малкото съглашение, образувано от Чехословакия, Югославия и Румъния.
към текста >>
59.
6.55. ТАЙНАТА НА 20 ГЛАВА ОТ ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАНА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Каза ми: „Това е скицата на Втората световна война." След това започна да разлиства
страниците
и дойде до средата на тефтерчето.
След туй, за моя изненада, извади едно тефтерче продълговато, което никога не съм виждал. Показа ми, че е писано преди 45 години. Видях, че мастилото е избледняло. Още повече ме заинтересува. В началото на тефтерчето видях една картина, нарисувана кабалистическа и астрологическа.
Каза ми: „Това е скицата на Втората световна война." След това започна да разлиства
страниците
и дойде до средата на тефтерчето.
Разгърна една страница и зачете: „От север ще дойдат руските войски и в България ще се смени строя." Аз бях толкова възбуден, че Му казах: „Четете нататък". Но Той категорично ми каза: „Не, ти ще го видиш". Не ми го чете. После ми каза, че всяка глава от Откровението съответства на сто години от Християнската епоха, и че 20 глава съответства на 20 столетие. След малко стана и ми рече: „Отиди и му кажи на Стоил Стефанов, че той няма да заминава за Кайро, но само Стойчо Мошанов, но без всякакви пълномощия, а ще отиде само за сондажи".
към текста >>
60.
6.59. ТРУДНИ МОМЕНТИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Точно на това място исках да водя този разговор, защото тук бяха написани
страниците
от най-хубавите моменти, преживени в моя живот.
При тези трудни външни депресии, през които аз минавах, чувствах голяма нужда да има един интимен разговор с Учителя, особено както бях предизвестен от Него за излизане от физическото Му тяло. Аз не само имах да разрешавам въпроса около моята личност, но мен ме вълнуваше съдбата на българския народ, съдбата на другите народи и бъдещето на цялото човечество. Моята личност, поради някакви недоразумения, поради някакви перспективни измами, беше застрашена. Аз не бих се спирал върху тези въпроси, ако те не бяха свързани непосредствено с обществото и с живота около Учителя. Помолих Учителя да излезем на поляната да поговорим.
Точно на това място исках да водя този разговор, защото тук бяха написани
страниците
от най-хубавите моменти, преживени в моя живот.
На тази прекрасна поляна, от която се откриваше прекрасен изглед към мощно издигащата се Витоша на юг. Поляната беше обкръжена от нежни млади борчета, които бяха немите свидетели на онзи красив живот, който дойде чрез вълната на Любовта. Тези борчета растяха заедно с нас, с обществото и се издигнаха високо. Човек трябва да има вдъхновеното перо на истинския художник - поет, или четката на гениалния живописец, за да може да разкаже с думи и багри това, което стана някога тук и да се разнесе по етера, за да обхване в своята красота цялата земя. Тази красива поляна беше като някакъв вълшебен, приказен оазис, при който оазис са идвали да пият от великия извор на живота - Учителят, жадните за Великото Божествено Слово - душите от цялата наша планета.
към текста >>
61.
6.62. ВЕЛИКАТА ФОРМУЛА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
В следващите
страници
ще посветя една глава на тази формула.
Аз запитах тихо Учителя: „Ще останете ли още на физическия свят? " Той ме погледна и само с едно отрицателно движение на главата ми даде да разбера, че няма да остане. След това Той се приближи до мен, до ухото ми и съвсем тихо, много тихо ми прошепна една магическа формула. Като чух тази формула, цялото ми тяло изтръпна, почувствах как живият огън на Кундалини се изви по целия ми гръбначен стълб и в мозъка ми произведе такава ослепителна светлина, като че ли всички центрове на главата ми се активизираха и аз видях една картина, която представляваше откровение. Тази картина ми разкри една велика тайна, тази картина съдържаше бъдещето, което ни предстоеше.
В следващите
страници
ще посветя една глава на тази формула.
Тази глава е само за онези души, които имат онзи копнеж да търсят тясната пътека, която води към Истината, за онези души, които искат да сътрудничат във "Великото дело на Учителя. Тази моя последна среща беше три дни преди заминаването на Учителя. На 27.XII.1944 г. в 5,45 часа сутринта Учителят напусна физическото си тяло. Това Космично Същество, Чийто символ беше равностранният триъгълник, т.е.
към текста >>
62.
6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
6 е мой технически текст, както и следващите
страници
.
Рогата му не са само за красота и мъжественост, но те му служат и за бой, за да си проправи пътя към самката, за да я оплоди и да се роди потомство. Ето такава беше ролята на тези мои рога - доктората. Да проправя път. И после се убедих в това, когато почнах да пиша моите книги за Учението, които излезнаха в Париж, когато в България имаше комунистическа диктатура и цензура. Първата част на предговора е от Учителя, а след трите звездички от стр.
6 е мой технически текст, както и следващите
страници
.
Датата е 1 януари 1943 г., София. Тогаз бе диктуван от Учителя този предговор. Художникът на корицата не бе от нашите среди. Бе отвън и бе му платено. Тази книга премина между българския народ.
към текста >>
63.
6.70. МИХАИЛ ИВАНОВ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Стела издаде една книга за Михаил от 300
страници
, която бе плод на едно религиозно съзнание.
Казах му да бъде дипломат и да не влиза в противоречие. Посъветвах го да стои настрана, а не да излиза на сцената и да се бори с известни сили, които съществуват в природата, защото накрая всеки сам бере своите плодове. Борис държа едно много хубаво поведение. Стела като видя, че Боян не пожела и не се съгласи да признаем Михаил за заместник на Учителя, то тогава тя нарече Боян "лъжец". Тя си отиде, а за потвърждение на това нейно изказване Михаил мина през процес и през затвора.
Стела издаде една книга за Михаил от 300
страници
, която бе плод на едно религиозно съзнание.
Не след дълго Михаил се опита да вземе образа на Учителя и се дегизира като Него. Не трябва да се хвърляме с ожесточение срещу човека Михаил, който играе ролята на актьор. Според Борис той играе ролята на клоун. Според мен той играе ролята на самосъзнанието. След време в негово лице хората ще видят най-голямата религиозна лъжа.
към текста >>
64.
6.81. ВЪЗПОМИНАНИЕ
,
От редактора и съставителя Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Методи Константинов бе донесъл един свитък листове, написан на пишеща машина от 129
страници
, които бе написал през 1966 година.
Бяха изминали тридесет години от идването на комунистическата власт. Ние се усмихнахме и излезнахме на балкона да гледаме тази феерия от разноцветни илюминации на небето. Приехме го като добър знак. Ние също приключвахме с него историята на една епоха. Методи Константинов беше взел живо участие при свършека на предишната епоха и идването на Новата епоха.
Методи Константинов бе донесъл един свитък листове, написан на пишеща машина от 129
страници
, които бе написал през 1966 година.
Уточнихме се как ще работим. Той четеше отделни пасажи от предварително написания текст и когато идваше време да бъдат поставени въпроси от мен за изясняване, ние спирахме записа, уточнявахме се, той разбираше какво аз искам и допълнително даваше обяснение, което записвахме към основния текст. Така се явиха много ценни допълнения, които някои впоследствие се оформиха като отделни глави. Този предишен текст Методи го бе дал няколко човека и те бяха го изкарали на ксерокс и той се пазеше досега на много места. Но той не би могъл да се публикува в първият му вариант, защото има много неизяснени неща и дори на мен ми създаваше трудности при разчитането на текста, макар че съм запознат с много лица и събития.
към текста >>
Още по-трудно бе целият този написан текст с моя почерк да се продиктува на машинописен текст и да се отбележат по точки всички допълнения към кои
страници
от предишния текст се отнасят.
Този предишен текст Методи го бе дал няколко човека и те бяха го изкарали на ксерокс и той се пазеше досега на много места. Но той не би могъл да се публикува в първият му вариант, защото има много неизяснени неща и дори на мен ми създаваше трудности при разчитането на текста, макар че съм запознат с много лица и събития. През юни 1995 година аз работих с магнетофонния запис и машинописния текст на Методи Константинов от 1966 година. Извадих всички допълнения, което бе една голяма трудоемка работа. Всяко изречение трябваше да се запише и нееднократно да се връща магнетофонният запис.
Още по-трудно бе целият този написан текст с моя почерк да се продиктува на машинописен текст и да се отбележат по точки всички допълнения към кои
страници
от предишния текст се отнасят.
Машинописният текст бе осъществен от Марийка Марашлиева и бе направен през юли и август 1995 година в нейният дом. При прослушването на текста на магнетофонния запис се оказа, че няма записа на една от пистите към един час и половина. Това бяха последните записи. Обикновено Методи имаше навик да ме спира и след това да му пускам, за да чуе как му звучи неговия глас, да види дали добре звучи. При един от тези опити аз съм забравил да включа клавиша на магнетофонен запис.
към текста >>
Получава един коментар от двадесет
страници
.
Тя плака три дни и три нощи. След това си замина и никога повече не се върна при мен. Окончателна раздяла." Методи Константинов беше добър астролог. Той е правил моята небесна карта и неговите разбори бяха много точни. Той през 1945 година изпраща своите данни на един голям астролог във Франция - Андре Барбо.
Получава един коментар от двадесет
страници
.
Но накрая на живота си той премина през много изпитания. През 1974 година преживя автомобилна катастрофа. През 1975 година падна и си счупи дясната ръка в областта на рамото. През 1976 година претърпя операция на дясното око. През 1977 година беше отишъл на гости при няколко младежи във Варна, попадна под клопката на нарочно поставен агент в хотела, на когото започнал да проповядва и след това му бе направен обиск в София, и му взеха много ръкописи и беседи от Учителя.
към текста >>
65.
7.Духът на Истината и Духът на Заблуждението 1. РАЗПНИ ГО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
В този том аз съм отпечатал 100
страници
от спомени на Галилей Величков, които Вие изхвърлихте на улицата.
Да, заплашвахте ги, за да ги уплашите и да не Ви оспорват Вашето председателство. Те са още живи и съм ги накарал това да го напишат и да се подпишат. Така че, мога ли да попитам, кой вкара всички в оня трафопост, когато Вие бяхте Председател, а тази история е предречена от Галилей Величков на стр. 91-93.Нали Галилей Величков беше Ваш приятел? А Вие, за да докажете, че Ви е имало през тези 45 години, започнахте да четете една страница от неговите спомени, където е отбелязано Вашето име и по този начин доказахте, че Вие сте били по онова време.
В този том аз съм отпечатал 100
страници
от спомени на Галилей Величков, които Вие изхвърлихте на улицата.
Е, имате ли Вие приятел на име Галилей Величков? Нямате такъв. Той беше бял брат. Така че, г-н Стратев, аз не съм от онова Братство, в което Вие членувате. Аз съм от онова Братство, на което с моите възможности свърших работата на всички Негови ученици.
към текста >>
66.
7.10. ДИМИТЪР ГРИВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Той започна да работи с Мария Майсторова и те издадоха с нея една книга „
Страници
из духовната биография на българите", в която е вместен материал от Словото на Учителя.
225-228 бе разказала неща, които са верни, но които не изнасяха на Димитър Грива. Аз сега само давам някои обяснения. Но когато се говори за грешки и за провал, това трябва да се признае, за да не се подведат следващите поколения. А той това не го направи, а се обяви срещу книгата. След това последва, както винаги се случва в такъв случай, окончателният провал.
Той започна да работи с Мария Майсторова и те издадоха с нея една книга „
Страници
из духовната биография на българите", в която е вместен материал от Словото на Учителя.
Но те двамата си поставиха имената отгоре на книгата като автори. А те не са автори. Освен това към всяка глава те сложиха свои бележки и след това включваха материал от Словото на Учителя. В голямата си част този материал е преработен и редактиран, така че той не е оригинален. Като пример може да се посочи на стр.
към текста >>
67.
7.12. НИКОЛА НАНКОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Дори Никола написа към 11
страници
, нещо като критика, срещу книгата на Георги Томалевски, като бе извадил и доказваше с фактически материал за някои неточности в биографичния очерк, направен от Георги Томалевски.
Но никой не знаеше имената на сътрудниците, освен Георги. Той не ги каза на останалите, а читателите на книгата знаеха, че това е труд на Томалевски. И това предизвика бурната реакция на Галилей Величков и Никола Нанков срещу Георги. Никола крещеше пред мене: „Ограбиха ми материалите! " А Галилей беше изключително възмутен.
Дори Никола написа към 11
страници
, нещо като критика, срещу книгата на Георги Томалевски, като бе извадил и доказваше с фактически материал за някои неточности в биографичния очерк, направен от Георги Томалевски.
Но другото, за което го обвиняваше, не посмя да го напише. Затова аз го описвам. А защо? По-късно тази книга бе преведена на френски и има днес издание в чужбина. Всички знаят, че авторът е Георги Томалевски.
към текста >>
68.
7.14. БУЧА БЕХАР
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Там където е намерила нещо интересно според нея, тя го изважда на пишеща машина и така прави един свитък около 30-40
страници
и го озаглавява „Така беше" и този материал го разпространява на свои близки и познати, доказвайки, че тя е истински духовен човек и има изключителни качества да преценява кое е важно и кое не е важно, което трябва да се изхвърли и кое трябва да се отпечата.
И в момента те са разбити. Спомням си нейната „История на Шко-лата" - в един пакет стоеше при Драган Петков. Няколко пъти исках да го прибера, но той не ми го даде. По-късно той го предаде на Лалка Кръстева. А тя започва да преглежда материала и с химикал да задрасква цели изречения и пасажи от официалния ръкопис на Буча Бехар - машинописен текст.
Там където е намерила нещо интересно според нея, тя го изважда на пишеща машина и така прави един свитък около 30-40
страници
и го озаглавява „Така беше" и този материал го разпространява на свои близки и познати, доказвайки, че тя е истински духовен човек и има изключителни качества да преценява кое е важно и кое не е важно, което трябва да се изхвърли и кое трябва да се отпечата.
Така тя унищожава и отхвърля труда на Буча Бехар. Ако това нещо се случи в света, то авторът ще даде под съд и ще осъди онзи, който е унищожил литературния му материал. По-късно този вързоп отново пристигна при Драган Петков и аз го получих от него. Показах му как е унищожила Лалка Кръстева материала на Буча Бехар. Той стоеше като потресен.
към текста >>
69.
7.18. ЛИЛЯНА ТАБАКОВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Поднесеният материал е истинен и верен, но малцина биха се ползвали от него, защото на всеки един разговор на Цветана с Учителя, състоящ се от 2-3
страници
от излязлата книга, има най-малко още десет
страници
към същия разговор - коментар, обяснения и разяснения от Цветана.
Отидох при нея, за да се убедя в какво се състои работата. Оказа се, че бяха я отново разколебали в мен, и че аз, според тях, ще стана голям богаташ, след като публикувам нейните неща. Това беше цялата причина. със сполучливо излезнали снимки. Аз знам, че с едно такова издание не могат да се спечелят много пари, особено след като е заплатен хонорара на Цветана Табакова.
Поднесеният материал е истинен и верен, но малцина биха се ползвали от него, защото на всеки един разговор на Цветана с Учителя, състоящ се от 2-3
страници
от излязлата книга, има най-малко още десет
страници
към същия разговор - коментар, обяснения и разяснения от Цветана.
Аз обикновено предварително работех над всеки разговор, отбелязвах си по точки въпроси и й ги задавах. Отговорите бяха много точни и разясненията от нея бяха много обстойни. Без тези разяснения никой не може да разбере за какво става дума, както и за много неща, защото Цветана в телеграфен стил бе предала всичко. Тя смяташе, че това, което е написано от нея, е напълно ясно за онези, които ще го четат. Тя не предполагаше, че в нейното съзнание има запечатани още 9/10 обяснения за този материал.
към текста >>
70.
7.21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Аз се запознах с тези три свитъка машинописен материал и след това по
страници
, по точки задавах въпроси за уточнение и допълнение.
Но те не се оказаха такива. Има още десетки такива примери, които ще бъдат изнесени, когато бъдат публикувани нейните спомени изцяло! Когато заминах на работа в чужбина, при последната си среща с Елена Андреева се уточнихме тя да направи опит и да опише някои от спомените си в няколко раздела. След като се завърнах разбрах от нея, че това тя бе сторила в четири копия. Беше дала едно копие на машинописката.
Аз се запознах с тези три свитъка машинописен материал и след това по
страници
, по точки задавах въпроси за уточнение и допълнение.
Елена разказваше и аз всичко това записвах на магнетофонна лента. Това беше допълнено, преработено издание на нейните спомени. След това бе направен подробен протокол, в който бе обяснено всичко най-подробно. Единствен аз имах правото да публикувам нейните спомени, защото това бе моя идея и аз бях работил с нея. Минаха години, дойде време да включа част от нейните спомени.
към текста >>
71.
7.23. ОТГОВОРЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Ние цитирахме
страници
от томовете на „Изгревът", за да покажем, че тези лица не са чели „Изгревът", или ако са чели, продължават да изпълняват волята на своя Господар, който работи срещу Словото на Учителя.
339-343 в том III. Днес има още живи музиканти от времето на Учителя, които могат и пеят песента на Учителя „Писмото", а за онези, които не знаят е описана цялата история, като на края на I-ви том е публикуван и нотният текст на „Писмото". 3. Онези, които излизат от името на Управителния съвет и от името на Председател, трябва да знаят, че те са едни обикновени САМОЗВАНЦИ и нямат нищо общо с Учението на Учителя и със Словото на Учителя БЕИНСА ДУНО. Със своите действия те работят срещу Словото на Учителя и срещу Духовната Школа на Учителя. Това всеки може да провери и да сравни деянията им с отпечатаното Слово на Учителя и всеки сам да си прецени.
Ние цитирахме
страници
от томовете на „Изгревът", за да покажем, че тези лица не са чели „Изгревът", или ако са чели, продължават да изпълняват волята на своя Господар, който работи срещу Словото на Учителя.
Онези, които работят срещу Словото на Учителя са членове на Черната Ложа. Друго обяснение няма. 4. Досега нито един човек не е написал писмо до съставителя на книгата „Изгревът". Някои неточности бяха коригирани в том IV и са цитирани имената на онези, които бяха обърнали внимание на някои факти, за което им бе даден точен отговор. 5. На стр.
към текста >>
72.
7.25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Но тук ще разкажа накратко за въвеждане на читателя в онова, което ще прочетете в следващите
страници
.
25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО Тази история датира от времето на Школата на Учителя. Тя ми е разказана от Мария Тодорова и я има в нейните спомени.
Но тук ще разкажа накратко за въвеждане на читателя в онова, което ще прочетете в следващите
страници
.
През времето на Школата на Учителя един от неговите последователи -Никола Нанков, завежда при Учителя един свой познат и гарантира за него. Обикновено този, който завежда при Учителя някого, трябва да гарантира за него и да бъде негов гарант пред Учителя. Никола Нанков се гордееше, че е гарантирал за този свой познат, защото той бил оправдал доверието му. Този негов познат е бил Петър Димков - всеизвестният природолечител, познат както в братските среди, така и в цяла България. Петър Димков веднъж отива при Учителя Дънов и Го запитва: „Учителю, мога ли да дойда на Изгрева и да си построя тук жилище?
към текста >>
73.
7.26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
тя издаде една книга -„
Страници
из духовната биография на българите".
Мария Майсторова. Какво общо има тя с Учителя и с Неговото Слово? Абсолютно нищо. Аз не я познавам. Но през 1994 г.
тя издаде една книга -„
Страници
из духовната биография на българите".
Тук са включени материали от Словото на Учителя. Но тя на корицата изписа името си заедно с Димитър Грива като автори на тази книга. Това се казва плагиатство и кражба. Авторът е Учителят с Неговото Слово. За да направят своята книга взимат материал от Словото на Учителя, разделят го на различни глави и пред всяка глава слагат свой предговор.
към текста >>
74.
12. НИКОЛА НАНКОВ
,
,
ТОМ 4
Дори Никола написа към 11
страници
, нещо като критика, срещу книгата на Георги Томалевски, като бе извадил и доказваше с фактически материал за някои неточности в биографичния очерк, направен от Георги Томалевски.
Но никой не знаеше имената на сътрудниците, освен Георги. Той не ги каза на останалите, а читателите на книгата знаеха, че това е труд на Томалевски. И това предизвика бурната реакция на Галилей Величков и Никола Нанков срещу Георги. Никола крещеше пред мене: „Ограбиха ми материалите! " А Галилей беше изключително възмутен.
Дори Никола написа към 11
страници
, нещо като критика, срещу книгата на Георги Томалевски, като бе извадил и доказваше с фактически материал за някои неточности в биографичния очерк, направен от Георги Томалевски.
Но другото, за което го обвиняваше, не посмя да го напише. Затова аз го описвам. А защо? По-късно тази книга бе преведена на френски и има днес издание в чужбина. Всички знаят, че авторът е Георги Томалевски.
към текста >>
75.
14. БУЧА БЕХАР
,
,
ТОМ 4
Там където е намерила нещо интересно според нея, тя го изважда на пишеща машина и така прави един свитък около 30-40
страници
и го озаглавява „Така беше" и този материал го разпространява на свои близки и познати, доказвайки, че тя е истински духовен човек и има изключителни качества да преценява кое е важно и кое не е важно, което трябва да се изхвърли и кое трябва да се отпечата.
И в момента те са разбити. Спомням си нейната „История на Школата" - в един пакет стоеше при Драган Петков. Няколко пъти исках да го прибера, но той не ми го даде. По-късно той го предаде на Лалка Кръстева. А тя започва да преглежда материала и с химикал да задрасква цели изречения и пасажи от официалния ръкопис на Буча Бехар - машинописен текст.
Там където е намерила нещо интересно според нея, тя го изважда на пишеща машина и така прави един свитък около 30-40
страници
и го озаглавява „Така беше" и този материал го разпространява на свои близки и познати, доказвайки, че тя е истински духовен човек и има изключителни качества да преценява кое е важно и кое не е важно, което трябва да се изхвърли и кое трябва да се отпечата.
Така тя унищожава и отхвърля труда на Буча Бехар. Ако това нещо се случи в света, то авторът ще даде под съд и ще осъди онзи, който е унищожил литературния му материал. По-късно този вързоп отново пристигна при Драган Петков и аз го получих от него. Показах му как е унищожила Лалка Кръстева материала на Буча Бехар. Той стоеше като потресен.
към текста >>
76.
18. ЛИЛЯНА ТАБАКОВА
,
,
ТОМ 4
Поднесеният материал е истинен и верен, но малцина биха се ползвали от него, защото на всеки един разговор на Цветана с Учителя, състоящ се от 2-3
страници
от излязлата книга, има най-малко още десет
страници
към същия разговор - коментар, обяснения и разяснения от Цветана.
Отидох при нея, за да се убедя в какво се състои работата. Оказа се, че бяха я отново разколебали в мен, и че аз, според тях, ще стана голям богаташ, след като публикувам нейните неща. Това беше цялата причина. със сполучливо излезнали снимки. Аз знам, че с едно такова издание не могат да се спечелят много пари, особено след като е заплатен хонорара на Цветана Табакова.
Поднесеният материал е истинен и верен, но малцина биха се ползвали от него, защото на всеки един разговор на Цветана с Учителя, състоящ се от 2-3
страници
от излязлата книга, има най-малко още десет
страници
към същия разговор - коментар, обяснения и разяснения от Цветана.
Аз обикновено предварително работех над всеки разговор, отбелязвах си по точки въпроси и й ги задавах. Отговорите бяха много точни и разясненията от нея бяха много обстойни. Без тези разяснения никой не може да разбере за какво става дума, както и за много неща, защото Цветана в телеграфен стил бе предала всичко. Тя смяташе, че това, което е написано от нея, е напълно ясно за онези, които ще го четат. Тя не предполагаше, че в нейното съзнание има запечатани още 9/10 обяснения за този материал.
към текста >>
77.
21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
,
,
ТОМ 4
Аз се запознах с тези три свитъка машинописен материал и след това по
страници
, по точки задавах въпроси за уточнение и допълнение.
Но те не се оказаха такива. Има още десетки такива примери, които ще бъдат изнесени, когато бъдат публикувани нейните спомени изцяло! Когато заминах на работа в чужбина, при последната си среща с Елена Андреева се уточнихме тя да направи опит и да опише някои от спомените си в няколко раздела. След като се завърнах разбрах от нея, че това тя бе сторила в четири копия. Беше дала едно копие на машинописката.
Аз се запознах с тези три свитъка машинописен материал и след това по
страници
, по точки задавах въпроси за уточнение и допълнение.
Елена разказваше и аз всичко това записвах на магнетофонна лента. Това беше допълнено, преработено издание на нейните спомени. След това бе направен подробен протокол, в който бе обяснено всичко най-подробно. Единствен аз имах правото да публикувам нейните спомени, защото това бе моя идея и аз бях работил с нея. Минаха години, дойде време да включа част от нейните спомени.
към текста >>
78.
23. ОТГОВОРЪТ
,
,
ТОМ 4
Ние цитирахме
страници
от томовете на „Изгревът", за да покажем, че тези лица не са чели „Изгревът", или ако са чели, продължават да изпълняват волята на своя Господар, който работи срещу Словото на Учителя.
339-343 в том III. Днес има още живи музиканти от времето на Учителя, които могат и пеят песента на Учителя „Писмото", а за онези, които не знаят е описана цялата история, като на края на I-ви том е публикуван и нотният текст на „Писмото". 3. Онези, които излизат от името на Управителния съвет и от името на Председател, трябва да знаят, че те са едни обикновени САМОЗВАНЦИ и нямат нищо общо с Учението на Учителя и със Словото на Учителя БЕИНСА ДУНО. Със своите действия те работят срещу Словото на Учителя и срещу Духовната Школа на Учителя. Това всеки може да провери и да сравни деянията им с отпечатаното Слово на Учителя и всеки сам да си прецени.
Ние цитирахме
страници
от томовете на „Изгревът", за да покажем, че тези лица не са чели „Изгревът", или ако са чели, продължават да изпълняват волята на своя Господар, който работи срещу Словото на Учителя.
Онези, които работят срещу Словото на Учителя са членове на Черната Ложа. Друго обяснение няма. 4. Досега нито един човек не е написал писмо до съставителя на книгата „Изгревът". Някои неточности бяха коригирани в том IV и са цитирани имената на онези, които бяха обърнали внимание на някои факти, за което им бе даден точен отговор. 5. На стр.
към текста >>
79.
25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО
,
,
ТОМ 4
Но тук ще разкажа накратко за въвеждане на читателя в онова, което ще прочетете в следващите
страници
.
25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО Тази история датира от времето на Школата на Учителя. Тя ми е разказана от Мария Тодорова и я има в нейните спомени.
Но тук ще разкажа накратко за въвеждане на читателя в онова, което ще прочетете в следващите
страници
.
През времето на Школата на Учителя един от неговите последователи -Никола Нанков, завежда при Учителя един свой познат и гарантира за него. Обикновено този, който завежда при Учителя някого, трябва да гарантира за него и да бъде негов гарант пред Учителя. Никола Нанков се гордееше, че е гарантирал за този свой познат, защото той бил оправдал доверието му. Този негов познат е бил Петър Димков - всеизвестният природолечител, познат както в братските среди, така и в цяла България. Петър Димков веднъж отива при Учителя Дънов и Го запитва: „Учителю, мога ли да дойда на Изгрева и да си построя тук жилище?
към текста >>
80.
26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
,
ТОМ 4
тя издаде една книга - „
Страници
из духовната биография на българите".
Мария Майсторова. Какво общо има тя с Учителя и с Неговото Слово? Абсолютно нищо. Аз не я познавам. Но през 1994 г.
тя издаде една книга - „
Страници
из духовната биография на българите".
Тук са включени материали от Словото на Учителя. Но тя на корицата изписа името си заедно с Димитър Грива като автори на тази книга. Това се казва плагиатство и кражба. Авторът е Учителят с Неговото Слово. За да направят своята книга взимат материал от Словото на Учителя, разделят го на различни глави и пред всяка глава слагат свой предговор, По този начин те присъствуват и като автори и като съставители.
към текста >>
81.
175. НИКОЛАЙ КАЛЛЕРТС НОВОТО УЧЕНИЕ
,
,
ТОМ 5
Николай Каллертс Забележка на редактора: Настоящата статия бе оформена от изпратеното ми от Рига на ксерокс две
страници
„Новото Учение", написана от Николай, която я е прочел на астрологическия конгрес през есента на 1991 г.
на мен ми се отдаде да бъда в София, а през годините от 1986-1990 г. запознах се с много нови братя и сестри. България стана за мен втора родина. Там аз намерих истински хора, живи хора, които се стремят към Светлината и Съвършенството. На тях им предстои трудна задача за подготвят условията за идването на Царството Божие на земята.
Николай Каллертс Забележка на редактора: Настоящата статия бе оформена от изпратеното ми от Рига на ксерокс две
страници
„Новото Учение", написана от Николай, която я е прочел на астрологическия конгрес през есента на 1991 г.
в Латвия, както бе ползван и магнетофонен запис направен от мен през 1989 г. с Николай в град София. Благодарение на Мая Ахмедова, учителка по история от Рига получих горните две страници. Тя настояваше да й се изпратят публикуваните статии на Николай в България. Тази идея я възприех, поради което публикуваме неговите статии последователно, така че те ще бъдат запазени и едновременно тя ще ги получи с поредицата томове на „Изгревът".
към текста >>
Благодарение на Мая Ахмедова, учителка по история от Рига получих горните две
страници
.
Там аз намерих истински хора, живи хора, които се стремят към Светлината и Съвършенството. На тях им предстои трудна задача за подготвят условията за идването на Царството Божие на земята. Николай Каллертс Забележка на редактора: Настоящата статия бе оформена от изпратеното ми от Рига на ксерокс две страници „Новото Учение", написана от Николай, която я е прочел на астрологическия конгрес през есента на 1991 г. в Латвия, както бе ползван и магнетофонен запис направен от мен през 1989 г. с Николай в град София.
Благодарение на Мая Ахмедова, учителка по история от Рига получих горните две
страници
.
Тя настояваше да й се изпратят публикуваните статии на Николай в България. Тази идея я възприех, поради което публикуваме неговите статии последователно, така че те ще бъдат запазени и едновременно тя ще ги получи с поредицата томове на „Изгревът".
към текста >>
82.
203. ТОДОР БЪЧВАРОВ
,
,
ТОМ 5
Ето защо ние тук го пропускаме, но публикуваме следващите
страници
от тази книжка.) Дядо поп не довършва разказа си в тая брошура.
брошура.* *Чети: „Едно откровение в Солунската черква „Св. Димитрий". Забележка на съставителя (В книжката отпечатана от Тодор Бъчваров следва публикуван текст известен като „Едно откровение в Солунската черква „Св. Димитрий", което ще бъде отпечатано впоследствие в специална студия за „Антиминса". А сега за уточнение виж „Изгревът", том II, стр. 221, N 99 - „Антиминсът".
Ето защо ние тук го пропускаме, но публикуваме следващите
страници
от тази книжка.) Дядо поп не довършва разказа си в тая брошура.
И с това прикрива той най-мистериозните факти в своя живот, но който той е доверил на верующи. Когато тайнственият свещеник предава антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка станал невидим. Чак тогава младежа Константин разбрал, че неговият събеседник не е от живите, а дух. И това той силно го стреснало, че той останал на мястото си като вдървен. Незабелязан свидетел на тая сцена бил пазачът на черквата - джамия, стар благочестив турчин.
към текста >>
83.
238. НЕЗАМЕНИМАТА ПАША
,
,
ТОМ 5
Тя не позволяваше друг да се доближи до стенограмите, беседите и дешифрираните машинописни
страници
.
После те си разпределяха работата и всяка една от тях трябваше да дешифрира определена годишнина на някой от класовете - Младежкия, Общия или неделните беседи. После взимаха тетрадките, сравняваха ги и дешифрираха дума по дума и изречение след изречение. Това всичко трябваше да се напечати на пишеща машина в три екземпляра. Но този материал още не бе готов за печат. След това идваше друг етап, при който трябваше този материал да се редактира, да се изгради стила и да се подготви окончателно за печат, С тази работа се зае главно Паша.
Тя не позволяваше друг да се доближи до стенограмите, беседите и дешифрираните машинописни
страници
.
И след като се редактираха пак трябваше да има по три екземпляра както при първичното дешифриране на стенограмата. И всичко това трябваше да се съхранява, защото тогава не можехме да смогнем с печата. Възрастните братя бяха много мудни в това отношение. Те не разбираха, пък и останалите около тях също, че времето за печат ще изтече и че няма да има други условия. Те мислеха, че това време ще продължи вечно.
към текста >>
84.
48. КАК ЛЕКУВАШЕ УЧИТЕЛЯТ. ПРОСТУДАТА
,
,
ТОМ 6
ПРОСТУДАТА Идеята, с която започнах да пиша тези
страници
, беше да опиша някои спомени и опитности от живота ми край Учителя и на някои мои близки, които да покажат какво е бил и какво е направил Той за нас, най-обикновените хора.
48. КАК ЛЕКУВАШЕ УЧИТЕЛЯТ.
ПРОСТУДАТА Идеята, с която започнах да пиша тези
страници
, беше да опиша някои спомени и опитности от живота ми край Учителя и на някои мои близки, които да покажат какво е бил и какво е направил Той за нас, най-обикновените хора.
Но те са толкова много, че аз не зная как да ги подбера и подредя. Сега чак разбирам, какво е бил за мене, пък и за всички край Него във всекидневния ни живот: и лекар, и Учител, и приятел, и съветник и баща. Тук ще изложа някои случаи, за да се види, поне от малко, как Той 66 лекуваше. Беше Коледна ваканция. Пристигаме на Изгрева с приятелката си Буча Бехар сред нощ.
към текста >>
85.
77. ЛЯТО 1939-то
,
,
ТОМ 6
Незаменими, велики откровения са няколкото
страници
в биографията на Айнщайн, как той чувствува и възприема религията чрез науката - този най-голям учен на века.
Това могат да разберат само истинските хора на науката и изкуството. Учителят казва: „Учените по пътя на своите научни изследвания ще стигнат до Бога! " Нима не четем в биографиите на великите, учени мъже на изкуството, как благоговеят пред онова, което откриват и творят? Те всички са били дълбоко религиозни и озарени свише. Те са били истински служители на Бога.
Незаменими, велики откровения са няколкото
страници
в биографията на Айнщайн, как той чувствува и възприема религията чрез науката - този най-голям учен на века.
Целият му живот не беше ли Богослужение - служение и на истината, на светлината, на доброто, на жертвата? Неповторими са страниците от романа „Трима в любовта" от Кронин, за пробуждане душата на неговата героиня и връзката й с Христа. Поема - цяла поема за пробуждане въобще на човешката душа. А какво да кажем за Виктор Юго, Гьоте, Леонардо да Винчи, които са били окултисти, Бетовен, Микеланджело, Толстой, Ганди, Рабиндранат Тагор - тези великани на човешкия род!? И за плеяда още по-големи или по-малки мъже на науката и изкуството озарявани, вдъхновявани единствено, именно от идеята за Бога, от любов към Него и Неговите тънещи в мрак и невежество чада?!
към текста >>
86.
1. ПРЕДГОВОР ЗА СРАМА БЪЛГАРСКИ
,
,
ТОМ 6
В следващите
страници
аз ще разкажа всичко лично чуто от Учителя или преживяно във връзка с Него, което си спомням, от най-дребното до най-величественото. С.
Когато били приети там от официалното лице, прокурорът видял на стената снимки от разни хора и се зачудил като видях между тях портрета на Учителя. Когато запитал японеца какво търси този портрет между другите снимки, японеца му отговорил: „Светът ще се оправи само тогава, когато хората започнат да живеят според Неговите Думи". А пък аз срещнах преди две години в България една жена от Дупница, която даже и името Му не беше чувала. Смятам, че е не само срам, но и грях да има в България човек, който да не е чул името Му и да не знае, че Учителят посади на българска почва това семе, от чиито плодове ще се ползва не само българския народ, а и цялото човечество. Ето защо са длъжни всички ония, които са били в контакт с Него, да споделят с останалите хора всичко онова, което са чули и видели от Него, а не да го отнесат със себе си в гроба, както направиха вече мнозина от нас.
В следващите
страници
аз ще разкажа всичко лично чуто от Учителя или преживяно във връзка с Него, което си спомням, от най-дребното до най-величественото. С.
Бистрица, Софийско 1954 г.
към текста >>
87.
2. БРАТЯТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА ВОЙНИТЕ -БАЛКАНСКАТА И ЕВРОПЕЙСКАТА
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
На една от
страниците
от спомените на брат Петър Камбуров се описва защо Учителят не е служил войник и че изтеглил пред наборната комисия билет, според който на всеки 20 хиляди новобранци, един се освобождава от военна служба.
За тази цел на всеки новобранец, който се явява пред наборната комисия, се предлага касетка с картончета. И онзи, който изтегли щастливия билет се освобождава завинаги от военна служба. Такъв именно щастливец се оказва Учителят. Явява се, изтегля щастливия картон и се освобождава завинаги от военна служба. Бележка към спомените на брат Петър Камбуров.
На една от
страниците
от спомените на брат Петър Камбуров се описва защо Учителят не е служил войник и че изтеглил пред наборната комисия билет, според който на всеки 20 хиляди новобранци, един се освобождава от военна служба.
Брат Петко Гумнеров, който му е разказал това, не беше служил войник по други причини и изглежда, че не е знаел точно закона. Процента 1 на 20 хиляди много силно подчертава събитието, тъй като вероятността да се изтегли „щастлив" билет е много малка. Всъщност, броят на подлежащите за освобождаване новобранци се определяше от това, колко младежи следва да се явят през годината пред наборната комисия в даден град. Обикновено е имало по-голям брой отколкото се изисква за постъпване в казармата и затова чрез изтегляне на билети, биваха освободени излишните. Ако, примерно казано, в града се явят 1200 новобранци, а се искат за казармата 1000, то 200 души ще изтеглят „щастлив" билет.
към текста >>
88.
19. ПИТКАТА КАШКАВАЛ И СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ ОТ ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Отидох при стенографките, взех някоя от беседите, които не бях слушала, които бяха на машинописни
страници
и отидох на полянката под борчетата и седнах на тревата и започнах да си взимам и вадя бележки от Словото на Учителя.
На другият ден, може би след два дни дойде от вилата си приятелката на брат ми, който бе купил къщичка на два километра от Изгрева на Симеоновското шосе. Аз се бях настанила в стаята за гости в бараката, защото тя бе свободна. А тази барака беше на брат ми, а освен това, неговата приятелка Мария, вече не живееше на Изгрева, а живееше с брат ми в онзи малък дом на „Симеоновско шосе" N 14. Но ето Мария Тодорова идва и категорично ми изрече една заповед, която ме стресна: „Ти днес целия ден няма да се явяваш тук, защото аз си имам днес специална задача". Както всякога при такива случаи аз си замълчах, взех си куфарчето с багажа и излезнах от бараката.
Отидох при стенографките, взех някоя от беседите, които не бях слушала, които бяха на машинописни
страници
и отидох на полянката под борчетата и седнах на тревата и започнах да си взимам и вадя бележки от Словото на Учителя.
Към обяд при мен се отби една сестра, която бе приятелка на Мария и ме заговори, защото току-що се връща от Мария и носела важна новина: „Учителят ще бъде днес на обяд при вас в бараката. Мария вече приготовлява обяда. Сигурно се прави всичко това по случай твоето пристигане". Аз не отговорих. Мълчах. Изобщо нищо и никому не разказах за онова, което правеха с мен.
към текста >>
89.
45. ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Поднесените
страници
имат голяма стойност, те са достоверни и имат своето почетно място в поредицата на „Изгревът".
Ето такова бе положението след заминаването на Учителя от 1945 г. досега. Поднасям спомените и изнесения материал на Цанка Екимова с голямо задоволство, защото й доказах, че аз бях този, който бе изпратен при тях. Бях изпратен, но те не ме приеха. Аз си влезнах сам и сам си свърших работата, за която бях изпратен. И много съм доволен от това.
Поднесените
страници
имат голяма стойност, те са достоверни и имат своето почетно място в поредицата на „Изгревът".
Вергилий Кръстев
към текста >>
90.
2. ДЕСЕТТЕ ИЗПИТА И ДИПЛОМИРАНЕ
,
Велик Георгиев Константинов
,
ТОМ 6
Тогава, каквото прочетях, тогата памет развивах, че просто го запомвах с годините, оставаше и
страниците
да казвам.
Повече нямат възможност и от Комисариатството трябва да отпуснат за мене. Отидох аз, а те ми казаха: „Не може. Вие като студент имате занималия. Щом ви е студено през деня ще отидете на занималнята". Отидох, в занималнята беше топло, но хаха-хиха, студенти и студентки, калабалък и аз не можех да се съсредоточа.
Тогава, каквото прочетях, тогата памет развивах, че просто го запомвах с годините, оставаше и
страниците
да казвам.
Толкова силна памет, всичко ми се явяваше така. Но се отказах от студентската читалня и почнах да се обличам. А те като ме видяха разбраха всичко. Значи обличам се с балтона, след туй лягам и се завивам с юргана, с одеало и чета. И дойдоха там, чукаха и викат: „Казахме на студентите, тримата студенти, съгласни са да учите при тях на топло".
към текста >>
91.
11. ДВЕТЕ АСТРОЛОГИИ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Дано тоя брат напише поне десет
страници
от това, което разказвам или път три пъти по десет
страници
, поне да може да измие част от срама ми и да заличи част от греха ми, който имам пред Учителя, че не написах тази книга.
Сега съм на осемдесет години и разказвам това на един брат. Сега мога на 80 години да му разкажа десет неща. Но когато бях на 60 години можех да му разкажа 100 неща. Дори не е самохвалство, можех да му кажа и три пъти по толкова. Не можах да напиша тая книга.
Дано тоя брат напише поне десет
страници
от това, което разказвам или път три пъти по десет
страници
, поне да може да измие част от срама ми и да заличи част от греха ми, който имам пред Учителя, че не написах тази книга.
А Той видя в онази горна астрология, че ми се пада да я напиша. Но не я написах, защото вътрешната верига у мен бе разкъсана и не можа да се възстанови напълно, за да може по нея да протече духа на времето и на спомените! Е, каквото потече и каквото протече все пак е малка утеха за мен и дано ви пренесе полза във вашият път като ученици. А колко е хубаво човек да тръгне да върви по онзи хубав път, по който аз на времето бях го намерил и бях тръгнал да вървя. Срещнах се с Учителя, четях духовни книги, имах необикновени опитности, вървях по необикновен път.
към текста >>
92.
21. ЖОРЖ ГИГОВ КЬОСЕВ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Написал е също романа „Албигоя" в 323
страници
с тема обединение на цялото човечество в едно семейство.
Програма на литературната част на инициативната вечер на 10.V.1956 г. Въпроси, поставяни на Учителя в Държавна сигурност на 2.11.1937 г. Въпроси и отговори съхранени в Жорова папка, също съхранени поздрави за Новата година към всички през 1914 г. в Търново - също в папка. Лично негови много стихотворения в папка.
Написал е също романа „Албигоя" в 323
страници
с тема обединение на цялото човечество в едно семейство.
Братски и сестрински писма от Учителя в папка. Ценни мисли от Учителя I, II и III част. При един конкурс за портрети той е получил златен и бронзов медал за най-добра снимка. Участвувал е в много фото-изложби с голям формат снимки. Имаше сейф в БНБ, където съхранявал романа си „Албигоя", ценни материали като медали и др., поезия.
към текста >>
93.
10. КЪЩА НА ИЗГРЕВА ЗА ГАРСОНИЕРА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Като ни прочете няколко
страници
той сгъва тетрадката и я сложи в джоба си.
От време на време идваше и брат Тодор Бошков и разговаря с брат Петър и другите. Тук ще отворя една скоба. Още докато бях в моята къща на Изгрева бяха ме поканили у сестра Радка Симеонова, която живееше срещу Мирчеви на ъгъла в една спретната къщичка с хубава градина на молитва. Между поканените бе и брат Тодор Бошков. След като направихме молитвата и ни почерпиха нещо този брат, много скромен, извади от джоба си една тетрадка и пожела да ни прочета негови спомени с Учителя.
Като ни прочете няколко
страници
той сгъва тетрадката и я сложи в джоба си.
Аз не се познавах до този момент с него, но прочетеното ми направи много силно впечатление и аз му казах, че много небрежно прибира тетрадката си в джоба, че това са много ценни неща, които би трябвало той да опише подробно, всичко, каквото знае трябва за запише, защото са тъй хубави. По-късно вече той идваше при брат Петър и дойде време, той не се чувстваше добре, беше си облякъл официален черен костюм и каза, че няма защо да го пази вече, а трябва да го носи. Поканихме го на обед, но той хапна много малко. Не можеше да се храни. Нищо не го болеше, но отпадаше и слабееше, а не беше пълен.
към текста >>
94.
47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев
,
Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)
,
ТОМ 7
Страниците
обръща с дървена вилица като я хваща със зъби.
Не виждам кой може да замести тая жена, кой може да гледа Гради като нея? Гради е вегетарианец, да влезе в старчески дом, не е за там. Ако имаше собствено жилище, все някой щеше да се наеме да го гледа заради жилището му, но той няма такова. По цял ден пее, благославя и благодари. На масата му има няколко книги разтворени.
Страниците
обръща с дървена вилица като я хваща със зъби.
За такива работи е изобретателен. После за удобство му сипват яденето в съдове от пластмаса, подобни на вази, на които същия тоя брат Колю Йорданов е направил дръжки от кабел, които Гради след като се нахрани хваща със зъби и така занася кофичката на мивката, за да я измият. От екземата, която има се отварят рани понеже кожата се пука. Редовно му купувам специален мехлем по рецепта, с който жената му намазва раните. Налага се да му подстригва косата, брадата, мустаците, нали не трябва да бъде като изоставен.
към текста >>
Настоящото изложение съдържа 130 (сто и тридесет) машинописни
страници
, към които са прибавени като допълнение още 10 (десет)
страници
или всичко 140 (сто и четиридесет)
страници
.
Защото в него, на съвременника, е прокаран онзи жив път между Мировата любов и Космичната обич чрез Словото на Учителя. Затова се казва: „Глава на Твоето Слово е Истината", защото Словото съединява Мировата любов и Космичната обич на Битието, а Истината е свят, в който Божествения Дух се проявява. А Божествения Дух е изява на Бога. Учителят беше изява на Божествения Дух, проявление на Господния Дух, реализация на Христовия Дух и живот на Светия Дух, което бе Словото на Бога. Защото „в началото бе Словото и Словото беше Бог".
Настоящото изложение съдържа 130 (сто и тридесет) машинописни
страници
, към които са прибавени като допълнение още 10 (десет)
страници
или всичко 140 (сто и четиридесет)
страници
.
Записани от 1986-1997 г. и обработени от Марийка Марашлиева София, 22.октомври 1989 г. Съставил Вергилий Кръстев Декларация Долуподписаната Марийка Марашлиева, по паспорт Марийка Великова Иванова, лп. сер. Л N 2174461, изд. на 5.IV.1984 г.
към текста >>
95.
12. Астрология и френология на Изгрева
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Колко
страници
е, голямо?
„Ти каза, че това те са го преписали от там, от този материал.“ А да, спомням си тя като ми каза. Сега аз ви питам защо, при положение, че Учителят му е давал информация или тълкувания за някои неща в астрологията и той при положение, че го е диктувал, че е написано нещо, това да не означава, че неговото творение е доста ценно. Разбира се, това го няма никъде, никъде не 23. Изгревът, т. 7 може да се намери.
Колко
страници
е, голямо?
Мисля, че е 400-500 страници. То е една дебела книга и това бай Иван казваше, че има още толкова, но през това време, през което бяхме ние много пъти искаше той да започне да ми диктува вече на мене останалата част, която според него беше още толкова, но така и не можаха да се намерят условия. Нали аз бях винаги готов да записвам, но не можа да стане. Аз заварих тези приятели, те много трудно почваха докато се наканят, докато се започне. Сега бай Иван през тия години когато аз бях при него вече, а това бяха последните му години, трудно можеше да го издиктува.
към текста >>
Мисля, че е 400-500
страници
.
Сега аз ви питам защо, при положение, че Учителят му е давал информация или тълкувания за някои неща в астрологията и той при положение, че го е диктувал, че е написано нещо, това да не означава, че неговото творение е доста ценно. Разбира се, това го няма никъде, никъде не 23. Изгревът, т. 7 може да се намери. Колко страници е, голямо?
Мисля, че е 400-500
страници
.
То е една дебела книга и това бай Иван казваше, че има още толкова, но през това време, през което бяхме ние много пъти искаше той да започне да ми диктува вече на мене останалата част, която според него беше още толкова, но така и не можаха да се намерят условия. Нали аз бях винаги готов да записвам, но не можа да стане. Аз заварих тези приятели, те много трудно почваха докато се наканят, докато се започне. Сега бай Иван през тия години когато аз бях при него вече, а това бяха последните му години, трудно можеше да го издиктува. Нямаше време и сили.
към текста >>
96.
24. Общата молитва
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
На неговите
страници
той пише свои стихове и целта му е да подпомогне образованието на децата главно.
Изобщо всички, които са влезнали се самоизбират и си определят ръководство. Това, което казвам е точно така. Само, че на времето дядо Благо е имал доблестта да подчертае и да си признае, че са се самоизбрали, докато тия сега нямат тая доблест, а мислят, че правят велики дела, а път те правят най, най-обикновени. Искам да кажа, че дядо Благо, неговото така да кажа име, истинското му име по паспорт да се изразя най-разбрано, е Стоян Русев. Дядо Благо е негово прозвище, което той си е сложил сам, когато е създал списанието „Славейче“.
На неговите
страници
той пише свои стихове и целта му е да подпомогне образованието на децата главно.
Създадено е за децата. В него той си слага псевдонима „дядо Благо“. От тогава нататък всички почват да му викат дядо Благо и така си остава известен като дядо Благо. Искам да отбележа, че той е бил 40 години учител на децата и в този си трудов стаж професионален, веднъж е бил назначен за учител в едно турско село. Така отива там да приеме назначението си и да започне дейността си като учител, вижда, че бива приет неблагосклонно, дори враждебно от населението, което било в по-голямата си част турско.
към текста >>
97.
29. Цочо Диков - Ракитски
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Интересно е неговото споделяне за първата книжка, която е от 10-15
страници
, която той е написал.
Но истината е, че той без всякакво образование е успял да открие точното движение на Луната, така както е в действителност. По-нататък той непрекъснато, през целия си живот се е занимавал с това. Беше си направил макет, истински макет как земята се върти, как слънцето е в средата, как се движи Луната и имаше обяснения защо Уран, неговото въртене е обратно на всички останали планети и въпреки това пак се движи по същия начин както другите планети. Имаше си свои обяснения, беше написал всичките си становища по тия въпроси с картинки, с чертежи на пишеща машина. Има издадени дребни брошурки с тая тематика.
Интересно е неговото споделяне за първата книжка, която е от 10-15
страници
, която той е написал.
Той имаше един приятел руснак, който се казваше Шапошников и мисля, че в него останаха тия неща. Аз ще стигна в разказа си и за това. Но малката пенсия, която той получаваше на времето от 42 лв. С тия 42 лв. той се хранеше, обличаше, плащаше отопление, осветление, въглища, дърва и от тях отделяше да се печата на машина, да се купува хартия и т.н.
към текста >>
И наистина дядо Цочо можеше да се изразява на много висок стил и да спори дори на
страниците
на едно авторитетно списание „Природа“ с професор Андрейчин.
То трябва да се облече в дрешки, за да може да живее по-нататък“. А дядо Цочо в следващото списание му отговаря: „Ами, г-н Андрейчин, аз ви родих бебето, вие му намерете дрешки и го облечете“. Но Любомир Андрейчин го нападаше в списанието по всички правила на науката и му доказваше, че трябват други средства, не само тия, но му признаваше едно, че дядо Цочо имаше безупречен език и стил и казва: „Стилът му отговаря на един академик“. Така се изразяваше професор Андрейчин по отношение на езика и на стила на дядо Цочо. Така, че той беше оценен много високо по отношение на езика.
И наистина дядо Цочо можеше да се изразява на много висок стил и да спори дори на
страниците
на едно авторитетно списание „Природа“ с професор Андрейчин.
Той разбира се е питал Учителя за някои неща, съзнателно, но какво точно, това не ми е казвал. Може да Го е питал, може и да не Го е питал. Нещо, което не знам в туй отношение не мога да твърдя, а само да премълча. Интересна е една случка с дядо Цочо, която се изразява в един пряк разговор с Учителя. Аз споменах, че той е бил на ръба на минималните материални средства, които имал и се е хранел най-ограничено вкъщи.
към текста >>
98.
5. СВЕТЛИТЕ ГОДИНИ ОТ МОЯ ЖИВОТ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Моята благосклонна съдба се усмихваше и откриваше нови
страници
в живота ми.
Та тук всичко за мен беше ново! не много угледните палатки, някъде дори навеси, под които се виждаха раници, куфари наредени едно до друго одеала с по една възглавница за временно нощуване. Милите, приветливи лица, по които грееха усмивки, белите дълги и широки рокли на сестрите, семпло украсените със сребърни галони на пояса и ръкавите, а у братята - белите рубашки препасани с копринени жълти, сини или розови шнурове, това бе гледка неописуема, ненадмината и ненарисува-на и описана досега. А големите бакърени казани, около които блестяха наредени калайдисани баки, панерите с хляб, първите дежурни, които разнасяха топлото ароматно ядене по масите, за мен това всичко беше ново, просто и красиво, естествено и задушевно. След обед към четири часа ме представиха на Учителя.
Моята благосклонна съдба се усмихваше и откриваше нови
страници
в живота ми.
Когато пристъпих към Него, изпитах в първият миг някаква боязън, сърцето ми се изпълни със силен странен трепет, а стъпките ми бяха плахи и колебливи. Трябваше да ме подкрепи кроткия Му проникващ поглед, който като че ли говореше: "По-смело стъпвай, по-сигурно". Но когато целунах десницата Му, неочаквано за самата мен се почувствувах тъй естествено отворена, че без всякакво стеснение, подхванах разговора непринудено, осведомих Го накратко в общи линии за себе си и затова как съм дошла без разрешение, като че се извинявах. Учителят слушаше усмихнат, видимо доволен (поне на мен така се стори) от начина, по който се представих, но от вълнение не запомних всичко, което ми е казал. Впрочем, тази първа среща бе кратка на крак, на двора, няколко минути само.
към текста >>
99.
ПРАВИЛО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
КЪЩИЧКАТА НА СЕСТРА СТОЯНКА ИЛИЕВА ХРИСТОВА
,
ТОМ 8
Това бе направено от мен и е цитирано по
страници
и видно по-горе.
А това Учителят е споменал в една от беседите си и е описано някъде. Аз също съм го чел това. Вторият етап бе да накараме Илия Узунов, който имаше технически умения да направи чертеж и скици на къщичката с всички размери и възможни разрези, както и да даде някои пояснения. След много настоявания той го направи и ми го предаде. Третият етап бе да се опише историята от тези, които са участвали при строежа на къщата.
Това бе направено от мен и е цитирано по
страници
и видно по-горе.
Четвъртият етап бе да бъде изпратен човекът, който да подготви този материал. Това бе Наталия Попова, архитект по професия, с която работя от дълги години в ползотворно сътрудничество и за двама ни. Беше й предоставен целия архив от скици, снимки и тя подготви онова, което ще предоставим от стр. 85 до 92. В случая се спряхме на един от вариантите, който се публикува в този том.
към текста >>
Историята на къщичката в посочените по-горе
страници
от томовете на „Изгревът". 2.
Това бе Наталия Попова, архитект по професия, с която работя от дълги години в ползотворно сътрудничество и за двама ни. Беше й предоставен целия архив от скици, снимки и тя подготви онова, което ще предоставим от стр. 85 до 92. В случая се спряхме на един от вариантите, който се публикува в този том. При едно следващо поколение, което ще има интерес, ще може да се издаде в отделна книжка като ще трябва да се включат следните неща: 1.
Историята на къщичката в посочените по-горе
страници
от томовете на „Изгревът". 2.
Чертежите, предоставени в този том от Наталия Попова, въз основа на скиците на Илия Узунов. 3. Да се приложат всички снимки от външният изглед и вътрешният интериор. 4. Да се оформи в подходяща книжка при участието на Наталия Попова ако това се реализира по мое или по нейно време, защото сме различни поколения. Но преди това трябва да се явят онези, които ще финансират това издание, както да ги има и ония, които ще се заинтересуват и да ги закупят. И не само това, но да си построят такива къщички.
към текста >>
100.
5. ПРЕЗ МЕСЕЦИТЕ МАРТ, АПРИЛ И МАЙ
,
,
ТОМ 8
И всеки от нас - учениците - чете и прелиства непрекъснато скъпоценните
страници
.
5. ПРЕЗ МЕСЕЦИТЕ МАРТ, АПРИЛ И МАЙ Голямата съкровищница от Знание, от Мъдрост и Обич - беседите - е винаги отворена, готова да отрони от своето богатство на всеки, който пожелае от него.
И всеки от нас - учениците - чете и прелиства непрекъснато скъпоценните
страници
.
Един ден прочитам: "През месец март имате условия да изправите отношенията си с Бога; през месец април имате условия да изправите отношенията си към вашите ближни, а през месец май имате същите условия да изправите отношенията си към самите вас. Как? - Като влезете във връзка със силите, които влияят през тези месеци". На следната година пак ми попаднаха под погледа тези мисли. Пак си поспрях мисълта върху тях, пак ги преписах и раздадох. И толкова.
към текста >>
НАГОРЕ