Търсене в текстове за 'Страдивариус'

Българите трябва да бъдат истински християни, всеки да ги търси, както и до днес търсят цигулките, направени от Страдивариус и Амати.

Като българин намери своя учител и кажи: „Великий Учителю на светлината, Ти ще бъдеш между нас и ще ни управляваш. " Значи българин е всеки човек, който търси и намира своя Велик Учител, за да приложи неговото учение и да покаже на своя народ и на своя ближен как трябва да се живее. Спасението на България седи в това всички българи да се обърнат към Живия Господ, който държи съдбините на народите в Ръцете Си. Нека българите се обърнат към Бога и кажат: „На тебе, Господи, се кланяме, на Тебе уповаваме." * Българите трябва да бъдат истински християни, всеки да ги търси, както и до днес търсят цигулките, направени от Страдивариус и Амати. Вече 300 години от създаването им, но те не изгубиха своята цена. Ако вие минавате за майстори християни, след 300 години трябва и вашите цигулки да имат цената на тия на Стради-вариус. * Българинът, като работи на полето, трябва да носи две ризи и да се преоблича няколко пъти на ден след всяко изпотяване. Тогава ще бъде здрав.
към текста >>

В такива разговори той всякога споменаваше името на Страдивариус.

Макар да имаше и далекоизточни напеви, все пак той бе нещо съвсем различно и ново. Той изпълняваше с академична изисканост и онези места, където имаше класическо звучене, а българската песен - весела и тъжна, най-често подчинена на неправилни тактове и сплетени лъкови легати, той изпълняваше с такава лека подвижност и пъргавина, сякаш чувахме някой известен български гъдулар. Цигулката като музикален инструмент за него беше едно от съвършените неща, които човекът е смогнал да направи. Често той се взираше в грандиозните извивки - ефовете, при които отлитаха тоновете, отразени веднъж от овала на инструмента. А за този инструмент той често споменаваше, че е символ на човека. В такива разговори той всякога споменаваше името на Страдивариус. Учителят познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъковата техника. Звукоизвличането му беше наситено със свежест и мекота, от което тоновете придобиваха строго специфичен Учителев колорит. Шумното и дръзко изпълнение той наричаше „бурен разговор на физическото поле“. Най-често той свиреше с нежно докосване на лъка, ползуваше спикатите, летящия лък и дори някои пицикати. Един от бележитите музикални дни на Учителя бе последния му концерт, даден вместо утринно слово през един от неделните дни на 1943 г.
към текста >>

– Ето един български "Страдивариус".

Тази цигулка принадлежала на един руски княз. Случайно, тя била открита от брат Христо и брат Порфирий Мишков в една заложна къща, в София. Те казали на Учителя и той им дал пари, веднага да я купят. Направи ми силно впечатление това, че Учителят имаше много цигулки. Той посочи към една от тях и каза: – Ето един български "Страдивариус". Любомир започна да свири и на нея. После узнах, че тази цигулка била подарена на Учителя от Коста Гнатюк, като една от най-сполучливите му работи. Любомир свиреше ту с едната, ту с другата, ту с третата, но най-много му хареса последната цигулка. Виждах как не му се искаше да я отдели от ръцете си. Времето напредна.
към текста >>