НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
34
резултата в
25
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_23 ) Новото земеделие
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Веднъж докарали един буен кон;
стопанинът
му предупредил, но нашият брат му казал: „Лесна работа, бъди спокоен, няма нищо, той е много кротък кон.“ И нашият брат направил молитва, без да усети господарят на коня, и почнал да го глади от главата до опашката и му говорил мислено.
Като отиде при животното – вол или кон, да му каже така: „Доброто ми животно, ти помагаш на нашия живот и искам да ти услужа, да ти обуя краката, за да можеш да ходиш свободно. Имай спокойствие, няма да ти направя зло, ще ти помогна.“ Казах му да туря дясната си ръка отгоре върху главата му и да го глади по гърба – от главата до опашката; в това време ще му говори мислено нежни и успокоителни думи. Казах му още, че като свърши подковаването, като освободи добитъка, последният ще обърне главата си към теб, ще те погледне, ще изхрипти няколко пъти, като че ли мирише нещо; с това добитъкът ще ти изкаже своята благодарност. Тези съвети дадох на този брат през 1923 година и след няколко години той пак дойде на Изгрева и ми разправи резултата. Всякога добитъкът бивал кротък и спокоен, даже неговите клиенти се увеличили по причина на това, че не посягал на животните – идвали и от други села да им кове подкови.
Веднъж докарали един буен кон;
стопанинът
му предупредил, но нашият брат му казал: „Лесна работа, бъди спокоен, няма нищо, той е много кротък кон.“ И нашият брат направил молитва, без да усети господарят на коня, и почнал да го глади от главата до опашката и му говорил мислено.
И конят си стоял кротко, а господарят му казал: „Никъде не съм го ковал така, без да мръдне. Какво му направи, че да не мърда? “ Този човек бил от друго село – от с. Победа, но му станал постоянен клиент. Нашият брат отделял десятък от житото и от занаята за Божествена цел.
към текста >>
2.
61) От проза в поезия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Има едно поверие в българските села, че когато едно дърво не ражда, то
стопанинът
отива с брадва при него и казва: „Ако идната година не родиш, ще те отсека!
Но не го описва като ботаник: поетът знае, че като възлюбим едно цвете, то ще издава по-силна миризма, и като го намразим, то ще изсъхне. Всяко цвете е поет и поетът отива да се учи при него. Цветето вдъхновява поета. Цветята са далеч от нас, сега те слизат от Невидимия свят и поетите виждат духовното им лице. И всеки чувства, че това, което поетът описва в цветето, е вярно, и то ви допада по натюрел.
Има едно поверие в българските села, че когато едно дърво не ражда, то
стопанинът
отива с брадва при него и казва: „Ако идната година не родиш, ще те отсека!
“ И идната година дървото наистина ражда плод. Това показва, че мисълта се предава. Природата на дървото схваща това, което му казва човекът, и се коригира. В Свещеното Писание се казва: „Едно дърво не ражда. И тази година да го разкопаем наоколо, че ако не роди, ще го отсечем.“ Това потвърждава горното.
към текста >>
3.
92) Словото ще даде живот
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
“ И затова, като се приближа и погаля малко вола, казвам на
стопанина
: „Отлична порода е този вол.
Сега Любовта слугува на силата, но в бъдеще силата ще слугува на Любовта. Веднъж изтъкнах на един свещеник, че Божествените икони са по-важни, отколкото човешките, и му казах, за да ме чуе: „Вие всякога защитавате вашите икони в църквата, но това са човешки икони. Божествените икони са хората и те се търкалят по пътя.“ Някои българи не съзнават, че животните имат душа. Когато българинът бие вола си, не го възпирам, защото ще заяви: „Аз съм тук господарят!
“ И затова, като се приближа и погаля малко вола, казвам на
стопанина
: „Отлична порода е този вол.
С този добитък ти си късметлия, всичко ще ти върви добре.“ При тези думи той почва да гледа с добро око на вола. Той не осъзнава, че в това животно има разумно същество, което е дошло да му помага. Това животно не е така глупаво, както си мисли човек. Добре е, че българинът се поправя всякога, когато разбере нещата. В известни отношения българинът е много подготвен.
към текста >>
4.
003 ДОМ ТЕМЕЛКОВ - ПОСЛЕДНАТА ПАСХА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Той им отговори: ето, като влезете в града," ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, дето влезе и кажете на
стопанина
на къщата: Учителят ти казва: де е стаята, в която да ям пасхата с учениците Си?
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ДОМ ТЕМЕЛКОВ - ПОСЛЕДНАТА ПАСХА И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне, и прати Исус Петра и Йоана, като им рече: идете, пригответе ни пасха, за да ядем. А те му рекоха: де искаш да приготвим?
Той им отговори: ето, като влезете в града," ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, дето влезе и кажете на
стопанина
на къщата: Учителят ти казва: де е стаята, в която да ям пасхата с учениците Си?
И той ще ви покаже горница голяма, постлана; там пригответе. Като отидоха, намериха, както им бе казал, и приготвиха пасхата." Лука, 22; 7-13 Когато започнаха въздушните нападения над града, Учителят излизаше всеки ден на планина с група ученици. Той беше сериозен, почти не говореше и прекарваше целия ден горе. Каквото и да беше времето.
към текста >>
5.
093 СОБСТВЕНОСТТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Има един анекдот – за разговора между нивата и нейния
стопанин
.
Ти си ги купил от човека, който ги е обсебил. На човека принадлежи само това, което Бог му е дал. Само това, с което се е родил: умът, сърцето, душата и духът, които Бог му е дал - те са негови. Пазете се от идеята за частната собственост, която задушава човека. Да бъдеш пръв в света, да бъдеш най-силен, най-богат, това са идеи за частната собственост.
Има един анекдот – за разговора между нивата и нейния
стопанин
.
Последният, като купил нивата, заканил й се: "Аз ще те стегна и ти щеш - не щеш, ще ми даваш плод." Нивата се обърнала към него и му казала: "Колко, такива като тебе, съм изпратила и тебе ще изпратя." Богатството е общо благо. То е резултат от дейността на всички Разумни Същества. Кой земеделец може да каже, че придобивките са лично негови? С него заедно работят воловете, конете, наемните хора.
към текста >>
6.
Братска вечеря
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В Гьозикен, като се спрях при един човек да нощувам, казах на
стопанина
: На теб след 2 години в еди-кой си месец и число, в петък, ще ти се случи голямо нещастие, ще си строшиш крака.
Бог, като ви е дал всичко, коя е причината, че не сте доволни? Това е от злоупотребление с Божиите блага. Всеки ден човек да размишлява върху любовта, за да добие изгубената дума и да бъде доволен. Има една истина: Един човек, колкото и да е грешен, това засяга само личността, но не и неговата душа. Душата на който и да е човек е винаги чиста и красива.
В Гьозикен, като се спрях при един човек да нощувам, казах на
стопанина
: На теб след 2 години в еди-кой си месец и число, в петък, ще ти се случи голямо нещастие, ще си строшиш крака.
Този ден да не излизаш никъде. А стопанинът ми каза: „Как ще си строша крака, аз съм здрав. “ След две години той ми писа, че това, което съм му казал, се е изпълнило. Как? В този ден, като си покривал къщата, паднал и си строшил крака. Валял дъжд.
към текста >>
А
стопанинът
ми каза: „Как ще си строша крака, аз съм здрав. “
Всеки ден човек да размишлява върху любовта, за да добие изгубената дума и да бъде доволен. Има една истина: Един човек, колкото и да е грешен, това засяга само личността, но не и неговата душа. Душата на който и да е човек е винаги чиста и красива. В Гьозикен, като се спрях при един човек да нощувам, казах на стопанина: На теб след 2 години в еди-кой си месец и число, в петък, ще ти се случи голямо нещастие, ще си строшиш крака. Този ден да не излизаш никъде.
А
стопанинът
ми каза: „Как ще си строша крака, аз съм здрав. “
След две години той ми писа, че това, което съм му казал, се е изпълнило. Как? В този ден, като си покривал къщата, паднал и си строшил крака. Валял дъжд. И ми писа: „Как си видял това? “
към текста >>
7.
Новото земеделие
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Стопанинът
на коня предварително казал, че конят е много буен.
След няколко години той пак дойде на Изгрева и ми разправи за резултата. Животните били много кротки, спокойни. Даже неговите клиенти се увеличили заради това, че не биел животните. Дори от други села идвали при него, да им подковава добитъка. Веднъж докарали един буен кон, когото винаги биели, докато го подковат.
Стопанинът
на коня предварително казал, че конят е много буен.
Нашият брат му казал: „Лесна работа, бъди спокоен, той е много кротък кон.“ И той направил молитва, без да усети господарят на коня и почнал да го глади от главата до опашката и да му говори мислено същите думи. И конят си стоял кротко. Стопанинът казал: „Никъде не съм го подковавал така, без да мръдне... Какво го направи този кон, че не мърда? “ Този човек бил от друго село, но му станал постоянен клиент. Нашият приятел отделял за Божествена цел част от добитото жито и част от добитото от занаята.
към текста >>
Стопанинът
казал: „Никъде не съм го подковавал така, без да мръдне... Какво го направи този кон, че не мърда?
Дори от други села идвали при него, да им подковава добитъка. Веднъж докарали един буен кон, когото винаги биели, докато го подковат. Стопанинът на коня предварително казал, че конят е много буен. Нашият брат му казал: „Лесна работа, бъди спокоен, той е много кротък кон.“ И той направил молитва, без да усети господарят на коня и почнал да го глади от главата до опашката и да му говори мислено същите думи. И конят си стоял кротко.
Стопанинът
казал: „Никъде не съм го подковавал така, без да мръдне... Какво го направи този кон, че не мърда?
“ Този човек бил от друго село, но му станал постоянен клиент. Нашият приятел отделял за Божествена цел част от добитото жито и част от добитото от занаята. И всичко му тръгнало. Имал 23 000 лева дълг. Изплатил всичките си дългове в скоро време.
към текста >>
8.
37 ДОМАШНАТА ПОМОЩНИЦА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
През този ден имах в чантата си събрани доста пари, които не можах да приведа на моя
стопанин
и тя си седеше, оставена вкъщи.
Беше ми се родило първото дете и понеже нямахме близки, а и жена ми ходеше в операта на работа, потърсихме домашна помощничка да го гледа. Отидох на съответното място, където се наемаха такива. Взех едно момиче и го заведох вкъщи. Запознах го с обстановката и задачите, които има да изпълнява. Ние всички след това отидохме на Изгревската поляна, като вкъщи остана домашната помощница.
През този ден имах в чантата си събрани доста пари, които не можах да приведа на моя
стопанин
и тя си седеше, оставена вкъщи.
На поляната беше Учителя, заобиколен от приятели, с които разговаряше. Застанах и аз да послушам. По едно време Учителя почна да ме гледа някак тревожно, поседях още малко, мислейки, че е просто така, но когато тези тревожни погледи не престанаха, оставих домашните, с които бях, и се затичах към къщи. Момичето го нямаше, избягало, като ме видяло, че идвам. Пот ме изби, докато отида до мястото, където бях оставил чантата с парите.
към текста >>
9.
8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Гдето влезе, речете на
стопанина
на тази къща: Учителят каза: Где е приготвената за Мене приемна стая, гдето ще ям пасха с учениците Си.
Тази действаща аура беше налице чрез това, че Той беше свързан с хората, които бе избрал. И тя беше налице дотогава, докато Той беше свързан с тях". Сега ще предам описанието на Евангелието за Тайната Вечеря и за Гетсимания, и след това ще продължа обясненията на Щайнер върху тях. От 12-ти стих на 14-та глава нататък е казано: "А на първия ден на празника на безквасните хлябове, когато колеха жертвите за пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем да приготвим да ядеш пасхата? И Той изпраща двама от учениците Си и им казва: Идете в града и ще срещнете човек, който носи стомна с вода, вървете подир него.
Гдето влезе, речете на
стопанина
на тази къща: Учителят каза: Где е приготвената за Мене приемна стая, гдето ще ям пасха с учениците Си.
И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова, там ни пригответе. И тъй учениците излязоха и дойдоха в града. И намериха, както им беше казал и приготвиха пасхата. И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте. И като седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.
към текста >>
10.
ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но тук трябва да припомня, че светлите и възвишени същества никога не отиват в една къща, където
стопанинът
не е там и не е буден.
Той е една врата, която се отваря и затваря не по негова воля, но по волята на духовете. Или по-право той е една отворена врата, през която духовете свободно влизат. Значи той не е господар на своите сили и своите състояния. Затова в неговата къща влизат много неканени гости. И при това той, госпо-дарят на къщата, не е в къщи и в неговата къща влизат други господари, които се проявяват според степента на своето развитие.
Но тук трябва да припомня, че светлите и възвишени същества никога не отиват в една къща, където
стопанинът
не е там и не е буден.
Това нека добре да се запомни. Това е един порядък, който се спазва в нашия физически свят, а още повече в разумния Божествен свят. А при медиума това е обикновено явление: стопанинът спи, гостите пристигат, използват неговата къща и разполагат с нея, както намерят за добре. Често се случва, че не искат да напуснат къщата. И забелязано е, че всички тези гости, които идват на медиума, се представят за Дева Мария, за Христос и от Негово Име, предста-вят се за все по-големи величия - за Архангел Михаил, за Учителя, за различни светии и посветени от миналото.
към текста >>
А при медиума това е обикновено явление:
стопанинът
спи, гостите пристигат, използват неговата къща и разполагат с нея, както намерят за добре.
Затова в неговата къща влизат много неканени гости. И при това той, госпо-дарят на къщата, не е в къщи и в неговата къща влизат други господари, които се проявяват според степента на своето развитие. Но тук трябва да припомня, че светлите и възвишени същества никога не отиват в една къща, където стопанинът не е там и не е буден. Това нека добре да се запомни. Това е един порядък, който се спазва в нашия физически свят, а още повече в разумния Божествен свят.
А при медиума това е обикновено явление:
стопанинът
спи, гостите пристигат, използват неговата къща и разполагат с нея, както намерят за добре.
Често се случва, че не искат да напуснат къщата. И забелязано е, че всички тези гости, които идват на медиума, се представят за Дева Мария, за Христос и от Негово Име, предста-вят се за все по-големи величия - за Архангел Михаил, за Учителя, за различни светии и посветени от миналото. В това отношение в Братството имаме много опитности от този род, но всички те ни говорят, че този път не е пътят на ученика. За доказателство ще приведа едно писмо на Учителя, за да се види как той гледа на този въпрос: "Получих вашето писмо.
към текста >>
11.
ВЛИЯТЕЛНОСТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Стопанинът
ги
През нощта сънувах някаква силна гръмотевица и се събудих, но разбрах, че не било гръм, а някой силно чукаше на пътната врата. Станах, отворих и гледам нашето чираче - чука на вратата и вика: „Бай Петре, конете се отвързали, отишли в една нива и я огазили!
Стопанинът
ги
хванал и ги закарал у тях. Ако не отидеш до обяд да ги откупиш, ще ги продадат на търг." Аз веднага се облякох и тръгнах, а кракът вече не ме болеше. Чирачето ни Бончо ме заведе при човека. Конете бяха вързани в двора му и не бяха яли
към текста >>
12.
КОСМИЧНИЯТ МИРОГЛЕД
 
- Методи Константинов (1902-1979)
и господарят не е абсолютен
стопанин
,
Идеята че Бог наказва, е изопачение на теолозите, което внася страх в душите. Изпълнението на Кармата е поверено на интелигентните служители от школата на Лявото Посвещение. Учителят казва: „Когато детето краде ябълки, господарят го налага. Детето трябва да пита, но, от Космично гледище,
и господарят не е абсолютен
стопанин
,
а само един временен служител на тази градина." Следователно Кармичният закон почива на една относителна база. Много от книгите на теософите и други окултни школи разглеждат тези големи житейски проблеми. За да изясним Кармичния закон, ще кажем още няколко думи. Човекът, който сам се оплита в Закона за причини и последствия, е длъжен да изплати последствията от своето отклонение от законите на Живата Разумна Природа.
към текста >>
13.
СЪБОР В СОФИЯ
 
- Теофана Савова
А тези хора, невероятни българи, не само не крадат, а си дават труд да търсят
стопанина
на каквото намерят чуждо.
Всеки изгубен предмет, от игла до часовник, се подирваше и намираше там. Защото, който намери нещо чуждо, там, на пощата, го оставя. И нищо - казаха ми - през всичкото време на събора не се загуби. Е, четецо мой, така ли е на вашия събор, пазар, панаир? Така ли е по вашето село?
А тези хора, невероятни българи, не само не крадат, а си дават труд да търсят
стопанина
на каквото намерят чуждо.
Това не е ли чудо? Честни люде! Честни българи! Това е истинното и чудно благодеяние. Честният човек - казва английският поет - е най-благородното от ръката на Бога създадено.
към текста >>
14.
20 април 1928 г., петък
 
- Теофана Савова
Който го намери, сам ще потърси
стопанина
.
Носи само някои от най-необходимите неща. Преди да си замине, като не желае да обременява никого, тя прибира вещите си под един бор. Окачва дрехите и храните на някой клон и спокойно ги остава за ден-два. Тя знае - дали са ценни или обикновени нещата й, в новото селище нищо не се губи, тук всичко е еднакво ценно. А ако някой случайно изгуби нещо в района на Изгрева, той не го и търси.
Който го намери, сам ще потърси
стопанина
.
Под едно дърво отдавна стоят стомничка, една чаена чаша, лъжичка и едно чердже. Техният стопанин рядко се ползва от тях. Къде ли е той? - Той работи в града, но мисли за Изгрева. И притуря след няколко дена чайниче и кошничка за продукти.
към текста >>
Техният
стопанин
рядко се ползва от тях.
Окачва дрехите и храните на някой клон и спокойно ги остава за ден-два. Тя знае - дали са ценни или обикновени нещата й, в новото селище нищо не се губи, тук всичко е еднакво ценно. А ако някой случайно изгуби нещо в района на Изгрева, той не го и търси. Който го намери, сам ще потърси стопанина. Под едно дърво отдавна стоят стомничка, една чаена чаша, лъжичка и едно чердже.
Техният
стопанин
рядко се ползва от тях.
Къде ли е той? - Той работи в града, но мисли за Изгрева. И притуря след няколко дена чайниче и кошничка за продукти. И той иска да събира дом на Изгрева. И ще го събере.
към текста >>
15.
ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА
 
- Теофана Савова
- Може топли картофки - отговори
стопанинът
на гостоприемния дом.
Вратата на Любовта се отвори широко. Учителя го посрещна и с внимание го изслуша. Имаше тежко болен в семейството му, а той бе силно разтревожен и не знаеше какво да прави. - Очистително - каза Учителя - първо да се освободят червата от утайките. - А какво да яде, Учителю?
- Може топли картофки - отговори
стопанинът
на гостоприемния дом.
Междувременно на вратата потропаха за съвет още двама. Така времето мина незабелязано, а Учителя трябваше да се подготви за втората си неделна беседа. Салонът беше препълнен с хора. Тази беседа не бе предназначена единствено за ученици и затова между слушателите се допускаха и гости. „Звездата на Изгрева" също беше между слушателите, но малцина съзнаваха нейното присъствие.
към текста >>
16.
Към нова съдба. Чорбаджи Атанас Георгиев
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Там имаше нещо като преградена стаичка със стъклен прозорец, в която се събираха по-близки приятели на
стопанина
, пиеха кафе и разговаряха за разни работи.
Семейството ми е също в Хатърджа. Не съм зле, зачитат ме хората, но аз не съм от много мирните. - Какво искаш да кажеш с това? - Като походиш малко с мене, ще разбереш. В това време от вътрешната страна на дюкяна се чуха гласове.
Там имаше нещо като преградена стаичка със стъклен прозорец, в която се събираха по-близки приятели на
стопанина
, пиеха кафе и разговаряха за разни работи.
Оттам излязоха трима също така възрастни мъже, добре облечени. Двамината бяха в по-нови дрехи, а третият бе по-простичко облечен. Той имаше широк ланец на шаечната жилетка с килнат малко встрани фес и с игриви хитри очи. - Елате да се запознаете с един младеж от нашите места - провикна се чорбаджи Атанас на хората, с които видно беше от по-рано познат. - Кой е той - запита един от двамата мъже, които имаха по-чорбаджийски вид.
към текста >>
17.
МУЦИНКА
 
- Борис Николов
Стопанинът
им се грижеше за тях добре, но и добре ги използваше.
Работех на голям строителен обект. Ръководех бригада от 30 до 60 души. Работата беше тежка и напрегната. Пред обекта имаше обширен двор със строителни материали. В двора работеха чифт биволи – големи и силни животни, добре гледани и охранени – косъмът им лъщеше.
Стопанинът
им се грижеше за тях добре, но и добре ги използваше.
Тежката, яка кола беше винаги претоварена; когато ги подкарваше, той като че сам се опиваше от силата им. Особено тежка беше работата на животните в дъждовно време, когато дворът се превръщаше в блато; колата потъваше, биволите се разтреперваха от усилие, от ноздрите им излизаше с фучене горещ, влажен въздух. Но те всякога успяваха да изведат колата и после спираха, тежко задъхани. Приятелството ни започна естествено. Ние с бригадата се хранехме заедно.
към текста >>
“
Стопанинът
им вика и тича след тях.
Не можах да се въздържа и по навик подвикнах: „Муцинка! “ Колата спря. За миг големите уши разкроиха пространството. В следващия миг биволите се устремиха към мене с такава сила, че събориха портата и повлякоха оградата. Комисията се разбяга в паника: „Какво става с биволите?!
“
Стопанинът
им вика и тича след тях.
Биволите спряха пред мене запъхтени. Какви думи можехме да си кажем след толкова дълга раздяла? Погледите говореха по-красноречиво от всякакви думи. Имали ли сте възможност да видите колко изразителен поглед имат биволите, каква топлота и добродушие се излъчват в него? Понякога ми се струва, че зад животните стои един голям, далечен свят, а те са само една безкрайно малка проекция от него.
към текста >>
18.
ПЪРВИТЕ РЕВОЛЮЦИОНЕРИ
 
- Борис Николов
Който пътува из страната, като влезе в една къща и види тази картина до кандилото на стената, знае, че
стопанинът
на този дом е привлечен за Делото.
След като са работили така двайсетина години, калугерите решават да разширят акцията, да привлекат в общата молитва и хора вярващи от своите народи. Тогава от Атон изпращат монаси да събират помощи за манастирите, а всъщност – да призовават към молитва вярващите измежду гърци, сърби, румъни, македонци, българи. Те пътуват, опознават народите си, привличат към общото дело вярващите. И за да се знае кой е привлечен в акцията, дават му една икона, която представя свалянето на Христа от кръста. Скритата идея е тази: след разпятието и свалянето от кръста иде възкресението – освобождението!
Който пътува из страната, като влезе в една къща и види тази картина до кандилото на стената, знае, че
стопанинът
на този дом е привлечен за Делото.
Тъй постепенно се създава една връзка, събуждат се хубави чувства на доверие, на солидарност, на отговорност; това е братска връзка между хората, една идея ги обединява – да се молят за освобождение! Монасите пътуват години наред, разнасят и поддържат идеята за свободата. Така основата вече е положена, а след това идат революционерите, които почват да организират бунт срещу турското иго. Тъй седи истината! Първо – молитва към Бога, мисъл, пожелание!
към текста >>
19.
VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА
 
- Константин Златев
Бог сътвори човека и му възложи да бъде мъдър и грижовен
стопанин
на земната природа (Бит. 1:27-28).
Ти си гладен. Как ще работиш? Щом си гладен, ще работиш с устата си, с ръцете си, с очите си." Един от първите уроци, които човек следва да научи в общуването си с природата, е, че тя не е негова собственост, че той не бива да се стреми да я подчини и да я експлоатира според егоистичните си желания. Ученикът по духовния Път трябва да вижда в нейно лице един разумен партньор и помощник, с когото да осъществява пълноценен, взаимно полезен обмен.
Бог сътвори човека и му възложи да бъде мъдър и грижовен
стопанин
на земната природа (Бит. 1:27-28).
Учителят П. Дънов предупреждава онези, които са склонни да злоупотребяват с пълномощията, дадени им с акта на сътворяването им: "Съвременните хора са на погрешен път, като мислят , че могат да завладеят Природата. Ако те наистина биха успели да направят това, цялата Земя би се разрушила и на нея не щеше да остане нито едно живо същество. Живата Природа, обаче, не оставя да я владеят. Едничкото, което тя позволява, то е да се впрегнат нейните сили на работа.
към текста >>
20.
III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА
 
- Константин Златев
Този е и единственият подход, достоен да навлезе в градината на безсмъртието и вечния живот, засадена и поддържана от неизразимия
Стопанин
на Битието: „Каквото обяснение и да се даде на този или онзи стих от Евангелието, ако имате разбирането на хората от света, нещата пак ще си останат неразбрани. Защо?
Да предавате мислите си на хората, за това се иска голяма сила. Човек трябва да е правил ред упражнения да се концентрира, докато усили своята мисъл.“ Освен всичко останало при досега с Божието Слово никога не бива да забравяме, че то не е обикновен набор от думи, изразяващи радостите и неволите на нашия малък и объркан свят. Човешката мярка не е достатъчна за него. Бог очаква от нас да подходим към посланието Му с друг критерий, извиращ от нетленната духовна природа на Неговото любимо творение.
Този е и единственият подход, достоен да навлезе в градината на безсмъртието и вечния живот, засадена и поддържана от неизразимия
Стопанин
на Битието: „Каквото обяснение и да се даде на този или онзи стих от Евангелието, ако имате разбирането на хората от света, нещата пак ще си останат неразбрани. Защо?
– Защото тия хора са в противоречие с Божествения Ред на нещата. За себе си те са прави, но не и по отношение на Абсолютното.“ 6. Библията – вечна и винаги нова: „Свещена книга е Библията, но друг е истинският оригинал – това е Библията на Божествения свят, в която е изразен целокупният живот. От нея излизат и духовната, и физическата Библии като копия, т.е.
към текста >>
21.
Божествената дистанция
 
- Павел Желязков
По време на един интересен разговор пред дома на брат Темелко, Учителя обърнал вниманието на присъстващите върху петела, който със самочувствието на
стопанин
и разпоредител на имота, кълвял зрънца на разумно разстояние от групата.
Защото е погрешно да търсим причините на неудачите си винаги вън от нас. Свободният човек не се влияе от случайните обстоятелства, от капризите на времето и от настроенията на хората. Свободната птичка никога не влиза сама в кафеза. Учителя е дал един впечатляващ пример, с който е подтикнал учениците си към размисъл относно двете състояния, които характеризират, от една страна, свободния, а от друга лишения от свобода човек. В село Мърчаево, където е бил с група братя и сестри по време на втората световна война, той е показал как трябва да се прилагат в живота духовните знания.
По време на един интересен разговор пред дома на брат Темелко, Учителя обърнал вниманието на присъстващите върху петела, който със самочувствието на
стопанин
и разпоредител на имота, кълвял зрънца на разумно разстояние от групата.
Той стоял настрана като видна личност, изпълнен с добро самочувствие. Учителя казал на братята да му дадат царевични зърна. Гордият петел веднага се възползвал от предложената му гощавка и набързо изгълтал няколко апетитни зърна. После Учителя накарал да го хванат и отново да му предложат да хапне царевица, този път дори и по-щедро. В този случай обаче хванатият петел показал безразличие и упорито отхвърлял всички подканвания да се възползва от храната.
към текста >>
22.
Препирня между кокошка и овца.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Овцата скромно отговорила: '— Нищо от това, сестро; всякой от нас дава на нашия
стопанин
това, що може; ти, ако си снела яйце, аз съм обягнила агне и няма за какво да се хвалим, да се превъзнасяме.
Един ден една кокошка снела едно яйце, и още не излязла от полога, почнала да куткудяка. Куткудякала кокошката, викала, хвалила се, че снела яйце и канила всички да дойдат да видят: колко хубаво, Колко бяло яйце е снела! Наблизо до полога лежала една овца, която била обягнила едно хубаво малко агънце и си мълчала. Кокошката, като излязла от полога и минала покрай овцата, помислила и ней да се похвали. — Що не дойдеш да видиш, какво хубаво, какво бяло яйце съм снесла! Да видим можеш ли ти да снесеш такова яйце? — рекла кокошката.
Овцата скромно отговорила: '— Нищо от това, сестро; всякой от нас дава на нашия
стопанин
това, що може; ти, ако си снела яйце, аз съм обягнила агне и няма за какво да се хвалим, да се превъзнасяме.
— Да, ама твоето агне колко струва, а моето яйце колко! — отвърнала кокошката, — Е, това нека ние оставим на стопанина да цени! — рекла скромно овцата. Стопанинът като чул тоя разговор между кокошката и овцата рекъл: — Твоето яйце, за което ти толкова кудкудякаш и се хвалиш, се продава и купува лесно, а агнето на овцата струва двеста твои яйца. И когато ти вдигаш толкова глъчка за едно яйце, то кой знае какво щеше да направиш, ако можеше да обягииш едно агне! Преразказа: Йо Данаилов
към текста >>
— Да, ама твоето агне колко струва, а моето яйце колко! — отвърнала кокошката, — Е, това нека ние оставим на
стопанина
да цени! — рекла скромно овцата.
Куткудякала кокошката, викала, хвалила се, че снела яйце и канила всички да дойдат да видят: колко хубаво, Колко бяло яйце е снела! Наблизо до полога лежала една овца, която била обягнила едно хубаво малко агънце и си мълчала. Кокошката, като излязла от полога и минала покрай овцата, помислила и ней да се похвали. — Що не дойдеш да видиш, какво хубаво, какво бяло яйце съм снесла! Да видим можеш ли ти да снесеш такова яйце? — рекла кокошката. Овцата скромно отговорила: '— Нищо от това, сестро; всякой от нас дава на нашия стопанин това, що може; ти, ако си снела яйце, аз съм обягнила агне и няма за какво да се хвалим, да се превъзнасяме.
— Да, ама твоето агне колко струва, а моето яйце колко! — отвърнала кокошката, — Е, това нека ние оставим на
стопанина
да цени! — рекла скромно овцата.
Стопанинът като чул тоя разговор между кокошката и овцата рекъл: — Твоето яйце, за което ти толкова кудкудякаш и се хвалиш, се продава и купува лесно, а агнето на овцата струва двеста твои яйца. И когато ти вдигаш толкова глъчка за едно яйце, то кой знае какво щеше да направиш, ако можеше да обягииш едно агне! Преразказа: Йо Данаилов
към текста >>
Стопанинът
като чул тоя разговор между кокошката и овцата рекъл: — Твоето яйце, за което ти толкова кудкудякаш и се хвалиш, се продава и купува лесно, а агнето на овцата струва двеста твои яйца.
Кокошката, като излязла от полога и минала покрай овцата, помислила и ней да се похвали. — Що не дойдеш да видиш, какво хубаво, какво бяло яйце съм снесла! Да видим можеш ли ти да снесеш такова яйце? — рекла кокошката. Овцата скромно отговорила: '— Нищо от това, сестро; всякой от нас дава на нашия стопанин това, що може; ти, ако си снела яйце, аз съм обягнила агне и няма за какво да се хвалим, да се превъзнасяме. — Да, ама твоето агне колко струва, а моето яйце колко! — отвърнала кокошката, — Е, това нека ние оставим на стопанина да цени! — рекла скромно овцата.
Стопанинът
като чул тоя разговор между кокошката и овцата рекъл: — Твоето яйце, за което ти толкова кудкудякаш и се хвалиш, се продава и купува лесно, а агнето на овцата струва двеста твои яйца.
И когато ти вдигаш толкова глъчка за едно яйце, то кой знае какво щеше да направиш, ако можеше да обягииш едно агне! Преразказа: Йо Данаилов
към текста >>
23.
Книга на загадките
 
- Николай Райнов
„Нека върви“, — рече той на майка си: — „нека върви поврага конят, що ми донесе толкова победи през дните, когато царицата ми е изменяла!“ А конят извърна глава, изгледа жално
стопанина
си и с тъга начена да цвили.
Царят на Арам, Гар Хадад, син Азаельов, слезе от коня си, развърза момите и поръча на своите войводи да ги отведат в земята, отдето ги бe довел. И те обърнаха коне. А царят сне бранните накити, с които бe накичил коня си, поведе го и тръгна след майка си. Народът се смееше на царя, защото знаеше, че жена му го е измамила. Гар Хадад вървеше с наведена глава и не смееше от срам да погледне данниците си Когато стигна до вратите на двореца, царят разседла коня и го пусна низ улиците.
„Нека върви“, — рече той на майка си: — „нека върви поврага конят, що ми донесе толкова победи през дните, когато царицата ми е изменяла!“ А конят извърна глава, изгледа жално
стопанина
си и с тъга начена да цвили.
Стражите чуха думите на царя и прогониха коня надалек. Вън от града го заловиха скитници, отвлякоха го, та го продадоха на чуждо тържище. Купи го човекът, който бe склонил царицата да избяга с него. Момите, що бe взел плячка царят на Арам, Гар Хадад, син Азаельов, се върнаха при бащите си и разказаха за своето избавяне. Майките им благословиха царицата, която бe избягала, защото инак не биха видели своите чеда.
към текста >>
Конят се разлюти, извърна се и ритна
стопанина
си по челото.
А конят не даваше да се допрат до него. Цяла нощ цвилеше, душеше въздуха и се силеше да се откъсне от веригата, за която бe вързан. Жената на царедвореца идваше да го зоби и пои с вода; тя го милваше, но конят я гледаше с лош поглед и тръскаше глава, за да отблъсне ръката й. Един ден конят скъса въжето и побягна. Царедворецът го пресрещна и плесна с бич по главата.
Конят се разлюти, извърна се и ритна
стопанина
си по челото.
Раненият нададе вик, килна се и падна. Притече се жена му и го намери грохнал, със счупена глава. Той умря. Конят изцвили, стисна със зъби жената за дрехата, па я понесе. На съмване стражите видяxa пред двореца жена, стъпкана от конски копита, а надалеч се топеха звуците на победен конски цвилеж.
към текста >>
24.
2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе
 
- Георги Христов
Претеглихме го със
стопанина
му - 18 килограма по 22 лв.
Оставих шибалката и взех парче около две педи и колкото палеца ми е дебело. Хвърлих само веднъж и излезе че съм бил нешанджия, удари се по мутрата и падна и зарита. Издърпах го на отворено, вода му наливах в устата, заливах го, изправям го, но не бива - ще мре. По-скоро викам на сайбията му и той идва, но то вече, то се е простило със света. Отидох на нивата и цял ден картината бе пред очите ми и се мъча да го съживявам със силни мисли и твърда воля и се надея вечерта да го видя живо, но когато си дойдох, намирам студен труп.
Претеглихме го със
стопанина
му - 18 килограма по 22 лв.
и ще го платя. Вземах си го и нахраних кучетата си. А тия прасета в дома отраснаха и много пакости ми направиха. Викам да ги приберат, или да ги изкарват на свинаря, или да ги затварят, а те отговарят, какво правели ако дохождат? А какво не! Изпреровиха двора, изровиха цветята, до самата къща изровено и разкаляно, влизат в обора и събарят кошовете с плява и разравят постелката на добитъка.
към текста >>
Лесно ликвидирах със
стопанина
, ами с прасето как ще се разправим не знам?
Той има 40 кила. Значи две на нас по 450 лв. = 900, а прасето прави - 300 лв. - трябва да му убия три прасета, а не едно. Не му търсих повече - ни взех, ни дадох.
Лесно ликвидирах със
стопанина
, ами с прасето как ще се разправим не знам?
Желание имах да ги понабия, а да ги убивам - никога. Друго, Борисе, ти знаеш ливадата. Ако помниш, единия край се залива и, когато я косихме, запушихме дупката и водата се оправи в коритото и, след като изсъхна, го покосихме. При тази постъпка, кой мисли, че ще се напакости някому? Тази година половината ливада беше заляна, а сено отлично.
към текста >>
25.
Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г.
 
- Георги Христов
И от друг
стопанин
купихме една нива около 12 декара.
Беше уговорено Никола Гръблев да не напуща службата си, за да може да помага със заплатата си. Отначало работата тръгна добре. Имахме на разположение над 100 хиляди лева и решихме най- напред да закупим ниви. Купихме изцяло имота на една вдовица - Мола хаджи Димитрова, която след това се изсели от Арбанаси. Имотът бе 12 декара ниви и 3 декара лозе.
И от друг
стопанин
купихме една нива около 12 декара.
Набавихме инвентар: плуг, вили, лопати, мотики и др. Фураж за добитъка в това число и две биволици на сестра Мария Каишева, две кози и едно магаре. Останаха 20-30 хиляди лева резервен фонд. Докато се ориентираме в новата обстановка, дойде зимата. А приходи още нямаше никакви.
към текста >>
НАГОРЕ