Търсене в текстове за 'Стопанин'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Справите ли се с тях, вие ще имате благословението на Бога Живаго, Който е в Мене, Който е над Мене и Който е Все и Вся." След това Учителят отваря Библията на една произволна страница и стопанинът на къщата започва да чете онзи израз, в който се казва, че Духът на Господа е връз Него и че това Писание се е изпълнило пред техните очи и уши.
За трети път подава ключа на онзи, който е смятал, че Петър Дънов е малко по-учен от него и му нарежда да заключи вратата. Той я заключва и отново, за трети път, Учителят изчезва от погледа им, за трети път се чува Гласът Му отвъд заключената врата и отново нарежда да се отключи вратата, за трети път. За трети път Учителят влиза през отворената врата, застава пред тях и строго им казва: "Ето видяхте ли, че Аз приличам на вас, но не съм като вас и не съм от вас. Аз съм приел днес образа на Бога, защото Бог лично съизволи да слезе между человеците и да вземе образ като человеческо подобие на Себе Си. Днес Бог съизволи да слезе между человеците, Бог е пред вас и единственото, което иска от вас, та за Школата е да не огорчавате Духа с вашите съмнения и с вашите изкушения. Справите ли се с тях, вие ще имате благословението на Бога Живаго, Който е в Мене, Който е над Мене и Който е Все и Вся." След това Учителят отваря Библията на една произволна страница и стопанинът на къщата започва да чете онзи израз, в който се казва, че Духът на Господа е връз Него и че това Писание се е изпълнило пред техните очи и уши. Този случай го разказваха присъствуващите в онзи паметен ден, които бяха вече възрастни и побелели братя и сестри. Аз слушах, вярвах в това, но реших да отида и да питам лично Учителя за тази история. Разказах Му я така, както я бях чул. Питам го: "Учителю, аз искам да вярвам в това, което приятелите разказаха. Но искам да чуя от вас цялата Истина." Учителят ме изгледа внимателно и каза: "Значи, дойде това време человеческият род да изпрати своя представител пред Великия Учител да пита кой е Той.
към текста >>

2. 3_02 Чужди по дух хора

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Онези се връщат с подвити опашки, защото стопанинът на cтaдoтo е умирил бесовете у тях, вървят омърлушени, не поглеждат никого, не разговарят с никого, сядат и смирено гледат пред себе си, все едно че нищо не е било - нищо не се е случило.
Изведнъж устата ми се отвори и казах, без да съзнавам, че това излиза от моите уста: "Учителят ми нареди да не се дава това място на чужди по дух хора, да свирят в салона! " Като чуха това, те се спряха за миг, огледаха се и изведнъж един даде идеята да се отиде направо при Учителя, да го питат дали това е вярно и ако не е вярно, окончателно един път завинаги да се справят с мен. На всички им хареса, че е крайно време да приключат с мен и отидоха при Учителя. Той е вече подготвен, облечен е официално за неделната беседа и, без да ги пита за какво идват при него, ги посреща с думите: "Това място не е за чужди по дух хора! " Казано, речено и отсечено! Онези се връщат с подвити опашки, защото стопанинът на cтaдoтo е умирил бесовете у тях, вървят омърлушени, не поглеждат никого, не разговарят с никого, сядат и смирено гледат пред себе си, все едно че нищо не е било - нищо не се е случило. А за това, че чрез тях бяха нахълтали други сили, които бяха запалили огъня на омразата в очите им и бяха тръгнали да разрушават, че бяха станали играчка в ръцете на други сили и че аз, по нареждане на Учителя, се изправих с голи гърди и ръце да възпра това нахлуване, те не можеха и да предположат. Бяха много гузни, а аз се правех, че нищо не се е случило, но все пак останаха много недоволни от мен. На тези приятели много им се искаше да гръмне по света музиката на Учителя и да ни признаят. Да, да ни признаят първо нас, сподвижниците на Учителя, да ни признаят с всичкото ни несъвършенство и всичките ни недостатъци, и с цялото ни незнание и чак тогава да признаят Учителя, та по този начин ние да бъдем причина да се признае Учителя и Неговото дело. Така се смяташе тогава, така ще се смята и при вас, защото тази заблуда излиза от едно и също място.
към текста >>

3. 3_14 Асен Арнаудов и чистотата

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

С чистота ще почистиш извора на сърцето му, което е затлачено от предишния стопанин, ще го запълниш с благородни чувства, ще внесеш чисти мисли в ума му и накрая ще запалиш огъня на любовта си към него." Учителят се обръща към Асен: "Сега можеш вече да запалиш печката." Той драсва с кибрит и запалва огъня, печката лумва и бумти, огънят е вече разпален, Асен гледа.
А в пълна и изгоряла печка друг огън не може да се пали. Затова ти трябва да я изчистиш внимателно, без да се оцапаш. После ще я заредиш. Накрая ще я запалиш." Асен слуша, разбира всичко, но още се колебае дали се отнася до него или за някой друг, който също е тръгнал някъде да пали огън. А Учителят продължава: "Като се доближиш до едно същество, ще се доближиш с чистота. С чистота ще почистиш извора на сърцето му, което е затлачено от предишния стопанин, ще го запълниш с благородни чувства, ще внесеш чисти мисли в ума му и накрая ще запалиш огъня на любовта си към него." Учителят се обръща към Асен: "Сега можеш вече да запалиш печката." Той драсва с кибрит и запалва огъня, печката лумва и бумти, огънят е вече разпален, Асен гледа. Накрая Учителят му казва: "А сега извади цигулката и изсвири на огъня една песен: "Запали се огъня на огнището". Той я изсвирва, целува ръка на Учителя и се отдалечава. Беше му предал урок за чистотата.
към текста >>

4. 3_56 Богомилското учение и Дървото на живота

Та хитрата лисана се облизваше понякога, похапваше си и някоя и друга оскубана от нас кокошка, но това бяха единични случаи и затова на стопанина на кокошарника не му се даде повод да пусне псетата и копоите срещу лисицата.
Той само казваше: "Истината е една и тя няма нужда от защита! " Много от приятелите възприемаха това като възбрана, а много им се искаше да се втурнат в тази борба. Имаше много борбени братя. Имаше интелигентни братя - че с образование, че с перо - и щеше наистина да се разнася перушина от оскубани кокошки. Но накрая перата щяха да се оскубят, а кокошките щяха да останат за хитрата лисана, защото само лисици ядат кокошки, а ние нали бяхме вегетарианци и ядяхме само чушки, домати и картофи. Та хитрата лисана се облизваше понякога, похапваше си и някоя и друга оскубана от нас кокошка, но това бяха единични случаи и затова на стопанина на кокошарника не му се даде повод да пусне псетата и копоите срещу лисицата. А тя, като хитра лисица, щеше с опашката си да махне ей така и щеше да насочи цялата глутница от псета и кучета върху нас. Ето това имаше предвид Учителят, като казваше, че Истината е една и тя няма нужда от защита. А на мен ми беше показано и нещо съвсем друго - че ние трябваше да се съобразяваме с препоръките на Учителя. А ние не се съобразявахме и тогава идваха противоречията в нас. Веднъж отивам при Учителя, пълна с такива противоречия, като че ли са слезли от въздуха и са ме запълнили като чувал с картофи.
към текста >>

5. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

ТОМ 2

Претеглихме го със стопанина му -18 килограма по 22 лв.
Оставих шибалката и взех парче около две педи и колкото палеца ми е дебело. Хвърлих само веднъж и излезе че съм бил нешанджия, удари се по мутрата и падна и зарита. Издърпах го на отворено, вода му наливах в устата, заливах го, изправям го, но не бива - ще мре. По-скоро викам на съибията му и той идва, но то вече, то се е простило със света. Отидох на нивата и цял ден картината бе пред очите ми и се мъча да го съживявам със силни мисли и твърда воля и се надея вечерта да го видя живо, но когато си дойдох намирам студен труп. Претеглихме го със стопанина му -18 килограма по 22 лв. и ще го платя. Вземах си го и нахраних кучетата си. А тия прасета в дома отраснаха и много пакости ми направиха. Викам да ги приберат, или да ги изкарват на свинаря, или да ги затварят, а те отговарят, какво правели ако дохождат? А какво не!
към текста >>

Лесно ликвидирах със стопанина, ами с прасето как ще се разправим не знам?
Той има 40 кила. Значи две на нас по 450 лв. = 900,а прасето прави - 300 лв. - трябва да му убия три прасета, а не едно. Не му търсих повече - ни взех, ни дадох. Лесно ликвидирах със стопанина, ами с прасето как ще се разправим не знам? Желание имах да ги понабия, а да ги убивам - никога. Друго Борисе, ти знаеш ливадата. Ако помниш единия край се залива и когато я косихме запушихме дупката и водата се оправи в коритото и след като изсъхна го покосихме. При тази постъпка, кой мисли, че ще се напакости някому? Тази година половината ливада беше заляна, а сено отлично.
към текста >>

6. 192. ПОСЛЕДНАТА ПАСХА

ТОМ 2

Идете след него, в дома в който влезе и речете на стопанина на къщата: Учителят каза на тебе: де е гостната стая, в която наедно с учениците си ще ям пасхата?
Нещата не се повтарят буквално, но има паралели, има подобия. Този момент е обозначен в Евангелието така. Аз го наричам „Последната пасха". Учениците питат Христа, къде да приготвят пасхата. А Той им рече: „Ето, щом влезете в града ще ви срещне човек, който носи кърчаг с вода. Идете след него, в дома в който влезе и речете на стопанина на къщата: Учителят каза на тебе: де е гостната стая, в която наедно с учениците си ще ям пасхата? И той ще ви посочи Горницата голяма, постлана, там пригответе. И като отидоха намериха както им рече и приготвиха пасхата." (Ев. от Лука, гл. 22 ст. 10-13) Ето вижте сега там е имало кърчаг с вода.
към текста >>

7. 196. БИВОЛСКО МЛЯКО ЗА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 2

Разликата я създава стопанинът.
Започна да печели хубави пари и пръв той си построи в Симеоново голяма, хубава къща. Парите дойдоха от продажбата на биволското мляко. Това бе благословението, което се изсипа върху домът му заради честността му. Беше урок за нас и беше непонятно за селяните, защо толкова хора търсят само неговото мляко, а подминават другите биволици. Та и от биволица до биволица има разлика. Разликата я създава стопанинът. Ние само я оценяваме.
към текста >>

8. 67. НЕРАЗУМНОТО ОБЕЩАНИЕ НА ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Щом курника е разграден, кучето го няма и стопанина спи, то Кума Лисагце се оближе и ще се облажи с гласовития петел." Сестрата си тръгва и разправя надлъж и нашир за петела и за Кума Лисана.
Те са обезпокоени много. Как така да изчезне един такъв симпатичен брат и някоя външна госпожица да го награби. Първата привилегия е тяхна, нали са в един Младежки Окултен Клас. Учителят се усмихва и казва: „Човек не бива да изпълнява неразумни обещания." А една сестра негодува: „Учителю, как така го откраднаха! " „Лисицата наг-рабва първо най-тлъстия петел, най-перестия петел и онзи, който най-високо кукурига. Щом курника е разграден, кучето го няма и стопанина спи, то Кума Лисагце се оближе и ще се облажи с гласовития петел." Сестрата си тръгва и разправя надлъж и нашир за петела и за Кума Лисана. Споделя с мен: „Как не се намери едно куче тук на Изгрева да пази тоя кокошарник, че както е тръгнало, тая лисица ще отмъкне не само най-хубавите петли, но и най-хубавите кокошки." Аз съм свидетел, че думите на сестрата се сбъднаха и много кокошки и петли заминаха за града, само виждахме и чувахме как перушината им станала за хубави и меки възглавници. Тогава възглавниците се пълнеха с перушина от кокошки и петли. Занасят отговора на Учителя на брата. Той вече се измъчва вътрешно, вижда че обещанието е неразумно, но не може да се откаже. Ако се откаже ще му падне достойнството.
към текста >>

9. 4. ПО ПЪТЕКИТЕ НАГОРЕ КЪМ МУСАЛА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Учителят и няколко човека близки на стопанина на вилата можеха да пренощуват в някоя от вилите и на другия ден се тръгваше.
4. ПО ПЪТЕКИТЕ НАГОРЕ КЪМ МУСАЛА В Чам Курия имахме приятели, които имаха вили. Учителят и няколко човека близки на стопанина на вилата можеха да пренощуват в някоя от вилите и на другия ден се тръгваше. А останалите приятели се разполагаха наоколо, кой където намери или се подслонявахме в обществената трапезария на горското училище. Горското училище беше построено за горските работници. Беше обширна постройка с големи навеси, където можеха да се побират много хора. Имаше столова, в която можехме да се разположим през лятото, когато нямаше ученици. Така прекарвахме до вечерта там.
към текста >>

10. 28. КАК СЕ УСТРОЙВАШЕ БРАТСКИЯ ЖИВОТ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Имаше кантар горе при салона на Изгрева и там се мереше всеки пакет, отбелязваше се на денка колко е килограма и името на стопанина.
Те им помагаха, съдействуваха, с тях вървяха хора, които поправяха тук-там пътеката. Където има мочурище ще сложат камъни и клони, за да могат конете да минат без препятствия. Не ни взимаха много скъпо. Власите бяха скромни. След като заплащахме за автобуса, заплащахме и за изнасянето на багажа, който се заплащаше на килограм. Имаше кантар горе при салона на Изгрева и там се мереше всеки пакет, отбелязваше се на денка колко е килограма и името на стопанина. Горе на 2-рото езеро също имаше кантар и там се теглеха когато се връщаха денковете. Така ние се разплащахме с власите и с тях никога не сме имали разправии. Излезнем ли горе на 2-рото езеро, там имаше млади хора, които помагаха за опъване на палатките. Без това не може. Излезат горе сестри, които не могат да боравят с въжета, палатки, чукове и брадви.
към текста >>

11. 3.12. На бодлива крава Господ рога не дава

НЕСТОР ИЛИЕВ

Ставаш добър работник на стопанина си, в дом Господен.
При един случай от многото такива, Учителят дава нещо за хапване на сестра Савка, а тези, трите стенографки, си живееха заедно в една барачка, наречена „парахода". И като дава това ястие, какво е било аз не зная, но след някой ден пита Учителят Савка: „Савке, ти даде ли от това, което ти дадох и на другите там - на Паша и на Елена." „Разбира се, Учителю. Ако бях го изяла сама, нямаше рогове да ми пораснат." А Учителят й отговаря: „И да имаше рогове, като дадеш и на другите, роговете ще ти паднат." А рогове навремето имаше рогатият добитък и с тях те си служеха, като намушкваха понякога я крава, я кон, я човек. Та рогат ли си - значи си опасен, можеш да изкормиш някого. Паднат ли ти рогата, значи си безопасен, ставаш добър за впрягане, за оране и за каране на каруца. Ставаш добър работник на стопанина си, в дом Господен.
към текста >>

12. 3.30. Плодното дърво

НЕСТОР ИЛИЕВ

И така както са седели там, на масата в двора, Учителят вижда едно плодно дърво - ябълка и пита стопанина: „Как е това дърво, ражда ли, дава ли плод?
30. Плодното дърво Днес ще ви разкажа за едно посещение на Учителя в Стара Загора, където е на квартира един наш брат, който пред къщата има овощна градина. И така както са седели там, на масата в двора, Учителят вижда едно плодно дърво - ябълка и пита стопанина: „Как е това дърво, ражда ли, дава ли плод? " „Не, Учителю, не дава плод, имам намерение да го отрежа, да го отсека." А Учителят му отговаря: „Е, не, недей, остави го още и тази година, пък ако не даде плод, отрежи го." Обаче Учителят става от масата, отива при дървото, обиколил дървото, пипал кората на дървото и се върнал там на масата и му казал: „Обаче, ако даде плод, ще бъде за мен." „Разбира се, Учителю, години то не дава плод, години и аз затуй бях решил да го отрежа." „А не. Но ако даде плод, за Мен ще бъде." „Разбира се, Учителю". И за голямо учудване на стопанина, след този разговор, на дървото клоните се превивали от плод ябълки. И вече есента, когато узряват, почнали да пристигат сандъци в пощата, пощенския клон на Изгрева за Братството. Разбира се Учителят, всичките тези ябълки при обедите изнасяли там на столуващите, които присъстват там на обед.
към текста >>

И за голямо учудване на стопанина, след този разговор, на дървото клоните се превивали от плод ябълки.
30. Плодното дърво Днес ще ви разкажа за едно посещение на Учителя в Стара Загора, където е на квартира един наш брат, който пред къщата има овощна градина. И така както са седели там, на масата в двора, Учителят вижда едно плодно дърво - ябълка и пита стопанина: „Как е това дърво, ражда ли, дава ли плод? " „Не, Учителю, не дава плод, имам намерение да го отрежа, да го отсека." А Учителят му отговаря: „Е, не, недей, остави го още и тази година, пък ако не даде плод, отрежи го." Обаче Учителят става от масата, отива при дървото, обиколил дървото, пипал кората на дървото и се върнал там на масата и му казал: „Обаче, ако даде плод, ще бъде за мен." „Разбира се, Учителю, години то не дава плод, години и аз затуй бях решил да го отрежа." „А не. Но ако даде плод, за Мен ще бъде." „Разбира се, Учителю". И за голямо учудване на стопанина, след този разговор, на дървото клоните се превивали от плод ябълки. И вече есента, когато узряват, почнали да пристигат сандъци в пощата, пощенския клон на Изгрева за Братството. Разбира се Учителят, всичките тези ябълки при обедите изнасяли там на столуващите, които присъстват там на обед. Така ябълката оттогава нататък всяка година раждала плод. Тя вече бе станала служител Господу и принасяше плод в изобилие.
към текста >>

13. 7.31. БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОМ IV. НА „ИЗГРЕВЪТ

Когато в някоя къща се запушат комините и печките димят и опушват и задушават всички, то стопанинът на къщата извиква един човек наречен „коминочистач", който ги отпушва и изчиства.
Това е Всемирното Велико Бяло Братство. Всемировият Учител Беинса Дуно, Учителят Дънов дава как ще се разреши въпросът: „Само когато Злото стане слуга на Доброто, тогава Любовта ще възцарува на земята." В този том е поместено „Призванието" с обяснителни бележки, защото е необходимо неговото проучаване от сегашното поколение българи, за да могат да се определят и видят, че техния път е с Русия и Славянството. Поместен е разделът: „Духът на Истината и Духът на Заблуждението", той е необходим и нужен за онези, които трябва да се определят кому да служат и какъв Господар да си изберат. В този сегашен свят без Господар и без Слуги не може. Всеки слуга се познава по Господаря си. Когато в някоя къща се запушат комините и печките димят и опушват и задушават всички, то стопанинът на къщата извиква един човек наречен „коминочистач", който ги отпушва и изчиства. Тогава печките продължават отново да горят без да опушват и стопанина е доволен от тях. А коминочистачът понякога се очерня от саждите и от пушека на комините. Но той е почернял отвън, защото му е такава работата - да отпушва задръстените комини. А като се измие той отново е чист - и отвън и отвътре. Понякога Учителят е натоварвал някои лица да станат коминочистачи и да отпушват задръстените съзнания от пушека от чужди внушения на някои Негови последователи.
към текста >>

Тогава печките продължават отново да горят без да опушват и стопанина е доволен от тях.
Всемировият Учител Беинса Дуно, Учителят Дънов дава как ще се разреши въпросът: „Само когато Злото стане слуга на Доброто, тогава Любовта ще възцарува на земята." В този том е поместено „Призванието" с обяснителни бележки, защото е необходимо неговото проучаване от сегашното поколение българи, за да могат да се определят и видят, че техния път е с Русия и Славянството. Поместен е разделът: „Духът на Истината и Духът на Заблуждението", той е необходим и нужен за онези, които трябва да се определят кому да служат и какъв Господар да си изберат. В този сегашен свят без Господар и без Слуги не може. Всеки слуга се познава по Господаря си. Когато в някоя къща се запушат комините и печките димят и опушват и задушават всички, то стопанинът на къщата извиква един човек наречен „коминочистач", който ги отпушва и изчиства. Тогава печките продължават отново да горят без да опушват и стопанина е доволен от тях. А коминочистачът понякога се очерня от саждите и от пушека на комините. Но той е почернял отвън, защото му е такава работата - да отпушва задръстените комини. А като се измие той отново е чист - и отвън и отвътре. Понякога Учителят е натоварвал някои лица да станат коминочистачи и да отпушват задръстените съзнания от пушека от чужди внушения на някои Негови последователи. Когато в някоя къща се задръсти канала и отводната тръба на клозета, то всички нечистотии и извержения нахълтват в къщата и се вмирисва цялата къща.
към текста >>

Тогава стопанина на къщата извиква един човек наречен „каналджия", който ги отпушва.
А коминочистачът понякога се очерня от саждите и от пушека на комините. Но той е почернял отвън, защото му е такава работата - да отпушва задръстените комини. А като се измие той отново е чист - и отвън и отвътре. Понякога Учителят е натоварвал някои лица да станат коминочистачи и да отпушват задръстените съзнания от пушека от чужди внушения на някои Негови последователи. Когато в някоя къща се задръсти канала и отводната тръба на клозета, то всички нечистотии и извержения нахълтват в къщата и се вмирисва цялата къща. Тогава стопанина на къщата извиква един човек наречен „каналджия", който ги отпушва. По някой път „каналджията" смърди, мирише, защото чисти изверженията на стопанина на къщата. Но такава му е службата. А той всъщност не смърди, но миризмата около него, която е чужда и тя е на стопанина. Понякога Учителят Дънов е определял някои лица да станат временно изпълняващи ролята на „каналджия", за да отпушат канализациятана Изгрева, която се задръства от зловредни постъпки на учениците Му в Школата. Имало е много такива случаи.
към текста >>

По някой път „каналджията" смърди, мирише, защото чисти изверженията на стопанина на къщата.
Но той е почернял отвън, защото му е такава работата - да отпушва задръстените комини. А като се измие той отново е чист - и отвън и отвътре. Понякога Учителят е натоварвал някои лица да станат коминочистачи и да отпушват задръстените съзнания от пушека от чужди внушения на някои Негови последователи. Когато в някоя къща се задръсти канала и отводната тръба на клозета, то всички нечистотии и извержения нахълтват в къщата и се вмирисва цялата къща. Тогава стопанина на къщата извиква един човек наречен „каналджия", който ги отпушва. По някой път „каналджията" смърди, мирише, защото чисти изверженията на стопанина на къщата. Но такава му е службата. А той всъщност не смърди, но миризмата около него, която е чужда и тя е на стопанина. Понякога Учителят Дънов е определял някои лица да станат временно изпълняващи ролята на „каналджия", за да отпушат канализациятана Изгрева, която се задръства от зловредни постъпки на учениците Му в Школата. Имало е много такива случаи. Има ги и сега.
към текста >>

А той всъщност не смърди, но миризмата около него, която е чужда и тя е на стопанина.
Понякога Учителят е натоварвал някои лица да станат коминочистачи и да отпушват задръстените съзнания от пушека от чужди внушения на някои Негови последователи. Когато в някоя къща се задръсти канала и отводната тръба на клозета, то всички нечистотии и извержения нахълтват в къщата и се вмирисва цялата къща. Тогава стопанина на къщата извиква един човек наречен „каналджия", който ги отпушва. По някой път „каналджията" смърди, мирише, защото чисти изверженията на стопанина на къщата. Но такава му е службата. А той всъщност не смърди, но миризмата около него, която е чужда и тя е на стопанина. Понякога Учителят Дънов е определял някои лица да станат временно изпълняващи ролята на „каналджия", за да отпушат канализациятана Изгрева, която се задръства от зловредни постъпки на учениците Му в Школата. Имало е много такива случаи. Има ги и сега. затова са публикувани десетки подобни случаи в „Изгревът", том 1-1\Л Затова не пречете на онези, които отпушват запушените комини и отприщват задръстените канали, защото без тях ще загинете - ще се задушите и ще се удавите. Те са ви необходими.
към текста >>

14. 31. БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОМ IV НА „ИЗГРЕВЪТ

Когато в някоя къща се запушат комините и печките димят и опушват и задушават всички, то стопанинът на къщата извиква един човек наречен „коминочистач", който ги отпушва и изчиства.
Това е Всемирното Велико Бяло Братство. Всемировият Учител Беинса Дуно, Учителят Дънов дава как ще се разреши въпросът: „Само когато Злото стане слуга на Доброто, тогава Любовта ще възцарува на земята." В този том е поместено „Призванието" с обяснителни бележки, защото е необходимо неговото проучване от сегашното поколение българи, за да могат да се определят и видят, че техния път е с Русия и Славянството. Поместен е разделът: „Духът на Истината и Духът на Заблуждението", той е необходим и нужен за онези, които трябва да се определят кому да служат и какъв Господар да си изберат. В този сегашен свят без Господар и без Слуги не може. Всеки слуга се познава по Господаря си. Когато в някоя къща се запушат комините и печките димят и опушват и задушават всички, то стопанинът на къщата извиква един човек наречен „коминочистач", който ги отпушва и изчиства. Тогава печките продължават отново да горят без да опушват и стопанина е доволен от тях. А коминочистачът понякога се очерня от саждите и от пушека на комините. Но той е почернял отвън, защото му е такава работата - да отпушва задръстените комини. А като се измие той отново е чист - и отвън и отвътре. Понякога Учителят е натоварвал някои лица да станат коминочистачи и да отпушват задръстените съзнания от пушека от чужди внушения на някои Негови последователи.
към текста >>

Тогава печките продължават отново да горят без да опушват и стопанина е доволен от тях.
Всемировият Учител Беинса Дуно, Учителят Дънов дава как ще се разреши въпросът: „Само когато Злото стане слуга на Доброто, тогава Любовта ще възцарува на земята." В този том е поместено „Призванието" с обяснителни бележки, защото е необходимо неговото проучване от сегашното поколение българи, за да могат да се определят и видят, че техния път е с Русия и Славянството. Поместен е разделът: „Духът на Истината и Духът на Заблуждението", той е необходим и нужен за онези, които трябва да се определят кому да служат и какъв Господар да си изберат. В този сегашен свят без Господар и без Слуги не може. Всеки слуга се познава по Господаря си. Когато в някоя къща се запушат комините и печките димят и опушват и задушават всички, то стопанинът на къщата извиква един човек наречен „коминочистач", който ги отпушва и изчиства. Тогава печките продължават отново да горят без да опушват и стопанина е доволен от тях. А коминочистачът понякога се очерня от саждите и от пушека на комините. Но той е почернял отвън, защото му е такава работата - да отпушва задръстените комини. А като се измие той отново е чист - и отвън и отвътре. Понякога Учителят е натоварвал някои лица да станат коминочистачи и да отпушват задръстените съзнания от пушека от чужди внушения на някои Негови последователи. Когато в някоя къща се задръсти канала и отводната тръба на клозета, то всички нечистотии и извержения нахълтват в къщата и се вмирисва цялата къща.
към текста >>

Тогава стопанина на къщата извиква един човек наречен „каналджия", който ги отпушва.
А коминочистачът понякога се очерня от саждите и от пушека на комините. Но той е почернял отвън, защото му е такава работата - да отпушва задръстените комини. А като се измие той отново е чист - и отвън и отвътре. Понякога Учителят е натоварвал някои лица да станат коминочистачи и да отпушват задръстените съзнания от пушека от чужди внушения на някои Негови последователи. Когато в някоя къща се задръсти канала и отводната тръба на клозета, то всички нечистотии и извержения нахълтват в къщата и се вмирисва цялата къща. Тогава стопанина на къщата извиква един човек наречен „каналджия", който ги отпушва. По някой път „каналджията" смърди, мирише, защото чисти изверженията на стопанина на къщата. Но такава му е службата. А той всъщност не смърди, но миризмата около него, която е чужда и тя е на стопанина. Понякога Учителят Дънов е определял някои лица да станат временно изпълняващи ролята на „каналджия", за да отпушат канализацията на Изгрева, която се задръства от зловредни постъпки на учениците Му в Школата. Имало е много такива случаи.
към текста >>

По някой път „каналджията" смърди, мирише, защото чисти изверженията на стопанина на къщата.
Но той е почернял отвън, защото му е такава работата - да отпушва задръстените комини. А като се измие той отново е чист - и отвън и отвътре. Понякога Учителят е натоварвал някои лица да станат коминочистачи и да отпушват задръстените съзнания от пушека от чужди внушения на някои Негови последователи. Когато в някоя къща се задръсти канала и отводната тръба на клозета, то всички нечистотии и извержения нахълтват в къщата и се вмирисва цялата къща. Тогава стопанина на къщата извиква един човек наречен „каналджия", който ги отпушва. По някой път „каналджията" смърди, мирише, защото чисти изверженията на стопанина на къщата. Но такава му е службата. А той всъщност не смърди, но миризмата около него, която е чужда и тя е на стопанина. Понякога Учителят Дънов е определял някои лица да станат временно изпълняващи ролята на „каналджия", за да отпушат канализацията на Изгрева, която се задръства от зловредни постъпки на учениците Му в Школата. Имало е много такива случаи. Има ги и сега, затова са публикувани десетки подобни случаи в „Изгревът", томове І ÷ ІV.
към текста >>

А той всъщност не смърди, но миризмата около него, която е чужда и тя е на стопанина.
Понякога Учителят е натоварвал някои лица да станат коминочистачи и да отпушват задръстените съзнания от пушека от чужди внушения на някои Негови последователи. Когато в някоя къща се задръсти канала и отводната тръба на клозета, то всички нечистотии и извержения нахълтват в къщата и се вмирисва цялата къща. Тогава стопанина на къщата извиква един човек наречен „каналджия", който ги отпушва. По някой път „каналджията" смърди, мирише, защото чисти изверженията на стопанина на къщата. Но такава му е службата. А той всъщност не смърди, но миризмата около него, която е чужда и тя е на стопанина. Понякога Учителят Дънов е определял някои лица да станат временно изпълняващи ролята на „каналджия", за да отпушат канализацията на Изгрева, която се задръства от зловредни постъпки на учениците Му в Школата. Имало е много такива случаи. Има ги и сега, затова са публикувани десетки подобни случаи в „Изгревът", томове І ÷ ІV. Затова не пречете на онези, които отпушват запушените комини и отприщват задръстените канали, защото без тях ще загинете - ще се задушите и ще се удавите. Те са ви необходими.
към текста >>

15. 52. ДА СЕ ОЗАПТИ С ЮЗДА И КАМШИК

Обикновено на конете се слагаше юзда и при един вироглав и буен кон ездачът се качваше, за да го обязди и този кон, след като рипа, скача и хвърля чифтета накрая ездачът го озаптява, така че този кон вече може да бъде полезен на стопанина.
Та тук на Изгрева имаше един огън, който непрекъснато гореше и се поддържаше от Учителя, затова всеки минаваше през изпити. И аз не правех изключения. Веднъж бях в едно такова състояние, след като имах конфликт с една сестра, която изобщо не беше права и се чудех защо Учителят я още търпи тук на Изгрева. Решавам, че това може да стори само Учителя и отивам при него с едно вътрешно изискване, незнам от къде дошло в мен, но имах изискване Учителят да озапти тази сестра. Знаете ли какво означава да се озапти кон и да се озапти конски впряг? Обикновено на конете се слагаше юзда и при един вироглав и буен кон ездачът се качваше, за да го обязди и този кон, след като рипа, скача и хвърля чифтета накрая ездачът го озаптява, така че този кон вече може да бъде полезен на стопанина. И така аз съм пред Учителя и му казвам: „Учителю, трябва да озаптите тази сестра". Той мълчи. Аз повтарям изискването си. Учителят изобщо мълчи, след това погледна встрани и нещо размишлява. Аз разбрах, че Учителят изобщо не ми обръща внимание.
към текста >>

16. 67. АСТРОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТ ОТ 15 000 ГОДИНИ

Тогава стопанина на вола и на кравата и на колата като види това вдигне остена, че го стовари върху гърба на вола и го наръга в ребрата.
А ти сега излизаш отдолу, имаш знанията на тези опитности и ще му ги дадеш. Така ще теглите колата заедно, за да бъде по-лесно и на двама ви". Да, трябваше да се тегли тази кола, ами когато вола не иска да се впрегне и не иска да застане на определеното си място, да си протегне шията, че да влезне в ярема и после да се сложи жеглото та може да тегли колата. Когато от другата страна стои кравата, маха с опашка и чака вола да си заеме мястото. А той вола стои настрана, преживя и гледа нагоре към небето. Тогава стопанина на вола и на кравата и на колата като види това вдигне остена, че го стовари върху гърба на вола и го наръга в ребрата. Така насила вола си слага главата в ярема и започва да тегли колата. Това не е символика, а точно така бяха нещата. Борис беше пълен със съзерцание и когато влезнеше в този духовен свят, мъчно можеше да го свалиш долу, за да се съобрази със земния живот и неговите порядки. Не искаше да слиза и не искаше да се съобразява. А животът на земята си имаше изисквания и всеки трябваше да се съобразява с тях.
към текста >>

17. 90. ГЛАВНАТА ОПАСНОСТ

Тогава излизаше стопанина на стряхата и ги приветстваше и накрая ставаше общо чуруликане.
Онези от братята, които направиха отклонение някои починаха, други напуснаха Изгрева, а на тяхно място дойдоха нови, за да попълнят състава от една трета. Този състав създаваше много проблеми, създаваха се възможности за много клюки и за чувствени увлечения в двете посоки. Тук на Изгрева аурата беше по-особена, тя предполагаше към един вътрешен възторг, едно вътрешно опиянение, едно възвисяване на душите и ние се пренасяхме нагоре във висините от неземна радост. Това го чувству-вахме от присъствието на Учителя и изливане на Божествения Дух към него. Това състояние на много хора позволяваше да се чувствуват като лекокрили птици, реещи се по небето и да кацват някъде на някоя стряха и да чуруликат и да чуруликат. Тогава излизаше стопанина на стряхата и ги приветстваше и накрая ставаше общо чуруликане. Така се създадоха връзки, които в началото си бяха чисти, невинни, пълни с блян. Но постепенно личността идваше да вземе своето си, раздвижваше се чувствения свят у хората, развързваше се и кармата и накрая идваше нечистото отношение на някого си и той опорочаваше всичко. Едни бяха разочаровани, други опечалени и имаше много, много сълзи. Когато се явяваха сълзите сестрите се приближаваха при Учителя, но те не се явяваха преди това, когато чуруликаха, за да го питат какво ще стане с тяхното чуруликане, а го питаха когато идваха сълзите. Учителят мълчеше, беше строг, но винаги и за всеки случай поотделно си казваше тежката дума и тя беше необратима, раздвижваха се съдби, развързваха се вековни връзки и винаги всяко нещо строго и отмерено той осъждаше правдата на всекиго.
към текста >>

18. 99. НАСИЛА В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ

Когато сеното и сламата на стопанина са се свършили, а зимата още не се е свършила и пролетта е далече.
Да ти обясня положението, в което се намираш, за да го разбереш по-добре. Един богат търговец имал слуга и го праща на пазар с една крина жито, за да го продаде. По пътя слугата вижда една нива, спира се и я купува като решил да я изоре, да засее с крината жито дето носи и после полученото от жътвата жито да занесе на господаря си. Той така си мисли и умува и така трай коню за зелена трева, когато коня е на празни ясли. Знаеш ли какво значи кон на празна ясла? Когато сеното и сламата на стопанина са се свършили, а зимата още не се е свършила и пролетта е далече. Та и хората правят същото: те се оженят и речат: „Чакай да се оженя, да народя деца та повече души да работят за Господа". Не, има души, които са си определени да вършат тази работа, да помагат на духовете да се раждат и да работят за своето усъвършенствуване. Но не е само физическото раждане. Има хора, които са определени и за друга работа. Има и изключения.
към текста >>

19. 101. СВЕЩЕНА ПРОСТОТИЯ

Но тиквите се били прехвърлили през плета не към неговия двор, а от другата страна на пътя и радвали очите на всички селяни и това възбуждало гордостта на стопанина им.
Защо свещена ли? Защото тези хора бяха на свещеното място, което бе Изгрева, бяха до Учителя и защото тази простотия бе състояние на първичната алчност да обсеби, да изяде, да унищожи всичко около себе си и да остане само тя - простотията, да се признае, че тя е единствената и че тя има правото да носи етикета на мистиците и окултистите - името „свещена простота". Едва ли вие бихте могли да направите разлика между свещената простота и свещената простотия. Обикновено българите, когато искат да кажат, че някой, който се старал в нещо, което предварително е трябвало да пропадне, казват такъв израз „Не било в тиквите, а било в кратуните", т.е. един човек насадил тикви до плета си, те вързали, станали ей такива големи тикви и той решил, че като ги продаде ще спечели много пари. Но тиквите се били прехвърлили през плета не към неговия двор, а от другата страна на пътя и радвали очите на всички селяни и това възбуждало гордостта на стопанина им. Но веднъж се отвързали някакви крави, дошли и му изпояли всички тикви. Така той пропаднал в този опит и не могъл да ги продаде. Тогава един комшия му казал: „файда от тикви нема, но има файда в кратуните. Ще насадиш следващата година кратуни, а крави кратуни не ядат и тогава ще продадеш кратуните и ще спечелиш много". На следващата година насадил кратуни, завързали кратуните, отново се прехвърлили от към страната на пътя и радвали окото на стопанина.
към текста >>

На следващата година насадил кратуни, завързали кратуните, отново се прехвърлили от към страната на пътя и радвали окото на стопанина.
Но тиквите се били прехвърлили през плета не към неговия двор, а от другата страна на пътя и радвали очите на всички селяни и това възбуждало гордостта на стопанина им. Но веднъж се отвързали някакви крави, дошли и му изпояли всички тикви. Така той пропаднал в този опит и не могъл да ги продаде. Тогава един комшия му казал: „файда от тикви нема, но има файда в кратуните. Ще насадиш следващата година кратуни, а крави кратуни не ядат и тогава ще продадеш кратуните и ще спечелиш много". На следващата година насадил кратуни, завързали кратуните, отново се прехвърлили от към страната на пътя и радвали окото на стопанина. Но от къде на къде минали през нощта цигани, видели кратуните, обрали ги, сложили ги в торбите и заминали. А на времето кратуните бяха един род като тикви, но те бяха малки, дълбаеха се, имаха дълги дръжки и служеха за черпаци и с тях хората черпеха вода от ведрата, с които носеха вода. Та кратуната служеше и за черпак, с нея се наливаше вода и от нея пиеха вода. Накрая стопанинът като видял, че кратуните са обрани заридал, дошла жена му и му казала: „Значи не било в тиквите, а било в кратуните твоето богатство". Ето от там идваше този израз.
към текста >>

Накрая стопанинът като видял, че кратуните са обрани заридал, дошла жена му и му казала: „Значи не било в тиквите, а било в кратуните твоето богатство".
Ще насадиш следващата година кратуни, а крави кратуни не ядат и тогава ще продадеш кратуните и ще спечелиш много". На следващата година насадил кратуни, завързали кратуните, отново се прехвърлили от към страната на пътя и радвали окото на стопанина. Но от къде на къде минали през нощта цигани, видели кратуните, обрали ги, сложили ги в торбите и заминали. А на времето кратуните бяха един род като тикви, но те бяха малки, дълбаеха се, имаха дълги дръжки и служеха за черпаци и с тях хората черпеха вода от ведрата, с които носеха вода. Та кратуната служеше и за черпак, с нея се наливаше вода и от нея пиеха вода. Накрая стопанинът като видял, че кратуните са обрани заридал, дошла жена му и му казала: „Значи не било в тиквите, а било в кратуните твоето богатство". Ето от там идваше този израз. А сега ще ви разкажа за потвърждение една случка от времето на Учителя, която потвърждава онова, което разказах. Имаше едно далечно село Любимец и там един от нашите приятели имал нива край река Марица, на която садел тикви, но много често, когато реката прииждала, то водите завличали и отвличали големите тикви. Понякога и селския добитък като минавал покрай пътя, отбивали се и изпо-яждали тиквите. До тук всичко се повтаря с моят предишен разказ, но накрая неговият голям син го подсетил: „Абе, тате, защо не посадим една семка от тези тикви и да я наречем за Учителя".
към текста >>

20. 187. ДОКТОР ИВАН ЖЕКОВ

Той отново отива при легена, хваща за краката жабата и я изхвърля в двора, а с водата полива едно дръвче като грижовен стопанин.
Сутринта като се събудил поглежда от леглото и какво да види - в легена където си мил краката вечерта плувала една голяма жаба, която цамбурнала вътре търсеща прохлада в топлата вечер. А тогава на Изгрева живеехме в барака и жаби това лято имаше доста в гората и около бараките. Та той гледал жабата и си мислел дали не се е материализирал духа, който той извикал, а жабата го гледа ококорила очи. Той прескача легена с жабата и по бос крак отива при Учителя да го пита това дето е в легена като жаба дали не е материализация на дух. Учителят го изслушал и прихнал да се смее. Той отново отива при легена, хваща за краката жабата и я изхвърля в двора, а с водата полива едно дръвче като грижовен стопанин. Разказваха ми как се е запознал с Йорданка. Той питал Учителя дали му е време да се ожени и къде да си намери булка. Учителят му казал, че като му дойде времето ще му се яви булката. Пътувал той от село на село, лекувал болните животни и се срещнал на едно място с Йорданка и нещо в него му проговорило „Ето ти стопанката". Така се запознал с нея и тя отначало била домашна помощница в дома му.
към текста >>

21. 221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА

Един хубав есенен ден пристигна стопанина на една жилищна постройка и настояваше по спешен начин да се направи мозайката на къщата.
А да се отдели по тези години от България когато тук бе Учителят бе голямо наказание особено за един ученик. Та ученика Бертоли трябваше да плаща в троен размер. Дали си научи урока? Минаха много години, той беше по-внимателен с такъв род неща, но беше изпитван и по други начини и това бе свързано с друга история, която трябва да разкажа. Та беше вече минала есента, наближаваше зимата и се чудехме как ще я караме и изкараме тази зима без пари и без зимнина. Един хубав есенен ден пристигна стопанина на една жилищна постройка и настояваше по спешен начин да се направи мозайката на къщата. Борис се захвана на работа. Случи се, че есента бе благоприятна, оказа се дълга и топла есен. Работата по мозайката бе завършена, обекта бе предаден и след двадесет дни започна една тежка и продължителна зима. Тези двадесет дни бяха достатъчни да изсъхне мозайката, за да не замръзне, а ние с получените пари успяхме да се заредим със зимнина за цялата зима и прекарахме живо-здраво. Ето как завърши цялата тази история с Бертоли.
към текста >>

22. 249. ТЕРМОСЪТ НА САВКА

Та аз бях в собствения си дом и нали си спомняте за онази приказка дето стените на дома помагат на стопанина му.
Надвесиха се буреносни облаци. И всеки момент може светкавици и гръм да падне от небето. Учителят седи на пейката, мълчи и нищо не казва.-Аз стоя пред Учителя, а на пейката няма място за мене и всички седят и ме гледат безучастно, показвайки, че аз съм тук излишна. Излишна в собствения си дом и то при положение, че Учителят е дошъл специално на посещение при нас, за да си почине. Аз не очаквах такава постъпка от Галилей и не бях подготвена за такъв обрат на нещата. Та аз бях в собствения си дом и нали си спомняте за онази приказка дето стените на дома помагат на стопанина му. А тук се случи обратното. При други случаи съм много внимателна, но тук бях неподготвена психически, защото бях в дома си. Трябваше да преглътна този горчив хап. Преглъщам го, мълча и стоя пред Учителя и ги наблюдавам всички. Учителят мълчи, лицето му е вече строго и той ле одобрява всичко това.
към текста >>

23. 7. МЛАДЕЖКИ ОТКЛОНЕНИЯ

Петър Камбуров

Практика беше така, че контрольорът получаваше храна от тютюнопроизводителите и наистина, получавах богата и пищна храна днес от един стопанин, утре от друг, докато се изредят всичките и пак отначало.
7. МЛАДЕЖКИ ОТКЛОНЕНИЯ През учебната 1918/1919 година завърших 8 клас на реалната гимназия в Стара Загора и с дипломата си заминах да следвам право при Софийския университет. Реших през лятото да поработя нещо и подадох заявление в акцизното управление. В резултат получих назначение - контрольор по тютюните, пак в същото село Сборище, Новозагорско, дето бях по изземването на храните преди една година. Практика беше така, че контрольорът получаваше храна от тютюнопроизводителите и наистина, получавах богата и пищна храна днес от един стопанин, утре от друг, докато се изредят всичките и пак отначало. Особено ме разглезваха момите. Понеже свирех по седенките и на хорото в празник, надпреварваха се коя по-пищен обяд или вечеря да ми донесе. Например, аз поръчвам печен праз, тя ми носи печено пиле; аз поръчвам сирене, тя ми носи ишмерим („бял мъж") от прясно сирене и пр. Понеже при мене всякога имаше обилна храна, започнаха да ме обикалят приятели и да се хранят при мене. Започнахме и да се черпим с червено винце и най-после се създаде навик да се храним (с приятелите) в кръчмата, дето по татюв маниер, всички разходи плащах аз.
към текста >>

24. 20. ОСНОВАВАНЕ НА КОМУНАТА В АРБАНАСИ

Петър Камбуров

И от друг стопанин купихме една нива около 12 декара.
Беше уговорено Никола Гръблев да не напуща службата си, за да може да помага със заплата си. Отначало работата тръгна добре. Имахме на разположение над 100 хиляди лева и решихме най-напред да закупим ниви. Купихме изцяло имота на една вдовица - Мола хаджи Димитрова, която след това се изсели от Арбанаси. Имотът бе 12 декара ниви и 3 декара лозе. И от друг стопанин купихме една нива около 12 декара. Набавихме инвентар: плуг, вили, лопати, мотики и др. Фураж за добитъка в това число и две биволици на сестра Мария Каишева, две кози и едно магаре. Останаха 20-30 хиляди лева резервен фонд. Докато се ориентираме в новата обстановка, дойде зимата. А приходи още нямаше никакви.
към текста >>

25. 27. ПОДУТИЯТ КРАК И ОТКУПА

Петър Камбуров

Тя била вече готова за жътва и така я отъпкали, съборили, че като ги заварил стопанинът, оценил загубата на 3000 лева.
„Какво има, Бончо, че си дошъл толкова рано да чукаш на вратата? " „Бай Петро, остави се, голяма беля се случи! " „Е, кажи какво се е случило? " Бончо разказа как в неделя след обяд нагласил конете, дал и сено, а той отишъл на хоро в квартал Слатина. В това време катърите се отвързали и отишли в една нива посята с ръж. Тя била вече готова за жътва и така я отъпкали, съборили, че като ги заварил стопанинът, оценил загубата на 3000 лева. Стопанинът откарал катърите у дома си и чакал да се яви собственикът им, да плати 3000 лева и да си ги вземе. Бончо, като се върнал и видял, че катърите ги няма, тръгнал тук, там и най-после ги намерил вързани в двора на стопанина на нивата. Аз веднага се облякох, обух се (кракът ми вече не беше подут) и тръгнахме с Бончо за дома на стопанина. Ето го и той самият. Искаше 3000 лева или щял да продаде единият катър, за да си прихване парите.
към текста >>

Стопанинът откарал катърите у дома си и чакал да се яви собственикът им, да плати 3000 лева и да си ги вземе.
" „Бай Петро, остави се, голяма беля се случи! " „Е, кажи какво се е случило? " Бончо разказа как в неделя след обяд нагласил конете, дал и сено, а той отишъл на хоро в квартал Слатина. В това време катърите се отвързали и отишли в една нива посята с ръж. Тя била вече готова за жътва и така я отъпкали, съборили, че като ги заварил стопанинът, оценил загубата на 3000 лева. Стопанинът откарал катърите у дома си и чакал да се яви собственикът им, да плати 3000 лева и да си ги вземе. Бончо, като се върнал и видял, че катърите ги няма, тръгнал тук, там и най-после ги намерил вързани в двора на стопанина на нивата. Аз веднага се облякох, обух се (кракът ми вече не беше подут) и тръгнахме с Бончо за дома на стопанина. Ето го и той самият. Искаше 3000 лева или щял да продаде единият катър, за да си прихване парите. Тогава аз започнах с мек тон - молих, увещавах, че сме дошли чак от Търново, че поради наводнението сме потънали до гуша в задължения и пр.
към текста >>

Бончо, като се върнал и видял, че катърите ги няма, тръгнал тук, там и най-после ги намерил вързани в двора на стопанина на нивата.
" „Е, кажи какво се е случило? " Бончо разказа как в неделя след обяд нагласил конете, дал и сено, а той отишъл на хоро в квартал Слатина. В това време катърите се отвързали и отишли в една нива посята с ръж. Тя била вече готова за жътва и така я отъпкали, съборили, че като ги заварил стопанинът, оценил загубата на 3000 лева. Стопанинът откарал катърите у дома си и чакал да се яви собственикът им, да плати 3000 лева и да си ги вземе. Бончо, като се върнал и видял, че катърите ги няма, тръгнал тук, там и най-после ги намерил вързани в двора на стопанина на нивата. Аз веднага се облякох, обух се (кракът ми вече не беше подут) и тръгнахме с Бончо за дома на стопанина. Ето го и той самият. Искаше 3000 лева или щял да продаде единият катър, за да си прихване парите. Тогава аз започнах с мек тон - молих, увещавах, че сме дошли чак от Търново, че поради наводнението сме потънали до гуша в задължения и пр. Той слезе на 2000 лева, после на 1000 и най-после на 500 лева.
към текста >>

Аз веднага се облякох, обух се (кракът ми вече не беше подут) и тръгнахме с Бончо за дома на стопанина.
" Бончо разказа как в неделя след обяд нагласил конете, дал и сено, а той отишъл на хоро в квартал Слатина. В това време катърите се отвързали и отишли в една нива посята с ръж. Тя била вече готова за жътва и така я отъпкали, съборили, че като ги заварил стопанинът, оценил загубата на 3000 лева. Стопанинът откарал катърите у дома си и чакал да се яви собственикът им, да плати 3000 лева и да си ги вземе. Бончо, като се върнал и видял, че катърите ги няма, тръгнал тук, там и най-после ги намерил вързани в двора на стопанина на нивата. Аз веднага се облякох, обух се (кракът ми вече не беше подут) и тръгнахме с Бончо за дома на стопанина. Ето го и той самият. Искаше 3000 лева или щял да продаде единият катър, за да си прихване парите. Тогава аз започнах с мек тон - молих, увещавах, че сме дошли чак от Търново, че поради наводнението сме потънали до гуша в задължения и пр. Той слезе на 2000 лева, после на 1000 и най-после на 500 лева. Аз отидох при сестра Аня Тодорова, която ми даде 500 лева и по този начин откупих и освободих катърите.
към текста >>

26. 1. КАРУЦАТА С ДИНИ

Станка Иванова Тотева

Стопанинът обаче ги карал да пеят когато берат, за да не ядат череши.
Така работел през зимата, а през лятото вземал да обработва чужди ниви на половина като след жътва връщал на собствениците или пари или зърно според уговорката. Но тогава всяка година подред биела градушка и баща ми бил принуден да ходи да работи на хората другаде, за да изкара и заплати наема или дължимото на стопаните. Най-напред бил станал връзвач на снопи през жътвата. Неговите другари пък събирали ръкойките или жънели. През пролетта ходил с други работници да бере череши в гр. Русе. Стопанинът обаче ги карал да пеят когато берат, за да не ядат череши. Един негов другар напсувал дори стопанина и след това те се пръснали всички. Тогава станало така, че баща ми отишъл на работа при брат Ватев. Брат Никола Ватев бил тогава председател на стопанството на Бялото Братство и баща ми постъпил там на работа в градината като общ работник. Това е било при основаването на комуната в гр. Русе. Там работели и се хранели общо.
към текста >>

Един негов другар напсувал дори стопанина и след това те се пръснали всички.
Но тогава всяка година подред биела градушка и баща ми бил принуден да ходи да работи на хората другаде, за да изкара и заплати наема или дължимото на стопаните. Най-напред бил станал връзвач на снопи през жътвата. Неговите другари пък събирали ръкойките или жънели. През пролетта ходил с други работници да бере череши в гр. Русе. Стопанинът обаче ги карал да пеят когато берат, за да не ядат череши. Един негов другар напсувал дори стопанина и след това те се пръснали всички. Тогава станало така, че баща ми отишъл на работа при брат Ватев. Брат Никола Ватев бил тогава председател на стопанството на Бялото Братство и баща ми постъпил там на работа в градината като общ работник. Това е било при основаването на комуната в гр. Русе. Там работели и се хранели общо. Имало организация.
към текста >>

27. 23. ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ И БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ

Симеон Арнаудов

Зная какво значи волска колесница и зная, когато заскърцат колелетата, то стопанина спира воловете, изважда катраницата, дето е закачена под колелата и с катран намазва четирите оси, където се въртят колелата на колата.
Мигам, премигам и се пуля. Знам Неговото отношение за чистия морал и за това, че на Изгрева не трябва да има мъже и жени, а само души, които да се стремят към Бога. Това го знам и затова немея пред Него. А Той добави: „Трябва да се смаже колата, за да не скърца, че е много разсъхнала и тропа колесницата! " Аз съм смаян от тези думи. Зная какво значи волска колесница и зная, когато заскърцат колелетата, то стопанина спира воловете, изважда катраницата, дето е закачена под колелата и с катран намазва четирите оси, където се въртят колелата на колата. След това колата стопанина я подкарва, воловете махат опашки, стопанинът си свири и пее, че колата му върви както трябва, защото е смазана. Това съм го виждал много пъти и го зная. А за другото, което ми говореше Учителят също го зная и умея, но сега съм стреснат и уплашен от думите Му. Наведох се, целунах ръка и се отдалечих. Не можех да проумея нищо.
към текста >>

След това колата стопанина я подкарва, воловете махат опашки, стопанинът си свири и пее, че колата му върви както трябва, защото е смазана.
Знам Неговото отношение за чистия морал и за това, че на Изгрева не трябва да има мъже и жени, а само души, които да се стремят към Бога. Това го знам и затова немея пред Него. А Той добави: „Трябва да се смаже колата, за да не скърца, че е много разсъхнала и тропа колесницата! " Аз съм смаян от тези думи. Зная какво значи волска колесница и зная, когато заскърцат колелетата, то стопанина спира воловете, изважда катраницата, дето е закачена под колелата и с катран намазва четирите оси, където се въртят колелата на колата. След това колата стопанина я подкарва, воловете махат опашки, стопанинът си свири и пее, че колата му върви както трябва, защото е смазана. Това съм го виждал много пъти и го зная. А за другото, което ми говореше Учителят също го зная и умея, но сега съм стреснат и уплашен от думите Му. Наведох се, целунах ръка и се отдалечих. Не можех да проумея нищо. Тутакси си спомних предишното съгрешение, как паднах в ада и как Учителят изпрати един свой служител, който бе Ангел, та се превърна във вид на лъч, стрелна се долу в ада, влезна в мене и от дъното на преизподнята ме вдигна на земята, освободи ме и отново чувам думите Му: „И друг път да не съгрешаваш!
към текста >>

28. 26. „ВЪН ОТ ИЗГРЕВА

Симеон Арнаудов

Надежда Георгиева Кьосева

Та Лулчев не искаше да се вози на колата на Учителя, защото стопанина на колата и на конете обикновено седи отпред, държи юздите на конете и ги насочва по този път, който той е избрал.
Няма сравнение. А Лулчев ви-окопарно ми казваше, че току-що бил слезнал от планетата Сатурн и не искал да се вози на колата на Учителя. Тогава имаше един такъв израз. Понеже българите имаха волски коли, биволски коли и коли теглени с коне. Това им беше превозното средство. Та Лулчев не искаше да се вози на колата на Учителя, защото стопанина на колата и на конете обикновено седи отпред, държи юздите на конете и ги насочва по този път, който той е избрал. Та смисълът е този, който има колата, има и юздите, има и властта да тегли юздите му в ляво или в дясно, да спира конете или да размахва с камшика, та да ги подкарва в тръс или в галоп. След 9.1Х.1944т. комунистите дойдоха на власт. След два месеца арестуваха Лулчев и той бе в затвора. Отидоха да питат Учителя за Лулчев.
към текста >>

29. 19. ДЕЦАТА ИДВАТ

Нарушение на окултните закони

Веднага Жоро отиде да търси стопанина на това място и го намери.
А преди Гриша да дойде едно лято с баща му бяхме на Юндола на едно летуване. Бяхме в едно бунгало с масичка отпред и пиехме и ядяхме овче мляко. И веднъж при обиколка видяхме едно място, което имаше южно изложение и три големи бора в средата. На юг се виждаше Пирин. Така ни хареса и пожелах да бъде наше. Веднага Жоро отиде да търси стопанина на това място и го намери. Уговори с него и го купи. Имаме нотариален акт за мястото на Юндола. Значи това беше място чудесно и беше наше. Сега когато Гриша беше между три и четири години отидохме на Юндола едно лято. Всичко беше цъфнало.
към текста >>

30. 7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК

Първо наследницата баба Руска знае, че има четири завещания и е спокойна и движи нещата така, като вече стопанин на имота и чака с нетърпение да се отвори завещанието.
Може би няколко дена след това дядо ми се успокоява и си заминава за другия свят. След събитията около смъртта, започват вече да следват събитията около разделянето на имота, който не е малък и който е съблазнителен за всички. Наследниците са трима. Законни наследници - баща ми, брат му, най- големия брат, който е жив - Димитър и съпругата на дядо ми - баба Руска. Имота може да се раздели по равно, така е било и по закон, може би не си спомням точно тия неща, но истина е, че при самата подялба нещата се развиват в друг аспект. Първо наследницата баба Руска знае, че има четири завещания и е спокойна и движи нещата така, като вече стопанин на имота и чака с нетърпение да се отвори завещанието. Какво било обаче учудването й, когато разбрала, че тия завещания са развалени. Това прави преврат в събитията. Баща ми поканва при подялбата съседите да са свидетели на подялбата. След като се установява истината по тия административни неща, тогава баща ми прави предложение. Той взема тази част на имота, където е салонът c къщата, където е живеел дядо ми.
към текста >>

31. 15. Вихрушката

Мария Младенова

Тръгва групата с Учителя и майка ми на магарето, водено от стопанина му.
15. ВИХРУШКАТА Една година Учителят беше дошъл в Сливен и изведе всички братя и сестри на „Куш-бунар", местност в „Сините камъни" на Стара планина, третото разклонение надвесено над Сливен. По него време майка ми беше болна от силни кръвоизливи и не можеше да отиде с тях. Казва на Учителя, че иска да отиде, но не е здрава. Учителят й казва да се качи на магаре и тъй да отиде. Тръгва групата с Учителя и майка ми на магарето, водено от стопанина му. След 2-3 часа стоене на магарето, което я клатело напред-назад, тя се изморила много, заболява я кръста и мисли, че й е невъзможно да продължава с тези силни болки, прилошава й. А цялата група заедно с Учителя са много напред, даже не ги виждала вече. И както едвам се крепяла, изморена, изтощена, отчаяна, чува нещо фучи зад нея, вихрушка силна и вижда Учителя да минава сам покрай нея, бързо заминава и се изгубва пак напред. Болките й веднага изчезват, почувствала се бодра, здрава, укрепнала. Чуди се как така Учителят хвърчи заедно с вихрушката.
към текста >>

32. 48. Полковник Тодор Божков

Георги Йорданов Добрев

Нали се забавила докато прибере туй- онуй и след това стопанина отворил, ама вземал една секира под ръката си, защото ако разбере, че той търси тези и че е узнал за тях и за това го пращат да провери то ще го съсече със секирата.
Сега когато вече трябва да отстъпват се укрили някои, търсили, имали познати там техни и ги приели една вечер на гости и им казали: „Ще седите тука, докато уредим въпроса да ви покажем пътя, да си отидете“. Това е бил Божков с една група около него. И така един случай, една вечер чука се на вратата и жената в дома веднага прибира една черга, дръпва я и вдига един капандур долу за мазето по една стълбичка, влезли всички. В това време тя слага пак чергата отгоре да не се вижда и слага масата, замаскира. А онзи трака, чука: „Хайде бе, хайде бе“. Нали се забавила докато прибере туй- онуй и след това стопанина отворил, ама вземал една секира под ръката си, защото ако разбере, че той търси тези и че е узнал за тях и за това го пращат да провери то ще го съсече със секирата. А младата жена била, една напета, хубава млада жена. А той бил изпълнен от любов, както цялото семейство от тия българи, където са влезли, искали да им помогнат. Онзи влиза и пита защо се забавил толкова много, какво има тука, това-онова и както и да е. Питал за службата от общината, за която е отишъл той, те дали му ответ там, обяснили му и след туй си излиза ама те познали, че той не знае нищо, не отива с тази цел при тях и да отива не вижда никого. Така мирно и тихо си го изпращат.
към текста >>

33. 11. Никола Антов

Драган Петков

Господарят на дървото и стопанинът на къщата ще откъснат зрелите плодове и ще погледнат към земята и ще видят падналите червиви плодове.
Учителят му казва: „Рекох, за тази идея не си заслужава човек да си дава живота. Анархистическата идея няма бъдеще. Погледни онова дърво през прозореца. То има плод. Червивите плодове сами ще паднат, а здравите ще останат сами на дървото. Господарят на дървото и стопанинът на къщата ще откъснат зрелите плодове и ще погледнат към земята и ще видят падналите червиви плодове. Тогава на следващата година той ще вземе син камък и вар и ще напръска дървото и ще спре онези, които снасят яйца на чужди места. И тогава няма да има червиви плодове. А вие, анархистите, заради червивите плодове искате да отсечете дървото. Като отсечете дървото няма да получите нищо от живота. Затова въпроса седи в това, да проучиш кои са тези идеи, от които се излюпват от снесените яйца на разни насекоми и пеперуди в главите на българите.
към текста >>

34. 15. Брат Цеко от далеко

Драган Петков

След това стопанина със сопа бие кучето или ако е мъжко го скопява, защото вълчицата като види мъжкар-куче си вдигне опашката и песа престава да лае.
Така ми е името! “ И двамата напускат полицейския участък. На следващия ден сестрата завежда Цеко при Учителя, за да му покаже разцепената уста на брат Цеко. Разказва Му случая. Учителят добавя: „Куче, което не знае да лае само вкарва вълка в кошарата. След това стопанина със сопа бие кучето или ако е мъжко го скопява, защото вълчицата като види мъжкар-куче си вдигне опашката и песа престава да лае. Благодари, че си се отървал от това, че стопанинът те е бил само със сопата. А можеше нещо по-лошо да ти се случи. А земетръса не се управлява от човешки думи, а Бог е този, който управлява съдбините на света на земята, под земята и на Небето“. Една година обществените нападки и политическите настроения са били много големи срещу Изгрева. Крояли са планове да нападнат Изгрева и да го запалят.
към текста >>

Благодари, че си се отървал от това, че стопанинът те е бил само със сопата.
“ И двамата напускат полицейския участък. На следващия ден сестрата завежда Цеко при Учителя, за да му покаже разцепената уста на брат Цеко. Разказва Му случая. Учителят добавя: „Куче, което не знае да лае само вкарва вълка в кошарата. След това стопанина със сопа бие кучето или ако е мъжко го скопява, защото вълчицата като види мъжкар-куче си вдигне опашката и песа престава да лае. Благодари, че си се отървал от това, че стопанинът те е бил само със сопата. А можеше нещо по-лошо да ти се случи. А земетръса не се управлява от човешки думи, а Бог е този, който управлява съдбините на света на земята, под земята и на Небето“. Една година обществените нападки и политическите настроения са били много големи срещу Изгрева. Крояли са планове да нападнат Изгрева и да го запалят. Скроили план и зачакали в гората всички да си легнат и да заспят, та да ги нападнат посред нощ и да ги запалят.
към текста >>

35. 4. Лечители, ясновидци и фокусници

Гради Колев Минчв

Затова след някое време мама ме премести в едно семейство стопанина, на което пак се наричаше Михаил, а сина му беше обущар.
Той беше учител по математика. Много хубав човек беше. И тъй, значи живях някое време при дядо Михаил. Обаче там ми беше много студено,не можех да уча. А пък и сам с възрастен човек да живея е трудно. Затова след някое време мама ме премести в едно семейство стопанина, на което пак се наричаше Михаил, а сина му беше обущар. Жена му на дядо Михаил се казваше Добра. Като бях при тях един път отидох у един моя приятел, съученик на име Вълкан. Последният ме извика и двамата отидохме в тяхното мазе. Вълкан взе една паница и я напълни с вино. После ми вика: „Гради, аз си изпивам така по една пахарка вино когато искам“.
към текста >>

36. 19. Непознатият роднина

Гради Колев Минчв

И какво било, още на първата къща като похлопал и стопанинът ги приел, нахранил ги, дал им стая където преспали и на другия ден продължили пътя си.
Ще ви разкажа един случай, който ми разказа техния син Костадин, който бил някакъв отговорник по животните - овце и крави при ТКЗС-то. Решили те с председателя да тръгнат по селата, да закупят някой и друг добитък. Стигнали вечерта в едно село непознато и понеже председателя бил възрастен човек, решили да потърсят някъде да преспят, много бил уморен. Попитал тук, попитал там председателят, но никой не ги приемал. Тогава братовчед ми Костадин рекъл: „Чакай пък сега аз ще попитам“. И какво било, още на първата къща като похлопал и стопанинът ги приел, нахранил ги, дал им стая където преспали и на другия ден продължили пътя си. Тъй като вървели по пътя се разговаряли с председателя. А пък в с. Моравка, където живееше леля ми Мария имаше голяма кръчма. Като минават пътници от Котел за Омуртаг, случвало се е някой да закъснее и да потърси някъде да преспи. Та моят братовчед попитал председателя: „Ти досега в твоя дом колко гости си приел?
към текста >>

37. 35. Мобилизацията

Гради Колев Минчв

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Имаше плодове по градините и по едно време гледам един войник изскочи от една градина, гони го стопанина, но аз го познах, и той беше майстор.
После ме извикаха с други войници в Ямбол. Там правихме едни казарми и работихме като майстори. Аз работих мозайка тогава. Имаше работа за мозайкаджии. Беше лятно време и един ден се разхождам покрай Тунджа. Имаше плодове по градините и по едно време гледам един войник изскочи от една градина, гони го стопанина, но аз го познах, и той беше майстор. А всички майстори спяхме в едно училище. Другите войници спяха на лагера, а лагера беше към циганската махала докато училището беше към Марица. Стопанинът като излезе от градината, там имаше фабрики, предачни, тъкачни и вместо другия войник, който избяга, той хвана мен. Викам му: „Аз не съм“. Но той казва: „Ти го познаваш“.
към текста >>

Стопанинът като излезе от градината, там имаше фабрики, предачни, тъкачни и вместо другия войник, който избяга, той хвана мен.
Имаше работа за мозайкаджии. Беше лятно време и един ден се разхождам покрай Тунджа. Имаше плодове по градините и по едно време гледам един войник изскочи от една градина, гони го стопанина, но аз го познах, и той беше майстор. А всички майстори спяхме в едно училище. Другите войници спяха на лагера, а лагера беше към циганската махала докато училището беше към Марица. Стопанинът като излезе от градината, там имаше фабрики, предачни, тъкачни и вместо другия войник, който избяга, той хвана мен. Викам му: „Аз не съм“. Но той казва: „Ти го познаваш“. „Аз се разхождам тука“, му казвам. „Ти си висок и довечера като ви строят аз ще дойда при началника“, вика той. Всъщност аз познавах войника, но не го издадох.
към текста >>

38. 8. Изпитът на младите и старите

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Служи си с това тяло някой друг, който не е стопанина на това тяло и той не може да го управлява.
Брат Иван е наблюдавал Учителя може би от близо, в такъв смисъл, че си е правил своите наблюдения без да ги демонстрира, без да ги изказва, без да ги споделя. И той казваше така: „За мене Учителят не беше в тялото си. Той беше оставил в тялото си свой заместник, който да поддържа физическото Му тяло. А Той къде беше и какво правеше, не знам“. Но той е имал наблюдение върху начина на движение, на ставане, на изказване или изобщо това, което не можел да прави Учителят, но той е виждал, че не е Той, който си е служил по-рано с това тяло. Служи си с това тяло някой друг, който не е стопанина на това тяло и той не може да го управлява. Това са впечатленията на брат Иван. И казва: „Изведнъж след като мина там определено време Учителят си дойде, става, тръгва и си поема нормалния живот“. Тогава Учителят казва думите: „Всички през това време на беседа, всички през това време бяхте поставени на изпит, само че младите го издържаха, а възрастните не можаха да го издържат“. Ето това аз искам да вмъкна в разказа на Елена, защото нейният разказ го намирам за най-достоверен. Сега в първите години на търновските събори са се пазили от младежите с тояги.
към текста >>

39. 28. Една приказка и истинската развръзка

Този конник обаче продължава да препуска и като стигнал до стопанина този го заобиколил и пак с коня препуска и се отдалечава.
Една година пак започнал. Насял мястото с дини, станали дините и той започва пак да раздава на всеки един, който мине по една диня. Един ден, денят бил много горещ такъв, слънцето препича и никой не минава. Надвечер когато вече слънцето така ще залязва, поразхладило се, ето гледа един на кон препуска и гледа го той, че ще мине край бостана. Обаче понеже препуска с коня тоя ездач този вижда, че може да мине и да не успее да му даде диня и взел всякакви мерки да застане на среща му, да му вика, за да може тоя да го забележи и да спре. Този конник обаче продължава да препуска и като стигнал до стопанина този го заобиколил и пак с коня препуска и се отдалечава. В ужас от този разбойник, че няма да може да изпълни указанията на мъдреца и целия му труд от години наред отива и няма да може да му се опростят греховете. Това значи, че всичко, за което се е старал досега отива на вятъра. В отчаянието си решава, тъй и тъй греховете му няма да се простят, вдига чифтето и оня конник както бяга, той гюм-м един път и го ликвидира. И си казал: „То и така и така няма опрощаване и където са 99 убийства, там е стотното“. Така се движи покрай бостана, но е отчаян, че всичкия му труд е отишъл така на вятъра.
към текста >>

40. Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Но сега като правят къщи никой не пее нищо, дори псуват стопанина, че малко им плаща.
Плащахме, работят хората. В.: Ти ли ми разправяше, като правели къщата все са пеели. Т.: Това е стар обичай. Като правят къщи да пеят. Значи това е по стар трънски обичай. Но сега като правят къщи никой не пее нищо, дори псуват стопанина, че малко им плаща. Всичко е наопаки. В.: Исках друго да те питам. Бях чул, пък не знам дали е вярно, когато Учителят за пръв път да дойде тука, твоята дъщеря го е сънувала, че щял да дойде. Т.: Не е сънувала. В.: Как беше точно?
към текста >>

41. 33. УПЛЕТЕНА КАТО ПЕТЕЛ В КЪЛЧИЩА

ТОМ 8

Тогава стопанина отиваше при падналия и уплетен петел, повдигаше го, слагаше го между краката си и с двете си ръце го разплита, като бавно и бавно изтегля уплетените кълчища от пръстите на краката му.
Но пък се заплитах в освободените конци като петел в кълчища. На село хората садяха гръсници (коноп), порастваше, отскубваха го след това го потапяха в реката, стоеше няколко седмици, изваждаха го .сушаха го и след това го кълцаха в едно устройство така, че стеблата му, наречени пъздерки се трошеха на парченца и оставаше онова лико, което дава кълчищата. От кълчищата тъчеха чували, а бедните хора -ризи, кълчищата се предяха, правеха се върви и най-важното въжета и канапи. Тогава обикновено кокошките се ровеха в пъздерките и най-вече петлите се уплитаха в кълчищата, падаха по гръб, вдигаха краката си и крякаха. Беше много смешно и забавно. Тогава стопанина отиваше при падналия и уплетен петел, повдигаше го, слагаше го между краката си и с двете си ръце го разплита, като бавно и бавно изтегля уплетените кълчища от пръстите на краката му. След това го повдигаше, хвърляше го във въздуха, петелът хвърчи, приземява се, започва да подскача и да кукурига. Ето, това означава уплел се като петел в кълчища Отивам при Учителя и подробно разглеждам една така разплетена от мене бърканица между нас и показвам как съм се уплела и че не мога да се справя с последиците, защото имам силно главоболие, болки в очите и съм влезла в депресия. Учителят ми каза: "Няма да задържаш в съзнанието си негативните страни на ума си и мислите му, които граничат с отрицателните страни на живота. Ще се чистиш! Ще се освобождаваш сама!
към текста >>

42. 56. НЕМА ЛАБАВО

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

ТОМ 8

Ако не търчиш като кон, ще играе камшика на стопанина, защото "нема лабаво" - харман се вършее, жито се чака да се овършее.
Той беше заслужил пред Някого за финала на своя живот. За мен неговия подпис под тази заповед, която отмени вдигането к разрушаването гроба на Петър Дънов, се оказа най-печелившия му подпис както за него, така и за българския народ, така и за цялото човечество. Тодор Живков имаше един израз, употребяваше го често, защото така говореше народа в родния му край. Веднъж на един правителствен форум каза: "Нема лабаво", за което противниците му се смееха, че бил прост, неук и пр. "Нема лабаво" означава, че си вързан с въже като кон на хармана и трябва да вършееш. Ако не търчиш като кон, ще играе камшика на стопанина, защото "нема лабаво" - харман се вършее, жито се чака да се овършее. Стопанинът и челядта му чакат хляб. От овършаното жито, на воденица ще занесе да се смеле, че след това пита хляб да се опече и гладни да нахрани. Сегашното поколение българи забравиха какво нещо е да си жътвар, да връзваш снопи, да вършееш на гумно, да отвяваш плявата от житото и т.н. Те не знаят какво нещо е: „Нема лабаво". Да, г-н Тодор Живков, наистина "Нема лабаво" към ония, които воюваха срещу Учителя по Негово време.
към текста >>

Стопанинът и челядта му чакат хляб.
За мен неговия подпис под тази заповед, която отмени вдигането к разрушаването гроба на Петър Дънов, се оказа най-печелившия му подпис както за него, така и за българския народ, така и за цялото човечество. Тодор Живков имаше един израз, употребяваше го често, защото така говореше народа в родния му край. Веднъж на един правителствен форум каза: "Нема лабаво", за което противниците му се смееха, че бил прост, неук и пр. "Нема лабаво" означава, че си вързан с въже като кон на хармана и трябва да вършееш. Ако не търчиш като кон, ще играе камшика на стопанина, защото "нема лабаво" - харман се вършее, жито се чака да се овършее. Стопанинът и челядта му чакат хляб. От овършаното жито, на воденица ще занесе да се смеле, че след това пита хляб да се опече и гладни да нахрани. Сегашното поколение българи забравиха какво нещо е да си жътвар, да връзваш снопи, да вършееш на гумно, да отвяваш плявата от житото и т.н. Те не знаят какво нещо е: „Нема лабаво". Да, г-н Тодор Живков, наистина "Нема лабаво" към ония, които воюваха срещу Учителя по Негово време. Ние заварихме тази епоха и видяхме възмездието на бича Божий върху тях.
към текста >>

43. 7. СЛЕДВАНЕ В ГЕРМАНИЯ

ТОМ 8

Стопанинът на ресторанта му се похвалил, че има добър унгарски цигулар.
Аз не ги поправих и затова бях за тях унгарския цигулар Филип Стоицев. Въпросът беше, че свирих добре салонна музика и музика за танци. Ресторанта, в който свирехме в Бътерфелд се прочу благодарение на нас, прочу се със своя унгарски цигулар. Един ден щях да бъда за малко развенчан и да загазя. Дошъл и седнал да ме слуша един унгарски циганин. Стопанинът на ресторанта му се похвалил, че има добър унгарски цигулар. Моите колеги ми казаха: "Филип, един човек, твой сънародник седи в салона и ни слуша, поговори с него на унгарски". Ами сега, загазих. Не знаех как да се отърва от това. Казах им: "Той е унгарски циганин. Аз съм чистокръвен унгарец.
към текста >>

44. II. ОТВАРЯНЕ НА ШКОЛАТА И ЗАПИСВАНЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 9

А Никола Камбуров има в Казанлък лична печатница, стопанин е бил той на печатницата.
Той одобрява предложението й и Паша заедно с брат Димитър Стоянов, който беше словослагател отива в Казанлък при брат Никола Камбуров, който има печатница и там и под редакцията на Паша се издават съборните беседи. В.К.: Кой ги заплаща? Е.А.: Беседите се издават с пари от братската каса. В.К.: Къде се печатат? Е.А.: Печатат се там където ги приемат. А Никола Камбуров има в Казанлък лична печатница, стопанин е бил той на печатницата. Паша, като учителка в Първа девическа гимназия е издала учебник по химия за последния клас на гимназиите и вече имала малък опит в отпечатването и редактирането. Оттогава Паша се заема с приготовляването на беседите за печат. Едни се печатат в София - в софийските печатници. Други се печатат в провинцията, в Русе, в печатницата на Малджиев. Тези, които се печатат в провинцията за тях Паша прави само една коректура, останалите коректури ги правят коректорите в съответните печатници.
към текста >>

45. 01 - 03. ГЕОРГИ ИЗПУСНАЛ ВИНОТО

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Георги, като я видял, много се докачил и намислил да си отмъсти на стопанина.
3. ГЕОРГИ ИЗПУСНАЛ ВИНОТО Всеки ден Георги отивал рано да премете и запали печката, преди да са дошли клиентите, но веднъж, още преди да е премел помещението пристигнали първите клиенти и поръчали кафе. Чирачето, за да им услужи, набързо смело и оставило сметта зад вратата и отишло да прави кафе. Но ето че бай Тома пристигнал и като видял събраната смет зад вратата, ядосал се, че не е изхвърлена, взел една солница от масата и започнал да я соли. Посолването на сметта трябвало да означава много неща: каквато е манджата, такъв е и готвачът, а щом гостбата е сготвена, трябва и да се посоли. Това бил един назидателен метод за обучение по онова време, който трябвало да предизвика смях у очевидците и срам за готвача. Георги, като я видял, много се докачил и намислил да си отмъсти на стопанина. Вечерта, когато всички излезли, влязъл в мазето и пуснал да изтече виното от малката бъчва, която не била пълна. На утрото, когато бай Тома дошъл, лъхнало му на вино и казал на чирачето да слезе в мазето и да види да не би да се е скъсал някой обръч, понеже миришело на вино. Тогава Георги му казал, че никакъв обръч не се е скъсал, а той е пуснал да изтече виното от малката бъчва. Когато стопанинът го запитал защо е направил това, Георги му казал, че причината е в това, дето той е посолил сметта. После му обяснил какъв е бил случаят, че клиентите били подранили и бързали за кафе преди още той да е премел кръчмата.
към текста >>

Когато стопанинът го запитал защо е направил това, Георги му казал, че причината е в това, дето той е посолил сметта.
Това бил един назидателен метод за обучение по онова време, който трябвало да предизвика смях у очевидците и срам за готвача. Георги, като я видял, много се докачил и намислил да си отмъсти на стопанина. Вечерта, когато всички излезли, влязъл в мазето и пуснал да изтече виното от малката бъчва, която не била пълна. На утрото, когато бай Тома дошъл, лъхнало му на вино и казал на чирачето да слезе в мазето и да види да не би да се е скъсал някой обръч, понеже миришело на вино. Тогава Георги му казал, че никакъв обръч не се е скъсал, а той е пуснал да изтече виното от малката бъчва. Когато стопанинът го запитал защо е направил това, Георги му казал, че причината е в това, дето той е посолил сметта. После му обяснил какъв е бил случаят, че клиентите били подранили и бързали за кафе преди още той да е премел кръчмата. Тогава бай Тома се извинил, като и на него поръчал друг път да не прави така, защото с вино се полива и разлива за истинска сготвена манджа. След няколко години, през 1884 г., бай Тома станал кмет на града, тогава той си спомнил за някогашното си чираче, повикал го и го назначил писар в общината, за да му даде професия в ръцете, за което Георги му бил благодарен и признателен. После го повишил в старши писар, което било равно на секретар-бирник. Когато по-късно се открила такава длъжност в село Сара-кая, а сега с.
към текста >>

46. 01 - 12. С ПУШКА ИЛИ БИБЛИЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Как може новият стопанин да го принуди да излезе, да напусне къщата посред зима и то с няколко дребни деца!?
Работил той, но цял ден бил като на тръни. Щом се хлопнела вратата, той си мислел, че идва някое от неговите деца да му съобщи неприятната вест. Денят изминал в мъчително очакване. На следния ден пак никой не дошъл с лоша вест и това малко го поуспокоило. Планът на брат Куртев бил: щом дойдат и почнат да разпокриват къщата, той веднага ще грабне пушката и ще ги избие, а после каквото ще да става. Как може новият стопанин да го принуди да излезе, да напусне къщата посред зима и то с няколко дребни деца!? Неговото чувство за социална справедливост било възбудено до крайна степен и той бил готов на саморазправа. Бил сам в стаята, без жена му да подозира какво става в душата му. Седнал при масата, на която стояла мълчаливо Библията, а на стената висяла заредена пушката, която му говорела твърдо и настойчиво: „Вземи ме! Аз ще им дам да разберат как се гони човек с дребни деца посред зима от квартирата." В това време погледът му се спрял на Библията, която сякаш тихо и кротко му шепнела като майка над плачущо дете: „Аз много пъти съм ти помагала и пак ще ти помогна. Вземи ме!
към текста >>

47. 09 - 09. НИТО БЕЗ МОЛИТВА, НИТО БЕЗ МОТИКА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

" Брат Влайчо отговорил: „Ти си стопанин.
9. НИТО БЕЗ МОЛИТВА, НИТО БЕЗ МОТИКА Дядо Колю попитал еднаж брат Влайчо тъй: „Ние постоянно се молим и работим за мира, а атеистите постоянно говорят против Бога, даже хулят по Негов адрес. А Бог праща и дъжд, и слънце както на нас, тъй и на тях. Защо е тъй тази работа? " Брат Влайчо отговорил: „Ти си стопанин. Имаш две магарета. Едното от тях е кротко и послушно, а другото все бели ти прави, но въпреки това ти когато ги храниш, и ма двете по равно даваш. Не ги делиш, нали? Защото и двете заедно теглят колата и оралото." Изводът какъв е? Вярващият повече се моли, а невярващият повече работи.
към текста >>

48. 09 - 18. ИЗМАМИЛИ ГО ДУХОВЕТЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Всеки ден обикалял бостана добрият стопанин и като гледал изобилния плод, приисквало му се да отиде да откъсне най-едрата диня или пъпеш и да ги вкуси, но още било рано.
18. ИЗМАМИЛИ ГО ДУХОВЕТЕ Преди години брат Петър Камбуров посадил бостан на една близка до братското лозе нива край град Търново. Орал, торил, сял и копал, бостанът бил добре и обещавал много плод. Всеки ден обикалял бостана добрият стопанин и като гледал изобилния плод, приисквало му се да отиде да откъсне най-едрата диня или пъпеш и да ги вкуси, но още било рано. Процесът на зреенето наближавал, но все още имало време дотогава. Всеки ден по еднаж и по дваж обикалял той бостана и му се радвал, както майка се радва на своята рожба, предвкусвайки онова, хубавото, което има да види в близко бъдеше. Един ден след обяд взело да се заоблачава, дори да се затъмнява. Подухнал вятър, превърнал се в буря. Загърмяло, забучало.
към текста >>

Плодът бързо наедрявал и радвал стопанина.
- „Така ли? Значи можело е да не стане! " И решил той в себе си за идната година пак да посее бостан на същото място, но да не се оставя да го измамят духовете Дошла другата година. Същата нива пак била подготвена, преорана и засята с бостан. Поникнал бостанът и започнал бързо да пуска властуни, да цъфти и да върже. Плодът бързо наедрявал и радвал стопанина. Радвали се всички, които минавали покрай бостана. Ония дини като се бялнали на слънцето, а пъпешите се жълтеели и усмихвали на всеки минувач. Наближавало време за зреене на бостана. Но ето че един следобед пак там, на северозапад, на хоризонта се появили малки облаци, но бързо, много бързо покрили цялото небе. Явил се първо вятър, после буря, дъжд, градушка, също тъй, както миналата година.
към текста >>

Бодро се усмихвали дините и пъпешите със своите наедрели лица и благодарели на добрия стопанин, че този път не ги оставил и не побягнал в колибата.
Аз не искам да ме измамват духовете." Твърд бил той на решението си и не отстъпил. Видяли духовете, че той няма да отстъпи и те отстъпили. Спряла градушката. Повалял малко дъжд и утихнало. След малко пекнало слънце. Бодро се усмихвали дините и пъпешите със своите наедрели лица и благодарели на добрия стопанин, че този път не ги оставил и не побягнал в колибата. Разказал: Петър Камбуров Човекът е силен със своята твърдост и постоянство. Със своето постоянство той побеждава дори и водната морска стихия, като изгражда баражи и укрепва бреговете или променя посоката на речните течения.
към текста >>

49. 09 - 21. СПАСИЛ ПЧЕЛИТЕ ОТ ПОЖАР

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Не се отбил да помага, но като отишъл в селото и казал на стопанина за пожара и как бай Христо се мъчел да го гаси.
Когато вече бях стигнал в нашето землище, където щях да почивам, за моя голяма изненада видях пожар в стърнищата, а недалеч от пожара около сто, сто и петдесет кошера пчели." Пожарът бързо се приближавал към пчелите. Нямало време за бавене и за мислене. Трябвало веднага, незабавно да се води борба с пожара. Опитал се той да прекъсне пожара, но все не му се удавало. Минавал пътник, който видял, че бай Христо се мъчи да гаси, за да спасява чуждите пчели. Не се отбил да помага, но като отишъл в селото и казал на стопанина за пожара и как бай Христо се мъчел да го гаси. Стопанинът дошъл едва след като пожарът бил потушен и пчелите спасени, след три-четири часова упорита борба. Пожарът и опасността за живота на толкова пчели накарали бай Христо да забрави умората, която сега била десетократно по-голяма, но една вътрешна радост го обзела, задето успял да спаси пчелите. Стопанинът, след като видял какви големи усилия бил положил неговият съгражданин, му обещал един от най-хубавите кошери пчели. Поради някаква болест по пчелите кошер не му дал, но всякога, когато вадел мед. му носел по един гювеч мед.
към текста >>

Стопанинът дошъл едва след като пожарът бил потушен и пчелите спасени, след три-четири часова упорита борба.
Нямало време за бавене и за мислене. Трябвало веднага, незабавно да се води борба с пожара. Опитал се той да прекъсне пожара, но все не му се удавало. Минавал пътник, който видял, че бай Христо се мъчи да гаси, за да спасява чуждите пчели. Не се отбил да помага, но като отишъл в селото и казал на стопанина за пожара и как бай Христо се мъчел да го гаси. Стопанинът дошъл едва след като пожарът бил потушен и пчелите спасени, след три-четири часова упорита борба. Пожарът и опасността за живота на толкова пчели накарали бай Христо да забрави умората, която сега била десетократно по-голяма, но една вътрешна радост го обзела, задето успял да спаси пчелите. Стопанинът, след като видял какви големи усилия бил положил неговият съгражданин, му обещал един от най-хубавите кошери пчели. Поради някаква болест по пчелите кошер не му дал, но всякога, когато вадел мед. му носел по един гювеч мед. „Пчели нямам, но мед имам", казваше бай Христо.
към текста >>

Стопанинът, след като видял какви големи усилия бил положил неговият съгражданин, му обещал един от най-хубавите кошери пчели.
Опитал се той да прекъсне пожара, но все не му се удавало. Минавал пътник, който видял, че бай Христо се мъчи да гаси, за да спасява чуждите пчели. Не се отбил да помага, но като отишъл в селото и казал на стопанина за пожара и как бай Христо се мъчел да го гаси. Стопанинът дошъл едва след като пожарът бил потушен и пчелите спасени, след три-четири часова упорита борба. Пожарът и опасността за живота на толкова пчели накарали бай Христо да забрави умората, която сега била десетократно по-голяма, но една вътрешна радост го обзела, задето успял да спаси пчелите. Стопанинът, след като видял какви големи усилия бил положил неговият съгражданин, му обещал един от най-хубавите кошери пчели. Поради някаква болест по пчелите кошер не му дал, но всякога, когато вадел мед. му носел по един гювеч мед. „Пчели нямам, но мед имам", казваше бай Христо. Доброто се възнаграждава. Разказал: Хр. К.
към текста >>

50. 09 - 94. КАМШИКЪТ НА ПРИРОДАТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Още същата вечер стопанинът, като се научи за станалото, страшно се ядоса и реши да отмъсти на кучето за извършеното покушение върху живота на агнето.
94. КАМШИКЪТ НА ПРИРОДАТА Един ден кучето на Тодор - нашия съсед, удави едно агне. Още същата вечер стопанинът, като се научи за станалото, страшно се ядоса и реши да отмъсти на кучето за извършеното покушение върху живота на агнето. Вечерта той мина край Караман, хвана го, върза го и каза: „Карамане, ще плащаш за агнето." Кучето гледаше стопанина с доверие, без да знае каква съдба го очаква. На следния ден Караман остана без крака. Мина време и всички забравиха за мъчителната смърт на Караман. Две години след тая жестокост над Караман, в семейството на Тодор се роди дете. Радваха му се близки и роднини, но най-много му се радваха родителите ми, защото им бе първо дете и на него възлагаха всички надежди.
към текста >>

Вечерта той мина край Караман, хвана го, върза го и каза: „Карамане, ще плащаш за агнето." Кучето гледаше стопанина с доверие, без да знае каква съдба го очаква.
94. КАМШИКЪТ НА ПРИРОДАТА Един ден кучето на Тодор - нашия съсед, удави едно агне. Още същата вечер стопанинът, като се научи за станалото, страшно се ядоса и реши да отмъсти на кучето за извършеното покушение върху живота на агнето. Вечерта той мина край Караман, хвана го, върза го и каза: „Карамане, ще плащаш за агнето." Кучето гледаше стопанина с доверие, без да знае каква съдба го очаква. На следния ден Караман остана без крака. Мина време и всички забравиха за мъчителната смърт на Караман. Две години след тая жестокост над Караман, в семейството на Тодор се роди дете. Радваха му се близки и роднини, но най-много му се радваха родителите ми, защото им бе първо дете и на него възлагаха всички надежди. Какво голямо бе разочарованието им, когато детето стана на 2-3 години, а не можеше да стъпи на ходилата си.
към текста >>

51. 09 - 226. ГОСПОД МЕД НЕ ЯДЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Стопанинът на пчелина бил там и ги приел с разположение.
Денят бил горещ и пътуването уморително. Никъде не се виждало дърво, под сянката на което да си отпочинат. Вече наближило обяд, а място за почивка още не се намирало. Като вървели и се вглеждали напред и встрани, забелязали далеч от пътя чардак и сграда. Решили да се отбият там, ако има човек, да си отпочинат. Стопанинът на пчелина бил там и ги приел с разположение. След като си отпочинали и наобядвали, Учителят повел разговор със стопанина. „Как са пчелите тази година? Боледуват ли? " - „Не само боледуват, но и умират", казал с въздишка стопанинът. - „Искаш ли пчелите ти да не боледуват и умират?
към текста >>

След като си отпочинали и наобядвали, Учителят повел разговор със стопанина.
Никъде не се виждало дърво, под сянката на което да си отпочинат. Вече наближило обяд, а място за почивка още не се намирало. Като вървели и се вглеждали напред и встрани, забелязали далеч от пътя чардак и сграда. Решили да се отбият там, ако има човек, да си отпочинат. Стопанинът на пчелина бил там и ги приел с разположение. След като си отпочинали и наобядвали, Учителят повел разговор със стопанина. „Как са пчелите тази година? Боледуват ли? " - „Не само боледуват, но и умират", казал с въздишка стопанинът. - „Искаш ли пчелите ти да не боледуват и умират? " - „Да, искам.
към текста >>

" - „Не само боледуват, но и умират", казал с въздишка стопанинът.
Решили да се отбият там, ако има човек, да си отпочинат. Стопанинът на пчелина бил там и ги приел с разположение. След като си отпочинали и наобядвали, Учителят повел разговор със стопанина. „Как са пчелите тази година? Боледуват ли? " - „Не само боледуват, но и умират", казал с въздишка стопанинът. - „Искаш ли пчелите ти да не боледуват и умират? " - „Да, искам. Мога ли да не искам? " - „Ако ти кажа нещо, ще ме послушаш ли? " - „Ще те послушам", казал пчеларят, без много да му мисли.
към текста >>

52. 09 - 229. ЛОШИТЕ КУЧЕТА

Когато случайно срещнах стопанина им и го запитах за кучетата, той ми каза, че те миналата нощ умрели, без да са боледували.
229. ЛОШИТЕ КУЧЕТА Когато отивах на школа, пътят ми минаваше край една къшла, дето имаше няколко лоши кучета, които всякога ми всяваха страх. Веднъж, като минавах пак по същия път, помолих се Бог да ме отърве от тези зли кучета. Когато се връщах, кучетата не се обадиха. На втория и на третия ден - също. Когато случайно срещнах стопанина им и го запитах за кучетата, той ми каза, че те миналата нощ умрели, без да са боледували. Д. Апостолова. Всякой, който поиска помощ с вяра, разумният свят му помага. Затова се казва: Вяра и добри дела са нужни.
към текста >>

53. І.01.07. ПАСХАТА НА НОВИЯ ЗАВЕТ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

И речете на стопанина на къщата: „Учителят казва на тебе: Де е гостната стая, в която наедно с учениците си ще ям пасхата?
14, ст. 12). „Дойде же денят на безквасните, в който трябваше да жертвуват пасхата. И проводи Петра и Йоана, и рече: „Идете и пригответе ни да ядем пасхата." А те Му рекоха: „Де искаш да приготвим? " А Той им рече: „Ето, щом влезете в града, ще ви срещне человек, който носи кърчаг (стомна) с вода. Идете след него в дома, в който влезе. И речете на стопанина на къщата: „Учителят казва на тебе: Де е гостната стая, в която наедно с учениците си ще ям пасхата? И той ще ви посочи горница, голяма, постлана, там пригответе. И като отидоха, намериха, както им рече и приготвиха пасхата." (Евангелие от Лука, гл. 22, ст. 7-12). Мястото, където ще се извърши пасхата, се държи нарочно в тайна, както името на човека, за да не узнаят първосвещеника чрез Юда за готвената Пасха и да го хванат и да провалят пасхалната вечеря, която е била последната Пасха на Исус с учениците му. „И рече им: С желание, пожелах да ям тази пасха с вас преди страданието си.
към текста >>

54. ПАДНАЛИЯТ ИДОЛ

ТОМ 12

Един е стопанинът на тялото и дома, а другият е дошъл като наемател и го ползува както му е угодно.
Щом е допуснато, значи е възможно. Ами как става това? Нали сте виждали как един човек кара една лека кола, а зад него стои друг човек. Така и тук в едно тяло живее един, после го напуска и друг идва да живее. Един излиза и друг влиза. Един е стопанинът на тялото и дома, а другият е дошъл като наемател и го ползува както му е угодно. В общи линии това е механизмът на обсебване на тялото от различни същества от различна еволюция в тяхното падение. Падналите същества също имат време и място на реализация. Борис Николов бе едно, а „майстор Борис" бе друго нещо. Единият Борис Николов бе от Бялото Братство, а "майстор Борис" бе от Черната ложа. Как е възможно?
към текста >>

55. АРХИВЪТ НА ЦАНКА ЕКИМОВА

ТОМ 12

А преди това стопанинът е прибрал житото си в чували.
После мъжът й Екимов ги поставяше в зелени дебели корици и ги зашиваше с игла и конци. Така тя ги раздаваше на свои близки и познати, но винаги даваше и едно копие на брат си Борис, което бе подписвано собственоръчно от нея. Но той не ги четеше, а ги захвърляше по разни кюшета. Тя смяташе, че върши голяма работа с тези преписи, защото тогава ежемесечно милицията правеше обиски и прибираше останалите томчета от Словото на Учителя Дънов. Според Мария Тодорова това бе подобно на кокошка, която разрива с краката си плявата и търси някое паднало зърно от хармана, да го глътне. А преди това стопанинът е прибрал житото си в чували. И накрая това нещо излезна вярно. Никакъв ефект, дори обратното. Започваше се разбиването на Словото на Учителя, разрушаваше се всяка беседа, която бе свалена от Духът на Словото и която беседа имаше силата на Духа и се крепеше от нея. Беше разбито Словото, Духът се беше оттеглил, нямаше я вече Силата на Духа и извадките по теми представляваха отделни изречения, кухи фрази, никому непотребни. В тях нямаше Силата на Духа.
към текста >>

56. 26. СЪНИЩА И ПРЕЖИВЯВАНИЯ

Стефан Тошев

Зная и няколко случки от достоверни свидетели как ходжи само с четене на заклинания са направили да изпадат всички червеи от червясали рани на кон и вол, когато стопанинът с ръка не е могъл да извади и едно червейче от раната.
Той лежал 40 дни в Севлиевската болница и го изписали без подобрение. Хаджи ефенди се научил за него и без да е бил поканен, понеже Добри бил беден човек, ходил сам три пъти в дома му, чел специални молитви и заклинания за случая и болният станал здрав от леглото. Управител-лекарят на болницата, д-р Ненчо Дунев, който го лекувал, като се научил за оздравяването му, отишъл в къщи да го види. И останал изумен от чудодейното излекуване от хаджи-ефенди. Много подобни случаи ми са известни – и от град Севлиево и от севлиевските села, но може при друг случай да ги разправя. Зная и няколко случки от достоверни свидетели как ходжи само с четене на заклинания са направили да изпадат всички червеи от червясали рани на кон и вол, когато стопанинът с ръка не е могъл да извади и едно червейче от раната. Това става по законите на магията, която по предание знаят неколцина из всичките народи на земята. А най-много из източните народи. 3. ПРАВОЛИНЕЕН СЪН Това се случило през време на Първата световна война на фронта. Привечер брат Никола Гръблев се завръщал към землянката, в която той и други нощували и какво да види: била извършена кражба, като са задигнати платнищата, съдове за готвене, продукти и други неща. Той бил офицер и заповядал да арестуват всички съмнителни лица войници.
към текста >>

57. 11. ГЕНА ПАПАЗОВА ИДВА С РОДА СИ

Гена Папазова

Никой стопанин не си даваше земята Беров да прави експерименти.
Тогава той е фигурирал като горски инспектор. Обаче е агроном по професия. Сега после какво е правил, не знам, но когато аз бях дете 10-12 годишно, той беше директор на Държавната подвижна земеделска катедра. Този човек умря по път, изпълнявайки задълженията си, много делови човек и неговият паметник е в село Михалци и на него пише: „Работил за народа и умря за народа." На Петър Беров. Сега този Петър Беров трябваше да развива дейност, но трябваше база. Никой стопанин не си даваше земята Беров да прави експерименти. А той почва да внася чужди сортове. Къде да ги изпита? Баща ми дава нашето стопанство за опитно поле на катедрата. В.К.: Вашето стопанство. Г.П.: В село Дебелец, за опитно поле на това.
към текста >>

58. 2. ХУДОЖНИКЪТ Михаил Влаевски

Вяра Христова

Чувствал съм се винаги като стопанин и домакин в Братството.
Заедно с другите сме били все около Учителя. Всички бяхме близки и все заедно. Сестра Василка Иванова полагаше грижи за бита на Учителя. С моята другарка съм живял ангелски живот. Доволен съм, че сега се събират в моя дом. Чувствал съм се винаги като стопанин и домакин в Братството. В София живяхме с един фотограф, Дончо, на един тавански етаж. Племенницата ми Мария, тя е дъщеря на сестра ми. Аз я обичах и й преписах апартамента си, тя да го наследи. Сестра ми много се радваше, че така съм се погрижил да осигуря дъщеря й.
към текста >>

59. 4. ЗИМАТА СВЪРШИ. ПРОЛЕТТА ДОЙДЕ И ВЪЗРАСТНАХА БУРЕНИТЕ И ЗАДУШИХА ЖИТНИТЕ КЛАСОВЕ

Аз съм от останалите зърна в хамбара, които стопанинът на дома Господен бе оставил за всеки случай да ги има на разположение.
Житните класове бяха задушени и унищожени. Пълен провал за едните и пълен успех за представителите на Черната ложа. Зимата свърши. Пролетта дойде и възрастнаха бурените и задушиха житните класове в нивата! Аз не бях от онези житни класове, които ги задушиха и затриха. Аз съм от останалите зърна в хамбара, които стопанинът на дома Господен бе оставил за всеки случай да ги има на разположение. И аз бях длъжен да поникна, да възрастна като житен клас и да дам зърно преизобилно, когато му дойде времето! И аз бях длъжен да съхраня Словото, да го отпечатам в Оригинала му и да го оставя за следващите поколения българи и останалото човечество. И аз бях длъжен в житен сноп да събера онези единични класове, израстнали между бурените и тръните и да ги включа в библиотека „Житен клас" на поредицата на „Изгревът". И го направих. Въпреки съпротивата на бурените!
към текста >>

И благодаря, че Стопанинът на Дома Господен избра именно мен!
И аз бях длъжен да поникна, да възрастна като житен клас и да дам зърно преизобилно, когато му дойде времето! И аз бях длъжен да съхраня Словото, да го отпечатам в Оригинала му и да го оставя за следващите поколения българи и останалото човечество. И аз бях длъжен в житен сноп да събера онези единични класове, израстнали между бурените и тръните и да ги включа в библиотека „Житен клас" на поредицата на „Изгревът". И го направих. Въпреки съпротивата на бурените! И благодаря, че Стопанинът на Дома Господен избра именно мен! Амин! 11-12.12.1999 г. София.
към текста >>

60. А. Подвизаване на человека земен в пътищата Господни

Навремето стопанинът на къщата или стопанката отива в двора и хваща една кокошка за краката.
Кръстев, „Да, ама отначало е изписано цялото ти име." - „Да, това е така, но тук е вече отрязано името ми, за да ме няма вече." Това е акт и метод на Черната Ложа. И започвам да говоря и обяснявам по телефона цялата тази измислена и скроена магия от Черната ложа. А тя е следната. Слушайте, ама добре! Тя е вече за вас, а не за мен. Навремето стопанинът на къщата или стопанката отива в двора и хваща една кокошка за краката. Кокошката кряка, но той я занася на дръвника и със секирата й отрязва главата и я захвърля на земята. Кокошката вече не кряка, защото й е отрязана главата и само подскача известно време и спира. Отначало е имала глава, а сега няма глава. Така и Черната ложа, когато иска да отреже главата на някой, първом му изписва цялото му име и непосредствено след това му отсича с брадва името, та да не съществува повече. Ето защо,така го отпечатват съкратено.
към текста >>

61. ТРИТЕ СВЕЩЕНИ ИМЕНА НА УЧЕНИКА И УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ IV 41-80

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Често пъти жлебът е бил изкопан трап в лозето на стопанина.
„Опълченска" 66. Духът Господен. 57 „Аз сам изтъпках жлеба, и никой от народите не бе с мене." (Исая, гл. 63: ст. 3) Учителят дава на Савка: „Този стих вземи." Жлебът е място, в което се тъпче гроздето и откъдето се изтака виното. Често пъти жлебът е бил изкопан трап в лозето на стопанина. След проучването на гл. 63 от Исая, ученикът стига до стих 16-17: „Ти, Господи, си Отец наш, изкупител наш: от века е Твоето име. Защо си ни допуснал, Господи, да се отклоняваме от пътищата? " Свещената формула и стих 58 Учителят дава свещената формула на уче- ника: „Господи, благодаря Ти за всичката Твоя Милост, която ми даваш! " Учителят посочва свещения стих от Исая, гл.
към текста >>

62. 36. СПЕСТЯВАЙ ПО НЯКОЙ ЛЕВ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Връщам се един път в Габрово и моя стопанин ми казва: „Николай, няма смисъл да пътуваш.
И така почнах да пътувам. Когато германците дойдоха в България през 1941 г. преминаха през България, тогава финансовият министър на Германия, рядко способен финансист, идва в България и на нашето правителство успява да вземе разрешение да печатат български банкноти. И като минаваха германските войски, всички бяха пълни с български банкноти и изкупуваха български стоки. Всичко се обираше и стоките изчезнаха. Връщам се един път в Габрово и моя стопанин ми казва: „Николай, няма смисъл да пътуваш. Тука идват хора, предплащат ми за стоката". И така, аз отново се намерих на улицата. Разтичах се, взех си разрешително и моят баща стана гарант за да мога да взема от няколко фабриканти стоки. Дадоха ми на доверие. Аз заминах в провинцията и продадох стоките.
към текста >>

63. 47. ДОМАШНАТА ПОМОЩНИЦА

Николай Дойнов

ТОМ 15

Сумите носехме в себе си с чанта и при възможност ги привеждахме на нашият стопанин.
47. ДОМАШНАТА ПОМОЩНИЦА Известно време бях търговски пътник на един ангросист в Габрово. Нашата задача беше да ходим из провинцията, в градовете и по големите селища, да взимаме поръчки от търговците и занаятчиите там и след като се изпрати поръчаната от тях стока, минавахме, обикновено след месец за да инкасираме сумите по тъй изпратената стока. Сумите носехме в себе си с чанта и при възможност ги привеждахме на нашият стопанин. Беше ми се родило първото дете и понеже нямах близки, трябваше да се търси помощник, да го гледа, тъй като и жена ми беше на работа. Отидох на съответното място, където се наемаха такива, в София имаше такова едно място. Взех едно момиче и го заведох в къщи. Запознах го с обстановката и задачите, които има да изпълнява. Ние всички след това отидохме на Изгревската поляна.
към текста >>

През този ден имах в чантата си събрани доста пари, които не можах да приведа на моя стопанин, чантата бях оставил вкъщи.
Беше ми се родило първото дете и понеже нямах близки, трябваше да се търси помощник, да го гледа, тъй като и жена ми беше на работа. Отидох на съответното място, където се наемаха такива, в София имаше такова едно място. Взех едно момиче и го заведох в къщи. Запознах го с обстановката и задачите, които има да изпълнява. Ние всички след това отидохме на Изгревската поляна. През този ден имах в чантата си събрани доста пари, които не можах да приведа на моя стопанин, чантата бях оставил вкъщи. На поляната беше и Учителя, заобиколен от приятелите, с които разговаряше. Прилепих се и аз да слушам разговора. По едно време Учителя нещо тревожно почна да ме гледа, поседях още малко мислейки, че е просто така, но когато този тревожен поглед не престана, оставих домашните, с които бях и се затичах вкъщи. Домашната помощница я нямаше, избягала като ме видяла, че идвам. Пот ме изби докато отида до мястото, където бях оставил чантата с парите.
към текста >>

64. XII. ДЪНОВИСТИ НА „ИЗГРЕВЪТ

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

ТОМ 15

Брат Боев му посочва една барака, където да пренощува понеже стопанина е заминал на село и ще се бави няколко месеца.
„Добре, ще го сторя. Няма къде да ида на друго място". 9. Отива при Боян Боев и му разказва всичко отначало до край. Брат Боев през цялото време се залива от смях, особено когато чул, какво е казал за двата вида Учители на Изгрева и в дома на онзи човечец. „Ама на теб ти е смешно, а на мен ми се плаче." „Сега, ако ме слушаш и изпълниш каквото ти кажа, то други ще започнат да плачат, а ти ще се смееш като мен." „Ще го сторя - няма къде да ида". Брат Боев му посочва една барака, където да пренощува понеже стопанина е заминал на село и ще се бави няколко месеца. Накарал го е на следващия ден да отиде да си прибере дрехите, парите и всичко, което е закупено като храна с неговите пари. Да докара всичко това с една каруца на Изгрева и да предупреди в квартала никой да не им дава пари на вересия, за да си закупуват храна. Речено - сторено. Натоварил каруцата, а онези там му се присмиват и му се подиграват. „Нещастник си ти.
към текста >>

65. СЪДЪРЖАНИЕ

ТОМ 16

КОНЯТ ПОЗНАВА СТОПАНИНА СИ........................................................................................30 17.
ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ.......................................................................................................24 12. САМООПРЕДЕЛЯНЕ....................................................................................................................25 13. ДВА ПОРЯДЪКА В СВЕТА..........................................................................................................26 14. НА ДОБРО ПОЛЕ...........................................................................................................................27 15. ИЗПИТАНИЕТО.............................................................................................................................29 16. КОНЯТ ПОЗНАВА СТОПАНИНА СИ........................................................................................30 17. НА КРЪСТОПЪТ. СЪВЕТЪТ НА УЧИТЕЛЯ.............................................................................31 18. БРАТСКИ КРЪЖОК В РОДНИЯ КРАЙ......................................................................................32 19. ПЪРВОТО МИ ОТИВАНЕ НА МУСАЛА...................................................................................33 20. СЪБОРЪТ ПРЕЗ 1922 г.
към текста >>

66. 16. КОНЯТ ПОЗНАВА СТОПАНИНА СИ

ТОМ 16

16. КОНЯТ ПОЗНАВА СТОПАНИНА СИ През време на Европейската война бях ветеринарен подофицер в 29-и ямболски полк и участвувах на Добро поле в качеството си на ветеринарен фелдшер.
16. КОНЯТ ПОЗНАВА СТОПАНИНА СИ През време на Европейската война бях ветеринарен подофицер в 29-и ямболски полк и участвувах на Добро поле в качеството си на ветеринарен фелдшер. След пробива на Добро поле цялата българска армия бе пленена и закарана в Солун. Бе пленен и 29-и ямболски полк начело с командира му. Нестроевите роти, които поддържаха фронта, за две седмици с денонощно вървене стигнахме до гр. Ямбол. Завърши войната, народът си развзе добитъка и нямаше нужда вече в гр. Ямбол от ветеринарен фелдшер.
към текста >>

Конят, като видя стопанина си, силно изцвили и живо се раздвижи, като че ли танцуваше.
Френският офицер даде заповед да ми върнат коня и войниците ми го дадоха. Тръгнах си радостен, че ми върнаха коня, за който вече отговарях. Където преспивах по селата, хората не ми взимаха пари. А хранеха коня със сено и зоб. Като стигнах в Ямбол, в казармата, то полковият командир излезе да си приеме коня от мене. Конят, като видя стопанина си, силно изцвили и живо се раздвижи, като че ли танцуваше. Разбрах какво нещо е кон да обича стопанина си. Когато следвах за ветеринарен фелдшер, учехме и за арабския кон. Спомням си следния случай. Един арабски кон бил открадната от разбойници. Стопанинът арабин започнал да го търси, намерил коня си, но разбойниците го хванали и го вързали.
към текста >>

Разбрах какво нещо е кон да обича стопанина си.
Тръгнах си радостен, че ми върнаха коня, за който вече отговарях. Където преспивах по селата, хората не ми взимаха пари. А хранеха коня със сено и зоб. Като стигнах в Ямбол, в казармата, то полковият командир излезе да си приеме коня от мене. Конят, като видя стопанина си, силно изцвили и живо се раздвижи, като че ли танцуваше. Разбрах какво нещо е кон да обича стопанина си. Когато следвах за ветеринарен фелдшер, учехме и за арабския кон. Спомням си следния случай. Един арабски кон бил открадната от разбойници. Стопанинът арабин започнал да го търси, намерил коня си, но разбойниците го хванали и го вързали. Конят, като видял как е вързан стопанинът му от разбойниците, сграбчил го със зъбите си за дрехите, вдигнал го и хукнал да бяга с него към селището на арабите.
към текста >>

Стопанинът арабин започнал да го търси, намерил коня си, но разбойниците го хванали и го вързали.
Конят, като видя стопанина си, силно изцвили и живо се раздвижи, като че ли танцуваше. Разбрах какво нещо е кон да обича стопанина си. Когато следвах за ветеринарен фелдшер, учехме и за арабския кон. Спомням си следния случай. Един арабски кон бил открадната от разбойници. Стопанинът арабин започнал да го търси, намерил коня си, но разбойниците го хванали и го вързали. Конят, като видял как е вързан стопанинът му от разбойниците, сграбчил го със зъбите си за дрехите, вдигнал го и хукнал да бяга с него към селището на арабите. Стигнал там и го сложил пред палатката на жена му. От силната умора конят умрял тутакси. Арабите оплакали умното животно и там, където го погребали, на същото място направили паметник на коня. По моето време, до 1944 г., конят бе едно много важно животно.
към текста >>

Конят, като видял как е вързан стопанинът му от разбойниците, сграбчил го със зъбите си за дрехите, вдигнал го и хукнал да бяга с него към селището на арабите.
Разбрах какво нещо е кон да обича стопанина си. Когато следвах за ветеринарен фелдшер, учехме и за арабския кон. Спомням си следния случай. Един арабски кон бил открадната от разбойници. Стопанинът арабин започнал да го търси, намерил коня си, но разбойниците го хванали и го вързали. Конят, като видял как е вързан стопанинът му от разбойниците, сграбчил го със зъбите си за дрехите, вдигнал го и хукнал да бяга с него към селището на арабите. Стигнал там и го сложил пред палатката на жена му. От силната умора конят умрял тутакси. Арабите оплакали умното животно и там, където го погребали, на същото място направили паметник на коня. По моето време, до 1944 г., конят бе едно много важно животно. Той служеше за езда, впрягаше се в конска каруца, с него се ореше, с него се вършееше на хармана.
към текста >>

67. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1937 година

ТОМ 16

Дойде стопанинът на зданието и влезе.
Бяха Игнат Георгиев и Виолетка, Цветана Петър Георгиева, която тъче на Георги Соколов, надойдоха ергени, та до 1 1/2 ч бяхме на разговор. 27.II.1937 год., събота, с. Равна Сън: Сънувах, че пътувам занякъде неопределено. Отбих се в някакво до шосето здание, прилично на мелница, обаче разбутана засега. Вземах някакъв си отпечатък като на държавния герб и исках да го скрия. Дойде стопанинът на зданието и влезе. Аз се чудех как да укрия взетото, обаче излязох, но като се завърнах, заварих моята перодръжка (хубавата ми перодръжка), няма й горната червената кокалената част, смазали ми я, счупили или нещо друго, намерих й само долното железце с писеца. Имаше тамо две жени непознати. Нещо и аз криех дрехите си, не помня добре, но все нещо с укриване се занимавах. После си тръгнах и на едно място, при един кон -един поп. Заобиколих, като пък сега съм имал два коня.
към текста >>

68. III. Вестник „Балканска трибуна, Черната джамия и освиркването на княз Фердинанд

ТОМ 17

Като стопанин и ръководител на вестника Михалаки Георгиев често пъти е подвеждан под съдебна отговорност и арестуван.
Вестник „Балканска трибуна", просъществувал от края на 1906 година до началото на 1908 година под ръководството на Михалаки Георгиев, има твърде ясно определена демократическа, антидинастична и антимонархическа идейно-политическа програма, насочена против демагогската и експлоататорска политика на буржоазно-капиталистическите правителства, представляващи едрия търговско-лихварски и промишлен капитал, и главно против личния режим на цар Фердинанд. Вестникът е запълван с материали, разобличаващи моше- ничествата и грабежите на управляващите среди и на техните оръдия, остро критикуващи диктаторството и маниащините на Фердинанд, неговата омраза и презрение към българския народ. Всичко това, естествено, не остава без отговор от страна на властвуващите шайки и на фердинандовите агенти. Сътрудниците на вестника, включително и Михалаки Георгиев, са подложени на нападки, оскърбления, преследвания, заплахи и пр. Сътрудниците получават непрекъснато анонимни, заплашителни писма, художникът на вестника, карикатуристът Иван Славов, който в карикатурите си напада и подиграва Фердинанд, е пребит на улицата, печатницата на вестника е подпалена, отделни броеве на вестника са конфискувани и пр. Като стопанин и ръководител на вестника Михалаки Георгиев често пъти е подвеждан под съдебна отговорност и арестуван. В бр. 80 от 22.11.1907 година на „Балканска трибуна" четем следното съобщение: „[...] Вчера, повикан за разпит в качеството си на свидетел (за сто и първи път), биде грабнат из коридорите на окръжния съд и хвърлен в Черната джамия нашият редактор г-н Михалаки Георгиев, познат писател и бивш дипломатически агент. Той е в затвора, но се чувства много по-добре, отколкото вън; животът в Черната джамия е по-сносен, отколкото животът по домовете и по площадите под постоянното дебнене на шапките под униформа и без униформа." Ако по времето, когато се извършва убийството на министър-председателя Димитър Петков, Михалаки Георгиев не е бил в затвора, навярно е щял да бъде арестуван, както са арестувани други двама редактори на вестника, а именно Иван Икономов и М. Геров. Във връзка с това убийство Иван Икономов е осъден на 15 години строг тъмничен затвор, а М. Геров е освободен. 3.
към текста >>

69. 26. Луната в земеделието и градинарството

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Така че, ще оре ли, ще сее ли, ще сади ли, ще реже ли, ще присажда ли, стопанинът трябва да знае най-благоприятните условия, посочени в правилата, ако иска да има успех в работата си.
За слабоплодовити или неплодовити изобщо се считат знаците: Овен, Близнаци, Лъв, Дева и Водолей. Това, обаче, не е достатъчно да се определи благоприятния момент за садене или за извършване, каквато да е друга земеделска или градинарска работа. Трябва да се вземе под внимание и в каква фаза се намира Луната: новолуние, първа четвърт, пълнолуние или последна четвърт. По-просто казано, трябва да се държи сметка затова, пълни ли се или се празни Луната. Най-сетне трябва да се има предвид и трето едно обстоятелство: къде се намира Луната, под или над хоризонта. Така че, ще оре ли, ще сее ли, ще сади ли, ще реже ли, ще присажда ли, стопанинът трябва да знае най-благоприятните условия, посочени в правилата, ако иска да има успех в работата си. Нека, обаче, дадем няколко нагледни примера, за да се схване характера на правилата и тяхното приложение. Да предположим, че ще се садят репи. Що трябва да се съблюдава в случая? Първо, трябва да се подбере ден, в който Луната минава през някой от изброените по-горе плодовити знакове. Второто нещо, което в случая трябва да се вземе под внимание, ако искаме репите добре да се развият и растат, то е Луната да се пълни.
към текста >>

70. (134) ПИСМО

ТОМ 20

При първото нареждане от гражданската мобилизация да се изземе храната, като се остави на селския стопанин по 900 г на човек, базирайки се на тия сведения, прибраха се храните, без да се предвиди един запас за ония стопани, на които не им достигаше по 900 г.
(134) 1. При определяне от кметовете произведеното количество храна от декар земя, не са взели предвид неурожая тази година. При първото нареждане от гражданската мобилизация да се изземе храната, като се остави на селския стопанин по 900 г на човек, базирайки се на тия сведения, прибраха се храните, без да се предвиди един запас за ония стопани, на които не им достигаше по 900 г. След няколко дни последва нова наредба: да се изземе 1/3 от оставеното количество, изчислявано върху 900 г - на 300 г на човек. По тоя начин, вместо да се остави по 600 г на човек, остава много по-малко. От останалото, като се махне заплащането на разни услуги с жито от селския стопанин - но непризнавани от комисията, чуждицата, която стига до 15% и повече, и триците, става ясно, че и до м. февруари няма да стигне храната за повечето стопани. 2. Малко преди тия наредби г-н министър Габровски даде изявления, че в България всеки може да яде хляб колкото иска. 3.
към текста >>

От останалото, като се махне заплащането на разни услуги с жито от селския стопанин - но непризнавани от комисията, чуждицата, която стига до 15% и повече, и триците, става ясно, че и до м.
(134) 1. При определяне от кметовете произведеното количество храна от декар земя, не са взели предвид неурожая тази година. При първото нареждане от гражданската мобилизация да се изземе храната, като се остави на селския стопанин по 900 г на човек, базирайки се на тия сведения, прибраха се храните, без да се предвиди един запас за ония стопани, на които не им достигаше по 900 г. След няколко дни последва нова наредба: да се изземе 1/3 от оставеното количество, изчислявано върху 900 г - на 300 г на човек. По тоя начин, вместо да се остави по 600 г на човек, остава много по-малко. От останалото, като се махне заплащането на разни услуги с жито от селския стопанин - но непризнавани от комисията, чуждицата, която стига до 15% и повече, и триците, става ясно, че и до м. февруари няма да стигне храната за повечето стопани. 2. Малко преди тия наредби г-н министър Габровски даде изявления, че в България всеки може да яде хляб колкото иска. 3. За птиците се предвижда да се хранят с остатъците от храната на хората. Понеже храната за хората е недостатъчна, ясно е защо се прибягва към масовото клане на птици. Резултатът от това е ясен. 4.
към текста >>

71. 36. ДУЕЛЪТ Г-Н ДЪНОВ – СИНОДА (бр. 13, 14.ІV.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

За обиска в дома на гореказания дъновист сме били телеграма (шифрована, разбира се, за да не я заловят поповете) до стопанина, който е сега в Америка.
Запитани някои дъновисти за причините на тоя доста шумен процес, отговориха ни, че той бил много стар и се основавал на чисто „принципални” различия. „Гонят ни, казват дъновистите, защото проповядваме свободен (ама от проституцията) брак и защото не вярваме в трите (ама човешки) лица на Бога. Не ни плашат техните поръчани от цяла България заявления, нито „дълбоките” им тълкувания на Свещеното Писание. Против попския брак са днес всички напреднали хора, а за трите лица на Бога имаме по-други разбирания. Ние бихме искали да знаем дали някои от тия, които ни гонят, са видели поне едно от тия три лица на Бога. За обиска в дома на гореказания дъновист сме били телеграма (шифрована, разбира се, за да не я заловят поповете) до стопанина, който е сега в Америка. Съобщихме му да направи едно подробно изложение в американската преса на всичко, и, ако е нужно, да се отнесе даже до Председателя г-н Кулидж за тъй безцеремонното тършуване в неговата къща.” Авторът на статията се казва Тодор Попов, член-редактор на в. „Ратник на свободата”, живущ ул. „Кракра” № 11 - в дома на г-н Граблашев.
към текста >>

72. 19. ЗА ДА СЕ РЕАЛИЗИРАТ НАШИТЕ МИСЛИ (бр. 6, 13.ІІ.1930 г.)

И ако той мисли, че на своя глава може да прави каквото си иска, много скоро му показват, че не може това - по същия начин, по който и кой да е стопанин с няколко удари докарва акъла в главата на някой упорит, вироглав или своеволен добитък.
1, София) „За да се реализират нашите мисли, чувства и действия, изисква се правилно разбирание на живота и на природата. И тогава усилията, които правим в живота, ще имат добри резултати.” Естественият стремеж на всеки человек, семейство, народ, е да намери път, начин, средства да има един щастлив, дълъг и без страдания живот. В този си стремеж и отделният човек, и целият народ понякога избират едни и същи пътища, защото и народът е това, което по отделно са хората! Не може сребърните левове, като ги събереш накуп, да станат шепа жълтици! Едни търсят щастието в пари, други - в слава, в имоти... От хиляди години човеците кога търсят, кога с добро, кога с цената на своето здраве и кръв, да придобият радостите на живота... В 1000 години България е водила 146 войни - докато стигна да спечели... 500-годишно робство... Има нещо по-голямо от човека - природата, Бог. И ако той мисли, че на своя глава може да прави каквото си иска, много скоро му показват, че не може това - по същия начин, по който и кой да е стопанин с няколко удари докарва акъла в главата на някой упорит, вироглав или своеволен добитък. Та, и природата няма да изменя законите си за нашия кеф, а ще ни застави да я слушаме. От 15 ÷ 16 години на България й „върви” някак особено. Войните все ги печелим - а все ние плащаме; плодородие дал Господ, както никога досега - а пък парите за някои тъй поскъпнаха, че те са петимни за необходимото... Всички партии и държавници все „оправят” държавата - и тъй я оправиха, че ние фактически днес сме си туй, което бяха някога българите при цар Иван Шишман - пред робството - когато плащаха данък на турците... А ний сега - на модерните турци... Каквото посее човек през пролетта, това жъне и през лятото. Нашият народ тръгна по лъжливи пътища и затърси фалшиви ценности. Той повярва, че другите - европейците, имат нещо по-хубаво от неговото - съблече потурите и япанджака - но фрака и панталоните не му дип прилепнаха - и той днес, полуоблечен, дочаква несгодите на живота.
към текста >>

73. 36. СНАХИ НИ ТРЯБВАТ (бр. 8, 20.VІ.1931 г.)

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

Стопанството - домът е по-добре уреден, колкото по-просветен, по-енергичен и млад е стопанинът... Родителите се стремят да отгледат деца, за да има кой да ги замести в работата - особено в селото.
36. СНАХИ НИ ТРЯБВАТ (бр. 8, 20.VІ.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 8, 20.VІ.1931 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Всяка добре уредена държава прилича на добре обзаведено стопанство - семейство. Стопанството - домът е по-добре уреден, колкото по-просветен, по-енергичен и млад е стопанинът... Родителите се стремят да отгледат деца, за да има кой да ги замести в работата - особено в селото. Синът в село се жени в повечето случаи преди да служи войник - довеждат си снаха, за да има кой да работи. Дойде ли снаха вкъщи, и къщата се изменя. Къща светва като снахата. Гледай снахата, за къща не питай (народна поговорка). Хитра и разумна снаха започва да шета, разтребва, изхвърля непотребните неща, проветрява - носи нов живот в дома.
към текста >>

74. А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев

Войниците от постовете и тези от 59-и Пирински полк, от 7-а дивизионна болница, стражарите, чиновниците и работниците от железопътната линия нападат лозя и градини и берат най-безпощадно, и ако случайно там е стопанинът, питат го: “Какво търсиш в лозето?
И откъде е набрал това грозде, мислите? Войниците нямат пари, нито толкова го обичат, за да му купят - те са го крали от лозята на пост Тумба; и от другите постове постоянно се бере грозде и праща в ядрото, да яде поручикът и неговите хора. Веднъж идва подофицерът, изпълняващ длъжността фелдфебел, и каза на войника Братан Стойков: “Поручикът иска риби да му хванеш.” Времето беше студено и войникът отказа. Когато после той отиде да си иска законната отпуска, поручикът му каза: “Каквото искам от Вас, Вие го не давате, какво искате от мен? ” Тук българската армия и чиновничеството са направили по-големи “постижения”, отколкото в Русия - не съществува частна собственост. Войниците от постовете и тези от 59-и Пирински полк, от 7-а дивизионна болница, стражарите, чиновниците и работниците от железопътната линия нападат лозя и градини и берат най-безпощадно, и ако случайно там е стопанинът, питат го: “Какво търсиш в лозето? ”, и ако нещо възрази - дигат пушката срещу него и той побягва и тогава като истински разбойници грабят. Един работен локомотив всеки ден минава, спира край лозята, набира грозде и си продължава. Агрономството правило оплакване до командира на Серския, но той казал: “Хванете ги и ги доведете”, което е абсолютно невъзможно войник с пушка и стражар да го хване собственикът. На войниците почти никакъв зарзават не се дава вече 20 дни, откак съм се завърнал от отпуск, картофи не са ни пращали, веднъж ни пратиха десетина извяхнали чушки и [зеле]ни патладжана, и около 1 килограм кромид лук, това е дажбата на зарзавата за 20 дни за 7 войника. Затова войниците нападат градините й се оправдават, като казват: “Нашите загуби са несравнено по-големи, вече 8 месеца сме запас, губим с хиляди.” Много ми е мъчно, че поручикът наглася така положението, че войниците от постовете ги тормозят заради мен, макар че те разбират, че не е заради мен, а за протеста [ми] от неговата несправедливост.
към текста >>

75. C. ЗАСТЪПНИЧЕСТВО НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ЗА ПОМИЛВАНЕ НА АЛЕКСАНДЪР ПЕЕВ

и формално се отказах от членство на комунистическата партия, а през есента на същата започнах да издавам независим всекидневен вестник “Правда”, на който бях главен редактор и стопанин в продължение на три години.
През есента на 1920 г. се преселих в гр. Пловдив, където адвокатствувах до 1931 г. включително. С прехвърлянето си да адвокатствувам в Пловдив, аз се отдадох и на публицистична дейност, като започнах да сътруднича в пловдивските вестници и в някои списания, като постепенно се отчуждих от комунистическата партия. През лятото на 1922 г. и формално се отказах от членство на комунистическата партия, а през есента на същата започнах да издавам независим всекидневен вестник “Правда”, на който бях главен редактор и стопанин в продължение на три години. В моя роден град аз се увлякох в исторически проучвания, като събирах и публикувах материали от многовековното минало на града. Заедно с Директора на Народната библиотека и музей г-н Борис Дякович - археолог, основахме археологическо дружество, на което отначало бях секретар, а след това - председател. Същевременно бях избран за член на настоятелството на Дома на изкуствата и Печата, на журналистическото дружество, на адвокатското дружество и на някои други културно-просвети и организации и вземах активно участие в културния живот на града. През 1926 г., по инициативата на Пловдивското археологическо дружество, се основа с учредителен конгрес в Шумен Съюз на археологическите дружества в България, на който с участието на сегашния регент г-н професор д-р Б. Филов аз бях избран за секретар.
към текста >>

76. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Втора част

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Селото беше богато - и най-бедният стопанин имаше по 10 ÷ 15 декара лозе.
По нареждане на Министерството на просветата, ние не учехме, но ни се зачиташе учебната година. С Косю бяхме се записали в 14-а прогимназия в София до реката, края на ул. „Раковски”. Хазяите имаха дъщеря и син и бяха много недоволни от нас. Често мърмореха. В селото имаше всичко за ядене и само от фурната ни викнаха да кажем по колко хляба ще искаме на ден, за да знаят по колко да правят. Селото беше богато - и най-бедният стопанин имаше по 10 ÷ 15 декара лозе. С Косю бяхме свободни и станахме ратайчета да пасем биволици. Аз отидох при Атанас Калъна, който имаше две дъщери и ме прие като син. Слагаха ми цяла торба с храна, понеже съм вегетарианец: половин домашен хляб, към 2 кг, сирене, компот, ядене. Свикнал съм да ям малко в купонната система и всяка вечер ми се караха, че нищо не ям. Положението се оправи, когато послушах съвета на едно ратайче и започнах вечер да давам хляба на биволиците.
към текста >>

77. 44.Пенка Дякова Георгиева

ТОМ 22

След това Учителят и казва: „Ти трябва да кажеш на Влайчо какво го чака в скоро време." Ванга му казала: „Ти си добър стопанин и имаш много стока.
Тя е слушала 6 беседи на Учителя и е отишла в село Мърчаево, когато Учителя е събрал ясновидците от България и им е говорил, и на нея е казал някои работи; „Аз ви събрах тук, защото искам, докато сме тук на Земята, вие един на друг да си кажете бъдещето, което ви предстои, защото никой не може да си предскаже за себе си." Първо поканва брат Влайчо да гледа на Ванчето. Той казал, че скоро ще остане сама. От казаното, тя се разтроила. Учителят й казал: „Не се притеснявай, защото всеки има път, определен по който трябва да мине." Скоро след това си заминал мъжът й. Влайчо я успокоил, като и казал, че докато е жива ще я обявят за светица. След това Учителят и казва: „Ти трябва да кажеш на Влайчо какво го чака в скоро време." Ванга му казала: „Ти си добър стопанин и имаш много стока. Скоро ще ти вземат всичко, и ще те пратят на едно много лошо място, заедно с други хора от Братството." И той се притеснява от казаното му. Ванга допълва: „Влайчо, ти ще се върнеш, а другите няма да останат живи." Пенка казва на председателя, че сега не е време да се мълчи за Братството, защото няма вече Белене, а широко да се говори за Учителя и Неговото дело. Председателят се ядосал и излязъл от църквата. Поповете пеели. Старият поп я попитал какво е говорила с председателя.
към текста >>

78. I. В. НА ТИЯ, КОИТО УБИВАТ ПТИЦИТЕ НЕБЕСНИ, НИЕ КАЗВАМЕ БЪДЕТЕ МИЛОСТИВИ КЪМ ТВОРЕНИЯТА БОЖИИ!

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Питам оня, който наложи заповедта си, та избиха толкова много птици: какво се облекчи с това земеделският стопанин?
Аз там видях, и кукумявки бяха донесли, и казах на общинския стражар: «Да ти дам 5 лева, че да пуснем тая кукумявка, тя поне не знае да яде царевица.» - «Не бива» - отговори стражарят. Този свят ден, неделя, е ден на молитва, а ние сме тръгнали да убиваме птиците от всички родове. Този ден не остана непобутнато гнездо по дърветата. Птиците жално пеят за своите рожби или яйца, но няма кой да им помогне. Бог вижда какво правим и Той ни плаща за сторения наш грях, но ние още не можем да разберем (Послание към Римляните, глава 1-ва - 18, на Апостол Павла), защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятствуват на истината чрез неправда. Питам оня, който наложи заповедта си, та избиха толкова много птици: какво се облекчи с това земеделският стопанин? Ето какво: Бог спря валежите, че изгоря всичката пролетна сеитба, не се роди царевица ни за враните, ни за нас, незапомнена суша от стари хора. За дъждовете человеците мислят, че дъждовете са случайни природни явления; това също е заблуда от учените, защото не схожда с истината, казана от Бога: «Ако постъпвате според Моите наредби и пазите Моите заповеди и ги изпълнявате, ще ви дам дъжда, когато трябва, и земята ще даде рожбата си, полските дървета ще дадат плода си и вършитбата ще трае у вас до гроздобер; гроздоберът ще трае до сеитба и ще ядете хляба си до насита и ще живеете в земята си безопасно.» (Лев. 26: 3-5) За сторените наши грехове ние си получихме наказанието: Ето какво е казал нашият Велик Учител Исус Христос, Спасителят на света (Евангелие от Лука, глава 12: 24): «Вижте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по скъпи сте вие от птиците! » А ние мислим, че ние ги храним, та ги убиваме, да не изяждат труда ни, а то Бог ги храни - както тях, така и нас.
към текста >>

Тъй, аз моля ония, от които се унищожават птиците, да знаят, че те имат голяма полза за земеделския стопанин.
Пролетно време, като почнем да орем по низините и да сеем царевицата, ще видя, че дошли много врани и в прясната оран събират един бял червей, който червей прояжда боба (фасула) и любениците, и после пак ходим да си под- сяваме нивите. Тъй че враните са пазачите на нашия труд. Тяхната работа на полето е в наша полза. Драги читателю, Забележете пожъната нива с пшеница (жито), падналият клас от жетва стои в нивата, докато сняг падне, ако добитък не ходи в нивата, няма птица да го събере - туй удостоверява, че на птиците не е храната само зърно, но те се хранят с червеи и гъсеници. Като пречистят дърветата от гъсеници, ако тия гъсеници нямаше кой да ги пречисти, кой знае каква пакост щяха да направят, да унищожат цели посеви със зеленина. Тъй, аз моля ония, от които се унищожават птиците, да знаят, че те имат голяма полза за земеделския стопанин. (Битие, гл. 1., ст. 20.) И Бог каза: «Да произведе водата изобилно множество одушевени гадини, и птици да хвърчат над земята по небесния простор.» Тъй че птиците са Божи творения; който ги убива, той прави личен грях. Земята дава плода си за всички ни. Недялко Ив.
към текста >>

79. Статия II-ра. Молитвено тържество пред изгрев Слънце

ТОМ 24

А тези хорица, невероятни българи, не само не крадат, а си дават труд да търсят стопанина на каквото намерят чуждо.
Така ли е по вашето село? Там вероятно е както у нас, а именно: близо половина от плодовете на моето стопанство аз неволно деля с "нощни ортаци". Онзи ден цяла прогимназия ученици ми обраха две дървета круши. Не зная дали и учителите не са били с тях, защото и досега не са дошли за извинение и обяснение. Изобщо, хищната ръка на българина е като лепка за всичко чуждо, което пипне. А тези хорица, невероятни българи, не само не крадат, а си дават труд да търсят стопанина на каквото намерят чуждо. Това не е ли чудо? Честни люде, честни българи! Това е чудо и истинско благодеяние "Честният човек", казва английският поет, "е най-благородното от ръката на Бога създание". А човека, който посредничи да създава от крадеца - честен човек; от паразита - производител; от алкохолика - трезвеник; от кръвника - братолюбец; от бюрократа - служител, е велик обществен благодетел. Прочие, кой и какъв е тоя чудотворец на 20-и век?
към текста >>

80. 1. Апостоли, проповедници, благовестители, учители, светии

ТОМ 24

Казва Христос: "Ако стопанинът би знаел кога ще дойде крадеца, буден би стоял".
Тогава доброто само по себе си има смисъл. Приемете ли Божествения живот и доброто само по себе си ще дойде. Тези правила ви давам, за да се пазите. Всеки от вас има неприятели, видими и невидими. Ако бяхте учени хора, и да разбирахте астрология, щяхте да знаете в кой месец, в коя седмица, в кой ден и час тия духове ще ви нападнат и ще можете да се пазите от тях, но понеже не знаете, пазете къщите си всякога! Казва Христос: "Ако стопанинът би знаел кога ще дойде крадеца, буден би стоял". Някой път заспите, дойде този, видимият крадец, и ви обере. Невидимите крадци са интелигентни. Някой път могат тъй майсторски да ви оплетат, да ви подкопаят къщата, да ви оберат и да си заминат, като ви оставят наново да събирате.
към текста >>

81. 7. ПЪЛНОМОЩНО от Управителния съвет на Общество Бяло Братство - Русе на името на Минчо Сотиров да представлява Бяло Братство-Бургас

Материали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ

ТОМ 25

Бургас пред всички съдебни и административни власти, да купува имоти - движими и недвижими на името и за сметка на обществото, да получава имоти и пари, подарени или завещани на същото Братство, да ги управлява, да ги дава под наем или обработва заедно с членовете на същото Братство, да събира доходите, да се грижи за подържа ни ето им в добро състояние, с една реч, да се грижи за имотите на Братството като добър стопанин, а така също и със следующите права: право за съдение и представление във всички съдебни, административни, обществени и финансови учреждения, за подавание искови и всякакъв вид прошения, частни Апелативни и Касационни жалби, да подава отзиви по задочни решения, да заявява насрещни искове и отговаря срещу таквизи, да ходатайствува за отменението или касиранието на определенията, решенията и присъдите, за заявления подлог и отговаряне на такъв, за представление документи и свидетели и за отблъсвание такива, за приемане, отблъсквание и налагание клетва, за прекратявание делата със спогодба, за привличание или встъпвание като трето лице в делата, за ходатайствувание възстановление право на апел или касация, за искание обезпечение на исковете, за секвестирание и продавание имущества на длъжниците, както и обявяванието им за несъстоятелни, за ходатайствувание за тяхното лично задържание, за ползувание по всички дела формални частни копия, книжа и документи, за получавание на свое име или друго име изпълнителни листове, за събирание парични суми, за опълномощавание други лица със същите права или с част от тях, а каквото направ ... или т... опълномощения, задължавам ... се напълно да прием ... като обявявам ... , че без законни причини нямам ... право да отнем ... настоящото пълномощно. Гр.
7. ПЪЛНОМОЩНО от Управителния съвет на Общество Бяло Братство - Русе на името на Минчо Сотиров да представлява Общество Бяло Братство - Бургас за разпореждане с имотите на Братството[1] 1 май 1923 г., Русе (машинописен текст) Оригинала обгербован със 7 лева герб. марки Препис от оригинала ПЪЛНОМОЩНО Подписаните: Никола Ватев, Симеон Марков и Ив. Вълчанов, съставляющи Управителния Съвет на Обществото "Бяло Братство" в гр. Русе, действующи от негово име и за негова сметка, упълномощаваме Минчо Сотиров от гр. Бургас да представлява обществото "Бяло Братство" в гр. Бургас пред всички съдебни и административни власти, да купува имоти - движими и недвижими на името и за сметка на обществото, да получава имоти и пари, подарени или завещани на същото Братство, да ги управлява, да ги дава под наем или обработва заедно с членовете на същото Братство, да събира доходите, да се грижи за подържа ни ето им в добро състояние, с една реч, да се грижи за имотите на Братството като добър стопанин, а така също и със следующите права: право за съдение и представление във всички съдебни, административни, обществени и финансови учреждения, за подавание искови и всякакъв вид прошения, частни Апелативни и Касационни жалби, да подава отзиви по задочни решения, да заявява насрещни искове и отговаря срещу таквизи, да ходатайствува за отменението или касиранието на определенията, решенията и присъдите, за заявления подлог и отговаряне на такъв, за представление документи и свидетели и за отблъсвание такива, за приемане, отблъсквание и налагание клетва, за прекратявание делата със спогодба, за привличание или встъпвание като трето лице в делата, за ходатайствувание възстановление право на апел или касация, за искание обезпечение на исковете, за секвестирание и продавание имущества на длъжниците, както и обявяванието им за несъстоятелни, за ходатайствувание за тяхното лично задържание, за ползувание по всички дела формални частни копия, книжа и документи, за получавание на свое име или друго име изпълнителни листове, за събирание парични суми, за опълномощавание други лица със същите права или с част от тях, а каквото направ ... или т... опълномощения, задължавам ... се напълно да прием ... като обявявам ... , че без законни причини нямам ... право да отнем ... настоящото пълномощно. Гр. Русе, 1 Май 1923 г. ДОВЕРИТЕЛ: Н. Ватев С. Марков Ив. Д. Вълчанов Подписаний Сава Михаилов II Нотариус при Русенския Окръжен Съд удостоверявам, че отвъдните подписи в настоящето пълномощно признати в мое присъствие в канцеларията ми от Никола Ватев, Симеон Марков и Ив.
към текста >>

82. 24 НОЕМВРИ 1927 г. - 27 ДЕКЕМВРИ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Зная, че са му давали подкуп да се подпише за отчуждаването на една нива и проектирания път Кортен - Твърдица да изкриви по желанието на стопанина.
Ето го, миличкият и непознат за мене родител. Никакви спомени не са отпечатани в съзнанието ми за него. Че той ме е оставил едвам тригодишна и винаги е странствувал далече от дома. В Нова Загора, внезапно е починал. Казват от отрова... Мама казва, че бил неподкупен. Зная, че са му давали подкуп да се подпише за отчуждаването на една нива и проектирания път Кортен - Твърдица да изкриви по желанието на стопанина. Но, той не приел - планът от инженера останал същия, но баща ми платил с живота си. Бил рус, със сини очи, голяма брада и коса, ала Христо Ботев. Обичал песента. Новозагорки - тогава деца разправяха, че свирел на кавал, децата се събирали край него да играят и той свирейки, играел с тях. Бил отличен песнопевец.
към текста >>

83. 1.4. МОЯТ БАЩА извадки от дневниците

Олга Славчева

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Зная, че са му давали подкуп да се подпише за отчуждаването на една нива и проектирания път Кортен - Твърдица да изкриви по желанието на стопанина.
Ето го, миличкият и непознат за мене родител. Никакви спомени не са отпечатани в съзнанието ми за него. Че той ме е оставил едвам тригодишна и винаги е странствувал далече от дома. В Нова Загора, внезапно е починал. Казват от отрова... Мама казва, че бил неподкупен. Зная, че са му давали подкуп да се подпише за отчуждаването на една нива и проектирания път Кортен - Твърдица да изкриви по желанието на стопанина. Но, той не приел - планът от инженера останал същия, но баща ми платил с живота си. Бил рус, със сини очи, голяма брада и коса, ала Христо Ботев. Обичал песента. Новозагорки - тогава деца разправяха, че свирел на кавал, децата се събирали край него да играят и той свирейки, играел с тях. Бил отличен песнопевец.
към текста >>

84. 2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Сядаме до оградата му и чакаме стопанина.
Тук-таме се мержелеят малки селца, които сякаш протягат към нас своите братски ръце: „Елате, елате при нас! ” Часовете се нижат един след други, пътят ни все извива край нови села и колиби, които удвояват силата ни, желанието ни да достигнем час по-скоро любимата планина. Ето ни край един бостан. Никой го не варди. А по него натъркаляни дини, коя от коя по-големи, по-привлекателни. Сядаме до оградата му и чакаме стопанина. Подвикваме няколко пъти, но той не се обажда. Тогава ставаме и поемаме пътя. Но той, сякаш от земята изскочи, върна ни в бостана си. Купихме си една хубава голяма диня. Платихме я на добрия човек, който като видя, че сме добри хора (и фараонът на „кумунта” ни хареса) не искаше да вземе пари от нас.
към текста >>

85. 2.1.15. Витоша, 30 април 1926 г., [бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Скоро ножицата ще играе и видиш - отънели те, а чувала на стопанина пълен с мека вълница за здрава абица.
Потапя кпювчица, повдигне главица нагоре, глътне, пак се навежда и - после литва. Наблизо овчар разположил рудо стадо. Грамадни псета от беда го пазят и към нас въртят рунтави опашки за някой къшей. Овците са натежали от вълна. Някъде те са я вече погубили на фъндъци по драките. Скоро ножицата ще играе и видиш - отънели те, а чувала на стопанина пълен с мека вълница за здрава абица. Овчарят - с овчедушен израз, посвирва на кавала си лека, игрива песенчица. Ей го и той зад ухо здравец е затъкнал и бутнал е към тила овчата си капа. Радост! Всичко пее за нея. Отидоха си зимните веявици. Сега пролет иде; негли вече са нагазили първите й златни стъпки - като че ли вън вече е слуха на далечната й бодра песен.
към текста >>

86. 2.1.36. Витоша, 3 февруари 1930 г., понеделник, [бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

То доблестно помага на своя стопанин.
Когато я направи достатъчно голяма, огнененото кълбо се понесе по своя път. Студено. По шосето припущат каручки на млекарите. Последните са закачулени добре в топли кожуси и ямурлуци. Ето и пешаци млекари, на магаренце носят млечните си гюмове. Кпетичкото магаренце подтичва, кпамучка млечицето в пълните гюмове, затворени с каучуков капак. То доблестно помага на своя стопанин. Вперило пред себе си големи красиви очи, сякаш пълни с жалост и неизказана тъга... Към селото, от един стобор литват пъстро ято гълъби - някои от тях качулести, с бяла лентичка на главата. Хвърлям им трошици пълна шъпа и ги гледам как лакомо кълват. Срещата ми с кучетата също е приятелска. Един залък хляб на всяко и ето цяла ескадра тръгват с мене. Ако някое непознато ме залае, те всичките го погват със злобно ръмжене.
към текста >>

87. 2.1.53. Летуване на Рила 20 юли - август 1936 г., [Еди гьол - Елбур]

Глава 1. Откриване на Школата

Левентът го кара леко, води го тихо; белите зли кучета гордо обикалят стадото, милно гледат стопанина си с предани очи и махат дълги рунтави опашки.
Той ще му даде цялото си стадо... Тъй свири левентът овчар. И като го слушаш, камък да си, ще се стопиш, глух да си, ще прочуеш, сляп да си, ще видиш вълшебната картина от неговата песен. Небето е алено от божури. Денят настъпва - пълен, слънчев, богат. Стадото отново заслиза. Левентът го кара леко, води го тихо; белите зли кучета гордо обикалят стадото, милно гледат стопанина си с предани очи и махат дълги рунтави опашки. А где е нашият обичен Пастир? Дни, седмици се нижат, а той не слиза при нас, все горе седи, като Орел с пречупено крило всред пек, гърмотевици, молнии и бури. Кой можеше да се мери с Неговите леки еленови стъпки?! Нали и Той ни водеше с лъчезарния си образ, с цигулката, с милата му песен? Дни, седмици се нижат; ние пеем и играем паневритмия, но дълбока жал пронизва сърцата ни; говорим си тихо, шушнем... Понякога Го виждаме, застанал там хей, на високо, до скалите, при хвойната.
към текста >>

88. 6. Учителят и Живата природа

Глава 2. Образи и идеи

ТОМ 28

” Когато един стопанин усърдно храни кокошката или свинята и от време навреме ги помилва - неговата милувка е предателска, той опитва доколко кокошката е затлъстяла и готова за нож Крякането при убиването на кокошката и квиченето на свинята, мученето на кравата по време на онзи предсмъртен миг изпълнен с ужас, изобличава цялата човешка култура.
Един от основните принципи на Учението беше безмесното хранене. Съществуванието на кланиците и на халите, тия най-страшни и най-позорни места, са доказателство за закъсняла цивилизация и остаряла и негодна култура. Решително Учителя ги беше отрекъл. “Един ден, казваше Той, ако ме повикат за свидетел на делото срещу човека от страна на животните, непременно ще взема страната на животните”. На друго място Той казва: “Докато тия ваши малки братя ги закачват на куки и ги продават, за каква култура може да става дума, за каква любов ще говорят? ” Когато един стопанин усърдно храни кокошката или свинята и от време навреме ги помилва - неговата милувка е предателска, той опитва доколко кокошката е затлъстяла и готова за нож Крякането при убиването на кокошката и квиченето на свинята, мученето на кравата по време на онзи предсмъртен миг изпълнен с ужас, изобличава цялата човешка култура. Лицемерие е тя да има претенции за човечност. “Аз съм на страната на животните”. Фразата може да звучи обикновено и обикновените хора може да я чуят обикновено, ала ония, които имат представа за Учител, дошъл на земята да защити правото на най-малките и слабите същества, на най-онеправданите, знаят добре, че думите нямат два смисъла, че те веднъж казани съдържат в себе си истината. Нищо Той не каза току така, абсолютно не го интересува мнението на хората, нито техните криви и стари разбирания по редица въпроси, по редица навици, които развалят живота. Думите звучат като обвинителна реч, тя е защитена - за животните на земята, които не се раждат за да бъдат убивани.
към текста >>

89. 12. Двете школи

ТОМ 28

“Добрият стопанин не изтръгва преждевременно плевелите, а чака докато нивата узрее и после прибира житото, а плевелите изгаря.” Непоклатим стоеше закона и с обикновена сила не можеше да се изтръгнат упоритите корени.
Оттам и двете течения изразени и обособени като две школи функционират. Еднакво те имат право на живот, като израз на оня велик закон на равновесието, допуснат като необходимост в природата и живота. Идеята за антиподите стоеше жизнеспособна и непокътната и водеше своето начало от съществуването на деня и нощта, светлината и тъмнината, електромагнитните полюси, приливите и отливите до атома, законът проникваше целия живот, балансираше силите, уравновесяваше, твореше новите форми и тласкаше живота напред, влагайки ново съдържание в материалния свят. Да се унищожи злото, това значеше да се унищожи, живота. Христос беше вложил сила в тази обикновена формула, която с право се смяташе магическа. “Добрият стопанин не изтръгва преждевременно плевелите, а чака докато нивата узрее и после прибира житото, а плевелите изгаря.” Непоклатим стоеше закона и с обикновена сила не можеше да се изтръгнат упоритите корени. Съществуваше само един начин, един метод. Учителят го разви до най-висша степен, като го направи достояние на всички, споен здраво от личния пример: “Нова мисъл ви е нужно, ново разбиране - не търсете отрицателното у човека, намерете най-хубавата черта и нея дръжте - това е хигиена, злото е зараза, не се докосвайте до него, противопоставяйте доброто, за да запазите чистотата си, здравето си.” Злото беше нещо вметнато в живота на земята, неизбежен елемент на физическия свят, където има нечистотии, а докато са те, нужни ще бъдат и канали през които те да се изтичат. "Лошите хора, злите хора са канали, не им се сърдете, бъдете снизходителни, те правят голямо добро и ви предпазват от тия нечистотии.” Въпросът нататък се задълбочаваше, началото на тая нишка се простираше далеч, за да стигне до оня слой на човешкото общество и култура, където злото се явяваше като организирана сила, позната от далечно време още, обособена като братство, като школа, която имаше свои цели. В тия именно цели лежеше разликата между двете школи - Бялата и Черната. Само тънкото око на добрия, светлия човек можеше да долови тънката краска, която се преплиташе с другото, за да изглежда еднаква.
към текста >>

90. 11. Господар или ученик

Глава 2. Ученикът - път и живот

ТОМ 28

Такъв човек може да бъде собственик на някакво предприятие, стопанин на много земя, а може да бъде и господар на своя дом, на къщата си, на прислужника си, а понякога, не рядко, на своята жена, деца и пр.
11. ГОСПОДАР ИЛИ УЧЕНИК Думата господар е една от обикновените думи в нашия език и по съдържание може да се отнесе до невинните думи. Защото, каква вина има човек, който по едно или друго стечение на обстоятелствата е станал господар. Такъв човек може да бъде собственик на някакво предприятие, стопанин на много земя, а може да бъде и господар на своя дом, на къщата си, на прислужника си, а понякога, не рядко, на своята жена, деца и пр. Затова, че човек се смята господар на земята, не го съдят, не е углавно престъпление да си господар. Какво съдържа тази дума, която спира вниманието ни? То е насочено към онова, невидимо съдържание, може би неосъзнато, съдържание, което ни извежда до големите низини до които човек може да стигне. Тъкмо в този невинен словесен израз намираме една от главните причини за всичките мъки и тегла на човека от памтивека. Устройството на човешкото тяло би трябвало да се превърне на велика книга за разучаване на човека - живия кодекс, където са написани принципите на живота.
към текста >>

91. 9. Собствена революция

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Тази идея се лансира и тогаз аз им представих този случай на тия хора, защото един техен работник беше видял, и ми казваше, че има така много пари под леглото на стопанина му.
9. СОБСТВЕНА РЕВОЛЮЦИЯ Но аз защо се връщам към туй, защото и Кузманов беше с нас, и Табаков, и някои други там. Връщам се затуй, защото аз на излизане от участъка Христо Кузманов лансира в мен тази идея, че ний трябва да си направим революция най-напред за нас, в смисъл, че тази голяма, обща революция, тя е въпрос на време, на възможности. Но за нас да си направим, в тоя смисъл, че трябва да намерим средства, финансови средства, за да си направим революцията по места. Да започнем с най-малкото в туй направление. Тази идея се лансира и тогаз аз им представих този случай на тия хора, защото един техен работник беше видял, и ми казваше, че има така много пари под леглото на стопанина му. Значи от там ние можехме да вземем пари чрез „пряма акция”. Елементарно обяснение, както и да е, но го представих на Христо Кузманов и Тинко Симов. Тинко Симов възрастен, не е на нашата възраст, той пак е бил млад, но ние сме били на 17 години, а той е бил на 25 или към 30 може би. И разправяше той, че е бил в централния затвор, че е бил измъчван, че цимента го изсмукал, незнам какво, дали е избягал, дали е освободен, но е бил в централния затвор. Той беше за нас авторитет, защото по-възрастен така.
към текста >>

92. 7.3. Многото врагове на Борис

Вие виждали ли сте едно малко куче как седи пред стопанина?
7.3. МНОГОТО ВРАГОВЕ НА БОРИС А знаете ли? - Те имаха много врагове! Много врагове, които говореха за тях какви ли не неща. Но когато по един или друг начин заставаха срещу тях, когато бяха дошли по някаква работа, заставаха пред тях, особено пред Борис като кученце, като малки кученца! Вие виждали ли сте едно малко куче как седи пред стопанина? - Клекне, положи задните си крака, че предните си крака, така умилква се с глава, маха с опашка. И така, това мъничко кученце, което махаше с опашка, беше преди това един голям враг, който аз го виждах как лае. А тука, тука пред Борис Николов те полагаха предните си крака и махаха с опашка. Ще ви дам пример. Беше един Петровден - 12 юли.
към текста >>

93. 14.11. Силата на песните НА Учителя Дънов

И идва стопанина на колата - колата открадната!
Това беше моето състояние. Аз разбрах тогава какво означава Борис с неговата медиумичност, с неговата възприемчивост към други влияния, и че той беше една къща с отворени прозорци. И всеки можеше да влиза в неговото тяло, да го обсебва, да го взима, да го краде, и да го кара, където трябва. Вие нали сте виждали как в момента се крадат леки коли? Идва един, изважда специални ключове, отваря вратата, влиза в колата и я подкарва, и я открадва. И идва стопанина на колата - колата открадната! Същото беше и с тялото на Борис. Влизаха в него, отваряха вратите и прозорците, и искаха да го изведат. Но той беше тука вързан за кревата, Мария стоеше до него и когато той искаше да скача, да рипа, и крещеше, викаше, тогава аз идвах - също помагах. Така, че макар, че тялото му го крадеха, те не можаха да го изнесат и да го изкарат навън. Той беше завързан.
към текста >>

94. 28.5. Разгонената кучка и песът

И отива веднага при Славчо Печеников, и му казва: „Слушай какво Славчо, да си прибереш кучката, която се е разгонила, и която се навърта около моя пес, защото ще играе тоягата върху кучката, и върху стопанина на тази кучка!
Та три различни сестри, по различно време, в три последователни дни отиват при Мария и разказват как онази кучка на Славчо Печеников се е разгонила. И тази кучка обикаля около Борис, и чака Борис да й скочи. Вие виждали ли сте пес как скача на разгонена кучка? - Аз съм виждал. И така, Мария скача, както тя може да скача! И отива веднага при Славчо Печеников, и му казва: „Слушай какво Славчо, да си прибереш кучката, която се е разгонила, и която се навърта около моя пес, защото ще играе тоягата върху кучката, и върху стопанина на тази кучка! " Славянски мига, вдига очи и пита: „Каква кучка, и коя кучка? " - „Моят пес се казва Борис, а твоята жена и кучка се казва Люба. И тя се върти непрекъснато около Борис, около моя пес, и така. Затова си прибери кучката! " И си тръгнала.
към текста >>

95. 4. Пашитни и оратни коне. 4.1. Пашитни и оратни коне

И така всеки стопанин си знаеше коня, и конете не можеха да се подменят или да се загубят.
И като дойде време към една година и половина, те ги даваха на паша. Всяко село имаше пастири, които пасяха конете. Те ги поемаха пролетта и цяло лято стояха в специални ограждения. И там от сутрин до вечер те пасеха, там преспиваха. Имаше пазачи на конете и всеки кон беше отбелязан с дамга, с нажежено желязо, и се поставяше някакъв номер тук отпред на коня, където е хълбока. И така всеки стопанин си знаеше коня, и конете не можеха да се подменят или да се загубят. Моят дядо Цвятко имаше един номер и неговите коне - два-три коня, които имаше, те имаха един и същ номер. И всяка една кобила износваше една година, след което се жребеше, и се появяваше на бял свят ново жребче. Така че моя дядо Цветко имаше два-три коня, които бяха на полето на паша. И тези коне се казваха пашитни коне - от паша. Значи те само пасат и не се използват за нищо.
към текста >>

А аз не знаех, че стопанина беше сложил дамга на челото ми и много лесно ме намериха, и много трудно ме хванаха.
Та тази поговорка аз също съм я чувал много - „За пашитни коне зоб няма, само зоб има за оратни коне." Онези, които орат и които ще орат, за да се посее житото в земята. Защо разказвам това? Разказвам това, защото аз бях пашитен кон оставен на полето. И там се движех години наред. И дойде време, за да ме хванат. А аз не знаех, че стопанина беше сложил дамга на челото ми и много лесно ме намериха, и много трудно ме хванаха. Обаче ме хванаха, вързаха ме, завързаха ме за кола, докараха ме на гумното, завързаха ме за въже и сам трябва да вършея хармана. А харман се нарича онова, което е сложено като снопи жито на самото гумно. И аз бях сложен да вършея - сам. Аз скачах, рипах, цвилех, вдигах опашка, обаче върху мен се изсипаха камшици и изсипаха се тояги. И от снагата ми излизаше не само пара и дим от ноздрите ми, но излизаше кръв и пеня и смрад.
към текста >>

И аз вършеех това, което не беше мое, не беше мой харман, не беше на моят стопанин.
Аз скачах, рипах, цвилех, вдигах опашка, обаче върху мен се изсипаха камшици и изсипаха се тояги. И от снагата ми излизаше не само пара и дим от ноздрите ми, но излизаше кръв и пеня и смрад. И аз не можех да се примиря, че бях вързан кон и сложен да вършея. А защо не бях примирен и досега не мога да се примиря? Защото аз бях поставен да вършея на чужд харман, на чуждо гумно. И аз вършеех това, което не беше мое, не беше мой харман, не беше на моят стопанин. Така че аз съм вързан кон и вършея гумно, вършея на гумното и на чуждия харман вече 37 години. Разбрахте ли? И сега да се превключа на нашия разказ, така както ме бяха вързали, и аз трябваше да почна да работя, и да работя върху „Изгревът". И аз работех 37 години, и зад мене има в момента, до този етап 23 тома „Изгревът" издадени от печат. И сега в момента е подготвен XXIV том - той е готов и е предаден за последния етап, когато трябва да се подготви за печат.
към текста >>

96. 8.6. Кой и как ще превежда Словото на Учителя Дънов в чужбина?

В ръцете си стопанина държи не камшик, а дебела тояга, която ще бъде наложена върху гърбовете ви.
Проучете я. Това е една реалност, която бъдещите поколения ще я оценят. Ето защо аз съм я публикувал в „Изгревът", том XXX. Така, че няма мърдане, няма шаване, защото сте завързани за стожера на българското гумно и ще вършеете искате или не искате! Докато не го овършеете, няма да ви развържат от стожера! В ръцете си стопанина държи не камшик, а дебела тояга, която ще бъде наложена върху гърбовете ви. А защо? Защото сте коне и сте сложени да вършеете българското гумно. Не можете да се отвържете и да побегнете в чужда страна, защото там ви очаква робия, чак до шия! Така днес Небето наказва онези, които избягаха от България и станаха доброволно роби на чужди господари. Как ги наказва?
към текста >>

97. 2. Сказание за человекът земен

Стопанина засяваше житото и ние го оряхме.
Но идваше есен и ме впрягаха с другите коне да ора нивите. Знаете ли какво значи плуг, какво значи впряг и ти от сутрин до вечер да ореш чуждите ниви, и то без пари?! Даваха ми само зоб. Сбъднаха се думите на баща ми: „За пашитни коне няма зоб. Зоб има само за оратни коне." Аз бях станал вече „оратен" кон - кон, който трябваше да оре и да изоре чуждите ниви. Стопанина засяваше житото и ние го оряхме. А това жито бяха онези идеи, които трябваше да се засеят, за да може пролетта да излязат кълновете на посятото жито и постепенно да израснат, и да изкласят като нови томове от „Изгревът". Това е много труден етап през който преминавах! Досега съм изорал нивите и посял семето на 23 тома на „Изгревът". А към 2015 г. станаха 30 тома. 25.
към текста >>

98. 1.3. Абубекир

ТОМ 32

Отваря се портата и като виждат скъпите гости, разтичват се, викат стопанина, въвеждат ги вътре, запалват фенерите, донасят им дрехи да се преоблекат, запалват огъня в камината, а дъждът навън все вали, вали и вали и народът ликува.
А навън дъждът вали, вали, вали и народът се радва. Тук човечето, там човечето - Ал Джафари и Ал Мансур подире му. Стигат до една висока сграда, човечето през една странична вратичка влиза вътре. Оглеждат се и Ал Джафар казва: „Не е ли това къщата на моя приятел роботърговеца Апи? ” Отиват при главната порта и чукат. Отваря се портата и като виждат скъпите гости, разтичват се, викат стопанина, въвеждат ги вътре, запалват фенерите, донасят им дрехи да се преоблекат, запалват огъня в камината, а дъждът навън все вали, вали и вали и народът ликува. Идва роботърговецът Апи, прави нисък поклон пред Ал Джафари и казва: „Господарю, на какво дължа високата чест да посетите дома ми? ” Ал Джафари казва: „Не си ли ти моя приятел роботърговецът Апи? Дойдох да купя роби.” Али се покланя пак и казва: „Господарю, какви роби искате? „Имам най-различни. Имам роби силни за тежка работа, имам роби изкусни в занаяти и изкуства, имам робини красиви танцувачки и певици, изкусни в Сааз, Лира и разни инструменти.
към текста >>

99. 2.16. Муцинка

ТОМ 32

Стопанинът им се грижеше за тях, но и добре ги товареше.
Ръководех бригада от 30 до 60 души. Работата беше тежка и напрегната! * Пред обекта имаше обширен двор със строителни материали. В двора работеха чифт биволи - големи и силни животни. Явно те бяха добре гледани и охранени - косъмът им лъщеше. Стопанинът им се грижеше за тях, но и добре ги товареше. Тежката яка кола беше винаги препълнена, когато ги подкарваше. Той като че сам се опиваше от силата им. Особено тежка беше работата им в дъждовно време, когато дворът се превръщаше в блато - колата потъваше, биволите се разтреперваха от усилие, от задъханите им ноздри излизаше с фучене горещ влажен въздух. Но те всякога успяваха да извлекат колата и спираха тежко задъхани. Приятелството ни започна естествено.
към текста >>

” Стопанинът вика и тича да ги спре.
” Колата спря. Един миг големите уши разкройваха пространството и веднага се насочиха към мене. В следващия миг биволите се устремиха с такава сила, че събориха портата и повлякоха оградата. Комисията избяга уплашена! - „Какво става с биволите? ” Стопанинът вика и тича да ги спре. Но биволите спряха запъхтяни пред мене. Какви думи можехме да си кажем след толкова дълга раздяла! Погледите говореха по-красноречиво от всякакви думи. Имали ли сте възможност да обърнете внимание колко изразителен поглед имат биволите, каква топлота и добродушие се излъчва от него? Понякога ми се струва, че зад животните стои един голям, далечен свят, а те са само една безкрайно малка проекция от него.
към текста >>

100. 2.27. Сивите волчета