НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
167
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_10 ) Степени на Любовта
- Боян Боев (1883 – 1963)
Старото
го оставете и като градите новото, гледайте да не се вдига прах.
Всички долни степени на любовта не са още Любовта, а са нейната външна страна. Формите на Любовта са различни според степента на Любовта. Новата или Божествена Любов, която ще се изяви на Земята, ще създаде нови форми на Любовта. Старата любов е произвела това, което виждаме, а новите форми, които ще създаде Новата Любов, ще бъдат нещо съвсем друго. Но не искайте да внасяте формите на старата любов към новата.
Старото
го оставете и като градите новото, гледайте да не се вдига прах.
Това ще влезе в новото възпитание. Малката Любов минава през малка тръба и има спънки – това е човешката любов. А голямата Любов минава през голяма тръба – тя е Божествената Любов. Човешката любов е в астралния човек, а Божествената Любов е в Духа. В човешката любов има радост и страдание, в Духовната любов има промени, т.е.
към текста >>
2.
2_14 ) Любов към всички
- Боян Боев (1883 – 1963)
Вие всички искате новото, но стоите и не се освобождавате от
старото
.
ЛЮБОВ КЪМ ВСИЧКИ В частен разговор с един брат Учителя каза: Напуснете вашите биволски коли и влакове и пътувайте със Светлината.
Вие всички искате новото, но стоите и не се освобождавате от
старото
.
Всеки да чувства себе си и другите като души! Новата епоха ще бъде любовна епоха и затова ще освободи хората от ненужните страдания. Хората ще разберат, че няма друг начин, освен Любовта. Това е единственият Път – с най-малко разходи. Любовта е стремеж към незнайното.
към текста >>
3.
2_28 ) Свързан с господа на Любовта
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това е
старото
учение.
Никога Бог не е лишил човека от тези четири елемента. И затова човек трябва да благодари, да вярва в Господа и да Го люби, да работи и да Му служи. Иначе човек ще е далеч нейде от Господа и ще го привлекат тъмните сили и на тях ще слугува под ударите на камшика, на мъчението и на всички нещастия на живота. Защо се мъчат, защо страдат и защо са нещастни хората? Защото не вярват в Господа, не любят Господа, не работят за Цялото и не служат, а са разпилени листа и работят само за себе си.
Това е
старото
учение.
А при Новото учение Любовта е на първо място, а човек – на последно. Защо се бият сега? За земя. Земята е на Бога! На човека е дадено не да я владее, а да я обработва и да бъде главно касиер на благата, които тя раздава на всички, които се нуждаят.
към текста >>
4.
3_04 ) Ще ви дам съкровища скрити
- Боян Боев (1883 – 1963)
Сега хората вярват в
старото
, отказват Новото, което Бог говори в момента.
И там, дето я няма, не можеш да учиш, нямаш разположение. Източната философия има съвсем малко хляб, който ѝ стига едвам за нея и затова тя го крие, не го дава, държи го в дълбока тайна. Западният окултизъм, и той не разполага с дълбоките методи. Новото учение съдържа изобилие, води човека при извора. Има окултни науки, които се занимават с консерви, и други окултни науки, които се занимават с плодове, които късат направо от градината.
Сега хората вярват в
старото
, отказват Новото, което Бог говори в момента.
Бъдещите поколения ще вярват в това, което сега учим. Братът попита за учението на йогите. Към учението на йогите трябва да имаме такова отношение, както Христа гледаше на пророците. Пътят на йогите е приготовление за Божественото учение. Тяхното учение има смисъл в това отношение, че приготовляват пътя.
към текста >>
5.
4_06 ) Бъдещият строй – строй на Любовта
- Боян Боев (1883 – 1963)
Нито със земетресения, нито с изгаряне на градове, нито с бури ще се оправи светът; тези неща сриват
старото
, но трябва да стане една истинска промяна в съзнанието на хората.
И сега подготвят хората да бъдат на ясно, че всички изведнъж ще се променят. В днешната голяма криза се върши нещо. Като се оправи сърцето, половината свят се е оправил. Като се оправи умът, целият свят се е оправил. Както ние мислим да се оправи светът, той никога няма да се оправи така.
Нито със земетресения, нито с изгаряне на градове, нито с бури ще се оправи светът; тези неща сриват
старото
, но трябва да стане една истинска промяна в съзнанието на хората.
От Невидимия свят работят усилено, за да се възприемат от човечеството новите идеи. Най-напред са пратили около един милион Ангели да спасяват човечеството, но те не са успели напълно да решат задачата си. Някои казват „Господ ще оправи света“, но това е много механично разбиране. Външно не се разрешава въпросът, защото ако въпросът стои така, то Христос можеше да вземе властта, да тури закон и пр. Ако светът можеше да се оправи, то и сега има закони, но това, което липсва, е следното: хората човешката душа не знаят и тялото не познават, не го считат за свещено.
към текста >>
6.
5_14 ) Будност на съзнанието на ученика
- Боян Боев (1883 – 1963)
Някой жали за
старото
, а върху старите клончета се раждат младите и тук страхът е неестествен.
Който много знае и не прилага, много страда. Не от много знание, но от неприлагане страда човек. Цялото човечество преминава в нова фаза и става един преврат. Хората не могат вече да живеят по старому. Старата черупка се пука и пилето или трябва да се измъти, или трябва да умре – едно от двете.
Някой жали за
старото
, а върху старите клончета се раждат младите и тук страхът е неестествен.
В Елада разказвали, че хората видели в морето една голяма костена жаба и помислили, че това е остров. Забили знаме и се установили, но после костената жаба се размърдала и те избягали. По същия начин в нашия ум изпъква някоя идея и мислим, че е остров и туряме знаме, но после си отиваме. Преведено това значи да не се мамим с илюзии. Когато сте слизали на Земята, сте избрали един план, но като стъпите на нея, намирате си друг някакъв план.
към текста >>
Със
старото
човек трябва да се прости, което е ценно да избере, а което не е – да се освободи от него.
Ние постоянно държим в съзнанието си тези, които са ни направили пакост, и с това спъваме своето повдигане. Щом дойде животинското в човека, братство и сестринство – всичко възвишено в човека изчезва. От низшите духове, които дохождат, човек може да се освободи. Как? – Не трябва да допуска техните слабости. Има ли ги, привлича всички неприятели.
Със
старото
човек трябва да се прости, което е ценно да избере, а което не е – да се освободи от него.
Когато се изхарчи нервната енергия, идват всички болести. Като нямаш нервна енергия, ти си фалирал търговец, който няма никакъв капитал. Да няма изтичане на нервна енергия. Ако си кажеш: „Я го разбера, я не“ или „То моята се е свършила“, по този начин твоята нервна енергия изтича. Винаги човек трябва да има напрежение – да е напрегнат; тогава енергията идва и разумно се изразходва.
към текста >>
7.
5_17 ) Сигурността на ученика
- Боян Боев (1883 – 1963)
Докато скъсаме със
старото
, не е лесна работа.
Но онази мисъл, която остане в твоето съзнание и нищо не може да я помрачи, е висок планински връх – тя е това, на което в дадения случай можеш да разчиташ, тя е Реалното. Един учител ти е преподавал урок и за да му се отблагодариш, трябва да го заучиш. Бодри бъдете и изучавайте Божиите закони. Учете! Това, което един е постигнал по един начин, вие по същия начин не можете да го постигнете – пътищата са разнообразни, по един и същ начин не стават нещата. Примерът на другия за теб е само поощрение.
Докато скъсаме със
старото
, не е лесна работа.
Трябва да минем през огъня и да не изгорим, да минем покрай греха и да не се окаляме. Използвайте условията, които Бог ви е дал. От добродетелите, които имате, и от погрешките, които имате, се учете. Всички трябва да се стремите да влезете в хармония с Разумните същества. Целият живот на човека трябва да бъде приготовление за Духа, който иде.
към текста >>
Та и ние, като дойдем до онова висше съзнание, после пак изпадаме в
старото
съзнание.
Наблюдавай заека как разбира от геометрия – когато остане един километър, преди да го стигне копоят, заекът избира един център и започва да се върти, да се върти, а после от центъра той отскача на няколко метра встрани, а копоят остава да се върти на онова място в кръг. Ако се изучава живота на Природата, вижда се през какви фази трябва да мине човек. За да дойде до едно блажено състояние, той трябва да мине през много неблагоприятни фази. Да вземем например пеперудата: нали преди да каца от цвете на цвете, тя е била гъсеница, изложена на големи опасности, а стане ли пеперуда, забравя. Щом снесе яйца, от яйцата се излюпват пак гъсеници.
Та и ние, като дойдем до онова висше съзнание, после пак изпадаме в
старото
съзнание.
Значи необходимо е да се задържим във висшето съзнание, което дохожда в нас. Всяко нещо отвън има отношение с нещо вътре в теб. А ние, като мислим, че няма отношение, минаваме като странници в света. Между външната Природа и нас връзката се е изгубила. Отидеш ли при едно крушево дърво, вземи плод и му благодари; така правиш връзка с Природата.
към текста >>
8.
5_22 ) Имай мир, за да имаш полезна работа
- Боян Боев (1883 – 1963)
Някой върви по Духовния път, а по едно време се върне към
старото
.
И който изтърпи до край, ще получи благословение. Решаващите работи са много прости, но се изисква внимание, понеже са малки. За да видиш малките работи и за да ги познаеш, че са важни, изисква се много будно съзнание. Хората сега искат грандиозни неща; а грандиозните работи са резултат на дребните. Например най-хубавите стихотворения са съставени от малки букви и ако ги няма тези букви, няма да ги има и хубавите стихотворения.
Някой върви по Духовния път, а по едно време се върне към
старото
.
Човекът е много упорито, своенравно същество. Ще му кажат едно, а ще направи друго. Тези, които не могат да се изправят никъде, пращат ги на Земята. Една сестра каза: „Усещам, че нещо лошо и неприятно приближава към мен, влиза в мен и ставам лоша. Като излезе, добивам хубаво разположение.“
към текста >>
9.
6_01 ) Свещеният час
- Боян Боев (1883 – 1963)
Вие сте пред един обширен свят, който трябва да се проучва много добре и то не в светлината на
старото
, а в светлината на Новото.
Освен това, през тези десет дни ще си представите съзнанието на Христа – как Той е гледал на нещата. Ще си представите едно Същество, което е живо и чието съзнание е свързано с Бога и е погълнато съвършено от изпълнение Волята на Отца. Така, както е мислил Христос, това е Христос. За втория етап на упражнението през следващите десет дни прочетете първите десет глави от Исайя и от всяка глава си изберете по три стиха за размишление. Същевременно размишлявайте как би постъпил Христос, ако беше на ваше място.
Вие сте пред един обширен свят, който трябва да се проучва много добре и то не в светлината на
старото
, а в светлината на Новото.
Старите неща са окапали листа.
към текста >>
10.
7_04 ) Смирение
- Боян Боев (1883 – 1963)
Старото
възпитание трябва да се замести с ново.
Смирението е единственият път, единственият метод, чрез който можеш да се приближиш към Бога. Без смирение ще останеш винаги далеч от Него. Този, който мисли да стане велик, който иска слава, е далеч от Бога. Човек трябва да има ясна представа какво значи смирение. Смирението значи, че човек иска да живее с Мир.
Старото
възпитание трябва да се замести с ново.
Христос съзна, че трябва да се смири. Трябва да започнеш със смирението на Христа. И Йоан Кръстител прояви смирение. Той беше Илия и каза: „Тази работа с рязане на глави не може, трябва да се смири човек и силата да се подчини на разумността.“ А Мойсей се издигна благодарение на недостатъка си, че беше гьгнив и това го смиряваше. И апостол Павел каза, че има трън в петата си.
към текста >>
11.
7_06 ) Развитие на добродетелите
- Боян Боев (1883 – 1963)
Старото
, което ви е дотегнало, оставете го настрани.
Трябва да се сменят много стари възгледи, които сега препятстват. Някога те са били верни, но днес не са. Ние сме за абсолютно новото! Като говоря по този начин, влизате в стълкновение с вашите вярвания. Свирили сте с години Цвете мило, цвете красно.
Старото
, което ви е дотегнало, оставете го настрани.
Освободете се от старите си дрипи. Важно качество за ученика е обходата. Търси и цени Божественото в човека. Спри се върху Божественото в него, а щом търсиш погрешките му, то е човешко. Размишлявайте върху следното изречение: „Когато търсиш скъпоценните камъни, трябва да знаеш тяхната естествена форма и начина, по който те пречупват светлината.“ Скъпоценните камъни са човешките души, т. е.
към текста >>
Старото
, през което си минал, го знаеш, но новото, което иде за теб, не го знаеш.
А вие днес сте весели, ала утре захвърляте оръжието. Има известни спонтанни движения, които правиш, без да мислиш, и после се сещаш за тях. Трябва да владеем себе си. Някой те дръпне и ти се стряскаш; значи не си станал все още герой. Когато вървиш на улицата, ненадейно избухне бомба, но трябва да си готов, да не те изненада това.
Старото
, през което си минал, го знаеш, но новото, което иде за теб, не го знаеш.
И понеже не го знаеш, то трябва да те интересува. Това, което те безпокои, е миналото, а не бъдещето, понеже бъдещето е светло. Хората се безпокоят за вятъра откъде духа или пък разрешават въпроси, които никой не може да разреши например колко години ще живеят и пр. Не се безпокой за това, за онова. Когато си в една светла дреха или когато си облечен в дрипи, това да не ти прави впечатление, пак да си един и същ.
към текста >>
12.
8) Вегетарианството
- Боян Боев (1883 – 1963)
Оставете
старото
.
” Не, те още не разбират и родителите трябва да им дават вегетарианска храна. Вегетарианството е бъдещ начин на хранене на цялото човечество. И затова който сега е вегетарианец, той е в авангарда на Новата култура, която иде. Благодарете на Бога за новата рецепта на хранене: череши, круши, ябълки.
Оставете
старото
.
Ще дойде време, когато хората ще ядат само плодове, така ще се хранят с кондензирана светлина. Съвременните хора са слепи за много работи, дори мнозина не могат да различат листата на прасковата от тези на черешата. Аз, щом не видя круши или ябълки в дадена местност, отминавам, а когато ги видя да разперват корони, оставам. По плодовете познавам има ли благоприятни условия, или не.
към текста >>
13.
12) Всичко е за Бога
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато казва някой, че не живеем добър живот, това е
старото
; такава мисъл да не стои в ума ви.
В Божествената градина, щом нарушиш известна добродетел, веднага едно цвете изсъхва. И когато поправиш погрешката си, това цвете пак се разцъфтява. Когато нарушиш известна добродетел, в Духовния свят едно растение, което съответства на тази добродетел, изчезва. После, когато проявиш тази добродетел, това растение пак се явява. Това не е въображение, това е реално.
Когато казва някой, че не живеем добър живот, това е
старото
; такава мисъл да не стои в ума ви.
В съзнанието ви трябва да стои новото. Погрешките на човека за мен не съществуват, за мен съществуват само хубавите, Божествените неща, които той съдържа в себе си. Гледаш, че една душа страда; хубаво е да ѝ помогнеш, но щом ѝ помогнеш, тя трябва да се научи да не се връща пак назад в стария живот. Това е опитната страна на Окултната школа – всеки иска да му се даде малко нещо да работи. Това е една хубава и красива наука, така той ще се подмлади.
към текста >>
14.
45) Невидими пътища
- Боян Боев (1883 – 1963)
При
старото
разбиране ще има пукнати глави, счупени сърца, какво ли не!
Вие всеки ден може да проверите това, в малък размер може да го проверите. Когато дойде някой човек и ти виждаш лошото в него, ти се намираш в ада. Когато дойде някой и ти виждаш доброто в него, ти си в Рая. Когато казваш на някого: „Онзи ми взе мира, откъде се пръкна! “, то тогава човешкото е в теб.
При
старото
разбиране ще има пукнати глави, счупени сърца, какво ли не!
Някой казва: „Бъди добър! “ Как ще бъдеш добър, ако ти не виждаш Бога и доброто навсякъде? Това е възпитание. Онова, което трябва да чуете, е: „Топли бъдете! “ Най-хубавите работи сега идват.
към текста >>
15.
65) Приготви си път за работа
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато идва новото, то съдържа и една тъжна част – тогава, когато събаря
старото
.
Трябват ви много сравнения, за да ви стане въпросът ясен. Да обичаш врага си, това значи да си по-силен от него. Ти като го обичаш, той ще хвърли оръжието и ще дойде без оръжие. Да обичаш врага си, това е най-силното оръжие. Когато влезе човек в Космическото съзнание, той влиза в Цялото, там всичко е в хармония.
Когато идва новото, то съдържа и една тъжна част – тогава, когато събаря
старото
.
Тъгата е в това дали то ще бъде по-хубаво. И после, когато се съгради новото, там е Радостта. Тъмният дух като мравешкия лъв прави конусообразна дупка. Стените на конуса са гладки и са покрити със ситни песъчинки, които са много ронливи. И когато мравката навлезе в конуса, при всяко движение се изронват песъчинките и тя пада на дъното, където е скрит мравешкият лъв, за да чака жертвите си.
към текста >>
16.
4) Бурята иде, но Бог не е в бурята
- Боян Боев (1883 – 1963)
Винаги на границата между две култури – стара и нова, се явява криза, явяват се големи противоречия, бури, сътресения, катастрофи, защото двете течения,
старото
и новото, влизат в стълкновение.
БУРЯТА ИДЕ, НО БОГ НЕ Е В БУРЯТА Няколко братя и сестри бяха приети от Учителя. Една сестра запита: Какво е обяснението за днешното объркано положение в света?
Винаги на границата между две култури – стара и нова, се явява криза, явяват се големи противоречия, бури, сътресения, катастрофи, защото двете течения,
старото
и новото, влизат в стълкновение.
Едното се руши, а другото се гради. След събитията лошите хора ще се отстранят от Земята. Тя се възкачва вече и хората със старите разбирания не ще могат да се издигнат заедно с нея. Земята ще ги отърси от себе си, както дървото се отърсва от гнилите плодове. Те ще отидат на друго място и ще изостанат в Природата.
към текста >>
Старото
си отива безвъзвратно и няма повече живот за него, животът е за новото.
Всеки човек, всеки народ, който не изпълнява Волята Божия, ще бъде пометен. Всичко, което не дава плод, което не твори, което не произвежда, ще бъде пометено, т.е. ще бъде оставено за друга епоха. Сега сме вече в края на стария век и в началото на новия. Няма връщане назад.
Старото
си отива безвъзвратно и няма повече живот за него, животът е за новото.
Благата се дават вече на добрите хора, за да ги използват за общото благо, за изпълнение Волята Божия. Сега иде най-хубавият свят. Занапред няма да се позволява на неготови хора да се прераждат, ще се забрани да идат на Земята престъпни духове. Те ще се въплътят на друго място, а тук – само тези, които са добри и имат Любов. Висшите същества са направили своите кораби, които пътуват из пространството.
към текста >>
17.
6) В съня на Навуходоносор
- Боян Боев (1883 – 1963)
Шестата раса сега се въдворява, но сме все още в самото начало на този процес и ще мине доста време само защото хората сами се спъват и не искат да се освободят от
старото
.
При тези страдания ще се отличи духовният човек, който е с отворена душа, който има открито лице и излъчва нещо от себе си. Писанието казва: „Лозето ще се вземе от тези, които го работеха, и ще се даде на други.“ Това значи, че лозето ще се вземе от бялата раса и ще се даде на Шестата. И бялата раса ще се научи да слугува на Шестата, която ще има връзка с другите раси и ще ги организира. Човекът на Шестата раса, като влезе в бялата, не ще е от нея, защото ще е от светещите, но негова главна задача ще бъде да работи за духовното сплотяване. Един брат попита: След колко века ще се въдвори Шестата раса?
Шестата раса сега се въдворява, но сме все още в самото начало на този процес и ще мине доста време само защото хората сами се спъват и не искат да се освободят от
старото
.
Ако червеят не пожелае сам да се освободи от старата форма, не може да стане на пеперуда. Хората са разделени на два вида: едни от тях са готови души и са пред прага на събуждането и главно върху тях ще се работи днес, а другите души, които явно не са готови за пробуждане, ще чакат да се работи върху повдигането им по време на Шестата раса с някои други нови методи. Защото и животът на Шестата раса ще има две страни: една външна страна – живот на илюзиите. Някои от членовете на Шестата раса до края на нейната епоха ще останат в това съзнание, като под „живот на илюзиите“ се разбират външните удобства, които ще съществуват тогава. И другата страна е вътрешният, реален живот, който се състои в пробуждане на душите, в обръщането им към Бога и в посаждане на Божествени семенца.
към текста >>
18.
36) Когато всеки дойде на мястото си
- Боян Боев (1883 – 1963)
Старото
не може да се приложи.
Да, с прояснено съзнание ще можете да използвате придобивките, които ще дойдат. Защото, ако недовиждате работите, няма какво да ви ползват. Както докато не прочетем една книга, тя нищо не може да ни ползва. Източните методи са били подходящи за друга епоха. Европейците трябва да намерят нови начини.
Старото
не може да се приложи.
Сега има една безпътица и трябва да се намери нов път. Пътят си съществува, но хората искат да внесат в новия живот старите методи, а те са несъвместими. Онези, които се държат за старото, все съжаляват и плачат, обаче ако не растат, няма никакъв смисъл. Някой казва: „Какво бяхме едно време! “ Старото не трябва да се възвърне – нито празните, нито пълните бъчви ще оправят човека, но при изворите има благословение и те ще оправят света.
към текста >>
Онези, които се държат за
старото
, все съжаляват и плачат, обаче ако не растат, няма никакъв смисъл.
Източните методи са били подходящи за друга епоха. Европейците трябва да намерят нови начини. Старото не може да се приложи. Сега има една безпътица и трябва да се намери нов път. Пътят си съществува, но хората искат да внесат в новия живот старите методи, а те са несъвместими.
Онези, които се държат за
старото
, все съжаляват и плачат, обаче ако не растат, няма никакъв смисъл.
Някой казва: „Какво бяхме едно време! “ Старото не трябва да се възвърне – нито празните, нито пълните бъчви ще оправят човека, но при изворите има благословение и те ще оправят света. Дръжте извора постоянно в ума си. Дойде ли противоречие, кажете си: „Пълните и празните бъчви не разрешават въпроса, а изворите.“ Изворът е благословение – Божественото, което иде отгоре. Веднъж в една държава, където хората били много религиозни, настъпила суша, налегнали ги бедствия и страдания.
към текста >>
“
Старото
не трябва да се възвърне – нито празните, нито пълните бъчви ще оправят човека, но при изворите има благословение и те ще оправят света.
Старото не може да се приложи. Сега има една безпътица и трябва да се намери нов път. Пътят си съществува, но хората искат да внесат в новия живот старите методи, а те са несъвместими. Онези, които се държат за старото, все съжаляват и плачат, обаче ако не растат, няма никакъв смисъл. Някой казва: „Какво бяхме едно време!
“
Старото
не трябва да се възвърне – нито празните, нито пълните бъчви ще оправят човека, но при изворите има благословение и те ще оправят света.
Дръжте извора постоянно в ума си. Дойде ли противоречие, кажете си: „Пълните и празните бъчви не разрешават въпроса, а изворите.“ Изворът е благословение – Божественото, което иде отгоре. Веднъж в една държава, където хората били много религиозни, настъпила суша, налегнали ги бедствия и страдания. Свещениците добре пеели, добре вършили службата си, но нищо не се променило, докато не слязъл един човек от планината. Той се помолил и дошъл дъжд, след това, пак чрез молитва, премахнал епидемията.
към текста >>
19.
39) Който е дал повече, се счита за победител
- Боян Боев (1883 – 1963)
По какво се отличава новото от
старото
?
КОЙТО Е ДАЛ ПОВЕЧЕ, СЕ СЧИТА ЗА ПОБЕДИТЕЛ Няколко братя бяха приети от Учителя и стана въпрос за новото, което иде.
По какво се отличава новото от
старото
?
При новото светлината постоянно се увеличава и става все по-ясно и приятно, докато при старото светлината постоянно намалява, смрачава се и става все по-тъмно. Новото е това, при което топлината постоянно се увеличава, докато при старото тя постоянно намалява. Новото се отличава с това, че при него всичко се подновява, а при старото всичко изсъхва, остарява и се изхабява. Новото е това, което носи младост и живот, а при старото всичко се обезсилва и отпада. Новото дойде в Палестина между евреите и не го приеха, и изгубиха условията, докато онези народи, които го приеха, се повдигнаха.
към текста >>
При новото светлината постоянно се увеличава и става все по-ясно и приятно, докато при
старото
светлината постоянно намалява, смрачава се и става все по-тъмно.
КОЙТО Е ДАЛ ПОВЕЧЕ, СЕ СЧИТА ЗА ПОБЕДИТЕЛ Няколко братя бяха приети от Учителя и стана въпрос за новото, което иде. По какво се отличава новото от старото?
При новото светлината постоянно се увеличава и става все по-ясно и приятно, докато при
старото
светлината постоянно намалява, смрачава се и става все по-тъмно.
Новото е това, при което топлината постоянно се увеличава, докато при старото тя постоянно намалява. Новото се отличава с това, че при него всичко се подновява, а при старото всичко изсъхва, остарява и се изхабява. Новото е това, което носи младост и живот, а при старото всичко се обезсилва и отпада. Новото дойде в Палестина между евреите и не го приеха, и изгубиха условията, докато онези народи, които го приеха, се повдигнаха. Един ден хората ще влизат във война по следния начин: няма да бомбардират с бомби, но ще пускат от аероплани дрехи, хубави книги и разни други подаръци и тогава този, който е дал повече, ще се счита за победител.
към текста >>
Новото е това, при което топлината постоянно се увеличава, докато при
старото
тя постоянно намалява.
КОЙТО Е ДАЛ ПОВЕЧЕ, СЕ СЧИТА ЗА ПОБЕДИТЕЛ Няколко братя бяха приети от Учителя и стана въпрос за новото, което иде. По какво се отличава новото от старото? При новото светлината постоянно се увеличава и става все по-ясно и приятно, докато при старото светлината постоянно намалява, смрачава се и става все по-тъмно.
Новото е това, при което топлината постоянно се увеличава, докато при
старото
тя постоянно намалява.
Новото се отличава с това, че при него всичко се подновява, а при старото всичко изсъхва, остарява и се изхабява. Новото е това, което носи младост и живот, а при старото всичко се обезсилва и отпада. Новото дойде в Палестина между евреите и не го приеха, и изгубиха условията, докато онези народи, които го приеха, се повдигнаха. Един ден хората ще влизат във война по следния начин: няма да бомбардират с бомби, но ще пускат от аероплани дрехи, хубави книги и разни други подаръци и тогава този, който е дал повече, ще се счита за победител. После ще си подадат ръка и ще кажат: „Втори път пак ще воюваме.“ Бог, който е в нас, ни учи.
към текста >>
Новото се отличава с това, че при него всичко се подновява, а при
старото
всичко изсъхва, остарява и се изхабява.
КОЙТО Е ДАЛ ПОВЕЧЕ, СЕ СЧИТА ЗА ПОБЕДИТЕЛ Няколко братя бяха приети от Учителя и стана въпрос за новото, което иде. По какво се отличава новото от старото? При новото светлината постоянно се увеличава и става все по-ясно и приятно, докато при старото светлината постоянно намалява, смрачава се и става все по-тъмно. Новото е това, при което топлината постоянно се увеличава, докато при старото тя постоянно намалява.
Новото се отличава с това, че при него всичко се подновява, а при
старото
всичко изсъхва, остарява и се изхабява.
Новото е това, което носи младост и живот, а при старото всичко се обезсилва и отпада. Новото дойде в Палестина между евреите и не го приеха, и изгубиха условията, докато онези народи, които го приеха, се повдигнаха. Един ден хората ще влизат във война по следния начин: няма да бомбардират с бомби, но ще пускат от аероплани дрехи, хубави книги и разни други подаръци и тогава този, който е дал повече, ще се счита за победител. После ще си подадат ръка и ще кажат: „Втори път пак ще воюваме.“ Бог, който е в нас, ни учи. Понеже Бог живее във всички хора, то трябва да се дадат блага на всекиго преизобилно, а не скържаво.
към текста >>
Новото е това, което носи младост и живот, а при
старото
всичко се обезсилва и отпада.
Няколко братя бяха приети от Учителя и стана въпрос за новото, което иде. По какво се отличава новото от старото? При новото светлината постоянно се увеличава и става все по-ясно и приятно, докато при старото светлината постоянно намалява, смрачава се и става все по-тъмно. Новото е това, при което топлината постоянно се увеличава, докато при старото тя постоянно намалява. Новото се отличава с това, че при него всичко се подновява, а при старото всичко изсъхва, остарява и се изхабява.
Новото е това, което носи младост и живот, а при
старото
всичко се обезсилва и отпада.
Новото дойде в Палестина между евреите и не го приеха, и изгубиха условията, докато онези народи, които го приеха, се повдигнаха. Един ден хората ще влизат във война по следния начин: няма да бомбардират с бомби, но ще пускат от аероплани дрехи, хубави книги и разни други подаръци и тогава този, който е дал повече, ще се счита за победител. После ще си подадат ръка и ще кажат: „Втори път пак ще воюваме.“ Бог, който е в нас, ни учи. Понеже Бог живее във всички хора, то трябва да се дадат блага на всекиго преизобилно, а не скържаво. Всеки да има достатъчно, за да се ползва от Божиите блага – това значи приложение на справедливостта.
към текста >>
Най-сетне той ще се научи да носи новото всеки ден, вече напълно убеден, че новото е по-хубаво от
старото
.
Някои мислят, че онова, което нося, ще разруши всичко, а пък то в сегашния живот има разрушение. Ние само идем да стопим снега в света и всичко онова, което Бог е създал, да цъфне и да даде своя плод. Да се прояви Бог с всичката Своя слава и всички хора да Го познаят е нашата цел, защото това, на което плодовете зреят, е Божествено. Един ден ще имаме една специална книга, в която ще се определи какво нещо е Любовта, какво нещо е Мъдростта и какво нещо е Истината. Отначало човек нека да се облича с новите си дрехи само в неделя, но после да свикне да е с тях и когато работи.
Най-сетне той ще се научи да носи новото всеки ден, вече напълно убеден, че новото е по-хубаво от
старото
.
Най-първо новото трябва да се внесе в семейството – оттам трябва да се започне. Като се внесе Любовта в семейството, после тя ще се разшири към обществото, от обществото – към народа, от народа – към човечеството, докато се постигне Любов към Цялото, т.е. към Бога.
към текста >>
20.
48) На границата между две култури
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това ще стане, като мине
старото
човечество и дойде новото.
Сдаване на царства има, вече старата култура ще отстъпи на новата. Идат изпитания, по-големи от сегашните, и може единствено да се помогне чрез вяра и молитва. Дошла е буря, не можеш да Ă кажеш да спре; така ще дойде известно изпитание и никой отвън не може да помогне. В Откровението пише: „Отде идат тези синове човешки? “ И казва се по-нататък: „Тези синове човешки дойдоха до голяма скръб.“ Предсказано е за Новата култура, че всеки ще бъде под смоковницата и няма да бъде устрашаван.
Това ще стане, като мине
старото
човечество и дойде новото.
Да се молят хората и да бъдат радостни, че ще мине това изпитание. Живееш в къща, която не е била построена добре и се събаря. Коя е причината? Тъй като в миналото не е била съградена, както трябва, днес рухва. Същото се отнася и за днешната култура.
към текста >>
21.
52) Ново направление на труда
- Боян Боев (1883 – 1963)
За да стане ясна разликата между новото и
старото
схващане за труда, нека си послужим с едно сравнение.
6. Великата задача, която трябва да се разреши на Земята Аз ще дойда на нивата ви да работя, а оттам ще вляза в дома ви да помогна нещо и нищо няма да искам – даром ще работя. Такова разбиране ще се наложи, когато станем хора от друго естество. Всъщност всичко ни е дадено даром, защото това, което получаваме от Небето, е изявление на Любовта на Съществата. Ако имаме старо разбиране за труда, ние сме в противоречие с великата действителност, която ни заобикаля.
За да стане ясна разликата между новото и
старото
схващане за труда, нека си послужим с едно сравнение.
От извора постоянно изтича вода – това е при новото разбиране за труда – непреривно даване. А онзи, който се придържа към старото разбиране за труда, той не може да дава. И както при застоялата вода, от която не блика живот, става разлагане, така и при него се развиват психически отрови. Има едно мерило за преценка кога сме в хармония със законите на Природата. Този, който носи в себе си старото разбиране за живота и труда, е мрачен, недоволен, изпълнен със съмнения и тревоги, ала този, който живее за Бога, е изпълнен с радост и прилича на съд, от който животът прелива; затова всеки, който е в съприкосновение с него, се ободрява и се изпълва с вяра.
към текста >>
А онзи, който се придържа към
старото
разбиране за труда, той не може да дава.
Такова разбиране ще се наложи, когато станем хора от друго естество. Всъщност всичко ни е дадено даром, защото това, което получаваме от Небето, е изявление на Любовта на Съществата. Ако имаме старо разбиране за труда, ние сме в противоречие с великата действителност, която ни заобикаля. За да стане ясна разликата между новото и старото схващане за труда, нека си послужим с едно сравнение. От извора постоянно изтича вода – това е при новото разбиране за труда – непреривно даване.
А онзи, който се придържа към
старото
разбиране за труда, той не може да дава.
И както при застоялата вода, от която не блика живот, става разлагане, така и при него се развиват психически отрови. Има едно мерило за преценка кога сме в хармония със законите на Природата. Този, който носи в себе си старото разбиране за живота и труда, е мрачен, недоволен, изпълнен със съмнения и тревоги, ала този, който живее за Бога, е изпълнен с радост и прилича на съд, от който животът прелива; затова всеки, който е в съприкосновение с него, се ободрява и се изпълва с вяра. 7. В хармония с Великата действителност, която ни заобикаля Да може душата постепенно да се изявява – това е най-красивото.
към текста >>
Този, който носи в себе си
старото
разбиране за живота и труда, е мрачен, недоволен, изпълнен със съмнения и тревоги, ала този, който живее за Бога, е изпълнен с радост и прилича на съд, от който животът прелива; затова всеки, който е в съприкосновение с него, се ободрява и се изпълва с вяра.
За да стане ясна разликата между новото и старото схващане за труда, нека си послужим с едно сравнение. От извора постоянно изтича вода – това е при новото разбиране за труда – непреривно даване. А онзи, който се придържа към старото разбиране за труда, той не може да дава. И както при застоялата вода, от която не блика живот, става разлагане, така и при него се развиват психически отрови. Има едно мерило за преценка кога сме в хармония със законите на Природата.
Този, който носи в себе си
старото
разбиране за живота и труда, е мрачен, недоволен, изпълнен със съмнения и тревоги, ала този, който живее за Бога, е изпълнен с радост и прилича на съд, от който животът прелива; затова всеки, който е в съприкосновение с него, се ободрява и се изпълва с вяра.
7. В хармония с Великата действителност, която ни заобикаля Да може душата постепенно да се изявява – това е най-красивото. Сноп слънчеви лъчи проникват през листата и позлатяват лицето ви. Те са куриери, които ви носят писма от един висш свят на разумни сили и са израз на Любов. Че слънчевите лъчи не са само механичен израз на физико-химични процеси, се разбира по интуиция и чрез задълбочено изучаване на правдоподобни изяви на Духа.
към текста >>
При
старото
разбиране за труда животът е неестествен, тъй като се пречи да се прояви вътрешният мир, но в това отношение новото разбиране за труда е в хармония с човешката природа, понеже дава възможност за реална и плодотворна проява.
Това идело отвътре, от поривите на неговата душа, които хвърляли истинска светлина върху съзнанието му. Душата, с нейните копнежи и глад за духовност, се проявява у всички хора, във всички социални среди. Някои се заблуждават, че така наречените широки маси не чувстват душата, че са увлечени само от външни интереси и че техният душевен мир е повърхностен. Всъщност далеч не е така. Няма човек, който да не жадува за красивия мир на душата, който да не я дири у другите и който да не очаква мига на просветление.
При
старото
разбиране за труда животът е неестествен, тъй като се пречи да се прояви вътрешният мир, но в това отношение новото разбиране за труда е в хармония с човешката природа, понеже дава възможност за реална и плодотворна проява.
10. Път към интензивен вътрешен живот Където се изявява Първото Начало, то винаги носи нещо ново със себе си. Познание за Първото Начало в света човек добива дотолкова, доколкото го проявява чрез своята дейност. При новото разбиране за труда това става възможно, защото тогава човешкото съзнание работи в едно по-високо поле и преживява такова състояние на радост и вдъхновение, каквото по-рано не е констатирало. Този въпрос има и друга страна – че човек може да се учи по много начини, например чрез прочит на книги и гледане на филм, ала истинското познание се придобива от самата Природа, като законите ѝ се проверяват и преживяват чрез личен опит – така те стават живи истини, които разширяват мирогледа.
към текста >>
Някой може да не поиска заплащане за това, което е направил, но ако очаква да му благодарят, да го уважават, да му бъдат признателни, това е все едно да иска да му платят: тогава той е все още при
старото
разбиране за труда, загубва подем и радост, не е окрилен и това доказва, че той работи в по-ниско поле, че все още не е в свободата.
Необходими са изследвания върху психологията на труда. Когато се работи само за себе си, като че ли работещият е изоставен и откъснат от Целокупния живот – той изпитва безпокойство и тревога. А при новото разбиране за труда всички тези усещания се заменят с мир, радост, вдъхновение и доверие в разумните сили, които го подкрепят. Горните твърдения ще схванем по-добре, ако имаме предвид следния закон: когато едно състояние внушава тъга, скръб, униние, това показва, че човек е далече от Истината и следователно не пребивава в реалността, а когато едно състояние причинява радост, лекота, обхода, когато човек обича и прощава, това е знак, че той се е озовал в центъра на Истината и че е в хармония с Разумната Природа. Според това как работи човек, съзнанието му се намира в едно по-високо или по-ниско поле.
Някой може да не поиска заплащане за това, което е направил, но ако очаква да му благодарят, да го уважават, да му бъдат признателни, това е все едно да иска да му платят: тогава той е все още при
старото
разбиране за труда, загубва подем и радост, не е окрилен и това доказва, че той работи в по-ниско поле, че все още не е в свободата.
До какви ценни състояния се издига човешкото съзнание чрез новото разбиране за труда, може да се провери опитно. Живата наука не е нещо отвлечено, тя е самият живот. Онзи, който е отчаян, ако извърши нещо по новото разбиране за труда, скърбите му ще изчезнат моментално, той ще светне от радост и с тази опитност ще провери един велик закон. Един човек, изпълнен с тягостни чувства, излязъл да се поразходи край реката. Той забелязал един давещ се и с риск да простине се хвърлил в студените води.
към текста >>
Днес, при
старото
разбиране на труда, всеки се намира в пустинята, която е създал със собствената си самота.
Също така човек трансформира душевните си енергии, когато е проводник на високи духовни сили. Когато правиш някому нещо от любов, ти му принасяш не само продуктите от труда, който си вложил, но и нещо ценно от душата си, а това повдига и двамата. 12. Външни и вътрешни връзки Когато обичаме, Бог обича чрез нас. Когато ни обичат, обичат Бога в нас.
Днес, при
старото
разбиране на труда, всеки се намира в пустинята, която е създал със собствената си самота.
За днес се отнася този цитат: „Гласът на едного, който вика в пустинята“; понеже връзките между хората не са вътрешни, затова всеки се чувства изолиран. Вярно, че днес има колективен живот, но създадените връзки не засягат вътрешния живот на душата. Те са външни връзки. Ето защо необходимо е ново разбиране за труда, за да излезем от тази пустиня. Единение, вътрешна връзка има между хората само при новото разбиране на труда и така един механичен конгломерат ще се превърне в едно хармонично цяло.
към текста >>
22.
53) Новораждане
- Боян Боев (1883 – 1963)
На много широк фронт се води борбата между
старото
и новото.
Сега светът се нуждае от отдушници. Добрите хора са отдушници. Ако те си заминат, всички ще загинат. Един селянин ми каза: „Ние знаем, че всички при Вас ще дойдем.“ Между селяните трябва разумна работа, между тях трябва да се разпространява книжнина. Българинът е устроен така: каквото е чел, ще го каже на другите.
На много широк фронт се води борбата между
старото
и новото.
Друг изходен път освен този няма. Има доста готови хора в света.
към текста >>
23.
56) Нужда от работници
- Боян Боев (1883 – 1963)
Какво ни е допринесло
старото
?
Първо нека да се заинтересуват от Божествената Любов, а въпросът за Всемирното Бяло Братство ще дойде отпосле. Ще бъдат привлечени към Любовта пак с проява на любов; ще избирате подходящи методи. Толкова години съм говорил за Любовта, засягам я от всевъзможни гледища и не я разбирам едностранчиво, и като четете беседите, ще намерите упътвания върху Любовта. Казвайте на хората, че Законът на Любовта иде сега в света и народ, който не върви по пътя на Любовта, няма бъдеще. За да има справедливост, щедрост, подтик към знание, преди всичко трябва всяко нещо да произтича от подтика на Любовта.
Какво ни е допринесло
старото
?
То е послужило на своето време. Вчерашният хляб ни е помогнал, но днес трябва да ядем нов. И всички пророци на Стария Завет сега са в света, за да работят с новото, а хората мислят, че те стоят настрана. Братът попита Учителя: Моята дъщеря как да тръгне в Божествения път и да се откаже от светския? Трябва да поговорите с нея, да Ă поясните последствията и резултатите, за да избере сама, та като дойдат страданията, да не роптае.
към текста >>
24.
62) От тях ще излезе лъвът
- Боян Боев (1883 – 1963)
„Дупката“ означава ограничителните условия, страданията, мъчнотиите, през които като минете, ще оставите
старото
.
Някой казва: „Времето ми не е дошло – като стана богат, като стана умен.“ А друг може да каже: „Ще направя църква.“ Ако е въпрос за църква, Соломон направи един храм, но какво допринесе на евреите? Вътре в себе си човек трябва да направи един храм. Старата епоха няма да мине така лесно. Старата кожа на змията не пада така лесно. Тя намира една дупка и като мине през нея, кожата ѝ се свлича.
„Дупката“ означава ограничителните условия, страданията, мъчнотиите, през които като минете, ще оставите
старото
.
Колко пъти сте срещали ангел, който ви е спасявал и ви е правил добро! Една сестра каза: Ние искаме да го видим. Той идва инкогнито. Има много работи от вътрешната страна на Природата, но още не сте способни да издържите на тях. За Небето хората имат много повърхностно понятие.
към текста >>
25.
63) Паневритмия
- Боян Боев (1883 – 1963)
А това е признак, че се намираме на границата между
старото
, вече залязващо, и новото, което изгрява.
ПАНЕВРИТМИЯ3 Днешната епоха е преходна; направен е завоят между две култури, който се отличава с хаос и с големи противоречия.
А това е признак, че се намираме на границата между
старото
, вече залязващо, и новото, което изгрява.
Забелязано е, че при зазоряването на всяка нова култура се отстояват велики духовни идеи – едно ново съзнание се ражда в човечеството. Всъщност самото развитие е въпрос на разширение на съзнанието. Например, ако проследим природните царства, ще видим, че в пътя на еволюцията съзнанието постепенно се разширява. Всяка следваща култура е едно ново откровение на човешкия Дух. И тогава кое е новото, което носи културата, която иде?
към текста >>
Вдигането на ръцете символизира приемане на Новото, изгряващото, що иде от Божествения свят, а поставянето ръцете надолу и назад – щом си приел новото,
старото
ще туриш отзад.
То говори за слизането и възлизането като два процеса в Природата, които взаимно се сменят. Страданието е долина, а радостта е връх; сиромашията – долина, богатството – връх. Нали и в обикновения вървеж, когато кракът се отлепва от земята, е възлизане, и когато той отново стъпва, е слизане. Това упражнение улеснява човека да разбере вечния път на Живота и да има правилно отношение към него и към посоката. 5. Дигане: Двете ръце се вдигат едновременно нагоре, след което се снемат и насочват назад.
Вдигането на ръцете символизира приемане на Новото, изгряващото, що иде от Божествения свят, а поставянето ръцете надолу и назад – щом си приел новото,
старото
ще туриш отзад.
Нали и лодката се движи напред чрез вдигане на лопатите и движението им назад? С тези движения се събужда копнежът на душата към изкачване на високия идеал. 6. Отваряне: С дясната ръка и после с лявата се правят дъгообразни движения пред тялото. Упражнението е за разрешаване на известни противоречия при мисленето и при чувстването. Движението с дясната ръка означава разрешаване на противоречията в мислите, а движението с лявата ръка – на тия в чувствата.
към текста >>
трябва да не се мисли за онова, което вече си загърбил, трябва да забравиш
старото
.
Движението с дясната ръка означава разрешаване на противоречията в мислите, а движението с лявата ръка – на тия в чувствата. С ръцете си човек изпраща известни енергии, които премахват препятствията. Това е зов за преодоляване на пречките от светлия път на душата, за да може тя да осъществи своя възход. Местенето на ръката от гърдите навън е отваряне, а връщането Ă в първоначалното положение е затваряне. За да влезеш в Природата, трябва да отвориш, а като влезеш, трябва да затвориш, т.е.
трябва да не се мисли за онова, което вече си загърбил, трябва да забравиш
старото
.
Вратата на миналото трябва да се затвори и вратата на бъдещето да се отвори. Това, което отваря, е настоящето. Упражнението може да се нарече още и метод за правилно отваряне и затваряне на вратата, т.е. логически правилно и с духовния разум човек трябва да направи своите най-съкровени заключения в областта на мислите и чувствата. 7. Освобождение: Двете ръце се турят пред гърди със свити пръсти и със силен замах се разтварят настрани.
към текста >>
Посланието е: освободи се от
старото
и придобий новото.Това е влизане в Свободата.
Това, което отваря, е настоящето. Упражнението може да се нарече още и метод за правилно отваряне и затваряне на вратата, т.е. логически правилно и с духовния разум човек трябва да направи своите най-съкровени заключения в областта на мислите и чувствата. 7. Освобождение: Двете ръце се турят пред гърди със свити пръсти и със силен замах се разтварят настрани. Като че ли се разкъсва всичко онова, което спъва.
Посланието е: освободи се от
старото
и придобий новото.Това е влизане в Свободата.
Упражнението можем да наречем още и „разкъсване на всички неестествени кармични връзки“. То събужда в човека онези енергии, чрез които той може да ликвидира с кармата и да възлезе към живот, изпълнен със Свобода. Това е зов за излизане от затворите – излез от живота на вечния залез и влез в Живота на вечния изгрев или остави веригите на смъртта и приеми Свободата на Вечния живот. И още: излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта. Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното съзнание и по този начин то да се подготви за Новата култура на свободните души.
към текста >>
26.
73) Послушай моята воля и ще бъдеш щастлив
- Боян Боев (1883 – 1963)
Вие питате какво ще стане, а аз казвам, че от
старото
нищо няма да остане, гъсеницата, като стане пеперуда, не иска да яде листа, а ние всички ще бъдем пеперуди.
Поражда се ново съзнание у хората. Онези, които са готови, се радват, а онези, които не са готови, треперят от страх. Хората са на два лагера. Онези, които побеждават, се радват над страданията на победените, а пък те страдат, понеже не са победили. Значи не са в пътя на Истината, не се радват на Истината, която трябва да дойде да освободи всички хора, а се радват на това, което е преходно.
Вие питате какво ще стане, а аз казвам, че от
старото
нищо няма да остане, гъсеницата, като стане пеперуда, не иска да яде листа, а ние всички ще бъдем пеперуди.
Това поколение така ще си отиде – то живее в един свят на големи противоречия, в който злото царува, а доброто слугува. Но сега се създава Нов свят с друг ред и порядък, в който доброто ще царува, а злото ще слугува. Тогава светиите ще управляват. По-важни времена от сегашните няма и човек трябва да ги използва, това е едно преходно състояние. Една сестра запита дали могат да се предотвратят някои страдания.
към текста >>
След 2100 години Земята ще влезе в нова зодия, а сега е във Водолей, който ще примири всичко и
старото
ще отмине.
Когато Земята излезе в новата сфера, ще даде банкет, ще каже: „Деца, избавих се вече.“ Новият живот – това е закон за пробуждане на съзнанието. Тьмната епоха Кали-юга изтича. Периодът на Водолей е една мистична епоха. От 1914 г. вече сме влезли в епоха, когато всички снегове и ледове са започнали да се топят, тъй като главното качество на Водолея е чистотата и който е попаднал в тази област, той непременно ще бъде пречистен.
След 2100 години Земята ще влезе в нова зодия, а сега е във Водолей, който ще примири всичко и
старото
ще отмине.
Вече има условия да се работи физически труд четири дни от седмицата и да е достатъчно, защото пресиленият физически труд е робство и не бива да работим физически повече, отколкото трябва, защото губим духовно. Да не се смущава човек, че някои работи не ги разбира, това не е и необходимо. И след 2100 години всички хора няма да дойдат до новото съзнание, но тогава ще има голяма промяна в живота: няма да има насилие, затвори, хората няма да гладуват, няма да има и кражби, ще се излиза и не ще се заключва вратата. Иде космическото съзнание в човека и тогава той ще обича всички същества, ще бъде пълен с радост, блаженство и дух на служене. Хората не бива да задържат старото.
към текста >>
Хората не бива да задържат
старото
.
След 2100 години Земята ще влезе в нова зодия, а сега е във Водолей, който ще примири всичко и старото ще отмине. Вече има условия да се работи физически труд четири дни от седмицата и да е достатъчно, защото пресиленият физически труд е робство и не бива да работим физически повече, отколкото трябва, защото губим духовно. Да не се смущава човек, че някои работи не ги разбира, това не е и необходимо. И след 2100 години всички хора няма да дойдат до новото съзнание, но тогава ще има голяма промяна в живота: няма да има насилие, затвори, хората няма да гладуват, няма да има и кражби, ще се излиза и не ще се заключва вратата. Иде космическото съзнание в човека и тогава той ще обича всички същества, ще бъде пълен с радост, блаженство и дух на служене.
Хората не бива да задържат
старото
.
Старото прилича на листа, които трябва да окапят и на мястото им да изникнат нови. Сегашните хора имат в съзнанието си един нов елемент – старото изобщо не ги задоволява. След няколко години ще настане голям духовен глад по Земята. Един брат попита: Учителю, в склада има много беседи непродадени, какво ще ги правим? Няма нищо, ще дойде една духовна вълна и тогава ще ги потърсят.
към текста >>
Старото
прилича на листа, които трябва да окапят и на мястото им да изникнат нови.
Вече има условия да се работи физически труд четири дни от седмицата и да е достатъчно, защото пресиленият физически труд е робство и не бива да работим физически повече, отколкото трябва, защото губим духовно. Да не се смущава човек, че някои работи не ги разбира, това не е и необходимо. И след 2100 години всички хора няма да дойдат до новото съзнание, но тогава ще има голяма промяна в живота: няма да има насилие, затвори, хората няма да гладуват, няма да има и кражби, ще се излиза и не ще се заключва вратата. Иде космическото съзнание в човека и тогава той ще обича всички същества, ще бъде пълен с радост, блаженство и дух на служене. Хората не бива да задържат старото.
Старото
прилича на листа, които трябва да окапят и на мястото им да изникнат нови.
Сегашните хора имат в съзнанието си един нов елемент – старото изобщо не ги задоволява. След няколко години ще настане голям духовен глад по Земята. Един брат попита: Учителю, в склада има много беседи непродадени, какво ще ги правим? Няма нищо, ще дойде една духовна вълна и тогава ще ги потърсят. Писанието казва: „Ще има гладни години“ и тогава ще тичат от къща на къща да търсят Словото.
към текста >>
Сегашните хора имат в съзнанието си един нов елемент –
старото
изобщо не ги задоволява.
Да не се смущава човек, че някои работи не ги разбира, това не е и необходимо. И след 2100 години всички хора няма да дойдат до новото съзнание, но тогава ще има голяма промяна в живота: няма да има насилие, затвори, хората няма да гладуват, няма да има и кражби, ще се излиза и не ще се заключва вратата. Иде космическото съзнание в човека и тогава той ще обича всички същества, ще бъде пълен с радост, блаженство и дух на служене. Хората не бива да задържат старото. Старото прилича на листа, които трябва да окапят и на мястото им да изникнат нови.
Сегашните хора имат в съзнанието си един нов елемент –
старото
изобщо не ги задоволява.
След няколко години ще настане голям духовен глад по Земята. Един брат попита: Учителю, в склада има много беседи непродадени, какво ще ги правим? Няма нищо, ще дойде една духовна вълна и тогава ще ги потърсят. Писанието казва: „Ще има гладни години“ и тогава ще тичат от къща на къща да търсят Словото. Словото ще се носи през въздуха!
към текста >>
В Природата върху
старото
клонче израства новото, а върху това ново пак иде друго ново.
Ако ли останат, чака ги явна смърт. Скръбта ще мине, когато хората се научат да не грешат. Много хора има, които са автомати, но нека да носят десет години новите идеи и ще израснат. Човек трябва да стане антена, да възприеме новото. Сега на Земята се разиграва една нова драма, в която трябва да вземете участие.
В Природата върху
старото
клонче израства новото, а върху това ново пак иде друго ново.
Един нов социален строй трябва да се внесе в Европа. Ако нивата е посята, като дойде дъждът, ще израснат стръкове, има какво да никне, но ако не е посята, ще израснат бодили. Та при Божиите блага, които идат сега, трябва да има нещо посято, за да пробие. Или казано другояче: което е в нас от памтивека, ще възрасне. Всичко хубаво, което има в нас, Бог ще го възрасти.
към текста >>
27.
98) Същинският човек
- Боян Боев (1883 – 1963)
Човек да не повтаря
старото
.
Понеже тя носи много отрицателни последствия, обезсилва човека. Само слабият мрази, силният човек не мрази никога. В него няма омраза, даже има съжаление. Човек трябва да бъде силен, защото в противен случай той не може да се противопостави на омразата. Вие сте били и князе, и графове, и какви ли не сте били, и сте стигнали до днешното положение.
Човек да не повтаря
старото
.
Всичката погрешка на хората е дето не са изпълнили Волята Божия и после се чудят как са дошли до това положение. Трябва да се завърти вече колелото. Писанието казва: „Трябва да станат всички царе и свещеници на Бога“ – или да станете царе на себе си, да си заповядвате сами. Остава още това – да разберете Любовта. Има едно правило, което трябва да научите – не ограничавайте силата на Любовта и силата на Доброто, които работят във вас.
към текста >>
28.
20.II.1952 г. София
- Боян Боев (1883 – 1963)
При
старото
разбиране ще има пукнати глави, счупени сърца и какво ли не.
Когато дойде някой човек и ти виждаш лошото в него, ти си в ада. Когато дойде някой човек и ти виждаш доброто в него, ти си в рая. Когато казваш за някого: „Онзи ми взе спокойствието! Отде се пръкна? ” - тогава човешкото е в тебе.
При
старото
разбиране ще има пукнати глави, счупени сърца и какво ли не.
Някой казва: Бъди добър! КАК ЩЕ БЪДЕШ ДОБЪР, АКО НЕ ВИЖДАШ БОГА И ДОБРОТО НАВСЯКЪДЕ? Това е възпитание. Онова, което трябва да чуете, е: Топли бъдете! Най-хубавите работи идват сега!
към текста >>
29.
Трети образователен Период Гимназия
- Боян Боев (1883 – 1963)
У него трябва да се развие ясно съзнание за
старото
и новото.
Цел на битието изобщо и на човека особено. До 14-а година чрез специални методи се подхранва стремежът на детето към доброто, възвишеното и красивото. А след 14-а година, поради развитието на логичното мислене, възпитателят трябва да подпомогне юношата научно и съзнателно да си изработи идеали и път на дейност. Душата на ученика през този период трябва да бъде насочена към високи планински върхове. Той трябва да се възпита като работник за една нова култура.
У него трябва да се развие ясно съзнание за
старото
и новото.
Но пита се как у младежа през този период трябва да се подхранва този идеализъм? Самият характер на третия период определя начина за това. Понеже той е период на логичното мислене, то младежът трябва да обоснове своя идеал върху научно разработен материал. Неговият морал трябва да бъде обоснован върху научен мироглед. Всичко, което младежът изработва, строи в себе си, трябва да се свърже с умствената дейност.
към текста >>
30.
Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ
- Боян Боев (1883 – 1963)
А в
старото
училище се почва от елементите и се идва до цялото.
От втори клас се учи елементарното дърводелство - подготвителна работа. Това занимание пак може да се свърже със смятане и геометрия. Например, изчисление дължината, дебелината и широчината на дъските; дължината, височината и обемът на изработени предмети и пр. Така ще се изучават формите и обемите на телата. Геометрията ще се изучава, като се почне от цялото и се дойде до елементите.
А в
старото
училище се почва от елементите и се идва до цялото.
Изкуството, художественият елемент трябва да се преплита най-тясно в обучението по математика: това обучение ще се свърже с рисуване, приказки, песни, игри, игри-приказки, драматизации и пр. В това отношение е ценна опитността на Виолино Примо с децата, изложена в неговите съчинения. Той запознава децата със смятане чрез игри, приказки и пр. Учителят така излага влиянието на геометрията върху психичния живот на човека: „Всяка наука подбужда към дейност определена група от душевни сили и способности, действа върху известни мозъчни центрове, упражнява влияние върху човешките мисли и чувства. Геометричните фигури са символи на живите сили в природата.
към текста >>
31.
Екскурзия на 1 ноември 1927 година
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това е
старото
.
Това не е въображение, това е реалност. Една мравка гледа, но не знае за Витоша. Витоша за нея е непонятна, тя казва: „Това не може да го схване умът ми! " Някой казва: „Ние не живеем добър живот".
Това е
старото
.
Това да не стои в ума ви! В съзнанието ви да стои новото. Погрешките на човека за мен не съществуват! За мен съществуват само хубавите, Божествените неща, които има в него. Някой път да си вземете по една хурка и хубава вълна.
към текста >>
32.
ЯВОРОВИ ПРИСОИ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато идва новото, този процес има една тъжна страна - тя е свързана с разрушаването на
старото
.
Ти като го обичаш, той ще хвърли оръжието и ще дойде без оръжие. Да обичаш врага си, това е най-силното оръжие. Като влезе човек в космичното съзнание, той влиза в Цялото. Там всичко е в хармония. *
Когато идва новото, този процес има една тъжна страна - тя е свързана с разрушаването на
старото
.
Тъгата идва от това, че има един момент, когато човек не знае дали новото ще бъде по-хубаво. Другата страна на процеса е съграждането на новото - там е радостта. Тъмният дух е като мравешкия лъв, който прави една конусообразна дупка, чиито стени са гладки и покрити със ситни песъчинки, които са много ронливи. Когато мравката попадне в тоя конус, при всяко нейно движение песъчинките се изронват и тя пада на дъното на дупката. Там стои скрит мравешкият лъв и чака жертвите си.
към текста >>
33.
Закон за постижения
- Боян Боев (1883 – 1963)
Старото
сте го изучили вече.
Но ще си носи последствията. Силата се добива чрез Любовта. Единственото нещо, което ни дава сила, е Любовта. Любовта е най-силното оръжие, на което може да разчитате. Новото учение тепърва има да го изучавате.
Старото
сте го изучили вече.
Отивате на екскурзия, бръкнете в джоба, извадите кибрит - можете да накладете огън - има на какво да уповавате. Но ако нямате кибрит, няма на какво да уповавате. Любовта и вярата ви трябва да имат приложение. Любовта изгражда правилните отношения между хората, тя е, която създава истинските връзки. Няма друг закон, който да сближава хората.
към текста >>
34.
Зазоряване на новата култура
- Боян Боев (1883 – 1963)
В съзнанието на сегашните хора има един нов елемент,
старото
не ги задоволява.
Ще дойде една духовна вълна и тогава ще бъдат разграбени. Писанието казва: „Ще има гладни години". И ще тичат от къща на къща да търсят Словото. Словото ще се носи във въздуха. След няколко години ще настане голям духовен глад на Земята.
В съзнанието на сегашните хора има един нов елемент,
старото
не ги задоволява.
Сегашните хора живеят в един свят на големи противоречия, в който злото царува, а доброто слугува. Сега се създава нов свят, с нов ред и порядък, в който доброто ще царува, а злото ще слугува. Светът е натегнал от ядене и пиене йена заспиване духовно. А заспиването, немаренето не е хубаво нещо. Хората сега са на два лагера: онези, които побеждават, се радват на страданията на другите, а другите страдат, понеже не са победили.
към текста >>
Хората искат да задържат
старото
.
Когато Царството Божие дойде на Земята, тя ще бъде рай. Хората днес имат всички механични средства за разрушение. При такова положение какъв ще бъде резултатът? Всички големи градове ще бъдат разрушени. Един нов социален строй трябва да се внесе в Европа, защото, ако не го направят, те сами ще се разрушат.
Хората искат да задържат
старото
.
Старото прилича на листа, които трябва да окапят и други да изникнат на мястото им. В природата върху старото клонче израства новото, Върху това ново после идва друго ново. Едно Вътрешно чувство на незадоволство има у хората от света. Няма нищо да ги радва. Светът се Вълнува.
към текста >>
Старото
прилича на листа, които трябва да окапят и други да изникнат на мястото им.
Хората днес имат всички механични средства за разрушение. При такова положение какъв ще бъде резултатът? Всички големи градове ще бъдат разрушени. Един нов социален строй трябва да се внесе в Европа, защото, ако не го направят, те сами ще се разрушат. Хората искат да задържат старото.
Старото
прилича на листа, които трябва да окапят и други да изникнат на мястото им.
В природата върху старото клонче израства новото, Върху това ново после идва друго ново. Едно Вътрешно чувство на незадоволство има у хората от света. Няма нищо да ги радва. Светът се Вълнува. И ни казват: „Вие поне имате в какво да Вярвате, но ние сме изгубени!
към текста >>
В природата върху
старото
клонче израства новото, Върху това ново после идва друго ново.
При такова положение какъв ще бъде резултатът? Всички големи градове ще бъдат разрушени. Един нов социален строй трябва да се внесе в Европа, защото, ако не го направят, те сами ще се разрушат. Хората искат да задържат старото. Старото прилича на листа, които трябва да окапят и други да изникнат на мястото им.
В природата върху
старото
клонче израства новото, Върху това ново после идва друго ново.
Едно Вътрешно чувство на незадоволство има у хората от света. Няма нищо да ги радва. Светът се Вълнува. И ни казват: „Вие поне имате в какво да Вярвате, но ние сме изгубени! " Тази криза, това разклащане на света е Божествено.
към текста >>
Старото
ще се разглежда като нещо архаично.
Всички снегове и ледове са започнали да се топят. Главното качество на Водолей е чистотата. Който е попаднал в тази област, той непременно ще бъде пречистен. Епохата на Водолей всичко ще примири. Тя е като пролет.
Старото
ще се разглежда като нещо архаично.
Тази епоха ще изтече за 2100 години и след това Земята ще Влезе В нова зодия. При един щастлив живот 2100 години са кратък период. За това Време Всички хора няма да дойдат до новото съзнание. Но тогава ще има голяма промяна В живота на човечеството. След 2100 години ще има много по-малко хора, които ще Вървят в крива посока.
към текста >>
От
старото
нищо няма да остане.
Христос като дойде, започна да говори за новите времена. И вие говорете за новите Времена. Поражда се ново съзнание у хората. Ония, които са готови се радват, а тези, които не са готови треперят от страх. Вие питате какво ще стане.
От
старото
нищо няма да остане.
Гъсеницата, като стане пеперуда, не иска да яде листа. Ние всички ще станем пеперуди. Няма какво да се плашим. Иде светла епоха! Иде доброто.
към текста >>
35.
Екскурзия до хижа „Алеко'през ноември 1943 г.
- Боян Боев (1883 – 1963)
При
старото
разбиране ще има пукнати глави, счупени сърца, какво ли не!
Когато дойде някой човек и ти виждаш лошото в него, ти си в ада. Когато дойде някой и ти виждаш доброто в него, ти си в рая. Когато казваш на някого: „Онзи ми взе мира. Отгде се пръкна? ", тогава човешкото е в теб.
При
старото
разбиране ще има пукнати глави, счупени сърца, какво ли не!
Някой казва: „Бъди добър! " Как ще бъдеш добър, ако ти не виждаш Бога и доброто навсякъде? " Това е Възпитание. Онова, което трябва да чуете, е: „Топли бъдете! " Най-хубавите работи сега идват.
към текста >>
36.
34. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ПОЛЯНКАТА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Те се спъват още, защото не искат да се откажат от
старото
.
Ще разрешава въпросите в дух на малко братство. Хората тогава ще бъдат готови да се жертвуват за всички. Разликата между петата и шестата раси е тази, че петата раса се мъчи да установи ред и порядък в света чрез пушки и топове, чрез насилие, а шестата раса — чрез Любовта и Божествената Любов ще бъде мярка за всичко в нея. Тогава ще се смекчат сърцата на хората и ще има подем в еволюцията им. Сега народите не могат още да влязат в шестата раса, докато не ликвидират със своята карма и затова са тези страдания сега, за да ликвидират с натрупаната карма.
Те се спъват още, защото не искат да се откажат от
старото
.
В шестата раса няма да има кражби, затвори и престъпления. В тях ще се развие шестото сетиво и хората ще виждат и отпред и отзад. Бялата раса сега е слязла вече до дъното и не може да отиде по-долу, а ще почне значи да се повдига, но не тя, а нейното дете - шестата раса. Хората от шестата раса ще имат красиви и правилни форми и сега в бялата раса се приготовляват формите на шестата раса, т.е. — има вече типове от нея.
към текста >>
37.
35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Любовта трябва да изпълни въздуха и от
старото
да не остане нищо.
Имайте будни души и широка мисъл. Разумните същества ви ръководят и трябва да вървите по техните стъпки. Вие трябва да се радвате, че сте се родили в сегашните времена, когато идва новия живот. Сега пространството е пълно с разумни същества, които постоянно изливат светлина в умовете на хората и нещата се преустройват. Ние значи трябва да се съобразяваме с новите закони, които Бог внася в света.
Любовта трябва да изпълни въздуха и от
старото
да не остане нищо.
ИДВА ДОБРОТО! ВЕЧЕ ЗЛОТО ЩЕ МУ СЛУГУВА, А ДОБРОТО ЩЕ ЦАРУВА! Тогава светът ще се оправи, защото Бог ще се всели и ще почне да живее във всички хора. Макар, че сега Бог е във всички хора, т.е. работи в тях, не всички са го приели и той не живее във всички.
към текста >>
38.
01.ПРИ ЕЗЕРОТО 'МАХАБУР'
- Боян Боев (1883 – 1963)
Старото
ще изчезне, ще мине, а новото ще се трансформира.
Ако човек знае, как да се ползува от любовта, ще има всичко. Ако не знае, ще се мъчи. Ако човек възприеме правилно основния тон на любовта, всички други работи ще дойдат само по себе си и той ще разполага с тях. Единственото нещо, което може да ни излекува, то е Божествената любов, която трябва да проникне цялото ни същество. И тогаз ще се създаде един нов организъм, едно ново тяло.
Старото
ще изчезне, ще мине, а новото ще се трансформира.
Любовта лекува всички болести. Но човек трябва да знае как да я употреби. Ако той опита Божествената любов, ще разреши всички мъчнотии, ще разреши туй, що го мъчи. Щом човек влезе в областта на любовта, ще стане щастлив, здрав, животът ще му се осмисли и ще почне да учи. Всички искат да бъдат радостни, даровити, силни, да имат знания.
към текста >>
39.
27. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С НАРОДНИ УЧИТЕЛИ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Но ако се измени в духа на
старото
, това няма значение, няма смисъл.
Та сега любовта е изворът. Като отидем при любовта, всичкото това разногласие, което има сега между хората, ще изчезне, понеже ще има изобилие; няма да има спор. Всеки може да вземе, колкото си иска. Ако иска едно шише, а ако иска цяла каца да си вземе – все едно. Този живот ще се измени.
Но ако се измени в духа на
старото
, това няма значение, няма смисъл.
И невъзможно е. Няма връщане назад! Всичко, каквото става, допринася – то е материал за градежа на Царството Божие. Като дойде Царството Божие, градежът ще почне с този материал. Това противоречие, което съществува сега, е материал.
към текста >>
40.
34. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
- Боян Боев (1883 – 1963)
– Какво е отношението между
старото
и новото?
" Има едно правило. При приложението има една мярка: Щом направиш нещо и имаш мир и радост в ума и сърцето си, тогава си постъпил право. – Как може човек да дойде до приемане на тия истини? – Провери нещата, опитай ги и това, което намериш за вярно, приеми го и го приложи.
– Какво е отношението между
старото
и новото?
– Хората имат нужда от новото. Новото иде да подкрепи старото. В природата върху старото клонче израства новото клонче. И после върху това ново клонче израства друго ново. Консервативните течения не знаят, че върху новото ще се явят листата и плода.
към текста >>
Новото иде да подкрепи
старото
.
При приложението има една мярка: Щом направиш нещо и имаш мир и радост в ума и сърцето си, тогава си постъпил право. – Как може човек да дойде до приемане на тия истини? – Провери нещата, опитай ги и това, което намериш за вярно, приеми го и го приложи. – Какво е отношението между старото и новото? – Хората имат нужда от новото.
Новото иде да подкрепи
старото
.
В природата върху старото клонче израства новото клонче. И после върху това ново клонче израства друго ново. Консервативните течения не знаят, че върху новото ще се явят листата и плода. Всички отрицателни прояви днес в живота — лъжата, завистта, убийството, грешният живот — показват, че няма изобилие. Хората се бият за една бутилка вода, но ако има един изобилен извор, щяха ли да се бият?
към текста >>
В природата върху
старото
клонче израства новото клонче.
– Как може човек да дойде до приемане на тия истини? – Провери нещата, опитай ги и това, което намериш за вярно, приеми го и го приложи. – Какво е отношението между старото и новото? – Хората имат нужда от новото. Новото иде да подкрепи старото.
В природата върху
старото
клонче израства новото клонче.
И после върху това ново клонче израства друго ново. Консервативните течения не знаят, че върху новото ще се явят листата и плода. Всички отрицателни прояви днес в живота — лъжата, завистта, убийството, грешният живот — показват, че няма изобилие. Хората се бият за една бутилка вода, но ако има един изобилен извор, щяха ли да се бият? Тогава има за всички.
към текста >>
41.
37. ВИТОШКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Най-първо трябва да се отучите от
старото
.
Какво е действието на любовта? Тя като дойде, заличава всички погрешки на хората, и тебе ти става приятно да гледаш на миналото си. Като дойде любовта, никой не може да те лъже. Щом я няма, всеки може да те излъже. Тя е една нова наука.
Най-първо трябва да се отучите от
старото
.
Вие обичате някого. Имате ли ясна представа, какво нещо е обичта? При любовта има едно прояснение, едно прозрение. Преди да е почнала любовта да работи в човека, той е в спящо състояние. Щом дойде тя, има пробуждане.
към текста >>
42.
61. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША
- Боян Боев (1883 – 1963)
Старото
не може да служи вече за основа.
Тя е път и за Любовта. Кое е новото, което иде? Обикновеният живот е еднообразен. Трябва да го напуснем. Нова основа трябва да се тури.
Старото
не може да служи вече за основа.
Културите приличат на дрехи или на обуща! Нали трябва да ги сменяме. С едни дрехи или обуща цял живот не се ходи. Новото е в Любовта! Божествената Хармония е единственото нещо, което обединява всички души.
към текста >>
43.
000 СЪДЪРЖАНИЕ
- Боян Боев (1883 – 1963)
98. Ликвидация на
старото
93. Собствеността 94. Новият Човек 95. Правила за ученика 96. Възлюбленият на човешката душа 97. Познаване на Бога
98. Ликвидация на
старото
99. Пред новата епоха 100. Зазоряване 101. Разумността на Природата 102. Законът на Справедливостта 103. За расите
към текста >>
44.
057 СПРАВЕДЛИВОСТТА
- Боян Боев (1883 – 1963)
В течение на 45 години народите трябва да се освободят от всичко чуждо, да ликвидират със
старото
.
Краят на века започва от 1914 година. През тези 45 години всеки, каквото е взел, от когото и да е, ще го върне. Според Мойсеевия закон, ако някой е бил роб, след 49 години е вече свободен. Ако владее земя, взета от друг, след 49 години трябва да я върне на онзи, от когото я е взел. Ако управниците не разрешават справедливо всички спорни въпроси между народите, в следващите години ще станат големи промени в света.
В течение на 45 години народите трябва да се освободят от всичко чуждо, да ликвидират със
старото
.
Всички Същества, които Бог е пратил на земята, имат еднакви права да живеят. Никой не трябва да им отнема тези права. Великото Разумно Начало гледа еднакво на всички хора. Насилието не е угодно на Бога. Той търпи, но в края на краищата, последствията ще дойдат.
към текста >>
45.
072 ЛЮБОВТА ЩЕ ОРГАНИЗИРА НОВАТА КУЛТУРА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Лесно се руши
старото
, но какво ще постигнете със своя лош характер?
Социалните въпроси могат да се разрешат по един много лесен начин. Те ще се разрешават, когато у хората дойде новото съзнание. Ще кажете, че всички искат нов строй. Добре е това, съгласен съм с вас. Но какво ще стане ако имате нов строй,а запазите характера си, недъзите си?
Лесно се руши
старото
, но какво ще постигнете със своя лош характер?
Какво печелите ако разрушите старата къща, а не можете да съградите нова? Природата не позволява това. Тя едновременно руши и съгражда. В момента, в който грешиш, ти си в нощта. И трагедията на хората е там, че искат да направят нещата в нощта.
към текста >>
46.
098 ЛИКВИДАЦИЯ НА СТАРОТО
- Боян Боев (1883 – 1963)
ЛИКВИДАЦИЯ НА
СТАРОТО
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]]
ЛИКВИДАЦИЯ НА
СТАРОТО
Материалната култура създава формите и благата, но тя остава безплодна и безсмислена, ако човек не постигне законите на Вечния Живот. Веднъж, като стана въпрос за Новата Култура, Учителят каза: - Иде една нова вълна от космическото пространство - вълна на Божествената Любов. Наричат я още „огнена вълна”. Тази вълна има мощни трептения, които организмът на всеки човек не може да издържи.
към текста >>
47.
120 ШЕСТАТА РАСА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Защото
старото
не иска да предаде царството си.
От Невидимия Свят идат напреднали Същества - хората на новата Любов, или тъй наречените - предци на човечеството. Те са работниците, които идат отгоре. И като намерят готови души за работа, ще се вселят в тях и чрез тях ще работят. Идват нови идеи в света. Те влизат в стълкновение със старите. Защо?
Защото
старото
не иска да предаде царството си.
Те коренно ще преобразят света. Старите системи ще се заменят с нови. Който приеме новите идеи, ще се измени. Лицето му ще светне, ще придобие нов израз. Ние сме в преходната епоха.
към текста >>
48.
121 ЧОВЕКЪТ НА ШЕСТАТА РАСА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ще му е приятно да ги помни, но ще чувства, че е излязъл от
старото
си състояние, както пеперудата, която по-рано е била гъсеница.
Природата е затворена книга. Който знае да я отвори, чете в нея. Мнозина гледат затворената книга само отвън, подвързията. С идването на шестата раса хората ще влязат в рая, ще излязат от греха. В бъдеще човек ще помни своите минали прераждания.
Ще му е приятно да ги помни, но ще чувства, че е излязъл от
старото
си състояние, както пеперудата, която по-рано е била гъсеница.
Човекът от шестата раса ще бъде музикален. Като влезе при болния, като му пее или свири, болният ще оздравее.
към текста >>
49.
127 ЛЮБОВ БЕЗ ВЪНШЕН СТИМУЛ
- Боян Боев (1883 – 1963)
- Искате ли да се освободите от
старото
- приемете Любовта.
Светът на Любовта е истинският, реалният, великият свят. От него идваше Учителят, в него живееше, за него говореше на земния език на един малък народ. Любовта се приближава вече към Земята. Учителят ни разкриваше нейните закони, нейното богатство и сила, нейното единство и универсалност. Учителят виждаше бъдещето - Великият Разумен Живот, Животът на Любовта, към която човечеството наближава по силата на предвечни Божествени закони.
- Искате ли да се освободите от
старото
- приемете Любовта.
За да задържите в себе си Любовта, пазете свещеното правило: обичайте без да очаквате да ви обичат. Бъдете в това отношение като Бога: той обича, без да очаква да го обичат. Няма по-велико нещо за човешката душа от стремежа да обича всичко живо, създадено от Бога. Обичайте, както Слънцето обича. Като изгрее, то изпраща светлината си на всички живи Същества - грозни и красиви, малки и големи.
към текста >>
50.
На екскурзия с Учителя
- Боян Боев (1883 – 1963)
При
старото
разбиране ще има пукнати глави, счупени сърца и какво ли не.
Когато дойде някой човек и ти виждаш лошото в него, ти си в ада. Когато дойде някой човек и ти виждаш доброто в него, ти си в рая. Когато казваш за някого: „Онзи ми взе мира! Отде се пръкна! “ тогава човешкото е в тебе.
При
старото
разбиране ще има пукнати глави, счупени сърца и какво ли не.
Някой казва: „Бъди добър! “ Как ще бъдеш добър, ако не виждаш доброто и Бога навсякъде. Това е възпитание. Онова, което трябва да чуете, е: Топли бъдете. Най-хубавите работи идат сега.
към текста >>
51.
Пролетна екскурзия
- Боян Боев (1883 – 1963)
Най-първо трябва да ви отуча от
старото
.
Нямат една дума, която да й даде правилно значение. В българския език думата“любов“ означава две противоположни неща. Любовта, като дойде, заличава всички погрешки на хората и теб ти става приятно да гледаш на миналото си. Щом дойде любовта, никой не може да те излъже. Любовта е една нова наука.
Най-първо трябва да ви отуча от
старото
.
Най-пьрвото е: Не търсете да ви обичат, но търсете да обичате. И като обичате някого, нито дума да не казвате някому за любовта си. Той да не знае нищо. Една сестра каза:“То личи.“ Учителя каза:
към текста >>
52.
Напътствия и методи
- Боян Боев (1883 – 1963)
Старото
не може да се приложи.
Ако започнеш сутрин добре, то през целия ден всичко ще бъде добре. След изкарването на тази вътрешна работа от девет месеца ще имате една придобивка, едно прояснеше. За да могат да се използват придобивките, трябва да имате такова прояснеше. Източните методи са били за друга епоха. Европейците трябва да намерят нови начини.
Старото
не може да се приложи.
Сега има една безпътица. Трябва да се намери нов път. Пътят си съществува, но хората искат да внесат в новия живот старите методи. Те са несъвместими. Това, което е интересувало гъсеницата, не интересува пеперудата.
към текста >>
Онези, които се държат за
старото
, все съжаляват и плачат.
Сега има една безпътица. Трябва да се намери нов път. Пътят си съществува, но хората искат да внесат в новия живот старите методи. Те са несъвместими. Това, което е интересувало гъсеницата, не интересува пеперудата.
Онези, които се държат за
старото
, все съжаляват и плачат.
Някой казва: “Какво бяхме едно време.“ Че старото не трябва да се възвърне. Едно време като яйца, бяхме едно, а сега, като се излюпихме, трябва друго. Нито празните бъчви, нито пълните бъчви ще оправят човека. Но изворите ще оправят света. Ако хората приличат на празни или пълни бъчви, не решават въпроса, а изворите.
към текста >>
Някой казва: “Какво бяхме едно време.“ Че
старото
не трябва да се възвърне.
Трябва да се намери нов път. Пътят си съществува, но хората искат да внесат в новия живот старите методи. Те са несъвместими. Това, което е интересувало гъсеницата, не интересува пеперудата. Онези, които се държат за старото, все съжаляват и плачат.
Някой казва: “Какво бяхме едно време.“ Че
старото
не трябва да се възвърне.
Едно време като яйца, бяхме едно, а сега, като се излюпихме, трябва друго. Нито празните бъчви, нито пълните бъчви ще оправят човека. Но изворите ще оправят света. Ако хората приличат на празни или пълни бъчви, не решават въпроса, а изворите. А изворът е това, което иде от Бога.
към текста >>
53.
Новото човечество
- Боян Боев (1883 – 1963)
Сега всички хора се спъват, понеже не искат да се освободят от
старото
.
Народите не могат да влязат в шестата раса, преди да ликвидират със своята карма. И сега тези страдания са ликвидация на натрупаната карма, за да се приготвят за новия живот, който иде на земята. Един брат попита: “След колко време ще се въдвори шестата раса? “ Учителя каза: Шестата раса сега се въдворява, но това е още слабото начало, което ще вземе дълго време.
Сега всички хора се спъват, понеже не искат да се освободят от
старото
.
Ако червеят не иска да се освободи от старата форма, не може да стане пеперуда. Една сестра попита:“Каква нова дарба ще имат хората от шестата раса? “ Учителя каза: Те ще виждат отпред и отзад. В тях ще се развие шестото сетиво.
към текста >>
54.
Силата на Любовта
- Боян Боев (1883 – 1963)
Старото
учение сте научили вече.
Човек не обича и е свободен да не обича, но ще носи последствията. Силата се добива чрез любовта. Единственото нещо, което ни дава сила, е любовта. Тя е най-силното оръжие, на което ще разчитате. Тепърва има да учите новото учение.
Старото
учение сте научили вече.
Отивате на екскурзия и носите кибритена кутия. Има на какво да се уповаваш. А като отидеш на екскурзия, бъркаш в джоба си и нямаш кибрит, няма на какво да се уповаваш. Любовта ни, вярата ни, трябва да имат практическо приложение. Любовта поставя правилни отношения между хората.
към текста >>
55.
Последните времена
- Боян Боев (1883 – 1963)
Някой казва:“Ние ще живеем добър живот.“ Това е
старото
.
Щом ти отвориш твоето светилище на невежите, щом предадеш твоя Господ за нищо и никакво, ти като Самсона ще събориш стълбовете на зданието и то ще те смачка. В Божествената градина, като нарушиш известна добродетел, веднага едно цвете изсъхва. И като поправиш погрешката си, това цвете пак се разцъфтява. Когато нарушиш известна добродетел, после, като проявиш тази добродетел, това растение пак се проявява. Това не е въображение, това е реалност.
Някой казва:“Ние ще живеем добър живот.“ Това е
старото
.
Това да не стои в ума ви. В съзнанието ви да стои новото. Погрешките на човека за мене не съществуват. За мене съществуват само хубавите, Божествените неща, които има в него. Някой път да си вземете една хубава хурка и хубава вълна и като почнете да предете, ще видя кой от вас докъде е стигнал.
към текста >>
56.
На Яворови присои
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всеки ден повтаряш все
старото
.
Бъдете чисти. Чистотата значи да не внесеш в живота си еднообразие. Грехът е нещо еднообразно. Например против някого ще кажеш, че той е такъв и такъв. Утре ще кажеш същото.
Всеки ден повтаряш все
старото
.
Значи за духовния напредък, за духовния растеж, важно условие е не само вътрешната чистота в мисли и чувства, но и физическата, физическата чистота е важно условие, за да има и вътрешна чистота. Трябва да разширим кръга на любовта си. Не да не зачитаме баща си и майка си, но да разширим любовта си. Трябват ви много сравнения, за да ви стане въпросът ясен. Да обичаш врага си, това значи да си по-силен от него.
към текста >>
Като идва новото, то има една тъмна част: Това, когато се събаря
старото
.
Например туриш в една кутия бонбони и се радваш на кутията, а не на бонбоните. Кутията е на мястото си, но тя сама по себе си нищо не допринася. Господ ти казва да направиш това или онова. Започни да правиш това, което Господ ти казва, и твоите работи ще се оправят. Това е закон за оправяне на работите.
Като идва новото, то има една тъмна част: Това, когато се събаря
старото
.
Тъгата е там, дали новото ще бъде по-хубаво. И после се гради новото. Там е радостта. Тъмният дух е като мравковият лъв. Той прави конусообразна дупка.
към текста >>
57.
Божествена и човешка любов
- Боян Боев (1883 – 1963)
Старото
го оставете и като градите новото, гледайте да не се вдига прах.
Те са още външната страна на любовта. Формите на любовта са различни според степента на любовта. Новата, или Божествената Любов, която ще се изяви на Земята, ще създаде нови форми на любовта. Старата любов е произвела това, което виждаме, а новите форми, които ще създаде новата любов, ще бъдат нещо друго. Не искайте да внасяте формите на старата любов в новата.
Старото
го оставете и като градите новото, гледайте да не се вдига прах.
Това ще влезе в новото възпитание. Малката любов минава през малка тръба и има спънки. То е човешката любов. А голямата любов минава през голяма тръба. Тя е Божествената Любов.
към текста >>
58.
Бъди като Слънцето
- Боян Боев (1883 – 1963)
Вие стоите и не искате да се освободите от
старото
, а всички искате новото.
Изгрев, 24 януари 1956 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа един частен разговор с един брат. В този разговор Учителя каза: Напуснете вашата биволска кола и вашите влакове и пътувайте със светлината.
Вие стоите и не искате да се освободите от
старото
, а всички искате новото.
Да чувствува всеки себе си и другите като души! Новата епоха ще бъде любовна епоха и затова ще освободи хората от ненужни страдания. Хората ще разберат, че няма друг начин, освен любовта. Това е единственият път с най-малко разходи. Любовта е стремеж към незнайното.
към текста >>
59.
Братска вечеря
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това е
старото
учение.
Никога Бог не е лишил човека от тези четири елемента. И затова човек трябва да благодари и да вярва в Господа, да Го люби, да работи за Бога, да служи на Господа, иначе ще бъде далеч от Него, ще го привлекат тъмните сили и на тях ще слугува под ударите на камшика, на мъченията и на всички нещастия в живота. Защо се мъчат и страдат хората? И са нещастни? Защото не вярват в Господа, не Го любят, не работят за цялото, не служат на Господа, а са като листа, откъснати от цялото и работят само за себе си.
Това е
старото
учение.
А новото учение е: Господ на първо място, човекът на последно. Любовта на първо място, а човекът на последно. Като гледаме само погрешките на хората, не можем да проявим любовта. Любовта в бъдеще ще бъде основа на целия живот: и на. просветата, и на социалния живот и пр.
към текста >>
60.
Врата на великото знание
- Боян Боев (1883 – 1963)
Хората, като вървят в
старото
, отказват новото, което Бог говори в момента.
Източната философия има съвсем малко хляб, който й стига едва за нея, и затова тя го крие, не го дава, държи го в дълбока тайна. Западният окултизъм и той не разполага с дълбоките методи. Новото учение съдържа изобилие. Води човека при Извора. Има окултни науки, които се занимават с консерви, и други окултни науки, които се занимават с плодове, които късат от дърветата в градината.
Хората, като вървят в
старото
, отказват новото, което Бог говори в момента.
Бъдещите поколения ще вървят в това, което сега учим. Един брат попита за учението на йогите. Учителя каза: Към учението на йогите трябва да имаме такова отношение, каквото Христос имаше към пророците. Пътят на йогите е приготовление за Божественото учение.
към текста >>
61.
Новото учение
- Боян Боев (1883 – 1963)
- Новото учение е да боледуваш, без да умреш, а
старото
учение е да боледуваш и да умреш.
Почна непринуден разговор. В разговора Учителя между другото каза: Като видят нашите хора, хората от света казват, че в тях има нещо особено, по което ги познават. Обкръжаващите почват да стават снизходителни към нас. Питат: в какво се състои новото учение?
- Новото учение е да боледуваш, без да умреш, а
старото
учение е да боледуваш и да умреш.
Ние проповядваме една любов - да любиш, без да се влюбваш, да учиш, без да се заблуждаваш, и да освобождаваш, без да се ограничаваш. По какво се отличава новото учение? Новото учение се отличава с безгранични възможности. Новото учение се отличава с това, че за него всичко е възможно. Новото учение е учение за Божествената благодат, а старото учение е за закона на необходимостта.
към текста >>
Новото учение е учение за Божествената благодат, а
старото
учение е за закона на необходимостта.
- Новото учение е да боледуваш, без да умреш, а старото учение е да боледуваш и да умреш. Ние проповядваме една любов - да любиш, без да се влюбваш, да учиш, без да се заблуждаваш, и да освобождаваш, без да се ограничаваш. По какво се отличава новото учение? Новото учение се отличава с безгранични възможности. Новото учение се отличава с това, че за него всичко е възможно.
Новото учение е учение за Божествената благодат, а
старото
учение е за закона на необходимостта.
Новото учение ще го свързвате със закона на Любовта. То е учението на Любовта. Не частичната проява на любовта, но целокупната проява. В целокупната проява на любовта е смисълът на живота. Новото учение седи в разбирането на любовта.
към текста >>
62.
Желай непостижимото
- Боян Боев (1883 – 1963)
Изчезне ли Божественото от тебе, ти си пак в
старото
заблуждение, ти си тъжен, недоволен и пр.
Всеки от вас трябва да се уповава на Божественото, което е отвътре. Кое е Божественото? Кое отличава Божественото? В Божественото няма абсолютно никакво противоречие. Когато то дойде, в човека настава веднага вътрешна хармония и светът се изменя за него; ти си добър, ти мислиш добре, чувствуваш добре и постъпваш добре.
Изчезне ли Божественото от тебе, ти си пак в
старото
заблуждение, ти си тъжен, недоволен и пр.
Всеки ден вие имате едно течение, което трябва да регулирате. Казано е, че Бог е направил човека. Значи човек принадлежи към една богата система, има отношение към Бога. Следователно, ако ти спазваш законите на тази система, ще имаш всички сили и влияния. Вие сега се отказвате от себе си, вие сте забравили вашето произхождение.
към текста >>
63.
Сеятелят на Божията нива
- Боян Боев (1883 – 1963)
В тези лекции Учителя-строител безболезнено събаряше старите, разколебани, разклатени основи на
старото
здание и на мястото им поставяше здрави, солидни, положителни основи на новата сграда, на новата култура.
Крайно изненадан, но е лице пак така спокойно, одухотворено, той тихо прошепва: „Нищо, нищо от това, поне истината излезе на бял свят.“ Казвам си: Ето човека, който обича истината, живее и работи за нея. Надникнах пак в кабинета. Сега той ми се видя по-голям, по-светъл, а ученият - още по-вдъхновен, по-лъчезарен, със замисъл за нова работа, за нов труд. Когато стремежът, интересът на учениците към духовна работа, към високо духовно знание порасна, Учителя изяви Словото в една форма лекции - окултни лекции. В тях той изнесе много методи и правила, закони и принципи за работа на ученика, на човека върху себе си - истински човек да стане.
В тези лекции Учителя-строител безболезнено събаряше старите, разколебани, разклатени основи на
старото
здание и на мястото им поставяше здрави, солидни, положителни основи на новата сграда, на новата култура.
На мястото на гнилите греди, на изпочупените тухли и керемиди, той постави нови, огнеупорни греди, тухли, керемиди, минали през огъня на житейската пещ. Така Словото, излязло от тясната, малка стаичка на бялата къщичка на ул. „Опълченска“, дойде до големия салон на Изгрева, отдето стигна до високите върхове на Витоша и Рила. Тук покрай множеството беседи, утринни слова, лекции Учителя изнесе безброй мисли, теми за размишление, дето той е прозрението на голям музикант даде възможност чрез вариации на мисълта да се дойде до ядрото, съдържанието и смисъла на тези теми. Ще кажа няколко от тези теми за размишление:
към текста >>
64.
Вътрешната свобода
- Боян Боев (1883 – 1963)
Старото
учение е злоба, ненавист, омраза и пр., а новото учение е любов, милосърдие, кротост, въздържание, вяра и пр.
В Божествения порядък не можеш да се жениш за две жени. Една жена трябва да имаш. И като умре тя, да не търсиш друга. Божествените женитби изключват други жени. Еднобрачие има там.
Старото
учение е злоба, ненавист, омраза и пр., а новото учение е любов, милосърдие, кротост, въздържание, вяра и пр.
Има един организиран и един неорганизиран свят. Грехът произтича от неорганизирания свят. Грехът е извън Божествения свят. Като правите погрешки, ще знаете, че сте в неорганизирания свят. Христос казва: „Ония, които се сдобият с оня век, нито се женят, нито за мъж отиват.“
към текста >>
65.
ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ
- Влад Пашов (1902- 1974)
В Писанието се казва още: Нищо няма да остане от
старото
небе и старата земя.
А Земята беше неустроена и пуста, и тъмнината беше върху бездната и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина. И нарече Бог виделината Ден, а тъмнината Нощ. И стана вечер, стана утро, Ден първи. Това е работата на ученика за първия ден, когато той влиза в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание.
В Писанието се казва още: Нищо няма да остане от
старото
небе и старата земя.
Това значи, че в света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като пустиня. От него няма да остане нито слънце, нито месечина, нито звезди и той ще увисне сам във въздуха. От неговата земя няма да остане нито един човек, нито животни, нито растение. Отникъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня.
към текста >>
66.
ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Най-
старото
светилище на Юпитер се намира на високата планина, която господствуваше над Тракия и Гърция.
Те имаха само тези богове. Аз имах за свой бог Ерос, Любовта. Вдъхновен от него аз говорих, пях и победих. Благодарение на него аз усвоих Словото на Хермес и Словото на Заратустра. В Негово Име аз произнесох онова на Юпитер и Аполон."
Най-
старото
светилище на Юпитер се намира на високата планина, която господствуваше над Тракия и Гърция.
Първоначално това светилище се ползувало с влияние по цяла Тракия и Гърция. Но под влияние на проповедниците на религията на Хеката, това влияние постепенно отслабнало и храмът на върха на високата планина бил почти напуснат. При връщането си Орфей отишъл в това светилище. Жреците посрещнали египетския Посветен в тайните като Спасител. С науката и ентусиазма си Орфей повлякъл след себе си по-голямата част от тракийците, преобразил напълно религията на Бакхус и обуздал вакханките, служителките на богинята Хеката.
към текста >>
67.
МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО
- Влад Пашов (1902- 1974)
което стои в еволюцията като едно препречване на
старото
и новото, действуващи като два противоположни полюси.
В своите две книги той представя Бога не като някакво далечно, метафизично Същество, но като Същество, близко до човека, реално, обективно, което е в общение с хората и ги ръководи в техния път. На Мойсей била възложена задачата от Слънчевия Дух да създаде един народ, който да бъде носител на Вечната Религия, която Самият Слънчев Дух щял да основе, когато слезе на Земята. Затова е било нужно една здрава основа, едно вещо ръководство на този народ, който се намирал още в началото на своето формиране. Затова Мойсей написал своята книга „Сефер Берешит" или Книга на принципите, в която в много сбита форма изложил тайната наука, науката за развитието на света и човечеството с течение на времето. Затова и Щайнер казва по този въпрос следното: „Мойсей е бил приел от Заратустра онези тайни, които се отнасят до хода на времето и заедно с тях трябвало да приеме и това.
което стои в еволюцията като едно препречване на
старото
и новото, действуващи като два противоположни полюси.
С тази Мъдрост за тайната на времето е бил надарен Мойсей и той можал да я прояви, като изложил тази Мъдрост на времето в образи, подходящи за неговия народ, образи, редуващи се един след друг. Ето защо у Мойсей ние срещаме великите картини па сътворението като образ на Мъдростта на времето. Тази Мъдрост на времето и тайните, свързани с нея, се характеризират с това, че през всички времена нещо, което е съществувало по-рано се сблъсква с нещо, което възниква по-късно и чрез това се ражда една противоположност. Мойсей, като организатор на един народ, трябвало да се срещне и с Мъдростта на Хермес, която е така да се каже, Слънчевата Мъдрост, т.е. знанието за това, което живее тайнствено като Същност във външните физически обвивки на Светлината и на слънчевото тяло, онова, следователно, което върви по един пряк път.
към текста >>
68.
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
А онова учение за вътрешното душевно устройство, което е свързано със
старото
назирейство, но също и с новото нецерство, е било продължено от ученика Нецер.
Ешуа Бен Пандир, учителят на есеите, който е живял сто години преди идването на Христа, е имал петима ученици, от които всеки един е бил възприел един клон от общото велико учение на Ешуа Бен Пандир. И всеки развивал това, което е възприел по-нататък. Тези петима ученици носели следните имена: Матей, Накай, третият ученик, който освен че е бил от класа на нецерите, носил името Нецер; след това следват Бони и Тона. Тези петима ученика на Ешуа Бен Пандир, който понесе мъченическа смърт един век преди нашето летоброене, поради обвинение в богохулство и ерес, размножили, така да се каже, в пет различни клона учението на своя учител. И окултната наука ни учи, че особено много се е разрастнало след смъртта на Ешуа Бен Пандир учението за приготовление на кръвта за идващия Исус чрез ученика Матей.
А онова учение за вътрешното душевно устройство, което е свързано със
старото
назирейство, но също и с новото нецерство, е било продължено от ученика Нецер.
Той основава една малка братска колония. В Палестина е имало множество такива колонии на есеите и във всяка една от тях се е развивал един особен клон на есеите. Нецерството е било развивано в онази колония, която е водила едно пълно с тайнственост съществуване, колонията, която отпосле в евангелието получила името Назарет. Там, в Назарет - Нацарет - е била основана една колония от Нецар. Там живеели хора в пълна тайна, които култивирали старото назирейство.
към текста >>
Там живеели хора в пълна тайна, които култивирали
старото
назирейство.
А онова учение за вътрешното душевно устройство, което е свързано със старото назирейство, но също и с новото нецерство, е било продължено от ученика Нецер. Той основава една малка братска колония. В Палестина е имало множество такива колонии на есеите и във всяка една от тях се е развивал един особен клон на есеите. Нецерството е било развивано в онази колония, която е водила едно пълно с тайнственост съществуване, колонията, която отпосле в евангелието получила името Назарет. Там, в Назарет - Нацарет - е била основана една колония от Нецар.
Там живеели хора в пълна тайна, които култивирали
старото
назирейство.
И за Исус, след завръщането му от бягството му в Египет, нямало нищо по- подходящо, освен да се настани в колонията на назиреите. Затова се загатва в евангелието на Матея, където е казано следното: „И Йосиф, предупреден от Бога насън, се оттегли в галилейските страни, дойде и се засели в един град, наречен Назарет, за да се сбъдне реченото чрез пророците, че ще се нарече назарей." (Матей 2:22-23) Така че в Евангелието на Матей ясно се загатва, че е съществувала една такава колония от назарей, където Исус се заселил след завръщането от Египет и където израснал. Есеите са имали и свое Посвещение. Ето как Щайнер описва едно египетско Посвещение и след това едно есейско Посвещение. „В Египет е съществувало едно Посвещение, което се е състояло в това, че човек изживявал дневния процес на събуждането по такъв начин, че при потопяването в неговото ас- трално тяло и на неговия Аз във физическото и етерно тяло, неговата възприемателна способност не е отклонявана към външния физически свят, а е бил буден за процесите, които стават във физическото и етерното тяло.
към текста >>
При
старото
Посвещение, при проникване в духовния свят това Азово чувство се е заличавало по определен начин.
Но чрез това, че дължал своето проглеждане в духовния свят на външна помощ, той оставал зависим от този колегиум на Посвещението през целия си живот; зависим от онези, които го били подпомогнали. Това, което описахме по-горе, беше в реда на нещата при древните Посвещения. Но това трябваше да се измени, това трябваше да се преодолее. Онези, които трябвало да бъдат Посветени, трябвало да остават все по-малко зависими от онези, конто са техни Учители и Посветители. Защото с тази помощ, която даваха помощниците на Посветителя, е било свързано нещо друго, което се състояло в следното: В будно съзнание във физическия свят човек има чувството за своя Аз.
При
старото
Посвещение, при проникване в духовния свят това Азово чувство се е заличавало по определен начин.
През времето, когато човек се е издигал в духовните светове, неговото азово чувство се е размътвало, така да се каже, притъпявало. И това е трябвало да стане така, защото азовото чувство е това, с което са свързани всичкия егоизъм, всичките страсти и нисши желания, които искат да отделят човека от външния свят. Ако Посвещаващият не е искал неговите страсти, неговите вълнения при навлизане в духовния свят да нараснат до неимоверна степен, тогава неговото Азово чувство е трябвало да бъде подтиснато. Ето защо при Посвещенията в древните мистерии е съществувало едно несъновид- но съзнание, но все пак едно понижено състояние на азовото чувство. Но развитието изисква все повече човек да става способен да мине през Посвещение при пълно запазване буд- ността на неговия Аз.
към текста >>
69.
Пророк Исайя
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това е
старото
човечество, което не изпълни Божията воля.
Той призовава Господа да се смили над прегрешенията на хората и да ги прости. В 65-та глава Бог говори, че ще бъде потърсен от онези, които не са Го търсили. „Потърсен бидох от онези, които не питаха за мене, намерен бидох от онези, които не ме търсеха. Рекох: ето аз, ето аз. Към народ, който не призоваваше Името Ми." (1 ст.) След това говори за верующите, които не изпълнили волята Му.
Това е
старото
човечество, което не изпълни Божията воля.
След това Господ говори, че е забравил всичко старо и се създава ново. Там е казано: „Защото предишните скърби се забравиха и защото се скриха от очите ми. Понеже ето, нови небеса създавам и нова земя, и предишните няма да се поменат, нито ще дойде на ум... И избраните ми ще видят да овехтее делото на ръцете им. Не ще да се трудят напразно, нито ще се раждат чада за скръб, защото са семе на благословените господни и потомството им с тях. И преди да въззоват, аз ще им отговарям и доде още говорят те, аз ще слушам.
към текста >>
70.
Псалмите на Давид
- Влад Пашов (1902- 1974)
Показано е, че когато се яви един Посветен, който е носител на нещо ново, винаги крепителите на
старото
, които тук са наречени езичници, се опълчват против него и против Господа.
Сега ще изложим накратко съдържанието на псалмите и тяхното окултно значение, доколкото съм могъл да ги разбера. В първия псалом псалмопевецът очертава двата пътя - пътя на доброто и пътя на злото. Като на всеки път е посветил по три стиха, които образуват по един триъгълник и по такъв начин в поетична форма е изразил идеята за хексаграмата, която представя два преплетени триъгълника: един с връх нагоре, бял, и един с връх надолу - черен, които са емблема на двата пътя. Единият път води към Слънцето, а другият към центъра на земята. Във втория псалом говори за положението на Посветения сред обикновените хора.
Показано е, че когато се яви един Посветен, който е носител на нещо ново, винаги крепителите на
старото
, които тук са наречени езичници, се опълчват против него и против Господа.
Но казва по-нататък, че Бог ще излее гнева си върху тях. „Тогаз ще им подума с гнева си, и с яростта си ще ги смути. Но аз, ще рече, помазах царя си над Сион, светата моя гора. Аз ще възвестя повелението. Господ ми рече: Син Мой си ти, Аз днес те родих.
към текста >>
71.
ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
С това хората виждаха, че е настъпил краят на
старото
време и сме в началото на едно ново време, когато Бог слиза на земята да даде нов импулс за развитието на човешките души.
Илия се преражда в Йоан Кръстител. Главната проява на неговата дейност е кръщението, което той извършва в реката Йордан. Какъв е смисълът на това кръщение? Защо го правеше Йоан? Йоан правеше това кръщение, за да доведе хората до едно мигновено ясновидство, което става вследствие на частично отделяне на етерното тяло, когато човек се потопи във водата.
С това хората виждаха, че е настъпил краят на
старото
време и сме в началото на едно ново време, когато Бог слиза на земята да даде нов импулс за развитието на човешките души.
Той правеше кръщението, за да накара хората да познаят и преживеят това, което им говореше. Йоан казваше това, което досега беше само за Духовните светове и действаше от тези светове, него сега трябва да приемете във вашите души като един импулс, който от Небето е дошъл в човешките сърца. Но Йоан казва за себе си, че е дошъл да приготви пътя на Христа. Това не се разбира само външно, исторически, но и мистично. Той като Велик дух на еврейския народ трябва да подготви душите на хората, за да могат да приемат Христа в себе си.
към текста >>
Той трябваше още веднъж да постави пред човеците това, което
старото
учение и
старото
душевно съдържание можеха да донесат на хората и по такъв начин да ги подготвят за възприемане на Новото, носено от Христа".
Защото същият аз, който всъщност бе задържан и не се всели в Исус от Евангелието на Лука, същият този аз бе превъплътен в тялото на Йоан Кръстител. И двете същности: това, което живееше като душевна същност в Исус от Назарет, и това, което живееше като аз в Йоан Кръстител, се намират от самото начало в едно вътрешно отношение. В Евангелието на Лука Христос като говори за Йоан казва, че той е призван да предаде на хората в най-чиста и благородна форма това, което беше учението на пророците, което се строеше чисто и благородно в старите времена. Той виждаше Йоан като такъв, който последен донесе в най-чиста и най-благородна форма това, което принадлежи на старите времена. След това Христос казва: "Законът и пророците достигат до Йоана".
Той трябваше още веднъж да постави пред човеците това, което
старото
учение и
старото
душевно съдържание можеха да донесат на хората и по такъв начин да ги подготвят за възприемане на Новото, носено от Христа".
Всичко преходно е символ на някаква духовна реалност, която се проявява в света. И ако си представим сцената, където Йоан Кръстител кръщава Исус от Назарет в реката Йордан, то в лицето на тези два образа пред нас изпъкват две велики духовни течения от миналото. Йоан Кръстител е представител на есейското течение, което имаше за задача да поддържа пътя за Христа. А Исус от Назарет е представител на течението на Заратустра, който беше въплътен в Исус от Назарет. В този момент тези две течения се съединяват на земята, за да образуват съда, който ще приеме Небесното съдържание - Христовото Същество.
към текста >>
Това развитие на аза е изкупено с цената на
старото
единение с Духа.
Матей описва Йоан като проповедник в пустинята. Проповедник в пустинята, преведено на друг език, означава зов към уединението на душата. Човечеството е стигнало до земята, която е пустинята, която е мястото на уединения, самотен аз, отделил се от Цялото и живее само за себе си. Докато човечеството беше още обхванато в процеса на слизането, следователно не беше още стигнало до земята, то беше потопено в един общ духовен елемент. Едва на земята започва развитието на аза.
Това развитие на аза е изкупено с цената на
старото
единение с Духа.
Неговият първи стадий е "пустинята", уединението. Йоан е Вестител на развитието на аза, на пълното със страдание усамотяване на аза. Човечеството е изминало 42 поколения. Сега то действително може да намери Отца Авраама чрез възлизане по стълбата на пречистване с 42 стъпала. Но какво помага това?
към текста >>
Пънът, който остава след отсичането на
старото
Космично Съзнание, е човешкото мислене.
Неговата душа не е била затворена в тесните граници на едно тяло и е била разлята по цялото небе. Звездите на небето висяха на клоните на това Дърво. Това дърво трябвало да бъде отсечено. Остава само пънът му. Това ни се описва във великото видение на Навуходоносор, в четвъртата глава на Данаил, от 7 до 12 стих.
Пънът, който остава след отсичането на
старото
Космично Съзнание, е човешкото мислене.
От него ще израсте някога Новото Космично Съзнание, новото звездно Дърво. Отсичането на звездното Дърво е една мирова необходимост. То е тъждествено със слизането на човечеството на земята, без което е невъзможно никаква свобода. Пророците, последен от които е Йоан Кръстител, размахват със своите слова секирата срещу мировото Дърво. Старото Космично Съзнание трябва да отстъпи на ограниченото земно мислително съзнание.
към текста >>
Старото
Космично Съзнание трябва да отстъпи на ограниченото земно мислително съзнание.
Пънът, който остава след отсичането на старото Космично Съзнание, е човешкото мислене. От него ще израсте някога Новото Космично Съзнание, новото звездно Дърво. Отсичането на звездното Дърво е една мирова необходимост. То е тъждествено със слизането на човечеството на земята, без което е невъзможно никаква свобода. Пророците, последен от които е Йоан Кръстител, размахват със своите слова секирата срещу мировото Дърво.
Старото
Космично Съзнание трябва да отстъпи на ограниченото земно мислително съзнание.
В 6-та глава от книгата на Исайя се описва как Исайя направо получава духовно поръчение да отсече мировото Дърво чрез своята проповед. "Затъпи сърцето на този народ и втвърди ушите му, и заслепи очите му, за да не вижда с очите си и да не чува с ушите си, нито да разбира със сърцето си, докато запустеят градовете и останат без жители и домовете без люде. Но както дъбът или липата, от които при отсичането остава още един пън, този пън ще бъде едно свято семе". Ако погледнем към микрокосмоса, към отделния човек, можем да кажем: Дървото, на което е сложена секирата, е Дървото на кръвоносната система. Докато живееше в Космичното Съзнание, в кръвта на човека е звучала космичната Хармония на звездите.
към текста >>
72.
10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Можем да кажем, че докато изцелението на Петровата тъща е един залез, сбогуване със
старото
Откровение на стихиите, то възкресението на дъщерята на Яир е слънчев изгрев, едно ново начало, възраждане, новораждане на космичния живот във вътрешността на човека.
Там е казано: "Разчу се, че Той е вкъщи. И тука се събра много народ, така щото нямаше място и вън пред вратата и Той им говореше". И после се описва, че дошла една група хора, четирима от които носили пострадалия от подагра на носило и понеже не могли да влязат през вратата, качили се на покрива и го спуснали с одъра вкъщи. Тук четиримата пак не е случайно, защото в Еевангелието няма нищо случайно, а всичко е поставено на своето място и има свой смисъл.
Можем да кажем, че докато изцелението на Петровата тъща е един залез, сбогуване със
старото
Откровение на стихиите, то възкресението на дъщерята на Яир е слънчев изгрев, едно ново начало, възраждане, новораждане на космичния живот във вътрешността на човека.
Това възкресение не е станало пред целия народ, не е станало и пред 12-те, а само пред тримата, което показва, че то е едно езотерично събитие. Във връзка с разказа за възкресението на дъщерята на Яир е включен и разказът за изцелението на жената, която страда от кръвотечение. Това изцеление е освобождаване на жената от излишъка на старите женски сили. То е причинено от прилива на стихиите или на Природата, вливането и втичането на които се пресича само с докосването на жената до дрехата на Христа. Докосването до дрехата на Христа предава сплотеност и форма на нейните безформено изливащи се сили.
към текста >>
73.
11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той виждаше, че
старото
е изпълнило своята мисия и виждаше в Рим, колкото и деформирано и да е неговото лице, носител на бъдещето.
След това в Рим човечеството става тялото Христово. В Матей и в другите есеи трябва да е имало едно живо предчувствие за това, че Рим и неговият свят трябваше да играят много голяма роля за първото време на Християнството. Тайната на въплъщението беше сърцето на учението на терапевтите и есеите. Те знаеха, че Египет, Юдея и Рим са трите големи степени на въплъщението на Христа. И Матей, като есей, имаше отношение към Рим, различно от това на фарисеите, които се страхуваха от него.
Той виждаше, че
старото
е изпълнило своята мисия и виждаше в Рим, колкото и деформирано и да е неговото лице, носител на бъдещето.
В тази насока може да бъде намерен отговорът на въпроса, защо Матей беше станал митар. Той отиде между римляните, подбуждан от това, което живееше в него като есей, за да помогне сега, след като беше направена втората стъпка за подготвяне на третата стъпка на Христовото въплъщение. Матей не се смущаваше от демоничния образ на Рим, той предчувстваше неговото бъдеще като център на Християнството и затова отиде на служба при римляните, за да проправи пътя на бъдещото Християнство. И Христос, когато Го упрекват фарисеите, че дружи с митари и грешници, казва: "Здравите нямат нужда от лекар, а болните". Това е предчувствал и Матей, като отива в Рим.
към текста >>
74.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН
- Влад Пашов (1902- 1974)
Старото
съдържание на пролетта е физическото съединение на половете.
Срещу ясното празнично пролетно съдържание на първото знамение стои мрачното, сериозно и тайнствено съдържание на последното знамение, падащо се също през пролетния сезон. При това трябва да държим в съзнанието си, че седмото знамение, възкресението на Лазар, е само въведение към това, което втората част на Евангелието на Йоан ни описва. Така щото събитието на Голгота и това, което следва, е групирано около началото на пролетта същата година. Сцената на кръста, с която е свързано също и отношението майка-син, между майката Исусова и ученика, не е нищо друго, освен повишение на мрачното сериозно пролетно съдържание, което срещаме още при възкресението на Лазар. Следователно, Евангелието на Йоан иска да ни предаде чрез сватбата в Кана Галилейска едно пролетно съдържание, което е свързано с миналото на човечеството, възкресението на Лазар и това, което е свързано с него, показва започващото ново съдържание на пролетта, което настъпва чрез Тайната на Голгота, до което човечеството трябва да се издигне.
Старото
съдържание на пролетта е физическото съединение на половете.
В далечното минало, когато хората са спазвали законите на Природата, сключването на браковете и зачатието са били свързани с началото на пролетта, а раждането съответно със зимния поврат на слънцето. Емил Бок казва: "Следователно, със сватбата в Кана Галилейска един поток от сили на древното съществуване на човечеството е отведен в новозапочващия поток. Тук пред нас имаме един образ, който ни показва как в древни времена човечеството можеше винаги да черпи живот и да го противопоставя на смъртта със силите на Природата чрез това, което се развива между половете и от това, което се развива между родители и деца. Смъртта е победена чрез създаването на нов живот. Също превръщането на водата във вино става не просто като едно чудо чрез Христос, а протича от дадената от Природата връзка между Майката и Сина.
към текста >>
75.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тук ние виждаме как на земята човечеството все повече изживява
старото
Божие наследство.
Можем да кажем, че Евангелията слизат от Небето на земята, Откровението се възнася от земята към Небето, а преходът е образуван от Деянията на апостолите. Тук Небето прониква земята. Това, именно, съставя същността на истинската история. Защото историята, сама по себе си, е една важна Тайна. Старият Завет ни рисува историята на еврейския народ и с това историята на човечеството.
Тук ние виждаме как на земята човечеството все повече изживява
старото
Божие наследство.
Евангелията ни рисуват идването на Небето на земята, а Деянията на апостолите ни описват земята все повече проникната от Небето. В този процес, който се извършва с течение на времето, се редуват пред нас три кръга един след друг, в които има известно подобие. Животът на народа в неговите 12 колена е обект на Стария Завет. Той е последван от живота на Исус Христос в кръга на 12-те апостоли, и третият кръг е животът на Църквата, която според Откровението на Йоан в нейното първично състояние се състои от 12 пъти по 12 хиляди души. Три различни живота се редуват един след друг, от които нито един, даже и средният не са просто човешки.
към текста >>
Това показва, че
старото
трябва да живее по-нататък с новото и да бъде претопено в Светлината на новото.
Чудото на езиците е възобновяване на магическите сили на Словото, които са владели до най- висока степен в цялата египетска жреческа култура. Поради това и по-късно Павел се изказва върху говоренето езици в църквите с известни ограничения. Той виждал някаква стойност в това говорене, само когато несъзнателността, свързана с него, може да бъде допълнена, било че самият говорещ на чужди езици е в състояние да предаде на ясен език мисълта, казана преди това от него, или някой друг, който има способността да го изтълкува. Павел е писал после и до коринтяните, че самият той не желае да си служи с говорене на езици, въпреки че имал способността да го стори. Петър и чудото на езиците на Петдесетница са живо доказателство за широкия замах, който първичното Християнство е притежавало даже по отношение на силите на миналото.
Това показва, че
старото
трябва да живее по-нататък с новото и да бъде претопено в Светлината на новото.
Срещу възраждането на старите екстатични душевни сили у Петър, стои у Павел добиването на една нова бъдеща духовна способност. Виждането, което се роди у Павел пред Дамаск, беше една предварителна проява на една сила, която човечеството ще добие в големи размери в бъдеще. Между Петър, в когото оживяват силите на миналото и Павел, в когото се пробуждат силите на бъдещето, стои Стефан като истински носител на присъстващия тогава Дух. Голямото впечатление, което се излъчвало от него и което довежда противниците му до побесняване, е било това, че в него човешкият идеал е бил проявен напълно в своето съвършенство и като такъв е стоял пред хората. Това ще рече, че когато противниците го гледали, виждали лицето му да свети като лице на Ангел.
към текста >>
76.
14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Затова и Мъдростта няма да се ограничава с предаване на
старото
, а ще внесе нещо ново, което е вътрешният смисъл на Християнството.
Те са дали началото на културата на критичното, раздробяващото, аналитичното съзнание. Невъзможно е да се продължава в този път по-нататък. Нишката е скъсана, образува се прелом - необходим е скок, за да се отиде на другия бряг, откъдето към нас гледа духовността, плод на едно ново съзнание, което се заражда между славяните. Духовното минало на човечеството и неговото бъдеще се отнасят едно към друго, както трансът към будното съзнание. При пълно всекидневно будно съзнание народите на бъдещето ще развият своята духовна култура, която ще бъде съвсем различна от досегашната.
Затова и Мъдростта няма да се ограничава с предаване на
старото
, а ще внесе нещо ново, което е вътрешният смисъл на Християнството.
То ще бъде вътрешното, езотерично Християнство, което досега е било скрито за малцина. Новото ще се развие от зародиша, възникнал вече в скрит вид между славяните. Там ще се развие онова ново, което трябва да възникне от оплодяването на народната душа с прилива на цялото съдържание на европейската култура. Всичко възвишено, което се е развило в западната култура, ще се предаде на новата култура, която се заражда между славянството, като основа на тази нова култура ще бъде езотеричното Християнство. Християнството даде импулса за развитие на досегашната култура, когато трябваше да се развие индивидуалното съзнание в човечеството.
към текста >>
77.
1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това изгубване на
старото
ясновидство и старата връзка с духовния свят не трябва да се тълкува в отрицателен смисъл.
Следователно, при Своето слизане, за да се въплъти в човешка форма на земята, Христовото Същество търси онази точка на земята, където земното съществуване притежава най-голяма дълбочина и по отношение устройството на местността също е приела характер на падението, на космическото грехопадение. При Човекоставането на Христа се касае не само за това, Той да стигне някъде земята. Той трябва да достигне земята там, където има най-много нужда от спасение и от силите, които Той носи от мировите висини. И по същата причина, по която кръщението на Исус в Йордан е станало на най- дълбоката точка на земната повърхност, и Христовото Същество е намерило своето въплъщение в юдейството. Юдейският народ е бил онзи клон от човечеството, който се бил откъснал най-дълбоко и най-съзнателно от свръхсетивния свят.
Това изгубване на
старото
ясновидство и старата връзка с духовния свят не трябва да се тълкува в отрицателен смисъл.
В него лежи положителната мисия, която юдейството е трябвало да мине в един по-ранен стадий, като представител на цялото човечество. В бъдеще цялото човечество е трябвало да мине по този път. Старата духовност дошла в упадък и се изродила в суеверия. За тази си мисия еврейският народ е бил подготвян още от времето на Авраама и Мойсея. Пророците са действали в същия смисъл.
към текста >>
78.
3.7. СЕДМО ЗНАМЕНИЕ - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР
- Влад Пашов (1902- 1974)
Чрез Христа, на мястото на
старото
Посвещение трябваше да дойде едно ново Посвещение, което е било произвеждано чрез силата на Христа, чрез силата на Любовта.
По въпроса за християнското Посвещение Щайнер казва следното: "Чрез явяването, чрез идването на Христос на земята, тази процедура на древното Посвещение, за която споменах по-горе, е станала ненужна. Този подобен на смъртта сън, траещ три и половина дни, е бил заместен със силите, излизащи от Христа. Защото в Евангелието на Йоана се намират мощни сили, благодарение на които днес астралното тяло има сила да впечата приготвените в него органи в етерното тяло, когато последното се намира във физическото тяло. Обаче, затова е необходима силата на Христос. По-рано хората не бяха достатъчно напреднали, за да могат без описаната процедура да отпечатат, чрез медитация и съсредоточаване, образуваните в астралните тела органи, в етерното тяло.
Чрез Христа, на мястото на
старото
Посвещение трябваше да дойде едно ново Посвещение, което е било произвеждано чрез силата на Христа, чрез силата на Любовта.
Трябваше, един вид, да се завърши старата форма на Посвещение. Но беше необходим един преход от старото към новото време. За този преход трябваше веднъж някой да бъде посветен по стария начин, обаче в присъствието на Христа. Това стана с възкресението на Лазар". Като седма стъпка в Пътя на развитието на ученика, това знамение показва Пробуждането, Възкресението на Божественото в душата на човека.
към текста >>
Но беше необходим един преход от
старото
към новото време.
Защото в Евангелието на Йоана се намират мощни сили, благодарение на които днес астралното тяло има сила да впечата приготвените в него органи в етерното тяло, когато последното се намира във физическото тяло. Обаче, затова е необходима силата на Христос. По-рано хората не бяха достатъчно напреднали, за да могат без описаната процедура да отпечатат, чрез медитация и съсредоточаване, образуваните в астралните тела органи, в етерното тяло. Чрез Христа, на мястото на старото Посвещение трябваше да дойде едно ново Посвещение, което е било произвеждано чрез силата на Христа, чрез силата на Любовта. Трябваше, един вид, да се завърши старата форма на Посвещение.
Но беше необходим един преход от
старото
към новото време.
За този преход трябваше веднъж някой да бъде посветен по стария начин, обаче в присъствието на Христа. Това стана с възкресението на Лазар". Като седма стъпка в Пътя на развитието на ученика, това знамение показва Пробуждането, Възкресението на Божественото в душата на човека.
към текста >>
79.
9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
В притчата за кърпене на старата дреха с нова кръпка и за наливането на ново вино в стари мехове е прокарана идеята, че новото, което влиза в света чрез Христос, е несъвместимо със
старото
.
3. Притчата за нечестния домоуправител ни показва, че човек трябва да отделя време за духовна работа. 4. Притчата за молещата се вдовица ни говори за сигурността отвъд доброто и злото. 5. Притчата за поверените таланти ни говори, че човек трябва да работи за развиване на духовните сили и духовните органи. Във всички останали притчи, отправени към народа, също са скрити дълбоки окултни правила и методи за работа на онзи, който се стреми към духовно развитие. Няма да се спирам върху всички притчи, но ще кажа по няколко думи само за четири от притчите: Притчата за новото вино и новите мехове, притчата за сеятеля, притчата за добрия самарянин и притчата за блудния син.
В притчата за кърпене на старата дреха с нова кръпка и за наливането на ново вино в стари мехове е прокарана идеята, че новото, което влиза в света чрез Христос, е несъвместимо със
старото
.
Старото не може да бъде закърпено. Старото са старите мехове, в което като се влее новото, което носи динамични сили в себе си, те ще се пукнат. Новите сили, които Христос носи със Себе Си, изискват нови форми, с които да се изразят. Не може да се прави никакъв компромис между новото, което сега навлиза в живота и старото, което в миналото е било на мястото си и е било полезно, но сега вече то представя една отживяла времето си форма, която се явява като пречка за прогреса и развитието на човечеството. Затова всички, които искат да помиряват старото с новото, нека прочетат внимателно тази притча.
към текста >>
Старото
не може да бъде закърпено.
4. Притчата за молещата се вдовица ни говори за сигурността отвъд доброто и злото. 5. Притчата за поверените таланти ни говори, че човек трябва да работи за развиване на духовните сили и духовните органи. Във всички останали притчи, отправени към народа, също са скрити дълбоки окултни правила и методи за работа на онзи, който се стреми към духовно развитие. Няма да се спирам върху всички притчи, но ще кажа по няколко думи само за четири от притчите: Притчата за новото вино и новите мехове, притчата за сеятеля, притчата за добрия самарянин и притчата за блудния син. В притчата за кърпене на старата дреха с нова кръпка и за наливането на ново вино в стари мехове е прокарана идеята, че новото, което влиза в света чрез Христос, е несъвместимо със старото.
Старото
не може да бъде закърпено.
Старото са старите мехове, в което като се влее новото, което носи динамични сили в себе си, те ще се пукнат. Новите сили, които Христос носи със Себе Си, изискват нови форми, с които да се изразят. Не може да се прави никакъв компромис между новото, което сега навлиза в живота и старото, което в миналото е било на мястото си и е било полезно, но сега вече то представя една отживяла времето си форма, която се явява като пречка за прогреса и развитието на човечеството. Затова всички, които искат да помиряват старото с новото, нека прочетат внимателно тази притча. Притчата за Сеятеля - за нея Учителят е говорил много и между другото казва следното: Сеятелят е Божият Дух, който сее Божественото Слово.
към текста >>
Старото
са старите мехове, в което като се влее новото, което носи динамични сили в себе си, те ще се пукнат.
5. Притчата за поверените таланти ни говори, че човек трябва да работи за развиване на духовните сили и духовните органи. Във всички останали притчи, отправени към народа, също са скрити дълбоки окултни правила и методи за работа на онзи, който се стреми към духовно развитие. Няма да се спирам върху всички притчи, но ще кажа по няколко думи само за четири от притчите: Притчата за новото вино и новите мехове, притчата за сеятеля, притчата за добрия самарянин и притчата за блудния син. В притчата за кърпене на старата дреха с нова кръпка и за наливането на ново вино в стари мехове е прокарана идеята, че новото, което влиза в света чрез Христос, е несъвместимо със старото. Старото не може да бъде закърпено.
Старото
са старите мехове, в което като се влее новото, което носи динамични сили в себе си, те ще се пукнат.
Новите сили, които Христос носи със Себе Си, изискват нови форми, с които да се изразят. Не може да се прави никакъв компромис между новото, което сега навлиза в живота и старото, което в миналото е било на мястото си и е било полезно, но сега вече то представя една отживяла времето си форма, която се явява като пречка за прогреса и развитието на човечеството. Затова всички, които искат да помиряват старото с новото, нека прочетат внимателно тази притча. Притчата за Сеятеля - за нея Учителят е говорил много и между другото казва следното: Сеятелят е Божият Дух, който сее Божественото Слово. Падналото на пътя семе е паднало на физическия свят и затова го стъпкват и изяждат птиците небесни.
към текста >>
Не може да се прави никакъв компромис между новото, което сега навлиза в живота и
старото
, което в миналото е било на мястото си и е било полезно, но сега вече то представя една отживяла времето си форма, която се явява като пречка за прогреса и развитието на човечеството.
Няма да се спирам върху всички притчи, но ще кажа по няколко думи само за четири от притчите: Притчата за новото вино и новите мехове, притчата за сеятеля, притчата за добрия самарянин и притчата за блудния син. В притчата за кърпене на старата дреха с нова кръпка и за наливането на ново вино в стари мехове е прокарана идеята, че новото, което влиза в света чрез Христос, е несъвместимо със старото. Старото не може да бъде закърпено. Старото са старите мехове, в което като се влее новото, което носи динамични сили в себе си, те ще се пукнат. Новите сили, които Христос носи със Себе Си, изискват нови форми, с които да се изразят.
Не може да се прави никакъв компромис между новото, което сега навлиза в живота и
старото
, което в миналото е било на мястото си и е било полезно, но сега вече то представя една отживяла времето си форма, която се явява като пречка за прогреса и развитието на човечеството.
Затова всички, които искат да помиряват старото с новото, нека прочетат внимателно тази притча. Притчата за Сеятеля - за нея Учителят е говорил много и между другото казва следното: Сеятелят е Божият Дух, който сее Божественото Слово. Падналото на пътя семе е паднало на физическия свят и затова го стъпкват и изяждат птиците небесни. Падналото на камениста почва и в тръните, е падналото в душевния свят, в астралния свят, където или няма почва да се развие, или е заглушено от световните грижи и умира. А падналото на добрата почва има добри условия да се развие и да даде плод.
към текста >>
Затова всички, които искат да помиряват
старото
с новото, нека прочетат внимателно тази притча.
В притчата за кърпене на старата дреха с нова кръпка и за наливането на ново вино в стари мехове е прокарана идеята, че новото, което влиза в света чрез Христос, е несъвместимо със старото. Старото не може да бъде закърпено. Старото са старите мехове, в което като се влее новото, което носи динамични сили в себе си, те ще се пукнат. Новите сили, които Христос носи със Себе Си, изискват нови форми, с които да се изразят. Не може да се прави никакъв компромис между новото, което сега навлиза в живота и старото, което в миналото е било на мястото си и е било полезно, но сега вече то представя една отживяла времето си форма, която се явява като пречка за прогреса и развитието на човечеството.
Затова всички, които искат да помиряват
старото
с новото, нека прочетат внимателно тази притча.
Притчата за Сеятеля - за нея Учителят е говорил много и между другото казва следното: Сеятелят е Божият Дух, който сее Божественото Слово. Падналото на пътя семе е паднало на физическия свят и затова го стъпкват и изяждат птиците небесни. Падналото на камениста почва и в тръните, е падналото в душевния свят, в астралния свят, където или няма почва да се развие, или е заглушено от световните грижи и умира. А падналото на добрата почва има добри условия да се развие и да даде плод. Щайнер, говорейки за тази притча, казва почти същото с по-други думи.
към текста >>
Показани са също типовете на
старото
учение - свещеника, левита и фарисея, които теоретически учат това учение за Любовта и състраданието, но когато дойде да го приложат, те не го прилагат.
Това са хора способни да разберат духовните Истини, но грижите на света заглушават духовните интереси. Четвъртата категория са тези, които приемат духовните истини и напълно се отдават на тях. Притчата за добрия самарянин е ясна сама по себе си, но ще кажа няколко думи и за нея. Тази притча е една от най-важните притчи в Евангелието на Лука, защото в нея е вложено разбирането, че Любовта, състраданието не трябва да бъдат само една идея, едно учение за човека, но те трябва да бъдат една действаща сила, която се проявява в живота. Добрият самарянин е човекът, който е носител на силата на Любовта и състраданието, които се проявяват в живота, а не само да се говори за тях.
Показани са също типовете на
старото
учение - свещеника, левита и фарисея, които теоретически учат това учение за Любовта и състраданието, но когато дойде да го приложат, те не го прилагат.
Тук също е показана идеята, че ближен на човека е онзи, който проявява дейна любов към него, а не онзи, който само му говори, че го обича, но не проявява никаква любов. Тук също е показана идеята, че този, който проявява дейната любов, е по-близък и от кръвния роднина. Тази идея Христос изразява също с думите: "Брат, сестра и майка Ми са тези, които слушат Словото Божие и го изпълняват. Този, който прилага Любовта, той Ми е брат, сестра и майка, той Ми е близък". В притчата за блудния син пак ни е показана от една страна любовта на бащата, а от друга страна жесто- косърдечието на големия брат.
към текста >>
80.
19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това, което произхожда от древни времена, ви го дават книжниците и фарисеите, които искат да запазят
старото
и не допускат да се прибави нещо към това, което по-рано е било дадено на човеците.
Ето защо Христос можа да каже на окръжаващите го: "Когато виждате да се надигат облаци, вие казвате, че ще дойде такова и такова време. Така вие съдите за времето според външните знаци. Но вие не разбирате знаменията на времето. Защото, ако ги разбирате, ако можехте да съдите за тях, вие бихте знаели, че в душата ви трябва да влезе Бог, Който да проникне и тогава не бихте казали: Ние можем да живеем и с това, което сме получили от древни времена.
Това, което произхожда от древни времена, ви го дават книжниците и фарисеите, които искат да запазят
старото
и не допускат да се прибави нещо към това, което по-рано е било дадено на човеците.
Това е квас, който не ще произведе вече нищо в развитието на човечеството. Но който казва: Аз искам да остана при Мойсей и пророците, той не разбира знаменията на времето. Той не знае какъв поврат става в човечеството". Това е смисълът на думите, които Христос е изказал на окръжаващите го, че никак не зависи от наклонностите на отделния човек, дали някой иска да стане християнин или не, а това зависи от необходимостта в по-нататъшното развитие на човечеството. С проповедите, които ни са предадени в Евангелието на Лука, Христос иска да накара хората да разберат, че старият квас на книжниците и фарисеите, който съхранява само старото, не е вече достатъчен.
към текста >>
С проповедите, които ни са предадени в Евангелието на Лука, Христос иска да накара хората да разберат, че старият квас на книжниците и фарисеите, който съхранява само
старото
, не е вече достатъчен.
Това, което произхожда от древни времена, ви го дават книжниците и фарисеите, които искат да запазят старото и не допускат да се прибави нещо към това, което по-рано е било дадено на човеците. Това е квас, който не ще произведе вече нищо в развитието на човечеството. Но който казва: Аз искам да остана при Мойсей и пророците, той не разбира знаменията на времето. Той не знае какъв поврат става в човечеството". Това е смисълът на думите, които Христос е изказал на окръжаващите го, че никак не зависи от наклонностите на отделния човек, дали някой иска да стане християнин или не, а това зависи от необходимостта в по-нататъшното развитие на човечеството.
С проповедите, които ни са предадени в Евангелието на Лука, Христос иска да накара хората да разберат, че старият квас на книжниците и фарисеите, който съхранява само
старото
, не е вече достатъчен.
Могат да вярват, че той е достатъчен само онези, които не чувстват задължението да съдят не по своите прищевки, а според необходимостта на развитието на света. Това иска да каже Христос на хората чрез своите проповеди, които са предадени в Евангелието на Лука като знамение на времето. Ето защо Христос нарича това, което книжниците и фарисеите искаха лъжа, нещо, което не отговаря на действителността на външния свят. Това иска да каже този израз. По-напред казах, че Буда е донесъл на Земята учението за състраданието и Любовта, а Христос е донесъл на Земята самата Любов като жива сила.
към текста >>
81.
20. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША
- Влад Пашов (1902- 1974)
Трябваше още веднъж да представи пред хората това, което
старото
учение и
старото
душевно съдържание можеше да донесе на хората.
Тези сили бяха станали възможни едва във времето на Христа, защото едва тогава хората бяха стигнали до съзнаието за своя аз. Христос показва това в Евангелието на Лука там, където говори за своя предтеча Йоан Кръстител. Говорейки за Йоан, Христос казва, че Йоан беше призван да охарактеризира на хората в най- чиста и благородна форма това, което беше учението на пророците, идващо чисто и благородно от старите времена. Той виждаше Йоан като такъв, който последен донесе в най-чиста и благородна форма това, което принадлежеше на старите времена. Той казва: "Законът и пророците достигат до Йоана".
Трябваше още веднъж да представи пред хората това, което
старото
учение и
старото
душевно съдържание можеше да донесе на хората.
Според Окултната Наука преди Христос да слезе на Земята, човек можеше да си служи само с онези способности, които му се предаваха по наследство. В течение на живота между раждането и смъртта човек развива като способност това, което сам може да изработи за себе си от зародиша, който получава от родителите, като се ползва от силите на физическото, етерното и астралното тяло. После към него се прибавя това, което се ражда девствено, Божествено, което не се образува от зародиш. Но то може да бъде силно покварено, задържано в своето развитие, когато човек се отдава на чисто материалистични възгледи. Но когато той се отдаде на топлината, която иде от Христовия принцип, той може да бъде облагороден и да се развива правилно.
към текста >>
Онези, които бяха призвани да разберат това ново благовестие, не са били избрани от онези, които бяха подготвени в смисъла на
старото
учение, на
старото
посвещение, но онези, които бяха минали през много прераждания и въпреки това се показваха като прости хора, като прости рибари, хора с детска природа, които можеха да разберат новото чрез влялата се в тях сила на вярата.
Ето защо съвременниците на Христос, книжниците и фарисеите не можеха да разберат защо той сяда при онези, които те считат за грешници. Затова той им казва: "Ако бих възвестил това, което има да дава на човеците по стария начин, ако на мястото на старата форма не бе дошла една съвършено нова форма, аз бих сторил същото, както когато някой би закърпил нова кръпка на стара дреха или би взел ново вино и би го сложил в стари мехове. Но това, което сега трябва да бъде дадено на човечеството и което е нещо повече от знака на Соломон и знака на Йон, т.е. от древното посвещение, то трябва да бъде изцяло в нови мехове, в нови форми. И вие трябва да се подготвите да разберете в новите форми новото благовестие, новото изявление на духовния свят".
Онези, които бяха призвани да разберат това ново благовестие, не са били избрани от онези, които бяха подготвени в смисъла на
старото
учение, на
старото
посвещение, но онези, които бяха минали през много прераждания и въпреки това се показваха като прости хора, като прости рибари, хора с детска природа, които можеха да разберат новото чрез влялата се в тях сила на вярата.
Ето защо и пред тях трябваше да бъде поставено едно знамение, което се разигра пред очите на всички. Това, което хилядолетия наред се беше разигравало в храмовете на мистериите под формата на минаването през мистичната смърт, Христос трябваше да разиграе на великата арена на световно-историческата сцена. Всичко, което ставаше тайно във великите храмове на посвещението сега излезе навън и застава като единствено събитие на Голгота. Пред човечеството застана с пълна сила това, което иначе се явяваше само пред посветените през три и половина дни, в течение на които се е извършвало старото посвещение. Ето защо този, който познаваше фактите, трябваше да опише процеса на Голгота такъв, какъвто беше в действителност, като превърнат исторически факт, като изнесе на арената на световната история старото посвещение.
към текста >>
Пред човечеството застана с пълна сила това, което иначе се явяваше само пред посветените през три и половина дни, в течение на които се е извършвало
старото
посвещение.
И вие трябва да се подготвите да разберете в новите форми новото благовестие, новото изявление на духовния свят". Онези, които бяха призвани да разберат това ново благовестие, не са били избрани от онези, които бяха подготвени в смисъла на старото учение, на старото посвещение, но онези, които бяха минали през много прераждания и въпреки това се показваха като прости хора, като прости рибари, хора с детска природа, които можеха да разберат новото чрез влялата се в тях сила на вярата. Ето защо и пред тях трябваше да бъде поставено едно знамение, което се разигра пред очите на всички. Това, което хилядолетия наред се беше разигравало в храмовете на мистериите под формата на минаването през мистичната смърт, Христос трябваше да разиграе на великата арена на световно-историческата сцена. Всичко, което ставаше тайно във великите храмове на посвещението сега излезе навън и застава като единствено събитие на Голгота.
Пред човечеството застана с пълна сила това, което иначе се явяваше само пред посветените през три и половина дни, в течение на които се е извършвало
старото
посвещение.
Ето защо този, който познаваше фактите, трябваше да опише процеса на Голгота такъв, какъвто беше в действителност, като превърнат исторически факт, като изнесе на арената на световната история старото посвещение. Това, което в миналото само малцина посветени са видели в храмовете за посвещение, оставайки в течение на три и половина дни в едно състояние, подобно на смърт, чрез което са се убеждавали, че духовното винаги побеждава телесното, че духовната част на човека принадлежи на духовния свят, това трябваше сега да се разиграе веднъж пред очите на всички. Така че, събитието на Голгота е едно посвещение, пренесено на сцената на световната история.
към текста >>
Ето защо този, който познаваше фактите, трябваше да опише процеса на Голгота такъв, какъвто беше в действителност, като превърнат исторически факт, като изнесе на арената на световната история
старото
посвещение.
Онези, които бяха призвани да разберат това ново благовестие, не са били избрани от онези, които бяха подготвени в смисъла на старото учение, на старото посвещение, но онези, които бяха минали през много прераждания и въпреки това се показваха като прости хора, като прости рибари, хора с детска природа, които можеха да разберат новото чрез влялата се в тях сила на вярата. Ето защо и пред тях трябваше да бъде поставено едно знамение, което се разигра пред очите на всички. Това, което хилядолетия наред се беше разигравало в храмовете на мистериите под формата на минаването през мистичната смърт, Христос трябваше да разиграе на великата арена на световно-историческата сцена. Всичко, което ставаше тайно във великите храмове на посвещението сега излезе навън и застава като единствено събитие на Голгота. Пред човечеството застана с пълна сила това, което иначе се явяваше само пред посветените през три и половина дни, в течение на които се е извършвало старото посвещение.
Ето защо този, който познаваше фактите, трябваше да опише процеса на Голгота такъв, какъвто беше в действителност, като превърнат исторически факт, като изнесе на арената на световната история
старото
посвещение.
Това, което в миналото само малцина посветени са видели в храмовете за посвещение, оставайки в течение на три и половина дни в едно състояние, подобно на смърт, чрез което са се убеждавали, че духовното винаги побеждава телесното, че духовната част на човека принадлежи на духовния свят, това трябваше сега да се разиграе веднъж пред очите на всички. Така че, събитието на Голгота е едно посвещение, пренесено на сцената на световната история.
към текста >>
82.
2. НОВОТО НАЧАЛО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Следователно
старото
време, времето на пророците, което е изтекло, ни говори за това, което ще дойде след изтичането на това старо време и което ще постави началото на ново време, времето на Евангелието на Исус Христос, Синът Божи.
В това изречение са скрити три загадки, които трябва да разро-шим, за да разберем Евангелието на Марко. Първата загадка е - за какво начало става въпрос? Втората загадка е - какво е това благовестие в това Евангелие? И третата загадка е- Исус Христос Божи Син? И още по-интересно е, че това първо изречение на Марко е непосредствено свързано с думите от книгата на пророк Исайя, който казва: "Ето, Аз изпращам пред лицето Ти ангела Си, който ще устрои Твоя път, глас на едного, който вика в пустинята - пригответе пътя за Господа, прави направете пътеките за Него".
Следователно
старото
време, времето на пророците, което е изтекло, ни говори за това, което ще дойде след изтичането на това старо време и което ще постави началото на ново време, времето на Евангелието на Исус Христос, Синът Божи.
Пророкът ни говори, че иде ново време, което се подготвя от Духовното ръководство на човечеството, от Бога, Който казва: "Изпращам ангела Си пред лицето Ти, който ще устрои Твоя път, глас на едного, който вика в пустинята - пригответе пътя за Господа, прави направете пътеките за Него". В тези думи на пророка е отговорено на първата загадка - за какво начало става дума - за началото на новата епоха в развитието на човечеството, когато иде Божият Син, Който ще кръщава с Дух Свят и Огън. В това ново начало на човешкото развитие започват да се изливат силите на духовния свят в земното развитие чрез Христос, Който слиза на Земята. Космосът се намесва активно в земното развитие, защото думата Евангелие значи вест на ангелите за това, което има да стане в бъдеще. По такъв начин ни се изяснява и втората загадка: какво нещо е Евангелието.
към текста >>
- Това значи, че
старото
време изтече и започва новото време, новата епоха в човешкото развитие, която започва с един нов импулс, с вестта, че Царството Божие наближава.
се среща с тези сили, които се опитват да Го изкушават. Но Той е силен и мощен да се справи с тях, и по-нататък се казва: " И беше със зверовете и ангелите му служеха" .Тук пак с няколко думи е казано толкова много, което може да направи само един велик художник, един, който е проникнал дълбоко в Тайната на човешкото битие. Тук се загатва, че човешката душа се намира между животинското и ангелското начало в човека. После се казва, че Йоан е предаден на властите и Исус отива в Галилея, и започва да проповядва Божието благовестие с думите: " Времето се изпълни и Божието Царство наближи". - Какво значи времето се изпълни?
- Това значи, че
старото
време изтече и започва новото време, новата епоха в човешкото развитие, която започва с един нов импулс, с вестта, че Царството Божие наближава.
Новото време, новото начало се характеризира с наближаването на Царството Божие. А какво значи това? - На друго място се казва: "Царството Божие е вътре във вас". Кое е това Царство Божие, вътре в човека? - Това е пробуждането на Божественото Начало в човека, което се изразява в най-слаба степен в раждането на Аза.
към текста >>
83.
3.4. Изцеление на парализирания
- Влад Пашов (1902- 1974)
Затова трябваше да бъде представен фактът, че е изминало
старото
време, когато човек е бил медиум на природните сили и е дошло едно ново време, когато тези сили ще действат отвътре, от душата на човека.
че са преминавали през лекарските училища на Мистериите. И когато такъв един лекар е полагал ръката си върху даден болен, от него са се изливали сили, които обаче не са били негови, а това са били сили от духовния свят, на които той е бил проводник. Той е бил като един канал за действане-то на духовните сили. И тогава, когато се е разказвало, че някой бил излекуван по такъв начин, това не е изглеждало като особено чудо за тогавашния човек. Така че, важното не е било, че се е извършвало изцеление, но това, че се явил Един, Който без да е минал през Мистериите, е могъл да изцелява по такъв начин; че се е явил Един, Който е носил в самото Си сърце, в самата Си душа силата, която се изливала през другите лекари от висшите светове; че тези сили са станали лични, индивидуални сили.
Затова трябваше да бъде представен фактът, че е изминало
старото
време, когато човек е бил медиум на природните сили и е дошло едно ново време, когато тези сили ще действат отвътре, от душата на човека.
Че всичко, което трябва да бъде вършено в бъдеще, трябва да бъде извършено чрез човешката душа, в която живее Бог, Който се проявява в духовния свят. Човешкият Аз става център на Божествените сили, които действат на Земята. И на хората станало ясно, че сред тях стои Един, Който върши от Себе Си това, което другите са вършили с помощта на съществата, които живеят в духовния свят и чиито сили действат върху тях. Така че, с изцелението на парализирания Христос дава импулс на нервната система, респективно на мозъка, да укрепне и да възстанови здравословното си състояние. Следва призоваването на Левий Алфеев, другото име на евангелист Матей, който поканва Исус с учениците Му на обяд и заедно с тях присъстват и много митари и бирници.
към текста >>
Старата дреха и старите мехове, това е
старото
човешко съзнание,
старото
човешко разбиране, в което не може да се влее новото учение, новия импулс, който влиза в света.
Следва призоваването на Левий Алфеев, другото име на евангелист Матей, който поканва Исус с учениците Му на обяд и заедно с тях присъстват и много митари и бирници. Книжниците, като виждат това, роптаят, щото те са считали митарите и бирниците, които са на римска служба, за грешници. А Исус им отговаря: "Здравите нямат нужда от лекар, но болните. Не съм дошъл да призова праведните, но грешниците на покаяние". След това Исус изказва мисълта, че вехта дреха не се кърпи с кръпка и че ново вино не се налива в стари мехове, защото ще ги пукне, а ново вино се налива в нови мехове.
Старата дреха и старите мехове, това е
старото
човешко съзнание,
старото
човешко разбиране, в което не може да се влее новото учение, новия импулс, който влиза в света.
Трябва да се преобрази съзнанието на хората, да се изменят техните разбирания, за да могат да приемат новото, за да могат да приемат новия импулс, който влиза в света. Новото вино е новата космична енергия, която Христос носи и излива върху човечеството, за да може с течение на времето да го преобрази и подмлади. Защото човечеството, вследствие на първичния грях, е остаряло, изгубило е своята младост, своята жизненост и свежест. И сега Христос, с новата енергия, която внася в живота, с новия импулс, който дава, иска да подмлади човечеството, като внася нова жизнена струя в остарелия организъм на човечеството. След това се говори, че като вървял Исус с учениците Си през полето, където имало ниви с жито, учениците късали класове и изяждали зрънцата, а било събота.
към текста >>
84.
3.17. Изцеление на слепия просяк
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това показва с каква настойчивост Христос иска да пробуди съзнанието на учениците да разберат значението на това, което става в света, да разберат, че е настанало ново време, че
старото
време е изтекло и в света навлиза нещо ново; навлиза един нов импулс, който за да проникне в света, трябва да премине през Смъртта и Възкресението.
Така в общи линии е даден Пътя на окултния ученик. Като казва Христос заради Мене, с това подразбира заради Божественото, Което е скрито във всеки човек. Ако човек се откаже от преходното, той ще даде условия на Вечното, Божественото да се развие в него, а То е носител на изобилен Живот и блага. Исус пак се връща на това, което предстои да стане, като казва: "И като събра пак дванадесетте, почна да им казва това, което щеше да Го сполети, като рече: Ето, ние влизаме в Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците, и те като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците. И ще Му се поругаят, ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият, и след три дни ще възкръсне".
Това показва с каква настойчивост Христос иска да пробуди съзнанието на учениците да разберат значението на това, което става в света, да разберат, че е настанало ново време, че
старото
време е изтекло и в света навлиза нещо ново; навлиза един нов импулс, който за да проникне в света, трябва да премине през Смъртта и Възкресението.
По-нататък се разказва за желанието на братята Заведееви да седнат един отляво и един отдясно на Христа, но Той им отговаря, че това не зависи от Него, а ще бъде дадено на онези, за които е* било приготвено. И понеже другите ученици негодуват от това, Исус се обръща към всички и казва: "Вие знаете, че онези, които се считат за управители на народите, господстват над тях и големците им властват над тях. Но между вас не е така, а който иска да остане големец между вас, ще бъде слуга на всички. Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, да даде живота Си откуп за мнозина". С тази мисъл Христос показва какви трябва да бъдат отношенията между тези, които са тръгнали в Божествения Път, които искат да събудят Божественият Живот в себе си, които искат да придобият Вечния Живот.
към текста >>
85.
6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Беритбата на плодове на смоковницата било винаги повод за изстъпление, за екстаз, които съставят същността на предхристиянския духовен живот, на
старото
ясновиждане.
Това е ставало в Школите на Мистериите в древните времена. Ученикът, вглъбен в дълбоко размишление, дълбока медитация, чувства своята собствена душа, че излиза от физическото тяло, разширява се в Космоса и се представя пред неговото съзнание като растящо дърво, под което той седи и размишлява. Той се вижда под световното дърво и като плодове на дървото, които той е бил удостоен да откъсне, му се явява всичко, което е добил в процеса на размишлението като духовни образи, като духовни откровения. Следователно истинската смоковница и нейните плодове се намират в духовната област, а не на физическата Земя. Това не изключва възможността за размишление ученикът да седи под някои от свещените дървета - дървото Боди, смоковницата, при келтите - дъбът, при германците - хвойна и пр.
Беритбата на плодове на смоковницата било винаги повод за изстъпление, за екстаз, които съставят същността на предхристиянския духовен живот, на
старото
ясновиждане.
И не само отделният медитиращ човек, но чрез предхристиянските култове цели групи от народа са изпадали в онова състояние на съзнанието, даващо екстазно виждане, беритбата от плодове на смоковницата. На едно такова изживяване се дължи викът " Осанна" при влизането на Исус в Ерусалим. Кое е произвело този екстаз в съзнанието на народа? Образът на яздещия върху ослето подейства на народа като едно видение, взело физически образ, с което се запалва едно ясновидско съзнание. Тази сцена беше едно изнасяне на открито на една пророческа Тайна, която беше позната сред народа и бе свещено тачена.
към текста >>
По такъв начин народът бере тези плодове от смоковницата на
старото
виждане.
Народът виждаше това, което слушаше. Видението на Месия просияваше. Същото видение се запалило сега при физическото събитие, при виждането на Човека, на Чието чело отсега нататък сияеше непобедимата царствена воля. Това, което Христос направи при влизането в града, беше едно физическо действие, което е свързано с четенето на Свещеното Писание. И това, което се е изживяло в храма при четенето на това място от пророк Захария, бликва във възклицанията и псалмите " осанна във вишних" от душата на народа.
По такъв начин народът бере тези плодове от смоковницата на
старото
виждане.
Но времето на старото виждане беше изтекло. И волята на Христа е то да е изтекло. Още не е стихнало ликуването на народа, в следващия стих се казва, че Исус се връщал от Витания с учениците, където пренощували и се казва, че Той огладнял и пристъпил при смоковницата да намери нещо за ядене. Това огладняване не е случайна жизнена дребнавост, защото Той идва от Витания, където е бил при близки хора и вероятно са закусили. То стои във връзка с предхождащото.
към текста >>
Но времето на
старото
виждане беше изтекло.
Видението на Месия просияваше. Същото видение се запалило сега при физическото събитие, при виждането на Човека, на Чието чело отсега нататък сияеше непобедимата царствена воля. Това, което Христос направи при влизането в града, беше едно физическо действие, което е свързано с четенето на Свещеното Писание. И това, което се е изживяло в храма при четенето на това място от пророк Захария, бликва във възклицанията и псалмите " осанна във вишних" от душата на народа. По такъв начин народът бере тези плодове от смоковницата на старото виждане.
Но времето на
старото
виждане беше изтекло.
И волята на Христа е то да е изтекло. Още не е стихнало ликуването на народа, в следващия стих се казва, че Исус се връщал от Витания с учениците, където пренощували и се казва, че Той огладнял и пристъпил при смоковницата да намери нещо за ядене. Това огладняване не е случайна жизнена дребнавост, защото Той идва от Витания, където е бил при близки хора и вероятно са закусили. То стои във връзка с предхождащото. Въпреки виковете " осанна", душата на Христа е самотна.
към текста >>
Той иска в душата на народа да изсъхне това, което още живее от дървото на
старото
ясновиждане.
Исус вижда смоковницата без плодове. Народът може да ликува колкото иска, но не е вече време на смокините, не е време за екзалтации. Една нова епоха започва. Тук е турена в действие новата Мирова Воля на Христа. Тя е неумолима.
Той иска в душата на народа да изсъхне това, което още живее от дървото на
старото
ясновиждане.
Обаче с изсъхването на смоковницата викът " осанна" се превръща в " разпни Го". Така че самият Христос е Този, Който желае и произвежда този обрат в настроението на народа. Тази е Тайната на проклятието на смоковницата. Обаче Христос никога не събаря старото, без да посади новото. Когато на следващия ден Петър казва: "Учителю, ето смоковницата, която ти прокле е изсъхнала", тогаз Христос му казва: "Имайте вяра в Бога.
към текста >>
Обаче Христос никога не събаря
старото
, без да посади новото.
Тя е неумолима. Той иска в душата на народа да изсъхне това, което още живее от дървото на старото ясновиждане. Обаче с изсъхването на смоковницата викът " осанна" се превръща в " разпни Го". Така че самият Христос е Този, Който желае и произвежда този обрат в настроението на народа. Тази е Тайната на проклятието на смоковницата.
Обаче Христос никога не събаря
старото
, без да посади новото.
Когато на следващия ден Петър казва: "Учителю, ето смоковницата, която ти прокле е изсъхнала", тогаз Христос му казва: "Имайте вяра в Бога. Истина ви казвам: Който рече на тази планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане." За да разберем защо Христос казва това на учениците, трябва да го свържем с Тайната на смоковницата. Смоковницата е дървото на старото ясновиждане, на древните Мистерии, а Вярата е семето на новото ясновиждане. Епохата на Вярата започва, когато е изтекла епохата на смоковницата.
към текста >>
Смоковницата е дървото на
старото
ясновиждане, на древните Мистерии, а Вярата е семето на новото ясновиждане.
Тази е Тайната на проклятието на смоковницата. Обаче Христос никога не събаря старото, без да посади новото. Когато на следващия ден Петър казва: "Учителю, ето смоковницата, която ти прокле е изсъхнала", тогаз Христос му казва: "Имайте вяра в Бога. Истина ви казвам: Който рече на тази планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане." За да разберем защо Христос казва това на учениците, трябва да го свържем с Тайната на смоковницата.
Смоковницата е дървото на
старото
ясновиждане, на древните Мистерии, а Вярата е семето на новото ясновиждане.
Епохата на Вярата започва, когато е изтекла епохата на смоковницата. Но както за смоковницата хората си съставили една груба материалистична представа, така и за Вярата те са си съставили една сантиментално-душевна, вместо духовна представа. Вярата е едно семе в човешката душа, от което израства едно дърво, дървото на новото ясновидство. Затова Той казва: "Ако бихте имали вяра колкото синапово зърно, бихте могли да кажете на тази планина премести с оттук и тя би се преместила". Обаче синаповото зърно, което е най-дребното от всички семена, когато израсте става най-голямо от полските растения, става дърво, на което " птиците небесни идват и живеят между неговите клони".
към текста >>
86.
7. ПРЕДСКАЗАНИЯТА НА ХРИСТА ЗА КРАЙНАТА ЕПОХА И ЗА ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
И понеже новият импулс навлиза в живота, това поражда противодействие от страна на
старото
, което неминуемо трябва да слезе от историческата сцена и вследствие на това са всичките тези големи страдания, за които Христос говори, че ще сполетят човечеството.
Това, което Марко предава в 13-та глава в по-съкратена форма, при Матей е предадено в 24-та глава по-подробно. Това е едно грандиозно предсказание за края на нашата културна епоха, когато се извършва ликвидацията на човешката карма. За него може много да се говори, но ще кажа само следното: забележително е, че това предсказание е казано малко преди Голгота и във връзка с Голгота. Второто забележително нещо е, че се казва, че това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко. Под това поколение в случая Христос разбира човечеството на Петата културна епоха, която в Неговото време е в своето зазоряване и която приема Неговия импулс.
И понеже новият импулс навлиза в живота, това поражда противодействие от страна на
старото
, което неминуемо трябва да слезе от историческата сцена и вследствие на това са всичките тези големи страдания, за които Христос говори, че ще сполетят човечеството.
А старото - това е кармата, която човечеството е натрупало в течение на своето минало развитие и тя трябва да бъде разчистена, за да може новият импулс да породи кълна на новата култура, която дреме в душата на човечеството. Тези страдания са резултат на стълкновение на старото, което си отива, с новото, което навлиза в живота на човечеството. Този процес започва още от времето след Христа, когато римляните разрушават Ерусалим и се сбъдва началото на предсказанието на Христа, че камък върху камък няма да остане от тези големи здания. Това се отнася и до всички такива големи здания, които в течение на историческото развитие ще бъдат разрушени. Второто важно положение в това предсказание е, че в течение на тези големи страдания ще се явят много лъ-жехристи и лъжепророци, които ще съблазнят мнозина със своите чудеса и знамения.
към текста >>
А
старото
- това е кармата, която човечеството е натрупало в течение на своето минало развитие и тя трябва да бъде разчистена, за да може новият импулс да породи кълна на новата култура, която дреме в душата на човечеството.
Това е едно грандиозно предсказание за края на нашата културна епоха, когато се извършва ликвидацията на човешката карма. За него може много да се говори, но ще кажа само следното: забележително е, че това предсказание е казано малко преди Голгота и във връзка с Голгота. Второто забележително нещо е, че се казва, че това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко. Под това поколение в случая Христос разбира човечеството на Петата културна епоха, която в Неговото време е в своето зазоряване и която приема Неговия импулс. И понеже новият импулс навлиза в живота, това поражда противодействие от страна на старото, което неминуемо трябва да слезе от историческата сцена и вследствие на това са всичките тези големи страдания, за които Христос говори, че ще сполетят човечеството.
А
старото
- това е кармата, която човечеството е натрупало в течение на своето минало развитие и тя трябва да бъде разчистена, за да може новият импулс да породи кълна на новата култура, която дреме в душата на човечеството.
Тези страдания са резултат на стълкновение на старото, което си отива, с новото, което навлиза в живота на човечеството. Този процес започва още от времето след Христа, когато римляните разрушават Ерусалим и се сбъдва началото на предсказанието на Христа, че камък върху камък няма да остане от тези големи здания. Това се отнася и до всички такива големи здания, които в течение на историческото развитие ще бъдат разрушени. Второто важно положение в това предсказание е, че в течение на тези големи страдания ще се явят много лъ-жехристи и лъжепророци, които ще съблазнят мнозина със своите чудеса и знамения. В течение на цялото историческо развитие след Христа винаги е имало такива, има ги и в наши дни.
към текста >>
Тези страдания са резултат на стълкновение на
старото
, което си отива, с новото, което навлиза в живота на човечеството.
За него може много да се говори, но ще кажа само следното: забележително е, че това предсказание е казано малко преди Голгота и във връзка с Голгота. Второто забележително нещо е, че се казва, че това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко. Под това поколение в случая Христос разбира човечеството на Петата културна епоха, която в Неговото време е в своето зазоряване и която приема Неговия импулс. И понеже новият импулс навлиза в живота, това поражда противодействие от страна на старото, което неминуемо трябва да слезе от историческата сцена и вследствие на това са всичките тези големи страдания, за които Христос говори, че ще сполетят човечеството. А старото - това е кармата, която човечеството е натрупало в течение на своето минало развитие и тя трябва да бъде разчистена, за да може новият импулс да породи кълна на новата култура, която дреме в душата на човечеството.
Тези страдания са резултат на стълкновение на
старото
, което си отива, с новото, което навлиза в живота на човечеството.
Този процес започва още от времето след Христа, когато римляните разрушават Ерусалим и се сбъдва началото на предсказанието на Христа, че камък върху камък няма да остане от тези големи здания. Това се отнася и до всички такива големи здания, които в течение на историческото развитие ще бъдат разрушени. Второто важно положение в това предсказание е, че в течение на тези големи страдания ще се явят много лъ-жехристи и лъжепророци, които ще съблазнят мнозина със своите чудеса и знамения. В течение на цялото историческо развитие след Христа винаги е имало такива, има ги и в наши дни. Но Христос сам казва, че Неговото второ идване няма да бъде физическо, но в облаците, а облаците - това е светът на човешката мисъл.
към текста >>
87.
8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той няма нищо общо със
старото
.
Кой е този момък, който се изплъзва от ръцете на гони-телите? Кой е този, който върви след Исус почти необлечен и след това гол побягва? Това е Космическият импулс, който се изплъзва, който се намира само в една разхлабена връзка със Сина Человечески. 51-ви и 52-ри стих се крие много нещо. Новият импулс не запазва нищо от това, което старите епохи са могли да увият около човека.
Той няма нищо общо със
старото
.
Новият космичен импулс е съвършено гол. Той остава при Исус от Назарет и ние отново го намираме в 16-та глава, когато жените търсят възкръсналия Исус". "15-та глава започва с това, че главните свещеници и старейшините предават Исус на Пилат. Пилат Го пита: " Ти юдейски цар ли си? " А Исус му отговаря: " Ти казваш".
към текста >>
88.
10. НОВИЯТ КОСМИЧЕН ИМПУЛС
- Влад Пашов (1902- 1974)
А в процеса на творчеството всякога има отделяне на
старото
, което не е годно да влезе в градежа на новото, от новото, което расте, развива се, цъфти и връзва, и дава плод.
Овцете са хората, които са приели новия импулс, а козите са тези, които не са го приели. И ние се намираме вече в началото на това отделяне на овцете от козите. В нашата епоха започва да става това отделяне на овцете от козите, защото ние сме пред Второто пришествие на Христа, което ще дойде в облаците, т.е. в човешката мисъл като Светлина, като нов импулс. Това разделяне на човечеството става според принципа на полярността, който действа навсякъде в Природата и е принцип на творчеството.
А в процеса на творчеството всякога има отделяне на
старото
, което не е годно да влезе в градежа на новото, от новото, което расте, развива се, цъфти и връзва, и дава плод.
Новото навлиза в живота и няма сила, която да може да му се противопостави. Затова всички трябва да бъдем будни, за да приемем този импулс, за да му дадем път в нашия живот, а не да заспим като учениците на Христа в Гетсимания и да пропуснем момента, когато можем да влезем в контакт с Новото и да му дадем път.
към текста >>
89.
2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това значи човек да се отрече от
старото
, от робството на греха и да влезе в новия живот, който носи свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето.
Но преди да дойде до тази вяра, той трябва да има доверие в своите ближни, да има вяра в Божественото, което работи във всеки човек. "Така че, философията на Живота седи в това, човек да поддържа връзката си с Бога. А това значи да е в хармония с целия Космос. И тогава силите на Космоса, които са сили на Бога, ще действат хармонично в него, както в неговото тяло, така и в неговото съзнание, в неговата душа, в неговото сърце и в неговия ум. И животът му няма да бъде мъчение и труд, но радост и песен.
Това значи човек да се отрече от
старото
, от робството на греха и да влезе в новия живот, който носи свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето.
Това е подразбирал Христос, когато е казвал да се отрече човек от майка си, от баща си, от братята и сестрите си - да се отрече човек от стария живот на греха и робството и да влезе в новия живот на Свободата. Който се е отрекъл от стария живот, той не умира, а заминава. Като дойде денят за заминаването му, той поканва приятелите си на угощение, разговаря с тях, взема писма до близките им от Онзи свят и след като се прости с всички, тръгва за планината, далеч от света, където е живял". Такава е философията на Живота според Христовото учение, което е учение на Синовете Божии, на Белите Братя. Само с тази философия, само с това разбиране човек може да прогресира и да се развива правилно.
към текста >>
90.
3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това е бил моментът, когато
старото
ясновидство и кръвното родство са били изгубили своето значение и за човечеството настъпило нещо ново, а именно, пълното проявление на аза и свързаният с него човешки ум.
В лицето на Авраам бил избран един човек, чийто мозък е бил така изграден, щото той е могъл да стане родоначалник на цял един народ, наследяващ от него по-нататък тези качества. Този народ приел всичко това, което произхождало от Авраама първо не отвътре, но той получил всичко това като едно откровение първо отвън. С това ни е дадено нещо извънредно важно за различаването на цялата заложба на този народ от другите народи на древността. Еврейският народ се различава коренно от другите народи. Тази подготовка на еврейския народ е била необходима, за да се даде възможност да се подготвят хората за великия момент, който настъпил, когато Христос се намирал на Земята.
Това е бил моментът, когато
старото
ясновидство и кръвното родство са били изгубили своето значение и за човечеството настъпило нещо ново, а именно, пълното проявление на аза и свързаният с него човешки ум.
Чрез размесването на кръвта е било изгубено това, което в древни времена е имало голямо значение, но в замяна на това е настъпило пълно проявление на човешкия аз. Така наред с другите природни царства се ражда същинското човешко царство, или Царството Небесно на Земята. За да разберат хората идването на Христа, те е трябвало предварително да бъдат подготвени. Това именно трябва да се знае за правилното разбиране на Евангелието на Матей, за да могат поне отделни хора, макар и малко на брой, да разберат Христовото събитие. Това е трябвало да се знае, защото Христос е бил Онзи, Който е донесъл на хората възможността не само да получават физически впечатления от външния свят, а да приемат и Духа отвън.
към текста >>
Именно на онези, които са се издигали над нормалното развитие на човечеството, се е показвало при кръщението, че цялото това знание е почивало на
старото
вдъхновение.
Той изживял края на назарейството не само за себе си, но е правил да изживеят това и тези, които той искал да направи човеци в пълния смисъл на тази дума. Този завършек на назарейството е бил това, което познаваме като извършване на кръщението от Йоан в реката Йордан. Смисълът на това кръщение е бил в това, че като се потапя човек във водата, етерното тяло в областта на главата се излъчва и човек за момент добива едно ясновидство ■ вижда целия свой живот, като същевременно вижда какво всъщност е бил човек в тази епоха. Ако един човек би изживял това кръщение три хиляди години преди Христа, той би осъзнал, че най-доброто духовно благо, което може да бъде дадено на един човек, трябва да дойде като едно старо наследство, защото това, което в древни времена е могло да бъде дадено от духовните светове, е било всъщност нещо наследствено. То е било като образ в етерното тяло и е формирало физическото тяло.
Именно на онези, които са се издигали над нормалното развитие на човечеството, се е показвало при кръщението, че цялото това знание е почивало на
старото
вдъхновение.
Такова знание се е наричало виждане -на етерната душевна природа във формата на змия. Онези, които са изживявали това, са били наричани чеда, рожби на змията, защото те са били прозрели как тъмните същества се вмъкнали в човеците, в тяхното етерно тяло и те виждали, че това, което формирало, което изграждало физическото тяло, е било създание на змията. Но при Йоановото кръщение се е представяло съвършено друга картина - човек виждал творческите сили на етерното тяло не вече под образа на змията, а под образа на агнето. Това етерно тяло не е било вече проникнато отвътре от това, което идва от тъмните сили, но то е било напълно обладано от Божествените сили, които през явленията на външния свят озаряват душата на човека. Това виждане на агнето при Йоановото кръщение показва, че човешкото развитие е отишло много напред, че човек е станал друго същество: сега вече Азът е добил власт на Земята, че Азът, оплоден от външния свят, притежава голяма сила.
към текста >>
С това той е бил човекът, който сложил край на
старото
време.
Разбирали, че е настъпила нова епоха в развитието на човечеството, че са пред едно велико събитие в световната история. Тази е била задачата на назареите. Чрез кръщението те познавали колко близо е идването на Христа. Те познавали това по устройството на етерното тяло, което при кръщението се е отделяло частично от физическото. Йоан Кръстител е трябвало да покаже, че е било дошло времето, когато Азът е можел да се прояви в човешката природа.
С това той е бил човекът, който сложил край на
старото
време.
Той е трябвало да основе една общност около себе си, на която е можел да покаже, че обръщайки се към Аза, Христовият Принцип можел да навлезе в човечеството. Той образувал около себе си една общност, която можела да разбере наближаването на Христовото събитие. Той е бил развил назарейството в най-висша степен, така щото от едно пророчество то станало едно изпълнение. В тази светлина трябва да се разбират думите и проповедта на Кръстителя. Ако разбираме нещата буквално, то Йоан излиза пред нас като един кавгаджия, когато говори на фарисеите и садукеите, като ги нарича рожби ехидни и други подобни.
към текста >>
Когато кръстеният излезе из водата, той трябва да измени своето схващане, не трябва вече да гледа назад към
старото
, към старите предания, а напред към това, което притежава освободеният Аз, който бе даден чрез Исус Христос.
И това е иносказание, защото тези жени представят двата Завета, единият от Синайската планина, който ражда чеда в робство, и той е Агар. А този Агар представя планината Синай в Арабия и съответства на днешния Ерусалим, защото е в робство с чедата си. А горният Ерусалим е свободен, който е майка на всички". Йоан като казваше покайте се, тези думи означават: произведете във вас едно изменение на чувствата, на разбирането. И когато се казва, че Йоан кръщавал с вода за покаяние, подразбира се кръщение с вода за изменение на разбиранията на хората.
Когато кръстеният излезе из водата, той трябва да измени своето схващане, не трябва вече да гледа назад към
старото
, към старите предания, а напред към това, което притежава освободеният Аз, който бе даден чрез Исус Христос.
Така че, целта на Йоановото кръщение е била да измени схващането на хората. Йоан кръщавал с вода затова, да събуди в отделните хора силата, позволяваща им да познаят, че е наближило Царството Небесно и с това да могат да разберат кой е Исус Христос. Мисълта на апостол Павел за Авраам и за двете негови жени, които отговарят на двата Завета ясно показва, че в легендата за Авраам, който е бил една действителна историческа личност, един посветен със специално посвещение и мисия, е скрита Тайната на историята на бялата раса, която именно се развива по този път, по който се посочва, че се развива еврейският народ от Авраам. В разказа на Авраам ни се разкрива историята на човечеството, която се простира между четвъртата и петата следатлантски култури и Тайната, свързана с това развитие, а също и законите на това развитие.
към текста >>
91.
7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Деветте горки са отправени към книжниците и фарисеите, носителите и ръководителите на гибелта на света, на умирането на
старото
творение.
Така че, деветте блаженства имат отношение към деветте члена на човешкото същество. С тях е показано как човек може да бъде блажен, като приеме Духа в себе си. а каквото разстояние се намират деветте блаженства от началото на Евангелието на Матей, на такова разстояние от неговия край намираме една част, която се състои също от девет члена, които отговарят точно на групата на блаженства. Това са деветте горки (23,13-36). Христос казва блаженствата на учениците, на носителите и ръководителите на възлизането на света, на новото творение.
Деветте горки са отправени към книжниците и фарисеите, носителите и ръководителите на гибелта на света, на умирането на
старото
творение.
Докато блаженствата ни насочват към съграждането на небесния Ерусалим, то произнесените горки в оплакването в Христовото пророчество са за гибелта на земния Ерусалим. В 37-ми и 38-ми стихове на 23-та глава, непосредствено след изказването на горките, Христос казва: "Ерусалиме, Ерусалиме, ти, който убиваш пророците и с камъни убиваш проводените до тебе, колко пъти исках да събера чадата ти, както квачката събира пилците под крилата си, но вие не искахте. Ето, домът ви ще бъде напълно разрушен". Така че, блаженствата имат значение към съграждането на новия Ерусалим, а изговарянето на горките имат отношение към разрушението на земния Ерусалим. Сега накратко ще разгледам деветте блаженства като членове на един организъм, като всеки път към дадено блаженство ще цитирам съответстващото горко за сравнение.
към текста >>
92.
СЪДЪРЖАНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
XIV.
СТАРОТО
И НОВОТО ПОСВЕЩЕНИЕ ................................................................. 297
IX. АЗЪТ - МЕЧ С ДВЕ ОСТРИЯ ............................................................................. 288 X. АКАШОВАТА ХРОНИКА - ИЗТОЧНИК ЗА ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА 290 XI.. СИЛАТА НA ХРИСТОВОТО СЛОВО .................................................................. 292 XII. СИН ЧЕЛОВЕЧЕСКИ - ЕТО ЧОВЕКЪТ ....................................................... 295 XIII. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНОТО И ЧОВЕКА 296
XIV.
СТАРОТО
И НОВОТО ПОСВЕЩЕНИЕ ................................................................. 297
XV. ЧОВЕК КАТО ДВОЙНО СЪЩЕСТВО ......................................................... 300 XVI.НОВОТО ЗНАМЕНИЕ - НОВО ВИНО И НОВИ МЕХОВЕ ...................................... 300 XVII.ЗА КАКВО НАПИСАХ ТАЗИ КНИГА 303
към текста >>
93.
1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ние виждаме как на Земята човечеството все повече изразходва
старото
Божие наследство.
Откровението отново се възнася от Земята към Небето. Преходът е образуван от света на Деянията на апостолите. Тук Небето прониква Земята, а това именно съставя същността на историята. Деянията на апостолите описват Земята все повече проникната от Небето. Старият Завет ни описва историята на човечеството.
Ние виждаме как на Земята човечеството все повече изразходва
старото
Божие наследство.
Проникването на Земята от Небето става обект на все по-голям копнеж, но то е още предстоящо. Евангелията рисуват идването на Небето на Земята. Най-после Деянията на апостолите описват Земята все повече проникната от Небето. Тук виждаме да се редуват три кръга, които в известно отношение са изпълнени с подобни закони на формиране. Първо имаме животът на народа с неговите 12 колена, което е последвано от живота на Исуса в кръга на 12-те апостоли и най-после животът на църквата, която според Откровението на Йоана в едно първично явление, се състои от 12 пъти по 12 хиляди души.
към текста >>
От това се вижда, че
старото
трябва да живее по-нататък в новото и да бъде подкрепено в светлината на новото.
Чудото на езиците предимно, е възобновяване на магическата сила на Словото, която са владеели до висока степен египтяните. Поради това и по-късно Павел се е изказвал върху говоренето на езиците в църквите с известни ограничения. Той може да вижда някаква стойност в това говорене само когато несъзнателността, свързана с него, може да бъде допълнена, било че самият говорещ на различни езици е бил в състояние да преведе на ясния език на мисълта казаното преди това от него в понижено съзнание, или някой друг от присъстващите, който имал способността да го изтълкува. Павел беше писал после и до коринтяните, че самият той не желае да си служи с говоренето на езици, въпреки че има способността да го прави. Петър и чудото на езиците на Петдесетница са доказателство за широкия замах, който Първичното християнство е притежавало даже и по отношение на силите на миналото.
От това се вижда, че
старото
трябва да живее по-нататък в новото и да бъде подкрепено в светлината на новото.
Срещу възраждането на старите екстатични душевни сили на Петър стои у Павел добиването на една бъдеща духовна способност. Виждането, което се роди у Павел пред Дамаск, беше една предварителна проява на една сила, която човечеството ще добие в големи размери едва в бъдеще. Павловото виждане пред Дамаск е било една предтеча на едно ново етерно ясновидство, в което човечеството ще навлезе в близко бъдеще, след като е изгубило последните останки от старите ясновидски дарби. Между Петър, в когото оживяват силите на миналото, и Павел, в когото се пробуждат силите на бъдещето, стои Стефан като истински носител на присъстващия тогава Дух. Голямото впечатление, което се излъчвало то него и което довежда противниците му до побесняване, е било това, че в него човешкият идеал е бил проявен напълно в своето съвършенство и в такъв вид стоял пред хората.
към текста >>
94.
2. ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ
- Влад Пашов (1902- 1974)
От Мойсея изхожда едно течение, което трябваше все повече да откъсне хората от сферата на
старото
свръхсетивно изживяване.
Павел е бил един от най-образованите хора на времето си. В родния си град Tape той получил както гръцка култура, така и обучение по неговата бащина религия, а пред Дамаск Павел изпитал великото изцеление на сляпородения. Очите му бяха отворени за духовната сфера на Земята, в която Христос действаше. Фактът, че на Павел бяха отворени очите за сферата, в която действаше Христос, това е било в зависимост от неговата работа в миналото прераждане и на неговите всеотдайни усилия, които той беше положил в школата на фарисеите, където търсел Христа в духовния свят. Щайнер казва, че изживяването на Павел пред Дамаск е като обръщане на това, което Мойсей изживяваше пред горящата къпина.
От Мойсея изхожда едно течение, което трябваше все повече да откъсне хората от сферата на
старото
свръхсетивно изживяване.
Със Закона, записан на каменните плочи, пред душата на човечеството все повече се спускаше Завесата на прозрачния етерен свят. Завесата на Храма беше основният символ на юдейската същина, вливаща се във фа- рисейството. Една загадъчна сцена, с която завършва съдбата на Мойсея, изтъква по особен начин това. В 20-та глава от Четвъртата книга на Мойсея се разказва, че по заповед на Бога Мойсей ударил с тоягата си скалата и от нея бликнала вода.
към текста >>
Старото
предание ни показва защо Дионисий Аеропагит е бил така развълнуван, когато в Аеропага Павел говорил за Незнайния Бог.
За това свое изживяване той казва, че го е подготвило за проповедта на Павел. В посланието се казва, че гой е изживял слънчевото затъмнение, настъпило при смъртта на Христа, в Хелиополис в Египет, на същото място, където някога Йосиф е получил своето египетско Посвещение и където по-късно Платон е прекарал като ученик 14 години при египетските жреци. С това описание той иска да покаже, че отсега нататък не намира вече Духовното Същество, на Което е искал да служи, в духовните светове. Духовното Същество, Което дотогава е изявявало Своето Име от Слънцето, сега било станало за него Незнайният Бог, за Когото говори Павел. Чрез словото за Незнайния Бог Дионисий Аеропагит стига до познанието, че този Незнаен Бог е слязъл на Земята като е станал човек, минал през Смъртта и Възкресението и за това станал Незнаен в сферата на Слънцето.
Старото
предание ни показва защо Дионисий Аеропагит е бил така развълнуван, когато в Аеропага Павел говорил за Незнайния Бог.
Изживяването, което Дионисий Аеропагит е имал в Хелиополис, е следното: Той, като видял слънчевото затъмнение, или по-право като видял, че посред бял ден Слънцето потъмняло, си казал: това показва, че в този момент въплътеният Бог страда някъде в плътта Си. От това той разбрал, че Бог е въплътен в човешко тяло и когато Павел започнал да говори за Незнайния Бог, той си обяснил цялата Мистерия. В заключение ще кажа следното: В Първичното християнство намираме три ясни образа, представени чрез три фигури: Яков по-младия, водач на Юдейското християнство в Ерусалим; Павел - основател на Гръцкото мирово християнство и Петър, който взема средно място между двамата и основава Римското християнство. Важно място между тези тримата заема Йоан, който работи в Ефес и който не оставя, така да се каже, външно историческо течение, но той е основател на Езотеричното християнство, което продължава да съществува и до сегашни времена под различни форми. Външно в по-нататъшния ход на историята се е запазило само Петровото течение, обаче скоро то е било изопачено чрез египетския цезарски Рим.
към текста >>
95.
4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Старото
време изтече и заедно с него и
старото
Посвещение се прекратява и се провъзгласява нова форма на Посвещение, което може да наречем Християнско посвещение.
Но човек може да бъде обсебен и от нисши, тъмни духове и тогава той говори на неразбран език. И дето има сега някои, които в транс говорят чужди езици, неразбрани от никого, това са обсебени от нисши духове. Апостолите не изгубиха своето съзнание, те не изпаднаха в транс, но с будно съзнание приеха Белите Братя в себе си, за което бяха подготвени. Това, както вече казах, е новата форма на Посвещение, без човек да минава през мистичната смърт, както е било в древните Мистерии, и така влизаха във връзка с разумните същества от духовния свят. Тази нова форма на Посвещение внесе Христос и с това преустрои Окултните Школи и ги постави на нова основа.
Старото
време изтече и заедно с него и
старото
Посвещение се прекратява и се провъзгласява нова форма на Посвещение, което може да наречем Християнско посвещение.
То също си има своите Принципи и методи, които не са дадени в книгата Деянията на апостолите, но за тях е загатнато в скрита форма в Евангелията. Те се преподават в Християнските окултни Школи, които се ръководят от великия Учител Исус. При това Посвещение ученикът добива друго съзнание и заедно с това се облича в сила, с която може да извършва изцеления и други знамения, което се потвърждава от фактите и живота на апостолите и техните дела. Това е потвърдено с казаното в 43-ти стих на 2-ра глава: "И много чудеса и знамения станаха чрез апостолите." 3. Друг един факт, на който ни обръща внимание книгата Деянията на апостолите, който не е от окултно естество, но е резултат на окултното учение за Любовта и Братството, е следният:
към текста >>
96.
6. Послание към Филаделфийската Църква - Шестата културна епоха
- Влад Пашов (1902- 1974)
Старото
ще мине, новото ще дойде.
Те създават добри условия за растене, за развитие и работа на хората. Както лозето се чисти от изсъхналите и гнили листа, така и Невидимият свят подготвя онези хора, които искат да служат на Бога. Той им дава добри условия да растат и да се развиват, като им казва: Не се страхувайте. Още малко и всичко ще се нареди, ще тръгне по нов път. Новата култура ще се ползва от придобивките на старата култура и ще създаде нова наука за ума, сърцето и волята.
Старото
ще мине, новото ще дойде.
Нова светлина иде, тя ще преобрази възгледите на хората за материалния свят. Тя ще ни покаже, че има и друг начин за изучаване на Природата. Който иска да влезе в Новата култура, трябва да учи, да работи съзнателно, да се подготви за новите условия.
към текста >>
97.
XVIII. НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ -НОВИ ЕРУСАЛИМ
- Влад Пашов (1902- 1974)
А старата Земя и
старото
Небе, които са преминали, това е нашата настояща Земя, която се трансформира в етерно небесно тяло.
И градът нямаше нужда от Слънце, нито от Луна, да го осветлява, защото Божията Слава го осветляваше и неговото светило е Агнето. И народите ще ходят по неговата Светлина: земните царе ще донасят в него своите славни неща. Портите му не ще се затварят денем, а нощ не ще има там; па и народите ще донасят в него славните си и ценни неща." „И в него никак няма да влезе нещо нечисто, нито оня, който върши мерзост и който лъже, а само записаните в Книгата на Живота на Агнето." Новото Небе и новата Земя, които Йоан вижда, това е новото превъплъщение на Земята, когато Земята ще стане етерно тяло и след това преминава в астрално.
А старата Земя и
старото
Небе, които са преминали, това е нашата настояща Земя, която се трансформира в етерно небесно тяло.
Новата Земя, която, както казах, в Окултната наука се нарича Юпитер, ще бъде придружена от един спътник, формиран от тези, които ще бъдат изключени от живота на Духа, защото тях ще ги постигне втората смърт и няма да са достигнали до юпитеровото съзнание. Те ще живеят на този спътник на новата Земя. А новият Ерусалим, който слиза от Небето, от Бога, това е новата духовна конструкция на човека, у когото астралното тяло е преобразено в тяло на Любовта, във Висшето Себе или Манас, под влиянието на Христа. Те са придобили ново съзнание. А другите, които са отхвърлили Силата, която можеше да ги доведе до едно подобно ново съзнание, ще живеят на спътника на новата Земя.
към текста >>
98.
III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Както галилейците се придържат към остарелите вече култови действия, така са и всички онези хора, които ако превръщат миналото в настояще, които се придържат към
старото
и се втвърдяват в него.
А има и такива, които са прекалено модерни, стигащи до луциферическо разложение. Практикуваните в Галилея жертвени култове, които Пилат беше наказал, са действия, които някога в миналото на човечеството, са били правилни, но сега не са на място, защото човечеството е напреднало в своето развитие. Това, което някога е било добро, сега може да приеме характер на Черна Магия. Една група от хора изпада в една стара практика и с това се натоварва с грях. Тази група трябва да понесе последствията на това заблуждение.
Както галилейците се придържат към остарелите вече култови действия, така са и всички онези хора, които ако превръщат миналото в настояще, които се придържат към
старото
и се втвърдяват в него.
Затова Христос казва: Всички вие имате дял в ариманическата културна едностранчивост и ако не преодолеете тази едностранчивост, ще ви се случи по някакъв начин това, което се случи на галилейците. Кулата Силоах, един вид повторение на Вавилонската кула, е една луциферическа културна едностранчивост, едно прибързано изпреварване на бъдещето и едно свръхмодерно предприятие. Името Силоах значи Мисия. Строителите на кулата са изпълнени с една мисия на бъдещето по един луциферически начин. В срутването на кулата това заблуждение намира своето възмездие.
към текста >>
99.
IV. СЛОВАТА, ИЗКАЗАНИ ОТ ХРИСТА НА КРЪСТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
На кръста, при умирането на Исуса, това изживяване на
старото
Посвещение се повишило невъобразимо много, като сега не един човешки дух, но Христовото Същество, е това, което напуска човешкото същество.
" 22-ри Псалом, от който са взети тези думи, е един текст, взет от церемониала на Посвещението, както много други Псалми. Този текст е бил произнасян от онези, които са минавали през изпитанията на Посветените. Когато идвал моментът, в който, вследствие на сътресенията на пречистването /катарзиса/, душата и духът започват да се излъчват от тялото, тогава винаги този зов на Псалома: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме изоставил? " е бил израз на безкрайното чувство на опразване и умиране, което завладява човека.
На кръста, при умирането на Исуса, това изживяване на
старото
Посвещение се повишило невъобразимо много, като сега не един човешки дух, но Христовото Същество, е това, което напуска човешкото същество.
В еврейската Мистерия тези думи са играли голяма роля, но в малко по-друга форма. Те не са гласяли: „Защо си Ме изоставил? ", а „Как Ти Ме прослави." Между двата израза няма противоречие, но се взаимно допълват. Първите са казани от човешкото начало, което е напуснато от Христовото Същество, а вторите са казани от Христовото Същество, от Божественото, което гледа отгоре надолу към преобразената телесна обвивка на Исуса. Така средното от седемте Слова, изречени на Кръст, са същински смъртни думи, когато от тяхната двойственост ние можем да видим също и двойствеността на Смъртта и Възкресението.
към текста >>
100.
XIV. СТАРОТО И НОВОТО ПОСВЕЩЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
XIV.
СТАРОТО
И НОВОТО ПОСВЕЩЕНИЕ
XIV.
СТАРОТО
И НОВОТО ПОСВЕЩЕНИЕ
В миналото, за да влезе някой във връзка с невидимия свят, е минавал през Посвещение, като е прекарвал три и половина дни една мистична смърт. Това е символизирано със стоенето на Йона три дни в корема на кита. В Древността е имало различни форми на Посвещение. От такъв род посветени е бил и Соломон. Но Христос казва: Тук има много повече от Соломона, .много повече от Йона.
към текста >>
Щайнер определя по следния начин разликата между
старото
и новото Посвещение: „Разликата между Източното и Западното Посвещение се състои в това, че първото става в състояние на сън, а второто - в будно състояние.
С това Христос показа третия начин за проникване в духовния свят, освен под знака на Соломона и под знака на Йона. Това е новото знамение на времето, когато Азът трябваше да се развие, и че сега той непосредствено трябваше да бъде вдъхновен, че Божествената сила трябваше да действа непосредствено на Аза, а не на астралното или на етерното тяло. След това Христос казва на Учениците Си: Вложете тези думи в ушите си: Дошло е времето, когато Синът Человечески ще бъде предаден в човешки ръце. Това значи, че е дошло времето, когато хората трябва да развият в себе си Аза, когото Учениците, както и другите хора, трябваше да видят в най-висока форма в Исуса Христа. Този Аз е Синът Человечески, Който трябва да бъде предаден на човеците.
Щайнер определя по следния начин разликата между
старото
и новото Посвещение: „Разликата между Източното и Западното Посвещение се състои в това, че първото става в състояние на сън, а второто - в будно състояние.
Избягва се, следователно, винаги опасното отделяне на етерното тяло от физическото. Избягва се също абсолютното подчинение на ученика на Учителя. Западният Учител не иска никого да владее, нито да обръща, а само разказва това, което той е видял, изказва това, което той знае, понеже го е изпитал сам. Обаче има три начина на слушане: 1. Слушане с подчиняване на думите на Учителя, като на един непогрешим авторитет;
към текста >>
НАГОРЕ
