НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
16
резултата в
11
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
25) Думата „човещина“
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В България убиха
Стамболов25
, в Сърбия – краля.
Това е един равностранен триъгълник – трябва да се изучава най-първо тялото, после сърцето и човешкия ум, които да влязат в хармония с Божествения свят, с душата. Без разбиране нуждите на тялото, сърцето и ума, не е възможно щастие. Учителя се обърна към общественика: Вие може да напишете брошура, подходяща за обществениците. Като затварят и избиват, това не е управление.
В България убиха
Стамболов25
, в Сърбия – краля.
Стига вече се повтарят тези убийства. Трябва да се обедини всичко трезво и разумно. В България да се образува едно общество от хора, които искат да живеят идейно и с широта. Сами да носят закона в душите си и да са като една вътрешна ядка. Можем да дадем известни упътвания, които да се приложат в обществения живот.
към текста >>
2.
59) Обяснителни бележки
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
25. Стефан
Стамболов
(1854–1895) – един от най-възвеличаваните и оспорвани политици в съвременната история на България.
Като политически деец става борец за национално освобождение и духовен водач на индийското движение за независимост, което довежда през 1947 г. до края на британското владичество в Индия. Прекарва дълги години в затвора и получава международна известност със своята концепция за ненасилствени протести за постигане на политически цели. 24. Лев Толстой (1828–1910) – руски писател и мислител, родоначалник на движението толстоизъм, изградено върху идеологията на ненасилието и несъпротивлението на злото. Сред най-известните му романи са „Война и мир“, „Възкресение“, „Ана Каренина“.
25. Стефан
Стамболов
(1854–1895) – един от най-възвеличаваните и оспорвани политици в съвременната история на България.
Апостол на Старозагорския революционен окръг по времето на Априлското въстание. Председател на Народното събрание (1880 г.) и министър-председател на България (1887–1894). Допринася много за модернизацията на страната в икономически, политически, административен и културен аспект, но управлението му е авторитарно, с жестоко преследване на опозицията. Пребит е от група македонци на софийска улица и умира от раните си. 26. Фердинанд І Сакскобурготски (1861–1948) – немски принц, избран за княз (1887–1908) и за цар на България (1908–1918).
към текста >>
3.
116 УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В България трябва да се съединят четири души дипломати:
Стамболов
, Стоилов, Стоянович и Каравелов, за да образуват един дипломат.
Тъй както живее сега българският народ, има ли бъдеще? Убийствата могат ли да донесат щастие на България? Всички трябва да знаят, че има един вечен закон, който съди еднакво всички хора. Нашите дипломати не са умни. Съвършен дипломат признавам този, който има смелост, ум, обхода и безкористие.
В България трябва да се съединят четири души дипломати:
Стамболов
, Стоилов, Стоянович и Каравелов, за да образуват един дипломат.
''Един брат запита:'' – Днес няма ли от тази категория хора (дипломати) в България? - Има, но не могат да ги намерят. Да ги потърсят в хамбарите, както сеячът търси житото в хамбарите, за да го посее. И като ги потърсят, ще ги намерят.
към текста >>
4.
МАГ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
„Когато убиха Стефан
Стамболов
, Учителят беше у нас в Търново -
Всичко наоколо ми се виждаше хубаво, светло, красиво - просто не може да се опише. И когато брат ми ме изпрати към града, аз все още продължавах да виждам тази красота и съзнанието ми беше светло и хубаво. Това като ехо продължи цели месеци."
„Когато убиха Стефан
Стамболов
, Учителят беше у нас в Търново -
разказва сестра Елена. Той ни съобщи: „ Убиха Стамболов." Ние запитахме - във вестника ли пише? - „Не, сега се извърши престъплението." По същия начин ни каза и за смъртта на м-р Петков - в момента, когато бе станало деянието."
към текста >>
Той ни съобщи: „ Убиха
Стамболов
." Ние запитахме - във
И когато брат ми ме изпрати към града, аз все още продължавах да виждам тази красота и съзнанието ми беше светло и хубаво. Това като ехо продължи цели месеци." „Когато убиха Стефан Стамболов, Учителят беше у нас в Търново - разказва сестра Елена.
Той ни съобщи: „ Убиха
Стамболов
." Ние запитахме - във
вестника ли пише? - „Не, сега се извърши престъплението." По същия начин ни каза и за смъртта на м-р Петков - в момента, когато бе станало деянието." При Учителя отишъл един брат и му разказал, че е намислил да напише книга за Хитлер, когото считал за гениален пълководец.
към текста >>
5.
УЧИТЕЛЯ
 
- Теофана Савова
Стамболов
?
Асен II? Самуил? Св.Кирил? Отец Паисий? Ботев?
Стамболов
?
Ив. Вазов? - Не, нито един от тези. Най-великият българин е бил и е поп Богомил. Той единствен между нашето племе, с кваса на своето жизнедавно учение, е внесъл ценен принос в съкровищницата на световната кулутура. Като реформатор, поп Богомил беше предтеча, Йоан Кръстител на всички велики реформатори, с които цивилизацията се днес гордее.
към текста >>
6.
Из дневника на сестра Е. И.
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
„Когато убиха
Стамболов
, Учителят беше у нас, в Търново.
Като изминали тези три дни, той казал на сестрата: „Знаете ли, че отсичането на едно дърво, може да ви донесе беда? Трябва да имате уважение към всичко живо, което Бог е създал.“ Тогава домакините разбрали защо е бил този тридневен пост. В записките на сестра Е. И. е отбелязано и следното любопитно нещо.
„Когато убиха
Стамболов
, Учителят беше у нас, в Търново.
На самата вечеря, той се обърна към нас и каза: „Убиха Стамболов“. Ние запитахме дали тази ужасна новина е вече съобщена във вестниците, а той отговори: „Престъплението се извърши съвсем скоро и вестниците още не са успяли да го съобщят. Същото нещо се повтори, спомням си, и когато убиха министър Петков.“ Учителят предсказа - пише сестра Е. И., че моят брат, който през Балканската война беше на фронта, ще се върне ранен, „ще го посрещнете в Търново, когато падне Одрин“ - каза той и така стана.
към текста >>
На самата вечеря, той се обърна към нас и каза: „Убиха
Стамболов
“.
Трябва да имате уважение към всичко живо, което Бог е създал.“ Тогава домакините разбрали защо е бил този тридневен пост. В записките на сестра Е. И. е отбелязано и следното любопитно нещо. „Когато убиха Стамболов, Учителят беше у нас, в Търново.
На самата вечеря, той се обърна към нас и каза: „Убиха
Стамболов
“.
Ние запитахме дали тази ужасна новина е вече съобщена във вестниците, а той отговори: „Престъплението се извърши съвсем скоро и вестниците още не са успяли да го съобщят. Същото нещо се повтори, спомням си, и когато убиха министър Петков.“ Учителят предсказа - пише сестра Е. И., че моят брат, който през Балканската война беше на фронта, ще се върне ранен, „ще го посрещнете в Търново, когато падне Одрин“ - каза той и така стана. Много още случки е записала сестра Е. И.
към текста >>
7.
Глава първа: Призванието
 
- Атанас Славов
1895 - В центъра на София бива съсечен бившия министър-председател на България Стефан
Стамболов
.
Глава първа ПРИЗВАНИЕТО Автоматична фотокамера Ноември 1895 - В Турция бива убит като баптистки пастор по време на арменските кланета, съученикът на Дънов от семинарията Дрю М. Крикорян. 18 ноември 1895 - В САЩ комисията на методисткия комитет за мисиите в Европа гласува 15 485 долара за подпомагане на „незадоволителното състояние“ на българската мисия.
1895 - В центъра на София бива съсечен бившия министър-председател на България Стефан
Стамболов
.
С преследвачите му Паница и Ризов, е и Тодор Арнаудов. 1895 - Дънов отказва назначението си в Ямбол. Изнася проповеди, но не се обвързва с постоянна работа. 1896 - Издава книгата „Науката и възпитанието,“ в която излага научно-философския си мироглед и сочи необходимостта от коренна промяна в мисленето на базата на постиженията на науката. 7 март 1897 - В присъствието на баща си получава прозрение за духовната мисия, която му предстои.
към текста >>
Стоян Михайловски нарича този превод „най-грамотната книга що имаме в езика си.“ Кой може да очаква, че само десетина години след пълната независимост на България, протестантските мисии също залиняват! Те вече не са под контрола на султанската власт, а на Свободното княжество (уви! крачещо към терора на
Стамболов
), и също започват да се суринясват назад в старата традиция да се гледа на евангелията не като на проникване в Словото Божие, а като на муска в нишата на юклюка.
Така или иначе, както вече казах, той отива там, за да стане пастор в местната евангелска църква, остава за кратко време, като не приема да подпише договор, че встъпва на редовна работа и... изчезва! Въпросът е в това, че протестантските мисии, в които Петър израства в навечерието на освобождението на България, внасят реална християнска духовност в кризата, в която тънат българите, охарактеризирана така добре от отец Паисий. Някога на върха на християнството с разбиването на триезичието, за да може Словото Божие да достигне до народа на родния му език, българите се свличат назад под господството на гръцката църква. „Черква“, „черкуване“ - както е на български се замества с гръцкото фъфлене „църква“ и „църкуване.“ Словото Божие се продънва като ненужно в ритуалността, в напевното мрънкане, което никой не разбира, фиритките на юклюците се задръстват от кандила, муски и евангелия, които никой не чете, с буркани с разпънатия Христос и разни дрънкулки от Божи гроб. Протестантските мисии хвърлят огромни усилия и средства да се преведе евангелието на говорим български език. Впряга се Неофит, след това Петко Славейков и след години синът му Пенчо Славейков заявява, че това слага края на боричканията между диалектите и налага веднаж завинаги източния ни говор като литературен български език.
Стоян Михайловски нарича този превод „най-грамотната книга що имаме в езика си.“ Кой може да очаква, че само десетина години след пълната независимост на България, протестантските мисии също залиняват! Те вече не са под контрола на султанската власт, а на Свободното княжество (уви! крачещо към терора на
Стамболов
), и също започват да се суринясват назад в старата традиция да се гледа на евангелията не като на проникване в Словото Божие, а като на муска в нишата на юклюка.
20 000 екземпляра купени за десет години, но без да се четат! Отново се прокрадва в спомените на местните християни времето на ямболския абаджия Колю Косев. Косев казва, че трябва да се чете евангелието със словото Божие, вместо да се целува иконата, която е от дърво и боя. Местните православни взимат че го оковават във вериги, затварят го дни наред в една килия, и когато отваря евангелието да го чете на глас по събора на „Св. Троица“ го издънгалачват с една цепеница в гърба, което слага край на живота му. Разбира се, това което Петър заварва в Ямбол не е някогашния триумф на православния фетишизъм.
към текста >>
8.
Глава пета: Баучеровото
 
- Атанас Славов
Първо необуздаността на русофилите, угаждащи на руската империя, които след погванията им от
Стамболовия
русофобски режим, започват да се изместват от клиентите на Виенските жълти павета и железариите на австрийския индустриален колос „Майер Айзенверке, Вийн“ за железни лъвове, орли, парапети и всякакви късно-барокови джунджурии на българските новобогаташки строежи.
И това е, че България е залята от вълна на духовна и социална неудовлетвореност. Расте неустоимият глад за рязка промяна! Кой е готов да вложи силите си в изграждането на нещо, победния завършек на което няма да види в рамките на живота си? Все по-силен става напорът за повсеместна промяна тук и сега! Вече споменахме вълната на комуните в следвоенните години: толстоистки, анархистически, комунистически ... Дъновистки, разбира се! Веднага! Сега! Без колебание! Настрана от порочността и гнилостта на обществото! (Подобно на духовно-обществената вълна, която се бе лиснала в Америка от разочаровани протестанти като Емерсон и Торо, за да се уталожи напълно по времето, когато Дънов е там). Без да се чака провлачилият се зад тях прилив на масовото съзряване на нуждата от промяна. Около Балканската и Първата световна война все по-силно расте желанието на живот и смърт да се ликвидира стопанската абсурдност на тоталното господство на едрите собственици натрупали чудовищни състояние като агенти на политическите сили, напиращи към стратегическите Балкани.
Първо необуздаността на русофилите, угаждащи на руската империя, които след погванията им от
Стамболовия
русофобски режим, започват да се изместват от клиентите на Виенските жълти павета и железариите на австрийския индустриален колос „Майер Айзенверке, Вийн“ за железни лъвове, орли, парапети и всякакви късно-барокови джунджурии на българските новобогаташки строежи.
Катастрофалното положение на селските стопани и дребните собственици довежда до революционно настроените организации на дребните собственици, селските кооперации, евтиното финансиране на усилията на берящите душа селяни и занаятчии от цяла Централна и Източна Европа. Дали са руски, или проавстрийски, антируски угодници като Стамболов все то. Когато му разцепват главата със сабя в центъра на София, той е абсолютен владетел на цели две села! Апелите на Т. Г. Влайков за даване на малко чист въздух на задушаваните дребни собственици, звучат на фона на марша на поелата властта „Оранжева гвардия“ на Стамболийски: „Ред по ред, двя по двя, къртете буци бийте гражданя!“ В речите си той нарича с ярост София „Содом и Гоморът“ на България. Това е само фонът на политическите събития.
към текста >>
Дали са руски, или проавстрийски, антируски угодници като
Стамболов
все то.
Все по-силен става напорът за повсеместна промяна тук и сега! Вече споменахме вълната на комуните в следвоенните години: толстоистки, анархистически, комунистически ... Дъновистки, разбира се! Веднага! Сега! Без колебание! Настрана от порочността и гнилостта на обществото! (Подобно на духовно-обществената вълна, която се бе лиснала в Америка от разочаровани протестанти като Емерсон и Торо, за да се уталожи напълно по времето, когато Дънов е там). Без да се чака провлачилият се зад тях прилив на масовото съзряване на нуждата от промяна. Около Балканската и Първата световна война все по-силно расте желанието на живот и смърт да се ликвидира стопанската абсурдност на тоталното господство на едрите собственици натрупали чудовищни състояние като агенти на политическите сили, напиращи към стратегическите Балкани. Първо необуздаността на русофилите, угаждащи на руската империя, които след погванията им от Стамболовия русофобски режим, започват да се изместват от клиентите на Виенските жълти павета и железариите на австрийския индустриален колос „Майер Айзенверке, Вийн“ за железни лъвове, орли, парапети и всякакви късно-барокови джунджурии на българските новобогаташки строежи. Катастрофалното положение на селските стопани и дребните собственици довежда до революционно настроените организации на дребните собственици, селските кооперации, евтиното финансиране на усилията на берящите душа селяни и занаятчии от цяла Централна и Източна Европа.
Дали са руски, или проавстрийски, антируски угодници като
Стамболов
все то.
Когато му разцепват главата със сабя в центъра на София, той е абсолютен владетел на цели две села! Апелите на Т. Г. Влайков за даване на малко чист въздух на задушаваните дребни собственици, звучат на фона на марша на поелата властта „Оранжева гвардия“ на Стамболийски: „Ред по ред, двя по двя, къртете буци бийте гражданя!“ В речите си той нарича с ярост София „Содом и Гоморът“ на България. Това е само фонът на политическите събития. Стамболийски всъщност въвежда вместо армия Трудовата повинност, която за нула време благоустроява селско-чорбаджийска България в държава с цивилизован стопански живот. По шосетата строени от трудоваците, местните общини, или инициативни частници садят плодни дървета, които есенно време се отстъпват на търг за бране.
към текста >>
9.
Глава седма: Изгрева 1936-1943
 
- Атанас Славов
Друг - Тодор Арнаудов - заедно с Паница и Ризов гони през зимната нощ на 12 януари по софийските улици
Стамболов
„с гол в ръката нож“.
Последният изискваше джобовете от всякакъв вид да не зеят. Ръцете трябваше да се движат спокойно, да не се разконцентрират в търсене на това и онова. Решението просто. Игла, конец, тел - джобовете зашити!“ Близък приятел е на лечителят Петър Димков, на теософа Софрони Ников. Един от роднините му пада в четата на Хаджи Димитър в битката при Дълги Дол и се споменава от Захари Стоянов.
Друг - Тодор Арнаудов - заедно с Паница и Ризов гони през зимната нощ на 12 януари по софийските улици
Стамболов
„с гол в ръката нож“.
Симеон Арнаудов завърши творческия си живот като солист на военния ансамбъл на Филип Кутев. Следващата и последна колиба по посока на парка беше колибата близнак на прочутите изгревски астролози Иван Антонов и Влад Пашов. Тя беше построена на една три-четиридекарова братска зеленчукова градина опираща южния край на Поляната. Сега на нея е построена отоплителната централа на Руското посолство. Тук му е мястото да повторя една подробност свързана с някогашния дъновистки лагер.
към текста >>
10.
Глава втора: Ученикът и учителите му
 
- Атанас Славов
Не е важно - един с очилца, разбира се!) И ще се смеят на онези, които трябва да им разчистят място, като поетите
Стамболов
и Шишков... И точно насам водя аргумента си.
И когато тази сган измисля политици, когато си измисля учени, бойни юнаци с гол в ръката нож, писатели и поети, тя няма зряла скала на национални ценности, която във всяка от тези области да разположи България твърдо в геополитическата карта на света. Естествено започне ли заемането на писателските места, зад всеки, който изглежда, че ще има сили да стане „литературен единак“ сред културните котерии на деня, се нарежда лъскаща със зъби глутница, която е готова да ръфа живо месо, за да осигури напредването на кумира си и получаването от него на привилегии и позиции и назначения за вярната си служба. Тълпи ще се носят един ден след Петко Славейков и ще се изписват нови учебници в училищата, за да получат той и приятелите му мястото си (народните им пенсии са срамно високи в сравнение с мизерните стотинки на старите даскали). След това ще се пишат нови учебници в този дух за Вазов и Величков. След това за Пенчо Славейков и доктор Кръстев (Кой беше този ли?
Не е важно - един с очилца, разбира се!) И ще се смеят на онези, които трябва да им разчистят място, като поетите
Стамболов
и Шишков... И точно насам водя аргумента си.
Синът на поп Константин, който сега се пържи, без да разбере как са изместени приятелите на баща му от църковните и училищни работи, не може да се изпише в една или друга котерия. Синът на природно отлетия устовец не знае как да деформира мисленето си, за да повярва, че този или онзи литературен единак на деня е по-добър, истински български, народен, че той точно заслужава шопския калпак над руските генералски еполети върху стройните германски крака. А не другият, който очевидно също е толкова дребна риба, колкото него. За Петър без каквото и да е съмнение Шишков, любимият математик, историкът, учителят му по френски език, не е смешен спрямо смешните стихове на Вазов от онова време и той не може да се подиграва, приютен в хлапашките глутници на съучениците си, и е самотен, и мълчи. Но че вижда ясно това, което казвам тук, няма никакво съмнение.
към текста >>
Така че той не споменава Славейков и Вазов, Шишков и
Стамболов
не защото не ги знае, а защото в мащаба, в който гледа, в планетарната перспектива на световната литература, в ракурсите, с които си служи, и едните, и другите са си колеги на Коста Кочанков, и едните и другите са на етажа на: Сливен, Сливен град епичен град епичен, град кирпичен... Знаят го и останалите му връстници всъщност, но си кривят душата, защото българският обществен живот още не се води от съгласуването на творческите сили на развити и зрели личности, а от сформирането на - вие го наричайте литературни котерии, аз ще го кажа направо - глутници.
Оттук нататък ще минат 60 години живот за Петър и над четири хиляди записани негови проповеди, беседи, лекции. Ясно се виждат там неговите литературни ценности. Никъде няма да доловите Вазов да е турен по-горе от Шишков или Пенчо Славейков по-горе от Вазов - и то не защото литературата не е негова област. Напротив! Точно обратното! След като завършва за каквото е отишъл в семинарията Дрю след няколко години, т.е. да получи американски лиценз за пастор, Петър остава още две години специално да изучава литература и теория на литературата със забележителния литератор доктор Крукс, както и обща история с доктор Юфам.
Така че той не споменава Славейков и Вазов, Шишков и
Стамболов
не защото не ги знае, а защото в мащаба, в който гледа, в планетарната перспектива на световната литература, в ракурсите, с които си служи, и едните, и другите са си колеги на Коста Кочанков, и едните и другите са на етажа на: Сливен, Сливен град епичен град епичен, град кирпичен... Знаят го и останалите му връстници всъщност, но си кривят душата, защото българският обществен живот още не се води от съгласуването на творческите сили на развити и зрели личности, а от сформирането на - вие го наричайте литературни котерии, аз ще го кажа направо - глутници.
Петър от дете вижда тази чиновническа пошлост и - може би понеже е свидетел на трагедията и проблемите на баща си - остава над нея. В беседите си цитира Достоевски, цитира Толстой. Като познавач. Коментира американската литература. Говори за конкретни музиканти.
към текста >>
11.
Глава шеста: Пасторът
 
- Атанас Славов
1895 в центъра на София бива съсечен бившият министър-председател на България Стефан
Стамболов
.
1895 в Медисън, Ню Джърси, когато Дънов се прощава със семинарията Дрю, в нея постъпва след учението си в Алегени колидж пастор Пачеджиев. 1895 (октомври) във Филаделфия, САЩ, Георги Чакалов започва да работи на една от новите линотипни машини в печатницата на „Филаделфия Инкуаярър“, което увеличава заплатата му за този вид работа на неимоверния за времето един долар на час. 1895 (18 ноември) в САЩ комисията на методисткия Комитет за мисиите в Европа гласува 15 485 долара за подпомагане на „незадоволителното състояние“ на българската мисия. По това време вече е завършен новият пасторски дом в Шумен. 1895 (11 декември) в семинарията Дрю в Медисън умира в леглото си на 81-годишна възраст един от тамошните учители на Дънов - професор Джон Милей.
1895 в центъра на София бива съсечен бившият министър-председател на България Стефан
Стамболов
.
Телескопичен блик След тридесет и седем годишно съществуване методистката мисия в България през 1895 г. докладва, че има 13 центъра със 177 пълни члена на църквата и около 300 симпатизанти. Конференцията (или съветът) на мисията има 16 члена и един стажант. Има един местен пастор с трима помощници, 11 неделни училища с общо 224 деца, 6 църкви, от които двете са само салони, и четири пасторски дома. Има четири редовни училища: едно женско училище в Ловеч, теологическо мъжко училище и две основни училища.
към текста >>
НАГОРЕ