Търсене в текстове за 'Стамболов'

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

ТОМ 4

През 1892 година министър на просветата Георги Живков от кабинета на Стефан Стамболов (1887-1894) назначава комисия, която изработва проект за правопис на българския книжовен език.
Пример: мляко-млечен. В новобългарския език "е"-двойно се запазва. Изговаря се двояко като "я" или като „е" в зависимост от фонетичните условия. Пример: мляко в източния говор и „млеко" в западния говор. След освобождението от турско робство 1878 година се правят много опити за изхвърляне на тази буква от българската азбука. През 1892 година министър на просветата Георги Живков от кабинета на Стефан Стамболов (1887-1894) назначава комисия, която изработва проект за правопис на българския книжовен език. В комисията влизат Милетич и Балан, които стесняват употребата на двойно „е". Министър Георги Живков през 1894 г. е отстранен. След известно време напуска политиката след убийството на Стефан Стамболов през м. юли 1895 г.
към текста >>

След известно време напуска политиката след убийството на Стефан Стамболов през м.
След освобождението от турско робство 1878 година се правят много опити за изхвърляне на тази буква от българската азбука. През 1892 година министър на просветата Георги Живков от кабинета на Стефан Стамболов (1887-1894) назначава комисия, която изработва проект за правопис на българския книжовен език. В комисията влизат Милетич и Балан, които стесняват употребата на двойно „е". Министър Георги Живков през 1894 г. е отстранен. След известно време напуска политиката след убийството на Стефан Стамболов през м. юли 1895 г. Небесният знак действа. През 1895 година Константин Величков като министър на просветата в правителството на Константин Стоилов (1894-1899) назначава комисия, която изработва проект, където се предлага двойното „е" да се изхвърли от азбуката и според изговора да се пише с буква „я" или с буква „е". През 1898 г. си подава оставката вследствие на разногласия със Стоилов.
към текста >>

След това следва конт-рапреврат и начело застава Стефан Стамболов като министър-председател (1887-1894 г.) Отношенията между българското и руско правителство се обтягат и Русия скъсва дипломатическите си отношения с България на 6 ноември 1886 г.
Преди да подпише манифеста за обявяване на войната на 12.IV.1877 г., явява му се ангел Господен, укрепва го и настоява да изпълни повелята Господня. Той се вслушва в гласа на Бога, обявява войната, спечелва войната и освобождава България. Затова император Александър II е двоен освободител: един път за Русия и втори път, за България. 14. На 9.VIII.1886 г. е извършен държавен преврат от офицери русофили, които свалят Александър Батемберг от престола. След това следва конт-рапреврат и начело застава Стефан Стамболов като министър-председател (1887-1894 г.) Отношенията между българското и руско правителство се обтягат и Русия скъсва дипломатическите си отношения с България на 6 ноември 1886 г. След 10 години те се възстановяват на 2.II.1896 г., с кръщаването на престолонаследника Борис III по източен православен обред. А на 2.III.1896 г. Високата Порта връчва Ферман от султана, че признава Фердинанд за княз на васална България, а с втори Ферман го определя за генерал - губернатор на източна Румелия. Така се възстановяват отношенията с Русия и Турция. 15. През 1853 г., чрез Кримската война, на Русия се налага следният мирен договор: да се откаже от влияние в Молдова и Влашко, да напусне южна Бесарабия, да прибере своите кораби в Азовско море и да не поддържа военен флот в Черно море, да загуби свободата да плава по Черно море и да се откаже от покровителството на християнските народи в Турция, извоювани чрез договора през 1774 г.
към текста >>

6. 3.51. Монсеньор Ронкали и Папа Йоан ХХХІІІ

НЕСТОР ИЛИЕВ

ТОМ 4

Разбира се той бе от Стамболовистката партия.
51. Монсеньор Ронкали и Папа Йоан ХХХІІІ Бях близък с д-р Дафина Кьорчева и дълги години приятелствахме. Тя беше, освен като лекар-гинеколог, рядък човек, една рядка българка, сестра на многоизвестния наш юрист, литератор, литературен критик, адвокат Димо Кьорчев. От Търново са. Разбира се той бе от Стамболовистката партия. Това е две думи за семейството. Д-р Кьорчева ми разказа следния случай. Една госпожица дошла при нея да я прегледа като гинеколог и между другото, в разговора пожелала и помолила д-р Кьорчева да отиде при монсеньор Ронкали, който живееше на ул. „Марин Дринов" тук в София и да го помоли. Тя горещо желае - госпожицата, да бъде изпратена някъде в някои от католическите ордени по света.
към текста >>

7. 1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)

МАРИЯ ТОДОРОВА

ТОМ 5

Като се връща в България бил е гонен от Стамболов като всички онези, които са завършили в Русия и поради това отива в град Одрин и е бил учител, преподавал е български език.
Давал е години наред почти цялата си заплата за разсад на дръвчета и е създал парка на „Язмото" с доброволния труд на местното гражданство. По време на Сръбско-българската война през 1885 година баща ми и Кусевич са били в град Орел в семинарията. Когато са получавали новините от фронта чрез вестниците са били толкова възбудени и разпалени, че Методи Кусевич е викал на висок глас: „Удряйте, удряйте, български юнаци! ". Там баща ми попада в кръжока на Чернишевски и Добролюбов, където се запознава с новите социалистически идеи, идващи от Европа в Русия. Поради тези идеи той напуска Семинарията и завършва славянска филология. Като се връща в България бил е гонен от Стамболов като всички онези, които са завършили в Русия и поради това отива в град Одрин и е бил учител, преподавал е български език. След това идва в България и става учител в град Панагюрище и там се запознава с бъдещата ми майка. Майка ми Недялка Искрьова Мачева е родена през месец април 1876 година по време на Априлското въстание и то в Балкана понеже панагюрци са бягали от турците. Баща й Искрьо Мачев е един от възрожденците в град Панагюрище и е взел живо участие в подготовката на въстанието. Тук се среща с Михаил Тодоров, който по това време е учител в Панагюрище. Оженват се около 1893 година и от брака се раждат четири деца.
към текста >>

8. 2. ПРОИЗШЕСТВИЕТО С ЛУДИЯ, НЕОБЯЗДЕН КОН

ТОМ 6

В това време той наближаваше Стамболовия мост на Янтра, където трябваше да завие под прав ъгъл.
Към 11 часа си свърших работата, качих се пак на коня макар и доста трудно и тръгнах за града. На около 200 крачки от гарата някой ми извика: „Гръблев, къде сиходил, бе? " За момент си обърнах главата да видя кой е, но в този миг съм отслабил малко държането на мундщука, конят усетил това, веднага го захапва в беззъбата част на устата си. Като вижда, че не мога да го управлявам, с най-голяма сила хукна да бяга. Веднага легнах на шията му и се помъчих с двете ръце да вкарам мундщука на мястото му, но не успях. В това време той наближаваше Стамболовия мост на Янтра, където трябваше да завие под прав ъгъл. Това обаче при тази скорост на бягане беше невъзможно поради инерцията и неминуемо щеше да се сгромоляса в пропастта зад моста. За да не гледам как ще паднем в пропастта, замижах (затворих си очите) и на ума си казах: „Учителю, помогни ми! " V Веднага усетих (всичко това трае няколко секунди), че конят тропа по моста. Отворих очи и гледам с ужас, че той връхлита върху една жена, която се навела да си връзва обувките. Като забеляза коня, тя се изправи, изписка с нечовешки глас, а в това време усетих как конят се вдигна във въздуха, из виха му се краката на ляво и конят в легнало състояние прехвърча над глава та на жената, без да я докосне.
към текста >>

9. МАРИН КАМБУРОВ

ТОМ 6

Дядо ми на времето е крил Стефан Стамболов от турците.
Предаваме отговорите му, предадени дословно. Въпросникът от 76 точки бе съставен въз основа на спомените на Петър Камбуров от Вергилий Кръстев, а отговорите бяха записани от Марийка Марашлиева чрез магнетофонен запис. РАЗГОВОР С МАРИН КАМБУРОВ (Към N 1 на Петър Камбуров) Разказвам за рода си, за дядо ми Пеню и баба ми Таня по бащина линия, следното: Дядо ми е бил интересен човек. Той живеел в Стара Загора, където имал фурна. В тая фурна са се събирали негови приятели и там се изливали куршуми. Дядо ми на времето е крил Стефан Стамболов от турците. Но турците били подушили, когато веднъж правили събрание и заградили целия квартал. Стамболов спал у дядо ми тогава. Когато разбрал опасността от турците мислел какво да прави и как да го спаси. А дядо ми беше много силен човек и два метра висок, а Стамболов бил дребен и нисък на ръст. Влиза Стамболов във чувала, натъпква още вълна и отстрани хубаво като оставил само малко място колкото да може човек да диша.
към текста >>

Стамболов спал у дядо ми тогава.
РАЗГОВОР С МАРИН КАМБУРОВ (Към N 1 на Петър Камбуров) Разказвам за рода си, за дядо ми Пеню и баба ми Таня по бащина линия, следното: Дядо ми е бил интересен човек. Той живеел в Стара Загора, където имал фурна. В тая фурна са се събирали негови приятели и там се изливали куршуми. Дядо ми на времето е крил Стефан Стамболов от турците. Но турците били подушили, когато веднъж правили събрание и заградили целия квартал. Стамболов спал у дядо ми тогава. Когато разбрал опасността от турците мислел какво да прави и как да го спаси. А дядо ми беше много силен човек и два метра висок, а Стамболов бил дребен и нисък на ръст. Влиза Стамболов във чувала, натъпква още вълна и отстрани хубаво като оставил само малко място колкото да може човек да диша. Станал сутринта рано още в 4 часа, нарамил чувала на гръб и тръгнал. А отвън на улицата - турци.
към текста >>

А дядо ми беше много силен човек и два метра висок, а Стамболов бил дребен и нисък на ръст.
В тая фурна са се събирали негови приятели и там се изливали куршуми. Дядо ми на времето е крил Стефан Стамболов от турците. Но турците били подушили, когато веднъж правили събрание и заградили целия квартал. Стамболов спал у дядо ми тогава. Когато разбрал опасността от турците мислел какво да прави и как да го спаси. А дядо ми беше много силен човек и два метра висок, а Стамболов бил дребен и нисък на ръст. Влиза Стамболов във чувала, натъпква още вълна и отстрани хубаво като оставил само малко място колкото да може човек да диша. Станал сутринта рано още в 4 часа, нарамил чувала на гръб и тръгнал. А отвън на улицата - турци. Дядо ми бил виден човек в града. „Стой! , извикали турците.
към текста >>

Влиза Стамболов във чувала, натъпква още вълна и отстрани хубаво като оставил само малко място колкото да може човек да диша.
Дядо ми на времето е крил Стефан Стамболов от турците. Но турците били подушили, когато веднъж правили събрание и заградили целия квартал. Стамболов спал у дядо ми тогава. Когато разбрал опасността от турците мислел какво да прави и как да го спаси. А дядо ми беше много силен човек и два метра висок, а Стамболов бил дребен и нисък на ръст. Влиза Стамболов във чувала, натъпква още вълна и отстрани хубаво като оставил само малко място колкото да може човек да диша. Станал сутринта рано още в 4 часа, нарамил чувала на гръб и тръгнал. А отвън на улицата - турци. Дядо ми бил виден човек в града. „Стой! , извикали турците. - Къде с тоя чувал бе, камбур?
към текста >>

Хрищене и там го оставил -Стамболов.
- Къде с тоя чувал бе, камбур? " „Ще отида на дарака да влача вълна", рекъл дядо ми. Турците побутали с пушките си чувала. Пух, пух - виждат, че е вълна и го пуснали да върви. Дядо ми пак вдигнал чувала и го носил седем километра далеч до с. Хрищене и там го оставил -Стамболов. По тоя начин се спасил Стефан Стамболов. А дядо Пеню се нарекъл Пеню Камбуров от камбур. По-късно бяхме в Стара Загора на братската градина. Ак-бунар - 20 декара, това беше градина на дядо ми. Там прекарваше той цяло лято.
към текста >>

По тоя начин се спасил Стефан Стамболов.
" „Ще отида на дарака да влача вълна", рекъл дядо ми. Турците побутали с пушките си чувала. Пух, пух - виждат, че е вълна и го пуснали да върви. Дядо ми пак вдигнал чувала и го носил седем километра далеч до с. Хрищене и там го оставил -Стамболов. По тоя начин се спасил Стефан Стамболов. А дядо Пеню се нарекъл Пеню Камбуров от камбур. По-късно бяхме в Стара Загора на братската градина. Ак-бунар - 20 декара, това беше градина на дядо ми. Там прекарваше той цяло лято. Като се пукне пролетта, та до късна есен.
към текста >>

Та веднъж дядо ми нещо го бяха разсърдили, не зная кой го беше разсърдил, но той искаше да иде да бие Стамболов, когато изгонили Батемберг.
Ак-бунар - 20 декара, това беше градина на дядо ми. Там прекарваше той цяло лято. Като се пукне пролетта, та до късна есен. В градината имаше много дървета: орехи, круши, ябълки, череши и др., а в средата на мястото имаше извор, най-хубавия извор, от който половината от мястото можеше да се полива. На това място сега има мина и трябва да отида някога, да го обиколя, да видя какво е станало там. Та веднъж дядо ми нещо го бяха разсърдили, не зная кой го беше разсърдил, но той искаше да иде да бие Стамболов, когато изгонили Батемберг. А дядо ми беше голям русофил и казваше: „Са ида и на тоя пич, ще му ударя два шамара" - гдето изгонили Батенберг. Дядо беше вече в Братството и беше вегетарианец. Жена му - баба Таня, всички негови синове и дъщери са били в Братството. Те са били трима братя: чичо Никола, тата - Стефан и чичо Слави и три сестри: леля Марийка, леля Анка и леля Ружка. Дядо доживя до 99 години.
към текста >>

Когато вдигнали въстанието в Стара Загора, в което е участвувал Стамболов, въстанието не успява.
Лъжа е всичко туй, лъжа е. Ти на мене вяра имаш ли? " И беят изпратил телеграма и спасил тия 12 момчета и те се завръщат в Стара Загора от Диар Бекир. Пък когато е било въстанието в Стара Загора, как се е спасил не знам. Когато са обесили Колю Ганчев и той бил вътре и тогава са избесили много българи. Когато вдигнали въстанието в Стара Загора, в което е участвувал Стамболов, въстанието не успява. Разпръскват се всички и тогава са обесили Колю Ганчев. От тогава насетне влизат всички мои роднини в Братството. Колю Ганчев бил избягал в неговото село, не останал в Стара Загора. Хванали го с други българи и ги избесили. ( Към N 2) Най-напред чичо Никола се е запознал с идеите на Братството.
към текста >>

10. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

ТОМ 7

Досега в миналото България е имала само четирима дипломата: Начевич, Стоилов, Стамболов и Каравелов.
Светлината е проникнала в тъмнината. Тази фаза на живота е подготвителна. Опълченците за какво се биха на Шипка? За да подготвят условията на днешния живот на България. В България трябва четирима души дипломати да направят един дипломат, който да има всички необходими качества на дипломата. Досега в миналото България е имала само четирима дипломата: Начевич, Стоилов, Стамболов и Каравелов. Тези четиримата по отделно са имали известни качества, но събрани заедно образуват един дипломат в пълната смисъл на думата с всички необходими качества“. Отговор на въпрос: И днес ги има такива дипломати, но не могат да ги намерят. Да ги потърсят из хамбарите и ще ги намерят. Политически България е в разцвета си. България сега се намира в Златния век.
към текста >>

Отговор на въпрос: Те са преродени (Начевич, Стоилов, Стамболов и Каравелов), но трябва да ги потърсят и да ги намерят.
Да ги потърсят из хамбарите и ще ги намерят. Политически България е в разцвета си. България сега се намира в Златния век. Нашите дипломати досега водиха дребнава политика. Вслушват се в съветите ми, но малко късно. Отговор на въпрос: Те са преродени (Начевич, Стоилов, Стамболов и Каравелов), но трябва да ги потърсят и да ги намерят. Да потърсят изворите отдето ще доде бистрата вода. Те няма да додат сами. Отговор на въпрос: Нито един народ не може да освободи другия. Свободата Бог я дава. Даровитият и при най-лошите условия ще се прояви и развие.
към текста >>

11. 36. Първата фаза на Отечествената война

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Стигнахме Крила Паланка и отседнахме в местността Стамболова махала.
Той викна: „Тука имаше една жена, къде отиде? “ „Ей тука по дола надолу“, му отговорих. И той хукна да я гони надалеч по реката и аз й викам: „Девойче, излез, той отиде надолу да те търси“. И тя си отиде, защото имаше там колиби, къщи и тя се скри. Минаха няколко дни и дойдоха две каруци, вдигнаха ми багажа и оттам тръгнахме през границата. Стигнахме Крила Паланка и отседнахме в местността Стамболова махала. Там имаше много палатки и всички ранени войници ги докарваха с линейки. Аз имах голяма палатка, в която държах багажа, но нямаше кой да носи пощата и аз отивах с торбата в Крила паланка пусках пощата и се връщах. Един ден гледам - погребение. С катафалката, с попа, народ се събрал от града и на другия ден какво научихме. Това не било погребение, а било радиостанция на германците, курдисана в Крила паланка.
към текста >>

От тая Стамболова махала, където бяхме настанени, като се минат няколко километра към Македония се намира Стражин.
Като дойде линейка аз вземах ранените войници и ги свалях, а после от Крила паланка идваше друга линейка, която ги взимаше. По едно време пристига една кола от Крива паланка, слиза един офицер и вика: „Войниче, какво правиш тук? “ Отговорих, че пренасям войниците. А той да се случи генерал Владимир Стойчев, командващ Първа българска армия. Та лично ме поздрави. От тая Стамболова махала, където бяхме настанени, като се минат няколко километра към Македония се намира Стражин. Там пристигнаха от България парашутисти, които са охранявали до тогава Министерството на войната и ги хвърлиха в атака. Там загинаха може би 150 войника между дърветата на километри. Имал съм много случаи когато след това са идвали близки, бащи, братя на войниците да ги търсят, разравят и ги познаваха по чорапите, по ризите, изобщо по дрехите, с които са били облечени. В Стамболова махала веднъж валя такъв силен дъжд, че водата започна да тече по гърба ми, защото палатката ми беше поставена на една вада, пък леглото ми беше точно над вадата. В това време германците ни обстрелваха, понеже знаеха, че в Стамболова махала има войски.
към текста >>

В Стамболова махала веднъж валя такъв силен дъжд, че водата започна да тече по гърба ми, защото палатката ми беше поставена на една вада, пък леглото ми беше точно над вадата.
Та лично ме поздрави. От тая Стамболова махала, където бяхме настанени, като се минат няколко километра към Македония се намира Стражин. Там пристигнаха от България парашутисти, които са охранявали до тогава Министерството на войната и ги хвърлиха в атака. Там загинаха може би 150 войника между дърветата на километри. Имал съм много случаи когато след това са идвали близки, бащи, братя на войниците да ги търсят, разравят и ги познаваха по чорапите, по ризите, изобщо по дрехите, с които са били облечени. В Стамболова махала веднъж валя такъв силен дъжд, че водата започна да тече по гърба ми, защото палатката ми беше поставена на една вада, пък леглото ми беше точно над вадата. В това време германците ни обстрелваха, понеже знаеха, че в Стамболова махала има войски. Не смеех никъде да мръдна. Вярно, че бях в палатката, но водата беше извънредно много. Не минаха няколко дена и след това дойдоха две каруци, които вдигнаха багажа след което отидохме в една местност Чифте хан, край шосето за Скопие. От там се отбихме в едни къщички където и пренесохме багажа.
към текста >>

В това време германците ни обстрелваха, понеже знаеха, че в Стамболова махала има войски.
От тая Стамболова махала, където бяхме настанени, като се минат няколко километра към Македония се намира Стражин. Там пристигнаха от България парашутисти, които са охранявали до тогава Министерството на войната и ги хвърлиха в атака. Там загинаха може би 150 войника между дърветата на километри. Имал съм много случаи когато след това са идвали близки, бащи, братя на войниците да ги търсят, разравят и ги познаваха по чорапите, по ризите, изобщо по дрехите, с които са били облечени. В Стамболова махала веднъж валя такъв силен дъжд, че водата започна да тече по гърба ми, защото палатката ми беше поставена на една вада, пък леглото ми беше точно над вадата. В това време германците ни обстрелваха, понеже знаеха, че в Стамболова махала има войски. Не смеех никъде да мръдна. Вярно, че бях в палатката, но водата беше извънредно много. Не минаха няколко дена и след това дойдоха две каруци, които вдигнаха багажа след което отидохме в една местност Чифте хан, край шосето за Скопие. От там се отбихме в едни къщички където и пренесохме багажа. Всичко беше предварително огледано къде да бъде склада.
към текста >>

12. 18. РАЗГРАНИЧАВАНЕ

ТОМ 8

Д: Ех, може ми прави изключение един Стамболов, то е голямо нещо.
Не можеш да предадеш 125 човека, които са тръгнали да жертвуват живота си в името на свободата, и след това да даваш хиляди жълтици да си откупваш греха и да строиш университет. И не случайно на връх Бузлуджа - лобното място на Хаджи Димитър, от което из-лезна социалдемократическата партия, от която излезна комунистическата и тя бе, която смъкна бюстовете на двамата братя предатели. После се намесиха други съображения, че ги поставиха отново след 10 години. Та на всеки подвиг в нашата история отговаря едно предателство. Колкото е по-голям подвигът, толкова по-голямо е предателството. Д: Ех, може ми прави изключение един Стамболов, то е голямо нещо. Ние нямаме някакво светило голямо политическо. И хората, които имаха професия държаха на професията - лекари, архитекти, учители, адвокати, инженери, чиновници - бяха обикновени човеци.
към текста >>

13. I.03.29. САМАРСКОТО ЗНАМЕ И ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Но тя се отхвърля и българите чрез Стамболов докарват Фердинанд Кобургготски за княз на България, подкрепян от Англия и Австро-Унгария.
Още няколко грузински генерали, участвуват във войната: генерал-лейтенант Цицишвили, Петър и Иван Багратиони, генерали братя Яшвили, Чавчавадзе, Адроникашвили, Орбелиани, Амилахвари и др. За освобождението на България през 1877/1878 г. са участвували десетки грузински войни, започвайки от корнетите, та чак до генералите в руската армия. Благодарение на опълченците в България и в същото време на грузинските опълченци в Задкавказието и в Мала Азия, то България е освободена, както и югозападните земи на Грузия от турците. След свалянето на княз Батенберг от дворцов преврат на 9 август 1386 г., тогава Русия предлага грузинският княз Николай Давидович Мингрелский, зад чиято кандидатура застават Русия, Турция и Германия. Но тя се отхвърля и българите чрез Стамболов докарват Фердинанд Кобургготски за княз на България, подкрепян от Англия и Австро-Унгария. И оттам, от този момент, политиката на България става антируска, и отива в германска посока и след това се стига до три национални катастрофи през 1913,1918 и 1943/1944 г. с династията на Кобургите. Ако беше сложен грузински княз, то Иверската Св. Богородица и Антимисът щяха да предопределят друг път на България и щеше да избегне трите национални катастрофи.
към текста >>

14. IV.16 август, понеделник

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Тук г-н Дънов разказа един свой сън, как нощес Стефан Стамболов му се явил и между другото му казал, че ще отиде да живее негде в Бесарабия, дето да наглежда своите воденици.
Стези две молитви, заедно с дадената днес преди обяд, ще си служите само в краен случай, когато например се чувствувате изолирани отвсякъде, обезнадеждени и безпомощни. Само тогавa ще си служите с тези молитви. Тази молитва, дадена сега, заедно с дадената тази заран, ще бъдат коригирани от Духа, който я дава, за да не би да се е вмъкнала грешка, та с коригирането й дa се запазят вибрациите и в него случай Духът винаги ще се явява на помощ, когато чрез тия молитви се призовава. Тази молитва, освен че ще се употребява в краен случай, както се каза, но ще се употребява и тогава, когато се посвещава някой новоповярващ. От снощи Търново е в обсадно положение и всички духове, които искаха да пречат, са уловени. Тук г-н Дънов разказа един свой сън, как нощес Стефан Стамболов му се явил и между другото му казал, че ще отиде да живее негде в Бесарабия, дето да наглежда своите воденици. На тоя сън г-н Дънов каза: - Стамболов отиде към север, към смъртта. Север, това е смъртта, защото всички народи дохождат от север на юг. Тъкмо сега се бяхме всички изредили на четириминутно бдение в олтаря, дето оставихме написаните на листа 29 думи. Подир всички нас отиде в олтаря и г-н Дънов, който, като се върна, каза: - Господ казва, че е доволен от вас и ако така Го слушате и изпълнявате волята Му, Той ще ви се притича на помощ. Утре ще дойдете в 10 часа, е казано от Духа.
към текста >>

На тоя сън г-н Дънов каза: - Стамболов отиде към север, към смъртта.
Само тогавa ще си служите с тези молитви. Тази молитва, дадена сега, заедно с дадената тази заран, ще бъдат коригирани от Духа, който я дава, за да не би да се е вмъкнала грешка, та с коригирането й дa се запазят вибрациите и в него случай Духът винаги ще се явява на помощ, когато чрез тия молитви се призовава. Тази молитва, освен че ще се употребява в краен случай, както се каза, но ще се употребява и тогава, когато се посвещава някой новоповярващ. От снощи Търново е в обсадно положение и всички духове, които искаха да пречат, са уловени. Тук г-н Дънов разказа един свой сън, как нощес Стефан Стамболов му се явил и между другото му казал, че ще отиде да живее негде в Бесарабия, дето да наглежда своите воденици. На тоя сън г-н Дънов каза: - Стамболов отиде към север, към смъртта. Север, това е смъртта, защото всички народи дохождат от север на юг. Тъкмо сега се бяхме всички изредили на четириминутно бдение в олтаря, дето оставихме написаните на листа 29 думи. Подир всички нас отиде в олтаря и г-н Дънов, който, като се върна, каза: - Господ казва, че е доволен от вас и ако така Го слушате и изпълнявате волята Му, Той ще ви се притича на помощ. Утре ще дойдете в 10 часа, е казано от Духа. Днешното събрание свършихме с изпяването „ Свят, Свят Господ Саваот".
към текста >>

15. 2. Почетна дама в двореца

I. Един живот - една епоха. Мара Белчева

VI. Очерци за Мара Белчева

и Христо Белчев, вече министър на финансите, е застрелян по погрешка по време на една разходка със Стефан Стамболов, на улицата, която по-късно е наречена на негово име.
2. Почетна дама в двореца 1886 година е романтична и изпълнена с надежди и щастие - омъжва се за Христо Белчев, който не е забравил интелигентното и красиво момиче, а сега чаровна млада дама. За съжаление идва 1891 г. и Христо Белчев, вече министър на финансите, е застрелян по погрешка по време на една разходка със Стефан Стамболов, на улицата, която по-късно е наречена на негово име. 23-годишна, Мара Белчева остава вдовица. Усамотява се, но не за дълго. Поканена за почетна дама на княгиня Клементина, тя попада сред лукс, изискани обноски, балове, празненства, но настойчивото ухажване от страна на цар Фердинанд, свидетелства за което са галантните писма на френски език, запазени в Централния държавен архив, я принуждават да напусне двореца. Единственото, което монархът успява да получи от нея, е съгласието да направи отливка от китката на нежната й ръка, която му служи като преспапие. Мара Белчева напуска двореца, но недоволството на царя я преследва - вдовишката й пенсия е намалена наполовина.
към текста >>

16. 1. Мара Белчева. Из книгата „Пенчо Славейков. Биографичен очерк от Светослава Славейкова. Български писател, София, 1955.

VI. Очерци за Мара Белчева

Тя станала жена на Христо Белчев, известен български общественик, министър в кабинета на Стамболов.
Седем години са били минали от първото им запознаване. От детето Пенчо не било останало нищо - само очите му блещукали. Младите момичета се интересували от други работи и тя обръщала малко внимание на момчето с поболи мустачки, свряно в къта и заровено в куп книги. Кой е мислил, че от него ще излезе поет! Скоро животът я отклонил по други пътища. Тя станала жена на Христо Белчев, известен български общественик, министър в кабинета на Стамболов. Няколко години след убийството на Белчев, една вечер двамата случайно се срещнали във Враца в градската градина и водили шеговит разговор. Но пак се разминали. Нижели се годините - тя прекарала тежка операция я едва останала жива. За малко време постъпила на служба при Клементина- майката на Фердинанд. Поради ухажванията и преследванията, на които била изложена от негова страна, тя била принудена много скоро да напусне длъжността си.
към текста >>

17. 2. Владимир Полянов. Срещи по дългия път. Мемоарни импресии: кн. 2 - София: Бълг. писател, 1988 г., с. 168-173

VII. Мара Белчева и истинският Учител

Тази жена ми припомняше не само поета, с когото бе свързала живота си, и литературния кръг, на който той принадлежеше, а цялата епоха през царуването на цар Фердинанд, властвуването на Стамболов, в чието правителство нейният съпруг Белчев е министьр на финансите.
Навън, в коридорчето, поетесата бе свалила шапката и мантото си, а в стаята, останала по светла блузка и пола, изглеждаше като някакво бяло видение от далечното време, в което я виждах все още развълнуван. Може би преплитах реалността с една снимка, останала ми в паметта, в която Мара Белчева, сред голяма група мъже и жени начело с Пенчо Славейков, беше тъй облечена. Всъщност ласкава, усмихната, тя весело, закачливо говореше с Дора. Явно двете имаха какво да си кажат, отдавна познати и приятелки. Но аз не можех да се откъсна от мислите и чувствата, които ме завладяваха. Тази жена ми припомняше не само поета, с когото бе свързала живота си, и литературния кръг, на който той принадлежеше, а цялата епоха през царуването на цар Фердинанд, властвуването на Стамболов, в чието правителство нейният съпруг Белчев е министьр на финансите. Момичето, родено в охолността на богато провинциално семейство, е пратено от родителите си във Виена да се учи в един девически институт на обноски, езици, музика. Завърнала се вече осемнадесетгодишна в София, тя е привлечена в двореца като дама в антуража на царица Мария Луиза. Попаднала е на най-доброто място по това време в още бедна и примитивна България. Всяко друго момиче би й завидяло! Лукс, изискани обноски, балове, празници!
към текста >>

При една разходка заедно със своя шеф - министър Стамболов - той е застрелян в мрачината на настъпващата нощ на улицата, която по-късно е наречена на неговото име.
Има свои предпочитания между българските поети. Омаяна е от поезията на Пенчо Славейков и сама вече опитва да пише. Съпругът й също не е чужд на тези интереси. На младини той също е писал и превеждал чужди автори. Семейното щастие е разтърсено от неочакваната смърт на съпруга. При една разходка заедно със своя шеф - министър Стамболов - той е застрелян в мрачината на настъпващата нощ на улицата, която по-късно е наречена на неговото име. Убиецът явно е имал за задача да убие министър-председателя, чието управление е будило немалко ненавист в много среди, но както често се случва с платените убийци, които едва познават своята жертва, сбъркал и стрелял срещу Белчев. Обстоятелството, че през тази година на първата ни среща поетесата живееше на улицата, наречена с името на убития й съпруг, също ме увличаше да мисля и преценявам. Не смеех да попитам, правех си само мои преценки. Откривах в обстоятелството, разбира се, не носталгията на една влюбена съпруга. Това ми се виждаше невъзможно.
към текста >>

18. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

мъжът й Христо Белчев, като министър на финансите, разхождайки се със Стефан Стамболов, бива разстрелян.
Това се отнася за Мара Белчева. Останалите в България руски офицери след Руско-турската война 1877-1878 г., с която България получава независимост, се дуелират заради Мара Белчева. Двама от тях са отзовани веднага в Русия от княз Дондуков, за наказание, че са се дуелирали за жена и при това българка. 4. Мара Белчева се оженва за Христо Белчев. През 1891 г. мъжът й Христо Белчев, като министър на финансите, разхождайки се със Стефан Стамболов, бива разстрелян. Всички са смятали, че куршумът е бил насочен за Стамболов, но по погрешка е бил убит министър Белчев. Но това не е вярно. Стамболов е ходил при една ясновидка, която му предсказала кога ще бъде насечен и точно къде. И Стамболов е знаел това и на уречения ден е знаел, че ще бъде посечен, но е посрещнал открито покушението си. И заради това убийство, на министър Белчев, Стамболов въвежда военна диктатура и започва разправа с противниците си.
към текста >>

Всички са смятали, че куршумът е бил насочен за Стамболов, но по погрешка е бил убит министър Белчев.
Останалите в България руски офицери след Руско-турската война 1877-1878 г., с която България получава независимост, се дуелират заради Мара Белчева. Двама от тях са отзовани веднага в Русия от княз Дондуков, за наказание, че са се дуелирали за жена и при това българка. 4. Мара Белчева се оженва за Христо Белчев. През 1891 г. мъжът й Христо Белчев, като министър на финансите, разхождайки се със Стефан Стамболов, бива разстрелян. Всички са смятали, че куршумът е бил насочен за Стамболов, но по погрешка е бил убит министър Белчев. Но това не е вярно. Стамболов е ходил при една ясновидка, която му предсказала кога ще бъде насечен и точно къде. И Стамболов е знаел това и на уречения ден е знаел, че ще бъде посечен, но е посрещнал открито покушението си. И заради това убийство, на министър Белчев, Стамболов въвежда военна диктатура и започва разправа с противниците си. Спомням си, моят дядо разправяше, че при Стамболов режимът е бил много диктаторски и е надминал 10 пъти турците.
към текста >>

Стамболов е ходил при една ясновидка, която му предсказала кога ще бъде насечен и точно къде.
Мара Белчева се оженва за Христо Белчев. През 1891 г. мъжът й Христо Белчев, като министър на финансите, разхождайки се със Стефан Стамболов, бива разстрелян. Всички са смятали, че куршумът е бил насочен за Стамболов, но по погрешка е бил убит министър Белчев. Но това не е вярно. Стамболов е ходил при една ясновидка, която му предсказала кога ще бъде насечен и точно къде. И Стамболов е знаел това и на уречения ден е знаел, че ще бъде посечен, но е посрещнал открито покушението си. И заради това убийство, на министър Белчев, Стамболов въвежда военна диктатура и започва разправа с противниците си. Спомням си, моят дядо разправяше, че при Стамболов режимът е бил много диктаторски и е надминал 10 пъти турците. А Стамболов има едно стихотворение, отпечатано заедно с Ботевите стихотворения: Не щеме ний богатство, не щеме ний пари, а искаме свобода и народни добрини! И накрая този идеал изчезва, защото той изкупува на безценица от бягащите турци земята около Витоша и е станал най-големият земевладелец тогава.
към текста >>

И Стамболов е знаел това и на уречения ден е знаел, че ще бъде посечен, но е посрещнал открито покушението си.
През 1891 г. мъжът й Христо Белчев, като министър на финансите, разхождайки се със Стефан Стамболов, бива разстрелян. Всички са смятали, че куршумът е бил насочен за Стамболов, но по погрешка е бил убит министър Белчев. Но това не е вярно. Стамболов е ходил при една ясновидка, която му предсказала кога ще бъде насечен и точно къде. И Стамболов е знаел това и на уречения ден е знаел, че ще бъде посечен, но е посрещнал открито покушението си. И заради това убийство, на министър Белчев, Стамболов въвежда военна диктатура и започва разправа с противниците си. Спомням си, моят дядо разправяше, че при Стамболов режимът е бил много диктаторски и е надминал 10 пъти турците. А Стамболов има едно стихотворение, отпечатано заедно с Ботевите стихотворения: Не щеме ний богатство, не щеме ний пари, а искаме свобода и народни добрини! И накрая този идеал изчезва, защото той изкупува на безценица от бягащите турци земята около Витоша и е станал най-големият земевладелец тогава. Представяте ли си пред какъв изпит е била поставена неговата поезия, която почти е била съпроводена с подходящи мелодии и цялата хъшовска емиграция до 1878 г.
към текста >>

И заради това убийство, на министър Белчев, Стамболов въвежда военна диктатура и започва разправа с противниците си.
мъжът й Христо Белчев, като министър на финансите, разхождайки се със Стефан Стамболов, бива разстрелян. Всички са смятали, че куршумът е бил насочен за Стамболов, но по погрешка е бил убит министър Белчев. Но това не е вярно. Стамболов е ходил при една ясновидка, която му предсказала кога ще бъде насечен и точно къде. И Стамболов е знаел това и на уречения ден е знаел, че ще бъде посечен, но е посрещнал открито покушението си. И заради това убийство, на министър Белчев, Стамболов въвежда военна диктатура и започва разправа с противниците си. Спомням си, моят дядо разправяше, че при Стамболов режимът е бил много диктаторски и е надминал 10 пъти турците. А Стамболов има едно стихотворение, отпечатано заедно с Ботевите стихотворения: Не щеме ний богатство, не щеме ний пари, а искаме свобода и народни добрини! И накрая този идеал изчезва, защото той изкупува на безценица от бягащите турци земята около Витоша и е станал най-големият земевладелец тогава. Представяте ли си пред какъв изпит е била поставена неговата поезия, която почти е била съпроводена с подходящи мелодии и цялата хъшовска емиграция до 1878 г. я е пяла, дори и след Освобождението.
към текста >>

Спомням си, моят дядо разправяше, че при Стамболов режимът е бил много диктаторски и е надминал 10 пъти турците.
Всички са смятали, че куршумът е бил насочен за Стамболов, но по погрешка е бил убит министър Белчев. Но това не е вярно. Стамболов е ходил при една ясновидка, която му предсказала кога ще бъде насечен и точно къде. И Стамболов е знаел това и на уречения ден е знаел, че ще бъде посечен, но е посрещнал открито покушението си. И заради това убийство, на министър Белчев, Стамболов въвежда военна диктатура и започва разправа с противниците си. Спомням си, моят дядо разправяше, че при Стамболов режимът е бил много диктаторски и е надминал 10 пъти турците. А Стамболов има едно стихотворение, отпечатано заедно с Ботевите стихотворения: Не щеме ний богатство, не щеме ний пари, а искаме свобода и народни добрини! И накрая този идеал изчезва, защото той изкупува на безценица от бягащите турци земята около Витоша и е станал най-големият земевладелец тогава. Представяте ли си пред какъв изпит е била поставена неговата поезия, която почти е била съпроводена с подходящи мелодии и цялата хъшовска емиграция до 1878 г. я е пяла, дори и след Освобождението. Колкото е по-висок идеалът, толкова е по-голям изпитът и толкова от по-високо се пада и падението надолу е по-голямо. 5.
към текста >>

А Стамболов има едно стихотворение, отпечатано заедно с Ботевите стихотворения: Не щеме ний богатство, не щеме ний пари, а искаме свобода и народни добрини!
Но това не е вярно. Стамболов е ходил при една ясновидка, която му предсказала кога ще бъде насечен и точно къде. И Стамболов е знаел това и на уречения ден е знаел, че ще бъде посечен, но е посрещнал открито покушението си. И заради това убийство, на министър Белчев, Стамболов въвежда военна диктатура и започва разправа с противниците си. Спомням си, моят дядо разправяше, че при Стамболов режимът е бил много диктаторски и е надминал 10 пъти турците. А Стамболов има едно стихотворение, отпечатано заедно с Ботевите стихотворения: Не щеме ний богатство, не щеме ний пари, а искаме свобода и народни добрини! И накрая този идеал изчезва, защото той изкупува на безценица от бягащите турци земята около Витоша и е станал най-големият земевладелец тогава. Представяте ли си пред какъв изпит е била поставена неговата поезия, която почти е била съпроводена с подходящи мелодии и цялата хъшовска емиграция до 1878 г. я е пяла, дори и след Освобождението. Колкото е по-висок идеалът, толкова е по-голям изпитът и толкова от по-високо се пада и падението надолу е по-голямо. 5. Мара Белчева остава вдовица на 23 години.
към текста >>

19. 24. ПРИНОС КЪМ ПОЛОВИНВЕКОВНАТА ДЕЙНОСТ НА ВАРНЕНСКО-ПРЕСЛАВСКИЯ МИТРОПОЛИТ СИМЕОН

4) Госпожа Каравелова в един спомен, напечатан в «Църковен вестник», изнася една светла страница от живота на Христовия представител Симеон, който посетил «чумисаната» им къща през време на Стамболовия режим, когато съпругът Пбил затворен.
24. ПРИНОС КЪМ ПОЛОВИНВЕКОВНАТА ДЕЙНОСТ НА ВАРНЕНСКО-ПРЕСЛАВСКИЯ МИТРОПОЛИТ СИМЕОН (В. «Алфа», г. I, бр. 3, сряда, 5. V. 1924 г., стр. 4) Госпожа Каравелова в един спомен, напечатан в «Църковен вестник», изнася една светла страница от живота на Христовия представител Симеон, който посетил «чумисаната» им къща през време на Стамболовия режим, когато съпругът Пбил затворен. Добре е направил владиката, че е посетил нещастната съпруга. Това е човешки дълг, стига той да не е продиктуван от партийни връзки. Симеон, както е известно, бе гонен зарад своя «русофизъм» и вероятно той е посетил жената, която е имала нещастието да даде жертва своя съпруг за политически вярвания. Госпожа Каравелова вижда не само внушителната фигура на преп. Си-меона, но и неговата блага усмивка.
към текста >>

20. 25. ПЕЧАТНОТО СЛОВО

Ругаеха и хвалиха Стамболова, Стамболийски, Генадиева - ругаят и хвалят днес и останалите по-видни българи -навярно дотогава, докато и техните глави се търколят някой ден на улицата.
Колкото и малък, той е будил надежди в потиснатите маси, поддържал е техния дух и направлявал стъпките им към тия обетовани кътове на щастие, мир и спокойствие, за които мечтае всеки народ. Но заедно с това, напоследък особено, печатът (думата ми е за периодическия печат - пресата) е станал проводник по-скоро на взаимни нападки, на клевети, на описания на най-долни сцени, на ужасни случки, на отвратителни навици, които разпалват любопитството, задоволяват долните инстинкти, раздухват низките страсти. И тези вестници се печатат в хиляди екземпляри - и вместо светлина, носят на читателите си само пяната от живота, низкото в него, тъмното в човешката природа. Може ли да имаме в такива случаи оная полза, която всеки би се надявал и трябва да очаква от печата? Двадесет години се пяха хвалебни песни на Фердинанда - след това в същите вестници той бе обсипан с хули. Ругаеха и хвалиха Стамболова, Стамболийски, Генадиева - ругаят и хвалят днес и останалите по-видни българи -навярно дотогава, докато и техните глави се търколят някой ден на улицата. Види се, че ний не можем да траем някой да се издигне между нас. И ако, според словата на Христа, всеки говори от препълване на сърцето си - българското сърце изглежда, че е пълно напоследък само с жлъчка и сензации. И в гонението си за тези сензации, известни журналисти забравят важната роль, която имат в обществото, границите на приличието, елементарната естетика и морал и пренебрегват дори всяка мисъл, че те първи трябва да дадат пример от възпитаност, човещина, справедливост и нравствена здравост, липсата на която тъй много обикновено им не харесва и срещу която по принцип воюва всеки вестникар. Листове се пълнят с клевети, описания на кражби, ровят всред лични дертове, убийства... Несъмнено, че това е част от живота, но нима то е най-важното да бъде туряно на първо място, па и да бъде и цялото съдържание на някои от тях, харчещи се с хиляди? Няма ли в нашия живот нещо положително, което трябва да бъде проучено и изнесено?
към текста >>

21. 26. «МИСТИЧНОТО» ПРОЗРЕНИЕ НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ МИНИСТЪР И КЛЕРИКАЛИТЕ

(В. «Братство», бр. 160, 17.V.1930 г.)

Така те постъпваха и през Стамболовия режим.
Ето защо днешният архимандрит, утрешен епископ, а по-нататъшен митрополит и член на Синода, кани българските попове и владици да се молят за Цанкова, щото той да стане пълен клерикал, да се подчини напълно и безрезервно на разни фанатици калугери, за да потече мед и масло в нашата страна. Нещо повече, калугерът кани духовенството да се моли и да работи и в политическото дело на Цанкова, за тържеството на демократическия сговор125 Разбира се, че тъй трябва и да бъде. Кога ли българските черковници не са се явявали крепители на консерватизма и рутината в България? Изхождайки от това гледище, те проклинаха Цанкова и Каравелова в 1880 г. и работиха против тях, докато успяха да съборят, с помощта на княза, «нечестивците». Така те постъпваха и през Стамболовия режим. На Стамболийски владиците правеха мили очи, валяха му из краката, очакваха от него митрополитски и екзарски постове. Сега пък очите им са опрени на първия министър. Единственото спасение на религията и църквата е да се освободи от опеката на държавата. Политиците у нас се лъжат, че калугери и попове, със своето езическо православие, ще могат да им дадат подкрепа. Колкото държавникът стои по-далеч от фанатиците калугери, толкоз по-добре за него, защото на него ще сочат с пръст и гръдните деца, като възродител на реакцията.
към текста >>

22. III. Предсказания

Стамболов, като ми-нистьр-председател, придружен от няколко служебни лица.
Другото му име не помня. Той беше човек на около 45-50 години. Прие ме любезно, дадох му 2 гроша (такава бе таксата му) и той ми каза, че след един месец ще бъда назначен на същата длъжност. Както каза, така и стана - точно един месец от деня, когато бях при бай Атанаса, получих заповед, че ме назначават на същата длъжност - акц. агент. Когато бях при бай Атанаса, от него и от негови съселяни узнах следнята интересна история: Четири месеца по-рано при бай Атанаса отишел Ст. Стамболов, като ми-нистьр-председател, придружен от няколко служебни лица. Стамболов изказал желание да му бъде гледано. Бай Атанас е гледал на разтопен восък, който жена му разтапяла в отделна стая, в присъствието на лицето, на което ще се гледа. Гледането е ставало в стаята на гледача, която е била украсена с иеру-салими и кандила. Бай Атанас казал на Стамболова: - Аз те познавам, че си министър-председателят, и няма да откажа да ти гледам, но ме е страх да не се явят някои работи, които не мога да ти ги кажа и може от това да се обидиш и да ми забраниш да гледам. Стамболов: - Не, не, Атанасе, каквото и да се яви, ще ми гледаш!
към текста >>

Стамболов изказал желание да му бъде гледано.
Той беше човек на около 45-50 години. Прие ме любезно, дадох му 2 гроша (такава бе таксата му) и той ми каза, че след един месец ще бъда назначен на същата длъжност. Както каза, така и стана - точно един месец от деня, когато бях при бай Атанаса, получих заповед, че ме назначават на същата длъжност - акц. агент. Когато бях при бай Атанаса, от него и от негови съселяни узнах следнята интересна история: Четири месеца по-рано при бай Атанаса отишел Ст. Стамболов, като ми-нистьр-председател, придружен от няколко служебни лица. Стамболов изказал желание да му бъде гледано. Бай Атанас е гледал на разтопен восък, който жена му разтапяла в отделна стая, в присъствието на лицето, на което ще се гледа. Гледането е ставало в стаята на гледача, която е била украсена с иеру-салими и кандила. Бай Атанас казал на Стамболова: - Аз те познавам, че си министър-председателят, и няма да откажа да ти гледам, но ме е страх да не се явят някои работи, които не мога да ти ги кажа и може от това да се обидиш и да ми забраниш да гледам. Стамболов: - Не, не, Атанасе, каквото и да се яви, ще ми гледаш! И Стамболов отива при жената на бай Атанаса, тя му разтапя восъка, той взима, занася го при гледача и той гадае така на Стамболова: - Първо, Вие сте свършили Габровската гимназия, отпосле сте заемали разни служби и сега напоследък сте министър-председател.
към текста >>

Бай Атанас казал на Стамболова: - Аз те познавам, че си министър-председателят, и няма да откажа да ти гледам, но ме е страх да не се явят някои работи, които не мога да ти ги кажа и може от това да се обидиш и да ми забраниш да гледам.
Когато бях при бай Атанаса, от него и от негови съселяни узнах следнята интересна история: Четири месеца по-рано при бай Атанаса отишел Ст. Стамболов, като ми-нистьр-председател, придружен от няколко служебни лица. Стамболов изказал желание да му бъде гледано. Бай Атанас е гледал на разтопен восък, който жена му разтапяла в отделна стая, в присъствието на лицето, на което ще се гледа. Гледането е ставало в стаята на гледача, която е била украсена с иеру-салими и кандила. Бай Атанас казал на Стамболова: - Аз те познавам, че си министър-председателят, и няма да откажа да ти гледам, но ме е страх да не се явят някои работи, които не мога да ти ги кажа и може от това да се обидиш и да ми забраниш да гледам. Стамболов: - Не, не, Атанасе, каквото и да се яви, ще ми гледаш! И Стамболов отива при жената на бай Атанаса, тя му разтапя восъка, той взима, занася го при гледача и той гадае така на Стамболова: - Първо, Вие сте свършили Габровската гимназия, отпосле сте заемали разни служби и сега напоследък сте министър-председател. И като министър-председател през това време Вие сте правили много добрини, но правили сте и много злини. Така че Вашите злини надвишават вашите добрини. Затова имай предвид, да не Ви бъде обидно, г-н министре, че от днес след три месеца ще паднете от власт.
към текста >>

Стамболов: - Не, не, Атанасе, каквото и да се яви, ще ми гледаш!
Стамболов, като ми-нистьр-председател, придружен от няколко служебни лица. Стамболов изказал желание да му бъде гледано. Бай Атанас е гледал на разтопен восък, който жена му разтапяла в отделна стая, в присъствието на лицето, на което ще се гледа. Гледането е ставало в стаята на гледача, която е била украсена с иеру-салими и кандила. Бай Атанас казал на Стамболова: - Аз те познавам, че си министър-председателят, и няма да откажа да ти гледам, но ме е страх да не се явят някои работи, които не мога да ти ги кажа и може от това да се обидиш и да ми забраниш да гледам. Стамболов: - Не, не, Атанасе, каквото и да се яви, ще ми гледаш! И Стамболов отива при жената на бай Атанаса, тя му разтапя восъка, той взима, занася го при гледача и той гадае така на Стамболова: - Първо, Вие сте свършили Габровската гимназия, отпосле сте заемали разни служби и сега напоследък сте министър-председател. И като министър-председател през това време Вие сте правили много добрини, но правили сте и много злини. Така че Вашите злини надвишават вашите добрини. Затова имай предвид, да не Ви бъде обидно, г-н министре, че от днес след три месеца ще паднете от власт. И след падането си няма да мине дълго време, ще бъдете съсечен насред улицата в София.
към текста >>

И Стамболов отива при жената на бай Атанаса, тя му разтапя восъка, той взима, занася го при гледача и той гадае така на Стамболова: - Първо, Вие сте свършили Габровската гимназия, отпосле сте заемали разни служби и сега напоследък сте министър-председател.
Стамболов изказал желание да му бъде гледано. Бай Атанас е гледал на разтопен восък, който жена му разтапяла в отделна стая, в присъствието на лицето, на което ще се гледа. Гледането е ставало в стаята на гледача, която е била украсена с иеру-салими и кандила. Бай Атанас казал на Стамболова: - Аз те познавам, че си министър-председателят, и няма да откажа да ти гледам, но ме е страх да не се явят някои работи, които не мога да ти ги кажа и може от това да се обидиш и да ми забраниш да гледам. Стамболов: - Не, не, Атанасе, каквото и да се яви, ще ми гледаш! И Стамболов отива при жената на бай Атанаса, тя му разтапя восъка, той взима, занася го при гледача и той гадае така на Стамболова: - Първо, Вие сте свършили Габровската гимназия, отпосле сте заемали разни служби и сега напоследък сте министър-председател. И като министър-председател през това време Вие сте правили много добрини, но правили сте и много злини. Така че Вашите злини надвишават вашите добрини. Затова имай предвид, да не Ви бъде обидно, г-н министре, че от днес след три месеца ще паднете от власт. И след падането си няма да мине дълго време, ще бъдете съсечен насред улицата в София. Стефан Стамболов продължително изгледал гледача, извадил 10 напо-леона, дал му ги и казал: - Заповядай!
към текста >>

Стефан Стамболов продължително изгледал гледача, извадил 10 напо-леона, дал му ги и казал: - Заповядай!
И Стамболов отива при жената на бай Атанаса, тя му разтапя восъка, той взима, занася го при гледача и той гадае така на Стамболова: - Първо, Вие сте свършили Габровската гимназия, отпосле сте заемали разни служби и сега напоследък сте министър-председател. И като министър-председател през това време Вие сте правили много добрини, но правили сте и много злини. Така че Вашите злини надвишават вашите добрини. Затова имай предвид, да не Ви бъде обидно, г-н министре, че от днес след три месеца ще паднете от власт. И след падането си няма да мине дълго време, ще бъдете съсечен насред улицата в София. Стефан Стамболов продължително изгледал гледача, извадил 10 напо-леона, дал му ги и казал: - Заповядай! Бай Атанас възнегодувал: - Не, не, г-н министре, моята такса е 40 стотинки. Стамболов: - Прибери 10-тях наполеона, Атанасе. При тези думи Стамболов напуснал дома на ясновидеца и си тръгнал за София дълбоко замислен. Известно време след това при гледача е ходил и дядо Досю Вълев, баща на сегашния министър на търговията г-н Дим. Вълев. Дядо Досю е започнал нова търговия и е искал да узнае дали ще има успех.
към текста >>

Стамболов: - Прибери 10-тях наполеона, Атанасе.
Така че Вашите злини надвишават вашите добрини. Затова имай предвид, да не Ви бъде обидно, г-н министре, че от днес след три месеца ще паднете от власт. И след падането си няма да мине дълго време, ще бъдете съсечен насред улицата в София. Стефан Стамболов продължително изгледал гледача, извадил 10 напо-леона, дал му ги и казал: - Заповядай! Бай Атанас възнегодувал: - Не, не, г-н министре, моята такса е 40 стотинки. Стамболов: - Прибери 10-тях наполеона, Атанасе. При тези думи Стамболов напуснал дома на ясновидеца и си тръгнал за София дълбоко замислен. Известно време след това при гледача е ходил и дядо Досю Вълев, баща на сегашния министър на търговията г-н Дим. Вълев. Дядо Досю е започнал нова търговия и е искал да узнае дали ще има успех. Бай Атанас му предрекъл успех и големи печалби. И действително, и това предсказание се сбъднало -търговията на дядо Досю Вълев се е развила блестящо.
към текста >>

При тези думи Стамболов напуснал дома на ясновидеца и си тръгнал за София дълбоко замислен.
Затова имай предвид, да не Ви бъде обидно, г-н министре, че от днес след три месеца ще паднете от власт. И след падането си няма да мине дълго време, ще бъдете съсечен насред улицата в София. Стефан Стамболов продължително изгледал гледача, извадил 10 напо-леона, дал му ги и казал: - Заповядай! Бай Атанас възнегодувал: - Не, не, г-н министре, моята такса е 40 стотинки. Стамболов: - Прибери 10-тях наполеона, Атанасе. При тези думи Стамболов напуснал дома на ясновидеца и си тръгнал за София дълбоко замислен. Известно време след това при гледача е ходил и дядо Досю Вълев, баща на сегашния министър на търговията г-н Дим. Вълев. Дядо Досю е започнал нова търговия и е искал да узнае дали ще има успех. Бай Атанас му предрекъл успех и големи печалби. И действително, и това предсказание се сбъднало -търговията на дядо Досю Вълев се е развила блестящо. Стара Загора Из в.
към текста >>

23. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

Стамболов го измъква от едно нощно кабаре и го прави княз на България.
Според Учителя това е било Божествено решение, за да се запази мирът в Европа. Но на 15 март 1939 г. Германия напада и окупира Чехословакия. Това е грешка на германците, дължи се на тъмната фаза, през която е преминавала Европа. 194. Фердинанд има грандомански идеи в себе си, вложени в него от майка му, която е искала да му се намери в Европа велико царство и да бъде още по-велик цар. Стамболов го измъква от едно нощно кабаре и го прави княз на България. След време Стамболов се изповядва, че единственият му грях пред България е това, че е довел Фердинанд за княз. За него най-важното е било да направи велики дела, за да бъде най-великият цар в света. Фердинанд е бил определен от съдбата да бъде най-лошият гений в Европа. Той е бил проводник на разрушителните сили на Европа. Където е стъпил и отишел, никой не е прокопсал.
към текста >>

След време Стамболов се изповядва, че единственият му грях пред България е това, че е довел Фердинанд за княз.
Но на 15 март 1939 г. Германия напада и окупира Чехословакия. Това е грешка на германците, дължи се на тъмната фаза, през която е преминавала Европа. 194. Фердинанд има грандомански идеи в себе си, вложени в него от майка му, която е искала да му се намери в Европа велико царство и да бъде още по-велик цар. Стамболов го измъква от едно нощно кабаре и го прави княз на България. След време Стамболов се изповядва, че единственият му грях пред България е това, че е довел Фердинанд за княз. За него най-важното е било да направи велики дела, за да бъде най-великият цар в света. Фердинанд е бил определен от съдбата да бъде най-лошият гений в Европа. Той е бил проводник на разрушителните сили на Европа. Където е стъпил и отишел, никой не е прокопсал. Не прокопса България чрез Първата и Втората национални катастрофи.
към текста >>

24. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

Стамболов го измъква от едно нощно кабаре и го прави княз на България.
Според Учителя това е било Божествено решение, за да се запази мирът в Европа. Но на 15 март 1939 г. Германия напада и окупира Чехословакия. Това е грешка на германците, дължи се на тъмната фаза, през която е преминавала Европа. 194. Фердинанд има грандомански идеи в себе си, вложени в него от майка му, която е искала да му се намери в Европа велико царство и да бъде още по-велик цар. Стамболов го измъква от едно нощно кабаре и го прави княз на България. След време Стамболов се изповядва, че единственият му грях пред България е това, че е довел Фердинанд за княз. За него най-важното е било да направи велики дела, за да бъде най-великият цар в света. Фердинанд е бил определен от съдбата да бъде най-лошият гений в Европа. Той е бил проводник на разрушителните сили на Европа. Където е стъпил и отишел, никой не е прокопсал.
към текста >>

След време Стамболов се изповядва, че единственият му грях пред България е това, че е довел Фердинанд за княз.
Но на 15 март 1939 г. Германия напада и окупира Чехословакия. Това е грешка на германците, дължи се на тъмната фаза, през която е преминавала Европа. 194. Фердинанд има грандомански идеи в себе си, вложени в него от майка му, която е искала да му се намери в Европа велико царство и да бъде още по-велик цар. Стамболов го измъква от едно нощно кабаре и го прави княз на България. След време Стамболов се изповядва, че единственият му грях пред България е това, че е довел Фердинанд за княз. За него най-важното е било да направи велики дела, за да бъде най-великият цар в света. Фердинанд е бил определен от съдбата да бъде най-лошият гений в Европа. Той е бил проводник на разрушителните сили на Европа. Където е стъпил и отишел, никой не е прокопсал. Не прокопса България чрез Първата и Втората национални катастрофи.
към текста >>

25. 37. ИМА ЛИ НУЖДА ОТ НАШАТА ОРГАНИЗАЦИЯ? (бр.14, 22.IV.1924г.)

Има нещо по-силно от Абдул Хамидовия Диарбекир, Николаевия Сибир, Нероновата зверщина, Стамболовата диктатура, Мантовата гробница, Сандовата оранжова армия - това е истината, безкористната работа, на която служим, и които наложи Христос, без картечници, без вестници, без пушки, на цял милион.
Празни бутилки ний не викаме, ний търсим пълните, а празните ги оставяме за другите, да наливат каквито си щат цветове в тях. Говорят някои, че сме цепели и разделяли силите на България и ни карат да влезем в техните „нови” политически партии. Ние не цепим силите, а сгрупирваме хора честни на едно място. Ний обединяваме и готвим се за бъдещия политически живот, да му дадем нов път и смисъл на братска Христова обич и чрез нея да творим, а не да се колим помежду си, тъй както черкезите не са ни клали. Ний не отиваме при другите „нови” партии, защото видяхме техните „нови” методи и те не са нам нужни, С картечници и пушки идеите си няма да налагаме на хората. Има нещо по-силно от Абдул Хамидовия Диарбекир, Николаевия Сибир, Нероновата зверщина, Стамболовата диктатура, Мантовата гробница, Сандовата оранжова армия - това е истината, безкористната работа, на която служим, и които наложи Христос, без картечници, без вестници, без пушки, на цял милион. Тия и други принципи ни карат да не влизаме в новите политически партии, защото ний искаме ново вино в нови мехове да наливаме. Казват ни, че няма място за нова политическа организация. Та така казваха те и преди 25 години на каравелисти, социалисти, земледелци, но времето опревари техните твърдения. Днес повече от всеки друг път нуждата налага да се яви нова политическа организация, с нови хора, и да постави мир в страната. Нова политическа организация с новите принципи, с новите методи на работа и най-важното - да погледнат на българина като на брат, а не на враг, да се има само един метър: да се делят на хора и вълци, а не „наши” и „ваши”.
към текста >>

26. 54. НАРОДНИ ТЪРЖЕСТВА (бр. 19, 10.VI.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Изборите показаха, че народът не е с тях, а софийският „народ”, той и по-шумни овации правеше някога на Стамболова, Радославова, Стамболийски.
Едно е за забелязване: че като нивга досега някои от министрите са вървели пред „народа” и са предвождали пред двореца да поздравят Н. В. Царя. Досега подобно нещо не е ставало. Но тази година то стана по две причини: да уверят Царя, че са му признателни и верни негови министри и второ, че народът е с тях. Нито едното е вярно, нито другото. Изборите показаха, че народът не е с тях, а софийският „народ”, той и по-шумни овации правеше някога на Стамболова, Радославова, Стамболийски. Колкото за верността към държавния глава, тя е дотолкова, доколкото той е силен и полезен тям. През 1908 година на бившия цар Фердинанд в Търново се пееха хвалебни песни. През 1918 година на цар Фердинанд се поднесе орден I степен с брилянта и диаманти, и адрес от вярната му армия и признателния му народ, и пееха хвапебни песни: Аз знам една лира в Охрида сини... Не се мина една година, същите тези, които му поднесоха ордена и кълняха и биеха в гърди, че са му верни, взеха да го ругаят и се бият в гърди и да се карат дали Ляпчев, Стамболийски, Райко Даскалов, Такев и др. са го изгонили. Разгърнете вестниците през 1919 година, и ще се уверите в искреността и двуличието на царските чиновници.
към текста >>

27. 62. ЛОШИ ПЪТИЩА (бр. 23, 21.VII.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Кой уби Стамболова - българин.
Днес с правото се питаме кой предаде Левски, онзи велик учител на истинската свобода, онзи човек с неимоверната воля, вяра и далновидност, и с прискърбие отговаряме - българин. Смъртта на Ботев е загадка. Легенди много с противоречиви слухове и писания се носят, но ако не бяха му изменили българи, друго щеше да бъде с него. Кой изпразни револвера и с това го накара да тури край на живота на Ангел Кънчев - българин. Кой предаваше на турците комитите - нехранимайковци - пак българи. Кой уби Стамболова - българин. Кой уби Д. Петков - българин. Кой уби Белчева - българин. Кой уби Алеко Константинов - българин. Кой уби Сарафов, Гарванов - българи.
към текста >>

28. 65. НОВА МАНЕВРА (бр. 23, 21.VII,I924 г.)

Днешното правителство дойде на власт чрез преврат и насилие, то не можеше да не върви крачещо напред из плъзгавия път, по който вървя и си счупи главата и Стамболов, Петков, Радославов, Стамболийски.
65. НОВА МАНЕВРА (бр. 23, 21.VII,I924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 23, 21.VII,I924 г., София, стр. 2) Насилието винаги ражда насилие. Днешното правителство дойде на власт чрез преврат и насилие, то не можеше да не върви крачещо напред из плъзгавия път, по който вървя и си счупи главата и Стамболов, Петков, Радославов, Стамболийски. Насилието, с което си служиха тези наши бивши държавници, за да тъпчат народа и да му парализират действията, се върнаха върху собствените им глави. Нека размислим историята на тези наши братя и да разберем горчивата новина, че който нож вади, от нож умира. Така беше в далечно минало, така е и сега, и ще бъде така. Днешното правителство не ще избяга съдбата на своите предшественици. То е тръгнало по техния пъти не ще може да иде по-далече от тях.
към текста >>

29. 7. НАШИЯТ ПЪТ (бр. 2, 11.I.1930г.)

Стамболов става шеф - водител на Народнолибералната партия.
В съдбоносната за България година 1887 настават тежки дни за родната ни земя, голяма политическа безпътица... Новите времена искаха нови методи, нови идеали, нови пътища, водени от нови хора. От тази паметна година П. Каравелов застава начело на управлението като апостол на демократизма. Доктор В. Радославов с Тончев се отделят. Стамболов става шеф - водител на Народнолибералната партия. В тежки дни заработничеството, учителството и народа ни, в 1897 година нашият политикообществен живот извика няколко идеалисти учители, които в дъжд, кал, сняг, гонени, подигравани, обикаляха села и градове, зовяха народа ни по нови пътища, бълнуващи нови надежди и методи. Тази шепа идеалисти, извикани от времето и историята, бяха първите апостоли на социализма. Повечето са вече покойници, но посетите от тях идеи живеят в хиляди сърца днес... В настаналата политическа безпътица, финансова, морална криза от 18.І.1899 ÷ 9.І.1901 години на нашия политикообществен живот бяха извикани нови хора с нови идеали и пътища. Няколко селски учители, гонени, подигравани, арестувани, обикаляха села и градове и зовяха изоставеното, измъчвано селячество към организирване. Тези учители станаха първи апостоли на Народовластието в България.
към текста >>

Стамболов, П.
При изострените страсти на нашите българи, които, партизани даже на една и съща партия, движение - Македонската В. Р. организация, Радославистите, земледелците, социалистите, Демократическият сговор - се стрелят, убиват, гонят, дебнат - нашата организация ще бъде политическият центрум, който ще балансира крайната левица и десница, както в повечето държави в Европа. Ний знаем, че безбройните кризи, тежки дни за българския народ, са големи; но в този мрак, безпътица, тъй както в миналото, така и сега светват християнството, новите реформи, новите методи по нови пътища, носени от Ратниците на свободата, ще спасят и отърват родината ни от многото кризи и безкрайни страдания. Ние знаем, че пътят ни е тежък; но той не беше лек на Отец Паисий, Раковски, Л. Каравелов, Левски, Ботев, Драган Цанков, Ст. Стамболов, П. Каравелов, Пекарев, Забунов, Драгиев, Благоев, Янко Сакъзов, Н. Цанов. Ний знаем, че ще срещнем трудности, подигравки, закачки, гонения, но и тях ще преодолеем, както сме ги преодолявали. Нас ни е известно, че една част от българския народ са нетърпеливи - искат да боднат пръчка и да пият вино - безспорно от такива хора ний не ще получим подкрепа. Ний не ще получим подкрепа и отфанатизираните партизани, които викат: „От София по- голема нема, от Витоша по-висока нема, от Искъро по-дълбоко нема и от нашата партия по-хубава нема. Ний не се надяваме на подкрепа и от онези „партизани”, които чакат, за да дойдат на власт, за да правят „далавери” – „пестят бели пари за черни дни”.
към текста >>

30. 10. НАКЪДЕ? (бр. 3, 18.І.1930 г.)

„Силната ръка” - диктатурата на Стамболова, бе срината, а заедно със „силната ръка” падна и диктатурата.
Ветрища ако сееш - буря ще женеш. Що посееш, това ще женеш. С меч, убийства спряха ли те новото и идеите? Те направиха бент и спряха временно това, що идеше - новото, което носеше времето и живота. Новото срина бента, а с него полетяха в пропастта и историята „силните ръце” и диктаторите... България не прави изключение. „Силната ръка” - диктатурата на Стамболова, бе срината, а заедно със „силната ръка” падна и диктатурата. Черкезкият режим 1897 г. на д-р В. Радославов не беше ли „силна ръка”? Стамболийски? Ами проф. Цанков-Русев?
към текста >>

31. 78. НАШАТА ЦЕЛ (бр. 22, 9.VІ.1930 г.)

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

В живота, каменният век бе заместен с железния, последният – с днешния - електрическия... Нашият политически живот извикваше едни след други, все нови и нови идеи - знамена по-чисти и по-отговарящи на нуждите на народа, но старото и липса на светлина не позволяваха на народа да възприеме новото и като съпътници на новото станаха невежеството, насилието, демагогията, гоненията на политически противници, арести, убийства на първите ни хора - Стамболов, Петков, Такев, Генадиев, Стамболийски и др.* Когато и убийствата не помогнаха, дойдоха и превратите.
Консерваторите не даваха път на новото, младото - либерализма. Новото винаги след много мъки, страдания вземаше връх - надживяваше старото. Едни след други бяха заместени консервативните идеи с либералните. Либерализмът - с демократизма, демократизмът - със социализма, социализмът - с народовластието. Като овехтели дрехи, които не може, докато човек е жив, все едни и същи да носи, защото той расте, развива се - така и с идеите. В живота, каменният век бе заместен с железния, последният – с днешния - електрическия... Нашият политически живот извикваше едни след други, все нови и нови идеи - знамена по-чисти и по-отговарящи на нуждите на народа, но старото и липса на светлина не позволяваха на народа да възприеме новото и като съпътници на новото станаха невежеството, насилието, демагогията, гоненията на политически противници, арести, убийства на първите ни хора - Стамболов, Петков, Такев, Генадиев, Стамболийски и др.* Когато и убийствата не помогнаха, дойдоха и превратите. Народът в знак на протест бойкотира изборите. Изгуби вяра във всичко, а най-много - в политическите акробати и остана едно малцинство от чалкъни, които играеха постоянно на „предатели” и „спасители”, без обаче да имат принципиално различие помежду си; не даваха път на правилно развитие, нито свобода на народа, и той остана само зрител, да плаща счупените паници на гуляите при сменяване на местата си на спасителите, които ставаха предатели, и предатели-спасители. И туй, което народът не им го даде, те - политическите акробати - с един фокус - по късия път си го взеха - заеха властта. 9 юний 1923 г. е дело на всички партии.
към текста >>

32. I. ДЪРЖАВЕН И НАРОДЕН СЪД

до 26 юни 1887 г., за измяна на отечеството, на 8 месеца затвор, но те биват амнистирани от стамболовистите. 2.
Исторически справки за Държавния съд 1. През 1903 г. е заседавал първият Държавен съд въз основа на чл. 155 от Търновската конституция, с което е трябвало да съди бивши министри, изобличени в измяна, предателство и лично облагодетелствуване. Държавният съд осъжда министрите от кабинета на Радославов, управлявали от 16 август 1886 г. до 26 юни 1887 г., за измяна на отечеството, на 8 месеца затвор, но те биват амнистирани от стамболовистите. 2. През 1913 г. трябвало, чрез втория Държавен съд, да се осъдят радославистите заради Първата национална катастрофа, когато министър-председател е Васил Радославов от 4 юли до 20 декември 1913 г. Но съдът е прекратен. Радославов оглавява правителството от 23 декември 1913 г. до 21 юни 1918 г. 3.
към текста >>

33. 4.1. Проникване и разпространение на методизма в България Протестантските секти в България.

Томов, методистки пастор в Търново по време на Учредителното събрание, в спомените си отбелязва като странно това обстоятелство, че повечето от представителите, възпитаници на западноевропейските държави, влязоха в консервативната партия, а руските възпитаници, начело с Каравелова и Стамболова се проявиха като крайни либерали" - Т.Ст. Томов.
Затова, както пише М. Стоянов, първите български протестантски семейства са били такива, които не само забогатяваха, но и "станаха проводници на политическото и икономическото проникване на САЩ в България". (Заб. М. Стоянов. Посоч. съч., с. 65.) Не случайно е също така, че възпитаниците на западните училища се ориентираха повече към консервативни политически позиции и се противопоставяха обикновено по убеждения на привържениците на руското влияние на Балканите. (Заб. Ст. Томов, методистки пастор в Търново по време на Учредителното събрание, в спомените си отбелязва като странно това обстоятелство, че повечето от представителите, възпитаници на западноевропейските държави, влязоха в консервативната партия, а руските възпитаници, начело с Каравелова и Стамболова се проявиха като крайни либерали" - Т.Ст. Томов. Един ратник от епохата преди и след Освобождението. Сборника памет на проф. Петър Ников. София. 1940, с. 502.) Приспособявайки дейността си към обстановката в страната след Освобождението, мисионерите на методизма по същество не изменят общия дух и общата насоченост на тази своя дейност.
към текста >>

34. 1. Д-р СТЕФАН ТОМОВ (25.03.1850, Котел-24.04.1939, София) 1.1. Лични спомени

Стамболов, и на който той държа буйна ораторска реч, с която се бламира тогавашното първо министерство Бурмов-Балабанов, присъствуващите на митинга гласуваха копие от прочетената резолюция да се изпрати не само на тогавашните политически вестници, но и на Княза.
В този град имаше тогава около 150 абонати на "Зорница". За голямо съжаление още в първите години на нашия политически живот партийните борби се развиха до крайна степен. Това изпъкна още в първия митинг, държан във В. Търново на 15 август 1879 г. На този митинг, който се откри от покойния Ст. Стамболов, и на който той държа буйна ораторска реч, с която се бламира тогавашното първо министерство Бурмов-Балабанов, присъствуващите на митинга гласуваха копие от прочетената резолюция да се изпрати не само на тогавашните политически вестници, но и на Княза. Пишещият тия редове присъствува на митинга и крайно възмутен от последната част на резолюцията, поиска думата и предложи да се не изпраща копие от резолюцията до Княза, обяснявайки, че от уважение към нашия още млад и неопитен държавен глава, ние не трябва да го вмесваме в нашите партийни борби. Това предложение не се прие. Партийните борби продължиха след това и достигнаха до крайна ожесточеност. Те докараха първия преврат в 1881 г. Като български вестник "Зорница" не можеше да не се изкаже по преврата и главният редактор, д-р Байнгтон, изложи своите възгледи по преврата, тъй както можеше да стори това само един американец, пропит с Христовите принципи на правда, истина и любов.
към текста >>

35. 1.2. Стефан Томов в очите на съвременниците си

Греков и Стефан Стамболов; с последните трима се запознах тогава.
По-видните представители на това събрание бяха Драган Цанков, Петко Р. Славейков, Марко Балабанов, Тодор Икономов, които бяха взели и живо участие в борбата и решението на черковния въпрос. С тях се познавах още от Цариград, когато бях студент в Роберт Колеж. По-младите, които заедно с гореспоменатите вземаха също живо участие в разискванията на Учредителното събрание, бяха д-р К. Стоилов, Петко Каравелов, Д. Греков и Стефан Стамболов; с последните трима се запознах тогава. След конституирането на бюрото, по предложение, прие се единодушно да се изпрати от председателя на събранието благодарствена телеграма до редакцията на в. Daily News в Лондон за неговата заслуга с обнародването най- напред пълен отчет за ужасните кланета в Батак и Перущица. След една седмица се получиха в бюрото няколко екземпляра от броя на Daily News с уводна статия, в която редакцията изказваше своята благодарност за изпратената от председателя на събранието телеграма и пожелаваше благотворна дейност на събранието. Не зная защо - понеже имаше и други, които знаеха английски - владиците поканиха мене да им преведа уводната статия на Daily News и след туй всички се обърнаха любезно към мене, благодариха ми и ми заявиха, че те нямат нищо против такива образовани евангелски проповедници като мене... Задачата на Учредителното събрание беше да изработи конституция за българското княжество. Императорският комисар остави на бюрото проект за конституция, екземпляр от който се даде на всеки представител.
към текста >>

Начело на Либералната партия застанаха Драган Цанков, Петко Каравелов и Стефан Стамболов.
Марко Балабанов се постара и той да обясни значението на думата прозелитизъм, но и от неговото обяснение нищо не се разбра. Целият този доклад биде отхвърлен с голямо болшинство от Учредителното събрание, което избра друга комисия да изработи нов проект, който биде приет от същото събрание. Това е Търновската Конституция, която в последствие, претърпя малки изменения. По това време се разделиха народните представители на Учредителното събрание на две партии - Консервативна и Либерална. В първата влизаха владиците и следните по-видни и способни представители, които застанаха начело на тази партия, а именно: Марко Балабанов, Константин Стоилов, Тодор Икономов, Григор Начевич и Димитър Греков. Начело на Либералната партия застанаха Драган Цанков, Петко Каравелов и Стефан Стамболов. Последните успяха да привлекат на своя страна болшинството представители от Учредителното събрание. Като преводач на г-на Грант, кореспондент на в. "Таймс", аз присъствувах всеки ден на заседанията на събранието и следях разискванията. Не малко странно беше това обстоятелство, че повечето от представителите, възпитаници на западно-европейските държави, влязоха в Консервативната партия, а руските възпитаници, начело с Каравелова и Стамоблова, се проявиха като крайни либерали". Ето какво се казва за избирането на първия български княз: "На 16-и април първото Велико народно събрание избра за княз Александър Батенберг.
към текста >>

"На 15/27 август същата 1879 година на 8 часа заранта, срещнах на Баждарлъка - главната улица в Търново - г-на Стамболова, който много живо и весело ми каза: "Тази заран на 10 часа ще се държи политически митинг в двора на черквата "Св.
Каравелов с българските кореспонденти, аз с английските кореспонденти. След малко се обърна Каравелов към английските кореспонденти и ги запита нещо, преведох му и се сетих да го запитам, говори ли английски: "Нищо не разбирам от английски", каза той. - Как тъй, отвърнах аз, на масата виждам на английски съчиненията на Джон Стюарт Мил? " - "Да, да, добави той, тези съчинения чета и ги разбирам, но когато чувам да се говори английски, разбирам толкоз, колкото, ако се говореше китайски". Друга една малка случка на митинга по бламирането на първото министерство показва, как Томов е имал силен усет към парламентарен режим. "На 15/27 август същата 1879 година на 8 часа заранта, срещнах на Баждарлъка - главната улица в Търново - г-на Стамболова, който много живо и весело ми каза: "Тази заран на 10 часа ще се държи политически митинг в двора на черквата "Св. Никола", заповядайте и Вие на този митинг". Благодарих за поканата и казах, че ще отида. И действително, на определеното време отидох. На черковния двор бяха се събрали няколко граждани и селяни. Последните бяха заобиколили стария народен труженик П. Р.
към текста >>

Около поставената в средата на двора маса седеше Стамболов с няколко граждани и двама-трима руски офицери.
Благодарих за поканата и казах, че ще отида. И действително, на определеното време отидох. На черковния двор бяха се събрали няколко граждани и селяни. Последните бяха заобиколили стария народен труженик П. Р. Славейков, който може би им обясняваше значението на митинга. Около поставената в средата на двора маса седеше Стамболов с няколко граждани и двама-трима руски офицери. На определеното време се изправи Стамболв и откри митинга, като обясни с няколко думи значението и целта му. Той заяви, че целта на митинга е да разгледа делата на тогавашното първо министерство Бурмов-Балабанов и да го бламира, поради противоконституционните му дела. След туй той държа пламенна политическа реч, в която се постара да докаже, че с делата, що е извършило вече министерството, то е нарушело Конституцията и митингът или по-скоро, присъствуващите на митинга, имат право да бламират-да изкажат недоверието си към министерството, понеже самата Конституция им дава това право. С изключение на 10 души от присъствуващите, едва ли друг някой разбра нещо от Стамболовата реч. Както и да е, след речта се изправи Иван П.
към текста >>

С изключение на 10 души от присъствуващите, едва ли друг някой разбра нещо от Стамболовата реч.
Славейков, който може би им обясняваше значението на митинга. Около поставената в средата на двора маса седеше Стамболов с няколко граждани и двама-трима руски офицери. На определеното време се изправи Стамболв и откри митинга, като обясни с няколко думи значението и целта му. Той заяви, че целта на митинга е да разгледа делата на тогавашното първо министерство Бурмов-Балабанов и да го бламира, поради противоконституционните му дела. След туй той държа пламенна политическа реч, в която се постара да докаже, че с делата, що е извършило вече министерството, то е нарушело Конституцията и митингът или по-скоро, присъствуващите на митинга, имат право да бламират-да изкажат недоверието си към министерството, понеже самата Конституция им дава това право. С изключение на 10 души от присъствуващите, едва ли друг някой разбра нещо от Стамболовата реч. Както и да е, след речта се изправи Иван П. Славейков, син на стария Славейков, и прочете резолюция, в която се казваше, че събранието, след като изслуша речта на Ст. Стамболов, реши: "Изказва недоверие към министерството Бурмов-Балабанов, поради неговите противоконституционни дела. Копие от резолюцията да се изпрати до всички вестници в София и на княза". Нямах намерение да говоря на митинга, но неприятно впечатление ми направи препоръката да се изпрати копие от резолюцията и на княза.
към текста >>

Стамболов, реши: "Изказва недоверие към министерството Бурмов-Балабанов, поради неговите противоконституционни дела.
Той заяви, че целта на митинга е да разгледа делата на тогавашното първо министерство Бурмов-Балабанов и да го бламира, поради противоконституционните му дела. След туй той държа пламенна политическа реч, в която се постара да докаже, че с делата, що е извършило вече министерството, то е нарушело Конституцията и митингът или по-скоро, присъствуващите на митинга, имат право да бламират-да изкажат недоверието си към министерството, понеже самата Конституция им дава това право. С изключение на 10 души от присъствуващите, едва ли друг някой разбра нещо от Стамболовата реч. Както и да е, след речта се изправи Иван П. Славейков, син на стария Славейков, и прочете резолюция, в която се казваше, че събранието, след като изслуша речта на Ст. Стамболов, реши: "Изказва недоверие към министерството Бурмов-Балабанов, поради неговите противоконституционни дела. Копие от резолюцията да се изпрати до всички вестници в София и на княза". Нямах намерение да говоря на митинга, но неприятно впечатление ми направи препоръката да се изпрати копие от резолюцията и на княза. Поисках думата и държах следната кратка реч: "Господин Председателю, всеки ден имам случая да чета английски вестници, в които често се дават отчети за политически митинги, държани в добре уредената английска държава и абсолютно никога копие от резолюциите на тези митинги не се изпраща на английския крал, или на сегашната английска кралица и много неприятно изненадан останах, когато чух да се препоръчва да се изпрати копие от резолюцията до княза. Нашият княз е още млад и неопитен и едва сега е почнал да изучава народа. Бива ли от самото начало на нашия политически живот да го смесваме и него в нашите политически препирни?
към текста >>

в Свищов на княз Фердинанда, придружен от министър-председателя Стамболов и отседнал в дома на г. Ангелова.
пладне яхтата потегли към Бекет, на отсрещния румънски бряг, но отведнъж зави и тръгна нагоре по Дунава към Лом и Видин. Отпосле се узна, че яхтата се пак извила и потеглила надолу по Дунава за Рени, където бил изведен княз Александър и отправен към австрийската граница". По-нататък се дават подробности по замислянето и издигането на Свищовското евангелско училище. Намирам и следите редове за първото посещение през м. май 1888 г. в Свищов на княз Фердинанда, придружен от министър-председателя Стамболов и отседнал в дома на г. Ангелова. "От страна на Научно-Богословското училище учителите Ст. Томов и М. Д. Вълчев бидохме приети от Негово Царско Височество. Отначало той говори на френски, но като обясних, че сме учители в американското училище, Негово Царско Височество каза: "You speak Englich then? " и размени на английски няколко думи с нас.
към текста >>

36. Статия III-та Дънов

Бележка на съставителя Вергилий Кръстев

Стамболов?
Асен II? Самуил? Св. Кирил? Отец Паисий? Ботев? Стамболов? Иван Вазов? Не, нито един от тези. Най-великият българин е бил, и е, поп Богомил. Той единствен, между нашето племе, с кваса на своето жизнедавно учение, е внесъл ценен принос в съкровищницата на световната култура. Като реформатор, поп Богомил беше предтеча, беше Йоан Кръстител, на всички велики реформатори, с които цивилизацията се днес гордее.
към текста >>

37. IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?

Софроний Ников

ТОМ 25

Желязната ръка на Стамболова трябва вече да започне да поотслабва стегнатостта на юздите; тя самата вече не е толкова застрашена; или да е - страната няма да пострада толкова много в случай на премахването й .
Всички западни монарси запитвани отговарят на младия амбициозен човек да се отнесе до северната столица, защото никой няма право над България, освен Русия, проливала кръв за нея. Но запитвано по околен път в Петербург, от там иде отговор до руския посланик във Виена „Молчать! " Но принц Фердинанд прави голям риск. Той приема поканата и тръгва за България, макар Северът да е мрачен, не, страшен. В Търново той е коронясан; България има вече законен глава; духовете трябва да започнат да се успокояват. Желязната ръка на Стамболова трябва вече да започне да поотслабва стегнатостта на юздите; тя самата вече не е толкова застрашена; или да е - страната няма да пострада толкова много в случай на премахването й . А опасността, страшната опасност, от народната династия е избегната за винаги. Бурята преминава; далечни откати на гърма се раздават, все повече и повече отслабващи, няколко години докато в 1895 година всичко е вече спокойно. Да, но принц Фердинанд, казват, не е дошъл от любов към нас; той дошъл за короната; дошъл от амбиция. Вярно е, но трябва ли ние да се бъркаме в душата му и да търсим какви мотиви са го ръководили - когато идването му донесе успокоение и, може би живот? Трябва ли хлопащия вратата гладен да знае мотива, който е ръководил подаващия му пита хляб, за да му бъде благодарен за наситата?
към текста >>

2. Казахме, че като имаше вече законен княз на българския престол, желязната ръка на Стамболова трябваше да започне да поотслабва стегнатостта на юздите, но не трябваше да отпусне изведнъж.
Да, но принц Фердинанд, казват, не е дошъл от любов към нас; той дошъл за короната; дошъл от амбиция. Вярно е, но трябва ли ние да се бъркаме в душата му и да търсим какви мотиви са го ръководили - когато идването му донесе успокоение и, може би живот? Трябва ли хлопащия вратата гладен да знае мотива, който е ръководил подаващия му пита хляб, за да му бъде благодарен за наситата? Па и где бихме намерили човек да рискува с живота си от любов или други алтруистични мотиви? Той дойде, страната започна да се успокоява и свободата ни вече се гарантираше - какво можехме да искаме повече? 2. Казахме, че като имаше вече законен княз на българския престол, желязната ръка на Стамболова трябваше да започне да поотслабва стегнатостта на юздите, но не трябваше да отпусне изведнъж. Бурята още не беше утихнала и едва ли ръката на новия владетел, още младеж на 26 години, и без никаква опитност в държавничество, беше в състояние да води сигурно народният кораб по неутихналото море. Ние няма да съдим тука Стамболова за неговите дела през периода на властването му до падането в 1894 год. Но те извикаха реакция, която трябваше рано или късно да се разиграй. 18 май 1894 година беше неизбежен, но тежко и-горко, ако с падането на първия министър трябваше да падне и властвующият княз. А това щеше да бъде неизбежно при едно условие - ако вторият княз имаше слабостта на първия - да се идентифицира с министрите си.
към текста >>

Ние няма да съдим тука Стамболова за неговите дела през периода на властването му до падането в 1894 год.
Трябва ли хлопащия вратата гладен да знае мотива, който е ръководил подаващия му пита хляб, за да му бъде благодарен за наситата? Па и где бихме намерили човек да рискува с живота си от любов или други алтруистични мотиви? Той дойде, страната започна да се успокоява и свободата ни вече се гарантираше - какво можехме да искаме повече? 2. Казахме, че като имаше вече законен княз на българския престол, желязната ръка на Стамболова трябваше да започне да поотслабва стегнатостта на юздите, но не трябваше да отпусне изведнъж. Бурята още не беше утихнала и едва ли ръката на новия владетел, още младеж на 26 години, и без никаква опитност в държавничество, беше в състояние да води сигурно народният кораб по неутихналото море. Ние няма да съдим тука Стамболова за неговите дела през периода на властването му до падането в 1894 год. Но те извикаха реакция, която трябваше рано или късно да се разиграй. 18 май 1894 година беше неизбежен, но тежко и-горко, ако с падането на първия министър трябваше да падне и властвующият княз. А това щеше да бъде неизбежно при едно условие - ако вторият княз имаше слабостта на първия - да се идентифицира с министрите си. Ние помним как покойният княз Александър първо явно манифестираше своето единодушие с консерваторите против либералите, как пък после с Каравелова викаше „който е против него е и против мене". Това, разбира се, можеше да се извини у един 22 годишен млад човек, попаднал в една бурна среда, но то докара катастрофи и за страната, и за него самия.
към текста >>

Когато бурята завлече Стамболова, не завлече с него и династията, и тъй страната бе спасена от втори катаклизъм. 3.
Това, разбира се, можеше да се извини у един 22 годишен млад човек, попаднал в една бурна среда, но то докара катастрофи и за страната, и за него самия. Тежко ни, ако и вторият княз беше се идентифицирал със своя първи министър. Реакцията против последния щеше да завлече и него. Всички помним, как когато имаше да се подписва смъртна присъда княз Фердинанд излизаше от страната, за да остави своя заместник да подпише и изпълни този акт. Право ли е било това или не, нека не съдим; дали князът тогава не е одобрявал тази политика на отговорния пред народа министър, или пък я е одобрявал, но трябва да му благодарим, гдето ревностно пазеше престижа на династията, като оставяше тези присъди на отговорността на един непостоянен фактор в страната, и резултатът излезе благотворен. Когато бурята завлече Стамболова, не завлече с него и династията, и тъй страната бе спасена от втори катаклизъм. 3. Падна Стамболов. Едно дело от велико значение предстоеше - помирението с Русия. Народът искаше това. Общата политика и тя го искаше - не можеше да се игнорира заслугата на Русия за освобождението на България от турско иго. Но спънки стояха по средата.
към текста >>

Падна Стамболов.
Тежко ни, ако и вторият княз беше се идентифицирал със своя първи министър. Реакцията против последния щеше да завлече и него. Всички помним, как когато имаше да се подписва смъртна присъда княз Фердинанд излизаше от страната, за да остави своя заместник да подпише и изпълни този акт. Право ли е било това или не, нека не съдим; дали князът тогава не е одобрявал тази политика на отговорния пред народа министър, или пък я е одобрявал, но трябва да му благодарим, гдето ревностно пазеше престижа на династията, като оставяше тези присъди на отговорността на един непостоянен фактор в страната, и резултатът излезе благотворен. Когато бурята завлече Стамболова, не завлече с него и династията, и тъй страната бе спасена от втори катаклизъм. 3. Падна Стамболов. Едно дело от велико значение предстоеше - помирението с Русия. Народът искаше това. Общата политика и тя го искаше - не можеше да се игнорира заслугата на Русия за освобождението на България от турско иго. Но спънки стояха по средата. Княгинята майка не даваше първородния й син да мине в православието; тя беше дошла в България за княгиня, когато друга принцеса не се наемаше да дойде, само при обещанието, че децата и ще бъдат оставени в нейната религия.
към текста >>

насам, след падането на Стамболова, царят беше принуден да води страната само по един път - даден му от основния закон, Конституцията - да натоварва някого да състави кабинет и после кабинетът да иска подкрепата на народа.
Тогава, естествено, непосредственият началник на войската, министъра, трябва да бъде подчинен на Главнокомандующия. Но даже ако това обстоятелство беше противоконституционно, ние все пак трябваше да допуснем тази формална грешка, защото благодарение само на нея ние сме прекарали много и тихо последните двадесет години. И нито един не трябва да иска поправка на това догдето не узреем напълно политически. 5. След пълното успокоение на страната в 1895 година, настъпи един период на вътрешна политика, която е охарактеризирана с названието „личен режим" и е извикала бури от негодувание у всички власт-неимющи, обаче е била използвана и благославяна тайно от самите тях, когато са били на власт. От 1894 год. насам, след падането на Стамболова, царят беше принуден да води страната само по един път - даден му от основния закон, Конституцията - да натоварва някого да състави кабинет и после кабинетът да иска подкрепата на народа. Той беше принуден да прави така, защото вторият начин за съставяне кабинет - от парламентарно болшинство - не можеше, и не може и днес, да си прокара път, на което царят не е виновен. Следствие на отсъствието в народа политическо съзнание, всички тези тридесет и пет години власт-имеющата партия винаги е имала болшинство. Ние още не сме достигнали състоянието на Англия, гдето никоя партия не се решава от власт да произвежда избори, защото властта там не дава оная „зестра", която дава у нас. И естествено беше, че ако царят не искаше да упражнява своето право да отнема власт и да я дава на когото мисли за добро, при условие този да добие и подкрепата на народа, тогава никога един кабинет не ще да падне, а нима това щеше да бъде израз на народната воля? При наличността на тази действителност не щеше ли царят да манкира на своят дълг - като безпристрастна среда между многото у нас партии - ако не се ползуваше от своите права да дава думата на всички?
към текста >>

38. 1.5. ТРИТЕ ОЛГИ НА ИЗГРЕВА Олга Славчева, Олга Блажева, Олка Славкова

ТОМ 26

След образуването на Гюргевския апостолски комитет, в който влизали като членове: Славков, Заимов, Обретенов, Стамболов, Данчев и др., се решило, щото тия членове на комитета да отидат из България по разни направления за образуване на комитети и подготвяне въстание.
Но, понеже и след тригодишното му престояване в строя не бил приет в училището, а бил произведен само първата година капрал, втората, в подредник, той, обиден от несправедливата и оскърбителна постъпка на сърбите, заминава за Русия, гдето постъпил като волно-определяющи ся в 55-ти подолски полк, 14 дивизия в гр. Кишинев. Там той по желанието на началника на дивизията, генерал Драгоманов, бил представен от полковия командир на генерала в дома му. В присъстзието на жена си дъщеря си при разговор генералът казал: „Много добре правят българите младежи, дето постъпват на военна служби, обаче много добре биха направили, ако те се пръснат между народа си с революционна цел и подготвят почва за намесата на Русия в освобождението на България от Турците”. Тая идея на генерала много се понравила на Славкова и през есента, когато отишел в Одеса да държи изпит за постъпване в юнкерското училище, той случайно се среща с Христо Ботев и му съобщава генералското мнение. В този случай Ботев дал съвет на Славкова да напусне Русия и да замине за Букурещ, дето полага клетва с Христо Ботев и Иван Драсов, че ще се борят за освобождението на България. След образуването на Гюргевския апостолски комитет, в който влизали като членове: Славков, Заимов, Обретенов, Стамболов, Данчев и др., се решило, щото тия членове на комитета да отидат из България по разни направления за образуване на комитети и подготвяне въстание. Славков бил определен от комитета за в западния революционен район, като апостол, обаче, преди да премине Дунава при Пикет и Оряхово, случайно бил наранен с револвер в десния крак под коляното от Андрея Матев, у когото бил на квартира. Това нараняване станало причина да закъснее преминаването му в България с няколко дни, докато заздравее раната, без да бъде изваден куршума от крака му. Минал Дунава при Оряхово, преоблечен в турски дрехи, той тръгва с пътеводителя си, Иван Дюлгерина, из селата, за да ги обходи. Но, понеже бил подсказан от шпиони на турската власт, нападнали го нощно време в селото Калугерово (Оряховско) и, хванат, обезоръжен, вързан, бил откаран в София, и тук окован в тежки вериги. Пред съда той признал, че е дошъл в България, за да подканя населението да иска права, равенство, свобода.
към текста >>

Търновски окръг - Стефан Стамболов, за II.
София: Нар. младеж, 1976, с. 23, 24, 52. „През месец януари и февруари 1876 г., апостолите заминавали за определените им места. За I. Търновски окръг - Стефан Стамболов, за II. Сливенски окръг - Иларион Драгостинов заедно с Ангел войвода, за III. Врачански окръг - Стоян Заимов; за IV. Пловдивски - Панайот Волов с Георги Бенковски, за V. Софийски окръг - Никола Обретенов заедно с Никола Славков.” „Още с влизането им в страната от списъка на апостолите отпадат Никола Обретенов и Никола Славков. След тази несполука Обретенов се включва в Ботевата чета.
към текста >>

Живее в голяма сиромашия, сам в студена стая през зимните месеци и сутрин става рано, за да се ... Той написва заявление до Букурещкия Б.Ц.Р.К., в което упреква Стамболов и другарите му, че „ядат народните пари”.
петима конни пазванти го подкарват през Орхание и Плевен към Никопол, а от там до Русе, където отново е задържан. На другия ден го изкарват пред окръжен съд, на който присъствуват и драгоманите на руския консул Карамихалев и Керемикчиев. Двамата подават писмо до Митхад паша, а на Славков правят знак да ги последва, където руски гавази го отвеждат в руското „консулство”. Приема го Генералния консул Кожевников и като му съобщава, че това е начин да го освободят, го изпраща в Букурещ На руския посланик граф Орлов. „От тук нататък вие сте свободен - казва му посланика с усмивка - и трябва да се явите във Вътрешния Централен революционен комитет.” Никола Славков квартирува в дома на Димитър Горов. Живее в голяма сиромашия, сам в студена стая през зимните месеци и сутрин става рано, за да се ... Той написва заявление до Букурещкия Б.Ц.Р.К., в което упреква Стамболов и другарите му, че „ядат народните пари”. От този момент Стамболов ненавижда Славков.” СЛАВКОВ, Никола Ангелов В: Енциклопедия България. Т. 6. - София, 1988, с. 234. СЛАВКОВ, Никола Ангелов (21.VI.1851, Свищов-20.IV.1936, София) -участник в национално-освободителното движение. Завършва местното класно училище.
към текста >>

От този момент Стамболов ненавижда Славков.” СЛАВКОВ, Никола Ангелов В: Енциклопедия България.
На другия ден го изкарват пред окръжен съд, на който присъствуват и драгоманите на руския консул Карамихалев и Керемикчиев. Двамата подават писмо до Митхад паша, а на Славков правят знак да ги последва, където руски гавази го отвеждат в руското „консулство”. Приема го Генералния консул Кожевников и като му съобщава, че това е начин да го освободят, го изпраща в Букурещ На руския посланик граф Орлов. „От тук нататък вие сте свободен - казва му посланика с усмивка - и трябва да се явите във Вътрешния Централен революционен комитет.” Никола Славков квартирува в дома на Димитър Горов. Живее в голяма сиромашия, сам в студена стая през зимните месеци и сутрин става рано, за да се ... Той написва заявление до Букурещкия Б.Ц.Р.К., в което упреква Стамболов и другарите му, че „ядат народните пари”. От този момент Стамболов ненавижда Славков.” СЛАВКОВ, Никола Ангелов В: Енциклопедия България. Т. 6. - София, 1988, с. 234. СЛАВКОВ, Никола Ангелов (21.VI.1851, Свищов-20.IV.1936, София) -участник в национално-освободителното движение. Завършва местното класно училище. Свързва се с революционните среди в Свищов.
към текста >>

39. 3. Защо и за какво бяха убити Димитър Петков-баща, Петко Петков-син и Никола Петков-син. 3.1. Димитър Петков (21.10.1858-26.02.1907)

ТОМ 31

По време на Стамболовата диктатура е кмет на София 1887-1893 г., министър на обществените сгради, пътища и съобщенията от 19 ноември 1893 г.
Баща на Петко Д. Петков и Никола Петков. Участвува през 1876 г. в Сръбско-турската война в четата на Панайот Хитов. Участвува като опълченец при боевете на Шипка, ранен на връх Шипка и загубва едната си ръка. По време на Стамболовата диктатура е кмет на София 1887-1893 г., министър на обществените сгради, пътища и съобщенията от 19 ноември 1893 г. - 19 май 1894 г. Председател на IV Велико, на VI и VII обикновено Народно събрание 1892-1893 г. Във втория Стамболовистки режим 1903-1908 г. е министър на вътрешните работи - 5 май 1903 г. - 22 февруари 1906 г., и министър председател от 22 октомври 1906 г.
към текста >>

Във втория Стамболовистки режим 1903-1908 г.
в Сръбско-турската война в четата на Панайот Хитов. Участвува като опълченец при боевете на Шипка, ранен на връх Шипка и загубва едната си ръка. По време на Стамболовата диктатура е кмет на София 1887-1893 г., министър на обществените сгради, пътища и съобщенията от 19 ноември 1893 г. - 19 май 1894 г. Председател на IV Велико, на VI и VII обикновено Народно събрание 1892-1893 г. Във втория Стамболовистки режим 1903-1908 г. е министър на вътрешните работи - 5 май 1903 г. - 22 февруари 1906 г., и министър председател от 22 октомври 1906 г. - 26 февруари 1907 г. При откриването на Народния театър на 3 януари 1907 г., княз Фердинанд пристигнал с каляска с три впряга бели коне. Разстоянието между Народния театър и двореца е на разстояние 200 метра.
към текста >>

40. 13. Кои бяха онези, които управляваха България?

ТОМ 31

се докарва от Стамболов един немски принц, изкаран от един нощен локал, на име Фердинанд Сакс Кобурготски и на 23/7 юли 1887 г.
се поставя да се управлява с назначени руски губернатори. 13.5. След това се назначава младия Батенберг на 22 години, племенник на руския император Александър II. Но на 9 / 21 август 1886 г. той е детрониран и изгонен. 13.6. Лятото на 1887 г. се докарва от Стамболов един немски принц, изкаран от един нощен локал, на име Фердинанд Сакс Кобурготски и на 23/7 юли 1887 г. Народното събрание го избира за Владетел. 13.7. Той прави I и II Национални катастрофи и на 3 октомври 1918 г. е неговата абдикация, и преотстъпва престола на сина си Борис, който да царува от 1918-1943 г. След смъртта му, от името на малолетния цар, управляват 3 регенти. 13.8. Андрей Ляпчев е министър-председател от 4 януари 1928 до 1931 г.
към текста >>

41. Съборът през 1926 г. Стоян Ватралски: Кои и какви са Белите братя (дъновистите) Статия 3-та

д-р Вергилий Кръсте

Събори 1926 -1927г.

Стамболов?
Асен II? Самуил? Св. Кирил? Отец Паисий? Ботев? Стамболов? Иван Вазов? Не, нито един от тези. Най-великият българин е бил, и е, поп Богомил. Той единствен, между нашето племе, с кваса на своето жизнедавно учение, е внесъл ценен принос в съкровищницата на световната култура. Като реформатор, поп Богомил беше предтеча, беше Йоан Кръстител, на всички велики реформатори, с които цивилизацията се днес гордее.
към текста >>

42. Георги Вълков Миркович (1825-1905) - животоописание в дати / Ефросина Ангелова-Пенкова

Стамболов до Натанаил Охридски.
95. инв. оп. II-В 3114. (3 с.)- 1873 г. 8) Вж. Писмо на Ст. Стамболов до Натанаил Охридски. - В: Кирил, патриарх български. Съпротивата срещу Берлинския договор - Кресненското въстание. София: БАН, 1955, с. 195-196. Също и в .Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание 1878-1879.
към текста >>

43. 1.4. Д-р Георги Вълков Миркович (1928-1905) / Стефан Гидиков-син.

в отговор на писмото му; до г-жа Ценова (в Браила, 1904 г.), позив за създаване приют за бедни немощни в Сливен; до министър Стамболов (1888 г.); до армено-католишки халдейски първенци в гр.
В архивата му, предадена на съхранение в Народната библиотека в София, са запазени писма: от И. А. Богоров (Париж, 1856 г.); от Г. Черковски (Диарбекир, 1876 г.); от Тодор Икономов (София, 1880 г.); от Екзарх Йосиф (Ортакьой, 1881 г.); от Светослав Миларов (Карнобат, 1891 г.); от Драган Цанков (Белград, 1894 г.), с което го моли да постави кандидатурата му за народен представител в Сливен; от д-р Странски (Пловдив, 1885 г.), адресирано до брата му Р. В. Миркович, но отнасящо се и за доктора, по подготовката на Съединението. Запазени са и черновките на писма от д-р Миркович до: „Ваше Всесвятейшество” (навярно до Екзарха, от затворницата на Медетерхането, 1873 г.); до Рашид-паша, министър на външните работи (от затвора, 1873 г.); до Драган Цанков (без град и дата); до същия в Белград, 1894 г. в отговор на писмото му; до г-жа Ценова (в Браила, 1904 г.), позив за създаване приют за бедни немощни в Сливен; до министър Стамболов (1888 г.); до армено-католишки халдейски първенци в гр. Мардин (5 писма 1888-1890 г.) с които урежда дарението си на полски имоти в полза на бедните там. Библиотеката си и изданията си д-р Миркович завеща на Българското народно читалище „Зора” в Сливен. Една от заветните му идеи бе да се основе в родния му град подслон (приют) за бедни стари и недъгави хора. Д-р Миркович беше един благ, милосърден, искрен и справедлив човек, въодушевен от великата проповед на Богочеловека: „любов към ближния”. Той понасяше със стоическо търпение страданията и лишенията по пътя на борбата за по-сносен обществен живот.
към текста >>

44. 3.8. Българската интелигенция в Румъния и турските държавници и общественици в периода 1800-1878 г. 3.8.1. Български емигранти в Румъния

е осъден и екзекутиран от режима на Стамболов.
Драсов вестниците „Възраждане”, „Хъш”. После идва в Букурещ и влиза в БЦБО. След 1878 г. е в България - юрист, писател, журналист, преводач, политически деец. През 1892 г. е осъден и екзекутиран от режима на Стамболов. Миркович, Георги Вълков. Роден 1820 г. в Сливен, починал 1905 г. в Сливен. Син на обущар и търговец от с.
към текста >>

45. 5.1. Неспокойни времена - бунтовници и предатели. 5.1.1. Тайнственият матрос - Гълъб войвода (Христо Донов Сариев).