Търсене в текстове за 'Стамболийски'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 14 резултата в 10 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 52 ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА И ПРОТОКОЛИ ЗА РАЗПИТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Управляващата тогава Земеделска партия беше свалена от военните, а нейният водач и министър-председател Александър Стамболийски - обезглавен.
Съборите на Бялото Братство, които Учителя уреждаше всяка година през месец август, след Първата световна война ставаха в Търново, недалеч от покрайнините на града, в едно лозе, където имаше една двуетажна вила. Там се провеждаха до 1925 година включително, като през годините 1923 и 1924 събори въобще не е имало. През тези години Учителя не е провеждал никъде братски събори. През годините 1923, 1924 и първата половина на 1925 година България преживя много тежки политически сътресения и мина по ръба на жестока гражданска война. На 9 юни 1923 година стана преврат. Управляващата тогава Земеделска партия беше свалена от военните, а нейният водач и министър-председател Александър Стамболийски - обезглавен. Това създаде голямо напрежение. Самонадеяният, неподготвен и недисциплиниран Земеделски съюз, не можа да окаже сериозна съпротива при този преврат. Тогава Комунистическата партия разполагаше със сериозна организация, дисциплина и оръжие, но Централния й комитет взема решение да пази неутралитет по този преврат, като отбеляза, че това е борба между две буржоазии - селска и градска. Това решение отклонява България от суровата гражданска война. Малко след това, на заседание на Коминтерна осъждат становището на Българската комунистическа партия като крайно неправилно и погрешно.
към текста >>

2. 5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

под натиска на църквата, търновското гражданство прави петиция до министър-председател я Стамболийски , да не се разрешава провеждане на събор на Бялото Братство в Търново.
288) „Тази картина показва вашето сегашно състояние. Вие сте всички в тъмнина и целият фон е тъмнина. Вие излизате от тъмнината, но не сте ощ в светлината. Туй е тъмнината, в която всички се движат." (50, с. 252) През 1923 г. под натиска на църквата, търновското гражданство прави петиция до министър-председател я Стамболийски , да не се разрешава провеждане на събор на Бялото Братство в Търново. Стамболийски спира събора. На 9 септември 1923 г. Учителят казва: „Със спирането на събора тук дойде земетресението в Япония. Една връзка има между земетресението и спирането на събора? Всякога, когато се пропусне една Божествена идея, в противоположната страна на физическия свят ще се появи известна реакция.
към текста >>

Стамболийски спира събора.
Вие сте всички в тъмнина и целият фон е тъмнина. Вие излизате от тъмнината, но не сте ощ в светлината. Туй е тъмнината, в която всички се движат." (50, с. 252) През 1923 г. под натиска на църквата, търновското гражданство прави петиция до министър-председател я Стамболийски , да не се разрешава провеждане на събор на Бялото Братство в Търново. Стамболийски спира събора. На 9 септември 1923 г. Учителят казва: „Със спирането на събора тук дойде земетресението в Япония. Една връзка има между земетресението и спирането на събора? Всякога, когато се пропусне една Божествена идея, в противоположната страна на физическия свят ще се появи известна реакция. Това показва, че цялото човечество е като един организъм... Защо българите отказаха събора в 1923 г.?
към текста >>

След деветоюнския преврат и убийството на Стамболийски на власт идва Демократическият сговор с министър-председател Александър Цанков.
Има си друга причина. Други същества са причина българите да не приемат събора. Причините са в държавата на черното братство. Сега го извеждат на съд за неизпълнение на Божиите закони. Цялото черно братство се подвежда под съд, понеже има доста углавни дела." (72, с. 185) След деветоюнския преврат и убийството на Стамболийски на власт идва Демократическият сговор с министър-председател Александър Цанков. Той най-жестоко се справя със земеделците и комунистите, които организират Септемврийското въоръжено въстание. Много видни интелектуалци са избити. На поисканото от братството разрешение за провеждане на събора в Търново през 1924 г. правителството категорично отказва. Учителя провежда Втория младежки събор в София и изнася през съборните дни няколко беседи, отпечатани в томчето „Разумният живот".
към текста >>

3. 5.2 Салоните, в които Учителя изнася своите беседи - Светозар Няголов ( -2013)

Това става през 1922 г., когато под натиска на свещениците Стамболийски нарежда да се вземе този салон от властта.
Когато братството се разраства, намират един салон на улица „Раковски" и „Граф Игнатиев". Той е малък, със столове, наредени амфитеатрално, в който стават спорове кой да ръководи и заема първо място. На една от беседите, говорейки за духовенството, Учителя се изправя, вдига дясната си ръка с показалеца нагоре и казва: „Проклятие." След това простира лявата си ръка напред и казва: „Знаят ли онези там 7 гръмоотводи — Синода, ако размърдам тази ръка, какво ще стане с тях? И ние хвърляме камъни, но нашите камъни градят, а техните разрушават." Това изказване на Учителя е по повод безпрецедентното решение на архиерейския събор, свикан на 7 юли 1922 г.от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата. Учителя спира да изнася беседи в този салон и продължава да проповядва на „Опълченска" 66. Това става през 1922 г., когато под натиска на свещениците Стамболийски нарежда да се вземе този салон от властта. Разбира се, най-важната причина за този случай са споровете и недоразуменията между приятелите в братството. Маркова от братството е преподавателка по френски език и притежава малък салон, където дава уроци. Тя го отстъпва на Учителя, за да изнася беседи през 1922/23 година. В този салон Учителя не допуска никакво отклонение от правилата на школата и при строг ред и дисциплина създава „Младежкия клас". Няколко братя след беседата в неделя на 7 януари 1923 г.
към текста >>

4. 7.14 Любомир Лулчев - Светозар Няголов ( -2013)

Лулчев е имал връзка със Стамболийски и заедно с приятеля си генерал Никифор Никофоров му дават идеята за трудовата повинност, която той въведе.
Тимеви са осъдени на доживотен затвор. В братството Лулчев изпълнява задачата на връзка на Учителя с обществото. Той има голяма амбиция да се свърже с цар Борис. Лулчев го посещава и предупреждава, че ще стане атентат и го моли да отиде на погребение на двама загинали авиатори. Така царят се спасява. Лулчев е имал връзка със Стамболийски и заедно с приятеля си генерал Никифор Никофоров му дават идеята за трудовата повинност, която той въведе. Преди преврата на 9 юни идват негови подчинени и му предлагат той да вземе властта. Те имат достатъчно оръжие, само да ги поведе. Лулчев отказва. Вечерта срещу преврата небето го задържа да не отиде в дома си, където два пъти го търси приятелят му Никифоров, който на другия ден изчезва безследно. След преврата Лулчев е уволнен.
към текста >>

5. 7.73 Иван Антонов - Светозар Няголов ( -2013)

Идва на власт Стамболийски и го амнистира.
Арестуват го и двама войници го конвоират. Иван пожелава да се обади на Паша, но те не го пускат. В джоба си той винаги носел лют червен пипер, с който се храни. Хвърля в очите на двамата войници пипера и избягва. Съди го Военен съд и попада в затвора с голяма присъда като опасен. Идва на власт Стамболийски и го амнистира. Записва в Университета литература и завършва. Работи като журналист. Четейки история, той се възмущава от живота на Наполеон и подготвя остра статия срещу него. Учителя го среща и му казва, че Наполеон е изпратен от Бялото братство да премахне феодализма в Европа и грешката му е, че е тръгнал да воюва срещу Русия. Иван не публикува статията.
към текста >>

6. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

26 юли 1922 - Среща с Александър Стамболийски в Чам Кория (Боровец) 19 август 1922 - Учителят открива събора на Бялото братство в Търново с беседата „Новият Живот“ в читалище „Надежда“.
Глава пета БАУЧЕРОВОТО Автоматична фотокамера 24 февруари 1922 - Учителят открива Окултна школа за духовно самоусъвършенстване с два класа: „Младежки“ с лекцията „Двата пътя“, и „Общ клас“ с лекцията „Трите живота.“ 22 март 1922 - На Слатинската ливада „Баучеровото“ в Западен Лозенец се поставя началото на комуналния живот на Бялото Братство. Април 1922 - Учителят дава Правилника за учениците от Първи окултен клас на Братството. 24-26 май 1922 - Провежда се голяма екскурзия на Братството във Витоша. 7 юли 1922 - Архиерейският събор на Българската православна църква обявява Дънов за самоотлъчил се. 14-31 юли 1922 - Учителят прекарва с група ученици край Първото Мусаленско езеро. 26 юли 1922 - Среща с Александър Стамболийски в Чам Кория (Боровец) 19 август 1922 - Учителят открива събора на Бялото братство в Търново с беседата „Новият Живот“ в читалище „Надежда“. Опитът на свещениците да предизвикат диспут се проваля. 21 Авгст 1922 - Дава песента „Фир Фюр Фен“ в Търново. 1 октомври 3 декември 1922 - Изнася в Русе лекция за правилата на окултната школа, цикъл от десет беседи за влиянието на музиката, и дава песента „Махар Бену Аба.“ 2-5 юли 1923 - Открива младежкия събор в салона на Оборище в София с беседата „Разцъфтяване на човешката душа.“ Изнасят свои реферати Добран Гарвалов, Георги Радев, Методи Константинов, Г. Томалевски, Петър Пампоров, Боян Боев, Кузман Кузманов, Паша Тодорова. 25-26 август - Провежда се екскурзия на Черни връх, където Учителят изнася беседата „Здравия ум“ пред 130 души.
към текста >>

Влайков за даване на малко чист въздух на задушаваните дребни собственици, звучат на фона на марша на поелата властта „Оранжева гвардия“ на Стамболийски: „Ред по ред, двя по двя, къртете буци бийте гражданя!“ В речите си той нарича с ярост София „Содом и Гоморът“ на България.
Около Балканската и Първата световна война все по-силно расте желанието на живот и смърт да се ликвидира стопанската абсурдност на тоталното господство на едрите собственици натрупали чудовищни състояние като агенти на политическите сили, напиращи към стратегическите Балкани. Първо необуздаността на русофилите, угаждащи на руската империя, които след погванията им от Стамболовия русофобски режим, започват да се изместват от клиентите на Виенските жълти павета и железариите на австрийския индустриален колос „Майер Айзенверке, Вийн“ за железни лъвове, орли, парапети и всякакви късно-барокови джунджурии на българските новобогаташки строежи. Катастрофалното положение на селските стопани и дребните собственици довежда до революционно настроените организации на дребните собственици, селските кооперации, евтиното финансиране на усилията на берящите душа селяни и занаятчии от цяла Централна и Източна Европа. Дали са руски, или проавстрийски, антируски угодници като Стамболов все то. Когато му разцепват главата със сабя в центъра на София, той е абсолютен владетел на цели две села! Апелите на Т. Г. Влайков за даване на малко чист въздух на задушаваните дребни собственици, звучат на фона на марша на поелата властта „Оранжева гвардия“ на Стамболийски: „Ред по ред, двя по двя, къртете буци бийте гражданя!“ В речите си той нарича с ярост София „Содом и Гоморът“ на България. Това е само фонът на политическите събития. Стамболийски всъщност въвежда вместо армия Трудовата повинност, която за нула време благоустроява селско-чорбаджийска България в държава с цивилизован стопански живот. По шосетата строени от трудоваците, местните общини, или инициативни частници садят плодни дървета, които есенно време се отстъпват на търг за бране. Стяга се пътната мрежа. И пр.
към текста >>

Стамболийски всъщност въвежда вместо армия Трудовата повинност, която за нула време благоустроява селско-чорбаджийска България в държава с цивилизован стопански живот.
Катастрофалното положение на селските стопани и дребните собственици довежда до революционно настроените организации на дребните собственици, селските кооперации, евтиното финансиране на усилията на берящите душа селяни и занаятчии от цяла Централна и Източна Европа. Дали са руски, или проавстрийски, антируски угодници като Стамболов все то. Когато му разцепват главата със сабя в центъра на София, той е абсолютен владетел на цели две села! Апелите на Т. Г. Влайков за даване на малко чист въздух на задушаваните дребни собственици, звучат на фона на марша на поелата властта „Оранжева гвардия“ на Стамболийски: „Ред по ред, двя по двя, къртете буци бийте гражданя!“ В речите си той нарича с ярост София „Содом и Гоморът“ на България. Това е само фонът на политическите събития. Стамболийски всъщност въвежда вместо армия Трудовата повинност, която за нула време благоустроява селско-чорбаджийска България в държава с цивилизован стопански живот. По шосетата строени от трудоваците, местните общини, или инициативни частници садят плодни дървета, които есенно време се отстъпват на търг за бране. Стяга се пътната мрежа. И пр. и пр. В стопанството изригват десетки нови опори на дребните собственици: Селско-стопански кооперации, популярни банки.
към текста >>

7. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Влиятелни водачи и мислители като някогашния толстоист Влайков от радикалната партия, и Стамболийски от земеделския съюз търсеха начин да направят достъпна всяка придобивка, която западната наука и технология предлагаше, без това да води до подчинение на западния начин на живот.
„Проблемите“ (точно както се казва в учението на Кришнамурти) всъщност не съществуват. Според учението на Бялото братство „проблемите“ са създадени от адептите на Черното братство, които забавят и спъват с всички възможни средства процеса на еволюция и хармонизиране с Универсалня дух. В началото на no-миналия век, беше станало очевидно, че човечеството навлиза в един свят, който ще ограничи човешката индивидуалност в името на икономическата и социална сигурност, които индустриализацията предлагаше. Беше станало ясно, че модернизацията, въпреки че направи продължителността на живота на отделната личност по-голяма и увеличи възмозкностите за образование и масова информация, успоредно с това стесни поведенческото пространство и щеше да ограничи придобиването на универсалното, хармонично знание и мъдрост до професионална тренировка и индоктринация. В съзнанието на голяма част от интелектуалния елит на обществото, в който се беше родило Братството, беше очевидно, че държавните структури ще намерят начин да увеличат „проводимостта“ на социалните механизми, които насочват груповото поведение; че ще стимулират държавната сила и ще повишат бюрократичния тероризъм срещу отделната личност, за да може всеки мъж и жена да са заменими в механизмите на масовото производство за отворения световен пазар. Влиятелни водачи и мислители като някогашния толстоист Влайков от радикалната партия, и Стамболийски от земеделския съюз търсеха начин да направят достъпна всяка придобивка, която западната наука и технология предлагаше, без това да води до подчинение на западния начин на живот. Бялото братство не търсеше начин за скъсване с новия социален ред. За него скъсването на вътрешното „аз“ с каквото и да било групово поведение, (което би могло да бъде манипулирано от механизмите на модернизма) било то религиозно, идеологическо, социално, класово, расово, или езиково, и намирането на път към носенето на основните необходимости на живота, беше единственият начин да се постигне хармонично съществувание без примирение с изискванията на социалното групово поведение. Както пее битълсът Харисън: „Изгрява слънцето... Добре е!“ И разбира се Джон Аенън: „Всичко, което ни трябва, е любовта1.“ Или може би песента на Харисън „The sun is rising... It is going to be all right!“ да е своего рода далечен, странен превод на братската песен: „Изгрява слънцето... пръска светлина...“ Едва ли! Вероятно това просто е учението, което Братството е изграждало през цялото време: Че основните положителни сили във вселената ще бъдат готови за помощ всеки път, когато станем достатъчно мъдри, за да започнем да търсим начин да влезем в хармония с Универсалния дух, и че основните между тях са Слънцето (като най-ярката форма, в която Всемирния дух ни се разкрива) и любовта (която ни води все по-близо до истинската същност на нашето съществувание). Така или иначе през 1936 година „Изгревът“ беше напълно изграден. От неотразимото си сияние на духовен център до чернозема, от който беше избуял.
към текста >>

8. Георги Томалевски - Георги Христов

Все пак благодаря на Господа, че не ме утрепаха някъде, защото тогава, по времето на земеделското правителство на Стамболийски, имаше заповед до всички стражари, военни, горски и други власти по разбойниците да се стреля без предупреждение.
Мустаците ми бяха по-руси и облагородяваха някак тая свирепа растителност. Косите ми бяха дълги, прашни, на едри кичури и накрая избелили от слънцето. Приличах на кукла от куклен театър, която трябва да изобрази разбойник. Като поразгледах по-внимателно брадата си, с тъга си спомних немската пословица: „Роте харе, гот беваре“116. В този час пред лампеното огледало оправдах тия, дето хвърляха камъни към чешмата, когато точех вода, както и втренчения поглед на селяните по пътищата, когато правехме с Кръстю своите пътешествия. Все пак благодаря на Господа, че не ме утрепаха някъде, защото тогава, по времето на земеделското правителство на Стамболийски, имаше заповед до всички стражари, военни, горски и други власти по разбойниците да се стреля без предупреждение. Разглеждах се дълго и открих, че само в очите си бях запазил нещо човешко. Все пак въпреки всички тия неща хората бързо се отпущаха пред нас и ни гледаха с доверие. Имаше нещо, за което те дори ни обикваха. В Ачларската комуна аз жънех, връзвах снопи, месех хляб, когато дойдеше моето дежурство, борех се с телето и се радвах на добри физически сили. Научих се да се пера, но не можах да се науча да не късам дрехите, когато ги извивах.
към текста >>

9. 1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Георги Христов

Стамболийски на конгрес в Ямбол и после бяха избити около 200 човека по заповед на Стамболийски.
Не можа да изтръгне един плевел и си замина, макар че Учителя му даде съвет как да стори това. А Дафинка не обърна дори внимание, че Константин си беше заминал и то заради нея. Бе се жертвал без да получи отговор на любовта си. А Дафинка си имаше любим и той се казваше Сираков. Той бе анархист и бе председател на анархистите, които бяха допуснати от Ал. Стамболийски на конгрес в Ямбол и после бяха избити около 200 човека по заповед на Стамболийски. След смъртта на любимия си Сираков, то Дафинка от тъга и скръб по него се разболя и си замина. Последните дни от живота си пожела да отиде на Витоша. Отива при Учителя и Го помолва да я заведе някой на Витоша на Бивака, защото е слаба и немощна. Учителя посочи мене с пръст. На уречения ден тръгнахме с Дафинка рано сутринта в 5 часа.
към текста >>

10. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944) - Филип Филипов

Учителя Беинса Дуно се среща с Александър Стамболийски, тогавашен министър-председател, и провежда с него частен разговор.
Министерството на вътрешните работи на България утвърждава устав на Общество „Бяло Братство" в Русе и на практика това е първа юридическа регистрация на последователите на Всемирно Бяло Братство. През 20-те години на XX век Учителя Беинса Дуно трайно пребивава в София на ул. „Опълченска" 66, в непосредствено съседство с дома на комунистическия лидер Георги Димитров. Според мемоари на съвременници последният неколкократно се е укривал от полицията в квартирата на Учителя Беинса Дуно. Според мемоари на Петко Епитропов през юли 1922 г. Учителя Беинса Дуно се среща с Александър Стамболийски, тогавашен министър-председател, и провежда с него частен разговор. На 9 юни 1923 г. чрез държавен преврат на власт в България идва политическата партия Демократически сговор; правителството ii не дава разрешение за годишен събор на Всемирното Бяло Братство. На 21 юли 1925 г. Учителя Беинса Дуно е призован за разпит в столичната Обществена безопасност; отговорите на зададените му въпроси са документирани. Именувам се Петър Константинов Дънов, от Варна, 60-годишен, българин, неженен, неосъждан, учител: Моето учение е основано на три главни принципа: Божествена Любов, Божествена Мъдрост и Божествена Истина.
към текста >>

0.36798787117004