Търсене в текстове за 'Стамболийски'

Галилей Величков (1911-1985)

Учителят, Стамболийски и анархистите 39.
Имотите на богатите братя 34. Никакви места 35. Къде е “Изгревът”? 36. Възрастните приятели и нарядите 37. Търпението на Учителя 38. Учителят, Стамболийски и анархистите 39. Учителят за цар Фердинанд и Балканската война 40. Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война 41. Учителят за Фердинанд и Европейската война 42. Учителят и Английската империя, съгласно Божия план 43. Британската империя и германският парен котел 44.
към текста >>

2. 2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

През 1926 година начело на управлението на страната е Демократическият сговор, дошъл на власт на' 10 август 1923 година, след свалянето и убийството на Александър Стамболийски на 9 юни 1923 година.
След този събор, по внушение на свещениците, търновските градски първенци организират подписка сред гражданството срещу така наречените "дъновисти". Цялото гражданство на Търново със своите подписи се съгласява да забрани веднъж завинаги съборите на Петър Дънов. Тази подписка се изпраща по надлежен път на правителството и то забранява съборите на Бялото Братство в Търново. Ето защо, съборът през 1926 година се свиква в град София. И следващите събори продължават да се свикват в София, на "Изгрева". През 1926 година начело на управлението на страната е Демократическият сговор, дошъл на власт на' 10 август 1923 година, след свалянето и убийството на Александър Стамболийски на 9 юни 1923 година. Начело на партията стои Министър-председателят Александър Цанков. И лично Александър Цанков, който оглавява правителството, забранява събора на Бялото Братство в Търново. Какво следва по-нататък? На 3 януари 1926 година, той пада от власт и е поставен да бъде председател на Народното събрание. На 5 януари 1926 година за Министър-председател от Демократическия сговор е поставен Андрей Ляпчев, който е македонец по произход и който е обещал да управлява "со кротце и со благо" - според християнските принципи.
към текста >>

3. 5_37 Учителят, Стамболийски и анархистите

"Учителят, Стамболийски и анархистите" Годината 1922 бе знаменателна.
"Учителят, Стамболийски и анархистите" Годината 1922 бе знаменателна. Тогава се откри Школата, която продължи двадесет и две години, така както каза Учителят. Това ние го проверихме, защото бяхме живи свидетели. През август 1922 година се състоя съборът на Бялото Братство. Той също бе знаменателен. Там се развихри Черната ложа и нападна Бялото Братство, но природните стихии укротиха свещениците, които водеха война срещу Учителя.
към текста >>

На власт в България бе правителството на Александър Стамболийски от Земеделската партия.
Той също бе знаменателен. Там се развихри Черната ложа и нападна Бялото Братство, но природните стихии укротиха свещениците, които водеха война срещу Учителя. Развихрилата се с гръм, светкавици и дъжд буря попречи на владиците да организират търновското гражданство в борба срещу Учителя. Ние бяхме свидетели на тези събития. Сега ще ви разкажа едно предисловие. На власт в България бе правителството на Александър Стамболийски от Земеделската партия. Църквата, обществото, гражданството бе се нахвърлило върху Учителя чрез вестници, списания, от амвоните на църквите, от улицата и от обществени места. Но България тогава бе демократична и всеки имаше право на собствена воля и изява. Случи се така, че Учителят с една група приятели излезе на екскурзия в Рила. Министър-председателят Александър Стамболийски по това време бе на почивка в Чамкория - днешен Боровец. Стамболийски научава, че Учителят е на планината, понеже войниците, обслужващи и охраняващи Царска Бистрица срещнали групата на Учителя в Чамкория и му докладвали.
към текста >>

Министър-председателят Александър Стамболийски по това време бе на почивка в Чамкория - днешен Боровец.
Сега ще ви разкажа едно предисловие. На власт в България бе правителството на Александър Стамболийски от Земеделската партия. Църквата, обществото, гражданството бе се нахвърлило върху Учителя чрез вестници, списания, от амвоните на църквите, от улицата и от обществени места. Но България тогава бе демократична и всеки имаше право на собствена воля и изява. Случи се така, че Учителят с една група приятели излезе на екскурзия в Рила. Министър-председателят Александър Стамболийски по това време бе на почивка в Чамкория - днешен Боровец. Стамболийски научава, че Учителят е на планината, понеже войниците, обслужващи и охраняващи Царска Бистрица срещнали групата на Учителя в Чамкория и му докладвали. Той решава да поиска среща с Учителя в Чамкория. Изпраща своя адютант, подпоручик Бакърджиев, на кон с един допълнителен бял кон за госта му и един за придружителя на Учителя. След като групата на Учителя, в която бях и аз пренощува в Чамкория, тръгнахме нагоре и се отправихме към Соколец - летовището. Там ни догони пратеникът на Стамболийски - неговият адютант, водещ два коня.
към текста >>

Стамболийски научава, че Учителят е на планината, понеже войниците, обслужващи и охраняващи Царска Бистрица срещнали групата на Учителя в Чамкория и му докладвали.
На власт в България бе правителството на Александър Стамболийски от Земеделската партия. Църквата, обществото, гражданството бе се нахвърлило върху Учителя чрез вестници, списания, от амвоните на църквите, от улицата и от обществени места. Но България тогава бе демократична и всеки имаше право на собствена воля и изява. Случи се така, че Учителят с една група приятели излезе на екскурзия в Рила. Министър-председателят Александър Стамболийски по това време бе на почивка в Чамкория - днешен Боровец. Стамболийски научава, че Учителят е на планината, понеже войниците, обслужващи и охраняващи Царска Бистрица срещнали групата на Учителя в Чамкория и му докладвали. Той решава да поиска среща с Учителя в Чамкория. Изпраща своя адютант, подпоручик Бакърджиев, на кон с един допълнителен бял кон за госта му и един за придружителя на Учителя. След като групата на Учителя, в която бях и аз пренощува в Чамкория, тръгнахме нагоре и се отправихме към Соколец - летовището. Там ни догони пратеникът на Стамболийски - неговият адютант, водещ два коня. Пристига адютантът при групата, предава молбата на Учителя, Той се съгласява и възсяда белия кон, изпратен специално за Него.
към текста >>

Там ни догони пратеникът на Стамболийски - неговият адютант, водещ два коня.
Министър-председателят Александър Стамболийски по това време бе на почивка в Чамкория - днешен Боровец. Стамболийски научава, че Учителят е на планината, понеже войниците, обслужващи и охраняващи Царска Бистрица срещнали групата на Учителя в Чамкория и му докладвали. Той решава да поиска среща с Учителя в Чамкория. Изпраща своя адютант, подпоручик Бакърджиев, на кон с един допълнителен бял кон за госта му и един за придружителя на Учителя. След като групата на Учителя, в която бях и аз пренощува в Чамкория, тръгнахме нагоре и се отправихме към Соколец - летовището. Там ни догони пратеникът на Стамболийски - неговият адютант, водещ два коня. Пристига адютантът при групата, предава молбата на Учителя, Той се съгласява и възсяда белия кон, изпратен специално за Него. Петко Епитропов и адютантът яздят кафяви коне. Пристигат към пет часа. Провежда се разговор между Учителя и Стамболийски. Той е записан (26 юли 1922 година).
към текста >>

Провежда се разговор между Учителя и Стамболийски.
След като групата на Учителя, в която бях и аз пренощува в Чамкория, тръгнахме нагоре и се отправихме към Соколец - летовището. Там ни догони пратеникът на Стамболийски - неговият адютант, водещ два коня. Пристига адютантът при групата, предава молбата на Учителя, Той се съгласява и възсяда белия кон, изпратен специално за Него. Петко Епитропов и адютантът яздят кафяви коне. Пристигат към пет часа. Провежда се разговор между Учителя и Стамболийски. Той е записан (26 юли 1922 година). Стамболийски лично има възможност да чуе и да види Учителя и остава доволен. И което е най- важното съгласява се с Учителя. Това е една от причините правителството му да не предприеме действия срещу Него. Тук той спечели, за тази 1922 година, защото съборът на Братството през 1922 година не беше спрян така, както искаха свещениците и други обществени среди.
към текста >>

Стамболийски лично има възможност да чуе и да види Учителя и остава доволен.
Пристига адютантът при групата, предава молбата на Учителя, Той се съгласява и възсяда белия кон, изпратен специално за Него. Петко Епитропов и адютантът яздят кафяви коне. Пристигат към пет часа. Провежда се разговор между Учителя и Стамболийски. Той е записан (26 юли 1922 година). Стамболийски лично има възможност да чуе и да види Учителя и остава доволен. И което е най- важното съгласява се с Учителя. Това е една от причините правителството му да не предприеме действия срещу Него. Тук той спечели, за тази 1922 година, защото съборът на Братството през 1922 година не беше спрян така, както искаха свещениците и други обществени среди. Но той загуби на друго място. Това бе фатално за него.
към текста >>

На 9 юни 1923 година беше направен преврат и Стамболийски беше убит, като му отрязаха главата и я поднесоха на тепсия на онези, които организираха преврата.
Той лично, като министър-председател на правителството, разреши конгреса на анархистите в Ямбол. Допусна конгреса, на който се събраха около двеста души, а след това заповяда на полицията и войската да ги обкръжи, нападнаха ги и избиха мнозина от тях на площада. Така той си създаде карма с тях. Учителят недвусмислено заяви после, че такова действие е недопустимо. "Когато се отнеме животът на идейни човеци, извършителят ще заплати за това с главата си." И така стана. На 9 юни 1923 година беше направен преврат и Стамболийски беше убит, като му отрязаха главата и я поднесоха на тепсия на онези, които организираха преврата. Когато казаха това на Учителя, Той каза: "Стамболийски сам произнесе смъртната си присъда. Не се убиват идейни хора." Ние бяхме свидетели на тези събития. Стамболийски бе изкушен и направи едно нарушение към Братството. Учителят по този повод каза: "Каквото трябваше, Аз му казах в Чамкория. Който не се вслушва в думите на Бога, сам се подлага под закона на кармата.
към текста >>

Когато казаха това на Учителя, Той каза: "Стамболийски сам произнесе смъртната си присъда.
Допусна конгреса, на който се събраха около двеста души, а след това заповяда на полицията и войската да ги обкръжи, нападнаха ги и избиха мнозина от тях на площада. Така той си създаде карма с тях. Учителят недвусмислено заяви после, че такова действие е недопустимо. "Когато се отнеме животът на идейни човеци, извършителят ще заплати за това с главата си." И така стана. На 9 юни 1923 година беше направен преврат и Стамболийски беше убит, като му отрязаха главата и я поднесоха на тепсия на онези, които организираха преврата. Когато казаха това на Учителя, Той каза: "Стамболийски сам произнесе смъртната си присъда. Не се убиват идейни хора." Ние бяхме свидетели на тези събития. Стамболийски бе изкушен и направи едно нарушение към Братството. Учителят по този повод каза: "Каквото трябваше, Аз му казах в Чамкория. Който не се вслушва в думите на Бога, сам се подлага под закона на кармата. Кармата сега е тази, която разрешава неговата съдба." И това го проверихме.
към текста >>

Стамболийски бе изкушен и направи едно нарушение към Братството.
Учителят недвусмислено заяви после, че такова действие е недопустимо. "Когато се отнеме животът на идейни човеци, извършителят ще заплати за това с главата си." И така стана. На 9 юни 1923 година беше направен преврат и Стамболийски беше убит, като му отрязаха главата и я поднесоха на тепсия на онези, които организираха преврата. Когато казаха това на Учителя, Той каза: "Стамболийски сам произнесе смъртната си присъда. Не се убиват идейни хора." Ние бяхме свидетели на тези събития. Стамболийски бе изкушен и направи едно нарушение към Братството. Учителят по този повод каза: "Каквото трябваше, Аз му казах в Чамкория. Който не се вслушва в думите на Бога, сам се подлага под закона на кармата. Кармата сега е тази, която разрешава неговата съдба." И това го проверихме. Под внушение на чужди сили - на църквите и на определени обществени среди, правителството на Александър Стамболийски забрани събора на Бялото Братство през август 1923 година. А на 9 юни 1923 година той бе свален от власт чрез преврат и бе убит.
към текста >>

Под внушение на чужди сили - на църквите и на определени обществени среди, правителството на Александър Стамболийски забрани събора на Бялото Братство през август 1923 година.
Не се убиват идейни хора." Ние бяхме свидетели на тези събития. Стамболийски бе изкушен и направи едно нарушение към Братството. Учителят по този повод каза: "Каквото трябваше, Аз му казах в Чамкория. Който не се вслушва в думите на Бога, сам се подлага под закона на кармата. Кармата сега е тази, която разрешава неговата съдба." И това го проверихме. Под внушение на чужди сили - на църквите и на определени обществени среди, правителството на Александър Стамболийски забрани събора на Бялото Братство през август 1923 година. А на 9 юни 1923 година той бе свален от власт чрез преврат и бе убит. Приятелите бяха направили постъпки през месец май за разрешение на събора в Търново - така, както се получи разрешение предната година. Стамболийски отказа и нарече дъновистите с много обидна дума, която не можем да напишем. На 9 юни стана превратът, той бе убит, бяха убити и много земеделци. Минаха няколко седмици и приятелите поискаха разрешение за свикване на събор на Бялото Братство на 9 септември 1923 година.
към текста >>

Стамболийски отказа и нарече дъновистите с много обидна дума, която не можем да напишем.
Който не се вслушва в думите на Бога, сам се подлага под закона на кармата. Кармата сега е тази, която разрешава неговата съдба." И това го проверихме. Под внушение на чужди сили - на църквите и на определени обществени среди, правителството на Александър Стамболийски забрани събора на Бялото Братство през август 1923 година. А на 9 юни 1923 година той бе свален от власт чрез преврат и бе убит. Приятелите бяха направили постъпки през месец май за разрешение на събора в Търново - така, както се получи разрешение предната година. Стамболийски отказа и нарече дъновистите с много обидна дума, която не можем да напишем. На 9 юни стана превратът, той бе убит, бяха убити и много земеделци. Минаха няколко седмици и приятелите поискаха разрешение за свикване на събор на Бялото Братство на 9 септември 1923 година. Защо на тази дата? Защото по стар стил 9 септември се равняваше на 22 септември - началото на есенното равноденствие и начало на учебната година на Школата. Но новата власт забрани събора.
към текста >>

Тогава Стамболийски разреши конгреса им в Ямбол, след което върху тях се извърши живо заколение и Стамболийски плати за това с главата си.
Но тогава те не можеха да осъзнаят това. Дойде време да се проведе истинската Пасха. Имаше два пътя - да се проведе Пасхата както по времето на Мойсея или както по времето на Христа. Истинската Пасха сега беше направена в наше присъствие. Завъртя се времето на тяхната Голгота. Тогава Стамболийски разреши конгреса им в Ямбол, след което върху тях се извърши живо заколение и Стамболийски плати за това с главата си. Задвижи се законът на кармата, която той сам си създаде чрез тях. От тази връзка между анархистите и нас в Русе до събитието в Ямбол се запази едно истинско уважение към идеите на другите. След това те минаха в нелегалност за дълги години. Някои от тях преминаха към комунистите. Ние ги пазехме и криехме в нашите квартири като студенти - приемахме ги нощем да спят при нас.
към текста >>

4. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

Това бе онзи професор Александър Цанков, който бе извършил преврата на 9 юни 1923 година и бе свалил правителството на Александър Стамболийски.
В същия миг в съзнанието ми като на филмова лента излязоха няколко събития отпреди няколко дни. Това го бях чула лично от Любомир Лулчев, който ми разказа подробно следното. Учителят го извикал и му казал, че трябва да предаде на царя следните думи: "Царят може когото иска да сложи за министър-председател, но не и Александър Цанков. В никакъв случай и никога - Александър Цанков". Учителят бе подчертал това. Това бе онзи професор Александър Цанков, който бе извършил преврата на 9 юни 1923 година и бе свалил правителството на Александър Стамболийски. С него и чрез него бяха убити хиляди земеделци по време на септемврийските събития през 1923 година. Бяха убити и хиляди комунисти. Учителят вероятно имаше и други съображения за изхода на тази политическа криза и в никакъв случай не желаеше да се допусне това лице да стане отново министър- председател през тези години. Учителят бе казал на Лулчев тези думи, а Лулчев ги бе предал на царя. Царят се бе вслушал в думите на Лулчев и така Цанков не бе избран за министър-председател.
към текста >>

5. 8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?

Декларацията за имотите на Бялото Братство се намираше в червения азбучник под № 1649, който се намираше в стая № 22 на V етаж на булевард "Александър Стамболийски" 5.
Учителят ме възнагради чрез този дом за това, че не се отказах от своя дял от салона и от "Изгрева". Това бе дом на творчество и извисяване на духа и душата на човека, за да изпълни своето задължение към Словото на Учителя. И колкото можах, и колкото ми позволяваха условията, аз работих до последните си дни. А оценката за мен ще бъде от Учителя, чрез вас, които четете това. Всички приятели, които бяха собственици на недвижими имоти чрез нотариални актове, получиха жилища от държавата. Декларацията за имотите на Бялото Братство се намираше в червения азбучник под № 1649, който се намираше в стая № 22 на V етаж на булевард "Александър Стамболийски" 5. Така беше по наше време. А по ваше време може и да го няма. Но да знаете, че това го е имало и е било. Било е, когато сме били и сме живели като българи по земята българска. Днес, физическият "Изгрев" го няма.
към текста >>

6. 44. ЧЕРНИЯТ ГАРВАН И СТУДЕНТСКАТА ШАПКА

Борис Николов

ТОМ 2

и тогава управляваше Александър Цанков, който бе направил преврат на 9Л/1.1923 г., бе свалил Стамболийски, след което последва кървава разправа както с него така и със земеделците.
Ние бяхме едновременно студенти във факултета и ученици в Школата на Учителя. Учителят не искаше да отделяме всичкото си време за Школата. Каза ни: „Достатъчно е да работите съзнателно един час на ден за Школата, а другото време използвайте както намерите за добре." После той ни насърчаваше да учим и особено се радваше на нашите успехи в университета. А ние бяхме добри студенти. Когато завършихме и трябваше да си вземем дипломите беше 1925 г. и тогава управляваше Александър Цанков, който бе направил преврат на 9Л/1.1923 г., бе свалил Стамболийски, след което последва кървава разправа както с него така и със земеделците. Той не обичаше Учителя и Неговите последователи. Под влияние на духовенството и под внушенията и подстрекателствата на някои военни, той издаде една наредба, според която не се приемаше на държавна работа човек от Бялото Братство. Който даде декларация, че се отказва от идеите си, можеше да бъде приет. Ето с какво се засрещнахме ние тогава. А бяхме свободолюбиви хора, много чувствителни за свободата си и тази наредба ни възмути до дъното на душите ни.
към текста >>

7. 146. ДЪРЖАВНИЯТ ПРЕВРАТ НА 19 МАЙ 1934 г.

Борис Николов

ТОМ 2

се извършва военен преврат и се сваля правителството на Александър Стамболийски.
146. ДЪРЖАВНИЯТ ПРЕВРАТ НА 19 МАЙ 1934 г. На 9. юни 1923 г. се извършва военен преврат и се сваля правителството на Александър Стамболийски. Той се извършва от Народния сговор начело с Александър Цанков и от ръководители на Военния съюз. На 10. август 1923 г. се създава Демократическият сговор чрез сливане на Народния сговор с други партии. Начело на управлението на Демократическия сговор е Александър Цанков от юни 1923 г.
към текста >>

8. 23. КОЙ КАК ПРОПОВЯДВА

Боян привлече и Стоил Стефанов, който беше секретар на Стамболийски.
Към него се присъедини проф. Консулов, с когото бяха съученици. Той бе професор по геология и привърженик на атеизма и материализма. Но под влияние на Боян Боев той се промени и мина към духовния мироглед и след това те споделяха като родни братя. Идваха често у нас на гости и беше мило да се гледат как двамата разговарят. Боян привлече и Стоил Стефанов, който беше секретар на Стамболийски. Стоил си купи място на Изгрева, построи си къщичка, но не живя в нея. Идваше често на разговор с Учителя и понеже беше личен приятел с Боян винаги се отбиваше при него. Стоил беше един честен човек, който е бил хвърлен в затвора от цар Борис, защото бе републиканец. В затвора прекарал около 10 години и не е искал да разговаря с цар Борис. Но Боян е имал съученик -началник на затвора и го помолва да раздаде беседи от Учителя на затворниците.
към текста >>

9. 71. ДАФИНКА ВЪРВИ СТЪПКА ПО СТЪПКА КАТО БУБУЛЕЧКА

Стамболийски на конгрес в Ямбол и после бяха избити около 200 човека по заповед на Стамболийски.
А Дафинка не обърна дори внимание, че Константин си беше заминал и то заради нея. Бе се жертвал без да получи отговор на любовта си. Как ви се струва тази история? А Дафинка си имаше любим и той се казваше Сираков. Той бе анархист и бе председател на анархистите, които бяха допуснати от Ал. Стамболийски на конгрес в Ямбол и после бяха избити около 200 човека по заповед на Стамболийски. След смъртта на любимия си Сираков, то Дафинка от тъга и скръб по него се разболя и си замина. Последните дни от живота си пожела да отиде на Витоша. Отива при Учителя и Го помолва да я заведе някой на Витоша на Бивака, защото е слаба и немощна. Учителят посочи мене с пръст. На уречения ден тръгнахме с Дафинка рано сутринта в 5 часа.
към текста >>

10. 76. СТОИЛ СТЕФАНОВ И НЕГОВАТА МОЛИТВА

Стамболийски и идеен земеделец.
76. СТОИЛ СТЕФАНОВ И НЕГОВАТА МОЛИТВА Той бе секретар на Ал. Стамболийски и идеен земеделец. Беше заклет враг на монархията и на трона и се бе обявил за република, за което бе хвърлен в затвора от цар Борис III.Там пролежа 10 години без да е продумал нито една дума. Голям характер и голяма сила се изисква за това. Боян Боев му е приятел и бе му изпращал беседи от Учителя в затвора. В онези времена се позволяваше да се изпраща литература в затвора, която да не е насочена срещу властта. Той започна да чете беседи и приема там, в затвора Учението.
към текста >>

11. 61. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА

„Стамболийски". 7.
Мостът на Дружбата в гр. Русе. 4. Държавния университет в София. 5. Резиденция Лозенец. 6. Жилищните блокове на ул. „Стамболийски". 7. Дипломатическите сгради на ул. „Оборище" и на ул. „Георгиу Деж." 8. Домът-паметник Ал. Стамболийски и операта. 9.
към текста >>

Стамболийски и операта. 9.
„Стамболийски". 7. Дипломатическите сгради на ул. „Оборище" и на ул. „Георгиу Деж." 8. Домът-паметник Ал. Стамболийски и операта. 9. Хотел „Тримонциум" в гр. Пловдив и още много други. А сега излизам от затвора и ме чака още много работа с моя занаят. Що години има, все за работа е. Да сме живи, да сме здрави и да дочакаме други дни и години на истинското ни освобождение.
към текста >>

12. 8. ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ИЗГРЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

„Стамболийски" N 5 Отдел: „Домоуправление" N II 8641 ДО БЯЛОТО БРАТСТВО кв.
с подписи на членове и съмишленици на Общество „Бяло Братство", с което се протестира за отнемането на Салона и поляната. 8. На 20.8.1958 г. се изпраща писмо от Софжилфонд Сталински район, с което се посочват кои места се одържавяват. Прилагаме писмото. Софжилфонд Сталински район Стопанско предприятие при СГНС ул. „Стамболийски" N 5 Отдел: „Домоуправление" N II 8641 ДО БЯЛОТО БРАТСТВО кв. Изгрева" N 9 ТУК Съгласно писма N 1131/16^Ш.58 г. на ЖСДИ - Сталински Р.Н.С., Ви съобщаваме, че местата намиращи се в кв. II се предават на М-во на транспорта и съобщенията, съгласно предписание N 243/11. VIII.58 г. на СГНС - ЖСДИ.
към текста >>

13. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

Омарчевски от правителството на Ал. Стамболийски.
Буквата „е" двойно (ят) се произнася като „я", когато на нея пада ударение и след нея не следва мека сричка. Пример: грях, живял, вяра. Буквата „е" двойно (ят) се произнася като „е", когато върху нея не пада ударение и когато след нея дойде мека сричка. Пример: грехове, грешен, живели, вери. През 1921 година министър на просветата е Ст. Омарчевски от правителството на Ал. Стамболийски. Те решават да реформират правописа за неговото опростяване и демократизиране, като влиза в сила от 22 юли 1921 година със закон през 1922 година, като между другото изхвърлят двойното „е" (ят) и на нейно място се пише „я" или буква „е" според книжовният изговор на думите. Например: бял-бели, голям-големи. На 9 юни 1923 година става преврат и Стамболийски е убит. Десет дни след преврата за нов министър на просветата е назначен Ал. Цанков, който е организатор на преврата.
към текста >>

На 9 юни 1923 година става преврат и Стамболийски е убит.
Пример: грехове, грешен, живели, вери. През 1921 година министър на просветата е Ст. Омарчевски от правителството на Ал. Стамболийски. Те решават да реформират правописа за неговото опростяване и демократизиране, като влиза в сила от 22 юли 1921 година със закон през 1922 година, като между другото изхвърлят двойното „е" (ят) и на нейно място се пише „я" или буква „е" според книжовният изговор на думите. Например: бял-бели, голям-големи. На 9 юни 1923 година става преврат и Стамболийски е убит. Десет дни след преврата за нов министър на просветата е назначен Ал. Цанков, който е организатор на преврата. А Цанков назначава комисия и през август 1923 година Цанков публикува ново упътствие за правопис на българският език, утвърден през 1928 година със специален закон. Връща се стария правопис, като се връща и двойното „е". Този правопис се запазва до 1944 година. Ал.
към текста >>

14. 4.21. Петиция срещу Учителя в град Велико Търново

ИЛИЯ УЗУНОВ

А това беше правителството на Александър Стамболийски.
Но те не се отказаха. През следващата година, 1923 г., те започнаха подготовката отдалеч. Поповете тръгнаха от къща на къща и събираха подписи и да правят „Петиция" до властта срещу Учителя, за да не се позволи следващия събор в Търново. Така събраха подписите на мнозинството граждани от град Велико Търново. Представиха ги на Правителството и то забрани събора през 1923 г. А това беше правителството на Александър Стамболийски. На мен също поднесоха тетрадка за подпис. Аз също се подписах. Но съжалявах след това. Направих го от незнание и невежество. Съборът бе забранен.
към текста >>

Свалиха правителството на Александър Стамболийски и той бе убит.
Но съжалявах след това. Направих го от незнание и невежество. Съборът бе забранен. На 9.VI.1923 г. стана преврат. Свалиха правителството на Александър Стамболийски и той бе убит. Тази година нямаше събор във Велико Търново поради забраната и нямаше събор в София поради политическите събития. През 1925 г. съборът беше в Търново, но след нова подписка на гражданството през 1926 г. бе спрян. От следващата 1926 г.
към текста >>

15. 6.20. Международната обстановка и България

Опитите на земеделското съсловие и тяхното правителство на Александър Стамболийски през 1920-1923 г.
Тези следвоенни години се намираха под знака на една всеобща криза. Хаос цареше не само в стопанските международни отношения, но се разгръщаше и една духовна безпътица, човечеството трябваше да се лекува от страшната разруха, която причини Първата световна война. Докато западните страни, специално Съединените щати, се намираха пред едно голямо свръх производство, на север великият руски народ извършваше едно голямо обществено преобразуване, един труден социален опит, да разреши трудните стопански проблеми, които го разпънаха на кръст, между антагонизма на двата стопански фактора - капитала и труда. При тази неопределена и еруптивна международна обстановка, България се гърчеше от тежки стопански несгоди, вследствие на репарациите след войните, а също така от неправилните ориентации в нейната висша политика. Силите на реакцията и прогресивните сили бяха изправени едни срещу други. Опитите на земеделското съсловие и тяхното правителство на Александър Стамболийски през 1920-1923 г. да се справи с тази тежка обстановка, останаха напразни. Тяхната некомпетентност и слаба обществена пластичност предизвикаха всички обществени сили срещу тях. България преминаваше през тежки кармични положения. Непрестанните атентати, политически македонски убийства, разяждаха и така изтерзания обществен организъм на България от последиците на Първата световна война. Стопанските и обществени процеси в България вървяха под знака на неизвестността.
към текста >>

16. 6.36. АНАРХИЗМЪТ И НОВОТО УЧЕНИЕ

Тогава Александър Стамболийски, като министър-председател беше допуснал конгреса, но после беше дал нареждане на войската да ги обкръжат и избият.
41Той отбелязва, да не се занимаваме със социалните въпроси, и че в Школата не се разрешават въпросите на света, защото въпросите на новия свят са разрешени, а ние трябва като работници да реализираме тези идеи, които се намират в Словото на Учителя. Действително гр. Ямбол представляваше важен център на анархизма. Там ставаха конгресите и аз винаги съм присъствал на тези конгреси. Но на последния конгрес в Ямбол не знам какво се случи, но аз не можах да отида. Тогава Александър Стамболийски, като министър-председател беше допуснал конгреса, но после беше дал нареждане на войската да ги обкръжат и избият. Тогава обезглавиха и разстреляха много анархисти. Имаше двама братя анархисти, които също разстреляха. Бяха трагични моменти. Земеделците, които толерираха отначало известни течения, по странен начин се промениха и след това, по такъв жесток начин избиха анархистите. А законът на възмездието е много опасен.
към текста >>

Учителят каза по този повод: "С това си деяние, че изби идейни хора, Стамболийски сам си подписа смъртната присъда".
Бяха трагични моменти. Земеделците, които толерираха отначало известни течения, по странен начин се промениха и след това, по такъв жесток начин избиха анархистите. А законът на възмездието е много опасен. И той не прощава. Когато станат някакви отклонения, законите са строги и неумолими към този, който е вършил нарушението. Учителят каза по този повод: "С това си деяние, че изби идейни хора, Стамболийски сам си подписа смъртната присъда". И не се минаха месеци, дойде 9 юни 1923 г., военните направиха преврат и отразяха главата на Стамболийски по същия начин, както той обезглави анархистите. Но това го направиха други служители и изпълнители на кармата. На Общия окултен клас II година на 17 юни 1923 г. 30 лекция „Вяра и съмнение", на стр. 31 Учителят говори за Стамболийски в този случай.
към текста >>

И не се минаха месеци, дойде 9 юни 1923 г., военните направиха преврат и отразяха главата на Стамболийски по същия начин, както той обезглави анархистите.
Земеделците, които толерираха отначало известни течения, по странен начин се промениха и след това, по такъв жесток начин избиха анархистите. А законът на възмездието е много опасен. И той не прощава. Когато станат някакви отклонения, законите са строги и неумолими към този, който е вършил нарушението. Учителят каза по този повод: "С това си деяние, че изби идейни хора, Стамболийски сам си подписа смъртната присъда". И не се минаха месеци, дойде 9 юни 1923 г., военните направиха преврат и отразяха главата на Стамболийски по същия начин, както той обезглави анархистите. Но това го направиха други служители и изпълнители на кармата. На Общия окултен клас II година на 17 юни 1923 г. 30 лекция „Вяра и съмнение", на стр. 31 Учителят говори за Стамболийски в този случай. А това са 8 дни след преврата.
към текста >>

31 Учителят говори за Стамболийски в този случай.
Учителят каза по този повод: "С това си деяние, че изби идейни хора, Стамболийски сам си подписа смъртната присъда". И не се минаха месеци, дойде 9 юни 1923 г., военните направиха преврат и отразяха главата на Стамболийски по същия начин, както той обезглави анархистите. Но това го направиха други служители и изпълнители на кармата. На Общия окултен клас II година на 17 юни 1923 г. 30 лекция „Вяра и съмнение", на стр. 31 Учителят говори за Стамболийски в този случай. А това са 8 дни след преврата. „Сега някои от вас искат да влязат като ученици, но като претърпите десет несполуки, вие сте готови да се усъмните. Даже и вънка в света да сте, вие ще имате същите изпити. Нима Стамболийски нямаше изпити? Нима неговите ръководители не му подшушнаха: напусни властта!
към текста >>

Нима Стамболийски нямаше изпити?
30 лекция „Вяра и съмнение", на стр. 31 Учителят говори за Стамболийски в този случай. А това са 8 дни след преврата. „Сега някои от вас искат да влязат като ученици, но като претърпите десет несполуки, вие сте готови да се усъмните. Даже и вънка в света да сте, вие ще имате същите изпити. Нима Стамболийски нямаше изпити? Нима неговите ръководители не му подшушнаха: напусни властта! Колко пъти му подшушнаха, но той не слушаше. Той се самозабрави във властта, мислеше, че е силен, че всичко може. Не се самоизмамвайте! Всички хора на земята са слаби.
към текста >>

Ако Стамболийски бе вървял по пътя на Христа, ако в своето управление не би допуснал нито една капка кръв, нямаше да има никакво отклонение и неговият живот нямаше тъй да се изложи, но понеже той допусна това, допусна се и този край.
Туй да го имате като закон. Когато мислите, че сте най-слаби, тогава имате най-голямото Божие благословение. Затова в Писанието се казва: „Господ на смирените дава благодат, а на горделивите се противи". Проверявайте закона. Насилието ражда насилие. Ако Стамболийски бе вървял по пътя на Христа, ако в своето управление не би допуснал нито една капка кръв, нямаше да има никакво отклонение и неговият живот нямаше тъй да се изложи, но понеже той допусна това, допусна се и този край. Казвам, в Школата: допущат се тия неща, обаче не трябваше да го убиват, защото българите се свързват с него и за в бъдеще ще изплащат. Те нямаха право да го съдят. Ако бяха просветени, трябваше да оставят да го съди Невидимия свят, той да му наложи наказание, каквото знае, та да се опомни, да се разкае и да се обърне към Бога, и да каже: „Господи, ще изпълня Твоята воля." А при това разрешение на въпроса, което дадоха българите, от чисто окултно гледище, той влиза сега в Невидимия свят и там може да направи сума пакости, докато дойде в съзнание." Цитираме този случай, защото е ключова позиция на всички политически събития, които се случиха през този период и Учителят будно следеше всички политически събития. Ние имахме възможност да проследим как правителствата са разрешавали този въпрос неблагополучно. Защото след преврата на 9 юни 1923 г.
към текста >>

Той, Стамболийски, се срещна с Учителя в Чам Кория.
Ние имахме възможност да проследим как правителствата са разрешавали този въпрос неблагополучно. Защото след преврата на 9 юни 1923 г. се дойде до 23.IX.1923 г., където куминисти и земеделци вдигнаха въстание, което бе потушено с още повече убийства. Имам нещо важно да ви кажа. Най-силно впечатление ми направи, че Учителят за първи път се срещна с един държавен мъж. Той, Стамболийски, се срещна с Учителя в Чам Кория. Беше Му изпратил един бял кон и Учителят отиде на срещата и се видя с него. Това стана на 26 юли 1922 г. Понеже Стамболийски се яви на политическата сцена в един от най-бурните моменти на българската история, и понеже той изхождаше от средата на народа, от по-девствената материя, която е създала този народ, то това му даде един простор на идеи като - създаване на трудовата повинност и други социални инициативи. Но понеже той беше много самонадеян, че е всичко и може всичко, и тази самонадеяност упражни в неговия живот и предизвика фатални грешки на един държавен мъж, и му костваше живота. След време, когато попитах Учителя, Той каза: „Каквото трябваше да му се каже, аз му го казах в Чам Кория.
към текста >>

Понеже Стамболийски се яви на политическата сцена в един от най-бурните моменти на българската история, и понеже той изхождаше от средата на народа, от по-девствената материя, която е създала този народ, то това му даде един простор на идеи като - създаване на трудовата повинност и други социални инициативи.
Имам нещо важно да ви кажа. Най-силно впечатление ми направи, че Учителят за първи път се срещна с един държавен мъж. Той, Стамболийски, се срещна с Учителя в Чам Кория. Беше Му изпратил един бял кон и Учителят отиде на срещата и се видя с него. Това стана на 26 юли 1922 г. Понеже Стамболийски се яви на политическата сцена в един от най-бурните моменти на българската история, и понеже той изхождаше от средата на народа, от по-девствената материя, която е създала този народ, то това му даде един простор на идеи като - създаване на трудовата повинност и други социални инициативи. Но понеже той беше много самонадеян, че е всичко и може всичко, и тази самонадеяност упражни в неговия живот и предизвика фатални грешки на един държавен мъж, и му костваше живота. След време, когато попитах Учителя, Той каза: „Каквото трябваше да му се каже, аз му го казах в Чам Кория. Но той не прояви послушание, след което дойде наред кармата му да се разправя с него." Ние бяхме свидетели и проверихме всичко това. А сега ще ви представим разговора на Учителя с Ал. Стамболийски. РАЗГОВОР МЕЖДУ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ДЪНОВ И МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ Днес, на 26 юли 1922 г., вторник, в Чам Кория, към 5 часа следобед Учителят - г-н Дънов и ученикът Петко Епитропов, придружени с г-н подпоручик Бакърджиев, възседнали на хубави коне, потеглиха към Соколец.
към текста >>

А сега ще ви представим разговора на Учителя с Ал. Стамболийски.
Това стана на 26 юли 1922 г. Понеже Стамболийски се яви на политическата сцена в един от най-бурните моменти на българската история, и понеже той изхождаше от средата на народа, от по-девствената материя, която е създала този народ, то това му даде един простор на идеи като - създаване на трудовата повинност и други социални инициативи. Но понеже той беше много самонадеян, че е всичко и може всичко, и тази самонадеяност упражни в неговия живот и предизвика фатални грешки на един държавен мъж, и му костваше живота. След време, когато попитах Учителя, Той каза: „Каквото трябваше да му се каже, аз му го казах в Чам Кория. Но той не прояви послушание, след което дойде наред кармата му да се разправя с него." Ние бяхме свидетели и проверихме всичко това. А сега ще ви представим разговора на Учителя с Ал. Стамболийски. РАЗГОВОР МЕЖДУ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ДЪНОВ И МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ Днес, на 26 юли 1922 г., вторник, в Чам Кория, към 5 часа следобед Учителят - г-н Дънов и ученикът Петко Епитропов, придружени с г-н подпоручик Бакърджиев, възседнали на хубави коне, потеглиха към Соколец. Там министър-председателят прие много любезно своите гости в двора, заобиколен с величествени борови дървета и около една четвъртита маса насядаха тъй, че образуваха един хубав правилен триъгълник. Учителят седеше на север и гледаше на юг, министър-председателят седеше на запад и гледаше към изток, а ученикът (Епитропов) седеше на изток и гледаше на запад. „Г-н Стамболийски: Исках да се видя с Вас, да се запозная с Вас, понеже по Ваш адрес и по Вашето учение се вдигна доста голям шум в печата и в Синода на православната църква. Искам да узная какво е Вашето учение, принципите, на които Вие служите.
към текста >>

РАЗГОВОР МЕЖДУ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ДЪНОВ И МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ Днес, на 26 юли 1922 г., вторник, в Чам Кория, към 5 часа следобед Учителят - г-н Дънов и ученикът Петко Епитропов, придружени с г-н подпоручик Бакърджиев, възседнали на хубави коне, потеглиха към Соколец.
Понеже Стамболийски се яви на политическата сцена в един от най-бурните моменти на българската история, и понеже той изхождаше от средата на народа, от по-девствената материя, която е създала този народ, то това му даде един простор на идеи като - създаване на трудовата повинност и други социални инициативи. Но понеже той беше много самонадеян, че е всичко и може всичко, и тази самонадеяност упражни в неговия живот и предизвика фатални грешки на един държавен мъж, и му костваше живота. След време, когато попитах Учителя, Той каза: „Каквото трябваше да му се каже, аз му го казах в Чам Кория. Но той не прояви послушание, след което дойде наред кармата му да се разправя с него." Ние бяхме свидетели и проверихме всичко това. А сега ще ви представим разговора на Учителя с Ал. Стамболийски. РАЗГОВОР МЕЖДУ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ДЪНОВ И МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ Днес, на 26 юли 1922 г., вторник, в Чам Кория, към 5 часа следобед Учителят - г-н Дънов и ученикът Петко Епитропов, придружени с г-н подпоручик Бакърджиев, възседнали на хубави коне, потеглиха към Соколец. Там министър-председателят прие много любезно своите гости в двора, заобиколен с величествени борови дървета и около една четвъртита маса насядаха тъй, че образуваха един хубав правилен триъгълник. Учителят седеше на север и гледаше на юг, министър-председателят седеше на запад и гледаше към изток, а ученикът (Епитропов) седеше на изток и гледаше на запад. „Г-н Стамболийски: Исках да се видя с Вас, да се запозная с Вас, понеже по Ваш адрес и по Вашето учение се вдигна доста голям шум в печата и в Синода на православната църква. Искам да узная какво е Вашето учение, принципите, на които Вие служите. Религиозна секта ли представлявате, или някакво общество?
към текста >>

„Г-н Стамболийски: Исках да се видя с Вас, да се запозная с Вас, понеже по Ваш адрес и по Вашето учение се вдигна доста голям шум в печата и в Синода на православната църква.
Но той не прояви послушание, след което дойде наред кармата му да се разправя с него." Ние бяхме свидетели и проверихме всичко това. А сега ще ви представим разговора на Учителя с Ал. Стамболийски. РАЗГОВОР МЕЖДУ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ДЪНОВ И МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ Днес, на 26 юли 1922 г., вторник, в Чам Кория, към 5 часа следобед Учителят - г-н Дънов и ученикът Петко Епитропов, придружени с г-н подпоручик Бакърджиев, възседнали на хубави коне, потеглиха към Соколец. Там министър-председателят прие много любезно своите гости в двора, заобиколен с величествени борови дървета и около една четвъртита маса насядаха тъй, че образуваха един хубав правилен триъгълник. Учителят седеше на север и гледаше на юг, министър-председателят седеше на запад и гледаше към изток, а ученикът (Епитропов) седеше на изток и гледаше на запад. „Г-н Стамболийски: Исках да се видя с Вас, да се запозная с Вас, понеже по Ваш адрес и по Вашето учение се вдигна доста голям шум в печата и в Синода на православната църква. Искам да узная какво е Вашето учение, принципите, на които Вие служите. Религиозна секта ли представлявате, или някакво общество? Вярвате ли в Христа? Вярвате ли в православната църква, в иконите, в обредите? Вашето общество и Вашето учение извършва ли някои обреди?
към текста >>

Г-н Стамболийски: Тъй е.
Обществото от колко членове се състои? Учителят: Ние поддържаме учението на Любовта, учението на Христа, което е Любов, Мъдрост и Истина. Ние поддържаме Истина на душата, светлина на ума и чистота на сърцето. Ние се стремим тези принципи не само да ги вярваме, но и да ги преживеем и проявим между обществото, и се приготовляваме по този начин да бъдем полезни на цялото човечество. Ние нямаме нищо против православната църква, но нейните служители са се отклонили от призванието и служат на тъмната ложа, която ги управлява и заблуждават целия български народ, като служението са обърнали на търговия. Г-н Стамболийски: Тъй е. Няма свещеници, които по призвание да са се посветили на длъжността си, а просто по кариера - да осигурят положението си. И сега те искат и вас, и нас да отклонят от църквата. Но аз го зная, когато в една страна се явят много грешни хора, те хвърлят греховете си на чистите хора. Учителят: Нашето общество в началото започна да работи с църквата, за да повдигне духът на църквата, обаче те започнаха да ни преследват и ние бяхме заставени да се отклоним от нея, като видяхме, че те не се съгласиха с нас, да служат и възприемат великите Божии принципи, проповядвани от Спасителя Христа и неговите ученици. По въпроса за иконите и обрядите - те са взети от гръцката църква, която е възприела само външния блясък на християнството, а вътре е голяма тъмнина и дисхармония, което и православната църква е възприела и го прилага, а то е отживяло века си.
към текста >>

Г-н Стамболийски: Това е вярно.
И сега те искат и вас, и нас да отклонят от църквата. Но аз го зная, когато в една страна се явят много грешни хора, те хвърлят греховете си на чистите хора. Учителят: Нашето общество в началото започна да работи с църквата, за да повдигне духът на църквата, обаче те започнаха да ни преследват и ние бяхме заставени да се отклоним от нея, като видяхме, че те не се съгласиха с нас, да служат и възприемат великите Божии принципи, проповядвани от Спасителя Христа и неговите ученици. По въпроса за иконите и обрядите - те са взети от гръцката църква, която е възприела само външния блясък на християнството, а вътре е голяма тъмнина и дисхармония, което и православната църква е възприела и го прилага, а то е отживяло века си. Защото младите не може да се задоволят със старите традиции, но те искат нещо по-съвременно, което може да даде светлина и простор на разбирания. Г-н Стамболийски: Това е вярно. Нашата младеж не може да се задоволи от поповете и техните мръсни дела постоянно отклоняват младежта да посещават църквите. Учителят: Църквата има нужда от реформа, а реформата се състои в обновата на служителите. Служителите на църквата трябва да служат в чистота и святост, по Дух и Истина. И на съвременното младо поколение трябва да се даде храна, каквото неговата еволюция иска. Г-н Стамболийски: Защо не обявите война на църквата?
към текста >>

Г-н Стамболийски: Защо не обявите война на църквата?
Г-н Стамболийски: Това е вярно. Нашата младеж не може да се задоволи от поповете и техните мръсни дела постоянно отклоняват младежта да посещават църквите. Учителят: Църквата има нужда от реформа, а реформата се състои в обновата на служителите. Служителите на църквата трябва да служат в чистота и святост, по Дух и Истина. И на съвременното младо поколение трябва да се даде храна, каквото неговата еволюция иска. Г-н Стамболийски: Защо не обявите война на църквата? Учителят: Ние не сме за войната. Г-н Стамболийски: Обвиняват ви, че излизате да посрещате слънцето, и че се кланяте на слънцето. Учителят: Психическо влияние оказва слънцето при изгрева. И нашето общество излиза вън половин - един час преди да изгрее слънцето, съсредоточава се, възстановява мирът и хармонията в себе си, и използва лъчите при пукването на зората, които лъчи действат животворно, ободрително и освежително. При изгрева има една мека светлина, която разширява ума и сърцето." Ето това е изповедта на един анархист от неговите млади години, направена в неговата зряла възраст, като ученик на Учителя.
към текста >>

Г-н Стамболийски: Обвиняват ви, че излизате да посрещате слънцето, и че се кланяте на слънцето.
Учителят: Църквата има нужда от реформа, а реформата се състои в обновата на служителите. Служителите на църквата трябва да служат в чистота и святост, по Дух и Истина. И на съвременното младо поколение трябва да се даде храна, каквото неговата еволюция иска. Г-н Стамболийски: Защо не обявите война на църквата? Учителят: Ние не сме за войната. Г-н Стамболийски: Обвиняват ви, че излизате да посрещате слънцето, и че се кланяте на слънцето. Учителят: Психическо влияние оказва слънцето при изгрева. И нашето общество излиза вън половин - един час преди да изгрее слънцето, съсредоточава се, възстановява мирът и хармонията в себе си, и използва лъчите при пукването на зората, които лъчи действат животворно, ободрително и освежително. При изгрева има една мека светлина, която разширява ума и сърцето." Ето това е изповедта на един анархист от неговите млади години, направена в неговата зряла възраст, като ученик на Учителя.
към текста >>

17. 6.52. НЕИЗБЕЖНИЯТ ЗАВОЙ

Стамболийски", Кимон Георгиев от „Звено", а през септември влизат социалдемократът Чешмеджиев и Димо Казасов, от независимите интелектуалци.
Учителят държа един строг тон срещу шовинизма и срещу милитаризма. Програмата на Отечествения фронт бе съставена от Георги Димитров, който беше в Москва и бе обявена по радио „Христо Ботев" от Москва на 17.VII.1942 г. На 10.VIII.1943 г. се форми първият състав на Националния комитет на Отечествения фронт в България. В него влизаха: Драмалиев (БРП -комунисти), Никола Петков от БЗНС "Ал. Стамболийски", Кимон Георгиев от „Звено", а през септември влизат социалдемократът Чешмеджиев и Димо Казасов, от независимите интелектуалци. На 9.IХ.1944г. е образувано първото правителство на ОФ с председател Кимон Георгиев. На 17.IХ. 1944 г. е обявена програмата на ОФ правителство: 1.
към текста >>

18. 6.55. ТАЙНАТА НА 20 ГЛАВА ОТ ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАНА

Бил е секретар на земеделците при Стамболийски.
Точно по негово време започват преговорите със САЩ и Англия за прекратяване състоянието на война с тях в Кайро. На преговорите трябваше да замине главният съветник на Багрянов, който беше приятел и с мен. Това беше Стоил Стефанов. За него единствен авторитет в България беше Учителят. Той беше много смел човек и е бил осъден на смърт от фашисткия режим. Бил е секретар на земеделците при Стамболийски. Бил е толкова буен човек, че е препоръчал на Стамболийски и предлагал да се избият сто хиляди българи, за да се оправи България. Бил е един човек, смел като тигър. Той играеше голяма роля около Багрянов и беше един от главните му съветници. Той е бил затворен във връзка атентат, който беше в хотел Орион. Беше осъден на смърт.
към текста >>

Бил е толкова буен човек, че е препоръчал на Стамболийски и предлагал да се избият сто хиляди българи, за да се оправи България.
На преговорите трябваше да замине главният съветник на Багрянов, който беше приятел и с мен. Това беше Стоил Стефанов. За него единствен авторитет в България беше Учителят. Той беше много смел човек и е бил осъден на смърт от фашисткия режим. Бил е секретар на земеделците при Стамболийски. Бил е толкова буен човек, че е препоръчал на Стамболийски и предлагал да се избият сто хиляди българи, за да се оправи България. Бил е един човек, смел като тигър. Той играеше голяма роля около Багрянов и беше един от главните му съветници. Той е бил затворен във връзка атентат, който беше в хотел Орион. Беше осъден на смърт. Беше голям атентат и после се оказа, че друг го е организирал, а него го осъдиха на доживотен затвор.
към текста >>

19. 135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

ТОМ 5

Правят се постъпки до правителството на Александър Стамболийски, но то не разрешава събора, а на 9 юни 1923 година е направен военен преврат и Стамболийски е убит.
В отговор на това Учителят завършва беседата си така: „Ами ако съм една нишка, която носи туй Божествено Учение, ако вие скъсате тази нишка какво ще спечелите? Вие ще изгубите вашият идеал както го изгубиха преди 2000 години евреите като отхвърлиха Учението на Христа. Днес те изправят вече своята погрешка и няма да остане народ на земята, който да не се преклони през тази Истина и да не я приложи. Сега и вие българите колкото по-рано възприемете това Учение толкова по-добре ще бъде за вас". През 1923 година няма събор. Правят се постъпки до правителството на Александър Стамболийски, но то не разрешава събора, а на 9 юни 1923 година е направен военен преврат и Стамболийски е убит. Учителят прави постъпки да се разреши събора на 9 септември 1923 година, но той също не се разрешава. Тогава се поканват ръководителите на братствата и те идват в София и Учителят държи няколко беседи пред тях. През 1924 година има също затруднение за разрешаване от властите на събора. Чак на 24 август Учителят държи една-две беседи в салона на ул. „Оборище" 14.
към текста >>

20. 191. ЛАЗАР КОТЕВ И НЕВЕНА КОТЕВА

ТОМ 5

Трябва да съобщим също, че същото здание по-късно беше реквизирано от правителството на Александър Стамболийски.
Така че сестра Мария Стоянова по този начин чрез болното дете се свързва с Учителя и чак тогава тя започва да посещава неговите беседи и става една от неговите последователки. Ето от там започва връзката на генерал Стоянова, по същия начин са връзките и на другите генералши, които с охота решили да намерят пари и да закупят тази къща. Но случило се така, че не са могли да внесат нужните пари в определения срок и вече получили съобщение, че ако не закупят къщата, то капарото остава в полза на онзи, който продава къщата. По някакъв начин съобщението не било връчено и пазарлъка се развалил и Лазар Котев успял да вземе обратно внесените суми. Така че той не загубил парите си, но трябва да се добави, че разтрогването на тази покупка се дължи на недоразумението между сестрите генералши, които се опитвали по генералски да командват и да се разпореждат. Трябва да съобщим също, че същото здание по-късно беше реквизирано от правителството на Александър Стамболийски. Така че представители на Александър Стамболийски изселиха няколко учители от София заради Учителя, а по-късно това правителство реквизира онова здание, което трябваше да бъде закупено. Много по-късно през 1923 г. когато приятелите отиват при Александър Стамболийски, за да подадат прошение и да получат разрешение за събора в Търново, то той ги приема, казва на делегацията да подаде писмена молба и след като си излиза се обръща към секретарката си: „И друг път тези откачени хора да не ги пускаш тук". А пък секретарката се случва, че е запозната с Учението на Учителя и с някои наши приятели. По-късно бе докладвано на Учителя, че ние сме били откачени и загубени хора и загубените хора са загубени глави.
към текста >>

Така че представители на Александър Стамболийски изселиха няколко учители от София заради Учителя, а по-късно това правителство реквизира онова здание, което трябваше да бъде закупено.
Ето от там започва връзката на генерал Стоянова, по същия начин са връзките и на другите генералши, които с охота решили да намерят пари и да закупят тази къща. Но случило се така, че не са могли да внесат нужните пари в определения срок и вече получили съобщение, че ако не закупят къщата, то капарото остава в полза на онзи, който продава къщата. По някакъв начин съобщението не било връчено и пазарлъка се развалил и Лазар Котев успял да вземе обратно внесените суми. Така че той не загубил парите си, но трябва да се добави, че разтрогването на тази покупка се дължи на недоразумението между сестрите генералши, които се опитвали по генералски да командват и да се разпореждат. Трябва да съобщим също, че същото здание по-късно беше реквизирано от правителството на Александър Стамболийски. Така че представители на Александър Стамболийски изселиха няколко учители от София заради Учителя, а по-късно това правителство реквизира онова здание, което трябваше да бъде закупено. Много по-късно през 1923 г. когато приятелите отиват при Александър Стамболийски, за да подадат прошение и да получат разрешение за събора в Търново, то той ги приема, казва на делегацията да подаде писмена молба и след като си излиза се обръща към секретарката си: „И друг път тези откачени хора да не ги пускаш тук". А пък секретарката се случва, че е запозната с Учението на Учителя и с някои наши приятели. По-късно бе докладвано на Учителя, че ние сме били откачени и загубени хора и загубените хора са загубени глави. Учителят казал: „Ще видим кои са загубени и кои ще си загубят главите".
към текста >>

когато приятелите отиват при Александър Стамболийски, за да подадат прошение и да получат разрешение за събора в Търново, то той ги приема, казва на делегацията да подаде писмена молба и след като си излиза се обръща към секретарката си: „И друг път тези откачени хора да не ги пускаш тук".
По някакъв начин съобщението не било връчено и пазарлъка се развалил и Лазар Котев успял да вземе обратно внесените суми. Така че той не загубил парите си, но трябва да се добави, че разтрогването на тази покупка се дължи на недоразумението между сестрите генералши, които се опитвали по генералски да командват и да се разпореждат. Трябва да съобщим също, че същото здание по-късно беше реквизирано от правителството на Александър Стамболийски. Така че представители на Александър Стамболийски изселиха няколко учители от София заради Учителя, а по-късно това правителство реквизира онова здание, което трябваше да бъде закупено. Много по-късно през 1923 г. когато приятелите отиват при Александър Стамболийски, за да подадат прошение и да получат разрешение за събора в Търново, то той ги приема, казва на делегацията да подаде писмена молба и след като си излиза се обръща към секретарката си: „И друг път тези откачени хора да не ги пускаш тук". А пък секретарката се случва, че е запозната с Учението на Учителя и с някои наши приятели. По-късно бе докладвано на Учителя, че ние сме били откачени и загубени хора и загубените хора са загубени глави. Учителят казал: „Ще видим кои са загубени и кои ще си загубят главите". Два месеца след като Александър Стамболийски бе забранил събора в Търново през 1923 г. на 9 юни 1923 г.
към текста >>

Два месеца след като Александър Стамболийски бе забранил събора в Търново през 1923 г.
Много по-късно през 1923 г. когато приятелите отиват при Александър Стамболийски, за да подадат прошение и да получат разрешение за събора в Търново, то той ги приема, казва на делегацията да подаде писмена молба и след като си излиза се обръща към секретарката си: „И друг път тези откачени хора да не ги пускаш тук". А пък секретарката се случва, че е запозната с Учението на Учителя и с някои наши приятели. По-късно бе докладвано на Учителя, че ние сме били откачени и загубени хора и загубените хора са загубени глави. Учителят казал: „Ще видим кои са загубени и кои ще си загубят главите". Два месеца след като Александър Стамболийски бе забранил събора в Търново през 1923 г. на 9 юни 1923 г. бе извършен държавен преврат и неговата глава бе отсечена и сложена в една конска торба и с един кон и куриер бе занесена лично и поднесена на тепсия на цар Борис III, цар на българите. Ето така се развиваха в онези години събитията около Учителя и онези, които воюваха срещу Учителя застанаха от лявата страна, а онези, които бяха сторонници останаха от дясната страна. Една от привърженичките на Учителя е и Невена Котева, съпруга на Лазар Котев. Сега ще предоставим нейното изложение (стр.
към текста >>

21. 7. ЦЕНТЪРЪТ НА НАДЕЖДАТА У ЧОВЕКА

Крум Въжаров

За да излезе от това положение правителството на Александър Стамболийски въведе така наречената трудова повинност.
Според френологията има такъв център и това е центърът на вярата и надеждата. Учителят ме пипна с пръст, за да събуди този център. Каква енергия вложи в него аз не зная, но този център ме е поддържал цял живот, защото имахме и преживяхме големи изпитания. Сега ще ви разкажа няколко случая, които са свързани с центъра на надеждата у мен. След Европейската война България бе победена и според Ньойския договор България нямаше право да поддържа редовна войска. За да излезе от това положение правителството на Александър Стамболийски въведе така наречената трудова повинност. Според този закон всеки младеж трябваше да отбива военната си служба като трудовак. Правеше се договор между наборника и военната комисия, но имаше една клауза, според която желаещия може да се откупи от трудови войски като заплати една голяма сума. Обикновено комисията гледаше здравите момчета да ги прибере, за да работят. Отивам аз на комисията, мерят ме, гледат ме и виждат, че съм здрав. Аз казвам, че искам да се откупя.
към текста >>

22. 3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН

Симеон Арнаудов

на чело на управлението идва БЗНС на Александър Стамболийски.
3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН След двете национални катастрофи от 1913 и 1918 г, сполетели българския народ, страната е подложена на стопанска, политическа и духовна разруха. През 1920 г. на чело на управлението идва БЗНС на Александър Стамболийски. През 1922 г. сподвижници на Учителя Петър Дънов искат от властите разрешение за провеждане на събора в Търново, като се използва и обстоятелството, че вегетарианци и толстоисти правят също такъв събор в Търново в началото на август. На този събор се разиграват различни сцени предизвикани от духовенството, църквата и някои представители на българската общественост, насочени срещу Учителя Дънов. На този събор, състоял се от 19.VIII.1922 г. до 25.VIII.1922 г.
към текста >>

Стамболийски не бездействуват.
Но докато народа не се произнесе, аз ще стоя тук. Какво говори духовенството, за мене туй не е меродавно, но какво говори българския народ. Тоя народ създаде свещениците, а не свещениците създадоха българския народ. Следователно, българския народ каквото говори, то е важно." (стр. 50 ^ 51) Противниците на правителството на Ал. Стамболийски не бездействуват. През март 1922 г. се създава Народен сговор от буржоазни дейци - Греков, Цанков и от запасните офицери - Вълков. Начело застава Александър Греков, но е убит на 25 май 1922 г. На 8 VII.1922 г. е убит висшия градоначалник на София по време на Владайските събития - 1918 г.
към текста >>

В страната расте недоволство срещу правителството на Стамболийски.
В същото това време министър Райко Даскалов, който оглавява Министерството на вътрешните работи (от 5.1.1922 ^ 9.11.1923 г.) създава така наречената Оранжева гвардия, съставена от активисти на Земеделската партия от млади борбени мъже, въоръжени с бели дебели сопи. За противодействие на събора на Конституционния блок в Търново той организира на същата дата в Търново събор на цвекло-производителите заедно с конгрес на инвалидите, вдовиците и сираците от войните. Предстоящ е бил сблъсък между „Блокът" и Дружбашите" - така наречените активисти на земеделските дружби, които участвуват в оранжевата гвардия. С „Манифест към работния български народ" от 12.IX.1922 г. БЗНС обявява Отечеството в опасност и призовава своите членове да превърнат акцията на Конституционния блок в народен съд над виновниците за Националните катастрофи. В страната расте недоволство срещу правителството на Стамболийски. Офицерите са недоволни от малките заплати, македонците от ВМРО са враждебни, в страната присъствуват белогвардейски войски на генерал Врангел, които били обезоръжени от правителството на Стамболийски и им е било забранено да ходят по улиците с военните си царски руски униформи. Хиляди привърженици на двата лагера потеглят към Търново с влак. Правителството на БЗНС прикачва няколко вагона натоварени с полицаи, миньори, селяни и активисти от Оранжевата гвардия. Влакът тръгва от София. В него пътуват бившите министри и водачи на Конституционния блок: Теодоров, Малинов, Данев, Маджаров, Ляпчев, Цанов и др., пътуващи в специален министерски вагон.
към текста >>

Офицерите са недоволни от малките заплати, македонците от ВМРО са враждебни, в страната присъствуват белогвардейски войски на генерал Врангел, които били обезоръжени от правителството на Стамболийски и им е било забранено да ходят по улиците с военните си царски руски униформи.
За противодействие на събора на Конституционния блок в Търново той организира на същата дата в Търново събор на цвекло-производителите заедно с конгрес на инвалидите, вдовиците и сираците от войните. Предстоящ е бил сблъсък между „Блокът" и Дружбашите" - така наречените активисти на земеделските дружби, които участвуват в оранжевата гвардия. С „Манифест към работния български народ" от 12.IX.1922 г. БЗНС обявява Отечеството в опасност и призовава своите членове да превърнат акцията на Конституционния блок в народен съд над виновниците за Националните катастрофи. В страната расте недоволство срещу правителството на Стамболийски. Офицерите са недоволни от малките заплати, македонците от ВМРО са враждебни, в страната присъствуват белогвардейски войски на генерал Врангел, които били обезоръжени от правителството на Стамболийски и им е било забранено да ходят по улиците с военните си царски руски униформи. Хиляди привърженици на двата лагера потеглят към Търново с влак. Правителството на БЗНС прикачва няколко вагона натоварени с полицаи, миньори, селяни и активисти от Оранжевата гвардия. Влакът тръгва от София. В него пътуват бившите министри и водачи на Конституционния блок: Теодоров, Малинов, Данев, Маджаров, Ляпчев, Цанов и др., пътуващи в специален министерски вагон. Към влака са прикачени 3 ^ 4 вагона с министър на вътрешните работи Райко Даскалов и други земеделски министри, а в останалите 2 3 вагона пътуват активисти от оранжевата гвардия.
към текста >>

правителството на Стамболийски организира Народен референдум за съдене на бившите министри като главни виновници за двете национални катастрофи през 1913.
А какво представлява старото учение те разбраха - набиха ги и целият град можеше да хвръкне във въздуха. Ако бяха приели Любовта, на седемнадесети нямаше да се случат такива работи. Сега, ако и вие не приемете учението на Любовта, дърво ще има и пукнати глави ще има. И за вас е в сила същият закон. Ако приемете Любовта, цялото благословение Божие ще дойде, защото всичко в света е само Бог." През ноември 1922 г. правителството на Стамболийски организира Народен референдум за съдене на бившите министри като главни виновници за двете национални катастрофи през 1913. и 1918. г. и бе за него гласувано единодушно. На 11 март 1923 г. Народното събрание гласува с болшинство от 2/3 за съдене на бившите министри, които са били затворени в Шумен след събитията от 17 септември 1922 г. в Търново.
към текста >>

Като съобщават това на Учителя Дънов, в частен разговор Той казва: „С тези убийства на идейни хора Стамболийски сам си подписва смъртната присъда".
са били обявени законодателни избори. Започва жестока предизборна кампания. В гр. Ямбол отначало властите разрешават събора на анархистите. Но после войската напада и убива към 200 анархисти. Като съобщават това на Учителя Дънов, в частен разговор Той казва: „С тези убийства на идейни хора Стамболийски сам си подписва смъртната присъда". През месец май последователите на Учителя Дънов правят постъпки пред правителството на Стамболийски да им бъде разрешен поредният събор през месец август в Търново. Лично Стамболийски с обидни думи по адрес на Учителя прогонва делегацията. На 9 юни 1923 г. се извършва военен преврат, Стамболийски бива убит на 14 юни в родното му село Славовица. Стотици негови привърженици са убити, както и Райко Даскалов на 26.VIII.1923 г.
към текста >>

През месец май последователите на Учителя Дънов правят постъпки пред правителството на Стамболийски да им бъде разрешен поредният събор през месец август в Търново.
Започва жестока предизборна кампания. В гр. Ямбол отначало властите разрешават събора на анархистите. Но после войската напада и убива към 200 анархисти. Като съобщават това на Учителя Дънов, в частен разговор Той казва: „С тези убийства на идейни хора Стамболийски сам си подписва смъртната присъда". През месец май последователите на Учителя Дънов правят постъпки пред правителството на Стамболийски да им бъде разрешен поредният събор през месец август в Търново. Лично Стамболийски с обидни думи по адрес на Учителя прогонва делегацията. На 9 юни 1923 г. се извършва военен преврат, Стамболийски бива убит на 14 юни в родното му село Славовица. Стотици негови привърженици са убити, както и Райко Даскалов на 26.VIII.1923 г. в Прага, от наемни убийци.
към текста >>

Лично Стамболийски с обидни думи по адрес на Учителя прогонва делегацията.
В гр. Ямбол отначало властите разрешават събора на анархистите. Но после войската напада и убива към 200 анархисти. Като съобщават това на Учителя Дънов, в частен разговор Той казва: „С тези убийства на идейни хора Стамболийски сам си подписва смъртната присъда". През месец май последователите на Учителя Дънов правят постъпки пред правителството на Стамболийски да им бъде разрешен поредният събор през месец август в Търново. Лично Стамболийски с обидни думи по адрес на Учителя прогонва делегацията. На 9 юни 1923 г. се извършва военен преврат, Стамболийски бива убит на 14 юни в родното му село Славовица. Стотици негови привърженици са убити, както и Райко Даскалов на 26.VIII.1923 г. в Прага, от наемни убийци. В началото на месец септември последователите на Учителя Дънов правят постъпки пред новите власти начело с Ал.
към текста >>

се извършва военен преврат, Стамболийски бива убит на 14 юни в родното му село Славовица.
Но после войската напада и убива към 200 анархисти. Като съобщават това на Учителя Дънов, в частен разговор Той казва: „С тези убийства на идейни хора Стамболийски сам си подписва смъртната присъда". През месец май последователите на Учителя Дънов правят постъпки пред правителството на Стамболийски да им бъде разрешен поредният събор през месец август в Търново. Лично Стамболийски с обидни думи по адрес на Учителя прогонва делегацията. На 9 юни 1923 г. се извършва военен преврат, Стамболийски бива убит на 14 юни в родното му село Славовица. Стотици негови привърженици са убити, както и Райко Даскалов на 26.VIII.1923 г. в Прага, от наемни убийци. В началото на месец септември последователите на Учителя Дънов правят постъпки пред новите власти начело с Ал. Цанков, извършили преврата, за разрешение за свикване на събор на 9 септември 1923 г. в гр. Търново.
към текста >>

23. БЪДЕТЕ УМНИ КАТО ЗМИИТЕ И НЕЗЛОБЛИВИ КАТО ГЪЛЪБИТЕ

Йордан Георгиев Бобев

Маргарита Рангелова Стратева

Той бе онзи, който управляваше България след като военните свалиха чрез преврат Александър Стамболийски и го убиха.
След като имах този ценз, аз се подготвих и се явих на кандидат-шофьорски изпити и така получих шофьорска книжка. Като шофьор работих на много места и накрая постъпих като личен шофьор на биолога Методий Попов. А Методий Попов беше приятел с главореза Александър Цанков. Цанков като ходеше на екскурзия на Витоша след него вървеше една полицейска кучка, а от двете му страни вървяха по един агент от полицията. Тъй го пазеха. Той бе онзи, който управляваше България след като военните свалиха чрез преврат Александър Стамболийски и го убиха. Следващите месеци и години бяха избити много земеделци и комунисти. Затова сега Цанков вървеше с охрана и с полицейско куче. Методий Попов имаше американска кола. Тя беше друг модел, беше по-друга от обикновените коли. Отгоре имаше нещо като кубе.
към текста >>

24. 4. В ПАРТИЯТА ИЛИ НА ИЗГРЕВА?

Маргарита Рангелова Стратева

Стамболийски и в тая връзка беше много запален.
Гита: Синът ми Георги се роди на 8.VI.1938 г. Емил се познаваше с много приятели, превеждаше беседи, ходеше на Изгрева. Всичко това беше много хубаво, но той после се отклони и влезе в партия. Това не беше хубаво, за което той плати с живота си. Емил беше по убеждение чист земеделец на Ал. Стамболийски и в тая връзка беше много запален. За неговата дейност има много материали в библиотеката „Кирил и Методий". Емил беше приятел и на попа на село, който беше земеделец, та когато синът ми Георги стана на 2 - 3 години попа ни написа свидетелство за брак. Нали трябваше да се узакони нашето дете. Аз не смеех нищо да му кажа да не би случайно той да ме остави, а причината беше друга - неговата небрежност. Не беше грижовен поначало.
към текста >>

Като земеделец и последовател на Александър Стамболийски е писал книга за Стамболийски.
Емил беше приятел и на попа на село, който беше земеделец, та когато синът ми Георги стана на 2 - 3 години попа ни написа свидетелство за брак. Нали трябваше да се узакони нашето дете. Аз не смеех нищо да му кажа да не би случайно той да ме остави, а причината беше друга - неговата небрежност. Не беше грижовен поначало. Йоанна: Баща ми е имал много големи политически амбиции. Като земеделец и последовател на Александър Стамболийски е писал книга за Стамболийски. Баща ми и майка ми са имали изключително голяма любов помежду си, но баща ми като политик не е имал желание да създава семейство. Той си е давал сметка, че политиката в този момент е много рискована. А той се е врял в най-големите дебри на политиката. Той е обичал майка ми безспорно, а тя е била много красива жена между другото. Не искам да се впускам в подробности, но знам най-различни неща от дядо ми и леля ми, по линия на баща ми, че той много силно се е намесил в политиката.
към текста >>

25. 6. НАЗРЯЛАТА КАРМА

Маргарита Рангелова Стратева

Стамболийски, писал е книга за него, която след неговата смърт са дошли негови приятели и са взели много документи от земеделския съюз от онова време.
Бил е всестранно образован, ерудиран, музикален. Свирел на мандолина и пеел, имал разкошен глас, бил говорител в радиото. С много неща се е занимавал. Накрая, когато са го прибрали германците е бил преводач в авиацията, но се е занимавал с още много други неща. Бил е земеделец и последовател на Ал. Стамболийски, писал е книга за него, която след неговата смърт са дошли негови приятели и са взели много документи от земеделския съюз от онова време. Дошли са и са взели от майка ми всичко. В него момент тя не се е интересувала какво са взели. Той се е познавал с идеите на Учителя, не зная точно кога се е запознал, но е бил голям приятел на Георги Радев и Верка Куртева, която е била приятелка на Георги Радев. Тя ми е разказвала за баща ми и други неща, че го е виждала. Той е идвал на Изгрева, познавал Учителя и Учението Му, но впечатлението на майка ми е, че той с цялото си уважение е идвал, свалял шапка, слушал и беседи и си отивал.
към текста >>

26. 7. ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗРЯЛАТА КАРМА

Също така бил приготвил една много хубава биография на Стамболийски - материали, които също са били иззети.
Йоанна: Въпросната тетрадка. В нея баща ми е писал писма до мене, брат ми и майка ми. Писмата съществуват. Но по принцип той е имал и политически тетрадки, в които е описвал за земеделската партия, как ще управлява, когато дойде на власт и други такива неща, които веднага след смъртта му са дошли негови приятели земеделци и са ги взели от майка ми. Тя била в такова състояние, че нищо не я интересувало. Също така бил приготвил една много хубава биография на Стамболийски - материали, които също са били иззети. Не ми е известно дали някой впоследствие е издавал биография на Стамболийски. Кой я е ползвал, не зная, но зная, че той е подготвял това нещо да го издаде. За политическите неща нищо не пише, защото в затвора баща ми изцяло се е разкаял за целия си живот. Той е съжалявал и за цялата си политическа дейност и за много неща. На него не гледат благоприятно поради това, че той се е отказал от идеите си от политическа гледна точка.
към текста >>

Не ми е известно дали някой впоследствие е издавал биография на Стамболийски.
В нея баща ми е писал писма до мене, брат ми и майка ми. Писмата съществуват. Но по принцип той е имал и политически тетрадки, в които е описвал за земеделската партия, как ще управлява, когато дойде на власт и други такива неща, които веднага след смъртта му са дошли негови приятели земеделци и са ги взели от майка ми. Тя била в такова състояние, че нищо не я интересувало. Също така бил приготвил една много хубава биография на Стамболийски - материали, които също са били иззети. Не ми е известно дали някой впоследствие е издавал биография на Стамболийски. Кой я е ползвал, не зная, но зная, че той е подготвял това нещо да го издаде. За политическите неща нищо не пише, защото в затвора баща ми изцяло се е разкаял за целия си живот. Той е съжалявал и за цялата си политическа дейност и за много неща. На него не гледат благоприятно поради това, че той се е отказал от идеите си от политическа гледна точка. От онова, което са ми разказвали виждам, че баща ми жестоко се е разкайвал за целия си живот.
към текста >>

27. 13. Двата хляба

Гради Колев Минчв

„Александър Стамболийски“, къде, къде, при брат Бертоли.
По пътя настигнах брат Борис Николов, който ме запита: „Къде отиваш? “ Викам му: „Понеже няма вече братска работа, питах Учителя и Той ми каза да ида да си търся работа в града“. „Ела с мене“, отговори ми той. Като вървяхме така и стигнахме до центъра, св. Неделя, отидохме на ул. „Александър Стамболийски“, къде, къде, при брат Бертоли. Той имаше бюро там, бюро „Мусала“. Брат Борис му вика: „Братът е без работа...“ „А, ще дойде при мене“, каза брат Бертоли. И така започнах работа при брат Бертоли. През това време бях върнал останалия материал от строежа на братството, бях облепил бараката с хартия, както правеха другите, да има приличен вид. Свако си беше заминал за село своевременно.
към текста >>

28. 40. Баба Гунка

Гради Колев Минчв

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

„Стамболийски“ и „Цар Калоян“ на ъгъла.
40. БАБА ГУНКА Ще ви разкажа нещо за една наша сестра баба Гунка й казваха. Тя водеше за мъж брат Стоян Манев - комисионер, който имаше бюро „Мусала“ на ул. „Стамболийски“ и „Цар Калоян“ на ъгъла. Брат Бертоли използваше там кантората и телефона. Като започнах да работя сам аз станах много близък с тях и ползвах кантората и телефона. Така баба Гунка веднъж ми разправя: „Моя Стоян като учеше в гимназията“, мисля че в Габрово е било това, той бил на квартира у семейството на баба Гунка, тогава девойка нали? Тя учела и била доста по-малка от него. Един ден бачо Стоян насам, натам вземал, че я целунал и тя заплакала и казала: „Аз ще кажа на мама гдето ме целуна!
към текста >>

29. 3. Затворникът

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

А това става вече когато Първата световна война е вече към своя край и Александър Стамболийски идва на власт.
Той съобразява какво да направи. Изважда с ръка солта с червения пипер и прехвърля половината в едната шепа, половината в другата шепа. И така тия двамата войници, които го водят от двете страни, той с едната ръка хвърля в очите на единия и с другата ръка на другия в очите и те докато се оправят с очите от солта и лютия пипер, той драсва и избягва и обещанието, че ще се върне не го спазва, защото те не го пускат доброволно. Но минава време, залавят го, съдят го още по-лошо и въпреки намесата на сестра Паша и други приятели, не могат да го освободят и той трябва да бъде затворен. И така минава времето. А това става вече когато Първата световна война е вече към своя край и Александър Стамболийски идва на власт. Стамболийски идва на власт и той тръгва по затворите и се интересува кой за какво е осъден и така стига и до брат Иван. А той е затворен като лют престъпник. Заповедта, с която е осъден той я закача с габърчета на прозорчето на вратата, в която се влиза, за да не го гледат той какво прави, а е могъл чрез сестра Паша да си вкара вътре някои беседи от Учителя и други книги и там да си чете и така той се е занимавал и си чете. Един ден идва Стамболийски с още няколко души, влизат вътре при него и Стамболийски му задава въпрос: „Ти защо си тука? “ А Иван се обръща към него и му казва: „Хей там е заповедта, на която пише!
към текста >>

Стамболийски идва на власт и той тръгва по затворите и се интересува кой за какво е осъден и така стига и до брат Иван.
Изважда с ръка солта с червения пипер и прехвърля половината в едната шепа, половината в другата шепа. И така тия двамата войници, които го водят от двете страни, той с едната ръка хвърля в очите на единия и с другата ръка на другия в очите и те докато се оправят с очите от солта и лютия пипер, той драсва и избягва и обещанието, че ще се върне не го спазва, защото те не го пускат доброволно. Но минава време, залавят го, съдят го още по-лошо и въпреки намесата на сестра Паша и други приятели, не могат да го освободят и той трябва да бъде затворен. И така минава времето. А това става вече когато Първата световна война е вече към своя край и Александър Стамболийски идва на власт. Стамболийски идва на власт и той тръгва по затворите и се интересува кой за какво е осъден и така стига и до брат Иван. А той е затворен като лют престъпник. Заповедта, с която е осъден той я закача с габърчета на прозорчето на вратата, в която се влиза, за да не го гледат той какво прави, а е могъл чрез сестра Паша да си вкара вътре някои беседи от Учителя и други книги и там да си чете и така той се е занимавал и си чете. Един ден идва Стамболийски с още няколко души, влизат вътре при него и Стамболийски му задава въпрос: „Ти защо си тука? “ А Иван се обръща към него и му казва: „Хей там е заповедта, на която пише! “ И му показал заповедта на вратата.
към текста >>

Един ден идва Стамболийски с още няколко души, влизат вътре при него и Стамболийски му задава въпрос: „Ти защо си тука?
И така минава времето. А това става вече когато Първата световна война е вече към своя край и Александър Стамболийски идва на власт. Стамболийски идва на власт и той тръгва по затворите и се интересува кой за какво е осъден и така стига и до брат Иван. А той е затворен като лют престъпник. Заповедта, с която е осъден той я закача с габърчета на прозорчето на вратата, в която се влиза, за да не го гледат той какво прави, а е могъл чрез сестра Паша да си вкара вътре някои беседи от Учителя и други книги и там да си чете и така той се е занимавал и си чете. Един ден идва Стамболийски с още няколко души, влизат вътре при него и Стамболийски му задава въпрос: „Ти защо си тука? “ А Иван се обръща към него и му казва: „Хей там е заповедта, на която пише! “ И му показал заповедта на вратата. Задава му втори и трети въпрос, но Иван по същия начин отговаря, че там е писано всичко, да не го пита. Стамболийски не бил виждал до тогава такъв затворник. Какво да прави с него, не се противи, отива и прочита написаното.
към текста >>

Стамболийски не бил виждал до тогава такъв затворник.
Заповедта, с която е осъден той я закача с габърчета на прозорчето на вратата, в която се влиза, за да не го гледат той какво прави, а е могъл чрез сестра Паша да си вкара вътре някои беседи от Учителя и други книги и там да си чете и така той се е занимавал и си чете. Един ден идва Стамболийски с още няколко души, влизат вътре при него и Стамболийски му задава въпрос: „Ти защо си тука? “ А Иван се обръща към него и му казва: „Хей там е заповедта, на която пише! “ И му показал заповедта на вратата. Задава му втори и трети въпрос, но Иван по същия начин отговаря, че там е писано всичко, да не го пита. Стамболийски не бил виждал до тогава такъв затворник. Какво да прави с него, не се противи, отива и прочита написаното. Оставя го и си излиза. След 2-3 дни идва пазача от охраната на затвора и му казва: „Момче, ти си свободен! “ Иван е учуден. Той смята, че има дълга присъда и че скоро няма да излезе.
към текста >>

Казва си на ума, тая грешка ще се открие някой ден, не знаейки за амнистията, която е направил Стамболийски и че всички неправилно затворени хора ги е освободил.
След 2-3 дни идва пазача от охраната на затвора и му казва: „Момче, ти си свободен! “ Иван е учуден. Той смята, че има дълга присъда и че скоро няма да излезе. Но те му казват, че има заповед да си ходи. Той смята, че е станала някаква грешка, но си казва защо пък да не използва тая грешка, стяга си багажа и излиза от затвора. Казва си на ума, тая грешка ще се открие някой ден, не знаейки за амнистията, която е направил Стамболийски и че всички неправилно затворени хора ги е освободил. Така той излиза от затвора, но не знае за политическите промени навън. Взема първия влак и заминава за Бургас, от Бургас във Варна и така се скита с някакви зиг-заги, за да може да скрие следите си. Прави някакви укривания на следи без да има нужда, защото никой не го преследва, но той не знае. Чак след като посещава някои свои приятели, по-скоро наши приятели от братството нали, той разбира политическото положение и тогава се връща отново в София и при сестра Паша продължава да живее.
към текста >>

30. 6. Задачата с боровите дъски

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

след като преживява неприятностите в затвора и благодарение на Стамболийски го освобождават от последствията на неговите действия, връщайки се към нормалния живот, той вижда, че тоя път на движение не е подходящ за него.
6. ЗАДАЧАТА С БОРОВИТЕ ДЪСКИ Така, за за завърша живота на брат Иван в едри щрихи, след като той сам вижда, че от него няма да стане никакъв офицер, никакъв авиатор и т.н. след като преживява неприятностите в затвора и благодарение на Стамболийски го освобождават от последствията на неговите действия, връщайки се към нормалния живот, той вижда, че тоя път на движение не е подходящ за него. като прави размисли върху това вижда ,че той може да се занимава с наука в областта на литературата. И така той се записва да следва литература, изкарва си това образование. От многото разговори, които съм имал с него знам, че той е бил един от видните студенти с оригинален ум, с оригинални мисли. Той записва и следва литература, българска литература. Не е ли задочно?
към текста >>

31. 41. Ивайло и Александър Стамболийски

41. ИВАЙЛО И АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ Четейки разказите на нашите приятели за събития, които според мен и според това, което съм научил от бай Иван, Учителят ги е дал в друга светлина.
41. ИВАЙЛО И АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ Четейки разказите на нашите приятели за събития, които според мен и според това, което съм научил от бай Иван, Учителят ги е дал в друга светлина. Така например, кой е Александър Стамболийски?. Наистина Стамболийски е един от големите държавници в България и той е направил доста за нея, макар че е направил и доста грешки. Кой е Стамболийски? От отговора ще се даде и обяснението за събитията около него. Първо трябва да кажа, че всички управници управлявали България по време на пребиваването на Учителя в България, единствен Стамболийски се е срещнал с Учителя и е изпълнил някои Негови препоръки.
към текста >>

Така например, кой е Александър Стамболийски?.
41. ИВАЙЛО И АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ Четейки разказите на нашите приятели за събития, които според мен и според това, което съм научил от бай Иван, Учителят ги е дал в друга светлина. Така например, кой е Александър Стамболийски?. Наистина Стамболийски е един от големите държавници в България и той е направил доста за нея, макар че е направил и доста грешки. Кой е Стамболийски? От отговора ще се даде и обяснението за събитията около него. Първо трябва да кажа, че всички управници управлявали България по време на пребиваването на Учителя в България, единствен Стамболийски се е срещнал с Учителя и е изпълнил някои Негови препоръки. Срещата на Стамболийски с Учителя е станала в Боровец.
към текста >>

Наистина Стамболийски е един от големите държавници в България и той е направил доста за нея, макар че е направил и доста грешки.
41. ИВАЙЛО И АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ Четейки разказите на нашите приятели за събития, които според мен и според това, което съм научил от бай Иван, Учителят ги е дал в друга светлина. Така например, кой е Александър Стамболийски?. Наистина Стамболийски е един от големите държавници в България и той е направил доста за нея, макар че е направил и доста грешки. Кой е Стамболийски? От отговора ще се даде и обяснението за събитията около него. Първо трябва да кажа, че всички управници управлявали България по време на пребиваването на Учителя в България, единствен Стамболийски се е срещнал с Учителя и е изпълнил някои Негови препоръки. Срещата на Стамболийски с Учителя е станала в Боровец. Следствие резултатите от Ньойския договор Стамболийски е бил принуден да подпише капитулацията на България във Франция.
към текста >>

Кой е Стамболийски?
41. ИВАЙЛО И АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ Четейки разказите на нашите приятели за събития, които според мен и според това, което съм научил от бай Иван, Учителят ги е дал в друга светлина. Така например, кой е Александър Стамболийски?. Наистина Стамболийски е един от големите държавници в България и той е направил доста за нея, макар че е направил и доста грешки. Кой е Стамболийски? От отговора ще се даде и обяснението за събитията около него. Първо трябва да кажа, че всички управници управлявали България по време на пребиваването на Учителя в България, единствен Стамболийски се е срещнал с Учителя и е изпълнил някои Негови препоръки. Срещата на Стамболийски с Учителя е станала в Боровец. Следствие резултатите от Ньойския договор Стамболийски е бил принуден да подпише капитулацията на България във Франция. Съгласно този договор България е нямала право да притежава войска след l-вата световна война.
към текста >>

Първо трябва да кажа, че всички управници управлявали България по време на пребиваването на Учителя в България, единствен Стамболийски се е срещнал с Учителя и е изпълнил някои Негови препоръки.
41. ИВАЙЛО И АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ Четейки разказите на нашите приятели за събития, които според мен и според това, което съм научил от бай Иван, Учителят ги е дал в друга светлина. Така например, кой е Александър Стамболийски?. Наистина Стамболийски е един от големите държавници в България и той е направил доста за нея, макар че е направил и доста грешки. Кой е Стамболийски? От отговора ще се даде и обяснението за събитията около него. Първо трябва да кажа, че всички управници управлявали България по време на пребиваването на Учителя в България, единствен Стамболийски се е срещнал с Учителя и е изпълнил някои Негови препоръки. Срещата на Стамболийски с Учителя е станала в Боровец. Следствие резултатите от Ньойския договор Стамболийски е бил принуден да подпише капитулацията на България във Франция. Съгласно този договор България е нямала право да притежава войска след l-вата световна война. Стамболийски обаче, за да излезе от това положение въвежда трудовата повинност. Събирал е набора и вместо да извършват военни обучения са извършвали трудови задачи.
към текста >>

Срещата на Стамболийски с Учителя е станала в Боровец.
Така например, кой е Александър Стамболийски?. Наистина Стамболийски е един от големите държавници в България и той е направил доста за нея, макар че е направил и доста грешки. Кой е Стамболийски? От отговора ще се даде и обяснението за събитията около него. Първо трябва да кажа, че всички управници управлявали България по време на пребиваването на Учителя в България, единствен Стамболийски се е срещнал с Учителя и е изпълнил някои Негови препоръки. Срещата на Стамболийски с Учителя е станала в Боровец. Следствие резултатите от Ньойския договор Стамболийски е бил принуден да подпише капитулацията на България във Франция. Съгласно този договор България е нямала право да притежава войска след l-вата световна война. Стамболийски обаче, за да излезе от това положение въвежда трудовата повинност. Събирал е набора и вместо да извършват военни обучения са извършвали трудови задачи. Правила са пътища, мостове и др., но това е била външната страна на нещата, а зад това се е криело военното обучение.
към текста >>

Следствие резултатите от Ньойския договор Стамболийски е бил принуден да подпише капитулацията на България във Франция.
Наистина Стамболийски е един от големите държавници в България и той е направил доста за нея, макар че е направил и доста грешки. Кой е Стамболийски? От отговора ще се даде и обяснението за събитията около него. Първо трябва да кажа, че всички управници управлявали България по време на пребиваването на Учителя в България, единствен Стамболийски се е срещнал с Учителя и е изпълнил някои Негови препоръки. Срещата на Стамболийски с Учителя е станала в Боровец. Следствие резултатите от Ньойския договор Стамболийски е бил принуден да подпише капитулацията на България във Франция. Съгласно този договор България е нямала право да притежава войска след l-вата световна война. Стамболийски обаче, за да излезе от това положение въвежда трудовата повинност. Събирал е набора и вместо да извършват военни обучения са извършвали трудови задачи. Правила са пътища, мостове и др., но това е била външната страна на нещата, а зад това се е криело военното обучение. Тая идея обаче не е била негова, нито на неговите сътрудници, а е била идея дадена от Учителя.
към текста >>

Стамболийски обаче, за да излезе от това положение въвежда трудовата повинност.
От отговора ще се даде и обяснението за събитията около него. Първо трябва да кажа, че всички управници управлявали България по време на пребиваването на Учителя в България, единствен Стамболийски се е срещнал с Учителя и е изпълнил някои Негови препоръки. Срещата на Стамболийски с Учителя е станала в Боровец. Следствие резултатите от Ньойския договор Стамболийски е бил принуден да подпише капитулацията на България във Франция. Съгласно този договор България е нямала право да притежава войска след l-вата световна война. Стамболийски обаче, за да излезе от това положение въвежда трудовата повинност. Събирал е набора и вместо да извършват военни обучения са извършвали трудови задачи. Правила са пътища, мостове и др., но това е била външната страна на нещата, а зад това се е криело военното обучение. Тая идея обаче не е била негова, нито на неговите сътрудници, а е била идея дадена от Учителя. Сега за събора в Търново, дали наши приятели са ходили.при Стамболийски и дали той се е отнесъл грубо с тях, така както го предава в б.том на „Изгревът“ нашия приятел Симеон Арнаудов, не знам. Според мене може би не е точно така, но това е неговото виждане.
към текста >>

Сега за събора в Търново, дали наши приятели са ходили.при Стамболийски и дали той се е отнесъл грубо с тях, така както го предава в б.том на „Изгревът“ нашия приятел Симеон Арнаудов, не знам.
Съгласно този договор България е нямала право да притежава войска след l-вата световна война. Стамболийски обаче, за да излезе от това положение въвежда трудовата повинност. Събирал е набора и вместо да извършват военни обучения са извършвали трудови задачи. Правила са пътища, мостове и др., но това е била външната страна на нещата, а зад това се е криело военното обучение. Тая идея обаче не е била негова, нито на неговите сътрудници, а е била идея дадена от Учителя. Сега за събора в Търново, дали наши приятели са ходили.при Стамболийски и дали той се е отнесъл грубо с тях, така както го предава в б.том на „Изгревът“ нашия приятел Симеон Арнаудов, не знам. Според мене може би не е точно така, но това е неговото виждане. Какво е казал Учителят за Стамболийски? Той е казал, че това е преродения свинар Ивайло, който е повдигнал въстание през средновековието и след това се оженил за царицата. Според Учителя, тогава той е направил грешка и сега като Стамболийски отново направил същата погрешка, като е имал пълно доверие на Царя. Всъщност Царят е подготвил преврата и убийството на Стамболийски.
към текста >>

Какво е казал Учителят за Стамболийски?
Събирал е набора и вместо да извършват военни обучения са извършвали трудови задачи. Правила са пътища, мостове и др., но това е била външната страна на нещата, а зад това се е криело военното обучение. Тая идея обаче не е била негова, нито на неговите сътрудници, а е била идея дадена от Учителя. Сега за събора в Търново, дали наши приятели са ходили.при Стамболийски и дали той се е отнесъл грубо с тях, така както го предава в б.том на „Изгревът“ нашия приятел Симеон Арнаудов, не знам. Според мене може би не е точно така, но това е неговото виждане. Какво е казал Учителят за Стамболийски? Той е казал, че това е преродения свинар Ивайло, който е повдигнал въстание през средновековието и след това се оженил за царицата. Според Учителя, тогава той е направил грешка и сега като Стамболийски отново направил същата погрешка, като е имал пълно доверие на Царя. Всъщност Царят е подготвил преврата и убийството на Стамболийски. Хората на Стамболийски са знаели това и са му докладвали, че Царят му готви преврат и че той ще бъде унищожен. Той обаче казвал: „Щом Царят участва в преврата не се притеснявайте, нищо няма да има“.
към текста >>

Според Учителя, тогава той е направил грешка и сега като Стамболийски отново направил същата погрешка, като е имал пълно доверие на Царя.
Тая идея обаче не е била негова, нито на неговите сътрудници, а е била идея дадена от Учителя. Сега за събора в Търново, дали наши приятели са ходили.при Стамболийски и дали той се е отнесъл грубо с тях, така както го предава в б.том на „Изгревът“ нашия приятел Симеон Арнаудов, не знам. Според мене може би не е точно така, но това е неговото виждане. Какво е казал Учителят за Стамболийски? Той е казал, че това е преродения свинар Ивайло, който е повдигнал въстание през средновековието и след това се оженил за царицата. Според Учителя, тогава той е направил грешка и сега като Стамболийски отново направил същата погрешка, като е имал пълно доверие на Царя. Всъщност Царят е подготвил преврата и убийството на Стамболийски. Хората на Стамболийски са знаели това и са му докладвали, че Царят му готви преврат и че той ще бъде унищожен. Той обаче казвал: „Щом Царят участва в преврата не се притеснявайте, нищо няма да има“. И спокойно си е заминал за село Славовица, след което последват събитията, които са известни на всички в България, става 9-то юнския преврат 1923 г. А преди да стане преврата Учителят, не знам точно по какъв път е предал на Стамболийски, да си вземе отпуска за шест месеца и да отиде в Швейцария.
към текста >>

Всъщност Царят е подготвил преврата и убийството на Стамболийски.
Сега за събора в Търново, дали наши приятели са ходили.при Стамболийски и дали той се е отнесъл грубо с тях, така както го предава в б.том на „Изгревът“ нашия приятел Симеон Арнаудов, не знам. Според мене може би не е точно така, но това е неговото виждане. Какво е казал Учителят за Стамболийски? Той е казал, че това е преродения свинар Ивайло, който е повдигнал въстание през средновековието и след това се оженил за царицата. Според Учителя, тогава той е направил грешка и сега като Стамболийски отново направил същата погрешка, като е имал пълно доверие на Царя. Всъщност Царят е подготвил преврата и убийството на Стамболийски. Хората на Стамболийски са знаели това и са му докладвали, че Царят му готви преврат и че той ще бъде унищожен. Той обаче казвал: „Щом Царят участва в преврата не се притеснявайте, нищо няма да има“. И спокойно си е заминал за село Славовица, след което последват събитията, които са известни на всички в България, става 9-то юнския преврат 1923 г. А преди да стане преврата Учителят, не знам точно по какъв път е предал на Стамболийски, да си вземе отпуска за шест месеца и да отиде в Швейцария. Стамболийски обаче тоя съвет на Учителя не го изпълнява и вместо да отиде в Швейцария на почивка, отива в Славовица на почивка и резултата от това е трагичен.
към текста >>

Хората на Стамболийски са знаели това и са му докладвали, че Царят му готви преврат и че той ще бъде унищожен.
Според мене може би не е точно така, но това е неговото виждане. Какво е казал Учителят за Стамболийски? Той е казал, че това е преродения свинар Ивайло, който е повдигнал въстание през средновековието и след това се оженил за царицата. Според Учителя, тогава той е направил грешка и сега като Стамболийски отново направил същата погрешка, като е имал пълно доверие на Царя. Всъщност Царят е подготвил преврата и убийството на Стамболийски. Хората на Стамболийски са знаели това и са му докладвали, че Царят му готви преврат и че той ще бъде унищожен. Той обаче казвал: „Щом Царят участва в преврата не се притеснявайте, нищо няма да има“. И спокойно си е заминал за село Славовица, след което последват събитията, които са известни на всички в България, става 9-то юнския преврат 1923 г. А преди да стане преврата Учителят, не знам точно по какъв път е предал на Стамболийски, да си вземе отпуска за шест месеца и да отиде в Швейцария. Стамболийски обаче тоя съвет на Учителя не го изпълнява и вместо да отиде в Швейцария на почивка, отива в Славовица на почивка и резултата от това е трагичен. Друго по време на Стамболийски е забележителното, че той се намесва за правописа на българския език.
към текста >>

А преди да стане преврата Учителят, не знам точно по какъв път е предал на Стамболийски, да си вземе отпуска за шест месеца и да отиде в Швейцария.
Според Учителя, тогава той е направил грешка и сега като Стамболийски отново направил същата погрешка, като е имал пълно доверие на Царя. Всъщност Царят е подготвил преврата и убийството на Стамболийски. Хората на Стамболийски са знаели това и са му докладвали, че Царят му готви преврат и че той ще бъде унищожен. Той обаче казвал: „Щом Царят участва в преврата не се притеснявайте, нищо няма да има“. И спокойно си е заминал за село Славовица, след което последват събитията, които са известни на всички в България, става 9-то юнския преврат 1923 г. А преди да стане преврата Учителят, не знам точно по какъв път е предал на Стамболийски, да си вземе отпуска за шест месеца и да отиде в Швейцария. Стамболийски обаче тоя съвет на Учителя не го изпълнява и вместо да отиде в Швейцария на почивка, отива в Славовица на почивка и резултата от това е трагичен. Друго по време на Стамболийски е забележителното, че той се намесва за правописа на българския език. Неговият министър Омарчевски премахва е-двойното. Комунистите след 9.IX.1944 г. също премахнаха е-двойното, че премахнаха и ъ-то, то комунистите сигурно също ще си платят, още не знаем точно как, но всичко това показва нисшия произход и на Стамболийски, и на комунистите.
към текста >>

Стамболийски обаче тоя съвет на Учителя не го изпълнява и вместо да отиде в Швейцария на почивка, отива в Славовица на почивка и резултата от това е трагичен.
Всъщност Царят е подготвил преврата и убийството на Стамболийски. Хората на Стамболийски са знаели това и са му докладвали, че Царят му готви преврат и че той ще бъде унищожен. Той обаче казвал: „Щом Царят участва в преврата не се притеснявайте, нищо няма да има“. И спокойно си е заминал за село Славовица, след което последват събитията, които са известни на всички в България, става 9-то юнския преврат 1923 г. А преди да стане преврата Учителят, не знам точно по какъв път е предал на Стамболийски, да си вземе отпуска за шест месеца и да отиде в Швейцария. Стамболийски обаче тоя съвет на Учителя не го изпълнява и вместо да отиде в Швейцария на почивка, отива в Славовица на почивка и резултата от това е трагичен. Друго по време на Стамболийски е забележителното, че той се намесва за правописа на българския език. Неговият министър Омарчевски премахва е-двойното. Комунистите след 9.IX.1944 г. също премахнаха е-двойното, че премахнаха и ъ-то, то комунистите сигурно също ще си платят, още не знаем точно как, но всичко това показва нисшия произход и на Стамболийски, и на комунистите. През 1277 г.
към текста >>

Друго по време на Стамболийски е забележителното, че той се намесва за правописа на българския език.
Хората на Стамболийски са знаели това и са му докладвали, че Царят му готви преврат и че той ще бъде унищожен. Той обаче казвал: „Щом Царят участва в преврата не се притеснявайте, нищо няма да има“. И спокойно си е заминал за село Славовица, след което последват събитията, които са известни на всички в България, става 9-то юнския преврат 1923 г. А преди да стане преврата Учителят, не знам точно по какъв път е предал на Стамболийски, да си вземе отпуска за шест месеца и да отиде в Швейцария. Стамболийски обаче тоя съвет на Учителя не го изпълнява и вместо да отиде в Швейцария на почивка, отива в Славовица на почивка и резултата от това е трагичен. Друго по време на Стамболийски е забележителното, че той се намесва за правописа на българския език. Неговият министър Омарчевски премахва е-двойното. Комунистите след 9.IX.1944 г. също премахнаха е-двойното, че премахнаха и ъ-то, то комунистите сигурно също ще си платят, още не знаем точно как, но всичко това показва нисшия произход и на Стамболийски, и на комунистите. През 1277 г. Ивайло вдига антифеотдално въстание.
към текста >>

също премахнаха е-двойното, че премахнаха и ъ-то, то комунистите сигурно също ще си платят, още не знаем точно как, но всичко това показва нисшия произход и на Стамболийски, и на комунистите.
А преди да стане преврата Учителят, не знам точно по какъв път е предал на Стамболийски, да си вземе отпуска за шест месеца и да отиде в Швейцария. Стамболийски обаче тоя съвет на Учителя не го изпълнява и вместо да отиде в Швейцария на почивка, отива в Славовица на почивка и резултата от това е трагичен. Друго по време на Стамболийски е забележителното, че той се намесва за правописа на българския език. Неговият министър Омарчевски премахва е-двойното. Комунистите след 9.IX.1944 г. също премахнаха е-двойното, че премахнаха и ъ-то, то комунистите сигурно също ще си платят, още не знаем точно как, но всичко това показва нисшия произход и на Стамболийски, и на комунистите. През 1277 г. Ивайло вдига антифеотдално въстание. Разбиват царската войска на Константин Асен, който бива убит. Болярите и царица Мария пускат въстаниците в Търново. Царица Мария се оженва за Ивайло и бива признат за цар.
към текста >>

Това го знам от бай Иван и от историята, но понеже бай Иван беше един от литераторите, завършил литература, знаеше това точно и му беше ежедневие да пише на стария ръкопис и затова смятам, че това е най-точното изказване, най-точното историческо събитие, което е станало и е зафиксирано от нашата история - за преродения Ивайло в лицето на Александър Стамболийски.
Царица Мария се оженва за Ивайло и бива признат за цар. Той разбива татарите. Но става жертва на дворцов преврат от царица Мария и болярите - поставят Георги Тертер за цар. Ивайло избягва при татарите, където впоследствие бива убит. Прероденият Ивайло сега отново греши с цар Борис III. Това го знам от бай Иван и от историята, но понеже бай Иван беше един от литераторите, завършил литература, знаеше това точно и му беше ежедневие да пише на стария ръкопис и затова смятам, че това е най-точното изказване, най-точното историческо събитие, което е станало и е зафиксирано от нашата история - за преродения Ивайло в лицето на Александър Стамболийски.
към текста >>

32. 10. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Кратка биография

ТОМ 8

Министър-председателят Стамболийски е отивал много пъти в службата му, харесва го като дисциплиниран, умен и честен военен и дори му е предлагал да стане военен министър.
Заминава след това за фронта. Бие се смело и лично е награждаван с ордени за храброст и повишение, но бива тежко ранен като продължително го лекуват в болницата откъдето излиза с 80% инвалидност. След известно време 1919 г. се възстановява до известна степен, но не е бил годен за строева служба. Назначен е като подполковник в Инженерната работилница като началник на Техническа служба. Министър-председателят Стамболийски е отивал много пъти в службата му, харесва го като дисциплиниран, умен и честен военен и дори му е предлагал да стане военен министър. Ето и няколко куриозни случки с Любомир Лулчев: Военният министър Томов тогава е искал да прокара някакви военни доставки, Лулчев вижда нещо нередно в това и отказва. Министър Томов го предлага за уволнение и тогава Царя като върховен главнокомандващ е трябвало да подпише заповедта. Връчена е заповедта на Лулчев с царския подпис, Стамболийски се изненадва много като вижда заповедта, взима я от Лулчев и на гърба (на обратната страна) отменя заповедта на Царя. Лулчев е възстановен в армията и служи до преврата 9.У1.1923 г. След преврата като "земеделец" е пенсиониран, за да бъде отстранен от армията.
към текста >>

Връчена е заповедта на Лулчев с царския подпис, Стамболийски се изненадва много като вижда заповедта, взима я от Лулчев и на гърба (на обратната страна) отменя заповедта на Царя.
се възстановява до известна степен, но не е бил годен за строева служба. Назначен е като подполковник в Инженерната работилница като началник на Техническа служба. Министър-председателят Стамболийски е отивал много пъти в службата му, харесва го като дисциплиниран, умен и честен военен и дори му е предлагал да стане военен министър. Ето и няколко куриозни случки с Любомир Лулчев: Военният министър Томов тогава е искал да прокара някакви военни доставки, Лулчев вижда нещо нередно в това и отказва. Министър Томов го предлага за уволнение и тогава Царя като върховен главнокомандващ е трябвало да подпише заповедта. Връчена е заповедта на Лулчев с царския подпис, Стамболийски се изненадва много като вижда заповедта, взима я от Лулчев и на гърба (на обратната страна) отменя заповедта на Царя. Лулчев е възстановен в армията и служи до преврата 9.У1.1923 г. След преврата като "земеделец" е пенсиониран, за да бъде отстранен от армията. Още докато е бил на служба в инженерната работилница Лулчев заговорва при някакъв случай с работник в работилницата (за жалост не ми е казал кой), който е бил последовател на Учителя. Лулчев се заинтересувал и отива на "Опълченска" 66, с униформа на подполковник да види Учителя и чуе какво говори. След известно време Учителят го приема на частен разговор.
към текста >>

"Вие ме уволнихте, но Стамболийски ме възстанови!
Учителят правилно е преценил, че като интелект и бивш офицер Лулчев е можел да разговаря с Царя по всички въпроси. Мек е бил, когато Царят е в криза и твърд, когато Царят му опонира. Кой може да си позволи от Изгрева да говори на един Цар на "ти" и да му каже в един момент, когато Царят иска да абдикира, че в България ще се намери и друг, който може да управлява! Това само смелият Лулчев може да си позволи без да мисли дори, че Царят има власт и в затвор да го прати, а и главата му да падне. Когато Лулчев се сближава с Царя малко нетактично, както той сам си го признава, е казал в разговор с Борис III. "Вие ме уволнихте, но Стамболийски ме възстанови! " Царят се смутил и изчервил, но замълчал.
към текста >>

33. 103. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

защото те него го уволниха след атентата в църквата - 1925 год., когато убиха Стамболийски -1923 год.
Понеже това нещо някак стана международно, целият български народ, нали вестници писаха и така за него, като ясновидец. Той в 1925 год. или 1926 год. беше каза, че е поискал среща с церя. Трябва да е било преди 1925 год. защото те него го уволниха след атентата в църквата - 1925 год., когато убиха Стамболийски -1923 год. тогава го уволниха. Той имаше един приятел Никифор Никифоров, който беше завършил военна академия, негов приятел. Неговата сестра беше после наша сестра. Аз с нея се запознах, а пък аз него съм го виждала у тях като съм отивала. Никифор Никифоров беше една чиста гръцка физиономия, изваяно лице, разбирате ли, обработено лице.
към текста >>

В.К.: Той е бил свързан и със Стамболийски.
Той сравнително за своите години беше много млад. Може би по този начин организмът се чисти от отровите и така си подържаше тялото здраво. Ходеше редовно на екскурзии, това го правеше. И здрав е бил той, не е боледувал, аз не го помня друг път да е боледувал. Само тогава, но тогава беше вече по други причини, да, по други причини беше. В.К.: Той е бил свързан и със Стамболийски. Какво ще ни кажете? Е.А.: Той през времето на Стамболийски, те са били, даже той казваше, че те заедно с Никифор са дали идеята на Стамболийски за трудовата повинност. Трудоваци да отиват младите. Щото тогава нали България нямаше право на войска, малко е била ограничена и тогава той каза, че с Никифоров те са дали тази идея. Сега аз това не мога да кажа верно ли е или не, но той ми каза това.
към текста >>

Е.А.: Той през времето на Стамболийски, те са били, даже той казваше, че те заедно с Никифор са дали идеята на Стамболийски за трудовата повинност.
Ходеше редовно на екскурзии, това го правеше. И здрав е бил той, не е боледувал, аз не го помня друг път да е боледувал. Само тогава, но тогава беше вече по други причини, да, по други причини беше. В.К.: Той е бил свързан и със Стамболийски. Какво ще ни кажете? Е.А.: Той през времето на Стамболийски, те са били, даже той казваше, че те заедно с Никифор са дали идеята на Стамболийски за трудовата повинност. Трудоваци да отиват младите. Щото тогава нали България нямаше право на войска, малко е била ограничена и тогава той каза, че с Никифоров те са дали тази идея. Сега аз това не мога да кажа верно ли е или не, но той ми каза това. И те са помагали. И когато стана на 9.VI.1923 год.
към текста >>

34. 166. РЕЛИГИОЗНО И УЧЕНИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ

В.К.: Аз съм намерил едно изказване, едно интервю на Учителя с Александър Стамболийски, където Учителят казва: „Ние се опитахме да реформираме църквата, а те ни отрязаха и ни отхвърлиха".
Защото кой става в пет часа сутрин през лятото? Хем лято е, ама не стават толкова рано, хората си спят. И понеже те са ставали рано и са искали да ходят в храм да се молят и не знам кое е станало причина Учителят да отрече, да отсече тоя път. Приятелите престават да ходят в църквата. И всъщност това е опитът на Учителя да работи с църквата. В.К.: Аз съм намерил едно изказване, едно интервю на Учителя с Александър Стамболийски, където Учителят казва: „Ние се опитахме да реформираме църквата, а те ни отрязаха и ни отхвърлиха". Значи това е бил опит. Е.А.: Да. Учителят е правил опит да работи с църквата за да не излезе, че е безверник. В.К.: Тази Библия ми е дадена като награда от Учителя, като справяне в „Парахода". Е.А.: Е виж сега, Учителят ми подари Библията, е то е пак така в общата работа, понеже ние не влизахме в пререкание, ние не сме се карали, били сме винаги в добри отношения една с друга.
към текста >>

35. 183. РАВНОСМЕТКАТА НА ЕДИН ЖИВОТ

Ето става преврата на 9 юни 1923 год., Стамболийски е убит и стотици негови последователи също.
Кой каквито пречки имаше - те се отстраняваха. Имаше пълно съдействие на небето. Имаше Дух тогава. В.К.: Имало е Дух и той е този, който е сътворил това. Но е имало противодействие и спиране на съборите от властите. Ето става преврата на 9 юни 1923 год., Стамболийски е убит и стотици негови последователи също. Следват септемврийските събития на 1923 год. - въстания и убийства. Ето защо няма събор 1923 год., няма понеже не Му позволяват да се прави събор. Е.А.: Не, затова, защото нещо някой казал, че не било събор, ами било сбор. В.К.: Кой казал, от нашите?
към текста >>

36. 09.„Агни йога

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

Те двамата са дали на Стамболийски идеята за трудовата повинност.
Когато един брат Сава Калименов издаде „Агни йога" от същия учител Мория, нашият Учител не препоръчваше да четем тази книга, защото Мория е учител, който върви по друга линия на изява, не по Христовата. Нашият Учител върви по Христовата линия. Любомир имаше един приятел, казваше се Никифоров. Те двамата са дали на Стамболийски идеята за трудовата повинност. Аз имам много интересно преживяване при преврата на 9 юни 1923 год., когато Цанков взе властта. Вечерта преди преврата Любомир беше у дома. Към 9 часа вечерта искаше да си тръгне. Мене ме обхвана едно чувство, че ако се разделим аз повече няма да го видя. Такова силно предчувствие ме беше завладяло, че аз не бях в състояние да се разделя.
към текста >>

37. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ МОЯТ РОМАН-3

Те двамата са дали на Стамболийски идеята за трудовата повинност".
В.К.: Ясно, да. Друга епоха е било тогава. Аз сега чопля, понеже питам. Онова е съвсем друга епоха. Мен ми е съвсем ясно, че за вас има друго неща и проблеми и т.н. В.К.: Четем: „Любомир имаше един приятел казваше се Никифоров. Те двамата са дали на Стамболийски идеята за трудовата повинност". Какъв беше този Никифоров? Е.А.: Никифоров бе военен като Лулчев. И приятел на Лулчев. Но при преврата Лулчев беше дошъл при мене. И като тръгна да си отива, аз казах, не мога да се разделя.
към текста >>

38. СЪДЪРЖАНИЕ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Среща на Александър Стамболийски с Учителя 165.
Четири вида души 160. Виждането на Ледбитер и на Учителя 161. Учителят за Николай Райнов 162. Николай Райнов за Учителя 163. Стани прав, дишай дълбоко 164. Среща на Александър Стамболийски с Учителя 165. Чавдар ще си дойде 166. Заместникът на Учителя 167. Всяко зло за добро 168. Ти знаеш ли колко ми струваш? 169. Учителю, защо избрахте България?
към текста >>

39. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

В. К.: Аз съм слушал от Сава Калименов, че в Ямбол анархистите са правили конгрес и войската по времето на Стамболийски ги арестували и след това са ги избили.
Той лично ми разправи този случай. Там е имало и група анархисти, които обичали да спорят и като научили, че Учителят пристигнал, отиват групата, заедно със своя оратор и започват да говорят. Анархистите представляваха хора с идейна насоченост за доброто на човечеството, обаче искат по пътя на насилието да унищожат този, който прави това, а пък не търсят причината, нея да унищожат. Те смятат да убият генерали, цар, войници, старейшини и др. Колко пъти правят атентати срещу представители на властта. В. К.: Аз съм слушал от Сава Калименов, че в Ямбол анархистите са правили конгрес и войската по времето на Стамболийски ги арестували и след това са ги избили. Г, С.: Знам, че бяха арестувани в Ямбол, но не зная какво стана по-нататък с тях. „Шапката на Учителя." Неделчо Попов, той беше болен от черна жълтеница и бил на легло. Един ден научава, че Учителят с една група ще отива на Витоша. Решава да отиде да ги изпрати и след туй пак да легне. Обаче Учителят като го видял, му казал: „Иди се приготви и ще дойдеш с нас на екскурзия." - „Учителю", рекъл, „ама аз съм болен." - „Ще дойдеш на екскурзия." И така отива заедно с тях на Витоша.
към текста >>

40. 08 - 33. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

През 1922 година, когато Александър Стамболийски бил министър-председател, а управляваща тогава е земеделската партия, е бил назначен като служител в афишното бюро при общината, поради липса на по-висок образователен ценз.
Всички са чакали на неговите ръце. Роден е през 1896 година. Генчо е следвал гимназия до шести клас. Не е могъл да продължи, поради високите училищни такси. Останал с незавършено средно образование, въпреки желанието му да продължи образованието си. През 1922 година, когато Александър Стамболийски бил министър-председател, а управляваща тогава е земеделската партия, е бил назначен като служител в афишното бюро при общината, поради липса на по-висок образователен ценз. Това продължило около една година и когато на девети юни режимът на Стамболийски, брат Генчо бил освободен от работа, Той вече не постъпил на държавна работа. Около 1927 година брат Генчо отива в София. През летните месеци той прекарва на Изгрева на обща палатка, която събирала петнадесетина души. Наричали я Пансиона. През 1930 година брат Генчо вече имал собствено жилище - малка дъсчена стая с минимален размер, в която едва се побирали легло и маса.
към текста >>

Това продължило около една година и когато на девети юни режимът на Стамболийски, брат Генчо бил освободен от работа, Той вече не постъпил на държавна работа.
Роден е през 1896 година. Генчо е следвал гимназия до шести клас. Не е могъл да продължи, поради високите училищни такси. Останал с незавършено средно образование, въпреки желанието му да продължи образованието си. През 1922 година, когато Александър Стамболийски бил министър-председател, а управляваща тогава е земеделската партия, е бил назначен като служител в афишното бюро при общината, поради липса на по-висок образователен ценз. Това продължило около една година и когато на девети юни режимът на Стамболийски, брат Генчо бил освободен от работа, Той вече не постъпил на държавна работа. Около 1927 година брат Генчо отива в София. През летните месеци той прекарва на Изгрева на обща палатка, която събирала петнадесетина души. Наричали я Пансиона. През 1930 година брат Генчо вече имал собствено жилище - малка дъсчена стая с минимален размер, в която едва се побирали легло и маса. Това жилище е било единствената собственост на нашия приятел - художник.
към текста >>

41. 09 - 164. СРЕЩА НА АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ С УЧИТЕЛЯ

164. СРЕЩА НА АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ С УЧИТЕЛЯ През лятото на 1922 година Учителят и ние, около 200 души бяхме на летуване в курорта Чам-кория, сега Боровец.
164. СРЕЩА НА АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ С УЧИТЕЛЯ През лятото на 1922 година Учителят и ние, около 200 души бяхме на летуване в курорта Чам-кория, сега Боровец. Случи се така, че Александър Стамболийски, който тогава беше министър-председател на България, бил от по-рано на почивка в двореца Ситняково. Последният, като се научил, че г-н Дънов е на почивка в Чам- кория със своите хора, изпрати адютанта си да го пита би ли приел една среща с него в двореца, за да си поговорят малко за съдбата на България. Учителят прие. На следния ден към десет часа преди обяд адютантът на Стамболийски пристигна във вилата, дето беше Учителят, като водеше два коня и сам той на кон. Учителят и брат Епитропов, в качеството на негов адютант, яхнаха конете и предвождани от адютанта отидоха в двореца Ситняково.
към текста >>

Случи се така, че Александър Стамболийски, който тогава беше министър-председател на България, бил от по-рано на почивка в двореца Ситняково.
164. СРЕЩА НА АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ С УЧИТЕЛЯ През лятото на 1922 година Учителят и ние, около 200 души бяхме на летуване в курорта Чам-кория, сега Боровец. Случи се така, че Александър Стамболийски, който тогава беше министър-председател на България, бил от по-рано на почивка в двореца Ситняково. Последният, като се научил, че г-н Дънов е на почивка в Чам- кория със своите хора, изпрати адютанта си да го пита би ли приел една среща с него в двореца, за да си поговорят малко за съдбата на България. Учителят прие. На следния ден към десет часа преди обяд адютантът на Стамболийски пристигна във вилата, дето беше Учителят, като водеше два коня и сам той на кон. Учителят и брат Епитропов, в качеството на негов адютант, яхнаха конете и предвождани от адютанта отидоха в двореца Ситняково. Срещата трая до към 4 часа след обяд.
към текста >>

На следния ден към десет часа преди обяд адютантът на Стамболийски пристигна във вилата, дето беше Учителят, като водеше два коня и сам той на кон.
164. СРЕЩА НА АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ С УЧИТЕЛЯ През лятото на 1922 година Учителят и ние, около 200 души бяхме на летуване в курорта Чам-кория, сега Боровец. Случи се така, че Александър Стамболийски, който тогава беше министър-председател на България, бил от по-рано на почивка в двореца Ситняково. Последният, като се научил, че г-н Дънов е на почивка в Чам- кория със своите хора, изпрати адютанта си да го пита би ли приел една среща с него в двореца, за да си поговорят малко за съдбата на България. Учителят прие. На следния ден към десет часа преди обяд адютантът на Стамболийски пристигна във вилата, дето беше Учителят, като водеше два коня и сам той на кон. Учителят и брат Епитропов, в качеството на негов адютант, яхнаха конете и предвождани от адютанта отидоха в двореца Ситняково. Срещата трая до към 4 часа след обяд. Както се казва при подобни случаи, разговорът минал в приятелска атмосфера. Веднага след завръщането брат Епитропов ни осведоми, че освен пълната подкрепа, която Стамболийски обещал на Учителя в неговото дело, още обещал да отпусне около 400 квадратни километра земя, за да се устрои една наша комуна, наше общежитие, под ръководството на Учителя. Тогава всички изпитахме една неописуема радост.
към текста >>

Веднага след завръщането брат Епитропов ни осведоми, че освен пълната подкрепа, която Стамболийски обещал на Учителя в неговото дело, още обещал да отпусне около 400 квадратни километра земя, за да се устрои една наша комуна, наше общежитие, под ръководството на Учителя.
Учителят прие. На следния ден към десет часа преди обяд адютантът на Стамболийски пристигна във вилата, дето беше Учителят, като водеше два коня и сам той на кон. Учителят и брат Епитропов, в качеството на негов адютант, яхнаха конете и предвождани от адютанта отидоха в двореца Ситняково. Срещата трая до към 4 часа след обяд. Както се казва при подобни случаи, разговорът минал в приятелска атмосфера. Веднага след завръщането брат Епитропов ни осведоми, че освен пълната подкрепа, която Стамболийски обещал на Учителя в неговото дело, още обещал да отпусне около 400 квадратни километра земя, за да се устрои една наша комуна, наше общежитие, под ръководството на Учителя. Тогава всички изпитахме една неописуема радост. Имаше благословии и молитви за здравето и дълголетието на „Сандо", като виждахме, че най-после ще бъдат реализирани нашите блянове за братски живот, за окултно обучение и пр. Но не знам по какви причини тази работа не стана. Стамболийски не само че не даде обещаната земя и каква да е подкрепа, но отчужди и салона ни, който наскоро бе купен от бившата американска легация и се намираше на ъгъла на „Граф Игнатиев" и „Шести септември" под предлог, че там ще заседава съд за незаконно-забогателите от войната. Когато една наша делегация от 10 души отидохме в министерството да го молим да не ни взема салона, като му обещахме дори, че ще му намерим друго помещение за целта.
към текста >>

Стамболийски не само че не даде обещаната земя и каква да е подкрепа, но отчужди и салона ни, който наскоро бе купен от бившата американска легация и се намираше на ъгъла на „Граф Игнатиев" и „Шести септември" под предлог, че там ще заседава съд за незаконно-забогателите от войната.
Както се казва при подобни случаи, разговорът минал в приятелска атмосфера. Веднага след завръщането брат Епитропов ни осведоми, че освен пълната подкрепа, която Стамболийски обещал на Учителя в неговото дело, още обещал да отпусне около 400 квадратни километра земя, за да се устрои една наша комуна, наше общежитие, под ръководството на Учителя. Тогава всички изпитахме една неописуема радост. Имаше благословии и молитви за здравето и дълголетието на „Сандо", като виждахме, че най-после ще бъдат реализирани нашите блянове за братски живот, за окултно обучение и пр. Но не знам по какви причини тази работа не стана. Стамболийски не само че не даде обещаната земя и каква да е подкрепа, но отчужди и салона ни, който наскоро бе купен от бившата американска легация и се намираше на ъгъла на „Граф Игнатиев" и „Шести септември" под предлог, че там ще заседава съд за незаконно-забогателите от войната. Когато една наша делегация от 10 души отидохме в министерството да го молим да не ни взема салона, като му обещахме дори, че ще му намерим друго помещение за целта. Стамболийски ни прие твърде надменно. Каза ни, че щял да проучи въпроса и побърза да ни изпрати да си вървим. След нашето излизане от кабинета му казал на секретаря си: „Друг път да не ми водите тия психопати." След така развилите се обстоятелста запитахме Учителя какво ще каже за всичко това. Тогава Учителят каза: „Каквото имаше да му казвам, аз му казах в Ситняково.
към текста >>

Стамболийски ни прие твърде надменно.
Тогава всички изпитахме една неописуема радост. Имаше благословии и молитви за здравето и дълголетието на „Сандо", като виждахме, че най-после ще бъдат реализирани нашите блянове за братски живот, за окултно обучение и пр. Но не знам по какви причини тази работа не стана. Стамболийски не само че не даде обещаната земя и каква да е подкрепа, но отчужди и салона ни, който наскоро бе купен от бившата американска легация и се намираше на ъгъла на „Граф Игнатиев" и „Шести септември" под предлог, че там ще заседава съд за незаконно-забогателите от войната. Когато една наша делегация от 10 души отидохме в министерството да го молим да не ни взема салона, като му обещахме дори, че ще му намерим друго помещение за целта. Стамболийски ни прие твърде надменно. Каза ни, че щял да проучи въпроса и побърза да ни изпрати да си вървим. След нашето излизане от кабинета му казал на секретаря си: „Друг път да не ми водите тия психопати." След така развилите се обстоятелста запитахме Учителя какво ще каже за всичко това. Тогава Учителят каза: „Каквото имаше да му казвам, аз му казах в Ситняково. Сега други - Господарите на кармата ще му кажат останалото." И наистина те си казаха думата. Дойде превратът на 9 юни 1923 година, когато главата на Стамболийски бе занесена в конска торба пред цар Борис, за да го уверят, че Стамболийски е мъртъв и тогава да подпише манифеста за преврата, извършен от Александър Цанков.
към текста >>

Дойде превратът на 9 юни 1923 година, когато главата на Стамболийски бе занесена в конска торба пред цар Борис, за да го уверят, че Стамболийски е мъртъв и тогава да подпише манифеста за преврата, извършен от Александър Цанков.
Стамболийски ни прие твърде надменно. Каза ни, че щял да проучи въпроса и побърза да ни изпрати да си вървим. След нашето излизане от кабинета му казал на секретаря си: „Друг път да не ми водите тия психопати." След така развилите се обстоятелста запитахме Учителя какво ще каже за всичко това. Тогава Учителят каза: „Каквото имаше да му казвам, аз му казах в Ситняково. Сега други - Господарите на кармата ще му кажат останалото." И наистина те си казаха думата. Дойде превратът на 9 юни 1923 година, когато главата на Стамболийски бе занесена в конска торба пред цар Борис, за да го уверят, че Стамболийски е мъртъв и тогава да подпише манифеста за преврата, извършен от Александър Цанков. Тодор Попов. Тъй плащат Господарите на кармата на всички, които се подиграват с Божието дело.
към текста >>

42. Наряди за 1923 г.

ТОМ 12

Правителството на Александър Стамболийски не разрешава събора на Бялото Братство през месец август 1923 г.
НАРЯДИ за 1923 година 1. До учениците на Всемирното Бяло Братство (В. Б.Б.),31 януарий 1923 г. 2. Нареждане от 10 март 1923 г. 3. Правителството на Александър Стамболийски не разрешава събора на Бялото Братство през месец август 1923 г. На 9 юни се извършва преврат и Стамболийски е убит. (Справка: „Изгревът", том/, стр.432-436.) 4. Програма - покана, 1 юлий 1923 г. за Първия младежки окултен събор. 5. Предложение за кооп.сдружение "Бяло Братство" от 20 юлий 1923 г. 6.
към текста >>

На 9 юни се извършва преврат и Стамболийски е убит.
НАРЯДИ за 1923 година 1. До учениците на Всемирното Бяло Братство (В. Б.Б.),31 януарий 1923 г. 2. Нареждане от 10 март 1923 г. 3. Правителството на Александър Стамболийски не разрешава събора на Бялото Братство през месец август 1923 г. На 9 юни се извършва преврат и Стамболийски е убит. (Справка: „Изгревът", том/, стр.432-436.) 4. Програма - покана, 1 юлий 1923 г. за Първия младежки окултен събор. 5. Предложение за кооп.сдружение "Бяло Братство" от 20 юлий 1923 г. 6. Наряд от 15 август 1923 г., за събора на Веригата на 19.III.1923 г. 7.
към текста >>

43. I. ПАША ТЕОДОРОВА 1. РОДЪТ НА ПАША ТЕОДОРОВА ИДВА ОТ БЕСАРАБИЯ

Гена Папазова

Даже аз я обикнах и помня, тогава беше времето на Стамболийски.
Г.П.: Ами 1920 година трябва да е било, защото две години бях в Русе. 1920 година трябва да е било В.К.: Там как се запознахте? Тя там учителка ли беше? Г.П.: Тя там е учителка по химия, нали? Правеше ми впечатление с нейната скромност, с нейното отношение към учениците, с всичко. Даже аз я обикнах и помня, тогава беше времето на Стамболийски. Имаше практика на учениците, ходехме на работа, както сега има бригади, и аз като не й знаех убежденията, пък ме наредиха и да готвя, защото те са малки ученички, майките им не са ги учили. Аз съм селянка, всичко знам. Та аз готвих боб. Та го готвя с мас. И на нея слагам повече мас така нали, защото аз си я обичам.
към текста >>

44. II. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ

Лидия Соломонова Аладжем

Лидия Соломонова Аладжем (Вергилий Кръстев)

По времето, когато Земеделският съюз управляваше страната и имаше министър-председател Александър Стамболийски, Генчо работел в общината, но след преврата на девети юни 1923 година, при падането на режима бил освободен от длъжност, като вече не потърсил нито общинска, нито държавна работа.
Той пътуваше за град Варна, а аз за град Попово. Дълго стояхме мълчаливи един срещу друг, докато се яви причина да заговорим и да се опознаем дотолкова, доколкото можеше това да стане във влака. Той бил художник самодеец, а аз ученик в гимназията. Художникът произхождал от голямо семейство на беден обущар. Имал три сестри, от които едната по-малка от него. По времето, когато Земеделският съюз управляваше страната и имаше министър-председател Александър Стамболийски, Генчо работел в общината, но след преврата на девети юни 1923 година, при падането на режима бил освободен от длъжност, като вече не потърсил нито общинска, нито държавна работа. И той се връщаше от събора на Бялото Братство заедно с мене. Запознал се с идеите на Бялото братство чрез семейство Терзистоеви, а след това и с Велко Петрушев. Идеите за братство между всички хора му харесали и той става горещ привърженик на тези идеи, на които останал верен през целия си живот. Запознаването му с Бялото братство сякаш му отворило пътя за София. Не минало много време и големият град го привлякъл.
към текста >>

45. III. СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ

Тодорка Кръстева Стоянова

Стамболийски" 50 София 1303 Уважаеми господа редактори, Имах възможността чрез една моя позната българска еврейка да ми поднесе Вашия вестник, като ми посочи да се запозная с една статия в брой 22 от 16.11.1993 г.
Дори е много в този етап от времето и от историята на човечеството. Накая ще цитирам какво казва Учителят за еврейския народ: „Цели 40 години еврейският народ пътува през пустинята с намерение да влезе в страната Ханаан, а отиде в Палестина. Ханаан като страна не съществува на земята, но само на небето. Ханаан е място, където живеят съществата на Любовта." „А това, което разрушава, разваля съвременните хора, са следните седем елемента: гордостта, гневът, сладострастието, леността, скъперничеството, завистта и лакомството." „Да любиш Бога, това значи да любиш всички живи същества на земята, от най-малките до най-големите, както и всички ония същества, които не виждаш, понеже те живеят в Невидимия свят." 2. ЕДНО НЕПУБЛИКУВАНО ПИСМО ДО ЕВРЕЙСКИЯ ВЕСТНИК До господин Главен редактор: Самуел Франсез До господин Редактор: Алберт Авдала На вестник „Еврейски вести" Бул. „Ал. Стамболийски" 50 София 1303 Уважаеми господа редактори, Имах възможността чрез една моя позната българска еврейка да ми поднесе Вашия вестник, като ми посочи да се запозная с една статия в брой 22 от 16.11.1993 г. Статията е озаглавена „В София пристигат директорът на Израелският Държавен архив", подписана от г-н Алберт Авдала. Запознах се със статията и разбрах, че г-н Мосек, български евреин, е дошъл в София, за да проучава архивите в България и да търси доказателства в тях, за да се открие кой е онзи, който спаси българските евреи от концлагерите на фашизма. Това начинание е похвално, усърдията също, но тайната за спасяването на българските евреи не е тайна, а една истина, която се знае от много хора, които са участвували в този исторически момент. В разстояние на 45 години отначало комунистическата партия, а след това и други партии си приписват заслугата за спасяването на евреите. Да не споменаваме опитите на различните политически лидери, да припишат част от заслугата на свое име.
към текста >>

46. 1. ИЗПИТЪТ ПО ФИЛОСОФИЯ Тодорка Кръстева Стоянова

Но след убийството на Стамболийски на 9 юни 1923 година през есента я уволниха.
През 1920 година баща ни закупи кашкавал и цяла мандра, загуби, износът спря, кашкавалът никой не го купуваше и той се притесни, и умря от удар на 44 години. Беше на 2.01.1922 година. Майка ми остана вдовица на 37 години с три деца. Големият ми брат, Владимир, на 14 години, аз, Тодорка, на 9 години и малкият ми брат Кръстан на 5 години. Моят чичо, който бе комунист в общината, назначи майка ми в сиропиталището в Плевен като възпитателка. Но след убийството на Стамболийски на 9 юни 1923 година през есента я уволниха. После я назначиха учителка в едно село. Аз преминах през немотия, завърших гимназия и факултет - философия през 1938 -1939 година. Един ден преди изпита Тодорка Кръстева Стоянова отива при Учителя Дънов на Изгрева за помощ. На следващия ден е изпитът по философия при професор Михалчев. Учителят я приема, а тя не могла нищо да проговори, само очите й се наляли със сълзи.
към текста >>

47. 7. ОФИЦЕРЪТ НА КЕСАРЯ И СЛУЖИТЕЛЯТ БОЖИЙ - Никола Гръблев

Никола Гръблев

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

Научих обаче, че Стамболийски и Райко Даскалов ръководили бунта и аз се отказах от намерението си.
Мислех, че става под ръководството на Партията, затова реших да намеря начин и да отида колкото се може по-скоро към Радомир - София. За целта казах на войниците, че пътя ни е прекъснат от англичаните. поради което трябва с оръжие да си пробиваме пътя за България. Всички от ротата изказаха желание да ги водя за България, откъдето аз намеря за добре, фелдфебелът разтръбил това из разпиляния полк и голяма група подофицери и войници изявиха желание да се присъединят към ротата. Образува се един отряд към 700-800 човека, добре въоръжени и снабдени. Научих обаче, че Стамболийски и Райко Даскалов ръководили бунта и аз се отказах от намерението си. Съобщих на войниците, че Кресненското дефиле било свободно и ликвидирах с намерението. След демобилизацията полкът се установи на гарнизон в Петрич. С ротата си бях на гара Елешница. С французка охрана бяха докарани войниците от третата категория от руската бригада. След Октомврийската революция руската бригада бе разделена на три категории: Първа категория, които желаели да се сражават и били оставени с оръжието си: втора, които не желаели да се бият, но желаели да бъдат в обозите и трета, които искали да си отидат в Русия.
към текста >>

48. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година

ТОМ 14

Спомням си, че поповете дадоха заявление при Стамболийски да се уреди заплатата им.
Ще я даде. Всички се поставят като този пехливанин. Събора не позволиха. Някои казаха: „Да отидем при министъра, да подадем заявление " Аз тогава казах: Като дадете това заявление какво ще стане? Като разгледат заявлението в Министерския съвет, какво ще стане? Спомням си, че поповете дадоха заявление при Стамболийски да се уреди заплатата им. Но освен, че не им се уреди заплатата, но им се намали бюджета с 30,000 лева. У всинца ви има тази слабост щом дойде злото, философски приказвате много добре, но щом дойде зора казвате: „Дай кесията, ти си добро момче". На вас са ви дали една задача. Аз отидох в Търново, дойдох СИ в София и си казах: Малкото дете да дойде да вземе кесията. Учениците как ще решат въпроса?
към текста >>

Ако Стамболийски имаше вяра щеше да остане жив.
Защото когато имате любов в душата си, с присърце ще работите. Когато нямате любов в душата си, най-великите работи са тежест за душата ви. Ако нямате любов животът ви ще бъде скучен. Ако имате любов какъвто и да бъдеш, някой земледелец, овчар, някой обикновен учител в село - в тези положения ще събереш с любов опитност, ще си създадеш бъдеще. Някои хора с високи длъжности ги мислим за щастливи, обаче ще те претрепят някъде и в астралния свят ще си изкупиш греховете. Ако Стамболийски имаше вяра щеше да остане жив. Каквото му кажат 100% вярваше. Той беше краен оптимист. Но на земята никога не става със 100% сигурност. По някой път има 50% изключение, по някой път 75%. Някои ми предложиха да отида в Чам Курия с техния автомобил, но аз отказах.
към текста >>

49. 16. ЕРАТА СЛЕД КОМУНИТЕ

Николай Дойнов

Тогава начело на правителството е Александър Стамболийски, който отказва да възстанови златото на банка „Гирдап" или стойността в левове и банката фалира".
Един ден, аз питам племенницата: „Как фалира банка „Гирдап"? " А тя беше една от големите банки със стабилни средства. Тя ми каза тъй: „Когато след Първата световна война, България имаше нужда от жито, САЩ бе готова да ни продаде, но искаше злато. Правителството на България няма злато, но поисква от банка „Гирдап" да даде злато. Банката дава златото да се купи жито от САЩ и след като се продава житото, идва време парите да се връщат. Тогава начело на правителството е Александър Стамболийски, който отказва да възстанови златото на банка „Гирдап" или стойността в левове и банката фалира". А Учителят в беседа е давал пример с банка „Гирдап": "Ако искаш да си вложиш парите и да фалираш - вложи ги в банка „Гирдап". Тя беше много стабилна банка. Тогава министър-председател беше Стамболийски. И аз си спомням как с параходите идваха чувалите напълнени с американско брашно. В своите беседи Учителят, често засягаше въпроси от Хиромантията, Френологията, науката за израза на лицето, Астрологията и с това беше събудил интереса към тези науки у приятелите.
към текста >>

Тогава министър-председател беше Стамболийски.
Правителството на България няма злато, но поисква от банка „Гирдап" да даде злато. Банката дава златото да се купи жито от САЩ и след като се продава житото, идва време парите да се връщат. Тогава начело на правителството е Александър Стамболийски, който отказва да възстанови златото на банка „Гирдап" или стойността в левове и банката фалира". А Учителят в беседа е давал пример с банка „Гирдап": "Ако искаш да си вложиш парите и да фалираш - вложи ги в банка „Гирдап". Тя беше много стабилна банка. Тогава министър-председател беше Стамболийски. И аз си спомням как с параходите идваха чувалите напълнени с американско брашно. В своите беседи Учителят, често засягаше въпроси от Хиромантията, Френологията, науката за израза на лицето, Астрологията и с това беше събудил интереса към тези науки у приятелите. И наистина от анатомията на човека е известно, че най-много нервни окончания имаме на ръцете и лицето, там те са в най-гъста мрежа. Естествено е тогава да се приеме, че всички процеси, които стават в мозъка, зараждането на идеите, характера на мислите, чувствата, а също и подтиците за действие да намират своето отражение, най-много в тази гъста мрежа, от тези най-нежни нервни окончания, което отражение не може да не даде и един външен осезаем отпечатък на ръцете и лицето, който ще отрази характера на психичната дейност у човека. И наистина, ние често казваме, когато разбираме, че човек не казва истината „изчерви се".
към текста >>

50. 63.ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СЪТРЕСЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ 1923 - 1925 г.

Николай Дойнов

Управляващата тогава земеделска партия, начело с нейният водач и министър-председател Александър Стамболийски, беше свалена от военните, а Стамболийски обезглавен.
и първата половина на 1925 г. България преживя много тежки политически сътресения. Тя мина по ръба на жестока гражданска война, само на косъм от нея, спря я само чудото от такава гибел. На 9 юни 1923 г. стана преврата. Управляващата тогава земеделска партия, начело с нейният водач и министър-председател Александър Стамболийски, беше свалена от военните, а Стамболийски обезглавен. Това създаде голямо напрежение. Самонадеяният, изненадан, неподготвен и недисциплиниран Земеделски съюз, не можеше да окаже някаква сериозна съпротива при този преврат. Сериозна съпротива можеше да се окаже само със съдействието на Комунистическата партия, която разполагаше с добра организация, дисциплина и оръжие. Но Централният комитет на партията е намерил тогава, че това е борба между две бурожазни партии, селската и градската и взима решение да пази неутралитет по този преврат. Това решение на Централния комитет, спасява България от сурова гражданска война.
към текста >>

51. 41. АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ И УЧИТЕЛЯ

Николай Дойнов

41. АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ И УЧИТЕЛЯ Не знам дали знаеш историята на Стамболийски и Райко Даскалов.
41. АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ И УЧИТЕЛЯ Не знам дали знаеш историята на Стамболийски и Райко Даскалов. Войските при Добро поле напущат фронта и тръгват насам с пушките, и със съоръженията си да искат отговорност на държавниците в София - цар Фердинанд и правителството му. Правителството много разумно постъпи, като прати Александър Стамболийски - земеделеца и Райко Даскалов, двамата да отидат да спрат войниците, да ги освободят, да им кажат да си отидат по домовете да си оставят пушките. Стамболийски и Райко Даскалов не изпълниха обещанието и задачата, която дадоха, а отидоха в Радомир и направиха република. Тези войски въоръжени с оръжията си тръгват към София. И там някъде към с.
към текста >>

Правителството много разумно постъпи, като прати Александър Стамболийски - земеделеца и Райко Даскалов, двамата да отидат да спрат войниците, да ги освободят, да им кажат да си отидат по домовете да си оставят пушките.
41. АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ И УЧИТЕЛЯ Не знам дали знаеш историята на Стамболийски и Райко Даскалов. Войските при Добро поле напущат фронта и тръгват насам с пушките, и със съоръженията си да искат отговорност на държавниците в София - цар Фердинанд и правителството му. Правителството много разумно постъпи, като прати Александър Стамболийски - земеделеца и Райко Даскалов, двамата да отидат да спрат войниците, да ги освободят, да им кажат да си отидат по домовете да си оставят пушките. Стамболийски и Райко Даскалов не изпълниха обещанието и задачата, която дадоха, а отидоха в Радомир и направиха република. Тези войски въоръжени с оръжията си тръгват към София. И там някъде към с. Владая - 3000 от тези войници са избити, защото в момента в София е имало една германска войска и юнкерите, и други, а германците здраво държат и по този начин голямото, страшно събитие, което щеше да стане в София беше предотвратено. А Стамболийски си плати с главата, а Райко Даскалов и той с главата. В.К.
към текста >>

Стамболийски и Райко Даскалов не изпълниха обещанието и задачата, която дадоха, а отидоха в Радомир и направиха република.
41. АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ И УЧИТЕЛЯ Не знам дали знаеш историята на Стамболийски и Райко Даскалов. Войските при Добро поле напущат фронта и тръгват насам с пушките, и със съоръженията си да искат отговорност на държавниците в София - цар Фердинанд и правителството му. Правителството много разумно постъпи, като прати Александър Стамболийски - земеделеца и Райко Даскалов, двамата да отидат да спрат войниците, да ги освободят, да им кажат да си отидат по домовете да си оставят пушките. Стамболийски и Райко Даскалов не изпълниха обещанието и задачата, която дадоха, а отидоха в Радомир и направиха република. Тези войски въоръжени с оръжията си тръгват към София. И там някъде към с. Владая - 3000 от тези войници са избити, защото в момента в София е имало една германска войска и юнкерите, и други, а германците здраво държат и по този начин голямото, страшно събитие, което щеше да стане в София беше предотвратено. А Стамболийски си плати с главата, а Райко Даскалов и той с главата. В.К. Аз съм чувал, че Стамболийски когато идва на власт, допуска конгреса на анархистите в Ямбол и след това накарва да избият двеста души, и тогава Учителят казва: „Той си подписа смъртната присъда". Н.Д.
към текста >>

А Стамболийски си плати с главата, а Райко Даскалов и той с главата. В.К.
Правителството много разумно постъпи, като прати Александър Стамболийски - земеделеца и Райко Даскалов, двамата да отидат да спрат войниците, да ги освободят, да им кажат да си отидат по домовете да си оставят пушките. Стамболийски и Райко Даскалов не изпълниха обещанието и задачата, която дадоха, а отидоха в Радомир и направиха република. Тези войски въоръжени с оръжията си тръгват към София. И там някъде към с. Владая - 3000 от тези войници са избити, защото в момента в София е имало една германска войска и юнкерите, и други, а германците здраво държат и по този начин голямото, страшно събитие, което щеше да стане в София беше предотвратено. А Стамболийски си плати с главата, а Райко Даскалов и той с главата. В.К. Аз съм чувал, че Стамболийски когато идва на власт, допуска конгреса на анархистите в Ямбол и след това накарва да избият двеста души, и тогава Учителят казва: „Той си подписа смъртната присъда". Н.Д. Може, туй не си го спомням. Обаче други неприятни, некрасиви постъпки. Там другите водачи на другите партий пуснали слух, че някъде към Горна Оряховица щяха да имат конгрес. Та някъде ги вземаха, та се гавреха с тях и т.н.
към текста >>

Аз съм чувал, че Стамболийски когато идва на власт, допуска конгреса на анархистите в Ямбол и след това накарва да избият двеста души, и тогава Учителят казва: „Той си подписа смъртната присъда". Н.Д.
Стамболийски и Райко Даскалов не изпълниха обещанието и задачата, която дадоха, а отидоха в Радомир и направиха република. Тези войски въоръжени с оръжията си тръгват към София. И там някъде към с. Владая - 3000 от тези войници са избити, защото в момента в София е имало една германска войска и юнкерите, и други, а германците здраво държат и по този начин голямото, страшно събитие, което щеше да стане в София беше предотвратено. А Стамболийски си плати с главата, а Райко Даскалов и той с главата. В.К. Аз съм чувал, че Стамболийски когато идва на власт, допуска конгреса на анархистите в Ямбол и след това накарва да избият двеста души, и тогава Учителят казва: „Той си подписа смъртната присъда". Н.Д. Може, туй не си го спомням. Обаче други неприятни, некрасиви постъпки. Там другите водачи на другите партий пуснали слух, че някъде към Горна Оряховица щяха да имат конгрес. Та някъде ги вземаха, та се гавреха с тях и т.н. Изобщо положението беше много неприятно.
към текста >>

Та махането на тази власт, на Стамболийски според мен, моето впечатление, беше много добре. В.К.
Изобщо положението беше много неприятно. В село да отидеш гражданин, хукат, хокат и се държаха много неприязнено селяните към гражданите. Разправяли са ми хора, които са ходили на село. Подиграват се, гаврят се, въобще се чувства едно такова много неприятно отношение между гражданите и селяните, много мъчително. Туй е благодарение на това, че те създадоха така наречената Оранжева гвардия, разни хлапетии, без някакви качества хора, които си позволяваха какво ли не. Та махането на тази власт, на Стамболийски според мен, моето впечатление, беше много добре. В.К. Този Цанков остана до края? Н.Д. Да, той остана жив до края на живота си. Никой не го уби. Туй показва, че наистина е извършил една хубава задача, може би беше суров. Право е, че беше суров особено срещу земеделци, комунисти, беше суров.
към текста >>

Ти спомняш ли си, че навремето имало една среща между Александър Стамболийски и Учителя в Чам Кория?
Туй показва, че наистина е извършил една хубава задача, може би беше суров. Право е, че беше суров особено срещу земеделци, комунисти, беше суров. Александър Цанков извърши преврата. Наричаха го „кръволок". И като „кръволок" небето го запази до дълбока старост. В.К. Ти спомняш ли си, че навремето имало една среща между Александър Стамболийски и Учителя в Чам Кория? Н.Д. Мен са ми казвали, Паша ми е казвала, че дошли с кон. На Учителя дали един бял кон. Учителят яхнал коня и отишъли в Чам Кория, но подробности не знам. Но съм чул от Паша, че Учителя е имал среща съС Стамболийски. В.К. Други сходни събития от онова време да си спомняш?
към текста >>

Но съм чул от Паша, че Учителя е имал среща съС Стамболийски. В.К.
И като „кръволок" небето го запази до дълбока старост. В.К. Ти спомняш ли си, че навремето имало една среща между Александър Стамболийски и Учителя в Чам Кория? Н.Д. Мен са ми казвали, Паша ми е казвала, че дошли с кон. На Учителя дали един бял кон. Учителят яхнал коня и отишъли в Чам Кория, но подробности не знам. Но съм чул от Паша, че Учителя е имал среща съС Стамболийски. В.К. Други сходни събития от онова време да си спомняш? Н.Д. Обичах да се занимавам с политика, може би от този копнеж да ме задоволи, да знам какъв ще бъде изхода, седнахме там с Учителя да ми разправя тази работи, ето и досега няма мир между Русия, западните страни и САЩ. Мир няма, има примирие, мир няма. В.К. В Хелзинки през 1975 г. подписаха нещо. Н.Д.
към текста >>

52. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

е свален от власт и убит Министър- председателя Александър Стамболийски чрез военен преврат. 10.
I от год. Ill, със статията против червения комунизъм и за синархията, за каквато се е писало много и от такива видни окултисти като Сент Ив. д'Алвейдър, Папюс, Барле и м. др. още преди да е имало помен за някакъв болшевизъм, излезе от печат още преди септ. бунт! 9. На 9 юни 1923 г. е свален от власт и убит Министър- председателя Александър Стамболийски чрез военен преврат. 10. На 22-23.IX.1923 г. започва Септемврийското въстание организирано от комунистите и част от живите свалени земеделци на Ал. Стамболийски. 25. Прекратено дело „Всемирна летопис", Г. IV, кн.
към текста >>

Стамболийски. 25.
още преди да е имало помен за някакъв болшевизъм, излезе от печат още преди септ. бунт! 9. На 9 юни 1923 г. е свален от власт и убит Министър- председателя Александър Стамболийски чрез военен преврат. 10. На 22-23.IX.1923 г. започва Септемврийското въстание организирано от комунистите и част от живите свалени земеделци на Ал. Стамболийски. 25. Прекратено дело „Всемирна летопис", Г. IV, кн. 10 (IX. 1926), с. 238 - рубрика „Вести" Г-н Прокурорът при Софийския окръжен съд е прекратил по липса на престъпление и втората преписка, заведена от главният секретар при Министерството на Народното Просвещение Ал.
към текста >>

53. 15. ИЗПИТАНИЕТО

Започна отстъплението и на 28 септември в Солун Стамболийски подписа мир със съглашенското главно командване.
Но на следващата нощ се повтаряше пак същото. Една дружина от 82-ри полк се предаде на англо-френците и изказа положението на българските войници. На 14 септември 1918 год. сутринта съглашенското главно командване започна по цялата бойна линия обща бомбардировка. На 15 септември бе пленен целият 29-и ямболски полк, заедно с всички офицери. Започна отстъплението и на 28 септември в Солун Стамболийски подписа мир със съглашенското главно командване.
към текста >>

54. 24. МАТУРАТА

бе убит Стамболийски по най-зверски начин и правителството се зае от блокари начело с Цанков.
24. МАТУРАТА На 9 юни 1923 г. бе убит Стамболийски по най-зверски начин и правителството се зае от блокари начело с Цанков. Тогава аз бях в осми клас. Предстоеше ми матура. Със смяната на правителството уволниха няколко учители от Поповската гимназия, които бяха комунисти. Назначиха комисия учители от гр. Шумен да произведе матурата.
към текста >>

55. 27. ГОТОВ ЗА САМОЖЕРТВА

беше свалено законното правителство на Александър Стамболийски чрез преврат, извършен от Александър Цанков.
27. ГОТОВ ЗА САМОЖЕРТВА В 1923 г. завърших средното си образование. Като си отидох в родното си село Водица, околия Поповска, веднага училищното настоятелство ме назначи за учител в прогимназията. Предавах вероучение и география във всички прогимназиални класове. На 9 юни 1923 г. беше свалено законното правителство на Александър Стамболийски чрез преврат, извършен от Александър Цанков. В България политическата власт бе в ръцете на фашистите. Издаде се заповед, според която всяко събрание в селата ще да става след предварително уведомление на околийското управление. И да се съобщава дневният ред на събранието. В село Водица комунистите бяха направили събрание, без да уведомят властта. Направили и земеделската партия събрание, без да уведомят новата власт.
към текста >>

56. VIII. Документи на Пеню Ганев

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

Стамболийски № 3 5, V етаж.
Притурка към брой 63 Сталински районен народен съвет- София Съобщение. Съобщава се на собствениците на имоти планоснимачни № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12 и 13, съставляващи парцел I в квартал № 2 -„Сталин", по плана на гр. София и парцел II от същия квартал, че с протокол № 23 от 17 юли 1958 г. на изпълнителния комитет на СГНС те се отреждат за нуждите на Министерството на Транспорта и съобщенията за построяване на телевизионен център и радиодом. В 14-дневен срок от публикуването на настоящото съобщение заинтересуваните собственици могат да направят писмени възражения по решение на СГНС до техническия отдел при Сталинския райсъвет - бул. Стамболийски № 3 5, V етаж. От съвета. 2. Сталински райсъвет До Пеню Ганев Бобев отдел „Технически" ул. 10-та № 6 № 7970 18.VIII.58 София Моля, явете се в 7-дневен срок от получаване на настоящото в Техническия отдел при Сталински РНС, находят, се на бул. Стамболийски № 5, V етаж, в стая № 20 от 13 до 16 часа, като носите със себе си Нот. акт на имота Ви пл.
към текста >>

Стамболийски № 5, V етаж, в стая № 20 от 13 до 16 часа, като носите със себе си Нот.
В 14-дневен срок от публикуването на настоящото съобщение заинтересуваните собственици могат да направят писмени възражения по решение на СГНС до техническия отдел при Сталинския райсъвет - бул. Стамболийски № 3 5, V етаж. От съвета. 2. Сталински райсъвет До Пеню Ганев Бобев отдел „Технически" ул. 10-та № 6 № 7970 18.VIII.58 София Моля, явете се в 7-дневен срок от получаване на настоящото в Техническия отдел при Сталински РНС, находят, се на бул. Стамболийски № 5, V етаж, в стая № 20 от 13 до 16 часа, като носите със себе си Нот. акт на имота Ви пл. 8 от кв. 1 м. Сталин (Изгрева), също удостоверение от ЖСДИ, от което да е видно по кой параграф Ви е освободен имотът. При непредставяне на горните документи ще считаме, че не сте собственик иа въпросния имот.
към текста >>

57. 11. Петър Дънов и нашите културни традиции

ТОМ 17

той е в най-приятелски връзки с вожда на народа ни Георги Димитров и с големия негов син Александър Стамболийски.
А през това време името и делото му стават все по-популярни. Без да си прави никаква реклама, без да търси партии, неговото влияние в нашата общественост расте. Като следва традициите на народа ни, той е русофил. През 1914 г., поради конфликт с цар Фердинанда, той е изселен от София във Варна. За него той смело казвал: „Аз ще се върна в София, но Фердинанд ще излезе от България и няма да се върне." През времето от 1918 до 1925 г. той е в най-приятелски връзки с вожда на народа ни Георги Димитров и с големия негов син Александър Стамболийски. През времето от 1922 до 1944г. Петър Дънов напълно изявява своите изумителни възможности. Изнасяни са много хиляди публични беседи, повечето от които са стенографирани и отпечатани на десетки хиляди страници. Всяка негова дума е следена и записвана от верни последователи. Те са непрекъснато около него, участвуват в сутринните разходки и гимнастики, в туристическите излети из планините - първите опити за масов туризъм из Сините камъни, Витоша, Мусала, Седемте рилски езера, правят опити за „братски живот", правят многолюдни „събори".
към текста >>

58. 15. Писмо от Комитета за изкуство и култура до Възкресен Атанасов като представител на Бялото братство

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Стамболийски 17, тел.
15. Писмо от Комитета за изкуство и култура до Възкресен Атанасов като представител на Бялото братство Народна република България КОМИТЕТ ЗА ИЗКУСТВО И КУЛТУРА София, бул. Стамболийски 17, тел. 97-95-51, 84-81 № КП 1208 / 5.VIII.76 11.IX.1976 До В. Анастасов Бул. Скобелев № 45 Тук Комитетът за изкуство и култура разгледа молбата на „Бяло братство" за обявяване на гроба на Дънов за национален паметник на културата. От направените проверки се установи, че мястото на гроба и неговата близка среда е изключена от за строителните планове. В случая формалният акт за обявяване е излишен.
към текста >>

59. 7. ИВАН АНТОНОВ ИЗВОРСКИ

A. Астролозите на Изгрева

ТОМ 19

Идва на власт Стамболийски и дава амнистия на всички неправилно затворени хора.
Така няколко пъти и го осъдили на затвор. Там той се хранел с хляб и много лютив червен пипер. Когато двама войници го карали към затвора, минали близо до дома на Паша и той помолил да го пуснат за два часа да свърши някаква работа, но те категорично отказали. Тогава той хвърлил от лютивия пипер, които носел винаги в джоба си в очите на войниците и избягал. Хванали го и го затворили, като опасен престъпник. Идва на власт Стамболийски и дава амнистия на всички неправилно затворени хора. Освобождават го и него от затвора и той отива при Учителя на „Оборище” 14 в салона, където живее и пази салона. Слуша Учителя във всичко. Учителят променя хороскопа му и го насочва да учи, заедно с всички от Младежкия клас и завършва литература. Работи доста време като журналист. Понеже сутрин в 5 часа много приятели закъснявали и вратата постоянно се отваряла и затваряла и отвличала вниманието на класа от беседата, Учителят попитал: „Няма ли кой да сложи ред за влизането в салона?
към текста >>

60. А. Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов ПРОДЪЛЖЕНИЕ

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

ТОМ 19

Министьр-председателят Александър Стамболийски подписва Ньоиския мирен договор, наложен на България след поражението в Първата световна война 1914 ÷ 1918 г.
в лъжата, която хората са облекли във формата на истина. Аз казвам: Всичко туй е една велика лъжа. Истината е вътре у вас. Великият закон е във вашия ум, а малкият закон е в сърцето ви. * Бележка на съставителя: На 27 ноември 1919 г. Министьр-председателят Александър Стамболийски подписва Ньоиския мирен договор, наложен на България след поражението в Първата световна война 1914 ÷ 1918 г. България е задължена да плаща тежки репарации чрез злато за 37 години с 5 % лихва, предава на своите съседи хиляди глави добитък като репарации, загубва територии и настъпва глад и разруха. † Бележка на съставителя: Двата Велики Закона са: Люби Бога и обичай ближния си. Всяко благородно желание, което се породи у вас, колкото и микроскопическо да е, то ще определи вашето щастие за в бъдеще. Това желание ще обърне от този ден крана на вашия живот и от тогава и земята, и небето ще работят за вас. Колелото на живота, като се движи към една или друга посока, ще произведе съответно действие.
към текста >>

61. II. БУНТ

В него, като се изброяваше къде в България има вече съветско управление и къде и как се бори Стамболийски, сочеше се, че змията в предсмъртния си час на своето издихание тук, обезумяла от оргии и пиянство от власт, е посегнала на живота на стотици предани достойни другари.
Числото на убитите порасте фантастично. Много жени оплакваха живите си мъже, които случайно отсъствуваха, мислещи ги, че са в числото на жертвите; други описваха мъките, повече измислени, на които са били подлагани другари, за да издадат последните нареждания, които те там, фашистите, мислели, че има. След пладне вече викът на негодувание мина в непрекъснат рев и крясъци. Всички бързаха да се въоръжат с каквото можеха и имаха, за да унищожат това «мръсно гнездо», където са направени такива престъпления срещу живота на другарите. Издаде се набързо и печатан позив. В него, като се изброяваше къде в България има вече съветско управление и къде и как се бори Стамболийски, сочеше се, че змията в предсмъртния си час на своето издихание тук, обезумяла от оргии и пиянство от власт, е посегнала на живота на стотици предани достойни другари. На оръжие! - да се пометат узурпаторите, изчадията на загиващия буржоазен свят! 10 След пладне се стекоха толкова много хора, желающи да се бият и унищожат «гнездото», щото мъчно можеха да се намерят ръководни лица. Разделиха ги на роти и полуроти, на ударни и щурмови батальони. Разликата беше във въоръжението: едните имаха колове и пръти, а другите - брадви, пищови, капзалии и ловджийски пушки.
към текста >>

с военен преврат е свалено правителството на Александър Стамболийски.
Забележка: По-нататъшната съдба на Генко е описана в следната, трета книга «С Христа». Гергевец, край Сливен, 1933 г. ноември Приказката за Архангела се изпълни в своите три части. Остава последната, четвърта част, да се изпълни. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев.) ___________________________ 7 - На 9 юни 1923 г. с военен преврат е свалено правителството на Александър Стамболийски. 8 - На 22-23 септември 1923 г. е Септемврийското въстание, вдигнато от комунисти и свалените от власт земеделци. 9 - Въстаналите болшевики искат да създават управление както в болшевишка Русия, т.е. в СССР. 10 - Александър Стамболийски е свален от власт и убит.
към текста >>

10 - Александър Стамболийски е свален от власт и убит.
с военен преврат е свалено правителството на Александър Стамболийски. 8 - На 22-23 септември 1923 г. е Септемврийското въстание, вдигнато от комунисти и свалените от власт земеделци. 9 - Въстаналите болшевики искат да създават управление както в болшевишка Русия, т.е. в СССР. 10 - Александър Стамболийски е свален от власт и убит. Главата му е сложена в конска торба, с която давали зоб на конете, и е занесена на цар Борис III. 11 - Книгата е писана през 1934 г. и онези, които са извършили преврата, авторът нарича фашисти и узурпатори. Той не се страхува да ги нарече с тези имена. За такива изявления тогава са наказвали с разстрелване по улиците.
към текста >>

62. 25. ПЕЧАТНОТО СЛОВО

Ругаеха и хвалиха Стамболова, Стамболийски, Генадиева - ругаят и хвалят днес и останалите по-видни българи -навярно дотогава, докато и техните глави се търколят някой ден на улицата.
Колкото и малък, той е будил надежди в потиснатите маси, поддържал е техния дух и направлявал стъпките им към тия обетовани кътове на щастие, мир и спокойствие, за които мечтае всеки народ. Но заедно с това, напоследък особено, печатът (думата ми е за периодическия печат - пресата) е станал проводник по-скоро на взаимни нападки, на клевети, на описания на най-долни сцени, на ужасни случки, на отвратителни навици, които разпалват любопитството, задоволяват долните инстинкти, раздухват низките страсти. И тези вестници се печатат в хиляди екземпляри - и вместо светлина, носят на читателите си само пяната от живота, низкото в него, тъмното в човешката природа. Може ли да имаме в такива случаи оная полза, която всеки би се надявал и трябва да очаква от печата? Двадесет години се пяха хвалебни песни на Фердинанда - след това в същите вестници той бе обсипан с хули. Ругаеха и хвалиха Стамболова, Стамболийски, Генадиева - ругаят и хвалят днес и останалите по-видни българи -навярно дотогава, докато и техните глави се търколят някой ден на улицата. Види се, че ний не можем да траем някой да се издигне между нас. И ако, според словата на Христа, всеки говори от препълване на сърцето си - българското сърце изглежда, че е пълно напоследък само с жлъчка и сензации. И в гонението си за тези сензации, известни журналисти забравят важната роль, която имат в обществото, границите на приличието, елементарната естетика и морал и пренебрегват дори всяка мисъл, че те първи трябва да дадат пример от възпитаност, човещина, справедливост и нравствена здравост, липсата на която тъй много обикновено им не харесва и срещу която по принцип воюва всеки вестникар. Листове се пълнят с клевети, описания на кражби, ровят всред лични дертове, убийства... Несъмнено, че това е част от живота, но нима то е най-важното да бъде туряно на първо място, па и да бъде и цялото съдържание на някои от тях, харчещи се с хиляди? Няма ли в нашия живот нещо положително, което трябва да бъде проучено и изнесено?
към текста >>

63. 26. «МИСТИЧНОТО» ПРОЗРЕНИЕ НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ МИНИСТЪР И КЛЕРИКАЛИТЕ

На Стамболийски владиците правеха мили очи, валяха му из краката, очакваха от него митрополитски и екзарски постове.
Нещо повече, калугерът кани духовенството да се моли и да работи и в политическото дело на Цанкова, за тържеството на демократическия сговор125 Разбира се, че тъй трябва и да бъде. Кога ли българските черковници не са се явявали крепители на консерватизма и рутината в България? Изхождайки от това гледище, те проклинаха Цанкова и Каравелова в 1880 г. и работиха против тях, докато успяха да съборят, с помощта на княза, «нечестивците». Така те постъпваха и през Стамболовия режим. На Стамболийски владиците правеха мили очи, валяха му из краката, очакваха от него митрополитски и екзарски постове. Сега пък очите им са опрени на първия министър. Единственото спасение на религията и църквата е да се освободи от опеката на държавата. Политиците у нас се лъжат, че калугери и попове, със своето езическо православие, ще могат да им дадат подкрепа. Колкото държавникът стои по-далеч от фанатиците калугери, толкоз по-добре за него, защото на него ще сочат с пръст и гръдните деца, като възродител на реакцията. Ние вярваме, че Цанков в дванадесети час ще се отърси от калугеро-попския хипноз за доброто на себе си и на отечеството.
към текста >>

64. II. ТАЙНИТЕ ОБЩЕСТВА И ТЯХНАТА РОЛЯ В ПОЛИТИЧЕСКИЯ И ОБЩЕСТВЕН ЖИВОТ НА ЕВРОПА

ПРЕДГОВОР

с военно-фашистки преврат на Александър Цанков е свален и убит Александър Стамболийски - министър-председател на земеделското правителство. (бел.
София, 1928 година ______________________ * Доктор Г. Трифонов е псевдоним на Любомир Лулчев. Учителят Дънов го извиква и му се кара, да не се подписва с псевдоними, а с истинското си име. След това той започва да изписва цялото си име. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев.) ** На 9 юни 1923 г. с военно-фашистки преврат на Александър Цанков е свален и убит Александър Стамболийски - министър-председател на земеделското правителство. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
към текста >>

65. (9) Продължение описанието на срещата на 23.VII.1938 г. във Враня

в Ситняково от 3 до 6 часа следобед и в Овнарско на 11.V с.г. в присъст

във Враня Тогава царят ми каза, че и Стамболийски42, който обичал да му разправя интимните си работи, му казал, че с нея не оперира («онождал», каза царят), защото била заразена от мъжа си.
(9) Продължение описанието на срещата на 23.VII.1938 г. във Враня Тогава царят ми каза, че и Стамболийски42, който обичал да му разправя интимните си работи, му казал, че с нея не оперира («онождал», каза царят), защото била заразена от мъжа си. Разбрахме се, рекох си на ума. И Стамболийски-бедният Стамболийски («Той ми доверяваше интимните си работи - думите на царя), - мисля си, затуй го и сполетя това, което му се случи, защото ти доверяваше43... Аз бях отишъл да ги придружа на 7 юли! Преди години аз по тоя въпрос бях говорил с царя и исках да ми признае вярно ли е, че той е развалил тогава на 7.VII радиопредавателя и неговият офицер взел патроноводителя на картечниците... Той тогава призна, че е работил с радиото, но отказа категорично да го е развалял или пък да знае неговият офицер да е правил това ... То навремето си по дата трябва да е записано... Сега си го само спомням, при преписванието на това, което става в Мърчаево по време на евакуацията, 28.IV.1944 г. ... Продължавам: Каза ми царят, че Георги Марков44 му се сторил съвсем глупав. - Ами аз Ви казах предварително, че той е бакалин... За Стойчо Мошанов45 му казах, като ме запита за мнение: - Той не е добър, но може да стане добър.
към текста >>

И Стамболийски-бедният Стамболийски («Той ми доверяваше интимните си работи - думите на царя), - мисля си, затуй го и сполетя това, което му се случи, защото ти доверяваше43... Аз бях отишъл да ги придружа на 7 юли!
(9) Продължение описанието на срещата на 23.VII.1938 г. във Враня Тогава царят ми каза, че и Стамболийски42, който обичал да му разправя интимните си работи, му казал, че с нея не оперира («онождал», каза царят), защото била заразена от мъжа си. Разбрахме се, рекох си на ума. И Стамболийски-бедният Стамболийски («Той ми доверяваше интимните си работи - думите на царя), - мисля си, затуй го и сполетя това, което му се случи, защото ти доверяваше43... Аз бях отишъл да ги придружа на 7 юли! Преди години аз по тоя въпрос бях говорил с царя и исках да ми признае вярно ли е, че той е развалил тогава на 7.VII радиопредавателя и неговият офицер взел патроноводителя на картечниците... Той тогава призна, че е работил с радиото, но отказа категорично да го е развалял или пък да знае неговият офицер да е правил това ... То навремето си по дата трябва да е записано... Сега си го само спомням, при преписванието на това, което става в Мърчаево по време на евакуацията, 28.IV.1944 г. ... Продължавам: Каза ми царят, че Георги Марков44 му се сторил съвсем глупав. - Ами аз Ви казах предварително, че той е бакалин... За Стойчо Мошанов45 му казах, като ме запита за мнение: - Той не е добър, но може да стане добър. Прекомерно нагласява работите - еквилибрист! - Да, това е точната дума - каза царят, - но той не може да свързва хората.
към текста >>

66. (45) Срещи с царя на 10.V.1939 г.

Помниш ли, когато Муравиев302 и Омарчевски бяха ми пратили опозицията в двореца, че уж съм я викал, а аз ги оставих да чакат и отидох в Краварника при Стамболийски и те като дойдоха да интригуват и ме намериха там, глътнаха си езиците.
Аз се обадих, че на мене те бяха четени. - И слава Богу, че поне на Вас ги е чел. Когато се говори за някаква завеса в Народното събрание, аз чаках, че някой ще се обади, а то Недялко и Рашко301 си гугукаха, а забравиха кога щяха да го убиват, та Неделковица дохожда да ми обади, та едва го отървах. - И много интриги правят, Ваше Величество. - Ами ти не си вчерашен. Помниш ли, когато Муравиев302 и Омарчевски бяха ми пратили опозицията в двореца, че уж съм я викал, а аз ги оставих да чакат и отидох в Краварника при Стамболийски и те като дойдоха да интригуват и ме намериха там, глътнаха си езиците. И ти така прави с Кьосето. Твоят и неговият антураж нека си враждуват, но ти го предупреждавай. Нали аз казах на Луков в присъствието на Кьосето, че техните братя им вредят, и тогава Луков скочи: как да сравнявам аз брат му Аспарух с Петър Кьосе[то], когато техният род е дал трима генерали и пр. После в разговора му каза: - Помниш ли, когато Калфов искаше да те коли и аз трябваше лично да дохождам в Делиормана, да покажа, че това не може да става, когато ти (Багрянов) искаше да ставаш румънин? 303 - Ами от старите партизани как да се отървем?
към текста >>

67. (61) Среща с Царя на 22.Х.1939 г. във Враня, от 8 и 15 ч сутринта до 13 и 20 ч

Царят правеше сметка, че се е разправял досега 23 часа и когато Багрянов му каза, че не изглежда уморен, той каза: - Защото по-рано се измарях, че и отговарях за греховете на другите -защо не съм се справил с лудориите на Стамболийски, с лекомислието на Мушанов, с щуротиите на... (забравих), с кръволочествата на Цанков... а сега си отговарях за това, което съм правил и което знаех защо съм го правил.
Не казах нищо, защото се чувствувах много уморен и гледах да се приключи работата. Остана да вика Кьосето неофициално, след това - и официално, след което да се свърши и с камарата, докато още не са усетили Стойчо и сие какво им иде на главата. Говорихме, ако Кьосето случайно ритне, да стане председател Калфов. Също Кьосето да смени дипломатическия апарат, като даде на Калфов, Стойчо и др. някои дипломатически постове: ставаше дума за Буров - Париж, аз поменах Кимона за Москва, Стойчо - за Париж или Рим, а Калфов като познат - за Рим и пр. Царят правеше сметка, че се е разправял досега 23 часа и когато Багрянов му каза, че не изглежда уморен, той каза: - Защото по-рано се измарях, че и отговарях за греховете на другите -защо не съм се справил с лудориите на Стамболийски, с лекомислието на Мушанов, с щуротиите на... (забравих), с кръволочествата на Цанков... а сега си отговарях за това, което съм правил и което знаех защо съм го правил. Затова сега съм по-малко съсипан. Когато се видяхме, от началото аз му казах, че сега трябва да се премери, за да види колко е натегнап от мъдростите, които е набрал от разговорите, а след това му дадох да прочетем една глава от книгата «Ла вий пур ла тут» [«Ла ви пур льо Ту»] - «Пане» (тая глава) 409, която царят чете гласно и казваше: - Така е, така е. - Това да ни бъде за камертон - казах аз, като свърши. Наистина, до края вървяхме добре, без сблъскване, в тия пет часа разговор. Когато вече смятах, че уговорихме това, което можеше да се уговори, казах му, ако има някои промени, нека се обади, което той обеща да стори непременно, като ми разправи, че не иска да ме пусне по тоя път и врата, понеже през тях някога влизал Тодор Александров410... Мислех си и аз и той, горкият, колко компромиси е трябвало да направи, докато се отърве и запази трона си досега... Бог да му помага и пази... Разговорите бяха интересни и разнообразни, но аз съм още уморен; не зная поради що и не мога да си спомням подробности.
към текста >>

68. (66) Срещи

При Стамболийски щях да платя с главата си, пък сега да видим какво ще ме огрее...459 Сега, 21.XII, дойде Андро и ми каза, че Кьосето си подало оставката - точно както бях казал на Недев и Царя, че ще му погоди, като изпраща днес Божилов да няма конкуренция.
- Кьосето не ще - каза ми Царят. Приказвахме и за уволнените офицери и пр. Доста интересни работи, но не ми се пишат. С впечатление съм, че царят си има план, който не искаше да ми разкрие изцяло, пък и аз отбягвах, за да не би да го издаде някой, а той да помисли, че съм аз. Изобщо, всеки ден разбирам, че българската политика и нужник са почти едно и също и много съжалявам, че се намесих или намесиха. При Стамболийски щях да платя с главата си, пък сега да видим какво ще ме огрее...459 Сега, 21.XII, дойде Андро и ми каза, че Кьосето си подало оставката - точно както бях казал на Недев и Царя, че ще му погоди, като изпраща днес Божилов да няма конкуренция. Ама де да видим какво ще го изиграят...
към текста >>

69. (83) Среща с царя на 30.VI.1940 г. във Враня от 9 до 11 и ½ преди обед

Баща Ви затвори Стамболийски, а после го извади и тури за министър.
Искаше да се прави мобилизация на една дивизия. Казах му, че не ще е лошо, но да не се крие, а да се каже ясно какво се мобилизира, а не да се оставят слуховете да циркулират. Говорих му за необходимото да се премахне тая паплач, която обира народа, и да се не чака да сторят други това, което и той може да направи сам. Той ми каза, че това не може, че знае всичко, но няма сили в себе си и пр. - Вие видяхте как свърши Батенберг, Вашият баща - също, няма защо да повтаряте техните погрешки. Баща Ви затвори Стамболийски, а после го извади и тури за министър. Сега земледелското съсловие има представител, а туряте работниците в затвора, за да ги вадите утре и туряте за министри ли? Защо? Не е ли по-хубаво всичко навреме да се прави? И защо се взе такова лошо изходно положение спрямо работниците, тъкмо тогава, когато Русия се приближава на 200 км от границите ни? 540 Защо се предизвиква тоя народ?
към текста >>

Тук трябва малко по-голяма решителност... - Не, по-рано - при Стамболийски, паднаха глави.
Защо търговците, както и по-рано Ви казах, да взимат лъвския пай, когато това може да стори държавата, а те да бъдат само агенти, като тия на храноизноса? Защо ще чакате да дойдат други да направят това, което и ние сами можем? - Това не мога. Аз ще си ида заедно с тях...541 - Защо? Не си крал заедно с тях, [та] да си отиваш с тях. Тук трябва малко по-голяма решителност... - Не, по-рано - при Стамболийски, паднаха глави. При Цанков - също. Не, сега това не мога. Сега съм сам. - Тъкмо по-добре, че сте сам, че няма да падат глави, и пак работите ще станат хубаво. Говорих му, че селяните сега са по-доволни и задоволени, благодарение на Багрянов, че ако той вземе и Министерството на труда, би могло да се постигне нещо по-добро за тоя народ.
към текста >>

70. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

е освободен от този пост, понеже е поддържал връзки с Александър Стамболийски.
Завършва военно училище. След войните от 1912-1913 г. е назначен за «инспектор на дворците». Бил е властолюбив и диктатор и затова цар Борис III го наричал с името на римския император Калигула. След преврата на 9 юни 1923 г. е освободен от този пост, понеже е поддържал връзки с Александър Стамболийски. Върнат е на служба през 1932 г. Изпълнявал е политически мисии на царя, поради което е бил наричан «цар Генчо». Осъден на смърт от Народния съд. 22. По заповед на вътрешния министър Николаев, полицията забранява събранията на Изгрева под предлог, че не са искали разрешение за събиране на хора на групи. Според царя това са произволи и дивотии, но от друга страна, той нарежда на полицията да ограничава сектите. 23.
към текста >>

Участвува в организирането на Демократическия сговор и в подготовката на свалянето на Стамболийски на 9 юни 1923 г.
Кимон Георгиев - роден през 1882 г. в гр. Пазарджик. Завършва военно училище през 1902 г. Командир на рота и дружина през войните от 1912-1918 г. Основател на Военния съюз през 1919 г. Участвува в организирането на Демократическия сговор и в подготовката на свалянето на Стамболийски на 9 юни 1923 г. От 1926 г. до 1928 г. е министър на железниците. Подава си оставката поради разногласия с министър-председателя Ляпчев. Напуска Демократическия сговор и преминава към кръг «Звено», който организира преврата на 19 май 1934 г.
към текста >>

е министър на железниците, пощите и телеграфите в правителството на Ал. Стамболийски.
- член на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). 19111923 г. - депутат. 1920-1921 г. - министър на търговията, промишлеността и на железниците, а през 1923 г. е министър на железниците, пощите и телеграфите в правителството на Ал. Стамболийски. 1924-1933 г. - емигрант в Югославия. Завръща се в България през 1933 г. и до 1944 г. е член на БЗНС и депутат.
към текста >>

е министър на Народното просвещение в правителството на Ал. Стамболийски.
- депутат от листата на БЗНС. През 1917 г. завършва право. А от 1920 г. до 1923 г. е министър на Народното просвещение в правителството на Ал. Стамболийски. Провежда правописна реформа и изхвърля «е двойно» и «ер голям». Основава Художествената и Музикалната академии. От 1925 г. до 1927 г. е в ръководството на БЗНС.
към текста >>

Александър Стамболийски - роден на 1 март 1879 г.
-главен редактор на в. «Земеделско знаме». От 1927 г. до 1941 г. е депутат. 42. Александър Стамболийски - роден на 1 март 1879 г. в с. Славовица, Пазарджишко. 1893-1897 г. - учи в земеделско училище и в лозарско-винарско училище в Плевен. 1900-1902 г.
към текста >>

Стамболийски се е доверявал на цар Борис III, разказвал му е любовните си похождения, дори връща от Германия в България двете сестри на Борис - Евдокия и Надежда.
до 1923 г. е министър-председател. На 27 септември 1919 г., от името на победена България, подписва Ньойския договор. На 14 юни 1923 г. е убит, след преврата на 9 юни 1923 г. 43. Стамболийски се е доверявал на цар Борис III, разказвал му е любовните си похождения, дори връща от Германия в България двете сестри на Борис - Евдокия и Надежда. На 6 юни 1923 г. в с. Славовица на гости на Стамболийски идват тримата митрополити начело с Варненско-Преславския - Симеон. По това време на гости идва и цар Борис III с двете си сестри, Евдокия и Надежда. Докато се разхождат, придружаващият царя флотски капитан Ско-тунов с помощта на радиотехника повреждат радиостанцията, монтирана във вилата.
към текста >>

Славовица на гости на Стамболийски идват тримата митрополити начело с Варненско-Преславския - Симеон.
На 14 юни 1923 г. е убит, след преврата на 9 юни 1923 г. 43. Стамболийски се е доверявал на цар Борис III, разказвал му е любовните си похождения, дори връща от Германия в България двете сестри на Борис - Евдокия и Надежда. На 6 юни 1923 г. в с. Славовица на гости на Стамболийски идват тримата митрополити начело с Варненско-Преславския - Симеон. По това време на гости идва и цар Борис III с двете си сестри, Евдокия и Надежда. Докато се разхождат, придружаващият царя флотски капитан Ско-тунов с помощта на радиотехника повреждат радиостанцията, монтирана във вилата. На 9 юни 1923 г. Стамболийски разбира, че радиостанцията е повредена, взети са патроноводителите на картечниците, за да не може да се отбраняват; освен това се оказва, че сандъците, които са били пълни с патрони, са напълнени с пясък. Така че цар Борис III организира премахването на Стамболийски.
към текста >>

Стамболийски разбира, че радиостанцията е повредена, взети са патроноводителите на картечниците, за да не може да се отбраняват; освен това се оказва, че сандъците, които са били пълни с патрони, са напълнени с пясък.
в с. Славовица на гости на Стамболийски идват тримата митрополити начело с Варненско-Преславския - Симеон. По това време на гости идва и цар Борис III с двете си сестри, Евдокия и Надежда. Докато се разхождат, придружаващият царя флотски капитан Ско-тунов с помощта на радиотехника повреждат радиостанцията, монтирана във вилата. На 9 юни 1923 г. Стамболийски разбира, че радиостанцията е повредена, взети са патроноводителите на картечниците, за да не може да се отбраняват; освен това се оказва, че сандъците, които са били пълни с патрони, са напълнени с пясък. Така че цар Борис III организира премахването на Стамболийски. Главите на Александър Стамболийски и на брат му Васил са отрязани и са занесени в конска торба в София на цар Борис III. След като царят се убеждава, че това са техните глави, ги връщат обратно в Славовица при труповете. Така че мнението на Лулчев е категорично, че цар Борис III е ръководител на преврата на 9 юни. Вж. «Изгревът», том I, стр.
към текста >>

Така че цар Борис III организира премахването на Стамболийски.
Славовица на гости на Стамболийски идват тримата митрополити начело с Варненско-Преславския - Симеон. По това време на гости идва и цар Борис III с двете си сестри, Евдокия и Надежда. Докато се разхождат, придружаващият царя флотски капитан Ско-тунов с помощта на радиотехника повреждат радиостанцията, монтирана във вилата. На 9 юни 1923 г. Стамболийски разбира, че радиостанцията е повредена, взети са патроноводителите на картечниците, за да не може да се отбраняват; освен това се оказва, че сандъците, които са били пълни с патрони, са напълнени с пясък. Така че цар Борис III организира премахването на Стамболийски. Главите на Александър Стамболийски и на брат му Васил са отрязани и са занесени в конска торба в София на цар Борис III. След като царят се убеждава, че това са техните глави, ги връщат обратно в Славовица при труповете. Така че мнението на Лулчев е категорично, че цар Борис III е ръководител на преврата на 9 юни. Вж. «Изгревът», том I, стр. 432-436 и том IV, стр.
към текста >>

Главите на Александър Стамболийски и на брат му Васил са отрязани и са занесени в конска торба в София на цар Борис III.
По това време на гости идва и цар Борис III с двете си сестри, Евдокия и Надежда. Докато се разхождат, придружаващият царя флотски капитан Ско-тунов с помощта на радиотехника повреждат радиостанцията, монтирана във вилата. На 9 юни 1923 г. Стамболийски разбира, че радиостанцията е повредена, взети са патроноводителите на картечниците, за да не може да се отбраняват; освен това се оказва, че сандъците, които са били пълни с патрони, са напълнени с пясък. Така че цар Борис III организира премахването на Стамболийски. Главите на Александър Стамболийски и на брат му Васил са отрязани и са занесени в конска торба в София на цар Борис III. След като царят се убеждава, че това са техните глави, ги връщат обратно в Славовица при труповете. Така че мнението на Лулчев е категорично, че цар Борис III е ръководител на преврата на 9 юни. Вж. «Изгревът», том I, стр. 432-436 и том IV, стр. 446-448. 44.
към текста >>

Стоил Стефанов - земеделец, секретар на Стамболийски, републиканец антимонархист, за което е бил в затвора по времето на цар Борис III.
проектира разширенията на различни дворци. От 1938 г. поема политически поръчки, след като е предложен за съветник на царя от Лулчев и Иван Багрянов. След това става съветник на царя. Осъден на смърт от Народния съд. 51. Стоил Стефанов - земеделец, секретар на Стамболийски, републиканец антимонархист, за което е бил в затвора по времето на цар Борис III. По времето на комунистите след 9 септември 1944 г. също е в затвора, този път -защото се обявява срещу комунистическата диктатура. Накрая работи с Иван Багрянов като негов съветник. Единственият политик, който е чел беседите на Учителя, когато е бил в затвора. Освен това се е срещал няколко пъти с Учителя Петър Дънов. Вж.
към текста >>

Диктаторът селянин е Александър Стамболийски - министър-председател от 1919 г.
е подписан двустранен протокол за отпускане на кредита. Според царя Германия е главният купувач на износните ни продукти - хранителни, текстил, платове, кожи и т.н. - и единствен доставчик на оръжие. Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония се подписва в Берлин на 27 септември 1940 г. Поканват България да се присъедини, но цар Борис III отказва, тъй като смята, че неутралитетът я съхранява, като тя стои настрана от двата военни лагера. 120. Диктаторът селянин е Александър Стамболийски - министър-председател от 1919 г. до 1923 г.; професорът е Александър Цанков-министър-пред-седател от 1923 г. до 1926 г.; и Военната лига, съставена от профашистки, гер-манофилски офицери, начело с ген. Луков, ген. Вълков и Дамян Велчев и Кимон Георгиев, като накрая се свързват с политическия кръг «Звено» и правят държавния преврат на 19 май 1934 г. с цел да разтурят парламента и да свалят монархията у нас. 121.
към текста >>

Стамболийски и България е обложена с големи репарации и отнемане на територии с българско население.
През 1939 г., в началото на войната, масоните се опитват да изгладят разногласията, но не успяват. На 8 декември 1962 г. при папа Йоан XXIII- бившия кардинал Анджело Ронкали, който е бил папски нунций в София по времето на Учителя - се поставя отново този въпрос от един епископ от Мексико - да се снеме анатемата срещу масоните. 126. Грешките на Англия и Франция идват от Ньойския договор, който е бил подписан на 27 ноември 1919 г. от Ал. Стамболийски и България е обложена с големи репарации и отнемане на територии с българско население. Този договор на победителките от Първата световна война - САЩ, Англия, Франция -е бил несправедлив към Германия и Италия. Ето защо сега Провидението е турило Германия и Италия за съдебни пристави - да си изправят грешките. Но това те не изпълняват - както едните, така и другите. Съдебните пристави също не изпълняват заповедите на съда. Вместо Германия да бъде съдебен пристав на Англия, Англия я насочва на изток - към СССР-Русия. 127.
към текста >>

А Стоил Стефанов е също земеделец, бил е секретар на Александър Стамболийски и е бил хвърлен в затвора от цар Борис. 217.
Такъв е и в следващото правителство от 23 октомври до 15 февруари 1940 г. и от 15 февруари 1940 г. до 15 февруари 1941 г., когато е сменен и на негово място поставят проф. Богдан Филов. Иван Багрянов е земеделец. А Стоил Стефанов е също земеделец, бил е секретар на Александър Стамболийски и е бил хвърлен в затвора от цар Борис. 217. Спас Ганев е отстранен, като в новия кабинет на Кьосеиванов на 23 октомври 1939 г. го няма. Той си отива заедно с провинилите се министри по официален път - чрез смяна на кабинета, а не чрез бламиране. На 29 март 1939 г. е внесен законопроект от Ганев в парламента, но този законопроект е критикуван и правителството го изтегля, за да не бъде бламирано и сменено. 218.
към текста >>

Понеже е поддържал връзки с Александър Стамболийски, като е бил куриер между него и царя, то Военният съюз след преврата на 9 юни 1934 г.
От 1941 г. до 1944 г. е председател на 25-ото Обикновено народно събрание. 220. Димитър Генчев - вж. бел. №21. Понеже е поддържал връзки с Александър Стамболийски, като е бил куриер между него и царя, то Военният съюз след преврата на 9 юни 1934 г. настоява да бъде освободен от двореца. През периода 1935-1938 г. царят го използува за политически задачи. Той е много добре запознат с кухнята на земеделските водачи и е бил много остър срещу онези, които играят на политическото въже, какъвто е Иван Багрянов. Те са военни, свикнали са на заповеди и на изпълнение и не могат да търпят хора, непостоянни в своите обещания. 221.
към текста >>

- министър на войната в правителството на Александър Стамболийски.
Участвува във войните - 1918 г. Член на БЗНС. 1919-1920 г. - началник на Обществената безопасност. 1923 г. - министър на войната в правителството на Александър Стамболийски. Арестуван след Деветоюнския преврат и съден. През 1924 г. е амнистиран. 1926 г. - ръководител на БЗНС «Врабча-1», след разцеплението на БЗНС.
към текста >>

Води борба срещу правителството на Александър Стамболийски, подкрепя деветоюнския преврат и монархо-фашистка-та диктатура.
Янко Пеев се свързва с братовчед си Александър Пеев и става шпионин за СССР. 328. Любомир Стоянчев, полковник, войвода на Върховния македоно-одрински комитет (1902-1906 г.), командир на Девета Бележка дружина в Ма-кедоно-одринското опълчение през Балканската война и командир на 28-и пехотен Стрелски полк и дружинен командир на 64-ти пехотен Македонски полк. 329. Данаил Крапчев - роден 1880 г. в гр. Прилеп. Журналист, директор на вестник «Зора» (1919-1944 г.). Води борба срещу правителството на Александър Стамболийски, подкрепя деветоюнския преврат и монархо-фашистка-та диктатура. Стои на националистически, антикомунистически и антисъвет-ски позиции. По времето на войната 1939-1945 г. застава на страната на хитле-ризма. 330. Петко Пенчев - роден през 1882 г. в гр. Варна.
към текста >>

-министър на търговията и промишлеността в коалиционното правителство на Ал. Стамболийски.
18931897 г. - завършва правни и икономически науки в Париж. 1913 г. - министър на търговията и промишлеността в правителството на д-р Данев. 1919-1920 г. -министър на търговията и промишлеността в коалиционното правителство на Ал. Стамболийски. Водач на Народната партия, банкер. 1920-1922 г. - емигрант в Западна Европа заради конфликти със Стамболийски. След 9 юни 1923 г. се завръща в България, участник в Демократическия сговор.
към текста >>

- емигрант в Западна Европа заради конфликти със Стамболийски.
- министър на търговията и промишлеността в правителството на д-р Данев. 1919-1920 г. -министър на търговията и промишлеността в коалиционното правителство на Ал. Стамболийски. Водач на Народната партия, банкер. 1920-1922 г. - емигрант в Западна Европа заради конфликти със Стамболийски. След 9 юни 1923 г. се завръща в България, участник в Демократическия сговор. 1926-1930 г. - министър на външните работи в правителството на Ляпчев. От 1899 г.
към текста >>

Обявява се срещу Стамболийски, понеже се сближава с Югославия.
и в Кочани през 1912 г., станали повод за Балканската война от 1912-1913 г. През 1912-1918 г. е бил в услуга на двореца на Фердинанд. 1920 г. - възглавява ВМРО. Обявява се срещу Стамболийски, понеже се сближава с Югославия. Взел участие на страната на военния преврат от 9 юни 1923 г. и в потушаването на Септемврийското въстание. Под натиска на левите сили във ВМРО подписва майския манифест от 1924 г., но после се отказва от подписа си по искане на Демократическия сговор. Това се приема за предателство от левите сили във ВМРО, които го убиват през 1924 г. Правителството започва кървава разправа с тях. 411.
към текста >>

Лулчев бива реабилитиран от Стамболийски.
Това по-късно го прави Народният съд, който го осъжда на смърт като модерния Распутин. Осъждат го комунистите. А по фашистко време е спасил от смърт към 100 комунисти. Това число не е преувеличено, а действително. Познавах някои от спасените. 459. Лулчев бива реабилитиран от Стамболийски. По време на преврата срещу Стамболийски, Лулчев се спасява по една случайност, че през нощта преспива при една своя любовница и не е намерен в дома си от полицията и войската. Ако е бил намерен, е щял да бъде застрелян на място. Спасява го една случайност. И привилегията, че е бил голям любовник. А такива жените ги охраняват.
към текста >>

По време на преврата срещу Стамболийски, Лулчев се спасява по една случайност, че през нощта преспива при една своя любовница и не е намерен в дома си от полицията и войската.
Осъждат го комунистите. А по фашистко време е спасил от смърт към 100 комунисти. Това число не е преувеличено, а действително. Познавах някои от спасените. 459. Лулчев бива реабилитиран от Стамболийски. По време на преврата срещу Стамболийски, Лулчев се спасява по една случайност, че през нощта преспива при една своя любовница и не е намерен в дома си от полицията и войската. Ако е бил намерен, е щял да бъде застрелян на място. Спасява го една случайност. И привилегията, че е бил голям любовник. А такива жените ги охраняват. Лулчев като офицер е публикувал свои материали в ръководното списание «Борба» на Георги Бакалов, който е бил социалист, комунист.
към текста >>

Александър Стамболийски е задържан от властите за подследствен под стража.
до 1938 г. и подготвя анексията й към Германия. 1939-1944 г. - посланик на Германия в Турция. 540. На 16 септември 1915 г. Александър Стамболийски е задържан от властите за подследствен под стража. На 28 октомври 1915 г. е осъден по настояване на Фердинанд на доживотен строг тъмничен затвор. На 25 септември 1918 г. излиза от затвора. На 25 септември 1918 г.
към текста >>

- министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Александър Стамболийски.
1919-1921 г. - окръжен управител в Шумен. 1921-1923 г. - директор Трудова повинност. 1923 г. - министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Александър Стамболийски. След 9 юни 1923 г. е хванат и осъден. 1924 г. - бяга от затвора, емигрира в Сърбия. 1933 г.
към текста >>

и свалянето на селското правителство на Стамболийски е негова рожба.
Накрая лъжата на царя излиза на бял свят. 602. Лулчев непрекъснато говори, че най-изгодно е мирът. Но царят е закачен отвътре и отвън с дебело въже за Хитлер и германците. 603. Многократно Лулчев му е предлагал да образува работническо-сел-ско правителство. Той се е ужасил, защото превратът на 9 юни 1923 г. и свалянето на селското правителство на Стамболийски е негова рожба. А за работническо - той знае, че комунистите не го признават за цар, а за чужденец и чуждонаемник. Оплаква се на секретарката си Надя, дъщеря на генерал-адю-тант Алекси Стоянов. И тя упреква Лулчев, че това е голяма глупост. 604. Иван Шкойнов, началник щаб на софийския гарнизон по време на войнишкото въстание през 1918 г. Роден през 1874 г.
към текста >>

Уволнен от правителството на Стамболийски през 1920 г.
в Габрово. Завършва военно училище в София през 1895 г. и генералщабна академия в София. Участвува във войните от 1912-1913 г. и 1914-1918 г. Уволнен от правителството на Стамболийски през 1920 г. Водач на фашистката организация «Родна защита». Поддържал крайнодесните офицери, участвуващи в разгрома на Септемврийското въстание през 1923 г. Един от създателите на Съюза на запасните офицери. Той е за силна монархическа власт. Участвува в потушаването на Вла-дайското въстание.
към текста >>

71. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

А Стоил Стефанов е също земеделец, бил е секретар на Александър Стамболийски и е бил хвърлен в затвора от цар Борис. 217.
Такъв е и в следващото правителство от 23 октомври до 15 февруари 1940 г. и от 15 февруари 1940 г. до 15 февруари 1941 г., когато е сменен и на негово място поставят проф. Богдан Филов. Иван Багрянов е земеделец. А Стоил Стефанов е също земеделец, бил е секретар на Александър Стамболийски и е бил хвърлен в затвора от цар Борис. 217. Спас Ганев е отстранен, като в новия кабинет на Кьосеиванов на 23 октомври 1939 г. го няма. Той си отива заедно с провинилите се министри по официален път - чрез смяна на кабинета, а не чрез бламиране. На 29 март 1939 г. е внесен законопроект от Ганев в парламента, но този законопроект е критикуван и правителството го изтегля, за да не бъде бламирано и сменено. 218.
към текста >>

Понеже е поддържал връзки с Александър Стамболийски, като е бил куриер между него и царя, то Военният съюз след преврата на 9 юни 1934 г.
От 1941 г. до 1944 г. е председател на 25-ото Обикновено народно събрание. 220. Димитър Генчев - вж. бел. №21. Понеже е поддържал връзки с Александър Стамболийски, като е бил куриер между него и царя, то Военният съюз след преврата на 9 юни 1934 г. настоява да бъде освободен от двореца. През периода 1935-1938 г. царят го използува за политически задачи. Той е много добре запознат с кухнята на земеделските водачи и е бил много остър срещу онези, които играят на политическото въже, какъвто е Иван Багрянов. Те са военни, свикнали са на заповеди и на изпълнение и не могат да търпят хора, непостоянни в своите обещания. 221.
към текста >>

- министър на войната в правителството на Александър Стамболийски.
Участвува във войните - 1918 г. Член на БЗНС. 1919-1920 г. - началник на Обществената безопасност. 1923 г. - министър на войната в правителството на Александър Стамболийски. Арестуван след Деветоюнския преврат и съден. През 1924 г. е амнистиран. 1926 г. - ръководител на БЗНС «Врабча-1», след разцеплението на БЗНС.
към текста >>

Води борба срещу правителството на Александър Стамболийски, подкрепя деветоюнския преврат и монархо-фашистка-та диктатура.
Янко Пеев се свързва с братовчед си Александър Пеев и става шпионин за СССР. 328. Любомир Стоянчев, полковник, войвода на Върховния македоно-одрински комитет (1902-1906 г.), командир на Девета Бележка дружина в Ма-кедоно-одринското опълчение през Балканската война и командир на 28-и пехотен Стрелски полк и дружинен командир на 64-ти пехотен Македонски полк. 329. Данаил Крапчев - роден 1880 г. в гр. Прилеп. Журналист, директор на вестник «Зора» (1919-1944 г.). Води борба срещу правителството на Александър Стамболийски, подкрепя деветоюнския преврат и монархо-фашистка-та диктатура. Стои на националистически, антикомунистически и антисъвет-ски позиции. По времето на войната 1939-1945 г. застава на страната на хитле-ризма. 330. Петко Пенчев - роден през 1882 г. в гр. Варна.
към текста >>

-министър на търговията и промишлеността в коалиционното правителство на Ал. Стамболийски.
18931897 г. - завършва правни и икономически науки в Париж. 1913 г. - министър на търговията и промишлеността в правителството на д-р Данев. 1919-1920 г. -министър на търговията и промишлеността в коалиционното правителство на Ал. Стамболийски. Водач на Народната партия, банкер. 1920-1922 г. - емигрант в Западна Европа заради конфликти със Стамболийски. След 9 юни 1923 г. се завръща в България, участник в Демократическия сговор.
към текста >>

- емигрант в Западна Европа заради конфликти със Стамболийски.
- министър на търговията и промишлеността в правителството на д-р Данев. 1919-1920 г. -министър на търговията и промишлеността в коалиционното правителство на Ал. Стамболийски. Водач на Народната партия, банкер. 1920-1922 г. - емигрант в Западна Европа заради конфликти със Стамболийски. След 9 юни 1923 г. се завръща в България, участник в Демократическия сговор. 1926-1930 г. - министър на външните работи в правителството на Ляпчев. От 1899 г.
към текста >>

Обявява се срещу Стамболийски, понеже се сближава с Югославия.
и в Кочани през 1912 г., станали повод за Балканската война от 1912-1913 г. През 1912-1918 г. е бил в услуга на двореца на Фердинанд. 1920 г. - възглавява ВМРО. Обявява се срещу Стамболийски, понеже се сближава с Югославия. Взел участие на страната на военния преврат от 9 юни 1923 г. и в потушаването на Септемврийското въстание. Под натиска на левите сили във ВМРО подписва майския манифест от 1924 г., но после се отказва от подписа си по искане на Демократическия сговор. Това се приема за предателство от левите сили във ВМРО, които го убиват през 1924 г. Правителството започва кървава разправа с тях. 411.
към текста >>

Лулчев бива реабилитиран от Стамболийски.
Това по-късно го прави Народният съд, който го осъжда на смърт като модерния Распутин. Осъждат го комунистите. А по фашистко време е спасил от смърт към 100 комунисти. Това число не е преувеличено, а действително. Познавах някои от спасените. 459. Лулчев бива реабилитиран от Стамболийски. По време на преврата срещу Стамболийски, Лулчев се спасява по една случайност, че през нощта преспива при една своя любовница и не е намерен в дома си от полицията и войската. Ако е бил намерен, е щял да бъде застрелян на място. Спасява го една случайност. И привилегията, че е бил голям любовник. А такива жените ги охраняват.
към текста >>

По време на преврата срещу Стамболийски, Лулчев се спасява по една случайност, че през нощта преспива при една своя любовница и не е намерен в дома си от полицията и войската.
Осъждат го комунистите. А по фашистко време е спасил от смърт към 100 комунисти. Това число не е преувеличено, а действително. Познавах някои от спасените. 459. Лулчев бива реабилитиран от Стамболийски. По време на преврата срещу Стамболийски, Лулчев се спасява по една случайност, че през нощта преспива при една своя любовница и не е намерен в дома си от полицията и войската. Ако е бил намерен, е щял да бъде застрелян на място. Спасява го една случайност. И привилегията, че е бил голям любовник. А такива жените ги охраняват. Лулчев като офицер е публикувал свои материали в ръководното списание «Борба» на Георги Бакалов, който е бил социалист, комунист.
към текста >>

Александър Стамболийски е задържан от властите за подследствен под стража.
до 1938 г. и подготвя анексията й към Германия. 1939-1944 г. - посланик на Германия в Турция. 540. На 16 септември 1915 г. Александър Стамболийски е задържан от властите за подследствен под стража. На 28 октомври 1915 г. е осъден по настояване на Фердинанд на доживотен строг тъмничен затвор. На 25 септември 1918 г. излиза от затвора. На 25 септември 1918 г.
към текста >>

- министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Александър Стамболийски.
1919-1921 г. - окръжен управител в Шумен. 1921-1923 г. - директор Трудова повинност. 1923 г. - министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Александър Стамболийски. След 9 юни 1923 г. е хванат и осъден. 1924 г. - бяга от затвора, емигрира в Сърбия. 1933 г.
към текста >>

и свалянето на селското правителство на Стамболийски е негова рожба.
Накрая лъжата на царя излиза на бял свят. 602. Лулчев непрекъснато говори, че най-изгодно е мирът. Но царят е закачен отвътре и отвън с дебело въже за Хитлер и германците. 603. Многократно Лулчев му е предлагал да образува работническо-сел-ско правителство. Той се е ужасил, защото превратът на 9 юни 1923 г. и свалянето на селското правителство на Стамболийски е негова рожба. А за работническо - той знае, че комунистите не го признават за цар, а за чужденец и чуждонаемник. Оплаква се на секретарката си Надя, дъщеря на генерал-адю-тант Алекси Стоянов. И тя упреква Лулчев, че това е голяма глупост. 604. Иван Шкойнов, началник щаб на софийския гарнизон по време на войнишкото въстание през 1918 г. Роден през 1874 г.
към текста >>

Уволнен от правителството на Стамболийски през 1920 г.
в Габрово. Завършва военно училище в София през 1895 г. и генералщабна академия в София. Участвува във войните от 1912-1913 г. и 1914-1918 г. Уволнен от правителството на Стамболийски през 1920 г. Водач на фашистката организация «Родна защита». Поддържал крайнодесните офицери, участвуващи в разгрома на Септемврийското въстание през 1923 г. Един от създателите на Съюза на запасните офицери. Той е за силна монархическа власт. Участвува в потушаването на Вла-дайското въстание.
към текста >>

72. ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ, УЧИ И ЖИВЕЕ

том XX Любомир Лулчев

с военен преврат е свалено правителството на Александър Стамболийски.
на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 4 Любомили - псевдоним на Любомир Лулчев. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев.) 5 Сотрага1зоп п'ез1 раз га1зоп. (фр.) - Сравнението не е довод. (бел. М.И.) 6 Заглавията на двата откъса от книгата и бележките под линия към текста по-нататък са от съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев. (бел. М.И.) 7 На 9 юни 1923 г. с военен преврат е свалено правителството на Александър Стамболийски. 8 На 22-23 септември 1923 г. е Септемврийското въстание, вдигнато от комунисти и свалените от власт земеделци. 9 Въстаналите болшевики искат да създават управление както в болшевишка Русия, т.е. в СССР. 10 Александър Стамболийски е свален от власт и убит.
към текста >>

10 Александър Стамболийски е свален от власт и убит.
с военен преврат е свалено правителството на Александър Стамболийски. 8 На 22-23 септември 1923 г. е Септемврийското въстание, вдигнато от комунисти и свалените от власт земеделци. 9 Въстаналите болшевики искат да създават управление както в болшевишка Русия, т.е. в СССР. 10 Александър Стамболийски е свален от власт и убит. Главата му е сложена в конска торба, с която давали зоб на конете, и е занесена на цар Борис III. 11 Книгата е писана през 1934 г. и онези, които са извършили преврата, авторът нарича фашисти и узурпатори. Той не се страхува да ги нарече с тези имена. За такива изявления тогава са наказвали с разстрелване по улиците.
към текста >>

71 Става въпрос за «оранжевата гвардия» на Стамболийски, която със сопи и тояги е идвала в София и е биела гражданите.
(бел. М. И.) 68 Това е Ботаническата градина, която се е помещавала в зоологическата градина. 69 Любомир Лулчев описва много точно всички подробности за срещата си с царя в Ботаническата градина. 70 Автентичен разговор. Това е разговор на Любомир Лулчев с царя, който той предава чрез своя герой. 71 Става въпрос за «оранжевата гвардия» на Стамболийски, която със сопи и тояги е идвала в София и е биела гражданите. 72 С преврата на 9 юни 1923 г. е свалено правителството на Ал. Стамболийски, избрано чрез парламентарни избори и чрез парламент. 73 Законна санкция - след убийството на Ал. Стамболийски царят чака да види каква е позицията на комунистите, които приели, че това е смяна на диктатурата на селската буржоазия с градската буржоазия и обявяват неутралитет.
към текста >>

Стамболийски, избрано чрез парламентарни избори и чрез парламент.
70 Автентичен разговор. Това е разговор на Любомир Лулчев с царя, който той предава чрез своя герой. 71 Става въпрос за «оранжевата гвардия» на Стамболийски, която със сопи и тояги е идвала в София и е биела гражданите. 72 С преврата на 9 юни 1923 г. е свалено правителството на Ал. Стамболийски, избрано чрез парламентарни избори и чрез парламент. 73 Законна санкция - след убийството на Ал. Стамболийски царят чака да види каква е позицията на комунистите, които приели, че това е смяна на диктатурата на селската буржоазия с градската буржоазия и обявяват неутралитет. Тогава цар Борис подписва указ за назначаване на новия министър-председател Ал. Цанков, дошъл чрез преврата. 74 Златният век на България е свързан с идването на Учителя Дънов и това е Негово твърдение.
към текста >>

Стамболийски царят чака да види каква е позицията на комунистите, които приели, че това е смяна на диктатурата на селската буржоазия с градската буржоазия и обявяват неутралитет.
71 Става въпрос за «оранжевата гвардия» на Стамболийски, която със сопи и тояги е идвала в София и е биела гражданите. 72 С преврата на 9 юни 1923 г. е свалено правителството на Ал. Стамболийски, избрано чрез парламентарни избори и чрез парламент. 73 Законна санкция - след убийството на Ал. Стамболийски царят чака да види каква е позицията на комунистите, които приели, че това е смяна на диктатурата на селската буржоазия с градската буржоазия и обявяват неутралитет. Тогава цар Борис подписва указ за назначаване на новия министър-председател Ал. Цанков, дошъл чрез преврата. 74 Златният век на България е свързан с идването на Учителя Дънов и това е Негово твърдение. Вж «Изгревът», том IV, стр. 91-92. 75 Според Учителя Дънов Бялото Братство освобождава България от турското робство посредством Русия, за да може да има условия да работи в свободна България роденият вече през 1864 г.
към текста >>

73. XXIV. ИЗВОРЪТ НА СЛОВОТО И ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА

I. А. Любомир Лулчев: Биографичен очерк Б. Любомир Лулчев: Тълкуване на хороскопа

с военно-фашистки преврат на Александър Цанков е свален и убит Александър Стамболийски - министър-председател на земеделското правителство. (бел.
а.) 161 Доктор Г. Трифонов е псевдоним на Любомир Лулчев. Учителят Дънов го извиква и му се кара, да не се подписва с псевдоними, а с истинското си име. След това той започва да изписва цялото си име. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев.) 162 На 9 юни 1923 г. с военно-фашистки преврат на Александър Цанков е свален и убит Александър Стамболийски - министър-председател на земеделското правителство. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 163 Преди Христа и след Него е имало водители - основатели на тайни школи, някои от които са се превърнали отчасти в религии, отчасти съществуват и до днес като ордени, школи, общества. Така например 500 г. пр. Р. Хр. Рим е имал учителя Нума, Гърция - Питагор, евреите - Ездра, Египет - Хермес, Персия - Зороастр (последния), Индия - Гаутама (четвъртия Буда); Китай - Лао Тзе и Кот Тзе, Япония - Сон Му и пр., и пр. (бел. а.) 164 Гледай «Деяния Апостолски», глава 28, стих 22; глава 24, стихове 5 и 14 (Евангелие, изд.
към текста >>

74. Светозар Няголов

Среща се с Александър Стамболийски, Райчо Даскалов.
Той веднага отива при Учителя, който го спасява. Игнат обичаше много да спори с Учителя. При един такъв спор, Учителят му казва да отидат на поляната да му обясни нещата. Игнат отговорил: „Не смея, вие с Лулчев владеете природните сили и кой знае накъде ще ме изтъркаляте.” Един познат на Методи му казва: „Не смея да мисля за него (Лулчев), а камо ли да говоря за него, за да не пострадам.” Лулчев имаше силна мисъл и проникващ поглед. Лулчев работи в инженерната работилница. Среща се с Александър Стамболийски, Райчо Даскалов. Той дава идеята за трудовата повинност, така да има армия с достатъчно войници. Имал е един приятел генерал, Никифоров, който е бил против преврата на Цанков. Той няколко пъти търси Лулчев в квартирата му, но сестра Елена го задържа до късно. На другия ден, 9.06.1923 г., приятелят му Никифоров изчезва безследно. Лулчев е пенсиониран и уволнен от инженерната работилница. Стр.
към текста >>

75. 7. ПРЕСЛЕДВАНИЯТА НА БРАТЯТА ПОМЕЖДУ СИ (бр. 2, 26.І.1924 г.)

И покойният Стамболийски погребваше всеки ден старите партии, но те го погребаха преди себе си.
През войната имахме комунисти и земледелци, облечени в шинели - и те бяха прекрасни войници - но тая тяхна навлечена против волята им форма не ни убежденията им. Не ги карайте да навличат и сега форми - дайте свобода на всички, за да можете да съдите по-лесно за реалните фактори. Скритата ръжда е по-опасна за една машина. Ако не за друго, за собственото си добро, бъдете толерантни към всички, за да принудите и тях на това - нали вий сте елитът на България - дръжте се като такъв и покажете, че имате най-необходимото качество за истински човек - да почита человека в лицето на другия ида прави това, което говори. Не са комисии - каквито и да са те, - които ще кажат кои организации трябва да съществуват и кои не - това е властен да стори само животът. И покойният Стамболийски погребваше всеки ден старите партии, но те го погребаха преди себе си. По-добре е да си има един открит враг, отколкото неискрени приятели. Бивш Воин
към текста >>

76. 14. ЧУДОТО, КОЕТО НЕ Е ЧУДО! (бр. 4, 8.ІІ.1924 г.)

Девети юни го подготвиха не генерал Лазаров, не Лиги и Комитети - а самият Стамболийски, защото той подготви недоволниците и създаде почвата, която направи възможно съществуването и успяването на тия недоволници.
Ний, изгубилите нишката на събитията, невиждащи вътрешния развой на нещата, неразбиращи силите, поставени да действуват от живота, сме готови да виждаме -удеса, по същия път на ума, който, не видял и незнаещ що е електричество, би нарекъл чудо факта, когато с едно пипване на стената се осветява цялата стая. Повтарям, въпросът не е за субективната преценка на нещата, па била тя и колективна, а за оня вътрешен процес, който ги обуславя. Чудеса в природата и в живота няма. Ако ние заспим нощем в тъмно и се събудим по пладне, може да има рязък контраст от слънчевите лъчи. Но това не би било никакво чудо, ако следваме непрекъснато това разсъмване, а естествено преминаваме от едно състояние в друго. Девети юни го подготвиха не генерал Лазаров, не Лиги и Комитети - а самият Стамболийски, защото той подготви недоволниците и създаде почвата, която направи възможно съществуването и успяването на тия недоволници. 9-й юни беше само една неминуемост при туй състояние на нещата, което бяхме достигнали, А самият земледелски съюз изпадна в това положение, защото неговите идеолози и творци, като Драгиев, се задоволиха с едни критики само на туй, което ставаше в него - роля, която прекрасно изпълняваха и най-големите врагове на съюза. Те говореха, че са бащи на земледелския съюз, а когато той, същият се давеше в блатото, те се задоволяваха да гледат от брега с пророчества на уста, че рано или късно ще се удави. Истинските бащи в такива случаи не постъпват така, мислим ний. Ний не обвиняваме, нито укоряваме - а само гласно разсъждаваме - и ако грешим някъде, с удоволствие ще приемем корекция, защото за нас истината стои над писаното. Комунистите бяха революционна партия.
към текста >>

77. 18. ВЪРВЕТЕ СИ! (бр. 5, 16.ІІ.1924 г.)

1) Така се обърнаха в парламента тия дни депутати към власт държащите - както и те някога се провикваха на Стамболийски – „Вървете си!
18. ВЪРВЕТЕ СИ! (бр. 5, 16.ІІ.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 5, 16.ІІ.1924 г., София, стр. 1) Така се обърнаха в парламента тия дни депутати към власт държащите - както и те някога се провикваха на Стамболийски – „Вървете си! ” И вий, както всички, дойдохте в името на идеи, на доброто - и направихте само това, за което ви стигаха силите - както и вашите предшественици. И вий говорите по часове, правите закони, гласувате, чертаете пътища, по които сами не вървите, давате обещания, които не изпълнявате, оплаквате мъките на народа, а безсилни сте да ги премахнете. Всеки може да направи само това, за което е годен - никой по-високо от главата си не може да скочи. Всички искат да разрешат големите задачи, да изградят големи палати, чертаят планове и се препират за тяхната височина и широчина - а забравят да се огледат, че кирпичът е още неопечен, че всичко ще се срине, както се е сривало толкова пъти досега в нашата история... Гнилото не е в законите, а в беззаконието, в сърцата на хората, които изпълняват само това, което им носи лична полза, а всичко друго те не искат и да знаят. А баща на семейството е само този, който може да се грижи за семейството си, а не само за себе си; държавник е този, който се грижи не само за себе си и партията, а за държавата.
към текста >>

78. 25. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД (бр. 11, 2.IV.1924г.)

е фашисткият преврат, с който е свалено правителството на Александър Стамболийски и той е убит.
Трудовата партия заедно с комунистическата, преследвани така усилено, ще минат като радикали и демократи по неволя, а може би и гонените земледелци; ще подкрепят временно Малинов и съдружие за един преходен кабинет, който всеки ден става все по-необходим. Първите избори още ще покажат голямо числено надмощие на недоволниците от днешното правителство. И тогава пред него ще се изправи кръстопътят - да си върви или да мине в открито насилие - диктатурата. Обаче с насилие и бруталности нищо трайно се не постига - това нека се помни от всички. * На 9 юни 1923 г. е фашисткият преврат, с който е свалено правителството на Александър Стамболийски и той е убит. (бел, на съставителя Вергилий Кръстев). † На 22 ÷ 23 септември 1923 г. е Септемврийското въстание, повдигнато от комунисти и земеделци, и потушено и окървавено (бел. на съставителя Вергилий Кръстев).
към текста >>

79. 32. КОГА ЩЕ ДОЙДЕ МИР В БЪЛГАРИЯ? (бр. 13, 14.ІV.1924 г.)

е фашисткият преврат, свален е Александър Стамболийски и е убит (бел.
Опомняне трябва. Стига кърви, стига убийства, стига насилия. Родната земя е напоена от кървите на дедите ни и бащите ни достатъчно, за да няма нужда от още. Тия ми думи може да се видят неугодни и горчиви някому - но те са истинни и ний смятаме, че свята длъжност ни е да ги напомним днес, за да не бъде късно вече утре. Андро Лулчев* МОТО „Не е беден оня, който има малко, но оня, който желае да има повече.” * На 9 юни 1923 г. е фашисткият преврат, свален е Александър Стамболийски и е убит (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев).
към текста >>

80. 34. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД (бр. 13, 14.ІV. 1924 г.)

Разберете - насилието никога никому не дава мир и спокойствие - не го даде на Стамболийски - няма и на вас да го даде.
Вашите несправедливи постъпки ги само озлобяват и им отварят вратата, през която, при други условия, ще се излее тяхната омраза върху ви. Да се мисли, че несправедливостите ще бъдат забравени, че те ще минат безнаказани при днешното състояние на духовна култура на нашия народ, и след като се окървавиха веднъж с братска кръв - значи да си правим илюзии. Не насилия, господа министри, а свобода дайте, защото колкото повече потискате, толкова по- лошо. Вий затваряте легалните пътища да се излее негодуванието срещу вас - но то съществува и ще пръсне котела, на който е затворена предпазителната клапа! Това ви го пишем, за да се опомните догде е време, а не утре да обвинявате, че тия или ония подклаждали, защото и да подклажда някой, щом има излаз, не е опасно - но защо вий правите всичко, като че ли на всяка цена да предизвиквате катастрофа и нещастия на България, която е не само на Сговора ви. Разберете - насилието никога никому не дава мир и спокойствие - не го даде на Стамболийски - няма и на вас да го даде. Забравихте се вече.
към текста >>

81. 45 И ДРУЖБАШИТЕ‡ - НЕЛЕГАЛНИ (бр. 17, 19.V.1924 г.)

С взаимни преследвания се стига само там, където отиде Стамболийски.
Предполагам, че той има основание да говори така - инак не би имало смисъл да заблуждава толкова слушатели, преди още да се е произнесъл какъвда е съд. Аданните за съда са събрани. Трябва да се предадат в ръцете на тези, които по право, закон и длъжност ще обвиняват български граждани и само след това вече, присъдата ще каже дали наистина има престъпност или това са викове само на хора, които всеки, който не мисли като тях, го изкарват... нелегален и, ще - не ще, искат да го накарат да повярва, че е такъв. Наистина, ако властта сама себе си смята за легална, защото дойде по нелегален път, то естествено е, че всички други политически партии, дохождали по други начин до властта, са „нелегални” - затова спор не може да има - и мястото им в такъв случай е „вън от законите”, според които властта е „вътре”. Но едно естествено правило има, което министър Русев изглежда е забравил: „когато изключенията станат повече от правилата - те стават правило, а правилото - изключение...” Тъй че тия „вън”... „вътре” и без айнщайновата теория са неща много относителни и бързо сменяващи се... Не е тоя пътят, г-н Министре. С взаимни преследвания се стига само там, където отиде Стамболийски. Защо вий вървите - и при това много по-бързо - по неговите собствени пътища? Мислители, че ще избегнете и съдбата му? Спомнете си, че и вашите политически противници са българи и са заслужили на отечеството си, защищавали са го като прости редници с кръвта си и тялото и следователно естествено е да го обичат поне колкото всеки ваш партизанин. Озлобението затъмнява погледа и с него се стига само до национални катастрофи. Срещу идеите с насилие не се воюва - това ни говори хилядолетната история на человечеството и няма защо да се мисли, че тя ще направи изключение за вас.
към текста >>

82. 52. ПРЕДИ И СЕГА (бр. 18, 27.V.1924 г.)

е превратът, свален и убит е министър-председателят Александър Стамболийски и хиляди земеделци.
Сега същите тези хора на власт днес не само бият журналисти, интернирват, но и вестници спират - все в името на конституцията. Кога ни говорихте истината? - довчерашни опозиционери - днешни управници? Преди плачеха, че им рязаха брадите на Долни Дъбник и в цяла Европа проглушиха, че се погази конституцията и че няма свободи. Сега - същите тези големи защитници на свободата през юни и септември , избиха хиляди български граждани.* * На 9 юни 1923 г. е превратът, свален и убит е министър-председателят Александър Стамболийски и хиляди земеделци. На 22 ÷ 23 септември 1923 г. са избити хиляди комунисти, след потушаване на Септемврийското въстание, (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) Кога свикахте Велико Народно събрание, та изменихте конституцията. „Демократически сговор” от 3 май т. г. под заглавие: „На тези, които забравят”, обвиняват предшествениците, че разпилявали големи суми по командировки из чужбина.
към текста >>

* Преди плачеха за нас, пострадалите, кога Стамболийски с две тенекии газ разрешаваше инвалидния въпрос.
под заглавие: „На тези, които забравят”, обвиняват предшествениците, че разпилявали големи суми по командировки из чужбина. Тръбяха преди, че българската пара се пръска немилостиво по командировки из чужбина. Сега току-що дойдоха вчерашните защитници на държавната пара, пратиха Калфов, Буров, Ляпчев, Каравелова, Григор Василев и много други в чужбина. Вий, господа управници, от Марс ли вземате пари - та платихте командировките? Или имате два метра за мерене. * Преди плачеха за нас, пострадалите, кога Стамболийски с две тенекии газ разрешаваше инвалидния въпрос. Сега разрушиха онова, що ни направиха „предателите на България”. Тия предатели между многото грижи имаха и тази, че ни отпуснаха кредит за строеж на жилища. Сега. Днешните властници ни дума не става да ни дадат останалите кредити, които имаме да взимаме. Няма пари, казват. – А отгде взехте да раздавате милиони на другите, които нявга ви услужваха?
към текста >>

83. 54. НАРОДНИ ТЪРЖЕСТВА (бр. 19, 10.VI.1924 г.)

Изборите показаха, че народът не е с тях, а софийският „народ”, той и по-шумни овации правеше някога на Стамболова, Радославова, Стамболийски.
Едно е за забелязване: че като нивга досега някои от министрите са вървели пред „народа” и са предвождали пред двореца да поздравят Н. В. Царя. Досега подобно нещо не е ставало. Но тази година то стана по две причини: да уверят Царя, че са му признателни и верни негови министри и второ, че народът е с тях. Нито едното е вярно, нито другото. Изборите показаха, че народът не е с тях, а софийският „народ”, той и по-шумни овации правеше някога на Стамболова, Радославова, Стамболийски. Колкото за верността към държавния глава, тя е дотолкова, доколкото той е силен и полезен тям. През 1908 година на бившия цар Фердинанд в Търново се пееха хвалебни песни. През 1918 година на цар Фердинанд се поднесе орден I степен с брилянта и диаманти, и адрес от вярната му армия и признателния му народ, и пееха хвапебни песни: Аз знам една лира в Охрида сини... Не се мина една година, същите тези, които му поднесоха ордена и кълняха и биеха в гърди, че са му верни, взеха да го ругаят и се бият в гърди и да се карат дали Ляпчев, Стамболийски, Райко Даскалов, Такев и др. са го изгонили. Разгърнете вестниците през 1919 година, и ще се уверите в искреността и двуличието на царските чиновници.
към текста >>

През 1918 година на цар Фердинанд се поднесе орден I степен с брилянта и диаманти, и адрес от вярната му армия и признателния му народ, и пееха хвапебни песни: Аз знам една лира в Охрида сини... Не се мина една година, същите тези, които му поднесоха ордена и кълняха и биеха в гърди, че са му верни, взеха да го ругаят и се бият в гърди и да се карат дали Ляпчев, Стамболийски, Райко Даскалов, Такев и др.
Но тази година то стана по две причини: да уверят Царя, че са му признателни и верни негови министри и второ, че народът е с тях. Нито едното е вярно, нито другото. Изборите показаха, че народът не е с тях, а софийският „народ”, той и по-шумни овации правеше някога на Стамболова, Радославова, Стамболийски. Колкото за верността към държавния глава, тя е дотолкова, доколкото той е силен и полезен тям. През 1908 година на бившия цар Фердинанд в Търново се пееха хвалебни песни. През 1918 година на цар Фердинанд се поднесе орден I степен с брилянта и диаманти, и адрес от вярната му армия и признателния му народ, и пееха хвапебни песни: Аз знам една лира в Охрида сини... Не се мина една година, същите тези, които му поднесоха ордена и кълняха и биеха в гърди, че са му верни, взеха да го ругаят и се бият в гърди и да се карат дали Ляпчев, Стамболийски, Райко Даскалов, Такев и др. са го изгонили. Разгърнете вестниците през 1919 година, и ще се уверите в искреността и двуличието на царските чиновници. Каква ирония? Миналата година някои от днешните сговористи заплашваха царя, че ще обявят република и пр., пр. Тази година министър Цанков поднесе на Царя два празни балона: 24 май и 9 юний.
към текста >>

84. 56. ДА БЯХ ПРЕЗИДЕНТ МИНИСТЪР (бр. 20, 17.VІ.1924 г.)

- Цепеницата на Стамболийски, стриганите бради, кражбите на малки и големи величия, произволите като система, въведени в името за спасяване отечеството, самозабравата на президента, който казваше, че „всеки опит да се смъкне правителството ще бъде смазан.” - Кой го направи?
20, 17.VІ.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 20, 17.VI.1924 г., София, стр. 2) Разбира се, Господ на бодлива крава рога не дава, но казвам например де, ако бях на мястото на господин професор Цанков, бих дал други изявления, които смятам, че биха били по-близки до правдата. Наистина всеки вижда според мястото, на което седи, но все пак... - Кой докара 9-и юни, г-н министре? - Цепеницата на Стамболийски, стриганите бради, кражбите на малки и големи величия, произволите като система, въведени в името за спасяване отечеството, самозабравата на президента, който казваше, че „всеки опит да се смъкне правителството ще бъде смазан.” - Кой го направи? - Точно не зная. Господин Лазаров казва, че той с 300 души, колега Вълков - че той с армията, която се убедила, че правителството не е добро - и го смъкнала. Кой казва истината - не зная, па и тъмно беше, та не видях. - Ами ако и сега армията нещо вземе да се убеждава... - Моля, моля - внимавайте, че има Закон за защита на държавата, искате да събаряте устоите й... - Извинете, г-н министре, гдето любопитствам. Знаете, нали съм вестникар... - Сега, ако мога да попитам, разбира се, без докачение, какви добрини донесе новото правителство на България?
към текста >>

85. 61. ПО ПЪТЯ НА СТАМБОЛИЙСКИ, КРАЯТ - СЪЩИ! (бр. 22, 9.VІІ.1924 г.)

61. ПО ПЪТЯ НА СТАМБОЛИЙСКИ, КРАЯТ - СЪЩИ!
61. ПО ПЪТЯ НА СТАМБОЛИЙСКИ, КРАЯТ - СЪЩИ! (бр. 22, 9.VІІ.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 22, 9.VІІ.1924 г., София, стр. 2) Интерпелациятапо повод убийството на Такева, бившият министър Ал. Стамболийски излезе в парламента и като изреди в другите страни колко убийства има, мъчеше да доказва, че в България имало най-малко, и действително неговото послушно болшинство викаше тогава: „вярно” и ръкопляскаше, а опозицията тогава - днешни властници, правиха протест и доказваха противното.
към текста >>

Стамболийски излезе в парламента и като изреди в другите страни колко убийства има, мъчеше да доказва, че в България имало най-малко, и действително неговото послушно болшинство викаше тогава: „вярно” и ръкопляскаше, а опозицията тогава - днешни властници, правиха протест и доказваха противното.
61. ПО ПЪТЯ НА СТАМБОЛИЙСКИ, КРАЯТ - СЪЩИ! (бр. 22, 9.VІІ.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 22, 9.VІІ.1924 г., София, стр. 2) Интерпелациятапо повод убийството на Такева, бившият министър Ал. Стамболийски излезе в парламента и като изреди в другите страни колко убийства има, мъчеше да доказва, че в България имало най-малко, и действително неговото послушно болшинство викаше тогава: „вярно” и ръкопляскаше, а опозицията тогава - днешни властници, правиха протест и доказваха противното. Днес ролите са сменени: министър Цанков от същото място, гдето по-рано покойният Стамболийски „доказваше”, че в България има най-малко убийства; днес г-н Цанков правеше същото. Неговият отговор по убийството на Петков и тоя на покойния Стамболийски по нищо не се отличават, па и двамата са Александровци, и двамата употребяват много това „аз”, „аз”, и двамата хвърляха отговорността на другите, а послушното болшинство и на двамата викаше „вярно”, „браво”. Покойният Стамболийски хвърляше вината върху опозицията и днес г-н Цанков прави същото. Покойният Александър се заканваше на опозицията и я погребваше и новият Александър също днес върши. Покойният Александър топеше ледовете и говореше все за по-добри дни, и живият Александър говори за по-добри дни.
към текста >>

Днес ролите са сменени: министър Цанков от същото място, гдето по-рано покойният Стамболийски „доказваше”, че в България има най-малко убийства; днес г-н Цанков правеше същото.
(бр. 22, 9.VІІ.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 22, 9.VІІ.1924 г., София, стр. 2) Интерпелациятапо повод убийството на Такева, бившият министър Ал. Стамболийски излезе в парламента и като изреди в другите страни колко убийства има, мъчеше да доказва, че в България имало най-малко, и действително неговото послушно болшинство викаше тогава: „вярно” и ръкопляскаше, а опозицията тогава - днешни властници, правиха протест и доказваха противното. Днес ролите са сменени: министър Цанков от същото място, гдето по-рано покойният Стамболийски „доказваше”, че в България има най-малко убийства; днес г-н Цанков правеше същото. Неговият отговор по убийството на Петков и тоя на покойния Стамболийски по нищо не се отличават, па и двамата са Александровци, и двамата употребяват много това „аз”, „аз”, и двамата хвърляха отговорността на другите, а послушното болшинство и на двамата викаше „вярно”, „браво”. Покойният Стамболийски хвърляше вината върху опозицията и днес г-н Цанков прави същото. Покойният Александър се заканваше на опозицията и я погребваше и новият Александър също днес върши. Покойният Александър топеше ледовете и говореше все за по-добри дни, и живият Александър говори за по-добри дни. Покойният Александър през цялата война бе на топло и след нея приказваше и даваше примери все от войската, и живият Александър през цялата война бе на топло и днес и той все за атаки и пр.
към текста >>

Неговият отговор по убийството на Петков и тоя на покойния Стамболийски по нищо не се отличават, па и двамата са Александровци, и двамата употребяват много това „аз”, „аз”, и двамата хвърляха отговорността на другите, а послушното болшинство и на двамата викаше „вярно”, „браво”.
„Ратник на свободата”, бр. 22, 9.VІІ.1924 г., София, стр. 2) Интерпелациятапо повод убийството на Такева, бившият министър Ал. Стамболийски излезе в парламента и като изреди в другите страни колко убийства има, мъчеше да доказва, че в България имало най-малко, и действително неговото послушно болшинство викаше тогава: „вярно” и ръкопляскаше, а опозицията тогава - днешни властници, правиха протест и доказваха противното. Днес ролите са сменени: министър Цанков от същото място, гдето по-рано покойният Стамболийски „доказваше”, че в България има най-малко убийства; днес г-н Цанков правеше същото. Неговият отговор по убийството на Петков и тоя на покойния Стамболийски по нищо не се отличават, па и двамата са Александровци, и двамата употребяват много това „аз”, „аз”, и двамата хвърляха отговорността на другите, а послушното болшинство и на двамата викаше „вярно”, „браво”. Покойният Стамболийски хвърляше вината върху опозицията и днес г-н Цанков прави същото. Покойният Александър се заканваше на опозицията и я погребваше и новият Александър също днес върши. Покойният Александър топеше ледовете и говореше все за по-добри дни, и живият Александър говори за по-добри дни. Покойният Александър през цялата война бе на топло и след нея приказваше и даваше примери все от войската, и живият Александър през цялата война бе на топло и днес и той все за атаки и пр. пр. разправя.
към текста >>

Покойният Стамболийски хвърляше вината върху опозицията и днес г-н Цанков прави същото.
22, 9.VІІ.1924 г., София, стр. 2) Интерпелациятапо повод убийството на Такева, бившият министър Ал. Стамболийски излезе в парламента и като изреди в другите страни колко убийства има, мъчеше да доказва, че в България имало най-малко, и действително неговото послушно болшинство викаше тогава: „вярно” и ръкопляскаше, а опозицията тогава - днешни властници, правиха протест и доказваха противното. Днес ролите са сменени: министър Цанков от същото място, гдето по-рано покойният Стамболийски „доказваше”, че в България има най-малко убийства; днес г-н Цанков правеше същото. Неговият отговор по убийството на Петков и тоя на покойния Стамболийски по нищо не се отличават, па и двамата са Александровци, и двамата употребяват много това „аз”, „аз”, и двамата хвърляха отговорността на другите, а послушното болшинство и на двамата викаше „вярно”, „браво”. Покойният Стамболийски хвърляше вината върху опозицията и днес г-н Цанков прави същото. Покойният Александър се заканваше на опозицията и я погребваше и новият Александър също днес върши. Покойният Александър топеше ледовете и говореше все за по-добри дни, и живият Александър говори за по-добри дни. Покойният Александър през цялата война бе на топло и след нея приказваше и даваше примери все от войската, и живият Александър през цялата война бе на топло и днес и той все за атаки и пр. пр. разправя. И двама Александровци вървят по един и същи път.
към текста >>

86. 62. ЛОШИ ПЪТИЩА (бр. 23, 21.VII.1924 г.)

Димитров, Стамболийски, Р.
Кой уби Сарафов, Гарванов - българи. Кой уби Такев - българин. Кой уби Странджата - българин. Кой уби Грекова - българин. Кой уби Ал. Димитров, Стамболийски, Р. Даскалов - българи. Кой уби П. Д. Петков - българин. Кой уби през юни и септември хиляди българи - пак българи. Хиляди има още избити по незнайни пътища и друмища, предадени от българи или избити от българи.
към текста >>

87. 65. НОВА МАНЕВРА (бр. 23, 21.VII,I924 г.)

Днешното правителство дойде на власт чрез преврат и насилие, то не можеше да не върви крачещо напред из плъзгавия път, по който вървя и си счупи главата и Стамболов, Петков, Радославов, Стамболийски.
65. НОВА МАНЕВРА (бр. 23, 21.VII,I924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 23, 21.VII,I924 г., София, стр. 2) Насилието винаги ражда насилие. Днешното правителство дойде на власт чрез преврат и насилие, то не можеше да не върви крачещо напред из плъзгавия път, по който вървя и си счупи главата и Стамболов, Петков, Радославов, Стамболийски. Насилието, с което си служиха тези наши бивши държавници, за да тъпчат народа и да му парализират действията, се върнаха върху собствените им глави. Нека размислим историята на тези наши братя и да разберем горчивата новина, че който нож вади, от нож умира. Така беше в далечно минало, така е и сега, и ще бъде така. Днешното правителство не ще избяга съдбата на своите предшественици. То е тръгнало по техния пъти не ще може да иде по-далече от тях.
към текста >>

88. 69. ХРОНИКА (г. I, бр. 24, 18.VІІІ.1924 г.)

Право си казваше покойният Стамболийски: „Чужденците трябва да дойдат, да вземат юрнек от нас!
Всичко ще заскьпнее още повече. 2. Държавата ще трябва да плаща и скъпите разноски на тези нови опити. 3. Възможно е да се явят в София след някое време някоя и друга хубави къщи, правени от „спечелени” пари. Блажена България! Заболшевици се говори, но отдавна ги надминахме. Право си казваше покойният Стамболийски: „Чужденците трябва да дойдат, да вземат юрнек от нас! ” Военните власти са издали разпореждания за българския народ. Те са странни, Ний сме били в завоювани страни, но комендантските разпореждания там бяха по-меки спрямо завоюваното население, отколкото публикуваните във вестниците сега. Дали сърбите имат подобни разпореждания спрямо омразните им македонци? Съмняваме се. Странно е, че в България българската войска ще употребява оръжие срещу собствения си народ, дори без предупреждение, само затова, защото той не мисли като взелите с държавен преврат властта сегашни управници.
към текста >>

Нито една идея досега не е надената на щика - и вий няма да направите това чудо, а напротив, всички тирани, като започнем от Николай II и свършим със Стамболийски, вашият предшественик по дела, а навярно и по съдба - са все едни и същи.
Ами че султановите аги и агаларчета бяха по-внимателни с раята си някога Че някога имаше българи чиновници и ратаи на турската държава и на турските ханчета и чифлици - днес стотици интелигентни българи са изхвърлени на улицата без хляб от учрежденията и дори частни предприятия, защото се различават по убежденията от „конституционалистите” професори и генерали, които днес управляват България. Смешно и срамно. Къде се върнахте, господа - из кои векове? Ако комунистите и земледелците са грешни в своите разбирания, не е безогледното преследвание, което ще ги убеди в техните грешки и вашата правота. А разгърнете и историята и прочетете - поне грамотни сте, не сте „простаци” като миналия режим - християните ги пекоха и късаха - и тъкмо за това завладяха така скоро цяла империя. Нито една идея досега не е надената на щика - и вий няма да направите това чудо, а напротив, всички тирани, като започнем от Николай II и свършим със Стамболийски, вашият предшественик по дела, а навярно и по съдба - са все едни и същи. Добре е да се работи, но още по-добре е и да се мисли, като се работи. Самозабрава е това, господа управници - а греши повече винаги по-силният. По-слабият се само защищава - а при защита, която е до самоотбрана, не се дори смята, че престъплението е престъпление. Вий тикате значителна част от народа към такава самоотбрана, за да можете да го унищожите с приготвените и заложени картечници, но мислите ли след това за последствията за цялата ни нация? Както искат да мислят, тези хора са част от народа, а частите на живо тяло не могат да се късат безнаказано от когото и да е.
към текста >>

89. 70. КАБИНЕТ Д'АФЕР*. ДА СИ ОТИДАТ ЛИ? (София, 1925 г.)

България е в същото положение, Стамболийски и Цанков & Сие са само две халки на един и същи синджир, два носителя на един и същи идеал: късия път за разрешаване въпросите, само че първият, като говореше за България, разбираше тия, които приличаха на него самия, а вторият влагаше в това понятие оня „народ”, който имаше изгодите от неговото управление.
Самият факт, че личностите - водачи се съдят почти след падането на всеки политически кабинет, а престъпленията, досущ еднакви, се повтарят от техните заместници, иде да посочи, че причините са малко по-дълбоки, че мечът на Темида сече клонките, но корените остават. В политическата действителност на България - а и в доста други страни, се явиха идеи от по- друг порядък. От сблъскванието на двата реално и едновременно съществуващи в душите на съвременния културен божем човек морали: „Правото е закон” - прилагано вътре в държавата - и „силата е право” - прилагано и практикувано от народите седем години в голямата европейска война, настана оня неминуем вътрешен конфликт, който затъмни съзнанието и у маси, и във водачи, при което се яви съблазънта в по-силните личности да разрешават въпросите по късия път на силата и в политическия живот. Що значеше правото, когато една сполучлива атака със задушливи газове решаваше съдбата на хиляди войници и милиони мирни граждани, които изкуствената гранична линия щеше да отдели от майката отечество? И тая съблазън, тоя метод на късо решавани е въпросите, тия идеи от революционен порядък се явиха на политическата сцена и изместиха политическите обичаи: в Русия, Гърция, Испания, Италия, Югославия, Естония - а в по-мека форма - и във всички останали държави се съзира същото това стремление да се разрешават въпросите не по приетия досега път на чисто политическите похвати. България е в същото положение, Стамболийски и Цанков & Сие са само две халки на един и същи синджир, два носителя на един и същи идеал: късия път за разрешаване въпросите, само че първият, като говореше за България, разбираше тия, които приличаха на него самия, а вторият влагаше в това понятие оня „народ”, който имаше изгодите от неговото управление. Като Стамболийски бяха и мислеха повече от селяните; като Цанков мисляттия, които смятат, че „истинската демокрация” се състои не в количеството, а в качеството, и че следователно „елитът” може да си позволи това, което „цървуланко”, макар и равноправен гражданин според законите - не може и да мечтае. Самият начин, по който Цанков дойде на власт, подчерта само фалита на политическия метод в дадения момент и прогресивното развитие на идеята за насилие, която бе залегнала вече в душите на озлобения от несполуките по бойните полета народ и усилена от вътрешните неуредици - естествена последица от онова страшно сътресение, което причинява съвременната война в държавния организъм. И много прави са сега властвующите, като се запитват: „Кой ще ни наследи? ” Това е един въпрос, който е свързан преди всичко с техния собствен живот и безопасност и след туй и с ония мероприятия и закони, които те са нагодили за защита на собствените си интереси. Наистина те претендират, че тия интереси са народните.
към текста >>

Като Стамболийски бяха и мислеха повече от селяните; като Цанков мисляттия, които смятат, че „истинската демокрация” се състои не в количеството, а в качеството, и че следователно „елитът” може да си позволи това, което „цървуланко”, макар и равноправен гражданин според законите - не може и да мечтае.
В политическата действителност на България - а и в доста други страни, се явиха идеи от по- друг порядък. От сблъскванието на двата реално и едновременно съществуващи в душите на съвременния културен божем човек морали: „Правото е закон” - прилагано вътре в държавата - и „силата е право” - прилагано и практикувано от народите седем години в голямата европейска война, настана оня неминуем вътрешен конфликт, който затъмни съзнанието и у маси, и във водачи, при което се яви съблазънта в по-силните личности да разрешават въпросите по късия път на силата и в политическия живот. Що значеше правото, когато една сполучлива атака със задушливи газове решаваше съдбата на хиляди войници и милиони мирни граждани, които изкуствената гранична линия щеше да отдели от майката отечество? И тая съблазън, тоя метод на късо решавани е въпросите, тия идеи от революционен порядък се явиха на политическата сцена и изместиха политическите обичаи: в Русия, Гърция, Испания, Италия, Югославия, Естония - а в по-мека форма - и във всички останали държави се съзира същото това стремление да се разрешават въпросите не по приетия досега път на чисто политическите похвати. България е в същото положение, Стамболийски и Цанков & Сие са само две халки на един и същи синджир, два носителя на един и същи идеал: късия път за разрешаване въпросите, само че първият, като говореше за България, разбираше тия, които приличаха на него самия, а вторият влагаше в това понятие оня „народ”, който имаше изгодите от неговото управление. Като Стамболийски бяха и мислеха повече от селяните; като Цанков мисляттия, които смятат, че „истинската демокрация” се състои не в количеството, а в качеството, и че следователно „елитът” може да си позволи това, което „цървуланко”, макар и равноправен гражданин според законите - не може и да мечтае. Самият начин, по който Цанков дойде на власт, подчерта само фалита на политическия метод в дадения момент и прогресивното развитие на идеята за насилие, която бе залегнала вече в душите на озлобения от несполуките по бойните полета народ и усилена от вътрешните неуредици - естествена последица от онова страшно сътресение, което причинява съвременната война в държавния организъм. И много прави са сега властвующите, като се запитват: „Кой ще ни наследи? ” Това е един въпрос, който е свързан преди всичко с техния собствен живот и безопасност и след туй и с ония мероприятия и закони, които те са нагодили за защита на собствените си интереси. Наистина те претендират, че тия интереси са народните. Но не е ли чудно, че тоя народ има нужда от толкова много детективи, стражари, наказателни команди и преследвания, за да разбере, че му се прави добро?
към текста >>

90. 10. НАКЪДЕ? (бр. 3, 18.І.1930 г.)

Стамболийски?
Новото срина бента, а с него полетяха в пропастта и историята „силните ръце” и диктаторите... България не прави изключение. „Силната ръка” - диктатурата на Стамболова, бе срината, а заедно със „силната ръка” падна и диктатурата. Черкезкият режим 1897 г. на д-р В. Радославов не беше ли „силна ръка”? Стамболийски? Ами проф. Цанков-Русев? В недалечното минало нямахме ли „силна ръка”, и тя беше толкова силна, че още много майки, жени, буйни българи я чувствуват? „Силните ръце” дадоха ли досега на народа ни светлина, за да види, че срещу него е брат, за да не се избиваме? Донесоха ли му спокойствие в душата, да вдигне глава и се помоли Богу? Донесоха ли му свободата, за която свобода той се би срещу войските на цял свят?
към текста >>

91. 29. „БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО” (бр. 8, 24.ІІ.1930 г.)

кабинетът на министър Стамболийски беше смъкнат от военните.
Не правдата, а силата решаваше. Като последица на тази сила дойдоха и насилствените договори за мир, с които победителите обвързаха победените. Злобата и „силата е право” от бойните полета бяха пренесени и по разните „мирни” конференции. Следствие войната, неправилното и бързо „разрешение” на много важни въпроси, настанаха кризи в цял свят, а демобилизиралите се войници и офицери решиха и в мирния си живот да разрешават въпросите по методите от бойните поля - по късия път силата е право, обявиха военни диктатури Русия, Италия, Испания и др., като ги назоваха с разни имена. На 9 юний 1923 г. кабинетът на министър Стамболийски беше смъкнат от военните. (Според изявленията на военният министър генерал Вълков.) От тази дата започнаха да злоупотребяват с и в името на България. В това болно време много тилови герои, хлапаци и други, които ни фронт, ни пушка са виждали, взеха да се бият в гърди по мегдани и паради, гдето трябва и не трябва, и да викат: „България над всичко”, и тежко и горко на тези, които с тези „спасители” не викат: „България над всичко”... Но коя България и що е България? Има една България на тези, що я браниха с телата си по бойните поля и служиха и служат тук честно на своя народ и има България за онези, които гледаха и гледат на България като на собствена градина, в която може да берат, без да са сели нещо в нея. Първите мълчат и творят, а вторите - прикрити зад един фалшив патриотизъм, вземат и алармират. За да се говори от името и в името на България, трябва да си дал нещо за тази България.
към текста >>

92. 37. АВТОРИТЕТЪТ НА Н. В. ЦАРЯ (бр. 10, 12.ІІІ.1930 г.)

Царят беше си създал всред героите, с които всред хиляди куршуми и гранати пред лицето на смъртта и неприятеля - той с тях делеше радости и скърби, победи и поражения... Републиканецът Александър Стамболийски, връщайки се от странство, се разцелува с Н. В.
Историята е пълна с подобни случаи. Ако държавният глава е на мястото си, то той сам ще си създаде и запази авторитета с живота си и личния пример и няма да има нужда със закони да му го създават и пазят. Н. В. Цар Борис беше си създал сам с личния си пример и живот по бойните поля между бойците такъв авторитет, че на 26.IX.1918 г, когато той лично отиде всред разбунтувалите се войници в Радомирската република, бунтовниците-войници, които с кръвясали очи, озлобени, биеха, възсядаха генерали и офицери, на него, бойния им другар, кротко, братски му казаха: „Върви си, бе, момче, ний стебе работа нямаме, и ти с нас страда и живя, с баща ти ще се разправяме” - и му пощадиха живота. Това стана благодарение на онзи авторитет, който Н. В. Царят беше си създал всред героите, с които всред хиляди куршуми и гранати пред лицето на смъртта и неприятеля - той с тях делеше радости и скърби, победи и поражения... Републиканецът Александър Стамболийски, връщайки се от странство, се разцелува с Н. В. Царя при срещата във вагона, а не след много заяви: „А бе, добър ни е царят, и ако правим република, ще си изберем за председател пак Н. В. Цар Борис III.”* Н. В. Царят със своя характер и живот беше спечелил сърцето на народа и на свирепия Стамболийски, който на силния цар Фердинанд публично му дюдюкаше, но на Н .В. Цар Борис купуваше, носеше подаръци от странство, като на любимо чадо. По това един ден историкът ще си каже думата.
към текста >>

Царят със своя характер и живот беше спечелил сърцето на народа и на свирепия Стамболийски, който на силния цар Фердинанд публично му дюдюкаше, но на Н .В.
Цар Борис беше си създал сам с личния си пример и живот по бойните поля между бойците такъв авторитет, че на 26.IX.1918 г, когато той лично отиде всред разбунтувалите се войници в Радомирската република, бунтовниците-войници, които с кръвясали очи, озлобени, биеха, възсядаха генерали и офицери, на него, бойния им другар, кротко, братски му казаха: „Върви си, бе, момче, ний стебе работа нямаме, и ти с нас страда и живя, с баща ти ще се разправяме” - и му пощадиха живота. Това стана благодарение на онзи авторитет, който Н. В. Царят беше си създал всред героите, с които всред хиляди куршуми и гранати пред лицето на смъртта и неприятеля - той с тях делеше радости и скърби, победи и поражения... Републиканецът Александър Стамболийски, връщайки се от странство, се разцелува с Н. В. Царя при срещата във вагона, а не след много заяви: „А бе, добър ни е царят, и ако правим република, ще си изберем за председател пак Н. В. Цар Борис III.”* Н. В. Царят със своя характер и живот беше спечелил сърцето на народа и на свирепия Стамболийски, който на силния цар Фердинанд публично му дюдюкаше, но на Н .В. Цар Борис купуваше, носеше подаръци от странство, като на любимо чадо. По това един ден историкът ще си каже думата. Ако сега и в бъдеще Н. В. Царят с личния си живот и пример бъде достоен водач на народа си, няма да има нужда със закони да му създават и пазят авторитета; но ако той върви против интересите на народа, и ако съдбата му е определила да напусне трона, нека знае, не са законите, които ще го запазят, както не можаха да задържат на десятки владетели троновете след войната. И още да знае, че делата му и приказките се предават от уста на уста без вестниците и дори и границите прехвърлят, и че хитрите политици ще правят * Това пророчество се сбъдна.
към текста >>

93. 71. НОВ МИНИСТЕРСКИ КАБИНЕТ (бр. 20, 26.V.1930 г.)

Следователно не можеше да се освободят и водачите на партиите, които Стамболийски ги смяташе за виновници за катастрофите народни.
Господин Ляпчев състави нов Министерски кабинет и се освободи от „военните”. С излизането на г-н Сл. Василев от министерския кабинет, напусна и последният представител на тъй наречените „военни”, т. е. бивши военни, които тъй или иначе биха тъпана преди и след 9 юний, а други събират сега както винаги - парсата. Без тяхното участие не можеше да има 9 юний 1923 г. Следователно не можеше да се освободят и водачите на партиите, които Стамболийски ги смяташе за виновници за катастрофите народни. Военните, по свои разбирания и подкрепени - насърчени от затворените шефове и шефчета, извършиха преврата, т. е. извадиха кестените от огъня, мина опасността, сега на сцената ще излязат „опитните” политически акробати с нови маски, т. е. нови програми. Тази случка е за поука на всички, най-напред за „военните”. С насилие, преврати не се управлява народ и не се спира новото, и че политическите акробати винаги са много слаби пред силните и много силни пред слабите.
към текста >>

94. 78. НАШАТА ЦЕЛ (бр. 22, 9.VІ.1930 г.)

В живота, каменният век бе заместен с железния, последният – с днешния - електрическия... Нашият политически живот извикваше едни след други, все нови и нови идеи - знамена по-чисти и по-отговарящи на нуждите на народа, но старото и липса на светлина не позволяваха на народа да възприеме новото и като съпътници на новото станаха невежеството, насилието, демагогията, гоненията на политически противници, арести, убийства на първите ни хора - Стамболов, Петков, Такев, Генадиев, Стамболийски и др.* Когато и убийствата не помогнаха, дойдоха и превратите.
Консерваторите не даваха път на новото, младото - либерализма. Новото винаги след много мъки, страдания вземаше връх - надживяваше старото. Едни след други бяха заместени консервативните идеи с либералните. Либерализмът - с демократизма, демократизмът - със социализма, социализмът - с народовластието. Като овехтели дрехи, които не може, докато човек е жив, все едни и същи да носи, защото той расте, развива се - така и с идеите. В живота, каменният век бе заместен с железния, последният – с днешния - електрическия... Нашият политически живот извикваше едни след други, все нови и нови идеи - знамена по-чисти и по-отговарящи на нуждите на народа, но старото и липса на светлина не позволяваха на народа да възприеме новото и като съпътници на новото станаха невежеството, насилието, демагогията, гоненията на политически противници, арести, убийства на първите ни хора - Стамболов, Петков, Такев, Генадиев, Стамболийски и др.* Когато и убийствата не помогнаха, дойдоха и превратите. Народът в знак на протест бойкотира изборите. Изгуби вяра във всичко, а най-много - в политическите акробати и остана едно малцинство от чалкъни, които играеха постоянно на „предатели” и „спасители”, без обаче да имат принципиално различие помежду си; не даваха път на правилно развитие, нито свобода на народа, и той остана само зрител, да плаща счупените паници на гуляите при сменяване на местата си на спасителите, които ставаха предатели, и предатели-спасители. И туй, което народът не им го даде, те - политическите акробати - с един фокус - по късия път си го взеха - заеха властта. 9 юний 1923 г. е дело на всички партии.
към текста >>

Ние, Ратниците на свободата, не спорим дали 9 юний е добро дело, дали министър Стамболийски бе прав - това ще оставим да каже историкът, но ние твърдим, че 9.VІ.
Останалото след 9 юний се знае. Отхвърлянето на старите партии отговорностите по 9.VІ.1923 г. е само стар навик на политическите акробати да хвърлят отговорността на други. Демократическият сговор без подкрепата на останалите партии не можеше да извърши преврата и управлява. Старите партии видяха страшната отговорност пред народа и история и искат да стоварят всичко, по стар навик, на други. Ние, Ратниците на свободата, не спорим дали 9 юний е добро дело, дали министър Стамболийски бе прав - това ще оставим да каже историкът, но ние твърдим, че 9.VІ. е дело на всички партии. 9 юний дойде да спре новите реформи на министър Стамболийски. 9 юний очерта два фронта и раздели народа на два враждующи лагера, които рано или късно ще си опитат силите. Между тези два враждующи фронта останаха хора, които не одобряваха постъпката на Стамболийски, ни кървите на деветоюнците. Те не тръгнаха със Стамболийски, но не последваха и деветоюнци и те манифестираха своя протест през изборите.
към текста >>

9 юний дойде да спре новите реформи на министър Стамболийски.
е само стар навик на политическите акробати да хвърлят отговорността на други. Демократическият сговор без подкрепата на останалите партии не можеше да извърши преврата и управлява. Старите партии видяха страшната отговорност пред народа и история и искат да стоварят всичко, по стар навик, на други. Ние, Ратниците на свободата, не спорим дали 9 юний е добро дело, дали министър Стамболийски бе прав - това ще оставим да каже историкът, но ние твърдим, че 9.VІ. е дело на всички партии. 9 юний дойде да спре новите реформи на министър Стамболийски. 9 юний очерта два фронта и раздели народа на два враждующи лагера, които рано или късно ще си опитат силите. Между тези два враждующи фронта останаха хора, които не одобряваха постъпката на Стамболийски, ни кървите на деветоюнците. Те не тръгнаха със Стамболийски, но не последваха и деветоюнци и те манифестираха своя протест през изборите. Въпреки глоби и строгостта на закона, въпреки че българинът е най-чувствителен, когато го бутнат до кесията, хиляди, в знак на протест против едните и другите, не гласуваха. Хиляди други гласуваха с бели бюлетини, хиляди - с лозунги, а други, от нямане накъде, гласуваха за този или онзи човек в тази или онази партия.
към текста >>

Между тези два враждующи фронта останаха хора, които не одобряваха постъпката на Стамболийски, ни кървите на деветоюнците.
Старите партии видяха страшната отговорност пред народа и история и искат да стоварят всичко, по стар навик, на други. Ние, Ратниците на свободата, не спорим дали 9 юний е добро дело, дали министър Стамболийски бе прав - това ще оставим да каже историкът, но ние твърдим, че 9.VІ. е дело на всички партии. 9 юний дойде да спре новите реформи на министър Стамболийски. 9 юний очерта два фронта и раздели народа на два враждующи лагера, които рано или късно ще си опитат силите. Между тези два враждующи фронта останаха хора, които не одобряваха постъпката на Стамболийски, ни кървите на деветоюнците. Те не тръгнаха със Стамболийски, но не последваха и деветоюнци и те манифестираха своя протест през изборите. Въпреки глоби и строгостта на закона, въпреки че българинът е най-чувствителен, когато го бутнат до кесията, хиляди, в знак на протест против едните и другите, не гласуваха. Хиляди други гласуваха с бели бюлетини, хиляди - с лозунги, а други, от нямане накъде, гласуваха за този или онзи човек в тази или онази партия. Тези са всички хора, които имат едно по-силно съзнание и по-здрава воля и те са много повече от всяка властвующа партия, само че те не са се организирали и са по-пасивни. Тези пасивни хора, които не одобряват реформите на едните, превратите на другите, са хиляди, хиляди честни, справедливи хора са изложени на цепениците отляво и на куршумите отдясно.
към текста >>

Те не тръгнаха със Стамболийски, но не последваха и деветоюнци и те манифестираха своя протест през изборите.
Ние, Ратниците на свободата, не спорим дали 9 юний е добро дело, дали министър Стамболийски бе прав - това ще оставим да каже историкът, но ние твърдим, че 9.VІ. е дело на всички партии. 9 юний дойде да спре новите реформи на министър Стамболийски. 9 юний очерта два фронта и раздели народа на два враждующи лагера, които рано или късно ще си опитат силите. Между тези два враждующи фронта останаха хора, които не одобряваха постъпката на Стамболийски, ни кървите на деветоюнците. Те не тръгнаха със Стамболийски, но не последваха и деветоюнци и те манифестираха своя протест през изборите. Въпреки глоби и строгостта на закона, въпреки че българинът е най-чувствителен, когато го бутнат до кесията, хиляди, в знак на протест против едните и другите, не гласуваха. Хиляди други гласуваха с бели бюлетини, хиляди - с лозунги, а други, от нямане накъде, гласуваха за този или онзи човек в тази или онази партия. Тези са всички хора, които имат едно по-силно съзнание и по-здрава воля и те са много повече от всяка властвующа партия, само че те не са се организирали и са по-пасивни. Тези пасивни хора, които не одобряват реформите на едните, превратите на другите, са хиляди, хиляди честни, справедливи хора са изложени на цепениците отляво и на куршумите отдясно. Едните им викат: „Който не е с нас, той е против нас”, а другите крякат: „Които не са с нас, са предатели.” Едните ги гониха, другите избиваха, а те, разединени, честни, ненаучени, несвикнали на компромиси, гледат като неми свидетели как всеки ден чезнат, гинат техни справедливи другари и родна земя върви към робство само затова, че не са одобрявали тези отляво, не са подкрепяли тези отдясно и не са се обединили в една здрава организация за защита собствения си живот и да протегне братски ръка и на тези отляво, и отдясно, да ги помири и донесе новото и нужното за народа.
към текста >>

95. 80.А. КОЙТО СЕЕ ВЕТРИЩА, БУРИ ЩЕ ЖЪНЕ (бр. 22, 9.VI.1930 г.)

Стамболийски, с главнокомандующ Р. Даскалов.
„Ратник на свободата”, бр. 22, 9.VI.1930 г., София, стр. 2) Преди 2000 години Исус Христос каза тези велики слова и въпреки че всички се кичим с името „християни”, не ги изпълняваме. Някога, когато на фронта бяхме и народът там и тук тънеше в мизерия и търпеше оскъдици, тогава се стекоха така условията, че войниците хвърлиха пушки и обърнаха гръб на противника и дойдоха да търсят противника край София. Обявиха Радомирската република с председател Ал. Стамболийски, с главнокомандующ Р. Даскалов. Те посяха ветрища и трябваше да се чака, че ще женат бури. Нашите политически водачи не взеха поука от това и министър Буров и други шефове и шефченца на партии почнаха да правят митинги, конгреси, из Търново да заявяват, че през трупове ще минат, но властта ще вземат и усмихна се щастието на Сговора и Сие (всички стари партии) и смъкнаха Стамболийски, посяха ветрища и пр. Днешната опозиция тръгва по стар път пак с митинги, Варна откри борбата против Сговора, почват да сеят ветрища, ще се женат бури. И ние може би не одобряваме управлението на Сговора, но ний питаме тези господа бивши боляри, които ни донесоха такива катастрофи и страдания: какво ни дадоха те, когато бяха на мястото на Сговора? Що нови ни носят днес?
към текста >>

Нашите политически водачи не взеха поука от това и министър Буров и други шефове и шефченца на партии почнаха да правят митинги, конгреси, из Търново да заявяват, че през трупове ще минат, но властта ще вземат и усмихна се щастието на Сговора и Сие (всички стари партии) и смъкнаха Стамболийски, посяха ветрища и пр.
2) Преди 2000 години Исус Христос каза тези велики слова и въпреки че всички се кичим с името „християни”, не ги изпълняваме. Някога, когато на фронта бяхме и народът там и тук тънеше в мизерия и търпеше оскъдици, тогава се стекоха така условията, че войниците хвърлиха пушки и обърнаха гръб на противника и дойдоха да търсят противника край София. Обявиха Радомирската република с председател Ал. Стамболийски, с главнокомандующ Р. Даскалов. Те посяха ветрища и трябваше да се чака, че ще женат бури. Нашите политически водачи не взеха поука от това и министър Буров и други шефове и шефченца на партии почнаха да правят митинги, конгреси, из Търново да заявяват, че през трупове ще минат, но властта ще вземат и усмихна се щастието на Сговора и Сие (всички стари партии) и смъкнаха Стамболийски, посяха ветрища и пр. Днешната опозиция тръгва по стар път пак с митинги, Варна откри борбата против Сговора, почват да сеят ветрища, ще се женат бури. И ние може би не одобряваме управлението на Сговора, но ний питаме тези господа бивши боляри, които ни донесоха такива катастрофи и страдания: какво ни дадоха те, когато бяха на мястото на Сговора? Що нови ни носят днес? Измениха ли се те, след като народът ги изгони от управлението? Забравиха ли кражбите, рушветите и канските пискания на народа от тях?
към текста >>

96. 2. НАШИЯТ ПЪТ (г. III, бр. 1, 6.І.1931 г.)

Произнесена от Андро Лулчев на 4.06.1920 г. на площада пред Народното събрание

След шуменския конгрес поканихме Стамболийски да дойде да караме вестника.
След четвъртия конгрес в Шумен оттегли се и покойният Забунов - постъпи пак на служба. Разпиляха се почти всички дотогавашни дейци. Останахме начело на борбата само тримата: аз, Момчев и Рашев. Организацията бе още в зародиша си. А борбата трябваше да се води и в парламента, и чрез вестника, и чрез устното слово всред обществото. След шуменския конгрес поканихме Стамболийски да дойде да караме вестника. Той се бе завърнал от странство. Първоначално отказа. Поради болнавост, той искаше да заеме лесничейска служба по земледелско ведомство. Впоследствие обаче това не стана и тогава той дойде в Стара Загора да караме вестника. Оттогаз ние с г-н Стамболийски станахме другари в борбата.
към текста >>

Оттогаз ние с г-н Стамболийски станахме другари в борбата.
След шуменския конгрес поканихме Стамболийски да дойде да караме вестника. Той се бе завърнал от странство. Първоначално отказа. Поради болнавост, той искаше да заеме лесничейска служба по земледелско ведомство. Впоследствие обаче това не стана и тогава той дойде в Стара Загора да караме вестника. Оттогаз ние с г-н Стамболийски станахме другари в борбата. Наскоро обаче той се поболя, та си отиде на село, гдето две години учителствува и оттам пишеше у вестника. Аз и Рашев кръстосвахме разните села и околии да съживяваме угасналите дружби земледелски. Момчев бе сам постоянно присъствие. Бяха години мъчни и усилни, години на тежък труд и борба. (бел, а.) † (От книгата на г-н Турлакоа, стр.
към текста >>

97. 1.1. ПЪРВА РЕЧ

Държана от Народния Представител Андро Лулчев по случай гласуване Закона за снабдяване на бездомниците, пострадали от войните с иконом

Не след много г-н министър Стамболийски бе тъй откровен да каже: „Кой ви е крив, аз не ви пратих, вие сте оръдие на Фердинанда.” Прав е бил и г-н Стамболийски, той не ни е пратил и затова за нас пари нямат.
Но - отвсякъде псувни и ругатни, и един ден г-н Маджаров, в качеството си на военен министър, е казал на слепия майор, наш другар: „Кой ти е крив, че си ранен, да не си ходил да се биеш! ” И прав е бил г-н Маджаров. Той е бил много откровен спрямо нашия другар. Прав е бил този народен избраник. Той ни е крив, ние сме криви сами. Не след много г-н министър Стамболийски бе тъй откровен да каже: „Кой ви е крив, аз не ви пратих, вие сте оръдие на Фердинанда.” Прав е бил и г-н Стамболийски, той не ни е пратил и затова за нас пари нямат. Но какво правеше през това време онова общество, което ние бранихме и което кичеше нас и конете ни с цветя и росеше ни с Юдини целувки, когато ни пращаха на касапницата? То нарече публично инвалидите престъпници и контрабандисти. Вярно е, господа, вярно е, мили бойни другари и близки на падналите наши бойни другари! Вярно е, че ние сме престъпници, контрабандисти. Вярное, че сме престъпници, защото когато нашите близки ни говореха, молеха и плачеха да не се излагаме на явна смърт, ние не им вярвахме.
към текста >>

Ето защо, моля, от това място, гдето преди години господин министър Стамболийски държа реч на студентите и се възмущаваше тогава от неправдите, моля този г-н Стамболийски от това място и аз да третираме всички престъпници и контрабандисти еднакво и вярвам, че ще бъде чута молбата ни.
Не, бойни другари, не, вие ги изнесохте зад границата. Вие мито не платихте за краката си, ръцете си, а ги оставихте, без да ги видите нивга вече. Ето защо сме най-страшните контрабандисти. Ето защо, да отървем нашите здрави бойни другари, да отървем оранжевата сегашна полиция от много труд и да не ни разиграват по комендантствата и участъците, нека ни покажат зданията, гдето трябва да живеят престъпниците и контрабандистите, и аз ви моля, мили бойни другари, близки на нашите паднали другари, да се съгласите и да влезем доброволно в зданията, които Правителството ще ни определи за затвор. А моля господа днешните министри да приравнят и нас, новите престъпници и контрабандисти, с убийците, народни предатели от държавния затвор, защото за народните предатели-убийци от държавния затвор се дава храна, квартира, облекло и топливо, а ние - инвалидите, вдовиците, сираците и това нямаме, и нашите слепи другари всред зима спят по скамейките. Ето защо, моля, от това място, гдето преди години господин министър Стамболийски държа реч на студентите и се възмущаваше тогава от неправдите, моля този г-н Стамболийски от това място и аз да третираме всички престъпници и контрабандисти еднакво и вярвам, че ще бъде чута молбата ни. Но, българки и българи, ние, които поливахме добруджанските и тракийските полета със скъпата си кръв; ние, които оставихме по македонските чуки телата на нашите бойни другари; ние, на които смъртта е била не един път над нашите глави; ние, които и сега носим белезите от ноктите на смъртта; ние, които мизерствуваме; ние, които виждаме, че с Родината си играят шепа хора, управниците се гаврят с нас; ние, които сме вече половин милион, не можем и не бива да останем повече равнодушни. Не бива да повтаряме онези постъпки и да ставаме и сега престъпници спрямо Родината си, а трябва усилена агитация и организация!...” След свършването на речта бе докарана и кавалерия, пехота, артилерия, за да се разпръснат инвалидите, вдовиците и сираците, но за съжаление на народните джелати, всички си отидоха мирно и не стана нужда да се употреби оръжие (За тая му реч има редовно углавно дело № 515/920 г. и искано 15 години затвор).
към текста >>

98. 1.3. ТРЕТА РЕЧ

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

Не след много бях повикан от тогавашния министър на войната, покойния Стамболийски.
Хиляди и хиляди вдовици, сираци от войната, военно-инвалиди, милиарди контрибуции, враг на границата ни! Брат срещу брат край София - ето онези тъжни септемврийски дни на 1918 г. Ето картината на миналото, която, ми се струва, са забравили мнозина, пък може и никога да не са я знаяли... Настанаха дни тъжни, дни на вътрешни борби. Но ще си позволя да ви припомня онзи паметен ден - 4 юний 1920 г., ден на протест, в който пострадалите от войните бяха дошли пред тая сграда, Народното събрание, близо 10 000 души, да защитят честта си и достойнството си срещу хора, които се бяха забравили, че се намират в министерските кресла, а не на партийни конфеси. Достоен протест на още по-достойни борци на родината ни. Не след много бях повикан от тогавашния министър на войната, покойния Стамболийски. Той при една среща призна своята грешка спрямо пострадалите от войните и я оправда с много работа, която го бе налегнала, и с онова настроение, с което той идва от село. Тогава той завърши: „Поручик Лулчев, предайте на Вашите другари, че това, което зависи от мене, ще го сторя. Благодаря Ви, че ме опомнихте. Героите на България заслужават по-друга участ оттая, която имат сега. Ще наредя да се почне работа веднага.” Това са дословно думите му.
към текста >>

Някога, когато бях млад подпоручик, пред тая сграда на Народното събрание молих през 10 000 хиляди души покойния Стамболийски, неслужившият в армията ни, да приравни пострадалите от войните с убийците и разбойниците от държавните затвори, защото за тях имаше тогава квартира, храна и облекло, а героите на България ходеха гладни и спяха по скамейките в градините.
Та малко ли бяха борбите с тях, та трябваше да дочакаме да дойдете Вие, г-н Генерале, от българската армия, човекът, който с тях бяхте по бойните поля, за да започнат отново огорченията, разтаканията, от гише на гише, и недояждания, и страдания, и отнемане на коравия залък от пострадалите от войните? 22 години този въпрос се отлага от всички досега финансови и военни министри, защото виждаха истината право в очите. Не допускате ли, г-н Министре, че тука сте взели неволно погрешен тон? Аз съм сигурен, че г-н военният министър ще се поправи и пак ще бъде щедър, както е бил щедър и към другите. Господа народни представители! Някога, когато бях млад подпоручик, пред тая сграда на Народното събрание молих през 10 000 хиляди души покойния Стамболийски, неслужившият в армията ни, да приравни пострадалите от войните с убийците и разбойниците от държавните затвори, защото за тях имаше тогава квартира, храна и облекло, а героите на България ходеха гладни и спяха по скамейките в градините. Днес от тоя трибуна моля г-н Генерала от родната армия, моля г-н военния министър на България, в тия исторически дни, щото пострадалите от войните, героите на България, да бъдат приравнени с тиловаците и индустриалците, на които се опрощават с милиони левове дължими към държавата. Направете поне половината от това, което сторихте за тия господа. Но, г-да народни представители, не чувствувате ли в този момент духовете на нашите паднали братя, на нашите бойни другари, паднали по бойните поля, над нас? Не чувате ли техния зов? Не чувате ли това, което ви шепнат през сълзи: „Българи!
към текста >>

99. I. ДЪРЖАВЕН И НАРОДЕН СЪД

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

са обявени строги присъди, но два месеца след произнасянето им - на 9 юни 1923 г, е извършен преврат от военните и е убит министър-председателят Александър Стамболийски.
Третият Държавен съд трябва да осъди министрите от кабинета на Радославов от 1913 ÷1918 г. След Солунското примирие от 1818 г. и Втората национална катастрофа, той емигрира в Германия заедно с цар Фердинанд, На 22 ноември 1919 г. Народното събрание прокарва закон за съдене на виновниците за Втората национална катастрофа. На 31 март 1923 г. са обявени строги присъди, но два месеца след произнасянето им - на 9 юни 1923 г, е извършен преврат от военните и е убит министър-председателят Александър Стамболийски. На следната година - 1924, управляващият „Сговор” на Александър Цанков обявява амнистия. И така от трите Държавни съда не е осъден никой. Б. Народният съд 1. В първата програма на „Отечествения фронт”, съставена от Георги Димитров, който е в Москва, и прочетена по радио „Христо Ботев” на 17 юли 1942 г, се говори за наказание на „фашистките главорези”. 2. В края на м.
към текста >>

100. ІІІ. A. ДОЗНАНИЕ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ