Търсене в текстове за 'Спирала'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 72 резултата в 48 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_03 ) Организиране на духовното тяло - Боян Боев (1883 – 1963)

Разрешението на нещата не е в кръга или в елипсата, но в спиралата.
“ Една от причините за войната е силата, която е излъчена от каменните въглища. Стана въпрос за създаването на света. Фигура 1 В морския охлюв е показан пътят, по който е създаден света. Разрешението на нещата не е в кръга или в елипсата, но в спиралата. В отворените кръгове, спирално навити, вече има разрешение – началото е А, а краят е В (виж: Фигура 1). Началото и краят ще се свържат. Щом влезем в метагеометрията, в астралната геометрия, там фигурите са повече. Всички форми са все отсечки от горните тела. Един брат попита за четвъртото измерение.
към текста >>

2. 3_08 ) Възвишеното в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Наредихме се на дълга верига, тук-там бляскаха електрически фенерчета и като едно фантастично видение, извито на спирала и гъвкаво, се носехме напред.
„Сфинксът“ се издига като вечен страж на тези места. От другата страна по билото е „Незнайния връх АБ и БА“, който е свързан със скъпи спомени от летуването ни там през август 1924 г. за около десетина дни. Там Учителя държа и беседи. В три часа след полунощ тръгнахме към върха. Наредихме се на дълга верига, тук-там бляскаха електрически фенерчета и като едно фантастично видение, извито на спирала и гъвкаво, се носехме напред. Десетина минути преди изгрева вече бяхме на върха. Беше доста хладно. Тогава все още не беше построена наблюдателницата. Небето бе чисто и слънчевият изгрев бе величествен. Само ниско в долините се тълпяха мъглите.
към текста >>

3. 5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж била толкова зле, че при всяка стъпка, чувствала силни болки, от които лицето ѝ се изкривявало и се спирала през няколко крачки.
“ Тя обяснила, че няма да може да отиде на Рилските езера, понеже ще я тресе. Учителя ѝ казал: „Няма нищо, ще дойдеш на Езерата и даже ще носиш камъни на строежите! “ Сестрата си казала: „Не стига, че съм болна, ами и камъни ще нося! “ Обаче в същия момент треската я напуснала. Една сестра, която живееше на Изгрева, имаше силен ревматизъм в глезенните стави. Веднъж била толкова зле, че при всяка стъпка, чувствала силни болки, от които лицето ѝ се изкривявало и се спирала през няколко крачки. Едвам стигнала до ъгъла на градината срещу брат Симеонов, когато се задал Учителя. Попитал я как се чувства, погледнал глезените ѝ и казал: „Слънчеви бани! “ Щом отминал, сестрата разбрала, че болките са изчезнали и се простила с ревматизма си. *** През 1924 г.
към текста >>

4. 56) От четири октави нагоре - Боян Боев (1883 – 1963)

Днес музиката е още в предговора си, много пъти е започвала и спирала.
ОТ ЧЕТИРИ ОКТАВИ НАГОРЕ Бяхме се струпали около пианото и след дълги упражнения, през почивката, се състоя разговор върху музиката, който записах: Днес музиката е още в предговора си, много пъти е започвала и спирала. Този дух на огрубяване сега влияе. Не виждате ли какво израждане има с джазбенда? Една сестра каза: „Едно седемгодишно дете дало концерт в Америка и това създало голям шум“. Ще го похабят; даровитите деца не бива да излизат преждевременно навън, става пресилване. В епохата на предците, преди грехопадението, е имало свещена музика само за посветените, а не както сега – за всички.
към текста >>

5. Новите възгледи върху материята - Боян Боев (1883 – 1963)

Да си представим сега, че една спирала пресича тая плоскост и отива надолу.
Той съзнава вече, че има една велика действителност, от която схваща само едно малка част, а именно доколкото тая действителност се проектира в триизмерния свят. За да се види, доколко светът на четвъртото измерение разширява нашите възгледи за света в сравнение с нашето познание за света на трите измерения, се вижда от един пример, който привежда Хинтън. От този пример се вижда, какво ограничено схващане трябва да има едно същество, което има съзнание за две измерения, за явленията на триизмерния свят. Ето примерът на Хинтън: Да си представим, че в една равнина живее същество, което има понятие за двуизмерния свят, а не и за световете с повече измерения. То не може да схване нещо, което е извън тая плоскост. Да си представим сега, че една спирала пресича тая плоскост и отива надолу. Това двуизмерно същество ще вижда и ще съзнава само тая част от спиралата, която минава през плоскостта, а другата част от нея за него не съществува, понеже е вън от двуизмерния свят. Това същество ще вижда точката, в която спиралата пробожда плоскостта и поради слизането на спиралата, тая точка ще се движи в окръжност, както е показано на фигурата чрез пунктираната окръжност. А ако издигаме спиралата, това същество ще види, че тая точка се върти по същия кръг, само че в обратна посока. То ще схваща разните положения на тая точка до плоскостта като зависещи едно от друго и за него би било непознато, че положенията на точката в плоскостта не са зависими едно от друго, но са в зависимост от движението на една спирала. Успенски привежда следния пример: Ако поставим в една плоскост петте си пръста, то двуизмерното същество - което живее на тая плоскост и съзнава двете й измерения, но не възприема и не съзнава нищо, което е извън двуизмерната плоскост, ще смята всеки пръст като отделно явление, а всъщност това са краища на ръката на едно разумно същество - човекът.
към текста >>

Това двуизмерно същество ще вижда и ще съзнава само тая част от спиралата, която минава през плоскостта, а другата част от нея за него не съществува, понеже е вън от двуизмерния свят.
За да се види, доколко светът на четвъртото измерение разширява нашите възгледи за света в сравнение с нашето познание за света на трите измерения, се вижда от един пример, който привежда Хинтън. От този пример се вижда, какво ограничено схващане трябва да има едно същество, което има съзнание за две измерения, за явленията на триизмерния свят. Ето примерът на Хинтън: Да си представим, че в една равнина живее същество, което има понятие за двуизмерния свят, а не и за световете с повече измерения. То не може да схване нещо, което е извън тая плоскост. Да си представим сега, че една спирала пресича тая плоскост и отива надолу. Това двуизмерно същество ще вижда и ще съзнава само тая част от спиралата, която минава през плоскостта, а другата част от нея за него не съществува, понеже е вън от двуизмерния свят. Това същество ще вижда точката, в която спиралата пробожда плоскостта и поради слизането на спиралата, тая точка ще се движи в окръжност, както е показано на фигурата чрез пунктираната окръжност. А ако издигаме спиралата, това същество ще види, че тая точка се върти по същия кръг, само че в обратна посока. То ще схваща разните положения на тая точка до плоскостта като зависещи едно от друго и за него би било непознато, че положенията на точката в плоскостта не са зависими едно от друго, но са в зависимост от движението на една спирала. Успенски привежда следния пример: Ако поставим в една плоскост петте си пръста, то двуизмерното същество - което живее на тая плоскост и съзнава двете й измерения, но не възприема и не съзнава нищо, което е извън двуизмерната плоскост, ще смята всеки пръст като отделно явление, а всъщност това са краища на ръката на едно разумно същество - човекът. Електрическа пулсация у растенията
към текста >>

Това същество ще вижда точката, в която спиралата пробожда плоскостта и поради слизането на спиралата, тая точка ще се движи в окръжност, както е показано на фигурата чрез пунктираната окръжност.
От този пример се вижда, какво ограничено схващане трябва да има едно същество, което има съзнание за две измерения, за явленията на триизмерния свят. Ето примерът на Хинтън: Да си представим, че в една равнина живее същество, което има понятие за двуизмерния свят, а не и за световете с повече измерения. То не може да схване нещо, което е извън тая плоскост. Да си представим сега, че една спирала пресича тая плоскост и отива надолу. Това двуизмерно същество ще вижда и ще съзнава само тая част от спиралата, която минава през плоскостта, а другата част от нея за него не съществува, понеже е вън от двуизмерния свят. Това същество ще вижда точката, в която спиралата пробожда плоскостта и поради слизането на спиралата, тая точка ще се движи в окръжност, както е показано на фигурата чрез пунктираната окръжност. А ако издигаме спиралата, това същество ще види, че тая точка се върти по същия кръг, само че в обратна посока. То ще схваща разните положения на тая точка до плоскостта като зависещи едно от друго и за него би било непознато, че положенията на точката в плоскостта не са зависими едно от друго, но са в зависимост от движението на една спирала. Успенски привежда следния пример: Ако поставим в една плоскост петте си пръста, то двуизмерното същество - което живее на тая плоскост и съзнава двете й измерения, но не възприема и не съзнава нищо, което е извън двуизмерната плоскост, ще смята всеки пръст като отделно явление, а всъщност това са краища на ръката на едно разумно същество - човекът. Електрическа пулсация у растенията В това отношение са важни опитите на Жагадис Боз.
към текста >>

А ако издигаме спиралата, това същество ще види, че тая точка се върти по същия кръг, само че в обратна посока.
Ето примерът на Хинтън: Да си представим, че в една равнина живее същество, което има понятие за двуизмерния свят, а не и за световете с повече измерения. То не може да схване нещо, което е извън тая плоскост. Да си представим сега, че една спирала пресича тая плоскост и отива надолу. Това двуизмерно същество ще вижда и ще съзнава само тая част от спиралата, която минава през плоскостта, а другата част от нея за него не съществува, понеже е вън от двуизмерния свят. Това същество ще вижда точката, в която спиралата пробожда плоскостта и поради слизането на спиралата, тая точка ще се движи в окръжност, както е показано на фигурата чрез пунктираната окръжност. А ако издигаме спиралата, това същество ще види, че тая точка се върти по същия кръг, само че в обратна посока. То ще схваща разните положения на тая точка до плоскостта като зависещи едно от друго и за него би било непознато, че положенията на точката в плоскостта не са зависими едно от друго, но са в зависимост от движението на една спирала. Успенски привежда следния пример: Ако поставим в една плоскост петте си пръста, то двуизмерното същество - което живее на тая плоскост и съзнава двете й измерения, но не възприема и не съзнава нищо, което е извън двуизмерната плоскост, ще смята всеки пръст като отделно явление, а всъщност това са краища на ръката на едно разумно същество - човекът. Електрическа пулсация у растенията В това отношение са важни опитите на Жагадис Боз. Той е директор на физиологически факултет.
към текста >>

То ще схваща разните положения на тая точка до плоскостта като зависещи едно от друго и за него би било непознато, че положенията на точката в плоскостта не са зависими едно от друго, но са в зависимост от движението на една спирала.
То не може да схване нещо, което е извън тая плоскост. Да си представим сега, че една спирала пресича тая плоскост и отива надолу. Това двуизмерно същество ще вижда и ще съзнава само тая част от спиралата, която минава през плоскостта, а другата част от нея за него не съществува, понеже е вън от двуизмерния свят. Това същество ще вижда точката, в която спиралата пробожда плоскостта и поради слизането на спиралата, тая точка ще се движи в окръжност, както е показано на фигурата чрез пунктираната окръжност. А ако издигаме спиралата, това същество ще види, че тая точка се върти по същия кръг, само че в обратна посока. То ще схваща разните положения на тая точка до плоскостта като зависещи едно от друго и за него би било непознато, че положенията на точката в плоскостта не са зависими едно от друго, но са в зависимост от движението на една спирала. Успенски привежда следния пример: Ако поставим в една плоскост петте си пръста, то двуизмерното същество - което живее на тая плоскост и съзнава двете й измерения, но не възприема и не съзнава нищо, което е извън двуизмерната плоскост, ще смята всеки пръст като отделно явление, а всъщност това са краища на ръката на едно разумно същество - човекът. Електрическа пулсация у растенията В това отношение са важни опитите на Жагадис Боз. Той е директор на физиологически факултет. Правил е опити с растението Desmodium.
към текста >>

6. 10. Беседи – разговор при хижа „Еделвайс' на 27.08.1944 - Боян Боев (1883 – 1963)

Една спирала, която слиза надолу и постепенно се стеснява.
Като разглеждаме този въпрос по-подробно, ще разберем каква трябва да бъде основната идея на човечеството. Защото окултните школи на древността и сега в Западна Европа са инволюционни, т.е. тяхната мъдрост е инволюционна. А какво значи инволюционна мъдрост? Ще нарисувам една рисунка. Една спирала, която слиза надолу и постепенно се стеснява. Това значи, че те слизат надолу, изпадат в по-гъста материя, отдалечават се от Бога и изгубват богатството си, което са имали от Него, постепенно развиват в себе си гордостта и не само че накрая не ще постигнат нищо, но ще загубят и това, що са имали. А еволюционната окултна школа ще сравним със следното. Тя е една спирална линия, която отива нагоре и се разширява. С други думи човек, който влезе в еволюционната окултна школа, той придобива нови и нови просветления за любов, постепенно расте в знание, мъдрост, истина, любов, във всичко добро. Кой е отличителният белег, по който се познава, че една окултна школа е еволюционна?
към текста >>

7. Основната идея в човешкия живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Една спирала, която слиза надолу и постепенно се стеснява.
Като разглеждаме този въпрос по-подробно, ще разберем каква трябва да бъде основната идея на човечеството. Защото окултните школи на древността и сега в Западна Европа са инволюционни, т.е. тяхната мъдрост е инволюционна. А какво значи инволюционна мъдрост? Ще нарисувам една рисунка. Една спирала, която слиза надолу и постепенно се стеснява. Това значи, че те слизат надолу, изпадат в по-гъста материя, отдалечават се от Бога и изгубват богатството си, което са имали от Него, постепенно развиват в себе си гордостта и не само че накрая не ще постигнат нищо, но ще загубят и това, що са имали. А еволюционната окултна школа ще сравним със следното. Тя е една спирална линия, която отива нагоре и се разширява. С други думи човек, който влезе в еволюционната окултна школа, той придобива нови и нови просветления за любов, постепенно расте в знание, мъдрост, истина, любов, във всичко добро. Кой е отличителният белег, по който се познава, че една окултна школа е еволюционна?
към текста >>

8. Роди се новият човек - Боян Боев (1883 – 1963)

Роди се новият човек, който със своите здрави мишци завъртя колелото на живота в посока, обратна на неговото движение нито надясно, нито наляво, но нагоре, по спиралата на вечния живот.
Роди се новият човек, носителят на великата Божия Истина, която освобождава от робство и ограничения човешката душа. Роди се новият човек, носителят на великата Истина, която изпразва затворите, запечатва ги за вечни времена и отваря широки, светли двери към простор и свобода. Той носи онази Истина, която събаря стари крепости и пред която отстъпват всички заблуждения. Дойде на земята новият човек с везните на великата Божия Правда, която с теглилките на справедливостта мери и отмерва всяко човешко деяние, всяка човешка мисъл и всяко човешко чувство. Живя и работи новият човек сеятелят на доброто семе великото Слово Божие, и остави го да никне, да расте и стократно да дава. Роди се новият човек, който със своите здрави мишци завъртя колелото на живота в посока, обратна на неговото движение нито надясно, нито наляво, но нагоре, по спиралата на вечния живот. Роди се новият човек, за когото небето слиза към земята, а земята възлиза към небето и там някъде, на границата на Любовта, те взаимно си подават ръка за обща работа за мир и любов между човеците. Роди се новият човек, вдъхновителят на всички прогресивни люде в света, и даде им възможност кой с перо, кой с мотика, кой с четка, кой с рало, кой със сърп, чук или машина; кой с живот или песен да хвалят и прославят великия Творец Живия Господ на Любовта. Роди се новият човек, който превърна живота в песен и песента в живот. Роди се новият човек певецът на Любовта, служителят на Мъдростта и носителят на Истината. Роди се новият човек, огрян от лъчите на вечногреещото слънце носителят на новото в света Учителя.
към текста >>

9. ЮПИТЕР - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Еволюционният процес в Природата не свършва до човека, а върви все по-нагоре по вечна спирала.
Установено е, че планетата отделя три пъти повече енергия, отколкото получава от Слънцето и е източник на могъщи радиоизлъчвания и силни магнитни течения. Всичко това говори, че на Юпитер цари богат и интензивен живот. Мощните процеси в неговите недра са твърде сходни с тези на Слънцето, но в много по-скромен размер. Да се допуска, че тази активност е плод на някакви случайни и безредни механични процеси, без смисъл и цел, е крайно неприемливо. Всички те, както и слънчевите, са плод на великата Разумност на високо издигнати Същества, които населяват Юпитер. Еволюционният процес в Природата не свършва до човека, а върви все по-нагоре по вечна спирала. В човешкия живот също се наблюдават степени на този процес, защото възможностите на Природата са безкрайни. Саабей е дал на Юпитер името Мулу-Баб-Бар, което ще рече подобен на Слънцето. Наистина Юпитер със своето влияние има за задача да помогне на живите земни форми, включително и на човека, предавайки им преди всичко своя подтик към активност, за да вървят с по-стегнат и бърз темп в пътя на еволюцията. Като пръв помощник на Слънцето, Юпитер има и друга по-сериозна задача: да се бори срещу пристъпите на Черното слънце. Потвърждение на това твърдение е връзката между Слънчевата активност и тази на Юпитер, породени от посегателството на Черното слънце върху Слънчевата система.
към текста >>

10. ВРЕМЕ, ЗОДИАКАЛНИ СЪЗВЕЗДИЯ И ТЯЛО НА ЧОВЕКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Еволюционният процес на човека върви по възходяща спирала и ако я наблюдаваме отгоре, след всеки три последователни прераждания, той прави едно пълно завъртване и идва отново над точката, на която е бил преди започването на този цикъл.
Земята има много явления и събития, от които три са особено важни: първото е завъртването й около оста си, което наричаме денонощие; второто е обиколката й около Слънцето, определено с понятието година; третото е движението на Земята и всички членове от Слънчевото семейство около Централното ядро на нашата Галактика със скорост 250 километра в секунда, при което една пълна обиколка се осъществява за около 200 милиона години. От астрологична гледна точка, значение имат първите две събития. Създателят на Науката за Звездния мир, Саабей Бен Аадес, е отбелязал, че на човека на Земята е дадена жизнена енергия, за да живее 120 години. Това е отбелязано и в Библията. Саабей е учел също, че след всеки три последователни прераждания, човек влиза в нов етап на своята еволюция. Еволюционният процес на човека върви по възходяща спирала и ако я наблюдаваме отгоре, след всеки три последователни прераждания, той прави едно пълно завъртване и идва отново над точката, на която е бил преди започването на този цикъл. Казано с други думи, ако проектираме този път върху плоскост, ще получим една окръжност, а окръжността, определена от три последователни прераждания по 120 години, прави 360 години. Затова оттогава досега, окръжността се дели на 360 равни части, наричани от нас градуси, като всеки градус определя по една година от живота на човека. Когато определяме събитията през човешкия живот, всеки един градус, изминат от Слънцето, Луната и Планетите в Звездното му тяло, означава една година от неговия живот. Поради околоосното въртене на Земята, ние виждаме, че Слънцето за едно денонощие изминава цялата Небесната сфера, т. е. прави едно завъртване по нея.
към текста >>

11. 12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Той ни води в една голяма свещена спирала, през четири големи кръга до висините на небесния Ерусалим.
То е най-високият връх, до който се издига повишеното човешко съзнание, най-високият връх на откровението. В него най-ясно и най-мощно са отразени кръговете на съществуванието на Духовния свят. Ако разберем композицията на Откровението на Йоан, тогава ние ще получим и ключа и за композицията, и за Евангелията. Строежът на Откровението стои пред нас в чудно ясна светлина. Йоан като ясновидец и посветен, ни води като в полет на един орел, който на големи кръгове се издига все по-високо и по-високо. Той ни води в една голяма свещена спирала, през четири големи кръга до висините на небесния Ерусалим. Всеки от тези четири кръга са образувани от седем степени. Четирите кръга са както следва: Първият кръг е образуван от седемте послания до църквите. Вторият кръг е образуван от седемте печата. Третият кръг е образуван от седемте ангелски тръби.
към текста >>

12. 9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако следваме простото развитие на образите, виждаме как първите три степени и след това последните три степени се групират в две съвършени симетрични части на Великата драма, които стоят една над друга като две еднакви дъги на една спирала.
6. Възкресението. 7. Възнесението. Вече споменах, че Христос изнесе на историческата сцена Тайните на Мистериите и представи пред света целия Път, който изминава онзи, който се стреми към Посвещение, към Новораждане. Това са степените, през които са минавали учениците на Мистериите, под тази или под друга форма. И сега Христос ги изнася на историческата сцена, като същевременно с това ги обновява и осветява като Път за онези, които искат да вървят съзнателно в Пътя на съвършенството. Ако следваме простото развитие на образите, виждаме как първите три степени и след това последните три степени се групират в две съвършени симетрични части на Великата драма, които стоят една над друга като две еднакви дъги на една спирала. И двата пъти ние виждаме едно велико възлизане отдолу нагоре. Първият път възлизат образите на микрокосмическата форма на човека от нозете (измиването на нозете), към гърдите (бичуването) и към главата (увенчаването с трънения венец). Вторият път се изпълнява същия ред, обаче сега, при образите на Макрокосмоса, на възлизането нагоре, която можем да наречем макрокосмическа човешка форма, съгласно окултното схващане, че човек е малката вселена, а Вселената е големият Космичен човек. Гробът, това са краката на света. Физическият свят представя краката на Космическия човек; това е полагането в гроба.
към текста >>

13. 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

А доброто се проявява в живота като крива линия, като една спирала, която се увива около правата линия.
Ако ние не внесем доброто като един основен елемент, в който Божественият Живот може да се прояви, ние сме осъдени на страдания, разрушения и смърт". "Втората фаза на Живота е истинската мисъл, която ние наричаме Божествена идея. Тя е също тай необходима за нас, понеже трябва да мине през нашия живот като Светлина. Затова всички трябва да бъдем добри и да имаме светла мисъл. Мисълта се проявява в живота като права линия - това е мъжкият принцип в живота, това е мъжът. А доброто се проявява в живота като крива линия, като една спирала, която се увива около правата линия. Така че, кривата линия - жената - е доброто в света, а правата линия - мъжът - това е мисълта в света, това е Светлината. И ако доброто в света изчезне, ще изчезне и мисълта. В Божествения свят по-рано се е родило доброто, а после мисълта: а в човешкия свят по-рано се е родила мисълта, а после доброто. И доброто, и мисълта се проявяват в Живота. Затова казваме, че без Живот нито можем да мислим, нито можем да проявим доброто.
към текста >>

14. I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото развитието върви по една спирала и има, така да се каже, едно повторение, но не в буквален смисъл на нещата.
От груповата душа постепенно се развива индивидуалната душа на човека. Човешките групови души в астралния свят се свеждат към четири основни типа: Лъв, Телец, Орел и онази форма, която като групова душа се доближава до индивидуалната душа на съвременния човек, която се нарича Човек. Тук пак трябва да припомня, че всеки образ или картина, които ни представят Апокалипсисът или Евангелието, или който и да е езотеричен документ, има няколко значения. Има едно мистично значение, което се отнася до индивидуалното развитие на душата; има историческо значение, което се отнася до историческото развитие на човечеството, и най-после, има едно космическо значение, което се отнася до проявлението на Космоса като цяло. А също така трябва да отбележа, че понеже развитието върви циклически, то известни символи, които се отнасят до известно събитие, което е станало или има да стане, тези символи могат да се отнасят към различни моменти на историческото, мистичното или космичното развитие. Защото развитието върви по една спирала и има, така да се каже, едно повторение, но не в буквален смисъл на нещата. Това ще видим в следващото изложение. Апокалипсисът започва с думите: "Откровение на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан, който възвести Божието Слово и свидетелството Исус Христово - и всичко, що е видял." /1;1-2/. Пред духовния поглед на Йоана се разкриват Тайните на Битието, в центъра на които стои Христос или Божественият Дух. Така че, Апокалипсисът ни описва преживяването на един християнски посветен, което се разкрива на посветения в процеса на Посвещението. Така че, Откровението на Св.
към текста >>

15. 3. Трети Аркан: ИЗИС, УРАНИЯ ИЛИ ХОРУС - Влад Пашов (1902- 1974)

Така се изкачват духовете нагоре и слизат надолу, но винаги все по-високо нагоре в Божествената спирала.
Вселената се състои от два могъщи потока, които се докосват, кръстосват се и се съединяват, без да се смесват, без някога да изгубят всеки своята особеност, без да изпущат своята цел от очите си. Те се наричат Потокът па Духа и Вълната на Живота . Потокът на Духа блика от сърцето на Божеството: единичните искри, човешките духове, трябва да се потопят в материята, да се родят в нея, за да я пробудят и да се развият чрез борба. В царството на материята те се очистват от опетнение и се изкачват чисти и прояснени в Царството на Живота на Бога. Там те остават, докато отново бъдат привлечени надолу, за да придобият нови опитности в едно ново въплъщение в материята, да придобият по-голяма зрялост и чрез превъзмогване на трудностите да придобият нови сили. Така се изкачват духовете нагоре и слизат надолу, но винаги все по-високо нагоре в Божествената спирала. Колкото по-далече стигат, толкова повече светят те с любов и излъчват топлина, толкова повече изгаря егоистичното в тях, докато най-после стигнат горе, пламенно горящи от любов и се съединят с Великия Праогън, без да изгубват своята индивидуалност. Това е великият скок. Чрез своето слизане надолу в материята духовете не само ускоряват своето развитие, но те упражняват също едно облагородяващо, одухотворяващо влияние върху материята, с която те влизат в съприкосновение, а също така и върху материалните форми, от които те временно са приети. Тези материални форми са проява на великата Вълна на Живота, която също така се разлива към все по-съвършени форми на живот. Тези две спирали — Потокът на духовете и Вълната на Живота, които вървят една до друга, винаги докосвайки се, образуват еволюцията на Всемира.
към текста >>

16. 1. ЦАРСТВОТО НА ДУХА - Влад Пашов (1902- 1974)

Най-после формата се завършва в спирала, развиваща, се докато не бъде достигната крайната точка.
И всяко състояние по своята природа, по цвят и свойство съответства на Сефирата, от която е произлязло и която то отразява. Но макар всяко състояние на низходящата лестница да е подобно на родилото го състояние, то губи в могъществото си и става по-материално. Духовната сила, произведена от ангелските раси, става все по-слаба, т.е. по-малко активна, затова че все повече се увлича в материята, по който начин се спуска по стъпалата на инволюционната стълба. По такъв начин става духовната еволюция, постепенно развивайки се сфера след сфера, като образува серия от кръгове, линии на движения или падения, които вече не се намират в плана на първоначалната орбита. Най-после формата се завършва в спирала, развиваща, се докато не бъде достигната крайната точка. По-нататък това движение става невъзможно понеже безкрайно голямото е станало безкрайно малко. Това е крайната точка на поляризацията. Това духовно състояние на живота, най-низкото, е дало раждането на ефирната раса на първите човешки същества на нашата планета, която е известна в митологията под името Расата на знаменития златин век.
към текста >>

17. Допълнителни сведения за окултния характер на Богомилството - Влад Пашов (1902- 1974)

В един стар храм в Ирландия, който датира от преди 4200 години преди новата ера, има орнаменти във форма на спирала, върху много камъни.
Щом и богомилите са го практикували, и те са окултна школа. Александър Соловьов, изследовател на Богомилството, между другото казва: "Символите на Месеца и на Слънцето върху надгробните паметници могат да бъдат обяснени във връзка с езотеричното учение на богомилите, според което Слънцето и Месецът са небесни ладии, жилища на праведните души пред вратата на Рая. Това старо учение на манихеите е било пуснало дълбоки корени между босненските богомили и затова те го изобразявали върху своите надгробни паметници. Тези символи показват дълбоката зависимост между човека, Слънцето, Месеца и звездите, особено ясно подчертано в старите източни религии." Това също показва на окултния характер на богомилите. "Може би тук трябва да намерим и следи от келтите. В един стар храм в Ирландия, който датира от преди 4200 години преди новата ера, има орнаменти във форма на спирала, върху много камъни. На едно място на задната страна на малкия храм се намира странно изображение, което представя слънчева ладия." И тази ладия и още други митове сочат на зависимостта, която е съществувала в старо време между келтската и египетската култура", казва Заилмакс фон Елиховен. Известно е, че в учението на Мани чрез неговите учители Скитилиос и Тереинтус, са се влели елементите на старите спиритуалистични традиции на келтите и на египтяните. Не е било трудно тези елементи да минат и в учението на богомилите. Това също показва, че богомилите са окултна школа, защото както Мани, така и Скитиятос са велики окултисти. 1. "Също и в пещерите на Ломбардия и Пиринеите, където последните катари търсили убежище, можем да видим тук и там по скалите още някои рисунки.
към текста >>

18. Човекът по пътя на космическата спирала - Методи Константинов (1902-1979)

Човекът по пътя на космическата спирала Category: Методи Константинов (1902-1979)
Човекът по пътя на космическата спирала Category: Методи Константинов (1902-1979)
към текста >>

19. Увод към френското издание - Методи Константинов (1902-1979)

Ако обикновената личност отчита само конкретно-материалното, то еволюционната спирала позволява да се опознават последователно висшите степени на Йерархията (Стълбата).
Къде започва „Духът"? Мнозина днешни учени и философи са твърде затруднени при отговора на този въпрос. Учителят Беинса Дуно даде един чудесен анализ на Космичната Стълба, чиито последователни нива водят от осезаемата външност (област на материята) към Божественото. Този ясен анализ отговаря на безбройните въпроси, които бихме могли да поставим върху истинската структура на Вселената. Ако не искаме да приемем ужасната идея (очевидно неправилна) за един непоправимо абсурден свят, не ни остава друго, освен да допуснем, че всичко това, което съществува около нас, е организирано според една йерархична структура. Ако обикновената личност отчита само конкретно-материалното, то еволюционната спирала позволява да се опознават последователно висшите степени на Йерархията (Стълбата). Но, от единия до другия й край, Божественото реализира своя План, който ще бъде завършен тогава, когато цялото човечество премине през необходимите последователни етапи на космично пречистване. Д-р Константинов прави забележително ясен анализ на двете големи тенденции на съвременната философия: Материализъм и Идеализъм. Той показва, че затварянето в който и да е от тези два философски подхода завършва с поставянето на наочници. Необходимо е да разполагаме с учение, способно да ни даде синтез, интегриращ както незаменимия принос на идеалистичните перспективи, така и ценните завоевания на материалистичния подход. Учението на Учителя е точно такова.
към текста >>

[2] Старшите Братя - човешки вълни преминали напред и нагоре поспиралата на живота в предишни Вселенски епохи. Виж.
Една непрестанна еволюция, която се стреми въпреки всичко да реализира реинтеграцията, това завръщане към Златния век, обявено от Великите изначални Традиции. --------------------------------------------------------------------------- [1] „Новата Култури през епохата на Водолея" , д-р М. Константинов и инж. Хр. Маджаров, в три тома, 1991-1 994г., изд „Алфиола"- Вн. [2] Старшите Братя - човешки вълни преминали напред и нагоре поспиралата на живота в предишни Вселенски епохи. Виж. "Космогонията на Розенкройцерите", М. Хайндл, изд. Алфиола
към текста >>

20. ПРЕДИСЛОВИЕ - Методи Константинов (1902-1979)

Ние считаме, че по протежение на безкрайната космична спирала, пътят на живота се отваря към истинската светлина.
Този световен свръхиндивидуален свят координира интелектуалните, емоционалните и волевите усилия на всички души, въплътени или не, на нашата планета. Учителят се явява като един жив център на началния съзидателен импулс в дадена епоха. Той създава около себе си духовна среда, която играе ролята на гравитационно поле, чувствително към идеите на новия космичен мироглед. В този център се намират, представени в миниатюр, всички социални сили, чрез които Учителят работи. В това именно експериментално поле се изработват методите, посредством които ще бъдат създадени формите на висш живот върху земята. Ние считаме, че по протежение на безкрайната космична спирала, пътят на живота се отваря към истинската светлина. В следващите страници ще ви говорим за новата космична концепция за света. Често ще припомняме трите свята, върху които се базира тази нова концепция. Първият от тях Учителят го нарича Есенциален свят. Той е свят на Принципи: Любов, Мъдрост и Истина. Вторият е наречен Субстанциален свят.
към текста >>

21. ЧОВЕКЪТ И НЕГОВОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ - Методи Константинов (1902-1979)

Човешката мисъл ще открие нов път в непрекъснатата и безкрайна космична спирала на човешката еволюция.
Първият - Безсмъртието на душата. Вторият - Законът за Причините и Последствията, наричан от древните Закон за Наградата или Карма. Третият - международната политическа, социална и икономическа кризи. В светлината на тези три принципа - ЛЮБОВ, МЪДРОСТ и ИСТИНА, пряко свързани с психиката на човека - ще изучаваме Космичния мироглед. Тези жизнени проблеми, които човечеството трябва да разреши, нс могат да се изчерпят в космичната им цялост. Човешката мисъл ще открие нов път в непрекъснатата и безкрайна космична спирала на човешката еволюция. Нашата малка планета е само един етап в Слънчевата система. И нашата слънчева система е подготвителен период за влизане на човешката душа във висшите области на Космоса. Ето защо Учителят казва: „Животът е една загадка. Дори съществуването на Великите Посветени
към текста >>

22. ФИЛОСОФСКА ДИСКУСИЯ - Методи Константинов (1902-1979)

Той е в състояние да надхвърли границите на геоцентризма, да възвиси духа си по спирала към хелиоцентричното разбиране и дори да напусне Слънчевата система, за да търси причинността в Космоса чрез Космичния мироглед.
Тези две концепции са противоположни по естество и, за да се приближат до реалността, трябва да се съгласуват с Космичната Стълба на Реалността. Единствено тя е в състояние да хвърли мост между Обективния и Субективния Идеализъм. Двете доктрини са се развивали през вековете под влияние на Геоцентризма. Това е един затворен свят, който търси причинността на земята, в ограничения и малък свят на сетивността. Съзнанието е като сателит, поставен на орбита. Той е в състояние да надхвърли границите на геоцентризма, да възвиси духа си по спирала към хелиоцентричното разбиране и дори да напусне Слънчевата система, за да търси причинността в Космоса чрез Космичния мироглед. Няма да се спираме върху теориите на неокантизма, нито на неохегелианството. Но се налага да повторим, че опитът на Кант да примири материализма, признаващ обективния свят, е идеализма, отричащ обективната причинност и закономерност, излиза несполучлив. Грешката на Кант е, че тук не става въпрос да бъдат помирени материализмът и идеализмът, понеже, както отбелязахме, това са полюсите на една и съща реалност. Става дума преди всичко за тяхното истинско самоопределяне, да се намери мястото им в света на Живата Разумна Природа. Тези две концепции, също както емпиризма и рационализма, използват различни методи, имат различни гносеологични основи.
към текста >>

23. САМОДВИЖЕНИЕ - Методи Константинов (1902-1979)

Под целесъобразност ние разбираме Пътя към съвършенството по безкрайната Космична Спирала.В Самодвижението се крие Единството на Космичното Начало и тайната на борбата на противоположностите.
Субективните идеалисти го наричат Абсолютен Дух, Бог. Обективните идеалисти, хора на логиката, го определят като Рационалност, Разумност. Диалектическият материализъм го нарича естествен исторически процес на необходимостта. Последната детерминистична концепция е по-близо до реалността, тъй като е освободена от метафизичните мъгли на различни религиозни догми и заблуждения. Във вечната възходяща борба на противоположностите лежи ключът за разбиране на целесъобразността в Единството на Битието. Под целесъобразност ние разбираме Пътя към съвършенството по безкрайната Космична Спирала.В Самодвижението се крие Единството на Космичното Начало и тайната на борбата на противоположностите. Днес е големият конфликт между старата форма на материализма и новия идеологичен импулс, чийто извор е Космичният Принцип. Този идеологичен импулс създава „скоковете" и възпроизвежда материята във винаги нови форми. Тази космична форма, висша и абсолютна по природа, действаща спонтанно като Цяло (Единица), дава критерий за разграничение между старото и новото в историческите процеси. Космичното Начало е главният двигател в човешката психика, за претворяване на историческата даденост в нещо по-прогресивно чрез борбата на противоположностите. Формите на нещата са под знака на относителността, но Самодвижението, чийто извор е Космичното Начало, е вечно и абсолютно.
към текста >>

24. СВОБОДНА ЛИ Е ЧОВЕШКАТА ВОЛЯ? - Методи Константинов (1902-1979)

В Пътя на Слънчевата спирала човешката душа се учи да чете и разбира хелиоцентричната функционална връзка между нещата и явленията, г.е.
", „Защо? " и „Накъде? ". Тези проблеми, изследвани през призмата на вярата или чрез законите на логиката, са останали без отговор. Според Учителя на земята се учи азбуката на живота. Това е старото геоцентрично разбиране, светът на формите. В Пътя на Слънчевата спирала човешката душа се учи да чете и разбира хелиоцентричната функционална връзка между нещата и явленията, г.е. навлиза в тяхното съдържание. В Пътя на Космичната Спирала човешкият дух ще развие Космичният мироглед, чрез който ще започне да разбира смисъла на живота. Затова геоцентричното схващане на света позволява изследването единствено на материалните форми, докато космичната концепция за света разкрива тайните на живота. Тези три свята - на формите, съдържанието и смисъла - Учителят нарече съответно: материален, субстанциален и есенциален Това са сложни уравнения с много неизвестни, които чакат своето разрешение в безкрайния път на Космичната Спирала..
към текста >>

В Пътя на Космичната Спирала човешкият дух ще развие Космичният мироглед, чрез който ще започне да разбира смисъла на живота.
". Тези проблеми, изследвани през призмата на вярата или чрез законите на логиката, са останали без отговор. Според Учителя на земята се учи азбуката на живота. Това е старото геоцентрично разбиране, светът на формите. В Пътя на Слънчевата спирала човешката душа се учи да чете и разбира хелиоцентричната функционална връзка между нещата и явленията, г.е. навлиза в тяхното съдържание. В Пътя на Космичната Спирала човешкият дух ще развие Космичният мироглед, чрез който ще започне да разбира смисъла на живота. Затова геоцентричното схващане на света позволява изследването единствено на материалните форми, докато космичната концепция за света разкрива тайните на живота. Тези три свята - на формите, съдържанието и смисъла - Учителят нарече съответно: материален, субстанциален и есенциален Това са сложни уравнения с много неизвестни, които чакат своето разрешение в безкрайния път на Космичната Спирала.. В заключение ще кажем, че миналото, настоящето и бъдещето са непрекъснати, безусловни и вечни процеси по протежение на безкрайната и всемирна спирала на живота.
към текста >>

Това са сложни уравнения с много неизвестни, които чакат своето разрешение в безкрайния път на Космичната Спирала..
В Пътя на Слънчевата спирала човешката душа се учи да чете и разбира хелиоцентричната функционална връзка между нещата и явленията, г.е. навлиза в тяхното съдържание. В Пътя на Космичната Спирала човешкият дух ще развие Космичният мироглед, чрез който ще започне да разбира смисъла на живота. Затова геоцентричното схващане на света позволява изследването единствено на материалните форми, докато космичната концепция за света разкрива тайните на живота. Тези три свята - на формите, съдържанието и смисъла - Учителят нарече съответно: материален, субстанциален и есенциален Това са сложни уравнения с много неизвестни, които чакат своето разрешение в безкрайния път на Космичната Спирала.. В заключение ще кажем, че миналото, настоящето и бъдещето са непрекъснати, безусловни и вечни процеси по протежение на безкрайната и всемирна спирала на живота.
към текста >>

В заключение ще кажем, че миналото, настоящето и бъдещето са непрекъснати, безусловни и вечни процеси по протежение на безкрайната и всемирна спирала на живота.
навлиза в тяхното съдържание. В Пътя на Космичната Спирала човешкият дух ще развие Космичният мироглед, чрез който ще започне да разбира смисъла на живота. Затова геоцентричното схващане на света позволява изследването единствено на материалните форми, докато космичната концепция за света разкрива тайните на живота. Тези три свята - на формите, съдържанието и смисъла - Учителят нарече съответно: материален, субстанциален и есенциален Това са сложни уравнения с много неизвестни, които чакат своето разрешение в безкрайния път на Космичната Спирала.. В заключение ще кажем, че миналото, настоящето и бъдещето са непрекъснати, безусловни и вечни процеси по протежение на безкрайната и всемирна спирала на живота.
към текста >>

25. ШЕСТВИЕТО НА ЕПОХИТЕ - Методи Константинов (1902-1979)

Пътят на Вярата, Пътят на Логиката и Пътят на Утвърждението по безкрайната Космична спирала са главните проблеми, чието разрешение винаги е занимавало човечеството.
Природата е израз на света на Принципите, който чрез Законите на Живата Разумна Природа, създава формите на нещата и явленията на материалния свят. Мирогледът на Новата епоха има своите предпоставки, които създават днешния кипеж в народите за независимост. Човечеството постепенно ще реализира идеята за свободата. Не можем да накараме хората да вървят така, както ние искаме. Всяка душа си има свой път. Пътят на Вярата, Пътят на Логиката и Пътят на Утвърждението по безкрайната Космична спирала са главните проблеми, чието разрешение винаги е занимавало човечеството. Атлантската раса ни е оставила едно от най-крупните съчинения на философа-мъдрец Лао-Дзъ[1] „Тао Те Кинг". Големите мислители и философи, принадлежащи на Бялата Раса, са търсили разрешението на тези задачи в рамките на индийската, персийската, египетско-халдейската, гръко-римската и западноевропейската култури, но и до днес не са успели да дадат правилни отговори. Съгласно законите на Живата Разумна Природа, всяка раса се създава от тази култура на предходната, която съответства на нейното число. Така V-та поредна - Бялата Раса - е създадена от V-та култура на IV-та (Атлантската Раса). Настоящата култура - „славянската", която започва да се изгражда, е Шестата култура на Арийската Бяла раса.
към текста >>

26. ТРЕТАТА МАКСИМА НА СВОБОДАТА (Зло и Грях) - Методи Константинов (1902-1979)

Пътя на вечната спирала - света на Безсмъртието.
" - гласи Христовата мъдрост. Тази висша идея ще бъде осъществена с появата на споменатите души, които ще бъдат блестящи. В тях ще цари Космичното единение: магичната хармония между топлото човешко сърце, светлия човешки ум и диамантената човешка воля. Те ще бъдат потопени в света на Утвърждението, свързано е Петото посвещение на човешката душа - с Възкресението. Тази форма на посвещение ни поставя върху Пътя на вечната спирала - света на Безсмъртието. Само в светлината на безсмъртието на човешката душа ще се даде абсолютно и независимо разрешение на личните, семейните, обществените, народните, расовите и общочовешките проблеми, които вълнуват нашето съвремие.
към текста >>

27. ВЪЗХОДЯЩИЯТ ПЪТ - Методи Константинов (1902-1979)

Цялото човечество, в хода на своето развитие, прогресира по възходящ Път, който следва витките на безкрайна космична спирала.
ВЪЗХОДЯЩИЯТ ПЪТ Цялото човечество, в хода на своето развитие, прогресира по възходящ Път, който следва витките на безкрайна космична спирала. Народите са центрове, в които душите култивират в себе си емоционални качества, интелектуални способности и волеви сили. Така душата, в своя безкраен път на развитие, минава през всички народи. В Живата разумна Природа има периоди, които изглеждат регресивни, но това е само перспективен ефект, който се отнася към формите на нещата и събитията. Човечеството като Цяло, като една крупна космична индивидуалност, е подчинено на големи циклични промени, които водят до дълбоки материални и духовни преобразования. Земята, в качеството си на космично тяло, преминава през различни трансформации.
към текста >>

28. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА В ШЕСТАТА КУЛТУРА - Методи Константинов (1902-1979)

В пътя на слънчевата спирала, Земята не е нещо откъснато, а е подложена на сложни електромагнитни влияния, идващи от Космичното пространство.
Първото направление е догматично, строго детерминирано, отричащо странични влияния. То изхожда от положението, че всичко е предопределено в самия зародиш. Второто схващане поддържа, че нищо не е напълно дадено, а търпи влиянието на „околната среда". В своите изводи и двете направления се движат в тесните граници на едно геоцентрично мислене, което не може да отговори на редица въпроси относно наследствеността. Преди всичко, понятието „околна среда" не трябва да се разглежда биологически и социологически в ограничения свят на нашата планета. В пътя на слънчевата спирала, Земята не е нещо откъснато, а е подложена на сложни електромагнитни влияния, идващи от Космичното пространство. Тези звездни влияния не бива да се изключват от факторите, които съставляват „околната среда". При това може да се приеме, че тази околна среда активизира наследствения потенциал в съответните вериги на така наречените „гени". Без да влизаме в подробности, ще подчертаем само, че в пътя на еволюцията околната среда е само едно условие за развитие и изява на скритите биопсихични потенциалности на човешката душа. При тази нова постановка, обществените отношения и семейството ще минат в нова фаза, където, според Учителя: „ ...ще изчезнат всички борби и недоразумения[/left]
към текста >>

29. ЕПОХАЛНИ АСПЕКТИ - Методи Константинов (1902-1979)

При Космичното единение човешката душа ще почувства безсмъртния пулс на Битието и с още по-голямо вдъхновение ще върви по безкрайната спирала на Съвършенството.
Тази фаза, на философско-мистичен език, означава Духовен брак, Космично единение. Това в никой случай не означава, че животът спира до тук. Като органична даденост, той има милиони изяви не само върху нашата планета, а и в Слънчевата система; и във всички галактики. Учителят казва, че и за най-великите учители животът остава една тайна. Светът на Безкрайното, на Незнайното, се разкрива постепенно пред нестихващия устрем на човешкия гений. При Космичното единение човешката душа ще почувства безсмъртния пулс на Битието и с още по-голямо вдъхновение ще върви по безкрайната спирала на Съвършенството. Само при Космичното единение човешката душа ще започне да разбира смисъла на гносеологичната спирала на Учението, което Учителят даде за разработване в Новата епоха на Водолея. Душата постепенно ще вникне в смисъла на Материалния свят - където се осъществяват фактите и явленията; на Субстанциалния свят, който излъчва енергиите и на Есенциалния свят, който дава идеите и смисъла на реалността. Това е великата цел на Слънчевата Дева, на Сина на Мъдростта и на Великите Души на Истината. --------------------- [1] Тези въпроси са развити в кн.
към текста >>

Само при Космичното единение човешката душа ще започне да разбира смисъла на гносеологичната спирала на Учението, което Учителят даде за разработване в Новата епоха на Водолея.
Това в никой случай не означава, че животът спира до тук. Като органична даденост, той има милиони изяви не само върху нашата планета, а и в Слънчевата система; и във всички галактики. Учителят казва, че и за най-великите учители животът остава една тайна. Светът на Безкрайното, на Незнайното, се разкрива постепенно пред нестихващия устрем на човешкия гений. При Космичното единение човешката душа ще почувства безсмъртния пулс на Битието и с още по-голямо вдъхновение ще върви по безкрайната спирала на Съвършенството. Само при Космичното единение човешката душа ще започне да разбира смисъла на гносеологичната спирала на Учението, което Учителят даде за разработване в Новата епоха на Водолея. Душата постепенно ще вникне в смисъла на Материалния свят - където се осъществяват фактите и явленията; на Субстанциалния свят, който излъчва енергиите и на Есенциалния свят, който дава идеите и смисъла на реалността. Това е великата цел на Слънчевата Дева, на Сина на Мъдростта и на Великите Души на Истината. --------------------- [1] Тези въпроси са развити в кн. „Любов и еволюция", Хр.
към текста >>

30. РЕЗЮМЕ - Методи Константинов (1902-1979)

Следвайки пътя на Космичната спирала, Слънчевата система влиза в контакти с нови слънчеви системи, които предизвикват мутации в природата и изменение на политическите, икономическите и социалните системи на нашата планета.
Проблемът за Обществото на новото човечество трябва да бъде повдигнат най-напред от великите държави; защото „Величието задължава". Този въпрос не бива да слиза от дневния ред на световните конференции, съвещания и конгреси. Добре и своевременно разрешен, този проблем ще открие нови перспективи за свобода и творчество. Земята е едно училище, в което човечеството трябва да завърши земния си курс. Тя е потопена в звездните електромагнитни излъчвания. Следвайки пътя на Космичната спирала, Слънчевата система влиза в контакти с нови слънчеви системи, които предизвикват мутации в природата и изменение на политическите, икономическите и социалните системи на нашата планета. Тези процеси са безкрайни. Задачата на човечеството, на народите, на обществата и на личностите е да следват Космичния ритъм, който е израз на трите принципа на Битието: Любовта - която ражда Живота; Мъдростта - източник на Светлина и Знание; и Истина - която носи независимост и Свобода. Чрез Космичния мироглед човечеството ще тръгне по пътя на Космичната стълба на Безсмъртието, на върха на която ще бъде в постоянен контакт с Космичното Начало. Едва тогава то ще се завърне в своята истинска Родина, където ще намери пълна Свобода, реализация и съвършенство, за да стане Сътворец със своя Създател.
към текста >>

31. ЩРИХИ ОТ БИОГРАФИЯТА НА АВТОРА - Методи Константинов (1902-1979)

Възложи ми работата и върху „Човекът по пътя на Космичната спирала"- неговият автобиографичен труд за Школата, а също и „Астрокосмичната синтеза".
Явно, че му е помагала и бялата френска връзка, която Учителят му подарява: отваря се пътят на неговите книги към Франция. Те предизвикват такъв интерес, че пристигаха гости от чужбина, за да се срещнат с него, а някои писма бяха адресирани:„София, д-р Методи Константинов". И го намираха! Без да напуска страната, той създаде центрове във Франция, Аржентина и на други места. Те издадоха редица важни книги, както и „Учителят", „Новата култура в Ерата на Водолей", „Световната астросоциология" и частично настоящия труд, върху които продължихме работа за второ допълнено издание. Възложи ми работата и върху „Човекът по пътя на Космичната спирала"- неговият автобиографичен труд за Школата, а също и „Астрокосмичната синтеза". Методи започваше всичките си книги във Варна и казваше, че тя е едно Начало. Всяка негова стъпка бе следена, а също и на тези, които се срещаха с него. През 1977 г. му бе направен обиск; а през 1979 г. бе вкаран в болница, от която не го пуснаха жив.
към текста >>

32. ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО - Теофана Савова

Живият кръг образува една възходяща спирала, която непрестанно се върти.
Докато по време на сутрешната беседа учениците съзряха един свят, който бе трудно даже да си представят, по време на Паневритмията - Божествен танц на силите небесни - те посетиха още по-високи светове - ангелския и Божествения, направиха жива връзка със съществата, които ги обитават. Музиката и упражненията, дълбоката езотерична символика, хармоничното и музикално изпълнение на движенията бяха дадени от Учителя. Сега той беше в кръга и даваше образец за изпълнението на паневритмичните упражнения. Въведението в „Паневритмията" започна с упражнението „Първият ден на пролетта". Музиката на това упражнение е лака и приятна, подготвя те да полетиш. Живият кръг образува една възходяща спирала, която непрестанно се върти. След първите движения темпото се усилва. Когато стигнаха до упражнението „Примирение", играещите вече бяха готови да полетят; то е едно преходно състояние, при което крилата се отварят. При „Евера" те вече се движеха леко над земята. Заредиха се все по-интересни и още по-разнообразни упражнения, придружени от музика, която стимулира деятелността и процесите за постигане на реален резултат. В хода на "Паневритмията" силите на играещите постепенно се координираха; умът, сърцето, волята, душата и духът на човека влизаха в хармония.
към текста >>

33. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

По време на разчистването приятелите решават да съберат всички излишни камъни в средата и да направят една спирала, на която на обяд да се сяда.
Когато човек реши да направи нещо и никой не знае за това му намерение, той успява напълно. Ако само един знае за работата му, тя ще се реализира наполовина. Ако повече хора знаят за твоите намерения, то почти нищо няма да се реализира от тях. Трябва постоянно да се учим от природата, която винаги работи в абсолютна тайна и накрая, като завърши работата си, излага своето произведение пред всички същества, за да си кажат мнението. Следващата дейност, която братята подемат е разчистване на камъните на полянката пред кухнята, за да може тя да се използва за Паневритмията. По време на разчистването приятелите решават да съберат всички излишни камъни в средата и да направят една спирала, на която на обяд да се сяда. Постепенно братята се добират до един голям камък, който се търкулва от мястото си и застава точно на пътеката. Правят много усилия, за да го преместят, но безуспешно. Идва Учителя и мълчаливо следи тяхната работа. Един брат от групата решава с удари с лоста да го разцепи на две и така по-лесно да го махне от пътя. Учителя веднага се намръщва и отива настрани от работното място.
към текста >>

Учителя следи с жив интерес работата им и посочва къде да се постави този голям камък: накрая на наредените камъни, като завършек на спиралата.
Братът удря много пъти с лоста, но камъкът не се дава. Той забелязва, че Учителя е недоволен от неговата дейност, спира да удря с лоста, отива при Учителя и му предлага да използват пейките, построени от греди за сядане, и така да преместят камъка от пътеката. При тези думи лицето на Учителя се прояснява, светва и той казва: „Може, може." Започва една обмислена, планомерна работа. Камъкът е подхванат с лостовете и пейките, изправен на една страна и подпрян с по-малки камъни. След това с дружни усилия братята успяват да го обърнат няколко пъти. Учителя следи с жив интерес работата им и посочва къде да се постави този голям камък: накрая на наредените камъни, като завършек на спиралата. Той посочва как да легне камъкът и накъде да се ориентира. Братята, придобили опитност, изпълняват точно неговите съвети. Учителя е усмихнат и много доволен. Нарежда на един брат да издълбае една стрелка, ориентирана по компаса u сочеща точно посоката север-юг u буквите П-S. Друг брат написва отстрани, отдолу на камъка, датата и часа, когато е поставен на това място.
към текста >>

Така завършва работата по спиралата.
Братята, придобили опитност, изпълняват точно неговите съвети. Учителя е усмихнат и много доволен. Нарежда на един брат да издълбае една стрелка, ориентирана по компаса u сочеща точно посоката север-юг u буквите П-S. Друг брат написва отстрани, отдолу на камъка, датата и часа, когато е поставен на това място. За връх върху големия камък Учителя посочва да се постави един по-малък камък, който има естествена конична спираловидна форма. Така завършва работата по спиралата. Тогава Учителя казва: „Север символизира Истината. Истината е крайната цел на човешката еволюция. Тя сваля всички окови и човек влиза в Свободата. Тогава той проявява онова, което Бог първоначално е вложил в неговата душа. Големите камъни ще се вдигнат от пътя ви.
към текста >>

Конусовидният връх на спиралата сега се намира на мястото на палатката на Учителя.
Всичко, каквото правите тук, има отражение и в социалния живот. Всичко, каквото правим тук, има отражение във всеобщия живот." („Разговори при 7-те езера", стр. 254) Този камък е свързан с мъчнотиите и кармата на България и от неговото запазване зависи бъдещия живот на българите и разчистването на пътя им към новия живот - към Шестата раса. Когато през 1956 г. започна строежът на хижата при второто езеро, за да не го разцепят и използват като материал за строежа, брат Борис Николов с група братя изтърколиха този хубав бял камък и го заровиха до близката морена. Конусовидният връх на спиралата сега се намира на мястото на палатката на Учителя. Всичко в планината е символи и има значение, но ние трябва да ги знаем и да ги пазим. Често приятелите са ходили на първото езеро, където са играли Паневритмия, и след свършването й са вземали дърва от изгорялата гора. Учителя, и той взима голямо дърво и го носи до кухнята. Навсякъде макар и значително пo-възрастен от нас той ни даваше личен пример на работа и постоянство. Той обикновено на никого не нареждаше да свърши някаква работа, но пращаше мисъл и братът сам се залавяше за работа, като смяташе, че това е негова идея.
към текста >>

Една група приятели с Таньо Танев отидоха при хижата и взеха камъка, който представлява върха на спиралата, и го занесоха на мястото на Учителя, където се намира и сега.
Брат Стойчо с няколко братя от Нова Загора, Стойчо Драгнев, Таньо Танев, аз и др. успяхме с големи усилия да го извадим и занесем на мястото му. Тук имаше още по-голяма мъчнотия. Доста време ние умувахме как точно беше поставен преди столът, за да го поставим на мястото му. Стигнахме до единомислие и го направихме, както е сега. Една група приятели с Таньо Танев отидоха при хижата и взеха камъка, който представлява върха на спиралата, и го занесоха на мястото на Учителя, където се намира и сега. Наближи съборът и на 18 август валя непрекъснато дъжд и град. Стана време да отидем на Мястото на Учителя и да се помолим. Моето ръководство ми каза да отидем горе и да поработим за оправяне на времето. Предложих на брат Стойчо и приятелите да тръгнем, като взех цигулката и се наметнахме с по един найлон. Започнах да свиря и да пеем и дъждът намаля и спря.
към текста >>

34. Музикалните ключове - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Той прилича на красив ангел, с навита като спирала пръчица, посочва местата на всичките нотни знаци.
Ключът на ума е ключът на Мъдростта – ФА. Ключът на волята е ключът на истината – ДО. – Учителю, ами подразделенията на ключа ДО? – Те отговарят на волята в човека на физическия, духовния и божествения свят. Ключът СОЛ е най-грациозен. Той прилича на красив ангел, с навита като спирала пръчица, посочва местата на всичките нотни знаци. – Учителю, ученикът трябва да се научи бързо да чете написаните ноти на всичките видове ключове. Например, 5 такта на ключът СОЛ, два, три такта на ключът ФА и няколко такта на трите вида ДО ключ. Тези упражнения са много полезни за бързо ориентиране. Учителю, моят професор по солфеж, Емил Депорт, ни нареждаше в кръг, по средата на една голяма зала. Този кръг беше от 5,6 реда ученички.
към текста >>

35. I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Константин Златев

Но все пак, доколкото приемаме, че еволюцията протича в символичната форма на спирала, всеки етап от вездесъщото развитие, имащ съответен аналог в миналото, се намира на един по-висок ръкав от всемирната спирала.
...В Индия трите клона са оставили повече философска наука, а в Египет - повече научен материал. Съвременната култура почти прилича на египетската. И в двете култури имаме подобни прояви: вдигане на тежести, строеж на пирамиди, на Айфелова кула, на параходи, пробиване на тунели и пр." Следователно няма нищо ново под слънцето! Всичко се повтаря и развитието няма край. Но все пак, доколкото приемаме, че еволюцията протича в символичната форма на спирала, всеки етап от вездесъщото развитие, имащ съответен аналог в миналото, се намира на един по-висок ръкав от всемирната спирала. Т. е. той е по- близо до онази велика, безкрайна и непостижима Цел на всичко съществуващо, заради която си заслужава да пребродим цялата Вечност в стремление към Абсолютното - Бога!
към текста >>

36. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

Накратко: всяка нова култура издига човешкото съзнание на по-висока степен от спиралата на Развитието, сътворява нови проявления на всемирния живот, създава нови духовни и материални ценности, някои от които коренно различни от вече утвърдените.
Върху фона на това колосално всемирно представление пред човешкия взор се разкриват все нови и нови сили на живата природа. По своя еволюционен път хомо сапиенс навлиза във все по-тесен досег с реалността. Всяка епоха и култура снема по един от воалите на Изида, вдига по една от безчетните завеси, зад които съществуващото крие своите тайни. В хода на възходящото движение на живота всяка култура мотивира излизането на преден план и усвояването на нови аспекти от човешкото естество. Същевременно природата разгръща пред човека нови страни от своето неизчерпаемо богатство на формите и го предизвиква да потърси и намери методите и средствата за пълноценно общуване с тях. Накратко: всяка нова култура издига човешкото съзнание на по-висока степен от спиралата на Развитието, сътворява нови проявления на всемирния живот, създава нови духовни и материални ценности, някои от които коренно различни от вече утвърдените. Днес за никого няма съмнение, че пред очите ни и с нашето лично участие се ражда една нова епоха. И разкъсваща болка има в това раждане неизменният сблъсък между старото и новото, между порива към обновление и ръждясалите окови на личните интереси и еснафското благополучие. Ала наред с болката звучи и победоносният химн на прогреса, на вечния устрем на Духа към непознатото, непостигнатото, неовладяното, към мамещия светлик на далечните светове. Движещи сили на обновлението са новите идеи и просветлението за действителното предназначение на разумните същества в необятната Вселена. Проекцията на духовните импулси върху материалните дадености поражда формулирането на конкретните задачи, най-актуални за космическия момент.
към текста >>

37. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

Нека не забравяме, обаче, че Развитието на Вселената се реализира не по една линия или в една плоскост (равнина), а приема формата на спирала.
Прилагането се осъществява чрез действието на космическите принципи и закони. Всяка област (зона, сфера, свят) на Битието се характеризира със собствена система от принципи и закони. Има и такива, чието действие е универсално, т. е. обхваща Космоса в неговата цялост. Колкото повече се издигаме отдолу нагоре в мировата Реалност (от по-грубите към по-фините полета или светове на творението), толкова повече се увеличава обхватът на действието на принципите и законите. Нека не забравяме, обаче, че Развитието на Вселената се реализира не по една линия или в една плоскост (равнина), а приема формата на спирала. От това следва един генерален извод: Постигането на Истината в един отделен свят (зона, сфера, област) на космическата необятност е предпоставка за начало на процеса на постигането й в следващия, по-извисен свят. Например, като илюстрация: постигането на Истината на физическото поле (в материалния свят) освобождава разумното същество от действието на принципите и законите, характерни за тази област на Битието, и поставя началото на процеса на постигане на Истината от страна на това същество в астралното поле. И така - през менталния, каузалния (причинния), будичния и атмич- ния свят, до Монадното (Анупадака) и Божественото (Ади) поле (в съответствие с теософската класификация и названия) - до самото Сърце на Бога, Неговата извечно непознаваема Същност. Съществува и абсолютна Истина, но тя е приоритет единствено на Бога. Тук, в нашия свят на гъстата материя, можем да станем свидетели само на отделни нейни проблясъци и нюанси.
към текста >>

38. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

Така и самите ние израстваме в духовно-нравствено отношение по най-ускореното трасе на еволюционната спирала.
А какво получил?! - Само една кратка фраза, която все още не му говорела нищо. Трябвало да мине известно време, за да осмисли словата на Учителя и да проумее заряда и величието им. Да извършваме с готовност, самоотверженост и максимално прецизно - сякаш е за Небесния ни Баща - всяко свое дело, дори и най-нищожното, в това именно е най- дълбоката мъдрост на живота! Така не само Му служим пълноценно и достойно. Така и самите ние израстваме в духовно-нравствено отношение по най-ускореното трасе на еволюционната спирала. И все пак - как да разгадаем каква точно е Божията воля? Дали има универсална рецепта да бъдем точни в преценката си? И тук на помощ отново ни идва Словото - този път Христовото благовестие. Спасителят ни помага да проумеем най-ясно каква е волята на Бога относно Доброто в нашия земен живот. Ето как Учителят П.
към текста >>

39. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

Само че сега тя е извървяла един пълен кръг на спиралата на безкрайното всемирно Развитие и се завръща към корените си индивидуализирана, напълно пречистена, искряща от Любов, Мъдрост и Истина, притежаваща неповторим облик.
Възкресението пък подразбира пробуждане на човешкото съзнание. Щом се пробуди съзнанието на човека, той се разширява и на всичко около себе си гледа като на нещо близко до сърцето си. Дали е на небето или на земята, в ада или в рая, за него е безразлично. Той вижда навсякъде Божието лице и се радва." От гледна точка на езотеричното познание във Възкресението духовната природа на човека открива и обладава наново своето първоначално състояние. Само че сега тя е извървяла един пълен кръг на спиралата на безкрайното всемирно Развитие и се завръща към корените си индивидуализирана, напълно пречистена, искряща от Любов, Мъдрост и Истина, притежаваща неповторим облик. Всичко това е описано като постижение от Учителя П. Дънов само с няколко точни думи: "Възкресението е състояние - минаване на душата в онова същинско състояние, в което е съществувала преди да е била въплътена в материята." 3. Новата Култура на VI раса "Иде нова епоха. Преобразуванието на света ще стане от Божествения свят.
към текста >>

40. V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Или, казано по друг начин: "Прераждането е един закон, според който, щом една работа остане недовършена, дава ти се възможност да дойдеш втори път да я довършиш." По този път рано или късно бива постигната крайната цел на човешкото битие - сливане с Абсолюта, възвръщане към изходната точка на духовното развитие, но след най-високия завой на спиралата.
Най-напредналите - след 1500, а Учителите на човечеството - след 2000 години." Учението на ББ излага тезата, че прераждането на човешката душа е необходимо за нейната еволюция и израстване, защото по този начин разумното същество придобива нужните му опитности и култивира всички необходими знания и умения, т. е. така човек се научава да живее, "както Бог е постановил". Да се преродиш, според Учителя П. Дънов означава "да почнеш изново работа, която си напуснал". Или, казано по друг начин: "Прераждането е един закон, според който, щом една работа остане недовършена, дава ти се възможност да дойдеш втори път да я довършиш." По този път рано или късно бива постигната крайната цел на човешкото битие - сливане с Абсолюта, възвръщане към изходната точка на духовното развитие, но след най-високия завой на спиралата. И при задължително съхраняване на неповторимата индивидуалност, изградена от живото същество в безкрайната поредица явявания в плът сред материалния свят. В тази връзка Учителят П. Дънов отбелязва: "Много още има да учи човек! Затова той е минал и ще мине през безброй форми и степени на живот. Хората, които имат жалка представа за живота, мислят, че веднъж като се роди човек, и всичко е свършено.
към текста >>

41. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Двуизмерната форма на паневритмичния кръг е уникална, понеже в нея е проектирана спиралата на Развитието - вечния процес на пресътворение на кос- мичната необятност.
Тогава участникът в нея се чувства включен в един ритмичен процес, който е сякаш продължение от ритмиката на Природата и Космоса. Пътят на човешката душа е свързан с процеса на одухотворява- не на материята. В своето безсмъртно произведение "Алексис Зорбас" великият гръцки писател Никос Казандзакис (предлаган четири пъти за Нобелова награда за литература; и четирите пъти удостояването му с това най-високо признание е осуетено от управляващата по онова време в Гърция военна хунта) обобщава философско-езотеричното предназначение на физическия свят в рамките на едно кратко изречение: "Материята съществува, за да се превърне в дух! " Само геният би могъл да бъде толкова лаконичен и точен... Ако се върнем към темата за Паневритмията, трябва да отбележим, че тя има своето достойно място в грандиозния процес на трансформация на материалното в духовно. Двуизмерната форма на паневритмичния кръг е уникална, понеже в нея е проектирана спиралата на Развитието - вечния процес на пресътворение на кос- мичната необятност. В същност целият свят може да бъде сравнен с една гигантска спирала, в която се вместват като градивни елементи и се развиват безброй други, по-малки спирали. Те отразяват съществуванието на всяка обективна реалност в Битието - като започнем от най-мащабните: галактики, звездни купове, мъглявини, слънца и планети, и стигнем до всяка обособена индивидуалност, включително човешката. Ако изолираме един сектор от тази спирала, ставаме наблюдатели на жизнения цикъл в определено пространство и време - една обособена система от измерения, характеризираща се с проявлението на специфичен тип съзнание (независимо дали отговаря на представите ни за "жива" или "нежива" материя - пред вид относителността на този възглед, който не отчита вездесъщото присъствие на Божия Дух във всяка точка от Всемира). На друго място, в друг сектор - "нагоре" или "надолу" по спиралата - откриваме друга форма на изява на пространствено-времевия кон- тинуум, както и друг тип проекция на космическото всеобхватно съзнание. За първичната, великата Спирала това са само незначителни фрагменти, епизоди от нескончаемата в дълбина и ширина всемирна драма на Живота.
към текста >>

В същност целият свят може да бъде сравнен с една гигантска спирала, в която се вместват като градивни елементи и се развиват безброй други, по-малки спирали.
Пътят на човешката душа е свързан с процеса на одухотворява- не на материята. В своето безсмъртно произведение "Алексис Зорбас" великият гръцки писател Никос Казандзакис (предлаган четири пъти за Нобелова награда за литература; и четирите пъти удостояването му с това най-високо признание е осуетено от управляващата по онова време в Гърция военна хунта) обобщава философско-езотеричното предназначение на физическия свят в рамките на едно кратко изречение: "Материята съществува, за да се превърне в дух! " Само геният би могъл да бъде толкова лаконичен и точен... Ако се върнем към темата за Паневритмията, трябва да отбележим, че тя има своето достойно място в грандиозния процес на трансформация на материалното в духовно. Двуизмерната форма на паневритмичния кръг е уникална, понеже в нея е проектирана спиралата на Развитието - вечния процес на пресътворение на кос- мичната необятност. В същност целият свят може да бъде сравнен с една гигантска спирала, в която се вместват като градивни елементи и се развиват безброй други, по-малки спирали. Те отразяват съществуванието на всяка обективна реалност в Битието - като започнем от най-мащабните: галактики, звездни купове, мъглявини, слънца и планети, и стигнем до всяка обособена индивидуалност, включително човешката. Ако изолираме един сектор от тази спирала, ставаме наблюдатели на жизнения цикъл в определено пространство и време - една обособена система от измерения, характеризираща се с проявлението на специфичен тип съзнание (независимо дали отговаря на представите ни за "жива" или "нежива" материя - пред вид относителността на този възглед, който не отчита вездесъщото присъствие на Божия Дух във всяка точка от Всемира). На друго място, в друг сектор - "нагоре" или "надолу" по спиралата - откриваме друга форма на изява на пространствено-времевия кон- тинуум, както и друг тип проекция на космическото всеобхватно съзнание. За първичната, великата Спирала това са само незначителни фрагменти, епизоди от нескончаемата в дълбина и ширина всемирна драма на Живота. А той има своето начало единствено и само у Бога.
към текста >>

Ако изолираме един сектор от тази спирала, ставаме наблюдатели на жизнения цикъл в определено пространство и време - една обособена система от измерения, характеризираща се с проявлението на специфичен тип съзнание (независимо дали отговаря на представите ни за "жива" или "нежива" материя - пред вид относителността на този възглед, който не отчита вездесъщото присъствие на Божия Дух във всяка точка от Всемира).
" Само геният би могъл да бъде толкова лаконичен и точен... Ако се върнем към темата за Паневритмията, трябва да отбележим, че тя има своето достойно място в грандиозния процес на трансформация на материалното в духовно. Двуизмерната форма на паневритмичния кръг е уникална, понеже в нея е проектирана спиралата на Развитието - вечния процес на пресътворение на кос- мичната необятност. В същност целият свят може да бъде сравнен с една гигантска спирала, в която се вместват като градивни елементи и се развиват безброй други, по-малки спирали. Те отразяват съществуванието на всяка обективна реалност в Битието - като започнем от най-мащабните: галактики, звездни купове, мъглявини, слънца и планети, и стигнем до всяка обособена индивидуалност, включително човешката. Ако изолираме един сектор от тази спирала, ставаме наблюдатели на жизнения цикъл в определено пространство и време - една обособена система от измерения, характеризираща се с проявлението на специфичен тип съзнание (независимо дали отговаря на представите ни за "жива" или "нежива" материя - пред вид относителността на този възглед, който не отчита вездесъщото присъствие на Божия Дух във всяка точка от Всемира). На друго място, в друг сектор - "нагоре" или "надолу" по спиралата - откриваме друга форма на изява на пространствено-времевия кон- тинуум, както и друг тип проекция на космическото всеобхватно съзнание. За първичната, великата Спирала това са само незначителни фрагменти, епизоди от нескончаемата в дълбина и ширина всемирна драма на Живота. А той има своето начало единствено и само у Бога. И единствено и само Той предопределя края му. За да бъде положено едно ново начало... И така - до края на Вечността...
към текста >>

На друго място, в друг сектор - "нагоре" или "надолу" по спиралата - откриваме друга форма на изява на пространствено-времевия кон- тинуум, както и друг тип проекция на космическото всеобхватно съзнание.
Ако се върнем към темата за Паневритмията, трябва да отбележим, че тя има своето достойно място в грандиозния процес на трансформация на материалното в духовно. Двуизмерната форма на паневритмичния кръг е уникална, понеже в нея е проектирана спиралата на Развитието - вечния процес на пресътворение на кос- мичната необятност. В същност целият свят може да бъде сравнен с една гигантска спирала, в която се вместват като градивни елементи и се развиват безброй други, по-малки спирали. Те отразяват съществуванието на всяка обективна реалност в Битието - като започнем от най-мащабните: галактики, звездни купове, мъглявини, слънца и планети, и стигнем до всяка обособена индивидуалност, включително човешката. Ако изолираме един сектор от тази спирала, ставаме наблюдатели на жизнения цикъл в определено пространство и време - една обособена система от измерения, характеризираща се с проявлението на специфичен тип съзнание (независимо дали отговаря на представите ни за "жива" или "нежива" материя - пред вид относителността на този възглед, който не отчита вездесъщото присъствие на Божия Дух във всяка точка от Всемира). На друго място, в друг сектор - "нагоре" или "надолу" по спиралата - откриваме друга форма на изява на пространствено-времевия кон- тинуум, както и друг тип проекция на космическото всеобхватно съзнание. За първичната, великата Спирала това са само незначителни фрагменти, епизоди от нескончаемата в дълбина и ширина всемирна драма на Живота. А той има своето начало единствено и само у Бога. И единствено и само Той предопределя края му. За да бъде положено едно ново начало... И така - до края на Вечността... Цялото вселенско пространство е проникнато от всеобщ космичен ритъм, на който е подчинен животът.
към текста >>

За първичната, великата Спирала това са само незначителни фрагменти, епизоди от нескончаемата в дълбина и ширина всемирна драма на Живота.
Двуизмерната форма на паневритмичния кръг е уникална, понеже в нея е проектирана спиралата на Развитието - вечния процес на пресътворение на кос- мичната необятност. В същност целият свят може да бъде сравнен с една гигантска спирала, в която се вместват като градивни елементи и се развиват безброй други, по-малки спирали. Те отразяват съществуванието на всяка обективна реалност в Битието - като започнем от най-мащабните: галактики, звездни купове, мъглявини, слънца и планети, и стигнем до всяка обособена индивидуалност, включително човешката. Ако изолираме един сектор от тази спирала, ставаме наблюдатели на жизнения цикъл в определено пространство и време - една обособена система от измерения, характеризираща се с проявлението на специфичен тип съзнание (независимо дали отговаря на представите ни за "жива" или "нежива" материя - пред вид относителността на този възглед, който не отчита вездесъщото присъствие на Божия Дух във всяка точка от Всемира). На друго място, в друг сектор - "нагоре" или "надолу" по спиралата - откриваме друга форма на изява на пространствено-времевия кон- тинуум, както и друг тип проекция на космическото всеобхватно съзнание. За първичната, великата Спирала това са само незначителни фрагменти, епизоди от нескончаемата в дълбина и ширина всемирна драма на Живота. А той има своето начало единствено и само у Бога. И единствено и само Той предопределя края му. За да бъде положено едно ново начало... И така - до края на Вечността... Цялото вселенско пространство е проникнато от всеобщ космичен ритъм, на който е подчинен животът. Можем да го наречем пан-ритъм.
към текста >>

Тази енергия се движи радиално през космическото пространство, като пулсира между точките на своята трансформация и по линията на кръга - окръжността на еволюционната спирала.
По този въпрос Учителят П. Дънов изтъква: "В организма стават процеси, аналогични на процесите в Слънчевата система. Слънчевата енергия, като дойде в мозъка, претърпява такива видоизменения, каквито претърпява, като дойде на Слънцето от централното Слънце" (Учителят П. Дънов има пред вид централното Слънце на нашата галактика - Млечния път, известно в езотеричната литература с името Алфиола; бел. К. З.). Тази енергия се движи радиално през космическото пространство, като пулсира между точките на своята трансформация и по линията на кръга - окръжността на еволюционната спирала. Ангелските йерархии работят върху човешкото съзнание чрез радиуса на кръга. Чрез радиусите на 12-те силови полета те проникват в дълбочина цялата Вселена. Така достигат до центъра на нашата звездна система, до центъра на Земята, до душата на всяко живо същество. Движението на 12-те лъча три пъти към центъра и след това към периферията на паневритмичния кръг е проекция на тази животворяща пулсация. Смисълът на нашия живот тук, в царството на материята, е съсредоточен в опита да се влеем в нейния ритъм.
към текста >>

42. Защитните сили на човека - Павел Желязков

Спазването на това правило зависи от възможността ни да се концентрираме и от постоянството ни в реализацията на един висок идеал, който осигурява едно безгранично движение напред във възходящата спирала на развитието.
Органическите процеси принадлежат на еволюционния път на развитие и осигуряват онази непрекъснатост, в която протича преливане на едно състояние на съзнанието в друго. Голямото изкуство на разумния живот е немислимо без знанието и умението да се живее в хармония и единство с органическите процеси в природата. От казаното по-горе произтича едно съществено правило, което, ако се спазва, позволява да се намали силата на вредните външни влияния. Това правило се заключава в умението ни да имаме осъзнати движения на всяко ниво умствено, емоционално и волево, т. е. да бъдем в единство и хармония с органическите процеси, чрез които се проявява животът. Спазването на това правило зависи от възможността ни да се концентрираме и от постоянството ни в реализацията на един висок идеал, който осигурява едно безгранично движение напред във възходящата спирала на развитието. Така, като се предпазваме от механическите неосъзнати движения, при които се пилеят много сили и средства на природата, ще излезем от хаоса на мисли, чувства и действия, за да влезем в разумния живот. Ако се озове в сферата на влияние на разумните същества, в реалния живот, който е живот на непрекъснатите явления и процеси, човек ще осъзнае единството и хармонията на живота. В този свят има органическа връзка между всички движения, поради която измамата и илюзията са изключени. Механически, прекъснати и неосъзнати движения са възможни в материалния свят на формите. Този свят е подвластен на по-висшите светове, поради което механичните процеси могат да бъдат трансформирани в органични.
към текста >>

43. Живата връзка с Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Пътят на човешкото развитие върви по спирала, кръговете се стесняват нагоре и се получава нещо като конус.
Живата връзка с Учителя Пътят на човешкото развитие върви по спирала, кръговете се стесняват нагоре и се получава нещо като конус. Но има и друг път по вертикалата на конуса, който е за онези души, които са готови да преминат през най-големите трудности, за да си осигурят по-бързо развитие. Пътят по вертикалата на конуса на човешкото развитие е пътят на ученика. На събора в София през 1927 г. Учителят подробно говори за този ускорен път на развитие; за пътя на обикновения човек, на талантливия, на гениалния, на светията, но най-високо поставя пътя на ученика. Не е лесен пътят на ученика.
към текста >>

Както се каза по-горе, пътят на развитие на човечеството върви по спирала; но за онези, които искат да ускорят своето развитие, пътят върви по вертикала - това е пътят на ученика.
Има специално подготвени Учители, които да го предадат и да я подготвят да придобие опитностите. Знанието, което се предава в тия класове, знанието за човешкото развитие идва от едно и също свещено място. То е еднакво ценно, но е валидно за степента на развитие, в която се намира човечеството. В дългия път на своето развитие в помощ на човечеството са били изпращани много Учители, които да се грижат за него и да му дадат онова знание, което му е необходимо за съответната степен на развитие. За днешното време - епохата на Водолея - от Божествения свят е изпратен да ръководи човечеството в новия път на развитие, в новата епоха, Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно). Както се каза по-горе, пътят на развитие на човечеството върви по спирала; но за онези, които искат да ускорят своето развитие, пътят върви по вертикала - това е пътят на ученика. Това знание, което е необходимо да придобие ученикът за своето ускорено развитие, се преподава в окултните школи. Посещението на неделните беседи беше свободно, докато посещението в окултните класове беше задължително. Веднъж приет в един от тия класове, ученикът е задължен да ги посещава редовно. Учителят казва:„Ако ученикът отсъства от клас без никакъв повод, без важна, неотложна причина, той се отстранява от класа.“[38] Това не значи, че се е държал списък на посещенията, а всеки свободно е влизал и излизал. Изключването не е външен, а вътрешен процес.
към текста >>

44. Братският живот на Рила - Крум Въжаров (1908- 1991)

Изграждане на спиралата (охлюва) при второто рилско езеро „Има закон в природата: каквото правим долу, е направено горе, направено е вътре в нас, в света на нашите мисли и чувства.
Братският живот на Рила Лагерът на второто езеро на Рила Изграждане на спиралата (охлюва) при второто рилско езеро „Има закон в природата: каквото правим долу, е направено горе, направено е вътре в нас, в света на нашите мисли и чувства. Всичко, каквото правим тук, има отражение и в социалния живот.“[56] Посрещане на изгрева на слънцето от Молитвения връх „Когато Божието слънце изгрява, прозорците на душата ти трябва да бъдат отворени.“[57] Беседа на Молитвения връх „Ако разумното Слово не проникне в човека, не стане негова плът и кръв, той не може да прояви доброто в себе си, не може да бъде духовен.
към текста >>

45. Юпитер - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Еволюционният процес в Природата не стига само до човека, а отива все по-нагоре по една вечна спирала.
Освен това на повърхността на диска се наблюдават овални ями, през които се виждат по-вътрешните слоеве на атмосферната обвивка; с проникването надолу температурата бързо расте и достига стотици градуси, а най-дълбоко е измерена температура от 20 000 градуса. Установено е също, че Планетата отделя три пъти повече енергия, отколкото получава от Слънцето, източник е на могъщи радиоизлъчвания и на изразени по своята сила магнитни течения. Всички тези особености на Юпитер - светлина, топлина, магнитни силови течения и радиовълни - говорят, че на Планетата цари богат, обилен и интензивен живот, бурни процеси в неговите недра, които са сходни с процесите на Слънцето, но в много по- скромен размер. Да се приеме, че тази активност, тези сложни процеси са плод на някаква случайност, на безредни механични процеси, които са без смисъл и цел, е крайно несериозно. Всичко това, както и на Слънцето, е плод на една велика разумност на високо издигнати Същества, които населяват Юпитер. Еволюционният процес в Природата не стига само до човека, а отива все по-нагоре по една вечна спирала. В човешкия род не виждаме ли степените на този процес? Възможностите на Природата са безкрайни. Отбелязахме, че Саабей е дал на Юпитер името „Мулу Баб Бар“, което ще рече „Подобен на Слънцето“. И наистина Юпитер със своето влияние има задача да помогне на живите форми на Земята, включително и на човека, преди всичко със своя подтик към активност, който ги кара да вървят в по-стегнат и бърз теми но своя еволюционен път. Юпитер има и други по-сериозни задачи като пръв помощник на Слънцето: първо, да се бори срещу пристъпите на Черното слънце.
към текста >>

46. Време, зодиакалните съзвездия и тялото на човека - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Еволюционният път на човека върви по една възходяща спирала.
Всяко нещо, което става, всяко събитие е свърза но с времето. Земята има много явления и събития, от които три са ясно изразени: първото е завъртането й около своята ос, което определяме с понятието „денонощие“, второто е обиколката около Слънцето, определено с понятието „година“, а третото е движението на Земята и всички членове в Слънчевото семейство, заедно със Слънцето, около централното ядро на нашата Галактика със скорост 250 километра в секунда, като една обиколка около този център се прави за около 200 милиона години. За този дял от Астрологията, с която се занимаваме, имат значение първите две събития. Създателят на науката за Звездния мир СААБЕЙ БЕН ААДЕС е отбелязал, че за човека на Земята е дадена жизнена енергия, за да живее 120 години, което е отбелязано и в Библията. Той е казал също, че след всеки три последователни прераждания човек влиза в нов етап на своята еволюция. Еволюционният път на човека върви по една възходяща спирала. Ако наблюдаваме отгоре пътя на човека, то след всеки три последователни прераждания той ще направи едно завъртане, ще дойде отново над точката, на която е бил преди започването на този цикъл, или казано другояче, ако проектираме този път върху плоскост, ще получим една окръжност. Окръжност, определена от три последователни прераждания от по 120 години, прави 360. Затова от тогава до сега окръжността се дели на 360 равни части, нарече градуси, като всеки градус определя по една година живота на човека. За това, когато ще определяме събития по време на човешкия живот, всеки един градус, изминат Слънцето, Луната и Планетите в Звездното му тяло, ще означава една година от неговия живот. Това ще поясним по-нататък.
към текста >>

47. Двата принципа - Георги Радев (1900–1940)

Но въ човѣшката еволюция този магиченъ кръгъ на преповторенията ще бъде разкъсанъ, и развитието ще тръгне по своята предвѣчна спирала.
Сега, каквото и да се говори на хората докато тѣ иматъ тѣзи разбирания за живота, докато тѣ оше смѣтатъ, че насилието, войнитѣ могатъ да разрешаватъ тѣхнитѣ мъчнотии, докато тѣ подържатъ и вътре — въ съзнанието си, и вънъ — въ свѣта, стария редъ на нѣщата, идеалитѣ имъ за свобода, за миръ и щастие ще останатъ празни мечти. Могатъ ли да останатъ не поядени листата на дърветата, докато има гъсеници? Гъсеницитѣ трѣбва да се превърнатъ въ пеперуди, за да се освободи дървото на живота отъ напастъта на гъсеницитѣ. Въ превръщането на гъсеницитѣ въ пеперуди природата ни показва единъ методъ за освобождаване отъ неблагоприятни условия на живота. Само че въ пеперудата прогресътъ на формитѣ е спрѣнъ — кръгътъ се затваря, и ние имаме едно преповторение на същия цикълъ на развитие: пеперудитѣ снасятъ яйца, за да се превърнатъ отново въ гъсеници. Но въ човѣшката еволюция този магиченъ кръгъ на преповторенията ще бъде разкъсанъ, и развитието ще тръгне по своята предвѣчна спирала. Съвременнитѣ народи следъ войната, която е дѣло на първия принципъ, се затвориха отново въ пашкулитѣ на своя колективенъ народностенъ егоизъмъ. Това е, очевидно, единъ регресъ. И затова бъдещата война, която — изглежда — не ще може да се избѣгне, въпреки всички усилия, при днешния манталитетъ на народитѣ, ще донесе още по-страшни опустошения и бедствия за човѣчеството. Народитѣ днесъ отново съ попаднали подъ силното влияние на първия принципъ, който ще действува дотогава, докато тѣ сами се изтощатъ и разрушатъ. Този принципъ създава много илюзии въ свѣта — той работи съ сѣнкитѣ на свѣтлината и е създалъ всички многообразни комбинации, които съществуватъ въ свѣта на преходнитѣ форми, въ свѣта на отраженията.
към текста >>

48. Предговор - Георги Радев (1900–1940)

Животът не обича затворените кръгове — той се движи по спирала.
Нека не забравя, че този кръг, в който ние, съвременните хора, обхващаме действителността, е очертан от самите нас. Нищо не ни задължава, следователно, да останем вечно в него. Колкото и да са властни заклинанията на най-големия магьосник в наши дни — науката, която е затворила умовете ни в магичния кръг на своя „научен мироглед“, ние трябва да имаме силата да разкъсаме този омагьосан пръстен и да излезем на свобода вън от него. Всъщност, ние няма какво да разкъсваме този кръг. Защото животът отдавна е сторил това. Животът не обича затворените кръгове — той се движи по спирала. И ако отпред очите ни се разпръсне оная гъста мъгла, напластена от всевъзможни внушения — религиозни, научни, социални— ние ще видим, че омагьосаният .кръг на единствено възможното, според съвременните научни схващания, положително, „екзактно“ познание, е разкъсан в една точка, и че от там започва да се очертава един нов завитък на спиралата. Тези есета са родени тъкмо в оная точка от въображаемия кръг, дето той привидно се прекъсва. Те са родени там, дето започва новият завитък на спиралата. И ако „радиус-векторите“ на некои разбирания, които възникват естествено, когато човек тръгне по тоя завитък, не съвпадат по големина с радиуса на кръга, в който се движи официалният мироглед и изглеждат някак неточни, това е лесно обяснимо, като се има пред вид, че се движим не по кръг, а по спирала. В спиралата — архимедова или логаритмична — както е известно, радиус-векторът е функция на ъгъла: с растенето на ъгъла расте и той.
към текста >>

И ако отпред очите ни се разпръсне оная гъста мъгла, напластена от всевъзможни внушения — религиозни, научни, социални— ние ще видим, че омагьосаният .кръг на единствено възможното, според съвременните научни схващания, положително, „екзактно“ познание, е разкъсан в една точка, и че от там започва да се очертава един нов завитък на спиралата.
Нищо не ни задължава, следователно, да останем вечно в него. Колкото и да са властни заклинанията на най-големия магьосник в наши дни — науката, която е затворила умовете ни в магичния кръг на своя „научен мироглед“, ние трябва да имаме силата да разкъсаме този омагьосан пръстен и да излезем на свобода вън от него. Всъщност, ние няма какво да разкъсваме този кръг. Защото животът отдавна е сторил това. Животът не обича затворените кръгове — той се движи по спирала. И ако отпред очите ни се разпръсне оная гъста мъгла, напластена от всевъзможни внушения — религиозни, научни, социални— ние ще видим, че омагьосаният .кръг на единствено възможното, според съвременните научни схващания, положително, „екзактно“ познание, е разкъсан в една точка, и че от там започва да се очертава един нов завитък на спиралата. Тези есета са родени тъкмо в оная точка от въображаемия кръг, дето той привидно се прекъсва. Те са родени там, дето започва новият завитък на спиралата. И ако „радиус-векторите“ на некои разбирания, които възникват естествено, когато човек тръгне по тоя завитък, не съвпадат по големина с радиуса на кръга, в който се движи официалният мироглед и изглеждат някак неточни, това е лесно обяснимо, като се има пред вид, че се движим не по кръг, а по спирала. В спиралата — архимедова или логаритмична — както е известно, радиус-векторът е функция на ъгъла: с растенето на ъгъла расте и той. Така е и при спиралата на живота.
към текста >>

Те са родени там, дето започва новият завитък на спиралата.
Всъщност, ние няма какво да разкъсваме този кръг. Защото животът отдавна е сторил това. Животът не обича затворените кръгове — той се движи по спирала. И ако отпред очите ни се разпръсне оная гъста мъгла, напластена от всевъзможни внушения — религиозни, научни, социални— ние ще видим, че омагьосаният .кръг на единствено възможното, според съвременните научни схващания, положително, „екзактно“ познание, е разкъсан в една точка, и че от там започва да се очертава един нов завитък на спиралата. Тези есета са родени тъкмо в оная точка от въображаемия кръг, дето той привидно се прекъсва. Те са родени там, дето започва новият завитък на спиралата. И ако „радиус-векторите“ на некои разбирания, които възникват естествено, когато човек тръгне по тоя завитък, не съвпадат по големина с радиуса на кръга, в който се движи официалният мироглед и изглеждат някак неточни, това е лесно обяснимо, като се има пред вид, че се движим не по кръг, а по спирала. В спиралата — архимедова или логаритмична — както е известно, радиус-векторът е функция на ъгъла: с растенето на ъгъла расте и той. Така е и при спиралата на живота. С растенето на „зрителния ъгъл“ на човешкото съзнание, расте и способността му да обхваща по-широки, по-„далечни“ области от действителността. Бих желал читателите, на които поднасям тия есета, да ги приемат като гледки, които се разкриват пред умствения ни взор от един по-широк ъгъл на зрение.
към текста >>

И ако „радиус-векторите“ на некои разбирания, които възникват естествено, когато човек тръгне по тоя завитък, не съвпадат по големина с радиуса на кръга, в който се движи официалният мироглед и изглеждат някак неточни, това е лесно обяснимо, като се има пред вид, че се движим не по кръг, а по спирала.
Защото животът отдавна е сторил това. Животът не обича затворените кръгове — той се движи по спирала. И ако отпред очите ни се разпръсне оная гъста мъгла, напластена от всевъзможни внушения — религиозни, научни, социални— ние ще видим, че омагьосаният .кръг на единствено възможното, според съвременните научни схващания, положително, „екзактно“ познание, е разкъсан в една точка, и че от там започва да се очертава един нов завитък на спиралата. Тези есета са родени тъкмо в оная точка от въображаемия кръг, дето той привидно се прекъсва. Те са родени там, дето започва новият завитък на спиралата. И ако „радиус-векторите“ на некои разбирания, които възникват естествено, когато човек тръгне по тоя завитък, не съвпадат по големина с радиуса на кръга, в който се движи официалният мироглед и изглеждат някак неточни, това е лесно обяснимо, като се има пред вид, че се движим не по кръг, а по спирала. В спиралата — архимедова или логаритмична — както е известно, радиус-векторът е функция на ъгъла: с растенето на ъгъла расте и той. Така е и при спиралата на живота. С растенето на „зрителния ъгъл“ на човешкото съзнание, расте и способността му да обхваща по-широки, по-„далечни“ области от действителността. Бих желал читателите, на които поднасям тия есета, да ги приемат като гледки, които се разкриват пред умствения ни взор от един по-широк ъгъл на зрение. Бих желал да ги приемат като есета в дословна смисъл на думата — като опити да се отрази едно виждане на живота от едно по-вътрешно негово поле.
към текста >>

В спиралата — архимедова или логаритмична — както е известно, радиус-векторът е функция на ъгъла: с растенето на ъгъла расте и той.
Животът не обича затворените кръгове — той се движи по спирала. И ако отпред очите ни се разпръсне оная гъста мъгла, напластена от всевъзможни внушения — религиозни, научни, социални— ние ще видим, че омагьосаният .кръг на единствено възможното, според съвременните научни схващания, положително, „екзактно“ познание, е разкъсан в една точка, и че от там започва да се очертава един нов завитък на спиралата. Тези есета са родени тъкмо в оная точка от въображаемия кръг, дето той привидно се прекъсва. Те са родени там, дето започва новият завитък на спиралата. И ако „радиус-векторите“ на некои разбирания, които възникват естествено, когато човек тръгне по тоя завитък, не съвпадат по големина с радиуса на кръга, в който се движи официалният мироглед и изглеждат някак неточни, това е лесно обяснимо, като се има пред вид, че се движим не по кръг, а по спирала. В спиралата — архимедова или логаритмична — както е известно, радиус-векторът е функция на ъгъла: с растенето на ъгъла расте и той. Така е и при спиралата на живота. С растенето на „зрителния ъгъл“ на човешкото съзнание, расте и способността му да обхваща по-широки, по-„далечни“ области от действителността. Бих желал читателите, на които поднасям тия есета, да ги приемат като гледки, които се разкриват пред умствения ни взор от един по-широк ъгъл на зрение. Бих желал да ги приемат като есета в дословна смисъл на думата — като опити да се отрази едно виждане на живота от едно по-вътрешно негово поле. Г. Радев
към текста >>

Така е и при спиралата на живота.
И ако отпред очите ни се разпръсне оная гъста мъгла, напластена от всевъзможни внушения — религиозни, научни, социални— ние ще видим, че омагьосаният .кръг на единствено възможното, според съвременните научни схващания, положително, „екзактно“ познание, е разкъсан в една точка, и че от там започва да се очертава един нов завитък на спиралата. Тези есета са родени тъкмо в оная точка от въображаемия кръг, дето той привидно се прекъсва. Те са родени там, дето започва новият завитък на спиралата. И ако „радиус-векторите“ на некои разбирания, които възникват естествено, когато човек тръгне по тоя завитък, не съвпадат по големина с радиуса на кръга, в който се движи официалният мироглед и изглеждат някак неточни, това е лесно обяснимо, като се има пред вид, че се движим не по кръг, а по спирала. В спиралата — архимедова или логаритмична — както е известно, радиус-векторът е функция на ъгъла: с растенето на ъгъла расте и той. Така е и при спиралата на живота. С растенето на „зрителния ъгъл“ на човешкото съзнание, расте и способността му да обхваща по-широки, по-„далечни“ области от действителността. Бих желал читателите, на които поднасям тия есета, да ги приемат като гледки, които се разкриват пред умствения ни взор от един по-широк ъгъл на зрение. Бих желал да ги приемат като есета в дословна смисъл на думата — като опити да се отрази едно виждане на живота от едно по-вътрешно негово поле. Г. Радев
към текста >>

НАГОРЕ

0.25708508491516