Търсене в текстове за 'Спирала'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 62 резултата в 35 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Влиянието на цветните лъчи - Добран Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И на тия човеци се види излишно да се въртят по оня кръг, който наистина някога е бил жив, но днес е мъртъв, защото животът го е напуснал и е преминал в друг, по-горен завитък на голямата спирала на развитието.
Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве Съвременната европейска култура извърши своя пълен кръг: тя даде своите плодове. Ръката на живота ще обере истинските зрели плодове от дървото на тази култура, а всичко друго – листа и сухи вейки ще бъдат хвърлени в огън. Защото листата са само едно средство зарад плода – узрее ли той, те окапват, защото той е смисълът. Не са ли такива листа и човешките вярвания и понятия: народност, религиозни вярвания, кръвни връзки? Че са такива, показва това, че в съзнанието на пробудените човеци тия ограничени идеи са окапали като сухи листи: в тях те виждат вече само остатъци, тор. И на тия човеци се види излишно да се въртят по оня кръг, който наистина някога е бил жив, но днес е мъртъв, защото животът го е напуснал и е преминал в друг, по-горен завитък на голямата спирала на развитието. Тям се види смешно и неестествено да се обличат в тия извехтели дрехи, както са смешни за съвременния човек кожените дрехи на първобитните люде. Те не могат вече да живеят в ония изкуствени граници, които човешкото налага и тръгват по ония живи пътища, които душата познава. И наистина, в мигове на вътрешни, спонтанни прояви на човека като разумна душа, тия изкуствени граници рухват и освободен, той тръгва по ония естествени пътеки, които водят от душа до душа. Мнозина може би във войната са видели и преживяли, а други поне слушали за ония мънички, тихи събития, когато някой прост войник, пиян още от виното на боя, се сепва в миг от стона на някой, проснат наземи ранен „враг", спира пред него отрезвен и притихнал, превързва му раните и го отвежда нейде на лечение. Той може би не знае езика на ранения, но разбира друг един език, знаен на всяка човешка душа – езикът на страданието.
към текста >>

2. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

през войната, когато тяхната част се спирала някъде, вземали манерките на другарите си, натоварвали се с тях и по раменете и по лактите и донасяли вода на уморените си другари.
Не живееш ли за другите, ти не си добър човек''. Дънов Някой може да каже: „Ти искаш вътрешен живот, а бягаш от дела". Друг може на каже: „Ти искаш само растежа на индивида, а бягаш от благото на цялото, колективитета." На това може да се отговори така: Именно за да бъдеш деец за благото на другите, ти no-рано трябва да влезеш във връзка с божествения свят. Двама мои приятели Б. и Ф. през войната, когато тяхната част се спирала някъде, вземали манерките на другарите си, натоварвали се с тях и по раменете и по лактите и донасяли вода на уморените си другари. Те поправяли безплатно скъсаните ботуши на другарите си (в мирно време били обущари). Постъпките им учудвали всички в тяхната част. Това събудило в душите на другарите им нови импулси. И след войната мнозина от тях идват до религиозния смисъл на живота. Кое е дало на Б.
към текста >>

3. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

В спиралните мъглявини ядката не е слънце, а централната част, в която звездите са по-сгъстени; на планетните пръстени отговарят завивките (les spires) на спиралата: От тези завивки едните се понасят в пространството, докато другите се тласват в едно противоположно движение.
Пулсацията, която я подува последователно в екватора и полюсите, произвежда сегментации (тая пулсация се забелязва в изменението на блясъка на звездите и в единадесет годишния период на слънцето – остатък от една много по-бърза такава; още по-рано други автори са смятали, че без пулсация, с равномерно издуване на екватора не е възможно да се обясни откъсването на планетни пръстени). Материята на ядката, хвърлена по този начин във въртящата се аморфна мъглявина, се разпределя там според гъстотата и съпротивлението. Така се образуват планетните пръстени (пояси). Така се обясняват кометите с голямо наклонение на орбити, ретроградните движения на външните планети, тъй мъчните за разбиране в другите теории, разстоянията на планетите и спътниците, наклоненията на планетните оси и всички, даже най-мистериозни особености на една слънчева система. Това е в слънчевите системи. В спиралните мъглявини ядката не е слънце, а централната част, в която звездите са по-сгъстени; на планетните пръстени отговарят завивките (les spires) на спиралата: От тези завивки едните се понасят в пространството, докато другите се тласват в едно противоположно движение. – По причина на ротативното и постъпателно движение, с които са оживени ядката и първоначалната аморфна мъглявина, те се прибират в себе си. Тези спирални завивки се концентрират малко по малко в звездни купове (кълбовидните купове), които отговарят на планетите в една слънчева система. Голямото превъзходство на тази нова, дуалистична космология, се вижда във въвеждането на времето в обяснението на вселените. Една слънчева система, такава като нашата напр. представлява един по-напреднал стадий, отколкото една спирална мъглявина.
към текста >>

4. Религията на поета – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Като безконечна низа друмници са наредени по извитъците на огромната спирала.
Георги Томалевски ГОДИНИТЕ С бавна, тежка стъпка крачат напред в дългия, безкраен друм годините - отломъци от вечността. Като безконечна низа друмници са наредени по извитъците на огромната спирала. Със себе си отнасят те и радостта и нашата неволя, все така запътени с бавния, вечен свой вървеж. Те идват при нас с утринта, когато златен меч разсече на изток завесите на нощта. С дните на своите пролети те ни въвеждат в радостта на живота; през жаркия ден на лятото, сред талазите на златната нива те ни показват щедрото сърце на природата; когато настъпи бледата есен, те ни шъпнат слова от вечната легенда с ръмежа на капките дъжд, а през ледените нощи на зимата те ни даряват часове на мълчание и размисъл... И пак така замълчани в сетната нощ, те се откъсват от неизброената страна на броеницата и отминават напред с бавна, тежка стъпка. Наглед безсмислено и странно шествие! Какво научаваме в тоя неспирен ход на времето?
към текста >>

5. В часове на размисъл – Георги Томалевски Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Животът е една вечна спирала, която постоянно се разширява – гнилото, старото умира, а здравото, новото се развива.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ Практичният окултизъм е: приложение на известни истини, малки наглед и затова пренебрегнати от хората, Онези, които са оставили дълбоки следи в историята на човечеството, са прилагали разумно в живота си малките зрънца от истина, които болшинството от хората са считали и считат за маловажни. В това именно се крие силата на всеки успех, това мога да го назова практичен окултизъм. Истинския напредък на един народ зависи от приложението на духовните истини в неговия живот. Затова онези, които проучват и познават такива истини, трябва да бъдат смели, разумни и силни. Животът е една вечна спирала, която постоянно се разширява – гнилото, старото умира, а здравото, новото се развива. Духовни, разумни, трудолюбиви хора винаги са били и ще бъдат водачите; скромни, но необходими, които ще показват на човека пътя на неговото развитие. Разумът се придобива от опитност, силата се придобива от упражнение. Нужна е опитност, а тя се придобива от живота, затуй не трябва да се бяга от живота, но да се надрасне и по възможност да му се даде нов тласък, нов стремеж. Пред всеки човек стои една свещена задача и за да я разреши, той трябва да работи над себе си и над другите. Всеки дълбоко в душата си съзнава, че трябва да работи, но пред него изпъква един съществен въпрос – как?
към текста >>

6. МОЕТО РАЖДАНЕ - Georg Normann Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тогаз женският цвят бавно се издига като спирала нагоре и излиза над водната повърхност и плавайки по нея, се разтваря.
След опрашването и оплодяването развива се плодът; тогава водата прониква в мъхчетата, с това растението става по-тежко и пак се потопява в водата. Не е ли странно, че в този малък апарат са приложени някои от най-плодотворните човешки открития: службата на клапите, налагането на въздуха и на течностите. Архимедовият закон. Преди да оставим водните растения, нека споменем за Валиенерията. Целият ù живот преминава във водата в един вид полусън, додето дойде време за цъфтеж. Тогаз женският цвят бавно се издига като спирала нагоре и излиза над водната повърхност и плавайки по нея, се разтваря. Мъжките цветове, носители на тичинковия прашец, се издигат нагоре, обаче стеблото им е много късо. Те никога по този начин не би излезли на дневната светлина. Тогаз те се откъсват от дръжката си и излизат на повърхността. Осъдени на смърт, те за късо време плават по водата, опрашването се извършва. След това женските цветове затварят своите венчета, спиралната им дръжка се завива, и те пак се отпущат във водните дълбочини, за да узреят там плодовете.
към текста >>

7. СЕГАШНАТА РАСА И НОВАТА-ОТЗВУК Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

А. Бертоли ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ VI Живот - спирала.
А. Бертоли ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ VI Живот - спирала. Който повтаря стари неща, движи се в затворен кръг, а който търси новото и расте, движи се по спирала; в него животът се изразява всеки ден в нов стремеж. Мнозина повтарят:”Животът няма смисъл, остаряхме вече." Това е най-лошото положение, в което може да изпадне човек, именно поради туй, че се движи в кръг, вместо в спирала. Да се движим в кръг. значи да повтаряме все едно и също, да се придържаме о традицията, да живеем с миналото, сред известна нагодена обстановка, страхувайки се да прескочим обичайното и да изменим положението, в което се намираме. Много хора се страхуват от борбата в живота, като се стремят да се настанят по възможност най-удобно в никоя тиха килия, в кошера на днешния обществен строй, а щом постигнат това, не мърдат вече.
към текста >>

Който повтаря стари неща, движи се в затворен кръг, а който търси новото и расте, движи се по спирала; в него животът се изразява всеки ден в нов стремеж.
А. Бертоли ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ VI Живот - спирала. Който повтаря стари неща, движи се в затворен кръг, а който търси новото и расте, движи се по спирала; в него животът се изразява всеки ден в нов стремеж. Мнозина повтарят:”Животът няма смисъл, остаряхме вече." Това е най-лошото положение, в което може да изпадне човек, именно поради туй, че се движи в кръг, вместо в спирала. Да се движим в кръг. значи да повтаряме все едно и също, да се придържаме о традицията, да живеем с миналото, сред известна нагодена обстановка, страхувайки се да прескочим обичайното и да изменим положението, в което се намираме. Много хора се страхуват от борбата в живота, като се стремят да се настанят по възможност най-удобно в никоя тиха килия, в кошера на днешния обществен строй, а щом постигнат това, не мърдат вече. Мислят, че са постигнали целта, крайната точка на възможното за тях и страхувайки се от нови борби, започват да повтарят все едно и също нещо ден след ден, година след година и така се атрофират, изгубват смисъла на живота и остаряват преждевременно, телесно, духовно и умствено.
към текста >>

Мнозина повтарят:”Животът няма смисъл, остаряхме вече." Това е най-лошото положение, в което може да изпадне човек, именно поради туй, че се движи в кръг, вместо в спирала.
А. Бертоли ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ VI Живот - спирала. Който повтаря стари неща, движи се в затворен кръг, а който търси новото и расте, движи се по спирала; в него животът се изразява всеки ден в нов стремеж. Мнозина повтарят:”Животът няма смисъл, остаряхме вече." Това е най-лошото положение, в което може да изпадне човек, именно поради туй, че се движи в кръг, вместо в спирала. Да се движим в кръг. значи да повтаряме все едно и също, да се придържаме о традицията, да живеем с миналото, сред известна нагодена обстановка, страхувайки се да прескочим обичайното и да изменим положението, в което се намираме. Много хора се страхуват от борбата в живота, като се стремят да се настанят по възможност най-удобно в никоя тиха килия, в кошера на днешния обществен строй, а щом постигнат това, не мърдат вече. Мислят, че са постигнали целта, крайната точка на възможното за тях и страхувайки се от нови борби, започват да повтарят все едно и също нещо ден след ден, година след година и така се атрофират, изгубват смисъла на живота и остаряват преждевременно, телесно, духовно и умствено. Причината е движението им в кръг (фигура № 1), което значи, че животът им е без идеал, без стремеж към нещо ново - това ги прави стари вътрешно и външно, и животът им става товар.
към текста >>

човек да се движи в спирала (фигура №2).
Много хора се страхуват от борбата в живота, като се стремят да се настанят по възможност най-удобно в никоя тиха килия, в кошера на днешния обществен строй, а щом постигнат това, не мърдат вече. Мислят, че са постигнали целта, крайната точка на възможното за тях и страхувайки се от нови борби, започват да повтарят все едно и също нещо ден след ден, година след година и така се атрофират, изгубват смисъла на живота и остаряват преждевременно, телесно, духовно и умствено. Причината е движението им в кръг (фигура № 1), което значи, че животът им е без идеал, без стремеж към нещо ново - това ги прави стари вътрешно и външно, и животът им става товар. Тогава идват върху тях нещастията по необходимост, за да ги раздрусат и събудят от летаргията им. Право, полезно и разумно е. човек да се движи в спирала (фигура №2). Това значи да има всеки ден по някоя нова идея, да се стреми винаги към нещо ново, по-хубаво, по-съвършено; да пази старите отношения и опитности и върху тях (кръгът на преживяното) да развива спиралата на новия живот; да прибавя ежедневно по нещо ново. Младостта, смисъла на живота, седи именно в това ново, което постоянно прибавяме към старото: в мислите, чувствата и делата ни. Жената, като майка, домакиня; мъжът също във всички свои прояви трябва всеки ден да търсят един нов лъч, една нова форма по-висша, по-съвършена. Красивото у човека може да се проявява в все по-съвършени форми до безкрайност, както няма край изгрева на слънцето - то се повтаря всеки ден, но всеки ден носи нова радост на земята. За нас изгревът е важното; всяка нова мисъл, нов стремеж, ново дело е един изгрев в живота ни, който ни поддържа винаги вътрешно млади и ни прави радостни.
към текста >>

Това значи да има всеки ден по някоя нова идея, да се стреми винаги към нещо ново, по-хубаво, по-съвършено; да пази старите отношения и опитности и върху тях (кръгът на преживяното) да развива спиралата на новия живот; да прибавя ежедневно по нещо ново.
Мислят, че са постигнали целта, крайната точка на възможното за тях и страхувайки се от нови борби, започват да повтарят все едно и също нещо ден след ден, година след година и така се атрофират, изгубват смисъла на живота и остаряват преждевременно, телесно, духовно и умствено. Причината е движението им в кръг (фигура № 1), което значи, че животът им е без идеал, без стремеж към нещо ново - това ги прави стари вътрешно и външно, и животът им става товар. Тогава идват върху тях нещастията по необходимост, за да ги раздрусат и събудят от летаргията им. Право, полезно и разумно е. човек да се движи в спирала (фигура №2). Това значи да има всеки ден по някоя нова идея, да се стреми винаги към нещо ново, по-хубаво, по-съвършено; да пази старите отношения и опитности и върху тях (кръгът на преживяното) да развива спиралата на новия живот; да прибавя ежедневно по нещо ново. Младостта, смисъла на живота, седи именно в това ново, което постоянно прибавяме към старото: в мислите, чувствата и делата ни. Жената, като майка, домакиня; мъжът също във всички свои прояви трябва всеки ден да търсят един нов лъч, една нова форма по-висша, по-съвършена. Красивото у човека може да се проявява в все по-съвършени форми до безкрайност, както няма край изгрева на слънцето - то се повтаря всеки ден, но всеки ден носи нова радост на земята. За нас изгревът е важното; всяка нова мисъл, нов стремеж, ново дело е един изгрев в живота ни, който ни поддържа винаги вътрешно млади и ни прави радостни. Това е правият път на спиралното движение, по който върви разумният човек, разширявайки все повече своето съзнание, своята опитност и своите способности.
към текста >>

8. НА СВЕЩЕННАТА ПЛАНИНА - А.Т. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Годината е един завитък от безкрайната спирала на земния живот.
Година с година не си приличат, както ден с ден, както дори миг с миг. Разбира се, че когато говорим за година ние не подразбираме една мъртва редица от дни, отбелязани на книжен календар с имената на разни светии, царе, мъченици - икони на които се кланят пустоверни люде, които не могат да живеят без идоли. Годината - това е един жив органически цикъл на земния живот, който черпи соковете си от Слънцето. То е живот, работа на разумни сили - и механически, и органически, и духовни. Работа на живи съзнания, които образуват по сила и степен един спектър, една дъга, единият край на която е в сърцето на земята, а другият - в сърцето на слънцето. Годината е един завитък от безкрайната спирала на земния живот. Същество, родено от живота на безчетни същества, знайни за нас и незнайни. Годината се роди, но и в наши дни все още далеч от градове и села - далеч от съзнанието на хората - в „пещера". И само прости „овчари" може би са видели „звездата" на годината и са отишли да ù се поклонят и да ù дадат дар от сърце: агне непорочно. И неколцина мъдреци - тоя път може би повече от трима - които разбират езика на звездите, са отишли да видят новородения отрок, очакваният нов живот, чрез който Бог по веднъж в годината слиза на земята. Аз срещнах един от тия мъдреци и той ми описа отрока - Година.
към текста >>

9. СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В евангелията, като във всички езотерични книги, се движи една спирала на аналогии.
Така, астрологичната схема на „десетте небеса", която изразяваше известни процеси от астралната динамика, що се извършват в аурата на земята, те я превърнаха в астрономическа планетна система, позната под името „Птоломеева". И трябваше да употребят какви не изкуствени способи, като запример системата на епициклите, за да я приближат донякъде до физическата действителност. В днешната епоха трябва умовете да се освободят от това „византийско иго" не само в областта на физиката и геометрията, а и в областта на психологията. По този път на мъртвата буква ще се дойде до комични положения като онова, за което иронично подмята някъде Елифас Леви, като казва, че при тоя буквален начин на разбиране някога и християнската Троица ще се сматря (разглежда) като съставена от три члена: един старец, един. разпнат млад мъж и един гълъб. В евангелията, като във всички езотерични книги, се движи една спирала на аналогии. Отнесем ли Евангелието въз основа на херметичния закон на аналогиите към човека, към неговата анатомия, физиология, биология, ще получим редица съответствия; отнесем ли го към психологията и социологията, ще получим други съответствия. Лица, градове, планини, реки, езера, области, събития се превръщат в анатомични органи и системи, във физиологични функции, биохимични реакции, обществени класи и групировки, социални строеве, психични сили и способности, духовни процеси. И всичко туй е подчинено на едно строго съответствие между двата херметични полюса на Битието: Макрокосмос и Микрокосмос. За ония, които не могат да се движат по тази спирала на съответствия, всичко това може да се стори като фантасмагория. Но нима нямаше да се стори фантасмагория и за кой да е средно обра-зован човек – да не беше пленник на колективното внушение за истинността и „папската непогрешимост" на съвременната наука — Айнщайновата теория за относителността, да речем, или космогоничните системи на съвременните астрономи?
към текста >>

За ония, които не могат да се движат по тази спирала на съответствия, всичко това може да се стори като фантасмагория.
разпнат млад мъж и един гълъб. В евангелията, като във всички езотерични книги, се движи една спирала на аналогии. Отнесем ли Евангелието въз основа на херметичния закон на аналогиите към човека, към неговата анатомия, физиология, биология, ще получим редица съответствия; отнесем ли го към психологията и социологията, ще получим други съответствия. Лица, градове, планини, реки, езера, области, събития се превръщат в анатомични органи и системи, във физиологични функции, биохимични реакции, обществени класи и групировки, социални строеве, психични сили и способности, духовни процеси. И всичко туй е подчинено на едно строго съответствие между двата херметични полюса на Битието: Макрокосмос и Микрокосмос. За ония, които не могат да се движат по тази спирала на съответствия, всичко това може да се стори като фантасмагория. Но нима нямаше да се стори фантасмагория и за кой да е средно обра-зован човек – да не беше пленник на колективното внушение за истинността и „папската непогрешимост" на съвременната наука — Айнщайновата теория за относителността, да речем, или космогоничните системи на съвременните астрономи? Защото и съвременната наука, в своите крайни консеквенции: там, където се срещат изводите на теоретичната физика, „разтворила" физическата вселена в една система от функционални числа и заключенията на чистата логика и гносеология, не е ли „езотерична" за мнозина? Като се отстранят всички временни „метрични" величини, данни, факти от съвременния научен опит и се сведат нещата към най-общото, към най-типичното, ще се види, че човешкият дух и в тази епоха, в лицето на своя познаващ Разум, се връща отново към себе си с придобивките на своя опит. Неговите воини – хората – излязоха като юнака в приказката, да се борят с „великия змей", за да влязат в „замъка" и да придобият „спящата царкиня" – и сега се връщат морни с един тефтер в ръка, пълен с цифри и числа: равносметката на техния поход. Природата, която преглежда сега тоя тефтер, ще си каже думата, дали тоя поход не е като Наполеоновия поход в Русия.
към текста >>

А който може да се движи по спиралата на съответствията и с прозорливо око да следи кръговете на първичните идеи, ще види и в опита на съвременния свят все тези, същите, основни първични идеи.
Но нима нямаше да се стори фантасмагория и за кой да е средно обра-зован човек – да не беше пленник на колективното внушение за истинността и „папската непогрешимост" на съвременната наука — Айнщайновата теория за относителността, да речем, или космогоничните системи на съвременните астрономи? Защото и съвременната наука, в своите крайни консеквенции: там, където се срещат изводите на теоретичната физика, „разтворила" физическата вселена в една система от функционални числа и заключенията на чистата логика и гносеология, не е ли „езотерична" за мнозина? Като се отстранят всички временни „метрични" величини, данни, факти от съвременния научен опит и се сведат нещата към най-общото, към най-типичното, ще се види, че човешкият дух и в тази епоха, в лицето на своя познаващ Разум, се връща отново към себе си с придобивките на своя опит. Неговите воини – хората – излязоха като юнака в приказката, да се борят с „великия змей", за да влязат в „замъка" и да придобият „спящата царкиня" – и сега се връщат морни с един тефтер в ръка, пълен с цифри и числа: равносметката на техния поход. Природата, която преглежда сега тоя тефтер, ще си каже думата, дали тоя поход не е като Наполеоновия поход в Русия. А който може да се движи по спиралата на съответствията и с прозорливо око да следи кръговете на първичните идеи, ще види и в опита на съвременния свят все тези, същите, основни първични идеи. Така запр. съвременната наука, в лицето на най-стройно разработената дисциплина – физиката, идва отново до двата вечни херметични полюса – само че в техния физически аспект – между които полюси е съдено на човешкия ум да се люлее: „безкрайно малкото,, и „безкрайно голямото", микрокосмоса — атом и макрокосмоса – звездна вселена. И Хермес Трисмегистос, който беше склопил устни хилядолетия подред, отвори уста и пак изрече: „Туй, което е горе, е като това, което е долу. И това, което е долу, е като онова, което е горе. За да се вършат тайните на Великото дело".
към текста >>

10. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Знае се, че върхът на растението не расте нагоре по права линия, но образува във въздуха една спирала, формата на която може да се измери чрез апарат.
спиралното разположение на листата у много растения. Знае се, че планетите се движат около слънцето по орбити, които имат елипсовидна форма. Но ако вземем пред вид движението на слънчевата система като цяло към далечни съзвездия, то движението на слънцето ще бъде по крива линия (около един космичен център) и движението на планетите ще бъде спирално около слънцето. И това спирално движение на планетите е изразено и у много растения преди всичко със спиралното разположение на листата и на цветните елементи (знае се, че цветът е скъсено клонче). От друга страна спиралното движение на планетите е изразено и в така нареченото „нутационно“ движение на растителния връх при неговия растеж. Знае се, че върхът на растението не расте нагоре по права линия, но образува във въздуха една спирала, формата на която може да се измери чрез апарат. Това движение се нарича „нутационно.“ Върху всяко растение влияят всички планети, но влиянието на някои планети е преобладаващо. Знае се, че Меркурий е много близък до слънцето и затова образува най-гъста спирала с бързо завъртване по спиралата. Ето защо някои от растенията, върху които влиянието на Меркурий е сравнително най-силно, са обвивни, напр. фасулът, повитицата (Convolvulus) и пр. (Окултизмът изследва подробно тая обширна област).
към текста >>

Знае се, че Меркурий е много близък до слънцето и затова образува най-гъста спирала с бързо завъртване по спиралата.
Но ако вземем пред вид движението на слънчевата система като цяло към далечни съзвездия, то движението на слънцето ще бъде по крива линия (около един космичен център) и движението на планетите ще бъде спирално около слънцето. И това спирално движение на планетите е изразено и у много растения преди всичко със спиралното разположение на листата и на цветните елементи (знае се, че цветът е скъсено клонче). От друга страна спиралното движение на планетите е изразено и в така нареченото „нутационно“ движение на растителния връх при неговия растеж. Знае се, че върхът на растението не расте нагоре по права линия, но образува във въздуха една спирала, формата на която може да се измери чрез апарат. Това движение се нарича „нутационно.“ Върху всяко растение влияят всички планети, но влиянието на някои планети е преобладаващо. Знае се, че Меркурий е много близък до слънцето и затова образува най-гъста спирала с бързо завъртване по спиралата. Ето защо някои от растенията, върху които влиянието на Меркурий е сравнително най-силно, са обвивни, напр. фасулът, повитицата (Convolvulus) и пр. (Окултизмът изследва подробно тая обширна област). Разбира се, освен планетите и слънцето, върху организма влияят и далечните съзвездия. Знае се, че слънцето изпраща към земята електро-магнитни течения, които после се връщат обратно към слънцето.
към текста >>

11. МАЙКИ И БАЩИ В СВЕТЛИНАТА НА ЕДНА НОВА МИСЪЛ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Но в човешката еволюция този магичен кръг ще бъде разкъсан, и развитието ще тръгне по своята предвечна спирала.
че насилието, войните, могат да разрешат техните мъчнотии, докато те поддържат и вътре - в съзнанието си, и вън - в света, старият ред на нещата, идеалите им за свобода, за мир и щастие ще останат празни мечти. Могат ли да останат непоядени листата на дърветата, докато има гъсеници? Гъсениците трябва да се превърнат в пеперуди, за да се освободи дървото на живота от напастта на гъсениците. В превръщането на гъсениците в пеперуди природата ни показва един метод за освобождаване от неблагоприятните условия на живота. Само че в пеперудата прогресът на формите е спрян - кръгът се затваря, и ние имаме едно преповторение на същия цикъл на развитие: пеперудите снасят яйца, за да се превърнат отново в гъсеници. Но в човешката еволюция този магичен кръг ще бъде разкъсан, и развитието ще тръгне по своята предвечна спирала. Съвременните народи след войната, която е дело на първия принцип, се затвориха отново в пашкулите на своя колективен. народностен егоизъм. Това е, очевидно, един регрес. И затова бъдещата война, която - изглежда - не ще може да се избегне, въпреки всички усилия, при днешния манталитет на народите, ще донесе още по-страшни опустошения и бедствия за човечеството. Народите днес отново са попаднали под силното влияние на първия принцип, който ще действува дотогава, докато те сами се изтощят и разрушат.
към текста >>

12. Идеали на младежта Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ако имаше някакъв начин, който би ни позволил да се отдръпнем като безучастни зрители в перспективата на времето и ако развоя на човешкия род би оставил никаква следа като огнена линия върху мрачния фон на вековните панорами, ние ще останем изненадани от това, че тая следа не е една наклонена линия, която започва от някаква „нула" и се стреми нагоре към безкрая, а една вълнова линия или спирала с много слизания и качвания, общата тенденция на която е все пак нагоре.
Другаде, при други условия и начини на живот, тя е чужда, незавладяваща. Ако ние бихме могли да се пренесем назад в някоя отдалечена епоха и бихме се явили всред отбраното общество, нашите възгледи за естетика, нашият морал и маниер, с който се отнасяме към хората и проблемите на времето, биха били чудовищни, защото и те са били подложени на развитие. Забележително, обаче, си остава едно: хората и до днешен ден се заблуждават относно преимуществата на епохите и времената в общото развитие. Смешно и нелепо е да се съпоставят такива разнородни неща, като отделните епохи на човешкото развитие и да се казва: днес човечеството стои по-високо във всяко отношение от някога или обратното - някога човечеството е било по-високо във всяко отношение от нашите западнали и извратени времена. И в двата случая се прави една голяма грешка, ако не се прибави едно разяснение, което да установи „в какво отношение" или в що по-горе или по-долу. Ако имаше някакъв начин, който би ни позволил да се отдръпнем като безучастни зрители в перспективата на времето и ако развоя на човешкия род би оставил никаква следа като огнена линия върху мрачния фон на вековните панорами, ние ще останем изненадани от това, че тая следа не е една наклонена линия, която започва от някаква „нула" и се стреми нагоре към безкрая, а една вълнова линия или спирала с много слизания и качвания, общата тенденция на която е все пак нагоре. Диаграмата на развоя не е една проста стълба, която изкачва човешкият род гладко, а път с мъчителни възходи и бурни слизания, път с трагически минимуми и блестящи точки на съвършенство във всеки от тия извитъци - епохи, човечеството е докосвало нови, непознати дотогава неща и е живяло под един знак на своето време, който макар и невидим, властно го е направлявал и е бил негова неуловима духовна същност. във всяка историческа епоха, във всяка нова цивилизация, която се е явявала като еманация от световната душа, човечеството догонва и достига нещо, което никога вече не ще може да се повтори със същия чар, блясък и заразяващ ритъм. Човек може да сгреши като гледа сияещата светлина на някоя отминала цивилизация, която е имала друг зенит и други задачи на своето време, като рече да я сравни със своето време, което се намира под своя знак и догонва съвсем други идеали. Ще сгреши, защото привидната нищета все пак не ни показва, че светът е изостанал или върви назад. Обратно, и при най-нерадостната картина около нас, ние сме по-напред от някога.
към текста >>

13. БЪДЕЩЕТО НА МЕЖДУДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВО-Д-Р. М. КОНСТАНТИНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Като парадокс към тоя краткотраен земен живот с крайно опростотворена външна линия се разкрива шеметната спирала на интензивен вътрешен живот.
Богата емоционалност с кристална чистота, задълбочена философска размисъл, обширни познания из областта на естествените науки и математиката, въображение, граничещо с визионерство – ето накратко отличителните черти на тоя романтичен поет. Даже окултистите го считат за преродения Рафаело. Казват, че Новалис е притежавал способността да се вглъбява в своя вътрешен мир дотолкова, че е възкресявал не само спомени за своите предци, но е съзерцавал и своите по-раншни прераждания. Така че законът за прераждането у Новалис не е само философска идея, но жизнен опит, лична изживелица. Нейно високо художествено тълкуване представлява незавършеният му роман „Хайнрих фон Офтердингенъ". Като парадокс към тоя краткотраен земен живот с крайно опростотворена външна линия се разкрива шеметната спирала на интензивен вътрешен живот. Роден е на 2 май 1772 г. в Обервидерщедт, гдето получава строго религиозно възпитание под влиянието на своя баща, привърженик на хернхутизма. Това е особено духовно течение в Германия, което цели да вглъби религиозната преживелица, подкрепена от волята да осъществява в живи дела учението на Христа. Завършил гимназия в 1793 г., той постъпил в Йенския университет, за да следва право. С по-голям интерес обаче се задълбочава в философията на Кант.
към текста >>

14. ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ако ние бихме могли да погледнем света „отвън", бихме видели огромните извитъци на спиралата, по която възхождат съществата.
Няма сила вън от оная, която се получава чрез общението с великата душа на света. Как мислите, няма ли световен дух? Нима е възможно да има дъждовни капчици, а да няма океан, от който те са дошли, от който те са част? Светът е организирано единство, в което всяко същество се ползува от обилието и обичта на по-горните, където всеки трябва да дава на следващия след него. Така се разбира думата „равенство", защото всяко друго измислено равенство е безсмислие. Ако ние бихме могли да погледнем света „отвън", бихме видели огромните извитъци на спиралата, по която възхождат съществата. Само будните могат да прозрат законите на развитието. Ние сме заобиколени от мълчаливо изявяващата се мъдрост на Вселената. Стига да сме будни, ние можем да видим това, което е по-красиво от всяка мислима красота, по-внушително от всяка сила, по-величествено от всяка музика — щедростта на едно сърце, което е по-голямо от всички други на света. То струи водопади от обилна обич за всички вселени и светове, за всички пеперуди и пчелици, по крилата на които трепти същата красота, с която са надарени дълбоките и безкрайни селения на целия космос.
към текста >>

15. СТИХОВЕ: КАК ? - Д. А-ВА; ЩЕ ЗВЪННЕ - Н. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Слънцето тръгна по колелото на зодиака, за да извърши отново чудото на своя път, за да се затвори още един извитък по спиралата на вечното време.
Стрелец ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА ОВЕН Една пееща стрела нарани небето на изток и от там надникна денят. Слънцето тръгна по колелото на зодиака, за да извърши отново чудото на своя път, за да се затвори още един извитък по спиралата на вечното време. Aries — тайна на всяко начало, велико пробуждане на света, предвечен ден на дните, когато започна разгъването на световната тайна, ключ на мъдростите и глава на вечния закон. Aries — в твоите трепетни дни се събужда пролетта на земята и прелетните птици идат с викове в долините, където още лежат неразтопените преспи на дълга зима. Слънцето е вече родено из утробата на предвечното битие. Огнените коне са запрегнати и пътят е очертан. Ще полети колесницата и ще запеят четирите времена на годината.
към текста >>

16. ОБИЧАМ ЕСЕНТА - ЕК. М-ВА Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Стрелец ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА СКОРПИОН Ето и тясната врата по възхода на огромната спирала.
Стрелец ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА СКОРПИОН Ето и тясната врата по възхода на огромната спирала. Тука се опознава великият миг, защото душата надниква в отвъдното и опознава царството на духа. Тука стихва шумът на земната измама, побягват миражите, стопяват се радостта и скръбта, възторгът и надеждите. Остава великата и безответна тишина на безкрая, в която не отеква нито буря, нито радостен вик, нито горест. Една ладия безшумно ще заплува по смълчаните води на тъмно езеро. Душата ще се понесе към острова на мълчанието.
към текста >>

В една малка синя точка по извитъка на великата спирала чака часът на голямото изпитание, където смъртта е начало на нов живот.
И защото е най-прекрасен от всички и целувката му е по-нежна от трепета на среднощните съзвездия, затова той е обвит с тайна и със страх. Там, в тая синя точка, която е край и начало, душата ни ще опознае великата истина. Тя ще види пътя си, ще види извора, реките, по които е текла, и океана, в който ще се влее пак. Есен е на земята. Високо в небето сияе знакът на смъртта, която мъдрите зоват начало на ново битие и на челото му блести едра звезда, като рубин, върху короната на тъжната и бледолика есен. В една малка синя точка по извитъка на великата спирала чака часът на голямото изпитание, където смъртта е начало на нов живот. ----------------------------------------- [1] ост. - везни, теглилки
към текста >>

17. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. СТРЕЛЕЦ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Каква приказна гледка: светеща спирала по склона на планината!
Мили звезди, наши небесни възпитатели, благодарим ви за всичко, което ни говорите, за великия подтик, който будите в човека, за светлите надежди, с които го вдъхновявате. Благодарим ви, че подхранвате светлите мечти, които крие в светилището на душата си. Вие му шепнете, че те са предчувствие на туй, що е приготвено за него. Вървим нагоре един след друг в чудно извита линия. Лампичките ни хвърлят фантастични сенки около нас. Каква приказна гледка: светеща спирала по склона на планината! Ето, виждат се вече водите на Махабуръ. Развиделява се; по-ясно се очертават околните езера и срещните върхове. Бавно се вдига воалът, който беше метнат върху земята през нощта. Не е ли такъв пътят на човечеството? Неговият път не е ли изкачване по един планински склон?
към текста >>

18. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ-Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тя произлиза от въртенето на различни линии, които се стремят да установят една спирала около главния фокус на елипсата – Парижъ.
Дългата стабилност – напр. тая на стария режим, казва коментаторът, има своята геометрична причина в кръга на епохите, който е кръг на живота на човечеството. Конструкциите, които той създава, дават детерминациите на расите и народите: там се намира следователно историята на Европа (в Бялата раса) и чрез подделение – оста на Франция. Фригийската шапка В началото на поставената проблема, символът на стария режим – лилията – изчезва—и абсолютната монархия също. Фригийската шапка заема неговото място. Тя произлиза от въртенето на различни линии, които се стремят да установят една спирала около главния фокус на елипсата – Парижъ. Фигурата заема следния вид: Фиг. 2. Фригийската шапка, символ на френската република, обявена през 1792 год. Фигурата Floram patere с вписания петоъгълник – гробът на великия римлянин – е сложена върху картата на Франция, достатъчно съгласувана по географска дължина и ширина. Главната ос на фигурата – ЕR – съвпада с меридиана на Париж. От пресичането на оста ЕR с диагонала АЕ се получава първият фокус на елипсата, който е идентичен със столицата на страната, а вторият фокус се добива от кръстосването на диагоналите АО и АЕ и се намира недалеч от общината Сгос.
към текста >>

Спиралата е по същина едно трасе на движение.
Според Пиоб символът има вид, че действува абсолютно като едно живо същество. Той се бори срещу чужденеца с оръжието, което представлява неговата лична ос и в момента, когато, както през 1815 год., това оръжие се обърне и не противопоставя вече своето острие срещу нападателя, означен символично със зоната АТ на фиг. 1., нацията загубва войната. Само с един поглед, казва по-нататък коментаторът, хвърлен върху фигурата на фригийската шапка, се вижда, че не е нужно човек да бъде голям пророк, за да предскаже, че революционните идеи няма да се разпространят през оная епоха в Бретан и Вандея и че Франция ще устои на атаките на първата коалиция. Смущенията на линиите не могат да продължат много, тъй като неподвижната арматура на първоначалния полигон (който съставя „гроба на великия римлянин"), принуждава казаните линии да образуват един по-прецизен символ. Спиралата е по същина едно трасе на движение. Тя не може да се стабилизира. Тъй като, напротив, първоначалният полигон на „гроба" има тенденция да фиксира трасето и да го нагоди към своята специална форма – се явява друг един символ – това е Орелът.
към текста >>

19. ЗА ТОВА ТЕ ПРИЗОВАХ - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Небесните риби заключиха една от извивките на голямата спирала, за да започне нова и да продължи това, което е почнало преди всички векове.
Мълчаливи и замислени, те са като водите на изумрудено езеро, в което се оглежда великолепието на света. Когато душата – бродница премине през тайната на четирите стихии, когато слезе от върха, спуснала се с пробудените пролетни води, тя ще намери огромната снага на океана, из който е излязла. Тогава тя ще носи скрита голямата тайна, притихнала на изумрудените ù зеници. И както океанът мълчи след бурята, така мълчат и тия очи. Колелото е затворено. Небесните риби заключиха една от извивките на голямата спирала, за да започне нова и да продължи това, което е почнало преди всички векове. Мълчат зениците на душата – бродница, достигнала края на един от небесните мигове. Тия очи са пълни с мъдрост, но блестят като очи на малко дете, с трепкащи светлини на далечни сияния. Гледаш тия зеници и проумяваш, че животът на Великото е почнал в безначалието и краят му се губи – в безкрайността. Една небесна капка току що е капнала в океана и пак се готви за ново пътешествие. Една капчица вода дошла от висината на лазурното небе, понесла опита от четирите годишни времена, скрила в себе си слънцето, езерата в планинските дебри, ширината на просторите и топлата пазва на земята, над която се люлее златен клас.
към текста >>

20. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Хармоничното им съединение ще подготви началото на нова ера в спиралата на човешкото развитие.
Тя ще дойде когато жестокосърдечието на ума само сломи глава във вихъра на световната разруха и нищета. В тази култура на сърцето, човечество ще намери спасение, мир, справедливост и добро. В тази нова култура на сърцето ще се прояви Христовият импулс в пълнота. В тази проява на Христовия дух, на Любовта, ще се осмисли мутацията, която ознаменува съвременната ера в развитието на човека и човечеството! Тази ера, тази мутация на човешкото съзнание се развива в две клонки — една издънка по пътя на ума и друга по пътя на сърцето. Хармоничното им съединение ще подготви началото на нова ера в спиралата на човешкото развитие. Тази нова ера, която някой ден ще дойде, след като се закръгли Христовата ера на земята, ще бъде нещо съвсем различно от всичко досегашно. Според думите на Ония Учители и човечеството, които прозират в нея, тя ще бъде ера, в която човешката душа и дух ще се слеят с своя първоизточник, тя ще бъде ера на съвършенството на човека. В това седи Божественият плат на човешкото развитие — Божествената еволюция в пътя към съвършенството на човека, към истинската култура на творческия Дух. * Като говорим за ери на човешкото развитие и ги виждаме като мутации, които не се повтарят и нямат подобни на себе си в историята, ние считаме, че наистина историческите процеси на развитието са неповторими. Верно е, че сходни процеси в историческото развитие се установяват многократно.
към текста >>

Той върви по възходяща разширена спирала.
* Като говорим за ери на човешкото развитие и ги виждаме като мутации, които не се повтарят и нямат подобни на себе си в историята, ние считаме, че наистина историческите процеси на развитието са неповторими. Верно е, че сходни процеси в историческото развитие се установяват многократно. Но те никога не са еднакви със същ интензитет, съща окраска, подтик, вид и цел. Това е твърде естествено. Историческият процес не върви по права или крива възходяща линия. Той върви по възходяща разширена спирала. Всяка нова завивка разширява кръга и обхвата. Затова събитията, макар и наглед сходни, са неповторими. При всяка нова спирала на еволютивната крива имаме нови условия и нов, разширен кръг на дейност и на духовна проява. Единството в безконечната възходна спирала на развитието е не в еднаквостта на събитията, а в твор¬ческата проява на човешкия дух; в живота, който тика всичко към определена цел, към съвършенство. От друга страна, трябва да се съгласим с Дриш, големият реставратор на окултната традиция, че историческият процес не е един процес на натрупване (Anhaufungsprozess).
към текста >>

При всяка нова спирала на еволютивната крива имаме нови условия и нов, разширен кръг на дейност и на духовна проява.
Това е твърде естествено. Историческият процес не върви по права или крива възходяща линия. Той върви по възходяща разширена спирала. Всяка нова завивка разширява кръга и обхвата. Затова събитията, макар и наглед сходни, са неповторими. При всяка нова спирала на еволютивната крива имаме нови условия и нов, разширен кръг на дейност и на духовна проява. Единството в безконечната възходна спирала на развитието е не в еднаквостта на събитията, а в твор¬ческата проява на човешкия дух; в живота, който тика всичко към определена цел, към съвършенство. От друга страна, трябва да се съгласим с Дриш, големият реставратор на окултната традиция, че историческият процес не е един процес на натрупване (Anhaufungsprozess). Ето защо, ние разглеждаме етапите на човешкото развитие като положителни мутации, които са целесъобразно ориентирани по пътя към съвършенството на човека за пълна проява на човешкия дух, съответно на Разума, който тика еволюцията към определена цел, към Ентелехията на Дриш. И както една мутация в животното или растителното цар¬ство не е напълно откъсната от своята родова клонка и като носи нещо ново, носи също голяма част от старите белези на рода, така и човешките култури, макар границите им да са твърде резки, но¬сят в себе си общите родствени белези на развитието. В новото, което те носят, което е неповторимо, ние виждаме мутационното.
към текста >>

Единството в безконечната възходна спирала на развитието е не в еднаквостта на събитията, а в твор¬ческата проява на човешкия дух; в живота, който тика всичко към определена цел, към съвършенство.
Историческият процес не върви по права или крива възходяща линия. Той върви по възходяща разширена спирала. Всяка нова завивка разширява кръга и обхвата. Затова събитията, макар и наглед сходни, са неповторими. При всяка нова спирала на еволютивната крива имаме нови условия и нов, разширен кръг на дейност и на духовна проява. Единството в безконечната възходна спирала на развитието е не в еднаквостта на събитията, а в твор¬ческата проява на човешкия дух; в живота, който тика всичко към определена цел, към съвършенство. От друга страна, трябва да се съгласим с Дриш, големият реставратор на окултната традиция, че историческият процес не е един процес на натрупване (Anhaufungsprozess). Ето защо, ние разглеждаме етапите на човешкото развитие като положителни мутации, които са целесъобразно ориентирани по пътя към съвършенството на човека за пълна проява на човешкия дух, съответно на Разума, който тика еволюцията към определена цел, към Ентелехията на Дриш. И както една мутация в животното или растителното цар¬ство не е напълно откъсната от своята родова клонка и като носи нещо ново, носи също голяма част от старите белези на рода, така и човешките култури, макар границите им да са твърде резки, но¬сят в себе си общите родствени белези на развитието. В новото, което те носят, което е неповторимо, ние виждаме мутационното. В него именно се проявява в нова сфера на действие, по-съвършена и по-съвършена, човешкият дух — звеното на единение на всички етапи в развитието на човека.
към текста >>

21. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 57 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днес, благодарение на кръговия ход в спиралата на човешката еволюция, ние се намираме в същата точка, макар и в една по-висша област.
Утрешният ден е отреден за извънредни събития, които ще отправят по нови пътища живота на цялото човечество, и ще сложат началото на една Нова Култура. Не трябва да се забравя, обаче, че всеки е сам носител и творец на своята собствена съдба, и че тия, които не направят усилия да се приобщят към духа на времето и да вземат участие в неговата творческа дейност, ще останат назад от мощното течение на живота, гледайки със завист величествените му постижения. Частно ний, българите, имаме една извънредно горчива опитност в това отношение. Когато, преди хиляда години, теченията на новия живот, на обновата, на реформацията, започнаха да действат първом в нашия народ, чрез богомилите, ние, вслушвайки се в козните на духовенството, ги преследвахме и прогонихме вън от границите на България, и така, вместо да използваме възможността да застанем начело на общочовешкия прогрес, да водим народите към всечовешко братство, към реализиране на истинското християнство, се намерихме в опашката на човечеството, падайки в 500 годишно робство. Теченията на новия живот, които ние тъй брутално и с такова леко сърце отблъснахме, се пренесоха на Запад и направиха велики ония народи, които ги приеха и се поставиха в хармония с тях. Днес, благодарение на кръговия ход в спиралата на човешката еволюция, ние се намираме в същата точка, макар и в една по-висша област. Богохулството, както и преди хиляда години, наново се е появило в България, носейки в себе си всички възможности за велики постижения, носейки разрешението на всички нескончаеми световни кризи, войни, революции, братоубийства, носейки новия, разумен и щастлив живот за всички, носейки обединението на човечеството! Днес, както и преди хиляда години, за нашия народ отново се разкрива възможността да застане начело на общочовешката еволюция, да поведе народите към мир, братство и любов, да посочи на всички мирното, единствено разумното разрешение на болния социален въпрос, който заплашва да направи цялата земя арена на безпощадна кървава борба. И днес, както преди хиляда години, пак се чува гласа на тъмните сили, които викат: „Да ги премахнем, да ги унищожим, да изкореним новите богомили от България, защото те подкопават единството на нашия народ" ... От това, — дали българският народ ще възприеме струите на новия живот, носени му от новото богомилство в лицето на Всемирното Бяло Братство, или пък отново ще се солидаризира с тъмните сили и ще подложи на огън и меч, на преследване и изгонване носителите на оня Божествен пламък, който идва да претвори и възвеличи България и целия свет, — от това именно ще зависи местото на българския народ в историята на бъдещето, от това ще се определи неговата щастлива или нещастна съдба, неговия позор или неговото величие! ... Така или иначе, ние сме дошли да работим, със съзнанието за Вечността, а не за временния наш живот, и трябва да работим, безразлично дали ще ни посрещнат с приветствия или с насмешки и хули. Носителите на новия живот, хората на добрата воля, трябва ясно да съзнаят своята мисия в този живот, да приемат ролята, която им е отредена, и да работят с оглед не за материалните блага, които могат да добият, а — за постигане на ония безсмъртни реалности, които живеят в Вечността, и чието име е — Любов, Мъдрост, Истина.
към текста >>

22. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Напротив, всичките ни действия трябва да бъдат проникнати от очистващото огнено устремление.“ „Не обръщайте внимание на нирванията и полетите на Духа, защото това могат да бъдат само кръгове от спиралата на движението.“ „Най-всестранната и всеобгръщаща Йога ни налага задължението да преустроим целия си живот по една съответна външно незабележима дисциплина.
Разбира се, Агни Йогът трябва да владее Джнана и Бхакти Йога, а развитието силите на Духа го прави Раджа Йоге. Как красива е възможността да отговорим на задачите на будещата еволюция, без да отхвърляме завоеванията на духа в миналото! „Който иска да плува, трябва без страх да се хвърли във водата. Който е решил да познае Агни Йога, трябва да преобрази целия си живот. Защо хората мислят, че могат да отдадат на Йога само част от ленивата си почивка, докато през всичко друго време са обзети от нечисти мисли? Напротив, всичките ни действия трябва да бъдат проникнати от очистващото огнено устремление.“ „Не обръщайте внимание на нирванията и полетите на Духа, защото това могат да бъдат само кръгове от спиралата на движението.“ „Най-всестранната и всеобгръщаща Йога ни налага задължението да преустроим целия си живот по една съответна външно незабележима дисциплина. Ако тази незаменима дисциплина, вместо да я чувстваме като окови, се превърне за нас в радост за поетата отговорност, то можем да считаме че първата Врата е отворена. Когато влезем в съзнателна връзка с далечните светове, тогава ще се отвори и втората врата … Паралелно с това движение напред се запалват огньовете в центровете на познанието и се ражда чувство-знанието, всред мълниите на най-изтънчените енергии. И тъй, пазете огъня на познанието, пазете вашата растяща мощ. „Пътят на отшелничеството не е наш път. Нужно е да поднесем на живота цветята на опита.
към текста >>

23. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Трябвало да мине през хубавата ливада, която вече била готова за коситба, буйната трева много затруднявала пътуването на баба Костенурка често спирала да си почива.
Само едно: човек не бива да смесва гласа на инстинкта, на низшето в себе си, с тихия божествен глас, които винаги се следват един други. Значи, нам е нужно едно знание, едно изкуство, което да различава тия гласове и една силна воля, която да последва гласа на доброто. Да слушаме божествения глас в себе си, ще рече, да вървим по светлата пътека начертана от вековете и озарена от светлината на висшето съзнание. Да сме будни към тоя глас и със смелост и неотклонно да вървим в посоката, която той ни сочи! N. Костенурка и Пъдпъдък (б а с н я) Тръгнала старата Костенурка към кривата круша за меки крушки. Трябвало да мине през хубавата ливада, която вече била готова за коситба, буйната трева много затруднявала пътуването на баба Костенурка често спирала да си почива. При една малка почивка тя съгледала Пъдпъдъка, който се слагал в своето гнезденце на земята. — Добър ден. Пътпъдъче! — поздравила го тя. — Какво правиш? Ставай да те заведа под кривата круша за меки крушки!
към текста >>

24. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Многобройни опити потвърдили електричността на тези лъчи, но най-очебиен и най-прост е опитът с телената спирала.
Полека лека, обаче, започват и в по-ново време да се явяват наченки за проучването и на това лъче изпускане. През 1905 г. американският лекар д-р Хукър, като изучавал особеностите на радия, попаднал и на изследвания, които му дали основания да заключи, че и човешкото тяло изпуша лъчи, подобни на Рьонтгеновите, които са разноцветни и цветът им има твърде тясна зависимост от характера на човека. Макар и да не били потвърдени тези проучванията, но те дали голям подтик за търсения в тази посока, Според изследванията на лондонския д-р Рус, от окото на човека излизат лъчи подобни на електромагнитните, силата на които може да влияе не само на човека, но и да раздвижи окачен предмет. Силата на тези лъчи е различна у различните хора. Многобройни опити потвърдили електричността на тези лъчи, но най-очебиен и най-прост е опитът с телената спирала. Окачена на копринен конец и намираща се под влиянието на магнит, който я държи в една постоянна посока, тя може да бъде отклонена под действието на силния и устремен в нея поглед. на едно око. Доказано е, че този резултат е постоянен и че на истина от очите ни излизат невидими лъчи, които според силата си, оказват своето влияние на околните хора и животни. Само така може да се обясни как най-опасните диви зверове могат да се смиряват пред силните очи на беззащитния инак човек. Особено ценни са изучавания та върху „жизнените лъчи“ направени през 1925 г.
към текста >>

25. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От друга страна, понеже вечното движение във Вселената не е, както някои си го представляват, вечно преповтаряне на едни и същи неща — сляпо, механическо движение по един неизменен, омагьосан кръг - а е в същност кръгово движение по една нагорна спирала т. е.
Силата и характера на тези влияния се определя от силата и характера на взаимно влияещите си неща, от хармонията или дисхармонията, която се поражда от техните отношения, от мястото, позицията, която в даден момент заемат в космичното пространство, а също така и от разстоянието, което стои между тях. И понеже мястото, позицията, което заемат всички, пръснати в безграничния простор на Всемира, тела, постоянно се мени, с това се изменя и силата и характера на отделните влияния, които получава в даден момент един индивид, или съвкупност от индивиди. Едни влияния отслабват за сметка на други, които се засилват. Това, което вчера едва се е чувствало, внезапно почва да упражнява мощно влияние върху нас. Това, което преди ни е влияло по един начин, сега започва да ни влияе по друг начин. От друга страна, понеже вечното движение във Вселената не е, както някои си го представляват, вечно преповтаряне на едни и същи неща — сляпо, механическо движение по един неизменен, омагьосан кръг - а е в същност кръгово движение по една нагорна спирала т. е. — един безграничен еволюционен процес, — един процес на непрестанно творчество на все по-нови и по съвършени форми и прояви но живота, в който процес всяко нещо във вселената непрестанно се изменя и расте, усъвършенства се, като с това се променят, по сила и по характер, неговите влияния върху всичко заобикаляше го, то от това следва, че в този непрестанен еволюционен процес на живота не може до съществуват два абсолютно еднакви момента, в които всички външни и вътрешни условия. отношения и влияния да бъдат напълно тъждествени. Ето защо, годината, която ние сега посрещаме е наистина, а не само по име, нова. Тя наистина ни носи нови условия, нови съчетания на близки и далечни, космични влияния, нови възможности да се проявим външно и вътрешно, физически и духовно. Тя е наистина неповторима.
към текста >>

Спиралата на проф.
Пеят и свирят под диригентството на брате М. К. Пожелаваме през новата 1936 година да проявят по-голяма дейност, също така духовен подем и дейност да се събуди във всички кръжоци в страната. N. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Очите на човека излъчват електричество Американският физиолог Чарлз Рес печати в „Бюлетина на американското физиологическо дружество“ резултатите от своите издирвания в областта на човешкото електричество. Присъствието на потенциално електричество в тялото на човека отдавна вече не предизвиква съмнение: всеки биологически процес — свиване на мускул, биене на сърцето, обръщането на очната ябълка — се съпровожда с отделяне на електрическа енергия. Професор Рес е изучавал специално електричеството на очите и дошъл до забележителни изводи: оказало се, че човешкия поглед носи със себе си електрически заряд, действието на който може да бъде определено най-точно и даже измерено. Спиралата на проф. Рес Проф. Рес построил апарат, състоящ се от широка металическа тръба, вътре в която е окачена на жици също металическа спирала. Известно е, че подобна спирала, ако през нея минава електрически ток, започва да се върти по направление на магнитния меридиан на земята, т. е. от север на юг. Тогава тя се нарича „соленоид“.
към текста >>

Рес построил апарат, състоящ се от широка металическа тръба, вътре в която е окачена на жици също металическа спирала.
ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Очите на човека излъчват електричество Американският физиолог Чарлз Рес печати в „Бюлетина на американското физиологическо дружество“ резултатите от своите издирвания в областта на човешкото електричество. Присъствието на потенциално електричество в тялото на човека отдавна вече не предизвиква съмнение: всеки биологически процес — свиване на мускул, биене на сърцето, обръщането на очната ябълка — се съпровожда с отделяне на електрическа енергия. Професор Рес е изучавал специално електричеството на очите и дошъл до забележителни изводи: оказало се, че човешкия поглед носи със себе си електрически заряд, действието на който може да бъде определено най-точно и даже измерено. Спиралата на проф. Рес Проф. Рес построил апарат, състоящ се от широка металическа тръба, вътре в която е окачена на жици също металическа спирала. Известно е, че подобна спирала, ако през нея минава електрически ток, започва да се върти по направление на магнитния меридиан на земята, т. е. от север на юг. Тогава тя се нарича „соленоид“. В апарата на проф. Рес няма никакви следи от ток и неговата спирала остава неподвижна.
към текста >>

Известно е, че подобна спирала, ако през нея минава електрически ток, започва да се върти по направление на магнитния меридиан на земята, т. е.
Присъствието на потенциално електричество в тялото на човека отдавна вече не предизвиква съмнение: всеки биологически процес — свиване на мускул, биене на сърцето, обръщането на очната ябълка — се съпровожда с отделяне на електрическа енергия. Професор Рес е изучавал специално електричеството на очите и дошъл до забележителни изводи: оказало се, че човешкия поглед носи със себе си електрически заряд, действието на който може да бъде определено най-точно и даже измерено. Спиралата на проф. Рес Проф. Рес построил апарат, състоящ се от широка металическа тръба, вътре в която е окачена на жици също металическа спирала. Известно е, че подобна спирала, ако през нея минава електрически ток, започва да се върти по направление на магнитния меридиан на земята, т. е. от север на юг. Тогава тя се нарича „соленоид“. В апарата на проф. Рес няма никакви следи от ток и неговата спирала остава неподвижна. Опита се заключава в това, че трябва да се погледне втренчено върху спиралата през направената в тръбата дупка.
към текста >>

Рес няма никакви следи от ток и неговата спирала остава неподвижна.
Рес построил апарат, състоящ се от широка металическа тръба, вътре в която е окачена на жици също металическа спирала. Известно е, че подобна спирала, ако през нея минава електрически ток, започва да се върти по направление на магнитния меридиан на земята, т. е. от север на юг. Тогава тя се нарича „соленоид“. В апарата на проф. Рес няма никакви следи от ток и неговата спирала остава неподвижна. Опита се заключава в това, че трябва да се погледне втренчено върху спиралата през направената в тръбата дупка. Магнетическия поглед Оказва се, че само след 5 секунди спиралата започва бавно да се върти, което показва, че през нея минава ток. Че този ток идва именно от очите на експериментатора, а не от неговото тяло, се доказва посредством прост способ: достатъчно е да се затворят очите, щото електризацията на спиралата и нейното въртене да престанат, независимо от присъствието на експериментатора. Силни и слаби очи Проф. Рес поместил след това вътре в тръбата при основата на спиралата, малък магнит, който я тормозил със своето действие и оказвал съпротива на въртенето й.
към текста >>

Опита се заключава в това, че трябва да се погледне втренчено върху спиралата през направената в тръбата дупка.
Известно е, че подобна спирала, ако през нея минава електрически ток, започва да се върти по направление на магнитния меридиан на земята, т. е. от север на юг. Тогава тя се нарича „соленоид“. В апарата на проф. Рес няма никакви следи от ток и неговата спирала остава неподвижна. Опита се заключава в това, че трябва да се погледне втренчено върху спиралата през направената в тръбата дупка. Магнетическия поглед Оказва се, че само след 5 секунди спиралата започва бавно да се върти, което показва, че през нея минава ток. Че този ток идва именно от очите на експериментатора, а не от неговото тяло, се доказва посредством прост способ: достатъчно е да се затворят очите, щото електризацията на спиралата и нейното въртене да престанат, независимо от присъствието на експериментатора. Силни и слаби очи Проф. Рес поместил след това вътре в тръбата при основата на спиралата, малък магнит, който я тормозил със своето действие и оказвал съпротива на въртенето й. Това приспособление позволило на учения да направи редица качествени измервания: някои хора, независимо от крайното напрежение, не могли да победят съпротивлението на магнита и под техния поглед спиралата не се помръдвала от мястото си.
към текста >>

Магнетическия поглед Оказва се, че само след 5 секунди спиралата започва бавно да се върти, което показва, че през нея минава ток.
от север на юг. Тогава тя се нарича „соленоид“. В апарата на проф. Рес няма никакви следи от ток и неговата спирала остава неподвижна. Опита се заключава в това, че трябва да се погледне втренчено върху спиралата през направената в тръбата дупка. Магнетическия поглед Оказва се, че само след 5 секунди спиралата започва бавно да се върти, което показва, че през нея минава ток. Че този ток идва именно от очите на експериментатора, а не от неговото тяло, се доказва посредством прост способ: достатъчно е да се затворят очите, щото електризацията на спиралата и нейното въртене да престанат, независимо от присъствието на експериментатора. Силни и слаби очи Проф. Рес поместил след това вътре в тръбата при основата на спиралата, малък магнит, който я тормозил със своето действие и оказвал съпротива на въртенето й. Това приспособление позволило на учения да направи редица качествени измервания: някои хора, независимо от крайното напрежение, не могли да победят съпротивлението на магнита и под техния поглед спиралата не се помръдвала от мястото си. Други успели да я завъртят на 10, 20 и даже 30 градуси.
към текста >>

Че този ток идва именно от очите на експериментатора, а не от неговото тяло, се доказва посредством прост способ: достатъчно е да се затворят очите, щото електризацията на спиралата и нейното въртене да престанат, независимо от присъствието на експериментатора.
Тогава тя се нарича „соленоид“. В апарата на проф. Рес няма никакви следи от ток и неговата спирала остава неподвижна. Опита се заключава в това, че трябва да се погледне втренчено върху спиралата през направената в тръбата дупка. Магнетическия поглед Оказва се, че само след 5 секунди спиралата започва бавно да се върти, което показва, че през нея минава ток. Че този ток идва именно от очите на експериментатора, а не от неговото тяло, се доказва посредством прост способ: достатъчно е да се затворят очите, щото електризацията на спиралата и нейното въртене да престанат, независимо от присъствието на експериментатора. Силни и слаби очи Проф. Рес поместил след това вътре в тръбата при основата на спиралата, малък магнит, който я тормозил със своето действие и оказвал съпротива на въртенето й. Това приспособление позволило на учения да направи редица качествени измервания: някои хора, независимо от крайното напрежение, не могли да победят съпротивлението на магнита и под техния поглед спиралата не се помръдвала от мястото си. Други успели да я завъртят на 10, 20 и даже 30 градуси. Това свидетелства, че „магнетизма на погледа“ не е еднакъв у всички хора.
към текста >>

Рес поместил след това вътре в тръбата при основата на спиралата, малък магнит, който я тормозил със своето действие и оказвал съпротива на въртенето й.
Рес няма никакви следи от ток и неговата спирала остава неподвижна. Опита се заключава в това, че трябва да се погледне втренчено върху спиралата през направената в тръбата дупка. Магнетическия поглед Оказва се, че само след 5 секунди спиралата започва бавно да се върти, което показва, че през нея минава ток. Че този ток идва именно от очите на експериментатора, а не от неговото тяло, се доказва посредством прост способ: достатъчно е да се затворят очите, щото електризацията на спиралата и нейното въртене да престанат, независимо от присъствието на експериментатора. Силни и слаби очи Проф. Рес поместил след това вътре в тръбата при основата на спиралата, малък магнит, който я тормозил със своето действие и оказвал съпротива на въртенето й. Това приспособление позволило на учения да направи редица качествени измервания: някои хора, независимо от крайното напрежение, не могли да победят съпротивлението на магнита и под техния поглед спиралата не се помръдвала от мястото си. Други успели да я завъртят на 10, 20 и даже 30 градуси. Това свидетелства, че „магнетизма на погледа“ не е еднакъв у всички хора. Тайната на звероукротителите Между другото, проф. Рес изследвал магнетическата сила на погледа у звероукротителите: във всички той намерил твърде висок потенциал електричество, с което, изглежда, се и обяснява тяхното влияние върху зверовете.
към текста >>

Това приспособление позволило на учения да направи редица качествени измервания: някои хора, независимо от крайното напрежение, не могли да победят съпротивлението на магнита и под техния поглед спиралата не се помръдвала от мястото си.
Опита се заключава в това, че трябва да се погледне втренчено върху спиралата през направената в тръбата дупка. Магнетическия поглед Оказва се, че само след 5 секунди спиралата започва бавно да се върти, което показва, че през нея минава ток. Че този ток идва именно от очите на експериментатора, а не от неговото тяло, се доказва посредством прост способ: достатъчно е да се затворят очите, щото електризацията на спиралата и нейното въртене да престанат, независимо от присъствието на експериментатора. Силни и слаби очи Проф. Рес поместил след това вътре в тръбата при основата на спиралата, малък магнит, който я тормозил със своето действие и оказвал съпротива на въртенето й. Това приспособление позволило на учения да направи редица качествени измервания: някои хора, независимо от крайното напрежение, не могли да победят съпротивлението на магнита и под техния поглед спиралата не се помръдвала от мястото си. Други успели да я завъртят на 10, 20 и даже 30 градуси. Това свидетелства, че „магнетизма на погледа“ не е еднакъв у всички хора. Тайната на звероукротителите Между другото, проф. Рес изследвал магнетическата сила на погледа у звероукротителите: във всички той намерил твърде висок потенциал електричество, с което, изглежда, се и обяснява тяхното влияние върху зверовете. Според мнението на учения, нещастните случаи в клетките на зверовете произлизат когато токът, който излиза из очите на укротителя, по някакви причини се прекратява.
към текста >>

26. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Според нашите възгледи, до сега вселената е слизала надолу; а сега цялата вселена по една спирала се повдига нагоре.
Това, което не седи на едно място, то е мисъл. И ние виждаме, че земята, слънцето и цялата вселена са във вечно движение. А туй, което движи цялата безкрайна вселена — това е мисълта. И ние се движим, отиваме никъде, но къде, не знаем. Благодарение на това движение ние отиваме към един по-възвишен свят. Според нашите възгледи, до сега вселената е слизала надолу; а сега цялата вселена по една спирала се повдига нагоре. И колкото по нагоре отиваме, толкова повече у нас ще дохождат по-светли мисли и благородни чувства. И нашата земя сега върви нагоре. И светът ще се оправи само за онези хора, които мислят. А за онези, които не мислят, светът няма да се оправи. Докато човек мисли, той не се заблуждава, когато човек престане да мисли, той се подава на всякакви заблуждения, защото няма в себе си реалното, на което да разчита.
към текста >>

27. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото това е живота на вечното движение напред и нагоре, по спиралата на Божествената еволюция.
А когато ги приемем, живота ще се представи пред нса като велико Божествено Училище, с много класове и отделения, с много специалности и подразделения, в което човек учи от живот в живот, сменяйки клас след клас, изкачвайки се все по-нагоре и по-нагоре по стълбата на еволюцията, по пътя към Божественото съвършенство, като при всеки свой нов земен живот се ползва от капиталите, които е придобил в миналото, жъне плодовете, чиито семена е посял в миналите си животи, започва отново от там, където е свършил при миналото си земно въплъщение. Велик и пълен със смисъл е този живот! В него няма несправедливости, нито случайности. Всичко в него е ръководено от Божествената Мъдрост и Любов. И ние не можем да не благодарим на Бога, че ни го е подарил. Защото това е живота на вечното движение напред и нагоре, по спиралата на Божествената еволюция. По пътя на тази еволюция, никога, след дълги усилия, когато научи всички уроци, които земята може да му даде, човек ще достигне да се освободи от колелото на земните пререждания, ще се одухотвори и ще влезе в живота, кого безкрайната Божия вселена е запазила за нас като неразрушимо Божие наследство, за което тя ни говори, и което ни разкрива нощем с очите на милиардите златни звезди. Но това е за сега още далечен блян, и затова погледа не човека трябва да бъде отправен повече към нашето днес. С. Калименов Зъболекар Стоицев За прераждането на човешката душа и за възмездието Кратки пояснения по тези въпроси по повод сказките на писателя Русалиев в полза на горното и на професор Дюлгеров, адвентския пастири Иванов и евангелския — Зяпков против горното. По тези въпроси чухме не отдавна сказката на писателя г. Русалиев, след него на г.
към текста >>

28. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нека оставим автора, цитирайки неговия „Предговор“, сам уясни характера на новия кръг, в който навлиза човешкия ум, движещ се безспирно напред по безгранична спирала на живота и знанието: „В тези есета, читателят ще се натъкне на известни схващания, които явно излизат из кръга на днешния официален мироглед.
Природата е скрила в много обвивки великите и свещени неща, великите и свещени истини, които представляват жизнения нерв, сърцевината на живота. За да се достигне до тях е нужна голяма дълбочина, голяма проницателност: нужен е, преди всичко, един ум, свободен от всякакви световни, религиозни и научни предразсъдъци. Ние смитаме, че авторът на „Пътят на звездата“ притежава в голяма степен тия качества, и за това той с успех може да върви по пътеката на избраните умове, която води към Светая Светих на Природата. В края на краищата, това си остава все пак опити — първи стъпки. Но те с опити, които водят вече към нещо съвсем ново, към нещо излизащо вън от границите на досега общоприетото. Нека оставим автора, цитирайки неговия „Предговор“, сам уясни характера на новия кръг, в който навлиза човешкия ум, движещ се безспирно напред по безгранична спирала на живота и знанието: „В тези есета, читателят ще се натъкне на известни схващания, които явно излизат из кръга на днешния официален мироглед. Но нека това не го смущава. Нека не забравя, че този кръг, в който съвременните хора, обхващаме действителността, е очертан от самите нас. Нищо не ни задължава следователно, да останем вечно в него. Колкото и да са властни заклинанията на най-големия магьосник в наши дни — науката, която е затворила умовете ни в магичния кръг на своя „научен мироглед“, ние трябва да имаме силата да разкъсаме този омагьосан пръстен и да излезем на свобода вън от него. Всъщност, ние няма какво да разкъсваме този кръг.
към текста >>

Животът не обича затворените кръгове—той се движи по спирала.
Нека не забравя, че този кръг, в който съвременните хора, обхващаме действителността, е очертан от самите нас. Нищо не ни задължава следователно, да останем вечно в него. Колкото и да са властни заклинанията на най-големия магьосник в наши дни — науката, която е затворила умовете ни в магичния кръг на своя „научен мироглед“, ние трябва да имаме силата да разкъсаме този омагьосан пръстен и да излезем на свобода вън от него. Всъщност, ние няма какво да разкъсваме този кръг. Защото животът отдавна е сторил това. Животът не обича затворените кръгове—той се движи по спирала. И ако отпред очите ни се разпръсне оная гъста мъгла, напластена от всевъзможни внушения — религиозни, научни, социални — ние ще видим, че омагьосаният кръг на единствено възможното, според съвременните научни схващания, положително „екзактно“ познание, е разкъсан в една точка, и че от там започва да се очертава един нов завитьк на спиралата. Тези есета са родени тъкмо в оная точка от въображаемия кръг, дето той привидно се прекъсва. Те са родени там, дето започва новият завитък на спиралата. И ако „радиус-векторите“ на някои разбирания, които възниквате естествено, когато човек тръгне по тоя завитък, не съвпадат по големина с радиуса на кръга, в който се движи официалният мироглед и изглеждат някак неточни, това е лесно обяснимо, като се има пред вид, че се движим не по кръг, а по спирала. В спиралата — архимедова или логаритмична — както е известно, радиус векторът е функция на ъгъла: с растенето на ъгъла расте и той.
към текста >>

И ако отпред очите ни се разпръсне оная гъста мъгла, напластена от всевъзможни внушения — религиозни, научни, социални — ние ще видим, че омагьосаният кръг на единствено възможното, според съвременните научни схващания, положително „екзактно“ познание, е разкъсан в една точка, и че от там започва да се очертава един нов завитьк на спиралата.
Нищо не ни задължава следователно, да останем вечно в него. Колкото и да са властни заклинанията на най-големия магьосник в наши дни — науката, която е затворила умовете ни в магичния кръг на своя „научен мироглед“, ние трябва да имаме силата да разкъсаме този омагьосан пръстен и да излезем на свобода вън от него. Всъщност, ние няма какво да разкъсваме този кръг. Защото животът отдавна е сторил това. Животът не обича затворените кръгове—той се движи по спирала. И ако отпред очите ни се разпръсне оная гъста мъгла, напластена от всевъзможни внушения — религиозни, научни, социални — ние ще видим, че омагьосаният кръг на единствено възможното, според съвременните научни схващания, положително „екзактно“ познание, е разкъсан в една точка, и че от там започва да се очертава един нов завитьк на спиралата. Тези есета са родени тъкмо в оная точка от въображаемия кръг, дето той привидно се прекъсва. Те са родени там, дето започва новият завитък на спиралата. И ако „радиус-векторите“ на някои разбирания, които възниквате естествено, когато човек тръгне по тоя завитък, не съвпадат по големина с радиуса на кръга, в който се движи официалният мироглед и изглеждат някак неточни, това е лесно обяснимо, като се има пред вид, че се движим не по кръг, а по спирала. В спиралата — архимедова или логаритмична — както е известно, радиус векторът е функция на ъгъла: с растенето на ъгъла расте и той. Така е и при спиралата на живота.
към текста >>

Те са родени там, дето започва новият завитък на спиралата.
Всъщност, ние няма какво да разкъсваме този кръг. Защото животът отдавна е сторил това. Животът не обича затворените кръгове—той се движи по спирала. И ако отпред очите ни се разпръсне оная гъста мъгла, напластена от всевъзможни внушения — религиозни, научни, социални — ние ще видим, че омагьосаният кръг на единствено възможното, според съвременните научни схващания, положително „екзактно“ познание, е разкъсан в една точка, и че от там започва да се очертава един нов завитьк на спиралата. Тези есета са родени тъкмо в оная точка от въображаемия кръг, дето той привидно се прекъсва. Те са родени там, дето започва новият завитък на спиралата. И ако „радиус-векторите“ на някои разбирания, които възниквате естествено, когато човек тръгне по тоя завитък, не съвпадат по големина с радиуса на кръга, в който се движи официалният мироглед и изглеждат някак неточни, това е лесно обяснимо, като се има пред вид, че се движим не по кръг, а по спирала. В спиралата — архимедова или логаритмична — както е известно, радиус векторът е функция на ъгъла: с растенето на ъгъла расте и той. Така е и при спиралата на живота. С растенето на „зрителния ъгъл“ на човешкото съзнание расте и способността му да обхваща по-широки, по-„далечни“ области от действителността.“ Книгата има 13 коли, отпечатана е на хубава хартия и струва 25 лв. Доставя се от книгоиздателство „Братство“ - Севлиево.
към текста >>

И ако „радиус-векторите“ на някои разбирания, които възниквате естествено, когато човек тръгне по тоя завитък, не съвпадат по големина с радиуса на кръга, в който се движи официалният мироглед и изглеждат някак неточни, това е лесно обяснимо, като се има пред вид, че се движим не по кръг, а по спирала.
Защото животът отдавна е сторил това. Животът не обича затворените кръгове—той се движи по спирала. И ако отпред очите ни се разпръсне оная гъста мъгла, напластена от всевъзможни внушения — религиозни, научни, социални — ние ще видим, че омагьосаният кръг на единствено възможното, според съвременните научни схващания, положително „екзактно“ познание, е разкъсан в една точка, и че от там започва да се очертава един нов завитьк на спиралата. Тези есета са родени тъкмо в оная точка от въображаемия кръг, дето той привидно се прекъсва. Те са родени там, дето започва новият завитък на спиралата. И ако „радиус-векторите“ на някои разбирания, които възниквате естествено, когато човек тръгне по тоя завитък, не съвпадат по големина с радиуса на кръга, в който се движи официалният мироглед и изглеждат някак неточни, това е лесно обяснимо, като се има пред вид, че се движим не по кръг, а по спирала. В спиралата — архимедова или логаритмична — както е известно, радиус векторът е функция на ъгъла: с растенето на ъгъла расте и той. Така е и при спиралата на живота. С растенето на „зрителния ъгъл“ на човешкото съзнание расте и способността му да обхваща по-широки, по-„далечни“ области от действителността.“ Книгата има 13 коли, отпечатана е на хубава хартия и струва 25 лв. Доставя се от книгоиздателство „Братство“ - Севлиево. С. К.
към текста >>

В спиралата — архимедова или логаритмична — както е известно, радиус векторът е функция на ъгъла: с растенето на ъгъла расте и той.
Животът не обича затворените кръгове—той се движи по спирала. И ако отпред очите ни се разпръсне оная гъста мъгла, напластена от всевъзможни внушения — религиозни, научни, социални — ние ще видим, че омагьосаният кръг на единствено възможното, според съвременните научни схващания, положително „екзактно“ познание, е разкъсан в една точка, и че от там започва да се очертава един нов завитьк на спиралата. Тези есета са родени тъкмо в оная точка от въображаемия кръг, дето той привидно се прекъсва. Те са родени там, дето започва новият завитък на спиралата. И ако „радиус-векторите“ на някои разбирания, които възниквате естествено, когато човек тръгне по тоя завитък, не съвпадат по големина с радиуса на кръга, в който се движи официалният мироглед и изглеждат някак неточни, това е лесно обяснимо, като се има пред вид, че се движим не по кръг, а по спирала. В спиралата — архимедова или логаритмична — както е известно, радиус векторът е функция на ъгъла: с растенето на ъгъла расте и той. Така е и при спиралата на живота. С растенето на „зрителния ъгъл“ на човешкото съзнание расте и способността му да обхваща по-широки, по-„далечни“ области от действителността.“ Книгата има 13 коли, отпечатана е на хубава хартия и струва 25 лв. Доставя се от книгоиздателство „Братство“ - Севлиево. С. К.
към текста >>

Така е и при спиралата на живота.
И ако отпред очите ни се разпръсне оная гъста мъгла, напластена от всевъзможни внушения — религиозни, научни, социални — ние ще видим, че омагьосаният кръг на единствено възможното, според съвременните научни схващания, положително „екзактно“ познание, е разкъсан в една точка, и че от там започва да се очертава един нов завитьк на спиралата. Тези есета са родени тъкмо в оная точка от въображаемия кръг, дето той привидно се прекъсва. Те са родени там, дето започва новият завитък на спиралата. И ако „радиус-векторите“ на някои разбирания, които възниквате естествено, когато човек тръгне по тоя завитък, не съвпадат по големина с радиуса на кръга, в който се движи официалният мироглед и изглеждат някак неточни, това е лесно обяснимо, като се има пред вид, че се движим не по кръг, а по спирала. В спиралата — архимедова или логаритмична — както е известно, радиус векторът е функция на ъгъла: с растенето на ъгъла расте и той. Така е и при спиралата на живота. С растенето на „зрителния ъгъл“ на човешкото съзнание расте и способността му да обхваща по-широки, по-„далечни“ области от действителността.“ Книгата има 13 коли, отпечатана е на хубава хартия и струва 25 лв. Доставя се от книгоиздателство „Братство“ - Севлиево. С. К.
към текста >>

29. -

В голямата спирала на развитието се разтваря нов завитък, който ще се осъществи в един нов културен цикъл.
Асцендента има отношение към здравето, моралното и интелектуално състояние на човека, а зенитът има отношение към социалното положение и възможностите за проявата на човека в живота. Също такива възли представят и десцендента - пресечната точка на еклиптиката със западния хоризонт за дадено място в даден момент и пресечната точка на еклиптиката с южния меридиан. (следва) НОВО ПОСЛАНИЕ НА СЛЪНЦЕТО В своето развитие човечеството е минало през не една епоха: култури са процъфтявали и са се сменяли една с друга върху континенти, от които днес са останали само оскъдни остатъци; възниквали са раси, установявали са своето господство, създавали са свои цивилизации и, след известен период на упадък, отстъпвали са място на други: всичките тия промени почти винаги са се придружавали с геологически пертурбации, които понякога коренно са изменяли лицето на земята. Времената, който човечеството днес преживява, са времена на преход. В света идва нова епоха. В голямата спирала на развитието се разтваря нов завитък, който ще се осъществи в един нов културен цикъл. Из космичния център на живота изхожда една нова вълна, която носи условия за един нов живот и за една нова култура. Такива вълни, следващи определен космичен ритъм, са се разливали не веднъж, като са създавали нови условия за развитие на земята. Но епохата, която сега настъпва в света, се отличава с едно особено космично съчетание, което е характерно за нея Именно, по думите на Учителя Дънов, цялата слънчева система е достигнала средата на своето развитие. Земята също е изминала половината от пътя на своя развой. Съвпадат, значи, два изключителни космични момента.
към текста >>

30. -

Дали най-сетне човечеството ще напусне омагьосания кръг на насилието и егоизма, за да поеме своята еволюция по една отворена безкрайна спирала, където винаги ще му се предлагат сочните плодове на висша Правда, Любов и взаимопомощ?
Не успяваш ли в нещо, измени мисълта си! Измени чувствата си, измени постъпките си, измени начина на досегашното си живеене и ще се оправи всичко. ЛЕДОВЕТЕ СЕ ТОПЯТ Страшния вихър на събитията внесе тревога и хаос в много ведри умове и благородни сърца, разколеба много съвести. Смутено те се питат: — Какъв ще бъде края на всичко това? Дали ще се приключи най-сетне кървавия цикъл на човешката история, за да се отвори една нова, светла страница? Дали най-сетне човечеството ще напусне омагьосания кръг на насилието и егоизма, за да поеме своята еволюция по една отворена безкрайна спирала, където винаги ще му се предлагат сочните плодове на висша Правда, Любов и взаимопомощ? — може би — отговарят те всред мрака на своето съмнение. А друго едно множество — кресливото стадо на суетността и безпътието, люшнато между различни „ветрове“ и без туй вървящо в безредие и бъркотия, не доловило никаква по определена цел и смисъл на живота, продължава по старому и многозначително произнася вековната присъда на глупците: „Животът няма смисъл! Животът е зло — случайна игра на слепи сили! Доказателство: днешните събития! Да ядем, да пием, да се опиваме от всички силни наследи, защото утре ще умрем!
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тук публиката спирала дишането си и при свършването избухвала в бурно ликуване.
Съобщава: Рачо Г. Даскалов. „Лошото око“ или певецът с „злия поглед“ — Певецът от парижката опера Масол, любимецът на парижката публика, през времето на втората френска империя, бил особен човек, мрачен, прикрит, външно не-симпатичен; в тъмните му очи горял силен огън и неговите завистници и неприятели разпространявали легендата: Масоли има „зъл поглед“. Както винаги и навсякъде, и тук се намерили суеверни хора, които избягвали певеца. Мнозинството от парижаните, обаче, продължавали да се въодушевлявате от негова вълшебен глас и дамите, въпреки приписваното му демонско качество, бленували за него. Тогава в репертоара била и операта „Карл VI“, най-доброто место в която се считала арията, когато певецът отправя поглед към небето и моли вечните сили да излеят проклятие върху главата на неприятеля. Тук публиката спирала дишането си и при свършването избухвала в бурно ликуване. В един такъв момент, когато Масол свършил арията, бурните аплодисменти внезапно се прекъсват: от горе, от високото, където бил отправен погледа на Масола, пада един беден машинист на сцената и бива отнесен мъртъв. Мъчителното впечатление, предизвикано от тази случка, станало причина да се изостави поменатата опера за известно време. Най-сетне пак я поставили на сцената и Масол, който още добре си спомнял печалната случка, при проклинането отправил погледа си не вече на горе, а в страни към местата на музикантите. Едва прозвучал последният тон от арията и капел-майсторът Хабенек, един елзасец, се почувствувал неразположен, отишъл си в къщи и на третия ден умрял. Сега вече слухът за лошите очи на Масола се явява наново и най-разумните хора гребало да замлъкнат пред неоспоримите факти.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Трябва да си представим, че хармонията в Космоса е произлязла чрез отделяне на нехармоничните елементи, с други думи, че числото на планетите някога е било много по-голямо от колкото днес, и че онези, които са имали ексцентрични пътища и с това са застрашавали да нарушат равновесието, или са модифицирали елиптичния си път като, вследствие привличането от други планети, са го направили параболичен или хиперболичен и по този начин са били отстранени от нашия Космос, или пък поради отклоненията си са попаднали премного под владеещата привлекателна сила на слънцето и след като са обикаляли известно време около него в една постоянно стесняваща се спирала, най-сетне са паднали върху него и по този начин са се съединили със своя първоизточник.
Във връзка с това можем да си поставим въпроса: винаги ли е владеела в Космоса тази хармония, която сега се открива в него? Дали тази хармония е постигната чрез борба? Отговорът може да бъде решително само утвърдителен. И тук от борбата, най-сетне, е произлязла хармония. Че тази хармония и днес още не е абсолютна, това може лесно да се докаже с откритията на астрономията. Трябва да си представим, че хармонията в Космоса е произлязла чрез отделяне на нехармоничните елементи, с други думи, че числото на планетите някога е било много по-голямо от колкото днес, и че онези, които са имали ексцентрични пътища и с това са застрашавали да нарушат равновесието, или са модифицирали елиптичния си път като, вследствие привличането от други планети, са го направили параболичен или хиперболичен и по този начин са били отстранени от нашия Космос, или пък поради отклоненията си са попаднали премного под владеещата привлекателна сила на слънцето и след като са обикаляли известно време около него в една постоянно стесняваща се спирала, най-сетне са паднали върху него и по този начин са се съединили със своя първоизточник. Това не се ли символизира отлично в библейския разказ за изгубения (блудния) син ? Така постепенно са отстранени дисхармоничните елементи от нашия Космос и е постигната хармония. Ние виждаме, че тъкмо планетите, които имат най-голям обем и могат, следователно, да бъдат най-опасни за другите, ( и ), в своя път имат най-малка ексцентричност, когато астероидите, които се намират в голямо количество между и — наброяват ги до 750 — имат твърде ексцентрични пътища и с това ни показват една дисхармония в Космоса. Тази дисхармония, обаче, е твърде незначителна и за това не може да причини промени в хода на другите планети. На тях трябва да гледаме като на късове от една планета, която още Кеплер предполагаше между Юпитер и Марс, поради голямата празнина, която се намира там в голямото разстояние между планетните пътища.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Аз употребявали, според съвета на Д-р Лангбайн, съвсем тънка, химическа чиста, медна или никелова спирала, широка един см.
Най-лесно средство за изследване душевния и телесен живот на човека М а х а л о т о е видим израз на подсъзнателните впечатления. Особено дълбоко осветява то душевния живот на човека, Върху главата, сърцето и половите органи то нрави своите особени кръгове, елипси п резки, от които ние можем да правим заключения за напълно определени качества на характера, Махалото ни дава обширни сведения за най-интимните семейни отношения, уяснява ни причините за несъгласията в съпружеския живот, показва отношението на децата към родителите им, открива бащиното и майчиното душевно и телесно наследство п ни дава възможности да изчислим ритмичния вървеж на живота в човешкото тяло. Махалото ни показва даже дали дадено лице е още живо или.е вече в другия свят. Аз съм направил стотици опити с махало и винаги е излизало вярно това, което то ми казваше. Махалото трябва да бъде направено от химически чиста мед и никел, и конецът на който виси не трябва ла бъде по-дълъг от 25 см. Аз употребявали, според съвета на Д-р Лангбайн, съвсем тънка, химическа чиста, медна или никелова спирала, широка един см. и тежка, един гр. Окачена е на един тъмен копринен конец. При опита аз държа копринения конец с палеца п показалеца на лесната си ръка, като останалите пръсти свивам в юмрук. Лявата ръка, също свита в юмрук, полагам върху лекото си колено. Десният лакът подпирам на масата и се старая но възможност да държа ръката си неподвижна.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

След свършването на всяка подобна пакост, тя се спирала срещу господарите и ги гледала в очите, да не би да говорят нещо за нея, и ако наистина се разговаряли за нея, тя правела още по-големи пакости.
Всички домашни мислели, че това е обикновена котка, но тя се оказала много интересна. Където поставели нещо и каквото си проговаряли, котката ги гледала право в очите и всичко разбирала. Когато искала да излезе, сама отваряла прозорците, излизала и ги затваряла. В едно шкафче поставяли подквасено кисело мляко, но сутринта го намирали отворено и каймакът на млякото обран. Усъмнили се в детето си, да не би то да върши това, но като проследили много пъти, уверили се, че вината не е в детето: котката отваряла шкафчето, влизала вътре и с главата си повдигала капака и обирала каймана, след което се отдръпвала и затваряла шкафчето, без да се забележи. След свършването на всяка подобна пакост, тя се спирала срещу господарите и ги гледала в очите, да не би да говорят нещо за нея, и ако наистина се разговаряли за нея, тя правела още по-големи пакости. Една вечер бабата на г. Ат. си направила попара и, докато да се наведе и вземе нещо , което й паднало на земята, котката вмъкнало главата си в попарата. Това възмутило силно бабата и тя изрекла думите: „Господи, да ми дадеш здраве, сила и живот до утре, тази котка ще я убия“. Не щете ли, на сутринта като станали, намерили бабата умряла. Котката се изправила срещу Ат-ви и ги гледала втренчено.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но тя тича в пространството и ни носи с една скорост от 107,000 километра на час, в годишния си ход около слънцето; което също се мести в необятността по начин, че траекторията (кривата линия) на земята не е една затворена крива, а една постоянно отворена спирала и че нашият глобус (земното кълбо) не е преминал два пъти през един и същи път още от самото си съществуване досега.
Нашите чувства ни мамят за всичко. Само научният анализ допринася малка светлина за нашия дух. Така, например, ние не чувстваме нищо за огромните движения на планетата върху която стоят краката ни. Тя изглежда закрепена, неподвижна с определени направления: нагоре, надолу, на ляво. на дясно и пр. Но тя тича в пространството и ни носи с една скорост от 107,000 километра на час, в годишния си ход около слънцето; което също се мести в необятността по начин, че траекторията (кривата линия) на земята не е една затворена крива, а една постоянно отворена спирала и че нашият глобус (земното кълбо) не е преминал два пъти през един и същи път още от самото си съществуване досега. Същевременно този глобус се върти около себе си в двадесет и четири часа по начин, че това, което ние наричаме в известен час горе, е долу двадесет и четири часа по-късно. Това еднодневно движение ни пренася 305 метра на секунда в парижка ширина или 465 метра екваторска. Нашата планета е играчка на четиринадесет различни движения, нито едно от които ние не чувстваме, даже и ония, които ни засягат от най- близо, като напр. онова на приливите на земната кора, което повдига почвата два пъти на ден под краката ни, с една амплитуда от 30 сантиметра! Никаква определена точка за белег (репер) не може да ни п могне да наблюдаваме това повдигане направо, както и не бихме могли, ако нямаше брегове, да забележим приливите на океана.
към текста >>

НАГОРЕ

0.30168294906616