Търсене в текстове за 'Социалисти'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 22 резултата в 15 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 47) Но ви избрах от света - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако отидете да работите като евангелисти, ще имате резултати като евангелисти; ако отидете да работите като православни, ще имате резултати като православни; ако отидете да работите като социалисти, ще имате резултати като социалисти.
И след това ще им проповядвате. Щом искате дарби, те ще дойдат. Веднъж като попросите, достатъчно е; много като попросите, няма да ви се даде. Дарбата не е нещо физическо. За да дойде дарбата, трябва едно Същество да я донесе със себе си. Ако отидете да работите като евангелисти, ще имате резултати като евангелисти; ако отидете да работите като православни, ще имате резултати като православни; ако отидете да работите като социалисти, ще имате резултати като социалисти. Ако отидете да работите като евангелисти или православни, ще имате кандидати за Евангелската или Православната църква, но не и за Царството Божие. Ако работите за социализма, ще имате кандидати за социализъм, но не за Царството Божие. Трябва да дойде после някой, който наново да ги обръща. Идва един болен и казва: „Готов съм да дам хиляда лева, за да ме излекуваш“. Казвам: „С хиляда лева и пръста си не вдигам“.
към текста >>

2. Екскурзия на 4 юни 1929 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако идете да работите като социалисти, ще имате резултати като социалисти.
Една като попросите, достатъчно е, много като попросите, няма да ви се даде. Дарбата не е нещо физическо. За да дойде, трябва едно същество да я донесе със себе си. Ако идете да работите като евангелисти, ще имате резултати като евангелисти. Ако идете да работите като православни, ще имате резултати като православни. Ако идете да работите като социалисти, ще имате резултати като социалисти. Ако работите като евангелисти или православни, ще имате хора кандидати за евангелската или православната църква, но не и за Царството Божие. Ако работите като социалисти, че имате кандидати за социализма, но не и за Царството Божие. Трябва да дойде после някой наново да ги обръща. * Идва един болен и казва: „Готов съм да дам хиляда лева да ме излекуваш!
към текста >>

Ако работите като социалисти, че имате кандидати за социализма, но не и за Царството Божие.
За да дойде, трябва едно същество да я донесе със себе си. Ако идете да работите като евангелисти, ще имате резултати като евангелисти. Ако идете да работите като православни, ще имате резултати като православни. Ако идете да работите като социалисти, ще имате резултати като социалисти. Ако работите като евангелисти или православни, ще имате хора кандидати за евангелската или православната църква, но не и за Царството Божие. Ако работите като социалисти, че имате кандидати за социализма, но не и за Царството Божие. Трябва да дойде после някой наново да ги обръща. * Идва един болен и казва: „Готов съм да дам хиляда лева да ме излекуваш! " Отговарям: „За хиляда лева и пръста си не повдигам! " Тогава той казва: „Десет хиляди лева!
към текста >>

3. 08 ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това бяха социалистите.
Още през време на войната въздействието на Водолея се изяви в своята по-висша форма. Явиха се хора с нова мисъл и морал, с нови идеи за колективност в обществото. Те подканиха човешкия род да разбере, че богатствата на тази Земя са за всички и че те трябва да бъдат справедливо разпределени, без омраза и лакомия. За постигане на така залегналия подтик се явиха две основни течения. Едното приемаше, че това може да стане някак изведнъж, механично, само като се промени обществения строй, където всички ценности и средства за производство на стопанските блага станат държавни. Това бяха социалистите. Социализмът по това време беше във възход. Трябва да спомена, че успоредно с него, но в по-слаба форма, се развиваше и анархизма. Неговите сторонници предлагаха едно общество на безвластие, но не и на някакво безредие, ала те и така не посочваха как може да се развива общество, в което да няма ръководен орган. Друга част от хората, поддали се на това велико космично течение, приемаха, че едно ново и щастливо общество може да се изгради само тогава, когато членовете му бъдат възпитани, облагородени, интелектуално издигнати, с естествен подтик към наука и изкуство. Отварянето на Школата, поднасянето на живото Слово и присъствието на Учителя дават новите методи и новите духовни сетива, за да се развива човечеството през настъпилия период на Водолея.
към текста >>

4. 5. Трите фази в развитието на човека, 1 април 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Идеите на социалисти и комунисти са идеи на Христа.
Ако имате един ум, който може да ви освободи, и вашият дух може да ви даде свобода; защото при днешните условия духът се проявява чрез ума; Божественото е това. Това значи да сте гениален. Тогаз ще бъдете свободни. И Христос се подложи на страдания, за да покаже своята сила. Христос казва: „Имам власт да положа душата си и имам власт да я взема.“ И днес навсякъде са разпространени идеите на Христа. Идеите на социалисти и комунисти са идеи на Христа. Само че те употребяват не силата на своя ум, за да ги приложат, но употребяват своята ръка да ги приложат. Това е нещо относително. Но истинската свобода зависи от силата на човешкия ум. Хората могат да ви лишат от физическата свобода, но от свободата на духа, от свободата на вашата мисъл никой не може да ви лиши. В туй трябва да вярвате.
към текста >>

5. СВЕТОВНАТА ФЕДЕРАЦИЯ - Методи Константинов (1902-1979)

Старата теза - за капиталистическата или социалистическата система - подкрепяна от клерикализма и милитаризма, ще бъде подложена на основна реорганизация в своите институции, за да влезе в тон с новите изисквания на живота.
Трябва да отбележим, обаче, че в някои случаи английски и американски специалисти по международно право са изтъквали гледища, в които не се е вземало предвид необходимостта от коренни преобразования в икономическата и социална структура на страните, влизащи в проектираната федерация. За разрешаването на тази трудна задача са необходими общите усилия на всички страни и специално - на великите сили, притежатели на стопанските блага и на материалната сила. Ето защо, не е достатъчна само една суха юридическа трактовка, а трябва да се прояви компетентна, спонтанна и ефективна политика, пропита от схващанията на изтъкнатия по-горе Космичен мироглед. Досега международното право се е изграждало при едно геоцентрично философско разбиране за международните икономически и политически отношения. Днес в човешката мисъл проникват новите хелиоцентрични и космични разбирания на живота. Старата теза - за капиталистическата или социалистическата система - подкрепяна от клерикализма и милитаризма, ще бъде подложена на основна реорганизация в своите институции, за да влезе в тон с новите изисквания на живота. Тези промени трябва да станат в светлината на новия Космичен мироглед, който дава най-целесъобразен и разумен критерий при решаване на големите световни проблеми. Този критерий е свързан с практичния живот, който може да даде нова насока на международното право. При новата световна федерация - ОНЧ - идеята за юридически санкции и правна принуда ще бъде неприложима. Тя е свързана с националната юрисдикция или с големите формации от държави, включени като звена в тази федерация. Федерацията ще се основава на по-висшия принцип на Живот за Цялото и ще бъде извън обсега на национално-шовинистичните, класови или олигархични влияния.
към текста >>

6. СЪБОР В СОФИЯ - Теофана Савова

Ала болшинството ми се видяха като хора от средна класа: еснафи или малоимотни, както ги биха нарекли социалистите.
От гледище съсловно и обществено, това са наши съграждани и съселяни, учени и прости, учители и студенти, адвокати и чиновници, търговци и военни. Каза ми се, че обществото им наброявало около 100 души запасни офицери. Според един противен тем източник, имало генерали и генералши дъновисти. Но аз такъв не срещнах. Има вишисти, както и от всяка степен на културата. Ала болшинството ми се видяха като хора от средна класа: еснафи или малоимотни, както ги биха нарекли социалистите. Характерното от психично гледище: те са съзнателни, дисциплинирани, любознателни, набожни и, както всички нововерци, високонравствени. Ето, това е най-ценното, може би трябва да кажа, найбялото нещо, което видях у белите братя. Аз приказвах с мнозина от тях частно и внимателно ги наблюдавах на беседите, които слушахме заедно на Изгрева. След закуска, на която се повтори редът на вечерята, аз с нетърпение чаках беседата, където можех да видя и да чуя Дънов в по-непосредствени обръщения към своите последователи. Къде 10 часа, към източната страна на полянката се яви подвижна дъсчена платформа или площадка, издигната около 60 - 70 см над земята.
към текста >>

7. Истината за спасяването на евреите в България - текст - Светозар Няголов ( -2013)

Идването на власт на националсоциалистите , начело с Адолф Хитлер, се ознаменува с обща борба и тотално гонение срещу евреите.
Айнщайн се оженва за втори път за еврейката Елза, която го обича изключително много и го гледа като малко дете. През 1915 г. той разработва и изнася пред света своята „Теория на относителността която блестящо се доказва и потвърждава при станалото на 29 май 1919 г. пълно слънчево затъмнение. Изведнъж Айнщайн става световноизвестен учен, почитан и уважаван и в самата Германия. Идването на власт на националсоциалистите , начело с Адолф Хитлер, се ознаменува с обща борба и тотално гонение срещу евреите. В миналото германците са същите онези римляни, които владеят света и на които Христос, след Възкресението си, им разруши държавата, защото евреите го разпнаха. Затова сега германците започват жестоко и настървено да гонят, мъчат и избиват с всички методи и средства своите граждани от еврейски произход. На 24 юни 1922 г. е убит евреинът Ротенау, външен министър на Германия и близък приятел на Айнщайн. Започва тотално гонение срещу всички евреи.
към текста >>

8. 6.2 Еврейският въпрос - Светозар Няголов ( -2013)

Идването на власт на национал-социалистите, начело с Хитлер, се ознаменува с остра борба срещу еврейството.
Освен това той е много разсеян и тя го напуска. Оженва се втори път за еврейката Елза, която го гледа като малко дете. В 1915 г. той изнася пред света теорията на относителноста, която е блестящо доказана и потвърдена при пълното слънчево затъмнение на 29 май 1919 година. Тогава той става световноизвестен учен. Идването на власт на национал-социалистите, начело с Хитлер, се ознаменува с остра борба срещу еврейството. Германците са същите онези римляни, на които Христос след възкресението си им разруши държавата. Причината за това е разпъването на Христа от евреите. Затова германците така настървено и жестоко гонят, избиват и мъчат с всички средства евреите. На 24 юни 1922 г. е убит евреинът Ротенау, външен министър на Германия и близък приятел на Айнщайн.
към текста >>

9. VI. ИКОНОМИКА И ДУХОВНОСТ - Константин Златев

Базата и надстройката в своето единство представляват основните структурни елементи от всяка обществено-икономическа формация (първобитно-общинна, робовладелска, феодална, капиталистическа, социалистическа, постсоциалистическа).
Тя отразява съответен начин на производство, обусловен от горепосочените и дефинирани производствени отношения и производителни сили. Икономиката е фундаментът на базата на обществото. От друга страна, надстройката на обществото е неговата духовна структура, обхващаща и културната му среда. Към надстройката спадат: изкуството, литературата, науката, философията, политическата и правна система, духовното познание (включително езотеричното), както и съвкупността от институциите, които ги обслужват (вж. приложената схема). Базата и надстройката в своето единство представляват основните структурни елементи от всяка обществено-икономическа формация (първобитно-общинна, робовладелска, феодална, капиталистическа, социалистическа, постсоциалистическа). Последната от изброените е явление на нашата съвременност. Можем да я наречем още и технотронна – пред вид неимоверно нарасналата роля на науката, техниката и технологиите в наши дни, включително до степен на главен формообразуващ компонент на обществената среда. На Карл Маркс принадлежи мисълта, че отделните обществено-икономически формации се различават не по това, какво произвеждат, а по това, как го произвеждат. Съвременното технотронно общество е резултат от конвергенцията – постепенното сливане на двата социални строя (капитализъм и социализъм), естествено, за сметка на провалилия се с трясък инфантилен социализъм. Социумът се разтваря до степен на обезличаване в неизменно бурното море на пазарните отношения.
към текста >>

10. Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова - Крум Въжаров (1908- 1991)

Една от тях е Емилия Дякова, която често пътуваше до Франция по време на социалистическия режим, защото майка й беше женена за французин и живееше в Париж.
Усещаш как музиката на Паневритмията се лее в изящни движения. Ярмила притежаваше умението да може да превърне всеки звук, всеки тон в непринуцено, красиво движение. Тя изцяло владееше тялото си, имаше пълна координация на движенията и още много други предварително изработени качества, за да може да постигне това съвършено изпълнение на Паневритмията. За да подготвим тялото и, да можем да усвоим добре Паневритмията, Ярмила препоръчваше подготвителни упражнения, така както певците се разпяват, преди да излязат на сцената. Тя ги е показвала на малка група приятели, с които е работила, още като е била в България. Една от тях е Емилия Дякова, която често пътуваше до Франция по време на социалистическия режим, защото майка й беше женена за французин и живееше в Париж. Главно чрез нея се осъществяваше връзката с Ярмила по това време. Емилия беше добре подготвена от нея и тя се стараеше да играе Паневритмията, така както Ярмила я е учила. Учителят също е дал предварителни упражнения преди Паневритмията - двадесет и едно упражнения и шестте упражнения. В двадесет и едно упражнения се наблюдават някои елементи, които са включени в Паневритмията. Най-общите препоръки на Ярмила за правилното изпълнение на Паневритмията са следните:
към текста >>

11. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

В нашата страна вече е имало много интелигентни и издигнати хора с висше образование, които са знаели и чужди езици, и като братята Мутафови, които са взели тази инициатива в свои ръце и са откупили печатницата от поп Ненчо и започнали да издават първата социалистическа литература в България.
Понеже тук, а може би и в цяла България не е имало тогава нотен печат. Той е първият, който е започнал книгопечатането, макар и в друг град. Поп Ненчо, не знам неговото презиме, но е печатал Евангелието в Севлиево. Изглежда не е могъл да се справи с финансовите трудности и след известно време фалира. При ликвидацията вече в България е започнал да се разпространява социализмът. В нашата страна вече е имало много интелигентни и издигнати хора с висше образование, които са знаели и чужди езици, и като братята Мутафови, които са взели тази инициатива в свои ръце и са откупили печатницата от поп Ненчо и започнали да издават първата социалистическа литература в България. Вестник „Росица“ е първият социалистически вестник. Кога е спряла печатницата на братя Мутафови не ми е известно, но и те не ще са могли да пуснат много дълбок корен. Съмишлениците им в началото били малко, но така или иначе те са участвали на събора на Бузлуджа и малко по-късно социалистическата партия се е разделила на 2 фракции. Продължили са едните и другите борбата против буржоазията, също и помежду си една с друга. Жестоко е да се нападат и разделят на две, което на мен тогава се виждаше като голяма грешка, защото смятах, че всички революционни сили трябва да се обединят за сваляне на властта, а не да враждуват помежду си с анархисти и с други революционни хора.
към текста >>

Вестник „Росица“ е първият социалистически вестник.
Той е първият, който е започнал книгопечатането, макар и в друг град. Поп Ненчо, не знам неговото презиме, но е печатал Евангелието в Севлиево. Изглежда не е могъл да се справи с финансовите трудности и след известно време фалира. При ликвидацията вече в България е започнал да се разпространява социализмът. В нашата страна вече е имало много интелигентни и издигнати хора с висше образование, които са знаели и чужди езици, и като братята Мутафови, които са взели тази инициатива в свои ръце и са откупили печатницата от поп Ненчо и започнали да издават първата социалистическа литература в България. Вестник „Росица“ е първият социалистически вестник. Кога е спряла печатницата на братя Мутафови не ми е известно, но и те не ще са могли да пуснат много дълбок корен. Съмишлениците им в началото били малко, но така или иначе те са участвали на събора на Бузлуджа и малко по-късно социалистическата партия се е разделила на 2 фракции. Продължили са едните и другите борбата против буржоазията, също и помежду си една с друга. Жестоко е да се нападат и разделят на две, което на мен тогава се виждаше като голяма грешка, защото смятах, че всички революционни сили трябва да се обединят за сваляне на властта, а не да враждуват помежду си с анархисти и с други революционни хора. Да оставим това сега, а да говорим за печатарската дейност.
към текста >>

Съмишлениците им в началото били малко, но така или иначе те са участвали на събора на Бузлуджа и малко по-късно социалистическата партия се е разделила на 2 фракции.
Изглежда не е могъл да се справи с финансовите трудности и след известно време фалира. При ликвидацията вече в България е започнал да се разпространява социализмът. В нашата страна вече е имало много интелигентни и издигнати хора с висше образование, които са знаели и чужди езици, и като братята Мутафови, които са взели тази инициатива в свои ръце и са откупили печатницата от поп Ненчо и започнали да издават първата социалистическа литература в България. Вестник „Росица“ е първият социалистически вестник. Кога е спряла печатницата на братя Мутафови не ми е известно, но и те не ще са могли да пуснат много дълбок корен. Съмишлениците им в началото били малко, но така или иначе те са участвали на събора на Бузлуджа и малко по-късно социалистическата партия се е разделила на 2 фракции. Продължили са едните и другите борбата против буржоазията, също и помежду си една с друга. Жестоко е да се нападат и разделят на две, което на мен тогава се виждаше като голяма грешка, защото смятах, че всички революционни сили трябва да се обединят за сваляне на властта, а не да враждуват помежду си с анархисти и с други революционни хора. Да оставим това сега, а да говорим за печатарската дейност. След като бях дошъл в Севлиево и знаех, че тук трябва да работя, защото в София имах известни пречки, аз мислех вече тук да правя печатарска и издателска комуна и тук да работя. Макар че и по-рано преди да ида в София го мислех това нещо.
към текста >>

12. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Шумналията Димитър Станчев бил ученик на Добри Войников, сетне учил в Цариград, след това като учител в село Ботево, близо до Варна, се впуснал в утопичните социалистически идеи на Фурие - няма как! - това било векът на Брук Фарм до Бостън, на Фрут Фарм до Харвард, ето ти го и Станчов до Варна! Фердинанд Дечев, третият учител на Петър в реалката, бил от банатските българи - католик.
Архангел Михаил“ в Ченгене махлеси, патриархът на българската словесност Иван Вазов се закачил по негов адрес в „Един бисер на Черно море“. Вярно, че Шишков пишел малко смешни стихове, но не по-смешни първи стихове от Вазовите: Ой Варна, Варна, Одесос стара близо Каварна ти се докара... Е, и! Васил Коларов, като го срещнел в коридора на училището с великите си съмислители, се фръцкал пред тях, като му изказвал съжалението си, че Ботев не го признал като поет навремето. А старият директор ги гледал, виждал колко са „величествени“ превзетите му ученици, знаел, че „какво знаят те“, какво да им каже и какъв лесен бил сега за тях пътят им и как щели да го омацат, и се усмихвал, и се правел на глупав: - Да, да, господин Коларов, Христо мъничък като беше, тичаше само по ризка, стегнатичък такъв, и аз го шляпках по голото „д“. Как да им обясни на тези напомпани вече с митове и легенди хлапаци, и на всичкото отгоре вече отровени от диктуваната отвън пропаганда на министерството, че трябва просто да се гледа на всичко - но не само да се гледа, но и да се вижда, че трябва по човешки да се живее, не трябва да се употребяват много главни букви - но кой от аргументите му за истински народно и близо до земята образование и култура по вестници и списания е бил чут? На тези хлапаци тогава какво да каже? Шумналията Димитър Станчев бил ученик на Добри Войников, сетне учил в Цариград, след това като учител в село Ботево, близо до Варна, се впуснал в утопичните социалистически идеи на Фурие - няма как! - това било векът на Брук Фарм до Бостън, на Фрут Фарм до Харвард, ето ти го и Станчов до Варна! Фердинанд Дечев, третият учител на Петър в реалката, бил от банатските българи - католик. Учил в Сегедин, в Унгария, учителствал край Букурещ. С австрийския си паспорт се настанил като агент на Киряк Цанков (от националноосвободителните деятели в румънската столица) в Свищов и му въртял международната куриерска работа. Той бил, който преподава немски на Петър. Каква огромна империя са наследили българите, какви простори са им били отворени, какъв полет; и какви усилия е трябвало да положат да стигнат до това положение след петдесетина години, че който е учил в чужбина другаде освен Русия, ако отърве бесилото, трябва поне да иде в затвора за седем-осем години. Така или иначе - тогава било времето на високия полет и Петър в първите си години се носел със силните въздушни течения над родината си.
към текста >>

13. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

С Хоторн, разбира се, в интереса на Петър влязоха и първите пропаднали комуни на трансценденталистите в Харвър и Брук Фарм, а с тях и идеите на Фурие и американските утопични социалисти като Белами.
Още повече че тук, във Ведите, в „Бхагават Гита“ лежаха основите на това, което в момента най-много го привличаше - трансцендентализма на Емерсън и Торо. В тези води в края на краищата бе плувал редакторът на нюйоркския вестник „Сън“, който толкова много бе направил за преодоляване на мизерията, с която се бе борил и той в методистките миеш в Ню Йорк. Излизаха спомени за Емерсън. Преиздадено бе голямото му есе за духа на град Бостън. Блис Пери публикува своето мемоарно-философско есе за така често участвалия в- начинанията на трансценденталистите Натаниел Хоторн - „Хоторн в Норт Адамс“. С Хоторн, разбира се, в интереса на Петър влязоха и първите пропаднали комуни на трансценденталистите в Харвър и Брук Фарм, а с тях и идеите на Фурие и американските утопични социалисти като Белами. Всички тези теми намираха отворена врата за дискусия в страниците на бостънските периодични издания, а сп. „Атлантик Мънтли“ още по Нова година след идването на Петър в града пусна остродискусионна статия върху това защо социализмът привлича артистите ши, ако искате, творческите личности. Особено интересно тук бе, че въпреки че фуристките експерименти в Брук Фарм и Фрут Фарм и трансценденталисткият експеримент на Торо при езерото Уолдън бяха пропаднали преди няколко десетилетия, интересът към тях не само не бе заглъхнал напълно, но и по това време бе намерил известен нов отзвук, известно съживяване. Местата на Торо край Конкорд бяха станали направо място за поклонение, а горите на Масачузетс и Южен Вермонт отново приютяваха кратко просъществували мистични общества. Даже Фрут Фарм, вече не като комуна, а като еднолично стопанство приемаше гости с духовни интереси да прекарват известно време там в разговори, труд и медитация.
към текста >>

14. 1. Статия първа - Окултна социология - Георги Христов

Преди всичко, ние трябва да обърнем вниманието на четците и върху съществената разлика между изследванията на Сент-Ив д'Алвейдър и утопиите на съвременните социалисти.
Рем даже привежда за пример католишката църква от XIII век. Но ако тая теория на социолозите материалисти изглежда основателна от тяхно гледище, нейната абсурдност изпъква релефно, като се съпостави със строго издържаната и напълно съобразна с естественото развитие система на талантливия учен окултист Saint-Yves d'Alveydre. В своите съчинения за Мисиите („Mission actuelle des ouvriers“54, „Mission des Juifs“55 и „Misions des Souverains“56) той е разработил всестранно и с една безподобна вещина теорията за Синархията. Значението на тази дума произлиза от гръцката „синархи“ т.е. синтети- ческо управление, управление, основано на известен принцип. Преди всичко, ние трябва да обърнем вниманието на четците и върху съществената разлика между изследванията на Сент-Ив д'Алвейдър и утопиите на съвременните социалисти. Синархията е закон за съществуването, който действа в обществения организъм също така, както и в човешкия. Всеки изследовател, в случай на нужда, може да намери тоя закон, като прилага към обществото физиологическите закони, които управляват човешкия организъм, който е най-висшият от животинските организми. Сент-Ив д'Алвейдър е проверил тоя закон в историята и е доказал, че същият закон би могло да се приложи към нашето съвременно общество. Тая реформа, очевидно, е съвсем далеч от мирната или насилствената революция, проповядвана от социалистите, от разрушаването на обществения строй, искан от анархистите. Най-бележита черта в съчиненията на тоя автор е универсалната приложимост на неговите принципи, частно приложение на които се явяват обществените закони.
към текста >>

Тая реформа, очевидно, е съвсем далеч от мирната или насилствената революция, проповядвана от социалистите, от разрушаването на обществения строй, искан от анархистите.
синтети- ческо управление, управление, основано на известен принцип. Преди всичко, ние трябва да обърнем вниманието на четците и върху съществената разлика между изследванията на Сент-Ив д'Алвейдър и утопиите на съвременните социалисти. Синархията е закон за съществуването, който действа в обществения организъм също така, както и в човешкия. Всеки изследовател, в случай на нужда, може да намери тоя закон, като прилага към обществото физиологическите закони, които управляват човешкия организъм, който е най-висшият от животинските организми. Сент-Ив д'Алвейдър е проверил тоя закон в историята и е доказал, че същият закон би могло да се приложи към нашето съвременно общество. Тая реформа, очевидно, е съвсем далеч от мирната или насилствената революция, проповядвана от социалистите, от разрушаването на обществения строй, искан от анархистите. Най-бележита черта в съчиненията на тоя автор е универсалната приложимост на неговите принципи, частно приложение на които се явяват обществените закони. Ние смело можем да кажем, забелязва Папюс, че Сент-Ив д'Алвейдър е открил не само физиологията на човечеството, но и общият закон, който управлява взаимните отношения на всички общества. В Света всичко е аналогично едно на друго и законът, който управлява клетката на човешкия организъм, трябва да се приложи и към целия човек, а законът, който управлява човека, трябва да се приложи и към човешкото общество, нацията или расата. __________________________________ 35 Трета книга на царете 17:2 -17- пророк Илия Тесвиеца (б.а.). 36 Ликург е спартански законодател (700 г.пр.н.е.-630 г.пр.н.е.).
към текста >>

15. 4. Идеално и осъществимо управление - Георги Христов

цели, посочени в речника на социалистическата фразеология.
Следователно и теоретически, и на практика, демокрацията не е един естествен или идеален начин на управление. Затова именно всичките стари демокрации, и най- прочутите, са загинали, а новите са донесли и донасят на народите само вътрешни кризи и сътресения: войни, разрушения и бедствия. Но ако демокрацията не издържа критика на теория, а, в приложението си, не държи сметка за разпредялбата на народа на съсловия и класи, които показват, че имат противоположни икономически интереси и искания, то социалната демокрация, която се явява на сцената като по-висша форма на обществен строй, със съответната форма на държавна уредба, се предназначава от привържениците и като панацея, способна да изцери всички социални и държавни недъзи. Тя изхожда, както се знае, от предпоставката, че съществува непримирим антагонизъм между капитала и труда, че първият, който е оръдие на буржоазните класи, потиска втория, като средство за живот на работните класи. Оттук и така наречената „класова борба“, за успеха на която, в полза на пролетарията, се издига лозунга на неговото обединение, за освобождение от „веригите“ на капитала, за завземане на политическата власт, за „диктатура на пролетарията“ и за мн. др. цели, посочени в речника на социалистическата фразеология. В основата, следователно, на социалната демокрация лежи един икономически принцип: равномерната разпредялба на материалните блага между всички съсловия и класи, от които се състои даден народ. Обаче, няма нищо по-лесно от това, да се събори пясъчната пирамида на тая социалистическа идеология. Теорията на немския евреин Карл Маркс отдавна претърпя фиаско и сега вече никой не вярва на нея. Икономическо равенство е невъзможно в света. Докато хората се различават по своите природни качества и способности и по степента на своето развитие - а това ще бъде вечно - дотогава и резултатите от човешката дейност в разните области на производството ще бъдат различни.
към текста >>

Обаче, няма нищо по-лесно от това, да се събори пясъчната пирамида на тая социалистическа идеология.
Но ако демокрацията не издържа критика на теория, а, в приложението си, не държи сметка за разпредялбата на народа на съсловия и класи, които показват, че имат противоположни икономически интереси и искания, то социалната демокрация, която се явява на сцената като по-висша форма на обществен строй, със съответната форма на държавна уредба, се предназначава от привържениците и като панацея, способна да изцери всички социални и държавни недъзи. Тя изхожда, както се знае, от предпоставката, че съществува непримирим антагонизъм между капитала и труда, че първият, който е оръдие на буржоазните класи, потиска втория, като средство за живот на работните класи. Оттук и така наречената „класова борба“, за успеха на която, в полза на пролетарията, се издига лозунга на неговото обединение, за освобождение от „веригите“ на капитала, за завземане на политическата власт, за „диктатура на пролетарията“ и за мн. др. цели, посочени в речника на социалистическата фразеология. В основата, следователно, на социалната демокрация лежи един икономически принцип: равномерната разпредялба на материалните блага между всички съсловия и класи, от които се състои даден народ. Обаче, няма нищо по-лесно от това, да се събори пясъчната пирамида на тая социалистическа идеология. Теорията на немския евреин Карл Маркс отдавна претърпя фиаско и сега вече никой не вярва на нея. Икономическо равенство е невъзможно в света. Докато хората се различават по своите природни качества и способности и по степента на своето развитие - а това ще бъде вечно - дотогава и резултатите от човешката дейност в разните области на производството ще бъдат различни. Изобщо, самият принцип на равенството, взет самостоятелно, е принцип на анархията и застоя, и за това той нито е мислим, нито е приложим. Никъде в природата не съществува равенство, а се наблюдава постоянна конкуренция и надпреварване.
към текста >>

За българската социална демокрация не би трябвало и да говорим: известна под името партия на „общоделците“ или „широките социалисти“, тя е една миниатюрна буржоазна група, годна за всички компромиси80 и за всички цели, но без да може да подтикне нито на йота обществения прогрес или поне да подобри колко-годе положението на работничеството.
Обединението на пролетарията от всички страни или така наречените „интернационали“ - първият, вторият и две и половиният - фалира при най-важния си изпит: „интернационалите“ не само не предотвратиха Великата европейска война (Първата световна война, бел. ред.) от 1914 до 1918 г., но дори се биха юнашки едни срещу други. По-ядовита ирония над безсилието на марксизма не би могла да се очаква. Но не само в международните отношения се констатира немощта на социалната демокрация: това е също така вярно и във вътрешното управление на държавите. Така, във Франция, дето покойният Жан Жорес77 се бори храбро с двата народни врагове - клерикализма (духовенството) и милитаризма (военщината)78 - и все в името на пролетарския идеал, социалната демокрация не престава да е един от стълбовете на французката аристократическа олигархия; в Англия прословутата „лейбърпарти“79 не се стеснява да се проявява като мощна крепителка на управлението на лордовете с тяхното едро землевладение и индустрия, а в Германия същата партия, начело със сегашния председател на републиката, поддържа управлението на една дегизирана монархия с всичките прелести на железния милитаризъм. За българската социална демокрация не би трябвало и да говорим: известна под името партия на „общоделците“ или „широките социалисти“, тя е една миниатюрна буржоазна група, годна за всички компромиси80 и за всички цели, но без да може да подтикне нито на йота обществения прогрес или поне да подобри колко-годе положението на работничеството. Третата форма на социално устройство - комунизма - колкото и да е примамлива на пръв поглед за идеалистите, също така противоречи на великите и незиблеми81 закони, които регулират развитието на човечеството. Ние и друг път на страниците на това списание82 сме разглеждали доста обширно принципите и методите на това движение. Обаче, откогато светът видя на дело да се приложат тия принципи и методи - в Русия - не остана нито помен от основите на комунизма, тъй както той се излагаше на теория правото на частна собственост не само не изчезна, за да се замени с общинна (комунална) собственост, но се възстанови, капиталът не само не се премахна, но се въведе като неизбежно условие във всички разклонения на стопанството, а милитаризмът процъфтя като никога досега. Това е така нареченото „стратегическо отстъпление“ пред напора на буржоазията. И методите, с които отначало възтържествува тая социална демокрация с максимална (болшевишка) програма си останаха същите: насилието проявено по всички тиранически начини, се приложи и прилага като обикновено средство на властта.
към текста >>

77 Жан Жорес (1859-1914 г.) e френски философ, историк и преподавател, деец на френското и международното социалистическо движение, борец против колониализма, милитаризма и войната.
сентенция) - хубави желания, които обикновено остават неизпълнени. „Pia Desideria или искрено желание за богоугодно реформиране на истинската евангелска църква“ е заглавие и на излязлото през 1675 г. писание от Ф. Я. Спенер. То съдържа програма за реформи в църквата на Пиетизма. 77 Жан Жорес (1859-1914 г.) e френски философ, историк и преподавател, деец на френското и международното социалистическо движение, борец против колониализма, милитаризма и войната. На 31 юли 1914 г. е застрелян от френския националист Раул Вилен. 78 Още по темата в „Живот за Цялото“ от Учителя - главата Четирите учения. 79 Лейбъристката партия (на английски: Labour party, в превод: Работническа партия) е политическа лявоцентристска партия в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. Тя е една от трите основни партии в политическия живот на кралството.
към текста >>

0.21966600418091