Търсене в текстове за 'Социалисти'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 32 резултата в 22 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. МЪЛЧАНИЕТО - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ В съвременна Германия националсоциалистите мислят, че са нови хора, които ще обновят Германия, негли те от време мислят да обновят цяло немско - всички места под немско владение някога или където се говори немски.
НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ В съвременна Германия националсоциалистите мислят, че са нови хора, които ще обновят Германия, негли те от време мислят да обновят цяло немско - всички места под немско владение някога или където се говори немски. Фашистите в Италия не са много далеч от мисълта на своите германски събратя - националсоциалистите, само че техните обновителни аспирации не надхвърлят границите на Италия. Болшевиките в съветска Русия, считат себе си тоже за нови хора. Фактически болшевизмът в Русия, като изключим „великата народностна търпимост", която далеч не съществува в Германия, не представлява днес нищо повече от националсоциализма. И той е едно национално политическо движение, което при най-големи грижи за духовното развитие на човека, се занимава в едри линии с големите проблеми за „общото благо". В каква по-особена, трайна насока се изразява новото в днешна Русия, е един проблематичен въпрос?
към текста >>

Фашистите в Италия не са много далеч от мисълта на своите германски събратя - националсоциалистите, само че техните обновителни аспирации не надхвърлят границите на Италия.
НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ В съвременна Германия националсоциалистите мислят, че са нови хора, които ще обновят Германия, негли те от време мислят да обновят цяло немско - всички места под немско владение някога или където се говори немски. Фашистите в Италия не са много далеч от мисълта на своите германски събратя - националсоциалистите, само че техните обновителни аспирации не надхвърлят границите на Италия. Болшевиките в съветска Русия, считат себе си тоже за нови хора. Фактически болшевизмът в Русия, като изключим „великата народностна търпимост", която далеч не съществува в Германия, не представлява днес нищо повече от националсоциализма. И той е едно национално политическо движение, което при най-големи грижи за духовното развитие на човека, се занимава в едри линии с големите проблеми за „общото благо". В каква по-особена, трайна насока се изразява новото в днешна Русия, е един проблематичен въпрос? Пред нас се поставя въпросът: що е ново?
към текста >>

2. СТРОЙТЕЛИ НА НОВОТО - Г. СЪБЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Някои индивиди със социалистически убеждения, искрени може би в своите идеи, но с чисто материалистически мироглед, твърдят, че добрите условия са най-важният фактор за развитието на обществото.
Например в Съединените Щати забраниха със закон спиртните пития, но това претърпя неуспех, защото съзнанието не беше дораснало до това. Един съд с тясно гърло няма да се напълни по-скоро, ако пуснем една много силна струя вода върху него. Поощрението, което действува отвън, трябва да намери една узряла нужда отвътре, едно подготвено съзнание. Почти всички разгорещени проповедници на някоя нова идея ще се сблъскат с невъзможността да прокарат човешкото съзнание през някакъв бърз процес на развитие. Такова затруднение ще имате и тия, които биха искали да върнат човека назад от това, което той вече е придобил по пътя на разумната дейност и дългия опит. Някои индивиди със социалистически убеждения, искрени може би в своите идеи, но с чисто материалистически мироглед, твърдят, че добрите условия са най-важният фактор за развитието на обществото. Ако, обаче, случаят им създадеше възможност да създавате условия на някои, те все пак биха желали да проникнат в онова, което се нарича техен характер, т.е. те биха желали да знаят, като как те биха се възползували от средствата, които им се дават на разположение. Ако те напълно вярваха в облагородителната сила на добрите условия, тази осторожност би била излишна. При това днес, па и в миналото, можем да намерим много случаи, дето културният напредък и добрите външни условия не вървят ръка за ръка. Дори някъде по-суровите външни условия са за предпочитане, защото създавате активност.
към текста >>

3. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ДИШАНЕТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

На мода са навсякъде поздрави значки, ала национал социалистическа Германия.
Без да спорим върху това, без да се спираме, към кой тип негърска прическа трябва да отнесем днешната накъдрена прическа на културната жена, трябва да изтъкнем, обаче, че няма по-интернационално явление – напук на всички наши национални тежнения – от модата. И сякаш модата се носи с историческите събития. Преди десетина години светът беше се облякъл в казашки дрехи – тогава беше на мода всичко, което руските емигранти бяха разнесли по света. Сега изпъкват китайски носии. На мода е, в устата на всички е китайската война с Япония. На мода са навсякъде поздрави значки, ала национал социалистическа Германия. Майстори в копирането са хората! В света на животните и растенията само с цел да се защитят са допуснати копиранията, подражанието на по-силното. То е твърде естествено. Там животът се ръководи от един велик дух – духът на развитието, еволюцията. А в света на хората, модата е сигурно дело на безпътица и на несериозно отношение към живота.
към текста >>

4. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Пътем ще спомена, че национал-социалистична Германия, в която тази страна на немския характер се проявява особено ярко, дори брутално, изгони латинския шрифт от употреба и възприе като официален чисто "националния", готически шрифт.
Всред европейските шрифтове, обаче, има един, който рязко се отличава от тях. Това е немският готически шрифт Той е типичен пример за остро, ъгловато писмо, в което кривата линия играе второстепенна роля. Главни негови елементи са праволинейната отсечка и ъгълът. Колкото да изглежда случайно възникването на готическия шрифт у германците, все пак той е едно характерно явление. От гледище на графологичната символика, която почива на природния език на линиите и формите, този остър и ъгловат шрифт явно показва "електричния", енергичен, нападателен и рязък характер на германците. Пътем ще спомена, че национал-социалистична Германия, в която тази страна на немския характер се проявява особено ярко, дори брутално, изгони латинския шрифт от употреба и възприе като официален чисто "националния", готически шрифт. Един незначителен на вид, но показателен факт. Защото-облеклото, което хората си избират - в авторитарните държави запример, любимо облекло на управниците е военната униформа - движенията, които правят, походката, която е така характерна за всеки индивид, почеркът, представящ скрепените на книга и стилизирани движения, които се извършват в мозъка - всичко това е оня символичен език, чрез който душевното у човека се проявява. Ето защо, съществуването на ъгловатото и остро готическо писмо, както и фактът, че много хора, които употребяват криволинейното славянско или латинско писмо, пишат все пак остро и ъгловато, показва, че в психиката на човека има известен род сили - ще ги наречем електрични - които се движат по определени силови линии и намират графичен израз в ъгловатите и остри почерци. Тия сили, впрочем, действуват не само у човека. Те действат в цялата Природа, и заедно с един друг род сили - магнетичните, моделират всички форми.
към текста >>

5. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ала въпреки различията си по темперамент и характер, тия двама души се увличат от един и същ политически идеал, издигнат като знаме от нищожната на първо време национал-социалистическа партия.
Още в ранни младини той се прочува като виден цигулар, ала смъртта го покосява през есента на 1912 год., едва до-стигнал 37 години, като туря край на неговото блестящо музикално поприще. Той е умрял, значи, 14 месеца преди своя „близнак пред звездите". Ще завършим тая редица примери с един по-съвременен случай. На 12 януари 1893 год. се раждат в две диаметрално противоположни точки на Германия двама души, които коренно се различават по характер. Ала въпреки различията си по темперамент и характер, тия двама души се увличат от един и същ политически идеал, издигнат като знаме от нищожната на първо време национал-социалистическа партия. След възтържествуването на последната, на 30 януари 1930 г., тия двама души стават не някакви обикновени държавни функционери, а министри на третия Райх. Думата е за всесилния днес маршал Гьоринг и за Алфред Розенберг, автор на книгата „Митът на двадесетия век" и министър на просветата. В случая имаме, ако не сходство в характерите на тия двама души, родени в един и същи ден, то поне успоредност на някои важни отсечки от линиите на тяхната съдба. Примери за близнаци от тоя род има и в астрологичната литература. Но те са привеждани толкова често, че са изгубили вече своята свежест.
към текста >>

6. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ВЕСТИ Примерът на Дания Неотдавна датското социалистическо правителство е взело решение за пълно разоръжаване и премахване на армията в страната, като погранична служба и тая за запазване на вътрешния ред се възлага на полицията.
Доставя се от автора, ул. „Бр. Миладинови", 107, — София. сп. Житно Зърно, — бр. 2. год. VI със следното съдържание: Bяpa и знание; Събудете се, деца на Светлината; Тритe мирогледа, от Влад Пашов; Новите форми на труда, от Боян Боев; Християнство и икономически отношения, от Ангел Томов; Сент Ив Далвейдър и др. ВЕСТИ Примерът на Дания Неотдавна датското социалистическо правителство е взело решение за пълно разоръжаване и премахване на армията в страната, като погранична служба и тая за запазване на вътрешния ред се възлага на полицията. Ето една искрена, смела я истински разумна стъпка към мира. Правителствата на другите държави, ако искрено желаят мира и доброто на своите народи, трябва да вземат пример от Дания и да я последват. Не само думи, конференции, пожелания и пактове, писане на книга, са нужни, но и дела, — искрена и решителна стъпки, водещи към мира. Кога другите правителства ще разберат това? И до кога народите ще спят и ще забавят да заявят властно и наложат своята воля?
към текста >>

7. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Под предлог, че това отпразнуване било заповядано от Москва, за да се правят опити за смущение на обществения ред и за насилствено събаряне на днешния строй, правителството забрани всякакви събрания и манифестации, както на открито, така и на закрито, и то не само на крайната и революционно настроена работническа партия, но и на умерените, легално настроени широки социалисти.
Старите средства — вражда и война — не помагат. Само с такт и доброта ще постигнем целта си в това отношение. Ние желаем румъно-българското приятелство да се закрепи върху основите на Правдата, за да може то да бъде трайно и да даде добри резултати и за двата народа. * На 1. май, както винаги, така и тая година работниците искаха да отпразнуват своя празник — деня на труда. Под предлог, че това отпразнуване било заповядано от Москва, за да се правят опити за смущение на обществения ред и за насилствено събаряне на днешния строй, правителството забрани всякакви събрания и манифестации, както на открито, така и на закрито, и то не само на крайната и революционно настроена работническа партия, но и на умерените, легално настроени широки социалисти. Според нас това е една голяма грешка. Защо хората на труда да нямат право да отпразнуват свободно своя празник? Толкова „дни“ — „ден на детето", - „ден за християнизиране на младежта" и какви ли не още измислиха и празнуват всяка година нашите официални власти, а само деня на труда не бивало да се празнува. Нима българското правителство се толкова страхува от празненствата и манифестациите на работниците, та не им дава възможност свободно да си ги направят? Нима то се съмнява в силата си да запази реда в случай на нужда?
към текста >>

Във връзка с промяната в съотношението на партийните сили, след изборите за министър-председател на Франция се сочи шефа на радикал-социалистите.
Германските националисти се засилиха извънредно много поради тежкото положение на Германия, причинено от репарации и мирни договори. Нужно бе във Франция да надвие умереното миролюбиво течение, за да се направят сериозни отстъпки на Германия и де се дойде по такъв начин до искреност и спокойствие в отношенията между Германия и Франция. Ако Франция направи нужните отстъпки, германските шовинисти ще изгубят почвата под краката си, опасността да заемат властта ще изчезне, а с това ще бъде гарантирано и спокойствието на Франция. Сигурността на Франция, както и на другите страни победители ще дойде чрез отстъпки и жертви, а не чрез все по-голямо и по-голямо въоръжение. Дано това се разбере там гдето трябва. Във връзка с промяната в съотношението на партийните сили, след изборите за министър-председател на Франция се сочи шефа на радикал-социалистите. — Едуард Ерно, който е идеолог на мирното разбирателство между народите, голям противник на войната и ентусиазиран привърженик на идеята за Европейски Съединени Щати. Ние се надяваме, че с неговото заставане на чело на френската политика, Франция и цяла Европа отиват към добро. * В Югославия има силно революционно брожение, военни бунтове и т. н. Дълго потисканото през време на диктатурата обществено мнение се надига и изисква своите права и свобода. До къде ще отиде това брожение, трудно е да се предвиди, но не ще е чудно ако Югославия тръгне по пътя на Испания.
към текста >>

8. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 49 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Каним всички партии — без разлика на убежденията им: социалисти, комунисти, анархисти, радикали, републиканци, свободомислещи, християни, безпартийни, всички пасифистически организации, всички здравомислещи, всички независими индивидуалисти, всички които, както във Франция, така и във всички останали страни, твърдо са решили с всички средства да попречат на войната.
Нека всички да действат. Край но препирните, които ни разделят. До се съединим всички против общия неприятел! Долу войната! Ние ви каним на един голям конгрес, който ще бъде една внушителна манифестация от всички партии против войната. Каним всички партии — без разлика на убежденията им: социалисти, комунисти, анархисти, радикали, републиканци, свободомислещи, християни, безпартийни, всички пасифистически организации, всички здравомислещи, всички независими индивидуалисти, всички които, както във Франция, така и във всички останали страни, твърдо са решили с всички средства да попречат на войната. Ние ги каним да изпратят свои представители в организационния комитет на световния конгрес, който в най-късо време ще фиксира мястото и датата на конгреса и другите подробности. Нямаме никак време за губене. Ние няма да определяме план на действие предварително. Това би значило да се наложим на свободата на тия, които призоваваме. Те в конгреса ще изложат свободно своите различни планове и в последствие ще потърсят помежду си общо съгласие за план на действие.
към текста >>

9. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Революцията в Австрия избухна поради опита на правителството да разтури силната там социалистическа партия.
Пред нас е денят с всичките му възможности. Да го почнем както трябва и да го продължим както сме го започнали. Г. С ъ б е в Преглед Събитията в Австрия Това, което миналата година стана в Германия и това. което току що стана в Австрия, има никаква връзка по между си. Това са последователните стъпки на реакцията, на старото, което възкръсва и взема надмощие в Европа, обличайки се в най-различни „нови“ форми. Революцията в Австрия избухна поради опита на правителството да разтури силната там социалистическа партия. Вътре в една седмица съпротивлението беше смазано от редовната войска и от австрийските „родозащитници“ с големи жестокости, защото е стреляно върху работническите жилища, при което са загинали сума невинни хора, между които и жени и деца. Така или иначе, центърът на Европа е вече изчистен от ония сили, които представляваха естествени препятствия за идващата всеунищожителна война. Вчера социалистите бяха смазани в Германия, днес в Австрия, утре може би, другаде. С това се разчиства пътя на слепия и кръвожаден национализъм, който, каквото и да прави, ще завърши своето развитие с една катастрофална война. Щастливи са тия народи, които ще имат сила да противостоят на изкушението и да останат настрана от идващата буря.
към текста >>

Вчера социалистите бяха смазани в Германия, днес в Австрия, утре може би, другаде.
което току що стана в Австрия, има никаква връзка по между си. Това са последователните стъпки на реакцията, на старото, което възкръсва и взема надмощие в Европа, обличайки се в най-различни „нови“ форми. Революцията в Австрия избухна поради опита на правителството да разтури силната там социалистическа партия. Вътре в една седмица съпротивлението беше смазано от редовната войска и от австрийските „родозащитници“ с големи жестокости, защото е стреляно върху работническите жилища, при което са загинали сума невинни хора, между които и жени и деца. Така или иначе, центърът на Европа е вече изчистен от ония сили, които представляваха естествени препятствия за идващата всеунищожителна война. Вчера социалистите бяха смазани в Германия, днес в Австрия, утре може би, другаде. С това се разчиства пътя на слепия и кръвожаден национализъм, който, каквото и да прави, ще завърши своето развитие с една катастрофална война. Щастливи са тия народи, които ще имат сила да противостоят на изкушението и да останат настрана от идващата буря. Малка, бедна България, какво решение ще вземе? От него зависи съдбата ни като народ, защото ако и ние се подадем на войнствения национализъм, катастрофата ни е сигурна. Бъдем ли, обаче, достатъчно силни да обуздаем неговите пориви и да запазим спокойствие, нас ни чака светло бъдеще.
към текста >>

10. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Идеите на социалисти и комунисти са идеи на Христа.
Ако имате един ум, който може да ви освободи, и вашият дух може да ви даде свобода; защото при днешните условия духът се проявява чрез ума; Божественото е това. Това значи да сте гениален. Тогаз ще бъдете свободни. И Христос се подложи на страдания, за да покаже своята сила. Христос казва: „Имам власт да положа душата си и имам власт да я взема.“ И днес навсякъде са разпространени идеите на Христа. Идеите на социалисти и комунисти са идеи на Христа. Само че те употребяват не силата на своя ум, за да ги приложат, но употребяват своята ръка да ги приложат. Това е нещо относително. Но истинската свобода зависи от силата на човешкия ум. Хората могат да ви лишат от физическата свобода, но от свободата на духа, от свободата на вашата мисъл никой не може да ви лиши. В туй трябва да вярвате.
към текста >>

11. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Социалистическото правителство, което управлява с представители от земеделската партия, е приятелски разположено към еспер. движение.
Летен университет, заседания на ЦЕА (Всесветско Есперантско Дружество) отделни събрания не 20 различни международни организации, екскурзии до архипелага и Упсала, концерт, театър. литературна вечер, бал — 2000 конгресисти, — запознавания, и най-после раздела и прощаване I Всичко изглежда като сън — като красив блян, отлетял във вечността! Есперанто бе темата на деня. И във вестници, и по улици, навсякъде се говореше за есперанто. Есперантското движение се ползва с големи симпатии в Швеция. Социалистическото правителство, което управлява с представители от земеделската партия, е приятелски разположено към еспер. движение. Кметът на града прие и гощава всички конгресисти в общинския дом, монументална модерна сграда, паметник на оригиналната модерна шведска архитектура. Всички работнически организации в Швеция (те имат 500,000 члена) устройват курсове по есперанто всека година. Есперантската федерация също има своите дружества. Така че и в есперантското движение, както и в кооперативното и във въздържателното, Швеция заема може би първото место в света. Наистина, ето отличен пример за нас, българите, и за всички малки народи.
към текста >>

12. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На страната на правителството са републиканци, социалисти, комунисти и анархисти, както и националистите баски и каталонци.
А да бъдем добре духовно, това не значи да чакаме някой да ни спусне отгоре това, от което имаме нужда, а да се вслушваме в гласа на истината и да живеем по Божествените закони на живота, при което всеки труд, от какъвто характер и да е той, ще бъде за нас радост. И тъкмо този труд е най-плодоносният във всяко отношение. Вести Испания. Жестока братоубийствена война се води понастоящем в Испания, има вече близо два месеца и края и изхода й се още не вижда. От едната страна е правителството, което за сега е господар на половината от страната, включваща двата главни града — Мадрид и Барселона. На страната на правителството са републиканци, социалисти, комунисти и анархисти, както и националистите баски и каталонци. От друга страна са монархистите, водени от генералите Франко и Моле, които владеят Мароко, останалата половина от Испания и Балеарските острови. Двете страни са почти еднакво силни и затова войната е извънредно жестока и трудна. Като че ли успеха на едната или другата страна ще зависи от помощта. което им идва отвън. Изхода от тази борба ще има голямо значение за политическия живот в цяла Европа и дори в цял свят.
към текста >>

В Германия, на последния конгрес на национал социалистите, Хитлер вече твърде ясно загатва на своите последователи, на народа си, а,разбира се и на цялото човечество, (защото речите му са веднага разпространени и коментирани навсякъде) за своето намерение до търси разширение на Германия на изток — към Съветска Украйна, под предлог да освобождава Русия от болшевизма.
Двете страни са почти еднакво силни и затова войната е извънредно жестока и трудна. Като че ли успеха на едната или другата страна ще зависи от помощта. което им идва отвън. Изхода от тази борба ще има голямо значение за политическия живот в цяла Европа и дори в цял свят. Защото понастоящем в Испания се борят на живот или смърт фашизмът и демокрацията. В Германия, на последния конгрес на национал социалистите, Хитлер вече твърде ясно загатва на своите последователи, на народа си, а,разбира се и на цялото човечество, (защото речите му са веднага разпространени и коментирани навсякъде) за своето намерение до търси разширение на Германия на изток — към Съветска Украйна, под предлог да освобождава Русия от болшевизма. Германия чувства голяма нужда от колонии, и понеже, както се вижда, трудно ще ги получи от Англия и Франция, изглежда че погледът й е отправен към Русия. Ясно е, че думите за миролюбие са само залъгалки за своя и за чуждите народи. България. В София станаха през този месец два общославянски конгреси — първият на славянските географи и етнографи и вторият на студентите-медици от славянските страни. На тия два конгреса, освен научната работа е силно подчертана идеята за сближението и единството на славянските народи. Понастоящем Софийският митрополит Стефан, заедно с митрополит Паисий и други представители на българската православна църква, са в Югославия, като са били и в някои градове на Македония, като Охрид и други и навсякъде са подчертавали, че е време да се свърши веднъж за винаги с раздорите и братоубийствата между двата народа.
към текста >>

13. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Преди всичко, ние трябва да обърнем вниманието на четците и върху съществената разлика между изследванията на Сент-Ив д'Алвейдър и утопиите на съвременните социалисти.
Рем даже привежда за пример католишката църква от XIII век. Но ако тая теория на социолозите материалисти изглежда основателна от тяхно гледище, нейната абсурдност изпъква релефно, като се съпостави със строго издържаната и напълно съобразна с естественото развитие система на талантливия учен окултист Seint-Yves d'Alveydre. В своите съчинения за Мисиите („Missiofn actuelle des ouvriers", „Mission des Juifs" и Misions des Souverains) той е разработил всестранно и с една безподобна вещина теорията за Синархията. Значението на тази дума произлиза от гръцката синархи т.е. синтетическо управление, управление, основано на известен принцип. Преди всичко, ние трябва да обърнем вниманието на четците и върху съществената разлика между изследванията на Сент-Ив д'Алвейдър и утопиите на съвременните социалисти. Синархията е закон за съществуването, който действува в обществения организъм също така, « както и в човешкия. Всеки изследовател, в случай на нужда, може да намери тоя закон, като прилага към обществото физиологическите закони, които управляват човешкия организъм, който е най-висшият от животните организми. Сент-Ив д'Алвейдър е проверил тоя закон в историята и е доказал, че същият закон би могло да се приложи към нашето съвременно общество. Тая реформа, очевидно, е съвсем далеч от мирната или насилствената революция, проповядвана от социалистите, от разрушаването на обществения строй, искан от анархистите. Най-бележита черта в съчиненията на тоя автор е универсалната приложимост на неговите принципи, частно приложение на които се явяват обществените закони.
към текста >>

Тая реформа, очевидно, е съвсем далеч от мирната или насилствената революция, проповядвана от социалистите, от разрушаването на обществения строй, искан от анархистите.
синтетическо управление, управление, основано на известен принцип. Преди всичко, ние трябва да обърнем вниманието на четците и върху съществената разлика между изследванията на Сент-Ив д'Алвейдър и утопиите на съвременните социалисти. Синархията е закон за съществуването, който действува в обществения организъм също така, « както и в човешкия. Всеки изследовател, в случай на нужда, може да намери тоя закон, като прилага към обществото физиологическите закони, които управляват човешкия организъм, който е най-висшият от животните организми. Сент-Ив д'Алвейдър е проверил тоя закон в историята и е доказал, че същият закон би могло да се приложи към нашето съвременно общество. Тая реформа, очевидно, е съвсем далеч от мирната или насилствената революция, проповядвана от социалистите, от разрушаването на обществения строй, искан от анархистите. Най-бележита черта в съчиненията на тоя автор е универсалната приложимост на неговите принципи, частно приложение на които се явяват обществените закони. Ние смело можем да кажем, забелязва Папюс, че Сент-Ив д'Алвейдър е открил не само физиологията на човечеството, но и общият закон, който управлява взаимните отношения на всички общества. В Света всичко е аналогично едно на друго и. законът, който управлява клетката на човешкия организъм, трябва да се приложи и към целия човек, а законът, който управлява човека, трябва да се приложи и към човешкото общество, нацията или расата. Ив. Толев ------------------------------------------------- [1] Трета книга на царете 17:2 -17- пророк Илия Тесвиеца.
към текста >>

14. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Вижда се обаче, че грандоманията още не е изчезнала у ръководителите на Германия: социалистическият кайзер Еберт.
Обществена Хроника В чужбина Парижката конференция за мира продължава работата си, без да е успала до сега да сключи окончателен договор между Съглашението и коя да е от противните воюващи държави. Делегатите на Германия отдавна се намират в Париж и обсъждат предадения им проекто-договор, но считат, че той не отговарял на оповестените от Уйлсон 14 точки, поради което искат да се внесат в него редица поправки. Съмнително е. дали те ще сполучат това и дали в протакането на преговорите ще намерят модуса за облекчение на условията. Целта на държавите от Съглашението, както се вижда от съобщения по радиотелеграфа текст на проекто-договора за мир, е не само да излекуват Германия от злия дух на всемирна тирания и експлоатация на човечеството, който бе я обсебил преди и през войната, но и да я обезсилят материално до толкова, че нейният народ да стане за дълго време безопасен за другите, и в това си ново положение да бъде приет за член на Обществото на народите. Вижда се обаче, че грандоманията още не е изчезнала у ръководителите на Германия: социалистическият кайзер Еберт. който е признал военните заслуги на Хинденбурга, не е много далеч от бившия по идеите и попълзновенията сп. Той. вероятно, си въобразява, че колкото повече се приближава времето до новата реколта, толкова повече растат н шансовете на германците да наложат своите искания и с това да осуетят делото на мира в неговия основен принцип. Ние мислим противното: германците ще подпишат мирния договор. понеже е решено да настъпи вече новата епоха в духовния живот на човечеството. За тая цел всички смутители на мира и спокойствието, големи и малки, ще бъдат обезвредени.
към текста >>

Представителите на шест от така наречените „политически партии“ (народняци, цанковисти, социалисти-общоделци, раликал-демократи, земеделци от „болшинството“ и земеделци от „меншеството“) са образували временен „блок“ за управление, събират се в Министерския Съвет дето трябва да има винаги единство на идеите и възгледите, обсъждат някакви общи мерки за живота на тоя народ, а вън от вратата на Съвета, на публични събрания.
по-безопасни за спокойствието, елементи н се удовлетвориха други, които отвън биха вдигали повече шум. Но в тоя и нему подобни фокуси народът е безучастен. В очакване да узнае решението за съдбините на България, според човешките норми, които се изготвят в Париж, народът си оставя предаден на мирните си занятия. И той би продължил това си състояние, ако разни недобросъвестни агитатори не бяха се разшетали из делата страна да го свикват на събрания и да го вълнуват или забавляват с взаимните си обвинения. Изглежда, че нашите „политици“ нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили: те живеят с отживелите века си понятия и прилагат в дейността си едновремешните похвати. Представителите на шест от така наречените „политически партии“ (народняци, цанковисти, социалисти-общоделци, раликал-демократи, земеделци от „болшинството“ и земеделци от „меншеството“) са образували временен „блок“ за управление, събират се в Министерския Съвет дето трябва да има винаги единство на идеите и възгледите, обсъждат някакви общи мерки за живота на тоя народ, а вън от вратата на Съвета, на публични събрания. обвиняват се най-безпощадно едни други едва ли не във всички престъпления, предвидени в Наказателния закон. И с такива взаимни „препоръки“ пред народа, без да са съставили блокови кандидатни листи, те се явяват да искат доверието му в приготовляваните обши законодателни избори, датата на които не е още фиксирана. Е добре, тия „партии“ трябва да признаят, че ако е вярно всичко това, което сами си приписват една на друга в своите печатни органи и в събранията, тогава народът има не само право, но и дълг да им откаже както доверието си, така и дори простата си вежливост да изслуша обясненията им. Хора, на които тежи такава тежка отговорност за цялото минало на лъжи, кражби, деморализация, масови убийства чрез инсценираните войни и озлочестяване на няколко стотици хиляди невинни семейства, са изгубили всяко морално право да се вестяват пред народа и да искат подкрепа от него. Необозримата върволица от нещастни инвалиди, изгубили зрението си, краката си или ръцете си е най-страшният агитатор против ония, които създадоха войната, продължиха я повече от три години, и тук, в Народното Събрание, я поддържаха, без да реагират против виновниците й, като самопожертват даже живота си за да спасят народа.
към текста >>

15. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Същото би трябвало да се каже и за така наречената „широко-социалистическа партия“, чиято слабост се доказа в изборите, въпреки предизборния й шум, че „целият народ“ бил с нея.
общи законодателни избори. Както можеше да се предвиди, избирателното те.то, т. е. оная част От българския народ, която има право да избира, произнесе една внушителна присъда върху всички български „политически партии“: нито една от тях, въпреки самохвалството си и укорите към другите, не заслужи абсолютното доверие на народа. Първото заключение, следов., от резултата на изборите е, че никоя от тия партии нема преодоляваше мнозинство всред народа и затова не може да управлява държавата самостоятелно, за да приложи своите програмни начала и идеи, ако има такива. А щом е така, съсловните или класовите партии, каквито са земеделската и комунистическата, като не добиха по отделно мнозинство в законодателното тяло, нямат основание и право да образуват сами правителство, нито пък е възможно да се коалират за общо дело, което би било отрицание на техните класови принципи. Същото би трябвало да се каже и за така наречената „широко-социалистическа партия“, чиято слабост се доказа в изборите, въпреки предизборния й шум, че „целият народ“ бил с нея. Впрочем, с признаването на принципа за частната собственост (макар и „дребна“ с неопределени размери), тая партия се отказа от чистото учение на социализма и от класова (работническа) партия се превърна на дребно-буржуазна котерия, с всичките, свойствени на последната, схващания и методи на действие. И сега вотът на избирателите я постави в твърде жалко и смешно положение — да простира безнадеждно ръце за компромис ту към комунистите, ту към земеделците, след като общоделствува доста време с десните партии. Разумява се, това е само една игра, защото е известно властолюбието на широко-социалистическите водачи. Дали тази игра ще успее, като намери съчувственици в други партии, обезсилени от изборния вердикт, това ще се види наскоро. Така наречените десни партии, обаче, са съкрушени в изборите: те нито по отделно, нито всички вкупом могат да съставят парламентарно правителство.
към текста >>

Разумява се, това е само една игра, защото е известно властолюбието на широко-социалистическите водачи.
Първото заключение, следов., от резултата на изборите е, че никоя от тия партии нема преодоляваше мнозинство всред народа и затова не може да управлява държавата самостоятелно, за да приложи своите програмни начала и идеи, ако има такива. А щом е така, съсловните или класовите партии, каквито са земеделската и комунистическата, като не добиха по отделно мнозинство в законодателното тяло, нямат основание и право да образуват сами правителство, нито пък е възможно да се коалират за общо дело, което би било отрицание на техните класови принципи. Същото би трябвало да се каже и за така наречената „широко-социалистическа партия“, чиято слабост се доказа в изборите, въпреки предизборния й шум, че „целият народ“ бил с нея. Впрочем, с признаването на принципа за частната собственост (макар и „дребна“ с неопределени размери), тая партия се отказа от чистото учение на социализма и от класова (работническа) партия се превърна на дребно-буржуазна котерия, с всичките, свойствени на последната, схващания и методи на действие. И сега вотът на избирателите я постави в твърде жалко и смешно положение — да простира безнадеждно ръце за компромис ту към комунистите, ту към земеделците, след като общоделствува доста време с десните партии. Разумява се, това е само една игра, защото е известно властолюбието на широко-социалистическите водачи. Дали тази игра ще успее, като намери съчувственици в други партии, обезсилени от изборния вердикт, това ще се види наскоро. Така наречените десни партии, обаче, са съкрушени в изборите: те нито по отделно, нито всички вкупом могат да съставят парламентарно правителство. Каква е поуката от това? Никаква друга, освен тая, че народът иска тяхното разформиране, като очевидно вредни фактори в нашия политически живот. И резултатът от законодателните избори, следователно, най-красноречиво показва, че българският народ е сит вече на досегашните експерименти в държавното управление и неудобрява нито принципите, които тия несериозни политически групировки се представляват да изповядват, нито тяхната политика, плод на която са толкова катастрофи, военни, политически, стопански и морални.
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И окултистите са социалисти, техният идеал е комунизмът, само че на духовни основи.
Възпитание в духа на общочовешкото братство. Шовинизмът далеч от училището Окултизмът проповядва интернационализмът и общочовешко братство, защото знае посоката на еволюцията, естеството на бъдещата култура. Тези неща ще характеризират бъдещата култура: ясновидството и любовта. Тогаз ще царува законът за жертвата, които се състои в следното: всеки един ще намира своето щастие в служене на другите. Тогаз ще бъде осъществен духовният социализъм. И окултистите са социалисти, техният идеал е комунизмът, само че на духовни основи. Окултизмът е за духовния социализъм.4) Който работи за интернационализма, той работи в съгласие с божествения план на еволюцията, защото шестата култура .ще бъде култура на общочовешкото общество. Ще изчезнат границите между брат-народите. Който работи за тази идея, той работи за бъдещето. Окултизмът симпатизира на всяко движение, което работи за сближение на народите. Като издание на „Възраждане“ има една картина под заглавие „Християни“.
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Политици, социалисти и реформатори викат за еднакви права.
Помислете си върху това през свободното си време и вижте как можете да го примирите сами. Помнете, че най-великият елемент в човешкото щастие е характерът. Няма нищо, което играе толкова голяма роля в щастието на мъжете и жените, както характерът , с който те идват в света. Напълно щастливи хора намирате между съвършено бедните, чиито условия за живота са най-нещастни; намирате много нещастни хора между най-богатите, които притежават всичко в света, за да бъдат щастливи. Щастието не зависи от това, което имаме и притежаваме отвън, а от вътрешния ни характер, и ако едно лице няма нищо с този характер, а има само външния отпечатък на божествените ръце, тогава, наистина, мъчно е да се примири това с понятието за божествената справедливост. Политици, социалисти и реформатори викат за еднакви права. Единственият им вик е: „дайте на всички равенство! “ Но еднаквите права не ще направят щастливи хората: основната разлика между един човек и друг се състои в схващането на всеки случай. Никакво даване на еднакви права няма да направи хората щастливи, защото един ще ги схване, а друг ще ги изпусне; един ще има силата да ги сграбчи, другият не ще може да ги удържи. Това е въпрос на качество. Какво е качеството на човека, когато иде в света?
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но този резултат на еволюцията „на животинското към божественото“ ще бъде, според него, социалистическото, научното и даже теократическото състояние на света.
Така той свършва с една концепция за един Бог — Воюващ, който не би бил ни всемогъщ, ни безкраен, и когото синтезира в един вид стремеж на човечеството към повече сила и повече красота. Този Бог-Живот, този Бог-Месия против бездънните и тъмни сили на Вселената, против този непознаваем Абсолют, когото Уелс нарича „Забуленото Същество“. Явно е, че тоя модерен романист се намира доста близо до старото схващане на гностиците, според което Синът се разбунтувал против Отца. Но вижда се, колко е далеч той от правоверното християнство, което признава на Отца и на Сина една и съща субстанция и една и съща воля. Също както известни мистици, Уелс очаква „предстоящото идване на Божието Царство на Земята“. Но този резултат на еволюцията „на животинското към божественото“ ще бъде, според него, социалистическото, научното и даже теократическото състояние на света. Вярата, която Уелс ни предлага, не е нищо друго в основата си, освен чисто и просто официалната религия на бъдещето колективистично общество. Усилията на Папството в средните векове, за да установи един вид общо управление на „християнството “, клоняха към една йерархия насили, при които духовната власт щеше да контролира всичките земни господства. Общочовешкият деизъм изложен в Бог, Невидимия Цар, ще ни заведе към друга теокрация, дето Общата Конфедерация на Труда би заемала местото на един непогрешим Папа, дето папските съвети биха били заместени от конгресите и дето г-да Уелс и Ромен Ролан биха били Отците на Новата Църква. Голямата задача е, да се примири индивидуализма със справедливите искания на обществото. Всеки човек, както и всеки народ, има собствена мисия в колективната мисия на човечеството, и той ще може да я реализира, само ако запази личността си.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За закона, обаче, гласуваха земеделци, радикали, широки социалисти, демократичната левица, при одобрителното пасуване на комунистите.
Съборът, най после, се свика на 6.II. т. г. Консервативните партии взеха живо участие в изборите; тe поискаха да играят чрeз събора на политика... Даже македонската емиграция се движи към архиереитe, подпомагана от синодални чиновници и архиерейски наместници, дирижирана от известни партизани. Обединените консервативни партии се прилепят към „болшинството“. Още в първия ден на събора се оформиха две течения: едното кристално, абстрахирано от каквато и да било политическа окраска, а другото партийно — фанатизирано консервативно, което подкрепя най-абсурдните искания на синодалните владици. Партизаните — консерватори подкрепят владиците, които казват, че са жертва на правителствено насилие. За закона, обаче, гласуваха земеделци, радикали, широки социалисти, демократичната левица, при одобрителното пасуване на комунистите. Първото дело на архиереите в събора бе да погазят закона. Това те извършиха на 8. II. 1921 год. Най-напред те наложиха свой председател и подпредседатели, въпреки постановлението на закона. Владиците недопуснаха в събора неизбраните свещеници и с туй потъпкаха чл.
към текста >>

Вълкова-Слатина (фердинандско) живееше един учител, чийто политически убеждения бяха социалистически.
И действително, беритбата започна и мира се оповести в края на м-ц септември 1918 год. Т. Пазарджик. Съобщава: С. Бл. Знамение. В с. Вълкова-Слатина (фердинандско) живееше един учител, чийто политически убеждения бяха социалистически. Той постоянно хулеше Бога, небето, религията, светците и въобще всичко, което от началото на света се почита и стои над всичко. И постоянно е разпра- вял, че когато умре, не иска да бъде вдигнат по приетия церемониал, нито пък да го занесат в църква. Но, като човек, и нему дошло времето: на 22 март мин. 1920 год. се помина.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

цели, посочени в речника на социалистическата фразеология.
Следов., и теоретически, и на практика, демокрацията не е един естествен или идеален начин на управление. Затова именно всичките стари демокрации, и най- прочутите, са загинали, а новите са донесли и донасят на народите само вътрешни кризи и сътресения: войни, разрушения и бедствия. Но ако демокрацията не издържа критика на теория, а, в приложението си, не държи сметка за разпределбата на народа на съсловия и класи, които показват, че имат противоположни икономически интереси и искания, то социалната демокрация, която се явява на сцената като по- висша форма на обществен строй, със съответната форма на държавна уредба, се предназначава от привържениците й като панацея, способна да изцери всички социални и държавни недъзи. Тя изхожда, както се знае, от предпоставката, че съществува непримирим антагонизъм между капитала и труда, че първият, който е оръдие на буржоазните класи, потиска втория, като средство за живот на работните класи. Оттук и така наречената „класова борба“, за успеха на която, в полза на пролетариата, се издига лозунга на неговото обединение, за освобождение от „веригите“ на капитала, за завземане на политическата власт, за „диктатура на пролетариата“ и за мн. др. цели, посочени в речника на социалистическата фразеология. В основата, следователно, на ^социалната демокрация лежи един икономически принцип: равномерната разпределба на материалните блага между всички съсловия и класи, от които се състои даден народ. Обаче, няма нищо по-лесно от това, да се събори пясъчната пирамида на тая социалистическа идеология. Теорията на немския евреин Карл Маркс отдавна претърпе фиаско и сега вече никой не вярва на нея. Икономическо равенство е невъзможно в света. Докато хората се различават по своите природни качества и способности и по степента на своето развитие — а това ще бъде вечно — до тогава и резултатите от човешката дейност в разните области на производството ще бъдат различни.
към текста >>

Обаче, няма нищо по-лесно от това, да се събори пясъчната пирамида на тая социалистическа идеология.
Но ако демокрацията не издържа критика на теория, а, в приложението си, не държи сметка за разпределбата на народа на съсловия и класи, които показват, че имат противоположни икономически интереси и искания, то социалната демокрация, която се явява на сцената като по- висша форма на обществен строй, със съответната форма на държавна уредба, се предназначава от привържениците й като панацея, способна да изцери всички социални и държавни недъзи. Тя изхожда, както се знае, от предпоставката, че съществува непримирим антагонизъм между капитала и труда, че първият, който е оръдие на буржоазните класи, потиска втория, като средство за живот на работните класи. Оттук и така наречената „класова борба“, за успеха на която, в полза на пролетариата, се издига лозунга на неговото обединение, за освобождение от „веригите“ на капитала, за завземане на политическата власт, за „диктатура на пролетариата“ и за мн. др. цели, посочени в речника на социалистическата фразеология. В основата, следователно, на ^социалната демокрация лежи един икономически принцип: равномерната разпределба на материалните блага между всички съсловия и класи, от които се състои даден народ. Обаче, няма нищо по-лесно от това, да се събори пясъчната пирамида на тая социалистическа идеология. Теорията на немския евреин Карл Маркс отдавна претърпе фиаско и сега вече никой не вярва на нея. Икономическо равенство е невъзможно в света. Докато хората се различават по своите природни качества и способности и по степента на своето развитие — а това ще бъде вечно — до тогава и резултатите от човешката дейност в разните области на производството ще бъдат различни. Изобщо, самият принцип на равенството, взет самостоятелно, е принцип на анархията и застоя, и за това той нито е мислим, нито е приложим. Никъде в природата не съществува равенство, а се наблюдава постоянна конкуренция и надпреварване.
към текста >>

За българската социална демокрация не би трябвало и да говорим: известна под името партия на „общоделците“ или „широките социалисти“, тя е една миниатюрна буржоазна група, годна за всички компромиси1) и за всички цели, но без да може да подтикне нито на йота обществения прогрес или поне да подобри колко-годе положението на работничеството.
Той е и постоянно опровергаван от живота. Обединението на пролетариата от всички страни или така наречените „интернационали“ — първият, вторият и две и половиният — фалира при най-важния си изпит: „интернационалите“ не само не предотвратиха великата европейска война от 1914 до 1918 г., но дори се биха юнашки едни срещу други. По-ядовита ирония над безсилието на марксизма не би могла да се очаква. Но не само в международните отношения се констатира немощта на социалната демокрация: това е също така вярно и във вътрешното управление на държавите. Така, във Франция, дето покойният Жан Жорес се борй храбро с двата народни врагове — клерикализма (духовенството) и милитаризма (военщината) — и все в името на пролетарския идеал, социалната демокрация не престава да е един от стълбовете на французката аристократическа олигархия; в Англия прословутата „лейбър-парти“ не се стеснява да се проявява като мощна крепителка на управлението на лордовете с тяхното едро землевладение и индустрия, а в Германия същата партия, на чело със сегашния председател на републиката, поддържа управлението на една дегизирана монархия с всичките прелести на железния милитаризъм. За българската социална демокрация не би трябвало и да говорим: известна под името партия на „общоделците“ или „широките социалисти“, тя е една миниатюрна буржоазна група, годна за всички компромиси1) и за всички цели, но без да може да подтикне нито на йота обществения прогрес или поне да подобри колко-годе положението на работничеството. Третата форма на социално устройство — комунизма — колкото и да е примамлива на пръв поглед за идеалистите, също така противоречи на великите и незиблеми закони, които регулират развитието на човечеството. Ние и друг път на страниците на това списание2) сме разглеждали доста обширно принципите и методите на това движение. Обаче, от когато светът видя на дело да се приложат тия принципи и методи — в Русия — не остана нито помен от основите на комунизма, тъй както той се излагаше на теория: правото на частна собственост не само не изчезна, за да се замени с общинна (комунална) собственост, но се възстанови, капиталът не само не се премахна, но се въведе като неизбежно условие във всички разклонения на стопанството, а милитаризмът процъфтя като никога досега. Това е така нареченото „стратегическо отстъпление“ пред напора на буржоазията. И методите, с които отначало възтържествува тая социална демокрация с максимална (болшевишка) програма, си останаха същите: насилието, проявено по всички тиранически начини, се приложи и прилага като обикновено средство на властта.
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Последният напусна занаята си и влезе в социалистическата партия, чрез която се избра за народен представител и в 1913 г.
до 1920 год. председател на републиката. Г-н Фридрик Еберт, сегашният председател на германската република, е роден в Хайделберг, на 4 февруари 1871 год. Баща му бе шивач, а Ф. Еберт, бе сарач. Последният напусна занаята си и влезе в социалистическата партия, чрез която се избра за народен представител и в 1913 г. биде назначен канцлер, а на 11 февруари 1919 год. — председател на германската република. Като се абстрахираме от различието в възрастта на двамата тия държавници и от годината 1913 год., която играе голяма рол в живота им, датите не ни дават никакво указание за положението им. Ние се намираме пред лицето на двама държавници, добре надарени, излезли от буржоазните класи и достигнали най-високи положения в обществото. При това, знаем, че те представляват две противоположни идейни течения и че техните решения могат да имат най-голяма важност за бъдещето на Европа.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

които мислят социалистически, не обещават добро Те искат да превърнат старата държава в една икономическа организация, в която да има държавни училища.
Ще му се даде възможност да действа. Методът, който той ще прилага, ще се основава изключително на дълбоките му познания на човешката природа, а не на некакви си предписания. Един от най-ярките защитници на училищната автономля е Д-р Рудолф Щайнер, който със следните силни думи говори против намесата на държавата в дейността на училището“3): „Днешното училище във всички свои степени формира човека такъв, какъвто е нужен за държавата. В училищните наредби са отразени нуждите на държавата. В това отношение и тези. които мислят социалистически, не обещават добро Те искат да превърнат старата държава в една икономическа организация, в която да има държавни училища. Това би пренесло всички лоши страни на днешното училище в новото, и даже би ги влошило. Днес ние би трябвало да се стремим да влеем в училището новия дух. Този нов дух не би бил в училището, ако държавата се превърне в икономическа организация и ако от училището излизат хора, които да представляват само най-удобни работни машини в тази икономична организация. Важният въпрос е, училището да има свободен духовен живот; обучението и възпитанието да произти1а1 единствено от познанието на детската природа, на индивидуалните заложби на детето. Истинската антропология трябва да бъде основа на възпитанието и обучението.
към текста >>

НАГОРЕ

0.50311088562012