Търсене в текстове за 'Снажен'

На първо място беше името на брат Пеню Ганев - един едър, снажен, пълен с енергия и живот брат.

Той беше един от най-популярните братя в Братството не само със своите познания по всички въпроси и особено добре по окултните, но и с готовността си винаги да бъде полезен на всички, които се нуждаят от нещо. Със своето умение като педагог, той подготви много братя и сестри задочно да завършат своето образование. Владееше не само естествените науки, но и всички - математика, физика и кои ли не. На Рила в тези излизания извън бивака аз взимах по-малко участие, защото бях изцяло погълнат с уреждане на снабдяването, продоволствието и ред други задачи, свързани с ежедневието. Носеше се славата на някои братя и сестри, които със своята дейност и трудолюбие допринасяха най-много за направата на ценните придобивки, които облагородяваха бивака и околностите му. На първо място беше името на брат Пеню Ганев - един едър, снажен, пълен с енергия и живот брат. Той беше и много способен фотограф, правеше постоянно снимки и вярвам, че у него се съхраняват много ценни от тях, показващи живота ни на Рила. Много добър фотограф и с голям художествен усет, беше и брат Васил Искренов, който впоследствие потъна из широкия свят. Тези снимки допринасят много, за да се покаже по-нагледно животът ни Рила, през онези светли времена от великата епоха. Учителя понякога шеговито подхвърляше на тези фотографи - да снимат и мъглата, която не рядко ни беше гостенка. След вечерята буйният огън създаваше една приятна и тържествена обстановка.
към текста >>

Изведнъж се появи един едър, снажен мъж и каза: „Аз съм Кънчо - комендантът на Рила.“ Аз изтръпнах и си казах: „Ами сега, как ще сваляме багажа!

По това време така си пращахме багажа за Рила и когато го освобождавахме от пощата, беше огромна камара пакети за около 10-15 коня. Конярят беше от с. Бели Искър и идваше на точно уговорения час, за да го качи до Мусала. След това уговаряхме ден и час кога да дойде след около 3-4 седмици, да го свали надолу. Качихме се на Рила и започнахме да опъваме палатките. Изведнъж се появи един едър, снажен мъж и каза: „Аз съм Кънчо - комендантът на Рила.“ Аз изтръпнах и си казах: „Ами сега, как ще сваляме багажа! “ Този мъж ни погледна и като видя Крум Въжаров, изведнъж се втурна към него, дълбоко трогнат, започна да го прегръща и вика: „Бай Круме, ти си най-добрият приятел на баща ми. Мило ми е да те видя. Кажи какво искаш да направя за теб? “ Крум отговори: „Този лагер да остане на това място.“ Кънчо извади един кочан с фактури и каза: „Платете по един лев на палатка, давам ви фактура за къмпинг „Мусала“ и вие оставате тук по мое нареждане. Благодарихме на Бога и на Учителя и вече спокойно всяка година, още преди да сме отишли на лагера, търсехме Кънчо да му дадем парите и да вземем фактурата, че официално сме на къмпинг „Мусала“.
към текста >>

Камо да се намери некой мене да възкреси!... Следих го много дни наред: навесен некакъв, мрачен, силен и снажен, като мечка, цел се клати, когато ходи.

Камо да се намери некой мене да възкреси!... Следих го много дни наред: навесен некакъв, мрачен, силен и снажен, като мечка, цел се клати, когато ходи.
Но не исках да ме знае никой. И децата знаят, от що е дебел вратът на вълка. Помагачи ми не трябват... „С жените ще свърша надве-натри“, — думах си, — „но онзи лихвар ще ме поизмъчи доста...“ — Силен изглеждаше, бес да го вземе! — много силен: гледах го, че вдига самин цяла возилница за маслини. Де можех да се меря по сила с него ? Сигурно, тая сила му е паднала от небето, след като го е възкресил оня Обесник! Хубаво нещо е възкресението. Камо да се намери некой мене да възкреси!... Следих го много дни наред: навесен некакъв, мрачен, силен и снажен, като мечка, цел се клати, когато ходи. — „Не шегува се този приятел,“ — рекох си; — „мъчно ще ти даде да му теглиш ножа, стар разбойниче! Я се позамисли малко!“ А пък с пари играеше. Провървеваше се светът у дома му да проси, а той — дава ли — дава! И мене даде веднъж две жълтици, когато го излъгах, че три деня не съм ял. На другия ден ме видя и ме веднага позна. Имаше - нямаше месец, откак бе умрял Онзи на кръста. Позна ме.
към текста >>

Той е човѣкъ благовиденъ, снаженъ, строенъ, съ високъ ръстъ; 175 180 сантиметра — погоре отъ обикновения.

Отъ тѣхъ сѫ произлезли много други, но тѣ си оставатъ основнитѣ. Тия два характера се преплитатъ и изпъкватъ въ живота на всички. Тѣ ще останатъ за винаги отличителнитѣ типове въ човѣшката история. Художеството на Христа се състои именно въ това, че той съ малко думи е съумѣлъ да ги изрази и предаде нагледно. Външниятъ образъ на фарисея на гледъ е приличенъ. Той е човѣкъ благовиденъ, снаженъ, строенъ, съ високъ ръстъ; 175 180 сантиметра — погоре отъ обикновения. Ръце и пръсти въздълги, палецъ дълъгъ. Симетриченъ — признакъ на изработени възгледи, присѫтствие на воля и интелигентностъ. Показалецъ равенъ на безименния — показва, че щомъ се зароди у него нѣкоя идея, той я прокарва до крайнитѣ й предѣли. Храносмилателната му система е изправна. въ ядене и пиене той е трезвенъ, нѣма слабоститѣ на червоугодника и винопиеца, вкусътъ му е изтънченъ.
към текста >>