Търсене в текстове за 'Снажен'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 32 резултата в 28 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 6.08. КОТВАТА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Той беше висок, снажен, с големи мощни ръце и красива овална глава.
Кузман беше висок, сух, синеок момък - един от най-преданите ученици на Учителя, за който по-нататък ще има да говорим много пъти. Георги Марков - студент по математика и физика, масивен и мастит по природа, с дълги руси коси, овално голямо чело, на което центърът на интуицията блестеше, романтик по природа и краен идеалист. Георги Радев, тънък, слаб, с глава на птица, с голямо интелектуално прозрение, с голяма окултна култура и необичаен лингвист. Третият - Георги Томалевски, очертаваше се като поет, писател и добър оратор. По естествени науки изпъкваше образът най-вече на Борис Николов, който беше майката на академичната младеж. Той беше висок, снажен, с големи мощни ръце и красива овална глава. Той беше винаги мълчалив, неизказано трудолюбив, готов да направи винаги услуга на всеки нуждаещ се. За тези крупни индивидуалности - ученици на Учителя, ще се спрем по-специално през следващите глави. Учителят следеше със зорко внимание всички прояви на своите ученици, мълчаливо давайки им открито огнени импулси във всички техни начинания. Около тази академическа младеж, която беше центърът на обществото около Учителя, около който център започна да се развива братския живот. Интересно е да се отбележи, как беше привлечена към обществото една от най-красивите и талантливи български поетеси - Мара Белчева.
към текста >>

2. 6. С МОЙСЕЙ В ЕГИПЕТ

Симеон Арнаудов

Бях едър, висок, снажен, с брадичка.
Когато ме виждаше да идвам, Той оставяше другите приятели, идваше при мен, бащински ме прегръщаше и питаше: „Какво има ново, Симеоне? " Аз разпалено говорех, обяснявах. Той ме изслушваше, казваше ми по някоя дума и ме оставяше и отиваше да си довърши разговора с другите. Това правеше впечатление на всички, че съм най- приетия брат в расо. Идвах понякога с расо, нали бях дякон, а понякога и с цивилни дрехи. Бях едър, висок, снажен, с брадичка. Боже, какви години бяха тогава. В мене тогава бушуваха бури, урагани, носеха ме вълните на живота. И затова Учителят ме приемаше веднага, защото аз се задавах и отиват към Учителя, а зад мен и в мен из бездната на миналото изригваха вулкани и можеше всичко това да сте стовари върху някой друг на Изгрева. А тези сили можеха да пометат и Изгрева. Затова Учителят ме прегръщаше и питаше: „Симеоне, какво има ново към тебе?
към текста >>

3. 15. ПАДЕНИЕТО В АДА

Симеон Арнаудов

Бях млад, хубав и снажен.
В Школата на Изгрева Учителят говореше за Любовта, но Той я разглеждаше от принципа на Мировата Любов, както и от принципа на Космическата Обич. Това са две течения, едното идва от центъра на Вселената и отива към периферията, а това е Мировата Любов, а другото течение тръгва от периферията на Вселената и по пътя среща човек и трябва да го заведе до центъра на Вселената, а това става чрез Космическата Обич. Той говореше за Любовта в Словото Си, но понякога ние смятахме, че тези неща могат да се свалят посредством земната любов на човеците на земята. Смятахме или бяхме принудени да смятаме. Или търсехме оправдание за нашите деяния. Бях млад, хубав и снажен. Бяха ме харесали много. Каква мощ имаше само от гласът ми. Ами духът ми - чувствувах се, че летя по висините и по планините и по цялата земя. Веднъж ме среща една сестра на Изгрева, хареса ме, предложи ми да се разходим в гората. Аз се съгласих, беше ми приятна, пък бе и хубавичка и защо да не се разходим на чист въздух сред природата?
към текста >>

4. 77. СТАРОТО ГЮБРЕ КОЕТО СЕ ЗАПАЛИ

Беше висок, снажен, силен.
Изведнъж почувствах нужда, че трябва да се приближа до Него. Забързах и след минути Го настигам. А Той вървеше много леко и плавно и беше много трудно да Го настигнеш, а камо ли да Го задминеш. Ето, аз се изравнявам с Него и понечих да разменя с Него няколко думи и Той се спря, за да поразго-варяме спокойно. В този момент покрай нас профуча, идвайки отзад един брат. Беше висок, снажен, силен. С голяма крачка и устремен нагоре по пътеката направо профуча покрай нас с Учителя. А аз възкликнах: "Братът така мина покрай нас, като че ли някой го гони, или пък той търчи, за да не изпусне върхът и високия идеал". Учителят се загледа след него и каза: "Един стар боклук, едно старо гюбре, като се запали много дълго гори и дими, че пропи-щява цяло село от него". Какво искаше да каже с това не разбрах. Минаха години.
към текста >>

5. 29. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ ИДЕЙНИ МУЗИКАНТИ

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Един снажен, много добре сложен човек с много хубаво оформена глава, имаше брада, но беше абсолютно неграмотен.
Но благодарение на нея". Тя по този начин вече му се отблагодарява от Невидимия свят, но брат Ватев понеже иска да провери дали е истина, отива при Учителя и Учителят казва, че това е истина. Това е както му се казва от доктора. БРАТ РАДИ В: А за другия - бати Ради? Веска: той беше градинар. Един снажен, много добре сложен човек с много хубаво оформена глава, имаше брада, но беше абсолютно неграмотен. "Той, казваше Гали, едва пишеше Бог е Любов, бавно." Но беше предан. Той беше градинаря на Братството и понеже беше снажен и силен, отиваше на големия пазар, закупуваше каквото трябва, всичките тези продукти за храна на Изгрева и ги доставяше. Същевременно се грижеше с голяма нежност и любов за градината на Изгрева. За него знам следното нещо: Той е от село Килифарево, Търновско. Все пак има някаква връзка, защото един ден както си върви, но преди това един скулптор, ми се струваше, че беше Марко Марков решава да извае образа на Патриарх Евтимий.
към текста >>

Той беше градинаря на Братството и понеже беше снажен и силен, отиваше на големия пазар, закупуваше каквото трябва, всичките тези продукти за храна на Изгрева и ги доставяше.
Това е както му се казва от доктора. БРАТ РАДИ В: А за другия - бати Ради? Веска: той беше градинар. Един снажен, много добре сложен човек с много хубаво оформена глава, имаше брада, но беше абсолютно неграмотен. "Той, казваше Гали, едва пишеше Бог е Любов, бавно." Но беше предан. Той беше градинаря на Братството и понеже беше снажен и силен, отиваше на големия пазар, закупуваше каквото трябва, всичките тези продукти за храна на Изгрева и ги доставяше. Същевременно се грижеше с голяма нежност и любов за градината на Изгрева. За него знам следното нещо: Той е от село Килифарево, Търновско. Все пак има някаква връзка, защото един ден както си върви, но преди това един скулптор, ми се струваше, че беше Марко Марков решава да извае образа на Патриарх Евтимий. През 1936 г. обикаля цяла България, вглежда се в какви ли не типове, но нищо не може да покрие онзи образ, който той носи в съзнанието си.
към текста >>

6. БРАТ РАДИ

Един снажен, много добре сложен човек с много хубаво оформена глава, имаше брада, но беше абсолютно неграмотен.
БРАТ РАДИ В: А за другия - бати Ради? Веска: той беше градинар. Един снажен, много добре сложен човек с много хубаво оформена глава, имаше брада, но беше абсолютно неграмотен. "Той, казваше Гали, едва пишеше Бог е Любов, бавно." Но беше предан. Той беше градинаря на Братството и понеже беше снажен и силен, отиваше на големия пазар, закупуваше каквото трябва, всичките тези продукти за храна на Изгрева и ги доставяше. Същевременно се грижеше с голяма нежност и любов за градината на Изгрева. За него знам следното нещо: Той е от село Килифарево, Търновско. Все пак има някаква връзка, защото един ден както си върви, но преди това един скулптор, ми се струваше, че беше Марко Марков решава да извае образа на Патриарх Евтимий.
към текста >>

Той беше градинаря на Братството и понеже беше снажен и силен, отиваше на големия пазар, закупуваше каквото трябва, всичките тези продукти за храна на Изгрева и ги доставяше.
БРАТ РАДИ В: А за другия - бати Ради? Веска: той беше градинар. Един снажен, много добре сложен човек с много хубаво оформена глава, имаше брада, но беше абсолютно неграмотен. "Той, казваше Гали, едва пишеше Бог е Любов, бавно." Но беше предан. Той беше градинаря на Братството и понеже беше снажен и силен, отиваше на големия пазар, закупуваше каквото трябва, всичките тези продукти за храна на Изгрева и ги доставяше. Същевременно се грижеше с голяма нежност и любов за градината на Изгрева. За него знам следното нещо: Той е от село Килифарево, Търновско. Все пак има някаква връзка, защото един ден както си върви, но преди това един скулптор, ми се струваше, че беше Марко Марков решава да извае образа на Патриарх Евтимий. През 1936 г. обикаля цяла България, вглежда се в какви ли не типове, но нищо не може да покрие онзи образ, който той носи в съзнанието си.
към текста >>

7. 42. СЕМЕЙНА СНИМКА

Дядо поп, ама такъв хубав човек, снажен, конфигурация на черепа правилна, съвършена, линии на лицето, Учителя много прилича в лицето на баща си.
Веска: Да, ще видите и надписа, а същевременно там съм виждала баща й ми е показал и снимка на семейството на Учителя с дядо поп Константин Дъновски. В: Тая снимка искам да я преснема. Веска: Сега ще питам Малинка дали я пази, дали я намерила. В: фактически двете снимки. Веска: Защото там е дадено цялото семейство. Дядо поп, ама такъв хубав човек, снажен, конфигурация на черепа правилна, съвършена, линии на лицето, Учителя много прилича в лицето на баща си. А той бил снажен, строен мъж, а Учителят беше много фин така, среден ръст и изящна фигура, беше във връзка с това, че България имаше малък мащаб, може би това е имало някакво съотношение. В: фактически тези две снимки са много важни, защото ние нямаме снимка на Учителя, на семейството му. Веска: беше сестра Му, баба Мария там, да. В: Може да ги преснемем двете и веднага им ги връщаме. Веска: Ние сме като сестри с Малинка.
към текста >>

А той бил снажен, строен мъж, а Учителят беше много фин така, среден ръст и изящна фигура, беше във връзка с това, че България имаше малък мащаб, може би това е имало някакво съотношение.
В: Тая снимка искам да я преснема. Веска: Сега ще питам Малинка дали я пази, дали я намерила. В: фактически двете снимки. Веска: Защото там е дадено цялото семейство. Дядо поп, ама такъв хубав човек, снажен, конфигурация на черепа правилна, съвършена, линии на лицето, Учителя много прилича в лицето на баща си. А той бил снажен, строен мъж, а Учителят беше много фин така, среден ръст и изящна фигура, беше във връзка с това, че България имаше малък мащаб, може би това е имало някакво съотношение. В: фактически тези две снимки са много важни, защото ние нямаме снимка на Учителя, на семейството му. Веска: беше сестра Му, баба Мария там, да. В: Може да ги преснемем двете и веднага им ги връщаме. Веска: Ние сме като сестри с Малинка. тя от мене нищо не крие.
към текста >>

8. 09 - 52. ПРИЯТЕЛ НА ИСТИНАТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Той беше едър, снажен и симпатичен старец, който не е вече между живите.
52. ПРИЯТЕЛ НА ИСТИНАТА Бай Вълкан бе един от ревностните в делото на нашия град. Кой не го познаваше? Той беше едър, снажен и симпатичен старец, който не е вече между живите. Отиде си бай Вълкан тихом и мълком. Близките му погребаха тленните му останки, а гражданите от града ми казаха с въздишка: „Отиде си още един добър човек! " Да, отиде си бай Вълкан, но неговият жив пример остана. Той ще продължава още дълго време да живее. Бай Вълкан бе между малцината в нашия град, които обичат истината и беше готов да се жертва за нея.
към текста >>

9. 09 - 165. ЧАВДАР ЩЕ СИ ДОЙДЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Пристигнах в дома на брат си, изправих се пред люлката на бебето, а ето насреща моят син, Чавдар, който както беше едър и снажен, веднага взе да се смалява и влезе в детето.
Една нощ сънувам, че някой ми каза: „Чавдар ще си дойде." А аз възразих: „Как ще си дойде, нали зная, че той е умрял? " Но гласът ми повтори: „Чавдар ще си дойде." Вече беше минало близо една година от смъртта му, а аз все разсъждавах върху думите как може умрял човек да си дойде. До това време аз още не бях чувала за прераждането на душите, нито бях чела нещо по този въпрос. Една заран брат ми пристигна от София, където живее, чука на вратата и още с влизането си в къщи каза: „Чавдар си дойде." - „Как тъй", му възразих аз. „Не мога да те разбера." - „Роди ми се син и го кръстихме Чавдар." Аз не можах да се въздържа и отидох да видя малкия Чавдар, още повече, че това е потвърждение на съня ми от преди една година. Пристигнах в дома на брат си, изправих се пред люлката на бебето, а ето насреща моят син, Чавдар, който както беше едър и снажен, веднага взе да се смалява и влезе в детето. От този същия момент аз се привързах към него и той към мене. Малкият Чавдар се развиваше добре под топлите майчини грижи от една страна и моята любов - от друга. Колкото детето порастваше, толкова повече се привързваше към мене. Тази му привързаност бе толкова голяма и очебийна, че майка му взе да ревнува. „Аз съм му майка - казваше тя - а тебе повече те обича." Чудна работа.
към текста >>

10. 09 - 267. ЕДНА ДУША СЕ РАЖДА (ЧИЧО РОСЕН)

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Осъдих убийците на кроткия и снажен вол.
Бях готов да отида да се бия с тия озверени хора. Но това не бе всичко. Тогава касапите, излезли извън себе си от яд - как тъй волът да не се подчини на тяхната воля, отрязаха главата му, както бе прав. Горкият вол в този миг политна и падна на земята. Сви се сърцето ми от тази невиждана досега жестокост. Осъдих убийците на кроткия и снажен вол. Осъдих и тия, които се трупаха около поразения труп, за да си купят прясно месо. И те, наравно с касапите, бяха виновни за смъртта на вола. И те бяха съучастници в това убийство. Аз целият от гняв треперех против убийците на невинния вол. Но в този миг в ръката си видях парчето салам, което бях си купил за обяд и се питам: „Не съм ли и аз съучастник в това жестоко убийство?
към текста >>

Свечеряваше се, когато при мене дойде един снажен старец с хубава бяла брада да купува орехи.
Нали за нас, които купуваме и ядем месото? Щом аз ям месо, то и аз съм косвен убиец. На тия невинни четвероноги животни, наши по-малки братя." Захвърлих салама и реших отсега никога вече да не ям месо, т.е. от плътта на нашите безсловесни братя - животните. Продължих пътя си по-нататък, но не можах да се освободя от потресающото впечатление през този ден. Свечеряваше се, когато при мене дойде един снажен старец с хубава бяла брада да купува орехи. Той хареса стоката и реши да купи повече. Понеже вече се смрачаваше, той ме покани да нощувам в неговия дом, което аз приех. И без това вече мислех да търся конак за нощуване. Сложиха вечеря. На масата между другото имаше и кюфтета.
към текста >>

11. 09 - 276. СЪС СВЕТЛА ВЯРА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

276. СЪС СВЕТЛА ВЯРА Един снажен старец вече към 85 години, Веднъж разтвори книгата на своите спомени и ни разказа за своята младост: „Бяхме на първа линия на Сръбската граница.
276. СЪС СВЕТЛА ВЯРА Един снажен старец вече към 85 години, Веднъж разтвори книгата на своите спомени и ни разказа за своята младост: „Бяхме на първа линия на Сръбската граница. Водеха се престрелки от двете страни. Имах предчувствие, че ще ме ранят и наистина ме раниха в главата. Когато ме превързваха, санитарите установиха, че раната ми е лека и скоро ще оздравее. След оздравяването ми един ден ни строиха, за да изберат двама за санитари. Единият от двамата избрани бях аз.
към текста >>

12. 4. СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА

Тройка Кирилова Мишкова

Майка й Стоянка била дребничка жена, а баща й - едър, снажен, с твърд характер, строг, но справедлив.
Майка й, Стоянка Петкова Мишкова, е родом от Ямбол през 1880 г. - домакиня, починала 1970 г. Баща й, Кирил Николов Мишков, е роден в Ямбол през 1887 г. (1877), починал на 6.11.1959 г. Те имат три деца - Тройка, родена в Ямбол през 1920 г., Николина, родена в Ямбол през 1922 г., Донка, родена в Ямбол през 1925 г. Майка й Стоянка била дребничка жена, а баща й - едър, снажен, с твърд характер, строг, но справедлив. Понеже е сляп, го съпровожда неговата майка, която е също едра жена. Макар и сляп, той се справя с всичко. Дори когато ходили на Рила, той носел Тройка на раницата си, няколко тухли в ръка, воден от жена си същевременно. Разказът на Тройка е записан от Калина Гроздева Първанова, съгласно декларацията на Тройка. Горните сведения получих от Тройка Кирилова Мишкова след поставянето на някои въпроси.
към текста >>

13. 70. ЕДИН ДЕН НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Николай Дойнов

На първо място беше името на брат Пеню Ганев - един едър, снажен, пълен с енергия и живот брат.
Той беше един от най-популярните братя в Братството, не само със своите познания по всички въпроси и особено добре по окултните, но и с голямата си готовност, винаги да бъде полезен на всички, които се нуждаеха от нещо. Със своето умение като педагог, той подготви много братя и сестри, задочно да завършат своето образование. Владееше не само естествените науки, но и всички други: математика, физика и кои ли не. В тези излизания извън бивака, аз вземах по-малко участие защото бях изцяло погълнат с уреждането и снабдяването, продоволствието и ред други, свързани с ежедневието задачи. Носеше славата на някои братя и сестри, които със своите дейности, трудолюбие, допринасяха най-много за направата на ценни придобивки, които облагородяваха бивака и околностите му. На първо място беше името на брат Пеню Ганев - един едър, снажен, пълен с енергия и живот брат. Той беше и много способен фотограф, правеше постоянно снимки и вярвам в него се съхраняват много ценни от тях, показващи живота ни на Рила. Много добър фотограф и с голям художествен усет, направи снимки и брат Васил Искренов, който впоследствие потъна из широкия свят. Така, че животът ни на Рила се илюстрира сравнително добре, тези снимки допринасят много за да се покаже по-нагледно живота ни там, през тези светли времена от великата епоха. Спомням си веднъж отивам при Учителя и Му казвам: „Учителю, едно такова Божество, като Вас, което е слезнало на Земята в плът трябва да остави историческа следа, че Ви е имало и че сте били тук. Разрешете да Ви снимат и да остане образа".
към текста >>

14. XIII. БЯЛАТА И ЧЕРНАТА ЛОЖА В СЕМЕЙСТВАТА НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Този брат по време на Школата е млад, висок, снажен и силен като бик.
Или ще се размине с брака, или ако влезе в клопката, бърже ще се освободи с помощта на Учителя. А за онези, които трябва да преминат през брака, ако са се молили на Него - ще имат сполучлив брак. Това е разрешението на тази задача. Друго разрешение няма, нито сега, нито утре. Ще ви разкажа един случай. Този брат по време на Школата е млад, висок, снажен и силен като бик. Аз го заварих, когато беше на 75 години. Срещнах се с него и на х. „Вада" при лагера на Елена Андреева, където лагеруваха възрастните братя и сестри през 1972-1975 г. Беше си запазил силата. Ходеше по няколко пъти от лагера до потока с водата, наливаше две големи празни тенекии от сирене, хващаше ги за дръжките от тел и ги носеше до кухнята.
към текста >>

15. 1934 година

Ето Тошев - висок, снажен, шишкав, тлъст човек с дебел врат, недобър поглед.
Не е много студено в уютната ми стая. Все съм неразположен нещо. Сън. Сънувам, че Учителят ме покани да го съпроводя да отидем при брата Тошев, който е понастоящем прокурор в окръжния съд в гр. Кърджали. Отидохме в града, но не е този Кърджали, който познавам аз. Влязохме в един двор, широк, и по стълби се изкачихме на горния етаж, Тамо вън имаше широка веранда. Седнахме. Ето Тошев - висок, снажен, шишкав, тлъст човек с дебел врат, недобър поглед. Наоколо по стълбите и верандата се срещат хора, но повечето цигани. Учителят говори на Тошев нещо, че иска да направи у него събрание, но Тошев отказа. Учителят бързо стана и като че сърдит от отказа на Тошев, се засили бързо по стълбите надолу и аз - след него. Но в това се прочете това, че Тошев забогатя и сега е унижение за него да стават събрания за Божии работи, но това подписва бъдащата му присъда. Така бързо се движеше Учителят, щото аз тичах, и тичащ, аз останах надире и изгубих из очите си Учителя, понеже се движехме в разредена гора в дълбок път.
към текста >>

16. 15. Начо Петров

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Беше млад, хубав, висок, снажен мъж с широко, отворено лице, високо чело, облечен според последната мода, с добре огладени дрехи от английски плат, винаги според сезона.
15. Начо Петров Когато Начо Петров се запозна с Учителя, беше едвам на тридесет години - през 1910 г. Беше млад, хубав, висок, снажен мъж с широко, отворено лице, високо чело, облечен според последната мода, с добре огладени дрехи от английски плат, винаги според сезона. Начо Петров вече беше редовен и активен член на Демократическата партия. Твърде приближен до Александър Малинов, той вземаше живо участие в политическия живот на страната ни. Последователно той беше общински съветник, после помощник-кмет на столицата, като от онова време си запази живи спомени и твърди връзки. Когато демократите взеха властта, той беше назначен за помощник-министър на вътрешните работи, [при министър] Гиргинов, като през цялото време си запази значителна свобода на отношенията си към гражданите: свободолюбиво-демократично. Това негово отношение към гражданите се смяташе дори не само като негова лична заслуга, а и като ценен капитал на самата Демократична партия.
към текста >>

17. 24. Сфера на Венера

ГЕОРГИ РАДЕВ

Строен, снажен, широкоплещест, той цял кипи от енергия.
24. Сфера на Венера Житно зърно, Г. XII (1938), кн. 9 ÷ 10, с. 230 ÷ 235 Ще ви представя една малка сцена из живота. Действието се развива в дома на един млад офицер - поручик. Строен, снажен, широкоплещест, той цял кипи от енергия. Във всяко негово движение личи мускулна сила. Целият му външен вид показва характерните белези на марсианеца. Това проличава и от гласа му - силен и гръмлив - от резките, отривисти и повелителни думи, с които се обръща към своя вестовой, зает да лъска най-старателно ботушите му. - Лъскай, лъскай, да светнат като джам. Мундира изчетка ли?
към текста >>

18. I. Въведение

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Тип твърде крепък и снажен. 9.
Лъв - Високи, широкоплещести, красиви, мъжествени на вид, със свежо лице, сиви или сини очи, руса или светлокестенява коса, права и смела стойка. 6. Дева - Тънко и активно тяло, хубаво развита глава, широко чело, коса светло-кестенява, накъдрена на едри вълни, сини или кафяви очи, широки рамена, тип артистичен и интелектуален. 7. Везни - Изящно тяло, добре развити членове, хубаво овално лице, прав нос, сини очи, понякога тъмно-кафява, руса или кестенова коса, хубав цвят на лицето. Тук са най-красивите типове. 8. Скорпион - Ниско набито крепко тяло, широки пълни гърди, мургав или медно-жълт цвят, черни къдрави коси, силни и донякьде огънати крака. Тип твърде крепък и снажен. 9. Стрелец - Висок ръст, хубава фигура, овално и въздълго лице, кафяви или тьмноруси коси, които се вият на едри вълни, хубави изразителни очи, повечето пъти изпъкнали, тъмно- кафяви или сини очи, дълъг нос, леко заорлен. 10. Козирог - Дава слаби и недобре оформени типове с дьлъг и гърчав врат, резки черти, тясна брада, слаби и често пъти хилави членове, слаби гърди и хлътнали рамена, фигурата им е жилава и внушава търпение и издьржливост, вежди издадени, нос дълъг, лицето тънко и мършаво, със суров вид. 11. Водолей - Дава най-красивите типове, освен Везни. Висока фигура, добре оформена и развита, свеж цвят, сини очи, руса коса, прави черти, добре оформена брада и хубаво, ясно чело, саксонски тип пребладава. 12. Риби - Нисък ръст, къси членове, лимфатичнотяло, бледен цвят, ясносини очи, но могат да бъдат черни или кафяви, кьс нос, пьлни устни, кръгло лице, малки ръце и крака.
към текста >>

19. 2. Съборите на Бялото Братство на Слънцето и на Хималаите

Мнозина си представят Христа висок, снажен, със сини очи, руса коса.
Всеки ученик сам трябва да пожелае да мине през огъня на 35 милиона градуса. „Ако думите ми пребъдват във вас, и вие - в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас. И Аз ще ви се изявя." Питам съвременните християни, както и вас, които минавате за окултни ученици, ще познаете ли Христа, ако днес слезе на земята? Ако днес дойде Христос в България , Той ще се яви в такава проста форма , че никой няма да Го познае . Той ще обиколи цяла София, ще посети всички църкви, без да Го познае някой. Мнозина си представят Христа висок, снажен, със сини очи, руса коса. Като погледне човека, той цял ще затрепери. - Че това правят и обикновените хора. Достатъчно е да те срещне разбойник и да насочи револвера си към тебе, за да се разтрепериш, да изгубиш ума и дума. Няма ли да трепнеш, като видиш, че идат да секвестират имота ти? Следователно, когато дойде Христос на земята, никой няма да го познае.
към текста >>

20. 17. Първата любов на майка ми и венчавката за другиго

Той е снажен, хубав младеж, с тъмни къдрици и сиво-зелени очи.
17. Първата любов на майка ми и венчавката за другиго Млада седемнадесетгодишна девойка - кръгъл сирак, отгледана от по- голямата си сестра Ана, майка ми е почувствувала за първи път трепета на любовта. Измъчена от седемгодишната си възраст, принудена като дете да изкарва с черен труд из тютюневите пловдивски фабрики прехраната си, тя е жадувала за обич и живот. В дома им идва млад, светлокос китарист, който я учи да свири на китара. Той я обиква нежно, както и тя него, но моралът на времето, нейната скромност и свенливост, както и неговата нерешителност да говори за това, което е въздух и хляб за живота му, не съдействат за сближаването им. В двора на същата къща живее беден студент със старата си майка. Той е снажен, хубав младеж, с тъмни къдрици и сиво-зелени очи. Той е видял чернокосата румена девойка в двора, чул я да пее, тя е работлива, весела, енергична - тя ще украси живота му. Един ден я вижда на двора и се запътва към нея, но тя като уплашена сърна побягва-тя не иска да срещне погледа му-та нали сърцето й е заето! Но смелия студент говори на нейната сестра, при която тя живее - иска направо ръката й. Старата сестра хвали студента на девойката - та той е завършил в Роберт Колеж в Цариград, езици знае, сега е юрист - има бъдеще, има професия - при него тя ще е добре. Попарена от ранна слана, девойката се съгласява.
към текста >>

21. 39. Пътуване с параход по Дунава

Весела Несторова

В това време ме приближи един снажен, хубав младеж и ме заговори.
Над някои високо стърчаха островръхи черковни кули. Спряхме за няколко часа в Будапеща, където за първи път опитах вкуса на банани. Същият ден заболях от морска болест и я свързах с вкуса на банани, които отрекох за много години. В пансиона ни се забраняваше да общуваме с външни хора и този навик ми пречеше да вляза в разговор с пътниците на парахода. В хола имаше пиано и един ден седнах да посвиря. В това време ме приближи един снажен, хубав младеж и ме заговори. Аз мълчах и унесена в музиката почти не го погледнах. Той разбра, че не е приет и се отдръпна. Вечерта мис Търнър ми държа лекция за общуването схората. "Не мълчи, когато ти зададат въпроси. Разговаряй с хората." Защо сега ме учеше на противното на правилата, които бяха установили в пансиона, не можех да проумея.
към текста >>

22. 152. Настроението ти - това са състояния на тия, с които си свързан

Весела Несторова

Христос е бил висок, снажен човек.
Ето какво ни каза на 3 януари 1941 година: "На влюбени не предавайте Новото Учение. Не давайте плодовете на други, преди да ги опитате вие. Грънците, след като ги опекат, на работа ще ги турят. Мъчно се учи на земята, ако си с много хубави дрехи, ще те ограбят, ако си със скъсани дрехи, ще ти се присмеят. Дошли сте тук да учите. Христос е бил висок, снажен човек. И отвън Той трябва да ти проговори и да Го видиш. Вие отхвърляте водата, която пиете, като казвате, че и друг е пил от тая вода. Вие сте първи, които точно тази вода пиете, на този камък стъпвате и сядате. Апостолите са на земята и проповядват сега. Христос е навсякъде, но някъде е още тъмно и не се вижда.
към текста >>

23. 2. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА (1915-1919 г.)

Минчо Сотиров

Докато се разменят мисли от двамата началници от где се "обажда" тоя нов "гост", защото досега го нямаше, командирът на дружината, едър снажен, смел, храбър воин, скочи прав и се покатери по насипа на хода за съобщение, за да наблюдава за това окопно неприятелско нападение, па и без да му мине през ум, че с това се издава и нашето бойно разположение... В тоя миг, войника-ординарец, за свръзка отряд до тия двама началници, рипва, хваща десния крак на командира на дружината и смъква от насипа качилия се дружинен командир и казва: "Г-н подполковник, Вие сте потребен нам, на дружината и на командира на полка, защо се излагате така открито, аз мога да наблюдавам също така добре както и Вас!
стоят в един ход за съобщение, на южния скат на масива кота 1248, водещ от "Наблюдателната висота" пред самата к. 1248 и за към предната линия окопи и наблюдават как противника се приготовлява да атакува 3-а дружина Ломци на Червената стена... Всичките приготовления на противника се виждаха много ясно от местостоянието на двамата началника. Веднага се телефонира до командира на бригадата на "Опълченската висота", защото 15 полк не можеше да види нищо от това, което работеше противника пред лицето му - характера на местността закриваше всичките му действия... Взеха се мерки за париране готвещата се атака. Противникът засили своя огън и пред 2-а дружина Бдинци. На десетина крачки от стоящите двама началници, паднаха едно след друго 3 снаряда от окопно оръдие!... Докато се разменят мисли от двамата началници от где се "обажда" тоя нов "гост", защото досега го нямаше, командирът на дружината, едър снажен, смел, храбър воин, скочи прав и се покатери по насипа на хода за съобщение, за да наблюдава за това окопно неприятелско нападение, па и без да му мине през ум, че с това се издава и нашето бойно разположение... В тоя миг, войника-ординарец, за свръзка отряд до тия двама началници, рипва, хваща десния крак на командира на дружината и смъква от насипа качилия се дружинен командир и казва: "Г-н подполковник, Вие сте потребен нам, на дружината и на командира на полка, защо се излагате така открито, аз мога да наблюдавам също така добре както и Вас! " И без да чака отговор, подхопна се и зае мястото на наблюдател и твърде бързо се откри мястото на новото окопно оръдие, което биде обстреляно и прекрати дейността си... Колко началници има с подобна обич от страна на подчинените си? И кое би ги заставило така да обичат своите началници и се жертват заради тях? Какви качества трябва да има такъв един началник?... Началници, любете подчинените си, грижете се бащински за тях, отнасяйте се майчински с тях и вие всякога ще имате тяхната готовност да се жертват заради вас! Противникът усилено се приготовляваше за една сериозна атака към "Куполната висота" на Червената стена.
към текста >>

24. 2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Ето го един снажен брат с белоснежна салтамарка, с набръчкани бозави потури, намотал на кръста си ален пояс деветолактен!
Каква ведрина се струи от тях, какъв покой! Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест. Почивка. Палим огньове, пием чай, правим юнашка закуска. Пъстро е нашето общество - от учени мъже и жени, изтънчени от академична наука, та стигнеш до простия селянин от Тракия и Видинско, свил ямурлучето си и грабнал торбата си, пълна с ценно съдържание. Мъже, жени - учени, прости, граждани, селяни, всички сме братя и сестри, ученици на Учителя - чада на Един Общ Баща. Ето го един снажен брат с белоснежна салтамарка, с набръчкани бозави потури, намотал на кръста си ален пояс деветолактен! А с тях кои са тия нежни девици и момци с вдъхновение в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой. Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени? Ами тия деца, каква сила ги вдъхновява, че като малки козленца тичат и играят пак, не смятайки умората! Като че ли във всички тях е Единния Дух на Доброто, който Учителя разпали у нас, поставен в началото още от Предвечния. Път. Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.
към текста >>

25. 2.2.5. ЗАДАЧА ЗА ИЗПОТЯВАНЕ

2.2. Асинета. Задачи от Учителя

Веднъж, в тия 10 дни, носейки пълните стомни, се отбиваме през гората да минем под сенчица... Там в гъстака, близо край пътя скрит снажен човек се сгушил, облечен в широки черни дрехи, до висока черна капа... Калимявка!!
Какви картинки бяхме! Вън дърво, и камък се пука от горещина, а ние с вълнено облекло, шапки, шалове и се потим ли, потим. Идваха любопитни да ни гледат. Цяло произшествие за тях. Чудеха се, подсмиваха се, гавреха се с нас тайно и явно. Веднъж, в тия 10 дни, носейки пълните стомни, се отбиваме през гората да минем под сенчица... Там в гъстака, близо край пътя скрит снажен човек се сгушил, облечен в широки черни дрехи, до висока черна капа... Калимявка!! Поп, не, владиката Стефан! Косата му къдрава, брадата също. Хубавец, няма що да се каже. Очите черни - светкат, светкат. Скрил се да ни наблюдава... Какво ще види?
към текста >>

26. 29.1. За Христо Досев в България. 29.1. За Христо Досев в България

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Те го гледат снажен, с остър поглед, буен, говорлив: те слушат от него разкази за борба със злото в света и го намират легендарен.
Учениците се трогват. Особено се заинтересува един от тях, сухичък, височък и енергичен. Те го заграждат, разпитват, разглеждат книгите. Книгите са нещо ново за тях, те откриват други мисли и чувства, каквито няма в училището и литературата. А младият човек, който ги продава е цяла изненада за тях. Те го гледат снажен, с остър поглед, буен, говорлив: те слушат от него разкази за борба със злото в света и го намират легендарен. Те прекарват с него няколко часа, навземат си книги, научават интересни работи и се разотиват. Сухичкият, височкият, енергичният ученик е Христо Досев. Той е особено възприемчив към неща, които искат жива, чувствителна натура. Той е бил отдаден повече от другите на младежката разгулност, на възприемане всички навици, обикновени у възрастните, но тъй примамливи с ония нови чувствувания, които носят за човека при първо узнаване. Младежката възраст възприема всичко ново, за което няма усвоена оценка като лошо.
към текста >>

27. 162. „Кръстопът” - всички страдания дават плодове

II. В колибата на Христов

После се пресегна към една етажерка, извади една малка книжка със сини корици, на която имаше нарисуван снажен мъж, опасан от змия, главата на която държеше в силните си ръце.
- Сънувам ли, истина ли беше всичко това - може би бълнувам? Дойдох само за съвет... От дете не бях плакал! Баща си обичах, но на смъртния му одър и на гроба му не пророних сълза!... А сега? Христов продължаваше да му се усмихва, както лекар на пациент след сполучлива операция. После се пресегна към една етажерка, извади една малка книжка със сини корици, на която имаше нарисуван снажен мъж, опасан от змия, главата на която държеше в силните си ръце. Андрей прочете заглавието й: „Кръстопът”, автор - Майн Ру, което беше написано отгоре на долу като китайско писмо.* [*Виж „Изгревът”, т. 20, с. 14-26 - корица със змията е на с. 16. Майн Ру е псевдоним на Любомир Христов Лулчев.] Христов я разтвори и зачете: „В зорите на деня, ще ви разкрия цената и силата на дълбоката наука на сълзите... Ще ви покажа дърветата, отрупани с плодове, поливани със сълзите на хората. Ще ти откъснат и дадат плод и на тебе, за да отнесеш и на тия, които си разплакал... Защото плодовете от градината на живота, растат от вашите сълзи!
към текста >>

28. 1.4.3. Извадки от дневника на Стефан Ст. Гидиков от град Сливен: автобиография (ръкопис, частен архив).

Беше снажен и добродушен човек, весел, бъбрив, с потури и абичка, занимаваше се с един дарак за чепкане вълна и малка воденица на вода в махалата Гюр-чешме, сега съборено.
СЛИВЕН ръкопис Автобиография Роден съм на 10 октомврий 1871 год. в 6 часа вечерта в старата къща Миркович, долната югоизточна стая. Кръщелното ми свидетелство означава 10 октомврий, но майка ми твърди, че съм роден на 8 октомври. Баща ми се казвал Стефан Гергев Гидиков, най-големия син на Герги Гидикя. Помня дядо си, той се помина в 1879 или 80-та година. Беше снажен и добродушен човек, весел, бъбрив, с потури и абичка, занимаваше се с един дарак за чепкане вълна и малка воденица на вода в махалата Гюр-чешме, сега съборено. Правел също и абаджилък, както повечето от по-видни сливенци. Прякора си Гидик (прелез, щърбел) носеше от това, че е бил ритнат от катър, единият му зъб счупен и това е дало повод на един турчин да го прякороса „Гидик”. Помня, че вечерно време, когато сме бивали у тях на гости, сядаше в единия кът на огнището, дето имаше тясно долапче с полици, отваряше долапчето и изваждаше едно шише с вино в което плаваше резен от лимон. Пиеше с ядене или след ядене. Дядо ми беше моабетчия.
към текста >>

0.62755703926086