Търсене в текстове за 'Скръб'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 545 резултата в 283 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_02 ) Разумното начало в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Той ти дава светлина, за да гледаш, въздух, за да дишаш, Любов, скръб, знание, за да мислиш.

Скръб е, но Бог само малко те е стегнал, за да мислиш.

Господ казва: „Потърси ме в ден скръбен.“

2. 1_03 ) Езикът на Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Имаш ли скръб, дядо ти, баба ти са в теб и ти шепнат скръбта си.

3. 1_04 ) Единството в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Тази реалност, която образува скръбта и тази реалност, която образува радостта, не са реални.

Трябва отвън да имаш скръб, за да познаеш Господа.

4. 1_11 ) Музикално състояние на човешката душа – благодарност и доволство - Боян Боев (1883 – 1963)

Скръбта донася материал за Радостта.

Радостта е придобит материал, а скръбта е това, което е посято.

Идната година скръбта ще ти донесе радост.

5. 1_12 ) Активен в живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Скръбта разстройва нервната система на човека.

6. 2_13 ) Четири портокала - Боян Боев (1883 – 1963)

Много пъти може да съм скръбен, но като погледна тревата, казвам си: „Тя е доволна, защо аз да не съм доволен?

7. 2_16 ) Любов към врага – това е една школа - Боян Боев (1883 – 1963)

Еднакво трябва да обичаш и тези, които ти причиняват скръб, и онези, които ти причиняват радост.

8. 3_02 ) Закони и методи на мъдростта - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато ти е тежко, когато си неразположен, когато имаш някоя голяма мъка, намери някое вековно дърво, облегни се на него с гърба си и кажи: „Моля те, вземи моята скръб, моята тягост, дай ми своето спокойствие!

А дървото лесно се справя с човешката скръб.

9. 3_05 Закони на мисълта - Боян Боев (1883 – 1963)

А когато една мисъл ти причини скръб, тъмнина, тежина, неразположение, това показва, че тя е дошла от низшите области.

10. 3_06 ) Правата мисъл - Боян Боев (1883 – 1963)

Като дойде скръбта, зарадвай се, че чрез нея идваш до правата мисъл.

Еднакво трябва да обичаш и тези, които ти причиняват скръб, и тези, които ти причиняват радост.

Ако мислиш, скръбта ти ще се превърне в Радост.

Ако престанеш да мислиш, твоята Радост ще се превърне в скръб.

Щом престанеш да мислиш за Бога, то веднага скръбта ще дойде.

11. 3_08 ) Възвишеното в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Тежко е да се носи скръбта, но два пъти по-тежко е да се носи голямата Радост.

12. 3_17 ) Нашите по-малки братя, растенията - Боян Боев (1883 – 1963)

И растенията скърбят като хората, но понеже не могат да говорят, скръбта им е скрита.

13. 3_20 ) Фази при възлизането на човешката душа - Боян Боев (1883 – 1963)

Новораждането се предшества от голяма скръб, голямо страдание.

14. 3_21 ) Промисъл - Боян Боев (1883 – 1963)

Невидимият свят е толкова внимателен към всичките ни мисли и чувства, че когато някой път сме скръбни, ще пратят нещо, което да привлече вниманието ни и да ни бъде приятно.

15. 3_24 ) Краските - Боян Боев (1883 – 1963)

При тъмносиния цвят ще почувстваш малко скръб.

16. 5_03 ) Разкрити и неразкрити планове - Боян Боев (1883 – 1963)

Така, като се поставя в неговото положение, вземам товара му и скръбта му минава.

Най-първо ще взема от неговата скръб и ще му предам от своята радост.

А като взема скръбта му, ще я трансформирам.

17. 5_13 ) Издигай се към по-висшите светове - Боян Боев (1883 – 1963)

Скръб и радост!

18. 5_16 ) Оперирай със себе си - Боян Боев (1883 – 1963)

Тури радост и скръб вън от себе си и съзнай, че те са нещо външно за теб и че ти си над тях; така ще можеш да живееш в Реалното.

Ти няма да презираш скръбта, защото тя е ненапреднали същества, които вървят подир теб, оплакват се и ти причиняват скръб.

Друг метод: когато ти е тежко и си неразположен, добре е да идеш при някое вековно дърво, да облегнеш гръб и да кажеш: „На ти моята скръб, моята тегота, дай ми твоето спокойствие“, защото дървото е много спокойно и става едно преливане от дърво в човек.

А дървото се справя лесно с твоята скръб.

19. 7_06 ) Развитие на добродетелите - Боян Боев (1883 – 1963)

Внимавайте, защото докато сме ту в радост, ту в скръб, ние занемаряваме Божественото и не можем да получим онова, което трябва.

20. 7_08 ) Страданията водят към добро - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато дойде скръбта, страданието, това означава едно лекуване.

В Небето е Радостта, а в ада – скръбта.

21. 7_09 ) Страданията пречистват и развиват добродетелите - Боян Боев (1883 – 1963)

Вижте: Радостта е признак, че си чист, а скръбта показва, че си я изгубил.

22. 7_12 ) Чрез страданията човек се усъвършенства - Боян Боев (1883 – 1963)

При скръбта става разтоварване на парахода, разтоварва се ден, два, три.

23. 7_17 ) След страданието иде радостта - Боян Боев (1883 – 1963)

Скръбта е Ангел, който има две лица: едното е грозно, а другото – красиво.

Колкото е по-голяма скръбта, толкова е по-голяма Радостта, която иде след това.

Радостта, като дойде след скръбта, ще те компенсира десет пъти.

Майката излиза от къщи и на дечицата им е скръбно, но тя отива по работа, купува топъл хляб и книжки и ги донася.

Значи скръбта се превръща в радост.

За това Христос споменава в следния стих: „Аз пак ще ви видя и ще имате Радост, която никой не може да ви отнеме.“ Докато мислиш по физически начин, ще имаш радост, която всеки може да отнеме, и след нея ще дойде пак скръб.

24. 7_20 ) Отношение към страданието - Боян Боев (1883 – 1963)

Скръбта е печалба, а Радостта е двойна печалба.

Един свещеник ми каза: „Като почнах да благодаря за страданията, те си отидоха.“ Като обикнеш скръбта, тя ще си отиде.

Предназначението на Живота не е в страданието, в мъчението, в скръбта, а в здравето, Радостта, Хармонията, Красотата и Свободата.

25. 7) В Твоята Любов намирам аз покой - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой човек стои натъжен и скърби; Ангелите знаят какво му липсва и когато му го донесат, той се чуди, че скръбта му е изчезнала, и казва, че му е олекнало на душата.

26. 18) Да я събуди навреме - Боян Боев (1883 – 1963)

Един брат попита: „Ангелите имат ли скръб?

Ангелите имат скръб, но за тях скръбта е малката радост, а радостта е голямата радост.

27. 29) Земята е Господня - Боян Боев (1883 – 1963)

След всяка голяма скръб идва голяма радост.

И след всяка голяма радост има голяма скръб.

28. 38) Музиката е свещенодействие - Боян Боев (1883 – 1963)

Имаш скръб на сърце си,

Скръбта е майка, а радостта е дете.

— Дотегна ми веч да нося скръбта.

— Защо ти дотегна да носиш скръбта,

Скръбта ще каже на човека така:

О, скръб, мила моя сестрице,

Днес свирих на пианото и пях, за да станат радостни всички скръбни хора на Земята.

29. 41) На фокуса на музиката - Боян Боев (1883 – 1963)

Истинските музиканти наричам гении на музиката, тях не ги засяга обезсърчението: дойде някоя скръб, посвирят ѝ и тя си отиде.

Скръбта е една ненапреднала душа.

Някой път нямаш никаква причина да си скръбен, а скърбиш: това е някое ненапреднало същество, чиято скръб приемаш.

30. 46) Ние градим - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой път, когато сте скръбни, това не е ваше състояние.

Радостта се дължи на това, че си придобил нещо, а скръбта се дължи на това, че си изгубил нещо.

31. 56) От четири октави нагоре - Боян Боев (1883 – 1963)

В музиката няма скръб!

32. 79) Четвъртинките тонове - Боян Боев (1883 – 1963)

Що е скръб?

Мирова скръб в света няма.

Скръбта е подтик за влизане в света на мировата Радост.Следователно, за да бъде на Земята разбрана Радостта, трябва да се започне със скръбта.

Провидението ни е облякло със скръбта, за да кажат те: „Оставете ги тези“.

Скръбта, която имате, сте я увеличили с микроскоп три-четири хиляди пъти, а тя е един много малък бръмбар.

Някой път видиш едно цвете стъпкано или увехнало и един глас ти казва да го полееш, но ти не го поливаш и после чувстваш скръб.

Или минаваш и виждаш един камък; вътрешният ти глас казва: „Вдигни камъка“, но не го вдигаш и после чувстваш скръб.

33. 80) Щастието, многократно и непреривно - Боян Боев (1883 – 1963)

Не говори на скръбния за скръбта, не говори на радостния за радостта.

На скръбния говори за радостта, а на радостния говори за скръбта.

34. 16) Господ ще бъде познат - Боян Боев (1883 – 1963)

Христос казва: „Сега скръб имате, но после ще ви мине и ще се зарадвате.“ Затова усилвайте вярата си.

35. 17) Да давате разумно - Боян Боев (1883 – 1963)

Една сестра няколко седмици изпитваше непоносима скръб, без да открива причините за това състояние.

Тази скръб е поради борбата между Черната и Бялата ложа, но Вие не се намесвайте и без да се боите, ще имате вяра.

Зарадвайте се на това състояние на скръб, което изпитвате сега.

36. 40) Който разбира времето, той е маг - Боян Боев (1883 – 1963)

Благодарността изпъжда страданието и задържа радостта, а неблагодарността изпъжда доброто и задържа скръбта.

Щом човек схваща, че всичко е за добро, той добива сила да носи скръбта с радост.

Остава скръб само 25 на сто и се носи лесно.

Скръбта винаги иде в резултат на допуснато престъпление.

37. 48) На границата между две култури - Боян Боев (1883 – 1963)

“ И казва се по-нататък: „Тези синове човешки дойдоха до голяма скръб.“ Предсказано е за Новата култура, че всеки ще бъде под смоковницата и няма да бъде устрашаван.

38. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Горните твърдения ще схванем по-добре, ако имаме предвид следния закон: когато едно състояние внушава тъга, скръб, униние, това показва, че човек е далече от Истината и следователно не пребивава в реалността, а когато едно състояние причинява радост, лекота, обхода, когато човек обича и прощава, това е знак, че той се е озовал в центъра на Истината и че е в хармония с Разумната Природа.

39. 65) Писма - Боян Боев (1883 – 1963)

Без скръбта радостта ще остане неоценена.

Когато богатството се превърне в знание, скръбта – в радост, слабостите – в сила, двоумението – в трезва мисъл, бързината – в търпение, надеждата – в мир, човек е на правия път да приложи Божествената мъдрост в живота си.

40. 73) Послушай моята воля и ще бъдеш щастлив - Боян Боев (1883 – 1963)

Скръбта ще мине, когато хората се научат да не грешат.

41. 88) Свържи се с Божествената природа на своя ближен - Боян Боев (1883 – 1963)

Един брат посети Учителя и сподели, че е получил писмо, в което друг наш брат от провинцията му пише, че е отпаднал духом, че е обезкуражен и че се намира в скръбно състояние.

42. 89) Сега сме в слънчевата епоха - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек е тъжен, скръбен, да пее, докато се тонира.

43. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта трансформира не само физическото състояние на организма, но и психическото: тя изменя състоянията на ума, сърцето и волята, тя внася живот не само в организма, но и в духовното измерение на човека, и чрез нея разцъфтяват дарбите, а скръбното състояние се сменя с радостно; тук ние ще я разгледаме във връзка със здравните проблеми.

44. 10. VI. 1952 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Като станеш скръбен, вземи две кърпи и играй, но никой да не те види.

45. Изгрев, 25 октомври 1952 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Като дойде скръбта, зарадвай се, че чрез нея идваш до правата мисъл.

Еднакво трябва да обичаш и тези, които ти причиняват скръб, и тези, които ти причиняват радост.

Ако мислиш, скръбта ти ще се превърне в радост, а пък ако престанеш да мислиш, твоята радост ще се превърне в скръб.

Щом престанеш да мислиш за Бога, то веднага скръбта ще дойде.

46. Мисията на майката - Боян Боев (1883 – 1963)

Идеята, че има една душа, която го разбира, познава и обича, му дава неземна сила и в скръбните дни го утешава.

47. Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието - Боян Боев (1883 – 1963)

„Ако човек има скръб, която мъчно се лекува, да излезе на полето, да изпее една песен и ще падне от сърцето му един голям камък, ще му олекне.” Като престане да пее, човек се демагнетизира.

Когато е скръбен, други са движенията и жестовете му.

Паневритмията може да се употреби и като метод за трансформиране на отрицателните човешки състояния: съмнение, обезнадеждяване, обезверяване, скръб, тревоги и пр.

48. Интересни прояви в живота на растенията и животните - Боян Боев (1883 – 1963)

а/ Професор Бойл-Лейнард казва, че някои видове екземи се произвеждат от скръб и страх.

49. Трети образователен Период Гимназия - Боян Боев (1883 – 1963)

Моето сърце - сърцето на истината и скръбта - сърце, живеещо за другите сърца.

Моята скръб е скръб на всички земни плебеи.

50. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

Той вижда задавяните бури, сърца, от които капе скръб, неизказаното страдание на самотата, на вечното разединение.

51. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

Превръща скръбта в радост.

Като отиде при някой скръбен, недоволен, той се изпълва с надежда и сила.

При любовта човек разглежда нещата от гледището на цялото: щастието на всички хора е негово щастие и скръбта на всички хора е негова скръб.

52. 04. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава той преживява много голяма скръб, а аз след няколко дни го видях с побеляла глава.

При една нова бомбардировка обривът, пъпките се увеличили." Голямото безпокойствие, продължителната скръб, изпадане в песимизъм и обезмисляне на живота докарват на човека болестта рак.

53. 06. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Защо скръбта на хората е непоносима?

Когато дойдат скръбта и страданието, да се знае, че те траят само няколко мига.

54. 09. Разговори с Учителя при хижа „Острец' на 26.08.1944 - Боян Боев (1883 – 1963)

Минеш през друго място и си скръбен, понеже през това място е минал един скръбен.

Имаш една скръб, една неприятност, една тежест.

55. 16. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

Скръбта и радостта идват периодически, по закона на ритъма.

Понякога човек не знае причините на неразположението, скръбта си.

После мъката се сменила в тиха скръб, която най-после преминала в радост и благодарност за страданието, защото чрез него той е дошъл до пробуждане на съзнанието, до любовта.

56. 18. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя се превърнала в тиха скръб, която най-после преминала в радост и благодарност за страданието, чрез което е дошъл до любовта, до събуждане на съзнанието.

57. 20. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава заплаква, но не от скръб, а от преливане на чашата - той не може да издържи това небесно състояние.

58. 23. Работа върху Евангелието на Йоана - Боян Боев (1883 – 1963)

В Гетсиманската градина Христос е казал: "Прескръбна е душата ми до смърт." Потта му станала като капки кръв, които падали на земята.

59. Екскурзия на 19 януари 1932 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Не говори на скръбния за скърбите.

Там е философията: на скръбния говори за радостта, а на радостния - за скръбта.

60. Единството в живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Тази реалност, която образува скръбта и тази реалност, която образува радостта, те всъщност не са реални.

Трябва отвън да имаш скръб, за да познаеш Господа.

61. Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато ние се проявяваме, скръбни сме, а когато Бог се проявява в нас, ние сме радостни.

62. ЯВОРОВИ ПРИСОИ - Боян Боев (1883 – 1963)

След всяка голяма скръб идва голяма радост.

И обратно - след всяка голяма радост идва голяма скръб.

63. Незнайното, което иде - Боян Боев (1883 – 1963)

Много пъти съм скръбен, погледна тревичката -хората я тъпчат.

64. Зазоряване на новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

Скръбта ще мине, когато хората се научат да не грешат.

65. Екскурзия на Витоша на 11 май 1937 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой път, когато сте скръбни, това не е ваше състояние.

А скръбта се дължи на това, че си изгубил нещо.

66. Екскурзия на Витоша на 23 юли 1943 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой стои тъжен, скръбен.

Те ще му донесат това нещо и той ще се чуди, че скръбта му е изчезнала.

67. 10. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ В САЛОНА НА ИЗГРЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек чрез скръбта си идва до правата мисъл, затова трябва всякога да се радва.

Обичайте еднакво тези, който ви причиняват скръб и тези, който ви причиняват радост.

Щом престанете да мислите за Бога, то скръбта ще дойде.

68. 20. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато пък сте неразположени или имате голяма мъка, тогава намерете едно голямо вековно дърво, облегнете се на него с гърба и си кажете: Братко, на ти моята скръб и тегота, а ти ми дай своето спокойствие.

69. 31. ЕДИН ОБЕДЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Дори и когато сте скръбни благодарете Му за доброто, което е вложил в умът, сърцето и душата ви.

70. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Тъй че, колкото е била по-голяма скръбта ви, толкова ще е по-голяма радостта ви, която идва след това.

Скръбта и радостта се сменяват една след друга, но ние трябва да се издигнем, до един живот, който е над тях!

71. 01.ПРИ ЕЗЕРОТО 'МАХАБУР' - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато си скръбен, посети ни; ние ще ти кажем нещо и ти ще се зарадваш.

72. 02.ЕДИННИЯТ ПУЛС - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта изключва всяка скръб.

Над всяка скръб е тя."

Тя е над радостта и над всяка скръб.

73. 06. ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА - Боян Боев (1883 – 1963)

Скръбта не е нищо друго, освен липса на реалното в нашия живот!

74. 07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Защото силният помага на слабия, знаещият на незнаещия, виждащият на невиждащия, радостният на скръбния!

75. 08. ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

И пустините, които среща, превръща в плодни градини, скръбните прави радостни, отчаяни обнадеждава, снема товара от гърба на обременените и сваля веригите на затворените и пленените!

76. 12. ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

По някой път изпитва тиха скръб, когато мъгли забулят челото на възлюбения и го скрият от погледа му.

77. 14. ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Също тъй, да кажем, че някой е скръбен.

Има песен за скръбта, чрез която тя се отнема.

78. 35. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

И скръбта на всички хора е моя скръб.

79. 48. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Животът е смяна на скръб и радост.

80. 58. ПРОЛЕТЕН ИЗЛЕТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Животът е радост, а не скръб!

Запитват Учителя за произхода на скръбта Той казва:

Непослушанието към един вътрешен божествен подтик винаги води към скръб.

Например, срещате едно цвете стъпкано или увяхвало и един вътрешен глас ви казва: Полей го Вие не го поливате и после чувствувате скръб.

Вие не правите това и после чувствувате скръб.

Няма мирова скръб!

Що е скръб?

Скръбта е подтик за влизане в света на мировата радост.

81. 61. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Скръбен си.

82. Работа върху Евангелието на Иоана - Боян Боев (1883 – 1963)

В Гетсиманската градина Христос е казал: “Прескръбна е душата ми до смърт.” Потта му станала като капки кръв, които падали на земята.

83. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава заплаква, но не от скръб, а от преливане на чашата - той не може да издържи това небесно състояние.

84. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя се превърнала в тиха скръб, която най-после преминала в радост и благодарност за страданието, чрез което е дошъл до любовта, до събуждане на съзнанието.

85. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

Скръбта и радостта идват периодически, по закона на ритъма.

Понякога човек не знае причините на неразположението, скръбта си.

После мъката се сменила в тиха скръб, която най-после преминала в радост и благодарност за страданието, защото чрез него той е дошъл до пробуждане на съзнанието, до любовта.

86. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Колкото повече навлизате в тъмните цветове, например тъмносиния, вие усещате тъга, скръб в душата си.

87. Разговор с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Минеш през друго място и си скръбен, понеже през това място е минал един скръбен.

Имаш една скръб, една неприятност, една тежест.

88. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Защо скръбта на хората е непоносима?

Когато дойдат скръбта и страданието, да се знае, че те траят само няколко мига.

89. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава той преживява много голяма скръб, а аз след няколко дни го видях с побеляла глава.

При една нова бомбардировка обривът, пъпките се увеличили.” Голямото безпокойствие, продължителната скръб, изпадане в песимизъм и обезмисляне на живота докарват на човека болестта рак.

90. 008 ЛЮБОВТА НА ЕДИННИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Тъй щото, когато сте скръбни, знайте, че минавате от едно състояние на съзнание в друго.

Но ти си скръбен, всеки те подритва, ти се нуждаеш от една малка подкрепа.

91. 015 БОЖЕСТВЕНИЯТ СКУЛПТОР - Боян Боев (1883 – 1963)

При всяка скръб се ражда нещо ново, велико в човешката душа.

Великите идеи се раждат след голяма скръб.

При скръбта човек вижда Бога.

92. 017 РАЗУМНИТЕ СТРАДАНИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато Природата налага скръбта, ние криво чувстваме нещата.

93. 018 КРАЙНИЯТ ПРЕДЕЛ - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да минете през две положения – най-голямата скръб и най-голямата радост.

94. 021 СТРАДАНИЯ С ЛЮБОВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Бог казва: „Потърсете ме в ден скръбен.”

Когато сте скръбни, нагоре се качвайте.

95. 026 УЧЕНИКЪТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Който може да примири скръбта и радостта в себе си, той е ученик.

96. 037 ПСИХИЧНИТЕ ПРИЧИНИ НА БОЛЕСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Очите не отслабват от плач, но от чрезмерна скръб.

97. 038 УЧЕНИКЪТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Който може да примири скръбта и радостта в себе си, той е ученик.

98. 049 ЗАКОНИ НА МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ ЖИВОТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Минеш през друго място - изпитваш скръб.

През това място е минал скръбен човек.

99. 064 ПРАКТИЧЕСКИ ПРАВИЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Общият закон за трансформиране на състоянията гласи така: когато сте скръбни, нагоре се качвайте!

Ако един човек, който е скръбен, се пренесе в света на Реалността, скръбта му ще се превърне в Радост.

100. 092 ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Имате тъмнина в себе си, скръбни сте, приемете Божествената мисъл.

Скръбта е първият подтик, за да се появи мисълта.

Скръбта е първото подбуждение към мисълта.

101. 105 КУЛТУРАТА НА АНГЕЛИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Неговите ангели от Невидимия Свят ще го посетят, ще отнемат болката, скръбта, обезсърчението му.

102. 108 РАДОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

- Днес хората имат скръб.

Казано е: „Скръбта им ще се превърне в Радост.”

103. 123 ПЪТЯТ НА СИЛНИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Силна Радост е тази, която поглъща скръбта, силна Любов е тази, която поглъща омразата.

104. 130 ДОБРОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Доброто се ражда само в скръбта.

В мировата скръб се ражда великото Божие добро.

Защо е скръбта?

105. 132 СЛУЖЕНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

А когато направи погрешка, колкото и да е малка, чувства скръб.

Когато чувстваш скръб, направил си нещо лошо.

106. 135 БЛАГОДАРНОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Имаш скръб, неприятност, тежест; тя може би ще седи една минута, след това ще си отиде.

107. Екскурзия на Витоша - Боян Боев (1883 – 1963)

Като станеш скръбен, вземи две кърпи и играй, но никой да не те види.

108. За мисълта - Боян Боев (1883 – 1963)

Като дойде скръбта, зарадвай се, че чрез нея идваш до правата мисъл.

Еднакво трябва да обичаш и тези, които ти причиняват скръб, и тези, които ти причиняват радост.

Ако мислиш, скръбта ти ще се превърне в радост, а пък ако престанеш да мислиш, твоята радост ще се превърне в скръб.

Щом престанеш да мислиш за Бога, то веднага скръбта ще дойде.

109. Работата на ученика върху себе си - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето друг метод: Когато ти е тежко, неразположен си, имаш голяма мъка, намери някое голямо вековно дърво, облегни се на него с гърба си и кажи:“На ти моята скръб, моята тегота, дай ми твоето спокойствие.“ Защото дървото е много спокойно.

А дървото се справя лесно със своята скръб.

110. Благодарността - Боян Боев (1883 – 1963)

Скръбта донася материал за радости.

Радостта е придобитият материал, а скръбта е това, което е посято.

Идната година скръбта ще донесе радост.

111. Един ден в Царството Божие - Боян Боев (1883 – 1963)

Скръбта разстройва нервната система на човека, като мисли: Тази работа не може да се постигне, никой не ме обича и пр.

112. Културата на ангелите - Боян Боев (1883 – 1963)

„Ангелите имат ли скръб?

Ангелите имат скръб.

За тях скръбта е малката радост, а радостта е голямата скръб.

„Поради кое тяхната радост е скръб?

Тяхната скръб е, като гледат хората, че при толкова блага, които Бог им дава, не им идва на ум да разрешат задачите и не се чувствуват щастливи.

113. Когато хората страдат - Боян Боев (1883 – 1963)

Колкото е по-голяма скръбта, толкова е по-голяма радостта, която иде след това.

Когато след скръбта дойде радостта, ще се компенсира десет пъти.

Скръбта и радостта се сменят една друга, но трябва да се издигнем до един живот, който да е над скръбта и радостта.

И след нея ще дойде пак скръбта.

9. Един свещеник ми каза:“Като почна да благодаря за страданията, те си отиват.“ Като обикнеш скръбта, тя ще си отиде.

Защото предназначението на живота не е в страданието, в мъчението, в скръбта, а в здравето, радостта, хармонията, красотата, свободата.

114. Странникът и красотата на живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой човек стои тъжен, скръбен.

Той се чуди, че скръбта му е изчезнала и казва: „Олекна ми на душата. “

115. Студенти при Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато ти е тежко, когато си неразположен, имаш някоя мъка, намери някое голямо, вековно дърво, облегни се на него с гърба си и кажи: На ти моята скръб, моята тягост, дай ми твоето спокойствие.

И дървото лесно се справя с твоята скръб.

116. Красотата на живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Невидимият свят е толкова внимателен към всичките ни мисли и чувства, че когато някой път си скръбен, ще пратят нещо, което да привлече вниманието ти и да ти бъде приятно.

117. В реалността на Божествения живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Казано е: „Ще ме призовеш в ден скръбен“.

118. Желай непостижимото - Боян Боев (1883 – 1963)

Това, което ви причинява скръб, е от вас.

119. 14 РАЗТОПЕН МЕТАЛ ВЪРХУ МЕН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

" В тази неописуема скръб почувствах Учителя до себе си бащински да ми вика: "Николай, не се безпокой, всичко ще мине!

120. 50 КРАЯТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

" - с глух и пълен със скръб глас ми отговори той.

121. 59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Така, с мъка и скръб минавахме край него, като че ли там бе погребан скъп наш близък.

122. АСТРОНОМИЧНА АНАТОМИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Дълбока скръб помрачила сияещия Хелиос заради трагичната гибел на Фаетон и цял ден не се показал по Небесните простори..."

123. ПЛАНЕТИ - ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Третият свят е на Чувството - внасяне на живот, радост или скръб в процеса на осъществяване на идеята.

124. МАРС - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Когато пратениците се върнали от Делфи и предали "отговора" на Пития, Атаман потънал в дълбока скръб, сълзи не преставали да се леят от очите му.

125. УРАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Още по- скръбно станало на Девкалион и Пира от тази мъртва пустиня.

126. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

И в скръбен час той ще пие от водата, която е горе.

127. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Все повече и повече пленявани от материята, все повече и повече упоявани от живота, те се спускат като огнен дъжд, със сладострастни тръпки минавайки през областта на скръбта, на Любовта и смъртта, и пристигайки в земния си затвор, гдето и ти самият въздишаш, задържан от огнения център на Земята, и гдето Божествения живот ти се вижда празна мечта.

Те се пропиват от него с яснотата на съзнанието, просветено от скръбта, с добитата в борбата енергия на волята.

128. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Нещастните човеци са неговите пръснати членове, които се дирят, гърчейки се всред престъпления и омраза, всред скръб и любов.

129. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Аз имах също така тази яснота на ума, която обикновено придружава философски разговор, аз се намирах в едно чудно настроение, в една смесица от радост и скръб като мислех, че този човек тъй скоро умира." Интересно е тук, че умиращият Сократ поучава учениците си за безсмъртието, което не може да бъде направено от един обикновен човек, който не е минал през Посвещението на мистериите и на когото очите не са отворени за света, в който отива.

130. Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет - Влад Пашов (1902- 1974)

И в скръбен час той ще пие от водата, която е горе.

131. Божествените имена и седемдесет и двамата гении - Влад Пашов (1902- 1974)

Употребява се за откриване на тайни, скрити от смъртните, като се произнасят Божествените Имена и псалом 10, първи стих: „Защо, Господи, стоиш надалеч, защо се криеш във време на скръб и неволя?

Употребява се против тези, които се стремят да завладеят благата на другите, като се произнасят Божествените Имена и псалом 9, 10 стих: „И Господ ще бъде прибежище на угнетените, при- бежище в скръбни времена."

132. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

Не ще да се трудят напразно, нито ще се раждат чада за скръб, защото са семе на благословените господни и потомството им с тях.

133. Пророк Йеремия - Влад Пашов (1902- 1974)

В трета глава, първи стих се казва: „Аз съм онзи човек, който видех скръб от жезъла на Неговата ярост." Върху този стих Учителят казва: „Четете плач Йеремиев и знайте, че тя представлява писанието на един поет и пророк.

От това се разбира, че Йеремия е избрал пътя на Мъдростта, защото казва: Аз съм човекът, който видях скръб от жезъла на Неговата ярост, т.е.

134. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

По-нататък се казва: „И ще бъде време на скръб (значи онова време, когато дойде да управлява Архангел Михаил, ще бъде време на скръб), каквато никога не е бивала, откак е народ станал, до онова време." Тук ясно се говори за епохата на ликвидацията на кармата, която носи страдание.

135. Пророк Наум - Влад Пашов (1902- 1974)

Верен е в скръбен ден и познава надеящите се на Него." И пак продължава да говори за разорението на Ниневия.

136. Пророк Софония - Влад Пашов (1902- 1974)

Ще изтребя человека от лицето на земята, говори Господ... Мълчете пред Господа Иеова, защото е близо денят Господен, ден на гняв е онзи ден, ден на скръб и утеснение, ден на запустение и погубване, ден на тъмнина, ден на тъмнина и на мрак, ден на облак и мъгла... Но ни злато, нито среброто ще може да ги избави в деня на гнева Господен.

137. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

Стигнаха ме в деня на скръбта ми, но Господ ми стана подпорка и изведе ме на ширина, избави ме.

Псаломът започва с думите: „Господ да те послуша в скръбен ден, Името на Бога Яковов да те защити и да изпроводи помощ от Светилището, и от Сион да те подкрепи."

ще имам уза на устата си, когато е нечестивият пред мене." След това говори за скръбта си, че се е увеличила и идва до идеята, че човешкият живот е кратък и мимолетен, и казва: „Ето, направил си дните ми като педя, и времето на живота ми е нищо пред Тебе." И след това говори за суетата на обикновения човешки живот и казва: „Наистина, всеки человек е суета." И се моли на Бога да послуша молитвата му и казва: „Остави ме на отряда, за да се съвзема преди да отида и да ме няма вече." Целият псалом е композиран така, че показва празнотата и суетата на обикновения живот на човек без идея и идеал.

41-ви псалом започва с думите: „Блажен, който приглеж- да сиромаха, в скръбен ден ще го избави Господ.

Пожертвувайте Богу жертва на хвала, и отдайте Вишному обричанията си, и призови ме в скръбен ден, ще ти се изявя и ще ме прославиш." Но на нечестивия рече Бог: Що имаш ти да казваш Моите повеления и да вземяш завета Ми в устата си?

И към края казва: „Аз ще пея на Твоята сила, и на ранина с радост ще песнословя Твоята милост, защото си ми станал крепост и прибежище в деня на скръбта."

В деня на скръбта си призовавам Те, защото ще ме послушаш."

за което Мойсей казва: Не произнасяй напразно Името Божие, и продължава: „Ще ме прикове и ще го послушам, с него ще съм, когато е в скръб, ще го избавя и ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си."

116-ти псалом е благодарност на душата, която е била в скръб и утеснение и е получила помощ, като е призовала Името Господне.

118-ти псалом е славословие към Господа и от 5-ти до 7- ми стих казва: „В скръб призовах Господа, Господ ме послуша и даде ширина.

Това е моето утешение в скръбта ми, че Твоето Слово ме оживи."

Двадесетият аркан е наречен „Събуждане след смъртта", отговаря на буквата реш и е описан, както следва: „Виж скръбта ми и избави ме, защото не съм забравил закона Ти, отсъди съдбата ми и изкупи ме, оживи ме според Словото Си... Господи, оживи ме според Милостта Си.

142-ри псалом е молитва на скръбната душа, която моли Бога да й помогне да я избави от враговете й, като казва: „Изведи из тъмница душата ми, за да славя Името Ти.

138. Еклесиаст (Проповедникът) - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото в много Мъдрост има много скръб, и който умножава знание, умножава и печал."

139. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това породило дълбока скръб в душата на Исус, която скръб се превръща в Любов към страдащото човечество и търси път и метод да им помогне.

140. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб.

141. 7. ПРЕДСКАЗАНИЯТА НА ХРИСТА ЗА КРАЙНАТА ЕПОХА И ЗА ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

При това, молете се да не стане това зиме; защото през онези дни ще има скръб небивала досега от началото на създанието, което Бог е създал, нито ще има такава.

"Но през ония дни, поради оная скръб, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще падат от небето, и силите, които са на небето, ще се разклатят.

142. 8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

И казва им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете.

143. 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Двете форми, чрез които Животът се проявява, са скръбта и радостта.

Само скръбта ражда доброто.

И когато ние говорим за онази мирова скръб, подразбираме, че в мировата скръб именно се ражда великото Божие Добро.

Скръбта е допусната, за да се роди отново доброто; радостта е допусната, за да се роди светлата Божия Мисъл.

И тогава Доброто и Мисълта, съединени заедно; скръбта и радостта, съединени заедно дават израз на великия Божествен Живот.

144. 7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА - Влад Пашов (1902- 1974)

Скръбта произхожда от тежестите, които животът носи.

Тази скръб произхожда от материалните потребности на живота.

И когато свържат своя живот с Христа и се изпълнят с новата Истина, те ще изживеят в себе си утеха за всяка скръб и страдание.

145. 1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Скръбта за Христа била повишена чрез една настояща скръб.

146. 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана Правда, а изпитаната Правда - надежда, а надеждата не посрамява, защото Божията Любов е излязла от сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух."

"А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло... а слава и почест, и мир на всеки, който прави добро..." /2;5-10/.

147. 8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло... а слава и почест, и мир на всеки, КОЙТО прави добро..." /2;5-10/.

"И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана правда, а изпитаната правда надежда." /5;1-3/.

Че тук става въпрос за първичния грях, не за отделните грехове на хората, се разбира и от предишните му думи, където казва: "За Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и нег одувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло." /2;5-9/.

"Радвайте се в надеждата, в скръб бивайте твърди, в молитва ПОСТОЯННИ." /12;12/.

148. 10. ВТОРО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите - вечни." /4;16-18/.

149. 2. Послание до Смирненската Църква -Втората културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

Зная твоите дела, зная твоята скръб и сиромашия, (но пак си богат) и как те клеветят онези, които наричат себе си юдеи, а не са, но са сатанинска синагога.

Ето, скоро дяволът ще тури някои от вас в тъмницата, за да бъдат под изпитание, и ще имате скръб 10 дни.

150. 4. Послание до Тиатирскага Църква -Четвъртата културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

Ето, Аз скоро ще я тръшна на болно легло: и туря в голяма скръб ония, които прелюбодействат с нея, ако не се покаят от нейните с тях дела.

151. VII. ОТВАРЯНЕТО НА СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

И по-долу се казва, че това са онези, които идват от голямата скръб и са опрали дрехите си и са ги избелили с кръвта на Агнето.

152. XVII. ПЪРВАТА И ВТОРАТА СМЪРТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той ще преживява скърбите и радостите на другите хора като свои и няма да се чувства щастлив, ако не премахне причините за скръбта на другите.

153. 13. Тринадесети Аркан: СКЕЛЕТЪТ, КОСАЧЪТ или СМЪРТТА - Влад Пашов (1902- 1974)

В хороскопа този Аркан казва на човека: Издигни, възвиси своя ум над земните неща, защото скръбта по твоите нереализирани надежди заплашва да съкрати твоите дни.

154. 22. Двадесет и втори Аркан: КРОКОДИЛЪТ, ГЛУПЕЦ или ГРЕШКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Научете се да управлявате болката и скръбта и те ще се превърнат в щастие и блаженство.

Всяка приета скръб или болка с покорност и примирение е развитие и прогрес.

155. ДВАТА ПРИНЦИПА - ДВЕТЕ РЪЦЕ НА БОГА - Влад Пашов (1902- 1974)

Щом дойде Първият принцип, усещате голяма скръб, безсилие в живота.

156. ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова е казано: "Потърсете ме в ден скръбен, защото съм близо до вас." Белите Братя ръководят и направляват нашия живот, и много добре знаят кога имаме нужда от тях, за да ни помогнат.

157. 8. Умът и сърцето, 27 ноември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

В живота съществуват две състояния или течения, радост и скръб, които периодически се сменят.

И ако хората знаеха, какво ще им донесе скръбта, те не биха скърбили; и ако знаеха, какво ще им донесе радостта, не биха се радвали, защото за земния живот една радост се сменя с една скръб, и една скръб се сменя с една радост.

158. 29. Ролята на красотата и чистотата в живота, 26 ноември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Всички негативни качества, като омразата, скръбта, завистта и пр.

159. 5. Пред зазоряване в живота, 1 май 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Скръбта и страданията ни засягат само за момент, но остават продължителни следи в живота ни.

160. 7. Вътрешното ръководство на човека, 21 януари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Радостта и скръбта имат това свойство, че всяка радост води след себе си по една скръб и всяка скръб бива следвана от една радост!

Разбрани така, радостта и скръбта са естествените методи, с които работи Мъдростта в човешкия живот.

Разбрани в този смисъл, радостта и скръбта са необходими.

Скръбта продължава живота, а радостта го осмисля.

Или казано с други думи: скръбта е онова състояние, при което се доставя материалът за съграждане на нашето безсмъртно тяло, а радостта е онова състояние, при което мъдростта гради с доставения материал.

161. 14. Влиянието на Слънцето и земята върху живота на човека, 15 април 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

А сега, когато живеем в един друг свят, където всичко може да ни се вземе, как да не бъдем скръбни.

162. 11. Пътят на Новия Живот, 7 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

При греха човек чувства една вътрешна тежест и скръб.

Когато имате един брат и сестра и усещате, че не ви обичат, у вас има една скръб, която не можете да разберете.

163. 9. Изявяването на Христа в човешката душа, 5 май 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И в Писанието е казано: „Потърси ме в ден скръбен и аз ще ти се изявя.“, „Елате при мен, за да оживеете, ако греховете ви са червени, да станат бели.“, „Ако ме любите, ще опазите моя закон.“ Според закона на Любовта трябва да вършим волята Божия.

164. ЧОВЕКОЛЮБИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

скръб и плач.

165. Висше Аз – Божествена душа - Влад Пашов (1902- 1974)

Ученикът трябва да бъде силен, да издържа скръбта.

Скръбта гради в човека, както и радостта гради.

Но човек трябва да носи съзнателно и скръбта, и радостта; тогава те градят в него.

166. Добрата страна на противоречието - Влад Пашов (1902- 1974)

В Школата човек трябва да бъде чужд за гнева, съмнението, скръбта и за всичко отрицателно.

167. Методите на Природата - Влад Пашов (1902- 1974)

Радостта и скръбта са състояния, които се сменят постоянно в човека.

168. Три метода за чистене - Влад Пашов (1902- 1974)

При филтрирането скръбта е в началото, а радостта е в края.

Утаяването е подобен процес на филтрирането, но придружен с по-малко скръб и страдания.

При него радостта е в началото, а скръбта – в края.

169. Закон за съотношението между мислите и желанията - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато сме скръбни или когато нарушим равновесието в Природата, от Ангелския свят ни дохожда помощ, докато се възстанови това равновесие.

170. Концентрация и самообладание - Влад Пашов (1902- 1974)

Скръбта е посаждане на семената, а радостта е цъфтенето, завързването и узряването на плода.

171. Упражнение с житното зърно - Влад Пашов (1902- 1974)

Обидят ли ви, скръбни ли сте, правете този опит мислено и не се страхувайте.

172. Метод за развиване на милосърдието - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато човек е тъжен, скръбен, нека носи в джоба си малко царевица или жито и като чуе, че някой петел кукурига, веднага да му подхвърли няколко зрънца и да благодари, че е изкукуригал.

Това показва, че скръбта му ще се превърне в радост.

173. Буквите като методи за трансформиране на състоянията - Влад Пашов (1902- 1974)

Щом сте неразположени или скръбни, започнете да си въздействате първо със съгласните букви и после – с гласните.

174. Метод за подмладяване - Влад Пашов (1902- 1974)

явяват се две противоположни идеи, той може да излезе от своята скръб и да смени състоянието си.

175. Развиване на благородно сърце - Влад Пашов (1902- 1974)

В стария живот Любовта е започвала с радост и е свършвала със скръб.

В Новия живот обаче Любовта започва със скръб, а завършва с радост.

176. КОЛЕЛОТО НА СЪЗНАНИЕТО И ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Пълненето и празненето на кофичките са механически процеси, радостта и скръбта са психически процеси.

177. УЧЕНИКЪТ И СИЛИТЕ НА ПРИРОДАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Като изучавате своите състояния на радост и скръб, ще видите, че някога радостта се превръща в скръб, а някога страданията водят към радост.

178. РАБОТА СЪС ЗАКОНА НА ВНУШЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

внушението. Имаш една скръб; кажи си: “Утре скръбта ми ще бъде

Ще си внушавате така, докато тази скръб се премахне.

По този начин скръбта може да се намалява, но може да стане и

скръбта може да се превърне в радост – несполуките

179. МЕТОДЪТ НА ОГЛЕДАЛОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако лицето ти е скръбно, кажи си: “Искам да

180. РОЛЯТА НА СТРАДАНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

в ден скръбен”.

181. Земният тип - меланхоличен темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

Обикновено ходят с наведена глава и потъмнели очи, като че са потънали в размишления и измъчени от някаква скръбна мисъл.

182. 7. УЧЕНИЕТО ЗА ДОМОВЕТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Дванадесетият дом ни сочи скръбта, която изпитва човек, като констатира празнотата на материалните неща.

183. 27-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Като китайски мъдрец, който познаваше всички тайни и потънкости на живота, във всичките му проявления, той можеше да намери метод и цяр за всяка болка, за всяка скръб, за всяко противоречие.

184. 29–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

При всяка тъмнина и скръб, вие искате да умрете, но това не е ваше желание.

Като погледнеш лицето на този Ангел, всякаква скръб изчезва.

185. 32–ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова е нужно човек да бъде подготвен, иначе в него ще се яви скръб, че не е готов за този Път.

186. 33–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Имате ли това вътрешно доволство и благодарност за условията, при които Бог ви е поставил, при най-големите мъчнотии в живота си ще чуете вътрешния глас, който ви казва: Не бойте се, всичко ще се нареди и скръбта ви ще се превърне в радост.

187. 34–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

И в скръбен час той ще пие от водата, която е горе.

89. Като Ученици вие имате два живота: Единият е плътският, земният живот, в който се ражда онова вътрешно недоволство, омраза, състезание, скръб - в него спокойствие няма.

188. 52-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Ще ги видиш радостни, след това скръбни, след това бурни като гръмотевица, всичко се сменя бързо.

189. 58-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Като дойдеш до скръбта, ти си до границата на живота.

Скръбта е единият бряг на живота.

Но ти ще живееш между радостта и скръбта.

Трябва да прекопаеш бреговете на радостта, за да разбереш какво нещо е скръбта.

Ако прекопаеш бреговете на скръбта, ще разбереш какво нещо е радостта.

Щом искаш да знаеш какво нещо е скръбта, че сте до единия бряг на живота и трябва да се върнете назад.

Значи ние вървим между радостта и скръбта.

190. 60-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Скръбта и радостта също.

191. 61-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Срещате се с някой човек, който скърби, и като се отдалечите от него, вие сте вече скръбни, тъжни.

Който е скръбен, трябва да направи една изповед пред тебе.

Изповедта е хирургическа операция, разрязване на този цирей, който предизвиква скръбта.

192. СТРАДАНИЯ, ИЗПИТАНИЯ - Лалка Кръстева (1927-1998)

Скръб и радост - все едно.

* Често казвате, че сте радостни, след малко казвате, че сте потънали в скръб, че мразите хората, а не можете да си обясните защо... Тече мътна вода.

Христос казва: “Скръбна е душата ми до смърт.” Какво е чувствал той в себе си?

193. ЧОВЕКЪТ - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Когато човек скърби, че някоя добродетел не се развивала в него, тази скръб е на място.

194. ЗА ОЧИТЕ МИ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Беше облечена в траур, потопена в голяма скръб.

195. ТОЙ ВИЖДАШЕ И НАДАЛЕЧЕ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Мама е почти на смъртно легло от скръб по него, той бе любимото и дете ... Питай!

196. Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

И това са деца, в чийто дом има скръб по скорошна загуба или семейна драма.

197. Любов - Георги Радев (1900–1940)

В присъствието на онзи човек, който ви обича по Божествен начин, каквато и скръб да имате, каквото и разочарование да преживявате, те мигом ще изчезнат.

198. 06 На Рила - Радка Левордашка (1920-2014)

Щом приближих елипсата, където е положено тялото на Учителя, вратичката сама се отвори, а тя винаги беше заключена – свлякох се на колене и започнах да плача и се моля, голяма скръб имах тогава, голяма болка за заболяването на сина ми.

199. РЕФЕРАТ ОТ БРАТ ГЕОРГИ РАДЕВ - Теофана Савова

него ще трансформираме; скръбта и омразата, и тях ще трансформираме.

" И тогава в лицето на една скръб и омраза вие ще видите лицето на една ваша сестра."

200. Вторник, 3 юли - Теофана Савова

Тя е запазила малко своята дълбочина, понеже е била в скръб.

201. 22 март - Теофана Савова

9. „Скръбта си ти кажи" - Общ окултен клас, г.

202. 23 ноември 1927 г., сряда, 7,30 часа вечерта - Теофана Савова

Който и да е дух, даже божество, влезе ли в материята, изпитва скръб.

203. ЛЮБОВ КЪМ БОГА - Теофана Савова

Вследствие на това, когато очите на хората са отворени, Божествената Любов внася в тях мир и радост, а когато очите им са затворени, тя внася в тях смущение и скръб.

204. И ДНЕС - Теофана Савова

Багажът беше натоварен на конете и всяка надежда да останем се беше стопила в скръбта ни.

Скръбта ни от раздялата се смеси с чувството зa неопределеност, поради неизвестността, в която се движехме вече цял час.

И нека Твоята бащинска грижа превърне скръбта му в радост и страданието му в благодарност.

Защо на този велик празник, защо на тази велика сватба трябваше да нося в сърцето и душата си толкова скръб!

При Учителя всичко се живее едновременно - и скръб, и радост.

205. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - Теофана Савова

Но съмнение, скръб и традиция я спират.

206. Беинса Дуно! - Теофана Савова

На всяка стъпка го спират усмихнати очи, радващи се или скръбни души?

Най-после скръбните и радостните очи успяват да спрат Учителя пред входа на неговата стая.

207. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

Чувствах скръб пред голямата радост на всички.

Ти винаги ми показваш своята скръб и своето преживяване от това, което правят с песните и беседите.

Песен на неразбраната скръб.

208. СЛОВОТО - Теофана Савова

Забележете, при най-скръбното състояние на човека в ума му проблесне една малка мисъл, която ще му донесе необходимата светлина.

209. 4. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г. - Светозар Няголов ( -2013)

Този ден, който иде, да ви се открия в моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не ден на скръб.

210. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

„В такъв случай, когато сте скръбни, обременени от нещо, направете следния опит: вземете една кофа и полейте с нея десет пъти вода върху някой голям камък, като си кажете („Както водата измива камъка, така нека измие, нека отнесе и моята скръб." („Любов към Бога", стр. 138)

„Когато е тъжен, скръбен, недоволен, човек се затваря в себе си.

211. Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий' - Георги Томалевски (1897-1988)

Останалата едничка жива майка вдовица на едно нещастно пострадало и благочестиво семейство, претоварена с неизразима скръб, заедно с няколко свои роднини потърсила помощ от Бога, както и утешение за непоносимата си скръб.

Накрая девойката се обърнала към своята майка и рекла: „Постигнатите на земята скръбни изпитания са станали по-непостижимите съдби божии и от премногото любов да ни подари вечно блаженство.

212. Да звучиш добре - Георги Томалевски (1897-1988)

Благодарете за страданията, за несгодите, оскръбленията и малките радости, които са ви подарили часовете и минутите на вашия живот.

213. Учителят за Христа - Георги Томалевски (1897-1988)

На едно място в Евангелието се казва: „Син человечески няма къде глава да подслони.“ На друго място Той казва: „Скръбна е душата ми до смърт.“ Христос беше облечен в плът, на която са присъщи физическите страдания, но същевременно Той съзнаваше, че Висша Воля Го бе изпратила на земята да извърши една велика работа.“

214. Как намерих пътя до него (Разказ по неписан спомен на сестра Василка Иванова) - Георги Томалевски (1897-1988)

Аз не знаех къде се намирам след този ден, който за моя живот беше връхната точка на най-голямата ми скръб.

Това беше част, дял от скръбта на нашата земя, която е направила много човешки сърца като нажежен до червено камък.

Моята скръб аз не можах да изживея така, както я изживяват другите люде, защото от деня, в който тя изчезна, аз непрестанно чувах нейния глас.

Отведнъж усетих, че ме обладава дълбока скръб.

- Твоята скръб си е скръб.

- Какво голямо изпитание и колко невъобразимо голям героизъм се иска от мен, защото това изпитание и тази скръб ще трябва да ги нося цял живот.

Както за радостта, така и за скръбта ние имаме установени изразни форми.

Безверниците и хората, склонни към всякакви слабости, при скръбта се отдават на пиянство или на всякакви други измамни привички.

А няма ли хората да помислят и да си шепнат помежду си, че си е загубила ума от мъка, ако разберат, че съм си купила цигулка и свита в някой ъгъл на моята прескръбна къща, започвам да уча гамата?

Нито една от хилядите и хиляди майки в света, останали да живеят в скръб и горестни въздишки по загубени във войните или от болестни злополучия свои деца, няма да се поколебаят да помислят, че съм вече умопомрачена, ако някой им каже, че след като съм загубила най-любимото си дете, съм си купила цигулка и затворена в някоя от най-затънтените стаи, стържа с лъка по струните, както това правят първолачетата.

Забелязах, че заслушана в моите трогателно необработени тонове, скръбта ми, която не ставаше по-малка, някак се осмисляше.

Представях си, че Ани седи някъде в тъмните ъгли на стаята и слуша музиката на майчината неутешима, но вече по-смислена скръб.

Когато се случеше да пропусна да отида или когато не свирех известно време с цигулката, чувствувах полъха на един упрек към мен от Ани, а вече и от другите деца, които научиха, че аз по такъв начин давам израз на своята скръб.

Това, дето казват, че времето премахва скръбта, е невярно.

Скръбта си остава.

Това, което прави времето, е, че то те прави годен да понасяш и дори да обикнеш тази скръб, а и нещо още по-чудно - да повярваш, че е било крайно необходимо и неизбежно да промениш из основи порядъка на своя живот.

215. Разговори с Учителя. Разговор първи - Георги Томалевски (1897-1988)

Учителят: Тъй като вие споменахте за радост и скръб, нека ви кажа, че тези състояния не са постоянни, а сменящи се.

216. Разговори с Учителя. Разговор втори - Георги Томалевски (1897-1988)

Във Вашето изложение споменахте, че състоянието на радост и скръб се сменят периодично.

217. Разговори с Учителя. Разговор трети - Георги Томалевски (1897-1988)

Може да го споходи скръб, плач, страдание и дори унижения, но те трябва да се понасят.

218. Разговори с Учителя. Разговор четвърти - Георги Томалевски (1897-1988)

Скръбта и радостта са необходими за растенето на човешката душа.

Скръбта идва от земята, а радостта - от Слънцето.

Небето допуска скръбта и страданията.

219. Разговори с Учителя. Разговор пети - Георги Томалевски (1897-1988)

Учителят: Онези, които са минали през скръбта, имат по-красиви лица от другите, които никога не са познали що е скръб.

220. Разговори с Учителя. Разговор дванадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

Те никога не са познали скръбта и са станали лекомислени и малко празни.

221. Любовта, която трябва да познаем - Георги Томалевски (1897-1988)

„И скръбта ни ще се превърне в радост“.

Във величествения й строеж изчезва всяка скръб, колебание и тъмнина.

Нейните мелодии разгъват красотата и безкрая на света, които хората всякога са търсили в миньорните тонове на скръбта.

222. СЪДЪРЖАНИЕ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

СЪДЪРЖАНИЕУвод Учителят на хармонията Простор Материята Светлината Хармонията Реалност Скръбта Образи Върховете Мисълта Интуиция Жената Кръстът Изходният път (Учителят)Гамата Непознатият Природа Растеж Сърдечен зов Отговор Живият ключ Напътствие Приложението Благодарността Вътрешният свят Стремежът Осмисляне Раждане и самораждане (Новораждане) Инволюция и еволюция Светлина и сенки Ученик Мир Звездите Ежедневието Самовъзпитание Силата Симфония Пластичност Преходът Животът Строеж Поляризиране Освобождение Растене Скеле Величие Родна земя Душата Образите Терцата на живота Идеята за Бога Ето какво ни предаде Божият дух чрез мировия Учител Беинса Дуно през двадесетия век На фокус Каква е реалността Трите степени на познанието Истината за живота Новият човек Отделното и общото Росната капка Третият завет Учителя Възкресение Новият живот Пътят към Бога Петте фази

223. 8. СКРЪБТА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

СКРЪБТА

Красив е светът на скръбта, но той е още неразбран за теб.

Защото скръбта е за зрелите хора — тя е свят за високо напредналите духове.

На земята всеки бяга от скръбта, затова само в скръбта ти можеш да останеш наистина сам, в която самота ще разкриеш Бога.

Защото само в дълбоката скръб ти търсиш с цялата си душа този, който те чака от векове да те поеме и отведе в своя свещен мир.

Само в дълбоката скръб ти учиш урока на състраданието, което е проява на Бога.

Бог е най-близо до скръбните.

Скръбта е чудна долина, в която зреят плодовете ти.

Скръбта е влага и топлина, която поддържа живота на цветята в градината ти.

Когато в радостта ти настъпи суша, повикай скръбта.

Скръбта не е тъга, тя не е тежка, когато се разбере и понесе с радост и благодарност.

Тогава нейните сълзи са кристално чисти за разлика от сълзите на онази скръб, която няма разрешение и изход.

Велика е скръбта, която иде от саможертвата за повдигането на другите; велика е скръбта, която иде от съзнанието, че не си изпълнил Волята Божия; велика е скръбта на покаянието, както и на състраданието.

Най-висшият Дух, който премина пътя на Земята, изпи до дъно чашата на скръбта, но Той я освети и я превърна в радост.

Когато береш зрели плодове на земята и душата ти се изпълва с радост и блаженство, знай, че си минал през долината на скръбта.

Ще има скръб на Земята дотогава, докогато всичко не влезе съзнателно в общия живот, в който е вечно веселие и радост.

224. 37. СИЛАТА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Вместо скръб — радост ще изпълни всички сърца, и вместо насилие любовта ще управлява хората и ще ги научи как да живеят и каква култура да създадат.

225. 39. ПЛАСТИЧНОСТ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

В леките грациозни движения виждаш полюшванията на цветята и дърветата от повея на вятъра, движенията на морските вълни, летенето на птиците, радостните изблици на свободния живот и гърчовете на скръбта и потиснатостта.

226. 47. ВЕЛИЧИЕ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Какво величие се крие в голямото страдание, в силната скръб!

В спокойния живот сърцето сякаш е спало и изведнъж се събужда и затрептява в неизвестната гама в момента, в който дълбоката скръб го спохожда.

По-могъща, по-велика от скръбта става милостта, която той изпитва към всичко.

227. 53. ЕТО КАКВО НИ ПРЕДАДЕ БОЖИЯТ ДУХ ЧРЕЗ МИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСАДУНО ПРЕЗ ДВАДЕСЕТИЯ ВЕК - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Земята ще стане дом на възвишени Синове Божии, а не черен дол на скръбта и смъртта.

228. 'Странник съм в този свят' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

— Учителю, когато съм отпаднала духом, като отворя наслуки някоя ваша беседа, веднага получавам отговор на скръбта и се успокоявам.

Очите ми се премрежваха от сълзите на скръб и радост.

229. Върнатото ограбено - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Забравих скръбта си.

230. Пеенето е психически процес - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Забравих скръбта си.

231. 'Моето слънце днес ще изгрее' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Вие ми поехте скръбта!

232. Пентаграмата. Окултното пеене. Регистри - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Страшна скръб ме прониза, че дори замръзнах на мястото си.

За миг само, аз поех една частица от неговата скръб и дълго време останах като замръзнала, безчувствена на стола.

233. Последна среща - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Силна болка и скръб като стрела ме пронизаха.

234. Чудото - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Цялото ми същество беше обзето от силна скръб.

235. ЗЛАТНАТА ГРИВНА - Борис Николов

Това беше скръб зряла, улегнала, преживяна и разбрана.

Скръбта ѝ се изливаше естествено, просто, в тиха жалба:

236. БИТКАТА НА МОМИТЕ - Борис Николов

Но върху радостта падна сянката на скръбта…

237. Божественият Принцип на ЛЮБОВТА - Константин Златев

Дънов разкрива някои съществени зависимости: "В стария живот любовта започва с радост и свършва със скръб.

238. Божественият Принцип на МЪДРОСТТА - Константин Златев

Христос казва: "Скръбта ви ще се превърне в радост." Кога?

239. V. КОСМОЛОГИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА - Константин Златев

Туй, което носи радост, е Божествено; туй, което носи скръб, не е Божествено.

240. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Например: "По някой път, когато сте скръбни, направете услуга някому и ще ви мине неразположението." Или съветва гневния да отиде и да копае земята.

Дънов по въпроса: "Някой път изпитвате скръб, понеже някъде в света един човек е нарушил великия закон на доброто.

241. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Там не се позволява скръб.

Като влезеш в Школата, другояче ще мислиш; трябва да си чужд за гнева, съмнението, скръбта и пр." И нещо конкретно за смирението и реалната близост между разумните същества: " Човек не трябва да се мисли за много учен, за да има към какво да се стреми.

242. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

"Новораждането се предшества от голяма скръб, голямо страдание.

243. VII. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Той свързва характеристиките на натрупания житейски опит с качеството на музикалното чувство: "Онзи, който не е минал през скръбта, не може да пее хубаво.

Онзи, който е минал през скръбта, добива дълбочина." На тази основа той прави и друг важен извод: "Когато някой пее по обикновен начин, той прилича на гримиран човек.

В обикновената музика има два момента - един момент на радост, а вторият на скръб.

Истинската музика не е нито в скръбта, нито в радостта.

244. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Всяко упражнение, което звучи в минорна тоналност, ни свързва с физическото поле, като сила - с низходящия полюс на мисълта и чувството, със скръбта, като процес - с инволюцията.

245. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

Този ден, в който ида да ви се открия в моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб, ден посветен Богу моему.“ В този заключителен откъс думите „втори път ида“ свидетелстват, че това е второто въплъщение на духовната Същност, която познаваме като Учителя Беинса Дуно, сред българския народ, в българско тяло.

246. VIII. ТЪРПЕНИЕТО - Константин Златев

Който развие у себе си търпение, напуска завинаги владенията на страданието и скръбта и прекрачва победоносно в селенията на Любовта.

Търпението е последното стъпало на скръбта, а Любовта е първото стъпало на новия живот (курсивът мой – К.З.).

247. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

Познанието, което великият Посветен предава на последователите си, предлага сравнението на скръбта с вечерния мрак, а на радостта – с утринната светлина.

Тези контрасти са особено силно проявени в душата на окултния ученик, чиито преживявания са белязани с подчертана яркост и интензивност: „Скръбта иде вечер, а радостта – сутрин.

Влиянията на тъмнината носят скръб, а тия на Светлината – радост.

248. X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Когато ви дойде голяма скръб, трябва да знаете, че зад нея иде велико благо.

249. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

Ако си здрав, ако имаш светъл ум, чисто сърце, благородно, силна воля, ти си щастлив.“ Доброто разположение е синоним на постоянната положителна вътрешна нагласа, на мъдростта да посрещаме ведро и с разбиране всички ситуации в живота – и радостните, и скръбните.

250. КОНЦЕНТРАЦИЯ И ПОЗНАВАНЕ НА ИСТИНАТА - Павел Желязков

Боян Боев, един от най-преданите последователи на Учителя, дава следното обяснение: „Когато едно състояние ти внушава тъга, скръб, униние, това показва, че ти не си в Истината, ти си в нереалността.

251. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Резултатът от това решение бил, че състоянието на скръб и безпокойствие много скоро го напущат, а радостта и високият смисъл на живота го осеняват с присъствието си.

252. Къде е щастието? - Крум Въжаров (1908- 1991)

Нека анализираме чувствата си, различните състояния на скръб, радост, скука, блаженство, в които се намираме, и си отговорим напълно задоволени ли сме, напълно щастливи ли сме.

253. Метод за работа на ученика - Влад Пашов (1902- 1974)

След известно време скръбта, която е причинила обезсърчението, ще изчезне.

254. Теми на Общия окултен клас - Влад Пашов (1902- 1974)

Най-късият път между скръбта и радостта, 05.03.1924 г., 7:30 ч. вечерта.

255. Елементи на астрологията - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Дълбока скръб помрачила сияещия Хелиос от трагичната гибел на сина му и цял ден не се показал по Небесните простори...“

256. Планетите - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Третият свят е внасянето на живот - чувството, радостта или скръбта - в процеса на осъществяването на идеята.

257. Марс - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Но преди пратениците да тръгнат за Делфи, Ино ги извикала при себе си и като има дала много пари и ги обсипала с ласки, ги надумала, като се върнат от Делфи, да предадат на цар Атаман, че уж Пития е казала: „Нивите отново ще станат плодородни, ако Атаман принесе в жертва на боговете децата Фрикс и Хела.“ Когато пратениците се върнали .от Делфи и предали отговора на Пития, Атаман потънал в дълбока скръб, сълзи не преставали да се леят от очите му.

258. Уран - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Още по-скръбно станало на Девкалион и Пира от тази мъртва пустиня, но поради тяхната доброта всемогъщият господар на света бил готов да изпълни всяко тяхно желание.

259. Линиите на ръцете - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако имаме пречупване или прекъсване на линията на сърцето, това говори за едно органично смущение в бъбреците, а по отношение на преживяванията означава, че роденият ще преживее в живота си силна, мъчителна скръб.

Ако това пречупване или прекъсване е под Аполоновия хълм, тази скръб ще дойде от едно нехайство, пренебрежение към добрите условия в живота.

Ако това прекъсване или пречупване е под Сатурновия хълм, тази скръб ще дойде от прекален егоизъм и дребни материални сметки.

Кръст или звезда върху Сатурновата линия показва скръб, несполуки.

260. Каин и Евел - Николай Райнов

Змия на скръб хапеше сърцето им, защото не знаеха по що тъгува тяхната майка.

Защото бе луд от скръб.

И с мене остана моята скръб — о, Сето, сестро моя!

„Върви, сине на безумието! Върви по склона на своята проклета пътека! — И нека плодът на твоята кървава ръка окапва, преди да го вкусиш! — От връх към връх щ е води твоят път — и дните на твоята скръб не ще имат чет! Не ще те два пъти огрее слънцето на една и съща земя — и зората ще те пъди от пътека на пътека.

261. Каломаин - Николай Райнов

Скръб ослани душата й.

И заплака от страх и скръб Каломаин — и в безбрежни мрачини се разнесе викът й, — а отзив се не чу отникъде...

И обгледа Каломаин край себе си пустинното мяcто — и тежка скръб сгърчи душата й — и ланитите й се свиха, сякаш бич я шибна по лицето... Защото тя мислеше не за себе си, а за своето дете Тимисаг.

И скръб натисна душата й, — дълбока скръб, че Човекът се е изгубил.

А Тимисаг живееше в мъчения и голяма скръб.

И късаше скръб сърцето й — а стъпки от кръв лежаха по следите й върху пясъка.

А скръбта й твърдееше и се обръщаше на канара.

„И всека сутрин тръсках виденията на тежко минала нощ, защото скръбта ми бе ридала в тези видения, — скръбта ми по Тебе бе ридала там.

262. Вавилонска кула - Николай Райнов

И видях людете под себе си — и скръб, дълбока скръб изпълни сърцето ми…

263. Мелхиседек - Николай Райнов

И тази смърт не носи скръб.

264. Жрец на Озириса - Николай Райнов

А после скръб обори Моисея, като видя седмината, които трябваше да остави сами.

265. Даниил - Николай Райнов

Но Даниил разплете прегръдките и с кротка ръка — и в очите му светна скръбна усмивка.

А царят обори глава — и всички останаха скръбни и замислени…

266. Видение на Ездра - Николай Райнов

И ще продумат с горчива скръб устата им тогава:

267. Път на звездите - Николай Райнов

И видя Балтазар Човек млад, и изсъхнали от скръб и мъка ланити — и с лице на бог.

268. Сватбата на Царския Син - Николай Райнов

В очите им грееше тържество, но в скованите им членове зъзнеше скръб.

В очите им пламтеше празнична радост, а в движенията на ръцете им мълвеше дълбока скръб.

Ридания изтръгваха от душата скръбните звуци на песента им — и разнасяха мирис на свещена мирта н ладан.

269. Книга на загадките - Николай Райнов

Ела: аз ще разтворя сърцето си широко, за да приема в покоите на своята песен твоята самотна скръб.

Скръбна е гората без птици, но душата, в която не пърха жена, е по-скръбна.

— Я тя ме погледна скръбно и ми рече:

Колко скръбни жилки! Колко посърнали венчета! Колко бледи, сухи, пожълтели коронки! Железният олтар прилича на потъмнял череп с извехнал венец.

Скръбна музика се разнесе от душата ми по света: звънна и затихна.

Когато умря, скръбта разля през бамбуковата цевница черната си песен, а топлите тръпки замряxa, като вълни по вир, смразени от леден вихър.

И тогава звуците, отхвърлени от света, нирнаха в чистото сърце на малките изящни раковини и в белия сън на игривите риби, а скръбните корали ги прегърнаха с кървави ръце.

Когато умря другият, земята скръбно го погледна и застена по своето злато, като го видя в ръцете му.

А небето скръбно каза:

Сенки — дълги, като опашка на фазан, и тъмни, като скръб.

Най-скръбно е — да гледаш глух свирач.

— Дните на живота ми се превърнаха в стръмни каменни стъпала, защото там паднаха моите въздишки, вкаменели от скръб.

Той бе скръбен и пред него се стелеше непрогледна Нощ.

И когато видя царския кон, веднага го позна и разбра горчивата скръб на царя.

Дайте ми топлика на сълзите си — като огърлица над моята гръд — и шемета на скръбна милувка — като нежно свилено покривало!

Оплачете с мене дните на моята ранна разлъка, кажете ми, що ме е чакало, ако доживеех вашата връст! Изпейте ми зрелите песни на своята любовна радост, изплачете в горчиви стихове насладата на късна скръб! Отронете над своята непозната сестра черните бисери на жалбата и страданието!

270. Мисли! - Георги Радев (1900–1940)

Земята е свѣтъ на скръбъта, защото на нея малцина още мислятъ.

Отъ гледище на мисълъта, скръбъта е резултатъ на неразбрана мисълъ, тъй както радостъта е резултатъ на разбраната мисълъ.

Скръбъта е неразбраното, радостъта — разбраното.

На разбирането, по закона на съответствието, отговаря радостъта, на неразбирането, въ свѣта на чувствата, отговаря скръбъта.

Ето защо, колкото повече не разбира човѣкъ, толкова е по-голѣма скръбъта.

Съответствия сѫ: тъмнина — невежество — скръбъ, отъ една страна, и свѣтлина — разбиране — радостъ, отъ друга.

271. Четирите съвета - Георги Радев (1900–1940)

Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт вече няма да има, нито скръб, нито плач, нито болка, защото първото премина.“ И седналият на Прес- тола рече: Ето, обновявам всичко.

272. Действие първо. - Велко Петрушев

От очите му се отрониха горещи сълзи и дълбока скръб развълнува сърцето му.

273. Действие второ. - Велко Петрушев

Боговете на гърма запалиха своите факли, за да осветят безпределните пътища из вселените! Всред блясъка на светлината впи Хенан живите си светящи очи Той броди всред молнията и търси Девора! Не изпитвана скръб обхвана душата му, заради отсъствието на Девора.

Ела, събуди съвестта си и чуй скръбните стенания на светящите твои братя в царството на светлината; тe никога не ще се успокоят, докато не се завърне Девор в царството на необятната любов.

274. Действие трето. - Велко Петрушев

Дано тази нощ бъде последна на скръбта ми! Не искам повече да бъда нощен шут в краката на Земона.

275. Действие четвърто. - Велко Петрушев

Душата ми е скръбна, духът ми пее жална песен.

Ти, дъще на плеядите, бликащ извор на скръб и радост, фатална нощ и светло утро, блага усмивка и ромящи сълзи, дете в люлката и героиня на кладата, стремеж и вечен блен, в чиито жили тече кръв на жреците и любовни пламъци в сърцето.

276. Епилог. - Велко Петрушев

Девите на слънцето събират цветя от градината на звездите и сплитат от тях венец на лазура, за да накитят достойно невестата и жениха, които идат от царството на голямото страдание и дълбоката скръб.

277. Глава първа: Призванието - Атанас Славов

Този ден в който ида, да ви се открия в Моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб, ден посветен Богу Моему.

278. Глава трета: 'Опълченска' - Атанас Славов

При грижите и мъчнотиите, то е една разтуха, както един скръбен човек когато свири на цигулка.

279. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

На второ място вероятно идва и голямата скръб - не само негова, но и на цялата българска общност от раздялата с чорбаджи Атанас.

280. 1.10. Методи за справяне с неприятелите - Георги Христов

Голямата радост винаги показва, че ще ви дойде едно голямо изпитание, а голямата скръб показва, че скоро ще ви дойде голяма радост.

281. Сутринта, 15 юни [сряда] 1921, Саран бей [ар. Септември] - Георги Христов

Нечистотата и е в полите и; не бе помислила за сетнините11 си! Заради това, чудно се е смирила; няма кой да я утешава; Виж, Господи, скръбта ми, вика тя, защото се възвеличи врагът!“

282. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Времето ще изличи моята скръб като си спомням хилядите майки, които са изпитвали голяма мъка при такава раздяла с децата си, както те са търпели така и аз ще търпя.

283. 1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Георги Христов

След смъртта на любимия си Сираков, то Дафинка от тъга и скръб по него се разболя и си замина.

НАГОРЕ

1.3000328540802