Търсене в текстове за 'Сиромах'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 76 резултата в 49 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_05 ) Посещение на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Нито сиромах, нито богат може да отиде на училище, а само умен.
Когато търсите обяснение за един строй, не го обяснявайте механически. Едно дете на 3-4 години е в количка, но щом порасне не може да се събере в нея, следователно трябва друг строй. Също и човечеството в днешния си строй е пораснало дете, което не може да се събира в детската си количка; значи трябва да се промени строя. Ти срещаш някой човек, който е груб. Този, който се отнася така с теб, той те изпитва. Нито сиромах, нито богат може да отиде на училище, а само умен. Мнозина от вас обръщат внимание какво казват хората. Малцина мислят какво ще каже Бог. В Америка на един американец Бог му казвал, че трябва да проповядва Божествените истини. Той отказвал и взел, че прекосил океана, стигнал в Австралия, където подхванал търговия, обаче след 20 години фалирал, върнал се и пак станал проповедник. Тогава имал прозрение и в крайна сметка се случило пак онова, което Бог му бе казал.
към текста >>

2. 3_05 Закони на мисълта - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато ти дойде на ум да откраднеш нещо, тогава иди и подари нещо на някой сиромах.
Лошите мисли затварят вратите за Духовния свят. Как ще изпъдиш една мисъл или едно чувство? Ще привлечеш една по-силна мисъл или едно по-силно чувство, с които да заместиш нечистите мисли и чувства. Остави чистата вода да изпъди мътната. Значи когато ти дойде една лоша мисъл, тури насреща ѝ една добра. Когато ти дойде на ум да откраднеш нещо, тогава иди и подари нещо на някой сиромах. Човек, като мисли, се освобождава. Никога човек да не остави сърцето да управлява ума и ума – сърцето. Умът може да влияе на сърцето, но то само се управлява и обратно. Някои хора имат порок на сърцето, понеже са оставили ума да управлява сърцето. Колко е важна добрата мисъл!
към текста >>

3. 3_08 ) Възвишеното в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Много ужасно е положението, когато човек мисли, че е сиромах.
Например някои от вас имате глас, с който може да дадете концерт на няколко хиляди души, но не сте го развили. Някои от вас имате таланти по художество. В Новата култура ще има нужда от хора подготвени. В Новата култура ще дойдат не обикновени хора, но талантливи, гении и светии. Някои от вас можете да бъдете първокласни, гениални поети. Много ужасно е положението, когато човек мисли, че е сиромах. В първа степен на магнетичния сън магнетизаторът заповядва, във втора степен също, но щом прекара лицето в четвърта степен, вече не може да му заповядва, то е свободно. Тогава той става ясновидец, вижда нещата. Ако повикаш един болен, като лекар, той ще каже диагнозата на болестта и много сполучливо ще предпише лекарства. Събудиш ли го, нищо не знае. Природата е направила хората свободни, но трябва да минат в четвъртата степен.
към текста >>

4. 3_22 ) Всичко се превръща в добро - Боян Боев (1883 – 1963)

Мъртвият може да възкръсне, болният може да оздравее, невежият може да стане учен, сиромахът може да стане богат.
Една сестра каза: „Учителю, тази сутрин в лекцията Вие казахте, че всичко е за добро. Аз имам много такива опитности в моя живот и вярвам в Разумните същества.“ Някои имат скептицизъм, но трябва да кажат: „Всичко в Природата е възможно, което е разумно. Всичко разумно е възможно! “ Казано е: „Всичко, което се случва на онези, които любят Бога, се превръща за тяхно добро.“ Значи Бог всичко превръща и няма нещо, което Той да не превърне в добро. Мъртвият може да възкръсне, болният може да оздравее, невежият може да стане учен, сиромахът може да стане богат. По човешки нещата са невъзможни, по начина, по който ние мисли, работите са невъзможни. Всичко е за добро и докато познаем, че е за добро, все ще опитваме. Всичко, което човек опитва, е все за негово добро, но той не разбира. Например едно дете се ражда при бедни родители; нито баща му, нито майка му могат да го турят в пътя. Бог ги задига и двамата, а един богаташ осиновява детето.
към текста >>

5. 33) Какво значи да любиш - Боян Боев (1883 – 1963)

Все още важи една народопсихология в българските песни: богатият да се показва, че не е богат, а пък сиромахът се показва, че е богат.
но на училище да ходим. С биволите, мамо, гръбнака си изкривих. Една сестра каза: „За да се създаде в българина новата музика, той трябва да стане нов човек“. На огъня, на който е турен, българинът ще се разтопи. Като изучавам българските песни, разбирам при какви условия е бил българинът, когато се е създавала песента. Все още важи една народопсихология в българските песни: богатият да се показва, че не е богат, а пък сиромахът се показва, че е богат. Стана въпрос за възпитанието на детето. Децата трябва да бъдат свободни. Например, отидох в едно семейство, където детето не дойде да ме поздрави и родителите го караха насила, но им казах: „Оставете го свободен“. Момченцето, вече непритеснявано, се местеше тук-там из стаята и ме гледаше отдалече. И по едно време почна да се приближава постепенно и най-сетне станахме близки приятели.
към текста >>

6. 87) С конкретни примери и символичен език - Боян Боев (1883 – 1963)

На сиромаха, на богатия, на учения ще говорите според техния език, за да ви разберат.
Към хората трябва да се обърнем с видимото и близкото, а после – към идейното и далечното. Например влизате в една къща и разбирате, че там лежи болен. Употребете болестта като съединителна нишка, за да докоснат повече идеи съзнанието на болния и близките му. След като го излекувате, чак тогава ще им кажете по нещо. Всички хора имат страдания и това са допирни точки. На сиромаха, на богатия, на учения ще говорите според техния език, за да ви разберат. Трябва да бъдете прями, а не груби. Някой ще те запита дали вярваш. Може да се отговори, че какво ще ви ползва, ако се занимавате само с думи, а и понеже тези въпроси са от висок характер, то предложете да разговаряте за някои по-достъпни неща. Една сестра попита какви въпроси да се подхващат пред селяните. Според дадения случай ще ви се дадат и темите.
към текста >>

7. 25.ХI.1952 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта като дойде мъртвият ще стане, болният ще оздравее, у сиромаха ще изчезне сиромашията.
Това куче като те обича, ще накара и другите хора да те обичат. Разликата е само по степен. У човека Любовта се проявява в по-голям размер. У кучето е една капка, а у човека е един извор. Неразбиране има на Любовта. Любовта като дойде мъртвият ще стане, болният ще оздравее, у сиромаха ще изчезне сиромашията. А щом дойде една „любов”, която ще донесе болести, смърт, сиромашия – „благодарим” за тази любов... Има любов, която носи сиромашия и прегрешения. Това е човешката любов. От „любов” грешат някои. Някой казва: „Аз знам любовта.” Хората не знаят какво нещо е Любовта, защото ти със знание не можеш да го опишеш. Тя трябва да е опитана.
към текста >>

8. Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще приведа един пример от Виолино Примо: „Първо създавам настроение, като разправям за една сиромахкиня с двете си деца Милко и Миленка, за техните страдания и след това вътре в приказката преплитам песента за сиромахкинята.
Трябва да се създаде музикална атмосфера на цялата образователна дейност. Изгуби ли се тая атмосфера, няма условия за плодотворна работа. Учителят ще подбира песните не само във връзка с учебните предмети, но и във връзка с тяхното действие върху детето: някои песни действат предимно на ума, други развиват у детето доброто, трети развиват волята, четвърти лекуват и пр. Разбира се, за заучаване на една песен от децата, предварително трябва да се създаде съответно разположение в техните души. Само тогава ще вземат участие техните ум, сърце и воля при пеенето. Ще приведа един пример от Виолино Примо: „Първо създавам настроение, като разправям за една сиромахкиня с двете си деца Милко и Миленка, за техните страдания и след това вътре в приказката преплитам песента за сиромахкинята. Всички деца са трогнати.” Песните трябва да бъдат картинни, образни, трябва да будят в детското съзнание живи образи. Много от песните на Учителя са пригодени за училищата. Учители, които са изучили музиката на Учителя, с голям успех са употребявали някои от неговите песни в своите училища, например. „Ний сме славейчета горски”, „Малкият извор”, „Вечер-сутрин”, „Летен ден”, „Добър ден”, „Там далече”, „Планински връх”, „Цветята цъфтяха”, „Аз мога да любя” и пр.
към текста >>

9. Екскурзия на Витоша на 3 ноември 1942 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Богатият българин се показва, че не е богат, а пък сиромахът българин се показва, че е богат.
С биволите, мамо, гръбнака си изкривих". Една сестра каза: - За да се създаде у българина новата музика, той трябва да стане нов човек. - На огъня, на който е турен, българинът ще се разтопи. Аз като изучавам българските песни, разбирам при какви условия е бил българинът, когато се е създала тази или онази песен. Богатият българин се показва, че не е богат, а пък сиромахът българин се показва, че е богат. Стана въпрос за възпитанието на детето. Учителя каза: - Децата трябва да бъдат свободни. Например отидох в едно семейство и детето не дойде да ме поздрави. Родителите го накараха насила, но аз им казах: „Оставете го свободен".
към текста >>

10. 04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ' - Боян Боев (1883 – 1963)

До толкоз, доколкото ставаме проводници на божествената любов, до толкоз нашата цена се увеличава Оня човек, когото вие обичате, мислите ли, че е сиромах?
Знанието е подтик към любовта. Човек като се научи, почва да обича. Само умният може да обича. Любовта не е наука за глупавите. Любовта, която имаш, е едно богатство. До толкоз, доколкото ставаме проводници на божествената любов, до толкоз нашата цена се увеличава Оня човек, когото вие обичате, мислите ли, че е сиромах? Той е една ценност вътре в природата, която с нищо не може да се купи. Всички страдате по единствената причина, че не употребявате закона на любовта. Научете се да обичате и добрите и лошите хора. Ако ти имаш любов към Безграничния, можеш да имаш всички постижения. Това, което разрешава въпросите, това е любовта.
към текста >>

11. 30. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Един човек, който те обича, като дойде при тебе, ти вече сиромах не можеш да бъдеш.
Всеки човек, когото обичат, е радостен. И всеки човек, който обича, е радостен. Ти минаваш за красив, но ако сравниш своята красота с тая на един ангел, тогава ще видиш, че ти си много малко нещо. Радвай се, че ангелът е красив, понеже неговата красота е твоята бъдеща красота. Аз се радвам, като срещна добър човек, понеже аз и той сме едно. Един човек, който те обича, като дойде при тебе, ти вече сиромах не можеш да бъдеш. И болен не можеш да бъдеш. Щом не те обича, болен ще бъдеш. Щом не те обича, сиромах ще бъдеш. Любовта като дойде, изключва всички отрицателни страни на живота. Има навсякъде обнова.
към текста >>

Щом не те обича, сиромах ще бъдеш.
Радвай се, че ангелът е красив, понеже неговата красота е твоята бъдеща красота. Аз се радвам, като срещна добър човек, понеже аз и той сме едно. Един човек, който те обича, като дойде при тебе, ти вече сиромах не можеш да бъдеш. И болен не можеш да бъдеш. Щом не те обича, болен ще бъдеш. Щом не те обича, сиромах ще бъдеш. Любовта като дойде, изключва всички отрицателни страни на живота. Има навсякъде обнова. И животни, и растения се обновяват. И човек, и ангели се обновяват. Но човек се обновява като човек; растението се обновява като растение; камъкът се обновява като камък; и ангелът се обновява като ангел.
към текста >>

12. 011 ЕДИНСТВО В ЛЮБОВТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Раздаваш писмата – ставаш сиромах, за да напълниш пак чантата.
Човек прилича на пощальон, който отваря чантата си, изважда писмо и го дава. Като отиде на друго място, пак вади от чантата си и дава писмо. С това слугува на хората. Ти мислиш, че като раздаваш писмата, осиромашаваш - не, ти забогатяваш. Напълнил си чантата с писма – богат си. Раздаваш писмата – ставаш сиромах, за да напълниш пак чантата. Като даваш на хората, които обичаш по едно писмо, ти се запознаваш с тях. Ти не си писал писмата, ти само ги раздаваш. Ние казваме: „Моята любов”. Въпросът е да се върнем в Единната Любов – т.е. в Любовта на Бога.
към текста >>

13. 057 СПРАВЕДЛИВОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

За въздуха и светлината и богатият, и сиромахът еднакво са осигурени.
Всеки трябва да задържи толкова, колкото му е необходимо. В човешкия порядък нещата не са организирани. В Божествения порядък има изобилие, но няма излишък. Там няма защо някой да се осигурява за в бъдеще. Той е осигурен. За въздуха и светлината и богатият, и сиромахът еднакво са осигурени. И от вода не са лишени. Кой ще лиши човека от вода в планината? В това седи голямото заблуждение, че хората не се подчиняват на Божествения порядък, който е вложен в тях. Те искат да турят нов порядък, да турят закони. Безпредметни са човешките закони.
към текста >>

Богатият се страхува да не го оберат, сиромахът се страхува да не умре гладен.
Имаш право да откъснеш няколко плода и да ги изядеш. Тръгваш на път. Ако на всеки пет или десет километра има извор, има ли смисъл да носиш дамаджана с вода? Правдата е един вътрешен закон за разпределение на Божествените блага по всички части на социалния организъм. За да има мир в една държава, трябва да има Правда спрямо всички хора, без разлика. Богатият се страхува да не го оберат, сиромахът се страхува да не умре гладен. Нека богатият даде половината от богатството си на сиромаха. Благата са общи за цялата страна. Трябва да се вземат оттам, дето ги има много, за да се пратят там, дето са малко или ги няма. Срещам един човек, който ми казва: "Чувалът ми е празен, не зная какво ще правя. Децата ми умират от глад." Срещам друг, с пълен чувал.
към текста >>

Нека богатият даде половината от богатството си на сиромаха.
Тръгваш на път. Ако на всеки пет или десет километра има извор, има ли смисъл да носиш дамаджана с вода? Правдата е един вътрешен закон за разпределение на Божествените блага по всички части на социалния организъм. За да има мир в една държава, трябва да има Правда спрямо всички хора, без разлика. Богатият се страхува да не го оберат, сиромахът се страхува да не умре гладен. Нека богатият даде половината от богатството си на сиромаха. Благата са общи за цялата страна. Трябва да се вземат оттам, дето ги има много, за да се пратят там, дето са малко или ги няма. Срещам един човек, който ми казва: "Чувалът ми е празен, не зная какво ще правя. Децата ми умират от глад." Срещам друг, с пълен чувал. Той казва: "Тежък е чувалът ми, не зная как ще го донеса до дома." Нека този, с пълния чувал, извика онзи, с празния чувал и му каже: "Братко, и двама ни очаква смърт, вземи половината от моя чувал, че и на двама ни да се подобри положението."
към текста >>

14. Огънят на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта, като дойде, мъртвият ще стане, болният ще оздравее, у сиромаха ще изчезне сиромашията.
Разликата е само по степен. У човека любовта се проявява в по-голям размер. У кучето е една капка, а у човека е един извор. Неразбиране има на любовта. Тя е животът. Любовта, като дойде, мъртвият ще стане, болният ще оздравее, у сиромаха ще изчезне сиромашията. А щом дойде една „любов“, която ще донесе болести, смърт, сиромашия, благодарим за тази любов. Има любов, която носи сиромашия и прегрешения. Това е човешката любов. От „любов“ грешат някои. Някой казва: „Аз зная любовта“.
към текста >>

15. Пророк Амос - Влад Пашов (1902- 1974)

В петата глава говори пак против евреите, че ще ги накаже за отстъпничеството им, „затова защото утеснявате сиромаха и вземате от него данък жито, вие, които угнетявате праведния и укривявате сиромасите в портата.
Във втора глава продължава да говори за наказанието на народите заради престъпленията им включително и на Юда и Израил, за които казва: „Въздигнах от синовете ви пророци и от юношите ви за назореи. Но вие напоявахте назореите с вино и заповядвахте на пророците да не пророчествуват." Затова ще бъдат наказани. А видяхме, че пророците и назо- реите са ученици на Бялото Братство, следователно, заради гоненията на учениците ще бъдат наказани. В трета глава Бог говори, че ще накаже народите и главно евреите заради отстъплението им и ще измени обещанието си и казва: „Наистина, Господ Иеова няма да направи нищо, без да открие тайното си на слугите си пророците." В четвърта глава говори пак за наказанието, което Бог ще проведе над евреите заради техните престъпления, въпреки всичкото му старание да ги върне в правия път. В петата глава говори пак против евреите, че ще ги накаже за отстъпничеството им, „затова защото утеснявате сиромаха и вземате от него данък жито, вие, които угнетявате праведния и укривявате сиромасите в портата. Затова разумният ще мълчи в онова време, защото е зло време. Потърсете доброто, а не злото, за да живеете. Мразете злото и обичайте доброто. И поставете правосъдие в портата." По-нататък говори за деня Господен и казва: „Горко на онези, които желаят деня Господен!
към текста >>

16. Пророк Захария - Влад Пашов (1902- 1974)

В 7-ма глава има Слово Господне към Захария-пророка да каже на евреите, защо Господ ги е наказал, защото отстъпили от закона Му и не послушали предишните пророци, чрез които духа Господен им е говорил да се не отклоняват от Божия закон, и им казва: „Правете съд истинен, и правете и щедрости на братята си, и не насилвайте вдовицата и сирачето, чужденеца и сиромаха.
Първата колесница е с червени коне, втората - с черни коне, третата - с бели коне и четвъртата с пепеляви коне. Ангелът му казва, че това са четирите небесни духа, които изхождат от стана на Господа на всичката земя и се отправят към една северна земя - червените и белите коне, а пъстрите и черните коне се отправят към южната земя. Тези четири колесници, това са духовете на четирите посоки на света, духовете на четирите стихии на природата. След това се казва на пророка да вземе злато и сребро от хората и да направи венец, и да го сложи на главата на Исуса, Великия Свещеник и за него Господ казва: „Ето д\ъжът, на когото името е Отрасъл и ще израсте на местото си, и ще съгради дома Господен. И той ще вземе славата и ще седне, и ще управлява на престола си, и ще е Свещеник на престола си, и съвет на мир ще бъде между двамата." Тук се намеква за две различни лица и събития - Исус-Свещеника, и Исус-Помазаника, Отрасъла. В 7-ма глава има Слово Господне към Захария-пророка да каже на евреите, защо Господ ги е наказал, защото отстъпили от закона Му и не послушали предишните пророци, чрез които духа Господен им е говорил да се не отклоняват от Божия закон, и им казва: „Правете съд истинен, и правете и щедрости на братята си, и не насилвайте вдовицата и сирачето, чужденеца и сиромаха. И никой от вас да не съветва зло в сърцето си против брата си." Тук е дадено учението за Любовта КЪМ ближния. В 8-ма глава Господ се обръща към евреите и им казва, че ще ги помилва и ще ги събере отново в Юда и Ерусалим, който се нарече град на Истина и мир, и Сион - света гора." Но им казва: „Това е, което ще правите: говорете Истина всеки на ближния си, Истина и съдба на мир съдете в портите си. И не съвещавайте зло в сърцата си, всеки против ближния си и лъжлива клевета не обичайте, защото всички тези неща са, които мразя, говори Господ." В 9-та глава Господ говори, че ще порази различни народи и ще избави Израил, като казва: „Радвай се много, дъще Сионова, ето царят ти иде при тебе. Той е праведен и спасява, кротък и седнал на осле и на жребе, син на падяремница.
към текста >>

17. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

В 10-ия псалом Давид описва състоянието и психологията на нечестивите, които казват, че няма Бог и че никой не ги вижда, за да ги съди, и гледат да ограбят сиромаха и сирачето.
Ще се развеселя и ще се зарадвам заради Тебе, ще възпея Името Ти, Вишний." Тези славословия, това са окултни магически формули, с които може да си служи само един Посветен. Защото окултните формули в ръцете на един обикновен човек не само че няма да го ползват, но ще му причинят и вреда. Защото с всяка една формула се призовават Божествените сили да действат. И ако човек не е чист и готов, те ще го разрушат. И всеки един псалом представя комплект от такива формули, които образуват едно поетическо цяло, но всъщност са отделни формули, определени за различни цели. В 10-ия псалом Давид описва състоянието и психологията на нечестивите, които казват, че няма Бог и че никой не ги вижда, за да ги съди, и гледат да ограбят сиромаха и сирачето. И в 15-ти и 16-ти стих се казва: „Строши мишцата на нечестивия, издири нечестието на лукавия, доде не намериш вече от него. Господ е цар във век века, езичниците ще изчезнат от земята Му." Единадесетият псалом започва с думите: „На Господа положих надеждата си", и след това говори за приготовлението на нечестивите, които ратуват против Господа и казват: „Господ е в Светия Си храм, Господ има престола на небето, очите Му гледат, веждите Му изпитват человеческите синове, Господ изпитва праведния." А за нечестивите казва: „Ще одъжди над нечестивите сети огън и жупел, и буря, е делът на нечестивия, защото праведния Господ обича правдата, лицето Му гледа на правия." В 12-ти псалом Давид се обръща към Господ да спаси праведните, защото много се умножили нечестивите, които насилват сиромасите и сирачетата. И казва се: „Сега ще стана, говори Господ, ще туря в безопасност оногоз, срещу когото духа нечестивият."
към текста >>

А за пътя на злите казва: „Нечестивите изтръгнаха меч и запнаха лъка си, за да свалят сиромаха и нисшия, да заколят ходещите в правота.
Очертавайки пътя на доброто, Давид започва псалома с думите: „Не се раз- дражавай заради лукавите, нито завиждай на онези, които правят беззаконие, защото като трева скоро ще се окосят и като зелен злак ще повяхнат. Уповай на Господа и прави добро. Населявай земята и нрави се на Истината, и весели се в Господа и ще ти даде прошенията на сърцето ти. Предай на Господа пътя си и уповай на Него и Той ще извърши... кротките ще наследят земята и ще се наслаждават с много мир... праведните ще наследят земята и ще живеят във век..." Законът на неговия Бог е в сърцето му. Това е пътят на доброто. А за пътя на злите казва: „Нечестивите изтръгнаха меч и запнаха лъка си, за да свалят сиромаха и нисшия, да заколят ходещите в правота. Мечът им ще влезе в сърцето им и лъковете им ще се строшат." В 38-ми псалом се описва състоянието на праведен човек, който съзнава погрешките си и се мъчи заради това, че е направил погрешки и моли Бога да не го оставя в това изпитание, което е допуснато, за да не се радват враговете му. Казва се: „И онези, които въздават зло за добро, противят ми се. понеже следвам доброто. Да ме не оставиш.
към текста >>

41-ви псалом започва с думите: „Блажен, който приглеж- да сиромаха, в скръбен ден ще го избави Господ.
ще имам уза на устата си, когато е нечестивият пред мене." След това говори за скръбта си, че се е увеличила и идва до идеята, че човешкият живот е кратък и мимолетен, и казва: „Ето, направил си дните ми като педя, и времето на живота ми е нищо пред Тебе." И след това говори за суетата на обикновения човешки живот и казва: „Наистина, всеки человек е суета." И се моли на Бога да послуша молитвата му и казва: „Остави ме на отряда, за да се съвзема преди да отида и да ме няма вече." Целият псалом е композиран така, че показва празнотата и суетата на обикновения живот на човек без идея и идеал. 40-ти псалом започва с думите: „Очаквах с нетърпение Господа. И Той се приклони към мене и чу вика ми. И възведе ме из рова на погибелта, из тинята и калта, и постави на камък нозете ми, утвърди стъпките ми и тури в устата ми песен нова, пение Богу нашему... " Който възлага надеждата си на Бога, Бог винаги ще го изведе на спасителния бряг. Но затова трябва да събуди Бога в себе си и Той ще го изведе на спасителния бряг. 41-ви псалом започва с думите: „Блажен, който приглеж- да сиромаха, в скръбен ден ще го избави Господ. Господ ще го варди и ще опази живота му, блажен ще бъде той на земята." Това е пътят на доброто. Когато човек прави добро, с това той събужда Бога в себе си. който ще го варди и опазва живота му. 42-ри псалом е славословие към Бога и в много поетична форма описва стремежа та душата към Бога. Казано е: „Както еленът желае водните извори, така душата ми желае Тебе, Боже.
към текста >>

И псаломът завършва с думите: „Но аз съм сиромах и нищ, Боже, побързай при мене.
Псаломът започва с една такава формула: „Да стане Бог и да се разпръснат враговете Му, и да бягат от лицето Му, които го мразят." Също така състои се и от формули, с които се призовава Божието благословение от онези, които вървят в пътя на Светлината и Правдата. „А праведните да се веселят, да се радват пред Бога и да се наслаждават с веселие." 69-ти псалом е изповедта на страдащата душа, която съзнава прегрешенията си и дюли Бога да й помогне да излезе из трудните положения в живота, като казва: „Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, във време благоприятно, Боже, според голямата Твоя милост, послушай ме според Истината на Твоето спасение." След това има формули за раз- пръсване на враговете на душата, а също и формули за призоваване на Божието благословение и милост. 70-ти псалом е съставен също от формули за призоваване на Божията помощ. Но за да дойде Божията помощ, човек трябва да бъде смирен. И псаломът завършва с думите: „Но аз съм сиромах и нищ, Боже, побързай при мене. Ти си моя помощ, избавителю мой. Господи, да не закъснееш." 71-ви псалом също е съставен от ред формули за призоваване на Божията помощ и за разпръсване на враговете. 72-ри псалом е молитва и хваление за Бога, „на когото се покланят всички царе и всичките народи ще му бъдат раби. Защото ще избави сиромаха, който вика, и угнетения, и безпомощния.
към текста >>

Защото ще избави сиромаха, който вика, и угнетения, и безпомощния.
И псаломът завършва с думите: „Но аз съм сиромах и нищ, Боже, побързай при мене. Ти си моя помощ, избавителю мой. Господи, да не закъснееш." 71-ви псалом също е съставен от ред формули за призоваване на Божията помощ и за разпръсване на враговете. 72-ри псалом е молитва и хваление за Бога, „на когото се покланят всички царе и всичките народи ще му бъдат раби. Защото ще избави сиромаха, който вика, и угнетения, и безпомощния. Ще помилва сиромаха и убогия, и ще спаси душите на убогите. От угнетение и насилие ще изкупи душите им. И драгоценна ще бъде кръвта им пред очите Му. И ще става всякога моление за Него, всеки ден ще Го благославят. Изобилие от жито ще има на земята по върховете на горите.
към текста >>

Ще помилва сиромаха и убогия, и ще спаси душите на убогите.
Ти си моя помощ, избавителю мой. Господи, да не закъснееш." 71-ви псалом също е съставен от ред формули за призоваване на Божията помощ и за разпръсване на враговете. 72-ри псалом е молитва и хваление за Бога, „на когото се покланят всички царе и всичките народи ще му бъдат раби. Защото ще избави сиромаха, който вика, и угнетения, и безпомощния. Ще помилва сиромаха и убогия, и ще спаси душите на убогите. От угнетение и насилие ще изкупи душите им. И драгоценна ще бъде кръвта им пред очите Му. И ще става всякога моление за Него, всеки ден ще Го благославят. Изобилие от жито ще има на земята по върховете на горите. Плодът му ще се люлее като ливан в гора, и жителите на градовете ще цъфтят като земната трева.
към текста >>

- Народите, заради беззаконията и неправдите им и казва: „Съдете право сиромаха и сирачето, правете правда на оскърбения и бедния, избавяйте сиромаха и нищия, отървавайте от ръката на нечестивите." След това казва знаменитите думи: „Аз рекох: Богове сте вие и Синове на Вишнаго сте всички, но вие като человеци ще умрете, и като един от кня- зовете ще паднете."
Аз мисля, че тази молитва има повече мистично значение и се отнася за душата, която е нападната от вътрешни врагове, защото по времето на Давид еврейският народ не беше в такова плачевно положение, каквото се описва в псалома. 81-ви псалом в началото е много оптимистичен и е едно славословие към Бога за всичко, което ни е дал. След това Господ се обръща към еврейския народ, че е народ непослушен и Бог казва: „Ако бяха Ме слушали людете ми, тутакси бих свалил враговете им и против оскърбителите им бих обърнал ръката Си." 82-ри псалом е дълбоко окултен и започва по следния начин: "Бог стои в събора Божи, сред боговете ще съди" - Кого? - Народите, заради беззаконията и неправдите им и казва: „Съдете право сиромаха и сирачето, правете правда на оскърбения и бедния, избавяйте сиромаха и нищия, отървавайте от ръката на нечестивите." След това казва знаменитите думи: „Аз рекох: Богове сте вие и Синове на Вишнаго сте всички, но вие като человеци ще умрете, и като един от кня- зовете ще паднете." 83-ти псалом е молитва към Бога против неприятелите на Израил, които са неприятели и на Бога. И които искат да унищожат Израил, „да познаят, че Ти, Комуто Името е Иеова, един си Вишний и на цялата земя." Както този псалом, така и всички имат освен историческо, още и мистично значение. Израил в случая е човешката душа, с която Бог е направил договор, но душата в пътя си често се отклонява и предизвиква Божия гняв, т.е. създава си карма и носи последствията на своето беззаконие. В 84-ти псалом е описан копнежът на душата по Божествения свят, към Божествения живот и започва с думите: „Колко са любезни Твоите селения, Господи на силите.
към текста >>

послушай ме, защото сиромах и нищ съм аз.
Наистина, Неговото спасение е близко при онези, които му се боят, за да обитава слава в нашата земя." И след това следва окултната формула: „Милост и Истина се срещнаха, правда и мир се целунаха, Истината от земята ще прозябне и правда от небето ще надникне. И Господ ще даде доброто и земята ще даде плода си. Правдата пред Него ще предиде и ще тури на път стъпките си." 86-ти псалом е молитва на Давид, молитва на душата, която търси и се надява на Бога. Псаломът започва по следния начин: „Приклони, Господи, ухото Си. послушай ме, защото сиромах и нищ съм аз. Опази душата дай, защото съм богобоязлив. Ти, Боже, спаси раба Си, който се надее на тебе... Послушай, Господи, молитвата ми и дай внимание на гласа на моленията ми. В деня на скръбта си призовавам Те, защото ще ме послушаш." 87-ми псалом говори за Сион като град Божи. Това е градът на Посветените на земята.
към текста >>

И псаломът завършва с думите: „Защото стои отдясно на сиромаха, за да го избавя от онези, които осъждат душата му."
Чрез Бога ние ще направим юначество. И Той ще стъпче враговете ни." 109-ти псалом описва състоянието на душата, когато е в утеснение и е прекъснала връзката с Бога или Бог се е скрил, за да я изпита. Душата се моли и страда, като гледа как тържествуват враговете й. Но тя не изгубва вярата и надеждата си в Бога, Който ще я избави. И псаломът завършва с думите: „Защото стои отдясно на сиромаха, за да го избавя от онези, които осъждат душата му." 110-ти псалом е много дълбок и има и историческо, и мистично значение. Исторически се отнася до Христа, Който иде на земята, а мистично се отнася до раждането на Божественото в човешката душа. Псаломът започва тържествено с думите: „Рече Иеова, Господу моему: седни от дясно ми. доде положа враговете ти в подножието на нозете ти. От Сиона ще изпроводи Господ жезъла на силата ти.
към текста >>

18. Притчи Соломонови - Влад Пашов (1902- 1974)

„Който презира ближния си, съгрешава, а който помилва сиромаха, блажен е."
„Само от гордостта произхожда препиране, а Мъдростта е с онези, които приемат съвети." „Всеки благоразумен върши работа със знание, а безумният открива глупост." В 14-та глава пак дава паралел на двата пътя на живота. „Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение." „Безумните наследяват глупост, а благоразумните се венчават със знание." „Който презира ближния си, съгрешава, а който помилва сиромаха, блажен е." „Тихо сърце е живот на плътта, а завистта е гнилостта на костите." „В сърцето на разумния почива мъдрост, а какво има вътре в безумните, ще се яви." В 15-та глава продължава в същия дух да изнася двата пътя на живота паралелно. „Очите Господни са на всяко място и наблюдават добрите и злите." „Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, а молението на праведния, благоприятно Нему."
към текста >>

Казва: „Който се присмива на сиромаха, безчести създателя му; който се радва на бедствие, няма да остане ненаказан."
„Гордостта предшества погибелта, а високомерието предшества падението." „Мъдрият в сърцето си ще се нарече благоразумен, а сладостта на устните умножава знание." „Разумът е източник на живота за онези, които го имат. А поучението на безумните е глупост." В 17-та глава се дават ред правила за мярка в живота и за пътя в живота. Казва: „Който се присмива на сиромаха, безчести създателя му; който се радва на бедствие, няма да остане ненаказан." „Който раздава зло за добро, злото не ще се отдалечи от дома му." „Дълготърпеливият човек е благоразумен, и безумният, като мълчи, счита се за мъдър." В 18-та глава също дава правила за поведението и живота. Казва: „Своенравният иска пожеланието си и противи се на всяка права мисъл." „Безумният не се наслаждава от благоразумие, но само от изявлението на сърцето си."
към текста >>

„Който помилва сиромаха, заима Господу и Той ще му въздаде въздаянието Му."
„Человек, който има приятели, трябва да се обхожда приятелски. Има приятел по-тесен и от брат." В 19-та глава се дават пак разумни съвети за пътя на живота. „Който придобива ум, обича душата си. Който пази благоразумие, ще намери добро." „Който помилва сиромаха, заима Господу и Той ще му въздаде въздаянието Му." „Слушай съветите и приемай поучение, за да станеш мъдър в сетнините си." „Страх Господен донася живот, и който го има, ще си ляга наситен и зло не ще да срещне." В 20-та глава се дават мъдри правила и съвети за живота. „Чест е за человека да престава от прение. А всеки безумен се вплита в него."
към текста >>

„Който затуля очите си от вика на сиромаха, ще викне и той, и няма да се послуша."
„Стъпките на человека се оправят от Господа, а как би познал человек пътя си? " „Духът на человека е светило от Господа, изпитва вътрешностите на сърцето." В 21-та глава се дават мъдри мисли за пътя на живота. „Всички пътища на человека са прави в очите му, но Господ претегля сърцата." „Който затуля очите си от вика на сиромаха, ще викне и той, и няма да се послуша." „Человек, който свърне от пътя на разума, ще стигне в събранието на мъртвите." „Който следва правда и милост, ще намери живот, правда и слава." В 22-ра глава пак дава мъдри мисли и съвети за живота. „По-предпочитателно е доброто име, нежели голямо богатство." „Следствие на смирението и на страха Господен е богатство и слава и живот.
към текста >>

„Който има добро око, ще бъде благословен, защото дава от хляба си на сиромаха."
В 22-ра глава пак дава мъдри мисли и съвети за живота. „По-предпочитателно е доброто име, нежели голямо богатство." „Следствие на смирението и на страха Господен е богатство и слава и живот. Тръне и сетима има в пътя на строптивия. Който пази душата си, ще бъде далеч от тях." „Който има добро око, ще бъде благословен, защото дава от хляба си на сиромаха." „Очите на Господа пазят знанието, а съсипва Той думите на законопрестъпника." „Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си и който дава на богатия, непременно ще дойде в скудост." „Не прави приятелство с яростен човек и с гневлив човек не ходи заедно, за да не научиш пътищата му и да не поставиш сет на душата си." 23-та глава дава правила и мисли за разумен живот. „Не яж хляба на оногоз, който има лошо око, нито желай вкусните му ястия, защото както мъдрува в душата си, такъв е той.
към текста >>

„Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си и който дава на богатия, непременно ще дойде в скудост."
„Следствие на смирението и на страха Господен е богатство и слава и живот. Тръне и сетима има в пътя на строптивия. Който пази душата си, ще бъде далеч от тях." „Който има добро око, ще бъде благословен, защото дава от хляба си на сиромаха." „Очите на Господа пазят знанието, а съсипва Той думите на законопрестъпника." „Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си и който дава на богатия, непременно ще дойде в скудост." „Не прави приятелство с яростен човек и с гневлив човек не ходи заедно, за да не научиш пътищата му и да не поставиш сет на душата си." 23-та глава дава правила и мисли за разумен живот. „Не яж хляба на оногоз, който има лошо око, нито желай вкусните му ястия, защото както мъдрува в душата си, такъв е той. Говори ти: "Яж и пий, но сърцето му не е с тебе. Уломъкът, що си изял, ще избълваш и ще изгубиш сладките си думи."
към текста >>

„Две неща прося от Тебе, не ми ги отричай преди да умра: Суета и лъжливо слово отдалечи от тебе; сиромашия и богатство не ми давай; храни ме с нужната ми храна, да не би да се преситя и да се отрека от Тебе и да река: Кой е Господ, или да не би да се намеря сиромах, та да открадна и взема в Името на Бога моего всуе."
30-та глава е съставена от умни и мъдри гатанки, но бисерът на главата е от 5-ти до 10-ти стих. Ще го предадем: „Всяко Божие Слово е опитано. Той е щит за тези, които уповават на Него. Не притуряй на Неговите думи, за да не те обличи и се покажеш лъжец." „Две неща прося от Тебе, не ми ги отричай преди да умра: Суета и лъжливо слово отдалечи от тебе; сиромашия и богатство не ми давай; храни ме с нужната ми храна, да не би да се преситя и да се отрека от Тебе и да река: Кой е Господ, или да не би да се намеря сиромах, та да открадна и взема в Името на Бога моего всуе." 31-ва глава говори за добродетелната жена и нейните качества и пътища. „Кой може да намери добродетелна жена, защото такава е много по-скъпа от скъпоценни камъни. Сърцето на мъжа й уповава на нея и не ще бъде лишен от изобилие. Ще му донесе добро, а не зло през всичките дни на живота си... Отваря ръката си на сиромасите, и простира ръцете си към оскудените... Отваря устата си с Мъдрост и закон на благосклонност има в езика й. Внимава за управлението на дома и хляб на леност не яде... "
към текста >>

19. 7. Послание до Лаодикийската Църква -Седмата културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол.
7. Послание до Лаодикийската Църква -Седмата културна епоха Седмата културна епоха, която ще дойде след шестата, е представена в Апокалипсиса от Лаодикийеката Църква и е характеризирана по следния начин: "До Ангела на Лаодикийеката Църква пиши: Това казва Амин, верният и истински свидетел, Начинателят на всичко, което Бог е създал. Зная делата ти, че не си нито студен, нито топъл. Дано да беше ти студен или топъл. Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си. Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол. То, съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бяли дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш. Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш. Ето, стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой Гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене. На този, който победи, ще дам да седне с Мене на Моя Престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия Престол. Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към Църквите." /3;14-22/.
към текста >>

20. 2. Новото време, 6 март 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Например, кой от бас не мечтае да бъде милионер, а умира сиромах.
Да, каквото Господ даде, но след като си работил! Но без да сме работили, без да сме мислили, опасна е тази работа! Пророкът ще дойде и ще каже: „Приготви се, понеже те викат на другия свят.“ Вие трябва да се освободите от вашите стари заблуждения и теории, насъбрали се във вас не само от този живот, но и от хилядите ви съществувания. Сега вие живеете с теориите на вашия дядо и прадядо. Например, кой от бас не мечтае да бъде милионер, а умира сиромах. Кой не мечтае да бъде писател, поет и пр., а умира обикновен човек. Някои искат да бъдат много близо до Христа. Хубаво, можеш да бъдеш, но като идеш при Него, кръст ще има. Христос не отиде по гладък път, но по пътя на много страдания. Казвате, че ще умрете.
към текста >>

21. 9. Творческият процес на живота, 11 декември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Ти съзнаваш, че не те обичат, че си лош, сиромах, беден и пр.
Щом живееш в самосъзнанието и днес си щастлив, следващият момент очаквай нещастие. Това е неизбежен закон. Това състояние на самосъзнанието е родено под влиянието на същества, които в религията се наричат дявол, сатана, а в окултизма - адепти на черната ложа. И Първичната Причина не спря това отклонение, а с присъщата й премъдрост използва това състояние на съзнанието, в което сега се мъчим и по пътя на мъченията и страданията ние ще излезем от това състояние и ще влезем отново в естествения ход на творческия процес. И Христос дойде на земята, за да ни освободи от самосъзнанието на греха. Ти съзнаваш, че не те обичат, че си лош, сиромах, беден и пр. Това е самосъзнанието и от него човек страда. Затова най-първо трябва да се освободим от този стар баща - самосъзнанието, което ни свързва с една йерархия от същества, които спъват нашето развитие. В живота на самосъзнанието човек е изложен на промени, на болести и смърт. За да се избави човек от това състояние, трябва да премине в областта на свръхсъзнанието или космичното съзнание, където е нормалната проява на творческия процес на живота. Това състояние източните народи го наричат Нирвана - място на щастието.
към текста >>

22. 20. Постижимото в живота, 1 октомври 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

А когато сиромахът почне да благодари за малкото, което има той, разбира смисъла на живота и се намира в процес на чистене.
За това богатство са работили хиляди хора; в това богатство влиза животът на милиарди житни зърна, на милиарди плодове, които са станали жертва. А този човек казва, че това богатство е негово! Това е крайно неразумно! Този човек трябва да каже - големи страдания и големи жертви има в това богатство и като има това чувство в себе си, ще знае как да го използва за благото на всички. Всички богатства трябва да бъдат за благото на всички! А когато сиромахът почне да благодари за малкото, което има той, разбира смисъла на живота и се намира в процес на чистене. Богатството и сиромашията, това са временни отношения в живота. Ние не насърчаваме сиромашията, нито казваме, че човек трябва да се примири със съдбата си. - Не, в това отношение нашият идеал е - блага и доволство за всички! Но въпросът ни е да се обяснят противоречията, които съществуват в днешния живот. Всички противоречия, които срещаме в живота си, са изпитания, дадени от една Висша Разумност, за да ни подготви да използваме благата, които са вложени в живота.
към текста >>

23. 6. Кога ще се оправи светът, 14 януари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И богатият, и сиромахът, които мислят само за себе си, не разбират правилно живота.
И ако някой натрупва милиони за себе си, то мислите на онези хора, на които принадлежи част от онова богатство, ще му влияят разрушително, понеже е взел и това, което не е негово. Мисленото влияние на ограбените хора има страшно негативно действие върху техните ограбвачи, понеже те считат, че е откраднато тяхното богатство. Сега има много хора, които желаят да умрат богатите, да им наследят богатството. Но ако само със смъртта на богатите можеше да се уреди човешкия живот и да се създадат правилни отношения между хората - то Господ отдавна би го направил. Хората трябва да разберат, че богатството и сиромашията, са временни задачи на човека. И богатият, и сиромахът, които мислят само за себе си, не разбират правилно живота. Следствие на това, че всеки мисли само себе си да осигури, а забравя другите, се раждат ненормалните отношения и се създават ред кризи и катастрофи в живота на хората. Според мен, светът ще се оправи само тогава, когато богатите и сиромасите станат съдружници. При сдружаването върху принципа на любовта ще изчезне частната собственост и никой няма да мисли само за себе си, а всеки ще мисли за всички и всички ще мислят за един. Но днес всеки човек така е влюбен в себе си, че не вижда другите хора и техните страдания. От сутрин до вечер съвременните хора само за себе си мислят.
към текста >>

24. 7. Вътрешното ръководство на човека, 21 януари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

При Любовта човек не може да бъде нито мъж, нито жена; при Любовта човек не може да бъде нито болен, нито здрав; при Любовта човек не може да е богат или сиромах; при Любовта човек не е праведен, но и грешен не може да стане.
Това са великите атрибути на Битието. Това са великите атрибути на живота, на знанието, което въздига човека. Това са атрибутите на свободата. Защото свобода, която няма в себе си Любов, която няма в себе си знание и която не носи разширение, без ограничение, не е свобода. Любовта се отличава с това, че при нея човек слуга не може да стане и господар не може да стане. При Любовта човек не може да бъде нито мъж, нито жена; при Любовта човек не може да бъде нито болен, нито здрав; при Любовта човек не може да е богат или сиромах; при Любовта човек не е праведен, но и грешен не може да стане. Това са ред контрасти, които са качества на обикновения човешки живот; а Любовта, която носи съвършения живот, е над всякакви контрасти; тя се проявява извън времето и пространството, а само сянката й функционира във време и пространство. Любовта само за миг се появи в човека и пак се изгуби, но той остава с хубаво и красиво разположение, с едно разширение на съзнанието си и с вечен копнеж към великото и непостижимото. Само за момент ни посещава Любовта, и си заминава, а ние оставаме с онова, което тя е извършила в нас. За да разберете вашите състояния, трябва да познавате отношенията си с реалността. Представете си, че живеете в един палат, където има само една малка дупчица и оттам влизат светлината и топлината от външния свят.
към текста >>

25. 7. Новите разбирания на човека, 29 юли 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Той знае да бъде и богат и сиромах едновременно, затова може да бъде щастлив.
Когато външният човек се учи от вътрешния, животът е красив, разбран и има смисъл, а когато външният човек остане сам, той не разбира езика на природата, не разбира и законите на живота, и тогава животът е тежък и безсмислен. Само когато има връзка между външния и вътрешния живот, човек може да бъде щастлив. А сегашните хора, които схващат живота механически, мислят че за да бъде човек щастлив, трябва да бъде богат. Това е вярно до известна степен. Богатство, което е органическо, което е резултат на хармоничното отношение между вътрешния и външния живот, носи щастие на човека, защото той знае да го използва за свое благо и за благото на ближните си. Той знае да бъде и богат и сиромах едновременно, затова може да бъде щастлив. А на земята човек трябва да може да бъде едновременно и богат и сиромах, и добър и лош, за да бъде щастлив. Ще кажете, че това не е в съгласие със сегашния морал. Сегашният морал не разрешава всички противоречия в живота. От хиляди години се казва на хората да не крадат, да не лъжат, но те все си крадат, все си лъжат. От хиляди години се казва, че хората трябва да се обичат, но те не се обичат.
към текста >>

А на земята човек трябва да може да бъде едновременно и богат и сиромах, и добър и лош, за да бъде щастлив.
Само когато има връзка между външния и вътрешния живот, човек може да бъде щастлив. А сегашните хора, които схващат живота механически, мислят че за да бъде човек щастлив, трябва да бъде богат. Това е вярно до известна степен. Богатство, което е органическо, което е резултат на хармоничното отношение между вътрешния и външния живот, носи щастие на човека, защото той знае да го използва за свое благо и за благото на ближните си. Той знае да бъде и богат и сиромах едновременно, затова може да бъде щастлив. А на земята човек трябва да може да бъде едновременно и богат и сиромах, и добър и лош, за да бъде щастлив. Ще кажете, че това не е в съгласие със сегашния морал. Сегашният морал не разрешава всички противоречия в живота. От хиляди години се казва на хората да не крадат, да не лъжат, но те все си крадат, все си лъжат. От хиляди години се казва, че хората трябва да се обичат, но те не се обичат. Къде е причината за всичко това?
към текста >>

26. 10. Разумни отношения, 24 юни 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Като дойде богатият, ще му направят едно почитание, понеже ще могат да вземат нещо от него; а като дойде сиромахът, понеже няма какво да вземаш от него, посрещат го по друг начин.
Според законите на природата, човек трябва да работи три часа физически труд, три часа да работи за своето сърце, три часа да работи за своя ум, три часа да работи за своята душа и три часа да работи за своя дух. А сега повечето от времето на хората е погълнато за изкарване на прехраната. А пък религиозните хора казват, че не трябва да се работи. Те седят и чакат да им дойде отнякъде, този да им подари, онзи да им подари. И тогаз влиза лъжата и лицеприятието в живота. Като дойде богатият, ще му направят едно почитание, понеже ще могат да вземат нещо от него; а като дойде сиромахът, понеже няма какво да вземаш от него, посрещат го по друг начин. Но, според нас, богат е онзи, който има един по- напреднал дух, който има просветен ум, чисто сърце и силна воля. А който ги няма, е сиромах. А сега хората ги ценят по парите. Навсякъде тази максима е в сила. Някоя мома избира другар в живота си и прилага същата максима - да има пари.
към текста >>

А който ги няма, е сиромах.
А пък религиозните хора казват, че не трябва да се работи. Те седят и чакат да им дойде отнякъде, този да им подари, онзи да им подари. И тогаз влиза лъжата и лицеприятието в живота. Като дойде богатият, ще му направят едно почитание, понеже ще могат да вземат нещо от него; а като дойде сиромахът, понеже няма какво да вземаш от него, посрещат го по друг начин. Но, според нас, богат е онзи, който има един по- напреднал дух, който има просветен ум, чисто сърце и силна воля. А който ги няма, е сиромах. А сега хората ги ценят по парите. Навсякъде тази максима е в сила. Някоя мома избира другар в живота си и прилага същата максима - да има пари. И след това се оплаква от положението си. Аз разбирам положението и ако беше дошла да ме пита по-рано, щях да й кажа да не се жени за този мъж.
към текста >>

27. 7. Във великата Любов е спасението на човека, 7 април 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Мислите ли, че онзи човек, който обича, е сиромах?
По-глупаво нещо от това няма. Бъдеше уверени, че онзи, който ви обича, ако речете да го подкупите, ще изгуби любовта, която има към вас. Ако един човек ви обича, той ви обича за нещо ценно във вас, той ви обича безкористно и ако речете да му се отплатите, той ще изгуби любовта си към вас. Това не значи да не оценяваме любовта на другите, но ако им правим услуга, то да бъде не за това, че те ни обичат, но защото така трябва да бъде. Човек, който има любовта, няма нужда от никаква услуга. Мислите ли, че онзи човек, който обича, е сиромах? За да обичате един човек, той трябва да съдържа нещо ценно в себе си. Може наглед да е прост, неук, беден, но има нещо, за което вие го обичате. Човекът, когото обичате в даден случай, е една ценност вътре във вашия ум. Но това е една ценност, която нито можеш да купиш, нито да продадеш. Тя е свободна както свободата; идва и си заминава свободно, като ни остава само своето благословение.
към текста >>

28. Благодарност за всичко - Влад Пашов (1902- 1974)

Че е сиромах, нека благодари; щом е благодарен, сиромашията ще го напусне.
Не е ли благодарен от днешното си положение, той никога не може да се подигне. Казано е в Писанието: “Няма да умрем, но ще се изменим”. Да се измени човек, това значи да се подигне от едно стъпало на друго. А това е възможно, само когато човек благодари. Защо да не благодари човек за всички условия, при които се намира? Че е сиромах, нека благодари; щом е благодарен, сиромашията ще го напусне. Да благодари човек за всичко, което му е дадено – добро или лошо, това значи да е научил урока си. Като научи урока си, ученикът минава в по-горен клас. За да благодари за всичко, от човека се иска смирение. От човека се иска смирение, за да приеме с благодарност благото, което Бог му дава. Всяко благо, всяко добро иде от Бога.
към текста >>

29. Път към съвършенство - Влад Пашов (1902- 1974)

Богат или сиромах си, учен или прост, каквото положение и да заемаш, дръж връзката с Великия център на Живота и не се бой.
• 223 • Път към съвършенство. Спазвайте следния закон: всеки, който иска да се усъвършенства, трябва да има връзка с Цялото, с Бога. Влезе ли във вас мисълта, че можете да живеете без Него, върху вас ще дойде най-голямото нещастие. Мислите ли така, ще скъсате връзките си с Цялото. Каквото и да става в света, дръжте тази връзка. Богат или сиромах си, учен или прост, каквото положение и да заемаш, дръж връзката с Великия център на Живота и не се бой. Животът има Пълнота в себе си, но тази Пълнота се придобива само във връзка с Цялото. Имате ли тази връзка, вие ще влезете в Новия живот. Схващате ли така Живота, вие ще знаете, че при каквито условия и да попаднете, Бог всякога може да ви помогне. Величието на Бога седи в това именно, че и при най-трудните условия Той може да ти помогне, да те извади от тези условия и да ти даде Знание и Мъдрост. Ако уповаваш на Бога, където и да си, Той ще превърне и най-лошите условия в добри и ще ти съдейства за добро.
към текста >>

30. Метод за трансформиране на състоянията - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото човек потенциално е богат, а кинетично – сиромах.
Ще кажете, че това е глупава работа. Значи да си представя човек светли, красиви картини е глупава работа, а да си представя мрачни работи, мрачни картини, не е глупаво. Например започне някой да си представя, че ще се разболее, че ще осиромашее и пада духом; според мен това е именно глупаво. Представянето на светлите и хубави картини развива въображението, което е основа на ясновидството. Това също така е метод, с който човек може да работи за развиването на много дарби, способности и добродетели. Защото човек потенциално е богат, а кинетично – сиромах. За да подобри положението си, той трябва да превърне потенциалната енергия в кинетична. Въображението в човека е сила, която може да му помогне в това превръщане. Някой иска да стане музикант; нека си представя, че има хубава, скъпа цигулка, всеки ден свири по пет-шест часа, а след това излиза на сцената и започва да свири като виден музикант. По този начин мисълта му ще слезе във физическия свят и ще почне да влияе върху музикалното му чувство. Друг път човек иска да стане виден писател или лекар; и това може да постигне като си представя, че пише велики работи или че лекува болестта, за която съвременната медицина се оказва безсилна.
към текста >>

31. СПРАВЕДЛИВОСТТА КАТО МЕТОД ЗА РАБОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

справедлив, не казвай, че животът ти е дотегнал, че си сиромах, че си неспособен и т. н.
Не казвай, че не си умен. Казваш ли така за себе си, ти не си справедлив. Природата е вложила в теб дарби и способности да се развиваш, човек да станеш, а ти не работиш, мързелив си. За да имате успех в живота си, трябва да работите със закона на Справедливостта. Намериш ли се пред някаква мъчнотия, бъди справедлив, не казвай, че животът ти е дотегнал, че си сиромах, че си неспособен и т. н. Справедливостта подобрява живота на човека, тя усилва дарбите и способностите му. Справедливият има вътрешен мир и спокойствие. При това положение именно той може да работи съзнателно върху себе си и да има успех.
към текста >>

32. 36–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Който иска да учи, болен не трябва да бъде, сиромах не трябва да бъде.
132. Първата задача на Ученика. Първата задача на Ученика е да се освободи от ненужните безпокойства. Ученикът трябва да намери метод да премахне болестите, които го безпокоят. Той трябва да намери метод да премахне и сиромашията, която също е едно безпокойство. Ученикът трябва да преодолява всички мъчнотии и препятствия в живота си. Който иска да учи, болен не трябва да бъде, сиромах не трябва да бъде. За обикновения ученик е позволено това, но Окултният Ученик трябва да бъде свободен от всички недъзи. На Окултния Ученик не е позволено да има недъзи. Има ли някакъв недъг, той трябва да има търпението и доблестта да се лекува по всички правила, които Окултната Наука препоръчва. Вие не разбирате правилата на тази Наука и казвате: Господ ще ни излекува. Така казва и светът.
към текста >>

33. ЧОВЕКЪТ - Лалка Кръстева (1927-1998)

Ако кръвта ви е бедна и заразена, целия свят да ви дадат, пак сиромах ще си бъдете.
Помогни ми да се увеличи свободата на моята душа, силата на моя дух, светлината на моя ум и добротата на моето сърце! ” * Богатството на хората се определя от тяхната кръв. Дали човек може да бъде богат - това е точно определено математически. Като разложите кръвта, ще видите какви елементи се съдържат в нея. Ако кръвта ви е бедна и заразена, целия свят да ви дадат, пак сиромах ще си бъдете. Кръвта, животът и духът са всичкото благо на човека. * Човек е съставен от няколко преплетени елипси. Това са физическото, астралното, менталното и причинното тяло. Физическото тяло е триизмерно, астралното е четириизмерно, умственото - петизмерно, причинното - шестизмерно. Материята на тези тела има различен състав.
към текста >>

34. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Даскал Иванчо, сиромахът, се сепна, погледна в книгата — наистина: к Римляном — хаджи Илия има право.
Той знае от кора до кора науст и псалтир, и апостол, и евангелие, и минея, и всичко, и всичко. Хаджи Илия стои всеки път до владичия трон у черква. Да се случи некоя мъчна литургия или молебствие за дъжд, против град, против скакалци, против мишки, против поводие… каква и да е забъркана служба или молитва, до никого не се допитват, а само до хаджи Илия. Един път даскал Иванчо, бог да го прости, чете на един празник апостол в черквата… „Прокимен глас седмий… господ просвещение мое и спасител мой кого убоюся… ко Ефесеем, послание святаго апостола Павла чте…“ — Не е ко Ефесеем, не е ко Ефесеем — извиква наведнъж сърдито хаджи Илия, — не видиш ли, че е к Римляном! Даскал Иванчо, сиромахът, се сепна, погледна в книгата — наистина: к Римляном — хаджи Илия има право. Веднъж се случи това същото и с поп Яньо, хем беше протопоп, сиромахът. Отваря една неделя да чете евангелието: „Мир вам! Премудрост прости! От Йоана святаго евангелия чте…“ — Поп Яньо, поп Яньо — извика натъртено хаджи Илия, — я си отвори очите… не видиш ли, че не е „от Йоана“, а е „от Луки“…
към текста >>

Веднъж се случи това същото и с поп Яньо, хем беше протопоп, сиромахът.
Хаджи Илия стои всеки път до владичия трон у черква. Да се случи некоя мъчна литургия или молебствие за дъжд, против град, против скакалци, против мишки, против поводие… каква и да е забъркана служба или молитва, до никого не се допитват, а само до хаджи Илия. Един път даскал Иванчо, бог да го прости, чете на един празник апостол в черквата… „Прокимен глас седмий… господ просвещение мое и спасител мой кого убоюся… ко Ефесеем, послание святаго апостола Павла чте…“ — Не е ко Ефесеем, не е ко Ефесеем — извиква наведнъж сърдито хаджи Илия, — не видиш ли, че е к Римляном! Даскал Иванчо, сиромахът, се сепна, погледна в книгата — наистина: к Римляном — хаджи Илия има право. Веднъж се случи това същото и с поп Яньо, хем беше протопоп, сиромахът. Отваря една неделя да чете евангелието: „Мир вам! Премудрост прости! От Йоана святаго евангелия чте…“ — Поп Яньо, поп Яньо — извика натъртено хаджи Илия, — я си отвори очите… не видиш ли, че не е „от Йоана“, а е „от Луки“… Поп Яньо, сиромахът, се сепна, като че му некой рече: не си мъжко, ами си женско — поогледа се в книгата и наистина хаджи Илия пак прав — там пише „от Луки“.
към текста >>

Поп Яньо, сиромахът, се сепна, като че му некой рече: не си мъжко, ами си женско — поогледа се в книгата и наистина хаджи Илия пак прав — там пише „от Луки“.
Веднъж се случи това същото и с поп Яньо, хем беше протопоп, сиромахът. Отваря една неделя да чете евангелието: „Мир вам! Премудрост прости! От Йоана святаго евангелия чте…“ — Поп Яньо, поп Яньо — извика натъртено хаджи Илия, — я си отвори очите… не видиш ли, че не е „от Йоана“, а е „от Луки“… Поп Яньо, сиромахът, се сепна, като че му некой рече: не си мъжко, ами си женско — поогледа се в книгата и наистина хаджи Илия пак прав — там пише „от Луки“. Чете поп Яньо, а пот капе ли от него, капе, като баш че отново го запопват и стои с леген и ибрик пред иконата на спасителя, забулен с пешкир на очите, като… ех, като поп. Такъв беше хаджи Илия. От него трепереха всички, като почнеш от клисарите и анагнозите, па дори до владиката. Неговият авторитет стоеше по-горе от всички; да беше на некое изложение, щеха да му залепят на челото една хартия с надпис: „Hors concours“. Всеки ще разбере, че неговото появяване при пренесения ще разреши изведнъж спорния въпрос.
към текста >>

— Също като сиромах Лазар — добави кака Кирка.
— Не е, не, аз бех там — отговори тетка Елисавета, — като му дочетоха дванадесетте евангелия, па го миросаха с мирото от маслоосвещението, а он бледен, какъвто беше, току захвана малко да добива лице, попромени се, па му светна, светна лицето, като че гледа ангели. Най-напред помръдна с лявото око, после дигна десната трепка, поизгледа като треповен, па си отвори после хубаво очите. Погледна поп Яньо, па редом всичките попове и хората, що беха наоколо, издигна си десната ръка, прекръсти се и се подзе, та седна с изпружени още крака. Поп Яньо го запита помни ли се, а той кимна с глава и каза да го заведат в черква. Подигнаха го, изправи се и тръгна! — Също като сиромах Лазар — добави кака Кирка. — Така, така, също, асли второ възкресение Лазарово — отговори тетка и пак настави: — В черква чини метани и изреди, та целува всичките икони, после се спре пред иконата на страшния съд, посочи с пръст и каза: „Това видех като наяве… всичко изгледах и чух и всичко ще ви разкажа“. Изведоха го пред черквата до пангара, туриха го да седне, дадоха му една просфора да изяде, сръбна една чашка от черковното вино, дека е за причест, и продума: — Къде съм бил… кога съм влезъл в килията си, какво съм правил, как съм се пренесъл, това не помня. Опомних се само, като че летим божем, ама оно не летим, ами като че ли ме облаците носят нагоре, нагоре… чак над слънцето.
към текста >>

35. Думите на Видния Странник Буди-Са - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

И когато сиромахът е забогатял и не помни сиромасите - той скоро губи богатството си.
Ако имате живот, в Пътя сте! Ако ходите в светлина и не се спъвате - добре сте. И ако сте свободни - в истината сте! Защото богатството в ръцете на добрия е благословение, но и сирома- шията в ръцете на добрия е също благословение! Когато богатият е осирома- шал, той по-добре разбира своите братя. И когато сиромахът е забогатял и не помни сиромасите - той скоро губи богатството си. Всеки дар се дава за нещо и се взема за нещо! Глупавият се само радва или оплаква - а умният учи и разбира. Ако си умен и учен - изпълни това, за което си дошъл на земята, защото си умен и учен; ако си глупав - за да станеш умен и учен! Ако си богат, направи това, което е нужно, за да не изгубиш богатството, а ако си сиромах - прави това, което е потребно - и ще забогатееш. Но ако старото не си отиде, новото няма да дойде.
към текста >>

Ако си богат, направи това, което е нужно, за да не изгубиш богатството, а ако си сиромах - прави това, което е потребно - и ще забогатееш.
Когато богатият е осирома- шал, той по-добре разбира своите братя. И когато сиромахът е забогатял и не помни сиромасите - той скоро губи богатството си. Всеки дар се дава за нещо и се взема за нещо! Глупавият се само радва или оплаква - а умният учи и разбира. Ако си умен и учен - изпълни това, за което си дошъл на земята, защото си умен и учен; ако си глупав - за да станеш умен и учен! Ако си богат, направи това, което е нужно, за да не изгубиш богатството, а ако си сиромах - прави това, което е потребно - и ще забогатееш. Но ако старото не си отиде, новото няма да дойде. Но старото не само в дрехите - има стари умове, които са носили нашите деди, или стари навици и постъпки от хиляди векове, които са толкова по- опасни, защото човекът ги смята за свои или ги взима за самия себе [си]... Но дошло е вече новото с душите на тия, които го носят. Те са между вас и лесно ще ги познаете: те не ядат животни, защото не искат нищо животинско в себе си. Не се опиват, защото пие тоя, който не знае пътя си в живота - а те знаят много добре своя, защото светлина са на света - и на другите го показват.
към текста >>

36. Истина - Георги Радев (1900–1940)

И когато си тъй сиромах, че нямаш ни петак в джоба си, знай, че
за Истината смъртните хора не могат да говорят. Те могат да изнесат един факт като истина, но за Истината сама по себе си, не могат да говорят. Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш! Възлюби Истината! И когато си тъй сиромах, че нямаш ни петак в джоба си, знай, че има нещо, което седи над всяка сиромашия – това е Истината. Има нещо, което седи над всяко богатство – това е Истината. Има нещо, което седи над всяка власт – това е Истината. Тази Истина ще отвори пред теб велик простор и ти ще прогледнеш.
към текста >>

37. Човек - Георги Радев (1900–1940)

Бог, който живее в мен, сиромах не става.” Слабият,
всичко да издържа – и болести, и сиромашия, дори и смърт. Всъщност за смирения човек всичко това не съществува – каквото и да дойде, той е тих и спокоен. Той казва: “Бог, който живее в мен, не умира. Бог, който живее в мен, сиромах не става.” Слабият, малодушният човек не е смирен. Само добродетелният човек е смирен. И той е истински силният човек. Смиреният човек, в истински смисъл на думата, е човек с мощен Дух.
към текста >>

38. Четирите неща - Георги Радев (1900–1940)

всичките тези неща, може ли да бъде сиромах?
Ако си чист, Водата е твоя. Ако мислиш право, Въздухът е твой. Ако ходиш в правия Път, Светлината е твоя. Питам тогава човек, който има всичките тези неща, може ли да бъде сиромах? Земята ще остане само за добрите хора. Лошите хора ще отпаднат и ще се изтощят. Те не ще могат да използват ни Земята, ни Водата, ни Въздуха, ни Светлината. И наистина, може ли един болен, немощен човек да работи?
към текста >>

39. ЛЮБОВ КЪМ БОГА - Теофана Савова

Това, което остава едно и също при всички условия в живота на човека, бил той богат или сиромах, силен или слаб, здрав или болен, е Божествена Любов.
То внася мир, радост и светлина в душата на човека и тогава той разрешава правилно всички въпроси в живота си, при което в него се заражда едно възходяще чувство и сила за работа, без да се спъва от своите външни и вътрешни изпитания. Та казвам: Божията Любов е Любов, която преодолява всички мъчнотии. Само Божията Любов няма дефекти. Любов, която се помрачава, не е любов; любов, която отслабва, не е любов. Това са само афекти, чувства. Това, което остава едно и също при всички условия в живота на човека, бил той богат или сиромах, силен или слаб, здрав или болен, е Божествена Любов. Божествената Любов никога не се мени - тя всякога остава една и съща и по смисъл, и по съдържание. Божествената Любов има качеството да се разширява, т. е. да изменя своята форма. Като не разбират качеството на Божията любов, хората казват, че тя се изменя, а всъщност в тази Любов има вътрешно разширение. Вследствие на това, когато очите на хората са отворени, Божествената Любов внася в тях мир и радост, а когато очите им са затворени, тя внася в тях смущение и скръб.
към текста >>

40. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Планината е сиромахкиня, полето е богат човек.
Изтича на север по голямата отвесна стена, висока 292 метра, във Вътрешния Близнак на четвъртото езеро. Бреговете на северозапад и запад са скалисти, а останалите са затревени. Около тези седем очи, и специално при второто езеро, се организира, разви и продължава да съществува лятната школа на Братството. „И планината дава, но полето дава по-изобилно. Що е планина и що е поле? Планината е сиромахкиня, полето е богат човек. В планината има чист въздух, чиста вода, но тя носи и големи опасности." („Ценното от книгата на великия живот", стр. 49) „Сега вие сте дошли на планината, но мнозина не знаят защо са дошли. Ние сме дошли тук да разберем волята Божия и да я изпълним." („Ценното от книгата на великия живот", стр. 50) „Сега вие сте дошли на Рила на разходка, за почивка, но колко от вас са дошли да видят Господа, не зная." („Нашето място", стр. 23) „Казвам, ние сме дошли тук да изучаваме Божите дела, да видим какво Бог е направил; После ще се срещнем с Него и ще си поприказваме малко." („Любов към Бога", стр. 119)
към текста >>

41. Беседа за силите - Георги Томалевски (1897-1988)

Истински богат е този, който не разчита на своето богатство, а истински сиромах е този, който е осиромашал в своята душа.
Кой беден, като се е борил със съдбата си, с станал богат? И кой богат, събрал богатството си с насилие, е станал щастлив? Бедността отвън е отрицателно, неблагоприятно и трудно поносимо положение, но отвътре е положително. Тя крие много богатства. Богатството отвън е положително, благоприятно, но крие често пъти големи вътрешни опасности. Истински богат е този, който не разчита на своето богатство, а истински сиромах е този, който е осиромашал в своята душа. Полезно знание притежава такъв, който умее да си служи разумно със силите на природата. Съвременната техника е поставила много от тези сили в служба на човека, но все още човекът не е техен господар. Той би станал такъв, ако паралелно с използуването на лоста и механиката, би изработил и лоста на своя духовен живот. Моралният гръбнак на всеки човек е оня лост, с който той повдига и понася тежестите на живота. За разбирането на всички тези неща е необходима подготовка.
към текста >>

42. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

И когато си тъй сиромах, че нямаш ни петак в джоба си, знай, че има нещо, което седи над всяка сиромашия.
От своя страна съдържанието на Истината представлява абсолютна ценност за всички живи същества в Космоса. Въздействието му върху съществата е комплексно и благодатно, мотивиращо и стимулиращо техния духовен ръст. Нека и по този въпрос се обърнем към Словото на Учителя П. Дънов: "Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш. Възлюби Истината! И когато си тъй сиромах, че нямаш ни петак в джоба си, знай, че има нещо, което седи над всяка сиромашия. Това е Истината. Има нещо, което седи над всяко богатство. Това е Истината. Има нещо, което седи над всяка власт. Това е Истината.
към текста >>

43. X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Ти си сиромах, защото вярваш в сиромашията.
Вярата не може да е вън от нас. Тя е вътре в нас и докато имаш вяра, ще живееш добре; изгубиш ли я, ти си нещастен човек. Щом изгубиш вярата, твоят ум се помрачава, не знаеш какво да правиш. Дойде ли вярата, идва и светлината и ти вече намираш пътя. Някой казва, че има вяра, но той вярва в болестта, затова е болен. Ти си сиромах, защото вярваш в сиромашията. Богат си, вярваш в богатството. Имаш знание, вярваш в знанието. Щом изгубиш вярата, знанието си заминава, богатството, здравето, всичко си заминава.“ Очевидно въздействието на вярата върху нашето физическо, емоционално и духовно здраве е пряко и недвусмислено. Ако добавим към вярата и чиста, Божествена Любов, то и интензивността на това въздействие нараства неимоверно: „Силата, която регулира нашите чувства и нашето здраве, е вярата. В каквото и положение да се намираме, щом имаме вяра, ще се измъкнем от него.
към текста >>

44. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

Само сиромахът може да се радва.
Един от главните методи в тази насока (както и впрочем във всяка творческа изява на човека) е концентрираната мисъл: „Първата задача на болния е да оздравее. Щом почнете да се безпокоите, вие сте остарели. Искате да бъдете щастливи – трябва да мислите за щастието. Нещастие има само за богатите хора. Дойде ли при тебе нещастие, ти си богат човек. Само сиромахът може да се радва. В ума на Бога никога не е седяло вашето нещастие“ (Учителят П. Дънов). Учителят П. Дънов въвежда в духовно-езотеричното познание понятието „Жива Разумна Природа“. Под него той разбира както проявите на разумност в природната среда на материалния свят, така и съществуването на йерархия разумни същества в невидимата вселена, които в еволюционно отношение надвишават човека. Общуването с тях, когато е подчинено на космическите закони и цели реализирането на благородни идеи и творчески замисли, също е в състояние да направи човека щастлив: „Щастието в света седи в оная връзка, която човек може да направи с живата природа, с разумната природа – колективното съзнание на възвишените същества.
към текста >>

45. РАЗУМНА РАБОТА И ПОЧИВКА - Павел Желязков

Като дойде богатият, ще му направят едно почитание, понеже ще могат да вземат нещо от него; а като дойде сиромахът, понеже няма какво да вземат от него, посрещат го по друг начин.
„Според законите на природата човек трябва да работи три часа физически труд, три часа да рабати за своето сърце, три часа да работи за своя ум, три часа да работи за своята душа и три часа да работи за своя дух. А сега повечето от времето на хората е погълнато от изкарване на прехраната. А пък религиозните хора казват, че не трябва да се работи. Те седят и чакат да дойде от някъде, този да им подари, онзи да им подари. И тогаз влиза лъжата и лицимерието в живота. Като дойде богатият, ще му направят едно почитание, понеже ще могат да вземат нещо от него; а като дойде сиромахът, понеже няма какво да вземат от него, посрещат го по друг начин. Но според нас богат е онзи, който има един по-напреднал дух, който има просветен ум, чисто сърце и силна воля. А който ги няма, е сиромах. Навсякъде тази максима е в сила." Когато в едно духовно общество навлезат личности, подвластни на леността и лицемерието, те се проявяват като паразити, настаняват се върху неговия организъм, обсебват го и започват да живеят за сметка на силите и материалните ресурси, които извличат от него. В духовното тяло на човека, пък и на цели нации, са се впили много духовни паразити.
към текста >>

А който ги няма, е сиромах.
А пък религиозните хора казват, че не трябва да се работи. Те седят и чакат да дойде от някъде, този да им подари, онзи да им подари. И тогаз влиза лъжата и лицимерието в живота. Като дойде богатият, ще му направят едно почитание, понеже ще могат да вземат нещо от него; а като дойде сиромахът, понеже няма какво да вземат от него, посрещат го по друг начин. Но според нас богат е онзи, който има един по-напреднал дух, който има просветен ум, чисто сърце и силна воля. А който ги няма, е сиромах. Навсякъде тази максима е в сила." Когато в едно духовно общество навлезат личности, подвластни на леността и лицемерието, те се проявяват като паразити, настаняват се върху неговия организъм, обсебват го и започват да живеят за сметка на силите и материалните ресурси, които извличат от него. В духовното тяло на човека, пък и на цели нации, са се впили много духовни паразити. Те живеят с идеи, останали от старите култури и отдавна изгубили значението си за човешкия напредък идеи, които оправдават търсенето на повече власт, богатства и привилегии да се владеят и управляват човешките съдбини. Първият признак, по който можем да разпознаем духовния паразитизъм, е, че подвластните на тази слабост избягват да работят, а за извършената от тях духовна деятелност искат да им бъде заплатено.
към текста >>

46. Произведения на Николай Райнов - Николай Райнов

– „Сиромах Лазар“ (разкази), изд. „Ст.
– „Зараждане на изкуствата и печата“, изд. „Дом на изкуствата и печата“, Пловдив1924 г. – „Графиката на Николай Павлович“1925 г. – Мистика и безверие (Лекция във Военния клуб в София, по покана на Теософското общество, юни 1919)1925 г. – „Днес и утре“1925 г. – „Сиромах Лазар“ (разкази), изд. „Ст. Атанасов“1925 г. – „Юнак над юнаци“ (народни приказки), изд. „Ст. Атанасов“1925 г. – „Орнамент и буква в славянските ръкописи на Народната библиотека в Пловдив“1926г. - Науката против теософията1926г - Ремканство и теософия- Николай Райнов 1926г1927 г.
към текста >>

– „Сиромах Лазар“ (разкази), изд. „Ст.
със заглавие „Най-хубавите български приказки“1924 г. – „Зараждане на изкуствата и печата“, изд. „Дом на изкуствата и печата“, Пловдив1924 г. – „Графиката на Николай Павлович“1925 г. – „Днес и утре“1925 г. – „Сиромах Лазар“ (разкази), изд. „Ст. Атанасов“1925 г. – „Юнак над юнаци“ (народни приказки), изд. „Ст. Атанасов“1925 г. – „Орнамент и буква в славянските ръкописи на Народната библиотека в Пловдив“1927 г. – „Вълшебният кон“ (арабска приказка, преразказ), изд.
към текста >>

„Сиромах Лазар.
„Богомилски легенди. Видения из Древна България. Книга за царете. Слънчеви приказки. Отдавна, много отдавна“ „Сиромах Лазар. Счупени стъкла. Самодивско царство. Сърдечен огън“ (разкази) „Приказки на европейските народи“ (преразказани) „Източни приказки“ (преразказани)1989-1990 г.
към текста >>

47. Сиромахъ Лазаръ 1925 - Николай Райнов

Сиромахъ Лазаръ
Сиромахъ Лазаръ Сиромах Лазър - Н.Райнов 1925г. Category: Николай Райнов
към текста >>

Сиромах Лазър - Н.Райнов 1925г.
Сиромахъ Лазаръ Сиромах Лазър - Н.Райнов 1925г. Category: Николай Райнов
към текста >>

48. Притчата за самарянина - Георги Радев (1900–1940)

Той, значи, не ходи с голи ръце и не е сиромах.
То се интересува от човека, от душата. То не зависи от временни настроения, от преходни чувства, от ограничените понятия и схващания на интелекта. То не зависи от никакъв външен закон. Ще обърна сега внимание на друга една подробност в притчата. Милостивият самарянин си има магаре, на което е натоварил своето вино и своят елей. Той, значи, не ходи с голи ръце и не е сиромах. За да може да носи навсякъде благата на живота, даровете на милосърдието, той си има осле. Осле, което той възсяда, което покорно го носи, и което е натоварено с даровете на милосърдието. С една реч, милостивият човек си има всичко, което е потребно. Когато е на път - там дето няма ни страноприемници, ни гостилничари - дисагите му са пълни с хляб, вино и елей. А когато дойде при „гостилничаря” и него има с какво да задоволи - пари.
към текста >>

49. 11:00 ч., 22 юни [четвъртък], 1922 г. - София - Георги Христов

Ако си сиромах, не искай да забогатяваш, защото после по-големи грехове ще направиш.
При тия братски домове ще се основат малки комуни, кредитите за които ще вземат от тия суми. Постът и молитвата ще имат за цел да изгоним Черните братя отвътре навън, към периферията. Черните са и в плът и обсебват. Някои искат да се освободят от греховете си. Не се освобождавайте от греховете си, не ставай безгрешен, защото после повече ще съгрешиш. Ако си сиромах, не искай да забогатяваш, защото после по-големи грехове ще направиш. За нас най-доброто положение е да сме нито много богати, нито много бедни. Голямата сиромашия е опасна. Чорбаджиев17 не вижда своите погрешки, той не е полезен за себе си, колко повече за другите. Той има голяма ръка - признак да работи физическа работа, а не и да се моли. Хората със сини очи са изменчиви, не са за сериозна работа, понеже живеят в астрала.
към текста >>

НАГОРЕ

0.38658881187439