Търсене в текстове за 'Сенки'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 130 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_03 ) Езикът на Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Огънят чудно огряваше нашите лица, сенки и светлини играеха по стените.
Има такова голямо разнообразие във Вселената. Планетите са жилища. Сега става един променлив строеж на материята в човека, в атомния и в йонния строеж на човека. На 8 октомври прекарахме незабравима вечер около камината във вилата на сестра Стоянова. Камината бе построена в старобългарски стил, също и обстановката в стаята бе такава. Огънят чудно огряваше нашите лица, сенки и светлини играеха по стените. Трябва да кажа, че винаги, когато на връщане от Мусала нощувахме тук, камината се запалваше изобилно с дърва. И в тази приказна обстановка водихме интересни и дълги разговори. Братята и сестрите, които присъстваха през онази октомврийска нощ, задаваха разни въпроси, а Учителя, както всякога, им отговаряше с разположение. Сега минаваме към нов начин на живеене. Сега е преходна епоха.
към текста >>

Иначе ние сме все още в областта на сенките.
Когато минеш от едно поле в по-горно, границата се минава в заспиване. Например, за да се намериш в Умствения свят, три пъти трябва да заспиш при преминаване на границата и да се събудиш в по-горно поле. Когато правиш опити, трябва да се намираш в една хармонична среда, за да не похарчиш много енергия. Човек трябва да се стреми да намира душите. Във всеки човек да вижда Божествената душа. Иначе ние сме все още в областта на сенките. Докато гледаш само външното, то е неразбрана работа. Този човек, който не познава Бога, може да извърши престъпление. А онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови, ще се подмладят. Това, което става с въглена, ще стане с хората. Въгленът струва два-три лева, а като стане диамант, колко ще струва!
към текста >>

2. 3_07 ) Единство на живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички тези, които виждаш в огледалото на Битието, са сенки, а Онзи, който е извън огледалото, е реален.
Привечер Учителя беше слязъл от Горницата и ние, около 12-15 братя и сестри, Го наобиколихме. Един брат запита за единството на Битието и Той каза: В Битието има единство. Например ти стоиш сред сто огледала и виждаш себе си на сто места в разни пози. Отражението ти е на сто места, но ти си един. Всички тези, които виждаш в огледалото на Битието, са сенки, а Онзи, който е извън огледалото, е реален. Една котка, като извие в кръг опашката си и я зърне, че се мърда, мисли, че опашката ѝ е друго същество и като я ухапе, измяуче от болка. Котката се заблуждава, че опашката ѝ е друго същество. Същото правим ние: като извършим насилие над някое друго същество, почваме да страдаме и познаваме, че ние и то сме едно. Човек трябва да влезе в реалния свят. Аз се радвам като срещам добри хора, понеже сме едно.
към текста >>

3. 3_20 ) Фази при възлизането на човешката душа - Боян Боев (1883 – 1963)

В сравнение с това състояние, дотогавашният живот е само приготовление и пребиваване в сенките и илюзиите на Живота.
Широко ли му е около врата, това показва, че той е още слушател, а не ученик и стои още в преддверието на Школата. А когато дойдат големите изпити (външни и вътрешни), скърби и страдания, това показва, че е приет за ученик, че е влязъл вече в Школата. И след като ги издържи, ученикът влиза в новата фаза – Новораждане. Той е свободен от кармичен закон. У него се пробужда Космическото съзнание, чувства единството на Живота и има Любов към всичко; той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. В сравнение с това състояние, дотогавашният живот е само приготовление и пребиваване в сенките и илюзиите на Живота. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина Человечески, ще оживеят.“ Тук под мъртви се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е Посвещение. Когато наближи да дойде Посвещение, човек пак минава през ново изпитание, което е по-голямо от онова, което предшестваше Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава.
към текста >>

4. 4_02 ) Свободата - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта е Живот без сенки.
Във всички неща, които стават с Любов, грях няма; грехът е извън Любовта. Досега сте ходили извън закона на Любовта и затова сте грешили и сега трябва да ходите по закона на Любовта, за да не грешите. Човек не може да има Свобода, ако не мине през вратата на Любовта. В Любовта няма никакво насилие. В нея има Абсолютна свобода. Любовта е Живот без сенки. Самата Любов е закон за себе си. Когато обичаш някой човек, най-първо му дай Свобода. Някои, като обичат, държат под контрол лицето, което обичат, затварят го. Хората не спазват законите на Любовта. Всеки иска да вземе патент, че това и това е негово, а Природата не дава патент.
към текста >>

5. 5_15 ) Като седнеш да разсъждаваш - Боян Боев (1883 – 1963)

Същинското зло не сте го опитали, знаете му само сенките, затова не се обезсърчавайте.
Някой има болест – едно докачено честолюбие; трябва да го лекуваме, това е наука. Той казва: „Така да ми каже онзи, ще му дам да разбере! “ Всеки човек е предметно учение за теб; внимавай какъв урок Господ иска да ти предаде чрез него. Сега в това Божествено учение трябва опитна страна; много пъти хората са говорили, но не знаят как да го направят. Всеки ден трябва да поправяте по малко картините си. Същинското зло не сте го опитали, знаете му само сенките, затова не се обезсърчавайте. Всички са еднакво надарени, но не са работили. Ученикът трябва да развие дарбите си – музиканти да бъдете, поети да бъдете, разумни да бъдете. Аз искам всички да ви направя художници, музиканти, поети, за да можете да преживявате живота на цветето, на минерала, на извора. Никога няма да видите какво се крие в едно цвете, докато не развиете мекота в своя ум и сърце и да работите с нея двадесет години. Много ли са?
към текста >>

6. 52) Окото, Мусалла, Олтарят - Боян Боев (1883 – 1963)

Но тези контрасти на сенки и светлини бяха забулени от гъстата мъгла, която пропълзя по склоновете и скоро ни обгърна.
Групата беше голяма, наброявахме сто и петдесет души и едни от нас пренощуваха в хижата, други – в палатки, а някои – под навеси. На следния ден прекарахме при долните Мусалленски езера, но преди мръкване започнахме възлизане към върха и се установихме при средното, най-голямото от Мусалленските езера, където да прекараме нощта. Оттам се наблюдаваше чудна картина. Мусалла, заел своето място в мълчаливата високопланинска верига от върхове, ни очакваше. Слънцето вече се наклоняваше в своя залез и някои от скалите бяха потънали в дълбока сянка, а други, ярко позлатени от слънчевите лъчи, се устремяваха напред. Но тези контрасти на сенки и светлини бяха забулени от гъстата мъгла, която пропълзя по склоновете и скоро ни обгърна. Мръкна се, запалихме десетина огньове и се събрахме около тях. Започна да ръми ситен дъжд, който скоро престана, а мъглата ставаше все по-гъста. Намирахме се в едно вълшебно царство – царството на Чистотата. Ние бяхме в досег с мощните енергии, които работеха тук, и се вслушвахме в нощната симфония на планината. Към 1 ч.
към текста >>

7. 19) Да съградим мост на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Оставил си реалните неща в света и се занимаваш със сенките, от онзи свят нищо не виждаш.
Това, което става сега в света, е на сцената и не е сериозна работа. Хората, които са дошли на Земята, не разбират какво хубаво училище е тя. Те търсят онзи свят, обаче той е тук и като се отворят очите им, ще го видят. Да мислиш, че този или онзи те е обрал, това са все заблуждения. Образувал си едно понятие за света, което не е вярно. Оставил си реалните неща в света и се занимаваш със сенките, от онзи свят нищо не виждаш. Знаете ли колко е мъчно човек да се освободи от своите заблуждения? Като не знаеш как, други ще те освобождават, но щом знаеш, сам можеш да се освободиш. Човек става такъв, в каквото вярва: понеже си повярвал, че си стар, ставаш стар, а като повярваш, че си млад, ще се подмладиш. Остарееш ли, животът за теб става едно ограничение и го загърбваш като една забава, понеже вече не те интересува. Тогава ще влезеш в друг свят, по-реален.
към текста >>

8. 44) Митологията от окултно гледище - Боян Боев (1883 – 1963)

Например реката Лета50, намираща се в подземното царство, при която идват сенките на умрелите да пият и да забравят миналото си, е умел израз за гъстото було, което се хвърля върху миналите опитности на човека при всяко негово превъплъщение.
Деметра – богинята на плодородието, има дъщеря от Зевс на име Персефона, която, докато бере цветя на една ливада, е грабната от Аид – царя на подземния мрак. Деметра се втурва да търси дъщеря си с два факела, които запалва от вулкана Етна. На десетия ден я намира, но Персефона вече е вкусила няколко нарови зърна – символ на неразривността на брака, и тогава се споразумяват тя да прекарва едната половина от годината в дома на Аид, през което на Земята настъпва студ и мраз, а през останалото време, когато е при майка си, всичко в Природата цъфти и зрее. Тези периодически завръщания на Персефона, освен че бележат природния цикъл на сезонна промяна, са и загатване за пътя на еволюцията на човешката душа – нейните прераждания. Както разбираме, древногръцката митология е проникната от дълбоки окултни истини. Например реката Лета50, намираща се в подземното царство, при която идват сенките на умрелите да пият и да забравят миналото си, е умел израз за гъстото було, което се хвърля върху миналите опитности на човека при всяко негово превъплъщение. Чрез легендата за циклопите48 – еднооки гиганти, синове на Уран и Гея, се насочва вниманието към третото око, с което са си служили прадедите на днешното човечество. В мита за Ахилес – тесалийски герой, се разказва, че когато е бил малко дете, майка му Тетида – морска богиня, го потапя във водите на река Стикс52, за да стане безсмъртен, обаче петата, за която го държи, остава суха. Така у Ахил една малка част продължава да бъде смъртна – петата, мястото, където той е уязвим. В окултната наука петата, и изобщо нозете, са символ на добродетелите, а те са проява на Любовта. Чрез тази легенда се загатва на народната душа, че културата, до която са стигнали, има известни постижения, но има все още и нещо, което ще бъде донесено в бъдеще чрез идването на Христа.
към текста >>

9. 65) Писма - Боян Боев (1883 – 1963)

Бог е живот без прекъсване, светлина без сенки, движение без реакция, Дух на безгранична свобода, Истина, която привлича всички същества към себе си.
Когато хамбарът се изпразни, а нивата се напълни, земеделецът трябва да се радва. Когато богатството се превърне в знание, скръбта – в радост, слабостите – в сила, двоумението – в трезва мисъл, бързината – в търпение, надеждата – в мир, човек е на правия път да приложи Божествената мъдрост в живота си. Само чистата съвършена Любов прави душите съвършени. Само Любовта обединява великото и малкото. А когато те се обединят, образуват Божествената хармония, в която душите живеят. Бог е живот без прекъсване, светлина без сенки, движение без реакция, Дух на безгранична свобода, Истина, която привлича всички същества към себе си. Любовта изпълва всички празнини – и на временния, и на вечния живот. Блажени, които Го познаят и Му служат. ПИСМО № 14 Една сестра писа до Учителя, че минава през големи мъчнотии, и Той ¢ отговори следното: Там, където са най-големите мъчнотии, там е Господ – човек да не се съблазнява.
към текста >>

10. Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието - Боян Боев (1883 – 1963)

Не говоря за механичната музика, която е музика на сенките.
„Като пее човек, зимата, която е вътре в него, ще се смени с пролет и лято.” Няма по-хубаво средство за успокояване от музиката. Чрез нея грубите неща изгубват своята грубост. Има една музика, при която всички неща се уреждат: вярата идва на мястото на безверието; надеждата - на мястото на обезнадеждването; любовта - на мястото на безлюбието. „Като изгубите любовта, ще пеете, и любовта ще дойде. Аз тук говоря за органичната и психичната музика. Не говоря за механичната музика, която е музика на сенките. Психичната музика говори на възвишеното в човека и преобразява човека. Музиката може да накара човека да заживее за един висок идеал. Ако музиката може да направи човека готов за една велика любов и за една велика жертва, то тая музика е психична.” „Новата музика ще внесе съдържание и смисъл в оная музикална форма, която е дадена от класиците. При органичната музика, а още повече при психичната, едно музикално парче събужда у човека вяра, друго - любов, трето - милосърдие и пр. Трябва да станем всички музикални, за да се научим, какво нещо е любов, какво нещо е да не съдим.
към текста >>

11. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

Има една любов на сенките, а има една любов, която носи живот.
Любовта гради. Ето защо, доколкото хората имат любов, дотолкова могат да растат правилно. При любовта човек по-ясно слуша Божествения глас, който му говори отвътре. Това внася подем в мислите, чувствата и постъпките му. При безлюбието човек е глух. Има една любов на сенките, а има една любов, която носи живот. Тя прилича на изгряващото слънце. Едно от качествата й е, че тя непрекъснато расте. Любовта е великият двигател на човешката култура - в личния и обществения живот. Любовта раздвижва целия човек. Тя е най-мощният стимулатор на човешката природа.
към текста >>

Недъзите, които съществуват в света, са само сенки.”
Ето защо Учителят казва: „Като видите един човек, интересувайте се, какво е писало Великото Разумно Начало в него, и го прочетете. Не да обръщате внимание само на подвързията. Ако искате да въздействате на един човек, каквито и лоши черти да има, дръжте в ума си най-добрите негови черти. Така ще му помогнете много по-добре, отколкото ако го морализирате. Докато говорите само за недъзите вие сте далеч от любовта. Недъзите, които съществуват в света, са само сенки.” Любовта носи здраве, лекува и подмладява. Изобилният живот, който се внася чрез любовта у човека, достига и до физическото му тяло и лекува болести. Тя носи здраве и укрепва тялото. Учителят казва: „Първото нещо, което любовта ще внесе, то е истинско здраве. При нея няма болни и недъгави хора.
към текста >>

Те са проучвали сенките на любовта.”
„Колективната идея я носи любовта. Това, което хората наричат любов, е позлатена любов. За мен любов е това, което не е позлатено. Хората не са проучили какво нещо е любовта. За нея те имат смътно понятие. Те са проучвали сенките на любовта.” Във външния живот любовта се изявява като разумност, справедливост и доброта. Справедливостта може да се изяви само при любовта. Ние сме справедливи към този, когото обичаме. А спрямо този, когото не обичаме, прилагаме неправдата. „Справедливостта е спомагателно средство на любовта.
към текста >>

12. Любовта в новата епоха - Боян Боев (1883 – 1963)

Съвършената любов е без сенки.
Ще кажеш: ,Христос можеше, и аз мога". Истинската Любов е тази, която може да издържи всички грехове на хората. Любов, която не може да устоява на греховете на хората, това не е Любов. Това е моето определение. Няма да се спирате на греховете на хората! Съвършената любов е без сенки. Когато дойдете до съвършената Любов, вие ще се намерите в безконечен свят. Ако твоята любов може да заличи вътре в теб твоите погрешки и погрешките на твоите ближни, това е Любов. Мъчно е да простиш; не само да простиш, но и да забравиш; не само да забравиш, но и помен да не остане от това; и там, дето са били най-лошите работи, да турите най-хубавите неща за този, когото сте мразили. Като дойдете до тази Любов, вие сте безсмъртни, вие сте безгранични. Когато дойде тази Любов във вас, вие ще създадете един свят на красота около себе си, един свят на Любов, на мир, на радост, на веселие, на хармония, на блаженство.
към текста >>

13. 03. КЪМ МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Какъв контраст на сенки и светлини!
Преди да се възкачваш по свещените ù склонове, прости на всички, примири се с всички, възлюби всички дълбоко в сърцето си, разтовари се от всичките си скърби и тревоги - те са привидни - и иди на планината. Планината ще ти говори много тихо и, ако не е притихнал шумът в теб, не ще можеш да чуеш нейния говор. Още преди мръкване почваме възлизането и се спираме при средното езеро. То е най-голямото от всичките тия езера. Слънцето не е още залязло, нонякои от скалите са вече потънали в дълбока сянка, а други са тъй ярко позлатени от слънчевите лъчи! Какъв контраст на сенки и светлини! Около нас стръмни върхове, между които се издига най-високо Мусала - върхът, от който утре сутринта ще искаме да посрещнем изгрева на слънцето. Такъв е нашият план. Но вижте; слънцето още не е залязло и ето, гъста мъгла почва да забулва околните върхове. Но ето, че те се движат надолу, пропълзяват по склоновете и скоро ние всички сме обгърнати от нея. Скоро се издигат множество огньове, които в мъглата дават приказен вид на местността.
към текста >>

Как чудно играят сенките и светлините по нашите лица и по околните храсти и скали.
Ние сме в контакт с мощните енергии, които работят тук. Ние сме в самата тяхна лаборатория. От друга страна нас ни радва и друго. Една тиха радост и очакване храним със сърцето си, че въпреки мъглите и дъжда, все пак утре ще имаме чуден изгрев от Мусала! Ние сме край огньовете. Как чудно играят сенките и светлините по нашите лица и по околните храсти и скали. Понякога хиляди искри изкачат от огъня и изпълват пространството над главите ни. При някои огньове се пее, при други огньове тихо се вслушват в нощната симфония на планината! Но часът е вече три! Време е за нагоре! Всички, които имат електрически лампички, ги запалват.
към текста >>

14. 05. РИЛСКИ ВЕЧЕРИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Чуден е в тия мигове контрастът между сенките и светлините!
Едни ги носят на ръце, други на рамо, а по-тежките късове се носят от неколцина. Новите идеи подмладяват: братя и сестри на преклонна възраст носят със същата радост и пъргавина, както младите. По-големите дънери се нареждат край огъня за седалища. Ето слънцето, след като позлати второто езеро с последните си лъчи, се скри зад околните върхове. Ниските места са потопени вече в дълбока сянка, но отсрещните склонове са още ярко осветени от слънчевите лъчи. Чуден е в тия мигове контрастът между сенките и светлините! Но скоро картината се сменява, и звездният рой изпълва небето. Луната изгрява над близките върхове и как ясно при нейната светлина се възвишават околните хълмове като същества, които с радост ни посрещат като гости в своята свещена обител. Кръгът около огъня е вече очертан. Тук е и Учителят. Край нас е тихото като огледало езеро, над нас виждаме звездните селения, а наоколо ясно се различават Изгревният връх, върхът „Харно ми е", Езерният връх и пр.. Като че ли сме в друг един мир, далеч от всичко преходно.
към текста >>

15. 07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Каква чудна игра на светлини и сенки по върховете и полянките!
Като че ли за малко небесната разумност чрез тях ни прати своята усмивка! Това трае само няколко мига. След това пак пред нас е лазурната небесна шир. Небето е напълно ясно и ние изобилно сме облени от слънчевите лъчи. Но по едно време облаци се раздвижват по небето. Каква чудна игра на светлини и сенки по върховете и полянките! Те са ту осветени, ту потъват в дълбока сянка. Това не наподобява ли смяната на скърбите и радостите в човешкия живот! Обаче над облаците там горе във висините няма вече тая смяна. Там е винаги слънце. Човек не може ли да намери тия сфери и в глъбините на своята душа!
към текста >>

16. 12. ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Че сенките на живота са илюзия.
Като че ли от този мощен масив излиза светлина, която ни облива, озарява и привлича! Една радост, която като че ли е от друг един свят, ни изпълва. Влизаш в един реален, в един изобилен живот. В сравнение с него като че ли досегашният ти живот е бил сянка! Чувствуваш, че животът е само от светлина! Че сенките на живота са илюзия. Тук чувствуваш, че всичко е светлина, всичко е мир, всичко е любов! Всички хора и всички същества са вътре в тебе, и ти чувствуваш радостите и скърбите им; ти плачеш с тия, които плачат, и се радваш с тия, които се радват. Чувствуваш, че когато някой се възмогне до светъл подвиг, ти си в неговия подвиг, и когато някой стори погрешка, ти си в неговата погрешка. Чувствуваш че животът е мощна струя, която с тържествена победна песен минава през нас. Ти чувствуваш, че всяко нещо е свято; че всяко камъче, всяка тревица са свещени.
към текста >>

17. 22. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Има обикновена музика, музика на сенките.
А пък може Божествената Душа да участвува. Тогава ти влагаш магнетизъм в музиката. – Кои са постиженията на музиката. – По-хубаво средство за успокояване няма от музиката. Чрез музиката грубите неща изгубват от своята грубост. Има обикновена музика, музика на сенките. Но има една музика, която кат се засвири или запее, всички неща се уреждат магически. Тогава вярата идва на мястото на безверието, любовта - на мястото на безлюбието. Като мислите за музиката, трябва да знаете, че при музиката се развиват всички добродетели и всички дарби. Тя е основата. Музиката е поощрение за развиване на всички ония дарби, които трябва да се проявят.
към текста >>

18. 27. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С НАРОДНИ УЧИТЕЛИ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Те са проучвали сенките на любовта.
После се събират около Учителя. Пожелават той да им говори. Учителят почва така: „Хората не са проучвали, какво нещо е любовта. Те имат за нея смътно понятие. Те са проучвали сенките на любовта. Под любов аз разбирам единственото достъпно нещо, което може да сближи всички хора и целия свят и всички същества от най-дребните до най-големите. Тя е единствената сила, чрез която животът идва. Няма друга сила, чрез която животът може да дойде. Аномалията в съвременното общество е в безлюбието. Щом имат любов, хората ще могат да влизат един други в положението, в своите нужди.
към текста >>

19. 38. ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Грамадни фантастични сенки постоянно се менят по стените.
Тихо спуща нощта своите крила над планината! Всички сме в хижата. В дъното ù пламти буен огън. Има и специални лампи, които осветяват хижата. Ярко осветени лица, по които играят светлините на огъня. Грамадни фантастични сенки постоянно се менят по стените. От време на време се вслушвам в песента на водите, които се вливат във второто езеро. По естествен начин се подкачва разговор с Учителя. – Съществата, които са строили архитектурата при Седемте езера са били много възвишени. Хората са още в първо отделение, в забавачницата, в сравнение с напредналите същества. – Как се отразява планината върху организма?
към текста >>

20. 41. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Докато се карат и пр., те не са в реалния живот, а в живота на сенките.
Тези мисли ме занимават живо в този момент. Разговорът почва във връзка с току-що изнесената беседа. – Как може да се осмисли животът на днешния човек? – Зад живота, който хората живеят днес, има нещо скрито. Този живот, който живеят хората, не е още реален. Докато се карат и пр., те не са в реалния живот, а в живота на сенките. В реалния живот се влиза чрез любовта. Трябва да се знае, че Божественото в човека — това е истинският човек, а низшето в човека — това е сянката му. Вие сте даровити, но не сте проявени още. Гледайте да откриете нещо хубаво в човека. Това е пътят, който води към любовта.
към текста >>

21. 44. ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Оставил е реалните неща в света и се занимава със сенките и тогава нищо не вижда от света.
Едно учение трябва да има приложение за човешкото тяло, ум и сърце. Всички хора, които живеят със своите лични възгледи и не вземат пред вид Божественото, са на крива посока. Човек мисли, че този го обрал, че онзи го обрал. Това са все заблуждения. Той е образувал за света едно понятие, което не е вярно. Оставил е реалните неща в света и се занимава със сенките и тогава нищо не вижда от света. Човек трябва да се освободи от своите заблуждения. Знаете ли, колко е мъчно това? Цялата природа е предметно учение. Човек като стане сутринта и види, че слънцето изгрява, да се зарадва. Като чуе, че кучетата лаят, да се зарадва.
към текста >>

22. 48. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Хората изучават само сенките на природата.
Ако вярвате, вие печелите. Никога не сте видели образа на Онзи, който ви обича. Любимият, който ви обича, е в хляба, във водата, във въздуха, в светлината. Всичко в света диша от Божията любов. Ако вие не почитате светлината, въздуха, цветята и пр., как ще ви почитат хората? Хората изучават само сенките на природата. Дърветата, цветята и пр. трябва да се изучават по съвсем нов начин. Като отидем при едно растение, можем да влезем в общение с разумното, което работи в него. Можем да му поговорим, можем да му зададем някой въпрос, и като съсредоточим своето съзнание, можем да доловим, какво ще ни каже то. Мисълта, която ще се яви в нас, това ще бъде неговият отговор!
към текста >>

23. 033 ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

А когато отправи съзнанието си към сенките, живее в сенките.
Тогава Бог разправя на човека за Любовта и за Разумните Същества. Като станете сутрин, отправете съзнанието си към Реалността. След това, каквото и да правите - дали ще учите, дали ще копаете - обърнете се към Невидимия Свят за помощ. А вие сутрин веднага започвате работа, забравяте за Великата Реалност, за Разумните Сили в Природата. Един закон гласи: когато човек отправи съзнанието си към Реалността, тя пребъдва в него. А когато отправи съзнанието си към сенките, живее в сенките. Молитвата и съзерцанието са усилия на душата, за да се изкачи на високо място. Така идва прилив на умствена енергия и с това се улеснява работата на съзнателния човешки Живот. Да се молите и да съзерцавате, това значи да отправите своя доклад към онзи Велик Център, от който сте излезли. За какво ще дадете доклад? За работата, която сте свършили.
към текста >>

24. 077 УСТОЙЧИВОСТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят насочваше погледа към реалността, като ни освобождаваше по този начин от илюзиите и сенките на живота.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] УСТОЙЧИВОСТ Учителят насочваше погледа към реалността, като ни освобождаваше по този начин от илюзиите и сенките на живота. Така той ни показваше правата посока. - Любовта образува най-устойчивите съединения. Няма сила, която може да раздели онези два елемента, които тя е свързала . Това, което хората наричат "любов", не е Любов, понеже онези два елемента, които са свързани от нея, се разделят. Там, дето Любовта свързва, разединение няма.
към текста >>

25. 085 ИСТИНСКИЯТ ЧОВЕК - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие, сенките, трябва да вярвате, че има един Реален Свят, от който произтичате.
Като разговаряхме, стана въпрос за истинския човек.'' ''Учителят каза:'' – Има един свят, който вие не виждате. Трябва да се отворят очите ви, за да го видите. Вие сте сянка на този свят. Вие, сенките, трябва да вярвате, че има един Реален Свят, от който произтичате. Вие сте само проекцията на Реалността. В човека има една вътрешна Светлина. Тя е Божественото Начало, което чака времето на своето пробуждане. Човек е нещо повече от своя ум, сърце и воля. Те са слуги на човешкия дух.
към текста >>

26. 109 ОПОЗНАВАНЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

С физическите си очи виждаш сенките на нещата.
Колко души познавате вие днес? Можете ли да кажете, че познавате даден човек? Ако днес кажете, че го познавате, утре ще видите, че не сте го познавали. Днес казвате за някого, че е талантлив, на другия ден се усъмнявате в таланта му. Това не е познаване. С физическите си очи виждаш сенките на нещата. Вън от Любовта няма познаване, няма виждане. Вън от Любовта животът няма никакъв смисъл. Познаването идва само от Любовта. Само ако обичаш, можеш да познаеш. Бог ни познава по закона на Любовта.
към текста >>

27. Силата на Безграничния - Боян Боев (1883 – 1963)

Контраст на сенки и светлини.
Решихме тук да прекараме нощта и на другия ден рано сутринта да потеглим за Мусала, за да посрещнем оттам слънчевия изгрев. От средното езеро, дето бяхме се спрели, наблюдавахме чудна картина. Пред нас се издига Мусала. Около нас високи върхове. Слънцето не бе още залязло, но някои от скалите бяха потънали в дълбока сянка, а други бяха ярко позлатени от слънчевите лъчи. Контраст на сенки и светлини. Но ето, слънцето не беше още залязло и гъста мъгла започна да забулва околните върхове. Тя почна да се движи надолу, да пропълзява по склоновете и скоро ние всички бяхме обгърнати от нея. Мръкна се. Запалихме десетина огньове и около всеки огън имаше братя и сестри. Почна да ръми ситен дъжд, който после престана.
към текста >>

Край огньовете чудно играеха сенките и светлините по нашите лица и по околните храсти и скали.
Въпреки това всички бяхме радостни. Ето, ние бяхме в едно вълшебно царство, в царството на чистотата. Ние бяхме в досег с мощните енергии, които работят тук. Ние бяхме в самата тяхна лаборатория. От друга страна, една тиха радост и очакване хранехме в сърцата си, че въпреки мъглите и дъжда все пак утре ще имаме чуден изгрев. Край огньовете чудно играеха сенките и светлините по нашите лица и по околните храсти и скали. Понякога хиляди искри изскачаха от огъня и изпълваха пространството над главите ни. При някои огньове се пееше. При други огньове тихо се вслушваха в нощната симфония на планината. Към 1 часа след полунощ брат Епитропов отиде при палатката на Учителя и каза, че всички желаем да посрещнем изгрева на слънцето от Мусала. Учителя каза:
към текста >>

28. 11 НОВАТА АТМОСФЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Чакаме се, ето далеч из мрачината човешки сенки ни приближават.
Да не се уплашим от баба Марта. Неведнъж буря ни е гонила от планината, мокри до кости сме били, а ние си пеем бодри песни. Не се плашим ние. Рано сутринта, още в тъмно сме на път. Сборният пункт е трамвайната спирка в "Лозенец". Чакаме се, ето далеч из мрачината човешки сенки ни приближават. Наши са! Всички с раници на гърба. Още недостигнали се чуват из мрака веселите им поздрави - "Само Божията любов носи пълния живот! ". Дружни гласове отговарят същото. Изчакваме се и изведнъж песни - една, две, три.
към текста >>

29. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Светлината хвърляше дълги сенки от канарите, които в своето движение създаваха някаква неземна тайнственост.
В три часа и двайсет минути след обед бяхме на хижа Мусала. На другия ден в три часа сутринта потеглихме за върха. Бяхме взели със себе си един от онези фенери, с които си служехме на Езерата. Той добре осветяваше пътя. Гледката беше вълшебна. Светлината хвърляше дълги сенки от канарите, които в своето движение създаваха някаква неземна тайнственост. Върховете се очертаваха пред нас на фона на тъмносиньото небе, по което звездите блестяха като едри брилянти. Как всичко беше мистично! Като че ли бях в друг свят, проникнат от мълчание, светлина и чистота. Ето го голямото средно езеро, ето го и Окото - свещеното езеро, при самото подножие на Мусала. То е най-високото езеро и гледа царствено на всички други по-долни езера.
към текста >>

30. МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР - Влад Пашов (1902- 1974)

Посвещение. Същият смисъл имат и думите на Софокъл: „Блажени Посветените, които влизат в царството на сенките.
Възраждането и смъртта не го засягат. И само този, който е имал това преживяване, може да говори за безсмъртието. Като минава през мистериите, ученикът има за цел да събуди Бога в себе си. Само тогава той има право да говори за Бога. Само така може да се разберат думите на Платон, който казва, че само този влиза във вечния живот, който е преминал през Посвещение. Същият смисъл имат и думите на Софокъл: „Блажени Посветените, които влизат в царството на сенките. Само те намират живот там. За другите там е нищета и страдание." Затова учениците в началото на пътя, изправени пред изпитанията, упражненията и опитите, и работата над себе си, често си задават въпроса: Не може ли без всички тези неща? Не може ли да се избегнат тези ненужни страдания? Това е въпрос, който би поставил ленивият ученик: Не може ли без разрешаване на мъчните задачи на математиката, да стане математик?
към текста >>

31. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той вижда там човешки сенки, изпущащи странни викове, отнасяни и разкъсвани от призраци на чудовища и от животни, всред нечувани охкания и проклятия.
Ако някой се противи на този ред на нещата, той трябва да се върне назад и да се погълне от общия център." Видението на Хермес продължава. При думите на Озирис, че душите могат да умират, Хермес настръхва. В този момент ревяща буря го обвива в черен облак. Седемте кълба изчезват под гъсти пари. Той вижда там човешки сенки, изпущащи странни викове, отнасяни и разкъсвани от призраци на чудовища и от животни, всред нечувани охкания и проклятия. - Това е - казва Озирис - участта на безвъзвратно останалите ниски и злобни души. Тяхната мъка се свършва с разрушаването им, което е лишаването им от всякакво съзнание. Но гледай, парите се разпръсват, седемте кълба отново се появяват на небето. Гледай ги сам. Виждаш ли този рояк души, които се опитват отново и отново да се изкачат към лунната област.
към текста >>

32. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато бледните сенки стигнат до пламтящото сърце на Бога, те ще светнат и ще станат като пламъци и целият Дионисиус ще възкръсне по-жив от всеки друг път във висините на седмото небе.
Първите, завиждайки на хубостта му, а вторите влюбени с лудешка страст, се нахвърлили върху него като беснееща стихия, и го разкъсали. Сетне, като си поделили членовете му, те ги сварили и закопали сърцето му. Юпитер поразил с гръмотевица титаните и Минерва отнесла в етера сърцето на Дионисиус. То станало там пламтящо слънце. А от дима на тялото на Дионисий произлезли душите на хората, които отново се изкачват към небето. Когато бледните сенки стигнат до пламтящото сърце на Бога, те ще светнат и ще станат като пламъци и целият Дионисиус ще възкръсне по-жив от всеки друг път във висините на седмото небе. Това е тайната за смъртта и възкресението на Дионисиус. Сега слушай тайната на неговото възкресение. Хората са плът и кръв на Дионисиус. Нещастните човеци са неговите пръснати членове, които се дирят, гърчейки се всред престъпления и омраза, всред скръб и любов. Но ние, Посветените в тайните, ние, които знаем какво има горе и какво долу, ние сме спасителите на душите, херме- совците на хората.
към текста >>

33. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И при това хората ту говорят помежду си, ту мълчат, така че окованите могат да видят единствено техните сенки, които падат върху противоположната стена.
Разказът е следният: Да си представим едно подземно жилище, подобно на пещера, с дълъг вход, който е открит към светлината и през който прониква светлината. Обитателите на тази пещера са здраво оковани, не могат да движат вратовете си, така че са в състояние да виждат само дъното на пещерата. Далеч зад гърбовете им отгоре гори факел. В това междинно пространство горе се намира пътят и една ниска стена. А зад тази стена, откъм светлината се намират други хора, които сами не се издигат над стената, но издигат над нея, подобно на куклите в марионетен театър различни образи, статуи на хора и животни, издигат ги и ги карат да се движат. И при това хората ту говорят помежду си, ту мълчат, така че окованите могат да видят единствено техните сенки, които падат върху противоположната стена. Те биха взели тези сенки, които обръщаме насам- натам, да се показват по различни начини и да изглеждат на истински същества. Но те не могат да видят тези същества, а виждат само техните сенки. А онова, което онези, които разиграват куклите си говорят помежду си, те ще чуят чрез ехото и ще сметнат последното за говора на тези сенки. И ако би се случило някои от прикованите да се освободи и да може да си извърти врата така че да види самите неща, той би помислил, че онова, което вижда сега, са илюзорни съновидения, а сенките са истинската реалност. И дори ако някой би ги измъкнал от тяхната тъмница на Светлина, те биха били ослепени от Светлината, не биха виждали нищо и биха намразили онзи, който ги е извадил на Светлината като човек, който им е отнел Истината и в замяна на това им е причинил болка и вреда.
към текста >>

Те биха взели тези сенки, които обръщаме насам- натам, да се показват по различни начини и да изглеждат на истински същества.
Обитателите на тази пещера са здраво оковани, не могат да движат вратовете си, така че са в състояние да виждат само дъното на пещерата. Далеч зад гърбовете им отгоре гори факел. В това междинно пространство горе се намира пътят и една ниска стена. А зад тази стена, откъм светлината се намират други хора, които сами не се издигат над стената, но издигат над нея, подобно на куклите в марионетен театър различни образи, статуи на хора и животни, издигат ги и ги карат да се движат. И при това хората ту говорят помежду си, ту мълчат, така че окованите могат да видят единствено техните сенки, които падат върху противоположната стена. Те биха взели тези сенки, които обръщаме насам- натам, да се показват по различни начини и да изглеждат на истински същества. Но те не могат да видят тези същества, а виждат само техните сенки. А онова, което онези, които разиграват куклите си говорят помежду си, те ще чуят чрез ехото и ще сметнат последното за говора на тези сенки. И ако би се случило някои от прикованите да се освободи и да може да си извърти врата така че да види самите неща, той би помислил, че онова, което вижда сега, са илюзорни съновидения, а сенките са истинската реалност. И дори ако някой би ги измъкнал от тяхната тъмница на Светлина, те биха били ослепени от Светлината, не биха виждали нищо и биха намразили онзи, който ги е извадил на Светлината като човек, който им е отнел Истината и в замяна на това им е причинил болка и вреда. За Платон човешкият разум, който ни разкрива Истината за света, е близък и едно с Бога.
към текста >>

Но те не могат да видят тези същества, а виждат само техните сенки.
Далеч зад гърбовете им отгоре гори факел. В това междинно пространство горе се намира пътят и една ниска стена. А зад тази стена, откъм светлината се намират други хора, които сами не се издигат над стената, но издигат над нея, подобно на куклите в марионетен театър различни образи, статуи на хора и животни, издигат ги и ги карат да се движат. И при това хората ту говорят помежду си, ту мълчат, така че окованите могат да видят единствено техните сенки, които падат върху противоположната стена. Те биха взели тези сенки, които обръщаме насам- натам, да се показват по различни начини и да изглеждат на истински същества. Но те не могат да видят тези същества, а виждат само техните сенки. А онова, което онези, които разиграват куклите си говорят помежду си, те ще чуят чрез ехото и ще сметнат последното за говора на тези сенки. И ако би се случило някои от прикованите да се освободи и да може да си извърти врата така че да види самите неща, той би помислил, че онова, което вижда сега, са илюзорни съновидения, а сенките са истинската реалност. И дори ако някой би ги измъкнал от тяхната тъмница на Светлина, те биха били ослепени от Светлината, не биха виждали нищо и биха намразили онзи, който ги е извадил на Светлината като човек, който им е отнел Истината и в замяна на това им е причинил болка и вреда. За Платон човешкият разум, който ни разкрива Истината за света, е близък и едно с Бога. Той е Божественото в нас.
към текста >>

А онова, което онези, които разиграват куклите си говорят помежду си, те ще чуят чрез ехото и ще сметнат последното за говора на тези сенки.
В това междинно пространство горе се намира пътят и една ниска стена. А зад тази стена, откъм светлината се намират други хора, които сами не се издигат над стената, но издигат над нея, подобно на куклите в марионетен театър различни образи, статуи на хора и животни, издигат ги и ги карат да се движат. И при това хората ту говорят помежду си, ту мълчат, така че окованите могат да видят единствено техните сенки, които падат върху противоположната стена. Те биха взели тези сенки, които обръщаме насам- натам, да се показват по различни начини и да изглеждат на истински същества. Но те не могат да видят тези същества, а виждат само техните сенки. А онова, което онези, които разиграват куклите си говорят помежду си, те ще чуят чрез ехото и ще сметнат последното за говора на тези сенки. И ако би се случило някои от прикованите да се освободи и да може да си извърти врата така че да види самите неща, той би помислил, че онова, което вижда сега, са илюзорни съновидения, а сенките са истинската реалност. И дори ако някой би ги измъкнал от тяхната тъмница на Светлина, те биха били ослепени от Светлината, не биха виждали нищо и биха намразили онзи, който ги е извадил на Светлината като човек, който им е отнел Истината и в замяна на това им е причинил болка и вреда. За Платон човешкият разум, който ни разкрива Истината за света, е близък и едно с Бога. Той е Божественото в нас. Според Платон Божественото ние го осъзнаваме чрез нашия дух.
към текста >>

И ако би се случило някои от прикованите да се освободи и да може да си извърти врата така че да види самите неща, той би помислил, че онова, което вижда сега, са илюзорни съновидения, а сенките са истинската реалност.
А зад тази стена, откъм светлината се намират други хора, които сами не се издигат над стената, но издигат над нея, подобно на куклите в марионетен театър различни образи, статуи на хора и животни, издигат ги и ги карат да се движат. И при това хората ту говорят помежду си, ту мълчат, така че окованите могат да видят единствено техните сенки, които падат върху противоположната стена. Те биха взели тези сенки, които обръщаме насам- натам, да се показват по различни начини и да изглеждат на истински същества. Но те не могат да видят тези същества, а виждат само техните сенки. А онова, което онези, които разиграват куклите си говорят помежду си, те ще чуят чрез ехото и ще сметнат последното за говора на тези сенки. И ако би се случило някои от прикованите да се освободи и да може да си извърти врата така че да види самите неща, той би помислил, че онова, което вижда сега, са илюзорни съновидения, а сенките са истинската реалност. И дори ако някой би ги измъкнал от тяхната тъмница на Светлина, те биха били ослепени от Светлината, не биха виждали нищо и биха намразили онзи, който ги е извадил на Светлината като човек, който им е отнел Истината и в замяна на това им е причинил болка и вреда. За Платон човешкият разум, който ни разкрива Истината за света, е близък и едно с Бога. Той е Божественото в нас. Според Платон Божественото ние го осъзнаваме чрез нашия дух. Духът съдържа в себе си същественото.
към текста >>

34. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Софокъл казва: Блажени Посветените, които влизат в царството на сенките.
Огънят, това е принципът на Духа, на Вечната Същина, а трите други елемента образуват сетивния свят, чрез който Вечното се проявява. Пиндар, друг гръцки философ казва: „Блажен, който е видял мистериите и после слиза в гроба. Той познава края на живота, той познава и началото му." Ксенофон казва: Има един Бог по-велик от всички хора, тялото му не е подобно на тялото на смъртните, нито мисълта му е като мисълта на смъртните. А Плутарх казва, че мистериите са давали най- великите откровения върху природата на даймоните. Софокъл казва: Блажени Посветените, които влизат в царството на сенките. Само те намират живот там. За другите - там е нищета и страдание. В този смисъл се изказва и Платон, като казва: След напускането на тялото непосветеният потъва като в тиня и само този влиза във Вечността, който е прекарал мистичния живот, който е преминал през Посвещение. Платон казва още: Този, който слиза в пъкъла, без да е бил Посветен и осветен, пада в тинята, докато чистият и Посветеният избягва смъртта и живее с боговете.
към текста >>

35. ЯМБЛИХ - Влад Пашов (1902- 1974)

И в самотната пещера се яви и сред сенките на фантастичните канари една светла гигантска колона, която изпущаше сияние и се менеше всеки миг.
От тази мисъл ясно се вижда, че Ямблих ни показва какво представлява теургията - изкуство за влизане в съзнателна връзка с различните ангелски чинове и с различни духове, като за целта си служи със специални формули, обреди и символи. Но тук трябва да забележа, че това няма нищо общо със съвременните медиумични съобщения, защото теургът знае предварително с кого иска да влезе във връзка, както знае името и чина, към който принадлежи. Такъв пример е даден в романа Занони, когато самият Занони призовава Божествения Дух, когото нарича Адонай. Ще предам някои моменти от това призоваване. Занони казва: Адон-Ай, Адон-Ай; Яви се, яви се. И в самотната пещера се яви и сред сенките на фантастичните канари една светла гигантска колона, която изпущаше сияние и се менеше всеки миг. Тя приличаше на блестяща, но мъглява пяна, която гледана отдалеч, изхвърля нагоре Светлина. Сиянието му освети сталактитите, скалите, сводовете на пещерата и хвърляше един блед и трептящ отблясък върху лицето на Занони. „Сине на Вечната Светлина! " - рече теургът, ти до чиято Мъдрост стъпало подир стъпало, раса подир раса, аз се домогнах най-после, всред обширните халдейски равнини - Ти, от чиято неизчерпаема Мъдрост аз тъй щедро черпех неведнъж, Мъдрост, която едва само Вечността може да изчерпи. Ти тъждествен с мене дотолкова, доколкото позволяват това разнородните ни естества, си бил от векове мой близък и мой приятел - дай ми ответ и съвет сега!
към текста >>

36. СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Понеже Бог е една всеобхващаща Мъдрост, която прониква и организира цялото битие, затова и мистикът преживява в себе си Бога и като Мъдрост, която е Светлина без сенки, която е абсолютна разумност и хармония.
И понеже Бог е Любов, която носи вечния, безсмъртния живот, затова истинският мистик има съзнание за вечния живот, т.е. неговото съзнание не се прекъсва при промяна формите на живота. Той обича всички същества, от най-малките до най-големите и цени техния живот както своя, защото той знае. че животът е един и произтича от безграничната Божествена Любов. Затова в живота си и чрез живота си той осветява Името Божие, което е Любов, защото е казано, че Бог е Любов. Понеже Бог е една всеобхващаща Мъдрост, която прониква и организира цялото битие, затова и мистикът преживява в себе си Бога и като Мъдрост, която е Светлина без сенки, която е абсолютна разумност и хармония. Затова и мистикът е човек мъдър и разумен и живее в хармония. Затова той работи в света за въдворяването на Царството Божие и Неговата правда. Понеже Бог е реалността в света, към която се стреми всичко съществуващо, затова мистикът преживява Бога като една Велика Истина, която носи свобода и разкрива красотата на света. Затова мистикът е човек, който изпълнява волята Божия в живота си и е абсолютно свободен. И ако някой път си налага ограничения на света и живота, това го прави съзнателно, с цел да изпълни някаква задача в света.
към текста >>

37. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Както Слънцето изпълва целия физически свят, така Христос като духовно слънце изпълва и прониква целия Духовен свят като една Светлина без сенки.
организиран и устроен свят. Така че, същността на езотеризма е, че зад този видим свят, който наричаме феноменален, се намира един реален свят, който е причина на всички явления, които стават във феноменалния свят. Това е първото основно положение. Второто положение е, че човек като мине известен път на обучение, може да влезе в съзнателна връзка с този реален свят и със Съществата, които живеят в този свят. Специално християнският езотеризъм се състои в това, че когато ученикът проникне в този свят и при по-висши Посвещения проникне в така наречения Идеен свят, той ще намери този свят изпълнен с Христа. Както Слънцето изпълва целия физически свят, така Христос като духовно слънце изпълва и прониква целия Духовен свят като една Светлина без сенки. И Той казва: "Аз съм Светлината на света". Това ученикът преживява като влезе в Духовния свят. И апостол Павел, когато му се отвориха духовните очи, той видя една Светлина и от Светлината чу Глас, който му говори. За да влезе ученикът във връзка с този свят, проникнат от Христа, трябва да премине през така нареченото Посвещение. В миналото, преди Христос да слезе на земята, са съществували различни методи за Посвещение, които в общи линии се съвпадат.
към текста >>

38. 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Мисли, родени от съюза на нисшия аз с интелекта са мъртви, те са сенки и те хвърлят тъмни петна по бялата дреха на човека - етерното тяло.
Това е висшето Аз, което е от Слънчево естество. То свети отвътре и заличава всички петна със светлината си. Външен израз на това Слънчево естество е етерното тяло на човека, което трябва да бъде пречистено. Но неговото пречистване не зависи само от това, което обикновено се нарича морална чистота, това е едната страна на чистотата. В човека има нещо мъртво, което е свързано с нисшия аз и се проявява чрез интелекта. Мисли, родени от съюза на нисшия аз с интелекта са мъртви, те са сенки и те хвърлят тъмни петна по бялата дреха на човека - етерното тяло. Чрез работа над себе си мъртвите човешки мисли се превръщат в живи, Божествени мисли. Който влезе в духовната област, в сватбената стая. с непреобразувана дреха, без бяла сватбена дреха, ще бъде изхвърлен във външната тъмнина, т.е. ще бъде върнат във физическия свят, който е свят на тъмнината. Бялата дреха е най-чистият Божествен Живот в човека, на който човек дава път, когато в него се пробуди висшето Аз.
към текста >>

39. III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Трите кръста на Голгота хвърлят своите сенки напред в образа на представителите на онези течения на човечеството, на които се пада ролята да издигнат кръста на Христа.
Август Стриндберг в своята драма за Христа рисува и групата хора, участващи в мистерийната драма на Голгота, така че става видимо нещо от духовните фигури на тази драма. Той ни представя Ирод, Пилат и Кайяфа, които водят разговор относно Христа. Всеки си изказва схващането за Него. В техните лица е охарактеризирана ясно една троица, като отражение на друга Троица, която се проявява в Космоса. Тук Пилат, римлянин, стои между луциферически пламтящият едомитин Ирод и ариманически студеносърдечния юдеин Кайяфа. Трите кръста на Голгота хвърлят своите сенки напред в образа на представителите на онези течения на човечеството, на които се пада ролята да издигнат кръста на Христа. Ариманически черното на Кайяфа и луциферически червеното на Ирод се отразяват в бялата тога на римлянина Пилат, който е една от най-вълнуващите фигури в човешката история. Евангелията на Матея, Марко и Йоана ни описват двойния съд над Исуса: пред Кайяфа и пред Пилата. Евангелието на Лука ни описва тройния съд: Исус пред Кайяфа, пред Пилата и пред Ирода. Тук ние виждаме как Исус действително е паднал в ръцете на хората, виждаме Го във властта на три фигури и течения, които представляват един вид квинтесенцията на цялото човечество - на ариманическото течения на Кайяфа, на римското течение на Пилат, и на луциферическо-то течение на Ирода. Христос е принесен на Олтара на човечеството.
към текста >>

40. 4. Четвърти Аркан: ФАРАОНЪТ или КУБИЧНИЯТ КАМЪК - Влад Пашов (1902- 1974)

Колкото до Божествената искра, след смъртта тя преминава през царството на сенките и отива в Царството на Светлината и Живота.
Човек има физическо тяло, което вижда, но ясновидецът вижда и етерното, и астралното тяло. Колкото до душата, тя е истинският Аз на човека. Значи пак имаме четворно деление. Смъртта представя освобождаване на заключените във физическото тяло други тела и душата. Етерното и астралното тела приличат по форма на физическото. Колкото до Божествената искра, след смъртта тя преминава през царството на сенките и отива в Царството на Светлината и Живота. Ако разгледаме положението на Фараона, ще намерим изразена символично голямата истина, че Божественото владее Своята творба. Ръцете образуват с главата един триъгълник. Кръстът, образуван от краката представя четириъгълника. Значи Божественото, триъгълникът, владее над квадрата - сътворената Вселена. Като наблюдаваме Вселената, ако искаме да опознаем нещо от същността на Божественото, трябва най-напред да проучим законите, с които Божественото владее Вселената.
към текста >>

41. 9. Девети Аркан: ЗАБУЛЕНАТА ЛАМПА или ПИЛИГРИМЪТ, ОТШЕЛНИКЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Аз ще те заведа най-първо в света на сенките и след това в света на вечната Светлина, в царството на Духа, в света на висшите същества.
Неговата лампа представя една забулена, поверена на него светлина, т.е. съзнанието, дадено му от по-висшите същества, което осветява пътя му на Пилигрим, дава му възможност да вижда камъните, траповете и змиите на своя път, за да не се спъва и да ги избягва. Лампата не осветява целия Път, тя осветява само една част от него, защото ако Пилигримът би видял целия Път, може би при вида на всички мъчнотии, изпитания и опасности той би изгубил смелостта си. Затова Пътят му се показва само крачка след крачка и всеки ден има своите трудности. В тази фаза на своето развитие, когато е пред Прага на Посвещението, ученикът се среща със своя дух-ръководител, който му казва: Когато завършиш учението, ще получиш указания във връзка с Посвещението, което ти предстои. Аз ще те заведа най-първо в света на сенките и след това в света на вечната Светлина, в царството на Духа, в света на висшите същества. В процеса на този разговор с духа-ръководител, в ученика се поражда въпросът: Ако аз съм живял по-рано тук на Земята, между предишния живот и настоящия съм прекарвал в невидимите светове, защо не си спомням за това? На това ръководителят му отговаря: Защото между разните светове има граници, които са като було, което се поставя върху съзнанието на смъртните при преминаването от един свят в друг. То е като че ли ние пием до забрава от един ручей, при все това ти ще се научиш да повдигаш булото и от едното царство, в което си сега, да си спомняш за онова, което си преживял другаде и в разни времена. В Божествения свят този Аркан символизира Абсолютната Мъдрост. В умствения свят - благоразумието, ръководител на волята.
към текста >>

42. 10. Десети Аркан КОЛЕЛОТО НА СЪДБАТА или КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА или още СФИНКСЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

С помощта на Йерофанта той се излъчва от тялото си и неговият дух-ръководител го поема и го развежда из духовните светове, като най-напред минават през света на сенките, на умрелите и след това възлизат във висшите светове, където виждат най-различни неща.
Доброто винаги води нагоре към съвършенство, а злото води винаги надолу към вътрешно и външно безпътство и упадък, и накрая към унищожение. Но не всичко се вижда веднага. Времето, когато всичко ще видим, настъпва често по-късно, след смъртта на човека, но се открива само това, което е неминуемо. Затова и Пилигримът е на път към величествената Светлина, търси и укрепва доброто и ненавижда и изоставя злото. След като ученикът е посветен в Тайната на Съдбата, в Тайните на Колелото на Живота, почва неговото Посвещение. С помощта на Йерофанта той се излъчва от тялото си и неговият дух-ръководител го поема и го развежда из духовните светове, като най-напред минават през света на сенките, на умрелите и след това възлизат във висшите светове, където виждат най-различни неща. Първо ученикът вижда след себе си да вървят светли блестящи форми като духове. Но неговият ръководител му казва, че това са неговите мисли, които той е имал, докато е бил в тялото си. И ръководителят му казва, че ще познава истинските духове от мисъл-формите по това, че като ги заговори, духовете ще му отговарят, а мисъл-формите ще мълчат. Щом една форма не отговаря, това показва, че е мисъл-форма. След като ученикът е посветен в много Тайни на Битието и се среща с различни космически същества, той постепенно се връща към Земята, където лежи неговото тяло.
към текста >>

43. ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА - Влад Пашов (1902- 1974)

Александър Тодоров в списание Сенки през 1894 г.
Изглежда, че нашият певец е чел песните на Бояна, тъй като той с кратки думи е изобразил характера на неговите съчинения. Говори се, че той, със своето въображение се е разливал по върховете или е пълзял като сив вълк на земята и се е реел като орел в небесата, т.е. че въображението на. Боян било изключително горещо и живо, увличащо и омагьосващо неговите слушатели и читатели." „И така, Боян, когото византийците наричат още Вениамин, малко се стараел за политическите събития, задоволявал се с лирата и тишината, в която той е прославял века на своя баща, докато братята му не били поети, а военни." Александър Тодоров в списание Сенки през 1894 г. пише следното за Бояна: „Пред този вещ Боян, бил той действителен руски някогашен поет или само олицетворение на поезията, се изправя и българският царски син Боян, като равноправен любител на музиката, която го вдъхновявала, унасяла и превръщала на недостижим вълк в полята и на бързолетна орлица в облаците. И с тези негови дарби пленявал българския народ, който с право го смятал за магьосник, който е способен и вълк да стане, и друг звяр, какъвто пожелае." „Нашият магьосник или поет Боян може да не е записвал своите магии или песни, та затуй не са известни за тях никакви дири в писмеността, ала той е бил прочут у народа, бил син на един български цар, който от всички други се отличил с най-голямо книголюбие и при двора му се е срещал с именити писатели." „По времето на Бояновия брат цар Петър, българската държава и църква били чувствителни спрямо всяка дума и постъпка, които изглеждали да не се съгласували с буквата на Светото писание и с изричните наредби на светите отци. Те имали да се борят с новопоявилата се вече доста развита в България ерес богомилска, та гонили всичко, което подобно на нея не отговаряло на възгледите на строгото православие.
към текста >>

И затрептяваше свещеният пергамент от злато при звука на мощни заклинания — и духове от пъкъла и Небето рисуваха широки сенки по вълшебното огледало.
А черна полунощ го скриваше в подземните чертози на двореца или в тъмните пещери зад обителта „Света Параскева". „Рядко влизаше човек в покоите на княз Вениамина. Вратата беше заключена и ничий поглед не смееше да надникне вътре. А там се разгъваха жълти пергаменти, свити със сребро и желязо, с врязани странни знакове и непозната писменост разнасяха нечути тайни в мрачната нощ." „И гънеше се до сводовете тъмен мирис на ладан, измирна, алое и амбра и страшни слова извиваха синия дим по въздуха. И затрептяваше свещеният пергамент от злато при звука на мощни заклинания — и духове от пъкъла и Небето рисуваха широки сенки по вълшебното огледало. Блясваше меч обнажен с ръкоем от злато и смарагд, магичен жезъл чертаеше шестолъчна звезда, свещен потир изливаше мед и вино, светилник разбухваше с игриви лъчи скрити знакове — и в полумрака отразяваха строго едрелите устни: „ Йот — Хе — Bay — Хе, Цебаот! Йехова Елохим! Йот — Хе — Bay — Хе — Цебаот! Халилуйя! "
към текста >>

44. ДВАТА ПРИНЦИПА - ДВЕТЕ РЪЦЕ НА БОГА - Влад Пашов (1902- 1974)

Понеже той носи всички сенки, създал е комбинации, с които може да даде възможност да се изрази Божествената Любов.
Щом дойде Първият принцип, усещате голяма скръб, безсилие в живота. Дойде ли Вторият принцип, всякога се разполагате, повдигате се. В Първия принцип като търсите изход и не го намирате, дохождате до мисълта на скорпиона — да се самоубиете, за да се освободите от неблагоприятните условия на живота, които сами сте създали. Първият принцип е крайно алчен, ненаситен, в него желанията нямат граници. Първият принцип е създал много илюзии в човешкия ум. Понеже той носи всички сенки, създал е комбинации, с които може да даде възможност да се изрази Божествената Любов. Любовта намира в него израз, той й става като почва. Неговото желание е да подчини Втория принцип — Любовта, но тя не се подчинява. Тя е закон, който регулира нещата в света. Първият принцип се бои от Втория, защото когато се изпречи пред Втория, появява се Светлина и като види своя образ, почва да се плаши. Когато Първият принцип вземе надмощие в човешкото сърце, човек става сух, корав, започва да се втвърдява.
към текста >>

45. АВЕНИР - АБАДОН - САТАНАИЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Авенир създава от сенките на тези господари на седемте лъча, т.е.
Затова Всевишният дава на Авенира седемте небеса, т.е. седемте архетипни сфери, които са Първообразите на седемте фази, през които ще мине космичното развитие. Това са седемте Деня от творението, седемте етапа на творческото Слово. Авенир търси проводник за творчество, точка на опора. Той се обръща към господарите на седемте Лъча, но те не могат да му помогнат за постепенното осъществяване и втвърдяване на духовната субстанция, за да стане годна за изграждане на материалните форми, защото те са много духовни и ефирни и не могат да въздействат на грубата материя. Авенир създава от сенките на тези господари на седемте лъча, т.е. от отрицателните им отражения, свои помощници и ръководители в долната творческа работа. Той събужда също към дейност владетелите на четирите стихии, ръководени от Абадон и първичните сили на Бездната, ръководени от Червения Змей и творчеството започва. Така тримата творци — Авенир /Светлината/, Абадон — господарят на стихиите и Червения Змей — представител на неорганизираните първични сили на Бездната, които сили втвърдяват материята, под ръководството на Авенир започват творчеството и създават видимия свят. Така Божественото Начало, представено от Авенир, е слязло вече в материята на ...* ( в оригинала не се чете) веществото и седморния ред на строежа, ръководен от оживените сенки на владетелите на седемте лъча, е обърнал духовната субстанция на материя, годна да въплъти първообразите в материални форми и така Божественият Син се отдалечил от лоното на горните сфери в царството на Мрака. Така Авенир става Душа на създадения от него свят, който е противоположен, като отражение на горния свят с неговата Душа — Първоначалния.
към текста >>

Така Божественото Начало, представено от Авенир, е слязло вече в материята на ...* ( в оригинала не се чете) веществото и седморния ред на строежа, ръководен от оживените сенки на владетелите на седемте лъча, е обърнал духовната субстанция на материя, годна да въплъти първообразите в материални форми и така Божественият Син се отдалечил от лоното на горните сфери в царството на Мрака.
Той се обръща към господарите на седемте Лъча, но те не могат да му помогнат за постепенното осъществяване и втвърдяване на духовната субстанция, за да стане годна за изграждане на материалните форми, защото те са много духовни и ефирни и не могат да въздействат на грубата материя. Авенир създава от сенките на тези господари на седемте лъча, т.е. от отрицателните им отражения, свои помощници и ръководители в долната творческа работа. Той събужда също към дейност владетелите на четирите стихии, ръководени от Абадон и първичните сили на Бездната, ръководени от Червения Змей и творчеството започва. Така тримата творци — Авенир /Светлината/, Абадон — господарят на стихиите и Червения Змей — представител на неорганизираните първични сили на Бездната, които сили втвърдяват материята, под ръководството на Авенир започват творчеството и създават видимия свят. Така Божественото Начало, представено от Авенир, е слязло вече в материята на ...* ( в оригинала не се чете) веществото и седморния ред на строежа, ръководен от оживените сенки на владетелите на седемте лъча, е обърнал духовната субстанция на материя, годна да въплъти първообразите в материални форми и така Божественият Син се отдалечил от лоното на горните сфери в царството на Мрака. Така Авенир става Душа на създадения от него свят, който е противоположен, като отражение на горния свят с неговата Душа — Първоначалния. В процеса на създаване на отразения свят Словото-Авенир се поляризира под влияние на двата Принципа и в света се явяват Христос, като проявление на Вечния Бог, и Сатанаил, като противоположен полюс, т.е. отражение, сянка на Бога, и творчеството е привършено. Като отражение на първата архетипна сфера се явява Небето, на втората — дванадесетте зодиакални съзвездия, на третата — седемте планетни кръга. Като отражение на четвъртата, петата, шестата и седмата архетипни сфери се явяват четирите реки на Едем, т.е.
към текста >>

46. 7. Вътрешното ръководство на човека, 21 януари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Вие сте дошли до една фаза в развитието си, когато трябва да направите опит в себе си, за да разпознаете реалността от сенките й.
Досега обаче, никой още от европейските народи не е съзнал великото значение на музиката и не я е приложил към възпитанието. Хората с твърде ограничено съзнание и механизирана мисъл от еднообразни съждения, считат такива схващания за музиката за халюцинации и измислици, но трябва да се разбере, че халюцинациите и измислиците съществуват само за глупавите хора, за разумните няма никакви халюцинации. Халюцинацията е една сянка на реалността. Аз познавам сянката - от сянката не се берат плодове, а от реалното дърво се берат плодове. При халюцинацията човек винаги губи, а при реалността човек винаги печели. Вие сте дошли до една фаза в развитието си, когато трябва да направите опит в себе си, за да разпознаете реалността от сенките й. А вие чакате сега, като умрете, да ви се открие истината за другия свят. Не, по-добре е да ви се открие светът сега, преди да сте умрели, защото, ако не познавате реалността на света, докато сте още тук, и в другия свят да отидете, пак няма да я познавате. А за да познаете реалността в света, трябва да имате любов, която е вътрешната връзка между всички форми и ги обединява в едно велико цяло - Любовта - самата реалност на живота. Любовта е Божественото в света. И когато обичате, трябва да обичате заради самата Любов.
към текста >>

47. 10. Основите на новата култура, 11 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Мъжът без жената нищо не е - той е една картина без сенки; като се турят сенките на картината, тя тогава става ценна.
А съвременните хора, със своите криви схващания за живота, очакват своето благо да дойде оттам, откъдето никога няма да дойде. Жената очаква своето благо от мъжа, а мъжът очаква своето благо от държавата; следствие на това неразбиране законите на живота, се раждат всички разочарования. Като става въпрос за мъжа и жената, трябва да ви дам едно ново определение за тяхното предназначение и цел. Мъжът е мъж само при жената; и жената е жена само при мъжа. Но това определение още не е ясно; затова ще го доизясня с едно по-широко обяснение. Мъжът без жената нищо не е - той е една картина без сенки; като се турят сенките на картината, тя тогава става ценна. Жената представлява всички възможности и условия, при които може да се повдигне мъжът. Жената, следователно, не живее за себе си, а за мъжа, той да се повдигне. Това трябва да бъде идеалът на жената. Тя не трябва да мисли за своето повдигане, а да гледа мъжът да се повдигне. Това е предназначението на жената.
към текста >>

48. 11. Качествата на реалността, 28 юни 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Има неща, които за мен не са съществени, а са временни сенки.
Нима мислите, че Христос не беше щастлив? Той беше най-богатият и най-съвършеният от съвършените и слезе при страдащите хора, за да им покаже пътя, по който трябва да се развиват. Сега искам да схващате реално нещата. Не искам да ви занимавам с неща, които не зная. Аз ви говоря неща, които зная, неща, които съм опитал 99 пъти и неща, в които и сега живея и ги виждам. Има неща, които за мен не са съществени, а са временни сенки. Но за мен доброто е нещо реално, правдата е нещо реално. Аз съм ги опитвал и съм дошъл до заключението, че и най-лошите хора при известни условия могат да проявят добра черта, а при известни условия и най-добрите хора могат да проявят нещо отрицателно. Но то е нещо външно, което не засяга същината на човека. Има една вътрешна чистота, която трябва да пазите в отношенията си. Всеки от нас да има желание да пази вътрешната свобода.
към текста >>

49. Мъчнотиите в пътя на развитието - Влад Пашов (1902- 1974)

Сенките не ги препоръчвам.
• 266 • Мъчнотиите в пътя на развитието. Когато човешкият ум и човешкото сърце почнат да работят в права посока, ще се заредят непреодолими препятствия. И колкото повече тези мъчнотии изпъкват, да знаете, че сте в Пътя и да се не спирате. Спрете ли се в своята бързина да седнете като някой уморен пътник при някое дърво, за да си починете, непременно вие ще се простудите и ще закъснеете в Пътя. На окултния ученик под сянка не се позволява да седи. Сенките не ги препоръчвам. Всякога трябва да се печете на слънце, т. е. мислите във вас трябва да бъдат светли и отривисти (изразителни, кратки, точни, ясни).
към текста >>

50. БЕЛИТЕ БРАТЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Братя. Сега сте само сенки на Белите Братя.
ги знаем. Те се раждат готови души, а не стават такива на Земята. Мнозина казват: “Ние, Белите Братя...” Вие още не сте Бели Братя, а само сте оглашени. Много време има още, докато станете Бели Братя. Сега сте само сенки на Белите Братя. Някой казва: “Аз искам да видя един Бял Брат”. Знаете ли какво ще произведе във вас срещата ви с един такъв Брат? – Каквото разстройство предизвиква
към текста >>

51. СЕНКИТЕ НА ДУХА, ДУХАТА, УМА И СЪРЦЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

• 911 • Сенките на духа, душата, ума и сърцето.
• 911 • Сенките на духа, душата, ума и сърцето. Умът е сянка на Духа, а сърцето е сянка на душата; сянка на ума е мисленето, а сянка на сърцето е чувстването. Ето защо, когато говорим за физическия свят, трябва да имаме предвид сенките. Без сенки Животът не може да се обясни.
към текста >>

говорим за физическия свят, трябва да имаме предвид сенките. Без
• 911 • Сенките на духа, душата, ума и сърцето. Умът е сянка на Духа, а сърцето е сянка на душата; сянка на ума е мисленето, а сянка на сърцето е чувстването. Ето защо, когато говорим за физическия свят, трябва да имаме предвид сенките. Без сенки Животът не може да се обясни. Щом имате сенки, ще дойдете до Истината на физическия свят.
към текста >>

сенки Животът не може да се обясни.
• 911 • Сенките на духа, душата, ума и сърцето. Умът е сянка на Духа, а сърцето е сянка на душата; сянка на ума е мисленето, а сянка на сърцето е чувстването. Ето защо, когато говорим за физическия свят, трябва да имаме предвид сенките. Без сенки Животът не може да се обясни. Щом имате сенки, ще дойдете до Истината на физическия свят.
към текста >>

Щом имате сенки, ще дойдете
Умът е сянка на Духа, а сърцето е сянка на душата; сянка на ума е мисленето, а сянка на сърцето е чувстването. Ето защо, когато говорим за физическия свят, трябва да имаме предвид сенките. Без сенки Животът не може да се обясни. Щом имате сенки, ще дойдете до Истината на физическия свят.
към текста >>

52. ЧЕТИРИ РЕАЛНОСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Реалност без сенки.
В сърцето остава тъмнината, в ума – Светлината, в душата – Истината, а в духа – Любовта. Под думата “тъмнина” разбирам непроявената Реалност, т. е. Реалност без сенки. За невежите тъмнината е страшна, но за посветените представя велики възможности за Творческия принцип, който работи в света. Бог е в тъмнината и в Светлината. Ако не можете да намерите Бога в Светлината, ще го
към текста >>

53. 44-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Сенките не ги препоръчам.
95. Когато човешкият ум и човешкото сърце почнат да работят в права посока, ще се заредят непреодолими препятствия. И колкото повече тези мъчнотии изпъкват, да знаете, че сте в Пътя и да се не спирате. Спрете ли се в своята бързина, да седнете като някой уморен пътник при някое дърво да си починете, непременно вие ще се простудите и ще закъснеете в Пътя. Пътникът никога не трябва да спира под някое дърво. На един Окултен Ученик не се позволява да седи под сянка. Сенките не ги препоръчам. Всякога трябва да се печете на Слънце, т.е. мисълта ви във вас трябва да бъде светла и отривиста. 96. Ако между членовете в едно общество се яви любов към музиката, в скоро време между тях ще се явят музиканти. Ако любовта към музиката изчезне, с нея заедно ще изчезнат и музикантите. Любовта, интензивното желание, са условия за създаването на каквито и да е дарби в човека.
към текста >>

54. АЗ И ДРУГИТЕ - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Когато човек остане сам със себе си, когато няма никого покрай него - той е в реалното, има ли около него хора - той вече е в сенките на живота.
АЗ И ДРУГИТЕ * Когато човек остане сам със себе си, когато няма никого покрай него - той е в реалното, има ли около него хора - той вече е в сенките на живота. * Идеите, с които хората се занимават, са свещени. Не ги питайте с какво се занимават, какви мисли ги вълнуват. Това е тяхна работа. От вас се изисква да минете покрай тях, без да ги смущавате с мисълта си. * Един човек, на когото всякога мога да разчитам, това е разумен, добър човек и приятел.
към текста >>

55. ЧИСЛА, МАТЕМАТИКА - Лалка Кръстева (1927-1998)

Външно числата са нещо като сенки, но от сенките им ще намерите истинските и реални числа.
* За да не се страхува човек от числото 13, трябва да знае начина, по който може да се трансформират енергиите му. Когато невидимият свят иска да преобрази човека, поставя го под действието на числото 13. * Три - това значи да съединим вярата, надеждата и любовта в едно. Девет - това значи да съединим физическия, духовния и Божествения свят в едно. * Вие сте изучавали математика, но ако бяхте изучавали нейния вътрешен смисъл, щяхте да знаете свойствата и качествата на числата от едно до десет, щяхте да знаете техния произход, онази динамична сила, която съдържат в себе си. Външно числата са нещо като сенки, но от сенките им ще намерите истинските и реални числа. Например числото 1 представлява един скъпоценен камък, едно растение, една буболечица, една риба, една птица, един слон, един човек, един ангел, един Бог. Това са все динамични сили. С числото 1 можете съзнателно да работите. Не можете да извършите никаква работа, ако нямате сила, а всички сили се съдържат в него. Чрез единицата се твори, създава.
към текста >>

56. Новият ден - текст - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Животът ще се изяви не в своите сенки, а в своята същина.
Засега обаче човечеството минава през една тъмна зона. Новата епоха, която иде можем да наречем епоха на възкресението. Възкресението не е нищо друго, освен оживяване на съзнанието на всички хора от божествената любов. В бъдеще всички народи ще се побратимят и ще образуват светещата раса на любовта. Тогава свещеният пламък на истинския живот ще се изяви във всичката си красота. Животът ще се изяви не в своите сенки, а в своята същина. Остава едно: всеки да прилага така, както разбира че е най-добре. Това е негово свещено право. Днешните страдания са родилните мъки на новия човек. С тихи стъпки новото престъпва към Земята, както утринната зора, която показва идването на новия ден в света. Беседа пред Общия окултен клас, държана на 17.01.1940 г.
към текста >>

57. Бог - Георги Радев (1900–1940)

сенки, Живот без прекъсване, Любов без промени, Знание без грешки, Свобода без
И наистина, когато един художник нарисува една картина, той в картината ли е? Когато един ваятел извае една статуя, той в статуята ли е? Ала когато Великият Непознат ни се изявява, Той ни се изявява като Светлина без сенки, Живот без прекъсване, Любов без промени, Знание без грешки, Свобода без ограничения. И когато казваме, че Бог е Любов, ние подразбираме едно изявление на Бога. Затова, където е Любовта, където е Доброто, което е неин плод, там Бог се проявява. Говорим ли за Бога като Любов, ние подразбираме онова Същество, от което произтича всичкият Живот във Вселената и което свързва всички живи души в едно цяло,
към текста >>

58. Свобода - Георги Радев (1900–1940)

Не бягайте подир сенки.
Явят ли се известни противоречия, колкото и малки да са те, ние сме извън областта на Истината. Друго не забравяйте: Свободата отвън не ще дойде. Всяка свобода, която отвън се налага, е сянка на Свободата. Не бягайте подир сенки. Истинската Свобода е свободата на Духа. Тя идва отвътре. При вътрешната Свобода човек сам себе си преценява, при вътрешната Свобода човек сам себе си съди – такъв е законът. При вътрешната Свобода човек сам се ограничава –
към текста >>

59. Светлина - Георги Радев (1900–1940)

Душата схваща Бога като необятна Светлина без сенки.
Тя е най-великият деец в творческата ¢ работа. И затова е казано: “Бог е светлина.” Бог сам по Себе Си не е Светлина, ала произвежда Светлината и се проявява в нея. Неговият Дух носи пълната Светлина. Душата схваща Бога като необятна Светлина без сенки. Тя схваща Неговото единство в изявената Светлина. А тази Светлина има много степени на проява. Затова светлината, която възприемаме във физическия свят, се различава от Светлината, която озарява
към текста >>

непреривна Светлина няма никакви сенки.
е изпълнявал Волята Божия, когато влезе в Разумния свят, ще го обземе такава Светлина, такава Радост, такова блаженство, като че ли притежава целия свят. Накъдето и да погледне, навсякъде ще вижда само Светлина, необятна Светлина – никакъв друг обект. В тази непреривна Светлина няма никакви сенки. Тя е едно непрекъснато и безпределно сияние. Проявите на Разумния живот се отличават всякога с появата на Светлина. И ние различаваме степента на разумността по степента на Светлината. Колкото Светлината,
към текста >>

60. Самозванецът - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

катран сенки.
онова, което знаете. Черната ложа иска да повдигне вътрешен раздор. Това е тяхната тактика. Духовете ги лъжат. Аз виждам вътре в тях черни като катран сенки. Нас не ни е страх от тях. Страх ни е, когато има грях. Райна Стефанова под тяхно влияние е обсебена. Леглото си да не отстъпвате никому. Когато дойде Христос, ще му отстъпим стаята си, а на Неговите
към текста >>

61. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Аз виждам в тях черни като катран сенки.
Веднъж двамата отиват на гости при една сестра. Тя ги нахранва, подслонява ги и им отстъпва личното си легло, а тя отива да спи на тавана. Тези хубавци лежат и се изтягат на хубавото легло с бели чаршафи, където е пролежала много години и където нейният етерен двойник е закрепен в леглото. А тези двамата се изтягат на леглото и успяват да се втъкаят в нейния двойник и после когато сестрата слиза от тавана тя ги гледа в очите като хипнотизирана с ококорени очи, изведнъж приема, че те са светци небесни слезнали на земята. Отидоха и съобщиха на Учителя, а той каза: „Духовете ги лъжат. Аз виждам в тях черни като катран сенки. Нас не ни е страх от тях. Райна Стефанова е под тяхно влияние и е обсебена от тях. Леглото си да не отстъпваш никому. Когато дойде Христос ще му отстъпиш стаята си, а на неговите слуги ще им покажеш тавана". След това сестрата, която бе обсебена премина през много страдания, накрая отиде при Учителя и поиска да я излекува.
към текста >>

62. 5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

Аз виждам в тях черни като катран сенки.
Вие сте виновни за всичко. Вие ги извикахте и вие отпуснахте пари, за да дойдат. Те могат да отидат да работят, а не да лежат. Това е една борба между черното братство и Бялото братство. Всички приятели да вземат мерки и да се оттеглят от тях, а те да се запретнат да работят. Аз виждам в тях черни като катран сенки. Нас не ни е страх от тях. Ако някой иска, може да говори от свое име, да си създаде катедра, а не да ангажира школата и да излиза от името на Учителя. Ако искат да говорят, да отидат да говорят другаде. В Англия, във Франция, но тук в мое име аз не позволявам, защото не искам да огорчавам Бога." През лятото на 1937 г. двамата „неразделни" приятели Михаил и Кръстьо се сбиват с юмруци пред салона в присъствието на Учителя.
към текста >>

63. 7.76 Михаил Иванов, Кръстьо Христов - Светозар Няголов ( -2013)

Аз виждам в тях черни като катран сенки.
Вие сте виновни за всичко. Вие ги извикахте и вие отпуснахте пари, за да дойдат. Те могат да отидат да работят, а не да лежат. Това е една борба между черното братство и Бялото братство. Всички приятели да вземат мерки и да се оттеглят от тях, а те да се запретнат да работят. Аз виждам в тях черни като катран сенки. Нас не ни е страх от тях. Ако някой иска, може да говори от свое име, да си създаде катедра, а не да ангажира школата и да излиза от името на Учителя. Ако искат да говорят, да отидат да говорят другаде. В Англия, във Франция, но тук в мое име аз не позволявам, защото не искам да огорчавам Бога." През лятото на 1937 г. двамата „неразделни" приятели Михаил и Кръстьо се сбиват с юмруци пред салона в присъствието на Учителя.
към текста >>

64. Пътят до Варна. Съборът. Изненадата. - Георги Томалевски (1897-1988)

„Тревогите и смущенията на тоя живот са сенки, привидения, които нямат никаква реалност.
Тъй каквито сте сега заедно с вашето високо самомнение, ако ви турнат на един сериозен изпит, ще пропаднете и ще видите колко сте още слаби и несигурни.“ За много важни и съществени неща е говорил Учителят на тази среща, от които ще цитираме само избрани неща. „Пазете се от слабостта да си заповядвате един на друг - казва той. - Пазете се, защото който налага на друг своята воля, друг пък ще му налага неговата воля. Знайте, че основата, върху която е построен пъкълът, е насилието.“ „Тревогите и смущенията на тоя живот са сенки, привидения, които нямат никаква реалност. Затова е много важно да овладеете изкуството да променяте своите мисли, от което ще се промени настроението. А щом умееш да промениш настроението си, ще промениш своята мисъл.“ На друго място в беседите е казано: „Не яж от адамовото дърво, а опитай плодовете от дървото на живота. Това дърво е Христос. Всичко един ден ще изчезне, ще останат само твоята душа и Бог.
към текста >>

65. За словото на Учителя и за някои принципи на учението - Георги Томалевски (1897-1988)

Учителите на човечеството идват да поднесат храната, която „не се разваля“ и да покажат, че сенките на живота не са реалността.
И са редки случаите, когато между слушателите има и такива, които са дошли от учтивост към този, който ги е поканил. Така е и със словото на посветените, които са дошли на земята с поръчение да разведрят душната атмосфера на живота и да напомнят, че съществува нещо повече от това, което виждаме със земните си очи. Всеки знае как теориите в науката, бидейки стъпала за възхода на научната мисъл, се приемат за известно време, а после се отричат. Една теория събаря друга и първата отива в забвение. Това е храната, за която в Евангелието се казва, че се „разваля“. Учителите на човечеството идват да поднесат храната, която „не се разваля“ и да покажат, че сенките на живота не са реалността. Ако един събеседник с чувствителна душевна организация би имал щастието да бъде в по-близък контакт с Учителя и да приказва с него по някакъв въпрос, би бил достатъчен само един час, за да усети необикновеното в неговото присъствие. В духовното „поле“ на неговата същност противоречията намираха бързо разрешение. И не само от думите, които ще чуе натовареният с някакви грижи или съмнения събеседник, а от самото присъствие на Учителя, което е в същност алхимическото претворяване на състоянието. Така както на човек, който преминава от хладна, смразяваща сянка в огрятото от слънце място, става по-топло или както една магнитна стрелка в друго магнитно поле с интензитет по-голям от интензитета на земното магнитно поле заема едно ново положение, така в присъствието на Учителя строят на една мисловност може да се промени и онова, което до този момент е било песимизъм и разочарование, може да се превърне в надежда и доверие. Има факти и явления в живота, за които не се прави анализ.
към текста >>

66. Някои основни истини - Георги Томалевски (1897-1988)

Има светлина без сенки, но не съществува сянка без светлина.“ С тези последни свои твърдения Учителят подчертава верността на тревожния сигнал, оставен от великия Платон, който казва: „Спасете явленията!
Учителят върху това даде следното обяснение: „В безконечното пространство (такова с безкрайно много измерения) можем да поставим конечна точка. Но в конечното пространство не можем да поставим безконечна точка.“ Ние тълкуваме тази мисъл по следния начин: Конечното (ограниченото) може да съществува в безконечното (Божественото), но Божественото с безброй много измерения не можем изцяло да вместим в конечното (ограниченото). По-нататък: „Сянката е следствие на светлината. Да отричаш великото, значи да отричаш причината, а да приемеш следствието - сянката. Сегашната човешка наука е наука на последствията, наука на сянката. Има светлина без сенки, но не съществува сянка без светлина.“ С тези последни свои твърдения Учителят подчертава верността на тревожния сигнал, оставен от великия Платон, който казва: „Спасете явленията! “ Вероятно е мнозина от тези, които са прочели това забележително завещание на великия древен философ, да не могат да проумеят какво е искал да каже той с него. Хората на философската мисъл винаги нагаждат нещата така, че подобни и безсмъртни сентенции да оправдаят техния светоглед. Знае се, че Платон е философ идеалист. С диалектиката като познавателен метод, турната в обръщение през нашата епоха, някои обясняват и доказват вероятността на материалистическото учение.
към текста >>

Тези магии на сенките ще насочат умовете на човеците не към ръцете, които от „калта“ ваят красивите форми на живота, а към самата „кал“, на която ще препишат достойнствата на Всемирния Творчески Дух.
Между тях е и поменатата сентенция на Платон, която цитираме по-горе. „Спасете явленията! “ - е казал великият философ на ония идещи след него поколения, които пристъпват към явленията в природата и живата с пробудено съзнание. Те са, които ще разберат, че във всички времена ще се появяват такива, които са съзнателни или несъзнателни служители на тъмнината. Пробудените души, които ние наричаме „синове на виделината“, ще проумеят, че други синове и дъщери човешки ще дадат такива тълкувания на законите, с които тълкувания ще отклонят човешката мисъл от първичната красота на творението и ще отрекат самия творец. Тези магии на сенките ще насочат умовете на човеците не към ръцете, които от „калта“ ваят красивите форми на живота, а към самата „кал“, на която ще препишат достойнствата на Всемирния Творчески Дух. Пример за това в наше време е отговорът, който се дава на питането: „Как да си обясним разумната закономерност и мъдрост на природните закони? “ Те, служителите на мрака, отговарят: „Това е свойство на материята.“ Днес, когато очарованото око на естествоизпитателя наблюдава световната хармония и закономерностите на това, което се извършва пред нас, когато това око долавя великото единство между необозримия свят на свръхгалактиките и чудото, което става в клетката, както и в неизброимо многото комбинации на полимерите от аминокиселините, където се крие тайната на живота, служителите на безнадеждността и страданието, понесли закваската на първия грях, наречен горделива завист, бързат да отнемат надеждите във вечния живот и приписват всичко това на „свойство на материята“. А би ли имало веществото такова чудесно свойство, ако нямаше кой да му го даде? Платон, който имаше поглед, пронизващ през всички светове и всички столетия, изрече предупредителния и тревожен сигнал към ония синове на бъдещето, които ще застанат като верни и непоколебими войници на виделината, без да са се записали някъде, без да са декларирали своето присъствие.
към текста >>

67. Учителят за себе си - Георги Томалевски (1897-1988)

Останали са само сенките и цялото днешно християнство е положено върху тях.
Всичко друго е оцапано. Казват, че не се отнасям „благочестиво“ към Христа. Аз не зная какво е това „благочестиво отношение“, но зная, че към Христа имам любов. Зная при това, че Христос е говорил още много съществени неща, които не са написани. Окастрено е Христовото учение. Останали са само сенките и цялото днешно християнство е положено върху тях. В приложението на съвременното християнство бих желал да видя живата Христова Любов. Тази Любов бих желал да видя и под филона на всеки свещеник. Не говоря аз каквото ми скимне, а казвам истини, които съм опитал. За мене светът не е мъртъв. В този свят виждам това, което другите не виждат.
към текста >>

68. Закони - Георги Томалевски (1897-1988)

Пояснение: В света на сенките говорим за реалност.
Но всяко действие, което внася дисхармония в цялото, ние го наричаме престъпление. 3. Закон: Страхливият няма любов. Пояснение: Всяка смелост в живота на човека произтича от някаква любов. Само любещият е окрилен и той знае, че всяко нещо, направено за любовта и всяка сторена за нея жертва е свята и угодна на Великия Творчески Дух на небето. 4. Закон: Реалното е това, което никога не се изменя и не се заличава. Пояснение: В света на сенките говорим за реалност. Ние не знаем колко сме далече от реалността, ако още не сме научили различаването й. Държим в ръцете си вещи, които имат временна стойност, а ги наричаме реалност, а истинската реалност, която е в нас, отричаме. Душите ни жадуват за безсмъртие. А ние го търсим сред смъртните изяви на веществото, което има кратко съществувание. - Да бъдем реалисти - казват съвременните философи, без да се съобразяват, че реално е това, което никога не се изменя.
към текста >>

69. Светът без сенки - Весела Несторова - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Светът без сенки- Весела Несторова Category: Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
Светът без сенки- Весела Несторова Category: Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
към текста >>

70. СЪДЪРЖАНИЕ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

СЪДЪРЖАНИЕУвод Учителят на хармонията Простор Материята Светлината Хармонията Реалност Скръбта Образи Върховете Мисълта Интуиция Жената Кръстът Изходният път (Учителят)Гамата Непознатият Природа Растеж Сърдечен зов Отговор Живият ключ Напътствие Приложението Благодарността Вътрешният свят Стремежът Осмисляне Раждане и самораждане (Новораждане) Инволюция и еволюция Светлина и сенки Ученик Мир Звездите Ежедневието Самовъзпитание Силата Симфония Пластичност Преходът Животът Строеж Поляризиране Освобождение Растене Скеле Величие Родна земя Душата Образите Терцата на живота Идеята за Бога Ето какво ни предаде Божият дух чрез мировия Учител Беинса Дуно през двадесетия век На фокус Каква е реалността Трите степени на познанието Истината за живота Новият човек Отделното и общото Росната капка Третият завет Учителя Възкресение Новият живот Пътят към Бога Петте фази
СЪДЪРЖАНИЕУвод Учителят на хармонията Простор Материята Светлината Хармонията Реалност Скръбта Образи Върховете Мисълта Интуиция Жената Кръстът Изходният път (Учителят)Гамата Непознатият Природа Растеж Сърдечен зов Отговор Живият ключ Напътствие Приложението Благодарността Вътрешният свят Стремежът Осмисляне Раждане и самораждане (Новораждане) Инволюция и еволюция Светлина и сенки Ученик Мир Звездите Ежедневието Самовъзпитание Силата Симфония Пластичност Преходът Животът Строеж Поляризиране Освобождение Растене Скеле Величие Родна земя Душата Образите Терцата на живота Идеята за Бога Ето какво ни предаде Божият дух чрез мировия Учител Беинса Дуно през двадесетия век На фокус Каква е реалността Трите степени на познанието Истината за живота Новият човек Отделното и общото Росната капка Третият завет Учителя Възкресение Новият живот Пътят към Бога Петте фази
към текста >>

71. 7. РЕАЛНОСТ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

А колко пъти в земната или океанската пустиня миражите, сенките и страданията се вземат за действителност!
РЕАЛНОСТ Колко живота угасват под сянката на високия връх! Колко пътници тръгват за високия връх и спират някъде в подножието му или се връщат от средата на пътя си! А колко пъти в земната или океанската пустиня миражите, сенките и страданията се вземат за действителност! Така е на Земята. Преходният свят, в който живеем, е свят на относителни величини. Тук мерим нещата с времето и пространството, но реалният свят е несъизмерим с относителните величини като време и пространство. В тях се проявява физическият живот. Времето само определя нещата, защото в него придобиват завършен вид, а пространството може да се намалява и увеличава в зависимост от скоростта на движението, без да е реално.
към текста >>

72. 20. СЪРДЕЧЕН ЗОВ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Изгрей като мощно слънце в мен и премахни всички сенки в живота ми, та да предам Твоето благословение на всичко, което срещна днес в пътя си.
СЪРДЕЧЕН ЗОВ Така прошепна едно смирено сърце: "Ето, Господи, заставам пред Теб, готов да разбера и изпълня благата Ти воля." Изгрей като мощно слънце в мен и премахни всички сенки в живота ми, та да предам Твоето благословение на всичко, което срещна днес в пътя си. Направи ме, Господи, последен, за да изпитам радостта от това, че съм дал път на всички мои братя да преминат напред, за да бъда поне малко като Теб, Който си скрит зад цялото Си творение и му се радваш, когато се проявява, без явно да му показваш, че си Ти, от Когото произтича всяко благо, всяка доброта и всяка разумност в живота. Велик си ти, Господи! Велики са Твоите дела! Велико е Името Ти над всичко!
към текста >>

73. 31. СВЕТЛИНА И СЕНКИ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

СВЕТЛИНА И СЕНКИ
СВЕТЛИНА И СЕНКИ Животът на земята е светлина със сенки. Сенките винаги стоят зад предметите и не са реални. Те само ни помагат да проумяваме светлината в света, защото служат за контраст. Какви картини може да рисува художникът, без да има сенки в тях? Няма картини без сенки; няма красота без грозота; няма светлина без тъмнина на земята.
към текста >>

Животът на земята е светлина със сенки.
СВЕТЛИНА И СЕНКИ Животът на земята е светлина със сенки. Сенките винаги стоят зад предметите и не са реални. Те само ни помагат да проумяваме светлината в света, защото служат за контраст. Какви картини може да рисува художникът, без да има сенки в тях? Няма картини без сенки; няма красота без грозота; няма светлина без тъмнина на земята. Защото този е светът на контрастите.
към текста >>

Сенките винаги стоят зад предметите и не са реални.
СВЕТЛИНА И СЕНКИ Животът на земята е светлина със сенки. Сенките винаги стоят зад предметите и не са реални. Те само ни помагат да проумяваме светлината в света, защото служат за контраст. Какви картини може да рисува художникът, без да има сенки в тях? Няма картини без сенки; няма красота без грозота; няма светлина без тъмнина на земята. Защото този е светът на контрастите. Земята е велика школа на познаване чрез опит дървото на доброто и злото.
към текста >>

Какви картини може да рисува художникът, без да има сенки в тях?
СВЕТЛИНА И СЕНКИ Животът на земята е светлина със сенки. Сенките винаги стоят зад предметите и не са реални. Те само ни помагат да проумяваме светлината в света, защото служат за контраст. Какви картини може да рисува художникът, без да има сенки в тях? Няма картини без сенки; няма красота без грозота; няма светлина без тъмнина на земята. Защото този е светът на контрастите. Земята е велика школа на познаване чрез опит дървото на доброто и злото. Така е било до днес. Но иде време, когато порасналият човек ще се научи да разпознава кое е реалното и кое нереалното в живота и ще заживее само в доброто и светлината.
към текста >>

Няма картини без сенки; няма красота без грозота; няма светлина без тъмнина на земята.
СВЕТЛИНА И СЕНКИ Животът на земята е светлина със сенки. Сенките винаги стоят зад предметите и не са реални. Те само ни помагат да проумяваме светлината в света, защото служат за контраст. Какви картини може да рисува художникът, без да има сенки в тях? Няма картини без сенки; няма красота без грозота; няма светлина без тъмнина на земята. Защото този е светът на контрастите. Земята е велика школа на познаване чрез опит дървото на доброто и злото. Така е било до днес. Но иде време, когато порасналият човек ще се научи да разпознава кое е реалното и кое нереалното в живота и ще заживее само в доброто и светлината. Той вече няма да взема сенките за реалност, а реалностите за сенки.
към текста >>

Той вече няма да взема сенките за реалност, а реалностите за сенки.
Няма картини без сенки; няма красота без грозота; няма светлина без тъмнина на земята. Защото този е светът на контрастите. Земята е велика школа на познаване чрез опит дървото на доброто и злото. Така е било до днес. Но иде време, когато порасналият човек ще се научи да разпознава кое е реалното и кое нереалното в живота и ще заживее само в доброто и светлината. Той вече няма да взема сенките за реалност, а реалностите за сенки. Това е великият урок, който присъствието на злото на земята е научило човека. И тогава доброто ще бъде господар, а злото — слуга.
към текста >>

74. Видението - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

— Тези образи, които те наричат видения, са сенки.
Зъбите на животните са на ръба на носа у човека. Вместо да хапе, той да мисли. Рогата на животните са в ноздрите, в носа на човека, където са и чувствата му. — Учителю, някои сестри от Изгрева, говорят за свои видения. Вие какво ще кажете за тия видения? — Тези образи, които те наричат видения, са сенки. — Ти — рекох, във всичко, което виждаш имаш видения, защото виждаш истинската същност на нещата. Ти виждаш живата същност на природата. — Ето, аз ще ти дам сега едно видение! — той си затвори очите. Стаята в която бяхме, се освети на линии.
към текста >>

75. Упражнение на гласните букви - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Това е живота на сенките.
Учителят веднага ни прие. Разказах му всичко. Той затвори очи и мълчахме дълго време. Учителят каза: — Човешката слава е преходна, временна! Това е живота на сенките. Ти преживяваш сега тяхното състояние, за това на тях им е леко, върви им, а на тебе ти е тежко, подтисната си! — Учителю, какво да правя, за да избегна това? — Като стъпиш в средата на нечистотия, нали се изцапваш? Та ти стой далеч, не стъпвай в тяхното „лайно". Ти да им кажеш: "Като пея тази роля, аз се простудявам, а гласът ми е нужен за по-важна работа.
към текста >>

76. ГУРЛЬО - Борис Николов

Слънчевите лъчи проникваха дълбоко във вира, осветляваха равното му дъно, постлано с най-чист пясък; виждаше се как пробягват едри пъстърви, като сенки.
Лежах на затоплените от слънцето камъни и гледах изумрудените води на Големия вир. Какви чудеса прави светлината в тези води! Тук всичко беше в движение. Светлините преливаха една в друга. Големият вир имаше свой живот и човек не можеше да откъсне поглед от него. Слънчевите лъчи проникваха дълбоко във вира, осветляваха равното му дъно, постлано с най-чист пясък; виждаше се как пробягват едри пъстърви, като сенки. Рак изпълзи от подмола, ходи предпазливо и при най-малката опасност с един удар на опашката си изчезне под някой камък. Богат живот имаше в Големия вир! А потокът пее! Какво ли не се чува в неговата песен: и говор, и приказки, и легенди разправя той за отминал живот. Изведнаж от водата изскочи птичка.
към текста >>

77. ПЪСТЪРВИТЕ - Борис Николов

Те преминаваха в кристалните води като сенки, светкавично.
Зрението на пъстървата е остро. Искате ли да я наблюдавате, не се обличайте с пъстри дрехи, но със сиви или зелени, за да не се отличавате много от цвета на камъните и тревата. Не правете никакви резки движения, стойте тихо и спокойно. Пъстървата е чувствителна даже и за мислите на човека. Бях полегнал върху затоплената от есенното слънце канара над Големия вир на Габровница и наблюдавах пъстървите. Те преминаваха в кристалните води като сенки, светкавично. Вглеждали ли сте се в изумруденото вълшебство на Големия вир? Тук ще видите цялото богатство на зеления цвят – от златистозеления, наситен със слънчева светлина, до тъмнозеления цвят на глъбините и подмолите. Рибите се засилват във вира, изскачат из водата и се хвърлят срещу водопада. Виждал съм някоя да падне при скока в самия водопад, но тя пак има сила и енергия да излезе срещу водата. Затова пъстърви има и в най-горното течение на реките.
към текста >>

78. ДЯНКО КОЛЕЛОТО - Борис Николов

Тук има морави със свежа зелена тревица и върбови сенки.
ДЯНКО КОЛЕЛОТО Някога реките бяха пълни с риба, водите бистри, чисти – може да пиеш направо от реката. Неделният ден ще се съберат две-три приятелски семейства, ще седнат в шарените талиги и – хайде край реката. Тук има морави със свежа зелена тревица и върбови сенки. Върбовите сенки са леки, слънчеви, но пазят от припек. Ще метнат халищата на тревата, ще полегнат да починат и да погледат дълбокото синьо небе. Като се издигне слънцето на една-две копрали, бай Георги ще вземе срекмето, ще тръгне срещу течението – той знае, че белите мрянки играят на припечните слънчеви бързеи. Бай Георги пристъпи, метне срекмето далеч напред, събира го полека, внимателно – сребърните рибки са напълнили мрежата. Десетина пъти като хвърли, менчето се напълни с риба.
към текста >>

Върбовите сенки са леки, слънчеви, но пазят от припек.
ДЯНКО КОЛЕЛОТО Някога реките бяха пълни с риба, водите бистри, чисти – може да пиеш направо от реката. Неделният ден ще се съберат две-три приятелски семейства, ще седнат в шарените талиги и – хайде край реката. Тук има морави със свежа зелена тревица и върбови сенки. Върбовите сенки са леки, слънчеви, но пазят от припек. Ще метнат халищата на тревата, ще полегнат да починат и да погледат дълбокото синьо небе. Като се издигне слънцето на една-две копрали, бай Георги ще вземе срекмето, ще тръгне срещу течението – той знае, че белите мрянки играят на припечните слънчеви бързеи. Бай Георги пристъпи, метне срекмето далеч напред, събира го полека, внимателно – сребърните рибки са напълнили мрежата. Десетина пъти като хвърли, менчето се напълни с риба. По-нататък бабите имат грижата за рибената чорбица.
към текста >>

79. Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА - Константин Златев

Не бягайте подир сенки!
Той се стреми към свобода, ала я търси по външен път. Свободата, обаче, не може да дойде отвън (курсивът мой - К. З.). Тя не се налага със закон. Всяка свобода - политическа или религиозна, - която отвън се налага, е само сянка на свободата." На друго място в учението си той допълва току-що цитираните разсъждения: "Друго не забравяйте: свободата отвън не ще дойде. Всяка свобода, която отвън се налага, е сянка на свободата. Не бягайте подир сенки! " За окултния ученик е от особена важност да проумее, че не винаги външната свобода е предпоставка за постигане на вътрешна свобода на личността. В духовно-нравствен и в езотеричен аспект е точно обратното - вътрешната свобода се превръща в условие за външната. В своите беседи и лекции Учителят П. Дънов подчертава, че свободата има три отношения към човека: 1) физическо; 2) умствено и сърдечно; 3) духовно (тези три отношения ще разгледаме по-подробно в подточка "б").
към текста >>

80. V. КОСМОЛОГИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА - Константин Златев

Дънов Го определя като "Светлина без сенки", като абсолютна Реалност, в Която няма никаква тъмнина.
Всеки от вас е турен на някое определено място в света, да върши известна работа, и не е свободен..." Макар и несвободен в мисията на своя личен, индивидуален живот - живот със скрити страдания и конфликти, с надежди и покаяния, - човекът е свободен да търси знанието, да опознава природата и себе си, да открива по следите на събитията пределно справедливата ръка на Бога. Търсенето на знанието е една твърде значима тема в учението на ББ, изложено пред българския народ от Учителя П. Дънов. "Природата е проявен Бог" - казва той. Величието, хармонията, красотата и мъдростта, които струят от всички действия на разумната природа, отвеждат човешката личност към опитите и упованието да опознае тази неуловима реалност. Разкривайки същността на Всевишния, Учителят П. Дънов Го определя като "Светлина без сенки", като абсолютна Реалност, в Която няма никаква тъмнина. Той е освен това "Живот без прекъсване, Любов без промени, Знание без погрешка, Свобода без ограничения" . Как да стигнем до Него? Възможно ли е това? Да - отговаря ни великият духовен Учител и ни посочва разковничето на това върховно постижение: "Пътят към Бога се намира в съвършенството. " Източник на всемирния живот е именно Той, проявен като Любов.
към текста >>

81. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

Животът ще се изявява не в своите сенки, а в своята същина" (Учителят П. Дънов).
Иде нещо ново, което трябва да се изучава!? Иде епохата на Любовта. "Физическата реалност, в която живеем, в момента преминава през процес на пречистване, за да може да култивира онези бъдещи условия, които да съответстват на новото, по-извисе- но равнище на човешкото планетарно съзнание. То вещае като важен резултат реализирането на древния идеал за братството между всички хора: "За в бъдеще всички народи ще се побратимят, ще образуват светещата раса на Любовта. Тогава свещеният пламък на истинския живот ще се изяви във всичката си красота. Животът ще се изявява не в своите сенки, а в своята същина" (Учителят П. Дънов). Изгряващата VI раса ще бъде на синовете Божии. Те пристигат в плът на тази планета, не за да удовлетворяват своята низша човешка природа, а за да съдействат пълноценно за осъществяването на Божия план за нея. Тях можете да откриете във всички области на човешка изява: наука, култура, изкуство, дори и в сферата на физическия труд. Навсякъде те се проявяват като образцови работници и служители, като истински последователи на Светлината. Те винаги работят не за себе си, а за Божественото.
към текста >>

82. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

Има светлина без сенки, но не съществува сянка без светлина. "
Пантев вижда насоката на този жалонен писмен труд на българския духовен Учител в разгръщането на "идеята за търсене на скрития смисъл в Свещените писания". Изследвайки гносеологията в учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, историкът отделя специално внимание на "разсъжденията на Петър Дънов за същината и перспективите на съвременното познание", като цитира негова мисъл по този въпрос: "Сянката е следствие на светлината. Да отричаш Великото, значи да отричаш причината, а да приемаш следствието - сянката. Сегашната човешка наука е наука на последствията, наука на сянката. Има светлина без сенки, но не съществува сянка без светлина. " По-нататък на читателите е предложена позиция на автора относно същността на теоретичната схема на Учителя П. Дънов и създадената от него духовна общност "Бяло братство" - позиция, която му прави чест със своята обективност и безпристрастност: "Учението на Бялото братство, както се наричат последователите му в България, не е нито църква, нито секта. То повече наподобява школа, която освен своята философска страна има и практическа насоченост." Доловил съвършено вярно ярко изразения практически характер на Учителевото Слово, А. Пантев отива и значително по-далеч - той отхвърля погрешните схващания на редица авторитети от времето на П. Дънов до наши дни, дефиниращи изграденото от него духовно движение "Бяло братство" като секта, т. е.
към текста >>

83. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

Светлината е форма, по която Бог изпраща живота в света.“ Човешката душа – като безсмъртна частица от Цялото, своя непостижим Родител – познава Бога именно като светлина: „Душата схваща Бога като необятна светлина без сенки.
Тайна, разкрита с няколко думи от великия Посветен на България от втората половина на ХIХ до средата на ХХ век: „Светлината произтича от живота.“ „От живота“ в случая значи от Божественото, от Първопричината на всичко съществуващо. Което намира израз и в следните негови твърдения: „И затова е казано: Бог е светлина. Бог сам по Себе Си не е светлина, ала произвежда светлината и се проявява в нея. Неговият Дух носи пълната светлина.“ И още: „Трябва да имате знание, да си служите с цветовете на светлината. Бог е светлина. Светлината е форма, по която Бог изпраща живота в света.“ Човешката душа – като безсмъртна частица от Цялото, своя непостижим Родител – познава Бога именно като светлина: „Душата схваща Бога като необятна светлина без сенки. Тя схваща Неговото единство в изявената светлина.“ Човекът по духовния път, който е придобил ясновидство, открива присъствието на светлината навсякъде около себе си: „За ония, които виждат, всичко в живата Природа е светлина. Всички предмети на земята, всички минерали, растения, животни, както и телата на хората, не са нищо друго освен светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви.“ Светлината е еманация на дълбоката същност на всичко съществуващо. Разумните същества, които се развиват по пътеката на духовно-нравственото усъвършенстване, придобиват и изявяват все по-фини и извисени характеристики на вечната светлина. За това свидетелства и великият духовен Учител: „Степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която те притежават.“ В поетичен стил той отправя призив към своите последователи да следват неотклонно Пътя на Светлината: „Светлина трябва да има в живота ти!
към текста >>

В тази непреривна светлина няма никакви сенки.
непрекъснатост на съзнанието, сиреч будност на съзнанието на всички космически полета и във всички светове; 2) След напускането на физическото тяло в момента на смъртта, при последователното преминаване от зоната на гъстата материя, през етерните подполета, до астралния, а по-късно – и до умствения свят. В следващите редове българският велик Посветен разглежда състоянието на съзнанието на човешка индивидуалност, достигнала сферата на конкретния ум (т. нар. ментален свят в езотеричната лексика или девакан в източната духовно-мистична фразеология и теософията): „Ако този човек е изпълнявал волята Божия, когато влезе в разумния свят, ще го обземе такава светлина, такава радост, такова блаженство, като че ли притежава целия свят. Накъдето и да погледне, навсякъде ще вижда само светлина, необятна светлина – никакъв друг обект. В тази непреривна светлина няма никакви сенки. Тя е едно непрекъснато и безпределно сияние.“ Разсъжденията на Учителя П. Дънов водят до един логичен извод – наличието на разумност в Битието се характеризира с излъчването на светлина, която е право пропорционална като интензивност на степента на проявената разумност: „Проявите на разумния живот се отличават всякога с появата на светлина. И ние различаваме степента на разумността по степента на светлината. Колкото светлината, която изхожда от едно разумно същество, е по-сияйна и по-интензивна, колкото е по-мека и по-нежна, колкото по-мощно осветлява и осмисля живота, толкова на по-висока интелигентност е носителка тя.“ Крайният резултат от тази последователно разгърната теза е очакван и всестранно обоснован: „... Светлината, която съществува в пространството, показва, че в природата съществува разумност.“ Добавяйки изяснение за взаимоотношението между светлината и функциите на ума, Учителят на ББ завършва темата с разширено обобщение: „... Какво отношение има светлината към човешкия ум?
към текста >>

Търси Светлината, която няма сенки.
6. Светлината и ученикът по духовния Път: Напътствието на Учителя П. Дънов към неговите последователи и, в частност, към онези, които са поели по пътеката на окултното ученичество, не оставя никакви съмнения в необходимостта от еднозначно обусловена принадлежност към царството на светлината: „Ученикът живее в Светлината. Това е единственият реален свят. Сянката не е реална. Търси Светлината, която няма сенки. Избягвай всяка мисъл и чувство, които внасят тъмнина в твоето съзнание.“ Ученикът по духовния Път е разумно същество, което е достигнало такава степен на личната си еволюция, която му позволява да възприема пълноценно светлината, да я усвоява и раздава на всички и на всичко наоколо с щедростта на позналия Божествената Истина. Именно него има пред вид Учителят на ББ в нашата страна, когато заявява: „Светлината се привлича от тела или от съзнания, които са високо организирани.“ Вътрешната светлина на окултния ученик е достатъчно силна, за да надмогне всички външни изпитания, съблазни и изкушения. Тя е неговият неугасващ факел в лабиринта на живота. Имайки я всякога на разположение и използвайки я разумно, за целите на Божия план за света и за него самия, той остава неизменно неподвластен на странични въздействия. („Ученикът трябва да ходи винаги със Светлина, за да не се спъва.“) Вътрешната светлина на пилигрима по духовния Път го води към невидимата обител на неговата самодостатъчност – характеристика на великите духовни Учители на човечеството.
към текста >>

84. X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Тя е насочена не към реалностите на съществуващото, а към техните сенки.
Имаш сърце, имаш душа, те са възможности. Имаш дух в себе си, имаш воля, имаш сила, това са възможности. Като туриш всичките тия сили в действие, ти ще разработиш нещата отвътре, ще знаеш как да се справиш с механическите процеси на условията.“ Суеверието не е нищо друго (ако изходим от етимологията на понятието) освен суетна вяра, т.е. лъжлива вяра, заблуда. Тя е насочена не към реалностите на съществуващото, а към техните сенки. В своята блестяща изповед „При нозете на Учителя“ Джиду Кришнамурти, забележителният индийски мъдрец от ХХ век, посочва три недостатъка на човешкия характер, които би трябвало да бъдат преодолени, за да може да стъпим върху пътеката на окултното ученичество: одумване, жестокост и суеверие (според друг превод: интригантство, жестокост и предразсъдъци). Присъствието на суеверието – фалшивата, измамна вяра, между тях е достатъчно красноречиво доказателство за ролята му на бариера по духовния Път. Затова и Учителят П. Дънов е толкова категоричен в своето изявление: „Ти можеш да вярваш само в Божественото (курсивът мой – К.З.). Значи да вярваш в нещо, което стои по-високо от тебе.
към текста >>

Дълбоката и осъзната по стойност и сила вяра заличава мрачните сенки на страха и съпътстващите го вътрешни колебания и съмнения.
А разумните измежду тях имат за своя главна задача усвояването на уроците на съдбата в грандиозното по мащаби земно училище: „Бог ви е осигурил. Вие трябва само да се учите на Земята“ (Учителят П. Дънов). Пълноценното участие в школата на земните изпитания в горнилото на материята и осмислените уроци, последвани от прилагане на наученото в ежедневието, са отличителните признаци на устремения по духовния Път човек. На езотеричен език го наричаме „окултен ученик“. Най-често срещаната спънка по този Път е страхът. Дълбоката и осъзната по стойност и сила вяра заличава мрачните сенки на страха и съпътстващите го вътрешни колебания и съмнения. Тя подхранва увереността както в непоклатимата Божия подкрепа за вярващия, така и в собствените способности да извървиш Пътя докрай: „Имай пълна вяра в Бога! Тъй всеки вътрешен страх ще изчезне. Вярвай, че никога не можеш да изгубиш Ценното, което Бог е вложил в твоята душа преди създание мира. Тази вяра те освобождава от всеки страх, подозрение и съмнение. Тя те прави свободен и стабилен“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

85. ШАМАНЪТ И СТАРАТА МАГЬОСНИЦА - Павел Желязков

Тревожни сенки надвисват над човека, празнота и униние обхващат духа му.
Ако в идеята, която мотивира двустранните отношения, са скрити лични интереси на индивид, упражняващ паразитизъм, тогава една личност се стреми да обсеби друга, която в случая е застрашена да загуби свободата, дадена й от Бога. Често използваните методи целят втълпяване на догми под силно чуждо влияние. Най-вероятният резултат в по-тежките случаи е изгубване на свободната лична воля и дезинтегриране на индивидуалността. Когато пък поради наивна доверчивост волята на един човек отслабва, а духовният му живот замира в еднообразието на безсмислени повторения, тогава изводът е един: той е попаднал в мрежата на мисловния паяк, който се готви да изтегли неговите духовни и жизнени сили. Предвестникът, аларменият сигнал за надвиснала опасност е усещането, че сме на път да загубим нещо много съществено връзката си с Бога. Тревожни сенки надвисват над човека, празнота и униние обхващат духа му. Най-доброто, което трябва да се направи в случая, е да се отдалечим както физически, така и в мисъл и чувство от сферата на влияние на обсебващия ни субект. От разстояние ние по-добре ще видим сухите върхари на дърветата в гората, която той обитава. Защо тъмният шаман, поради това, че е лишен от връзка с Бога и Природата, е сух и безплоден. Заради пълнотата на житейската картина трябва да отделим необходимото внимание и на старата вещица. Макар и покрита с бръчки, тя не е толкова суха, колкото е сух мисловният шаман.
към текста >>

86. СТАРИ И НОВИ ПОХВАТИ - Павел Желязков

Да мислиш, че има много видове рози, това е заблуждение, това са сенки на живота."
Карамфилът е цвете. Ще кажете, че има 20 вида карамфили. Един е карамфилът, няма много видове. Да мислиш, че има много видове карамфили, това е заблуждение. Една роза има, няма много видове. Да мислиш, че има много видове рози, това е заблуждение, това са сенки на живота." философията на съревнованието и нейните правила, които са взаимствани от първобитните общества, е философия и позиция на по-силния, който счита за нормално да подчини и асимилира по-слабия. Духовният шаман има за цел да облагороди и издигне човека, да го посвети в тайните, чрез които може да постигне органическа връзка със силите в природата. Техношаманът, напротив, се стреми да прекъсне тази връзка, да понижи душевния тонус и вътрешната устойчивост на хората, които счита за свои съперници. Понеже му липсва озарението на Духа, когато постигне надмощие, той черпи енергия от жертвите си. Силата на човека е във връзката му с Бога, с Природата.
към текста >>

87. ПРИРОДА И АНТИПРИРОДА - Павел Желязков

В низините на чувствените удоволствия, на съблазънта, светлината на разума угасва по-рано, а в сенките им се крият крадци и разбойници.
Широк е пътят на безотговорните, които вярват, че в живота всичко им е позволено. По този път лесно се върви, но бързо се загубват идеалът, целта и смисълът на живота. Тесният път ни предпазва от лошите влияния и ни извежда към високите върхове на познанието. Такива се чистите планински пътеки, които извиват нагоре към девствените гори и високите върхове. Те са трудни, но колкото повисоко ни извеждат, толкова кръгозорът ни се разширява, а умът ни се просвещава. В низините на чувствените удоволствия, на съблазънта, светлината на разума угасва по-рано, а в сенките им се крият крадци и разбойници. Ученикът трябва добре да мисли и да избере най-добрия път. Това е пътят на Любовта, на Мъдростта и на Истината, който започва с изпитания, но е най-безопасният път, по който се постига реализация на всичко онова, което Бог е вложил в душата на човека. Според Учителя това е път на смелите, които са готови да следват своя идеал без колебание и без съмнение. „Ученикът трябва да бъде смел и решителен. Тогаз той може да върви по тесния път.
към текста >>

88. КОЛЕКТИВНИ И ГЛОБАЛНИ ВЛИЯНИЯ И МАНИПУЛАЦИИ - Павел Желязков

Наред с разцъфтяването на човешката душа, облаци и тъмни сенки бродят над земята.
Онова, което е горе, слизайки, ще преобрази съзнанието, много хора ще се пробудят за духовен живот, ще покажат главите си над материята. Колкото и да са силни и мащабни влиянията и внушенията на материализма, пробуждането на човешкото съзнание, неговото отваряне за новото и разцъфтяването му ще станат причина за сътворяването на ново небе и нова земя. Така се пробужда и преобразява природата напролет. Както изворите на сила и живот избликват в ранна утрин и цветята отварят венчелистчетата си под лъчите на изгряващото слънце, така и човешката душа разцъфтява при идването на космическата пролет. Ако се огледаме около нас обаче, ще забележим и други процеси. Наред с разцъфтяването на човешката душа, облаци и тъмни сенки бродят над земята. Смут и объркване, идейна безпътица владеят общества и народи. Силни влияния в условията на несигурност оказват пагубно действие, а хората със силна земна власт са станали крайно неспокойни. Нещо им подсказва, че силната власт на земята е слабост на небето и те бързат трескаво да постигнат вечен живот, своето безсмъртие тук, на земята. Всички известни техники за упражняване на влияние и за масова манипулация са впрегнати на работа. Дори и безверниците са се запретнали да изучават окултните науки, защото се надяват чрез тайните им методи по-ефикасно да манипулират и управляват, да насочват хората в желаното от тях направление.
към текста >>

89. ЖИВИ И МЪРТВИ ФОРМИ НА ВЛИЯНИЕ - Павел Желязков

Учителя казва: „Има един свят, дето хората се разхождат като сенки, никой не говори.
Природата е извлякла всичко добро и полезно от нея, освободила е силите й, за да ги вложи в новите си шедьоври. Светът на формите налага своята близост и своите закони, като ни обвързва с редица формалности и условности. За да работи и твори в този свят, духът създава нови форми, които с времето се рушат и изчезват. Когато свърши работата си, той се оттегля от тях и насочва творческата си енергия към други творения. Когато е отишъл далече напред, ние можем да видим празните черупки, които са останали като свидетелства за дейността му. Учителя казва: „Има един свят, дето хората се разхождат като сенки, никой не говори. Това е свят само на отражения." Не трябва да задържаме дълго време съзнанието си във формите на нереалния свят, от които духът се е оттеглил. За да се предпазим от вредни влияния, съзнателно трябва да пазим сетивата си от действието на неасоциирани с Духа форми и образи. Какво ни дава и какво взема от нас общуването с лишените от съдържание и живот форми. На първо място ние се сблъскваме с внушението, че онова, което идва от тези форми, носи живот, за да констатираме по-късно, че в тях няма дори и сянка от онова, което е действителният живот. От формата можем да извлечем информация за това, какви са били условията за живот някога, каква е била дейността и културата на определени същества, но сила няма да получим.
към текста >>

90. ВЛИЯНИЕ НА ДУХОВЕТЕ - Павел Желязков

Онези, които през целия си живот са желали да упражняват власт и влияние, като се отзоват в света на сенките, страдат поради невъзможността и там да господстват.
ВЛИЯНИЕ НА ДУХОВЕТЕ Ако наблюдаваме системно лицето си в огледало, ще можем да проследим доколко излъчването ни е добро, дали идва от дълбочината на душата ни или от чужда и непозната личност. Ако чувстваме стягане в слънчевия си възел (под лъжичката) и ясно виждаме пред себе си движение на черни като сажди петна, това е предупреждение, че сме се отклонили от пътя на светлите сили. В този случай интуицията е добро средство, което може да ни помогне да схванем причината за промяната, която е настъпила в нас, и своевременно да се коригираме. Това е един елементарен метод за работа на ученика, който, след като се е ангажирал да следва пътя на духовното просвещение, трябва да постоянства и да внимава да не се отклонява от него. Онези, които през целия си живот са желали да упражняват власт и влияние, като се отзоват в света на сенките, страдат поради невъзможността и там да господстват. В невидимия свят няма човешки съдилища и затвори с дебели зидове, следователно там липсват елементарните условия за задоволяването на тази им слабост. Често техните слуги, въпреки своята преданост, не са в състояние да ги придружат до отвъдния свят, а продължат живота си на земята. Тогава условията за едните и за другите значително се променят. Обикновено господарят продължава да изисква подчинение от своя слуга, а той, ако все още не е осъзнал вътрешната си свобода, продължава да търпи влиянието му. Така той загубва една възможност да започне нов живот като свободен човек.
към текста >>

91. Божествената дистанция - Павел Желязков

„За да растете, трябва да забравите вашите сенки, вашите недоразумения.
Учителя Божествената дистанция Внушенията имат за обект емоционалния свят на човека. Поради внушенията, проявявайки емоционалната си природа, ние се ангажираме в много фиктивни и условни явления в живота. Учителя казва: „За да растете, трябва да забравите вашите сенки, вашите недоразумения. Всички неща, които сега съществуват в света, са сенки като заспите дълъг сън, всичко ще изчезне: и Франция, и Англия, Германия ще изчезне из вашия ум; няма да има никакви войни, ще забравите и за захар, и за ориз; ще забравите вашите дългове, всичко ще забравите, защото всичко това са сенки." „Има магнетизатори, които, като хипнотизират някого, теглят пред него линия и му кажат, че щом дойде дотам, ще срещне стена и хипнотизираният действително не може да я премине, когато пък вие не виждате там никаква стена. Духне ли магнетизаторът, тази стена изчезва. Сега дяволът е издигнал такава стена в умовете на хората просто една линия, и вие виждате много мъчнотии, които всъщност са сенки, а не действителност. Няма нищо невъзможно в света всичко е възможно."
към текста >>

Всички неща, които сега съществуват в света, са сенки като заспите дълъг сън, всичко ще изчезне: и Франция, и Англия, Германия ще изчезне из вашия ум; няма да има никакви войни, ще забравите и за захар, и за ориз; ще забравите вашите дългове, всичко ще забравите, защото всичко това са сенки."
Божествената дистанция Внушенията имат за обект емоционалния свят на човека. Поради внушенията, проявявайки емоционалната си природа, ние се ангажираме в много фиктивни и условни явления в живота. Учителя казва: „За да растете, трябва да забравите вашите сенки, вашите недоразумения. Всички неща, които сега съществуват в света, са сенки като заспите дълъг сън, всичко ще изчезне: и Франция, и Англия, Германия ще изчезне из вашия ум; няма да има никакви войни, ще забравите и за захар, и за ориз; ще забравите вашите дългове, всичко ще забравите, защото всичко това са сенки." „Има магнетизатори, които, като хипнотизират някого, теглят пред него линия и му кажат, че щом дойде дотам, ще срещне стена и хипнотизираният действително не може да я премине, когато пък вие не виждате там никаква стена. Духне ли магнетизаторът, тази стена изчезва. Сега дяволът е издигнал такава стена в умовете на хората просто една линия, и вие виждате много мъчнотии, които всъщност са сенки, а не действителност. Няма нищо невъзможно в света всичко е възможно." Как да се избавим от сенките, от илюзиите в живота си, които самите ние сме създали.
към текста >>

Сега дяволът е издигнал такава стена в умовете на хората просто една линия, и вие виждате много мъчнотии, които всъщност са сенки, а не действителност.
Учителя казва: „За да растете, трябва да забравите вашите сенки, вашите недоразумения. Всички неща, които сега съществуват в света, са сенки като заспите дълъг сън, всичко ще изчезне: и Франция, и Англия, Германия ще изчезне из вашия ум; няма да има никакви войни, ще забравите и за захар, и за ориз; ще забравите вашите дългове, всичко ще забравите, защото всичко това са сенки." „Има магнетизатори, които, като хипнотизират някого, теглят пред него линия и му кажат, че щом дойде дотам, ще срещне стена и хипнотизираният действително не може да я премине, когато пък вие не виждате там никаква стена. Духне ли магнетизаторът, тази стена изчезва. Сега дяволът е издигнал такава стена в умовете на хората просто една линия, и вие виждате много мъчнотии, които всъщност са сенки, а не действителност. Няма нищо невъзможно в света всичко е възможно." Как да се избавим от сенките, от илюзиите в живота си, които самите ние сме създали. Защото е погрешно да търсим причините на неудачите си винаги вън от нас. Свободният човек не се влияе от случайните обстоятелства, от капризите на времето и от настроенията на хората. Свободната птичка никога не влиза сама в кафеза.
към текста >>

Как да се избавим от сенките, от илюзиите в живота си, които самите ние сме създали.
Всички неща, които сега съществуват в света, са сенки като заспите дълъг сън, всичко ще изчезне: и Франция, и Англия, Германия ще изчезне из вашия ум; няма да има никакви войни, ще забравите и за захар, и за ориз; ще забравите вашите дългове, всичко ще забравите, защото всичко това са сенки." „Има магнетизатори, които, като хипнотизират някого, теглят пред него линия и му кажат, че щом дойде дотам, ще срещне стена и хипнотизираният действително не може да я премине, когато пък вие не виждате там никаква стена. Духне ли магнетизаторът, тази стена изчезва. Сега дяволът е издигнал такава стена в умовете на хората просто една линия, и вие виждате много мъчнотии, които всъщност са сенки, а не действителност. Няма нищо невъзможно в света всичко е възможно." Как да се избавим от сенките, от илюзиите в живота си, които самите ние сме създали. Защото е погрешно да търсим причините на неудачите си винаги вън от нас. Свободният човек не се влияе от случайните обстоятелства, от капризите на времето и от настроенията на хората. Свободната птичка никога не влиза сама в кафеза. Учителя е дал един впечатляващ пример, с който е подтикнал учениците си към размисъл относно двете състояния, които характеризират, от една страна, свободния, а от друга лишения от свобода човек. В село Мърчаево, където е бил с група братя и сестри по време на втората световна война, той е показал как трябва да се прилагат в живота духовните знания.
към текста >>

92. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Близката реалност на вечността остава долу, в сенките на пропастта.
Когато шеметно се спуска със ските си по полегатия склон, скрити под пухкавия сняг опасности го дебнат. Огледалната ледена кора под снега го изненадва и той се устремява неудържимо към дълбоката пропаст. Присъствието на Духа обаче му подсказва спасителната идея камъкът, който е надигнал леда трябва да убие скоростта, за да насочи ските си в друга посока. Когато го съзира, другият му шанс е да отиде върху спасителното препятствие. Секунда, две отлитат във вечността... и той успява. Близката реалност на вечността остава долу, в сенките на пропастта. Когато в късна есен с раница на гръб възлиза сам по поляните над иглолистните гори, тишината кънти под стъпките му. Ненадейно пред него излизат четири вълка и, настръхнали, жадно се взират в него. Вечното предизвикателство на дивата природа стои пред Вено на около петдесетина метра. Време за размисъл няма. Някаква първична сила се надига в него, той й се доверява, оставя я тя да действа вместо него.
към текста >>

93. Къде е щастието? - Крум Въжаров (1908- 1991)

В душата ни ще засвири музика, пред която и най-прелестните, най-гениалните творения на великите композитори ще ни се сторят бледи, слаби сенки в сравнение със съзвучието, хармонията на музиката, що свири в нашата душа.
По-голямо лицемерие няма и не може да има! И докато не съзнаем тази истина и не превърнем в чувства и дела принципа на истинското даване, жертване, принципа на най-малкото вземане и най-голямото жертване, даване; докато не прегърнем този принцип и не заживеем в пълна любов и хармония с всичко живо - хора, животни и растения, - ще бъдат напусто всичкото ни четене и на най-боговдъхновените книги, опиването от музика и съзерцание, предаването на най-искрени молитви. Всички те ще бъдат мъртви, мъртви и... лицемерни. Ще бъдат мъртви, както казва и апостол Павел: „Вяра без дела е мъртва.“ И когато приемем живота си като жертване, като даване, когато заживеем в хармония, в любов с всички хора, животни, растения; към всичко, що има дихание, в душата ни ще зацарува хармония, мир, спокойствие. В душата ни ще засвири музика, пред която и най-прелестните, най-гениалните творения на великите композитори ще ни се сторят бледи, слаби сенки в сравнение със съзвучието, хармонията на музиката, що свири в нашата душа. И тогава ще настане за нас щастие и блаженство; ще почувстваме, че в жилите ни тече всемирният живот, че сме възкръснали, родили сме се изново. Умрели сме за живота на лъжливото, илюзорното, суетното и сме се родили за света на духовното, на реалното. 26 декември 1927 г., Атина Крум Въжаров Ръкопис на „Къде е щастието? “ Факсимиле
към текста >>

94. Работата с методите на Любовта, Мъдростта и Истината - Влад Пашов (1902- 1974)

Дръжте в ума си мисълта, че Любовта поддържа равномерна Топлина, Мъдростта – равномерна Светлина, в която няма никакви сенки, никаква тъмнина, а Истината внася в целия Живот Свобода и простор.
Той ще страда и ще се радва, докато обърне лицето си към Бога, докато извади главата си от земята. С други думи казано, да се обърне човек към Бога, това значи да работи с методите на Любовта, която внася Топлина и Живот в човека; да работи с методите на Мъдростта, която внася Светлина в човешкия ум; да работи с методите на Истината, която внася Свобода, простор в човешкия живот. Това са условията, при които човек може да изпълни всичко, каквото душата му желае. Който работи с тези три сили в света, той веднага побеждава. На каквито ограничения и страдания да се натъкне, в края на краищата ще излезе победител. Дръжте в ума си мисълта, че Любовта поддържа равномерна Топлина, Мъдростта – равномерна Светлина, в която няма никакви сенки, никаква тъмнина, а Истината внася в целия Живот Свобода и простор. Дойдат ли изпитанията, ще дойдат и разочарованията, но човек трябва да работи, да не се обезсърчава. Чрез страданията вие ще придобиете опитности, които ще помогнат за вашето растене. Прилагайте силите на Великите добродетели в себе си и не се смущавайте.
към текста >>

95. Медитация - Влад Пашов (1902- 1974)

Сенките на духа, душата, ума и сърцето 911
Разумността като метод за постижение 709 Ролята на страданието 913 Ролята на Топлината в Живота 849 Светлина, Топлина и Чистота 859 Свещеното място 919 Сенките на духа, душата, ума и сърцето 911 Силата на думите и числата 627 Специалната Светлина 839 Специалната Школа 815 Стремежът на ученика 800 Трето четириседмичие: За Божията Мъдрост 897
към текста >>

96. Елементи на астрологията - Николай Дойнов (1904 - 1997)

През тези отвори ние можем да видим повърхността на централното кълбо, а полусенките около ядрото са стените на тази фуния Правилността на схващането за петната се потвърждава от т.нар.
Около това кълбо има два слоя облаци, продължава той, външният от които е необикновено горещ, а вътрешният - хладен. По външния слой - фотосферата, се появяват петна. Какво са всъщност петната? Самото петно представлява диск, състоящ се от централно ядро, което е тъмно, и от полусянка около него. Те не са нищо друго, освен дълбоки кладенци, подобни на фунии, в тези облачни обвивки. През тези отвори ние можем да видим повърхността на централното кълбо, а полусенките около ядрото са стените на тази фуния Правилността на схващането за петната се потвърждава от т.нар. явление В и л с о н: когато почти кръглото петно е в центъра на Слънчевия диск, ядрото заема централно положение в полусянката. Когато обаче петното се приближи към края на Слънчевия диск, тогава то добива перспективно елипсовидна форма, като частта от полусянката, която е по-близо до центъра на Слънчевия диск, става все по-тясна. За сегашните учени естеството на петната и причините за тяхното появяване върху фотосферата още не са напълно ясни. Саабей и древните звездобройци са приемали, че тези петна са наистина отвори към централното ядро, към самото Слънце, през които отвори Великите Разумни Същества, обитаващи ядрото, изпращат могъщи силови течения, даващи подкрепа и живот на Планетите. Централното ядро не е тъмно, а само поради контраста си спрямо голямата яркост на фотосферата (повърхността), която ние виждаме от Слънцето, изглежда така.
към текста >>

97. Сатурн - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Първият дом е в опозиция със седми и ако в този (седми) дом някоя от Планетите, които създават възможност за разводи, като Марс, Уран и Плутон, то в «мъкнатите в семейния живот на този човек ще има известни сенки, поради изтъкнатите вече характерни качества, които Сатурн дава.
Общо взето, когато Сатурн е точно на границата между два кои и да е дома. неговото влияние е силно, създава неприятности, мъчнотии (мъчни положения в живота на човека), а също така и увреждания в човешкото тяло, особено ако е ретрограден. Фиг, 15, Мъжки Сатурнов тип Фиг. 16. Женски Сатурнов тип САТУРН В ДОМОВЕТЕ В първи дом, особено когато е близо до хоризонта. Асцендента, действува силно, което се отразява както на физическото му тяло, създавайки го сухо, със слаба жизненост, така също и върху неговите психически изяви, за които вече отбелязахме. Първият дом е в опозиция със седми и ако в този (седми) дом някоя от Планетите, които създават възможност за разводи, като Марс, Уран и Плутон, то в «мъкнатите в семейния живот на този човек ще има известни сенки, поради изтъкнатите вече характерни качества, които Сатурн дава. Във втори дом Сатурн подсилва вътрешните качества, които той дава на човека. В трети дом дава на човек едно по-добро отношение към материалните, осезаемите неща. Такива хора са добри земеделци, миньори, скулптори, също и хора, които с голямо умение ръководят възложената им работа, спазвайки всички необходими елементи за нейното изпълнение. Те влагат повече мисъл, разсъдък, съображение и не допускат никакво отклонение от установените порядки, правила, когато ще трябва да извършат нещо. В четвърти дом Сатурн показва, че роденият ще бъде поставен в семейството, където се е родил, при лош; оскъдни, неблагоприятни и ограничителни условия, както материални, така и по отношение на възможността за свободна изява.
към текста >>

98. Очите - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Сенките под очите говорят за големи нервни напрежения.
Те са като ясното,чисто и синьо небе. Хора с кестеняви очи са меки и общителни по характер. Черните очи показват дълбочина и горещина на чувствата. Те са енергични, но са сприхави, мислят за удобствата си и повече за своя личен живот, да бъдат добре задоволени по отношение на хапването, пийването и мекия диван за почивка. Хора, които бързо мигат, нямат спокойни и установени чувства и мисли, трудно успяват в работите си и в живота. Сенките под очите говорят за големи нервни напрежения. Очи с наклонени оси говорят за суровост на характера (фиг. 39 в). Очи във форма на бадеми (заострени на края) говорят за човек, който навсякъде търси своя интерес. Колкото зениците на очите са по-малки, толкова човек е по-интелигентен и обратното - големите зеници са признак на слаба интелигентност. Ако дейността на ума отслабва, то зрението на човека започва да отслабва.
към текста >>

99. Най-хубавото място в света. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Сенките на дърветата по земята станали големи, а въздухът бил вече доста хладен за стари хора като баба Меца.
— Аз отивам със Заю-Баю. — Аз съм тръгнал да търся най-хубавото място в света. Казват, че е много далеч от тука. Знаеш ли ти, бабо Мецо, къде е това място? Баба Меца погледнала към небето — малко път оставал на Слънчо, за да се скрие зад планината. Сенките на дърветата по земята станали големи, а въздухът бил вече доста хладен за стари хора като баба Меца. — Ще се прибирам вече, — рекла тя — но първо ще ви кажа къде е най-хубавото място на света. Не е много далече. Виждате ли онуй голямо дъбово дърво там. От това дърво ще вървите все направо и ще стигнете до едно малко борово дръвче, което е в началото на пътя Ще повървите надолу до боровото дръвче до могилката Обърнете се след това на дясно и ще отидете право в най-хубавото място на света. Поблагодарили и тримата на баба Меца и тръгнали.
към текста >>

100. Цар на Мрака - Николай Райнов

А сенките им се губеха — седем дълги сенки с теменужен блясък на аметист.
“ Умисли се Авенир. Тъжен беше. И тъга легна по цялата вселена. А когато минаха седем деня, стана вечерта по залез Авенир, та отиде при Синовете на Пламъка. И видя ги отдалеч Авенир — потънали в светлина. А сенките им се губеха — седем дълги сенки с теменужен блясък на аметист. И рече Авенир: „Широко е небето — и тайни са пътищата на Адонай. Като адамант е здрава мъдростта Му. Ала празно е моето сърце — и нямат небесата място за мене. О вие, Водачи на седемте пълка, елате с мене! И нека Ново Небе съградим — Земя да съзидаме — и път нека дадем на това, що няма край!“ Нощ покри тогава лицата на Синовете и слова на мятеж съзряха в словата на Сина Божи. И рече Иехудиил: „Тъмни са речите ти — тъмна е твоята мъдрост.
към текста >>

И докосна се после с гневна ръка до седемте сенки Авенир — до сенките на Синовете се докосна той — и сенките приеха вид на люде.
Неговата мисъл е чиста като сълза, но гневът Му отравя като сок на бучиниш. Кървав ужас е Неговата ярост — и клетвата Му е слънчев бич. Ние — не сме с тебе!“ И отдалечиха се седмината Синове на Пламъка: лицата им — бели и замислени, а главите им — наведени. И разпали се мъст ужасна в душата на Авенира тогава, та прокле с горчиви думи Синовете на Пламъка. И станаха думите му скорпион, а мислите му пепелянки. И докосна се после с гневна ръка до седемте сенки Авенир — до сенките на Синовете се докосна той — и сенките приеха вид на люде. Те бяха снажни и силни, а ръцете им — с мишци на исполини. И повика Авенир първия от Владиците на Гръма. Името му бе Авадон, което значи Ангел на Бездната. Косата му бе от пламъци, а лицето му — гиздаво, като лице на жена. Очите му бяха тъмни като пропаст и пареха.
към текста >>

Ето — тези сенки, те са наши слуги.
Името му бе Авадон, което значи Ангел на Бездната. Косата му бе от пламъци, а лицето му — гиздаво, като лице на жена. Очите му бяха тъмни като пропаст и пареха. Като видя гневен Авенира, запита го ангелът кой го е наскърбил. И каза Авенир Авадону: „Авадоне, Царю на Бездната и Властителю на Гръма! През себе си трябва да мине живият — и да не плаче по мъртъвци. Ето — тези сенки, те са наши слуги. Просторни бяха небесата за Седмината Синове на Пламъка, за Владиците на Гръма и за Вождовете на Божия Меч. Тесни са те за Авенира — и няма място за мене тук. Да съградим Ново Небе, Земя да съзидаме — и да въплътим създания там! За творчество жадува Бащата на Светлината — и за път, по който няма умора, — за бездни, издън които не проглежда изход. Авадоне, ела с мене — ти и твоите пълкове!“ И поведе Авадон шестимата Владици на Гръма и пълковете на Мълнията с тях. И страх налетя върху вселената — леден страх.
към текста >>

НАГОРЕ

0.25031185150146