Търсене в текстове за 'Сенки'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Ограден от полусенките на лещака и стройните борове, салонът лъчеше лунна светлина.
Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво. Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни небосвода и да докаже своята значимост като светило. Тя надникна над хоризонта много смело и настойчиво. Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина. Не след дълго, когато уморените от трудовото ежедневие изгревяни загасиха последните светлинки, луната като че ли поспря своя ход, застана над салона и се вгледа в белоснежните му одежди. Ограден от полусенките на лещака и стройните борове, салонът лъчеше лунна светлина. Луната внимателно оглеждаше "Изгрева" и правеше всичко възможно да озари свещеното място, познато много добре на нейните жители, осведомени за бележитата светиня на Земята. Те слизаха и възлизаха, отнасяйки съкровена мисъл за нови творчески импулси в безбрежното битие на живота. Както честичко се случва, тази вечер закъснях на "Изгрева". Бързах да се прибера. Нямах намерение да спирам, и без туй луната изпълняваше превъзходно своето "дежурство" Все пак наминах край салона преди да се спусна стремително с велосипеда си към дома.
към текста >>

2. 3_68 Самозванецът

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Аз виждам вътре в тях черни като катран сенки.
Те черпят от вас и като си изчерпят всичко, ще капитулират. Затова престанете да им давате и съобщавате онова, което знаете. Черната ложа иска да повдигне вътрешен раздор. Това е тяхната тактика. Духовете ги лъжат. Аз виждам вътре в тях черни като катран сенки. Нас не ни е страх от тях. Страх ни е, когато има грях. Райна Стефанова под тяхно влияние е обсебена. Леглото си да не отстъпвате никому. Когато дойде Христос, ще му отстъпим стаята си, а на Неговите слуги ще им посочим тавана.
към текста >>

3. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

След побоя срещу Учителя, около очите Му се явиха сенки.
Но това не биеше на очи от пръв поглед. Но ръката, дясната ръка, правеше впечатление. Например - за упражнението "Аум". При това упражнение Той не можеше да вдигне повече ръката Си от височината на рамото Си. Лявата ръка си вдигаше, а дясната не можеше. След побоя срещу Учителя, около очите Му се явиха сенки. По тях се явиха синини и кръвоизливи. Едното бе повече посиняло, зачервено и кръвясало. Имаше и синини и подпухване по цялото Му лице. Видяхме, че Той все по-трудно и по-малко може да се движи. Все по-малко може да се храни.
към текста >>

4. 10_01 ПОСЛЕСЛОВ

Нашият идеал е към Божественото, към Великото, към Реалното, което създава сенките, без то само да е сянка.
Чисто сърце, светъл ум, обширна, необятна душа и мощен дух - това е веригата, с която можете да вържете злото и да бъдете свободни! Щом сме носители на Божественото, ние ще имаме сърце чисто, ум светъл, душа обширна и дух мощен! Само Бог в нас може да направи това. Ние се стремим да придобием Божията Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Обикновените неща не съществуват за нас. Нашият идеал е към Божественото, към Великото, към Реалното, което създава сенките, без то само да е сянка. Дойде ли Божественият Живот във вас, всичко ще придобиете. Красив е този живот. Той носи свобода за вашите души. Само възкръсналият придобива Реалния, Вечния, Съществения живот - живота на Безсмъртието. Онези от вас, които са разбрали думите Ми, трябва да образуват една Божествена верига на хармония и единство - единство в мисли, в чувства, действия, в стремежи във всички посоки - като части на общия Божествен организъм!
към текста >>

5. 10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му

Там е Свободата на Духа - свят на Вечна Слава, вечна Светлина без сенки.
Само проявеният Бог е Светлина. Божествената Светлина, т. е. Божествената Слава е Свят на Истината. Божественият Дух носи пълната Светлина, т. е. Слава. Там е Свободата на Духа - свят на Вечна Слава, вечна Светлина без сенки. Там е безсмъртието - Необятна Светлина без сенки, където светлината е неуловима, защото тя обхваща всичко и е навсякъде. БОГ Е ВИДЕЛИНА. Божествената Виделина е Светлината в Духовния свят, който е свят на Мъдростта. Виделината се състои от един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, излъчващи се като живи струи и носещи жив и разумен живот на тези цветове. Виделината в Духовния свят, в Света на Мъдростта, създава и твори формите и се явява като Хармония от форми и движение на тези форми.
към текста >>

Там е безсмъртието - Необятна Светлина без сенки, където светлината е неуловима, защото тя обхваща всичко и е навсякъде.
Божествената Светлина, т. е. Божествената Слава е Свят на Истината. Божественият Дух носи пълната Светлина, т. е. Слава. Там е Свободата на Духа - свят на Вечна Слава, вечна Светлина без сенки. Там е безсмъртието - Необятна Светлина без сенки, където светлината е неуловима, защото тя обхваща всичко и е навсякъде. БОГ Е ВИДЕЛИНА. Божествената Виделина е Светлината в Духовния свят, който е свят на Мъдростта. Виделината се състои от един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, излъчващи се като живи струи и носещи жив и разумен живот на тези цветове. Виделината в Духовния свят, в Света на Мъдростта, създава и твори формите и се явява като Хармония от форми и движение на тези форми. Светът на Мъдростта е свят на формите в Невидимия, Духовен свят.
към текста >>

6. 19. ОБЩАТА КУХНЯ

Борис Николов

ТОМ 2

19. ОБЩАТА КУХНЯ Оскъдната храна, тежкия физически труд, задължението ни да учим ни изтощи и ние станахме на вейки и се движехме като сенки.
19. ОБЩАТА КУХНЯ Оскъдната храна, тежкия физически труд, задължението ни да учим ни изтощи и ние станахме на вейки и се движехме като сенки. Но не се предавахме. Идеалът ни беше висок и за този идеал ние бяхме готови кости да положим. И щяхме да ги положим след някой и друг месец за обща изненада на всички, ако не се беше намесил Учителят. Ние през това време посещавахме беседите на Учителя на ул. „Опълченска" 66.
към текста >>

7. 76. ТВОРЧЕСКИ ЖИВОТ НА ИЗГРЕВА

Борис Николов

ТОМ 2

Беше бележка за изпълнението, за позата, за пропорциите на тялото, за светлините, за сенките, за боите, които използва художника.
Учителят ни говори, а ние слушаме. А Боян трябва да запише това, което Учителят казва, а не може да се върне. А ние не записваме, а само слушаме, макар че и двамата сме стенографи, а той не може да чуе нищо. Ще не ще Боян се върна при картината с голата жена и чак тогава Учителят направи най-съществената бележка за картината и художника. И Боян тогава успя да го стенографира. Беше бележка за изпълнението, за позата, за пропорциите на тялото, за светлините, за сенките, за боите, които използва художника. Но главното бе, че Учителят подчерта, че няма защо да се страхуваме от голото тяло, нито да се срамуваме от него. И така ни даде един много живописен и хубав пример. Боян си взе бележка от това. Но въпреки всичко Боян при такива картини минаваше по-бързо отколкото при другите. А за художниците на Изгрева, всички без изключение Учителят ги насърчаваше, помагаше им и им даваше съвети, особено когато творчеството им е идейно.
към текста >>

8. 34. ЗА ГОДИШНИНАТА НА БРАТ ГЕОРГИ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Заприличахме на сенки.
Работа лице срещу лице със смъртта. Работят от тъмно сутрин, до късно вечер. Брат Георги разправя: „Почвахме деня с молитва и цял ден се молехме и призовавахме Учителя и псалми пеехме. Никакво ядене през деня, сутрин закусвахме и чак вечер когато привършим работата си, измием се и се преоблечем, приберем се в малката си стаичка - тогава се хранехме. Тъй издържахме девет месеца. Заприличахме на сенки. Изтощихме се, нямахме сили да издържаме, нито физически, нито духовни. Бяхме близо до отчаяние. Тогава получихме от Учителя писмо. Между другото Учителят ни пишеше: „Всичко виждам. Всичко зная.
към текста >>

9. 12. МЪГЛИ И МОЛИТВА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Когато имаш мъгли от едната страна, а от другата страна слънцето грее, изгрее почти хоризонтално, тогава нашите сенки се проектират като на екран в мъглите.
Тръгнем на път, а времето от лошо по-лошо. Вървим и търпим и понасяме лошото време. Но понякога се помолим за хубаво време и тогава Невидимия свят е бил винаги отзивчив към нашите молитви. Имали сме и други случки и преживявания. През време на мъгли ние сме наблюдавали тъй нареченото Брокерово явление. Когато имаш мъгли от едната страна, а от другата страна слънцето грее, изгрее почти хоризонтално, тогава нашите сенки се проектират като на екран в мъглите. И всяка човешка сянка е обкръжена като ореол с пълния спектър на слънцето. Имали сме случаи да наблюдаваме Брокеровото явление при слизане от връх Мусала. Сутринта сме на връх Мусала и слизаме към „Окото". Слънцето е на изток, почти хоризонтално грее, зад нас са мъглите, които се оттеглят и върху тях се проектират нашите сенки. Така сме виждали и наблюдавали Брокеровото явление в разстояние на минути дори до половин час.
към текста >>

Слънцето е на изток, почти хоризонтално грее, зад нас са мъглите, които се оттеглят и върху тях се проектират нашите сенки.
През време на мъгли ние сме наблюдавали тъй нареченото Брокерово явление. Когато имаш мъгли от едната страна, а от другата страна слънцето грее, изгрее почти хоризонтално, тогава нашите сенки се проектират като на екран в мъглите. И всяка човешка сянка е обкръжена като ореол с пълния спектър на слънцето. Имали сме случаи да наблюдаваме Брокеровото явление при слизане от връх Мусала. Сутринта сме на връх Мусала и слизаме към „Окото". Слънцето е на изток, почти хоризонтално грее, зад нас са мъглите, които се оттеглят и върху тях се проектират нашите сенки. Така сме виждали и наблюдавали Брокеровото явление в разстояние на минути дори до половин час.
към текста >>

10. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Играят светли отблясъци, носи се аромата на дим от клекова смола и така се редуват светлосенките, чак до утринните зари.
Тук слънцето по-бързо се скрива, а когато настъпи нощният здрач, по-дълго се изчаква появата на големите и блестящи звезди. Долината е твърде дълбока, облесена много добре с борови и клекови гори. Картината на лагерния огън е също така добре позната. Сухите клекови клони искрят в буйни пламъци и рисуват причудливи фигури на всички, които търсят нежната топлина в прохладната нощ. Летят искри. Играят светли отблясъци, носи се аромата на дим от клекова смола и така се редуват светлосенките, чак до утринните зари. Позаспалите се пробуждат, а тяхното място до огъня се заема от будуващите. Разговорите са тихи. А те се прекъсват само от натежалите клепки и нуждата от сън. През летните дни зората настъпва твърде рано. Но тук утрото позакъснява.
към текста >>

11. І.6. ЛОДКАТА

Слънцето бе кацнало на Кабул и дългите сенки на околните върхове скриваха палещите лъчи.
На места пътеката е подмокрена от поточета. Не дотам заоблените камъни са нестабилни и хлъзгави и всяка нестабилна стъпка можеше да бъде повод за опасни последствия. Групата реши да си отдъхне пред последното изпитание и да се нарадва не толкоз на спокойната езерна шир, а да се наслуша на възторжените песни на групата посрещачи, застанали на „плачи камък". Планинското ехо разнасяше песента и радостта из целия циркус. Допускаме, че тази радост е била приета и от гномите и ундините, едни от най-старите жители на планината. Слънцето бе кацнало на Кабул и дългите сенки на околните върхове скриваха палещите лъчи. Прохладата бе желана. Почивката много приятна, но има още път и то много труден. Въпреки наболелите рамена от тежестта на лодката, групата потегля. Несгодата и умората лесно се понасят, когато краят на страданията е видим. С много голямо внимание и старателно подбиране на всяка стъпка, макар и много бавно, хлъзгавата и стръмна пътека е премината и ние се озоваваме на „плачи камък" сред ликуващите посрещачи - братя и сестри.
към текста >>

12. І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА

Смълчаните езера приветливо отразяват светлини и сенки, а от голямата клада от сух клек заиграват в бурен танц от пръските на буен огън, около който са насядали приятелите.
А приятелите вземаха участие с обич и умение. Общата работа у едни пробуждаше песента и поетичното въображение, у други даваше възможност да се разгънат смели философски концепции, които могат да бъдат чест за всяка научна катедра. Винаги плодовете на общия живот бяха обилни. Общият живот е предтеча към бъдните дни на човечеството, когато доминантата ще бъде хармоничното и творческо единство. Привечер, когато денят превалява и когато високо над върховете заблестят небесните светила, или меките светлини на луната облекат в тайнствени одежди канарите и острите зъбери на циркуса, живота стихва. Смълчаните езера приветливо отразяват светлини и сенки, а от голямата клада от сух клек заиграват в бурен танц от пръските на буен огън, около който са насядали приятелите. Започва вдъхновен вечерен концерт. Програмата е грижливо подбрана и подработена. Музикални и поетични дарования дават волен израз на проза, поезия и музика. Подемат се една след друга песни от големия репертоар на Учителя. Хармоничният отглас се понася на крилата на ехото от езеро на езеро, за да достигне до големите стени на езерните върхове.
към текста >>

13. І.10. ЗА ПРАЗНИКА

Действително тя не се уплаши, но все пак, кривна встрани към сенките на гората.
Тя се движеше бавно и предпазливо. Може би да бе уморена от дългото пътуване и напрежението на училищния живот. А не бе изключено внимателните стъпки да бяха продиктувани от предпазливост, защото все пак, късно е, безлюден е пътят и не са изключени неприятни изненади. За да не я смутя, макар още твърде далеч, вдигнах ръка, замахнах с бялата носна кърпа. Допуснах, че тя ще разбере, че по шосето се движи познат. Действително тя не се уплаши, но все пак, кривна встрани към сенките на гората. След като се увери, че действително близък развява бялата кърпа - сигнал още от Търновските събори, притича и след няколко крачки ме позна. И тя замаха радостно с ръка. С пълен глас произнесе името ми. Вълнуваща среща. А когато й казах, че УЧИТЕЛЯТ ме е пратил да я посрещна и чака на балкона, тя възкликна: - Ама, чака ли ме...?
към текста >>

14. ІІ.32. ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА

Художникът има много добра представа за светлосенките, които отбягват от окото на обикновения човек.
Нашите съвременници са много по-правилно оформени като френологически типове, отколкото тези, на древността. Без френологична основа, не може да се радваме нито на художник, нито на музикант. Окото трябва добре да вижда, а ухото добре да чува. Вие също така добре знаете, че даден художник има по-богата представа за цветовете, отколкото обикновения човек. Разбира се, нямам предвид патологичните нарушения на далтонистите и други, с оскъдни представи за цветовете. Художникът има много добра представа за светлосенките, които отбягват от окото на обикновения човек. Пълни френологични данни, плюс хиромантичните за добра и сръчна ръка, са основата на творческата изява на човека като скулптор и живописец. По-очебийна е необходимата връзка между отделните качества, които трябва да има един музикант. Всеки изпълнител, било той певец, или инструменталист, трябва да има изработено ухо, чувствително към музикалните тонове. Наред с подобен център за тона, трябва да е изработен и центъра за метриката и ритмиката. Ако към тези центрове прибавим и чувствителна ръка, готова да претворява звука чрез музикалните инструменти, можем да очакваме изявата на добрият музикант.
към текста >>

15. 34. ЛУНЕН ХИМН

Ограден от полусенките на лещака и стройните борове, салонът лъчеше лунна светлина.
Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини Луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво. Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни небосвода и да докаже своята значимост като светило. Тя надникна над хоризонта много смело и настойчиво. Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина. Не след дълго, когато уморените от трудовото ежедневие изгревяни загасиха последните светлинки, Луната като че ли поспря своя ход, застана над салона и се вгледа в белоснежните му одежди. Ограден от полусенките на лещака и стройните борове, салонът лъчеше лунна светлина. Луната внимателно оглеждаше Изгрева и правеше всичко възможно да озари свещеното място, познато много добре на нейните жители, осведомени за бележитата светиня на Земята. Те слизаха и възлизаха, отнасяйки съкровена мисъл за нови творчески импулси в безбрежното битие на живота. Както честичко се случва, тази вечер позакъснях на Изгрева. Бързах да се прибера. Нямах намерение да се спирам; и без туй Луната изпълняваше превъзходно своето „дежурство".
към текста >>

16. ІІІ.70. СВЕТЛИНАТА ЗА ДРУГИТЕ

Летопис Вергилий Кръстев

А още по-следващият етап е да работиш със светлината, като използваш тъмнината за сенки и контраст.
Познанието започва от различаването на светлината от тъмнината. Това са най-важните процеси при пробуждането на човешкото съзнание. Не е достатъчно да видиш. Важното е да различиш светлината от тъмнината. Следващият етап е да разлъчиш светлината от тъмнината. А още по-следващият етап е да работиш със светлината, като използваш тъмнината за сенки и контраст. Ти не можеш да напишеш на бял лист хартия една дума, ако не използваш тъмнината като контраст. Ето това е знанието на Учителя от Словото Му.
към текста >>

17. 5.12. Изгревът и Духът на Словото

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Виждам една жена, като Богородица, загърната с наметало, която стои на входа на храма, а отдолу по стъпалата идват човешки сенки.
Спуснах се през тревата и тръните да тичам към мястото, откъдето свети това жълто кълбо. Приближавам се до мястото, където обичаше да седи Учителя - до една лоза. Впоследствие на това място бе направен гроба на Учителя и положено Неговото тяло. Но това бе по-късно. А сега, в съня си, аз приближавам към това жълто кълбо и виждам храм от жълт мрамор със стъпала. Виждам една жена, като Богородица, загърната с наметало, която стои на входа на храма, а отдолу по стъпалата идват човешки сенки. Идват от земята по двойки и вървят по стъпалата. А тя ги разпределя повечето надолу да вървят, а много малко пропуска по стъпалата нагоре, за да влязат в храма. Значи малцина се допускаха да влезнат в храма. Аз като я видях, казах: „Сестра, къде е Изгрева? " Тя се обърна, усмихна се, прегърна ме и ми посочи натам, където е орехът сега, на „Мястото на Учителя".
към текста >>

18. 6.63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Животът ще се изяви не в своите сенки, а в своята същина." Само когато се пробуди Космичното съзнание в човека, той влиза в тесния път на ученика.
Аз съм против сегашното оръжие. Защо? - Защото има други сили, с които може да се воюва. Страшно е да се хвърлят гранати и бомби и да се чупят ръцете, краката и главите на хората. За в бъдеще всички ще се побратимят, ще образуват светящата раса на Любовта. Тогава свещеният пламък на истинския живот ще се изяви във всичката си красота. Животът ще се изяви не в своите сенки, а в своята същина." Само когато се пробуди Космичното съзнание в човека, той влиза в тесния път на ученика. И в този път ще разбере, че: „Всички светове и Слънца са училища, университети на природата, където се учат съществата от целокупната човешка раса, от която хората на земята са само една малка част. Като схваща своя космичен път и своето отношение към Космичното човечество, човек посреща смело изпитанията на земята, изучава всичко, черпи ценни познания и жив опит." Какви велики перспективи, какви необятни възможности очакват човека в епохата на Шестата раса! В човека на Шестата раса ще се появи едно ново качество - ясновиждането. Той ще влезе в досег с метапсихичните области на Битието, вътрешните радиостанции на човека ще заработят и ще доловят по-фините вибрации на Природата. Този устрем на съвременната наука - да премине в областите на Космичното пространство - е духовният повик на новото време.
към текста >>

19. 91. КОГАТО СЕ РАЗПОРЕЖДАШЕ ПРОСТОТИЯТА

ТОМ 5

Слънцето може да прави сенки, но в него сянка няма.
По такъв начин тя влезнала вътре в него. Коя е била по-близо до него? Сега ти си внесла едно богатство и си казваш: „Ще ми го върне ли или ще ми го задигне". Невъзможно е аз да излъжа. То е немислимо нещо. Слънцето може да прави сенки, но в него сянка няма. В Любовта смърт няма. Аз съм ти запалил една свещ. После ако я изгася две ще ти запаля. Ако изгася двете свещи, три ще ти запаля. Кой е по-силен - с двете или с трите свещи?
към текста >>

20. 144. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА

МАРИЯ ТОДОРОВА

ТОМ 5

Аз виждам в тях черни като катран сенки.
Веднъж двамата отиват на гости при една сестра. Тя ги нахранва, подслонява ги и им отстъпва личното си легло, а тя отива да спи на тавана. Тези хубавци лежат и се изтягат на хубавото легло с бели чаршафи, където е пролежала много години и където нейният етерен двойник е закрепен в леглото. А тези двамата се изтягат на леглото и успяват да се втъкаят в нейния двойник и после когато сестрата слиза от тавана тя ги гледа в очите като хипнотизирана с ококорени очи, изведнъж приема, че те са светци небесни слезнали на земята. Отидоха и съобщиха на Учителя, а той каза: „Духовете ги лъжат. Аз виждам в тях черни като катран сенки. Нас не ни е страх от тях. Райна Стефанова е под тяхно влияние и е обсебена от тях. Леглото си да не отстъпваш никому. Когато дойде Христос ще му отстъпиш стаята си, а на неговите слуги ще им покажеш тавана". След това сестрата, която бе обсебена премина през много страдания, накрая отиде при Учителя и поиска да я излекува.
към текста >>

21. 279. ЩЕ НАПИШЕШ!

ТОМ 5

Но че не съм представена някой път в благоприятна светлина, то това бяха сенките на един образ, за да се покаже светлината на слънцето, а това бе Божествения Дух в лицето на Учителя.
Учителят бе ни показал навремето, че да борави човек с въглени и с жарава трябва да има маша, а аз я нямах тази маша. Трябваше да се изнесе живота на Школата не като роман, а като низ от опитности от моят път. Аз все отлагах с годините, но Небето ми изпрати един помощник и ето аз сега диктувам, а той записва, събира по-малко опитности от мен, събира ги и всяка седмица си пълни торбата с някоя и друга опитност. Дано ги предаде както трябва, че да се види вътрешният път на ученика в Школата на Учителя. За мен това е важното, а че тук участвувах и аз - нали трябваше да го има такъв човек, който да бе заел това място, на което аз бях. Но че не съм представена някой път в благоприятна светлина, то това бяха сенките на един образ, за да се покаже светлината на слънцето, а това бе Божествения Дух в лицето на Учителя. Дано се сбъднат пророческите думи на Учителя: „Ще напишеш! " Да се извикат спомените по време на Школата са необходими много условия. Съзнанието на човека е запечатило, но са необходими подходящи условия и подходящо време. Така и при мен те идваха инцидентно, имаше дни, когато те ме навестяваха и се движеха в съзнанието ми като на филмова лента, аз сядах и записвах с молив, скицирах заглавията на опитностите, които след време разказах. Друг път те идваха направо и те бяха задвижвани от онези приятели, които бяха вече в Невидимия свят и всеки искаше и настояваше да присъствува в моят разказ.
към текста >>

22. 10. НАЙ-ХУБАВАТА ПРОФЕСИЯ

Той не обичаше сенките, Той обичаше слънцето и не се пазеше от него, както по-късно разбрах, но тогава това ми се видя толкова мила и трогателна картина, че тя се отпечата завинаги в мене и колчем минавах и минавам от там аз винаги я виждам.
Борчетата бяха ниски и не можеха да хвърлят сянка, а августовското слънце жареше. Всички бяха с бели кърпи на главата. Само Той беше без нищо на главата. Една сестра - с. генерал Стоянова случайно или нарочно не зная се беше изправила до Него и малко отзад и беше разперила бялата си копринена кърпа да се пази от силното слънце, а по такъв начин правеше сянка и на Него. Той не обичаше сенките, Той обичаше слънцето и не се пазеше от него, както по-късно разбрах, но тогава това ми се видя толкова мила и трогателна картина, че тя се отпечата завинаги в мене и колчем минавах и минавам от там аз винаги я виждам. Тогава излезе сред „яйцето" сестра Люба Радославова и изпя за пръв път посветената на Учителя нова песен „О, Учителю благи", тест и мелодия от нея. Песните, разговорите, обстановката, всичко ме плени и аз не знаех къде се намирам и как съм попаднала в това кътче от рая, след онзи сив и еднообразен живот, който съм водила до сега. Някакво блаженство ме изпълваше. Но часовете течаха. Времето да си отиваме наближаваше.
към текста >>

23. 20. ПО-МИЛ И ПО-НЕЖЕН ОТ БАЩА

Вечерта беше синя с розови отсенки, а земята бяла.
Файтонът спря и ние задъхани от студ и бързане спряхме пред входа -голямата порта. „Тука ли е? Ще ни приеме ли? Утре си заминаваме в провинцията", питаме един брат, който се мерна из двора. Учителят е на двора и ни покани с кимане на глава още отдалеч. Вечерта беше синя с розови отсенки, а земята бяла. Витоша се очертаваше красиво на хоризонта. В полите й трептяха електрическите лампи, а на небето - тук-там звезди. Имаше нещо величествено и светло. Тишина и мир се разливаха наоколо. От Него вееше благост и бащинска нежност.
към текста >>

24. 27. ПРИ ТОПОЛИТЕ

Стройни тополи като сенки на свръхземни същества вият стан край шосето - Дървенишкото шосе.
Да отидем вечерта да безпокоим Учителя, да се сбогуваме, но като Той се приготовлява е неудобно, пък и ще издадем брата. И решаваме сутринта рано да излезем 40 вън от Изгрева на шосето', от където ще мине колата, поне да Го изпратим, поне да видим колата. Така и направихме. Здрач. Само електрическите лампи трептят в далечината. Тук по шосе-то нямаше тогава осветление. Стройни тополи като сенки на свръхземни същества вият стан край шосето - Дървенишкото шосе. Ние сме застанали до тях - мънички сенчици, вдигнали сме дясна ръка и чакаме с трепет да профучи колата край нас. Дали ще ни забележат? Дали ще ни забележи Той? Няма ли да бъде недоволен от постъпката ни, а братята да се сърдят? Ние, обаче, обещахме в себе си, че ще запазим тайната.
към текста >>

25. 54. СЛЪНЦЕ, ВЪЗДУХ И ВРЯЛА ВОДА

Наталия Чакова

(Намериха се калцирани огнищни сенки по върховете.) Слава на врялата вода.
Учителят казваше: „Пий вряла вода. Почувствуваш ли, че иде треската, изпий няколко чаши вряла вода и се преоблечи. И така ще1 я предотвратяваш." Така и правех. По три литра, а в по-тежки случаи и по пет литра вода съм изпивала през деня и така я удавих тази болест и се спасих от нея. По-късно една случайно направена рентгенова снимка на белите дробове показа, че съм преболедувала, без да зная. (Намериха се калцирани огнищни сенки по върховете.) Слава на врялата вода. Слава на Учителя. Разбира се Той ми даваше и други съвети: Някога лятото прекарвах на Рила, правех екскурзии до Витоша, когато бивах в София, в село излизах пролет, есен и зиме по 2-3 пъти дневно по половин, един или повече часове, според възможностите в гората. Понеже Той знаеше, че условията ми в село са тежки, често ми казваше: „Излизайте, излизайте из гората." (Пък аз обичам природата, обичах гората и излизах.) Съветваше ме да дишам дълбоко, да правя гимнастически упражнения. Даде ми гимнастическо упражнение, впрочем Той го беше казал и на всички, специално за целта. „Който прави това упражнение няма да боледува от туберкулоза." През ваканциите прекарвах на палатка.
към текста >>

26. 69. СЪБОРНИ ДНИ НА ИЗГРЕВА

Прииждат от различни пътечки все повече и повече сенки.
Скоро стихва и той. Нощта ни приюти в сладостна почивка след няколкодневните приготовления. Тиха мелодия от цигулка: „Събуди се, братко мили" се понася в ранната утрин (4 часа), влиза в палатките и гальовно събужда всички. Ставаме и шепнейки и пипнешком намираме дрехите си, обличаме се, приготвяме се и тихо отиваме на полянката. Там има вече няколко силуети застанали тихо. Прииждат от различни пътечки все повече и повече сенки. Да, сякаш не хора, а безплътни сенки се приближават и застават богомолно в редици. Сестрите са с бели шарпове на глави. Понася се глух шепот из редиците: „Учителят! Учителят! " Учителят застава отпред и ръководи молитвата.
към текста >>

Да, сякаш не хора, а безплътни сенки се приближават и застават богомолно в редици.
Нощта ни приюти в сладостна почивка след няколкодневните приготовления. Тиха мелодия от цигулка: „Събуди се, братко мили" се понася в ранната утрин (4 часа), влиза в палатките и гальовно събужда всички. Ставаме и шепнейки и пипнешком намираме дрехите си, обличаме се, приготвяме се и тихо отиваме на полянката. Там има вече няколко силуети застанали тихо. Прииждат от различни пътечки все повече и повече сенки. Да, сякаш не хора, а безплътни сенки се приближават и застават богомолно в редици. Сестрите са с бели шарпове на глави. Понася се глух шепот из редиците: „Учителят! Учителят! " Учителят застава отпред и ръководи молитвата. Тя е шепот лек и сърдечен, сякаш те милва топъл ветрец и песен-химн издигащ се високо, високо, понесъл и теб, и твоята душа.
към текста >>

27. 74. ВЪЗКАЧВАНЕ НА МУСАЛА

Дълга редица сенки със светещи звезди около главите като ореоли.
Атмосферата била толкова наситена с електричество и то се натрупвало по края на космите ни и по влакната на вълнените ни дрехи. Значи това не съм виждала само аз. Значи това не е било само с мене и около мене. Това е било с всички, с цялата редица. Каква ли феерия е било да ни погледне човек отгоре, от върха? Дълга редица сенки със светещи звезди около главите като ореоли. Друг път тръгнахме при звездно небе от първото езеро. И по пътя се стълпиха облаци, запрехвръкваха снежинки, които ставаха все по-едри и се сипеха все по-бързо и бързо - цели парцали и когато стигнахме върха той беше целият облечен в дебела, бяла зимна премяна. И не само той. Надалеч около него, додето погледа ни стигаше всички върхове бяха абсолютно побелели. Беше неописуема, красива зимна картина - сред лято, по Петровден.
към текста >>

28. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

По пътечката нагоре се изкачват сенки на изпреварилите братя и сестри.
Цигулка в ранния утринен здрач. Песента „Събуди се, братко мили" обхожда лагера, влиза във всяка палатка и прекъсва сладкия сън. Зов за върха! Скачаш, приготвяш се набързо и тръгваш. И пак тайнственост и мистика. По пътечката нагоре се изкачват сенки на изпреварилите братя и сестри. Други ни застигат. Всички пристъпват с някакво благоговение тихо, сякаш да не нарушат нещо свещено, някое свещенодействие - приготвяне за посрещане на дневното светило. Клековете и те са тайнствени, а птичките - мълчаливи. Пристигаме тихо и насядваме по големите камъни на върха. Учителят вече отдавна е там на своето място.
към текста >>

29. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

Слизат по склоновете като сенки братя и сестри в топло, вечерно облекло и мълчаливо се нареждат около огъня в очакване.
Когато припадне здрач и заблестят една по една едрите звезди надникнали в езерото да видят своя лик, те виждат там и огънчетата, които се оглеждат, запалени тук-там между палатките, край които са насядали сестри и братя на разговор и песни. Централният огън, обаче, скоро привлича всички. Кладата му е голяма. Околовръст е почистено и са наредени пейки, дървета, пънове за сядане. Малко пушек, после огънят Се въззема право и буйно нагоре. Слизат по склоновете като сенки братя и сестри в топло, вечерно облекло и мълчаливо се нареждат около огъня в очакване. След малко идва и Учителят. Той сяда на определеното място. Сядат и сестрите и братята. Мнозина стоят прави наоколо, защото няма място за всички. Малко мълчание, после започват песните: една, две, три... много песни... Вечерите край огнището бяха посветени главно на песните.
към текста >>

30. 77. ЛЯТО 1939-то

Вървим, вървим, вървим... Може би, не, а цял час и когато всеки си мислеше, че наближаваме хижата, внезапно се отзовахме при сенки, които играят Паневритмия!
Ние не се уплашихме. Учителят не ни спря. Изпечени водачи застанаха на чело на редицата, ние след тях и след като се простихме с всички и целунахме ръка на Учителя потеглихме към хижа Скакавица. Мъглата беше толкова гъста, че едва виждахме гърба на предния другар и пътечката пред стъпките си. Вървим и всеки се вглъбил в себе си, гледа да не изпусне случайно пътечката. Вървим, вървим, вървим... Може би, не, а цял час и когато всеки си мислеше, че наближаваме хижата, внезапно се отзовахме при сенки, които играят Паневритмия! И Учителят сред тях! Беше смях и олелия до Бога. Къде и как сме се въртели цял час, за да се намерим там от където сме тръгнали, не ни беше ясно. Някой! Кой? Махна с ръка Учителят пред нас.
към текста >>

31. 82. ТОЙ СЕ ВЪРНА ЗА НАС

Малки, бели, пухкави облачета и техните отсенки и лъчезарещото слънце по белия сняг правеха пейзажа незаменим.
Та Ти имаш толкова много и толкова велика работа! " 14т.н. нареждах Му аз докато най-после Той каза: „Ами ти не си ли чула нищо, не си ли чела, не знаеш ли с каква бързина се движи мисълта, съзнанието на човека, още повече моето съзнание, че аз едновременно мога да бъда навсякъде, че аз сега съм и при Буча, и при Стоянка, и при Петра, и при Катя, Олга, и при тебе, и при всички, които мислят в този час за Мене и ме призовават! " Аз пак се засмях скептично и казах: „Да зная и защото зная, си въобразявам, че това си Ти! " Бях стигнала върха, от който се откриваше незаменима гледка: в далечината околовръст се белееха на синия фон на небето върховете на Стара планина, Средна гора, Родопите, Рила, Витоша. Малки, бели, пухкави облачета и техните отсенки и лъчезарещото слънце по белия сняг правеха пейзажа незаменим. Аз тъй обичам красотата, красивото в природата. Тя ме погълна цяла и смени мислите ми. Когато се връщах аз вече мислех за друго, не за Него. Когато се прибрах в стаята си бях съвсем забравила за вътрешния разговор, който водих по пътя. Взех едно томче лекции, което ми попадна и отгърнах на една лекция, която също ми попадна и седнах да чета и да си почина.
към текста >>

32. 3. ВЪЛЦИТЕ И ТЕХНИТЕ ЗАКЛЮЧЕНИ ЧЕЛЮСТИ

Когато бяхме вече до самото село Подайва, от мрака изскочиха около 15 сенки.
Беше началото на декември 1923. До село Подайва вместо за 40 минути, стигнах за четири часа. Шест пъти по-бавно. Нищо не виждах. На коня бях отпуснал юздата, закачих я на седлото и оставих той да ме води. Когато бяхме вече до самото село Подайва, от мрака изскочиха около 15 сенки. От тях 5-6 се хвърлиха да захапят коня за гушата, 4-5 искаха да го захапят за корема и 3-4 за задните крака. Коня отскочи наляво и хукна с всичка сила. Хванал се за седлото и една не паднах. След това бързо хванах юздата и подкарах коня вече вътре в селото. Бях толкова изтормозен, че реших да ида при кмета и там да преспя.
към текста >>

33. 6. ВЕСТНИК „БРАТСТВО

Станка Иванова Тотева

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

Като разбрахме, че не преследват, ние започнахме да бягаме и да се прикриваме там където имаше сенки от дърветата по пътя.
Като нямаше къде да се подслоним, ние решихме да отидем пеш до гр. Сурдулица. А той беше на повече от 10 км. Нямаше друг изход и ние тръгнахме. В това време тия същите сърби, които ни следили, а носели и оръжие се качили на една каруца и тръгнали по дирите ни. Ние не знаехме каква е причината, но после разбрахме, че те са гонели българите. Като разбрахме, че не преследват, ние започнахме да бягаме и да се прикриваме там където имаше сенки от дърветата по пътя. Но те все повече ни приближаваха и викаха: българи, българи... Пред нас изведнъж видяхме една река с мост обаче с много голяма дълбочина от моста до нивото на реката и ние се спуснахме надолу, като се търколихме от моста до нивото на реката и ние се спуснахме надолу, като се търколихме под моста и се скрихме там докато мина опасността. Там стояхме около един час. Цели треперещи, сковани от студ, страх и изумление ние после излязохме от там и продължихме пътя си. Те бяха отминали вече като викаха и гърмяха, но не разбраха къде се бяхме скрили. Когато не чувахме вече нищо ние излязохме на пътя и продължихме да вървим пак предпазливо като използвахме сенките на пътя.
към текста >>

Когато не чувахме вече нищо ние излязохме на пътя и продължихме да вървим пак предпазливо като използвахме сенките на пътя.
Като разбрахме, че не преследват, ние започнахме да бягаме и да се прикриваме там където имаше сенки от дърветата по пътя. Но те все повече ни приближаваха и викаха: българи, българи... Пред нас изведнъж видяхме една река с мост обаче с много голяма дълбочина от моста до нивото на реката и ние се спуснахме надолу, като се търколихме от моста до нивото на реката и ние се спуснахме надолу, като се търколихме под моста и се скрихме там докато мина опасността. Там стояхме около един час. Цели треперещи, сковани от студ, страх и изумление ние после излязохме от там и продължихме пътя си. Те бяха отминали вече като викаха и гърмяха, но не разбраха къде се бяхме скрили. Когато не чувахме вече нищо ние излязохме на пътя и продължихме да вървим пак предпазливо като използвахме сенките на пътя. Така изморени, изплашени ние приближихме гр. Сурдулица. По едно време се изпречи пред нас силуета на един войник насочил пушка срещу нас, който извика: „Горе ръцете! " Ние си вдигнахме ръцете и извикахме: „Българи сме! " като казахме, че сме българи, той свали пушката. Ние се досетихме, че той е български войник.
към текста >>

34. 2. Белите и черните братя

ТОМ 7

От този момент се стопиха всички сенки на неприязън между нас и настана хармония с чисти братски отношения за взаимопомощ.
Дойдоха всички. От едната страна стояха Белите, от другата Черните. „Е, рекох, знаете ли кой е този, който ви окачи табели с черни и бели? “ Те мълчат. Така Той ги сконфузи. От този момент се стопиха всички сенки на неприязън между нас и настана хармония с чисти братски отношения за взаимопомощ.
към текста >>

35. 9. ЗАДАЧИТЕ ЗА УЧЕНИКА

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Това бяха отливи, които кореспондираха на преминали приливи, това бяха тъмните моменти, сенките, депресиите, от които се излизаше някой път по-лесно, друг път по-трудно, но разбира се винаги с някаква придобивка.
Но, като казвам, "Поставян" - да не се разбере, че Учителя вършеше това преднамерено, не, в сила, в действие е бил за всекиго закона за причини и последствия, който обуславя развитието на човека и обяснява стремежите, наклонностите, желанията, противоречията му. Когато е било нужно, Учителя хвърляше светлина, да обясни по силата на какви причини, далечни или близки, даден индивид минава едни или други състояния, връзки, проявления. Онова, което създаваше най-големите трудности бе, че ставаше едно постоянно вътрешно оглеждане, при което се откриваха не един недостатък, не една слабост. Тъкмо поле за работа. Трябва ли да назовавам отрицателните състояния, в които съм попаднала в подобни случаи? Това бяха отливи, които кореспондираха на преминали приливи, това бяха тъмните моменти, сенките, депресиите, от които се излизаше някой път по-лесно, друг път по-трудно, но разбира се винаги с някаква придобивка. Различно постъпваше Учителя когато съм отивала при Него в такова състояние, а различно постъпваше и спрямо всеки едного от нас. Към мен не рядко постъпваше така - ще си спомни някоя весела история, ще почне да ми я разказва, и сам Той се смее, смее. Аз, която съм в момента омърлушена, сериозна, мълчаливо се учудвам на тоя маниер на Учителя, даже не намирам достатъчно комизъм, в това което ми разказва. Но Той продължава да разказва и да се смее, докато аз неусетно капитулирам и аз почвам да се смея. Но състоянието ми се трансформира, аз излизам от вътрешния тунел, в който сама не зная, как съм влязла.
към текста >>

36. 48. ГЛАДНИТЕ УЧИТЕЛКИ

Тъмнината очертава и дава сенките, които дават контурите и формите на физическия свят.
Но за тези души, които чакаха Учителя с часове, това не беше случайно. Те бяха ожаднели, те бяха гладни за онази небесна храна, която хранеше душите ни на Изгрева и която небесна манна ние получавахме само когато бивахме в Неговото присъствие чрез Слово и чрез песни. Тогава словесното мляко се вливаше в душите ни и те се хранеха.А когато това по една или друга причина не ставаше, те заставаха пред приемната на Учителя и огладнели чакаха с часове. Аз излезнах от стаята на Учителя в едно такова възвишено състояние на духа и на душата и онези, гладните учителки се нахвърлиха върху мен, ограбиха ме и едва не ме разкъсаха на парчета. Тогава разбрах онзи закон, който веднъж Учителят изрече: "Знайте, че на земята светлината без тъмнината не може да съществува! Тъмнината очертава и дава сенките, които дават контурите и формите на физическия свят. А светлината създава живота на тези форми". Така че аз в своето възвишено състояние на духа бях се докоснала до онази Божествена светлина, която излизаше от Учителя, поех част от нея и слизайки надолу по стъпалата, онези гладните сестри я усетиха, нахвърлиха се върху мен и ме ограбиха. Аз се върнах пребита у дома, но с един научен урок за съществуването на онези Духовни закони, които се управляват от светлината и от тъмнината.
към текста >>

37. 45. ЗА МОЛИТВАТА

А когато отправи съзнанието си към сенките, живее в сенките.
Чрез молитва човек влиза във връзка с Бога и с Напредналите Същества, и тогаз Бог разправя на човека за Любовта и за разумните същества. Като станете сутрин, отправете съзнанието си към Реалността. След това дали ще учите, обърнете се към невидимия свят за помощ. А вие сутринта веднага почвате работа, забравяте за Великата Реалност, за разумните сили в природата. Един закон гласи: Когато човек отправи съзнанието си към Реалността, тя пребъдва в него. А когато отправи съзнанието си към сенките, живее в сенките. Молитвата и съзерцанието са усилие на духа да се изкачи на високо място. Така се добива прилив на умствена енергия и с това се улеснява работата на съзнателния човешки живот. Да се молиш и съзерцаваш, това значи да отправиш своя доклад към Онзи Велик Център, от който си излязъл. А за какво ще дадем доклад? За работата, която си свършил.
към текста >>

38. 26. ПРОПОВЕДНИК ИЛИ СЛУЖИТЕЛ

Гледам очите Му и виждам, че има такива сенки в дъното на очите си под веждите Му.
Осмисли живота ми, като ме научиш да проповядвам за Теб. Кога песните ще оживеят в мен, та да мога свободно да ги предавам на по-младите? Аз протестирам, защото аз смятах, че по друг път щяхме да вървим, да пеем песните Ти и да носим Словото Ти. Спомням си малкото антренце пред стаята на Учителя. Учителят е там. Гледам очите Му и виждам, че има такива сенки в дъното на очите си под веждите Му. Почувствах скръб тогава и се просълзих. Днес виждам малко сенки подобни на Неговите в моите очи. И ми изпъква тази картина. Какви ли страдания носеше Ти тогава, Учителю, и ние нищо не разбирахме. Сега ще почне да ни става ясно по малко Твоят живот на земята.
към текста >>

Днес виждам малко сенки подобни на Неговите в моите очи.
Аз протестирам, защото аз смятах, че по друг път щяхме да вървим, да пеем песните Ти и да носим Словото Ти. Спомням си малкото антренце пред стаята на Учителя. Учителят е там. Гледам очите Му и виждам, че има такива сенки в дъното на очите си под веждите Му. Почувствах скръб тогава и се просълзих. Днес виждам малко сенки подобни на Неговите в моите очи. И ми изпъква тази картина. Какви ли страдания носеше Ти тогава, Учителю, и ние нищо не разбирахме. Сега ще почне да ни става ясно по малко Твоят живот на земята. Велик беше, Учителю, не ме оставяй от пътя си, който съм поела след Теб. Проповедник на Твоето Слово между българите не мога да стана.
към текста >>

39. 28. ПИСМО ОТ ПАША ТЕОДОРОВА

София, 5 май 1966

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Преди слънцето да залезе, да се махнат и най-малките сенки около него.
Това и аз разбрах и приех с удоволствие Катя да ме придружи. Тръгнахме за дома, говорим си приятелски, без дума по казаното. Обаче, поведението, отношението на Катя към мен е отлично. Стигнахме у дома, вниманието на Катя още по-топло и нежно, като балсам на рана, като елексир на горчивото. Така стават Божествените неща. Преди слънцето да залезе, да се махнат и най-малките сенки около него. Ако желаем изтокът да е чист и без сенки, защо да не желаем същото и за запада, за залязващото слънце? Това желаеше интимно душата на Катя, и така стана. Още този момент аз забравих всичко. Не остана нито сянка, нито помен от малкото горчиво. Днес, като си задавам въпроса, наистина, какво беше казано, нищо, абсолютно нищо не помня.
към текста >>

Ако желаем изтокът да е чист и без сенки, защо да не желаем същото и за запада, за залязващото слънце?
Тръгнахме за дома, говорим си приятелски, без дума по казаното. Обаче, поведението, отношението на Катя към мен е отлично. Стигнахме у дома, вниманието на Катя още по-топло и нежно, като балсам на рана, като елексир на горчивото. Така стават Божествените неща. Преди слънцето да залезе, да се махнат и най-малките сенки около него. Ако желаем изтокът да е чист и без сенки, защо да не желаем същото и за запада, за залязващото слънце? Това желаеше интимно душата на Катя, и така стана. Още този момент аз забравих всичко. Не остана нито сянка, нито помен от малкото горчиво. Днес, като си задавам въпроса, наистина, какво беше казано, нищо, абсолютно нищо не помня. Така става, когато нещата се уреждат по Божествен начин.
към текста >>

40. 135. ИЗЛЕТИ ОТ МЪРЧАЕВО

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Хората хвърлят сенки върку действителния живот и така се явяват бурите.
Понеже мислите на хората се оправиха, Божественото взе надмощие. Друго направление има сега човешката мисъл. Ако мисълта се изкриви, пак може да се заоблачи. И после пак може да се изясни. Това показва промените, които стават отвън. Хората хвърлят сенки върку действителния живот и така се явяват бурите. Сега аз вярвам, че всички престъпници от осем хиляди години насам си събират багажите. Злото не може да остане у нас. Ние го обезоръжаваме. Само така можем да останем напълно неутрални, да се съгласим с небето и никога да не воюваме. Онези, които идат отгоре да ни освободят, това са Белите Братя.
към текста >>

41. IV. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Забележката на Учителя се отнасяше за пречистването на моето съзнание от сенките на моите минали стари разбирания.
Аз не трябваше да увещавам Савка, че е по-хубаво на месингова пръчка, но трябваше да ида, да купя плата и пердето да го ушия, да го туря на месинговата пръчка. Тогава тя щеше да види, че е по-хубаво, защото когато тя си получи своя самостоятелна стая пердетата си постави по същия начин, по който аз предлагах. Грешката е в това, че аз проявих дребнавост, някаква скържавост, като предложих всяка да даде малка сума за направянето на пердето. Колко е мъчно човек да види някои свои навици или недостатъци в себе си. Нужна е голяма вътрешна светлина, за да посвети всички кътчета в нашето съзнание. Забележката на Учителя се отнасяше за пречистването на моето съзнание от сенките на моите минали стари разбирания. Иска ми се да разкажа един случай със Савка. Това беше още първата или втората година от нашия общ живот в „Парахода". Савка прекарваше някакви психически кризи. Беше получила изкривяване на лицето. Учителят дойде пред „Парахода" и пита: „Къде е Савка?
към текста >>

42. РАЗМИШЛЕНИЯ И РАЗГОВОР СЪС СЕБЕ СИ

Постоянно миналото, старото нахлува в ума и в сърцето ми, постоянно трябва да чистя ума от сенките и сърцето от петната без осъждане и без болка.
Всяко нещо, което носи недоволство не ми е потребно. В живота само без Бога не мога. И зад злото и зад доброто е Бог, аз трябва да Го открия. Във всички прояви в живота да виждам разумността - изявление на Божията Мъдрост. Да простя на другите, значи абсолютно да забравя, какво те са ми направили, казали, в ума си да не държа никаква мисъл затова и в сърцето си никакво недоволство. Постоянно миналото, старото нахлува в ума и в сърцето ми, постоянно трябва да чистя ума от сенките и сърцето от петната без осъждане и без болка. Когато мога да разреша едно противоречие, един Божи лъч присъствува в ума ми. Когато мога да изляза от недоволството, свързана съм с Бога. Не мога ли да направя това, да се моля, докато Божията виделина ме озари? Разрешението на всички въпроси мога да го намеря в Бога, който живее в душата ми. Да намеря в себе си една неподвижна точка, на коята да се опре моят ум и моето сърце, която нищо в света да не е в състояние да я поклати.
към текста >>

43. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРИМЕР VІІІ

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

Той е изнесъл сенките на реалността.
Та, сега по някой път вие искате да знаете, защо работите така станали или инак станали, или не станали както един художник, който рисува една картина, тури една линия надолу, нагоре, тури линии, точки, напише нещо, то ще бъде един черен арапин. Ако е с боя понамазан малко, казва един човек. Такъв човек няма. Една сянка е направил. И хората казват: Туй е един велик художник, който е нарисувал реалността. Той е изнесъл сенките на реалността. И вие рисувате. Представяте си, че вярвате в нещо. И туй, което може да нарисувате сега, ще дадем едно изложение, да видят картините ви. Аз няма какво да се произнасям. Онези, които ще дойдат да ви посетят, ще кажат и вие ще чуете, колко ви струват картините.
към текста >>

44. 04 - 11. СЪКРОВИЩАТА НА ТОПОЛИЦА

ТОМ 10

На пръв поглед, за обикновеното око, тук всичко е обикновено - обикновен връх, обикновена дъбова гора, слънчеви полянки, обрастнали с трева, привлекателни, в горещината на жаркия слънчев ден сенки, под гъстата дъбова шума... Обикновени неща!
Група гости на Тополица от разни села и градове на страната, заедно с неколцина от домакините, се изкачваме рано сутринта на върха. Прекарваме тук почти целия ден в сърдечно братско общуване - разговори, Четене беседа от Учителя, молитви и - песни, песни, песни! Наши, братски песни, песни от Учителя. Незабравими песни, незабравими минути, часове, незабравим възторг. Да бъдеш на „Ачи фаил" - да присъствуваш тук с душата си, със сърцето си, с духа си, това значи да се потопиш в един светъл, безграничен океан на свещени мисли и чувства, това значи да потънеш в неземна, нетленна, невиждана, неподозирана красота!... На пръв поглед, за обикновеното око, тук всичко е обикновено - обикновен връх, обикновена дъбова гора, слънчеви полянки, обрастнали с трева, привлекателни, в горещината на жаркия слънчев ден сенки, под гъстата дъбова шума... Обикновени неща! Ще имаш ли обаче очи - да видиш тук невидимото, необикновеното! Ще имаш ли слух - да чуеш недоловимото с обикновения земен слух? Да чуеш неземното, небесното, Божественото! ' Ще имаш ли будна душа - да се отзовеш, да почувствуваш невидимата, нетленна, Божествена красота, която се струи, която блика тук безспир, отвред? „АЧИ ФАИЛ" е един Божествен духовен, невидим, нетленен Извор!
към текста >>

45. 07 - 02. ЗАПАЛЕНИТЕ ЛАМПИ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ТОМ 10

През гората към Изгрева се придвижвали тъмни сенки, като привидения.
Случайно закъснели изгревяни видели, че всички лампи горят и се прибрали в жилищата си. По целия Изгрев било тихо. Всички спели спокойно, без никой да подозира грозящата ги опасност. Никой не е знаел, че се готви за Изгрева нова Вартоломеева нощ от фашистката организация „Родна защита". Бил подготвен заговор срещу живота в това мирно обиталище на честни, справедливи и добри хора. През гората към Изгрева се придвижвали тъмни сенки, като привидения. Това били заговорниците, носещи хладно оръжие, дебели бастуни и бидони с бензин или газ, да подпалят дървените жилища на тези почтени и добри хора. Времето, добре подбрано, тъмна безлунна нощ. Но за голяма изненада на съзаклятниците, когато наближили Изгрева, видяли, че всички лампи горят. „Чудна работа", казали си те, „късна нощ, а навсякъде е светло. Наистина хора не се виждат, но тези лампи?
към текста >>

46. IV.18 август, 9 часа сутринта

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Те са привидения, сенки, които нямат нищо зад себе си.
Знание. Какво е нужно за живота ти? Здраве, храна, облекло. Помни, че Господ е обещал, че няма да лиши от нищо Своите добри чеда. Това е такава необорима истина, както Слънцето на деня. Що са тревогите и смущенията на твоя живот? Те са привидения, сенки, които нямат нищо зад себе си. Измени мислите си, ще се измени и настроението; и обратно: измени настроението си, ще се изменят и мислите ти. Не е ли най-после сърцето двигател на всичко? Според посоката и мисълта, според стремлението и настроението. Какво те смущава? Бъдещето. Добре, остави го настрана.
към текста >>

47. IV.18 август, сряда

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Дребните работи в живота, това са сенките, които са също потребни, но делото ще има успех в България.
За всекиго малодушието, Димитре, не е. Види се, ти искаш чорбица, но съжалявам, че не мога да ти я сготвя, защото има друга тука. Но ти, Димитре, не се бой, работите ти тази година ще се оправят. На въпроса на Пенка Бъчварова М. Казакова отговори: - Да, помня те, че исках да ти ставам кръстница. Дребните работи в живота, това са сенките, които са също потребни, но делото ще има успех в България. Пенка Бъчварова пита Казакова: - По същия ли начин се разсъждава на Небето за Божиите работи, както разсъждаваше ти, когато беше на Земята ? Казакова отговори: - Моите взглядове сега са малко по-определени. Д. Голов към д-р Миркович: - Още една дума, докторе, хайде и тази година да не мине на сухо. - Съжалявам, че нямам валчести, тогава щях да бъда повече приятен. Ами ти антиката държиш ли?
към текста >>

48. Наряди за 1928 г.

Те са само исторически сенки на един безспорно велик народ - римляните.
Съзнателните идейни хора навред по света представляват оня нов прилив, който постепенно се засилва. Този прилив особено ще се почувствува у славянските народи. Защото както расите, тъй и отделните народи са подчинени на закона за приливите и отливите. Има народи, които са в прилив, други, които са в отлив. Каквото и да се приказва за съвременните италианци, да речем, те са в отлив. Те са само исторически сенки на един безспорно велик народ - римляните. И техният привиден подем сега би могъл сполучливо да се оприличи на оня временен подем на сили, който чувствуват изкуствено подмладените старци на професор Воронов. Народите са като магнити. Докато в тях тече великото космично електричество наДуха, те са силни, жизнеспособни и развиват около себе си мощно силово поле, в което действуват силовите линии на наука, изкуство, обществен и духовен живот. Спре ли този ток - те стават маса от „стърготини". У българския народ сега тече този космичен ток.
към текста >>

49. Наряди за 1946 г.

Животът ще се изяви не в своите сенки, а в своята същина.
Бъдещето, което иде, е светло. Новата епоха, която иде, можем да наречем епоха на възкресението. Възкресението не е нищо друго, освен оживяване на съзнанието на всички хора от Божествената Любов. В бъдеще всички народи ще се побратимят и ще образуват светещата раса на любовта. Тогава свещеният пламък на истинския живот ще се изяви във всичката си красота. Животът ще се изяви не в своите сенки, а в своята същина. Днешните страдания са родилните мъки на новия човек. С тихи стъпки Новото пристъпва към земята, както утринната зора, която показва идването на новия ден." Ще завършим със следните думи на Учителя върху Любовта: „Къде е Бог? - В Любовта. Ако любите, Той е във вас. Да любиш, това значи, че Господ се е проявил в твоето сърце.
към текста >>

50. 16. ВЕЛИКАТА МАЙКА

22 август - 22 септември 1922 г.

Ученикът трябва сам да проверява основно нещата, а сенките на нещата, второстепенните и третостепенните неща само по себе си ще дойдат.
Бялото братство, когато иска да те спаси, взимат друг стих от Светото Писание, който на тях благоприятствува. Черните братя, когато искат да поставят някого в грях, биват с него много любезни, учтиви, предлагат му кокошки, баници, докато му турят юларя на главата, но турят ли юларя, подкарват го напред и с остена го побутват, а после нито баница, нито кокошка ще има. Тогава започва тъй наречената „черна съдба“. Българите казват: „Каквато ме майка залюляла, такава ме от- люляла.“ Обаче ученикът на окултизма не може и не трябва да мисли по такъв начин. Неговите възгледи за живота трябва да бъдат строго определени, да не се обусловяват на онези глупави тълкувания и вярвания, които имате от миналото. Ученикът трябва сам да проверява основно нещата, а сенките на нещата, второстепенните и третостепенните неща само по себе си ще дойдат. Всеки трябва точно да разбира закона, служи ли на закона или не, има ли вяра в Бога или не. Аз не взимам думата „Бог“ в тази смисъл, в каквато вие я разбирате. Аз поставям окултния закон така: имаш ли вяра в живия закон на Природата, но не като влияние, защото всяко влияние ви е известно. Всяко влияние е резултат, то произтича от един жив и разумен център. Следователно, когато кажем, че нещо ни влияе, това се дължи на мисълта, която е вложена в това влияние.
към текста >>

51. ПЪРВИ МЕСЕЦ

Смогнала да достигнеш това вътрешно равновесие, ти ще видиш, че временните състояния, през които преминаваш, не са реални, те са само сенки по твоя път, който цял е озарен от светлина.
Имаме ли ние тази чистота в себе си? Нашата сродна Божествена душа живее в чистота. Туй, което е проявено долу в материалния свят, то е опетнено. Прозри в илюзията, в която живеем. Със силата на своята воля ти ще се отдръпваш все по-навътре и по-навътре в себе си, за да живееш в мира на Любовта и Чистотата. Смогнала да достигнеш това вътрешно равновесие, ти ще видиш, че временните състояния, през които преминаваш, не са реални, те са само сенки по твоя път, който цял е озарен от светлина. В тези сенки ти можеш да живееш стотици години, хиляди, защото какво е 1000 години пред неизброимия низ на вековете, които нямат начало нито край? Животът в сянката е миг за Бога, но за човека той е вечност. Но тъй иска законът на твоето развитие. Тъй иска законът на мировото развитие. Но озарена от вътрешна светлина - светлината на Истината ти ще вървиш из пътя, ще кажеш в сянката: Б.
към текста >>

В тези сенки ти можеш да живееш стотици години, хиляди, защото какво е 1000 години пред неизброимия низ на вековете, които нямат начало нито край?
Нашата сродна Божествена душа живее в чистота. Туй, което е проявено долу в материалния свят, то е опетнено. Прозри в илюзията, в която живеем. Със силата на своята воля ти ще се отдръпваш все по-навътре и по-навътре в себе си, за да живееш в мира на Любовта и Чистотата. Смогнала да достигнеш това вътрешно равновесие, ти ще видиш, че временните състояния, през които преминаваш, не са реални, те са само сенки по твоя път, който цял е озарен от светлина. В тези сенки ти можеш да живееш стотици години, хиляди, защото какво е 1000 години пред неизброимия низ на вековете, които нямат начало нито край? Животът в сянката е миг за Бога, но за човека той е вечност. Но тъй иска законът на твоето развитие. Тъй иска законът на мировото развитие. Но озарена от вътрешна светлина - светлината на Истината ти ще вървиш из пътя, ще кажеш в сянката: Б. С. И. Б. Т. В. Л. Б.
към текста >>

52. 22. ПИСМО ДО ДРУГАРЯ ЛЮБОМИР ПИПКОВ

Паша Теодорова

ТОМ 13

Тя е слънце, което ще премахне всички сенки, всички облаци и заблуди от пътя си.
Моята задача е да споделя с авторите на споменатата книга моето горчиво съжаление. Жал ми е за младежта, която, познавайки Истината, чете, гълта всичко, което й се попадне, съставя си криво мнение по някои въпроси и безмилостно се трови. И като жаля за младежта, пак абсолютно вярвам в Истината, която ще изведе всичко на добър край. Жал ми е за Българския народ, всред когото работят хиляди хора от тия, върху които се хвърля сянка. Но и това няма да закрие светлината на Истината. Тя е слънце, което ще премахне всички сенки, всички облаци и заблуди от пътя си. Питам се, обаче, какво ще кажем ние, вие и всички ония, които един ден, нека и след много години, видим на необятния небосклон ореола на това днес непризнато име да свети и осветява пътя на всеки човек? Питам се и си отговарям: Нищо друго не остава на човека, освен да посипе главата си с пепел и да се облече с вретище. Така ще стане с всеки, който съзнателно е хвърлил сянка и кал върху Истината. В това се крие спасението на отделния човек, както и на цялото човечество, защото е казано: „Истината ще ви направи свободни." Една гражданка София, 19 октомври 1966 година.
към текста >>

53. 7. ЧЕРВЕНАТА ПОЛЯНА

Милка Говедева

ТОМ 13

И аз отивам и почвам сега: „Ама нали, казвам, се познава жените, които живеят полово, имат сенки под очите." И това говоря, така са ми казвали, така разправям.
"... „Вила ще ти направим." Аз не можех да си го представя това, да се продадеш. А една женена каза: „Като нищо на мъжа си ще изневеря, щом ще ми направи вила." Ей такива бяха антуража ми, с които аз работех. Но така се получи, че трябваше да се прегледам. Един ден една Фрида, еврейка: „Мими бе, иди при моя домашен лекар", някой си Ешкенази там. на „Екзарх Йосиф", на четвъртия етаж; живееше над кино Капитол тогава. И аз отивам и почвам сега: „Ама нали, казвам, се познава жените, които живеят полово, имат сенки под очите." И това говоря, така са ми казвали, така разправям. Пък той казва: „Ама вие малко така наивна ли сте или се правите на такава, или искате мене да ме баламосвате. Вижте, каза, вие сте пратени при мене, да констатирам дали да ви взема вагинален секрет, да видя дали сте здрава или не. Ама така, както ми говорите, навярно искате да прикриете някаква болест." И-и-и, като чух това, викам: „Не стига че такова, пък сега и болест." Добих кураж и седнах на магарето да ме прегледа. Когато той извади там шпекула ли, какво се казва това, за да ме прегледа, казвам: „Какво е това, къде ще го слагате? " Изкарах си акъла.
към текста >>

54. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 1-50

ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ

Търси Светлината, която няма сенки.
Мъдростта изключва всяка лекота. Любовта изключва всяко насилие. 6.Светлина. Ученикът живее в Светлината. Това е единствения реален свят. Сянката не е реална. Търси Светлината, която няма сенки. Избягвай всяка мисъл и чувство, които внасят тъмнина в твоето съзнание. 7.Истина. „Глава на Твоето Слово е Истината". Дето Истината грее, плодът цъфти и зрее. Ученикът разбира Истината само тогава, когато я прилага. 8.Чистота. Ученикът трябва да бъде чист в мислите, желанията и действията си, за да може Учителят да му повери методите за работа.
към текста >>

55. ДОБАВКИ КЪМ СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ НАПРАВЕНИ ОТ ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ ПО ТЕФТЕРЧЕТА НА САВКА

Реалности и сенки ООК, г.Х, 1930-31 г., т.З.
ДОБАВКИ КЪМ СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ НАПРАВЕНИ ОТ ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ ПО ТЕФТЕРЧЕТА НА САВКА 1. Методи за самовъзпитание МОК, г.Х, 1930-31 г., т.2. 2. Път към живота МОК, г.Х, 1930-31, т.1 3. Реалности и сенки ООК, г.Х, 1930-31 г., т.З. Любовта познава себе си! У. стр.3 Илрах, преди N 2 Амриха, Аверуни. Ученици на великия живот. Най-добрият и най-умен ученик на Учителя. 16.06.1941 г.
към текста >>

56. ДОБАВКИ КЪМ СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ НАПРАВЕНИ ОТ ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ ПО ТЕФТЕРЧЕТА НА САВКА

„Реалности и сенки" т.3,11.03.31 г. Зрението.
Радостите и дарбите са плодове на непостижимото и невъзможното. Към това се стремят великите души, чийто идеал е служене на Господа на Великата Любов, на Великата Мъдрост и на Великата Истина. 7-те тела. след N 223 I. С едно тяло човек влиза във физическия свят; с две - в астралния; с три - в умствения; с четири - в причинния; с пет - в будическия; с шест - [...]; със седем - при Бога. „Реалности и сенки" т.3,11.03.31 г. Зрението. след N 227 Причината за отслабване на зрението е, че сегашните хора нямат дълбока мисъл, философска мисъл, каквато са имали първите човеци, хората на древната мисъл. Колкото по-ясни и интензивни са мислите на човека, толкова по-силно е зрението му. Когато в мисълта се вмъкнат безпокойни и криви чувства, зрението отслабва. Пазете се от чувствени вълнения. Хранене. след N 227 За да се развива правилно, човек трябва да се храни с оглед на четирите положения едновременно: да бъде здрав, силен, добре разположен по чувства и умен. Болести.
към текста >>

57. ДОБАВКИ КЪМ СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ НАПРАВЕНИ ОТ ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ ПО ТЕФТЕРЧЕТА НА САВКА

От нереалните неща произлизат реалните; от реалните - временните; от временните - сенките; от сенките - развлеченията; от развлеченията - скърбите и страданията. Бъдещето.
Знание. след N 366 От числата 1 - 7 най-силна е седморката. В числото 7 са съединени два свята. В 7 се изисква правилно прилагане на основните принципи на живота. През 4 минава развитието на всички същества, от най-долните до най-горните. след N 383 Знание. От нереалните неща произлизат реалните; от реалните - временните; от временните - сенките; от сенките - развлеченията; от развлеченията - скърбите и страданията. Бъдещето. след N 387 За в бъдеще ще има три отдела науки. Единият отдел ще се занимава с физическите науки, вторият, Духовният отдел ще се занимава с Духовните, умствените науки, а третият отдел ще се занимава с произхода на човешкия Дух - област непонятна на съвременните учени! Нови условия. Всяка промяна, която става в психическия живот, се дължи на новите условия, които разумният свят му създава. Новите условия, които ви се дават, могат да произведат микроскопическа промяна, но тя води към големи постижения. Правила.
към текста >>

58. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 541-560

Всички сенки отвън, а от вътре - пълна светлина.
Всички хора се обиждат, обидата иде от накърняване на човешкото достойнство, а достойнството на човека е да мисли. Достойнството на човека е право да мисли. Това е човекът. Градеж. 560 Човек сам гради в себе си. Без лъжа значи без никакви пропуквания. Всички сенки отвън, а от вътре - пълна светлина.
към текста >>

59. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 641-660

643 В Реалното ще се живее, не в сенките, а в светлината.
Геройство 641 Силата е човек да седи над нещастието отгоре - то е геройството. Когато Бог те наказва, да се увеличи вярата ти. Когато ти не сполучиш, имай повече вяра в себе си. Правила. 642 Когато ближният ти не може да ти отслужи, ти ще го насърчиш. Реалното. 643 В Реалното ще се живее, не в сенките, а в светлината. „Не въведи нас в изкушение." 644 Значи: Давай ни Господи знание и мъдрост, за да не би ние с нашата глупост, да паднем в изкушение. Погледът. 645 Погледът на очите трябва да бъде нагоре, възходящ. Движенията. 646 Човек, когато седи, извършва и други не волеви движения. Движенията трябва да бъдат волеви. Закон. 647 Като разбира човек своя живот, той всичко разбира, физическото и духовното служат за основа, за проявление на Божественото.
към текста >>

60. VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

Всички сенки отвън, а отвътре пълна светлина.
10 ОКТОМВРИ 1923 г. На 10 октомври 1923 година се избра представител на младежкия клас - брат Кузман Кузманов. След това се избра младежка просветна комисия. Човек сам гради в себе си. Без лъжа, то значи без никакви пропуквания. Всички сенки отвън, а отвътре пълна светлина. 17 ОКТОМВРИ 1923 ГОДИНА, СРЯДА Стана сливане на двата младежки класа. Всичко на света е Любовта. Любовта създава живота. Животът урежда условията. Където има условия, трябва Мъдрост.
към текста >>

61. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 2

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Книгата е „Реалности и сенки", стр. 189.
И ние тук, с Милчо, винаги мислено сме там, нейде си при тебе. Ти сподели за твоето посещение, което имаше преди няколко дена. Така е, Любовта се проявява винаги в правене на едно добро дело, независимо от каква да е величина, малко или голямо; а може да е и само от един нежен поглед, както ти сподели. И то иде така непринудено и непристорено, естествено става всичко тогава. В този момент, след като прочетох писмото ти, реших да ти препиша нещо от нарядната страница на този ден. 30.04. Книгата е „Реалности и сенки", стр. 189. „За да не се спъвате, откажете се от личния си живот и приемете Божествения. Слушайте Онзи, Който ви е дал живот. Той ще ви изведе на прав път. Днес ви чакат нови, хубави работи. Като наблюдавате изгряването и залязването на Слънцето, това е едно велико благо за вас.
към текста >>

62. II СИМВОЛИЧНИЯТ КЛЮЧ

Някога и за сенките трябва да се спазват известни правила.
Отбихме се от своята мисъл. Трепетниците стават на тялото, трепетите те са духовни. Когато говоря за ключовете, ще пазите следните правила. Един руски виртуоз слушал един европейски цигулар и от скръб се самоубил, защото видял, че няма да го достигне. Сега, когато говорим за тази наука и вие сте готови, като този руски виртуоз; не, то трябва да даде подтик да работите. Някога и за сенките трябва да се спазват известни правила. Не само да се нахвърлят тъй. Кой е сиромах и кой е беден? - Сиромах е онзи, който постоянно странствува като просяк, а беден е, който работи, оре, копае и пак няма. Циганите са сиромаси. Но сиромахът може да бъде по-културен от бедния.
към текста >>

63. 17. НА ПОСЕЩЕНИЕ В ГОРНИЦАТА

Жечо Панайотов

Все пак имало е за осветление и кандило с дървено масло, защото впоследствие Пеню Киров, ми обърна внимание, да забележа каква идеална светлина владееше в Горницата без никакво трептение или сенки.
Прекрачихме благоговейно прага на тази стая и се наредихме в средата пред една маса, особено подредена. Подът на тази стая също така бе постлан с вълнена черга и завесите на прозорците бяха спуснати. Осветлението на стаята се получаваше от свещника поставен на масата. Не си спомням колко свещи бяха запалени на свещника. Но имаше кандилца запалени с дървено масло - елей. Все пак имало е за осветление и кандило с дървено масло, защото впоследствие Пеню Киров, ми обърна внимание, да забележа каква идеална светлина владееше в Горницата без никакво трептение или сенки. Това както ми обясни той, се дължало на особения начин на поддържане и палене на тия кандилца, коего скрито изкуство е владеел Учителя. Значи специален начин за сипване на зехтина в кандилата, горят много равномерно тия фитили и дават хубава светлина. Трябва човек да бъде особено наблюдателен за да може с едно виждане да схване цялата обстановка. Така също и в мене, онова което възстановявам в паметта си е резултат на няколкото посещения на Горницата през 1914 и 1915 г. Също така и на честите възстановявания в съзнанието ми на тези картини при изпълняване на нарядите при другите случаи.
към текста >>

64. 73. ГРЕШКАТА НА ЧЛЕН 68

Жечо Панайотов

Обикалях повече край сенките.
Остана и след обяд да привършим тази задача. След малка почивка на обяд, следваше пак да излезем на работа вън. Аз вземах ножиците и отидох да работя. Гледам всички други не излизат. Беше много топъл ден, слънцето силно печеше, та оставиха само мен да работя, но и аз карах полека-лека. Обикалях повече край сенките. Работата ми бе на привършване, беше вече към 3 часа след обяд и ми направи впечатление, че една жена идва към затвора, като носи и някакъв товар. Като приближи, загледах се и даже я оприличих на сестра Буча Бехар от София, понеже беше височка на ръст като нея. Преди да дойде до вратата на затвора, аз се приближих и все не мога да разбера, позната ли ми е или не. Запитах я - кого търси. Тя ми отговори - „Изглежда, че вас търся!
към текста >>

65. 18. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША

Николай Дойнов

Ето далеч из мрачината, човешки сенки ни приближават. „Наши".
Неведнъж буря ни е гонила от планината, мокри до кости и сме били, и сме пяли бодри песни, и Слънчо наша приятел стар, не закъснява да се яви и ни стопли с блага бащинска милувка. Не се плашим ние. Рано сутринта, още в тъмно сме на път. Сборният пункт е трамвайната спирка в Лозенец. Чакаме се. Ето далеч из мрачината, човешки сенки ни приближават. „Наши". Всички с раници на гръб. Още не достигнали до нас, чува се из мрака, веселите им поздрави - „Само Божията Любов носи Пълният Живот". Дружни гласове отговарят същото. Събираме се, изчакваме се и изведнъж песни, една, две, три. С нас е Той - Учителят.
към текста >>

66. 76. ЕКСКУРЗИЯ ДО МУСАЛА

Николай Дойнов

Светлината хвърляше дълги сенки от канарите, които сенки в своето движение, създаваха някаква неземна тайнственост.
В 3 часа и 20 минути следобед бяхме на хижа Мусала. На другият ден в 3 часа сутринта потеглихме "За върха. Бяхме взели със себе си един от онези силни фенери, с които си служехме на езерата. Той добре осветяваше пътя. Гледката беше вълшебна. Светлината хвърляше дълги сенки от канарите, които сенки в своето движение, създаваха някаква неземна тайнственост. Върховете се очертаваха пред нас на фона на тъмносиньото небе, по което звездите блестяха като едри брилянти. Как всичко беше мистично! Като че ли бяхме в един друг свят, проникнат от мълчание, светлина и чистота. Ето го голямото средно езеро, ето го и „Окото" - Свещеното езеро при самото подножие на Мусала! То е най-високото езеро и гледа царствено на всички други по-долни езера.
към текста >>

67. 3. СРАВНИТЕЛНИЯТ БИОЛОГИЧЕСКИ ПРОЦЕС

Иван Толев

Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут с обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с меки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси, и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата - с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящо пред него подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние, и започва да измерва състоянието на платното, да прави белите колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките.
Но и тия материали, ако само се пренесат и се натрупат на купове, без да се турят в работа, биха създали други мъчнотии. Затуй те трябва да се натрошат на дребни камъчета, да се настелят по пътя, да се насипят с пясък, да се прекарат валма, за да огладят пътя, да бъде достъпен за съобщение и се пазят хората от големите калове, които спират движението. В градовете пък, от купчините материали трябва да се подигнат красиви здания, удобни жилища, училища и тем подобни помещения, нужни за културата. Следователно, туй което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада. По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да пристъпи да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената идея в ума му, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън. Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут с обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с меки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси, и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата - с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящо пред него подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние, и започва да измерва състоянието на платното, да прави белите колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките. В четвъртото положение той превръща двата центъра на една звезда, която изпуска своите лъчи по всички направления: ако художникът рисува едно лице в профил, ще тури само едното око, което е първата звезда, а пък ако иска да го нарисува en face - петото състояние, което се нарича диастрално - ще тури двете очи, а в шестото той ще определи цялата форма на фигурата и ще отдели тази фигура от бялото поле на платното. Това именно става сега: този велик художник, който е почнал да върши своята огромна работа, вече зацапва белите полета на хората, зацапва техните закони и четците вече не могат да четат правилно законите, става една вътрешна промяна в човешката душа, а поради това онуй, което човек по-рано е виждал, сега не го вижда, и което по-рано е имало смисъл за него, сега остава без смисъл. Разбира се, то е само привидно, както са привидни споменатите по-горе пукоти и разрушения на канарата за овчарите. В науката това наричат израждане. Запример, ако нагорещим водата, тя се превръща в парообразно състояние и най- после става невидима.
към текста >>

68. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

Иван Толев

И посред тайнството на светлините живи, всред лъх благоухан и песни и свирни, в пламтещия потир с ливантните преливи излях и чашката със моите сълзи... Ще минат векове над тез места пустинни и сенки ще мълвят за горести старинни на скитница-душа във утринния здрач... Но щом едемски хор запее с дивна мощ в олтаря химна на витлеемската нощ, ще стихне,може-би, и моят горък плач... 12. VII.
1922 г. Царска Бистрица "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 201 - рубрика Нова естетика ПРИ ОЛТАРЯ Възлязох там, кога се тайна двер отваря - преди зори - и бдях във ням, свещен възторг, как легион жреци изпълваше олтаря на необятния, омайния чертог. И посред тайнството на светлините живи, всред лъх благоухан и песни и свирни, в пламтещия потир с ливантните преливи излях и чашката със моите сълзи... Ще минат векове над тез места пустинни и сенки ще мълвят за горести старинни на скитница-душа във утринния здрач... Но щом едемски хор запее с дивна мощ в олтаря химна на витлеемската нощ, ще стихне,може-би, и моят горък плач... 12. VII. 1922 Връх Мусала Забележка: Мус-аллах = Божи връх "Всемирна летопис", Г. II, кн. 10 (31.XII. 1922), с. 239 рубрика Нова естетика При олтаря - Ново служение... Песента на величествения ангелски хор при раждането на Христа в човека изпълва с неизразима сладост и преславна радост пробудената душа.
към текста >>

69. 5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.

Иван Толев

Тя се основава на живата геометрия, която създава формите, и на слънчевата енергия, която твори светлините, краските и сенките.
Следователно, великите композитори са едновременно ясновидци и ясночуващи. Те, в тая стадия на духовното си развитие, могат да вземат в оригинал от самия неизчерпаем склад на природата материала за своите музикални произведения. А понеже тоя материал се складира и обработва там от безплътните работници на Висшата Красота, то и композиторите са, като поетите, проводници на посланията от окултния свет за ръководството и благото на човечеството. Прочее, и музиката, като поезията, говори и на ума, и на сърдцето. * Живописта е третото от изящните изкуства, което допринася за духовния напредък на човека. Тя се основава на живата геометрия, която създава формите, и на слънчевата енергия, която твори светлините, краските и сенките. Поради това, живописта не произхожда от божествения свят: Бог е същество на безгранична светлина, която не дава никаква сянка. Произходът на живописта е от сферата, която предхожда проявения природен или материален свят. Тя е резултат от действието на мъжкия принцип на развитието Нецах върху женския, творческия принцип Ход, който съхранява формите (Малкут) в измеренията на третата триада. Живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле. Тя оперира със средства чисто материални и едва достига до външните области на астралния свят.
към текста >>

70. 13. ДВА ПОРЯДЪКА В СВЕТА

Работниците се криеха под неговите сенки и не идеха, когато ги зовяхме чрез камбаната.
Почти всеки ден се убиваха коне, заболели от опасната болест сибирска язва - сап и трябваше да се копае дълбока яма, гроб, където да се погребат убитите 10 - 15 коня и туберкулозни крави. Когато ми потрябват работници, имаше една оръдейна ос, закачена на една дебела греда, тя ни служеше за камбана. Забие ли камбаната, всички гледачи на заболелия добитък трябваше тичешката да се съберат, за да назначим наряда работници. Още отначало, като ударех камбаната, не се явяваха работници и аз не можех да дам исканите работници. Наблизо минаваше римският водопровод. Работниците се криеха под неговите сенки и не идеха, когато ги зовяхме чрез камбаната. А за обед когато удареше камбаната, всички тичаха да дойдат да се наобядват. Командирът на лечебницата ме извика и ме попита защо не съм дал исканите за наряд работници. Обясних му, че бягат, не искат да работят. Той, ядосан, ми каза да му дам имената на бягащите. А командирът, д-р подполковник Плакидов, им удряше по 25 тояги на гола задница.
към текста >>

71. 14. НА ДОБРО ПОЛЕ

Така, през най-големите горещини аз четях от сутрин до вечер под хубавите сенки на манастирската гора.
Храната ми бе прясно и кисело мляко. За няколко седмици всички добитъци оздравяха. От благодарност игуменът бай Христо даде нареждане да ме гощават с мляко. Аз предупредих моите конегледачи, че съм всякога в манастирската гора. Потрябвам ли им за нещо, да дохождат с кон да ме вземат. Така, през най-големите горещини аз четях от сутрин до вечер под хубавите сенки на манастирската гора. Ротният ни командир капитан Шарлангаджиев си отиваше в България в домашен отпуск. Пренощува в дома на хазяйката. Извика ме и ми заповяда да преместя амбулаторията си в дома на игумена на манастира, брат на хазяйката, бай Христо, защото офицерите от чуждите войскови части напираха да вземат свободната стая на бай Христо заради хубавата му снаха. Снахата на бай Христо, след като направили сватбата за сина му, само една седмица седяла при младоженика си и него го взели войник, новобранец. Капитанът ми даде строга заповед по никой начин и за нищо да не излизам от дома на бай Христо.
към текста >>

72. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

От повече от 10 дни все облачното небе и по няколко пъти валене, тая заран се полуизяснило, а мъглата в Нишавската долина се разстлала като море с разни отсенки, стърчат само тук-таме острите върхове на високи баири, като островчета.
И му казвам, че ето, ще ги хвърля, за да си ги вземе, а аз си имам, но къде - не помня. * Събудих се рано. Станах. Чуват се гласове на славеи, и най-важният трел на чучулига долита отнякъде и колко славна песен! В тъмни зори тя се извила кой знай колко нависоко и тук от мъглата дочувам само последното й отекване на последния й трел. Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт, ръководени от висши същества, стават рано, в зори, и се радват на живота и пеят и възхваляват живота, Твореца, а само човекът, потънал в грижи и неволи, се върти в грижи и суетни мисли и състояния, които бавно го душат и изсмукват всички жизнени сили от него, докато го изчерпат и захвърлят в гроба (безразличния, несъзнателния живот). От повече от 10 дни все облачното небе и по няколко пъти валене, тая заран се полуизяснило, а мъглата в Нишавската долина се разстлала като море с разни отсенки, стърчат само тук-таме острите върхове на високи баири, като островчета. Чепъна представлява бяла планина от покрилата го на талази мъгла. 31.V.1936 год., неделя Хубав ден. Изпитните беседи започнаха от 8 1/2 ч и траяха до 2 ч следобед. След като се наобядвах, дойдоха ученици да ми помагат да подредя библиотеката. Дойдоха и Василка Трифонова и Георги Божилов.
към текста >>

73. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Първа част

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Бог е живот без прекъсване, светлина без сенки, движение без реакция, дух на безгранична свобода, Истина, която привлича всички същества към себе си.
Когато хамбарът се изпразни, а нивата се напълни, земеделецът трябва да се радва. Когато богатството се обърне в знание и скърбите - в радост, слабостите - в сила, двоумението - в трезва мисъл, бързината - в търпение, жаждата - в мир и гладът - в доброта, човек е на правия път да приложи Божествената мъдрост в живота си. Само чистата съвършена Любов прави душите съвършени. Великото и малкото само Любовта ги обединява. И когато те се обединят, образуват Божествената хармония, в която душите живеят. Бог е живот без прекъсване, светлина без сенки, движение без реакция, дух на безгранична свобода, Истина, която привлича всички същества към себе си. Любовта изпълва и запълва всички празнини на временния и вечен живот. Блажени, които Го познават и Му служат. Божествената Мъдрост дава знание. Божествената Истина дава свобода. Божествената Любов дава живот.
към текста >>

74. 11. Духовна работа. За село Мърчаево

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

Като две сенки, невидими в тъмнината, стояхме прави и потопени в мълчание, призовавахме небето да ни оправи пътя, да ни окрили със сили, със светлина и любов, за да изкараме благополучно задачата, с която бяхме се нагърбили.
Време тихо. Възходящо състояние на духа. Вторник. Група братя и сестри още в 2 ч заминаха за бивака на Витоша, а точно в 3 ч, когато ний напускахме района на Изгрева, при главните порти профуча автомобил. Ний разбрахме, че това е Учителят, придружен от двама-трима братя - заминаваше за Яворовите присои на Витоша. В него момент ний се спряхме за тайна молитва. Като две сенки, невидими в тъмнината, стояхме прави и потопени в мълчание, призовавахме небето да ни оправи пътя, да ни окрили със сили, със светлина и любов, за да изкараме благополучно задачата, с която бяхме се нагърбили. Призовахме Духа на Учителя да ни крепи и ръководи в работата и да бъдем проводници на Неговата мисъл и на Неговите идеи. Поискахме от небето да подготвят съзнанието на душите, с които беше определено да се срещнем. Ободрени духом, с пълно съзнание за високия ни дълг към Бога и към своите ближни, с твърди и смели крачки поехме широкият път, който водеше за града. Целта ни беше село Мърчаево, при нашите братя и сестри. Не след дълго пред нас се представи цяло море от трептящи електрични лампи, Това беше столицата София, която беше потънала в дълбок сън.
към текста >>

75. 8. Писмо на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова от 17.VII.1932 г.

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

Учителят каза в свръзка с прочетения разказ: (Прочете се разказът ,,Сляпата " от книгата „ Светлина и сенки" - сборник разкази от Рабиндранат Тагор.) Много е приятно де се чете за герои, но когато поставят човека на мястото на герой, никой не обича да мине през пътя на героите.
Тогаз Бог ще бъде баща. Ако можеш да обичаш малкия си баща, ще можеш да дойдеш до Бога. Радва ме, че индусите, без да са християни, прилагат много християнски принципи. Евреите още прилагат Мойсеевия закон: убиването, жертвоприношението на животните. Светът представлява една велика система за самовъзпитание. Учителят каза в свръзка с прочетения разказ: (Прочете се разказът ,,Сляпата " от книгата „ Светлина и сенки" - сборник разкази от Рабиндранат Тагор.) Много е приятно де се чете за герои, но когато поставят човека на мястото на герой, никой не обича да мине през пътя на героите. Това е една от великите тайни в природата. Тая светлина в цялата Слънчева система се дължи на ангелите. Една от техните работи е да се грижат за растителното царство и пр. Край Махабур е хубаво място за съзерцание. Също така и хълмът над второто езеро." Неделя, 17. VII.
към текста >>

76. 9. Разговор с Учителя на полянката над Езерото на Чистотата на 1.VIII.1932 г.

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Ще говориш за Истината на обед, когато няма сенки.
А пък ти остаряваш в лъжата и мислиш, че всичко е безсмислено. Това е лъжа. Това е сянка на живота. Лъжата е сянка на Истината. Лъжата няма собствено съществуване. Ще говориш за Истината на обед, когато няма сенки. Това, което правиш в съгласие с Истината, то вечно пребъдва, а това, което казваш с лъжа, то е илюзия. Камъкът е пътят, по който човек е минал. Камъкът е бил преди човека. Човек е минал по него. Когато праведният падне върху камъка, то камъкът е мек като вълна, а пък когато грешният падне върху камъка, то камъкът е твърд.
към текста >>

77. 118. Природата раздава

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Виждаме сенките, не реални неща.
118. Природата раздава На вечеря (след вечерята): Да намерите естествения цвят на лицето някому. Виждаме сенките, не реални неща. Една погрешка ще ви ощети с един лев. Една добродетел ще ви принесе 100 лева. Умрял някой не навреме - умрял, че не навреме се родил. Навреме се родил - навреме умрял. Природата сутрин дава светлина на ума, на обед - топлина на сърцето, а вечер - широта на душата.
към текста >>

78. 143. Качествата у човека

II. Стихове в сп. „Всемирна летопис'. Мара Белчева

Низшето хвърля сенки.
От каквото се страхуваш, придобиваш му качеството. Страхливите хора са много жестоки, като намерят някого, искат да си отмъстят. Скръбта иде от земята. Радостта иде от небето. Земята образува тъмнината, Слънцето образува светлината. Низшето хвърля сенки. Страданията произтичат от низшето. Всичките страхливци са жестоки. Безстрашливите са добри. Негрите му говорят и викат и лъвът отстъпя. Смелите, безстрашливите хора са добри.
към текста >>

79. 1. Сп. „Всемирна летопис, год. II, кн. X, 31.XII.1922 г., с. 262-263

V. Стихове във в. „Живот'. Мара Белчева

Проникнал в сенките на нейни ден, той пак отмина я нехаен, - за нея все така незнаен.
Тука е тихо. Седни да починем на кипарисите сънни в дъхат. Скоро на другия бряг ний ще минем; тъй ароматен е тука часат. Той е обрал на цветята мечтите, - с тях да посрещне приветно нощта; ето наднича тя веч от скалите, - дивната нощ ще ни грей обичта. V. Гората с вихъра говори: и лист по лист му тя разтвори на своя сън завета съкровен. Проникнал в сенките на нейни ден, той пак отмина я нехаен, - за нея все така незнаен. Като въздишки нейните мъгли следят го по стьмените скали. VI. Планински мили цветенца, на слънце бяха ви посели светите божии ръце, и вие бехте му запели псалома тих на хубостта. И в миг градушка сви жестока и ви обрули радостта - и бляна тя смути на Бога... VII. Бреза на боровия фон трепти, сълзиците си тя отцежда: през нея младият ветрец лети и клоните й тихо свежда; и милва я с дъха си сгрян, и листовцете й разтваря, като душа ми някогашни блян - душата й той разговаря. От тия цитирани стихове из сбирката на Мара Белчева се вижда и друго едно достойнство на поезията й: тя се излива в един цветист и изящен стил, което свидетелствува за висока литературна култура.
към текста >>

80. 10. В. „Живот, год. I, бр. 14, (21.VI.1929), с. 1

V. Стихове във в. „Живот'. Мара Белчева

Под твойте сенки благодатни минава който е избран.
I, бр. 14, (21.VI.1929), с. 1 Мара Белчева ТИХАТА ПЪТЕКА Води ме тихичка пътеко, през твойто царство ме води! Прецеждаш светлината мека през изумрудени греди. И пада тя на капки златни по оживелия ти стан. Под твойте сенки благодатни минава който е избран. И всички други бяха глухи към воплите на стръмни ден... Ти само мойте устни сухи, води към извора свещен.
към текста >>

81. 13. В. „Живот, год. I, бр. 15, (28.VI.1929), с. 1

Вий се той и пей игриво, и през урви - сенки черни - змей - през клек и през коприва, губи се и пак се мерне.
„Живот", год. I, бр. 15, (28.VI.1929), с. 1 Мара Белчева РУЧЕЯ Бърза ручея надолу по гърба на планината. Гърбава пътека гола слиза с него в низината. Вий се той и пей игриво, и през урви - сенки черни - змей - през клек и през коприва, губи се и пак се мерне. Във усмивката му тясна слънцето, луната влизат. И водата му все прясна и далечното му близо. През потоци, през морето, стигна ще той с песента си, - с песента си, със небето - океана беловласи. (Публикувано и в „Избрани песни", 1931, с. 81, из „Планината )
към текста >>

82. 1. Мара Белчева. Из книгата „Пенчо Славейков. Биографичен очерк от Светослава Славейкова. Български писател, София, 1955.

Две сенки, които гледах от прозореца, моят роднина и той, потъваха в нощта.
На всяка наша дума: „Не е тъй! ", „Да речем! " „Но..." - и помня ли ги аз всички ония изрази и думи, с които ни препречваше думите, не ни оставяше да кажем, когато и действително имаше нещо да кажем. Живот, поезия, политика, знайни и незнайни мене хора - а братовчед ми от страна само се подсмива многозначително, няколко пъти все поглежда часовника. Най-сетне и самата лампа започна да примигва и дълго след това по тротоара се счуваше тракането на бастуна му. Две сенки, които гледах от прозореца, моят роднина и той, потъваха в нощта. Какви очи! Те говореха повече и от самите негови думи. След няколко дни това същото се повтори, после потрети. Определените от по-напред дни станаха неопределени. А денят на заминаването се изгуби измежду горещите дни на прашното софийско лято".
към текста >>

83. 4. Сп. „Зорница, год. 51, бр. 11 (18.III.1931), с. 3, Вл. Русалиев

Из „Избрани песни" За нея най-добре би могло да се каже, че е минала през страшните светлосенки на Рембрант.
Заслушана във топлия ти глас На Твойта нива зрее - златен клас. И блесналият сърп не ме тревожи. Света десница върху мен положи И като струна пее до захлас, В дъхът Ти, Боже, шеметний ми час. И в преграда между Теб и мен, И тъмен облак Твоя глед засеня, - Като кошмар в дълбокия ми сън. Притискат ме небето и земята Бучи изпод нощта река - душата: При Теб ли бяга тя, от Теб ли вън? Из „Избрани песни" За нея най-добре би могло да се каже, че е минала през страшните светлосенки на Рембрант. И наистина тази горда аристократка, тази класическа, прекрасна и ома- гесваща жена и голяма поетеса слезе от озарените със слънчев блясък върхове долу в низките, където я чакаше тежката сянка на земята и великото световно страдание. Тя се преля като капка роса в океана на човечеството, стана равна на всичките хора и за нея нямаше голям, нямаше и малък, само хора, само човеци, братя и сестри, с които би могла да дели всичко. И наистина каква съдба: някога жената на убития министър Хр. Белчев, после другарка на безсмъртния Пенчо Славейков и сега съвсем сама. Тя е оставила всичко, отрекла се е от даровете на живота, от неговите шумни дни и пълни с тайни нощи.
към текста >>

84. 5. „Завети, год. IV (1937), кн. 1, с. 17-18. Петър Горянски. В памет на Мара Белчева

И после: Черен скут разгънал паркът мълчалив, дето се извива глъхналият път, дето мълчаливо сенки две вървят.
Облъхната от идейните и естетически разбирания на Пенчо Славейков, които у нея губят борческия си патос и философската си задълбоченост, в своята поезия тя възкресява оная лека романтика, на която липсва стихийност в чувствата и плътност в образите. Гамата на нейните изживявания, макар и пъстра по колорит, отбелязва главно два съществени елемента: любовта и мистичното чувство към света. За разлика от всички други поетеси, любовта у Мара Белчева не е една сляпа, демонична стихия, която изпепелява душата, за да остави след себе си парливата болка от едно голямо страдание, а плахо чувство, запалило в очите пламъка на невнятния копнеж и на вярата. Стиховете, през които преминава трепетът на любовта, са облъхнати от нежния парфюм на една чиста лиричност и сърдечна топлота: Свърши се играта, Млъкна песента. Той и тя в душата с звукове - цветя свиха и завиха вън града сами. И после: Черен скут разгънал паркът мълчалив, дето се извива глъхналият път, дето мълчаливо сенки две вървят. Грубата еротика е чужда за творчеството на поетесата. В него тя отразява душевните трепети, леките усещания, но не и суровото и първично чувство на любовта. Само понякога спомените, като плахи гълъби, с излекото пърхане на своите криле, докосват душата й, за да събудят едно колкото нетрайно, толкова и смътно желание: Да можех пак на твоите гърди глава да приклоня, - от твоите очи звезди да пия светлина. Простряла бих аз мост върху света от своята тъга, - да стигнех твоите уста, - на моя сън брега. Любовната лирика на Мара Белчева отразява един важен момент от психиката на българската жена изобщо.
към текста >>

85. 6. „Завети, год. IV (1937), кн. 2, с. 40, Спомените вълнуват. Мария Радева

XII. Съзерцания и молитви. Елена Казанлъклиева

Отразени сенки... Сенките на един богат живот, преминал в съзерцание и молитва!
Десетина години има от нашата първа среща. Тогава бяхте малко момиче с големи черни очи. Още помня очите ви... Очите ви от нашата първа среща... Я да видя, и сега са същите... Тя се смее. Смея се и аз. Ние се гледаме продължително, държим ръцете си, погледът ми се къпе в светлината на нейния поглед, като в някакво дълбоко, стихнало езеро... Спи езерото: белостволи буки Над него свождат вити гранки, И в тихите му тъмни глъбини Преплитат отразени сянки. Отразени сенки... Сенките на един богат живот, преминал в съзерцание и молитва! Гледам я: другарката, сестрата, свидното дете на нашия най-голям поет! Лицето е бледо и изпито, носещо браздите на мисълта и тънките извилини на дълбокото чувство! Но с каква антична красота се открояват чертите на това лице върху белия фон на нейната Юндолска стая: просто дървено легло, маса, стол, камина - това е всичко. Да, това е всичко, но тук има една жива душа, трептяща с всичките трепети на земята и на небето, и после, там вън са планините, боровите гори, зрелите ниви, купите сено, сините метличини сред житата и после този въздух, който те опиянява и те прави млад и весел и ти казва: живей, живей, радвай се на живота, славослови живота! - Тук живея съвсем сама.
към текста >>

86. 2. Горест на душата ми

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Диханието Ти е живот за мен, той пробужда сенките на моите сънища.
И остро смущение изсмуква мисълта ми. И чупя ръцете си в скръб велика. И викам: Господи!... Господи!... Но Него Го няма още. О, лицето Ти е крин израснал между лаври, и миризмата Ти е до забрава сладка... Като топло слънце възпява погледът Ти, когато ми се откриеш, и споменът за първия благословен ден, в който ми се откри, пробожда меч в моята душа. Диханието Ти е живот за мен, той пробужда сенките на моите сънища. Душата ми се увива около Теб и тръпне от ужас за раздяла... О, кротостта Ти е кротост на гълъб и думите, които ми изричаш, са за мене живот... Но Ти всякога бягаш от мен, скриваш се Ти за моята душа... Къде другаде мога да Те търся, ако не тук, гдето Ти ми се изяви! Нагоре Ти си високо, не мога Те стигна, в мен Ти си огън парещ - да се допра, Ти отстоиш от мен! Боже! Изгоря душата ми... О, всякога с мен така правиш, оставяш ме на опасно място и оставяш ме така да се мъча! Боже!
към текста >>

87. 3. Вегетарианството у Дънов

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Това са сенките на тоя ужас, пренесени върху човешката душа.
Ето негови мисли за вегетарианството: - Човек не е нито тигър, нито лъв, нито вълк. Следователно изискванията, които природата предлага за неговата храна, не са тия, които тя предлага на месоядните животни. - Ние не бихме имали нищо против това да се изяде една кокошка или едно агне - стига те самите да пожелаят това. Ако те толкова много обикнат своя господар, че пожелаят да се принесат в жертва заради него... - Хората никога не биха употребили месо, ако биха видели с какви чувства на смъртен ужас е напоено то, Заедно с месото човек внася в своите тъкани основата на тоя смъртен ужас. И нека не се чудим след това, ако хората стават нервни, неспокойни, гонени от тежки кошмари. Това са сенките на тоя ужас, пренесени върху човешката душа. - Ние говорим за мир между народите и между хората. Но как може да дойде тоя мир, когато хората проявяват своята жестокост върху своите по- малки братя, животните? Жестокостта, упражнявана към животните, се пренася лесно и към близките на човека, към неговите братя човеци. - При изобилието, с което ни огражда Майката Природа, яденето на месо е само един изживян атавизъм, един печален спомен от мрачното минало, през което е минало човечеството по пътя на своето развитие. - Казвам: Хранете се с любовта.
към текста >>

88. 6.4. Душевно болните

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

И наистина, мъчно можеше да се постави граница между Магдалина, която се криеше под леглото на Учителя с намерение да роди от него един Христос, между ревностните почитателки, които го чакаха разплакани пред вратата, които не намираха друга радост освен тая - да се движат след него като някакви сенки.
И другояче не можеше и да бъде. Той боравеше с човешки души. А всяка душа е индивидуалност, със свои особености, свой особен свят, даден веднъж и неповторим. А границата между характерологичните варианти и „ненормалните" е толкова преходна, неясна, че понякога просто не може да се разчете. „Всеки си е особено луд", казва народната мъдрост. И наистина, мъчно можеше да се постави граница между Магдалина, която се криеше под леглото на Учителя с намерение да роди от него един Христос, между ревностните почитателки, които го чакаха разплакани пред вратата, които не намираха друга радост освен тая - да се движат след него като някакви сенки. Всяка от тях носеше в душата си някаква непосилно тежка травма от живота, огорчение, загуба, неизпълнена мечта, нещастна любов, които не можеше нито да изостави, нито да забрави. Човек търси това, от каквото има нужда, това, което носи облекчение на болката му. Тъй като всеки имаше свободата да отива при него когато и колкото пъти му се иска, човек можеше да наблюдава картината, която се наблюдава около фигурата на един голям психиатър между пациенти, търсещи неговата магическа лечебна сила. Може би силата на внушението, или на самовнушението? Това е вярно.
към текста >>

89. 14. Макрокосмични песни

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

Реалността Когато дреболиите затихват и техните спомени се разнесат като сенките на облаците по житните полета, излиза реалността на моя живот и прозвучава с пълна сила в сърцето.
Блестящи, усмихнати слънчеви лъчи пълнят, напояват въздуха с кристална свежест. Няма вчера и няма утре. Всичко е само усмихнато „днес", което безгрижно тананика. - Душата се възправя над дреболиите на живота и поема с пълна сила топъл вятър, напоен с много светлина и с много радост. Тя се издига на пръсти и целува собствения си кръст. 14.2. Реалността Когато дреболиите затихват и техните спомени се разнесат като сенките на облаците по житните полета, излиза реалността на моя живот и прозвучава с пълна сила в сърцето. То отеква в дълбините си предвечната песен на всемира и се радва. Преодолените несгоди са му придали мекота, а надеждата и вдъхновението са го окрилили с устрем и радост. 14.3. Животът Тече животът: могъщо всеобхватно движение, което раздухва пламъците по слънцата и ги кара да заливат с животворящи лъчи безмерното пространство. Тече животът, велик и многообразен: тук еднодневка, там многовековен дъб, в чиито клони пеят хорове от птички, тук дете, което се кичи с цветя - и то самото едно прекрасно цвете, - там белобрад старец, сраснал се с принципите на живота и вече смогнал да им се усмихне. Тече животът - сребърно сияние, което блика из дълбините на незнайното начало, към неподозирана цел, готов [да] целуне срещаните по пътя несгоди. 14.4.
към текста >>

90. 12. Балканско Локарно

Като се почне от Шумадия и се свърши с Варна, като се почне от Добруджа и се свърши със Солун и Тесалия - всичко това е един народ с множество отсенки, много нюанси, но все с една отличителна черта: славяни.
12. Балканско Локарно [1] Стека (в. „Хасковска поща", г. IV, бр. 885, 26.VII.1927 г., с. 2) Обективно погледнато, всички граници на юг от Дунава са изкуствени. Като се почне от Шумадия и се свърши с Варна, като се почне от Добруджа и се свърши със Солун и Тесалия - всичко това е един народ с множество отсенки, много нюанси, но все с една отличителна черта: славяни. Когато съобщителните средства са примитивни, общението между населението е слабо и с течение на вековете се оформят традиции и обичаи, различни едни от други. Само в планинската местност на Саксония, Германия, има около сто носии и диалекти. И до днес един търговски селянин не може се разбра с един шоп и мъчно се разбира с един кореняк хасковец. Но времето върви със страшна стремителност. Днес има почти оформен литературен български език и диалектите в интелигенцията почти не се чувствуват.
към текста >>

91. 5. Езикът на звездните небеса

ГЕОРГИ РАДЕВ

Планетите от своя страна образуват светлините и сенките - подробностите на картината.
Най-сетне, ако човек действува и реагира постоянно вътре в себе си, то е, защото той е едно съзнателно средоточие, в което се кръстосват разнообразни трептения, възбудени от живите сили на природата. Човек в един голям музикален инструмент, чието тяло е корпусът, а сетивата - струните, които непрестанно трептят в отговор на непрекъснатите вибрации, приведени в движение от Слънцето, Луната и планетите. Мозъкът е оня извънредно чувствителен апарат, който работи в строга зависимост от хармонията или дисонансите, предизвикани от тези трептения. Да се проучат причините на тия трептения, ще рече да познаем сами себе си и ония вечно деятелни сили, които предизвикват различните събития и чиято съвкупност образува потока на всекидневния ни живот. Нека не се забравя, че Слънцето е първопричина на всяко земно битие, на всеки живот тук на земята, а Луната - вторичен фактор. Планетите от своя страна образуват светлините и сенките - подробностите на картината. В течение на дванадесетте слънчеви месеца, сиреч от встъпване на Слънцето в първия градус на знака Овен в мига на пролетното равноденствие, до възвръщането му пак в същата точка на следната година, в този именно цикъл се раждат всички възможни видове на човешкото естество. Слънцето, със своето реално, истинско положение в зодиака, показва първия подтик за духовния развой на човешката раса, а с видимото си годишно движение, (което е в същност отнесеното към Слънцето движение на земята), показва първият импулс на индивидуалния човек; планетите пък и Луната чрез своето положение в зодиака поляризират силата на Слънцето и разкриват същевременно природата и направлението, в което неговото влияние се проявява. Но за да се проучи вътрешното, окултно естество на силите, които управляват даден индивид, нужно е преди всичко да се научат елементарните начала на астрономията и астрологията, с други думи да се усвои напълно външната азбука на небесния език. Едва след това може да се започне с излагане на най-простите форми на този език, чиято музика е вдъхновила големият Самоски мъдрец Питагор да го формулира пред своите избрани ученици като „хармония на сферите”. --------------------------------------------------------------------------------------------------------- * The Language of the Stars от същия автор, преведена и на френски „Le langage des Etoiles” par Burgoyne; Paris, Librairi е Chaconna; 11 Quai Saint Michel.
към текста >>

92. 24. Сфера на Венера

ГЕОРГИ РАДЕВ

Всички форми на порока, разврата и разгулността, с ония учреждения, които ги поддържат, представят тъмната сянка на Венера, в която се преплитат сенките на тъмния Марс и тъмната Луна - Хеката на древните елини.
Животът на чувствата и емоциите се регулира от ритъма на Венера. Нейният геоцентричен цикъл в зодиака ни дава психологичния цикъл на любовта у човека и фазите, през които минава енергията на любовта в процеса на нейното трансформиране. Изкуството, и по-специално танца, музиката - главно пеенето - поезията, особено лиричната, както и другите изкуства се развиват във „възходящо течение” на Венерино-Марсовата енергия, като „сублимации” на първичната енергия на биоса. Ето защо, всички хора на изкуството са малко или много белязани от Венера. Лесно е да се разбере, че в сферата на Венера се развиват и всички дисхармонични форми на половия живот и на чувствата. Всички форми на порока, разврата и разгулността, с ония учреждения, които ги поддържат, представят тъмната сянка на Венера, в която се преплитат сенките на тъмния Марс и тъмната Луна - Хеката на древните елини. И интересно е да се отбележи, че когато се развихри стихията на Марс по бойните полета, тогава най-много се проявява порочната страна на Венера. Негли затова, защото нейната енергия остава неасимилирана. Има, обаче, едно съответствие: както Марсовата стихия сее смърт и разорение отвън, така и Венера сее тогава смърт и разрушение отвътре - тя разпада биологичното ядро на живота, около което се организира първичната клетка на социалния живот - семейството. Венерината сфера прониква с мощна сила живота на земята, която се намира астрономически между планетите Венера и Марс. Това е външно съответствие на една реалност: оня свят — така нареченият от окултистите астрален свят - който най-непосредствено обгръща и прониква земята, това е светът на Венера и Марс.
към текста >>

93. 34. Магелан - покорителят на моретата

ГЕОРГИ РАДЕВ

От целия екипаж - 265 души смелци, изпоизмрели най-вече от глад през време на похода, слизат на испанския бряг всичко на всичко 18 души, грохнали, разнебитени, мъкнещи се като сенки от умора и продължително гладуване.
Очевидно, нещо е било видяно, прозряно с окото на интуицията от нечии будни умове по онова време, за да се роди такава увереност и у крале, и у търговци, па и у пъстрата сган авантюристи, които главно са образували екипажа на дръзките флоти, предприемащи опасни морски походи през непознати океани. Защото кралете и техните съветници надали биха се решили да съоръжават флоти на мореплаватели като Магелана, устремени към неизвестното, ако не се надяваха да получат в замяна стократно повече - териториални придобивки за короната и увеличаване стопанската и политическа мощ на държавата. Търговците-спекуланта, от друга страна, не биха хвърляли парите си на вятъра, ако не се надяваха да получат лъвския пай от тия, макар и рисковани, предприятия. Случаят с Магелановия поход блестящо потвърждава, че сметките им наистина са излизали прави. От петте кораба, с които тръгва Магелан от Севиля, се връща след тригодишно бродене из непознати води, само един - връща се със „скърцащи стави, бавен и морен, влачейки се със сетни сили по водите”. От целия екипаж - 265 души смелци, изпоизмрели най-вече от глад през време на похода, слизат на испанския бряг всичко на всичко 18 души, грохнали, разнебитени, мъкнещи се като сенки от умора и продължително гладуване. Но те носят на своята „Виктория” чак от Молуките скъпоценно бреме - петстотин и двадесет квинтала (около 26 тона) подправки. Товарът на тоя кораб е напълно достатъчен, за да покрие загубата на другите четири кораба, защото не само плаща разноските на предприемачите, които бяха съоръжили Магелановата флота, ами дава и една чиста печалба от петстотин златни дуката. Както виждате, сметката на търговците и тук е излязла права, макар в тая сметка да не влиза загубата на повече от двеста човешки живота, на първо място - тоя на Магелана! Винаги едно голямо предприятие, едно голямо събитие изисква сътрудничеството на всички сили, които действуват в живота на земята - и духовни, и физически. В него трябва да вземат участие и най-идеалните пориви, и най-безкористните подбуди, и най-отвлечените замисли, и най-фантастичните кроежи, и трезвите изчисления, и зрялото обмисляне, и разумното използуване на целия минал и сегашен опит, и майсторската сръчност, но и користните сметки за предобив и печалба, и тайните амбиции, и зависти, и козни, и интриги, и борби.
към текста >>

94. 9. По колелото на зодиака

ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

Сега той е зрял сред плодните градини на небесното колело, на кръстопътя между светлината и сенките, на възела, където денят е равен на нощта.
9. По колелото на зодиака Житно зърно, Г. XV, кн. 8, с. 266 ВЕЗНИ Детето стана юноша, а юношата възрастна и стана мъж. Премина времето, когато над небесната люлка се носеше тихата песен на младенчеството и пръстите на световна майка милваха меките къдрици на младенеца. Сега той е зрял сред плодните градини на небесното колело, на кръстопътя между светлината и сенките, на възела, където денят е равен на нощта. Ръцете му са силни от устрема в дългия и труден път, и в шепите си той държи даровете, които ще постави в небесните капони. В жилите на тоя младенец тече пламналата кръв на лъва, в сърцето му звънят тихите слова на небесната дева. Пътят му е вече очертан и светът се готви за деня на великата правда. По родните поля на земята повява ранният есенен повей. Той носи аромата на зрелите плодове, мириса на още топлата земя и шумоленето от уморените листа на горите.
към текста >>

95. 11. По колелото на Зодиака

ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

Той е, що прогонва мрачните сенки по кръстопътищата ни; него виждаме в съня си, когато заспиваме с музиката на чистите желания.
Тъмна нощ, а някъде лети бял конник - бляскав като снежна преспа, огряна от лъчите на пролетно слънце. Бялата грива на жребецът плющи като знаме, а косите на конникът са златни пламъци. В ръката си той държи двуостър меч със сияние като лице на слънце. Непрогледна нощ, а над света препуска един от небесните войни, чийто баща е баща на Боговете, а майка му е смълчаната и тъжна земя. От далечни времена пътува тоя конник във вихрен бяг по чистата диря на небесната стрела понесъл копнежите на сърцата ни към великото сърце на света. Той е, що прогонва мрачните сенки по кръстопътищата ни; него виждаме в съня си, когато заспиваме с музиката на чистите желания. Един бял конник, преминал през тъмната врата на смъртта, препуска към царството на своето безсмъртие. Очите му са ведри като сини небеса, смела е десницата, в която блести слънчевият меч, бързи са стъпките на младия жребец. Пее ранната утрина, изтока се залива със светлини, птиците чакат празника на слънчевия изгрев. Ние будни чакаме огнената колесница в далечината на хоризонтите, а сърцата ни пеят своите химни. Вечер, когато тъмносиньото крило на нощта обвие полята, ние лягаме върху коравите и любещи длани на майката земя и сънуваме небесния стрелец, пуснал с приказен замах своята стрела.
към текста >>

96. 13. По колелото на Зодиака

ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

Със сребърно везмо върху чистото смито небе на Юг, звездите чертаят съдбини, от Север духат ветрове като студени пълчища, на Запад бягат подгонени сенки, а на Изток небето скоро ще покаже пролука, из която първом ще надникне зеницата на утрото, а после ще се втурнат като победни конници светлините на идещия ден.
И няма да знаеш пътя си, и къде отиваш, и кому ще дадеш първите шепи от събраната си радост, както водите не знаят, кой ще бъде тоя, чиято жажда ще утолят в палещото пладне. Светът бе загинал за теб, но отново ще се роди светът в сърцето ти, преобразен и чакащ като засъхнала градина, като цветна леха, която чака благодатните капки под свода на небесната дъга. Не свършва пътят тук при планинското езеро. Не се затваря колелото в спокойната тишина на съзерцанието, защото ти не си един, а множество, което трябва да дойде в теб, след като ти отидеш при него. Който знае да чете писмото на съзвездията, ще познае, че е дошло времето да се отключат небесните извори и да лумнат реки на нов живот всред сухотата на нашите дни, когато земята е напукана и очите са пламнали в пустинна мъка. Със сребърно везмо върху чистото смито небе на Юг, звездите чертаят съдбини, от Север духат ветрове като студени пълчища, на Запад бягат подгонени сенки, а на Изток небето скоро ще покаже пролука, из която първом ще надникне зеницата на утрото, а после ще се втурнат като победни конници светлините на идещия ден. Разкъсан е обръчът! Прогонено е съмнението, разпукани са ледовете, и земята мирише на влага, стадата се пробуждат от зимния сън, гласът на хлопките пее в планината, децата поглеждат през синьото прозорче на къщурката, и едно цвете разтвори своята чашка. Ще заслизат планинските води по долините, ще напоят ливади и градини. Ще ударят колелото на мелниците, ще забучи радостно реката, и сърцето ще се събуди от един вик в ранното утро. Ти ще тръгнеш надолу като капчица вода, излязла из огромната делва на световното сърце.
към текста >>

97. (Продължение)

Влад Пашов

Но внезапно страшна тъмнина, изпълнена с пълзящи сенки, се спуснала върху него.
- Аз съм Озирис, Върховния Разум, и аз мога да снема покривалото от всички неща. Какво искаш ти да видиш? - Аз желая да съзерцавам източника на всичко съществуващо, аз желая да позная Бога. И незабавно Хермес се почувствувал облян от чудна светлина. През нейните прозрачни вълни минавали пленителните форми на всички същества. Но внезапно страшна тъмнина, изпълнена с пълзящи сенки, се спуснала върху него. Хермес бил потопен във влажен хаос, пълен с дим и зловещ рев. И тогава се повдигнал един глас из дълбините на бездните. Това бил Призивът на светлината. И след това бърз огън се устремил из влажните дълбини, в неизмеримите ефирни висоти. Хермес се издигнал с огъня в светлите пространства.
към текста >>

Той видял в тях сенките на хората, изпускащи страшни викове, тях ги хващали и разкъсвали на части призрачни чудовища и животни посред невъобразими стонове и проклятия... Такава е - раздал се гласът на Озириса - съдбата на душите неизправимо зли и низки.
- попитал Хермес - Да, отговорил гласа на Озириса, много погиват, спускайки се в материята. Душата е дъщеря на небето и нейното странствуване е изпитание. Ако в своята безудържана любов към материята, тя изгуби възпоминание за своето произхождение, скритата в нея божествена искра, способна да се превърне в сияюща звезда, се възвръща обратно в ефирното пространство и душата се разпръсква във вихъра на грубите елементи. При тези думи на Озириса, Хермес затреперал, защото страшна бушуваща буря го окръжавала с черни облаци от всички страни. Седемте сфери изчезнали в гъсти мъгли. Той видял в тях сенките на хората, изпускащи страшни викове, тях ги хващали и разкъсвали на части призрачни чудовища и животни посред невъобразими стонове и проклятия... Такава е - раздал се гласът на Озириса - съдбата на душите неизправимо зли и низки. Тяхното мъчение ще се свърши само с тяхното унищожение, което е изгубване на всякакво съзнание. Но гледай, мъглите се разсейват, седемте сфери се появяват наново. Погледни на тази страна. Виждаш ли този рой души, стремящи се да се подигнат в лунната сфера? Едни от тях падат на земята, сметени от вихъра, като ято птици под напора на буря, други със силни движения на крилете достигат по високата сфера, която ги увлича в своето движение.
към текста >>

98. Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 1. Животът в духовните светове

През време на физическия живот той е познавал само техните сенки в своите мисли.
Тук пред погледа на духа се разкрива панорамата на бъдещия му живот на Земята в нейните главни етапи. Духът има свобода по отношение на детайлите в течение на живота. Тази панорама започва с люлката и завършва с гроба. Умственият свят или светът на духа, където човек минава след като напусне първото небе, също има седем области, от които първите четири образуват второто небе, а трите горни образуват третото небе. В първата област човек се вижда заобиколен от първообразите на земните предмети. През време на физическия живот той е познавал само техните сенки в своите мисли. Защото човешката мисъл на Земята е само сянка на известна реалност от умствения свят. Това, което на Земята се мисли, в света на духа, в умствения свят се живее. Тук човек се движи всред мисли, но тези мисли са реални същества, които създават съответните предмети на Земята. Тук се намира, така да се каже, мисловната работилница, където се замислят и изграждат физическите предмети. Защото всичко в света на духовете е живо и активно.
към текста >>

99. 13. САТУРН

Иван Антонов