Търсене в текстове за 'Святост'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 55 резултата в 49 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_08 ) Възвишеното в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато се показа далечното видение на връх Мусала, в нас се пробуди чувството, че сме тръгнали да се потопим в един свят на святост.
Долу гърмеше реката, която оставаше ту отляво, ту – отдясно. При моста, който е на средата на пътя между Боровец и х. Мусала, направихме почивка за по чаша чай. До нас достигаше грохота на един водопад, който малко по-горе се спуща от стръмнините с вечната си песен. Потеглихме отново. Когато се показа далечното видение на връх Мусала, в нас се пробуди чувството, че сме тръгнали да се потопим в един свят на святост. Следобед пристигнахме при долните две Мусаленски езера. Там се издига мачка хижа. Някои братя и сестри се настаниха в нея, други – на палатки, а трети си построяват навеси. В първите години на нашите излети на Рила не бяхме все още така обзаведени, както по-късно при Седемте рилски езера. До вечерта прекарахме в нареждане на нашия стан, обикаляхме двете езера и съзерцавахме околните върхове.
към текста >>

2. 6_10 ) Ореол около главата - Боян Боев (1883 – 1963)

Те нямат понятие какво нещо е святост.
Изучавайте техния характер, това, което са казали, и начина, по който са живели. Едно време светиите живееха по един начин, а сега – по друг. Днес светията се крие, не можеш да го познаеш, ходи с физическо тяло, приказва и става невидим. Макар и да знае, той винаги проверява знанието си – каквото и да му се каже, той ще слезе да провери. Някои хора искат да станат светии. Те нямат понятие какво нещо е святост. Трябва да се възприема Божествената светлина и да се разпръсква наоколо. Ще се образува ореол около главата. Ще ви дам да размишлявате върху Първото съборно послание на Йоана и върху стиха от Евангелието от Йоана: „Както ме Отец възлюби, така и Аз ви възлюбих.“ Проучете и размишлявайте и върху 12-та глава на Исайя. Изучавайте Библията.
към текста >>

3. 26) Единство в чувствата - Боян Боев (1883 – 1963)

Ученикът трябва да се стреми с всичката си чистота и святост да прояви Любов към Бога.
На 6 юни 1926 г. сестра Савка Керемидчиева прочете в духовната група следните мисли от Учителя: Ученикът трябва да има единство в чувствата. Любовта към Бога не трябва да се смесва с нищо друго. Любовта към Бога, това е моралът на ученика. Ученикът трябва да се стреми с всичката си чистота и святост да прояви Любов към Бога. Това е една жичка, която ще го изведе от всички мъчнотии по пътя; и при най-лошите условия да е поставен, ще го изведе. За да има чистота, човек трябва да бъде крайно интелигентен. Докато ученикът не изглади своите отношения към Учителя си, той не може да му даде никакви уроци. Когато ученикът разсъждава, не трябва да има предвид формата, тя заблуждава. Като свърже идеята с Бога, тогава мислите слизат направо от Бога като светлина в съзнанието на ученика.
към текста >>

4. 63) Поезия, театър, художество - Боян Боев (1883 – 1963)

Животът трябва да се изнесе в този вид, в какъвто е бил първоначално създаден, в своята първична чистота и святост, а не в неговия изопачен вид.
Писането е отговорност. Написва се толкова дебел роман, а със смъртта на героя, вместо да повдигне чувствата на хората, авторът ги разрушава, и те привикват към убийства, към груби прояви и насилие. Друг автор пък поставя един от героите си в положение на крадец, който присвоява големи суми и лежи двадесет-тридесет години в затвора, след което излиза, без да се разкае. Авторът иска да изнесе лошите последствия от престъпленията, но с това нищо не се постига, а освен това и престъпленията се увеличават, убийствата – също. На съвременния свят трябва да се изнесе това, което днес е изгубено, което му липсва. Животът трябва да се изнесе в този вид, в какъвто е бил първоначално създаден, в своята първична чистота и святост, а не в неговия изопачен вид. Трябва нов начин на писане и това е трудна задача. Светията никога няма да заобича грешна поезия, защото всички образи на поезията трябва да бъдат чисти. В новата драма, в новия роман трябва да се представи идеалния тип човек, със свещена глава, с добре развити гърди, с хармонично тяло, с правилни движения и без да е богат, където и да влезе, все добро да прави. Духовното иде вече в света, затова бъдещите писатели, поети, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елемент в своите произведения. Поезията трябва да описва Реалността, която изразява Живота отвътре, трябва да описва отношенията, които имат съставните неща към Центъра, към Бога!
към текста >>

5. 43) Методът на цветните лъчи на светлината - Боян Боев (1883 – 1963)

Радостта е плод на аметистовата краска; Святостта също принадлежи на нея.
Силата произтича от виолетовата краска. Към виолетовата краска принадлежи Благостта и без тази краска човек не може да бъде благ. Смирението и Почитта също могат да се причислят към виолетовата краска. Аметистовата краска е Духът на Благодатта. Тя има по-високи вибрации от виолетовата и е също краска на Смирението. Радостта е плод на аметистовата краска; Святостта също принадлежи на нея. И когато тази крас¬ка преодолее в нас, ще примири петте ни сетива, които сега са в явно противоречие. Египет, за който се говори в стиховете, в мистично отношение представлява физическия свят; Асирия представлява умствения свят, а Израил – чисто духовния човек. Нека ви обадя, че с двете последни краски – виолетова и аметистова – много трудно може да се работи. Затова ще започнете с петте краски, защото имаме пет пръста. За да можем да работим с последните две краски, трябва да имаме по-висока организация.
към текста >>

6. 10. VI. 1952 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Те нямат понятие какво нещо е святост.
Нямаше никакви мъгли. Небето беше чисто и имаше чуден изгрев на слънцето. След размишлението, молитвите и песните Учителя каза: „Вятърът, който духа, казва по отношение на хората: „Виждате ли тези скандалджии? Те са пратени да работят земята, а пък се бият и се считат за герои.” Някои хора искат да станат светии. Те нямат понятие какво нещо е святост. Той трябва да възприема Божествената светлина и да я разпръсква наоколо, за да се образува ореол. Когато простиш на някого и ти е неприятно да го срещаш, това не е прощаване. За Бога ще го обичаш. Дали заслужава или не, това ще го оставиш. Някой ти е неприятен.
към текста >>

7. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

Само като гледаме някого през очите на любовта, можем да видим зад живота на личността свещения олтар, възвишения храм на чистота и святост в глъбините на неговата душа!
Учителят Любовта произтича от виждане великото в човешката душа и във всички същества. Любовта е в прозрението на Красивото и Чистото, което се крие в светилището на човешката душа. Ето защо, чрез любовта човек влиза в реалния живот, а без нея той е още в живота на илюзиите и преходното. Учителят казва: „За да познаете някого, трябва да го обичате”. Само като гледаме някого през очите на любовта, можем да видим зад живота на личността свещения олтар, възвишения храм на чистота и святост в глъбините на неговата душа! Тогава го познаваме. Ако виждаме у човека само обикновените черти, навици и склонности на личността, още не го познаваме. Учителят казва още: „Невъзможно е да любите един човек, докато не цените душата му. Да ценим човешката душа - това значи да виждаме у нея Божия образ. И когато човекът стане способен да вижда Великото Разумно Начало навсякъде, тогава може да люби всички хора.
към текста >>

8. 03. КЪМ МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние ще поискаме да внесем тая святост в живота там, долу!
Поемаме Маришката долина - истинска „Велика Рилска пустиня" - „Царство на Безмълвието. На тръгване хвърлям още един поглед върху всички тия места, за да се свържа завинаги с тях! Всички вие тук: върхове, езера, реки, треви и цветя, благодарим ви, че ни приютихте за кратко време в красивите си обиталища! Каква свещена връзка се образува между нас и вас! Вие ни въведохте за кратко време в светостта на вашия живот. Ние ще поискаме да внесем тая святост в живота там, долу! Довиждане! сп. „Житно зърно”, бр.9, кн. 4-5
към текста >>

9. 10. КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО“ - Боян Боев (1883 – 1963)

Благоговейно чувство за святостта на тия места ни изпълва.
Ето полянката край езерото. Тук сме правили паневритмични упражнения. Ето пътеката, по която отивахме за дърва в изгорялата гора. Ето водопада, който се спуща отгоре. Колко всичко е познато, близо и сродно! Благоговейно чувство за святостта на тия места ни изпълва. Ние сме вече от няколко дни на стан край второто езеро „Елбур". Палатката на Учителя е край самото езеро. Какъв красив символ е голямата скала край нея! Всички вие, върхове и езера, всеки ден ни разкривате нови страници от свещената книга, която пазите. Всеки ден вие ни говорите по нов начин.
към текста >>

10. Екскурзия на Витоша - Боян Боев (1883 – 1963)

Те нямат понятие какво нещо е святост.
Нямаше никаква мъгла. Небето беше идеално чисто и имаше чуден изгрев на слънцето. След размишлението, молитвата и песента, Учителя каза: Вятърът, който духа, казва по отношение на хората: „Видите ли тези скандалджии, те са изпратени да работят земята, а се бият и се смятат герои. “ Някои хора искат да станат светии. Те нямат понятие какво нещо е святост. Той трябва да възприеме Божествената светлина, да я разпръсва наоколо и да се образува ореол. Когато простиш на някого и ти е неприятно да го срещаш, това не е прощаване. За Бога ще го обичаш. Дали заслужава или не, това ще го оставиш. Някой ти е неприятен.
към текста >>

11. В училището на планината - Боян Боев (1883 – 1963)

Това буди в нас чувството, че отиваме да се потопим в един нов свят на чистота, красота и святост.
Ето познатата чешмичка край реката. Оттам вземаме вода за чай. До нас достига грохотът на един водопад, който е малко по-горе и се спуща от стръмнините с вечната си песен. Потегляме нагоре. Но ето, показва се като далечно видение връх Мусала. Това буди в нас чувството, че отиваме да се потопим в един нов свят на чистота, красота и святост. Следобед пристигаме при долните две мусаленски езера. Тук има малка хижа. Голямата хижа още не е построена. Някои братя и сестри се настаняват в хижата, други на палатки, а трети си построяват навеси. До вечерта прекарваме времето в нареждане на нашия стан.
към текста >>

12. Служене - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако можеш да служиш на Бога с чистота и святост, още днес може да постигнеш това, което желаеш.
Когато човек работи за Бога, той е свързан с всички хора, които работят за Бога. Когато човек помисли да използува всичко, каквото има за себе си, той изгубва своята основа. Щом работиш за Бог&, навсякъде по света, където отидеш, в Америка, в Африка, хората ще работят за тебе. Ако работиш за Бога, и дърветата и водата ще работят за тебе. Ако си земеделец и работиш за Бога, дъждът ще дойде навреме, всичко най-добре ще става. Ако можеш да служиш на Бога с чистота и святост, още днес може да постигнеш това, което желаеш. Човек трябва да тури любовта към Бога на първо място и след това любовта към всички хора. Така ще станеш силен. Никой не трябва да се продава, за да осигури живота си на Земята. Там е всичката лъжа. Не можеш да служиш на Бога, додето не възлюбиш всички.
към текста >>

13. Петдесетте врати на разума - Влад Пашов (1902- 1974)

41 - Хайот-Хакодеш или живите Святости, серафими.
29 - човек - ангел. 30 - човек е образ и подобие на Бога. Четвъртият клас разглежда строежа на нашата вселена, която се състои от следните елементи: Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн, небесна твърд, първият двигател, емпирея. Тук се включват вратите от 31 до 40. Петият клас разглежда деветте ангелски чина: 41 - Хайот-Хакодеш или живите Святости, серафими. 42 - Офаними или колела, херувими. 43 - Аралими или ангели велики, силни, престоли. 44 - Хашмаим - господства. 45 - Серафими - власти. 46 - Малахими - сили.
към текста >>

14. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

Боже, в Святост е пътят Ти."
В 76-ти псалом се говори, че Бог ще съкруши насилието и гордостта в каквато и форма да се проявяват. И ще се проведе съдба на земята, „за да спаси всички кротки на земята." В 77-ми псалом отначало се описва смущението на псал- мопевеца от това, че Бог ни е забравил и казва: „Дали престана милостта Му за всегда? Дали забрави да помилва Бог? Или в гнева Си затвори своите щедрости" - това е състоянието на душата, когато изпада в известна тъмнина, но след дълбоко размишление нахлува Светлина в съзнанието и казва: „Тогаз рекох: немощ е за мене това, да се изменява десницата на Всевишния... ще се поучавам във всичките Твои дела, и за деянията Ти ще размишлявам. Боже, в Святост е пътят Ти." 78-ми псалом започва с думите: „Слушайте, люде мои, закона ми, приклонете очите си към словата на устата ми. Ще отворя устата си за притчи, ще произнеса гадания от древността, които чухме и познахме, и нашите отци казаха нам." И след това разказва историята на еврейския народ от излизането му от Египет и всички чудеса, които Бог е направил за Него и как те всякога са недоволни и непризнателни. И се отклоняват от Божия път, което предизвиква Божия гняв, но Бог се въздържа, като от време на време ги наказва, но пак се грижи за тях. И накрая казва: „Тогаз се събуди Господ като от сън, като силен, който изтрезва от вино и порази неприятелите си изотзад." И казва, че избрал юдиното племе на лицето на Давида да пасе овцете Му, „...и пасех ги според нез- лобието на сърцето си и изкуството на ръцете си ги води." 79-ти псалом в началото е едно пророчество за бъдещото заробване на Израил от езичниците, които оскверняват храма и развращават Ерусалим, и избиват народа.
към текста >>

15. 8. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Тогаз баща му Захария се изпълни със Светия Дух и пророкува за идването на Спасителя, на Христа... Да Му служим без страх със святост и правда пред Него през всичките дни на живота.
Запитали бащата със знакове и той написал на дъсчицата: Йоан е името му. И на часа му се отвориха устата и той проговори и благославяше Бога. И страх обзе всички съседи. И всички, които чуха, пазеха това в сърцето си, казвайки: Какво ли ще е това детенце? Защото Господнята ръка беше с него". "Тогаз баща му Захария се изпълни със Светия Дух и пророкува за идването на Спасителя, на Христа... Да Му служим без страх със святост и правда пред Него през всичките дни на живота. Да, и ти детенце, пророк на Всевишнаго ще се наречеш, защото ще вървиш пред лицето на Господа да изправиш пътищата за Него. За да дадеш на людете да познаят спасение чрез прощение на греховете им. Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети Зора отгоре, за да осияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка. Така щото, да отправи нозете ни в пътя на мира. А детенцето растеше и крепнеше по дух.
към текста >>

16. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Но с течение на времето човешкото слово изгубва своята святост, която трябва отново да бъде възстановена.
Прологът на Йоан е най-чистото Слово на Бога. В неговите думи и тонове не се примесва никакъв образен елемент. Ето защо тук ние се намираме действително в центъра на Словото Божие. В развитието на света човешкото слово е произлязло от Божественото Слово. Затова и човешкото слово е нещо свещено. Но с течение на времето човешкото слово изгубва своята святост, която трябва отново да бъде възстановена. Както в началото на Евангелието на Йоан стои прологът, така в неговия край стои една глава, която съзнателно трябва да отличим от останалото Евангелие. 2Гва глава се явява като една прибавка към Евангелието. Но ние ще видим, че тази прибавка не е нещо случайно, но от голяма необходимост в композицията на цялото. Чрез двата последни стиха на 20~та глава е даден ясен завършек на Евангелието. Те са следните: "Исус извърши още много знамения пред своите ученици, които не са записани в тази книга.
към текста >>

17. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

И въздигна рог на спасение за нас в дима на слугата си Давида, както е говорил чрез устата на светите си от века пророци, избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят, за да покаже милост към бащите ни и да спомним святия свой завет, клетвата, с която се е клел на баща ни Авраама, да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни, да му служим без страх в святост и правда пред Него през всичките си дни.
По такъв начин Мария е в непрекъсната връзка със Святия Дух, с Духовния свят. Това е един особен род посвещение, за което не е необходимо да се мине през така наречената мистична смърт, а в будно съзнание тя получава връзка с Духовния свят. 4. Следва откровението на Захария за Йоан Кръстител и за Исус Христос. То е описано по следния начин: "Тогава баща му Захари се изпълни със Святия Дух и пророкува, казвайки: Благословен Господ, Израилевия Бог, защото посети днес людете си и извърши изкупление за тях. И въздигна рог на спасение за нас в дима на слугата си Давида, както е говорил чрез устата на светите си от века пророци, избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят, за да покаже милост към бащите ни и да спомним святия свой завет, клетвата, с която се е клел на баща ни Авраама, да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни, да му служим без страх в святост и правда пред Него през всичките си дни. Да, и ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш, защото ще вървиш пред лицето на Господа, да приготвиш пътищата за Него, за да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощение на греховете им. Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре, за да осияе стоящите в тъмнина и в мрачна сянка, така щото да отправи нозете ни в пътя на мира. А детенцето растеше и крепнеше в дух. И беше в пустинята до деня, когато се яви на Израиля" (1;67-80). 5. Следващото благовестие е към овчарите в полето при раждането на Исус във Витлеем.
към текста >>

18. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Параскева" става център на Новото учение и там се групират онези хора, които ще играят в историята на света една роля неблагодарна, лишена от сладостта на признанието, но велика, чиста и пълна със строга святост.
След като Боян се върнал в Преслав от Византия, след като е получил своето посвещение то непознатите, които са били членове на Бялото Братство, един ден посещава патриарх Стефан и измолва от него манастира „Св. Параскева" за свое усамотение и молитва. За личността на този патриарх се знае много малко. Но след посещението на Боян при него, неговите дни са кратки и са вече дни на вътрешен ученик. Оттогава манастирът „Св. Параскева" става център на Новото учение и там се групират онези хора, които ще играят в историята на света една роля неблагодарна, лишена от сладостта на признанието, но велика, чиста и пълна със строга святост. Там се срещат първите ученици, там външните, след като приемат учението и получат известно посвещение, според степента на своето развитие, дават обещание да бъдат послушни и да мълчат като риби. Оттам се запалва огънят, който отначало слабо гори, но после се усилва и лумва в голям огън, чиито пламъци целят да пречистят света, огънят, чиито пламъци трябва да изгорят и самите причинители на пожара, които се самопожертват, за да повдигнат света с една крачка напред. Там дохождат и двамата непознати сирийци. Тези непознати изрекли пред учениците онези тайнствени слова Талита Куми, които трябваше да възкресят душите на българите за нов живот и да родят духовната Зора на българите. Кои бяха тези двама непознати, чиито имена не са записани, но чиито дела никой не може да отрече, защото те са един факт в световната история, и чието учение е пуснало кълнове от северния полюс до екватора и от Китай до Мексико?
към текста >>

19. ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова първата задача на онзи, който иска да влезе във връзка с Невидимия свят и да има опитността на истинския ученик, да може да влезе във връзка с Учителя, е чрез разумна работа да трансформира всичките си нисши страсти и енергии, да се освободи от всички недъзи и да придобие първичната чистота и святост, които са качества на човешката душа.
При влизане в контакт с Невидимия свят, човек преди всичко трябва да е станал госпо-дар на себе си, на всички сили, които функционират в неговото тяло, за да може да се спра-ви след това с космичните течения, които текат в Природата. Затова първата задача на оня, който иска да влезе във връзка с Невидимия свят, е да добие власт и контрол на силите в себе си, а оттам ще знае вече да владее и силите, които функционират в Природата. Това подразбира човек да е развил в себе си възвишените Божествени добродетели и да е подчинил всичките отрицателни сили в себе си на разумната воля. Онзи, който не е напра-вил това, той е роб и играчка на тъмните сили и не е техен господар. Чистотата е качество на всички добродетели. Затова първата задача на онзи, който иска да влезе във връзка с Невидимия свят и да има опитността на истинския ученик, да може да влезе във връзка с Учителя, е чрез разумна работа да трансформира всичките си нисши страсти и енергии, да се освободи от всички недъзи и да придобие първичната чистота и святост, които са качества на човешката душа. При това състояние, като проникне в Невидимия свят, той ще свети като Слънце, всички тъмни същества ще отстъпят пред него и ще му отворят път. Защото човек неизбежно ще мине през тяхното царство, преди да влезе във Възвишения свят. Човек при влизане в Невидимия свят неизбежно минава през тъмната зона, и ако не е силен, той ще се уплаши и ще стане жертва на тъмните същества, които живеят в този свят. Затова Учителя казва в "Царския път на душата": "Разумният ред на Божествената душа, който трябва да следва ученикът на Бя-лото Братство, е: силата предшества свобода-та, свободата предшества правата мисъл, пра-вата мисъл предшества благородното чувство, благородното чувство предшества добрата постъпка." Това значи, докато човек не придобие сила, за да контролира всички енергии, които влизат в неговото тяло, той не може да има никаква свобода, а ще бъде играчка на природните сили. А докато не е свободен, човек не може да мисли, а само ще бъде проводник на чужди мисли, защото мисълта е един творчески процес и само свободният може да мисли, а онзи, който не може да мисли, той не е свободен за собствени, благородни и възвишени чувства.
към текста >>

20. 11. Качествата на реалността, 28 юни 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И със светиите може да направите връзка, ако държите в ума си тяхната чистота и святост.
Ако някой път сме щастливи, това се дължи на едно временно прозрение на Любовта. А когато сме нещастни, това показва, че Любовта е изчезнала. Когато любовта напусне напълно човека, той умира, заминава за другия свят. Ако мислите за хубавото и красивото в живота на заминалите, вие сте във връзка с тях. По този път може да направите връзка и с Христа, като мислите за великата Му мисия на Земята. И със светиите може да направите връзка, ако държите в ума си тяхната чистота и святост. Като държите в ума си доброто и красивото в живота на хората, с това вие правите връзка с тях, с Бога, който е в тях. А който иска да намери Бога с критически ум, има да го търси милиони години и пак няма да го намери. По този начин Бог не се намира. И когато човек говори за Истината, трябва да бъде крайно внимателен. И по адрес на Христа, на светиите и на великите хора е опасно да се говори, защото ще имате лоши последствия.
към текста >>

21. Абсолютна чистота - Влад Пашов (1902- 1974)

Понеже при окултното развитие човек постепенно влиза във връзка с един организиран свят, свят на Чистота и святост, затова първото нещо, което човек трябва да придобие, влизайки в този Път, е Чистотата.
ЧИСТОТАТА - ПЪРВА СТЪПКА Понеже при окултното развитие човек постепенно влиза във връзка с един организиран свят, свят на Чистота и святост, затова първото нещо, което човек трябва да придобие, влизайки в този Път, е Чистотата. Ето какво казва Учителя по този въпрос: •2 • Абсолютна чистота Чистотата бива външна и вътрешна. Външната чистота всеки я вижда и разбира. Вътрешната Чистота трябва да се придобие.
към текста >>

22. Размишления с молитви - Влад Пашов (1902- 1974)

7. Размишление върху Духа Божий, Божията святост и Божията Милост и четене на “Молитва за плодовете на Духа”.
2. Размишление върху Мъдростта и четене “Отче наш”. 3. Размишление върху Истината и четене “Добрата молитва” и “Отче наш”. 4. Размишление върху Правдата и Божия промисъл и четене на “Молитва на Триединния Бог”. 5. Размишление върху Добродетелта и Божията Благост и четене на “Молитва на Царството”. 6. Размишление върху жертвата на Любовта и Божията Милост и четене на молитвата “Пътят на Живота”. 7. Размишление върху Духа Божий, Божията святост и Божията Милост и четене на “Молитва за плодовете на Духа”. Вечният и необятен Бог е Пътят, Истината и Животът. Мир на всички, които ходят в Пътя Христов! Бог е Любов и Той е единствената връзка на Живота. Благословени са всички, които следват Неговия Път.
към текста >>

23. Метод за работа с Чистотата и Святостта - Влад Пашов (1902- 1974)

• 858 • Метод за работа с Чистотата и Святостта.
• 858 • Метод за работа с Чистотата и Святостта. Като се събудите сутрин, преди да се измиете направете едно добро дело. Извикай най-доброто чувство от сърцето си и кажи му първата дума на Любовта! Извикай най-красивата мисъл от ума си и покажи й най-хубавата светлина! Това като сторите, ще произнесете следната формула: “Милостиви, Святи и Благи Господи, изяви ми Светлината на Твоето лице да сторя Твоята воля”. Едно от правилата при изговарянето на тази формула е да бъдете много положителни и да имате детски Дух.
към текста >>

Светлината е Неговата Святост.
Не, няма по-силни думи от “Милостиви, Святи и Благи Господи”. Като произнасяте тези думи, Господ ще ви слуша. Милостта е качество на Бога. Всеки, който призовава Бога в Неговата милост, Той му се изявява. И всеки, който Го призовава в Неговата Светлина, Той пак му се изявява. Светлината е Неговата Святост. Святостта Божия носи Светлина. Само светият човек може да има Знание. Чистият човек може да има Знание. Само чистият човек може да бъде свят. Чистота и Святост вървят заедно.
към текста >>

Святостта Божия носи Светлина.
Като произнасяте тези думи, Господ ще ви слуша. Милостта е качество на Бога. Всеки, който призовава Бога в Неговата милост, Той му се изявява. И всеки, който Го призовава в Неговата Светлина, Той пак му се изявява. Светлината е Неговата Святост. Святостта Божия носи Светлина. Само светият човек може да има Знание. Чистият човек може да има Знание. Само чистият човек може да бъде свят. Чистота и Святост вървят заедно. Чистотата – това е най-красивото чувство.
към текста >>

Чистота и Святост вървят заедно.
Светлината е Неговата Святост. Святостта Божия носи Светлина. Само светият човек може да има Знание. Чистият човек може да има Знание. Само чистият човек може да бъде свят. Чистота и Святост вървят заедно. Чистотата – това е най-красивото чувство. Вие някой път се плашите от Чистотата и Святостта, но те са най-красивата дреха, с която душата може да бъде облечена. Чистотата и Святостта са качества, които привличат, те са качества, които дават благородство на душата. Душата се разширява и става привлекателна, нежна, блага, разумна. И онзи човек, който носи Чистотата и Святостта, той е велик човек във всяко отношение.
към текста >>

Вие някой път се плашите от Чистотата и Святостта, но те са най-красивата дреха, с която душата може да бъде облечена.
Само светият човек може да има Знание. Чистият човек може да има Знание. Само чистият човек може да бъде свят. Чистота и Святост вървят заедно. Чистотата – това е най-красивото чувство. Вие някой път се плашите от Чистотата и Святостта, но те са най-красивата дреха, с която душата може да бъде облечена. Чистотата и Святостта са качества, които привличат, те са качества, които дават благородство на душата. Душата се разширява и става привлекателна, нежна, блага, разумна. И онзи човек, който носи Чистотата и Святостта, той е велик човек във всяко отношение. Той и в малките неща е велик, и в големите неща е велик.
към текста >>

Чистотата и Святостта са качества, които привличат, те са качества, които дават благородство на душата.
Чистият човек може да има Знание. Само чистият човек може да бъде свят. Чистота и Святост вървят заедно. Чистотата – това е най-красивото чувство. Вие някой път се плашите от Чистотата и Святостта, но те са най-красивата дреха, с която душата може да бъде облечена. Чистотата и Святостта са качества, които привличат, те са качества, които дават благородство на душата. Душата се разширява и става привлекателна, нежна, блага, разумна. И онзи човек, който носи Чистотата и Святостта, той е велик човек във всяко отношение. Той и в малките неща е велик, и в големите неща е велик.
към текста >>

И онзи човек, който носи Чистотата и Святостта, той е велик човек във всяко отношение.
Чистота и Святост вървят заедно. Чистотата – това е най-красивото чувство. Вие някой път се плашите от Чистотата и Святостта, но те са най-красивата дреха, с която душата може да бъде облечена. Чистотата и Святостта са качества, които привличат, те са качества, които дават благородство на душата. Душата се разширява и става привлекателна, нежна, блага, разумна. И онзи човек, който носи Чистотата и Святостта, той е велик човек във всяко отношение. Той и в малките неща е велик, и в големите неща е велик.
към текста >>

24. МЕТОД ЗА ВРЪЗКА С ДУХОВНИЯ СВЯТ - Влад Пашов (1902- 1974)

проявя своята доброта и святост”.
доброта и разумност. Като не разбираш този закон, ти искаш да бъдеш добър и разумен, без да мислиш за Бога. Не, ще си кажеш: “Понеже Бог е благ, мъдър и свят, аз искам да бъда като Него, да проявя своята доброта и святост”. Доброто е вложено в човека, то трябва само да се прояви. Разумността е вложена във цялата Вселена, във всичко живо. Щом е така, ти можеш да бъдеш разумен.
към текста >>

25. 25-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

За да се прояви Учителя чрез известен човек, той трябва да е постигнал високо просвещение, да се е издигнал много високо в своето духовно развитие, да е придобил морална чистота и святост.
Защото във всяка културна епоха Учителя дава нови методи, както за духовен и природосъобразен живот, така и за окултно обучение и развитие. Защото във всяка епоха се развиват специфични страни от сложното човешко естество, които изискват специфични методи. 47. Когато идва в света, Учителя се проявява чрез някой велик посветен, който е минал през всички фази на окултното ученичество и е издържал всички изпити, решил е всички задачи, които Учителя му дава. Затова Учителя казва: Не си правете илюзии да мислите, че Христос, Великият Учител на Бялото Братство, може да се прояви чрез когото и да е. Това е тъй невъзможно, както е невъзможно един гениален цигулар да свири на една дъска, на която са опънати четири струни, и да изпълни нещо велико, и то да го изпълни хубаво. За да се прояви Учителя чрез известен човек, той трябва да е постигнал високо просвещение, да се е издигнал много високо в своето духовно развитие, да е придобил морална чистота и святост. Само чрез такъв човек може да се прояви Христос - Великият Учител на Бялото Братство. Такъв човек е организирал своето духовно тяло и го е направил безсмъртно и е префинил своето физическо тяло, за да може да стане добър проводник на най-висшия живот. 48. Учителя прави контакт на космичните енергии със земята. Така че чрез Учителя се изливат космичните енергии на Любовта, Мъдростта и Истината, които създават условия за пробуждане на човешката душа. Под влиянието на топлината на Любовта и светлината на Мъдростта, които се изливат чрез словото на Учителя, човешките души ще се пробудят от дългия сън, който са прекарали в лабораторията на материята, и ще заживеят нов живот.
към текста >>

26. БОГ, ГОСПОД, ТВОРЕЦА, СЪЗДАТЕЛЯ, ЕДИННОТО РАЗУМНО НАЧАЛО... - Лалка Кръстева (1927-1998)

Истинският човек трябва да се стреми с всичката си чистота и святост да прояви в живота си любов към Бога.
* Няма нещо, което човек да е поискал от Бога искрено, точно, конкретно, и Той да не изпълни желанието му. И то точно когато трябва. * Любовта към Бога не трябва да бъде примесена с любовта към друг обект. Любовта към Бога - това е моралът. Има ли друга любов, моралът е опетнен отвътре, в съзнанието. Истинският човек трябва да се стреми с всичката си чистота и святост да прояви в живота си любов към Бога. Това е жичката, която ще извади човека от всички мъчнотии и от най-лошите условия. Тая ще бъде светлата звезда в неговия път. За да има чистота, човек трябва да бъде много интелигентен. Докато не изглади напълно своите отношения към всички, докато не заживее в хармония, съгласие и любов, той все ще бъде в тресавището на живота. * Душата е най-красивата дъщеря на Бога.
към текста >>

27. НОВОТО УЧЕНИЕ - Лалка Кръстева (1927-1998)

Всеки, който носи смирението като добродетел в душата си, носи в същото време и отпечатъка на Божията святост и правда.
Ще ходим горе да се учим, пак ще се връщаме, докато в нас остане истинското познание за благата, които ни заобикалят. * Ако всички живеехме за Господа и Божията любов, бедни хора нямаше да има. * Смирението е Божията благодат, която пази душата от разтление. То е вътрешна защита против всички тайни грехове, които може по всяко време да се проявят и пораснат в почвата на сърцето. Смирението държи под своята власт всичките лоши зародиши и семена и дава място на сърдечните добродетели да растат и виреят в душата, докато пуснат корени в живота на духа ни. Всеки, който носи смирението като добродетел в душата си, носи в същото време и отпечатъка на Божията святост и правда. * Духовен е онзи, чието съзнание е винаги будно и готово да изпълни волята Божия. * Всяка култура, която не изпълнява Божията воля, се заличава. Всяка държава, която не се подчинява на Божиите закони, се унищожава, а когато им се подчинява, се благославя. Така е било, и така ще бъде. * Под “кротък” човек се разбира бял, светъл човек, който привлича светлината в себе си и я отразява навън.
към текста >>

28. Любов - Георги Радев (1900–1940)

Дух на святостта, Дух на благостта,
И когато възлезеш в света, където зреят нейните плодове, ще запееш песента на човека, който е извървял великия кръг на Любовта – от корените до плода. Чуй тази песен Бог е Любов, вечна, безгранична, пълна с живот – живот на благия Божи Дух, Дух на святостта, Дух на благостта, Дух на пълен мир и радост за всяка душа. И ще чуеш отзива на любещите души: Ний ще ходим в тоя път на Светлината, в която царува Божията Любов.
към текста >>

29. ПРЕДГОВОР - Теофана Савова

Самата тя дава отговор - живяла е в Страната на слънцето, между братя и сестри, в чистота и святост.
„Това жилище ми го даде Учителя. Всичко се уреди, като че бе ръководено от една невидима ръка. Учителя се погрижи за мен. Лично аз направих малко усилия." Къде, с кого и как живя сестра Теофана? Самата тя дава отговор - живяла е в Страната на слънцето, между братя и сестри, в чистота и святост. Тя бе пример за един чист живот на идеалист, посветен без остатък на една велика идея. Възхищаваше се на всичко. Само добри и благородни приятели имаха привилегията да я посещават, защото бе взискателна и не допускаше всеки да навлезе в живота й. Понякога даваше подслон на млади приятели от провинцията, главно на онези, които бяха по-близо до идеала й за ученик. Веднъж ми каза, че е умерена във всичко, че се храни с мярка и никога не прекалява.
към текста >>

30. МИСИЯТА НА УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

Баща му е бил духовен човек, който е искал да премине живота си в чистота и святост.
МИСИЯТА НА УЧИТЕЛЯ Учителя е започнал да работи, откакто се е родил. Всъщност той е започнал да работи за своето идване на земята много по-рано. Приготовлявал е условията както за своето раждане, така и за своето развитие и бъдеща дейност. Неговите родители са избрани. Баща му е бил духовен човек, който е искал да премине живота си в чистота и святост. Тръгва с двама приятели за Света гора, но в гр. Солун при посещение на църквата „Свети Димитрий", среща един стар свещеник - Божи пратеник, който го убеждава да направи завой в своя живот. Той се завръща в България и се оженва за една добра мома в село Хатърджа, днешното Николаевка. В чистата идилична обстановка на този възрожденски дом се ражда необикновено дете, което ще се казва Петър. За отглеждането на детето в дома е дошла баба му, която ще положи за него специални грижи.
към текста >>

31. ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ НА ВИТОША - Теофана Савова

В този хубав ден една велика хармония на чистота и святост владееше пространството между небето и земята.
Витоша разкриваше небивала хубост. От сребърна тя се превръщаше последователно в пурпурна, в златна, във всички нюанси на съществуващите багри, за да ни изненада с последния - белия цвят. Снегът беше толкова чист, че белината му се сливаше с дневната светлина, от което човек губеше представа за действителността и се озоваваше в един далечен звезден мир. Белотата на снега отразяваше безбрежната синева на небето. Ни сянка от облак или мъгла. В този хубав ден една велика хармония на чистота и святост владееше пространството между небето и земята. Къде започваше едното и къде завършваше другото? Може би днес нямаше земя или чистотата се бе вселила на земята и навред царуваше небесна чистота? Чистият ден - така го нарекох. Така го нарекохме всички; чистота отвън, чистота отвътре и светлина, много светлина! Първата ни зимна екскурзия през този сезон беше знаменателна.
към текста >>

32. ЗАГАДЪЧНИ СЛУЧКИ - Теофана Савова

Като не намираше задоволителен отговор, бе започнал да се съмнява във святостта на живота.
Учениците му тръгваха рано сутринта от София, за да чуят сутрешното му слово. В един от тези ранни часове един младеж излезе от дома си и с бързи стъпки се отправи на изток - към новия квартал зад Борисовата градина. Току-що завършил образованието си в университета, той беше дошъл на „Изгрева", за да намери отговора на много въпроси, които го вълнуваха. Самонадеян, но искрен във всяко отношение, той се чувстваше щастлив и вярваше в своя личен успех, но виждаше, че около него страдат много хора и това помрачаваше неговото щастие и радостта от личния му успех. И искаше да намери отговор на въпроса: защо има толкова много страдания в живота. Като не намираше задоволителен отговор, бе започнал да се съмнява във святостта на живота. Сега той беше дошъл в Братството, за да възстанови мира и радостта в душата си. Когато влезе в салона, Учителя вече говореше: „Като виждал страданията на хората, един английски лорд си задал за цел да направи опит, да види коя е причината за страданията им. Опитът му се състоял в следното. Той дал едно обявление във вестниците, че прощава дълговете на всички свои длъжници, които възлизали на 500 души.
към текста >>

33. 3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

Тогава ще царуваш в сила и святост, в правда и мир: Защото нечестивите ще бъдат низринати." (2, с.
" (2, с. 9) „Ето, аз се клех в святото си име и няма да се отмени думата ми: ще изведа своите чада, синове и дъщери, и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят... А след ония дни, когато небето и Земята приидат и новите небеса и новата Земя се явят, ще ги поставя Царе и Свещеници да ми слугуват во век." (2, с. 10) По-нататък се разкрива и бъдещата мисия на Учителя: „Ето, Бог те е поставил Цар на вековете. В ръцете ти е предал сила и власт да съдиш народите с правда. Макар и сега да си скромен и незабелязан по вид, но духом си велик и трябва да бъдеш скрит от погледите на света, докат Бог Твой възстанови своя трон над народите. Тогава ще царуваш в сила и святост, в правда и мир: Защото нечестивите ще бъдат низринати." (2, с. 13) „Защото истина ви казвам, че войнство небесно ще предхожда пред него и Той ще предходи пред тях. Той ще бъде непобедим. Ето, ще заповяда и ще стане според желанието на сърцето му, защото правдата Господня обитава в него."(2, с. 21) Приеми сега моя дух и благословен бъди, понеже трябва да те благословя. Святият ми дух в теб се съизволява.
към текста >>

34. 5.5 Вътрешният живот на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Аз съм човекът, в сърцето на когото живее правдата, в ума живее истината, а святостта е съединителна връзка между тях... При сегашните условия няма да разберете кой съм и какъв съм.
Оздравява бързо и след три дена я изписват и си отива вкъщи да гледа двете си деца. Освен първия бацил на непослушанието в братството се проявява и вторият — на безверието. Често Учителя отговаря на мислените въпроси, задавани от безверниците в класа. „Като ме слушате да говоря, мнозина се запитват: „Кой е тоя, който говори там? " Кой съм, не е важно; какъв съм, също не е важно. Аз съм човекът, в сърцето на когото живее правдата, в ума живее истината, а святостта е съединителна връзка между тях... При сегашните условия няма да разберете кой съм и какъв съм. Значи това, което е в мене, може да го разберете само тогава, когато то влезе във вас." (27, с. 291) Много от приятелите страдат от язвите на безверието, което ги е обхващало поради критичния ум, с който гледат на нещата и не искат да се освободят от съмнението. У всекиго те съзнателно търсят грешките и критикуват. Намират такива също и в Учителя. Той им казва: „Като ровите около мене, и себе си ще разровите.
към текста >>

35. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Всяка планинска местност, в която владее чистота и святост, може да изпрати срещу нас бури и ветрове, ако се опитаме да нарушим нейните правила и закони.
Учителя обръща много голямо внимание на нашите взаимни отношения по време на екскурзиите, които създават и съответни условия. Хармонията между нас създава и хармония в природата. „Казвам: В отношенията ни се изисква пълно съобразяване с онова, което живата природа върши. Обаче в природата има известни прояви, които не са божествени - циклони, порои, наводнения. Причините за тези стихийни явления сме ние хората, които с нашия неправилен живот създаваме един неестествен ред на явленията в природата. Всяка планинска местност, в която владее чистота и святост, може да изпрати срещу нас бури и ветрове, ако се опитаме да нарушим нейните правила и закони. Съществата, които населяват тия места, могат да ни изгонят и ние ще се принудим да слезем в по-ниските места." („По Бога направени", стр. 32) През 1929 г. за пръв път Братството и Учителя отиват на Едигьол и откриват лятната школа на Братството при Седемте езера. Там прекарват повече от 2 седмици при изключително хубаво и ясно слънчево време. Вечер, разбира се, е доста студено.
към текста >>

36. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

„Чистота и святост са синоними.
На планината човек придобива само чистота. Планината е кредитор, който дава на своите клиенти... Дойдете ли на планината, вие трябва да изтеглите нещо от нея. Не изтеглите ли нужното, не сте се ползвали от планината. Щом сте дошли на планината, ще изтеглите всичко, което ви е определено. И после като се върнете в света, в полето, там ще обработвате онова, което сте приели." („Ценното от книгата на великия живот", стр. 55) „Чистота и святост са синоними. След светостта ще дойде служенето. Който не е чист и свят, той не може да служи. Най-после след служенето ще дойде Любовта." („Определени движения", стр. 224) „И като ви запита някой какво ви се говори на петото езеро, ще кажете: Ухо не е чуло и око не е видяло това, за което ни се говори. Говориха ни по въпроса на хигиената от гледището на абсолютната чистота.
към текста >>

37. Разговори с Учителя. Разговор четвърти - Георги Томалевски (1897-1988)

Зачитайте святостта на човешката душа и който се освободи от посочения преди минутка недостатък, той вече „живее по Бога“.
А без това чувство трудно се създава благороден човек. Забелязвам, че такова нещо има и у вас учениците на Божественото учение. Откажете се да се съединявате с този родов атавизъм. Във връзка с този недъг е и привичката да се изнася навън всичко онова, което се доверява като на приятел. Такъв, който изнася интимните неща на приятелите си, сам ще спъне своя живот. Зачитайте святостта на човешката душа и който се освободи от посочения преди минутка недостатък, той вече „живее по Бога“. Ако искате да узнаете една от най-прекрасните добродетели в живота си, внимавайте добре в това, което ще ви кажа: ако имате един приятел, постарайте се да откриете у него една добра черта. Дори когато си спомняте за него, пак си спомнете за тази хубава страна на неговия характер и я дръжте в ума си. Този ваш приятел ще ви обикне още повече, защото по невидим път вие му пращате хубави влияния. Ако не мислите за хубавите черти в характера му, между него и вас ще се яви едно хладно и пусто пространство. Вън от този закон не могат да съществуват правилни отношения между хората.
към текста >>

38. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

В многогодишния ми опит на контакти с най-различни духовни общности съм имал няколко случая, в които наблюдавах (а наблюдавам и сега) хора, които - пробудили се веднъж за Пътя към Бога (който е Път на Доброто) - се стремят за много кратък период от време да постигнат святост и съвършенство.
...Добър човек ще нарека онзи, който, като ме срещне, ще измени моето неразположение на духа." На всички ни се е случвало при разговор с познат или приятел, когато стане дума за някого, събеседникът ни да възкликне спонтанно: "Той е добър човек! " Ето случай, в който Доброто е станало водеща характеристика при описанието на един наш ближен. Така той се превръща в образец, в идеал, достоен за подражание и следване. Тази взаимозависимост е подчертана и от Учителя на ББ у нас: "Всеки, който прави добро, става идеал за другите." В многогодишния ми опит на контакти с най-различни духовни общности съм имал няколко случая, в които наблюдавах (а наблюдавам и сега) хора, които - пробудили се веднъж за Пътя към Бога (който е Път на Доброто) - се стремят за много кратък период от време да постигнат святост и съвършенство. Трудно им е да разберат, че това не може да стане толкова бързо. Те влагат огромен заряд в това начинание, радикално променят навиците, мисленето, поведението, въобще живота си, извършвайки огромен скок в сравнение с миналото, и достигат до... крайност. С помощта на крайности (които по същността си са неконструктивни деформации) не можем да стигнем до Божественото. В стремежа си да прескочим естествения ход на индивидуалното си развитие спокойно можем да пропаднем в пропастта на заблудата. За жалост това е обикновено съдбата на такива хора.
към текста >>

39. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

Църква, нарушила е единството на Църквата и е формирала свои собствени възгледи и идеали за святост и спасение (ср.
Дънов в България: "Дънов е организирал противоцърковно сектантско общество." Поражда се въпросът: наистина ли тази духовна общност е "противо- църковна" и следва ли да я третираме като секта, като "сектантско общество"? Нека се опитаме да отговорим на този двусъставен въпрос, като започнем от втората му част. Ако се възползваме отново от труда на двамата горепосочени автори (отдел II, "Секти в България", 45. Що е секта), като не пропуснем да отбележим огромните усилия, които са вложили те при написването му, и грамадния обхват на съдържанието му, ще бъдем в състояние да изведем една пълна и задълбочена дефиниция на понятието "секта" от православно християнско гледище. А именно: по своята същност сектата представлява религиозна общност от хора, която в определен момент от времето, под чуждо влияние, се е отделила от Христовата Църква, нарушила е единството на Църквата и е формирала свои собствени възгледи и идеали за святост и спасение (ср. "Учебник по мисионерство", с. 245). От тази така дълга и обстойна дефиниция можем да извлечем и конкретни заключения, които да ни помогнат да си отговорим на по-горе поставения въпрос. Сектата е религиозна общност от хора, която се е отделила от християнската Църква - гласи централната част на определението. Щом като се е отделила от Църквата, значи преди това тази общност е принадлежала към Църквата. И в някакъв момент, "под чуждо влияние" (което може да бъде всякакъв вид въздействие извън християнската теория и практика), тази група от хора напуска Църквата и поема по свой път към светостта и спасението - водещи категории на християнското вероучение.
към текста >>

40. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

Той няма дом отвън." Около него винаги царува атмосфера на чистота и святост, която всеки може да усети.
Той знае кога, на кого и как да дава. Материалните блага за него са само предметно средство, с чиято помощ предава ценни уроци на своите ученици. Като притежание или обект на стремеж те нямат никаква стойност за него. Той никога и за нищо не претендира, че е негово. Казва: "Истинският дом на човека е в душата му. Той няма дом отвън." Около него винаги царува атмосфера на чистота и святост, която всеки може да усети. Учителят П. Дънов е известен като отличен събеседник. Където и да отиде, той се превръща някак неусетно в център на вниманието. Около него винаги се събират множество хора, жадуващи да чуят Словото му. Разговорите с него протичат естествено, непринудено и при всякакви външни условия: по време на екскурзии и отдих, след беседите или след братските трапези.
към текста >>

41. VIII. ТЪРПЕНИЕТО - Константин Златев

Централният кол в лексиката на българския духовен Учител представлява опора, изградена от специална сплав, в чийто състав влизат: Божествената Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, желязна воля, непоклатима вяра, упование в Божия план за света и за всеки човек, дух на святост, послушание и целомъдрие.
здрава духовно-идейна опора на човека – неговите убеждения и начинът, по който ги следва), около него можем да разположим всичко останало. А страничните колове, за които споменава ораторът, са нашите малки човешки желания, стремежи, страсти и пориви. Твърде често те ни отклоняват от главния път в нашия живот и ни тласкат по странични, криви пътеки, някои от които водят към бездните на живота. Да се лишиш от такъв страничен кол, не е загуба, а привилегия. И по-точно – постижение по духовния Път. Централният кол в лексиката на българския духовен Учител представлява опора, изградена от специална сплав, в чийто състав влизат: Божествената Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, желязна воля, непоклатима вяра, упование в Божия план за света и за всеки човек, дух на святост, послушание и целомъдрие. Почетно място в този букет от добродетели и бляскави доспехи на душата заема и търпението. Без него вътрешната хармония на просветлената личност не би била пълна. Понякога общуваме със събеседници, чиято словоохотливост ни отегчава. Или пък присъстваме на обществено място, където някой, завладян от изкушението на микрофона, забравя колко ценно е времето за всички нас и се впуска в предълги и излишни откровения. Нерядко мъдри глави от телевизионния екран се опитват да ни убедят в своята висока интелигентност и образованост и препускат в размишленията си в хиляди посоки.
към текста >>

42. XIII. ЖЕНИТБАТА - Константин Златев

Сиреч – между постигането на святост и блаженство в междуполовото общуване и пропадането в най-дълбоките бездни на нравствената и телесна разруха: „Женитбата е едно благословение, но и едно проклятие.
Иначе духовният живот ще го лиши от тези блага. ... Това е заблуждение. Ще живееш и духовно, и физически; ще се ползваш от благата, но разумно.“ Тези думи на Мъдреца ни довеждат до едно изключително важно заключение: Материалното подсигуряване не трябва да предхожда духовната работа; то е следствие от нейното успешно осъществяване! На друго място в Словото си Учителят П. Дънов подчертава, че въздействието на женитбата върху човешката личност може да варира в твърде широка амплитуда между благословението и проклятието. Сиреч – между постигането на святост и блаженство в междуполовото общуване и пропадането в най-дълбоките бездни на нравствената и телесна разруха: „Женитбата е едно благословение, но и едно проклятие. Ако ще се свържеш с един ангел, който ще те повдигне, тя е благословение, но ако се свържеш с една паднала душа, която не можеш да повдигнеш, и тя те завлече в ада, това е проклятие. Женитбата Бог е предвидил, за да не ходи човек сам. Чакайте определената за вас душа и когато дойде тази душа, един нов свят ще се разкрие пред вас.“ Само върху тези четири изречения, произнесени от великия духовен Учител, биха могли да бъдат изписани томове тълкувания. Тук ще се ограничим, обаче, само с няколко реда.
към текста >>

43. XIV. СМИРЕНИЕТО - Константин Златев

Всеки, който носи смирението като добродетел в душата си, носи в същото време и отпечатъка на Божията святост и правда.“ Същата теза защитава той и на друго място в Словото си, като добавя и твърдението, че липсата на смирение представлява противопоставяне на природното начало у човека и извън него: „От вътрешното смирение на човека се раждат най-хубавите черти, най-хубавите плодове.
- пробуждане на висшия „Аз“ на личността; - поемане по пътя на Божествената Правда и светостта. Цялата тази пребогата палитра от духовни постижения, дължащи своето битие на тихия устой на смирението, е разкрита в следния размисъл на Учителя на ББ у нас: „Смирението е Божия благодат, която пази душата от разтление. То е вътрешна защита срещу всички тайни грехове, които може на всяко време да се появят и пораснат в почвата на сърцето. Смирението държи под своята власт всичките лоши зародиши и семена и дава място на сърдечните добродетели да растат и виреят в душата, докато пуснат корени в живота на духа ни. Всеки, който носи смирението като добродетел в душата си, носи в същото време и отпечатъка на Божията святост и правда.“ Същата теза защитава той и на друго място в Словото си, като добавя и твърдението, че липсата на смирение представлява противопоставяне на природното начало у човека и извън него: „От вътрешното смирение на човека се раждат най-хубавите черти, най-хубавите плодове. Природата не позволява да я владеят. Всеки, който си е позволил да владее природата, се е намерил в праха на своите илюзии и въображение.“ Срещу природата – собствената и заобикалящата го, може да тръгне само онзи, който не е съзрял да прецени точното съотношение на силите; онзи, който си въобразява, че може да надмогне естествените дадености и действието на законите, вложени в творението от Твореца. Най-логичният резултат от подобни безсмислени усилия е да си счупи главата – преносно, а може би и буквално. След като се оваля до насита в „праха на своите илюзии и въображение“, той със сигурност ще погледне по-трезво на реалностите в себе си и около себе си. За отсъствието на смирение можем да съдим и по косвени пътища.
към текста >>

44. ЗАРАЗНИ ФАНТАСМАГОРИИ - Павел Желязков

Затова, когато една лъжа се приеме като откровение на святостта, тя може да добие значителна сила и да увлече множеството.
Публиката плаче за недействителните страдания на актьорите, а не плаче и не страда за истинските актьори в живота, които минават през големи изпитания и мъчнотии." Приятно поднесената лъжа най-често се нрави. Ако носителите на тази зараза са артисти, които носят в ума и в сърцето си бацила на фалша, то те определено са душевно болни личности и най-често свършват в психиатричните клиники. Някои от тях стигат до там, че започват да вярват в собствените си лъжи. Колективната мисъл в обикновените случаи очевидно има по-голяма сила на внушение от една изолирана мисъл на средно развит човек. Затова, когато една лъжа се приеме като откровение на святостта, тя може да добие значителна сила и да увлече множеството. Решил Иван да се пошегува със съселяните си и подшушнал тук и там, че знае със сигурност къде има скрито имане край селото. Като махнал небрежно с ръка към могилите, накарал мнозина да повярват, че се готви да го изкопае. Скоро, един след друг, много селяни нарамили кирки и лопати и тихомълком се отправили към потайното място. Като ги гледал, Иван си помислил: „Щом половината село тръгна да търси скритото имане, тази приказка, дето върви от ухо на ухо, трябва да е вярна." И ги последвал, за да търси и той скритите жълтици. Като е разказал тази комична история, Учителя е искал да каже, че жаждата за богатство увлича.
към текста >>

45. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Мнозина мечтаят да се приютят в този свят, стоплен и оживен от изобилието на слънчевите изгреви, да се отдадат на медитация, да се потопят в мир и святост и да пият духовна благодат.
Силните лични чувства са бастион за егото, за онзи, който не обича колективния живот и отхвърля идеята за общото благо. Крум живее в общежитие с приятелите си в „Изгрева" и изучава правилата на „живота за цялото". Младежите работят мозайка в работилницата на брат Бертоли, а тя се намира в западните покрайнини на София. Привечер те се завръщат в „Изгрева", който вече се оформя като квартал зад Борисовата градина. Това място, където се събират благодушни и интелигентни хора, въплътява идеята за духовен мир и благополучие желания от светците Едем на земята. Мнозина мечтаят да се приютят в този свят, стоплен и оживен от изобилието на слънчевите изгреви, да се отдадат на медитация, да се потопят в мир и святост и да пият духовна благодат. Така си представял живота на „Изгрева" и нашият млад приятел че ще отдаде своята душа на блаженство в царството на Духа, потънал в съвършена медитация. Вместо това обаче той трябва да става в най-ранни зори, да бъде между първите на утринното слово на Учителя и след това да прекара целия си ден в прохладната работилница на брат Бертоли. „Завръщам се вечерта и сядам да медитирам." разказва Вено. „Умората обаче бързо надделява и неусетно заспивам. Така разбрах какво е медитацията при Учителя."
към текста >>

46. Паневритмията - Крум Въжаров (1908- 1991)

Затова нека насочим вниманието си към духовния смисъл и символиката на паневритмичните упражнения, да ги преживеем дълбоко, да се докоснем до тяхната святост.
Също така Учителят е правел и малки промени в някои детайли. Това обаче не може да бъде предмет на спорове, а е един стимул за духовно прозрение и по-задълбочено вникване в същността на този свещен танц. В четирите евангелия на Новия завет едни и същи явления и факти са описани в различна светлина и детайли в зависимост от възможностите на апостолите. Това дава по-пълна, цялостна картина на събитията и целият свят с уважение го приема повече от 2000 години. По същия начин очевидците на Паневритмията описват някои малки детайли от упражненията различно, но това в никакъв случай не може да омаловажи духовните ценности на този свещен танц. Затова нека насочим вниманието си към духовния смисъл и символиката на паневритмичните упражнения, да ги преживеем дълбоко, да се докоснем до тяхната святост. Да се опитаме да разберем и да вникнем в принципите на Паневритмията, на разумните сили, които стоят зад тях. Това изключително много ще ни помогне да изпълняваме правилно движенията и на физическия план. ------------------------------------------------------------------------------------------------- *Този текст е диктуван от Крум Въжаров на Мария Митовска.
към текста >>

47. Медитация - Влад Пашов (1902- 1974)

Метод за работа с Чистотата и Святостта 858
Метод за връзка с Духовния свят 901 Метод за връзка с Разумния свят 963 Метод за подобрение на живота 971 Метод за придобиване на ясновидство 786 Метод за работа с мислите 745 Метод за работа с Чистотата и Святостта 858 Метод за развиване на скритите сили 986 Метод за трансформиране на състоянията 564 Методи за работа в трите свята 946 Методи за развиване на Доброто 674 Методи за регулиране на силите 635
към текста >>

48. Четирите съвета - Георги Радев (1900–1940)

Не се плашете от чистота и святост! И чух силен глас от Престола, който каза: „Ето, Скинията на Бога е с човеците, Той ще обитава с тях и те ще бъдат Негови Люде; и сам Бог, техният Бог, ще бъде с тях.“ Значи Господ непременно трябва да дойде и да живее с нас.
Ти чувствуваш ли своето положение като онова на Сина - ако не го чувствуваш, Бог не може чрез тебе да говори. Ти чувствуваш ли, че ако Господ те постави на всички страдания, ще можеш да се пожертвуваш и да кажеш: „Господи, да бъде Твоята Воля!“ Ако чувствуваш това, Господ може да говори чрез тебе, ако не чувствуваш - не може. Да изпрати Бог чистата, святата любов чрез тебе - това не може! Тя не може да се прекара в малки и нечисти канали. Следователно, законът е верен, че винаги Новото преминава през една канализация от най-блестящи, най- чисти тръби. Когато Бог прави нещата нови, изпраща най- хубавото, затова всички ние трябва да бъдем чисти и святи. Не се плашете от чистота и святост! И чух силен глас от Престола, който каза: „Ето, Скинията на Бога е с човеците, Той ще обитава с тях и те ще бъдат Негови Люде; и сам Бог, техният Бог, ще бъде с тях.“ Значи Господ непременно трябва да дойде и да живее с нас. Съединим ли се с него, в Бъдеще няма да има вече такива бракове като сегашните. Сегашните са без Господа. Венчали се, но гледаш - Господ Го няма там. Мъжът с жена си не се разбира - с децата си също не се разбират. Няма Го Господ там.
към текста >>

49. Има ли днес пророци и светии? - Георги Радев (1900–1940)

Е добре, ако се приеме за вярно схващането, че днес вече няма ни пророци, ни светии, ни чудотворци, че за някакво ново откровение и дума не може да става, тогава трябва да се признае, че изворът на религиозния живот у разните християнски църкви е пресекнал, че онази благодатна почва, на която някога са цъфтели дивни цветя на мистичен живот, лечебни билки на чудотворство, плодни дръвчета на святост и благочестие отдавна е забутляла и се е превърнала в целина.
Какво ще кажат за прорицалището на Аполон в Делфи, дето е пророкувала прочутата в целия древен свят Пития? Според правоверните християни, всички тия пророци, светии и чудотворци са били езичници и идолопоклонници. Те са вярвали в много богове, вярвали са в духове и бесове, следователно пророчествата им и чудесата им нямат божествен, а дяволски произход. И днес католишката църква поддържа същото вярване у своите пасоми по отношение на спиритичните явления - не ги отрича като факти, но твърди, че източникът им е нечестив, бесовски. Такива са били горе-долу вярванията на християните в средновековието, когато е царувала пълновластно църквата, такива са те и в наши дни всред ония верующи, които все още имате средновековен манталитет. Е добре, ако се приеме за вярно схващането, че днес вече няма ни пророци, ни светии, ни чудотворци, че за някакво ново откровение и дума не може да става, тогава трябва да се признае, че изворът на религиозния живот у разните християнски църкви е пресекнал, че онази благодатна почва, на която някога са цъфтели дивни цветя на мистичен живот, лечебни билки на чудотворство, плодни дръвчета на святост и благочестие отдавна е забутляла и се е превърнала в целина. Някога, значи, дървото на религиозния живот е цъфтяло и връзвало сочни плодове, а днес то е изсъхнало, като от него е останал да стърчи само един безжизнен дънер. Че това е така за разните църкви, не подлежи на съмнение, но че е така изобщо за религиозния живот на човечеството - голям въпрос е. Всъщност изворът на духовния живот в човечеството никога не е преставал да се струи. Той се скрива понякога под почвата там, дето преди време е бликал и тогава оставате само мъртви капища и параклиси, построени някога заради благодатните му струи. Този извор се скрива под почвата, но водите му избивате навън по други места.
към текста >>

0.4205060005188