Търсене в текстове за 'Святост'

66. 19. ДА ОЗДРАВЕЕШ: Беседа от Учителя, държана на 24.Х, неделя, 10 ч. с., 1943 г, София - Изгрев. - В: Вечно подмладяване: Неделни беседи. София, 1949,

ТОМ 21

Религиозните и духовните хора искат да постигнат чистота и святост, изведнъж да станат светии, но правят една съществена погрешка - пренебрегват физическия живот.
ДА ОЗДРАВЕЕШ: Беседа от Учителя, държана на 24.Х, неделя, 10 ч. с., 1943 г, София - Изгрев. - В: Вечно подмладяване: Неделни беседи. София, 1949, стр. 45 ÷ 46 . Религиозните и духовните хора искат да постигнат чистота и святост, изведнъж да станат светии, но правят една съществена погрешка - пренебрегват физическия живот. Какви опити не са правили, но резултатите им са били малки, а понякога опитите им свършвали с катастрофа. Ето, мъдрият Соломон, надарен със знание и светлина, мислеше, че може да постигне всичко, но се спъна. Той правеше опити в голям мащаб. В желанието си да изучи жената, той се свърза с 300 жени и 900 наложници. Той искаше да разбере де се крие злото - търсеше причината за грехопадането.
към текста >>

67. 21. ПОЗИВ КЪМ ИЗБИРАТЕЛИТЕ

ТОМ 21

пътища, които се съединяват в един краен обект на висши знания, на висша Светлина, към Царството на Единение - Царство на Мир, Правда и Святост - в което живее само братството, защото человек за человека е брат - които се жертвуват един за друг, а там е общото благо, София, 25.І.1930 г.
Тя е безкористна и всичко щедро дава, но е неумолима, когато нарушим нейните закони, почиващи на неумолими, неизменяеми и непроменяеми принципи. Братя, Смели бъдете, напред към изборните урни с листата на Ратниците на Свободата. Там е вашето спасение. Всички добри хора с гореказаните качества ние считаме за Ратници на Свободата, безразлично дали са записани в нашите списъци или ще се запишат за в бъдеще. Ние очакваме подкрепата на всички тия добри хора, за да можем да ратуваме най-широко за свободата - единственото условие, при което ще може българинът да развие своите творчески способности във всичките отрасли на производството, културата, науката и пр. пътища, които се съединяват в един краен обект на висши знания, на висша Светлина, към Царството на Единение - Царство на Мир, Правда и Святост - в което живее само братството, защото человек за человека е брат - които се жертвуват един за друг, а там е общото благо, София, 25.І.1930 г. Централният Комитет на Ратниците на Свободата: Председател: Д-р Г. Трифонов* Подпредседател: М. Сотиров о.з. [полковник]† Секретар: Андро Лулчев * Псевдоним на Любомир Лулчев. † Минчо Сотиров - полковник от запаса, командир на Пети Бдински (Видински) полк през Европейската война – 1914 ÷ 1918 г.
към текста >>

68. 4. МИРЪТ ИДЕ СЛЕД ВОЙНАТА 1914 ÷ 1918 Г.

В ИСТИЯ ЧАС: Беседа от Учителя, държана на 14.VII.1918 г., София. - В: Дали може: [Неделни] беседи от Учителя. София, 1942, стр. 50÷51, 57÷60.

ТОМ 21

Обществата ще бъдат образувани от членове, които живеят в чистота и святост.
Вие как сте се оженили? Бих желал българите отново да се оженят, и аз да ги венчая. Време е старите, незаконни бракове да се разтурят и да се образуват нови бракове, основани на любовта. Тогава ще видите какви синове и дъщери ще се родят от браковете на любовта. Децата ще бъдат чисти, свети, като своя Баща - Духа. Обществата ще бъдат образувани от членове, които живеят в чистота и святост. Какво повече може да се желае в този свят? Да имате синове и дъщери, родени от Духа, това е най-великото благо, към което човек се стреми. Реалното, същественото нещо в света е Духът. „Дух Свети ще ви научи на всичко.” Той носи светлината в света, която открива всички пътища на човека. Как ще познаете присъствието на Духа?
към текста >>

От въплътени духове може да се страхувате, но не и от невъплътени, които се отличават с чистота и святост.
Има непробудени съзнания, недозрели плодове, но грешници няма. Влезте в положението на грешника и вижте как той се мъчи. Като сгреши, той е недоволен от себе си, страда и сам се наказва. Обикнете грешника, за да влизате в положението му и да му помагате. „Дух Свети ще ви научи на всичко.” Като знаете какво представя Духът, не се страхувайте от светлите духове. От въплътени духове може да се страхувате, но не и от невъплътени, които се отличават с чистота и святост. Светият Дух носи радост на майката, която ражда. Чрез детето й Той я въвежда в нов живот. Светият Дух създава добри връзки и отношения между хората. Светлите духове помагат на хората да разрешат мъчнотиите и противоречията в живота си. Те се наричат братя и сестри - помагачи на човечеството.
към текста >>

69. 7. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНАТА 1914 ÷ 1918 Г.

В КЪЩИ: Беседа от Учителя, държана на 1.ІХ.1918 г., София. - В: Дали може: [Неделни] беседи от Учителя, София, 1942, стр. 177 ÷ 179.

ТОМ 21

В бъдеще хората ще живеят в чистота и святост.
- Когато се родят от вода и Дух. Христос обръща вниманието на учениците Си към причините и последствията на страданията в човешкия живот. Той казва, че задачата на човечеството е да преработи и организира материята, от която е създаден човекът. - Кога ще се преработи тя? - Когато мъжът и жената не се напущат; когато всички хора се обединят в едно цяло и живеят без грехове и престъпления. В бъдеще хората ще живеят в чистота и святост. Никой няма да казва като Давида: „В грях ме зачена майка ми.” Ако майката е живяла в грях, и дъщерята ще живее в грях. Понеже майката не се е въодушевявала от възвишеното, и дъщерята ще следва нейния път. Майката е мислила само за ядене и пиене, за облекла и украшения - и дъщерята ще мисли за същото, и тя ще се кичи с панделки и цветя. Добро нещо е панделката, тя е знаме на правдата, но не е истинска. Бъдещите хора ще живеят с велики идеи.
към текста >>

70. VIII. Величка Стойчева А. Статии

VIII. Величка Стойчева

ТОМ 21

Той е кръщавал с вода от свещената река Йордан, вода толкова свята, колкото и оная от Сихарския кладенец, но въпреки своята святост, тя не е могла да спаси тогавашния мир сама по себе си.
VII, 1909 г., кн. 3 ÷ 4, стр. 102 ÷ 106 Братя и сестри, „Всякой, който пие от тая вода, пак ще ожеднее, а който пие от водата, която ще му дам, няма да ожеднее во веки; водата, която ще му дам, ще бъде в него извор на вода, която извира в живот вечен.” Оттоя текст Господ наш Иисус Христос иска да покаже разликата между водата тук, на физическото поле, и оная, що Той дава на небесата за верните на Неговите заповеди. Заповедите са Неговото Слово; значи живата вода се дава на ожеднелите за своето духовно повдигане човеци. Известно е, че преди Йоан Кръстител, най-малкият от братята в царството на Спасителя е кръщавал. Той е кръщавал с вода от свещената река Йордан, вода толкова свята, колкото и оная от Сихарския кладенец, но въпреки своята святост, тя не е могла да спаси тогавашния мир сама по себе си. Река Йордан с водата си е наумявала символически за друго едно кръщение, за друга една жива вода - кръщението от Дух Свят, сам Той - неизчерпаем извор на жива вода. Йоан Кръстител е казвал на тия, що кръщава: „Аз ви кръщавам с вода, а тоя, що ходи след мене, ще ви кръсти с Дух Святи.” Водата на Йоан Кръстител е била вода от физическата област. Водата, която искала да налива самарянката, е била също нещо обикновено за всеки други, но за самаряните тя е била нещо повече и тя е имала право, както казва Евангелието, да се застъпва за кладенеца с неговата вода, защото той е бил притежание на Иакова, а те - самаряните - са считали своя праотец и родоначалник Иакова за лице свято. „Ти по-голям ли си от отца ни Иакова? ” - обръща се тя към Иисуса.
към текста >>

Както водата, така и манната са били саещени за потомците на Иакова, но тяхната святост не могла да ги избави от смъртта.
гл,, Господ обяснява тая вода на Своите ученици тъй: „Истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на сина человечески и не пиете кръвта му, нямате живот в себе си; който яде плътта ми и пие кръвта ми, има живот вечен, и аз ще го възкръся в последния ден; защото плътта ми е истинска храна и кръвта ми е истинско питие. Който яде плътта ми и пие кръвта ми, в мене пребъдва, и аз - в него. Както ме е проводил Отец жив, и аз съм жив чрез Отца, така и който ме яде, ще бъде жив чрез мене. Този е хлябът, който слезе от небето, не както вашите бащи ядоха манната и умряха; който яде този хляб, ще бъде жив во веки.” Ясно е, че тук се подразбира духовното естество на Спасителя, от което неотделима част съставя духовният човек. И манната, която са яли израилтяните в пустинята на духовното си робство, може да се сравни с водата от кладенеца при Сирах. Както водата, така и манната са били саещени за потомците на Иакова, но тяхната святост не могла да ги избави от смъртта. Те са умирали - все едно като да не са се хранели. Друго е с кръвта и плътта на Господа Йисуса, в Когото живеем; тая храна от Небесата, за която ние имаме възпоменание под формата на тайнството причащение (хляб и вино, осветени според установленията на Църквата), ни дава живот вечен - значи тя е източник на жива вода. По-нататък, в същото Евангелие, 7. гл., Иисус Христос говори: „Всеки, който пие от тая жива вода, ще се превърне сам на източник на жива вода.” Това обръщане на духовен човек в животворен източник, Той ясно определя, че става чрез Духа Святи, чрез благодатта на Духа Святи. Когато Спасителят се е молил в Гетсиманската градина, Той се е застъпвал за всички, които му е дал Отец Небесни.
към текста >>

- Святостта Му е равна на Любовта, с която възлюби человечеството и за което пожертвува единородния Си Син.
Тук тя има своето закрито огнище и человек, като затайва своето чувство, често отблъсква въображението си и вярва в неща, които не може със своето телесно око да види. Той трябва да бъде доста силен, да преодолява всички изкушения, като „люби Бога, без да чувствува влечение към низкото и порочното”. Да се говори за Любовта към Бога, това е нещо необикновено, защото всякога Любовта предполага личности, равни помежду си. Например, ако обичам един човек, аз го считам равен на мен. А каква е Любовта на Бога към нас? - Святостта Му е равна на Любовта, с която възлюби человечеството и за което пожертвува единородния Си Син. Когато Той с такава Любов се е отнесъл към нас, как трябва да постъпваме ние спрямо Него? Да любиш, значи да забравиш себе си, или по-право - да се отречеш от себе си. Тоя, който обича, той не принадлежи на себе си, както казва Апостолът в I Кор., 13 гл,: „Любовта не дири своето си.” Да обичаме Бога значи, че ние не искаме своето, а Божественото, с неговата красота. И всичко друго възвишено искаме само в Бога. Предметите от тоя свят неволно ни привързват и възбуждат стремеж към себелюбие, но каквото и да кажем, всичко това себелюбие и Любов към света се осветява и влиза като малка част в Любовта ни към Бога.
към текста >>

71. VIII. Величка Стойчева Б. Писма от Учителя Петър Дънов до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

трета част - писма 1915г - 1918г

ТОМ 21

За мен думите: Вяра, Надежда, Любов, Чистота, Святост, Милосърдие, Правда и всички други имат особено значение.
Плачът е потребен както дъждът за посевите, ако го има, ако не - той служи на бурените. Хубаво е човек да полива сутрин или привечер своята градина - но не и на обед. Не съм против плача, но навреме да е, да принесе благословение. Господ Бог Мой да ви учи всички на това, което е благородно и възвишено в живота. Само тогава ще бъдете щастливи и весели. За мен думите: Вяра, Надежда, Любов, Чистота, Святост, Милосърдие, Правда и всички други имат особено значение. Те всички са живи и разумни, и ми говорят. Аз зная, че Любовта е Любов и не може да бъде друго. Нейния език добре познавам, от нея постоянно се вдъхновявам. За Любовта имам само едно мнение. Това е Величието Божие, което в нас се открива.
към текста >>

72. XVIII. Величка Няголова за съпруга си Истиан (Христиан)

ТОМ 21

Христиан не се моли външно, или рядко, но неговият цял живот е преминал като молитва - в чистота и святост.
Голям пример на устойчивост беше за мене! И абсолютна вяра! И чудеса правеше. Никога не се е отказал и обезсърчил, никога не е възроптал и това е човек, който никога не каза нито една лоша дума против майка си и баща си, дори и да бяха криви. И аз се старая като него, и аз се уча от него, а той от мене пък учи "мистичност”, „молитва”, и музика. Христиан не се моли външно, или рядко, но неговият цял живот е преминал като молитва - в чистота и святост. Това е човек, който дори на „майтап” не може да излъже. Често говори с очите си, които изразяват неговите чувства и мисли. Когато майка ми го видя, и чу, че му казваме „Кристиан” (както е на френски), тя отсече: „Не, има кръст! Ще трябва да го махнем! ” И помисли, помисли - направи връзка горе и отсече: „Истиан”.
към текста >>

73. II. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 ГОДИНА

ТОМ 22

Тогава ще царуваш в сила и святост, в правда и мир, защото нечестивите ще бъдат низринати." (2, с.
» (2, с. 9) «Ето, аз се клех в святото си име и няма да се отмени думата ми: ще изведа своите чада, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят... А след ония дни, когато небето и Земята приидат и новите небеса и новата Земя се явят, ще ги поставя Царе и Свещеници да ми слугуват во век." (2, с. 10) По-нататък се разкрива и бъдещата мисия на Учителя:*********** „Ето, Бог те е поставил Цар на вековете. В ръцете ти е предал сила и власт да съдиш народите с правда. Макар и сега да си скромен, и незабелязан по вид, но духом си велик и трябва да бъдеш скрит от погледите на света, докато Бог Твой възстанови своя трон над народите. Тогава ще царуваш в сила и святост, в правда и мир, защото нечестивите ще бъдат низринати." (2, с. 13) „Защото истина ви казвам, че войнство небесно ще предхожда пред него и Той ще предходи пред тях. Той ще бъде непобедим. Ето, ще заповяда и ще стане според желанието на сърцето му, защото правдата Господня обитава в него." (2, с. 21) Приеми сега моя дух и благословен бъди, понеже трябва да те благословя. Святият ми дух в теб се съизволява.
към текста >>

74. 2. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 ГОДИНА

ТОМ 22

Тогава ще царуваш в сила и святост, в правда и мир, защото нечестивите ще бъдат низринати." (2, с.
» (2, с. 9) «Ето, аз се клех в святото си име и няма да се отмени думата ми: ще изведа своите чада, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят... А след ония дни, когато небето и Земята приидат и новите небеса и новата Земя се явят, ще ги поставя Царе и Свещеници да ми слугуват во век." (2, с. 10) По-нататък се разкрива и бъдещата мисия на Учителя:*********** „Ето, Бог те е поставил Цар на вековете. В ръцете ти е предал сила и власт да съдиш народите с правда. Макар и сега да си скромен, и незабелязан по вид, но духом си велик и трябва да бъдеш скрит от погледите на света, докато Бог Твой възстанови своя трон над народите. Тогава ще царуваш в сила и святост, в правда и мир, защото нечестивите ще бъдат низринати." (2, с. 13) „Защото истина ви казвам, че войнство небесно ще предхожда пред него и Той ще предходи пред тях. Той ще бъде непобедим. Ето, ще заповяда и ще стане според желанието на сърцето му, защото правдата Господня обитава в него." (2, с. 21) Приеми сега моя дух и благословен бъди, понеже трябва да те благословя. Святият ми дух в теб се съизволява.
към текста >>

75. 5. ВЪТРЕШНИЯТ ЖИВОТ НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 22

Аз съм човекът, в сърцето на когото живее правдата, в ума живее истината, а святостта е съединителна връзка между тях.
Оздравява бързо и след три дена я изписват и си отива вкъщи да гледа двете си деца. Освен първият бацил на непослушанието в Братството, се проявява и вторият - на безверието. Чест о пъти Учителят отговаря на мислените въпроси задавани от безверниците в класа. „Като ме слушате да говоря, мнозина се запитват: "Кой е тоя, който говори там? " "Кой съм, не е важно, какъв съм също не е важно. Аз съм човекът, в сърцето на когото живее правдата, в ума живее истината, а святостта е съединителна връзка между тях. При сегашните условия няма да разберете кой съм и какъв съм. Значи това, което е в мене може да го разберете само тогава, когато то влезе във вас." (27, с. 291) Много от приятелите страдат от язвите на безверието, което ги е обхващало поради критичния ум, с койт о гледат на нещат а и не искат да се освободя т от съмнението. У всекиго те съзнателно търсят грешките и критикуват. Намират такива също и в Учителя.
към текста >>

76. 4. Условията в планината и отношенията между хората

Учителя Беинса Дуно за Рила и екскурзиите по планините - Светозар Няголов

ТОМ 22

Всяка планинска местност, в която владее чистота и святост, може да изпрати срещу нас бури и ветрове, ако се опитаме да нарушим нейните правила и закони.
Условията в планината и отношенията между хората Учителят обръща много голямо внимание на нашите взаимни отношения по време на екскурзиите, които създават и съответни условия. Хармонията между нас създава и хармония в природата. „Казвам: В отношенията ни се изисква пълно съобразяване с онова, което живата природа върши. Обаче в природата има известни прояви, които не са божествени - циклони, порои, наводнения. Причините за тези стихийни явления сме ние, хората, които с нашия неправилен живот създаваме един неестествен ред на явленията в природата. Всяка планинска местност, в която владее чистота и святост, може да изпрати срещу нас бури и ветрове, ако се опитаме да нарушим нейните правила и закони. Съществата, които населяват тия места, могат да ни изгонят и ние ще се принудим да слезем на по-ниските места." /"По Бога направени", с. 32/ През 1929 г. за пръв път Братството и Учителят отиват на Едигьол и откриват лятната школа на Братството при Седемте езера. Там прекарват повече от 2 седмици при изключително хубаво и ясно слънчево време. Вечер, разбира се, е доста студено.
към текста >>

77. 11. Чистотата на планината

ТОМ 22

55/ „Чистота и святост са синоними.
На планината човек придобива само чистота. Планината е кредитор, който дава на своите клиенти... Дойдете ли на планината, вие трябва да изтеглите нещо от нея. Не изтеглите ли нужното, не сте се ползвали от планината. Щом сте дошли на планината, ще изтеглите всичко, което ви е определено. И после като се върнете в света, в полето, там ще обработвате онова, което сте приели." /"Ценното от книгата на великия живот", с. 55/ „Чистота и святост са синоними. След светостта ще дойде служенето. Който не е чист и свят, той не може да служи. Най-после след служенето ще дойде Любовта." /"Определени движения", с.252/ „И тъй, като ходите по планинските върхове, пазете чистота. Това е най- простият израз, с който можете да покажете, че цените това, което разумната природа е създала. По този начин вие ще се свържете с напредналите същества в невидимия свят, които ще ви помагат.
към текста >>

78. 11. КОМУНИСТИТЕ, АКО ПРАВЯТ ДОБРО, ИМАТ ГОСПОД В ДУШАТА СИ

ТОМ 22

„Живейте в святост и благочестие".
Свят съм дотогава, докогато Бог живее в мене, т.е. докато тази любов живее в мене. Докато се жертвувам за ближния и мисля за другите, аз съм свят човек. Престане ли човек да мисли за другите, а мисли за себе си, той е потъмнял. Тъй виждат на небето. „Живейте в святост и благочестие". И в туй отношение ние трябва да се окуражаваме. Аз похвалявам някой комунист , когато кажат : „той не е вярващ , но върши добро" . И свещеник да е, но щом мисли за брата си и върши добро, аз го похвалявам. Този човек, макар и комунист , без Бога мисли за ближния си, и аз го похвалявам . Ако прави добро, кой стои по-горе?
към текста >>

79. 5. Исус - роден от Дева и от Светия Дух в VI дом от Зодиака се среща със садукеите и фарисеите

ТОМ 22

1. Те се различават от другите евреи по дълбоката си мъдрост и святост. 2.
Нарекал ги „рожби ехидни". А ехидността принадлежи на един род змии, забележителни със силата на отровата си и е най-опасното животно в животинския свят. Ето защо ехидността е знак на всичко зло и разрушително. И накрая тази змия се явява в лицето на Синедриона, който осъжда на смърт Исуса. 59. Кои бяха фарисейте ? 1. Те се различават от другите евреи по дълбоката си мъдрост и святост. 2. Зачитали са Вехтозаветните книги като източници на еврейската религия, но са отдавали голяма важност на преданията, които са се отнасяли до външните обреди. Тълкували са превратно законите с цел да не се допусне народа до изпълнение на чистия закон. 3. Строго са спазвали външните обреди като миене преди ядене, постене, дълги молитви, раздаване на милостиня, отбягване на всяко сношение с езичниците и митарите (митарите са откупували данъците на римляните и сами после са ги събирали от евреите). Виж Матея гл. 6, ст.
към текста >>

С мнимата си святост и външно благочестие те са спечелвали благоволението на простолюдието и особено на жените.
2, гл. 19, ст. 3, гл. 23, стр. 23. 5. С мнимата си святост и външно благочестие те са спечелвали благоволението на простолюдието и особено на жените. Те са били хора лицемерни с външна праведност. Особено користолюбиви. 6. Приемали са, че съдбата управлява всичко, но са приемали също, че понякога участва и човешката воля. 7. Приемали са безсмъртието на човешката душа. 8. Приемали са бъдещото възкресение на човешкото тяло.
към текста >>

80. ОБЯСНИТЕЛНА БЕЛЕЖКА

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Ние, последователите на това учение, сме изучили чистосърдечно чистотата му, а и знанието, чистотата, живота и святостта на Учителя.
И най-после, като лост и ръководител - Христос и Неговото учение. То не е никаква секта, както и Българската държава призна това през 1938 г. То не е против църкви, против религии, нито прави нова религия, защото гдето са любовта, мъдростта, истината и правдата, там всичко по братски се урежда. И всеки може чрез разумните методи да ги постигне! То цели горните качества да се постигнат със стремеж от всеки едного, първо вътрешно и после външно, и то без насилие. Ние, последователите на това учение, сме изучили чистосърдечно чистотата му, а и знанието, чистотата, живота и святостта на Учителя. Той е пратеник Божий! Чрез неговата уста се лее слово, което само чистите души ще разберат: едни - с първо слушане, други - чрез четене и вдълбочаване в неговите беседи, трети - чрез разговор с някои от последователите му. А за нас са важни резултатите на туй учение! То се яви тъкмо в едно време, когато голяма част от човечеството се е отклонило от живота на разумната природа и от правилния, моралния и Божествен живот. Той държи 4 пъти седмично своите беседи, без да се занимава специално, и е извор на Божието Слово!
към текста >>

81. I. НОВОТО ДУХОВНО УЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ Е ЧИСТОТО ХРИСТОВО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

При все това, святостта на Исуса и Неговото учение останаха като канара в умовете на Неговите ученици и всички последователи, които се нарекоха по- после християни.
Еврейският народ, на когото бе пророкувано от по-рано, чакаше дълго време да се роди «Месия» от Давидовия род, за спасение на човечеството; обаче Той се роди, но в бедното семейство на дърводелеца Йосиф, името на когото кръстиха «Исус». Самите евреи обаче не Го познаха и не Го признаха. А когато почна да им дава знамения, те Го помислиха за такъв, който си играе със силите на Сатаната. Затова учените Го гонеха, клеветиха, докле Го разпнаха. Всички тогавашни знамения и Неговото възкресение те не повярваха и още чакат, че ще се роди «Месия» пак между техния народ, макар че изпитват неверието си с тяхната разпръснатост като пилци по целия свят. При все това, святостта на Исуса и Неговото учение останаха като канара в умовете на Неговите ученици и всички последователи, които се нарекоха по- после християни. Понеже вярата тогава бе слаба у народите, почна се гонение, мъчение, убиване, горене, хвърляне на хищни зверове на всички Христови последователи за удоволствие на неверующите. Обаче не само не се изкорениха тия смели борци, но голяма част от народите станаха християни и прегърнаха Евангелието. При все това Христовото учение, в основата на което е Божествената любов, изопачи се от самите християни, а вярата за Божеството на Христа съвсем отслабна. Ето защо г-н Дънов се явява тъкмо навреме, да разясни думите на Христа, да засили вярата ни в Него и да приложим Христовата любов в живота ни, която главно липсва у всички ни. Затова той дава методи, разяснения и иска: 1.
към текста >>

82. 4. Англия през XVIII век. Мощно духовно съживително движение. Джон Самуел Уесли

ТОМ 24

Заложената от майка му Сузана, още от дете, обич към Бога и стремеж към праведност (святост) постоянно присъстват в живота му.
Същата година той е ръкоположен за дякон. На следващата година (1726 г.), на 23 години, Джон Уесли е избран за професор в Линконската колегия на университета. На 24 години (1727 г.), той получава степента "магистър". На 25 години (1728 г.), Джон Уесли бива ръкоположен за пастир. Това бързо интелектуално израстване е съпроводено с духовно съзряване. Заложената от майка му Сузана, още от дете, обич към Бога и стремеж към праведност (святост) постоянно присъстват в живота му. Джон Уесли се стараел да си налага в ежедневието, според разбиранията си, един доста строг режим. Неговият пример е бил последван от брат му Чарлз и други някои студенти - Морган, Киркам, Ингам, Броутън, Хуитфилд, Клейтон, Хърви. При техните събирания, те започнали изучаването на Новия Завет на старогръцки и взаимно се насърчавали в подражание на Христа и свят живот. Те си налагали живот организиран и подчинен на правила и методи при изключителна самодисциплина. Това тяхно поведение и начин на живот в университета правело впечатление.
към текста >>

Това не били случайно събрани хора, а вече общества с обща цел, а именно: постигане спасение надушите си чрез святост и в служба на Бога.
Той всеки ден имал Утринна служба в затвора Нюгейт. Словото Божие, чрез Джон Уесли, достигнало до сърцата на хората. Множество мъже, жени и деца задавали въпроса: "Какво да направим, за да се спасим? " Стотици са затворниците и миньорите потърсили Бога! При завръщането си в Лондон, слушателите на Джон Уесли в Кенсингтон били 1500, а в местността "Блякхийт" те нараснали до 6-7 хиляди човека. Това не били случайно събрани хора, а вече общества с обща цел, а именно: постигане спасение надушите си чрез святост и в служба на Бога. Назрявала необходимостта от места за събиране. На 12 май 1739 г. в Бристол Джон Уесли полага първият камък за методистко църковно здание, което се изгражда със средства на обществото и го нарекли "Новата стая". През м. ноември 1739 г.
към текста >>

Той проявявал пословична самодисциплина, като твърдял, че това е пътя за постигане на святост и служение на Бога.
Джон Уесли е бил магнетична натура и излъчвал неизчерпаема жизненост. С лекия си весел характер, постоянна усмивка, особено като говорел, той спечелвал сърцата на слушателите си. Винаги той бивал спретнат, чист и подреден. Умеел да разпределя времето си, никога не бързал и винаги имал време за всичко. Джон Уесли спазвал правилата, които сам изградил, ценял времето си и имал ясни цели. Той проявявал пословична самодисциплина, като твърдял, че това е пътя за постигане на святост и служение на Бога. Освен в личния си живот, Джон Уесли в работата си (служението) за Бога бил неудържим. Той казвал: "Дайте ми 100 човека, които мразят греха и обичат Бога и аз ще обърна света". В своята дейност Джон Уесли създавал общества, изграждал църкви, подготвял пастири, използвал нови форми на християнско общение и служение и всичко това протичало по правила, приемани на конференциите. Така възникнала основна книга за методизма "Дисциплината", която се прилага сега в целия свят. Не трябва да се забравя, че методизмът е "усърдно християнство и път за постигане на святост".
към текста >>

Не трябва да се забравя, че методизмът е "усърдно християнство и път за постигане на святост".
Той проявявал пословична самодисциплина, като твърдял, че това е пътя за постигане на святост и служение на Бога. Освен в личния си живот, Джон Уесли в работата си (служението) за Бога бил неудържим. Той казвал: "Дайте ми 100 човека, които мразят греха и обичат Бога и аз ще обърна света". В своята дейност Джон Уесли създавал общества, изграждал църкви, подготвял пастири, използвал нови форми на християнско общение и служение и всичко това протичало по правила, приемани на конференциите. Така възникнала основна книга за методизма "Дисциплината", която се прилага сега в целия свят. Не трябва да се забравя, че методизмът е "усърдно християнство и път за постигане на святост". Но преди всичко, в основата на всички проповеди на Джон Уесли присъствували трите момента: първо, покаяние; второ, безгранична вяра и упование в нашия Господ Исус Христос и трето, придобиване на святост чрез служение. Защо Джон Уесли отрича обрядността в богослужението? Той казва: "Сърдечната религия и новорождението чрез Духа са по-дълбоки от всякакви външни неща, форми, навици и порядки". Трябва ние, християните, които принадлежим на една или друга църква, да практикуваме не друго, а наречените от Джон Уесли "благодатни средства". Това са: слушане на Божието слово, кръщението, изповедта, причастието, молитвата, въздържанието (поста), поддържането на християнското общение.
към текста >>

Но преди всичко, в основата на всички проповеди на Джон Уесли присъствували трите момента: първо, покаяние; второ, безгранична вяра и упование в нашия Господ Исус Христос и трето, придобиване на святост чрез служение.
Освен в личния си живот, Джон Уесли в работата си (служението) за Бога бил неудържим. Той казвал: "Дайте ми 100 човека, които мразят греха и обичат Бога и аз ще обърна света". В своята дейност Джон Уесли създавал общества, изграждал църкви, подготвял пастири, използвал нови форми на християнско общение и служение и всичко това протичало по правила, приемани на конференциите. Така възникнала основна книга за методизма "Дисциплината", която се прилага сега в целия свят. Не трябва да се забравя, че методизмът е "усърдно християнство и път за постигане на святост". Но преди всичко, в основата на всички проповеди на Джон Уесли присъствували трите момента: първо, покаяние; второ, безгранична вяра и упование в нашия Господ Исус Христос и трето, придобиване на святост чрез служение. Защо Джон Уесли отрича обрядността в богослужението? Той казва: "Сърдечната религия и новорождението чрез Духа са по-дълбоки от всякакви външни неща, форми, навици и порядки". Трябва ние, християните, които принадлежим на една или друга църква, да практикуваме не друго, а наречените от Джон Уесли "благодатни средства". Това са: слушане на Божието слово, кръщението, изповедта, причастието, молитвата, въздържанието (поста), поддържането на християнското общение. Тези благодатни средства, според Джон Уесли, са изпратени от Бога и определени да ни предадат Неговата благодат и чрез нея спасението.
към текста >>

83. 4.2. Отношение към социализма. Протестантските секти в България.

ТОМ 24

93.) към чистота и святост ( Заб.
Вж "Духовни песни", с. 15.), вярата в Бога - за единствен път към щастие (Заб. Пак там, с. 131 и др.) към радост (Заб. Пак там, с. 93.) към чистота и святост ( Заб. Пак там, с. 98, 111 и др.) и пр. Съществена част от ненаучната и реакционна идеология на методизма е неговият възглед за нравствеността, отстояван и в социалистическата съвременност. Сърцевината на този възглед е отричането на възможността нравствеността да вирее без религията и човек да бъде нравствен без вярата в Бога. За истински нравствен се обявява само който искрено и дълбоко вярва в Бога, а невярващият се разглежда като естествена жертва на порока, като склонен към всякакъв род падения.
към текста >>

84. 1.3. Стефан Томов и Учителят

ТОМ 24

Въпросът, който живо интересува всеки вярващ християнин и всеки, който копнее за чистота и святост, е: може ли човек чрез вяра в Христа тъй да живее в този свят, че да намери мир и спокойствие за своята душа, да си създаде небесна атмосфера и да придобие святост, без която никой не може да види Господа?
(4) Не е ли странно да се връщаме назад в тъмните векове на староиндийската история и да възстановяваме едно отдавна забравено заблуждение, каквото е учението за прераждането? Не е чудно, че старите хиндуси, копнеещи за сърдечна чистота, са измислили това учение. Необяснимо е, обаче, това дето теософи и дъновисти, които се хвалят, че са по-добри християни от православни и евангелисти, заявяват, че учението за прераждането е начало и край на тяхното верую. Според тях, без прераждането не можело да се постигне съвършенство, което ни предлага сам Господ наш Исус Христос като казва: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни". Разбира се, за абсолютно съвършенство Христос тук не говори. Въпросът, който живо интересува всеки вярващ християнин и всеки, който копнее за чистота и святост, е: може ли човек чрез вяра в Христа тъй да живее в този свят, че да намери мир и спокойствие за своята душа, да си създаде небесна атмосфера и да придобие святост, без която никой не може да види Господа? На този въпрос Господ Исус дава ясен и положителен отговор, а именно, че в Него се добива пълно спасение. Той само може съвършено да спаси всички, които с вяра дохождат при Него. Спасението не се дава насила; то се дава на всички, които със смирение и вяра го търсят. След деня на Петдесетницата - в първите дни на християнството християни се наричали ученици Христови и светии затуй, защото са съзнавали, че те са се различавали от невярващите евреи със своя чист и свят живот. (5) Тъй ясно е изложено в Новия Завет учението за пълното спасение чрез вяра в Христа, че всяка сянка от съмнение изчезва от ума на внимателния четец.
към текста >>

85. 4.3.17. Житейската философия на Ватралски

ТОМ 24

Истина е подпора На живот, всемир и хора; Правдата е длъжност главна И, по святост, Богу равна - Прави правда!
"(Въодушевени) със злоба към никого и с благоволение към всички, нека вършим правото, както Бог ни дава да виждаме какво е право". - Ейбрахам Линколн. 4. "Във името на своя Бог, пред съдний трон на Съвестта си, и под светлий свод на своя Разум, - Во всяко нещо и во всеки случай, Тъй както виждаш Че трябва хората да правят тебе, Така и ти постъпвай спрямо тях. "Това е сърцето, значението и назначението на всички по света свещени книги." - Първом Правда. ПРАВДА, МИЛОСТ, РЕД За да си полезен, плодовит човек, За своето племе и за своя век; За да видиш светли, благоплодни дни, - Три неща прави ти, и добре помни: Прави правда! Истина е подпора На живот, всемир и хора; Правдата е длъжност главна И, по святост, Богу равна - Прави правда! Люби милост! Милостта по чин е втора В длъжността на всички хора; Тя човеците сближава, Братски дух и мир създава - Люби милост! Вярвай Бога! Без туй нищо добро не е И животът зле вирее; Правда, милост, невъзможни Са всред общества безбожни - Люби Бога! ЩО ИСКА ГОСПОД ОТ ЧОВЕКА "Той ти е показал, о човече, що е Доброто; и какво иска Господ от тебе, а именно: да вършиш праведното, да обичаш милост и да ходиш смирено със своя Бог" Библията Той ти показа, о човек, Що иска Господ Бог от теб; Добро що е, за всеки век, В света неверен и свиреп; Да правиш правдата всегда, Всъде, на странен и съсед; Да действаш праведно всегда Към чужд и свой, към всички, вред.
към текста >>

86. 6.1. В Рилския стан на Всемирното Бяло Братство

ТОМ 24

Ако може в днешните времена да се говори за святост, Дънов е свят човек, par exellence!
А тия чужденци, които пеят повече от 40 български песни и учат езика ни като свещен, не може да не разнасят името и на България по своите родни краища. Професорът от Тулуза, например, вече готвел и книга за Новото Учение и неговата мистика. Той каза, че повече от 30 града във Франция са огнища на българските мистични песни. Тайната на успеха, според Учителя, се крие именно в песните и Паневритмията. Но той бе скромен да изтъкне, че цялото обаяние и сила се крие в Неговата личност. Ако може в днешните времена да се говори за святост, Дънов е свят човек, par exellence! И мъдрец е, както Изток употребява тая дума - един истински мъдрец и дълбок мистик... Дънов тепърва ще бъде разглеждан като проповедник, като пастир и свещеник, като турист, като националист-българин, като говорител, като възпитател- педагог, като богослов-догматик, като социолог, като психолог, като етик и философ, като пророк, като организатор, като вегетарианец, като трезвеник-въздържател, като лечител, като икономист и финансист, като човек на науката и религията, и като музиколог и меценат на изкуствата, като спортист и пр. - дейности, засегнати от него, разработени и дали вече своя плод. Ползвам се от случая да благодаря за възможността, която ми се даде, да изнеса там, сред вечните снегове, дванадесет лекции по Библията, по Християнството във връзка с останалите велики религии, по дишането като физиологичен и психичен метод, по Тайната на пирамидите и пр. Текст под снимките, които са приложени в «Български бранител», бр. 106-107, с 5-6 1) На Молитвения връх всяка заран в сряда, петък и неделя Учителят държи беседа при изгрев слънце след молитва и прочит из Евангелието.
към текста >>

87. 6.2. В стан Изгрев край София

ТОМ 24

Колчем пристъпвам в пределите на Стана, винаги ме е обземало чувството на трепет, себеконтрола, себевглъбяване и святост тъй, както в Библията се казва, че Мойсей, приближавайки се до горящата къпина, чул глас: "Събуй обувките си!
Абонирайте се! Най-великата лаборатория на днешното време. Новото учение и България. - Кой е Учителят Дънов? "Ако човек напише една по-хубава книга, държи по-добра проповед или направи по-добър капан за мишки, отколкото съседът му, и макар да построи къщата си в гората, светът ще направи отъпкана пътека до вратата му." Ралф Уалдо Емерсон Отивайки за втори път към стана "Изгрев" край София, за да довършва моите научни изследвания сред Белите братя, както обещах в миналия брой, аз не можах да задуша преживелиците и да не призная в себе си и за себе си чувствата, които ме обземаха. Колчем пристъпвам в пределите на Стана, винаги ме е обземало чувството на трепет, себеконтрола, себевглъбяване и святост тъй, както в Библията се казва, че Мойсей, приближавайки се до горящата къпина, чул глас: "Събуй обувките си! " Събуй си обувките, защото къпината гори. Събуй си обувките, защото нещо и тук гори, като в храм - кандило. Горят сърцата, горят душите от копнеж за по-висок духовен живот, за живот в Любовта, Мъдростта и Истината, според словото на Учителя им. Горят от стремеж към святост и безсмъртие!... Никога последните думи не са ми звучали по-плътно и пълни със съдържание, както тук.
към текста >>

Горят от стремеж към святост и безсмъртие!...
"Ако човек напише една по-хубава книга, държи по-добра проповед или направи по-добър капан за мишки, отколкото съседът му, и макар да построи къщата си в гората, светът ще направи отъпкана пътека до вратата му." Ралф Уалдо Емерсон Отивайки за втори път към стана "Изгрев" край София, за да довършва моите научни изследвания сред Белите братя, както обещах в миналия брой, аз не можах да задуша преживелиците и да не призная в себе си и за себе си чувствата, които ме обземаха. Колчем пристъпвам в пределите на Стана, винаги ме е обземало чувството на трепет, себеконтрола, себевглъбяване и святост тъй, както в Библията се казва, че Мойсей, приближавайки се до горящата къпина, чул глас: "Събуй обувките си! " Събуй си обувките, защото къпината гори. Събуй си обувките, защото нещо и тук гори, като в храм - кандило. Горят сърцата, горят душите от копнеж за по-висок духовен живот, за живот в Любовта, Мъдростта и Истината, според словото на Учителя им. Горят от стремеж към святост и безсмъртие!... Никога последните думи не са ми звучали по-плътно и пълни със съдържание, както тук. Аз ги виждах в живота на тия люде, като първите християни, които познали света и от двете му страни, съзнателно са го напуснали и са тръгнали по тесния евангелски път в жад, именно, по святост и безсмъртие! Кой каквото ще да казва, но аз, който познавам няколко окултни школи, който съм проучвал духовния живот в Германия, Америка и другаде, който познавам църковните учения и догми в трите клона на едната Христова църква и нейните монастири, никъде не съм намерил и не зная друго място на подобни себежертвени подвизи и дела. "Изгревът" е, може да се каже, както за СССР, най-великата лаборатория във всички отрасли на живота - и духовни, и материални; един велик опит с исторически последствия, според някои братя, за цялото човечество. Тук всеки брат и всяка сестра е жив роман.
към текста >>

Аз ги виждах в живота на тия люде, като първите християни, които познали света и от двете му страни, съзнателно са го напуснали и са тръгнали по тесния евангелски път в жад, именно, по святост и безсмъртие!
" Събуй си обувките, защото къпината гори. Събуй си обувките, защото нещо и тук гори, като в храм - кандило. Горят сърцата, горят душите от копнеж за по-висок духовен живот, за живот в Любовта, Мъдростта и Истината, според словото на Учителя им. Горят от стремеж към святост и безсмъртие!... Никога последните думи не са ми звучали по-плътно и пълни със съдържание, както тук. Аз ги виждах в живота на тия люде, като първите християни, които познали света и от двете му страни, съзнателно са го напуснали и са тръгнали по тесния евангелски път в жад, именно, по святост и безсмъртие! Кой каквото ще да казва, но аз, който познавам няколко окултни школи, който съм проучвал духовния живот в Германия, Америка и другаде, който познавам църковните учения и догми в трите клона на едната Христова църква и нейните монастири, никъде не съм намерил и не зная друго място на подобни себежертвени подвизи и дела. "Изгревът" е, може да се каже, както за СССР, най-великата лаборатория във всички отрасли на живота - и духовни, и материални; един велик опит с исторически последствия, според някои братя, за цялото човечество. Тук всеки брат и всяка сестра е жив роман. Няма нужда да четете "Клетниците" на Юго или обемистите страници на Толстоя, на Анатол Франс и ориенталските приказки на "Хиляда и една нощ", няма нужда да ходите на кино! Елате на "Изгрева" и се запознайте с тия окъпани в сълзи души, обгорени в огъня на вечното и слушайте, слушайте най-приказни чудеса.
към текста >>

88. 6. Книгите на Учителя станаха мои настолни книги

ТОМ 24

Когато отидох за пръв път при Него, усещах едно особено чувство - чувство на чистота, на святост.
в Свищов беше на служба прокурор нашият брат от Севлиево Стефан Тошев. Той организира първите братски събрания. Събираха се приближени приятели, пееха песни и четяха беседите на Учителя. Книгите на Учителя станаха мои настолни книги. Аз усещах сякаш се преродих и заживях нов живот: живот на светлина и радост - радостта на духовния живот, която и досега не ме е напуснала, въпреки изпитанията. Когато отидох за пръв път при Него, усещах едно особено чувство - чувство на чистота, на святост. Веднага ми направи впечатление фактът, че ме заговори, като че е познавал баща ми: - Вашият баща е свещеник. - Аз никога не бях казвала пред никого това, че баща ми е свещеник, следователно Той можеше да знае това само по някакъв друг път, чрез вътрешно познаване. [20-714] Д-р Йустина Халачева с усърдие се залавя да прилага истините от словото на Учителя с работа върху себе си. За нейната непоколебима увереност в този си стремеж и десетилетие по-късно тя споделя в писмо до Стефан Тошев: "За туй преизобилие, което ни дава Господ много нещо не иска от нас - да изпълним Неговата Воля. Така твърдо вярвам брат че не ще се разкае Господ загдето ни приближи при себе си, защото вън от Него няма никакъв смисъл в живота." През м.
към текста >>

89. 1. Писмата

ТОМ 24

Те разказват с вдъхновение как са се чувствали при първата им среща с Учителя, и споделят със Стефан Тошев: Д-р Йустинка Халачева: "Когато отидох за пръв път при Него, усещах едно особено чувство - чувство на чистота, на святост." Анчо Анев: "Той за мен остава образец на чистота и святост - на безкоризнено служене пред олтаря на вечната Правда и Истина." Надежда Конова: "Той хвърли светлина върху отношенията със сестра ми.
Те вярват в богатството, в материалните блага. В този живот човек дава 5, взима 100. Вярващите са хора на духовния живот, в който човек дава толкова, колкото взима. Учениците имат отношение към Божествения живот. За тях има значение стиха от Евангелието: „Който иска да бъде мой ученик, нека раздаде имането си на сиромаси, да се откаже от майка си и от баща си и да ме последва"." Писмата са запечатали факти и събития, но личните впечатления на авторите им ги превръщат в озарения. Те разказват с вдъхновение как са се чувствали при първата им среща с Учителя, и споделят със Стефан Тошев: Д-р Йустинка Халачева: "Когато отидох за пръв път при Него, усещах едно особено чувство - чувство на чистота, на святост." Анчо Анев: "Той за мен остава образец на чистота и святост - на безкоризнено служене пред олтаря на вечната Правда и Истина." Надежда Конова: "Той хвърли светлина върху отношенията със сестра ми. Аз вече знаех какво да правя. Сякаш някаква ръка свали бремето от гърба ми. Стана ми леко, като че щях да хвръкна. А очите ми се напълниха със сълзи." Нешка Анева:"А Учителят! С този Учител!
към текста >>

90. 15. И това смятам за служене на Бога - да не оставиш брата си 1931

ТОМ 24

Той за мен остава образец на чистота и святост - на безкоризнено служене пред олтаря на вечната Правда и Истина.
Ти си тъй добър и искренен че не мога да не си взема бележка от напътствените слова, които ми изпращаш. Те идат навреме и вярвам ще имат добри резултати. Вярно е, че с Учителя скоро не съм се срещал, обаче да съм умаловажил мисията му, не. За мен той остава същия както преди. И не може другояче, защото нищо лошо в него не съм видял. Той за мен остава образец на чистота и святост - на безкоризнено служене пред олтаря на вечната Правда и Истина. Геновото смущение или търсене правото си както той обича да се изразява, е във неговите връзки с духове, които му разкриват работи, които не са от моя компетентност, защото нямам разбиранията и виждания с които да преценявам източниците им, а от там да съдя за произхода им. Следователно, той ще тегли последствието за злото, ако действително е отишъл там и за доброто ако се е намерил прав пред Бога. Да остана при него след като го напуснаха братя и сестри в Свищов има по дълбоки причини обикновените виждания и човешки умозаключения. Останах при тези, които както и ти, брат, споменуваш, които станаха причина да се съберем и да изпратим Божията благодат, защото те ни отвориха пътят, очите и възвърнаха душите към възкресение. Мирът, който се носеше, словото което се изливаше като струя и ни караше да скачаме от земята и със сълзи да благодарим на Бога за неизказаната Му милост към нас Свищовци не беше дело на человеци, нито на паднали духове, а беше свише благоволение, където вземаха участие Светли Духове.
към текста >>

91. 20. Неизявената любов на страдалната ми майка

ТОМ 24

И той занемя пред величието и святостта на това, което душата му прозря последните дни на живота му.
20. Неизявената любов на страдалната ми майка А неизявената любов на страдалната ми майка ми казваше в молитвените минути, когато коленичехме пред Великото Невидимо и Незнайно: "Не търси любовта на земята, тя няма форма - най-великата, безсмъртната любов е като лазурното небе. Когато някой те обича с цялата си душа, той жертва и последната си клетка за теб - той ти се принася в жертва, за да остане любовта му вечна и неопетнена; той изгаря като Хус на кладата; той бива разпнат като Христос на кръста, за да възкръсне в душите ни, защото няма смърт за любовта, само тя е вечно жива и могъща; тя е по-жива от светлината, по-могъща от движението на небесните тела, защото тя ги движи, по-нежна от пролетния лек ветрец, по-ароматна от най-уханните цветя, защото тя ухае чрез тях; тя е музиката в живота, топлината в слънцето и земята; тя съединява душите чрез великата неразделена прегръдка на вечното творчество; тя твори чрез тях, тя е живот, светлина и безсмъртие." Тъй пееше душата на тъмнокосата девойка, влюбена в чистия образ на синеокия младеж, до чиято ръка дори не се бе докоснала и който бе отлетял далеч от нея. Той й казал, че на земята няма условия да я обича, затова отива горе, за да слезе и живее завинаги в сърцето й. И нейното сърце стана олтаря, пред който двете свързани души ежеминутно си даваха клетва за вярност и си обещаваха вечно щастие. И тъмнокосият младеж разбра, че девойката е свят олтар, пред който той трябва да застане с трепет и страхопочитание, че в нея се е родила любовта, която не му е било отсъдено да изживее. И той занемя пред величието и святостта на това, което душата му прозря последните дни на живота му. Думите, които изговори пред по-старата й сестра Анка, която я бе отгледала, разкриват това: "Како Анке, Божана е светица." Така завърши дуетът на тези две души, които отдавна са извън земните предели. "За мъжа и жената, които са полюси, няма примирение на физическото поле - тяхното единство се постига в света на душата - в друго измерение", казва Учителят. В.К.: Да. Сега, на с. 22 има също един цитат.
към текста >>

92. 168. Изкачване на Черни връх

Весела Несторова

ТОМ 24

Неописуема вечер на високия тих връх, където присъствието на Учителя изпълваше цялата атмосфера с мир и святост.
След еднодневния ми поход се чувствах уморена, но щом видях Учителя, всичката ми умора изчезна и се изпълних с радост. Също като някое малко дете, което вижда майка си. Учителят се прибра в стаята на хижаря за нощта с брат Неделчо. Останах сама на горния нар и дълго време не можех да заспя. Сякаш ангелски хор пееше цялото време кантатата на Любовта и ме изпълняше с възторг и вдъхновение. Неописуема вечер на високия тих връх, където присъствието на Учителя изпълваше цялата атмосфера с мир и святост. Рано сутринта станах за изгрев слънце и беседа. На площадката пред хижата срещнах Учителя. Той ми каза: "Добре направихте, че дойдохте".
към текста >>

93. 192 б. Галилей не предава, а задържа писмата на Учителя до мен

Весела Несторова

ТОМ 24

И тази святост бе стъпчена от другите.
Ако аз го смятах за мъж, или аз ако бях влюбена в мъж. Галилей не постъпи добре. Ако аз бях влюбена в мъж, по друг начин щях да се държа. Аз бях ангел към него. Аз бях чиста и свята. И тази святост бе стъпчена от другите. Няма по-голямо престъпление да стъпчеш святостта, защото тя е дихание на душата. В.К.: Така, и той фактически се повлия от общественото мнение. Весела: Той се повлия от мнението на някои сестри, щото той дружеше стях, ходеше при тях и те му пълнеха главата с разни лъжливи представи за мен и той се повлия. И вместо той да им каже, че това, което говорите не е вярно, той се повлия. И той тогава отиде при Савка.
към текста >>

Няма по-голямо престъпление да стъпчеш святостта, защото тя е дихание на душата.
Галилей не постъпи добре. Ако аз бях влюбена в мъж, по друг начин щях да се държа. Аз бях ангел към него. Аз бях чиста и свята. И тази святост бе стъпчена от другите. Няма по-голямо престъпление да стъпчеш святостта, защото тя е дихание на душата. В.К.: Така, и той фактически се повлия от общественото мнение. Весела: Той се повлия от мнението на някои сестри, щото той дружеше стях, ходеше при тях и те му пълнеха главата с разни лъжливи представи за мен и той се повлия. И вместо той да им каже, че това, което говорите не е вярно, той се повлия. И той тогава отиде при Савка. (Забележка: Савка = Савка Керемидчиева, стенографката на Учителя.) Отклони се, спря с мен всякаква връзка и отиде при Савка и стоеше постоянно при нея.
към текста >>

94. 202. Странник съм този свят

Весела Несторова

ТОМ 24

Той бе въплъщение на небесната красота и святост.
202. Странник съм този свят Годините ми с Учителя бяха неземно щастие и сред най-тежките ми страдания. Всеки Негов поглед, всяко Негово движение излъчваше Любов. Той бе въплъщение на небесната красота и святост. Колко е щастлив народа ми, че Този Велик Пратеник на небето го посети! Много българи не Го приеха и не Го признаха. Той остана скрит и незнаен за този свят. Затова пееше тихо една незабравима песен: "Странник съм на този свят. Никого не познавам, освен Тебе!
към текста >>

95. 126. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 5 януари 1924 г., събота, Бургас

Минчо Сотиров, писма

ТОМ 25

126. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 5 януари 1924 г., събота, Бургас Любвеобилни Учителю на Мъдростта и Истината, Благословете - Святото Дело на Отца Твоего и Отца Нашего да расте в преизобилен плод и на земята както горе на небето и се изпълни Волята Му за въдворявание Царството на Мир, Правда и Святост на земята и се положат враговете Христови подпожие на нозете Му.
126. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 5 януари 1924 г., събота, Бургас Любвеобилни Учителю на Мъдростта и Истината, Благословете - Святото Дело на Отца Твоего и Отца Нашего да расте в преизобилен плод и на земята както горе на небето и се изпълни Волята Му за въдворявание Царството на Мир, Правда и Святост на земята и се положат враговете Христови подпожие на нозете Му. В 1924 година да проникнат лъчите на Любовта на жертвата в сърцата на управници и общественици, за да просветнат умовете им и се освободят от робство душите им, за да видят своите народи в пътя на Всемирното побратимявание. Целуваме Десницата Ви Господи на Любовта за дните на светлите рождествени праздници! Ръководете ни в пътищата за Славата на Отца живого и Отца нашего - в пътя на светлината на безсмъртния живот - за братята и сестрите. Верни Вам Учителю. Вам верен, предан, послушен ученик Минчо Сотиров Бургас, Събота, 5 януари 1924 г., ул.
към текста >>

96. 8. НА КОЕ МЯСТО ЩЕ СЕ ЯВИ ШЕСТАТА РАСА

Материали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ

ТОМ 25

Шестата, наречена още и светящата раса има предназначение да работи за духовното повдигане на човечеството, за образуванието на Всемирното Бяло Братство, за въдворяванието Христовото Царство на Земята - Царството на Мир, Правда и Святост, за полагане враговете Божий подножие на нозете на Царя на Мира.
8. НА КОЕ МЯСТО ЩЕ СЕ ЯВИ ШЕСТАТА РАСА 10 тема, зададена с Беседите, обясненията и упътванията от Учителя през лятото 1921 г., с. 200. Написана от Минчо Сотиров - 28 юли /1 0 август 1923 г., петък, Бургас За да определим логически на кое място ще се яви шестата раса, трябва да определим какво място е потребно за тая раса. А това ще зависи от ролята, която ще има да изиграе, от Върховната мисия, която има да изпълни тая раса. Шестата, наречена още и светящата раса има предназначение да работи за духовното повдигане на човечеството, за образуванието на Всемирното Бяло Братство, за въдворяванието Христовото Царство на Земята - Царството на Мир, Правда и Святост, за полагане враговете Божий подножие на нозете на Царя на Мира. Ясно е от тука, че за да бъде тая раса в състояние да изпълни тая велика мисия, необходимо е да й се дадат потребните условия. Едно от тия условия е материалния свят, е земята, върху която тя трябва да образува своята култура. Другите условия: умственото повдигание и духовното растене са предмет на методи за работа, които ще бъдат изпълнени от Учителите на Великото Бяло Братство, които небето усилено вече изпраща на Земята между человеците от сегашната, кавказката, бялата раса. Ние ще се спреме върху първото условие - земята върху която ще работи шестата раса. За да потърсиме и намериме тая земя, трябва предварително да намериме мястото, саксията, лехата от гдето ще се яви зачатъка на светящата раса, т.е.
към текста >>

97. 28. ОХРИДСКОТО ЕЗЕРО

Тодор Божков

ТОМ 25

Колко красота, каква святост и чистота, какви славни и дивни подвизи на наши герои, велики мъже, народни царе и каква гордост и национална радост и величие се крие тук.
28. ОХРИДСКОТО ЕЗЕРО Охридското езеро, град Охрид, манастира св. Наум, гр. Струга, св. Климент, Братя Миладинови, това са български светии, скъпоценни брилянти, незаменими и незабравими имена, свързани и увековечени с нашата история, с нашите духовни борби и постижения. Те са наша история, наша съдба и наш живот. Колко красота, каква святост и чистота, какви славни и дивни подвизи на наши герои, велики мъже, народни царе и каква гордост и национална радост и величие се крие тук. В тях се слива минало, настояще и бъдеще на един народ и съзнание за нещо вечно, безсмъртно. Всякога живо и винаги обединяващо народа ни в едно цяло. Колко много нещо е писано и казано за тези безценни наши бисери на сърцето и душата, на българския език и дух, на нашата писменост и светлината, която векове е греела от там и е осветявала далечни простори и исторически времена и моменти, за всички части на българската земя, по целия Балкански полуостров. Ето защо, аз тук ще се спра само за един спомен, за тия места, във връзка с нещо казано ми от Учителя. Беше към средата на 1940 година.
към текста >>

98. 27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

И двете имат „видения” и говорят за святост.
Думите й текат една след друга. Все за високи идеи говори, морал и възвишеност. Хубаво, така е, мисля си, но според „Съкровище на смирените” не е така. Не приказвай толкова. Чапаринова - адски мълчи, Самоходова -адски приказва. И двете имат „видения” и говорят за святост. Очите на Негенцова се смеят. Само очите. И Малеев, и Брадистилов, и те двете са от Панагюрище. Всички ли панагюрци пушат като Малеев, кашлят като Брадистилов и говорят по два различни начина за святостта. Немецът ми се обажда чак от Потсдам.
към текста >>

Всички ли панагюрци пушат като Малеев, кашлят като Брадистилов и говорят по два различни начина за святостта.
Чапаринова - адски мълчи, Самоходова -адски приказва. И двете имат „видения” и говорят за святост. Очите на Негенцова се смеят. Само очите. И Малеев, и Брадистилов, и те двете са от Панагюрище. Всички ли панагюрци пушат като Малеев, кашлят като Брадистилов и говорят по два различни начина за святостта. Немецът ми се обажда чак от Потсдам. Дълго, хубаво писмо. Сама си го чета и превеждам - писано е с латинска азбука - полека-лека го разчетох. Той ми прави сериозно предложение и ме моли да му остана „Treue bis zum Grabe”. [(нем.) вярна до гроб] Работим на студено.
към текста >>

99. ЯНУАРИ 1918 г. - 15 ДЕКЕМВРИ 1918 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Но светлата вълна, която ни обгръща и двамата е чистота и святост.
Всички зелени и цветни полянки - наши. Априлският ден, събрал всички прелести на пролетта. Той ме води за ръка, крепко обхванал китката ми. И пак ме грабва, и пак ме носи, носи и целува - жадна за обич, смъртно жадна за нежност. Устните ми са негови, цялата съм негова. Но светлата вълна, която ни обгръща и двамата е чистота и святост. За миг са излекувани всичките ми душевни и телесни рани. Горя от щастие в прегръдките на божието милосърдие. Косата му златна на меки къдрици кичи снажното му чело. Очи сини - синчец с капчици роса. Жизнерадостен, здрав и добър.
към текста >>

100. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

От тази книга разбирам още, че злото се прикрива така умело, та често пъти е неоткриваемо; то взима изкусно маската на святост, а всъщност демонично руши по своя път.
От първата грамадна книга разбрах, че както има ден и нощ, така има зло и добро, и че двете сили водят непрекъсната борба за надмощие. Злото е голяма интелигентна сила с голяма твърдост и постоянство и то наглед винаги побеждава. Но всъщност винаги остава победено, собствено то се самоизяжда, самоунищожава. Доброто може да е бито, мъчено, мамено, ограбвано и наглед умъртвено. Но то е непобедимо, защото е чисто и защото е любящо. От тази книга разбирам още, че злото се прикрива така умело, та често пъти е неоткриваемо; то взима изкусно маската на святост, а всъщност демонично руши по своя път. Евгени Сю тук поставя на разглеждане опит и социални проблеми: Може ли да се създаде работнически рай при съревнованието на другите капиталисти? Един просветен в новите идеи фабрикант -Хари, прави от фабриката си такова райско гнездо за своите работници. Другите фабрики се опразват, защото всички работници отиват при Хари, чието предприятие расте и условията на работниците непрекъснато се подобряват. При това положение останалите фабрики ги чака разруха, а по никой начин не щат да приемат идеологията на фабриканта Хари. Що да се прави?
към текста >>

НАГОРЕ

0.80175304412842