НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
222
резултата в
73
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
9) Великото търпение на Христа
- Боян Боев (1883 – 1963)
Христос каза на Петър: „Махни се от Мене,
сатана
.
ВЕЛИКОТО ТЪРПЕНИЕ НА ХРИСТА Няколко братя и сестри бяха приети от Учителя. Стана въпрос за Христа.
Христос каза на Петър: „Махни се от Мене,
сатана
.
Мен страданията не Ме плашат.“ Това значи: „Аз да се уплаша от страданията? Не! Такава е волята на Отца – да страдам, и ще страдам.“ От Божествено гледище идването на Христа бе една необходимост. Още преди създанието на света бе отредено да дойде Христос. Той бе работил и чрез Мойсей, после понесе кръста си, а и днес, след две хиляди години, пак работи.
към текста >>
2.
ХРИСТОС
- Боян Боев (1883 – 1963)
- Христос каза на Петра: „Махни се от мене,
сатана
!
ХРИСТОС В разговор с няколко братя и сестри, Учителя каза:
- Христос каза на Петра: „Махни се от мене,
сатана
!
Мен страданията не ме плашат. От страданията аз да се уплаша? - Не! Такава е волята на Отца - да страдам -и ще страдам." Идването на Христа беше една необходимост, която Той трябваше да изпълни от Божествено гледище.
към текста >>
3.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Вторият принцип се изявява чрез Христа, а първият се изразява чрез това, което в първоначалния Християнски езотеризъм е наречено
Сатанаил
.
Според християнския езотеризъм развитието се извършва под влияние на два принципа, които периодически се редуват. Единият принцип е този, от който произлиза злото, а другият принцип е този, от който произлиза доброто. Чрез първия принцип Бог създава нещата, а чрез втория принцип ги организира и възраства. Бог работи и с двата принципа, но пребъдва във втория принцип. В края на краищата вторият принцип поглъща първия в себе си.
Вторият принцип се изявява чрез Христа, а първият се изразява чрез това, което в първоначалния Християнски езотеризъм е наречено
Сатанаил
.
Зад тези два принципа стои Великата Божествена Мъдрост, която ги направлява в тяхното проявление. Затова творческата линия на Битието е вълнообразна и се символизира със змията в движение. Така че, според Християнския езотеризъм, злото и доброто са две еднакво необходими сили за прогреса и развитието на космоса и живота, само че злото не е вечно, докато доброто е вечно. Злото, това са корените па живота, които извличат соковете от гъстата материя и ги пращат на клоните, които представят доброто. В този смисъл злото работи за доброто и колкото по-силно е едно зло, толкова по-силно ще се прояви след това и доброто.
към текста >>
4.
КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Учителят казва някъде: Думите
Сатанаил
(което име ще срещаме при богомилите) Кришна и Христос, са синоними, те са имената, под които се е изявил проявеният Бог на Земята.
14. „От Самия Себе си също произвел вътрешното чувство (манас), вечносъществуващо и непостижимо, а от вътрешното чувство породил съзнанието, притежаващо качеството самосъзнание и господстващо." По-нататък продължава да излага пътя, по който се извършва световното творчество и законите, по които се организира животът на народа. Направих това встъпление, преди да изнеса накратко учението на Кришна, отразено в Бхагават Гита, да се види, че и в Индия още от началото на Първата раса се преподава учението за Първичното, Непознаваемо Същество и за творческия Логос, познат тук като Брама - Творец на видимия и невидимия светове. Брама, това е проявеният Бог, Словото, Логосът, Който се проявява чрез Кришна, приблизително три хиляди години преди Христа, по времето, когато в Египет работи Хермес, славата на когото се носи, по целия тогавашен свят.
Учителят казва някъде: Думите
Сатанаил
(което име ще срещаме при богомилите) Кришна и Христос, са синоними, те са имената, под които се е изявил проявеният Бог на Земята.
Шри Кришна се явява като обновител на брах- манизма, както е даден във Ведите, Свещените книги на индусите дадени от седемте Велики Риши, които са били поставени от Великия Водач на Бялата раса. Кришна, изявявайки Себе Си пред своя любим ученик, е дал Словото на Ведите, което Ману предал на Светите Риши. Кришна не тълкува Ведите, но дава ново учение, което разкрива вътрешния смисъл на учението, дадено във Ведите. В своето учение той дава пътя, по който човек може да достигне съвършенство и да се слее с Бога. И затова, който върви в пътя на съвършенството, Ведите вече не са необходими за него.
към текста >>
5.
АПОЛОН ТИАНСКИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
В своето съчинение Спомени за
сатаната
Всичко изчезна при думите на Аполоний. Тогава призракът започна да се преструва, че плаче и помоли Аполоний да не я подлага на мъки, за да признае в какво се състои работата. Но при заплашването на последния, най-сетне тя призна, че е вампир и е искала да пресити Менип с удоволствия, за да се храни след това с неговото тяло. Тя призна, че е имала навика така да се храни с телата на хубавите момци, защото тяхната кръв е много чиста. Това е един от славните подвизи на Аполоний."
В своето съчинение Спомени за
сатаната
Маркиз дьо Мирвю казва за Аполоний следното: „Ще рече, да оставим историята на първия век напълно и да проявим неуважение към паметта на апостол Йоан, като отминем с мълчание името на онзи, който имаше честта да бъде особен противник на Йоан, както Симон беше на апостол Петра, Елимас беше на апостол Павел и други. През първия век от християнската ера в Тияна, Кападокия, се появи един от онези необикновени хора, към които школата на Питагор беше толкова щедра. Така великият пътник, който има своя водач, Посветен във всички теургически учения на Индия, Египет и Халдея, надарен със всички теургически сили на старите маги, подлуди последователно всички страни, които посети и които изглежда всички - длъжни сме да го признаем - благославяха спомена му. Не бих могъл да се съмнявам в това. без да скъсам със всички истински исторически предания."
към текста >>
6.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Махни се от Мене,
Сатана
, защото Аз за този час съм дошъл.
Логосът е вселен в едно човешко тяло, което е пречистено до най-висша степен и Христос е проникнал със силите си цялото това тяло, до костната система и до кръво-носната система. Да се мисли, че предаването на Христа, съденето и разпятието са случайни явления, това говори за повърхностно разбиране. Когато на Тайната вечеря питат Христа, кой ще го предаде, той казва: "На когото подам затопения залък". И след като Юда взема залъка, Христос му казва: "Хайде, каквото има да вършиш, върши го". После, когато Петър иска да го възпре да не се предава и подлага на страдание и разпятие, той казва:
Махни се от Мене,
Сатана
, защото Аз за този час съм дошъл.
И Учителят казва някъде, че когато Пилат му казва, че има власт да го разпне или да го пусне, Учителят казва, че Христос му казал: Аз ти заповядвам да Ме разпънеш. Това е казано в Евангелието с думите: Ако не ти е дадено отгоре, ти не би имал власт. Значи, Волята на Бога, Волята на Логоса е била да бъде разпънат. Разпъването на Христа е свързано с много Тайни, за които сега няма да говоря. Само споменавам, че тези явления не са случайни, а са в плана на човешкото развитие.
към текста >>
7.
3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ
- Влад Пашов (1902- 1974)
И когато Петър съветва Христа да избегне изпиването на тази чаша, Той му казва: Махни се от мен,
Сатана
, защото Аз за този час дойдох.
И още се казва в Писанието, че когато Христос издъхнал на кръста, настанала тъмнина по цялата земя, т.е. цялата земя била обхваната от Първия Принцип, който предаде Христа на разпятието. Случайно ли беше това явление? Не, това не беше случайно, това не беше и победа на тъмнината, защото, както казах по-горе, Писанието казва: Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. В живота, както и в развитието и организирането на света няма нищо случайно.
И когато Петър съветва Христа да избегне изпиването на тази чаша, Той му казва: Махни се от мен,
Сатана
, защото Аз за този час дойдох.
Учителят казва: "Хората, каквото и да приказват за страданията на Христа, Неговото разпятие и позорната смърт, те си остават едни от най-големите загадки". Учителят пита: "Защо Христос, най-великата душа, която е посещавала някога земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, учен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва само, че така е било писано и нищо повече. Други казват, че това е трябвало да стане, за да се спаси света. А сам Христос казва, че е дошъл да свидетелства за Истината.
към текста >>
8.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
- Влад Пашов (1902- 1974)
По-рано е казано: "Вратата адови няма да я победят", а сега е казано: "Махни се от Мене,
Сатана
".
Затова "тогаз Петър Го все при себе си настрана и Му казва: Господи, пощади Себе Си, да не Ти се случи това". Петър не желае това, което показва, че той не разбира мисията на Христос. Сега Христос отговаря на Петър различно от преди. По-рано Христос му казва: "Плът и кръв не са ти открили това, а Отец Ми на Небето". А сега Той му казва: "Ти не мислиш това, което е Божествено, а това, което е човешко".
По-рано е казано: "Вратата адови няма да я победят", а сега е казано: "Махни се от Мене,
Сатана
".
Това ни навежда на мисълта, че сам Петър няма сила да мине през седмата степен - през смъртта и Възкресението. Казахме, че според Евангелието на Йоан има три кръга на редуване в Пътя на духовното развитие. Йоан преминава успешно и трите кръга. Петър се спира накрая на първия кръг. Но как влиза човекът Петър във втория кръг?
към текста >>
9.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАГЕЛИЕТО НА МАРКО
- Влад Пашов (1902- 1974)
То е предадено само чрез едно изречение: "Веднага Духът го отведе в пустинята, Той бе в пустинята 40 дни и бе изкушаван от
Сатаната
, беше при животните и Ангелите Му служеха".
Учителят изразява тази идея, като казва, че Христос внесе в остарелите жили на човечеството нова, млада струя от живот. Цялото евангелие на Марко се движи между двете Тайни. Тази на въплътяването и тази на обезплътяването на Христовото Същество. По този начин се вижда мощната и сбита композиция, която огражда всичко. Фактът на въплъщението е подчертан най-силно чрез това, че ни се описва по един твърде особен начин събитието на изкушението.
То е предадено само чрез едно изречение: "Веднага Духът го отведе в пустинята, Той бе в пустинята 40 дни и бе изкушаван от
Сатаната
, беше при животните и Ангелите Му служеха".
Тук ни е показано, че изпитанието лежи само по себе си в човешкото битие, човек стои между животното и Ангела. Но тази среда не може да бъде никога спокойна. Тя може да бъде извоювана и утвърдена само в една непрестанна борба за развитие. Щом тази борба спре, човек потъва надолу до животните. Човешкото достойнство се състои в непрестанна борба за извоюване на равновесието.
към текста >>
10.
13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Със слизането Си на земята Той обявява, така да се каже, война на тъмните сили, на дявола и
Сатана
.
Сега то поема обратния път, пътя на възхода към Бога, който път е осветен от Христос, който казва: "Аз съм Виделината на този свят". Който приеме Христос в душата си като водач във възходящия път, той ще върви от Светлина в Светлина и няма да се препъва в пътя си, и ще се свърже с Бога, Който живее в неговата душа". Христос се всели в тялото на Исус при Кръщението в Йордан. Самото вселяване, както и Кръщението, са свързани с много Тайни. Но след Кръщението Христос започва своите проповеди, чрез които внася новите Божествени сили в земния свят и в човешката душа.
Със слизането Си на земята Той обявява, така да се каже, война на тъмните сили, на дявола и
Сатана
.
И затова Евангелието предава, че първо, след слизането на земята Христос има среща с дявола, който го изкушава, но Христос го побеждава. По този въпрос ще се спрем по-подробно по-нататък. След изкушението Христос започва своите проповеди, своите Божествени Слова, чрез които влива нови сили в земното развитие и в човешките души, които противодействат на силите на тъмнината. И както във физическо отношение тъмнината отстъпва пред светлината, така и тук, в духовната сфера, силите на тъмнината отстъпват пред Светлината, която иде в света. Три години Христос проповядва на народа и учениците, на книжниците и фарисеите и най-после стигна до Голгота, където се дава генералното сражение с тъмните сили.
към текста >>
И Петър рекъл: "Анание, защо изпълни
Сатана
сърцето ти да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?
И нито един от тях не казваше, че нещо от имота е негово, но всичко беше общо. И апостолите с голяма сила свидетелстваха за Възкресението на Господа Исуса. И голяма благодарност почиваше над всички тях" По-нататък се разправя, как всички продавали имотите си и всичко донасяли на апостолите. След това се разправя историята на Анания и Сапфира, които като продали имота, скрили една част от парите и една част занесли на апостолите.
И Петър рекъл: "Анание, защо изпълни
Сатана
сърцето ти да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?
". Значи Петър с ясновидски поглед е видял това и като го пита, го изобличава, и той пада и умира. След него и с жена му става същото. По-нататък се казва: "И чрез ръцете на апостолите станаха много знамения и чудеса между людете... и още по-голямо множество повярваха в Господа, мъже и жени. Така щото даже изнасяха болни по улиците и ги поставяха на постели и легла, та като минаваше Петър, поне сянката му да засегне някои от тях". Понеже Петър правил много знамения и чудеса, говорил много и привличал народа към себе си, управниците се уплашили и "туриха ръце на апостолите и ги положиха в обща тъмница.
към текста >>
11.
4. СЪДБАТА НА СВЕТА - ЛИКВИДАЦИЯ НА КАРМАТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Князът на този свят, това е Луцифер - Ариман, този, който в християнството е познат като дявол и
Сатана
.
Сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън". Това са много дълбоки мисли и идеи, които е трудно да се преведат на съвременен език. Но, както казах, когато Христос казва, че сега е съдбата на света, с това се разбира, че сега се ликвидира кармата на света, и Той именно за този час е дошъл, да ликвидира кармата на света. Това е същата идея, изказана с думите: "Той понесе греховете на света". Дълбока е тази Тайна и аз на друго място съм загатнал малко по-обширно, какво трябва да се разбира под тези думи, затова сега тук няма да се спирам повече.
Князът на този свят, това е Луцифер - Ариман, този, който в християнството е познат като дявол и
Сатана
.
Това, на езика на Учителя, са тъмните сили в света, Черното братство. До времето на Христа те бяха господари на физическия и астралния свят. И затова е казано още: "Целият свят в лукаваго лежи". Но със слизането на Христа на земята, тази власт постепенно им се отнема и се предава в ръцете на Белите Братя, Глава на които е Христос. Затова Христос казва: Князът на този свят ще бъде изхвърлен навън.
към текста >>
12.
5. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
И тогаз, подир залъка,
Сатана
влезе в него.
И като рече това, Исус се развълнува в Духа Си и заяви, казвайки: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще ме предаде". В 23 стих е казано: "А на трапезата един от учениците, когото обичаше Исус, беше се облегнал на Исусовото лоно и затова Симон Петър му кимва и му казва: Кажи ни за кого говори. А той, като се обърна така на гърдите на Исуса, каза Му: Господи, кой е? А Исус отговори: Той е онзи, за когото ще затопя залъка и ще му го дам. И тъй като натопи залъка, взе и го даде на Юда Симонова Искариотски.
И тогаз, подир залъка,
Сатана
влезе в него.
И така Исус му казва: Каквото вършиш, върши го по-скоро... И тъй, като взе залъка, излезе, а беше нощ". "А когато излезе, Исус каза: Сега се прослави Човешкият Син и Бог се прослави в Него, и Бог ще Го прослави в Себе Си и скоро ще Го прослави. Чада Мои, още малко съм с вас. Ще Ме търсите, и както рекох на юдеите, така и на вас казвам сега, където отивам, вие не можете да дойдете". Във всеки образ, във всяка сцена, във всяка дума тук са скрити дълбоки Тайни, върху които сега не може да се спирам.
към текста >>
13.
6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
И беше в пустинята 40 дни, изкушаван от
Сатаната
и беше със зверовете и ангелите му служеха".
И като се изминаха те, огладне". И след това започва изкушението от дявола. Така го предава Лука. Марко го предава много кратко. "И веднага Духът го закара в пустинята.
И беше в пустинята 40 дни, изкушаван от
Сатаната
и беше със зверовете и ангелите му служеха".
Матей предава това явление по следния начин: "Тогаз Исус биде отведен в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола. И след като пости 40 деня и 40 нощи, най-после огладне". И почва изкушението от дявола. И в трите Евангелия Онзи, Който отвежда Исуса в пустинята, е Духът, за да бъде изкушаван от дявола. Това е едно велико откровение, за което малко загатвам при разглеждането Евангелието на Матей.
към текста >>
14.
8. ДУХОВЕТЕ ПОЗНАВАТ ХРИСТА. СИЛАТА НА СЛОВОТО ХРИСТОВО
- Влад Пашов (1902- 1974)
А той им рече: Видях
Сатана
, паднал от небето като светкавица.
Но Христос ги смъмрал за това и им казал, че не знаят на какъв дух служат. Значи, апостолите са имали власт да свалят и огън от небето. Това е пак една окултна дарба, която не е достояние на всички хора. В началото на 10 глава се казва, че изпратил 70-те да проповядват пред Него в онези градове, където Той ще мине. И като се върнали 70-те, казали Му: "Господи, в Твоето име бесовете се покоряваха на нас.
А той им рече: Видях
Сатана
, паднал от небето като светкавица.
Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди. Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са изписани на небесата" (10;17-20). Тук пак ни е подчертано, че Христос има власт да раздава сила и власт над цялата сила на врага. Но по-важно за учениците е, че имената им са написани на небето, т.е., че те са граждани на небето, а не това, че имат власт над духовете. И това е важно, но второто е още по-важно.
към текста >>
15.
11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така например, Христос говори, че видял
Сатана
да пада като светкавица от небето (10; 18).
От същият характер е и славословието на ангелите, през нощта на Рождество. Също такова е славословието на учениците при тържественото влизане в Ерусалим. Към тази поредица от думи са и думите на Христос, където казва: "Огън дойдох да хвърля на земята и какво повече искам, ако е вече запален". Това е Светлината на етерния свят, която чрез Христос прониква във физическия свят и в сърцата на хората. Такива са и думите за светкавицата, каквито в Евангелието на Лука има много.
Така например, Христос говори, че видял
Сатана
да пада като светкавица от небето (10; 18).
За Своето второ пришествие Христос казва, че ще бъде като светкавица, която ще озари изведнъж целия хоризонт. "Защото, както светкавица, когато блесне от единия край на хоризонта до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден." (17;24) Когато вътрешната Светлина на човека проблесне отвътре, тя осветява като светкавица цялото етерно тяло. Бялата дреха, в която учениците виждат Христа на планината на преображението, също свети като светкавица. "И облеклото Му стана бяло и бляскаво." (9;29) И дрехите на двамата ангели, които се явяват на двете жени при гроба. "И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло." (24;4) Всички тези думи загатват за проявлението на етерния свят във физическия.
към текста >>
16.
15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Образът на светкавицата постоянно се възвръща: "Видях
Сатана
да пада като светкавица от небето" (10;18).
Казано е: "Ще дойде време, когато ще копнеете да видите един ден на Сина человечески и не ще Го видите. И ще ви казват: Ето тук е, ето там е, не отивайте и не Го следвайте. Защото, както светкавицата блесва горе на небето и осветява всичко, което е долу под небето, така ще бъде и Син человечески в Своя ден" (17;22-24). Колкото повече навлизаме в Евангелието на Лука, толкова повече в неговата вътрешна задушевност се явява друг един елемент на космическа строгост. Той проблесва като пронизан от духовни мечове.
Образът на светкавицата постоянно се възвръща: "Видях
Сатана
да пада като светкавица от небето" (10;18).
"Окото е светило на тялото. Когато окото ти е чисто и отворено, цялото ти тяло е светло. Ако окото ти е затворено или нечисто, цялото ти тяло ще бъде в тъмнина. И така, гледай светлината в тебе да не бъде тъмнина. Когато цялото ти тяло е осветено, така щото да няма в него никаква тъмнина, тогава тялото ти ще бъде така светло, като че ли светлина го озарява с ярка светкавица" (11;34-36).
към текста >>
17.
16. ПРЕВРЪЩАНЕ НА ВЯРАТА В ЗНАНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
На Тайната Вечеря Христос се обръща към Петър: "Симоне, Симо не, ето,
Сатана
ви пожела, за да ви пресее като жито.
Кризата настъпва там, където вярата трябва да стане знание. Отричането на Петър не е слабост на волята, но е една слабост на съзнанието, където вярата не може да се преобразува в знания. Той вярва в Христос, но не Го познава, въпреки че имаше откровение за това. Неговата вяра не може да се проникне от светлината на виждането и затова изпадна в тъмнината на незнанието, на забравата. Евангелието на Лука отбелязва кризата в Гетсимания като една криза на съзнанието чрез една извънредно сурова и пълна с тайнственост сцена.
На Тайната Вечеря Христос се обръща към Петър: "Симоне, Симо не, ето,
Сатана
ви пожела, за да ви пресее като жито.
Но аз се молих за тебе, за да не отслабне вярата ти" (22;31-32). Но ако вярата на Петър не можа да намери достъп нагоре до знанието, Христос предсказва отричането. Но все пак пренася Петър през кризата, за да не стане жертва на нисшите сили. В бъдеще Петър ще успее да повдигне своята вяра, което Христос предсказа с думите: "Ти, когато се повдигнеш, укрепи братята си" (22;32). След това Христос казва на учениците си тайнствените думи: "Колко пъти ви изпращах без кесии, без тържик, без обуща, изпитахте ли някаква липса?
към текста >>
18.
17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
А той им рече: Видях
Сатана
, паднал от небето като светкавица.
И ти, Капернауме, до небесата си се възвисил, до ада ще се смъкнеш." (10;13-15) "Който слуша вас, мене слуша. И който отхвърля вас, мене отхвърля. А който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил." (10; 16) "И 70-те се върнаха с радост и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряваха на нас.
А той им рече: Видях
Сатана
, паднал от небето като светкавица.
Ето, давам ви власт, да настъпвате на змии и на скорпии, и власт над цялата сила на врага и нищо няма да ви повреди. Обаче, недейте се радва, че духовете ви се покоряват, а радвайте се, че имената ви са написани на небесата." (10;17-20) "В същият час Исус се зарадва чрез Духа и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и на земята, загдето си утаил това от мъдрите и разумните и си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се виде угодно." (10;21) "Всичко ми е предадено от Отца ми и освен Отец никой не знае кой е Синът и никой не знае кой е Отец, освен Синът и комуто Синът е благоволил да го открие." (10; 22)
към текста >>
Така също, ако
Сатана
се е разделил против себе си, как ще устои царството му?
В заключение на поясненията за молитвата, Той им казва: "Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори" (11;2-9). Учителят отнася тези три молби към ума, сърцето и волята. Понеже по въпроса за молитвата говорих по-напред, сега само споменавам. След това, по повод изгонването на един бес от един обсебен, фарисеите го обвиняват, че Той чрез Велзевул изгонвал бесовете. Той им отговаря: "Всяко царство, разделено против себе си, запустява и дом, разделен против себе си, пада.
Така също, ако
Сатана
се е разделил против себе си, как ще устои царството му?
Понеже казвате, че Аз чрез Велзевула изпъждам бесовете, то вашите синове чрез кого ги изпъждат? Затова те ще ви бъдат съдии. Но ако Аз, с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието Царство е достигнало до вас. И след това Исус казва: "Който не е с мене, той е против Мене и който не събира заедно с Мене, той разпилява." (11;23) "И когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие, и като не намира, казва: Ще се върна в къщата, откъдето съм излязъл.
към текста >>
19.
18. ВТОРОТО ИДВАНЕ НА ХРИСТОС
- Влад Пашов (1902- 1974)
И рече Господ: Симоне, Симоне, ето
Сатана
ви изисква всички, за да ви пресее като жито.
Защото, кой е по-голям този, който стои на трапезата, или онзи, който слугува? Не е ли този, който е на трапезата? Не съм ли Аз сред вас като онзи, който слугува? А вие сте ония, които устоявате с Мене в Моите изпитни. Защото както моят Отец завеща Царството на Мене, Аз завещавам на вас да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето Царство и ще седнете на престола да съдите 12-те Израилеви племена.
И рече Господ: Симоне, Симоне, ето
Сатана
ви изисква всички, за да ви пресее като жито.
Но Аз се молех за тебе да не отпадне твоята вяра и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си. Петър Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница, и на смърт. А Той рече: Казвам ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че не Ме познаваш". "И рече им: Когато ви пратих без просия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.
към текста >>
20.
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО
- Влад Пашов (1902- 1974)
и бе изкушаван от
Сатаната
.
Това е същият младеж. Цялото Евангелие на Марко се движи между две Тайни, тези на въплътяването и на обезплътяването на Христовото Същество. Тайната на въплътяването е изразено с разказа за изкушението. Този разказ при Марко се състои от едно единствено изречение. Той казва само следните думи: "Веднага Духът Го отведе в пустинята и Той бе в пустинята четиридесет дни.
и бе изкушаван от
Сатаната
.
Беше при животните и ангелите Му служеха" (1.13). Тук не ни се описват опасностите за човешкото същество в техните различни прояви, както го описват Матей и Лука. а изпитанието. което лежи само по себе си в човешкото битие. Човек стои между животното и ангела.
към текста >>
21.
2. НОВОТО НАЧАЛО
- Влад Пашов (1902- 1974)
И беше в пустинята четиридесет дни, изкушаван от
Сатаната
; и беше със зверовете, и ангелите Му слугуваха".
Това е един процес на Посвещение, при който Божественият Дух слиза и се вселява в тялото на Исуса. Той е видял, че се разтварят Небесата и над Него слиза Духът, но другите не са го видели. Това показва, че неговото съзнание се е разширило, пробудило се е неговото Божествено съзнание, за да приеме Духа, Който слиза отгоре. И Той чува глас: "Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение". После се казва: "И веднага Духът Го закара в пустинята.
И беше в пустинята четиридесет дни, изкушаван от
Сатаната
; и беше със зверовете, и ангелите Му слугуваха".
Този разказ, както и цялото Евангелие на Марко, се отличава с една дълбока художествена композиция, чрез която с няколко думи се предават велики идеи, велики образи. Изкуството на художника е с малко думи, с малко линии да даде един съвършен образ, да изрази една велика идея. Същевременно в тази дълбока художествена композиция са вложени много дълбоки окултни истини, за които е загатнато само с по една-две думи, но са силно подчертани и изпъкват с всичката си грандиозност и величие. Изразът е: " И веднага Духът Го закара в пустинята". Коя е тази пустиня?
към текста >>
И там, в пустинята, Той, Великият Учител на човечеството и Ръководител на Космоса, е изкушаван от
Сатаната
.
Същевременно в тази дълбока художествена композиция са вложени много дълбоки окултни истини, за които е загатнато само с по една-две думи, но са силно подчертани и изпъкват с всичката си грандиозност и величие. Изразът е: " И веднага Духът Го закара в пустинята". Коя е тази пустиня? - Пустинята е място на усамотение, на уединение. Тази пустиня е човешката Азова вътрешност, където човек е сам със себе си, откъснат от света.
И там, в пустинята, Той, Великият Учител на човечеството и Ръководител на Космоса, е изкушаван от
Сатаната
.
Тук пак с няколко думи е казано толкова много, че може да се напише цяла книга или най-малко една дълга статия. От окултната наука се знае. че след грехопадението, силите па Черното братство проникват в човешката душа или по-право в астралното тяло, в което е облечена душата. И сега Христос, като слиза в човешката душа. се среща с тези сили, които се опитват да Го изкушават.
към текста >>
22.
3.6. Призоваването на учениците
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тогава Той им казва, че ако Той с помощта на Велзевул и
Сатаната
изгонва бесовете, то
Сатаната
се е разделил против себе си, дошъл е неговият край.
Тук ни е показано какво отношение са имали близките на Исус към Него и Неговото дело. Считали са, че не е на Себе Си. Същото се случва със всеки, който е в дома си и в средата на своите практикува окултно възпитание. В повечето случаи те го считат за ненормален, не на себе си човек и се стремят да му пречат, да го вкарат " в правия път" на живота. По-нататък книжниците казват, че Той има Велзевул и че изгонва бесовете с началника на бесовете.
Тогава Той им казва, че ако Той с помощта на Велзевул и
Сатаната
изгонва бесовете, то
Сатаната
се е разделил против себе си, дошъл е неговият край.
И след това казва забележителните думи: "Обаче, никой не може да влезе в къщата на силния човек, да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния, и тогаз ще ограби къщата му". С това Той им казва, че като изгонва бесовете, Той връзва Сатаната и тогава изгонва неговите духове. Тук навсякъде е показано ясно, че Христос воюва със силите на злото, които са заробили човечеството и Той сега постепенно, като въздейства на отделни хора, помага на цялото човечество, като укрепва неговите вътрешни Божествени сили, за да могат хората да се справят със силите на злото, които действат в тях. Без помощта на Христа човечеството не би могло да се справи с пристъпите на злото в живота. И понеже Го обвиняват, че има бяс, Той казва: "Истина, истина ви казвам, че всички грехове на човешкия род ще бъдат простени и всички хули, с които биха богохулствали, но ако някой похули Светия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях.
към текста >>
С това Той им казва, че като изгонва бесовете, Той връзва
Сатаната
и тогава изгонва неговите духове.
Същото се случва със всеки, който е в дома си и в средата на своите практикува окултно възпитание. В повечето случаи те го считат за ненормален, не на себе си човек и се стремят да му пречат, да го вкарат " в правия път" на живота. По-нататък книжниците казват, че Той има Велзевул и че изгонва бесовете с началника на бесовете. Тогава Той им казва, че ако Той с помощта на Велзевул и Сатаната изгонва бесовете, то Сатаната се е разделил против себе си, дошъл е неговият край. И след това казва забележителните думи: "Обаче, никой не може да влезе в къщата на силния човек, да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния, и тогаз ще ограби къщата му".
С това Той им казва, че като изгонва бесовете, Той връзва
Сатаната
и тогава изгонва неговите духове.
Тук навсякъде е показано ясно, че Христос воюва със силите на злото, които са заробили човечеството и Той сега постепенно, като въздейства на отделни хора, помага на цялото човечество, като укрепва неговите вътрешни Божествени сили, за да могат хората да се справят със силите на злото, които действат в тях. Без помощта на Христа човечеството не би могло да се справи с пристъпите на злото в живота. И понеже Го обвиняват, че има бяс, Той казва: "Истина, истина ви казвам, че всички грехове на човешкия род ще бъдат простени и всички хули, с които биха богохулствали, но ако някой похули Светия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях. Това рече Той, защото казваха, че има нечист дух". По-нататък се казва, че някой Му казал, че майка Му и братята Му Го викали, но Той, като изгледал учениците Си, казал: "Ето майка Ми и братята Ми.
към текста >>
23.
5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА
- Влад Пашов (1902- 1974)
И беше в пустинята четиридесет дни изкушаван от
Сатаната
, и беше със зверовете; и ангелите Му служеха."
Исус му рече: Писано е още: "Да не изпитваш Господа, твоя Бог". Пак Го завежда дяволът на една много висока планина, показва Му всичките царства на света и тяхната слава и Му казва: Всичко това ще Ти дам, ако паднеш да ми се поклониш. Тогава Исус му каза: "Махни се, Сатано, защото е писано: "На Господа твоя Бог да се покланяш, и само Нему да служиш." Тогава дяволът Го остави; и, ето, ангели дойдоха и Му прислужваха". Ще представя как предават сцената за изкушението и другите Евангелия, и тогава ще се спра върху неговото значение. Марко предава изкушението много накратко по следния начин: "И веднага Духът го закара в пустинята.
И беше в пустинята четиридесет дни изкушаван от
Сатаната
, и беше със зверовете; и ангелите Му служеха."
Лука предава изкушението но следния начин: "А Исус, пълен със Светия Дух, когато се върна от Йордан, бе воден от Духа в пустинята четиридесет дена, дето бе изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни; и като изминаха те, Той огладня. И дяволът Му рече: Ако си Син Божи, заповядай на този камък да стане хляб. А Исус му отговори: Писано е, "Не само с хляб ще живее човек, [но с всяко Божие Слово]. Тогава като Го възведе [на една планина] нависоко и Му показа всичките царства на Вселената, в един миг време, дяволът Му рече: На тебе ще дам всичката власт и славата на тези царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща), - и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.
към текста >>
Отдавна войнствата на Христа бяха победили на Небето
Сатана
и неговите пълчища и ги бяха свалили в Бездната.
Гръцката дума за пустиня е близка до думата еремит, която значи отшелник, който търси уединение за развитието на своята душа. Слизайки от духовните светове в земно въплъщение, Христос слиза в уединение в азовото битие на човека, в пустинята. Така че, отнасянето в пустинята не е нищо друго, освен самото въплъщение, даже ако действително при Исус, след като бе приел в себе си Христа при кръщението, е настъпило едно външно оттегляне на уединено място в пустинята. Трите сцени на разказа за изкушението трябва да се схващат на първо място вътрешно, като три степени на слизането, на въплъщението, на завладяване на тялото, в което слиза. Още от най-древни времена Христос е бил победител на силите на изкушението в духовните светове.
Отдавна войнствата на Христа бяха победили на Небето
Сатана
и неговите пълчища и ги бяха свалили в Бездната.
И затова в Евангелието на Лука в 10-та глава, 18-ти стих, Христос казва: "Видях Сатана да пада като мълния от Небето". Тези тъмни сили бяха свалени на Земята. Сега Христос слезе на Земята в царството на Сатаната. С това Той срещна отново противниковите сили и неизбежно трябваше да влезе във война с тях. Те са първите същества, които Христос срещна на Земята.
към текста >>
И затова в Евангелието на Лука в 10-та глава, 18-ти стих, Христос казва: "Видях
Сатана
да пада като мълния от Небето".
Слизайки от духовните светове в земно въплъщение, Христос слиза в уединение в азовото битие на човека, в пустинята. Така че, отнасянето в пустинята не е нищо друго, освен самото въплъщение, даже ако действително при Исус, след като бе приел в себе си Христа при кръщението, е настъпило едно външно оттегляне на уединено място в пустинята. Трите сцени на разказа за изкушението трябва да се схващат на първо място вътрешно, като три степени на слизането, на въплъщението, на завладяване на тялото, в което слиза. Още от най-древни времена Христос е бил победител на силите на изкушението в духовните светове. Отдавна войнствата на Христа бяха победили на Небето Сатана и неговите пълчища и ги бяха свалили в Бездната.
И затова в Евангелието на Лука в 10-та глава, 18-ти стих, Христос казва: "Видях
Сатана
да пада като мълния от Небето".
Тези тъмни сили бяха свалени на Земята. Сега Христос слезе на Земята в царството на Сатаната. С това Той срещна отново противниковите сили и неизбежно трябваше да влезе във война с тях. Те са първите същества, които Христос срещна на Земята. Той слезе в човешките глъбини и там срещна силите на Бездната.
към текста >>
Сега Христос слезе на Земята в царството на
Сатаната
.
Трите сцени на разказа за изкушението трябва да се схващат на първо място вътрешно, като три степени на слизането, на въплъщението, на завладяване на тялото, в което слиза. Още от най-древни времена Христос е бил победител на силите на изкушението в духовните светове. Отдавна войнствата на Христа бяха победили на Небето Сатана и неговите пълчища и ги бяха свалили в Бездната. И затова в Евангелието на Лука в 10-та глава, 18-ти стих, Христос казва: "Видях Сатана да пада като мълния от Небето". Тези тъмни сили бяха свалени на Земята.
Сега Христос слезе на Земята в царството на
Сатаната
.
С това Той срещна отново противниковите сили и неизбежно трябваше да влезе във война с тях. Те са първите същества, които Христос срещна на Земята. Той слезе в човешките глъбини и там срещна силите на Бездната. Той ги срещна в съставните членове на човешкото същество, в които се облича. Самият Христос е като идващ от Небето Огън.
към текста >>
В битието на човешката душа той изтръгва човешкото същество от властта на луциферическите сили, които с егоистична алчност искат да обвият цялото човешко същество в мъгла, за да го владеят това са земните царства, които
Сатана
обещава на Христа.
Но Христос имаше друго разбиране за тези неща. Като отхвърли троичното изкушение, Той съзнателно се отрече от Своето космическо превъзходство и влезе в човешките обвивки действително като човек. Той не бе слязъл от чисто Духовните висини на Земята да си играе магически със силите на Земята, но да посее в гнилия свят на Земята семето на едно ново човечество, на едно ново съществуване. В троичното изкушение се изпълнява човекоставането на Христа. В битието на физическото тяло Той изтръгва човешкото битие от властта на Ариман, който сграбчва с нокти и задържа към себе си всичко мъртво, иска да му предаде привиден живот, да превърне камъните в хляб.
В битието на човешката душа той изтръгва човешкото същество от властта на луциферическите сили, които с егоистична алчност искат да обвият цялото човешко същество в мъгла, за да го владеят това са земните царства, които
Сатана
обещава на Христа.
В битието на човешката жизнена сила той изтръгва човешкото същество от властта на аримано-луциферическите сили, които искат да разрушат сериозността на живота чрез несериозни магии. Преди да завърша разказа за изкушението ще поставя въпроса - защо Йоан не дава в своето Евангелие разказ за изкушението? Според дълбокото окултно разбиране на Евангелията той дава една друга сцена, която е успоредна със сцената на изкушението и предава същата идея. В разказа за изкушението ни е предадена идеята за човекоставането на Христа и влизането му в трите обвивки на Исус, при което Той среща тъмните сили, които побеждава при завладяването тялото на Исус, с което дава началото на завладяването и освобождаването на всички човешки тела от властта на тъмните сили. Йоан е предал тази идея с разказа за очистването на храма.
към текста >>
24.
10. ВТОРО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
"А за да не се превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от
Сатана
, да ме мъчи, та да се не превъзнасям.
"Принуден съм да се хваля, при все че не е за полза; но сега ще дойда до видения и откровения от Господа." /12;1/. "Познавам един човек в Христа, който, преди 40 години (в тело ли, не зная, вън от тело ли, не зная, Бог знае), бе занесен до третото небе." /12;2/. "И такъв човек познавам, (в тело ли, без тело ли, не зная, Бог знае), който бе занесен в рая и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори. С такъв човек ще се похваля; а със себе си няма да се похваля, освен с немощите си." /12;3-5/. "Защото, даже ако поискам да се похваля за други неща, не ще бъда безумен, понеже ще говоря Истината; но въздържам се, да не би някой да помисли за мене повече, от каквото вижда, че съм, или каквото чува от мене." /12;6/.
"А за да не се превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от
Сатана
, да ме мъчи, та да се не превъзнасям.
Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мене; и Той ми рече: Доволно ти е Моята благодат, защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила." /12;7-9/. "Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото когато съм немощен, тогава съм силен." /12;10/. В приведените мисли от 12-та Павел ни се представя като голям посветен и окултист. Той сам казва, че е имал много откровения, видения, в които му са разкрити много от Тайните на Битието.
към текста >>
25.
3. Послание до Пергамската Църква -Третата културна епоха
- Влад Пашов (1902- 1974)
В Апокалипсиса тази епоха е описана по следния начин: "До Ангела на Пергамската Църква пиши: Това казва Този, Който има двуострия меч: Зная где живееш, там, гдето е престолът на
Сатана
; и държиш здраво Името Ми, и не си се отрекъл от вярата в Мене, даже в дните на Моя верен свидетел Антипа, когото убиха между вас, гдето живее
Сатана
.
Това е, което се казва с израза да работи със силата на Словото, това, което Апокалипсисът изразява чрез израза Меч, който излиза от устата. С това ни е показано, че силите на тази епоха са били едно изострено слово, което е от такъв характер, че прилича на меч с две острия. Египтяните са проучили Тайните на силите на Словото и са развили магията на Словото, с което може да се прави както добро, така и зло, според характера на този, който го употребява. Затова то прилича на меч с две острия, т.е. може да прави и добро, и зло.
В Апокалипсиса тази епоха е описана по следния начин: "До Ангела на Пергамската Църква пиши: Това казва Този, Който има двуострия меч: Зная где живееш, там, гдето е престолът на
Сатана
; и държиш здраво Името Ми, и не си се отрекъл от вярата в Мене, даже в дните на Моя верен свидетел Антипа, когото убиха между вас, гдето живее
Сатана
.
Но имам малко нещо против тебе, защото имаш там някои, които държат учението на Валаама, който учеше Валака да постави съблазън пред израилтяните, та да ядат идоложертвено и да блудстват. Така също имаш и ти някои, които държат подобно на ония, учението на Николаитите. Затова покай се; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще воювам против тях с Меча, който излиза от устата Ми. Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към Църквите. На тогова, койго победи, ще дам от скритата манна; и ще му дам и бяло камъче, и на камъчето ново име написано, което никой не познава, освен оня, който го получава."/2;12-17/.
към текста >>
Ето защо се казва, че там, където живеят представителите на тази епоха, се намира тронът на
Сатаната
, което е символ на всичко, което може да отклони човека от правия път на неговото развитие.
Силите на тази епоха са били едно изострено слово, един меч с две острия. Такова е било словото на Хермес, на духовните маги, слово, чрез което се прониква в силите на Природата и на Вселената и се разчита езика на звездите. Тук се отнася до една цивилизация, осъществена предимно на физическото поле, като се е работило с астралните сили, вложени в човешката душа. В тези древни времена тези сили наистина са се показвали като двуостър меч. Мъдростта, науката, които те са давали, е била наистина на границата на бялата и черната магия, между това, което извежда до спасение или води към погибел.
Ето защо се казва, че там, където живеят представителите на тази епоха, се намира тронът на
Сатаната
, което е символ на всичко, което може да отклони човека от правия път на неговото развитие.
А доктрината на Валаама не е нищо друго, освен черната магия. Но на този, който победи, се казва в Посланието, ще дам от скритата манна. Това значи, че който победи отрицателните сили в себе си и ги впрегне на работа, т.е. който придобие морална чистота и пречисти астралното си тяло от низшите страсти и желания, той ще го превърне в тяло на Любовта. И скритата манна е именно тази храна на Любовта, с която се храни такъв човек, в когото е пробудено висшето себе, висшето Аз.
към текста >>
26.
4. Послание до Тиатирскага Църква -Четвъртата културна епоха
- Влад Пашов (1902- 1974)
А на вас - останалите в Тиатир, които не държат това учение, и които не са познали дълбоките работи (както те ги наричат) на
Сатаната
, казвам: Няма да наложа на вас друг товар; но дръжте онова, което имате, докле дойда.
Но имам против тебе това, че търпиш жената Езавел, която нарича себе си пророчица и която учи к прилъгва Моите слуги да блудстват и да ядат идоложертвено. И дадох й време да се покае, но не иска да се покае от блудството си. Ето, Аз скоро ще я тръшна на болно легло: и туря в голяма скръб ония, които прелюбодействат с нея, ако не се покаят от нейните с тях дела. И чадата й ще убия с мор. И всичките Църкви ще познаят, че Аз съм, Който изпитвам вътрешности и сърца; и ще въздам на всеки от вас според делата му.
А на вас - останалите в Тиатир, които не държат това учение, и които не са познали дълбоките работи (както те ги наричат) на
Сатаната
, казвам: Няма да наложа на вас друг товар; но дръжте онова, което имате, докле дойда.
И на този, който победи, и който се пази докрай, за да върши дела чисти като Моите, ще му дам власт над народите - както и Аз получих от Отца Си. И ще му дам Зорницата. Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към Църквите. /2;18-29/. В тази Четвърта културна епоха човек е слязъл със своето съзнание напълно на физическото поле. В тази епоха самото Божество става човек, въплътява се, става индивид.
към текста >>
27.
XIII. ТРИТЕ ЗВЯРА -АГНЕТО И НЕГОВИТЕ ИЗБРАНИЦИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тази война е представена по следния начин: „И стана война на Небесата: излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против Змея; и Змеят воюва заедно със своите ангели... И свален биде големият Змей, оная старовременна Змия, която се нарича Дявол и
Сатана
, който мами цялата Вселена; свален биде на Земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него...
XIII. ТРИТЕ ЗВЯРА -АГНЕТО И НЕГОВИТЕ ИЗБРАНИЦИ По-нататък в Апокалипсиса се говори за войната, която става на Небето между тъмните сили и силите на Светлината.
Тази война е представена по следния начин: „И стана война на Небесата: излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против Змея; и Змеят воюва заедно със своите ангели... И свален биде големият Змей, оная старовременна Змия, която се нарича Дявол и
Сатана
, който мами цялата Вселена; свален биде на Земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него...
И като видя Змеят, че биде свален на Земята, той почна да преследва жената, която бе родила мъжкото дете." И след това в 13-та глава се описва, че от морето излиза Звяр, който също има 7 глави и 10 рога и на главите му Богохулни имена... И Змеят даде нему силата си, престола си и голяма власт. И ще му се поклонят всички, които живеят на Земята, всеки, чието име не е записано от създаването на света в Книгата на Живота на закланото Агне. Ако има някой ухо, нека слуша... И видях друг Звяр, който възлизаше от Земята. И имаше два рога, прилични на агнешки, а говореше като Змей.
към текста >>
28.
XIV. ТАЙНАТА НА ЧИСЛОТО 666
- Влад Пашов (1902- 1974)
В Апокалипсиса се говори за три зли същества: Червеният Змей със 7 глави и 10 рога, който се явява във видение на Небето, който е старовременната Змия, която се нарича Дявол и
Сатана
и мами цялата Вселена.
А числото му е 666." Някои, които познават частично този закон за изразяване на дадено име с число, са правили опит да разчетат това число, т.е. да намерят на какво име отговаря, и да го отнесли към известни исторически лица, които в дадена епоха са играли известна роля на историческата сцена и са били носители на насилие и зло. За такъв е посочван Нерон. Може би тези исторически личности да са били проводници на това същество, което е изразено с числото 666, но самите те да са това число е малко вероятно. Защото това число се отнася към известна Космическа същност, както това е показано и в Апокалипсиса.
В Апокалипсиса се говори за три зли същества: Червеният Змей със 7 глави и 10 рога, който се явява във видение на Небето, който е старовременната Змия, която се нарича Дявол и
Сатана
и мами цялата Вселена.
Архангел Михаил излиза на Небето и воюва с този Змей, побеждава го и го сваля на Земята. Архангел Михаил в случая е представител на Слънчевия Дух, на Христа, на Божественото, Което воюва, за да освободи човечеството от влиянието на Злото. След това Йоан казва, че видял Звяр, който излиза от морето, който също има 7 глави и 10 рога. И на роговете 10 корони и на главите му богохулни имена. И Змеят дал на този Звяр силата си, престола си и голяма власт.
към текста >>
От указанията на Йоан, че то е старовременната Змия - Дявола и
Сатаната
, на нас ни е ясно, че то е от агентите на Злото, но за нас е интересно да открием името му и да видим каква е ролята му в световната еволюция.
То има два рога, прилични на агнешки, а не че са агнешки. С това ни е показано, че този звяр има отношение към Слънчевите сили, в техния негативен аспект, затова в Окултната наука се нарича Слънчев Демон. И трите тези същества се борят против верните на Христовия Принцип и са служители на Първия Принцип, носители на Злото. Най-после Йоан казва числото на Звяра, който излиза от Земята, който е идентичен със Змея и с първия Звяр, и ни призовава по числото да открием неговото име. Това същество не трябва да го търсим в никоя историческа личност, а в определена Космическа същност, в определена Космическа сила и същество, което действа по определен начин в световната еволюция.
От указанията на Йоан, че то е старовременната Змия - Дявола и
Сатаната
, на нас ни е ясно, че то е от агентите на Злото, но за нас е интересно да открием името му и да видим каква е ролята му в световната еволюция.
Сега ще се спрем за малко върху Тайната на числото 666. Това число е било познато на Посветените от Древните Мистерии и е било винаги обкръжавано с много Мистерии. В Школите на Мистериите, където авторът на Апокалипсиса е получил своето Посвещение, това число се е държало в голяма тайна. За да бъде забулено и неразбираемо за непосветените, то е било писано по следния начин: 400. 200. 6. 60.
към текста >>
29.
XX. ХРИСТИЯНСКАТА МИСТЕРИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
„И големият Змей, старовременна-та Змия, наречена Дявол и
Сатана
, който прелъстява целия свят, бе съборен на Земята и неговите ангели бяха съборени заедно с него." От тези думи се разбира, какво е искало да бъде Християнството - нов вид Посвещение.
Но тези, които победят нисшата природа, които събудят в себе си Христа, те чуват тръбния зов на 7-те Ангела: „Царствата на света са подчинени на нашия Господ и на Неговия Христос и Той ще царува во веки веков. И Божият Храм се отвори и на Небето се яви ковчегът на Новия Завет в Неговия Храм." Започва се старата борба между нисшата и висшата природа. Защото всичко, което някогашният Посветен трябваше да премине в подземията на Храмовете, се подновява у този, който иска да върви в Пътя на Християнството. Както някога в Египетските Мистерии Озирис побеждава Тифона, така също старият Дракон, големият Змей, нисшата природа, трябва да бъде победен. Човек може да бъде прелъстен от Змията на нисшето познание, ако не е събудил в себе си Божия Син, Който премазва главата на Змията.
„И големият Змей, старовременна-та Змия, наречена Дявол и
Сатана
, който прелъстява целия свят, бе съборен на Земята и неговите ангели бяха съборени заедно с него." От тези думи се разбира, какво е искало да бъде Християнството - нов вид Посвещение.
Постигнатото в Древните Мистерии трябваше да бъде постигнато в нова форма. Защото и в Мистериите трябваше да се победи Змията. Сега многобройните Древни Мистерии трябваше да бъдат заместени от Християнската Мистерия. Исус, в когото Словото стана плът, трябваше да бъде Посветителят на цялото човечество и това човечество трябваше да стане Негова мистична община. Новият идеал, следователно, не беше вече подбор на кандидати за Посвещение, а вратите на Посвещението се отваряха за всички.
към текста >>
30.
III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Трите кръста показват Христа между Ариман и Луцифер, между
Сатаната
и Дявола.
Още преди смъртта той стига дотам, да види Христовото Същество в Неговата истинска форма и да се съедини с Него. Двамата разбойници не са случайни грешници. Тук повече от всякъде другаде всичко външно е без остатък Откровение на Мировите закони, тук всичко преходно е символ, тук могат да се приложат в най-висш смисъл думите, които Гьоте е казал пред произведенията на класическото изкуство: „Тук има необходимост, тук има Бог." В двамата разбойника са въплътени двете възможности за заблуждение на човека. Едната възможност на заблуждение, наречена в Западната окултна наука аримаиическа, е изпадане под властта на студените и мъртви сили на глъбините на материята, които вцепеняват човека и го оковават в измамата на света на материята. Другата възможност за заблуждение, наречена в Западната окултна наука луциферическа, е изпадането под властта на примамващите и оплитащи сили на гордостта, които искат да отчуждят човека от Земята и да го направят да гори в нечисти желания.
Трите кръста показват Христа между Ариман и Луцифер, между
Сатаната
и Дявола.
И Евангелието на Лука ни показва, как ариманическото естество, разбойникът отляво, отдалечава душата си от Христа, а напротив, там, където царува луциферическото изкушение, разбойникът отдясно, още може да намери достъп до Христа. Христос между Ариман и Луцифер, това също е една Троица. Това е Троица, добила твърде земен вид. Ариманическото естество е една карикатура, едно деформиране на Принципа на Отца, който царува във всичко станало, във всичко, което съществува в миналото. В станалото човек намира или Отцеската Първопричина на всяко Битие, или студената смърт.
към текста >>
Тук ни е показано, че тези хора са служители на Ариман, на
Сатаната
, на старовременната Змия, която изкуси първите хора, който е баща на лъжата.
Евангелието на Лука ни описва тройния съд: Исус пред Кайяфа, пред Пилата и пред Ирода. Тук ние виждаме как Исус действително е паднал в ръцете на хората, виждаме Го във властта на три фигури и течения, които представляват един вид квинтесенцията на цялото човечество - на ариманическото течения на Кайяфа, на римското течение на Пилат, и на луциферическо-то течение на Ирода. Христос е принесен на Олтара на човечеството. В двореца на първосвещеника Христос стои срещу студените сили на лъжата и смъртта. В Евангелието на Матея е казано: "Първосвещениците и старейшините и целият свят търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го убият." /Матея 26;59/.
Тук ни е показано, че тези хора са служители на Ариман, на
Сатаната
, на старовременната Змия, която изкуси първите хора, който е баща на лъжата.
В случая не Кайяфа и лъжливите свидетели лъжат, а Ариман, духът на измамата, лъже чрез тях. Свръхестествените истини се изопачават в студените мозъци на хората и се превръщат в лъжа. Интелектуалните мисли са неспособни да разберат духовния свят и неговите откровения. Тази е основата, върху която аримановите същества въздействат върху хората. Служейки си с човешкото мозъчно мислене, Ариман изопачава света за човека, простира над него една измамна мрежа и постига с това лъжата и смъртта, като довежда човека не само до отричането, но и до унищожаването на Божествения живот.
към текста >>
Ариман /
Сатаната
/ е враг на Христа.
Той слага на Христа една бяла мантия и Го изпраща обратно на Пилат. /Лука 23,11/. Пред Кайяфа сам Христос нанася удар на студените лукави въпроси като с лъчезарен духовен меч, правейки да проблесне силно образът на Неговото второ пришествие. При Ирода Христос се оставя мълчаливо да бъде направен знак на Неговото второ етерно пришествие. Бялата дреха показва, само че мълчаливо, светещия духовен образ на идващия отново Христос.
Ариман /
Сатаната
/ е враг на Христа.
Той говори чрез хората на Кайяфа, които разбират само земните неща. Пи-лат иска да задържи Христа, но той вижда, как му е отнет. Луцифер /Дяволът/ е също враг, но един победен враг, който също е принуден да прослави, въпреки че иска да опозори. Той говори чрез Ирода, който стои безразлично пред земните неща, защото играе със свръхсетивни неща. Ариман - Кайяфа, постига своята цел.
към текста >>
31.
ПРИНЦИП НА АНАЛОГИЯТА ИЛИ СЪОТВЕТСТВИЯТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Оттук е и идеята за падналите ангели, дяволи,
Сатана
, Луцифер и прочие.
Всеки един от тези велики духове, които живеят в Божествения свят, е едно изявление на Абсолютния Дух. Споменавайки за тези велики духове като проявления на Абсолютния Дух, трябва да кажа, че смисълът и значението на думата Дух, както се употребява от херметическата философия е нещо сродно на понятието Жива Сила, Оживотворяваща Сила, вътрешна Есенция, Есенция на Живота и прочие. От херметистите, и въобще от окултистите, думата Дух се употребява в същия смисъл, както и термина Одухотворяващ Принцип, включващ идеята за сила, жива енергия, мистична или тайнствена Сила. Окултистите знаят, че това, което е познато като духовна сила, може да се използва както за добри цели, така и за лоши цели, в съгласие с Принципа на полярността. Когато някое същество злоупотреби с духовните сили, които е придобило, то пада от положението, на което се е намирало.
Оттук е и идеята за падналите ангели, дяволи,
Сатана
, Луцифер и прочие.
Този възвишен свят е светът на идеите на Платон, затова Учителя го нарича Идеен свят. В този свят се намират първичните Идеи на Божествения Ум, които са Праобразите или Първичните образи, по които са създадени нещата и съществата в духовния или реалния и феноменалния или физическия светове. Този свят е символизиран със Светая Светих на всички езотерични и окултни Братства и Ордени. Той е символизиран в Християнството със скритата стаичка на храм. В заключение на всичко казано дотук, в съгласие с Принципа на съответствието, който е изразен в думите на Хермес:
към текста >>
32.
МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНА ШКОЛА 1. СЪЩНОСТ НА ДУАЛИЗМА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Критиците на дуализма казват, че с това се оронва престижа на Бога като
Сатаната
се намесва в Неговата работа.
Доброто и злото, Духът и материята са една необходимост за развитието на света и живота. Ако не беше така, те не биха били допуснати, защото света се ръководи и направлява от една велика разумност, която, както вече казах, използва и доброто и злото като енергия, като полюси за постигане на своята върховна цел. Дуализмът се проявява навсякъде в живота и в природата - навсякъде царува една непрестанна борба, която е резултат на тези два принципа. Аз казах вече, че тази борба е необходима за динамизиране на силите и енергиите. Материята е енергия в потенциално състояние, която под въздействието на закона на полярността трябва да се превърне в активна енергия, което е естественото състояние на проявеното Битие.
Критиците на дуализма казват, че с това се оронва престижа на Бога като
Сатаната
се намесва в Неговата работа.
Но думата Сатана произлиза от санскритската дума Сат, която значи проява. Така че под Сатана се разбира една енергия, която се проявява в процеса на Мировото творчество. И Христос казва: "Сега иде князът на този свят, който няма нищо общо с мене". Значи и Христос тук ясно е изразил, че в света съществува един дуализъм - на едната страна е князът на този свят - Сатаната, а на другата страна е Христос, емблема на Духа. В книгата на Йов се говори, че имало съвет на боговете под председателството на Бога и на този съвет присъствал и Сатаната.
към текста >>
Но думата
Сатана
произлиза от санскритската дума Сат, която значи проява.
Ако не беше така, те не биха били допуснати, защото света се ръководи и направлява от една велика разумност, която, както вече казах, използва и доброто и злото като енергия, като полюси за постигане на своята върховна цел. Дуализмът се проявява навсякъде в живота и в природата - навсякъде царува една непрестанна борба, която е резултат на тези два принципа. Аз казах вече, че тази борба е необходима за динамизиране на силите и енергиите. Материята е енергия в потенциално състояние, която под въздействието на закона на полярността трябва да се превърне в активна енергия, което е естественото състояние на проявеното Битие. Критиците на дуализма казват, че с това се оронва престижа на Бога като Сатаната се намесва в Неговата работа.
Но думата
Сатана
произлиза от санскритската дума Сат, която значи проява.
Така че под Сатана се разбира една енергия, която се проявява в процеса на Мировото творчество. И Христос казва: "Сега иде князът на този свят, който няма нищо общо с мене". Значи и Христос тук ясно е изразил, че в света съществува един дуализъм - на едната страна е князът на този свят - Сатаната, а на другата страна е Христос, емблема на Духа. В книгата на Йов се говори, че имало съвет на боговете под председателството на Бога и на този съвет присъствал и Сатаната. Така че дуализмът съществува навсякъде, като една необходимост за развитието на света.
към текста >>
Така че под
Сатана
се разбира една енергия, която се проявява в процеса на Мировото творчество.
Дуализмът се проявява навсякъде в живота и в природата - навсякъде царува една непрестанна борба, която е резултат на тези два принципа. Аз казах вече, че тази борба е необходима за динамизиране на силите и енергиите. Материята е енергия в потенциално състояние, която под въздействието на закона на полярността трябва да се превърне в активна енергия, което е естественото състояние на проявеното Битие. Критиците на дуализма казват, че с това се оронва престижа на Бога като Сатаната се намесва в Неговата работа. Но думата Сатана произлиза от санскритската дума Сат, която значи проява.
Така че под
Сатана
се разбира една енергия, която се проявява в процеса на Мировото творчество.
И Христос казва: "Сега иде князът на този свят, който няма нищо общо с мене". Значи и Христос тук ясно е изразил, че в света съществува един дуализъм - на едната страна е князът на този свят - Сатаната, а на другата страна е Христос, емблема на Духа. В книгата на Йов се говори, че имало съвет на боговете под председателството на Бога и на този съвет присъствал и Сатаната. Така че дуализмът съществува навсякъде, като една необходимост за развитието на света. В тази светлина са го разбирали и манихеите, когато са говорили за двете начала.
към текста >>
Значи и Христос тук ясно е изразил, че в света съществува един дуализъм - на едната страна е князът на този свят -
Сатаната
, а на другата страна е Христос, емблема на Духа.
Материята е енергия в потенциално състояние, която под въздействието на закона на полярността трябва да се превърне в активна енергия, което е естественото състояние на проявеното Битие. Критиците на дуализма казват, че с това се оронва престижа на Бога като Сатаната се намесва в Неговата работа. Но думата Сатана произлиза от санскритската дума Сат, която значи проява. Така че под Сатана се разбира една енергия, която се проявява в процеса на Мировото творчество. И Христос казва: "Сега иде князът на този свят, който няма нищо общо с мене".
Значи и Христос тук ясно е изразил, че в света съществува един дуализъм - на едната страна е князът на този свят -
Сатаната
, а на другата страна е Христос, емблема на Духа.
В книгата на Йов се говори, че имало съвет на боговете под председателството на Бога и на този съвет присъствал и Сатаната. Така че дуализмът съществува навсякъде, като една необходимост за развитието на света. В тази светлина са го разбирали и манихеите, когато са говорили за двете начала. Няма две вечни самостоятелно съществуващи начала, но има два момента на един творчески процес, които следват един след друг. Когато една енергия стигне крайния предел на своето проявление, тя се превръща в пасивна, образува това, което наричаме материя.
към текста >>
В книгата на Йов се говори, че имало съвет на боговете под председателството на Бога и на този съвет присъствал и
Сатаната
.
Критиците на дуализма казват, че с това се оронва престижа на Бога като Сатаната се намесва в Неговата работа. Но думата Сатана произлиза от санскритската дума Сат, която значи проява. Така че под Сатана се разбира една енергия, която се проявява в процеса на Мировото творчество. И Христос казва: "Сега иде князът на този свят, който няма нищо общо с мене". Значи и Христос тук ясно е изразил, че в света съществува един дуализъм - на едната страна е князът на този свят - Сатаната, а на другата страна е Христос, емблема на Духа.
В книгата на Йов се говори, че имало съвет на боговете под председателството на Бога и на този съвет присъствал и
Сатаната
.
Така че дуализмът съществува навсякъде, като една необходимост за развитието на света. В тази светлина са го разбирали и манихеите, когато са говорили за двете начала. Няма две вечни самостоятелно съществуващи начала, но има два момента на един творчески процес, които следват един след друг. Когато една енергия стигне крайния предел на своето проявление, тя се превръща в пасивна, образува това, което наричаме материя. Затова в окултната наука се твърди, че материята, това са спящи духове, които трябва да бъдат събудени.
към текста >>
33.
2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ -НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
За да се противопостави на това освобождаване
Сатаната
създава видимият човек в образа на първочовека Христос, разумната душа на когото съставя елементите на светлината.
От смесването на елементите на светлината и тъмнината се образувало третото средно царство - видимият свят. Исус пребивава в материята, станал в него световна душа. Но затворен в материята, той се стремял да се освободи от нея. Започнала се световната борба между двете противоположни сили. За освобождаване на духовните елементи от материята помагат и намиращият се на Слънцето Исус и Животворящия дух.
За да се противопостави на това освобождаване
Сатаната
създава видимият човек в образа на първочовека Христос, разумната душа на когото съставя елементите на светлината.
Но за да задържи в подчинение душата на този човек, Сатаната дава друга нисша душа, от веществената материя пълна с чувственост и поход. Между тези души, добрата - обърната към светлината и лошата - обърната към тъмнината се води постоянна борба. За храна на чувствената душа Сатаната позволил на човека да яде от плодовете на всички дървета, освен от плодовете на познанието. Плодовете на това дърво могли да разкрият съзнанието на човека неговият небесен произход. Но намиращият се на Слънцето Исус, в образа на змия склонява човека да пристъпи тази заповед.
към текста >>
Но за да задържи в подчинение душата на този човек,
Сатаната
дава друга нисша душа, от веществената материя пълна с чувственост и поход.
Исус пребивава в материята, станал в него световна душа. Но затворен в материята, той се стремял да се освободи от нея. Започнала се световната борба между двете противоположни сили. За освобождаване на духовните елементи от материята помагат и намиращият се на Слънцето Исус и Животворящия дух. За да се противопостави на това освобождаване Сатаната създава видимият човек в образа на първочовека Христос, разумната душа на когото съставя елементите на светлината.
Но за да задържи в подчинение душата на този човек,
Сатаната
дава друга нисша душа, от веществената материя пълна с чувственост и поход.
Между тези души, добрата - обърната към светлината и лошата - обърната към тъмнината се води постоянна борба. За храна на чувствената душа Сатаната позволил на човека да яде от плодовете на всички дървета, освен от плодовете на познанието. Плодовете на това дърво могли да разкрият съзнанието на човека неговият небесен произход. Но намиращият се на Слънцето Исус, в образа на змия склонява човека да пристъпи тази заповед. За да помрачи съзнанието на човека Сатаната създал жената и привежда човека към плътски връзки с нея.
към текста >>
За храна на чувствената душа
Сатаната
позволил на човека да яде от плодовете на всички дървета, освен от плодовете на познанието.
Започнала се световната борба между двете противоположни сили. За освобождаване на духовните елементи от материята помагат и намиращият се на Слънцето Исус и Животворящия дух. За да се противопостави на това освобождаване Сатаната създава видимият човек в образа на първочовека Христос, разумната душа на когото съставя елементите на светлината. Но за да задържи в подчинение душата на този човек, Сатаната дава друга нисша душа, от веществената материя пълна с чувственост и поход. Между тези души, добрата - обърната към светлината и лошата - обърната към тъмнината се води постоянна борба.
За храна на чувствената душа
Сатаната
позволил на човека да яде от плодовете на всички дървета, освен от плодовете на познанието.
Плодовете на това дърво могли да разкрият съзнанието на човека неговият небесен произход. Но намиращият се на Слънцето Исус, в образа на змия склонява човека да пристъпи тази заповед. За да помрачи съзнанието на човека Сатаната създал жената и привежда човека към плътски връзки с нея. С размножаването на човешкия род разумната душа на човека, като се раздробява в отделни личности, става по-дребна и по-слаба и все по-силно се обвързва във веригите на материята. Всяка новородена личност става нова тъмница за духовното начало.
към текста >>
За да помрачи съзнанието на човека
Сатаната
създал жената и привежда човека към плътски връзки с нея.
Но за да задържи в подчинение душата на този човек, Сатаната дава друга нисша душа, от веществената материя пълна с чувственост и поход. Между тези души, добрата - обърната към светлината и лошата - обърната към тъмнината се води постоянна борба. За храна на чувствената душа Сатаната позволил на човека да яде от плодовете на всички дървета, освен от плодовете на познанието. Плодовете на това дърво могли да разкрият съзнанието на човека неговият небесен произход. Но намиращият се на Слънцето Исус, в образа на змия склонява човека да пристъпи тази заповед.
За да помрачи съзнанието на човека
Сатаната
създал жената и привежда човека към плътски връзки с нея.
С размножаването на човешкия род разумната душа на човека, като се раздробява в отделни личности, става по-дребна и по-слаба и все по-силно се обвързва във веригите на материята. Всяка новородена личност става нова тъмница за духовното начало. Съзнанието на разумната душа било толкова заглушено в човешкия род, щото Сатаната станал негов пълен владетел. За да освободи Духа и светлината от оковите на матери-ята и мрака, Исус слиза от Слънцето на Земята. Според учението на манихеите учението на Христа не е било разбрано и след неговото напускане на света, то било съвсем изопачено.
към текста >>
Съзнанието на разумната душа било толкова заглушено в човешкия род, щото
Сатаната
станал негов пълен владетел.
Плодовете на това дърво могли да разкрият съзнанието на човека неговият небесен произход. Но намиращият се на Слънцето Исус, в образа на змия склонява човека да пристъпи тази заповед. За да помрачи съзнанието на човека Сатаната създал жената и привежда човека към плътски връзки с нея. С размножаването на човешкия род разумната душа на човека, като се раздробява в отделни личности, става по-дребна и по-слаба и все по-силно се обвързва във веригите на материята. Всяка новородена личност става нова тъмница за духовното начало.
Съзнанието на разумната душа било толкова заглушено в човешкия род, щото
Сатаната
станал негов пълен владетел.
За да освободи Духа и светлината от оковите на матери-ята и мрака, Исус слиза от Слънцето на Земята. Според учението на манихеите учението на Христа не е било разбрано и след неговото напускане на света, то било съвсем изопачено. Като предвиждал това Христос обещал да изпрати след себе си в света Параклита - Духа утешител - за да възвърне чистотата на неговото учение и да довърши делото Му. Такъв Дух утешител се явил в лицето на Манес. След неговото явяване световната душа узнала за своя божествен произход и постепенно се освобождавала от оковите на материята.
към текста >>
Сатаната
ще бъде победен и заедно със своето царство ще стане съвършено безсилен и няма да има никакво влияние над живота на хората.
Средствата за освобождаване на Духа са следните: Забранява се брака, забранява се употребата на вино, на месо и въобще се препоръчва грижливо отдалечаване от всяко влияние на материята, въздържане от всяко докосване с нея. Според манихейската система ловът, убиването на животните и късането на цветята било забранено. За душите, неуспели да се очистят в продължение на един живот, отново се почва процес на очистване в нови тела чрез прераждане. Чрез изгаряне на света ще се извърши последното очистване. Материята, лишена от всички части на светлината, отново ще потъне в нищожество.
Сатаната
ще бъде победен и заедно със своето царство ще стане съвършено безсилен и няма да има никакво влияние над живота на хората.
Такова е в общи линии учението на манихеите според офицалното историческо разглеждане. Онзи, който познава окултната наука, ще види, че цялото учение е едно изложение на окултната наука, като се махнат някои неща, които са вмъкнати от коментаторите и тълкувателите на учението. Понеже ние не разполагаме с оригинални източници на учението, затова се задоволяваме с това, което съвременните историци ни дават за него, като гледаме критически на тяхното изложение. Обществото на манихеите се е състояло от два различни класа: първо избрани или съвършени и второ прости слушатели или народа. Съвършените се подлагали на строга дисциплина и всякакви лишения, каквито манихейската система е изисквала.
към текста >>
34.
ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Според разбирането на сирийските гностици материята е вечно творческо зло начало, царство на
Сатаната
и Исус Христос е имал призрачно тяло.
Учението на Манес е следното: В света съществува едно предвечно начало, великата Божествена мъдрост, която в своето проявление се проявява чрез два принципа, чрез две сили, които на обикновен език се наричат добро и зло, светлина и тъмнина. Дух и материя. Доброто начало се проявява чрез 12 принципа, наречени еони, които организират царството на светлината. Злото със своите 12 зли духове се явява владетел на царството на тъмнината, което е царството на матери- СИРИЙСКИ ГНОСТИЦИ
Според разбирането на сирийските гностици материята е вечно творческо зло начало, царство на
Сатаната
и Исус Христос е имал призрачно тяло.
Това учение е развито от антиохиеца Сатурнин. Според него от Бога наречен Непознатият Отец, произтекъл духовният свят, а видимият свят бил образуван от материята от седемте нисши еони (духове), управители на планетите, възглавявани от еврейския Бог Яве. Човеците по своя произход се делят на два рода: духовни и веществени или добри и зли. Едните били създадени от нисши духове и отначало те били духовно и телесно слаби, та не могли да ходят прави и пълзели по земята като червеи. Обаче Бог се съжалил над тях и им дал Божествена искра и те се изправили на краката си.
към текста >>
Другият род човеци били създадени от
Сатаната
от материята в противоположност на духовните люде.
Това учение е развито от антиохиеца Сатурнин. Според него от Бога наречен Непознатият Отец, произтекъл духовният свят, а видимият свят бил образуван от материята от седемте нисши еони (духове), управители на планетите, възглавявани от еврейския Бог Яве. Човеците по своя произход се делят на два рода: духовни и веществени или добри и зли. Едните били създадени от нисши духове и отначало те били духовно и телесно слаби, та не могли да ходят прави и пълзели по земята като червеи. Обаче Бог се съжалил над тях и им дал Божествена искра и те се изправили на краката си.
Другият род човеци били създадени от
Сатаната
от материята в противоположност на духовните люде.
Веществените човеци под началството на Сатаната водели борба срещу духовните и ги угнетявали. Еврейският Бог главен светообразувател (Димиург) се мъчил да унищожи властта на Сатаната, но не сполучил. Тогава Бог изпратил на духовните люде спасител, и именно своя най-близък еон Разум Логос, който се явил в привидно човешко тяло. Той научил духовните люде, че обладаването на висшето знание и чист живот са средства за това спасение. Сатурнин забранявал яденето на месо и пиенето на вино.
към текста >>
Веществените човеци под началството на
Сатаната
водели борба срещу духовните и ги угнетявали.
Според него от Бога наречен Непознатият Отец, произтекъл духовният свят, а видимият свят бил образуван от материята от седемте нисши еони (духове), управители на планетите, възглавявани от еврейския Бог Яве. Човеците по своя произход се делят на два рода: духовни и веществени или добри и зли. Едните били създадени от нисши духове и отначало те били духовно и телесно слаби, та не могли да ходят прави и пълзели по земята като червеи. Обаче Бог се съжалил над тях и им дал Божествена искра и те се изправили на краката си. Другият род човеци били създадени от Сатаната от материята в противоположност на духовните люде.
Веществените човеци под началството на
Сатаната
водели борба срещу духовните и ги угнетявали.
Еврейският Бог главен светообразувател (Димиург) се мъчил да унищожи властта на Сатаната, но не сполучил. Тогава Бог изпратил на духовните люде спасител, и именно своя най-близък еон Разум Логос, който се явил в привидно човешко тяло. Той научил духовните люде, че обладаването на висшето знание и чист живот са средства за това спасение. Сатурнин забранявал яденето на месо и пиенето на вино. Сирийски гностик е бил и Кердон, който проповядвал към 130-та година учение подобно на сатурновото.
към текста >>
Еврейският Бог главен светообразувател (Димиург) се мъчил да унищожи властта на
Сатаната
, но не сполучил.
Човеците по своя произход се делят на два рода: духовни и веществени или добри и зли. Едните били създадени от нисши духове и отначало те били духовно и телесно слаби, та не могли да ходят прави и пълзели по земята като червеи. Обаче Бог се съжалил над тях и им дал Божествена искра и те се изправили на краката си. Другият род човеци били създадени от Сатаната от материята в противоположност на духовните люде. Веществените човеци под началството на Сатаната водели борба срещу духовните и ги угнетявали.
Еврейският Бог главен светообразувател (Димиург) се мъчил да унищожи властта на
Сатаната
, но не сполучил.
Тогава Бог изпратил на духовните люде спасител, и именно своя най-близък еон Разум Логос, който се явил в привидно човешко тяло. Той научил духовните люде, че обладаването на висшето знание и чист живот са средства за това спасение. Сатурнин забранявал яденето на месо и пиенето на вино. Сирийски гностик е бил и Кердон, който проповядвал към 130-та година учение подобно на сатурновото. Негов най-бележит ученик бил умереният гностик Маркион от Синоп, който умрял между 220 и 240 година.
към текста >>
Той образувал видимия свят, владетел на който е левият син, който е тъждествен със
Сатаната
.
Мъдростта отново била съединена със своя предишен съпруг еона Воля. Обаче нейната рожба Ахамот била изхвърлена от Плиром. В своята радост, че единството в природата било възстановено, нейните 30 еона произвели еона Исус или Спасител на множество ангели - негови слуги, като му възложили да спаси блуждаещата в хаоса Ахамот. От своя страна Ахамот вдъхнал живот в хаоса и се съединил с него, като родил два сина - Десен, който седял от дясно на нея и Ляв, който стоял от ляво на нея. Десният син е психичният Демиург, който е вседържител.
Той образувал видимия свят, владетел на който е левият син, който е тъждествен със
Сатаната
.
Еонът Исус се съединил с Месия, когото Демиург изпратил на своя народ, евреите, за да ги избави от владичеството. Той открил истинският гносис (знание) на духовните люде (плевматиците), т.е. довел ги до съзнание на своя висш произход. Само те ще се върнат в Плиром, т.е. те ще се спасят, душевните люде (психиците) заедно с Демиург и ще могат да достигнат известно блаженство като стоят до границите на Плиом с помощта на вярата.
към текста >>
Материалните пък люде заедно със
Сатаната
и материята ще бъдат унищожени от огъня.
Еонът Исус се съединил с Месия, когото Демиург изпратил на своя народ, евреите, за да ги избави от владичеството. Той открил истинският гносис (знание) на духовните люде (плевматиците), т.е. довел ги до съзнание на своя висш произход. Само те ще се върнат в Плиром, т.е. те ще се спасят, душевните люде (психиците) заедно с Демиург и ще могат да достигнат известно блаженство като стоят до границите на Плиом с помощта на вярата.
Материалните пък люде заедно със
Сатаната
и материята ще бъдат унищожени от огъня.
Валентин имал много ученици - Птоломей, Секунд, Марк,Ираклион, и още други. Съществували две валентинови школи - източна и италянска, които се отличавали по някои подробности на ученията си. Валентиновите възгледи били усвоени и от сирийските гностици Офити. Виден александрийски гностик бил Карпократ, който действал в първата половина на втория век. Според него Бог е първобитно единство, от което излиза и се връща всичко духовно, а също и човешките души.
към текста >>
Ориген се намирал под силното влияние на платоновата философия и допускал неправославни мисли, като например: " От вечността съществуването на световете, предше-ствуването и преселението на душите, пъкъла ще бъде временно мъчилище и
Сатаната
също ще се върне при Бога в последния момент ".
Сетнешните издатели Памфил и Евсений Кесарийски поправили по него текста на седемдесетте. От този труд са запазени само откъслеци. Най-ценното догматично съчинение на Ориген е "За Началата" в четири книги. Главно с този свой труд той се явява като баща на богословската наука. В него за първи път християнското учение било изложено като философска система.
Ориген се намирал под силното влияние на платоновата философия и допускал неправославни мисли, като например: " От вечността съществуването на световете, предше-ствуването и преселението на душите, пъкъла ще бъде временно мъчилище и
Сатаната
също ще се върне при Бога в последния момент ".
Това Ориген наричал възстановяване на първоначалното състояние. Син Божи е подчинение на Отца. От 520 до 580 година се е водила остра борба между християнските църкви за и против учението на Ориген. В края на краищата надделяват противниците и неговото учение било обявено за еретическо. По молба на приятеля си Авросий Ориген написал апо-логенетично съчиение в осем книги "Против Целза", в което обстойно опровергава целзовото съчинение "Истинското слово", което е насочено против християнството.
към текста >>
35.
ИСИХАСТИ И ДРУГИ МИСТИЦИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Виновен за това прегрешение според исихастите бил
Сатаната
, който продължавал непрестанно да внушава на земните хора лоши помисли и да ги тласка по пътя на греха.
Изходно положение в учението на исихазма била мисълта за някогашната непосредствена връзка между Бога и човека, когато бил в рая. В съгласие с библейския разказ исихастите проповядвали, че първият човек бил създаден по образ и подобие на Бога и се наслаждавал на райско блаженство в своя небесен дом. Те учили, че и тялото и душата произхождат от Бога и че плътта е храм на душата. Но пребиваването на Адам в рая не продължило дълго. Поради прегрешението той бил изгонен от небесните селения и така общението му с Бога се прекъснало.
Виновен за това прегрешение според исихастите бил
Сатаната
, който продължавал непрестанно да внушава на земните хора лоши помисли и да ги тласка по пътя на греха.
Наложително било, проповядвалите, да се прекъснат козните на злите сили и да се възстанови някогашната връзка между Бога и човека, т.е. да се възстанови Адам в неговото първоначално състояние. Който постигнал това, учили исихастите. щял да бъде избавен от страшната присъда за грешниците при второто пришествие на Христа и го очаквало вечно райско блаженство. Ръководени от своя стремеж за възстановяване на първоначалното единство между Бога и човека, исихастите разработили система от задължителни норми на поведение, които трябва, според тях, да се спазват и изпълняват най-строго, за да се постигне желаната цел.
към текста >>
36.
СЪДЪРЖАНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Принципът на полярността - основа на Легендата за
Сатанаил
155
Богомилството, както е предадено в апокрифната книжнина 137 Тайната доктрина на богомилите - Богомилската космогония 145 Кратки бележки за древните космогонии 145 Богомилска космогония 153 Дуализмът на Богомилството 154
Принципът на полярността - основа на Легендата за
Сатанаил
155
Двата Принципа - двете Ръце на Бога 156 Двата Принципа като необходимост за изграждане на формите 163 Основи на окултната космогония 164 Първичната творческа енергия - Синът Божий 165 Двете Начала - Отец и Синът - Любовта и Мъдростта 168
към текста >>
Богомилската легенда за
Сатанаил
175
Двете Начала - Отец и Синът - Любовта и Мъдростта 168 Двете творчески йерархии - обединени в Божествения Дух 169 Бялото и Черното Братство 170 Богомилска космогония 171 Космогонията на Мойсей и християнската космогония 172
Богомилската легенда за
Сатанаил
175
Авенир - Абадон - Сатанаил 177 Богомилското разбиране на библейските легенди - Легендата за двете Дървета в Рая и дейността на Каин 180 Нравствените възгледи на богомилите 185 Социалните възгледи на богомилите 195
към текста >>
Авенир - Абадон -
Сатанаил
177
Двете творчески йерархии - обединени в Божествения Дух 169 Бялото и Черното Братство 170 Богомилска космогония 171 Космогонията на Мойсей и християнската космогония 172 Богомилската легенда за Сатанаил 175
Авенир - Абадон -
Сатанаил
177
Богомилското разбиране на библейските легенди - Легендата за двете Дървета в Рая и дейността на Каин 180 Нравствените възгледи на богомилите 185 Социалните възгледи на богомилите 195 Високият идеал на богомилите 203
към текста >>
37.
ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА
- Влад Пашов (1902- 1974)
него: душата си на
Сатаната
продал, страшни тайни знаел, нямала граници вълшебната му сила."
Боян безсъмнено е загадъчна, покрита с тайнственост личност, което превръща неговия живот в легенда. Николай Райнов като говори за него, някъде в книгите си, казва: „Той беше най-известната и най-интересната личност в три империи." Той казва за него следното: „Тъмна рожба на тъмни дни, Боян Мага е тайна." „Не виждаше го никой денем, а нощем се бояха от него. Дълги дни се носеха мътни мълви за.
него: душата си на
Сатаната
продал, страшни тайни знаел, нямала граници вълшебната му сила."
„Ала само на име го знаеха. Изрядко се мяркаше зад стряха нощем, забулен с тъмно покривало — лицето му никой не беше видял. А черна полунощ го скриваше в подземните чертози на двореца или в тъмните пещери зад обителта „Света Параскева". „Рядко влизаше човек в покоите на княз Вениамина. Вратата беше заключена и ничий поглед не смееше да надникне вътре.
към текста >>
38.
ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Космични:
Сатанаил
— царят на мрака; и Адам — Каин и Авел.
Как се изменят словата на Правдата в слова на корист и ...* Към ноември 928 година Боян е бил написал вече своите осемнадесет легенди. Те всички влизат в новото издание, българско изложение, приспособени за външни хора. В оригинала те са много по-големи, пълни със сирийски, еврейски и староегипетски думи, необходим елемент на магическата реч. Те се разделят по назначение и характер на девет рода:
Космични:
Сатанаил
— царят на мрака; и Адам — Каин и Авел.
1. Магия: Небето /Трите Небеса/ и стълбът — Вавилонската кула. 2. Мистика: Царят на Салим /Мелхиседек/ и търсещата / Каломина/. 4. Езотеризъм: Мойсей, жрецът на Озирис и поклонението на влъхвите /Пътят на звездата/. 5. Ритуал: Скритият — псалом на Слънцето и скритата — песен на Девата. 6. Символика: Соломон /словата на блажения/ и гадателят /Даниил/.
към текста >>
15. Архангел Михаил и
Сатанаил
10. Деянията на Йосиф Ариматейски 11. Въпросът на Пилат 12. Образът на Абгар 13. Повест за Ева 14. Слизането на Бога на Земята
15. Архангел Михаил и
Сатанаил
16. Създаването на рая 17. Каин гради град 18. Книга на Еноха 19. Борбата на Яков с Бога 20. За Потопа
към текста >>
39.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА И ИЗВЪН НЕЙНИТЕ ПРЕДЕЛИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
В нея се разказва подробно за сътворението на Вселената и за първоначалното сътрудничество между Бога и
Сатанаил
.
Съвършените били по-малко. И там също те били подлагани на гонения и дори на смърт. Богомилите в пределите на Византийската империя имали и своя литература. Една от най-разпространените сред византийските богомили творба е била т.нар. Гръцка легенда за сътворението на света.
В нея се разказва подробно за сътворението на Вселената и за първоначалното сътрудничество между Бога и
Сатанаил
.
Сатанаил е представен като пръв между ангелите, който се опитал да се възбунтува срещу Бога, но бил свален от Небето и се превърнал в зъл дух /Сатана/. След падането му неговото място взел архангел Михаил. Такова е положението на Богомилството през 11 век. Въпреки строгите мерки Богомилството продължавало да се разпространява и през 12 век в своите два главни центрове — Македония и Тракия. Към края на 11 и началото на 12 век като важно средище на Богомилството се очертава и самата столица — Константинопол.
към текста >>
Сатанаил
е представен като пръв между ангелите, който се опитал да се възбунтува срещу Бога, но бил свален от Небето и се превърнал в зъл дух /
Сатана
/.
И там също те били подлагани на гонения и дори на смърт. Богомилите в пределите на Византийската империя имали и своя литература. Една от най-разпространените сред византийските богомили творба е била т.нар. Гръцка легенда за сътворението на света. В нея се разказва подробно за сътворението на Вселената и за първоначалното сътрудничество между Бога и Сатанаил.
Сатанаил
е представен като пръв между ангелите, който се опитал да се възбунтува срещу Бога, но бил свален от Небето и се превърнал в зъл дух /
Сатана
/.
След падането му неговото място взел архангел Михаил. Такова е положението на Богомилството през 11 век. Въпреки строгите мерки Богомилството продължавало да се разпространява и през 12 век в своите два главни центрове — Македония и Тракия. Към края на 11 и началото на 12 век като важно средище на Богомилството се очертава и самата столица — Константинопол. Към 1092 година пред духовния съд бил изправен някой си Нил.
към текста >>
40.
ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ
- Влад Пашов (1902- 1974)
„И наистина", пише Ана Комнина, „беше открит архистратът на
Сатанаил
, Василий, с монашеско облекло, с изпито лице, без брада и мустаци, твърде дълъг на ръст и опитен проповедник на безбожието."
Богомилът е навъсен, закрил се е до носа, върви с наведена глава, устата му шепнат, а вътре в себе си е неудържим вълк". В случая Ана Комнина е нарисувала строг богомилски проповедник, един съвършен, който е напомнял по своята външност монах или свещеник и чието единствено занимание и цел е било да разпространява своите възгледи и да въздейства върху умовете и душите на слушателите си. "Разтревожен от силното разпространение на Богомилството, императорът решил да предприеме бързи мерки. Той заповядал да арестуват няколко привърженици на Богомилството и всички единодушно назовали Василий за учител и главатар на богомилското учение. Тогава императорът заповядал да издирят и доведат главния водач на учението.
„И наистина", пише Ана Комнина, „беше открит архистратът на
Сатанаил
, Василий, с монашеско облекло, с изпито лице, без брада и мустаци, твърде дълъг на ръст и опитен проповедник на безбожието."
Като знаел, че богомилите трудно разкриват всички свои възгледи на противниците си и същевременно се нуждаел от повече показания, за да може да започне процес срещу тях, императорът решил да си послужи с измама. Той се престорил, че иска да стане ученик на Василий, да узнае подробно какво учи той и какво проповядва пред последователите си. За тази цел императорът посрещнал ласкаво стария богомилски учител, станал от трона си и го поканил да седне до него на трапезата. Заблуден от това негово държание Василий започнал да излага своето учение в дълга и откровена беседа. На тази беседа освен императорът Алекси Комнин, присъствал и племенникът му Исак.
към текста >>
Това, което най-много засегнало императора, било твърдението, че
Сатана
след разрушението на Ерусалимския храм се настанил в катедралата „Св.
Заблуден от това негово държание Василий започнал да излага своето учение в дълга и откровена беседа. На тази беседа освен императорът Алекси Комнин, присъствал и племенникът му Исак. Присъствал, без да се вижда, обаче, и трети човек, а именно, един бързописец, който бил скрит зад една завеса, отделяща стаята на императора от женското отделение на двореца. На него било заповядано да слуша и записва всичко, каквото чуе от Василий. Според Зигавин Василий дал дълъг и подробен разказ за богомилската вяра, като започнал от космогонията и свършил с есхатологията.
Това, което най-много засегнало императора, било твърдението, че
Сатана
след разрушението на Ерусалимския храм се настанил в катедралата „Св.
София" в Цариград. С това той изразил недоволството на народа срещу византийското иго. Всъщност Василий изложил истинското християнско учение, както е предадено в Евангелието, от което са се отклонили църквите — Източната и Западната. Характерна черта за учението на Василий бил мистицизмът. Съвършените богомили твърдели, че могат да наблюдават не само на сън, но и на яве Светата Троица и нейните три различни форми.
към текста >>
41.
Учението за строежа на човека
- Влад Пашов (1902- 1974)
И от апокрифите се вижда, че
Сатанаил
, който е представител на отрицателните сили, не върши нищо без съгласието и помощта на Бога, следователно, той не е никакъв противник, а слуга на Бога.
В апокрифните разкази се среща идеята, че човек е съставен от тяло и душа, и че душата е създадена от Бога, а тялото е създадено от злата сила. За да разберем тази идея, пак трябва да се обърнем към окултната наука. Според езотеричните учения на всички времена физическият свят е създаден от отрицателните сили на Битието, защото те имат центробежно движение, което им е дадено от Първата Причина и сгъстяват етерната субстанция и така създават материята, а духовният свят е създаден от положителните сили, които имат центростремително движение и разреждат и организират материята. Но, както казах и по-рано, за създаването на формите е нужно действието и на двете сили. Но както зад едните, така и зад другите сили стои Великата Космическа Разумност, която ги ръководи и направлява.
И от апокрифите се вижда, че
Сатанаил
, който е представител на отрицателните сили, не върши нищо без съгласието и помощта на Бога, следователно, той не е никакъв противник, а слуга на Бога.
Той е само един изпълнител на Божията Воля. Така са разбирали богомилите и манихеите ролята на Сатанаил. И когато се казва, че Сатанаил е създал човешкото тяло, има се предвид дейността на Първия Принцип, който сгъстява материята, за да могат да се създадат формите. Така че, щом богомилите са езотерична школа, те приемат и езотеричното учение за същината и строежа на човека, макар че това не е показано от техните критици. Но те приемат като основа на своето учение учението на Евангелието, а в Евангелието е прокарана идеята за троичността на човека, т.е.
към текста >>
Така са разбирали богомилите и манихеите ролята на
Сатанаил
.
Според езотеричните учения на всички времена физическият свят е създаден от отрицателните сили на Битието, защото те имат центробежно движение, което им е дадено от Първата Причина и сгъстяват етерната субстанция и така създават материята, а духовният свят е създаден от положителните сили, които имат центростремително движение и разреждат и организират материята. Но, както казах и по-рано, за създаването на формите е нужно действието и на двете сили. Но както зад едните, така и зад другите сили стои Великата Космическа Разумност, която ги ръководи и направлява. И от апокрифите се вижда, че Сатанаил, който е представител на отрицателните сили, не върши нищо без съгласието и помощта на Бога, следователно, той не е никакъв противник, а слуга на Бога. Той е само един изпълнител на Божията Воля.
Така са разбирали богомилите и манихеите ролята на
Сатанаил
.
И когато се казва, че Сатанаил е създал човешкото тяло, има се предвид дейността на Първия Принцип, който сгъстява материята, за да могат да се създадат формите. Така че, щом богомилите са езотерична школа, те приемат и езотеричното учение за същината и строежа на човека, макар че това не е показано от техните критици. Но те приемат като основа на своето учение учението на Евангелието, а в Евангелието е прокарана идеята за троичността на човека, т.е. че човек се състои от дух, душа и тяло, които са създадени от Бога. Защото сe казва в началото на Йоановото Евангелие.
към текста >>
И когато се казва, че
Сатанаил
е създал човешкото тяло, има се предвид дейността на Първия Принцип, който сгъстява материята, за да могат да се създадат формите.
Но, както казах и по-рано, за създаването на формите е нужно действието и на двете сили. Но както зад едните, така и зад другите сили стои Великата Космическа Разумност, която ги ръководи и направлява. И от апокрифите се вижда, че Сатанаил, който е представител на отрицателните сили, не върши нищо без съгласието и помощта на Бога, следователно, той не е никакъв противник, а слуга на Бога. Той е само един изпълнител на Божията Воля. Така са разбирали богомилите и манихеите ролята на Сатанаил.
И когато се казва, че
Сатанаил
е създал човешкото тяло, има се предвид дейността на Първия Принцип, който сгъстява материята, за да могат да се създадат формите.
Така че, щом богомилите са езотерична школа, те приемат и езотеричното учение за същината и строежа на човека, макар че това не е показано от техните критици. Но те приемат като основа на своето учение учението на Евангелието, а в Евангелието е прокарана идеята за троичността на човека, т.е. че човек се състои от дух, душа и тяло, които са създадени от Бога. Защото сe казва в началото на Йоановото Евангелие. „В начало бе Словото,... и всичко чрез него стана и нищо, което е станало, без него не стана." А Евангелието на Йоан е било настолна книга на богомилите, следователно и неговото учение е и тяхно учение.
към текста >>
42.
Магията като основа на Богомилството Боян Магът ~ Учението за седемте небеса
- Влад Пашов (1902- 1974)
Също така в тази Тайна книга се говори, че
Сатанаил
увлякъл със себе си ангелите от петте долни небеса, което също отговаря на един окултен факт, на който сега няма да се спирам.
Щом богомилите са приемали това учение, което е чисто окултно, то и те са едно окултно общество. * в оригинала липсва страница Учението за седемте небеса Според Евтимий от Акомония богомилите приемали учението за седемте небеса, създадени от Бога Отца. За седемте небеса се говори и във Видение Исаево, а също и в Тайната книга, която се счита за богомилска.
Също така в тази Тайна книга се говори, че
Сатанаил
увлякъл със себе си ангелите от петте долни небеса, което също отговаря на един окултен факт, на който сега няма да се спирам.
Учението за седемте небеса е също така окултно учение и щом богомилите са го приемали, това показва, че те са едно окултно общество.
към текста >>
43.
БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Аз изясних в предишните глави как те са разбирали
Сатанаил
и неговата дейност — като слуга на Бога и изпълнител на Неговата Воля.
Но противниците на Богомилството изнасят учението в такава форма, в каквато то е съществувало само в техните умове, но за действителното учение на богомилите ние може да си съставим понятие само от логични заключения, изхождайки от някои изказвания на техните противници, като например твърдението, че те се наричали християни. Общопризнато от всички изследователи е, че богомилите се наричали просто християни и са се стремили да въплътят в живота си Учението на Христа, което е Учение на любовта и братството между хората и народите. Това е едно положение, от което можем да излезем, за да си съставим известно правилно понятие и представа за учението на богомилите. Защото те са били хора умни, сериозни и с дълбока и светла мисъл и не са могли да поддържат неща, които са противоречиви сами по себе си. Щом като са се наричали християни и Евангелието на Йоана им е било настолна книга, те са приемали изцяло Учението на Христа, изложено в Евангелията, в Посланията и Деянията на апостолите и няма в тяхното учение място за някакъв дуализъм.
Аз изясних в предишните глави как те са разбирали
Сатанаил
и неговата дейност — като слуга на Бога и изпълнител на Неговата Воля.
Можем да кажем, че те са наследници на езотеричната традиция на Християнството и са имали дълбоки разбирания за мировите закони и тяхното проявление, която традиция официалната църква отхвърля, като приема само буквата на Християнството, а в живота си остава езичеството. А у богомилите няма такова противоречие между идеите и делата. Те каквото говорили и учели, го прилагали в живота си. У тях, както вече изтъкнах, най-свещено и почитано е било Евангелието на Йоана, в което намираме най-пълно и дълбоко изложено езотеричното учение на Христа. От друга страна, според съвременната окултна наука, изнесена от Учителя, богомилите са ученици на Третия клон на Бялото Братство, следователно в тяхното учение ние трябва да открием учението на Бялото Братство, което лежи също и в основата на Християнството, което е плод на Втория клон на Бялото Братство.
към текста >>
Дуалистичното Богомилство е измислено от техните противници, които не са разбирали дълбоките основи на тяхното учение и техните космогонични разбирания за дейността на
Сатанаил
като изпълнител на Божията Воля, а не като самостоятелен Бог.
"В началото, Ти Господи, си основал земята, и дело на Твоите ръце е Небето. Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдеш. Да, те всички ще овехтеят като дрехи и като одежди ще ги свиеш и те ще бъдат изменени, а Ти си същият и Твоите години няма да се свършат." Във всички гореприведени мисли на апостол Павел се изнася езотеричното учение за Отца и Сина и че светът е създаден чрез Сина и всичко е подчинено на Него. А щом богомилите са приемали и Посланията, и Евангелията като основа на тяхното учение, къде има тук място за дуализъм, за който ги обвиняват техните противници?
Дуалистичното Богомилство е измислено от техните противници, които не са разбирали дълбоките основи на тяхното учение и техните космогонични разбирания за дейността на
Сатанаил
като изпълнител на Божията Воля, а не като самостоятелен Бог.
А истинското богомилско учение е това, което изнасям тук, което е и в основата на Християнството и на всички езотерични учения. А Йоан още по-ясно в началото на своето Евангелие изнася учението за Словото като творческа сила на Вселената. А богомилите са лягали и ставали с това Евангелие в ръка, което ясно показва, че Словото, Синът Божий, е Творец на света и всичко чрез Него е станало. При това учение къде има място за дуализъм? А всички изследователи на Богомилството са единодушни, че Евангелието на Йоана е било наръчна книга на богомилите.
към текста >>
А що се отнася до Тайната книга, и тя има съмнителен произход и ако е богомилска, тя е от по-късен период, когато основното християнско богомилско учение е било примесено с чужди и криворазбрани идеи, каквато е идеята за
Сатанаил
и неговата роля в космичното творчество.
А Йоан още по-ясно в началото на своето Евангелие изнася учението за Словото като творческа сила на Вселената. А богомилите са лягали и ставали с това Евангелие в ръка, което ясно показва, че Словото, Синът Божий, е Творец на света и всичко чрез Него е станало. При това учение къде има място за дуализъм? А всички изследователи на Богомилството са единодушни, че Евангелието на Йоана е било наръчна книга на богомилите. Щом е така, как те могат да пренебрегнат учението за Словото, изложено в него, и да приемат учение, което се съдържа в апокрифните легенди и в народните приказки, с които те са си служили, за популяризиране на някои техни идеи, но никъде не се казва, че те са си служили с тях, както с Евангелието на Йоана.
А що се отнася до Тайната книга, и тя има съмнителен произход и ако е богомилска, тя е от по-късен период, когато основното християнско богомилско учение е било примесено с чужди и криворазбрани идеи, каквато е идеята за
Сатанаил
и неговата роля в космичното творчество.
В друга глава изложих как първото, чистото Богомилство е разбирало този въпрос. Поради важността, която представя 1-ва глава на Евангелието на Йоана, където е изложено учението за Словото, и откъдето ясно се вижда, че в това учение, което е споделяно от богомилите, няма място за някакъв дуализъм, затова ще предам началото на тази глава, която богомилите са четели всеки ден и са размишлявали върху нея, с което са постигали ясновидство, както са правили и техните приемници — розенкройцерите. "В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез него стана и без него не е станало нищо от това, което е станало.
към текста >>
Да се приписва друго учение на богомилите, това значи да се изкарват като хора, изповядващи две учения — учението за Словото и учението за
Сатанаил
като творец на света.
Които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога се родиха." "И Словото стана плът и пребиваваше между нас. И видяхме славата му, слава като на единородния от Отца, пълен с благодат и истина." Тук много ясно е дадено учението за Словото като единствен творец на света, чрез когото е станало всичко; което стана плът и се всели между нас. Това учение са поддържали и богомилите, които са имали Евангелието на Йоана за най-свещено и за най-дълбоко.
Да се приписва друго учение на богомилите, това значи да се изкарват като хора, изповядващи две учения — учението за Словото и учението за
Сатанаил
като творец на света.
Аз изясних как са разбирали богомилите тази идея, която е една езотерична идея, която, разбрана екзотерично, води до криви заключения. Защото, както казах вече, за богомилите Евангелието на Йоана е най-свещената книга и всичко, каквото пише в нея, е свещено и истинно, и е аксиома, която не търпи никакво съмнение. Следователно, това, което се говори за техния дуализъм, е измислица на техните противници, които не разбират нищо от езотеричните истини. Учението за Словото е легнало в основата на всички езотерични учения, като принципът за полярността е един метод за проява на творческото Слово. Но принципът на полярността не значи дуализъм.
към текста >>
И ако съществува някаква друга сила, която наричат
Сатана
, това е един служител на Бога, натоварен със специална задача.
Но това не значи дуализъм. Защото и човек има две ръце, два крака, две очи, две уши и пр., но не е дуалист. А двата полю са на творческия процес са двете ръце на Великата Разумност, която твори. Следователно, според истинското богомилско учение, което се намира и в Евангелието на Йоана, и в Посланията на апостол Павел, Бог е Творецът на света и Той е единственият господар и управител на света, който царува с Любов, управлява с Мъдрост и освобождава с Истината.
И ако съществува някаква друга сила, която наричат
Сатана
, това е един служител на Бога, натоварен със специална задача.
Казано на езика на науката, той е отрицателният полюс на енергията. Словото, Синът, е това, което в окултната наука се нарича Проявения Бог. Той е Душата на света, който организира и одухотворява света. Но както всеки предмет има сянка, така и Проявеният Бог има своя сянка, говоря символично; тази сянка е това, което наричат Дявол и Сатана. Думата Сатана произлиза от санскритския корен cam, което значи проява.
към текста >>
Но както всеки предмет има сянка, така и Проявеният Бог има своя сянка, говоря символично; тази сянка е това, което наричат Дявол и
Сатана
.
Следователно, според истинското богомилско учение, което се намира и в Евангелието на Йоана, и в Посланията на апостол Павел, Бог е Творецът на света и Той е единственият господар и управител на света, който царува с Любов, управлява с Мъдрост и освобождава с Истината. И ако съществува някаква друга сила, която наричат Сатана, това е един служител на Бога, натоварен със специална задача. Казано на езика на науката, той е отрицателният полюс на енергията. Словото, Синът, е това, което в окултната наука се нарича Проявения Бог. Той е Душата на света, който организира и одухотворява света.
Но както всеки предмет има сянка, така и Проявеният Бог има своя сянка, говоря символично; тази сянка е това, което наричат Дявол и
Сатана
.
Думата Сатана произлиза от санскритския корен cam, което значи проява. Значи, Сатана е отрицателният полюс на Проявения Бог, на проявяващата се творческа сила на Битието, на Божественото Слово, чрез когото Бог е създал видимия свят. Защото Той е една сила, която сгъстява материята, за да стане способна за образуване на формите. Той е една сила, която има центробежно движение, която излиза от центъра на Битието и се движи към периферията, вследствие на което сгъстява материята. И ако богомилите са говорили за Сатана като творец на видимия свят, те са го правили именно в горния смисъл, без да го боготворят и да му придават самостоятелно съществуване като противник на Бога.
към текста >>
Думата
Сатана
произлиза от санскритския корен cam, което значи проява.
И ако съществува някаква друга сила, която наричат Сатана, това е един служител на Бога, натоварен със специална задача. Казано на езика на науката, той е отрицателният полюс на енергията. Словото, Синът, е това, което в окултната наука се нарича Проявения Бог. Той е Душата на света, който организира и одухотворява света. Но както всеки предмет има сянка, така и Проявеният Бог има своя сянка, говоря символично; тази сянка е това, което наричат Дявол и Сатана.
Думата
Сатана
произлиза от санскритския корен cam, което значи проява.
Значи, Сатана е отрицателният полюс на Проявения Бог, на проявяващата се творческа сила на Битието, на Божественото Слово, чрез когото Бог е създал видимия свят. Защото Той е една сила, която сгъстява материята, за да стане способна за образуване на формите. Той е една сила, която има центробежно движение, която излиза от центъра на Битието и се движи към периферията, вследствие на което сгъстява материята. И ако богомилите са говорили за Сатана като творец на видимия свят, те са го правили именно в горния смисъл, без да го боготворят и да му придават самостоятелно съществуване като противник на Бога. И сам Христос казва: "Иде князът на този свят, който няма нищо общо с мене." Значи и сам Христос признава, че съществува един княз, който управлява този свят, но който няма нищо общо с Христа, със Словото, което създава и организира света.
към текста >>
Значи,
Сатана
е отрицателният полюс на Проявения Бог, на проявяващата се творческа сила на Битието, на Божественото Слово, чрез когото Бог е създал видимия свят.
Казано на езика на науката, той е отрицателният полюс на енергията. Словото, Синът, е това, което в окултната наука се нарича Проявения Бог. Той е Душата на света, който организира и одухотворява света. Но както всеки предмет има сянка, така и Проявеният Бог има своя сянка, говоря символично; тази сянка е това, което наричат Дявол и Сатана. Думата Сатана произлиза от санскритския корен cam, което значи проява.
Значи,
Сатана
е отрицателният полюс на Проявения Бог, на проявяващата се творческа сила на Битието, на Божественото Слово, чрез когото Бог е създал видимия свят.
Защото Той е една сила, която сгъстява материята, за да стане способна за образуване на формите. Той е една сила, която има центробежно движение, която излиза от центъра на Битието и се движи към периферията, вследствие на което сгъстява материята. И ако богомилите са говорили за Сатана като творец на видимия свят, те са го правили именно в горния смисъл, без да го боготворят и да му придават самостоятелно съществуване като противник на Бога. И сам Христос казва: "Иде князът на този свят, който няма нищо общо с мене." Значи и сам Христос признава, че съществува един княз, който управлява този свят, но който няма нищо общо с Христа, със Словото, което създава и организира света. По-нататък Христос казва: "Аз победих света, даде ми се всяка власт на небето и на земята.
към текста >>
И ако богомилите са говорили за
Сатана
като творец на видимия свят, те са го правили именно в горния смисъл, без да го боготворят и да му придават самостоятелно съществуване като противник на Бога.
Но както всеки предмет има сянка, така и Проявеният Бог има своя сянка, говоря символично; тази сянка е това, което наричат Дявол и Сатана. Думата Сатана произлиза от санскритския корен cam, което значи проява. Значи, Сатана е отрицателният полюс на Проявения Бог, на проявяващата се творческа сила на Битието, на Божественото Слово, чрез когото Бог е създал видимия свят. Защото Той е една сила, която сгъстява материята, за да стане способна за образуване на формите. Той е една сила, която има центробежно движение, която излиза от центъра на Битието и се движи към периферията, вследствие на което сгъстява материята.
И ако богомилите са говорили за
Сатана
като творец на видимия свят, те са го правили именно в горния смисъл, без да го боготворят и да му придават самостоятелно съществуване като противник на Бога.
И сам Христос казва: "Иде князът на този свят, който няма нищо общо с мене." Значи и сам Христос признава, че съществува един княз, който управлява този свят, но който няма нищо общо с Христа, със Словото, което създава и организира света. По-нататък Христос казва: "Аз победих света, даде ми се всяка власт на небето и на земята. Идете и кръщавайте народите в Името на Отца, и Сина, и Светаго Духа." Това са езотерични, мистични идеи, които трябва правилно да се разберат. Това е учението, което са проповядвали богомилите, което е учението на всички езотерични школи. Значи, богомилите са признавали съществуването на три основни Принципа в Битието — Бог Отец, Бог Син и Светия Дух.
към текста >>
А колкото до версията, че богомилите отричали Стария Завет като даден от
Сатанаил
, това е едно твърдение, което не отговаря на истината.
И тази душа се развива чрез последователни превъплътявания, за да развие своите вътрешни потенциални възможности, които са вложени в нея от Бога. Че Християнството е приемало това учение се вижда от мисълта на Христа, където говори за Йоан Кръстител, като казва: "Ако искате да приемете, той е Илия, който имаше да дойде." А Морис Магр в своята книга за албигойците казва: "Според албигойците възвръщането на човечеството към Божественото се извършва чрез последователни прераждания." И немският историк Гьорингер, и други автори потвърждават, че богомилите са приемали и проповядвали учението за прераждането като закон за човешката еволюция. Редом с учението за прераждането в християнството се приема и учението за Кармата, което е изразено с думите: "На всекиму ще бъде отдадено според делата му." И "Кой каквото посее, това ще и да пожъне." Такова е в общи линии учението на езотеричното християнство за човека и неговото развитие, което се приема и от богомилите, като наследници на езотеричното християнство.
А колкото до версията, че богомилите отричали Стария Завет като даден от
Сатанаил
, това е едно твърдение, което не отговаря на истината.
Защото те, като езотерици, са знаели много добре кой е Мойсей и къде е учил той, както и Кой му е говорил. Едно езотерично учение не може да даде такова твърдение. От друга страна сам Христос, като говори, на много места се позовава на Стария Завет, което е показано най-вече в Евангелието на Матея. Според професор Димитър Ангелов учението на богомилите в общи линии е следното: Първата особеност на богомилската религиозна философия е нейният идеалистичен характер. Богомилите са поддържали гледището, че първоначално е съществувал само Един Творчески Дух, добрият Бог, а материята, с нейните 4-ри елемента, е била създадена в резултат на Неговата дейност.
към текста >>
За разлика от православните теолози, богомилите приемали, че освен Небесния Отец, като един допълнителен създател, се явява Неговият син
Сатанаил
, който не е работил самостоятелно, но под контрола на Отца; той е бил изпълнител на идеите и Волята на Отца и по Негово нареждане е създал растенията, животните и човешкото тяло /видяхме по-горе как богомилите са разбирали тази идея/.
От друга страна сам Христос, като говори, на много места се позовава на Стария Завет, което е показано най-вече в Евангелието на Матея. Според професор Димитър Ангелов учението на богомилите в общи линии е следното: Първата особеност на богомилската религиозна философия е нейният идеалистичен характер. Богомилите са поддържали гледището, че първоначално е съществувал само Един Творчески Дух, добрият Бог, а материята, с нейните 4-ри елемента, е била създадена в резултат на Неговата дейност. От него са били създадени и хилядите ангели. Това е била тезата и на официалната църква.
За разлика от православните теолози, богомилите приемали, че освен Небесния Отец, като един допълнителен създател, се явява Неговият син
Сатанаил
, който не е работил самостоятелно, но под контрола на Отца; той е бил изпълнител на идеите и Волята на Отца и по Негово нареждане е създал растенията, животните и човешкото тяло /видяхме по-горе как богомилите са разбирали тази идея/.
Но това раздвояване на Творческия Дух на два вида — добър и лош, не изменя по същество идеалистичните основи на богомилското учение и не е в противоречие с тезата за първичността на съзнанието и вторичността на материята. Богомилският дуализъм е само една разновидност на идеалистическите философски възгледи на християнството и не може да бъде отделено качествено от тях. Идеализмът на богомилите е обективен и конкретен. Те противопоставят рязко духа на материята, като напълно откъснати една от друга различни субстанции. Този техен възглед прозира ясно от схващането им за естеството на човека.
към текста >>
По такъв начин дуализмът на богомилите се приближава до монотеизма на официалното християнство." /И сам Христос казва някъде — "Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене" Значи, сам Христос — доброто начало, признава, че князът на този свят е
Сатана
, той го управлява.
/Това е един факт, който се наблюдава навсякъде в Природата и човека. И Гьоте е казал: "В мене се борят две души — едната ме тегли нагоре, а другата — надолу." Тази борба се вижда във всеки човек./ Този възглед бил свойствен на различните гностически учения от първия и втория век на нашата ера и по-късно бил възприет и проповядван и от манихеите. /Това показва, че те са наблюдавали живота и Природата, наблюдавали са тази борба в себе си и са дошли до извода, че в Битието работят две начала — добро и зло./ И богомилите, които са били най-будни и издигнати в духовно отношение за епохата си, са схванали борбата на тия две начала в Природата, а и в живота и върху това знание са изградили своята Космогония и есхатология /учение за второто идване на Христа/. "Според съвременните изследователи на Богомилството богомилите са били уверени идеалисти, според които злото начало е създадено от Бога, но се е отклонило и един ден ще бъде разгромено и ще остане да съществува само доброто начало.
По такъв начин дуализмът на богомилите се приближава до монотеизма на официалното християнство." /И сам Христос казва някъде — "Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене" Значи, сам Христос — доброто начало, признава, че князът на този свят е
Сатана
, той го управлява.
Това са учили и богомилите, изхождайки от своето дълбоко окултно учение на закона на полярността. В такъв случай трябва да считаме и официалното християнство, и самия Христос за дуалисти, понеже признават, че злото съществува като един факт в Битието и играе известна роля. Дуализмът е едно смешно изобретение на хора, които нямат никакво понятие за силите, които действат във Вселената./ "Богомилите признавали като извор на Християнството, както и на своето учение, понеже те се наричали християни, четирите Евангелия, но отдавали най-голямо значение на Йоановото Евангелие, тъй като в него се съдържа спиритуалистично-гностичната тенденция, свойствена на тяхното учение. В това Евангелие се възхвалява по-отчетливо нематериалната, духовната страна на Битието и на човешкия живот.
към текста >>
44.
БОГОМИЛСТВОТО, КАКТО Е ПРЕДАДЕНО В АПОКРИФНАТА КНИЖНИНА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Представител на Първия принцип е
Сатана
, наречен от Христа в Евангелието Князът на този свят.
Чрез Първия принцип Бог е създал физическия свят, от който впоследствие се ражда злото. Но този Принцип не може да организира и одухотвори света. Затова след него идва Вторият принцип, който организира света и го одухотворява. Това организиране и одухотворяване става постепенно. И с все по-голямото организиране и одухотворяване на света Първият принцип губи силите си, като при пълното одухотворяване на света Първият принцип се поглъща от Втория.
Представител на Първия принцип е
Сатана
, наречен от Христа в Евангелието Князът на този свят.
А представител на Втория принцип е Христос, за Когото е казано в Евангелието: "В начало бе Словото." Това са факти вътре в Битието, които ни дават ключа да разберем богомилското учение такова, каквото е в действителност, а не изопачено и окарикатурено. Всичко гореказано може да ни помогне да разберем така наречената апокрифна книжнина и легенди, част от които се приписват на богомилите. Но нека пак повторя, че ние почти нямаме оригинални богомилски произведения. Няма да се спирам да разглеждам всички апокрифни разкази и легенди, но ще се спра на някои принципални положение в тях. Специално като богомилско произведение се приема Тайната книга.
към текста >>
Като началник на всички стоял
Сатанаил
, Първият Син на Бога, чрез когото Бог създал всички стихии, а чрез тях създал видимия свят.
В горната светлина ще се постарая да изложа принципите на учението на богомилите във връзка с апокрифната книжнина. Според тяхното признание, те се считали за приемници на първичното християнство и се наричали християни, а техните противници ги наричали сектанти, енетици, дуалисти и богомили, както и днес привържениците на учението на Бялото Братство в България биват наричани сектанти, еретици и дъновисти. Според схващането на богомилите, което е схващането на всички езотерични школи, първоначално физическият свят не е съществувал и следователно той е вторична, а не първична реалност. Първоначално е съществувал един предвечен, вечносъществуващ свят със седем небеса, в който е пребъдвал Бог-Отец - Абсолютният Дух на Битието. В този вечносъществуващ свят със седем небеса, като помощници на Бога, е съществувала ангелската йерархия с безброй ангели, разделени на девет чина или степени, всички подчинени направо на Бога.
Като началник на всички стоял
Сатанаил
, Първият Син на Бога, чрез когото Бог създал всички стихии, а чрез тях създал видимия свят.
Първият Син на Бога, това е Първият принцип, чрез когото Бог е създал физическия свят, Но в процеса на мировото творчество Сатанаил се съблазнил от славата и величието си и в него се родила гордостта и амбицията да стане равен на Бога. От този момент неговата сила започнала да намалява и светлината му да потъмнява и той постепенно започнал да пада, да слиза към по-нисшите полета на Битието. В процеса на своето падане той създал видимия свят, на който станал господар. Чрез силите, които стоят на негативния полюс на творческия процес, начело на който стоял Сатанаил, се създал физическият свят. Силите, които са действали в Сатанаил, са били Божествени, защото той бил излязъл от Бога, но по закона на поляризацията, им е било дадено низходящо направление, в който процес те постепенно сгъстяват материята, докато тя станала това, което днес виждаме.
към текста >>
Първият Син на Бога, това е Първият принцип, чрез когото Бог е създал физическия свят, Но в процеса на мировото творчество
Сатанаил
се съблазнил от славата и величието си и в него се родила гордостта и амбицията да стане равен на Бога.
Според тяхното признание, те се считали за приемници на първичното християнство и се наричали християни, а техните противници ги наричали сектанти, енетици, дуалисти и богомили, както и днес привържениците на учението на Бялото Братство в България биват наричани сектанти, еретици и дъновисти. Според схващането на богомилите, което е схващането на всички езотерични школи, първоначално физическият свят не е съществувал и следователно той е вторична, а не първична реалност. Първоначално е съществувал един предвечен, вечносъществуващ свят със седем небеса, в който е пребъдвал Бог-Отец - Абсолютният Дух на Битието. В този вечносъществуващ свят със седем небеса, като помощници на Бога, е съществувала ангелската йерархия с безброй ангели, разделени на девет чина или степени, всички подчинени направо на Бога. Като началник на всички стоял Сатанаил, Първият Син на Бога, чрез когото Бог създал всички стихии, а чрез тях създал видимия свят.
Първият Син на Бога, това е Първият принцип, чрез когото Бог е създал физическия свят, Но в процеса на мировото творчество
Сатанаил
се съблазнил от славата и величието си и в него се родила гордостта и амбицията да стане равен на Бога.
От този момент неговата сила започнала да намалява и светлината му да потъмнява и той постепенно започнал да пада, да слиза към по-нисшите полета на Битието. В процеса на своето падане той създал видимия свят, на който станал господар. Чрез силите, които стоят на негативния полюс на творческия процес, начело на който стоял Сатанаил, се създал физическият свят. Силите, които са действали в Сатанаил, са били Божествени, защото той бил излязъл от Бога, но по закона на поляризацията, им е било дадено низходящо направление, в който процес те постепенно сгъстяват материята, докато тя станала това, което днес виждаме. Така в седем деня, които са седем космически периода, той създал видимия свят.
към текста >>
Чрез силите, които стоят на негативния полюс на творческия процес, начело на който стоял
Сатанаил
, се създал физическият свят.
В този вечносъществуващ свят със седем небеса, като помощници на Бога, е съществувала ангелската йерархия с безброй ангели, разделени на девет чина или степени, всички подчинени направо на Бога. Като началник на всички стоял Сатанаил, Първият Син на Бога, чрез когото Бог създал всички стихии, а чрез тях създал видимия свят. Първият Син на Бога, това е Първият принцип, чрез когото Бог е създал физическия свят, Но в процеса на мировото творчество Сатанаил се съблазнил от славата и величието си и в него се родила гордостта и амбицията да стане равен на Бога. От този момент неговата сила започнала да намалява и светлината му да потъмнява и той постепенно започнал да пада, да слиза към по-нисшите полета на Битието. В процеса на своето падане той създал видимия свят, на който станал господар.
Чрез силите, които стоят на негативния полюс на творческия процес, начело на който стоял
Сатанаил
, се създал физическият свят.
Силите, които са действали в Сатанаил, са били Божествени, защото той бил излязъл от Бога, но по закона на поляризацията, им е било дадено низходящо направление, в който процес те постепенно сгъстяват материята, докато тя станала това, което днес виждаме. Така в седем деня, които са седем космически периода, той създал видимия свят. Казва се също, че той е създал човека, т.е. физическото му тяло, но като се опитал да му вдъхне душа, не могъл, затова помолил Бога Отца да му помогне и Бог вдъхнал душа в човека. Така че тялото на човека е направено от Сатанаил, т.е.
към текста >>
Силите, които са действали в
Сатанаил
, са били Божествени, защото той бил излязъл от Бога, но по закона на поляризацията, им е било дадено низходящо направление, в който процес те постепенно сгъстяват материята, докато тя станала това, което днес виждаме.
Като началник на всички стоял Сатанаил, Първият Син на Бога, чрез когото Бог създал всички стихии, а чрез тях създал видимия свят. Първият Син на Бога, това е Първият принцип, чрез когото Бог е създал физическия свят, Но в процеса на мировото творчество Сатанаил се съблазнил от славата и величието си и в него се родила гордостта и амбицията да стане равен на Бога. От този момент неговата сила започнала да намалява и светлината му да потъмнява и той постепенно започнал да пада, да слиза към по-нисшите полета на Битието. В процеса на своето падане той създал видимия свят, на който станал господар. Чрез силите, които стоят на негативния полюс на творческия процес, начело на който стоял Сатанаил, се създал физическият свят.
Силите, които са действали в
Сатанаил
, са били Божествени, защото той бил излязъл от Бога, но по закона на поляризацията, им е било дадено низходящо направление, в който процес те постепенно сгъстяват материята, докато тя станала това, което днес виждаме.
Така в седем деня, които са седем космически периода, той създал видимия свят. Казва се също, че той е създал човека, т.е. физическото му тяло, но като се опитал да му вдъхне душа, не могъл, затова помолил Бога Отца да му помогне и Бог вдъхнал душа в човека. Така че тялото на човека е направено от Сатанаил, т.е. от физическата материя, а душата му е от Бога.
към текста >>
Така че тялото на човека е направено от
Сатанаил
, т.е.
Чрез силите, които стоят на негативния полюс на творческия процес, начело на който стоял Сатанаил, се създал физическият свят. Силите, които са действали в Сатанаил, са били Божествени, защото той бил излязъл от Бога, но по закона на поляризацията, им е било дадено низходящо направление, в който процес те постепенно сгъстяват материята, докато тя станала това, което днес виждаме. Така в седем деня, които са седем космически периода, той създал видимия свят. Казва се също, че той е създал човека, т.е. физическото му тяло, но като се опитал да му вдъхне душа, не могъл, затова помолил Бога Отца да му помогне и Бог вдъхнал душа в човека.
Така че тялото на човека е направено от
Сатанаил
, т.е.
от физическата материя, а душата му е от Бога. Преведено това значи, че тялото на човека е изградено от физически елементи и сили, които са последен продукт на творческия процес, и в това тяло Бог поселил душата. Това е Адам, първият човек. Тук се явява едно различие и противоречие между библейския разказ и богомилското схващане, както е предадено в апокрифната книжнина. Но това противоречие е само привидно, защото в Библията се казва, че Бог е създал човека, без да се обяснява как е станало това.
към текста >>
Бог е дал идеята за създаването на човека, а
Сатанаил
, в случая, е само един изпълнител на Божията Воля и план.
Това е Адам, първият човек. Тук се явява едно различие и противоречие между библейския разказ и богомилското схващане, както е предадено в апокрифната книжнина. Но това противоречие е само привидно, защото в Библията се казва, че Бог е създал човека, без да се обяснява как е станало това. Когато се казва, например, че цар Симеон е съградил Златната църква в Преслав, той лично ли я е съградил или е дал нареждане и план за съграждането, а други са го извършили? Също така стои въпросът и за създаването на човека от Бога.
Бог е дал идеята за създаването на човека, а
Сатанаил
, в случая, е само един изпълнител на Божията Воля и план.
Казано е по-нататък, че от реброто на Адама е била направена Ева — първата жена. Това пак има нужда от обяснение. Това указва на една вътрешна поляризация на човека. Ребрата на човека принадлежат към т.нар. среден човек, където обитава душата на човека.
към текста >>
В богомилското предание се казва, че Ева имала сношение със
Сатанаил
и родила син Каин и дъщеря Каломела.
Според схващането на окултната наука човешкото тяло е разделено на три части: глава, гърди и стомах, като всяко от тези три части на физическото тяло е израз на определена духовна реалност. Така главата е свързана с духа, гърдите — областта на белите дробове и сърцето, са свързани с душата, а стомахът е свързан с личността. И когато се казва, че Ева е направена от реброто на Адама, това показва, че в средния човек, където обитава душата, е станала известна поляризация и пасивният принцип в човека е излязъл от него за обективно съществуване. Така се е родила жената. Така че, създаването на Ева показва момента на обективната поляризация на човека.
В богомилското предание се казва, че Ева имала сношение със
Сатанаил
и родила син Каин и дъщеря Каломела.
Това е същата библейска легенда за изкушението на Ева от Сатаната. Това преведено значи, че пасивният човешки принцип, обективизиран като душа-жена, под влияние на силите на Първия принцип, представител на който е Сатанаил, родила Каин — символ на нисшия обективен ум, и дъщеря Каломела — символ на животинското човешко сърце, носител на всички страсти и инстинкти. А от сношението на Ева с Адам, човешкия дух, Ева родила Авел, който бил убит от Каин. Авел, това е висшият човешки ум, който е убит от обективния ум, който е свързан с физическия свят, докато висшият ум е свързан с небесния свят. След това Ева родила Сит, който представя висшия ум в едно по-ниско проявление.
към текста >>
Това е същата библейска легенда за изкушението на Ева от
Сатаната
.
Така главата е свързана с духа, гърдите — областта на белите дробове и сърцето, са свързани с душата, а стомахът е свързан с личността. И когато се казва, че Ева е направена от реброто на Адама, това показва, че в средния човек, където обитава душата, е станала известна поляризация и пасивният принцип в човека е излязъл от него за обективно съществуване. Така се е родила жената. Така че, създаването на Ева показва момента на обективната поляризация на човека. В богомилското предание се казва, че Ева имала сношение със Сатанаил и родила син Каин и дъщеря Каломела.
Това е същата библейска легенда за изкушението на Ева от
Сатаната
.
Това преведено значи, че пасивният човешки принцип, обективизиран като душа-жена, под влияние на силите на Първия принцип, представител на който е Сатанаил, родила Каин — символ на нисшия обективен ум, и дъщеря Каломела — символ на животинското човешко сърце, носител на всички страсти и инстинкти. А от сношението на Ева с Адам, човешкия дух, Ева родила Авел, който бил убит от Каин. Авел, това е висшият човешки ум, който е убит от обективния ум, който е свързан с физическия свят, докато висшият ум е свързан с небесния свят. След това Ева родила Сит, който представя висшия ум в едно по-ниско проявление. Версията, която се приписва на богомилите, че Сатанаил е бил Бог, който е дал Закона на Мойсей, не отговаря на истината и трябва да се разбира в смисъл, че Проявеният Бог е дал на хората законите, по които да живеят.
към текста >>
Това преведено значи, че пасивният човешки принцип, обективизиран като душа-жена, под влияние на силите на Първия принцип, представител на който е
Сатанаил
, родила Каин — символ на нисшия обективен ум, и дъщеря Каломела — символ на животинското човешко сърце, носител на всички страсти и инстинкти.
И когато се казва, че Ева е направена от реброто на Адама, това показва, че в средния човек, където обитава душата, е станала известна поляризация и пасивният принцип в човека е излязъл от него за обективно съществуване. Така се е родила жената. Така че, създаването на Ева показва момента на обективната поляризация на човека. В богомилското предание се казва, че Ева имала сношение със Сатанаил и родила син Каин и дъщеря Каломела. Това е същата библейска легенда за изкушението на Ева от Сатаната.
Това преведено значи, че пасивният човешки принцип, обективизиран като душа-жена, под влияние на силите на Първия принцип, представител на който е
Сатанаил
, родила Каин — символ на нисшия обективен ум, и дъщеря Каломела — символ на животинското човешко сърце, носител на всички страсти и инстинкти.
А от сношението на Ева с Адам, човешкия дух, Ева родила Авел, който бил убит от Каин. Авел, това е висшият човешки ум, който е убит от обективния ум, който е свързан с физическия свят, докато висшият ум е свързан с небесния свят. След това Ева родила Сит, който представя висшия ум в едно по-ниско проявление. Версията, която се приписва на богомилите, че Сатанаил е бил Бог, който е дал Закона на Мойсей, не отговаря на истината и трябва да се разбира в смисъл, че Проявеният Бог е дал на хората законите, по които да живеят. Защото името Сатанаил произлиза от санскритския корен cam, което значи проява.
към текста >>
Версията, която се приписва на богомилите, че
Сатанаил
е бил Бог, който е дал Закона на Мойсей, не отговаря на истината и трябва да се разбира в смисъл, че Проявеният Бог е дал на хората законите, по които да живеят.
Това е същата библейска легенда за изкушението на Ева от Сатаната. Това преведено значи, че пасивният човешки принцип, обективизиран като душа-жена, под влияние на силите на Първия принцип, представител на който е Сатанаил, родила Каин — символ на нисшия обективен ум, и дъщеря Каломела — символ на животинското човешко сърце, носител на всички страсти и инстинкти. А от сношението на Ева с Адам, човешкия дух, Ева родила Авел, който бил убит от Каин. Авел, това е висшият човешки ум, който е убит от обективния ум, който е свързан с физическия свят, докато висшият ум е свързан с небесния свят. След това Ева родила Сит, който представя висшия ум в едно по-ниско проявление.
Версията, която се приписва на богомилите, че
Сатанаил
е бил Бог, който е дал Закона на Мойсей, не отговаря на истината и трябва да се разбира в смисъл, че Проявеният Бог е дал на хората законите, по които да живеят.
Защото името Сатанаил произлиза от санскритския корен cam, което значи проява. И когато се говори за Сатанаил, в случая се разбира Проявеният Бог. Сатана е вече една сянка на Проявения Бог, а Проявеният Бог е Христос. За да спаси изпадналото в грях човечество, което живеело под влиянието на Сатана, Бог излъчил от сърцето Си Своя Син - Словото, наречено още Иисус, и го изпратил на Земята да спасява грешното човечество със своето Учение. Но за да бъдем последователни в изложението на истинското богомилско учение, трябва да направим още един превод, като имаме предвид, че богомилите считали Евангелието на Йоана за основна книга на тяхното учение и при всички случаи четяли първата глава, в която се казва: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.
към текста >>
Защото името
Сатанаил
произлиза от санскритския корен cam, което значи проява.
Това преведено значи, че пасивният човешки принцип, обективизиран като душа-жена, под влияние на силите на Първия принцип, представител на който е Сатанаил, родила Каин — символ на нисшия обективен ум, и дъщеря Каломела — символ на животинското човешко сърце, носител на всички страсти и инстинкти. А от сношението на Ева с Адам, човешкия дух, Ева родила Авел, който бил убит от Каин. Авел, това е висшият човешки ум, който е убит от обективния ум, който е свързан с физическия свят, докато висшият ум е свързан с небесния свят. След това Ева родила Сит, който представя висшия ум в едно по-ниско проявление. Версията, която се приписва на богомилите, че Сатанаил е бил Бог, който е дал Закона на Мойсей, не отговаря на истината и трябва да се разбира в смисъл, че Проявеният Бог е дал на хората законите, по които да живеят.
Защото името
Сатанаил
произлиза от санскритския корен cam, което значи проява.
И когато се говори за Сатанаил, в случая се разбира Проявеният Бог. Сатана е вече една сянка на Проявения Бог, а Проявеният Бог е Христос. За да спаси изпадналото в грях човечество, което живеело под влиянието на Сатана, Бог излъчил от сърцето Си Своя Син - Словото, наречено още Иисус, и го изпратил на Земята да спасява грешното човечество със своето Учение. Но за да бъдем последователни в изложението на истинското богомилско учение, трябва да направим още един превод, като имаме предвид, че богомилите считали Евангелието на Йоана за основна книга на тяхното учение и при всички случаи четяли първата глава, в която се казва: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. И всичко чрез него стана." Богомилите не може всеки ден да са четяли това и да са вярвали в противоположни неща.
към текста >>
И когато се говори за
Сатанаил
, в случая се разбира Проявеният Бог.
А от сношението на Ева с Адам, човешкия дух, Ева родила Авел, който бил убит от Каин. Авел, това е висшият човешки ум, който е убит от обективния ум, който е свързан с физическия свят, докато висшият ум е свързан с небесния свят. След това Ева родила Сит, който представя висшия ум в едно по-ниско проявление. Версията, която се приписва на богомилите, че Сатанаил е бил Бог, който е дал Закона на Мойсей, не отговаря на истината и трябва да се разбира в смисъл, че Проявеният Бог е дал на хората законите, по които да живеят. Защото името Сатанаил произлиза от санскритския корен cam, което значи проява.
И когато се говори за
Сатанаил
, в случая се разбира Проявеният Бог.
Сатана е вече една сянка на Проявения Бог, а Проявеният Бог е Христос. За да спаси изпадналото в грях човечество, което живеело под влиянието на Сатана, Бог излъчил от сърцето Си Своя Син - Словото, наречено още Иисус, и го изпратил на Земята да спасява грешното човечество със своето Учение. Но за да бъдем последователни в изложението на истинското богомилско учение, трябва да направим още един превод, като имаме предвид, че богомилите считали Евангелието на Йоана за основна книга на тяхното учение и при всички случаи четяли първата глава, в която се казва: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. И всичко чрез него стана." Богомилите не може всеки ден да са четяли това и да са вярвали в противоположни неща. Оттук можем да извадим заключението за истинското учение на богомилите, че Словото е, което е създало всичко, а не Сатанаил.
към текста >>
Сатана
е вече една сянка на Проявения Бог, а Проявеният Бог е Христос.
Авел, това е висшият човешки ум, който е убит от обективния ум, който е свързан с физическия свят, докато висшият ум е свързан с небесния свят. След това Ева родила Сит, който представя висшия ум в едно по-ниско проявление. Версията, която се приписва на богомилите, че Сатанаил е бил Бог, който е дал Закона на Мойсей, не отговаря на истината и трябва да се разбира в смисъл, че Проявеният Бог е дал на хората законите, по които да живеят. Защото името Сатанаил произлиза от санскритския корен cam, което значи проява. И когато се говори за Сатанаил, в случая се разбира Проявеният Бог.
Сатана
е вече една сянка на Проявения Бог, а Проявеният Бог е Христос.
За да спаси изпадналото в грях човечество, което живеело под влиянието на Сатана, Бог излъчил от сърцето Си Своя Син - Словото, наречено още Иисус, и го изпратил на Земята да спасява грешното човечество със своето Учение. Но за да бъдем последователни в изложението на истинското богомилско учение, трябва да направим още един превод, като имаме предвид, че богомилите считали Евангелието на Йоана за основна книга на тяхното учение и при всички случаи четяли първата глава, в която се казва: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. И всичко чрез него стана." Богомилите не може всеки ден да са четяли това и да са вярвали в противоположни неща. Оттук можем да извадим заключението за истинското учение на богомилите, че Словото е, което е създало всичко, а не Сатанаил. А като се говори за Сатанаил, трябва да се разбира проявлението на Проявения Бог чрез Първия принцип.
към текста >>
За да спаси изпадналото в грях човечество, което живеело под влиянието на
Сатана
, Бог излъчил от сърцето Си Своя Син - Словото, наречено още Иисус, и го изпратил на Земята да спасява грешното човечество със своето Учение.
След това Ева родила Сит, който представя висшия ум в едно по-ниско проявление. Версията, която се приписва на богомилите, че Сатанаил е бил Бог, който е дал Закона на Мойсей, не отговаря на истината и трябва да се разбира в смисъл, че Проявеният Бог е дал на хората законите, по които да живеят. Защото името Сатанаил произлиза от санскритския корен cam, което значи проява. И когато се говори за Сатанаил, в случая се разбира Проявеният Бог. Сатана е вече една сянка на Проявения Бог, а Проявеният Бог е Христос.
За да спаси изпадналото в грях човечество, което живеело под влиянието на
Сатана
, Бог излъчил от сърцето Си Своя Син - Словото, наречено още Иисус, и го изпратил на Земята да спасява грешното човечество със своето Учение.
Но за да бъдем последователни в изложението на истинското богомилско учение, трябва да направим още един превод, като имаме предвид, че богомилите считали Евангелието на Йоана за основна книга на тяхното учение и при всички случаи четяли първата глава, в която се казва: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. И всичко чрез него стана." Богомилите не може всеки ден да са четяли това и да са вярвали в противоположни неща. Оттук можем да извадим заключението за истинското учение на богомилите, че Словото е, което е създало всичко, а не Сатанаил. А като се говори за Сатанаил, трябва да се разбира проявлението на Проявения Бог чрез Първия принцип. Защото, както казах, сричката cam е от санскритски произход и значи проява.
към текста >>
Оттук можем да извадим заключението за истинското учение на богомилите, че Словото е, което е създало всичко, а не
Сатанаил
.
И когато се говори за Сатанаил, в случая се разбира Проявеният Бог. Сатана е вече една сянка на Проявения Бог, а Проявеният Бог е Христос. За да спаси изпадналото в грях човечество, което живеело под влиянието на Сатана, Бог излъчил от сърцето Си Своя Син - Словото, наречено още Иисус, и го изпратил на Земята да спасява грешното човечество със своето Учение. Но за да бъдем последователни в изложението на истинското богомилско учение, трябва да направим още един превод, като имаме предвид, че богомилите считали Евангелието на Йоана за основна книга на тяхното учение и при всички случаи четяли първата глава, в която се казва: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. И всичко чрез него стана." Богомилите не може всеки ден да са четяли това и да са вярвали в противоположни неща.
Оттук можем да извадим заключението за истинското учение на богомилите, че Словото е, което е създало всичко, а не
Сатанаил
.
А като се говори за Сатанаил, трябва да се разбира проявлението на Проявения Бог чрез Първия принцип. Защото, както казах, сричката cam е от санскритски произход и значи проява. Затова и Учителя на едно място казва: Сатанаил и Христос значат едно и също нещо — Проявеният Бог. Само че Проявеният Бог в своето проявление се поляризира, както видяхме това. Та Първият принцип на Проявения Бог е създал физическия свят, а Вторият принцип — Христос, го е одухотворил.
към текста >>
А като се говори за
Сатанаил
, трябва да се разбира проявлението на Проявения Бог чрез Първия принцип.
Сатана е вече една сянка на Проявения Бог, а Проявеният Бог е Христос. За да спаси изпадналото в грях човечество, което живеело под влиянието на Сатана, Бог излъчил от сърцето Си Своя Син - Словото, наречено още Иисус, и го изпратил на Земята да спасява грешното човечество със своето Учение. Но за да бъдем последователни в изложението на истинското богомилско учение, трябва да направим още един превод, като имаме предвид, че богомилите считали Евангелието на Йоана за основна книга на тяхното учение и при всички случаи четяли първата глава, в която се казва: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. И всичко чрез него стана." Богомилите не може всеки ден да са четяли това и да са вярвали в противоположни неща. Оттук можем да извадим заключението за истинското учение на богомилите, че Словото е, което е създало всичко, а не Сатанаил.
А като се говори за
Сатанаил
, трябва да се разбира проявлението на Проявения Бог чрез Първия принцип.
Защото, както казах, сричката cam е от санскритски произход и значи проява. Затова и Учителя на едно място казва: Сатанаил и Христос значат едно и също нещо — Проявеният Бог. Само че Проявеният Бог в своето проявление се поляризира, както видяхме това. Та Първият принцип на Проявения Бог е създал физическия свят, а Вторият принцип — Христос, го е одухотворил. Спасението подразбира да се обърнат енергиите от низходящо във възходящо направление.
към текста >>
Затова и Учителя на едно място казва:
Сатанаил
и Христос значат едно и също нещо — Проявеният Бог.
Но за да бъдем последователни в изложението на истинското богомилско учение, трябва да направим още един превод, като имаме предвид, че богомилите считали Евангелието на Йоана за основна книга на тяхното учение и при всички случаи четяли първата глава, в която се казва: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. И всичко чрез него стана." Богомилите не може всеки ден да са четяли това и да са вярвали в противоположни неща. Оттук можем да извадим заключението за истинското учение на богомилите, че Словото е, което е създало всичко, а не Сатанаил. А като се говори за Сатанаил, трябва да се разбира проявлението на Проявения Бог чрез Първия принцип. Защото, както казах, сричката cam е от санскритски произход и значи проява.
Затова и Учителя на едно място казва:
Сатанаил
и Христос значат едно и също нещо — Проявеният Бог.
Само че Проявеният Бог в своето проявление се поляризира, както видяхме това. Та Първият принцип на Проявения Бог е създал физическия свят, а Вторият принцип — Христос, го е одухотворил. Спасението подразбира да се обърнат енергиите от низходящо във възходящо направление. И със слизането си на Земята Христос именно това направи — обърна енергиите на човешката природа от низходящи във възходящи и с това обърна човечеството към Бога, с което постепенно се извършва тяхното спасение. А версията, че Сатанаил изпратил Илия, който е Йоан Кръстител, да пречи за спасителното дело на Христа, противоречи на всеки здрав разум и не може да бъде богомилско схващане, защото в Евангелието се говори, че Йоан е кръстил Иисуса, а видяхме, че богомилите признават Евангелията за основа на своето учение.
към текста >>
А версията, че
Сатанаил
изпратил Илия, който е Йоан Кръстител, да пречи за спасителното дело на Христа, противоречи на всеки здрав разум и не може да бъде богомилско схващане, защото в Евангелието се говори, че Йоан е кръстил Иисуса, а видяхме, че богомилите признават Евангелията за основа на своето учение.
Затова и Учителя на едно място казва: Сатанаил и Христос значат едно и също нещо — Проявеният Бог. Само че Проявеният Бог в своето проявление се поляризира, както видяхме това. Та Първият принцип на Проявения Бог е създал физическия свят, а Вторият принцип — Христос, го е одухотворил. Спасението подразбира да се обърнат енергиите от низходящо във възходящо направление. И със слизането си на Земята Христос именно това направи — обърна енергиите на човешката природа от низходящи във възходящи и с това обърна човечеството към Бога, с което постепенно се извършва тяхното спасение.
А версията, че
Сатанаил
изпратил Илия, който е Йоан Кръстител, да пречи за спасителното дело на Христа, противоречи на всеки здрав разум и не може да бъде богомилско схващане, защото в Евангелието се говори, че Йоан е кръстил Иисуса, а видяхме, че богомилите признават Евангелията за основа на своето учение.
Така че, много прах и наслоения трябва да се отмахнат от това, което се приписва на богомилите и да остане само чистото окултно учение в тях, което е предадено в Евангелието на Йоана. На богомилите също се приписва схващането, че Христос привидно бил въплътен и привидно страдал. Тази идея е била лансирана от някои крайни гностици, която буквално не отговаря на истината. Идеята, която е вложена в това разбиране, е следната: Христос е бил вселен в тялото на Иисуса и при разпятието напуснал тялото, защото Божественото не може да бъде разпъвано. А човекът Иисус е бил разпънат и страдал, като с това държал последния си изпит като Велик посветен, който е пожертвал и физическото си тяло.
към текста >>
Също така се приписва на богомилите, че поддържали идеята за Второто идване на Христа, когато ще съди света като върже и самия
Сатана
и го хвърли в Бездната, а праведните души ще заведе при Отца.
На богомилите също се приписва схващането, че Христос привидно бил въплътен и привидно страдал. Тази идея е била лансирана от някои крайни гностици, която буквално не отговаря на истината. Идеята, която е вложена в това разбиране, е следната: Христос е бил вселен в тялото на Иисуса и при разпятието напуснал тялото, защото Божественото не може да бъде разпъвано. А човекът Иисус е бил разпънат и страдал, като с това държал последния си изпит като Велик посветен, който е пожертвал и физическото си тяло. Също така казах, че в тялото на Иисуса е била вселена душата на Адама, който не послушал Гласа на Бога в Рая и сега за изправление на погрешката трябвало да мине през кръстната смърт, за да изкупи погрешката на непослушанието.
Също така се приписва на богомилите, че поддържали идеята за Второто идване на Христа, когато ще съди света като върже и самия
Сатана
и го хвърли в Бездната, а праведните души ще заведе при Отца.
Това е и схващането на официалното Християнство, което е изложено в Евангелието. Според учението на богомилите спасението на грешните се извършва чрез дълги странствания и прераждания. От това се вижда, че богомилите са познавали и учението за странстването на душите и учението за прераждането. Затова говори в главата за Основанията, които показват, че Богомилството е окултно учение. Най-после видимият свят ще изчезне и ще остане само предвечният Божествен свят.
към текста >>
45.
БОГОМИЛСКА КОСМОГОНИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
А че те са вмъкнали в своята космогония и идеята за
Сатанаил
, това показва тяхното дълбоко разбиране на закона на полярността.
Това също показва техния окултен произход. Значи, езотеричните учения на древността, раздалечени по време и пространство, имат едно и също разбиране за създаването на света, което не е заимствано, но навсякъде се явява в нова и оригинална форма. И богомилите, като езотерично общество, не могат да правят изключение от това. И те, като окултна християнска школа, имат в основата на своята космогония учението, което е споделяно от всички езотерични школи на древността, а именно, че светът е създаден от Бога, от Логоса и чрез този Логос се проявява Абсолютният Бог на Битието. В следващите страници ще се опитам да покажа това.
А че те са вмъкнали в своята космогония и идеята за
Сатанаил
, това показва тяхното дълбоко разбиране на закона на полярността.
Всяко тайно учение има в основата си една космогония, която изнася основните принципи за произхода и развитието на света. Според дълбокото езотерично разбиране, светът като цяло не се създава, защото той е тяло на Бога, Вечното Начало, и, като тяло на Бога, съществува вечно. Но светът се развива отвътре навън, като всеки един жив организъм. Тази идея има нужда от обяснение, което в следващото изложение ще изясня, доколкото ми е възможно. И Богомилството, като тайно учение, има своя космогония, която е дадена в легендите на Боян.
към текста >>
46.
ДУАЛИЗМЪТ НА БОГОМИЛСТВОТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Противниците на Богомилството, както и научните изследователи на Богомилството, наричат богомилите дуалисти, защото считали, че
Сатанаил
е творец на физическия свят.
ДУАЛИЗМЪТ НА БОГОМИЛСТВОТО Ще скицирам най-първо накратко истината за дуализма, след което ще го разгледам по-подробно.
Противниците на Богомилството, както и научните изследователи на Богомилството, наричат богомилите дуалисти, защото считали, че
Сатанаил
е творец на физическия свят.
Да приемем, че това е така. Но кой е Сатанаил? — В една апокрифна легенда се разправя, че той е роден от сянката на Бога. Следователно, той е сянка на Бога, а не някаква реалност. Той има живот и творческа мощ дотолкова, доколкото Бог му ги дава.
към текста >>
Но кой е
Сатанаил
?
ДУАЛИЗМЪТ НА БОГОМИЛСТВОТО Ще скицирам най-първо накратко истината за дуализма, след което ще го разгледам по-подробно. Противниците на Богомилството, както и научните изследователи на Богомилството, наричат богомилите дуалисти, защото считали, че Сатанаил е творец на физическия свят. Да приемем, че това е така.
Но кой е
Сатанаил
?
— В една апокрифна легенда се разправя, че той е роден от сянката на Бога. Следователно, той е сянка на Бога, а не някаква реалност. Той има живот и творческа мощ дотолкова, доколкото Бог му ги дава. Това е подчертано в много апокрифни легенди, ако ги приемем за богомилски. Това, че Сатанаил е творец, създател на физическия свят, не е в противоречие с официалното християнско схващане, че Бог е Творец на света.
към текста >>
Това, че
Сатанаил
е творец, създател на физическия свят, не е в противоречие с официалното християнско схващане, че Бог е Творец на света.
Но кой е Сатанаил? — В една апокрифна легенда се разправя, че той е роден от сянката на Бога. Следователно, той е сянка на Бога, а не някаква реалност. Той има живот и творческа мощ дотолкова, доколкото Бог му ги дава. Това е подчертано в много апокрифни легенди, ако ги приемем за богомилски.
Това, че
Сатанаил
е творец, създател на физическия свят, не е в противоречие с официалното християнско схващане, че Бог е Творец на света.
Защото богомилите приемат Йоановото евангелие като свещено и най-дълбоко. А там е казано: „Всичко чрез Него стана и без Него нищо не е станало." Тогава, как богомилите са примирявали това противоречие? — Те, като ученици на окултната наука, са знаели какво представлява Сатанаил. Сричката Cam, от която произлиза думата Сатанаил, е санскритска и значи проява. А легендата казва, че Сатанаил е сянка на Бога, която по заповед на Бога оживяла и добила творческа мощ.
към текста >>
— Те, като ученици на окултната наука, са знаели какво представлява
Сатанаил
.
Той има живот и творческа мощ дотолкова, доколкото Бог му ги дава. Това е подчертано в много апокрифни легенди, ако ги приемем за богомилски. Това, че Сатанаил е творец, създател на физическия свят, не е в противоречие с официалното християнско схващане, че Бог е Творец на света. Защото богомилите приемат Йоановото евангелие като свещено и най-дълбоко. А там е казано: „Всичко чрез Него стана и без Него нищо не е станало." Тогава, как богомилите са примирявали това противоречие?
— Те, като ученици на окултната наука, са знаели какво представлява
Сатанаил
.
Сричката Cam, от която произлиза думата Сатанаил, е санскритска и значи проява. А легендата казва, че Сатанаил е сянка на Бога, която по заповед на Бога оживяла и добила творческа мощ. Тук ни идва на помощ херметичната наука със своя закон на полярността, който ще ни изясни това противоречие. Като се казва, че Сатанаил е оживената сянка на Бога, с това се подразбира, че в своето проявление Божествената енергия се поляризира. Сянката на Бога — това е единият полюс на проявяващата се енергия, а самият Бог е другият полюс.
към текста >>
Сричката Cam, от която произлиза думата
Сатанаил
, е санскритска и значи проява.
Това е подчертано в много апокрифни легенди, ако ги приемем за богомилски. Това, че Сатанаил е творец, създател на физическия свят, не е в противоречие с официалното християнско схващане, че Бог е Творец на света. Защото богомилите приемат Йоановото евангелие като свещено и най-дълбоко. А там е казано: „Всичко чрез Него стана и без Него нищо не е станало." Тогава, как богомилите са примирявали това противоречие? — Те, като ученици на окултната наука, са знаели какво представлява Сатанаил.
Сричката Cam, от която произлиза думата
Сатанаил
, е санскритска и значи проява.
А легендата казва, че Сатанаил е сянка на Бога, която по заповед на Бога оживяла и добила творческа мощ. Тук ни идва на помощ херметичната наука със своя закон на полярността, който ще ни изясни това противоречие. Като се казва, че Сатанаил е оживената сянка на Бога, с това се подразбира, че в своето проявление Божествената енергия се поляризира. Сянката на Бога — това е единият полюс на проявяващата се енергия, а самият Бог е другият полюс. Следователно, Сатанаил е негативната страна на Проявения Бог, отрицателният полюс на творческата Божествена енергия.
към текста >>
А легендата казва, че
Сатанаил
е сянка на Бога, която по заповед на Бога оживяла и добила творческа мощ.
Това, че Сатанаил е творец, създател на физическия свят, не е в противоречие с официалното християнско схващане, че Бог е Творец на света. Защото богомилите приемат Йоановото евангелие като свещено и най-дълбоко. А там е казано: „Всичко чрез Него стана и без Него нищо не е станало." Тогава, как богомилите са примирявали това противоречие? — Те, като ученици на окултната наука, са знаели какво представлява Сатанаил. Сричката Cam, от която произлиза думата Сатанаил, е санскритска и значи проява.
А легендата казва, че
Сатанаил
е сянка на Бога, която по заповед на Бога оживяла и добила творческа мощ.
Тук ни идва на помощ херметичната наука със своя закон на полярността, който ще ни изясни това противоречие. Като се казва, че Сатанаил е оживената сянка на Бога, с това се подразбира, че в своето проявление Божествената енергия се поляризира. Сянката на Бога — това е единият полюс на проявяващата се енергия, а самият Бог е другият полюс. Следователно, Сатанаил е негативната страна на Проявения Бог, отрицателният полюс на творческата Божествена енергия. Да погледнем въпроса от друга страна, по закона на аналогията.
към текста >>
Като се казва, че
Сатанаил
е оживената сянка на Бога, с това се подразбира, че в своето проявление Божествената енергия се поляризира.
А там е казано: „Всичко чрез Него стана и без Него нищо не е станало." Тогава, как богомилите са примирявали това противоречие? — Те, като ученици на окултната наука, са знаели какво представлява Сатанаил. Сричката Cam, от която произлиза думата Сатанаил, е санскритска и значи проява. А легендата казва, че Сатанаил е сянка на Бога, която по заповед на Бога оживяла и добила творческа мощ. Тук ни идва на помощ херметичната наука със своя закон на полярността, който ще ни изясни това противоречие.
Като се казва, че
Сатанаил
е оживената сянка на Бога, с това се подразбира, че в своето проявление Божествената енергия се поляризира.
Сянката на Бога — това е единият полюс на проявяващата се енергия, а самият Бог е другият полюс. Следователно, Сатанаил е негативната страна на Проявения Бог, отрицателният полюс на творческата Божествена енергия. Да погледнем въпроса от друга страна, по закона на аналогията. На много места в българската история се казва например, че цар Иван Асен Втори или друг някой български цар съградил еди коя си църква или манастир. Всеки разбира, че не лично царят е съградил тази църква, но той е дал идеята, дал е плана и материалите и средствата за съграждане на тази църква и е възложил на майстори строители да я съградят.
към текста >>
Следователно,
Сатанаил
е негативната страна на Проявения Бог, отрицателният полюс на творческата Божествена енергия.
Сричката Cam, от която произлиза думата Сатанаил, е санскритска и значи проява. А легендата казва, че Сатанаил е сянка на Бога, която по заповед на Бога оживяла и добила творческа мощ. Тук ни идва на помощ херметичната наука със своя закон на полярността, който ще ни изясни това противоречие. Като се казва, че Сатанаил е оживената сянка на Бога, с това се подразбира, че в своето проявление Божествената енергия се поляризира. Сянката на Бога — това е единият полюс на проявяващата се енергия, а самият Бог е другият полюс.
Следователно,
Сатанаил
е негативната страна на Проявения Бог, отрицателният полюс на творческата Божествена енергия.
Да погледнем въпроса от друга страна, по закона на аналогията. На много места в българската история се казва например, че цар Иван Асен Втори или друг някой български цар съградил еди коя си църква или манастир. Всеки разбира, че не лично царят е съградил тази църква, но той е дал идеята, дал е плана и материалите и средствата за съграждане на тази църква и е възложил на майстори строители да я съградят. Или се казва, че царят или президентът на държавата направи това и това. Той лично ли го направи или е дал нареждане да се направи.
към текста >>
Същото нещо са разбирали и богомилите, когато са казвали, че
Сатанаил
е творец на видимия свят.
На много места в българската история се казва например, че цар Иван Асен Втори или друг някой български цар съградил еди коя си църква или манастир. Всеки разбира, че не лично царят е съградил тази църква, но той е дал идеята, дал е плана и материалите и средствата за съграждане на тази църква и е възложил на майстори строители да я съградят. Или се казва, че царят или президентът на държавата направи това и това. Той лично ли го направи или е дал нареждане да се направи. От само себе си се разбира, че той е дал идеята, нареждането, а други са изпълнили това нареждане, тази идея.
Същото нещо са разбирали и богомилите, когато са казвали, че
Сатанаил
е творец на видимия свят.
Създаването на света по аналогия е подобно на съграждането на една църква или каквото и да е здание. Значи, един дава нареждането, идеята, плана и материали за съграждането на света, а грубата работа, самото създаване, е извършено от неговите подчинени, какъвто е случаят със Сатанаил. Защото Сатанаил не е една личност, а един колектив от духове, които по нареждане на Бога създават видимия свят. Така са разбирали въпроса богомилите. И сам Христос казва: „Иде князът на този свят." Значи и Христос, Логосът, го признава за княз на този свят.
към текста >>
Значи, един дава нареждането, идеята, плана и материали за съграждането на света, а грубата работа, самото създаване, е извършено от неговите подчинени, какъвто е случаят със
Сатанаил
.
Или се казва, че царят или президентът на държавата направи това и това. Той лично ли го направи или е дал нареждане да се направи. От само себе си се разбира, че той е дал идеята, нареждането, а други са изпълнили това нареждане, тази идея. Същото нещо са разбирали и богомилите, когато са казвали, че Сатанаил е творец на видимия свят. Създаването на света по аналогия е подобно на съграждането на една църква или каквото и да е здание.
Значи, един дава нареждането, идеята, плана и материали за съграждането на света, а грубата работа, самото създаване, е извършено от неговите подчинени, какъвто е случаят със
Сатанаил
.
Защото Сатанаил не е една личност, а един колектив от духове, които по нареждане на Бога създават видимия свят. Така са разбирали въпроса богомилите. И сам Христос казва: „Иде князът на този свят." Значи и Христос, Логосът, го признава за княз на този свят. Това се отнася не само за разбирането на богомилите, за дуализма, но и за манихеите и за всички други, които примат принципа на полярността за обяснение на космическото творчество. Преди да скицирам богомилското тайно учение, ще се постарая да изясня въпроса за дуализма, който се приписва на богомилите, по-подробно.
към текста >>
Защото
Сатанаил
не е една личност, а един колектив от духове, които по нареждане на Бога създават видимия свят.
Той лично ли го направи или е дал нареждане да се направи. От само себе си се разбира, че той е дал идеята, нареждането, а други са изпълнили това нареждане, тази идея. Същото нещо са разбирали и богомилите, когато са казвали, че Сатанаил е творец на видимия свят. Създаването на света по аналогия е подобно на съграждането на една църква или каквото и да е здание. Значи, един дава нареждането, идеята, плана и материали за съграждането на света, а грубата работа, самото създаване, е извършено от неговите подчинени, какъвто е случаят със Сатанаил.
Защото
Сатанаил
не е една личност, а един колектив от духове, които по нареждане на Бога създават видимия свят.
Така са разбирали въпроса богомилите. И сам Христос казва: „Иде князът на този свят." Значи и Христос, Логосът, го признава за княз на този свят. Това се отнася не само за разбирането на богомилите, за дуализма, но и за манихеите и за всички други, които примат принципа на полярността за обяснение на космическото творчество. Преди да скицирам богомилското тайно учение, ще се постарая да изясня въпроса за дуализма, който се приписва на богомилите, по-подробно.
към текста >>
47.
ПРИНЦИПЪТ НА ПОЛЯРНОСТТА, ОСНОВА НА ЛЕГЕНДAТA ЗА САТАНАИЛ
- Влад Пашов (1902- 1974)
ПРИНЦИПЪТ НА ПОЛЯРНОСТТА, ОСНОВА НА ЛЕГЕНДAТA ЗА
САТАНАИЛ
ПРИНЦИПЪТ НА ПОЛЯРНОСТТА, ОСНОВА НА ЛЕГЕНДAТA ЗА
САТАНАИЛ
Дуализмът съществува навсякъде в Природата и живота, но трябва да се знае какво се разбира под това понятие. Този въпрос може да бъде изяснен само в светлината на окултната наука, която изследва нещата по-дълбоко и в тяхната основа. Според херметичната наука, която е изградена върху седем принципа, които са седемте принципа на Природата, четвъртият принцип е наречен принцип на полярността, според който всички сили в Битието и Природата са поляризирани на положителни и отрицателни. Това е факт, познат и на съвременната наука, без да може да го обясни. Но тя го приема като факт, който съществува в Природата.
към текста >>
48.
ДВАТА ПРИНЦИПА - ДВЕТЕ РЪЦЕ НА БОГА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Първият принцип е символизиран в християнството и Богомилството със
Сатанаил
, а Вторият принцип е символизиран с Христа Това са двете Ръце на Абсолютния Дух, с които Той си служи при Своето проявление.
ДВАТА ПРИНЦИПА - ДВЕТЕ РЪЦЕ НА БОГА В окултната наука този принцип на полярността е изразен с идеята за двата Принципа, чрез които се изявява Абсолютният Дух в проявения свят. Те са наречени Първи и Втори Принцип.
Първият принцип е символизиран в християнството и Богомилството със
Сатанаил
, а Вторият принцип е символизиран с Христа Това са двете Ръце на Абсолютния Дух, с които Той си служи при Своето проявление.
Тези два Принципа са двете страни на Проявения Бог в света. Според окултната наука, чрез Първия принцип е създадена цялата физическа Вселена с всички форми, които съществуват в нея. Краен израз на дейността на този Принцип е физическата материя. А Вторият принцип организира и внася живот в тия форми, създадени от Първия принцип. Тази идея богомилите, като окултна школа, са я предали в легендарна форма за дейността на Сатанаил като творец на видимия свят и за неговото отношение към Бога, който в случая е Христос.
към текста >>
Тази идея богомилите, като окултна школа, са я предали в легендарна форма за дейността на
Сатанаил
като творец на видимия свят и за неговото отношение към Бога, който в случая е Христос.
Първият принцип е символизиран в християнството и Богомилството със Сатанаил, а Вторият принцип е символизиран с Христа Това са двете Ръце на Абсолютния Дух, с които Той си служи при Своето проявление. Тези два Принципа са двете страни на Проявения Бог в света. Според окултната наука, чрез Първия принцип е създадена цялата физическа Вселена с всички форми, които съществуват в нея. Краен израз на дейността на този Принцип е физическата материя. А Вторият принцип организира и внася живот в тия форми, създадени от Първия принцип.
Тази идея богомилите, като окултна школа, са я предали в легендарна форма за дейността на
Сатанаил
като творец на видимия свят и за неговото отношение към Бога, който в случая е Христос.
Те са двамата актьори на световната сцена и богомилската легенда ги нарича двамата Синове на Отца. Сатанаил е първият, по-големият син, т.е. това, което в окултната наука се нарича Първи принцип, понеже той пръв започва да действа. След това започва да действа Вторият принцип — Христос. Сатанаил извършва другата работа, а Христос моделира и одухотворява това, което Сатанаил е създал по идея, дадена от Бога, и внася живот в него.
към текста >>
Сатанаил
е първият, по-големият син, т.е.
Според окултната наука, чрез Първия принцип е създадена цялата физическа Вселена с всички форми, които съществуват в нея. Краен израз на дейността на този Принцип е физическата материя. А Вторият принцип организира и внася живот в тия форми, създадени от Първия принцип. Тази идея богомилите, като окултна школа, са я предали в легендарна форма за дейността на Сатанаил като творец на видимия свят и за неговото отношение към Бога, който в случая е Христос. Те са двамата актьори на световната сцена и богомилската легенда ги нарича двамата Синове на Отца.
Сатанаил
е първият, по-големият син, т.е.
това, което в окултната наука се нарича Първи принцип, понеже той пръв започва да действа. След това започва да действа Вторият принцип — Христос. Сатанаил извършва другата работа, а Христос моделира и одухотворява това, което Сатанаил е създал по идея, дадена от Бога, и внася живот в него. Според окултната наука, Великата Реалност в света е това, което на религиозен език се нарича Бог. Той е Първата Причина на света и живота и е една Абсолютна Реалност, която прониква цялото Битие.
към текста >>
Сатанаил
извършва другата работа, а Христос моделира и одухотворява това, което
Сатанаил
е създал по идея, дадена от Бога, и внася живот в него.
Тази идея богомилите, като окултна школа, са я предали в легендарна форма за дейността на Сатанаил като творец на видимия свят и за неговото отношение към Бога, който в случая е Христос. Те са двамата актьори на световната сцена и богомилската легенда ги нарича двамата Синове на Отца. Сатанаил е първият, по-големият син, т.е. това, което в окултната наука се нарича Първи принцип, понеже той пръв започва да действа. След това започва да действа Вторият принцип — Христос.
Сатанаил
извършва другата работа, а Христос моделира и одухотворява това, което
Сатанаил
е създал по идея, дадена от Бога, и внася живот в него.
Според окултната наука, Великата Реалност в света е това, което на религиозен език се нарича Бог. Той е Първата Причина на света и живота и е една Абсолютна Реалност, която прониква цялото Битие. Тази Абсолютна Реалност е извън всяко познание. И най-великите Учители на човечеството, както и Ангелите и Боговете не знаят нищо за тази Абсолютна Реалност, освен това, че съществува. Учителя казва в томчето: Степени на съзнанието следното: „Окултната наука в своето развитие е стигнала до там, да познава проявите на Божествения Дух.
към текста >>
49.
ОСНОВИ НА ОКУЛТНАТА КОСМОГОНИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но както вече много пъти изтъкнах, и както се вижда от апокрифната книжнина,
Сатанаил
никога не е действал самостоятелно, без разрешение на Бога.
Там тази енергия се посреща от друга енергия, която иде от Първия принцип и там, където се срещнат, се образува физическата планета Юпитер. По същия начин са образувани и останалите планети от нашата Слънчева система. Такова е в общи линии окултното схващане за образуването на Слънчевите системи. Така че дуализмът съществува както в Природата, така и в живота, и богомилите и манихеите, както и всички окултни школи, просто констатират един факт и го описват. Хермес е включил този факт в четвъртия принцип на своята философия, така наречения принцип на полярността.
Но както вече много пъти изтъкнах, и както се вижда от апокрифната книжнина,
Сатанаил
никога не е действал самостоятелно, без разрешение на Бога.
Това показва, че Бог е Върховната творческа разумна Сила на Битието, а така наречения Сатанаил е само изпълнител на Волята Божия. Такова разбиране съществува и в официалното християнство, изразен с факта, че се признава съществуването на Сатанаил и неговата дейност в света, но той не е първопричина на световните явления и събития, а само един изпълнител на Върховната Воля. И Христос казва: „Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене." Също така този Сатана изкушава Христа в пустинята, което показва, че е едно действащо лице в Космичната драма. И Христос казва: „Не можете да служите едновременно на Бога и на Мамона." Значи Той признава съществуването на този Принцип, но като един вторичен Принцип, за да изпъкне реалността. Има и други указания в християнството за признаването на Сатаната като действащо лице в световната Драма.
към текста >>
Това показва, че Бог е Върховната творческа разумна Сила на Битието, а така наречения
Сатанаил
е само изпълнител на Волята Божия.
По същия начин са образувани и останалите планети от нашата Слънчева система. Такова е в общи линии окултното схващане за образуването на Слънчевите системи. Така че дуализмът съществува както в Природата, така и в живота, и богомилите и манихеите, както и всички окултни школи, просто констатират един факт и го описват. Хермес е включил този факт в четвъртия принцип на своята философия, така наречения принцип на полярността. Но както вече много пъти изтъкнах, и както се вижда от апокрифната книжнина, Сатанаил никога не е действал самостоятелно, без разрешение на Бога.
Това показва, че Бог е Върховната творческа разумна Сила на Битието, а така наречения
Сатанаил
е само изпълнител на Волята Божия.
Такова разбиране съществува и в официалното християнство, изразен с факта, че се признава съществуването на Сатанаил и неговата дейност в света, но той не е първопричина на световните явления и събития, а само един изпълнител на Върховната Воля. И Христос казва: „Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене." Също така този Сатана изкушава Христа в пустинята, което показва, че е едно действащо лице в Космичната драма. И Христос казва: „Не можете да служите едновременно на Бога и на Мамона." Значи Той признава съществуването на този Принцип, но като един вторичен Принцип, за да изпъкне реалността. Има и други указания в християнството за признаването на Сатаната като действащо лице в световната Драма. Най-вече това е посочено в Откровението на Йоана.
към текста >>
Такова разбиране съществува и в официалното християнство, изразен с факта, че се признава съществуването на
Сатанаил
и неговата дейност в света, но той не е първопричина на световните явления и събития, а само един изпълнител на Върховната Воля.
Такова е в общи линии окултното схващане за образуването на Слънчевите системи. Така че дуализмът съществува както в Природата, така и в живота, и богомилите и манихеите, както и всички окултни школи, просто констатират един факт и го описват. Хермес е включил този факт в четвъртия принцип на своята философия, така наречения принцип на полярността. Но както вече много пъти изтъкнах, и както се вижда от апокрифната книжнина, Сатанаил никога не е действал самостоятелно, без разрешение на Бога. Това показва, че Бог е Върховната творческа разумна Сила на Битието, а така наречения Сатанаил е само изпълнител на Волята Божия.
Такова разбиране съществува и в официалното християнство, изразен с факта, че се признава съществуването на
Сатанаил
и неговата дейност в света, но той не е първопричина на световните явления и събития, а само един изпълнител на Върховната Воля.
И Христос казва: „Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене." Също така този Сатана изкушава Христа в пустинята, което показва, че е едно действащо лице в Космичната драма. И Христос казва: „Не можете да служите едновременно на Бога и на Мамона." Значи Той признава съществуването на този Принцип, но като един вторичен Принцип, за да изпъкне реалността. Има и други указания в християнството за признаването на Сатаната като действащо лице в световната Драма. Най-вече това е посочено в Откровението на Йоана. Но това не показва, че Християнството е дуалистично учение.
към текста >>
И Христос казва: „Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене." Също така този
Сатана
изкушава Христа в пустинята, което показва, че е едно действащо лице в Космичната драма.
Така че дуализмът съществува както в Природата, така и в живота, и богомилите и манихеите, както и всички окултни школи, просто констатират един факт и го описват. Хермес е включил този факт в четвъртия принцип на своята философия, така наречения принцип на полярността. Но както вече много пъти изтъкнах, и както се вижда от апокрифната книжнина, Сатанаил никога не е действал самостоятелно, без разрешение на Бога. Това показва, че Бог е Върховната творческа разумна Сила на Битието, а така наречения Сатанаил е само изпълнител на Волята Божия. Такова разбиране съществува и в официалното християнство, изразен с факта, че се признава съществуването на Сатанаил и неговата дейност в света, но той не е първопричина на световните явления и събития, а само един изпълнител на Върховната Воля.
И Христос казва: „Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене." Също така този
Сатана
изкушава Христа в пустинята, което показва, че е едно действащо лице в Космичната драма.
И Христос казва: „Не можете да служите едновременно на Бога и на Мамона." Значи Той признава съществуването на този Принцип, но като един вторичен Принцип, за да изпъкне реалността. Има и други указания в християнството за признаването на Сатаната като действащо лице в световната Драма. Най-вече това е посочено в Откровението на Йоана. Но това не показва, че Християнството е дуалистично учение.
към текста >>
Има и други указания в християнството за признаването на
Сатаната
като действащо лице в световната Драма.
Но както вече много пъти изтъкнах, и както се вижда от апокрифната книжнина, Сатанаил никога не е действал самостоятелно, без разрешение на Бога. Това показва, че Бог е Върховната творческа разумна Сила на Битието, а така наречения Сатанаил е само изпълнител на Волята Божия. Такова разбиране съществува и в официалното християнство, изразен с факта, че се признава съществуването на Сатанаил и неговата дейност в света, но той не е първопричина на световните явления и събития, а само един изпълнител на Върховната Воля. И Христос казва: „Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене." Също така този Сатана изкушава Христа в пустинята, което показва, че е едно действащо лице в Космичната драма. И Христос казва: „Не можете да служите едновременно на Бога и на Мамона." Значи Той признава съществуването на този Принцип, но като един вторичен Принцип, за да изпъкне реалността.
Има и други указания в християнството за признаването на
Сатаната
като действащо лице в световната Драма.
Най-вече това е посочено в Откровението на Йоана. Но това не показва, че Християнството е дуалистично учение.
към текста >>
50.
ПЪРВИЧНАТА ТВОРЧЕСКА ЕНЕРГИЯ СИНЪТ БОЖИЙ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но всичката тази история за
Сатанаил
е, както вече казах, едно изтъкване на четвъртия принцип на Хермес, принципът на полярността, като един принцип, който съществува в света и по силата на който се извършва космичното творчество под ръководството на Абсолютния Дух на Битието, на Върховния Разум, от Когото идва всеки първичен импулс и инициатива за дейност.
ПЪРВИЧНАТА ТВОРЧЕСКА ЕНЕРГИЯ СИНЪТ БОЖИЙ
Но всичката тази история за
Сатанаил
е, както вече казах, едно изтъкване на четвъртия принцип на Хермес, принципът на полярността, като един принцип, който съществува в света и по силата на който се извършва космичното творчество под ръководството на Абсолютния Дух на Битието, на Върховния Разум, от Когото идва всеки първичен импулс и инициатива за дейност.
От Него произтича първичната космична енергия, която служи като основа за създаването на света и проявата на живота. Тази първична творческа енергия, която еманира, изтича от Абсолютния Дух в Християнството се нарича Син Божий. И казва Йоан в началото на Евангелието си: „Защото Бог толкова възлюби света, щото даде Своя единороден Сина, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има Живот Вечен." Или казано с други думи, казва Учителя: „Това е една разумна и съзнателна Жива Сила, която действа по разнообразен начин. Тази сила индусите наричат Татвас, санскритска дума, която значи жива, разумна съзнателна енергия, която прониква цялото пространство и е основа за създаването и за движението на всички небесни тела и е причина за пораждането на всичкия живот във Вселената. От тази татвическа енергия праната е едно видоизменение.
към текста >>
51.
БЯЛОТО И ЧЕРНОТО БРАТСТВО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Редом с Бялото Братство съществува и така нареченото Черно Братство, което е израз и служител на Първия принцип, глава на което е
Сатанаил
или Луцифер.
БЯЛОТО И ЧЕРНОТО БРАТСТВО Всички тези йерархии в тяхната целокупност образуват това, което наричаме Всемирно Бяло Братство, Глава на което е Христос. Бялото Братство в своята целокупност, е израз на Втория принцип, в който сам Бог пребъдва.
Редом с Бялото Братство съществува и така нареченото Черно Братство, което е израз и служител на Първия принцип, глава на което е
Сатанаил
или Луцифер.
Двете Братства първоначално да били едно, но впоследствие, когато е започнал да действа принципът на полярността, са се разделили — едните са тръгнали наляво и надолу и под влиянието на Първия принцип образуват т.нар. Черно Братство. Другите са тръгнали надясно и нагоре и образуват Бялото Братство. Защо и за какво са се разделили, това е дълбока тайна, но във всеки случаи това е станало, когато е започнал да действа принципът на полярността и са се появили двата Принципа, които нарекохме Първи и Втори. Бялото Братство работа в главата и дробовете на Космичния Човек, а Черното Братство работи в стомаха, червата и черния дроб на Космичния човек.
към текста >>
52.
КОСМОГОНИЯТА НА МОЙСЕЙ И ХРИСТИЯНСКАТА КОСМОГОНИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тук когато вече Словото е станало Човек, явява се и
Сатаната
в човешки образ.
И после се казва: „И Животът бе Виделина на человеците." Това е третият момент на творческия процес, когато започва да се проявява принципът на вибрациите и се явява Светлината. „И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе." Това е четвъртият момент на творческия процес, когато започва да действа принципът на полярността — явяват се двете Начала — Светлината и Тъмнината, двата Принципа. Това е Четвъртият Ден, когато се явяват Слънцето и Луната — Четвъртият космически период — Земният. По-нататък се казва: „И Словото стана плът и всели се между нас." С това е показано проникването на Словото в цялата Природа и в историята между човечеството, което става по принципа на ритъма. Словото постепенно се влива в живота и в историята.
Тук когато вече Словото е станало Човек, явява се и
Сатаната
в човешки образ.
Двата Принципа, които са действали за създаването на Вселената, се явяват в човешки образи и застават един срещу друг — от Вселената минават в човечеството и историята. Така че в Новия Завет Сатаната се явява, след като Словото е станало плът, след като се е въплътило в човешка форма, тогава, когато се пробужда Азът в душата. Когато Духът трябва да стане господар на човека, тогава се явява Сатаната да го изкушава, и Словото, станало плът, побеждава. Това става в пустинята. След това, около Тайната вечеря, Христос казва: „Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене." Тук сам Христос, въплътеното Слово, казва, че Сатаната е князът на този свят, т.е.
към текста >>
Така че в Новия Завет
Сатаната
се явява, след като Словото е станало плът, след като се е въплътило в човешка форма, тогава, когато се пробужда Азът в душата.
Това е Четвъртият Ден, когато се явяват Слънцето и Луната — Четвъртият космически период — Земният. По-нататък се казва: „И Словото стана плът и всели се между нас." С това е показано проникването на Словото в цялата Природа и в историята между човечеството, което става по принципа на ритъма. Словото постепенно се влива в живота и в историята. Тук когато вече Словото е станало Човек, явява се и Сатаната в човешки образ. Двата Принципа, които са действали за създаването на Вселената, се явяват в човешки образи и застават един срещу друг — от Вселената минават в човечеството и историята.
Така че в Новия Завет
Сатаната
се явява, след като Словото е станало плът, след като се е въплътило в човешка форма, тогава, когато се пробужда Азът в душата.
Когато Духът трябва да стане господар на човека, тогава се явява Сатаната да го изкушава, и Словото, станало плът, побеждава. Това става в пустинята. След това, около Тайната вечеря, Христос казва: „Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене." Тук сам Христос, въплътеното Слово, казва, че Сатаната е князът на този свят, т.е. той управлява този свят, т.е. физическия свят.
към текста >>
Когато Духът трябва да стане господар на човека, тогава се явява
Сатаната
да го изкушава, и Словото, станало плът, побеждава.
По-нататък се казва: „И Словото стана плът и всели се между нас." С това е показано проникването на Словото в цялата Природа и в историята между човечеството, което става по принципа на ритъма. Словото постепенно се влива в живота и в историята. Тук когато вече Словото е станало Човек, явява се и Сатаната в човешки образ. Двата Принципа, които са действали за създаването на Вселената, се явяват в човешки образи и застават един срещу друг — от Вселената минават в човечеството и историята. Така че в Новия Завет Сатаната се явява, след като Словото е станало плът, след като се е въплътило в човешка форма, тогава, когато се пробужда Азът в душата.
Когато Духът трябва да стане господар на човека, тогава се явява
Сатаната
да го изкушава, и Словото, станало плът, побеждава.
Това става в пустинята. След това, около Тайната вечеря, Христос казва: „Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене." Тук сам Христос, въплътеното Слово, казва, че Сатаната е князът на този свят, т.е. той управлява този свят, т.е. физическия свят. И после Христос казва: „Аз съм Виделината на света" и „Иде нощ, когато никой не може да ходи".
към текста >>
След това, около Тайната вечеря, Христос казва: „Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене." Тук сам Христос, въплътеното Слово, казва, че
Сатаната
е князът на този свят, т.е.
Тук когато вече Словото е станало Човек, явява се и Сатаната в човешки образ. Двата Принципа, които са действали за създаването на Вселената, се явяват в човешки образи и застават един срещу друг — от Вселената минават в човечеството и историята. Така че в Новия Завет Сатаната се явява, след като Словото е станало плът, след като се е въплътило в човешка форма, тогава, когато се пробужда Азът в душата. Когато Духът трябва да стане господар на човека, тогава се явява Сатаната да го изкушава, и Словото, станало плът, побеждава. Това става в пустинята.
След това, около Тайната вечеря, Христос казва: „Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене." Тук сам Христос, въплътеното Слово, казва, че
Сатаната
е князът на този свят, т.е.
той управлява този свят, т.е. физическия свят. И после Христос казва: „Аз съм Виделината на света" и „Иде нощ, когато никой не може да ходи". „Иде нощ" и „Иде князът на този свят" са синоними. С тях Христос загатва за царството на Сатаната, който е господар на този свят.
към текста >>
С тях Христос загатва за царството на
Сатаната
, който е господар на този свят.
След това, около Тайната вечеря, Христос казва: „Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене." Тук сам Христос, въплътеното Слово, казва, че Сатаната е князът на този свят, т.е. той управлява този свят, т.е. физическия свят. И после Христос казва: „Аз съм Виделината на света" и „Иде нощ, когато никой не може да ходи". „Иде нощ" и „Иде князът на този свят" са синоними.
С тях Христос загатва за царството на
Сатаната
, който е господар на този свят.
Нo след Възкресението Христос казва: „Дерзайте, Аз победих света", т.е. Аз победих Сатаната, т.е. тъмнината — Вторият принцип е взел надмощия над Първия, който след Голготската Мистерия прониква цялата Земя. А в Стария Завет Сатаната се явява, когато Бог създава човека и му вдъхва душа и той става жива душа. Тогава той се явява във формата на Змия да изкушава първите човеци.
към текста >>
Аз победих
Сатаната
, т.е.
физическия свят. И после Христос казва: „Аз съм Виделината на света" и „Иде нощ, когато никой не може да ходи". „Иде нощ" и „Иде князът на този свят" са синоними. С тях Христос загатва за царството на Сатаната, който е господар на този свят. Нo след Възкресението Христос казва: „Дерзайте, Аз победих света", т.е.
Аз победих
Сатаната
, т.е.
тъмнината — Вторият принцип е взел надмощия над Първия, който след Голготската Мистерия прониква цялата Земя. А в Стария Завет Сатаната се явява, когато Бог създава човека и му вдъхва душа и той става жива душа. Тогава той се явява във формата на Змия да изкушава първите човеци. Така че, както в Стария, така и в Новия Завет се говори за Сатаната, като един елемент в космичното творчество. В Апокалипсиса е казано повече за него.
към текста >>
А в Стария Завет
Сатаната
се явява, когато Бог създава човека и му вдъхва душа и той става жива душа.
„Иде нощ" и „Иде князът на този свят" са синоними. С тях Христос загатва за царството на Сатаната, който е господар на този свят. Нo след Възкресението Христос казва: „Дерзайте, Аз победих света", т.е. Аз победих Сатаната, т.е. тъмнината — Вторият принцип е взел надмощия над Първия, който след Голготската Мистерия прониква цялата Земя.
А в Стария Завет
Сатаната
се явява, когато Бог създава човека и му вдъхва душа и той става жива душа.
Тогава той се явява във формата на Змия да изкушава първите човеци. Така че, както в Стария, така и в Новия Завет се говори за Сатаната, като един елемент в космичното творчество. В Апокалипсиса е казано повече за него. Но и там той е победен от Архангел Михаил, който е външно проявление на Христа, и е хвърлен в Бездната. Навсякъде се подчертава преминаването на процеса от Първия към Втория принцип.
към текста >>
Така че, както в Стария, така и в Новия Завет се говори за
Сатаната
, като един елемент в космичното творчество.
Нo след Възкресението Христос казва: „Дерзайте, Аз победих света", т.е. Аз победих Сатаната, т.е. тъмнината — Вторият принцип е взел надмощия над Първия, който след Голготската Мистерия прониква цялата Земя. А в Стария Завет Сатаната се явява, когато Бог създава човека и му вдъхва душа и той става жива душа. Тогава той се явява във формата на Змия да изкушава първите човеци.
Така че, както в Стария, така и в Новия Завет се говори за
Сатаната
, като един елемент в космичното творчество.
В Апокалипсиса е казано повече за него. Но и там той е победен от Архангел Михаил, който е външно проявление на Христа, и е хвърлен в Бездната. Навсякъде се подчертава преминаването на процеса от Първия към Втория принцип.
към текста >>
53.
БОГОМИЛСКАТА ЛЕГЕНДА ЗА САТАНАИЛ
- Влад Пашов (1902- 1974)
БОГОМИЛСКАТА ЛЕГЕНДА ЗА
САТАНАИЛ
БОГОМИЛСКАТА ЛЕГЕНДА ЗА
САТАНАИЛ
Легендите, които се приписват на богомилите, всъщност не са богомилски произведения, макар и да са били използвани от богомилите. Ще се спра накратко върху това, как тези легенди разглеждат Сатанаил. Но преди това ще отбележа, че това са екзотерични изложения на известни езотерични идеи. Така в Тайната книга, която се приписва на богомилите и която представя един разговор на апостол Йоан с Иисуса, Йоан запитва Иисуса: „ Господи, преди да беше паднал Сатанаил, каква слава имаше той пред твоя Отец? Иисус отговаря: „Той имаше такава слава, че заповядваше на небесните добродетели.
към текста >>
Ще се спра накратко върху това, как тези легенди разглеждат
Сатанаил
.
БОГОМИЛСКАТА ЛЕГЕНДА ЗА САТАНАИЛ Легендите, които се приписват на богомилите, всъщност не са богомилски произведения, макар и да са били използвани от богомилите.
Ще се спра накратко върху това, как тези легенди разглеждат
Сатанаил
.
Но преди това ще отбележа, че това са екзотерични изложения на известни езотерични идеи. Така в Тайната книга, която се приписва на богомилите и която представя един разговор на апостол Йоан с Иисуса, Йоан запитва Иисуса: „ Господи, преди да беше паднал Сатанаил, каква слава имаше той пред твоя Отец? Иисус отговаря: „Той имаше такава слава, че заповядваше на небесните добродетели. Аз пък седях при Моя Отец. Сатанаил беше строител на всички неща и подражател на Отца.
към текста >>
Така в Тайната книга, която се приписва на богомилите и която представя един разговор на апостол Йоан с Иисуса, Йоан запитва Иисуса: „ Господи, преди да беше паднал
Сатанаил
, каква слава имаше той пред твоя Отец?
БОГОМИЛСКАТА ЛЕГЕНДА ЗА САТАНАИЛ Легендите, които се приписват на богомилите, всъщност не са богомилски произведения, макар и да са били използвани от богомилите. Ще се спра накратко върху това, как тези легенди разглеждат Сатанаил. Но преди това ще отбележа, че това са екзотерични изложения на известни езотерични идеи.
Така в Тайната книга, която се приписва на богомилите и която представя един разговор на апостол Йоан с Иисуса, Йоан запитва Иисуса: „ Господи, преди да беше паднал
Сатанаил
, каква слава имаше той пред твоя Отец?
Иисус отговаря: „Той имаше такава слава, че заповядваше на небесните добродетели. Аз пък седях при Моя Отец. Сатанаил беше строител на всички неща и подражател на Отца. Той слизаше от Небето в преизподнята и от преизподнята възлизаше до Престола на Невидимия Отец. И като наблюдаваше над облаците и пожела да стане подобен на Всевишния."
към текста >>
Сатанаил
беше строител на всички неща и подражател на Отца.
Ще се спра накратко върху това, как тези легенди разглеждат Сатанаил. Но преди това ще отбележа, че това са екзотерични изложения на известни езотерични идеи. Така в Тайната книга, която се приписва на богомилите и която представя един разговор на апостол Йоан с Иисуса, Йоан запитва Иисуса: „ Господи, преди да беше паднал Сатанаил, каква слава имаше той пред твоя Отец? Иисус отговаря: „Той имаше такава слава, че заповядваше на небесните добродетели. Аз пък седях при Моя Отец.
Сатанаил
беше строител на всички неща и подражател на Отца.
Той слизаше от Небето в преизподнята и от преизподнята възлизаше до Престола на Невидимия Отец. И като наблюдаваше над облаците и пожела да стане подобен на Всевишния." След това се описва, че Сатанаил слиза през областта на Въздуха и областта на Водата до центъра на Земята, където намира своя пъкъл. След това вече не може да слезе по-нататък поради пламъка на горящия Огън. След това се описва как съблазнил ангелите до Петото небе.
към текста >>
След това се описва, че
Сатанаил
слиза през областта на Въздуха и областта на Водата до центъра на Земята, където намира своя пъкъл.
Иисус отговаря: „Той имаше такава слава, че заповядваше на небесните добродетели. Аз пък седях при Моя Отец. Сатанаил беше строител на всички неща и подражател на Отца. Той слизаше от Небето в преизподнята и от преизподнята възлизаше до Престола на Невидимия Отец. И като наблюдаваше над облаците и пожела да стане подобен на Всевишния."
След това се описва, че
Сатанаил
слиза през областта на Въздуха и областта на Водата до центъра на Земята, където намира своя пъкъл.
След това вече не може да слезе по-нататък поради пламъка на горящия Огън. След това се описва как съблазнил ангелите до Петото небе. „Тогаз излезе Глас от Престола на Отца, говорещ: „Какво вършиш ти, отстъпнико от Отца, прелъстителю на ангелите? Ти, създателю на греха, извършвай онова, което си наумил." И тогава Бог Отец заповядва на своите ангели да вземат одеждите и венеца на всички ангели, които са послушали Сатанаила. После Иисус казва: „Моят Отец го преобрази поради неговото високомерие.
към текста >>
Ти, създателю на греха, извършвай онова, което си наумил." И тогава Бог Отец заповядва на своите ангели да вземат одеждите и венеца на всички ангели, които са послушали
Сатанаила
.
И като наблюдаваше над облаците и пожела да стане подобен на Всевишния." След това се описва, че Сатанаил слиза през областта на Въздуха и областта на Водата до центъра на Земята, където намира своя пъкъл. След това вече не може да слезе по-нататък поради пламъка на горящия Огън. След това се описва как съблазнил ангелите до Петото небе. „Тогаз излезе Глас от Престола на Отца, говорещ: „Какво вършиш ти, отстъпнико от Отца, прелъстителю на ангелите?
Ти, създателю на греха, извършвай онова, което си наумил." И тогава Бог Отец заповядва на своите ангели да вземат одеждите и венеца на всички ангели, които са послушали
Сатанаила
.
После Иисус казва: „Моят Отец го преобрази поради неговото високомерие. Светлината му бе отнета, лицето му стана на цвят като нажежено желязо и се уподоби изцяло на човешко лице. С опашката си повлече третина от Божиите Ангели. Тогава той бе изхвърлен от Божието седалище и лишен от управлението на Небесата. След като Сатанаил слязъл на твърдта на Земята и не можел да намери мира нито той, нито онези, що били с него, замолил Отца, казвайки: „Бъди търпелив спрямо мене, аз всичко ще Ти върна." Тогава Бог Отец се смилил над него, дал спокойствие нему и на онези, що били с него, да направи каквото пожелае до Седмия Ден.
към текста >>
След като
Сатанаил
слязъл на твърдта на Земята и не можел да намери мира нито той, нито онези, що били с него, замолил Отца, казвайки: „Бъди търпелив спрямо мене, аз всичко ще Ти върна." Тогава Бог Отец се смилил над него, дал спокойствие нему и на онези, що били с него, да направи каквото пожелае до Седмия Ден.
Ти, създателю на греха, извършвай онова, което си наумил." И тогава Бог Отец заповядва на своите ангели да вземат одеждите и венеца на всички ангели, които са послушали Сатанаила. После Иисус казва: „Моят Отец го преобрази поради неговото високомерие. Светлината му бе отнета, лицето му стана на цвят като нажежено желязо и се уподоби изцяло на човешко лице. С опашката си повлече третина от Божиите Ангели. Тогава той бе изхвърлен от Божието седалище и лишен от управлението на Небесата.
След като
Сатанаил
слязъл на твърдта на Земята и не можел да намери мира нито той, нито онези, що били с него, замолил Отца, казвайки: „Бъди търпелив спрямо мене, аз всичко ще Ти върна." Тогава Бог Отец се смилил над него, дал спокойствие нему и на онези, що били с него, да направи каквото пожелае до Седмия Ден.
След това се описва цялата дейност на Сатанаил — че създал месеца и звездите и небесните войнства и своите ангели според реда, установен при Всевишния. След това заповядал на Земята да се произведе всички същества и растения. Най-после направил човека от глина, но не можал да му дъхне душа, затова помолил Бога да вдъхне душа на този направен от глина човек. След това взел част от това тяло и правил Жената. После вложил в тях половото желание и те се съединяват и извършват първия грях.
към текста >>
След това се описва цялата дейност на
Сатанаил
— че създал месеца и звездите и небесните войнства и своите ангели според реда, установен при Всевишния.
После Иисус казва: „Моят Отец го преобрази поради неговото високомерие. Светлината му бе отнета, лицето му стана на цвят като нажежено желязо и се уподоби изцяло на човешко лице. С опашката си повлече третина от Божиите Ангели. Тогава той бе изхвърлен от Божието седалище и лишен от управлението на Небесата. След като Сатанаил слязъл на твърдта на Земята и не можел да намери мира нито той, нито онези, що били с него, замолил Отца, казвайки: „Бъди търпелив спрямо мене, аз всичко ще Ти върна." Тогава Бог Отец се смилил над него, дал спокойствие нему и на онези, що били с него, да направи каквото пожелае до Седмия Ден.
След това се описва цялата дейност на
Сатанаил
— че създал месеца и звездите и небесните войнства и своите ангели според реда, установен при Всевишния.
След това заповядал на Земята да се произведе всички същества и растения. Най-после направил човека от глина, но не можал да му дъхне душа, затова помолил Бога да вдъхне душа на този направен от глина човек. След това взел част от това тяло и правил Жената. После вложил в тях половото желание и те се съединяват и извършват първия грях. После той направил Рай и поселва Адам и Ева в него.
към текста >>
В първата част на разказа е предадена идеята за падането на
Сатанаил
-Луцифер, която е предадена в много версии на Изток и на Запад — че поради гордостта той е паднал.
Най-после направил човека от глина, но не можал да му дъхне душа, затова помолил Бога да вдъхне душа на този направен от глина човек. След това взел част от това тяло и правил Жената. После вложил в тях половото желание и те се съединяват и извършват първия грях. После той направил Рай и поселва Адам и Ева в него. Такова е накратко съдържанието на Тайната Книга.
В първата част на разказа е предадена идеята за падането на
Сатанаил
-Луцифер, която е предадена в много версии на Изток и на Запад — че поради гордостта той е паднал.
Той се поддал на влиянието на Първия принцип, което събужда гордостта и затова паднал. Според една. окултна легенда, в началото на вселенския развой от лоното на Бога излезли две велики Същества, равни по блясък, светлина и сила. Но едното от тях, като се огледало в Божественото огледало и видяло красотата си и съзнало величието си, се възгордяло и си казало: „Това съм аз". От този момент то започнало да губи светлината и силата си, докато я изгубило съвършено.
към текста >>
Това бил Луцифер-
Сатанаил
.
Той се поддал на влиянието на Първия принцип, което събужда гордостта и затова паднал. Според една. окултна легенда, в началото на вселенския развой от лоното на Бога излезли две велики Същества, равни по блясък, светлина и сила. Но едното от тях, като се огледало в Божественото огледало и видяло красотата си и съзнало величието си, се възгордяло и си казало: „Това съм аз". От този момент то започнало да губи светлината и силата си, докато я изгубило съвършено.
Това бил Луцифер-
Сатанаил
.
Другото велико Същество, като видяло своята красота и сила, съзнало, че това е резултат на Божественото, което живее в него. То дошло под влиянието на Втория принцип и от този момент неговата светлина и сила все повече се увеличавали. Това Същество е Христос. Втората част от книгата е писана под влиянието на някои изопачени разбирания, които не са богомилски и предават нещата, както не са. Защото, както видяхме в главата Богомилството като християнско учение, богомилите са християни, както и те самите са се наричали, и тяхната космогония е християнска.
към текста >>
Така че, когато богомилите говорят за
Сатанаил
, в него те намират въплъщение на Първия принцип, чрез когото Бог е създал физическия свят и всички форми, които съществуват в него.
Другото велико Същество, като видяло своята красота и сила, съзнало, че това е резултат на Божественото, което живее в него. То дошло под влиянието на Втория принцип и от този момент неговата светлина и сила все повече се увеличавали. Това Същество е Христос. Втората част от книгата е писана под влиянието на някои изопачени разбирания, които не са богомилски и предават нещата, както не са. Защото, както видяхме в главата Богомилството като християнско учение, богомилите са християни, както и те самите са се наричали, и тяхната космогония е християнска.
Така че, когато богомилите говорят за
Сатанаил
, в него те намират въплъщение на Първия принцип, чрез когото Бог е създал физическия свят и всички форми, които съществуват в него.
Второто нещо, което трябва да се помни, и което е изтъкнато в т.нар. Богомилски легенди и е подчертано и в Тайната книга е, че Сатанаил е действал само с разрешение и по заповед на Бога Отца. Така че той е един служебен Принцип, с когото Бог си служи, за да извърши най-грубата работа на Своето творчество. Той е един изпълнител на Божествения План, както майсторите-строители са само изпълнители на плана, даден от архитекта. Той е онзи Принцип, който сгъстява материята и от първичната духовна субстанция създава грубата физическа материя, от която изгражда физическия свят в неговата външна страна, защото физическият свят има и своя вътрешна страна, която е отражение на Божествения свят.
към текста >>
Богомилски легенди и е подчертано и в Тайната книга е, че
Сатанаил
е действал само с разрешение и по заповед на Бога Отца.
Това Същество е Христос. Втората част от книгата е писана под влиянието на някои изопачени разбирания, които не са богомилски и предават нещата, както не са. Защото, както видяхме в главата Богомилството като християнско учение, богомилите са християни, както и те самите са се наричали, и тяхната космогония е християнска. Така че, когато богомилите говорят за Сатанаил, в него те намират въплъщение на Първия принцип, чрез когото Бог е създал физическия свят и всички форми, които съществуват в него. Второто нещо, което трябва да се помни, и което е изтъкнато в т.нар.
Богомилски легенди и е подчертано и в Тайната книга е, че
Сатанаил
е действал само с разрешение и по заповед на Бога Отца.
Така че той е един служебен Принцип, с когото Бог си служи, за да извърши най-грубата работа на Своето творчество. Той е един изпълнител на Божествения План, както майсторите-строители са само изпълнители на плана, даден от архитекта. Той е онзи Принцип, който сгъстява материята и от първичната духовна субстанция създава грубата физическа материя, от която изгражда физическия свят в неговата външна страна, защото физическият свят има и своя вътрешна страна, която е отражение на Божествения свят. Това учение е било познато на Древните Мистерии, но не е било изнасяно извън Школата. Богомилите го изнесоха, но то е било изопачено от техните противници с цел да се компрометира самото Богомилство.
към текста >>
54.
АВЕНИР - АБАДОН - САТАНАИЛ
- Влад Пашов (1902- 1974)
АВЕНИР - АБАДОН -
САТАНАИЛ
АВЕНИР - АБАДОН -
САТАНАИЛ
Какво са разбирали богомилите под името Сатанаил? Богомилите в своето тайно учение разкриват пътя на Първичната творческа сила. Тя е кръщавана от мистиците и посветените на Запад с различни имена: Звездна светлина, Астрална светлина, Астрална змия, Магна Аркана, Великата Тайна, Философският Камък, Слънчев Магистериум, Врил, Небесна Птица, Сатанаил, Луцифер и др. На Изток са я наричали с две имена: в света — Фохат, а в човека — Кундалини. Тази сила, разбрана и събудена в човека, дава на мага ключа на същата сила във Вселената и основа на онова всемогъщество, което придава на мага вътрешно величие и сигурност във всеки похват.
към текста >>
Какво са разбирали богомилите под името
Сатанаил
?
АВЕНИР - АБАДОН - САТАНАИЛ
Какво са разбирали богомилите под името
Сатанаил
?
Богомилите в своето тайно учение разкриват пътя на Първичната творческа сила. Тя е кръщавана от мистиците и посветените на Запад с различни имена: Звездна светлина, Астрална светлина, Астрална змия, Магна Аркана, Великата Тайна, Философският Камък, Слънчев Магистериум, Врил, Небесна Птица, Сатанаил, Луцифер и др. На Изток са я наричали с две имена: в света — Фохат, а в човека — Кундалини. Тази сила, разбрана и събудена в човека, дава на мага ключа на същата сила във Вселената и основа на онова всемогъщество, което придава на мага вътрешно величие и сигурност във всеки похват. Едно е съдържанието на всички магични и мистични легенди и книги — пътят към Първичната творческа сила, която Учителя нарича Божествена Любов.
към текста >>
Тя е кръщавана от мистиците и посветените на Запад с различни имена: Звездна светлина, Астрална светлина, Астрална змия, Магна Аркана, Великата Тайна, Философският Камък, Слънчев Магистериум, Врил, Небесна Птица,
Сатанаил
, Луцифер и др.
АВЕНИР - АБАДОН - САТАНАИЛ Какво са разбирали богомилите под името Сатанаил? Богомилите в своето тайно учение разкриват пътя на Първичната творческа сила.
Тя е кръщавана от мистиците и посветените на Запад с различни имена: Звездна светлина, Астрална светлина, Астрална змия, Магна Аркана, Великата Тайна, Философският Камък, Слънчев Магистериум, Врил, Небесна Птица,
Сатанаил
, Луцифер и др.
На Изток са я наричали с две имена: в света — Фохат, а в човека — Кундалини. Тази сила, разбрана и събудена в човека, дава на мага ключа на същата сила във Вселената и основа на онова всемогъщество, което придава на мага вътрешно величие и сигурност във всеки похват. Едно е съдържанието на всички магични и мистични легенди и книги — пътят към Първичната творческа сила, която Учителя нарича Божествена Любов. Тя има девет пътеки на проява. Легендите и книгите на богомилите са посветени изключително на тези девет пътеки.
към текста >>
В процеса на създаване на отразения свят Словото-Авенир се поляризира под влияние на двата Принципа и в света се явяват Христос, като проявление на Вечния Бог, и
Сатанаил
, като противоположен полюс, т.е.
от отрицателните им отражения, свои помощници и ръководители в долната творческа работа. Той събужда също към дейност владетелите на четирите стихии, ръководени от Абадон и първичните сили на Бездната, ръководени от Червения Змей и творчеството започва. Така тримата творци — Авенир /Светлината/, Абадон — господарят на стихиите и Червения Змей — представител на неорганизираните първични сили на Бездната, които сили втвърдяват материята, под ръководството на Авенир започват творчеството и създават видимия свят. Така Божественото Начало, представено от Авенир, е слязло вече в материята на ...* ( в оригинала не се чете) веществото и седморния ред на строежа, ръководен от оживените сенки на владетелите на седемте лъча, е обърнал духовната субстанция на материя, годна да въплъти първообразите в материални форми и така Божественият Син се отдалечил от лоното на горните сфери в царството на Мрака. Така Авенир става Душа на създадения от него свят, който е противоположен, като отражение на горния свят с неговата Душа — Първоначалния.
В процеса на създаване на отразения свят Словото-Авенир се поляризира под влияние на двата Принципа и в света се явяват Христос, като проявление на Вечния Бог, и
Сатанаил
, като противоположен полюс, т.е.
отражение, сянка на Бога, и творчеството е привършено. Като отражение на първата архетипна сфера се явява Небето, на втората — дванадесетте зодиакални съзвездия, на третата — седемте планетни кръга. Като отражение на четвъртата, петата, шестата и седмата архетипни сфери се явяват четирите реки на Едем, т.е. четирите елементарни стихии като основа на трите сили — Небесната, зодиакалната и планетарната светлини. Четирите реки представят четирите елемента.
към текста >>
След като формира четирите стихии, Проявеният Бог с полюса
Сатанаил
създал от тях тялото на човека, като внася в него като централна монада зърното на Светия Дух.
отражение, сянка на Бога, и творчеството е привършено. Като отражение на първата архетипна сфера се явява Небето, на втората — дванадесетте зодиакални съзвездия, на третата — седемте планетни кръга. Като отражение на четвъртата, петата, шестата и седмата архетипни сфери се явяват четирите реки на Едем, т.е. четирите елементарни стихии като основа на трите сили — Небесната, зодиакалната и планетарната светлини. Четирите реки представят четирите елемента.
След като формира четирите стихии, Проявеният Бог с полюса
Сатанаил
създал от тях тялото на човека, като внася в него като централна монада зърното на Светия Дух.
За да оживи човека, Бог Саваот, другият полюс на Проявения Бог, в когото пребъдва Вечният, праща небесна душа, т.е. устрем към съграждане на личността. Духът, т.е. Отческото Начало ще му се даде, когато мине седемте Бездни, т.е. изпитанията, когато мине през Посвещението.
към текста >>
Така Проявеният Бог
Сатанаил
-Христос създава света и Космичния Човек — двата творчески акта на творението.
Духът, т.е. Отческото Начало ще му се даде, когато мине седемте Бездни, т.е. изпитанията, когато мине през Посвещението. Адам е онзи полюс на Космичния Човек, на Адам Кадмон, който се нарича Небесен Мъж. Ева е Животът, Небесната Жена, която се облича в слънце.
Така Проявеният Бог
Сатанаил
-Христос създава света и Космичния Човек — двата творчески акта на творението.
Третият акт е озаряването от Бога и човек влиза в Пътя на Посвещението. Висшите полюси са отразени долу и те дават два пола: творчество и майчинство, създаване и поддържане. С тези три творчески акта се завършва първия кръг на творчеството и творческата мощ на Сатанаил отслабва и се засилва организиращата мощ на Христа. Така е осъществено долу горното. Учителя много накратко дава следната космогонична схема: „Когато неограниченият свят или когато Безграничното се ограничило, образувал се обективният Божествен свят.
към текста >>
С тези три творчески акта се завършва първия кръг на творчеството и творческата мощ на
Сатанаил
отслабва и се засилва организиращата мощ на Христа.
Адам е онзи полюс на Космичния Човек, на Адам Кадмон, който се нарича Небесен Мъж. Ева е Животът, Небесната Жена, която се облича в слънце. Така Проявеният Бог Сатанаил-Христос създава света и Космичния Човек — двата творчески акта на творението. Третият акт е озаряването от Бога и човек влиза в Пътя на Посвещението. Висшите полюси са отразени долу и те дават два пола: творчество и майчинство, създаване и поддържане.
С тези три творчески акта се завършва първия кръг на творчеството и творческата мощ на
Сатанаил
отслабва и се засилва организиращата мощ на Христа.
Така е осъществено долу горното. Учителя много накратко дава следната космогонична схема: „Когато неограниченият свят или когато Безграничното се ограничило, образувал се обективният Божествен свят. От Безграничния, значи от обективния Божествен свят се е създал субективният вътрешен свят на човека. А от субективния вътрешен свят на човека се е създал сегашният обективен свят." На друго място Учителя казва, че когато Безграничното се ограничава, ражда се Светлината, която създава видимия свят.
към текста >>
55.
БОГОМИЛСКОТО РАЗБИРАНЕ НА БИБЛЕЙСКИТЕ ЛЕГЕНДИ - ЛЕГЕНДАТА ЗА ДВЕТЕ ДЪРВЕТА НА РАЯ И ДЕЙНОСТТА НА КАИН
- Влад Пашов (1902- 1974)
Под Дървото на познанието той получава ключовете на Тайните от
Сатанаил
: седемте изпитания /Бездната/, чаровете на жертвата /земята/ и Пътя на страданието /подземията/, които са отражение на троичността на човека.
Легендата разказва, че в Едем, който представя Храма на мировите Мистерии, растат две Дървета — Дървото на Живота, т.е. Мистерията в Космоса, и Дървото на познанието, т.е. Мистерията в човека. Около първото Дърво съска невидим Вятър, а около второто се вие Змията. Легендата разказва по-нататък за дейността на Каин, който е изразител на творческия процес, който постепенно слиза от възвишения свят към Земята.
Под Дървото на познанието той получава ключовете на Тайните от
Сатанаил
: седемте изпитания /Бездната/, чаровете на жертвата /земята/ и Пътя на страданието /подземията/, които са отражение на троичността на човека.
Той получава от баща си и трите плода на познанието. Изяжда единия и тогава изпада в тежкия сън на прозрението. И ето как действат страшните Мистерии на вътрешното: Каин изпада в транса на постигането, Ева умира, а Каломела стига до копнежа за освобождаване. Три са Пътеките на Мистерията — прозрение, смърт и устрем. Каин — творецът, е допуснал Мистериите да бъдат възприети от външните, т.е.
към текста >>
56.
СОЦИАЛНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Не доброто начало, не Бог съблазнява Иисуса с деспотски трон, а
Сатаната
.
И затова онеправданите и угнетените от светската и духовната власт са търсили прием в тяхното общество. Богомилите били против физическото и духовното робство. Козма се ужасява от анархическата проповед на богомилите и казва: „Учат своите да не се подчиняват на господарите си, хулят богатите, ненавиждат царя, подиграват се със старейшините, укоряват болярите, мислят че са омразни на Бога, които работят на царя и заповядват на всеки слуга да не работи на своя господар." „Според богомилите, децата на свободата, каквито са истинските християни, нямат нужда от деспоти и от тирани на своята воля, съвест и мисъл. Иисус сравнява деспотизма, властничеството със сатанизма.
Не доброто начало, не Бог съблазнява Иисуса с деспотски трон, а
Сатаната
.
Според богомилите Волята на Бога стои над всичко. Защото е казано: „Да бъде Волята Ти както на небето, така и на земята, да дойде Царството Ти." Богомилите са ратници за идване на Царството Божие на Земята. Иисус знае, че има властници на Земята, но той мечтае за Царството на Бога, за Божественото управление, когато ще бъдат премахнати войните, бесилките, тъмниците, съдилищата, неравенствата. Волята на Бога не е тирания, а е Правда, Мир, Любов и Свобода.
към текста >>
57.
9. Творческият процес на живота, 11 декември 1932 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това състояние на самосъзнанието е родено под влиянието на същества, които в религията се наричат дявол,
сатана
, а в окултизма - адепти на черната ложа.
Това е животът на контрастите - на скърби и радости, мъчнотии и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест и пр. Това е законът на самосъзнанието. И никога в самосъзнанието не може да се разчита на щастлив живот. Щом живееш в самосъзнанието и днес си щастлив, следващият момент очаквай нещастие. Това е неизбежен закон.
Това състояние на самосъзнанието е родено под влиянието на същества, които в религията се наричат дявол,
сатана
, а в окултизма - адепти на черната ложа.
И Първичната Причина не спря това отклонение, а с присъщата й премъдрост използва това състояние на съзнанието, в което сега се мъчим и по пътя на мъченията и страданията ние ще излезем от това състояние и ще влезем отново в естествения ход на творческия процес. И Христос дойде на земята, за да ни освободи от самосъзнанието на греха. Ти съзнаваш, че не те обичат, че си лош, сиромах, беден и пр. Това е самосъзнанието и от него човек страда. Затова най-първо трябва да се освободим от този стар баща - самосъзнанието, което ни свързва с една йерархия от същества, които спъват нашето развитие.
към текста >>
58.
3. Условията на разумния живот, 1933 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
И от тази раса е дошъл черният адепт, наречен в Писанието
сатана
, който прелъстил Ева и от него се ражда Каин.
И понеже те по-рано бяха завладели земята, когато дойдоха Ситовците, Каиновците взеха надмощие над тях и ги подчиниха. И всички управляващи днес са Каиновци, а Ситовците, които бяха заробени, станаха работници и почнаха да обработват земята. Така че, причините за съвременните социални кризи се крият далеч в миналото. Каин и Авел са родени от една майка, и от двама бащи. Според окултната наука, в онова време, когато Адам е бил в рая, извън рая е съществувала друга една раса.
И от тази раса е дошъл черният адепт, наречен в Писанието
сатана
, който прелъстил Ева и от него се ражда Каин.
При тази външна раса се е учил Каин и от тях той е научил насилието, убийството и пр. и в него се заражда гордостта, тщеславието да управлява земята. И той убива брата си, за да му вземе богатството. Ще попитате: защо така? Ако Природата е допуснала греха, това не е слабост, а за да се прояви нещо по-велико от това, което е.
към текста >>
59.
5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
А в астрологията наричат Венера „малкия благодетел”, както Сатурн назовават „голямото зло” -
Сатаната
, Ариман, а Марс - „малкото зло” - дявола, Луцифер.
Юпитер носи щастие, благословение и успех в живота. Той излива любов и светлина към всички обкръжаващи. При когото тази планета е силна в хороскопа, той никога не губи и не пропада в живота. Затова астрологията го нарича „големия благодетел”. Всичкото благословение в природата и живота идва чрез Юпитер.
А в астрологията наричат Венера „малкия благодетел”, както Сатурн назовават „голямото зло” -
Сатаната
, Ариман, а Марс - „малкото зло” - дявола, Луцифер.
В човека Юпитер представя благородната амбиция и въобще идеалните наклонности. В мозъка заедно със Слънцето управлява висшите морални чувства - религиозното чувство, милосърдието, щедростта и пр. Създава способността за различаване на правото и кривото и за схващане на истината. Религиите в света са под Юпитерово покровителство. Щом се подчинят по-низшите наклонности у човека, той развива в него едно по-висше съзнание и създава условия за интуиция и вдъхновение.
към текста >>
В Библията е символизиран от
Сатаната
, Изкусителят, „голямото зло”, както го наричат в астрологията.
Това показва, че той владее и е над времето и смяната на нещата. Косата показва, че всички неща, които попаднат под влиянието му, подлежат на разрушение. Растежът и разрушението се извършват във времето и пространството - а те са под властта на Сатурн. Това е кръгът, който Сатурн държи. Сатурн е планета на съдбата, на кармата.
В Библията е символизиран от
Сатаната
, Изкусителят, „голямото зло”, както го наричат в астрологията.
В окултната наука го назовават още Ариман - название, взето от персийските мистерии, което има същите качества. Казват, че той ни дава лъжлива представа за всичко и не ни позволява да видим истинските форми на нещата. Понятията голямо и малко зло, дявол, Сатана, Ариман, са чисто езотерически и крият в себе си съвсем друг смисъл от този, който е общоизвестен. Ето един малък намек от Учителя: „Дяволът е един от главните членове на комисията, пред която се явяват всички хора. Помнете, че всеки момент и вие ще се озовете пред тази изпитна комисия.
към текста >>
Понятията голямо и малко зло, дявол,
Сатана
, Ариман, са чисто езотерически и крият в себе си съвсем друг смисъл от този, който е общоизвестен.
Това е кръгът, който Сатурн държи. Сатурн е планета на съдбата, на кармата. В Библията е символизиран от Сатаната, Изкусителят, „голямото зло”, както го наричат в астрологията. В окултната наука го назовават още Ариман - название, взето от персийските мистерии, което има същите качества. Казват, че той ни дава лъжлива представа за всичко и не ни позволява да видим истинските форми на нещата.
Понятията голямо и малко зло, дявол,
Сатана
, Ариман, са чисто езотерически и крият в себе си съвсем друг смисъл от този, който е общоизвестен.
Ето един малък намек от Учителя: „Дяволът е един от главните членове на комисията, пред която се явяват всички хора. Помнете, че всеки момент и вие ще се озовете пред тази изпитна комисия. Следователно, не говорете лошо по адрес на дявола. Какви са неговите качества, това не е ваша работа. Неговата задача е да ви изпита, да ви прекара през сериозни изпити и тогава да ви пусне готови в живота.”
към текста >>
60.
Отклонението
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
навремето Учителят бе казал: "
Сатанаил
работи тук срещу Мен с някои
отидоха да си пасат козите. Тази символика стана реалност и ние трябваше да я преживеем. Михаил Иванов имаше свои последователи тук сред братята и сестрите. Тяхната цел бе да разединят Братството и те сполучиха. Още
навремето Учителят бе казал: "
Сатанаил
работи тук срещу Мен с някои
сестри: Милева, Иванова, Спиридонова." Наистина тези сестри бяха много активни и направиха много поразии. Накрая Спиридонова се осъзна в онзи миг, когато видя как Михаил Иванов се е дегизирал като Учителя - фотографирал се на цветна снимка и изпратил портретите си на своите
към текста >>
61.
08 При Салоните – брат Борис
- Радка Левордашка (1920-2014)
Така те по-лесно ще разберат всичко, което съм казал в беседите.“ Хората са толкова различни – едни търсят Бога, други, които са болни, искат да оздравеят, трети търсят парите, за да забогатеят... Но парите се управляват от
Сатана
, те не са цел за хората от Братството.
Мислите ни също трябва да са съсредоточени, не да се говори и да се размахват ръце, кой както му падне, а да се мисли, за да сте духом и тялом заедно. Това не е нито балет, нито резки гимнастически упражнения, това са окултни движения, които трябва да се изпълняват много точно. Не трябва да се смесват нещата. Виждам, че вие сте много будна и изпълнителна. Ние всички знаем какво каза Учителя: „Аз ще ги доведа, искам вие да ги посрещнете и да им разказвате, каквото съм ви казал, за да не грешат.
Така те по-лесно ще разберат всичко, което съм казал в беседите.“ Хората са толкова различни – едни търсят Бога, други, които са болни, искат да оздравеят, трети търсят парите, за да забогатеят... Но парите се управляват от
Сатана
, те не са цел за хората от Братството.
Бог знае колко ви трябва – и толкова ви дава.“ Катя Грива не живя много, но до края на дните си идваше на Паневритмия, аз играех с нея и тя ми обясняваше всяко движение, което не ми беше показано как трябва да се изпълнява. Само пет години бях с нея, тя почина през 1974 година. Милка Периклиева почина след нея, но тя беше няколко години на легло.
към текста >>
62.
15. Запознанството ми с братята в Мърчаево
- Радка Левордашка (1920-2014)
„И всичко това е под влиянието на
Сатаната
, но българите са с дебели глави, трудно се опомнят.
Пристигнахме на „Опълченска" 66 - точно както ми бе обяснила учителката. Влязохме в къщата, вътре имаше много хора. В този момент влезе и Учителя - като ни видя, рече: „Я направете място на гостите, дайте им столове, нека си свалят горните дрехи и ги закачат тук да поизеъхнат." Прочетоха нещо като молитва и седнаха. Които имаха къде, седнаха, някои стояха прави, но ние бяхме седнали. И този Мъдрец, който беше пред нас, като започна да говори какво прави алкохолът, точно това, което правим ние... Той говори, ние мигаме и не смеем да погледнем.
„И всичко това е под влиянието на
Сатаната
, но българите са с дебели глави, трудно се опомнят.
Трябва да им се случи нещо много лошо, че да намерят правия път. Нали е по-хубаво да се тръгне по правия път, преди да се обърне колата? ". - много още работи ни каза Учителя в тази беседа, като че ли тя беше определена само за нас. Като свърши беседата, изпяха някаква много хубава песен, прочетоха „Отче наш" и още нещо казаха. Накрая всички се ръкуваха с Учителя и му целуваха ръка.
към текста >>
63.
Ill ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТАГРАМА
- Светозар Няголов ( -2013)
Когато Мойсей заминава от този свят, за неговата душа идват
Сатаната
и архангел Михаил.
Има много същества, които са стигнали до този изпит и са успели да се върнат от тунела, като са преживели тъй наречената клинична смърт, в която развиват своите фини духовни способности и като се събудят, започват да се проявяват като големи ясновидци, лечители и екстрасенси, които имат пряка връзка със своя ръководител и много същества от невидимия свят. При заминаването на човека Бог идва при него и разговаря с душата му. Той го пита: „ Къде си ходил, защо имаш толкова много рани и защо си толкова закъсал? " Бог успокоява душата и подготвя пътя й. Тогава в зависимост от начина на живот идва или архангел Михаил, или лукавият дух, за да вземе душата и я отведе там - на мястото, което заминалият сам си е определил със своя разумен или неразумен живот.
Когато Мойсей заминава от този свят, за неговата душа идват
Сатаната
и архангел Михаил.
Архангел Михаил не се бори със Сатаната, но казва: „Бог да ти запрети да му вземеш душата." Бог нарежда и Михаил отвежда душата на Мойсей в Божествения свят, макар че тя принадлежи и на дявола, понеже Мойсей е убил човек. След заминаването си душата на човека вижда филма на живота от момента на заминаването до момента на раждането и се подготвя да премине през тъмната зона, в която низшите същества ограбват душите, и ако няма съдействието на Бога и Братството, тя може да пропадне на този изпит - да се отчае и да не премине тунела. Даже Учителя, преди да си замине от този свят, в една от бeceдите си от томчето „Завета на Любовта", като говори за тъмната зона, казва: „ И аз търся път, за да премина." Затова, докато траят 40-те дена от заминаването на някой наш близък, ние трябва да се молим за него усърдно всеки ден - сутрин, обед и вечер, за да може лесно да оправи сметките си в живота, да премине тунела и да продължи работата си в една от школите на Бялото Братсво в невидимия свят. Обикновено някой от братята - Боян Боев или Учителя, посрещат душата на заминалия окултен ученик от Школата в тунела и я извеждат на светлина. Учителя казва за дядо Благо - Стоян Русев, който е прероденият Климент Охридски, че го обича много, и в неделята след заминаването му държи две беседи - запалва две свещи, и така дава зелена улица на душата му да замине направо от Земята за Света на Светлините, без да бъде засегнат от митарството на смъртта и земните закони.
към текста >>
Архангел Михаил не се бори със
Сатаната
, но казва: „Бог да ти запрети да му вземеш душата." Бог нарежда и Михаил отвежда душата на Мойсей в Божествения свят, макар че тя принадлежи и на дявола, понеже Мойсей е убил човек.
При заминаването на човека Бог идва при него и разговаря с душата му. Той го пита: „ Къде си ходил, защо имаш толкова много рани и защо си толкова закъсал? " Бог успокоява душата и подготвя пътя й. Тогава в зависимост от начина на живот идва или архангел Михаил, или лукавият дух, за да вземе душата и я отведе там - на мястото, което заминалият сам си е определил със своя разумен или неразумен живот. Когато Мойсей заминава от този свят, за неговата душа идват Сатаната и архангел Михаил.
Архангел Михаил не се бори със
Сатаната
, но казва: „Бог да ти запрети да му вземеш душата." Бог нарежда и Михаил отвежда душата на Мойсей в Божествения свят, макар че тя принадлежи и на дявола, понеже Мойсей е убил човек.
След заминаването си душата на човека вижда филма на живота от момента на заминаването до момента на раждането и се подготвя да премине през тъмната зона, в която низшите същества ограбват душите, и ако няма съдействието на Бога и Братството, тя може да пропадне на този изпит - да се отчае и да не премине тунела. Даже Учителя, преди да си замине от този свят, в една от бeceдите си от томчето „Завета на Любовта", като говори за тъмната зона, казва: „ И аз търся път, за да премина." Затова, докато траят 40-те дена от заминаването на някой наш близък, ние трябва да се молим за него усърдно всеки ден - сутрин, обед и вечер, за да може лесно да оправи сметките си в живота, да премине тунела и да продължи работата си в една от школите на Бялото Братсво в невидимия свят. Обикновено някой от братята - Боян Боев или Учителя, посрещат душата на заминалия окултен ученик от Школата в тунела и я извеждат на светлина. Учителя казва за дядо Благо - Стоян Русев, който е прероденият Климент Охридски, че го обича много, и в неделята след заминаването му държи две беседи - запалва две свещи, и така дава зелена улица на душата му да замине направо от Земята за Света на Светлините, без да бъде засегнат от митарството на смъртта и земните закони. „Той е завършил еволюцията си, затова няма повече да се преражда на Земята."
към текста >>
64.
53. ЕТО КАКВО НИ ПРЕДАДЕ БОЖИЯТ ДУХ ЧРЕЗ МИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСАДУНО ПРЕЗ ДВАДЕСЕТИЯ ВЕК
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Сам Милтон, след като описа войната на
Сатана
с Бога и победата му над Земята в епичната световна поема "Изгубеният рай", написа друга, озаглавена "Възвърнатият рай", като пророк, прозрял бъдещото освобождение на човечеството от робството на
Сатаната
.
Земята се подготвя за слизането на Новия Ерусалим, който апостол Йоан видя в екстаза си на остров Патмос, където написа и своето Откровение. Това е една ангелска култура, която ще слезе на земята. Ангелите я подготвят. Земята ще стане дом на възвишени Синове Божии, а не черен дол на скръбта и смъртта. Бог е решил да стори това и Той го извършва вече чрез своите верни служители.
Сам Милтон, след като описа войната на
Сатана
с Бога и победата му над Земята в епичната световна поема "Изгубеният рай", написа друга, озаглавена "Възвърнатият рай", като пророк, прозрял бъдещото освобождение на човечеството от робството на
Сатаната
.
Иде духовна пролет в света. И смисълът на живота е неговото обезсмъртяване. За живота няма смърт, защото любовта, от която той изтича, е вечна, но човек в своето падение, откъснал съзнанието си от Бога, бе завладян от закона на прекъсването на физическото му битие, или както го наричаме — смъртта. Смъртта означава кратко- трайността на злото. В злото няма безсмъртие.
към текста >>
65.
I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
- Константин Златев
Началото на персонализацията на злото във вселенски мащаб свързваме с неговите изначални носители, отстъпили от насоката на еволюционно развитие по метода на доброто и поели по своя собствена пътека - метода на злото, лявото посвещение:
Сатана
, Луцифер, Веелзевул, Денница (в екзотеричното и езотеричното християнство, както и в юдаизма), Ариман (в маздеизма - персийската религиозна система, както и в по-късния зороастризъм), Мара (в будизма), Шейтан (в исляма) и пр.
Фиг. 1. Схема на планетарните трансформации на Земята в рамките на еволюцията на Слънчевата система. Досега в своята еволюция като планета (планетарен Логос) Земята е преминала през инкарнации (въплъщения), които в езотеричното познание са известни като Сатурн, Слънце и Луна. В настоящия космически момент - като Земя - тя преминава през два основни подпериода: на Марс и Меркурий. Предстоят и инкарнации като Юпитер, Венера и Вулкан, които са отдалечени в бъдещето на милиони и милиарди години.
Началото на персонализацията на злото във вселенски мащаб свързваме с неговите изначални носители, отстъпили от насоката на еволюционно развитие по метода на доброто и поели по своя собствена пътека - метода на злото, лявото посвещение:
Сатана
, Луцифер, Веелзевул, Денница (в екзотеричното и езотеричното християнство, както и в юдаизма), Ариман (в маздеизма - персийската религиозна система, както и в по-късния зороастризъм), Мара (в будизма), Шейтан (в исляма) и пр.
Всички тези индивидуалности биват разглеждани в отделните религиозно-философски концепции и духовно-мистични школи като предводители на тъмните сили, т. е. на обособените общности от духове на злото ("падналите ангели" в християнското учение). Родоначалникът на антропософията д-р Рудолф Щайнер (1861 - 1925) говори за четири основни персонажа от лявото посвещение, взели и вземащи дейно участие в духовната еволюция на човечеството през настоящата окултна епоха: Луцифер, Ариман, Азур (или Асур - по аналогия с асурите, духовете на злото в парсизма) и Сорат. Първите трима са генетично обвързани с развитието на Слънчевата система и, в частност, на Земята. А четвъртият, Сорат, според Р.
към текста >>
66.
III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД
- Константин Златев
Дънов казва следното: "Това време ще бъде на войни, безредици, разорение и последна война на
Сатаната
за превъзходство." И още: "Сега сме в епохата на Водолей, което значи чистота.
пр. Xр. и ще завърши в 1999 г. Следователно вече се намираме в епохата на "Сатия юга" (златната). Ако се съди по характера на събитията в световен мащаб всички кризи от политическо и икономическо естество, противоречивите тенденции в културата и духовния живот, лутането между различни, често антагонистично противоречиви ценностни системи, докато се зарадваме на блясъка на златото, ще се наложи да преминем през още редица тежки изпитания. За същността на епохата на Водолея Учителят П.
Дънов казва следното: "Това време ще бъде на войни, безредици, разорение и последна война на
Сатаната
за превъзходство." И още: "Сега сме в епохата на Водолей, което значи чистота.
В епохата на Водолей всичко ще се оправи! Астралният свят е вече почистен. Бъдещата култура се отличава по три неща: повдигането на жената, повдигането на бедните и слабите и застъпване правата на човека." Макс Xайндел в своята "Астрология" твърди, че в епохата на Водолея ще бъдат решени две особено важни задачи: ще бъде премахнато плътоядството (месоядството) и плътската любов ще се трансформира в Божествена. Като цяло източните религиозно-философски концепции са актуални за своята епоха, методите им са съобразени с конкретните исторически задачи и с изискванията на дадения космически момент. Божественото учение е едно, но методите са различни!
към текста >>
67.
XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА
- Константин Златев
С този акт на върховно самоотречение бива сложен край на господството на „княза на този свят“ –
Сатаната
, и великото Космическо Същество Христос поема в ръцете Си съдбините на нашата общност на разума.
Този духовен факт обуславя универсалността на Христовата изкупителна мисия на планетата Земя. Апостол Павел в своето Послание към евреите обосновава върховенството на Спасителя спрямо старозаветната система от жертвоприношения. Той е принесъл Себе Си в жертва веднъж завинаги и за всички (Евр. 10:1-18). Изразено на езотеричен език, това означава, че Христос чрез Своята кръстна жертва изплаща планетарната карма. Вследствие на този нямащ равен на себе си духовен подвиг Той възприема функциите на Планетарен Дух (Логос), както и отговорността за еволюцията на планетата и земното човечество.
С този акт на върховно самоотречение бива сложен край на господството на „княза на този свят“ –
Сатаната
, и великото Космическо Същество Христос поема в ръцете Си съдбините на нашата общност на разума.
Ако си припомним един от водещите постулати на езотеричното познание: „Всичко е енергия! “, и го отнесем към разгледаната ситуация, бихме могли да заключим, че след триумфа на Своята земна мисия, на Първото Си пришествие (идване) в познатия ни материален свят, Христос предлага шанса на всички, които приемат Неговото учение и го следват в живота си, да се присъединят към Неговата извисена енергийна сфера, сиреч – към Неговия егрегор. За връзката и приемствеността между жертвоприношението в старозаветната и новозаветната епоха говори и Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно). Той разкрива качествената разлика между естеството, съдържанието и резултатите от тази човешка изява в двете ери от планетарната история, разграничени от рождението на Спасителя Иисус Христос: „В Стария Завет хората са принасяли жертвоприношения пред Господа. Ние, съвременните хора, като се явим пред Господа, какво ще принесем?
към текста >>
68.
Окултното невежество на политиците може да има ужасни последствия
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Нима тези уж учени хора не знаят, че красивата Витоша, надвиснала над столицата, е угаснал вулкан, който всеки момент може да се събуди от кресливите им викове! Кого ще виним тогава-Бог, съдбата, Нострадамус,
Сатаната
?
Самият аз съм страдал много от комунистическия режим, зная, че 500-годишното турско робство е било изкупление за гоненията на богомилите, а сегашните ни страдания за отплата за това, че наред с престъпниците по време на Народния съд загинаха и хиляди невинни - само защото са били богати или интелигентни... Но този порочен кръг на престъпления и изкупление най-сетне трябва да се затвори. Въпреки страданията ми аз никога не бих допуснал в душата си озлоблението или желанието за мъст, защото знам, че всички плуваме в една малка лодка, като черупка в огромния Вселенски океан. За съжаление политиците, които сега са се събрали в Парламента, излъчват много лоша енергия и влияят несъзидателно на целия народ. Това е много опасно. Защо все още не могат да разберат, че само по пътя на Доброто може да дойде спасението на България?
Нима тези уж учени хора не знаят, че красивата Витоша, надвиснала над столицата, е угаснал вулкан, който всеки момент може да се събуди от кресливите им викове! Кого ще виним тогава-Бог, съдбата, Нострадамус,
Сатаната
?
Вината ще е само наша - на човеците. САМО И ЕДИНСТВЕНО НИЕ САМИТЕ МОЖЕМ ДА СЕ СПАСИМ ИЛИ ДА СЕ ПОГУБИМ
към текста >>
69.
Цар на Мрака
- Николай Райнов
Прокоба Божия надвисна над света — и Авенир биде наречен
Сатанаил
, което значи Враг на Силния.
И страх налетя върху вселената — леден страх. И трая седем луни. А когато се завърши седмата луна, стигна до Саваота гласът на небесния смут — и закле се Бог в името Си, че ще накаже Своя Син. И клетви горчиви промълви тогава. Авенир стана мрачен като здрач, лицето му — тъмно, а сърцето му закоравя.
Прокоба Божия надвисна над света — и Авенир биде наречен
Сатанаил
, което значи Враг на Силния.
Тогава създаде Сатанаил Небето с неговата звездна плащаница, тайнствените писмена на Зодиака и седемте седалища на Слънцето. И създаде още Земята — с живота, кипящ, в растенията — мътното алое с неговата миризма и огрения храст с неговото великолепие. И насади Едема с неговите чарове. И река направи да тече низ Едема: река, която протича в четири потока. Името на първия поток бе Фисон.
към текста >>
Тогава създаде
Сатанаил
Небето с неговата звездна плащаница, тайнствените писмена на Зодиака и седемте седалища на Слънцето.
И трая седем луни. А когато се завърши седмата луна, стигна до Саваота гласът на небесния смут — и закле се Бог в името Си, че ще накаже Своя Син. И клетви горчиви промълви тогава. Авенир стана мрачен като здрач, лицето му — тъмно, а сърцето му закоравя. Прокоба Божия надвисна над света — и Авенир биде наречен Сатанаил, което значи Враг на Силния.
Тогава създаде
Сатанаил
Небето с неговата звездна плащаница, тайнствените писмена на Зодиака и седемте седалища на Слънцето.
И създаде още Земята — с живота, кипящ, в растенията — мътното алое с неговата миризма и огрения храст с неговото великолепие. И насади Едема с неговите чарове. И река направи да тече низ Едема: река, която протича в четири потока. Името на първия поток бе Фисон. Той минаваше през страната на Двата Стълпа и вълните му бяха зелени със злата и отражения.
към текста >>
И погледна
Сатанаил
делото на ръката си.
А той оросяваше страната Асурхай — и вълните му бяха бавни, мълчаливи и тъжни. Във водата му се смесваха черни и бели талази, а по средата се къдреше размътен гребен. Четвъртият поток се казваше Фиурах, което значи Глас от Небето. Водите му бяха като разтопена сяра и даваха змиевидни блясъци по вълните В този поток се чуваха странни гласове. И в него можеше да се види отразено всичко, що става по Небето, по Земята и в Седемте Бездни.
И погледна
Сатанаил
делото на ръката си.
И всичко бе хубаво. И усмихна се Сатанаил. И когато привърши създаването на Едема, взе Сатанаил от ръката на Авадона Огън, Вятър, Вода и Пръст, па ги закле със заклинанието на Пръвния Хаос — и създаде от тях Човека. Но Човекът бе недвижим и нямаше дух в него. И напразни бяха усилията на Сатанаиля да съживи Човека.
към текста >>
И усмихна се
Сатанаил
.
Четвъртият поток се казваше Фиурах, което значи Глас от Небето. Водите му бяха като разтопена сяра и даваха змиевидни блясъци по вълните В този поток се чуваха странни гласове. И в него можеше да се види отразено всичко, що става по Небето, по Земята и в Седемте Бездни. И погледна Сатанаил делото на ръката си. И всичко бе хубаво.
И усмихна се
Сатанаил
.
И когато привърши създаването на Едема, взе Сатанаил от ръката на Авадона Огън, Вятър, Вода и Пръст, па ги закле със заклинанието на Пръвния Хаос — и създаде от тях Човека. Но Човекът бе недвижим и нямаше дух в него. И напразни бяха усилията на Сатанаиля да съживи Човека. Стоеше Човекът — хубав като бронзов истукан, и някак тъжно гледаха очите му. Но погледът му бе празен и не извираше душа от него.
към текста >>
И когато привърши създаването на Едема, взе
Сатанаил
от ръката на Авадона Огън, Вятър, Вода и Пръст, па ги закле със заклинанието на Пръвния Хаос — и създаде от тях Човека.
Водите му бяха като разтопена сяра и даваха змиевидни блясъци по вълните В този поток се чуваха странни гласове. И в него можеше да се види отразено всичко, що става по Небето, по Земята и в Седемте Бездни. И погледна Сатанаил делото на ръката си. И всичко бе хубаво. И усмихна се Сатанаил.
И когато привърши създаването на Едема, взе
Сатанаил
от ръката на Авадона Огън, Вятър, Вода и Пръст, па ги закле със заклинанието на Пръвния Хаос — и създаде от тях Човека.
Но Човекът бе недвижим и нямаше дух в него. И напразни бяха усилията на Сатанаиля да съживи Човека. Стоеше Човекът — хубав като бронзов истукан, и някак тъжно гледаха очите му. Но погледът му бе празен и не извираше душа от него. И проводи Сатанаил Авадона да иска от Саваота дух.
към текста >>
И напразни бяха усилията на
Сатанаиля
да съживи Човека.
И погледна Сатанаил делото на ръката си. И всичко бе хубаво. И усмихна се Сатанаил. И когато привърши създаването на Едема, взе Сатанаил от ръката на Авадона Огън, Вятър, Вода и Пръст, па ги закле със заклинанието на Пръвния Хаос — и създаде от тях Човека. Но Човекът бе недвижим и нямаше дух в него.
И напразни бяха усилията на
Сатанаиля
да съживи Човека.
Стоеше Човекът — хубав като бронзов истукан, и някак тъжно гледаха очите му. Но погледът му бе празен и не извираше душа от него. И проводи Сатанаил Авадона да иска от Саваота дух. Смили се Вишният и даде на Човека небесна душа, но дух не му даде. Защото върху Земята и Небесата на Сатанаиля духът не можеше да живее.
към текста >>
И проводи
Сатанаил
Авадона да иска от Саваота дух.
И когато привърши създаването на Едема, взе Сатанаил от ръката на Авадона Огън, Вятър, Вода и Пръст, па ги закле със заклинанието на Пръвния Хаос — и създаде от тях Човека. Но Човекът бе недвижим и нямаше дух в него. И напразни бяха усилията на Сатанаиля да съживи Човека. Стоеше Човекът — хубав като бронзов истукан, и някак тъжно гледаха очите му. Но погледът му бе празен и не извираше душа от него.
И проводи
Сатанаил
Авадона да иска от Саваота дух.
Смили се Вишният и даде на Човека небесна душа, но дух не му даде. Защото върху Земята и Небесата на Сатанаиля духът не можеше да живее. Но закле се Адонай в седмото от Своите имена, че ще даде дух на Човека, когато мине през Бездната, Земята и Трите Небеса. Тогава оживя Човекът и даде му Сатанаил име Адам, което значи Роден от Земя, защото от пръст го бе направил. А Човекът бе самин и тъжеше.
към текста >>
Защото върху Земята и Небесата на
Сатанаиля
духът не можеше да живее.
И напразни бяха усилията на Сатанаиля да съживи Човека. Стоеше Човекът — хубав като бронзов истукан, и някак тъжно гледаха очите му. Но погледът му бе празен и не извираше душа от него. И проводи Сатанаил Авадона да иска от Саваота дух. Смили се Вишният и даде на Човека небесна душа, но дух не му даде.
Защото върху Земята и Небесата на
Сатанаиля
духът не можеше да живее.
Но закле се Адонай в седмото от Своите имена, че ще даде дух на Човека, когато мине през Бездната, Земята и Трите Небеса. Тогава оживя Човекът и даде му Сатанаил име Адам, което значи Роден от Земя, защото от пръст го бе направил. А Човекът бе самин и тъжеше. …И видя една сутрин Адам пред себе си Жена, облечена в одежди от слънце — и диадема от смарагд на челото й. А върху диадемата пишеше: Тайна.
към текста >>
Тогава оживя Човекът и даде му
Сатанаил
име Адам, което значи Роден от Земя, защото от пръст го бе направил.
Но погледът му бе празен и не извираше душа от него. И проводи Сатанаил Авадона да иска от Саваота дух. Смили се Вишният и даде на Човека небесна душа, но дух не му даде. Защото върху Земята и Небесата на Сатанаиля духът не можеше да живее. Но закле се Адонай в седмото от Своите имена, че ще даде дух на Човека, когато мине през Бездната, Земята и Трите Небеса.
Тогава оживя Човекът и даде му
Сатанаил
име Адам, което значи Роден от Земя, защото от пръст го бе направил.
А Човекът бе самин и тъжеше. …И видя една сутрин Адам пред себе си Жена, облечена в одежди от слънце — и диадема от смарагд на челото й. А върху диадемата пишеше: Тайна. И трепна в буря сърцето на Човека. И той не смогна да каже нищо: очите му бяха слепи от блясъка и, а умът му не можеше да разбере буквите върху нейната диадема.
към текста >>
А един ден, когато бе горещо и Ева пиеше вода от извора,
Сатанаил
мина през Едема.
И той не смогна да каже нищо: очите му бяха слепи от блясъка и, а умът му не можеше да разбере буквите върху нейната диадема. Защото Човекът не познаваше още знаците и не знаеше смисъла на начъртанията. Тогава Жената пристъпи и каза: „Аз съм Ева. Който не мине през мене, не ще стигне до Бога. Затова моят Творец ме нарече Майка на Живите.“ И възрадва се Адам, сърцето му се стопли, а на лицето му изгря усмивка.
А един ден, когато бе горещо и Ева пиеше вода от извора,
Сатанаил
мина през Едема.
Наведена над кладенеца, Ева пиеше. Задната пола на дрехата й се бе дигнала, та кракът й се виждаше цял. Сатанаил видя крака й — бял, като млечен халкидон… И желание заигра в сърцето му, желанието роди страст, а страстта — копнеж. И закопня пръв път по жена Сатанаил. Когато една сутрин Ева спеше под сянката на голям кедър, Сатанаил първица съзря, че тя е хубава.
към текста >>
Сатанаил
видя крака й — бял, като млечен халкидон… И желание заигра в сърцето му, желанието роди страст, а страстта — копнеж.
Който не мине през мене, не ще стигне до Бога. Затова моят Творец ме нарече Майка на Живите.“ И възрадва се Адам, сърцето му се стопли, а на лицето му изгря усмивка. А един ден, когато бе горещо и Ева пиеше вода от извора, Сатанаил мина през Едема. Наведена над кладенеца, Ева пиеше. Задната пола на дрехата й се бе дигнала, та кракът й се виждаше цял.
Сатанаил
видя крака й — бял, като млечен халкидон… И желание заигра в сърцето му, желанието роди страст, а страстта — копнеж.
И закопня пръв път по жена Сатанаил. Когато една сутрин Ева спеше под сянката на голям кедър, Сатанаил първица съзря, че тя е хубава. Защото копнееше по нея, но отбягваше да гледа тялото й. И сега я видя. Устните и се червенееха, а веждите засенчваха с теменужен мрак очите й.
към текста >>
И закопня пръв път по жена
Сатанаил
.
Затова моят Творец ме нарече Майка на Живите.“ И възрадва се Адам, сърцето му се стопли, а на лицето му изгря усмивка. А един ден, когато бе горещо и Ева пиеше вода от извора, Сатанаил мина през Едема. Наведена над кладенеца, Ева пиеше. Задната пола на дрехата й се бе дигнала, та кракът й се виждаше цял. Сатанаил видя крака й — бял, като млечен халкидон… И желание заигра в сърцето му, желанието роди страст, а страстта — копнеж.
И закопня пръв път по жена
Сатанаил
.
Когато една сутрин Ева спеше под сянката на голям кедър, Сатанаил първица съзря, че тя е хубава. Защото копнееше по нея, но отбягваше да гледа тялото й. И сега я видя. Устните и се червенееха, а веждите засенчваха с теменужен мрак очите й. „Тя е хубава!“ — рече Сатанаил.
към текста >>
Когато една сутрин Ева спеше под сянката на голям кедър,
Сатанаил
първица съзря, че тя е хубава.
А един ден, когато бе горещо и Ева пиеше вода от извора, Сатанаил мина през Едема. Наведена над кладенеца, Ева пиеше. Задната пола на дрехата й се бе дигнала, та кракът й се виждаше цял. Сатанаил видя крака й — бял, като млечен халкидон… И желание заигра в сърцето му, желанието роди страст, а страстта — копнеж. И закопня пръв път по жена Сатанаил.
Когато една сутрин Ева спеше под сянката на голям кедър,
Сатанаил
първица съзря, че тя е хубава.
Защото копнееше по нея, но отбягваше да гледа тялото й. И сега я видя. Устните и се червенееха, а веждите засенчваха с теменужен мрак очите й. „Тя е хубава!“ — рече Сатанаил. И той я пожела.
към текста >>
„Тя е хубава!“ — рече
Сатанаил
.
И закопня пръв път по жена Сатанаил. Когато една сутрин Ева спеше под сянката на голям кедър, Сатанаил първица съзря, че тя е хубава. Защото копнееше по нея, но отбягваше да гледа тялото й. И сега я видя. Устните и се червенееха, а веждите засенчваха с теменужен мрак очите й.
„Тя е хубава!“ — рече
Сатанаил
.
И той я пожела. А когато Ева се събуди, Сатанаил й подаде съдина със сок от кимион и семена от мандрагори. И засмя се Жената, като насъне се засмя тя, затвори очи — и в шемет изпи напитката. А питието бе топло, благоуханно и възбудително. И щом го изпи, Ева пламна, очите и станаха влажни, а взорът й се премрежи, като поглед на безумен човек.
към текста >>
А когато Ева се събуди,
Сатанаил
й подаде съдина със сок от кимион и семена от мандрагори.
Защото копнееше по нея, но отбягваше да гледа тялото й. И сега я видя. Устните и се червенееха, а веждите засенчваха с теменужен мрак очите й. „Тя е хубава!“ — рече Сатанаил. И той я пожела.
А когато Ева се събуди,
Сатанаил
й подаде съдина със сок от кимион и семена от мандрагори.
И засмя се Жената, като насъне се засмя тя, затвори очи — и в шемет изпи напитката. А питието бе топло, благоуханно и възбудително. И щом го изпи, Ева пламна, очите и станаха влажни, а взорът й се премрежи, като поглед на безумен човек. Тя не можа да сдържи своята плът — и пръв път позна, че е жена… И отдаде се тогава на Сатанаиля. Тя му се отдаде дръзко и без свян — както се отдава жена, която е познала много мъже.
към текста >>
Тя не можа да сдържи своята плът — и пръв път позна, че е жена… И отдаде се тогава на
Сатанаиля
.
И той я пожела. А когато Ева се събуди, Сатанаил й подаде съдина със сок от кимион и семена от мандрагори. И засмя се Жената, като насъне се засмя тя, затвори очи — и в шемет изпи напитката. А питието бе топло, благоуханно и възбудително. И щом го изпи, Ева пламна, очите и станаха влажни, а взорът й се премрежи, като поглед на безумен човек.
Тя не можа да сдържи своята плът — и пръв път позна, че е жена… И отдаде се тогава на
Сатанаиля
.
Тя му се отдаде дръзко и без свян — както се отдава жена, която е познала много мъже. И когато Сатанаил я остави, тя се още гърчеше в тръпките на своята неутолена страст — и още го викаше с поглед — и още помнеше бурното безумие на мъжките ръце… А след греха Сатанаил се усети слаб и не можеше да сътвори нищо. Помрачиха се очите му — и видя Ева, че той страда. На лицето му се изписа непознат копнеж, тъга по нещо ново и незнание притисна душата му — и не погледна вече той Жената с око на пожелание. А Ева се мъчеше, че я е отхвърлил Сатанаил.
към текста >>
И когато
Сатанаил
я остави, тя се още гърчеше в тръпките на своята неутолена страст — и още го викаше с поглед — и още помнеше бурното безумие на мъжките ръце… А след греха
Сатанаил
се усети слаб и не можеше да сътвори нищо.
И засмя се Жената, като насъне се засмя тя, затвори очи — и в шемет изпи напитката. А питието бе топло, благоуханно и възбудително. И щом го изпи, Ева пламна, очите и станаха влажни, а взорът й се премрежи, като поглед на безумен човек. Тя не можа да сдържи своята плът — и пръв път позна, че е жена… И отдаде се тогава на Сатанаиля. Тя му се отдаде дръзко и без свян — както се отдава жена, която е познала много мъже.
И когато
Сатанаил
я остави, тя се още гърчеше в тръпките на своята неутолена страст — и още го викаше с поглед — и още помнеше бурното безумие на мъжките ръце… А след греха
Сатанаил
се усети слаб и не можеше да сътвори нищо.
Помрачиха се очите му — и видя Ева, че той страда. На лицето му се изписа непознат копнеж, тъга по нещо ново и незнание притисна душата му — и не погледна вече той Жената с око на пожелание. А Ева се мъчеше, че я е отхвърлил Сатанаил. Защото бе силен и погледът му беше слънце, а целувката му пареше като жив въглен. И роди Ева близнаци от него: — момчето нарече Каин, което значи Син на Желание, а момичето — Каломаин, което ще рече Дъщеря на хубост.
към текста >>
А Ева се мъчеше, че я е отхвърлил
Сатанаил
.
Тя не можа да сдържи своята плът — и пръв път позна, че е жена… И отдаде се тогава на Сатанаиля. Тя му се отдаде дръзко и без свян — както се отдава жена, която е познала много мъже. И когато Сатанаил я остави, тя се още гърчеше в тръпките на своята неутолена страст — и още го викаше с поглед — и още помнеше бурното безумие на мъжките ръце… А след греха Сатанаил се усети слаб и не можеше да сътвори нищо. Помрачиха се очите му — и видя Ева, че той страда. На лицето му се изписа непознат копнеж, тъга по нещо ново и незнание притисна душата му — и не погледна вече той Жената с око на пожелание.
А Ева се мъчеше, че я е отхвърлил
Сатанаил
.
Защото бе силен и погледът му беше слънце, а целувката му пареше като жив въглен. И роди Ева близнаци от него: — момчето нарече Каин, което значи Син на Желание, а момичето — Каломаин, което ще рече Дъщеря на хубост. И те бяха хубави. А когато Сатанаил помрачи душата си, та отвърна лице от Жената, нов копнеж облада сърцето му. И прати той втори път Авадона при Всевишния с молба да му даде лъч от Върховното Небе, за да го сложи в сърцето си.
към текста >>
А когато
Сатанаил
помрачи душата си, та отвърна лице от Жената, нов копнеж облада сърцето му.
На лицето му се изписа непознат копнеж, тъга по нещо ново и незнание притисна душата му — и не погледна вече той Жената с око на пожелание. А Ева се мъчеше, че я е отхвърлил Сатанаил. Защото бе силен и погледът му беше слънце, а целувката му пареше като жив въглен. И роди Ева близнаци от него: — момчето нарече Каин, което значи Син на Желание, а момичето — Каломаин, което ще рече Дъщеря на хубост. И те бяха хубави.
А когато
Сатанаил
помрачи душата си, та отвърна лице от Жената, нов копнеж облада сърцето му.
И прати той втори път Авадона при Всевишния с молба да му даде лъч от Върховното Небе, за да го сложи в сърцето си. И чу го Адонай. А щом Авадон донесе лъча, Сатанаил отново просия — и вложи в сърцето си този лъч. И възкипя отново в него жад за творчество, душата му се развълнува от буря на предчувствие — и създаде той Царството на Трите Небеса. — За да се сбъдне това, що в клетва бе казал Всевишният някога: „Истина, истина ти казвам: ще дам дух на Човека, когато мине през Бездните, Земята и Трите Небеса.“ …А Ева плачеше по любовта на Сатанаиля, но не можа да я възвърне.
към текста >>
А щом Авадон донесе лъча,
Сатанаил
отново просия — и вложи в сърцето си този лъч.
И роди Ева близнаци от него: — момчето нарече Каин, което значи Син на Желание, а момичето — Каломаин, което ще рече Дъщеря на хубост. И те бяха хубави. А когато Сатанаил помрачи душата си, та отвърна лице от Жената, нов копнеж облада сърцето му. И прати той втори път Авадона при Всевишния с молба да му даде лъч от Върховното Небе, за да го сложи в сърцето си. И чу го Адонай.
А щом Авадон донесе лъча,
Сатанаил
отново просия — и вложи в сърцето си този лъч.
И възкипя отново в него жад за творчество, душата му се развълнува от буря на предчувствие — и създаде той Царството на Трите Небеса. — За да се сбъдне това, що в клетва бе казал Всевишният някога: „Истина, истина ти казвам: ще дам дух на Човека, когато мине през Бездните, Земята и Трите Небеса.“ …А Ева плачеше по любовта на Сатанаиля, но не можа да я възвърне. И съзря я веднъж Адам, когато се къпеше в потока на Едема. Слънцето я миеше с лъчите си, по нейната слага изгряваше свенлива радост, че я гледа мъж, а очите и пиеха светлината на росен ден. И възпали в душата му пожелание погледът на Жената, която не бе още видял гола.
към текста >>
— За да се сбъдне това, що в клетва бе казал Всевишният някога: „Истина, истина ти казвам: ще дам дух на Човека, когато мине през Бездните, Земята и Трите Небеса.“ …А Ева плачеше по любовта на
Сатанаиля
, но не можа да я възвърне.
А когато Сатанаил помрачи душата си, та отвърна лице от Жената, нов копнеж облада сърцето му. И прати той втори път Авадона при Всевишния с молба да му даде лъч от Върховното Небе, за да го сложи в сърцето си. И чу го Адонай. А щом Авадон донесе лъча, Сатанаил отново просия — и вложи в сърцето си този лъч. И възкипя отново в него жад за творчество, душата му се развълнува от буря на предчувствие — и създаде той Царството на Трите Небеса.
— За да се сбъдне това, що в клетва бе казал Всевишният някога: „Истина, истина ти казвам: ще дам дух на Човека, когато мине през Бездните, Земята и Трите Небеса.“ …А Ева плачеше по любовта на
Сатанаиля
, но не можа да я възвърне.
И съзря я веднъж Адам, когато се къпеше в потока на Едема. Слънцето я миеше с лъчите си, по нейната слага изгряваше свенлива радост, че я гледа мъж, а очите и пиеха светлината на росен ден. И възпали в душата му пожелание погледът на Жената, която не бе още видял гола. А Ева умееше да се смее и да прегръща — и Адам простря към нея треперливи ръце. …Но скърбеше Ева по ласките на Сатанаиля, та не намери никъде утеха.
към текста >>
…Но скърбеше Ева по ласките на
Сатанаиля
, та не намери никъде утеха.
— За да се сбъдне това, що в клетва бе казал Всевишният някога: „Истина, истина ти казвам: ще дам дух на Човека, когато мине през Бездните, Земята и Трите Небеса.“ …А Ева плачеше по любовта на Сатанаиля, но не можа да я възвърне. И съзря я веднъж Адам, когато се къпеше в потока на Едема. Слънцето я миеше с лъчите си, по нейната слага изгряваше свенлива радост, че я гледа мъж, а очите и пиеха светлината на росен ден. И възпали в душата му пожелание погледът на Жената, която не бе още видял гола. А Ева умееше да се смее и да прегръща — и Адам простря към нея треперливи ръце.
…Но скърбеше Ева по ласките на
Сатанаиля
, та не намери никъде утеха.
Защото Сатанаил я гледаше дълбоко и тя виждаше цялата си душа, отразена в пламъка на неговите очи. И плачеше Ева — и всуе търсеше разтуха при Адама. Но ето, Адам я позна — и роди Ева от него син. И нарече го Евел, което значи Ридание. Защото в ридания го зачена и в ридания го роди.
към текста >>
Защото
Сатанаил
я гледаше дълбоко и тя виждаше цялата си душа, отразена в пламъка на неговите очи.
И съзря я веднъж Адам, когато се къпеше в потока на Едема. Слънцето я миеше с лъчите си, по нейната слага изгряваше свенлива радост, че я гледа мъж, а очите и пиеха светлината на росен ден. И възпали в душата му пожелание погледът на Жената, която не бе още видял гола. А Ева умееше да се смее и да прегръща — и Адам простря към нея треперливи ръце. …Но скърбеше Ева по ласките на Сатанаиля, та не намери никъде утеха.
Защото
Сатанаил
я гледаше дълбоко и тя виждаше цялата си душа, отразена в пламъка на неговите очи.
И плачеше Ева — и всуе търсеше разтуха при Адама. Но ето, Адам я позна — и роди Ева от него син. И нарече го Евел, което значи Ридание. Защото в ридания го зачена и в ридания го роди.
към текста >>
70.
Каин и Евел
- Николай Райнов
Косата му бе твърда и черна, като крило на гарван, а очите му блестяха, като очите на баща му
Сатанаиля
.
А майка си не дръзваха да попитат, защото знаеха, че — ако запиташ скърбящ човек поради що скърби, — дваж по-тежко ще му стане и няма да ти отговори, па може дори да се разгневи. И възрасна Евел, стана мъж — и лицето му — бяло като алабастър, стана меко и нежно. Очите му бяха като небесна синина, а косите му — меки и златисти като зряла ръж. Но слаб беше Евел и силите му — малко; защото бе син на смъртен човек — и чедо на човешка похот. А Каин бе силен, като исполин, лицето му — изгорено от слънце, носеше цвят на червена пръст.
Косата му бе твърда и черна, като крило на гарван, а очите му блестяха, като очите на баща му
Сатанаиля
.
Мишците му — силни, като на пъргав звяр, и ръцете му, опърлени от слънцето, имаха цвят на лин, в който се тъпче грозде. Ала не обичаше Ева сина си Евеля, защото не бе плод на сърцето и, а рожба на сласт и милувки. А когато минаваше Сатанаил през Едема, говореше думи на сина си Каина. И думите му бяха огнен дъжд. Та закоравя сърцето на Каина, закоравя и умът му.
към текста >>
А когато минаваше
Сатанаил
през Едема, говореше думи на сина си Каина.
Но слаб беше Евел и силите му — малко; защото бе син на смъртен човек — и чедо на човешка похот. А Каин бе силен, като исполин, лицето му — изгорено от слънце, носеше цвят на червена пръст. Косата му бе твърда и черна, като крило на гарван, а очите му блестяха, като очите на баща му Сатанаиля. Мишците му — силни, като на пъргав звяр, и ръцете му, опърлени от слънцето, имаха цвят на лин, в който се тъпче грозде. Ала не обичаше Ева сина си Евеля, защото не бе плод на сърцето и, а рожба на сласт и милувки.
А когато минаваше
Сатанаил
през Едема, говореше думи на сина си Каина.
И думите му бяха огнен дъжд. Та закоравя сърцето на Каина, закоравя и умът му. И неговата мъдрост стана здрава като кедър и ведра като езеро сутрин. Растяха в Едема две дървета. Едното, слабо на вид, но хубаво, развиваше големи седмовърхи листа и даваше плодове — сини, като сливи.
към текста >>
И когато минаваше
Сатанаил
през Едема, Змията се плъзваше по стъблото, свиваше се на колело и го гледаше покорно с жълтите си очи.
А другото бе широкогранно, високо, със снажно стъбло — и кората му бе гладка. Листата му — дребни и много на брой. А плодовете му бяха едри, червени, като ябълки, и сладки. То бе Дърво на Познанието. Но Змия се виеше на седем пръстена около него, та не даваше никому да яде.
И когато минаваше
Сатанаил
през Едема, Змията се плъзваше по стъблото, свиваше се на колело и го гледаше покорно с жълтите си очи.
И приближаваше се Сатанаил, та ядеше от плодовете на дървото. И когато един ден Врагът на Силния говореше на Каина за онова, що има да стане, за Тайната на Седемте Бездни, за чаровете на Земята и на съкровените Кръгове под нея, за Черните Властелини на Триъгълника, за душата на сестра му Каломаин, за Вождовете на Гнева и за деветте Алилуийа на Божията Песен — изстъпление нападна Каина. И той прозре скритата замисъл на Иехова и на Сатанаиля, синя мълния озари пещерите на ума му — и той проумя тайния смисъл на казаното от бащата. И като съзре Сатанаил своя син — мъж по мисъл и левент по мъдрост, — даде му три плода от Дървото на Познанието, но му заръча строго — да ги скрие, та после да ги изяде насаме. Но щом изяде плода на Познанието, изпадна Каин в тежък сън — и сякаш вампир завея над него кожени крила.
към текста >>
И приближаваше се
Сатанаил
, та ядеше от плодовете на дървото.
Листата му — дребни и много на брой. А плодовете му бяха едри, червени, като ябълки, и сладки. То бе Дърво на Познанието. Но Змия се виеше на седем пръстена около него, та не даваше никому да яде. И когато минаваше Сатанаил през Едема, Змията се плъзваше по стъблото, свиваше се на колело и го гледаше покорно с жълтите си очи.
И приближаваше се
Сатанаил
, та ядеше от плодовете на дървото.
И когато един ден Врагът на Силния говореше на Каина за онова, що има да стане, за Тайната на Седемте Бездни, за чаровете на Земята и на съкровените Кръгове под нея, за Черните Властелини на Триъгълника, за душата на сестра му Каломаин, за Вождовете на Гнева и за деветте Алилуийа на Божията Песен — изстъпление нападна Каина. И той прозре скритата замисъл на Иехова и на Сатанаиля, синя мълния озари пещерите на ума му — и той проумя тайния смисъл на казаното от бащата. И като съзре Сатанаил своя син — мъж по мисъл и левент по мъдрост, — даде му три плода от Дървото на Познанието, но му заръча строго — да ги скрие, та после да ги изяде насаме. Но щом изяде плода на Познанието, изпадна Каин в тежък сън — и сякаш вампир завея над него кожени крила. А Каломаин и Евел ходеха, та играеха в Едема.
към текста >>
И той прозре скритата замисъл на Иехова и на
Сатанаиля
, синя мълния озари пещерите на ума му — и той проумя тайния смисъл на казаното от бащата.
То бе Дърво на Познанието. Но Змия се виеше на седем пръстена около него, та не даваше никому да яде. И когато минаваше Сатанаил през Едема, Змията се плъзваше по стъблото, свиваше се на колело и го гледаше покорно с жълтите си очи. И приближаваше се Сатанаил, та ядеше от плодовете на дървото. И когато един ден Врагът на Силния говореше на Каина за онова, що има да стане, за Тайната на Седемте Бездни, за чаровете на Земята и на съкровените Кръгове под нея, за Черните Властелини на Триъгълника, за душата на сестра му Каломаин, за Вождовете на Гнева и за деветте Алилуийа на Божията Песен — изстъпление нападна Каина.
И той прозре скритата замисъл на Иехова и на
Сатанаиля
, синя мълния озари пещерите на ума му — и той проумя тайния смисъл на казаното от бащата.
И като съзре Сатанаил своя син — мъж по мисъл и левент по мъдрост, — даде му три плода от Дървото на Познанието, но му заръча строго — да ги скрие, та после да ги изяде насаме. Но щом изяде плода на Познанието, изпадна Каин в тежък сън — и сякаш вампир завея над него кожени крила. А Каломаин и Евел ходеха, та играеха в Едема. И стигнаха до дървото, под което спеше брат им. И видяха Каина, заспал дълбоко, а в ръцете му се червенееха двата плода.
към текста >>
И като съзре
Сатанаил
своя син — мъж по мисъл и левент по мъдрост, — даде му три плода от Дървото на Познанието, но му заръча строго — да ги скрие, та после да ги изяде насаме.
Но Змия се виеше на седем пръстена около него, та не даваше никому да яде. И когато минаваше Сатанаил през Едема, Змията се плъзваше по стъблото, свиваше се на колело и го гледаше покорно с жълтите си очи. И приближаваше се Сатанаил, та ядеше от плодовете на дървото. И когато един ден Врагът на Силния говореше на Каина за онова, що има да стане, за Тайната на Седемте Бездни, за чаровете на Земята и на съкровените Кръгове под нея, за Черните Властелини на Триъгълника, за душата на сестра му Каломаин, за Вождовете на Гнева и за деветте Алилуийа на Божията Песен — изстъпление нападна Каина. И той прозре скритата замисъл на Иехова и на Сатанаиля, синя мълния озари пещерите на ума му — и той проумя тайния смисъл на казаното от бащата.
И като съзре
Сатанаил
своя син — мъж по мисъл и левент по мъдрост, — даде му три плода от Дървото на Познанието, но му заръча строго — да ги скрие, та после да ги изяде насаме.
Но щом изяде плода на Познанието, изпадна Каин в тежък сън — и сякаш вампир завея над него кожени крила. А Каломаин и Евел ходеха, та играеха в Едема. И стигнаха до дървото, под което спеше брат им. И видяха Каина, заспал дълбоко, а в ръцете му се червенееха двата плода. И почнаха да го будят с весел вик, но дълбок бе сънят му, та не го сепна викът.
към текста >>
Защото бе познала милувките на
Сатанаиля
и бе хапнала от плода на Забраненото Дърво.
А Ева пееше в хижата. И тя се зарадва, като съзря плодовете, защото ги позна. И взе единия плод, та го изяде. Но щом сдъвка и глътна плода, душата и се размъти, тялото и отпадна — и Ева умря. Майката на Живите бе първият човек на земята, който позна Смъртта.
Защото бе познала милувките на
Сатанаиля
и бе хапнала от плода на Забраненото Дърво.
А Евел и Каломаин не знаеха това, защото не бяха там. Че насаме изяде майка им плода. И Каломаин, като не знаеше какъв е този плод, запита Евеля. И каза й Евел: „Плод на вечна младост е тоя плод. Който яде от него, не ще се сбръчка вовеки лицето му и очите му не ще посърнат, нито косата му ще побелее.
към текста >>
И чу го
Сатанаил
.
Пречупи се отведнъж силното сърце под мъката — и под бремето на мудно линеене пращяха костите му. Той чупеше ръце и в грозни въздишки проклиняше земя и небе. И неговите вопли къртеха скали, а стоновете му избухваха в огнени облаци. Защото бе луд от скръб. И повика тогава баща си в своето отчаяние.
И чу го
Сатанаил
.
Но думи на укор и слова на обвинение се откъртиха от устата му към Каина. И рече му Сатанаил: „Когато ти дадох плодовете — помниш ли? — аз казах, че за тебе ги давам, но ти ги не скри. Остави да ги вземе всеки минувач… — Та тези плодове дават смърт и безумие на оногова, който не би смогнал да ги понесе! И за това, че ти не опази дара на светинята, Каломаин ще бъде завинаги загубена за тебе. — По смъртна жена ще рукне влечението на сърцето ти — и ще потече в пот и кръв твоят живот! Клетва навлече ти върху себе си, роден в ден на клетва и в час на прокоба!“ А Каин слушаше скърбен и в душата му играеше мълния.
към текста >>
И рече му
Сатанаил
: „Когато ти дадох плодовете — помниш ли?
И неговите вопли къртеха скали, а стоновете му избухваха в огнени облаци. Защото бе луд от скръб. И повика тогава баща си в своето отчаяние. И чу го Сатанаил. Но думи на укор и слова на обвинение се откъртиха от устата му към Каина.
И рече му
Сатанаил
: „Когато ти дадох плодовете — помниш ли?
— аз казах, че за тебе ги давам, но ти ги не скри. Остави да ги вземе всеки минувач… — Та тези плодове дават смърт и безумие на оногова, който не би смогнал да ги понесе! И за това, че ти не опази дара на светинята, Каломаин ще бъде завинаги загубена за тебе. — По смъртна жена ще рукне влечението на сърцето ти — и ще потече в пот и кръв твоят живот! Клетва навлече ти върху себе си, роден в ден на клетва и в час на прокоба!“ А Каин слушаше скърбен и в душата му играеше мълния. …И сбъднаха се дума по дума речите на Сатанаиля. Цъфна клетвата като голямо отровно цвете, чийто мирис носи мъчителна смърт.
към текста >>
…И сбъднаха се дума по дума речите на
Сатанаиля
.
Но думи на укор и слова на обвинение се откъртиха от устата му към Каина. И рече му Сатанаил: „Когато ти дадох плодовете — помниш ли? — аз казах, че за тебе ги давам, но ти ги не скри. Остави да ги вземе всеки минувач… — Та тези плодове дават смърт и безумие на оногова, който не би смогнал да ги понесе! И за това, че ти не опази дара на светинята, Каломаин ще бъде завинаги загубена за тебе. — По смъртна жена ще рукне влечението на сърцето ти — и ще потече в пот и кръв твоят живот! Клетва навлече ти върху себе си, роден в ден на клетва и в час на прокоба!“ А Каин слушаше скърбен и в душата му играеше мълния.
…И сбъднаха се дума по дума речите на
Сатанаиля
.
Цъфна клетвата като голямо отровно цвете, чийто мирис носи мъчителна смърт. И обърна се сърцето на Каина към Ада, негова сестра, другата дъщеря на Адама. Съблазни го нейната бяла гръд — и румените й бедра му сложиха окови. Измами го шумът на полите и — и миризмата на косите й пръсна безумие в кръвта му. И потърси Каин — да обърне сърцето на Ада към себе си.
към текста >>
Но клетвата на
Сатанаиля
съскаше над Каина — и той скоро позна, че се е измамил.
А измамливо бе питието наглед и сладко на вкус. Опи се Ада, похот цъфна в душата й — и тя се отдаде на брата си Каин. Обърна се оттогава сърцето и към него. И обикна Ада Каина. Защото целувката му бе пожар и прегръдките му стапяха сърцето.
Но клетвата на
Сатанаиля
съскаше над Каина — и той скоро позна, че се е измамил.
Разочарова се той от Ада, дотегнаха му милувките й — и плитка му се видя душата й. И скоро разбра, че го не тегли вече към нея. Горчив бе хлябът му с Ада — и не пиеше вече разтуха сърцето му в нейните прегръдки. А напразно плачеше Ада. И всуе го молеше да се върне при нея.
към текста >>
Защото над него още съскаше клетвата на
Сатанаиля
— и душата му трябваше да се разкъса от страст по смъртна жена.
И угодна бе пред Саваота жъртвата на Евеля, а Каиновата не прие — заради греха, що бе сторил, когато остави Ада, жена си. Смеси се димът на жъртвата Каинова с праха на земята — и пламъкът угасна. И разгневи се Каин на Господа, та в страшни слова изрече клетви към небето. И намрази Евеля, своя брат — люто го намрази поради жъртвата и още поради жена му Сета, която бе някога възлюбил, а тя не беше го обикнала. И страстно безумие разръфа сърцето на Каина — както буря раздипля тъмни небесни облаци.
Защото над него още съскаше клетвата на
Сатанаиля
— и душата му трябваше да се разкъса от страст по смъртна жена.
Черно стана пред очите му, а погледът му се премрежи от страстна мъгла. И в спомена му се ломеше сластно движение на гола женска снага, а пред погледа му играеше измамливо тяло: — цвете, змия и бяс в едно и също време. И видя Каин, че страстта е страшна. Твоите абаносови вежди се изгъват надолу плавно и широко — като два черни сърпа, хвърлени върху светлото небе. — — Сето, сестро моя: пожали ме! Слънцето мята върху пясъка своите огньове, а моите знойни стъпки Те дирят.
към текста >>
А те бяха и двамината силни, защото бяха потомци на
Сатанаиля
.
„Върви, сине на безумието! Върви по склона на своята проклета пътека! — И нека плодът на твоята кървава ръка окапва, преди да го вкусиш! — От връх към връх щ е води твоят път — и дните на твоята скръб не ще имат чет! Не ще те два пъти огрее слънцето на една и съща земя — и зората ще те пъди от пътека на пътека. — Кръвта на брата ти за мъст въстава — и реве към мене за отплата. Истина, истина ти казвам: сърцето ти не ще вкуси покой! — Луната ще оповестява греха ти, а звездите ще разказват за безумието ти! — От бездна към бездна ще лети твоят дух! — По върховете ще се мъчиш огън ти да стъкнеш — но бурята ще угасява пламъците му — и ще зъзне душата ти в мрака на Моята жестока клетва! — Върви — и никой не ще посмее да те убие: тежко е да убиеш тогова, който е убил първи път!… Върви — и във вечността ти своето проклятие ще занесеш!“ И разигра се нещо бурно в душата на Каина, той гневно отвърна лице от небето, но думите на клетвата бяха силни — и заковаха се в сърцето му като нажежени клинове. …И роди Сета от Каина син — и нарече го Хет, което значи Ужас. Роди и Ада от Каина син — и назова го Навал, което значи Безумец.
А те бяха и двамината силни, защото бяха потомци на
Сатанаиля
.
А Каин стана навъсен и страшен. И въглен гореше в сърцето му, а земята пареше петите му — и не можеше да остане в Едема. Тогава извърна лице на ужас Каин и с презрение изгледа Едема и людете му. И устрем към нови земи закънтя в сърцето му тогава. И сбра шъпата си, та я разтвори срещу людете — и остави своите клетви върху Едема.
към текста >>
71.
Три Небеса
- Николай Райнов
ТРИ НЕБЕСА Когато получи
Сатанаил
от Авадона лъча на Адонай, тури го в сърцето си — и възкипе в душата му изново жад за творчество.
ТРИ НЕБЕСА Когато получи
Сатанаил
от Авадона лъча на Адонай, тури го в сърцето си — и възкипе в душата му изново жад за творчество.
И създаде тогава Царството на Трите Небеса. Защото той 6fe отнел три от Седемте Небеса на Йехова, но те не бяxa още уредени и в никое от тях нямаше средец, и граници нямаше издигнати между едно и друго, и духовете, които тябваше да ги управяват, не знаеха своите длъжности. Трите Небеса бяxa до тоя миг три светли пустини, по които се гонят весело небесни вихри, както деца се гонят по полето, което нямa край. Сатанаил трябваше да ги уреди. Той създаде за седем деня това царство — и то надмина по хубост и блясък всичко създадено от ръката му.
към текста >>
Сатанаил
трябваше да ги уреди.
ТРИ НЕБЕСА Когато получи Сатанаил от Авадона лъча на Адонай, тури го в сърцето си — и възкипе в душата му изново жад за творчество. И създаде тогава Царството на Трите Небеса. Защото той 6fe отнел три от Седемте Небеса на Йехова, но те не бяxa още уредени и в никое от тях нямаше средец, и граници нямаше издигнати между едно и друго, и духовете, които тябваше да ги управяват, не знаеха своите длъжности. Трите Небеса бяxa до тоя миг три светли пустини, по които се гонят весело небесни вихри, както деца се гонят по полето, което нямa край.
Сатанаил
трябваше да ги уреди.
Той създаде за седем деня това царство — и то надмина по хубост и блясък всичко създадено от ръката му. На Първото Небе сгради Сатанаил Седем Храма. Върху седем камъка ги сгради. И Седмина Властители постави да ги поддържат на крилете си. **************************** ... И като се отвърна Каин от лицето на Господа, отиде, та се всели в земята Наид — и основа град.
към текста >>
На Първото Небе сгради
Сатанаил
Седем Храма.
И създаде тогава Царството на Трите Небеса. Защото той 6fe отнел три от Седемте Небеса на Йехова, но те не бяxa още уредени и в никое от тях нямаше средец, и граници нямаше издигнати между едно и друго, и духовете, които тябваше да ги управяват, не знаеха своите длъжности. Трите Небеса бяxa до тоя миг три светли пустини, по които се гонят весело небесни вихри, както деца се гонят по полето, което нямa край. Сатанаил трябваше да ги уреди. Той създаде за седем деня това царство — и то надмина по хубост и блясък всичко създадено от ръката му.
На Първото Небе сгради
Сатанаил
Седем Храма.
Върху седем камъка ги сгради. И Седмина Властители постави да ги поддържат на крилете си. **************************** ... И като се отвърна Каин от лицето на Господа, отиде, та се всели в земята Наид — и основа град. Растеше градът, защото много бяxa людете Адамови, които последваха Каина. И нарече Каин града Ламнахор, което значи — Град на Кръв.
към текста >>
Тогаз потърси Каин баща си
Сатанаиля
, но не можа да го намери.
Всички обичани са честити — защото не знаят, що ги чака. Те не знаят — и колко трае женската любов. *********************** ... И напусна един ден Каин Ламнахор. Защото не му се стоеше вече там. Стесни се сърцето му и Ламнахор му се стори дребен-дребен, като просено зърно.
Тогаз потърси Каин баща си
Сатанаиля
, но не можа да го намери.
Защото Сатанаил градешe Трите Небеса. И всели се Каин в място пустинно, за да не дойде човек при него. Защото го не теглеше към човек сърцето му. И спа там. И видя сън —.
към текста >>
Защото
Сатанаил
градешe Трите Небеса.
Те не знаят — и колко трае женската любов. *********************** ... И напусна един ден Каин Ламнахор. Защото не му се стоеше вече там. Стесни се сърцето му и Ламнахор му се стори дребен-дребен, като просено зърно. Тогаз потърси Каин баща си Сатанаиля, но не можа да го намери.
Защото
Сатанаил
градешe Трите Небеса.
И всели се Каин в място пустинно, за да не дойде човек при него. Защото го не теглеше към човек сърцето му. И спа там. И видя сън —. И ето —: разгънаха се облаците, та видя Каин великолепието и блясъка на Трите Небеса.
към текста >>
И вид Каин баща си
Сатанаиля
, стоящ на Третото Небе.
И видя там Небесния Човек, отразен долу. А което бe горе бяло, долу ставаше черно. И видя още четири стълпа сградени, а в средата — стълп от злато. И по него се редяxa издълбани думи: „Този, Който е“. А над стълповет се диплеше пурпурен балдахин — и върху него бе изписано Агне с венец от кървави трандафили.
И вид Каин баща си
Сатанаиля
, стоящ на Третото Небе.
И чу думи: „Прочети и разбери!“ Но не можа Каин да разбере образите на видението, ни да прочете писмената на Скинията. И събуди се, смутен и пълен със страх. И рече Каин: „Страшно е това място. И то е кръстопът на небесата“. — И въздигна Каин на местото, където спа, стълп.
към текста >>
72.
Вавилонска кула
- Николай Райнов
И рече им: „Чуйте, синове на
Сатанаиля
! — Чуйте душите на тогова, който е говорил с Адонай! Странни са пътищата, по които Елохим води човека.
И сръчен бе Алтотас в Тайните, а в мъдростта — изпитан. И замисъл назря в главата му: да сгради стълп и с върха му да стигне Бога. Но понеже бе сам — стана, та отиде у Немврод. И свика синовете Каинови и синовете на неговите синове. Алтотас почна да говори с тях — и те го слушаха; но той не поиска да им разкрие всичко, що мисли, защото знаеше добре, че не могат го разбра.
И рече им: „Чуйте, синове на
Сатанаиля
! — Чуйте душите на тогова, който е говорил с Адонай! Странни са пътищата, по които Елохим води човека.
По небесните плетеници на твърдта са начъртани те — и знаковете на Зодиака са силни да разкажат мъдрост. През себе си трябва да мине силният — и трябва да изгуби себе си, за да спечели Себе си: — запомнете го! Не се влиза отвън навътре, а — отвътре навън! Не може да създаде злато този, който няма злато: — запомнете го! Аз, Алтотас, бях жрец на Господа. В папирусите четях мъдрост и в свитъците — разум. И нарасна моята мъдрост, като звездите небесни се умножи тя — и до Седемте Бездни стигна моето постигане. Но тъкмо тогава познах голямата лъжа на всичко живо — и гордостта ми рухна, както рухва крехко строение на човешки блян.
към текста >>
Истина ви казвам, синове
Сатанаильови
: познах, че съм нищо.
По небесните плетеници на твърдта са начъртани те — и знаковете на Зодиака са силни да разкажат мъдрост. През себе си трябва да мине силният — и трябва да изгуби себе си, за да спечели Себе си: — запомнете го! Не се влиза отвън навътре, а — отвътре навън! Не може да създаде злато този, който няма злато: — запомнете го! Аз, Алтотас, бях жрец на Господа. В папирусите четях мъдрост и в свитъците — разум. И нарасна моята мъдрост, като звездите небесни се умножи тя — и до Седемте Бездни стигна моето постигане. Но тъкмо тогава познах голямата лъжа на всичко живо — и гордостта ми рухна, както рухва крехко строение на човешки блян.
Истина ви казвам, синове
Сатанаильови
: познах, че съм нищо.
И тогава тъкмо познах, че нищо не съм познавал дотогава. Защото разбрах, че там, дето свършва човешкото нищо — там започва вселенското Всичко. Това разбрах. И станах като дете, а сърцето ми — като полски крин. И разумях чак тогава гласа на мига — и в словата на времето разчетох тайни.
към текста >>
Та нека в мъка и с поглед към върховното щастие сградим стълп! И алени гроздове от огън нека хвърлим с щедри шъпи по небето — та стълпът да стане кула на Светлината, — а нашата воля — опора на Слънцето! Вам, синове на
Сатанаиля
— вам вещая това! И нашият стълп нека стане мрежа на силния — и тояга на слабия! — Аз казах!“ И когато свърши Алтотас, всички мълчеха.
Те бяха образи на Люде, по-силни от вас; образи на Мъже, които невидимо водят света — и го водят към Бога. От тия Исполини на духа иде всичко велико, що се вестява на земята. От тях са дошли огънят, буквата, числото, колелото, жезълът, длетото и молитвата. И те говореха на душата ми. Говореха за силния, който умее да смуче щастие — и да яде болка.
Та нека в мъка и с поглед към върховното щастие сградим стълп! И алени гроздове от огън нека хвърлим с щедри шъпи по небето — та стълпът да стане кула на Светлината, — а нашата воля — опора на Слънцето! Вам, синове на
Сатанаиля
— вам вещая това! И нашият стълп нека стане мрежа на силния — и тояга на слабия! — Аз казах!“ И когато свърши Алтотас, всички мълчеха.
Защото сладко говореше той — и строго — и власт криеха думите му. И почнаха веднага да градят стълп. А когато биде сграден стълпът, възлезе Алтотас на върха. И върхът се не виждаше. И наречен бе стълпът Бетсемес, което значи — Дом на Слънцето.
към текста >>
73.
I. Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части
- Георги Христов
За да разбере човек Живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот.“ („Учителя говори”, Живот) 4 „А за да не се превъзнасям поради твърде многото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от
Сатана
, да ме мъчи.“ (II Кор, 12: 7) 5 Заколче, заколка (ост.) - малко коляно, съчленение; означава още клонче или пръстенче на стебло.
Духовният Живот се променя, без да се изменя. Той е Живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тези прояви на Живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло - на целокупния безграничен Живот.
За да разбере човек Живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот.“ („Учителя говори”, Живот) 4 „А за да не се превъзнасям поради твърде многото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от
Сатана
, да ме мъчи.“ (II Кор, 12: 7) 5 Заколче, заколка (ост.) - малко коляно, съчленение; означава още клонче или пръстенче на стебло.
към текста >>
НАГОРЕ
