Търсене в текстове за 'Сатана'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 48 резултата в 30 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Валемонт въстава с негодувание срещу хората, които смятат, че разрешават въпросите, като без да ги изучват им прикачат само едно име: „дело на шарлатани, магьосници, надъхани от сатаната хора” и пр.
Но търсенето на водата и рудите, ежедневно събитие през 16, 17 и 18 столетие, е било твърде разпространено, за да може да се отрича изцяло и твърде чудно само по себе си, за да му се даде едно приемливо обяснение от капацитетите учени, съвременници на тогавашната епоха – църква и академии на науките. Мелантон, сподвижник на Лютер, хуманистът-холандец Едон фон Нойхауз, алхимикът Мичиел Майерс и много други лица, главно хора на практиката или прочути черковници, са проучвали магическата пръчка, използвали са нейните услуги и са се мъчили да дадат разумното тълкувание на това, което е ставало пред очите им и за което все пак е липсвало логическата връзка, за да бъде обяснено с нещо, строго отговарящо на мирогледа в даденото време. Някои хора, дори от висшето общество, като барон де Босолей и неговата жена, които са изследвали природата с помощта на тая „вълшебна", „въртяща", „скачаща", щастлива" пръчка, както обикновено са я наричали в разните места на Европа – дори когато са се уговаряли предварително с първите министри на страната за условията, при които те ще откриват било мини или подземни потоци, са били посрещани твърде недружелюбно от черковните власти, които са гледали на необяснимия за тях факт – една пръчка да показва невидими метали или руди, като на дяволско дело и не са се двоумили никога, как трябва да се постъпва с подобни „магьосници". Барон де Босолей, след като открива 150 рудници само в Франция и похарчва за тия разкопавания повече от 300,000 ливри – огромна сума за времето си, когато поискал дял от откритите рудници – съгласно условието си с държавата, бил тикнат от кардинал Ришельо в Бастилията, където е умрял, а жена му – в затвора в сен Винсен. Но странните факти са търсили своето обяснение – докторът по теология и професор Абат Валемонт (1693 г.) издава един обемист труд от 630 страници, в който подробно разглежда случаите с пръчката като доказва, че търсенето на вода и руди с нейната помощ е много по-сигурен начин, отколкото който и да е друг. Валемонт въстава с негодувание срещу хората, които смятат, че разрешават въпросите, като без да ги изучват им прикачат само едно име: „дело на шарлатани, магьосници, надъхани от сатаната хора” и пр. „Пръчката, с която са намирали водата и рудите, е само един уред, пише той, тъй точен и научно базиран върху естествени принципи, както е случаят, когато от движението на хидрометъра познаваме влагата във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд". Такова голямо съчинение не останало незабелязано – 3 дни само след излизането му на бял свят забележителният богослов и оратор абат Лебрюн печата един невъздържан отговор, озаглавен: „Писма, които разкриват илюзиите на философите и разрушават техните системи". Той твърди, че причините за движението на пръчката се крият само в желанието на тоя, който я държи. Той подкрепя това с неоспорими факти (!?), че няколко черковници, щом се помолили на Бога да престане въртенето на пръчката в ръцете им, ако това движение не е естествено – тя спряла да се движи. Във втората книга, която той наскоро издава по същия повод с натруфеното заглавие: „Критическа история на суеверията, които съблазняват народите и смущават учените", той се мъчи да направи дори употребата на пръчката невъзможна, като грижливо събира всички факти, в които пръчката е дала отрицателни резултати и твърди, че тя дори в най-честни ръце на почетни свещеници лъже най-вулгарно.
към текста >>

2. СЕНТ ИВ ДАЛВЕЙДЪР Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Думите на Ганди, че духът на днешна Европа е дух не на Бога, а на Сатаната, изразяват напълно опита и схващанията на тия народи и показват, че те са разбрали добре тоя дух.
Най-ревностно охраняваната свобода в днешното капиталистическо общество, това е свободата на капиталистическата експлоатация, свободата на спекулата, на широкото „законно" ограбване на народните маси. Тая свобода е гарантирана с това, че тъкмо голямата капиталистическа собственост, която руши и поглъща дребната народна собственост и расте главно от ограбването на едничката собственост на работника – неговата жизнена сила, неговия труд, тъкмо тя е фактически в положението на „свещена и неприкосновена" и тъкмо за нейното охраняване и нейната най-широка свобода не се подбират никакви средства, турят се в действие най-свирепите закони, държат се цели народи под грозно подтисничество, водят се най-ужасни граждански и междунационални войни, проливат се потоци от кърви. Всички големи войни в новата история на цивилизования свят са войни за смазване икономическата сила (индустрия и търговия) на съседа-конкурент, за завладяване на неговите пазари, за разширение терена на икономическата и търговска експлоатация. Цялата западна и американска цивилизация почива на една паразитна основа и е изградена не само върху експлоатацията на местните работни маси, но и върху мизерията, адските страдания на изостаналите и главно на колониалните народи. Тъкмо тия народи имаха щастието да опитат добре и да си създадат точна представа за цивилизацията на „християнска" Европа и Америка. Думите на Ганди, че духът на днешна Европа е дух не на Бога, а на Сатаната, изразяват напълно опита и схващанията на тия народи и показват, че те са разбрали добре тоя дух. Официалните черкви и днес, както и при най-грозните социални неправди и най-грозните подтисничества от страна на икономически силните в предвечерието на голямата френска революция, са безрезервно и решително на страната на тия, които упражняват неправдата и подтисничеството. Те не само нямат нищо против „богоустановените" порядки, благодарение на които днес в Европа и Америка повече от 15 милиона хора са лишени от най-насъщното условие да прехранват себе си и семействата си – от възможност да работят; стотици милиони живеят в мизерия и израждане; други стотици милиони се самоизтребват в най-жестоки граждански войни и целият свят е превърнат в една грозна зверилница, където човек за човека е нещо много по-лошо от звяр (защото зверовете не унищожават подобните си); и където се разгарят най-непримиримите социални антагонизми и омрази, подготвят се неизбежни революции и нови ужасни войни, но същите тия официални църкви са и едни от най-отявлените и яростни противници на всички ония, които се борят за социална правда, за човечност, за мир, за истинско християнство в живота. Както във време на предвечерието на голямата френска революция, тъй и днес, най-отявлените и смели борци за човечност и социална правда, за свободи, които не носят експлоатация, робство и унижение на ближния, а общо благополучие и добруване, са именно анатемосваните от амвоните, обезверените, безбожниците. Народните маси, виждащи тая странна картина, правят своите заключения за ролята на официалната църква и за религията изобщо и виждайки мнимите представители на Бога, на Христа и проповядваното от него учение на любовта на страната на най-грозната социална неправда, на подтисничеството и войната, те отвръщат глава от всяка религия изобщо. От тук това широко обезверяване на народните маси във всички страни, където капиталистическата експлоатация се шири и тяхното преминаване на страната на революционното и борческо безбожничество.
към текста >>

3. ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА НА ПРИРОДАТА, РИБА КОЯТО ПРЕДСКАЗВА ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Мутафчиев имайки космогоничното схващане, че материалният свят е дело на сатаната, няма смисъл да се полагат грижи за неговото поправяне, а трябва да се отрече изцяло.
2. год. VI. на „Философски преглед" една статия: „Поп Богомил и Св. Ив. Рилски - Духът на отрицанието в нашата история". Колкото прави са схващанията на професора за нашето средновековно, па и днешно монашество като отрицатели на живота, толкова пък са криви неговите схващания за богомилството, което счита от същата категория. Богомилството за П. Мутафчиев имайки космогоничното схващане, че материалният свят е дело на сатаната, няма смисъл да се полагат грижи за неговото поправяне, а трябва да се отрече изцяло. В туй отношение, богомилството не е било едно реформаторско учение, което се стреми да изведе народа към по-светли бъднини, защото подобрението на физическия живот е още по-голямо зло - с това се служи още повече на демона. Излизайки от тази мисъл, проф. Мутафчиев отрича на богомилството всякаква християнска основа, в която живее духът на доброто и дейният алтруизъм. Към Св. Ив. Рилски професорът има досущ същото отношение, макар, че той е всебългарски светец.
към текста >>

За богомилството, злото, Сатаната са били само един символ на лошия живот на хората.
Много е просто да се схване, защо богомилството не е желало да реформира нито политическия, нито черковния живот на своето време. За богомилството те са били еднакво прогнили в основата си. В тези форми на живот не може да има нищо божествено и следователно, излишно е да се подържат. Те са препоръчвали простият, добродетелен живот. Това е достатъчно противопоставяне на прогнилите порядки на тогавашната, па и всякогашна действителност на човешкия външен ред и порядък. За богомилството, злото, Сатаната са били само един символ на лошия живот на хората. Ти инак считат сатаната като един съработник на Бога. Той като недоволен син, в своя стремеж да догони своя творец, създава материалната, видимата вселена, па дори и човека, на когото, обаче, не може да вдъхне душа. Това прави по негова молба Бог. Не е ли и сам Христос отрицател на политическия и черковен живот на своето време? С това и на всички времена!
към текста >>

Ти инак считат сатаната като един съработник на Бога.
За богомилството те са били еднакво прогнили в основата си. В тези форми на живот не може да има нищо божествено и следователно, излишно е да се подържат. Те са препоръчвали простият, добродетелен живот. Това е достатъчно противопоставяне на прогнилите порядки на тогавашната, па и всякогашна действителност на човешкия външен ред и порядък. За богомилството, злото, Сатаната са били само един символ на лошия живот на хората. Ти инак считат сатаната като един съработник на Бога. Той като недоволен син, в своя стремеж да догони своя творец, създава материалната, видимата вселена, па дори и човека, на когото, обаче, не може да вдъхне душа. Това прави по негова молба Бог. Не е ли и сам Христос отрицател на политическия и черковен живот на своето време? С това и на всички времена! Защо ще виним богомилството, когато сам Богочовекът Христос, Спасителят и глава на всички християнски черкви е отрицател на земните форми и порядки!
към текста >>

4. ИИСУС ОТ НАЗАРЕТ - GEORG NORDMANN Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

А друг един стих, в който Христос възразява на еврейските свещеници, които го укоряват, че нарушил закона, като изцелил гърбавата жена в съботен ден, гласи така: „А тая, като е Аврамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана в съботен ден?
А каква достоверност може да има за нас едно събитие, станало преди около 2,000 години – в ония времена, когато не е имало ни преса, с нейните вездесъщи журналисти, ни фотографски апарати, с които така бързо и ловко боравят фоторепортерите? Както и да е, но аз нямам намерение нито да утвърждавам достоверността на това събитие, нито да го обяснявам. Искам само да споделя с читателите някои размишления, някои интересни сравнения, на които ни навежда тоя разказ, разгледан символично. Преди всичко, няколко думи за езика, звучащ някак странно за ухото на съвременния човек, на който е предаден този разказ. Един от стиховете гласи: „И ето една жена, която имаше дух, що ù бе причинявал немощи цели осемнадесет години". А друг един стих, в който Христос възразява на еврейските свещеници, които го укоряват, че нарушил закона, като изцелил гърбавата жена в съботен ден, гласи така: „А тая, като е Аврамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана в съботен ден? " Христос е говорил на тогавашните хора на техен език, служил си е с ония представи и понятия, които са характеризирали мирогледа на хората от онази епоха: тази сгърбена жена – „дъщеря Аврамова" – е страдала, защото е имала „дух, който я мъчи", бидейки „вързана от Сатана". Обикновените хора са разбирали буквално тия думи, като са ги обличали в конкретни представи. За един посветен, обаче, тия думи се превръщат в символи, които крият други реалности, коренно различни от ония образи на фантазията, които хората си създават. Не става ли същото, впрочем, и днес в науката? Ако един горе-долу образован съвременен човек, който обаче не е посветен в езика на висшата математика и математичната физика, чуе някои от твърденията на Айнщайновата релативна теория, формулирани чрез редица математични символи, какво ще разбере?
към текста >>

" Христос е говорил на тогавашните хора на техен език, служил си е с ония представи и понятия, които са характеризирали мирогледа на хората от онази епоха: тази сгърбена жена – „дъщеря Аврамова" – е страдала, защото е имала „дух, който я мъчи", бидейки „вързана от Сатана".
Както и да е, но аз нямам намерение нито да утвърждавам достоверността на това събитие, нито да го обяснявам. Искам само да споделя с читателите някои размишления, някои интересни сравнения, на които ни навежда тоя разказ, разгледан символично. Преди всичко, няколко думи за езика, звучащ някак странно за ухото на съвременния човек, на който е предаден този разказ. Един от стиховете гласи: „И ето една жена, която имаше дух, що ù бе причинявал немощи цели осемнадесет години". А друг един стих, в който Христос възразява на еврейските свещеници, които го укоряват, че нарушил закона, като изцелил гърбавата жена в съботен ден, гласи така: „А тая, като е Аврамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана в съботен ден? " Христос е говорил на тогавашните хора на техен език, служил си е с ония представи и понятия, които са характеризирали мирогледа на хората от онази епоха: тази сгърбена жена – „дъщеря Аврамова" – е страдала, защото е имала „дух, който я мъчи", бидейки „вързана от Сатана". Обикновените хора са разбирали буквално тия думи, като са ги обличали в конкретни представи. За един посветен, обаче, тия думи се превръщат в символи, които крият други реалности, коренно различни от ония образи на фантазията, които хората си създават. Не става ли същото, впрочем, и днес в науката? Ако един горе-долу образован съвременен човек, който обаче не е посветен в езика на висшата математика и математичната физика, чуе някои от твърденията на Айнщайновата релативна теория, формулирани чрез редица математични символи, какво ще разбере? Да допуснем, че той чуе или прочете следния израз: „Кривината на четириизмерния време-пространствен континуум е един инвариант.
към текста >>

Така е негли и с приведения по-rope стих, който съдържа окултните величини „Авраамова дъщеря", „Сатана", „вързана за осемнадесет години".
Да допуснем, че той чуе или прочете следния израз: „Кривината на четириизмерния време-пространствен континуум е един инвариант. Това е така нареченият „интервал". Ако допуснем дори, че разбира латински и се помъчи да схване смисъла на думите: „континуум" „инвариант", „интервал", той ще ги сведе към следните общи понятия: „непрекъснатост" (континуум) „нещо, което остава неизменимо" (инвариант), „междина, разстояние" (интервал). Особено непонятна би останала думата „интервал", която в Айнщайновата теория се явява един технически термин, един символ, зад който се крие цял един свят от представи из областта на неевклидовата геометрия и висшия анализ, цяла една система от сложни математични операции. Най-многото, което може да му каже тази дума, то е „разстояние по време или пространство" или, като музикален термин, „разстояние между два тона." Очевидно, това твърдение на Айнщайновата теория е облечено в познати думи, свързани с представи и понятия, присъщи на нашия мироглед и, все пак, то крие в себе си една гледка от една отвлечена математична картина на света, достъпна само за погледа на посветения в математиката. Така е негли и с приведения по-rope стих, който съдържа окултните величини „Авраамова дъщеря", „Сатана", „вързана за осемнадесет години". След това малко отклонение досежно езика на този разказ, който е изобщо език на евангелието, да се спрем на някои моменти от него. Имаме една гърбава жена – толкова сгърбена, че не можела никак да се изправи. Ще рече, у тая жена гръбначният стълб, който у нормалния човек е насочен перпендикулярно на земната повърхнина, така че главата на човека сочи винаги към небето, е претърпял известно изкривяване. Като си спомним, че гръбначният стълб на животните е насочен по тангентата към земната повърхнина и че е, следователно, перпендикулярен на гръбначния стълб на човека, явно е, че гръбнакът на тая жена се е превил по посока на животинския гръбнак, като клони постепенно да се слее с него. Едно такова сгърбено човешко същество се намира, следователно, под силното влияние на животинския принцип.
към текста >>

С изправянето оста на гърбавата жена, „свързана за цели 18 години" от Сатана – една мощна концентрация на животинска енергия, която е отклонила не само оста на „жената", а е внесла известни пертурбации и в движението ù по нейния път около Слънцето – тя отново тръгва по своята първоначална орбита, по своята първоначална „мирова линия".
Та нима всички ръце са така музикални, каквито са били ръцете на Паганини – за да споменем един класически пример на първостепенен виртуоз? Всякой може да вземе в ръцете си цигулка и лък, но не всеки може да свири на нея. Ала когато един Паганини грабне цигулката, чийто гриф – „гръбначен стълб" – лежи хоризонтално на земята и впрегне на работа десетте си пръста, цигулката мигом „ще се изправи*, ще прозвучи и ще издаде дивни мелодии. Така се е изправила и гърбавата жена, за която се говори в евангелието, след като Христос – божественият виртуоз на живота – е прострял ръцете си над нея. Изправила се е и е почнала да издава дивни звуци, да пее величествен химн – прослава на Бога. С изправянето оста на гърбавата жена, „свързана за цели 18 години" от Сатана – една мощна концентрация на животинска енергия, която е отклонила не само оста на „жената", а е внесла известни пертурбации и в движението ù по нейния път около Слънцето – тя отново тръгва по своята първоначална орбита, по своята първоначална „мирова линия". И тогава тази жена започва да слави Бога. „Като се е изправила, казва Учителят в своята беседа „Гърбавата жена", тя се е намерила в един мъдър свят. И тогава е започнала да слави Бога, т.е. да се учи и да разбира живота" . В цитирания не веднъж стих от евангелието се споменава числото 18 – „18 години".
към текста >>

В резултат на това тя е добила два плода на горчивия опит и е изплатила две полици на „Сатана".
да се учи и да разбира живота" . В цитирания не веднъж стих от евангелието се споменава числото 18 – „18 години". Разложено, това число ни дава 3 шесторки: 18 = 3.6 = 6+6+6. От друга страна 18 = 2.9 = 9+9. Като припомням на ония, които са чели Откровението, какво означава там числото 666 = 3.6=18, без какви да било по-нататъшни обяснения, ще направя, изхождайки от кабалистичното тълкуване на горните две разложения на числото 18, следните изводи: гърбавата жена е минала през тия „18 години" през всички илюзии на трите свята: физически, сърдечен и умствен. В резултат на това тя е добила два плода на горчивия опит и е изплатила две полици на „Сатана". Едва тогава тя е могла да бъде развързана от връзките на съдбата – освободена от веригите на Сатурн в „съботен ден", т.е. в деня на Сатурн, от Сина Човешки, който е „господар и на съботата". Още един последен извод: Само оня човек, който ходи прав, който е без гърбица, може да „слави Бога", да разбира живота и дълбокия му смисъл. Всички ония груби материалисти, в които животинският живот с неговите елементарни нагони и груби желания има надмощие, са все „гърбави". За тях съществуването на едно разумно начало в Битието, на един мъдър всеобщ план, по който живота се развива, е нещо хипотетично.
към текста >>

5. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Робувах на греха, и господаря мой бе Сатана!
Защото знам! Защото пих аз веч от чашата горчива на отрицанието! Защото видях що си ти за мене и за всяка твар. И ето: Със стъпките на блуден син се връщам пак при Тебе! Пропих, изядох всичко в ширните дворове на суетата земна. Робувах на греха, и господаря мой бе Сатана! И свините му пасох, и ядох жълъдите с тях. Останал сам самин, нещастен роб, гол, гладен и презрен, Заплаках горко аз за моя мил Баща, и като в сън проблеснаха пред моите очи дворците пищни Твои, които аз презрях зарад съблазни земни. И ето: Аз съм пак при Теб! И слагам в Твоите нозе аз всичко, що ми ощ остана: Едно сърце! — Едно сърце, което ощ тупти във порива на любов безгранична!
към текста >>

6. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще наблюдаваш слепия вървеж на хипнотизираните, превърнатите в манекени човешки души, направлявани от магическата пръчка на сатана.
Ден след ден, стъпка след стъпка! ... Докато пораснеш и възмъжееш! Докато изпиташ и калиш силите си. Докато се научиш сам да устояваш на изпитанията, сам без ничия помощ да побеждаваш изкушенията и да отстраняваш опасностите ... „По моите стръмни пътеки, стъпка по стъпка вървейки нагоре, ти ще пробудиш в себе си силата да летиш с крилата на орела към светлите върхове на духовните постижения ... От моите висини ти ще обгърнеш с ясен взор всичките преплетени пътеки на живота там долу, в низините; ще съзреш всичко, ще ти стане ясно всичко, което, там, във водовъртежа на живота става с твоите братя и което, някога, е ставало и с тебе: паданията и ставанията, издигането за момент над общото ниво и отново последващото го връщане назад. Ще видиш как твоите братя в безсилие чупят и простират ръцетe си нагоре! Ще наблюдаваш слепия вървеж на хипнотизираните, превърнатите в манекени човешки души, направлявани от магическата пръчка на сатана. Ще разбереш, ще проучиш до най-малката тънкост всичката огромна сила на злото, всичката днешна слабост на твоите братя и великите възможности които се крият в тяхната душа! ... „И тогава, въоръжен със силата на Духа, с модрата проницателност на този, който вижда всичко, за когото живота е една разгатната вече загадка, свързан с нетленна, неразкъсваема нишка с висините, ти ще слезеш там долу, в низините, за да започнеш борбата с злото! — Ти ще отидеш да освобождаваш своите братя! ... „Далечен пътниче, ела! ... “ Аз слушам ... слушам ... слушам!
към текста >>

И тя е моя Рай небесен, Но тука влача тежките вериги на плътта, В които Сатана ме окова!
Ела и чуй гласа й! Тя говори: „От Небето ида аз! ... И там е мойта Свещенна Родина! Натам и ден и нощ е моя взор отправен: Единствено от там ще дойде моето освобождение! Един закон аз имах: Чистотата! И тя е моя Рай небесен, Но тука влача тежките вериги на плътта, В които Сатана ме окова! О, Господи! Дали ще дойде някога денят на моето освобождение? ... Дали ще мога да разкъсам адските вериги на плътта Дали ще литна пак, отново озарена с радост, в светлите простори на Божествената Чистота? “ * Ела тук, о сестро! На твърдата скала на Божията Мъдрост, Всред бесния напор на адските стихии, Налитащи от вси страни към нас, Напред!
към текста >>

7. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Иде, може би, първом Армагедон, царството на сатаната, всесветската касапница, а след това — иде вечното „хилядогодишно“ царство на Апокалипсиса, иде Царството Божие на земята, иде Любовта, Братството, Истината, Справедливостта.
Хора на любовта, хора на братството, на истината и доброто! — Готви се нещо страшно, готви се нещо ужасно, нещо небивало по своята жестокост — готви се библейския Армагедон, готви се последната всесветска война, която ще превърне цялата земя в огромна касапница. Будни бъдете, хора на Любовта! Бодърствайте всеки момент за да дадете нужния отпор на силите на злото, и ако то стане неизбежно, ако то неминуемо трябва да дойде, съумейте да запазите поне себе си, да не станете негови съучастници, и бъдете готови, след като то изхвърли своята последна отрова в света, след като то изчерпи последните си сили, като се саморазруши и самоизяде в последната си бясна ярост, да го погребете завинаги под неговите собствени разрушения и да се заловите трескаво за изграждането на Новия Свят на братството, истината, мира, справедливостта, любовта. Нов свят иде! Иде, може би, първом Армагедон, царството на сатаната, всесветската касапница, а след това — иде вечното „хилядогодишно“ царство на Апокалипсиса, иде Царството Божие на земята, иде Любовта, Братството, Истината, Справедливостта. Братя и сестри от всички краища на земята, гответе се да го посрещнем! Пригответе душите си, пригответе умовете си, сърцата и волите си, за да могат ла устоят на ужасната буря, която ще го предшества, за да можем след това да го посрещнем с радост и достойнство, с ясно съзнание, че не сме се подали на злото, че сме останали чисти и силни всред бушуващата буря на адските страсти. Братя и сестри, нов свят иде! Иде Царството Божие на земята! Ще се възвърне земния Рай, — ний ще влезем отново в него.
към текста >>

8. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 45 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не старата Ева, която всекидневно се подава на изкушенията на Сатана и сама е поругала и унизила олтаря на Любовта в себе си — своето сърце.
За да не бъдем криво разбрани, ще отбележим, че не толкова унижението на жената като личност е причината на всичкото зло, а по-скоро унижението й като носителка на Любовта т. е. — унижението и отхвърлянето на самата Любов. Светът днес страда от липса на любов: безсърдечен свят, безсърдечни хора. И затова днес човечеството трябва да се обърне към Любовта, и към нейната носителка — жената, за да се спаси. Но не днешната паднала жена. Не старата Ева, която всекидневно се подава на изкушенията на Сатана и сама е поругала и унизила олтаря на Любовта в себе си — своето сърце. Нужна е нова жена, нужна е новата Ева, която да не се подава на съблазните, да запази чист храма на Любовта в себе си, за да може да свещенодейства и да облагородява живота. Следователно, не тази, обикновената, днешната извратена жена, самоволна робиня на пола и на мъжа, ще спаси света, а новата жена, свободната от злото, издигнатата жена. Новата Ева — жената на чистата и свещена Любов ще спаси света! Щом това е тъй, ний идваме до положението, че „спасението на света е в подигането на жената" (стр. 35). Когато жената се издигне, т. е.
към текста >>

9. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 57 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това състояние на самосъзнанието е родено под влиянието на същества, които в религията се наричат дявол, сатана, а в окултизма - адепти на черната ложа.
Това е животът на контрастите - на скърби и радости, мъчнотии и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест и пр. Това е законът на самосъзнанието. И никога в самосъзнанието не може да се разчита на щастлив живот. Щом живееш в самосъзнанието и днес си щастлив, следващият момент очаквай нещастие. Това е неизбежен закон. Това състояние на самосъзнанието е родено под влиянието на същества, които в религията се наричат дявол, сатана, а в окултизма - адепти на черната ложа. И Първичната Причина не спря това отклонение, а с присъщата й премъдрост използва това състояние на съзнанието, в което сега се мъчим и по пътя на мъченията и страданията ние ще излезем от това състояние и ще влезем отново в естествения ход на творческия процес. И Христос дойде на земята, за да ни освободи от самосъзнанието на греха. Ти съзнаваш, че не те обичат, че си лош, сиромах, беден и пр. Това е самосъзнанието и от него човек страда. Затова най-първо трябва да се освободим от този стар баща - самосъзнанието, което ни свързва с една йерархия от същества, които спъват нашето развитие.
към текста >>

10. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 83 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И от тази раса е дошъл черният адепт, наречен в Писанието сатана, който прелъстил Ева и от него се ражда Каин.
И понеже те по-рано бяха завладели земята, когато дойдоха Ситовците, Каиновците взеха надмощие над тях и ги подчиниха. И всички управляващи днес са Каиновци, а Ситовците, които бяха заробени, станаха работници и почнаха да обработват земята. Така че, причините за съвременните социални кризи се крият далеч в миналото. Каин и Авел са родени от една майка, и от двама бащи. Според окултната наука, в онова време, когато Адам е бил в рая, извън рая е съществувала друга една раса. И от тази раса е дошъл черният адепт, наречен в Писанието сатана, който прелъстил Ева и от него се ражда Каин. При тази външна раса се е учил Каин и от тях той е научил насилието, убийството и пр. и в него се заражда гордостта, тщеславието да управлява земята. И той убива брата си, за да му вземе богатството. Ще попитате: защо така? Ако Природата е допуснала греха, това не е слабост, а за да се прояви нещо по-велико от това, което е.
към текста >>

11. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И си помисли дали този човек е погледнал звездите преди да иде да служи на сатаната.
Кой ли ще е ? До сега това не се е случвало с него. Никому зло не е сторил ... На всекиму е помагал, пък на старини дочака да види това чудо с него. Погледна небето, погледна звездите, що като диаманти светеха и плуваха в безкрая. Трепкаха и говореха за божествените очи, които гледат всяко деяние човешко, зло или добро. И си помисли дали този човек е погледнал звездите преди да иде да служи на сатаната. — Човече, какво правиш! извика той и ехото повтори думите му. Ударите спряха, една сянка зацапа из водата и се загуби в нощта. Разсъмваше се. Дядо Тихол слезе по пътя към воденицата на Горан деркменджията, която отстоеше само на неколко стотин метра от неговата.
към текста >>

12. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сатана ли те изпрати да ме изкушаваш?
Вашата царица беше хубава лъвица, но тя си замина, ала много други хубави лъвици има. Прежени се! Пак ще се възвърне старата ти радост и сърцето ти ще заиграе като в младост. — Млъкни лисице, пъклена грознице! Изпъшкал лъвът. Сатана ли те изпрати да ме изкушаваш? Ти не идеш с мир и милост, идеш да ме съблазняваш. Вместо думи на обнова, ти ми носиш захар със отрова. Преженитбата не е ли непокорство на небето, бунт против сърцето? Волята на онзи, който дава и отнема благия живот, мога ли да пренебрегна и глупешки на ума ти да облегна? О, не, никога туй няма да направя, Бога няма да забравя!
към текста >>

13. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото ний лесно можем да се излъжем, дори когато сме християни, надарени с Божествения Дух, тъй като, поради нашето несъвършенство, ний често смесваме внушенията на Сатана с потиците идващи от Божествения Дух.
Затова Христос казва: „Светило на тялото е окото; и тъй. кога е окото ти чисто, и всичкото твое тяло е осветлено ... Ако прочие всичкото твое тяло е осветлено, и нема некоя тъмна част, то цялото ще бъде светло, както когато светилото те озарява със сиянието си.“ Лука 11; 34 — 36. Но, за да бъде ясно разбрано, ще отбележим, че тук, под думите „език на сърцето“ не трябва да се разбират желанията на нашата душа, изразявани чрез очите, но — езикът на Духа, който въздейства — за добро или за зло — на сърцето ни, седалището на нашите мотиви и решения. И затова прави са тия, които ни говорят за некакъв „вътрешен глас“, който ни говори нещо. Често ний чуваме нашето сърце да ни казва: „не прави това“ или „направи това“, и често ний не знаем дали постъпваме правилно, следвайки тоя глас. Защото ний лесно можем да се излъжем, дори когато сме християни, надарени с Божествения Дух, тъй като, поради нашето несъвършенство, ний често смесваме внушенията на Сатана с потиците идващи от Божествения Дух. Постоянен молитвен стремеж към Отца и към Спасителя ще ни направи способни да познаваме, дали да послушаме гласа на сърцето си или не, което ще бъде резултат на продължителни усилия да запазим чисто сърцето си. Затова пророкът казва: „Повече от всичко пази сърцето си; защото от него изтича живота“ (Притчи: 4 — 23) Други вид език е този на тоновете или на музиката. За музикалния инструмент се казва, че той има „лек изговор“. Кой не познава „песните без думи“? Изглежда че нема друго средство, с което да можем да изразим тъй-ясно чувствата на нашата душа, както музиката.
към текста >>

14. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А лъжата, туй е сама Сатаната.
Отредено било и за мравките едничко зло. Разбира се, потребно пак за техния напредък. Туй е най-красивото в живота: всекиму е дадена задача, разреши ли я — ще скача, сбърка ли я — ще плаче. Злото им било лъжата. Лъжели бащите, лъжели началниците, майките, слугите, лъжели дори децата. А лъжата, туй е сама Сатаната. Този враг ужасен се присламчил и се укрепил на мравките в сърцата. Знаели и можели, горките, всичко, а пък все им работите не вървели. Що да хванат, що да предприемат — краят все оплетен и без полза. Истината пък е сам си Господ, който грее като слънце, пари като огън и се носи като въздух, а милее всъде всичко, както никой не милее. Гледал Господ хубавите мравки от небето, па му домилели, заболяло го сърцето.
към текста >>

15. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Една от най-великите алегории за борбата между Бога и Сатана 160 гол. стр.
Ниски цени и всички подвързани. Искайте безплатен каталог. Праща Кн-ство „Духовно слово“ ул. 20 април № 3, София 6. * * * Вместо за 95 пращаме за 50 лева три книги: Духовната война — от Дж. Бънян. Една от най-великите алегории за борбата между Бога и Сатана 160 гол. стр. с 50 картини 65 лв. При нозете на Исуса — Сбъдва се — Трогателен разказ — бисер за деца и възрастни, с 19 картини. 80 стр. 15 лв. Какво е твоето отношение към Светия Дух — приемане и кръщение със Св.
към текста >>

16. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Светът е здраво окован във веригите на Сатана и всички усилия да му се помогне, досега са останали напразни.
Разумни съвети, настоявания, предупреждения, леки и тежки удари на съдбата, и страдания, страдания, страдания — всичко е опитано и всичко се е оказало безсилно да пробуди съзнанието на хората и да го отвори за доброто, да закали и закрепи волята им срещу нападенията на злото. Всичко е опитано до сега, и днес великата Божия Любов, в съдействие с великата Божия Мъдрост и на основание на велика га Божия Истина, е принудена да употреби последното средство за очистване и спасение на човешката душа — огънят. През огън ще мине светът, защото само огънят ще ви очисти! Днес само духовно слепият не може да види това. Светът е потънал в греха, в егоизма — себелюбието. Светът е здраво окован във веригите на Сатана и всички усилия да му се помогне, досега са останали напразни. Хората, заслепени от видимото, материалното, не помислят и не искат да мислят, не искат и да чуват дори за истинската, нематериална реалност — за своята душа. За тях всичко започва и свършва на този свят; човешката душа не съществува; зад нас, като индивиди, няма никакво минало, а и никакво бъдеще не ни очаква. Всичко е и се свършва тук. в този ни живот, и затова: да грабим, да насилваме, да гледаме да преживеем колкото се може по-охолно за сметка на другите. Добрите желания, добрите намерения и добрата воля на малцината стремящи се, се разбиват на прах пред мощната хипнотична сила на злото ... Човек не е господар на себе си.
към текста >>

17. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сатаната напъва всички сили за да завладее света.
„Не може да се служи на двама господари“ Христос Светът представлява една грамадна арена, на която се състезават доброто и злото, низшето и висшето начало, демоничното и божественото. Този двубой особено ярко изпъква в последно време. Ние сме свидетели на тази неравна борба, в която стихията на отрицанието и обскурантизма е в своя апогей — развихрила всичките си тъмни сили, за да нанесе победа на доброто, на човечното, на благородното, на възвишението. Изразено с езика на библейския символизъм, ние ще кажем: демонът е мобилизирал всички свои легиони, за да обсеби хората в своята власт и да ги отклони от стремежа им към доброто, т. е. към Бога. Сатаната напъва всички сили за да завладее света. Погледнете навред по света и ще се уверите в това. Ето в Испания вече няколко месеца се води страшна междуособна война — брат с брат се избиват по улиците с нечувана жестокост. Преди известно време в Съветска Русия избиха първенците на революцията и се готвят нови процеси против други подобни. В Германия увеличиха военната служба. Хитлер въоръжава своя народ да запази „мира“ в Европа.
към текста >>

18. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Проклетият Сатана бил измислил воденицата, за да наказва житното зърно, в което се въплътява христовият Дух.
— Щом е така, ти си мой и аз съм твой. С тебе тръгвам още тази минута. Води ме и учи ме! Станал и тръгнал след наречения Учител. А този хубавеляк не бил никой друг, освен самият дявол. Проклетият Сатана бил измислил воденицата, за да наказва житното зърно, в което се въплътява христовият Дух. Този Дух е, който подържа живота на человеците. Житното зърно е благодат от Бога, дреха на Господа Исуса Христа. Затова Сатана измислил воденицата, в която камъните жестоко да стриват житното зърно, та да измъчва Господа Христа, както се измъчваше и в Йерусалим на кръста. Измислил той това ужасно средство, ала трябвало му още и един человек, който да го приложи — да направи воденицата. И намерил тогози ленивеца под върбата.
към текста >>

Затова Сатана измислил воденицата, в която камъните жестоко да стриват житното зърно, та да измъчва Господа Христа, както се измъчваше и в Йерусалим на кръста.
Станал и тръгнал след наречения Учител. А този хубавеляк не бил никой друг, освен самият дявол. Проклетият Сатана бил измислил воденицата, за да наказва житното зърно, в което се въплътява христовият Дух. Този Дух е, който подържа живота на человеците. Житното зърно е благодат от Бога, дреха на Господа Исуса Христа. Затова Сатана измислил воденицата, в която камъните жестоко да стриват житното зърно, та да измъчва Господа Христа, както се измъчваше и в Йерусалим на кръста. Измислил той това ужасно средство, ала трябвало му още и един человек, който да го приложи — да направи воденицата. И намерил тогози ленивеца под върбата. До тогава житните зърна били едри като кокоши яйца и человеците ги яли, както сега ядем ябълките, или ги обварявали, както сега обваряват картофите. Така всички люде яли жито и и били здрави, силни и дълголетни. Никой не знаел що е болест.
към текста >>

19. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А Венера наричат в астрологията „малкият благодетел”, както Сатурн наричат „голямото зло” - Сатаната, Ариман, а Марс – „Малкото зло” дявола, Люцифер.
Юпитер носи щастие, благословение и успех в живота. Той излива любов и светлина към всички окръжаващи. У когото тази планета е силна в хороскопа, той никога ме губи и не пропада в живота. И затова астрологията го нарича „големият благодетел”. И всичкото благословение в природата и живота иде чрез Юпитера. А Венера наричат в астрологията „малкият благодетел”, както Сатурн наричат „голямото зло” - Сатаната, Ариман, а Марс – „Малкото зло” дявола, Люцифер. В човека Юпитер представя благородната амбиция и въобще идеалните наклонности. В мозъка, заедно със Слънцето, управлява висшите морални чувства — религиозното чувство, милосърдието, щедростта и пр. Създава способността за различаване на правото и кривото и за схващане истината. Религиите в света са под Юпитерово покровителство. Щом се подчинят по-нисшите наклонности у човека, той развива в него едно по-висше съзнание и създава условия за интуиция и вдъхновение.
към текста >>

20. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В Библията е символизирай от Сатаната, Изкусителят, „голямото зло”, както го наричат в астрологията.
А ще се споменува може би и от внуци и и от пра внуци. . . Н. Неделчева В. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 244) Сатурн е планета на съдбата, на кармата. В Библията е символизирай от Сатаната, Изкусителят, „голямото зло”, както го наричат в астрологията. В окултната наука го наричат още Ариман, название, вземано от персийските мистерии, и което има същите качества. Казват, че той е, който ни дава лъжлива представа за всички неща и не ни позволява да видим истинската форма на нещата. Понятията голямо и малко зло, дявол, сатана, Ариман, са чисто езотерически и крият в себе си съвсем друг смисъл от този, който е общоизвестен. Ето един малък намек от Учителя за това: „Дяволът е един от главните членове на изпитната комисия, пред която се явяват всички хора. Помнете, че всеки момент и вие се намирате пред тази изпитна комисия.
към текста >>

Понятията голямо и малко зло, дявол, сатана, Ариман, са чисто езотерически и крият в себе си съвсем друг смисъл от този, който е общоизвестен.
Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 244) Сатурн е планета на съдбата, на кармата. В Библията е символизирай от Сатаната, Изкусителят, „голямото зло”, както го наричат в астрологията. В окултната наука го наричат още Ариман, название, вземано от персийските мистерии, и което има същите качества. Казват, че той е, който ни дава лъжлива представа за всички неща и не ни позволява да видим истинската форма на нещата. Понятията голямо и малко зло, дявол, сатана, Ариман, са чисто езотерически и крият в себе си съвсем друг смисъл от този, който е общоизвестен. Ето един малък намек от Учителя за това: „Дяволът е един от главните членове на изпитната комисия, пред която се явяват всички хора. Помнете, че всеки момент и вие се намирате пред тази изпитна комисия. Следователно, не говорете лошо по адрес на дявола. Какви са неговите качества, това не е ваша работа. Неговата задача е да ви изпита, да ви прекара през сериозни изпити и тогаз да ви пусне готови в живота”.
към текста >>

21. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Казват, че на сатаната, на дявола била дадена власт да мъчи.
Казват, че еди кой си имал право. Не си давайте мнението. Слабият не трябва да отива да защищава силния, защото той няма полза от него. Слабият не трябва да защищава и слабия, защото повече ще го бият. Как ще примирите в себе си противоречието, че е дадена власт на злото в света? Казват, че на сатаната, на дявола била дадена власт да мъчи. В който дом влезе, той мъчи жената, и мъжа, и децата — целия дом, цялото общество, цялото човечество. Всички са мъчени от дявола. Питам: Властта на дявола той сам ли я има, или му е дадена от някъде? Мъчението се дължи на един факт в живота, както и в цялата природа. Той е следният: там, дето любовта е изгубена, на нейно място се явява мъчението.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той е „пазач на прага“, — в Библията символизиран чрез Сатана, В старата астрология го наричат „голямото зло“, в противоположност на Марс, наречен „малкото зло“, символизиран в Библията чрез дявола.
Това се случва особено, когато Луната и Сатурн попаднат в лош аспект. Добрият аспект между слънцето или луната и Сатурн е голяма помощ. Сатурн е планетата на Карма, и там, където той не е победен, не е възможно по-високо издигане. Сатурн е пречистващата сила, която ни овладява и действа в нас, преди да сме в състояние да повдигнем съзнанието си. До това съзнание се достига под ръководството на Сатурн. Той е „пазач на прага“, — в Библията символизиран чрез Сатана, В старата астрология го наричат „голямото зло“, в противоположност на Марс, наречен „малкото зло“, символизиран в Библията чрез дявола. Тук виждаме, че злото е относително и служи за това, чрез суровия опит да ни направи по-умни и да ни приготви за едно по-висше съзнание. От тук силната проява на угнетяващото и стесняваше Сатурново влияние в човешкия живот е обикновен знак, че вече е настъпило времето на по-висше духовно развитие. То е, така да се каже, един копнеж за същинското отечество. Човек се ражда в един момент, когато състоянието на планетите и знаковете тъкмо се намират в съгласие с Кармата и характера му, а този момент е предопределен от момента на зачеването. (Този момент се нарича Епоха).
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В своята грандиозна поема „Мъчениците“ той ярко прокарва мисълта, че едно от най-мощните средства, от които Сатаната се ползва, за да владее човешкия дух, е безверието. Да!
Той се съмнява и отхвърля богочовека Христос. Да! Това в действителност е ужасно! Да отхвърляш Тогова, по стъпките на когото трябва па вървиш, за да бъдеш спасен: да получиш живот вечен. Да отричаш Тогова, който всеки миг е с теб и който всеки момент се проявява пред теб, е най-големият грях. О, колко прави са воплите и колко искрен е гнева на Шатобрияна! В своята грандиозна поема „Мъчениците“ той ярко прокарва мисълта, че едно от най-мощните средства, от които Сатаната се ползва, за да владее човешкия дух, е безверието. Да! Това е тъй! Ето защо ние трябва да се предпазваме от него така, както се пазим от ледения вятър на северните страни. Както тоя последния смразява кръвта във вените и превръща живия човек в мъртъв труп, тъй и безверието смразява духа и го хвърля в безкрайните равнини на своята ледена пустиня. А пустинята расте. Всеки момент ние потъваме все повече и повече в тъмните бездни на незнанието.
към текста >>

Той е чистителят, символизиран в библията чрез сатана, прелъстителя, а в човека представен в низшето аз.Той е Ахриман, който ни дава за всичко фалшиви представи и не ни дава да видим истинския фон на нещата, както това впрочем е изразено в неговия символ () т е, материята () над духа ().
АСТРОЛОГИЯ К. А. Либра. ПЛАНЕТИТЕ (Продължение от кн. IX). Сатурн () Сатурн е канала, през който всички трябва да минем, ако искаме да изведем съзнанието си на една по-висока степен и чрез въображение, интуиция и вдъхновение да постигнем едно по-добро понятие за човека и за космоса. Той е „пазителят на прага“, и като такъв ни показва, какво има да преодоляваме в низшите си наклонности и качества, преди да престъпим прага. Той е чистителят, символизиран в библията чрез сатана, прелъстителя, а в човека представен в низшето аз.Той е Ахриман, който ни дава за всичко фалшиви представи и не ни дава да видим истинския фон на нещата, както това впрочем е изразено в неговия символ () т е, материята () над духа (). С други думи, той подчинява духа на материята и с това ограничава мисленето. Сатурн представлява хладното мислене в понятията. Щом урокът бъде научен и духът почва да владее над низшето аз, символът се обръща в юпитеров (), където духът () е поставен над материята (). Тогава се явява Сатурн като по-висш Юпитер, не като носител на имажинативното съзнание (), а като носител на интуицията и чрез това той става извор на знанията, събирани в ранния живот, отворени за нас, откровени за нас и разширяващи нашия кръгозор до безкрайност. Преди това, обаче, ние трябва чрез упражнение (мислене) да развием латентните мозъчни клетки, за да могат те да послужат като канали за нашите опитности, събрани в по-раншните ни съществувания.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Според едно доказателство има обичай у чародейците да се събличат, да се намазват с известни масла и да се молят на Сатаната, преди да присъстват на чародейския танц, и тогава да хвръкнат из въздуха на мястото, дето стават обредите.
Това последно обяснение е по-вероятно. Има хора, които безразсъдно вземат упоителни вещества като кокаин, опиум, и хашиш, и просто се очароват от тях, защото им причиняват живи и реални видения. Остава непонятно дали виденията в такива случаи зависят от околната среда на субекта, който взема някои от тия вещества; и дали две лица, които вземат едновременно от тези вещества, могат да имат еднакви видения, да опишат същите сцени и залавят еднакви спомени при събуждането си. Аз мисля, че този е факта, който лежи в основата на много съобщения за орните на черната магия, за които четем; това наистина се потвърждава от някои, поне от онези, които вземат кокаин и хашиш в днешно време. Тези, които си дадат труд да четат първоначалните рапорти на някои от опитите на старите чародейки, ще останат изненадани не само от положителното естество на доказателствата за тях, но също и от поразителната прилика на обредите в разните страни. Според едно доказателство има обичай у чародейците да се събличат, да се намазват с известни масла и да се молят на Сатаната, преди да присъстват на чародейския танц, и тогава да хвръкнат из въздуха на мястото, дето стават обредите. Преди няколко време срещнах една жена, която претендираше да притежава едно масло, което ако се разтрие по тялото, и през това време се изкажат някои слова, употребителката на маслото ще може да се понесе из въздуха и да има съобщение с духовете. Като се анализира маслото, указа се, че то съдържа кокаин. Сега поливането на кокаина в тялото е достатъчно да причини видения; и анестезията на кожата твърде вероятно е да внуши идеята за хвъркане нагоре и за изчезване на тялото. Този факт подкрепя безсъмнено твърдението на окултиста, че тези упоителни дроги предизвикват астрални видения и не е против твърдението на учения, който казва, че същите причиняват такъв делириум, какъвто е било състоянието на ума, когато лицето ги е вземало, като още ни се подсказва, че откритието и употребяването на кокаина не е модерно, а е било познато на старите чародейци. Четох неотдавна в The Church Times за проповедта на един известен епископ, в която той изказваше съжалението си, за дето в сегашния век вярването в ангели-хранители е било постигнато от същата участ, както вярването в самодиви.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ти, който, заслепен, разпъваш и убиваш И в шеметен захлас към бездната отиваш, Комуто не трепна ни косъм на главата Във тоя избор див меж Бог и сатаната!...
Целувам тоя кръст, тез хладните крака, Спасен чрез твоя бяс, извиквам сред мрака: Бъди проклет! Бъди проклет, о свят нечист, суров, коварен, Към който в яд кипи духът неблагодарен, Бжди проклет от мен, когото ти спаси! Навеки нек Христос сжс кржв да те роси, Да тънеш векове в позор и скржб поядна, Ти, който в тоя грях по-бърз и бесен падна, Отколкото гърмът в небесни висини! Бъди проклет в тоз кръст, в тез гвоздеи, скали И в чашата със злъч, — в оковите разбити! * * * Проклет бъди, о свят, с ръце от кръв пропити, Ти, който мен живот, а нему смърт дари, Чиято милост вред със ужаса върви! Ти, който, заслепен, разпъваш и убиваш И в шеметен захлас към бездната отиваш, Комуто не трепна ни косъм на главата Във тоя избор див меж Бог и сатаната!... Превела от френски: Аврора К. В хармония с безкрайното От Ралф Уалдо Трайн1). В самия тебе лежи причината на всичко, което се случва в твоя живот. Когато ти дораснеш до пълно познание на своите вътрешни сили, ти ще бъдеш в състояние да наредиш изцяло своя живот по своята собствена воля. Предговор Една златна нишка минава през всички световни религии, през живота и учението на всички пророци, ясновидци .
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А разярен по цялата земя се носи Сатаната от рода в род в изменническа мрежа да заплита, да прави син да кипне към баща във светотатствен гняв и пред баща си дома да закрива и брат в брата кървав нож да вбива и нашите жени и нашите сестри с чудовищен позор покрива, под нашите хамбари огъня подклажда със откоси от прясно покосено жито, убийства във народите насажда и градове, села опожарява и пътя си с проклятие означава ... О дни, димящи със опустошени!
се, Господи, над нас! О Боже! О Безсмъртний! Упиваш се с величието на Свойто сътворение, а тук сред нас е глад! Като от мухомор, пропития народ, преситен от просия, днес загива. А разярен по цялата земя се носи Сатаната от рода в род в изменническа мрежа да заплита, да прави син да кипне към баща във светотатствен гняв и пред баща си дома да закрива и брат в брата кървав нож да вбива и нашите жени и нашите сестри с чудовищен позор покрива, под нашите хамбари огъня подклажда със откоси от прясно покосено жито, убийства във народите насажда и градове, села опожарява и пътя си с проклятие означава ... О дни, димящи със опустошени! А ние, тоз потиснат род, със кръстове в ръце, повехнал в кървавий поход, с печата на смъртта връх знамената, вървим от глад превити по тоя смъртоносен път във знойното и тъй нещастно време, в което векове умират и нови едновременно се раждат за още по-чудовищни неволи — вървим, глави привели, като изсечен лес — вървим, а края толкоз е далеко! II. Из „Salve Regina“ Земйо! Земйо! По теб Тъгата ходи, с корона от маслинени листа, с огромен черен кръст на слаби рамене, и рони капки пот, и чашата държи с горчиво питие във бялата измъчена ръка и в каменистий път на всяка стъпка спира и моли се, въздиша, плаче и се моли . . .
към текста >>

Тогава Сатаната, спрял на твойта кула, с очи на прелъстител, се разсме над тебъ и с пълната с лъжи и обещания чаша приневоли душата ти и повели: че само себе си ти трябва да обичаш!
О кръст връх слабите плещи на нашата измъчена Тъга, понесла заедно със тебе тайнството на вечното страдание, — променяш се във ангелски крила и я отнасяш горе в светлините, трепереща над мрака, там, при ония милион души, чиято вест отдавна тук угасна. Тя грее там във снежни одеяния, из бялото й лоно лилия расте, пречистена във нейното сияние, и тъпче със свойта огнена нога главата на змия и с лютня, на която вековечни струни изопнала е вечността — свръхземен пее химн, отдавна слушан, толкова отдавна, че свари да угасне навсегда оная грозна вест за онова тайнствено страдание на кръста — химн божествен: Salve Regina! * * * Сломи се! Че между себе си и онова море на любовта, което непрестанно ечи със песента на мощните забрави, на всемогъщите желания, на неоткрити още бездни на Твореца, на щастие от мъдрост и познание, — ти сам си крепост пъклена сгради. На своята душа срутените греди, в самолюбивия си Вавилон занесе, защото съдеше, че ти си сам, един, че друг живот над тебе вече няма. Тогава Сатаната, спрял на твойта кула, с очи на прелъстител, се разсме над тебъ и с пълната с лъжи и обещания чаша приневоли душата ти и повели: че само себе си ти трябва да обичаш! И повели: че само в себе си ти трябва да повярваш! И повели: че само себе си ти трябва да спасиш! И немощ и лъжа в акордите ти бяха, що вестиха обич! И немощ и лъжа в акордите ти бяха, що вестиха вяра! И помощ и лъжа в акордите, с надежди що ечаха!
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

дано да дойде Сатана и в мрежата на свойте изкушения да въвлече и тая, що ми беше на щастието в миналото мощ, а днес ме задушава с добродетел!
С разпалени ръце от страст докоснах аз свенливата невинност, преди да се развие в слънчев цвят· Откъснах плод коварно от девойка със слово. Мощ коварството ми даде, че обещах избава в любовта, а шепнех си като крадец, що вижда крадци: откъсвай, друг преди да дойде! На купена за грош един поквара оставих се да ме влече в калта или кога пресита мойта кръв изсмука, пред дома на разврата като сянка спрял, и със очи превърнати в стъкло, в което сетно пламъче блещука, аз труповете като мен следях и в сладострастието тяхно прималняло запалвах в мисълта си свойта мъртва страст. А подлост не веднъж ми пареше душата и да запълня пустотата в нея на минувачите, които своя дом в заблуда дирят, аз едва не шепнех: не таз врата, съветвам ви — през тая Виновен съм, голям е моя грях! Създадох си ярем от дадени обети, а нямах сили в себе си открито да хвърля тия шутовски звънци на първожреца на олтар домашен, и да отида там, под слънчевата пладня където сред градини ароматни, дървото забранено кървавей, и във душата си допущах тоя шепот! дано да дойде Сатана и в мрежата на свойте изкушения да въвлече и тая, що ми беше на щастието в миналото мощ, а днес ме задушава с добродетел! Тогаз ще викна: подла си! и чист ще ида с жалка съвест на измена! Виновен съм, голям е моя грях! Това е любовта, това е чистий извор, отдето благородството избликва! Виновен съм, голям е моя грях!
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И улови змея, старовременната змия, който е дявол и сатана, и върза го за хиляди години“.
Известни сили от по-низш вид, които сега живеят във вътрешния човек и пречат на пълния разцвет на по-висшата му духовност, ще бъдат тогава премахнати от него. Тия сили са представени в печата, от едната страна, чрез един змей „с седем глави и десет рога“, а от другата страна, чрез луната под краката на слънчевото човечество“. „Шестият печат представлява пречистеното човешко същество, не само одухотворено, но силно израснало в духовността, което не само не се покорява на низшите сили, но и тъй ги е трансформирало, че, променени в по-добри, те са в служба на човека. Това именно изобразява опитоменият змей. Като се отправим към Откровението, четем (гл, 20): „И видех, че слезваше от небето ангел, който имаше ключа от бездната и верига голяма в ръката си. И улови змея, старовременната змия, който е дявол и сатана, и върза го за хиляди години“. „Седмият печат е репродукция на „Мистерията за Светата Чаша“. Кубът представлява пространствения свят (триизмерния), не смесен още с никое физическо същество или явление. Извън три-измерното пространство, изразено от куба, израства първата от всичките низши сили у човека, илюстровани от двете змии; самите те, обаче, издават навън пречистеното висше духовно естество, представено от световните спирали. Като надрасте тия висши сили, човек става приемник (чаша) на чистия духовен космичен живот или битие, изразено чрез гълъба. При туй, човек става управител на духовните космични сили, изобразени чрез дъгата.
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

н.) от Сатанаила, а бил оживен (к.
За да се схване точно учението на богомилите и да се изложи то пълно и добросъвестно, непременно трябва да се знаят и ученията на розенкройцерите, свободните зидари (франк-масоните) и др., па даже и източното предание (будизма и еврейската Кабала), египетския херметизъм и пр. С една реч, необходими са широки, познания по историята и теорията; на източния и западен окултизъм. Само такъв истински учен и вещ окултист е в състояние да ни даде изчерпателна историко-критична студия върху богомилското учение. Без това условие, българският книжен пазар ще се трупа с луксозно издадени опити, като книгата на проф. Йорд. Иванов, в която, между другото, четем много удивителни безсмислици, неверности и противоречия, като напр , че поп Богомил е прокарал някаква „целесъобразност“ в учението си за човека, защото е поддържал, че човек бил „създаден (к. н.) от Сатанаила, а бил оживен (к. н.) от Божия Дух“ и че „с препоръчваното от богомилите вегетарианство един народ рискува да загине“!! Тези и тем подобни криви разбирания и твърдения са недопустими в един научен труд. Монотеизмът и космогонията на богомилите След горните общи бележки и без да влизаме в догматични спорове, пристъпваме към кратък очерк на принципите на богомилското учение. Богомилите са признавали само един Бог, творец на вселената и източник на целокупния живот, Бог всемогъщ, вездесъщ и всеблаг, в три лица : Бог Отец, Син и Св. Дух. Следов., тяхното учение не е „дуалистично“, както неверно са твърдели съвременниците на поп Богомила с цел да го дискредитират пред народа и както погрешно схващат сегашните наши историци и изследвани.
към текста >>

едно разрушително начало, това ни най-малко не прави учението им дуалистично, а напротив, потвърдява схващането, което се намира и в Писанието, че „князът на тоя свят“, Сатаната, старовременната змия или „лукавият, в когото целият свят лежи“, е олицетворение на онова разрушително — а не творческо — начало или принцип, но Сатаната не е „създател“ или „творец“ на света.
Богомилите са признавали само един Бог, творец на вселената и източник на целокупния живот, Бог всемогъщ, вездесъщ и всеблаг, в три лица : Бог Отец, Син и Св. Дух. Следов., тяхното учение не е „дуалистично“, както неверно са твърдели съвременниците на поп Богомила с цел да го дискредитират пред народа и както погрешно схващат сегашните наши историци и изследвани. А учението за Единнаго Бога Отца е учението на Христа. Значи, не съществува никакво основание да се нарича богомилството ерес, щом то е приело интегрално учението на Христа. Ако богомилите са поддържали, че съществува зло в света, т. е. едно разрушително начало, това ни най-малко не прави учението им дуалистично, а напротив, потвърдява схващането, което се намира и в Писанието, че „князът на тоя свят“, Сатаната, старовременната змия или „лукавият, в когото целият свят лежи“, е олицетворение на онова разрушително — а не творческо — начало или принцип, но Сатаната не е „създател“ или „творец“ на света. Това става явно и от оригиналното богомилско съчинение: „Разговор на Исуса с евангелиста Йоана“, препис от което на латински ни дава г. проф. Иванов, като го озаглавява „Тайна книга“. В него се излага богомилската космогония точно така, както се схваща от окултната наука. Ако има някои малки несъобразности, те се дължат, вероятно, или на някоя неволна грешка на авторите на това съчинение (българските богомили от XI — XII век), или на многобройните му преписвани, които са го оставили в Каркасонската инквизиторска архива и във Виенския кодекс от XIV век. Такива lapsus calami в течение на вековете не е могло да не станат, толкоз по-вече че и всеки негов издател се е считал вещ и властен да внася в него всевъзможни поправки по свое усмотрение.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той виждаше в Христа велик мислител, ала не можеше да се помири с това, че един дух толкова проницателен е могъл да вярва в Сатаната, в дявола и в зли духове, които обсебват човека.
Щайнеровата задача е да отвори на науката мистичната област и да проникне в мистичните душевни преживявания с научните методи (Сатурн в Дева е в квадратура с Уран, който е в Близнаци; от друга страна, Сатурн е в опозиция със слънцето в Риби). Забележително е, че когато Слънцето дойде в подем в знака Овен, Д-р Щайнер почна да осъществява идеалите и стремежите си в практическия живот — тогаз именно се почна постройката на окултния университет в Дорнах. К. A. Либра. ФОТОГРАФИЯ НА НЕВИДИМОТО Снимка на тържествено освещаване на един мост при гара Карлуково (вж. подробни обяснения в отдела Вести) Пржемисл Питтер За духовното самолекуване Присъствах на лекцията на един бележит учен, който говореше за Христа и за неговото значение за нашия живот. Той виждаше в Христа велик мислител, ала не можеше да се помири с това, че един дух толкова проницателен е могъл да вярва в Сатаната, в дявола и в зли духове, които обсебват човека. Често сме чували да се разправя за дявола или за чорта в приказките на нашите баби, за Сатаната ни е говорил попът в училището, а го имахме и изобразен в библейските свещени истории. Подобна представа за дявола или за Сатаната и до сега мнозина имат, когато четат Библията. Нека разгледаме по-отблизо тия названия. Думата „Сатана“ е от еврейски произход и значи: „противник“. Подобно значение има и думата „дявол“, която произхожда от гръцката дума diabolos, което значи богохулник, присмивач, клеветник.
към текста >>

Често сме чували да се разправя за дявола или за чорта в приказките на нашите баби, за Сатаната ни е говорил попът в училището, а го имахме и изобразен в библейските свещени истории.
Забележително е, че когато Слънцето дойде в подем в знака Овен, Д-р Щайнер почна да осъществява идеалите и стремежите си в практическия живот — тогаз именно се почна постройката на окултния университет в Дорнах. К. A. Либра. ФОТОГРАФИЯ НА НЕВИДИМОТО Снимка на тържествено освещаване на един мост при гара Карлуково (вж. подробни обяснения в отдела Вести) Пржемисл Питтер За духовното самолекуване Присъствах на лекцията на един бележит учен, който говореше за Христа и за неговото значение за нашия живот. Той виждаше в Христа велик мислител, ала не можеше да се помири с това, че един дух толкова проницателен е могъл да вярва в Сатаната, в дявола и в зли духове, които обсебват човека. Често сме чували да се разправя за дявола или за чорта в приказките на нашите баби, за Сатаната ни е говорил попът в училището, а го имахме и изобразен в библейските свещени истории. Подобна представа за дявола или за Сатаната и до сега мнозина имат, когато четат Библията. Нека разгледаме по-отблизо тия названия. Думата „Сатана“ е от еврейски произход и значи: „противник“. Подобно значение има и думата „дявол“, която произхожда от гръцката дума diabolos, което значи богохулник, присмивач, клеветник. От духовно гледище, дяволът е отрицателен фактор, противното на доброто, любовта и истината.
към текста >>

Подобна представа за дявола или за Сатаната и до сега мнозина имат, когато четат Библията.
К. A. Либра. ФОТОГРАФИЯ НА НЕВИДИМОТО Снимка на тържествено освещаване на един мост при гара Карлуково (вж. подробни обяснения в отдела Вести) Пржемисл Питтер За духовното самолекуване Присъствах на лекцията на един бележит учен, който говореше за Христа и за неговото значение за нашия живот. Той виждаше в Христа велик мислител, ала не можеше да се помири с това, че един дух толкова проницателен е могъл да вярва в Сатаната, в дявола и в зли духове, които обсебват човека. Често сме чували да се разправя за дявола или за чорта в приказките на нашите баби, за Сатаната ни е говорил попът в училището, а го имахме и изобразен в библейските свещени истории. Подобна представа за дявола или за Сатаната и до сега мнозина имат, когато четат Библията. Нека разгледаме по-отблизо тия названия. Думата „Сатана“ е от еврейски произход и значи: „противник“. Подобно значение има и думата „дявол“, която произхожда от гръцката дума diabolos, което значи богохулник, присмивач, клеветник. От духовно гледище, дяволът е отрицателен фактор, противното на доброто, любовта и истината. Христос означава божественият принцип, тъй нареченото „висше аз“, а антихрист, сатана или дявол означава познатото „нисше аз“ в човека.
към текста >>

Думата „Сатана“ е от еврейски произход и значи: „противник“.
подробни обяснения в отдела Вести) Пржемисл Питтер За духовното самолекуване Присъствах на лекцията на един бележит учен, който говореше за Христа и за неговото значение за нашия живот. Той виждаше в Христа велик мислител, ала не можеше да се помири с това, че един дух толкова проницателен е могъл да вярва в Сатаната, в дявола и в зли духове, които обсебват човека. Често сме чували да се разправя за дявола или за чорта в приказките на нашите баби, за Сатаната ни е говорил попът в училището, а го имахме и изобразен в библейските свещени истории. Подобна представа за дявола или за Сатаната и до сега мнозина имат, когато четат Библията. Нека разгледаме по-отблизо тия названия. Думата „Сатана“ е от еврейски произход и значи: „противник“. Подобно значение има и думата „дявол“, която произхожда от гръцката дума diabolos, което значи богохулник, присмивач, клеветник. От духовно гледище, дяволът е отрицателен фактор, противното на доброто, любовта и истината. Христос означава божественият принцип, тъй нареченото „висше аз“, а антихрист, сатана или дявол означава познатото „нисше аз“ в човека. Тия два принципа срещаме на всяка крачка, във всяко понятие, във всяко нещо, което носи знака на човешки произход. А най-вече в самите човеци.
към текста >>

Христос означава божественият принцип, тъй нареченото „висше аз“, а антихрист, сатана или дявол означава познатото „нисше аз“ в човека.
Подобна представа за дявола или за Сатаната и до сега мнозина имат, когато четат Библията. Нека разгледаме по-отблизо тия названия. Думата „Сатана“ е от еврейски произход и значи: „противник“. Подобно значение има и думата „дявол“, която произхожда от гръцката дума diabolos, което значи богохулник, присмивач, клеветник. От духовно гледище, дяволът е отрицателен фактор, противното на доброто, любовта и истината. Христос означава божественият принцип, тъй нареченото „висше аз“, а антихрист, сатана или дявол означава познатото „нисше аз“ в човека. Тия два принципа срещаме на всяка крачка, във всяко понятие, във всяко нещо, което носи знака на човешки произход. А най-вече в самите човеци. Не съществува зло извън това, което е в човека. От тук пък то се разпространява по-нататък и наплодява други злини, които със своите последици се струпват пак върху нашите глави, та по тоя начин ни учат да разпознаваме, кое е добро и кое зло, кое ни вреди и кое ни ползва. Има четири производителни фактора, които формират човека и неговото дело.
към текста >>

Всичко, което се противи на тая света троица, е Сатана, дявол, за когото не трябва да има нито оправдание, нито съжаление.
Напротив, онзи човек, който допуша да поникват в сърцето му мрачни, себични и низки мисли,създава около себе си тъмна флуидна обвивка, която е изпредена от нечисти копнежи, ненавистни мисли, фалшиви думи и делнични, дори и низки дела. Неговият живот е дисхармония (несъзвучие) в съзвучието на божествената хармония, и по тая причина, човек чувства тази дисхармония и в самия себе си, и налита на несполука, зло и страдания. Онзи човек, в най-дълбоката вътрешност на когото е поникнал копнеж за Божествената Светлина, за мир и радост в живота, трябва да държи сметка за оздравяващото самолекуване. Той трябва, преди всичко, ясно да осъзнае своята цел, която непрестанно трябва да има предвид и да се стреми нагоре към нея. Целта му трябва да бъде Христос, сиреч Любовта, Мъдростта и Чистотата. Всичко, което се противи на тая света троица, е Сатана, дявол, за когото не трябва да има нито оправдание, нито съжаление. Има цел ред неща, които наглед са много маловажни, ала със своите последици се наподобявали на дребнички съсчици които, когато се на трупат, спират и големи турбини. Едно от най-първите условия, което спомага за нашия духовен растеж и напредък е, следователно, чистотата на чувствата и на мислите. Всека мисъл е сила, която изпращаме от вътрешното си естество и на която даваме определена насока. Както до брата мисъл, изпратена некому, му донася честито чувство и освежава неговото вътрешно естество, така също и злата мисъл, проникне ли до вътрешното естество, внася в него сенки и причинява смущение. Ако мислите действат не само навън, те оставят следи подир себе си и в онова вътрешно естество, от което са излезли.
към текста >>

Не може ли някой да се откаже дори от една малка чаша пиво, не може ли да захвърли „благоуханната“ цигара или чибука, не може ли да заповядва на своето тяло, с това той сам доказва, че е още по-голям роб на Сатаната и че няма власт над него.
Думи, проникнати от добротата на сърцето и от мъдростта на духа, укрепяват нашия характер, плоските и празни дами, излишните или лоши и лъжовни думи, преследват човека като тъмни същества, сковават волята му и му докарват нещастия. Някой може да бъде най-талантливият художник — има ли лош инструмент, няма да изкара от него приятен тон. Същото е и с духа, който и да би имал най-добрите устреми и най-красните дарби, не ще постигне нищо, ако тялото му пречи. Такъв негоден инструмент за духа е, например, тялото на оногова, който употребява алкохол, който пуши и удоволствува чувствеността си. И да би залягал колкото си ще, той не може да стигне по-горе от известна височина, от която понякога се пада долу, защото човекът на удоволствуванията и на суетата, който задоволява тялото си, страстите си и прищевките си, не е и не може да бъде способен да влезе с вътрешното си естество, в областта, дето чистотата, смирението и мирът царуват. Не може ли някой да се откаже дори от една малка чаша пиво, не може ли да захвърли „благоуханната“ цигара или чибука, не може ли да заповядва на своето тяло, с това той сам доказва, че е още по-голям роб на Сатаната и че няма власт над него. Висшият духовен свят се отваря само на Човешкия Син, а никак не на животинския син, който човек сам от себе си създава . ., Голям злосторник и отровител на духовните способности е най-после и животинската храна. Храненето с труповете от умъртвени животни погубва не само тялото но и, преди всичко, душ, защото животинските флуиди и кармичните влияния, които човек с такава храна притегля към себе си, унищожават чистотата на духовния му поглед. Човек, който познава в себе си божествените правила и в когото се пробужда Божията Любов, не може чисто и просто да бъде причина за смъртта и страданията на толкова много клети същества. които са създадени за друга по-висша цел, отколкото да бъдат изяждани от хищника-човек.
към текста >>

НАГОРЕ

0.33644604682922