Търсене в текстове за 'Самонаблюдение'

1. Самонаблюдението като метод на работа - Влад Пашов (1902- 1974)

• 191 • Самонаблюдението като метод на работа.

• 191 • Самонаблюдението като метод на работа. Изучавайте себе си, своите състояния и ги възпитавайте. Говорете им като на разумни същества, за да разберат, че има един, който стои по-високо от тях. Ако човек не стане господар на своите състояния и не може да им въздейства, той не може да се нарече силен. Когато работите върху себе си, вие ще дойдете до положението да отделяте чуждото, външното влияние и да се справите с мъчнотиите си. Щом искате да се самовъзпитавате, може да приложите различни методи, но справедливи трябва да бъдете.
към текста >>

2. САМОНАБЛЮДЕНИЕТО КАТО МЕТОД ЗА РАБОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

• 690 • Самонаблюдението като метод за работа.

• 690 • Самонаблюдението като метод за работа. Като ученици добре е да се наблюдавате и да си давате отчет за вашите разположения и неразположения във връзка с времето. Добре е да знаете причината на разположенията и неразположенията си. Като правите наблюдения върху себе си, вие откривате ред външни и вътрешни причини, чрез които увеличавате знанията си.
към текста >>

Именно затова флегматичният темперамент се явява добра основа за езотеричното развитие, защото той е приспособен за спокойно самонаблюдение и съзерцание, така необходими за езотеричното развитие.

Затова Учителят постоянно набляга на будност на съзнанието, да можем всеки момент да контролираме и регулираме проявлението на силите, които обуславят темперамента. Още при първите си стъпки в езотеричното развитие човек започва много остро да изпитва вредата, причинена от преобладаването на един или друг темперамент, защото ще работи само в това направление, в което темперамента го води и ще се получи едностранчива работа, а езотерическото развитие подразбира всестранно разгръщане на всички сили и способности. Вредата, която е възможно да се изпитва при преобладаване на един темперамент, може да се отстрани, като се въздейства върху другите темпераменти и се направи съответното изменение и у тях. Да допуснем, че флегматикът стане езотерик - макар че той трудно може да вземе такова решение - този темперамент е добра почва за езотерично обучение. Както казах по горе, погледът на флегматика е обърнат към неговия вътрешен живот и станал езотерик, той има вече естествени условия внимателно да наблюдава своя душевен живот във всичките му проявления и тези наблюдения му причиняват, в сравнение с другите темпераменти, по-малко страдания. Именно затова флегматичният темперамент се явява добра основа за езотеричното развитие, защото той е приспособен за спокойно самонаблюдение и съзерцание, така необходими за езотеричното развитие. Него не го смущава това, което намира в себе си. И когато прави самонаблюдения, те понякога проникват по-дълбоко, отколкото при меланхолика, когото възпрепятства в това отношение голямата ненавист към самия себе си, като открива своето несъвършенство. Затова, ако флегматикът е способен на душевно развитие, то той може да бъде от най-добрите ученици по езотеричния път. Понеже във всеки човек има и четирите темперамента, то когато меланхоликът встъпи в езотеричес- кото развитие, за да избегне лошите последици на самокритиката, трябва да развие флегматичния темперамент в себе си, за да може спокойно да се самонаблюдава. Съвършено различен езотерик става сангвиникът, чието съзнание е ангажирано предимно с външния свят - той с удоволствие скача от впечатление на впечатление и не обича да спира вниманието си само върху един факт.
към текста >>

Не му е свойствено вътрешното вглъбяване и самонаблюдение.

Съвсем друго нещо е човекът на холеричния темперамент. На холерикът много трудно му се отдава да влезе в езотерическия път. Понеже неговото съзнание е заето изключително с обективния физически свят и живот, той отхвърля всяка езотерика и дори не иска да слуша за нея. Но когато по един или друг начин влезе в този път, той много бавно се поддава на езотерическо възпитание. Трудно може да спре, за да работи над себе си. Не му е свойствено вътрешното вглъбяване и самонаблюдение. И затова той, без да опита и провери, отхвърля езотерическото развитие, целта на което е преобразуване на духовно-душевното битие на човека. Но ако холерикът преживее някакъв тежък удар в живота или има в характера си меланхоличен оттенък, то в такъв случай той може да използва своите холерически наклонности и с цялата си свойствена енергичност да започне да работи за пресъздаване на себе си. Когато тази вътрешна работа му потръгне благодарение на големите му способности и възможности, той се отдава на изучаване на външната реалност, която е единствена за обикновения холерик, но по отношение на духовната действителност. Разкрива дълбоките причини, които стоят зад явленията и процесите в обективния свят. Той умело използва външните процеси и явления, за да изрази духовната реалност.
към текста >>

Именно затова, флегматичният темперамент се явява добра основа за Окултно развитие, защото той е приспособен за спокойно самонаблюдение и съзерцание, така необходими при Окултното развитие.

Още при първите стъпки на окултното развитие, човек почва в много остра форма да изпитва вредата, причинена от преобладаването на един или друг темперамент. Защото ще работи само в това направление, в което темпераментът го води, и ще се получи една едностранчива работа, когато окултното развитие подразбира всестранно развитие на всички сили и способности. И вредата, която може да се изпита при преобладаването на един темперамент, може да се отстрани като се въздейства и върху другите темпераменти и се произведе съответно изменение и у тях. Така флегматикът, понеже е муден, мъчно взима решение да влезе в пътя на Окултното развитие, но един път взел решение, този темперамент се явява добра почва за Окултно обучение. Неговият поглед е обърнат към неговия вътрешен живот и когато стане Ученик на Вътрешния Път, той има вече естествени условия внимателно да наблюдава своя душевен живот във всичките му противоречия и тези наблюдения му причиняват, сравнително с другите темпераменти, по-малко страдания. Именно затова, флегматичният темперамент се явява добра основа за Окултно развитие, защото той е приспособен за спокойно самонаблюдение и съзерцание, така необходими при Окултното развитие. Него не го възмущава всичко това, което той намира в себе си. И когато той прави самонаблюдения, те понякога проникват по-дълбоко, отколкото самонаблюденията на меланхолика, комуто препятства в това отношение голямата ненавист към самия себе си като гледа своето несъвършенство. Затова ако флегматикът е способен на душевно развитие, то той може да бъде най-добрият Ученик в Окултния Път. Понеже във всеки човек има и четирите темперамента, то когато меланхоликът встъпи в Пътя на Окултното развитие, за да избегне лошите последици на самокритиката, към която е склонен, трябва да развие флегматичния темперамент в себе си, за да може спокойно да се самонаблюдава. Съвършено особен езотерик става сангвиникът, чието съзнание е ангажирано предимно с външния свят и с удоволствие скача от впечатление към впечатление и не обича да спира вниманието си само върху един факт.
към текста >>

Нему не му е свойствено вътрешно углъбяване и самонаблюдение и затова той без да опита и провери отхвърля Окултното развитие, целта на което е преобразяване на душевно-духовното битие на човека.

Съвсем друг е човекът на холеричния темперамент. На холерика много трудно му се отдава да влезе в Езотеричния Път. Понеже неговото съзнание е заето изключително с обективния физически свят и живот, той отхвърля всяка езотерика и не иска и да слуша за нея. Но когато по един или друг начин влезе в този Път, той много трудно се подава на езотерично възпитание. Той трудно може да се спре да работи над себе си. Нему не му е свойствено вътрешно углъбяване и самонаблюдение и затова той без да опита и провери отхвърля Окултното развитие, целта на което е преобразяване на душевно-духовното битие на човека. Но ако холерикът преживее някакъв тежък удар в живота или има в характера си меланхоличен оттенък, то в такъв случай той може да използва своите холерически наклонности и с всичката му свойствена енергичност да започне да работи за пресъздаване на себе си. И когато тази вътрешна работа му се подаде, благодарение на своите големи способности и възможности той се отдава на изучаване на външната реалност, която е единствена за обикновения холерик, в отношение с духовната действителност. И така разкрива дълбоките причини, които стоят зад явленията и процесите в обективния свят. Той умело използва външните процеси и явления, за да изрази духовната реалност. 241. Важността на малките неща.
към текста >>

- Колкото и да се стараят хората да убедят себе си и другите продължи той, - че смисълът на живота се крие единствено в материалното благополучие, те не могат да скрият дори пред собственото си самонаблюдение, че най-голямото в целия им живот е бил някакъв по-рано или по-късно осъзнат подтик.

- Колкото и да се стараят хората да убедят себе си и другите продължи той, - че смисълът на живота се крие единствено в материалното благополучие, те не могат да скрият дори пред собственото си самонаблюдение, че най-голямото в целия им живот е бил някакъв по-рано или по-късно осъзнат подтик.
Това е така, щом го казвате, но хората търсят само материално благополучие? Щом е така, щом като личните интереси ръководят човека, тогава не е ли ясно, че живеем в епоха, когато е спънат духовният развой? Учителят погледна напред, където между клоните и боровете при източната страна на изгревската поляна трептяха като огромни бели звезди пролуките, през които надничаше доста извисеното вече слънце, и заговори спокойно: Учителят: Това би било така, както казваш, но в човешката душа живее един често несъзнателен подтик, който пази душите на много хора от пълно потъване в бездната на материята и в измамната сянка на илюзиите. Всички от групата очакваха с голямо внимание да чуят изясненията, които Учителят щеше да даде. - Колкото и да се стараят хората да убедят себе си и другите продължи той, - че смисълът на живота се крие единствено в материалното благополучие, те не могат да скрият дори пред собственото си самонаблюдение, че най-голямото в целия им живот е бил някакъв по-рано или по-късно осъзнат подтик. За да стане човек последовател на някакво учение, доктрина, философия, подтикът е дошъл отвътре. Нека проверят себе си тези, които са убедени материалиста, за да разберат, че не е само литературата, която са прочели, не само външните въздействия, които са получили, са причина да поемат този път. Решителният момент да тръгнат в една или друга посока е дошъл отвътре. Ако не беше така, те биха възприели и всяко друго външно въздействие и биха изповядвали всякакви други идеи. Ако това е вярно за човека, който няма никакво отношение към реалността на духа, колко по-вярно е то за тези, които признават съществуването на една първопричина.
към текста >>

Самонаблюдението като метод на работа 1 9 1

Развиване на свръхсъзнанието 1 2 9 Различните науки като метод за работа 4 6 7 Ритъмът като път за реализиране на идеите 4 3 9 Ръководството на ума и на сърцето 425 Самовъзпитанието на ученика 4 7 9 Самонаблюдението като метод на работа 1 9 1 Самообладание 405 Самообладанието на ученика 4 7 2 Светлата точка в съзнанието 3 9 1 Светлина, Топлина и Доброта в концентрацията 3 4 Свещеният час 189
към текста >>

Самонаблюдението като метод за работа 690

Работа в трите свята 645 Работа върху лицето и носа 930 Работа с чуждите присадки 714 Работата с малките величини като метод 600 Регулиране на мозъка 548 Самонаблюдението като метод за работа 690 Търпение 838 Търпението като метод за работа 644 Упражнение за Бога на Любовта 818 Упражнение с първата мисъл 688 Ученикът трябва да има висок идеал 601
към текста >>