Търсене в текстове за 'Самонаблюдение'

Именно затова флегматическият темперамент се явява добра основа за езотерическото развитие, защото той е приспособен за спокойно самонаблюдение и съзерцание, така необходими при езотерическото развитие.

Затова Учителя постоянно набляга на будност на съзнанието, да можем всеки момент да контролираме и регулираме проявлението на силите, които обуславят темпераментите. Още при първите стъпки в езотерическото развитие, човек почва в много ocтpa форма да изпитва вредата, причинена от преобладаването на един или друг темперамент, защото ще работи само в това направление, в което темперамента го води и ще се получи една едностранчива работа, когато езотерическото развитие подразбира всестранно развитие на всички сили и способности. И вредата, която може да се изпитва при преобладаване на един темперамент, може да се отстрани, като се въздейства и върху другите темпераменти и се произведе съответното изменение и у тях. Да допуснем, че флегматикьт стане езотерик - макар че той трудно може да вземе такова решение, защото във всичко е муден, но един път взел решение, този темперамент се явява добра почва за езотерично обучение. Както казах и по-горе, погледът на флегматика е обърнат към неговия вътрешен живот; и станал езотерик, той има вече естествени условия внимателно да наблюдава своя душевен живот във всичките му проявления и тези наблюдения му причиняват, сравнително с другите темпераменти, по-малко страдания. Именно затова флегматическият темперамент се явява добра основа за езотерическото развитие, защото той е приспособен за спокойно самонаблюдение и съзерцание, така необходими при езотерическото развитие. Него не го възмущава всичко това, което той намира в себе си. И когато той прави самонаблюдения, те понякога проникват по-дълбоко, отколкото самонаблюденията на меланхолика, комуто препятствува в това отношение голяма ненавист към самия себе си, като гледа своето несъвършенство. Затова, ако флегматикът е способен на душевно развитие, то той може да бъде най-добър ученик в езотерическия път. Понеже във всеки човек има и четирите темперамента, то, когато меланхоликът встъпи в пътя на езотерическото развитие, за да избегне лошите последици на самокритиката, трябва да развие флегматическия темперамент в себе си, за да може спокойно да се самонаблюдава. Съвършено особен езотерик става сангвиникьт, чието съзнание, както казах, е ангажирано предимно с външния свят и с удоволствие скача от впечатление към впечатление и не обича да спре вниманието си само върху един факт.
към текста >>

Нему не му е свойствено вътрешното углъбяване и самонаблюдение.

Съвсем друг е човекът на холеричния темперамент. На холерика много трудно му се удава да влезе в езотерическия път. Понеже неговото съзнание е заето изключително с обективния физически свят и живот, той отхвърля всяка езотерика и хич и не иска да слуша за нея. Но когато по един или други начин влезе в този път, той много трудно се поддава на езотерическото възпитание. Той трудно може да се спре да работи над себе си. Нему не му е свойствено вътрешното углъбяване и самонаблюдение. И затова той, без да опита и провери, отхвърля езотерическото развитие, целта на която е преобразуване на духовно-душевното битие на човека. Но ако холерикът преживее някакъв тежък удар в живота, или има в характера си меланхоличен оттенък, то в такъв случай той може да използва своите холерически наклонности и с всичката му свойствена енергичност да започне да работи за пресъздаване на себе си. И когато тази вътрешна работа му се подаде, благодарение на своите големи способности и възможности, той се отдава на изучаване на външната реалност, която е единствена за обикновения холерик, в отношение с духовната действителност. И разкрива дълбоките причини, които стоят зад явленията и процесите в обективния свят. Той умело използува външните процеси и явления, за да изрази духовната реалност. .
към текста >>

Чета посочени пасажи от Евангелието и си правя самонаблюдение чрез оцветени триъгълници с различни точки, поставени по чертежа.

Чета посочени пасажи от Евангелието и си правя самонаблюдение чрез оцветени триъгълници с различни точки, поставени по чертежа.
И неговата жена е от по-горна йерархия - трябва да я слуша. Тук ме спасява само труда на моите ръце: мета, мия, плета, плета за нея, за децата, за мъжа й, освен че съм на свои разноски и купувам въглища. Закътах си 4 кг. захар, дадена ни от Министерството, но тя изчезнала до бучка - останала само кесията с няколко парченца на дъното. НОЕМВРИЙ [1919 г.] Изпълнявам духовен наряд. Чета посочени пасажи от Евангелието и си правя самонаблюдение чрез оцветени триъгълници с различни точки, поставени по чертежа. Много интересно е, но често забравям да си поставя „точката” [по задача от Учителя]. Но поради строгото ми самоконтролиране, моите светли точки рядко взимат възходящо направление. Плахо попитах сестрата за захарта. - На Господа трябва, беше резкия и неумолим отговор.
към текста >>

Но това, което истински го учуди, изненада и дори смути без сам да забележи смущението си, защото въпреки високото си самомнение не беше изработил самонаблюдение, беше въпросът: кое бе накарало тези около 300 души мъже и жени на средна възраст, почти от всички обществени слоеве, да се излагат на този студ и тънък като струна смразяващ вятър, разшетал се чевръсто из двора, който ги пронизваше с хиляди игли изведнаж?!

Но това, което истински го учуди, изненада и дори смути без сам да забележи смущението си, защото въпреки високото си самомнение не беше изработил самонаблюдение, беше въпросът: кое бе накарало тези около 300 души мъже и жени на средна възраст, почти от всички обществени слоеве, да се излагат на този студ и тънък като струна смразяващ вятър, разшетал се чевръсто из двора, който ги пронизваше с хиляди игли изведнаж?!
Това бяха свещите на великото, красивото, мощното! В техните души грееше нещо нетленно, което приятно топлеше и светеше отвътре с една мека светлина, и тъкмо то беше, което ги топлеше в тази студена зимна утрин. Подполковникът само преди няколко години беше преминал през най-тежките изпитания на бойното поле и получил дълбока рана в корема, затова не се учудваше, че тези хора стоят на студа. Още повече, той винаги си мислеше, че може повече от другите. Животът до сега не беше опровергавал това негово самочувствие. Но това, което истински го учуди, изненада и дори смути без сам да забележи смущението си, защото въпреки високото си самомнение не беше изработил самонаблюдение, беше въпросът: кое бе накарало тези около 300 души мъже и жени на средна възраст, почти от всички обществени слоеве, да се излагат на този студ и тънък като струна смразяващ вятър, разшетал се чевръсто из двора, който ги пронизваше с хиляди игли изведнаж?! Той заглеждаше съсредоточено и изпитателно всяко лице и забеляза, че те бяха озарени от нещо тайнствено! Очакваха с трепет Учителя, както птичките с хор - изгрева на Слънцето. За тези хора, както студът така и вятърът, като че не съществуваха! Нещо по-мощно, по-силно беше ги довело и държало тук! Той също констатира, че тези лица в болшинството си не бяха от средата на видни държавници и учени, нито на поети и философи, още по-малко на доктори и професори, за някакви таланти и гении не можеше и да мисли.
към текста >>

Това бе един от първите и важни уроци, които Учителят му даде вече като ученик, без което самонаблюдение ученикът не можеше да направи нито крачка напред!

Това бе един от първите и важни уроци, които Учителят му даде вече като ученик, без което самонаблюдение ученикът не можеше да направи нито крачка напред!
15, с. 276-277 - „Швейцария”.] Двамата - евреинът и Христов си стиснаха ръцете, измериха се с поглед като борци преди започване на борба. Още веднаж ток от страх прекоси тялото на Христов! И този път той се хвана в страх, и силно се ядоса! Тук трябва да забележим, че Христов беше чел много, писал, спорил, наблюдавал другите като опитен разузнавач, но днес за пръв път така обстойно и обективно наблюдаваше себе си. Това бе един от първите и важни уроци, които Учителят му даде вече като ученик, без което самонаблюдение ученикът не можеше да направи нито крачка напред! Момичето разбра, почувствува, че Христов се уплаши! Кадифяна ръкавица, помилва женското й тщеславие. В нея пламна Брунжилда! С цялото си същество тя пожела Христов и евреинът да се състезават за нея, тя да бъде царицата на двубоя - скрита зад паравана „Философската истина”! Момичето обичаше евреина, но от днес то заобича и Христов!
към текста >>

Само ми се струва, че нещо ме души!...” Той много добре боравеше и със самонаблюдението, но сега и то беше против него - увеличаваше смущението му още повече.

Най-после цялата тази фасада, която евреинът така майсторски построи, макар и верна, защото и други светила от запад и изток така мислеха за Учителя, никак не му помогна.* [*Виж „Изгревът”, т. 5, с. 551-552 - „Учителят не се доказва, Учителят се изявява и се проявява чрез Духът! ”] Нещо в него почна да се издига и да го стиска за гушата, като че ли ще го удуши! Изпадна в ужас и паника, но продължаваше да се бори да се задържи, затова почна да се самоуспокоява, като си мислеше: „Съвсем не съм смутен, нищо ми няма! Само ми се струва, че нещо ме души!...” Той много добре боравеше и със самонаблюдението, но сега и то беше против него - увеличаваше смущението му още повече. Изобщо, днес всичкото му знание беше насочено против него, като че той не беше господар на знанието си, друг го насочваше против него. Бяха останали още няколко неща неказани. Учителят искаше той всичко да каже, да извади всичко каквото имаше в душата му, за да го види той самият. - Учителю, Вие при всички случаи знаете истината! Един глас в него му нашепна: „Тогава знае и истината за твоите мисли, знае защо така мислиш, и защо искаш да останеш в стаята!
към текста >>

Вътрешната чистота е по-лесно достъпна за личности с широко съзнание и такива, които свободно боравят със самонаблюдението.

На всяка външна чистота отговаря вътрешна, и обратно.* [*Виж „Изгревът”, т. 1.2. изд., с. 86-87.] Както в тоновата стълбица, на всеки тон от по-долната гама отговаря тон от по-горната гама. Външната и вътрешната чистота са тясно свързани, те са аналогични. Както певецът лесно пее в средния регистър на гласа си, и колкото отива по-нагоре към по-високите тонове, толкова по-трудно му става, така е и с чистотата - колкото се отива по-нависоко, толкова по-трудно се разбира, защото рядко се насочва съзнанието към височините. Вътрешната чистота е по-лесно достъпна за личности с широко съзнание и такива, които свободно боравят със самонаблюдението. Още по-малко са хората, които могат съзнателно да я пазят и да се ползват от нея в живота. Здравето и щастието повече зависят от вътрешната чистота отколкото от външната, защото външната е резултат от вътрешната. Обикновено за вътрешна чистота не се мисли или се мисли като фикция, която няма нищо общо с живота. Вътрешната чистота е атрибут само на човека, защото има отношение към самосъзнанието, каквото само човек притежава. При животните съзнанията, мислите са само единни.
към текста >>