Търсене в текстове за 'Самодисциплина'

Само при една такава самодисциплина човек може да се освободи от лошите навици и привички на миналото.

Но новата иде сега от Разумното творческо начало. То е, което внася новото в нашите мисли, чувства и постъпки, а качеството на това ново е, че то винаги дава подтик на вашия възход нагоре. Ако една мисъл не ти дава най-малък подтик напред да се развие твоята сила, и ако едно чувство и една постъпка не могат да ти дадат най-малък подтик напред, те не са потребни за теб. Те може да са потребни за други, но не и за теб. Този закон е основа на съзнателното самовъзпитание. Само при една такава самодисциплина човек може да се освободи от лошите навици и привички на миналото. Известни постъпки или привички, които ги повтаряме дълго време, се превръщат на навик в течение на няколко поколения. Навикът в зависимост от естеството си може да се превърне в грешка, а грешката може да се превърне в престъпление, а престъплението може да се превърне в най-лош порок. Човек не може да се освободи от един свой навик, от една своя грешка и престъпление, ако в даден случай най-първо не може да измени своята мисъл и после да измени своите постъпки. Така че, за да можем да ликвидираме с нашето минало, трябва преди всичко да изменим насоката на нашата мисъл. Болният не може да оздравее, докато не допусне в ума си мисълта, че ще оздравее.
към текста >>

самодисциплината и възпитанието на физическото тяло.

човек. Учителят го спрял, поканил го у дома си, нагостил го добре и му подарил новия си костюм. Брат Д. твърди: Учителят му казал, че е ходил в Тибет, където изучавал окултната медицина, като добавил, че в първия семестър се усвоявала самодисциплината и възпитанието на физическото тяло. През 1923 г. в един холандски град се състоял голям конгрес на ордена „Звездата на Изток", на който Кришна Мурти трябвало да бъде провъзгласен за миров Учител. Тогава той бил на 26 години.
към текста >>

В старо време учениците са били подлагани на особен род самодисциплина - да се въздържат от много говорене.

С нея само може да споделите този свещен хляб. С всички останали хора може да разменяте мисли върху общи въпроси, които са достъпни за техния ум. Например, някой ви запитва, какви са вашите понятия за Бога, какво е вашето верую и т.н. и вие сте готови веднага да дадете отговор. Но аз ви казвам: Като ученици вие трябва да се въздържате и да не бързате изведнъж да изнасяте своите свещени идеи. В старо време учениците са били подлагани на особен род самодисциплина - да се въздържат от много говорене. В това отношение и вие трябва да правите опити да не бързате да изнасяте знанието си пред външния свят. Знанието е плод, който зрее. Не давайте този плод другиму, преди вие да сте го опитали. Като ученици, вие трябва да знаете, че има неща, които могат да се казват на хората, но има и такива, които трябва да задържите само за себе си. Тези последните представят запас, малък капитал, от който само вие да се ползувате.
към текста >>

В старо време Окултните Ученици се подлагали на особен род самодисциплина - да се въздържат от много говорене.

С нея само можете да споделяте този свещен хляб. С всички останали хора може да разменяте мисли върху общи въпроси, които са достъпни за техния ум. Например, някой ви запитва, какви са вашите понятия за Бога, какво е вашето верую и т.н. Вие сте готови веднага да отговорите. Казвам: Като Ученици, вие трябва да се въздържате, да не бързате изведнъж да изнасяте своите свещени идеи. В старо време Окултните Ученици се подлагали на особен род самодисциплина - да се въздържат от много говорене. В това отношение и вие трябва да правите опити, да не бързате да изнасяте знанието си пред външния свят. Знанието е плод, който зрее. Не давайте този плод другиму, преди вие да сте го опитали. Като Ученици вие трябва да знаете, че има неща, които могат да се казват на хората, но има и такива, които трябва да задържите само за себе си. Тези последните трябва да представляват запас, малък капитал, от който само вие де се ползувате.
към текста >>

Мъдростта на Божественото учение се е превърнала за всекиго от тях в култура на общуването и в желязна самодисциплина.

Праведните се натъжават и наскърбяват. А учениците се учат и се радват! Защо се радват? Защото са придобили ново знание, нова поука, нова сила. Научили са се да извличат смисъла от всяка житейска ситуация и нищо, което се случва около тях и в тях самите, не би могло да наруши вътрешния им мир. Мъдростта на Божественото учение се е превърнала за всекиго от тях в култура на общуването и в желязна самодисциплина. Дори и светът да се срути над главите им, те ще съзрат в това изпълнението на Промисъла на Създателя, който неотклонно – и над всяко земно разбиране – води винаги към Добро. Преодолените с чест изпитания винаги ни правят по-силни. Умението да черпиш познание от собствените и чуждите грешки неминуемо ще събуди дремещата в душата ти Божествена Мъдрост. В днешния ден, край второто езеро, Учителят – Предвестник на Новата Култура, се обръща към пробудените и пробуждащите се души: „Всяка лоша мисъл огорчава съзнанието на Бога вътре в човека. Човек трябва да каже: „Бог ме е допуснал да живея и затова няма да хвърлям сянка върху Божието съзнание!
към текста >>

И ако не се съпротивляваме, ако ги следваме в послушание и неотклонна самодисциплина, ще ни помогнат да достигнем целта.

Смисълът на живота именно в щастието ли е или в нещо друго? Кой би могъл да ни посочи най-вярната и най-кратка пътека към щастието? Колко много въпроси, на които търсим отговор през нашите земни дни... Повечето от нас продължават това търсене до последния си дъх. Малцината, които откриват или вече са открили точните отговори, ние назоваваме „духовни Учители“. Очевидно те са онези велики Същества, които притежават способността и Мъдростта да ни отведат до пътеката на щастието. И ако не се съпротивляваме, ако ги следваме в послушание и неотклонна самодисциплина, ще ни помогнат да достигнем целта. Сиреч – да прозрем дали щастието е постижимо в условията на земния живот. И ако да – то какво е неговото действително (а не илюзорно) естество и как да го овладеем. В края на пътя, по който следваме един Божий Пратеник – Вестител на вечната Истина, ние разбираме, че щастието не зависи от условията, в които живеем. То зависи единствено и само от нас самите. Следователно ние го носим у самите себе си, някъде дълбоко в сърцето си, откъдето трябва да го извадим на белия свят и да го изпълним с живот.
към текста >>

Така, под формата на различни забавления, видове маршировки, игри и др„ ще научим децата на ред и самодисциплина.

През първата седмица било чрез песен, игра, приказка или беседа ще подчертаем горните навици, тъй като първите впечатления определят до голяма степен дисциплината за през цялата година. Необходимо е да бъдем последователни и изискани в отношенията си с децата. В интереса на работата е учителката да бъде неотлъчно при децата. Една от първите ни игри може да бъде на „Имена", както и „Истинският победител", „Троп-троп" и др. При първата игра ще се запознаем с имената на децата, при втората ще се справим с тихото местене на столчетата и съобразителност, а при третата — със създаване навик за общуване. Така, под формата на различни забавления, видове маршировки, игри и др„ ще научим децата на ред и самодисциплина. За изпълнение на казаното ще внимаваме от първия до последния ден на учебната година, тъй като имаме задачата да създадем навици у децата за цял живот. За да свикнем малките да бъдат чисти и спретнати, правим всекидневен и седмичен преглед. Не по-малко важно е да свикнем децата да пазят ред и чистота около себе си. Всеки предмет в стаята има свое място и ние трябва на време да обърнем вниманието на малките към това. С голяма готовност децата посрещат дежурството.
към текста >>

И така, с кротост и търпение, към хармонична свобода и самодисциплина.

Изпяхме няколко песни. * * * С нужното внимание, повтаряхме всеки ден горния урок, за да стане навик на всяко дете. Не само това, но скоро го разширихме — при миене, обличане, при игра с играчките, при кукленската къща и изобщо прилагахме към всеки случай без редица, но с ред. Първи е този, който е най-внимателен. Мое е само свободното място. И така, с кротост и търпение, към хармонична свобода и самодисциплина. Стадния ред сковава и ограничава духа. Стадната дисциплина, приятна за окото — убива личността. А основната задача на детската градина е: създаване свободни, творчески личности.
към текста >>