Търсене в текстове за 'Римляни'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 69 резултата в 43 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_03 ) Езикът на Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато един народ се възгордее и иска да бъде над всички, за него важи законът: „Гордостта предшества падането.“ Всички стари народи – римляни, гърци, картагенци, финикийци и пр.
Човекът на Мъдростта е фар, който пръска Светлина. А човекът на Истината е хлебар, който дава хляб на всички, които минават. Всяка една работа, в която присъстват и трите прояви, върви без изключение. Някой идва при мен и ми казва: „Не зная как да постъпя с другите.“ Казвам му, че това е много лесно, когато се спазва следното правило: когато някой дойде при теб, ти се постави на неговото място и виж как ти би искал да се постъпи с теб; така и постъпи с него. Всички верующи в Христа са „Израил“. Когато един народ се възгордее и иска да бъде над всички, за него важи законът: „Гордостта предшества падането.“ Всички стари народи – римляни, гърци, картагенци, финикийци и пр. сега са пак преродени. Славяните представляват Юдиното коляно, чрез което се изяви Христос. Англичаните и германците представляват мъжкия принцип, а французите и славяните – женския. Англичаните и германците имат сила да организират и подбудителната причина е волята, а у славяните има нови идеи и ги подбужда Любовта. Божественото е в Любовта.
към текста >>

2. 6_11 ) Девет блаженства – девет метода за работа - Боян Боев (1883 – 1963)

Че наистина, когато човек се отдалечи от Бога, низшето, животинското се проявява в човека, се вижда от следния важен закон, който се изтъква от апостол Павел в посланието му към Римляните, 1-ва глава, от 28-ми стих до края.
Дето се казва, че клоните били отсечени и останал само пън, заровен в земята, това показва, че Божественият живот на човека ще се отдалечи от него и той ще остане само с живот, свързан с гъстата материя. Това е днешната материалистична епоха; значи и това е предсказано. Дето се казва, че небесната роса ще го искри, това показва, че все пак ще идат отгоре Божествени струи, Божествени мисли и чувства, за да не изгасне съвсем Божественият живот в него и да тлее като искра, додето дойде време да се разпламти. И дето пише, че тялото му ще бъде покрито с пера като на орел, показва гордостта. А седемте времена, през които ще трае това, означават седем епохи, през които човечеството ще прекара това понижено състояние. Че наистина, когато човек се отдалечи от Бога, низшето, животинското се проявява в човека, се вижда от следния важен закон, който се изтъква от апостол Павел в посланието му към Римляните, 1-ва глава, от 28-ми стих до края. Тоя закон гласи: когато човек се отказва да познае Бога, Бог се отдръпва и той попада под влияние на тъмните низши сили. Тогава идва голямо падение и низшите сили вземат надмощие. Дето пише в Езекиил и в Откровението на Йоана, че от Небето ще се хвърля огън върху хората, това са бомбите, които се хвърлят от аеропланите. Това е буквално предсказано от Езекиил и в Откровението. Втората световна война е като последствие от сегашната карма на човечеството.
към текста >>

3. 73) Спирайте се върху общите принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

Послание към римляните, глава 9, ст. 10
духовната група се събра на Изгрева в присъствието на Учителя. Изпълнихме следния ред: Тайна молитва. Евангелие от Йоана, глава 3, ст. 3 Беседи, Първа серия, 20 стр. Послание към римляните, глава 9, ст. 10 Беседи, Втора серия, 3 стр. Евангелие от Лука, глава 18, ст. 21-22 Започна разговор, в който Учителя каза между другото: Сравнете вашия живот с живота на растенията: те имат диаметрално противоположния процес. Всяко растение отива към центъра на Земята, отива надолу, а след това със своя стрък отива нагоре.
към текста >>

4. 12) Всемирното Бяло Братство - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички римляни знаеха гръцки, тогава Бялото Братство бе в Гърция.
Разликата между разбиранията зависи от степента на развитие. Всички разбирания са на място, но понеже човечеството прогресира и е в развитие, затова разбиранията са различни. Нам ни е приятно за всички онези, които носят Божественото, отгдето и да идат те. Всяко течение е в служба, то е на своето място и съставлява част от едно цяло; има философия на Цялото. Гърците всъщност завладяха Рим. Всички римляни знаеха гръцки, тогава Бялото Братство бе в Гърция. Когато Александър Македонски12 влезе в Ерусалим, той го освободи, защото Бялото Братство бе там. Но когато Бялото Братство се дигна оттам, Ерусалим падна. Бялото Братство се дигна също така и от Гърция и затова сега тя е отпаднала Да знаете само колко е велик Божественият план! Идеите на Бялото Братство ще се приемат.
към текста >>

5. 66) План за повдигане на човечеството - Боян Боев (1883 – 1963)

Старите гърци са преродени в сегашните французи, германците са древните римляни, а двете колена от евреите са сегашните славяни.
Учителя каза: Има една статия „Бъдещето е на славяните“, прочетете я. Работа, работа трябва. Мъчно се пробужда човечеството, но ограничението ще се премахне, както зимните ограничения през пролетта и лятото чезнат. В Русия ще има широко поле за работа, скоро ще се отвори Русия. Старите гърци са преродени в сегашните французи, германците са древните римляни, а двете колена от евреите са сегашните славяни. Дух на самопожертвование има у славянина; в славянството има проявление на Бога. Бог извиква славяните, за да съдействат за Царството Божие на Земята. Славяните са определени от Бога да бъдат носители на една нова идея. Мисълта създава известни форми. Ако погледнем носа на славянина, той е все още къс – това показва, че трябва да учи.
към текста >>

6. Изгрев, 5.I.1953 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Това се вижда от следния важен закон, който се изтъква от апостол Павел в неговото Послание към Римляните, глава първа, от 28 стих до края.
След тези 2 месеца концентрирайте се, като си изберете нещо из живота на Христа. Например как Христос проповядва на планината, как Христос върви с учениците през нивите, Христос на Тайната вечеря и пр.” Учителя одобри това с голяма готовност. Една сестра каза: „За най-подходящо намираме да изберем някои сцени от живота на Христа.” Една друга сестра каза: „Ето защо като четем Исайя, да изпращам Любов към него и тогава той ще те посети, ще те въведе в един нов свят, ще ти обясни не само това, което е писал, но ще ти каже нови неща, които е учил от тогава насам.” Когато човек се отдалечи от Бога, низшето, животинското, се проявява в човек. Това се вижда от следния важен закон, който се изтъква от апостол Павел в неговото Послание към Римляните, глава първа, от 28 стих до края. Този закон гласи, че когато човек се откаже да познае Бога, Бог се отдръпва и човек попада под влияние на тъмните сили, низшите сили. Тогава иде голямото падение. Низшите сили вземат надмощие. Изучавайте растенията. Те са като книги.
към текста >>

7. Езотеричната практика на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Това се вижда от следния важен закон, който се изтъква от апостол Павел в неговото Послание към римляните, гл.
Една сестра каза:“За най-подходящо намираме да изберем някоя сцена из живота на Христа, например как Христос проповядвал на планината, как Христос върви с учениците си през нивите, Христос на Тайната вечеря и пр.“ Учителя одобри това с голяма готовност. Една друга сестра каза:“Учителю, вие бяхте казали, че като четем Исайя, той ще дойде, ще почувстваме неговото присъствие.“ Учителя каза: Ето защо: Като четеш Йсайя, да изпращаш любов към него и тогава той ще те посети, ще те въведе в един нов свят, ще ти обясни не само това, което е писал тогава, но ще ти каже нови неща, които е учил оттогава насам. Когато човек се отдалечи от Бога, нисшето, животинското се проявява в него. Това се вижда от следния важен закон, който се изтъква от апостол Павел в неговото Послание към римляните, гл. 1, от 28 cm. до края. Този закон гласи, че когато човек се откаже да познае Бога, Бог се отдръпва и човек попада под влиянието на тъмните, нисши сили. Тогава идва голямо падение. Нисшите сили вземат надмощие.
към текста >>

8. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Културният, бил той елин или римлянин, гледаше на тях отвисоко, с презрение или насмешка.
" Две са отличителните черти на Белите Братя: лоялна, беззаветна преданост, заедно с благоговение, доверие към Учителя им и братски, любезни обноски помежду си. Първото, по своята голяма сила – изненадва. Втората, по своята морална хубост – пленява. Гибон и всички историци свидетелстват, че това бяха отличителните качества на първите християни, и че тези именно качества им дадоха победата над всички неприятели от тогавашния свят и култура. Културният, бил той елин или римлянин, гледаше на тях отвисоко, с презрение или насмешка. Ала общелюдието, изморено от себеубийствени ежби и омраза, при вида на християните, казваше: "Я виж как се любят помежду си! " И един по един се приближаваха към тях. Вие, които се чудите или питате, защо дъновистите напредват, по-добре се запитайте: днес няма ли нужда или жажда за братски живот? Ето, това са в бегли черти Белите Братя – дъновистите. Хора усърдни, които гладуват и жадуват за правдата, които копнеят за братството и единството.
към текста >>

9. ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Последната останала почти незасегната от римляните, които малко преди началото на Новата ера завладели Египет.
Всички основоположници на съвременната астрономия през епохата на Възраждането, като гениите Нютон, Кеплер и Коперник, са били колкото астрономи, толкова и астролози. В това отношение особено, ярко е изявен Йохан Кеплер. Един интересен случай е отбелязан с Исак Нютон: отишъл при него виден англичанин и започнал да го упреква, че се занимава с тази лъженаука "астрология"; Нютон го изслушал и накрая спокойно попитал: "Вие, сър, изучавал ли сте астрология?..." Най-ярък представител на астрологията от по-стари времена е известният александрийски учен Клавдий Птоломей, живял през втори век след Христа. За онова време той бил учен от голяма класа, написал трудове по астрономия, математика, география и оптика, за които богато черпил от голямата и тогава все още изцяло съхранена Александрийска библиотека. Последната останала почти незасегната от римляните, които малко преди началото на Новата ера завладели Египет. Гази съкровищница на древни знания и мъдрости по-късно била опожарявана още три пъти. Първия път, била подпалена през 313 година от тълпи, насъсквани от християнски епископи заради неудобни за тях научни трудове, отричащи както централното положение на Земята във Вселената, така и положението на епископите като първи наместници на Бога. Втори път била опожарена през 690 година от арабските орди, последователи на Мохамед, които водени от своите халифи, завладели Египет. И най после окончателно била опожарена от турските орди на султан Селим I през 1517 година. Главният труд на Птоломей, в който той изнася математическите и астрономическите си знания, бил озаглавен "Математическо построение", но повече е известен с арабското име "Алмагеста".
към текста >>

10. ПЛУТАРХ - Влад Пашов (1902- 1974)

Между римляните, един, който се е занимавал с окултните въпроси, е бил някой си Цензуринус, живял в трети век.
Към края на живота на империята под гръко-александрийско влияние се явяват някои автори, които се занимават с окултни въпроси. В пределите на римската империя е работил, както видяхме Аполоний Тиански, по-късно неоплатониците. Пак в границите на римската империя са работили есеите, също така там възниква и християнството. Но всички тези явления не са продукт на римския дух, а на проява на други народности, които са живели всред римската империя. Между римляните, един, който се е занимавал с окултните въпроси, е бил някой си Цензуринус, живял в трети век. Той е бил запознат с халдейската и египетската Мъдрост и с учението на питагорейците и етруските, за които често споменава в книгата си За рождения ден. В книгата се говори за духа пазител на всеки човек. Ще предам един откъслек от нея под название „Какво нещо е духът и откъде произхожда това название? " „Духът е Бог, под закрилата на Когото всеки от нас живее от самото си раждане. Било, че се грижи за нашето раждане, било че се ражда заедно с нас, било че ни покровителствува, щом се родим.
към текста >>

Друг римлянин, който се е занимавал с окултните науки и специално с астрологията, е Юлиус Матернус Фирмикус, който е живял в средата на четвърти век след Христа.
Освен този дух обаче, съществуват много други, които управляват човешкия живот. Но всички тези духове упражняват само един път за всеки човек Божественото си влияние. Затова не им се отправят молитви през целия живот. Геният, напротив, е постоянно при нас като наблюдател и толкова усърден, щото нито за минута не се отдалечава от нас. Той ни приема при излизането от майчината утроба и ни придружава до края на живота." Друг римлянин, който се е занимавал с окултните науки и специално с астрологията, е Юлиус Матернус Фирмикус, който е живял в средата на четвърти век след Христа. От неговата книга върху астрологията се вижда, че той е познавал учението на египтяните, на халдейците и на питагорейците. Ще предам няколко мисли от неговата книга: „Бог, Който е създал човека, е създал тялото на последния от простото смесване на четирите стихии: огън, вода, земя и въздух. За да може съединението на тези неща да образува животни, наподобяващи по изглед Божеството. Така Майсторът на Божественото Създание е съставил човека по такъв начин, че в малкото тяло да може да вложи силата и веществото на всички елементи, съединени от природата, за да може чрез този Божествен Дух, който произлиза от Небесния Разум, за поддържане на смъртното тяло да приготви за човека убежище, което ако и слабо и нетрайно, да бъде прилично на света.
към текста >>

11. ФИЛОН АЛЕКСАНДРИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

По времето на Калигула, пред когото евреите били обрисувани в много лоша светлина, той бил изпратен за няколко години като посланик на своя народ в Рим, за да внуши на римляните по-добра представа за евреите.
ФИЛОН АЛЕКСАНДРИЙСКИ Филон е александрийски евреин, съвременник на апостолите. Той се е родил 20 години преди Христа, но е живял и след Него. Живял е във времето на първите римски императори. По времето на Калигула, пред когото евреите били обрисувани в много лоша светлина, той бил изпратен за няколко години като посланик на своя народ в Рим, за да внуши на римляните по-добра представа за евреите. Според преданието той е бил в Рим и по времето на император Клавдий и там се запознал с апостол Петър. Той е написал ред съчинения, много от които са се запазили и до наши дни. Такива са например: За сътворението на света, За наградите и наказанията, За закона на алегориите, За това, че Бог е непроменлив и др. Той бил много добре запознат с гръцката философия и с еврейската Кабала и въобще с еврейското езотерично учение. Той познавал много добре Платон и се стремил да покаже, че и Свещените книги на евреите имат дълбока философия, подобна на платоновата и се стремил да разкрие тази философия.
към текста >>

12. Пророк Осия - Влад Пашов (1902- 1974)

Той гледа с вяра на идващия Спасител, Когото вижда, че иде към земята и няколко места от неговата книга са приведени в Новия завет: Матея 8-ма глава, от 10-ти до 13-ти стих, Римляни 9-та глава, 25-26-ти стих и Първо Петрово Послание, от 2-ри до 10-ти стих.
Пророк Осия Пророк Осия е един от малките пророци. Той е пророкувал дълго време - от цар Озия до цар Езекия, от 785-та до 725- та година преди Христа. Той гледа с вяра на идващия Спасител, Когото вижда, че иде към земята и няколко места от неговата книга са приведени в Новия завет: Матея 8-ма глава, от 10-ти до 13-ти стих, Римляни 9-та глава, 25-26-ти стих и Първо Петрово Послание, от 2-ри до 10-ти стих. Книгата на пророк Осия е от 14 глави. Във всички глави се говори за отстъпничеството на Израил и Юда от Господа, заради което Бог ги отхвърля от Себе Си и ги наказва за делата им. На няколко места има загатване за идването на Месия. В последната глава призовава евреите да се отвърнат от идолите и беззаконията си и да се обърнат към Бога, който ги извел из Египет, и ги е водил през пустинята, като ги е хранил с манна. Той изтъква, че всички блага на еврейския народ идват от Бога - и житото, и плодовете, и виното и всичко необходимо.
към текста >>

13. ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Понеже речите Му бяха изпълнени с Мъдрост и не представляваха никаква опасност, аз Му дадох пълна свобода да поучава при всичко, че можех да Го затворя в Понтус - нещо, което щеше да изложи римляните, които държат, че са привърженици на справедливостта.
Никога в живота си не бях виждал по-симпатичен, по-грациозен и по- привлекателен човек, който да има осанка като него. Не исках да Го безпокоя и продължих пътя си, но поръчах на моя заместник Манилиус, който добре владееше еврейски език, да се присъедини към тълпата, а после да ми докладва за всичко, което той ще узнае. След завръщането ми в палата Манилиус се яви при мене и ми съобщи подробно за какво е говорил младият проповедник. Никога досега не съм чувал, нито никъде не съм чел за онова, което ми предаде Манилиус от проповедта на Исус. Между другото, когато един покварен евреин от тълпата запитал Исуса следва ли да се плаща дан на кесаря, той отговорил: "Отдайте кесаревото на Кесаря и Божието на Бога. Понеже речите Му бяха изпълнени с Мъдрост и не представляваха никаква опасност, аз Му дадох пълна свобода да поучава при всичко, че можех да Го затворя в Понтус - нещо, което щеше да изложи римляните, които държат, че са привърженици на справедливостта. Този човек не беше нито ласкател, нито бунтовник. Аз дори Го защитавам, без да знае Той това. Предоставих Му възможност да събира народа и да говори поученията и моите подуправители имаха заповедта да Го закрилят. Тази моя мярка силно дразнеше богатите евреи и силните на деня, но не и сиромасите. Вярно е и това, че Исус в своите речи и в своите действия много е нападал първите, като ги укорявал за техните произволи и грешки, което именно ме подбуди да не Го ограничавам да проповядва.
към текста >>

14. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Във всички страни, където римляните са били проникнали като завоеватели, са били подчинени боговете на страните, които са завладявали на цезаревия култ и цезарят се обявявал за върховен свещенослужител.
Това са указанията на Евангелията за личността Ма- тей-Леви. Името Леви ни показва, че евангелист Матей е принадлежал на Левиевото коляно, което беше определено като род на Свещеници още от времето на Мойсей. Матей е Леви и с това съносител на юдейското Свещенство. Как той като левит е влязъл в средата на презрените и грешните митари? За да си изясним това, трябва да знаем, че в Римската империя римските цезари са добили с насилие Посвещение и са се свързали с демонични същества от Духовния свят, и са установили култа на цезарите - да ги почитат като богове. Във всички страни, където римляните са били проникнали като завоеватели, са били подчинени боговете на страните, които са завладявали на цезаревия култ и цезарят се обявявал за върховен свещенослужител. Юдеите бяха като съюзници на римляните, но и от тях изискваха данъци и ги вземаха като дарове на храма, дарове на бога-цезар. Така като плащаха данък на цезаря, юдеите бяха членове на култа на цезарите. Митнически чиновници, които бяха на римска служба, отчасти и римляни, отчасти юдеи, постъпили на римска служба, според разбирането на римляните те били фактически един по- нисш клир, по-нисши свещеници. Защото това, което имаше да събират, бяха храмови данъци, жертвени дарове. Причината за презрението на митарите беше тази, че те служеха на култа на чуждия, на демоничния бог.
към текста >>

Юдеите бяха като съюзници на римляните, но и от тях изискваха данъци и ги вземаха като дарове на храма, дарове на бога-цезар.
Името Леви ни показва, че евангелист Матей е принадлежал на Левиевото коляно, което беше определено като род на Свещеници още от времето на Мойсей. Матей е Леви и с това съносител на юдейското Свещенство. Как той като левит е влязъл в средата на презрените и грешните митари? За да си изясним това, трябва да знаем, че в Римската империя римските цезари са добили с насилие Посвещение и са се свързали с демонични същества от Духовния свят, и са установили култа на цезарите - да ги почитат като богове. Във всички страни, където римляните са били проникнали като завоеватели, са били подчинени боговете на страните, които са завладявали на цезаревия култ и цезарят се обявявал за върховен свещенослужител. Юдеите бяха като съюзници на римляните, но и от тях изискваха данъци и ги вземаха като дарове на храма, дарове на бога-цезар. Така като плащаха данък на цезаря, юдеите бяха членове на култа на цезарите. Митнически чиновници, които бяха на римска служба, отчасти и римляни, отчасти юдеи, постъпили на римска служба, според разбирането на римляните те били фактически един по- нисш клир, по-нисши свещеници. Защото това, което имаше да събират, бяха храмови данъци, жертвени дарове. Причината за презрението на митарите беше тази, че те служеха на култа на чуждия, на демоничния бог. И още по-голямо беше презрението към един принадлежащ към свещенически род, преминал в редовете на цезаровите служители.
към текста >>

Митнически чиновници, които бяха на римска служба, отчасти и римляни, отчасти юдеи, постъпили на римска служба, според разбирането на римляните те били фактически един по- нисш клир, по-нисши свещеници.
Как той като левит е влязъл в средата на презрените и грешните митари? За да си изясним това, трябва да знаем, че в Римската империя римските цезари са добили с насилие Посвещение и са се свързали с демонични същества от Духовния свят, и са установили култа на цезарите - да ги почитат като богове. Във всички страни, където римляните са били проникнали като завоеватели, са били подчинени боговете на страните, които са завладявали на цезаревия култ и цезарят се обявявал за върховен свещенослужител. Юдеите бяха като съюзници на римляните, но и от тях изискваха данъци и ги вземаха като дарове на храма, дарове на бога-цезар. Така като плащаха данък на цезаря, юдеите бяха членове на култа на цезарите. Митнически чиновници, които бяха на римска служба, отчасти и римляни, отчасти юдеи, постъпили на римска служба, според разбирането на римляните те били фактически един по- нисш клир, по-нисши свещеници. Защото това, което имаше да събират, бяха храмови данъци, жертвени дарове. Причината за презрението на митарите беше тази, че те служеха на култа на чуждия, на демоничния бог. И още по-голямо беше презрението към един принадлежащ към свещенически род, преминал в редовете на цезаровите служители. За да разберем защо Матей, който е левит по произход, е влязъл като митар в цезаровия култ, трябва да вземем предвид едно трето течение, в което ние познаваме митаря Леви като участник под името Матей. Името Матей ни показва митаря Леви като принадлежащ на течението на есеите.
към текста >>

Той отиде между римляните, подбуждан от това, което живееше в него като есей, за да помогне сега, след като беше направена втората стъпка за подготвяне на третата стъпка на Христовото въплъщение.
Тайната на въплъщението беше сърцето на учението на терапевтите и есеите. Те знаеха, че Египет, Юдея и Рим са трите големи степени на въплъщението на Христа. И Матей, като есей, имаше отношение към Рим, различно от това на фарисеите, които се страхуваха от него. Той виждаше, че старото е изпълнило своята мисия и виждаше в Рим, колкото и деформирано и да е неговото лице, носител на бъдещето. В тази насока може да бъде намерен отговорът на въпроса, защо Матей беше станал митар. Той отиде между римляните, подбуждан от това, което живееше в него като есей, за да помогне сега, след като беше направена втората стъпка за подготвяне на третата стъпка на Христовото въплъщение. Матей не се смущаваше от демоничния образ на Рим, той предчувстваше неговото бъдеще като център на Християнството и затова отиде на служба при римляните, за да проправи пътя на бъдещото Християнство. И Христос, когато Го упрекват фарисеите, че дружи с митари и грешници, казва: "Здравите нямат нужда от лекар, а болните". Това е предчувствал и Матей, като отива в Рим. И затова той е станал митар, изхождайки от неговата принадлежност към ордена на терапевтите. Матей беше събрал около себе си цял кръг от митари, върху които действаше в смисъла, в който той беше убеден.
към текста >>

Матей не се смущаваше от демоничния образ на Рим, той предчувстваше неговото бъдеще като център на Християнството и затова отиде на служба при римляните, за да проправи пътя на бъдещото Християнство.
Те знаеха, че Египет, Юдея и Рим са трите големи степени на въплъщението на Христа. И Матей, като есей, имаше отношение към Рим, различно от това на фарисеите, които се страхуваха от него. Той виждаше, че старото е изпълнило своята мисия и виждаше в Рим, колкото и деформирано и да е неговото лице, носител на бъдещето. В тази насока може да бъде намерен отговорът на въпроса, защо Матей беше станал митар. Той отиде между римляните, подбуждан от това, което живееше в него като есей, за да помогне сега, след като беше направена втората стъпка за подготвяне на третата стъпка на Христовото въплъщение. Матей не се смущаваше от демоничния образ на Рим, той предчувстваше неговото бъдеще като център на Християнството и затова отиде на служба при римляните, за да проправи пътя на бъдещото Християнство. И Христос, когато Го упрекват фарисеите, че дружи с митари и грешници, казва: "Здравите нямат нужда от лекар, а болните". Това е предчувствал и Матей, като отива в Рим. И затова той е станал митар, изхождайки от неговата принадлежност към ордена на терапевтите. Матей беше събрал около себе си цял кръг от митари, върху които действаше в смисъла, в който той беше убеден. И когато Христос го призовава, той въвежда всичките си приятели, митари в кръга на Христос, като даде угощение на Христа, на което са поканени всички митари, с Христа и учениците Му заедно.
към текста >>

Чрез раздаването на хляба и виното Христос включва митарите, които са били римляни и юдеи на римска служба, в своя кръг.
Това е предчувствал и Матей, като отива в Рим. И затова той е станал митар, изхождайки от неговата принадлежност към ордена на терапевтите. Матей беше събрал около себе си цял кръг от митари, върху които действаше в смисъла, в който той беше убеден. И когато Христос го призовава, той въвежда всичките си приятели, митари в кръга на Христос, като даде угощение на Христа, на което са поканени всички митари, с Христа и учениците Му заедно. Но това угощение, на което присъства Христос с учениците Си, не е един обикновен банкет, а извършване на едно Тайнство. Чрез раздаването на хляба и виното Христос включва митарите, които са били римляни и юдеи на римска служба, в своя кръг. Това е едно велико предсказание за формата, която Християнството щеше да приеме в първата епоха на неговото развитие. Този окултен исторически анализ ни довежда до идеята, че Матей, който по рождение принадлежал на юдейския народ, в своята душа се издигнал до една човечност, обгръщаща цялото човечество. Освен юдейската същност, той носеше в себе си и египетската и римската същност, всяка една от тях по свой начин. Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Човека, докато Йоан е символизиран с Орела, Лука с Телеца, а Марко с Лъва. От юдейството той има мисленето като левит.
към текста >>

15. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Галилейците са едно смешение на много народи - елини, римляни и различни израилски племена.
А Галилея е една светла, слънчева страна, където хората са по-весели и по-разположени духом. Хората на Галилея са като пролетта, а хората на Юдея са студени и сериозни като късна есен и зима. Самария стои вътрешно и външно посредата между Галилея и Юдея. Както душата на човека е нещо средно между тялото, и духа, и чувството е нещо средно между мисълта и волята, така Самария стои в средата на трите палестински области. Юдеите са хора консерватори, фанатици, считат се за най-ревностните пазители на закона на Мойсей, най-правоверни, най-близко до Бога. Галилейците са едно смешение на много народи - елини, римляни и различни израилски племена. Те са хора по-прогресивни, по-свободолюбиви, с весел дух, докато юдеите са мрачни и сериозни. Народът на Самария заема средно място. Те са хора на чувството и настроението. Те са плод на една смесица на вавилонците, преселени при вавилонското робство в Палестина и се смесили с израилските племена, които живеели там. Така била създадена онази смесица от народи, които юдеите, които имали съзнание за своята раса, толкова много презирали.
към текста >>

16. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И затова казва на римлянина: "Вие знаете, колко незаконно е за един юдеин да има отношение или да дружи с иноплеменници.
Петър се явява пред тримата пратеници и те му казват, че са изпратени от Корнелий, стотника, праведен човек, който се бои от Бога и на когото Ангел се явил в отговор на неговата молитва. Той го отпратил при Петър, за да му покаже какво да прави. Тук с Петър става един вътрешен обрат. Дотогава той е бил ревностен юдеин и е считал, че които от езичниците искат да приемат Христос, трябва преди всичко да приемат юдейската религия. Но преди да го повика Корнелий, той има видение - спусната плащеница и в нея различни животни и Глас му казва да стане и да яде. И затова казва на римлянина: "Вие знаете, колко незаконно е за един юдеин да има отношение или да дружи с иноплеменници. Бог обаче ми показа, че не трябва да наричам никого мърсен или нечист. Затова щом ме повикахте, дойдох. По коя причина сте ме повикали? " След това Корнелий му разправя, че в отговор на неговите молитви му се явил Ангел в човешка форма и му казал да го повика, "за да ми кажеш все, що ти е заповядано от Господа.
към текста >>

Тук вече проповедта излиза извън юдеите и преминава освен към римляните, и към елините.
И след това той разправя подробно на Корнелий и на неговите близки за Христос. "Докато Петър още говореше, Святият Дух слезе над всички, които слушаха Словото и след това Петър ги кръсти в Името на Исуса Христа". В 11-та глава се разправя, че след като Петър се върнал в Ерусалим, тамошните братя от юдейски произход, като научили, че е бил с езичниците, почнали да го укоряват и той им разправил подробно всичко, както е станало и те се зарадвали, че Бог се открива и на езичниците. След това се разправя, че разпръснатите поради гонението след убийството на Стефан, стигнали чак до Финикия, Кипър и Антиохия, като само на юдеи възвестявали Словото. Обаче между тях имало някои киприяни и киринейци, които като пристигнали в Антиохия, говорили и на гърците за Христос. Тук вече проповедта излиза извън юдеите и преминава освен към римляните, и към елините. Това е също важен момент в развитието на първичното Християнство, от което се вижда, че съзнанието на учениците все повече се разширява и те разбират, че Христос не е дошъл само за евреите, но за всички народи и че мисията на новото Учение е универсална - трябва да проникне във всички народи. И там голямо число човеци се обърнали към Господа. Апостолите в Ерусалим, като научили за това, изпратили Варнава в Антиохия. Той бил добър човек, пълен със Светия Дух и с Вяра. И още много хора приели Учението.
към текста >>

Оттук се вижда, че Християнството постепенно прониква между езичниците, гърци, римляни и други.
А някои от юдеите роптаели против Словото, но Павел и Варнава, говорейки дързостно, рекоха: "Нужно беше да се възвести първо на вас Божието Учение. Но понеже го отхвърлихте и считате себе си недостойни за Вечния Живот, ето защо се обръщаме към езичниците". Езичниците се радвали и повярвали всички, които били определени. А юдеите подстрекали невежи високопоставени жени и градски първенци против Павел и Варнава и ги изпъдили из пределите си. Те отърсили против тях праха от нозете си и заминали за Икония. Оттук се вижда, че Християнството постепенно прониква между езичниците, гърци, римляни и други. В 14-та глава се разказва, че Павел като говорил в синагогата, повярвали множество юдеи и гърци. Но някои юдеи настроили езичниците против апостолите и множеството на града се раздвоило - едни били с юдеите, а други с апостолите. Искали да ги убият с камъни, но те се научили и избягали в Дикаонските градове - Листра и Дарвия, и в околните им места проповядвали Благовестието. В Листра Павел изцерил един куц по рождение, като му казал: Стани и ходи! И той скочил и почнал да ходи.
към текста >>

Но Павел казал, че те трябва да дойдат да ги пуснат, защото казал, че те били римляни.
През нощта става земетресение и вратата на затвора се отваря и веригите на всички падат. Началникът на тъмницата като се събужда през нощта и вижда вратата отворена, мислел, че затворниците избягали и искал да се самоубие. Но Павел му извикал да не прави пакост на себе си, защото те са вътре. Той ги завел през нощта в къщи, измил раните им, нахранил ги и сам повярвал. На сутринта градските управници пратили до началника наредба да ги пусне. Но Павел казал, че те трябва да дойдат да ги пуснат, защото казал, че те били римляни. Те дошли, извинили се и ги пуснали. След като излезли от тъмницата, срещнали са се с братята, които ги увещавали да си заминат. Като минали през няколко града, стигнали в Солун, където проповядвали и привлекли много юдеи и гърци към Учението. Но после се явили юдеи, които подбудили няколко лоши човеци да убият Павел и Сила, но техните приятели ги спасили и през нощта ги изпратили в Берия, където повярвали и много високопоставени гърци. Но и тук се явили противни сили, които противодействали.
към текста >>

Тогава той казал, че е римлянин и те се уплашили.
Когато щели да го убият, тогаз пристигнал началникът на гарнизона, хванал го, оковал го във вериги и го отвел в крепостта, за да го спаси от убийство. Целият народ вървял подир войниците, които го носили и викали да го махнат. Когато го въвели в крепостта, той помолил хилядника да каже нещо. И Павел почнал да говори пред насъбралия се народ, но те не го слушали и искали да го убият. Тогава хилядникът заповядал на стотника да го отведе и да го набие, за да каже защо викат срещу него. Тогава той казал, че е римлянин и те се уплашили. На сутринта го изправили пред синедриона, за да разберат защо го обвиняват. Но те искали да го убият, затова хилядникът заповядал на войниците да го вдигнат оттам. "И през следващата нощ Господ застанал пред него и рекъл: Дерзай, защото както си свидетелствал за Мене в Ерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим". След това 40 души направили заговор, че няма да ядат и пият, докато не го убият. Хилядникът научил това от племенника на Павел и наредил да го заведат в Кесария при управителя на Феликс, като му писал Писмо защо му изпраща този човек.
към текста >>

Може би в Испания, както той е предполагал да направи това, за което загатва в Посланието към римляните, 15-та глава, 24 стих.
Там имало вече християнска община и учениците с радост го посрещнали. Нему било позволено да живее в частна къща под слаб надзор, но след две години получил пълна свобода. През това време Павел проповядвал Учението между юдеите и езичниците. За по-нататъшната дейност и съдба на Павел няма запазени подробни сведения. Предполага се, че след като е бил освободен, е извършил още едно пътешествие, но не се знае именно къде. Може би в Испания, както той е предполагал да направи това, за което загатва в Посланието към римляните, 15-та глава, 24 стих. Но по-вероятно е да е отишъл на изток, като е посетил различните християнски църкви, основани по-рано от него. Наново основал църква на остров Крит, като поставил за епископ своя спътник Тит. В 67-ма година той пристигнал в Рим, в най-големия разгар на гоненията на християните при император Нерон. Жертва на това гонение в 67~ма година станал и апостол Павел. Поради това, че бил римски гражданин, бил посечен с меч.
към текста >>

17. НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Сега те подтиквали езичниците римляни и други да гонят християните.
В 67-ма година Веспасиян обсадил Ерусалим, но понеже бил провъзгласен за император, неговият син Тит продължил обсадата. Християните предвидили запустяването на града и се изселили към река Йордан, в град Пело, за което после юдеите ги обвинявали като изменници на родината. Тит разрушил Ерусалим и храма. През време на обсадата загинали повече от един милион евреи. Но омразата против християните не стихнала. Сега те подтиквали езичниците римляни и други да гонят християните. И зад всяко едно гонение винаги стояли юдеите. Както вече казах, гоненията на християните идели от юдеите. Но след разрушаването на Ерусалим тези гонения престанали, но затова пък постепенно се засилили гоненията от страна на езичниците. Тези гонения ставали по различни причини, идвайки от една страна от широките народни маси, а от друга страна от интелигенцията и правителството. Причината за гоненията от тези три страни били различни.
към текста >>

18. ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

В своето култово разбиране Рим беше повлиян от Египет, от египетската магическа волева култура, а и самите римляни били хора на волята и делото, което се отразило както върху езика им, така и върху техния религиозен култ.
Ерусалимската общност се е състояла предимно от юдеи. Антиохийската и ефеската общност са се състояли предимно от хора с елинска култура и разбиране. А в последствие, след предприемането на първото голямо гонение от страна на юдейската власт и разпръсване на апостолите, всички се разпръснали по различни страни в света и стигнали чак до Рим. Там, както ни показва традицията, основател на християнската общност е само апостол Петър, а след него вече там работи и Павел. Понеже те работили там, в сърцето на Римската империя, естествено, че работили в една среда, заквасена с римската култура, с римския начин на живот, с римския култ. В своето култово разбиране Рим беше повлиян от Египет, от египетската магическа волева култура, а и самите римляни били хора на волята и делото, което се отразило както върху езика им, така и върху техния религиозен култ. И всички тези култури и разбирания за живота и техния характер дали своя отпечатък върху новоразвиващото се Християнство. Защото средата е фактор, макар и не първостепенен, но все пак фактор. Както слънчевата светлина през различните среди претърпява различни пречупвания, така и Божествената Светлина на Християнството преминала през различните културни среди, все ще приеме техния отенък. Затова в развитието на първичното Християнство наблюдаваме три различни течения, оформили се всред три народности, в които се развива Християнството. Юдейските християни са оцветени от еврейския национален дух и юдейското религиозно разбиране.
към текста >>

Умственият елемент на човека, който по това време се заражда и укрепва, създава гордостта на личността, която живее в римляните.
То разруши всички граници и форми, в които се изливаше живота на тогавашното човечество. Затова първото нещо, което отличава първичното Християнство, било неговата всеобгръщаща широта и топлота. То сближавало хората и народите, и ги правило да се чувстват братя, близки, деца на един Баща, човеци с общи интереси. Затова виждаме, че първоначалното Християнство започва с братски общежития, първата и най-естествена форма, в която се излива общия живот на първите християни. В Римския свят се борят две течения - пробудилата се човешка мисъл и култът на цезарите. Умственият елемент на човека, който по това време се заражда и укрепва, създава гордостта на личността, която живее в римляните. От този мисловен елемент, който придава сигурност на отделната личност, е произлязла и републиканската държавна форма на римляните. Култът на цезарите, който се противопоставя на това течение, е бил продължение на култа на царете-посветени. Цезарите минавали през едно декаденско посвещение, през едно изродено посвещение, което продължавало като се започне от наследниците на Александър Македонски - Селвекили и Птомеидите и се стигне до Юлий Цезар, след когото се изреждат цяла плеяда римски цезари, които задушавали свободната и прогресивна човешка мисъл. Този цезаров култ, както вече казах, се състоял в това, че чрез едно извратено посвещение те влизали във връзка с демоничните същества на света, които се проявявали като богове пред хората, и цезарите искали да бъдат обожавани като богове. Този култ е съществувал и между юдейските царе, които вървели по линията на Селвекилите, наследниците на Александър Македонски.
към текста >>

От този мисловен елемент, който придава сигурност на отделната личност, е произлязла и републиканската държавна форма на римляните.
Затова първото нещо, което отличава първичното Християнство, било неговата всеобгръщаща широта и топлота. То сближавало хората и народите, и ги правило да се чувстват братя, близки, деца на един Баща, човеци с общи интереси. Затова виждаме, че първоначалното Християнство започва с братски общежития, първата и най-естествена форма, в която се излива общия живот на първите християни. В Римския свят се борят две течения - пробудилата се човешка мисъл и култът на цезарите. Умственият елемент на човека, който по това време се заражда и укрепва, създава гордостта на личността, която живее в римляните. От този мисловен елемент, който придава сигурност на отделната личност, е произлязла и републиканската държавна форма на римляните. Култът на цезарите, който се противопоставя на това течение, е бил продължение на култа на царете-посветени. Цезарите минавали през едно декаденско посвещение, през едно изродено посвещение, което продължавало като се започне от наследниците на Александър Македонски - Селвекили и Птомеидите и се стигне до Юлий Цезар, след когото се изреждат цяла плеяда римски цезари, които задушавали свободната и прогресивна човешка мисъл. Този цезаров култ, както вече казах, се състоял в това, че чрез едно извратено посвещение те влизали във връзка с демоничните същества на света, които се проявявали като богове пред хората, и цезарите искали да бъдат обожавани като богове. Този култ е съществувал и между юдейските царе, които вървели по линията на Селвекилите, наследниците на Александър Македонски. Такива са различните Иродовци, за които се споменава в Евангелието и Деянията на апостолите.
към текста >>

И забележително е, че в изложението на Деянията на апостолите Лука гледа със симпатия на римляните, като има предвид истинските римляни, а не култа на цезарите.
Когато той говори, народът извиква: Това е глас Божи, а не глас на човек. Непосредствено след това Лука описва ужасната смърт на Ирод, която е отговор на съдбата към претенциите на Ирод, че е Бог. Ирод започва гонението на християните като представител на тъмните сили, което се продължава от римските цезари, както видяхме от предишното изложение. Когато говорим за римския свят като историческа основа на първичното Християнство, не трябва да гле-даме изключително на цезарството. Последното не е истинското римлянство, което дължи своето възникване на пренесените в Рим декаденски мистерийни култове на миналото. И забележително е, че в изложението на Деянията на апостолите Лука гледа със симпатия на римляните, като има предвид истинските римляни, а не култа на цезарите. Това е показано с образа на Корнелий с Фест и Феликс, римски управители в Юдея. Също така и командирът Клавдий Ливий и военачалника Юлий при закарването на Павел в Рим, които се явяват като съзнателни или несъзнателни съюзници на Павел срещу юдеите, които искали да го убият. В тези истински римляни Лука вижда, че те са предопределени да приемат Християнството. Когато се обърнем към ролята на юдейския елемент в раждането и развитието на Християнството, трябва преди всичко да знаем, че първите апостоли, които бяха ученици на Христос, бяха предимно мъже от Галилея, която коренно се различава от Юдея. В Галилея се кръстосвали различни идейни течения и галилеяните не били хора консервативни и фанатици като юдеите.
към текста >>

В тези истински римляни Лука вижда, че те са предопределени да приемат Християнството.
Когато говорим за римския свят като историческа основа на първичното Християнство, не трябва да гле-даме изключително на цезарството. Последното не е истинското римлянство, което дължи своето възникване на пренесените в Рим декаденски мистерийни култове на миналото. И забележително е, че в изложението на Деянията на апостолите Лука гледа със симпатия на римляните, като има предвид истинските римляни, а не култа на цезарите. Това е показано с образа на Корнелий с Фест и Феликс, римски управители в Юдея. Също така и командирът Клавдий Ливий и военачалника Юлий при закарването на Павел в Рим, които се явяват като съзнателни или несъзнателни съюзници на Павел срещу юдеите, които искали да го убият. В тези истински римляни Лука вижда, че те са предопределени да приемат Християнството. Когато се обърнем към ролята на юдейския елемент в раждането и развитието на Християнството, трябва преди всичко да знаем, че първите апостоли, които бяха ученици на Христос, бяха предимно мъже от Галилея, която коренно се различава от Юдея. В Галилея се кръстосвали различни идейни течения и галилеяните не били хора консервативни и фанатици като юдеите. Те били готови да приемат новото, което Христос донесе. И затова той започна своята проповед от Галилея. Галилея и Самария, които се намират в северната част на Палестина, се населявали от десетте израилеви племена, а Юдея на юг се населявала от двете племена - Юдиновото и Вениаминовото.
към текста >>

19. 5. ПРЕОБРАЖЕНИЕТО НА ХРИСТА - Влад Пашов (1902- 1974)

За него са знаели и гърците, и римляните, и евреите и всички народи от това време.
Тук пак ги навежда на мисълта за Голготската Мистерия и по-нататък им отговаря на въпроса, който задават за Илия. "Но казвам ви, че Илия е вече дошъл и те постъпиха с него както си искаха, според както е писано за него". Тук много ясно сам Христос, Великият Учител на човечеството говори за прераждането. Като казва, че " Илия е дошъл и сториха с него каквото искаха", той говори за Йоан Кръстител, който е Илия, както е посочено и в Евангелието на Матей. Това също показва, че учението за прераждането не е чуждо на евангелисткото учение, също и на хората от Четвъртата културна епоха, в която са живели хората във времето на Христа. За него са знаели и гърците, и римляните, и евреите и всички народи от това време. Това е ясно показано и в Евангелието.
към текста >>

20. 6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Той привежда в движение действието на юдеите и те Го разпъват на кръст; Той привежда в движение действието на римляните и те разрушават храма в Ерусалим.
Цезар Калигула поставя своя образ в Светая Светих, в храма на Ерусалим и не го снема оттам, въпреки молбата на видни юдеи от целия свят, между които е бил и Филон Александрийски. А в 70та година войските на цезаровите Тит и Веспасиян разрушили храма и целия Ерусалим, с което се изпълнило предсказанието на Христа, че камък върху камък няма да остане от тези големи здания. Като разглеждаме очистването на храма на фона на историята, виждаме как действа Христовата воля. С това Той хвърля факела на пожар в цял един свят, обричайки го с това на гибел. Демаскирайки ги, Той принуждава силите на света да преминат към решението. Той привежда в движение действието на юдеите и те Го разпъват на кръст; Той привежда в движение действието на римляните и те разрушават храма в Ерусалим. Евангелието на Матей разказва за очистването на храма, че става между влизането в Ерусалим и проклятието на смоковницата. Марко огражда същото събитие с две сцени - с проклятието на смоковницата и с очистването на храма. Връзката е вътрешна. И тя е явна в решителната воля на Христа.
към текста >>

21. 7. ПРЕДСКАЗАНИЯТА НА ХРИСТА ЗА КРАЙНАТА ЕПОХА И ЗА ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Този процес започва още от времето след Христа, когато римляните разрушават Ерусалим и се сбъдва началото на предсказанието на Христа, че камък върху камък няма да остане от тези големи здания.
Второто забележително нещо е, че се казва, че това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко. Под това поколение в случая Христос разбира човечеството на Петата културна епоха, която в Неговото време е в своето зазоряване и която приема Неговия импулс. И понеже новият импулс навлиза в живота, това поражда противодействие от страна на старото, което неминуемо трябва да слезе от историческата сцена и вследствие на това са всичките тези големи страдания, за които Христос говори, че ще сполетят човечеството. А старото - това е кармата, която човечеството е натрупало в течение на своето минало развитие и тя трябва да бъде разчистена, за да може новият импулс да породи кълна на новата култура, която дреме в душата на човечеството. Тези страдания са резултат на стълкновение на старото, което си отива, с новото, което навлиза в живота на човечеството. Този процес започва още от времето след Христа, когато римляните разрушават Ерусалим и се сбъдва началото на предсказанието на Христа, че камък върху камък няма да остане от тези големи здания. Това се отнася и до всички такива големи здания, които в течение на историческото развитие ще бъдат разрушени. Второто важно положение в това предсказание е, че в течение на тези големи страдания ще се явят много лъ-жехристи и лъжепророци, които ще съблазнят мнозина със своите чудеса и знамения. В течение на цялото историческо развитие след Христа винаги е имало такива, има ги и в наши дни. Но Христос сам казва, че Неговото второ идване няма да бъде физическо, но в облаците, а облаците - това е светът на човешката мисъл. И Учителят казва, че второто идване на Христа ще бъде като Светлина в човешката мисъл и в човешкия ум, когато Христос като Светлина ще проникне в умовете на хората.
към текста >>

22. 8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Учениците, които Христос избра, имат едно разбиране за нея: юдейските първенци имат друго разбиране, а римляните в лицето на Пилат имат трето разбиране.
Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете, можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас. Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение". Тогава Юда отива при главните свещеници, за да Го предаде. Те се зарадвали и обещали да му дадат пари. Тук сме в началото на една световно-историческа трагедия, която не се разбира в нейната същина от хората на епохата. Учениците, които Христос избра, имат едно разбиране за нея: юдейските първенци имат друго разбиране, а римляните в лицето на Пилат имат трето разбиране. Учениците, които Христос беше избрал и на които беше поверил едно по-високо разбиране за Битието и Живота, трябваше да имат най-високо разбиране за мисията на Христа. Христос изискваше това от тях, защото ги учеше, запознаваше ги със законите на духовния свят, разкриваше им Своята космична Същност, което стана например при Преображението, и при всички Негови действия. И когато говореше с книжниците, фарисеите и садукеите в присъствието на учениците, Той винаги застъпваше космичното отношение на въпросите, които се повдигаха. Така, когато садукеите повдигат въпроса за Възкресението, Той им казва, че съществата от духовния свят нито се женят, нито за мъж отиват, но са като ангелите на Небето. С това Той им изнася какво е състоянието на душите в Космоса.
към текста >>

В лицето на Пилат римляните трябваше да разберат, че заедно с учението на Христа, юдейската култура се разнася по цялата Римска империя.
А Пилат пита Исус: " Ти юдейски цар ли си? " И Той му отговаря: " Ти казваш". Втори път Го пита, Той мълчи. И Пилат се чуди - той характеризира римското неразбиране на нещата. Пилат Го счита за духовен цар на юдеите и затова Го пита: Ти цар на юдеите ли си? В лицето на Пилат римляните трябваше да разберат, че заедно с учението на Христа, юдейската култура се разнася по цялата Римска империя. Значи учениците трябваше да познаят в Исус кос-мичната същност на Христа; юдеите трябваше да познаят в Него Давидовия син, а римляните трябваше да познаят в Негово лице Този, Който става причина юдейската култура да проникне в света. Разглеждайки този въпрос, Щайнер казва: "Първият въпрос, надраснали ли са апостолите, избраните ученици, в своето разбиране народа? Познават ли те Исус Христос като космически Дух? Познаха ли те, че между тях има Един, Който не беше само това, което техният външен поглед виждаше като човек, но Който беше в една аура, чрез която на Земята се вливаха космически сили и космически закони? "
към текста >>

Значи учениците трябваше да познаят в Исус кос-мичната същност на Христа; юдеите трябваше да познаят в Него Давидовия син, а римляните трябваше да познаят в Негово лице Този, Който става причина юдейската култура да проникне в света.
" И Той му отговаря: " Ти казваш". Втори път Го пита, Той мълчи. И Пилат се чуди - той характеризира римското неразбиране на нещата. Пилат Го счита за духовен цар на юдеите и затова Го пита: Ти цар на юдеите ли си? В лицето на Пилат римляните трябваше да разберат, че заедно с учението на Христа, юдейската култура се разнася по цялата Римска империя. Значи учениците трябваше да познаят в Исус кос-мичната същност на Христа; юдеите трябваше да познаят в Него Давидовия син, а римляните трябваше да познаят в Негово лице Този, Който става причина юдейската култура да проникне в света. Разглеждайки този въпрос, Щайнер казва: "Първият въпрос, надраснали ли са апостолите, избраните ученици, в своето разбиране народа? Познават ли те Исус Христос като космически Дух? Познаха ли те, че между тях има Един, Който не беше само това, което техният външен поглед виждаше като човек, но Който беше в една аура, чрез която на Земята се вливаха космически сили и космически закони? " "Че Христос изискваше от тях това разбиране, това ясно е изразено в Евангелието.
към текста >>

23. СЪДЪРЖАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ .............................. 82
3. ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР ............................. 59 4. ВТОРО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР ............................. 62 5. ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ЙОАН ...................................... 63 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ ........................................................................ 69 7. ПОСЛАНИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ ............................................................ 8! 8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ .............................. 82 9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ 93 10. ВТОРО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ .......... 103 11. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ 105 12. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕФЕСЯНИТЕ 108 13. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ФИЛИПЯНИТЕ 110
към текста >>

24. 1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

С това той отстъпва от юдейския закон, като влиза в дома на римлянина.
Едва след изживяването на Павел пред Дамаск Петър намира вече пътя на своята самостоятелна дейност. Между Петър и Павел е имало много добри отношения. Отначало Павел не намира никакво разбиране от страна на Петър и апостолите. Изцелението на Еней и възкресението на Тавита са първите деяния, които Петър извършва напълно самостоятелно. След това е срещата с Корнилий. С това той отстъпва от юдейския закон, като влиза в дома на римлянина. И гой пръв скъсва с приетото дотогава правило, че пътят на Християнството трябва да води през юдействого. Петър покръства хората на Корнилий. След като веднъж събитието пред Дамаск беше станало, навсякъде рамките на юдействого стават вече тесни за Християнството. Универсализмът на Християнството си пробива път, като самите ръководни личности надрастват границите на наследствения духовен живот. Заключението на вътрешното освобождаване, което Петър намира, е отбелязано от неговото освобождаване от тъмницата чрез ангела, за което се разказва в 12-та глава.
към текста >>

25. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Корнилий е римлянин, но благочестив човек, който се моли непрестанно на Бога и правил милостиня.
В това време Петър вижда видение, в което от Небето му спускат една пла- щеница с различни животни и му се казва: Вземи и яж. Но той казва, че не яде такива неща, които са нечисти. Тогава му се казва: Това, което Бог е очистил, не е нечисто. И в това време идват пратеници от Корнилий, които го канят да отиде с тях при Корнилий, който искал да го упъти в Новото учение и да го кръсти. Той разбрал, че това видение, което видял, се отнася до срещата му с Корнилий. Корнилий е римлянин, но благочестив човек, който се моли непрестанно на Бога и правил милостиня. "Около деветия час през деня той виде ясно във видение ангел от Бога, който влезе при него и му рече: Корнилие! А той, като се взре в него, уплашен рече: Що е, Господи? И ангелът му каза: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен. И сега изпрати человеци в Иопия да повикат едного Симона, чието презиме е Петър. Той гостува у някой си кожар Симон, чиято къща е край морето.
към текста >>

Крайната точка на това пътуване е Рим, където той пристига като затворник, понеже като бил в Ерусалим, юдеите искали да го убият и затова войската го взела под своя закрила и след това се явява пред управителя на Фест, после при Феликс и цар Агрипа, който поискал да бъде пратен в Рим при Кесаря, защото бил римлянин.
А истината е тази, че повярвалите в Господа Исуса Христа, които са се занимавали с магия, намерили, че им са излишни и сами ги изгорили. 21. След това в 20-та глава се описва, че той съживил едно момиче, което паднало от прозореца на третия етаж и било мъртво. "Но Павел слезе, и като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него." /20;10/. И момичето се съживило. 22. После Павел предприема дълго пътешествие, в което обикаля всички места, които е посетил по-рано, и основавал църкви. Крайната точка на това пътуване е Рим, където той пристига като затворник, понеже като бил в Ерусалим, юдеите искали да го убият и затова войската го взела под своя закрила и след това се явява пред управителя на Фест, после при Феликс и цар Агрипа, който поискал да бъде пратен в Рим при Кесаря, защото бил римлянин. В своята обиколка Павел много пъти е предупреждаван да не отива в Ерусалим, защото там го чака нещо лошо. На път за Ерусалим той се отбива в Кесария у благовестителя Филип, който имал четири дъщери девици, които пророкували. "И след като бяхме преседели там много дни, един пророк, на име Агав, слезе от Юдея. И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза ръцете и нозете, и рече: Ето що казва Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс и ще го предадат в ръцете на езичниците. И като чухме това, и ние, и тамошните го молехме да не възлиза в Ерусалим.
към текста >>

26. 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

На друго място, в беседата си пред атиняните, той казва: "Аз ви говоря за Незнайния Бог, за Който видях един надпис на един от вашите храмове." А в Посланието към римляните /1;20/ казва: "Понеже това, което е възможно да се знае за Бога на тях е известно, защото Бог им го изяви.
Вярата е даване твърда увереност за онези неща, за които се надяваме - убеждение за неща, които не се виждат, но които знаем, че ще станат. А виждането е знание за това, за което вярата ни е говорила. Това, което Павел е говорил пред съвършените, в Школата, за него само се загатва тук-там в Посланията, и ние по това, което се загатва, трябва да възстановим поне отчасти езотеричното учение на Павел, гносиса, за който той само загатва. Основната идея, фундаментът на всеки истински езоте- ризъм и гностицизъм е идеята за Бога като Основа на света и Живота. И Павел, като езотерик и истински гностик, казва: "Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога." Значи според него целият свят с всичко съществуващо в него е проявление на Бога. На друго място, в беседата си пред атиняните, той казва: "Аз ви говоря за Незнайния Бог, за Който видях един надпис на един от вашите храмове." А в Посланието към римляните /1;20/ казва: "Понеже това, което е възможно да се знае за Бога на тях е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създаването това, което е невидимо у Него, т.е. Вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията. Така щото хората остават без извинение, защото като познаха Бога, не Го последваха като Бог, нито Му благодариха, но извратиха се чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи." А в Посланието към Тимотея, 6-та гл. 16-ти ст., казва: "Бог, Който сам притежава безсмъртие, обитавайки в непристъпна Светлина, Когото никой човек не е видял, нито може да види, комуто да бъде чест и вечна Слава."
към текста >>

27. 8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ
8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ В Посланието към римляните, както и в останалите си Послания, Павел застъпва идеята за спасението чрез благовестието, т.е. проповядване на мислите на Исуса Христа. "Защото в него се открива Правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее."/1;17/. Павел застъпва идеята, че човек се спасява чрез вярата и Правдата, а не чрез дела. Но тук Павел не разбира обикновената вяра, да вярва човек в Бога; ни само да вярва, че Бог съществува, без да изпълнява Неговите закони.
към текста >>

В Посланието към римляните, както и в останалите си Послания, Павел застъпва идеята за спасението чрез благовестието, т.е.
8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ В Посланието към римляните, както и в останалите си Послания, Павел застъпва идеята за спасението чрез благовестието, т.е. проповядване на мислите на Исуса Христа. "Защото в него се открива Правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее."/1;17/. Павел застъпва идеята, че човек се спасява чрез вярата и Правдата, а не чрез дела. Но тук Павел не разбира обикновената вяра, да вярва човек в Бога; ни само да вярва, че Бог съществува, без да изпълнява Неговите закони. Като говори за вярата чрез Правдата, Павел подразбира човек да е влязъл в Пътя на Мъдростга, т.е.
към текста >>

28. III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

След това иде Пилат, римлянин, който е най-загадъчната личност.
Всички лица, които вземат участие в драмата на Голгота, са действителни лица, но същевременно са представители на известни принципи, които действат във Вселената и живота. Така тук на първо място стои Кайяфа, първосвещеник, представител на книжниците и фарисеите. След това тук са Ирод и Пилат, които съдят Христа. Кайяфа е представител на принципа на Ариман, на принципа на миналото, което втвърдява и вкостенява нещата и води към консерватизъм и догматизъм. Ирод е представител на Луцифер, който е жаден за чудеса и сензации. След това иде Пилат, римлянин, който е най-загадъчната личност. Той не намира вина в Христа и иска да Го пусне. Той е една личност, която е запозната, който е минал през Мистериите, защото и името, което носи, не е негово лично име, а е получено отпосле в Мистериите. Защото изразът Пилат Понтийски е мистериозен израз и означава буквално Морето с колонната врата. Август Стриндберг в своята драма за Христа рисува и групата хора, участващи в мистерийната драма на Голгота, така че става видимо нещо от духовните фигури на тази драма. Той ни представя Ирод, Пилат и Кайяфа, които водят разговор относно Христа.
към текста >>

Тук Пилат, римлянин, стои между луциферически пламтящият едомитин Ирод и ариманически студеносърдечния юдеин Кайяфа.
Защото изразът Пилат Понтийски е мистериозен израз и означава буквално Морето с колонната врата. Август Стриндберг в своята драма за Христа рисува и групата хора, участващи в мистерийната драма на Голгота, така че става видимо нещо от духовните фигури на тази драма. Той ни представя Ирод, Пилат и Кайяфа, които водят разговор относно Христа. Всеки си изказва схващането за Него. В техните лица е охарактеризирана ясно една троица, като отражение на друга Троица, която се проявява в Космоса. Тук Пилат, римлянин, стои между луциферически пламтящият едомитин Ирод и ариманически студеносърдечния юдеин Кайяфа. Трите кръста на Голгота хвърлят своите сенки напред в образа на представителите на онези течения на човечеството, на които се пада ролята да издигнат кръста на Христа. Ариманически черното на Кайяфа и луциферически червеното на Ирод се отразяват в бялата тога на римлянина Пилат, който е една от най-вълнуващите фигури в човешката история. Евангелията на Матея, Марко и Йоана ни описват двойния съд над Исуса: пред Кайяфа и пред Пилата. Евангелието на Лука ни описва тройния съд: Исус пред Кайяфа, пред Пилата и пред Ирода. Тук ние виждаме как Исус действително е паднал в ръцете на хората, виждаме Го във властта на три фигури и течения, които представляват един вид квинтесенцията на цялото човечество - на ариманическото течения на Кайяфа, на римското течение на Пилат, и на луциферическо-то течение на Ирода.
към текста >>

Ариманически черното на Кайяфа и луциферически червеното на Ирод се отразяват в бялата тога на римлянина Пилат, който е една от най-вълнуващите фигури в човешката история.
Той ни представя Ирод, Пилат и Кайяфа, които водят разговор относно Христа. Всеки си изказва схващането за Него. В техните лица е охарактеризирана ясно една троица, като отражение на друга Троица, която се проявява в Космоса. Тук Пилат, римлянин, стои между луциферически пламтящият едомитин Ирод и ариманически студеносърдечния юдеин Кайяфа. Трите кръста на Голгота хвърлят своите сенки напред в образа на представителите на онези течения на човечеството, на които се пада ролята да издигнат кръста на Христа. Ариманически черното на Кайяфа и луциферически червеното на Ирод се отразяват в бялата тога на римлянина Пилат, който е една от най-вълнуващите фигури в човешката история. Евангелията на Матея, Марко и Йоана ни описват двойния съд над Исуса: пред Кайяфа и пред Пилата. Евангелието на Лука ни описва тройния съд: Исус пред Кайяфа, пред Пилата и пред Ирода. Тук ние виждаме как Исус действително е паднал в ръцете на хората, виждаме Го във властта на три фигури и течения, които представляват един вид квинтесенцията на цялото човечество - на ариманическото течения на Кайяфа, на римското течение на Пилат, и на луциферическо-то течение на Ирода. Христос е принесен на Олтара на човечеството. В двореца на първосвещеника Христос стои срещу студените сили на лъжата и смъртта.
към текста >>

За римляните най-висшият Посветен на един народ е същевременно и външен владетел на този народ.
Действително, с тези думи Пилат разбира един ранг на Посвещение, една степен на Мистериите. Със своя въпрос Пилат иска да се увери дали е прав да счита Исуса като най-висшия от юдейските Посветени. Обратният въпрос, зададен му от Исуса: "Това от себе си ли говориш, или други са ти казвали за Мене? " показва несигурността на Пилатовото разсъждение. Смисълът на този обратен въпрос е подобен на отговора, даден на Кайяфа: "Ти трябва да кажеш това." За римляните най-висшият Посветен на един народ е същевременно и външен владетел на този народ. Римлянинът може да разбере само приравняването на политиката и религията, което приравняване намира своя най-висш израз в римския култ на цезарите. Ето защо Христос отхвърля това разбиране като казва: „Моето Царство не е от този свят." Пилат запитва: „Все пак Ти си Цар? " Развълнуван от впечатлението, което му прави Христос, той е готов да приеме факта, че съществува един висш Посветен, без да разполага с външна власт. И той иска да опази Христа от Неговия народ, затова той, представителят на Цезаря, казва на юдеите: „Искате ли за празника на Пасхата да ви освободя Царя на юдеите? " Като назовава Исуса публично с това име, той прокламира царския Му сан.
към текста >>

Римлянинът може да разбере само приравняването на политиката и религията, което приравняване намира своя най-висш израз в римския култ на цезарите.
Със своя въпрос Пилат иска да се увери дали е прав да счита Исуса като най-висшия от юдейските Посветени. Обратният въпрос, зададен му от Исуса: "Това от себе си ли говориш, или други са ти казвали за Мене? " показва несигурността на Пилатовото разсъждение. Смисълът на този обратен въпрос е подобен на отговора, даден на Кайяфа: "Ти трябва да кажеш това." За римляните най-висшият Посветен на един народ е същевременно и външен владетел на този народ. Римлянинът може да разбере само приравняването на политиката и религията, което приравняване намира своя най-висш израз в римския култ на цезарите. Ето защо Христос отхвърля това разбиране като казва: „Моето Царство не е от този свят." Пилат запитва: „Все пак Ти си Цар? " Развълнуван от впечатлението, което му прави Христос, той е готов да приеме факта, че съществува един висш Посветен, без да разполага с външна власт. И той иска да опази Христа от Неговия народ, затова той, представителят на Цезаря, казва на юдеите: „Искате ли за празника на Пасхата да ви освободя Царя на юдеите? " Като назовава Исуса публично с това име, той прокламира царския Му сан. Народът отхвърля това нечувано дело на управителя на страната.
към текста >>

Един цар е върховен управител на един народ, а Синът Божий, според разбирането на римляните, е духовен владетел над всички народи, над целия свят.
Това, което извършва Пилат, са церемонии при Посвещението, които той се решава тук да представи пред народа открито. Пурпурната мантия, с която обличат Исуса, той не я взема като подигравка, а като знак, че той е готов да признае Исуса като Посветен, като Цар. Но отново се надига викът на юдеите: Разпни Го! Юдеите предизвикват уплаха в Пилата с думите: „Той сам нарича себе си Син Божий! " Това е вече повече от един цар. Един цар е върховен управител на един народ, а Синът Божий, според разбирането на римляните, е духовен владетел над всички народи, над целия свят. Той, като представител на Цезаря, може да признае само един владетел на света, само един Син Божий, именно Цезаря. Отново следва един разговор между Пилат и Христа на четири очи. И най-незначителния признак за признаването на Божията Синовност на друг, освен на Цезаря, според разбиранията на римляните, е предателство към Цезаря. И действително, Пилат се усъмнява в Цезаря в полза на Христа и той отново иска да предложи освобождението на Исуса. Обаче, юдеите го хващат с култа на Цезаря, от който те всъщност най-много се страхуват и страдат, и викат: „Ако освободиш Тогози, тогава ти не си приятел на Цезаря." Според култа на цезарите, Пилат е един приятел на Цезаря, носител на един закон, който го поставя близо до Цезаря.
към текста >>

И най-незначителния признак за признаването на Божията Синовност на друг, освен на Цезаря, според разбиранията на римляните, е предателство към Цезаря.
Юдеите предизвикват уплаха в Пилата с думите: „Той сам нарича себе си Син Божий! " Това е вече повече от един цар. Един цар е върховен управител на един народ, а Синът Божий, според разбирането на римляните, е духовен владетел над всички народи, над целия свят. Той, като представител на Цезаря, може да признае само един владетел на света, само един Син Божий, именно Цезаря. Отново следва един разговор между Пилат и Христа на четири очи. И най-незначителния признак за признаването на Божията Синовност на друг, освен на Цезаря, според разбиранията на римляните, е предателство към Цезаря. И действително, Пилат се усъмнява в Цезаря в полза на Христа и той отново иска да предложи освобождението на Исуса. Обаче, юдеите го хващат с култа на Цезаря, от който те всъщност най-много се страхуват и страдат, и викат: „Ако освободиш Тогози, тогава ти не си приятел на Цезаря." Според култа на цезарите, Пилат е един приятел на Цезаря, носител на един закон, който го поставя близо до Цезаря. Юдеите знаят как могат да го засегнат на най-чувствителното място. Въпреки това Пилат намира силата да нарече Христа Цар на юдеите и с всичката тържественост, сядайки на Престола на цезаревото пълновластие, в името на Цезаря, на олтаря на цезаровия култ, той дава на юдеите един Цар. Той говори с пълната сила на своята власт: „Ето вашия Цар!
към текста >>

29. БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

На друго място, в беседата пред атиняните, Павел казва: "Аз ви говоря за Незнайния Бог, за Който видях един надпис във вашите храмове." А в Посланието към римляните, първа глава 20-ти стих, казва: "Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, на тях /сиреч на посветените, на съвършените/ е известно, защото Бог им го изяви.
А каква е основата на това учение, каква е неговата същност? Апостол Павел, като посветен, казва: "Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога." Значи, според него целият свят, с всичко съществуващо в него, е проявление на Бога и съществува в Бога. Вън от Бога няма нищо. И този Бог живее скрит във всички хора и във всички същества и чака момента да му дадат възможност да се прояви, за да им разкрие Своята Любов и Мъдрост. Същото учение са поддържали и богомилите, които приемат целия Нов Завет без никаква уговорка. На друго място, в беседата пред атиняните, Павел казва: "Аз ви говоря за Незнайния Бог, за Който видях един надпис във вашите храмове." А в Посланието към римляните, първа глава 20-ти стих, казва: "Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, на тях /сиреч на посветените, на съвършените/ е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създанието, това, което е невидимо у нас, т.е. Вечната Му Сила и Божественост, се вижда ясно разбираемо чрез творенията. Така щото, хората остават без извинение, щото като познаха Бога, не Го последваха като Бог, нито Му благодариха, но извратиха се чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи" А Посланието към Тимотея, 6-та глава, 16-ти стих казва: "Бог, Който сам притежава безсмъртие, обитавайки в непристъпна светлина, Когото никой човек не е видял, нито може да види, Комуто да бъде чест и вечна сила." Йоан казва: "Той е познат от Сина и на тези, на които Синът благоволи да Го открие", сиреч на посветените, на съвършените. Павел също казва: "Бог е Огън всепояждащ за онези, които не Му се покоряват."
към текста >>

30. 4. Смисълът на историята, 18 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Но всички тези раси принадлежат към петата подраса от петата раса; към първата подраса принадлежат индусите, към втората подраса принадлежат иранците (персите) към третата подраса принадлежат египтяните и асировавилонците, към четвъртата подраса принадлежат гърците и римляните, а към петата подраса принадлежат, както казах, англосаксонците, латинците и славяните.
Но все пак тези факти не могат да ни дадат ясна представа за историческия процес в онази далечна епоха. Но окултната наука познава този процес още от полярната епоха и го проследява до наши дни. А познанията на сегашните учени се отнасят повече до настоящото състояние на този процес - до историята на Бялата раса. И тази Бяла раса се е развила в ред подpacu и народности. В Бялата раса проличават три големи подраси: Англосаксонска, в която влизат англичани, германци, шведи, норвежци, датчани; Латинска, в която влизат французи, италианци, испанци и третата под- раса е Славянската, в която влизат руси, поляци, чехи, югославяни и българи. Но всички тези раси принадлежат към петата подраса от петата раса; към първата подраса принадлежат индусите, към втората подраса принадлежат иранците (персите) към третата подраса принадлежат египтяните и асировавилонците, към четвъртата подраса принадлежат гърците и римляните, а към петата подраса принадлежат, както казах, англосаксонците, латинците и славяните. Но освен народите от тези подраси, днес по лицето на земята има племена изостанали от Лемурия, а по-голямата част от населението на Земята е от Атланската раса - китайци, японци, монголци и всички жълти и червенокожи принадлежат на Атланската раса. Всички тези народи до сега се намираха в едно спящо състояние, в един застой в своето развитие. И европейските народи сега се стремят да ги събудят, но важно е как ще ги събудят. Тъй като сега бялата раса събужда жълтата раса, ще се намери един ден в едно затруднено положение. Те събуждат в тях войнствените и национално-расовите стремежи и виждаме, че жълтата раса, най-първо в лицето на Япония и после на Китай, започва да се организира за борба с бялата раса.
към текста >>

31. ФРАНЦУЗИ И ИТАЛИАНЦИ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Не забравяйте едно нещо, италианците не са имали своя култура, те не са имали нищо свое, освен римляните с изключение на военното си насилие.
Те не са разбрали християнството. Бертоли бе един голям майстор-мозайкаджия, верующ, брат, обаче аз с него на духовна тема не мога да говоря. Италианска черта, ограничени са. Така са построени. Суеверието вътре все си остава у тях, една следа е оставило. Не забравяйте едно нещо, италианците не са имали своя култура, те не са имали нищо свое, освен римляните с изключение на военното си насилие. Всичко друго са се кичили с чужд блясък, това на ертрурите. Всичко е етруско. След Тецит те не са могли да дадат историк равен на неговия ранг, дори когато стават християнски народ, по времето на Константин Велики. Това е V. век вече.
към текста >>

32. Истината за спасяването на евреите в България - текст - Светозар Няголов ( -2013)

В миналото германците са същите онези римляни, които владеят света и на които Христос, след Възкресението си, им разруши държавата, защото евреите го разпнаха.
През 1915 г. той разработва и изнася пред света своята „Теория на относителността която блестящо се доказва и потвърждава при станалото на 29 май 1919 г. пълно слънчево затъмнение. Изведнъж Айнщайн става световноизвестен учен, почитан и уважаван и в самата Германия. Идването на власт на националсоциалистите , начело с Адолф Хитлер, се ознаменува с обща борба и тотално гонение срещу евреите. В миналото германците са същите онези римляни, които владеят света и на които Христос, след Възкресението си, им разруши държавата, защото евреите го разпнаха. Затова сега германците започват жестоко и настървено да гонят, мъчат и избиват с всички методи и средства своите граждани от еврейски произход. На 24 юни 1922 г. е убит евреинът Ротенау, външен министър на Германия и близък приятел на Айнщайн. Започва тотално гонение срещу всички евреи. Няколко пъти Айнщайн е хващан от фашистките командоси, но го пускат, понеже знаят, че е световноизвестен учен.
към текста >>

33. 6.2 Еврейският въпрос - Светозар Няголов ( -2013)

Германците са същите онези римляни, на които Христос след възкресението си им разруши държавата.
Оженва се втори път за еврейката Елза, която го гледа като малко дете. В 1915 г. той изнася пред света теорията на относителноста, която е блестящо доказана и потвърдена при пълното слънчево затъмнение на 29 май 1919 година. Тогава той става световноизвестен учен. Идването на власт на национал-социалистите, начело с Хитлер, се ознаменува с остра борба срещу еврейството. Германците са същите онези римляни, на които Христос след възкресението си им разруши държавата. Причината за това е разпъването на Христа от евреите. Затова германците така настървено и жестоко гонят, избиват и мъчат с всички средства евреите. На 24 юни 1922 г. е убит евреинът Ротенау, външен министър на Германия и близък приятел на Айнщайн. Започва тотално гонене срещу евреите.
към текста >>

34. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА - Светозар Няголов ( -2013)

Всички римляни, които нанасят 80 000 удара на Христа в Преторията, стават негови ученици.
Абсолютно послушание, абсолютна точност и абсолютна дискретност са най-важните качества за влизане на ученика във вътрешната Школа на Учителя - на Бога. Стотици и хиляди пъти ние сме минавали през петте върха на Пентаграма: убивали са ни, горили са ни на клади, хвърляли са ни на зверовете, докато изработим качествата, необходими да станем братя и сестри, да присъстваме в школата на Великия Учител - Беинса Дуно, на Бога, и да съставля- вяме земната аура на Учителя - необходимо условие за предаване на Словото Божие на човечеството. Преди 2000 години ние сме били онези евреи от тълпата, които са викали за Христа : „Разпни го! " Но когато част от неговата крьв прониква в нас, ние се пробуждаме за един нов живот и ставаме негови верни последователи. Всички римляни, които нанасят 80 000 удара на Христа в Преторията, стават негови ученици. Всеки, който го удари веднъж, му се схваща ръката, съзнанието му се пробужда и той не може да го удари вече втори път. (Учителя в една беседа на Общия клас говори за сказката, която Христос изнася върху блаженствата, и се обръща към сестра Велева и брат Велев и ги кара да си спомнят какво още Христос е говорил за блаженствата, което не е написано в Евангелието, понеже те са присъствали на тази сказка. Те правят усилия, но нищо не могат да си спомнят.) Тогава ние всички сме станали ученици на Христа и Учителя и винаги сме участвали в общите големи братски начинания, провеждани на Земята. Пентаграмът е символ на човешкото развитие и оформянето на петте сетива в човека: вкус, мирис, осезание, слух и външно виждане. Учителя получава картината на Пентаграма във видение през 1898 г.
към текста >>

35. На път в морето - Георги Томалевски (1897-1988)

И думите, които апостолът отправи към римляните, си припомни и сякаш ги чуваше в лекото свистене на вятъра.
Спомни си онова място, където се разказваше за пътуването на апостол Павел по морето с кораба „Близнаци", на който трудничко можа да си спомни името. Къде отивал вестителят на Христовото Слово? Кое го накарало да презре всички мъчения, унижения и да понесе и боя заедно с ругателните думи на неверниците? Любовта му към Христа, Когото не бе видял със земните си очи. Какво ли не прави тази любов! И думите, които апостолът отправи към римляните, си припомни и сякаш ги чуваше в лекото свистене на вятъра. „Никто же бо нас себе живет, и никто же себе умирает. Я ще бо живем Господеви живем; Господеви умираем. Убо живем, я ще умираем Господни е сни." И така през дни и нощи все още не възпрепятствувани от нищо, нито от буря, нито от разбойници, макар Черното море да се считаше като най-опасно и най-гневливо, пътниците наближаваха Босфора и големия град на турската империя. В този прочут град живее падишаха, там се точат ятаганите за непокорните глави на раята, там гръцкият патрика иска да събере под своя закрила всички християни, като отхвърля българското духовенство.
към текста >>

36. Закони - Георги Томалевски (1897-1988)

Той знаеше, че съзнанието на римлянина от Понтия не ще може да го разбере, тъй като Пилат познава само законите на своята държава.
Зад явленията са скрити причините, които от духовно гледище са дори по-реални от самите явления. Ако не беше така, причините не биха предизвикали явленията. Понятието „истина“ е много по-дълбока духовна категория. На въпроса „Що е истина“? , който Пилат зададе на Исуса, Исус не отговори. Той знаеше, че съзнанието на римлянина от Понтия не ще може да го разбере, тъй като Пилат познава само законите на своята държава. Той не беше освободен от тях, а Исус преди това беше казал: „Истината ще ви направи свободни.“ Ако анализираме този израз, ще дойдем, ако не до същината, то поне до предверието на въпроса за истината. Истината се свързва със свободата. Свободен е онзи човек, който сам може да освобождава другите чрез своята мъдрост. Ако някой от вас каже някому един факт, който е достоверен, но това казване не освобождава от съзнанието на човека редица заблуди и илюзии, този факт още не е истината.
към текста >>

37. Божественият Принцип на МЪДРОСТТА - Константин Златев

Нена- празно древните римляни казват: "В здраво тяло - здрав дух!
Учителят П. Дънов безброй пъти набляга на това златно правило в своите беседи и в личните си разговори с учениците на ББ в България. Тук ще приведем само два цитата от Словото му, доказващи тази основна теза: "Порочният живот прекъсва вътрешните връзки с Бога и пречи за възприемането на Мъдростта. С новите Божествени методи могат да си служат тези, които са абсолютно чисти и безкористни." И още: "Достатъчно е човек да има чисто и пробудено съзнание, за да стане проводник на светлите и възвишени мисли на Разумните Същества." Единственият извод, който следва да направим за себе си от току-що изложеното, е: човек не би могъл да придобие светлината на Божественото знание и благодатните дарове на Мъдростта, ако не е култивирал съвършен морал - ненакърним от многобройните съблазни и изпитания на ежедневието. От друга страна - физическата чистота, личната хигиена, е съществена предпоставка и за нравствената и духовна чистота. Нена- празно древните римляни казват: "В здраво тяло - здрав дух! " Едното не може без другото. За да бъде човешката личност хармонична, изискването е постигане и поддържане и на трите вида чистота. Само ленивият може да се оправдава, че всичко земно е преходно, т. е. няма смисъл да се грижим за индивидуалната и обществена хигиена. Впрочем ленивият по тяло е ленив и по дух.
към текста >>

38. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Последната тогава е съществувала в цялостен вид, с изключение на малки грабежи от страна на римляните, които малко преди Новата ера завладели Египет.
В това отношение особено ярко се е изявил Йохан Кеплер. Отбелязан е и един интересен случай, станал с Нютон: отишъл при него виден англичанин и започнал да го упреква, че се занимава с такава заблуждаваща наука, каквато е Астрологията. Нютон се обърнал към него и го питал: „Вие, сър, изучавали ли сте Астрология ? “ Като най-ярък представител на Астрологията от по-стари времена може да се изтъкне известният александрийски учен Клавдий Птоломей, живял през 2-ри век на нашата ера. За своето време той е бил учен от висока класа и е написал трудове по Астрология, математика, география, оптика, за които богато се е ползвал от голямата Александрийска библиотека. Последната тогава е съществувала в цялостен вид, с изключение на малки грабежи от страна на римляните, които малко преди Новата ера завладели Египет. Тази съкровищница на древни знания и мъдрост е била опожарявана по-късно още три пъти: първия път от тълпи, насъсквани от християнските епископи през 313 година, поради неудобни за тях текстове в някои библиотечни книги, отричащи мястото на Земята като център на Вселената и мястото на епископите като наместници на Бога; с това фактически се е сложило начало на Инквизицията. За втори път библиотеката била опожарена през 690 година от арабските завоеватели, поточно от водачите - халифи на арабските орди, последователи на Мохамед, които тогава завладели Египет. И най-после пълното опожаряване било извършено от турските орди на султан Селим I през 1517 година. Главен труд на Птоломей е бил „Математическото построение“, известен с арабското име „Алмагеста”, където ученият излага математическите си и астрономическите знания. Той приемал, че Земята е център на Вселената (геоцентрична система), като за правите и обратни движения на Планетите е въвел т.нар.
към текста >>

39. Великото противостоене на Марс - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Каква точна характеристика е дадена на силите, които изтичат от Марс! Сегашното име на планетата идва от римляните по името на техния бог на войната Марс.
В едно писание от Вавилон през четвърти век преди нашата ера е казано, че ако едно дете се роди, когато тази планета изгрява, то ще боледува, ще бъде преследвано от страдания и при нещастен случай ще умре. Египтяните също са приемали, че планетите са извор на силови излъчвания, които въздействат върху живота, и са ги наричали Звезди на живота. На червената планета те дали името на бога на войната, когото наричали бог Мизис, господар на лъвовете, които всичко виждат. В Гърция планетата Марс имала името на бога Арес, един силен и страшен бог на войната, раздорите и разбойниците. Той бил господар и на огъня и желязото. Каква точна характеристика е дадена на силите, които изтичат от Марс! Сегашното име на планетата идва от римляните по името на техния бог на войната Марс. Във физическата характеристика на планетата Марс и в начина, по който тя се движи около своята ос и около Слънцето, ще търсим и естеството на нейното влияние. Това се улеснява до голяма степен от факта, че тя е единствената планета, чиято повърхност може да се наблюдава непосредствено от Земята, и че идва в своята обиколка около Слънцето от всички планети най-близко до Земята - само на 55 милиона километра. Нейният размер, нейният диаметър е почти два пъти по- малък от този на Земята. Тя има диаметър 6770 километра, докато Земята има 12770. Това ни дава основание да приемем, че размерът на силите й е от малките и че не е особено трудно да се превъзмогва нейното влияние.
към текста >>

40. Прераждане - Сава Калименов (1901 - 1990)

От нея ние знаем, че истината за прераждането е била позната, с малки вариации,, на древните египтяни, гърци, римляни, китайци, индуси, на народите населяващи преди векове северните части на Европа, на обитателите на /Америка преди нейното откриване от европейците и т. н.
И обратно, когато човек знае че има само един живот на разположение, той ще се стреми, по-вече или по-малко да прави всичко „за да се спаси“, ако е верующ. Но от друга страна, за съзнателния човек, който гледа на осъвършенствуване то, като на основен закон на живота, знанието на прераждането ще му помогне много и ще го вдъхнови към нови усилия. То ще осмисли живота на тези, които са се отчаяли и обезверили, виждайки краткостта и суетността на този живот. Следователно, истината за прераждането се явява двуостър нож за човешкото съзнание, с който може да се направи както зло, така и добро и затова тази истина е скривана в течение на векове от широките маси. И все пак, тя е една истина, която лежи, както казахме, в основата на всички религии, което се доказва от науката „сравнителна религия“. От нея ние знаем, че истината за прераждането е била позната, с малки вариации,, на древните египтяни, гърци, римляни, китайци, индуси, на народите населяващи преди векове северните части на Европа, на обитателите на /Америка преди нейното откриване от европейците и т. н. Също така, мнозина от първите отци на християнската църква като Тертулиан, Клим. Алекандрийски и Ориген, са вярвали и проповядвали прераждането. И едва в 553 г. на петия вселенски събор, е надделяло, с едно малко число гласове, решението да се изхвърли прераждането от учението на християнската църква. При все това, вярата в прераждането, макар отречена от официалната църква, никога не е изчезнала, а е била предавана от век във век и изповядвана от най-будните умове на нашата ера.
към текста >>

41. Лостът на Архимеда - Георги Радев (1900–1940)

Достатъчно е да си спомним, какво активно участие е взел той в отбраната на родния си град Сиракуза, обсаден от римляните.
Наистина, и животното би могло да се приучи да действа с лост, ала то само никога не би дошло до идеята за лоста. Като продължава своите разсъждения за лоста, същият учен идва до странния на вид извод, че каквото е силогизмът в умствения живот на човека, такова е и лостът във физическия свят. С други думи, откак човек е започнал да мисли чрез понятия и да изразява съжденията си посредством членоразделна реч, той идва и до изобретяването на първата и най-проста машина - лоста. Може би съзнавайки мощната сила на лоста, Архимед - един от най-гениалните математици и механици на древността, е възкликнал: „Дайте ми опорна точка и аз ще повдигна земята!" Така поне разказва легендата. Но и легенда да е, ние имаме достатъчно основание да й вярваме, защото Архимед наистина е бил първомайстор в употребата на лоста - той неведнъж е изпитал на дело неговата дивна мощ. Достатъчно е да си спомним, какво активно участие е взел той в отбраната на родния си град Сиракуза, обсаден от римляните. Разказите от ония времена още носят тръпките на ужаса, който са изпитали римските кораби, безмилостно сграбчвани от някакви огромни канджи, които действали иззад стените на Сиракуза. А зад тия стени е действал геният на Архимед, впрегнал на работа могъщия лост. Все пак, Архимед надали би изрекъл хиперболичните думи, които легендата му приписва, ако би знаял, каква огромна тежест има земята. Вярно е, че и най-тежкото тяло би могло да се повдигне, стига да се опре на късото рамо на един лост, а силата да действува на другото рамо, разбира се ако е достатъчно дълго. Теоретически това е така, но на практика се явяват редица непреодолими мъчнотии - не само липсата на опорна точка, както си е мислил Архимед.
към текста >>

42. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Културният, бил той елин, или римлянин, гледаше на тях отвисоко, с презрение или насмешка.
От време на време, когато някоя мисъл я огряваше особено, тя с изразен и обърнат към мене поглед възкликваше: Е видя ли! Разбра ли? Ти чул ли си някъде другаде такива светли и крилати думи, такива мъдри и дълбоки мисли, такива сияйни и божествени идеи! Две са отличителните черти на белите братя: лоялна, беззаветна преданост, заедно с благоговение, доверие към Учителя им и братски любезни обноски помежду си. Първото по своята голяма сила изненадва. Втората по своята морална хубост пленява. Едуард Гибон и всички историци свидетелстват, че това бяха отличителните качества на първите християни, и че тези именно качества им дадоха победата над всички неприятели от тогавашния свят и култура. Културният, бил той елин, или римлянин, гледаше на тях отвисоко, с презрение или насмешка. Ала общолюдието изморено от себеубийствени ежби и умрази, при вида на християните, казваха: „А виж как се любят помежду си!“ И един по един се приближаваха към тях. Вие, които се чудите или питате, защо Дъновистите напредват, по-добре да се запитате днес няма ли нужда, или жажда за братски живот? Ето това са в бегли черти белите братя дъновистите. Хора усърдни, които гладуват и жадуват за правдата, които копнеят за братството и единството. Пластични души, защото са приели братолюбието.
към текста >>

43. 3. Статия трета - Георги Христов

Но когато римляните, под влиянието на пиронизма66, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината67 стана отечество на Сула68, и Юлий Цезар69 решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник.
Уредбата на Картаген също така е било строго републиканска. Терорът, главният символ на който бил идолът на Молоха63, е служил за основа на държавния му строй и робството на нумидийците64 е служило за гаранция на свободата на гражданите. Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия65. По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и, които несполучил да унищожи при всичките си старания. Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползвал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание. Но когато римляните, под влиянието на пиронизма66, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината67 стана отечество на Сула68, и Юлий Цезар69 решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник. За да заякчат свободата си, републиканците- римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях народи. Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа70 , а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия. Когато Монтескьо71 казва, че добродетелта е основа на републиката, а честта е основа на монархията, той лъже и народа, и кралете. Сега така може да говори само ситият буржоа, но никак не един философ. Основата на чистата монархия е енергията на нейния основател, най-силният и най-щастливият от хората, ако под думата щастие се подразбира благоприятното стечение на обстоятелствата.
към текста >>

За да заякчат свободата си, републиканците- римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях народи.
Терорът, главният символ на който бил идолът на Молоха63, е служил за основа на държавния му строй и робството на нумидийците64 е служило за гаранция на свободата на гражданите. Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия65. По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и, които несполучил да унищожи при всичките си старания. Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползвал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание. Но когато римляните, под влиянието на пиронизма66, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината67 стана отечество на Сула68, и Юлий Цезар69 решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник. За да заякчат свободата си, републиканците- римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях народи. Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа70 , а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия. Когато Монтескьо71 казва, че добродетелта е основа на републиката, а честта е основа на монархията, той лъже и народа, и кралете. Сега така може да говори само ситият буржоа, но никак не един философ. Основата на чистата монархия е енергията на нейния основател, най-силният и най-щастливият от хората, ако под думата щастие се подразбира благоприятното стечение на обстоятелствата. Целта на монархията е самодържавието.
към текста >>

НАГОРЕ

0.3003671169281