Търсене в текстове за 'Римляни'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 51 резултата в 37 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

С такова мъчително чувство захвърли младият римлянин Оронций и последната книга от своята грамадна библиотека.
АМРИХА (Разказ) Да, ето, това е вече последната книга, която изчитам. Всички писачи под Нероновия скиптър са прегледани; те ми дотегнаха; все по един и същ начин пишат; не ме задоволяват техните умувания; нищо особено не пишат, това, което те пишат, всеки малко по-умен човек би писал. С такова мъчително чувство захвърли младият римлянин Оронций и последната книга от своята грамадна библиотека. Оронций беше висок, строен, около 30 год. мъж, живееше в един от по-крайните квартали на Рим, в една малка, но хубава спретната къща, заобиколена с доста голяма градина, засенчена с породисти дървета, които бяха образували една естествена граница между него и външния свет на удоволствията. В този притулен кът, той беше напълно се отдал на това, да задоволи своята неугасима жажда за знания и дотогава той беше прочел всички по-важни съчинения, с които разполагаше по онова време римската империя, престолът на която тогава беше зает от Нерон. Но всичко това далеч не беше в състояние да го задоволи; той беше недоволен, чувствуваше една празнота, една тягост, като че ли нещо иска да го задуши. Една сутрин Оронций беше станал по-рано, отколкото си беше предписал.
към текста >>

2. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Евреите разпнаха Христа и след това Ерусалим беше разрушен до основи от римляните, а те разпръснати навсякъде по лицето на земята.
Опълчването против една божествена вълна, против хората, които искат да внесат новото, изобщо всяко насилие, всяка неправда води след себе си своите последствия. Този закон важи както за индивидуалния, така и за колективния живот. В историята има примери, които показват, как действува този закон. Испанците с хиляди пращаха на кладата евреи, маври и така наречените „еретици" и в края на краищата се изродиха и станаха второстепенна държава. Също така старият режим в Русия упражни големи неправди, пращаше безброй идеалисти в Сибир или на бесилката и след това трябваше да рухне чрез страшна катастрофа. Евреите разпнаха Христа и след това Ерусалим беше разрушен до основи от римляните, а те разпръснати навсякъде по лицето на земята. Богомилското движение, макар и временно да беше прекратено в България след падането под турското робство, то беше пренесено на запад и от там оказа голямо влияние за онзи подем, който се извърши в Европа след 14. век. И ако погледнем историята на Европа от 14-ти век насам, ще видим, че богомилският дух прониква в много области на европейския живот. Неговото влияние е в две направления: 1) под влияние на богомилството се създават в западна Европа ред мистични окултни братства, които работят за подготвяне на новото съзнание и новата култура; 2) богомилската вълна внася новия дух и в много външни движения, напр. хуманизма, реформацията, в обществото на чешките братя и пр. Цяла Европа след 14-ти век беше пълна с мистични движения, мистични братства, които бяха излезли от албигойците (богомилите).
към текста >>

3. ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА АВТОМАТИЧНОТО - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Те са само исторически сенки на един безспорно велик народ - римляните.
Съзнателните, идейни хора навред по света представляват оня нов прилив, който постепенно се засилва. Този прилив особено ще се почувствува у славянските народи. Защото както расите, тъй и отделните народи са подчинени на закона за приливите и отливите. Има народи, които са в прилив, други, които са в отлив. Каквото и да се приказва за съвременните италианци, да речем, те са в отлив. Те са само исторически сенки на един безспорно велик народ - римляните. И техният привиден подем сега би могъл сполучливо да се оприличи на оня временен подем на сили, който чувствуват изкуствено подмладените старци на професор Воронов. Народите са като магнити. Докато в тях тече великото, космично електричество на Духа, те са силни, жизнеспособни и развиват около себе си мощно силово поле, в което действуват силовите линии на наука, изкуство, обществен и духовен живот. Спре ли този ток - те стават маса от "стърготини". У Българския народ сега тече този космичен ток.
към текста >>

4. НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

римлянинът, който е знаел, че на север зад Алпите живеят варвари: германци, гали, келти и пр., можел ли е да помисли, че тия варвари ще дадат едно такова изявление на човешкия дух, който римлянинът не би могъл да предполага и с най-смелата си фантазия: мощно развитие на естествознанието, културата на техниката, епоха на фабрики, телефони, аероплани, радио и т.н.
Тая закономерност, която виждаме в външната природа, има я и в живота на отделния човек и в живота на всяка култура, на всяка раса, Тя се проявява и в смяната на културите! Човешката история не е нищо друго освен закономерна проява на силите, заложбите, дарбите, талантите, скрити в човешкия дух. Всяка култура не е нещо произволно, но е изявление, откровение на нови страни, на нови сили на човешкия дух, на нови съкровища, дълбоко скрити в човешкия дух, които до тогаз са били непроявени, са чакали своето време. Ето защо можем да кажем, че всяка култура има особена мисия в великия път на общочовешкия възход. Всяка култура представя определено стъпало в тая велика стълба. Напр. римлянинът, който е знаел, че на север зад Алпите живеят варвари: германци, гали, келти и пр., можел ли е да помисли, че тия варвари ще дадат едно такова изявление на човешкия дух, който римлянинът не би могъл да предполага и с най-смелата си фантазия: мощно развитие на естествознанието, културата на техниката, епоха на фабрики, телефони, аероплани, радио и т.н. Това е новото слово, което прозвучава в човешката душа след римската епоха! Има методи, по които можем да намерим точно, коя страна на човешкия дух дадена култура изявява като ново откровение и точно, коя е мисията на всяка култура! Това става чрез проследяването в дадената култура на проявите в разните области на живота: правов ред, икономически строй, морал, нрави, обичаи, животът на разните съсловия, философия, наука, изкуство, възпитателно дело и пр.. В всичко това се отразява мисията на културата. Животът мени с хиляди и хиляди своите форми, но си остава вечно млад, вечно красив и вечно нов! Също тъй няма остаряване на човешкия дух.
към текста >>

5. ИДЕЙНИ НАСОКИ В ОБРАЗОВАНИЕТО - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Достатъчно е да си спомним, какво активно участие е взел той в отбраната на родния си град Сиракуза, обсаден от римляните.
Като продължава своите разсъждения за лоста, същият учен идва до странния на вид извод, че каквото е силогизмът в умствения живот на човека, такова е и лостът във физическия свят. С други думи, откак човек е започнал да мисли чрез понятия и да изразява съжденията си посредством членоразделна реч, той идва и до изобретяването на първата и най-проста машина - лоста. Може би съзнавайки мощната сила на лоста, Архимед - един от най-гениалните математици и механици на древността, е възкликнал: „Дайте ми опорна точка и аз ще повдигна земята! " Така поне разказва легендата. Но и легенда да е, ние имаме достатъчно основание да й вярваме, защото Архимед наистина е бил първомайстор в употребата на лоста - той неведнъж е изпитал на дело неговата дивна мощ. Достатъчно е да си спомним, какво активно участие е взел той в отбраната на родния си град Сиракуза, обсаден от римляните. Разказите от ония времена още носят тръпките на ужаса, който са изпитали римските кораби, безмилостно сграбчвани от някакви огромни канджи, които действали иззад стените на Сиракуза. А зад тия стени е действал геният на Архимед, впрегнал на работа могъщия лост. Все пак, Архимед надали би изрекъл хиперболичните думи, които легендата му приписва, ако би знаял, каква огромна тежест има земята. Вярно е, че и най-тежкото тяло би могло да се повдигне, стига да се опре на късото рамо на един лост, а силата да действува на другото рамо, разбира се ако е достатъчно дълго. Теоретически това е така, но на практика се явяват редица непреодолими мъчнотии - не само липсата на опорна точка, както си е мислил Архимед.
към текста >>

6. МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

след смъртта на майката Божия, Мария Магдалина, заедно с Марта, Лазар и неколцина други последователи на Христа, били хвърлени от римляните в един полуразрушен кораб, който бил пуснат в морето без кормило и без весла.
Явно е, че колкото силно е било обаянието от красивата външност на Мария Магдалина, от нейната плът, всред хората от света, толкова силно е било обаянието от нея и като душа всред мистиците от християнско време. Нейният образ е увековечен не само в Пистис Софùа, не само в дивната легенда, която след малко ще ви разкажа. Драматичният епизод за нейното отиване при Христа, предаден в 7 глава от евангелието на Лука, е послужил за канава на една или две драми от съвременни драматурзи, озаглавени по името на самата героиня. Тях можете сами да прочетете, а аз ще ви припомня легендата. Според нея. след смъртта на майката Божия, Мария Магдалина, заедно с Марта, Лазар и неколцина други последователи на Христа, били хвърлени от римляните в един полуразрушен кораб, който бил пуснат в морето без кормило и без весла. Въпреки това, обаче, те не погинали, а пристигнали невредими в Марсилия. Тук Лазар станал епископ, Марта основала манастир, а Магдалина се оттеглила в едно пустинно място в ближните планини - пещерата Ла Бом - където се отдала на покаяние, молитва и отшелнически подвизи В туй отшелие тя прекарала толкова години, колкото години прекарала в света в разпътен живот и удоволствия. Легендата разказва, че онова място от челото ù, което Христос докоснал с ръка и до днес личи върху мъртвата ù глава - свежо, непокътнато от тлението на смъртта. А разкошната ù, златисто-руса коса, с която тя е бърсала нозете на Христа и до ден днешен не е окапала. Тя е запазила и досега живия си блясък.
към текста >>

7. Зад дима и огъня – G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Космографията на гърци и римляни е окончателно надмогната, веднъж завинаги е свършено с твърденията на църквата и с нелепата басня за антиподите, които ходят по главите си.
"Вестта, пише Цвайг, за благополучното завръщане на осемнадесетте моряци се разнася с огнен размах над цяла Европа, като възбужда отпървом безмерно удивление, а после и безмерен възторг. След Колумбовото пътешествие никое друго събитие не бе така развълнувало света. Сега вече е сложен край на всяка неувереност. Съмнението, този най-жесток враг на човешкото знание, е победено на географското поле. Откак един кораб излиза от пристанището на Севиля, и пътувайки все направо, се връща отново в същото пристанище, вече е необоримо доказано, че земята е кълбо, което се върти около себе си и, че всички морета са свързани в едно единствено море. Космографията на гърци и римляни е окончателно надмогната, веднъж завинаги е свършено с твърденията на църквата и с нелепата басня за антиподите, които ходят по главите си. Установен е за вечни времена обема на земята и с това е спечелена най-сетне известна мярка за земния свят. Други смели откриватели биха могли все още да допълнят някои подробности на земната картина, но основният ú образ е даден от Магелан. Сега земята е една неограничена област и човечеството завоюва тази област. И поколението, което преживява щастливо и опиянено този преврат в схващанията за пространството, станал в течение на един човешки живот, чувствува: започнало е едно ново време, Новото време". Магелану, обаче, не е уречено да вкуси от плодовете на своя труд.
към текста >>

8. Натискът при писане – Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Национализмът е религията на езичника (на китаеца, гърка, римлянина) и тя е любов само към своя народ и омраза към другите народи.
единство по същина, разнообразие по проява. Любов към себе си, към народа и към човечеството. Цялото развитие на отделния човек е разширение на любовта и на съзнанието. Изпърво човек съзнава за реална само своята личност и обича само себе си, после той съзнава семейството и народа и обича семейство и народ; и най-после човек съзнава човечеството и космоса и започва да обича всички човеци и същества. Егоизмът е първообразната религия на дивака и тя се характеризира с любов към себе си, към своето физическо аз. Национализмът е религията на езичника (на китаеца, гърка, римлянина) и тя е любов само към своя народ и омраза към другите народи. Всемирното братство - е религията на Христа, религията на бъдещето, Царството на светлина, братство и свобода, Царството Божие на земята. Истински може да обича себе си и своя народ само онзи, който се е пробудил за съзнанието на Цялото Битие, на Космоса. Който обича само себе си, той е във фазата на гъсеницата, която яде лакомо листата. Който обича само своя народ - той е във фазата на какавидата - затворил се е в пашкула на национализма. Който обича Извора на живота във всичко живо - той е във фазата на пеперудата, той е свободен и щастлив и може да обича истински и себе си, и семейството, и народа, и човечеството.
към текста >>

9. НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Така, в Послание към Римляни (11 гл.
„Савле, Савле, защо ме гониш? 9 гл. 4 ст. За личността на апостола Павла в християнските Писания имаме малко вести. Ала макар и малко, те се считат за достоверни. Така, в Послание към Римляни (11 гл. 1 ст.) Павел заявява: „И аз съм израилянин, от семето Авраамово, от племето Бениаминово". Последното пояснение е конкретно - то сочи от кое Израелево коляно води потеклото си християнският апостол. На друго място (Деяния, гл. 22, 3 ст.) Павел говори за себе си така: „Аз съм человек Юдеин, роден в Тарс Киликийски, и възпитан в този град при нозете Гамалиелови, изучен точно в отцепреданния закон". В гл.
към текста >>

10. ЗА КРАСОТАТА - СТ. КАРАПЕТРОВ Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Хр.), Тесалий от Талес, както и римлянинът Корнелий Целзий са препоръчвали 7-дневното постене.
В историята се споменава често за прочути учени и философи, които са постили редовно през живота си. Така прочутият калугер и философ Роджер Бекон (1214 до 1294 г.) прилагал едно методично и продължително постене за възобновяване и подсилване не само на физическите, но и на душевните си сили. Старият френски лекар Картон съобщава за едно комбинирано постене, което прилагал свещеникът Бернард от Малта (1724 г.), което е давало изумително добри лечебни резултати. След 25 до З0-дневно постене той е препоръчвал храна, която от гледището на днешната наука съдържа най-ценните витамини. Още Хипократ, Асклепий (100 г. пр. Хр.), Тесалий от Талес, както и римлянинът Корнелий Целзий са препоръчвали 7-дневното постене. В ново време, след като човечеството е изживяло и изживява още един дълъг период на гастрономство, между човеците се надигат отново гласове на разум. В своята терапевтична книга Д-р Вундерлих пише: „С диета и вътрешен, душевен мир се лекуват всички болести." Във физиологията си бернският проф. Валенгин пише: „Отнемането на храната е най-добрият лечебен похват в ръката на лекаря, който му е бил поверен някога." След 30 годишно мълчание в Литературата по този въпрос, Д-р Таннер, — американски лекар — бе първият, който се зае да докаже пред научните среди безвредността на постенето и глада. Известният антрополог проф. Ранке пише следното по този въпрос: „На 28 юни 1880 год.
към текста >>

11. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - КЪМ КАЛИНИНИТЕ ВЪРХОВЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

В него Пиоб открива „Гроба на великия римлянин," който се сочи от Нострадамус на други места като „моят царски дар и завещание".фиг. 1.
Когато не може да се направи друго, мисли по-нататък Пиоб, може да се броят буквите. Във въпросните две латински думи те са 12. А всеки начинаещ астролог знае ролята на това число в окултните науки. Пиоб разполага прочее, тия букви върху един кръг и получава едно зодиакално деление. След това той съединява гласните букви и добива един неправилен, несиметричен петоъгълник. В него Пиоб открива „Гроба на великия римлянин," който се сочи от Нострадамус на други места като „моят царски дар и завещание".фиг. 1. Целият стих, преведен на латински гласи: Floram patere, ingrediri castra. Fides rupta.. ingrediri castra, според Пиоб, не значи нищо. Поради това, той се пита, дали тия думи не биха могли да се напишат по друг начин. По тоя път на разсъждение той дохожда до ingrediric. astra. Коментаторът заключава, че първата от тия думи се състои от две, втората от които е съкратена, а именно, ingrediri c.
към текста >>

12. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ-Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Гробът на великия римлянин Проблемът за еволюцията на Франция след 1792 год., казва другаде коментаторът, се състои главно в геометричното трасиране на символите на Франция от стария режим до наши дни и във въртенето на последните в съгласие с времето.
С други думи, гербът може да бъде символ на една реалност. Така че, символът на един град, нация, семейство или индивид се образува автоматически по силата на тяхната географска дължина и ширина и координатите на Земята в пространството. Оттук следва, че геометричният символ, създаден в една дадена точка на Земята и в едно дадено време, подлежи на промени в течение на времето по силата на разни движения, които му променят линиите. Той може и да изчезне напълно, както може да изчезне един индивид, един град или една нация. Фиг. 1. Гробът на великия римлянин Проблемът за еволюцията на Франция след 1792 год., казва другаде коментаторът, се състои главно в геометричното трасиране на символите на Франция от стария режим до наши дни и във въртенето на последните в съгласие с времето. Тия символи са: 1). Фригийската шапка. 2) Орелът 3) Лилията. 4) Орелът (наново). 5) Буквите R. F.
към текста >>

Фигурата Floram patere с вписания петоъгълник – гробът на великия римлянин – е сложена върху картата на Франция, достатъчно съгласувана по географска дължина и ширина.
Фригийската шапка В началото на поставената проблема, символът на стария режим – лилията – изчезва—и абсолютната монархия също. Фригийската шапка заема неговото място. Тя произлиза от въртенето на различни линии, които се стремят да установят една спирала около главния фокус на елипсата – Парижъ. Фигурата заема следния вид: Фиг. 2. Фригийската шапка, символ на френската република, обявена през 1792 год. Фигурата Floram patere с вписания петоъгълник – гробът на великия римлянин – е сложена върху картата на Франция, достатъчно съгласувана по географска дължина и ширина. Главната ос на фигурата – ЕR – съвпада с меридиана на Париж. От пресичането на оста ЕR с диагонала АЕ се получава първият фокус на елипсата, който е идентичен със столицата на страната, а вторият фокус се добива от кръстосването на диагоналите АО и АЕ и се намира недалеч от общината Сгос. Трябва да се отбележи, пояснява Пиоб, че кръгът на Floram patere се схваща от Нострадамус като проекция на елипсата, както елипсата е проекция на кръга – още една хитрост на Нострадамус, която не могла задълго да заблуди изследователя. Това е ориентацията в пространството (сравни фиг. 1 и 2.).
към текста >>

Смущенията на линиите не могат да продължат много, тъй като неподвижната арматура на първоначалния полигон (който съставя „гроба на великия римлянин"), принуждава казаните линии да образуват един по-прецизен символ.
Разглеждайки внимателно следващите фигури, може да се види, че изходът на войните и шансът, който има нацията да се противопостави победоносно на нахлуванията, зависи от положението, което може да заеме личната ос на символичната фигура в момента. Според Пиоб символът има вид, че действува абсолютно като едно живо същество. Той се бори срещу чужденеца с оръжието, което представлява неговата лична ос и в момента, когато, както през 1815 год., това оръжие се обърне и не противопоставя вече своето острие срещу нападателя, означен символично със зоната АТ на фиг. 1., нацията загубва войната. Само с един поглед, казва по-нататък коментаторът, хвърлен върху фигурата на фригийската шапка, се вижда, че не е нужно човек да бъде голям пророк, за да предскаже, че революционните идеи няма да се разпространят през оная епоха в Бретан и Вандея и че Франция ще устои на атаките на първата коалиция. Смущенията на линиите не могат да продължат много, тъй като неподвижната арматура на първоначалния полигон (който съставя „гроба на великия римлянин"), принуждава казаните линии да образуват един по-прецизен символ. Спиралата е по същина едно трасе на движение. Тя не може да се стабилизира. Тъй като, напротив, първоначалният полигон на „гроба" има тенденция да фиксира трасето и да го нагоди към своята специална форма – се явява друг един символ – това е Орелът.
към текста >>

13. НА ВЪЗНЕСЕНИЕ НА ВИТОША - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Франция е застрашена откъм изток, от страната, където стрелката в североизточния сектор на "Гроба на великия римлянин" (в.
Наистина, човек не може да разбере, как след тоя факт работите са се заплели до степен да ни доведат до общата мобилизация от 2. август 1914 год., ако не познава историята на Европа. Също така не може да се схване целият детерминизъм, чиято резултантна е тая война, ако не се проучат разните конструкции на европейските народи, построени съгласно системата на Нострадамус. Трябва, следователно, да се проучи всека от тия конструкции по отделно и едва най-после да се вземе предвид тяхната комбинирана и взаимна игра, Пиоб се вижда още принуден да отложи изложението на тия трудове за по-късно. Но нека вземем, казва коментаторът, само резултантната: през 1914 г. Франция е застрашена откъм изток, от страната, където стрелката в североизточния сектор на "Гроба на великия римлянин" (в. Ж.3., бр.10, 1941 г.) показва възможността за нахлуване. Символът RF, държейки се като живо същество, ще реагира по необходимост срещу атаките, и неговата реакция ще бъде ефикасна или неефикасна според положението, което той вземе в момента на нападението. Прочее, по силата на движението, което го тегли във времето, оста на тоя символ – ликторският сноп – е склонна към съпротива. През 1914 г. – както е посочено пунктирано във фиг.
към текста >>

14. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

След завладяването на Галия от Цезаря, римляните дадоха на крепостта на парижаните, дотогава ограничена в острова наречен La Cité, едно доста голямо разширение, ако се съди по развалините.
П. М. ГЕОМЕТРИЧНИТЕ ДЕТЕРМИНАЦИИ НА ГР. ПАРИЖ Париж е основан много отдавна, казва Пиоб. След завладяването на Галия от Цезаря, римляните дадоха на крепостта на парижаните, дотогава ограничена в острова наречен La Cité, едно доста голямо разширение, ако се съди по развалините. Сите-то е, прочее, клетката-майка на Париж; от нейния ограничен кръг са произлезли чрез размножаване другите клетки, които покриват сегашния план на града според фиг. 1, дадена в бр. 8 на списанието. Разглеждан така в своята цялост, процесът на растенето на Париж има биологичен вид. Зародишът се е развил според един детерминизъм, аналогичен във всички точки на оня, който се констатира при живите същества.
към текста >>

15. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но науката намери научното име на това, което още старите римляни са разбирали и използвали в своите „солариуми“.
Пламен Д-р Стефан Кадиев — Сливен Слънцепоклонението но Бялото Братство Значението на слънцето като лечебен фактор се засилва все повече и повече. Ако сравним средновековните замъци, или даже старите ни къщи, при схлупените им стрехи и, малки, прозорчета, със сегашните обширни, светли модерни постройки, с техните големи прозорци и високи тавани, лесно ще разберем, че еволюцията на човешкото жилище в хигиенично отношение се е изразявала в неговото все по-голямо приобщаване към слънчевите лъчи. Поговорката, че гдето слънце влиза, болест не влиза, започва да бъде все по-добре разбирана и на дело проверявана. Достатъчно е да се види който и да било европейски, па и български морски плаж, за да се види — колко много се приближаваме днес към слънцето. Хората от по-старата ни генерация, не могат да си обяснят и всячески осъждат силно разрастващия се туризъм, планински летовища и хижи. Но науката намери научното име на това, което още старите римляни са разбирали и използвали в своите „солариуми“. Тя му даде името „ултра виолетови лъчи“ или „планинско слънце“ и започна неговото широко и благодатно употребление. Пред въздушно-слънчевото лечение всички употребявани до сега лечебни методи започват да отстъпват, а средната продължителност на човешкия живот да се увеличава. Последната само в последните 25 години, за Америка, се е увеличила с 8 години! А това е само началото на човешкото приобщаване към слънцето! Като оставим на страна окултно-мистичната страна и „слънцепоклонението" на Бялото Братство, нам се чини, че обичаят да се излиза сутрин при изгрев слънце на чист въздух, по високите места и да се правят гимнастически упражнения има своя дълбок здравен смисъл.
към текста >>

16. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 27 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Kaтo започнем от пророческите сънища на Йосифа, минавайки през живота на старите египтяни, гърци, римляни и т. н.
Шарл Рише или последната позиция на грубия позитивизъм. Примери на предсказване бъдещето и заключителната дума по тях на проф. Шарл Рише. Субективни и социални предпоставки на грубия позитивизъм. Ясновидството и ясновидските предсказания на Любомир Лулчев. * Kaтo започнем от пророческите сънища на Йосифа, минавайки през живота на старите египтяни, гърци, римляни и т. н. та дойдем до нашите дни, цялата човешка история е изпълнена с многобройни случаи, когато в пълна точност са предвиждани от по-рано събития, които след това напълно се осъществяват. Това са факти. И тия факти са толкова многобройни, разнородни и характерни, че в никой случай не може да се дължат на случайности и съвпадения. Тези факти — случаи из всекидневния живота на хората — са съществували вчера, съществуват днес, ще съществуват и утре и са достъпни за наблюдение и проверка. И намериха се мнозина учени с всесветска известност като Уйл.
към текста >>

17. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 37 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Естествено, и у англичаните има понякога нещо от гръцкия темперамент, също и у французите — нещо от темперамента на римляните, но общо взето, картината която очертахме по-горе си остава вярна. Защо?
Изучавайки темперамента на разните народи, взети в тяхната цялост, ние сме понякога учудени от голямото сходство с известни древни цивилизации. Например, има голяма прилика между Британската Империя и древния Рим. У англичаните, в частност, се забелязва същия стремеж към колонизиране, същия инстинкт към законодателство, същата съзнателност в дейността, същия масивен стил в архитектурата, същата склонност да се жертва красотата заради ползата и силата; и нека го признаем, същата липса на въображение в изкуството, религията и философията. Във Франция, напротив, характерните черти на расата изобщо много повече схождат с тези на древна Гърция. Тук имаме същата сила на въображението, същата любов към красотата, същото обожаване на формата и израза, същата интелектуална изтънченост, същата подвижност. Естествено, и у англичаните има понякога нещо от гръцкия темперамент, също и у французите — нещо от темперамента на римляните, но общо взето, картината която очертахме по-горе си остава вярна. Защо? Не е ли затова че душите обитаващи някога древна Гърция са се поселили предимно във Франция и че душите на римляните са в Англия? Това възобновяване на характера на една минала раса е още по-очебийно у отделните индивиди. Китс би трябвало да бъде въплъщение на някой поет от древна Гърция, докато пък големият талант на старите римски историци се проявява в Маколей, Хюм и Ги-бои. Духът на ведантската философия на Индия се възобновява в творенията на Хегел, Фихте и Кант, докато пък Шопенхауер е запазил безсъмнено спомени от будистката философия, познавана в един предишен живот. С право е казано че „винаги, когато едно човешко същество дава на света това, което е най-ценно и най-дълбоко в него, под формата на едно философско, литературно, художествено или научно произведение, винаги в такива случаи корена на това произхожда от минали животи“.
към текста >>

Не е ли затова че душите обитаващи някога древна Гърция са се поселили предимно във Франция и че душите на римляните са в Англия?
Например, има голяма прилика между Британската Империя и древния Рим. У англичаните, в частност, се забелязва същия стремеж към колонизиране, същия инстинкт към законодателство, същата съзнателност в дейността, същия масивен стил в архитектурата, същата склонност да се жертва красотата заради ползата и силата; и нека го признаем, същата липса на въображение в изкуството, религията и философията. Във Франция, напротив, характерните черти на расата изобщо много повече схождат с тези на древна Гърция. Тук имаме същата сила на въображението, същата любов към красотата, същото обожаване на формата и израза, същата интелектуална изтънченост, същата подвижност. Естествено, и у англичаните има понякога нещо от гръцкия темперамент, също и у французите — нещо от темперамента на римляните, но общо взето, картината която очертахме по-горе си остава вярна. Защо? Не е ли затова че душите обитаващи някога древна Гърция са се поселили предимно във Франция и че душите на римляните са в Англия? Това възобновяване на характера на една минала раса е още по-очебийно у отделните индивиди. Китс би трябвало да бъде въплъщение на някой поет от древна Гърция, докато пък големият талант на старите римски историци се проявява в Маколей, Хюм и Ги-бои. Духът на ведантската философия на Индия се възобновява в творенията на Хегел, Фихте и Кант, докато пък Шопенхауер е запазил безсъмнено спомени от будистката философия, познавана в един предишен живот. С право е казано че „винаги, когато едно човешко същество дава на света това, което е най-ценно и най-дълбоко в него, под формата на едно философско, литературно, художествено или научно произведение, винаги в такива случаи корена на това произхожда от минали животи“. Прераждането обяснява защо великите хора идват на групи.
към текста >>

18. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Есперанто, обаче, встъпи в живота тъкмо тогава, когато той наподобяваше кървавите арени в древните римляни.
То е отговорно пред съда, защото е оставило давещия на произвола на съдбата. Нима не е хиляди пъти по-престъпно да се изостави човечеството на произвола на съдбата, докато в ръката ни е спасителния пояс — средството за взаимно разбирателство? Тежко на съвестта ни ако, нехайни, дезертираме от тоя наш дълг. И колко строга,без съмнение, ще е присъдата над нас! Ако Есперанто би се явил през епоха на световен мир, той би бил само един език. Есперанто, обаче, встъпи в живота тъкмо тогава, когато той наподобяваше кървавите арени в древните римляни. Това показва, че по волята на провидението Есперанто, явил се пред света в наше време, има мисия, която е длъжен да изпълни. Тази мисия е — да ускори идването на световния мир. От тая мисия да не се отклоняваме. Да не работим само за разпространението на международния речник и граматика. Нека заработим смело и открито, за да зацарят, благодарение на международния език, по-добри отношения между човеците.
към текста >>

19. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но всички тези раси принадлежат към петата подраса от петата раса; към първата подраса принадлежат индусите, към втората подраса принадлежат иранците (персите) към третата подраса принадлежат египтяните и асировавилонците, към четвъртата подраса принадлежат гърците и римляните, а към петата подраса принадлежат, както казах, англосаксонците, латинците и славяните.
Но все пак тези факти не могат да ни дадат ясна представа за историческия процес в онази далечна епоха. Но окултната наука познава този процес още от полярната епоха и го проследява до наши дни. А познанията на сегашните учени се отнасят повече до настоящото състояние на този процес - до историята на Бялата раса. И тази Бяла раса се е развила в ред подpacu и народности. В Бялата раса проличават три големи подраси: Англосаксонска, в която влизат англичани, германци, шведи, норвежци, датчани; Латинска, в която влизат французи, италианци, испанци и третата под- раса е Славянската, в която влизат руси, поляци, чехи, югославяни и българи. Но всички тези раси принадлежат към петата подраса от петата раса; към първата подраса принадлежат индусите, към втората подраса принадлежат иранците (персите) към третата подраса принадлежат египтяните и асировавилонците, към четвъртата подраса принадлежат гърците и римляните, а към петата подраса принадлежат, както казах, англосаксонците, латинците и славяните. Но освен народите от тези подраси, днес по лицето на земята има племена изостанали от Лемурия, а по-голямата част от населението на Земята е от Атланската раса - китайци, японци, монголци и всички жълти и червенокожи принадлежат на Атланската раса. Всички тези народи до сега се намираха в едно спящо състояние, в един застой в своето развитие. И европейските народи сега се стремят да ги събудят, но важно е как ще ги събудят. Тъй като сега бялата раса събужда жълтата раса, ще се намери един ден в едно затруднено положение. Те събуждат в тях войнствените и национално-расовите стремежи и виждаме, че жълтата раса, най-първо в лицето на Япония и после на Китай, започва да се организира за борба с бялата раса.
към текста >>

20. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И затова те трябваше да го предадат на смърт в ръцете на римляните.
Но тежко е да се гледа как човешките предразсъдъци често вземат надмощие над усилията да им се помогне. „Той дойде между своите си“, но те предпочетоха Варавва. Той не въздаваше слава на Авраам, нито на другите техни древни традиции. Той говореше за „друг свят“ за нова земя, за любов и прошка и отхвърляше доктрината „око за око и зъб за зъб“. Той не ги викаше на оръжие срещу Цезаря. И затова те трябваше да го предадат на смърт в ръцете на римляните. Отхвърлянето на Христа от евреите беше върховното доказателство за тяхното робство към расовата идея. Поради това всички усилия да бъдат спасени като цяло чрез изпращане на специални Учители и пророци, бяха изоставени и, понеже изгнанието им, като цяло, също бе опитано безрезултатно, като последна мярка те бидоха разпръснати между всички народи на земята. Въпреки това, обаче, извънредната привързаност на този народ към расовата идея продължава дори и до днес. Напоследък, обаче, особено в Америка, се забелязва известно отстъпване от строго подържаната до сега линия. Младите генерации започват да се женят и вън от техните сънародници.
към текста >>

21. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Епиктет стоял тих и спокоен, като само казал на господаря си: „Господарю, внимавай само да не ми счупиш крака, защото няма да мога до ви бъда полезен.“ Това спокойствие още повече озлобило римлянино и му налегнал още по-силно крака и го счупил.
Но онази любов, при която всякога си тих и спокоен — това е любов. В историята има един класически пример на спокойствие и при най-големите противоречия — това е случаят с гръцкият философ Епиктет, който е имал много по правилни възгледи за живота от съвременните християни, при все че не е бил християнин. Той бил роб у един римски патриции, който бил много жесток и несправедлив човек. И често заедно с другите роби наказвал и Епиктета. Един ден той се разсърдил нещо не Епиктета и налегнал крака му до счупване. Епиктет стоял тих и спокоен, като само казал на господаря си: „Господарю, внимавай само да не ми счупиш крака, защото няма да мога до ви бъда полезен.“ Това спокойствие още повече озлобило римлянино и му налегнал още по-силно крака и го счупил. След това в него се пробужда съзнанието, той съзнава грешката си, изцерява крака му, дава му достатъчно пари и му подарява свободата, след което той отива в Гърция, където живее до края на живота си и написва много хубави работи. От къде е дошло това самообладание у него? И християните вярват в Бога, но като дойдат изпитанията, тяхната вяра се разколебава. Това показва, че вие нямате правилни понятия за нещата. Не може да сме при извора и да бъдем жадни; не може да бъдем при хляба, и да бъдем гладни.
към текста >>

22. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Музикалната система, която ний притежаваме днес, идвайки до нас от гърците чрез римляните, е прочие, що се отнася до нейния принцип, същата, която са имали древните египтяни; тя се отличава само в своите външни форми, които изменят нейния външен вид и които лесно могат да бъдат отстранени.
Той казва, че наклонностите на различните хора могат да се узнаят според вида на музиката, която те обичат и хвалят, и намира за нужно техния вкус в тая област да се формира още от рано, като музиката се въведе във възпитанието по точно определена система и закони. „Една държава, управлявана от добри закони, казва той, никога не оставя на каприза на поетите и на музикантите това, което е основа на възпитанието; тя трябва да урегулира тия неща, както това е в Египет, гдето младежта бива приучвана да следва това, което е най-свършено, както в мелодията, така и в мярката и формата“. Музикалната система, която Платон има предвид в този пасаж, произхожда от Египет; донесена в Гърция за пръв път от Орфей, що се отнася до нейната практическа част, в последствие тя е била развита от Питагора, който изяснява нейната теоретична част достатъчно ясно, като скрива само основните принципи на тази наука, запазвайки ги само за посветените, според както е дал обещание в светилищата на Египет. Защото египетските жреци не са съобщавали научните принципи освен след подлагане учениците на най-големи изпитания и след тържествени клетви да пазят мълчание и да ги предават само на хора достойни да ги притежават. Ето причината за това дълго мълчание, което Питагор изискваше от своите ученици и произхода на тези тайнствени воали, с които той закриваше своите учения. Музикалната система, която ний притежаваме днес, идвайки до нас от гърците чрез римляните, е прочие, що се отнася до нейния принцип, същата, която са имали древните египтяни; тя се отличава само в своите външни форми, които изменят нейния външен вид и които лесно могат да бъдат отстранени. Но в основата си, това е същата система, която Тимей от Локр, счита като установена от боговете за усъвършенстване на душата и в която той вижда онази небесна музика, която, направлявана от философията, лесно може да убеди, да склони и да застави чувствената страна на душата да се покорява на разума, да смекчава нейната раздразненост, да успокоява страстите и да им пречи да действат срещу разума или да ни държат в бездействие, когато разумът ни вика към дело. (следва) В гората (разказ) Една катерица бе застанала на един ръб на самия път. За миг тя погледна с черничките си очички и се немести зад едно клонче, скочи като кестенява космата топка на друго дърво, и се изгуби в храсталака. Чокоинът се сепна с пушка в ръка; после се успокои, когато Васил каза: „Ето едно дребничко същество“. . .
към текста >>

23. -

***) Тази особеност на почерка е обърнала внимание още не римлянина Светония, който ни е оставил животите на римските императори.
Буквите се изписват естествено, без афектацая, без желание да им се предаде красива или оригинална форма. Четливостта на почерка показва изобщо уравновесеност на душевните прояви у пишещия, винаги еднакво държане, определени стремежи и желания, постоянство във възгледи и връзки, умение да се не излиза из нормите (в зависимост от геометричната издържаност на почерка). Който има ясен, четлив почерк е обикновено твърде внимателен към хората, които го обкръжават. (следва) _________________________________________ * замашен (ост.) – със замах, силен ** Едрият почерк (особено при силно уголемени главни букви) не рядко показва тщеславие. Но за същото говори понякога и крайно-дребният почерк: той също иска да произведе ефект. ***) Тази особеност на почерка е обърнала внимание още не римлянина Светония, който ни е оставил животите на римските императори. Характеризирайки скъперничеството на Август, той казвал, че последният пишел дребно и свито. ПИТАГОР Учението му за хармонията на сферите В шести век до Христо, в Гърция, тоновото изкуство се поставя на научна основа. Един от големите му познавачи, наред с музикалния теоретик Лас от арголидския град Хермион, е и великият философ и математик Питагор, който уясни учението за музиката на сферите, едно научно и мистично задълбочаване във философското третиране на тона. Питагор е от о. Самос (585 г.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В Европа то е пренесено от халдейците, затова и римляните по-сетне наричат звездобройците халдейци.
Природната астрология се занимава с предсказване на природните явления, произходящи от природни причини, напр. атмосферните промени, земетресения и пр. Позитивната или индициалната астрология се занимава с властта и влиянието па звездите над нашата съдба. За да може да предскаже съдбата на един човек, астрологът трябва да знае точно годината, деня и часа на рождението му; тогава установява хороскопа на небесните тела в момента на рождението и въз основа на това изчислява по-нататъшните промени на съдбата, съобразно с движението на небесните тела и указваното влияние на макрокосмоса (вселената) върху микрокосмоса (човека). Отечеството на това учение е Месопотамия, през времето на някогашните й обитатели акадийците. В Европа то е пренесено от халдейците, затова и римляните по-сетне наричат звездобройците халдейци. Египтяните свързват астрологията с медицината, като основават прогностиката върху учението за взаимното разположение на звездите. Първото написано съчинение по астрология е от Клавдий Птоломей през 126 год. Птоломей бил привърженик на Александрийската школа и се радвал на голяма слава през времето на Адрияна и Антоний Пия. Известна е тъй наречената Птоломеева система, изложена в тринадесети книги. Птоломей се базирал пък върху съчиненията на Хермеса, първия египетски астролог, живял преди Мойсей.
към текста >>

Гърците бяха подчинени от римляните, обаче в Рим преобладаваше гръцката цивилизация.
Силата на мисълта работи най-мощно, когато тялото е в сравнително бездействие и тази сила в действителност е най-голямата и най-сетне преодоляващата! Тя е деликатна, безшумна и невидима. Тази сила влияе върху владеещите раси, като им налага цивилизацията на подчинените както напр. асирийците възприеха изкуството и цивилизацията на подчинените египтяни. Векове по-сетне подчинените асирийци предадоха тази сила на победителите гърци. Гърците бяха подчинени от римляните, обаче в Рим преобладаваше гръцката цивилизация. Рим пропадна физически под натиска на тогавашните диви раси на северна Европа, готите и вандалите, но в духовната област влиянието на Италия игра голяма роля за усъвършенствуването на някогашните хуни и вандали от миналите векове в по-сетнешни немци, французи, испанци и италианци. При всеки преврат, при всяко раздрусване и завладяване, тази сила пуска корени в по-широко поле. Днес най-добрите английски умове изучават недавно откритите индийски учения и по този начин се излагат на влиянието на тази сила. Качеството на листа, корена, плода, което, когато се употребяват като лекарство, въздействува на вътрешните органи, това е силата на онова растение, която е освободена чрез процеса на храносмилането. Силата, която човек получава от хляба или месото, е освободена по същия начин от храната.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Между римляните тази наука имаше своите последователи, които я унизиха, като я свързваха с предвещанията за бъдещето, тъй както астролозите по онова време си служеха с астрономията.
Тази наука е привличала вниманието на мнозина измежду древните философи, които са я считали повече като едно модно изкуство, отколкото като една естествена наука. Питагор и учениците му са вярвали в нея и са я практикували. Платон я споменува с одобрение в съчинението си „Тимео“. Аристотел е автор на един трактат върху нея, за който пише Диоген Лаертус в книгата си: „Живота на Аристотел“. Софистите тоже учеха за отношението между вътрешния характер и външното развитие, без да могат да обяснят това. Между римляните тази наука имаше своите последователи, които я унизиха, като я свързваха с предвещанията за бъдещето, тъй както астролозите по онова време си служеха с астрономията. Цицерон изглежда да е бил посветен в нея. Той я определя, като изкуство за откриване начините на действие и разположението на хора чрез наблюдаване типичните им характери — характерът на лицето, очите и челото. Добре ни е позната забележката на Юлий Цезар върху физиогномията на Касия и Антония (Вж. Шекспир: „Юлий Цезар“). В средните векове, както повечето от науките бяха заглъхнали, тъй и физиогномията беше затулена от тъмната епоха на тези векове.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но когато римляните, под влиянието на пиронизма, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината стана отечество на Сула, и Юли Цезар решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник.
Уредбата на Картаген също така е било строго републиканска. Терорът, главният символ на който бил идолът на Молоха, е служил за основа на държавния му строй и робството на нумидийците е служило за гаранция на свободата на гражданите. Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия. По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и които несполучил да унищожи при всичките си старания. Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползувал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание. Но когато римляните, под влиянието на пиронизма, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината стана отечество на Сула, и Юли Цезар решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник. За да заякчат свободата си, републиканците-римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях народи. Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа, а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия. Когато Монтескийо казва, че добродетелта е основа на републиката, а честта е основа на монархията, той лъже и народа, и кралете. Сега така може да говори само ситият буржоа, но никак не един философ. Основата на чистата монархия е енергията на нейния основател, най-силният и най-щастливият от хората, ако под думата щастие се подразбира благоприятното стечение на обстоятелствата.
към текста >>

За да заякчат свободата си, републиканците-римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях народи.
Терорът, главният символ на който бил идолът на Молоха, е служил за основа на държавния му строй и робството на нумидийците е служило за гаранция на свободата на гражданите. Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия. По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и които несполучил да унищожи при всичките си старания. Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползувал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание. Но когато римляните, под влиянието на пиронизма, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината стана отечество на Сула, и Юли Цезар решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник. За да заякчат свободата си, републиканците-римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях народи. Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа, а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия. Когато Монтескийо казва, че добродетелта е основа на републиката, а честта е основа на монархията, той лъже и народа, и кралете. Сега така може да говори само ситият буржоа, но никак не един философ. Основата на чистата монархия е енергията на нейния основател, най-силният и най-щастливият от хората, ако под думата щастие се подразбира благоприятното стечение на обстоятелствата. Целта на монархията е самодържавието.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

След разрушението на Йерусалим от римляните, на евреите бе забранено, под страх на смърт, да се връщат да плачат над развалините на свещения град.
Тия явления са видени от самия автор при различни условия. С този апарат на Килнер се потвъждава изследването на Ледбитера, направено по ясновидски начин и изложено в съчинението му: Видимият и невидимият човек. Там се разкрива, че излъчванията у здравия човек вървят по права линия, а у болния се изкривяват надолу. Същите тия излъчвания се виждат ясно в фотографските снимки на човешката атмосфера, които могат да се направят при употребата на Килнеровия апарат. КАБАЛА Раби Симеон Бен-Йокай Коментар на Сифра Дзениута — Идра Сута (Великото Събрание). I. След разрушението на Йерусалим от римляните, на евреите бе забранено, под страх на смърт, да се връщат да плачат над развалините на свещения град. Целият еврейски народ бе разпръснат и свещените традиции изчезнаха. Вместо истинската Кабала се разпространяваха разни детински и суеверни измислици. Онези, които твърдяха, че пазят наследието на тайното учение, бяха само гадатели и магьосници, а като такива заклеймени от законите. Тогава почтеният Раби Симеон Бен Йокай събра последните посветени в древната мъдрост, решен да им разтълкува книгата на висшата Теософия, наречена „Книга на Тайните“. Всички знаеха нейната буква наизуст, но само Раби Симеон познаваше дълбокия смисъл на книгата, предаван до тогава от уста на ухо и от памет на памет, без да бъде разкриван явно или пък записван.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тогаз пред изумения зрител пламва атинската цивилизация, а после и римската, но скоро фокусът на човечеството се пренася на север от Рим, — в тези земи, дето, според старите римляни, живеели „варвари“.
Като изучим историята на човечеството от старо-индийско време насам, наистина не можем да не се изпълним с учудване пред тази смяна на културите: пламва с всичкия си блясък древната индийска култура и пръска лъчи във всички известни тогаз части на света. Тогаз Индия е трябвало да се счита като фокус на човешкия гений; но ето че полека-лека пламъкът отслабва и най-сетне угасва, но затова пък в едно до тогаз съвсем неизвестно место, именно в Иран, блясва нова цивилизация, съвсем различна от предидещата. Но и тя щом достигне до своя апогей, отпада, за да блесне с пълен блясък цивилизацията на стария Египет, Асирия и Вавилон. Целият по-събуден тогавашен свят с учудени очи гледа на тая цивилизация, която дава на човечеството нещо ново, което до тогаз никой не сънувал. Но и тя най-после изгасва и мястото, дето е цъфтяла великата вавилонска цивилизация, сега е покрито с писъка на пустините. Тогаз пред изумения зрител пламва атинската цивилизация, а после и римската, но скоро фокусът на човечеството се пренася на север от Рим, — в тези земи, дето, според старите римляни, живеели „варвари“. Тая чудна на пръв поглед смяна на културите не е случайна. Както казахме, историята на човечеството от старо-индийско време до днес представлява едно все по-голямо завладяване от материалното, едно все по-голямо интересуване от материалното. Това потъване на човешкото съзнание в материалното е било най-малко в индийската култура, понеже тогаз то е било още в началото. Но тук не е думата за сегашната индийска култура, но за тази, която е съществувала преди множество хиляди години в Индия. Понеже у тези стари индийци съзнанието е било почнало вече да потъва в материалното, то ясновидството е било вече изгубено.
към текста >>

Старият грък и римлянин отиват още по-далеч в завладяването на физическия свят.
През третата култура — египетско-асиро-вавилонска — се отива още по-далеч в потъването на материалното. Индийците считаха материята като илюзия, персийците вече я признават за реалност, но реалност неприятелска; сега египтяните не считат материалното като враждебно на духовното; те вече се примиряват с него; нещо повече: те го считат вече като изражение на духовното и се стараят да търсят във физическото израз на дълбоката мъдрост на божествените същества. От там и развитието на египетско-халдейската астрономия и особеният й характер. Те вече виждат във всека планета тялото на едно божествено същество. Те в движенията на планетите се стараят да четат волята, плановете на боговете и по тях да наредят собствения си живот. Старият грък и римлянин отиват още по-далеч в завладяването на физическия свят. В всяко отношение като се сравни живота на стария грък и още повече на стария римлянин с живота на по-старите народи, ще се види, че тяхната култура е по-материалистична. След гръцко-римската култура иде днешната култура, която има за център Западна Европа, но от там е разпространена във всички посоки и сега господства в целия свят. В днешната култура човек вече се стреми да запечата в материята и самите природни закони. Човекът на петата култура изследва силите на електричеството, на парата, тежестта и пр. и чрез тяхната 'помощ видоизменява външната действителност в много по-голям размер, отколкото това са правели старите народи.
към текста >>

В всяко отношение като се сравни живота на стария грък и още повече на стария римлянин с живота на по-старите народи, ще се види, че тяхната култура е по-материалистична.
Индийците считаха материята като илюзия, персийците вече я признават за реалност, но реалност неприятелска; сега египтяните не считат материалното като враждебно на духовното; те вече се примиряват с него; нещо повече: те го считат вече като изражение на духовното и се стараят да търсят във физическото израз на дълбоката мъдрост на божествените същества. От там и развитието на египетско-халдейската астрономия и особеният й характер. Те вече виждат във всека планета тялото на едно божествено същество. Те в движенията на планетите се стараят да четат волята, плановете на боговете и по тях да наредят собствения си живот. Старият грък и римлянин отиват още по-далеч в завладяването на физическия свят. В всяко отношение като се сравни живота на стария грък и още повече на стария римлянин с живота на по-старите народи, ще се види, че тяхната култура е по-материалистична. След гръцко-римската култура иде днешната култура, която има за център Западна Европа, но от там е разпространена във всички посоки и сега господства в целия свят. В днешната култура човек вече се стреми да запечата в материята и самите природни закони. Човекът на петата култура изследва силите на електричеството, на парата, тежестта и пр. и чрез тяхната 'помощ видоизменява външната действителност в много по-голям размер, отколкото това са правели старите народи. Културата става все по-материалистична.
към текста >>

Двигателният темперамент е предимно американски, както беше и на старите римляни, само че у нас той е модифициран чрез едно по-голямо развитие на умствения темперамент, Отколкото беше у римляните.
Тези личности, в които той преобладава, Обикновено притежават силно очертан характер и във висока степен са способни към получаване и бързо комбиниране на много и различни впечатления. Двигателен: Джемс Монрое Те са признатите водители и управители в сферите на тяхното движение. Често те биват увличани далеч напред — като водят със себе си и другите — от пороя на тяхното собствено въображение и техните страсти. Това е темперамента на редките таланти, особено на тези от изпълнителен род, на големите дела, големите заблуждения, големите грешки и на големите престъпления. Той се характеризира понякога, макар и не непременно, чрез една омразна грубост и строгост в чувствата, проявени и чрез една съответна груба косматост по телесните органи, рунтави коси и брада и един груб израз във външния вид. Двигателният темперамент е предимно американски, както беше и на старите римляни, само че у нас той е модифициран чрез едно по-голямо развитие на умствения темперамент, Отколкото беше у римляните. Един орлов или римски нос, големи амбиции и една ненаситна любов към власт и победи са свойствени на тоя темперамент. Надарените с тоя темперамент хора често преследват своите цели с едно прекалено и жестоко пренебрежение към своето собствено и чуждото физическо благополучие. Нищо не може да ги отклони от тяхната цел. И те постигат успех повече чрез енергия и постоянство, Отколкото чрез предвидливост и дълбоко мислене. Това са хора повече за полето, отколкото за кабинета, хора, за които, да мислиш и чувстваш, значи, да действаш.
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Че палецът отдавна е символ на волята, следва и от това, че римляните в своите покрити с кръв циркове вдигали палеца си, когато искали да подарят живота на падналия борец и го обръщали надолу, когато искали неговата смърт.
Но понеже палецът е в отношение и с първичното аз на човека, получава се и още едно паралелно значение на трите части на палеца, а именно: Нокътен фаланг: глава (разум); Среден фаланг: гърди (чувство); Основен фаланг: корем (чувственост). Според хирогномичното схващане, палецът изобщо отразява всичко, което носи името воля и желание; основният фаланг показва любовно влечение, средният — логика и разсъдителност, а нокътният фаланг показва изобретателност, инициатива и решителност, В каква зависимост е основният фаланг на палеца с чувствената любов и с волевата сила, ни обяснява д’Арпантини: „Върху корена на палеца лежи признака на волевата сила, чиято интензивност може да се измери от неговата дължина и дебелина. Той дава да се правят заключения върху наклонността към любов, казват хиромантите, които за това му дават името Венерин хълм. И наистина, да обичаш, значи да искаш, а да искаш значи да обичаш. Но аз твърдя, че пленителната сила на чувствата е много по-силна при слаборазвития основен фаланг, вследствие на по-малката разумна волева сила, на по-малката морална сила, с която те са снабдени“. „Че палецът отдавна е символ на волята, следва и от това, че римляните в своите покрити с кръв циркове вдигали палеца си, когато искали да подарят живота на падналия борец и го обръщали надолу, когато искали неговата смърт. Сега искаме да видим, какви заключения могат да се вадят от формата и големината на палеца, като най-напред разгледаме значението на големината на палеца изобщо. Малък, слаб и незначителен палец показва слаб, нерешителен и боязлив дух, който се колебае във всички ония неща, които не изглеждат само чувство и инстинкт, а включват в себе си разум и разсъдък. Такъв палец притежават ония момичета и жени, които, изпълнени от любов и чувственост, търпеливо, без противене се отдават на избраниците на своето сърце. Лица, които притежават малък палец, са извънредно търпеливи, защото те се управляват от сърцето си и се чувстват по-добре в кръга на чувствата, отколкото в кръга на мисълта; затова те разсъждават и действат повече по вдъхновение, отколкото след зряло обмисляне. В противоположност на тях, тия, които притежават голям палец, са самостоятелни и затворени в себе си ; те се движат повече в кръга на идеите и мисълта, отколкото на чувствата.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Павел на римляните: „невидимите Негови, сиреч, присносъщната Негова сила и божественост, виждат се явно, от създание мира разумеваеми чрез творенията“.
Чуйте какво е за бележития учен спектърът, т. е. видението, до което достига последното разлагане на материята: „спектърът, пише г. Деландър, е алгебричен сбор на съединените трептения, както тия, които съставляват последният звук“. А това значи, че послдната дума на атома е един сбор, последната дума на разлагането е пак една съставност, съставност от трептения; следователно, има нещо, което трепти, на което виждат трептенията като един спектър, без да се вижда самото нещо, което трепти: както в един звук, сиреч, едно трептение на въздуха, усеща се трептението, но не се вижда въздуха, който трепти, нито силата, която прави въздуха да трепти. Така, спектърът е една реалност и при туй двойна реалност: невидима материя, която трепти, и невидима сила, която прави да трепти тая невидима материя — две невидими, проявени чрез едно видимо явление, или, както е написал ап. Павел на римляните: „невидимите Негови, сиреч, присносъщната Негова сила и божественост, виждат се явно, от създание мира разумеваеми чрез творенията“. И ето най-накрай как нашите физици не вярват това, което виждат. В действителност, от позитивна гледна точка, какво е в същност първият елемент от това, което се проявява чрез последния елемент? Той не е небитието, което произвежда битието, както безсмислено казваше Хегел, а е невидимото, което произвежда видимото. И зад явлението на главоломното движение, което се констатира от техния спектроскоп, нашите физици и химици се довеждат до заключения, наложени от науката от първоначалната й точка, която е видял, още от първия ден на човечеството, разумът на гениалните хора: неделимото съединение на видимото и невидимото, на движението и двигателя, на пасивното и активното. Нашите физици наричат електрон последния елемент на материята, т. е.
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Мистерията, пред която са издигнали толкова олтари и толкова статуи на богове, стои на същото място, толкова грамадна, колкото е била във времената на асирийците, на халдеите, египтяните, гърците, римляните и християните от средните векове.
Ние си придаваме известна важност; ние си въобразяваме, че би било вредно да престанем да съществуваме; ние предполагаме, че Бог трябва да се занимава със нас и че не сме в цялото творение маловажно нещо. Наистина, фактически, особено ако говорим астрономически, ние не сме голямо нещо, и даже цялото човечество не е много важно. Ние не трябва да резонираме както във времето на Паскал; геоцентричната и антропоцентричната системи не съществуват вече. Изгубени атоми върху един атом, също изгубен в безкрайността! Но при все туй, ние съществуваме, мислим, и откогато хората са почнали да мислят, все същите въпроси са си поставяли, но нито една от най-разнообразните религии не е сполучила да отговори на тях, колкото и да е претендирала, че може да стори това. Мистерията, пред която са издигнали толкова олтари и толкова статуи на богове, стои на същото място, толкова грамадна, колкото е била във времената на асирийците, на халдеите, египтяните, гърците, римляните и християните от средните векове. Човекоподобните и човекоядните богове са повалени. Многобройните религии са изчезнали, но една религия съществува: издирването условията на безсмъртието. Унищожаваме ли се от смъртта или продължаваме да съществуваме? Франциск Бакон (който бе по-популярен и по-прочут от Рожер Бакон, но не е имал неговия гений) когато положи основите на експерименталния научен метод, бе предвидел прогресивната победа на наблюдението и опита, триумфа на добросъвестно констатирания факт над теоретическите идеи, за всичките области на човешките изучавания, с изключение само на една: тази за „божествените неща“, за „свърхприродното“, която предостави на религиозния авторитет и на вярата. Това бе една грешка, която още се споделя от известен брой учени.
към текста >>

Също и у римляните липсваха сведения за цвета.
Р-ва Ричард Ингалезе Цветовете на мисловните трептения (Лекция) Ние видяхме1) в първата глава, че много храмове в Индия са украсени със цветни фигури и символи, които играят важна роля в окултната история на тая нация. Тайнствени символи за широката публика, те откриват силите на човека и на природата на учениците по мистицизма, които могат да четат в тях окултните истини. Човекът, представен в тия индуски храмове, излъчва различни краски, но в очите на мнозинството хора те са само игри на въображението,лишени от точно значение. Старите европейци много малко са познавали цвета. Гръцката история не ни говори нищо за него: гръцкото развитие се е извършвало особено от гледището на скулптурата и архитектурата и, по-скоро в употребата, отколкото в науката на цвета, гърците нямаха даже никакви познания за естеството на трептенията (вибрациите). Също и у римляните липсваха сведения за цвета. Само Сенека изглежда да е засегнал тоя предмет, но и той не е отишъл по-далеч от констатирането на факта, че главните цветове на дъгата са същите ония, които се получават от пречупването на слънчевите лъчи през едно строшено стъкло, явление, чието тъждество той е бил неспособен да обясни. В средните векове започнали да изследват цвета от гледището на светлината. Тогава приели една теория, според която всяка светлина е резултат от известни цветове, изпущани от предметите. Към 1165 год. Роберт Хук за пръв път е формулирал теорията за светилните вълни, подета и развита от Христиан Хюигенс в 1690 год.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Д има данни, които говорят, че сидеровото махало е било известно и на старите египтяни, гърци и римляни.
в и на материята, която в потенция е всичко и в прояви и свойства — онази същност, от която е проявеният Бог. Л. Р. Сидеровото махало През последните няколко години в чуждата литература твърде много се пише за „Сидеровото махало“ — „Wunschelring“, „Siderisches Pendel“. C него се занимават както хора на науката — университетски професори, лекари и др., така и любители. С него са се занимавали и великите учени и философи Хумболдт, Шелинг, Гете и др. Д има данни, които говорят, че сидеровото махало е било известно и на старите египтяни, гърци и римляни. Модерните изследвани съобщават твърде интересни наблюдения и изследвания със сидеровото махало, които, ако се потвърдят чрез многократни повторения, ще бъдат от голямо теоретично и практично значение. За да запознаем българските читатели с проблемата за сидеровото махало, ще дадем едно кратко изложение на този въпрос, като се ползваме главно от следните книги, издание на Max Altmann — Leipzig: — Prof Leopold Oelenheinz. Der Wuncschelring и Friedrich Kallenberg. — P—Strahlen. Das Neuland des Siderischen Pendels. I.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Разправя се за старите римляни, че знаело изкуството да поддържат в своите гробове светила от масло или с особена есенция пълнени до произволно дълго време.
Висяла под една кула и била грижливо затворена, за да няма въздуха достъп към нея. Тази лампа била, както се установило от намерените написани на нея данни, запалена наскоро след разпятието на Христа. Била намерена горяща — светила тъй 500 години — войниците на Хозрея, персийски крал, които при това чудесно откритие взели маслото от своята плячка и го налели на огъня. Според сведенията, от това тяхно действие бил причинен такъв мор, че голяма част от Хозрейовите войници измрели, тъй че били добре наказани за дързостта си. Дали действително се явил оня мор, вследствие наливането маслото на вечната лампа в огъня, е съмнително и не може да се докаже При събарянето на английските манастири била намерена в гроба, който бил смятан за последно место за успокоение на Константина Хлора, бащата на Константин Велики, лампа, която, според сведенията, горяла непрекъснато от погребението му — то било около 300 години след Христа. Разправя се за старите римляни, че знаело изкуството да поддържат в своите гробове светила от масло или с особена есенция пълнени до произволно дълго време. Това масло или есенция било злато в особено течно състояние. Това ни навежда на мисълта, дали тази течност не е била някакъв си вид от тъй нареченото колодиално злато — не този вид злато, който днешната химия познава. Това изкуство било изключително владение на розенкройцерите (или изобщо на адептите) и те съществували сигурно дълго преди римската империя. Това, което от историята се знае. са само откъслеци, отнасящи се до лицата, които били техни външни инструменти.
към текста >>

Babtista Posta, в трактата си за „Естествената магия“ пише, че около 1550 година била отворена на остров Xesis в Неаполския залив мраморна гробница на един римлянин.
Това масло или есенция било злато в особено течно състояние. Това ни навежда на мисълта, дали тази течност не е била някакъв си вид от тъй нареченото колодиално злато — не този вид злато, който днешната химия познава. Това изкуство било изключително владение на розенкройцерите (или изобщо на адептите) и те съществували сигурно дълго преди римската империя. Това, което от историята се знае. са само откъслеци, отнасящи се до лицата, които били техни външни инструменти. Babtista Posta, в трактата си за „Естествената магия“ пише, че около 1550 година била отворена на остров Xesis в Неаполския залив мраморна гробница на един римлянин. При отварянето й била намерена горяща лампа, която издавала силна светлина. Тази светлина започнала бързо да побледнява, щом като въздухът получи достъп към нея и бърже изгаснала. Според надписите, намерени в гробницата, било установено без всяко съмнение, че тази лампа била поставена в гробницата във времето преди идването на Спасителя. Тези, които видели тази лампа, твърдели, че нейната светлина била ослепителна, че светлината й нито се увеличавала нито се изменяла, но горяла спокойно като че пламъкът бил издълбан в мрамора. Една много забележителна лампа, наречена лампата на Pallada, син на Evandera, която според разказа на Виргилий бил убит в Гиш.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Във време на народното въстание в Ерусалим (58 — 59 год.), Павел бил арестуван от римляните и изпратен на съд при проконсула в Кесария.
н.), че ми казваше: побързай та излез скоро из Ерусалим, защото не ще да приемат твоето за мене свидетелство“ . . . След това обръщане, Павел влязъл в християнската община в Антиохия и по-после предприел, заедно с Варнава, пътуване в Крит през малоазиатските провинции Памфилия, Писидия и Галатия в Мизия, оттам в Македония, дето във Филипи, Солун и Бер основал християнски общини или братски кръжоци, и най-сетне в Коринт, дето също е основал община и отдето се завърнал пак в Антиохия. Третото му пътуване го довело, през Галатия и Фригия, в Ефес. Изгонен оттам, Павел дълго време е пътувал ту в Ерусалим, ту пак в Македония и после пак през Милет и Кесария. Във време на народното въстание в Ерусалим (58 — 59 год.), Павел бил арестуван от римляните и изпратен на съд при проконсула в Кесария. Но понеже той дал, както казахме, въззив до римския император, изпратен бил в 61 година в Рим. дето е пристигнал след едно мъчно пътуване по море, и стоял две години. След освобождението му, той продължавал да пътува и проповядва като отишъл, според някои църковни писатели, и в Испания (както свидетелствува и сам Павел: послание към римляните — 15, 24) и дори в Британия. При повторното му завръщане в Рим, той бил заловен във времето на Нерона, и заедно с апостола Петра, мъченишки убит чрез обезглавяване, защото, като римлянин, не е могло да бъде наказан с позорната кръстна смърт. Една къса характеристика на личността му от физиогномично и френологично гледище не би била излишна.
към текста >>

След освобождението му, той продължавал да пътува и проповядва като отишъл, според някои църковни писатели, и в Испания (както свидетелствува и сам Павел: послание към римляните — 15, 24) и дори в Британия.
Третото му пътуване го довело, през Галатия и Фригия, в Ефес. Изгонен оттам, Павел дълго време е пътувал ту в Ерусалим, ту пак в Македония и после пак през Милет и Кесария. Във време на народното въстание в Ерусалим (58 — 59 год.), Павел бил арестуван от римляните и изпратен на съд при проконсула в Кесария. Но понеже той дал, както казахме, въззив до римския император, изпратен бил в 61 година в Рим. дето е пристигнал след едно мъчно пътуване по море, и стоял две години. След освобождението му, той продължавал да пътува и проповядва като отишъл, според някои църковни писатели, и в Испания (както свидетелствува и сам Павел: послание към римляните — 15, 24) и дори в Британия. При повторното му завръщане в Рим, той бил заловен във времето на Нерона, и заедно с апостола Петра, мъченишки убит чрез обезглавяване, защото, като римлянин, не е могло да бъде наказан с позорната кръстна смърт. Една къса характеристика на личността му от физиогномично и френологично гледище не би била излишна. Нашата гравюра, която тук поместваме, е копие от един медальон, намерен в развалините на града Херкулан (Италия). Тоя град, както се знае, е бил затрупан заедно с гр. Помпей от лава при едно силно изригване на вулкана Везувий в 79-та година сл. Христа.
към текста >>

При повторното му завръщане в Рим, той бил заловен във времето на Нерона, и заедно с апостола Петра, мъченишки убит чрез обезглавяване, защото, като римлянин, не е могло да бъде наказан с позорната кръстна смърт.
Изгонен оттам, Павел дълго време е пътувал ту в Ерусалим, ту пак в Македония и после пак през Милет и Кесария. Във време на народното въстание в Ерусалим (58 — 59 год.), Павел бил арестуван от римляните и изпратен на съд при проконсула в Кесария. Но понеже той дал, както казахме, въззив до римския император, изпратен бил в 61 година в Рим. дето е пристигнал след едно мъчно пътуване по море, и стоял две години. След освобождението му, той продължавал да пътува и проповядва като отишъл, според някои църковни писатели, и в Испания (както свидетелствува и сам Павел: послание към римляните — 15, 24) и дори в Британия. При повторното му завръщане в Рим, той бил заловен във времето на Нерона, и заедно с апостола Петра, мъченишки убит чрез обезглавяване, защото, като римлянин, не е могло да бъде наказан с позорната кръстна смърт. Една къса характеристика на личността му от физиогномично и френологично гледище не би била излишна. Нашата гравюра, която тук поместваме, е копие от един медальон, намерен в развалините на града Херкулан (Италия). Тоя град, както се знае, е бил затрупан заедно с гр. Помпей от лава при едно силно изригване на вулкана Везувий в 79-та година сл. Христа. И понеже смъртта на Павла е била тогава скорошна — няколко години преди ерупцията (eruption – изригване) на вулкана — има достатъчно основание, както твърди и физиогномистът Уелс, да се вярва, че оригиналният медальон на Павловия образ е бил направен при живота на апостола.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Че Троичността е основа почти на всичките древни религии, това може лесно да се докаже чрез цитати от много съчинения по този предмет, било измежду най-древните народи, като Маите, между арианците, египтяните, халдейците, зароастрийците, гърците и римляните, и, в същност, във всека древна страна и почти във всека религия тази идея за триединния Бог винаги изпжква.
283), че термините Отец, Син и. Дух са само символи, които представляват трите прояви на Бога, трите съставности на Божествената Природа, три съществени връзки на съвършения живот на Божеството“. Дякон Инге също пише в подобна насока и показва, как една твърде физическа идея за Троичността е възникнала чрез това, което той нарича „злощастна употреба на думата Лице с нейните кривоводещи асоциации“ (Сказки в Падок, стр. 28). Така, Троичността се разглежда като три състояния на съзнанието в едно, или три сили в едно; но тя трябва също да бъде погледната като Триединство от Живот, Субстанция и Отношение между тях. В този смисъл тя е Троичносг на Сила, която работи в Троичност на Форма — един хексагон (двоен триъгълник) на Духа, прелян в Материята7). Че Троичността е основа почти на всичките древни религии, това може лесно да се докаже чрез цитати от много съчинения по този предмет, било измежду най-древните народи, като Маите, между арианците, египтяните, халдейците, зароастрийците, гърците и римляните, и, в същност, във всека древна страна и почти във всека религия тази идея за триединния Бог винаги изпжква. Безполезно е, обаче, да претоварваме четеца с доказателства, които може да се намерят в толкова много книги. Ако се искат подробности, такива може да се намерят в книгата на Уилямсън: Великият закон, а също и в тая на Доан: Библейски митове, последната, обаче, е посветена главно да обори ортодоксалното вярване и да посочи, че всичко това е просто един култ на слънцето, когато първата от тия книги е по-симпатична и творчески религиозна. В заключение, тогава, Троичността трябва да бъде разбрана метафизически в нейната връзка с вселената, било че е сътворена или несътворена, видима или невидима, проявена или непроявена. Тая Троичност е вече обяснена като Живот, Субстанция и Отношението между тях. Единният, т. е.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ключът на всичкото знание и на цялата мъдрост е бил известен на тези стари пророци, както „Логоса“ или „Езика на Твореца“ и първоначалният термин, с който са били отбелязвани тия „мъдреци“, е бил „Маги“, От Атлантида до Египет, после до Халдея, Индия, Юдея, Гърция и най-после Рим, знанието е било изучавано и пазено истинско и чисто от тези „Маги“, макар че римляните са изменили името им в единствено число „magus“ И в множествено число „magi“.
Този пък е последван на реда си от един друг свободен коридор, който води до м. юли 1926 г., по което време напредването на света се представя като принуждение да слезе в последния „вътрешен проход“, достигащ най-сетне до „Стаята на Царя“, в която ще се стигне през септември 1932 год. Това би изглеждало, че означава, какво, след 5 януари 1922 г., светът ще се радва на едно кратко умиротворение, до момента, в който „великото запустение“ ще почне с всичките си ужаси, на 28 юли 1926 год. Ако вземем за правдиви доказателствата, добити през миналите хиляди години от достоверността на пророчествата на тази Голяма Пирамида, ние можем добре да схванем предсказанията по отношение на бъдещето и да се приготвим за него. От още по-голяма полза е да се знае точно, от де и как гениалните строители на тази старинна пирамида са извлекли своята голяма мъдрост и са били способни да съградят един тъй удивителен паметник, като същевременно са си служили със същите елементи, за да разкрият тайните и измислят ясни методи за продължение в бъдещето на редица други пророчества. Ключът на всичкото знание и на цялата мъдрост е бил известен на тези стари пророци, както „Логоса“ или „Езика на Твореца“ и първоначалният термин, с който са били отбелязвани тия „мъдреци“, е бил „Маги“, От Атлантида до Египет, после до Халдея, Индия, Юдея, Гърция и най-после Рим, знанието е било изучавано и пазено истинско и чисто от тези „Маги“, макар че римляните са изменили името им в единствено число „magus“ И в множествено число „magi“. Но на халдейски, санскритски и на сегашния английски езици имат „Magi“, в единствено число, и „magis“, в множествено число, Mage и Mages, на френски език. „Логосът“ или знанието за Твореца беше, е и ще бъде винаги божествената наука на астрологията, вечният анализ на творческата сила, самобитно съществуваща, която е Бог. Схващането на тези творчески закони на Силата даваше на старите маги средствата да построят голямата пирамида по такъв начин, че големите промени и бъркотии, през които светът ще мине, да бъдат означени отнапред със съвършена математическа точност, измервайки периодите с палец, според божествената наука на астрологията, когато станат някои големи съвпади, затъмнения, входове и новолуния. Светът е пропътувал по вътрешния коридор, слизайки от потопа. Отвореният проход в пирамидата констатира този факт.
към текста >>

След Христа и разрушението на Ерусалим от римляните, първенците на еврейския народ са изгубили тия знания, защото те били неписани, а са се предавали устно.
За четците на Всемирна Летопис се дават постепенно само основните кабалистически познания, с помощта на които, паралелно със сведенията от другите окултни науки, да разширят н вдълбочат своя мироглед1). Cледователно, Кабалата, най-специалната и всеобемната окултна наука, не е за всекиго. Както справедливо забелязва французкият коментатор на Сифра Дзениута („Книгата на тайните“), Албер Жуне, знанията, които дава тая наука, се изплъзват за обикновения ум така, както ултравиолетовите и инфрачервените лъчи на спектъра не може да се доловят от простото човешко око. Изисква се един извънредно остър ум, за да бъдат те разбрани. Божествените тайни са се знаели преди Христа само от някой пророци и от някой посветени. След Христа и разрушението на Ерусалим от римляните, първенците на еврейския народ са изгубили тия знания, защото те били неписани, а са се предавали устно. Когато е било забранено на евреите да плачат върху развалините на свещения град, останал е само един от главните учени равини, Симон Бен Йокай, който е устроил прочутото в еврейската свещена история „велико събрание“ начело със седем души равини и на тях е предал устно всичките тайни, които той е знаел2). Те са били, в същност, тайните на Христовото учение, но забулени и откъслечни, без оная дълбочина, която личи в посланията на апостолите и в Откровението на Йоана, дадено му на остров Патмос. В тези последните, колкото и да са кратки и не точно преведени, се съдържат най-важните правила и знания по Кабала. Изисква се само едно подробно тълкувание от сведущ кабалист, за да бъдат изтъкнати за ползване от широката публика. Сифра или Сефер Дзениута в първите си двадесет и четири стихове ни дава ключа на свещената книга Сефер Зо-ар, която съдържа тайните на божествения живот или така наречените по еврейски Меркава (Небесната Колесница).
към текста >>

3) Област, която се простирала от Мъртвото море до Червеното, покорена от евреите до Саломона, а впоследствие и окончателно заличена от картата с разрушението на Ерусалим от римляните.
Символичната глава, описана в Зо-ар, представлява така Абсолютния, за да може да се по:тави в съотношение с творенията, тя специализира неговите свойства в закони и особени сили, които Кабалата обяснява с името на човешките органи, съответни по естеството си на тия свойства и особени сили (Следва) _____________________________________ 1) В излезлите три годишнини на списанието, а особено в първата, е изложена почти цялата първоначални Кабала, а за напред ще продължава втората и третата част от нея. 2) Вж. описание на работата на това събрание в кн. VI год. I на Всемирна Летопис. 3) Област, която се простирала от Мъртвото море до Червеното, покорена от евреите до Саломона, а впоследствие и окончателно заличена от картата с разрушението на Ерусалим от римляните. 4) Вж. Кабала във „Всемирна летопис“, год I. Проф. Д-р О. Рьомер. Зъбните болести и тяхното лекуване от окултно гледище (Продължение от кн. I). Причините на зъбните болести (зъбният кариес) Какво казва обикновената зъболекарска наука за причините на зъбния кариес?
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Само двама бележити учени са могли да открият чудото: впрочем, всеки култ има своята традиция, своята свещена книга, своята библия, която учи тия, които могат да разбират, за принципа на единството: Сефер Берешит на Мойсей и Юдейската библия, Откровението и Евангелието, Християнската библия, Одисеята, Библията на Гръцкия Политеизъм, Енеядата на Римляните, Ведите на Индусите и Корана на мохамеданите.
Той е знаял, че съществува само една религия и че разните култове са служили да въведат религията в разните народи според тяхната степен на цивилизация. Нашите религиозни въпроси биха предизвикали едно чувство на състрадание в древния посветен, неспособен да допусне, че разумни хора могат да игнорират съединението на култовете в една и съща религия. Тези различия причиниха изгубването на Тайното учение, ключът на синтетичното единство. Само Израилтяните притежаваха тяхната словесна традиция или тъй наречената „КАБАЛА“, но не в духа, а в думата. От тази гледна точка Библията, написана на еврейски, е за удивление: тя съдържа всичките окултни традиции, но истинския смисъл не е бил открит. Само двама бележити учени са могли да открият чудото: впрочем, всеки култ има своята традиция, своята свещена книга, своята библия, която учи тия, които могат да разбират, за принципа на единството: Сефер Берешит на Мойсей и Юдейската библия, Откровението и Евангелието, Християнската библия, Одисеята, Библията на Гръцкия Политеизъм, Енеядата на Римляните, Ведите на Индусите и Корана на мохамеданите. Всеки един култ има своя символ: един триъгълник, един квадрат, един кръг, една звезда. Със същата ревност арабинът е успял да постигне до куба на Кааба, християнин — до подножието на кръста, будистът — пред звездата със седемте радиуса, а браминът се покланя на триъгълника на своя бог. Нека изследваме тия дълбоки символи и, на кратко, да изследваме произхода им. По-големите символи ще намерим в страната на Мизраем, която наричаме Египет: Сфинксът и Пирамидата. От кого и как са вдъхновени те?
към текста >>

НАГОРЕ

0.31875801086426