Търсене в текстове за 'Рими'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

1. 1_05 ) Посещение на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

с Учителя надвечер при х. Мусала. Сегашната война е ликвидиране на кармата. Всички първи християни-мъченици ликвидираха с кармата си като прощаваха. И така се прекъсваха връзките. Законът е: щом прощаваш, кармичната връзка се скъсва. Като не прощаваш и се противиш, връзките на кармата се продължават. Това, което ще дойде след днешните събития е много хубаво. Съвременната модерна война е ужасно нещо, нямате никаква представа за ужаса ѝ. Денят Господен се отлагаше, за да се примирят хората, но той ще дойде. Идването на Деня Господен е придружен със страдание. Сега се пробужда съзнанието и народите вече се убеждават, че сами не могат да направят нищо и че имат нужда един от друг. Най-първо почва да се пречиства Умственият свят. В ума има паразити и в Духовния свят – също. И той се пречиства. И във физическия свят ще стане пречистване. В трите свята става ликвидирането. От Божествения свят иде Новото, идат съществата на Шестата раса. Ние сме в началото на Второто пришествие. Вие, духовните, трябва да бъдете добре въоръжени. Деня Господен се отлага, отлага с единствената надежда да се поправят хората, но Денят Господен иде веч със сила. Става преустройство на цялата планета Земя. Ние сме в началото на Второто пришествие. Първият период на Второто пришествие ще продължи 45 години. И после ще се поотложи и пак ще подкачи. На вълни, на вълни ще дойде! После ще има втори период от 45 години. После пак ще се поотложи. След това ще дойде трети период от 45 години. Питат:
към текста >>

2. 2_01 ) Любов към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Има една Истина, в която, като се убеди, човек ще има една непоклатима основа. Всеки ден да отиваме при Бога, да чуем една дума от Него и тогава ще бъдем весели и ще свършим най-хубавите работи. Ще се молиш, додето чуеш една дума от Бога. Когато човек обикне Бога, тогава всички цветя, треви, дървета, всички същества ще му се усмихнат. Щом нямаш Божественото, всеки ще те изпъди; имаш ли го, всеки ще те посрещне. Казано е: „Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Бог го примирява с всичките му врагове.“ Ако не си примирен с другите, значи пътищата ти не са благоугодни. Един брат попита: „Как да се разбират думите на апостол Яков: „Как ще обичаш Бога, когото не виждаш, когато не обичаш тези, които виждаш?“ Апостол Яков е говорил това на светски хора, а не на напреднали ученици. Той е говорил на онези, които били съвсем далеч да разберат мистичните идеи. С любовта към себе си и към ближния, човек отчасти разрешава въпроса. Тези, които имат любов към ближния, имат добро сърце. Естествено е, че хората не могат да направят скок от старата любов към новата. За да премине към Новата любов, човек трябва да държи в себе си Бог като висок идеал и да работи за Него. Една сестра попита: „Защо няма образци на идеалната Любов на Земята?“ Често причината да няма реализиране на тази Висша любов са външните влияния, пък и самите хора. Преди всичко трябва да има готови души. Ако при най-големите изпитания, които сполитат човека, той издържи, без да накърни с нищо своята Любов
към текста >>

3. 2_13 ) Четири портокала - Боян Боев (1883 – 1963)

Царството Божие.“ При Любовта човек трябва да бъде крайно досетлив. Досетливост и предвидливост са качества на Любовта. Един, който те обича от Невидимия свят, като научи, че страдаш, смалява се, напуща онова място, пропътува всичкото пространство и идва да ти помогне. Това е сега външната страна. Но има още по-дълбоки и по-хубави работи, които и да се разправят на хората, ще бъдат непонятни. Вие едвам сте в началото на това развитие. Има такива хубави потънкости, а вие искате да примирите новото със сегашния живот. Няма какво да се примиряват. Човек не е философ, но трябва да бъде философ. Човек не е поет, но трябва да стане поет. Човек не е музикант, но трябва да стане музикант. Човек не е Ангел, но трябва да стане Ангел. Всички трябва да придобием онова, което ще занесем със себе си. Несъвместими са погрешки в Любовта. Когато човек прави погрешки, той изгубва условия да бъде във връзка с Висшите същества, които проектират Любовта си към него. И тогава той изгубва Любовта си. Да обичаш тези, които те обичат, то е в реда на нещата. А да обичаш тези, които не те обичат, то е Съвършенство. Да обичаш този, който обича другиго, там е Съвършенството. Ти помогни на една душа и дали тя ще те обича или не, това остави настрана. При Любовта трябва да бъдеш към всички еднакъв; ако обичаш някого повече, а другиго по-малко, това не е Любов. Никой няма право да изисква голяма любов. Онзи, когото обичаш, остави го да те обича, както той знае. Не го учи как да те обича, иначе ще
към текста >>

4. 2_16 ) Любов към врага – това е една школа - Боян Боев (1883 – 1963)

лекция, вече с повдигнат дух, ние влизахме в разговор и се засягаха разни идеи, за които Учителя бе говорил. Изнесеното пред нас Слово ни караше да мислим и нови проблясъци и прозрения идваха, тъй като ни се откриваше един нов, широк свят на Светлина и Красота. Ние постоянно се допитвахме до Учителя, а Той с присъщото си търпение поддържаше разговора, за да разберем Живота по нов начин. За да обичаш врага си, трябва да обичаш Бога в него. Ти казваш: „Не мога да се помиря с него.“ Примири се с Бога, който живее в него. Някой ти е неприятен; за Господа да ти е приятен. Ако хората те дразнят и не можеш да превъзмогнеш това, тогава не си разбрал нещата. Да простиш и да обичаш, това са много трудни работи. Има един велик закон в Природата: като прощаваш, добиваш своята Свобода. Христос казва: „Прости им, защото не знаят що правят.“ Това значи, че Той не иска да има връзка с хората, които Го насилваха, не иска да останат неприязнени чувства в Него към тях. Защото връзките, създадени от неприязнените чувства, не са в наша власт и когато искаме да ги развържем, трябва да дойде някой отвън да ни развърже. А връзките при добри чувства са в наша власт да ги развързваме и да ги свързваме. Някой път не само че не прощавате някому, но не давате и на Господа да го прости. Ти го даваш под съд. Тогава идва Господ и Той те дава под съд. Когато всички отидем да слугуваме, изведнъж всички ще се освободим. Някои казват: „Аз никога няма да му простя.“ Ти няма да му простиш, но Бог ще му
към текста >>

5. 2_17 ) Някои черти на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

ЛЮБОВТА На всяка братска вечеря се разглеждаха мисли, които допълваха казаното в беседите и лекциите. Затова братските вечери бяха оригинални и неповторими, не си приличаха по дух една с друга. Забележителното беше, че винаги Учителя при изказване на идеите се съобразяваше със състоянието на душите, с техните нужди, с техните търсения, с противоречията, през които минаваха. На една братска вечеря стана въпрос за някои качества на Любовта. Учителя каза: Някой казва, че е разлюбил. Това не може да бъде. След отдалечаването, ще има приближаване, но никой път няма откъсване. Между двама души, които се обичат, никога не може да има разлюбване. Тук има две обяснения, и двете са верни: да кажем, че лицето „А“ обича лицето „Б“. Ако съзнанието на „А“ е заето с друго нещо или е понижено, то Любовта на Бога, който обича чрез „А“, ще се прояви чрез друго лице, после може чрез трето лице и пр., но никой път няма да престане Любовта към „Б“. От друга страна, лицето „А“ казва, че е разлюбило „Б“, но това не е вярно. Само че има понижение в неговото съзнание и затова той не може да долови, да съзнае Любовта си към „Б“. Това прилича на звук, който поради отслабване на слуха не може да се долови от човека. Но после, когато съзнанието на „А“ се повиши, той пак ще прояви своята Любов към „Б“. „А“ винаги ще има вътре в себе си Любов към „Б“. Станало е само едно разтягане на нишката помежду им, но не скъсване. Този, когото обичаш, не можеш да го разлюбиш. Онзи, който те обича, не може да
към текста >>

6. 2_25 ) Размишлявай върху Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

ми ще направим жилище във вас.“ Ако стане това, тогава цялата Земя ще бъде наша, ние ще бъдем във всички и всички погрешки, които сега виждаме, ще изчезнат. Някого го боли главата; турям ръцете си на слепите му очи, така образувам магнетично поле и главоболието му минава. Той има натрупана енергия и затова го боли главата. Чрез магнетичното поле му се взема енергията и му минава. Казвам някому, комуто го боли главата: „Защо се караш със съседа си за два метра място, по-добре иди да се примириш и ще ти мине насъбралата се енергия.“ Едно правило: като отидеш при един човек, намери в него една добра черта; държиш ли я в ума си, ще имаш една отворена врата. Сега пък вие търсите отрицателни черти в него. Обърни внимание на новото, което днес Бог е вложил във вас. Всеки ден Той влага по нещо ново във вас. Дойде ли доброто във вас – Любовта, дошло е Царството Божие. Какво значи изгубен Рай? Това значи изгубена Любов. И как може да се придобие изгубената Любов? Като мисли човек върху нея, отвътре ще дойде просветление. Онова, което Бог е направил, е съвършено, но хората не разбират и постъпките им са несъвършени. Това християнство, което имаме днес, не е онова, което Христос е проповядвал. Хората са наложили доста посторонни работи, които Христос не е проповядвал. Ще правиш това, което Бог те е натоварил да направиш на Земята. Някой пита кое е право и кое е криво. Право е това, което е Любов; в нея всеки е задоволен. Бог като ни е дал всичко, коя е причината, че не сме доволни?
към текста >>

7. 2_26 ) Мома, огън и вода - Боян Боев (1883 – 1963)

гледай да не изгасят огъня и затова пази известно разстояние между тях и себе си. Ако се приближат много, ще изгасят огъня. Повдигна се въпрос за Любовта. Учителя разказа на сестрата следния пример: Една мома е обичана от двама души. Двамата се ревнуват един друг и са скарани заради нея. Какво отношение трябва да държи към тях? Учителя зададе този въпрос на сестрата, но тя мълчеше и сам отговори така: Тя трябва да стане и Огън, и Вода; по този начин ще разреши задачата си, ще ги примири. Това значи, че ще прояви Божественото, вечното в себе си, ще прояви душата си, така че всеки, който се приближи до нея, ще се преобрази, Божественото ще се събуди и ще заговори в него. Тя трябва така да прояви Божественото, че тези двамата млади да се издигнат и да се
към текста >>

8. 3_06 ) Правата мисъл - Боян Боев (1883 – 1963)

изпълнение на Паневритмията се върнахме в салона и подхванахме разговор с Учителя за правата мисъл. И материята, и Силата, са мисъл. Всичко друго е реално, но е относителна реалност, а истинската реалност е мисълта. Да се примири някой човек с някого, това значи, че има права мисъл. Почни да мислиш право и ще станеш красив, силен и паметта ти ще се подобри. Имаш някаква болка; почни да мислиш право и тя наполовина ще се намали, после – на една четвърт и най-после ще изчезне. Да повярваш в Бога, това значи да мислиш право. Бог е Баща ти, който е създал целия свят. Мисли за Името на Баща си. Ти сядаш на някой камък на сянка под дърветата и казваш, че са глупави. Мисли за тях! Като почнеш да мислиш за тях, ще видиш, че те не са глупави. Камъкът също мисли; нали като носиш един диамант, няма да боледуваш. Простите камъни са по-невежи, а скъпоценните камъни мислят, само че не както хората. Като дойде скръбта, зарадвай се, че чрез нея идваш до правата мисъл. Всяка радост е плод на една права мисъл. Що е права мисъл? Права мисъл е Божествената мисъл. Права мисъл е да мислиш както Бог мисли. Ще възприемеш Любовта на Бога и най-малкото добро чувство, което се роди в теб, е от Божествения свят. То показва, че имаш права мисъл. Еднакво трябва да обичаш и тези, които ти причиняват скръб, и тези, които ти причиняват радост. Любовта към Бога и любовта към ближния е цяла наука в Окултната школа. За да се реализира твоята мисъл, ти трябва да обичаш ближния и с това да му помогнеш
към текста >>

9. 3_12 ) Имаме дом неръкотворен - Боян Боев (1883 – 1963)

имаме дом неръкотворен.“ Някой на Земята е страдащ, а горе, като замине, се радва. Тогава защо ще плачем за него? Човек никога не е умрял. Умрелите са по-живи, отколкото живите. Един свещеник дойде при мен и ми каза, че го е страх да служи в църквата сам, трябвало всякога да има с него и друг поп. Той поиска съвет от мен. Казах му: „Има един човек, когото си обидил приживе.“ Той беше бил майка си и тя умряла. Казах му: „Умрелите хора са по-реални от нас. Ти трябва да се примириш с майка си.“ Като влезеш в онзи свят, ще ти бъде чудно отначало. Всяка планета на Слънчевата система има представители на Земята, както всяка държава си има своите посланици. Те имат по-фини тела и са свободни от ограниченията на тялото. Колко пъти сте ги срещали! Те не се изявяват. Цялата Слънчева система представлява едно цяло. Един брат попита: „Баща ми ще ме посрещне ли?“ Като заминете за онзи свят, ще ви посрещнат онези, които ви обичат. Ако баща ти те обича, ще те посрещне. Двама братя се намразили; умряла майка им и те двамата се примиряват помежду си. Това примирение се дължи на майката. Самоубийството е поради обсебване от низши духове. Едно низше същество ще убеди някой човек да се самоубие, за да може да вземе неговата енергия и с нея да се поддържа. Един искаше да се самоубие, понеже имал нужда от 2 500 лева. Казах му: „Ти не знаеш какво нещо е самоубийството, ще дойдеш в едно положение, десет пъти по-лошо, и не можеш да се върнеш назад.“ Дадох му 2 500 лева и не се
към текста >>

10. 6_01 ) Свещеният час - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако е пропуснал благоприятното време, човек трябва да чака друго благоприятно време. Може да минат 10-15-20 години и пр. За да влезе в общение с Висшите същества, човек трябва да е чист. А за да стане такъв, той трябва да се моли. Казано е: „Хлопайте, търсете, искайте.“ Обаче трябва да се разберат тези думи. Да търсиш, това значи да побеждаваш мъчнотиите. Да искаш, това значи да намериш Пътя, по който можеш да ходиш. Да хлопаш, това значи да работиш. За да намериш Пътя, трябва да примиряваш противоречията на живота си. Братът попита: „Как човек да влезе във връзка със съкласниците от Вътрешната Школа?“ За целта човек трябва да се очисти. През чисто стъкло минава светлината. Чистотата е в следното: човек да няма никакви пречки, които да препятстват на Божествената светлина да минава през него. Даниил се е срещал с Михаил и Гавраил. Човек, за да има тази опитност, трябва да има идеен живот. Това е условието. Михаил и Гавраил са Архангели. Михаил се занимава повече с политическия живот, а Гавраил – с духовния. Даниил се среща с Михаил и Гавраил след молитва. За да може човек да се срещне със Съществата, трябва да прекара интензивен живот на молитва, съзерцание и размишление. Трябва да се подготви, за да свикне към новите трептения. Чрез упражнения в концентрация, съзерцание, човек може да добие прозрение, да мине през тъмната зона и да види червения цвят и другите цветове, но в по-горна октава. Тогава Невидимият свят ще се разкрие пред него и той ще влезе в общение с
към текста >>

11. 6_11 ) Девет блаженства – девет метода за работа - Боян Боев (1883 – 1963)

карма на човечеството. Една сестра попита за деветте блаженства. Те са девет правила, девет метода за работа. Казано е: „Блажени нажалените.“ За какво нажалени? – Блажени тези, които жалят, че хората не искат да се споразумеят, за да дойде Царството Божие. Всеки от дванадесетте апостоли имаше по една особена черта, по една добродетел. Те отговарят на дванадесетте зодиакални знаци. Откровението на Йоана е за най-учените хора. В Откровението е казано: „И чух, че цялото създание е примирено“; значи в края всички се примиряват. Евангелието от Йоана е Евангелие на Любовта. Като размишлява човек върху Евангелието от Йоана, ще се свърже с Любовта. Ще ви дам да размишлявате върху стиха: „Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи.“ После изберете си десет глави от Притчите, като теглите билетчета, и ще размишлявате върху тези, които ви се
към текста >>

12. 7_05 ) Чистота - Боян Боев (1883 – 1963)

приближавате до един човек, да служите на Господа. Защото Бог е, който страда вътре в човека. Божественият Дух е, който се моли в човека и страда. Човек прави грехове и Божественият Дух вътре страда и се моли. Стремете се към Чистотата, защото като имаш Чистота, ще видиш Бога, а като видиш Бога, всичко ще придобиеш. Вяра без Чистота не може. Всички хора да бъдат чисти. Вярата, турена в Чистотата, това е вече една реалност. Какво нещо е чиста мисъл? – Обидил те е някой, искаш да се примириш с него; примиряваш се и мислиш, че си му простил, но след малко пак дойде възбуда отвътре. После хайде пак искаш да му простиш и т.н. Значи мисълта ти не е чиста. А като дойде чистата мисъл, ти му прощаваш и ставаш спокоен, не те дразни нищо. Докато човек се дразни, мисълта му не е чиста. Що е мистицизъм? Мистицизмът е стремежът на човешката душа към Чистота. Някой път казваш: „Неразположен съм“; тогава си нечист. Някой път неразположението може да се дължи на краката; умий ги. Или някой път неразположението се дължи на ушите, може да има кал в тях; тогава ги умий и ще ти просветне. Та затова във всички окултни школи учениците се чистят. Светията се чисти сам, отвътре. Всеки ден трябва да правиш по една баня. Работникът къде има време за баня? Но поне веднъж на седмицата да прави това. Част от водата се приема чрез порите на кожата. Затова човек трябва да си мие лицето често и тогава водата прониква в порите и част от магнетизма ѝ се усвоява. Водата трябва да бъде топла, за да стане
към текста >>

13. 7_20 ) Отношение към страданието - Боян Боев (1883 – 1963)

по три стиха от Евангелието от Йоана и всичко ще отмине. Ликвидирайте със старите сметки и с всички тези заблуждения. Този, Който е допуснал хиляди блага за теб, какво от това, че ти е дал и една малка неприятност за разрешаване? Един свещеник ми каза: „Като почнах да благодаря за страданията, те си отидоха.“ Като обикнеш скръбта, тя ще си отиде. Като обикнеш болестта, и тя си отива. Когато дойде страданието, трябва да благодарим за него, но това не ще означава, че ще се примирим. Не, ще се стараем да го отстраним, но додето то ни тъпче, ще бъдем благодарни и ще знаем, че ни възпитава, че ни пробужда, че ни чисти. Предназначението на Живота не е в страданието, в мъчението, в скръбта, а в здравето, Радостта, Хармонията, Красотата и Свободата. Някой може да каже: „Тогава не е ли по-добре да няма страдание, не може ли без страдание?“ На това ще се отговори така: първо, може без страдание, щом си чист. Щом си нечист, то ще те мачка; тогава страданието ще дойде като последствие, за да те пречисти. Второ, може без страдание, ако не грешиш, ако не нарушаваш Божествените природни закони. При най-малко нарушение страданието идва като последствие, за да те научи да не грешиш. Нарушаването и на най-малката Добродетел води към страдание, което иде да те възпита. Трето, може без страдание, ако си с пробудено съзнание, ако организмът ти е възприемчив към новото, към Божествените идеи, които идат отгоре. Обаче, ако си заспал, ако организмът ти е груб и невъзприемчив към
към текста >>

14. 12) Всичко е за Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

все едно, когато съзнанието не е прекъснато. Но когато съзнанието се прекъсне, тогава човек е умрял. Сега са последните времена на света. Всичко старо си заминава. Няма да се мине дълго време и този век ще завлече всичко овехтяло. Всички философствания, всички науки трябва да се видоизменят. Бог е решил така. Има вече турен план. Човечеството не може да живее в тези дрипели. Кармата на европейските народи е назряла. За цяла Европа иде голямо наказание, понеже има омраза, злоба и непримиримост. Сега пак правят приготовление за нова война. Този катаклизъм, който ще дойде, ще бъде социален и природен. Всички религиозни форми ще изгубят смисъл. Невидимият свят е решил, въпросът е решен, има си програма. И като се натисне бутонът, всичко е свършено. Как ще го предотвратиш? Германия за петте милиарда, които взе, сега плаща сто и двадесет милиарда. В бъдеще ще дойдат нови души, които сега седят в пространството, в Рая. Сегашното поколение ще загине, то няма да има дял. Вас защо ви извикват? – Вие ще имате дял в бъдещата култура. В Невидимия свят има хиляди, милиони души, които са напреднали и ще дойдат на Земята, ще турят ред и порядък. Те ще ви кажат: „Ето, това е Животът!“. Човек, който не иска да служи, ще бъде задигнат. Хората, които ще са в управлението, съвсем ще се изменят, ще стане промяна в тях – вселяване. Апостол Павел казва: „Аз не живея, но Христос живее в мене“. Ще станат големи преобразувания и виждаш, че този човек е вече съвсем друг. Целият ХХ век ще бъде век
към текста >>

15. 24) Духовно лекуване на болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

възможно. Боли те кракът; пипни го и му кажи: „Ще оздравееш!“ Това го кажи сто пъти на ден. Ако болката не премине, на следния ден го кажи петстотин пъти. Ако пак не премине, на третия ден го кажи хиляда пъти. И ако не е преминало и на четвъртия ден, тогава десет хиляди пъти кажи: „Ще оздравееш!“, и непременно ще премине. Десет хиляди пъти не е малко нещо. Мисълта е голяма сила. При слаб слух казвай: „Прочувам, прочувам, прочувам!“ и слухът ти ще се усили. Един човек заболял и се примирил, че няма да я бъде, че ще се мре, но друг му казал: „Ти заболя в такъв ден, в който, заболее ли човек, не умира“. И болният си помислил: „Тогава лесна работа!”; оттам насетне здравето му се възвърнало. Вярата лекува всичко. В човека има сила, която лекува. И ако човек остави тази сила да действа, ще се излекува. Тази сила е душата. Ще вярваш в тази сила, че я имаш, ще мислиш за нея и ще очакваш тя да те излекува. На мнозина съм казвал да се лекуват с вяра. Въпросът за болестта се разрешава по духовен начин. Има стих: „Ако имате вяра, все, що попросите, ще ви бъде“. Щом вярата на човека е слаба, работите не стават. За да помагаш на един болен и за да бъде помощта ти ефикасна, той трябва да има вяра. Като има вяра, той има условия да получи помощ от Бога, понеже става възприемчив към енергиите, които идват от Божествения свят. И тези, които са около болния, трябва да имат вяра. Болният, когато употребява средства за лекуване, едновременно трябва да има непреодолима вяра в Бога – да ляга
към текста >>

16. 30) Зрението на човека - Боян Боев (1883 – 1963)

На 19 септември 1940 г. времето бе тихо и топло и посетихме Ел-Шадай, където към 10 ч. започна разговор. Учителя каза: Щом си недоволен, не си носиш добре страданието. А щом си доволен, носиш си добре страданието. Да си носиш добре страданието, това не значи да се примириш, но да не падаш духом, да не се обезкуражаваш. Като види Бог, че не използваш благата, Той си ги взема и тогава ти страдаш. Страданието показва, че не си използвал благата. На човек не му трябва много. Като му изсъхне гърлото, стига му чашка вода. Като е гладен, трябва му хляб. В дадения случай трябва да знаеш кое е най-важно за теб, защото в следващия момент съвсем друго нещо е важно за теб. Под „обикновени чувства“ подразбирам такива чувства, които са достъпни за вас, а под „висши чувства“ разбирам такива, които са недостъпни и трябва да работите с години, за да станат достъпни. Обикновените чувства лесно се добиват, а висшето чувство не се дава просто така, мъчно се добива, то е рядкост. Учителя погледна растителността наоколо и каза: Дърветата си събличат вече дрехата, губи се свежият цвят на листата. Човек не вижда по-дълбоката страна на Природата, понеже се е затворил за нея, пуснал е кепенци и го занимават много грижи и тревоги. Това ограничава зрението на човека и тогава той вижда само в гъстата материя. За да може да вижда човек вътрешната страна на Природата, трябва да очисти съзнанието си от психичния прах. Човек образува доста много прах със своите лоши
към текста >>

17. 35) Криволинейни и праволинейни сънища - Боян Боев (1883 – 1963)

сънища сънуваш неща, които стават точно така, както си ги сънувал. А при криволинейните сънища сънуваш това, което има да стане, в една алегорична, символична форма. Например сънуваш, че къщата на някой човек се разрушава; това показва, че здравето на същия човек е в опасност. „Къщата“, това е човешкото тяло. Една сестра каза, че сънувала кучета, които я гонели. Кучетата означават лошите страсти в човека. Щом яздиш черен кон, ще се скараш, но ако сънуваш бял кон, ще се примириш с неприятеля си. Един приятел сънувал, че убива една змия, но после тя се превърнала на мравки. Змията представлява гордост и злоба, а мравките – користолюбие; значи той се е справил със змията, но с мравките не могъл. Когато сънуваш грозде, сливи, това са неприятности на физическото поле; когато във време на сън ядеш плодове, това всякога означава неприятност. Ако направиш насън едно престъпление, това показва, че подсъзнанието ти не е чисто. Трябва да си чист. Когато легнеш, не бива да имаш мисъл, че духът си почива. Нека тялото си почива, а духът да бъде буден и да работи през нощта, да се възкачи горе за работа. При лягане човек трябва да съзнава, че като дух не иска да почива, а само тялото му ще почива. Сънят има голямо значение за правилното развитие на човека. Човек се учи, когато спи, и във време на тих и спокоен сън той може да разреши най-трудните философски въпроси или всички трудни въпроси, които са го смущавали през деня. Който не може да спи спокойно, нека да се
към текста >>

18. 47) Но ви избрах от света - Боян Боев (1883 – 1963)

не е добро, ще кажете: „Фалшиво е“. Преди да дойдете до Ангелите, най-първо ще намерите един човек, в чиято любов никога не се съмнявате. Ако не намерите такъв човек, до един Ангел никога не можете да се доближите. На Земята в плът ще намерите такъв човек. Любовта казва: „Аз познавам само тези, които ме възприемат, а които не ме възприемат, не ги познавам“. Когато я запознаеш с празна стомна, Любовта я напълва, но някои стомни имат много широко гърло. Това са все алегории. Белият цвят е примирение с Бога. Щом се примириш, Чистотата ще дойде. Тя е втората фаза на Живота. Ако човек не се примири с Бога, никаква Чистота не може да придобие. Великата Йерархия си има план за България и за всички други страни. Щом искате да работите, Те ще ви дадат всички условия, средства и таланти. Проучвайте пътищата на Белите Братя. Те са мислили и са изработили най-добрия път – Божествения път. Те ще ви ръководят. Ще дадат на някого дарба да лекува, на друг – друга дарба. Ще се молим да дойдат работници отгоре, за да се помогне на човечеството. Трябва да дойдат повече жетвари, тогава и вие ще се въодушевите. Една сестра попита: „Единичната работа не е ли по-добра от общата?” Като не можете да хвърлите големите мрежи, ще хвърлите въдици, та дано да хванете едно попче. Най-напред узрелите круши ще берем, а зелените ще оставим. Светът от хиляди години се приготовлява. Много работници ще дойдат. Вие ще бъдете командировани към тях като отряди, като доброволци. Когато някой има желание да работи,
към текста >>

19. 55) Островът на блажените - Боян Боев (1883 – 1963)

каза: На екскурзия хубаво е човек да има термос. Във време на екскурзия човек да не се обленява, да си измива вечер краката с топла вода и да си сменя чорапите; тогава става реакция. Когато някой прави фрикции със студена вода, не е хубаво, това след време ще даде обратна реакция, вреда. Някой пита защо сме дошли на Мусалла. Който е дошъл на Мусалла, продължава му се животът с още една година. А една година колко много струва. Вие все сте приели нещо тук, колкото и да са примитивни вашите апарати. Температурата е 10 градуса. Барометърът върви към повдигане. Птичките вчера надвечер пееха, а това показва подобрение на времето. Като дойдеш тук, цяла година ще обработваш впечатленията. На Петровден връх Мусалла приема специфична енергия от Слънцето. Хората в света казват: „Не ви трябва да ходите по планините“. Само мъдрите хора ходят на такива високи и чисти места. Сега температурата е вече 11 градуса. Любовта не е в думите. Когато излиза Любовта от теб, без да говориш, тя тече като вода. Човек да не подпушва изворите на Живота. На 16 юли посрещнахме слънчевия изгрев от Мусалла. След молитвите се прочете глава 10-а от Евангелието на Матея. Изпълнихме Гимнастическите упражнения. Към 9.30 ч. започна разговор. Учителя каза: На англичаните, след като стоят десетина години в индуската школа, им казват свещени истини, които трябва да пазят в тайна. Индусите се чудят по кой начин това, което те са добили по инволюционен начин, европейците го долавят по еволюционен начин.
към текста >>

20. 58) Песента „Красив е животът” - Боян Боев (1883 – 1963)

за нещо, което затрогва. Умът ѝ трябва да разбере идеята на песента, а сърцето ѝ да я почувства и чак тогава да пее. Певица, която има дарби, трябва да пее за своя идеал и всички други желания да бъдат на второ място. Гласът на един певец се разнася по целия свят! За съжаление при сегашните условия няма материя, за да се направи добър ларингс, и затова рядко има добри певци. Певецът пее добре, когато почувства нещо хубаво, и това чувство ще му помогне да вземе добър тон. Трябва да примирите ум и чувства, за да пеете органически; с кисели чувства не може. Човек трябва да има много голяма самоувереност. Това важи не само за пеенето, но и за другите области. Певецът трябва да има Любов и когато обикне, ще се развие гласът му. Всеки може да се учи да пее – много е лесно, ако вложи Любовта в ума, силата в сърцето и красотата в тялото. Щом имаш Любов, ще имаш желание да я изразиш и ще пееш. Някой мисли, че ще го критикуват, когато пее. Че когато пее хубаво, ще забравят и да го критикуват. Дайте в себе си ход на Божествената музика! Чакате да дойде някой професор, но той е у вас и е похлопал вече, но не го чувате. В днешната музика има голяма техника и музикални постижения, а и виждаме, че онези, които свирят хубаво, имат Любов. Щом някой има Любов, сила и красота, той свири добре. Певецът не трябва да бъде жаден, гладен, разтревожен. Гладна мечка хоро не играе, но и сита мечка песен не пее. Човек трябва да се спре, да мисли, да възприема и тогава музиката ще дойде по
към текста >>

21. 8) Век на връзване на злото и освобождение на доброто - Боян Боев (1883 – 1963)

в теб, ти не би могъл да му бъдеш приятен, а и той никаква работа не би могьл да свърши с теб. Трябва не само да вижда Бога в теб, но да може да говори с Бога в теб, и ти да виждаш Бога в него и да можеш да говориш с Бога в него. Когато хората се обичат, това е закон на Бога и всеки един от тях познава Божественото в другия, и всеки един от тях разговаря с Божественото в другия – чак тогава хората живеят добре. Ако тези хора, хвърлени на бойното поле, познаваха Бога, те щяха да се примирят. Народите живеят със своя егоизъм и затова воюват. Всичко имат, но нямат Божествената Любов. Не че тази Любов не съществува, но тя в бъдеще ще управлява: днес е затворена в хората и те не са Ă дали път да се прояви. Сега иде един период да се разрушат затворите, дето Любовта е била захвърлена, и тогава тя ще излезе навън. Човек не може да се справи с егоизма в себе си, докато не го замени с Божественото, което да почне да действа в него. Егоизмът прилича на изящен кристален бокал, но с малка вместимост. Колко хора ще останат жадни. Жадният трябва да се заведе при един извор, който тече, защото там има изобилие за всички. И този извор е Любовта. Сестрата помоли: Бихте ли ми дали някое упътване лично за мен преди моето отпътуване. Вие трябва да се научите да обичате хората най-добре вътре в себе си и вън от себе си. Всеки един човек има представител вътре в нас. И ако ние обичаме този представител отвътре, то тогава ще можем да обичаме и онзи отвън. Ще ви кажа по кой начин да работите.
към текста >>

22. 20) Движение в хипербола - Боян Боев (1883 – 1963)

работа, но по вътрешен начин той ще се ориентира. Вие трябва да учите Божествения език на Любовта. Божественият език е език на служенето. Да кажем, че искаме да служим на хората, но те не ни разбират. Това е едно мъчително състояние и то е въпрос на съзнание. Три неща има важни, три неща има най-велики, които човек трябва да пази: Човек да живее, за да освещава Името Божие в себе си. Човек да служи на Царството Божие в себе си. Човек да изпълни Волята Божия в себе си. Тези три неща примиряват и нека да бъдат идеал за Вас. Това е успокоителното пристанище за човешката душа. Освещаването на Името Божие означава да не опетняваме възвишеното, което е в нас – нито в мисли, нито в чувства, нито в постъпки. Трябва да пазите като зеницата на окото си светостта на Името Божие в себе си. Значи да има нещо във Вас, което никога да не се опетнява. Реплика: Има много работи, които не съм постигнала. Вие трябва да се радвате, че не сте ги постигнали, защото в непостижимото е радостта. Ако непостижимите неща станат постижими, те стават и статични. Непостижението за едного е постижение за другиго. Някои хора остават на заден план, защото подтикват другите да вървят. И не че не могат да постигат, но остават отзад заради другите. Но и така те пак ще постигнат това, което другите са постигнали. Има едно постижение, което идва от възприемателните способности на човека. Често много хора не могат да постигнат нещата, понеже не са възприемали добре. Добре е човек първо да възприеме, а после да
към текста >>

23. 27) Епоха на обнова - Боян Боев (1883 – 1963)

а тогава всичко ще се преобрази. Добрият човек е разтоварен, а лошият – натоварен. Добрият човек нека се погрижи да разтовари лошия, за да стане и той добър. Добрите хора трябва да станат силни, а лошите – слаби. Това ще дойде само по закона на Любовта. Имаш един голям цирей, който се повдига на ръката ти: пробий го, изстискай го да изкараш отровното съдържание навън. В политическо отношение светът трябва да се учи на справедливост. Любовта е единствената сила, която може да примири народите, защото всеки народ си има своя мисия. Докато човешкият ум, сърце и воля служат на Бога, човек е в правия път, но щом не служат на Бога, насреща е това, което съществува днес – вършат се престъпления. Не е важно само какво е говорил Господ едно време, но важно е какво говори днес. И Той говори, че като дойде Любовта, ще внесе единение. Слънцето дава пример как трябва да живее човек. Всичко се движи около Слънцето, защото дава. И човек трябва да има едно слънце, около което да се движи. Дошло е време, когато всеки трябва да каже: „По Бога трябва да живеем!“ Срамота е за един културен и просветен човек да живее без Божията Любов. Апостолите имаха Любов, радваха се, че са се удостоили да страдат, и казваха: „Кой ще ни отдалечи от Любовта Христова?“ Любовта е новото. Някой ще заяви, че и досега нали е имал любов. Аз говоря за тази Любов, която разтопява всички препятствия и отваря сърцата. Ако обичаш едно животно, то не те напада. Йогите като концентрират ума си и обичат тигъра,
към текста >>

24. 31) Излизане от тринадесетата сфера - Боян Боев (1883 – 1963)

ще почне, тъй както днешният ден ще угасне, за да дойде друг. Нека разгледаме Христовата мисъл: „Няма да мине този род, додето не се сбъдне всичко това.“ Там под „този род“ се подразбира бялата раса. По време на гражданската война в Испания през 1937 г. бяха избити един милион души. Тези страдания са кармично последствие от някогашната Инквизиция. В Първата световна война паднаха шест милиона убити, това е човешкият порядък, но като дойде Божественият порядък, тези хора ще се примирят. Ако не вземат поука, ще има тежки събития в Европа. Всички ще минат през баня, а след това ще се облекат с нови дрехи. При бомбардировките хората се крият в подземия и така се изпълни стихът: „Излезте вие, мъртвите, за да влезем ние, живите.“ Пророците са описали събитията, които ще станат в близко бъдеще, по-ясно, а далечните – по-смътно. Когато един пророк види нещо, трябва да знае в кое Небе го вижда: в Първото небе ли, във Второто или в Третото. Много мъчно се превеждат небесните събития. Има и неща, за които не може да се говори и не бива да се говори. Второто пришествие не се отменя, а се съкращава. В Откровението пише, че Михаил победи змея и тогава змеят слезе на Земята и погна хората. Онези, които загиват във войните, ще станат проповедници, ще ходят между живите и ще им вселяват страх да не се бият вече. Загиналите на бойното поле виждат горе Истината и стават мисионери, влизат в ролята на апостоли, задължават се да проповядват правата, Божествена идея. Те оставят настрана
към текста >>

25. 38) Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

преди хиляди години. Писанието казва: „Духът ще ви научи в дадения случай.“ Съществува закон в Природата – когато едно растение е поставено в хубава почва, то няма никаква опасност за неговия растеж – каквото и да му се случи, за негово добро е. Най-първо възстановете хармонията между Бога и себе си, иначе никак не може да установите хармония с хората. Божественият Дух е, който ще установи хармония между вас и хората. Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Той го примирява с враговете му. Работете в групата. И като дойде у вас вътрешно просветление, ще помагате на групата. Вие бързате, сега искате да знаете как трябва да постъпвате, но това в дадения случай ще ви се даде – Небето дава конкретно в случая. Реплика: Сестра Р. се намира в мъчнотии. Да има търпение. Вие изпращайте към нея хубави мисли и се молете за нея. Ако Ă помогнете и материално, ще се благословите. Всеки ден практикувайте молитвата. Не се безпокойте, очаквайте да дойде вътрешното просветление, молете се, докато ви станат нещата ясни. Нали учениците Христови се молеха до Петдесетницата? Когато човек се моли, това е свещен час, който и да е той. Светиите всякога са се молели рано сутрин. Една семка може да има всички вътрешни благоприятни условия, но почвата, в която е посята, да е твърда. А пък друга семка може да е посята в много благоприятна почва, но да няма онези вътрешни качества. Външните условия и човешкото тяло са „почвата“. Да се живее – това е художествена дейност. Човек
към текста >>

26. 43) Методът на цветните лъчи на светлината - Боян Боев (1883 – 1963)

всичките краски, защото, от една страна, тя действа положително, а от друга страна, влиянията Ă са негативни. Щом Христос е с нас, не бива да ни е страх. Ако не стане Той основен тон в живота ни, други неща ще Го заместят. Всички наши действия много често трябва да се нагласяват по основния тон на червената краска, именно по Любовта. Да, Любовта е краска, и който не я е виждал, не знае и не може да знае що е Любовта. Що е вяра? Тя е пътеводител на тези, които грешат. Но като се примирим с Бога, ние ходим с виждане и тогава ще познаем розовата краска, в която Христос живее. Христос е, Който чака, за да ни покаже принципите, които обхващат Живота и които са от твърде съществено естество. Нам е потребно най-вече да намерим основния тон, в който всички Духове живеят, и тогава няма да има никакво разделение. Нужна е жертва от наша страна – трябва да положим сърцата си, телата си, ума си. Сърцето, умът и тялото – това са богатства, дадени от Бога; затова Господ трябва да дойде да огради нашата Земя, та достойно да можем да работим. Когато нямаме тия богатства, усещаме пустота и униние. Това се дава сега, та всички, които искате да работите, да приложите тия правила. Исус Христос иска да ги приложите и това е първият урок, който ви се дава. Този, който приеме да го изпълни, ще му го дадем. Само че такъв нека да внимава, защото ако не изпълнява този урок, ще има точно обратна сила – ще послужи за проклятие. Христос ви даде много прост метод и вие непременно трябва да го
към текста >>

27. 47) На границата - Боян Боев (1883 – 1963)

От това, което разгледахме, могат да следват три заключения. Първото, че освен видимото тяло организмът притежава и едно тяло от друго, лъчисто естество – аурата. Второто, че човек притежава способност да възприема неща, недостъпни за обикновените пет сетива, и оттук е необходимо да се изследва ясновидството, в каквато и да е степен на развитие. И третият извод, че не мозъкът ражда съзнанието, а че той е само негов инструмент. Чрез изследване на тези нови хоризонти на незрими, но съществуващи явления и способности, се налага нов подход към всички науки. Новата фаза на науките има две направления: разширяване на изследваните области и задълбочаване в методите за изследване. Много скоро на преден план ще бъдат окултната анатомия и физиология и това ще се отрази благоприятно на медицината, а в нов етап ще влязат и други науки като химия, физика, психология, история, архитектура, педагогика и
към текста >>

28. 48) На границата между две култури - Боян Боев (1883 – 1963)

България ще се намира там. Всичко ще се измени, човек ще се пречисти, непотребното ще си отиде и един ден, като дойдете в друго положение, кажат ли ви, че се намирате в положение или форма на сегашната, ще се докачите. На съвременните хора казвам да не вдигат високи сгради, защото земната кора ще претърпи големи огъвания и от тези жилища нищо няма да остане. Къщите, които в бъдеще ще се строят, нека да са етаж и половина и не много масивни, защото иначе ще се разбият. Ако не се примирят народите, ще дойдат глад, студ, големи земетресения, мор и чак тогава хората ще се примирят. Ако не се примирят, ще дойдат такива страшни работи, които ще ги заставят да се примирят. Но заради избраните страданията ще се прекратят. Тези, избраните, крепят живота. Народите сега вървят по погрешен път, като гледат един друг да се отслабват. Ако не се примирят, ще станат и големи революции. Но и след като се примирят, пак ще има революции, защото няма да има правилно управление и гладът ще се чувства. Но има неща, които могат да се отложат. Например някакъв параход маневрира, за да обстрелва един град на 25-о число на някой си месец, но въпреки това туй може да се отмени и да кажат: „Да не обстрелваме града!“ Дали ще бъде във ваше време, то е друг въпрос, но един ден ще дойде такова земетресение, че ще се скача на един метьр нагоре. Адьт е отдолу под нас и ние сме отгоре над него. По-рано Средиземно море е било суша, която е потънала под море, а България е била море. Казва се в
към текста >>

29. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

А когато човек живее в Доброто, той е в хармония с това течение, приема го в себе си, то влива нови жизнени струи в душевния му живот и укрепва физическото му тяло. При новото направление на труда човек влиза под благоприятни условия, при които ще пристъпи да учи, ще расте и ще изяви дарбите си – тогава той ще е в хармония с Първичната Причина. И още, той ще се освободи от тревогите и безпокойствата, защото съзнанието му ще пребивава в едно поле, където всички противоречия се примиряват и трансформират. Този начин на дейност ще разреши и възпитателния проблем, защото е в хармония с детската природа и отговаря на нейните нужди. Да вземем за пример идеалистичния период, през който минава младежът през третия период – от 14 до 21 години, когато се проявява у него копнежът да работи за общочовешкото благо, а не за лични цели, за кариеризъм. Новият дух на дейност ще даде възможност този идеализъм да може да остане като трайна черта и по-нататък през годините. И всички други въпроси ще намерят разрешение чрез новия начин на дейност, който ще прониква Новата култура, която иде, и който начин накратко може да се изрази с тези три думи: Служене на
към текста >>

30. 63) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

през които се отпращат енергии, а междините между тях са възприемателните антени. Това упражнение се нарича „Пробуждане“, понеже когато у човека се роди идеята за даване на това, що е възприел, то това е вече ярък признак за пробуждане на съзнанието му. Човек надраства рамките на ограничения си личен живот и влиза в широката област на Целокупния живот – това е начало на проявлението на човешката душа. Човешката душа трябва да се пробуди и да прояви своята неземна красота. 2. Примирение: Тези плавни криви линии, които се извършват с ръцете пред слънчевия възел и настрани, и пак обратно, са магнетични линии, линии на мекота и на примирение. Тези движения възпитават в дух на смиреност и се укрепва съзнанието, че всичко, каквото се случва, ще се превърне на добро. Чрез това упражнение човек примирява своите противоречия и тези отвън. 3. Даване: Движенията на ръцете напред и прибирането им към гърдите означават правилната обмяна между вътрешния и външния свят, между човек и Природа. Една от духовните задачи на човека е всичко, което приема от Природата, да го обработи и да го раздаде. Тези движения магически действат за самовъзпитанието на самия човек и изобщо на човечеството, осъзнавайки великата идея на даването и приемането. А това именно е централна идея на Новата култура, идеята на Шестата раса. Всичко, което човек получава, трябва да го раздаде, за да получи новото. Този процес е процес на освежаване, на обнова, на растеж, на радост и на сила. Ако изворът не дава
към текста >>

31. 73) Послушай моята воля и ще бъдеш щастлив - Боян Боев (1883 – 1963)

новата сфера, ще даде банкет, ще каже: „Деца, избавих се вече.“ Новият живот – това е закон за пробуждане на съзнанието. Тьмната епоха Кали-юга изтича. Периодът на Водолей е една мистична епоха. От 1914 г. вече сме влезли в епоха, когато всички снегове и ледове са започнали да се топят, тъй като главното качество на Водолея е чистотата и който е попаднал в тази област, той непременно ще бъде пречистен. След 2100 години Земята ще влезе в нова зодия, а сега е във Водолей, който ще примири всичко и старото ще отмине. Вече има условия да се работи физически труд четири дни от седмицата и да е достатъчно, защото пресиленият физически труд е робство и не бива да работим физически повече, отколкото трябва, защото губим духовно. Да не се смущава човек, че някои работи не ги разбира, това не е и необходимо. И след 2100 години всички хора няма да дойдат до новото съзнание, но тогава ще има голяма промяна в живота: няма да има насилие, затвори, хората няма да гладуват, няма да има и кражби, ще се излиза и не ще се заключва вратата. Иде космическото съзнание в човека и тогава той ще обича всички същества, ще бъде пълен с радост, блаженство и дух на служене. Хората не бива да задържат старото. Старото прилича на листа, които трябва да окапят и на мястото им да изникнат нови. Сегашните хора имат в съзнанието си един нов елемент – старото изобщо не ги задоволява. След няколко години ще настане голям духовен глад по Земята. Един брат попита: Учителю, в склада има много беседи
към текста >>

32. 94) Слънцето ме огрява - Боян Боев (1883 – 1963)

също, че ако видите, че онова, което правите, е във вреда на хората, ще спрете, но ако е за полза, ще продължите. Въпрос: Как да отговарям, ако ме питат дали ходя на Изгрева? Кажете им: „Ако Слънцето ме огрява, аз виновен ли съм?“ Също така дайте им да прочетат книгата „Учителя говори“ – ако намерят нещо лошо, тогава да ви кажат. Стана въпрос за Ганди. Ганди не е дошъл още до положението да става видим и невидим. Неговите средства са още палиативни. Зад Ганди стои Тагор34. Тагор примирява. Ганди излиза на фронта, той е краен и справедлив и е почти така искрен, както Толстой. Индусите ще си извоюват свободата! Трябва да се проповядва едно Учение, което има приложение. Звукът има значение за онзи, който слуша, и светлината има значение за онзи, който гледа. Ако посадиш плодни дървета и не вземеш мерки, добитъкът ще ги осакати; затова трябва да ги заградиш, докато укрепнат. Един човек, след като повярва, дълго време трябва да се укрепява. Често някой иска и другите хора да имат същата вяра каго неговата. А пък вярата седи в следното – да имаш Любов! Интересът към Божествените идеи се урежда от Невидимия
към текста >>

33. Изгрев, 25 октомври 1952 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

1952 г. Любезни брат, Веднъж след лекцията и след изпълнението на паневритмията на полянката се върнахме в салона и се започна разговор с Учителя. Той каза: „И материята, и силата - всичко това е мисъл. Всичко друго е реално, но с относителна реалност, а истинската реалност е мисълта. Да се примири някой човек с някого - това значи да имаш права мисъл. Почни да мислиш право и ще станеш красив, ще станеш силен, паметта ти ще се подобри, всичко ще се подобри. Болка имаш, почни да мислиш право и тя на половина ще се намали, после на четвъртина и най-после ще изчезне. Да повярваш в Бога, ТОВА ЗНАЧИ ДА МИСЛИШ ПРАВО. БОГ Е БАЩА ТИ; ТОЙ Е НАПРАВИЛ ЦЕЛИЯ СВЯТ. МИСЛИ ЗА ИМЕТО НА БАЩА СИ! Ти минаваш край дърветата и казваш, че са глупави. Камъните, дърветата са глупави, защото ти си глупав. Камъните мислят. Ако носиш един диамант няма да боледуваш. Простите камъни са по-невежи, но скъпоценните камъни мислят, само че не като хората. Като дойде скръбта, зарадвай се, че чрез нея идваш до правата мисъл. Всяка една радост е плод на една права мисъл. Що е права мисъл? Да мислиш, както Бог мисли. Ще възприемеш Любовта на Бога. И най-малкото добро чувство, което се роди в тебе, е от Божествения свят. То показва, че имаш права мисъл. Еднакво трябва да обичаш и тези, които ти причиняват скръб, и тези, които ти причиняват радост. Любовта към Бога и Любовта към ближните е цяла наука в окултната школа. За да се реализира твоята мисъл ти трябва на обичаш ближния си, значи да го накараш
към текста >>

34. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

степента на човешкото съзнание. Но основните типове са четири: любовта като стремеж, като чувство, като сила и като принцип. „Любовта като стремеж е тая любов, която е повече позната на днешните хора. Любовта като чувство е приятелството, братството. Любовта като сила е любовта, при която човек е готов да живее и да се жертва за една велика божествена кауза. Любовта като принцип едва сега влиза в света. Тя обгръща всичко! В любовта като принцип няма никакви противоречия. Тя примирява всички противоречия в света”. Човек, който има любовта като принцип, чувства единството на всички същества и вижда и люби във всички форми Единния живот, Великото Разумно Начало. Любовта произтича от единството на цялото битие. В основата на целокупния живот седи единството. Всички същества са само клони или листа на великия космичен живот, който минава през всички тях. Тя е велика сила, понеже е в хармония с истината за единството на живота. Единството на днешното човечество е механично, понеже онова, което споява хората в едно е нещо външно. А вътрешното, истинското единство се постига чрез любовта. Кога двама души са в най-голяма хармония, най-голямо единство? Нали когато са свързани с връзките на любовта? „Любовта е най-красивото отношение, което човек може да има. Не можете да направите по-красиво и по-умно нещо от това да любите!” Когато човек люби, проявява истинската си природа. В естеството на човешката душа е да люби. Ето защо Учителят казва: „Ние, които сме дошли
към текста >>

35. 09. Разговори с Учителя при хижа „Острец' на 26.08.1944 - Боян Боев (1883 – 1963)

на 26.08.1944 г., 7,30 ч сутринта при хижа „Острец" (Резюме) Любовта говори с най-тихия глас. Когато човек влиза в банята, си съблича дрехите, измива се и като излезе, облича нови дрехи. Страданието, това е събличане на дрехите, примирението е окъпването в банята, а излизането от банята, това е Божествената радост. Който не влезе в тази баня, той не може да познае Божествената Любов. При най-малкото недоволство, ти си извън любовта. Любовта не търпи никаква дисхармония. При най-малкия дисонанс ти си вън. Сега, някой път вие искате да се примирите. Хората не могат да се примирят, ако не отидат на баня. И като излязат от банята, се примиряват. Разговор с Учителя на 26.08.1944 г., 9 ч сутринта при хижа „Острец" Новата Ева и новият Адам сега ще дойдат навреме. Това, което те обича, то само идва при тебе. И това, което не те обича, то бяга от тебе. Когато обичаш един човек, то светът се отваря за тебе и ти виждаш света красив, светъл, какъвто не си го виждал. А ако не обичаш, светът е тъмен за тебе. Всички хора разкриват целокупния свят, който Бог е направил. Ние чрез всички хора виждаме света. Минеш по едно място и си радостен, защото там е минал някой радостен. Минеш през друго място и си скръбен, понеже през това място е минал един скръбен. Когато ангелите са посетили Земята, след като я създал Бог, те са посадили цветята. Цветята са ангелски деца. Аз съм казал, че ароматът на цветята е тъга, но това е на земния език, обаче всъщност ароматът им е най-красивият език,
към текста >>

36. Екскурзия на 1 ноември 1927 година - Боян Боев (1883 – 1963)

е прекъснато. Но когато съзнанието се прекъсне, тогава човек е умрял. Сега са последните Времена на света. Всичко старо си заминава. Няма да се мине дълго Време. Този Век ще завлече Всичко. Всички философствания, Всички науки трябва да се изменят. Бог е решил това. Има Вече турен план. Човечеството не може да живее В тези дрипели. Кармата на европейските народи е назряла: очаква ги нещо много страшно и лошо! За цяла Европа иде голямо наказание, понеже има омраза, злоба и непримиримост. Сега пак правят приготовления за нова Война. Германия за петте милиарда, които Взе, сега плаща сто и двадесет милиарда. Този катаклизъм, който ще дойде, ще бъде социален и природен. Всички религиозни форми ще изгубят смисъл. Невидимият свят е решил. Въпросът е решен, има и програма. И като се натисне бутона - Всичко е свършено. Как ще предотвратиш? В бъдеще на Земята ще дойдат типове, ще дойдат души, които сега стоят В пространството, В Рая. Сегашното поколение ще загине. То няма да има дял. В невидимия свят има хиляди, милиони души, които са напреднали, те ще дойдат на Земята и ще турят ред и порядък. Те ще Ви кажат: „Ето - това е животът!" Всеки човек, който не иска да служи, ще бъде задигнат. Ще Видите, че хората, които са в управлението, съвсем са се изменили, станало е промяна в тях - Вселяване. Апостол Павел казва: „Аз не живея, но Христос живее в мене". - Виждаш, че този човек е вече съвсем друг. Това ще стане скоро. В този век ще станат големите преобразувания. Целият век
към текста >>

37. Екскурзия на 4 юни 1929 година - Боян Боев (1883 – 1963)

един човек, в чиято любов никога не се съмнявате. Ако не намерите такъв човек, никога не можете да се доближите до един ангел. На Земята, в плът ще намерите такъв човек! Любовта казва: „Аз познавам само тези, които ме Възприемат. Които не ме възприемат, не ги познавам". Когато я запознаеш с една празна стомна, Любовта я напълва. Някои стомни имат много широко гърло, изведнъж ги напълват, а други имат много тясно гърло, мъчно се пълнят... Това са все алегории, образи. Белият цвят е примирение с Бога. Щом се примириш, чистотата ще дойде. Тя е втората фаза на живота. Ако човек не се примири с Бога, никаква чистота не може да придобие. „Великата Йерархия" - Те си имат план за България и за другите страни. Като искате да работите, Те ще ви дадат всички условия, средства и таланти. Ще проучвате техните пътища. Те са мислили и са изработили най-добрия Път. Той е Божественият път. Те ще ви ръководят. Ще дадат на някого дарба да лекува... Да се молим да дойдат работници от горе, за да се помогне на човечеството. Трябва да дойдат повече жътвари и тогава вие ще се въодушевите. Една сестра попита: - Единичната работа не е ли по-добра от общата? - Като не можете да хвърлите големите мрежи, ще хвърлите въдици, та дано да хванете една рибка! Най-напред узрелите круши ще берем, зелените ще ги оставите. Светът от хиляди години се приготовлява. Много работници ще дойдат. Вие ще се прикомандировате към тях като отряди доброволци. Когато някой има желание да работи, то е от Бога. Започнете
към текста >>

38. Незнайното, което иде - Боян Боев (1883 – 1963)

бъде философ. Човек не е поет, но трябва да стане поет. Човек не е музикант, но трябва да стане музикант. Човек не е ангел, но трябва да стане ангел. Всеки трябва да придобие онова, което ще занесе със себе си. Погрешките са несъвместими с Любовта. Когато човек прави погрешки, изгубва условията да бъде във връзка с висшите същества, които проектират любовта си към него. Тогава той изгубва Любовта. Вие сте едва в началото на новото развитие. А там има такива тънкости! Вие искате да примирите новото със сегашния живот. Няма какво да ги примирявате! Да обичаш тези, които те обичат, това е в реда на нещата. А да обичаш онези, които не те обичат, то е съвършенство. Да обичаш човек, който обича другиго, това е съвършенство. Ти помогни на една душа, а дали тя ще те обича или не, какво ще прави, това предостави на нея. Никой няма право да изисква голяма любов. Онзи, когото обичаш, нека да те обича както той знае. Не го учи как да те обича. И той няма защо да те учи как да го обичаш. Иначе ще развалите и това, което имате. Любовта обясняват така: Когато срещнеш едно същество, да се зарадваш. Това е началото на любовта. Каца пред теб една мушица - зарадвай се. Видиш една тревичка - зарадвай се. Възрадвай се на камъчето. Подух-не ветрец - зарадвай се. Малки работи са те. И това ме кара да мисля за големите, великите работи. За тревата мисля така: Колко е търпелива тревичката, излиза от земята. Много пъти съм скръбен, погледна тревичката -хората я тъпчат. Казвам: Тя е доволна,
към текста >>

39. Зазоряване на новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

раса. Представители на шестата раса, или на новия Израил, има във всички народи: германци, англичани, французи, руси, сърби, българи и други. От всички народи ще влязат в новия Израил. Тридесет хиляди обещания е дал Бог на избрания народ. И те ще се изпълнят. Но ще се изпълнят спрямо новия Израил. Сега се подготвя шестата раса. Сега е нужна Любов към Бога. Спасението на света е там. Друго средство вече няма. Няма друга мощна сила, която да може да подтикне хората. Законът казва: Примирете се с Бога, нищо повече. Ние не говорим за примирение, а казваме: Възлюбете Бога! Там е сега спасението. Възлюбете Бога! Светът механически не може да се подобри. Днешното положение не може да се оправи чрез война. Сега трябва да дойде нещо разумно. Една разумна Божествена вълна иде и преустройва света. Разумното действа у хората, изменя вътрешния строеж на техните мисли. Стига те да излязат от избите си, и светлината ще ги намери. Колко е ограничена мисълта на съвременните хора! Те нямат правилна мисъл. Утвърждаването в Истината трябва да бъде постоянно, в мисълта трябва да има едно вечно развитие, вечно утвърждаване В Истината. Хората Вечно трябва да учат. Те казват: „Познахме Христа". ТрябВа постоянно да познаваме Бога, Все повече и повече. То е многократен процес. Това е крайното, към което се стремим. Също така и изразът „Бъдете съвършени" обозначава многократен процес. Съвременните хора още не живеят, те сега се мъчат. Ние желаем да излезем от мъчението и да почнем да се трудим,
към текста >>

40. Екскурзия на Витоша на 19 септември 1940 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

на 19 септември 1940 г. Стигнахме на Бивака в 8 часа сутринта. Времето беше тихо и топло. Имаше изобилно слънце. Към 10 часа започна разговор. Учителя каза: - Щом си недоволен, не си носиш добре страданието. А щом си доволен, добре го носиш. Да си носиш добре страданията, това не значи да се примириш с тях, но да не падаш духом, да не се обезкуражаваш. Като види Бог, че не използваш благата, Той си ги взема и тогава ти страдаш. Страданието показва, че не си използвал благата. На човек не му трябва много. Като му изсъхне гърлото, трябва му чаша вода. Като си гладен, трябва ти хляб. В дадения случай трябва да знаеш, кое е най-важното за теб. В следующия момент друго нещо е важно за теб. Под думата „обикновени чувства" разбирам това, което е достъпно за теб, а под „висши чувства" разбирам чувства, които са недостъпни и трябва да работиш с години, за да ти станат достъпни. Обикновените чувства лесно се добиват, а висшето чувство не се дава лесно. То мъчно се постига. И висшето чувство не се дава в изобилие. Учителя погледна растенията и каза: - Растенията си събличат вече дрехата. Губи се вече свежият цвят на листата. Човек не вижда по-дълбоката страна на природата, понеже си е турил кепенци - занимават го много грижи, много тревоги. И това ограничава зрението му. Тогава той вижда само в гъстата материя, а не и вътрешната страна на природата. За да може да вижда, човек трябва да очисти съзнанието си от психическия прах. Той образува доста много прах със своите лоши
към текста >>

41. 10. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ В САЛОНА НА ИЗГРЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

В САЛОНА НА ИЗГРЕВ Учителят казва: "Да се примири някой човек с някого, това значи да има права мисъл. Ако човек мисли право, ще стане красив, силен, умен и всичко ще му се подобри. Да повярваш в Бога, това значи да мислиш правилно. Той е направил целия свят, Той е наш Баща - мислете за името на баща си. Ако почнете да мислите, ще видите, че камъните и дърветата не са глупави. Тъй че, ако носите един диамант, няма да боледувате. Простите камъни са по-невежи, но скъпоценните мислят, само че не като хората. Всяка една радост е плод на една права мисъл. Човек чрез скръбта си идва до правата мисъл, затова трябва всякога да се радва. Права мисъл е да мислите като Бога. Възприемайте Божията Любов. Обичайте еднакво тези, който ви причиняват скръб и тези, който ви причиняват радост. Силата на човека се състои в неговата права мисъл. Ако мислиш, кучето не може да те ухапе, апашът не може да те обере, защото го е страх. Ако нощно време си в гората, вървиш и мислиш, то никой не може да те нападне. Правете опит с кучето — щом се уплашите, то ще ви нападне. Същото е и с неприятеля. Правата мисъл има практическо приложение. Тя разрушава противоречията. Вие страдате, защото не сте мислили. Христос казва: "Каквото поискате, ще ви бъде дадено", но ако не получавате това, значи че зле просите и не мислите право, искате неща, който не са прави. Човек трябва да престане да бъде животно и да започне да мисли право. А щом прави грешки, значи не мисли. Щом престанете да мислите за Бога,
към текста >>

42. 22. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША през 1929 г. - 24 юни - Боян Боев (1883 – 1963)

като светии. Българският род трябва да се освободи от влиянието на Марс и Сатурн. Човек трябва да има вяра в организма си. Клетките знаят как да лекуват, но човек ги ограничава. Господ знае от какво имаме нужда и преди да поискаме нещо, Господ горе дал, а ние трябва да отидем да си го вземем. Това е значението на молитвата. Вие се молите на Бога за нещо и отгоре Невидимия свят чува и дава. Любовта е голяма сила, тя казва: Аз познавам само тези, които ме възприемат. Ако човек не се примири с Бога, никаква чистота не може да придобие. Ако искате да работите, Светлите Същества ще ви дават всички условия, средства и пр. Ще проучвате техните пътища и те ще ви ръководят. Молете се да дойдат повече работници отгоре, за да се помогне на човечеството. Най-напред да работят върху готовите души и тогава и вие ще се въодушевите и ще бъдете като доброволци (ще се присъедините към тях). Божественото учение ще се наложи по много начини. Когато някой ви излекува, ще благодарите първо на Бога, а после на други, защото той се е ползвал повече, понеже благодатта е минала през него и той трябва да отдаде това на Бога. В света сега има толкова тайни. Който не обича Бога, той се мъчи. Щом някой изповяда Любовта си, винаги я изгубва. Винаги гледайте да не изгубите благоволението на Бога и да не се откажете, даже и да ви убият, защото вие печелите в този случай. Горе е хубаво, но засега за ваше добро е по-хубаво да сте тук на земята, за да учите. Когато отивате да работите за Бога, навсякъде
към текста >>

43. 28. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

молите, значи, да размишлявате и да се просветите отвътре. А за тази цел са добри нощните часове, когато хората спят, защото, щом има голям шум отвън, тогава вие нищо не можете да разберете, какво ви говори Духът. Хубави часове за тази цел са от 2 до 5 часа сутринта, тогава висшите Същества ни посещават и ни остават своите светли мисли, като подарък от Бога и хубавите чувства също. Чрез тях Бог се изявява. Молете се, работете, побеждавайте мъчнотиите си, за да можете да минете напред и примирявайте противоречията на живота си — очистете се. Трябва да нямате лични пречки и да водите идеен живот. Да се примирите с всичко в природата и с хората, и с всичко друго. Да нямате ни най-малка лоша мисъл и чувство, към когото и да било. Абсолютно към всички да имаш хубави мисли, чувства, постъпки и да ти стане всичко приятно и всичко да обикнеш с душата си, като пречистиш за тази цел умът, сърцето и тялото си. Изучавайте Исая, Данаил, Йеремия, Йезекил и пр., за да видите по кой начин са добили те просветление. Има центрове в човека за общение с висшите светове и той трябва да вземе мерки за събуждане на тези центрове. Той трябва да изправи живота си, за да могат те да се засилят и
към текста >>

44. 30. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША 1941 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

ще им правите добро. Вие не можете да заставите хората да ви обичат, защото няма още у тях това съзнание. Каквото е отношението ви към Бога, такова ще бъде отношението на хората към тебе. Ако вие имате неприятели, вие сте си ги създали, а не Бог. Те ви мразят, защото нямате правилни отношения към Бога. Ще обикнете Бога и те няма да ви мразят. Щом нямате Божественото у себе си, то всеки ще те мрази. Това е ЗАКОН. Казано е: Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, тогава той го примирява с всичките му врагове. Човек, който има добро сърце, обича ближния си. Човек трябва да държи Бога като идеал висок в себе си и да работи. за Него. Любовта на човека към Бога се познава при най-големите изпитания, страдания, нещастия и той ги издържа, без да накърни с нищо своята Любов към Бога. Значи, той е готов да пожертвува всичко заради Любовта си към Бога. Велик закон е: Че щастието на човека е в любовта му към Бога (от това зависи). Стремете се да виждате и в най-малките работи около себе си проявата и присъствието на Бога. Да обича човек Бога, значи да бъде сам с Него (Бога). Да обича хората, но да не образува връзки. Нашата Любов към Бога е отзвук на Божията Любов към нас. Призовете Бога, когато сте в най-голямата мъчнотия и никой не може да ви помогне. Ще видите как Той ще ви помогне. Възлюбете Бога и всичко ще придобиете в
към текста >>

45. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

живота е да прави човек всичко от Любов към Бога, да изпълни Волята Му, като служи на Бога с ум, сърце, душа и дух. Значи, не само да възлюбиш, но и да служиш с Любов. Който живее за другите, той има Любов. Ако си богат, ще запазиш за себе си много малко, а останалото за другите. Всяка работа, която човек извършва, да бъде за Бога. Помогни на приятеля си. Като помагате на другите, вие служите на Бога. Който обича Бога, като види, че две мравки се карат, хвърля им шепа трохи и ги примирява; или като види наведено цвете, изправя го. Не чакайте големите работи да дойдат, за да служите на Бога, защото те идват рядко в живота на човека, но в малките работи служи — не ги отлагай. Дай на някого подтик да рисува, чете, пише, да полее някое цвете. Откъдето минават, помагай от каквото има нужда. Изпълнението волята на Бога и служенето на Него е много лесно нещо. То става в малките работи. Питайте всякога Бога в себе си какво да правите и каквото ви каже извършете НО НАЙ-ВАЖНОТО СЛУЖЕНЕ НА БОГА Е: ПЕЧЕЛЕНЕТО НА ДУШИ ЗА БОГА, НАМИРАНЕ НА ГОТОВИТЕ ДУШИ (предопределените), КОИТО СЕГА ТРЯБВА ДА ТРЪГНАТ И НАМЕРЯТ БОЖИЯ ПЪТ. Защото няма по-хубаво нещо от това, човек да намери и разбере Божия път. Да отиде човек и да слугува на Любовта (Бога). Вън от Бога не може човек да бъде щастлив. Знайте, че прекъсне ли човек връзката си с Бога, злото идва. Ще служите значи на Бога и ближния си безкористно, без да очаквате нещо. Нищо няма да изгубите, знайте! Напротив, нещата ще ви се нареждат.
към текста >>

46. 01.ПРИ ЕЗЕРОТО 'МАХАБУР' - Боян Боев (1883 – 1963)

ще ни разберете, защото сте потопени в музиката на Вечното. Вие ще ни разберете, защото сте близки до душите ни и ние ви обичаме! Всяко едно от упражненията говори. То говори на един език много по- жив и по-силен, отколкото кой да е друг език. Ето, едно от упражненията е зов за пробуждане. Човешката душа трябва да се пробуди и да се прояви в своята красота! Какви сили крие тя в себе си! Какъв олтар съществува в нейните глъбини! Друго от упражненията е зов за примирение! Нека всички души да се прегърнат, да си простят и да се опознаят. Целият живот не е нищо друго освен процес на взаимно опознаване. Щом опознаеш едного, ти го обикваш! Но що значи опознаване? Ето друго от упражненията разкрива тайните на закона за вземането и даването! Това е зов за влизане в живота на даването! Влез в живота на даването, за да влезеш в живота на радостта. Не питай, какво ще стане с тебе, след като раздадеш всичко. Тогаз ще влезеш в съприкосновение със сили, които не подозираш, тогаз ще дойдеш в живота на изобилието! Друго упражнение е зов за възлизане! Красиво е, когато у душата има копнеж да прави крачки към светлите планински върхове! Това упражнение е зов към всички души да запъплят към тези върхове. Едно от упражненията е зов за отваряне! Това е зов за премахване на пречките от светлия път на душата, за да може тя да почне своя възход! Ето зовът за освобождение - зов за излизане от затворите! Този зов ни казва: "Излез от живота
към текста >>

47. 03. КЪМ МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

всички. Той разбира, че всички същества са само разни степени във възхода към чистотата и красотата на ангелското състояние. Всички тия места ни познават. Ние не идем тук за първи път. Ние сме тъй близки до тях! И те са ни очаквали цяла година. Планината е тъй богата и тя очаква всички, за да ги дари щедро от своите съкровища! Отивай при нея с отворена душа. Отивай при нея като дете и ще получиш много! Преди да се възкачваш по свещените ù склонове, прости на всички, примири се с всички, възлюби всички дълбоко в сърцето си, разтовари се от всичките си скърби и тревоги - те са привидни - и иди на планината. Планината ще ти говори много тихо и, ако не е притихнал шумът в теб, не ще можеш да чуеш нейния говор. Още преди мръкване почваме възлизането и се спираме при средното езеро. То е най-голямото от всичките тия езера. Слънцето не е още залязло, нонякои от скалите са вече потънали в дълбока сянка, а други са тъй ярко позлатени от слънчевите лъчи! Какъв контраст на сенки и светлини! Около нас стръмни върхове, между които се издига най-високо Мусала - върхът, от който утре сутринта ще искаме да посрещнем изгрева на слънцето. Такъв е нашият план. Но вижте; слънцето още не е залязло и ето, гъста мъгла почва да забулва околните върхове. Но ето, че те се движат надолу, пропълзяват по склоновете и скоро ние всички сме обгърнати от нея. Скоро се издигат множество огньове, които в мъглата дават приказен вид на местността.
към текста >>

48. 47. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

имам крака!" – Какви са новите отношения между хората? – Срещнете някой човек. Да цените божественото в него. Всякога, когато хората не ценят божественото в нас, ние страдаме. Като обичате някого, вие виждате душата му. Виждате нещо вътре! А пък като не го обичате, вие виждате външното у него. Един ден направете опит да се отнесете много добре с когото и да е, и ще видите, че тогава и с вас ще се отнесат много добре. Ако вървите по Божиите пътища, Великата Разумност в света ще ви примири с всичките ви врагове. Вие имате богатство, но не сте още наследници на него. Не можете да разполагате с него. Когато дойде времето, ще ви кажат: „Елате, това богатство е ваше". – Скоро ще изтекат тия години. Сега сте на 14 години. Още седем години. След седем години ще бъдете въведени във владение на богатството си и ще разполагате с него. Сегашните страдания са все страдания на деца. – Колко земни години трябва да се разбират под този цикъл от седем години? – За най-учените хора той е 10 години. И колкото хората са по-неучени, по-непробудени, толкова този период се продължава. Ако някой е с ума на мравка, той има още много години да чака. Въпросът не е за години. Някой от вас и днес може да се излюпи. Яйцето, ако го оставите само, и за три месеца не може да се излюпи, но ако го оставите под квачката, – за 21 ден ще се излюпи. Та нещата да ги турим под квачката, за да се излюпят! – Що е квачката? – Това е Любовта! Тя въвежда човека в реалния свят. И ако човек
към текста >>

49. 51. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

които обичат музиката, макар и те да са само двама души. Като искаме да пеем на Господа, ще отидем при цветенцата и ще им изпеем една песен. Като извършим това, на Господа сме пели, понеже Той е в тях! Децата в училище сутринта трябва да изпяват няколко песни и след това да почват учебните занятия. Хармонията на сферите, мировата музика носи любов, мир, радост и Божествена мисъл. Новата музика ще бъде идейна. При слушането ù двама души, които се карат, ще млъкнат и ще се примирят. И ако някой е болен, ще оздравее. Днес, както и всеки ден, се дава един концерт от природата и ако вечерта сте недоволни, това показва, че не сте взели хубаво място и не сте слушали добре. В бъдеще предстои голям напредък в музиката. При пение певците ще могат да вземат до четири октави. сп. „Житно зърно”, бр. 16, кн.
към текста >>

50. 57. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА НА ИЗГРЕВА - Боян Боев (1883 – 1963)

дълго време е живяла в света на илюзиите и преходното, се пробужда и съзнава великото си предназначение, светите си задачи. С това упражнение същевременно се праща в света зов на пробуждане за вечните истини, които са писани с неизличими букви в глъбините на всяка душа, пробуждане за великата красота, която пълни живота, за новия живот на братство, който иде на земята! След това идат плавните движения на „примирението". Пробудената душа възстановява своите хармонични връзки с всички същества. Те са близки за нея. Тя иска благото на всички същества. Във всички тя намира красота и висш смисъл. Това упражнение същевременно е пращане в света на идеята за примирението: всички души да си простят една на друга, като познаят, че във всички живее чистото и светото и затова всички са достойни за любов и обич! Третото упражнение е даване. Човешката душа търси висше осмисляне на своя живот, като раздава себе си на другите. Тя разбира, че само слугуването, животът за другите е извор на истинска радост, че само това дава пълнота на живота. Това упражнение същевременно е пращане в света идеята за самоотричането, за великата жертва, чрез която човек полага душата си, за да я намери пак, жертвува всичко, за да получи всичко и стане от новите хора — брат на всички същества! Когато това съзнание озари човешката душа, създават се условия за нейното възлизане в красивия път на възхода. След
към текста >>

51. Разговор с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

на 26.08.1944 г., 7,30 ч сутринта при хижа „Острец” (Резюме) Любовта говори с най-тихия глас. Когато човек влиза в банята, си съблича дрехите, измива се и като излезе, облича нови дрехи. Страданието, това е събличане на дрехите, примирението е окъпването в банята, а излизането от банята, това е Божествената радост. Който не влезе в тази баня, той не може да познае Божествената Любов. При най-малкото недоволство, ти си извън любовта. Любовта не търпи никаква дисхармония. При най-малкия дисонанс ти си вън. Сега, някой път вие искате да се примирите. Хората не могат да се примирят, ако не отидат на баня. И като излязат от банята, се примиряват. Разговор с Учителя на 26.08.1944 г., 9 ч сутринта при хижа „Острец” Новата Ева и новият Адам сега ще дойдат навреме. Това, което те обича, то само идва при тебе. И това, което не те обича, то бяга от тебе. Когато обичаш един човек, то светът се отваря за тебе и ти виждаш света красив, светъл, какъвто не си го виждал. А ако не обичаш, светът е тъмен за тебе. Всички хора разкриват целокупния свят, който Бог е направил. Ние чрез всички хора виждаме света. Минеш по едно място и си радостен, защото там е минал някой радостен. Минеш през друго място и си скръбен, понеже през това място е минал един скръбен. Когато ангелите са посетили Земята, след като я създал Бог, те са посадили цветята. Цветята са ангелски деца. Аз съм казал, че ароматът на цветята е тъга, но това е на земния език, обаче всъщност
към текста >>

52. 001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА - Боян Боев (1883 – 1963)

любовна субстанция за всечовешката психична феноменология. Личността на Исус се претопява, а физическото му тяло се използва като триизмерен инструмент на Абсолюта. Гласът на Исус започва да говори от името на непонятни за обикновеното съзнание категории: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". Петър го идентифицира като Христос, а последователите се обръщат към него с "Рави" (Учителю). Исус Христос е абсурдното за интелектуалното мислене тъждество между дух и плът, фантастичното примирение между човек и Бог. Тези евангелски аналогии предлагаме на читателя, ако все пак той се опита да разграничи личността на Петър Дънов от Духа на Учителя, нещо, което други правя г чрез инструмента на вярата и интуицията. Разпознаването на собствения духовен Учител е дълбоко съкровен и вътрешен проблем за всяко човешко същество. Но ако действително мистичната етимология на понятието "българин" означава "човек, който намира своя Учител", то националното ни "сетиво" за Учителя би трябвало да се схваща като историческа даденост, като все още недостатъчно осъзната национална дарба. ЗА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Петър ДЪНОВ. Всеки читател, поне интуитивно, се досеща, че не става дума за обикновено литературно слово, нито за своеобразна семиотична система. Не става дума и за някаква спекулативна философия със схоластичен привкус, в която произволно се фиксират чисти понятия и свободно се движат абстрактни съждения. Още по-малко - за традиционен проповеднически коментар върху библейски текстове. За
към текста >>

53. 005 СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА - Боян Боев (1883 – 1963)

с нашия обичен Учител на високия коничен връх над селото. Снегът беше'' ''мек, пухкав – първият сняг на зимата. Когато възлязохме на върха, Слънцето се беше вече'' ''подало зад хребета. То затопли и смекчи мразовития нощен въздух. В планината царуваше'' ''светло затишие. Беше един от онези мигове, когато се извършва чудното тайнство на'' ''обединението и единомислието. Когато великият Живот докосва душите, примирява, заличава'' ''различията. Сиянието на Единния Живот обгръща и изпълва всичко. Като постлахме'' ''върху снега кой каквото имаше, насядахме около нашия обичен Учител. Зимното Слънце грееше'' ''приятно. То милва с нежна ръка на майка. Учителят каза:'' - Питат ме в онзи свят ходил ли съм. В онзи свят не съм ходил, но живея в него. При Бога ходил ли си? Не съм ходил, но живея с Него и Го изучавам във всичко: в камъните, в растенията, в животните, във водата, във въздуха, в светлината. Той е във всичко живо. Виждам Го и в най-малкото, и в най-голямото. Радвам се и се веселя, когато чуя Неговия тих глас. Вие очаквате да видите Бога след смъртта си. Ако живеете по човешки, и като умрете, пак ще бъдете на Земята. Някой казва: „Искам да видя Бога.” Не виждате ли проявената Божия Светлина? Тя е изявление на ангелите, на Бога. Сега работете, да чувствате Неговото присъствие навсякъде и всякога. Сутрин, когато отидете на някой връх там да
към текста >>

54. 013 МУЗИКАТА – ПЪТ НА ПОСТИЖЕНИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

даде нов подтик на музиката. Някой иска да направи нещо лошо. Свири му и той ще се откаже. Събуди Божественото в човека и той ще се подчини на неговия глас. У вас всякога има една подбудителна причина, когато пеете – да има някой да ви слуша. Бъдете уверени, че имате най-хубавата публика. Когато почнете да пеете, цялото Небе ви слуша. Отгоре имате най-хубавата преценка. Не се страхувайте, че горе няма кой да ви слуша. Има публика, която ще оцени пеенето ви. Някой път не можете да се примирите със своя ближен. Като запеете една песен, у вас ще се появи готовност да се примирите. Това е силата на музиката. Защо човек трябва да пее? За да не изгуби това, което има. Ти си близо да постигнеш нещо хубаво – ще пееш, за да не го изгубиш. Който пее е силен, който не пее е слаб. Пейте, защото Любовта изисква да пеете. За да живееш, трябва да пееш. Музиката е проводник на истинския Живот. Без музика няма култура. Вие трябва да посетите едно събрание на адепти, да видите каква музика има там. Да бъдете при тия адепти, когато пеят; да видите какво разбиране имат те, да видите какво нещо е музиката! За да станеш ученик на такъв адепт, трябва да се запознаеш първо със съвременната музика. Трябва да си първокласен певец и тогава, когато влезеш при тях, ще можеш да разбереш тяхната музика. Когато музиката завладее света, няма да има болести. Ще има болести, но ще ви бъде приятно при болестта, лесно ще се освобождавате от нея. Като пеете, Божественият свят се отваря и вие приемате
към текста >>

55. 026 УЧЕНИКЪТ - Боян Боев (1883 – 1963)

за Учителя]] [[Изворът на доброто]] УЧЕНИКЪТ ''При други случаи, Учителят каза за ученика:'' – Да живееш като душа - това е задачата, която всеки ученик трябва да разреши. Трудна е задачата, но е постижима. В човека ученикът гледа душата, а не недостатъците му, понеже знае, че душата няма недостатъци. Само този може да възприеме Божията Любов, който и в ада, и в рая остава един и същ. Който може да примири скръбта и радостта в себе си, той е ученик. При някои противоречия ние се обезсърчаваме. Нещата отвън могат да се менят, но ние трябва да останем неизменни. От вас се изисква самообладание. Ако сте неразположени, за да запазите мира си, кажете си: "Аз живея в света на пълната хармония. Обиколен съм от Разумни и Възвишени Същества, които са готови да ми помогнат." Човек трябва да разбере едно: необикновеното в Живота е, което носи Радостта. ''Някой попита: –'' Какво ще прави човек като стане съвършен?'' – Човек като стане съвършен, именно тогава ще започне истинската работа. Ученикът носи новото в себе си. Дето влезе, носи светлина и ухание. И без да говори за Бога, всеки ще познае, че Бог живее в него. За обикновени работи той не говори, но каквото каже, хваща място. Такива хора българинът нарича щастливи. В душата си те носят възвишена, велика идея. На всички помагат и на всички желаят доброто. Напролет животът на ученика прилича на градина с красиви цветя, на които кацат пеперуди - човешките души. А наесен душата на
към текста >>

56. 037 ПСИХИЧНИТЕ ПРИЧИНИ НА БОЛЕСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

миналото, или в настоящето. Днес, вместо да се намаляват, болестите се увеличават. И това ще продължава дотогава, докато хората дойдат до съзнанието да търсят причините на болестите и да ги отстраняват. Един познат ми разправи следната опитност: "Десет години бях сърдит на майка си и на баща си. В това време на врата ми излезе един цирей, с който се разправях дълго време. Едва се затвори, излезе друг. И така цели десет години се мъчех с тези циреи. Когато се освободих от тях, примирих се с родителите си." В случая енергията на омразата се е събрала в материята на цирея и е излязла навън. Ревматизмът, например, освен чисто физически причини, има и психически. Тези причини се коренят в мисълта, чувствата и във волята. Всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство, всяка лоша постъпка в живота се проявяват във вид на ревматизъм, на циреи или на други болести. Пазете се от страх, омраза, безпокойство, завист, ревност и други отрицателни състояния, които създават отрови и утайки в организма. Болестта може да се появи тогава, когато човек не се е примирил с някой заминал отвъд. Един свещеник дойде при мене болен. Беше много изплашен. Казах му, че има близък умрял, с когото не са живели добре: "Тази болест се дължи именно на този твой близък." И той ми изповяда, че е бил майка си и тя умряла. Посъветвах го да се примири с майка си и болестта ще мине. "Как да се примиря с майка си?" - попита ме той." Ще се изповядваш пред Бога и пред майка си, че не си направил добре." Болестите са
към текста >>

57. 038 УЧЕНИКЪТ - Боян Боев (1883 – 1963)

за Учителя]] [[Изворът на доброто]] УЧЕНИКЪТ ''При други случаи, Учителят каза за ученика:'' – Да живееш като душа - това е задачата, която всеки ученик трябва да разреши. Трудна е задачата, но е постижима. В човека ученикът гледа душата, а не недостатъците му, понеже знае, че душата няма недостатъци. Само този може да възприеме Божията Любов, който и в ада, и в рая остава един и същ. Който може да примири скръбта и радостта в себе си, той е ученик. При някои противоречия ние се обезсърчаваме. Нещата отвън могат да се менят, но ние трябва да останем неизменни. От вас се изисква самообладание. Ако сте неразположени, за да запазите мира си, кажете си: "Аз живея в света на пълната хармония. Обиколен съм от Разумни и Възвишени Същества, които са готови да ми помогнат." Човек трябва да разбере едно: необикновеното в Живота е, което носи Радостта. ''Някой попита: –'' Какво ще прави човек като стане съвършен?'' – Човек като стане съвършен, именно тогава ще започне истинската работа. Ученикът носи новото в себе си. Дето влезе, носи светлина и ухание. И без да говори за Бога, всеки ще познае, че Бог живее в него. За обикновени работи той не говори, но каквото каже, хваща място. Такива хора българинът нарича щастливи. В душата си те носят възвишена, велика идея. На всички помагат и на всички желаят доброто. Напролет животът на ученика прилича на градина с красиви цветя, на които кацат пеперуди - човешките души. А наесен душата на
към текста >>

58. 044 МАГИЧЕСКИЯТ КРЪГ - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е закон на Всемирното Бяло Братство. Тази връзка още не е възстановена. Давайте път на Божественото в себе си, за да имате Мир. Понеже сега нямате връзка с Напредналите Братя, с Възвишения Свят, духовните ви чувства са в спящо състояние. Енергията, която идва от висшите светове, остава в низшето ви естество, без да се прояви. Като направите връзка с Бога, тази енергия се използва разумно и мъчнотиите лесно се разрешават. Друг закон гласи: когато човек има връзка с Бога, той се примирява с Бога. Божието благословение се изразява в това, че то го примирява с всичките му врагове. Каквото и да стане в света, дръжте тази връзка с Великия Център на Живота и не се бойте. Каквато мисъл държите за Бога, такива ще бъдете. Щом се усъмните в Бога, ще загубите всички дарби, вложени във вас. При най-големите ви мъчнотии знайте, че Бог е неизменен. Ако зърнете Бога само за момент, нещастията ви ще се стопят като лед. Ако вярвате в Бога, и адът, в който живеете, ще се превърне в рай. Това е великата Истина. При изпитание човек трябва да се уповава на Бога. За да направи това, човек трябва да бъде силен. Ако вашата къща изгори, или други страдания дойдат във вашия живот, и ако това може да скъса връзката ви с Великия Център на Битието, вие не сте човек на съзнателния Живот. Една мисъл, ако не я приложите, формата се разрушава, но мисълта, като същина, остава да живее и се прибира при Бога. Тя за вас е загубена, както загубвате децата си. Ако човек загуби връзката си със свещените
към текста >>

59. 047 ТОЙ ИДЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

превърне нещастията на миналото в благодатна почва, върху която ще растат цветята и ще зреят благата на Любовта. С тях ще се храни цялото човечество. При сегашните условия човечеството минава в нова фаза. Иде новата форма на Любовта. Ние казваме: "Кога ще дойде Господ, да влее в нас тази Любов?" Иде вече този ден. За някои Той е дошъл. Нали сте отглеждали буби? Всички в един ден ли завиват пашкула си? Не - едни по-рано, други по-късно. За някои буби денят е дошъл. Сега трябва да стане примирение на всички хора по Любов. Имаш да вземаш хиляда лева - ще ликвидираш с това вземане. Ще кажеш на човека, който има да ти дава: "Толкова те мъчих за тия, хилядата лева!" и ще му дадеш още хиляда лева. И като му даваш хиляда лева, ще му се извиниш, че си го мъчил. Който има да взема, да дава! Това учение не е за човек със стари разбирания. Без Любов човек не може да ликвидира със стария си живот. Да произнесем общо следната формула: "От безлюбие - към Любов. От смърт - към Живот. От зло - към добро. От безверие - към вяра. В това е смисълът на
към текста >>

60. 070 ПЪТ КЪМ ЛЮБОВТА - Боян Боев (1883 – 1963)

хванал го за врата и го потопил във водата, държал го известно време и след като го извадил му казал- "Какво почувства във водата?" "Почувствах голяма нужда от въздух!" Учителят му казал: "Когато почувстваш такава нужда от Любов, тя ще те посети." За да те посети Любовта, застани на мястото, определено за тебе от Природата и чакай. Иначе Любовта ще мине и замине, без да те посети. Ти казваш: "Как ще позная кое е моето място?" Като застанеш на своето място, ще почувстваш, че си примирен с целия свят, готов си да простиш на всички. Всяка дисхармония в тебе показва, че не си на мястото
към текста >>

61. 086 ВЕЧНОТО ЖИЛИЩЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

човешката душа ще остане да живее завинаги в неговото тяло. Това означава истинско въплътяване. Тогава човек ще стане господар на положението си, ще стане безсмъртен. Сега тялото още не е съвършено, затова човешката душа седи вън от него. Няма жилище за нея, и за човешкия дух също. Тепърва ще се изгради един храм, в който ще дойде Бог да живее. Вие чувствате, когато Божеството ви посети. Вие чувствате влиянието и присъствието му. Тогава нещо във вас блесва и вие сте готови да се примирите с целия свят. Като премине този момент, вие казвате: "Дали това е реалност, дали не е сън?" В човека има една красива вътрешна страна. Вие не сте я видели още. Има случаи, макар и рядко, когато лицето на човека светва и хората го виждат такъв, какъвто не са го познавали досега. Човек, като знае какво представлява, все пак трябва да бъде смирен. В поета какво ви интересува? И той има очи, уши, нос, като другите хора. Но в него ви интересува това, което той е писал. В един цигулар какво ви интересува? Интересува ви това, което свири. От всеки човек излиза Светлина. Всеки човек е Божествен потенциал. Това, Божественото, което носи човек, то ви интересува. Ние се заблуждаваме, мислим, че виждаме Ивана, Стояна и пр. Ивана ти не си го виждал. Ти си виждал автомобила му, аероплана му. Някой ме пита: "Какви недостатъци имам?" Аз му казвам: "Недостатъците си вие знаете. Аз ще ви кажа, какви добри черти имате." Човешкото естество е кал, която може да те заблуди. Ти трябва да измиеш тази кал,
към текста >>

62. 123 ПЪТЯТ НА СИЛНИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

му простиш? Достатъчно е да си спомниш за Бога, за да му простиш. Хиляди години човек трябва да учи, докато се научи да прощава. Онзи, който те обижда, опитва твоята Любов. Ако тя е силна, ще запазиш спокойствие. Когато направят грешка спрямо тебе, ти прости. Това е закон на милосърдието. Друг закон гласи: ако простиш, добиваш своята свобода. Иначе те свързват веригите на кармата. Когато някой ти направи пакост, а ти му пожелаеш нещо лошо, създаваш карма, която ще плащаш. Без да се примирите с хората, не можете да влезете в Царството Божие. В този и онзи свят ще те измъчва този, когото не обичаш. Той ще бъде слугата, който ще те измъчва. Ти казваш: „Всичко съм готов да дам, за да се отърва от този товар.” Не, от него ще се освободиш, само когато го обикнеш. Вие трябва да прощавате на хората, защото всички души са излезли от Бога. Ако не простите, ще прекъснете връзката си с Бога и с Божията благодат, която иде от Него към вас. Казваш: „Искам да отида при Господа.” Знаеш ли как се отива там? При Бога има няколко милиона градуса топлина, как ще издържиш? Достатъчно е да надзърнеш там за един момент и да се стопиш. Преди да отидеш при Бога, срещни се с този, който те е обидил и кажи: „Благодаря ти за хубавите думи, които ми каза. Никога няма да те забравя.” Подай му ръката си и забрави всякаква обида. Речеш ли да отидеш при Бога, да Му разказваш как са те обидили, нищо няма да остане от тебе. Когато се скарате с някой човек, потъмнява вярата ви, потъмнява надеждата ви. Като
към текста >>

63. 135 БЛАГОДАРНОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

отнася и за всички други блага. Когато Бог взема участие в работите ви, вие сте в духовния Живот. Щом в работите ви Бог не взема участие, това е светският живот. Благодарете на Бога и тогава, когато срещнете противоречия в живота си. Всякога трябва да бъдете доволни. Това е един момент - може да е само една секунда, една минута - бъди доволен в този момент. Имаш скръб, неприятност, тежест; тя може би ще седи една минута, след това ще си отиде. Доволството и благодарността не значат примирение. Болен си, ще се стараеш да отстраниш болестта. Но във всеки момент бъди доволен и благодарен. Човек, като получи нещо, за всичко да благодари на Бога - така и той дава нещо от себе си. Ако приемете и не благодарите, няма да се ползвате от благата на Живота. Обичате някой. Благодари на Бога, който се проявява чрез този човек. Любовта не е негова. Благодари за нея! Благодарността се изразява в това: да раздадеш част от това, което си получил, на другите. ''Една сестра запита:'' - ''Учителю, как да благодаря за вниманието, с което ме приехте вчера на разговор?'' - Като проявиш същото внимание към другите. Човек, който се доближава до едно черешово дърво, яде от черешите му и не благодари на Бога, не е разбрал Живота. Всички страдат от неблагодарност. Някой е недоволен. А Бог му е дал толкова дарби, които той не е разработил. Недоволството препятства за развитието на човека. Човек, който не е доволен от това, което има, слиза в по-долна форма, проявява
към текста >>

64. Мисли на Учителя от последната беседа и разговори - Боян Боев (1883 – 1963)

закона на любовта. Да възлюбиш Господа. Ако аз съм пътник, според новата любов, като се кача на файтона, ще възлюбя файтонджията и той ще има разположение към мене. Той ще ме погледне и като че ще иска да каже: „Щом ме обичаш, ще карам добре“. Досега не съм имал изключение 6 това. С Любов светът ще се оправи. Това е волята Божия. Едно правило: Ти трябва да обичаш Бога, за да ти се създадат условия. Писанието казва: „Когато пътищата на някого са благоугодни на Бога, Бог го примирява с враговете му.“ в този, когото обичаш, да оцениш всичкото добро, което той има. Да вникнеш вътре в него. Бог иска благото, което Той ни е дал, да го употребим за другите. Всичко, каквото имаме, да пожертвуваме за Бога! Защото Бог всичко е пожертвувал за нас и Той иска всичко да пожертвуваме за Него. Ако не пожертвуваш всичко, ти не можеш да бъдеш обичан от Бога. Трябва да обичаме Бога, за да получим вечния живот, да влезем във вечния живот. Всяко нещо, направено от любов, има цена. Законът е такъв: Ти не можеш да бъдеш обичан, ако не обичаш. Доколкото обичаш, дотолкова ще бъдеш обичан. Най-напред ще обичаш Бога, после ближните си и най-сетне себе си. Ако живеем в любовта, нищо не е в състояние да ни отклонява от Божията Любов. А пък ако не сме разбрали любовта, най-малките работи могат да ни откъснат. Има един план Божествен, който вие не виждате. Няма нищо, което да сте пожелали и да не го придобиете. Всяко желание ще дойде на времето си до своето реализиране. И в този живот, и в
към текста >>

65. За мисълта - Боян Боев (1883 – 1963)

25 октомври, 1952 г. Любезни брат, Веднъж след лекцията и след изпълнението на паневритмията на полянката, се върнахме в салона и се почна разговор с Учителя. В разговора Учителя каза: И материята, и силата, всичко това е мисъл. Всичко друго е реално, но с относителна реалност, а истинската реалност е мисълта. Да се примири някой човек с някого, това значи да има права мисъл. Почни да мислиш право и ще станеш красив, ще станеш силен, паметта ти ще се подобри, всичко ще се подобри. Болка имаш, почни да мислиш право и тя наполовина ще се намали, после на четвъртина и най-после ще изчезне. Да повярваш в Бога, това значи да мислиш право. Бог е баща ти, той е направил целия свят. Мисли за името на баща си. Ти минаваш покрай дърветата и казваш, че са глупави. Мисли за тях. Камъните, дърветата са глупави, защото ти си глупав. Като почнеш да мислиш, ще видиш, че те не са глупави. Камъните мислят. Ако носиш един диамант, няма да боледуваш. Простите камъни са по-невежи, но скъпоценните камъни мислят, само че не като хората. Като дойде скръбта, зарадвай се, че чрез нея идваш до правата мисъл. Всяка една радост е плод на една права мисъл. Що е права мисъл? Ще мислиш, както Бог мисли! Ще възприемеш любовта на Бога. И най-малкото добро чувство, което се роди в тебе, е Божественият свят. То показва, че имаш права мисъл. Еднакво трябва да обичаш и тези, които ти причиняват скръб, и тези, които ти причиняват радост. Любовта към Бога и любовта към ближния е цяла наука в окултната
към текста >>

66. Великият живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Като я провери, ще каже истинска ли е или не. А пък вие, като дойде някой тъмен дух и ви каже нещо, вие го приемате. Не, ще го опитате като сарафина и ако не е добър, ще кажете: “Фалшиво е.“ Любовта казва: “Аз познавам само тези, които ме възприемат. Които не ме възприемат, не ги познавам.“ Когато я запознаем с празна стомна, любовта я напълва. Някои стомни имат много широко гърло, изведнъж ги пълнят. А други имат много тясно гърло, мъчно се пълнят. Това са все алегории. Щом се примириш с Бога, чистотата ще дойде. Ако човек не се примири с Бога, никаква чистота не може да придобие. Великата йерархия от светли същества си има план за България и за другите страни. Като искате да работите, те ще ви дадат всички условия, средства и таланти. Ще проучвате техните пътища. Те са мислили и са изработили най-добрия път. Той е Божественият път. Те ще ви ръководят. Ще дадат на някого дарбата да лекува. Ще се молим да дойдат работници от горе, за да се помогне на човечеството. Трябва да дойдат повече жетвари и тогава и вие ще се въодушевите. Най-напред узрелите круши се берат. Зелените ще оставим. Значи най-напред ще работите върху готовите души. Светът от хиляди години се приготовлява. Много работници ще дойдат. Вие ще се прикомандировате към тях като отряди, като доброволци. Когато някой има желание да работи, то е от Бога. Започнете да работите. Можете да работите по различни начини: в болници, в затвори и пр. Сега Бог ще ви изпрати по двама: единият ще говори, а другият ще
към текста >>

67. За чистотата - Боян Боев (1883 – 1963)

приближавате до един човек, да служите на Господа. Защото Бог е, който страда вътре в човека. Божественият Дух е, който се моли вътре в човека и страда. Човек прави грехове, а Божественият дух вътре страда и се моли. Стремете се към чистотата. Защото, като имаш чистотата, ще видиш Бога, а като видиш Бога, всичко ще придобиеш. Вяра без чистота не може. Всички хора да бъдат чисти. Вяра, турена в чистота, това е вече една реалност. Какво нещо е чиста мисъл? Обидил те е някой. Искаш да се примириш с него, примиряваш се и мислиш, че си му простил, но след малко пак идва възбуда отвътре. После, хайде, пак искаш да му простиш и т. н. Значи мисълта не е чиста. А като дойде чистата мисъл, ти му прощаваш и ставаш спокоен. Не те дразни нищо. Докато човек се дразни, мисълта му не е чиста. Що е мистицизъм? Мистицизмът е стремеж на човешката душа към чистота. Някой път казваш:“Неразположен съм.“ Тогава си нечист. Някой път неразположението може да се дължи на краката. Умий си краката. Или някой път неразположението се дължи на ушите. Може да има кал в тях. Тогава умий ги и като че ти просветне нещо. Та затова във всички окултни школи учениците се чистят. Светията сам се чисти отвътре. Всеки ден трябва да направиш по една баня. Работникът къде има време да направи една баня? Все-таки веднъж в седмицата да направи това. Част от водата се възприема и чрез кожата, чрез порите на кожата. Затова човек трябва да си мие лицето често и тогава водата прониква в порите и част от магнетизма на
към текста >>

68. Свещените истини - Боян Боев (1883 – 1963)

часа почна разговор. Учителя каза: На екскурзия, е хубаво човек да има термос. Във време на екскурзия човек да не се обленява; да си измива вечер краката с топла вода и да си променя чорапите. Когато някой прави фрикции със студена вода, това не е хубаво. Това след време ще даде обратна реакция, вреда. Някой каза:“Защо сме дошли на Мусала?“ Човек, като е дошъл на Мусала, продължава му се животът с една година. А една година колко много струва. Вие все сте приели тук, колкото и да са примитивни вашите апарати. На Петровден Мусала приема специфична енергия от слънцето. На 16 юли посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала. След молитвата се прочете 10 глава от Евангелието на Матея. Изпълнихме гимнастическите упражнения. В разговор Учителя каза: Англичаните, след като стоят десетина години в индуската школа, там им казват свещени истини, които трябва да пазят в тайна. Индусите се чудят по кой начин това, което те са добили по инволюционен път, европейците го долавят по еволюционен път, например радиото и пр. Много адепти, махатми от Индия, са се преселили, родили са се в Европа и работят тук. Едно време адептите ходели с чалми, а сега един прероден адепт като професор в Европа ходи с цилиндър. Той се знае кой е, но не казва. Учителя погледна морето от върхове, които са оттатък долината на река Бели Искър, в местността, наречена Скакавците, и каза: Там няма хора, но живеят разумни същества, които са с ореол. Този, срещният масив е бил 7 хиляди метра и после се е снишил. Софийското
към текста >>

69. Мистични разговори - Боян Боев (1883 – 1963)

ще добие опитност. Човек трябва да работи и опитността ще дойде. Христос е казал:“Чакайте в Йерусалим, докато дойде Духът.“ Човек, за да влезе в общение с висшите същества, трябва да е чист. А за да стане такъв, той трябва да се моли. Казано е: "Хлопайте, търсете, искайте.“ Обаче трябва да се разберат тези думи. Да търсиш, това значи да побеждаваш мъчнотиите. Да искаш, това значи да намериш пътя, по който можеш да ходиш. Да хлопаш, това значи да работиш. За да намериш пътя, трябва да примириш противоречията на живота си. Един от братята попита: “Как човек да влезе във връзка със съкласниците от вътрешната школа?“ Учителя каза: За целта човек трябва да се очисти. През чисто стъкло минава светлината. Чистота е следното: Човек да няма никакви пречки, които да препятстват на Божествената светлина да минава през него. Данаил се е срещал с Михаил и Гавраил. Човек, за да има тази опитност, трябва да има идеен живот. Това е условието. Михаил и Гавраил са архангели. Данаил се срещнал с тях след молитва. Ето защо човек, за да се срещне с тия същества, трябва да прекара интензивен живот на молитва, съзерцание и размишление. Човек трябва да се подготви, за да свикне с новите трептения, чрез упражнение и концентрация може да добие прозрение, да мине през тъмната зона. И да види червения цвят и другите цветове, но в по-голяма октава. Тогава невидимият свят ще се разкрие пред него. И той ще влезе в общение с висшите същества. Светлината има няколко октави: физическа, духовна и
към текста >>

70. Да възлюбим Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

понеже ти нямаш правилни отношения към Бога. Има една истина, в която, като се убеди човек, ще има основа. Когато човек обича Бога, тогава всички дървета, цветя, треви, всички същества ще му се усмихват. Нали когато цветята приемат слънчевите сили в себе си, колко мушички идат при цветята, да ги поздравят. Тогава всички им се усмихват. Щом нямаш Божественото, всеки ще те изпъди. А щом го имаш, всеки ще те посрещне. Казано е:“Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Бог го примирява с всичките му врагове.“ Ако не се примириш с другите, значи пътищата ти не са благородни. Един брат попита:“Как да се разбират думите на ап. Яков: “Как ще обичаш Бога, когато не виждаш, когато не обичаш тези, които виждаш?“ Учителя каза: Ап. Яков е говорил това на съвсем светски хора, а не на напреднали ученици. Той е говорил на онези, които са съвсем далеч да разбират мистичните идеи. С любовта към себе си и към ближния човек още не разрешава въпроса. Любовта към Бога това е новото. То носи всички блага. А любовта към ближния само отчасти, по-малко. Тези, които имат любов и към ближния, имат добро сърце, а важното е любовта към Бога. Естествено е, че хората не могат да направят скок от старата любов към новата. За да премине към новата любов, човек трябва да държи в себе си Бога като висок идеал. И да работи за Него. Една сестра попита:“Защо няма образци на идеална ] любов на земята?“ Учителя каза: Често причината да няма реализиране на тази висша любов са външните влияния, пък и
към текста >>

71. Три важни неща - Боян Боев (1883 – 1963)

да я хване. Когато в човека не можеш да видиш Бога, ти си на кривата посока. И всеки, който не може да види Бога в тебе, той не може да ти бъде приятел. И никаква работа не можеш да свършиш с него. Не само той да вижда Бога в тебе, но да можеш да говориш с Бога в него. Когато хората се обичат, това е закон на Бога. Те познават Божественото в другия. Единият се разговаря с Божественото в първия. И тогава хората живеят добре. Ако тези хора на бойното поле познаваха Бога, те щяха да се примирят. Народите всичко имат, но нямат Божествената Любов. Не че тя не съществува, но не управлява. Божествената любов е затворена в хората и те не са й дали път да се прояви. Сега иде периодът да се разрушат затворите, дето любовта е била затворена, и тя ще излезе навън. Когато се говори, че затворите ще се разрушат, то се говори за затвори, дето любовта е била че те ще се разрушат. Човек не може да се справи с егоизма в себе си, докато не го замени с Божественото, което ще почне да действува в него. „Моля, дайте някое упътване лично за мен.“ Вие трябва да се научите да обичате хората най-добре вътре в себе си и най-добре отвън. Всеки човек има представител вътре в тебе. И ако ти обичаш този представител вътре, тогава можеш да обичаш и онзи отвън. Когато вие обичате един човек, вие обичате най-първо представителя, онзи човек вътре във вас. И него ако не можеш да го обикнеш, и отвън не можеш да го обикнеш. СЦе ви кажа по кой начин да работите: Да работите по този начин, по който никой не е
към текста >>

72. Когато хората страдат - Боян Боев (1883 – 1963)

хората. Ще се построят хубави здания. 7. Друга причина за страданията е следната: някой път те са родилни мъки за раждането на нова идея в човека. Има и други причини за страданията. 8. Бъди издръжлив и знай, че Господ няма да ти допусне повече изпитания, отколкото ти е силата. 9. Един свещеник ми каза:“Като почна да благодаря за страданията, те си отиват.“ Като обикнеш скръбта, тя ще си отиде. Когато дойде страданието, трябва да благодариш за него. Но това не ще каже, че си се примирил с него. Не, ще се стараем да го отстраним, но догдето то ни тъпче, ще бъдем благодарни, че ни възпитава, че ни подбужда, че ни чисти. Значи едновременно като бъдете благодарни на страданието, догдето ви е на гости, ще се стараете да се освободите от него. Защо? Защото предназначението на живота не е в страданието, в мъчението, в скръбта, а в здравето, радостта, хармонията, красотата, свободата. Някой може да каже:“Тогава не е ли по-добре да няма страдание, не може ли без страдание?“ На това може да се отговори така: Може без страдание, щом си чист. Щом си нечист, ще те мачкат. Тогава страданието ще дойде като последствие, за да те пречисти. Може без страдание, ако не грешиш, ако не нарушаваш Божествените закони, природните закони. При най-малкото тяхно нарушение страданието ще дойде като последствие, за да те научи да не грешиш. Нарушението и на най-малката добродетел води към страдание. Тогава страданието иде да те възпита. Може без страданието, ако си с пробудено съзнание, ако
към текста >>

73. Новият свят - Боян Боев (1883 – 1963)

е приложение на любовта в живота. И Христос казва: „Идете известете моите ученици да учат хората на любовта.“ Знание без любов никога не може да се приложи. А пък ако няма знание, тогава любовта какво ще приложи? Казват: „Как ще се уреди светът?“ Чудни са хората. Снега никой не може да го вдигне с каруца. А като дойде слънцето и го напече, за десет дена ще го стопи. Любовта ще създаде новия свят и всичко тогава ще се преобрази. Любовта е единствената сила, която може да примири народите, защото разните народи изпълняват разни длъжности в света. Всеки народ има своя мисия в света. Докато човешкият ум, сърце и воля служат на Бога, човек е в правото. А щом те не служат на Бога, ще имаме това, което съществува сега. Тогава могат да се вършат престъпления. Не е важно само какво е говорил Господ едно време, но важно е какво говори Господ и сега. Любовта е започнала да се проявява. Като дойде любовта, ще внесе единение. Слънцето показва как трябва да живее човек. Всичко се движи около Слънцето, защото дава. Човек да има едно слънце, около което да се движи. Дошло е време, когато всички трябва да кажат: По Бога трябва да живеем. Срамота е за един културен и просветен човек да живее без Божията Любов. Апостолите имаха любов и се радваха, че са се удостоили да страдат. И те казват: „Кой ще ни отдалечи от Любовта Христова?“ Любовта е новото. Някой ще каже: „Ние досега не сме ли имали любов?“ Аз говоря за тази любов, която разтопява всички препятствия, отваря всички
към текста >>

74. Децата на бъдещата епоха - Боян Боев (1883 – 1963)

унищожат. И когато те почнат да идват, лошите хора не ще могат да издържат. Затова е казано: Кротките ще наследят земята. Тези къси вълни идват от пространството. Ако ние не сме в хармония с природата, те действат разрушително. Трябва да сме в любовно отношение, за да се акордираме с тях и да бъдем крайно внимателни, за да не ни засегнат. Сърцето ни не се движи по обикновен начин. Космическото електричество го движи. И щом човек е в дисхармония, идва удар и разрив на сърцето. Законът е: Примирете се с Господа, нищо повече! Там е спасението. Възлюбете Бога. Не говорим за примирие, а казваме: Възлюбете Бога. Новата епоха, като дойде, ще ликвидира всички сметки. Няма да има вземане-даване. Един стар, богат човек казал на сина си: „Така не може да се живее.“ Поискал всички тефтери, в които било писано кой колко имал да дава, и ги изгорил. Идат нови поколения. Аз ги виждам, че идат. И те ще изпълнят новото. Аз с тях се занимавам. С миналите поколения нямам нищо общо. Нас ни занимават сегашните пъпки, които сега се развиват, с окапалите листа не се занимаваме. Новите деца, които ще дойдат, те са деца на бъдещата епоха. Казано е: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим. " Това значи: Когато се завърши една епоха, тогава хората ще претърпят едно видоизменение. Тъмните сили, които вървят по пътя на злото, ще бъдат пратени във вечния огън, за да изгори в тях злото. След това и те ще се покаят, защото е казано: „Всяка плът ще слави Господа.“ Настъпва моментът, когато известна
към текста >>

75. В райската градина - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти си дал за Господа, за да изпълниш длъжността си. В окултната наука има един закон: Когато чакаш нещо, не говори за него. Щом говориш за него, то няма да стане. Изпяхме няколко песни. Стана дума за музиката. По този повод Учителя каза.- Въздухът е пълен с музика, стига да имаш уши да слушаш. Всеки човек, като загуби музиката, прави доста глупости. Щом си недоволен, не си носиш добре страданието, а щом си доволен, носиш го добре. Да се носи добре страданието, това не значи да се примириш с него, но да не падаш духом, да не се обезсърчаваш. Когато види Бог, че не използваш благата, които ти е дал, Той си ги взема. И тогава ти страдаш. Страданието показва, че не си използвал благата. Човек не вижда по-дълбоката страна на природата, понеже си е турил кепенци, занимават го много грижи, много тревоги и това ограничава зрението му. Тогава той вижда само в гъстата материя, а не и вътрешната страна на природата. За да може да вижда човек, трябва да може да очисти съзнанието си от психическия прах. Човек образува доста много прах със своите лоши мисли. Вие днес преживявате един ден от райските дни. 14 то като на кино. Вие сте в рая, но имате лоши господари. И като се върнете при тях, ще имате лошо състояние. И някой ще каже: „Какъв мираж е било! Колко съм се заблуждавал!“ Вие сте наследници на всичко, каквото има на земята. То ще бъде ваше. Какво човек трябва да научи по-напред? Най-напред човекът трябва да се научи да се смалява. За да се повдигне, трябва да се смали. Под
към текста >>

76. Който служи на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

служи за слава Божия. Славата на Бога да изпълни. Като помагаш на ближния, ти служиш на Бога. Който обича Бога, като види, че един камък не е на мястото си, да го тури на мястото. Виждаш, че два клона са се сплели, освобождаваш ги. Или виждаш един извор непочистен. Почисти го. Две кучета се борят за едно нещо. Изваждам и им давам геврек и ще престанат да се карат. Виждам, че един камък е паднал и е притиснал едно растение, ще отместя камъка. Две мравки се карат. Хвърляш трохи и ги примиряваш. Услужи на една мравка. Бог вижда и се радва. Виждаш едно наведено цвете, изправи го. И като правиш тези неща, приятно ти е. Една сестра каза: „Учителю, искам да служа на Бога. Кажете конкретно как?“ Учителя каза: Ето как: 1. Във всичко да виждаш хубавото, положителното. 2. Да имаш вяра, че всичко се превръща на добро. 3. Да не чакаш големите работи, в които да служиш на Бога, защото те идват много рядко в живота, но в малките работи служи на Бога. Малките работи да не отлагаш. Сравнявам как Бог се проявява и как ние се проявяваме. Оттам трябва да почнем. Както Бог се проявява това да вземем като мярка. Имаше един брат, гост от с. Велчево, Старозагорско. Учителя му каза: Ето какво ще занесеш на братята и сестрите там: Досега те са били лоши господари, сега да станат добри слуги. Човек трябва да се научи как да служи на Бога. На някого дай подтик да рисува. Друг да чете някоя хубава книга, да напише нещо, да полее едно цвете, да даде някому чаша вода. Нашият морал е като минаваме
към текста >>

77. 01 ИЗПРАВЕН С ЛИЦЕ КЪМ НАЧАЛОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Учителя в живота ми, която много по-късно разбрах, беше решителна за съдбата ми. Още като бях ученик в горните класове на гимназията, баща ми се залови да реализира една отдавна зародена у него мечта - да става индустриалец. Но беше неопитен, крайно доверчив и всеки можеше лесно да го излъже. На около 15 километра от Габрово, в Стара планина, се намира чудно красивата долина на река Козещица. На тази бистра и пенлива, пълна с пъстърва и раци планинска река, моят дядо по баща е имал примитивен струг за правене на гаванки, задвижван от водата. Баща ми беше влюбен в тази дивна долина и не откъсваше очи от нея. Пък и нямаше човек, който да не е отишъл там и да не се е възхитил. За отдих и почивка беше прелестно, но не и за индустрия. Ала залови се баща ми да прави машинна дърводелска работилница за столове, карана от водата на реката. Там именно трябваше да съм и аз, още като ученик през ваканциите и след завършването на гимназията. Но неудачите започнаха още от самото начало. Монтираните машини не можеха да вървят. Търсехме причината във всичко, но не и там където тя беше. От напрежение и грижи разкошната ми, къдрава на едри вълни коса, окапваше на кичури. Най-после поисках документите с изчисленията, които инженерите бяха направили за силата на водата при получения пад. Бяха отбелязали, че тя е равна на двадесет конски сили, които са достатъчни, за да се задвижват поставените машини. По физика и математика бях силен ученик и не ми беше трудно да изчисля и аз тази сила.
към текста >>

78. 09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

И очите ми видяха Изгрева]] ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Да се приеме, че това необятно и могъщо течение, наречено живот, се проявява само чрез видимите за нашите очи форми, ще рече да имаме една много примитивна представа за него. Установено е по един безспорен начин, че цялото пространство около нас, безкрайният миров простор, е изпълнен с вибрации, с трептения от най-различно естество, с най-различна интензивност и дължина на вълната, израз на едно велико и необятно по своята разумност течение - ЖИВОТЪТ. Очите на човека долавят само вибрации с дължина на вълната от 4 до 8 милионни части от милиметъра, тънка ивичка, много по-тънка от косъм. Да приемем, че с нашите сетивни възможности сме способни да обхванем всички прояви на тази необятност и неизчерпаемост и да приемем, че изявата на живота е само в тази, практически безкрайно малка ивичка от вибрации, е повече от наивно. Трябва да отбележим, че само тази тъй тясна ивичка ни дава възможност да доловим толкова разнообразни изяви на живота, че ние за много дълго време ще трябва да ги изучаваме. Всяка форма, която ни заобикаля, е изпълнена с живот и живеейки, изгражда в двойника съответни качества и воля за проява. Учителя казва: "И в минералния свят има живот, но там той протича много медлено." В растителния свят протича по-интензивно, при животните - бавно, но със сигурност животът вече оформя една индивидуалност, нещо особено като цяло със своя специфичен израз. При човека тази индивидуалност е вече напълно
към текста >>

79. 10 КОМУНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

подейства като леден душ. Но запалихме огън в камината, пръсна се топлина, сменихме мокрите дрехи. Какви чудеса прави огънят! Светна, затопли се, създаде се уют. На следващия ден пообиколихме наоколо. Къщата беше стара, но напълно здрава, състоеше се от няколко стаи и обширен хол с огнище. Навън чардак, а пред него се ширва двор, широк три-четири декара. В обора съжителстваха два коня, две крави и две телета. Ние мислехме, че ще можем да съчетаем простия физически труд в едно крайно примитивно устроено земеделско стопанство, без абсолютно никаква техника, с изкуството и интелектуалната работа, която ни беше присъща, и която ни беше една насъщна необходимост. Ще работим, ще четем, ще пишем, ще свирим, ще пеем. Представяхме си живота там като песен. Но още на другия ден ни посрещна коравата действителност. От управлението на селската община отпущаха на селяните участъци за изсичане на дърва - това бяха дъбови храсталаци. Даваше се да изсечеш колкото можеш за един ден. Ние бяхме осем души, едни сечеха, други пренасяха, така натрупахме в двора голям куп. Едва що свършихме това и дойде нова срочна работа. Отново в общината бяха разрешили на всеки селянин, от който участък извади дънерите от вече изсечена стара дъбова гора, става негова земя. И ние се заловихме с тази работа. А Жечо беше лаком по селски и макар че имаше вече своя земя от двеста декара, искаше да прибави още. Използва притока на работна ръка и ни турна да вадим дънери. Взима от съседите брадви, кирки, лопати и
към текста >>

80. 12 МУСАЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

1927 година включително, Учителя заедно с братя и сестри, млади и стари, често пъти и деца, предприемаше екскурзии за по няколко дни до връх Мусала. До Чам Кория (Боровец) се стигаше с едни раздрънкани частни автобуси или камиони, но ние издържахме на всичко. Радостта, че сме заедно с Учителя, ни даваше криле и ние излитахме към височините с радост. Багажите си носехме на гръб, още не бяхме се свързали с хора, които имат коне, за да ни улеснят поне в изкачването. Екипировката ни беше примитивна. Отивахме с обикновените си дрехи и обуща и само някои от нас носеха по някое и друго платнище. От Чам Кория, за към върха, поемахме дълга върволица от по няколкостотин души, всички възрасти помежду ни. Разполагахме се обикновено около първото езеро, където днес са хижите. Тогава там беше чисто и девствено, поляната край брега на езерото беше покрита с редки клекове и хвойни. Хората все още нямаха навика да излизат масово из планината. Ние дадохме първия подтик. За тази ни проявя имаше и критика, имаше и насмешки, но ние не им обръщахме внимание и немеехме пред живата
към текста >>

81. 41 ОСКУБАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

от първа необходимост беше напълно ограничена, те бяха под контрола на тогавашното, тъй наречено комисарство. Търгувах със стоки, които не представляваха някаква насъщна нужда за човека и задоволяваха само неговите второстепенни потребности. Производството на тези стоки беше обект преди всичко на занаятчийството, което използваше само отпадъчни материали и така се намираше начин за тяхното оползотворяване. Занаятчиите, тези трудолюбиви, сръчни и находчиви хора, постигаха с примитивни средства и съоръжения, похвални резултати. За производство и търговия с тези стоки ограничения нямаше и затова не можех да разбера казаното от Учителя. Какви закони да спазвам? Аз не знаех, че само броени дни и месеци след това, ще настане коренна промяна в стопанския ни живот и че тези Негови думи се отнасят именно за това време. През месец април 1944 година бях взет от военните в запас. Нашата група се състоеше от по-възрастни хора и затова ни изпратиха да изпълняваме трудови задачи, някъде към гръцката граница. Откъснат и далеч от населените пунктове, поне аз нямах възможност да чуя някакви новини. Така прекарвайки, без връзки с външния свят, изтекоха дните до 9 септември. Един-два дни около тази дата лагерът ни някак особено притихна, спряхме работата и никой не можеше да каже защо и докога. След няколко дни прекарани така, изведнъж се получи нареждане да се приберем в София за уволнение. Едва когато наближихме столицата, тогава чак научихме за промяната. Тази откъснатост от
към текста >>

82. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

да е болезнено, но то не е зло. Страданието е чук в ръката на Божествения скулптор. Аз искам през идната година да бъдете плодовити. И който вкуси от нашите плодове, да благодари на Бога..." Две неща издигат Учителя на Бялото Братство до български фактор от историческо значение. Първо, Неговото прихватливо учение. Второ, Неговите добри и предани Нему ученици. За мирогледа и учението на Дънов аз сравнително малко зная. Ала от това, което чух и узнах, няма нищо, което да е непримиримо с Христовото учение. Всъщност, аз го намерих много по-християнско, отколкото очаквах според слуховете. Ядката на системата е: Любов, Мъдрост и Истина. Това "ново учение" е древно като планините и чисто като светлината, а при това, не по-малко християнско. И от този център извират чудно възвишени, морални наставления. Кой свещеник, за пример, при коя черква, е дал на своето паство по-възвишен, по-християнски лозунг от тазгодишния на Белите Братя, който вече цитирах: "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди." Друго съображение, което го прави фактор от историческо и обществено значение, е плодът на влиянието и учението Му, характерът на неговите умножаващи се последователи. Това са, както вече ги описах, съзнателни и дисциплинирани граждани, по-морални и по-братствени от всяко наше общество. Това са хора, които аз бих обичал да имам за съседи, пасторът – за своето паство, владиката – за свои енориаши, властникът – за управляеми, държавникът – за сънародници, търговецът, докторът и
към текста >>

83. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

се съпровождаше всякога от приятно оживление всред приятелите. Обмисляше се и се разискваше върху придобития опит, за по-добрата ни организация и транспорт дотам, а също и за някои улеснения в живота ни там. На първо място най-важен беше въпросът за покрив над главите ни и за защита от неочакваните климатични изненади. Вятър, дъжд и хлад, такива изненади, особено в началните дни на нашето идване, често ни спохождаха. В първите години този въпрос се разрешаваше, като всеки си правеше примитивен навес от случайни платнища, но това беше крайно незадоволително. Наистина платнищата, с които военните си служеха, бяха едно добро разрешение, но нито такива, нито нещо подобно се намираше на пазара. Не знам на кого, но беше някоя умна глава, озарена от проблясък, на която дойде идеята да се правят палатки от дебел, бял памучен плат - американ, какъвто тогава в изобилие се намираше по магазините. След направата палатката се импрегнираше с парафин, разтворен в бензин. Резултатът беше неочаквано добър. Направените по този начин палатки издържаха на всички изпитания. И при най-силен и проливен дъжд, те не пропускаха. Бяха закътани, направени отдолу с под, създаваха сигурност. Това беше един голям успех за нашето летуване на Рила. Намериха се сръчни сестри шивачки, които по указание на опитни в палатковото кроячество хора, направиха няколко модела, за да може всеки по свой вкус и нужда да си избере. И когато отидехме на Рила и ги построявахме по склона на езерото, гледката беше красива
към текста >>

84. 76 КРАЛ ЕДУАРД VIII - Николай Дойнов (1904 - 1997)

И очите ми видяха Изгрева]] КРАЛ ЕДУАРД VIII На 7 септември 1936 година скромно, без никаква парадност, пристигна в София английският крал Едуард Осми, придружен от своята любима приятелка Симсън. Сестрите от Изгрева, които бяха видели Симсън, я обрисуваха като мила, симпатична, без куклена красота и скромно облечена. По това време в Англия на власт са консерваторите с министър-председател Балдуин, един стар и закоравял консерватор. Това правителство не може да се примири, че младият крал, наследник на най-богатата и могъща империя по това време в света, е решил да обича и да приеме за жена едно момиче от народа. Правителството му поставя ултиматум - или да се откаже от този брак, или да се откаже от короната на Британската империя. Английският крал Едуард Осми в името на любовта, отхвърля всички онези съблазни - високо обществено положение, власт, почести, уважение и внимание от всички, неограничени материални възможности. При абдикацията си, той произнесе по микрофона реч към своя народ, в която казва: „Много съм щастлив, че най-сетне ми се отдава случай да говоря направо на своя народ, без странични формалности. Вие знаете причините, които ме подтикнаха да се откажа от престола. Аз намерих невъзможно, без подкрепата на жената, която обичам, да нося тежкия товар на отговорността и да изпълнявам моите кралски задължения, така както желая да ги изпълнявам“. Това голямо и необичайно събитие прогърмя по целия свят, дойде и на Изгрева. Всички го коментирахме с
към текста >>

85. КУЛТУРАТА НА ПЪРВАТА РАСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

необикновено точно ориентирани по посоките на света. Разбира се, много още географски, астрономически и математически истини са вложени в тях. Приема се напълно основателно, че Хермес, Великият жрец и създател на Египетската култура, и първите фараони на Египет, които са построили пирамидите, са били хора от тази високоинтелигентна Първа раса, дошла в Египет малко преди потъването на Атлантида. В този континент е имало малко общество от тази Първа раса заедно с друга многобройна примитивна раса. Последната, подстрекавана от своите водачи поради завист, я прогонила от континента. Част от нея дошла в Египет, а друга преминала в Америка, за което, както споменахме, говорят индианските легенди и предания. Тези пришълци в Египет осъществили идеята да се изобрази суровата владетелка на Атлантида, станала причина за изгонването на хората от Първата Раса. Така бил изграден Сфинксът, изобразяващ същество с човешка глава и тяло на лъв. И наистина, ако внимателно се разгледа образът на Сфинкса от гледище на френологията и науката за израза на лицето, става ясно какъв е бил психичният облик на последната владетелка на Атлантида - царицата Коба. Горната част на главата й е съвсем ниска, слабо изпъкнала, което говори за неразвити морални мозъчни центрове на благоговение, уважение, милосърдие и съвест. Главата е широка - разстоянието между ушните отвори е голямо, а ушите са щръкнали и са по-нависоко от нормалното. Това показва смел, но брутален човек, който с груби средства се
към текста >>

86. ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

голяма негова изненада, видял да влиза с леки и енергични стъпки същия този непознат. Лицето му обаче било замислено, посърнало и измъчено. Той се обърнал към очакващите го с внимание ученици и казал: - Върху този участък на Земята - Атлантида, където вие сте ученици, ние изгубихме сражението срещу Злото, срещу Княза на този свят, защото не можахме да проникнем в неговите най-дълбоки помисли. Тази земя ще загине, ще потъне. Злото на този свят успя да обхване умовете на изостаналата примитивна раса и я надигна срещу Нас с ненавист и устрем към разрушаване на всичко, което бяхме създали. Но ние ще го поправим и разрушеното ще бъде възстановено. Друг път това няма да се случи, ние два пъти грешка не правим. Защото Злото и друг път ще опита да овладее човешките умове, но тогава победата вече ще бъде на наша страна! Нещо трепнало пред Абу и той се видял отново на малката височина край Бухара... От непознатия пред него нямало и следа. Четвъртият Велик Учител бил Саабей Бен Аадес, който, заедно с многото знания и мъдрости, донесъл на човешкия род науките за Звездния мир - астрономията и астрологията. Оттогава хилядолетия наред, та чак до XVII век след Христа, тези две науки вървели ръка за ръка и са се изучавали заедно. Изтичането на сили от небесните образувания, за които споменахме вече, тяхното естество, смисъл и ефект върху Земята и по-специално върху човека, било много ясно и подробно изучавано от учениците в школата на Саабей. Земята, където този Велик Учител е работил,
към текста >>

87. СИЛОВИ ТЕЧЕНИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

идващи от Планетите и Луната. Разположението, структурата и развитието на споменатите центрове се изучава от науката "френология" или т. нар. наука за лицеизраза. Тя, заедно с науката за ръцете - "хиромантия", са помощни науки на астрологията. Така например, ако при даден човек разстоянието от корена на носа до задната тилна част на черепа е около 23 сантиметра, а обиколката на главата над веждите и покрай ушите (не върху тях) е около 33 сантиметра, пред нас стои една крайно примитивна личност, при която едва сега се оформят мозъчни центрове, а много от тях, особено тези в горната част на мозъка, са едва в зародиш; този човек е в своя начален стадий на развитие, планетите все още не са създали и оформили в него мозъчни центрове, способни да приемат техните влияния, а ако все пак нещо приемат, то реакцията им създава примитивни подтици. За да съществува пълна проява на планетните влияния от добре развити и оформени мозъчни центрове, трябва разстоянието от корена на носа до тилната част на черепа да бъде около 36 сантиметра, а обиколката на главата - около 56 сантиметра. Такива размери ни гарантират сравнително добре развит мозък, способен да приема пълното влияние на планетите. Разбира се, трябва да познаваме и самото качество на мозъчните центрове, т. е. доколко те са облагородени от силовите течения на Слънцето. Това се изследва по израза на лицето и по неговите органи - чело, вежди, очи, нос, скули, устни, уста. брада, уши.*
към текста >>

88. ПЛАНЕТНИ ТИПОВЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

детето рано започне да се втвърдява, то роденият е с посредствени качества. При такива случаи черепът (изобщо главата) бавно нараства и към 25-30 годишна възраст разстоянието от корена на носа до тилната кост достига около 22-23 сантиметра, а обиколката на главата около веждите и ушите не надминава 33-35 сантиметра. У такъв човек силовите течения на Планетите, Луната и Слънцето все още не са създали и оформили мозъчни центрове, способни да приемат пълните влияния, а само най-примитивните, предимно от Марс. Когато разстоянието от корена на носа до задната тилна кост е до 36-37 сантиметра, а обиколката на главата - до 56-57 сантиметра, налице са вече изградени пълноценни мозъчни центрове, способни да приемат изцяло планетните влияния. Оттам нататък задачата на Слънцето е все повече и повече да организира и облагородява мозъчните центрове. Според формата и обема на главата различаваме два типа хора : 1. дългоглави или долихоцифали, когато планетите, които създават и оформят мозъчните центрове на чувствената (емоционална) и умствената природа преобладават; 2. широкоглави или брахицефали, когато планетите със своите течения са създали и оформили предимно мозъчни центрове, тласкащи към активност и творчество При добре оформено Звездно тяло, при добър хороскоп главата на детето бавно се втвърдява, налице е хармонично уголемяване в размери и пропорции, лицето е мило, симпатично, приятно за гледане, вдъхва разположение и обич у всички. Такова развитие на черепа е
към текста >>

89. АСПЕКТИ НА ВУЛКАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

- само на 40 милиона километра и тогава нейното въздействие е изключително силно. При облагородени типове, дава ценни качества с подчертан усет за изява предимно в изящните изкуства. При недостатъчно облагородени типове се срещат жени, които използват изобилно най-различни козметични средства и пищни оригинални облекла. Тези типове създават козметиката и модата; имат също умение да вършат всякаква работа по най-изискан и красив начин, но често са много мързеливи, особено по-примитивните, и все търсят някой друг да им свърши работата. Когато Венера се намира зад Слънцето в т. нар. "горно съединение", движейки се в права посока от запад към изток, тя е най-отдалечена от Земята - на 259 милиона километра. При този й съвпад с Вулкан, пак е налице силно влияние, което дава качества в изкуството, но те не са така ярко изразени и устремът за изява е значително по-слаб. При полусекстил (30°) е същото, както при съвпад в горно съединение, но в значително по-слаба форма. Ако между Венера и Вулкан няма аспекти, пред нас е човек без какъвто и да било интерес към изкуството. Ако същевременно Венера има добри аспекти с Луната и другите планети, даващи качества за изкуство, у този човек има Венерини качества, но липсва стремеж да се показват и трябва да се подтиква от близките. С Марс. Марс е първата външна планета и затова при обиколката си около Слънцето може да образува всички аспекти с членовете на Слънчевото семейство. Съвпадът на Марс с Вулкан дава ценни качества: добре
към текста >>

90. АСПЕКТИ НА МАРС - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Със Сатурн. При съвпад е налице добра оценка и разумно изразходване на всички материални и интелектуални ценности. При благоприятни аспекти имаме човек, който прави разумни усилия да разбира света около себе си и усилия за материални и интелектуални придобивки, т. е. за знание. Известно е, че в древността знанието се е пазело в тайна и се е поверявало само на избрани и достойни хора. При неблагоприятни аспекти имаме човек, който обича чуждото и има склонност да си вземе от него. При примитивни типове са налице направо добре обмислени разбойнически акции. При някои случаи на зле аспектирани Марс и Сатурн, предимно с Нептун, се наблюдава клептомания. С Уран. При съвпад имаме човек с бурни нервни реакции и прибързана решителност. При неблагоприятни аспекти (особено, когато са точни) имаме резки и дръзки действия, голяма вероятност за оперативни намеси върху тялото,неочаквани и неприятни събития в живота. При благоприятни аспекти имаме енергичност и бърз подход към всяка работа. С Нептун. При съвпад е налице голяма емоционалност и сензитивност: личността е склонна да се развълнува от най-малките събития и винаги с преувеличаване на техния ефект. При неблагоприятни аспекти имаме хладно и неприязнено отношение към околните, липса на съчувствие, внимание и уважение. При благоприятни аспекти имаме топло, дружелюбно, пълно със съчувствие и отзивчивост отношение към всички и всичко. Такива хора са приятни. С Плутон. При съвпад човек, когато трябва да действа, в повечето случаи
към текста >>

91. УРАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

годишни времена. Всичко това говори, че неговите влияния създават дълги, бавно протичащи ефекти и събития. До сега са открити пет спътника на Уран. През 1978 година бяха открити система от пръстени, подобни на тези при Сатурн, но непонятни за нашите представи: те са черни и отразяват слънчевата светлина само в 2% (саждите отразяват около 8-10%). Това са късове от разрушената планета Фаетон, които са образували пръстен, както при Сатурн. Въздействието им е крайно отрицателно върху примитивни личности със силно изразено влияние на Уран: нервни депресии, отпадане на силите, неочаквани разрушителни нервни възбуди, неестествени подтици, стигащи до решителни крайности, дори до самоубийство, нарушение на природните порядки в човешкия организъм, при което някои клетки и тъкани започват злокачествено да се израждат. Въобще, злокачествените заболявания са демонична проява на спътниците и пръстените на Уран. Хора със силно Ураново влияние имат нужда от много чист планински и крайморски въздух, наситен с животворен кислород, защото, за да функционира добре, нервната система се нуждае от 20 пъти повече кислород, отколкото другите системи на организма. Според Саабей, в създаването и оформянето на планетата Уран са взели участие Небесните образувания от Зодиакалното съзвездие Водолей. То най-добре се вижда през нощите от август до октомври. Слънцето престоява във Водолей от 22 януари до 22 февруари. Съзвездието заема обширна област от Небесната сфера и с просто око в него могат да се
към текста >>

92. ЗЕМЕН ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

ценности. Скулите са едри - израз на упоритост и устойчивост при неблагоприятни външни условия. Носът е малък и зле оформен, показващ слаба интелигентност и променливост. Устата са присвити, устните са неправилни, лошо очертани и доста дебели. Брадата е къса и четвъртита, извита навътре. Челюстите са също четвъртити. Вратът е дебел и мускулест. Изобщо, квадратните форми при земния тип, са израз на енергия, но колкото те са по-груби, толкова и енергията, която изразяват, е по-примитивна. Овалните форми, които при тези типове липсват, са израз на интелектуални и емоционални енергии. Земните типове са предимно работници на ръчния труд. Силно се привързват към родната земя, към родните поля, към родното огнище. Интелектуалните им интереси са много слаби. Верни са на приятелите си. Имат влечение към плътски удоволствия, но без да подбират обектите за задоволяването им. Жените от този тип са работливи, обичат да командват, да се разпореждат и разправят с мъжете си. Добри майки са, но са склонни да наказват децата си, когато направят някоя грешка. Земните типове успяват чрез труд, който им осигурява необходимото за живота. Избягват света и шумните общества, предпочитат гората. Към външността си са небрежни. В така описания първичен Земен тип на човек, Слънцето бавно, но сигурно организира и облагородява мозъчните клетки, за да могат Луната и Планетите да създадат и оформят мозъчни центрове, способни да приемат силовите им
към текста >>

93. ВРЕМЕ, ЗОДИАКАЛНИ СЪЗВЕЗДИЯ И ТЯЛО НА ЧОВЕКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

мозък. Затова, когато Слънцето, Луната и Планетите се намират в Дванадесети дом, т. е. при своето изгряване, влиянието им има две предимства: 1. благодарение на въртенето на Земята от запад към изток ние се приближаваме към изтичащите от тях силови течения, при което те действуват с по-голяма сила върху нас; 2. силовите им течения минават през много по-дебел слой от земната атмосфера заедно с дългите вълни, които действуват върху по-долните мозъчни центрове и имат отношение към по-примитивните подтици в човека. Затова, когато Слънцето, Луната и Планетите са в Дванадесети дом, т. е. когато изгряват, имат най-възвишено и благородно влияние. Някои астролози приемат, че Дванадесети дом е с неблагоприятно въздействие, защото Планетите, носещи в голяма степен влиянието на Черното слънце и астероидите (Марс, Сатурн, Уран и Плутон), получават в него по-голяма сила и при преминаването си през асцендента създават неприятни събития в живота на човека. От друга страна обаче, преминаването на Слънцето, Луната и останалите Планети, получили също по-голяма сила, през асцендента създава случки и събития с много благоприятен и полезен характер. Ние приемаме, че Слънцето е един високоорганизиран и облагороден свят, с изключително благоприятни влияния както за Земята и живота на нея, така и за човека. Когато Слънцето изгрява, до нас достигат, както вече отбелязахме, по-късите и по-силни течения, които действат върху центровете в горната част на мозъка. Затова сутришното посрещане на
към текста >>

94. ВУЛКАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

тях са по-ярки от Четвърта звездна величина. Най-ярката между тях е Антарес (от първа звездна величина), има червен цвят, 600 пъти е по-голяма от нашето Слънце и притежава светимост, хиляди пъти по-голяма от неговата. В Скорпион има и друга една звезда, която излъчва 400 000 пъти по-голяма енергия от тази на Слънцето. Тези два звездни гиганта придават на личността голям и несъкрушим прилив на енергия, която при облагородените типове се изразява в творчество и сила за ръководство, а при примитивните типове - в жажда за разрушение и тирания. В това съзвездие има и два Звездни купа, означени от астрономите като N6 и N7, които придават на особено по-интелигентните типове, оттенък на милосърдие и топло отношение към всичко и всички. Двата купа имат по около 80 звезди. Куп N6 има диаметър 21 светлинни години и се намира от Земята на 1 300 светлинни години. Куп N7 е по-бляскав, диаметърът му е 17 светлинни години и е на 915 светлинни години разстояние от нас. В Стрелец. Слънцето и Вулкан се намират в това съзвездие от 22 ноември до 22 декември. С просто око в него могат да се видят около 115 звезди, но общо взето те са слаби. Само две от тях са от втора звездна величина и осем са от трета. Стрелец е извънредно богато на небесни образувания и по посока на него се намира центърът на нашата Галактика. Саабей го е изобразил като кентавъра Хирон - най-мъдрият Учител и наставник на всички митични герои, прославил се с подвизите си срещу всеки, който причинява страдания на хората. Когато
към текста >>

95. ЛУНА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция подсилва стремежа към по-голяма контактности общителност с хората, особено с тези от противоположния пол. При по-примитивни типове и при неблагоприятни аспекти дава по-ясно изразено полово влечение. В Телец. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти е налице стремеж към изява с по-голяма всестранност, известност и популярност всред околните. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти се проявява любопитство и намесване във всяка работа. В Близнаци. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти тази позиция определя по-силна памет, подсилва необходимостта за изпълняване на обещания и задължения, създава способност за бързо схващане и разбиране на всичко. Ако индивидът е много издигнат и притежава силна позиция на Меркурий и Луната, налице е силен стремеж към литературни изяви. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти се наблюдава притъпяване на паметта, липса на чувство за изпълнение на собствените обещания и задължения. В Рак. Това е собственият зодиакален знак на Луната. При издигнати типове с благоприятни аспекти тази позиция придава пълноценно всички добри Лунни качества. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти се наблюдава отпуснатост, клоняща към мързел. В Лъв. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти тази позиция укрепва здравето и устойчивостта срещу неблагоприятни условия, създава стремеж към заемане на отговорни длъжности. При по-примитивни типове с неблагоприятни
към текста >>

96. МЕРКУРИЙ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При по-издигнати типове с благоприятни аспекти тази позиция активира ума, подхранва умението за разискване по поставени въпроси заедно със способността за говорене. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти се наблюдава неуместна заядливост, намесване където трябва и не трябва, склонност към бъбрене. В Телец. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти тази позиция дава всестранни интереси, особено по научни въпроси. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти е налице неуместно любопитство и търсене във всичко на материална изгода. В Близнаци. Това е собственият зодиакален знак на Меркурий. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти тази позиция дава всестранно и пълноценно всички Меркуриеви качества. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти се наблюдават неприятните влияния на Меркурий. В Рак. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти тази позиция определя голяма мекота и отстъпчивост при разискване на поставени въпроси, по-мека привързаност към личното. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти е налице променливост в становищата и възгледите, остра привързаност към всичко свое. В Лъв. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти има подсилване на моторната памет, способност за изучаване на езици, умение за говорене и обясняване на научни въпроси. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти се наблюдава липса на определен стремеж за разрешаване на практичните въпроси в живота. В Дева. При по-издигнати типове с
към текста >>

97. ВЕНЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция активизира чувствата и стремежа към изкуствата. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти е налице дразнещо отношение или притъпена проява в изкуството. В Телец. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти е налице голяма широта и богатство на чувствата, подтик към изкуствата, особено към пеене. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти се наблюдава същото, но в принизена форма. В Близнаци. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция дава стремеж и възможност за добра изява в изкуството, дар-слово и предразположение към литературно творчество. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти се наблюдава неискреност и подчертано сметкаджийство в отношенията с околните, предимно с противоположния пол. В Рак. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти съществува подтик към по-меки, топли и мили чувства както към близките, така и към противоположния пол, добро въображение и стремеж към изобразителното изкуство. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти е налице склонност към мързел. В Лъв. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция подсилва стремежа към изкуствата, създава вътрешно желание за самоподчертаване. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти е налице неустойчивост в чувствата и стремеж за налагане на своето. В Дева. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция определя разположение за помощ на околните и
към текста >>

98. МАРС - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това е собственият зодиакален знак на Марс. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти тази позиция даде пълно и цялостно Марсово влияние, предимно от неговата добра страна: сила в борбата за справедливост и за защита на слабите и онеправданите. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти се подсилва жаждата за борба, грабеж и грубост. В Телец. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция придава всестранна активност при творческия процес. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти е налице припряност и неоправдана прибързаност във всички направления. В Близнаци. При по-интелигентни типове с благоприятни аспекти, тази позиция създава предразположение към разискване на научни въпроси. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти е налице заядливост и желание да се обажда където трябва и не трябва (бърборко). В Рак. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция създава разположение за общуване с хората и създава привлекателност в полово отношение. При по-елементарни типове с неблагоприятни аспекти се наблюдава грубост в отношенията към хората и партньора по любов. В Лъв. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция дава стремеж към господство, физическа издържливост и към спортуване. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти съществуват груби отношения към околните. В Дева. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти съществува стремеж и борба за по-нови идеи и за тяхното проповядване. При
към текста >>

99. ЮПИТЕР - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция подсилва стремежа за постигане както на материални ценности, така и на научни знания, заедно с ясно изразена смелост при всяко творчество. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти е налице жажда за самоизтъкване, надценяване на собствените възможности при реализиране на всяка поставена задача. В Телец. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти съществува стремеж към всестранност и изява на творчеството с обхващане на по-широк кръг от задачи. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти се наблюдава разхвърляност и липса на система във всяка работа. В Близнаци. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция създава стремеж за придобиване на знания, опитности и материални ценности. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти е налице стремеж да се самоизтъкват, че знаят всичко, заедно с жажда за присвояване на материални ценности по незаконен път, чрез измама и кражба. В Рак. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция придава бащинско отношение към близките и към всички други, готовност за подкрепа и помощ. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти е налице същото, но с фалшив оттенък. В Лъв. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти се наблюдава стремеж към ритуалност и голяма тържественост при обществени прояви. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти съществува стремеж за самоизтъкване и ясно изразено честолюбие. В Дева. При
към текста >>

100. САТУРН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция придава голяма затвореност, замисленост, задълбочено търсене на изход от всяка поставена задача. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти е налице отенък на вечно недоволство и стремеж към присвояване на чуждото. В Телец. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти съществува стремеж към всестранно и задълбочено търсене на истината, съчетан с мекота, без дребнавости. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти се наблюдава същото, но в по-груба и елементарна форма. В Близнаци. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция създава стремеж към задълбочено мислене, търсене на причините и последствията на всяко явление, стремеж към разумно отношение и използване на всички материални ценности. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти се проявява заяждане за най-дребни неща, съчетано със скъперничество. В Рак. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция придава стремеж към полезна и приятна загриженост за нуждите на близките, предимно в тесен семеен кръг. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти е налице притъпяване на тази загриженост, подтик към затвореност, необщителност , предпазливост и подозрителност. В Лъв. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция създава стремеж за създаване на ред, порядък, заедно с разумна пресметливост във всяко начинание. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти е налице стремеж за
към текста >>

101. УРАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция дава склонност към по-голяма смелост и решителност в осъществяване на всичко ново. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти се наблюдава същата смелост и решителност, но приложена в по-неразумни и неприемливи задачи. В Телец. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти са налице условия за зараждане на много и по-особени идеи, заедно с подтици за тяхното осъществяване. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти се наблюдава същото, но в по-елементарно и грубо естество. В Близнаци. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция създава подтик на мисълта към нови сфери на знанието и към усъвършенстване на задачите. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти мисълта блуждае в безредие и непоследователност, неразбирана от никого. В Рак. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти се създава стремеж към новости и разумни промени в домашната обстановка. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти съществува също стремеж към промени, но изразени в безредие. В Лъв. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти тази позиция подсилва нервната система и кръвообращението, създавайки по-пълна и правилна реакция при всички възбуди. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти е налице стремеж към отричане на съществуващите порядки в човешкото общество, стремеж към анархия. Във Везни. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти съществува стремеж към оригинални изяви
към текста >>

102. НЕПТУН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция подсилва чувствителността, изразена в благородно съчувствие и помощ. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти се наблюдава хлад, незаинтересованост и несъчувствие. В Телец. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция дава широта и топлота в отношенията, подтик към изкуствата, особено към пеенето. В Близнаци. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция дава по-ново и интелектуално долавяне и разрешаване на всеки въпрос. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти е налице склонност към изпадане в заблуда и измама. В Рак. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти е налице изразена интуиция, топло съчувствие към най-близките (деца, брачен партньор), предугаждане на техните нужди и старание за задоволяването им преди още да са изказани. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти се наблюдава несериозно и незадоволително отношение към женитбата и партньора. В Лъв. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция дава израз на голяма мекота и приятност, които ги препоръчват навсякъде, заедно с подтик за съчувствие, услужване и похвала към близки и околни. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти се наблюдава изострена чувствителност, липса на съчувствие, стремеж към преувеличаване на всичко преживяно. В Дева. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти съществува стремеж към възвишени идеи. При по-примитивни типове с
към текста >>

103. ПЛУТОН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция повишава жизнеността, активността и енергията. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти се наблюдава изразена бруталност с физически и психически сътресения. В Телец. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция дава прилив на енергия за всестранна дейност, преди всичко за материални придобивки. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти е налице същото, но на по-нисшо ниво. В Близнаци. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция дава талант и умение със слово да бъдат убеждавани слушателите (красноречие). При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти се наблюдава заядливост и стремеж за противоречия. В Рак. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция подсилва привързаността към децата и към всичко свое. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти се създава предразположение за скандали в семейството с остри и несдържани забележки към близките. В Лъв. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти са налице хора, който създават около себе си атмосфера на почитание, уважение и предразположение към подчинение, т. е. полъх на господство. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти се наблюдава склонност към диктаторски похвати. В Дева. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция формира склонност за приемане на нови идеи и желание да се прилагат на дело. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти е налице
към текста >>

104. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Наука, Безсмъртие." Това видение на Хермес съдържа цялата доктрина на мистериите и то е препрочитано на онези, които минават през Посвещение. След прочитането му, йерофантът е казвал на посвещавания: „Ето онова, което древният Хермес е видял и онова, което са ни предали неговите наследници. Думите на Мъдрия са като седемте ноти на лирата, които съдържат в себе си цялата музика, заедно с числата и законите на вселената. Видението на Хермес прилича на звездното небе, неизмеримите дълбочини на което са осеяни със съзвездията. За детето то не е друго, освен един свод, осеян със златни гвоздеи, но за Мъдреца то е безграничния простор, където се движат световете с чудна точност. Това видение съдържа в себе си вечните числа, призивните знакове и магическите ключове. Колкото повече се научиш да ги съзерцават и да ги схващаш, толкова повече ще виждаш да се увеличава простора на границите му. Също така един и същи закон управлява всички светове." Седемте гении на видението на Хермес са седемте деви на Индия, седемте Амшаспади на Персия, Великите ангели на Халдея, седемте сефироти на Кабалата и седемте архангели на християнското откровение и т.н. Числото седем съдържа в себе си седемте принципа на вселената, които се отразяват в седемте цвята на дъгата, в седемте тона на гамата и се проявяват също в строежа на човека, който по същество е троичен, но седмократен по еволюция. Ето имената на седемте члена на човека според египтяните: Шат - физическо тяло, анш - жизнена
към текста >>

105. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

да работят за организиране живота на народа. 1. „Великите Мъдреци пристъпили към Ману, който седял вглъбен в себе си и като му се поклонили по подходящ начин, се обърнали към него със следните думи: 2. „Благоволи, Божествений, открий ни точно и в съответен ред Свещените закони, по които да се ръководи живота на четирите главни и на смесените касти." 3. „Защото ти, Владика, един си постигнал същността на обредите и знанието за душата, изложени във Ведите от Вечния, Непостижимия и Неизмеримия." 4. „Този, властта на когото е безконечна, бидейки така запитан от тези Велики Мъдреци, отдавайки му нужното почитание им отговорил, казвайки им: „Слушайте... " и почва да им излага законите и методите на живота, като започва с учението за сътворението на света." 5. „Този свят е бил тъмнина, невидим, неопределим, недостъпен за разума, непознаваем, като че е съвършено потънал в дълбок сън." 6. „Тогава Божественият Самосъществуващ, невидим, но създаващ всичко това, великите елементи и всичко видимо, изявил се с непреодолима творческа сила, разсейвайки тъмнината." 7. „Този, разбиран само от ума, неуловим за сетивата, невидим, вечен, включващ в себе си всички създания, непостижим, просветнал по Своя Собствена Воля." 8. „Имайки намерение да произведе от Своето тяло различни същества, той отначало създал Ведите и поставил в тях Своето семе." 9. „Това семе станало златно яйце, по блясък равно на Слънцето. От това яйце Той Сам се родил като Брама, Прародител на целия свят." 10. „Водите се
към текста >>

106. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

нови хоризонти, но никой не беше го задоволил. От ученията на различните учени и философи той е в противоречие и търси път да излезе от него чрез някаква синтеза. Всички философи бяха го насочили към изучаване на природата, но те му казаха, че природата е сляпа и неумолима. А Жреците от храма на Юнона му бяха казали: Небето и боговете са съществували преди Земята. Оттам е дошла и твоята душа. Моли боговете да й дадат възможност да се изкачи пак там. Той размишлявал в себе си за да примири тези противоречиви възгледи и нещо в него му казвало, че той трябва да придобие вътрешна свобода, за да намери разрешение на проблема. Философите бяха му казали, че в природата съществува фаталност; Жреците му бяха казали, че в света има Провидение и той чувствувал в себе си, че за да намери разрешение на това противоречие, трябва да придобие свободата си. В тези си размишления той дошъл до извода, че в синтеза на трите свята - природата, духовният свят и човека - се намира тайната на космоса, на вселената. Но кой ще му даде тази наука, която ще го доведе до този синтез? - се питал Питагор. Един ден, когато размишлявал по този въпрос, седнал пред храма на Юнона, след като се пробудил от мисълта си, той спрял погледа си на дорийската фасада на храма. Сторило му се, че вижда в храма идеалния образ на света и разрешение на задачата, която търсел да разреши. Защото основата, колоните, украшенията им и триъгълната форма веднага му представили тройното естество на природата, човека и
към текста >>

107. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

харесал Платон и се проникнал от такова уважение към него, че искал и той да бъде уважаван от Платон. Но това не продължило дълго. Платон насочил вниманието на Дионисий към науката и философията, но той бил повърхностен и не обичал да го водят. Той искал Платон да принадлежи само на него, но Платон не се съгласил и отпътувал обратно в Атина. Те се разделили, но все пак чувствували нужда един от друг. Дионисий се скарал с Диона, който бил негов близък роднина и не можал да се примири с това, че и Платон не се отказал от него. Под влияние на други техни приятели те тримата се примирили, но това не траяло дълго. Така те отново се приближавали и пак се разделяли. При третото си пребиваване в Сицилия отношенията толкова се обтегнали, че Дионисий искал да задържи Платон насила, но се намесили питагорейците от Тарент и Платон успял да се върне в Гърция. Той, както казах, отишъл при Дионисий с цел да може, като владетел, да приложи в управлението неговата философия, да създаде една държава, основана върху неговата философия, начело на която да стоят учените и философите, но надеждите му се провалили. По-късно той отказал и на други държави, които се обърнали към него да им стане законодател. Той не се съгласил с тези предложения, понеже те не приели първото условие, което той поставил - премахването на всяка частна собственост. Платон умрял през 348 година преди Христа на рождения си ден, на 81 годишна възраст. Философията на Платон е изразена в неговите многобройни
към текста >>

108. КЛАВДИЙ ПТОЛОМЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

изучаваме измененията, които тези движения причиняват на земните тела, изучаваме доколко измененията в земния свят съответствуват на небесните тела. Първият от тези два клона на нашата наука изисква грижливо занимание, макар да не се занимаваме с втория клон. Този първи клон аз ти го изложих в едно самостоятелно съчинение с най-голяма яснота и подробности, доколкото ми беше възможно. Това е съчинението Алмагест. По отношение на втората част ние не можем да дадем съвсем точни и неоспорими факти, като се има предвид нашето общо несъвършенство и мъчнотията за изследването на тази материя. При все това ние не трябва да пренебрегваме това изследване, като имаме предвид колко много събития от голяма важност и значение в живота имат своето начало в Небесните причини. Този, който осмива първия том, именно познанието на астрономията, с право можем да го наречем ограничен. Вторият клон още по-лесно може да бъде укоряван, защото неговите заключения са свързани с по-големи мъчнотии. В сбита форма тук ще изложим до каква степен астрологията е,възможна и до каква степен нейните предсказания са от полза преди да пристъпим към подробното й изложение. Какво е естеството на науката за астрологичното предсказваве и доколко далеч може да проникнем в тази наука? Още на пръв поглед е очевидно, че силите на небето влияят на земните. Те влияят върху огъня и въздуха, които са под влияние на небесните движения и на които са подчинени всички други неща, именно, земята, водата, растенията и
към текста >>

109. Преводът на Фабр д'Оливие - Влад Пашов (1902- 1974)

да се прахосва отсега във всемирния Адам в продължение на вечността, защото неговото израждане е бързо и всеобщо, и затова че той стана телесен, то да бъде числото светлинните му периоди 120 изменения на времената. 4.В това време Нефилимите, избраните между людете, благородните съществуваха на земята, те произлезли от съединението на духовните еманации с физическите форми, след като еманациите на Елохима са оплодотворили телесните раждания на всемирния Адам. Те бяха знаменитите Хиперборими, тия герои, тия прославени Хиперборейци, имената на които са тъй известни в дълбочината на вековете. Фабр д'Оливие казва, че думата Хибор, Хиперборей, е четвъртото име, което Мойсей дава на човека. 1 .АДАМ - всемирният човек, есенцията на елемента, наречен адамах. 2.АЙШ - интелектуалният човек. З.От елементарното съществуване произлиза телесното и се проявява телесният човек ЕНОХ. 4.И най-после възраждащият се човек ХИБОР. Седмата глава е озаглавена „Извършването на нещата" - равновесието е нарушено, следва ужасната катастрофа, светът е обновен. 1.И рече Йехова на Ноаха: Влезни ти и всичката ти твоя вътрешност в Тебах, в общото взаимно убежище, защото твоята природа прояви себе си като справедлива в моите очи в този период на извратеност. 2.От четвероногите вземи по седем двойки от всеки чист вид, всяка двойка да се състои от принципа и от неговото волево естество, и по две двойки от всеки нечист вид, всяка двойка да бъде съставена от принципа и неговото волево деятелно свойство.
към текста >>

110. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

които преминаха своята човешка еволюция на древния Сатурн. Една част от тях еволюираха и влязоха в Светлината на Слънчевия период, а други изостанаха и те са в тъмнина по отношение на новия период. Тази тъмнина, за която се говори в Битието, е именно израз на тези изостанали същества от Сатурновия период. Онези, които са напреднали, се изразяват чрез Светлината, а които са останали се изразяват чрез тъмнината. И понеже същностите, които са изостанали, представят един по-примитивен стадий на еволюцията, то те ще трябва при повторението на всичко минало да се появяват преди Светлината. Затова се казва „И тъмнината беше върху бездната." Това е израз на Сатурновия живот, но под един закъснял аспект. Условията на слънчевия живот трябва да почакат. Те се явяват едва в момента, посочен от думите: „Да бъде светлина." Следователно, Светлината и тъмнината съществуват като две реалности, като израз на два вида същества. В пространството, където изглежда, че съществува материя, не съществува нищо друго освен една степен на тъмнина. Това, именно, тъмно съдържание на пространството е изпълнено с духовни същности, които са сродни с тези, които Битието описва, когато казва, че тъмнината беше върху бездната, което значи, че цялата маса от духове, която имаше характера на мрак, плаваше над живота на елементите. Тези факти са много по-дълбоки, отколкото съвременния човек може да си представи. Така че, когато Битието говори за тъмнината, подразбира едно проявление на закъснелите
към текста >>

111. Сефер Йецира - Влад Пашов (1902- 1974)

мисли от самата книга. Първата глава е посветена на десетте числа и двадесетте и две букви, разделени на три вида: три букви-майки, седем двойни и дванадесет прости. Тази глава започва със следната забележителна мисъл: „Посредством 32-та пътя на Мъдростта, пътища чудни и тайнствени, Йа, Йеве, Саваот, Бог на Израиля, Бог жив и Цар на вечността, Ел Шадай, Милосърден и прощаващ, Най- великият, Пребиваващ във вечността. Велико и Свято е Неговото Име, е създал света чрез своите три сефарими - Сефер, Сефор и Сипур. тези три думи на еврейски се пишат по един и същ начин и се превеждат с думите: писмо, число и слово. Словото Божие, това е Неговото писмо, Божията д\исъл, това е Неговото Слово. По такъв начин мисълта, Словото и писмото у Бога не са три, както у човека, а едно, заключаващи се в десетте сефироти, т.е. в десетте свойства, освен Неизречения, и двадесет и двете букви. Буквите се състоят от три основни, седем двойни и дванадесет прости. Десетте сефироти, освен Неизреченият, съставят числото десет, т.е. числото на пръстите на ръцете, пет срещу пет. Но между тях съществува пълно единство." Втората глава се занимава с подробно разглеждане на десетте сефироти, с техните крайни изводи, в зависимост от разместване на буквите на думата Тетраграм. Тази глава започва с думите: „Десетте сефироти, освен Неизречения, техният вид е подобен на пламтящи пламъци, краят на които се губи в безконечността. Словото на Бога се движи между тях, влизайки и излизайки непрекъснато подобно на
към текста >>

112. Божествените имена и седемдесет и двамата гении - Влад Пашов (1902- 1974)

Божественото Име Онус, което значи Бог - убежище. Управлява от 56-ти до 60-ти градус на зодиака. Употребява се за откриване на тайни, скрити от смъртните, като се произнасят Божествените Имена и псалом 10, първи стих: „Защо, Господи, стоиш надалеч, защо се криеш във време на скръб и неволя?" Тринадесетият гений е наречен Йезиел, който отговаря на Божественото Име Бог, което значи Бог прославен във всички неща. Управлява от 61-ви до 65-ти градус на зодиака. Употребява се за дружба, примирение и съпружеска вярност. като се произнасят Божествените Имена и псалом 38, стих 4: „Възклицайте Господу всички земи. Запейте и радвайте се, да! Пейте хваления!" Четиринадесетият гений е наречен Мебахел, което отговаря на Божественото Име Диос, което значи Бог пазител. Управлява от 66-ти до 70-ти градус на зодиака. Употребява се против тези, които се стремят да завладеят благата на другите, като се произнасят Божествените Имена и псалом 9, 10 стих: „И Господ ще бъде прибежище на угнетените, при- бежище в скръбни времена." Петнадесетият гений е наречен Хариел и има отношение към Божественото Име Идео, което значи Бог създател. Управлява от 71-ви до 75-ти градус на зодиака. Употребява се против нечестие в религиите. Произнасяйки тяхното име с Божествените Имена и псалом 24, 22 стих: „Но Господ стана мое пристанище, Бог мой, твърдина и убежище мое." Шестнадесетият гений е наречен Хакамиах, има отношение към Божественото Име Диес, което значи Бог създаващ вселената. Управлява от 76-ти до
към текста >>

113. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

един си Вишний и на цялата земя." Както този псалом, така и всички имат освен историческо, още и мистично значение. Израил в случая е човешката душа, с която Бог е направил договор, но душата в пътя си често се отклонява и предизвиква Божия гняв, т.е. създава си карма и носи последствията на своето беззаконие. В 84-ти псалом е описан копнежът на душата по Божествения свят, към Божествения живот и започва с думите: „Колко са любезни Твоите селения, Господи на силите. Желае и даже примира душата ми за дворовете Господни... " и завършва с думите: „Блажен онзи человек, който се надее на Тебе." 85-ти псалом започва с една благодарност към Бога, че е върнал Яков от плен. „Яви ни, Господи, милостта Си и дай ни спасението Си. Наистина, Неговото спасение е близко при онези, които му се боят, за да обитава слава в нашата земя." И след това следва окултната формула: „Милост и Истина се срещнаха, правда и мир се целунаха, Истината от земята ще прозябне и правда от небето ще надникне. И Господ ще даде доброто и земята ще даде плода си. Правдата пред Него ще предиде и ще тури на път стъпките си." 86-ти псалом е молитва на Давид, молитва на душата, която търси и се надява на Бога. Псаломът започва по следния начин: „Приклони, Господи, ухото Си. послушай ме, защото сиромах и нищ съм аз. Опази душата дай, защото съм богобоязлив. Ти, Боже, спаси раба Си, който се надее на тебе... Послушай, Господи, молитвата ми и дай внимание на гласа на моленията ми. В деня на скръбта си призовавам
към текста >>

114. Притчи Соломонови - Влад Пашов (1902- 1974)

на безумните хранят се с глупост." „За разумния е пътят на живота нагоре, за да се уклони от ада надолу." „Господ е далеч от нечестивите, а слуша молението на праведните." „Страх Господен е поучение на Мъдрост, а смирението предхожда пред славата." В 16-та глава се дават ценни методи за работа в пътя на доброто и Истината. Казва се: „С милост и Истина се очиства беззаконие. И със страх Господен става отклонение от злото." „Когато са угодни на Господа пътищата на едного человека, той примирява с него и неприятелите." „Гордостта предшества погибелта, а високомерието предшества падението." „Мъдрият в сърцето си ще се нарече благоразумен, а сладостта на устните умножава знание." „Разумът е източник на живота за онези, които го имат. А поучението на безумните е глупост." В 17-та глава се дават ред правила за мярка в живота и за пътя в живота. Казва: „Който се присмива на сиромаха, безчести създателя му; който се радва на бедствие, няма да остане ненаказан." „Който раздава зло за добро, злото не ще се отдалечи от дома му." „Дълготърпеливият човек е благоразумен, и безумният, като мълчи, счита се за мъдър." В 18-та глава също дава правила за поведението и живота. Казва: „Своенравният иска пожеланието си и противи се на всяка права мисъл." „Безумният не се наслаждава от благоразумие, но само от изявлението на сърцето си." „Името Господне е крепък стълб. Праведният, който пребивава в него, в защита е." „Преди погиването се превъзнася сърцето на человека. И смирението предхожда
към текста >>

115. 3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

някога е озарявал човешката мисъл". "Христос е навсякъде, в цялата Природа. И ние можем да влезем във връзка с Него, ако сме готови да приложим Неговото Учение. И когато го приложим, ще станем силни и мощни". "Ако дойде днес Христос, Той ще проповядва на първо място Любов, братство и равенство, защото еволюцията на човечеството това го изисква. Този Закон сега е необходим. Няма друга сила в света, която да може да свързва хората, не да ги съединява, но да ги сдружи, да ги примири, както
към текста >>

116. 12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

миналото в тайните Храмове на Мистериите. Затова Евангелията, под формата на разкази и описания, ни предават една от най-дълбоките науки, която някога е сваляна на земята. Те ни разкриват Науката за Живота, която е проявление на космичния ритъм. Имен-но Евангелията ни разкриват законите и методите на проявлението на този космичен ритъм, отразен в живота както на отделния човек, така и в живота на цялото човечество и на цялата земя. Затова Писанието казва, че Бог беше в Христос и примиряваше света със Себе Си, т.е. приобщаваше земния свят и живот към Хармонията на космоса. А това приобщаване се извършва чрез вливането на космичната слънчева сила в земното развитие посредством великата Наука за Живота. Принципите, законите и методите на тази Наука ни разкриват Евангелията с един образен език, които образи са азбуката на езика на космоса, откъдето са взети тези образи. И онзи, който разбира този език, може да преведе разказите на Евангелието на един строго математичен език и тогава ще се види каква дълбока Наука, какви Принципи, закони и методи са дадени в Евангелията, които като се приложат, могат да издигнат човека до света на Логоса, до висшия Божествен свят, откъдето Логосът е слязъл. Като ги разгледаме в този дух ще видим, че те ни разкриват вътрешните закони на космичното творчество, вътрешните закони, по които животът се проявява както в космоса, така и в земята, във всеки отделен човек и във всяко отделно същество. Всяко едно от Евангелията има специален строеж и
към текста >>

117. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

в Ерусалим, но той отговорил: "Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за Името на Господа Исуса". Към Петдесетница, в 58 или 59 година Павел пристигнал в Ерусалим. Но ерусалимските юдеи били зле настроени против Павел и го следили. Те не могли да му простят за неговата измяна на юдейството и преминаване в Християнството, и особено за успеха му между юдеите извън Палестина. Също и мнозина от ерусалимските християни и юдеи били недоволни от него. Те не могли да се примирят с решението на апостолския събор да не се обрязват езичниците, които ставали християни. И едните, и другите създали настроение в града срещу него. Целият град се развълнувал и като го видели в храма, уловили го. Когато щели да го убият, тогаз пристигнал началникът на гарнизона, хванал го, оковал го във вериги и го отвел в крепостта, за да го спаси от убийство. Целият народ вървял подир войниците, които го носили и викали да го махнат. Когато го въвели в крепостта, той помолил хилядника да каже нещо. И Павел почнал да говори пред насъбралия се народ, но те не го слушали и искали да го убият. Тогава хилядникът заповядал на стотника да го отведе и да го набие, за да каже защо викат срещу него. Тогава той казал, че е римлянин и те се уплашили. На сутринта го изправили пред синедриона, за да разберат защо го обвиняват. Но те искали да го убият, затова хилядникът заповядал на войниците да го вдигнат оттам. "И през следващата нощ Господ застанал пред него и рекъл: Дерзай, защото както си
към текста >>

118. 18. ВТОРОТО ИДВАНЕ НА ХРИСТОС - Влад Пашов (1902- 1974)

умъртвят някои от вас, и ще бъдете мразени от всички поради Моето име. Но и косъм от главите ви няма да загине. Чрез твърдостта си ще придобиете душите си." (21;1-19) След това описва, че градът ще бъде обсаден от войска и всички ще бягат от него, защото това са дни на въздаяние, за да се изпълни всичко, що е писано... "И ще станат знамения в Слънцето, в Луната и в звездите. А по земята бедствия на народите, които ще бъдат в недоумение поради бучението на морето и вълните. Човеците ще примират от страх и от очакване на онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще се разклатят. И тогава ще видят Човешкия Син, идващ в облаците със сила и голяма Слава. А когато почне да става това, изправете се и подигнете главите си, защото изкуплението ви наближава. Когато видите да става това, да знаете, че е близо Божието Царство. Истина ви казвам, че това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това. Небето и Земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат. Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и да ви постигне онзи ден внезапно като примка, защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на Земята. Но бдете всякога и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане и да стоите пред Човешкия Син. И всеки ден Той поучаваше в храма, и всяка нощ излизаше и нощуваше на хълма, наречен Елеонски." (21;20-36) В 22 глава се описва Тайната Вечеря и нейното приготовление. "И
към текста >>

119. 8. ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА 'ОТЧЕ НАШ' - Влад Пашов (1902- 1974)

до душата и до аза. По такъв начин в седемте молби на молитвата " Отче наш" виждаме израз на молитвата на човешката душа към Божествената Воля да даде на отделните части в човека възможност да се развиват така, че човек да може хармонично да развие всички членове на своята природа. " Отче наш" е молитва, посредством която човек може да се повдигне към смисъла и целта на развитието на своята седем-степенна човешка природа. Съдържащите се в нея седем молби, даже когато излизат от най-примитивната човешка душа, неспособна да ги разбере, помагат за нейното развитие, защото те са окултни формули, които стимулират човешкото развитие. И Христос, давайки молитвата " Отче наш", е изразил в тази молитва седемчленната природа на човека, като дал същевременно с това методи, как да се въздейства на всеки член от тази природа. Така са построени всички молитви. Ако не бяха така построени, не биха имали сили да действат в продължение на хилядолетия. Само така построените молитви имат сила и възможност да действат по същия начин и при най-неразвитите души, неразбиращи даже и смисъла на произнесените думи. За да бъде резултатна молитвата, трябва да изхожда от Вечните закони на Мъдростта. Цялата планинска проповед е едно синтетично изложение на законите на Божествената Мъдрост, на Висшето Божествено знание, което ние днес познаваме като окултна или духовна наука. Аз се спрях само на две централни положения от планинската проповед: Деветте блаженства и " Отче наш", за да се види окултният
към текста >>

120. 3. ПЕТЪР И ЙОАН В ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

преди това потъването на неговото съзнание е било много дълбоко. Йоан е също между учениците, но той мълчи, а Петър говори. За него събитието на Петдесетница няма това значение, което има за Петра и за другите ученици, защото той отпреди е с едно по-повишено съзнание, с което е във връзка със Светия Дух и с Духа на Христа. Но и тук между Петър и Йоан става една премълчана обмяна. Без присъствието на Йоана участието на Петър в събитието на Петдесетница би било друго. Само този примиряващ елемент прави така, че екстазът на Петър да се прояви в един ясен и силен исторически ръководен елемент. Умереностга, която душата на Петър можа да постигне само в течение на много изпитания, е гарантирана отначало чрез съучастието на Йоана. Преди да постигне една напълно уверена самостоятелност, Петър трябва да мине през още един преход. Този преход може да се види в сцените с Петър, за които Деянията на апостолите разказва след изживяването на Павел пред Дамаск: в изцелението на схванатия Еней, възкресението на Тавита и действието в дома на Корнилий. Тук Йоан се намира до него като мълчалив придружител. В случая Петър черпи сили от Йоан. Това, което Петър изминава като поредица от сцени, е едно участие в делата Христови от Евангелията. Тук имаме един пример за многообразните отношения, които сферата на Евангелията намира в Деянията на апостолите. Тук се отразява изцелението на схванатия, възкресението на дъщерята на Яира, нахранването на петте хиляди и
към текста >>

121. 2. СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА ЯКОВ - Влад Пашов (1902- 1974)

Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на Мъдростта." /3;13/. "Но ако в сърцето ви имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против Истината." /3;14/. "Това не е Мъдрост, която слиза отгоре, но е земна, животинска, бесовска; защото гдето има завист и крамолии- чество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо." /3;15-16/. "Но Мъдростта, която е отгоре, преди всичко е чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна е милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна." /з;п/. "А плодът на Правдата сее се с Мир от миротворци- Те." /3;18/. "И тъй, покорявайте се на Бога; но противете се на дявола, и той ще бяг а от вас." /4;7/. "Приближавайте се при Бога и ще се приближава и Той при вас. Измивайте ръцете си, вие грешни, и очиствайте сърцата си, вие колебливи." /4;8/. "Смирявайте се пред Господа, и Той ще ви възвишава" /4;10/. "Не се одумвайте един друг, братя; който одумва брата или съди брата си, одумва закона и съди закона; а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, но съдия. Само Един е законодател и съдия, Който може и да спаси, и да погуби; а ти кой си та съдиш ближния си?" /4:11-12/. "Прочее, ако някой знае да прави добро и не го прави, грях е нему." /4:17/. "И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне, и ако е извършил грехове, ще му се простят." /5,75/. "Когато някой е болен, нека повика ближните и приятелите си и нека се помолят над него..." /5,14/. "И тъй, изповядайте един на друг
към текста >>

122. 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

е образ на Невидимия Бог, Първороден преди всяко създание. Понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на Небето и на Земята, видимо и невидимо, било Престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено. И Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява." "И Глава от тялото, т.е. църквата, е Той, Който е началникът, Първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко." "Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота." "И чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните, и небесните, като въдвори Мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст." "Църквата е тяло на Христа, /тук, както и навсякъде, където се говори за църквата, Павел подразбира Бялото Братство, което е тяло на Христа/, на която аз станах служител по Божия наредба, която ми бе възложена поради вас да проповядвам напълно Словото на Бога." "Сиреч тайната, която е била скрита за векове и поколения, тя сега се откри на Неговите светии, на които Божията Воля беше да я яви, какво е между езичниците богатството на Славата на тая Тайна, сиреч Христа, з Когото са скрити всички съкровища на Премъдростта и знанието." "Защото в Него обитава телесно всичката пълнота иа Божеството. И вие имате пълнотата в Него, която е глава на всяко началство и власти." В Посланието към евреите казва: "Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, Който привежда много Синове в Слава, да усъвършенства чрез страдания Начинате- ля на тяхното спасение. Понеже Онзи, Който освещава
към текста >>

123. 14. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОЛОСЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

всяко създание." /1;15/. "Понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било Престоли или господства, било началства и власти, всичко чрез Него бе създадено." /1;16/.. "И Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява." /1;17/. "И Глава на тялото, т.е. на църквата, е Той, Който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко. Защото Отец благоволи да се всели в Него съвършената пълнота, и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните, и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст." /1;17-20/. "... Неговото тяло, което е Църквата; на която аз станах служител, по Божията наредба, която ми бе възложена заради вас, да проповядвам напълно Словото на Бога, сиреч Тайната, която е била скрита от векове и поколения, а сега се откри на Неговите светии; на които Божията Воля беше да яви какво е между езичниците богатството на славата на тая Тайна, сиреч Христос между вас, надеждата на славата." /1;24-27/. "Него ние възвестяваме, като съветваме всеки човек и поучаваме всеки човек с пълна Мъдрост, за да представим всеки човек съвършен в Христа."/1;28/. "... Да познаят Тайната Божия, сиреч Христа, в Когото са скрити всички съкровища на Премъдростта и на знанието." /2;2-3/. "Защото в него обитава телесно всичката пълнота на Божеството; и вие имате пълнота в Него, Който е Глава на всяко началство и власт." /2;9-10/. "Никой да ви не отнема наградата с измама, чрез самоволно
към текста >>

124. II. ХАРАКТЕР И МЕТОДИ НА ДРЕВНОТО И СЪВРЕМЕННОТО ПОСВЕЩЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

вижда Човешкия Син, Първородния, първообраз на Абсолютния Дух, Който държи всичко в десницата Си. Той му дава нареждане какво да пише до Църквите, които са седемте културни епохи на Петата раса. На тях ще се спрем след малко. След това в четвърта глава дава видението на Седящия на Престола, четирите животни, 24-те Старци и дъгата, която обкръжава Престола. В Египетското Посветителна Таро първата картина е наречена Озирис. Тя представя най-възвишения Бог, Безкраен и Вечен, Неизговоримият, никога изцяло разбран. Той е представен като мъж в облекло на маг, т.е. познаващ Вечните Закони и владеещ ги - Един Знаещ. Той заповядва на Небето и осъществява на Земята. Така Той е олицетворение на Първоначалното Божество - на Създателя, от Когото всичко е произлязло, и към Когото всичко пак ще се върне. Чиято Ръка достига навсякъде, Чието Око вижда всичко, Чието Ухо чува всичко. Който е всемогъщ и всезнаещ. Той е също Великият Законодател. Със Своята Мъдрост Той е установил законите, които владеят и запазват Творението. Това е видението, което Йоан е видял. Това е първото нещо, което всеки истински Посветен ще види, когато проникне в духовния
към текста >>

125. 1.Първи Аркан: ОЗИРИС - МАГЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

ОЗИРИС - МАГЪТ Първият Аркан е наречен Магът, който е символ на волята, на принципа на действието. Има числото 1 и буквата А. Магът е също символ на Мисълта, която е начало на всички неща. От Мисълта на Божеството се създава всичко. Това е първият херметичен Принцип. Първата картина е наречена още Озирис. Тя представя най-възвишения Бог, Безкрайния и Вечния, Неизговоримия, никога изцяло разбран. Картината представя един мъж в облекло на маг, т.е. познаващ Вечните закони и владеещ ги - това е един всезнаещ. Той е прав. Това е положение на волята, готова да се прояви в действие. Неговата мантия е бяла — символ на чистота, на първоначалната или придобитата чистота. Неговото чело е опасано с един златен кръг —златото означава светлината, а кръгът е изображение на Вечността. Дясната му ръка държи един скиптър (жезъл) от злато, символ на творческия ум и се издига към Небето, което е знак на стремеж към науката, към Мъдростта и към силата. Лявата му ръка сочи с показалец към Земята за да означи, че иска да владее, да господства над материалния свят. Този двоен жест още изразява, че човешката воля трябва да отразява тук долу на земята Божествената Воля, за да произвежда доброто и да пречи на злото. Този жест на ръцете показва още, че Той заповядва на Небето и осъществява на Земята. Така Той е олицетворение на великото първоначално Божество - Създателят на всичко, от Когото всичко е произлязло и към Когото всичко пак ще се върне, Чиято ръка достига навсякъде, Чието око вижда
към текста >>

126. 20. Двадесети Аркан: СЪБУЖДАНЕ ОТ МЪРТВИТЕ или БЕЗСМЪРТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

17 се привеждат към 9. т.е. към Аркан 11, който има за краен резултат 3 - числото на Духа. Освен това се вижда, че за числото 2, приведено направо минава към числото 3, а за Аркан 5 то минава през 15, равно на 6, равно на 21 - несправедливост, двата пътя, Посвещение. За Аркан 11 привеждането минава през 12 - изпитание и жертва; за Аркан 14, както и за Аркан 5 и за Аркан 20 минава през числото 21. Аркан 8 - Истината и Аркан 9 - Пилигримът ни казват: познаването на Истината ни прави пилигрими или Истината е, че ние в този свят сме странници - Аркан 11 - магически сили. След като премине изпитанията - Аркан 12. ученикът влиза в стръмния път на Посвещението. Аркан 14, след избора на пътя, води към същия стръмен път, към Посвещението. Това трябва да знае ученикът в Пътя на Изида. Когато ученикът е достигнал във фазата, отбелязана в 20 Аркан, той се запознава с творческите йерархии. Първо той се среща със съществата от Първата йерархия, които са ръководители и настойници на отделните човешки души, за да ги ръководят през дългото им странстване от прераждане към прераждане. Те светят, пазят, обичат и служат. След това се среща със съществата от Втората йерархия, които са ръководители на съдбините на народите. Както духовете от Първата йерархия водят хората стъпка по стъпка, възпитават ги и им дават да жънат това, което са посели, те пазят Книгата на индивидуалната карма, така правят и духовете от Втората йерархия по отношение на народите. Те ръководят кармата на народите. След
към текста >>

127. 22. Двадесет и втори Аркан: КРОКОДИЛЪТ, ГЛУПЕЦ или ГРЕШКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Аркан. 14. Да искаш доброто насила е също така неоснователно, както и да искаш злото. Силата, насилието творят безпорядъка, а безредието е начало на всяко зло. Това е смисълът на четиринадесети Аркан. 15. Да се иска злото, това е равносилно да се подчини човек на смърта. Една извратена воля е начало на самоубийство. Това е смисълът на петнадесети Аркан. 16. Да страдаш, значи да натрупваш; наслажденията унищожават и разоряват хората. Всяка приета скръб или болка с покорност и примирение е развитие и прогрес. Това е смисълът на шестнадесети Аркан. 17. Колкото волята преодолява повече пречки, толкова тя става по-мощна. Надеждата трябва впрочем да се съединява непрекъснато с Вярата. Това е смисълът на седемнадесети Аркан. 18. Страхът е само отпуснатост на волята. Опасностите изплашват, ужасяват само пропадналите натури. Това е смисълът на осемнадесети Аркан. 19. Светлината е искра, поставена от Природата в услуга на волята; тя осветява тези. които знаят да я използват. Тя поразява тези, които злоупотребяват с нея. Това е смисълът на деветнадесети Аркан. 20. Всяка воля, която се бори с Божествените наредби, се порицава от Вечния Разум. Това е смисълът на двадесетия Аркан. 21. Владичеството на света принадлежи на господството на Светлината, а последната е престол на Волята. Докато човек постепенно усъвършенства волята си, може да постигне да види всичко, т.е. да знае в безкрайно разширения кръг на човешката сила и власт. Щастието е за него плод на науката за доброто и
към текста >>

128. ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА - Влад Пашов (1902- 1974)

се определи както подобава значението на неговите занимания с магия. Той се е занимавал очевидно с разпространената във Византия магия. Когато вземем предвид широкото разпространение на магията сред византийското общество, не ще ни се стори никак странно обстоятелството, че този български княз се е занимавал с магия. Не е положително при това да се предполага без друго, че той се бил отрекъл от православието и станал еретик или езичник. Средновековните люде са намирали възможност да примирят своите занимания с магията и християнството. Не са редки случаите, когато представители на византийската църква изучават най-усърдно магията и астрологията в най-различните им видове, като от друга страна така постъпват и самите императори." „Това показва, че в България след покръстването ще да са проникнали не само византийските богословски науки, но и някои лъженауки, които са били широко разпространени между поданиците на империята." В нашата художествена литература много писатели са се занимавали в личността на Бояна. Те могат да се разделят на църковно-християнски и антибогомилски, пробогомилски и други. Първият тип автори, между които спадат Велдман, Войников, Михайловски и отчасти Петър Карапетров виждат в Бояна магьосника-отцепник от православната църква и по един или по друг начин си отмъщават, като деморализират и принизяват личността му. Цветан Минков разглежда сравнително правдоподобно образа на Боян Магесника в едноименния си роман, като го свързва с Богомилството и го
към текста >>

129. Допълнителни сведения за окултния характер на Богомилството - Влад Пашов (1902- 1974)

вавилонски предания са минали в манихейството астрономическите понятия, както и вярата в влиянието на седемте планети върху човешкия живот. И тези схващания са се предали и на богомилите." Това също потвърждава, че богомилите са окултна школа, защото астрологията, която се занимава с влиянието на звездите върху живота на човека, е една окултна наука. 5. Върху един голям саркофаг е издълбана върху цялата повърхност една хубава свастика. А свастиката е една от найстарите и най-примитивни форми на кръста. Тя се счита за символ на животворния пламък на Слънцето. 6. Бихали Мерия казва, че само изследването на митовете може да ни обясни зависимостта между образите и орнаментите. Тези изображения на космически и растителни форми ни напомнят на Мистериите на друидите. Срещат се също изображения на Дървото на Живота. На много места се виждат лозови клонки, обкичени с тежки гроздове. Тези мотиви от най-стари времена са били свързани с живота след смъртта, напомнят на райската градина. Изглежда, че каменоделците са вградили в камъните цялата пищна растителност. Всичко диша движение и ритъм — ритъмът на Живота. А често се срещат и спирали. Те още от Древността са били символ на отвъдния живот на душите. 7. При цялото богатство на различните сцени, символи и орнаменти се чувства нещо общо. Като че ли всичко идва от един общ източник, всичко като че ли сочи на вечното, което стои отвъд Смъртта. На някои места са дадени сцени и елементи от Космогонията на богомилите. 8. "Във
към текста >>

130. ДУАЛИЗМЪТ НА БОГОМИЛСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

сянка на Бога, а не някаква реалност. Той има живот и творческа мощ дотолкова, доколкото Бог му ги дава. Това е подчертано в много апокрифни легенди, ако ги приемем за богомилски. Това, че Сатанаил е творец, създател на физическия свят, не е в противоречие с официалното християнско схващане, че Бог е Творец на света. Защото богомилите приемат Йоановото евангелие като свещено и най-дълбоко. А там е казано: „Всичко чрез Него стана и без Него нищо не е станало." Тогава, как богомилите са примирявали това противоречие? — Те, като ученици на окултната наука, са знаели какво представлява Сатанаил. Сричката Cam, от която произлиза думата Сатанаил, е санскритска и значи проява. А легендата казва, че Сатанаил е сянка на Бога, която по заповед на Бога оживяла и добила творческа мощ. Тук ни идва на помощ херметичната наука със своя закон на полярността, който ще ни изясни това противоречие. Като се казва, че Сатанаил е оживената сянка на Бога, с това се подразбира, че в своето проявление Божествената енергия се поляризира. Сянката на Бога — това е единият полюс на проявяващата се енергия, а самият Бог е другият полюс. Следователно, Сатанаил е негативната страна на Проявения Бог, отрицателният полюс на творческата Божествена енергия. Да погледнем въпроса от друга страна, по закона на аналогията. На много места в българската история се казва например, че цар Иван Асен Втори или друг някой български цар съградил еди коя си църква или манастир. Всеки разбира, че не лично царят е съградил
към текста >>

131. БОГОМИЛСКОТО РАЗБИРАНЕ НА БИБЛЕЙСКИТЕ ЛЕГЕНДИ - ЛЕГЕНДАТА ЗА ДВЕТЕ ДЪРВЕТА НА РАЯ И ДЕЙНОСТТА НА КАИН - Влад Пашов (1902- 1974)

Бога е благословия към човека. Това е Пътят на мистичните Отражения. Мистериите са изнесени от Храма — Ламнохар е мистична дума и мистичен град — той е Градът на Тайната. И иде първият йерофант — Енох. Той е син на Ада — Знанието, магичната дума. Енох хваща Огнения вихър, Червения Змей и го научава да му служи. Храмът на Мистериите отново е съграден. Един владее вече Ключа за Висшето знание и съвършенство. Той е активен йерофант. А ето имената на четиримата жреци на примитивните Мистерии, образуващи заедно с Първожреца пентаграма или петорката на висшия култ: Аамех е водачът на обществото, уредника на държавата. Обществото почива върху тайните на Любовта и очарованието. Но Бел е основател на природната взаимопомощ. Той работи земята и отглежда растения и животни. Товил е основател на изкуството. Той извайва Небесния човек, както той се проявява в трите свята. А Мубал е основател на ритмиката — музика, танци и песни. Това е накратко съдържанието на Легендата за двете Дървета и за дейността на Каин. С това богомилите са повдигнали малко завесата, която скрива езотеризма на библейския разказ и за грехопадението и дейността на Каин. С казаното дотук върху богомилската космогония и тайната доктрина на богомилите, аз само нахвърлях някои мисли и идеи, които са само като жалони по пътя, който води към Храма на Тайното познание на богомилите. Богомилите са имали две езотерични доктрини — за миряни, т.е. оглашени, и за верни и съвършени. Понеже в първата група
към текста >>

132. НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

внимание богомилската етика. Основана върху принципите на Евангелието, тя насочва своето острие срещу социалните неправди и същевременно съдържа в себе си ярко общочовешки черти. Именно този общочовешки, хуманен характер на богомилските етични възгледи — да не се убива, да не се лъже, да се обичат и взаимно уважават хората, прави Богомилството една твърде силна и прогресивна за времето си идеология. В Богомилството са споени в диалектическо единство две страни: една примиренческа, мистично аскетична и една дейно революционна страна." У тях мистицизмът и рационализмът са тясно свързани и преплетени, както при неоплатониците и при всички езотерични общества, защото истинският мистицизъм и рационализъм стимулират винаги към дейност и творчество. А д-р Михаил Геновски, в статията си Нравствените норми на богомилите, казва: „Истинското богатство за съвършените богомили е било богатството на духа, богатството с добродетели и способности за добротворство. Противници на наказанието, принудата и насилието, богомилите са отричали причиняването на смърт. Те не са били само против посягането на човешки живот, а и върху живота на всяко одухотворено същество. Богомилите са били просветени и книжовни." Такива са в общи линии нравствените възгледи на богомилите, които те издигнаха преди хиляда години, и с които обновиха живота си и дадоха подтик на прогреса на човечеството както в нравствено отношение, така и в интелектуално отношение. Те първи приложиха учението за
към текста >>

133. 5. Пътят към щастието, 25 септември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

човек може да бъде само онзи, който е свободен от всички свои желания, или който е господар на всички свои желания. Всички външни условия, смъртта и раждането, болестите и пр. не трябва да имат власт над него. Щастието е извън злото, омразата, сиромашията и пр., но щастието не е и 6 доброто, защото доброто е само едно условие за щастието. Когато дойде щастието, то ще впрегне всички положителни и отрицателни сили и състояния в човека, ще ги подведе в една стройна система и ще ги примирява. И тогава човек ще бъде щастлив, като примири и хармонира всички сили на своето битие. Щастливият човек не може да има неприятели в природата; всички същества ще му бъдат приятели, понеже той дава от своето щастие на всички. Истинският живот е само там, където няма смърт - там е и истинското щастие. Щастливият човек има идея в себе си, а само дребнавият човек може да мрази, завижда и пр. Дребнавият човек щастлив не може да бъде. И човек с отрицателни черти щастлив не може да бъде. За да бъде щастлив, човек трябва да положи живота си върху добродетелта, добродетелта да бъде един непреривен процес в него. Ти не можеш да бъдеш щастлив докато не обичаш някого, без той да знае, че ти го обичаш. Само така човек може да бъде щастлив. Знае ли той, че го обичаш, ти не можеш да бъдеш щастлив. Аз не искам да вярвате в това, но направете опит. Когато можеш да обичаш някого, без той да знае, тогаз ти ще обичаш всички. Ако нямаш едного, когото ти да обичаш без той да знае, ти не можеш и другите да
към текста >>

134. 12. Пробуждане на космичното съзнание, 29 януари 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

господар и диктатор, а по пътя на пробуждането на човешкото съзнание, да схване само неестествеността и вредността на настоящето и да заживее с новото, което е скрито дълбоко в самия човек. Той посочва пътищата и методите, но не насилва, защото резултатите на насилието са обратни. Само когато човек живее по този закон на свободата, в който живее и сам Бог, той може да разбере живота и любовта. Защото и любовта не се проявява в самосъзнанието, а е израз на космичното съзнание. Любовта примирява всички противоречия, в нея има единство. Сега хората със самосъзнанието сине могат да схванат любовта като единство и искат цял свят да ги обича. Но за да ги обича целият свят, те трябва да имат отношение към целия свят. Трябва да дадете нещо на света, за да ви обича. Когато обичаме Бога ние черпим блага от Него; като престанем да мислим за Него, умираме. Тук не е въпрос за онази механическа вяра на самосъзнанието; защото като ядеш ти вече вярваш в Бога, като дишаш, като влиза светлина в очите ти, ти вече вярваш в Бога, защото това са пътищата, по които Неговият живот влиза в нас. Та въпросът не е за човешките понятия за Бога, но има едно съзнание в нас, което прониква цялото битие, което е основа на всеки живот. Той се проявява като съвест и разум, вътрешен глас, импулс, стремеж. Той е мярка в живота ни. Той поощрява всичко добро в нас - в нашите мисли, чувства и постъпки. И когато човек е верен на този вътрешен принцип, той расте. Когато измени на този принцип, човек губи своята
към текста >>

135. 20. Постижимото в живота, 1 октомври 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

неразумно! Този човек трябва да каже - големи страдания и големи жертви има в това богатство и като има това чувство в себе си, ще знае как да го използва за благото на всички. Всички богатства трябва да бъдат за благото на всички! А когато сиромахът почне да благодари за малкото, което има той, разбира смисъла на живота и се намира в процес на чистене. Богатството и сиромашията, това са временни отношения в живота. Ние не насърчаваме сиромашията, нито казваме, че човек трябва да се примири със съдбата си. - Не, в това отношение нашият идеал е - блага и доволство за всички! Но въпросът ни е да се обяснят противоречията, които съществуват в днешния живот. Всички противоречия, които срещаме в живота си, са изпитания, дадени от една Висша Разумност, за да ни подготви да използваме благата, които са вложени в живота. Защото природата не обича да се пилеят благата й. За нас животът е училище и ако в обикновените училища учениците се подлагат на изпит, за да се види какво са научили, колко повече във Великата Школа на Живота!? А всички способности и добродетели у нас - това са Божествени блага. И човек не трябва да ги занемарява, защото от тяхното развитие зависят неговите постижения. От тях зависи здравето му, добрите му състояния и силата му - зависят от тези блага, които са вложени вътре в него. Човешката мисъл в това отношение е една велика сила - Всичко, каквото сте казали и казвате, става. Някой път една мисъл минава през ума ви и казвате - ще стане тази работа - и след
към текста >>

136. 28. Работа и почивка, 12 ноември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

почивате и животът ви да е приятен и смислен, вложете в себе си най-силните и благородни желания и мисли в работата и те ще бъдат в услуга на вашите още слаби, но красиви мисли и желания. На тази основа трябва да бъде съградено и съвременното общество. Защото когато слабите носят силните, ще се роди една вътрешна дисхармония и тези противоречия, които сега съществуват в живота на хората, се дължат на обстоятелството, че силните искат да бъдат носени от слабите. Ние не проповядваме да се примирим като овце и да носим каквото и да ни дойде; ние ще носим само онова, което е разумно и е за наше и общо повдигане, защото в разумността има почивка и работа, а в неразумността работа има, но почивка няма. И нещастието на съвременните хора седи в чрезмерната работа. Например, по три пъти на ден ядем, а това е работа, за извършването на която се изразходва много енергия. А ако придобиваме, колкото изхарчваме за тази придобивка, то такава придобивка няма смисъл. Придобивката трябва да бъде с нещо повече от изразходваната наша енергия за работата. Само така човек ще може да се повдигне и развива, а иначе се изтощава и разрушава. Съвременните хора заставят стомаха си да работи по 12 и повече часа, а това е една изморителна работа. Най-първо освободете стомаха си от чрезмерната работа, за да може да си почива, та и вие да си почивате. Само така ще можете да бъдете здрави. Само добрият и умният човек може да бъде здрав, защото той знае кога, как и какво да работи и кога, как и къде да
към текста >>

137. 6. Кога ще се оправи светът, 14 януари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

постижение в живота си, трябва да има най-първо разумно отношение спрямо Божественото Начало в себе си и да разбира неговите закони. Да знае човек преди всичко, че туй Божествено Начало е основата на неговото битие. Бог е изворът на реката, от която всеки човек представлява малък поток. Аз говоря за човека в неговата реална същност. Ние не поддържаме онази спекулативна мисъл на спекулантите и суеверните, които казват, че като сме зле на земята, ще бъдем добре на небето. И с това да се примиряваме с настоящото положение и да очакваме небесния живот. Това е едно материалистично и механистично схващане на живота. Чудни са тези хора, които вярват, че тук като са зле, в небето ще блаженстват. Това е едно криво разбиране на живота, при което не могат да се създават правилни отношения между хората. Когато човек има правилни отношения към Бога, ще има правилни отношения и към обществото и към отделния човек и към себе си. Като резултат на правилните отношения на човека към Бога, към обществото и към себе си, ще се яви красотата. Защото красотата е външен израз на хармоничното действие на силите в човека. Това хармонично съотношение и действие на силите в човека, в когото се явява като външен израз красотата, ние го наричаме с думата добро. И затова казваме, че зад красотата трябва да стои доброто. Ако доброто не седи зад красотата, то такава красота няма смисъл. Когато говорим за красотата, разбираме онази пластичност и отзивчивост на лицето, която предава вътрешните състояния на
към текста >>

138. 6. Духовните причини на болестите, 26 август 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

кожа, но не механически, външно, но по органически път. Понеже сухата кожа е лош проводник на живота, и със суха кожа не може да имате дълъг живот. И ако сте един богат човек и кожата ви загрубее, ще знаете, че скоро ще умрете. За да продължите живота си, трябва да възстановите мекотата на вашата кожа. Тази мекота можете да я възстановите чрез дишането. Тази мекота можете да я възстановите и чрез закона на любовта. Ако искате да запазите мекотата си и да продължите живота си, примирете се с тези, които мразите. Има една статистика, която показва, че всеки син, който мрази баща си, не може да живее дълго време. И ако син дойде в стълкновение с баща си, мисълта на бащата е по-силна, синът ще умре по- рано. Ако син или дъщеря мразят майка си, не ги чака добро в живота. Защото, ако майката намрази децата си, те няма да живеят дълго. Ако братята и сестрите на един човек го намразят, той не може да живее щастливо и дълго. Затова всеки един човек трябва да обича баща си и майка си, братята и сестрите си, преди всичко от здравословно гледище. Защото, в противен случай техните мисли действат разрушително и подкосяват пътищата на живота му. И когато се проповядва да възлюбим ближния си, то е, за да бъдем здрави. Ако хората се обичаха, болести нямаше да има. Но когато хората един друг се лишаваме от любовта, тогаз идва ред на болестите, с които не можем да се справим. Та казвам сега: и в религиозния живот се иска най-първо една хигиена на мисълта. Религиозният човек не трябва
към текста >>

139. 7. Новите разбирания на човека, 29 юли 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

те са заблудени. Не, не са заблудени, но те посочват на западните хора един нов начин за разсъждение и виждане за света и живота. Западните хора вървят по точно противоположен път на източните и затова те най-първо трябва да разберат обективния живот и да извадят поука и по пътя на опита да дойдат до вътрешния живот. А новата раса, която иде, ще върви по съвсем друг път. Новото поколение, което иде сега, върви по съвсем нов път. Християнството дойде в света, за да даде метод да се примирят външният и вътрешният човек. И ако намерим път, по който да примирим тези двама човеци, тогава нашият живот ще се оправи. Единственият път, по който можем да уредим живота си - индивидуално, семейно, обществено, държавно, то е да проучим природата и нейните закони и да постъпваме тъй, както тя постъпва. И задачите на живота трябва да се разрешат във всичките му области. Разрешението в света на мисълта, трябва да се приложи във физическия свят, защото ние живеем в него, а в него хората искат да ядат, искат да имат семейство, да имат деца. Това са все въпроси, които трябва да се разрешат. Сега една майка ражда десет деца и всички умират. Каква полза от това? По-добре да роди едно дете и да го отгледа и възпита добре, отколкото десет души, които ще умрат. Знанието трябва да бъде в услуга на живота. Защо ни е едно знание, което не може да ни донесе известна полза? Без знание не може, но то трябва да се употреби за работа. Знанието само тогава е ценно, когато служи като една светлина в
към текста >>

140. 9. Трите пътя в живота на човека, 8 април 1934 г - Влад Пашов (1902- 1974)

в яйцето. Възкресението подразбира човек да пробие черупката на яйцето и да излезе да живее в широкия свят, под прямото въздействие на Божествената светлина. Само тогаз човек ще разреши всички противоречия - индивидуални и социални - които го смущават днес. Възкресението, това е новото разбиране на живота, в което съществуват нови отношения между човека и природата, съществуват нови отношения и между хората, които са отношения на любов и братство. Новото и старото не могат да се примирят, тъй както младостта и старостта не могат да се примирят. За да се примирят младият и старият, трябва старият да се подмлади. А за да се подмлади човек, любовта трябва да почне да действа в него, като един жив извор, който да внесе вечния, безсмъртния живот в целокупното му битие. Всеки човек трябва да дойде до това състояние, че да съзнава Великото Божествено Начало в себе си. Когато човек съзнава, че има Бог в света, той ще бъде справедлив към всички същества, от най-малките до най-големите и ще има еднакви отношения към тях. И тогава той ще разбира езика им и ще се разговаря с тях. Така той ще даде път на любовта в себе си, която ще внесе вечния живот. Не е необходимо човек да разбира какво нещо е любовта, за да обича. Човек може да си служи с любовта и без да знае нейната същина. Не е необходимо човек да знае, какво представлява знанието и неговото безкрайно проявление, за да се ползва от него. Не е необходимо да познаваме Същината на Бога, за да имаме отношение и връзка с Него.
към текста >>

141. 10. Разумни отношения, 24 юни 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

да се усещате вдъхновен, като срещнете жена, която има дух и душа, ум и сърце. Мъжът се вдъхновява, като срещне една такава жена. Това трябва да бъде новото разбиране. За да дойдат съвременните мъже и жени до това ново разбиране, най-първо трябва да имат идея за Бога. И тогаз трябва да има почитание и уважение между хората, за да изчезнат всички противоречия. За изглаждане на противоречията съществува следният закон: ако мъжът и женят са се скарали, да се опитат най-първо да се примирят помежду си. Ако не могат да се помирят, да повикат трима души отвънка; ако и чрез тези трима души не могат да се ; помирят, да повикат още дванадесет души; щом пак не могат да се примирят, да отнесат делото до Бога, и Той и двамата ще ги повика от земята. Законът навсякъде е верен - между деца и родители, между приятели и пр. И всеки един трябва да се постарае да се разбере с всекиго, с когото е бил в противоречие. Всичката уплетеност в живота произтича от едно вътрешно недоразумение. Когато на всеки се даде това, което му трябва, той е доволен. И всички хора, които са недоволни, им липсва нещо. И трябва да им се даде това, което им липсва. На някои им липсва дух - знание; на други любов - чувства. Подтик трябва да се даде на човешкия ум, на човешкото сърце и една помощ на човешката воля и да се съединят в едно всички воли и да дойдат да служат на един висок идеал. Тогаз всички социални въпроси ще се разрешат, като разбираме великите закони, които съществуват в света. Защото светът е
към текста >>

142. 11. Пътят на Новия Живот, 7 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Само тогаз човек ще има ясна представа за Бога. И всеки човек, за да бъде човек, трябва да има една своя ясна представа за Бога. Той трябва да познава Бога не тъй, както философите го определят, a тъй както Бог се открива на него. Защото на всеки човек Бог се открива по специфичен начин, според степента на неговото развитие. Затова всеки трябва да бъде верен на онова, което има в себе си. Когато бъдем верни на Този Бог, Който ни се разкрива в нашия живот, ние ще можем да примирим и разрешим всички противоречия и спорове. Когато хората в една страна се намират в бедствие, може да им помогне само онзи, който има живата вяра в Бога. Ако той може да им помогне, той е най-нужният човек. Онзи човек, който урежда положението на всички хора, той е нужният човек, а не онзи, който урежда своите работи и работите на своите домашни. Не да ги направи всички богати, но задоволява техните съществени нужди в даден случай. Да задоволяваш нуждите на всички същества и на всички хора - това е една велика философия. И този въпрос не може да се разреши с един замах. Това е един вътрешен процес. И за да се разрешат всички въпроси, които смущават съвременните хора, трябва да се реши въпросът за човешкото тяло. Човек, за да може да живее разумен живот на земята, трябва преди всичко да има едно добре организирано тяло, в което силите да могат да функционират правилно. Само тогаз няма да има място за негативните състояния в живота и животът ни ще се осмисли. Но докато дойдем до тази
към текста >>

143. 12. Задачите на човека в днешната епоха, 14 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

дължат на неорганизираността на ума и сърцето. А доброто се дължи на добре организирания ум и на добре организираното сърце. Умът и сърцето не са фикции, но реални елементи в живота, и никой не ги отрича; но щом дойдем до душата, хората отричат нейното съществувание. Но душата съществува като една велика реалност в света и е извън всяко определение. Сега често ме запитват: Ти вярваш ли в Бога или не вярваш? Казвам: Какво учат философите?,- Едни вярват, че има Бог, други, че няма. Аз примирявам всички противоречия и казвам: Тези философи, които казват, че няма Бог, се намират на неогряната страна на земята. А които вярват че има Бог, се намират на огряната страна на земята. Едните живеят в деня, а другите в нощта. И казвам: Тези, които живеят в нощта, да спят, а тези, които живеят в деня, да се запретнат да работят - да копаят и да орат, да оставят настрана въпроса има ли Бог, или не. Важният въпрос е да се живее разумно, да се проучат и спазват законите на живота - това е вярата в живия Бог, Който пребъдва в нашия живот, а механическата вяра е безполезна. Сега религиозните хора апелират към Божията милост - Господ да е милостив към нас. Но има друга една страна на въпроса. Бог може да е милостив, но ние можем ли да използваме Божията милост? Допуснете, че аз съм един благодетел, и при мен идва един човек, който е гладен, но има язва в стомаха. Как ще покажа своята милост? - каквато и храна да му дам, ще му причиня болка. Как трябва да постъпя с този болен човек? На
към текста >>

144. 8. Първите стъпки в пътя на човешкия възход, 21 април 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

права мисъл, той е красив. Човешкото лице и тяло са построени върху една органическа геометрия, която е израз на правата мисъл. Трябва да се изучава тази жива геометрия, за да се доберем до живото знание, да познаем нормалния, здравия човек. А сега хората изучават болезнените състояния и признаци в организма и искат да дойдат до познанието на човека. С изучаването на патологичните състояния нищо не може да се допринесе. Патологията не е наука. Според мен и медицината не е наука, и криминологията не е наука, и карикатурата не е никакво изкуство, и актьорството не е изкуство. Кой от вас не е актьор вкъщи? Всеки човек играе една роля в света или по-право казано - заема една служба в света. Най-първо, трябва да вземеш службата на един човек, който има права мисъл - да знаеш в даден момент, че това направление, в което мислиш, е право. Не се спирай само върху една посока. Може да вземеш каквато и да е посока, важно е твоята мисъл да е права, а болезненото състояние е отклонение от правата мисъл. Например, в геологията има патологични състояния на земята. Пречупването на пластовете е патология. Трябва да се възстанови първоначалният строеж на Земята и да се открият какви са били причините, за да се огънат тези пластовете. Защото природата не е създала тези пластове нагънати, а други причини впоследствие ги огънаха. Било е време, когато на Земята не е имало никакви пречупени пластове и по кората й не е имало никакви планини. Повърхността на Земята е била като гладка топка и на
към текста >>

145. ВЛИЯТЕЛНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

отишъл в стаята си, бавил се 10-15 минути и като се върнал се обърнал към сестрата: „Не се безпокой, всичко е оправено!" Какво се случило на фронта? През нощта в обръча, който заграждал нашите войски, се отворил проход и войниците се изтеглили през него, без да ги забележат гърците. След това взели добра позиция в Кресненското дефиле и от своя страна обградили гърците. Щели да ги унищожат, но пристигнало съобщение, че е сключено примирие и е издадена заповед за спиране на битките. Още една история от бойните полета- По време на Балканската война брат Георги Куртев бил на фронта като фелдшер. По войската плъзнала холера и всички бягали от заразените. Тогава Г. Куртев призовал желаещите войници от дружината да се притекат с него на помощ на болните. Гарантирал им, че никой от тях няма да се разболее от холера. Няколко войника отишли с него и обслужвали болните цели 7-8 месеца, без да се заразят. По това време от страх лекарите обикаляли с кон покрай болницата и отдалече давали наставления за лечението. Тогава брат Куртев получил писмо от Учителя, в което прочел: „Не се плаши от нищо, аз виждам всичко. Помагай на болните и ние ще ви подкрепяме." Без никой да му е съобщавал, Учителят виждал положението на брата и е помагал отдалече. Брат Христо разправя, че като офицер отишъл при Учителя и му разказал, че иска да подаде оставка, понеже
към текста >>

146. ЧУДОТВОРСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

си. Ще излезеш нощно време в 12 часа без никакво оръжие и ще отидеш там, където знаеш, че има вълци. По такъв начин ще опиташ храбростта и вярата си." Отговорих: „Учителю, има толкова много вълци, че непременно ще ме изядат!" Той ми отвърна кротко: „Няма да те изядат. Щом аз те пращам, няма да те изядат, стига да си достатъчно смел, да не се уплашиш, ще минеш сред вълците и нищо няма да ти направят." Аз се примирих: „Приемам задачата, която ми дадохте, Учителю." Но само като си помислех за нейното изпълнение, сърцето ми почваше лудо да бие. Ето какво се случи после в Делиормана. През една бурна зимна нощ бях при началника ми, който се намираше през няколко села от моя пункт. Реших да се прибера през нощта, за да изпълня задачата на Учителя. Началникът и жена му ме убеждаваха да остана да спя у тях, защото рискувам да ме разкъсат вълците, но аз упорито настоявах на своето, качих се на коня да поема в тъмнината. Началникът ми хвана юздата, за да ме спре и убеди да се върна. Но в един миг, когато той отпусна юздата, аз сритах коня и се понесох по пътя. Около 12 часа през нощта край мен беснееше страшна буря и виелица, а аз наближавах едно междинно село към моя пункт. Знаех, че около него има много вълци. Снежните вихри бяха толкова силни, че вместо за час, бях изминал пътя дотам за няколко часа. Край селото отдалече забелязах глутница от 10-15 вълка, която
към текста >>

147. Магическата сила на мисълта - Влад Пашов (1902- 1974)

Каквото е отношението на човека към неговата мисъл, такова е отношението на Бога към човека. Значи Бог, Любовта се отнася към човека така, както човек към своята мисъл. Само онзи може да бъде уважаван, който носи в себе си Бо-жественото, т. е. мисълта. Който мисли, всякога успява и за него няма невъзможни неща. Каже ли някой, че е невъзможно да постигне това или онова, той не мисли. Мисълта превръща нещата. Тя превръща въглена в диамант. Тя крие в себе си магическа сила. Мисълта примирява най-големите неприятели. Срещне ли противника си, мислещият човек му подава ръка и го превръща в приятел. Когато хората мислят право, всяко различие между тях изчезва. Мисълта е център, от който всички точки на окръжността се намират на еднакво разстояние. Като знаете силата на мисълта, не казвайте, че не можете да постигнете това, което желаете. С мисълта си човек може всичко да постигне. Когато мисли право, човек дохожда до разрешаването на всички въпроси и разбира, че за мисълта, т. е. за Божественото в човека няма невъзможни неща. Като ученици трябва да употребявате по няколко минути на ден в размишление, за да си отговорите истински човек ли сте или не. Ако сте истински човек, отличителното ви качество е мисълта, която носи Светлина в себе си. Докато мисли, човек може всичко да постигне – и музикант да стане, и художник, и всичко, каквото желае. За него не съществува никакво обезсърчение. Мисълта е магическата пръчица, с която всичко е постижимо. Тя прави човека необикновен. Щом
към текста >>

148. Метод за запазване равновесието на силите - Влад Пашов (1902- 1974)

да запазите равновесието на силите си, правете следното: вечер, преди да си легнете, прекарайте през ума и сърцето си всички мисли, чувства и образи, които ви са минали през деня. Тези, които намирате, че са противоречиви и внасят смущение във вас, турете ги настрана. Оставите ли ги в себе си, те ще внесат известни наслоявания, които предизвикват подпушване на чувствата. В резултат на това подпушване се явяват различни болезнени състояния. Като направите тази равносметка, вие ще се примирите със себе си, успокоявате се и заспивате здрав, спокоен сън. Ликвидирате ли веднъж със старите си сметки, повече не ги допущайте в ума си. Постъпите ли вечер по този начин, сутрин ще бъдете бодри, радостни, като че сега се раждате и започвате нов
към текста >>

149. Метод за примирение - Влад Пашов (1902- 1974)

Метод за примирение. Примирението почива на един математически закон. Трябва да разбирате примирението, то е велик закон. Трябва да разбирате положителните и отрицателните сили на Живота. Най-първо, за да примирите двама души, трябва да отнемете от единия част от неговия мъжки принцип, от неговата сухота и да му придадете повече мекота. Само така може да ги примирите. За да примирите семето с почвата, трябва да направите почвата мека. Почвата може да приеме семето, само като стане мека. Тъй растението ще може да извади от почвата необходимите сокове и при това да й даде нещо. Човек, като се примирява със себе си, работи по същия закон. Често човек трябва да примирява двете части на тялото си. Защото някой път човешкото тяло е раздвоено на лява и дясна половина – лявата страна не се подчинява на дясната, има спор на клетките от лявото полушарие с клетките от дясното полушарие на мозъка. Те цял ден спорят и не само спорят, но и воюват помежду си. И ако продължи войната повече, Природата ти праща някаква болест, за да те излекува. При болестта част от енергиите на мъжкия принцип се трансформира. Нещо меко е дошло, усещате, че малко топло е дошло в сърцето. Тази Топлина именно произвежда мекотата. Светлината също е сила, която внася мекота. Тъмнината внася твърдост. Щом влезете в Духовния свят и срещнете тъмнината, ако не разбирате законите, вие може да си счупите главата. Тъмнината, това е една твърда материя. Тя е толкова твърда, че даже напредналите духове, ако не спазват
към текста >>

150. Метод за примиряване на противоречията - Влад Пашов (1902- 1974)

Метод за примиряване на противоречията. Каквито и да бъдат претенциите на хората за придобиване на блага, те трябва да имат предвид, че от благата им трябва да се ползват и техните ближни. Това е начин, метод за примиряване с противоречията в
към текста >>

151. ИЗУЧАВАНЕТО НА ОКУЛТНАТА НАУКА. - Влад Пашов (1902- 1974)

не са изникнали всичките му зъби. Докато не може да съпостави правилно нещата, човек не може да бъде окултен ученик. За да бъде окултен ученик, той трябва да сортира мислите и чувствата си, да отдели правите от кривите, за да не изпада в заблуждения и разочарования. Той трябва да работи с чист капитал, на който всякога може да разчита. Не е ли отделил потребното от непотребното, човек не може да бъде ученик и не може да бъде щастлив. Окултистът се стреми към Възвишения живот, който прими- рява злото с Доброто. Доброто и злото са космически сили, които се преплитат и взаимно допълват. За обикновения човек те са относителни
към текста >>

152. Изпитанията на ученика - Влад Пашов (1902- 1974)

Изпитанията на ученика. В Школата имаме един метод – ще правим опити за преобразяване. Ще ви създам един ден на всички нарочно бели. Ще ви туря в една голяма напаст, каквато никога не сте виждали и после ще ви кажа: “Според законите, които сте научили, ги приложете – превърнете тези енергии във ваша полза”. За пример двама души от вас ще ви скарам и ще ви кажа тогава: “Примирете се според окултните закони”. Нарочно ще ви създам такива бели. Ами че тези разправии, които стават по градовете, това аз го
към текста >>

153. Правило - Влад Пашов (1902- 1974)

Правило. Не се заемайте с неща, за които не сте готови, които нямат нищо общо с вашето вътрешно разбиране. Някой е крайно неразположен към теб, причината е в далечното минало; не се стреми да се примириш с
към текста >>

154. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

сложно преплетени силови отношения. Всяка планета представя специфичен импулс на Слънцето, уникален тон във величествената симфония на слънчевата система. И действително, всяка планета отговаря на един тон от гамата и на определен цвят от спектъра. Но тогава изниква противоречието - нали познаваме седем тона в гамата и седем цвята на спектъра, а казахме, че има дванадесет планети - значи, за всяка планета няма цвят и тон. Това противоречие е привидно. Съвременните астролози го примиряват, като казват, че останалите планети от 7 до 12 се явяват като по- горна октава на първите седем. За да си изясним основно това противоречие, трябва да имаме предвид, че звездите влияят на човека дотолкова, доколкото са динамизирани в самия човек, доколкото се проявяват като сили в неговото съзнание. Само когато една планета е проявена като сила в съзнанието, само тогава тя влияе. Тук се натъкваме на друго противоречие. Нима животните и растенията, за които астрологията учи, че се намират под влиянието на различните планети, ги имат динамизирани в съзнанието си? Това противоречие се изяснява с положението, че според астрологията има известни принципи, които действат механически и са общи за цялата природа, а механическите действия се отличават по това, че разумността, съзнанието, което ги ръководи, стои вън от тях и енергиите влияят преди всичко на него и то ги предава, трансформирайки ги, на формата. Например знаем, че цялото безгранично пространство е пронизано от многото вибрации
към текста >>

155. 1-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

за да могат да разберат основните закони, които действуват в техния организъм, които действуват в обществото и ръководят човешката еволюция. За тях е окултната школа, която да им даде светлина по тези въпроси. Вие не можете да устроите вашия дом, да бъдете щастливи, докато не разберете окултните закони. Вие не можете да обичате приятелите си, докато не разбирате тези закони. Докато не познават тези закони, хората ще се женят и разженват, ще се сприятеляват и ще се скарват, ще се примиряват и разделят. А народите ще водят войни, докато не разберат онези окултни закони, които природата е турила в основата на съвременното общество. Когато хората не се подчиняват на тези закони, Природата допуща всички крайности, които сега съществуват - явяват се болести, войни, страдания, земетресения, урагани, бури и други подобни. 2. Аз имам всичкото добро желание да дам един обрат, една нова насока на живота ви. С всички думи, които ви говоря, аз внасям една нова енергия във вас, събуждам нещо ново, Божествено. И ако вие ме слушате, тази енергия ще действува благотворно във вас, а ако не ме слушате, тази енергия ще произведе обратен резултат. 3. Помнете едно - ние ще преодолеем всички мъчнотии. Небето и земята ще преминат, но нито една резка от онова, което съм казал, няма да премине. Всичко каквото Бог е казал ще се изпълни без никакво изключение. Сега не си правете илюзии, но работете, работете защото животът е в бъдещето. Сегашният живот е достигнал до крайния си предел. И сега
към текста >>

156. 8-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

писмо II. ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ НА ОКУЛТНАТА ШКОЛА (продължение) 46. Недоразуменията между учениците в Школата. Сега недоразуменията, които изпъкват между вас, се дължат на различните ваши схващания, на различното ваше развитие. Ученикът трябва да бъде разумен, да не се смущава от това, че някой път някой приятел му отнел някакви блага. Това значи да примиряваш противоречията в живота. От окултните ученици се иска едно важно качество - примирение, но разумно примирение. Примирение с условията, примирение с лишенията, изобщо примирение, което да почива на дълбоко разбиране на живота. 47. Ученикът и Школата. Трябва да знаете, че вие идвате в окултната школа да се научите да живеете разумно. Като се научите да живеете разумно, ще знаете как да използувате науката във всичките ѝ разклонения, във всички нейни положителни и отрицателни форми, ще знаете как да отстранявате всяка една лоша страна и да приемате само добрата страна. Защото всяка наука има своя положителна и отрицателна страна. Затова окултният ученик трябва да се научи да живее разумно и да използува разумно знанията, които човечеството е придобило досега. 46. За младежкия клас. Вие, Специалният, Младежкият клас, сте клас, който вечно да расте и да се подмладява и никога да не остарява. В скрита форма аз наричам младежкия клас, клас на вечната младост, на Божествената нежност. Аз бих желал вие да останете завинаги деца, не по ум, но душите ви да бъдат детски, или ще употребя един свой израз - душите ви да бъдат нежни. Вие,
към текста >>

157. 10-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

която Школа и да влезете, принципите са едни и същи. В черната школа, в Черното Братство ако влезете, там пак не търпят съмнение. Вие няма да се съмнявате във вашата кауза. В Черното Братство искат, като правиш зло, да мислиш, че то е необходимо, че то е добро в дадения случай. Ти няма да се съмняваш върху принципите. Те казват: Ти трябва да вярваш и да не се съмняваш. Щом се усъмниш, те веднага те хващат и ти налагат най-голямо наказание, ще оковат ума и сърцето ти във вериги, докато се примириш. В Бялото Братство като се усъмниш, няма да те изключат, но ще те извадят навън, да понесеш последствията на своите съмнения. Следователно, не мислете, че в света, в който живеете, можете да бъдете свободни. Не! Този свят, дето живеем, е свят на борби, такива преплитания стават, че вие не можете да бъдете абсолютно самостоятелни. Вие мислите, че можете да бъдете самостоятелни във вашата мисъл. Не, вие се лъжете. Борбата е от толкова векове, от толкова хиляди години, и вие можете да бъдете под хиляди преплитания. За вас е важно само да знаете кои влияния да използувате. Тук е вашето спасение. Или казано на християнски език, за вас е важно да познаете в дадения случай, една мисъл на вашия Учител ли е или не, на Христа ли принадлежи или не. В Школата, в която сме, трябва да има единство в принципите и да не се съмнявате в тези принципи и в задачите на Школата. Защото тези принципи не са ни наложени, ние по свобода сме ги приели и знайте, че ако злоупотребите с тази свобода, вие ще
към текста >>

158. 21-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

в свят на пълна хармония. Обиколен съм от Разумни Възвишени Същества, които са готови да ми помагат." Знайте, че тези Същества са разрешили всички въпроси, които вие не сте разрешили и могат да ви помагат. Те искат от вас разумност. Ако сте разумни и знаете как да се отнасяте с тях, те всякога са на ваше разположение. 56. Всяко същество, което живее в триизмерния свят, се ръководи от някое същество от четириизмерния свят. Четириизмерният свят е идейният свят. Там идеите са несъизмерими. 57. Ако отидете в невидимия свят между Възвишените Същества, вие трябва да знаете техния език. С това ще окажете почитанието си към тях. Ако някое от тези Същества дойде при вас, трябва да знае български език. Възвишените Същества знаят всички езици. Те ще ви говорят на първичния български език, който е запазил първоначалната си
към текста >>

159. 32–ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

ни тури на известни изпитания, те ще бъдат такива, които ще имат добър резултат, ще извлечем добри уроци. Следователно, всяко изпитание съответства на вашата сила. Това изпитание ви е дадено като задача в живота, като един умствен акт, от който след като го разрешите, ще станете по-силни. Ще знаете, всяко препятствие в живота на Ученика е специфичен акт, насочен с цел да го избави от едно голямо зло. Затова трябва да се благодарите на Бога. Не е лесно да благодариш, да се научиш да се примиряваш с всички препятствия и мъчнотии в живота. Десет пъти най-малко ще се изпотиш, докато се научиш да благодариш. Ученикът може да превъзмогне всички мъчнотии. У вас има ред навици и мъчнотии, ред теории, които трябва да превъзмогнете. За в бъдеще, за да разберете човешката ръка, човешкото око, за да изучавате астрономия и астрология, трябва да превъзмогнете всички мъчнотии в живота си. Само Ученикът може да се занимава с тези науки. Тези науки не са достъпни за онзи, който не е Ученик. Той може да се занимава със Старозаветна, с Новозаветна Астрология, с Астрология на Праведния, но не може да се занимава с Астрологията на Ученика. Ако ти искаш да проникнеш в смисъла, който Бог е вложил в звездите, ако искаш да проникнеш във Великото, което те крият, ти можеш да бъдеш Ученик. 57. Ученикът се отличава с голямо смирение и с голяма отстъпчивост - и на мравката прави път. Навсякъде той е последен, не мисли за себе си, готов е на пълно самоотричане. Старозаветните хора навсякъде са първи. На
към текста >>

160. 34–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

особено виждане, като през черни очила. Добрите и злите духове имат диаметрално противоположни схващания за Бога. Като слушате описанието на злите Духове за Бога, какво понятие ще си съставите за Бога и за Битието? 95. Ученикът и силите на Природата. Като Ученици, вие трябва да разбирате силите на Природата и да вървите съобразно с тях. Четириъгълникът и триъгълникът представят качества, сили, които съществуват в природата и трябва да разбирате техните закони. Триъгълникът е закон на примирение, закон на хармония. За да има хармонично съчетание между двама души, между тях трябва да има поне три допирни точки. Квадратът представя мярка на всички сили, които се срещат във вас. Вие трябва да създадете в себе си Божествен дом. Той представя новото тяло на човека, което му е нужно за новия живот. От съчетанието на квадрата и триъгълника се образува петоъгълникът. Той представя дома, къщата на човека. И НОВОТО УЧЕНИЕ ПРЕДСТАВЯ СЪЧЕТАНИЕ МЕЖДУ ЕДИН ТРИЪГЪЛНИК И ЕДИН КВАДРАТ. ТОВА Е НАУЧНО ОБЯСНЕНИЕ НА НОВОТО УЧЕНИЕ, С КОЕТО ХИЛЯДИ ГОДИНИ СА СЕ ЗАНИМАВАЛИ И ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СЕ ЗАНИМАВАТ УЧЕНИЦИТЕ НА ОКУЛТНИТЕ ШКОЛИ. 96. Пътят на Ученика. Има незнайни места, има големи блата и пропасти в Пътя на Ученика, които не може да бъдат преминати без водач. Някой казва: Аз мога и без Учител. Без Учител може когато човек се качва на малка височина, където познава пътя. Но качва ли се на голяма височина, където не познава пътя, той трябва да има Учител. Като Ученици, трябва да имате силно
към текста >>

161. 43-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

75. За да се прояви човек непременно трябва да има воля. А за да проявите вашата воля, ще започнете от най-малките опити, с най-малките неща. Не правете големи опити. За да познаете силна ли е вашата воля, вие трябва да правите опити с малки неща. Задайте си една задача на ума, да кажем следната задача: да станете точно в 12 ч. през нощта и от София да отидете до Витоша. Ако решите и след това отложите, вашата воля е слаба. Някой ви обидил. Дойде в тебе желание да се примириш -направи го без да отлагаш. Ако вие нямате достатъчно воля да се примирите, тогава как ще извършите волята Божия и какъв Ученик ще бъдете? Ами най-първо като влезете в една Окултна Школа, ще ви дадат много големи изпити, за да се изпита вашата воля, вашата интелигентност и вашето безстрашие, да се изпита вашият характер. Защото на човек без характер не могат да се възложат никакви задачи, не могат да му се поверят никакви знания. 76. В Окултната Школа не се позволява никакво изобличаване. Истината можеш да кажеш, но изобличение - не. Всеки, който се осмели да изобличи някого, изключват го от Школата, и с хиляди години може да седи отвън. И когато искаш да изобличиш, ти ще се спреш и ще си кажеш: Ако е за Истината, ще кажа тази Истина, ни повече, ни по-малко. Това е един велик Божествен закон. И аз ви предупреждавам, да не си създавате ненужни страдания. Досега вие сте вървели по пътя на изобличението. На един човек ще му кажеш самата истина и ще му покажеш начините, методите,
към текста >>

162. 54-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

си играем със законите, които Бог е вложил в света, в тази Велика Школа, пред лицето на всички тези разумни същества. Те са търпеливи и много снисходителни към нас, но нашата свобода е ограничена. Не можем да престъпване границите на тези закони. Щом създадем едно ново условие в нашия живот, било на физическия свят, било в сърдечния свят, било в умствения свят, ние носим последствията. Законът е верен навсякъде. Щом създадеш в себе си две противоположни мисли, ти сам ще трябва да ги примириш. Щом създадеш в себе си две противоположни желания, ти сам ще трябва да ги примириш. Щом създадеш в себе си две противоположни действия, ти сам трябва да ги примириш. И ако не ги примириш, те ще станат една язва и ще спънат цялото твое развитие. 291. Правилно разсъждение и прилагане. Вие трябва не само да разсъждавате правилно, но и да прилагате. Ако разсъждавате, а не прилагате, във вас ще се яви обратен процес. 292. Животът на Ученика. Сега в Школата, както и във всички Окултни школи, се проповядва един чист и свят живот, който може да се постигне чрез усилие на човека. А какви ли не начини и методи се препоръчват за това. Но главното правило в това отношение е да не нарушаваме Божествения закон. Бог казва: Абсолютно няма да нарушавате моя Закон. 293. Ликвидиране кармата на Ученика. Кармата на човека представя една пирамида, която постепенно сте изградили в течение на хиляди години и не може из един път да я съборите. Трябва да почнете от горе, от върха, и да събаряте камък по
към текста >>

163. 57-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

минете през известни мъчнотии. 399. Истинското знание. Аз наричам знание само това, което може да придружи човека след неговото заминаване в задгробния живот. Знание, което може да се заличи от мозъка на човека, е само едно забавление. Най-важно за нас е това знание, което може да остане с нас, та като отидем в другия свят да го носим. Това значи събуждане на Божественото съзнание. Всички трябва да се усещате силни. 400. Ученикът и страданията. Моето желание, целта ми не е да се примирите, но искам да бъдете силни, да не сте малодушни. Аз наричам силен човек онзи, който като дойдат страданията, казва: тия страдания са на място; още, още страдания искам. Тия са малко. Да няма отчаяние, но понасяне на страданията. То е калене на Ученика. Ученикът трябва да има характер да издържа. Ние казваме: Диамантена воля трябва. 401. Земният и небесният живот на Ученика. На земята вие трябва да живеете земен живот, но тъй да го наредите, че да го съгласувате с небесния. В това се състои изкуството на Окултния Ученик. Такъв човек аз наричам Божествен. Божественият човек съгласува земния си живот с небесния. Това трябва да научите сега. 402. Учителя за себе си. Аз съм ви говорил толкова пъти и пак ще ви кажа: Не виждам във вас изкуството да превръщате вашите мисли. Аз се чудя на вашите умове, как изопачавате думите! И после казвате: И Учителят е като нас. Не, едно ще знаете: Аз не съм като вас. Това да знаете! По нищо не съм като вас. Аз абсолютно изпълнявам Волята Божия, обръщам
към текста >>

164. 61-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

ще въздействат. И всеки, който се е опитал да изправи един лош човек, сам е станал лош. Законът е такъв. 474. Будно съзнание. Най-първо, съзнанието ви трябва да бъде всякога будно, за да може да се справите с всякакви слабости, които ще се явят у вас и които ще ви хвърлят в погрешка. В човека има много слабости. Предизвикването на известна слабост у вас идва отвън. Ако съзнанието ви не е будно, всяка друга философия е излишна. 475. Ученикът и противоречията. Помнете следното нещо: не примирявайте противоречията в света. Знайте, че всичко в света работи за хармония с доброто. Дръжте тази мисъл в себе си като ценно правило. 476. Правило. Ще се стремите да бъдете свободни от всякакви предубеждения, от всякакви предразсъдъци. Човек трябва спокойно да работи, за да придобие смирението. Той трябва спокойно да разсъждава за всичко. Докато не придобие това спокойствие, не може да влезе в Окултната Школа. Без това спокойствие нямате достъп до тази Школа. 477. Доброто и злото като принципи и сили. Доброто и злото са творчески сили. Те вървят в две противоположни посоки. Доброто и злото, това са известни принципи, необходими за създаването на известни форми. Без доброто и злото, форма не може да се създаде. Корените на едно растение са създадени от злото, а клонищата са създадени от доброто. Значи, едната сила работи в по-гъстата материя, а другата в по-рядката. Ако тези две сили вървят по една крива линия, че всичката им енергия се използва постепенно, то при това си движение те ще
към текста >>

165. АЗ И ДРУГИТЕ - Лалка Кръстева (1927-1998)

отдавате нужното внимание, вие сте на прав път. Обаче ако от човека очаквате своето щастие, вие сте на крив път. На Земята и в хората щастие няма да намерим. * Три вида робство има: когато се страхувате от някого или нещо, когато мразите и когато обичате. * Колкото повече любов даваш на лошия човек, толкова по-лош става той. Не давай условия на злото да се развива. * Със ситно сито приятелство не се прави. При хората ще отивате с едри сита и широки сърца. * Всеки, който не може да се примири със своя неприятел, е глупав, а който знае и как може да се примири, е умен. * Отношението между двама души не е връзка. Отношението образува връзка, но връзката не е отношение. * Някой казва, че не може да обича. Защо? Защото спи. Друг казва, че няма знания. Защо? Защото спи. Не е лошо, оставете го да спи. Не го събуждайте, не го разстройвайте, освен ако видите, че къщата му гори. * Никога не допускайте някой да се меси във вашата работа. Нито вие се месете в работата и свободата на другите. * Душата е невероятно красива. Добре е да се сближавате с душите си, а не с телата си. * Вашите ближни са всички напреднали души, които са завършили своята еволюция и от време на време слизат да живеят между вас. * Някой може да направи една жертва, да те извади от водата, в която се давиш, но той не те спасява - ти пак можеш да се удавиш някъде. * Всички хора са необходими с нещо на Природата и на нас. Когато един човек умира отвън, умира нещо в нас. Когато един човек се ражда, нещо се ражда и в
към текста >>

166. КАРМА, СЪДБА - Лалка Кръстева (1927-1998)

е в пряко общение с нашата душа. Без душата не може да имате понятие за духа. Когато говорим за човека, подразбираме душата. * Щом човек намери своето място в Природата, тогава ще има една малка радост. Свобода има само този, който е намерил своето място в Природата. * За всички болести причините са кармични. Например мразиш един човек. Ако е умрял, ще дойде от невидимия свят и ще ти направи пакости. Може да те събори, да паднеш, да си счупиш крак или ръка. Затова ти трябва да се примириш с този враг. * Ако се движиш в орбитата на една личност, на едно общество, на един народ, ти ще носиш тяхната карма. Ако служиш на Цялото, ще бъдеш свободен и сътрудник в делото на Учителя. * Кармата е тъмнота, дхармата - светлина. * Кармата е сбор от сили на тъмнината, които вие трябва да разсеете. Само с любовта ще влезете в обратния закон - дхармата, светлината и благодатта Божия. * Всеки човек е носител на специфична енергия. През даден човек минава такава Божествена енергия, каквато през друг по никой начин не може да мине. * Каквото кажеш, това да почувстваш и да го направиш, да има строга последователност между убежденията ти и делата ти. * Всеки човек е точно на мястото си, без него би се нарушило нещо от целостта на битието. Човек - като ум, като сърце, като душа - е необходим и Вселената без него не може да се прояви в своята хармония. * Не съществува друга съдба освен изправяне на нарушените закони на живота. * Карма значи да допуснеш в твоя ум неща, които не са Божествени.
към текста >>

167. Думите на Видния Странник Буди-Са - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

както искат. И ако Правата мисъл влезе в света - този мозък е същият,когото сега светът очаква. Пък ако и тогава нищо не стане, не съжалявай, нау- чил си поне Истината! И ако искаш да научиш хората да се обичат, стани сърце за тях, па им завърши всички работи. И ако Любовта влезе в света - това е сърцето, което светът очаква, което ще спаси света. Пък ако и с това сърце нищо не стане - не съжалявай - ще научиш Истината! Пък Онзи, Който иде сега в света, ще внесе всичко това и ще примири всички противоречия, които съществуват във вашия ум, във вашето сърце и вашата воля. Човек е човек само докогато поддържа в себе си възвишеното и благо- родното. Ако изучавате Истината на тъмнината, ще научите къде са всичките спън- ки, а като изучите Истината на Светлината, ще изучите всичката Свобода на Живота. Досега хората са търсили свободата на Злото и ограниченията на Злото, а не са потърсили ограниченията и свободата на Доброто. Злото отначало дава свобода, а в края - ограничение и робство. А доб- рото в началото е ограничение и слугуване, а в края - Свобода и добруване! Знай, силата ти е в твоята права мисъл, в твоите прави разбирания за живота. А право разбирание е това, което не те напуска през целия ти живот. Право разбирание е когато знаеш, че щом си жив - ти си осигурен! Право разбирание е, когато си щедър, да не мислиш, че си добър, а че само си взел от Божествените хамбари в света и си раздал на тия, които имат по-малко от тебе; че когато имаш - натоварен си - и товара
към текста >>

168. Ученик - Георги Радев (1900–1940)

четири вида Живот, от тези четири колективни течения, които действат в света. Отнесени към човешкия организъм, те показват следните съответствия: старозаветният живот тече в стомаха и червата, новозаветният живот тече в белите дробове и симпатиковата нервна система, животът на праведните тече в долните слоеве на мозъка, а животът на ученика тече в горните му слоеве. Последният заема най-хубавото място. Затова животът на ученика представлява идеалното в човека. Мнозина са се мъчили да примирят тези течения в Живота, да отстранят противоречията, които възникват като естествена последица от тях. Обаче резултатите от тези четири живота са сами по себе си непримирими. Тези течения не могат да се изолират изведнъж. Тяхното изолиране или по-скоро – тяхното пълно овладяване става постепенно. То се постига едва, когато животът на ученика достигне своя завършек и постигне своите високи цели. Животът на ученика включва ценностите на тези четири живота. Защото сами по себе си те са фази, през които човек по необходимост преминава. Старозаветните подготвят пътя на новозаветните, новозаветните подготвят пътя на праведните, праведните подготвят пътя на учениците, а учениците подготвят пътя за идването на Царството Божие на Земята. На тях предстои разрешаването на тази трудна задача. И когато човек минава от старозаветния в новозаветния живот, той пренася всичко ценно от първия във втория. Когато минава от новозаветния живот към живота на праведните, той пренася в последния ценностите на
към текста >>

169. Тяло на Любовта - Георги Радев (1900–1940)

стават непрекъснати промени – самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони. Тези обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва и което остава като постоянни зародиши – физически, астрални и ментални. Причинното тяло е нещо като атмосфера на тези зародиши. То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, Астралния и Ментален свят. И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през Причинния свят, където настъпва пълно примиряване на противоречията. Причинният свят е свят на примирение. А светът на Любовта сам по себе си е онзи постоянен свят, където всичко се осъществява. Той е великият свят, където Животът истински се осъществява. Ето защо едва в света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват във физическия, Астрален и Умствен свят. Но те са осъществими само при едно напълно развито Тяло на Любовта. И когато аз говоря за Любовта в човека, подразбирам изграждането на това тяло. Тогава едва човек ще възкръсне и ще заживее Вечния живот. Тогава той ще бъде свободен от всички ограничения и несгоди на временния живот. Той няма да бъде подложен вече на тези резки промени, които са свързани с периодичното раждане и смърт. Той няма постоянно да се ражда и умира, а ще живее във вечността. Той пак ще идва между хората, но не по принудата на кармичния закон, а по Свободата на Любовта. Ще идва между тях като Син Божи – да им помага. Човек, който има това тяло, който се е сдобил с
към текста >>

170. ШЕСТТЕ СТЪПАЛА - Методи Константинов (1902-1979)

преодолее границите на сетивното познание, за да проникне в свръхсетивния - метапсихичния свят. Психотрониката прехвърля третото ниво - светлината е кондензирана мисъл Четвърто стъпало: Мисълта е еквивалентна на кондензирана Любов Проблемите на телепатията, на второто виждане, пренасянето на усещанията, предаването на мисли и т.н. са не само обекти на научни изследвания, но намират също своето практично приложение. Много бе писано върху тези въпроси. Изправена пред наличието на неоспоримите факти, че човешката мисъл е една сила от особено естество, съвременната наука прониква в свят с по-висши измерения. Това ниво се намира засега в областта на утопията. Човешкото съзнание оперира експериментално все още в кръга на сетивните възприятия. Съществува обаче свръхсетнвно възприятие, което Учителят нарича „живо знание". Това знание с ориентирано към безграничното и вечното. Единствено то е способно да разкрие, че мисълта е кондензирана Любов. Пето стъпало: Любовта е проекция на Духа По пътя на наблюденията и опита науката дойде до заключението, че материята сама по себе си е безкрайна и вечна. Това е най-важният философски постулат на материализма. От друга страна съзнанието или Духът, както го наричат идеалистите, се приема като безкрайно и вечно. Духът и идеите заемат петото стъпало на Космичната Стълба на Реалността. Шесто стъпало: Духът е проявление на Великото Космично Начало Шестото стъпало ни въздига към Космичния Творец. Както подчертахме по-горе, материята и съзнанието
към текста >>

171. ФИЛОСОФСКА ДИСКУСИЯ - Методи Константинов (1902-1979)

един затворен свят, който търси причинността на земята, в ограничения и малък свят на сетивността. Съзнанието е като сателит, поставен на орбита. Той е в състояние да надхвърли границите на геоцентризма, да възвиси духа си по спирала към хелиоцентричното разбиране и дори да напусне Слънчевата система, за да търси причинността в Космоса чрез Космичния мироглед. Няма да се спираме върху теориите на неокантизма, нито на неохегелианството. Но се налага да повторим, че опитът на Кант да примири материализма, признаващ обективния свят, е идеализма, отричащ обективната причинност и закономерност, излиза несполучлив. Грешката на Кант е, че тук не става въпрос да бъдат помирени материализмът и идеализмът, понеже, както отбелязахме, това са полюсите на една и съща реалност. Става дума преди всичко за тяхното истинско самоопределяне, да се намери мястото им в света на Живата Разумна Природа. Тези две концепции, също както емпиризма и рационализма, използват различни методи, имат различни гносеологични основи. Емпиризмът, който има за обект света на формите и явленията, на всичко онова, което е крайно и осезаемо; и рационализмът, опериращ с психичното, което е абстрактно и нематериално, разглеждат Реалността в тези нейни два аспекта. Тяхната противоположност може да се изясни само чрез Първата Космична Причина. Тя се изявява чрез Самодвижението на тези две противоположности - Материята и Духа, свързани в Космичното Единство. Материализмът дава форма па нещата и явленията,
към текста >>

172. ЖИВОТЪТ - ЗАГАДКА - Методи Константинов (1902-1979)

В предишните глави констатирахме, че двете основни философски системи (идеализъм и материализъм) не са успели да разбудят великата загадка на Живота. В нашата съвременност тази стихийна идеологична борба продължава. Международната общност политически и икономически е разделена на два лагера. Изтокът се намира под знака на идеализма, а Западът - на материализма. Все пак, животът има своите висши повели, независими от всякакви научни теории и философски схващания. Затова и двете непримирими системи се прекланят пред живота, който непрекъснато произтича от Първата Причина, от Незнайното Космично Начало. Затова най- красноречиво говори издигнатата формула в световната политика: мирно съвместно съжителство под знака на двете идеологии. Тези две противоположни идеологии могат да съществуват и да се развиват единствено в непрекъснатите процеси и прояви на Живота. Затова Учителят нарече Живота за Цялото „движение без реакция" Както казахме преди, Животът като загадка на Незнайното, като проява на Първата причина, не може да бъде обхванат в неговата цялост, следвайки единствено пътя на вярата. Също така не е възможно да се обясни неговата същност единствено чрез законите на логиката, по пътя на науката. Пулсациите на Живота могат да бъдат схванати само по пътя на висшата хармония на човешката душа. Това Космично Единение се изразява чрез тройния акорд между топлото сърце, светлия ум и диамантената воля на човешкия дух. Учителят нарече топлото сърце Слънчева Дева, Човешкият
към текста >>

173. БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Личност и Индивидуалност - Методи Константинов (1902-1979)

едно решение, защото еволюцията на живота го носи в себе си и го разгръща частично в даден отсек от време и пространство. Подсъзнанието и свръхсъзнанието са две категории на съзнанието, които са вечни и които човешката душа отнася със себе си в другия свят. Подсъзнанието, както казахме по-горе, е архивът, в който се съхранява хрониката на предишните превъплъщения на човека. При особени състояния на съзнанието, което психолозите наричат Регресия, могат да се възвърнат архаичнопримитивнитс душевни настроения и преживявания. Тук е ключът, чрез който, по пътя на внушението, могат ретроградно да се възстановят, като на лента, емоционалните и мисловните процеси на човешкия живот. Подсъзнанието представлява семе, в което са заложени всички способности, придобити в миналото. Когато това семе е посято, съзнанието се представя като корен, самосъзнанието - като стъбло, а свръхсъзнанието - като цвят и плод. Следователно, в процесите на живота, подсъзнанието получава нови придобивки от настоящето чрез плода, който съдържа в себе си миналото, настоящето и бъдещето. ---------------------- [1] Тези изследвания се затрудняват от факта, че „по съображения за национална сигурност", парапсихичните изследвания бяха официално отричани и засекретени от тайните полиции на Великите сили; а изследователите им - преследвани, изолирани и унищожавани. (Бел.
към текста >>

174. ТЕЛЕПАТИЯ - Методи Константинов (1902-1979)

компания е няколко последователи на Кант. В един момент пребледнелият Сведенборг започнал да описва с подробности сцена, която му се явила пред очите. Ставало въпрос за пожар в неговия дом. Действително, в този момент огънят се разгарял в къщата му. Констатирали правотата на казаното, приятелите на философа помолили Кант да им обясни как може да се осъществи подобно явление. След кратко колебание, Кант отговорил дълбокомислено, че на този свят се прекланя пред две неща: пред неизмеримите дълбочини на звездното пространство и пред тайната на нравственото съзнание в човека. Опитите и фактите, събрани от психотрониката, се подлагат на строги научни проучвания. Тези факти трудно могат да бъдат класифицирани и поставени само в обективния и материален свят или само към субективно-духовната природа на човека. Един важен въпрос изниква пред изследователите на метапсихичните явления: Във всеки момент на Земята стават различни произшествия - потъват кораби, стават пожари, умират хора и т.н. Защо психичният апарат у човека - централната нервна система - не регистрира всички тези събития? Констатирано е от учените, че тези явления се предават предимно между индивиди, свързани помежду си с интимна, семейна или психична връзка. В това се състои един от най-важните въпроси, на който специалистите по психотроника не са в състояние да отговорят. Сега, както и в древността, окултизмът заявява, че тези връзки между душите подчертават Закона за Причините и Последиците. Според този закон,
към текста >>

175. ИКОНОМИЧЕСКИЯТ ПРОБЛЕМ - Методи Константинов (1902-1979)

теории и доктрини - рецепти за разрешаване на този фатален въпрос. Нашата съвременност е поставила особено настоятелно на дневен ред решаването на въпроса за „антагонизма между капитала и труда". Не влиза в предмета на настоящия труд разглеждането на тези теории и доктрини. Но бихме желали да хвърлим бегъл поглед върху стопанските закони при отделните раси и култури, които са в тясна зависимост от духовното им развитие. При Лемурийската раса, психиката е боравила в сферите на примитивното колективно съзнание. Човекът е живял в затворения кръг на рода и племето. Културните нужди са били нищожни. Данни относно стопанската култура на тази раса могат да се почерпят от живота на сегашните примитивни негърски племена от африканския континент. В тия общества, както е известно, доминира едно чисто емоционално съзнание. При Атлантската раса е настъпила една индивидуализация на човешкото съзнание; излизайки от примитивното колективно съзнание, човекът тук се е обособил като личност; у него се е събудило вече самосъзнанието. Сформирало се е интелектуално съзнание и са се създали първите социални форми и отношения. Едва при Бялата (Арийската) раса започват да изникват по-сложни форми на социални отношения. Икономическият живот става по- разнообразен и културното ниво на човека се повишава. Мисълта на ариеца навлиза в по-висши области; разраства се интересът към интелектуалното проучване на емпиричния
към текста >>

176. КУЛТУРИТЕ НА БЯЛАТА (АРИЙСКА) РАСА - Расови аспекти - Методи Константинов (1902-1979)

(АРИЙСКА) РАСА Ще разгледаме в основни линии само главните фази на икономическото им развитие. В своето историческо развитие Бялата раса е преминала досега през пет култури: древно-индуската, древно- персийската, египетско-асировавилонската, еврейско-гръкоримската и сегашната - западноевропейската култури. В нашата съвременност са вече заложени основите на поредната шеста култура. При Древно-индуската култура са били налице примитивни стопански и културни условия. Религия, в същински смисъл на думата, още не е съществувала. Философското знание е оперирало в сферата на метафизичния мироглед. Основата на примитивния стопански живот се е изграждала върху робството. При втората култура на бялата раса, Древно-персийската, религиозното съзнание излиза на преден план. Изпъква антагонизмът между двата принципа- Доброто и Злото - чрез борбата между Ахура-Мазда и Ариман. Икономическите отношения започват да играят важна роля в социалните сфери, разбира се, все още под знака на робството. Едва при третата, Египетско-асировавилонската култура, се слагат основите на научната мисъл. Астрономията, геометрията, естествените науки и медицината започват да процъфтяват. Тези науки са били достояние само на малцина посветени. Социалният и икономически живот в древен Египет е бил регламентиран от фараоните и жречеството. Народът продължавал да носи веригите на стопанското робство. Идеята за правото се появява едва през Гръко-римската култура. Разбира се, че правото е съществувало
към текста >>

177. „ЗАЗОРЯВАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША ' - Методи Константинов (1902-1979)

Слънчевата Дева и за Сина на Мъдростта. Така говори Мъдрецът, за законите на Любовта: „Любов може да съществува само между две разумни души. Между един разумен и един глупав човек никаква любов не може да съществува. Между тях може да има само отношение като между господар и слуга. Любовта между разумните души е широка, тя е Космичната Любов, която обхваща целия свят. В Космичната Любов, Космичното Начало ни оставя свободни да се проявяваме както разбираме." И действително, необозрими перспективи очакват младежта, която търси Истината в живота. Тя е вече извън границите на старата епоха и търси нови творчески устреми. За тези необятни перспективи, Учителят сочи следната картина: „Любовта на Земята се изразява чрез 25 милиона форми. Те са различни; и като преминете до последната форма, тогава ще минете в Духовния свят. И там Любовта се изразява в 25 милиона форми. Като влезете в Умствения свят и тази Любов има 25 милиона форми. И най-сетне в Причинния свят Любовта се изразява също в 25 милиона форми. Това са 100 милиона форми на Любовта. Трябва да минете през един милион слънчеви системи и като ги изучите ще имате една малка представа за формите на Любовта.. Тогава само ще разберете, колко малко сте изучили от великата Любов, която се проявява в безкрайния Космос." А какви са възможностите на звездния свят? На тези 200 милиарда слънца в нашата галактика, според астрофизиката? Когато говори за Любовта на Слънчевата Дева, Учителят подразбира, че тази Любов е излязла от
към текста >>

178. ТРИТЕ МИРОГЛЕДА - Методи Константинов (1902-1979)

дясното посвещение. Това е Новозаветният свят - на Братството. Както подчертахме, двете ложи имат отношение към великите процеси на живота. Лявото посвещение, на Тъмните сили, „Князът на този свят", се представя с деструктивните процеси на живота: взема участие в събарянето на остарелите обществени форми, неадекватни на новите изисквания на живота. Дясното посвещение, на Светлите Творчески Сили, участва в съзидателните процеси на живота. Тези две сили са по същина антагонистични, непримирими, защото представляват плюса и минуса на Великата Космична Реалност, която създава и съхранява плановете на еволюцията на слънцата и живота. Идваме до Третия завет, който има отношение към света на праведните и който сега се изявява от Космичното Начало. Това е Заветът на Справедливостта. Този завет гласи: „Злото ще служи на Доброто". Тази формула означава, че низшата егоистична природа на инстинктите на личността в обществата, народите и расите трябва да бъде обуздана и каптирана, като водите на водопадите, на буйните реки, на приливите и отливите, на подземните термични сили и пр., за да бъде овладяна и поставена в услуга на обществото, за висшето благо на човечеството. В една своя публична беседа от 9 февруари 1919 г., когато мирната конференция заседаваше в Париж, Учителят отправи следния апел към народите и човечеството: „Който обича врага си, той е човек на бъдещата култура. И ако тези, които заседават на конференцията в Париж, обичат неприятелите си, ще се установи истински мир
към текста >>

179. ЩРИХИ ОТ БИОГРАФИЯТА НА АВТОРА - Методи Константинов (1902-1979)

му с пръст. Методи участва в анархични кръжоци, стачки и манифестации; на 17 г. държи реч на площада в Казанлък, насочена срещу полицейска саморазправа, за което е арестуван и хвърлен в затвора. По-късно е освободен с амнистия. За да го отклонят от социалните борби, родителите му събират пари и го изпращат да следва в чужбина. По пътя той е обран и, не смеещ да се върне, вместо в Аржентина, намира подслон в Бачковския манастир. "Озовах се на обратния полюс на революцията - примирението". Но той не е съгласен с догмата и суеверието, в което е превърнато Христовото учение. Преди да го покалугерят, в манастирската килия се явява лъчезарният образ на Учителя, който го призовава: "Време е ...!" По негов съвет Методи записва философия в Софийския университет. След конфликт с комунистическия си преподавател Сава Гановски заминава за Полша, където в продължение на 17 години завършва 4 факултета на издръжка на Учителя: философия, социология,международно право и консулство. Към края на 30-те год. защитава Докторат по Международно право в Познан при проф. д-р Богдан Винярски, който в продължение на 18 г. след Втората световна война председателства Международния съд в Хага. Това дипломиране е извършено при официален вековен церемониал, регистриран в албум (който Методи ми е показвал). След това дипломиране той се завръща окончателно в България, където чрез съветника на цар Борис - Любомир Лулчев - Учителят го препоръчва за работа в Министерството на Пропагандата. В началото
към текста >>

180. Рибарската мрежа на Черната ложа - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

ще минете в класа. Те още държат изпита и едва на половината са го издържали. И аз ги следя, окото ми е толкоз зорко. Те мислят да минат тъй. Аз казвам: По-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото вие да влезете в школата, докато не издържите изпита си. Тази любов, чувам аз, между тях почва малко... Пред мене когато са, като хора, братски си гугукат, но щом влязат в работилницата, почнат спорове, спорове, пререкания започват, един на ляво, друг на дясно и после пак се примиряват, пак влезат, пак се примиряват. Най-после, почнаха да не се разбират, да се отделят. Какво дойде след това? - Двамата почнаха да въздишат. И единият почна да търси света, и другият почна да търси света. Сега, и вие ще кажете: "Гпедайте тия ученици, каква привилегия са имали!" Вие сте същите ученици. Вие сте на същото място." Както в предхождащия частен разговор на Учителя с тримата приятели, които споменахме, така и на събора, Учителят беше дал категорично мнението си за Михаил Иванов и Кръстю Христов още през 1921-22 година. Беше предупредил всички възрастни братя да ги изолират, а те да заминат от Търново във Варна, да започнат да работят и с труд да изкарват хляба си. В първите години възрастните приятели движеха всичко и сестрите не се допускаха до ръководството. По-късно, с откриването на Школата, стенографи станаха сестрите и те взеха дейно участие по цялостната работа по издаването Словото на Учителя. Братята послушаха Учителя и изолираха тези двама "хубостници", но тези
към текста >>

181. Котката, която мижеше - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

това е Словото на Духа. Словото го имате - четете, проучвайте и Го прилагайте. И така чудесиите ги видяхме много скоро. Тези двама хубавци Михаил Иванов и Кръстю Христов започнаха да правят различни фокуси. Какви фокуси ли? Ето такива. Започнаха да позират. Вие виждали ли сте как се позира на художник? Ето така - заемат една поза, разбира се, неестествена за тях, изправят тялото си по особен начин, че си завъртат главата наляво и под ъгъл и с лека усмивка те поглеждат, а очите им леко примижават. Не мижат, но с премрежени очи - в позата на съзерцание и съсредоточаване. И те гледат и мижат докато те прилъжат с това, с онова, тоест с приказки за това или онова. Подхванеш се, започваш да ги слушаш, а те майсторски можеха да оплетат всеки един от нас. Започваха да му говорят, че еди-кой си брат е много духовен, че той има много покровители на Небето, че неговата аура била с еди-какви си цветове, че мисълта му била такава или онакава във форма на възвишени краски и цветове. Говорят му, че той има дълъг живот от минали прераждания, че имат връзка от миналото с него и че трябва правилно да си я разрешат. Така постепенно онзи, който ги слуша, влиза в капана, хваща се на въдицата и те почват да му говорят неща, които са чули оттук-оттам от старите приятели. Онзи, който слуша разказаните случки с Учителя и като им слуша и ясновидските предсказания, тутакси отваря очи и уши и става слушател. Следващата стъпка е да се превърне този слушател в подчинен слушател и накрая в слуга. Така се
към текста >>

182. Самозванецът - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

и питат: "Учителю, как да се държим и какво да правим с Михаил и французите?" Учителят ги изгледа и каза: "Не се занимавайте с Михаил. Но посрещнете хората му!" Това са думи на Учителя. Ние трябваше да ги изпълним. Решихме, че това е добре за всички и решихме да посрещаме хората му. Те идваха при нас и носеха в себе си образа на Михаил като Учител на Бялото Братство. Носеха го в себе си и не искаха да го изхвърлят оттам. Ние се хванахме за главата. С това не можехме да се примирим, защото знаехме кой е Михаил и кому служи. Те го носеха не само в себе си, но и извън себе си. Носеха му снимките, книгите и носеха методите му на действие. Ние това не можехме да приемем. А за вас, следващите поколения, аз имам следния съвет. Вие можете да приемете хората му, когато те дойдат с чисти съзнания, с чист ум, с чисто сърце, с пробудени души, но с единствена цел да търсят и приемат Словото на Всемировият Учител - Беинса Дуно. Само тогава. Това е постановка на Школата и това е Волята на Учителя. Амин! Отидоха приятелите веднъж при Учителя и питат: "Учителю, как да контактуваме с чужденците и по-специално с французите?" Учителят отговори: "Ще контактувате, когато чужденците, и специално французите, научат български език и четат Словото Ми на български. Друг начин няма. Този път те ще учат български. Това е решение на Небето. Българският език в бъдеще ще бъде езика, който ще изучават всички народи по света, за да могат да четат в оригинал Словото на Бога." Ние се спогледахме
към текста >>

183. ФРАНЦУЗИТЕ И МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

обгърне с такова внимание, а нас да изостави. Виждах, че сестра Савка ревнува, защото непрекъснато беше край Учителя и всяко нещо преминаваше през нея, за да стигне до Учителя. Ревността си е ревност. И в Духовния свят има ревност. Там ревността е по-голяма. В писанието е казано: „Ревността към Твоят дом ме изяде". Та има ревност към Словото и тази ревност е по-голяма от всичко. Та Савка беше първия човек, който реагира срещу французите. Същата година те се качиха на Рила. Аз също бях непримирим по отношение на тях като Савка. Не исках да ги приема в себе си. Като че ли те ще направят някоя пакост на Братството. После си казах в себе си: „Пак да правят каквото си щат. Щом Учителят ги е допуснал Той си има грижата за тях". Една сутрин, беше много рано към 2-3 часа по тъмно, преди да отидем на Изгрева на Молитвения връх, аз имах едно съновидение. То беше следното: Изведнъж виждам, че всички приятели в Братството сме се облекли със сини дрехи, със сини хубави дрехи, но държим в ръцете си пушки. Но между нас дойдоха и се смесиха и други човеци облечени в черни дрехи, но и те държат в ръцете си пушки. Аз не ги познавах и се чудех от къде дойдоха тези черни. Обръщам се и виждам до себе си един висок брат с руса глава. Казвам му: „Брат, ние сега какво ще правим? Както сме облечени с тези сини дрехи и държим тези пушки?" А той ми казва така: „Не бой се, в никакъв случай не могат да ни превземат. Нашите сили са някъде в центъра на България. Те сега се организират и идват насам, за да
към текста >>

184. 21 март 1926 г., неделя, 7, 30 часа вечерта - Теофана Савова

може да реализира във всеки даден момент. Тъй щото, когато чуете думата „само", в ума ви трябва да изпъкнат всички познания за силите, които се крият в нея. Каквато дума и да чуете, вие трябва да разбирате нейния вътрешен смисъл. Това значи познаване на езика, с който си служите. Колкото по-сложно е изречението, толкова е по-неразбрано. Ученикът трябва да изучава буквата като символ. За пример буквата „и" - потвърждаване на реалността. Буквата „н" представя закон за примирявате, за справяне с противоречията на живота. Лесно се пише буквата „н", но мъчно може човек да тегли една права линия между две противоречия и да ги примири. Ако може да направи това, той владее живия език, живата реч, е която разумната природа си служи. Който може лесно да се справя с противоречията на живота си, той може лесно да пише цели изречения, съставени от живи думи, от живи, подвижни букви. Седи един човек в затвора, осъден на десетгодишен затвор за 10 000 лева дълг. В ума му седи мисълта за десетгодишния затвор и десетте хиляди лева. Той не вижда никакъв изглед за освобождаване. В един момент вратата на затвора се отваря, един негов приятел влиза и му казва: „Има 10 000 лева!" Какво става със затворника? - Мисълта за затвора се стопява пред него като сняг и той се вижда свободен, със светнало лице. Изречението „Има 10 000 лева" не е изказано по правилата на граматиката, но съдържа живи думи. Това изречение е смислено. То произвежда по-голям ефект, отколкото, ако дойде някой
към текста >>

185. 26 февруари 1927 г. - Теофана Савова

беше мил Учителя, когато ни даваше по парченце от предложените нему картофи. Обикновено той режеше картошките на колела, по време на екскурзии, разбира се. Посоляваше резенчето, слагаше му малко чер пипер и така го предлагаше на случаен присъствуващ на неговата трапеза. Незабравимо по вкус остана онова парченце, което получих през тази вечер на Рила. На сутринта, разположени около огъня като в най-луксозната страноприемница, ние пеехме и благодаряхме за необикновените и неповторими преживявания тук, когато внезапно се чу шум от коне. Някой каза: „Негово Величество". И наистина Негово Величество с няколко млади офицери и с 8 коня приближиха при нас и спряха. И всички бяха много изненадани, че ни намират сред снеговете в такъв бодър и повишен дух. А те водеха 8 коня, защото знаеха, че ние бяхме 16 души. Вероятно ги бяха взели, за да ни окажат помощ, защото всички се били обезпокоили за нас освен ние самите, защото бяхме с Учителя. Негово Величество дойде при нас, ръкува се първо с Учителя, после е всеки от нас. Със специфичната негова естественост и любезност царят се осведоми за нашето състояние, като междувременно използува отдалия му се случай да се изкаже пред Учителя като пред баща: - Вие сте свободни, а аз! Каза по дума на някои сестри и братя и така естествено прегазваше снега и задаваше своите въпроси, щото аз се учудвах постоянно и си помислих: „Да, това е цар." Учителя, от своя страна, се осведоми за техния маршрут и като разбра, че и те отиват на върха,
към текста >>

186. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - Теофана Савова

Нова радост за сърцата. Една далечна мечта прекрачи прага на нашия дом - Изгрева. Малкият салон, нашата бяла обедна разтвори дверите си и ни приюти. - Скромната ни бяла обедна... Обедната, която дълги години бе мечта, а после опит, сега става действителност. Тя примири своенравния вкус на мнозина и по един чуден начин подтикна колесницата на общия ни живот. Нашата скромна бяла обедна. * Братята усърдно градят, а сестрите подават вар, камъни и пясък. Лицата на всички сияят. С любов поемат всяка дъска, тухла или камък и ги подават или слагат на определеното място. Учителя е между тях. Той е най-големият майстор. Неговият интерес и разположението му са големи. Като че ли не сграда, а някакъв нов свят се гради. Той оглежда и в някои случаи ни поправя. Щастлив е камъкът, до който се е докоснала неговата ръка, върху който се е спрял погледът му! А хората градят с вдъхновени от светлата радост, че великият Учител е между тях. А сградата расте. Градим я с любов и тя приема и вселява любовта ни във всяка греда, камък или тухла. Притаили дъх, те пазят неочаквания дар. И сега, когато малкият салон, скромната ни обедна разтвори врати и ни прие в топлия си скут, ние се радваме, че ще живеем в толината на братската Любов, радваме се на присъствието на Учителя между нас. Увеличи се маслото в нашите светилници. По-ярка, по-мека и приятна е сега светлината, която излъчва всеки от нас. Красиво съзвездие затрептя над нас. 1933 г. (година на свободата) Моята сестра ми каза: „Аз съм при
към текста >>

187. УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ - Теофана Савова

болести. Ще хване една болест, ще я тупне на земята и ще й каже: „Знаеш ли кой съм аз? Българин съм!" Като има вяра, той ще се справи с всички противоречия в духовния свят, ще ги стъпче на земята и ще каже: „Знаеш ли кой съм аз? Българин съм!" Какво означава думата Израил? Кои са елементите на Израил а? Израил е онзи, който излиза от рая, из-рая, а пък българин, който влиза в рая. Първоначално сте били Израил, излезли сте от рая. После ще станете българи, ще влезете в рая. Така се примиряват противоречията. Колко малко е нужно на човека, за да бъде щастлив. Днес българите са щастливи, че им върнаха Добруджа. Цял празник е това. Досега българинът беше вън от рая, затова беше Израил. Сега стана българин. Значи той е вече в рая. Който влезе в рая всичко взима без война, по приятелски начин. Сега аз ви проповядвам върху вярата. Вярвайте в онова, което Бог е вложил във вас. Досега вие сте излизали от душата си, но като българи трябва да влезете вече в душата си, да не въздишате повече. Душата е раят на човека. Всеки, който е вън от душата си и въздиша, той е и вън от рая. Който е престанал да въздиша, той е в рая. Който въздиша е Израил; който не въздиша, е българин. * Щастието на човека седи в това да стане българин. Днес всички сте в Израил. Няма човек, който да не е в Израил. Значи всички сте извън рая и отсега нататък трябва да влезете в рая, да станете българи. Засега първи вкарват в рая българите. - Как ги вкарват? - С камшик. Всеки човек, бил той германец, французин,
към текста >>

188. ДНЕВНИК НА ИЗВЪНРЕДНИ ДУХОВНИ СЪБИТИЯ - Теофана Савова

Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот. 21 септември Първо утринно слово от Учителя, държано в София, Изгрев. 17 октомври Доброто е основа на живота. 1931 г. 4 януари Божието благословение да бъде с вас. 3 април Мото: Само Божията Любов, само Божията Мъдрост, само Божията Истина носят пълния живот. (София, Изгрев) 8 май Мото: Чрез светлата любов се постига красотата в живота. * „Задачата на Християнството е да се примири с Бога, да се примири със своите ближни, със себе си и с всички Хора." „Бог е най-разумното същество, на Което винаги може да се разчита." „Ближни са тези, които изпълняват Волята Божия - те са по-силни от нас." „Себе да познаваме, какво сме, дали сме от тези, които трябва да помагат, или от тези, на които трябва да се помага." * 22 септември Мото: Само Любовта на безсмъртието, само светлината на безсмъртието, само свободата на безсмъртието, носят пълния живот. 1932 г. 9 октомври Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния Живот на Бога, на единния, вечния Бог на живота. 1933 г. март Подарък: Учителя извади това смачкано листче от джоба си, оправи го и ми го даде. „Напиши - каза - една поема на него." 1 Листът и текстът на него са запазени от издателя (б. p.). 8 август Песен, дадена от Учителя на Витоша: „Запали се
към текста >>

189. ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО - Теофана Савова

символика, хармоничното и музикално изпълнение на движенията бяха дадени от Учителя. Сега той беше в кръга и даваше образец за изпълнението на паневритмичните упражнения. Въведението в „Паневритмията" започна с упражнението „Първият ден на пролетта". Музиката на това упражнение е лака и приятна, подготвя те да полетиш. Живият кръг образува една възходяща спирала, която непрестанно се върти. След първите движения темпото се усилва. Когато стигнаха до упражнението „Примирение", играещите вече бяха готови да полетят; то е едно преходно състояние, при което крилата се отварят. При „Евера" те вече се движеха леко над земята. Заредиха се все по-интересни и още по-разнообразни упражнения, придружени от музика, която стимулира деятелността и процесите за постигане на реален резултат. В хода на "Паневритмията" силите на играещите постепенно се координираха; умът, сърцето, волята, душата и духът на човека влизаха в хармония. Във всяко упражнение има развитие на една идея, ход на реализиране на идеята и резултат. Резултатът пък създава възможности за развитие и е база за нови постижения. Паневритмичните упражнения завършиха с мотото: „Да пребъде Божият мир и да изгрее Божията радост и Божието веселие в нашите души." Живата огърлица от хора се движи в кръг с център, който символизира Божествената хармония, на която душата спонтанно откликва. Всяко звено в този кръг е претърпяло чудно преображение. Изпълнените с радост ученици, повече от петстотин души, се отправят
към текста >>

190. 1. ПРЕДГОВОР - Светозар Няголов ( -2013)

и религиозните, обратно, приемат, че в природата съществува Велика Първична Същина, която със своите животворни сили влива енергия в целия Космос и ръководи, и направлява сложните процеси, които постоянно се извършват в необятната Вселена. Някои от религиозните и духовните хора търсят Бога високо в небето, където, според тяхното разбиране. Той се намира, наблюдава всичко и оттам ръководи неизброимите форми на живот и човечеството. Това е едно старо, схоластично и примитивно разбиране. Бог със Своя Дух присъства едновременно в цялата Вселена, във всяко свое създание, във всеки човек и лично ръководи и направлява живота. Това твърдение е защитено от доктрините на многобройни религии и окултни науки. Бог се проявява като мека бяла светлина, наречена Виделина, проникваща в нашето свръхсъзнание като вдъхновение — импулс, който впряга всичките ни разумни сили на работа и създава най-благоприятните вътрешни условия за правилна изява в живота; като интуиция, Божествена връзка, чрез която човек намира лесния и най-правилен път за постигане на идеите си. Накрая тя се докосва до центъра на съвестта в човешката глава, който започва да отчита и посочва разумните и неразумни постъпки на даден индивид. Когато макар и за малко сме озарени от тази Виделина и решим да слушаме вътрешното ни ръководство, като пожелаем да изправим живота си, ние даваме свобода на Бога да се прояви в нас. За да ни пречисти, Бог ни прекарва през съответни разумни страдания, за да могат да се
към текста >>

191. 2. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ - Светозар Няголов ( -2013)

и кажи: Велики Учителю на светлината, ти ще бъдеш между нас и ще ни управляваш." 26-139 „Българин значи човек на духа". (64) „Всеки човек, бил той германец, французин, англичанин, който се справя със своите мъчнотии, е българин. Ако не може да се справи с мъчнотиите си, не е българин." (56, с.426) „Израил е онзи, който излиза от рая, из-рая, а пък българин, който влиза в рая. Първоначално сте били Израил, излезли сте от рая; после ще станете българи, ще влезете в рая. Така се примиряват противоречията." (56, с. 425) „Българите са хората, които ще вкарат всички народи по света в рая." (64) „Какво представя българинът? Още в рая българинът е бил градинар — слуга на Ева. Тя се занимавала с ботаника, а Адам — с градинарство. Понеже Адам не излязъл добър съветник на Ева, и двамата били изпъдени от рая. Името „българин" произлиза от думите „благ" и „градинар". От времето, когато е бил в рая, досега българинът е все градинар. Дето и да отиде — в Америка, в Русия, той се занимава с градинарство." (60, с. 101) След излизането им от рая те минават през много перипетии и страдания, но запазват нещо светло от онова, което Бог е вложил в техните души. В една богомилска легенда се говори: „Когато Бог населил Земята, на всеки народ дал по една звезда, която да му свети и показва пътя. Последни при Бога се явили българите, обаче за тях не останала. Те помолили Бога да им даде някаква звезда, която да им свети. Бог, понеже обичал българите, които много пъти го слушали, направил
към текста >>

192. 3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

се преражда на Земята. Той живее сега в Света на Светлините. От 1886 до 1888 г. Петър преподава в училището на село Хотанца, Русенско, където оставя незабравими спомени в умовете на децата и родителите им. Неговият нов метод на добро и любов разтваря сърцата на учениците му и те го обичат и уважават. Често ги занимава с музика и почти всеки ден ги извежда сред природата на практически занимания с разговори, на които учениците задават много въпроси и получава-т хубави отговори. Петър примирява противоречията и разправиите на своите ученици с разумен подход и любов и в неговите класове няма разправии и борби, а се пеят песни и животът протича във взаимно подпомагане и пълна хармония. Младият любознателен Петър, ръководен от своя буден дух, пожелава да отиде в Америка, страна на висока култура и образование по това време. Новоосвободената България няма условия да дава висше образование на своите будни деца и повечето отиват да учат в Европа и Америка. Светлата следа, която Петър оставя в съзнанието на преподавателите от училището в Свищов, му отваря път да замине и учи богословие в Америка. В свищовското училище от Американското протестантско общество предлагат няколко интелигентни българи да отидат и учат на техни разноски в Америка. Първият, които преподавателското тяло избира, е Петър Дънов. Предлагат му стипендия, с която да завърши богословие, да се върне в България и да проповядва евангелизма и протестантското учение. През август 1888 г. той пристига в Америка и
към текста >>

193. 5.3 Заселване на Изгрева - Светозар Няголов ( -2013)

азбука! Те са повече от 35 милиона. Представете си какъв ще бъде речникът на Божествения език, който има 35 милиона букви! Какво могат да постигнат съвременните хора, които от гледището на една азбука от 32 букви, като българската, или от 22 букви, като еврейската, искат да приведат нещата към общ знаменател?" (19, с. 25) „Аз съм се мъчил по някой път да преведа ангелския език на земния език и от толкова време не съм успял да го преведа тъй, щото да се съвпадат ударенията и римите — не се отдава. Когато четеш едно стихотворение на един ангел, то може да премахне всичките мъчнотии от душата ти." (5, с. 26) Учителя отлично се справя с тази мъчна задача — да преведе Божествените Закони на подготвения, но още недоразвит български език. Всяка дума в беседите му е поставена на своето място и така писана и прочетена, тя ни свързва с онзи Велик Дух, който е дал Словото — с Бога. „Не изопачавайте истината! Не изопачавайте и моите думи! Не лъжете в мое име, не позволявам това. Помнете: който лъже в мое име, нищо няма да остане от него. — Тъй казва Учителя. — Десет пъти проверете това, което съм казал, но не лъжете в мое име. Не лъжете в името Божие. В школата не се позволява абсолютно никаква лъжа." (47, с. 6) Той обяснява, че всяка грешка, която правим със Словото, трябва да се поправя с хиляди години, но и ние ще отговаряме за всяко нарушение. Словото е огън. То е подготвяно милиони години и е велико изявление на Бога. Учителя отлично вижда и знае докъде е стигнало
към текста >>

194. 7.3 Пеньо Киров - Светозар Няголов ( -2013)

Дънов е един учен човек. Дълго време той работи върху умовете на първите си ученици, за да им отвори очите — да виждат и да отстрани от тяхното съзнание основния им дефект — съмнението. Бог оставя всеки ученик да се справи сам с този труден въпрос, стоящ пред душата му. Пеньо Киров познава вътрешно Учителя, отваря душата си за него и приема неговото благословение. Изпълнява точно всичко, което Учителя му нарежда. Среща много трудности и мъчнотии с братята и сестрите в Бургас, примирява всички възникнали противоречия и изтърпява всичко заради Господа. През 1918 г. се разболява. Вика от фронта Георги Куртев и Боян Боев да го посетят. В проведения разговор Пеньо подготвя Георги Куртев да подеме братската работа в Бургаския край. Като се връща в София, Георги сънува Пеньо, че носи хляб и му казва: „Георги, досега този хляб аз го раздавах, отсега нататък ти ще го раздаваш." Пеньо Киров си заминава на 21 януари 1918 г. и чак тогава неговата жена Ерефели, която цял живот го тормози, ревнува и пречи в братската работа, разбира, че при нея е живял един ангел, а тя не го е познала и горко съжалява и плаче за него. Споделя своята мъка с братята и сестрите от Бургас. В чест на брат Пеньо Киров Учителя дава песента „Благославяй, душе моя, Господа". Пеньо Киров е голям стълб в братството. Будният му ум схваща всички нюанси, които се проявяват в братския живот. Голямото му добро сърце е отзивчиво към всички. Той прилага на дело новото учение, като изтърпява безкрайните разправии
към текста >>

195. 7.17 Д-р. Иван Жеков - Светозар Няголов ( -2013)

и го атакуват с мислите си. Той пада и 40 дена лежи на легло. На четиридесетия ден Учителя го посещава и му казва да отиде следващата сутрин на беседа. Той става трудно, тръгва и постепенно се оправя. Отново започва да се движи и работи за братството до края на живота си. Доктор Жеков е добър фотограф и отразява много ценни случаи от живота на Учителя на снимки. Има много неприятности и материални разправии със съседа си Петко Епитропов. Посъветван от Учителя, доктор Жеков се примирява с него и му подава ръка. Един ден след неделната беседа в 10 часа Учителя сяда на една от пейките пред салона и казва: „Днес е велик ден, велик празник за Небето и Земята. Двама врагове, които се преследваха повече от 10 000 години, се примириха и си подадоха ръка." Жеков минава през много болезнени състояния и разбира великия закон, че движението е живот. След заминаването на Учителя работи за хармонията в братството и прокарва идеите на Учителя за мир и разбирателство. До края на живота си той обикаля гората, прави разходки и поддържа здравословното си състояние. Заминава си на 24 февруари 1970 г. на 96-годишна
към текста >>

196. 7.18 Йорданка Жекова - Светозар Няголов ( -2013)

си и пита: „Йорданке, ти сети ли се да оставиш ядене за еди-кои си бедни хора?" „Да" — отговаря тя. Често и нашето семейство е получавало храна, останала след свършване на обяда в кухнята. Така сестра Йорданка се утвърждава като главна готвачка на Изгрева и после в село Мърчаево до заминаването на Учителя. След това тя продължава да работи в братската кухня. На младини учи и завършва акушерство. Живее с бедно момиче. Запознава се с Учителя и братството и двете решават да постят, да тримирят известно време. Няколко дена не хапват нищо и стигат до положение, че не могат да се движат. Тогава започват да се молят, като издигат ръцете си нагоре като чаша. Те се напълват с миришеща на роза бяла течност. Йорданка веднага отива при Учителя и показва това, което е в ръцете й. Той й казва, че това е миро и трябва да го сипят на чисто място — най-добре в кладенеца. След това я изглежда строго: „Стига сте постили! За да не карате невидимия свят да ви храни отгоре." Йорданка и приятелката й сипват мирото в кладенеца, спират поста и започват да се хранят. Водата се благославя и с нея се лекуват много болни. В разговор с Учителя за професията й — акушерството, той казва: „Ти, като работиш като акушерка, ще поемаш добри хора, но и престъпници, и ще поемаш част от тяхната карма." Сестрата се замисля дълбоко и се отказва от акушерството. Дава всичките си инструменти на своя бедна колежка. В Мърчаево, в дома на брат Темелко, са на квартира доктор Жеков, Йорданка Жекова, Стойна Кондарева,
към текста >>

197. 7.40 Гавраил Величков - Светозар Няголов ( -2013)

а той се отдръпва. Това разминаване се повтаря няколко пъти. Галилей отива при Учителя и му разказва това свое преживяване. Учителя му казва, че няма връзка с тази душа и той е свободен вътрешно. „Аз съм този, който влизам ту в тебе, ту в нея." Значи, любовта, връзките, привличането между душите се дължи на присъствието на Бога в хората. Докато Бог е в тях, те проявяват любовта според степента на своето развитие. Не виждат недъзите и погрешките си и се обичат. Така, чрез любовта, Бог примирява и най-големите врагове. Щом Бог излезе от нас, и любовта ни напуска и ние мислим, че сме се излъгали в любовта си. През пролетта на 1941 г. Галилей е мобилизиран и облечен във военна униформа, отива при Учителя. Учителя му казва: „Ти сега ще пътуваш с германските ешелони към Турция. Те дойдоха тук, душите им да се поклонят на Господа, който сега е в България, макар и по този брутален начин. Ще дойдат и англичаните, американците и руснаците." Гавраил Величков отива в окупационния корпус в Сърбия. Веднъж разглежда ръцете на своите подчинени шофьори и намира, че на трима от тях линията на живота се прекъсва точно тази година. Той решава да им помогне да избегнат фаталния край. Като прави нарядите, един от набелязаните шофьори му казва, че сънувал лош сън. Галилей му отговаря, че не може да отмени наряда му, но да бъде много внимателен с колата си през деня. Войникът кара бавно, но като спира вечерта, друга кола го блъсва и ранява леко в ръката. Когато се връща в София, Галилей разказва
към текста >>

198. 7.65 Васил Радев - Светозар Няголов ( -2013)

въвежда голям ред в училището. При следващата проверка инспекторът остава много доволен от неговата прецизна работа. По характер той е мек и снизходителен, но много наивен — често го лъжат, особено в сметките. Свири на мандолина, цигулка и балалайка. Има много добър глас и точно изпълнява братските песни. На учениците си никога не пише двойки, а ги предразполага да учат и става добър приятел с тях. Те постоянно споделят с него всичките си мъчнотии в живота. Владее съвършено говоримия и писмения турски език и отлично познава местните нрави и обичаи. Умее да си променя лицето — от възрастен да става млад, като 20-годишно момче. Може да се излъчва с астралния си двойник и много пъти се явява на сестра си и други наши приятели в различни градове. Той подема и започва добре да изпълнява задачата, дадена му от Учителя. Разнася неговото Слово навсякъде, където работи. Притежава дар-слово, събира и лесно се сприятелява с будните души. Васил създава много братски групи и кръжоци, главно сред младежите от Димитровград, Пловдив, Варна, Кърджалийски окръг, Наречен и другаде. При една среща Учителя му обръща внимание да бъде отзивчив и да услужва на всички хора, които отиват за помощ при него. По едно време при него идва една жена, много окъсана, но красива и очите й светят като звезди. Тя го помолва да й даде нещо за ядене. Като вижда в какво окаяно състояние са дрехите й, дава й едно свое старо палто, като й се извинява, че няма възможност да й даде женско облекло. Тя му
към текста >>

199. 8.2 Методи за оправяне на човечеството - Светозар Няголов ( -2013)

как да се подмладят." (21, с. 115) „Когато очистите ума си от всякакви заблуждения и сърцето си от всички пороци, само тогава новото ще може да влезе във вас. Туй трябва да знаете!" (33, с. 9 — б. 21) „И тъй, работете съзнателно върху себе си, да приемете новата култура. Новата култура изисква от човека едно — да обича Бога. Къде ще намерите Бога? Във всеки човек. Какъвто човек срещнете — добър или лош, прост или учен, той носи някакво благо." (55, с. 260) „Новото се заключава в примиряването на хората. Новото примирява всички противоречия. Как ще стане примиряването между хората? Много лесно. Който има да взима, да прости дълга на брат си. Който има да дава, да бъде готов да си плати дълга." (55, с.400) „Такива хора са нужни на света: да пръскат своите светли мисли и топли чувства, да очистят Земята. Атмосферата трябва да се пречисти и освежи. Различните болести и епидемии се дължат на човешките ежби, раздори и недоразумения. Те ще изгорят и върху пепелта им и ще израснат добрините на онези хора, които ще станат братя, а не врагове. Иде това време и скоро е. Лошото се свърши, доброто иде. Тъй казва Господ. Вижда се вече краят на старото, иде началото на новото. Ще блесне красотата на новия свят, която Бог е приготвил за онези, които Го любят." (23, с. 47) „Новата култура, която иде, иска хора с нови разбирания. Влязат ли със старите си възгледи и навици, господарят на света ще дойде и ще ги изпъди вън. Новата култура не приема хора със стари дрехи, със стари
към текста >>

200. Ill ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТАГРАМА - Светозар Няголов ( -2013)

буквите е : В - Ръководител, Вожд в Небето; У- Учител и Спасител, значи : „Вожд и Учител на Живота." Това са буквите на Христа, Който е Ръководител на Всемирното Бяло Братство, с когото трябва да сме непреривно свързани. Буквата (Ж) в Пентаграма показва живота, който трябва да се качи горе при Бога. В цветния Пентаграм тя е качена едно ниво по-нагоре, вляво, под отвореното Око, а на нейно място е поставено летящото колело върху светещата сфера - Духът на Виделината, който ще примири всички низши същества от ада с Бога. В шестата раса буквата (Ж) - Животът, ще бъде при образа на Учителя и нашият живот ще е едно с Неговия. Учителя казва : „ Отсега нататък между вас и Мен няма да има никаква раздяла. Ще работим заедно през вековете." В Пентаграма между катетите на големите ъгли се образуват пет малки равнобедрени триъгълника, в които е написана по една цифра. Числото (1) е на върха при Истината, над който е ясносиният цвят - на духовния човек. Духовен човек е само онзи, който живее и се движи в Истината. Баща на лъжата е дяволът. Щом човек допусне в ума, сърцето или волята си някаква лъжа, той обръща Пентаграма с върха надолу и отива към ада, като загубва ясносиния цвят и придобива черния. Числото (2) е на върха на Любовта, където е ясно розовият цвят, който въздейства на сърцето и дробовете. Когато човек наруши принципа на Любовта - скъса връзката с любимия си човек, заболява от сърце, туберкулоза или получава психическо разстройство. Числото (3) е при върха на
към текста >>

201. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

това време почти никой не посещава езерата, а овчарите са пасели стадата си по ниските поляни. Пътят нагоре е мъчно проходим и доста трудно се достига до Едигьол от Сапарева баня по стръмната Валявица. През 1929 г. Учителя организира и провежда първото посещение на езерата от неголяма група братя и сестри. Там той открива лятната планинска школа на Бялото братство. В Сапарева баня наемат коне, които изкарват багажа до горе. Братята и сестрите си построяват палатков лагер, доста примитивен, предимно от войнишки платнища, опънати на два кола, по билото на баира между второто и третото езеро. Всяка сутрин всички стават рано и отиват да посрещат изгрева при скалите над второто езеро, което е служело за молитвен връх. Там Учителя е изнасял своите беседи, седнал на един естествен каменен стол. Той отбелязва, че този стол е приготвен от съществата преди 4 милиона години, когато те са знаели, че по тези места ще идват духовни същества и Учителя ще им изнася беседи. Нашите приятели са били зле екипирани с тънки дрехи и скъсани обувки и през примитивните им палатки вятърът свободно преминава. Нощите били студени, а дните - много топли. Само чистият въздух, неповторимата красота и присъствието на Учителя стоплят душите на приятелите и те търпеливо понасят несгодите. Лагеруването продължава повече от 10 дена. Една сутрин след молитвата и беседата Учителя нарежда на братята и сестрите бързо да съберат багажа си и да тръгнат надолу. Никой не иска да напусне това чудно място.
към текста >>

202. БЕЛЕЖКИ ЗА ЧИТАТЕЛЯ - Георги Томалевски (1897-1988)

се говори на учени люде, стига този, който говори, да разбира тяхната наука, той ще облече словото си в друга дреха, независимо от това, че словото е същото, за което приказвахме с неучените лица. Ако говорим на французи, ще говорим на френски език, на немците - на немски, на китайците - на китайски, стига да не променим символа и мъдростта на животворното слово и да не го представим за свое. И евангелистите говориха по различен начин, но и у четиримата се ражда образа на неповторимия Божествен пратеник, роден във Витлеем. Като се осмелявам да поема деликатната отговорност да напиша тази книга, която на места има жанра на белетристика, на строга историческа автентичност, а другаде - неизбежно на философско есе, добавям, че тя не е предназначена само и предимно за учениците на Бялото Братство, които години наред са живели с Учителя, слушали са беседите му, които считам относително най-автентичния извор, а и за външни люде, незапознати с учението, а само дочули за него от уличната мълва или прочели тук-там някоя несериозна и закачлива приумица. Моята цел като автор на настоящата книга е да открия на четеца основните азбучни истини за учението на Бялото Братство в България и да създам в душите на духовно пробудените люде желание да се приближат до една рядко богата духовна съкровищница.
към текста >>

203. УВОДНИ ДУМИ - Георги Томалевски (1897-1988)

Христа е не само най-святото, но и най-безопасното, тъй като то е оградено с щита на смирението, през който не могат да проникнат най-върлите врагове на възхода на душата - гордостта и жестокосърдечието. Ако другите учители, които имат човешко родословие, представляват различни еманации на Великия Космичен Дух, Христос, няма човешки генезис, а е вселяване в тялото на Исуса, Велик Космичен Дух, идещ от Бога направо, от Неговото любящо сърце. Христос е първият, единственият и неповторимият учител на човешкия род, за който Създателят на всичко видимо и невидимо казва: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото благоволих". Макар, че в християнската доктрина се говори за благодат, за съвършенство на човешкото „аз" - монадата не се получава като незаслужен дар, а се придобива така, както детето научава буквите, за да стане господар на писмото, или както един музикант овладява своя инструмент, или изкуството да пее. Благодатта е нещо много по-дълбоко и обстойно, за което тук не ще говорим. Както начинаещият цигулар, пианист или какъвто и да е музикант не може да научи всички особености на музикалното изкуство заедно с всичките изисквания на избрания инструмент, така и тези, които тръгват съзнателно по нагорния и често каменлив път на себеусъвършенствуването, не могат сами да овладеят великото изкуство и имат нужда от учител. Много са пратениците на Небето, много са пътищата, посочени от тях, но истинският, безопасният, макар и стръмен път, покрит с остри кремъци, е пътят на Христа.
към текста >>

204. Момчето Петър - Георги Томалевски (1897-1988)

да разчитат по тези откъслечно казани неща и спонтанно извършени постъпки цялата картина на един следващ по-нататък развой на младия живот. В къщи, в училището, при играта със своите другарчета, по някои привички, които се повтарят периодично възрастните стига да имат изработена наблюдателност, биха узнали много неща за съдържанието, което се крие в мълчаливата детска природа и биха научили безпогрешните пътища, по които трябва да се насочи един живот. Наследил ума, борческата и непримирима душевност на бащата, който умее да преодолява препятствия и да дири чрез християнското си благочестие пътя за тържеството на своя народ, взел от другата страна кроткият нрав и благородство на майка си, потомка на един просветен и властен баща, какъвто е бил чорбаджи Атанас, младият Петър е прибавил и нещо друго, донесено със своето раждане. Една превишаваща годините му мъдрост, която е учудвала от време домашните му и една съзерцателност, която е била характерна черта още от най-ранните му години. Ако бащата или кой да е друг възрастен и разумен човек би влизъл по-често в разговор с това необикновено дете, те (особено бащата) много по-лесно щяха да си обяснят в онези по-късни години, защо възмъжаващият и просветен млад човек търси и избира пътища, които изненадват хората, привикнали да живеят в установени конвенционални форми. Малкият Петър бе почнал учението си в набързо построената черквица в Хатърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства изпратиха свещеник
към текста >>

205. За словото на Учителя и за някои принципи на учението - Георги Томалевски (1897-1988)

но знаят, че някой от тях е този, за който става реч. Беседа в салона на Изгрева, София Имаше и случаи и те бяха много, когато Учителят трябваше да отговаря на въпрос, зададен му през седмицата от някой ученик. Тогава, зърнал ученика между слушателите, той правеше умело една модулация между основната мисъл и вмъкваше в нея необходимия отговор. В тези така построени беседи все пак като гранитен отломък стоеше главната мисъл и основната линия, но най-скъпоценното у тях са неповторимите и никъде несрещани бисери, които биха отворили очите на човека за цял живот. Така и в многообразието на цветната поляна, през която понякога минаваме нехайно, човек може да открие онова растение, онази билка, която носи спасението му от някое дългогодишно страдание, но на никоя поляна природата не поставя латинските надписи над своите лечебни треви и никога не ги посажда в серии, съобразно с някакво ръководство. Всеки гладен, жаден, страдащ и търсещ сам открива онова, което трябва да намери, онова, от което се нуждае най-много. Известно е колко високо Учителят зачиташе творбите на изкуството, книгите от световната литература, за които Той неведнъж споменаваше в своите разговори, за великите ваятели и най-вече за гениалните музиканти, но в своята работа той имаше други задачи. Той трябваше да изпълни своето поръчение - мисията си, за която бе дошъл на тази земя и в тази страна. Много трудно е да се обясни кое е онова, което създава жизнената връзка между човека, който дава, и оня, който
към текста >>

206. Някои основни истини - Георги Томалевски (1897-1988)

а към самата „кал“, на която ще препишат достойнствата на Всемирния Творчески Дух. Пример за това в наше време е отговорът, който се дава на питането: „Как да си обясним разумната закономерност и мъдрост на природните закони?“ Те, служителите на мрака, отговарят: „Това е свойство на материята.“ Днес, когато очарованото око на естествоизпитателя наблюдава световната хармония и закономерностите на това, което се извършва пред нас, когато това око долавя великото единство между необозримия свят на свръхгалактиките и чудото, което става в клетката, както и в неизброимо многото комбинации на полимерите от аминокиселините, където се крие тайната на живота, служителите на безнадеждността и страданието, понесли закваската на първия грях, наречен горделива завист, бързат да отнемат надеждите във вечния живот и приписват всичко това на „свойство на материята“. А би ли имало веществото такова чудесно свойство, ако нямаше кой да му го даде? Платон, който имаше поглед, пронизващ през всички светове и всички столетия, изрече предупредителния и тревожен сигнал към ония синове на бъдещето, които ще застанат като верни и непоколебими войници на виделината, без да са се записали някъде, без да са декларирали своето присъствие. Дали хората около Учителя - този „модерен маг“, са смогнали да постигнат добродетелите, за които говори той, това е друг, отделен въпрос. Развитието на човека е бавен процес. Както при лекаря отиват болни хора, жадуващи за здраве, така при учителите отиват
към текста >>

207. Паневритмия - Георги Томалевски (1897-1988)

развитие и единственият светоглед, който премахва основните противоречия, измъчващи хората на тоя свят. Няма нито един въпрос, нито един проблем от науката и изкуството, върху който Учителят да не се е изказвал и да не е дал в разбираема форма основните ценни и напътствени мисли, които служат като сигурни пътеки към още по-сигурни истини. Ако хората от различните специалности се заловят и преровят стотиците томове беседи, ще намерят всеки за своята специалност оригинални и неповторими указания. Той говореше за медицина, за естествознание, за астрономия, астрология, педагогика, а най-много за музика. Ние нямаме възможност да дадем всичко, което би интересувало любознателния човек на нашето време. Това ще направят други хора, които ще имат на ръка всичкото богатство на Учителевото слово и които ще потърсят нови пътища за много неразрешени проблеми в живота и науката. Като илюстрация ще дадем на това място някои основни мисли и схващания на Учителя по медицинските и здравните идеи, извадени от неговите
към текста >>

208. Учителят за себе си - Георги Томалевски (1897-1988)

си Хората имат съвсем своеобразни разбирания и мнения за дадена личност, която по един или друг начин се е наложила на вниманието на обществото. Така за Учителя на Бялото Братство се говорят най-различни неща, които сравнени едно с друго, се намират при някои случаи в непримирими противоречия. Духовните хора най-често желаят да определят кой е този, който ги ръководи, като вместо да следват неговите съвети, търсят неговия произход далече в миналото. По такъв начин поради несъвършенството на подобни „начинания“ може да се дойде до различни заблуждения. В настоящата глава от книгата за Учителя Беинса Дуно ще дадем извадки от неговите беседи и разговори, в които макар и много рядко той е говорил за себе си. „Мнозина ще питат - казва той, - каква е моята цел, когато проповядвам на хората. Ако аз съм дошъл да говоря това, което проповядват други, нямаше нужда да идвам. Аз проповядвам Христовото учение, което трябва да се приложи в живота поне в малък размер, а именно в отношенията между бащи и майки, синове и дъщери, слуги и господари. Да се приложи между всички хора на земята това учение е моята задача. Нека всички свещеници и проповедници да се съберат и да се помолят на Бога, да им помогне в прилагането на Христовото учение, защото само Той е в състояние да примири всички хора. Учението, което проповядвам, е учение за живата природа, с която се занимава и науката. То е учение за живота, наука за разумното в света, наука за Бога и любовта. Аз не повтарям учението за
към текста >>

209. Разговори с Учителя. Разговор първи - Георги Томалевски (1897-1988)

живота. Ученикът: Размишлявам за много неща, но все още ми е трудно да проумея онези, които са извън всекидневието, които философите наричат трансцедентни, а математиците ги назовават ирационални. Учителят: Трансцедентното за оня разум, с който решаваме катадневните задачи на земята, е реално за друг разум, който все още не е пробуден у хората на този свят. Така също ирационалните величини на земята са рационални за един друг свят, който стои по-високо от този, в който живеем. И несъизмеримите величини в математиката отговарят на неосъществени реалности, за които единицата мярка е онази същата, която ние тук не можем да уловим като завършена представа. Ученикът: Като се размисля за това, което ми се струва, че го зная, и го сравня с въпросите, които си поставям и не мога да разреша, тогава ми става ясно, че това, което не зная, е огромна планина, а това, което си мисля поне че ми е познато, е някакво мъничко камъче като просено зърно. За пример аз не зная защо понякога страдам и защо и хората страдат, а радостите са толкова малки и така краткотрайни. Учителят: Тъй като вие споменахте за радост и скръб, нека ви кажа, че тези състояния не са постоянни, а сменящи се. Човек преминава от едното в другото състояние по закона за ритмичността, без да познава този закон, а хората страдат, защото си мислят, че този свят е създаден само за удоволствия. Всеки си мисли, че всички хора освен него са добре и че Бог спрямо него е несправедливо жесток. Хората трудно могат да се сродят с
към текста >>

210. Разговори с Учителя. Разговор втори - Георги Томалевски (1897-1988)

под влиянието на различните планети, както и видовете на цялото растително царство. Колкото това да изглежда отвлечена материя, един ден напредналото човечество ще разбере, че звездният свят взема участие със своето влияние при изграждането живота на една планета, както и за създаване на голямото многообразие на организмите - от най-нисшите до човека. Ученикът: Необяснимо ми е това, че голяма част от учените на нашия съвременен свят дори когато видят правдивите, а понякога и неоспорими доказателства за влиянието на един надфизичен свят, продължават да упорствуват и да отричат този невидим и реален свят. Учителят: Причината за това е фанатичната привързаност на хората към света, който сме опознали с петте сетива. Има един закон, според който човек не може да бъде едновременно в хармония с Божествения и с материалния свят. Ако е в хармония и разбирателство с физическия свят, ще бъде в противоречие с невидимия свят. Ако е в хармония с някой от по-висшите светове, ще бъде в противоречие с физическия свят и с порядките в него. Много е трудно да си в пълна хармония с двата свята. Такова нещо могат да осъществят само много издигнати души, изминали значителен път от своето развитие. Учителят помълча няколко минути и каза: - В окултната наука е познат един свещен знак, наречен пентаграма. Този знак е взет като символ на някои държави и доктрини, без хората да знаят значението му и без да подозират, че начинът на неговото употребление не е без значение и носи най-различни
към текста >>

211. Мисли за любовта - Георги Томалевски (1897-1988)

както темата за любовта. Тя е основният мотив в световната литература. Любовта е движила развитието на всички изобразителни изкуства, както и на музиката. Развитието на човечеството като цяло и това на отделния индивид се извършва заради една любов. Любовта обаче, за която се говори в тази книга, не е същата, която ние хората сведохме до баналните й форми на нашето всекидневие. Светлината, в която ни се представя тя за първи път тук. осветява живота по нов начин. Тя има неизмерими граници, обхваща вселената, преминава през всички светове, тържествува в човешката душа и се изразява като първична воля за
към текста >>

212. 14. КРЪСТЪТ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

— божественото и човешкото начало. Човешкото винаги разпъва божественото, когато не е влязло в хармония с него. Така хората разпнаха Христос на кръста, те бяха в противоречие с Неговите идеи, не ги приеха. Как ще разрешим този противоречив символ на Земята? Когато осите на кръста се превърнат в диаметри на окръжността, която се получава при завъртането му около двете напречни линии. Само кръговото движение разрешава кръста. Човекът, попаднал в противоречие, трябва да прави усилия да примири противоречието. В случая окръжността дава разрешение на кръста. А окръжността е символ на вечното, на безсмъртието. Ако земята е кръст, слънцето е окръжност. Най-разумното движение в природата е кръгообразното. Това е движението на всички небесни тела. Това е линията с най-слабо съпротивление. Когато човек се проявява на физическия свят, той среща съпротивление, защото съпротивлението е закон на материята. При съпротива той отстъпва, след което пак настъпва и това му движение към периферията и към центъра образува кривата на окръжността в дългия жизнен процес. Така че човек се движи по крива линия в проявите си. Вертикалната ос на кръста може да се вземе и за символ на електричната енергия, която се проявява чрез ума, а хоризонталната — на магнетизма, който действа в чувствата и симпатичната нервна система. Когато умът и сърцето заработят паралелно и хармонично, човек излиза от областта на противоречията и влиза в живота на душата — става изразител на божествената си същност. Умът и
към текста >>

213. 40. ПРЕХОДЪТ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

съзнавал по-рано. Вече няма да пълзи, а ще лети. Бавно ще започне да осъзнава своите нови устои, като малко дете, което след като е лазило по земята, се изправя на краката си и прохожда. Ще се изправи човекът на моралния си гръбнак и заякналите си добродетели и ще тръгне по новия път. Тялото му ще е на земята, а главата му — на слънцето. Той ще просветне, ще стане светлина, ще пръска светлина по пътя си и ще върви в светлина. Противоречия няма да съществуват за него, защото той ще ги примирява в центъра на новото си слънчево съзнание. Ще започне да проумява великите закони, които управляват живота, и ще се координира с тях. Ще заработи, както работи разумната природа, животът му ще се превърне в радостна хармония и непрестанен вътрешен растеж. Ще се радва на новите свежи кълнове на дървото на живота си. И цветове ще разцъфват, и плодове ще връзват, както ароматно лимонено дърво. Расте, цъфти и зрее едновременно. И ще разкрие смисъла на живота си. А този нов свят е велик, красив и смислен. Той е винаги нов, никога не остарява, защото нищо в него не се повтаря, вечно възходящо движение, нови импулси, нови вдъхновения, творчески сили и изявления. Колко по-весело е да си лека литнала пеперуда в пролетната градина на безсмъртния живот! Това е новият човек, роденият от Дух човек. Дете на Духа. Преди 2000 години Духът влезе в учениците на Христа, а днес ги ражда. Тогава Духът се роди на земята, а днес ще се прояви и ще бъде познат. 17.07.1983 г. 09,40
към текста >>

214. 65. ПЪТЯТ КЪМ БОГА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

от 13-ата, приближава се към Централното Слънце и получава нови енергии, които ще преобразят всичко на нея, както и самата нея. Светлината се увеличава и тъмните сили, които са откраднали светлината, все повече губят и ще бъдат вързани в земята. Иде освобождението на света от тъмнината. А светлината е мисъл. "Единственото реално нещо е мисълта. И материята, и силата — всичко това е мисъл. Всичко друго е реално, но с относителна реалност, а истинската реалност е мисълта. Да се примири някой човек с някого, това значи да има права мисъл. Започни да мислиш правилно и ще станеш красив, ще станеш силен, паметта ти ще се подобри, всичко ще се подобри. Болка имаш, започни да мислиш право и тя наполовина ще се намали, после на четвъртина и най- после ще изчезне. Да повярваш в Бога, това значи да мислиш право. Бог е Баща ти, Той е направил целия свят, мисли за Името на Баща
към текста >>

215. Новото Битие — Трети Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

влезе сама при Учителя... Какво ли си говорят?" Горните редове бяха написани в тетрадката ми от брат Христо. Влязох сама при Учителя. Днес той беше необикновено нежен към мен. Лицето му светеше с Божествено сияние. Той "слезе" много близко при мен, до моето ниво. Бащински ме поучаваше, обясняваше ми търпеливо и отговаряше на въпросите ми. Разказах му за една разпра в операта и за несправедливото отношение на режисьора към мен. Учителят ми каза строго: – Помни това: Никога не примирявай неприятелите. Стой далеч от тях. Не се бъркай, когато те се карат и вършат зло! Всичко ще се оправи! Ти да не се влияеш от думите на този режисьор. Който е висок връх, винаги има и силна сянка, но, за това пък и най-силно се огрява от Слънцето! – Учителю, той пожела да дойде в дома ми, там да ми покаже, как да играя ролята си... Когато се опита да ме целуне, аз му дадох беседата, както Вие ми казахте. Той побледня и много се разсърди. Преди няколко дена ме разплака на една генерална репетиция с публика, защото не бях сложила по-силен грим на лицето си. Учителят стана много строг и каза: – Ние ще го насолим! Той няма право да те тревожи преди излизането ти пред публиката. Те там, в операта, приличат на дупки. Те всичко прибират, защото са тъмни и влажни. Той, режисьорът, се оглежда в тебе. В тебе вижда себе си и себе си нацапа. Светлината е желана от хора, които я ожидат*, но има хора, които не я искат, те предпочитат тъмнината. – Учителю, не разбирам какво искате да ми кажете! –
към текста >>

216. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС НА БОГА - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

съдържанието: Скипа: Bravo! Mes fetititations! Vous chantez tres, tres bien! Л. Табакова: Je chants mieux dans "Lucia" et "Barbier de Seville". Скипа: Je le croix bien! Л. Табакова: Vous ne trouvez, que je sui tres mal grimme? Скипа: Pour une belle voix, cela ne pas inportente! Скипа: Браво! Моите поздравления! Вие пеете много, много хубаво! Л. Табакова: Аз пея по-добре в "Лучия ди Лемермур" и "Севилският бръснар" Скипа: Напълно Ви вярвам. Табакова: Не намирате ли, че съм лошо гримирана? Скипа: За един хубав глас това няма значение. Ето и съдържанието на писмото: "Уважаема госпожица Л. Табакова, Позволявам си заедно с настоящото да Ви изпратя портрета на г-н Тито Скипа, даден от последния преди заминаването му от България, с молба да Ви го предам. Господин Тито Скипа ми съобщи още, че от Италия ще Ви изпрати специално един голям портрет. В навечерието на неговото заминаване, господин Тито Скипа с приятно чувство си спомни за Вашата наивна изненада, когато го видяхте изправен до вратата на Вашата стая-будоар, дошъл да Ви поздрави по случай участието Ви в премиерата на операта "Отвличане от сарая". Извън думите му, че Вие пеете много, много добре и че имате красив металичен глас, с великолепни височини, той ми каза, че е искал да Ви каже още някои работи във връзка с Вашия хубав глас, но Вие страшно бързахте да се преоблечете за другото действие. Господин Тито Скипа възлага надеждата на Вас, да станете една много известна певица, тъй като намира във Вас много големи
към текста >>

217. Божествена Любов ме озари - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Никога не се връщай от пътя си назад! Върви само напред!; 18) Чужди подаръци не приемай. Свои подаръци не подарявай на никого; 19) Не приемай съвети от невежи хора; 20) Избягвай хората с отрицателен магнетизъм и електричество; 21) Не се продавай за хляб! За силния стани вода (мек). За слабия стани мост (хляб); 22) Мястото, на което Бог те постави, никога не го сменяй; 23) На път на никого не помагай. Не се радвай, когато неприятелят ти падне; 24) Дръж правилна връзка с Бога! Не примирявай хора, които се карат. Не примирявай неприятели, защото ти ще заплатиш заради тях! – Учителю, много Ви благодаря за всичко, което ми казахте. Дайте ми възможност да извърша волята Божия и да издържа изпитите си. Учителю, аз идвам при Вас, да се уча на окултната музика, новото пеене. Все едно, че нищо не съм учила до сега. Да започна отначало и Вие да ме учите на ангелското пеене. Аз искам да забравя всичките си знания и Вие да ме учите. Станах права и изпях песента "Вътрешният глас на Бога". Той с любов и търпение ми показа изпълнението на песента. Докато Той настройваше струните на цигулката си, ние с Брат Христо го попитахме, дали Венцислав Янков да отпътува за Берлин, или да остане в България? Учителят затвори очите си, помисли малко и каза: – Той трябва да замине. Малкото, което е получил, да го приложи. Той пак ще се върне. Учителят започна да свири една много красива мелодия с модулации*. И запя: "Божествена Любов душа ми озари и изпълни сърцето ми с лъчи. От дълбоки глъбини
към текста >>

218. Два нови куплета на солото на 'Слънчеви лъчи' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

два куплета. Аз ги записах и попитах: — Когато го пея на концерт мога ли на третия път да изпея вместо "Сол", горе "Си"? Учителят ми позволи. Той беше радостен. Ето солото с трите куплета: Аз казах с вдъхновение: — Учителю, понякога Ви виждам като Любов, понякога Ви виждам като Мъдрост, а понякога Ви виждам като Истина. Учителят започна да говори за операта: — Тя, операта, сега има едно предназначение, но в бъдеще ще има друго предназначение. Ти сега, където отидеш да пееш, ще примиряваш душите на хората. Аз му разправих следната си опитност: — Учителю, когато гостувахме с операта в Берковица, още на гарата ме приеха като гостенка най-видното и заможно семейство в града. Бяха млад мъж, жена и старата майка на мъжа. Всички бяха скарани помежду си. Жената не говореше на мъжа си и спеше сама в спалнята, а той пък спеше на терасата. Двамата пък не говореха с майката. Като седнахме да се храним на масата, те си проговориха. Още от рано мъжът и жената си купиха билети на първия ред, но за майката дори не помислили. Бабата дойде разплакана при мен, преди да отида да се гримирам в театъра и ми каза: "Те не ми купиха билет. Аз тъй много искам да те видя, да те чуя като пееш!" Аз я успокоих: "Ти не се безпокой! Ще дойдеш с мен, когато отида в театъра да се гримирам и аз ще ти кажа къде да седнеш." Тъй и стана. Диригентът по обичай, преди спектакъл обикаля стайте на артистите. Като дойде при мен ме попита коя е тази баба. Аз му обясних и го помолих, да я пусне в салона. Той
към текста >>

219. Чудото - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

той изнасяше Божественото слово през целия си живот. Сестрите и братята грижливо го бяха облекли в бяло. Приличаше на току-що цъфнала бяла лилия. Колкото и да се въздържах да не плача, не можах да сторя това. Цялото ми същество беше обзето от силна скръб. Братя и сестри свиреха при нозете му. След обяд таксито ни отведе в града. Малко само можах да си почина. Опитах гласа си, но никакъв тон не излизаше от подутия ми ларингс. Трябваше да се упътя към театъра. Облякох се и се гримирах. Докато оркестъра свири увертюрата "Леонора", аз съм сама на сцената, пред спусната завеса, така че, имах възможност да викам Учителя с молитви. Молех му се горещо – да ми даде глас. Завесата се вдигна и миг, преди диригента да ми подаде знак да запея, стана чудо! Изведнъж Учителят се яви пред мен в цял ръст. Цялата му фигура вибрираше и изпускаше светлина. Тази светлина, във вид на светкавица, мина през тялото ми. Видях само десницата му, че ме благослови. Тази светкавица силно ме раздруса и ... запях... Гласът ми сам си пееше, без никакво усилие от моя страна. Между второто и третото действие, дойдоха на сцената директорът Любомир Пипков и секретаря му – композитора Георги Димитров и ме поздравиха, с целуване на двете ми ръце. "Необикновено пяхте тази вечер", чувах да казват хористите и колегите от всички страни. В душата ми беше легнала най-голямата печал и истинско страдание... Учителю благи, светли, свидни Учителю, благодаря Ви! Аз Ви чувствам винаги около себе си. Виждам Ви във
към текста >>

220. САМОДИВСКИТЕ ПОЛЯНИ - Борис Николов

боровинки. Това знаеше и мечката, затова не беше рядък случай да я срещне тук човек. В този кът от Рая царуваше мир и най-добри отношения, може би защото слънцето огряваше Самодивските поляни. Знае се, че там, където слънцето цял ден грее, не може злото да успее! Тази нощ огънят в килията горя до късно. Скитника слушаше гласовете на нощта и песента на пламъците. Мислено разговаряше с отшелника. Какво е мислел този свят човек, какво е преживявал тук? Велико безмълвие обгръщаше и примиряваше всичко. Какви тайни криеше още То от
към текста >>

221. ТОШКАТА - Борис Николов

висока към два метра стена и пълен с кучета, може би стотина. Застанах на височината отвън и гледам в двора. Имаше какви ли не породи! Тук можеше да се видят и всички пози на отчаяние, на озлобление, на безразличие – кучетата предчувстваха какво ги очаква. Направи ми впечатление едно куче. То не се суетеше. Застанало беше на хълмчето всред двора – стройно, мускулесто, с нисък лъскав косъм. Изчакваше нещо, следеше зорко, в самата му поза имаше напрежение, решителност и буйна непримиримост. Изведнъж то се затича, засили се, скочи на гърба на голямо рунтаво куче, оттам с един още по-прекрасен скок се прехвърли на оградата, а оттам – навън. Скокът беше несравним! И между кучетата има характери и темпераменти. Приближих се до вратата, да потърся пазача и да откупя Тошката. Жал ми беше за всички кучета – знаех каква участ ги очаква. Пазачът го нямаше. Вратата не беше заключена, а само подлостена отвън. Отворих я и бързо се отдалечих. Кучетата не чакаха покана – като пъстър поток те се устремиха навън и всяко отиде по своя път. Вечерта Тошката си беше вкъщи. Как се е ориентирал? Как е намерил толкова отдалечената къща, когато е бил откаран, както ми казаха, със затворена кола? Наистина животните имат безпогрешно чувство за ориентиране. Веднъж бяхме се изгубили в Рила. Припадна мъгла, свечеряваше се – на една крачка не можеш да видиш нищо. Изгубихме пътеката, която и без това слабо се виждаше. Опитахме се да вървим, но се натъквахме или на скали, или на пропасти.
към текста >>

222. РАЗСТРЕЛ - Борис Николов

и големи животни предпочитаха да се отдалечат. Опитах се да се сприятеля с Бубчето, да му дам някои лакомства – нищо не помагаше, не ми обръщаше внимание, гледаше в очите само господаря си. Тогава измених тактиката: сприятелих се със Стоян, още повече, че работата ни беше обща – той доставяше материали за строежа. Видя той моите безуспешни опити да се сближа с Бубчето и ми каза: „Докато не му разреша, няма да те погледне.“ Тогава извика Бубчето, тури ръката си на главата му – то примижа от блаженство. След това, като му говореше ласкаво и го милваше, взе моята ръка и я тури на главата му. След тази церемония Бубчето вече вземаше от мене храна и като го извиквах, идваше. Обръщаше ми наистина внимание, но винаги поглеждаше „божеството“, дали одобрява постъпката му. По това време излезе нареждане да се избиват кучетата – „разнасят болести, смущават с лаенето си трудещите се“. Наредбата беше категорична. Всеки трябваше да заведе кучето си извън селото, край дъбовата кория; връзваха нещастните животни за едно дърво и ги разстрелваха. И Стоян трябваше да заведе Бубчето, но нямаше нужда да го връзва. Той само го повика до дървото и му каза: „Стой тука!“ И Бубчето застана до дървото. Но човекът, който ги застрелваше, нещо се забави малко повече и Бубчето помери да отиде при господаря си. Той вдигна ръка, помаха и заповяда: „Стой там!“ Бубчето обаче взе този жест като знак да покаже коронния си номер. То се изправи на задните си крачета, а с предните помахваше, лицето му имаше
към текста >>

223. ЗЛАТНАТА ГРИВНА - Борис Николов

Големия Живот на Братството ние наричаме всеки мъж брат и всяка жена сестра. Сестрата седеше на големия плосък камък и тихо си плачеше. Това беше скръб зряла, улегнала, преживяна и разбрана. В нея имаше примирение. Тя идеше от глъбините на живота. Това беше връзка с любими същества, отдалечили се в Големия Живот. Скръбта ѝ се изливаше естествено, просто, в тиха жалба: – Изгубих я, тук я изгубих! Две години вече я диря – нищо не намерих…Отиде милият, скъп спомен! Не скърбя защото беше скъпа златна гривна, с диаманти, но заради спомена, заради скъпия, мил спомен тъжа… Не можах да го опазя! Сестрата беше опряла ръце в скалата, надвесила лице над нея. Сълзите ѝ обливаха големия топъл камък, преседял тук хилядолетия, свидетел на какви ли не събития, и всички те бяха записани в него. А сега ще се прибави и тихата жалба на една човешка душа… Скитника я гледаше със съчувствие. Той отправи запитване към живото Пространство, просто и ясно: – Къде е златната гривна? По трепета, който мина през него, позна, че ще има отговор. Но какъв странен отговор беше той! Пространството като че се усмихна: очерта се голямо дърво и на него гнездо, гнездо на сврака – нищо друго. Картината се задържа. Скитника я гледа известно време учуден, после дойде просветлението и разбра. Огледа се наоколо. На няколко крачки почваше голямата гора. Накрая на гората – голям бук, а на върха му – гнездо на сврака. Скитника попита брата до него: – Можеш ли да изкачиш онова дърво? – Аз бях най-добрият катерач
към текста >>

224. КЪРТИПЪНЯ - Борис Николов

и павурчето с греяна сливова ракия, ей тъй, само за аромат. Тогава Къртипъня погледне към Илия и ще каже само: „Илия…“ Илия знаеше – ще откачи внимателно от стената вулията с гъдулката и ще му я подаде. Къртипъня я изважда полека и я пипа с такава нежност и любов! Това е чуден инструмент, изработен кой знае от кога от незнаен майстор и предаван от ръка на ръка, от деди и прадеди. Никой не може да допусне, че тези грамадни, силни ръце могат да пипат тъй деликатно и нежно! Къртипъня примижава, дръпва лъка по струните, наглася ги… Тегли дълги лъкове – да влезе гласът в лъка, след това пробягва по тънките струни, за да раздвижи пръстите. Потокът приглася на гъдулката… Тя, песента във Всемира е една… Окашля се късо, притвори очи и се забрави… Песни ли? Къртипъня можеше да свири и да пее месец, без да спре. Глас зрял, улегнал, спокоен – много поколения пееха в него. Какъв глас! Всичко затихваше и се заслушваше, даже нощните птици не смееха да се обадят. А потокът пригласяше… „Изпей някоя по-весела!“ – Илия, който беше тъжен, обичаше весели песни. Певецът не чакаше да го канят. Тъй минаваха благатите дни и нощи. Да, тука живееха щастливи
към текста >>

225. БЕЛИТЕ СКАЛИ - Борис Николов

Природата е майстор да създава чудновати и мощни форми. Той вървеше по терасата, когато изведнъж се спря, крайно учуден: пред него в тревата лежаха два вола. Те бяха като живи, като че си седяха спокойно и преживяха. Той се приближи и ги докосна с ръка. Големите парчета варовик бяха паднали отгоре, но кой беше ги изваял? Тук беше работил голям майстор! Всичко беше изработено до най-малки подробности и съвършено – позата, главата, очите, цялата фигура изразяваха търпение, примирение, тъга. Скитника си помисли: не е ли това образ на народа, поробен и унижен? Няколко крачки по-нагоре се виждаше входът на пещерята. Към него водеха три стъпала, големи, безспорно изсечени пак от човешка ръка. Самият вход беше оформен правилно – пак работа на човека. Вътре – обширен сводест салон; разположени от двете страни, два сталагмита бяха издялани като колони, в строго античен стил. Колоната е математическа формула, тя действа с размерите и повърхността си, от нея се излъчва сила, тя внушава идеи. Скитника се учудваше на това изкуство. Спомни си, че в легендите се говореше за ваятеля Спир-Димитър, художник и цигулар, неразделен приятел на Вълчан Войвода… Отдясно, встрани, в хубаво оформена ниша, се виждаше седнал турски кадия с чалма на главата, пред него – отворена книга. На лицето му беше придаден строг, важен израз и с една надсмешка над човешките закони. На отсрещната стена беше изваяна друга фигура: поп на кон, с китка босилек в ръка, вдигната да миросва и благославя;
към текста >>

226. МЕСЕЦЪТ НА СМЪРТТА. ПОСЛЕДНИЯТ ОГЪН - Борис Николов

ПОСЛЕДНИЯТ ОГЪН Всеки човек рано или късно ще се срещне с Ангела на смъртта. Учителя го нарича „най-красивият Ангел с печалната усмивка“. Скитника беше вече извървял пътя, и какъв богат творчески път беше той! Какви борби, каква работа и напрежение изнесе! Той не се примиряваше с неправдите, насилието и лъжите човешки. Идеи осветяваха пътя му. Наближаваше вече деветдесеттях години, но беше запазил младежки вид, движеше се леко, от него се излъчваше сила. Лицето му беше озарено от вътрешна светлина – тук присъстваше мисълта. Човек е гражданин на Всемира, той пътува с крилете на мисълта и може да посети далечни и невидими светове. В Откровението е казано: „И видях престол на небето, и на него имаше Някой седнал.“ „Някой седнал“… Този свят има Господар – това е науката, която човек трябва да изучава. За Скитника беше естествено да обича всичко живо и този прекрасен свят беше неговия дом. Той знаеше на кого служи. Погледът му винаги търсеше Него. А сега беше вече получил предупреждението – сърцето беше преуморено. Той беше дошъл да се прости с любимите си места и приятели. И сега на върха край гората пак се запали малкият огън, както винаги. Такъв декември се случва на сто години веднъж. Ветровете, мъглите, дъждовете преминаха през ноември, те измиха планината и прогониха човеците. Настана светъл покой. Беше краят на декември, а се заредиха слънчеви дни, като че ли останали от лятото. Скитника стоя дълго време на скалите. Тук те се отсичаха отвесно и ограждаха голям
към текста >>

227. I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Константин Златев

налична строителна техника. Тезата за привличането на стотици хиляди роби и използването на въжета, дървени трупи и лостове от първи и втори род, обаче, претърпя пълен провал пред лицето на обективно установените исторически факти: в онази далечна епоха Египет не е разполагал дори и с малка част от необходимата за строежа огромна армия от роби; технически не е възможно придвижването на крупните каменни блокове от кариерите до местонахождението на пирамидите с гореуказаните примитивни средства и методология. Въпросът "Но как тогава?" остава все така актуален и до днес. В частен разговор с малка група приближени ученици Учителят П. Дънов е дал отговора преди повече от шест десетилетия. Египетските пирамиди, едно от седемте чудеса на античния свят - според него, - са били построени чрез преодоляване силата на гравитацията. Т. е. колосалните каменни блокове, с многотонна тежест (най-крупните от тях са достигали 200 тона), са били привеждани в безтегловност и подреждани в строен ред според архитектурния план. Естествено - това не е било по силите на тогавашните хора. Извършили са го въплътените представители от I клон на ББ - Египетския. Каква е била основната задача на I клон на ББ? - Учителят подчертава: "Първият клон имал за цел да подготви условията за християнството, да подготви съзнанието на човечеството за християнството." За да бъде възприета една световна религия от максимален брой хора - особено когато става дума за водещата религия на съвременната епоха,
към текста >>

228. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

инволюцията и еволюцията (разгледана по-горе) като висше и основно проявление на Абсолютното, като главен и доминиращ над всичко закон на всемирния живот. В своето учение той прокарва също така и идеите за кармата и прераждането (превъплътяването) на душите (на този компонент от учението на П. Дънов е посветена отделна тема в настоящия лекционен курс). Последното той утвърждава не поради това, че в противен случай (ако бъдат отхвърлени тези възгледи) действителността не може да се примири с идеята за господството на една висша разумност, висша Любов и висша правда в живота, а защото тези идеи за кармата и прераждането са опитани и несъмнени за него истини на живота. Както теософите и всички окултисти, П. Дънов учи, че Битието далеч не се изчерпва с т.нар. "материален свят" на триизмерното пространство и че това Битие се проявява едновременно и в поизвисени, по-фини субстанциално полета или светове астрален, ментален (умствен), каузален (причинен) и др. (у първите християни: етерен, астрален, умствен и три духовни свята); че силите на всяко по-висше поле като по-тънки (сиреч по-фини) и по-духовни проникват по-нисшето поле и всички тези взаимно проникващи се полета (светове) съставляват едно единно Битие, единен Живот на всемирния Дух. В по-висшите светове се проявяват по-висши строителни, структуриращи сили. Те биват обитавани и от същества от по-високи степени на еволюция в сравнение с тази на човечеството разумни същества, организирани в стройна йерархия. Наред с
към текста >>

229. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

Него свят. Произходът на Истината е в безграничния и безначален Отец на Вселената. Чрез своите изяви в света на формите, обаче, тя прокарва безчет линии на разграничение: между светлината и мрака, между разума и невежеството, между земното и небесното, между Духа и материята. Първото изискване по пътя на окултния ученик е да усвои различаването. И тук именно Истината е неговата незаменима помощница и водителка. Ако, разбира се, той съумее да я отличи от нейните фалшиви посестрими: полуистината, неистината, премълчаната истина, бялата (или т.нар. благородна) и недотам бялата, т. е. откровена, лъжа. Деликатното взаимоотношение между непроявената (като иманентна на Бога) и проявена в Космоса Истина - взаимоотношение, поддържащо баланса и подхранващо равновесието на съществуващото (като глобална система от субекти и взаимовръзки) - е обрисувано от Учителя П. Дънов, както следва: "За Бога ние имаме две понятия. Когато излизаме от Него, ние Го разбираме като нещо, което се ограничава само в себе си. А като започнем развитието си, изхождайки от крайното, граничното и отивайки към онова, което е без начало и без край, схващаме Бога като безграничен, безначален. Истината, която е излязла от безграничното, е направила нещата гранични. Тя е, която е изявила безграничното. Бог като Истина ни привлича, а Христос ни показва истинския път на нашето вътрешно движение към Бога. И затова Истината е насока към безграничното и безначал- ното, което има връзка с ограниченото." 2.
към текста >>

230. Божественият Принцип на ПРАВДАТА - Константин Златев

нанесли върху возилото им. Оцапани с кръвта ни, те невъзмутимо ще продължат напред, защото бизнесът не чака. Къде е тук справедливостта?! Тези, които бяха бедни преди 10.11.1989 г., и днес са бедни. Заможните от тоталитарния период си смениха физиономиите, дори без да използват пластична хирургия, и днес пак са богати. Има ли въобще правда на този свят?!? Вярващите хора клатят глави в мрачно отчаяние и очакват възмездието в отвъдния свят. То поне е неизбежно, но следва ли да се примирим с агонията, която преживяват правдата и справедливостта на нашата малка планета...?! Според Учителя П. Дънов вече е настъпил космическият момент законът на насилието и неправдата, който е господствал при почти всички досегашни култури, да бъде заменен с Божествения закон на справедливостта, който поставя всичко на мястото му. Така всяко живо същество, всяка обективна реалност в нашата битийна структура придобива възможността да изпълнява предначертаните си функции и да оправдае своето съществуване. - правдата и справедливостта - отрицание на всички форми на насилие Това следствие от разглежданите космически принципи изисква на всеки човек да бъде отдадено правото, което Живата Разумна Природа му е отредила. В същото време всеки наш ближен е достоен за нашата подкрепа във всичките му стремежи, насочени към триумфа на светлината в пъстрия лабиринт на житейските неволи и премеждия. Учителят на ББ споделя: "Всеки човек е надарен с известни дарби и сили, които трябва да развие. Това е
към текста >>

231. Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА - Константин Златев

му само всеотдайният и безрезервно предан служител по Пътя към Божественото е способен да завоюва мечтаната пълнота на свободата: "Кой е свободен ? Само който служи на Бога и разбира Неговите повеления. В какво седи свободата? Да живеем за Безграничния! За да бъдеш свободен, трябва в дадения момент да бъдеш готов да извършиш онова решение, да вършиш всичко онова, което Вечното Начало изисква. В дадения момент, днес, какво иска Първичната Причина от тебе? Тя изисква да се примирите всички." В старозаветния период от историята на човечеството основа на Премъдростта е страхът от Бога; такъв е манталитетът на старозаветния човек. В новозаветните времена вместо страха царуват Любовта, милосърдието и готовността за саможертва, които лежат в основата на Христовото благовестие. За да постигнем голямото, трябва да започнем от малкото. Това ни съветва и Учителят на ББ: "Човек трябва да знае в кой момент каква е волята на Бога и да я направи. Изпълнението волята на Бога е много лесно нещо. То седи в малките работи. Например, Бог ти казва: "Иди при този отчаян човек и му кажи: "Твоите работи ще се уредят." Направи го." Изпълнението на Божията воля е характеристика на служението, което отдават на Божия план за света великите духовни Учители на човешкия род и техните най-напреднали ученици. В своята земна проява те се докосват до онази най-извисена същност на свободата, която иначе е свойствена единствено за селенията на Божественото: "Истината - това е Светлината на
към текста >>

232. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

притежава и което го определя като такъв. Природата от своя страна - като носителка и изразителка на Всемирния Живот - не е само това, което виждаме с физическото си зрение, с биологическите си сетива. Това, което виждаме, е само нейната външна страна. Зад тази видима форма стоят редица йерархии от разумни същества, които са като живи извори на творческите енергии на Битието. И зад всички и чрез всички се проявява Великата Реалност, Първата Причина - Бог. Тези факти от нез- римия ритъм на живота в Космоса Учителят на ББ изразява в една кратка фраза: "Природата е сбор от разумни същества, които проявяват своята деятелност." Всички тези йерархии от същества са носители на ред принципи, сили и енергии, които в своята съвкупност представляват организма на Природата, тялото на Върховното Божество. Така че когато говорим за Природата като за тяло на Бога, не разбираме само подвластното на физическата ни сетивност - видимото, но и всички онези разумни същества, както и принципите, силите и енергиите, стоящи зад тях. В тази връзка Учителят П. Дънов казва следното: "Природата е едно учреждение от безброй същества, събрани на едно място по силата на известни закони. Под думата "природа" разбирам същества, които са дошли до положение да разбират тези закони и са взели под своето ръководство други, които не знаят това. Съществата, които учат останалите как трябва да живеят, наричаме природа. Учат ги да работят. РАДИ - значи ратува човек, работи. За да работиш според
към текста >>

233. VIII. Гносеологията на Петър Дънов - Константин Златев

тях, което означава да знае как да развие у себе си всичко онова, което Творецът е вложил в него. Познанието е пътят на Мъдростта, която предоставя условията за съхраняване на живота, създаден от Любовта. Условието за приемане на Мъдростта е чистотата на тялото и духа. По пътя на Мъдростта - на знанието, което носи просветление на ума, човек ще достигне до Истината, която е крайната цел на човешката еволюция. Истината - като проява на Бога - носи пълна хармония и свобода, изразена в примиря- ването на всички противоречия. Като цяло в учението на Учителя П. Дънов се отделя най-голямо място именно на познанието, защото се приема, че човек не е приложил Христовото учение, тъй като трябва да знае на практика как да го направи. Наставленията, които Учителят на ББ в нашата страна дава на своите ученици и последователи, биват възприемани като уроци за усвояване. Този основен акцент, който изиграва решаваща роля при дефинирането на цялостното учение като окултно, бива обусловен от приведените по-горе принципи за непознаваемост на същността на явленията, както и за възможността за мистично сливане с тях по пътя на интуицията, и обхваща главните етически направления. По този начин гносеологията (теорията на познанието), разбрана и осмислена като теория на познаване и прилагане на Любовта като творческа сила в Битието, е основно направление в теоретичната система на Учителя П. Дънов. В Новото учение, както наричаме още това Слово на планетар- ното обновление, биват проучвани
към текста >>

234. I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС - Константин Златев

и ние сме свободни да приемем или не този огън. От Христос започна еволюцията на човечеството. Основателите на другите религии са били от човешка еволюция, а Христос не е от човешка еволюция. Той е Космично Същество. Христос е Светлината, която работи в цялата природа. Христос има връзка с тези, които ще образуват Шестата раса." Същевременно - според Учителя П. Дънов - пълноценният духовен живот на земните хора е немислим без прякото и конкретно съдействие на Христос, Който по незримите канали между видимия и невидимия свят непрекъснато разпраща светлината и обновителната енергия на Своята Божественост: "Той е великият вдъхновител на всички откровения, във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен живот на човечеството." Христос демонстрира по най-ярък начин Своето величие в момента, когато - прикован на кръста, понасяйки най-ужасни страдания - Той намери у Себе Си сили да възкликне към Небесния Си Отец: "Боже, прости им! Те не знаят какво вършат!" Една от водещите идеи в Христовото Слово е тази за новорождението. Учителят П. Дънов обуславя изключителната важност на съдържанието на това понятие, пречупена през светогледа на Божественото учение, предадено на хората от Спасителя: "Когато преди две хиляди години Христос е говорил за Царството Божие, сиреч за онзи Разумен Космичен ред, на който се крепи светът, за онази Велика Правова Държава, в която живеят Великите Души. Той е определил и начина, по който човек може да влезе в туй Царство Божие,
към текста >>

235. II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА - Константин Златев

вълшебното огледало на Любовта и най-простите неща от ежедневието се превръщат в приказка, която гали душата и събужда най-чистите пориви на сърцето: "Кое прави обикновените неща необикновени? - Любовта. Докато не обичаш поне един човек, целият свят ще бъде чужд за тебе. Щом обикнеш някого, и тоя, и оня свят ти стават близки." Освен всичко останало Любовта в своите най-извисени проявления мотивира човешката личност да дава най-доброто от себе си. Усещането за полет, неповторимият по красота порив да надмогнеш всичко земно и преходно в устрема си към небесното са онзи брилянт на любовното чувство, който заблестява с неустоима прелест върху челото на любещия: "Любовта е стимул, който кара хората да мислят, чувстват и действат правилно. Каквото и да прави, човек трябва да го прави с любов. Много неща върши човек без любов, но Бог търпи всичко. Той чака времето, когато малкото дете ще порасне, ще стане голямо и ще започне да работи съзнателно и с любов. Преди да постигне това, детето се забавлява с играчките си" (Учителят П. Дънов). Изключително ценни са и разсъжденията на Учителя на ББ у нас относно неразривната връзка между Божествената Любов, всемирния живот и съзнателното присъствие на разумните същества във Вселената: "Ние говорим за Любовта като за нещо незнайно, от което произлиза нещо знайно. Кое е знайното, което произлиза от Любовта? - Животът. Тъй както днес се проявява, животът е външен израз на Любовта (курсивът мой - К. З.). В същност какво нещо е
към текста >>

236. V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

човек се освобождава от веригите на кармата и всички ограничения, които го спъват. Трябва не само да простиш за обидата, но да заличиш всичко в съзнанието си, и помен да не остане в теб от обидата. На мястото на лошите думи, които са ти казали, постави най-добрите за онзи, който те е обидил." По пътя на всеопрощаващата Любов сме в състояние да постигнем мирни, спокойни, доброжелателни отношения с всички свои събратя: "За да ликвидира с кармата си, човек трябва да се примири с всички хора. Ще гледате по възможност бързо да изглаждате всичките си отношения." Неведнъж в своите беседи и в частни разговори Учителят П. Дънов е подчертавал, че ако човек не е разсякъл всички кармични възли на своето съществувание, ако има кармичен дълг дори и само към един свой ближен, той не би могъл да напусне кръга на преражданията. Затова именно той ни поучава да решаваме своевременно всички възникващи проблеми във взаимоотношенията с другите хора. Ако си представим кармичната програма за едно отделно прераждане като дърво, то неговият ствол е именно главната програма за съответния живот в плът. Тя бива изработена в невидимия свят преди човек да се превъплъти. Участие в изработването й вземат духът- ръководител (водачът) на подготвящия се за въплъщение човек, още по-издигнати в еволюционно отношение същества, както и самата душа в етапа пред ново прераждане. По-големите клони на това хипотетично дърво представляват отклонения от основната програма с по-висок процент на
към текста >>

237. VII. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

не чете и не обича да мисли, да слуша Бетховен; който не обича поезията, да слуша Моцарт." Нееднократно Учителят П. Дънов изтъква ролята на музиката като възпитателно средство. Той свързва характеристиките на натрупания житейски опит с качеството на музикалното чувство: "Онзи, който не е минал през скръбта, не може да пее хубаво. Онзи, който е минал през скръбта, добива дълбочина." На тази основа той прави и друг важен извод: "Когато някой пее по обикновен начин, той прилича на гримиран човек. Той не чувства дълбоко нещата. Когато човек пее духовни песни, трябва да отвори душата си към Божествения свят като цвят и да има разположението на невинно, разумно дете." Особено място в Словото на българския духовен Учител е отделено на съпоставката между обикновената и окултната музика. По този повод той подчертава: "Обикновената музика - тъй както се е развила технически, е подготвителна степен към окултната музика. В обикновената музика има два момента - един момент на радост, а вторият на скръб. Единият момент представя съграждане, другият - рушение. Обаче в това съграждане и разрушение няма нищо определено, няма идея, няма път. Затова тази музика винаги остава незавършена. ...В музиката има творчество. Истинската музика не е нито в скръбта, нито в радостта. Тя уравновесява силите, които създават тези състояния в човешката душа. Музиката е изкуство, което гради." Според Учителя П. Дънов окултната музика се различава от обикновената по две качества: 1) "В окултната
към текста >>

238. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Пентаграм. Трите малки цикъла - трите съставни части, които посочихме по-горе - в своята цялост съставляват големия цикъл, Паневрит- мията (в широкия смисъл на понятието). Изпълнението им е непосредствено един след друг, с малки паузи. Паневритмията (в тесен смисъл) е система от 28 упражнения. Представлява танц в кръг по двойки - обикновено от двата пола. Движенията са съпроводени с музика и текст. Първите десет упражнения са: 1) "Пробуждане" (разтваряща се пъпка на цвят); 2) "Примирение" (опасност и примирение); 3) "Даване" (поднасяне отвътре на съкровеното); 4) "Възлизане" (слизане и възкачване); 5) "Издигане" (гребане с посока нагоре); 6) "Отваряне" (проправяне на път); 7) "Освобождение" (раздиране на завесата); 8) "Пляскане" (радост от освобождението); 9) "Чистене" (подготвяне на почвата); 10) "Летене" (посяване на семена и възрастване). В своята съвкупност те образуват малък цикъл, наречен "Пролет". Тези първи упражнения се изпълняват едно след друго без спиране, като едно цяло. Те са свързани с физическото поле, с материалната действителност. Чрез тях бива преодоляна инертността на материята в нашия свят, постига се излаз от съществуването в реалността от три измерения, за да навлезем в онази с четири измерения - на гъвкавата и вечно подвижна астрална субстанция. Посредством десетте упражнения човек изминава първите две стъпки (степени) от своето духовно развитие и усъвършенстване (споменати по-горе) - Обръщане към Бога и Покаяние. Следващите десет
към текста >>

239. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

ли съществува важен проблем в областта на науката и изкуството, по отношение на който Учителят П. Дънов да не се е изказвал и/или да не е предоставил в общодостъпна форма фундаментални жалони и напътствия за неговото изясняване. Ако изследователите и квалифицираните кадри във все по-стесняващите се сфери на човешката специализация се заемат със задълбочено изучаване на стотиците томове беседи, със сигурност всеки от тях ще открие за себе си ценни, оригинални и неповторими указания. Редица от тях проправят радикално нови пътища за решаването на кардиналните въпроси не само за научното познание - рационално по своя характер, но и се вписват по удивително хармоничен начин в безкрайно богатата палитра на живия живот. Всичко изнесено дотук в настоящия лекционен курс по повод личността на Учителя Петър Дънов и създаденото от него духовно общество "Бяло братство" ни дават предостатъчно основания да констатираме, че учението му е явление с изключителна стойност в нашата социална и културна действителност. Философите определят това учение като еклектично, теософско и мистично. Християнските богослови - като нехристиянско и анти- църковно. Рационалистите обръщат внимание на неговата подчертана ориентация към непосредствената практика. А ето как самият П. Дънов отговаря на шест въпроса, предявени му официално от държавната власт на 02.10.1937 г. и засягащи отношението на проповядваното от него учение спрямо най-важните елементи от базата и надстройката на
към текста >>

240. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

Той служи на Любовта, следователно на Бога. Принципът на Божествената Любов - вечна и неизменна - е поставен от него за основа на новия живот, който иде. Тази именно Любов е и най-ярката черта в неговия собствен характер. Затова и с основание бива наречен от своите ученици "Учител на Любовта". За нея той изтъква: "Спасението на човечеството се крие в онази велика религия, която обединява всички религии като удове на едно Цяло. Тази религия е Любовта. Тя обединява всички хора. Примирява и разрешава противоречията им и внася в тях радост и веселие." Учителят П. Дънов е отзивчив и внимателен към всички, без да отчита мястото им в обществото, имотното състояние, богатството или каквито и да било други отлики в материален аспект. За него това са външни форми без значение. Те нито придават нещо на човека, нито му отнемат нещо. Ала чистотата и честността са издигнати на пиедестал в скалата на неговите ценности. Той обича и уважава искрените и честни хора. На тях винаги оказва безкористна подкрепа. А спрямо неискрените изгражда невидима стена и остава вътрешно недостъпен. Като всеки истински духовен човек, който живее съгласно своите убеждения, а не само ги изповядва на думи, той се отличава с изключителна скромност. Пред последователите си разкрива само малка част от могъщия си вътрешен потенциал и предоставя възможността на всеки да го познае според степента на духовната си зрелост. Никога и в нищо не изтъква себе си - знанията, силата, Мъдростта, всемогъществото
към текста >>

241. XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА - Константин Златев

чиито плодове ще споходят четирите краища на планетата. Това положение на нещата продължава през целия период на антихуманното управление на българските следовници на болшевизма до 10.11.1989 г., като през цялото време методите им на действие не претърпяват почти никаква промяна. На 11.06.1948 г. с удостоверение № 27526-40-V на Министерството на външните работи Духовното общество "Всемирно Бяло братство" е регистрирано като верска общност без статут на юридическо лице. Този дискриминационен акт го поставя в съвсем неравноправно положение в сравнение с другите религиозни и духовни общности в страната. Съществуването на Братството между 1948 и 1990 г. на практика е полулегално именно поради неизяснения му статут и недвусмислената враждебност от страна на държавата, в която се разпорежда една-единствена политическа сила - БКП (в прегръдка с казионния БЗНС). Като илюстрация - всички летни събори на ББ в района на Седемте Рилски езера през август протичат при негласното, но известно на всички и неумолимо присъствие на Държавна сигурност (представена от агенти на печално известния VI отдел, т. е. политическата структура на тайните служби, ангажирана с интелектуалците в България и съответно - църковните и духовни общности). За споменатия 42-годишен период не е отпечатана нито една беседа на Учителя П. Дънов, печатницата на движението е закрита и пр. 2. Съвременно състояние на Бялото братство в България На 10.11.1989 г. очевидно вече неудобният за комунистическата
към текста >>

242. XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Златев

Ако аз съм дошъл да говоря това, което проповядват други, нямаше нужда да идвам. Аз проповядвам Христовото учение, което трябва да се приложи в живота поне в малък размер, а именно - в отношенията между бащи и майки, синове и дъщери, слуги и господари. Да се приложи между всички хора на Земята това Учение е моята задача. Нека всички свещеници и проповедници да се съберат и да се помолят на Бога да им помогне в прилагането на Христовото учение, защото само то е в състояние да примири всички хора. Учението, което проповядвам, е Учение за Живата Природа, с която се занимава и науката. То е Учение за Живота, наука за Разумното в света, наука за Бога и Любовта." "За Учението, което проповядвам, не казвайте, че го е измислил някой си Дънов, а казвайте, че това е Учението на Бялото братство. Утре може да дойде някой друг с друго име. Величието на всички, които са идвали в света, е в това, че те са предали Истината така, както Бог я е предал." "Нас ни наричат "дъновисти". Това е заблуждение. Ето, аз самият не съм дъновист. Аз проповядвам Божията Любов." (Учителят П. Дънов) Отново се връщаме към въпроса, който зададохме в Х1, т. 2. Този път ще се опитаме да го разгледаме пречупен през повече ъгли на изследване. Ще дадем думата и на самия Петър Дънов, за да чуем собственото му мнение в тази насока, което без съмнение представлява интерес както за хилядите му последователи по цялата планета, така и за множество хора извън системата на ББ. По принцип стремежът за
към текста >>

243. III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА - Константин Златев

с 2000 години по-стар, отколкото е бил преди.“ На друго място в беседите си той подчертава стойността на приложените библейски истини, използвайки серия от картинни сравнения. Същевременно не пропуска да изтъкне и конкретните резултати от това приложение:“Мощна сила се крие в книги, писани под диктовката на Духа. Такива са свещените книги и Евангелието. Евангелието съдържа цяр за всички накърнени чувства, за безверието, за обезнадеждването, за безлюбието и т.н. Евангелието дава цяр за примиряване на хората. Обаче човек трябва да знае как да употребява тия церове. Може ли музикантът или певецът да свири или да пее, след като се е нахранил добре? Трябва да мине най-малко половин час след яденето, за да може човек да пее или да свири. И тъй, за да разбира Божиите пътища, човек трябва да е смлял материалните работи в сърцето си. Той трябва да е разрешил материалните въпроси. Това не значи, че той трябва да се откъсне от физическия живот, но не трябва да се товари с работи, които не са по неговите сили.“ При работа с Библията смисълът е съсредоточен в това, не колко пъти си прочел даден пасаж, а как си го прочел, до каква степен Божието безсмъртно послание е открило благодатна почва в съзнанието ти, как си засял семето на Истината, как го отглеждаш и каква реколта би могло да даде то в заключение: „Някой казва: „Какво да правя повече? Чел съм Библията два-три пъти, няма защо повече да я чета.“ Може да си я чел хиляди пъти, това нищо не значи. Така трябва да я четеш, че да
към текста >>

244. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

общности от души, свързани от духовно родство, съответно от аналогична степен на еволюционно израстване. Семейните и въобще роднинските отношения на всеки човек на земята са условни и преходни, обусловени от кармични задачи и потребности на конкретния момент от личната му еволюция. Тези отношения приключват с края на земния му живот. Истинското семейство на душата е в невидимия свят – именно в средата на себеподобни, израснали приблизително до същата степен в развитието си души-посестрими (повече по въпроса – виж, например, в книгите на д-р Майкъл Нютън „Пътят на душите“ и „Следите на душите“). Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов разглежда душата като духовен, нетленен компонент (съставна част) на човешката личност (която представлява психо-физическо единство). Съответно тялото е материалният, физически (тленен, смъртен) компонент. В този ред на мисли е от значение да проследим разликата между душа и личност, дефинирана в Словото на българския духовен Учител: „Днес хората не познават душата – казва той. – Те не съзнават себе си като души, а като личности. Личността, това е физическият човек, а не истинското себе – душата (курсивът мой – К.З.). Те познават и личностите на другите, а не душите им, които са истинските им ближни.“ Анализирайки произхода на душата от Бога, стигаме до логичния извод, че в същност тя е истинският човек. Материалната ў обвивка, която познаваме като физическо тяло, е преходна и служи за дреха на душата в един отделен земен живот.
към текста >>

245. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

живее в мене“ (Гал. 2:20). Като дар от Небесния Отец виделината е онази максимално благоприятна среда, която предлага най-подходящите условия за съществуване според великото Учение на Живота. Сама по себе си виделината не е носител на разум, ала тя е благословеният посланик на Висшия Космически Разум, Чиято основна цел е всички същества да постигнат свободата в Духа. Създателят изгражда декорите и написва сценария за вселенската драма. А ние, изпълнителите, получаваме своите неповторими роли и вникваме в законите, според които протича действието. Ако спазваш правилата на безначалния Автор, наградата е преминаване в друга, по-светла област на Битието, където творческият процес продължава. Ако не се справиш, не губи кураж – има и други пиеси, и следващи изпитни сесии. Учителят П. Дънов изтъква: „Мъжът е единият полюс на виделината, жената – другият.“ И по-нататък: „Двойките са законите на съграждането.“ Кои двойки има пред вид великият Посветен, слязъл на Земята в българско тяло? Всяко откровение, родено от извора на вечната Истина, притежава множество възможни тълкувания. Нека се опитаме да надникнем зад кулисите на един от вариантите за интерпретация. По наше мнение зад тези думи на Учителя на ББ у нас се крие най-вече тезата за плодоносното сътрудничество между мъжа и жената на материален план. Съществува едно понятие, което обхваща в пълнота потенциала на това взаимодействие между половете – партньорство. Според нас в идеалния случай партньорството представлява
към текста >>

246. XV. МЪЛЧАНИЕТО - Константин Златев

и само в мълчание. Не мълчанието на немия или посредствения, а на осъзнатия – на онзи, който узрява да открие Мъдростта в тихия глас на Божественото, звучащ в лоното на душата. Без гръмки фрази и фанфари, без фойерверки и прочувствени тиради, той те повежда по Пътя – предназначения единствено и само за теб Път. Каквито и лични опитности да имаш, колкото и любопитни и смайващи да са те, те са само твои. Никой друг няма и не може да има същите. За всекиго те са различни, неповторими. Затова, колкото и да ги протръбяваш – даже и с най-искрената мотивация да бъдеш полезен някому, – те не биха могли да му послужат. Отделен въпрос е, че някои ги споделят (дори и да не го признават пред самите себе си), за да се почувстват велики. „Виж колко съм напреднал и се учи от мен!“ – това е контекстът на откровенията им. Ако придобиваш подобни опитности, за да подхранваш егото си, значи си още твърде далеч от Истината. Значи все още си в плен на Луцифер, сиреч на гордостта и самолюбието. В своето Слово Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) не подминава и проблема за мълчанието. На пръв поглед в беседите и лекциите му тази тема не е между най-подробно разгледаните. Ала ако надникнем между редовете им, ще разберем, че не е така. С присъщата си деликатност и стремеж да не се почувства някой персонално засегнат, българският духовен Учител обръща сериозно внимание на значението на мълчанието за духовното израстване на ученика по избрания Път. А където е нужно, е съвсем категоричен и дори
към текста >>

247. XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА - Константин Златев

в жертва на животни, птици, храни или културни растения. Има и жертви за възхвала или благодарност към Бога заради Неговата доброта и любов към хората. Основният принцип е, че най-доброто трябва да се посвещава на Бога. В този смисъл често се среща изискването „без недостатък“ (ср. Лев. 1:3). В старозаветната епоха различаваме четири основни вида жертвоприношения: - жертвоприношение чрез изгаряне (всесъжение, всеизгаряне); - хлебен принос (принасяне на храна); - приноси за мир (примирителни приноси, мирна жертва) и благодарствени приноси; - приноси за вина и грях. В последния случай жертвата за вина се отнася повече за греховете спрямо други хора, а жертвата за грях е свързана с прегрешенията спрямо Бога. Целта на жертвоприношението е изкупление (ср. Лев. 1:4), което би могло да се тълкува като „да покриеш“, „да изтриеш“ или „да изкупиш чрез заместител“ (ср. Лев. 17:11). б) в новозаветната епоха: В епохата на Новия Завет за всички вярващи християни има само една единствена жертва – кръстната смърт на Иисус Христос на Голгота. Чрез нея Той поема целия грях на света – за всички хора и за всички времена. Този духовен факт обуславя универсалността на Христовата изкупителна мисия на планетата Земя. Апостол Павел в своето Послание към евреите обосновава върховенството на Спасителя спрямо старозаветната система от жертвоприношения. Той е принесъл Себе Си в жертва веднъж завинаги и за всички (Евр. 10:1-18). Изразено на езотеричен език, това означава, че Христос чрез Своята
към текста >>

248. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

да знаете, че вашето щастие не зависи от окръжаващите условия. Щастието зависи от самите вас.“ „Щастието се постига при пълно и дълбоко разбиране на живота.“ „Щастлив може да бъде онзи човек, който е свободен от всички свои желания и странични мисли. ...Щастлив е онзи човек, който е примирил всички противоречия, които съществуват в неговата душа.“ „Щастието е в туй, което хората постигат.“ „Щастието на човека зависи от неговия ум.“ „Ние наричаме истинско щастие само онова, което остава с човека при всички условия на живота му.“ (Учителят Петър Дънов) Какво е щастието? Реална същност ли е то или само плод на нашите илюзии и мечти? Ако все пак е реално, то как да го постигнем? Смисълът на живота именно в щастието ли е или в нещо друго? Кой би могъл да ни посочи най-вярната и най-кратка пътека към щастието? Колко много въпроси, на които търсим отговор през нашите земни дни... Повечето от нас продължават това търсене до последния си дъх. Малцината, които откриват или вече са открили точните отговори, ние назоваваме „духовни Учители“. Очевидно те са онези велики Същества, които притежават способността и Мъдростта да ни отведат до пътеката на щастието. И ако не се съпротивляваме, ако ги следваме в послушание и неотклонна самодисциплина, ще ни помогнат да достигнем целта. Сиреч – да прозрем дали щастието е постижимо в условията на земния живот. И ако да – то какво е неговото действително (а не илюзорно) естество и как да го овладеем. В края на пътя, по който следваме
към текста >>

249. 'Абсолютният закон' - Невена Неделчева

роман от Невена Неделчева книгата за теглене на PDF Като всяка дълбока, мъдра книга, и тази проблематизира съществуването, задава въпроси, конструира алтернативни светове, защото се занимава с изначалните ценности на битието и редува земната прагматика с трансцедентната реалност. Връзката учител–ученик е свещена. Учителят идва, когато ученикът е готов – за да го одари с духовно зрими стъпки към отварящото смислите време, събиращо и подреждащо послания и откровения. Книгата на Невена Неделчева „Абсолютният закон” е разказ в разказа за тази среща и за един дълъг път във вътрешното пространство на душата, който се превръща в просветлено преоткриване на вечното. Тя представя, от една страна пътуването на главната героиня, Ягода, из това пространство, а от друга – четящият отвъд редовете съзира пилигримската участ на авторката, стъпила боса по същия осеян с болка и разпънат от мъчителни избори маршрут между земята и небето. Автор: Невена Неделчева Издателство: Бяло Братство, София, 2008 г.
към текста >>

250. Предговор - Павел Желязков

силни влияния, които много често са нездрави или нямат съществено значение за нас. Ако тези влияния наистина пречат да видим и осъзнаем истината за себе си, една от големите ни задачи е да познаем тяхната природа и ако е необходимо да се освободим от тях. Възможно ли е това, необходимо ли е и каква нагласа трябва да имаме към този проблем на тези въпроси ще се опитаме да потърсим отговор в тази книга. И понеже възможността да се даде изчерпателен отговор е абсурдна, за да не се примирим, а да продължим нашите проучвания, нека да приемем предизвикателството, което ни е оставил Учителя с мисълта си: „Истината, това е тесният път, при който ставаш самия себе си." Ако се вгледаме по-внимателно в процесите, които протичат в обществото днес, ще констатираме, че индивидуалното съзнание е подложено на изпитание. Атакувано от всички страни от чужди на неговата същност агенти с голяма сила на въздействие, то или устоява във възходящия път на развитие и укрепва в растежа си, или се огъва, деформира и принизява до ниво, при което престава да бъде ефикасна бариера за вредните външни влияния. Изместването от центъра и обезличаването на индивидуалното съзнание в личен и социален план днес е в основата на широкомащабни явления. Очевидните признаци на криза в индивидуалното и колективното съзнание, отслабналата воля за общуване и взаимодействие между индивидите вълнуват будните и мислещите хора, психолозите и философите навсякъде по света, философът Бернард Стиеглер (Bernard
към текста >>

251. Лъжата не е от вчера - Павел Желязков

Тягостно и неприятно е чувството от контакта с тях. Ако направим аналогия с човешкия свят, веднага ще констатираме, че измамата с фатални последствия се намира там, където връзката с първоизточника на живота е прекъсната. Всяко явление, което ни отдалечава от първоизточника на живота и ни съблазнява, като имитира всичко, представляващо обект на желание или символизиращо наша слабост, е измама, която ни приближава към смъртта. Корените на измамата следователно се намират в един примитивен свят, където извън целесъобразните действия за задоволяване на глада, отношенията със заобикалящата среда са силно
към текста >>

252. Двете природи на човека - Павел Желязков

и взаимодействие и в крайна сметка културата на човечеството в цялата му многопластовост и пъстрота. Това разнообразие, избликващо навсякъде в оригинални форми на живота, не може да се владее и направлява от човека. Разнообразието в природата е проява на безграничните й творчески сили, чийто проекти се осъществяват независимо от техниките на влияния, внушения и манипулации. В природата богатството и силата на Духа се проявяват в цялата си пълнота, мащабите на която са неизмерими. Стремежите да се владее природата, които са с чисто материални подбуди на интелектуално и духовно ограничени люде, се сблъскват с неумолимата сила и строгост на природните закони, за да претърпят в крайна сметка пълен провал. Въпреки своята ограниченост, замаяна от откритията си, човешката воля продължава да упорства. Днес ние сме очевидци и с тревога констатираме резултатите от това упорство. Стремежите на онези, които се считат призвани да владеят обществата и народите, са най-вече да опростят задачите си, защото е много лесно да се владее стадо, докато да се владеят индивиди със свободна воля е невъзможно. Оттук се е породило изкушението голямото разнообразие в обществото да се трансформира и сведе до еднообразие и монотонност. Всяка по-силна власт, която се е оказвала извън влиянието на колективния дух в обществото, се е изкушавала да сведе многообразието на индивидите до еднообразието на тълпата. Всичките усилия и надежди в това направление обаче са оставали разбити и напразни. В
към текста >>

253. ШАМАНЪТ И СТАРАТА МАГЬОСНИЦА - Павел Желязков

на характера зависи от силата и благородството на чувствата. Тяхната свежест и тонусът им определят волята за живот и възможностите за богати и разнообразни проявления на живота у всеки индивид. Корените, чрез които черпим сили и настроение за живот, се намират в чувствената ни природа. Там, където свободните чувства не се осмислят от наличието на будно индивидуално съзнание, т. е. у животните, природата упражнява контрол и ги ограничава в определени граници, за да не се превърнат примитивните чувства в едностранчива разрушителна сила. Според окултните науки това ръководство е поверено на груповите духове. В работата на тези духове има една благородна идея те са служители, които проявяват любовта, верността и постоянството на творческите сили от по-високите йерархии. Развитието на ума у човека е позволило да се постигне значителен личен контрол над чувствата. Умът е в състояние да ги организира и да им даде направление. Той има способността да овладява и осмисля техните проявления и силата да насочва техните импулси. Добре организираният ум е в състояние да канализира чувствата и да направлява волята в разумни действия. Влиянието на тази умствена дейност върху събитията във външния свят е съблазнила славолюбивите и властолюбиви люде и ги е превърнала в шамани на егоцентризма. Като не могат да живеят във вътрешното многообразие на живота, поради неспособност да се реализират в духовен план, те се стремят към власт във външната светска страна на живота. Тези шамани, които
към текста >>

254. ЕТИКА И ЗАКОННОСТ НА ВЛИЯНИЯТА И ВНУШЕНИЯТА - Павел Желязков

НА ВЛИЯНИЯТА И ВНУШЕНИЯТА Жаждата за власт е едно животинско чувство, инстинкт, завещан и наследен от нашите по-малки братя животните. Но докато у животните е на място и полезна, при хората днес определено е признак на недоразвитост и архаизъм. Като инстинкт склонността към упражняване на власт е неосъзната и когато й се отдаде възможност да се прояви, пренебрегвайки гласа на разума, тя се проявява в цялата си сила и пълнота. Всички по-примитивни хора с ограничено съзнание се отдават с лекота на тази слабост. Интелектуалците пък роптаят, когато над тях се упражнява власт, но, от друга страна, се ласкаят силно, ако са авторитети. Тогава ги виждаме в ролята на много строги и изобретателни тирани. За да оправдаят тази си слабост, те се кичат с най-различни звания и титли, приписват си благородство и привилегии. Интелектуалецът се характеризира с едно твърде високо ниво на мисловните си способности и силно изразен индивидуализъм. Той е съвършен индивидуалист и технократ, краен, но несъвършен продукт на развитието, което човечеството е претърпяло от възхода на римската империя до наши дни. Това е инволюционният път на навлизане в материалния свят, на изследвания върху строежа на материята и законите, които я управляват, и на осъзнаване на човека като индивид. Мисълта е една от най-висшите прояви на разумността на природата. У човека тя се е развила като способност да се правят анализ, синтез, философски абстракции, като творческа сила и редица други възможности, които
към текста >>

255. ПРИРОДА И АНТИПРИРОДА - Павел Желязков

здравия разум и дотолкова абсурдно, че дори е трудно да се повярва. Традиционното мислене все още не е излязло от тесните си коловози, не се е възбудило от апокалиптичната картина на нашето време. Та лесно ли е да се повярва, че човекът е способен да тръгне против себе си и да руши всичко онова, което му дава живот. Можеше ли в началото на двадесетия век някой да допусне, че научният дух може да деградира до такава степен, че да стигне до фанатизъм. Вярата, попаднала на примитивна почва, в средните векове, та и днес се изражда във вярвания, а оттам в суеверие и фанатизъм. Науката, загубила универсалния си възглед за природата и за човека, е навлязла в ерата на тесните специалисти и фанатизираните маниакални мегаломани. Както е добре известно, в резултат на дълго взиране в една точка, човек може да загуби зрението си. С навлизането във физическия строеж на материята и обогатяването на знанията относно законите, по силата на които тя е диференцирана в богати според своето естество форми на строеж и на прояви на живота, човек е загубил в голяма степен мистичното си усещане за природата. Нему е вече трудно да схване органическата връзка и взаимозависимост на явленията. Дори и найизтъкнатите учени не съзнават до каква степен сме зависими от природните сили и закони и са застанали на доста голямо разстояние от тях, третирайки природата като наша длъжница. Въпреки че са част от нея и че черпят от ресурсите й, за да поддържат живота си, те са се превърнали във
към текста >>

256. Защитните сили на човека - Павел Желязков

на характера, човекът е извор, от който блика живот. Ако пък се поддава на тревожни мисли, ако ежедневно го дълбае мисълта дали ще успее в проектите си и как ще осигури своето благосъстояние, в тази изчерпваща силите му едностранчива мисъл, изворът на живота в него започва да пресъхва. Ако се остави във властта на силните емоционални преживявания, на стихията на чувствата, без да се замисля върху смисъла им, гъста блатна растителност ще покрие извора, в него ще намерят убежище примитивни паразитни видове, земноводни и влечуги ще плъзнат край него. Умът на този човек ще залинее и неговото битие ще затъва постепенно под тежестта на груби и първобитни чувства. Защитните действия на животните се управляват от инстинкта за самосъхранение. Благодарение на специфичните качества, с които природата е надарила всеки вид, те се събират в екологични асоциации, където установяват целесъобразни отношения с други видове. Инстинктът за самосъхранение в по-напредналите животински видове предизвиква бърза реакция на страх, благодарение на която те запазват, живота си. Човекът обаче притежава значително по-мощен арсенал от възможности не само да оцелее, но и да надмогне трудностите и опасностите. Това той дължи на светлината в мисълта си и на мащабността и големия кръгозор на съзнанието си. Ако съзнанието му е обсебено от първичните инстинкти на по-малките му братя животните, той губи способността да осъзнава и вижда отдалече опасностите. Неговата разумност и предвидливост тогава са в
към текста >>

257. Във веригата на живота - Павел Желязков

Всички са братя, приели различни форми, за да свършат някаква работа. И те са наши братя и сестри. Под „брат"разбирам всяко същество, което в даден случай може да ти услужи. Кравата е твоя сестра; ябълката е твоя сестра. Малко хора познават своите братя и сестри, които им слугуват. Светлината, която слиза отгоре, е наш брат, топлината наша сестра. Тъй гледам аз на нещата." В природата, особено в животинския свят, съществуват най-разнообразни взаимозависимости и влияния. В примитивните съобщества те протичат най-вече по пътя на взаимната консумация. Трудно е да се каже, че вълкът обича овцата, когато я изяжда. Според Учителя обаче, като изяжда овцата, той претърпява влияния от нея. След години вълкът ще вземе формата на друго животно, по-кротко и слабо, ще избягва срещите с кръвожадните хищници. Тревопасните животни, вегетарианците, които не ядат животинска храна, търпят по-силно влияние от чистите природни източници на живот от природните сили, директно от слънцето, както и от по-високите духовни йерархии. Когато се грижи с любов за животните, човекът оказва благоприятно влияние върху тях, а когато ги убива с цел да ги яде те му влияят. Светът ще се оправи и животът ни ще се подобри радикално само тогава, казва Учителя, когато всички станат вегетарианци. Болшинството от хората не ядат кучета, а изпитват приятелство към тях. Благодарение на това отношение на покровителство и любов са създадени много породи благородни кучета, които ни учудват със своята
към текста >>

258. Силата на доброто - Павел Желязков

на силите в тях за полезна дейност. Ако е положителен в мисълта си и може да трансформира отрицателните си състояния в положителни, той е разумен човек. Когато пък един човек желае да получи повече в живота и не е разположен да даде в замяна, той е неразумен, отрицателен е в мисълта си и не съумява да трансформира състоянията си. Затова скептикът, вечният критик, онзи, който се съмнява във всичко и подозира всички, дълбае ями на недоволството. Така той попада под влиянието на примитивния свят, чиято основна дейност е да консумира и обработва материята. Оптимистът, положително настроеният човек дава спонтанно. Да дава от себе си, това за него е една естествена необходимост. За да трансформираме отрицателните си състояния в положителни, трябва да мислим положително. Учителя ни съветва на мястото на всяка една отрицателна мисъл, да поставяме положителна мисъл. Ако укрепнем като позитивисти, бихме могли в течение на цял ден да не допуснем отрицателна мисъл в съзнанието си. Позитивизмът има и друго съвсем конкретно приложение, например когато нашата добронамереност е станала явна и е подразнила някоя суетна личност. От словото на Учителя знаем, че добродетелният човек не демонстрира пред света своите дела и когато трябва да помогне, той го прави незабелязано. Въпреки това един богат на добродетели човек може да предизвика неприязън у някоя личност, белязана от недоволството. Поради духовната си незавършеност, човекът на недоволството е винаги неспокоен. За да запълни с
към текста >>

259. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

които с отмерен и плавен ход изчезват зад близкото възвишение. Походката на вълците го впечатлява повече от тяхното странно поведение. „Вълците ми дадоха един добър урок" завърши разказа си Вено. Ако животните не могат да направят зло на посланика на Любовта, как е възможно тогава човекът да допуска насилие над подобните си? За онзи, който живее в противоречията на днешния свят, то е естествено, както са естествени студът през зимата и горещините през лятото. Той не може да примири доброто и злото в живота си. В борбата за живот само Божията любов може да сближи хората въпреки различията между тях. Универсалната Любов владее над всички живи същества. Ако сме нейни носители и искрено я изповядваме, чрез нас тя ще говори на животните и растенията. Те ще дойдат при нас и ще приемат мира на Любовта. Докато в отношенията на хората има дипломация, чийто език изисква смислов превод, то животните схващат само езика на Любовта. Една случка с Вено потвърждава правдивостта на това твърдение. Веднаж, поради спешна работа в града, той трябвало бързо да слезе от Рила. Някъде между хижа „Вада" и местността „Гюлечица" той решава да се възползва от „млекарката" камионетката, която превозва млякото от овчарниците до мандрите. Крум се отправя към близкия овчарник, откъдето по това време тя трябва да потегли към града. Пътеката през гората вляво го отвежда до широка поляна, в дъното на която е „млекарката", а встрани овчарите с кучетата. Овчарските кучета са едри и обикновено
към текста >>

260. Исторически предпоставки за идването на Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

тези земи. Тогава българската армия, изтощена особено от холерата, се изтегля на запад да отвоюва от вероломните съюзници българските земи. Видяла това, Турция потъпква сключения договор и нахлува в освободените от България земи. Румъния вижда възможност да завладее Добруджа, нахлува в Северна България и свободно се насочва към София. България е изправена да воюва с пет държави с пресни сили и добре въоръжени. И когато румънската армия наближава София, България капитулира и иска примирие. Македония и Западна Тракия остават в Гърция, Турция си връща Одрин и Източна Тракия - и всичко, което България беше извоювала с огромни жертви, й бе отнето. Не само това, но в oтново иззетите земи Румъния, Гърция и Сърбия подлагат на унищожение българите, които панически бягат да се спасят в малка България. Страната трябва да изхрани десетки хиляди бежанци от новозавзетите земи от Сърбия, Турция, Гърция и Румъния. Българският народ е онеправдан, разорен, изгубил всяка вяра и надежда за по-добро бъдеще, изправен пред материална и морална разруха. След толкова светли страници на вяра и надежда сега се вижда разпънат на кръст от вероломните съюзници. Той е на прага на отчаянието. Ето какво казва Учителят за страданието: „Страданията — това са законите, чрез които Господ действа за нашето развитие.“[4] „Страданията са признак на Любовта Божия, и нека всинца да носим този кръст. Затуй и на целокупния български народ, като душа, Господ му даде тия страдания, да усвои тия две велики
към текста >>

261. Седемте езера - Крум Въжаров (1908- 1991)

след 9 септември 1944 г. забраняват братския животи разпространението на учението на Учителя. Някои хора се свиват в черупките си. Крум и приятели като Борис Николов, Боян Боев, Мария Тодорова и много други не се примиряват със създалото се положение. Крум ясно съзнава, че животът високо в планината, молитвите, контактът със Светлите същества са от най-важните прояви на Братството. Когато Рила била забранена, Крум сам с една раница, пелерина и брезент отива на Седемте езера и прекарва там около двадесет дни. Храната му стигнала за толкова време. Спял на открито. Когато валял дъжд, си правел навес с брезента. През цялото време се молел усърдно. На следващата година други смели ученици на Учителя го последват и те по същия начин остават на Рила няколко седмици. Това се раз- чува и много ученици на Учителя започват сами да се организират да прекарат известно време на Рила. Постепенно отново оформят лагера без никакво разрешение на властите. Били са преследвани и са криели палатките нагоре по хълма над второто езеро, даже и откъм страната на Съзерцанието. Така лагерът, който първоначално бил около второто езеро, а само палатката на Учителя била горе, се изместил нагоре, където и сега се намира. Постепенно се възстановява братският рилски живот. Крум активно участва в организирането на високопланинските лагери. Въпреки трудностите за съхранение на багажа на групите при тръгване, а също така и на хранителните продукти за общите обеди, Крум и други от учениците на
към текста >>

262. Спомени за бате Крум от Миша Левин - Крум Въжаров (1908- 1991)

разногласия между Учението на Бялото Братство и православието. Повечето свещеници, които по някакъв начин са се докоснали до Братството, се отнасяха към него отрицателно. А един от най-известните тогава в Москва свещеници, отец Дмитрий Дуцко, присъствал на едно от четенията на неделните беседи на Учителя и при завършването обявил: „Богомилска ерес!“ Това създаваше противоречия както вътре в групата, така и в умовете на нейните членове. Всички ние бяхме възпитани в дух на най-непримирим материализъм и едва съвсем наскоро бяхме се обърнали към нов възглед за света. Част от членовете на групата бяха дошли от Изтока - от йогата и будизма, а друга част я влечеше християнството. Но ние не познавахме никакво друго християнство освен православието. Само няколко човека бяха определили за себе си, че Братството - това е техният път. Останалите стояха на кръстопът. Освен това имаше и просто интересуващи се, почти незапознати с Братството, имаше и ортодоксални православни с враждебно и дори подозрително отношение към Учителя и Братството. Част от тях също искаха да дойдат с нас на Кавказ. Защо - не знам, но искаха. Мненията на присъстващите се разделиха. Част от нас мислеха, че трябва да дойдат само онези, които са запознати с Учението отблизо и го приемат. Другите искаха да се даде възможност да отидат и хора отдалечени, но проявяващи интерес. И ето, под звуците на бурята ние се опитвахме да намерим някакъв изход от създалото се противоречие. Проблемът беше възникнал по-рано,
към текста >>

263. Спомени за бате Крум от Сьома Левин - Крум Въжаров (1908- 1991)

Но если попроситъ самого себя огбросить все обычное, привычное или незначительное, сопровождавшее нас в лагере кажднй день, то я бы остановился вот на чем. На людях. Потому что палатки во всем мире одинаковы или похожи друг на друга. Люди - как раз нет. Что можно ждать от тех, кого не знаешь? Неизвестно. Это неопределенность. Поэтому мое первое удивление было вызвано теплотой незнакомцев, которых я видел впервые. Искренняя, открытая. Они не пытались просто показать себя добрими, чуткими и отзывчивыми. Они на самом деле такими бнли. А особенно те, кто этот лагерь организовал. Мария и Батя Крум. Добрые и светлые люди. Или „добрые и светлые существа, живущие в этих горах“... Как угодно. Одно могу сказать с уверенностью - принятие в сердце того, что сегодня мы назнваем Белым Братством, происходило у меня через них. Вряд ли я понимал беседы, которые читались каждый день, да и слушатъ их было сложно - десятилетнему мальчишке всегда интереснее играть, бегая по горам со своим сверстником Мэтью из Англии. Но молиться перед едой, сном и, главное, Верить я стал благодаря им. Спустя много лет в памяти сохранился образ доброго человека в своем любимом берете, говорящего мне что-то простое, но в то же время важное. Глядя на него я понимал, что такой удивительный человек не может нести в себе нечто плохое. Наоборот, именно ему может быть доверено передаватъ хорошее и мудрое другим. И мне очень хотелось идти рядом. Каждый раз, уезжая из лагеря, я уносил с собой потрясающий мир
към текста >>

264. Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова - Крум Въжаров (1908- 1991)

на танца и въобще в изкуството човек трябва да притежава три неща. Надеждата, която дава форма на нещата. Вярата, която дава силата на нещата, и Любовта, която дава вътрешния израз.“ Чрез тези слова аз получих потвърждение, че онова, което винаги вярвах за танца, беше вярно. Съвременният танц е загубил контакта си с невидимите сили - с Бога, и оттам идва това падане в материята. Първоначално истинската цел на танца е била една молитва, една благодарност към Бога. „Танцът на примитивния човек добива сила до степента да стане разумно средство за разумно съучастие със силите на природата, които отвъд човешката сила ще определят съдбата. Божественият танц става саможертва, молитва, магическо Действие. Той призовава на борба природните сили, лекува болестите, свързва покойниците отвъд смъртта с веригата на техните потомци, той осигурява реколтата, щастливия лов и победата; той създава, той поддържа, нарежда и предпазва.“ (Курт Саш) Докато съвременният танц не служи за друго, освен да забавлява публиката. За да създава удоволствие, той трябва да слезе до нивото на тази публика, която, бидейки невежа и недостатъчно образована, го деградира и принизява. Крайно време е да се отдаде необходимото значение на истинския танц и това време ще дойде. Даже ако публиката не е привикнала или не е възпитана, за да вижда танца по този начин, тя ще го почувства. Тя ще го почувства само когато танцьорът е достатъчно силен, за да накара своята публика да почувства мистериите, които той
към текста >>

265. Духовни закони - Влад Пашов (1902- 1974)

ученика 3 17 Качества-енергии-органи 1 2 3 Качествата на ученика на Бялото Братство 2 1 7 Квадратът като метод за изправяне на погрешките 4 2 9 Кой може да бъде ученик 2 0 2 Контакт на човека с Бога 1 6 8 Копнеж към Знание 159 Любовта носи Чистота 5 Мекотата 4 63 Метод за освобождаване от изкушенията 4 6 1 Метод за подмладяване 2 6 0 Метод за подмладяване 4 7 0 Метод за постижение 4 9 0 Метод за предпазване от чужди влияния 5 1 0 Метод за придобиване на Знанието 5 2 7 Метод за примирение 297 Метод за примиряване на противоречията 4 5 2 Метод за работа 291 Метод за работа на ученика 4 4 5 Метод за работа на ученика 4 6 9 Метод за работа на ученика 4 8 3 Метод за работа на ученика 4 9 1 Метод за развиване на мекотата 4 6 5 Метод за развиване на милосърдието 444 Метод за развиване на паметта 5 1 7 Метод за трансформиране на състоянията 5 2 0 Методи за изправяне на сърцето 2 6 8 Методи за работа в Окултната наука 4 5 5 Методи за работа в Школата 1 6 4 Методи за работа на ученика 2 6 2 Методи за учене 493 Методи на внушението 5 0 5 Методи на Природата 3 9 4 Методите в Окултната школа 3 9 0 Методите на Вярата и Мъдростта и методите на Любовта 4 9 6 Методите на Живата Природа 5 2 8 Методите на Любовта 4 9 8 Методите на Любовта и Вярата (Мъдростта) 2 3 6 Методите на мистичните школи 17 2 Методите на Природата 2 9 2 Методите на Природата 2 9 9 Методите на Школата 2 7 1 Методите на Школата 3 1 1 Методите, дадени в лекциите 4 8 1 Методите, които сега употребяваме 2 8 9
към текста >>

266. Теми на Общия окултен клас - Влад Пашов (1902- 1974)

и радостта, 05.03.1924 г., 7:30 ч. вечерта. Качествата на новия човек, 02.04.1924 г., 7:30 ч. вечерта. “Аз и Отец едно сме”, 16.04.1924 г., 7:30 ч. вечерта. Службата на търпението и самообладанието, 23.04.1924 г., 7:30 ч. вечерта. Как познах, че имаш ум, 30.04.1924 г., 7:30 ч. вечерта. Защо човек е недоволен, 30.04.1924 г., 7:30 ч. вечерта Защо човек има уста, 07.05.1924 г., 7:30 ч. вечерта. Лошо ли е човек да бъде недоволен, 14.04.1924 г., 7:30 ч. вечерта. Истинският начин за примирение, 28.05.1924 г., 7:30 ч. вечерта. За кого грее Слънцето, 04.06.1924 г., 7:30 ч. вечерта. Кой е бил първият поет, 11.06.1924 г., 7:30 ч. вечерта. Отличителната черта на физическия и духовния човек, 22.10.1924 г., 7:30 ч. вечерта. Най-силното чувство в човешката душа, 29.10.1924 г., 7:30 ч. вечерта. Съзнанието на насекомите, 05.11.1924 г., 7:30 ч. вечерта. Разлика между събиране и изваждане, 26.11.1924 г., 7:30 ч. вечерта. Разлика между деление и умножение, 03.12.1924 г., 7:30 ч. вечерта. Отличителни качества на Божествената и човешката Любов, 31.12.1924 г., 7:30 ч. вечерта. Отличителни чеи на волята, сърцето и ума, 07.01.1925 г., 730 ч. вечерта. Отличителни черти на силата и материята, 14.01.1925 г., 7:30 ч. вечерта. Най-силният слог, 21.01.1925 г., 7:30 ч. вечерта. От какво зависи дължината на човешкия живот, 04.02.1925 г., 7:30 ч. вечерта. Разлика между будизма и християнството, 11.02.1925 г., 7:30 ч. вечерта. Отличителни органически и морални качества на бялата и жълтата раса,
към текста >>

267. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

ориентирани по посоките на света. И много още географски, астрономически и математически истини са вложени в тях. Приема се напълно основателно, че Хермес - великият жрец и създател на Египетската култура, и първите фараони на Египет, които са създали пирамидите и другите величави строежи, са били хора от тази високоинтелигентна Първа раса, дошли в Египет не много преди потъването на Атлантида. В този континент е имало малко общество от тази Първа раса и друга многобройна примитивна раса, която, подстрекавана от своите водачи, го изгонила от континента. Част от хората на Първата раса са отишли в Египет, а другите са преминали в Америка, за което, както споменахме, говорят индианските легенди и предания. Има също едно странно предание, че тези пришълци от Атлантида в Египет са осъществили идеята за изобразяване на суровата владетелка на Атлантида, станала причина за изгонването на хората от Първата раса. Те са изградили сфинкса, изобразяващ същество с човешка глава и тяло на лъв. И наистина, ако внимателно се разгледа образът на Сфинкса от гледището на Френологията и науката за израза на лицето, то ясно ще разберем какво е представлявала тази последна владетелка на Атлантида - царицата К О Б А, и нейния психически облик. Първо, горната част на главата под забрадката е съвсем ниска, слабо издута, което говори за неразвитие на онези мозъчни центрове, които придават моралните качества в даден човек - благоговение, уважение, милосърдие, съвест. Главата е широка,
към текста >>

268. Елементи на астрологията - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Представа за това, до каква степен са развити и облагородени мозъчните центрове в даден човек, ни дават науките за черепа - френологията - и тази за израза на лицето. Те са помощни науки на Астрологията. Така например, ако измерим разстоянието от корена на носа до задната тилна част на черепа и получим около 23 сантиметра, а след това измерим обиколката на главата над веждите покрай ушите (не върху тях) на даден човек и получим 33 сантиметра, то ще узнаем, че пред нас е един крайно примитивен човек, при който едва сега се оформят мозъчните центрове, а много от тях, особено тези в горната част на мозъка, са едва в зародиш. При това положение този човек е в начален стадий на своето развитие; Планетите все още не са създали и оформили мозъчните центрове, способни да приемат пълното тяхно влияние. И ако все пак нещичко приемат, то самите мозъчни центрове реагират и създават съвсем примитивни подтици. За да имаме пълен израз на планетните влияния, което ще се получи от добре развити и оформени мозъчни центрове, трябва разстоянието от корена на носа до тилната част на черепа да бъде около 36 сантиметра и обиколката на главата да е около 56 сантиметра Това ще ни демонстрира сравнително добре развит мозък, способен да приема пълното влияние на Планетите. Но трябва да знаем и самото качество на мозъчните центрове - доколко те са облагородени от силовите течения на Слънцето. Това ще разберем от израза на лицето и органите, разположени там - чело, вежди, очи, нос, скули, устни,
към текста >>

269. Вулкан - Николай Дойнов (1904 - 1997)

деца черепът и изобщо главата все пак бавно нараства; ако към 25-30 годишна възраст разстоянието от корена на носа през главата до края на задната тилна кост достигне към 22 - 23 сантиметра и обиколката на главата около веждите и ушите (но не върху тях) не надмине 33-35 сантиметра, то пред нас е крайно изостанал човек. В такъв човек силовите течения на Планетите и Луната все още не са създали и оформили мозъчни центрове, способни да приемат техните по-ярки влияния, а само най-примитивните, и то до Марс. Когато тези размери достигнат за първия към 36-37 сантиметра, а за втория - 56-57, то имаме вече създаден и пълноценни мозъчни центрове, способни да приемат изцяло планетните влияния. Оттам нататък Слънцето има за задача все повече да организира и облагородява мозъчните клетки. При добре оформено Звездно тяло, при добър хороскоп главата на детето бавно се втвърдява, показвайки едно хармонично уголемяване в размери и форми на отделните части и органите по нея, които придобиват правилни размери и разпределения. Лицето е мило, симпатично, приятно за гледане, вдъхва разположение и обич у всички. При такива личности развитието на главата е посочено на фиг.1. Пълните планетни влияния създават добре оформени мозъчни центрове; когато те се възбудят, настъпва силно прииждане на кръв в тях, водещо до тяхното разширение, което напъва върху черепните кости и главата се разширява. Това разширение има свой изначален и разумен предел, т.е. не може непрекъснато да се развива. Този
към текста >>

270. Марс - Николай Дойнов (1904 - 1997)

им отношение, изразходване и даване. При добри аспекти имаме човек, който прави разумни усилия за разбиране на света около него и усилия за придобивки, каквито и да били те (материални или интелектуални), специално за интелектуални придобивки (знание). Известно, че в древността знанието се е пазело и се е поверявало само на избрани, проверени и достойни хора. В някои отношения и сега е така. При лошите аспекти имаме човек, който обича чуждото и с желание си взема от него. При примитивните типове са налице направо добре обмислени разбойническа акции. При някои случаи, когато тези Планети са зле аспектирани предимно с Нептун, имаме клептомания. При съвпад с Уран имаме човек с бурни нервни реакции и прибързана решителност. При лоши аспекти. особено когато са точни, имаме резки действия, подтици. голяма вероятност за операция по неговото тяло. Също и резки, неприятни, неочаквани събития, в живота на този човек. При добри аспекти имаме енергичност и бърз похват към всяка работа. При съвпад с Нептун имаме голяма емоционалност и сензитивност - най-малкото събитие е готово да го развълнува и винаги с едно преувеличаване на неговия ефект. При лош аспекти имаме хладно, неприязнено отношение към околните, липса на съчувствие, внимание и уважение. При добри аспекти имаме топло, дружелюбно, пълно със съчувствие и отзивчивост отношение към всички и всичко; това са приятни хора. При съвпад с Плутон човек в много случаи, когато трябва да действува, остава пасивен или ако прави
към текста >>

271. Уран - Николай Дойнов (1904 - 1997)

процента от падналата върху тях светлина. Спътниците са малки и със своите качества съвсем ясно говорят, че не са истински, а са късове от разрушената Планета Фаетон. Пръстените също не са нищо друго, освен такива късове, попаднали в зоната на Рош на самата Планета. Това е станало и със Сатурн, при който късовете са се раздробили, образувайки простени. Урановите спътници и особено пръстените оказват със своите силови течения крайно лошо и отрицателно въздействие, особено при по-примитивно изградените типове. Те предизвикват нервни депресии, отпадане на силите, неочаквани и разрушителни нервни възбуди, създаващи неестествени подтици и тласкащи към решителни крайности, дори към самоубийство, незачитане на природните порядки в човешкия организъм от страна на някои клетки и тъкани, при което се оформя злокачествено заболяване. Това заболяване е демонична проява на спътниците и пръстените на Уран. Хората под силно ураново влияние има нужда от чист планински или крайморски въздух, наситен е животворния елемент на кислорода,защото е известно, че за да реагира правилно, нервната система на човека трябва да бъде задоволена с кислород. Установено е че тя има нужда от 20 пъти повече кислород, отколкото другите системи в организма. Според Саабей за създаването и оформянето на планетата Уран са взели участие Небесните образувания от Зодиакалното съзвездие ВОДОЛЕЙ. Това съзвездие се вижда най- добре през нощите от август до октомври. В него Слънцето престоява от 22 януари до 22
към текста >>

272. Земята - Николай Дойнов (1904 - 1997)

по-добрите условия за живот. Когато едно същество се ражда на Земята като човек в своя първи стадий, то в неговия Двойник (Звездното му тяло) Слънцето, Луната и Планетите все още нямат връзки с него и едва сега започват да създават и оформят мозъчни центрове. Този мозък все още не е достатъчно добре организиран, за да може да изразява влиянието на членовете от Слънчевото семейство. Земята сама изгражда това живо същество - Земен тип. В тази първа фаза земният тип има примитивен образ. Главата на родения бързо и рано се втвърдява, поради липса все още на въздействия от силовите течения на другите членове на Слънчевото семейство. Тази глава само бавно нараства с годините и стига приблизително до размери, които вече посочихме като характерни за примитивния човек. Така създаден, той има някои стремежи и качества, даващи му възможност за съществуване при условията на Земята. Обикновено черепите на тези типове хора са малко разширени, което дава склонност и възможност за борба с живота. Косата е гъста и ниско пада над малкото чело, върху което има ясно изразени бръчки, показващи напрежение на мисълта около задоволяване на насъщните нужди. Веждите са дебели, рошави - израз на разпокъсани и остри вълнения. Очите са малки, потънали навътре, което говори за жажда и стремеж към присвояване, привързаност към материалните ценности. Скулите са едри - израз на упоритост и устой към неблагоприятни външни условия. Носът е малък и зле оформен, показващ слаба интелигентност,
към текста >>

273. Време, зодиакалните съзвездия и тялото на човека - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Планетите се намират в дванадесети дом, което е при изгряване, те имат с влиянието си две предимства: първо, че благодарение въртенето на Земята от запад към изток ние се приближаваме към изтичащите от тях силови течения и с това те действуват с по-голяма сила върху нас. И второ, че техните силови течения минават през много по-дебел слой от атмосферата на Земята и с това дългите вълни, които управляват и действуват върху по-долните мозъчни центрове и които имат отношение към по-примитивните подтици в човека, се поглъщат и до нас достигат само по-могъщите къси силови вълни, които се възприемат от мозъчните клетки в горната част, където са центровете, даващи подтик към високоблагородно творчество. Там са и моралните центрове - възпитанието, съчувствието, мекото и топло състрадание към всеки и всичко. Затова, когато Слънцето, Луната и Планетите са в дванадесети дом, те имат своето най-възвишено и благородно влияние. Това, че някои астролози приемат дванадесети дом за такъв с неблагоприятно въздействие, се дължи на факта, че Планетите, които носят влиянието на Черното слънце и Астероидите (Марс, Сатурн, Уран и Плутон/, получават по-голяма сила в този дом и преминавайки през Асцендента, създават неприятни случки и събития в живота на човека. Докато преминаването на Слънцето, Луната и останалите Планети, получили също по- голяма сила, през Асцендента създава също случки и събития, но вече с много благоприятен и полезен характер. Ние приемаме, че Слънцето е един високо
към текста >>

274. Планетите и зодиакалните съзвездия - Николай Дойнов (1904 - 1997)

е тя, той трябва да има добре развити и облагородени мозъчни центрове, което придава голяма интелигентност на индивида. Затова, колкото един човек в това отношение е по-развит (изразен), толкова той по-пълно и цялостно ще може да приема влиянието на дадена Планета, заедно с това и на светлите образувания в съответното Зодиакално съзвездие. В Зодиакалните съзвездия има Небесни образувания, които нямат своя светлина. Те са с елементарно влияние и действуват по-лошо, предимно на примитивните човешки мозъци. От многото направени хороскопи на хора, съвсем ясно се разбира, че голяма част от тях, поради не особено развити и оформени мозъци, поради не добре изразена интелектуалност, едва и в твърде ограничена степен приемат влиянието на Планетите, докато влиянията на Небесните светли образувания на Зодиакалните съзвездия не са в състояние да възприемат. Ето защо ние трябва да се срещнем с дадения човек или да поразберем на какво интелектуално и морално ниво е, за да определим в каква степен ще може той да приеме по-пълното влияние на Планетите и кои от Небесните образувания в съзвездието ще оказват в това направление своето влияние. Указание в това направление могат да ни дадат науката за лицето и главата - Френологията, и тази за ръцете - Хиромантият а. Тези науки са способни да ни дадат общото ниво на човека, но пълното му разбиране, както и пътя (условията), които той ще има през живота си, може да ни даде единствено Астрологията. В сегашното развитие на човешкия род
към текста >>

275. Главата и лицето като израз на човешката природа - Николай Дойнов (1904 - 1997)

способности, така и преди всичко по неговия устой, преди всичко по отношение на моралните принципи. С нарастването на тази дължина се подобряват и качествата. Когато тази дължина достигне 36 сантиметра, имаме вече нормално развитие на неговите качества и най-вече на неговия устой в морално отношение. Оттам нататък също започва усъвършенствуването на мозъка и неговите изяви. От изследванията на мозъците и черепите при различните народности и раси се установява също, че при по-примитивните от тях мозъците и черепите са по-малки по тегло и размер. При някои от тях те достигат до 1200-1300 грама, съответно с по-малък черепен размер, а това е изрази на по-малка интелигентност. При по-напредналите в интелектуално отношение раси, каквато е например бялата, теглото на мозъка достига до 1700-1800 грама със съответно по-голяма черепна кухина. А хората с изключителни и всестранни способности, с дарби да поемат ръководни и отговорни задачи, каквито например са били Наполеон, Кромуел, Кювие, София Ковалевска и др., са притежавали черепи с по-голям размер и мозък с тегло около 2000 грама. Вярно е, че има много способни хора с по-малки мозъци и черепи, но тук способността се изразява само в тесните рамки на дадена област. Разбира се, за правилната оценка трябва да имаме предвид и самото качество на мозъка. Това може да се установи по външните белези и форми на тялото и най-вече по ръцете и особено по лицето и главата, където имаме най- много нервни окончания, които при своето
към текста >>

276. Органическото развитие на главата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

точките 4, 5 и 6 са по-развити. От всички членове на Слънчевото семейство Юпитер като най-голяма планета и такава с почти изправена ос на ротация дава най-много и най-ценни качества в творческата насока на човека. Един човек без силно влияние на Юпитер не може да бъде творец в голям мащаб. Общо взето, неговите силови течения разширяват мозъка и главата Когато това разширение е в долната част на главата, то неговите силови течения създават и оформят мозъчни центрове, даващи по-примитивните подтици. Точно пред горната част на ухото се намира мозъчният център, който създава у човек стремеж и жажда за ядене и добър апетит. Когато там е изпъкнало, имаме човек с голям апетит (фиг.27), достигащ често пъти до чудовищни размери. Такива хора могат непрекъснато и с наслада да ядат, при което силно затлъстяват. Точно от тази област излизат и нервите на обонянието, което е важен фактор за възбуждане на апетита. Имах случай да видя селянин от едно Софийско село, за когото ми казаха, че когато отивал на коситба, си приготвял за обяд цяла тенекия със супа от коприва и ориз. Изяждал цялата супа, а накрая надигал тенекията, за да изпие и остатъка. А когато слизал в града, изяждал по две големи тави с мекици. Този център се развива първи у всички живи същества, включително и при човека, затова след раждането всяко живо същество се насочва към източника на храната - гърдите на майката. Малко по-напред и малко нагоре от този център на апетита се намира мозъчният център, който тласка
към текста >>

277. Косата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

възпитание в неговата обхода. Дългите косми са признак на дълъг живот. Когато косата на човек е щръкнала и не се подава на волята му, а стърчи нагоре или се разпилява, разрошена е, това показва електрична, нервна, нетърпелива и гневлива натура. Ако човек иска да се самовъзпитава, трябва да държи косата си в изправност, по-често да се реше с гребен. Колкото косата е по-мека и податлива на човешката воля, на ресането, толкова човек е по-магнетичен, по-мек. Такъв лесно се схожда и примирява с хората. При човек с къдрава коса чувствата преобладават над мисълта. Който има къдрава коса, слуша първо сърцето си, а после ума. Права коса имат хората на мисълта. Те слушат първо ума си, а после сърцето си. Черната коса у даден човек говори за силни и горещи чувства, силата му е в чувствата, в Астралния свят. Когато човек започне да се безпокои и тревожи, косата му започва да оредява. Когато тези тревоги станат големи, бурни и резки, в организма се образува млечна киселина, която умъртвява корените на космите и те падат. Косата предпазва човек от силната Слънчева светлина, намалява нейната сила, като способствува тя да се приеме безболезнено и безопасно. С това се уравновесяват силите на мозъка. Всеки косъм е център на динамични сили, които помагат за разпространение на кръвта по повърхността на тялото. Космите служат за орегулирване на енергиите в човешкия организъм. Ако всички косми по тялото на човека се отнемат, той ще се натъкне на големи нещастия. Космите са така необходими
към текста >>

278. Ръката от рамото до китката - Николай Дойнов (1904 - 1997)

до китката, с топчести пръсти означава лъжец и крадец по природа. Науката за ръцете от китката до края на пръстите можем да разделим на два дяла. В първия дял разглеждаме самата длан с нейната форма и размер, пръстите, ноктите, отделните участъци на ръката -хълмовете, кожата, връзките между пръстите (ставите), фалангите. Вторият дял разглежда линиите и знаците върху дланта, също така и малките браздички по крайните (нокетни) фаланги откъм вътрешната страна, които се използуват в
към текста >>

279. Планетните типове. Вулканов (Слънчев, Аполонов) тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

разглеждането на даден тип често ще употребяваме израза елементарен, среден, висш тип. Това разпределение, тази градация се определя, доколкото Слънцето в даден човек е организирало и облагородило съответното планетно течение. Така например, ако имаме един Меркуриев тип, ние можем да го видим в три последователни типа изяви, според това, доколко Слънцето е успяло в този човек да организира и облагороди Меркуриевото планетно течение. При най-слабото въздействие на Слънцето ще имаме примитивен Меркуриев тип, който със своите качества ясно ще се изрази като лъжец, крадец на дребно, измамник, егоист, гледащ само своята изгода и интерес. При по-добро въздействие на Слънцето ще имаме вече средния по устройство и качества човек, който бързо схваща и разбира всичко, до което се докосне, и който притежава умението да го използува за своите задачи. Най-после висшият тип е човек на науката и изкуството, добър оратор. Дванадесетте типа се именуват съобразно имената на дванадесетте Планети. Планетният тип на Вулкан, наричан Слънчев, Аполонов, и ние така ще го наричаме, защото според изчисленията Вулкан може да се отклони от Слънцето най-много на 5-6 градуса, а от Астрологията е прието, че всяка Планета, която има отклонение от Слънцето до десет градуса, е в съвпад с него. Този именно тип (Вулканов Слънчев - Аполонов) има среден ръст, гладко неокосмено пропорционално тяло. Лицето има чист и красив овал. Косата е руса или светлокафява, красива и накъдрена. Челото е средно високо,
към текста >>

280. Юпитеровият тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

слабо набръчкано с тънки черти. Веждите са извити дъгообразно, обилно окосмени, спокойни, без да показват особена енергия. Очите са големи, отворени, влажни, по цвят сини или светлокафяви. При висшите типове са искрени, честни, с бащински полъх от тях. При елементарните типове очите изразяват желанието да използуват, да те подхлъзнат и измамят на едро. Носът е едър,заоблен и месест на края. При интелигентните типове е с нормална и красива дебелина и с широко отворени ноздри. При примитивните тази месестост на носа е груба, зачервена и с малки ноздри. Устата е доста голяма, с дебели, добре изразени устни при по-интелигентните, а при по-нисшите дебелината на устните е по-груба. Горната устна винаги преобладава, устните хлабаво се допират. Брадата е широка месеста, тлъста. Характерен белег на Юпитеровите типове е добродушната им усмивка. Ушите им са прилепнали до главата - признак, че са спокойни и примирителни, без нападателност и агресивност. Юпитеровите типове не обичат да се бръснат и затова често си оставят брада, която обикновено е гъста, величествена, председателска. Зъбите са едри и добри. Бузите са месести и добре оформени. Обичат и мустаци, но те падат като руно. Походката им е отпусната и спокойна. Обичат удоволствията, празниците, тържествата, ритуалността, гостоприемни са и обичат удобствата и охолния живот. Те са весели оптимисти, предпочитат хубавото хапване и пиене, което поглъщат бавно и с особено разположение и тържественост. Край огнището в мекото
към текста >>

281. Нептуновият тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

красиво оформен. Устните са средно дебели, красиви. Устата им е средна по размер. Брадата е малка, добре оформена, нежна. Нептуновите висши типове са деликатни, крайно чувствителни и милосърдни, съчувствени, интуитивни. На вид са като че ли унесени за този свят и затова трудно разбират порядките му. Непрактични са и лесно се подават на измама, въздействие и увлечения. От висшите типове лъха един друг, възвишен свят. Артистични са и в областта на изкуствата проявяват добри таланти. Примитивните типове пък лесно се поддават на лоши влияния, употреба на опиати, алкохол, цигари и други подобни, а също и към хомосексуални подтици. От тях лъха студенина и безгрижие; мързеливи, немарливи, те тръгват по пътя на разврата и безделието. Нептун управлява ПИНЕАЛНАТА жлеза, която се намира между двете хемисфери на главния мозък. В сегашния стадий на човешкото развитие тя е голяма колкото бобено зърно.Учените още не са успели да установят нейното значение и функции. Но самият факт, че тя се намира всред най-висшия команден орган на човека, какъвто е главният мозък, трябва да ни даде основание, че нейното значение и функция е от особено висок порядък. Древните мъдрец - Саабей и астролозите - са приемали, че тя играе ролята на трето око у човека, даващо му възможност да прониква и там, където нашите очи не могат. А това е ясновидството. От металите Нептун има отношение към радия, от благородните минерали - към аметиста, а от цветовете - към
към текста >>

282. Друго деление на човека - Николай Дойнов (1904 - 1997)

много добре развита и в добро състояние в даден човек, имаме (поради обилното приемане на кислород) жизнен, енергичен, разположен, оптимистично настроен човек; този темперамент се нарича Сангвиничен. Когато пък двигателната система (мускули, кости, сухожилия) е добре развита, имаме човек на силата и физическата издръжливост, човек способен на големи натоварвания на мускули и кости; този темперамент се нарича Холеричен. Това разпределение на човешките типове е, разбира се, много общо, примитивно и не може да се сравнява с разпределението на дванадесетте планетни типа, което Астрологията дава. Научното изследване на ръката означава точно разбиране и разчитане на знаците, формите и линиите върху нея. Който при разчитането се влияе от чувства, рядко ще има възможност да се добере до истината. Когато материалът е добре усвоен и се владее, грешки не стават. Качествата и способностите на човека се изразяват също и по главата, лицето, говора, гласа, вървежа, движенията, които човек прави, а също и по ириса, за който сега се създава цяла наука. Четенето по ръцете на всеки човек е от голямо значение, стига да има разположение към това знание и вяра в него, защото ще има големи възможности да се обогати с нови знания и да подхрани своя интелект. Науките за разгадаването на човека са безкрайни и никога не трябва да се приема, че човек, който ги изучава, ги е овладял напълно. Той вечно ще учи. В своя еволюционен път човек притежава воля, чрез която при дадените му условия той избира
към текста >>

283. Типове ръце - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Възлите му са едва забележими. Тъй като по възгледи тези хора не са от Земен тип, нямат нищо общо с грубото и материалното, с борбата за придобиване на необходимите елементи за земно съществуване, затова и хората с такива ръце са негодни за каквато и да било физическа работа, съвсем непрактични за справяне с трудностите в този свят. Те се ръководят от чувствата и са много медиумични, с фини, лесно вибриращи нерви. Обичат всичко красиво, благородно, идеално, пречистено от грубото, примитивното, земното. Това са мечтатели с фантазия и мистицизъм. Колкото са по-префинени тези ръце, толкова е по-префинен и техният притежател. Те презират всичко долно, низко, егоистично, некрасиво, несправедливо. Те притежават сравнително силна воля, която им дава сила и възможност да използуват живота си само за идеални цели. Тъй като малко познават земния, всекидневен живот, лесно се поддават на измама и възможността да бъдат използвани от други хора за личните им егоистични цели е голяма. Хората около тях трудно ги разбират. Без голям палец, тези ръце показват недоволство, страх, колебание, съмнение и потиснатост поради собственото им безсилие. Ръката на интелигентния, с благородна емоционалност човек, осъществяващ всяка поставена задача, е голяма, широка, дължината и е по-голяма от ширината и е средно дебела. При ръкостискане тя е еластична, с гъвкави стави. Горната част на ръката е без каквито и да било подкожни тлъстини, има малко мускули, вените и костите се очертават, кожата им е
към текста >>

284. Кожата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

че при ембрионалното развитие на човека в матката на жената нервната система, мозъкът и кожата имат общ произход, т.е. произхождат от един общ слой от клетки на развиващото се яйце. Поради това за естеството и развитието на мозъка и нервите можем да съдим по кожата. Кожата на ръцете, като инструмент на творческата изява ще ни даде най-добра представа за естеството на мозъка и нервите. Колкото кожата е по-груба и дебела, толкова хората, които я притежават, са по-груби, с по-примитивен интелект и по-груба емоционална природа. Ако кожата само от вътрешната страна на дланта е сравнително твърда, това показва човек активен, динамичен, който не може да остане минута без работа. При такива хора всяка работа е достойна за уважение. При такива случаи, колкото кожата на вътрешната страна на ръката е по-тънка и еластична, толкова този човек е по-интелигентен и активен не само във физическата област, но и в интелектуалната. Колкото кожата на ръцете е по-нежна, толкова този човек е по-възприемчив по душа. Изобщо определението на кожата като нежна, тънка или гладка отговаря на също такива качества у човека. Още е израз и на голяма чувствителност и на дълга младост както на тялото така и на
към текста >>

285. Ноктите - Николай Дойнов (1904 - 1997)

или точки по ноктите показват нервни напрежения. Ненормални по размер нокти, неравно оформени, счупени и тъпи на върха, изобщо лошо оформени, показват хора с нисш и лош характер. Каквито и да било затъмнения, ямички, петна, точки, неправилен растеж, напречни браздички, различни окраски, които се отличават от цвета на кожата, показват също дефекти в характера на човека, а също и несъвършено здраве. Ако ноктите са много къси, показват сприхавост, придирчивост, агресивност, непримиримост. Хора със средни по големина, но кръгли нокти са с добро, благоприличие държание и мек характер. Синкавите нокти са указание за лошо здравословни състояние, сърдечни смущения, лошо кръвообращение, натрупване на отрови в организма, бавно мислене и схващане. Полулунията в основата на ноктите са светла субстанция, която се образува при нормално функциониране на сърцето, добро здраве и добра циркулация на кръвта, ако силата на сърцето отслабва чрез отслабване на сърдечния нерв, прииждането на тази бяла субстанция намалява, полулунията стават все по-малки до пълното им изчезване, а това показва слабост на сърдечния нерв. Ако пък нокътните полулуния са много големи, ясно очертани и светли, показва силна, свръхнормална сърдечна дейност и означава възможност за сърдечен удар. Такива хора са склонни към възбуда и при най-малкия случай, изобщо са резки и раздразнителни. Грижата за ноктите също дава възможност да се съди за някои качества на човека. Хора, които имат кални и мръсни нокти, са
към текста >>

286. Пръстите - Николай Дойнов (1904 - 1997)

че лицето няма установеност в решенията и мненията си. Той ще променя становищата си всяка минута и лесно ще измисля клевети спрямо другите. Ако пръстите са непропорционално къси спрямо дланта и са дебели, лицето е арогантно, мързеливо, небрежно е и в интелектуално отношение е бедно. Ако пръстите са с непропорционална, много по-голяма дължина от дланта, имаме човек, който има много малка връзка и усет към реалното. Ако опънатите пръсти очебийно се извиват нагоре, това при по-примитивен човек означава любопитство. Ако човекът е по-издигнат и по-добре сложен, това показва любов към знанието. Ако пръстите са със заострени върхове, показват голяма психична сила, любов към красотата, но издават също лекомислие и несериозност. Всеки пръст си има своите особености и оттам - своето
към текста >>

287. Хълмът на Сатурн – този под средния пръст от вътрешната страна на ръката - Николай Дойнов (1904 - 1997)

линии дава почтените, добри качества на Сатурновото влияние: разсъдливост на здравомислещ човек, обичащ самотата и сериозното отношение към всичко, доброто изпълнение на всяка задача, обич и разположение към всяка работа, изискваща сериозни напрежения и отговорност, самоувереност и самоконтрол, предпазливост, наблюдателност, твърдост, пресметливост. Всичко е налице, ако линиите са вертикални. Ако линиите са напречни, ще имаме мъчнотии и спънки. Ако хълмът на Сатурн е голям и груб, върху примитивна ръка ще имаме липса на усет към възвишеното, недоволство, мърморене, песимизъм, омраза към хората, безразличие, празен живот, съмнение, отмъстителност, глупост, прикритост, ревност, скъперничество. Когато Сатурновият хълм е гладък и плосък, показва живот без особени прояви. Пръстен върху хълма на Сатурн показва затруднения по всички направления и в много силна форма. Знаци: тъмна точка върху този хълм е признак на неблагоприятни събития. Кръг - печалба чрез минерали и руди. Кръст - голяма опасност поради невнимание, произтичаща от превозно средство. Звезда - лоша, неспокойна съдба, опасност от нараняване. Триъгълник - склонност към окултизъм, философия. Квадрат - предпазен знак за опасност. Решетка - нещастие, меланхолия, нерадостен живот. Вилка - добър успех, добруване в по-късна
към текста >>

288. Хълмът на Меркурий – този под кутрето - Николай Дойнов (1904 - 1997)

хълм говори за човек хитър, лъжец, променлив, алчен, егоистичен, преследваш само своите интереси. Ако Меркуриевият хълм е плосък и малък, имаме слаба изява на Меркуриевите качества. Знаци: триъгълник е добър знак, изразяващ успехи в материалния живот и изобщо благоприятна изява на Меркуриевите качества. Квадрат - предпазен знак за неправилен ход в материалните начинания. Кръст или звезда при добра ръка са благоприятни знаци за правилна проява на Меркуриевите качества; при примитивна ръка дава отрицателните Меркуриеви качества. Точка - неуспех поради голяма грешка и заблуда, а често и болести. Решетка показва човек, на който не може да се разчита - променлив, склонен към лъжа и
към текста >>

289. Хълмът на луната - Николай Дойнов (1904 - 1997)

на земята, е най-близкото Небесно тяло до нея. Тя отстои средно на 380 000 километра. Ето защо силовите и течения са ясно изразени в човека. Този хълм е отбелязан на фиг. 55. Качествата и способностите при добре развит Лунен хълм са добро въображение, състрадание, поетичен талант, грижовност, добра обхода, контактност, мечтателна и романтична натура, хрумвания от най-различно естество, интуиция, жажда за похвали, добро храносмилане, регулирана дейност на жлезите в тялото. При примитивните ръце носи мързел и дава променлива натура, прекалена любов към всичко свое, лъжа, капризност, голям апетит, който дава и голямо затлъстяване, склонност към оплаквания. Малък и плосък Лунен хълм показва липса или слаба проява на лунните качества: мисълта спи или бавно върви, липса на сила и възможност за израз на качествата от другите планетни течения. Дълги линии по Лунния хълм показват пътешествия и промени. Ако Лунният хълм е мек и по него има малки линийки, това говори за добра интуиция. Такива хора могат да гледат на кафе, карти, восък и пр. Ако линийките са малки и накъсани, това говори за още по-голяма сензитивност. Прекалено развит Лунен хълм при добра ръка показва силна изява на всички качества, които другите планетни течения дават на човека. При елементарната ръка показва голямо мнение за себе си. Разбъркани и разкъсани линийки по Лунния хълм показват неспокойна натура, нещастна личност поради прекалена чувствителност. Знаци върху Лунния хълм: точка изразява болести в
към текста >>

290. Папилите - Николай Дойнов (1904 - 1997)

забележими линийки върху кожата на първите фаланги, от вътрешната страна на пръстите, които са предмет на криминалистиката, се наричат папили. Разделят се на три форми. Първата е изобразена на фиг.59а. Когато папилите в такъв вид са изразени върху палеца, показват, че изявата на човешката воля е без особен устрем. Човек нормално и спокойно се изявява. Върху Юпитеровия пръст показват човек, който не провява никакъв подчертан стремеж към себеизява и изтъкване. Върху Сатурновия пръст показват човек , който няма желание да споделя и общува с никого. Върху Аполоновия - човек който търси щастието отвън. Върху Меркуриевия - дават обикновено темп на мисълта. Папилите, изобразени на фигура 596, върху палеца дават пасивна воля. Върху Юпитеровия пръст дават човек, който подтиска стремежа си за външна изява. Върху Сатурновия пръст показват човек, който крие състоянията си. Върху Аполоновия пръст - човек затворен, търсещ щастието в себе си. Върху Меркуриевия - затворен в себе си човек, който не смее да изказва мисълта си - стеснителен. Папилите, изобразени на фигура 59в, върху палеца говорят за човек с активна воля, с инициатива и подчертан устрем за изява и разпореждане - ръководство. Върху Юпитеровия пръст - ясно изразено желание за проява, подчертан стремеж за господство. Върху Сатурновия пръст показват човек, който проявява голям стремеж към философствуване и разглеждане на отвлечени въпроси. Върху Аполоновия пръст говорят за щастлив човек, за получаване на наследство
към текста >>

291. Великото противостоене на Марс - Николай Дойнов (1904 - 1997)

храна вещества, които му осигуряват градивен и енергетичен материал. Но не всичко от това, което е прието, е способно да се включи в този сложен и все още неразбран за нас процес. Част от тези вещества се изхвърлят като неспособни да се включат във веригата на онова велико и могъщо течение, наречено живот. Изхвърлените вещества, сили минават многократни кръгове на преобразования, за да бъдат способни за задачите на живота. Тези, изхвърлените, носят елементите на инертното, дивото, примитивното, елементите на покоя. Те само в продължение на много време бавно, но сигурно ще се облагородяват, за да дадат път на живота. Доказано е по безспорен начин, че цялото космично пространство е плътно наситено със силови полета. Всички небесни тела са потопени в този необятен океан от сили, те плуват в него и се хранят от него. От това, което всяка планета от слънчевото семейство представлява като физическо тяло със своя размер, вид и строеж на веществото, от механиката, която проявява, и начина, по който се движи по своята орбита и около своята ос, може да се извади заключение за вида и интензитета на силите, които са я образували, за силите, които тя излъчва от себе си и за степента на нейната еволюция. От всички планети на Слънчевата система най-добре е проучена планетата Марс. Още от най-дълбоки времена и до днес най-много тя е занимавала астрономите и изобщо хората с научен интерес към звездния мир. Докато обаче днешните астрономи изучават физическия облик и механиката на телата
към текста >>

292. Първата човешка раса - Николай Дойнов (1904 - 1997)

най-отдалечените, но и на всичките 12 зодиакални съзвездия. Притежавали способности, които съвременният човек дори не може да си представи. С едно уравнение от квантовата механика големият английски математик Пол Дирак доказа две неща: че има вещество и антивещество и че човешката мисъл е сила. Именно нея са владеели хората от първата раса и са си служили с нея до съвършенство. Съвременните учени все още си блъскат главите как са били строени египетските пирамиди е онези примитивни оръдия на труда. А обяснението е много просто - хората от първата раса са умеели не само да преместват хоризонтално, но и да повдигат огромни каменни блокове единствено със силата на мисълта си. В древни индийски ръкописи е отбелязано, че хората от Атлантида можели да ходят по други планети с помощта на механизми, движени от „живак“. Но това е казано в преносен смисъл, защото живакът се управлява от Меркурий и символизира мисълта. Следователно атлантите са можели да се придвижват навсякъде в пространството със силата на мисълта. Спомнете си още с каква точност техните учени бяха изчислили деня и часа, когато астероидът ще се стовари върху Атлантида, в резултат на което се изтеглят към Африка и Южна Америка. Разбира се, представители на тази първа раса живеели и на другите континенти, за което говори фактът, че навсякъде по света срещаме свидетелства за дейността на някаква отдавна живяла свръхчовешка раса. Но тя изчезнала без остатък от лицето на Земята, просто защото хармонията в
към текста >>

293. В отвъдното парите не ви вършат никаква работа - Николай Дойнов (1904 - 1997)

може да си позволи други забавления, няма да има сила за тях. Общо взето такива - нравствено несъвършени и затова безпомощни в отвъдното - са духовете, които обичат да се представят пред живите за извънземни, за спасители на човечеството. Те напътстват, дават съвети или ултиматуми, заплашват че иде края на света, изискват подчинение и послушание, ако приживе са били поети или художници, могат да пишат стихове или да рисуват чрез ръката на живия медиум. Но помнете, това най- често са примитивни души, които изсмукват енергията на медиума, защото не могат сами да я почерпят от световния силов океан поради нравственото си несъвършенство. Не случайно след подобни контакти медиумите се чувстват толкова изтощени. Идват ли на Земята наистина извънземни представители? Да, същества от други планети ни посещават, но те могат само да ни наблюдават. Нямат право да се намесват, да дават съвети и ултиматуми, защото нашата планета, както и всички други, е една идея на Висшия разум и никой няма право да се меси в нея, да променя заложения План. Всички, които се опитват да се намесват отвън, не идват с добри намерения. На слънцата живеят изключително разумни и интелигентни същества и те никога не биха се занимавали с подобни неща. Най-често геройските „извънземни“ тиради принадлежат на примитивни духове, които не само че не могат примерно да живеят на Сириус и да идват от там, но едва ли биха могли изобщо да се откъснат от Земята. Иначе биха си намерили много по-интересни и полезни
към текста >>

294. През първия месец. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

ПЪРВИЯ МЕСЕЦ НОВИ УЧЕНИЦИ * * * МАМА И ТАТКО 3.Аз имам две ушенца, две кротички мишленца, на глухи се преструват, но всичко, всичко чуват. 4 Аз имам две очички небесни две звездички, у примигват нежно греят, ту плачат, ту се смеят. 5. В средата на лицето е вирнато нослето, по мириса познава, какво ще ме гощават. 6. Устата ми обича да бъбри и да срича, две думи нежно сладко да казва: „мама, татко“. * * * ДЕСЕТ БРАТЯ* *)Тази песен могат да пеят и най-малките деца, но само първите два реда, до припева (бел. авт.) * * * ЧЕРНА КОЗИЧКА * * * БЛАГИЙ ТАТКО * * * МИЛА МАИЧИЦЕ * * * КОЙ МИ ГЪСКАТА ОТКРАДНА? 4. Знам, че също ти кат мене трябва да ядеш. (2) Искам аз обаче мойта гъска ти да ми дадеш! Биваше ли, Лисо, ти от мене да крадеш ? Уж хитрец, пък крадец! Бор.
към текста >>

295. Книга на загадките - Николай Райнов

пръсти. Нощта снема своя шлем и прибира одеждата си. По нейните следи се сипят светли копия. Черен дъжд вали — като гневни удари посред нощ по някоя желязна врата. Ти няма къде да се укриеш. Ела: аз ще разтворя сърцето си широко, за да приема в покоите на своята песен твоята самотна скръб. *** Три неща са, Ниле, три неща са от небето три пъти по-синя. Видях в Тургу каланта на смъртта: той е толкова син, че който го погледне, очите му се премрежват и той губи свяст. Погледът му примира в синината и очите му виждат сините чертози на смъртта. Калантът е мнозина убил, а който живее, помни до гроб дворците на смъртта, изсечени от калант. Три неща са, Ниле три неща са от небето три пъти по-сини. Видях езерото Урми всред снежните планини: то е толкова синьо, че който се огледа в него, очите му замръзват и го налита шемет. Погледът му примира в синината и очите му виждат сините чертози на смъртта. Езерото е мнозина глътнало, а който оживее, помни до гроб дворците на смъртта, изсечени вдън морето. Три неща са, Ниле, три неща са от небето три пъти по-сини. Видях очите на царица Снофру: те са толкова сини, че който ги погледне, душата му полита и той припада от безумие. Погледът му се лута като поглед на луд човек, кръвта бие тежко в жилите му, а очите му виждат сините чертози на смъртта. Царицата е мнозина пленила, а който остане волен, до гроб копнее по сините дворци на смъртта, що бляскат в очите на царица Снофру. *** Горко ми! Моята лодка потъва. От другия бряг стигат
към текста >>

296. Що е окултизъм - Сава Калименов (1901 - 1990)

и доводи. Който може успешно да върви в тоя път, само той ще развие в себе си силите и способностите да проникне зад видимото, външното и да види скритата истинска страна на нещата, само той ще може съзнателно да влезе в оня недостъпен за другите свят, в който нещата нема нужда да се доказват, защото се виждат и знаят. За тия, които чувствуват в себе си достатъчно сили да вървят по тоя път, въпросът е разрешен: те ще опитат сами, колко е велик живота, как необозрими са неговите възможности, те ще се уверят непосредствено и лично в съществуването на невидимия свят, в безсмъртието на човешкия дух, в реалността на по-високо стоящите от човека в стълбата на космичната еволюция същества; те ще познаят законите — скритите пружини, които движат живота, ще овладеят силите, които дремят неизползувани досега в човека и в цялата природа. Но понеже хората, способни да вървят успешно в Пътя на окултното ученичество са съвсем малко в сравнение с общия брой на човечеството, то ние ще ги оставим на страна, и ще говорим занапред в тази малка книжка за тези и на тези, на които е съдено да вървят по пътя на обикновения човек. Макар че за тях е невъзможно или много трудно да проникнат лично и съзнателно в невидимия свят, в скритата страна на нещата, но те могат да се уверят в тяхното съществуване чрез проучване на безброй доказателства, — факти, изследвани и проверени хилядократно, които ясно говорят за съществуването на тоя невидим свят и на неговите закони. Макар че
към текста >>

297. Отворените двери - Сава Калименов (1901 - 1990)

искрени в стремежа си. . . Природата е нашата майка хранителка, природата е нашата истински велика учителка, природата е вечно неизчерпаемият извор, от който ние можем да черпим непрестанно, без да се страхуваме, че некога може да се изчерпи: този извор има за всички и за винаги. О, бедни и жалки хора, вий, които умирате от глад и жажда само на една крачка от безкрайното изобилие, което природата ви поднася всеки ден, не ще ли отворите вий очи, не ще ли протегнете ръце към неизмеримите блага, които ви заобикалят, които са на ваше разположение, които ви се предлагат, и без които вашия досегашен живот е заприличал на живота на окаян просяк? Вашата торба е празна, само затуй, защото закъснявате да се явите на времето и на мястото, където се раздават скъпите за живота ви подаръци. Затова, защото закъснявате да отидете там, където природата с пълни шепи раздава живот, любов и щастие. Вий сте бедни, болни, и външно и вътрешно, защото не присягате да вземете това, на което имате пълно право и което никой не може да ви отнеме. Месеците април, май и юний са времето, през което всяко човешко същество, отслабнало, изнурено, болно, с отпаднал дух и тяло, може да се обнови, да се съживи, да се излекува — може да почерпи мощни сили от природата, от чистия въздух, от слънцето, може да натрупа в себе си, да се запаси с енергия, която ще му бъде нужна да посреща големите разходи на такава, които животът изисква. Чуйте гласа на Великия Учител на Всемирното Братство: „Сутринта, при
към текста >>

298. Вселена - Сава Калименов (1901 - 1990)

в същност те, може би ще ни стане по-ясно след като вземем пред вид, че слънцето е един също такъв жив и съзнателен организъм, каквито са и всички други небесни тела. По-право, самото слънце е един велик Божествен Дух, а това, което виждаме, т. е. видимото слънце е само неговата външна форма, неговото тяло. Велика е тайната на слънцето и не е дадено човеку да я познае в нейната пълнота. Обаче, можем да кажем, че това, което слънцето ежечасно и ежеминутно ни праща през неизмеримите космични пространства, е неговата оживотворяваща и съграждаща Любов, чрез която ний живеем, която е нашия всекидневен насъщен хляб. А самия акт, който то извършва за да даде живот на нас и на цялата слънчева система, не може да се нарече другояче освен Велика Жертва, на каквато са способни само Духовете, които са в непосредствена връзка с Първоизвора на всичко — Бога. И тъй, съзнателния човек не може да се отнася към слънцето като към една мъртва, горяща маса. Той вижда в него едно Велико Съзнание, един Велик Дух, който обгръща, прониква и храни цялата наша слънчева система, който дава своя живот и своята любов за да можем да живеем ний. А понеже слънцето от своя страна е свързано с Първоизвора на всичко — Бога и черпи своя живот от Него, то ние можем да кажем, че то е оня съзнателен проводник, чрез когото се излива Божията Любов и Божият живот на
към текста >>

299. Четиритѣ учения - Георги Радев (1900–1940)

точки сѫ: клерикализъмъ, милитаризъмъ, капитализъмъ, социализъмъ. Не се ли съзира и въ днешнитѣ опити за установяване на „нови“ държавни строеве въртенето на фаталния омагъосанъ кръгъ? Въ изострения конфликтъ между капитализъма и социализъма, последннятъ поне нѣкъде се изтръгна отъ властъта на първия и, влѣзълъ въ съюзъ съ революционния милитаризъмъ, установи свой редъ. Миналъ въ отбрана, капитализъмътъ се съюзи съ клерикализъма и милитаризъма и подъ маската на класовото примирение, се помъчи да установи корпоративния, тоталитаренъ строй. И се получи странното явление — капитализъмътъ се вижда принуденъ да прави отстъпки на социализъма: знайни съ неговитѣ похвати въ тоталитарнитѣ държави. Като се отказа привидно отъ своята властъ, той си послужи съ милитаризъма, чиято политическа форма се явява диктатурата, възправи неговата сила въ държавата, и тази сила пази за сега примирието между капиталъ и трудъ — единъ въоръженъ миръ! Социализъмътъ, отъ своя страна, също си послужи съ милитаризъма. Но виждайки — следъ като капитализира труда и колективизира капитала — че тия два съюзника не съ достатъчни, той днесъ гледа да привлѣче, подъ най-благовидна форма, и четвъртия факторъ — религията. Защото цѣлостъта на кръга и на дветѣ съвременни системи на диктатура — пролетарска и фашистка, фатално се налага: омагъосаниятъ кръгъ се върти, макаръ като горна, господствуваща на социалния зенитъ точка да се явява ту клерикализъмъ, ту милитаризъмъ, ту капитализъмъ, ту
към текста >>

300. Четирите съвета - Георги Радев (1900–1940)

всички недоразумения, които възникват между вас. И когато се вдигне някой малък скандал за първи и последен път, тези сто души ще се съберат на съвет и ще уредят въпроса. Тогава всички ще вдигнат ръката си и ще кажат: В името на Божията Любов, в името на Божията Мъдрост и със силата на Неговото Слово да изчезнат всички дяволски работи (духа се) - и всичко ще се оправи. И тъй, ще имате четири съвета: Съвет на физическия труд. Съвет за духовния живот. Съвет за просветата. Съвет на примирителите. Всеки съвет ще се състои от по сто души, мъже и жени. Всеки град може също да си направи отделно подобно нещо в миниатюр, но тези съвети ще бъдат свързани. И тъй от вас ще има четиристотин чиновници, но без заплата, без портфейл. Още днес след обяд, към три часа, ще се съберете и ще си изберете тези четири съвета, за да започнат веднага работа. От стоте души половината ще бъдат мъже и половината - жени. И младите ще влизат вътре - младите момци и девойки да бъдат от 21 години нагоре. Те ще бъдат в запас, в резерва, ще заместват старите, когато те водят сражението - старите ще поставите най- напред, а младите отзад, понеже старите са калени. Когато младите видят едно-две сражения, ще дойде ред и на тях - те вече са герои. - Как ще стане изборът? - Сами ще си го измислите - това вие знаете по-добре. Съберете се, направете нещо и ми кажете след това какво сте направили. Аз ще се съглася с вас и каквото направите, ще го турим в действие. А през следващата година, ако има нещо, ще го
към текста >>

301. Ни в Йерусалим, ни в Самария - Георги Радев (1900–1940)

тази толкова ясна за тях дефиниция. Защото за него, геометъра, човека, който съзерцава геометрически света — все едно дали той се казва Евклид, Аполониус, Декарт или Риман — точката е такава тъмна загадка, до която стигне ли, почва да губи съзнание. И геометърът се усмихва. Защото той е, който е създал тази дефиниция — така бледа, така немощна всъщност — създал я е с едничката омисъл да съдържа думи, понятия, които да могат да се преведат геометрически, чрез конкретни, измерими величини. „Точката няма измерения“, определя той. Това значи, че отнесена към една координатна или изобщо измерителна система, нейните координати са нули. Все пак числа. Така определя геометърът точката. Ала зад геометъра седи човешкият ум. Зад човешкия ум стои човешкият дух, зад човешкия дух — Мировият Дух. И затова мислещите синове на Запада, когато разглеждат последните изводи на математичната физика, изразени в редица диференциални уравнения, и основните положения на формалната логика и гносеологията, откриват, че те в края на краищата съвпадат със структурата на човешкия ум. Човекът постига сам себе си в света. Неговият дух е, който твори и образи, и понятия, и символи, чрез които съзерцава света. Човешкият дух е, който създава и наука, и изкуства, и религии, и обществени строеве. Ето защо човекът, у когото се е пробудил духа, не си „прави кумир от нищо, което е долу на земята или горе на небето“. Ето защо, заживял в Дух и Истина, той „не се кланя Богу ни в Йерусалим, ни в Самария“.
към текста >>

302. Пръсти - Георги Радев (1900–1940)

примирите следните два типа хора: единият — човек на трезвия разсъдък, реалист поклонник, преди всичко, на полезното и практичното, другият — човек на чувствата, с живо въображение, поетичен, идеалист, който се стреми преди всичко към приятното и красивото. Погледнете ръцете им. Ръката на първия е средна големина — четириъгълна, „квадратен тип“ както я наричат хиролозите, с ъглести „квадратни“ пръсти, повече или по-малко възлести. Ръката на втория е „коническа,“ заострена. Пръстите изящни, без възли, „конични“. Ту по-малка, по-мека и месеста, с изящна форма, с къс палец, ту по-едра макар с недълъг палец, ту по-плътна с по широка длан и дълъг палец. Три главни разновидности на „художествения“ тип ръка, изразяваща постепенния преход от пасивното възприемане на красивото и охолното отдаване на приятното, през отзивчивата чувствителност и живо въображение, към жаждата за богатство, разкош и удоволствия, Как ще ги примирите? Единият обича ред и порядъка, удобната и практична наредба, отговаряща на практични цели. Другият — артистични; безпорядък, красивите дреболии, изящната, естетична обстановка. Това, което първият счита за безполезно, вторият счита едва ли не за най-потребно. Първият се стреми към точност и симетрия, защото те задоволяват чувството му за статични установеност и мярка, вторият се стреми към изящество и ритъм, към художествена асиметрия, защото те задоволяват чувството му за жизнен устрем, за движение, за влечение към известен обект, за постоянна промяна и
към текста >>

303. Натюрели - Георги Радев (1900–1940)

не им са присърце. Те смущават установения вече ред на нещата. Със силно развити чувства за собственост, за дом и семейство, за род и роднини, със склонност към хапване и пийване, която може да отиде до чревоугодие, те очевидно не са нагодени да бъдат двигатели на прогреса. Консервативни те спастрят, събират, натрупват и съхраняват. И тлъстината на тялото им ясно говори за тази силна способност да трупат резерви, да се осигуряват. Необичащи борбите, те са естествено примирителни, а когато им се угоди — и добродушни. Особено се разполагат при ядене — нахраниш ли ги сито, можеш да им спечелиш сърцето. Удобството, охолността, спокойствието на истинския хранителен натюрел се просто излъчват наоколо и се предават по един естествен начин на ония, които идват в досег с тях. Измежду тия натури се срещат най-често истински одарените хора за практична, стопанска дейност, която носи печалба и предобив. Нахвърлих на едро чертите на два от основните натюрели. Образите, с които те са илюстрирани, уверен съм, ще възбудят сума асоциации и ще допълнят бегло нахвърлените скици. Важното е да подтикнат към наблюдения и да подпомогнат вродения у всекиго физиогномичен усет да работи, не наслуки и опипом, а ясно и по определени линии. Така набраният опит се просветлява и оразумява. Нека кажем сега няколко думи за третия — чувствителен или психичен натюрел, както го нарича не особено изчерпателно Хутер. Какви са особеностите на чувствителния или психичен натюрел? Според Хутера,
към текста >>

304. Челото на човека - Георги Радев (1900–1940)

строи, още моделира. Че това е така, говори ни самото разнообразие от чела у разните хора - от ниски, плоски и едва моделирани чела, минавайки през много междинни форми, ние достигаме до високите, просторни и красиво изваяни чела.по които се чете мисълта и прозрението на гения. И наистина, бихме ли могли да си представим един гениален човек с ниско чело? Ниското чело ни напомня схлупено небе и тесен кръгозор - виждате се хубаво само близките неща и предмети, но няма далнини, няма необозрими простори, и най-вече няма небе. Високите чела ни напомняте широките кръгозори, които се откривате от високите планински върхове - надолу необозрими гледки, а нагоре небесните простори, в които се чувствува безкрая на космичното пространство. Но да оставим поетичните сравнения и образи и да видим, що ни казва за челото френологията. Френолозите са открили, че челото наистина е израз на интелектуалния живот на човека. Те са открили по него специални места, които изразявате развитието на мозъчните центрове, свързани с разните умствени способности. Така запример, в челните издатини над веждите, сиреч в долната част на челото, те са локализирали разните центрове на възприятие. В средните части на челото те са локализирани представните центрове, а в горната част - мисловните, разсъдъчни центрове. Някои френолози и психо-физиогномисти отивате още по-нататък в разпределението на челото и го делят от долу на горе на следните зони: 1. зона на възприятията; 2. зона на представите; 3. зона на
към текста >>

305. Два образа - Георги Радев (1900–1940)

майки за по-невръстните по опит души. Тук се крие едно указание за разширяване на майчинството от чисто родова, биологична функция в социална и психологическа. Тези жени, у които е добре развит центърът на милосърдието в съчетание с центъра на обич към децата, или изобщо към всичко малко, безпомощно, беззащитно, са тип на състрадание и нежност – едно от качествата на душата. Моралното съзнание на тия жени е толкова силно, че обхваща всички противоречия и грешки на хората и ги примирява чрез магнетизма на милосърдието. Тоя тип жени-майки могат да бъдат истински съветници на младите. Милосърдни и нежни, в своята зряла възраст, те приличат на тихи летни нощи, когато небето е осеяно с блестящи звезди, а въздухът е напоен с дъха на зрелите жита, на хляба, който се ражда, и с аромата на плодовете, които зреят, налени от
към текста >>

306. Енергията на атома - Георги Радев (1900–1940)

Знайно е, че според тоя мит разбунтуваните ангели са били хвърлени в „бездната на мрака", където са били оковани в несломими вериги. Едно от съответствията на тоя мит е, именно, това свързване в атома на огромно количество „интраатомна енергия", която в Айнщайновата теория се изчислява по невинната формула mc2. В нея поне няма ни небесни бунтове, ни падения на ангели, ни страшни окови! Тя няма нищо общо с каквито да било живи същества – това са прости измерими величини: m е белег на масата, а c2 е квадратът на скоростта на светлината. Това m, обаче, не е така просто, то има цяла история! Най-важното е, че в съвременната физика то изгуби своята твърда неизменност и някак оживя – започна да се мени в зависимост от скоростта на движението. А с – скоростта на светлината, която също си има своята история, е един интересен символ на съвременния научен мироглед, защото потвърждава, между другото, една основна окултна аксиома: че знанието произтича от
към текста >>

307. Предговор - Велко Петрушев

всесветската литература се срещат перли от драматично изкуство, каквито са напр. драмите на Хауптмана, Зудермана, Ибсена, Метерлинка и пр. с тенденция да се налучка пътя, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар — свободата на духа, брутално пихитена и до днес скована в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни. Нито в една драма не прозира тенденция на посочвание дълбоко скритите от света причини на датиращия изкони двубой между две непримирими сили: — от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга — Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които се определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено. В символична форма автора изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: — Разрушението и Творчеството — в лицата на 3емон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан — на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисията на земята — да послужи на една божествена идея: освобождението на пленницата Дева- Славяна, светяща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от един властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с
към текста >>

308. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

успяват да се доберат до братския събор в Търново, където славата им на комунари се разнася с голяма обич. За съжаление не успяват да се преборят с маларията, и двама от тях умират. На следната година създават комуна в Русе, която върви по-добре. Когато си получават продуктите, а и започва да идва припечеленото от Ачларе, те се приютяват при Гумнерови, но сега пък ревниви възрастни братя и сестри нахълтват да се хранят с тях и Учителя, и ги изтласкват от там. Учителят не може да се примири с този хаос, и разтурва комуните. Никой не беше се съобразил с думите му: „Ако хората така лесно могат да се оправят, то Господ щеше само за 24 часа да оправи света!“ Започват да излизат с по-малък, или по-голям успех нови окултни периодични издания. Разпространява се списание „Нов Живот“ под редакцята на Методи Константинов и Петър Пампоров. На поредния събор се взима решение да се издава списание под заглавието „Житно Зърно“, което да не бъде елитарно, а достъпно за всички братя и сестри. Много голям успех се постига с отварянето на школата на Сава Калименов от Севлиево. Той е високо образован, владее няколко западни езика и е запален пропагандатор на международния език Есперанто. Калименов има елитна книжарница, добре подредена печатница, и започва издаването на седмичният вестник „Братство“. Излиза и елитното списание „Всемирна летопис“, което за съжаление, според някои братя, бива провалено от издателя си поради користни подбуди. Братството расте, покритият от него терен се
към текста >>

309. Глава шеста: Изгрева 1927-1936 - Атанас Славов

бащата представлява Онзи, който царува, а майката е онази, която отхранва и възпитава. Бащата и майката са образа на онези, които в бъдеще ще управляват. Затова сме обръщали внимание на добрите бащи и майки, които стават основа и строители на бъдещето. Никога не сме подбуждали никого към вражда и умраза, към когото и да е. Всякога сме говорили за любов, за взаимно почитание и уважение. 4.XI. 1932 г. Дънов Братството върви добре, но силите, които искат да го спънат, никога не се примиряват с неговото разширяване на духовния кръгозор на българина. Няма да влизам в подробности. На 4 май 1936 година на Учителя е нанесен жесток побой. Който води до частична парализа на цялата дясна половина на тялото му. Това не спъва изпълняването на задълженията, които е поел, като духовен учител на Братството. По това време изпълняването на сутрешната паневритмия е започнало, и две седмици след побоя Учителят дава нова мелодия за нея: „Маршът на светлите лъчи“. Идва и времето през юли, когато започва лагеруването на Седемте рилски езера. Братята се опитват да отклонят Дънов от качването му на езерата, поради лошото му състояние, но той макар и все още не излекуван се присъединява към една от групите. На 7 август - три месеца след побоя- Учителят напълно се възстановява. Снимки към глава шеста: Изгрева
към текста >>

310. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

и сестрите със силите на природата, които те бяха осъзнали през първия цикъл, т.е. със самия Бог. Третият цикъл беше кратък, и се състоеше от произнасянето на известни словесни формули и извършването на кратки упражнения за вдишване и издишване, които имаха прочистващ ефект, и целяха хармоничното връщане на участващите в Паневритимията към реалностите на ежедневния им живот. Ето ги отделните части на трите цикъла по времето за което разказвам: Събуждането за природата: събуждане, примирение, даване, ставане или възлизане, издигане или възнасяне, отваряне, освобождаване, пляскане с ръце. Събуждането за универсалния дух: прочистване, летене, евера, скачане, тъкане, мислене, аум, изгряване, квадрат, красота, подвижност, побеждаване, радост, осъзнаване, красив ден, задоволство, крачка по крачка, на Изгрева. Медитация: Вдишване, Прозрение, Пентаграма. Паневретмията се играеше от братята и сестрите на тепетата в центъра на Пловдив, хълмовете край Търново, на върха на русенските лозя, на Хамам баир в Сливен... и пр. Екскурзиите, или по-скоро планинарството, беше главното хоби на Белите братя. Това произтичаше пряко от самото им учение, което бе насочено към сливането на духа на човека с положителните сили в природата. Някои от маршрутите бяха дадени от самия Учител. Част от тях бяха лесни, като екскурзията над село Симеоново в полите на Витоша, което отнемаше около час. Други бяха извънредно трудни. Трябва да се има предвид обаче, че Братството имаше едни от най-добрите
към текста >>

311. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

от време на време словото Божие, сърдят му се те - крякат; и какъв Бог тук, като не се разбира словото му от богомолците? И пак ще го загризе. И пак ще поеме нанякъде - вече женен, вече с деца - този път при корените си в Устово. Телескопичен блик Не е ли това същият повей, който кара сър Уолтър Скот да Възкликне: „Вижте го как уж диша мъртвецът, който не се разплаква, когато стъпките му се отправят към родната пръст...?“ Не е ли това невъзможността на шаманското съзнание да се примири и да си съществува само в ефимерното и ежедневното, без да усеща в тъмнината на нощта, в смъртта, в безсетивността, в отвъдното това трансцендентално единство и с природата си, и с обкръжението си, и с Всемирното съзнание едновременно? Разтриса те това чувство на индианеца Чийф Сеатъл, че в смъртта духовете, родени от мястото, ще присъстват независимо от това дали там сега е улица или гора, или непрогледна нощ (защото „смърт ли казах?“ - пита Сеатъл, - „няма смърт, само преминаване от един в друг живот “)! Разтриса те тази черна, безмълвна преосмисленост на печенега Елин Пелин за „черната катраница“ на Софийско поле, дето „куче лае у полето, та си глава кине“, и не се знае дали някой мре или опложда, „ергени ли мома крадат, или някой гине“, защото все то! - излизането от единия живот е влизане в другия! Разтриса те тази тежка сълза на съвременника на поп Константин - българина Каравелов, там някъде в Русия пред спомена за красотата на родната гора и че не може да изтлее под
към текста >>

312. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

авеню и 23 улица първата на това място гигантска сграда за увеселение и забава, известна под името Медисън Скуеър Гардън. 1879 (януари) в столицата Вашингтон Чийф Джоузеф, когото вече наричат „Индианския Наполеон“, говори пред конгресмени, членове на правителството и други големци за правото на свобода. 1879 в Ню Йорк умира бизнесменът благотворител Дрю. Телескопичен блик Чийф Джоузеф: „Можете да очаквате по-скоро реките да потекат обратно, отколкото роден на свобода човек да се примири с това да живее зад решетки, лишен от свобода... Оставете ме да съм свободен човек; свободен да пътувам, свободен да се спра, свободен да работя, свободен да вървя, свободен да търгувам, където аз си избера... свободен да мисля, да действам и да говоря сам за себе си!“ * Това, че дойде Петър на пръв поглед не измени нищо в живота на поп Константин. Детето и майка му бяха в Хадърча. Малкият бе здрав и всичко вървеше наред. Не й бе за пръв път. Когато се роди предишното му чедо - дъщеря му Мария, - беше по-друго, защото тя бе едра и майка й видя зор, но сега раждането мина по мед и масло. Константин повечето време прекарваше във Варна, защото точно сега бе големият зор; трябваше да имат своя църковна сграда. Не можеше Варна без своя църква.Това бе важното сега. В някои села постъпваха ето как - просто заемаха местната църква през нощта по-ячки българи и на сутринта, като дойдеше клисарят или гръцкият поп, казваха им да се махат, защото те били строили църквата и вече щяла да си е
към текста >>

313. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

се е питал в часове на близане на рани след подигравки, унижения, презрение от надъханите си с предразсъдъци връстници и приятели: Защо направи така баща ми? Защо ме даде в „чуждо училище“, както се казваше по онова време? Зная го по себе си и съучениците си. Питали са се и Петър Дънов, и Георги Чакалов. И отговорът е бил един: Защото бащите ни са гледали напред, искали са да вървят в крак с това, което им се е струвало най-хубавото и най-благородното в света, и не са могли да се примирят, да се влачат на този свят „с махалата“, в която са се родили, и да се върнат в земята, без да оставят чертичка от себе си или семейството си, върху голямото лице на света. Много пъти ще казва по-късно в беседите и разговорите си Петър Дънов, и много пъти ще го записват последователите му защо куцат работите на българина: „Българинът не умее да поема отговорност за себе си.“ С други думи - предпочита да се влачи със стадото, за да е защитен; опитва се да разрешава личните си нужди и желания в рамките на „всичкома“, „като хората“, и „както дал Господ“, за да няма отговорност за „своето си“, когато осъзнае, че е някой; да няма отговорност за това, което иска да постигне за себе си и близките си; за това, което го прави неповторима личност! И когато малцината българи, които искат да застанат начисто пред голямата картина на вселената, го направят и кажат: „Добър ден, това съм аз!“, конгрегашкият възпитаник Чакалов го нарича - „да направят прелом в живота си“. Такъв прелом, че да
към текста >>

314. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

да успее да завърши мисълта си, Боун слага край на дискусията: - Не съм наклонен да споря с вас по този въпрос! И отминава. Остротата на отговора, Дънов я наясно по това, идва от предишната поза на откровеност на същия студент в един общ разговор, в който той изтърсва (за да се прави на интересен), че не мисли, че повече трябва да остава свързан с такава проста деноминация като методизма. Колко по-точен, по-истински „учителски“ е този чист и прям отговор на Боун на кокетника от примиренческия отговор на любимия му Шишков от варненската реалка на ироничните кривеници на Васил Коларов; измъкването му встрани с контраирония, с пресилено капитулиране, което само някак зад пердето намеква, че той може би не се предава и не се признава за по-прост от Вазов, но е тъжен и неуверен в тази объркана следосвобожденска обстановка. При това някои студенти са започнали официални оплаквания и обвинения в отклонение от установените доктрини на методизма срещу Боун и други преподаватели. Боун обаче е учител и е непоклатим: Ако не ти харесва, отивай си! Ако ти се струва сложно да се вглъбиш във философията на етиката и теизма, то ти е от главата, а не от сложността на материята, както я преподавам аз! На Дънов му харесва, че учителят трябва, обича или не обича ученика, да е строг и да го води напред, да не се огъва от умиление, да не предлага емоционални патерици, когато трябва да го научи бодро и уверено да крачи напред. А че материята е сложна, сложна е, в това няма съмнение.
към текста >>

315. Съдържание - Георги Христов

- ТЕОРИЯ I. Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части II. Четирите съвета като органически метод за самоорганизиране на Братството 1. Идеята за четирите съвета 1.1. Съвет на физическия труд 1.2. Съвет за духовния живот 1.3. Съвет за просвета 1.4. Съвет на примирителите 1.5. Съвет на хармонията 1.6. Най-малката задача на всеки един от съветите за една година 1.7. Общи правила и препоръки за четирите съвета 1.8. Обликът на истинския ръководител 1.9. Основни опасности при работата на съветите 1.10. Методи за справяне с неприятелите 1.11. Възникнали въпроси от учениците по идеята за четирите съвета 1.12. Идеята за четирите съвета - основа за полагане на общ братски живот 2. Как действат четирите съвета вътре в нас 2.1. Събуждане на дарбите и способностите на всеки чрез работата в четирите съвета 2.2. Идеята за четирите съвета е вложена в нас предвечно 2.3. Действие на физическия съвет - чрез тялото и волята 2.4. Действие на духовния съвет - чрез сърцето и чувствата 2.5. Действие на просветния съвет - чрез ума и мисълта 3. Правило: Комунизира се трудът и работата, а не капиталът III. Беседи от Учителя, изнесени пред членовете на вътрешната верига Сутринта, 15 юни [сряда] 1921, Саран бей [гр. Септември] 31 август [сряда] 1921 год. - Търново 8:45 ч., 21 юни [сряда], 1922 г. - София 11:00 ч., 22 юни [четвъртък], 1922 г. - София 5:30 ч., 23 юни [петък], 1922 г. - София 7:30 ч., 24 юни [събота], 1922 г. - София
към текста >>

316. II. Четирите съвета като органически метод за самоорганизиране на Братството - Георги Христов

като органически метод за самоорганизиране на Братството 1. Идеята за четирите съвета 1.1. Съвет на физическия труд 1.2. Съвет за духовния живот 1.3. Съвет за просвета 1.4. Съвет на примирителите 1.5. Съвет на хармонията 1.6. Най-малката задача на всеки един от съветите за една година 1.7. Общи правила и препоръки за четирите съвета 1.8. Обликът на истинския ръководител 1.9. Основни опасности при работата на съветите 1.10. Методи за справяне с неприятелите 1.11. Възникнали въпроси от учениците по идеята за четирите съвета 1.12. Идеята за четирите съвета - основа за полагане на общ братски живот 2. Как действат четирите съвета вътре в нас 2.1. Събуждане на дарбите и способностите на всеки чрез работата в четирите съвета 2.2. Идеята за четирите съвета е вложена в нас предвечно 2.3. Действие на физическия съвет - чрез тялото и волята 2.4. Действие на духовния съвет - чрез сърцето и чувствата 2.5. Действие на просветния съвет - чрез ума и мисълта 3. Правило: Комунизира се трудът и работата, а не
към текста >>

317. 1.4. Съвет на примирителите - Георги Христов

примирителите Освен тези три съвета, ще изберете още сто души за тъй наречения „Съвет на помирителите“, който да разглежда всички недоразумения, които се пораждат в градовете. И когато се вдигне някой малък скандал за първи и последен път, тези 100 души ще се съберат на съвет и ще уредят въпроса. Тогава всички ще вдигнат ръката си и ще кажат: „В името на Божията Любов, в името на Божията Мъдрост, в името на Божията Истина и със силата на Неговото Слово да изчезнат всички дяволски работи - ху“ (духа се) - и всичко ще се оправи. Четвъртата група има най-голяма работа - примирителната: • Например две сестри се скарали - примири- телите ще проучат основните причини защо и за какво са скарани, и то не да решат кой е виновен, а да търсят причините. • Тази деятелност е важна не само за вас, а и за външните хора. Ще дадем един малък модел, да покажем как трябва да се
към текста >>

318. 1.6. Най-малката задача на всеки един от съветите за една година - Георги Христов

от живота си. Ще намерите такива хора, били те мъже или жени. Непременно ще намерите трима души. Най- малкото се върши най-лесно. Вие не се спъвайте, вложете в ума си мисълта да свършите това и ще го свършите. Аз ви казвам, дори да имате трудности, те няма да бъдат такива, че да не можете да ги преодолеете. • За онези от Просветния съвет най-малката задача ще бъде да намерят по трима души и да ги убедят да прочетат по три от най-хубавите книги. • А за онези, които влизат в Примирителния съвет, да намерят по трима души и да ги примирят с по трима техни неприятели. Знаете ли, ако вие примирите по трима души, какъв ефект ще произведе това в света? Проверете къде е правата философия. Примирителите трябва да примирят първо себе си и чак тогава да започнат да примиряват другите. Примирителят ще бъде първият, а другите трима ще бъдат вън от него. Изобщо във всички градове има сега една малка вълна на разединение. Тя започна като краста от София, мина в Стара Загора, сега е в Сливен, отива към Бургас, приближава се към Айтос; в Шумен се е развила в големи размери - диария има там! Това са психически вълни, които се дължат на известни микроби и обсебените от тях приличат на ония, които играят тарантела - в Европа има един паяк, който като ухапе някого, ухапаният започва да играе по особен начин и престава чак щом влиянието на отровата се прекрати. Та и ние така, като мине дяволът, започваме да играем, гърчим се, а като отмине, казваме: „Какво направих!“ Е,
към текста >>

319. 1.7. Общи правила и препоръки за четирите съвета - Георги Христов

нагоре. Те ще бъдат в запас, в резерва. Ще заместват старите, когато те водят сражението. Старите ще поставите най- напред, а младите отзад, понеже старите са калени. Когато младите видят едно-две сражения, ще дойде ред и на тях - те вече са герои. • Ония, които ще влязат в съвета за физическия труд, ще трябва да имат здрави мускули и воля. • Ония от духовния съвет ще трябва да имат сърца повече развити, • Ония, които са в просветния отдел, трябва да имат ум повече развит. • Ония от примирителния съвет ще трябва да бъдат със съдийски познания и сами да са примирени; Примирителите са хора на милосърдието. • Всеки град може също да си направи отделно подобно нещо в миниатюр, но тези съвети ще бъдат свързани; • Ние сега трябва да уредим работите си, трябва да работим за себе си по Бога. Не само един ще работи, а всички ще започнете, и то дотолкова всеки, доколкото съзнанието в него е пробудено; и не насила, всеки един от нас ще работи съзнателно, от Любов. Всеки от нас ще отвори съзнателно кесията си и от Любов ще помогне на брат си, ще каже: „Братко, позволи ми от Любов да го направя.“ „Добре, и аз от Любов ще го приема, а без Любов не го вземам.“ Това е правилото, което аз ви давам. Приложете го, пък и вашият ум ще създаде нещо. Туй правило ще създаде малки правилца и като ги приложите в живота, ще се създаде много нещо. Когато се съберем през следващата година, вие ще ми разправите за някои неща, които и мене ще радват. • През тази година няма да обръщате внимание на това
към текста >>

320. 5:30 ч., 23 юни [петък], 1922 г. - София - Георги Христов

се употребиха на място и сега ще дадем такива на хора, които ще ги опазят. Постът и молитвата трябва да стават много тайно. (Чете Библията стр. 856, Евангелие от Марка, глава 9: 12 стих25 ). Илия значи външните условия, които трябва да се изменят, за да дойде Царството Божие. Ние ще изолираме всички от Братството, които не са с нас. Тях съм ги изолирал. Те или трябва да работят с мен, или трябва да излязат. В съзнанието си няма да се свързваме с тях. Няма какво да се примиряваме с тях. За Църквата са отговорни духовенството, ние сме отговорни за Царството Божие. С всичките нови течения, които са за свободата, ще се приближим, може да бъдат и неверующи. Спечелете парите и седнете на тях, но не се осигурявайте, не се надявайте на тях. С вярата се повдига вашата интелигентност. Вярата ви да се усилва във вашето съзнание. Не се ли изпълни Волята Божия - зло пише. Като се върнете, ще привлечете всички, на които съзнанието е повдигнато - чисто. А да допуснете ония, на които съзнанието е нечисто, значи да си навлечете неприятности. Зад Георги Сотиров седи Черната ложа. Сам той не е от Черната ложа, но е под нейното влияние. ________________________________________ 22 Живиница - рани от болест на жлезите, които стават най- често по шията; заушка и др. 23 Става дума за Михаил Иванов и Кръстю (Христо) Трифонов. 24 Под „гледане“ се има предвид предсказване. По време на събора през 1922 г. те са се наричали преродените Кирил и Методий и много братя и сестри са се
към текста >>

321. 7:30 ч., 24 юни [събота], 1922 г. - София - Георги Христов

света, ще бъдем внимателни на света. Всичкият шум в България сега е, защото нашите свещи светят. Щом върви нашата кола и техните ще вървят. Щом тя спре и тяхната ще спре. Те се боят от нас да не задържим всичко за себе си. Бюджета е в наши ръце. Те трябва да знаят, че тези ниви не са техни, а наши. Ние сме казали колко жито ще се даде. Където има възможност, приятелите да си направят градини, лозя и пр. ще гледате да се създаде хармония между братствата. Църквата търси начин да се примири с нас. Ще бъдете смели - без страх и без тъмнина! Смели - отвънка ще бъдете обикновени хора, а отвътре - необикновени. Ще внесем в този събор някои неща нови, за да може да ги разберете, иначе ще мязате като нова яма26 - закърпена. Господ ще ви изведе от вашите мъчнотии, та да имате какво да говорите на хората през време на вашите скърби, мъчнотии и пр. Всичко речено-казано в провинцията не е опасно, не се обезкуражавайте! Името Божие във всички народи трябва да се почувства, че е живо. Всички трябва да разберат, че има един Господ, един закон. Онези, които ще приготвят Царството Божие, те идат. Вие само ще влезете в него. Всички тези съпротиви ще изчезнат незабелязано. Мъчнотията е в разширението на съзнанието. Бог е Любов, но ние не сме станали още Любов. Като станем Любов, Царството Божие е дошло вече на земята. На тазгодишния събор ще разрешим въпроса да използва Учителя нашата физическа излишна енергия. Всичките 10 души започнете да образувате на земята една верига да се
към текста >>

322. 4. Идеално и осъществимо управление - Георги Христов

защото противоречат на законите на живата природа. Някои искат да кажат, че демокрацията, както самата тая гръцка дума означава, била самоуправление на народа, защото чрез изборите, извършвани по правилата на всеобщото гласоподаване, народът упълномощавал свои представители да издават закони, т.е. задължителни правни норми, по силата на които правителствата, излезли из средата на същите представители, са длъжни да уреждат общите работи на държавата. Като оставим настрана неоспоримият факт, че на практика, демократическият режим отдавна и навред е станал една отвратителна пародия на народно самоуправление (съставя се правителство, то произвежда избори с всички средства на властта, спечелва мнозинство в парламента и чрез господството на това мнозинство, само зарегистрирва всички свои мероприятия), може ли да се твърди сериозно, без риск да се даде доказателство за умствена неуравновесеност, че демокрацията е естественият и съвършен начин на управление? Де са образците на демокрацията в природата? Нима необятният организъм на вселената (макрокосмоса), във функционирането и живота, на който има чуден, никога ненарушим ред и порядък, има нещо подобно на човешкото изобретение наречено „демократически режим“? Нима в социалния живот на животните или в растителното царство има нещо, което да наумява, макар и от далеч, тоя плод на човешката политическа мъдрост, който се казва „демократическо управление чрез всеобщи избори“? Нима човешкият организъм (микрокосмоса), тъй
към текста >>

323. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - Георги Христов

гласът на птичките ми се струва като познат говор. Земята, тази черна мъченица и родителка, тази непресъхваща благодатна майка, почва да говори. Сега ми става ясно защо селянинът обича земята. Има един могъщ съюз между тях. Той разбира земята и знае да разговаря с нея. Във външния вид на ачларските комунари има нещо смешно. Ризите ни почват да се късат. Аз изкърпвам своята риза отначало доста нескопосано, но после се научих да правя хубави и равни шевове. Обувките си заменихме е примитивно направени сандали, а нестриганите ни коси са бухнали като немирни храсти. - Какви са тези? - питат селяните. - Безплатни аргати на Жечо - отговарят някои, а други ни наричат антихристи. Каква ирония и колко несправедливост. Ние сме дошли тъкмо в името на Христовата любов, а те ни наричат „антихристи“. Някои от селяните, които не обичат нашия приятел Жечо, разпространяват из селото слуха, че заради нас щяло да падне градушка, която ще помете нивите. Пресният спомен от такава една градушка, която паднала миналата година, ги кара да изтръпнат. Някои от тях ни гледат вече с лошо око. Но има селяни, които ни обичат. Без да ни познават, когато ни срещат, те се усмихват дружелюбно. Много от тях почват да идват в неделните дни при нас. Когато някой от братята се случи да заговори с ония, които се боят, че заради нас може да падне градушка, и ги запита защо миналата година, когато ни е нямало, в селото е паднала голяма градушка, селяните мрачно отговарят: - Миналата година падна, но гледайте
към текста >>

324. Борис Николов - Георги Христов

април. Работен ден. В ачларския дневник има прекрасни неща, но понякога има и смешни неща. Това произлиза от начина, по който ние устройваме външния си живот. Поради средствата, с които разполага нашето стопанство, ние навлизаме в една примитивност, която вече напуща рамките на допустимите неща и става комична. За нея ще разкажа нещо по-долу. Сега искам да нарисувам с по няколко думи всеки от нашите братя-комунари. Ще започна най-напред с Борис в неговия ачларски вид. Макар да има миловидно и кротко лице, Борис има атлетическо телосложение и сила. Стъпката му е равна и широка, а ръцете му дълги и стоманено яки. Привличаща и кротка усмивка често украсява свежото му лице. Борис приказва с тих фалцетен говор и попада на теми, които внасят приятен и чист хумор. Изобщо той разказва интересно и увлекателно. Не е лишен от усета да види прекрасното, но и комичното. Той го е наблюдавал в народния бит, в габровската чаршия, във всекидневието, където животът се изявява в своята непритворна пълнота. Такива смешки, несъответствуващи с нашите задачи, Борис вижда и в нашия прочут „шеф“, който понякога става извор на комични недоумения. Жечо обаче в едно не бърка. Той е преценил Бориса добре и затова му възлага все по-тежки задачи. Днес например лицето на бай Жечо е усмихнато. Едно много характерно изражение за него е това тайно задоволство по широкото и зачервено негово лице. Там трепка много често една едва доловима хитринка. Такъв израз лицето му добива тогава, когато той
към текста >>

325. Жорж (Георги) Радев - Георги Христов

коси. Тъмнокафявите не особено големи очи са понякога сериозно замислени, а друг път блестящо и сърдечно усмихнати. В братската комуна Жорж е един от много съзнателните членове, а вероятно и най-предан на идеята, заради която е образувана тази комуна. Когато приказвам с него, се сещам колко дълбоко е залегнал в съзнанието му вътрешният смисъл на нашия привидно наивен опит. Това съзнание кара Жорж, както и всички останали, да понасят съвсем съзнателно всички несгоди на нашия почти примитивен живот. Понякога, когато бай Жечо малко прекали в пестеливостта си, Жорж философски поклаща глава, цъка с уста и изказва учудване за този семпъл, но много ясно очертан селски консерватизъм. Особено ясно е изказано възмущението, когато нашият „шеф“ ни вика за вечеря, като преди това прави нещо като анкета по какъв начин ще решим да изядем киселото мляко. С големи лъжици, с малки чаени лъжички или със също така малки вилички. Това нещо трябва да се изясни, защото, ако искаме да го ядем с виличките, той ще го остави гъсто. Речем ли да го ядем с чаени лъжички, то ще бъде наполовина разредено. Изберем ли обаче супени лъжици, млякото ще бъде превърнато в синкав айрян, в който само едно внимателно око може да открие следи, напомнящи кисело мляко. Жорж артистично тръсва глава и усмивката му е наситена с печална учуденост. След малко ние прихваме да се смеем, махваме приятелски с ръка, а Жечо ни гледа с полуусмивка, като отворената уста и лицето му изразяват доволство, че ние сме възприели
към текста >>

326. Христо Койчев - Георги Христов

прилага. Когато се събуди сутрин, той протяга ръка и облича тая риза, която успее да досегне. Ако някой се обади и каже: „Хей, Христо, ти обличаш моята риза!“, тогава в тишината ще се чуе спокойния му равен отговор: - Още ли се занимавате с „мое“ и „твое“? Ако не искаш да видиш ризата си, навлечена на якия му черен гръб, трябва да я оставаш по- далеко от него. Колко пъти съм видял панталоните ми да се разхождат по нивята с Христовите крака! Колко пъти ме е посрещала тази тиха, примирителна усмивка, която сякаш ми казва: Ще свикнеш и с това. Всичко е много просто и не заслужава внимание. Ти утре пък обуй моите панталони. Христо има и друга особеност. И за нея трябва да се каже нещо. Той е малко разхвърлян. Не зная защо казвам „малко“. Може би защото така е по- прилично. Вие ще решите. Ако едната му обувка се намира в сайванта, другата може да бъде търсена или в празното каче за туршия или на библиотечния рафт. Как тя може да отиде там, това е тайна на Христовата кротка и безбурна душа. Неведнъж Борис казваше насмешливо, че е необходимо първо да закусим, за да не изстине чаят, а после ще предприемем търсенето на нещо, което е минало през Христовите ръце. Христо е мечтателна натура. Около него има винаги тишина и доброта. Ето сега например Христо е на полето. Дошло е време за почивка и той е седнал под една дива круша, която му прави приятна сянка. Той бавно дъвче корав залък хляб, заслушал се е в писукането на малко, скрито в листака птиче. За какво мечтае Христо? Не
към текста >>

327. Кръстю Тулешков - Георги Христов

може да устои на могъщата и маса. Двамата полетяват назад. Тетрадките се разсипват по цялото помещение, а Димитров изпуска преписките, които носи в ръка. Те заедно с пардесюто литват в пространството. Двама прислужници се спускат да задържат директора, единият се плъзва по пода, намазан с подово масло, пада назад. В това време Кръстю, за да не види поразиите, които оставя след себе си, бърза напред. Вратът му е зачервен и гърбът му се задрусва от този фатален за мене смях. Аз примирам вече на другата страна и се надувам да не изпусна глас - нещо, което би разгневило повече директора и маститата дама. Страшна случка! Тя е плод на Кръстювата стеснителност. И досега не мога да си обясня къде се беше засилил така, кое го подгони, та трябваше по пътя му да падат жертви. Всичко това стана така бързо, светкавично, че никой нищо не можа да съобрази. Друг път сам Кръстю ми разказа следната случка. Веднъж той присъствал на едно събрание, където се чели, а после размишлявали и тълкували стихове от една древна индуска поема. Сред тишината, поддържана старателно от това сериозно общество, една дама, която седяла до него - една огромна, може би над сто килограмова госпожа - се навела до ухото му и прошепнала: „Кръстю, става много късно... Ще те помоля след събранието да ме занесеш до вкъщи, защото ме е страх да вървя сама.“ Кой знае как съседката му по стол погрешно казала „да ме занесеш“ вместо да ме заведеш или да ме изпратиш до вкъщи. Богатата фантазия на Кръстю веднага
към текста >>

328. Коста (Константин Константинов) - Георги Христов

всички останали по неговия кадифен, мек тембър и, преситен с някаква чувствителност, която иде не от земните недра, но от много по-високи светове. През цялото време в Ачларе аз съм си мислил за това, колко е чужд Коста на тази селска обстановка, на тази мизерия. Докато ние по някакъв начин, макар и насилвайки себе си, се сродихме с нея, Коста й остана чужд до край. Той обаче имаше силно подчертано другарско и братско съзнание, за да не покаже никога това. Едно снизходително примирение покрива всички грапавини, които без друго терзаят чувствителната му душа. И Коста носи от сандалите, които приготовлява Борис с няколко замаха, и неговите гащи са дрипави като нашите, и неговата брада е избуяла по лицето му. Всеки момент аз си мисля, че това е маскировка, зад която се крие един истински благородник, дошъл тук да подчертае с този подвиг на отричането от света своята привързаност към идеите, които го вълнуват. Тъкмо поради тези свои качества, Коста Константинов внушава доверие към добрия изход от тоя опит за превръщане на нашите идеи в практика. Как мога да забравя ония минути на отмора между високите ароматни стъбла на слънчогледовата нива, когато ние приказваме, унесени във виденията на един нов свят, на едно човешко общество, връзките между отделните членове на което са връзки на взаимопомощ, а законът е любов. Коста е бивш анархист и затова носи в нашите идеи оная компонента на благородна решителност, която характеризира кропоткиновците110. Може да сме изглеждали
към текста >>

329. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

ме предаде на Учителя. Баща ми беше православен, беше религиозен. Вегетарианец първо станах аз, после баща ми и най-после майка ми, понеже се страхуваше от общественото мнение. Като бях у дома ядях само сухи сливи и хляб, защото майка ми не искаше да ми готви друга храна. Като православен баща ми посещаваше няколко църкви и все с Библия в ръка. Към Братството беше резервиран, но толерантен. По-късно в Братството влезнаха сестра ми Цанка и братята ми Николай и Стефан. Родителите ми се примириха. Накрая се качиха на Рила, на общия братски лагер. И се запознаха с братския живот. Баща ми, когато цъфтяха кокичетата през месец февруари, извървяваше 15 км път в планината, за да отиде и да ги види. Спре се, погледне ги, приседне при тях и ги наблюдава. Обичаше да им се порадва. От баща ми остана тази любов към цветята. За едно цвете аз също отивам 20 км пеш и толкова още за един вир, да го видя и да се изкъпя в него. А на запад какво да гледам - къщи, дворци, направени от човешка ръка. Тук ние се любувахме на красоти, направени от Божията ръка. До края на живота си баща ми ходеше по планините, придружен най- често от сестра ми Цанка, която остана да живее в Габрово, където се беше омъжила. В Търново през ден треската ни тресеше. Най-зле бяха Асен Кантарджиев и Константин Константинов, които още в Ачларе с мъка ги закарахме с каруцата до гара Карнобат и оттам ги качихме на влака. Ходих редовно при машиниста на локомотива и той ми даваше топла вода за тях. Като пристигнахме в
към текста >>

330. 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - Георги Христов

се. Какви чудеса прави огънят, светна, затопли се, създаде се малко уют. На другия ден се запознахме с новата обстановка, при която щяхме да живеем. Къщата беше стара, но здрава, имаше няколко стаи, обширен хол и в него огнище. Навън чардак - тераса, а пред къщата голям двор от три-четири декара. Имаше обор и в него два коня, две крави и телета. Ние мислехме и искахме, че ще можем да съчетаем простият физически труд, усилените грижи и работа, които изискваше едно крайно примитивно устроено земеделско стопанство, без абсолютно никаква техника, каквото беше стопанството на Жечо. Особено през пролетта и лятото, с изкуството и интелектуалната работа, която ни беше присърце, с които бяхме свикнали, беше една наша необходимост. Ще работим, ще четем, ще свирим, ще пишем. Представяхме си живота там като песен. Но още на другия ден ни посрещна коравата действителност. Привикване към суровите условия и физическия труд в комуната От управлението на селската община отпущаха на селяните за изсичане участъци за дърва, млади горички почти храсти. Даваше се да изсечеш колкото можеш за един ден. Ние бяхме осем души, едни сечаха, други пренасяха, така ние насъбрахме най-много дърва. В двора се натрупа голям куп. Едва що свършихме тази работа и дойде пак нова срочна. Отново от общината, бяха разрешили, където има изсечена гора, всеки селянин, от който участък извади дънерите, този участък става негова земя. И ние се заловихме с тази работа. А Жечо беше лаком и макар, че имаше
към текста >>

331. 1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Георги Христов

личната свобода и най-малкото засягане го дразни. Той е много мил, много сърдечен и предан брат, но носи върху себе си знака на безвластието и това хем задълбочено, хем непокорно начало на славянския човек, което той е наследил и от усърдното четене на Достоевски. „След няколко много малки буреносни облачни дни работата тръгва. Градината и дворът на русенската комуна са отлични. Има сенки, има навес, странични постройки и доста много удобства. Тук ние не сме принудени да водим примитивен живот, както в своето първо ачларско посвещение. В русенската комуна не работим толкова усилено и не се уморяваме така много, както при бай Жечо. Копаем в градината около стъблата на прочутия сорт русенски домати, окопаваме бостана с дини и пъпеши, както и царевичната и слънчогледовата нива. Аз и Кръстю, както винаги, пак се отделяме малко встрани. Когато е облачно и хладно, двамата спим или в една стара сграда, където държат инструментите и други градински потреби, или пък навън, на открито, като всеки постила под себе си малка черга и се завива с балтона си. Топлите юлски нощи ни пазят и ние сме доволни139. Над нас пак блестят съзвездията, които гледахме в Ачларското небе, но сега ние се чувстваме повече у дома, заградени сме с повече топлота и грижи. Сестрите спят на хълма в една заветна падинка. Там те си отнасят черги и ние дълго, след като се свием в дебелите си балтони, чуваме шумния им говор. Сутрин се събираме на закуска. Преди това пеем сутринния си наряд с тиха
към текста >>

332. Заселване на първия член на комуната в Арбанаси – края на септември, 1920 г. - Георги Христов

едно многочленно семейство. Зимата не закъсня да ме споходи. Падна дебел сняг и аз бях принуден да не излизам никъде. Бях запасен с дърва и прекарвах в стаята почти със седмици. Аз не бях свикнал на заседнал живот, но обстоятелствата ми наложиха. Реших да използвам времето най-рационално - за духовна работа: четене, свирене, размишление. Аз не само не скучаех, но не усещах как минават дните един след друг. Свирех на цигулката по няколко часа на ден, после четях, но най-силни, неповторими преживявания имах вечер на молитва, преди да си легна. Никога преди това аз, двадесетгодишен младеж, не съм преживявал такива молитвени вдъхновения, както там на Колибата - там дето Той, Великият Учител всяка година провеждаше своите свещени събори. Там, дето Бялото Братство е изляло своето велико благословение. Чувствах влиянието на светлите сили, с които като че ли бе напоена цялата сграда. Една вечер преживях нещо необикновено. Изправих се на молитва, както всяка вечер преди да си легна, и започнах с песента „Тебе поем...“ Обикновено тази песен се пее като вторият куплет (И молим Ти се, Боже наш) се повтаря три пъти. Но аз продължих 30 пъти. Почувствах, че някакво светло същество се молеше чрез мене и реших да не го прекъсна. Пеенето продължи. Сега вече съм на колене и сълзите капят! Ето вече 50-60 пъти пея същия куплет: „И молим Ти се, Боже, наш...“ Минаха се час, два, три, а аз съм все на колене, пея и плача... Най-после към полунощ се поуспокоих и отидох да спя. Приблизително
към текста >>

333. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

и скоро ще дойде... Под думата Второ пришествие не бива да се разбира свършекът на света, а то е Второто идване на Христа.83 Христос е близо на физическото поле и Той присъства тази година. ...Христос е пред нас и между нас, та искам да си отворите сърцата пред Него. Възложете душата си на Господа и Той ще ви даде, както никой друг не може да ви даде. В продължение на всяка една година ние трябва да употребим Името Божие като Сила и Той ще ни бъде страж. ...Христос иде, за да примири човечеството с Бялото Светло Братство, Братството на Светлините.84 Аз искам на първо място да имате вътрешно спокойствие, защото ние в сегашното време сме свидетели на велико събитие, което е настъпило на Земята и което от хиляди години се е очаквало. В древността са говорили за него мъдри човеци, пророците; за него говорят и днешните гадатели, очаквали сте го и вие. Всички са говорили за идването на Христа и аз няма да ви го описвам, защото вие сами ще го видите... Страх не бива да имате. Страхът ще обърне вниманието ви в противоположно направление, а Христос, към когото се обръщате, носи със Себе Си Божествена Правда, Божествена Любов, Мъдрост, Истина, с които ще озари света и ще тури ред и порядък... В тази епоха, която настава, Христос ще ви даде място, за да Му служите, и вие ще бъдете доволни от тази работа, която ще ви даде... Войната, която става сега, става между светлата и тъмната страна на Астралния свят. В тъмната страна сега става това сражение. И когато вие пристъпите към
към текста >>

334. Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като проява на Бодхисатва Майтрея - Филип Филипов

по които трябва да се изкачите" (12 август). На следващата, 1912 г., Учителя Беинса Дуно съставя книгата Завета на цветните лъчи на Светлината и я представя на срещата на Веригата в Търново като метод за преживяване на Етерния Христос в астралния план: „Христос е близо на физическото поле, и Той присъства тази година на събора... Трябва да разбираме Христовато учение така: Христос духа и това духане сее преобърнало на Светлина, а пък Светлината - на Живот... Христос иде, за да примири човечеството с Бялото Светло Братство, Братството на Светлините" (15-18 август)16. Структурата на Завета се състои от дванадесет части, в които библейски текстове са композирани в резонанс с дванадесет етерни потока, т.е. с дванадесет основни добродетели. В указанията за употреба на Завета могат недвусмислено да се открият детайли от метода Сине мой, дай ми сърцето си: ученикът концентрира мисълта си върху образа на определена багра от светлинния спектър, съзнателно възпламенява определен поток от Етерното си тяло и с чувство на благоговение започва да чете съответните библейски стихове, които го насочват към непосредствено преживяване на Христос там, където блика собственият му Живот. Създаването на Завета на цветните лъчи на Светлината е своеобразна подготовка за нещо още по-значително - преживяване на моралната сила на Христовия импулс. Както беше формулирано в нашата теза, според антропософската наука Бодхисатва Майтрея е проповедник на Етерния Христос и пронизва хората с
към текста >>

335. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944) - Филип Филипов

към народа ми" пред Народното събрание (1897), но впоследствие се отказва. По време на военния период от първата половина на XX век (1912-1918) повечето от учениците и последователите му са мобилизирани в българската армия и по негови наставления носят, пришити във военните си куртки, Добрата молитва и Псалм 91. На 11 ноември 1912 г., в края на Балканската война, чрез Мария Стоянова (придворна дама на царица Мария Луиза) той съветва българския цар Фердинанд да сключи примирие с Турция и да не напада съюзниците си. През август 1915 г., в хода на Първата световна война, Търновското военно комендантство разтурва годишния събор на Всемирното Бяло Братство и принуждава Учителя Беинса Дуно да напусне града. След военната капитулация на България при Добро поле (15 септември 1918 г.) чрез посредници той съветва българския цар Фердинанд да абдикира в полза на сина си Борис. На 13 юли 1921 г. Министерството на вътрешните работи на България утвърждава устав на Общество „Бяло Братство" в Русе и на практика това е първа юридическа регистрация на последователите на Всемирно Бяло Братство. През 20-те години на XX век Учителя Беинса Дуно трайно пребивава в София на ул. „Опълченска" 66, в непосредствено съседство с дома на комунистическия лидер Георги Димитров. Според мемоари на съвременници последният неколкократно се е укривал от полицията в квартирата на Учителя Беинса Дуно. Според мемоари на Петко Епитропов през юли 1922 г. Учителя Беинса Дуно се среща с
към текста >>

НАГОРЕ

2.9204590320587