Търсене в текстове за 'Рими'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

харчат ежегодно големи суми и правят всевъзможни себепожертвувания за просвещението и духовното повдигане на бедните класи. Това свидетелства статистиката. Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на живота и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон. Науката е подигнала своят глас в полза на тази истина. Тя ни е уведомила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в мировия свят. От прилагането на условията и началата, които той диктува в живота, зависи здравословността на коя да е органическа деятелност. А да облека чистия смисъл на този закон в прост език, ще изразя следващата мисъл: добрият живот и благоденствие на твоя ближен са необходимо условие както за него, така също и за твоя добър живот и твоето благосъстояние. Това е една физиологическа истина, която никой просветен человек не отрича. Кой е онзи, който не знае, че от правилното работене на функциите и от доброто състояние на органите ни зависи общото здраве и дългоденствие на тялото? Малка една болка в който и да е член на тялото изведнъж се отражава върху целия ни организъм и нарушава мирът и спокойствието на живота ни. Нима това, което е истина за физиологическия живот, не ще ли бъде тъй също истинно и за социалния живот? Не е ли същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални условия? Да, без всяко
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

да каже, че падането на Адама в Едемския рай е причината. Но нима с падането на един камък може да се събори една цяла къща и нима с изяждането на една ябълка могат да се повлекат толкова злини в света? То ще бъде много интересно, ако някой може да ни докаже това с научна последователност. Несъмнено, причините на злото лежат някъде дълбоко скрити в самата Природа. Важно е да дирим тия причини. В света има не само колебание и движение помежду елементите, но съществува тъй също и непримирима борба помежду силите, които се разделят на положителни и отрицателни. Това е истинно както за физическите, тъй също и за нравствените и духовни сили. В Живота има два центъра на деятелност: центърът на положителните сили, т.е. на Доброто, и центърът на отрицателните сили, т.е. на злото. Сега зависи към кой център е по-близо нашият живот и кои сили преодоляват повече с влиянието си върху душевното ни стремление. От голяма важност е да знаем причините на лъжата, подлостта, нечестието, грабителството, насилието, неправдата, които се практикуват под различни образи и форми. Действително това е едно от най-странните явления в человеческия живот. Хора, които ние мислим за добре образовани, поставени на длъжност под известни условия и обстоятелства и подложени под известни налягания и влияния, ще извършат всичките почти пороци едно подир друго, и то без да ги бие съвестта или по-добре – без да се разкаят. Где е тогава причината, в человека ли, в условията ли, или във възпитанието? В химията
към текста >>

3. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис

придобиемъ обещанието трѣбва да станемъ мѫже. Необходимо е едно корено приготовление; т. е, както израилъ който робува въ египетъ и слѣдъ 400 години получи отговоръ на обѣщанията дадени Авраму за Ханаанъ. Той трѣбваше сега да излѣзе отъ земята на Фараоновото робство подъ прѣдводителството на Мойсея, да премине прѣзъ червеното море, една отъ голѣмитѣ спънки за обѣщанието, и не само това, Израилъ който не бѣше още доволно силенъ духовно, трѣбваше да чака още четиридесетъ години слѣдъ приминувавието въ пустинята, до катъ стане силенъ да грабне наслѣдието чрѣзъ сила. Сила бѣше необходима, защото неприятеля се бѣ загнѣздилъ, завладалъ това обѣщание до като Израилъ бѣ още младенецъ, но сега въ пълното си възръстие той трѣбваше да придобие обещанието си на отца си Авраама чрѣзъ силата на своята мишца. По сѫщий начинъ и ний трѣбва да завладѣемъ „Царството Божие" на земята съ сила и дух и да изгонимъ неприятеля вънъ отъ прѣдѣлитѣ на това царство. Врѣме е вече да тръгнемъ прѣзъ пустинята, да прѣминемъ рѣката Йорданъ и да вземемъ чрѣзъ сила земята и да я направимъ вѣчно наслѣдие на свѣтиитѣ, на Господа, наречени царе и свѣщеници, царе на доброто, а свѣщеници на истината. Ето той иде да посѣти земята. Денъть на неговото посѣщение ще бѫде день страшенъ. Всичкитѣ краѝща на земята ще бѫдатъ испълнени отъ силата и славата на неговото присѫтствие и ще сѣдне като който топи и чисти срѣбро; и ще очисти человѣческитѣ синове, и ще ги притопи както злато и срѣбро, и ще принасятъ Господу
към текста >>

4. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис

на завета. Радвай се ти, който познаваш Господа и който си познат и разбран от веки. Благословен Господ Бог наш Отец. Ида, говори Господ, направете прав път за царството на Мира, за царството на Правдата. Ето заветното обещание, което е отдавна очаквано; възвестяването на синовете Божии - синовете на вечната Любов, които зова мои братя. Затова, синове человечески, внимавайте на делата си. Няма вече да приема от ръката ви поношенията - денят на изкуплението за умилостивление и примирение с Бога Отца на всичките векове; ида пак, но не като изкупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен цар на всяка Правда, да посетя земята с жезъл железен, да съкруша всеки горделив, що се дига, и ще измета и премета всички, що господаруват с неправда. Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести святото Ми име за суетно тщеславие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на ближния си - на своя брат. В кое име се вършат днес всичките беззакония, ако не в Моето? Това ли ще наречете Любов за брата ви, за вашия небесен и благ Отец? Жив съм! Аз ще поям, ще изтребя всяка нечестива душа. В деня, в който ви посетя, ще познаете силата на думите Ми, защото празността и голословията на думите ви станаха Ми отегчителни. Бог няма да измени Своите възнамерения, нито ще се повърне от пътя на Своите мисли. Господ ще дойде от Своето свято място, от жилището на праведните Си чрез пътят на Истината. Всяко приготвено сърце, всяка любяща душа ще
към текста >>

5. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

тук се намират всичките потреби за усъвършенствуването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла. И вдъхна Бог на Адама от своето дихание и той стана жива душа. Обаче вторият Адам, който е от Небето сам Господ, който стана животворящ дух. Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на живота. Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място, да се загнезди в неговата душа. Но понеже той намери сам, от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква приятност, той поиска от Бога другар нему подобен и подходящ. Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовен да проумее духовните наредби. Той беше жива душа, но не и жив дух. Той предпочете душевните чувствувания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните твари от него ходят две по две и че имаше известна връзка помежду тях и му се виждаше да има известна приятност в скритото това общение. Той поиска от Бога по същите подбуждения, да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тая другарка, която беше жената,
към текста >>

6. 02.РАЗМИШЛЕНИЯ

приготвил да живеем, каква велика нужда има всякой да се приближава при този извор на живота. „Бог е Дух, и ония, които му се кланят и служат, в Дух и Истина да му се кланят и служат". Опитвам думите Божии и ги намирам, че са благи и пълни с живот. Хляб насъщни за ума ми, за душата ми. Когато размишлявам за неговите пътища, за величието на делото му, душата ми се пълни с необяснима вътрешна сила. Невидима прониква в дълбините на духа ми, като че взема крила и се повдига към неизмеримите дълбини и височини на вселената. Колко е благо Божието присъствие. Господ царува. Да се весели земята. Който има ухо, нека слуша, що казва Духът към църквите: Който победи няма да се повреди от втората смърт. 28. н. Господи, Боже мой, душата ми има тихо упование на теб. Открил си ми пътищата си и виждам твоята благост. Изявил си ми милостта си, и виждам дълготърпението ти. Показал си ми любовта си и виждам твоята доброта, посочил си ми истината и виждам твоята святост: изявил си ми името си и виждам твоята правда. О, Господи, Боже мой, научил си ме на всяка мъдрост и знание и виждам твоите велики дела. Обърнал си сърцето ми и виждам твоето присъствие навсякъде, просветлил си ума ми и виждам твоите творения, че всички са добри, опасал си ме в силата си и гледам твоето могъщество, и след всичките добрини и благости, които си излял отгоре ми според твоята вътрешна пълнота, моето желание е винаги да гледам твоето лице и да се радвам и веселя в пълнотата на твоята любов. Аз ти
към текста >>

7. 08.РАЗГОВОР ПЕТИ

всичките потреби за усъвършенствуванието и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла. И вдъхна Бог на Адам от своето дихание и той стана жива душа, обаче вторият Адам, който е от небето, е сам Господ, който стана животворящ дух. Както за първия беше лесно и естествено да съгреши и да не може да удържи на обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното истинно, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено и да примири единството на живота, защото в самото начало, когато Адам беше създаден, той беше и предпазен от всяко падение и подхлъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа, но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвежда никаква приятност, той поиска от Бога подходящ другар. Всичко това показва, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовно развит да проумее духовния напредък. Той беше жива душа, но не и жив Дух, той предпочете душевните чувствувания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните твари от него ходят две по две и като че да имаше известна връзка помежду тях и известна приятност в скритото това общение, той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тази другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти,
към текста >>

8. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

и сам Господ казва, е вътре у нас. То няма да дойде с изглеждание. Обаче да влезем в Царството Божие, трябва да се родим изново от Дух и вода. Както Адам, за да познае доброто и злото, трябваше да яде от забраненото дърво на познание, с което ядене той причини своето падение, по същия начин сега ние трябва да вкусим от плътта и кръвта Христова, която е негов дух, негово Слово и да се възродим в него, като се очистим от всякой грях. Веднъж очистени от греха, ние сме вече примирени с Бога и имаме вече неговата любов да работи в сърцата ни и да ни ръководи благият му Дух. Ние можем вече да слушаме неговия глас, както Адам слушаше в рая. С тази разлика, че сега той ще говори вътре в душата ни, като ни дава уверението всяка заран и вечер, че той присъства. Ето новата основа на нашия живот. Тя е общението ни с Господа. Тази трябва да е опитността на всяко чадо Божие, пълното му общение с Божия Дух. Тъмните времена на миналия живот трябва да престанат и зорницата на нашия бъдещ живот трябва да изгрее в сърцето ни. При всичко трябва като малки деца да се научим да различаваме гласът Божии кога ни говори и да познаваме неговото присъствие. Тази вътрешна опитност ще ни служи като опора против всичките лъжи и измами на дявола, който постоянно гледа да ни вкара в заблуждение и да ни отдалечи от кошарата Христова, да ни лиши изново от царството Божие и да ни направи съучастници на всичките свои престъпления. Но Господ, който ни е призовал да бъдем съучастници на
към текста >>

9. 13.Червено тефтерче

и възтръбете със силен глас, за да се чуе името ми, не мълчете, но работете за наследието, което Господ носи А3 15А Ида, говори Господ, направете прав път за царството на мира, за царството на правдата. Ето заветното обещание, което отдавна е очаквано: възвестяването на синовете Божии, синове на вечната любов, мои братя. Затова, синове человечески, внимавайте в делата си. Няма вече да приема от ръката ви поношенията на изкуплението. Денят на жертвоприношение за омилостивление и примирение с Бога Отец на всичките векове. Ида пак не като изкупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен цар на всяка правда да посетя земята с жезъл железен да съкруша всякой горделив, що се надига и измета и промета всички, що господаруват с неправда. Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести святото ми име за суетно щестлавие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на своя ближен, на своя брат. В кое име се вършат днес всичките беззакония, ако не в мое име? Това ли ще наречете почит, това ли ще наречете благодарност, това ли ще наречете любов за брата ви за вашия небесен и благ Отец? Жив съм аз, ще поям и ще изтребя всяка нечестива душа. В деня, в който ви посетя, ще познаете силата на думите ми, защото празността и голословието на думите ви станаха ми отегчителни. Иеремия 25:1,38. А4 10А Бог няма да измени своите възнамерения, нито ще се повърне от пътя на своите мисли. Господ ще дойде от своето жилище на правдата чрез
към текста >>

10. Пеню Киров - №25

12 ноемврий 1899 г. Любезний ми бр. Дънов, Отвореното Ви писмо получих, благодаря Ви за него. Относително за по-добре да се осветля по въпроса, ето що ще Ви кажа. Ще Ви изложа тук много кратко моята вяра. Аз вярвам в Бога Отца и вярвам, че Той проводи първородния Си Син да примири человека от земята с Него (но само който вярва в Него и пази заповедите Му). И така като вярвам, признавам, че сме длъжни да изпълним поученията на този Спасител. Писано е, че Той каза на учениците си: „Идете и благовествувайте Царството Небесно и който повярва, да се кръсти в Името на Отца и Сина и Св. Дух" [Мат. 28:19]. И водим от Духа на Истината, намирам, че трябва да пребъдваме във възпоменанието (преломвание хлябът и виното). И като нарастваме във всяка благодат Божия, длъжни сме да изпълним още едно нещо — именно думите, казани от Господа Исуса Христа на младежа, който питаше: „Що да направя, за да наследя живот вечен?" [Мат. 19:16], освен особените думи към него: „Раздай си богатството на сиромасите!", но и думите „Ела и ме последвай" [Мат. 19:21]. Как трябва да се последва Христос, освен да вършим това, което той вършеше, т.е. да влезем всецяло в характера Му и последно казано, да благовествуваме Царството Божие, като казваме: „Покайте се, Царството Небесно приближи!" [Мат. 3:2] и да проповядваме евангелската истина. Няма нужда от жертви, няма нужда от свещеник, защото свещеник и ходатай е сам Господ Исус пред Бога Отца и жертва за спасението ни пак е Той. А ний трябва сами
към текста >>

11. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Слово." С братски поздравления оставам ваш верен: П. К. Дънов .................. 103. Цялата молитва „Отче наш" се намира в Евангелие от Матея, гл.6, стих 6 до 13 вкл. (У., №27, 10.11.1899 г.) №25 гр. Бургас, 12 ноемврий 1899 г. Любезний ми бр. Дънов, Отвореното Ви писмо получих, благодаря Ви за него. Относително за по-добре да се осветля по въпроса, ето що ще Ви кажа. Ще Ви изложа тук много кратко моята вяра. Аз вярвам в Бога Отца и вярвам, че Той проводи първородния Си Син да примири человека от земята с Него (но само който вярва в Него и пази заповедите Му). И така като вярвам, признавам, че сме длъжни да изпълним поученията на този Спасител. Писано е, че Той каза на учениците си: „Идете и благовествувайте Царството Небесно и който повярва, да се кръсти в Името на Отца и Сина и Св. Дух" [Мат. 28:19]. И водим от Духа на Истината, намирам, че трябва да пребъдваме във възпоменанието (преломвание хлябът и виното). И като нарастваме във всяка благодат Божия, длъжни сме да изпълним още едно нещо — именно думите, казани от Господа Исуса Христа на младежа, който питаше: „Що да направя, за да наследя живот вечен?" [Мат. 19:16], освен особените думи към него: „Раздай си богатството на сиромасите!", но и думите „Ела и ме последвай" [Мат. 19:21]. Как трябва да се последва Христос, освен да вършим това, което той вършеше, т.е. да влезем всецяло в характера Му и последно казано, да благовествуваме Царството Божие, като казваме: „Покайте се, Царството Небесно приближи!"
към текста >>

12. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

в спиритизма. Едно време, когато беше жив доктор Миркович, нашите приятели често устройваха сеанси. Та един ден, като се събрали неколцина в Бургас, казали на доктор Миркович от страна на тия духове да отиде в Сливен, че като се върне, щяло да му се открие някаква голяма тайна. Доктор Миркович отива в Сливен, връща се, но никаква тайна не му се открила. Защо не му се открила? После му казали, че ако тази тайна се открие, целият Бургас щял да се покрие с жаби. Доктор Миркович се примирил с това положение. Той предпочел да не му се открие тайната, отколкото градът да се покрие с жаби. Трябва да се даде тълкувание на този език. Жабите са символ на материалистическия живот. Значи не може да се открие една тайна на човека, ако мястото, дето се намира той, е обхванато от материалистически живот. Този материалистически живот ще помрачи и мислите, и чувствата, и постъпките му. Той ми разправяше тия анекдоти. Аз му казвам: „Блажен си, че имаш такава вяра". Офицерът и духовете Д-р Миркович, който издаваше списание „Нова светлина", ми разправяше за един офицер, след като говорихме за спиритизма. Този офицер толкоз се изплашил от духове и го било страх, та жена му трябвало да излиза и да го пази. Казва на жена си: „Как не те е страх, ела с мене да ми кажеш къде ще вървя, откъде идват". Не може да извади ножа да се брани срещу духове. Той вижда призраци. Това е фантазия, в ума си създал известни неестествени съотношения. Богатството Д-р Миркович, наш приятел, казваше: „Втори
към текста >>

13. № 65 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

ми Вашето копие [на] „Призванието към бълг. народ“. Аз ще Ви го повърна пак изново. Трябва ми за малко време. Нека да е препоръчано. С братски поздрав към всички ви. Ваш верен: П. К Дънов Има други неща, които ще Ви съобщя, но нека не даваме сега място на Изкусителя да се възползва. Имайте вяра, вяра, вяра, любов, любов, любов. Ето нашите оръжия, с които ще победим веднъж завинаги. Призовавайте Господа и не бойте се. Така говори Дух Святий. Колко са благи и неизмерими пътищата на Нашия Небесен Отец. с. Гьозекен26 – Анхиал[ска] ок[олия]27, 18 март 1901
към текста >>

14. №100 (Петър Дънов)

писма получих, а така също и книгата. Вчера ходих в книжарницата на г-н [Атанас Вълюв] Велчев. Питах за картата на България, но ми казаха, че се е изчерпала и нямали засега нито един екземпляр. Цената не е 4½ лв., а 2 лв. И в другите книжарници нямало. Ако им дойдат занапред, може ще се сподобиете с една. Книгата, която обещаваше повидимому, не съдържа някои неща важни. Така и в живота много неща излизат фалш – много обещава, малко дава. С вашето положение засега ще се примирявате. Ще опитате с дядо си. Добре и угодно человек може да живее само с Бога и в неговата работа може да се намира като у дома си. Надявам се, Вие ще се ползвате. Пазете душата си, не се увличайте от нищо. Служете, работете, търпете, чакайте добрите неща. Да се повдигнем или да паднем, от нас зависи. Прави са думите на Писанието: „Изкупувайте времето, защото дните са лукави“ [Еф. 5:16]. И всякой, който стои, да гледа да не падне. Ний сме добре, пречистяме стари сметки и кога ги свършим, ще се освободим. Поздравете Мелкона, Тодора, Арнаудова. Със сърдечен поздрав. Ваш: П. К. Дънов -------------------------------------- 173 Това писмо се публикува за първи
към текста >>

15. №95 (Пеню Киров)

друга работа. В духовно отношение ний тука имаме съживление. Арнаудов проповядвал на един-двама граждани ханджии и те се заинтересували и дохождат на нашите събрания, които стават в дома му в сряда вечер и неделя. На събранията ни присъства и Ал. Кръстников201, понеже се намира тука като телеграфист. Арнаудов доста напредва благодарение на молитва и пост, който понякога прави по 4-5 дни, и това го е поизгладило, за да можем да продължаваме взаимно. Той, както виждам, има желание да се примирява с тебе, но това ще остане Господ да извърши. Казва: „Да ми се посочи в какво бях виновен и аз ще прося прошка“. Мелкон пък още е в Александрия, но според писмата му до Тодор се вижда, че там мъчно ще живее, затова е в намерение да си дойде подир Великден, къде месец май. Преди седмица време и Бъчваров бе тука, доста се зарадвахме, че си го видяхме. След видението, за което бях ти писал в декемврийското писмо, сега пък от 22-ри януарий т. година, случи се друго едно нещо с мен. Почнах да слушам, отначало нещо като че някоя муха (мухлек), струваше ми се, че бръмчи. Та понеже аз не обичам да има муха в стаята ми, взех ламбата, за да я диря по стените, ковьора, по масата и другаде, но все нищо не виждам. А гласът [бе] толкова силен, че и глух, вярвах, ще го чуе. Докато тъй дирех, сетих се, че навън е студено, и в стаята огън не кладя, отгде ще може да хвърчи муха, когато аз помръзвам. Щом се спрях и пò обдирих, разбрах каква е работата. За това нея вечер изследвах, че това бръмчене не е
към текста >>

16. 49 ПИСМО

изпроводете ми вашето копие „Призванието към бълг. народ". Аз ще ви го повърна пак изново. Трябва ми за малко време. Нека да е препоръчано. С братски поздрав към всички ви. Ваш верен П. К. Дънов Има други неща, които ще ви съобщя, но нека не даваме сега място на изкусителя да се възползува. Имайте вяра, вяра, вяра, любов, любов, любов. Ето нашите оръжия, с които ще победим веднъж завинаги. Призовавайте Господа и не бойте се. Така говори Дух Святий. Колко са благи и неизмерими пътищата на Нашия Небесен
към текста >>

17. 144 ПИСМО

ви избави от това, което ви смущава. Види се, вие сте направили пак някоя грешка и вследствие на това се явява това временно безпокойствие. Вий и двама с госпожата си трябва да живеете добре пред Господа. Не давайте място на дреболии, които създават нещастията. Извличайте поука от всичко. В живота всичко си има своето предназначение. Във всяко зло се крие по едно добро. Търпението избавя человека. То е сила, то е мощ. Аз зная, вие бързате много. Но при сегашните условия вий трябва да се примирите. Ако вий ме слушате, бъдещето носи нещо по-добро за вази. И то ще дойде, стига вие да се подготвите да го приемете. Когато Аз ви кажа, че ще оздравеете, това трябва да знаете, че ще бъде. Слушайте ме и няма да ви боли глава. Знайте, Божиите добрини и благости за после се запазват. Ако ми остане време през тази година, може да намина през вази. Приемете моя сърдечен поздрав и двама. Ваш верен П. К.
към текста >>

18. 186 ПИСМО

1914 г. Люб. Е. И. Получих вашето писмо. Противоположностите трябва да се примиряват. Вярата да се усилва. Несгодите да се приемат с радост. Въпросът с детето, то е ваша работа. Аз го оставих вие да го решите в една или друга смисъл. Всяка работа трябва да се извършва с вътрешно дълбоко побуждение и обмислюване. Всяко добро дело трябва да има в себе си три неща: да е за славата Божия, да е за доброто на Душата и за доброто на нашето преуспяване. Работете в широк смисъл. Гледайте да бъдете в съприкосновение с всички души. Не се заблуждавайте от външния изглед на нещата. Еднообразието в живота действува вредно. Това, което става, е най-доброто. Изкуствените наредби са временни. Животът сега иде. Отсега нататък ще живеете. Миналото е подготовка на бъдещето. Моят поздрав на всички. На брат ви Асен изпращали ли сте от беседите? Желая да зная. Поздрав на вас и на К. В. В. П. К.
към текста >>

19. 244 ПИСМО

ги отстраня. Взел съм всичко предвид и не съм пропуснал нищо. Немирните духове ще ги впрегна на работа. Уповайте на Господа, за да опитате и видите чудните Негови пътища. Господ ще ви закриля. Полека и постепенно ще се научите да познавате Неговата Мъдрост, с време ще се разкрият пред вашите очи чудните наредби на природата и ще видите какви велики закони управляват света. Как нещата са математически претеглени. Как Божията мощна мисъл формира и хармонира всичките действия, как примирява следствията на доброто и злото. Именно в тая област на кармичните причини, само когато душата надникне тука, тя остава удивена от непостижимата Мъдрост на Бога, Един в Единството на всички същества. Моят поздрав на всички приятели и особено на вашите домашни. В.В. (Свещеният
към текста >>

20. 276 ПИСМО

1918 г. Л. П. Пеньо пристигна благополучно и бе посрещнат от всички добри приятели, любящи Христа. Поздрав от Пеня, Димитра и Христа. Което Господ върши, е добро. Земният живот има смисъл само в изпълнението на Святата Воля Божия. Малките тревоги, недоразумения, дребното честолюбие и тем подобни само спъват душата и я обвързват. Любов, свързана с Бога в едно. Вяра, примирение с чистите и святи духове. Надежда, сдружена с всички добри хора по лицето на земята. В. В. Ж. К. В. О. П. К.
към текста >>

21. Към великата цел.

трябва да се освободят еднакво и че не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертвуванието и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „Този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби, ако го послушаме“. И решили да го премахнат, като създали кръста: „Човек, който разваля порядките на старите – казали му те, – заслужава кръстна смърт“. Значи при евреите Христос е трябвало да примирява две сили: една, която е трябвало да действува отвесно (перпендикулярно) на своята плоскост, и друга, която е действувала хоризонтално, в противоположност на първата. Или, казано с други думи: първите идеи – отвесните, те са общочовешките идеи, а хоризонталните, това са националистическите, егоистичните сили, които действуват в света. Следователно егоизмът в първото свое проявление винаги създава кръстната смърт. Тогава мисията на Христа излязла несполучлива. След това той се явил между народите от латинската раса и им представил тоя небесен проект – да вземат участие в реформирането на човечеството. Но понеже те владеели тогава целия свят със своята култура, намерили, че неговото учение е опасно. „То ще ни разруши“, казали те и започнали всички гонения и мъчения, включително и инквизицията, чрез която унищожиха тогавашните посланици – последователите на Христа. Поради това и този втори опит пропаднал. Тогава Христос се явил между народите на англосаксонската раса, представил им
към текста >>

22. 100–150

Ученикът е всякога бодър, буден и весел в живота си. 126 Стремежът на ученика. Ученикът на Всемирното Братство се стреми да реализира в живота си: Божествената Любов, Божествената Мъдрост, Божествената Истина. 127 Дълъг живот. Чистотата продължава живота. Когато ученикът опази тялото си чисто, той дълго живее; опетни ли го, рано го сменя. 128 Любовта. Любовта носи изобилието. При изобилието всяко недоволство изчезва. Ученикът е възприел правилно Любовта само тогава, когато е примирил всички противоречия в живота си. Иначе той не я е разбрал. 129 Любов – Чистота. Който люби, обиква чистотата. В името на Любовта целият живот на ученика трябва да бъде чист. 130 Търпение. Велика наука е търпението! Корените на търпението са в Божествения свят. Търпение с Любов, търпение с Мир, търпение с Радост. Само любещият е търпелив. Само човекът с Мир е търпелив. Само радостният е търпелив. Само разумният е търпелив. 131 Добро гледане. Всяка преходна форма е недовършена картина, върху която работи Божествения Дух. Ученикът вижда само доброто, навсякъде и у всекиго. 132 Новото раждане. Непреривен е процесът на раждането. Всеки ден ученикът трябва да се ражда в един нов свят. Всеки ден той има ново познание за Любовта, ново познание за служенето на Бога. Всеки ден трябва да има ново прозрение за неизследимите пътища на Бога. Всеки ден Духът посещава ученика и му говори по една нова дума. Тя носи чистота в неговото съзнание и съвършено го преобразява. Тя повдига мисълта му. Всеки
към текста >>

23. 200–250

туй той трябва сам да прекара нощта на съмнението и сам да го победи. 204 Светът на Любовта. Щом си в Любовта, ти вярваш и всичко е светло за тебе. По това ще познаеш, че си в света на Любовта. Там съмнение няма; усъмниш ли се, това показва, че Любовта я няма. 205 Мъчнотии. Щом ученикът се определи да тръгне в Пътя, ще се явят големи мъчнотии, които биха могли да го спънат. Той не трябва да се смущава от тях. Това са посторонни неща за него; той трябва да върви все напред! 206 Примирение. Да се примириш с Бога, то значи да приемеш Неговата Любов. 207 Методите на Бога. Да любиш Бога, то значи да употребиш всички методи, които Той употребява. 208 Бог. Да разбираш Бога, то значи да си послужиш с Божествената Светлина. 209 Познание на Бога. Можеш да познаеш Бога само когато Го обичаш. Можеш да познаеш Бога само като почувствуваш Неговата Любов. 210 Божествената правда. Да живееш по Бога, то значи да си служиш с Божествената правда. А тази правда се отнася към всички еднакво. 211 Мярката. Учителят на всички ще даде точно толкова, колкото е определено по Божествената правда за тях. Никому по-малко. Но Учителят е свободен да даде някому повече. 212 Душата. Ученикът трябва да обича душата на хората, и като е тъй, той не трябва да мрази никого. Сродната душа на този, когото ти обичаш, и на онзи, когото ти не обичаш, горе еднакво се обичат. А ти по плът си направил разлика между тях. Това е грях. 213 Отчет. Ученикът не е длъжен да дава отчет на хората. Той преди да постъпи
към текста >>

24. 450–500

връзката си с Бога. Да не мисли много за последствията, а за принципите. 486 Мълчание. Когато Учителят говори, ученикът трябва да мълчи. Когато Учителят мълчи, ученикът се изпитва. Най-приятното изкуство, което ученикът може да приложи най-лесно, е да мълчи и да слуша. 487 Доброто. Ученикът трябва да се стреми към Доброто! Доброто е плод на Любовта; Любовта е плод на Духа; а Духът е изявление на Бога! 488 Философия. Философия се изисква от живота на ученика. Той трябва да умее да примири всичките противоречия. Големите работи са за хората, а малките – за ученика. 489 Божественото училище. В Божественото училище всички постъпки на ученика трябва да бъдат отмерени. Най-съкровените работи на душата не се изявяват навън. 490 Не веднага. Учителят не дава веднага на ученика това, което той иска, а го оставя известно време да поживее с тази мисъл. Да има време и ученикът да изживее желанието си. Ако е духовно, то ще издържи; ако е материално, ще изчезне. 491 Устойчивост. Най-първо ученикът трябва да бъде изпитан в устойчивост, и тогава да му се поверят известни уроци. 492 Дисциплина и свобода. Ученикът трябва сам да си налага дисциплина! Другояче ще бъде насилие. Нищо в неговия живот не му се налага от насилие. Всичко ученикът върши по вътрешна свобода! 493 Малкото. Ученикът се изпитва в малкото; щом той е внимателен в малкото, ще получи многото. 494 Силните преживявания. Силните преживявания на ученика трябва да бъдат вътрешни; едва да проличат от вън. Тогава той се ползува.
към текста >>

25. ПСАЛОМ 61 - Неделя

певцу, върху Негинот, Псалом Давидов 1. Послушай, Боже, вика ми, внимавай на молението ми. 2. От краищата на Земята към Тебе ще викам когато примира сърдцего ми. Настави мя на канарата, която е премного висока за мен 3. Защото Ти ми стана прибежище, стълп крепък пред врага. 4. В скинията Ти ще обитавам винаги: Ще прибегна под покрива на Твоите крила. 5. Защото Ти, Боже, си чул обричанията ми, дал си ми наследието на онези, които ся боят от името Ти. 6. Ще притуриш дни връх дните на царя, годините му в род и род. 7. Ще пребъде во век пред Бога. Повели да го пазят милостта и истината. 8. Така ще песнопея винаги на Твоето име, за да изпълнявам обричанията си всякой ден. *** НЕДЕЛЯ — под управлението на Слънцето 1. Песен "В начало бе Словото" 2. Добрата молитва (с. 9) 3. Псалми: 91, 23 и 61 4. Молитва "Отче наш" МОТО за всеки неделен ден Господи на Любовта, Ти си изпълнение на всичкия закон вътре в нас. Ти си радост на всички от сега, за през всичките векове. Казва се сутрин преди почване на молитвата. Но ако нямате Любов, не можете да произнасяте това мото. Под "неделен ден" се разбира само денят, когато живеем в закона на
към текста >>

26. ПСАЛОМ 143 - Понеделник

Давидов 1. Господи, послушай молитвата ми, дай ухо на моленията ми, отвещай ми според Истината Си, според Правдата Си. 2. И не влизай в съд с раба Си, защото няма да ся оправдае пред тебе ни един жив человек. 3. Защото погна неприятелят душата ми, удари о земята живота ми, турил ме е да седя в тъмни места като онези, които са отдавна умрели. 4. За то духът ми примира вътре в мене, в мене сърдцето ми е смутено. 5. Напомням си древни те дни: преговарям всичките Твои дела, поучавам ся в творенията на ръцете Ти. 6. Простирам ръцете си към Тебе. Душата ми жадува за Тебе като безводна земя. 7. Скоро ме послушай, Господи: Духът ми исчезнува. Не скривай лицето Си от мене, за да ся не уподобя на онези, които слазят в рова. 8. Направи ме да чуя рано милостта Ти, защото на Тебе съм уповал. Покажи ми пътя, по който трябва да ходя, защото към Тебе възнесох душата си. 9. Избави ме от враговете ми, Господи. Към Тебе прибягнах. 10. Научи ме да правя Волята Ти, защото Ти си Бог мой. Духът Твой благий да ме настави на нрава земя. 11. Заради името Си, Господи, оживи ме. Заради Правдата Си изведи душата ми из утеснението. 12. Заради Милостта Си изтреби враговете ми, погуби всичките, които враждуват против душата ми, защото аз съм раб Твой. *** ПОНЕДЕЛНИК — под управлението на Луната 1. Песен "Благославяй, Душе моя, Господа" 2. Молитва на Царството 3. Псалми: 91, 23 и 143 4. Молитва "Отче
към текста >>

27. ФОРМУЛИ - Всички

мен онова Божественото, което си вложил в моята душа преди създание Мира. Формула 350 Аз съм създаден да бъда добър. Аз съм създаден да бъда красив. Аз съм създаден да бъда силен. Аз съм създаден да бъда разумен. Аз искам да бъда честен. Аз искам да бъда справедлив. Аз искам да бъда разумен. Аз искам да бъда благороден. Формула 351 Научи ме, Господи, как да прилагам Божественото учение! Формула 352 Когато се събудиш, нека сърцето ти да трепне и да кажеш: Бог е наш Отец! Така ще се примирим с всички хора. Формула 353 Затварям очите си за физическия свят, отварям ги за Духовния, Ангелския и Божествения свят. Затварям ума си за физическия свят, отварям го за Духовния, Ангелския и Божествения свят. Затварям устата си за физическия свят, отварям я за Духовния, Ангелския и Божествения свят. Формула 354 Сутрин седнете в леглото си и изнесете ръце пред себе си. Когато допрете палците си към показалците, кажете: Аз искам да стана благороден. Когато допрете палците до средните пръсти, кажете: Аз искам да стана справедлив. Когато допрете палците до безименните пръсти, кажете: Аз искам да стана ученолюбив. Когато допрете палците до малките пръсти, кажете: Аз искам да бъда практичен. После раздвижете палците встрани и кажете: Да се свържа с Божествения принцип в живота. Формула 355 Да пребъде Божият Мир и да изгрее Божията Радост и Божието Веселие в нашите души. Формула 356 Да сме благи, да сме силни, да сме крепки. Да сме твърди, твърди като диамант. Да сме чисти като живата вода.
към текста >>

28. ФОРМУЛИ - (348-365) 'Царството Божие вътре във вас е'

мен онова Божественото, което си вложил в моята душа преди създание Мира. Формула 350 Аз съм създаден да бъда добър. Аз съм създаден да бъда красив. Аз съм създаден да бъда силен. Аз съм създаден да бъда разумен. Аз искам да бъда честен. Аз искам да бъда справедлив. Аз искам да бъда разумен. Аз искам да бъда благороден. Формула 351 Научи ме, Господи, как да прилагам Божественото учение! Формула 352 Когато се събудиш, нека сърцето ти да трепне и да кажеш: Бог е наш Отец! Така ще се примирим с всички хора. Формула 353 Затварям очите си за физическия свят, отварям ги за Духовния, Ангелския и Божествения свят. Затварям ума си за физическия свят, отварям го за Духовния, Ангелския и Божествения свят. Затварям устата си за физическия свят, отварям я за Духовния, Ангелския и Божествения свят. Формула 354 Сутрин седнете в леглото си и изнесете ръце пред себе си. Когато допрете палците си към показалците, кажете: Аз искам да стана благороден. Когато допрете палците до средните пръсти, кажете: Аз искам да стана справедлив. Когато допрете палците до безименните пръсти, кажете: Аз искам да стана ученолюбив. Когато допрете палците до малките пръсти, кажете: Аз искам да бъда практичен. После раздвижете палците встрани и кажете: Да се свържа с Божествения принцип в живота. Формула 355 Да пребъде Божият Мир и да изгрее Божията Радост и Божието Веселие в нашите души. Формула 356 Да сме благи, да сме силни, да сме крепки. Да сме твърди, твърди като диамант. Да сме чисти като живата вода.
към текста >>

29. Приготви ги за мир и любов

мир и любов Господи, Боже великий и силний, над силните застани и свърши делото Си за мен. Чакам Те. Стани и дойди ни на помощ в тия усилни времена. Докосни сърцата на всички да познаят, че Ти си. Благослови, примири и премахни омразата, която се е вмъквала помежду Твоите земни чеда. Погледни, Господи, изцери, забрави всичко, за да Ти слугувам от пълнотата на сърцето си. Приготви ги за мир и любов, приготви ги да осветят закона Ти, призови ги да Те прославят. Ако Те не послушат неверующите, дай да Те разберат, че си Ти, на когото волята е неизменна. Боже наш, дай нам Твоята милост, покажи ни Твоята благост и любов. Не се спирай на нашите минали прегрешения, прости ни, защото всинца се каем за своите лоши постъпки, които ни отчуждиха от Твоята милост. Ние Ти благодарим, Ти ни стана Спасител. На Тебе, Боже наш, ние дължим целия си живот. Ти си наша радост и веселие, везден Тебе славим ние всякога. Благославяме Те всички Твои чеда. Свят си Ти, Боже наш. Свято е Твоето име. Хвала Тебе във век.
към текста >>

30. Псалом 61

Послушай, Боже, вика ми, внимавай на молението ми. 2 От краищата на земята към Тебе ще викам, когато примира сърцето ми. Настави ме на канарата, която е премного висока за мене. 3 Защото Ти ми стана прибежище, стълп крепък пред врага. 4 В скинията Ти ще обитавам винаги: Ще прибегна под покрива на Твоите крила. 5 Защото Ти, Боже, си чул обричанията ми, дал си ми наследието на онези, които се боят от името Ти. 6 Ще притуриш дни връх дните на царя, годините му в род и род. 7 Ще пребъде во век пред Бога. Повели да го пазят милостта и истината. 8 Така ще песнопея винаги на Твоето име, за да изпълнявам обричанията си всякой
към текста >>

31. Псалом 143

Господи, послушай молитвата ми, дай ухо на моленията ми, отвещай ми според истината Си, според правдата Си. 2 И не влизай в съд с раба Си, защото няма да се оправдае пред тебе ни един жив человек. 3 Защото погна неприятелят душата ми, удари о земята живота ми, турил ме е да седя в тъмни места, като онези, които са отдавна умрели. 4 За то духът ми примира вътре в мене, в мене сърцето ми е студено. 5 Напомням си древните дни: преговарям всичките Твои дела, поучавам се в творенията на ръцете Ти. 6 Простирам ръцете си към Тебе. Душата ми жаднее за Тебе като безводна земя. 7 Скоро ме послушай, Господи: духът ми изчезнува. Не скривай лицето Си от мене, за да се не уподобя на онези, които слазят в рова. 8 Направи ме да чуя рано милостта Ти, защото на Тебе съм уповал. Покажи ми пътя, по който трябва да ходя, защото към Тебе възнесох душата си. 9 Избави ме от враговете ми, Господи. Към Тебе прибегнах. 10 Научи ме да правя волята Ти, защото Ти си Бог мой. Духът Твой благий да ме настави на права земя. 11 Заради името Си, Господи, оживи ме. Заради правдата Си изведи душата ми из утеснението. 12 И заради милостта Си изтреби враговете ми, и погуби всичките, които враждуват против душата ми, защото аз съм раб
към текста >>

32. Формули 374 - 393 Царството Божие вътре във вас е

мен онова Божественото, което си вложил в моята душа преди създание мира. формула 377 Аз съм създаден да бъда добър. Аз съм създаден да бъда красив. Аз съм създаден да бъда силен. Аз съм създаден да бъда разумен. Аз искам да бъда честен. Аз искам да бъда справедлив. Аз искам да бъда разумен. Аз искам да бъда благороден. формула 378 Научи ме, Господи, как да прилагам Божественото учение! формула 379 Когато се събудиш, нека сърцето ти да трепне и да кажеш: Бог е наш Отец! Така ще се примириш с всички хора. формула 380 Аз съм добър и способен човек, не съм проявил още способностите си, но един ден ще ги проявя. Днес съм неизлюпено яйце, но когато намеря квачката, която е определена да ме измъти, от мен ще излезе човек с дарби и способности. формула 381 Сутрин седнете в леглото си и изнесете ръце пред себе си. Когато допрете палците си към показалците, кажете: Аз искам да стана благороден. Когато допрете палците до средните пръсти, кажете: Аз искам да стана справедлив. Когато допрете палците до безимените пръсти, кажете: Аз искам да стана ученолюбив. Когато допрете палците до малките пръсти, кажете: Аз искам да бъда практичен. После раздвижете палците встрани и кажете: Да се свържа с Божествения принцип в живота. формула 382 Ако сте неразположен, кажете: Аз Вярвам в Бога вън от мен, вярвам и в Бога вътре в мен. Аз и Отец ми едно сме! формула 383 Да пребъде Божият мир и да изгрее Божията радост и Божието веселие в нашите души. формула 384 Да сме благи, да сме силни, да сме
към текста >>

33. УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

породила. Може да се твърди, че всеки исторически документ съдържа скрита мъдрост и ни подтиква към езотерична интерпретация. „ Учителя във Варна " на пръв поглед продължава документалната поредица, започната в двата тома на „Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново", публикувани през 1995 и 1996 г. Хронологично, разбира се, събитията във Варна далеч предшестват тези в Търново и понеже на практика представляват начало на всички начала, като че ли най-чувствително са застрашени от примитивизма на историческата обективност. Езотеричната интерпретация на появата на Учителя и на неговото първо варненско Слово е не по-настойчиво необходима, отколкото внимателното вникване в духовните приморски пространства на град Варна. Дори в лаконизма на Евангелието градовете не са просто социален декор на Христовите събития — и Кана Галилейска, и Капернаум са първите участници в Евангелската драма, не само защото са крайморски, но и защото са преизпълнени с древна култура. Като че ли винаги, когато историята вдига сценичната си завеса, първо се вижда море. Или поне вода. Опит за езотерична история на Варна. Известно е схващането на езотеричната наука за ролята на Черноморското пространство да генерира културни импулси от най-дълбока древност до наши дни. Дори най-схематичните географски карти представят Черно море, прищъпнато в средата между Крим (на север) и Синопския залив (на юг), разделено на Азиатското (на изток) и Европейското (на запад) водно пространство, по чиято повърхност
към текста >>

34. Първа част- ПРЕДИСЛОВИЕТО КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО НИКОЛАЕВКА

в Цариград при уреждане на църковните работи: „Няма да си отида оттук, докато не видя български владици да се упътят за Българско." Надгробната плоча се намира в църковния двор върху гроба на неговия внук Атанас Златев, който бил убит от турците в Ботевската гора. След Петър Атанасов учител става Курти Добрев, и двамата от същото село. Последният - по професия абаджия, упражнявайки занаята си едновременно и учи десет ученици. Заедно с това изпълнява и длъжността на селски писар. Примитивната обстановка на това училище го доближава твърде много до характера на църковната килия. Учениците са сядали на възглавници, донесени от вкъщи, и пишели на коляно. Стаята била малка и тъмна. В следващите години, към 1866 - 1868, тук работят Иванчо, а след него до 1871 г. - Андон х.Матеев. Те очевидно с нищо не променят атмосферата в училището, поради което някои недоволни ученици го напущат и отиват да се учат в село Юшенлии (днес село Ботево). Същите ученици изпращат на 31 май 1871 г. писмо до Варненската община, което показва състоянието на обучението и изобщо - изостаналостта на местното училище. След 1871 г. в селото учителства Стефан Колчов от Железник (Ст. Загора), който получава заплата от 3000 гроша и храна от селяните. По негово време нараства броят на учениците - 116 момчета и 17 момичета и се въвежда разпределение в четири отделения. Ст. Колчов остава до учебната 1874-1875 г., която не довършва. На негово място идва Димо Митов, който през пролетта на 1875 г. провежда
към текста >>

35. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

на трансилванския воевода Янош Хуниади и на влашкия княз Влад III Цепеш (наречен Дракул) приели сражение срещу армията на турския султан Mypaд II (1401 - 1451). Предисторията на това събитие започва с политическия възход на Владислав III, роден през 1424 г. Папа Евгений IV (1383 - 1447), който го покровителствал, го убедил да застане начело на кръстоносна война срещу исляма. През 1443 г. Владислав III разбил турците при Ниш и Златица и принудил Мурад II да сключи десетгодишно примирие през юли 1444 г. в град Сегедин (Сегед, Унгария). Според Сегединския договор (първи мирен договор, предлаган дотогава от турците на християнски владетел), сключен под клетва върху Евангелието и Корана, на султан Мурад II била отстъпена голяма част от Велика Сърбия и цяла България. Въпреки това флорентинският кардинал, внук на Евгений IV и адмирал на папската флота, Франческо Кондолмиер съобщил на Владислав III, че тръгва с флотата си за Галиполи, за да спре Мурад II, който бил в Азия. Византийският император Йоан VIII Палеолог също писал на Владислав III. Последният свикал коронен съвет, на който папският легат кардинал Юлиан Цезарини, подпомогнат от представители на Англия, Франция, Венеция, Генуа, Флоренция и др., държал слово, че кралят не е длъжен да спазва клетвата си и се взело решение за поход срещу турците. Владислав III нарушил примирието с амбицията да обедини всички западни славяни и с тях да изгони Антихриста. Във военната кампания взели участие кардинал Юлиан Цезарини,
към текста >>

36. Втора част СЛОВОТО

на завета. Радвай се ти, който познаваш Господа и който си познат и разбран от веки. Благословен Господ Бог наш Отец. Ида, говори Господ, направете прав път за царството на Мира, за царството на Правдата. Ето заветното обещание, което е отдавна очаквано; възвестяването на синовете Божии - синовете на вечната Любов, които зова мои братя. Затова, синове человечески, внимавайте на делата си. Няма вече да приема от ръката ви поношенията - денят на изкуплението за умилостивление и примирение с Бога Отца на всичките векове; ида пак, но не като изкупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен цар на всяка Правда, да посетя земята с жезъл железен, да съкруша всеки горделив, що се дига, и ще измета и премета всички, що господаруват с неправда. Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести святото Ми име за суетно тщеславие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на ближния си - на своя брат. В кое име се вършат днес всичките беззакония, ако не в Моето? Това ли ще наречете Любов за брата ви, за вашия небесен и благ Отец? Жив съм! Аз ще поям, ще изтребя всяка нечестива душа. В деня, в който ви посетя, ще познаете силата на думите Ми, защото празността и голословията на думите ви станаха Ми отегчителни. Бог няма да измени Своите възнамерения, нито ще се повърне от пътя на Своите мисли. Господ ще дойде от Своето свято място, от жилището на праведните Си чрез пътя на Истината. Всяко приготвено сърце, всяка любяща душа ще
към текста >>

37. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА

е направил и в което вземате участие. Хвалете и славете Името Му и Го благославяйте в душата си завинаги, защото Той е диханието, Той е Животът, Той е благото на всичките неща. Това е едно Слово, което ви се дава, за да престанат между вас разните недоразумения - хър-мър, защото вашата плът е, която се кара, а не сте вие. Защото ако не разберете реда на нещата, вие мислите, че това нещо, за което се карате, е естествено и затова се стараете да го изправите. Но вие в старанието си примирявате един вълк с една овца. Вие сега трябва да изправите всичко и грешките на хората нека излязат от вашия ум, защото те са и ваши погрешки. Не бива да осъждате другите, защото в същите грешки, за които осъждате, можете да попаднете и вие. Аз зная как в едно село една мома се намерила в слабост и заченала. Всичките селяни, начело с кмета, отишли да я изтезават и убият. Свещеникът на селото излязъл да я защитава, като думал: „Бре стойте, какво ще сторите, всички сме със слабости и погрешки!" А кметът на това отговорил: „Как, ако имах такава дъщеря, аз сам я бих убил!". Десет години след тая случка дъщерята на този кмет направила същата погрешка. Редът на нещата за днес е: най-първо ще излезем горе пред престола, един по един. После ще излизаме втори път по трима, а третия път ще излезем всичките заедно. Като излизаме един по един, ще стоим на молитва по пет минути; също по толкоз ще стоим, когато излезем по трима. Само че трябва да сме много внимателни при второто ни излизане пред
към текста >>

38. КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА

се яви голямо желание да присъствам и помолих семейството, когато дойде Петко Епитропов, да ми съобщят. И наистина, това ми желание се изпълни в скоро време. Всичко, което видях и чух през време на опита, за мене беше непонятно явление. Имах нужда да бъда запознат с материята и с истинността на явленията. Но все пак, колкото и да не разбирах терминологията на спиритичните явления, аз можах по вътрешен, интуитивен път да асимилирам многото представи и предположения. Не е лесно да се примириш с невидимото и отвлеченото, което не се поддава лесно на проверка. Така се създаде спиритическа група от около дванадесет души -предимно младежи и няколко възрастни. В отсъствието на Петко Епи-тропов сбирките продължаваха. От време на време идваше шуменският гражданин-окултист Цани Боз-дуганов. Започна се доста интензивна работа. Главен инициатор за поддържане на групата беше гражданката Гергина Минкова, основна учителка. За нея може да се разкаже много. Имаше проникновена интуиция, голямо смирение, широка душа, буден ум, разумни чувства и богато сърце. Не можеше в нея да не се види идеалът за човек. При всички случаи в живота си тя беше с изобилно вдъхновение. Когато човек биваше с нея, всичко в живота изглеждаше лесно, макар и тя самата да беше поставена при не-хармонични условия. В противовес на нейните разбирания, мечти и идеали за съвършена красота и чистота, нейният мъж беше по професия кръчмар, който обичаше да прави компания на „нощните птици". Но всичко това тя понасяше с
към текста >>

39. ПРЕДГОВОР Към драмата „Девор' от Веселин Петрушев* Петър Списаревски

се срещат перли от драматично изкуство, каквито са например драмите на Хауптмана, Зудермана, Ибсе-на, Метерлинка и пр., с тенденция да се налучка пътят, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар - свободата на духа, брутално по-хитена и до днес скована в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни. Нито в една драма не прозира тенденция на посочване дълбоко скритите от света причини на датиращия изкони двубой между две непримирими сили: от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга - Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които се определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено. В символична форма авторът изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: Разрушението и Творчеството - в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан -на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на
към текста >>

40. Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.

е направил и в което вземате участие. Хвалете и славете Името Му и Го благославяйте в душата си завинаги, защото Той е диханието, Той е Животът, Той е благото на всичките неща. Това е едно Слово, което ви се дава, за да престанат между вас разните недоразумения – хър-мър, защото вашата плът е, която се кара, а не сте вие. Защото, ако не разберете реда на нещата, вие мислите, че това нещо, за което се карате, е естествено, и затова се стараете да го изправите. Но вие в старанието си примирявате един вълк с една овца. Вие сега трябва да изправите всичко и погрешките на хората нека излязат от вашия ум, защото те са и ваши погрешки. Не бива да осъждате другите, защото в същите грешки, за които осъждате, можете да попаднете и вие. Аз зная как в едно село една мома се намерила в слабост и заченала. Всичките селяни начело с кмета отишли да я изтезават и убият. Свещеникът на селото излязъл да я защитава, като думал: „Бре стойте, какво ще сторите, всички сме със слабости и погрешки!“ А кметът на това отговорил: „Как, ако имах такава дъщеря, аз сам бих я убил!“ Десет години след тая случка дъщерята на този кмет направила същата погрешка. Редът на нещата за днес е: най-първо ще излезем горе пред престола, един по един; после ще излизаме втори път по трима, а третия път ще излезем всичките заедно. Като излизаме един по един, ще стоим на молитва по пет минути; също по толкоз ще стоим, когато излезем по трима. Само че трябва да сме много внимателни при второто ни излизане пред
към текста >>

41. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

на слабите, във физическия е обратно. Човек, който не е смирен, всичко знае, всичко разбира - Библията знае от кора до кора. Ние просто сме играчка в този свят. Ако искаме да не сме такива, трябва да се съединим с Господа. Когато Господ се прояви в нас, тогава ще бъдем със свободна воля. В този свят всичко ни влияе - и въздухът, и хората, и духовете. Ако искаме с ума си да преминем света, много се лъжем. Има две същества у нас: едното винаги се тревожи, гневи, а другото примирява нещата и не се смущава. Второто същество сме ние и то е, което мисли за Небето; а първото, като грубо и недодялано, си остава тук на Земята. И когато второто същество замине за Небето, то рече на човека в плътта, на първото същество: „Сбогом, довиждане." За свободната воля може да се каже следното: ние например не може да се откажем да спим, но сме напълно свободни да си турим главата на изток, запад, север или юг - можеш да си избереш която искаш посока, защото в това имаме избор. От гледище на френологията нашата свободна воля много се ограничава. Що е спането? От чисто френологическо гледище то е излизане на съзнанието от нас, за да се очистят, оправят и укрепнат клетките, та като дойде съзнанието на нова сметка, започва нова деятелност. Па и в духовно отношение спането е потребно, защото ако не спяхме, щяхме да станем крайно материалисти. В спането Духът отива [там], откъдето е дошъл, странства и с това черпи сила. Човек може да стои буден до четиридесет дни. Исус Христос, като
към текста >>

42. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

то е законът на еволюцията, което показва отношенията на човека спрямо животните - че ние трябва да сме милостиви спрямо всички същества. Това число е създадено от 2 по 3 - в него са и майката, и синът. Следователно числото 6 включва всичките същества. Никой човек, който не е милостив, не може да има еволюция в него. Аз изхождам от това правило, че когато някой ме обиди, служа си с цифрата 6, която деля на 2, което представлява майката. Понеже на нея човек не може да прави зло, то примирявам се с човека, който ме е обидил. После иде числото 7, което е също като числото 6, само е прибавено послушанието. Числото 8 е смирението и когато човек иска да смири някого, дава му цифрите 2,4 и 8. И Господ, когато дава на човека богатство, значи иска да го смири. [Числото] 9 представлява възвишеност - всичките Възвишени духове - и показва, че те са страдали, дохождали тук и работили. Числото 10, то е чудо - хората искат винаги в света чудеса. С думата чудо иска да се каже: Господ да извади Истината и да я покаже на света. Страданието например е едно чудо, понеже не си го очаквал. Всякога, когато се дава едно чудо и един урок, трябва да го разберем и ако не сме го разбрали, значи, че не се ползваме. Числото 11 се състои от две единици и представлява вечната борба в света: това са двата бога, които воюват - тия две числа воюват. Първият бог е дълготърпението и той е дълготърпелив спрямо другия бог, който иска да го завладее, но понеже две единици никога не се побеждават, затова и
към текста >>

43. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

се даваха стиховете от Господнята книга, които със своите вибрации образуват лъчите, потребни за всички. Духовете се опитаха да се докоснат дори до здравето ми - само една сестра, която е между нас сега, знае всички тия перипетии. Но Господ е, който всичко преодоля. Па и всички вие знаете: Христос тази година е с нас. Той казва, че иде сега да тури ред и порядък. Свободни са всички навън да опитат кармичния закон, но за вас аз искам да бъдете и живеете под Христовия закон. Примирете се един друг и да не остане никаква омраза между вас. Простете си заради Господа, защото Христос е, който действа и ще Го опитате. Така върху света има да станат много и важни промени, но те няма да ви плашат. Тия промени са основни неща и Христос иде да уравновеси нещата, да ги положи в правилен път и след всичко това работите ще си тръгнат и развият по своя нормален ред. А вие следвайте да бъдете добри бащи и добри майки. Защото само тогава ще сте добри учители и добри свещеници, когато нова Светлина ще изникне във вашето съзнание, с помощта на което ще видите, ще се уверите и дори попипате, че още по-чудни години ще настанат, отколкото са годините на настоящето. И то няма и десет години да се минат, за да дочакаме това. Сега-засега аз виждам и добре разбирам, че вас ви трябват главно три неща: живот, здраве и парички. Но ако ги искате, както подобава, и ако постоянствате да ги искате, те ще ви бъдат. В 5 ч. подир обед събранието се продължи. Г-н Дънов продължи прочита на стиховете
към текста >>

44. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

готово да приеме Христа. Даже и съвременното общество не е готово да Го възприеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всякой го интересува това, което засяга неговия живот. Така ако започнем да разказваме романи и истории разни за придобиване на пари, вам веднага ще ви се ококорят очите. Затова, когато искаш да бъдат будни хората, говори им за пари, а когато искаш да ги приспиваш, говори им за Небето. И така, раждат се всевъзможни противоречия. Но за да можем да примирим сегашните работи с бъдещите, сегашния живот - с бъдещия, настоящото положение на Земята - с бъдещото и положение, трябва да разберем дълбокия смисъл, който се крие вътре в нас - именно, че видимият свят е много тясно свързан с нас, с нашия ум и с нашето сърце. Ако вие бяхте в положението на един апостол, вие щяхте да имате оригинала, който Христос е говорил, и веднага съвременните противоречия щяха да станат ясни. После, ако бяхте далекогледи, да можехте да виждате на хиляда и на десет хиляди километра, щяхте да видите каква тясна връзка има между живите и мъртвите - щяхте да видите същинското положение на нещата. Но ще ни се каже, че мъртвите не се виждат и това учение е от лукаваго. Добре, но и вашето мнение не е ли от лукаваго? Ако речем, че мъртвите спят, то спите и вие по отношение на всеки предмет, от който не се интересувате, и спрямо него вие сте в безсъзнание. А пък от философско гледище никога не може да се яви в човека една мисъл, ако няма някъде форма за нея. Мислите са
към текста >>

45. Френологично изследване на Константин Иларионов

Аз съм със силна воля, силни чувства, силно развити морални чувства, които постоянно се намират в борба и винаги моралните вземат връх (превес). Аз ще обичам всички, било домашни или приятели, ако се отнасят ласкаво с мене, да не са сериозни или много начумерени. Огорчавам се лесно, гневът ми се възбужда лесно, но моралните ми чувства налагат винаги едно ограничение и вследствие скоро ми минава. Отмъстителност нямам, но който ме докача, докато не се извини, мъчно мога да се примиря с него. Доста съм предвидлив, но не мога да приложа предвидливостта си практически в живота. Към 55-годишната си възраст ще издържа една криза. Капитан К. Иларионов
към текста >>

46. Писма до семейство Иларионови - 1905

Ви избави от това, което Ви смущава. Види се, Вий сте направили пак някоя грешка и вследствие на това се явява това временно неспокойствие. Вий и двама с госпожата си трябва да живеете добре пред Господа. Не давайте място на дреболии, които създават нещастията. Извличайте поука от всичко. В живота всичко си има своето предназначение. Във всяко зло се крие по едно добро. Търпението избавя человека. То е сила, то е мощ. Аз зная, Вий бързате много. Но при сегашните условия Вий трябва да се примирите. Ако Вий ме слушате, бъдещето носи нещо по-добро за Вази и то ще дойде, стига Вий да се подготвите да го приемете. Когато аз Ви кажа, че ще оздравеете, това трябва да знаете, че ще бъде. Слушайте ме и няма да Ви боли глава. Знайте, Божиите добрини и благости за после се запазват. Ако ми остане Време през тази година, може да намина през Вази. Приемете моя сърдечен поздрав и двама. Ваш верен: П.К.Дънов Честита Новата Година
към текста >>

47. БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА БРАТ АНАСТАС БОЙНОВ 1906

БРАТ АНАСТАС БОЙНОВ През тази година Учителя продължава писмената връзка със семейство Иларионови. До тях са запазени шест писма. В началото на есента Елена и Константин Иларионови се завръщат в Търново. Преди това те помолили Учителя да ги посъветва къде да се установят. Той отговорил, че отгоре им определят Търново, а те да си изберат и решат къде. Елена си поплакала малко, защото този град не й бил по сърце, но тъй като двамата й братя също били там, тя скоро се примирила и се върнала в Търново. Иларионови си купили място с малка колибка (стая и кухня над местността Мармарлия). Константин засадил лозе. През следващите години Учителя често ги посещавал и понякога оставал за по-дълго време. През месец юни 1906 година Учителя се запознава и със семейството на адвоката Анастас Бойнов. Запазена е френологична карта на най-голямата му дъщеря Пенка. БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА БРАТ АНАСТАС БОЙНОВ Роден през 1848 г. в Търново, където остава до края на живота си. Умира през 1936 г. Къщата му се е намирала в махалата „Св. Богородица”. Още много млад той останал без баща. Майка му, Пенка Бойнова, била умна, трудолюбива и силно религиозна жена. Като младеж Анастас служил при един много известен адвокат. Явил се след това на изпити и получил правоспособност за адвокат. По онова време в България е нямало юридически факултет. Оженил се в по-зряла възраст за едно съседско момиче - Парашкеви Периова. Родили им се шест деца - пет момичета и едно момче. Всичките получили висше
към текста >>

48. Спомени на Елена Иларионова - 1906

къде да се установим.* Посъветвахме се с Учителя и Той ни каза, че отгоре ни определят Търново, а ние да си решим къде. На мене не ми беше обичен тоя град. Поплаках си, но се завърнахме в него. Благодарение, че двамата ми братя бяха там, скоро свикнах и се примирих. Купихме си над Мармарлийската чешма място с малка колибка ― стая и кухня. Костадин насади лозе и се занимаваше с него. Учителя ни посещаваше често и по някой път престояваше по-дълго време. *В края на 1905 г. Костадин се уволнява. (Бел.
към текста >>

49. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

е законът на еволюцията, което показва отношенията на човека спрямо животните, че ние трябва да сме милостиви спрямо всички същества. Това число е създадено от 2x3. В него са и майката, и синът; следователно, числото шест включва всичките същества. Никой човек, който не е милостив, не може да има еволюция в него. Аз изхождам от това правило, че когато някой ме обиди, служа си с цифрата 6, която деля на две, което представлява майката. На нея човек понеже не може да прави зло, то примирявам се с човека, който ме е обидил. После иде числото 7, което е също като числото 6, само е прибавено послушанието. Числото 8 е смирението и когато човек иска да смири някого, дава му цифрите 2, 4 и 8. И Господ, когато дава на човека богатство, значи иска да го смири. Девет представлява възвишеност, всичките възвишени духове и показва, че те са страдали, дохождали тук и работили. Числото десет, то е чудо. Хората искат винаги в света чудеса. С думата „чудо“ иска да се каже Господ да извади истината и да я покаже на света. Страданието, например, е едно чудо, понеже не си го очаквал. Всякога, когато се дава едно чудо и един урок, трябва да го разберем и ако не сме го разбрали, значи, че не се ползуваме. Числото 11 се състои от две единици и представлява вечната борба в света: това са двата Бога, Които воюват. Тия две числа воюват. Първият Бог е дълготърпението и То е дълготърпеливо спрямо другия Бог, Който иска да Го завладее, но понеже две единици никога не се побеждават, затова и
към текста >>

50. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

вече новия зародиш, тъканите в него са изменени. Но може у вас да се роди мисъл вие от кои сте, обаче това да ви не плаши, защото щом у някого има стремеж, това показва, че той върви напред. Шестата стъпка, това е освещението. В тази сфера на състояние се намират така наречените Holiness people 3 , хора кротки и смирени, разпръснати из американските църкви, за които може да се каже, че те са тяхното украшение в духовно отношение. Седмата стъпка, това е вече възкресението. Като примине человек тия седем стъпки, той вече е готов за небето. Тези седем стъпки се делят на 49 други стъпки, т.е., всяка една се разделя на седем стъпки (7 по 7 = 49 стъпки), по които трябва да се изкачите, за да възлезете при Бога. Виждате, че числото 49 е съставено от числата 4 и 9, които, събрани заедно, дават числото 13, което показва цялото развитие на человечеството. Но за тия 49 стъпки трябват милиарди години, за да се пропътуват. В четири от горните седем стъпки на Християнството человек еволюира, страда, а в другите три се възражда; т.е. в четирите человек страда, а в трите си почива. Има и други стъпки, за четирите полета например: те са 28 стъпки — за всяко поле по седем. Те също излизат от Бога, но се изискват милиарди години, докато се стигне до Него. Да, да, нужен е добър живот, добри человеци, защото с добрия живот и с добрите мисли ние градим своето духовно тяло и затова колкото повече добри мисли имате, толкова по-скоро и по-добре градите своето духовно тяло. Така, в 360 дни
към текста >>

51. ЗА „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА“

на съвременната цивилизация, която само механично е напреднала, а духовно е изостанала. Христос е дошъл в света „да изнесе една нова светлина, да озари умовете на хората“. Учителя им казва, че Христос, Който ги е ръководил в миналото, ги ръководи и сега. Той иска да им помогне и, ако Го слушат, ще ги изведе. И добавя, че всички те и други, които са викани, образуват съвременния Йерусалим, който ще даде пример на хората. Едно от основните положения за тази година е да се примирят едни с други, да изгладят разногласията помежду си и да простят на хората; да се държат в съгласие с Господа и да Го опитат. И понеже Господ е с тях, тази година не им се дава да постят. При това, ако искат да постигнат нещо, да не се молят сами. Учителя им говори още за молитвата и им дава седем петъка, през които да се молят за нуждаещите се членове на Веригата. Една особеност тази година е, че Господнята вечеря е по-тържествена. Учителя говори върху символите й и разликите й от причастието и измива нозете на всички присъстващи. Тази е срещата, на която Учителя обяснява пътя, който са минали членовете на Веригата и задачата, за която са дошли сега. Преди 6000 години те са били в Египет, където са придобили египетска мъдрост; после са отишли в Палестина, откъдето поради съпротивата на еврейския народ са заминали за Вавилон, да учат тогавашната вавилонска мъдрост - магията; били са и в Гърция при основаването на нейната култура, а след падането й под римска власт - в Рим, където са
към текста >>

52. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

се градят всичките краски, защото от една страна тя действува положително, а от друга страна влиянията й са негативни. Щом Христос е с нас, не бива да ни е страх и ако не стане Той основен тон, други неща ще Го заместят. Всичките наши действия много често трябва да се нагласяват по основния тон на червената краска — любовта. Да, любовта е краска и който не я е видял, не знае и не може да знае що е любов. Вяра. Що е вяра? Тя е пътеводител на тези, които грешат, но когато се примирим с Бога, ние ходим с виждане и тогава ще познаем розовата краска, в която Христос живее. Не бива да хвърляме вината за нашите отражения върху Господа, защото често пъти става това, а сетне се молим: „Господи, помогни ни, ние сме грешници...“ — Да, грешници, които не могат да се ползуват от дадени добродетели. Па и да иска не може, защото грешният човек е глупав човек, а умният човек не греши, защото знае последствията; затова именно е и умен. Христос е, Който чака, за да ни покаже принципите, които обхващат живота и които принципи са от твърде съществено естество. Така нам е потребно най-вече да намерим основния тон, в който всичките духове живеят и тогава няма да има никакво разделение. Нужна е жертва от наша страна — трябва да положим сърцата си, телата си, ума си. Сърцето, умът и тялото — това са богатства, дадени от Бога, та затова Господ трябва да дойде, да огради нашата земя, та достойно да можем да работим. А напротив, когато нямаме тия богатства, усещаме пустота и униние.
към текста >>

53. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

каза: — Ще ви прикажа нещо за молитвата. Има няколко установления, при които молитвата може да стане. Когато някой се обърне към Бога, за да му се помогне, трябва да махне всичките цветове и да настане мрак, защото само тогава може да се обърне към Бога. Когато вече се обърнем към Бога, обстановката вече трябва да се измени, а именно, трябва да дойде светлина и да благодарим на Бога. Ние тук не се събираме да се молим Богу, а да Го славословим, защото предполага се, че сме се примирили вече с Него. Всяка една краска съдържа в себе си една велика тема и затова аз искам да разберете духа на нещата. Душата и сърцето са един цвят, умът е атмосфера на сърцето и затова Господ казва: „Дай Ми сърцето си“. И всичките влияния в ума ни трябва да се отстранят, та благостите Господни да могат се обърна от да ги разложи, защото известно време у нас се образува воня, но тя изчезва, щом времето настане. За да бъдем щастливи, трябва да сме съзнателни и благодарни, защото всичко върви по известни закони, та няма да има никакво противоречие. Христос е пред нас и между нас, та искам да си отворите сърцата пред Него. Възложете душата си на Господа и Той ще ви даде, както никой друг не може да ви даде. В продължение на всяка една година ние трябва да употребим Името Божие като сила и Той ще ни бъде страж. Сега ще започна пак с четенето на стиховете, които са достояние на съществата извън физическата сфера. (Господин Дънов продължи четенето на стиховете за лъчите и поясни Розовата,
към текста >>

54. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

се върнем назад. Най-подир, вярвайте в това, което ви казвам: съдете по моя живот и ако намерите в мен нещо съмнително, факт, стойте настрана. Нищо няма мое. Всичко това, което гледате, е на Братството, а други доказателства не мога да ви дам, защото не му е времето. Само когато вие се подигнете, тия въпроси ще ви се уяснят и доказателствата сами по себе си ще настъпят. Аз действувам сега пред Братството, за да се реставрирате и да се възстановят вашите права. И Христос иде, за да примири человечеството с Бялото Светло Братство, Братството на Светлините. Това Братство не всякога дава важно задължение на своите членове и затова те може да прекарат много прераждания на земята, без обаче да се забелязват, а чак след това им дават важни служби. Вие сте имали три важни задължения, три пъти ви е изпращало (Братството): веднъж сте изпращани в Палестина — първия път. Там, понеже сте срещнали съпротивление от еврейския народ, който е доста материалистичен, вие сте приминали във Вавилон, за да се учите на магията, т.е. на тогавашната вавилонска мъдрост. Втория път сте пращани в Гърция, при появяването на нейната култура. От Гърция, след завладяването й, когато Римската империя е влязла в своя разгар, вие сте отишли в Рим, гдето сте влезли в съприкосновение с Християнското течение, от което сте получили знание. Възприели сте Християнството, след което сте били изпратени между славяните, които тогава са се наричали „народите на многото езици“. Сега се пращате на работа тук, но не
към текста >>

55. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

се одухотворят вашите очи. Например, срещате хора, които вие ненавиждате, защото са ви излъгали. А що е лъжата? От външните форми не се лъжете. Гледайте вътрешното съдържание, а Христос е, Който ще ви го даде, та затова е и казал, че тези стари форми трябва да се махнат. Па и действително, сам Той пак казва, че не може да туряте старо вино в нови мехове. Не може да туряте вашите приятели на дяволски столове. Кои са стари мехове? Те са всичките грешни хора и затова Христос казва: „Не примирявайте Христа с дявола, защото ако ги пуснете двамата, те ще се препират постоянно.“ Но ако пуснете във вашето сърце само Христос, Той ще урегулира всичко във вас и ще се благословите; докато ако пуснете дявола, той ще ви вземе всичко и ще ви каже сбогом. Ако за нещо Христос не е дошъл, то е да не примирява Себе Си с дявола и от туй четем да казва, че нож е дошъл да тури. Всички неща трябва да минат през Божествения огън, който като ни пречисти и станем чисти и светли, ще си кажем: „Ние се родихме, за да свидетелствуваме за Истината.“ Следователно тия, които възприемат Христа, могат да станат светли като Него, защото Христос и ние сме едно. Онзи, в когото Христос седи, няма страх, защото страхът е дяволска работа, едно отрицание, чрез което лъжата се възпроизвежда. А душата, която влезе да живее в отрицателни качества, започва да слабее и изгубва първоначалната си хубост и красота. Ако искаме да бъдем красиви, трябва да търсим своя идеал, който е Христос. И така, трябва да се повърнем на
към текста >>

56. 1913 ГОДИНА

на 14 октомври 1912 г. Тя завършва успешно за България и на 17.05.1913 г. в Лондон се подписва мирен договор. Балканската война се води за обединение на българските земи, разделени от Берлинския конгрес. България има помощта и съдействието на Небето. Всемировият Учител идва да работи между българите в границите на Санстефанска България. И България има всичките условия да се обедини. На 11 ноември 1912 г. турското правителство се обръща с телеграма към Фердинанд за сключване на примирие. Фердинанд укрива предложението. Учителя изпраща генерал Стоянов да предаде на фердинад да приеме мира, но той отказва и нарежда да се атакуват турските позиции, укрепени на Чаталджа. При Фердинанд като адютант служи генерал Алекси Стоянов. Неговата жена Мария Стоянова, придворна дама, е последователка на Учителя. Чрез нея и мъжа й на Фердинанд се предават някои съвети от Учителя. Фердинанд е завладян изцяло от австрийската политика. Злият му гений му подшушва да нападне съюзниците си от Балканската война, та чрез сила да присъедини към държавата още български земи. Учителя отново изпраща Мария Стоянова да му предаде да не напада съюзниците си, но той не се вслушва в съвета. Думите на Учителя са: „България да не напада съюзниците си. Ако не нападне, ще получи Дедеагач, Кавала и излаз на Бяло море.“ През цялото време, докато К. Иларионов е на фронта, Учителя му изпраща писма, с които повдига неговия дух, вдъхва му оптимизъм и вяра в успешния край на това голямо изпитание - Балканската
към текста >>

57. 1914_2 Писма до семейство Иларионови

ще познае най-после на Кого да се слугува. Вие, aкo усещате дълбоко побуждение, може да вземете детето. Стига това да го правите за Господа. Брат Ви Асен на заминаване от София идва да ме навести. Той е добре засега. И него му трябва вътрешен дълбок мир. Обещах му, като ми се отвори пътят, да го посетя в Caмoков. Моят поздрав на всички. Ваш В. Костадин сега е юнак. П.К.Дънов * * * София, 25.ХI.1914 г. Люб. Е. Иларионова, Получих Вашето писмо. Противоположностите трябва да се примиряват. Вярата да се усилва; несгодите да се приемат с радост. Въпросът с детето, то е ваша работа. Аз го оставих Вие да го решите, в един или друг смисъл. Bcякa работа трябва да се извършва с вътрешно дълбoкo побуждение и обмислювание. Bcякo добро дело трябва да има в себе си три неща: да е за славата Божия, да е за доброто на душата и за доброто на нашето преуспяване. Работете в широк смисъл. Гледайте да бъдете в съприкосновение с всички души. Не се заблуждавайте от външния изглед на нещата. Еднообразието в живота действува вредно. Това, което става, е най-доброто. Изкуствените наредби са временни. Животът сега иде. Отсега нататък ще живеете. Миналото е подготoвкa на бъдещето. Моят поздрав на всички. На брат Ви Асен изпращали ли сте от беседите? Желая да зная. Поздрав на Вас и на Костадина. В.В.
към текста >>

58. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

готово да приеме Христа. Даже и съвременното общество не е готово да Го възприеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всякой го интересува това, което засяга неговия живот. Така, ако започнем да разказваме романи и истории разни за придобиване на пари, вам веднага ще ви се ококорят очите. Затова, когато искаш да бъдат будни хората, говори им за пари, а когато искаш да ги приспиваш, говори им за Небето. И така, раждат се всевъзможни противоречия; но за да можем да примирим сегашните работи с бъдещите, сегашния живот – с бъдещия, настоящето положение на земята – с бъдещото й положение, трябва да разберем дълбокия смисъл, който се крие вътре в нас; именно, че видимият свят е много тясно свързан с нас, с нашия ум и с нашето сърце. Ако вие бяхте в положението на един апостол, вие щяхте да имате оригинала, на който Христос е говорил и веднага съвременните противоречия щяха да станат ясни. После, ако бяхте далекогледи, да можехте да виждате на хиляда и на десет хиляди километра, щяхте да видите, каква тясна връзка има между живите и мъртвите. Щяхте да видите същинското положение на нещата. Но, ще ни се каже, че мъртвите не се виждат и това учение е от лукаваго. Добре, но и вашето мнение не е ли от лукаваго? Ако речем, че мъртвите спят, то спите и вие, по отношение на всеки предмет, от който не се интересувате, и спрямо него, вие сте в безсъзнание. А пък от философско гледище, никога не може да се яви в човека една мисъл, ако няма някъде форма за нея. Мислите
към текста >>

59. 1921_8 Спомени на Мария Тодорова

всички им бе внушено – и което е най-важното – вярваха в това, че от тези двамата лентяи щяло да дойде спасението на България. (...) Михаил Иванов и Кръстьо Христов започнаха да правят различни фокуси. Какви фокуси ли? Ето такива. Започнаха да позират. Вие виждали ли сте как се позира пред художник? Ето така – заемат една поза, разбира се, неестествена за тях, изправят тялото си по особен начин, че си завъртат главата наляво и под ъгъл и с лека усмивка те поглеждат, а очите им леко примижават. Не мижат, но с премрежени очи – в позата на съзерцание и съсредоточение. И те гледат и мижат, докато те прилъжат с приказки за това или онова. Подхванеш се, започнеш да ги слушаш, а те майсторски можеха да оплетат всеки един от нас. Започнаха да му говорят, че еди-кой си брат е много духовен, че той има много покровители на небето, че неговата аура била с еди-какви си цветове, че мисълта му била такава, или онакава, във форма на възвишени краски и цветове. Говорят му, че той имал дълъг живот от минали прераждания, че имат връзка от миналото с него и че трябва правилно да си я разрешат. Така постепенно онзи, който ги слуша, влиза в капана, хваща се на въдицата и те почват да му говорят неща, които са чули оттук-оттам от старите приятели. Онзи, който слуша разказаните случки с Учителя и като им слуша и ясновидските предсказания, тутакси отваря очи и уши, и става слушател. Следващата стъпка е да се превърне този слушател в подчинен слушател, и накрая в слуга. Така се отнасяха към
към текста >>

60. 1921_13 Из Съборната беседа 'Милосърдието' от 23.08.1922г.

едва наполовината са го издържали. И аз ги следя, те мислят, че са го издържали. Аз ги следя, окото ми е толкоз зорко. Те мислят да минат тъй. Аз казвам: По-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото вие да влезете в Школата, докато не издържите изпита си. Тази любов, чувам аз, между тях почва малко... Пред мене когато са, като хора, братски си гугукат, но щом влязат в работилницата, почнат спорове, спорове, пререкания започват, един – наляво, друг – надясно, и после пак се примиряват, пак влязат, пак се примиряват. Най-после почнаха да не се разбират, да се отделят. Какво дойде след това? – Двамата почнаха да въздишат. И единият почна да търси света, и другият почна да търси света. Сега и вие ще кажете: „Гледайте тия ученици каква привилегия са имали!" Вие сте същите ученици. Вие сте на същото място. (270-271 стр.) Всичко старо ще заличите, нека седи в архивата на вашето минало. Тогава ще се въоръжите само с великата Божествена Любов, с великата Мъдрост, с великата Правда, Истина, Милосърдие, Добродетелта, с великото дълготърпение и въздържание, и тогава ще бъдете действително св.св. Кирил и Методий, св.Наум и св.Евгения. Сега св.Евгения, св.Наум, св.св.Кирил и Методий служат за хората само за пангар*. Между учениците на Бялото Братство не се позволяват похвали, с цел да придобием тези хора на своя страна. „Ти си отличен, ти си способен, ти си добър". Не, не, всяко едно желание, което ние изказваме, туй желание трябва да изразява една дълбока мисъл. (277 стр.)
към текста >>

61. 1921_17 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 2

си, ще дойда да си го взема." Така ще си пишете и ще започне помежду ви обмяна и размяна. Тогава ще започне да се разведрява вашето съзнание и умът ви ще заработи. Та онези от вас, които имат най-много инициатива, да основат нещо; и по-младите, и по-старите, да почнат всички да работят, тъй както в живота започват. Най-напред започват младите, после възрастните и най-после, старите. (125 стр.) II. Групова работа Четирите съвета (на физическия труд, на духовния живот, на просветата, на примирителите) Всеки съвет ще се състои от по 100 души, смесени ще бъдат – мъже и жени. Всеки един град може да си направи в миниатюр същото нещо, но ще бъдат свързани. И тъй, от всинца ви ще има 400 души чиновници, но без заплата, без портфейл. Още днес следобед, към три часа, ще се съберете и ще изберете тези четири съвета изведнъж и ще ги приложите, за да започне тази работа. От 100-те души половината ще бъдат мъже и половината – жени. И младите ще влизат вътре. Младите момци и моми ще бъдат от по 21 години нагоре. Те ще бъдат в запас, в резерва, ще заместват старите, когато те издържат сражението. Старите ще сложат най-напред, а младите – отзад, понеже старите са калени. Младите, като видят едно - две сражения, и дойде до тях реда, те са вече герои. (130 стр.) Всеки един съвет между себе си ще избере по 10 души, които ще бъдат постоянното присъствие, за да може работата да върви по-спешно. Да кажем, има нещо; ще изпратите тези 10-те да отидат, те ще бъдат като изпълнителен комитет. Ония,
към текста >>

62. 1922_14 ПЕНТАГРАМЪТ - Външен кръг

297) Някой тълкуват „Ж" като „Х". Черните линии в тази буква действително очертават едно легнало „Х", но понеже му е прекаран един перпендикуляр, вижда се като „Ж", „живот". Учитетля уточнява „Целта на новот, което иде в света, е да научи човека да разбира живота и всички противоречия. Този живот можем да си го представим като буквата „Х” в обърнато положение — „Х"' За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр. Перпендикулярът, който примирява противаречията в живота, е Божественото начало в човека. Щом прилоши Божественото начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии противоречия, (беседа от 10.12.1930 г., ООК) КОЛЕЛО С КРИЛЦА Колелото с крилца е изобразено в цветния Пентаграм, отдолу, под сабята. Под него свети сферично тяло. Крилатият в Пентаграма показва, че човекът, който има власт, има възможност да отиде навсякъде и да прави каквото си поиска. (18) (бел съст. Весела Несторова нарече това изображение „крилатият човек", а Ина Дойнова: „крилатото око на душата") ПОДПИСЪТ Този специален символен подпис на Учителя е изрисуван във външния кръг на цветния Пентаграм, откъм страната на жезъла, симетрично на буквата „Ж". Той може да се види и под чертежа на извезаното с цветни копринени конци знаме. С него са подписани и първите, за ръководителите, книжки „Завета на цветните лъчи на светлината" през 1912. От пръв поглед се различават котвата и главните букви „Д” и „Н", допрени. На една беседа чертаят Пентаграма, до
към текста >>

63. 1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.

да използваме неговата енергия. Всички пороци, всички отрицателни качества си имат своите добри страни; тяхната енергия може да се използва. Тъй че, за окултния ученик е една привилегия, да може да се бори с известни мъчнотии. От астралния свят ви дойде някоя мъчнотия, и когато вие чудите, как да се освободите от нея, отгоре тия ученици на Бялото Братство се радват и ми казват: „Иди там, между сливенци има голямо недоразумение, иди да ги успокоиш." Тук бутнеш, там бутнеш, казват: „Примирихме се." (122-123 стр.) После, всяко упражнение, което ще се даде в Общия клас, не трябва да го отлагате, защото отложите ли едно упражнение, откажете ли се да мислите върху него, или да изпълните едно упражнение, или да решите една задача, не само вие се спъвате, но, до известна степен, спъвате и целия клас. Запример, на вас, в провинцията, ви се даде да изпълните следната задача: вечерно време да отидете на гробищата и да се върнете в 12 часа през нощта. За някои е лесно да отидат до гробищата и да се върнат назад. Задачите, изобщо, ще бъдат от следния характер: качване по високи планински места, ходене в опасни местности, където живеят караконджовци и др. (355-356 стр.) И всяка задача трябва да извършите навреме, не я отлагайте. Изгубите ли времето, и условията се изгубват. Имайте предвид, че всяко нещо си има специално време. Дойде ли, не отлагайте. Не бързайте, но не отлагайте. (356 стр.) В тази Школа всекиму е определена работа от Невидимия свят. И тъй, ясно е за всинца ви, които
към текста >>

64. 1925_7 СЪБОРНО СЛОВО - 1925 година

Духа Си да живее в нас! Няма по-свещена идея от тази - да дойде Бог чрез Духа Си да живее у нас. И когато Бог дойде в нас, Той ще произведе това разширение, това освобождение в нашата душа, което чакаме. Бог е, Който ще ни освободи. Само когато Бог дойде да живее в нашата душа, ще дойде и тази свобода. Няма друг изходен път. Само така ще познаем Божията Любов. Сега може да имате разни понятия за Бога, но когато Бог дойде да живее във вас, вие ще усетите пълнота в себе си, ще бъдете примирени с Небето. Вие ще бъдете толкова горещи, че всичките скърби и страдания на земята ще се стопяват във вас. Вие ще бъдете толкова богати, че ще можете да изплащате всичките дългове на света. Вие ще бъдете толкова силни, че ще можете да дигнете цялата земя на ръцете си. Това ще бъде само тогава, когато Бог дойде да живее във вас. Това не е само тъй символически, но е факт. Вие ще чувствате такъв мир, такава радост, такова веселие, каквото никога не сте чувствали. Да дойде Бог чрез Духа Си да живее във вас - то е първото свещено положение. Но туй положение, от страна на Бога, е само наполовина. Бог ще ни се изяви тъй, както Той обича. Второто положение, което за мен е свято, е следното: ние да влезем да живеем в Бога. Засега ние сме още отвън. Ще кажете, защо е така? Христос казва: „ Отец живее в мен, и аз живея в Отца." Това са две положения, коренно различни помежду си. И тъй: Отец живее в мен - първото положение. То е силата, която аз имам, а тази сила е от Бога. Аз живея в Отца си -
към текста >>

65. 1926_1 От 1926 година до наши дни

раса. Те бяха с едни пасторски и проповеднически наклонности, които Учителя отначало толерираше. Но в последствие ги отхвърли, защото човек няма нужда от тази забавачница - религията, която заминава в архивите на човечеството. Идва духовната вълна на Новото Учение." („Изгревът" на Бялото Братство", т. IV, София, 1995, стр. 458-459) Учителя споменава този търновски етап така: „Години наред приятелите изживяваха своето пробуждане. Едни усещаха развитието на делото, а други се примиряваха с несгодите. В тези години не можеше да се говори за устройствен подем [за място като „Изгрева"]. Търновските събори откриха новите хоризонти на делото." („Изгревът" на Бялото Братство", т. IV, София, 1995,
към текста >>

66. 005. Социална и духовна атмосфера на Родопския край след поробването

– боляри, двор-цови сановници, църковници, висши военни, изобщо дворцовият административен ръководен и духовен елит, чиито родови връзки се губят в тъмното робско минало. Принудителното разселване в отдалечените и уединени места, както и забягването на преследвани българи в планински села се превръща в начин на консервация на най-надеждната част на българското племе, притаено далеч от очите на османските власти, съхранило се в безопасност в течение на столетия. При примитивен междуселищен транспорт и последвалата от това слаба народностна миграция, планинските селища закрилят през смутните години на робство будните български синове. Нямайки достатъчно орна земя за зе-меделие, те проявяват своята пробивна мощ в областта на за-наятите, битовата ръчна промишленост и народностна просвета. По този начин ятаганът в ръката на палача не само че не постига своята цел, но се превръща в носител на благодат за потиснатите народи. Със създаването на благоприятни условия за премахване на вековното робс-тво в неподозираните от никого планински селища лумват първите призиви за борба срещу угнетителите. Внуците и правнуците на разселените тук някогашни български първенци, прогонени от старите престолни центрове на поробена България, застават в първите редици на всенародното движение за свобода и верска независимост. И тук, както при много случаи, прозорливото око на историка може да проследи оная чудна “магия” на съдбата, която превръща незаслуженото поражение в
към текста >>

67. 016. Даскал в с. Хадърджа и първи български учител във Варненска кааза

Тази обстановка хвърля в голям смут Константин Дъновски и прекършва надеждите му за освобождение. Напускайки своя роден Родопски край, той е бил обладан от вярата, че във Варна ще намери по-голяма възможност за дружно подхващане на енергична борба срещу робията. Въпреки личния пример, който получава от Атанас Чорбаджи, той не вижда други някакви обнадеждаващи перспективи. Трудно било на нежното и изпълнено с християнски добродетели сърце на младия Константин да остане примиренчески бездеен. Константин Дъновски не може да не си е давал сметка за безрезултатните усилия на “братушките” да освободят България чрез силата на оръжието. Още в Руско-турската война от 1768-1774 г. руските войски под командването на А. В. Суворов се спускат (през 1774 г.) до Черно море, като достигат до Варна, Русе и Шуменската крепост. Впоследствие под дипломатическия на-тиск на западните сили Русия се оттегля на север от Дунава. Пос-ледва Руско-турската война от 1806-1812 г., когато бъл-гарски доброволци образуват шест самостоятелни дружини, обединени в “Болгарское земское войско”, и през 1810 г. рамо до рамо с русите водят ожесточени боеве, като овладяват Тулча, Кюстенджа, Варна, Русе, Шумен, Търново, Никопол.(IV) Тези им усилия обаче остават също безрезултатни, тъй като според подписания през 1812 г. Букурещки мирен договор по дипломатически път руските войски биват принудени да се изтеглят от завзетите територии южно от Дунава. След войната османците вършат зверски изстъпления
към текста >>

68. 020. Исторически бележки за падането на Варна под турска власт

дни, след като полският държавен съвет е взел решение за ново нападение срещу османците. Изпращането на християнско посланичество се пази в пълна тайна. За него не споменават нищо западните и византийските историци. Докато пратениците на Владислав за договаряне на мирния договор са били на път, военните приготовления на запад, и по-специално на поляците и унгарците, са в пълен ход. Междувременно османците претърпяват поражение от възстаналите албанци под водачеството на неуморимия Скендербег, което още повече насърчава християните към нов освободителен поход. В такава обстановка през юни 1444 г. започват преговорите за мир на пратениците на Владислав ІІІ, Ян Хуниади и Георги Бранкович с османците. Посрещането им в Одрин става при много тържествена обстановка. Описание на посрещането и воденето на тези преговори е направено от изтъкнатия по това време хуманист Кириак от Анкона, присъстващ в Одрин при пристигането на посланичеството.33 По улиците на Одрин към султанския сарай се запътва изпратената от християните дипломатическа мисия. Седемдесет конни-ци яздят отстрани, за да придадат тържественост при влизането на делегацията. От страна на крал Владислав е натоварен да преговаря Стойка Гизданич. Той носи изрични кралски инструкции. Пратеникът на Ян Хуниади е Витислав, а Георги Бранкович е представен от смедревския митрополит Атанасий Фракеш и от Богдан. Османските сановници искат от посланичеството гаранции, обезпечаващи спазването на споразумението за мир, чрез
към текста >>

69. УЧИТЕЛЯТ

казва: "Ако ме слушате, ще ви бъде простено". Той никога не е присъствал така, като тази година, защото какви ли не мъчнотии ми се създадоха преди събора, когато особено се даваха стиховете от Господнята книга, които със своите вибрации образуват лъчите, потребни за всички". "Па и всички вие знаете, Христос тази година е с нас. Той казва, че иде сега да тури ред и порядък. Свободни са всички навън да опитат кармичния закон, на за вас аз искам да бъдете и да живеете под Христовия закон. Примирете се един с други, да не остава никаква омраза между вас - простете си заради Господа, защото Христос е, Който действа и ще Го опитате". "Господ е между нас, Той ни слуша, радва ни се и ни обича. Тази наредба не съм я дал Аз, а я дава Господ за вас и затова вие трябва да мислите за Неговата Любов, Която да виждате във всяко едно лице. Господ ви изпитва и вие слушате гласа Му." ( записки от протоколите за 15 август 1912г.) "Не искам да изпъква във вашия ум някой си г-н Дънов, а онова, което желая, то е вие да познаете Господа, защото Аз имам и вземам участие във всичките Му работи. И ако не вярвате в Мене, вярвайте в Неговото Слово. Човек, който иска доказателства, трябва да повярва в Христа и ще прави чудеса по-големи, отколкото е правил."(16 август 1912г, Протоколите) "Например, сега Христос е между нас и за мене това е факт - по-скоро бих се усъмнил в моето физическо съществуване, отколкото че Той сега присъства. При все това, вие не можете да Го видите, защото не сте готови, не сте
към текста >>

70. ПЪТЯ НА СЛОВОТО

от третата стенографка Елена Андреева. Така че стенографките си свършиха своята работа. И Елена Андреева си свърши работата. Учителят ми предаде всички стенограми, за да бъдат отпечатани. Това е колективен процес, но отговорността се носи от едного. Досега аз носех тази отговорност. Моите верни сътрудници и съратници през 1980 година откраднаха, разбиха и разпръснаха копията на непечатаните беседи. Борис Николов Когато през 1957 година дойдоха да ни изземат литературата като инкриминирана, имах само едно попълнено течение - беседите на ръководителите, което не го бях предала на съхранение. Те ми го взеха. През това време бях изработила един хронологичен каталог на цялото Слово на Учителя. Моят екземпляр беше абсолютно пълен и много съжалявам, че ми го взеха. В това време Паша беше заета с редактирането на беседите, докато ни взеха печатницата. След това зрението й беше още намаляло и трябваше да й се четат лекциите изречение по изречение, като тя правеше корекциите, за да може да се изработят. Трудно беше. После пък аз почнах да правя, пък тя да одобрява. И така работехме, но много малко време. Ние не живеехме заедно. Тя живееше на една улица, аз другаде. Трябваше нея да я водят, аз не мога да отида. От 1954 година ставите ми заболяха и условията пречеха, за да мога да работя. Постепенно работата спря, поради нейното и моето заболяване. Изпитание бе и за двете ни. Паша трябваше да напусне Изгрева на 13 ноември 1960 година. Аз напуснах Изгрева на 7 април 1961 година.
към текста >>

71. УЧЕНИЦИ

много висок и вятърът бе много силен. Издухваше хора, времена и събития. Онези, които оставаха на Изгрева, имаха твърдост в себе си и бяха съградили вътрешния си дом на канара. Това бе вярата им в Учителя и в Бога. За обяснение Учителят бе добавил, че Изгревът в духовно отношение стои по-високо от най-високият връх на Хималаите. Това бе обяснението за космичния вятър, който отвяваше онези, които нямаха съграден дом върху канара, така както бе по притчата в Евангелието. Живеехме при примитивни условия. Сковани бараки ни служеха за къщички, но това бе прост и естествен живот. Не само братята издържаха, но и сестрите устояха на тези условия. Онези, които не издържаха - те си отидоха; но онези, които останаха, бяха останали в името на Високия Идеал. Беседите на Учителя се нижеха през годините в сряда, петък и неделя - сутрин в 5 ч. и в 10 ч. Стенографите записваха, а учениците си записваха някои мисли от Учителя в своите тетрадки. Това бе огромен материал за проучване и приложение. Борис Николов Слязох от трамвая при Семинарията и тръгнах по пътя за Изгрева. По пътя ме настигна непознат човек и като разбра, че отивам на Изгрева, ме помоли да го запозная с Учителя. Допуснах, че е искрен, че търси своя духовен път и му обещах. Пристигнахме на Изгрева и отидохме на поляната, където бе Учителят. Приближих се и целунах десницата Му. Но когато поисках да представя непознатия господин, Той ни отпрати с такава сила настрани, че ние се намерихме няколко метра от Него. Човекът, който
към текста >>

72. УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ

Спомени на ученици На 7 септември 1936 г. съвсем неочаквано, скромно, без никаква парадност, пристигна в София английският крал Едуард VIII, придружаван от своята приятелка Симпсън - една мила, скромно облечена жена от народа. Хората посрещнаха тази симпатична двойка с рядко изразена непринудена топлота и внимание. По това време на власт в Англия са консерваторите, с министър-председател Балдоин, един стар закоравял консерватор. Това правителство не можа да се примири, че младият крал, наследник на най-богатата и могъща империя по това време в света, е решил да се ожени за жена от народа. Правителството му поставя ултиматум: или да се откаже от тази жена и желанието си да свърже живота си с нея, или да се откаже от короната на Британската империя. Английският крал Едуард VIII с презрение отхвърлил всички най-примамливи съблазни, към които повечето обикновени хора се стремят с най-голяма настървеност, готови да пожертват най-милото и драго за съблазните на този свят: високо обществено положение, власт, почести, уважение и внимание от всички, неограничени материални възможности. Той излиза над дребнавите човешки слабости: гордост, честолюбие, присмеха на хората и техните одумки, личната изгода. Пожертва всичко това, заради любовта. С това показа на целия свят, на целия човешки род, какво свято и велико нещо е любовта. Наистина, с тази си постъпка, той стана за присмех на някои хора, но за онези Разумни Същества, които се грижат за човешкия род - той беше ученик на
към текста >>

73. МАГДАЛЕНА ПОПОВА

като видя това, стана и напусна столовата. Всички се видяхме в чудо, какво да правим. Най-после Николай отиде при Учителя да се извини и Го помоли да дойде на обяд. Той му каза така: "Разпределете пейките на толкова номера, колкото хора сте и хвърлете жребий. И който, където му се падне, там да седне." Ние веднага номерирахме пейките, хвърлихме жребий и какво ни беше учудването, когато на Магдалена се падна точно онова място, на което седеше тя до Учителя. Тогава всички се примирихме и тя продължаваше да седи до Учителя. Често пъти тя ловко посягаше и вземаше нещо от чинията на Учителя и веднага го туряше в устата си. Ние виждахме това, негодувахме, но помнехме жребия и мирувахме. Един летен ден се хранехме вън на масите пред салона. Пред Учителя освен яденето, бяха сложили една салата от чушки и домати. Магдалена, както седеше до Учителя, крадешком ловко, посегна и грабна една чушка от салатата и набързо я натика в устата си. Но чушката се оказа много лютива и тя като отвори уста, почна да пищи и плюе на земята, потекоха й лиги и сълзи обилно. Учителят се превиваше от смях, както и всички присъстващи. След тази весела случка Учителят каза: "Аз съм най-големият мъченик между вас". Ангел Вълков Около 1933 г. теософското общество бе в най-голям разцвет. Години преди това, водачите на това общество Ана Безант, Ледбитер и индуса Джи- нараджаса по ясновидски път установяват, че на Земята се е родил вече Мировият Учител, Който се очакваше, съгласно Стария и Новия
към текста >>

74. МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Му?" Методи слуша, мълчи. Аз си тръгнах. След няколко дни Методи отново се върна на Изгрева и целуна десницата на Учителя. Мария Тодорова Имаше двама братя в Школата. Единият се казваше Елиезер Коен - беше евреин, дебел и много буен. Другият бе Методи Константинов. Двамата се скарват. Елиезер Коен казва някои неприятни неща на Методи, които той е направил. Изобличава го. Тогава той се възмущава, иска да го бие, но не може да го набие, защото онзи е голям, як и буен. Методи не се примирява, отива при Учителя и започва да вика и крещи пред лицето на Учителя: "Аз този евреин Елиезер ще го унищожа, аз ще го ликвидирам, аз ще го смажа и стрия на прах и ще го пръсна в пространството, за да се загуби в Небитието." Учителят мълчи. Накрая Методи млъква след като се изкрясква изцяло и разпръснал хулите си в пространството пред лицето на Учителя. Настъпва тишина. Учителят се обръща към него: "Ти не знаеш ли, че човек ако няма врагове, не може да расте? Затова Христос казва: "Любете враговете си!" Запомни това от Мен." Методи си тръгва успокоен и с едно ново просветление в ума. Той знае вече каква служба изпълняват враговете на човека. След 9 септември Методи Константинов е работил в бригадата на Борис Николов. Получили поръчка да направят мозайките на същото онова Министерство, в което Методи е бил навремето голям началник. Бил е директор на персонала на цялото Министерство. Като привършили работата, той решил да се качи по стълбите на Министерството до третия етаж и тайно
към текста >>

75. ИВАН АНТОНОВ

предел на мъжкия принцип и ако не се върнеш назад, не знам как ще решиш задачата. Трябва да направиш всичко възможно, да почнеш да се връщаш назад". Защо му казва Илия? Защото бай Иван е прероденият пророк Илия, този, който е убил 400 души пророци. Та така е завършила тази случка с бай Иван, със свети Илия със секира- та. Да, секирата не е могла да влезе в действие. Учителят е взел мерки да няма тоя път кармична завръзка, а нещата да се развържат по друг начин. Бай Иван не се примирява с Лулчев, но вече взема едно друго становище. Оставя го да си върви по своя път. Трябвало е да започне да се връща назад по своя път на пророк Илия, за да стане ученик на Учителя. Бай Иван нямаше пенсия, не получаваше никаква пенсия и интересно е, че през време на комунизма се провеждаха избори, пародия на изборите, и на него му носеха редовно някакви формуляри. Всички данни трябваше да се попълнят: име, положение семейно, социално и т.н., не можеше да идеш дори да гласуваш, без да ти знаят родословието напред и назад. Всичко трябваше да се попълни и бай Иван, там, където пишеше социално положение, пишеше "Боледува и гладува, благодарение на народната власт". Наистина, той нямаше никаква пенсия. Материално не беше обезпечен, не знаеше, кога ще получи средства. Но имаше целия кураж да живее така. Не отиде да се моли на никого, на народната власт най-малко, да иска социална пенсия, не отиде да иска от никого. Нямаше вече физически възможности да работи, където и да било, по причина, че
към текста >>

76. ТЕМЕЛКО СТЕФАНОВ

- заключената врата. Влезна, мина покрай мене и през прозореца си излезна. Така оздравях и сега съм жив пред вас. Иначе щяхме да се разминем и нямаше кой да ги запише тези работи, които ги разказвам вече над 30 години. Живеехме там, гдето сега е новата къща на сина ми. Там имаше стара къща. Аз още пиянствах. Имах една дъщеря, казваше се Косена. Една вечер като дойдох от кръчмата, вечеряхме и тя взема едно малко столче и с него отиде с майка си да спи в мазето. Какво да кажа, примитивна работа. Те спяха там. Друга вечер Косена пак взема столчето и аз й викам: "Косено, защо вземаш столчето, нали отивате с майка си да спите?" - "Слушай, татко, при мене идва един дедо, пък седи до кревата и ми разправя много хубави работи, ще му носим столчето да седне, да не стои прав". А я не разбирах нищо от такива работи и й казвам: "Какъв старец, някой дявол те лъже!" Но детето ме не слуша. Вечер отнася столчето и сутрин си го донася пак горе. И продължаваше така. Ние като намерихме вече Учителя, почнахме да идеме на беседи и една сестра ми даде портрет от Учителя. Донесох тоя портрет и го оставих на масата, а детето беше навънка. Като влезна Косена, а тя беше тогава 10-11 годишна, уплаши се. Питам я: "Защо се плашиш?"- "Откъде намери този портрет?" Казвам: "Купих го". Излъгах я. "Ето този, дето идва и седи и ме учи, а ти не даваш стол да му носим да седне. Той е същият". И тогава разбрах, че Учителят е тука. Кога да дойде Учителят в Мърчаево, дъщеря ми Косена ме предупреди:
към текста >>

77. КОМУНИ

да се смее, едва задържаше смеха си, защото виждаше, че ние не сме готови за комунален живот. Той ни остави свободни, защото ние отивахме при Него с готово решение. Той ни остави свободни да си направим опита. Направихме го и беше несполучлив. Ние не бяхме готови за комунален живот нито по идеи, нито по същество, нито по дух. Опитът се провали и ние се върнахме. След като аз и една сестра писахме писмо на Учителя, Той дойде в Русе, престоя една седмица, духовете се успокоиха, примириха се и комуната завърши криво-ляво. Останаха спомените и поуките. Мария Тодорова Когато тръгнахме да правим комуни по селата, случи се така, че по едно време Изгревът се изпразни от хора. Ние не обърнахме внимание на това. Учителят извика Юрданка Жекова и нарежда: "Отиди и извикай д-р Жеков, за да може да седнем на масата, поне да бъдем двама, защото изпразниха Изгрева с тези комуни. За това българският народ ще отговаря, че когато се даваше Словото Божие, неговите избраници напуснаха Школата и отидоха да гонят Михаля." Юрданка приготвя масата и тримата сядат да обядват заедно. Този случай го разказваше Юрданка Жекова много пъти за поучение на младите. А да гониш Михаля е един израз, който означава, че отиваш да гониш, за да хванеш вятъра. Борис Николов На първия Младежки събор Учителят каза, че има план с най-големите подробности за поставяне начало на съвместен братски живот в името на Любовта. И след това тихичко добави: "Посочете ми двама души, между които има любов и аз ще ви дам
към текста >>

78. НЕПОСЛУШАНИЕ

Какво братско отношение има в това? Така се скараха, че не си говориха с години. Брат Епитропов подаде заявление в съда и след като се съдиха, разрушиха една стая от къщата на доктор Жеков, която бе незаконно построена. Това не е позволено на братя: един да строи незаконно, а друг да търси правдата си чрез съда. Аз плаках тогава от срам и жалост, че сме толкова нищожни и малки хорица пред Учителя. Когато тази свада приключи, Учителят дойде в "Парахода" на стенографките и каза: "Примириха се, Еленке, току-що - на обед". Това бе празник за Учителя, че са се примирили. И стана на Ивановден, когато бе именния ден на доктор Жеков. Докторът отиде при Учителя да Го черпи за именния си ден, а Учителят му каза: "Не си ли готов да се примириш с Петко Епитропов и то днес, на именния си ден?" Доктор Жеков отговори, че е готов. Отишъл при него и се примирили. Заради това Учителят ни извика всички на обяд и отпразнувахме тяхното примирение. Каква голяма радост видях в очите на Учителя! Аз имах един случай с Петко Епитропов, който дойде да му напиша на пишещата машина заявление срещу доктор Иван Жеков. Казах му: "Брат Петко, вие имате недоразумения с брат Жеков. Както вие сте ми брат, така и брат Жеков ми е брат. Недейте ме кара да пиша заявление!" Погледна ме и промълви: "Сестра, разбирам това". И ме остави. И сестри се съдеха за един метър за неправилно поставена телена ограда. Срамни истории пред Учителя. А Той е искал, когато се купят всички места, да се парцелират по един
към текста >>

79. ПЛАНИНИ И ЛЕЧИТЕЛСТВО

се равнява на 100 обикновени бани. Всяка капка дъжд през месец юли е пълна с електричество и магнетизъм. Всички можете да се лекувате с чистия въздух на планината. Ще дишате чист въздух, ще се миете по няколко пъти на ден. Вие можете да миете ръцете си по 5-6-10 пъти на ден и при всяко миене да си казвате по едно хубаво изречение. Човек, който е дошъл на Мусала, му се продължава живота с една година. А една година колко много струва. Вие все сте приели тук, колкото и да са примитивни вашите апарати. На Петровден Мусала приема специфични енергии от Слънцето. Казвам: който е дошъл сега на Рила, той непременно трябва да се освободи от някакъв недъг или от лош навик. Щом сте дошли тук, никаква гърбица, никаква болка, никакъв недъг не трябва да имате. Всички болки, всички недъзи трябва да оставите във водата и да отидете в дома си свободни. Всички можете да се лекувате с чистия въздух на планината. Ще дишате чист въздух и ще се молите по няколко пъти на ден. И тъй, ако искате да се ползвате от благата на Природата, всеки ден трябва да си миете краката до коленете, и то три пъти. Сутрин се мийте с топла вода, на обяд може да се измивате в езерото и вечерта - пак с топла вода. Мийте си краката и не се страхувайте. Бяхме на екскурзия на Витоша. В ранна утрин се качихме в планината, а тя бе още заснежена в края на зимата. Учителят ми посочи: "Виждаш ли тази синева отгоре по повърхността на земята и отгоре по снега? Това е праната, която сега е в голямо изобилие. От
към текста >>

80. ПОСТ

ще ти дам да разбереш какъв е Божият закон!" Могат да се съберат всички лекари, да правят различни инжекции, но той казва: "Не признавам никакви лекари. Аз ще уволня господаря си, ще го пратя при Господа." Бог ще пита стомаха: "Защо уволни господаря си?" - "Защото не изпълнява Твоя закон." - "Много добре си направил!" Постът значи: не измъчвай мъжа си, не измъчвай никого, а не значи да постиш 10 дена, да пожълтееш, да се изсушиш и пак да си същият. Разбирам да постите, но да се примирите с всичките си врагове, да обикнете всички и да сте готови да жертвате нещо за другите. Да постиш 10 дни, но кога? С един брат или с една сестра не може да се примирите. Ще постиш с ума, сърцето и тялото си и ще се примирите. Ако той не иска да се примири с вас, ще си замине за другия свят. Щом не искате да се примирите с Божествената хармония, теглят ви чертата, задигат ви. Постът значи: не измъчвай мъжа си, не измъчвай никого, а не значи да постиш 10 дена, да пожълтееш, да се изсушиш и пак да си същият. Един ден пост по Петровден се равнява на пет дни
към текста >>

81. ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ

които тя не запомнила, най-важното било това: "Внимавай, защото след пет години ще дойда пак да те проверя какво си направила!" След пет години - значи животът на Веска беше осигурен. За нас въпросът беше вече решен, че Веска няма да си замине и че животът й засега е вън от опасност. От този ден у нас настъпи абсолютно спокойствие и чакахме деня, когато тя ще бъде изписана от болницата. Ние бяхме сигурни, че ще се върне жива, макар и парализирана и в тежко положение. Ние се бяхме примирили с по-малкото зло и заживяхме с надеждата, че и това зло постепенно ще се подобри, а може дори да се премахне съвсем. Минаха оттогава вече 25 години, но за голямо съжаление, може би поради наши някакви грешки, Весето си замина в края на 1974 г. Тодор Божков През 1942 г. жена ми заболя много тежко, лекарите казаха своята тежка дума, че и Господ да слезе от небето, пак не може да й помогне, ето защо я изписаха от болницата. Тогава писах писмо на Учителя, като Му изложих състоянието на жена ми, казах Му и мнението на лекарите. С писмо Учителят ми даде метод как да я лекувам. Методът предвиждаше мазане със зехтин и пиене по една лъжичка, което бе придружено с формула. Освен това, Учителят каза да намеря лекаря и да му кажа, че Господ слезе на земята и казва, че жена ми ще оздравее. Само за четиридесет дни тя оздравя напълно. По тоя случай приготвихме подарък за Учителя и заминахме за София, да Му го поднесем. Когато пристигнахме на Изгрева, беше събота, в който ден Учителят не приема
към текста >>

82. ЧУДОТВОРСТВО

пътуваше из България и проучваше типа българин, идва в Бургас, държи няколко сказки по френология и демонстрира пред учителите в училището науката. Казва: "Доведете ми едно отделение от децата". Той посочва на учителите кое от децата по кои предмети е силно, по кои предмети какви бележки има. Учителите се учудват като сравняват със своите тефтерчета. Той вярно посочва бележките, които са получили децата. Те съвпадат с бележките на учителите. Един от учителите обаче е непримирим. "Не съществува невидим свят - казва той - Аз не вярвам. Искам доказателство. Докато нямам лична опитност, не вярвам в невидимия свят." Учителят му казва: "Тази вечер ще имаш тази опитност". Прибира се този учител в стаята си, ляга да спи. Тогава усеща в стаята като че духа вятър, почват да се местят предмети. Уплашил се той и се завил през глава, но това не помага. Леглото почва да се клати, надига се задния край, надига се предния край, после цялото легло се вдига чак до тавана. Духовете му показват изкуството си, забавляват се с него. Едва на разсъмване тези явления престават. Отива той на училище бледен, уморен, уплашен. Учителят ---зи ден държи сказка. Пита го: "Имахте ли лична опитност?" - "Г-н Дънов, имах лична опитност, но моля Ви се, да не се повтаря повече." От този ден всички знаят в учителската стая, че имат доказателство за Невидимия свят чрез техния колега, който им е разказал за преживелиците си през нощта. Но нито един от тях не дойде при Учителя, за да слушат Словото
към текста >>

83. ВЪЗКРЕСЕНИЕ

разтъжили, затова на никого не обаждат, заключват веднага стаята, оставят покойницата и отиват на "Опълченска" 66, при Учителя и му казват: "Учителю, дъщеря ни се помина. Как ще понесем това нещо?" Учителят постоял така сериозно и след туй казал: "Някой знае ли?" - "Никой, Учителю!" - "Добре, тръгваме." Взема си бастуна, шапката и веднага тръгват мълчаливи, стигат до къщата на Толев, влизат. Учителят хваща момичето за ръцете и й казва: "Върни се!" Тя взела да помръдва с очи, да примигва, да се събужда, обаче още със затворени очи казва: "Не искам, Учителю!" - "Върни се!" - "Учителю, тука е тъй хубаво, не искам да се връщам!" - "Върни се, защото, когато пак дойдеш да поемеш този път, тогава ще бъдеш на по-хубаво място." И тогава тя въздъхнала, след малко си отворила очите и станала. След туй живя още двадесет години, ожени се, деца отхрани и след туй се помина вече... Георги Събев На 19.VIII.1921 г. - "Преображение" стана офицалното откриване на събора в читалище "Надежда" в Търново. Учителят изнесе пред търновското гражданство, братята и сестрите беседата "Пробуждане на колективното съзнание". След това в продължение на цяла седмица се проведе събора под ръководството на Учителя. Всичко това е изнесено в тома "Беседи и упътвания, дадени от Учителя на събора в Търново през лятото на 1921 година". През време на събора стана едно значително произшествие. Това се случи след беседата и гимнастическите упражнения - към 10 часа преди обяд, насред двора, близо до южната
към текста >>

84. ХРИСТОС

гнусиш от злото. Следователно, Любовта не може да разрешава въпроса да донесе спасение на хората. Кой тогаз ще спаси света? Това е този ангел, той е Христос, той е "милосърдие". Само в милосърдието няма сянка. Само в Божественото милосърдие няма раздвояване. Затова трябва да се учим на закона на Милосърдието. Затова дойде този ангел при Корнелия, да го научи на закона на Милосърдието. И когато хората на света се научат да бъдат милосърдни и го приложат навсякъде, тогаз всички неща ще се примирят. Истината прави човека свободен, учи го кое е добро и кое е зло, кой е мъдър, но Истината няма в себе си този елемент да примири нещата. Само Божественото милосърдие е ключът да примири правдата с неправдата, мъдростта с глупостта, доброто със злото да не се карат в нас. Имайте предвид, че Христос е винаги на физическото поле. Той е постоянно на Земята. Той е вътре в нас, Той е един от най-постоянните работници в света, Който постоянно посещава хората, но Го не познават, защото е облечен с много прости дрехи и никога няма да се спре да разправя за Своята или за вашата мисия. Благородните дела, които вършат хората на земята, показват, че Христос е между нас тук на земята. Христа ще намерите, само когато очистите вашите сърца. Исус Христос е всякога близо и ако ние Го любим, то Той е всякога готов да се яви. Защото когато обичаме нещата, те са близо, а когато ги мразим,те са далече. Как да намерим Христа? Онова тихо шепнене, което често имате, какво е то? Това е Христос. Той често ви
към текста >>

85. РАДОСТ И СКРЪБ

следва от радост, а всяка неразумност от - нерадост. Семето на радостта е обвито и се съдържа в разумността. Неразумността е червив плод, в него новият живот е изяден от червея. Божествените заповеди причиняват радост, а човешките - скръб. Човешкият свят започва с радост, свършва със скръб, ангелският свят започва със скръб, свършва с радост, а Божественият свят започва и свършва с радост. В Божествения живот радостта и скръбта се сливат. В Божествения свят скръбта и радостта се примиряват. Във физическия свят, обаче, те са в постоянна борба: ту едната взима надмощие, ту другата. В повечето случаи скръбта взима надмощие, защото е груба. Тя върви по мъжка линия, вследствие на което се изявява грубо. Радостта е нежна, деликатна. Тя върви по женска линия. Който е придобил радостта преждевременно, той непременно ще бъде бит. На земята човек опитва първо скръбта, а после радостта. Хората не искат да страдат, но те не знаят, че ако не страдат, няма и да се радват. Скръбта и радостта са два полюса на живота, през които човек неизбежно трябва да мине. След всяко страдание, след всяка скръб иде радост, съответна на скръбта. В света действа законът на поляризирането. Той гласи: Две нещастия едно след друго не идват и две добрини не идват. Винаги след радост идва една скръб. Винаги. То е закон. Когато дойде радостта, запази половината радост. Половината радост отива за скръбта. Ако ти дадат външни радости, ще ти дадат вътрешни мъчнотии. Ако ти дадат вътрешни радости, ще ти дадат
към текста >>

86. БОГАТСТВО

растеш. Ако няма в света сиромашия и богатство, няма да има движение. Щом си сиромах, радвай се, че ще станеш богат; щом си богат, радвай се, че ще станеш сиромах. А пък вие искате да държите богатството заради вас. То е едно погрешно схващане. Някои хора имат обичай да турят ръцете си в джобовете. Това показва, че материалната страна е силно застъпена у тях. Като е дошъл на Земята, човек ще бъде или богат, или беден. Това са две крайности, от които ще се учи. Божественото в живота примирява тия крайни положения. Като изхожда от гледището на великите закони, човек знае, че ако използва добре условията на сиромашията, в бъдеще ще стане богат. Ако не използва разумно условията на богатството, човек в скоро време ще стане сиромах. В каквото положение да се намерите, вие трябва да учите, да придобивате знания и опитности, които да отнесете със себе си. Казват: Да те пази Господ от лоша жена! Превеждам: Да те пази Господ от парите! Те имат отношение към външния живот на човека, но не и към вътрешния. Не допущай парите да влязат в ума, в сърцето или във волята ти! Ако ти се влюбиш в своето богатство, това може да те отдалечи от Бога. Злото е там, дето има хора, които така се влюбват в парите си, че цели 4-5 часа се занимават с тях: изваждат ги, броят ги, пипат ги. Но в тия пари има едно зло: доказано е - те поглъщат живота на човека. Всички статистически данни доказват, че богатите хора са нещастни. Защо? - Парите, които пипат, поглъщат техните жизнени сокове. Следователно,
към текста >>

87. БЛАГОДАРНОСТ

е обратен. Ако благодариш за малкото зло, иде по-малко зло; ако не благодариш за малкото зло, ще дойде по-голямо зло. Ако в тебе се яви най-малкото недоволство, няма да се мине много време и ще те сполети нещо. Ако си недоволен от себе си, и Бог ще бъде недоволен. Ако ти си недоволен от всички дарби, способности, от всички блага, които Бог ти е дал, ти си един негодяй! Ако не си доволен и роптаеш, ще ти се дадат такива тежки условия, че да оплакваш дните си. Най-после, трябва да се примириш със съдбата си и да използваш положението, което ти е дадено. Щом се примириш, условията ти веднага ще се подобрят. Недоволството е проказа за човешкото съзнание. Влезе ли недоволството в съзнанието на човека, той престава да разбира правилно нещата. Каквото да говорят на недоволния, каквото да му дават, той все протестира, нищо не може да го задоволи. Недоволният има особена философия, особени разбирания за живота. Ако човек е недоволен от себе си, и хората няма да бъдат доволни от него; ако е недоволен от ближния си, и хората няма да бъдат доволни от него; ако е недоволен от Бога, всички живи същества няма да бъдат доволни от него. Такъв е законът. Следователно, не можеш да бъдеш щастлив, ако си недоволен от себе си. Значи първо трябва да се справиш със себе си. Намери поне една добра черта в себе си и бъди доволен, че се отличаваш по нещо от другите. Тая черта да бъде отличителна - никой друг да я няма. В първо време искам да освободите умовете си от разни грижи за разнообразни,
към текста >>

88. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ

твърд, че той по-скоро ще счупи черепа си от напрежение, отколкото да се склони да възпреме нещо, в което не вярва. Твърдостта не е добра черта, тя трябва да се култивира. Тя е чувство, което трябва да се смени с някое морално чувство. Тя е основа на моралните чувства. Какво означава думата "Израил"? Израил е онзи, който излиза от Рая, из Рая, а пък "българин" - който влиза в Рая. Първоначално сте били Израил, излезли сте от Рая, после ще станете "българи", ще влезете в Рая. Така се примиряват противоречията. Днес всички сте в Израил. Няма човек, който да не е в Израил. Значи, всички сте извън Рая и отсега нататък трябва да влезете в Рая, да станете "българи". Засега, първи вкарват в Рая българите. Как ги вкарват? - С камшик! Българите не са избраните, но хромите, сакатите, които са поканени на вечерята, на тържеството. Вие сте повиканите от улицата, радвайте се, че сте поканени на вечерята, на агнето. Казано е в Писанието: "Ако баща ви и майка ви забравят за вас, Аз ще си спомня." На друго място е казано: "Написах ви на дланта си." Като погледне към дланта си, Бог вижда къде е мястото на българина и си спомня за него. Всички могат да тъпчат българите, но като погледне към дланта си, Бог казва: "Тук са те." Заслужава човек да бъде тъпкан от хората, но името му да бъде написано на Божията ръка. Това значи, да бъдеш под зоркото око на Любовта. Аз съм ви написал на дланта си, възлюбил съм ви в душата си и съм ви въздигнал в Духа си. Аз знам да рисувам, но не искам да
към текста >>

89. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО

проектирал в света. Те са: Светлината, Животът, Любовта и Свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си. Всеки народ, за да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен живот в душата си. Той трябва да има чисто, непокварено сърце. Трябва да разбира методите на Любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота. И накрая - свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили: физически, духовни и умствени, към една велика цел - Божественото в света. Само чрез тези четири лъча ще изгрее новият живот и ще се появи Новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи към великата цел на обединението им. Днес Бог благоволи към славянството. Иска да го тури на работа, да свърши една велика мисия за човечеството. Големи блага, велики условия се предвиждат за славянството, но за това се изискват разумни, просветени хора, които да използват тия условия правилно. Нека покажем сега какъв метод се налага на славяните, за да постигнат своето обединение, но не обединение частично, но обединение общочовешко: 1. Никакво насилие. 2. Да се приложи Светлината, Животът, Любовта и Свободата. Славяните наближават златния век на своята история, но само при тия условия те ще могат да изпълнят своята мисия. Защото всяко нарушение на един природен закон води към смърт. И цели раси са били
към текста >>

90. ДУХОВЕНСТВОТО

живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други. Христос пак иде в света, ще събере поповете и ще им каже: "Вие можете да бъдете служители, но не можете да бъдете свещеници." Аз съм срещнал много хора свещеници без джубета и без калимавки. Те са истински свещеници. Вземете, например, врачките. При тях отиват много повече, отколкото при поповете. И за бъдеще Господ на такива ще тури расото. Сегашните свещеници и попове носят черни джубета, но трябва да турят бели - примирение с Бога, защото те още не са се примирили с Него. Само Божествената Любов може да ни спаси. Ако духовенството, т.е. владиците и свещениците, започнат да проповядват тази Любов, аз съм първият, който ще ги поздрави. Всеки духовник да ходи от дом в дом в България да проповядва не що е "дъновизъм", какво може да донесе "дъновизмът" и какви методи да употребяват против нас, а какво може да донесе слънчевата енергия, светлината и топлината, какво може да донесе Любовта, как да възпитават майките и бащите. "А нали имаме любов?" - ще кажете. Нека свещениците викат народа и го питат: "Искате ли да стои Дънов в България, или не?" Ако народът гласува, че не иска, аз съм готов да напусна България и нищо повече. Тогава ще кажа на всички мои ученици: "Върнете се в православната църква." Но докато народът не се произнесе, аз ще стоя тук. Какво говори духовенството, за мене туй не е меродавно, но какво говори българският народ. Тоя народ създаде свещениците, а не свещениците създадоха българския
към текста >>

91. ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ

но когато се връща, събитието, за което всички приятели говорят - нанесеният побой над Учителя - е вече отминало. Обяснението, което си дава бай Иван, е следното: Учителят е отстранил, което е точната дума, от Изгрева всички наши приятели, имали възможност да се намесят в събитието. Защото всички свидетели са били с такова психическо устройство и с такава физическа сила, че са виждали безсмислието от тяхното намесване в побоя. А такива личности като Иван Антонов е нямало да гледат примирено събитието и са щели да се намесят. А вероятно това не е искал Учителят. Той е смятал, че трябва да понесе резултатите и никой да не пречи на това. Именно заради това, Учителят е отстранил всички такива наши приятели, които са можели да се намесят, да попречат на изпълнението на този акт. Така че, никой не можа да защити Учителя. А какви яки братя имахме и какви смелчаги бяха те! Но Учителят така бе направил, че тези братя - яки и смели, ги нямаше в този момент. Те надойдоха по-късно и след като разбраха за побоя, само стискаха юмруци. А на следващия ден вестниците бяха писали: "Вчера на Изгрева божеството Дънов бе бито." Та какъвто бе побойникът, такива бяха неговите началници, такива бяха и писачите, и вестникарите, такива бяха и всички ония, които хулеха Учителя и Братството. Но Писанието казва: "Бог поругаем не бива!" Учителят е знаел, очаквал е събитието, допускал го е, за да може да го разреши по такъв начин, че да покаже на хората как се преминава през страданието и какво значи
към текста >>

92. БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА

от него. Той отговори: "А, не. Тези хора идват при мене само за да ме използват." Правеше ми впечатление, че където и да се спре и с когото и да започне разговор, Иван Филипов говореше на висок глас за Бога. Попитах го за това и той ми разясни следното: "Така иска Бог. Бог иска от нас да го изповядваме с устата си." Аз мисля че последната дума на тази фраза е сгрешена. Според мен трябва да бъде така: "Бог иска от нас да Го изповядваме чрез делата си." Петко Стоянов беше офицер в криминален отдел на бившето Окръжно управление на МВР, Стара Загора. Той беше физически слаб, с деликатно здраве, но с буден и проницателен ум. Като човек и събеседник беше приятен. Четеше много литература на различни теми. Беше чел и Евангелието, но не беше религиозно настроен. Намираше, че Христос е философ, мислител и мъдрец. Петко обичаше да играе шах и всяка вечер се отбиваше в градския шах- клуб. Една вечер, след като изигра няколко партии, Петко ми каза: "Да излезем навън да изпуша една цигара." Излязохме и както обикновено, докато той пуши, започнахме да разговаряме. По едно време той ме запита: "Абе, ти чел ли си нещо от Дънов?" И преди да получи отговор, Петко започна да напада с остри думи Учителя. Още след първите думи на критика, които той отправи, в мен се появи едно състояние на тежест и напрежение. Разбирам, че нещата отиват на зле и си мисля как да го спра или да го отклоня от тази тема. Опитах се да го прекъсна: "Защо си така зле настроен? Каква е причината?" Все едно, че
към текста >>

93. УЧИТЕЛЯТ ЗА ЕВАНГЕЛИЕТО

си. Блажени са, които вярват в науката, а по-блажени са онези, които имат науката в себе си. Блажени са онези, които вярват в разумността, а още по-блажени са онези, които изявяват разумността, която носят в себе си. Блажени са онези, които вярват в Бога и Го любят, а още по-блажени са онези, които Бог люби!" В този дух Учителят продължи беседата и възстанови не само проповедта на Христа на планината, но допълни онова, което не е записано от ръката на человеците, но е написано в незримите страници на Битието. Паметна лекция! Галилей Величков Записки от беседите на Учителя Много малко работи са писани в Библията. Има една друга, голяма Библия, за която трябват най-малко десетина хиляди години, за да я прочетете. Всички епохи са описани най-подробно в нея. Когато Христос се роди, на Небето се яви една светла звезда, която разреши един от важните въпроси. Тогава ангели слизаха от Небето и възлизаха нагоре, като пееха: "Слава на Бога и мир на человеците." Обаче хората заместиха тази светла звезда с кръст като на умрял човек. Много работи е говорил Христос, които не са записани в Евангелията, но които са записани във великата Книга на Природата. Той е говорил за Пътя, по който човек може да влезе в Царството Божие още тук на Земята. А сегашните религиозни ни проповядват, че като отидем в онзи свят, ще влезем в Рая или в ада. Това, което Христос е говорил, се пази. Един ден тези беседи ще се възпроизведат. В Природата нищо не се губи. Това, което е говорил Христос, съществува
към текста >>

94. ГРЕХОПАДЕНИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

много - той е смутен. Някой не е произведен в по-висок чин - смущава се. Някой изгубил службата си - смущава се. Някой не живее добре с жена си - смущава се. Някой проповедник се смущава, че не искали да го слушат. За тия и за много още други неща се смущавате, но единствената тревога за вас трябва да е тази, че не вървите в правия път. Единствената тревога, която действително може да ви смущава, е тази, че вие сте се отбили от Божия път. В нас има едно лъкатушене, ние искаме да примирим злото с Доброто, безобразното с красивото, Любовта с омразата, Мъдростта с безумието. Съвременните хора живеят в големи ограничения, които те сами са създали. Когато първите хора излязоха от Рая, те създадоха църкви, храмове. подобни на Рая. Те първи заговориха за религия. Дотогава никаква външ- на религия не е съществувала. След грехопадението се създадоха закони и правила, по които хората започнаха да живеят. Един закон съществува в света! Той не е писан в никоя книга, освен в човешкото сърце. Кога започнаха хората да си строят църкви? - Когато изгубиха Рая, когато изгубиха църквата в душата си. Щом изгубиха духовната си църква, те започнаха да си строят каменна. Ние се нуждаем от църква в душата ни и там да поставим Бога като Любов, като Първосвещеник. Някои казват: "Кога ще излезем от тези неблагоприятни условия на живота?" Когато се говори за неблагоприятни условия на живота, това подразбира края на века, т.е. края на несносните, на тежките условия на живота, през които е минало
към текста >>

95. ПОСЛЕДЕН ЗОВ

Ерусалим. От оня свят вестниците пишат тъй: "Слезте да напълните главите на тия хора - християнски народи - да напълните главите с чиста вода, чисти мисли; да покажете, че това, което вършат, е престъпление." Тъй пишат Отгоре, че ако тия хора не послушат Волята Божия, Земята така ще се разтърси, че няма да остане ни руснак, ни германец, ни англичанин, ни американец, ни българин, ни сърбин; нищо няма да остане в света - ни прах, ни пепел. Ако туй не стане, ще видите. Ако тия хора не се примирят, очаква ги една участ, каквато светът не е виждал. Ако се примирят, ще дойде Божието благоволение, ще дойде Царството Божие на Земята. Туй нека го чуят всичките водители. Вие чакате деня Господен. Денят Господен е ден за отмъщение за престъпленията на хората на Земята. Казвам: Горко на ония хора и на ония народи, които не вървят в Божия път! Това е пророчество. Бог е против ония синове на непослушанието, които не вършат Неговата воля. В това отношение всички хора са под един знаменател. Пред Бога и германци, и руснаци, и италианци, и англичани - всички са на едно стъпало. Пред Бога всички народи са непослушни. Всеки народ преследва своите лични интереси, а не интересите на Царството Божие. Сега големите животни от миналото са у нас - това са нашите ненаситни желания. Но каквито и да са нашите желания, след години нищо няма да остане - всичко ще си замине. И Слънцето ще се измени, и Луната, и звездите, и ще се появи нещо ново. Господ не ни е изпратил на Земята да ставаме милионери,
към текста >>

96. ПРИРОДНИ БЕДСТВИЯ И КАТАКЛИЗМИ

е закоравяло сърдцето ви, докато съзнанието ви не се е помрачило. Стане ли това, ще дойдат катаклизми и катастрофи в света. Това е начало на изпитанията, които няма да преминат скоро. Противоречия и страдания ще има и те ще продължават дотогава, докато дойде Любовта в света. Любовта е силата, която преодолява всичко, която разкрива истинския път на развитие и живот. Всякога, когато хората не приемат един Божествен принцип, идва голяма реакция. Денят Господен се отлагаше, за да се примирят хората. Но той ще дойде! Идването на деня Господен е придружено със страдания. Отлагаше се. отлагаше се досега идването на деня Господен, за да се поправят хората. Но денят Господен иде вече със силата си. Ние сме в началото на Второто пришествие. То преминава през периоди. Първият период на Второто пришествие започва в 1945 г. и ще продължи 45 години. После ще се отложи за малко и пак ще подкачи и ще се завърти вторият период от 45 години. След това следва трети период от 45 години и тъй нататък. На вълни, на вълни ще идва Второто пришествие. Това е денят Господен, когато хората са направили съдба с Господа. Всяка нова предстояща вълна е по-голяма от предидущата вълна по Сила и Власт. Големи страдания идват в света. Кога ще дойде Царството Божие на Земята? - В деня Господен. Този ден е един от тъмните Божии дни. Тогава Слънцето, звездите ще изгаснат и който може да запали своята свещ, той ще бъде на светло. Тъмен е денят Господен. Сегашните дни са светли, но денят Господен, който
към текста >>

97. СОЦИАЛНИ БЕДСТВИЯ

в света иде една голяма катастрофа, но тя е за онези здания, които нямат солидни основи, за всички онези гнили дървета, които нямат здрави корени. Иде една велика идея, която ще ги събори, но това е един закон, едно проветряване, което ще изчисти всичко гнило, ще остане само Новото човечество - тази велика идея, на която Христос е учил човечеството. Един нов социален строй трябва да се внесе в Европа. Защото ако не го направят, те сами ще се разрушат. Ако не се примирят народите, ще дойдат глад, студ, големи землетресения, мор и ще се примирят. Ако не се примирят, ще дойдат страшни работи, които ще ги заставят да се примирят. Но заради избраните, страданията ще се прекратят. Тези избрани крепят живота. Казва Писанието: Всичко ще мине през огън и от тази култура и архитектура всичко ще бъде пометено, всичко ще се измени, ще остане в човека само онова от културата, което ние сме задържали в себе си. То ще остане. Всичко друго външно ще изчезне. И онова, което сме задържали, ще роди Новата култура, която ще бъде хиляди пъти по-висока от сегашната. Това е най-близкото, което хлопа сега пред вратата. Пред нас е една култура, която седи хиляди пъти по-високо от досегашната. Тази култура от дълъг път идва. Днес Бог чертае картата на Европа, на Него се дава отчет за делата на човечеството. Той преглежда сметките на всички народи и въздава на всеки народ заслуженото. Ще станат големи промени в света. Сегашната цивилизация е цивилизация на лъжа, на лицемерие и
към текста >>

98. ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ

е започнал в 4481 г. преди Христа и завършва в 1999 г. Земята е стояла в 13-та сфера милиони години и сега излиза и се качва нагоре. Тъмната епоха Кали Юга изтича. Тоя век, който трае няколко хиляди години, изтича. Той е черният век, тъмният век. След три години Слънцето влиза в нов знак, в нова епоха, която ще трае 25 000 години. Слънцето влиза във Водолей. Периодът на Водолей е една мистична епоха. Главното качество на Водолей е чистотата. Културата на Водолея ще внесе хармония и примирение във всичко. Тя е като пролетта: старото ще се огледа в нея и ще съзре образа си като нещо отживяло времето си. Това е предсказано астрологически още във времето на Христа. Предсказано е, че когато Слънцето влезе във Водолей, в душите на всички хора ще се вложи нещо ново - нов подтик, нов стремеж. Народите ще се обединят, ще дойде Шестата раса на Земята - синовете на Царството Божие. Тогава оръжията ще се обърнат в плугове. Земята ще се превърне в райска градина. Пред вас се открива живот на 25 000 години. Цялото човечество отива към астралния свят. И той ще стане по-твърд, отколкото е сега, но не така твърд, както земята. Ще дойде една велика епоха, когато умът, сърцето, душата и Духът ще бъдат видими, както днес е видимо човешкото тяло. Астралният свят е очистен от тъмните сили. (Това Учителят го обяви на 22 март 1914 г.) Но тъмните сили, изгонени от астралния свят, слязоха на Земята. И сега Земята е арена на борба между светлите и тъмните сили. И оттук тъмните сили ще отстъпят и
към текста >>

99. ПОБЕДА НА ДОБРОТО

на Доброто. Досега все Доброто е служило на злото, но отсега нататък злото ще служи на Доброто. Този, който е решил да прави зло, късно се е родил. Свърши се времето на злото!" Учителят се прибра в стаята. Ние бяхме свидетели как Учителят обяви една нова епоха, която идваше. Това е епоха, когато злото ще служи на Доброто и ще изпълнява волята му. На Атлантида е имало две раси: едната от малко, елитно общество с много висока култура, а другата - многобройна, от хора с диви, примитивни качества. Жадни за власт и господство водачи на тази многобройна раса, които не са можели да търпят присъствието и благородното влияние на тези издигнати хора, тласкат тълпата да се нахвърли срещу тази малобройна група от хора, високо издигнати, културни, като една част избиват, а друга - забягва в Америка и Египет. Доказателство, че действително е така, е запазеното предание у народите на Америка преди идването на европейците, че хора с бяла кожа и бради дошли с лодки откъм морето и са ги поучили на ценни знания и мъдрости, улесняващи техния живот. В Египет също е запазено преданието, че първите фараони са пришълци от Атлантида, донесли им многото знания и мъдрости. А Учителят ми каза в един разговор следното: "По времето на Атлантида ние загубихме сражението, защото не можахме да проникнем в най-дълбоките помисли на злото. Но сега победата е на наша страна. Ние два пъти грешка не правим!" Николай Дойнов Записки от беседите на Учителя Съвременното човечество се намира в предверието
към текста >>

100. ИЗГРЕВА И БОМБИТЕ

Учителя?" А той наведе глава и каза: "Човешка слабост. Реших да купя бензин от онзи склад, където най-евтино струва." - "Защо не ми каза да ти дам пари за бензин?" Славянски изважда от джоба си цяла пачка с банкноти и ми ги показва. "И аз имах пари, но защо се подведох да търся евтин бензин, не знам. Добре, че се измъкнахме навреме!" Той погледна към колата и заплака: "Като си спомня, че заради тоя бензин се забавихме и можеше някои от самолетите да улучат Учителя, не мога да се примиря с това." Аз го тупам по рамото и го успокоявам: "Днес всички човеци са виновни пред Великия Учител." Учителят се евакуира в с. Мърчаево с една малка група. На някои е казал: "Ако имате здрави нерви и можете да понасяте, останете на Изгрева. Бомба тук няма да падне!" През време на бомбардировките, приятелите, разтревожени тичат при Учителя в Мърчаево. Пита ги: "Пострадал ли е някой на Изгрева?" Отговарят: "Никой." Той добавя: "Аз съм метнал върху Изгрева едно бяло було." Това було охраняваше Изгрева. Въздушните нападения над София продължаваха. Учителят беше свързан с живота на цялото човечество и преживяваше събитията дълбоко и силно. Беше винаги сериозен, угрижен и често пъти се отдръпваше в стаята си в Мърчаево и прекарваше по няколко дни без да приеме когото и да е. Така един път Учителят излезе от стаята си. Денят бе ясен, слънчев, но зимен и студен, дълбоки снегове бяха наваляли. Учителят се изправи на терасата пред дома и погледна към небето, вдигна ръка и рече: "Сега Бялото
към текста >>

101. ИЗГРЕВА И БРАТСТВОТО СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

На 6.XII.1957 г. в 5 ч. сутринта на Изгрева дойдоха повече от 50 души тайна милиция със заповед да ни изземат литературата. Денят беше петък. Аз отивах на Младежкия клас. При чешмата на Зодиака видях петима мъже, които не бяха наши приятели. Като минах покрай тях, попитаха ме дали аз съм Елена Андреева. Казаха ми да се върна, защото ще ми правят обиск. Един от тях показа картата си и обясни, че идват по нареждане на Министерския съвет да ни изземат литературата, защото е инкриминирана. Те влязоха в стаята ми. Аз имах в един голям сандък непечатани беседи, оригинали и напечатани. Отвориха капака и започнаха да вадят беседите и да ги турят на камари. Иззеха всичко, каквото имах - всички печатни томчета, всички оригинали и непечатани беседи. Имах цели годишнини Утринни Слова, изработени в четири екземпляра; беседи, държани пред ръководителите, които бяха приготвени за съхранение - взеха и тях; взеха ми всички тетрадки, в които бях писала разни задачи, дадени от Учителя, които съм изпълнявала; взеха хронологическия каталог, който бях изработила за цялото Слово на Учителя. За този каталог много съжалявам, защото нямам материал, за да го възобновя. Бях го работила повече от 6 месеца. Напълниха пет чувала с книги. От начина, по който ги туряха в чувалите, разбрах, че те нямат намерение да ги върнат, нито да ги запазят. Преобърнаха цялата ми къща, дори и бараката за дърва и въглища. Денят на обиска беше студен. Те ме държаха цели 12 часа от 5 ч. сутринта до 5 ч.
към текста >>

102. ЕДНА НЕИЗПЪЛНЕНА ЗАДАЧА

неловка тишина. Мълчим всички. Учителят ни огледа с голяма, неподозирана от нас тъга. Ние потреперихме от силата на тази тъга. Накрая вдигна поглед, впери го в нас и каза: "Рекох, аз съм говорил толкова години в България, дайте ми един образец, от вас да бъде Човекът, който аз исках и съм искал да създам." Ние потръпнахме от упрека Му, но видяхме онова, което Той ни изнесе чрез Словото Си и това, което ние представлявахме, седнали пред Него, като величини, които са несъизмерими; неща, които се разминават по време и пространство. Пред нас стоеше бездната на следващите векове, през които трябва да направим онова, което не можахме да направим сега, пред нозете на Мировия Учител. Дълго време Той мълча. Гледа ни дълго, оглеждаше ни и накрая изрече най-горестните слова, които съм чувал някога: "Е, рекох, това може да излезе от вас." И разтвори леко напред длани. Ръцете Му леко потреперваха от напредващото влошено състояние на здравето Му. Значи, каквито сме - такива сме. Значи, няма образец. Каквито сме - такива сме. Беше тъжно за Учителя и плачевно за нас да видим толкова тъга у Него, заради нашето непослушание. А послушанието на ученика към Учителя е първата връзка между човешката душа и Божествения Дух. Ние от нас не можахме да създадем и съградим образци. Това бе най- голямата пречка Учението да се разпространи сред българския народ. Народът търсеше образци, защото знаеше от вековен опит, че всяко нещо трябва да се види, опита и пипне. И ако бе видял тези образци
към текста >>

103. ЗАКОНЪТ ЗА ХЛЯБА

отрицателни прояви и навътре - като болести, безпокойства, страх, леност, песимизъм и др. Затова с увеличаване консумацията на месо, прогресивно се увеличават болестите и престъпленията в обществото. Месото било "силна храна". - Това е сентенция на черните братя. Да, засилва животинските прояви у хората, засилва агресията, лакомията, сладострастието, увеличава болестите и престъпленията... Проф. Шиям Сундар Госвами, извършил продължителни изследвания и анализи на световните криминални статистики, установил, че около 88% от криминалните престъпници, на първо място вулгарните убийци, са хора страстни месоядци и постоянни консуматори на алкохолни напитки. Той казва: "Ако човечеството консумираше по-малко месна храна, сигурно и човешката кръвожадност би намаляла значително..." Месоядството засилва низките страсти и влечения, и човешката агресивност. Има пряка зависимост между консумацията на месо и престъпленията в обществото. Колкото повече се увеличава консумацията на месо, толкова повече се увеличават измамите, насилието, кражбите, болестите, нервното напрежение. С увеличаване на месоядството се засилва човешката агресивност и се увеличават проявите на жестокост и убийства. Когато човек се храни с месото на животните, става подобен на хищниците и зверовете и в него се събужда желание да убива. Защо толкова много хора днес ходят на лов? - Заради удоволствието, което изпитват, когато преследват и убиват животните. И това влечение се нарича "излет в природата" или
към текста >>

104. Дял първи Животопис и творчество

вярата му в материализма – това е новото. Химията, физиката, математиката, биологията плахо и несигурно прекрачиха границите на един непознат за тях свят. Днес видни математици се занимават с проблема за четвъртото измерение, животът отвъд смъртта е предмет на научни изследвания; новите изследвания върху невидимия човек, шестото чувство привличат вниманието на учените; превръщането на елементите един в друг, разпадането на материята е постигнато и намира приложение. Нови, необозрими възможности стоят пред човека. В биологията странните лъчи на живата клетка, строителните сили на организма, жизненият магнетизъм са подложени на изследване1. Един нов път се отваря за научната мисъл и този път извежда човека вън от яките стени на материалния свят. В социалния живот наблюдаваме същата полярност. Днешното време се характеризира с класовите борби – търсене правото на човека. От друга страна се повдигат духовните движения – за братство и любов. В международните отношения, от една страна, имаме още стария стремеж за господство в света чрез силата, който създава съперничество, недоверие и омраза в света. А от друга страна, възниква идеята за сближение и съжителство на народите, основано на равенството и взаимното зачитане. Ражда се идеята за единно човечество, в което големите и силните да бъдат в помощ на малките и слабите. Две сили се борят – старото и новото. Старото обединява човеците чрез насилието. Новото ги обединява чрез любовта и братството. Между тези два процеса
към текста >>

105. БЪЛГАРИЯ ПРИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

хоризонта и дава на душата определени и ясни впечатления. Те турят в ред целия душевен свят на човека. Светлините се менят по тези високи масиви през всички часове на деня и през всички годишни времена. Мълчаливият говор на Вечното буди в душата благоговение и чувство за красота. Планината възвишава човека, от нея лъха нещо необикновено. Там душата търси начин да се докосне до тайнствения Живот, който изпълва Вселената. Свободолюбиви, горди хора живеят в планините. Те не се примиряват с робството. Те са свикнали да се борят с трудните условия на живота и затова са упорити и силни. Планината издига човека над обикновеното поле на живота, гдето той работи. Тя го поставя в досег с Великия живот на Цялото. Под нейното влияние в човека се раждат нови чувства, нови мисли, нови идеи. Слънцето грее другояче в планините – радостно и освобождаващо. В планината човек чувства по-определено и по-ясно отношенията си към всичко. Високите върхове насочват погледа нагоре. Човешката индивидуалност се развива и оформя в планините. Мисълта се пробужда рано. Човек всякога е търсил в планините утеха и отговор на всички въпроси, които вълнуват душата му. В тях е прибягвал той, за да се отърси от гнета на робството. Просторите и безкрайните хоризонти са поддържали стремежа му към свободата. Вечните истини е търсил човек, качвайки се по върховете, издигнати над равнините на живота. Защо България беше изходна точка за дейността на Учителя? На Земята всички океани, материци, планини, реки
към текста >>

106. МУСАЛА

Същества в Духовния и Божествения свят, вие ще почнете да мислите и работите като тях. По този начин ще станете проводници на Божиите блага. Преди още хората да бяха тръгнали из планините, преди да направят своите хижи и хотели с техните удобства, нашите огньове горяха при езерата. Нашият екип по онова време беше най-скромен. Ала какъв богат живот, какъв изобилен вътрешен живот изпълваше всяко наше движение. Ние отсядахме обикновено край първото езеро под Мусала. Възникваше примитивен бивак, почти без никакви удобства. Огньовете горяха и множество чайници кипяха радостно. Хладните нощи прекарвахме край огньовете. И то добре, ако се случеше времето хубаво. Ала често студени мъгли лягаха по върховете, изпълваха долините и дъжд с дни се отцеждаше от тях. Понякога изпитите бяха трудни там, горе в планината. Учителя понасяше всичко с нас. Всякога намираше нещо хубаво и в най-трудните условия и ги осмисляше. За Него всички условия бяха добри. Той ни научи да намираме доброто в тях и да се ползваме от него. Възлизането на Мусала става в ранните зори. Тръгва се още през нощта, за да се достигне върхът преди изгрева на Слънцето. По тясната нагорна пътека през нощта се виждат светлинки в дълги редици. Мълчаливи и съсредоточени, всички поемаме към върха. Ако нощта е звездна, каменните циркуси очертават синьо небе. Звездите мигат с ясна светлина над нас. Учителя върви обикновено начело на веригата. Малки почивки се дават от време на време за отдих. Тясната пътека извива в
към текста >>

107. ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ

да живее, т.е. с Любовта. А Бог е Любов. И гдето е Бог, там е всичко. Учителя служеше на Любовта, служеше на Бога. Принципа на Божествената Любов, която е вечна и неизменна, Учителя поставя за основа на новия Живот. Тази Любов беше основна черта на Неговия характер. Затова с право учениците Му го нарекоха Учител на Любовта. Спасението на човечеството се крие в онази велика религия, която обединява всички религии като удове на едно Цяло. Тази религия е Любовта. Тя обединява всички хора. Примирява и разрешава противоречията им и внася в тях Радост и Веселие. Учителя казва: Любовта има две важни качества: Милосърдие и Чистота. Любовта създаде целия Космос. От нея произтича всичко живо в Природата. Всичко съществува чрез Любовта на Бога. Който познава Любовта, той говори само за величието на Бога. Учителя беше нежен и внимателен към всички. За Него външното положение на човека нямаше значение. То нито му предава, нито му отнема нещо. Ала той ценеше чистотата и честността в човека. Нежността подготвя пътя на Любовта. Нежността тръст смазана не настъпва и замъждяло кандило не угасва. Доброто е плод на Любовта. Любовта е плод на Духа. Духът е изявление на Бога. Учителя всякога вземаше най-скромен вид. Той не се откриваше пред нас в своето величие, а оставяше всеки да Го познава според възможностите, които има. Такава голяма беше свободата в Него. Той никога не се рисуваше. Никога не изтъкваше своето знание, възможности и могъщество. По този начин ни оставяше свободни. Само Любовта
към текста >>

108. УЧИТЕЛ И УЧЕНИК

Божиите закони и пътища са неизменни. Бог е мислил хиляди и милиони години, докато създаде света. Следователно, който иска да се развива правилно, ще мисли и действа като Бога. Ученикът се съобразява със законите на Живата Природа. Като се дойде до Живата Природа, той казва в себе си: “Добър съм в стремежите си, приемам всички мерки, всички методи, с които Природата работи върху мен. Ще се стремя да бъда безкористен като нея. Ще любя, както Бог люби.” В ученика има едно качество – примирение, което почива на дълбокото разбиране на Живота. Правило за ученика: колкото и да е малка силата ти, употребявай я за твоето растене. Бъди както житното зърно. Поставено при благоприятни условия, то израства и дава изобилен плод. Една основна идея има ученикът, която е неизменна при всички условия на живота. Тя е опорната точка на неговия живот. Когато душата е излязла от Бога, тази идея Той е написал в нея. Ученикът трябва да носи в себе си положителни качества. Тогава може да се говори за Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Ако ученикът пази Божествените принципи в себе си, цялото Небе му съдейства. Тогава Божественото ще се прояви в живота на ученика. В него е Пълнотата на Живота. Изпитанията са неизбежни в Пътя на ученика. Научи законите, по които може да превъзмогнеш изпитите, през които ще минеш. Те раждат нови подтици, будят нови сили; така чертаят светлите дни, определени от великата Любов на Вечния. Те носят растеж на всяка душа. Страданията са мъките на раждането
към текста >>

109. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ

и други. Един свещен идеал има човешката душа, за който тя копнее, към който се стреми. За него пее тя, когато е тъжна и когато е радостна. От него черпи сили, за да върви по своя път. Между музикалните упражнения, които Учителя даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в Живота. Тези песни имат характер на концертни художествени арии. В тях са изразени онези тежки състояния, през които душата минава в своя път, ала просветлени, проникнати от едно дълбоко съзнание, примирение и упование във Всемогъщия. Това са трудните места на Живота. Тук са необходими всичките сили на душата и Духа, за да премине човек от един свят на мрак и ограничение към света на Светлината и Свободата, от стария в новия живот. Тези два момента са изразени с ненадмината дълбочина и сила в песните на Учителя В пустинята на живота, Обетована земя, Скръбта и странникът, Буря, Студен си ти, Страшен беше вятърът и други. В тях проличава новото отношение към противоречията и страданията. Когато те бъдат разбрани, издържани и преминати, човек влиза в Обетованата земя. Учителя казва: Като дойдеш до онази постоянна Светлина, която няма да угасне, като дойдеш до онази постоянна Топлина, която няма да се намалява, като дойдеш до постоянната Сила, ти вече си в областта на своя собствен дом, ти си в Божието Царство, където можеш да слугуваш. Това е Обетованата земя. Щом извървиш пътя си, ще дойдеш там и ще те посрещнат твоите близки, които мислят, чувстват и постъпват като теб. Те ще ти стиснат
към текста >>

110. РАЗВИТИЕ НА ИНДИВИДУАЛНОТО СЪЗНАНИЕ

култура – Средно- египетска, асирийска и вавилонска. Колективното съзнание отслабва още повече, а индивидуалното съзнание се усилва. Съзнанието губи от широтата, но печели в яснота и будност. Материалната страна на Природата се счита за реална, както у персите, но вече не е враждебна на Духа; тя е еднакво важна и ценна, както духовната страна на Природата. Ето защо човекът на Средноегипетската култура с интерес изучава материалния свят като важен и ценен. Египтяните вече се примиряват с материалното. Нещо повече – те го смятат за израз на духовното и се стараят да търсят във физическото израз на дълбоката мъдрост на Божествените същества. Оттам развитието на египетската и халдейската наука. То върви паралелно с развитието на ума. С развития ум се изучава външната, материалната Природа. Така биват поставени основите на естествените науки, на астрономията, геометрията, землемерието и прочее. В Египет се стремят да уравновесят материалния и Духовния свят като еднакво ценни. В четвъртата култура – Еврейско-гръко-римска – този процес продължава. Тук вече материалният свят се счита за по-важен и по-реален от духовния. Човек отива още по-далеч в неговото завладяване. Културата става по-материалистична. Колективното съзнание още повече отстъпва на индивидуалното. Чувството за частна собственост, на лично и индивидуално право се усилва още повече. Заедно с това се усилва и стремежът към лична, индивидуална свобода. Става нужда да се създадат закони, които да осигурят
към текста >>

111. ТРИТЕ ФОРМИ НА ЛЮБОВТА

този смисъл. Направете опит с думите Бог е Любов, за да видите какво се крие в тях. Вложете тези думи в ума си, в сърцето си и във волята си и ще видите, че ако сте болни, ще оздравеете, ако досега само сте гледали, ще виждате, ако само сте чувствали, отсега нататък ще любите. Всичко може да се изправи, всичко е възможно. Кога? Когато човек е свързан с Вечното начало! В Чистотата, в Любовта, в неизменните отношения на човека към Цялото се крият методите за освежаване, освобождение, примирение с всички. Казано е: “Преди да попросите нещо, ще ви се даде.” Който люби Бога, ще получи благословение преди да е попросил нещо от Него. Всички, които любят Великото в света, се укрепяват. Късайте от плодовете на Дървото на Живота, за да бъдете силни, да проявите Любовта, Правдата, Милосърдието, Кротостта и Въздържанието. Любовта към Бога е източник на Радост, самоувереност и хармония. Тогава човек е озарен от великото Слънце на Живота. Тази връзка го прави богат. Той черпи от изворите на Живота. Неуязвим е за разрушителните сили, понеже Светлината, в която живее, е недостъпна за тях. Тогава той е в Живота, в Свободата. Учителя казва: При това съприкосновение с Безграничния ще почувствате онова щастие, сила, подмладяване, което искате! В Любовта към Бога е щастието на човека. Хиляди пътища има към щастието, но по-прав и по-чист от този няма. Аз съм минал по него, познавам го и ви съветвам да го следвате. ВТОРАТА ВРЪЗКА – ЛЮБОВ КЪМ БЛИЖНИЯ Ако обичаш Първата причина, ще обичаш и
към текста >>

112. ЛЮБОВ КЪМ ВРАГА. МИЛОСТТА

хора. Люби хората и тогава, когато те мразят и вършат зло. Слугувай им по цял ден, без да знаят те това. В това седи проявата на висшата Любов. Който люби врага си, той е човек на бъдещата епоха. Докато не простите на онези, които не ви обичат и ви причиняват пакости, никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви стихове и формули няма да ви помогнат. Не съдете лошия човек, но търсете причината на лошавината му. Когато Любовта дойде в човека, у него се явява желание да се примири с всички хора. У ч и т е л я За да обикне човек враговете си, изисква се голяма духовна сила. Учителя казва: Христос е дал най-силното оръжие, с което човек може да накара своя враг да капитулира. Христос казва: “Любете враговете си.” Човек трябва да приложи новите разбирания, които Любовта носи. Да обичаш онзи, който е пълен с Любов, то е едно. А да обичаш онзи, който няма Любов в себе си, който е в пустинята, това са две противоречиви положения. Първото всеки може да направи, а второто малцина могат да направят. Изкуство е да обичаш и да помагаш на човека, от когото нищо не получаваш. Да не обичате онзи, който ви е направил ред пакости и злини, разбирам, но това е човешко. Ако някой не ви обича, не се сърдете, не му отмъщавайте. Христос казва: “Направете си приятели от неправдата.” С други думи казано, простете на онези, които ви дължат или които са ви причинили някаква пакост. Любовта никога не отмъщава. Любовта към врага, това е пътят на великите хора. Само великите хора могат да
към текста >>

113. ЛЮБОВТА КАТО ПРИНЦИП

отразяват в неговите води. А когато вятърът утихне напълно и езерото стане бистро и гладко като огледало, те ще се отразят във водите му съвършено. Езерото в случая отговаря на човешката душа, а небето и околните върхове – на необятната Любов, която се възприема от човека според степента на неговото съвършенство. До Любовта като сила има и омраза, и привличане, и отблъскване. Любовта като принцип обгръща всичко. Учителя казва: В Любовта като принцип няма никакви противоречия. Тя примирява всички противоречия в света. За нея няма зло, всичко е добро и възвишено. И там е безсмъртието – свят, в който няма смърт, а има възкресение. За тази Любов се казва в Писанието, че тя е път към съвършенство. Новата връзка с Любовта това е Възкресението – преминаване на човешкото съзнание в по-висока степен. Любовта като принцип – това е Мировата Любов. Тя е свързана със събуждането на свръхсъзнанието у човека. Човек трябва да изяви Любовта, която съществува в свръхсъзнанието. Да я познае, това значи да познава Божествения живот. Учителя казва: Човек трябва да събуди висшето Аз, т.е. свръхсъзнанието си. Само така той ще си състави една ясна представа за Любовта и ще познае Бога. Човек може да прояви напълно Любовта, като почне да живее със съзнанието си в Причинния свят, дето един живее за всички и всички – за един. Всеки, който иска да разбере смисъла на Живота, не трябва да бяга от него, а трябва да премине през всичките му стадии, а именно през корените, клоните, през цвета, който
към текста >>

114. ЛЮБОВТА ОСВОБОЖДАВА ОТ ПРОТИВОРЕЧИЯТА И БРЕМЕТО НА МИНАЛОТО

ще изплатите дълговете на миналото. Днес, когато се натъкнете на нещастия, страдания, болести, ограничителни условия, ще знаете, че причината за това е отсъствието на Любовта в Живота. Страданията са метод на Природата да смекчи грубостта и жестокостта на хората. Който иска да смекчи съдбата си, трябва да приложи Любовта. У ч и т е л я Любовта дава сила на човека да понася противоречията, да ги отстранява от пътя си. Който има Любов, може да се справя с тях. Божествената Любов примирява всички противоречия в ума, сърцето и тялото на човека и всички външни противоречия. Любов, която не премахва противоречията, е слаба. Когато човек направи и най-малкото отклонение от Любовта, създава с това външно и вътрешно ограничение. Идат ограничителните условия на Живота. Има само един път, който може да освободи човека от страданията, от бремето на миналото. Това е Любовта. Когато човек изгуби Любовта, идат страданията на нейно място. За да ликвидира човек с противоречията и бремето на миналото, трябва да се свърже с Любовта. Чрез нея той ликвидира с всички грехове и престъпления на миналото. Щом човек влезе в Любовта, ограничителните условия на Живота се премахват. Който приеме Любовта и я приложи – ще подобри Живота си. Усъмни ли се в нея, обременява своето бъдеще. Бремето на човешкото съзнание е образувано от миналите престъпления и грехове на човека. Само Божията Любов е в състояние да освободи човека от това бреме. Любовта още не царува. В света първо действа законът на
към текста >>

115. ЧАСТ ТРЕТА МЪДРОСТТА – НОСИТЕЛКА НА СВЕТЛИНА И ЗНАНИЕ

прави ново гнездо, но всяка година го прави на различна височина. Няма случай, когато водите да са отнесли гнездото на водното славейче. Колкото и да се издигнат водите през годините, те достигат малко под гнездото. Колкото отиваме по-нагоре в природните царства, толкова Разумността се проявява по-съзнателно. Едно механично обяснение на тези примери не може да се даде. Една Велика разумност, една Мъдрост прониква цялата Природа. Има нещо характерно за Разумността. Във всичките й необозрими прояви и където да се срещнем с нея, не можем да я смесим с нищо друго. Тя се проявява навсякъде. Разумността координира своите прояви във всички природни царства. Нейните прояви се допълват и съчетават в съвършено единство. Така се поддържа общият живот в Природата. Можем да посочим много примери за тази координация: Растенията при асимилация приемат въглероден двуокис и изпускат кислород. Животните при дишане, обратно, приемат кислород и изпускат въглероден двуокис. И растенията дишат, но у тях асимилацията е по-силна от дишането. Растителното и животинското царство взаимно си помагат и по този начин става възможен животът в Природата. Животните се ползват от кислорода, който изпускат растенията, а растенията се ползват от въглеродния двуокис, който изпускат животните. Учителя казва: Слънчевата светлина в своя път до Земята среща дванадесет трансформатора, дванадесет среди, през които минава. Така постепенно отслабва нейната енергия, за да могат да я издържат земните същества. Ако
към текста >>

116. СВОБОДАТА Е В ИЗПЪЛНЕНИЕ ВОЛЯТА НА БОГА

ИЗПЪЛНЕНИЕ ВОЛЯТА НА БОГА Кой е свободен? Само който служи на Бога и разбира Неговите повеления. В какво седи свободата? Да живеем за Безграничния! За да бъдеш свободен, трябва в дадения момент да бъдеш готов да извършиш онова решение, да вършиш всичко онова, което Вечното начало изисква. В дадения момент, днес, какво иска Първичната причина от теб? Тя изисква да се примирите всички. У ч и т е л я Само който върши Волята Божия, може да влезе в света на Свободата. Когато служи на Бога, човек добива своята Свобода – всички вериги се разтопяват, всички ограничения изчезват. За да бъде човек свободен, трябва да бъде във всеки момент готов да върши това, което Бог изисква. Учителя казва: Човек трябва да знае в кой момент каква е Волята на Бога и да я направи. Изпълнението Волята на Бога е много лесно нещо. То седи в малките работи. Например Бог ти казва: “Иди при този отчаян човек и му кажи: Твоите работи ще се уредят.” Направи го! Няма по-красиво нещо от това, човек да изпълнява Волята Божия. Изпълнението на Волята Божия носи Свобода. Тогава Великото Разумно начало се проявява чрез човека и човек влиза в Свободата, в която То живее. Всеки да се хармонизира с Цялото, да намери своето място и да стане съработник на Цялото – в това е Свободата. Това е закон за съвършенство. Всяко същество е необходим елемент за Цялото. И по един вътрешен закон трябва да се приобщи към Живота на Цялото. Животът е изпълнение на един велик Божествен план. Свободата седи именно във влизане в
към текста >>

117. ОБЩЕНИЕ С НЕВИДИМИЯ, РАЗУМНИЯ СВЯТ

хора са затворени, вследствие на което те не могат да влизат в общение с Възвишения свят. В Новата култура човек ще развие онези сетива, с които да схваща и най-фините прояви на Природата. Ще развие своята чувствителност и деликатност, лесно да разбира и да се досеща. Като придобие тези качества, той пръв ще се ползва. Добрите качества на човешкия характер се отразяват благотворно върху силите на ума и сърцето. Учителя казва: Новата култура е вече пред вратата. Тя ще примири хората помежду им. Старото трябва да се подчини на новото. Съществата от Невидимия свят, с които вие ще се съобщавате, няма да бъдат въздух и вятър, но ще бъдат облечени в такива хубави облекла, каквито вие не сте виждали в живота си. Като отидете при тях, те ще ви приемат в своите жилища с такава братска Любов, за която вие нямате
към текста >>

118. УЧИТЕЛЯ

център, Учителят привличаше онези сили, онези елементи, необходими да се повдигне, осветли и разреши даден въпрос и то в определено време, в съгласие с вечния ритъм на живота. Защото съвършенството се изразява в това – да бъдем всякога в съгласие с Великия, Безграничния. Понякога около Учителя се създаваха странни съчетания на силите, защото всеки човек е носител на известни сили на живата разумна Природа, представител на известни идеи. Тогава Учителят мъдро разрешаваше и примиряваше вековни противоречия и конфликти, насочвайки силите в правилния Божествен път. В такъв случай Той действаше като център, чрез който Великото Разумно Начало се проявява. Древните казваха: „Каквото е горе, такова е долу.“ Превеждаме: „Каквото е вътре, такова е отвън.“ Учителят използваше и най-малките условия, които разумната Природа поставяше на Негово разположение. Той се отнасяше с внимание към всичко. Често пъти Той виждаше в най-малките наглед прояви изявление на волята на Вечния. На тях Той се радваше, на малкия Божествен подтик в тях. Те са като семенцата, които за в бъдеще ще се развият и принесат плод. Учителят разбираше езика на малките неща, чрез които най-често разумният свят говори. Чуваше „тихия глас.“ Понякога Той спираше вниманието ни на малки прояви в живота, превеждаше тяхното значение и смисъл, а отминаваше с безразличие големи и шумни явления, като не им отдаваше никакво значение. Големите явления са завършен резултат. А когато са израз на човешката суета,
към текста >>

119. МУЗИКАТA

Бах. Който иска да познава сърцето на мъжа и жената, да свири Шопен. Хендел и други са коментатори. Вагнеровата музика е музика на славата, не на обикновената слава, а на тази слава, за която се говори в стиха:“Търсете слава не от човеци, а от Бога.“ Музиката трябва да служи като възпитателно средство. Онзи, който не е минал през скръбта, не може да пее хубаво. Онзи, който е минал през скръбта, добива дълбочина. Когато някой пее по обикновен начин, той прилича на гримиран човек. Той не чувства дълбоко нещата. Когато човек пее духовни песни, трябва да отвори душата си към Божествения свят като цвят и да има разположение на невинно, разумно дете.
към текста >>

120. ЗАКОНЪТ HA СЪВЪРШЕНСТВОТО E ЗАКОН ЗA ЛЮБОВТА

има приложение във всички светове – физически, астрален, умствен и пр. Любовта носи всички добродетели. Когато обичаш, прощаваш, а когато не обичаш, не можеш да простиш. Имаш ли Любов – добър ставаш. Нямаш ли Любов – лош ставаш. Някои може да е недоволен, груб и пр. Щом Любовта го посети, той става мек, внимателен, разположен към всички. Щом дойдете до едно външно противоречие, може да го разрешите само чрез Любовта, която имате към Бога. Хвърли се в огъня на Любовта и ще се примириш с всички. Любов, която не може да стопи желязото, не е Любов. Любовта трябва да стопи и изпари всички мисли, желания и чувства, които са от желязо. Кой огън може да стопи труднотопимите материали? Само Любовта. При този огън всички материали от желязо ще се стопят. С Любовта може да изправите своите погрешки моментално – в един ден, в един час, в една секунда! Та заличава човешките погрешки. Прилагайте Любовта като сила, която ще трансформира вашия характер. Истинската Любов подразбира проявление на истинския човек. Човекът на Любовта е смел и никога не се обезсърчава. Той постоянно се разширява. Ако някой се ограничава по ум и по сърце, той няма Любов. Видите ли някой човек прегърбен, едвам да се движи, той няма Любов във себе си. Любещият е подвижен, съобразителен във всички свои действия. Целта на човека е да намери своята естествена среда и там да се развива. Това е Любовта. Всички хора рано или късно ще дойдат до тази естествена среда за развитие и ще почнат съзнателно да
към текста >>

121. ВЪВЕДЕНИЕ

самоопределение и заангажираност към два принципа веротърпимост и антиклерикализъм, играли съдбовна роля в историята ни. При идването на българите на Балканите, Тангра не измества Перун и не се възпира разширяващото се християнизиране на полуострова. Тази веротърпимост е осигурила доверието и е стопила бариерата между местните племена и новодошлите българи, които още с покръстването на новата държава проявяват антиклерикалния си дух. От въпросите им към римския папа се разкриват непримиримите противоречия и конфликти с догмата и порядъка на църквата. Самата църква още по онова време се е отдалечила от християнската същност на духа. Да си припомним и за орфизма, онова учение на древните траки, което ни връща две хилядолетия преди Новата ера, духовно свързано с тангризма, отличаващо се с нравствения си монизъм, с вярата в космичната мъдрост и безсмъртието на човека в свободния преход земя-небе. Орфей, този представител на светлите гении на човечеството, мъдрец, посветен в мистериите на Египет, владеещ висшето знание и магическите закони на музиката, създал мистичния център на една нова култура, върху която е стъпила класическа древна Гърция. Ако разлистим всички енциклопедии, ще срещнем навсякъде прецизираната версия на орфизма. Новите тълкувания на старите митове казват, че тракийският Орфей нито е бил син на Аполон или брат на Омир, нито му е било нужно да слиза в ада и да става съпруг на Евридика. Самите древни гърци са смятали Тракия за страна на светлината като
към текста >>

122. 16 август 1912, четвъртък

тайни са известни от хиляди години и съвременното общество е високо напреднало само в механическо отношение, а в духовно то е твърде изостанало. Сегашната култура подготвя пътя на една нова култура. Затова не трябва да се мисли, че този свят е лош. Напротив, по отношение на Бога всичко е добро. Ние трябва да се стремим към усъвършенстнуване, без да правим компромис между доброто и злото да бъдем или на страната на доброто, или на страната на злото. Тези два принципа могат да бъдат примирени само от Бога, мо как ще стане това, не знаем. Това е велика тайна, за която никой нищо не знае. Ние трябва да изучаваме Христовото учение като една велика наука, а не като догма, защото догмата е буква, която стяга и спира напредъка, формите и нормите трябва да се изменят съобразно нашата възраст също тъй, както се сменят дрехите на малкото дете според растежа му. Това значи да искаме от Господа дух съобразно нашата възраст. Когато дрехите са тесни, те стягат и затова трябва да бъдат разширени. Същият закон важи и за природата. Трябва да сме умни и да не водим спор с никого. Нека бъдем толерантни и да изслушваме всекиго, а тези, които не искат да възприемат, нека останат те ще стигнат дотам, до където е определено. За да се повдигне светът, трябва да бъде разбрано Христовото учение в неговото практическо приложение. И ако ние успеем да образуваме една духовна вълна, ще знаете, че сме свършили добра работа. Например, човек е скръбен, обръща се към Бога и той му изпраща помощ. За това
към текста >>

123. 20 август 1912, понеделник

защо ги ненавиждате? Защото някога те са ви излъгали. У вас се е създало определено отношение към тях. Не се лъжете от външните форми, търсете навсякъде вътрешното съдържание, а Христос е този, който ще ви го даде. Затова той е казал, че старите форми трябва да се махнат. И той казва също, че „ново вино в стари мехове не може да се тури". Не може да поставите вашите рамки на дяволските столове. Кои са старите мехове? Това са всички грешни хора. И затова Христос казва: „Не примирявайте Христа с дявола". Защото, ако допуснете и двамата у вас, те ще се препират. Но, ако пуснете Христос във вашето сърце, той ще урегулира всичко във вас и ще бъдете благословени. Ако пък пуснете там дявола, той ще ви отнеме всичко и ще ви каже: Сбогом! Ако Христос е дошъл за нещо, то това не е да примирява себе си с дявола. Всичко трябва да мине през божествения огън, и само когато този огън ни прочисти, само, когато станем чисти, ще можем да кажем: ние се родихме, за да засвидетелствуваме Истината. Следователно тези, които възприемат Христа, могат да станат светли като Него, защото Христос и ние сме едно. Онзи, в който Христос е влязъл, няма страх, защото страхът е дело на дявола, то е едно отрицателно качество, чрез което се възпроизвежда лъжата. А когато една душа навлезе под влияние на отрицателни качества, тя започва да слабее и да губи първоначалната си хубост. Ако искаме да бъдем красиви, ние трябва да търсим нашия идеал, който е Христос. Така трябва да се върнем към нашата
към текста >>

124. 16 август 1914 година, събота

не е било готово да приеме. Дори и съвременното общество още не е готово да ги приеме, да приеме Христа. Това, което ви говоря за него и за неговия живот не интересува еднакво всички вас. Но, ако започна да ви разказвам романи и разни истории за придобиване на пари, очите ви веднага ще се ококорят. За това, когато искам хората да бъдат будни, говоря им за пари, а когато искам да ги приспя говоря им за небето. По такъв начин се раждат извести противоречия, но за да можем да примирим настоящето с бъдещето, да примирим сегашния живот с бъдещия и настоящето положение на земята с нейното бъдещо положение, трябва да разберем дълбокия смисъл на нещата, а именно, че видимият свят е много тясно свързан с нас, с нашия ум, с нашето сърце. Ето защо, за да може да дойде Христос и да се всели между нас, навсякъде се препоръчват добрият ум и доброто сърце. Те са една необходимост за нас. Ние видяхме как Христос простря ръката си към онова еврейско дърво, което нямаше плодове, прокле го и то изсъхна. Всичко това са символи. Еврейският народ близо две хиляди години нищо не роди. Значи, за да остане Христос между нас, трябва да работим за него. Когато един момък се жени за една мома, жени се, за да я храни и я храни на драго сърце, а тя го обича и му дава радост и подтик в живота. Ние трябва да дадем на Христос стимул, за да влезе чрез нашия добър живот в нас и ни благослови. Ето защо за да избегнем страданията, ние трябва да разбираме законите, а не да ги престъпваме. Трябва
към текста >>

125. СТРАНИЦИ ОТ КНИГАТА 'ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА, ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 2 7 Г.

която не дразни очите. Той говори с толкова мек глас, че никога не дразни ушите. Той може да ви нахрани с такава храна, която никога няма да разстрои стомаха ви и няма неприятен вкус. Вие трябва да разбирате това не по форма, а по вътрешен смисъл. Когато имате радост, която изхвърля всички противоречия от вас, вие сте засегнали една малка част от живота на ученика. Тази радост ви показва какви трябва да бъдете като ученици. Досега мнозина през разни епохи са се стремили да примирят тези течения в живота и да отстранят противоречията, конто са естествените им резултати. Но резултатите на тези житни сами по себе си са непримирими. Не може да се примири резултатът от постъпката на един човек, който изгаря една къща, с постъпката на друг, който съгражда тази къща. Не може да се примири резултатът от постъпката на този, който убива човек, с резултата от постъпката на онзи, който ражда и отглежда човека. Как ще примирите тези два вида резултати? Някой човек, след като убие подобния си, ще говори за карма, за Божии права, за създаването на света и т.н. Това са човешки измислици. Този човек бил ли е съветник на Бога, за да знае, че всичко това е тъй, както го разправя? Ако това е един общ закон, той трябва да бъде общ за всички. Защо праведникът не говори по същия начин? Той казва например, че Волята Божия е да съгради тази къща, да се напише тази свещена книга, да се възпита и отгледа човек. Питам: Кое е похубаво да се направи една къща или да се създаде едно тяло? И
към текста >>

126. СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА', ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 3 5 Г.

си по очите, по веждите, по носа, по устата, по гласа и т.н. Хората се различават външно, а вътрешно си приличат, еднообразни са. Какъвто да е животът на земята, той представя велико училище, предметно учение за хората. Този живот е необходим, който е на мястото си. Земният живот е предисловие, предговор на Божествения. Сега ви говоря за небето, но то пак ще остане неразбрано. Защо? Защото противоречията, които съществуват на земята, пречат да виждате нещата ясно. Както и да ги примирявате, противоречията ще си останат. Докога? Докато влезете в Божествения свят. Щом влезете в този свят, вие ще разберете отношенията, които съществуват между земния и небесния живот. Засега много неща още не разбирате и няма да ги разберете, защото не сте ги опитали. Теоретически ги знаете, но вътрешно трябва да ги разберете. А да ги разберете вътрешно, това значи тия неща да са преминали през съзнанието ви. Един човек срещнал Христа и Го запитал: Ти вярваш ли в Христа? Как мислите, какво му е отговорил Христос? Предполагам, че не му е отговорил направо на въпроса, но трябва да е казал: Едно зная работата на Христа на земята беше много трудна. Кръв излезе от порите му! Ще питате дали великите хора страдат. Страданията на великите хора са много по-големи от тия на обикновените. Вие нямате представа за техните мъчнотии. Не мислете, че ги посрещат с венци. Колкото по-велик е човек, толкова по-големи са неговите страдания, толкова по-страшни са неговите разочарования. Съвременните хора
към текста >>

127. Първа част

Който ни е дал достатъчно сили, трябва най-после да Го пуснем да влезе в нас. Сега аз ви оставям този Човек: Ще Го приемете ли или ще Го разпиете? Ще Го пуснете или ще кажете: "Не Го искаме. "Този е въпросът, който трябва да решите. Ако кажете : "Пуснете Го, Той е наш Господ", вие ще разрешите въпроса и ще дойде благословението.Тогава ще се изпълнят думите на Писанието: "Аз и Отец Мой ще дойдем и ще направим жилище във вас."Защото светлината ще бъде в нас и ние всинца ще се примирим. Житното зърно е емблемата на човешката душа. То представлява велик летопис в развитието на Природата. Ако вие можехте да разгърнете листа на житното зърно, да проследите неговата история, щяхте да разберете напълно тази на човешката душа. Както житното зърно пада в земята и умира, както то пониква, израства и дава семе, същото става и с човешката душа. Може би за вас житното зърно да представлява нещо много скромно, нещо, което няма никаква цена, но в него има сила, възможност, дух на самоотричане, с които то храни себе си и другите. И когато седнете на трапезата, не мислите никак за житното зърно, дори не знаете каква радост то внася у вас, какви мисли то носи. Вие не познавате неговия произход... То е една велика загадка в света...Когато го посеем, то ни показва накъде трябва да се стремим. Трябва да се стремим към Онзи, от Когото сме излезли към Бога... И затова Христос казва: "Аз съм Живият хляб, Който слиза от небето." А хлябът от какво се прави ? От житното зърно... Сега нека
към текста >>

128. Втора част

които се образува! болестите, например ревматизмът... Ако сме умни и разбираме закона, там, където има "прилив", можем да поставим силна преграда, голяма стена. А ако сме глупави, ще гледаме брега на бурното море... Тези два закона на противоположностите и подобието са две велики неща в света. Законът на подобието е закон на Небето, а другият е законът на Земята, на органическия свят, на плътта... И апостол Павел казва, че плътта противодейства на Духа и обратното. Не можем да примирим тези два закона, немислимо е, защото имат диаметрално противоположно движение. Единият се движи напред, а другият назад. Законът на противоположностите е закон, който разрушава хармонията и щастието... Има известни периоди в живота, които влияят върху характера на човека още от самото начало. Ако някое дете се зачене и роди под влияние на противоположностите, то ще стане непременно престъпник без да избегне последствията от това, защото родителите му са дали ония елементи, които дават на живота различни посоки. Ако бащата и майката са под въздействието на закона на подобието, ще имат много благороден син или дъщеря, с добре развит ум. Така действат тези велики закони. Първите хора, преди да съгрешат, са ги разбирали, но след грехопадението са ги забравили... Тези два закона действат на Земята. Подобното с подобно винаги се отблъсква. Ако един петел се качи на купището, друг, по-силен, ще отиде и ще го изгони... Така че в света може да има само добро или зло. Две злини не могат да се
към текста >>

129. Седма част

да даде резултат, но такъв няма. Следователно това учение е неприложимо." Светът е прав. Учението Христово минава сега в една нова фаза. Мислите ли, че, ако днес дойде Христос, той ще проповядва по същия начин, както едно време? Ако дойде днес, Христос ще проповядва най-напред Любов, братство и равенство. Защо? Защото сега еволюцията на човечеството изисква това. Този закон е необходим и няма друга сила, която да може да свърже хората не да ги съединява, а да ги сдружава и да ги примирява, както Любовта. Но не любовта на чувствата тя не е достатъчна, защото е временно настроение. Любовта е съзнателна сила, която винаги може да те стопли и да снеме тежестта от сърцето ти. Тя няма да те държи гладен, тъй като дава на хората всички блага. Нашите души са излезли от Бога. Каква разлика може да има между нас? Разликата е само в дрехите ни. Твоите дрехи не са чисти, а душата ти е чиста. Свали дрехите си и аз ще ти дам други, които можеш да облечеш, след като измиеш тялото си. Тогава можем да се разхождаме. Следователно външните условия могат да се подобрят още сега, без да повтаряме само: "Така е казал Господ." Не, не е казал така. И каквото има да каже Господ, аз ще го премълча, защото той скоро ще го каже и целият свят ще го чуе. Няма да остане нито една глава, която да не разбере това, което Той ще каже. И пред тази велика истина ще замълчим. Това, което Той има да каже, всички умове и сърца ще го възприемат, защото то е така необходимо за нас, както слънчевата светлина и
към текста >>

130. Осма част

Не се жертвате за Господа, а за вас. Ще попитате: "Ами Господ за кого се жертва?" За себе си. Ще кажете: "Това е криво схващане." Да, за себе си. Ние го опорочихме и той за да се очисти от нашите пороци и грехове, трябваше да се самопожертва, за да придобие първоначалната си чистота. А това на човешки език означава: Господ се пожертва за себе си, та, като очисти себе си, очиства и нас, понеже и ние влизаме в него. И оттам стават ясни думите на апостол Павел: "Бог беше в Христа и примиряваше света със себе си." Значи, за да го примири, трябваше да възстанови първоначалната хармония у себе си, т.е. да принесе Сина си Любовта си, живота в жертва... "Да възлюбиш ближния си като себе си!" Тогава ще ви запитам намерили ли сте тази ваша сродна душа? Може би ще ми зададете въпроса: "Ами сега с тия наши жени, с тези наши мъже какво да правим?" Този въпрос не го обсъждам. Това е все едно да ме питате: "Какво да правим с нашия костюм?" Костюмът си е костюм, жената си е жена, жененето женене. Той е закон на самопожертване. Като се ожениш, какво правиш? Възстановяваш своята чистота. Щом си чист, не бива да се жениш, но ако си нечист, жени се колкото искаш. Женитбата е закон на самопожертване, за да придобиете своята чистота или да изкупите кармата си. Но щом влезете в епохата на истинското развитие пречистени, и законът на жененето и раждането вече ще се промени. Хората няма повече да се женят, да се раждат и да се въплъщават по този начин, както е било досега. И Господ го
към текста >>

131. Десета част

с които сте обвързани, ще се стопят и вие ще бъдете свободни. А аз виждам много вериги около вас. И съм правил не един опит, а два, три, четири, пет, шест и пр., и всички са верни... "Който вас приеме." Опитайте това учение, приложете го. То може да се приложи във вашите домове. Вие имате деца. Учението е за тях, за учениците. Приложете го, ако няма резултат, оставете го настрани... Има велики, неизменни закони в природата, които действат вътре в битието. Ние не можем да ги примирим. Всяка една мисъл и всяко едно желание е свързано с известни течения вътре в природата. Известни мисли привличат атомите на желязото. И ако живеете дълго с тях, ще станете нетърпими и груби. Процесът е вътрешен. Това важи и като мислите за среброто. Тогава може да пожелаете да натрупате голямо богатство, но то няма да ви направи по-добри и щастливи... Две неща остават чисти в света музиката и поезията. Следователно всички трябва да бъдем музиканти и поети. Ако с цигулка не мога да оправя света, ще взема перото и ще стана поет. Ако дойда още веднъж, ще стана или музикант, или поет. Те са двете неща, които ще оправят света... Злото се крие в животинското ни същество, а доброто в Божественото у нас. Те постоянно действат и ние трябва да ги различаваме строго. Единият принцип е на тъмнината, а другият на светлината... Затова трябва да приложим това учение и да дадем на света един образец... Всички стремежи на политическите партии са добри, но им липсва едно, най-важното Любовта. И в
към текста >>

132. Дванадесета част

Това е, което е необходимо. Ако синът и бащата са справедливи, и дъщерята, и майката също, ще дадат своя плод... Законът в природата е такъв: подобното от подобно се ражда. А съвременните човеци искат да докажат, че от Любов омраза се ражда. Това е невъзможно. Любовта омраза не може да роди и правдата неправда не може да роди. Ако тези неща се случват, те се дължат на съвсем други причини. Един външен човек може лесно да скара двама души между вас. И също така лесно те могат да се примирят. Но и в единия, и в другия случай се изисква жертва. Нима мислите, че ако скарате двама души, ще бъдете щастливи?... Трябва да ви кажа, че най-ужасното нещо не е в другия свят или в ада, а в гроба. Там душата на грешника не излиза от тялото, а остава в него и като го заравят, ще слуша, че плачат, ще започне да му гние тялото и всичко това ще вижда, докато последната частица месо се вземе, и ще започне да плаче над своята съборена "къща". Това е положението, което очаква в бъдеще всички ви. Това е един факт, който ще проверите... Някой казва, че му е излязла душата. Душата на праведника сама излиза, а душата на грешника не излиза. Кой излиза от затвора? Който е излежал присъдата си. А който не я е излежал, може ли да излезе? Кого кредиторите освобождават? Който е "платил". А който не е платил, не го освобождават. Сега вие мислите, че лесно ще се освободите от греховете си, без да сте платили. Христос е казал така: "Небето и Земята ще преминат, но нито една резка от закона няма да
към текста >>

133. Дванадесета част

Това е, което е необходимо. Ако синът и бащата са справедливи, и дъщерята, и майката също, ще дадат своя плод... Законът в природата е такъв: подобното от подобно се ражда. А съвременните човеци искат да докажат, че от Любов омраза се ражда. Това е невъзможно. Любовта омраза не може да роди и правдата неправда не може да роди. Ако тези неща се случват, те се дължат на съвсем други причини. Един външен човек може лесно да скара двама души между вас. И също така лесно те могат да се примирят. Но и в единия, и в другия случай се изисква жертва. Нима мислите, че ако скарате двама души, ще бъдете щастливи?... Трябва да ви кажа, че най-ужасното нещо не е в другия свят или в ада, а в гроба. Там душата на грешника не излиза от тялото, а остава в него и като го заравят, ще слуша, че плачат, ще започне да му гние тялото и всичко това ще вижда, докато последната частица месо се вземе, и ще започне да плаче над своята съборена "къща". Това е положението, което очаква в бъдеще всички ви. Това е един факт, който ще проверите... Някой казва, че му е излязла душата. Душата на праведника сама излиза, а душата на грешника не излиза. Кой излиза от затвора? Който е излежал присъдата си. А който не я е излежал, може ли да излезе? Кого кредиторите освобождават? Който е "платил". А който не е платил, не го освобождават. Сега вие мислите, че лесно ще се освободите от греховете си, без да сте платили. Христос е казал така: "Небето и Земята ще преминат, но нито една резка от закона няма да
към текста >>

134. Тринадесета част

следния въпрос на съвременните хора: Защо човек живее? На този въпрос може да се отговори по два начина: Човек живее, за да яде и пие. Или човек яде и пие, за да живее. Колкото е верен първият отговор, толкова е верен и другият. Има и трети отговор. Някои казват, че човек не живее, за да яде и пие. Как ще живее, ако не се храни? От гледище на науката този въпрос е строго определен, както е определено кои числа са рационални и кои ирационални. Според сегашната математика има съизмерими числа, т.е. делими без остатък; има и несъизмерими числа, т.е. делими, но с остатък. Обаче в абсолютната математика числата са съизмерими. В обикновената математика се говори за числа в 'п" та степен, например аn . Тази степен, макар че подразбира общо число, не показва, че всякога е неопределено. То може да е равно на 1, 2, 3, 4 и т.н. В абсолютната математика обаче самата степен може да се повдигне в степен. Например an1, аn2 ,аn3,аn4 и т.н. Как ще определите тези степени? Ако допуснем, че числото "а" или буквата "а" означава човекът, т.е. човешкият ум, то степента "п" показва възможностите, при които човек може да се развива. Значи даден човек може да се развива при възможности в първа степен. Това означава да се движиш по права линия, без да изкривиш пътя си. Правата линия означава правия живот. Като живеете правилно ще насочите идеите си в права линия. Това подразбира да имаш отношение само към едно лице и само с него да се занимаваш... Като ученици вие трябва да изучавате
към текста >>

135. Петнадесета част

Син Человечески не дойде да Му послужат, но да послужи и да даде живота си откуп на мнозина." /Ев. Матея, 20:28/ Една от трудните задачи на съвременната култура е да примири интересите на хората, т.е. да ги съгласува. Думата "интерес" славянска ли е? От нея има ли глагол? Защо хора, които произтичат от една кръв или, както се казва, са създания на един Бог, говорят на различни езици? И досега се води спор между народите кой език да има господство над другите. Проследете например думата "любов" в различни езици руски, немски, френски, китайски и др. Във всички езици тя означава една и съща идея, но с различни названия. Според мен Любовта винаги се проявява, но никога не се изявява... Що е Бог? Онова Начало, което всякога се самоограничава и вечно остава неограничено. Какво разбирате от този философски език? Значи Бог се ограничава, без да е ограничен. Сега и вие сте се събрали тук да ме слушате, но интересите ви са различни. Аз не ви вменявам това в грях. Понеже условията, при които живеете, са различни, другояче не може да бъде. Ще цитирам един поставян от вас афоризъм: Няма по-голям враг за мъжа от жената; и няма по-голям враг за жената от мъжа. Ще ви дам една контрастна мисъл на тази: Няма по-голям благодетел за мъжа от жената; и няма по-голям благодетел за жената от мъжа. Какво разбирате от тези фрази? Какво е жената? Тя е форма, която, като се превърне в мъж, никога не губи своята женственост. Какво е мъж? Форма, която, като стане жена, не изгубва своята
към текста >>

136. Съдържание

Предговор от съставителите Предисловие Уводни думи Основи на Паневритмията I. Паневритмия - 28 форми (упражнения) 1. Пробуждане 2. Примирение 3. Даване 4. Възлизане 5. Издигане (дигане) 6. Отваряне 7. Освобождаване 8. Пляскане 9. Чистене 10. Летене 11. Евера 12. Скачане 13. Тъкане 14. Мисли 15. Аум 16. Изгрява Слънцето 17. Квадрат 18. Красота 19. Подвижност 20. Побеждаване 21. Радостта на Земята 22. Запознаване 23. Хубав ден 24. Колко сме доволни 25. Стъпка по стъпка 26. На ранина 27. Дишане 28. Промисъл II. Слънчеви лъчи Принципи Описание III. Пентаграм Упътване за изпълнение на Пентаграма Бележки към музиката Архивни снимки на Паневритмията Снимки на Паневритмията в България и
към текста >>

137. Основи на Паневритмията

на красиви перспективи за възход и постижения. 7. Космична Любов. Човешкото съзнание в своето развитие се превръща в любов. Космичната Любов обхваща всички гореспоменати сили; тя ги носи в себе си. Те са неин израз. Космичната Любов днес се ражда в човешкото съзнание като ново прозрение за същината на живота. Тя е излизане от смъртта и влизане в живота; излизане от живота на сенките и влизане в живота на една велика реалност - идване до изворите на самия живот. Тя е това, което примирява всички противоречия, което побеждава всички препятствия. Тя е възкресение. Само онзи, който има чистота на тялото, ума и сърцето, ще разбере какво нещо е човешкото щастие, какво нещо е Космична Любов. Когато човек влезе в царството на чистотата, през сърцето му протичат кристалните животворни струи на Космичната Любов! Паневритмията е музикален и пластичен израз на тия изгряващи сили. По този начин тя спомага за тяхното възрастване в душите и в живота. Така тя подготвя пътя за новия красив живот, който иде - на свобода, справедливост и разумност, на хармония, братство и свобода, на Космична Любов. ____________________________________________________ * Този текст е публикуван за първи път в книгата „Паневритмия” 1941 г. и се предполага, че е написан от Боян Боев по идеи и под редакция на Учителя. Паневритмия на поляната на Изгрева Паневритмия с Учителя на Рила Елена Андреева, Мария Тодорова, Борис Николов в кръга на
към текста >>

138. 2. Примирение

ден на Пролетта“ №2- размер 3/4 - 30 такта. И оживява, и ни буди със любов. Ставайте от сън, деца! Пролет мила веч дойде. Цялата природа пее; Слънце топло вече грей. Носи цветя и плодове, носи песни и игри. Изходно положение: Последното положение на предишното упражнение е изходно положение на упражнението „Примирение“, което непосредствено е свързано с първото упражнение без прекъсване Ход на движението: 1-ви такт - при първото време - стъпка напред с десния крак; при 1-во, 2-ро и 3-то време ръцете се разтварят, описвайки дъги надолу и после издигайки се встрани в хоризонтално положение, като дланите са винаги обърнати надолу (Фиг. 2.2). 2-ри такт - 1-во време - стъпка с левия крак напред, при 1-во, 2-ро и 3-то време ръцете правят обратни дъги и дохождат до изходното положение. Тези движения се повтарят до края на музика № 2. При последния такт - при първото време стъпка с левия крак напред, при 1-во и 2-ро време ръцете се връщат, но се поставят на гърдите, пръсти, насочени нагоре. Обяснение: Тези плавни, нежни и криви линии на ръцете отпред, настрани и обратно са магнетични. Те са линии на мекота и примирение. Чрез мекия принцип ние се учим да примиряваме противоречията в живота. Тези движения възпитават човека именно в тоя
към текста >>

139. Паневритмия 1938

Пробуждане.*) МУЗИКА: „ПЪРВИЯТЪ ДЕНЬ НА ПРОЛѢТЬТА“, № 1. Изходно положение. Всички обърнати въ дѣсно, единъ следъ другъ. Рѫцетѣ на раменетѣ, лакти хоризонтално въ страни, съ свити пръсти. Нозетѣ прибрани. Ходъ на движенията. 1. Дѣсниятъ кракъ напредъ. Едновременно разтваряне рѫцетѣ въ страни съ длани нагоре, до хоризонтално положение. 2. Лѣвиятъ кракъ напредъ, рѫцетѣ обратно на раменетѣ съ лакти хоризонтално въ страни. Тия движения се повтарятъ до края на музиката № 1. 2. Примирение. МУЗИКА: „ПЪРВИЯТЪ ДЕНЬ НА ПРОЛѢТЬТА“, № 2. Изходно положение. Всички обърнати въ дѣсно, единъ следъ другъ. Рѫцетѣ събрани предъ гърдитѣ, една до друга, съ длани надолу и пръсти насочени напредъ. Ходъ на движенията. 1. Дѣсниятъ кракъ напредъ, и едновременно рѫцетѣ съ плавно дѫгообразно движение въ страни (дѫгитѣ сѫ вдлъбнати линии). 2. Лѣвиятъ кракъ напредъ, и рѫцетѣ по обратния пѫть идватъ до изходното си положение. Тия движения се повтарятъ до края на музиката № 2. 3. Даване. МУЗИКА: „ПЪРВИЯТЪ ДЕНЬ НА ПРОЛѢТЬТА“, № 3. Изходно положение. Рѫцетѣ опрѣни на гърдитѣ съ длани навѫтре и пръсти нагоре. Ходъ на движенията. 1. Дѣсниятъ кракъ напредъ; сѫщевременно и рѫцетѣ правятъ плавно движение напредъ, успоредни една на друга, съ длани нагоре, както при даването. 2. Лѣвиятъ кракъ на предъ; сѫщевременно рѫцетѣ се връщатъ въ изходното си положение по обратенъ пѫть. Тия движения се повтарятъ до края на музиката № 3. 4. Възлизане. МУЗИКА: „ПЪРВИЯТЪ ДЕНЬ НА ПРОЛѢТЬТА“, № 4. Изходно положение.
към текста >>

140. Паневритмия 1941г.

възходъ и постижения. 7. Космична любовь. Човѣшкото съзнание въ своето развитие се превръща въ любовь. Космичната любовь обхваща всички гореспоменати сили; тя ги носи въ себе си. Тѣ сѫ неинъ изразъ. Космичната любовь днесъ се ражда въ човѣшкото съзнание като ново прозрение за сѫщината на живота. Тя е излизане отъ смъртьта и влизане въ живота; излизане отъ живота на сѣнкитѣ и влизане въ живота на една велика реалность — идване до изворитѣ на самия животъ. Тя е това, което примирява всички противоречия, което побеждава всички препятствия. Тя е възкресение. Само онзи, който има чистота на тѣлото, ума и сърдцето, ще разбере, какво нѣщо е човѣшкото щастие, какво нѣщо е космична любовь. Когато човѣкъ влѣзе въ царството на чистотата, презъ сърдцето му протичатъ кристалнитѣ животворни струи на космичната любовь! Паневритмията е музикаленъ и пластиченъ изразъ на тия изгрѣващи сили. По този начинъ тя спомага за тѣхното възрастване въ душитѣ и въ живота. Така тя подготвя пѫтя за новия красивъ животъ, който иде — на свобода, справедливость и разумность, на хармония, братство и свобода, на космична любовь. 1-10. ПЪРВИЯТЪ ДЕНЬ НА ПРОЛѢТЬТА ПЪРВИЯТЪ ДЕНЬ НА ПРОЛѢТЬТА 1 Първиятъ день на пролѣтьта, първиятъ день на радостьта, първиятъ день на любовьта носятъ сила и животъ, носятъ сила и животъ. (повтаря се 2 пъти) 2. И оживява и ни буди съсъ любовь. Ставайте отъ сънь, деца. Пролѣть мила вечъ дойде. Цѣлата природа пѣе. Слънце топло вече грѣй. Носи цвѣтя и
към текста >>

141. Г. ПСАЛОМ 61

1. Послушай, Боже, вика ми; внимавай на моленето ми. 2. От краищата на Земята към Тебе ще викам, когато примира сърцето ми. Настави ме на канарата, която е премного висока за мене. 3. Защото Ти ми стана прибежище, стълб крепък пред врага. 4. В скинията Ти ще обитавам винаги, ще прибегна под покрива на Твоите Крила. 5. Защото Ти, Боже, Си чул обричанията ми, дал Си ми наследието на онези, които се боят от Името Ти. 6. Ще притуриш дни върху дните на царя, годините му в род и род. 7. Ще пребъде във век пред Бога. Повели да го пазят милостта и истината. 8. Така ще песнопея винаги на Твоето Име, за да изпълнявам обричанията Си всеки
към текста >>

142. Д. ПСАЛОМ 143

1. Господи, послушай молитвата ми! Дай ухо на моленията ми. Отвещай ми според истината Си. Според правдата Си. 2. И не влезвай в съд с раба си, защото няма да се оправдае пред Тебе ни един жив человек. 3. Защото погна неприятелят душата ми, удари о земята живота ми, турил ме е да седя в тъмни места, като онези, които са отдавна умрели. 4. За то духът ми примира вътре в мене, в мене сърцето ми е смутено. 5. Напомням си древните дни, преговарям всичките Твои дела, поучавам се в творенията на ръцете Ти. 6. Простирам ръцете си към Тебе. Душата ми жаднее за Тебе като безводна земя. 7. Скоро ме послушай, Господи, духът ми изчезнува. Не скривай Лицето Си от мене, за да се не уподобя на онези, които слазят в рова. 8. Направи ме да чуя рано милостта Ти, защото на Тебе съм уповал. Покажи ми пътя, по който трябва да ходя, защото към Тебе възнесох душата си. 9. Избави ме от враговете ми, Господи, към Тебе прибегнах. 10. Научи ме да правя Волята Ти, защото Ти Си Бог мой. Духът Твой Благий да ме настави на права земя. 11. Заради Името Си, Господи, оживи ме. Заради Правдата Си изведи душата ми из утеснението. 12. И заради Милостта Си изтреби враговете ми. И погуби всичките, които враждуват против душата ми, защото аз съм раб
към текста >>

НАГОРЕ

2.3685212135315