Търсене в текстове за 'Риба'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 173 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_03 ) Организиране на духовното тяло - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако човек носи риба и котките усетят, то върволица от котки ще тръгне подире му.
Те имаха вълшебен вид и аромат. Мълчахме и се вглеждахме в тяхното разпукване под слънчевите лъчи. Неусетно се подхвана разговор. В разговора Учителя каза: Окултният ученик трябва да мълчи. Ако човек носи риба и котките усетят, то върволица от котки ще тръгне подире му. Та трябва да пазим някои работи, за които човечеството все още не е готово. Скрий скъпоценния камък, за да не го изгубиш. И всичко, за което човечеството е готово, трябва да му се каже. Има и друга причина, поради която за някои работи не трябва да се говори. Само неща, които не се казват, стават.
към текста >>

2. 3_08 ) Възвишеното в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Едно правило: когато човек се моли с известни молитви, всеки път трябва да прибавя и от себе си нещо.
Тя не трябва да бъде еднообразна, а разнообразна. Човек трябва да се моли и за другите. Да се моли човек, това е една привилегия. Молитвата е дишане на душата. При нея става пречистване на мислите и на кръвта. Едно правило: когато човек се моли с известни молитви, всеки път трябва да прибавя и от себе си нещо. Там прекарахме нощта и на следния ден се върнахме в София.
към текста >>

3. 3_18 ) Нашите по-малки братя, животните - Боян Боев (1883 – 1963)

Как така знае електрическата риба да направи в тялото си електрически батерии?
Някой път ние носим тъгите и скърбите на животните. Някой вълк три-четири дни е гладувал; като попаднеш в неговата мисъл, мислиш, че нещо не ти достига, а пък то на вълка не достига. Или на някоя лисица не ѝ достига нещо, защото не е взела една кокошка от курника, и ти плачеш, понеже приемаш мисълта ѝ. Някои неща животните знаят повече от човека. Например човек още не знае да преде тъй тънко както паяка. Как така знае електрическата риба да направи в тялото си електрически батерии? Човек чрез живата материя не може да образува електричество, а рибата може. Това изкуство човек не го знае. Той се е научил да придава електричество чрез мъртвата материя, а може и чрез живата материя да се прави това. Когато човек се приближи до свръхсъзнанието, ще придобие повече. Човек трябва да знае, че всяко животно има своя специалност.
към текста >>

Човек чрез живата материя не може да образува електричество, а рибата може.
Някой вълк три-четири дни е гладувал; като попаднеш в неговата мисъл, мислиш, че нещо не ти достига, а пък то на вълка не достига. Или на някоя лисица не ѝ достига нещо, защото не е взела една кокошка от курника, и ти плачеш, понеже приемаш мисълта ѝ. Някои неща животните знаят повече от човека. Например човек още не знае да преде тъй тънко както паяка. Как така знае електрическата риба да направи в тялото си електрически батерии? Човек чрез живата материя не може да образува електричество, а рибата може. Това изкуство човек не го знае. Той се е научил да придава електричество чрез мъртвата материя, а може и чрез живата материя да се прави това. Когато човек се приближи до свръхсъзнанието, ще придобие повече. Човек трябва да знае, че всяко животно има своя специалност. Едно колибри, една райска птица седи по-горе от човека по дрехите.
към текста >>

В Средиземно море има една риба с остра муцуна, която образува в себе си сярна киселина.
Кой човек може да направи такива пера, с такива краски и с тези преплетени линии? Тази птица има изкуството да боядисва перата си чрез кръвта; че това е наука. Човек трябва да съзнае, че във всяко живо същество има дарбица, а той я пренебрегва. Казва: „Това е инстинкт.“ Медът може да се съхрани много години без да се развали – хубава изработка, а човешките консерви колко ли изтрайват? В това отношение човек е изостанал назад. В Средиземно море има една риба с остра муцуна, която образува в себе си сярна киселина. Тя се храни с морски таралежи: излива върху морския таралеж киселината и чака от известно разстояние, след това излиза втори път и варовитата черупка се разяжда, образува се дупка. Рибата си завира муцуната в нея и се храни с вътрешността на таралежа. Значи животните и растенията не са така прости, разбират химия, владеят науки. Човек стои по-високо от животните в някои отношения, защото в него има много възможности. Учителя погледна котката, която минаваше покрай нас, и каза:
към текста >>

Рибата си завира муцуната в нея и се храни с вътрешността на таралежа.
Човек трябва да съзнае, че във всяко живо същество има дарбица, а той я пренебрегва. Казва: „Това е инстинкт.“ Медът може да се съхрани много години без да се развали – хубава изработка, а човешките консерви колко ли изтрайват? В това отношение човек е изостанал назад. В Средиземно море има една риба с остра муцуна, която образува в себе си сярна киселина. Тя се храни с морски таралежи: излива върху морския таралеж киселината и чака от известно разстояние, след това излиза втори път и варовитата черупка се разяжда, образува се дупка. Рибата си завира муцуната в нея и се храни с вътрешността на таралежа. Значи животните и растенията не са така прости, разбират химия, владеят науки. Човек стои по-високо от животните в някои отношения, защото в него има много възможности. Учителя погледна котката, която минаваше покрай нас, и каза: Тази душа е изостанала назад, трябва да побърза. У котките ухото им е много остро горе, което показва, че у тях има някои низши елементи.
към текста >>

4. 3_21 ) Промисъл - Боян Боев (1883 – 1963)

“ Ами птичките в гората, рибата в реката, червеите в пръста?
Но докато се убеди, докато добие една разумна опитност, той сам се спъва. Ние страдаме, защото сме заняти с много материални работи и ако внимаваме на Божествената мисъл, то седемдесет и пет на сто от нещастията ни щяха да се премахнат и само двадесет и пет на сто щяха да останат, понеже има неизбежни неща. Бог е промислил, а ние търсим сега Той да промишлява. Трябва правилно разбиране. Хората казват: „Какво ще стане с нас? “ Ами птичките в гората, рибата в реката, червеите в пръста? Щом Бог обръща внимание на всички тях, ще обърне внимание и на теб. Хубостта на Живота е в това да знае човек, че има някой, който мисли за него. Какви ли не премеждия не преминават през главата на човека! Ако Бог не пази човека, той не би устоял. От Господа всичко е предвидено.
към текста >>

5. 5_03 ) Разкрити и неразкрити планове - Боян Боев (1883 – 1963)

Попитах го колко ще ми вземе за тях, той направи сметка и аз се съгласих: „Хубаво, плащам Ви рибата, дайте я на мен.“ Рибата беше жива, защото беше ловена със сак, и плуваше във вода в една огромна тенекия.
Не казвам на този, който ме придружава, че ще се поомокрим, а на дъжда благодаря, че върши една хубава работа. Има много неразкрити работи, Природата все още не се е разкрила. В нея съществуват ред системи и невъзможното в една система е възможно в друга. В ония години, когато при долните Мусаленски езера беше построена само малката хижа, един момък, Коста, беше неин пазач. Ние с Братството направихме екскурзия до връх Мусала, а Коста наловил пъстърви, за да ги продава. Попитах го колко ще ми вземе за тях, той направи сметка и аз се съгласих: „Хубаво, плащам Ви рибата, дайте я на мен.“ Рибата беше жива, защото беше ловена със сак, и плуваше във вода в една огромна тенекия. Ние я върнахме обратно в езерото. След това Коста престана да лови риба – стана преврат в него, прие вегетарианството. Веднъж при екскурзия до връх Мусала напредвахме заедно с една група братя и сестри и на пътя ни се бе навила на колело отровна змия. Турих си бастуна над нея и тогава тя издигна главата си и част от тялото съвсем отвесно. След това направих с бастуна си няколко кръга във въздуха над змията и тогава тя се проточи и бавно, тихо се изгуби в гората.
към текста >>

След това Коста престана да лови риба – стана преврат в него, прие вегетарианството.
В нея съществуват ред системи и невъзможното в една система е възможно в друга. В ония години, когато при долните Мусаленски езера беше построена само малката хижа, един момък, Коста, беше неин пазач. Ние с Братството направихме екскурзия до връх Мусала, а Коста наловил пъстърви, за да ги продава. Попитах го колко ще ми вземе за тях, той направи сметка и аз се съгласих: „Хубаво, плащам Ви рибата, дайте я на мен.“ Рибата беше жива, защото беше ловена със сак, и плуваше във вода в една огромна тенекия. Ние я върнахме обратно в езерото. След това Коста престана да лови риба – стана преврат в него, прие вегетарианството. Веднъж при екскурзия до връх Мусала напредвахме заедно с една група братя и сестри и на пътя ни се бе навила на колело отровна змия. Турих си бастуна над нея и тогава тя издигна главата си и част от тялото съвсем отвесно. След това направих с бастуна си няколко кръга във въздуха над змията и тогава тя се проточи и бавно, тихо се изгуби в гората. Веднъж минавах през една планина и насреща ми излязоха овце, а отпреде им стоеше един каракачанин. Като викнах овцете, те до една дойдоха при мен.
към текста >>

6. 5_14 ) Будност на съзнанието на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Най-сетне прибавили малко пръст и то се вдигнало.
Когато Бог ти проговори и ти каже да направиш нещо, вторият глас ти казва чрез теб самия, че няма време, че не си струва да бъдеш толкова добър, че нямаш средства и сили, че не бива толкова да постиш и да се молиш. Вторият глас е гласът на изкусителя. Странични втичания могат да стават в човека, но той трябва да ги отстрани. Веднъж поставили окото на един човек върху едното блюдо на везните, а върху другото турили злато, но блюдото с окото не се повдигало. Натрупали много злато и пак не се помръдвало. Най-сетне прибавили малко пръст и то се вдигнало. Човек не бива да желае много неща; ако желае много неща, очите отслабват. Вие имате връзка с Христа. Вървете по този Път и връзката сама ще се усилва. Вие всички живеете в живота на миналото; казвате, че сте се помолили преди десет години и Бог ви е послушал, обаче днешният ден е важен. Всеки ден носи несметни богатства.
към текста >>

7. 5_20 ) Беззаветно служене - Боян Боев (1883 – 1963)

Под думата „съвършенство“ разбирам една написана книга, която и авторът, и другите ще я четат и ще се ползват, а днес много хора са книги, в които ще се прибавят още ред глави.
“ Всеки, който търси удоволствие, е на кривата страна и който не търси удоволствия, е на правата страна. Бикове, змии и много други животни са вътре в човека. Трябва една школовка. Много са хората, върху които има още да се пише. Под думата „съвършенство“ разбирам една написана книга, която и авторът, и другите ще я четат и ще се ползват, а днес много хора са книги, в които ще се прибавят още ред глави. Най-напред трябва да се възвърне изгубеното и след това да дойде една малка придобивка. Трябва да научиш една музикална дума. Тя струва много скъпо. Тя е изгубена. Трябва да я намериш.
към текста >>

8. 14) Възкресение, ангел и синовете Божии - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще се правят опити, но който влезе тука, няма да говори в света, като риба ще мълчи.
Ще отворим нов клас за учениците, в който ще дойдете до приложението. За влизане в този клас най-първо трябва да се научите да мислите. А мисълта, че сте стар, трябва да напусне главата ви. В това училище косата ви ще стане, каквато вие поискате – черна или кестенява. Имате бръчки, но те ще изчезнат. Ще се правят опити, но който влезе тука, няма да говори в света, като риба ще мълчи. Това е едно Учение на опита. Има посветени, които владеят силите на Природата. Те могат да приемат каквато форма искат. Например някой посветен ще се представи като старец, ще влезе в едно село, ще говори с хората. После ще излезе оттам и скоро ще се върне като красив момък.
към текста >>

Дойдете ли до тези работи, като риба ще мълчите.
Ще го питат: „Я ни кажете нещо за този дядо“. Момъкът им проповядва за дядото и те слушат. А сетне им казва: „Ще ида да намеря дядото“. И се връща с бяла брада. Това е изкуство: да бъдеш и дядо, и млад, когато трябва. Дойдете ли до тези работи, като риба ще мълчите. Трябва да се освободим от атавистичните форми. Лицето трябва да бъде така красиво, че да изразява всички добродетели. Никога няма да се оплаквате. Ще бъде, ще бъде, ще бъде! Учителя се обърна към един брат, който страдаше от някаква болест.
към текста >>

9. 16) Господи, отвори ми ти устата, да говоря за живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички изпяхме песента „Весел ти бъди“ с прибавките.
Вие им намерете мелодия. Песента „Зора се светла зазорява“ има две части. Първата част е обективна, в която се представя как работи Природата. Втората част е това, в което вие трябва да вземете участие, да използвате условията така, че мъдрите ще добруват и добрите ще благуват. Ако тази песен научите да я пеете както трябва, то всички възможности ще дойдат при вас. Всички изпяхме песента „Весел ти бъди“ с прибавките. “Весел“ е процес на ума. „Бодър“ е мисъл, свързана с волята и сърцето. Някой пее „Весел бъди“ и мисли за тъжни работи. Не, знай, че за днес всичко е уредено. Какво ще му мислиш за утре?
към текста >>

10. 56) От четири октави нагоре - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега висшата музика не може да се нотира, понеже няма знаци, но един ден, когато прибавят още знаци, ще я направят по-достъпна.
В епохата на предците, преди грехопадението, е имало свещена музика само за посветените, а не както сега – за всички. Ще дойде нещо по-хубаво. Днес човешкото тяло не е все още довършено; от Божествено гледище то е направено съвършено, но ние не сме реализирали все още това, което Бог е съградил. Човек, като се упражнява, може да вземе четири октави и повече. Регистърът на гласа трябва да се разшири, обикновените певци трябва да вземат четири октави, а гениалните – пет, шест, седем, осем октави. Сега висшата музика не може да се нотира, понеже няма знаци, но един ден, когато прибавят още знаци, ще я направят по-достъпна. Когато дойдат четвъртинките ноти, тогава музиката ще бъде по-изразителна. Днес сме в музиката на целите тонове и полутонове и още не са разработени центровете за четвъртинките тонове в човешкото ухо. За новия подем на музиката първата фаза е дадена с класическата музика. Бах няколко пъти се е явявал в историята с разни имена. В Шестата раса ще се даде втората фаза, вторият тласък на музиката.
към текста >>

11. 60) Планина на знанието и самоусъвършенстването - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако къщата ти има някой недостатък, не бъди недоволен; когато направиш втора къща, ще туриш тази прибавка, която е липсвала при първата.
Материалите от Онзи свят ги пренасяме в този свят. Как трябва да живее човек на Земята при сегашните условия? – Една доста трудна задача, която трябва да се разреши по много умен начин. Когато облечеш една дреха и не си доволен, тя непременно ще се закачи нейде на някой трън и ще се скъса. И когато направиш къща и не си доволен, тя бързо ще се развали. Ако къщата ти има някой недостатък, не бъди недоволен; когато направиш втора къща, ще туриш тази прибавка, която е липсвала при първата. Когато мечката е доволна, тя се разхожда като царица и никой не я закача. Но щом стане недоволна от живота, тогава дохождат ловците, мерят се в козината ѝ и казват: „Чакай да ѝ вземем дрехата“. Ние живеем в един век на интензивна дейност. Има принципи и методи, но ние не ги прилагаме и страдаме. А един човек, който върви по Божието разписание, накъдето отиде, навсякъде е добре, не закъснява.
към текста >>

12. 77) Усилени обертонове - Боян Боев (1883 – 1963)

При рибите няма музика и там, където живеят, е цял ад – една риба е нагълтала друга, а следващата по-голяма риба е нагълтала първата, така че в някоя риба може да се намерят три риби една в друга.
Трябва ви една книга; изсвирите едно музикално парче и ще ви дойде книгата. Музиката е внесла укротяване. Музиката има и аромат. Космичната музика е реалната, а нашата е музика на грамофонните плочи, но пак е нещо. Колкото едно животно е по-немузикално, толкова животът му е по-тежък. При рибите няма музика и там, където живеят, е цял ад – една риба е нагълтала друга, а следващата по-голяма риба е нагълтала първата, така че в някоя риба може да се намерят три риби една в друга. Но някои риби са излезли вън от водата и се реят свободно във въздуха като птици. Затова птичките чуруликат и се радват, че е минал периодът им във водата. Музиката е цяла наука и иде от един специален свят. За да изпееш нещо, както трябва, трябва да заживееш в света на музиката, и тогава всички задачи на живота ти ще бъдат разрешени. Ако един човек живее музикално, това не може да не се отрази върху неговия физически живот, върху неговото лице и прочее.
към текста >>

13. 16) Господ ще бъде познат - Боян Боев (1883 – 1963)

Колко продължително време рибата се е освобождавала от водата, но накрая е преминала във въздуха.
Но когато се завърти колелото, няма да сте в това положение, в което се намирате сега. Влезте в новия порядък и ще забравите за сиромашия, студ и страдания. Трябва да живеем съобразно Божиите закони, съобразно Великия Божи план, който работи в нас. За всички хора Бог е предвидил такива блага, каквито умовете ни не са в състояние да схванат и каквито ние и не подозираме. Всичко на Земята е с определена програма. Колко продължително време рибата се е освобождавала от водата, но накрая е преминала във въздуха. Този живот ще се замести с един по-хубав, но всяко нещо идва със своето време. В сегашната си форма човек е ограничен за своята дейност, ала със следващата, която ще има, ще му се дадат по-големи възможности. Хората са скулптурни произведения, които все още не са завършени. Дето се казва, че Бог е направил човека по Свой образ и подобие, то този човек е горе и тепърва трябва да се реализира долу. В бъдеще ще имате по-добри условия и тогава ще плачете по друга причина – че нямате никакви страдания.
към текста >>

14. 22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и то дава условия за нейната проява.
Правата мисъл се отразява върху ритъма на дишането, тя даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в сърдечната дейност и т.н. В „Дишането – най-важният процес в Природата“ Учителя дава следните разяснения: „Можеш да опиташ чрез дишането коя мисъл е права и коя не е. Прекарай през съзнанието си дадена мисъл и започни да дишаш. Ако дишането ти не е ритмично и сърцето ти не бие равномерно, то мисълта не е права.“ И още: „Дойде ли някоя права мисъл във вас, проверете веднага извършва ли се дишането ви правилно. Тази мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права.“ (пак там) Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и то дава условия за нейната проява. Между тях има взаимодействие. „Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека. А като мисли човек право, издига се над животното – започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни.“ (“Дишането на човека и животните“ от книгата „Божествен и човешки свят“) Ето един съвет на Учителя: „Дишайте съзнателно и с Любов.
към текста >>

15. 30) И най-малката грубост я препятства - Боян Боев (1883 – 1963)

Както рибата приема с хрилете си вода, в която е разтвореният въздух, така и човекът, като приеме въздуха чрез дробовете си, приема и онова, което прониква въздуха.
Разговорът бе воден през декември 1942 г. Стана въпрос за отделянето на астралното тяло. Колкото по-неорганизирано е астралното тяло, толкова по-мъчно се отделя по време на сън от физическото. И колкото е по-организирано, толкова по-лесно се отделя. Същевременно е по-осъзнато по време на сън, а и по-лесно се връща във физическото тяло. Както рибата приема с хрилете си вода, в която е разтвореният въздух, така и човекът, като приеме въздуха чрез дробовете си, приема и онова, което прониква въздуха. Това фино приемане става чрез етерното тяло. С етерното си тяло човек може да отиде на Луната и на планетите и затова то трябва да бъде организирано, за да се диша чрез него. Страданията, които преминава човек, са незначителни в сравнение с бъдещата слава, която иде за него. Въпрос: За този нов живот, който ни чака, дали ще се приготвим единствено чрез чиста храна, светли мисли и добри постъпки? Напредналите същества работят над нашата култура и над нашите души.
към текста >>

16. 31) Излизане от тринадесетата сфера - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек трябва да си свърши работата днес, та като настане часът, да не остане нещо недовършено от него, защото и нова работа ще се прибави.
Ще стане не това, което този или онзи иска, а ще стане това, което е решено от Белите Братя. Няма да победи тази или онази държава, но ще победи планът на Бялото Братство. Няма сила, която може да се противопостави на Всемирното Бяло Братство. Ние с молитва и мисъл можем да изменим посоката на събитията, ето защо трябва да работим с молитва и мисъл. Казано е: „Хората ще минат през огън“ – светът няма да се оправи иначе, ще дойде нещо и ще помете всичко. Човек трябва да си свърши работата днес, та като настане часът, да не остане нещо недовършено от него, защото и нова работа ще се прибави. Старият свят ще свърши, новият ще почне, тъй както днешният ден ще угасне, за да дойде друг. Нека разгледаме Христовата мисъл: „Няма да мине този род, додето не се сбъдне всичко това.“ Там под „този род“ се подразбира бялата раса. По време на гражданската война в Испания през 1937 г. бяха избити един милион души. Тези страдания са кармично последствие от някогашната Инквизиция.
към текста >>

17. 49) На разсъмване - Боян Боев (1883 – 1963)

Симон Петър казва: „Отивам да ловя риба“ (Йоан 21:3).
Ето защо това, което се случва, сбъдва или реализира, същевременно е ключ за онова, което иде. Бъдещето хвърля своите лъчи върху настоящето. Нека в духа на казаното дотук да разгледаме дадена част на 21-ва глава от Евангелието на Йоана. Събитието, което е описано, се е случило в действителност, но в същото време то крие в себе си символичното звучене на езика на вечното. Евангелистът описва явяването на Исус пред учениците му на Тивериадското море37. Симон Петър казва: „Отивам да ловя риба“ (Йоан 21:3). И заедно с Тома, наречен Близнак, с Натанаил от Кана Галилейска, Зеведеевите синове и други двама от учениците на Христа, отиват да ловят риба. Рибата в окултната символика представлява Божественото в човека – тя едновременно е спасител и средство на разкриването. Първите християни са употребявали за свой свещен знак символа риба. Гръцката дума ихтиос (риба) е в действителност възприета от християните като идеограма, в която всяка буква е начална за определена дума, което може да бъде преведено по следния начин – Исус Христос, Син на Бог, Спасител. А и тъй като възкръсналият Христос е ял от нея (Лука 24:42), то тя става символ на Причастието.
към текста >>

И заедно с Тома, наречен Близнак, с Натанаил от Кана Галилейска, Зеведеевите синове и други двама от учениците на Христа, отиват да ловят риба.
Бъдещето хвърля своите лъчи върху настоящето. Нека в духа на казаното дотук да разгледаме дадена част на 21-ва глава от Евангелието на Йоана. Събитието, което е описано, се е случило в действителност, но в същото време то крие в себе си символичното звучене на езика на вечното. Евангелистът описва явяването на Исус пред учениците му на Тивериадското море37. Симон Петър казва: „Отивам да ловя риба“ (Йоан 21:3). И заедно с Тома, наречен Близнак, с Натанаил от Кана Галилейска, Зеведеевите синове и други двама от учениците на Христа, отиват да ловят риба. Рибата в окултната символика представлява Божественото в човека – тя едновременно е спасител и средство на разкриването. Първите християни са употребявали за свой свещен знак символа риба. Гръцката дума ихтиос (риба) е в действителност възприета от християните като идеограма, в която всяка буква е начална за определена дума, което може да бъде преведено по следния начин – Исус Христос, Син на Бог, Спасител. А и тъй като възкръсналият Христос е ял от нея (Лука 24:42), то тя става символ на Причастието. Рибата е вдъхновила богата иконография при християнските художници: ако носи на гърба си кораб, тя е символ на Христос, ако носи кош с хляб или ако самата тя е в някакъв съд, представлява Причастието; по стените на християнските катакомби символизира Христос.
към текста >>

Рибата в окултната символика представлява Божественото в човека – тя едновременно е спасител и средство на разкриването.
Нека в духа на казаното дотук да разгледаме дадена част на 21-ва глава от Евангелието на Йоана. Събитието, което е описано, се е случило в действителност, но в същото време то крие в себе си символичното звучене на езика на вечното. Евангелистът описва явяването на Исус пред учениците му на Тивериадското море37. Симон Петър казва: „Отивам да ловя риба“ (Йоан 21:3). И заедно с Тома, наречен Близнак, с Натанаил от Кана Галилейска, Зеведеевите синове и други двама от учениците на Христа, отиват да ловят риба. Рибата в окултната символика представлява Божественото в човека – тя едновременно е спасител и средство на разкриването. Първите християни са употребявали за свой свещен знак символа риба. Гръцката дума ихтиос (риба) е в действителност възприета от християните като идеограма, в която всяка буква е начална за определена дума, което може да бъде преведено по следния начин – Исус Христос, Син на Бог, Спасител. А и тъй като възкръсналият Христос е ял от нея (Лука 24:42), то тя става символ на Причастието. Рибата е вдъхновила богата иконография при християнските художници: ако носи на гърба си кораб, тя е символ на Христос, ако носи кош с хляб или ако самата тя е в някакъв съд, представлява Причастието; по стените на християнските катакомби символизира Христос. Присъствието на знака риба има дълбоки причини, които могат да се разяснят чрез окултната космогония.
към текста >>

Първите християни са употребявали за свой свещен знак символа риба.
Събитието, което е описано, се е случило в действителност, но в същото време то крие в себе си символичното звучене на езика на вечното. Евангелистът описва явяването на Исус пред учениците му на Тивериадското море37. Симон Петър казва: „Отивам да ловя риба“ (Йоан 21:3). И заедно с Тома, наречен Близнак, с Натанаил от Кана Галилейска, Зеведеевите синове и други двама от учениците на Христа, отиват да ловят риба. Рибата в окултната символика представлява Божественото в човека – тя едновременно е спасител и средство на разкриването. Първите християни са употребявали за свой свещен знак символа риба. Гръцката дума ихтиос (риба) е в действителност възприета от християните като идеограма, в която всяка буква е начална за определена дума, което може да бъде преведено по следния начин – Исус Христос, Син на Бог, Спасител. А и тъй като възкръсналият Христос е ял от нея (Лука 24:42), то тя става символ на Причастието. Рибата е вдъхновила богата иконография при християнските художници: ако носи на гърба си кораб, тя е символ на Христос, ако носи кош с хляб или ако самата тя е в някакъв съд, представлява Причастието; по стените на християнските катакомби символизира Христос. Присъствието на знака риба има дълбоки причини, които могат да се разяснят чрез окултната космогония. Езерото, към което се насочват учениците на Христа, символизира живота.
към текста >>

Гръцката дума ихтиос (риба) е в действителност възприета от християните като идеограма, в която всяка буква е начална за определена дума, което може да бъде преведено по следния начин – Исус Христос, Син на Бог, Спасител.
Евангелистът описва явяването на Исус пред учениците му на Тивериадското море37. Симон Петър казва: „Отивам да ловя риба“ (Йоан 21:3). И заедно с Тома, наречен Близнак, с Натанаил от Кана Галилейска, Зеведеевите синове и други двама от учениците на Христа, отиват да ловят риба. Рибата в окултната символика представлява Божественото в човека – тя едновременно е спасител и средство на разкриването. Първите християни са употребявали за свой свещен знак символа риба. Гръцката дума ихтиос (риба) е в действителност възприета от християните като идеограма, в която всяка буква е начална за определена дума, което може да бъде преведено по следния начин – Исус Христос, Син на Бог, Спасител. А и тъй като възкръсналият Христос е ял от нея (Лука 24:42), то тя става символ на Причастието. Рибата е вдъхновила богата иконография при християнските художници: ако носи на гърба си кораб, тя е символ на Христос, ако носи кош с хляб или ако самата тя е в някакъв съд, представлява Причастието; по стените на християнските катакомби символизира Христос. Присъствието на знака риба има дълбоки причини, които могат да се разяснят чрез окултната космогония. Езерото, към което се насочват учениците на Христа, символизира живота. В окултния символизъм водата представлява източник на живот, средство за пречистване, средище на обновление.
към текста >>

Рибата е вдъхновила богата иконография при християнските художници: ако носи на гърба си кораб, тя е символ на Христос, ако носи кош с хляб или ако самата тя е в някакъв съд, представлява Причастието; по стените на християнските катакомби символизира Христос.
И заедно с Тома, наречен Близнак, с Натанаил от Кана Галилейска, Зеведеевите синове и други двама от учениците на Христа, отиват да ловят риба. Рибата в окултната символика представлява Божественото в човека – тя едновременно е спасител и средство на разкриването. Първите християни са употребявали за свой свещен знак символа риба. Гръцката дума ихтиос (риба) е в действителност възприета от християните като идеограма, в която всяка буква е начална за определена дума, което може да бъде преведено по следния начин – Исус Христос, Син на Бог, Спасител. А и тъй като възкръсналият Христос е ял от нея (Лука 24:42), то тя става символ на Причастието. Рибата е вдъхновила богата иконография при християнските художници: ако носи на гърба си кораб, тя е символ на Христос, ако носи кош с хляб или ако самата тя е в някакъв съд, представлява Причастието; по стените на християнските катакомби символизира Христос. Присъствието на знака риба има дълбоки причини, които могат да се разяснят чрез окултната космогония. Езерото, към което се насочват учениците на Христа, символизира живота. В окултния символизъм водата представлява източник на живот, средство за пречистване, средище на обновление. „Излязоха и се качиха на ладията; и през оная нощ не уловиха нищо“ (Йоан 21:3). Нощ е, щом царува тъмнина в човешкото съзнание.
към текста >>

Присъствието на знака риба има дълбоки причини, които могат да се разяснят чрез окултната космогония.
Рибата в окултната символика представлява Божественото в човека – тя едновременно е спасител и средство на разкриването. Първите християни са употребявали за свой свещен знак символа риба. Гръцката дума ихтиос (риба) е в действителност възприета от християните като идеограма, в която всяка буква е начална за определена дума, което може да бъде преведено по следния начин – Исус Христос, Син на Бог, Спасител. А и тъй като възкръсналият Христос е ял от нея (Лука 24:42), то тя става символ на Причастието. Рибата е вдъхновила богата иконография при християнските художници: ако носи на гърба си кораб, тя е символ на Христос, ако носи кош с хляб или ако самата тя е в някакъв съд, представлява Причастието; по стените на християнските катакомби символизира Христос. Присъствието на знака риба има дълбоки причини, които могат да се разяснят чрез окултната космогония. Езерото, към което се насочват учениците на Христа, символизира живота. В окултния символизъм водата представлява източник на живот, средство за пречистване, средище на обновление. „Излязоха и се качиха на ладията; и през оная нощ не уловиха нищо“ (Йоан 21:3). Нощ е, щом царува тъмнина в човешкото съзнание. Нощ е, когато у хората все още не се е пробудило Божественото.
към текста >>

И всеки метод на насилие или неправда е безплоден; може цяла нощ да ловиш риба, но няма да имаш никакви резултати.
Че посоката отдясно крие в себе си една важна Истина, се вижда и от следния стих: „Тогава Царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете, вие, благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света“ (Матей 25:34). Значи тези, които са вършили добро, застават отдясно, а тези, които са вършили неправда – отляво; дясното е посока на рая, а лявото – на ада. „Те прочее хвърлиха и вече не можаха да я извлекат поради многото риби“ (Йоан 21:6). С този стих се изтъква действието на един закон: ако хвърлиш само отдясно, т.е. ако прилагаш методите на Любовта, Доброто, Правдата, ще имаш резултат и твоята дейност ще принесе плод. И всеки метод на насилие или неправда е безплоден; може цяла нощ да ловиш риба, но няма да имаш никакви резултати. Но коя е другата съществена причина, поради която учениците на Христа имаха такъв голям успех? Защото Спасителя застана на брега и в Негово присъствие те имаха богат улов – преди това усилията им бяха напразни. Те веднага имаха успех, щом последваха думите на Христос. Човек съдържа две природи: човешка и Божествена. Когато човешката природа иска сама да решава, човек губи, но когато той се ръководи от Божествената, има резултат, и то с успех.
към текста >>

Защото са ловили риба през нощта, защото Христос не е бил там или защото Любовта не е била там.
Какво значи изразът „оня ученик, когото обичаше Исус“? Не че Исус имаше някакво лицеприятие към него, но на мистичен език това означава, че този ученик има в себе си голям дял от Христа и у него има силно проявление на Любовта и Светлината, които Спасителя донесе на света. Любовта е атмосферата, в която душите се познават. Христос е Любовта. Днес много методи са опитани за решаването на социални и други въпроси, но безуспешно. Защо? Защото са ловили риба през нощта, защото Христос не е бил там или защото Любовта не е била там. Затова трябва да се хвърлят мрежите на разсъмване, т.е. при светлината на съзнанието и чрез вътрешната подкрепа на Божественото, на Христа и на Вечната любов. Дългата нощ почти измина, иде разсъмването и следва богат улов: много души ще бъдат събудени и просветлени. Иде Новата култура на разсъмването, която ще смени културата на нощта. Човечеството сега преживява преходния период между тях.
към текста >>

18. 55) Новото ще дойде по един естествен начин - Боян Боев (1883 – 1963)

Консервативните елементи не се интересуват от водата, която изтича, но от рибата, и се страхуват да не би, като отворят бента, заедно с водата да отиде и тя.
Вие ме питахте как да прогресираме в обществения живот. Ако нямаме помощ от Божествения свят, нищо не се постига. Ако сегашните държавници разбираха Божествения закон, щяха да успеят. Те не успяват, понеже нямат съдействието на Божествения свят. Като не изпълнят известни мероприятия, които да осъществяват целите на живота, тогава идва анархията. Консервативните елементи не се интересуват от водата, която изтича, но от рибата, и се страхуват да не би, като отворят бента, заедно с водата да отиде и тя. И докато ги убедиш, че рибата няма къде да ходи, а ще изтече само мътната вода, те противодействат. А като ги убедиш, че ще дойде прясна вода, те няма да противодействат. За съжаление те не знаят, че в тая кална вода рибата ще умре. Сегашната култура е в своя краен предел и казвам, че за излюпването на новото яйце остава още малко и, ако не го турят под квачката навреме да се измъти, то после, и да го турят, ще бъде късно. Новото ще дойде по най-естествен начин.
към текста >>

И докато ги убедиш, че рибата няма къде да ходи, а ще изтече само мътната вода, те противодействат.
Ако нямаме помощ от Божествения свят, нищо не се постига. Ако сегашните държавници разбираха Божествения закон, щяха да успеят. Те не успяват, понеже нямат съдействието на Божествения свят. Като не изпълнят известни мероприятия, които да осъществяват целите на живота, тогава идва анархията. Консервативните елементи не се интересуват от водата, която изтича, но от рибата, и се страхуват да не би, като отворят бента, заедно с водата да отиде и тя. И докато ги убедиш, че рибата няма къде да ходи, а ще изтече само мътната вода, те противодействат. А като ги убедиш, че ще дойде прясна вода, те няма да противодействат. За съжаление те не знаят, че в тая кална вода рибата ще умре. Сегашната култура е в своя краен предел и казвам, че за излюпването на новото яйце остава още малко и, ако не го турят под квачката навреме да се измъти, то после, и да го турят, ще бъде късно. Новото ще дойде по най-естествен начин.
към текста >>

За съжаление те не знаят, че в тая кална вода рибата ще умре.
Те не успяват, понеже нямат съдействието на Божествения свят. Като не изпълнят известни мероприятия, които да осъществяват целите на живота, тогава идва анархията. Консервативните елементи не се интересуват от водата, която изтича, но от рибата, и се страхуват да не би, като отворят бента, заедно с водата да отиде и тя. И докато ги убедиш, че рибата няма къде да ходи, а ще изтече само мътната вода, те противодействат. А като ги убедиш, че ще дойде прясна вода, те няма да противодействат. За съжаление те не знаят, че в тая кална вода рибата ще умре. Сегашната култура е в своя краен предел и казвам, че за излюпването на новото яйце остава още малко и, ако не го турят под квачката навреме да се измъти, то после, и да го турят, ще бъде късно. Новото ще дойде по най-естествен начин.
към текста >>

19. 58) Общение с Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук ще прибавя думите на Учителя при една обиколка из провинцията.
Под Христа винаги разбирам любовно разположение. Любовта на Христа да е в нас и ние да бъдем така снизходителни, както Той е снизходителен. Когато имаме едно любовно разположение, това е присъствието на Христа в нас. Но Христос не е бил мек. Той се възмущаваше от лицемерния живот на фарисеите и когато дойде Царството Божие, всички тези хора ще се обърнат, ще преминат към новото и ще кажат: „Ние сме се заблуждавали, ние сме с новото.“ Тук ще прибавя думите на Учителя при една обиколка из провинцията. Бяхме в Бургас сред съмишленици и Учителя каза следното: Христа не можем да Го посрещнем в нашата къща – тялото, а трябва да излезем вън из него и да Го посрещнем. През това време тялото ще бъде преустроено от Божествения Дух. След като се върнем в тялото, това ще е първото възкресение. Които са определени и избрани, които са готови, те ще имат дял в първото възкресение; те са в свитата на Христа.
към текста >>

20. 65) Писма - Боян Боев (1883 – 1963)

И като прибавите към горните указания спазването на естествените хигиенични правила, Вие ще имате всички условия, за да се обновите физически.
Силите, които ще Ви излекуват, са вътре във Вас. Отслабнахте, понеже много давахте, без да се зареждате. Сега, за да се засилите, трябва да вземате. А това става чрез концентрация и свързване с източника на всяка сила. Всичко е вътре във вас. И като прибавите към горните указания спазването на естествените хигиенични правила, Вие ще имате всички условия, за да се обновите физически. Това за Вас е изпит за посвещение и ако го издържите, завинаги ще скъсате с прераждането и вече ще почнете да работите по закона на вселяването. Ако сега не издържите на тази задача, тогава тя ще се отложи за друго прераждане, да, но и занапред, когато и да е, ще трябва да я разрешите. Обаче днес имате всички условия, за да я разрешите. Тази болест се дължи на едно вътрешно състояние и за да я извадите от корена, трябва да се измени вътрешното Ви състояние, а това става чрез усилена концентрация, както казах. Вие не трябва да виждате противоречия в нищо.
към текста >>

21. 68) Победата е на наша страна - Боян Боев (1883 – 1963)

А и колкото пъти имаше възможност да завали дъжд, те веднага прибавяха преграда.
ПОБЕДАТА Е НА НАША СТРАНА В началото на септември 1928 г. няколко братя и сестри бяха приети от Учителя и стана въпрос за забраната на Събора през август същата година. Със забраната на Събора, с пречките, които слагат пред това Ново учение, подпушват Божественото благословение и настъпи суша. А и колкото пъти имаше възможност да завали дъжд, те веднага прибавяха преграда. С тази забрана на Събора повикаха при себе си по-скоро онова, което щеше да стане, ускориха събитията. Ще дойдат разни катаклизми. Ние сме с Бога и победата е на наша страна. Кога не са били преследвани новите течения? Най-лошите хора в Братството са по-добри, отколкото добрите в света.
към текста >>

22. Утрешният ден - Боян Боев (1883 – 1963)

В основното училище това ще направи любовта, а в средното училище освен любовта се прибавя и друг фактор: влизане на учителя в досег със света на идейните търсения, копнежи и идеали на младежа.
Ето защо, учителят трябва да представи на детето такъв идеален тип, който със своето присъствие учи детето много повече, отколкото безброй морализирания. По този въпрос Стела Русчева казва: „Само в първоначалното училище учителите са могли да вникнат в детската душа; те са истински ваятели на детските души и живеят в най-голяма духовна връзка с учениците си. Тази връзка се поразхалтва в прогимназията и съвсем отслабва в гимназията. Трябва да забележим, че за това не са виновни учителите, а несъвършената образователна система. Ученикът свършва гимназията и учителите му са били чужди, както и той на тях.” В отношенията между учител и ученици трябва да царува интимност, топлота и духовна връзка. В основното училище това ще направи любовта, а в средното училище освен любовта се прибавя и друг фактор: влизане на учителя в досег със света на идейните търсения, копнежи и идеали на младежа. Учителството, казва Учителят, е една от най-възвишените професии на земята. За да се види, колко високо той цени учителството, ще дадем пример. Един учител попита Учителя: „Да напусна ли училището, за да избера по-добра професия от материално гледище? ” Учителят му казва: „Не напущайте учителството за материални цели, ако пазите интересите на своята душа! ”
към текста >>

23. Природосъобразен живот - Боян Боев (1883 – 1963)

А ако се храни с месна храна, това количество се увеличава, защото към собствените непотребни отровни вещества се прибавят и такива, получени с месната храна.
Д-р Келог казва: „Месото на месоядните е всякога противно по вкус и мирис. По тази причина месоядните много нарядко хващат и убиват други месоядни за храна. Лъвът никога не яде месото на пантера, леопард, диви котки и пр. Кучето може да хване и убие котка, но никога не я яде. Месото на свини, хранени с месо, е противно на вкус.” Когато човек се храни с чиста храна, то поради процесите на дезасимилацията има известно количество отровни продукти в своите тъкани. А ако се храни с месна храна, това количество се увеличава, защото към собствените непотребни отровни вещества се прибавят и такива, получени с месната храна. Значи, чрез месната храна човек увеличава количеството на отровните вещества в себе си. Отровите, които съдържа месната храна, водят към много болести, израждат човешките тъкани и правят тялото податливо към заразни болести. Един организъм, който не е отровен от пикочна киселина и други такива отрови, е по-неподатлив към болести и ако заболее, има по-голяма сила да се съпротивлява на болестта и да я победи. Учителят казва: „Когато децата са нервни, непослушни, това произлиза от факта, че в тях има набрани нечисти вещества.” „Съвременната медицина констатира, че неврастенията на сегашните хора се дължи на чрезмерното употребление на месо. Единствената здравословна храна за сега е растителната.
към текста >>

24. 20. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Те не са били само рибари и митари.
Там са се приготвяли за своята мисия, придобивали са знания, работели са върху себе си и са повдигали евреите. През време на Христа тази школа е играла друга роля. Подготвяла е своите членове като първи ученици на Христа. Есейската школа е имала свои ядра във всички части на Палестина. Интересно е, че по времето на Христа се раждат и готови души, които са били първите Негови ученици. Те не са били само рибари и митари. Те са били посветени от миналите прераждания. Учителят казва, че учениците на Христа са били еврейските пророци Исайя, Данаил, Иеремия и др. Те са подготвяли евреите за идването на Христа. С интуиция, човек би могъл да долови до известна степен кои ученици на Христа кои пророци са били. Окултните школи, които идват след Христа, например богомилството в България, чийто клон са розенкройцерите и албигойците в Европа, са имали за мисия реализирането на християнството, новата култура на земята.
към текста >>

25. 23. Работа върху Евангелието на Йоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени.
Херман Бек разглежда Евангелието на Иоана. От тия изследвания следва една важна истина - че събитията в живота на Христа са във връзка с космичния ритъм. От голямо значение е да знае ученикът това, за да разбере важността на събитията в живота на Христа. От друга страна, това говори и за начина, по който са писани евангелията. Значи те не представляват обикновени човешки творения, но са писани по вдъхновение от горе - космични сили са ръководели и вдъхновявали евангелистите при писането им. Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария завет. Като пророци, те са били вече във връзка с Христа. Например Иоан в 12-та глава на Евангелието казва, че Исайя е видял славата на Христа и е говорил за Него. Пророците са били подготвени за своята мисия в окултната школа на есеите. Учителят каза веднъж в разговор, че есеите са били пратеници на Великото Всемирно Бяло Братство с цел да подготвят душите за идването на Христа, да подготвят съзнанието им, за да разберат и приемат това, което дава Христос на човечеството.
към текста >>

Учителят прибавя, че от времето, когато е писал Исайя своята книга, досега са се минали хиляди години и той през това време е научил много неща.
От казаното се вижда от какво голямо значение е занимаването с евангелията, работата върху тях. Нека кажем още няколко думи върху важността на работата върху евангелията. Важността на работата се вижда от следния закон, който излага Учителят. Когато четем някоя книга, ние се свързваме с автора, свързваме се с неговия душевен живот и получаваме нещо от него. Например, когато четем Исайя с любов, ние правим връзка с него и той ще ни тълкува смисъла на това, което е писал. Учителят прибавя, че от времето, когато е писал Исайя своята книга, досега са се минали хиляди години и той през това време е научил много неща. Той ще ни научи и на това, което е научил оттогаз насам. Също така, като четем Евангелието на Иоана, правим интимна връзка с Иоана, но не само с него, но и с Христа, защото словото на Христа преминава през цялото Евангелие. С четенето на Евангелието от Иоана ние се свързваме с космичните сили, които са били в действие в живота на Христа. За да се види от каква голяма важност е заниманието с евангелията, ще дам един пример. Веднъж Учителят каза в една беседа да следим каква идея ще се събуди в нас при наблюдаването на жълти цветя, сини, червени и пр.
към текста >>

26. Екскурзия на 24 януари 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Като направиш втора къща, ще прибавиш това, което е липсвало в първата.
Как трябва да живее човек на Земята при сегашните условия? - Една доста трудна задача, която трябва да се разреши по много.умен начин. Когато облечеш една дреха и не си доволен, тя ще се закачи някъде и ще се скъса. Когато направиш къща и не си доволен, тази къща ще се развали. Ако и къщата ти да има някой недостатък, ти пак бъди доволен. Като направиш втора къща, ще прибавиш това, което е липсвало в първата. Когато мечката е доволна, тя се разхожда като царица и никой не я закача. Но щом стане недоволна от живота, тогава дохождат ловците, харесват й козината и казват: „Чакай да й вземем дрехата!..." Ние живеем в един век на интензивна дейност. Има принципи и методи на живота, но ние не ги прилагаме и страдаме. Един човек, който върви по Божието разписание, където отиде, навсякъде е добре приет.
към текста >>

27. Екскурзия на 30 януари 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Който влезе в този клас, няма да говори в света за него, като риба ще мълчи за това.
Тази мисъл ще изскочи от главите ви! В това училище косата ви ще стане каквато вие поискате - черна или кестенява. Имате бръчки - ще махнете и бръчките! Ще се правят опити. Това е едно учение на опит. Който влезе в този клас, няма да говори в света за него, като риба ще мълчи за това. Има посветени, които владеят силите на Природата. Те могат да вземат каквато форма искат. Например един такъв посветен ще се представи като старец, ще влезе в едно село, ще говори с хората. После ще излезе от селото и скоро ще се върне като много красив момък. А той е същият.
към текста >>

Когато дойде до тези работи, като риба ще мълчиш!
" Той им разправя: „Тоя дядо е...такъв и такъв..." И те слушат да им проповядва за дядото. Накрая им казва: „Аз ще отида да намеря стареца". И после се връща...с бяла брада. Всички форми може да взема. Това е изкуството - и дядо да бъдеш, и момък да бъдеш, когато трябва. Когато дойде до тези работи, като риба ще мълчиш! Трябва да се освободим от атавистичните форми. Лицето трябва да бъде така красиво, че да изразява всички добродетели. Никога няма да се оплакваш. На един брат, който страдаше от една болест, Учителя каза: - Трябва да пееш!
към текста >>

28. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Има посветени, които владеят силите на Природата и мълчат като риба за тях.
Божието учение трябва да се приложи и молете се Господ да ви научи, как да го приложите. Човек трябва да си изработи план за приложението му и той трябва да има съзнание, че служи на Бога. Прилагайте каквото можете, като отидете в една къща, хванете се на работа, вода донесете, туй-онуй, така че цял преврат да направите в дома, после така и на друго място като отидете, на трето и т.н. А не да искате да се отдалечите някъде, така не бива. Трябва да разрешите първия (основния) въпрос — Любов към Бога и после всичко друго можете да приложите, защото другите въпроси са вече лесни. Има посветени, които владеят силите на Природата и мълчат като риба за тях. Когато някой се къпе постоянно, светлите същества имат условия да дойдат при него. През лятото може и всеки ден. Бъдете чисти, защото за Духовния порядък и растеж важно условие е не само вътрешната чистота на мисли и чувства, но и физическата, която е условие, за да има човек и вътрешна чистота. Разширявайте кръга на Любовта си. Да обичаш врага си, това значи да си по-силен от него, той значи трябва да хвърли оръжието и да дойде при тебе.
към текста >>

29. 01. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и правилното дишане дава условия за проява на правата мисъл.
Учителя дава следните изяснения по този въпрос (10): "Можеш да опиташ чрез дишането коя мисъл е права и коя - не. Прекарай една мисъл през съзнанието си и почни да дишаш. Ако дишането ти не е ритмично и сърцето не бие равномерно, то мисълта не е права". "Дойде ли някоя права мисъл във вас, проверете веднага извършва ли се дишането правилно. Тая мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права". Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и правилното дишане дава условия за проява на правата мисъл. Ето разясненията на Учителя по това (7): "Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека. А като мисли човек право, издига се над животното. Започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни". Тук има и друг важен закон, който Учителя изтъква. Човек, за да приеме чрез дишането не само механичната смес от азот и кислород, но и ценните елементи, които проникват въздуха (а именно животворната сила или праната, Божествената мисъл и пр.), то той трябва във време на дишане да има будно съзнание, да съзнава тяхното присъствие във въздуха и да съзнава, че ги приема заедно с него в себе си.
към текста >>

30. 33. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА - Боян Боев (1883 – 1963)

Рибата, когато влезе в малка локва, се оцапва, а пък рибата, която живее в морето, не се оцапва.
Всичкото зло иде оттам, че ние не обичаме всички хора еднакво. Трябва да се проповядва чистота в любовта. Защото любовта е пътят, по който истинският живот може да дойде. При любовта е потребна чистота, за да може Божественият живот да протече! Как да се придобие чистотата и да се запази? Рибата, когато влезе в малка локва, се оцапва, а пък рибата, която живее в морето, не се оцапва. Няма по-страшно нещо в света от човешкия егоизъм. И няма по-добро нещо от Божествената Любов. – Как да добием оная свобода, за която копнее човешката душа? – Любовта е закон на свободата! Само разумният е свободен.
към текста >>

31. Работа върху Евангелието на Иоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени.
Херман Бек разглежда Евангелието на Иоана. От тия изследвания следва една важна истина - че събитията в живота на Христа са във връзка с космичния ритъм. От голямо значение е да знае ученикът това, за да разбере важността на събитията в живота на Христа. От друга страна, това говори и за начина, по който са писани евангелията. Значи те не представляват обикновени човешки творения, но са писани по вдъхновение от горе - космични сили са ръководели и вдъхновявали евангелистите при писането им. Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария завет. Като пророци, те са били вече във връзка с Христа. Например Иоан в 12-та глава на Евангелието казва, че Исайя е видял славата на Христа и е говорил за Него. Пророците са били подготвени за своята мисия в окултната школа на есеите. Учителят каза веднъж в разговор, че есеите са били пратеници на Великото Всемирно Бяло Братство с цел да подготвят душите за идването на Христа, да подготвят съзнанието им, за да разберат и приемат това, което дава Христос на човечеството.
към текста >>

Учителят прибавя, че от времето, когато е писал Исайя своята книга, досега са се минали хиляди години и той през това време е научил много неща.
От казаното се вижда от какво голямо значение е занимаването с евангелията, работата върху тях. Нека кажем още няколко думи върху важността на работата върху евангелията. Важността на работата се вижда от следния закон, който излага Учителят. Когато четем някоя книга, ние се свързваме с автора, свързваме се с неговия душевен живот и получаваме нещо от него. Например, когато четем Исайя с любов, ние правим връзка с него и той ще ни тълкува смисъла на това, което е писал. Учителят прибавя, че от времето, когато е писал Исайя своята книга, досега са се минали хиляди години и той през това време е научил много неща. Той ще ни научи и на това, което е научил оттогаз насам. Също така, като четем Евангелието на Иоана, правим интимна връзка с Иоана, но не само с него, но и с Христа, защото словото на Христа преминава през цялото Евангелие. С четенето на Евангелието от Иоана ние се свързваме с космичните сили, които са били в действие в живота на Христа. За да се види от каква голяма важност е заниманието с евангелията, ще дам един пример. Веднъж Учителят каза в една беседа да следим каква идея ще се събуди в нас при наблюдаването на жълти цветя, сини, червени и пр.
към текста >>

32. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Те не са били само рибари и митари.
Там са се приготвяли за своята мисия, придобивали са знания, работели са върху себе си и са повдигали евреите. През време на Христа тази школа е играла друга роля. Подготвяла е своите членове като първи ученици на Христа. Есейската школа е имала свои ядра във всички части на Палестина. Интересно е, че по времето на Христа се раждат и готови души, които са били първите Негови ученици. Те не са били само рибари и митари. Те са били посветени от миналите прераждания. Учителят казва, че учениците на Христа са били еврейските пророци Исайя, Данаил, Иеремия и др. Те са подготвяли евреите за идването на Христа. С интуиция, човек би могъл да долови до известна степен кои ученици на Христа кои пророци са били. Окултните школи, които идват след Христа, например богомилството в България, чийто клон са розенкройцерите и албигойците в Европа, са имали за мисия реализирането на християнството, новата култура на земята.
към текста >>

33. 041 БЪДЕЩАТА КУЛТУРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Новото в музиката трябва да дойде като една прибавка на това, което е изработено досега.
Славянската музика е музика на топлия пояс. При залеза на една култура и при изгрева на друга, има различна музика. Сега трябва да се създаде нещо ново в музиката. Така, както са пели преди две хиляди години, не може да се пее. Сега как трябва да се пее? Новото в музиката трябва да дойде като една прибавка на това, което е изработено досега. Какво струва сегашната музика, ако не й придадем нещо ново? Бъдещият музикант и певец ще бъдат вдъхновени. Тяхната музика ще може да направи преврат в падналите души, да събуди подтик за наука в този, който никога не е пожелавал да учи. В сегашната музика на хармонията е изразена цялата съвременна култура с нейния оптимизъм, песимизъм, материализъм, скептицизъм и пр. Иде нова музика.
към текста >>

34. 106 ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

''Обикновено Учителят даваше завършени песни, съвършени музикални творби, на които не можеше да'' ''се прибави, нито отнеме.
''Учителят свири тихо, нежно, без технически ефекти, но със съвършена техника, лекота, чистота и'' ''изразителност. Музиката му събуждаше образи, въздействаше дълбоко. Често той дълго'' ''импровизираше мелодии и вариации свободно, естествено като извор, който си тече на воля. Тъй'' ''едно голямо музикално богатство остана незаписано.'' ''Учителят създаваше пред нас'' ''песен върху текст от него или почваше с малък мотив - един, два такта и мелодията се'' ''развиваше просто, раждаше се нова песен. Друг път, като вземаше повод от състоянието на някой'' ''ученик, в отговор създаваше малка мелодия, която имаше магическата сила да'' ''трансформира това състояние.'' ''Обикновено Учителят даваше завършени песни, съвършени музикални творби, на които не можеше да'' ''се прибави, нито отнеме. Учителят даваше новите песни в клас или пред група ученици, от'' ''които другите в последствие ги изучаваха. С каква обич се отнасяше Учителят към всяка'' ''нова песен - като към скъп, очакван гост. Тази обич се предаваше и на учениците. Такъв е'' ''законът.'' ''Учителят пееше вдъхновено.
към текста >>

35. 129 МИСЛИ ВЪРХУ МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Като се прибавят съчетанията, пермутациите, стават седем.
Един тон е красив, когато има светлина, топлина и Сила. Светлината засяга ума, топлината - сърцето, Силата - душата. Някои песни носят повече светлина, други -топлина, а трети - Сила. Едни хора се влияят от красотата на тона, други - от топлината, а трети - от енергията, която той внася. Това са трите основни качества. Като се прибавят съчетанията, пермутациите, стават седем. В старата музика стремежът е бил към мекотата. Но като стане много мека, музиката изгубва своята сила. Такава музика става сантиментална. Ако хармонията преобладава, музиката става груба. Има повече от 300 октави.
към текста >>

36. В училището на планината - Боян Боев (1883 – 1963)

Едно пра вило: Когато човек се моли с известни молитви, винаги трябва да прибави и от себе си нещо.
Тя не трябва да бъде еднообразна, а разнообразна. Човек , трябва да се моли и за другите. Да се моли човек, това в привилегия. Молитвата е дишане на душата. При нея става пречистване на мислите и на кръвта. Едно пра вило: Когато човек се моли с известни молитви, винаги трябва да прибави и от себе си нещо. Тук прекарахме нощта и на другия ден се върнахме в София. Поздрав до всички братя и сестри. Моля, прочетете това на всички братя и сестри и го пратете за прочитане в околните села, където има кръжоци. Със сърдечен братски поздрав: Б. Боев
към текста >>

37. Великият живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук ще ви изложа една екскурзия на Витоша през месец юни 1929 г., като прибавя и някои мисли от Учителя, казани в друг разговор пак на Витоша.
ВЕЛИКИЯТ ЖИВОТ Изгрев, 15 юни 1953 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа една екскурзия на Витоша през месец юни 1929 г., като прибавя и някои мисли от Учителя, казани в друг разговор пак на Витоша. На 24 юни 1929 година тръгнахме в два и половина часа, в тъмно, за да стигнем на Витоша за слънчевия изгрев. Прекарахме известно време в мълчание и след това произнесохме няколко молитви. Към десет часа почна разговор. Учителя каза по време на разговора: Между нас трябва да се образува една ядка, една група от братя и сестри, които да бъдат образец на търпение.
към текста >>

38. Упражнения с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Накрая ще прибавя някои мисли из разговора на Учителя по време на екскурзия пак на Витоша.
Изгрев, 25 май 1955 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа екскурзията, която направихме до Витоша с Учителя на 3 май 1926 г. вторник, ден Великден. Традиция в живота на Братството е да се прави екскурзия до Витоша на втория ден на Великден. Накрая ще прибавя някои мисли из разговора на Учителя по време на екскурзия пак на Витоша. След пристигането на Ел Шадай направихме молитва и изпълнихме следните гимнастически упражнения: Седнахме на тревата на колело около Учителя с крака, прострени напред. 1. Ръцете хоризонтално напред. След това ръцете поставени с върховете на пръстите върху пръстите на краката. После ръцете се движат отстрани нагоре до над главата и след това връщане назад до пръстите на краката.
към текста >>

Когато дойде до тези работи, като риба ще мълчиш.
Той проповядва за дядото. И после казва: „Аз ще ида да намеря дядото. “ И пак идва после с бяла глава. Всички форми има. Това е изкуството: И дядо да бъдеш, и млад да бъдеш, когато трябва. Когато дойде до тези работи, като риба ще мълчиш. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев Нашето съществуване на Земята показва, че има някой, който ни обича. И колкото повече съзнанието ни е по-бистро, по-ярко, толкова повече това показва, че някой ни обича. Аз живея, защото има някой, който ме обича Бог.
към текста >>

39. На Яворови присои - Боян Боев (1883 – 1963)

В разговора са прибавени и някои мисли от други разговори на Витоша.
НА ЯВОРОВИ ПРИСОИ Изгрев, 25 август 1955 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа едно летуване с Учителя на Яворови присои на Витоша. В разговора са прибавени и някои мисли от други разговори на Витоша. През лятото на 1934 г. прекарахме на Яворови присои с Учителя, на палатки. Бяхме около 70 души. Всяка сутрин се изкачвахме на една полянка над нашия стан, дето при изгрев слънце произнасяхме молитва. След това играехме паневритмия на същата полянка, изравнена специално за целта от нас.
към текста >>

40. Учение за свободните - Боян Боев (1883 – 1963)

- Хубаво, плащам ти рибата, дай я на мене.
Той каза: Ще ги продам. - Колко ще вземеш от тях, като ги продадеш? Той направи сметка и каза колко. Казах му: - Хубаво, плащам ти рибата, дай я на мене. Рибата беше жива, плуваше във водата в тенекията, защото беше ловена със сак. Като платих на Коста, аз казах на братята да хвърлят всичката риба в езерото. След това Коста престана да лови риба. После стана преврат в него и той стана почти вегетарианец. Преди повече от 20 години казах на един бостанджия във варненско:
към текста >>

Рибата беше жива, плуваше във водата в тенекията, защото беше ловена със сак.
Ще ги продам. - Колко ще вземеш от тях, като ги продадеш? Той направи сметка и каза колко. Казах му: - Хубаво, плащам ти рибата, дай я на мене. Рибата беше жива, плуваше във водата в тенекията, защото беше ловена със сак. Като платих на Коста, аз казах на братята да хвърлят всичката риба в езерото. След това Коста престана да лови риба. После стана преврат в него и той стана почти вегетарианец. Преди повече от 20 години казах на един бостанджия във варненско: - Да напуснеш бостана.
към текста >>

Като платих на Коста, аз казах на братята да хвърлят всичката риба в езерото.
- Колко ще вземеш от тях, като ги продадеш? Той направи сметка и каза колко. Казах му: - Хубаво, плащам ти рибата, дай я на мене. Рибата беше жива, плуваше във водата в тенекията, защото беше ловена със сак. Като платих на Коста, аз казах на братята да хвърлят всичката риба в езерото. След това Коста престана да лови риба. После стана преврат в него и той стана почти вегетарианец. Преди повече от 20 години казах на един бостанджия във варненско: - Да напуснеш бостана. Тази вечер да те няма тука!
към текста >>

След това Коста престана да лови риба.
Той направи сметка и каза колко. Казах му: - Хубаво, плащам ти рибата, дай я на мене. Рибата беше жива, плуваше във водата в тенекията, защото беше ловена със сак. Като платих на Коста, аз казах на братята да хвърлят всичката риба в езерото. След това Коста престана да лови риба. После стана преврат в него и той стана почти вегетарианец. Преди повече от 20 години казах на един бостанджия във варненско: - Да напуснеш бостана. Тази вечер да те няма тука! - Ще го окрадат.
към текста >>

41. 10 КОМУНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

А Жечо беше лаком по селски и макар че имаше вече своя земя от двеста декара, искаше да прибави още.
Даваше се да изсечеш колкото можеш за един ден. Ние бяхме осем души, едни сечеха, други пренасяха, така натрупахме в двора голям куп. Едва що свършихме това и дойде нова срочна работа. Отново в общината бяха разрешили на всеки селянин, от който участък извади дънерите от вече изсечена стара дъбова гора, става негова земя. И ние се заловихме с тази работа. А Жечо беше лаком по селски и макар че имаше вече своя земя от двеста декара, искаше да прибави още. Използва притока на работна ръка и ни турна да вадим дънери. Взима от съседите брадви, кирки, лопати и ние превихме гръб, но понеже бяхме неопитни и сравнително деликатни натури, разбихме си ръцете, изпочупихме инструментите и много работа не се виждаше налице. Вечер след вечер се прибирахме смазани от умора. За четене и свирене не можеше и дума да става. Едва можехме да си направим обща молитва и да си изпеем някоя песен.
към текста >>

42. 15 ТЕНДЖЕРА С ФАСУЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Погледна ме и каза: "Прибавете към фасула и кипящата вода от големия чайник." Погледнах го изненадан.
Ей така, само за тесен кръг изгревчани, няма да каним, само който дойде. А Учителя ще поканим чак вечерта. Имам много хубав, градински фасул и другите необходими продукти за неговото приготвяне са налице, ще ида да ги донеса." Привечер всичко беше готово. На печката в кухнята ври фасулът, гъст, едва една трета от тенджерата, до нея неизменно двата грамадни чайника, пълни всякога с гореща вода. Тъкмо да почнем да нареждаме масите за ядене и споделяме със сестрата как и кой да покани Учителя, гледам Той влиза в кухнята и право при мен. Погледна ме и каза: "Прибавете към фасула и кипящата вода от големия чайник." Погледнах го изненадан. От къде Той знаеше за нашите намерения, когато в кухнята бяхме само със сестрата и не сме споделяли с никого за нашата идея, пък и времето беше едно мрачно, умърлушено, нямаше изгледи да дойдат тук гости от града. И си мисля, толкова много супа ще стане, какво ще я правим? Навън по масите нямаше още никой. Но казаното от Учителя е свършено. Прибавихме горещата вода към гъсто сварения фасул и необходимите още подправки и стана разкошна бобена чорба.
към текста >>

Прибавихме горещата вода към гъсто сварения фасул и необходимите още подправки и стана разкошна бобена чорба.
Погледна ме и каза: "Прибавете към фасула и кипящата вода от големия чайник." Погледнах го изненадан. От къде Той знаеше за нашите намерения, когато в кухнята бяхме само със сестрата и не сме споделяли с никого за нашата идея, пък и времето беше едно мрачно, умърлушено, нямаше изгледи да дойдат тук гости от града. И си мисля, толкова много супа ще стане, какво ще я правим? Навън по масите нямаше още никой. Но казаното от Учителя е свършено. Прибавихме горещата вода към гъсто сварения фасул и необходимите още подправки и стана разкошна бобена чорба. Като излязох след това навън от кухнята, гледам масите пред салона, на които се хранехме, напълнени с хора. Бързо наслагахме чайниците и приборите за ядене, дойде и Учителя. В залисията си бяхме забравили за тази официалност - да Го поканим. Разсипахме чорбата, стигна за всички, на всекиго по пълна-препълна чиния и даже остана малко и за прегладнелите. Как стана, че дойдоха толкова хора, не разбрах.
към текста >>

43. ВРЕМЕ И ДОМОВЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако рожденното мястото се намира на изток от меридиана, по който се определя гражданското време, за изчисление на местното време се постъпва по същия начин, но резултатът се прибавя към гражданското време.
Например град Перник се намира седем градуса по на запад от 30-ти меридиан, по който е определено гражданското му време. Местното време се получава, когато от гражданското извадим 7x4 = 28 минути. За изчисляване на местното време в София трябва да се извадят 27 минути. В България всички градове и селища се намират на запад от 30-ти меридиан. Затова винаги от гражданското време се изважда пресметнатата спрямо меридиана отстъпка. Ако рожденното мястото се намира на изток от меридиана, по който се определя гражданското време, за изчисление на местното време се постъпва по същия начин, но резултатът се прибавя към гражданското време. Освен гражданско и местно време съществува и т. нар. звездно или сидерално време, чието начало се определя от пролетната или от есенната равноденствена точка. Във всички ефемериди сидералното време е посочено за всеки ден: определеното спрямо пролетната равноденствена точка сидерално време е посочено за 12 ч. по обед, а определеното спрямо есенната равноденствена точка сидерално време е посочено за 0 ч. в полунощ (за началото на денонощието).
към текста >>

след обед, местното време за София ще бъде 1h 33m, a разликата от обедното до местното време е равна на 1h 33m; последната прибавяме към сидералното време за този ден ( 16h 56m + 1h 33m ), за да получим сидералното време за момента на раждането, което е 18h 29m.
Пример: даден човек е роден на 5 декември 1928 година в 10 ч. преди обед в София. Местното време ще бъде 9h 33m. От сидералното време за този ден, което е 16h 56m ще извадим разликата от местното време до обедното, което е 2h и 27m и за сидерално време за момента на раждането, ще получим: 16h 56m - 2h 27m = 14h 29m. Ако пък човекът е роден в 2 ч. след обед, местното време за София ще бъде 1h 33m, a разликата от обедното до местното време е равна на 1h 33m; последната прибавяме към сидералното време за този ден ( 16h 56m + 1h 33m ), за да получим сидералното време за момента на раждането, което е 18h 29m. Ако началото на сидералното време в ефемеридите започва от есенната равноденствена точка, местното време винаги се прибавя към посоченото за деня сидерално време, за да се изчисли сидералното време на раждането. Пример: даден човек е роден на 5 януари 1981 година в 6 ч. след обед в София. Местното време ще бъде 5h 33m след обед, т. е. 17h 33m.; прибавяме го към сидералното време за този ден, което по данни от ефемеридите е 6h 58m, и получаваме сидералното време за момента и мястото на раждането: 6h 58m + 17h 33m = 24h 31m или 0h 31m.
към текста >>

Ако началото на сидералното време в ефемеридите започва от есенната равноденствена точка, местното време винаги се прибавя към посоченото за деня сидерално време, за да се изчисли сидералното време на раждането.
преди обед в София. Местното време ще бъде 9h 33m. От сидералното време за този ден, което е 16h 56m ще извадим разликата от местното време до обедното, което е 2h и 27m и за сидерално време за момента на раждането, ще получим: 16h 56m - 2h 27m = 14h 29m. Ако пък човекът е роден в 2 ч. след обед, местното време за София ще бъде 1h 33m, a разликата от обедното до местното време е равна на 1h 33m; последната прибавяме към сидералното време за този ден ( 16h 56m + 1h 33m ), за да получим сидералното време за момента на раждането, което е 18h 29m. Ако началото на сидералното време в ефемеридите започва от есенната равноденствена точка, местното време винаги се прибавя към посоченото за деня сидерално време, за да се изчисли сидералното време на раждането. Пример: даден човек е роден на 5 януари 1981 година в 6 ч. след обед в София. Местното време ще бъде 5h 33m след обед, т. е. 17h 33m.; прибавяме го към сидералното време за този ден, което по данни от ефемеридите е 6h 58m, и получаваме сидералното време за момента и мястото на раждането: 6h 58m + 17h 33m = 24h 31m или 0h 31m. Определянето на сидералното време за момента и мястото на раждането е много важно, защото ни дава възможност в зависимост от географската ширина на рожденното място да определим разположението на дванадесетте зодиакални съзвездия в дванадесетте домове на хороскопа.
към текста >>

17h 33m.; прибавяме го към сидералното време за този ден, което по данни от ефемеридите е 6h 58m, и получаваме сидералното време за момента и мястото на раждането: 6h 58m + 17h 33m = 24h 31m или 0h 31m.
след обед, местното време за София ще бъде 1h 33m, a разликата от обедното до местното време е равна на 1h 33m; последната прибавяме към сидералното време за този ден ( 16h 56m + 1h 33m ), за да получим сидералното време за момента на раждането, което е 18h 29m. Ако началото на сидералното време в ефемеридите започва от есенната равноденствена точка, местното време винаги се прибавя към посоченото за деня сидерално време, за да се изчисли сидералното време на раждането. Пример: даден човек е роден на 5 януари 1981 година в 6 ч. след обед в София. Местното време ще бъде 5h 33m след обед, т. е. 17h 33m.; прибавяме го към сидералното време за този ден, което по данни от ефемеридите е 6h 58m, и получаваме сидералното време за момента и мястото на раждането: 6h 58m + 17h 33m = 24h 31m или 0h 31m. Определянето на сидералното време за момента и мястото на раждането е много важно, защото ни дава възможност в зависимост от географската ширина на рожденното място да определим разположението на дванадесетте зодиакални съзвездия в дванадесетте домове на хороскопа. По- горе споменахме, че домовете не са нищо друго, освен дванадесет сектора, проектирани върху плоскостта на земната орбита. Хоризонталната линия е проекция на хоризонта и вляво тя определя източния хоризонт и изгрева (асцендент), а вдясно - западния хоризонт и залеза (десцендент) на Слънцето, Луната и Планетите. Вертикалната линия определя най-високата и най-ниската точка, до които достигат членовете на Слънчевото семейство. Дванадесетте дома започват от източния хоризонт: първи дом е първият сектор под хоризонта, една дванадесета от целия кръг или една трета от първата четвъртина; втори дом е втората дванадесета от целия кръг или втората третина от същата първа четвъртина; трети дом е третата дванадесета или последната трета от първата четвъртина.
към текста >>

44. ИЗЧИСЛЕНИЕ НА ПОЛОЖЕНИЕТО НА СЛЪНЦЕТО, ЛУНАТА И ПЛАНЕТИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

в полунощ (ако работим със сидерално време, отбелязано за полунощ) се умножават по 2.5 (за Слънцето) или изминатият за местното време, път, се прибавя към градусите и минутите, посочени за този ден (за Луната и Планетите).
на обед, когато сидералното време започва от пролетната равноденствена точка (около 22 март). Трябва да се изчисли както положението на Слънцето, така и на всички членове от семейството му, особено внимателно на Луната, тъй като тя има много променливо движение. Слънцето за едно денонощие изминава около 1°, а за един час - около 2.5' (ъглови минути). За Луната и планетите се вижда от ефемеридите, колко изминават за едно денонощие, оттам се изчислява колко са изминали за един час (ъглова скорост), след което се изчислява колко са изминали за определеното местно време. След това броят на часовете от местното време до 0 ч. в полунощ (ако работим със сидерално време, отбелязано за полунощ) се умножават по 2.5 (за Слънцето) или изминатият за местното време, път, се прибавя към градусите и минутите, посочени за този ден (за Луната и Планетите). По този начин изчисляваме положението на Слънцето - Вулкан, Луната и планетите за дадения час през този ден. Ако сидералното време е отбелязано за 12 ч. на обед и лицето е родено преди обед, броят на часовете до обед се умножават с получените ъглови скорости и резултатът се изважда от посоченото в таблиците положение за този ден. Ако местното време на лицето е след обед, броят на часовете от 12 ч. на обяд до местното време, се умножават с ъгловата скорост и резултатът се прибавя към посоченото в таблиците положение.
към текста >>

на обяд до местното време, се умножават с ъгловата скорост и резултатът се прибавя към посоченото в таблиците положение.
в полунощ (ако работим със сидерално време, отбелязано за полунощ) се умножават по 2.5 (за Слънцето) или изминатият за местното време, път, се прибавя към градусите и минутите, посочени за този ден (за Луната и Планетите). По този начин изчисляваме положението на Слънцето - Вулкан, Луната и планетите за дадения час през този ден. Ако сидералното време е отбелязано за 12 ч. на обед и лицето е родено преди обед, броят на часовете до обед се умножават с получените ъглови скорости и резултатът се изважда от посоченото в таблиците положение за този ден. Ако местното време на лицето е след обед, броят на часовете от 12 ч. на обяд до местното време, се умножават с ъгловата скорост и резултатът се прибавя към посоченото в таблиците положение. Ъгловата скорост и резултатът се прибавя към посоченото в таблиците положение. На практика при изчисление на крайния резултат, закръгляме до ъглови градуси, защото би било много трудно в по-нататъшните пресмятания, ако работим и с ъглови минути. Затова, ако в получената стойност ъгловите минути са повече от 30, се приема следващият градус за положението на Слънцето - Вулкан, Луната и Планетите. Например, ако сме получили 16° 45', ще вземем 17° в дадения Зодиакален знак. Ако ъгловите минутите са по-малко от 30, ги пренебрегваме и остават само градусите: например 16° 20' се закръглят на 16°.
към текста >>

Ъгловата скорост и резултатът се прибавя към посоченото в таблиците положение.
По този начин изчисляваме положението на Слънцето - Вулкан, Луната и планетите за дадения час през този ден. Ако сидералното време е отбелязано за 12 ч. на обед и лицето е родено преди обед, броят на часовете до обед се умножават с получените ъглови скорости и резултатът се изважда от посоченото в таблиците положение за този ден. Ако местното време на лицето е след обед, броят на часовете от 12 ч. на обяд до местното време, се умножават с ъгловата скорост и резултатът се прибавя към посоченото в таблиците положение. Ъгловата скорост и резултатът се прибавя към посоченото в таблиците положение. На практика при изчисление на крайния резултат, закръгляме до ъглови градуси, защото би било много трудно в по-нататъшните пресмятания, ако работим и с ъглови минути. Затова, ако в получената стойност ъгловите минути са повече от 30, се приема следващият градус за положението на Слънцето - Вулкан, Луната и Планетите. Например, ако сме получили 16° 45', ще вземем 17° в дадения Зодиакален знак. Ако ъгловите минутите са по-малко от 30, ги пренебрегваме и остават само градусите: например 16° 20' се закръглят на 16°.
към текста >>

45. ВУЛКАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Следвайки правилата на Закона, прибавяме 4, получава се 1, делим на 10 и получаваме 0.1 от астрономическата единица, което е равно на 14 960 000 километра или кръгло 15 000 000.
Тези смущения се дължат на присъствието на планета по близо до Слънцето. Друга причина за нейното неоткриване е тази, че обекти близо до Слънцето много трудно се наблюдават. За съществуването на тази планета можем да се позовем на математични изчисления, прилагани в астрономията. На първо място е споменатият закон на Тициус-Боде за дистанциите на планетите до Слънцето. Използувайки редицата от числа, дадени от закона, можем да направим разширение и да вземем още един член - по-наляво от нулата, който трябва да бъде (-3) минус три. Следвайки правилата на Закона, прибавяме 4, получава се 1, делим на 10 и получаваме 0.1 от астрономическата единица, което е равно на 14 960 000 километра или кръгло 15 000 000. Това е разстоянието от Слънцето, на което се намира планетата Вулкан. Възниква въпросът на какво основание се взема член наляво от нулата. Първо, не е обяснено основанието, на което самата нула фигурира в тази числова редица, приемана за геометрична прогресия, тъй като нула не може да бъде член на такава прогресия. Второ, въвеждайки члена -3, за краен резултат получаваме реалното число +1, а накрая - реалното число 0.1. Втори член наляво, т. е.
към текста >>

46. САТУРН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

На това съзвездие, Саабей е дал образ на полукозел: горната му половина е с дебели и вити рога, с приведена глава, изразяваща готовност за твърда съпротива, инат, упоритост и устой в постигането на всичко; задната му част е изобразена като дебела извита опашка на риба, характеризираща подтика на Сатурн към мълчание, към скриване, потъване и изчезване в друг свят, за да останат потайните му похвати неразкрити, стремеж към търсене на истината и в най-дълбоките глъбини на океаните.
Според Саабей, за създаването и оформянето на Сатурн са взели участие Небесните образувания в Зодиакалното съзвездие Козирог. То се намира малко на юг от Небесния екватор и може да се наблюдава най-добре през август и септември. С просто око в него могат да се видят до 50 звезди, но общо взето, те са много слаби, защото са много далече от нас и съгласно принципа на Доплер до нас достигат само силови те течения с къси вълни. Последните действат върху мозъчните центрове в горната част на челото и дават възможност за задълбочено търсене на причините и последствията във всички явления, усет за ред и порядък във всяка дейност, за да се стигне до истински резултат. На това съзвездие, Саабей е дал образ на полукозел: горната му половина е с дебели и вити рога, с приведена глава, изразяваща готовност за твърда съпротива, инат, упоритост и устой в постигането на всичко; задната му част е изобразена като дебела извита опашка на риба, характеризираща подтика на Сатурн към мълчание, към скриване, потъване и изчезване в друг свят, за да останат потайните му похвати неразкрити, стремеж към търсене на истината и в най-дълбоките глъбини на океаните. Саабей е дал на Сатурн името Каин-Ману, което ще рече злият отмъстителен човек. Наистина, злобни и отмъстителни са отрицателните Сатурнови типове.
към текста >>

47. ВРЕМЕ, ЗОДИАКАЛНИ СЪЗВЕЗДИЯ И ТЯЛО НА ЧОВЕКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

По-горе вече изтъкнахме мекото и благородно влияние, което се прибавя към Слънцето, Луната и Планетите, когато са в този сектор.
Този дом определя и общественото положение на родения човек. Единадесетият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Водолей и планетата Уран, които управляват нервната система, кръвообращението и прасците. Този дом създава в човека връзките, които ще има с различни общества и с хора от тях, които в повечето случаи ще му помагат за определяне преди всичко на общественото му положение. Хората, които ще му помагат, няма да бъдат емоционално безразлични и често ще създават и връзки, водещи до женитба. Дванадесетият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Риби и планетата Нептун, които в човешкото тяло имат връзка с белия дроб и ходилата. По-горе вече изтъкнахме мекото и благородно влияние, което се прибавя към Слънцето, Луната и Планетите, когато са в този сектор. То се подхранва и от възвишените въздействия на зодиакалното съзвездие Риби и от планетата Нептун. От голяма важност за положението на Слънцето, Луната или Планетите е точното им разположение в сектора-дома: дали са поставени някъде по средата, в края, или са на самата граница между два дома. Колкото един член от Слънчевото семейство се намира по в средата на даден дом, толкова влиянието му е по-слабо, а колкото е по в края, толкова е по-силно. Когато Слънцето, Луната или коя да е Планета стои точно върху границата между два дома, тогава имат най-голяма сила на влияние. Когато са върху една от Четирите главни точки - асцедент, надир, десцедент и особено върху зенит, влиянието им е особено силно.
към текста >>

48. ПОСТРОЯВАНЕ НА ХОРОСКОП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тогава часът на местното време умножаваме по 2.5° и получаваме преместването на Слънцето до часа на раждането, което ще прибавим към позицията му за деня, посочена в таблиците за ефемеридите, за да получим положението му за рождения час.
След това отваряме таблиците с ефемеридите, където са посочени положенията на Слънцето, Луната и Планетите в Зодиакалните съзвездия по градусите на сидералното време на този ден. След като изчислим местното време за момента на раждане, правим допълнителни изчисления за положението на Слънцето, Луната и Планетите в Зодиакалните съзвездия за този момент. Най-напред изчисляваме положението на Слънцето. Известно е, че за едно денонощие Земята, движейки се около Слънцето, изминава около 1° от небесната сфера; следователно разстоянието, изминато за един час, ще намерим като разделим 1° , т. е. 60' на 24 часа и ще получим около 2.5°. Тогава часът на местното време умножаваме по 2.5° и получаваме преместването на Слънцето до часа на раждането, което ще прибавим към позицията му за деня, посочена в таблиците за ефемеридите, за да получим положението му за рождения час. Така постъпваме, когато в таблиците, с които работим, сидералното време започва от есенната равноденствена точка. Ако то започва от пролетната равноденствена точка, се постъпва по два начина: 1. при човек, роден преди обед, умножаваме времето, оставащо до пладне, по 2.5° и полученият резултат вадим от положението на Слънцето, посочено в ефемеридите за дадената дата; 2. ако раждането е станало след обед, времето от пладне до рожденния час умножаваме по 2.5° и полученото прибавяме към градусите, посочени за положение на Слънцето през този ден. За Луната и Планетите постъпваме по същия начин.
към текста >>

ако раждането е станало след обед, времето от пладне до рожденния час умножаваме по 2.5° и полученото прибавяме към градусите, посочени за положение на Слънцето през този ден.
60' на 24 часа и ще получим около 2.5°. Тогава часът на местното време умножаваме по 2.5° и получаваме преместването на Слънцето до часа на раждането, което ще прибавим към позицията му за деня, посочена в таблиците за ефемеридите, за да получим положението му за рождения час. Така постъпваме, когато в таблиците, с които работим, сидералното време започва от есенната равноденствена точка. Ако то започва от пролетната равноденствена точка, се постъпва по два начина: 1. при човек, роден преди обед, умножаваме времето, оставащо до пладне, по 2.5° и полученият резултат вадим от положението на Слънцето, посочено в ефемеридите за дадената дата; 2. ако раждането е станало след обед, времето от пладне до рожденния час умножаваме по 2.5° и полученото прибавяме към градусите, посочени за положение на Слънцето през този ден. За Луната и Планетите постъпваме по същия начин. Понеже Луната се движи много бързо, изчисленията за нея се правят по-внимателно. Ако за едно денонощие тя изминава 12° , това показва, че се намира най-далече от Земята (в афелий), т. е. на 4 066 700 километра. Тогава влиянието й е значително по-слабо и в такъв случай пред символа на Луната изписваме буквата А, който показва, че е в афелий.
към текста >>

49. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те имали като правило да прибавят пламенността на религиозното чувство към медитацията и за целта имали идването на Царството Божие на Земята чрез приложението на Любовта.
Но той имал време да обучи ученици и да ги разпрати в Палестина, в Гърция, в Италия, в Африка, в Галилея и дори в Скития и на Дунава. Неговото учение се предавало устно в течение на следващите векове, защото църквата унищожила всичко, писано от него. Под негово влияние възникнали ред Братства и ордени, които се пръснали по света. Но онези, които запазили и развили християнската традиция в нейната най-чиста форма, били братята на Свети Йоан от Ерусалим, които се пръснали в цяла Европа. Тя се увековечила у тях в най-голяма тайна в сянката на манастирите, чрез метода на медитацията и Посвещението, основани от Евангелието на Йоана. Те имали като правило да прибавят пламенността на религиозното чувство към медитацията и за целта имали идването на Царството Божие на Земята чрез приложението на Любовта. Към петнадесети век християнският езотеризъм, винаги вдъхновяван от същата традиция, взел светско- научен характер под влияние на Кабалата и алхимията, които дошли да внесат нов квас в западното съзнание, пресъхнало от заблудите на схоластиката. Тогава именно, се явил Християн Розенкройц, който отишъл в Египет и в Индия, за да намери някакъв синтез между източното и западното Посвещение. Резултат от този труд било основаването на розенкройцерския орден, който трябвало да пази в най-строга и най-дълбока тайна духовната Истина на окултната наука до времето, когато официалната наука ще открие чрез своя метод, който е физическото наблюдение, материалното единство на Вселената, органичната еволюция на съществата и състояния на съзнанието по-високи от обикновеното човешко съзнание. Такова било завещанието на Християн Розенкройц, оставено на учениците му. Когато това е било постигнато от науката, главните Истини на окултната наука - учението за планетната еволюция, учението за превъплъщението и единството на религиите бяха разгласени в света.
към текста >>

„Към тези две различия между източното и западното Посвещение, които имат голямо значение за възпитанието и дейността в живота, се прибавя едно трето, не по-малко сериозно.
Колкото до Посветителя, неговото първо правило е, че за да бъде Учител, той трябва да бъде служител. За него е важно не да моделира ученика по своя образ, но да разкрие в него загадката. Той не иска да изфабрикува едно изкуствено цвете, но да направи да се развие една жива пъпка. Колкото до догмата, тя има стойност само като принцип за еволюцията. Всяка Истина, която не е същевременно една жива сила, е една безплодна истина и всяка мисъл, която не достига до душата, защото не е пропита с чувството, е мъртва мисъл." „Към тези две различия между източното и западното Посвещение, които имат голямо значение за възпитанието и дейността в живота, се прибавя едно трето, не по-малко сериозно. Защото то засяга бъдещето на религията на Запада - християнството. Отнася се до капиталната роля, отдавана от западната езотерична доктрина на историческата личност на Исус и до ролята на Христа в цялата човешка еволюция, роля напълно пренебрегната от основателите на теософското общество и недостатъчно осветена от техните приемници." Като най-ново проявление на източната традиция е учението на Агни-йога. С цялото си съдържание това учение потвърждава това, което казах по-рано за източната традиция. За него Учителят казва, че това е старо учение, което е имало своето място в миналото, но засега то не може да помогне на човека и човечеството.
към текста >>

50. МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР - Влад Пашов (1902- 1974)

(Прибавям, респективно Исус, който е проводник на Мъдростта на Слънчевия Дух.)
А тази Мъдрост е Мъдростта на Великия Дух на Слънцето, на Космичното Слово, за което Йоан казва, че станало плът и се вселило между нас. От него са получавали Светлината си, импулсите и Мъдростта всички, които са се явявали като външни представители на онова велико Братство, за което Учителят казва, че е носител на всяка култура. И сега, когато западно-европейската култура е към своя край и на изток се зазорява новата културна епоха, шестата по реда си, която се заражда между славяните, Зороастър е пак въплотен, за да послужи като посредник на Космичното Слово, на Слънчевия Дух, да се изяви и да даде импулс за развитието на новата култура, от която ще се роди Шестата раса. Така че, всички импулси в ръководството и развитието на човечеството идват от Духа на Слънцето и се предават главно по линията на Зороастър и неговите ученици, които са във връзка с Духа на Слънцето още от Атлантида и още от по-рано. Учителят казва някъде: Има някои, които са завършили школата с тройка или са изключени от школата, и те имат амбицията да бъдат учители и ръководители на човечеството и да заместят Христа. (Прибавям, респективно Исус, който е проводник на Мъдростта на Слънчевия Дух.) След този кратък преглед ще дам една бегла характеристика на езотеричния път въобще, след което ще започна историческото разглеждане на лицата и техните учения, които са били проводници на Великия Божи Дух в ръководството на човечеството през различните епохи. Ще започна това историческо изложение със Зороастър, като, както казах най-напред, ще направя едно бегло очертание на езотеричния път на развитие. ...Онзи, който тръгне в този път, от него преди всичко се изисква чистота на сърцето и самообладание на ума. Той трябва да има сила и смелост да се противопостави на ужасите, които ще срещне на пътя си. И ако някой неподготвен е успявал по някакъв начин да повдигне булото на Изида, булото, което покрива тайните на света, той скъпо е плащал за това.
към текста >>

51. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Към венеца от безсмъртни цветя, които украсяват главата на Хермес трябва да прибавим и една тайнствена книга, известна под името Кибалион, която е предавана от уста на ухо в течение на хиляди години и която е излязла от устата на Хермес и е предавана от Учител на ученик до началото на двадесети век, когато е била отчасти записана от трима Посветени в херметичната Мъдрост.
Гръцкият превод на книгите на Хермес Трисмегистус навярно съдържа останки, може би изменени, но крайно ценни, в които се съдържа доктрината на Огненото Начало и на Словото- Светлина, съдържащи се във видението на Хермес, която ще остане връх и център на египетското Посвещение. Видението на Хермес се намира в началото на книгите на Хермес Тримогъщ под названието Поимандър. Древното египетско предание е достигнало до нас под една александрийска и малко изменена форма. Затова някои считат, че тези книги, приписвани на Хермес, са били писани от някой от александрийската епоха или съвременник на Евангелието на Йоана и Откровението му, и го наричат Лъжехермес Тримогъщи. Това не отговаря на Истината, защото всичко, каквото се приписва на Хермес, е проникнато от идеята за Словото-Светлина, което прониква цялата природа. Към венеца от безсмъртни цветя, които украсяват главата на Хермес трябва да прибавим и една тайнствена книга, известна под името Кибалион, която е предавана от уста на ухо в течение на хиляди години и която е излязла от устата на Хермес и е предавана от Учител на ученик до началото на двадесети век, когато е била отчасти записана от трима Посветени в херметичната Мъдрост. Към този венец от безсмъртни цветя, които никога не увяхват, трябва да причислим и книгата на Тарот, тази тайнствена книга, която съдържа Мъдростта на целия Египет, която съдържа основните принципи, законите и методите на окултната наука. Преданието ни казва, че тя е била гравирана на златни плочи от самия Хермес, за да скрие тайната наука от профаните. Тя представлява една символична книга, съдържаща 78 листа. В първите 22 листа се съдържат принципите на Божествената наука, а в останалите 56 се съдържат всички закони и методи за приложение на тези принципи. Тук трябва да причислим и Смарагдовата таблица, която в резюме съдържа доктрината на Хермес за творческото Слово.
към текста >>

От тогава вече той не се приближавал до жена и вече не ядял нито месо, нито риба."
„Тази глава е била намерена в Хермополис, написана със изумрудни букви върху алабастрова плоча пред ръката на Бога Тот-Хермес, във времето на краля Менкара от принц Хастатез, когато той пътувал за да ревизира храмовете. В нея била записана песента на химна, пред която той останал възхитен. Той отнесъл намерения камък в кралския храм. О, велика тайна, извикал той. След това той не виждал вече, не чувал вече, а само непрестанно повтарял наизуст съдържанието на тази чиста и свещена глава. От тогава вече той не се приближавал до жена и вече не ядял нито месо, нито риба." В най-тайнствената херметична книга Кибалион, която както казах е предавана от уста на ухо от времето на Хермес до началото на двадесети век, когато е бил записан отчасти от трима Посветени в херметическата Мъдрост. Това показва съществуването на жива връзка в течение на хилядите години, през което време се е предавала мисълта на книгата от Учител на ученик. В нея е изложено най-ясно и най-пълно учението на Хермес, изразено в най-блестяща научно-философска форма, която няма равна на себе си и в съвременната епоха. Принципите, които са изложени в нея, могат да послужат за основа на едно истинско научно познание за света и живота. В различна форма, отчасти или изцяло, тези принципи са легнали в основата на всички философски и религиозни учения от древността до днес.
към текста >>

52. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

„Вътрешната връзка на Хераклит Ефески с Мистериите е доказана за нас от едно предание, което нарича мисълта му „мъчно проходима пътека" и което носи „тъмнина и мрак" за този, който тръгва по нея без Посвещение, прибавяйки, че същата тази пътека „става по-ясна от слънце" за този, който е воден от един Посветен.
ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ Друг гръцки философ, който е бил свързан с Мистериите и е предал в своята философия езотеричната доктрина, е Хераклит Ефески, живял между 535 и 475 година преди Христа. Връзката му с Мистериите е доказана от един немски автор Едмунд Плайдерер в книгата му Философията на Хераклит Ефески в Светлината на Мистериите, издадена през 1866 година в Берлин. В предговора авторът казва: „Вътрешната връзка на Хераклит Ефески с Мистериите е доказана за нас от едно предание, което нарича мисълта му „мъчно проходима пътека" и което носи „тъмнина и мрак" за този, който тръгва по нея без Посвещение, прибавяйки, че същата тази пътека „става по-ясна от слънце" за този, който е воден от един Посветен. И като разказва, че той е оставил своята книга на съхранение в храма на Диана Ефеска, това значи, че само Посветените са могли да я разберат. Хераклит е наречен „тъмният", защото само Светлината на мистериите може да освети идеите му. Ще предам някои основни мисли от книгата му, от която са запазени само отделни фрагменти. Хераклит е представен като човек, който гледа на живота много сериозно. Той казвал, че думите могат само да покажат вътрешната наука, но не и да я обяснят.
към текста >>

Аристотел формулира накратко мисълта на Емпедокъл по следния начин: Към трите елемента - огън, въздух и вода, всеки един от които е бил считан преди него от един или друг философ за принцип, Емпедокъл прибавил още и земята като четвърти елемент.
Той не е живял самотен и уединен като Хераклит, а е оказвал голямо влияние върху своите съграждани и върху уреждането на държавните работи в своя град. Той си е спечелил заслугата, че след смъртта на Метон, владетеля на Агригент, успял да убеди своите съграждани да въведат в Агригент свободен държавен строй и да дадат на всички граждани еднакви права. А също така осуетил няколко опити на граждани на Агригент да завладеят господството над своя роден град. И когато почитането от страна на неговите съграждани стигнало до тая висока степен, че му предложили короната, той отказал да я приеме и продължавал да живее като уважаван и честен гражданин. Емпедокъл имал за Учители питагорейците, той общувал с тях и някои го причисляват към питагорейците, като Парменид и Зенон. Аристотел формулира накратко мисълта на Емпедокъл по следния начин: Към трите елемента - огън, въздух и вода, всеки един от които е бил считан преди него от един или друг философ за принцип, Емпедокъл прибавил още и земята като четвърти елемент. И той казва: Това са елементите, които винаги съществуват, които не възникват, а само се съединяват или разединяват, в по- големи или по-малки количества, сливат се в едно или излизат от едното. Той е въвел като принцип не само четирите елемента, но и „дружбата и враждата", т.е. доброто и злото. Под добро той разбира онова, което е цел в себе си и за себе си, което е непоколебимо в себе си, т.е. Вечното, което е целта.
към текста >>

53. Преводът на Фабр д'Оливие - Влад Пашов (1902- 1974)

Към всяка една глава той прибавя по едно заглавие, с което определя общия характер на главата.
Преводът на Фабр д'Оливие Фабр д'Оливие превежда първите десет глави на Битието и прави коментарии, изхождайки от значението на буквите и думите. Към всяка една глава той прибавя по едно заглавие, с което определя общия характер на главата. Така първата глава носи заглавието „Принципи", което показва, че в тази глава, която описва творението, е показано как то е замислено в Божествения ум, как е проектирано в Божествения свят. Тя носи и подзаглавието „Потенциалното състояние на могъществата". Ще предам цялата първа глава поради нейната важност и по няколко стиха от другите глави, за да се види какъв е характерът на неговия превод. 1.В началото Елохим, Съществото на съществата, е сътворил в Принцип това, което съставя съществуването на Небето (шамаим) и на Земята (аретц). 2.Но Земята е била само потенциалното пространство в метафизическо-абстрактно пространство (на еврейски - тоху-во-боху), сила стягаща и свиваща, обхващаща бездната (тхом), безконечният източник на потенциалното съществувание; и Духът Божий (Руах Елохим) дихание разширяващо и оживотворяващо (приготовляващо пространството за Светлината) е проявил силата на своите пораждащи действия, като прониква водата (маим), състояние на универсалната пасивност на нещата.
към текста >>

54. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Би трябвало, обаче, да се разбере, че в Битието няма нищо за прибавяне, както и няма нищо за премахване.
Преди Земната епоха Светлината е прониквала пространството и съществата са живеели в нея, както рибите във водата, без да я съзнават като нещо вън от себе си. В Земната епоха Светлината е почнала да се отразява от предметите и е станала видима. Това показва, че в земната еволюция се явило едно състояние по-високо от Светлината. За втория ден не е казано, че е хубаво това, което е направено. Някои може да помислят, че това е случайно или че е забравено. Би трябвало, обаче, да се разбере, че в Битието няма нищо за прибавяне, както и няма нищо за премахване. Авторът на Битието нищо не е забравил. Има едно дълбоко основание за това, че за втория ден на творението не е казано, че е хубаво. Това е вече един от тези факти, които ни проникват с дълбока почит по отношение на този древен документ. Ние бихме могли много да научим от този древен документ. Авторът, който наистина не е имало нужда да полага клетва и който от само себе си следва принципа: нищо да не прибавя, но и нищо да не изпуска от това, което узнал, че е Истина, той е дълбоко убеден, че всяка дума е Свещена и че никоя не е безполезна.
към текста >>

Авторът, който наистина не е имало нужда да полага клетва и който от само себе си следва принципа: нищо да не прибавя, но и нищо да не изпуска от това, което узнал, че е Истина, той е дълбоко убеден, че всяка дума е Свещена и че никоя не е безполезна.
Би трябвало, обаче, да се разбере, че в Битието няма нищо за прибавяне, както и няма нищо за премахване. Авторът на Битието нищо не е забравил. Има едно дълбоко основание за това, че за втория ден на творението не е казано, че е хубаво. Това е вече един от тези факти, които ни проникват с дълбока почит по отношение на този древен документ. Ние бихме могли много да научим от този древен документ. Авторът, който наистина не е имало нужда да полага клетва и който от само себе си следва принципа: нищо да не прибавя, но и нищо да не изпуска от това, което узнал, че е Истина, той е дълбоко убеден, че всяка дума е Свещена и че никоя не е безполезна. По този начин ние проникваме в дълбочината на композицията на първия и втория ден на творението. Можем да кажем, че целият разказ за човешката еволюция, даден в Битието, се потвърждава напълно от това. което можем да узнаем днес посредством изследванията, извършени от духовната наука. Ако изучаваме Битието повърхностно, би ни се струвало, че човек се появява едва в шестия ден на творението, но както ще видим, това не е така. Ние знаем, че човек е съществен елемент в еволюцията и че другите царства са, така да се каже, само отпадъци от човешката еволюция.
към текста >>

55. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Следователно, това назирейство е съществувало между евреите, но есеите го продължавали под една много строга форма, що се отнася до предписанието, но те прибавили към него и съвършено друго нещо.
Истината е тази, че чрез въздържанието от месо цялото човешко същество придобйва по-голяма лекота. Човек може да стане по- устойчив в своята душа и да прояви по-голяма сила в преодоляването на онези противодействия, които идват от физическото, етерното и астралното тела, когато той изостави месото. Тогава той става по-издръжлив, естествено той постига това не само чрез факта, че се въздържа от месо, а преди всичко чрез това, че става по-силен в своята душа. Когато човек само се въздържа от месо, той изменя своето физическо тяло. И ако тогава не е на лице това, което трябва да бъде направено от страна на душата, която да проникне тялото със своите импулси, то въздържанието от месо не довежда до някакви особени резултати. Следователно, това назирейство е съществувало между евреите, но есеите го продължавали под една много строга форма, що се отнася до предписанието, но те прибавили към него и съвършено друго нещо. Както казах, те особено строго са практикували въздържание от месо, защото чрез това се е постигало сравнително по-бързо това, че те се научавали да разширяват своята памет и да се издигат в своите видения до 42 поколения назад. Така те се научавали да четат в книгата на природата или в така наречените Акашови записи. Те ставали това, което може да се нарече една основна пъпка на един клон, една пъпка на едно дърво, на едно растение, която преминава през много поколения. Така че те не са били отделени от общото дърво на човечеството, те чувствували нишката, която ги свързва с останалото човечество. Те са били нещо различно от онези, които са се откъсвали от дънера, чиято памет се е ограничавала в рамките на отделната личност.
към текста >>

И той добавя още на същата страница: „И така дойде, че тази книга беше обнародвана от ученика на Манес, наречен Селеукус, който написал също лъжливо деяние на апостолите, прибавящ неща.
Евангелието, с което си служеха назареите и ебунитите, казва Йероним, което аз наскоро преведох от еврейски на гръцки, е истинското евангелие на Матея. Йероним се оплаква, че тежка работа му е възложена, когато е получил от техни блаженства заповед да направи превод, когато сам Матей, апостолът и евангелистът, не е благоволил написаното от него да се пише открито. Наистина, ако не е било тайно, то той сам, Матей, щеше да добави към евангелието че онова, което дава, е от него, но той написал тази книга и я запечатал под еврейски букви и я е обнародвал в такъв вид, както е била написана от собствената му ръка с еврейски букви. Тя можеше да бъде притежавана от множество религиозни хора, които в течение на времето са я получили от онези, които ги предшествуваха. Но те никога нямаше да дадат тази книга за превеждане от никого, като обясняват текста един път по един начин, друг път по друг начин. И той добавя още на същата страница: „И така дойде, че тази книга беше обнародвана от ученика на Манес, наречен Селеукус, който написал също лъжливо деяние на апостолите, прибавящ неща. които не бяха за наставление, но за погибел. И тази книга беше одобрена от Синод, който църквата основателно отказа да изслуша." Йероним, който два пъти е превел тока евангелие казва, че и за него е било мъчно разбираемо, защото било окултно. В заключение ще повторя, че есеите, които водят началото си още от Мойсей и са минали през различни фази в течение на времената, са ученици на Бялото Братство, които имаха за задача да подготвят човечеството за идването на Великия Учител - Христос. Това те направиха чрез еврейските Пророци, които бяха преминали в миналото през различни древни мистерии и не бяха обикновени хора. Последният етап на своята работа те, като работеха под ръководството на Ешуа Бен Пандир, бяха образували много братски общежития, из които излязоха самите апостоли, където израсна и Исус след завръщането си от Египет.
към текста >>

56. Сефер Йецира - Влад Пашов (1902- 1974)

Ще изложа накратко съдържанието на всяка глава, както Папюс го е направил и като прибавя по няколко мисли от самата книга.
Освен тези две книги в древни времена още, по подобие на Сефер Йецира, са създадени още две забележителни книги от неизвестни автори, в които, както в Сефер Йецира, е широко употребен методът на аналогията. По-рано изнесох някои мисли от Зохар. Сега, за пълнота на изложението, ще изложа накратко съдържанието на Сефер Йецира, а след това и на другите две книги, които носят следните имена: „Тридесет и двата пътя на Мъдростта" и „Петдесетте врати на разума". По превода на Папюс Сефер Йецира се състои от седем глави, а според един руски превод от шест глави. Папюс е разделил една глава на две, но съдържанието е същото. Ще изложа накратко съдържанието на всяка глава, както Папюс го е направил и като прибавя по няколко мисли от самата книга. Първата глава е посветена на десетте числа и двадесетте и две букви, разделени на три вида: три букви-майки, седем двойни и дванадесет прости. Тази глава започва със следната забележителна мисъл: „Посредством 32-та пътя на Мъдростта, пътища чудни и тайнствени, Йа, Йеве, Саваот, Бог на Израиля, Бог жив и Цар на вечността, Ел Шадай, Милосърден и прощаващ, Най- великият, Пребиваващ във вечността. Велико и Свято е Неговото Име, е създал света чрез своите три сефарими - Сефер, Сефор и Сипур. тези три думи на еврейски се пишат по един и същ начин и се превеждат с думите: писмо, число и слово.
към текста >>

57. Практическа Кабала - Влад Пашов (1902- 1974)

При такова деление средната буква понякога се удвоява, а понякога към първата или втората дума се прибавя нова буква.
Нотарикон учи, че в отделната дума се заключават други думи. Всяка буква на дадена дума може да бъде развита в цяла дума, започваща с тази буква. После всяка буква в еврейския език има свое название и всяка буква на това название може да бъде развита в цяла дума. От началните, средните и крайните букви на една или няколко думи може да се образуват нови думи и предложения. Всяка дума може да бъде разделена на няколко части, всяка от които може да има самостоятелно значение. При такова деление средната буква понякога се удвоява, а понякога към първата или втората дума се прибавя нова буква. Така например, ако вземем еврейската дума шамаим, която значи небе, написана с еврейски букви, ако прибавим в началото еврейската буква алеф, то ще се получи думата еш-маим, което значи огън-вода, която означава същото, каквото означава думата азот у алхимиците и „телесм" на Хермес Трисмегист. Темура учи, че размествайки буквите на една дума, може да се получат една или няколко нови думи, заключаващи в себе си скрития смисъл на основната дума. Кабалистите са създали цяла таблица на такива размествания, носещи названието цируфим. Към Темура се отнася и взаимното разместване на буквите в една и съща дума, носещо названието гилгул. Като пример за това може да послужи Великото Име Йехова - йод-хе-вау-хе, чрез което всичко е създадено и което съдържа в себе си четирите основни начала.
към текста >>

Така например, ако вземем еврейската дума шамаим, която значи небе, написана с еврейски букви, ако прибавим в началото еврейската буква алеф, то ще се получи думата еш-маим, което значи огън-вода, която означава същото, каквото означава думата азот у алхимиците и „телесм" на Хермес Трисмегист.
Всяка буква на дадена дума може да бъде развита в цяла дума, започваща с тази буква. После всяка буква в еврейския език има свое название и всяка буква на това название може да бъде развита в цяла дума. От началните, средните и крайните букви на една или няколко думи може да се образуват нови думи и предложения. Всяка дума може да бъде разделена на няколко части, всяка от които може да има самостоятелно значение. При такова деление средната буква понякога се удвоява, а понякога към първата или втората дума се прибавя нова буква. Така например, ако вземем еврейската дума шамаим, която значи небе, написана с еврейски букви, ако прибавим в началото еврейската буква алеф, то ще се получи думата еш-маим, което значи огън-вода, която означава същото, каквото означава думата азот у алхимиците и „телесм" на Хермес Трисмегист. Темура учи, че размествайки буквите на една дума, може да се получат една или няколко нови думи, заключаващи в себе си скрития смисъл на основната дума. Кабалистите са създали цяла таблица на такива размествания, носещи названието цируфим. Към Темура се отнася и взаимното разместване на буквите в една и съща дума, носещо названието гилгул. Като пример за това може да послужи Великото Име Йехова - йод-хе-вау-хе, чрез което всичко е създадено и което съдържа в себе си четирите основни начала. Разместването на буквите на това Име показва съчетанието на тези четири начала и техните взаимни отношения.
към текста >>

58. Божествените имена и седемдесет и двамата гении - Влад Пашов (1902- 1974)

Като прибавим към всяка от тях Божественото Име Ел или Йах, ние ще получим 72 имена, подобно на това, за което се говори в Писанието: „Моят ангел ще предиде пред вас, гледайте на него, защото той носи на себе си Моето Велико Име."
всеки от които съдържа по 72 букви, написани с еврейски букви. Те започват: първият с думата ваиса, вторият с думата ванабъл, а третият с думата нает. Ако ги напишем един под друг, първият и третият отляво надясно, а вторият - средният, обратно, започвайки отдясно наляво, тогава всеки три букви съставят име. По такъв начин се получават 72 имена. Евреите ги наричат шемамфораш. Като прибавим към всяка от тях Божественото Име Ел или Йах, ние ще получим 72 имена, подобно на това, за което се говори в Писанието: „Моят ангел ще предиде пред вас, гледайте на него, защото той носи на себе си Моето Велико Име." Това са имената на тези духове, които председателству- ват в 72-те петорки на небето, в също такова количество народи, наречия и части на човешкото тяло. Те съответству- ват на 72-та старци на синагогите и на 72-та ученици на Христа. В следващото изложение ще дам тези имена в съответствие с Божествените Имена. Техните влияния се разделят на три категории, върху които няма да се спирам сега подробно. Първият гений се нарича Вехюиах, което значи Бог възвисен, превъзвисен над всички неща.
към текста >>

59. Пророк Йеремия - Влад Пашов (1902- 1974)

И Словото Господне се повтаря с тази прибавка, че сам царят ще загине, като куче ще бъде убит.
Които престъпят този закон, ще умрат от нож. В 35-та глава се говори пак в същия дух, че поради непослушанието на Божиите заповеди, ще бъдат предадени в робство. В 36-та глава Господ казва на Йеремия да каже на юди- ния цар, че ако не изпълнява волята Божия, ще отиде в плен на халдейците. Това е преди плена. Но те не послушват и искат да убият Йеремия и той се скрил. И Словото Господне се повтаря с тази прибавка, че сам царят ще загине, като куче ще бъде убит. В 37-ма глава се говори пак за затварянето на Йеремия, понеже пророкувал, че халдейците ще завладеят юдиновото царство. В 38 глава се описва, че Йеремия е хвърлен в една дълбока яма поради това, защото казал, че халдейците ще завземат града и за да не го изгорят, да се предадат доброволно заедно с царя. След това царят го изважда от ямата и той му казва същото, че ако се предаде ще спаси живота си и града. Йеремия останал в двора на тъмницата до превземането на града от халдейците. До тук от предните глави се вижда колко смел и безстрашен е бил Йеремия, и каквото Господ му е казвал, го е съобщавал, без да държи сметка за своя живот.
към текста >>

60. Пророк Йона - Влад Пашов (1902- 1974)

В началото на втора глава се казва: „И бе определил Господ една голяма риба да погълне Иона.
че ако хората се върнат от лошия път поради неговата проповед, то Господ не ще ги накаже и той ще излезе лъжлив пророк. Затова той взима кораб и бяга от лицето на Господа. Но става буря в морето и всички се молят, защото има опасност да потъне кораба. И хвърлят жребие да се види кой е виновен за тази буря и се пада, че Иона е причина за това. Затова го хвърлят в морето и морето утихва. В началото на втора глава се казва: „И бе определил Господ една голяма риба да погълне Иона. И пребиде Ион в корема на рибата три дни и три нощи." По-нататък се описва състоянието на Иона в корема на голямата риба, където той преживява състоянието на ада и се моли на Господа да го избави. На края на главата се казва: „Спасението е от Господа. И заповяда Господ на рибата, та избълва Иона на сушата." В тези две глави се описва едно Посвещение в течение на което посвещаваният е три дни и три нощи в летаргичен сън, и през това време душата му минава през ада и изпитва всичките му ужаси, за да ги победи и превъзмогне. И когато превъзмогне и победи силите на нисшата си природа, тогава идва спасението от Господа.
към текста >>

И пребиде Ион в корема на рибата три дни и три нощи." По-нататък се описва състоянието на Иона в корема на голямата риба, където той преживява състоянието на ада и се моли на Господа да го избави.
Затова той взима кораб и бяга от лицето на Господа. Но става буря в морето и всички се молят, защото има опасност да потъне кораба. И хвърлят жребие да се види кой е виновен за тази буря и се пада, че Иона е причина за това. Затова го хвърлят в морето и морето утихва. В началото на втора глава се казва: „И бе определил Господ една голяма риба да погълне Иона. И пребиде Ион в корема на рибата три дни и три нощи." По-нататък се описва състоянието на Иона в корема на голямата риба, където той преживява състоянието на ада и се моли на Господа да го избави. На края на главата се казва: „Спасението е от Господа. И заповяда Господ на рибата, та избълва Иона на сушата." В тези две глави се описва едно Посвещение в течение на което посвещаваният е три дни и три нощи в летаргичен сън, и през това време душата му минава през ада и изпитва всичките му ужаси, за да ги победи и превъзмогне. И когато превъзмогне и победи силите на нисшата си природа, тогава идва спасението от Господа. Той се свързва със своето Божествено начало и вижда, че само в изпълнението волята Божия е спасението.
към текста >>

И заповяда Господ на рибата, та избълва Иона на сушата."
И хвърлят жребие да се види кой е виновен за тази буря и се пада, че Иона е причина за това. Затова го хвърлят в морето и морето утихва. В началото на втора глава се казва: „И бе определил Господ една голяма риба да погълне Иона. И пребиде Ион в корема на рибата три дни и три нощи." По-нататък се описва състоянието на Иона в корема на голямата риба, където той преживява състоянието на ада и се моли на Господа да го избави. На края на главата се казва: „Спасението е от Господа. И заповяда Господ на рибата, та избълва Иона на сушата." В тези две глави се описва едно Посвещение в течение на което посвещаваният е три дни и три нощи в летаргичен сън, и през това време душата му минава през ада и изпитва всичките му ужаси, за да ги победи и превъзмогне. И когато превъзмогне и победи силите на нисшата си природа, тогава идва спасението от Господа. Той се свързва със своето Божествено начало и вижда, че само в изпълнението волята Божия е спасението. Онзи, който не може да превъзмогне ада, в който влиза, който не може да превъзмогне нисшата си природа, той потъва в дълбочините на ада и вече не се връща на земята. Затова във всички окултни школи имат като закон, че преди ученикът да пристъпи към Посвещението, той трябва да придобие абсолютна чистота на сърцето и ума си, да няма никаква нечистота, че като влезе в ада, да бъде господар.
към текста >>

61. 8. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

И Ирод бидейки изобличен от него заради Иродиада, братовата си жена, и преди всички други злини, които беше сторил Ирод прибави на всичко друго и това, че затвори Йоан в тъмница".
Каза им: Не насилвайте никого, нито наклеветявайте и задоволявайте се със заплатата си. И понеже людете бяха в недоумение и всички размишляваха в сърцето си за Йоана, да не би той да е Христос. Йоан отговори на всички, като каза: Аз ви кръщавам с вода, но иде Онзи, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му, Той ще ви кръсти със Светия Дух и Огън. Той държи лопата в ръката Си, за да очисти добре гумното Си и ще събере житото в житницата си, и плявата ще изгори на неугасим Огън. И с много увещавания благовестяваше за людете. И Ирод бидейки изобличен от него заради Иродиада, братовата си жена, и преди всички други злини, които беше сторил Ирод прибави на всичко друго и това, че затвори Йоан в тъмница". Евангелист Йоан описва по следния начин Йоан Кръстител: "Йоан свидетелства за Него и викаше, казвайки: Ето Онзи, за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде преди мене, понеже спрямо мене беше пръв. Защото ние всички приехме от Неговата пълнота и благодат в благодат. И ето свидетелството, което Йоан даде, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Ерусалим да го питат: Ти кой си? Той изповяда и не отрече, а каза: Не съм аз Христос. И попитаха го: Тогава що?
към текста >>

62. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Това става така, че всеки път следното Евангелие съдържа това, което го има в предшестващото и прибавя нещо към него.
Това бе изпълнено. Сега трябва отново да се възлезе нагоре. И той казва: Изменете вашите разбирания. Образът на Йоан Кръстител е твърде различно обрисуван в трите първи Евангелия. Най-кратко описание дава Марко, после следва Матей, след това Лука. Това става така, че всеки път следното Евангелие съдържа това, което го има в предшестващото и прибавя нещо към него. Но не трябва да се мисли, че най-краткото описание е най- бедно. Марко описва Йоан като Ангел, който извършва свещенодействието на кръщението. Той започва с това, което казва за Кръстителя Малахия с думите: Ето, пращам пред Тебе Моя Вестител (Ангел). Освен това, което Марко дава, Матей описва как Йоан, като проповедник на покаянието, с мощни думи довежда докрай слизането на човешката душа чрез потресающите, дишащи настроението на последния съд образи, за брадвата при дървото и за лопатата на гумното. Навсякъде Евангелието на Матей води първо от Небето към земята, както и четиридесетте и три имена на родословната книга са издънки на едно земно стъбло, които водят от Небето на земята.
към текста >>

63. 9. ПРИЗОВАВАНЕТО НА УЧЕНИЦИТЕ И НАЧАЛОТО НА БЛАГОВЕСТИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

И чак в шестата глава, стих 12 нататък, говори за учениците, като по-рано споменава за Петра, Андрея, Якова и Йоана, които ловили риба и Той им казал да хвърлят мрежата и хванали много риба, което ги изплашило и от което повярвали в Него.
И след като го прочита и казва: Днес се изпълни това Писание във вашите уши". Те се разгневяват и Го извеждат от храма, и искат да Го хвърлят от хълма да Го убият. "Но Той мина посред тях и си отиде". И след това се казва, че слязъл в Галилейския град Капернаум, където проповядвал и изцелявал болни. "И проповядваше в галилейските синагоги". И чак в шестата глава, стих 12 нататък, говори за учениците, като по-рано споменава за Петра, Андрея, Якова и Йоана, които ловили риба и Той им казал да хвърлят мрежата и хванали много риба, което ги изплашило и от което повярвали в Него. И в 12 стих на шеста глава се казва: "Подир ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога. И като се съмна, повика учениците си и избра от тях 12 ученици, които нарече апостоли". Значи до това време Той е събрал много ученици около Себе Си, от които излъчва апостолите, както следва: 1.Симон Петър.....................................7. Матей 2. Андрей, негов брат.........................8. Тома
към текста >>

А когато минаваше покрай Галилейското езеро, видя Симона и брата на Симона Андрея, че хвърляха мрежи в езерото, понеже бяха рибари.
5. Филип ...............................................11. Юда, Яковият брат 6. Вартоломей (Натанаил)..................12. Юда Искариотски Марко описва по следния начин призоваването на учениците: След изкушението в пустинята от дявола, Исус отива в Галилея и проповядва Божието Благовестие, казвайки: "Времето се изпълни и Царството Божие наближи, покайте се, повярвайте в Благовестието. А когато минаваше покрай Галилейското езеро, видя Симона и брата на Симона Андрея, че хвърляха мрежи в езерото, понеже бяха рибари. Исус им казва: Вървете след Мене и Аз ще ви направя да станете ловци на человеци. И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него. И като отмина малко, видя Яков Заве- деев и брат му Йоан, които също бяха в ладиите и кърпеха мрежите си. И веднага ги повика и те оставиха баща си Заведеяв ладията с надничарите и отидоха с Него". Матей по съвсем същия начин описва призоваването па учениците със същите изрази.[/right]
към текста >>

Тук също така е една загадка как четиримата рибари се отзовават на поканата на един непознат да тръгнат след Него, и веднага тръгват без да питат защо и за какво.
Исус им казва: Вървете след Мене и Аз ще ви направя да станете ловци на человеци. И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него. И като отмина малко, видя Яков Заве- деев и брат му Йоан, които също бяха в ладиите и кърпеха мрежите си. И веднага ги повика и те оставиха баща си Заведеяв ладията с надничарите и отидоха с Него". Матей по съвсем същия начин описва призоваването па учениците със същите изрази.[/right] Тук също така е една загадка как четиримата рибари се отзовават на поканата на един непознат да тръгнат след Него, и веднага тръгват без да питат защо и за какво. Това показва, че те са знаели за Него и са били готови, били са във връзка със Школата и са знаели за Неговото пристигане и щом ги призовава, тръгват след Него. За другите ученици не говори нищо. Различните ученици са призовани при различни условия и при различни времена. За Матея, например, се споменава в 9 глава на Матея, 9 стих: "И като минаваше оттам Исус, видя един човек на име Матей, седящ на бир- ничеството. И рече му: Върви след Мене.
към текста >>

64. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Има сцени, където към тримата се прибавя и Андрей.
В Евангелието на Марко ни е показано най-ясно това. Той ни показва три пъти кръга на тримата ученика - Петър, Яков и Йоан, като свидетели на определени събития. Това не е случайно явление, защото в Евангелието няма нищо случайно. И забележително е, че при призоваването на учениците Той най-първо тях призовава плюс Андрей, който е четвъртият от този тесен кръг на ученици. Първо виждаме тримата с Христа при възкресението на момичето в къщата на Яир, след това при Преображението на Христа на планината и най-после при борбата на Христа със Смъртта в Гетсиманската градина. Има сцени, където към тримата се прибавя и Андрей. Тогаз имаме кръга на двете двойки братя: Петър и Андрей. Яков и Йоан. За пръв път виждаме четиримата на брега на Галилейското езеро, тогава Христос ги призовава за ученици. След това те са свидетели на първото дело на изцелението на тъщата на Петър. В първата глава, 29 стих на Марко е казано: "Щом излязоха от синагогата, дойдоха с Яков и Йоан в къщата на Симона и Андрея и тъщата на Петър лежеше болна от огница".
към текста >>

Друго едно забележително положение е призоваването на четиримата - те всички са били рибари - и Христос ги извежда от морето на сушата.
И въздействайки върху тях, Христос въздейства върху всички човешки души, върху техните мисли, чувства и действия. Тримата са оставили и писмени документи, в които са отразили себе си: Йоан ни е оставил своето Евангелие, Откровението и три послания. От Петър имаме две послания и под негово ръководство евангелист Марко е написал своето Евангелие. От Яков имаме едно послание и той като представител на волята държи на делото и казва: "Вяра без дела е мъртва". Друго едно забележително положение е призоваването на четиримата - те всички са били рибари - и Христос ги извежда от морето на сушата. Понеже заставаме на положението, че всичко преходно е символ, то и тази сцена, макар да отговаря на един исторически факт, е същевременно символ. Морето в случая символизира света на природните стихии, под влияние на които са работили четиримата ученици. Христос ги извежда от това море на стихиите и както видяхме по-горе, прекъсва връзките с тези стихии и насочва тяхната дейност навътре. Това е символизирано с отиването на сушата, на която се излиза при отиване към къщи. От морето към сушата означава, че учениците излизат от макрокосмичното изживяване на Природата и отиват към трезвото, будно земно съзнание.
към текста >>

65. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Следователно, в самото Евангелие, където се говори за подреждането на кръга на учениците, което е също реда на призоваването, както и изпращането в света са назовани имена, които Христос прибавя на тримата ученици, които след това постепенно образуват най-тесния и най-интимния кръг около Него.
Какво би бил кръгът на годината без смъртното потръпване на ноември? Какво би бил кръгът на учениците без фигурата на Юда? Не трябваше ли и лишените от Светлина и мир човешки души да имат свой пратеник и представител в кръга на Христа? В Евангелието на Марко, 3 глава, от 4 до 17 стих е казано: "Той (Христос) нареди дванадесетте да бъдат при него и ги разпроводи... И даде на Симона името Петър. На Яков, сина Заведеев и Йоан, брата на Яков даде името Бенехарген, което значи Синове на гърба или на бурята, и Андрей и т.н. Следователно, в самото Евангелие, където се говори за подреждането на кръга на учениците, което е също реда на призоваването, както и изпращането в света са назовани имена, които Христос прибавя на тримата ученици, които след това постепенно образуват най-тесния и най-интимния кръг около Него. Следователно, тези имена се отнасят и за диференцирането на отделните образи на учениците, и на техните задачи. Имената показват, че това е едно космично подреждане, един космически ред, който събира кръга на дванадесетте около Христа. Зашото при старите схващания на света е било нещо естествено имена като Кифа - Петър, Бенехаргем, да бъдат свързани с царството на елементите, а именно: Петър с елемента земя. Бенехаргем с елемента вода и въздух.
към текста >>

Някои мислят, че евангелистите са били като рибари, прости и неуки хора, и че Исус Христос е бил прост и неучен.
Ако чрез Евангелието на Йоан можем да познаем велики, пълни със значение всеобхватни идеи, ако чрез Евангелието на Лука можем да добием едно чувство за най-топлата жертвена Любов, ако чрез разглеждането Евангелието на Марко можем да добием познание за силите на всички същества и царства, то чрез Евангелието на Матей добиваме познание и чувство за това, което живя всред човечеството и чрез човешкото развитие на земята, чрез Исус Христос в Палестина. Това, което Исус Христос беше като човек и всички Тайни на човешката история, и на човешкото развитие се съдържат в Евангелието на Матей. Ако в Евангелието на Марко се съдържат Тайните на всички царства и същества на земята и на космоса, то в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история. Ако чрез Евангелието на Йоан научаваме идеите на Божествената Мъдрост, ако чрез Евангелието на Лука научаваме Тайните на Жертвата и Любовта, ако чрез Евангелието на Марко научаваме за силите на земята и за света, то чрез разглеждане на Евангелието на Матей ние се запознаваме с човешката история, с човешкия живот, с човешката съдба". Учителят казва: "Онези, които са писали Евангелията, са били много мъдри хора. Някои мислят, че евангелистите са били като рибари, прости и неуки хора, и че Исус Христос е бил прост и неучен. Обаче това не е съвсем тъй. Евангелистите, както и апостолите са били много мъдри и учени хора. Христос се е учил в Небесното училище, затова Той нямаше нужда да учи на земята". Сега ще предам с мои думи известни мисли и идеи, които Щайнер изказал при различни случаи върху четирите Евангелия. "Така че, Евангелията са били създадени от хора, които са имали едно по-дълбоко схващане за живота и са проникнали по-дълбоко в същността на живота, и са изследвали нещата като посветени и ясновидци."
към текста >>

Евангелието на Лука назовава същото име както и Марко, само че без да прибавя името на Алфей.
И той стана и Го последва. И стана така, че стоеше на трапезата, ето дойдоха много митари и грешници и седнаха на трапезата с Исус и неговите ученици" (Матей, 9 глава, 9 и 10 стихове). Евангелието на Марко назовава митаря с друго име. Там е казано: "И като минаваше Исус, видя Леви, сина Алфеев, да стои на митницата и рече му: Следвай Ме". (2 гл., 14 стих). Евангелието на Лука назовава същото име както и Марко, само че без да прибавя името на Алфей. В замяна на това името Леви е още по-силно подчертано и повторено. Там е казано: "След това тръгна и видя един митар на име Леви да стои на митницата и рече му: Следвай Ме! И той остави всичко, стана и Го последва. И Леви Му устрои голямо угощение в неговия дом". (5 гл., 27, 28).
към текста >>

66. ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Легендата Аурея прибавя към този образ отделни черти.
В него може да се долови нещо от това, което средновековната легенда Аурея дава върху значението на името Марко. Там се казва, че това име произхожда от думата марк, което значи тежък чук, който кове желязото, затвърдява наковалнята и прави да излиза звук със същия удар. Евангелист Марко е преплетен в най-различните групи на първичното Християнство и заедно със загадката на неговата личност и на неговата съдба се разрешава и великата загадка за раждането на първичното християнско течение в Рим, което се помещава в катакомбите и от което след това произлиза ръководството на християнската църква. Първичното християнско предание казва, че евангелист Марко е бил ученик на апостол Петър. В Рим той дълго време е слушал проповедите на Петър и възоснова на тях е написал своето Евангелие. Легендата Аурея прибавя към този образ отделни черти. Тя казва, че Марко бил левит и че от Рим Петър го праща няколко пъти да проповядва Евангелието. След това, когато бил далеч от Рим, той написал своето Евангелие. Първо Петър го изпратил в Аквила - близо до днешния Триест. По-късно, по поръчение на Петър той заминал за Египет. От Александрия, където главно действал, той провел двугодишна дейност в Пентаполис, т.е.
към текста >>

67. ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Заведей и синовете му били рибари.
И в древността то се е ползвало с голяма почит като най-дълбокото Евангелие, особено в езотеричните кръгове. Според други сведения то е било написано в 96 година след Христа, а според някои даже в началото на втория век. Това са хипотези, които не почиват на никакви факти. Йоан описва Христос като въплътения Бог, като Богочовек, Избавител и Спасител, Син Божи. Според общоприетото схващане Йоан е син Заведеев от Витсаида в Галилея. Заведей и синовете му били рибари. Първоначално с брат си Яков той бил ученик на Йоан Кръстител и когато Исус минал покрай тях, Йоан казал: Ето Агнеца Божий. И те тръгват след Него. Той се отличавал с кротост и решителност, смирен и изпълнен с братска любов. Той е ученикът, когото Исус обичал, което много значи. Той бил неустрашим.
към текста >>

Бил е родом от Галилейския град Витсаида и по занятие рибар.
Йона се среща и при пророк Йона, който мина през корема на Кита. Това е един процес на Посвещение. 2. АПОСТОЛ АНДРЕЙ, наречен първозвани, защото той пръв бил повикан от Христос, когато е бил при Йоан Кръстител. Той е брат на апостол Петър. За неговия живот има запазени много малко сведения. Бил е родом от Галилейския град Витсаида и по занятие рибар. Според по-късни сведения той проповядвал в Кападокия, Галатия, Витания, по бреговете на Черно море и в Скития, Южна Русия. По течението на река Днепър той достигнал до Киевските възвишения, на едно от които забил кръст и изрекъл пророчество, че на тези възвишения ще възсияе Божията благодат и голям град с много църкви ще бъде построен. В гръцкия град Патрас той претърпял мъченическа смърт чрез разпъване на кръст. 3. АПОСТОЛ ЯКОВ ЗАВЕДЕЕВ, наречен старши, за отличие от Яков Алфеев, е бил син на рибаря Заведий. Неговата дейност била съсредоточена в Ерусалим, където в 44-та година умира мъченически от меча на Ирод Агрипа.
към текста >>

3. АПОСТОЛ ЯКОВ ЗАВЕДЕЕВ, наречен старши, за отличие от Яков Алфеев, е бил син на рибаря Заведий.
За неговия живот има запазени много малко сведения. Бил е родом от Галилейския град Витсаида и по занятие рибар. Според по-късни сведения той проповядвал в Кападокия, Галатия, Витания, по бреговете на Черно море и в Скития, Южна Русия. По течението на река Днепър той достигнал до Киевските възвишения, на едно от които забил кръст и изрекъл пророчество, че на тези възвишения ще възсияе Божията благодат и голям град с много църкви ще бъде построен. В гръцкия град Патрас той претърпял мъченическа смърт чрез разпъване на кръст. 3. АПОСТОЛ ЯКОВ ЗАВЕДЕЕВ, наречен старши, за отличие от Яков Алфеев, е бил син на рибаря Заведий. Неговата дейност била съсредоточена в Ерусалим, където в 44-та година умира мъченически от меча на Ирод Агрипа. 4. АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН - за него говорих като евангелист. 5. АПОСТОЛ ЯКОВ, БРАТ ГОСПОДЕН Според най- достоверното мнение той е син на Клеопа, брат на Йосиф обрученика, заради което се нарича брат Господен. Принадлежал е към 70-те ученици. Той се е грижил за уредбата на Ерусалимската църква и според преданието той не е излизал от този град.
към текста >>

68. 12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук към висшето виждане се прибавя и висшето чуване, слушане.
Пред нас се разкрива първото поле на съществуването на Божествено-духовния свят. Образите, които извират от разтварящите се печати от Книгата на Живота не са вече земни възприятия, а духовни видения. Образи, в които ни се изявява Духовния свят. В третия голям кръг прозвучават тръбите на седемте Ангели. С това ние се изкачваме на едно по-високо поле на съществувание на Духовния свят. Тук към висшето виждане се прибавя и висшето чуване, слушане. Тръбите издават не само тонове, но те прозвучават в Божествени Слова на Откровението, които духовното ухо може да чуе. Звуците на тръбите, Словото на тръбите не са земни звуци. Земното ухо е глухо за тях. Едва в третия голям кръг на изживяване на Откровението на тръбите звукът прониква в човешката душа. Последният голям кръг на Йоановия апокалиптичен полет на орела ни води нагоре в облаците, където се разливат седемте чаши на Гнева.
към текста >>

Тук към висшето виждане и чуване се прибавя един нов свръхсетивен елемент - способността да се идва в непосредствен контакт със Съществата и силите от Духовния свят.
Тръбите издават не само тонове, но те прозвучават в Божествени Слова на Откровението, които духовното ухо може да чуе. Звуците на тръбите, Словото на тръбите не са земни звуци. Земното ухо е глухо за тях. Едва в третия голям кръг на изживяване на Откровението на тръбите звукът прониква в човешката душа. Последният голям кръг на Йоановия апокалиптичен полет на орела ни води нагоре в облаците, където се разливат седемте чаши на Гнева. Тук към висшето виждане и чуване се прибавя един нов свръхсетивен елемент - способността да се идва в непосредствен контакт със Съществата и силите от Духовния свят. Този контакт със Съществата е постоянно една мирова съдба, едно отделяне на духовете. При този контакт доброто в човека изпитва Божествената Любов, която се запалва от това. При същото докосване злото в човека изпитва Божия Гняв и изгаря. Така Откровението завършва с това, че от явяването на противоположните сили, произведени от разливането на Божия Гняв, лъчезарно се издига небесният Ерусалим, новия свят, който произлиза от осъществяването на Божията Любов и от Огъня на пречистването. Такъв обзор на композицията на Откровението на Йоан има огромно значение за разбирането на Евангелията.
към текста >>

69. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

2Гва глава се явява като една прибавка към Евангелието.
Ето защо тук ние се намираме действително в центъра на Словото Божие. В развитието на света човешкото слово е произлязло от Божественото Слово. Затова и човешкото слово е нещо свещено. Но с течение на времето човешкото слово изгубва своята святост, която трябва отново да бъде възстановена. Както в началото на Евангелието на Йоан стои прологът, така в неговия край стои една глава, която съзнателно трябва да отличим от останалото Евангелие. 2Гва глава се явява като една прибавка към Евангелието. Но ние ще видим, че тази прибавка не е нещо случайно, но от голяма необходимост в композицията на цялото. Чрез двата последни стиха на 20~та глава е даден ясен завършек на Евангелието. Те са следните: "Исус извърши още много знамения пред своите ученици, които не са записани в тази книга. Но тези са записани, за да повярвате, че Исус беше Христос". Така че, Евангелието на Йоан се развива между пролога и прибавката.
към текста >>

Но ние ще видим, че тази прибавка не е нещо случайно, но от голяма необходимост в композицията на цялото.
В развитието на света човешкото слово е произлязло от Божественото Слово. Затова и човешкото слово е нещо свещено. Но с течение на времето човешкото слово изгубва своята святост, която трябва отново да бъде възстановена. Както в началото на Евангелието на Йоан стои прологът, така в неговия край стои една глава, която съзнателно трябва да отличим от останалото Евангелие. 2Гва глава се явява като една прибавка към Евангелието. Но ние ще видим, че тази прибавка не е нещо случайно, но от голяма необходимост в композицията на цялото. Чрез двата последни стиха на 20~та глава е даден ясен завършек на Евангелието. Те са следните: "Исус извърши още много знамения пред своите ученици, които не са записани в тази книга. Но тези са записани, за да повярвате, че Исус беше Христос". Така че, Евангелието на Йоан се развива между пролога и прибавката. Само между тези две ограждащи части говори самият евангелист.
към текста >>

Така че, Евангелието на Йоан се развива между пролога и прибавката.
2Гва глава се явява като една прибавка към Евангелието. Но ние ще видим, че тази прибавка не е нещо случайно, но от голяма необходимост в композицията на цялото. Чрез двата последни стиха на 20~та глава е даден ясен завършек на Евангелието. Те са следните: "Исус извърши още много знамения пред своите ученици, които не са записани в тази книга. Но тези са записани, за да повярвате, че Исус беше Христос". Така че, Евангелието на Йоан се развива между пролога и прибавката. Само между тези две ограждащи части говори самият евангелист. В пролога говори всъщност Бог. Това отделя пролога от Евангелието. Думите, които тук евангелистът предава като език и Слово, стоят на едно по-високо духовно поле, отколкото словата на евангелието, където всъщност евангелистът предава не човешки слова, а Божествени. И както в пролога говори Бог, така в последната глава говорят човеците.
към текста >>

70. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но когато след виждането се прибавя и слушането, като чуват да им казва: Аз съм, тогава поискали да Го вземат в ладията и тутакси ладията стигнала на брега.
Това са четвъртата и петата степен - нахранването на петте хиляди и ходенето по морето (Йоан 6 гл., Матей - 14 гл.). Ходенето по морето е описано по различен начин в двете Евангелия, което ни показва как Йоан и как Петър преминаван петата степен - преминаването в Духовния свят, което е символизирано с морето. Състоянието на Духовния свят за всеки даден човек зависи от неговото душевно състояние. Петър, като се опитва да ходи по морето, се уплашва и вика за помощ към Христос. При Йоан се описва, че като видели Христос да ходи по морето, те не Го познали и се уплашили. Но когато след виждането се прибавя и слушането, като чуват да им казва: Аз съм, тогава поискали да Го вземат в ладията и тутакси ладията стигнала на брега. Седемте Йоанови степени, изразени в чудесата Христови, имат своето съответствие и в Евангелието на Матей. Както казах, напълно ясно е съответствието при нахранването на петте хиляди и ходенето по морето. Ще съпоставим тук съответните положения, които си съответстват. Евангелие на Йоан..........................................................................................................Евангелие на Матей 1-ва степен:
към текста >>

Ние бихме разбрали погрешно тези последни три притчи - за съкровището в нивата, за бисера и за рибарската мрежа, ако искаме да ги поставим на същото равнище с тези, отправени към народа.
Евангелието на Матей съдържа два пъти по 7 притчи. Първите 7 притчи се намират в 13-та глава. Втората група от притчи се простира от 18-та до 25-та глава. Но и при двете групи от притчи от най-голямо значение е да се обърне внимание на това, към кого са отправени тези притчи. В 13-та глава първите четири притчи са отправени към народа, а последните 3 са изказани на учениците. Ние бихме разбрали погрешно тези последни три притчи - за съкровището в нивата, за бисера и за рибарската мрежа, ако искаме да ги поставим на същото равнище с тези, отправени към народа. Това са езотерични притчи, за разлика от екзотеричните такива. Ако не се вземе под внимание тази разлика, тогава например от притчата за съкровището в нивата произлиза едно лошо изопачаване на християнското поведение чрез един търговски егоизъм. Само когато за тези притчи предварително е ясно, че те не се отнасят до физическия свят, а високо над физическо-сетивните факти, ще се предпазим от посоченото криво разбиране. Втората група от притчи със значение е също така интересно построена. Първите две притчи са отправени към учениците - за големия и малкия длъжник и за работниците на лозето.
към текста >>

71. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

На тази молба Христос отговаря, като им дава молитвата "Отче наш" и веднага прибавя притчата за молещия се приятел.
3. Притчата за нечестивия домоуправител - 16-та глава 4. Притчата за молещата се вдовица - 18-та глава 5. Притчата за поверените таланти - 19-та глава Тези притчи представят един екстракт и квинтесенция на целия Път, даден в Евангелието на Лука. Встъпителната част към тях образува молбата на учениците: "Господи, научи ни да се молим". На тази молба Христос отговаря, като им дава молитвата "Отче наш" и веднага прибавя притчата за молещия се приятел. От това може да се види, че в притчата към учениците се касае за степента на едно поучение за духовна работа над себе си по пътя на молитвата и медитацията. Тази е особеността на Евангелието на Лука, че то често показва образа на молещия се Христос. Там често се казва: Той отиде на планината, за да се помоли. Понеже Евангелието на Лука носи характер на едно Евангелие на Пътя, затова от него лъха едно молитвено настроение. Към притчите, отправени към учениците, е необходимо да бъде приложено едно тълкуване близко до алегоричното, за да не бъдат разбрани в материален смисъл, защото те говорят за духовни процеси в процеса на развитието на душата, в процеса Пътя на Ученика.
към текста >>

72. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И в същия ден се прибавиха около три хиляди души.
Някои ги считали за пияни. И тогава апостол Петър държал първата си публична проповед пред това множество и казал в отговор на тези, които ги правили пияни, че не са пияни, но че Духът се излял върху тях и те говорят на различни езици. Той им говорил за Исус, за Неговото Възкресение и Възнесение като им казал, че техните началници и те самите са Го предали на смърт, но Той възкръснал. И Петър ги поканил да се покаят и да се покръстят в Името на Исуса Христа и ще бъдат простени, защото са го извършили от незнание и ще приемат Светия Дух. "Тези, които приеха поученията му, се кръстиха. И в същия ден се прибавиха около три хиляди души. И апостолите вършеха много чудеса и привличаха към себе си все повече хора. И всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо. И продаваха стоката и имота си, и разпределяха парите на всички според нуждите на всекиго". Значи, те още от самото начало са образували братско общежитие, братска комуна, което е заветът на Христос и Неговата мисия да обедини хората в едно Велико Братство, където да ги обединява една Велика идея, Идеята на Любовта и Братството, а не кръвното родство. В трета глава се разправя, че Петър и Йоан отивали в храма и пред вратата имало един схванат от рождение, който просел пред храма.
към текста >>

73. 2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогава към първообразите на физическото тяло и на всички неща се прибавя и първообраза на етерното тяло, което е носител на Живота и Светлината.
После в Евангелието се казва: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Това е втората фаза в проявлението на Логоса, което става във втория период, Слънчевия, когато се явяват Животът и Виделината. Според схващането на Окултната Наука, в Сатурновия период, в неговото външно проявление, не е съществувала физическа светлина. В своето външно проявление Сатурновият период е бил едно топлинно, тъмно тяло. В Слънчевия период се явяват Животът и Светлината. Тогава към първообразите на физическото тяло и на всички неща се прибавя и първообраза на етерното тяло, което е носител на Живота и Светлината. Затова се казва: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Следователно, в Слънчевия период Логосът се проявява като Дух на Живота, проявява се като Живот и Светлина. Затова и Слънчевият период е бил едно светещо тяло. Проявлението на Логоса продължава по-нататък и развитието напредва. След Слънчевия период следва Лунния период, където към първообразите на физическото и етерното тяло се присъединява и първообразът на астралното тяло.
към текста >>

На Слънцето към него се прибавя първообраза на етерното тяло, като израз на Духа на Живота, Логосът се проявява като Живот.
Проявлението на Логоса продължава по-нататък и развитието напредва. След Слънчевия период следва Лунния период, където към първообразите на физическото и етерното тяло се присъединява и първообразът на астралното тяло. А астралното тяло също е носител на Светлина, но на Духовна Светлина и можем да я наречем Виделина. Затова Йоан казва по-нататък: "Виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе". В Сатурновия период Логосът се изявява, като създава първообраза на физическото тяло, което произлиза от умственото тяло. На Слънцето към него се прибавя първообраза на етерното тяло, като израз на Духа на Живота, Логосът се проявява като Живот. На Луната се прибавя тялото на Светлината, Животът става Светлина. Така протича развитието до края на Лунния период. Тогава, какво се явява в четвъртия период, Земния, как се изявява Логосът тук? В началото на четвъртия период първообразите на физическото, етерното и астралното тела се обличат в съответната материя и стават реални тела за съответните светове, в които, като в обвивки, се поселява човешката душа, в която е посаден зародишът на аза. Чрез създаването на аз, човек става способен не само да живее в Светлината, в Живота, но и да гледа всичко това вън от себе си.
към текста >>

На Луната се прибавя тялото на Светлината, Животът става Светлина.
След Слънчевия период следва Лунния период, където към първообразите на физическото и етерното тяло се присъединява и първообразът на астралното тяло. А астралното тяло също е носител на Светлина, но на Духовна Светлина и можем да я наречем Виделина. Затова Йоан казва по-нататък: "Виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе". В Сатурновия период Логосът се изявява, като създава първообраза на физическото тяло, което произлиза от умственото тяло. На Слънцето към него се прибавя първообраза на етерното тяло, като израз на Духа на Живота, Логосът се проявява като Живот. На Луната се прибавя тялото на Светлината, Животът става Светлина. Така протича развитието до края на Лунния период. Тогава, какво се явява в четвъртия период, Земния, как се изявява Логосът тук? В началото на четвъртия период първообразите на физическото, етерното и астралното тела се обличат в съответната материя и стават реални тела за съответните светове, в които, като в обвивки, се поселява човешката душа, в която е посаден зародишът на аза. Чрез създаването на аз, човек става способен не само да живее в Светлината, в Живота, но и да гледа всичко това вън от себе си. По такъв начин той се срещупоставя на Логоса, на Живота и на Светлината.
към текста >>

74. 3.4. ЧЕТВЪРТОТО ЗНАМЕНИЕ - НАХРАНВАНЕТО НА ПЕТТЕ ХИЛЯДИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Трябва да прибавим, че всеки един от световните исторически дни се е намирал под влиянието на един зодиакален знак и в течение на този ден-период Слънцето е преминавало през определен зодиакален знак.
Има едно прадревно предание, според което Христос се е родил в четирихилядната година от сътворението на света. Това предание може да се разбере само в светлината на Окултната Наука. Христос действително се е родил, станал е човек в четирихилядната година на световното развитие. Само че, това число трябва да се чете не количествено, а качествено. Тогава то означава: Христос е станал човек в средата на времената, в средния ден, в четвъртия ден от световната история. Трябва да прибавим, че всеки един от световните исторически дни се е намирал под влиянието на един зодиакален знак и в течение на този ден-период Слънцето е преминавало през определен зодиакален знак. Слънцето изминава един зодиакален знак за две хиляди и сто и шестдесет земни години. Това определя един ден от културно-историческото развитие на човечеството. Това се дължи на така наречената проекция на равноденствената точка, т.е. изоставането на равноденствената точка по отношения на съзвездията, което изоставане е равно на около 50 секунди за година. И така, в течение на 2160 години равноденствената точка се премества от един знак в друг.
към текста >>

Също така и тук са имали на лице седем хляба и малко риба.
То възстановява всички разрушения през деня, тогава имаме един процес на творчество и растеж, и човек прилича на зелена ливада, на място, покрито със зелена трева. Това е също едно указание, че нахранването е станало в етерния свят, паралелно с един физически процес на нахранване. Нахранването на четирите хиляди е станало през деня, при друга обстановка. Там когато учениците казват на Христос, че хората нямат нищо за ядене, Той им казва: Дайте им вие да ядат. И след това Христос благослови хляба, разчупи го и го предаде на учениците, а те нахраниха с него народа. Също така и тук са имали на лице седем хляба и малко риба. Въпросът с тези две нахранвания може да се разгледа и от друго гледище, което също отговаря на една космична действителност, а не на една абстрактна, умствена спекулация. На небето има 12 зодиакални знаци и 12 съзвездия, през които минава Слънцето в своето видимо движение. През деня седем от тези съзвездия са над хоризонта, а пет са под хоризонта. А през нощта имаме обратно - седем са под хоризонта, а пет са над хоризонта. Във времето на Христос, в четвъртата културна епоха, Слънцето е минавало през знака Овен и е било към края.
към текста >>

И в катакомбите Христос е бил изобразяван в образа на риба, като едно предчувствие на бъдещето.
От тях струи хранително небесно благословение. При нощното нахранване на петте хиляди мъже на небето стоят пет съзвездия, които са петте хляба. Първият знак на деня е Овенът, зад който се подават Рибите, в който Слънцето влиза в следващата епоха. В четвъртата културна епоха съзвездието Риби е било последното съзвездие от петте нощни съзвездия. То бавно се приближава към хоризонта. И в катакомбите Христос е бил изобразяван в образа на риба, като едно предчувствие на бъдещето. Гръцката дума, отговаряща на нашата дума риби, съдържа цялото име на Христос, като всяка буква от тази дума се счита за начало на следните думи - Исус Христос, Син Божи, Спасител. По времето на Христа съзвездието Риби бавно отивало към изгрева. То бавно напредвало от съзвездие на нощта към съзвездие на деня. Между петте нощни съзвездия са били и двете риби, а към седемте дневни съзвездия се прибавяло вече малко от образа на рибите. Така че, до петте хляба на нощното нахранване имаме две риби, а при седемте хляба на дневното нахранване имаме малко риба.
към текста >>

Между петте нощни съзвездия са били и двете риби, а към седемте дневни съзвездия се прибавяло вече малко от образа на рибите.
То бавно се приближава към хоризонта. И в катакомбите Христос е бил изобразяван в образа на риба, като едно предчувствие на бъдещето. Гръцката дума, отговаряща на нашата дума риби, съдържа цялото име на Христос, като всяка буква от тази дума се счита за начало на следните думи - Исус Христос, Син Божи, Спасител. По времето на Христа съзвездието Риби бавно отивало към изгрева. То бавно напредвало от съзвездие на нощта към съзвездие на деня. Между петте нощни съзвездия са били и двете риби, а към седемте дневни съзвездия се прибавяло вече малко от образа на рибите. Така че, до петте хляба на нощното нахранване имаме две риби, а при седемте хляба на дневното нахранване имаме малко риба. При нахранването на петте хиляди останали пълни 12 коша. Това са 12-те знака на зодиака, от които струи небесната храна. Вярно е, че през нощта могат да се видят да светят само пет съзвездия от зодиакалните, но през нощта душите на хората не са в телата, с очите, на които те виждат външния блясък на звездите. Тогава душите се намират в самите звездни сфери.
към текста >>

Така че, до петте хляба на нощното нахранване имаме две риби, а при седемте хляба на дневното нахранване имаме малко риба.
И в катакомбите Христос е бил изобразяван в образа на риба, като едно предчувствие на бъдещето. Гръцката дума, отговаряща на нашата дума риби, съдържа цялото име на Христос, като всяка буква от тази дума се счита за начало на следните думи - Исус Христос, Син Божи, Спасител. По времето на Христа съзвездието Риби бавно отивало към изгрева. То бавно напредвало от съзвездие на нощта към съзвездие на деня. Между петте нощни съзвездия са били и двете риби, а към седемте дневни съзвездия се прибавяло вече малко от образа на рибите. Така че, до петте хляба на нощното нахранване имаме две риби, а при седемте хляба на дневното нахранване имаме малко риба. При нахранването на петте хиляди останали пълни 12 коша. Това са 12-те знака на зодиака, от които струи небесната храна. Вярно е, че през нощта могат да се видят да светят само пет съзвездия от зодиакалните, но през нощта душите на хората не са в телата, с очите, на които те виждат външния блясък на звездите. Тогава душите се намират в самите звездни сфери. Въпреки, че седемте дневни съзвездия са под хоризонта, те също са видими за душите през нощта.
към текста >>

75. 7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА - Влад Пашов (1902- 1974)

В 21 глава от Йоана се говори за едно трето явяване на Исус пред учениците при Тивериадското езеро, където са били повечето от учениците и ловили риба.
А Син Человечески, това е Божествената Мъдрост. Когато човек чуе гласа на Мъдростта вътре в себе си, той ще възкръсне". "Възкресението ще бъде моментът, когато във вас се яви съзнанието за висшето, Божественото, когато във вас се яви новият Божествен Живот, онзи индивид, който се нарича Божествено Аз. Окултистите тъй го наричат. Тогаз ще започне новият Божествен Живот, а той седи в разбирането на великите Закони, които съществуват в Битието". В 21 глава от Йоана се говори за едно трето явяване на Исус пред учениците при Тивериадското езеро, където са били повечето от учениците и ловили риба. Но цяла нощ хвърляли мрежите и не уловили нищо. Когато се разсъмвало, Исус застанал на брега. Учениците, обаче, не познали, че е Исус. "Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за ядене? Отговориха Му: Нямаме.
към текста >>

Те, прочее, хвърлиха и вече не можеха да я извлекат поради многото риба.
Когато се разсъмвало, Исус застанал на брега. Учениците, обаче, не познали, че е Исус. "Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за ядене? Отговориха Му: Нямаме. А Той им рече: Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите. Те, прочее, хвърлиха и вече не можеха да я извлекат поради многото риба. Тогаз онзи ученик, когото обичаше Исус, каза на Петра: Господ е. И Петър като чу, че е Господ, препаса си връхната дреха, защото беше гол, и се хвърли в езерото... И като излязоха на сушата, видяха жарава и риба, турена на нея, и хляб. Исус им казва: Донесете от рибите, които сега уловихте. Като измъкнали мрежата, в нея имало 153 риби. Това число не е случайно, защото ако се събере кабалистически 1 плюс 5 плюс 3 е равно на девет.
към текста >>

И Петър като чу, че е Господ, препаса си връхната дреха, защото беше гол, и се хвърли в езерото... И като излязоха на сушата, видяха жарава и риба, турена на нея, и хляб.
"Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за ядене? Отговориха Му: Нямаме. А Той им рече: Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите. Те, прочее, хвърлиха и вече не можеха да я извлекат поради многото риба. Тогаз онзи ученик, когото обичаше Исус, каза на Петра: Господ е. И Петър като чу, че е Господ, препаса си връхната дреха, защото беше гол, и се хвърли в езерото... И като излязоха на сушата, видяха жарава и риба, турена на нея, и хляб. Исус им казва: Донесете от рибите, които сега уловихте. Като измъкнали мрежата, в нея имало 153 риби. Това число не е случайно, защото ако се събере кабалистически 1 плюс 5 плюс 3 е равно на девет. А числото 9 е резултат, краят, завършекът на един процес, на един цикъл и началото на нов цикъл. По такъв начин това число може да послужи като ключ за разбирането на цялата глава, на целия риболов.
към текста >>

В Евангелието е казано: Идва тогаз Исус и взема хляба и дава им, така и рибата.
И при това виждат, че Исус вече е наклал огън и турнал риби да се пекат. Това е една от многото Мистерии от Евангелието на Йоана и аз няма да се опитвам да я разкривам, защото първо не е по моите сили и възможности, и второ, тя не трябва да се разкрива още на света. Защото, ако трябваше открито да бъде написано това, то би било написано, но щом е запечатано, нека си стои запечатано, защото съвременното човечество не е много по-готово от човечеството по времето на Христа. Важното тук е, че Христос среща учениците в етерния свят и ги връща на сушата, на физическото поле. И там говори с тях. В Евангелието е казано: Идва тогаз Исус и взема хляба и дава им, така и рибата. Това беше третият път, дето се яви Исус на учениците Си, откак възкръсна от мъртвите. Това е като една Тайна Вечеря. Като позакусиха, Исус казва на Симона Петра: Сине Йонов, обичаш ли Ме повече от тия? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш. Това се повтаря три пъти, което също не е случайно.
към текста >>

76. 8. ДУХОВЕТЕ ПОЗНАВАТ ХРИСТА. СИЛАТА НА СЛОВОТО ХРИСТОВО - Влад Пашов (1902- 1974)

И като сториха това, уловиха твърде много риба, така щото се прокъсваха мрежите им... А Симон Петър, като видя това, падна пред Исусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек... А Исус рече на Симона: Не бой се, отсега човеци ще ловиш".
А Той ги мъмреше и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос. В пета глава е разказано за риболова на Петър. Той със своите съдружници цяла нощ е хвърлял мрежата в езерото и нищо не е уловил. Христос влязъл в една от ладиите и оттам поучавал народа, понеже се бил събрал много народ и Го притискал. "И като престана да говори, рече на Симона: Оттегли ладията към дълбокото и хвърли мрежите за ловитба... Симон Му казва: По Твоята дума ще хвърля мрежата. И като сториха това, уловиха твърде много риба, така щото се прокъсваха мрежите им... А Симон Петър, като видя това, падна пред Исусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек... А Исус рече на Симона: Не бой се, отсега човеци ще ловиш". И Петър остави лодките и тръгна след Него. Тук пак ни е показана силата и властта, с които Христос разполага, че по Неговата дума и рибите влизат в мрежите, ако го вземем буквално като физически факт. Тук е важно, че е показана Силата на Словото на Христа. Той само като каже една дума, стават нещата. А тази Сила иде от Любовта, която живее в Него.
към текста >>

77. 9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

На тази молба Христос отговаря, като им дава молитвата "Отче наш" и веднага прибавя притчата за молещия се приятел.
3. Притчата за нечестния домоуправител -16 глава; 4. Притчата за строгия съдия и молещата се вдовица -18 глава; 5. Притчата за поверените таланти -19 глава; Тези притчи съставят един вид екстракт и квинтесенция на целия Път, даден в Евангелието на Лука. Встъпителната част към тях образува молбата на учениците: "Господи, научи ни да се молим". На тази молба Христос отговаря, като им дава молитвата "Отче наш" и веднага прибавя притчата за молещия се приятел. От това може да се види, че в притчите към учениците се касае за степените на едно поучаване за вътрешно молене, размишление и медитация. Тази е особеността на Евангелието на Лука, че то често ни показва образа на молещия се Христос. На много места се казва: "Отиде на планината да се помоли". Ще посоча няколко такива места. В 4 глава, 42 стих е казано: "И като съмна, Той излезе и отиде на уединено място".
към текста >>

И после Христос прибавя: Не може да служите на двама господари: на Бога и на Мамона. Бог.
Обаче, ако, когато е необходимо човек краде, така да се каже, ежедневно по четвърт час, за да се посвети на своя вътрешен живот, това несъмнено е висш дълг. Това е вътрешният смисъл на тази притча. Тази притча е много по-дълбока, но е много забулена, за да може да бъде разбрана. За да се разбере в нейната истинска дълбочина, трябва да се намери ключа към нея. А този ключ е даден от самия Христос, като казва, че господарят похвалил нечестния домоуправител, който постъпил умно, за да си създаде приятели от нечестното богатство на господаря си. И после Христос прибавя: Не може да служите на двама господари: на Бога и на Мамона. Бог. е Този, Който извършва прогреса на човека отвътре, а Мамонът, това е миналото, изразено в правила и форми, които спъват вътрешния импулс на Бога, който непрестанно тика човека напред. Така че, дълбокият смисъл на тази притча е в това, че човек не може да служи на двама господари - на миналото, което е отживяло своето време и на Бога, Който отвътре го води все напред. И вземайки повод от притчата, Христос казва: Защото децата на този свят са по-умни от децата на Светлината в начина на своето постъпване. Така че, според начина, по който постъпват, децата на този свят са по-умни от децата на светлината; според начина, по който те разбират създаденото положение, те са по-умни. Нечестният управител е разбрал, че ако иска да живее, трябва да направи хората да го обичат.
към текста >>

Пред земеделците говори притчата за Сеятеля, пред рибарите говори за ловенето на риба, пред търговците говори други притчи.
Тя е новото вино, което не може да се налива в стари мехове, защото ще ги разпукне. Тя е показана, че се проявява в добрия самарянин, който минава за езичник, за човек, който няма учението на закона и пророците, но който носи в сърцето и душата си живата сила на Любовта. С това той се поставя по-горе от онези, които имат теоретическото учение на закона и пророците. Ето какво казва Учителят за притчите в Евангелията и за езика на Евангелията: "Различните притчи на Христа са казани при различни обстоятелства. Той се е съобразявал пред какви хора говори и с такива притчи си е служил. Пред земеделците говори притчата за Сеятеля, пред рибарите говори за ловенето на риба, пред търговците говори други притчи. Три категории хора са представени, на които Христос говори. Първата категория е представена от този, който си е купил нива. Втората категория е представена от този, който си е купил пет чифта волове, а третата - от този, който се е оженил. Всяка притча е за особена категория хора. Ако разгледаме в тази светлина притчите на Христа, ще видим, че всяка притча съответства на нещо и какви принципи в живота обяснява.
към текста >>

78. 14. РИБОЛОВЪТ НА ПЕТЪР В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Обаче, рибарите бяха слезли от тях и измиваха своите мрежи.
В Евангелието на Лука много малко се говори за Петър. Това показва, че духовната особеност, духовният път на Лука не са от Петровото естество. Въпреки това, Евангелието на Лука съдържа една сцена с Петър, която не е описвана в никое друго Евангелие. Това е риболовът на Петър. Той е описан по следния начин: "Народът се притискаше към Него, за да чуе Словото Божие и Той стоеше при Генисаретското езеро, и видя да стоят там две ладии. Обаче, рибарите бяха слезли от тях и измиваха своите мрежи. Тогава Той влезе в една от ладиите, която принадлежеше на Симона и го помоли да я отведе малко от сушата. И седна, та поучаваше народа от ладията" (5; 1-3). В Евангелието често се споменават изразите: "Исус призова учениците от морето на сушата" или "от сушата влезе вкъщи", "От къщи отиде при морето и влезе в ладията и морето". Това са действителни физически явления и процеси, но те съответстват на определени състояния на учениците, на определена степен в духовното развитие на учениците и народа. Така призоваването на Петър започва с изискването ладията да бъде малко отдалечена от сушата навътре в морето.
към текста >>

И Той им говореше много неща в притчи." (Матей 13;1) Отначало Христос говори на народа, а след това се обръща към Петър, който е в ладията и му казва: "Изтегли ладията към вътрешността и хвърлете мрежите да уловите риба.
Морето, в случая, е емблема на душевния живот на учениците. Излизането им от морето на сушата показва отричането от стария душевен живот, който се е характеризирал с голям елемент на чувствата и екзалтации, което е едно богатство. Но сега учениците трябва да се откажат от това богатство и да навлязат в бедното на изживявания, трезво земно схващане, преди душата да проникне по Христовия път до новото духовно богатство. По-късно, след известни опитности и подготовка, се казва: "Исус излезе от къщи и седна до морето. И събра се много народ при Него, така щото Той седна в ладията, а целият народ стоеше на брега. И Той им говореше много неща в притчи." (Матей 13;1) Отначало Христос говори на народа, а след това се обръща към Петър, който е в ладията и му казва: "Изтегли ладията към вътрешността и хвърлете мрежите да уловите риба. Петър Му казва: Учителю, цяла нощ работихме и нищо не хванахме. Но ще изпълня Твоята дума и ще хвърля мрежата. И хванаха много риба." (Лука 5;4-5) Този риболов на Петър в Евангелието на Йоан е даден след Възкресението. Ако морето е образ на Духовния свят, то рибите, които са хванати в мрежите стават образ на това, което човек е в състояние да възприеме от Духовния свят и да го пренесе в своето земно същество.
към текста >>

И хванаха много риба." (Лука 5;4-5)
По-късно, след известни опитности и подготовка, се казва: "Исус излезе от къщи и седна до морето. И събра се много народ при Него, така щото Той седна в ладията, а целият народ стоеше на брега. И Той им говореше много неща в притчи." (Матей 13;1) Отначало Христос говори на народа, а след това се обръща към Петър, който е в ладията и му казва: "Изтегли ладията към вътрешността и хвърлете мрежите да уловите риба. Петър Му казва: Учителю, цяла нощ работихме и нищо не хванахме. Но ще изпълня Твоята дума и ще хвърля мрежата. И хванаха много риба." (Лука 5;4-5) Този риболов на Петър в Евангелието на Йоан е даден след Възкресението. Ако морето е образ на Духовния свят, то рибите, които са хванати в мрежите стават образ на това, което човек е в състояние да възприеме от Духовния свят и да го пренесе в своето земно същество. Рибите, изобилието на които разкъсва мрежите, са откровения на Духовния свят в образи, слова и същества, които се потопяват в човешката душа. Риболовът на Йоан ни описва, как чрез предчувстващото изживяване на Възкресението, душите на Петър и на другите ученици са щедро надарени с откровения. Риболовът при Лука външно се различава от този на Йоан, но смисълът му е същият.
към текста >>

79. 15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогава Христос дава на учениците "Отче наш", прибавя към него едно общо наставление за моленето и медитацията.
Чрез вярата човек възприема мира и с това го реализира в себе си. Пътят на Лука, Пътят на мира има като съдържание развитието на това, което вярата съдържа като пъпка, което води до разцъфтяването на човешката душа в Духовния свят. Така че мирът е един непрестанен плод на най- висшата духовна активност. Мирът не е едно временно успокояване, а задоволство, идващо не отвън, а отвътре. Непосредствено след като Евангелието ни обрисува образа на Мария и Марта, и във връзка с това идеала на душата станала Мария, на душата, станала способна за медитация и молитва, ние виждаме ученците да пристъпват към Христа с молба: Учителю, научи ни да се молим (11;1). Тогава Христос дава на учениците "Отче наш", прибавя към него едно общо наставление за моленето и медитацията. Молитвата и медитацията, това е силата на вървенето в Пътя, това е силата, която прави пъпката да се разпукне, да се разцъфти отвътре. Вътрешната молитва, молитвата, превърната в медитация, е работа на душата над себе си, тя е подготовка за приемането на Божествената сила на благодатта. А цялото наставление може да бъде разбрано, като вземем неговия край: "Щом вие, които сте лоши, можете да давате добри дарове на своите чада, колко повече Отец ваш, Който е на небето, ще даде Дух Святий на онези, които Го помолят" (11;13). Духът Святий е това, за което човек се моли. Той е единственият истински достоен обем на молитвата.
към текста >>

В поучението за молитвата Христос споменава думите "хляб, риба, яйце, камък, змия, скорпия" и пр.
А цялото наставление може да бъде разбрано, като вземем неговия край: "Щом вие, които сте лоши, можете да давате добри дарове на своите чада, колко повече Отец ваш, Който е на небето, ще даде Дух Святий на онези, които Го помолят" (11;13). Духът Святий е това, за което човек се моли. Той е единственият истински достоен обем на молитвата. Той е това, за което душата трябва да се разтвори във всяко молитвено съсредоточаване, във всяка молитва, превърната в медитация. Всяка истинска молитва е насочена, в крайна сметка, не към една земна цел, а към една небесна цел, за вселяването на Божествената сила на благодатта, на мира, на правдата в човешката душа. В поучението за молитвата Христос споменава думите "хляб, риба, яйце, камък, змия, скорпия" и пр. Това са символи, които изразяват определени сили на живота. Така хлябът е всичко, което нахранва душевно човека и което той получава отвън. Риба е това, което оживява човешкото етерно тяло със силите, които извират отвътре. Яйце е това, чрез което човек действа творчески отвътре навън, чрез което той създава нещо ново като духовно произведение. Камък става в човека всичко, което външният свят дава като сетивни впечатления и външни дарове, когато човек не може да го приеме одушевено и да го преработи вътрешно.
към текста >>

Риба е това, което оживява човешкото етерно тяло със силите, които извират отвътре.
Той е това, за което душата трябва да се разтвори във всяко молитвено съсредоточаване, във всяка молитва, превърната в медитация. Всяка истинска молитва е насочена, в крайна сметка, не към една земна цел, а към една небесна цел, за вселяването на Божествената сила на благодатта, на мира, на правдата в човешката душа. В поучението за молитвата Христос споменава думите "хляб, риба, яйце, камък, змия, скорпия" и пр. Това са символи, които изразяват определени сили на живота. Така хлябът е всичко, което нахранва душевно човека и което той получава отвън. Риба е това, което оживява човешкото етерно тяло със силите, които извират отвътре. Яйце е това, чрез което човек действа творчески отвътре навън, чрез което той създава нещо ново като духовно произведение. Камък става в човека всичко, което външният свят дава като сетивни впечатления и външни дарове, когато човек не може да го приеме одушевено и да го преработи вътрешно. Змия стават жизнените сили, когато човек вместо да ги използва за вътрешно оживяване, ги използува само за изработване на мозъчна интелигентност. Скорпион стават в човека пробуждащите се в него творчески сили, когато вместо за творчество те се използват само за задоволяване на неговото тщеславие и на неговата чувственост. Това, което може да направи човека производителен, може също да се прояви като отровно жило, което причинява парализиране и душевно умиране.
към текста >>

Това е човекът, който от раб е станал приятел на Бога, който от изживяването на непреодолимото разстояние между него и Бога е стигнал до изживяването, че Бог може да живее и в човека, и който към смирението е прибавил смелостта.
В българските преводи е преведена с две различни думи: "безочливост" и "настойчивост", а Лютер го превежда с думите "безсрамна похотливост". А истинският смисъл на думата е побеждаване на страха, побеждаване на боязливостта. Това са неща, които трябва да бъдат преодоляни от онзи, който иска да се учи да се моли. Страхът Божий изпълва душата на този, който се чувства като раб, слуга на Бога. Но Евангелието на Лука, както то самото показва, се обръща към "приятеля на Бога". Това е човекът, който от раб е станал приятел на Бога, който от изживяването на непреодолимото разстояние между него и Бога е стигнал до изживяването, че Бог може да живее и в човека, и който към смирението е прибавил смелостта. Побеждаването на боязливостта е силата, чрез която "рабът Божий" е превърнат в приятел на Бога. Рабът Божий чака да му се даде заповед и закон. Той се подчинява чрез напрежението на своята морална воля. Но моралната воля е нещо човешко. Приятелят на Бога изучава Божията Воля чрез вътрешната деятелност на молитвата.
към текста >>

Похвални слуги са онези, които към благочестието прибавят смелостта да работят за духовно развитие, за да станат съсъдове, носители на Божественото.
От самия разказ в Евангелието се вижда, че повереният талант е спящият духовен орган на сърцето, вложен във всеки човек. Който само съхранява този орган, може би от страх, че иначе би вършил дело на самоспасяване, той ще проспи второто идване на Христа. Само когато е пробудил спящия орган, превърнал е вярата във виждане и я е умножил, ще може да устои пред завръщащия се господар. Така притчата за талантите е увенчаващото резюме на пътя, описан от Лука, великият призив за вътрешно активно молитвено обучение, за молитвено преобразяване, което води от вярата към виждането. Негодният слуга е онзи, който е само благочестив, но се държи далеч от Бога. Похвални слуги са онези, които към благочестието прибавят смелостта да работят за духовно развитие, за да станат съсъдове, носители на Божественото.
към текста >>

80. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

И кой от вас може с грижите си да прибави един лакът на ръста си?
Рече още на учениците си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си какво ще облечете. Защото животът е повече от храната и тялото от облеклото. Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат. Те нямат нито скривалища, нито житници, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците? И кой от вас може с грижите си да прибави един лакът на ръста си? И тъй, ако най-малкото не можете да сторите, защо се безпокоите за друго? Разгледайте кремовете как растат, не се трудят, нито предат, но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се обличал като един от тях. И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облече вас, маловери! И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте, защото всичко това търсят народите на света, а Отец ви знае, че се нуждаете от това. Но търсете първом Царството Божие и всичко това ще ви се прибави." (12; 15-31)
към текста >>

Но търсете първом Царството Божие и всичко това ще ви се прибави." (12; 15-31)
И кой от вас може с грижите си да прибави един лакът на ръста си? И тъй, ако най-малкото не можете да сторите, защо се безпокоите за друго? Разгледайте кремовете как растат, не се трудят, нито предат, но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се обличал като един от тях. И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облече вас, маловери! И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте, защото всичко това търсят народите на света, а Отец ви знае, че се нуждаете от това. Но търсете първом Царството Божие и всичко това ще ви се прибави." (12; 15-31) "Не бой се мало стадо, защото Отец е благоволил да ви даде царството." (12;32) "Продайте имота си и давайте милостиня. Направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, дето крадец не се приближава, нито молец изяжда. Защото, гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви." (12;33-34) "Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени, и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, който се връща от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа." (12;35-36)
към текста >>

И като слушаха това, Той прибави и им каза една притча, защото беше близо до Ерусалим и те си мислеха, че Божието Царство щеше веднага да се яви.
Следва изцелението на слепия, който вика: Сине Давидов, помогни ми! (18;31-43) (За този случай говорих по-рано) 19-та глава започва със случката със Закхей, в заключение на което Исус казва: "Днес стана спасението на този дом. Защото и този е Аврамов син. Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото". И като слушаха това, Той прибави и им каза една притча, защото беше близо до Ерусалим и те си мислеха, че Божието Царство щеше веднага да се яви. Затова им каза притчата за поверените таланти и в заключение на притчата казва: "Казвам ви, че на всеки, който има, ще му се даде, а този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има. И като изрече това, Исус вървеше напред, влизайки в Ерусалим." (19; 1-28) След това следва тържественото влизане в Ерусалим на осле. Цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всички велики дела, които бяха видели, казвайки: "Благослови Царя, който иде в Господното име. Мир на небето и слава във висините.
към текста >>

81. 19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

Това, което произхожда от древни времена, ви го дават книжниците и фарисеите, които искат да запазят старото и не допускат да се прибави нещо към това, което по-рано е било дадено на човеците.
Ето защо Христос можа да каже на окръжаващите го: "Когато виждате да се надигат облаци, вие казвате, че ще дойде такова и такова време. Така вие съдите за времето според външните знаци. Но вие не разбирате знаменията на времето. Защото, ако ги разбирате, ако можехте да съдите за тях, вие бихте знаели, че в душата ви трябва да влезе Бог, Който да проникне и тогава не бихте казали: Ние можем да живеем и с това, което сме получили от древни времена. Това, което произхожда от древни времена, ви го дават книжниците и фарисеите, които искат да запазят старото и не допускат да се прибави нещо към това, което по-рано е било дадено на човеците. Това е квас, който не ще произведе вече нищо в развитието на човечеството. Но който казва: Аз искам да остана при Мойсей и пророците, той не разбира знаменията на времето. Той не знае какъв поврат става в човечеството". Това е смисълът на думите, които Христос е изказал на окръжаващите го, че никак не зависи от наклонностите на отделния човек, дали някой иска да стане християнин или не, а това зависи от необходимостта в по-нататъшното развитие на човечеството. С проповедите, които ни са предадени в Евангелието на Лука, Христос иска да накара хората да разберат, че старият квас на книжниците и фарисеите, който съхранява само старото, не е вече достатъчен.
към текста >>

82. 20. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

После към него се прибавя това, което се ражда девствено, Божествено, което не се образува от зародиш.
Той виждаше Йоан като такъв, който последен донесе в най-чиста и благородна форма това, което принадлежеше на старите времена. Той казва: "Законът и пророците достигат до Йоана". Трябваше още веднъж да представи пред хората това, което старото учение и старото душевно съдържание можеше да донесе на хората. Според Окултната Наука преди Христос да слезе на Земята, човек можеше да си служи само с онези способности, които му се предаваха по наследство. В течение на живота между раждането и смъртта човек развива като способност това, което сам може да изработи за себе си от зародиша, който получава от родителите, като се ползва от силите на физическото, етерното и астралното тяло. После към него се прибавя това, което се ражда девствено, Божествено, което не се образува от зародиш. Но то може да бъде силно покварено, задържано в своето развитие, когато човек се отдава на чисто материалистични възгледи. Но когато той се отдаде на топлината, която иде от Христовия принцип, той може да бъде облагороден и да се развива правилно. Тогава човек го пренася в своето следващо прераждане, в една все по-висша и по- висша форма. И Христос имаше за задача да говори, да въздейства на способностите, които нямат нищо общо със земния зародиш, но които са свързани със земния зародиш, идвайки от Божествените светове. Всички, които се явили преди Христа, можеха да говорят и да влияят на онези способности на хората, които се предават по наследство.
към текста >>

Така в смисъла на Евангелието на Лука Христос прибавя към своето учение онова, което тогава дойде като един нов елемент на Земята.
Когато човек е развил до зрялост своя аз, той се съединява с това, което принадлежи на Царството Небесно, т.е. тогава силите от Небесното Царство се съединяват с девствената част на човешката душа. А тази девствена част на човешката душа принадлежи на Небесното Царство. Когато хората се отказват от Христовия принцип, от Любовта, те могат да я покварят. Но когато те се отдадат на Христовия принцип, на Любовта, те дават възможност на тази част на човешката душа да се развива и облагородява. Така в смисъла на Евангелието на Лука Христос прибавя към своето учение онова, което тогава дойде като един нов елемент на Земята. И Христос казва: "Истина ви казвам, между вас има такива, които могат да видят Царството Божие не само по начина на Соломона чрез откровение или чрез посвещение, със знака на Йона", т.е. които са минали през смъртта и са възкръснали. Но сега Христос иска да покаже, че има и такива хора, които без да умрат мога" да видят Царството Небесно чрез това, което е дошло сега като един нов елемент на света. В Евангелието на Лука има едно чудесно място, където Христос говори за едно новз откровение, като казва: "Но истина ви казвам, има между тези, които стоят тук, които не ще видят смърт, докле не видят Царството Небесно" (9;27). Но учениците не разбраха, че те, които бяха около него, са определени да изпитат онова мощно действие на Христовия Дух, на Христовия принцип, чрез който трябваше непосредствено да се издигнат в духовния свят, и духовният свят трябваше да им бъде разкрит не като на Соломон или на Йон, а по съвсем нов нов начин.
към текста >>

Това, което може да се прибави като обяснение за онези времена, Христос също го прибавя.
Затова Той казва на учениците: "Вложете тези думи в ушите си, защото е дошло времето, когато Человешкият Син ще бъде предаден в ръцете на человеците" (9;44-45) Днес малко хора разбират тези думи, техният истински смисъл. В бъдеще все повече и повече хора ще разберат тези думи, че в онова време, времето на Христа азът, който е Човешкият син, трябваше да бъде предаден на човеците. От тази епоха човека постепенно се пробужда. Това значат думите "Син человечески се предава в човешките ръце". Азът е Син человечески. Това, което може да се прибави като обяснение за онези времена, Христос също го прибавя. Той казва: Така както стои пред нас днешният човек, той е произведение, родил се от онези сили, които са действали, когато тъмните сили още не бяха повлияли на човека. След това дойдоха тъмните сили и увлякоха човека надолу. Всичко това се изяви в способностите, които човек притежава. Чрез всичко онова, което произхожда от зародиша, получен от родителите в съзнанието на човека от преди нашата епоха се е примесило онова, което го е увлякло в една по-нисша сфера. Човек е двойнствено същество, но това, което той е развил досега като съзнание, то е проникнато напълно под влиянието на тъмните сили.
към текста >>

Онези, които бяха призвани да разберат това ново благовестие, не са били избрани от онези, които бяха подготвени в смисъла на старото учение, на старото посвещение, но онези, които бяха минали през много прераждания и въпреки това се показваха като прости хора, като прости рибари, хора с детска природа, които можеха да разберат новото чрез влялата се в тях сила на вярата.
Ето защо съвременниците на Христос, книжниците и фарисеите не можеха да разберат защо той сяда при онези, които те считат за грешници. Затова той им казва: "Ако бих възвестил това, което има да дава на човеците по стария начин, ако на мястото на старата форма не бе дошла една съвършено нова форма, аз бих сторил същото, както когато някой би закърпил нова кръпка на стара дреха или би взел ново вино и би го сложил в стари мехове. Но това, което сега трябва да бъде дадено на човечеството и което е нещо повече от знака на Соломон и знака на Йон, т.е. от древното посвещение, то трябва да бъде изцяло в нови мехове, в нови форми. И вие трябва да се подготвите да разберете в новите форми новото благовестие, новото изявление на духовния свят". Онези, които бяха призвани да разберат това ново благовестие, не са били избрани от онези, които бяха подготвени в смисъла на старото учение, на старото посвещение, но онези, които бяха минали през много прераждания и въпреки това се показваха като прости хора, като прости рибари, хора с детска природа, които можеха да разберат новото чрез влялата се в тях сила на вярата. Ето защо и пред тях трябваше да бъде поставено едно знамение, което се разигра пред очите на всички. Това, което хилядолетия наред се беше разигравало в храмовете на мистериите под формата на минаването през мистичната смърт, Христос трябваше да разиграе на великата арена на световно-историческата сцена. Всичко, което ставаше тайно във великите храмове на посвещението сега излезе навън и застава като единствено събитие на Голгота. Пред човечеството застана с пълна сила това, което иначе се явяваше само пред посветените през три и половина дни, в течение на които се е извършвало старото посвещение. Ето защо този, който познаваше фактите, трябваше да опише процеса на Голгота такъв, какъвто беше в действителност, като превърнат исторически факт, като изнесе на арената на световната история старото посвещение.
към текста >>

83. 21. ЛЮБОВТА, ВЯРАТА И НАДЕЖДАТА КАТО ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогава аз зная също, че принципът на Отца в мене ще бъде проникнат отвътре - надеждата за бъдещето на човечеството ще се прибави към Вярата и Любовта и хората ще разберат, че в бъдеще трябва да придобият онова спокойствие и онзи мир, и да кажат: Ако имаме само Вяра, ако имаме само Любов, ние можем да се отдадем на надеждата, че това, което е в нас от Христа постепенно ще премине във външния свят.
Както нашите ръце не са били създадени от нас, а от принципа на Отца, така те ще бъдат преустроени от Христовия принцип и от Любовта. И като минават хората през ред прераждания в онова, което вършат, в техните външни тела ще се влее това, което блика като духовна същност от тайната на Голгота. Така, щото външният свят да бъде проникнат от принципа на Любовта, от принципа на Христа. Хората ще изпитат в бъдеще онзи Мир, който прозвуча от кръста на Голгота и който води до най-висшата надежда в бъдеще - до идеала: Аз оставям да пребъде в мене Вярата, оставям да пребъде в мене Любовта. Тогава Вярата и Любовта ще заживеят в мене и аз ще зная, че когато са достатъчно силни, те ще проникнат всичко външно. Тогава аз зная също, че принципът на Отца в мене ще бъде проникнат отвътре - надеждата за бъдещето на човечеството ще се прибави към Вярата и Любовта и хората ще разберат, че в бъдеще трябва да придобият онова спокойствие и онзи мир, и да кажат: Ако имаме само Вяра, ако имаме само Любов, ние можем да се отдадем на надеждата, че това, което е в нас от Христа постепенно ще премине във външния свят. Тогава хората ще разберат думите, които звучат от кръста като висок идеал: "Отче, в Твоите ръце предавам Духа си". Така звучат думите на Любовта, Вярата и Надеждата от кръста, според Евангелието на Лука там, където се описва как Исус от Назарет, в душата на този Исус разделените по- рано духовни течения се сливат. Това, което е било дадено някога на човечеството като Мъдрост, то се вля в него като сила на душата, като висш идеал на Христа. И задачата на човешката душа е да разбере все по-добре и по-добре това, което ни се предава чрез един такъв документ, като Евангелието на Лука, за да станат все по-живи и по-живи в човешката душа дълбоко проникващите звуци, които произлизат от трите думи, прозвучали от кръста на Голгота. Когато благодарение на способностите, които хората ще могат да развият в себе си чрез духовните истини, дадени им от духовната наука, те ще чувстват, че от кръста звучи не едно мъртво предание, а едно живо слово".
към текста >>

84. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

В Гетсимания това отделяне напредва още повече, но към него се прибавя и нещо друго: тялото, в което в течение на три години беше обитавала свръхсилата на едно космическо Същество, застрашаваше да се раздроби преждевременно и беше необходима една от най-дълбоките борби в душата на Христа, за да не остави смъртта да вземе надмощие.
От него гонителите задържат само дрехата. Смъртта на Христос не е като смъртта на един обикновен човек - в един единствен момент. Както въплъщението на Христа в човека Исус при Кръщението в реката Йордан, така и Неговото освобождаване от смъртта при събитията на страданията и тези на Голгота, е една неимоверна голяма загадка. Отделянето на Христовото Същество от човешката обвивка не става чак при Разпятието, то започва по-рано и означава едно съзнателно пожертване на Христовото Същество. Още самото учредяване на Тайната Вечеря има своята сила в самораз-даването и разливането на Христовата душа. В Гетсимания това отделяне напредва още повече, но към него се прибавя и нещо друго: тялото, в което в течение на три години беше обитавала свръхсилата на едно космическо Същество, застрашаваше да се раздроби преждевременно и беше необходима една от най-дълбоките борби в душата на Христа, за да не остави смъртта да вземе надмощие. Смъртта не трябва да дойде отвън чрез разрушението на тялото, а отвътре, чрез пожертването на Духа. Следователно, в Гетсимания Христос води борба, щото въпреки започнатото отделяне на тялото. Неговата душа да бъде задържана в тялото, докато бъде завършено делото. Когато гонителите Го хващат, тази борба е вече издържана. Те именно Му помагат да остане още в тялото.
към текста >>

85. 3.6. Призоваването на учениците - Влад Пашов (1902- 1974)

С каквато мярка мерите, с такава и ще ви се отмери и ще ви се прибави".
На външните всичко бива в притчи". Тук под израза " Тайните на Царството Божие" се разбират Тайните на вътрешните Божествени сили, които се намират в човешката душа и чакат времето за своето проявление. Затова е казано, че Царството Божие е вътре в нас. След като изяснява притчата за сеятеля на учениците, пак започва с притчата да обяснява идеята за Царството Божие, като дава на народа различни идеи във формата на образи. И обръщайки се към всички, казва: "Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава и ще ви се отмери и ще ви се прибави". Тук ясно е показано как действа законът на кармата. По-нататък казва едни силни думи, които, ако се разберат в социално отношение, са жестоки. Но те имат окултно значение и аз подробно се спрях на тях в Евангелието на Матей. Той казва: "Защото, който има, нему ще се даде, а който няма, ще му се отнеме и това, което има". И след това започва да обяснява идеята за Царството Божие с притчи.
към текста >>

86. 3.14. Нахранването на четирите хиляди - Влад Пашов (1902- 1974)

Учениците Му казват, че има само седем хляба и малко риба.
3.14. Нахранването на четирите хиляди В началото на 8ма глава се говори за нахранването на четирите хиляди. За това знамение говорих при разглеждането Евангелието на Йоан. Тук само ще цитирам както е предадено от Марко. Народът три дни е стоял при Исус и слушал словото Му в уединено място, където нямало храна. Учениците Му казват, че има само седем хляба и малко риба. Исус заповядва на народа да насяда и като взел седемте хляба благодарил, разчупил ги и ги предал на учениците да ги предадат на народа. А тези, които са се хранили от този хляб, са били около четири хиляди. От останалите къшеи събрали седем кошници. Тук имаме едно знамение, което е станало физически и което същевременно има отношение към човечеството от епохата на Христа, Четвъртата културна епоха. Защото всяко физическо действие на Христа има преди всичко духовен характер и се отнася до цялото човечество.
към текста >>

87. 11. ЕВАНГЕЛИЯТА - ИЗРАЗ НА КОСМИЧНИЯ РИТЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

От тези изследвания се вижда, че учениците на Христа не са били обикновени личности, макар външно да са минавали за обикновени хора - рибари, митари и прочие.
Те са видели и преживяли Тайните на Космоса, отразени в живота на Христа. В живота на Христа те са видели отразен целия Космос. Защото Христос е Духът на Космоса и това, което е долу, е подобно на това, което е горе. Евангелистите са влезли във връзка с космическите същества, които са актьори на Великата световна драма. И те са им предали тази Драма, за да я преведат на земен език за човечеството. От тези изследвания се вижда, че учениците на Христа не са били обикновени личности, макар външно да са минавали за обикновени хора - рибари, митари и прочие. Те в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария Завет. Като пророци те са били във връзка с Христос. Например Йоан в 12-та глава на Евангелието си казва, че Исайя е видял Славата на Христа и е говорил с Него. Пророците са били подготвени за своята мисия в окултната Школа на есеите.
към текста >>

88. 1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Към това се прибавя още и фактът, че именно при Евангелието на Матей трябва да се държи сметка, че гръцката редакция не произхожда направо от еврейския оригинален текст, а от латински текст, който бил направен от гръцкия монах Хиеронимус.
1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ Евангелието на Матей заема твърде особено място между съдържащите се в Новия Завет Евангелия. Докато всички други писания на Новия Завет са били писани на гръцки език, първоначално Евангелието на Матей е било написано на еврейски. Обаче еврейският оригинал не ни е известен. Следователно в самата гръцка редакция на Евангелието на Матей ние имаме един превод, който не предава пълното съдържание, духовната пълнота и яснота на оригиналния текст. Към това се прибавя още и фактът, че именно при Евангелието на Матей трябва да се държи сметка, че гръцката редакция не произхожда направо от еврейския оригинален текст, а от латински текст, който бил направен от гръцкия монах Хиеронимус. Латинският превод на Библията от Хиеронимус, от който произхожда онази форма на Библията, внедрена както в Римокатолическата, така и в Протестантската църква, представя общо взето едно твърде трагично, макар и исторически необходимо изопачаване спрямо оригиналния текст. Гностическите гръцки тайни на оригиналния текст са били затъмнени от Хиеронимус. Това той отчасти даже е сторил съзнателно. Тъмната во-лунтаристичност на латинския език поставя сама по себе си една завеса пред светещата и чиста мисъл и яснота на гръцкия език. В този случай вярно е, че Библията говори повече на чувството, но познавателната част на човешката душа, която живее в ясната, чиста Божествена мисъл, е все повече изтласкана от религиозната област.
към текста >>

Към това понижение на Словото от еврейския език, слизайки през латинския до гръцкия, се прибавя още и нарочното изменение, което Хиеронимус направил върху текста на Евангелието на Матей, както говори преданието.
Тъмната во-лунтаристичност на латинския език поставя сама по себе си една завеса пред светещата и чиста мисъл и яснота на гръцкия език. В този случай вярно е, че Библията говори повече на чувството, но познавателната част на човешката душа, която живее в ясната, чиста Божествена мисъл, е все повече изтласкана от религиозната област. Спрямо първичния гръцки език, еврейският е надарен с по-мощни духовни сили и дълбочина. Той съдържа същевременно големи магически мантрични сили и едно запалващо познанието богатство от Божествени образни мисли. Ето защо ние не можем лесно да си съставим една особено висока представа за оригиналния текст на Евангелието на Матей. Към това понижение на Словото от еврейския език, слизайки през латинския до гръцкия, се прибавя още и нарочното изменение, което Хиеронимус направил върху текста на Евангелието на Матей, както говори преданието. Евангелието на Матей произхожда от средата на есеите, т.е. от езотеричното юдейство от времето, което е предхождало явяването на Христа. И няма да сгрешим, ако предположим, че оригиналният текст е притежавал един много по-голям езотеричен оттенък, отколкото може да се види днес. Трябва да държим сметка, че текстът е бил силно изопачен. Отчасти почти дословната съгласуваност между Евангелието на Матей от една страна, и Евангелието на Марко и Лука от друга страна, се е получила може би поради това, че било извършено едно уеднаквяване спрямо второто и третото
към текста >>

89. 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Той се е съобразявал пред какви хора говори и с такива притчи си е служил: пред земеделците е говорил притчата за сеятеля; пред рибарите говорил за ловенето на риба; пред търговците говори други притчи."
2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА Ще започна разглеждането на Евангелието на Матей с една мисъл от Учителя, която ще ни подчертае насоката, в която ще бъде разгледано Евангелието. Учителят казва: "Различните притчи на Христа са казани при различни обстоятелства. Той се е съобразявал пред какви хора говори и с такива притчи си е служил: пред земеделците е говорил притчата за сеятеля; пред рибарите говорил за ловенето на риба; пред търговците говори други притчи." "Три категории хора са засегнати, на които Христос е говорил. Първата категория са тези, които са си купили нива; втората категория са тези, които са си купили пет чифта волове, а третата категория са тези, които са се оженили. Всяка притча е за особена категория хора. Ако вземете притчите на Христа, Той определя коя притча на кое съответства и какви принципи обяснява в живота. Нивата съответства на съня, воловете съответстват на яденето, а женитбата съответства на работата.
към текста >>

90. 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

7. Притчата за рибарската мрежа.
2. Притчата за плевелите и пшеницата. 3. Притчата за синаповото зърно. 4. Притчата за кваса. 5. Притчата за съкровището в нивата. 6. Притчата за скъпоценния бисер. 7. Притчата за рибарската мрежа. Във втората част на Евангелието се намира една група от притчи, които са свързани помежду си. Тези притчи са следните: 1. Притчата за големия и малкия дълг (18,23-25). 2. Притчата за еднаквата заплата за нееднаква работа на лозето (20,1-16). 3. Притчата за двамата синове на лозето (21,28-31).
към текста >>

91. 3. ПЕТЪР И ЙОАН В ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тези природни култове са повлияли до известна степен и на рибарите от Витсаида.
Той остава като една загадъчна фигура, която е като тил на Петър. Петър беше изцяло човек от Галилея и неговата душа се различава коренно от юдейството. Той е бил човек от Витса- ида, което значи Домът на рибите при Генисаретското езеро. Неговата душа като че е обладана от природните сили, които го карат да избухва и да се оттегля след това в себе си. В този център на Галилея трябва да са били живи още дълго време прадревните природни култове, сродни на тези на другите. Тези природни култове са повлияли до известна степен и на рибарите от Витсаида. Във Финикия е съществувал култ към рибите, който макар и в изродена форма, е бил застъпен и у филистимците, които са били в общение с евреите. Дълго време те са се кланяли на финикийския бог Дагон, който е бил изобразяван във формата на голяма риба. И когато се говорило, че между филистимците е имало много великани, с това се подразбира действието на природните сили, на които хората са ставали проводници. И магията била упражнявана чрез свързването на човешката душа с природните сили. В митовете за пророк Йона, който, както ни показват римските катакомби, е играл голяма роля при Първичното християнство, имаме образната форма на прадревните Мистерии за рибата, в които Посвещението е било извършвано чрез полагане в гроб или три дена спане в храма, което наподобявало пребиваването в корема на кита.
към текста >>

Дълго време те са се кланяли на финикийския бог Дагон, който е бил изобразяван във формата на голяма риба.
Той е бил човек от Витса- ида, което значи Домът на рибите при Генисаретското езеро. Неговата душа като че е обладана от природните сили, които го карат да избухва и да се оттегля след това в себе си. В този център на Галилея трябва да са били живи още дълго време прадревните природни култове, сродни на тези на другите. Тези природни култове са повлияли до известна степен и на рибарите от Витсаида. Във Финикия е съществувал култ към рибите, който макар и в изродена форма, е бил застъпен и у филистимците, които са били в общение с евреите. Дълго време те са се кланяли на финикийския бог Дагон, който е бил изобразяван във формата на голяма риба. И когато се говорило, че между филистимците е имало много великани, с това се подразбира действието на природните сили, на които хората са ставали проводници. И магията била упражнявана чрез свързването на човешката душа с природните сили. В митовете за пророк Йона, който, както ни показват римските катакомби, е играл голяма роля при Първичното християнство, имаме образната форма на прадревните Мистерии за рибата, в които Посвещението е било извършвано чрез полагане в гроб или три дена спане в храма, което наподобявало пребиваването в корема на кита. Без съмнение, трудно е да си съставим една конкретна представа по какъв начин е възможно, тъй като старите популярни отзвуци от финикийско-галилейските култове продължават да действат в живота на Петра преди неговото призоваване за ученик. Може би там са продължавали още да поддържат само суеверия под формата на беседи, които са се запазили в посочените области до днешни времена, където хората са особено свързани със стихиите на Природата.
към текста >>

В митовете за пророк Йона, който, както ни показват римските катакомби, е играл голяма роля при Първичното християнство, имаме образната форма на прадревните Мистерии за рибата, в които Посвещението е било извършвано чрез полагане в гроб или три дена спане в храма, което наподобявало пребиваването в корема на кита.
Тези природни култове са повлияли до известна степен и на рибарите от Витсаида. Във Финикия е съществувал култ към рибите, който макар и в изродена форма, е бил застъпен и у филистимците, които са били в общение с евреите. Дълго време те са се кланяли на финикийския бог Дагон, който е бил изобразяван във формата на голяма риба. И когато се говорило, че между филистимците е имало много великани, с това се подразбира действието на природните сили, на които хората са ставали проводници. И магията била упражнявана чрез свързването на човешката душа с природните сили. В митовете за пророк Йона, който, както ни показват римските катакомби, е играл голяма роля при Първичното християнство, имаме образната форма на прадревните Мистерии за рибата, в които Посвещението е било извършвано чрез полагане в гроб или три дена спане в храма, което наподобявало пребиваването в корема на кита. Без съмнение, трудно е да си съставим една конкретна представа по какъв начин е възможно, тъй като старите популярни отзвуци от финикийско-галилейските култове продължават да действат в живота на Петра преди неговото призоваване за ученик. Може би там са продължавали още да поддържат само суеверия под формата на беседи, които са се запазили в посочените области до днешни времена, където хората са особено свързани със стихиите на Природата. Вярата, че чрез изговаря- нето на известни думи или чрез определени песни може да се въздейства на рибите, за да се благоприятства риболова, би могла да бъде една от формите, които са възможни за продължаване на отзвука от езическия елемент между хората от Галилея. Сигурно в Петра, така, както го описва Евангелието, се изявява нещо от силите на великаните, когато го завладява неговият избухлив темперамент. Също така и силата на неговите думи както на Петдесетница, така и преди всичко после в сцената с Ананий и Сапфира, изглежда че извира от старите магически предания.
към текста >>

92. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В 12-ти стих е казано: "И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете... и още по-голямо множество повярвали в Господа - мъже и жени си прибавяха, така щото даже изнасяха болни по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.
Или най-малкото те са били съзнателни проводници на Възвишени духовни същества, на Светия Дух, който чрез тях извършва тези работи. Но и в единия, и в другия случай това показва, че те имат връзка с Разумни духовни същества и то съзнателна връзка, което показва, че те са Посветени. След това ги хващат, затварят ги и ги изпитват пред си- недриона, като им забраняват да говорят за Исуса и Неговото учение, но те дързостно казват: Бога ли ще слушаме или вас? И като ги заплашили, ги пуснали. 5. В пета глава се разказва, че Петър и Йоан са пак в храма, където изцеляват болни от различни болести. В 12-ти стих е казано: "И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете... и още по-голямо множество повярвали в Господа - мъже и жени си прибавяха, така щото даже изнасяха болни по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях. Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните ог нечисти духове; и всички се изцеляваха."/5;12-16/. Вследствие на всичко това, което вършили апостолите, предизвикали свещениците и началствата на храма, които ги хванали и турили в обща тъмница. "Но ангел Господен през нощта отвори вратата на тъмницата, та ги изведе, и рече: Иде- тe, застанете в храма и говорете на людете всичките словеса на този живот. Та като чуха това, на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде, и ония, които бяха с него и, като свикаха синедриона и цялото старейшенство на израилтяните, пратиха в тъмницата да доведат апостолите.
към текста >>

93. 4. ВТОРО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР - Влад Пашов (1902- 1974)

"Понеже Неговата Божествена сила ни е подарила всичко, що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята Слава и Сила; чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на Божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите раз- тление в света; то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие, на благочестието си братолюбие и на братолюбието си Любов.
4. ВТОРО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР "Понеже Неговата Божествена сила ни е подарила всичко, що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята Слава и Сила; чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на Божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите раз- тление в света; то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие, на благочестието си братолюбие и на братолюбието си Любов. Защото ако тия добродетели се намират у вас и изобилстват, те ви правят да не сте безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос." /1;3-8/. "Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото, като вършите тия добродетели, никога няма да изпаднете."/1;10/. "И мисля, че е право докато съм в тая плътска хижа, да ви подтиквам чрез напомняне; понеже зная, че скоро ще напусна хижата си, както ми извести нашият Господ Исус Христос. Даже ще се постарая, щото вие и след смъртта ми да можете всякога да помните тия работи. Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитроизмислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие.
към текста >>

94. II. ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО. ДВЕТЕ ГОЛГОТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но когато обгърнем етерното естество на Земята, тя ще се разшири чрез прибавяне на една етерна география.
Хълмът Голгота, това хората от миналото са знаели от непогрешимо чувство, е бил едно особено място на Земята, различаващо се от всички други хълмове на Земята, преди на него да се издигнат трите кръста. Древното човечество е чувствало Земята като едно живо същество, подобно на човека. Това, което за човека е главата, за Земята то е Палестина, а челната част на Земята е Голгота. Името Голгота, което значи Лобно място, не трябва да се схваща като случайно, като чисто символично, както и името Делфи, Свещеното място на гърците в полите на планината Парнас, което Означава Пъп на Земята. Докато географията описва само физическата страна на земното лице, тя остава един неподреден сбор от случайности. Но когато обгърнем етерното естество на Земята, тя ще се разшири чрез прибавяне на една етерна география. Данни за това могат да се намерят в книгата на Д-р Гюнтер Ваксмут „Етерният свят и етерните строителни сили". Тогава хилядите подробности ще се подредят, ще стане видима духовната форма на Земята, нейното подобие с човека, ще се види лицето на нашата планета. Когато древните говореха за центъра на Земята, те не разбираха физическия център във вътрешността на Земята, който днес хората си представят, намиращ се всред една огнена маса, а са разбирали Ерусалим, или, по-точно взето, Голгота. Това не е бил един детински начин на мислене, а от древните предания на Мъдростта хората са чувствали една по-висша истина на Природата. Хората са знаели за етерния център на Земния организъм - Свещената Земя.
към текста >>

95. ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Нито може да се прибави нещо към Него, нито пък може да се отнеме нещо от Него, да се увеличи или намали в каквото и да било отношение.
То трябва да изпълва пространството без прекъсване и без отделяне, защото не съществува нищо, което да го прекъсне или отдели от Неговата продължителност, както и няма нищо друго, с което да се запълни дадената празнота. То трябва да бъде безкрайно и по сила, или Абсолютно, защото няма нищо, което да го ограничи, да го задържи, да го смути. То не е подчинено на никоя друга сила, защото няма друга сила извън Него. 3. Всичкото трябва да бъде неизменно, неподлежащо на никаква промяна в Своята истинска природа, защото няма нищо. което да причини подобни промени. Нито може да се прибави нещо към Него, нито пък може да се отнеме нещо от Него, да се увеличи или намали в каквото и да било отношение. То всякога трябва да си остане такова, каквото е точно сега - Всичко. Защото никога не е било, не е и сега, нито ще бъде някога, когато То да се промени. И тъй, Всичкото е Безкрайно, Абсолютно, Вечно, Неизменно. От това следва, че всяко нещо, което е ограничено, изменяемо, преходно и условно не може да бъде Всичкото. И понеже няма нищо вън от Всичкото, тогава всички преходни неща са всъщност нищо.
към текста >>

96. ПРИНЦИП НА ВИБРАЦИИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В деветнадесети век физиците отново откриха тази истина, а научните открития на двадесети век са прибавили много доказателства за правилността и истинността на тази древна Хермесова доктрина.
Учителите и Посветените прилагат този Принцип и за покоряване и направляване на природните явления по различен начин. "Онзи, който е смогнал да разбере Принципа на вибрациите, той завинаги е сграбчил здраво в ръцете си скиптъра на Силата", казва един от древните мъдреци. Този Принцип, че всичко е в движение и вибрира, е бил схванат от някои ранни гръцки философи като Хераклит, който го изразил с думите: Всичко тече, всичко е в движение. Той е взел учението за този Принцип от философията на Хермес. Но след това за векове същият е бил изгубен и забравен от всички онези мислители, които са били вън от редовете на Херметичната философия. В деветнадесети век физиците отново откриха тази истина, а научните открития на двадесети век са прибавили много доказателства за правилността и истинността на тази древна Хермесова доктрина. Хермесовата доктрина твърди още, че не само всичко е в непрекъснато движение и вибрира, но че и различията между различните прояви на всемирната сила се дължат изцяло на различните скорости и начини на вибриране. И не само това. Даже и самото Абсолютно в себе си проявява едно постоянно вибриране в такива безкрайни размери, в една такава безкрайна степен на бързина и интензивност във вибрациите, че с право може да се каже. че е в покой. Съвременната наука е доказала вече, че всичко това.
към текста >>

97. ПРИНЦИП НА ПОЛА.ПРИНЦИП НА ДВОЙНСТВЕНОСТТА, НА АКТИВНОТО И ПАСИВНОТО НАЧАЛО ИЛИ ПРИНЦИП НА ЕДИНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова ще прибавя накратко това, което е предадено в коментарите на Кибалион по този въпрос.
И затова се казва: двойнственост на активното и пасивното начало, т.е. те добиват възходящо и низходящо направление. Така че енергиите на активното начало биват възходящи и низходящи, а също и енергиите на пасивното начало биват възходящи и низходящи. От взаимодействието на тези четири реда енергии се създават както всички форми в обективната Природа, така и всички психични състояния в живота на човека. Учителя много подробно е разгледал този въпрос в своите окултни лекции, но сега не разполагам с тях. Затова ще прибавя накратко това, което е предадено в коментарите на Кибалион по този въпрос. Думата пол (гендер) произлиза от латински корен, означаващ раждам, пресъздавам, възпроизвеждам. Едно малко размишление ще покаже, че думата има много по-широк и по-всеобхващащ смисъл и значение, отколкото понятието пол, както се разбира обикновено - до физическата разлика между мъжките и женските живи същества. Думата пол като секс е просто една проява на пола, гендер, като Принцип на възпроизвеждането и творчеството в полето на органическия живот. Това трябва добре да се разбере и запомни. Службата на пола е само да твори, да произвежда, да създава и неговите прояви са видими във всяко поле на явленията.
към текста >>

98. 4. Четвърти Аркан: ФАРАОНЪТ или КУБИЧНИЯТ КАМЪК - Влад Пашов (1902- 1974)

към триъгълника се прибавя още една линия и се получава четириъгълник.
Божеството е Триединно. То е вечното Праначало, Което в Своето проявление се проявява като активно, пасивно и неутрално начало. Последното е родено от първите две. Така Божеството се представя чрез триъгълник. Но ако това живеещо в духовните висини Божество иска да сътвори Вселената с хилядите слънчеви системи и милиарди звезди, то се появява нужда от четвъртото, т.е. към триъгълника се прибавя още една линия и се получава четириъгълник. Наистина, изглежда има някакъв тайнствен четворен закон, който се вижда проявен навсякъде: четирите посоки на света, четирите елемента, четирите годишни времена, четирите периода в живота на човека (дете, юноша, мъж, старец) и т.н. Човек има физическо тяло, което вижда, но ясновидецът вижда и етерното, и астралното тяло. Колкото до душата, тя е истинският Аз на човека. Значи пак имаме четворно деление. Смъртта представя освобождаване на заключените във физическото тяло други тела и душата.
към текста >>

99. 3. ТРИУМФЪТ НА ДУШАТА - АДЕПТЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Рибата е доста отдалечена от човека и затова може да бъде позволено на на-чинающите, но по пътя.
И в това разрешение се намира жизнената точка на падане или тържество, да победиш или да бъдеш победен. Повтарям, че човек е сложно същество и че неговото съвършенство се състои в хармоничната еволюция на всички съставни части, а е очевидно за всеки мислещ ум, че ужасната мислеща практика на аскетизъм, безбрачие и пр. осакатяват и свързват животинската душа, вместо да я преобразяват по пътя на развитието в полезен, послушен и твърде важен фактор в седморната природа на човека. Що се отнася до режима, необходимо е преди всичко постепенно, но възможно по-скоро да се освободи от всяко желание за месна храна. В месото на животните частиците на растителната материя съвършено са поляризирани към душата на животното и затова, когато те влязат във човешката система, стремят се да поддържат и укрепват животинската душа, която искаме да развием и пресъздадем. Рибата е доста отдалечена от човека и затова може да бъде позволено на на-чинающите, но по пътя. по който те прогресират, растенията и плодовете трябва да съставят тяхната храна. На друго място (в главата "Тайната на пола") ние говорим за половите отношения, за брака и неговите Тайнства, но тук е необходимо да кажем няколко думи, предвид на тази ужасна опасност, която може да произлезе от лъжливите учения, разпространявани от Братството на Черните маги. Чисто Божествената Любов е велик ток, в хармония с който съзвучат всички тонове на безкрайния свят. Любовта - това е Животът на Безсмъртието. И затова всяко учение и всяка практика, които тайно или открито провеждат в живота презрение към пола и Любовта, хвърлят душите към мрачния спътник и към Смъртта в нейния страшен окултен смисъл.
към текста >>

100. 4. МЕДИУМИЧНОСТ -НЕЙНАТА ПРИРОДА И ТАЙНИТЕ Й - Влад Пашов (1902- 1974)

И безполезно е да прибавяме, че тези вампири са врагове на всичко, което е добро и здраво.
Този клас са истинските магнетични вампири удължаващи престъпното си съществуване, като изсмукват кръвта но своите живи медиумични жертви. Те приемат всевъзможни имена. Тяхната единствена цел е да направят медиумите съвършено безнравствени и да ги потопят във всички видове разврат. Главната характерна черта на човешките елементали е печалбата. Те искат да извлекат полза от своите жертви и почти всички които се умопобъркват в следствие на религиозни възбуждения, са жертва на тези елементали. И безполезно е да прибавяме, че тези вампири са врагове на всичко, което е добро и здраво. Те са паднали в най-ниската област на грубата животинска природа, на низходящата дъга, щото най-после ще бъдат увлечени в мъртвия вихър на магнетичната орбита известен под името Мрачен спътник, гдето се оставят на своята окончателна съдба, т.е. напълно унищожение - разпадане на атомите си. След това идват безплътните черупки - това са магнетически форми на тези, които са живели, умрели и погребани. Това са съвършено неодушевени форми, които подлежат на разрушение както физическите тела. Според теософите на тях може да се даде временно съществуване и могат да представят умрялата индивидуалност, но това са само печални заблуждения според нас.
към текста >>

НАГОРЕ

0.48941397666931